Двама американски военнослужещи изчезнаха край Тан-Тан по време на ученията „Африкански лъв 2026"

🇺🇸🇲🇦 Двама американски военнослужещи са изчезнали от учебен полигон по атлантическото крайбрежие на Мароко, съобщи в изявление Африканското командване на Въоръжените сили на САЩ (AFRICOM).

Двамата са обявени за изчезнали около 21:00 часа на 2 май от район в скалистата крайбрежна част над океана. Според американски представител, говорил пред Stars and Stripes под условие за анонимност, инцидентът се е случил извън служба, по време на пешеходен преход, при който двамата са паднали от скала във водата. Втори американски служител уточнява, че родовете войска и поделенията на двамата се задържат от публикуване до приключване на спасителната операция, а имената им няма да бъдат оповестени преди близките им да бъдат уведомени.

Кралските въоръжени сили на Мароко потвърдиха координираното използване на наземни, въздушни и морски сили на САЩ, Мароко и други участници в ученията „Африкански лъв 2026". В операцията участват вертолети, бойни кораби, специални планински спасителни екипи и водолазни групи. Представител на Пентагона уточни, че инцидентът не е свързан с терористична дейност. Издирването продължава, а разследването се намира в начален етап. Учебните дейности на полигона Тан-Тан са прекратени, а ангажираните сили са пренасочени към спасителната задача.

Кап Дра се намира в най-южната част на Мароко, в провинция Тан-Тан, между устието на едноименната река и граничната зона със Западна Сахара. Релефът съчетава отвесни скали с пясъчни плажове, а въздушните течения в района са силни и студени. Тези условия превръщат всяко падане от скалата в случай, при който всяка минута стеснява шанса за оцеляване, което налага комбинираното използване на въздушни средства за наблюдение и водолазни групи близо до брега. Полигонът е сред основните съвместни тренировъчни обекти на САЩ и Мароко именно заради комбинацията от пустинна и крайбрежна среда, позволяваща провеждане на операции в няколко области едновременно.

„Африкански лъв 26" е най-мащабното годишно учение на AFRICOM на континента и 22-ро поредно издание на формата. Тазгодишният цикъл се провежда между 20 април и 8 май, обхващайки Мароко, Тунис, Гана и Сенегал. Участват над 5600 военнослужещи от 40 държави, сред които страни от НАТО и редица африкански партньори. Координацията се осъществява от Южноевропейска оперативна група „Африка" на сухопътните сили (SETAF-AF) със щаб във Виченца, Италия. Фазата в Мароко стартира в края на април и трябва да приключи в първите дни на май с дейности в Бенгерир, Агадир, Тан-Тан, Тарудант, Дахла и Тифнит.

Ученията включват сухопътни, въздушни и морски действия през деня и нощта, операции на специалните сили, парашутни десанти и щабни тренировки, както и компоненти от космически операции, кибернетична защита и електронна война. Програмата покрива и реакция при инциденти с оръжия за масово поразяване и хуманитарни задачи. Над 30 индустриални партньори от САЩ използват цикъла за провеждане на изпитания на безпилотни летателни системи, спътникови решения и средства за киберотбрана в съвместна оперативна среда. По време на планирането през миналата година представители на Франция, Италия, Тунис и САЩ съгласуваха графика и сценариите, които запазват бойния акцент на цикъла въпреки разрастването на хуманитарния и технологичния му компонент.

Издирването при Тан-Тан тече паралелно с продължаващите учебни дейности в Тунис, Гана и Сенегал, които не са спрени. AFRICOM посочва, че приоритетът е насочен към изчезналите военнослужещи и техните семейства, а нова информация ще бъде оповестена след като бъде установен изходът от операцията. Мароко остава ключов регионален домакин на американското военно присъствие в Северна Африка, като инцидентът няма да промени структурата на ученията извън Тан-Тан.

Видео: Полисарио удари марокански пост на стената в Сахара с руска ракета „Конкурс-М“

🇪🇭⚔️🇲🇦 Сахарската народна освободителна армия (SPLA), въоръженото крило на Фронта Полисарио, публикува видео от атака с противотанкова управляема ракета (ATGM) срещу позиция на Кралските въоръжени сили на Мароко (FAR) по протежение на отбранителната стена в Западна Сахара.

Според оценка на OSINT наблюдатели, конкретният модел на ракетата е 9М113М „Конкурс-М“, модернизиран вариант на 9М113 с тандемно-кумулативна бойна глава, проектирана за поразяване на цели с допълнителна реактивна броня.

