„Полисарио“ пусна кадри от обстрелите по мароканския вал преди вота за МИНУРСО

🇪🇭💥🇲🇦 Фронтът „Полисарио“ публикува видео от обстрел по позиции на Кралските въоръжени сили на Мароко по защитната линия в Западна Сахара, извършен в четвъртък, 3 септември 2026 г. Комюнике, разпространено от Министерството на националната отбрана на Западна Сахара, цитирано на другия ден от Sahara Press Service, посочва района Агалаб ал-Камун в сектор Ум Дрейга и докладва издигащ се дим над поразените укрепления. Мароканската страна по традиция не коментира тези изявления.

Комюникето за удара от четвъртък е второто подобно съобщение за последната седмица. На 2 септември същото ведомство съобщи за сутрешен удар по това направление, последван по обяд от нов срещу района Галб ез-Залим в сектор Тичла. Предишното комюнике, от 21 август, докладва за бомбардировка при Крарат ал-Фарсик в сектор Махбес. Схемата в тези изявления през последните близо 6 години от възобновяването на бойните действия е константна величина: предно разположени части на Фронта Полисарио са поразили укрепления и техника, противникът понася значителни загуби, а над позициите се издига дим. От ноември 2020 г. насам Рабат не е потвърждавал официално каквито и да било загуби от удари, нанесени от другата страна на защитната линия. МИНУРСО също не публикува самостоятелни изявления за отделни инциденти, така че конкретните числа във въпросните комюникета остават непотвърдени твърдения на страната, която ги разпространява.

Защитната линия, обстрелвана от сепаратистката групировка, представлява насип от пясък и камъни, висок около 3 метра и дълъг близо 2700 км, който пресича Западна Сахара от север на юг. По протежението му са разположени бункери, наблюдателни постове и радарни мачти и обширни минирани площи, описвани като най-дългата непрекъсната минирана зона в световен мащаб. Според различни оценки там са положени над 7 млн. мини. Мароко поддържа линията с гарнизон от няколко десетки хиляди военнослужещи и я използва като физическа граница между онези около 80% от територията, които са под неговия контрол, и източната ивица територия под контрола на Фронт Полисарио. Артилерийският огън от изток може да достига предни укрепления и наблюдателни постове, но в досегашните случаи това не е довело до изместване на контрола върху територията. Самите комюникета съобщават за поразени позиции, но никога за превзета територия.

Ум Дрейга и Тичла се намират в южната трета от вала, в близост до границата с Мавритания и до коридора Гергерат – единствения пътен изход от контролираната от Мароко част на Западна Сахара към Мавритания и Западна Африка. През ноември 2020 г. сахравски демонстранти блокираха участъка. Марокански войски навлязоха в буферната ивица, за да отворят пътя, след което Фронтът Полисарио обяви примирието от 1991 г. за невалидно. Последните обстрели са концентрирани в същия южен участък.

Асиметрията в бойните действия обаче наклонява отчетливо везните в полза на Мароко. То използва турски разузнавателно-ударни безпилотни платформи Bayraktar TB2 и барражиращи боеприпаси за извършване на наблюдение и за нанасяне на удари източно от вала, а откритият пустинен терен оставя войските на Фронта Полисарио с малко варианти за укритие. На 7 юни в сходен удар загина Лахбиб Мохамед Абделазиз, син на Мохамед Абделазиз – ръководител на Полисарио в продължение на четири десетилетия – и офицер, смятан за възможен бъдещ ръководител на движението, което потвърди загубата на най-високопоставения си член от 2020 г. насам, като я свърза с подготовка на нападения по време на посещението на личния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура в бежанските лагери край Тиндуф. Рабат избягва да дава потвърждение на подобни удари, следвайки установената си практика.

Видеото е публикувано по-малко от два месеца преди 31 октомври, когато изтича мандатът на Мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (МИНУРСО). Той беше продължен с резолюция 2797 на Съвета за сигурност, приета на 31 октомври 2025 г. с 11 гласа „за“; Китай, Русия и Пакистан се въздържаха, а Алжир не участва в гласуването. Текстът, изготвен от администрацията на Доналд Тръмп, за пръв път определи представения от Мароко през 2007 г. план за автономия като основа на политическото решение и не съдържаше препратка към референдум – въпреки че именно той стои в самото наименование на мисията от създаването ѝ през 1991 г. Същата резолюция възложи на генералния секретар да представи в срок от шест месеца стратегически преглед на бъдещия мандат. Сред обсъжданите оттогава варианти са свиване на военния наблюдателен компонент и прехвърляне на по-голяма тежест към политическата функция на мисията.

Последвалата година на дипломатически усилия не доведе до споразумение. На 8 и 9 февруари 2026 г. в Мадрид се срещнаха делегации на Мароко, Алжир, Мавритания и Фронта заедно с представители на САЩ и ООН – за първи път в тази конфигурация след кръглите маси в Женева през 2019 г. Мароко представи нова преработена версия на плана за автойномия с конкретно формулирани правомощия на представителните институции, съдебната система и публичните финанси на територията. Полисарио получи покана да заяви писмено собствените си искания, но до момента не е внесъл нужния документ. Втори кръг във Вашингтон през май приключи без резултат.

Позицията, с която Полисарио влиза в есента, беше формулирана паралелно с ударите. На 3 и 4 септември Националният секретариат проведе заседание №10 и стигна до извода, че политическото решение минава през правото на самоопределение, отхвърляйки решения, които определи като „съмнителни“. Алжир, който приютява лагерите край Тиндуф и не е взимал участие в гласуването по резолюция 2797, поддържа същата линия. САЩ от своя страна считат съгласието на Алжир за задължително условие за постигане на решение и изпрати съветника на президента Масад Булос, да търси такова съгласие чрез директни разговори.

Натискът върху Полисарио носи и своето правно-политическо измерение. Мисията на САЩ в ООН осъди удара срещу Смара на 5 май, при който снаряди, изстреляни източно от вала, попаднаха в покрайнините на града и раниха цивилен. Полисарио пое отговорност и заяви, че ударът е бил насочен срещу тилови военни бази. Паралелно в Конгреса на САЩ бяха внесени законопроекти за обявяване на Фронта за терористична организация. Проектът, внесен в Сената от Тед Круз, Том Котън и Рик Скот, обвързва същото обозначаване с констатация на държавния секретар за сътрудничество с ирански групи, които вече са определени като терористични. Двупартийният му аналог в Камарата на представителите е внесен от Джош Готхаймер и Рони Джаксън. Нито един от двата законопроекта все още не е одобрен.

Паралелно с това Мароко навлиза в предизборен период. На 23 септември страната избира 395-местната Камара на представителите, а предизборната кампания започва на 10 септември със силна международна подкрепа за плана за автономия, която според властите в Рабат включва над 130 държави, сред които САЩ, Франция, Испания, Германия и Обединеното кралство. През август към този списък се добави Колумбия: на 8 август новият президент на страната Абелардо де ла Есприеля призна суверенитета на Кралство Мароко върху територията, оттегли досегашното признание на Сахравската арабска демократична република и по този начин замрази двустранните отношения само ден след встъпването си в длъжност начело на Богота.

Подобни обстрели не водят до фактическа промяна по линията на териториалния контрол, а комюникетата не включват конкретни числа за загуби, които биха могли да бъдат оспорени. В същото време обаче кадри показват, че Фронтът Полисарио продължава да извършва активни бойни действия точно когато Съветът за сигурност на ООН се подготвя да вземе решение за бъдещето на мисия, чийто военен компонент може да бъде свит, а преговорната рамка вече приема за отправна точка плана на Мароко. Вероятно съобщението е насочено повече към дипломатическа аудитория в Ню Йорк и бежанските лагери до Тиндуф, отколкото към позициите на мароканската армия от другата страна на защитния вал.

Мадрид приписва дезинформацията за Сеута на руски и израелски мрежи

🇪🇸📡 Испанският премиер Педро Санчес заяви, че мрежи, свързани с Русия и Израел, са тиражирали неверни твърдения по време на масовото нахлуване на мигранти при Сеута в края на юли. В интервю за радио Cadena SER той се позова на анализ на Европейската служба за външна дейност: „След 30 и 31 юли се разпространиха слухове и дезинформация в социални мрежи, свързани с Русия и Израел, и с един ултрадесен интернационал, който винаги използва миграцията, за да напада Испания и Европа и да ги разделя.“ Според него Русия и Израел са използвали кризата, за да го атакуват заради позициите му по войните в Украйна и Газа.

Израелският външен министър Гидеон Саар отговори часове по-късно с публикация в X. Санчес „отново излъга, обвинявайки по изумителен начин Израел, че тиражира подвеждаща информация за събитията в Сеута“, написа Саар и определи твърдението като безочлива лъжа. Разпространяването на клеветнически измислици няма да отклони вниманието, добави той. Външното министерство на Израел, руското посолство в Мадрид и самата Европейска служба за външна дейност не отговориха на запитвания на Reuters.

Кризата, за която става дума, е безпрецедентна по мащаб. В нощта на 30 срещу 31 юли над 72 000 души влязоха в Сеута от Мароко – преобладаващо с плуване около вълноломите при Тарахал и Бензу, а част от тях с надуваеми средства и малки лодки. Анклавът заема едва 18 кв. км. Правителственият делегат в Сеута Мигел Анхел Перес Триано посочи официален брой от 72 жертви; Асоциация за правата на човека в Мароко говори за близо 130 жертви и десетки изчезнали. Огромната част от влезлите се върнаха или бяха върнати в Мароко в рамките на дни, но притокът не спря и през август: на 24 август мароканските сили разпръснаха ново струпване при Бени Ансар, а Рабат задържа 111 души на път към Сеута. Оценките за оставащите в анклава варират между 3500 и 10 000 в зависимост от източника. Мадрид отпусна още 168 млн. евро.

Непосредственият катализатор за движението е установен както от испанските, така и от мароканските власти. На 8 юли Върховният съд на Испания се произнесе, че т. нар. горещи връщания не се прилагат за пристигащите по море. В платформите това правно решение беше опростено и изкривено до твърдението, че Испания е отворила границата и всеки, който влезе с плуване, не може да бъде върнат. Видеа в TikTok, Instagram и WhatsApp представяха Сеута като лесно достъпна. Мароканското министерство на вътрешните работи посочи сред причините за вълната „тенденциозното използване на дигиталното пространство“ и „погрешните тълкувания на правни и административни данни“.

Три седмици преди изказването на Санчес групата за борба с дезинформацията 411 публикува свой анализ на около 4,5 млн. онлайн публикации. Според него акаунти, свързани с руската армия, представят случая като координирано „нападение“ и внушават съучастие на испанските власти. Като изходна точка е посочен „Рибар“ – руски мозъчен тръст, свързан с руското разузнаване, след което съдържанието се споделя през препредаващи акаунти от мрежата „Правда“, която пренася кремълски послания в десетки страни. Всички материали са възпроизведени на 7 езика и събират над 720 000 гледания за 6 часа на 1 август. Една част от публикациите включват ислямофобски и антисемитски конспиративни теории, допълват от 411.

Нед Мендес, водещ изследовател в групата, съпоставя случая с май 2021 г. Тогава 8000 души влязоха по същия маршрут: тогава неверните твърдения са се споделяли значително по-бавно. Той описва механизма като силно специализирана и организирана „информационна магистрала“, по която подбрано съдържание получава степен на усилване, недостъпна за останалото. Изводът на групата е, че структурата за споделяне е съществувала предварително и остава готова да бъде задействана при следващ граничен инцидент.

Израелската част от обвинението стъпва на друго. Анализът на службата не е публикуван и съдържанието е известно само от думите на Санчес. Самата служба не го коментира. Докладът на 411 не приписва участие на израелски мрежи. Напротив, той отчита антисемитски конспиративни теории в споделяното съдържание – т.е. твърдения, насочени срещу Израел.

Правителството говори по темата от седмица. На 28 август министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес приписа кризата на безпрецедентното споделяне на лъжи и слухове в социалните мрежи и посочи поименно собственика на X Илон Мъск сред „ултраконсервативните мега-инфлуенсъри“, наред с „руските мрежи за дезинформация“ и „реакционния интернационал“. По данни на ведомството му над половината от публикациите за Сеута в X през първите дни идват от територията на САЩ.

Санчес изрично изключи участие на Мароко. „Няма никаква информация, която да сочи Мароко“, заяви той, позовавайки се на силите за сигурност, Националния разузнавателен център (CNI) и партньорските служби. Публикувани сведения за оценки на испанските служби обаче сочат по-различна картина. Според доклади на разузнаването, цитирани от The Objective и La Tercera, Рабат не е планирал вълната, но я е допуснал и се е възползвал от нея, а наблюдението от мароканска страна е било сведено до минимум заради празника на Трона. Гвардейци, разположени на кея Тарахал, описват мароканската жандармерия като бездействаща, докато стотици хора преминават покрай нея.

Спор има и около предварителните предупреждения. Центърът за разузнаване на въоръжените сили (Cifas) е изпратил 3 дни преди събитието бележка, в която опит за масово преминаване на празника на Трона бил определен като силно вероятен. По данни на ABC гражданската служба е съобщила на 29 юли и за 180 000 души, заявили намерение да влязат. Министърът на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка отрича да е получаван такъв доклад.

Разликата между обвинението срещу Русия и това срещу Израел не е толкова в тежестта на твърденията, колкото в степента, в която те могат да бъдат независимо проверени. За руската следа има наличен анализ с назовани канали, измерена аудитория и датиран пик на споделянето. За израелската има позоваване на предполагаем документ, който – ако такъв изобщо съществува – никой извън кабинета не е виждал. Когато двете обвинения се поднасят с еднаква категоричност, има риск недоказаната част да подкопае доверието в тази, за която има публично достъпни и проверени данни – именно тази, върху която Санчез иска отговор от Европа.

Тази рамка има и вътрешна политическа функция. Тя измества фокуса от самото преминаване и реакцията на кабинета към външната намеса в момент, когато Испания понася последиците и вътре в ЕС: Италия спря шенгенския режим с нея от 31 юли, Франция засили проверките по сухопътната граница и 22 страни-членки подписаха общо писмо в подкрепа на позицията на премиера Джорджа Мелони. Двете обяснения обаче не се изключват. Съдебното решение от 8 юли, изкривено в онлайн публикации, реално е задвижило десетки хиляди души, а руските акаунти усилиха разказа за „щурм“. Едновременно с това охраната от мароканска страна беше разредена и предупреждението от 29 юли не доведе до действие. Информационният ефект и провалът на границата следователно не са взаимно изключващи се версии, а различни измерения на едно и също събитие.

Испания издирва експулсирани за тероризъм сред влезлите в Сеута

🇪🇸🔎🇲🇦 Службите за борба с тероризма в Испания издирват най-малко 10 души, осъдени в страната за престъпления, свързани с джихадизъм, и впоследствие експулсирани в Мароко, които са се върнали обратно на нейна територия сред десетките хиляди, навлезли в Сеута на 31 юли. Лицата са засечени от анализатори на Главния комисариат по информация на Националната полиция и Информационно управление на Гражданската гвардия. За случая съобщи мадридският всекидневник El Español на 4 август. Официално потвърждение от испанските власти няма.

Проверката включва записи от камерите по граничния периметър, кадри, излъчени в медиите, и публикации в социалните мрежи, след като полицейската служба за чужденци завърши процес по първична обработка. Още при първия преглед проверяващите са разпознали лица, обект през антитерористични разследвания в Испания през последните няколко години, и очакват техният брой да расте с преглеждането на останалите материали. На същия ден изданието The Objective публикува своя собствена версия, основана на източници от Гражданската гвардия: служители на информационната ѝ структура в Сеута са разпознали лица с връзки с ислямисткия екстремизъм, наблюдавани месеци по-рано от другата страна на границата.

Мащабът на пробива обяснява защо пресяването отнема над седмица. Според министъра на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка 72 000 души са влезли нередовно в Сеута на 30 и 31 юли; президентът на автономния град Хуан Хесус Вивас даде оценка от около 60 000, а Рабат призна 40 000. За броени дни около 70 000 души бяха върнати в Мароко, повечето от които доброволно. Испанските власти извадиха от морето 79 тела, от които 77 са на участници в непосредствения пробив; организация Caminando Fronteras отчита до 141 загинали в района на Тарахал.

Основният поток не мина през оградата, а покрай нея – през водата. На 29 юни Върховният съд постанови, че човек, влязъл с плуване, не преодолява физически елемент за възпиране и затова спрямо него не може да бъде приложено незабавно отблъскване на границата: всеки един случай изисква редовна процедура с мотивирана преписка, преводач и адвокат. Съдът обаче изрично остави вариант за отблъскване, където има физическа преграда в морето. На 1 август правителството разположи 500-метрова пневматична бариера до вълнолома на Тарахал, която се издига между 30 и 70 см над водата, има 1-метър потопено платно и изисква постоянно дежурство на патрулни катери.

Кой отвори прохода, остава спорно. Мароко отрече да е разхлабвало контрола и обясни притока с мрежите за трафик на хора, с невярната информация в социалните платформи и с погрешно тълкуване на съдебното решение; испанското вътрешно министерство обвини същите мрежи, че са използвали произнасянето като аргумент за набиране на хора. Испански източници, цитирани от El Español, свързват натиска с двустранно напрежение около съдебния акт и около посещението на Педро Санчес в Алжир.

Колко души са останали от вълната, е предмет на спор между две администрации, а не само статистическа неяснота. Централното правителство говори за около 2500 души; 8 дни след пробива Вивас оцени бройката им на 8000–11 000 и описа цифрата от Мадрид като нереалистична, а положението в града – неустойчиво. Сметката не се затваря: 72 000 влезли минус 70 000 върнати дават порядъка на правителствената оценка, но не и на тази на градската администрация. El Español посочва около 5000 нерепатрирани, укриващи се по плажове, в импровизирани лагери и по височините над града. Именно тази група, чийто размер е неясен, е обект на пресяване от антитерористичните служби. Вивас поиска най-малко 1000 допълнителни служители на Националната полиция и Гражданска гвардия, ускорени процедури в Тарахал и запечатване на границата и отхвърли както узаконяване на останалите, така и тяхното прехвърляне към полуострова.

Известните прецеденти, с които службите разполагат, са малко, но не отсъстават изцяло. Според данни на министерство на вътрешните работи от 2022 г. най-малко 15 задържани в Испания ислямски терористи бяха използвали мрежите за трафик на хора, за да влязат в страната, а от 191 радикали, задържани между 2018 и 2022 г., 8% са били в нередовно положение. През януари 2021 г. полицията в Барселона ликвидирала клетка от трима алжирци, готвили нападение с автоматични оръжия; двама от тях бяха влезли с лодка, пресичайки пролива и слезли в Алмерия, а водачът им е имал за образец извършителя на нападението от 2 ноември 2020 г. във Виена, отнело живота на четирима души.

Тази връзка е залегнала в документите на държавата. Националната стратегия за борба с тероризма 2023, обнародвана в „Официален държавен вестник“ през май 2024 г., описва кризата в Сахел като такава, която засяга испанските национални интереси „особено що се отнася до терористичната заплаха и увеличаването на нередовните миграционни потоци към нашата страна“, а сред факторите, които я поддържат, изброява „тесните връзки между магребски джихадисти и пребиваващи в нашата страна, и висок дял чуждестранни бойци и терористи, задържани в Испания с този произход“. Националната стратегия за морска сигурност 2024 отива крачка по-далеч: тя предупреждава, че държавни или недържавни актьори могат да използват „неконтролирани вълни от нередовна имиграция“ като инструмент в хибридни стратегии, и определя Гибралтарския проток като особено изложен.

Два дни преди публикацията за завърналите се екстремисти El Español съобщи, че Гражданската гвардия е разпознала сред преминалите и служители на мароканското разузнаване, идентифицирани чрез същата система за видеонаблюдение; по оценка на службата задачата им е била да проследят отблизо испанската реакция и нейния капацитет. Потвърждение и на това твърдение няма. Успоредно с това тече спор кой какво е знаел предварително. Гранде-Марласка настоява, че ведомството не е получавало доклад от Националния разузнавателен център; източници от разузнаването твърдят пред испански издания, че затворените групи в WhatsApp, организирали прехода, са били проследявани от 22 юли – 8 дни по-рано.

Европейската реакция тръгна в две посоки едновременно. На 4 август вътрешните министри на държавите от ЕС проведоха заседание с видеоконферентна връзка с Frontex, Europol и Агенцията на ЕС за убежището, изразиха солидарност с Испания и подкрепиха петточковия план на Урсула фон дер Лайен: сътрудничество с държавите на произход и транзит, ускорено връщане, усилено присъствие на Frontex по външните граници и на територията на трети страни, ранно предупреждение срещу кампании за дезинформация и натиск над трафикантските мрежи. Италия не изчака общо решение и от 1 август въведе контрол върху пътуващите от Испания до 15 август; Мадрид отвърна със същата мярка за периода от 8 август до 7 септември.

За останалите външни граници на ЕС значението се крие в прецедента, а не в разстоянието до Гибралтар. Механизмът, който Брюксел изгражда след Сеута, е общ за целия външен периметър на Съюза, а натискът, който Мадрид описва в собствената си морска стратегия като хибриден инструмент, е от подобен клас като заплахата, срещу която България поддържа ограда и специален режим по сухопътната си граница с Турция. Разликата в Сеута беше правна: промяната не се отнасяше до оградата, а до водата покрай нея.