Инцидентът се вписва в схема на ниско-интензивни, но редовни удари, която SPLA поддържа от ноември 2020 г. насам. Според официалната Sahara Press Service (SPS) на 16 април нейни сили са обстреляли артилерийски позиции на мароканската армия в сектор Хауза, нанасяйки загуби по личен състав и техника – твърдение без потвърждение от мароканска страна, което остава непроверимо от независими източници поради закрития за международни медии характер на зоната.

9М113М „Конкурс-М“ е противотанков комплекс от второ поколение, разработен в СССР през 80-те години и произвеждан от Тулския КБП. С далекобойност до 4 км и възможност за пробив на хомогенна броня над 800 мм след реактивна защита, той е най-тежкото противотанково оръжие в арсенала на Полисарио, за което има публично документирани данни. Присъствието му в сахарските подразделения отговаря на описания по-рано инвентар на SPLA – съставен предимно от съветска бронирана техника (Т-55, Т-62, БМП-1, БТР-60), артилерия (БМ-21) и разнообразни трофеи, заловени през 70-те и 80-те години на миналия век от въоръжените сили на Мароко и Мавритания (Eland Mk7, Ratel, AMX-13, SK-105 Kürassier).

Целта на удара е централен оперативен елемент в конфликта. Мароканският отбранителен вал, издигнат на етапи между 1981 и 1987 г., се простира на около 2 700 км и разделя де факто контролираната от Рабат част (около 80%) от т.нар. освободени територии на изток, управлявани от Сахарската арабска демократична република. Стената е подсилена с един от най-дългите минни коридори в света и се охранява от близо 100 000 войници. Именно гарнизоните по нейното протежение са традиционната цел на ударите на SPLA след подновяването на военните действия.

Сахарската армия според данни на самата SADR и аналитични публикации, сред които нейния профил в AOAV, разполага с между 30 000 и 40 000 активни военнослужещи в мирно време, с потенциал за мобилизиране на многократно по-голям брой, тъй като младежи и девойки в лагерите Тиндуф (Югозападен Алжир) преминават военна подготовка на 18-годишна възраст. Традиционната „гхази“ тактика – бързи моторизирани нападения от дълбочина – след изграждането на стената беше заменена от действия, по-близки до конвенционална война: далекобойна артилерия, снайперисти и противотанкови удари от дистанция.

Сраженията между двете страни бяха подновени на 13 ноември 2020 г. след навлизане на марокански части в буферната зона при Ел-Гергерат за разчистване на блокада, установена от сахарски цивилни протестиращи в знак на несъгласие с „нелегален проход“ в стената. С това 29-годишното примирие, постигнато чрез плана на ООН от 1991 г. под наблюдението на мисията MINURSO, беше нарушено. Полисарио настоява, че се придържа към ангажимента си по Женевския призив от 3 ноември 2005 г. за тотална забрана на противопехотните мини и продължава унищожаването на запасите си под международен надзор; Мароко не е страна по Отавската конвенция от 1997 г.

През последните години дипломацията се измести чувствително в полза на Мароко. През декември 2020 г. администрацията на президента Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара в замяна на нормализация между Мароко и Израел – решение, потвърдено и разширено в настоящия мандат на Тръмп.

През октомври 2024 г. френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че „настоящето и бъдещето на тази територия се намират под мароканския суверенитет“, а през 2023–2024 г. сходна позиция беше заявена също от Испания, Германия и Нидерландия. За Полисарио това значи стесняване на дипломатическото поле, което според западни експерти обяснява нарастващата честота и видимост на операции като тази с „Конкурс-М“ – действия, насочени едновременно към военно изтощаване на мароканските гарнизони и към поддържане на международното внимание върху нерешения статут на територията, класифицирана от ООН като последната колония в Африка.

Оперативно конфликтът остава силно асиметричен. Мароко разполага с модерна авиация, бронирана техника и, според The Arab Weekly, от 2021 г. разчита на бойни дронове (сред които турските Bayraktar TB2 и китайски Wing Loong II), с които поразява подвижни цели в обширната пустиня, както и кадри от висшето командване на Фронта Полисарио, който от своя страна отговаря с нискомащабни, често документирани на видео нападения по статични цели покрай стената, използвайки разпръскване, скорост и отлично познаване на терена, същите принципи, които са характеризирали действията му още от 70-те години насам.

Мароко и Испания разбиха клетка на Ислямска държава с нишки към Сахел и Сомалия.

🇲🇦 Централното бюро за съдебни разследвания на Мароко (BCIJ), действащо под Главната дирекция за териториално наблюдение (DGST), проведе съвместна операция с Главната комисия по разузнаване (CGI) на Националната полиция на Испания по неутрализиране на терористична клетка от трима души, свързана с Ислямска държава.

Двама от членовете бяха задържани в Танжер от специалните сили на DGST, а предполагаемият ръководител на клетката беше арестуван в Палма де Майорка, съобщи новинарска агенция MAR. Операцията на испанска територия е била ръководена от Националния съд в Мадрид с участието на Главна дирекция „Информация“ и Провинциална информационна бригада.

Според данни от разследването двамата задържани в Мароко са подсигурявали финансиране и логистична подкрепа на бойци, действащи в структури на Ислямска държава в Сахел и Сомалия. Лидерът на клетката, арестуван в Испания, е заподозрян в планиране на терористичен акт на територията на страната по модела на т.нар. „самотния вълк“ – метод, при който дадено лице действа самостоятелно без директна оперативна подкрепа, но следва идеологически указания на организацията. Двамата задържани в Танжер са поставени под полицейски надзор по заповед на специализираната прокуратура, а разследването продължава с цел разкриване на пълния обхват на мрежата и нейните национални и регионални връзки.

Операцията е резултат от дългогодишно партньорство между службите за сигурност на Испания и Мароко. BCIJ посочи, че от 2014 г. насам при съвместни операции на двете страни са били разбити над 30 клетки на терористични групировки, което е довело до задържането на над 150 заподозрени, от които 83 задържани на испанска територия.

Само през ноември 2024 г. двете страни неутрализираха клетка от 9 души, определена от испанските власти като „реална заплаха" за сигурността и на двете държави. Националната полиция на Испания описва своето сътрудничество с DGST като основано на „доверие и постоянен обмен на информация“, докато приносът на Мароко в борбата с тероризма в Европа са високо ценени като един от най-ефективните в региона.

Последният случай обаче разкрива нещо, което надхвърля просто поредната успешна съвместна операция. Той хвърля светлина върху начина, по който клонът на Ислямска държава в Сомалия се превръща в основен възел за транснационалната инфраструктура на ИД, който свързва Източна Африка с Европа чрез канали за финансиране, вербуване и разпространение на пропаганда. Фактът, че задържаните в Мароко са насочвали средства към бойци едновременно в Сахел и Сомалия, говори за наличие на опорна структура, обслужваща няколко африкански провинции на Ислямска държава от една и съща мрежа в Северна Африка.

ИД-С се зароди през октомври 2015 г., когато Абдулкадир Мумин – сомалийски гражданин, роден в Кандала, Пунтланд, прекарал години в Швеция и Великобритания и изградил репутация на радикален проповедник в джамии в Лондон и Лестър – дезертира от „Аш Шабаб“ с около 30 бойци и положи клетва за вярност към ИД. Групировката първоначално беше маргинална, но популярността ѝ нарасна след като превзе пристанищния град Кандала през 2016 г. и беше призната официално като провинция от централното ръководство на ИД на следващата година. Въпреки скромния личен състав, изчисляван на 500-1000 бойци през февруари 2025 г. стратегическото ѝ значение далеч надхвърля нейната численост.

Причината за това е структура, известна като „Ал Каррар“ – регионален координационен център, създаден в Северна Сомалия към края на 2018 г. под ръководството на Мумин. Той работи паралелно като финансово и командно звено, отговарящо за терористичната дейност в Източна, Централна и Южна Африка, в това число т.нар. провинция „Централна Африка“ в Демократична република Конго и провинция Мозамбик.

Доклади на САЩ и ООН описват „Ал Каррар“ като една от най-важните структури за генериране на приходи и ръководство в глобалното движение на Ислямска държава. Към юли 2025 г. структурите за мониторинг на санкциите на ООН докладваха за „нарастваща увереност“, че Мумин е поел ролята на глобален лидер на ИД под псевдонима Абу Хафс ал Хашими ал Кураши, макар групировката да не е потвърдила формално неговото име. Дали Мумин е безспорен халиф или остава оперативен ръководител с широки правомощия е отворен въпрос – според традиционната доктрина на ИД халифът трябва да бъде арабин от род, свързан с пророка, което формално не може да бъде покрито от сомалийски лидер.