Три наблюдаеми показателя ще позволят да се провери този разказ. Ако броят на разпознатите наистина нараства, би трябвало да последват публично известни задържания, а не просто засичания; към 10 август няма обявено такова задържане. Ако призивът за ново масово преминаване около 15 август, документиран от Maldita.es в затворените групи, не се материализира, версията за организирана мобилизация ще загуби част от опората си. И ако оценките на Мадрид и Сеута продължат да се разминават приблизително четири пъти, пресяването на терористите ще продължи да работи върху група, чийто действителен размер остава неустановен.

Русия внесе 30 000 тона бензин през Мароко

🇷🇺⛽️🇲🇦 Русия е внесла около 30 000 метрични тона бензин АИ-92 от Мароко по море, докато Кремъл полага усилия да ограничи недостига и ценовия натиск над вътрешния пазар след поредица удари на украински дронове по водещите руски рафинерии. Товарът е бил качен на танкер под панамски флаг в пристанище Танжер в средата на юли, след което е разтоварен на 31 юли в арктическо пристанище Мурманск, съобщи Reuters, позовавайки се на двама източници от сектора. Според тях доставчик по сделката е „Лукойл“, която не е отговорила на запитването на агенцията. Публичните сведения са установили мястото на товарене, но не и къде е произведен бензинът.

Данните от международната стоково-суровинна борса в Санкт Петербург допълват следващия сегмент от маршрута: АИ-92 вече се предлага за жп превоз от гара Кола, която обслужва терминала в Мурманск. Така внесеното гориво може да бъде разпределено от морския терминал към вътрешността на страната. Самият маршрут е необичаен за държава, която е сред най-големите производители и износители на петрол, но не значи недостиг на суров петрол. Тесният участък е способността достатъчно количество суровина да бъде преработено в търсения вид бензин и доставено навреме до регионалните пазари.

Пратката е част от мащабна система за аварийно снабдяване. Русия увеличи жп вноса от съседни Беларус и Казахстан, започна доставки на бензин по море от Индия, освобождава натрупаните запаси и натоварва до пределния максимум онази част от своите рафинерии, които все още не са извън строя от украински атаки. Москва също отложи планови ремонти, съкрати сроковете на текущите и създаде по-благоприятни условия за внос чрез нулево мито и подготвени отстъпки за железопътния превоз. На 30 юли правителството удължи ограниченията върху износа на бензин, дизел и други горива до 31 януари 2027 г., макар че от септември са предвидени изключения за част от производителите на дизел, корабно гориво и газьол.

Хронологията на решенията показва как временният проблем се превърна в дълъг режим за контрол върху пазара. На 2 април ограничения за износа на бензин бяха разширени и на директните производители. На 8 юли вицепремиерът Александър Новак съобщи, че същия месец ще започне внос на нефтопродукти. Само два дни по-късно той призна, че пораженията от украинските атаки частично изваждат от строя рафинерии, което води до дефицит. Към 21–25 юли официалната позиция вече се измени до твърдение, че предприетите мерки носят частична стабилизация, но трудностите не са преодолени навсякъде.

Мащабът на напрежението се вижда ясно от моментната оценка към началото на юли. Според източници на Reuters производството на бензин е покривало около 65% от обичайното потребление за летния сезон. Това означава дневно търсене от 115–120 хиляди тона с недостиг от порядъка на 40-45 хиляди тона. При подобни стойности товарът от Танжер е по-малък като обем от тогавашния еднодневен дефицит. Това не означава на всяка цена, че е незначителен: една морска партида може да облекчи дадени райони, да попълни резерви и да даде глътка въздух за евентуален опит за възстановяване на мощности. Тя обаче не може да замени сама продължително спрени големи рафинерии.

Сред засегнатите през последните седмици предприятия Reuters изброи заводите НОРСИ, Омск и Саратов. На 29 юли нова вълна удари засегна съоръжения в Рязан и Перм. Официалните изявления от руската страна включват и два допълнителни фактора: сезонния ръст на потребление и непланирани ремонти. Това реално означава, че украинските атаки са основна част от причинната верига, но не са единственото обяснение за опашките, ограниченията и различията между регионите. Разстоянията в Русия допълнително усложняват пренасочването на гориво, когато обичайният доставчик в определена област намали производството или го прекрати изцяло.

Кризата не се развива еднакво в цялата страна. В началото на юли РБК изчисли, че федералните власти или отделни вериги бензиностанции са въвели ограничения в общо 80 региона. Това обхваща различни мерки – от ограничения на единична покупка до поставяме на приоритет към снабдяването на обществени служби – и не значи, че всички тези региони са останали без гориво. Към края на месеца част от заводите подновили работа, някои рестрикции са свалени, което поне частично облекчи опашките. В същото време обаче Новак призна, че положението остава сложно в части от Сибир. За гражданите и местните икономики ефектът се измерва не само в цената на колонката, но също така в прекъсванията за транспорт, земеделие, доставки и публични услуги.

Киев представя ударите по руската нефтена инфраструктура като начин да намали ресурсите за военните усилия на Москва и снабдяване на въоръжените ѝ сили, но предприятията за преработка на нефт обслужват едновременно военните, износа и гражданското потребление, поради което продължителното прекъсване неизбежно засяга свободния пазар. Доставката през Мурманск е част от тази пряка връзка между войната срещу енергийната инфраструктура и достъпността на гориво на хиляди километри от фронта.

Има основания да се смята, че украинските удари все по-често се насочват към конкретни възли, чието повреждане спира по-голяма част от технологичната линия. Financial Times съобщи, че военни плановици и енергийни специалисти в Киев подбират тръбопроводи, които управляват системи и други трудни за замяна елементи. Анализи на Carnegie и Meduza отбелязват удари по първични и по-сложни вторични инсталации. Публичните данни обаче не позволяват всяко попадение да се припише на описаната доктрина, а Meduza отбелязва, че промяната в избора на цели още не е количествено доказана. Част от рафинериите се връщат в експлоатация сравнително бързо, докато при други повтарящите се удари удължават ремонта.

Затова вносът през Мароко е по-точно да се разглежда като показател за намалелия резерв в системата, а не като доказателство за непосредствен срив на руския петролен сектор. Голямата добивна база остава, но преработката, ремонтите и логистиката вече не осигуряват гъвкавост при едновременни повреди и сезонен пик. Забраната за износ задържа повече гориво в страната, а вносът запълва малка част от празнината. И двете мерки имат цена: намалени експортни приходи, по-дълги транспортни маршрути и зависимост от налични чуждестранни партиди.

Следващият тест няма да бъде само дали още един танкер ще пристигне в Мурманск. По-важни ще бъдат темпът, с който спрелите мощности се връщат в работа, движението на борсовите цени, премахването на регионалните лимити и нуждата от нови доставки от Мароко, Индия, Беларус или Казахстан. Ако морският внос се превърне от единичен буфер в редовен канал, това категорично ще покаже, че кумулативният ефект от пораженията от украинските атаки срещу руската преработвателна индустрия са по-тежки, отколкото тя е способна да възстанови.

Испания разгърна армия в Сеута след масов пробив на границата с Мароко

🇪🇸🌊🇲🇦 Испания разположи армейски части в Сеута, след като на 30 юли хиляди преминаха напречно през границата от Мароко в испанския анклав, а от водата бяха извадени 15 тела. Правителството възложи на разположените в града армейски подразделения да подпомогнат Гражданската гвардия „при упражняването на нейните правомощия и при всички други задачи, нужни за поддържането на сигурността в Сеута“. По първоначални данни удавените бяха 9, но до края на деня Морската служба на Гражданската гвардия извади 14 тела, а екипите на Морско спасяване – още 1. Премиерът Педро Санчес и вътрешният министър Фернандо Гранде-Марласка пристигат в града днес за инспекция на граничния пункт „Тараджал“ и среща с ръководствата на полицията и гвардията.

Повечето преминали заобиколиха вълнолома на „Тараджал“ с плуване, а част от тях използваха надуваеми средства. Испанските спасителни служби извадиха от водата над 300 души; още толкова преминаха през спешните отделения на местните болници. Центърът за временен престой на имигранти, разчетен за 512 места, от дни работеше над капацитета, а в четвъртък приюти над 1000 души, а приблизително още толкова разпънаха лагер около оградата му. В същото време центровете за непридружени малолетни надхвърлиха капацитета си 16 пъти. „Ситуацията е пълен хаос“, заяви пред Associated Press Рашид Сбихи, ръководител на сдружението на служителите от Гражданската гвардия, охраняващи границата. „Невъзможно е да се дадат точни числа, но преминават хиляди“, добави той, описвайки границата като „напълно рухнала“.

Точният мащаб на събитията остава спорен. Градските власти отчитат между 1500 и 2000 влизания за 10 дни. Председателят на автономния град Хуан Хесус Вивас формулира съотношението още по-остро: само за пет дни в Сеута са влезли хора, равняващи се на 2% от цялото ѝ население (което по последни оценки е около 83 500 души). В същото време испански издания цитират полицейски източници за над 10 000 нередовни влизания през същия период на натиск. Официално потвърждение за подобен мащаб липсва, а самата Гражданска гвардия признава, че не разполага с точно преброяване. За съпоставка: по данни на вътрешното министерство от началото на 2026 г. до 15 юли в Сеута са влезли общо около 3000 души по суша и море. Това означава, че 10-дневният наплив в края на юли се равнява на две трети от целия поток за изминалите седем месеца.

На 8 юли 2026 г. Пето отделение на Административната колегия на Върховния съд отхвърли жалбата на държавата по делото на гражданин на Алжир, задържан на 14 ноември 2024 г. при опит да влезе в Сеута с плуване. Съдът потвърди, че десетата допълнителна разпоредба на Закона за чужденците не позволява незабавно отблъскване на границата в такива случаи. Тази разпоредба, приета през 2015 г. за узаконяване на незабавното връщане на хората, прескачащи оградата, обхваща единствено онези, които „преодоляват гранични съоръжения за сдържане“. Магистратите посочиха, че морето не е такова съоръжение, а всичките технически средства за наблюдение (като дронове и термокамери) служат за откриване, а не за физическо възпиране. Поради това влезлите с плуване попадат под разпоредбите на чл. 58, ал. 3 – стандартно производство по експулсиране с осигурена адвокатска защита и право на молба за международна закрила, което отнема месеци. Съдът обаче уточни и обратното: нищо не би попречило на незабавното връщане, ако в морето бъдат изградени физически прегради за защита на граничната линия.

Ефектът от това решение се отрази в смяната на миграционните маршрути. Министерството на вътрешните работи на Испания обвини мрежите за трафик на хора, че са използвали съдебното решение като реклама за услугите си. Служител на Гражданската гвардия разказа пред Al Jazeera, че след съдебното произнасяне първоначално е имало бавен поток, който в четвъртък е ескалирал рязко. Съдебното решение промени не мотивацията на мигрантите, а „цената“ на самия опит: прескочилият оградата се озовава обратно в Мароко за минути, докато доплувалият получава право на официално производство. Смъртността по морския маршрут обаче нарастваше и преди това – Гражданската гвардия е извадила 21 тела през 2024 г., 46 през 2025 г. и 27 от началото на настоящата година до последната седмица на юли (общо 94 жертви за 31 месеца). Географията обяснява риска: разстоянието от мароканския град Фнидек до испанския бряг е около 5 км, а от съседния Белюнеш – дори по-малко. Само за 48 часа около масовото преминаване към черната статистика се добавиха 13 удавени, с което загиналите край бреговете на Сеута през 2026 г. надхвърлиха 40 души.

Мнозинството от преминалите са млади мароканци, включително непълнолетни, пристигнали от различни области на страната, а не само от близките Фнидек и Кастилехос. Придвижването им към граничната зона е организирано в социалните мрежи, където в дните преди 30 юли се разпространиха призиви, представящи Сеута като сравнително лесен вход към Европа. Част от хората, достигнали испанския бряг, бяха заснети да викат „Вива Еспаня“. „Положението остава извън контрол, докато разговаряме“, заяви пред Al Jazeera мароканският активист Закария Зароки. В самия град реакцията беше противоположна: жители на Сеута излязоха на протест срещу масовото пристигане. Палатковият лагер около центъра за настаняване и разпръсването на жени и деца из централните квартали превърнаха кризата от гранична в градска за по-малко от денонощие.

Операцията по подкрепление обхваща много повече от армейските единици, които привлекоха обществено внимание. Постоянният състав от 60 служители на гвардейското звено за гранична сигурност получи подкрепление от един взвод от 29 души и още два по 40 души, 30 гвардейци от андалуските части, 8 водолази от специалната група за подводни дейности, две средни патрулни лодки, четири надуваеми катера, хеликоптер и патрулния кораб „Дуке де Аумада“, очакван на 31 юли. Допълнително Националната полиция пренасочи 200 служители от частите за бързо реагиране и превенция. Вечерта на 30 юли правителствената делегация в Мелиля затвори „Бени Ензар“ – единствения действащ пункт на този анклав – след едновременен опит за пробив през пункта и през зоната „Дике Сур“. Междувременно Мадрид и Рабат се договориха да ускорят процедурите по връщане на влезлите нередовно.

Официално Рабат отрича каквато и да било намеса. Министерство на вътрешните работи на Мароко се въздържа от публичен коментар, а дипломатически източници посочиха престъпните мрежи като единствен организатор, описвайки сътрудничеството в сферата на миграцията като „образцово“. Испанското вътрешно министерство също заяви, че Мароко работи в тясно взаимодействие и предотвратява редица опити. Срещу тази официална позиция обаче стоят думите на Ашраф Маймуни от Мароканската асоциация за правата на човека, който нарече ситуацията изключителна: „Тази сутрин границата при „Тараджал“ беше отворена при необичайни обстоятелства и хората просто преминаха.“ Подобен прецедент вече съществува: през май 2021 г., след като Испания прие за лечение Брахим Гали (лидер на Фронта „Полисарио“), между 8 000 и 10 000 души влязоха в Сеута за два дни при съзнателно отпуснат марокански контрол. Този дипломатически спор приключи едва през март 2022 г., когато Педро Санчес подкрепи мароканския план за автономия на Западна Сахара.

Тази съпоставка прави твърде вероятен извода, че и този път контролът по крайбрежието между Фнидек и Кастилехос е бил отпуснат, а не просто преодолян. Хиляди младежи от цяло Мароко се придвижиха до граничната зона, без силите за сигурност да ги спрат по пътя, а опитът за пробив при „Бени Ензар“ се случи в същия ден на стотици километри разстояние. Алтернативното обяснение обаче също има своите аргументи и не бива да се пренебрегва: съдебното решение от 8 юли и мобилизацията в социалните мрежи са напълно достатъчни да предизвикат такъв прилив и без директно решение от Рабат. Освен това, за разлика от 2021 г., в момента между двете столици няма открит конфликт – испанската подкрепа за плана за автономия остава в сила, а външното министерство определя отношенията като отлични. Изданието „Ел Еспаньол“, известно с критичната си линия спрямо правителството, обвързва момента на наплива със затоплянето на отношенията между Санчес и Алжир и призива му Алжир да задейства механизмите за репатриране, но към момента липсват източници, които потвърждават такава връзка.

Политическата реакция в Испания беше мигновена. Вивас обяви „абсолютно хуманитарно и социално бедствие“ и поиска задействане на чл. 23 от Закона за националната сигурност – искане, подкрепено от всички политически сили в местното събрание, включително социалистите. Вътрешното министерство отказа обявяването на извънредно положение на национално ниво, но обеща пълно осигуряване на ресурси. Лидерът на опозиционната Народна партия Алберто Нунес Фейхоо настоя за възстановяване на ефективния контрол и масирано военно присъствие, докато Сантяго Абаскал от „Вокс“ определи събитията като „нашествие“ и хвърли вината върху премиера Санчес. Натиск последва и от чужбина: министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни призова за затваряне на Шенгенското пространство за Испания, а премиерът Джорджа Мелони предложи извънредни мерки, включително временна изолация на Испания от Шенген. Европейската комисия предложи оперативна подкрепа чрез агенция „Фронтекс“, а комисарят по вътрешните работи Магнус Брунер напомни, че защитата на външните граници остава основен приоритет.

Досегашният режим на сигурност в Сеута се крепеше на два стълба: мароканската готовност да спира мигрантите преди сушата и незабавното им връщане, ако достигнат брега. Решението на Върховния съд премахна втория стълб за морския маршрут и посочи единствения законен начин той да бъде възстановен – изграждането на физически съоръжения за сдържане в самото море. Подобен проект обаче изисква време, значителен финансов ресурс и почти сигурно ще доведе до нови съдебни битки. Дотогава всяко успешно влизане означава месеци юридически процедури и гарантиран престой в система, разполагаща с едва 512 места. При тези условия армията не може да възстанови отнетата правна опора, а просто печели време за търсене на политическо решение. Дали решаващият фактор за кризата е бил наистина правният, ще проличи по няколко ясни знака: евентуална промяна в Закона за чужденците или строеж на морски прегради, съчетани с реално изпълнение на споразуменията с Рабат за връщане на мигрантите. От друга страна, бързото „пресъхване“ на миграционния поток без прилагането на подобни законодателни и инфраструктурни мерки би доказало, че ключовият фактор отново е бил в ръцете на Мароко, а не в съдебната зала.

Двама американски военнослужещи изчезнаха край Тан-Тан по време на ученията „Африкански лъв 2026"

🇺🇸🇲🇦 Двама американски военнослужещи са изчезнали от учебен полигон по атлантическото крайбрежие на Мароко, съобщи в изявление Африканското командване на Въоръжените сили на САЩ (AFRICOM).

Двамата са обявени за изчезнали около 21:00 часа на 2 май от район в скалистата крайбрежна част над океана. Според американски представител, говорил пред Stars and Stripes под условие за анонимност, инцидентът се е случил извън служба, по време на пешеходен преход, при който двамата са паднали от скала във водата. Втори американски служител уточнява, че родовете войска и поделенията на двамата се задържат от публикуване до приключване на спасителната операция, а имената им няма да бъдат оповестени преди близките им да бъдат уведомени.

Кралските въоръжени сили на Мароко потвърдиха координираното използване на наземни, въздушни и морски сили на САЩ, Мароко и други участници в ученията „Африкански лъв 2026". В операцията участват вертолети, бойни кораби, специални планински спасителни екипи и водолазни групи. Представител на Пентагона уточни, че инцидентът не е свързан с терористична дейност. Издирването продължава, а разследването се намира в начален етап. Учебните дейности на полигона Тан-Тан са прекратени, а ангажираните сили са пренасочени към спасителната задача.

Кап Дра се намира в най-южната част на Мароко, в провинция Тан-Тан, между устието на едноименната река и граничната зона със Западна Сахара. Релефът съчетава отвесни скали с пясъчни плажове, а въздушните течения в района са силни и студени. Тези условия превръщат всяко падане от скалата в случай, при който всяка минута стеснява шанса за оцеляване, което налага комбинираното използване на въздушни средства за наблюдение и водолазни групи близо до брега. Полигонът е сред основните съвместни тренировъчни обекти на САЩ и Мароко именно заради комбинацията от пустинна и крайбрежна среда, позволяваща провеждане на операции в няколко области едновременно.

„Африкански лъв 26" е най-мащабното годишно учение на AFRICOM на континента и 22-ро поредно издание на формата. Тазгодишният цикъл се провежда между 20 април и 8 май, обхващайки Мароко, Тунис, Гана и Сенегал. Участват над 5600 военнослужещи от 40 държави, сред които страни от НАТО и редица африкански партньори. Координацията се осъществява от Южноевропейска оперативна група „Африка" на сухопътните сили (SETAF-AF) със щаб във Виченца, Италия. Фазата в Мароко стартира в края на април и трябва да приключи в първите дни на май с дейности в Бенгерир, Агадир, Тан-Тан, Тарудант, Дахла и Тифнит.

Ученията включват сухопътни, въздушни и морски действия през деня и нощта, операции на специалните сили, парашутни десанти и щабни тренировки, както и компоненти от космически операции, кибернетична защита и електронна война. Програмата покрива и реакция при инциденти с оръжия за масово поразяване и хуманитарни задачи. Над 30 индустриални партньори от САЩ използват цикъла за провеждане на изпитания на безпилотни летателни системи, спътникови решения и средства за киберотбрана в съвместна оперативна среда. По време на планирането през миналата година представители на Франция, Италия, Тунис и САЩ съгласуваха графика и сценариите, които запазват бойния акцент на цикъла въпреки разрастването на хуманитарния и технологичния му компонент.

Издирването при Тан-Тан тече паралелно с продължаващите учебни дейности в Тунис, Гана и Сенегал, които не са спрени. AFRICOM посочва, че приоритетът е насочен към изчезналите военнослужещи и техните семейства, а нова информация ще бъде оповестена след като бъде установен изходът от операцията. Мароко остава ключов регионален домакин на американското военно присъствие в Северна Африка, като инцидентът няма да промени структурата на ученията извън Тан-Тан.

Видео: Полисарио удари марокански пост на стената в Сахара с руска ракета „Конкурс-М“

🇪🇭⚔️🇲🇦 Сахарската народна освободителна армия (SPLA), въоръженото крило на Фронта Полисарио, публикува видео от атака с противотанкова управляема ракета (ATGM) срещу позиция на Кралските въоръжени сили на Мароко (FAR) по протежение на отбранителната стена в Западна Сахара.