Нарастващата роля на сомалийския клон обаче протича успоредно със сериозен военен натиск. От началото на миналата година Силите за сигурност на Пунтланд (PSF) провеждат операция „Хилаак“ (мълния), за която бяха мобилизирани около 3000 военнослужещи срещу позициите на терористите в планините Ал Мискаад в регион Бари. Мащабната кампания се ползва с решителна подкрепа на САЩ и ОАЕ, разпределя съобразно техните специфични възможности.

САЩ осигуряват прецизно въздушно превъзходство и тактическо обучение на елитните части на PSF, докато в същото време дават критично разузнаване в реално време, което позволява на сухопътните войски висока точност при придвижване в трудния планински терен. ОАЕ от своя страна са логистичен и финансов гръбнак на операцията, поемайки изплащането на заплати и доставките на провизии за RSF, което гарантира тяхната оперативна устойчивост в дългите обсади. Емирствата основаха Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – специализирано звено, което блокира бреговете на региона, като по този начин прекъсва ключови канали за доставка на оръжие и подкрепления от Йемен през Аденския залив. Доставените от тях бронирани машини, дронове за наблюдение и модернизацията на пристанището в Босасо превърнаха града в ключов център за разпределение на военни ресурси.

Тази координирана международна подкрепа доведе до превземане на ключови укрепени зони, ликвидиране на стотици бойци, сред които чуждестранни, и задържането на редица висши командири. През февруари 2025 г. при въздушен удар загина Ахмед Маеленинин – ключов оманско-сомалийски вербовчик и финансист на групировката. През юли операция на Специалните сили на САЩ доведе до ареста на висш ръководител на ИД в Северна Сомалия.

Властите на Пунтланд заявиха, че териториите на ИД в региона са намалени с повече от половина. Въпреки тези загуби на терен местният клон запазва своята способност да действа като транснационален център за финансиране, координация и пропаганда. По данни на Центъра „Суфан“ от декември 2025 г. над две трети от глобалната дейност на Ислямска държава през първото полугодие е регистрирана в Африка – показател за стратегическо преориентиране на терористичната групировка към континента.

През септември 2025 г. Националната разузнавателна служба на Ирак съобщи за разбиването на мрежа за финансиране и контрабанда на ИД, действаща в няколко държави от Западна Африка, чиито комуникации разкриха по-широка терористична инфраструктура, насочена и към европейски цели.

Клетката, разкрита преди дни в Мароко и Испания, се вписва в този модел, илюстрирайки три припокриващи се вектора на заплаха, посочени от анализаторите на Militant Wire: външните операции стават по-постижими, когато клетки в Северна Африка и Европа развиват способност да канализират финанси, бойци и оперативна информация към и от центрове като сомалийския клон; насочваните атаки стават възможни, когато фигури в подобни клетки получават указания за избор на цел, момент или метод от лидери, географски отдалечени от терена; а рискът от вдъхновени нападения остава постоянен, тъй като пропагандата на джихадимза достига до диаспорни общности и радикализирани привърженици в Европа, способни да действат автономно: точно сценарият, заложен в плановете на арестувания лидер на клетка в Палма.

Разкриването ѝ поставя конкретен въпрос пред европейските служби: дори когато сомалийският клон на ИД понася тежки загуби в Пунтланд, транснационалните функции на групировката – финансиране, вербуване, онлайн радикализация и оперативно направление – продължават да генерират заплахи далеч отвъд региона на Африканския рог. Каналът Танжер–Палма е само един от видимите сегменти на терористична мрежа, чийто пълен обхват тепърва предстои да бъде установен.

Фронт Полисарио с няколко опита за обстрел срещу Мароко.

🇪🇭 Министерство на отбраната на Сахарската арабска демократична република (САДР) публикува ексклузивни кадри от полеви операции на т.нар. Народна освободителна армия, насочени срещу укрепления на мароканските въоръжени сили по т.нар. „Стена на срама и унижението“ – отбранително съоръжение, изградено от Мароко в Западна Сахара.

Това съобщи Sahara Press Service, официалната информационна агенция на Фронта Полисарио. Според нея подобни операции илюстрират уязвимостта на контрола, който Мароко твърди, че упражнява в района, и доказват способността на бойците за преодоляване на фронтовата линия, контролно-пропускателни пунктове и командни бази, разположени в зони, обявени от Мароко за напълно защитени.

В изявлението се посочва още, че публикуваните кадри доказват, че инициативата на терен е на страната на сахарските сили, които могат да нанасят неочаквани удари по всяко време.

Операциите отразяват и актуализация на бойната тактика на Народоосвободителната армия, като подчертават подобрените ѝ възможности за планиране, разузнаване и изненадващи атаки, което според източника укрепва стратегията на дългосрочно изтощаване на противника.

🇲🇦 Безпилотни самолети на Въоръжените сили на Кралство Мароко (FAR) осуетиха опит за обстрел срещу цели в Ес-Смара, извършен от бойци на Фронта Полисарио.

„Въоръжени елементи от милициите на сепаратисткото движение, качени на два автомобила, се готвеха да изстрелят ракети „Град“ срещу град Ес-Смара. Намесата на дроновете на FAR успя да провали този терористичен план“, съобщи местното издание Yabiladi, позовавайки се на източник от апарата за сигурност на кралството.

Междувременно бойци на Полисарио са успели да проникнат в район източно от Пясъчната стена, идвайки от територията на съседна Мавритания. По предварителни данни най-малко 10 бойци на движението са били ликвидирани, сподели същият източник.

Движението, оглавявано от Брахим Гали, все още не е издавало публично изявление за случая, но за сметка на това поддръжниците му са започнали масирана кампания за дезинформация онлайн, която тиражира неверни твърдения за пленени 72 марокански войници.

Наблюдатели отбелязват, че с атаките от последната седмица Полисарио са искали да отбележат петата годишнина от началото на своята „война“ срещу Мароко с операция, която да вдигне духа на бойците и на населението в лагерите в Тиндуф.

🇩🇿 Алжир обяви, че е готов да подкрепи посредничество между Мароко и Фронта Полисарио за постигане на „справедливо и трайно“ решение в десетилетния спор за Западна Сахара.

Алжир, която прекъсна двустранните отношения с Рабат през 2021 г., дълго време настояваше за провеждането на референдум за самоопределение на сахарския народ и подкрепяше едностранно Фронта Полисарио – местната военно-политическа организация, която води въоръжена борба за независимост на територията – против испанската колонизация до 1975 г. и срещу мавританската и мароканска окупация след това.

Днешната стъпка идва след като на 31 октомври Съветът за сигурност на ООН гласува в подкрепа на плана на Мароко за Западна Сахара, който предвижда автономия на територията при условие, че суверенитетът върху нея бъде предаден на кралството.

Западна Сахара е територия, разположена в Северозападна Африка, ограничена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг, както и Атлантическия океан на запад. По-голямата част от нея и нейното населението са под контрола на Кралство Мароко и са организирани като негови Южни провинции, а източните ѝ покрайнини по границите с Алжир и Мавритания представляват частично признатата държава, позната като Сахарска арабска демократична република, която се намира под контрола на Фронта Полисарио.

„Алжир няма да жали усилия, за да подкрепи всяка инициатива за посредничество между двете страни в конфликта, при условие че тя се вписва в рамките на ООН и се основава на принципите на справедливо, трайно и окончателно решение“, заяви министърът на външните работи Ахмед Атаф на пресконференция.

По-рано Съветът за сигурност на ООН отправи призив към Мароко, Алжир, Фронта Полисарио и Мавритания да подновят преговорите с цел постигане на трайно споразумение за Западна Сахара.

По инициатива на американския президент Доналд Тръмп обаче съветът подкрепи плана на Рабат, който беше представен за пръв път през далечната 2007 г. В резолюцията се казва, че „истинската автономия може да представлява най-реалистичния изход“ от спора. Според документа сега Рабат трябва да актуализира своето предложение, за да се стигне до „окончателно, взаимно приемливо решение“.

Западна Сахара попада в Списъка на неавтономните територии на ООН, което означава, че тя не е деколонизирана. Спорен е въпросът се дали територията ѝ е неразделна част от Кралство Мароко, или се управлява от правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР), която е основана от Фронта Полисарио. САДР е частично призната от 82 държави, като 45 от тях са я признали, 13 са „замразили“ отношения до взимането на решение от бъдещ референдум и 22 са се отказали от дипломатически отношения с републиката. На територията ѝ действат посолствата на Кения, Южна Африка, Нигерия, Венецуела, Куба, Мексико, Танзания, Етиопия, Панама, Ангола, Алжир и Мозамбик.