Според оценка на OSINT наблюдатели, конкретният модел на ракетата е 9М113М „Конкурс-М“, модернизиран вариант на 9М113 с тандемно-кумулативна бойна глава, проектирана за поразяване на цели с допълнителна реактивна броня.

Инцидентът се вписва в схема на ниско-интензивни, но редовни удари, която SPLA поддържа от ноември 2020 г. насам. Според официалната Sahara Press Service (SPS) на 16 април нейни сили са обстреляли артилерийски позиции на мароканската армия в сектор Хауза, нанасяйки загуби по личен състав и техника – твърдение без потвърждение от мароканска страна, което остава непроверимо от независими източници поради закрития за международни медии характер на зоната.

9М113М „Конкурс-М“ е противотанков комплекс от второ поколение, разработен в СССР през 80-те години и произвеждан от Тулския КБП. С далекобойност до 4 км и възможност за пробив на хомогенна броня над 800 мм след реактивна защита, той е най-тежкото противотанково оръжие в арсенала на Полисарио, за което има публично документирани данни. Присъствието му в сахарските подразделения отговаря на описания по-рано инвентар на SPLA – съставен предимно от съветска бронирана техника (Т-55, Т-62, БМП-1, БТР-60), артилерия (БМ-21) и разнообразни трофеи, заловени през 70-те и 80-те години на миналия век от въоръжените сили на Мароко и Мавритания (Eland Mk7, Ratel, AMX-13, SK-105 Kürassier).

Целта на удара е централен оперативен елемент в конфликта. Мароканският отбранителен вал, издигнат на етапи между 1981 и 1987 г., се простира на около 2 700 км и разделя де факто контролираната от Рабат част (около 80%) от т.нар. освободени територии на изток, управлявани от Сахарската арабска демократична република. Стената е подсилена с един от най-дългите минни коридори в света и се охранява от близо 100 000 войници. Именно гарнизоните по нейното протежение са традиционната цел на ударите на SPLA след подновяването на военните действия.

Сахарската армия според данни на самата SADR и аналитични публикации, сред които нейния профил в AOAV, разполага с между 30 000 и 40 000 активни военнослужещи в мирно време, с потенциал за мобилизиране на многократно по-голям брой, тъй като младежи и девойки в лагерите Тиндуф (Югозападен Алжир) преминават военна подготовка на 18-годишна възраст. Традиционната „гхази“ тактика – бързи моторизирани нападения от дълбочина – след изграждането на стената беше заменена от действия, по-близки до конвенционална война: далекобойна артилерия, снайперисти и противотанкови удари от дистанция.

Сраженията между двете страни бяха подновени на 13 ноември 2020 г. след навлизане на марокански части в буферната зона при Ел-Гергерат за разчистване на блокада, установена от сахарски цивилни протестиращи в знак на несъгласие с „нелегален проход“ в стената. С това 29-годишното примирие, постигнато чрез плана на ООН от 1991 г. под наблюдението на мисията MINURSO, беше нарушено. Полисарио настоява, че се придържа към ангажимента си по Женевския призив от 3 ноември 2005 г. за тотална забрана на противопехотните мини и продължава унищожаването на запасите си под международен надзор; Мароко не е страна по Отавската конвенция от 1997 г.

През последните години дипломацията се измести чувствително в полза на Мароко. През декември 2020 г. администрацията на президента Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара в замяна на нормализация между Мароко и Израел – решение, потвърдено и разширено в настоящия мандат на Тръмп.

През октомври 2024 г. френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че „настоящето и бъдещето на тази територия се намират под мароканския суверенитет“, а през 2023–2024 г. сходна позиция беше заявена също от Испания, Германия и Нидерландия. За Полисарио това значи стесняване на дипломатическото поле, което според западни експерти обяснява нарастващата честота и видимост на операции като тази с „Конкурс-М“ – действия, насочени едновременно към военно изтощаване на мароканските гарнизони и към поддържане на международното внимание върху нерешения статут на територията, класифицирана от ООН като последната колония в Африка.

Оперативно конфликтът остава силно асиметричен. Мароко разполага с модерна авиация, бронирана техника и, според The Arab Weekly, от 2021 г. разчита на бойни дронове (сред които турските Bayraktar TB2 и китайски Wing Loong II), с които поразява подвижни цели в обширната пустиня, както и кадри от висшето командване на Фронта Полисарио, който от своя страна отговаря с нискомащабни, често документирани на видео нападения по статични цели покрай стената, използвайки разпръскване, скорост и отлично познаване на терена, същите принципи, които са характеризирали действията му още от 70-те години насам.

Мароко и Испания разбиха клетка на Ислямска държава с нишки към Сахел и Сомалия.

🇲🇦 Централното бюро за съдебни разследвания на Мароко (BCIJ), действащо под Главната дирекция за териториално наблюдение (DGST), проведе съвместна операция с Главната комисия по разузнаване (CGI) на Националната полиция на Испания по неутрализиране на терористична клетка от трима души, свързана с Ислямска държава.

Двама от членовете бяха задържани в Танжер от специалните сили на DGST, а предполагаемият ръководител на клетката беше арестуван в Палма де Майорка, съобщи новинарска агенция MAR. Операцията на испанска територия е била ръководена от Националния съд в Мадрид с участието на Главна дирекция „Информация“ и Провинциална информационна бригада.

Според данни от разследването двамата задържани в Мароко са подсигурявали финансиране и логистична подкрепа на бойци, действащи в структури на Ислямска държава в Сахел и Сомалия. Лидерът на клетката, арестуван в Испания, е заподозрян в планиране на терористичен акт на територията на страната по модела на т.нар. „самотния вълк“ – метод, при който дадено лице действа самостоятелно без директна оперативна подкрепа, но следва идеологически указания на организацията. Двамата задържани в Танжер са поставени под полицейски надзор по заповед на специализираната прокуратура, а разследването продължава с цел разкриване на пълния обхват на мрежата и нейните национални и регионални връзки.

Операцията е резултат от дългогодишно партньорство между службите за сигурност на Испания и Мароко. BCIJ посочи, че от 2014 г. насам при съвместни операции на двете страни са били разбити над 30 клетки на терористични групировки, което е довело до задържането на над 150 заподозрени, от които 83 задържани на испанска територия.

Само през ноември 2024 г. двете страни неутрализираха клетка от 9 души, определена от испанските власти като „реална заплаха" за сигурността и на двете държави. Националната полиция на Испания описва своето сътрудничество с DGST като основано на „доверие и постоянен обмен на информация“, докато приносът на Мароко в борбата с тероризма в Европа са високо ценени като един от най-ефективните в региона.

Последният случай обаче разкрива нещо, което надхвърля просто поредната успешна съвместна операция. Той хвърля светлина върху начина, по който клонът на Ислямска държава в Сомалия се превръща в основен възел за транснационалната инфраструктура на ИД, който свързва Източна Африка с Европа чрез канали за финансиране, вербуване и разпространение на пропаганда. Фактът, че задържаните в Мароко са насочвали средства към бойци едновременно в Сахел и Сомалия, говори за наличие на опорна структура, обслужваща няколко африкански провинции на Ислямска държава от една и съща мрежа в Северна Африка.

ИД-С се зароди през октомври 2015 г., когато Абдулкадир Мумин – сомалийски гражданин, роден в Кандала, Пунтланд, прекарал години в Швеция и Великобритания и изградил репутация на радикален проповедник в джамии в Лондон и Лестър – дезертира от „Аш Шабаб“ с около 30 бойци и положи клетва за вярност към ИД. Групировката първоначално беше маргинална, но популярността ѝ нарасна след като превзе пристанищния град Кандала през 2016 г. и беше призната официално като провинция от централното ръководство на ИД на следващата година. Въпреки скромния личен състав, изчисляван на 500-1000 бойци през февруари 2025 г. стратегическото ѝ значение далеч надхвърля нейната численост.

Причината за това е структура, известна като „Ал Каррар“ – регионален координационен център, създаден в Северна Сомалия към края на 2018 г. под ръководството на Мумин. Той работи паралелно като финансово и командно звено, отговарящо за терористичната дейност в Източна, Централна и Южна Африка, в това число т.нар. провинция „Централна Африка“ в Демократична република Конго и провинция Мозамбик.

Доклади на САЩ и ООН описват „Ал Каррар“ като една от най-важните структури за генериране на приходи и ръководство в глобалното движение на Ислямска държава. Към юли 2025 г. структурите за мониторинг на санкциите на ООН докладваха за „нарастваща увереност“, че Мумин е поел ролята на глобален лидер на ИД под псевдонима Абу Хафс ал Хашими ал Кураши, макар групировката да не е потвърдила формално неговото име. Дали Мумин е безспорен халиф или остава оперативен ръководител с широки правомощия е отворен въпрос – според традиционната доктрина на ИД халифът трябва да бъде арабин от род, свързан с пророка, което формално не може да бъде покрито от сомалийски лидер.

Нарастващата роля на сомалийския клон обаче протича успоредно със сериозен военен натиск. От началото на миналата година Силите за сигурност на Пунтланд (PSF) провеждат операция „Хилаак“ (мълния), за която бяха мобилизирани около 3000 военнослужещи срещу позициите на терористите в планините Ал Мискаад в регион Бари. Мащабната кампания се ползва с решителна подкрепа на САЩ и ОАЕ, разпределя съобразно техните специфични възможности.

САЩ осигуряват прецизно въздушно превъзходство и тактическо обучение на елитните части на PSF, докато в същото време дават критично разузнаване в реално време, което позволява на сухопътните войски висока точност при придвижване в трудния планински терен. ОАЕ от своя страна са логистичен и финансов гръбнак на операцията, поемайки изплащането на заплати и доставките на провизии за RSF, което гарантира тяхната оперативна устойчивост в дългите обсади. Емирствата основаха Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – специализирано звено, което блокира бреговете на региона, като по този начин прекъсва ключови канали за доставка на оръжие и подкрепления от Йемен през Аденския залив. Доставените от тях бронирани машини, дронове за наблюдение и модернизацията на пристанището в Босасо превърнаха града в ключов център за разпределение на военни ресурси.

Тази координирана международна подкрепа доведе до превземане на ключови укрепени зони, ликвидиране на стотици бойци, сред които чуждестранни, и задържането на редица висши командири. През февруари 2025 г. при въздушен удар загина Ахмед Маеленинин – ключов оманско-сомалийски вербовчик и финансист на групировката. През юли операция на Специалните сили на САЩ доведе до ареста на висш ръководител на ИД в Северна Сомалия.