Полисарио продължава да настоява за провеждане на референдум за самоопределение под егидата на ООН, който така и не беше осъществен, въпреки обещанието, дадено с примирието от 1991 г.

🇺🇳 Движението „Сахарци за мир“, отцепило се от Фронта Полисарио, заяви готовността си за участие в преговорите, които ООН се готви да поднови по въпроса за Западна Сахара.

Това стана ясно от писмо, изпратено от главния секретар на движението Хадж Ахмед Барикала до специалния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура, в което се подчертава нуждата от „демократизиране на политическия процес“ като основен вход към трайно решение на конфликта.

В писмото се говори за трудностите и пречките, които трябва да бъдат преодолени, като в същото време се отправя призив за „разширяване кръга на сахарските участници“ – условие, което считат за ключово по пътя към успешен процес на ООН и окончателно уреждане на въпроса.

През септември делегация на движението взе участие в сесията на Четвъртата комисия на ООН, където защити идеята за „трети път“ като алтернатива, която да извади казуса с територията от задънената улица, в която се намира от години.

Резолюция 2797 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври определя страните, които трябва да участват в бъдещите преговори: Мароко, Фронт Полисарио, Алжир и Мавритания.

„Ако Полисарио и Алжир продължат своя отказ от преговори на база автономията, ще се появят няколко възможни сценария за сигурността. Сред тях са продължаване на ограничена ескалация с ниска интензивност чрез символични акции или сблъсъци по линията на охраната, без да се стига до открита война, или засилване на политическата изолация и постепенно завръщане към масата на преговорите под международен натиск, което ще доведе до намаляване на външната подкрепа за Полисарио и в крайна сметка ще движението ще бъде принудено да седне на масата при нови, наложени от реалността условия“, сподели изследователят по сигурност и стратегия Мохамед Тайяр пред изданието The Arab Weekly.

„Една от ключовите точки, които трябва да бъдат припомнени при всяко сериозно обсъждане на Полисарио, е, че в човешки и ръководен план то не отразява истински населението на мароканска Сахара. Историческите архиви и теренните данни сочат, че голяма част от лидерите и членовете на Фронта идват от немарокански територии – предимно от южен Алжир (Тиндуф, Бешар, Уаргла и др.), Мавритания и северно Мали (Азауад), както и от някои страни в Сахел“, продължи той.

Първият секретар на отцепилото се движение Барикала сподели новите перспективи пред въпроса със суверенитета над територията след резолюцията на Съвета за сигурност от 30 октомври – решение, което отмества тежестта от досегашния дебат за деколонизация към търсене на трайно политическо решение, приемливо за всяка от страните.

„С диалог и преговори е възможно да се стигне до приемлива формула за автономия. Няма други алтернативи, защото военният вариант е напълно изключен и няма да доведе до никакъв резултат. Разумът диктува търсенето на политическо решение, а условията вече са узрели за споразумение без победители и победени“, сподели той в интервю за испанския вестник La Provincia. В него той призова да се „излезе от балона на миналото и да се живее в настоящето“, тъй като по думите му Полисарио продължава да е закотвен в миналото.

На фона на ръст в международната подкрепа за мирни решения „Сахарци за мир“ се очертава като сила, разширяваща рамките на диалога за окончателно уреждане на базата на автономията – както потвърди последната резолюция на Съвета за сигурност – и може да даде своя принос за напредък в предстоящите преговори с изолацията на Фронта Полисарио, който продължава да претендира, чае е единственият легитимен легитимен представител на местните жители.

Според Мохамед Тайяр, представяйки се за алтернатива на Полисарио, движението създава чисто ново уравнение, което поставя Алжир и Полисарио на решаващ кръстопът без трета възможност: или истинско включване в процеса на политическо уреждане в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност и предложението на Мароко за автономия, или неизбежна международна изолация и евентуално класифициране на Полисарио като терористична организация от страна на Държавния департамент на САЩ, а на Алжир – като държава, подкрепяща тероризма, с всичките последствия от подобен ход.

В писмото си до Стафан де Мистура движението „Сахравци за мир“ заявява: „Като представители на важна и нарастваща част от сахарското общество ние категорично отхвърляме всякакви опити за оттегляне от политическия процес в такъв критичен момент. Подобен вид поведение не само би пропиляло историческа възможност, подкрепяна от водещите световни сили, но също ще означава отказ от поетите ангажименти пред международната общност. Цената на поредна задънена улица ще бъде платена директно от населението в лагерите, прекарало 50 години в чакане на решение на своята кауза.“

Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г.