Властите на Пунтланд заявиха, че териториите на ИД в региона са намалени с повече от половина. Въпреки тези загуби на терен местният клон запазва своята способност да действа като транснационален център за финансиране, координация и пропаганда. По данни на Центъра „Суфан“ от декември 2025 г. над две трети от глобалната дейност на Ислямска държава през първото полугодие е регистрирана в Африка – показател за стратегическо преориентиране на терористичната групировка към континента.

През септември 2025 г. Националната разузнавателна служба на Ирак съобщи за разбиването на мрежа за финансиране и контрабанда на ИД, действаща в няколко държави от Западна Африка, чиито комуникации разкриха по-широка терористична инфраструктура, насочена и към европейски цели.

Клетката, разкрита преди дни в Мароко и Испания, се вписва в този модел, илюстрирайки три припокриващи се вектора на заплаха, посочени от анализаторите на Militant Wire: външните операции стават по-постижими, когато клетки в Северна Африка и Европа развиват способност да канализират финанси, бойци и оперативна информация към и от центрове като сомалийския клон; насочваните атаки стават възможни, когато фигури в подобни клетки получават указания за избор на цел, момент или метод от лидери, географски отдалечени от терена; а рискът от вдъхновени нападения остава постоянен, тъй като пропагандата на джихадимза достига до диаспорни общности и радикализирани привърженици в Европа, способни да действат автономно: точно сценарият, заложен в плановете на арестувания лидер на клетка в Палма.

Разкриването ѝ поставя конкретен въпрос пред европейските служби: дори когато сомалийският клон на ИД понася тежки загуби в Пунтланд, транснационалните функции на групировката – финансиране, вербуване, онлайн радикализация и оперативно направление – продължават да генерират заплахи далеч отвъд региона на Африканския рог. Каналът Танжер–Палма е само един от видимите сегменти на терористична мрежа, чийто пълен обхват тепърва предстои да бъде установен.

Фронт Полисарио с няколко опита за обстрел срещу Мароко.

🇪🇭 Министерство на отбраната на Сахарската арабска демократична република (САДР) публикува ексклузивни кадри от полеви операции на т.нар. Народна освободителна армия, насочени срещу укрепления на мароканските въоръжени сили по т.нар. „Стена на срама и унижението“ – отбранително съоръжение, изградено от Мароко в Западна Сахара.

Това съобщи Sahara Press Service, официалната информационна агенция на Фронта Полисарио. Според нея подобни операции илюстрират уязвимостта на контрола, който Мароко твърди, че упражнява в района, и доказват способността на бойците за преодоляване на фронтовата линия, контролно-пропускателни пунктове и командни бази, разположени в зони, обявени от Мароко за напълно защитени.

В изявлението се посочва още, че публикуваните кадри доказват, че инициативата на терен е на страната на сахарските сили, които могат да нанасят неочаквани удари по всяко време.

Операциите отразяват и актуализация на бойната тактика на Народоосвободителната армия, като подчертават подобрените ѝ възможности за планиране, разузнаване и изненадващи атаки, което според източника укрепва стратегията на дългосрочно изтощаване на противника.

🇲🇦 Безпилотни самолети на Въоръжените сили на Кралство Мароко (FAR) осуетиха опит за обстрел срещу цели в Ес-Смара, извършен от бойци на Фронта Полисарио.

„Въоръжени елементи от милициите на сепаратисткото движение, качени на два автомобила, се готвеха да изстрелят ракети „Град“ срещу град Ес-Смара. Намесата на дроновете на FAR успя да провали този терористичен план“, съобщи местното издание Yabiladi, позовавайки се на източник от апарата за сигурност на кралството.

Междувременно бойци на Полисарио са успели да проникнат в район източно от Пясъчната стена, идвайки от територията на съседна Мавритания. По предварителни данни най-малко 10 бойци на движението са били ликвидирани, сподели същият източник.

Движението, оглавявано от Брахим Гали, все още не е издавало публично изявление за случая, но за сметка на това поддръжниците му са започнали масирана кампания за дезинформация онлайн, която тиражира неверни твърдения за пленени 72 марокански войници.

Наблюдатели отбелязват, че с атаките от последната седмица Полисарио са искали да отбележат петата годишнина от началото на своята „война“ срещу Мароко с операция, която да вдигне духа на бойците и на населението в лагерите в Тиндуф.

🇩🇿 Алжир обяви, че е готов да подкрепи посредничество между Мароко и Фронта Полисарио за постигане на „справедливо и трайно“ решение в десетилетния спор за Западна Сахара.

Алжир, която прекъсна двустранните отношения с Рабат през 2021 г., дълго време настояваше за провеждането на референдум за самоопределение на сахарския народ и подкрепяше едностранно Фронта Полисарио – местната военно-политическа организация, която води въоръжена борба за независимост на територията – против испанската колонизация до 1975 г. и срещу мавританската и мароканска окупация след това.

Днешната стъпка идва след като на 31 октомври Съветът за сигурност на ООН гласува в подкрепа на плана на Мароко за Западна Сахара, който предвижда автономия на територията при условие, че суверенитетът върху нея бъде предаден на кралството.

Западна Сахара е територия, разположена в Северозападна Африка, ограничена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг, както и Атлантическия океан на запад. По-голямата част от нея и нейното населението са под контрола на Кралство Мароко и са организирани като негови Южни провинции, а източните ѝ покрайнини по границите с Алжир и Мавритания представляват частично признатата държава, позната като Сахарска арабска демократична република, която се намира под контрола на Фронта Полисарио.

„Алжир няма да жали усилия, за да подкрепи всяка инициатива за посредничество между двете страни в конфликта, при условие че тя се вписва в рамките на ООН и се основава на принципите на справедливо, трайно и окончателно решение“, заяви министърът на външните работи Ахмед Атаф на пресконференция.

По-рано Съветът за сигурност на ООН отправи призив към Мароко, Алжир, Фронта Полисарио и Мавритания да подновят преговорите с цел постигане на трайно споразумение за Западна Сахара.

По инициатива на американския президент Доналд Тръмп обаче съветът подкрепи плана на Рабат, който беше представен за пръв път през далечната 2007 г. В резолюцията се казва, че „истинската автономия може да представлява най-реалистичния изход“ от спора. Според документа сега Рабат трябва да актуализира своето предложение, за да се стигне до „окончателно, взаимно приемливо решение“.

Западна Сахара попада в Списъка на неавтономните територии на ООН, което означава, че тя не е деколонизирана. Спорен е въпросът се дали територията ѝ е неразделна част от Кралство Мароко, или се управлява от правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР), която е основана от Фронта Полисарио. САДР е частично призната от 82 държави, като 45 от тях са я признали, 13 са „замразили“ отношения до взимането на решение от бъдещ референдум и 22 са се отказали от дипломатически отношения с републиката. На територията ѝ действат посолствата на Кения, Южна Африка, Нигерия, Венецуела, Куба, Мексико, Танзания, Етиопия, Панама, Ангола, Алжир и Мозамбик.

Полисарио продължава да настоява за провеждане на референдум за самоопределение под егидата на ООН, който така и не беше осъществен, въпреки обещанието, дадено с примирието от 1991 г.

🇺🇳 Движението „Сахарци за мир“, отцепило се от Фронта Полисарио, заяви готовността си за участие в преговорите, които ООН се готви да поднови по въпроса за Западна Сахара.

Това стана ясно от писмо, изпратено от главния секретар на движението Хадж Ахмед Барикала до специалния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура, в което се подчертава нуждата от „демократизиране на политическия процес“ като основен вход към трайно решение на конфликта.

В писмото се говори за трудностите и пречките, които трябва да бъдат преодолени, като в същото време се отправя призив за „разширяване кръга на сахарските участници“ – условие, което считат за ключово по пътя към успешен процес на ООН и окончателно уреждане на въпроса.

През септември делегация на движението взе участие в сесията на Четвъртата комисия на ООН, където защити идеята за „трети път“ като алтернатива, която да извади казуса с територията от задънената улица, в която се намира от години.

Резолюция 2797 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври определя страните, които трябва да участват в бъдещите преговори: Мароко, Фронт Полисарио, Алжир и Мавритания.

„Ако Полисарио и Алжир продължат своя отказ от преговори на база автономията, ще се появят няколко възможни сценария за сигурността. Сред тях са продължаване на ограничена ескалация с ниска интензивност чрез символични акции или сблъсъци по линията на охраната, без да се стига до открита война, или засилване на политическата изолация и постепенно завръщане към масата на преговорите под международен натиск, което ще доведе до намаляване на външната подкрепа за Полисарио и в крайна сметка ще движението ще бъде принудено да седне на масата при нови, наложени от реалността условия“, сподели изследователят по сигурност и стратегия Мохамед Тайяр пред изданието The Arab Weekly.

„Една от ключовите точки, които трябва да бъдат припомнени при всяко сериозно обсъждане на Полисарио, е, че в човешки и ръководен план то не отразява истински населението на мароканска Сахара. Историческите архиви и теренните данни сочат, че голяма част от лидерите и членовете на Фронта идват от немарокански територии – предимно от южен Алжир (Тиндуф, Бешар, Уаргла и др.), Мавритания и северно Мали (Азауад), както и от някои страни в Сахел“, продължи той.

Първият секретар на отцепилото се движение Барикала сподели новите перспективи пред въпроса със суверенитета над територията след резолюцията на Съвета за сигурност от 30 октомври – решение, което отмества тежестта от досегашния дебат за деколонизация към търсене на трайно политическо решение, приемливо за всяка от страните.

„С диалог и преговори е възможно да се стигне до приемлива формула за автономия. Няма други алтернативи, защото военният вариант е напълно изключен и няма да доведе до никакъв резултат. Разумът диктува търсенето на политическо решение, а условията вече са узрели за споразумение без победители и победени“, сподели той в интервю за испанския вестник La Provincia. В него той призова да се „излезе от балона на миналото и да се живее в настоящето“, тъй като по думите му Полисарио продължава да е закотвен в миналото.

На фона на ръст в международната подкрепа за мирни решения „Сахарци за мир“ се очертава като сила, разширяваща рамките на диалога за окончателно уреждане на базата на автономията – както потвърди последната резолюция на Съвета за сигурност – и може да даде своя принос за напредък в предстоящите преговори с изолацията на Фронта Полисарио, който продължава да претендира, чае е единственият легитимен легитимен представител на местните жители.

Според Мохамед Тайяр, представяйки се за алтернатива на Полисарио, движението създава чисто ново уравнение, което поставя Алжир и Полисарио на решаващ кръстопът без трета възможност: или истинско включване в процеса на политическо уреждане в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност и предложението на Мароко за автономия, или неизбежна международна изолация и евентуално класифициране на Полисарио като терористична организация от страна на Държавния департамент на САЩ, а на Алжир – като държава, подкрепяща тероризма, с всичките последствия от подобен ход.

В писмото си до Стафан де Мистура движението „Сахравци за мир“ заявява: „Като представители на важна и нарастваща част от сахарското общество ние категорично отхвърляме всякакви опити за оттегляне от политическия процес в такъв критичен момент. Подобен вид поведение не само би пропиляло историческа възможност, подкрепяна от водещите световни сили, но също ще означава отказ от поетите ангажименти пред международната общност. Цената на поредна задънена улица ще бъде платена директно от населението в лагерите, прекарало 50 години в чакане на решение на своята кауза.“

Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г.

🇩🇿 Правителството на Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г. – най-големият в историята на страната, съобщи The Clash Report. Решението идва на фона на нарастващи опасения за сигурността в региона на Сахел.

Според доклада, общият финансов план за 2026 г. възлиза на 135 милиарда долара, в сравнение със 128 милиарда през 2025 г. и 113 милиарда през 2024 г. Военните разходи сега съставляват 20,6% от националния бюджет, изпреварвайки дори Министерството на финансите, което ще получи 20,3%.

Тенденцията за увеличаване на военните разходи започна през 2022 г., когато Алжир рязко увеличи финансирането за отбрана, въпреки икономическите предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19 и колебанията в приходите от петрол. В периода 2020-2022 г. отбранителните разходи варираха между 8 и 11 милиарда долара годишно. През 2023 г. те скочиха до над 18 милиарда, през 2024 г. достигнаха 22 милиарда, а през тази година – 24 милиарда долара.

Увеличаването на бюджета идва в момент, когато цените на въглеводородите падат, движейки се между 65 и 67 долара за барел, а прогнозният бюджетен дефицит на страната достига 40 милиарда долара. Нарастващите военни разходи разпалиха дискусии в Алжир за това докога подобно ниво на разходи може да бъде поддържано без сериозни фискални корекции.

Експерти отбелязват, че въоръжените сили са се превърнали в най-големия получател на публични средства, изпреварвайки значително останалите министерства. Последните данни показват, че един от всеки пет динара от публичните разходи отива за армията, което подчертава централната роля на въоръжените сили в националната политика.

Увеличените разходи са факт въпреки липсата на нови мащабни заплахи за сигурността. Въпреки това дългогодишното напрежение с Мароко и нестабилността в Сахел, особено в Мали и Нигер, са ключови фактори за отбранителното планиране на Алжир. Въпреки това наблюдатели отбелязват, че общата среда за сигурност не се е влошила значително през последните години.

Непотвърдени сведения сочат, че Алжир е станал първият чуждестранен клиент на руските бойни самолети Су-57 и Су-34, които според слуховете са били видяни по време на тестови полети преди доставка.

Подновеният акцент на Алжир върху отбранителните способности показва неговото намерение да запази своето влияние и готовност на фона на променящите се динамики в региона.

Военни ръководители от Мароко са се срещнали с отбранителни компании в Израел

Военнослужещи на Кралските въоръжени сили на Мароко участват в съвместното военно учение на САЩ African Lion в региона Тан-Тан в югозападно Мароко, 31 май 2024 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇮🇱🇲🇦 Военни началници от Мароко участват в разговори с отбранителни компании от Израел, докато сътрудничеството между двете държави се засилва, твърди нов доклад на Africa Intelligence.

Още през август делегация от висшето командване на мароканската армия е поканена в страната от дирекцията за изследвания и разработки на израелското министерство на отбраната, където местни отбранителни компании представиха военна техника на старшите марокански служители.

Присъствалите компании включваха държавната Israel Aerospace Industries, експертите в системи против дронове Sentrycs и D-Fend Solutions и този на малокалибрени оръжия Smart Shooter. Освен разработката на оръжия, дирекцията за изследвания и разработки на израелското министерство на отбраната отговаря и за надзора върху международните партньорски програми.

Срещите са поредните в серия обменни инициативи между двете страни, които се превръщат във все по-редовни и открити. През февруари Мароко избра израелската Elbit Systems като основен доставчик на оръжия, изтласквайки френската компания KNDS от тази позиция.

Africa Intelligence съобщи, че мароканска военна делегация посети Израел през март като част от инициатива за партньорство с Elbit Systems и Steadicopter. Тази делегация беше наблюдавана от SIBAT – дирекцията за международно сътрудничество на Израел, която осигурява правителствени или фирмени договори с партньори в чужбина.

Няколко седмици по-късно делегация на израелски компании беше поканена в Мароко за нов кръг разговори със старши представители на мароканската армия.

През август марокански източник заяви пред местното издание Yabiladi, че армията преговаря за придобиването на израелски дронове Harpy и Harop от IAI в сделка, която може да надхвърли 100 млн. долара.

Освен закупуването на военна техника от Израел, бяха реализирани и проекти за индустриално сътрудничество, включващо изграждането на производствен обект на дронове в столицата Рабат на израелската BlueBird Aero Systems.

Мароко и Израел нормализираха отношенията си през 2020 г. по споразумение с посредничество от САЩ за признаване на суверенитета на Мароко върху Западна Сахара – спорна територия, която се намира под контрола на Рабат от 70-те години на миналия век и влиза в списъка на ООН с несамоуправляващи се държави.

След процеса по нормализация търговията между двете държави нарасна бързо, достигайки 116,7 млн. долара през 2023 г. – двойно спрямо предходната година.

През май израелските отбранителни сили (IDF) бяха сред участниците в ежегодно военно учение African Lion в Мароко. Това беше общо третото участие на страната в учението, но за разлика от миналата година, когато то беше скрито заради риска от обществено недоволство в Мароко, тази година участието беше публично.

Снимки на израелски войници в Мароко, една от които показваше войници от бригадата Голани, развяващи израелския флаг и знака на батальона си по време на учението, доведоха до критики в социалните мрежи.

Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за Палестина, реагира на снимката и призова Рабат да спазва върховенството на закона и да арестува войници от бригадата.

„Ако бъде потвърдено, това би означавало нов праг на разврат и нарушение на международното задължение за разследване и наказване на лица, замесени в престъпления срещу човечеството“, написа тя.

165 военнослужещи от Мали преминаха интензивно обучение от 2-ра парашутна пехотна бригада на Мароко.

🇲🇦🤝🇲🇱 В знак на все задълбочаващо се военно сътрудничество, първата група от 165 военнослужещи от въоръжените сили на Мали бяха изпратени в мароканският град Бен Гериер за интензивна подготовка под ръководството на експерти от 2-ра парашутна пехотна бригада на Кралските въоръжени сили на Мароко.

Обучението включваше напреднали курсове по тактически парашутни скокове и въздушно-десантни операции, насочени към повишаване на способностите на въоръжените сили на страната за справяне със предизвикателствата пред сигурността в региона.

Държавната телевизия на Мали (ORTM) проследи тренировъчния процес и излъчи кадри с малийски войници, преминаващи интензивна подготовка под указанията на военни експерти от Мароко. Това е първата група от малийски военнослужещи, която в близко бъдеще ще бъде последвана от следваща група от около 500 души, които се очаква да се присъединят към тренировъчни центрове в Мароко.

Военното сътрудничество между двете страни не се ограничава единствено до парашутни скокове и подготовка на въздушно-десантните войски, а също така включва обучение за оптимално използване на дронове – област в която Мароко разполага с богат опит. Тези учения са част от военната помощ, която кралството предоставя на страните от Сахел, за да ги подпомогне в опазването на границите и справянето със заплахите за сигурността, особено от набиращите сила джихадистки групировки.

Тази подготовка отразява стратегическата дълбочина на военните връзки между Мароко и Мали и подчертава ключовата роля на кралството в подкрепа на стабилността в региона на Сахел.

Войски от Израел и Мароко проведоха съвместна тренировка на подземни операции.

🇮🇱🤝🇲🇦 Арабски медии излъчиха видео от участието на разузнавателно подразделение на израелските отбранителни сили (IDF) от бригадата „Голани“ провежда съвместно обучение за водене на бой в тунелни условия с подразделения от Кралската мароканска армия по време на ежегодното военно учение African Lion 2025.

Изтеклото видео показва войници от двете страни, изпълняващи сложни тренировки под земята с дистанционно управлявани роботизирани системи и модерно разузнавателно оборудване. В отделни кадри се вижда как военни слизат в мрежа от тунели.

Участието на израелската армия в многонационалното учение предизвика остра реакция от арабски потребители на социалните мрежи, които осъдиха сътрудничеството между двете страни.

Мащабното учение „African Lion 2025“ се проведе по-рано този месец в няколко региона на Мароко, включително в градовете Агадир, Тизнит, Кенитра, Бен Гериер и Тифнит. В него взеха участие над 10 000 военни от Съединените щати, Мароко и други съюзнически държави.

Учението включваше симулации на пълномащабни бойни действия с участието на артилерийски системи, изтребители и специализирани командоси. Програмата имаше и хуманитарен компонент – например разгръщане на мобилни медицински пунктове.

Мароканският генерал Мохамед ал-Кайси подчерта, че стратегическото партньорство със САЩ е било от ключово значение за оперативния успех на учението. Той отбеляза, че подобни съвместни тренировъчни инициативи показват ангажимента на Мароко към повишаване на бойната готовност и подобряване на координацията със съюзническите партньори.

Израел участва в ежегодното учение от две години насам, след нормализиране на дипломатическите отношения между двете страни.

Дългото сбогуване: Избледняващите съдби на фронта Полисарио

Брахим Гали, президент на т.нар. Сахарска арабска демократична република (САДР), отдава почит на знамето ѝ, 13 януари 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇪🇭🇲🇦 Фронтът Полисарио, някога считан за легитимно движение за национално освобождение, днес изглежда все по-маргинализиран на световната сцена. Неговата борба за независимост на Западна Сахара е блокирана в застой от 1991 г. и тя вече не просто буксува, а се разпада. През последните години групата понесе поражения на дипломатическия фронт, вътрешни разцепления и сериозни обвинения в тероризъм и престъпна дейност.

След като през 2020 г. Полисарио обяви край на примирието с Мароко, мнозина очакваха нов етап в конфликта. Но завръщането ѝ към въоръжената борба не доведе до очакваните резултати, предимно заради нейния ограничен капацитет, а мароканският контрол върху територията е все по-устойчив с помощта на дронове и международна подкрепа.

Геополитическият вятър духа в полза на Рабат. Признаването на суверенитета му над територията, направено от САЩ през 2020 г. и договорено в замяна на нормализиране на връзките с Израел, даде тласък на тази нова международна линия. Франция и Испания впоследствие подкрепиха автономния план на Мароко, а повечето страни от региона или се присъединиха, или запазиха мълчание.

Вътре в племето сахрави се надига вътрешно недоволство. Младите поколения губят доверието си в остарялото ръководство, а липсата на стратегическа визия води до дезертьорство и задълбочаващи се разломи.