🇩🇿 Правителството на Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г. – най-големият в историята на страната, съобщи The Clash Report. Решението идва на фона на нарастващи опасения за сигурността в региона на Сахел.

Според доклада, общият финансов план за 2026 г. възлиза на 135 милиарда долара, в сравнение със 128 милиарда през 2025 г. и 113 милиарда през 2024 г. Военните разходи сега съставляват 20,6% от националния бюджет, изпреварвайки дори Министерството на финансите, което ще получи 20,3%.

Тенденцията за увеличаване на военните разходи започна през 2022 г., когато Алжир рязко увеличи финансирането за отбрана, въпреки икономическите предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19 и колебанията в приходите от петрол. В периода 2020-2022 г. отбранителните разходи варираха между 8 и 11 милиарда долара годишно. През 2023 г. те скочиха до над 18 милиарда, през 2024 г. достигнаха 22 милиарда, а през тази година – 24 милиарда долара.

Увеличаването на бюджета идва в момент, когато цените на въглеводородите падат, движейки се между 65 и 67 долара за барел, а прогнозният бюджетен дефицит на страната достига 40 милиарда долара. Нарастващите военни разходи разпалиха дискусии в Алжир за това докога подобно ниво на разходи може да бъде поддържано без сериозни фискални корекции.

Експерти отбелязват, че въоръжените сили са се превърнали в най-големия получател на публични средства, изпреварвайки значително останалите министерства. Последните данни показват, че един от всеки пет динара от публичните разходи отива за армията, което подчертава централната роля на въоръжените сили в националната политика.

Увеличените разходи са факт въпреки липсата на нови мащабни заплахи за сигурността. Въпреки това дългогодишното напрежение с Мароко и нестабилността в Сахел, особено в Мали и Нигер, са ключови фактори за отбранителното планиране на Алжир. Въпреки това наблюдатели отбелязват, че общата среда за сигурност не се е влошила значително през последните години.

Непотвърдени сведения сочат, че Алжир е станал първият чуждестранен клиент на руските бойни самолети Су-57 и Су-34, които според слуховете са били видяни по време на тестови полети преди доставка.

Подновеният акцент на Алжир върху отбранителните способности показва неговото намерение да запази своето влияние и готовност на фона на променящите се динамики в региона.

Военни ръководители от Мароко са се срещнали с отбранителни компании в Израел

Военнослужещи на Кралските въоръжени сили на Мароко участват в съвместното военно учение на САЩ African Lion в региона Тан-Тан в югозападно Мароко, 31 май 2024 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇮🇱🇲🇦 Военни началници от Мароко участват в разговори с отбранителни компании от Израел, докато сътрудничеството между двете държави се засилва, твърди нов доклад на Africa Intelligence.

Още през август делегация от висшето командване на мароканската армия е поканена в страната от дирекцията за изследвания и разработки на израелското министерство на отбраната, където местни отбранителни компании представиха военна техника на старшите марокански служители.

Присъствалите компании включваха държавната Israel Aerospace Industries, експертите в системи против дронове Sentrycs и D-Fend Solutions и този на малокалибрени оръжия Smart Shooter. Освен разработката на оръжия, дирекцията за изследвания и разработки на израелското министерство на отбраната отговаря и за надзора върху международните партньорски програми.

Срещите са поредните в серия обменни инициативи между двете страни, които се превръщат във все по-редовни и открити. През февруари Мароко избра израелската Elbit Systems като основен доставчик на оръжия, изтласквайки френската компания KNDS от тази позиция.

Africa Intelligence съобщи, че мароканска военна делегация посети Израел през март като част от инициатива за партньорство с Elbit Systems и Steadicopter. Тази делегация беше наблюдавана от SIBAT – дирекцията за международно сътрудничество на Израел, която осигурява правителствени или фирмени договори с партньори в чужбина.

Няколко седмици по-късно делегация на израелски компании беше поканена в Мароко за нов кръг разговори със старши представители на мароканската армия.

През август марокански източник заяви пред местното издание Yabiladi, че армията преговаря за придобиването на израелски дронове Harpy и Harop от IAI в сделка, която може да надхвърли 100 млн. долара.