Полисарио е обект на тежки обвинения, които подкопават международния му имидж. Мароканските служби твърдят, че над 100 бивши и настоящи негови бойци са се присъединили към джихадистките групировки като Ал-Кайда в ислямския Магреб. Разузнавателни доклади сочат, че емблематичният лидер на Ислямска държава в Сахара, Аднан Абу Уалид ал-Сахрави е преминал обучение в лагерите на Полисарио.

Дори ако посочените връзки са спорни или преувеличени, те са политически токсични – особено за страни, притеснени от разрастването на екстремизма в Сахел. Правителствата на няколко държави, близки с Мароко, вече лобират за обявяването на Полисарио за терористична организация.

Не по-малко разрушителни са обвиненията в сътрудничество с Иран. През 2018 г. Мароко прекъсна отношенията с Техеран, твърдейки, че посолството му в Алжир и бойци на Хизбула са подпомагали и обучавали бойците на групата. Макар Иран да отрича, тази версия набира популярност – особено сред страните от Персийския залив, които са мнителни към ролята на Техеран в региона.

Дамаск, който дълго време поддържаше дипломатически връзки с Полисарио, вече не е фактор. С падането от власт на режима на Башар ал-Асад, каналът между Полисарио и Техеран е прекъснат.

С остаряващо ръководство, разпадащи се съюзи и растящо вътрешно напрежение, Полисарио все повече започва да прилича на реликва от една отминала епоха. Светът не го е победил – просто го е задминал. Без международна подкрепа, без военен ресурс и без стратегия за оказване на натиск над Мароко, организацията бавно изчезва от историческата сцена.

Нигер прекрати сътрудничеството в областта на разузнаването с Русия, Турция и Мароко.

🇳🇪 Военният режим на Нигер внезапно прекрати споразуменията за техническо разузнаване с Русия и Турция, позовавайки се на неефективност, особено при прихващането на телефонни комуникации, съобщава източник на Zagazola.

Според служители на сигурността, френската дирекция за външно разузнаване (DGDSE) е оценила, че оборудването и екипите, предоставени от Москва и Анкара, не отговарят на нужните оперативни стандарти.

Решението бележи рязка промяна във външнополитическата ориентация на хунтата, само няколко месеца след като партньорствата с Русия и Турция бяха обявени като ключови за националната сигурност.

В опит бързо да възстановят капацитета си за електронно наблюдение, властите в Ниамей сключили договор с мароканска частна фирма, специализирана в прихващане на комуникации. Проектът е бил подкрепен от местния телекомуникационен регулатор ARCEP и е включвал разполагане на техника и екипи на ключови локации в столицата.

Но само дни по-късно DGDSE, под заповед на своя шеф Бала Арабе, рязко е прекратила договора. Източници, запознати със случая, разкриват, че е била установена скрита техническа връзка между мароканската компания и частна френска фирма – сигнал за възможно присъствие на разузнаването на Франция, което режимът категорично счита за „червена линия“.

„Цялата система за наблюдение беше отстранена за една нощ. Не се допускаха преговори, след като френската връзка беше потвърдена“, разкри висш служител от сигурността, пожелал анонимност.

Така DGDSE остава парализирана по отношение на техническото разузнаване. Експерти посочват, че сега агенцията разчита единствено на човешки източници – сериозен регрес спрямо използваните доскоро електронни методи.

За да запълни възникналия вакуум, президентската гвардия е стартирала дискретни нощни патрули около чувствителни зони в Ниамей. Оперативни агенти в цивилно облекло и мотоциклети обхождат стратегически участъци в часовия прозорец между полунощ и 6:00 ч.

Наблюдатели смятат, че това е временно решение на фона на сринатия капацитет за наблюдение на режима. Това подчертава колко уязвим е разузнавателният апарат и как геополитически подозрения могат да подкопаят дори най-неотложните национални приоритети.

Бойци на Фронта Полисарио блокираха конвой на ООН в Западна Сахара.

Мироопазващи сили от мисията на ООН за референдума в Западна Сахара (MINURSO) по време на патрул по границата между Мароко и Мавритания, ноември 2020 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇪🇭⚔️🇺🇳 Въоръжени елементи на Фронта Полисарио блокираха конвой от превозни средства на мироопазващата мисия на ООН в Западна Сахара (MINURSO), по време на преминаване през коридора Аусерд, източно от защитната стена на Мароко.

Според източници на местното издание Hespress блокираните камиони са превозвали логистично оборудване за мироопазващата мисия. От Фронта Полисарио все още не са излязли с официално изявление, изясняващо причините зад инцидента.

Този сблъсък идва само няколко дни след като специалният представител на генералния секретар на ООН и ръководител на MINURSO Александър Иванко информира Съвета за сигурност, посочвайки „постоянни пречки“ от страна на Полисарио, възпрепятстващи дейността на мироопазващите сили.

Това включва прекъсване транспортирането на хуманитарно и техническо оборудване и отказ да се разрешат срещи с представители на въоръжената група. В същото време Иванко похвали Кралските въоръжени сили на Мароко за предоставеното „сътрудничество и улеснение“.

Инцидентът породи опасения относно ескалация на насилието в напрегнатата буферна зона източно от мароканската отбранителна стена, а също подчерта и нарастващото разочарование от действията на Полисарио, застрашаващи крехкото споразумение за прекратяване на огъня, подписано през 1991 г. под егидата на ООН.

ООН и международните сили продължават да изтъкват ключовите ползи от спазването на примирие и създаването на благоприятни условия за политическо решение на конфликта в Западна Сахара. В центъра на тези усилия е планът за автономия на Мароко, смятан широко за жизнеспособна основа за трайно уреждане на десетилетния спор.

Блокирането на мироопазващите операции на ООН бележи тревожен ход и е възможно да доведе до нов контрол върху действията на Фронта Полисарио от Съвета за сигурност на ООН, особено ако се натрупа инерция за дипломатическо решение.

Марко Рубио потвърди подкрепата на САЩ за плана на Мароко за Западна Сахара.

🇺🇸🤝🇲🇦 Миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна с външния министър на Мароко Насър Бурита и потвърди подкрепата на администрацията на Тръмп за предложението за автономия на Мароко като рамка за разрешаване на конфликта в Западна Сахара.

Политическият статут на Западна Сахара остава спорен. Преди 2020 г. Белият дом я третира като територия със специален суверенитет. Това се промени, когато администрацията на Тръмп призна мароканския суверенитет над региона, въпреки че ООН все още го счита за несамоуправляваща се територия, а Сахарската арабска демократична република поддържа дипломатически отношения с отделни държави.

Прокламацията на Тръмп одобри предложението за автономия като единственото жизнеспособно решение на конфликта. То ще даде на сахарския народ автономия под управлението на Мароко, но прилагането му среща силна съпротива от Фронта Полисарио, основното движение за независимост на Западна Сахара.

Рубио повтори подкрепата на САЩ за Мароко, а някои конгресмени смятат, че определянето на Фронта Полисарио за чуждестранна терористична организация (FTO) може да помогне за решаване на конфликта. Те смятат, че това ще отслаби влиянието му и ще маргинализира неговите съюзници, сред които Алжир и Южна Африка.

На 11 април конгресменът Джо Уилсън обяви план за въвеждане на законодателство, определящо Фронта Полисарио като FTO, позовавайки се на предполагаемите му връзки с Иран и Русия и го позиционира в рамките на така наречената „Ос на агресията“.

Подобно определение може да има сериозни последици за Южна Африка. Първо, може да повлияе на усилията за набиране на средства и застъпничество от групите в подкрепа на Фронта Полисарио в страната. Зинеб Рибу от института Хъдсън отбеляза, че големите неправителствени организации ще оттеглят подкрепата си, за да избегнат много правни рискове, макар че идеологически ръководените групи вероятно ще продължат тайно.

Второ, това може да предизвика международен контрол върху банковия сектор на Южна Африка, особено ако има подозрения за финансови връзки с Полисарио. Рибуа предупреди, че това може да доведе до увреждане на репутацията, маркирани транзакции и дори вторични санкции.

Трето, определението може да проправи пътя за целенасочени санкции на отделни лица или самата държава. Южна Африка вече е изправена пред натиск заради слабото правоприлагане при борбата с финансирането на тероризма и влизането в сивия списък на Работната група за финансово действие (FATF). Неуспехът да се подкрепи определението на Фронта Полисарио от Съединените щати може да повиши риска да бъде определен като държавен спонсор на тероризма.

На фона на нарастващото напрежение между САЩ и Южна Африка, предложеното определение на Фронта Полисарио като FTO добавя допълнителна тежест към и без това крехките отношения между двете страни.

Мароко ще получи 600 преносими зенитно-ракетни комплекси FIM-92K Stinger.

🇺🇸🤝🇲🇦 Държавният департамент на САЩ одобри евентуална чуждестранна военна продажба на 600 броя от преносимите зенитно-ракетни комплекси FIM-92K Stinger Block I за Мароко на приблизителна цена от 825 милиона долара.

Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA) изпрати необходимото уведомление до Конгреса във вторник. Според него, предложената сделка включва не само раменно изстреляни ракети, но и свързана технология, логистика и техническа поддръжка от правителството на САЩ и частни компании. Пакетът е предназначен да подсили способностите за противовъздушна отбрана с малък обсег и да подобри оперативната съвместимост между американски и съюзнически сили.

„Предложената продажба ще подкрепи външната политика и националната сигурност на САЩ, като помогне за подобряване на сигурността на основен съюзник извън НАТО“, се посочва в изявлението на DSCA, което подчертава продължаващата роля на Кралството в поддържането на политическата стабилност и икономическия напредък в Северна Африка.

FIM-92K Stinger Block I е преносим зенитно-ракетен комплекс (MANPADS) с доказана ефективност в противодействието на нисколетящи самолети и безпилотни летателни апарати. Широко използван от американските и съюзническите сили, той е предназначен да осигури мобилна противовъздушна отбрана с малък обсег в среда с високо ниво на заплаха.

Мароко планира да използва системите за модернизиране на въоръжените си сили и за укрепване на своите наземни единици за противовъздушна отбрана.

„Тази продажба ще подобри способността на Мароко да посреща настоящите и бъдещите заплахи“, се посочва в официално съобщение на DSCA. „Мароко няма да срещне затруднения да приеме това оборудване във въоръжените си сили.“

Основните изпълнители ще са RTX Corporation със седалище в Тусон, Аризона, и Lockheed Martin със седалище в Сиракуза, Ню Йорк. Понастоящем не са разкрити офсетни споразумения, въпреки че всички такива детайли ще бъдат уточнени в бъдещите преговори на производителите с Мароко.

Агенцията потвърди, че няма да се изисква разполагането на американски военен персонал в Мароко като част от продажбата и че сделката няма да повлияе на готовността на отбраната на САЩ.