Освен закупуването на военна техника от Израел, бяха реализирани и проекти за индустриално сътрудничество, включващо изграждането на производствен обект на дронове в столицата Рабат на израелската BlueBird Aero Systems.

Мароко и Израел нормализираха отношенията си през 2020 г. по споразумение с посредничество от САЩ за признаване на суверенитета на Мароко върху Западна Сахара – спорна територия, която се намира под контрола на Рабат от 70-те години на миналия век и влиза в списъка на ООН с несамоуправляващи се държави.

След процеса по нормализация търговията между двете държави нарасна бързо, достигайки 116,7 млн. долара през 2023 г. – двойно спрямо предходната година.

През май израелските отбранителни сили (IDF) бяха сред участниците в ежегодно военно учение African Lion в Мароко. Това беше общо третото участие на страната в учението, но за разлика от миналата година, когато то беше скрито заради риска от обществено недоволство в Мароко, тази година участието беше публично.

Снимки на израелски войници в Мароко, една от които показваше войници от бригадата Голани, развяващи израелския флаг и знака на батальона си по време на учението, доведоха до критики в социалните мрежи.

Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за Палестина, реагира на снимката и призова Рабат да спазва върховенството на закона и да арестува войници от бригадата.

„Ако бъде потвърдено, това би означавало нов праг на разврат и нарушение на международното задължение за разследване и наказване на лица, замесени в престъпления срещу човечеството“, написа тя.

165 военнослужещи от Мали преминаха интензивно обучение от 2-ра парашутна пехотна бригада на Мароко.

🇲🇦🤝🇲🇱 В знак на все задълбочаващо се военно сътрудничество, първата група от 165 военнослужещи от въоръжените сили на Мали бяха изпратени в мароканският град Бен Гериер за интензивна подготовка под ръководството на експерти от 2-ра парашутна пехотна бригада на Кралските въоръжени сили на Мароко.

Обучението включваше напреднали курсове по тактически парашутни скокове и въздушно-десантни операции, насочени към повишаване на способностите на въоръжените сили на страната за справяне със предизвикателствата пред сигурността в региона.

Държавната телевизия на Мали (ORTM) проследи тренировъчния процес и излъчи кадри с малийски войници, преминаващи интензивна подготовка под указанията на военни експерти от Мароко. Това е първата група от малийски военнослужещи, която в близко бъдеще ще бъде последвана от следваща група от около 500 души, които се очаква да се присъединят към тренировъчни центрове в Мароко.

Военното сътрудничество между двете страни не се ограничава единствено до парашутни скокове и подготовка на въздушно-десантните войски, а също така включва обучение за оптимално използване на дронове – област в която Мароко разполага с богат опит. Тези учения са част от военната помощ, която кралството предоставя на страните от Сахел, за да ги подпомогне в опазването на границите и справянето със заплахите за сигурността, особено от набиращите сила джихадистки групировки.

Тази подготовка отразява стратегическата дълбочина на военните връзки между Мароко и Мали и подчертава ключовата роля на кралството в подкрепа на стабилността в региона на Сахел.

Войски от Израел и Мароко проведоха съвместна тренировка на подземни операции.

🇮🇱🤝🇲🇦 Арабски медии излъчиха видео от участието на разузнавателно подразделение на израелските отбранителни сили (IDF) от бригадата „Голани“ провежда съвместно обучение за водене на бой в тунелни условия с подразделения от Кралската мароканска армия по време на ежегодното военно учение African Lion 2025.

Изтеклото видео показва войници от двете страни, изпълняващи сложни тренировки под земята с дистанционно управлявани роботизирани системи и модерно разузнавателно оборудване. В отделни кадри се вижда как военни слизат в мрежа от тунели.

Участието на израелската армия в многонационалното учение предизвика остра реакция от арабски потребители на социалните мрежи, които осъдиха сътрудничеството между двете страни.

Мащабното учение „African Lion 2025“ се проведе по-рано този месец в няколко региона на Мароко, включително в градовете Агадир, Тизнит, Кенитра, Бен Гериер и Тифнит. В него взеха участие над 10 000 военни от Съединените щати, Мароко и други съюзнически държави.

Учението включваше симулации на пълномащабни бойни действия с участието на артилерийски системи, изтребители и специализирани командоси. Програмата имаше и хуманитарен компонент – например разгръщане на мобилни медицински пунктове.

Мароканският генерал Мохамед ал-Кайси подчерта, че стратегическото партньорство със САЩ е било от ключово значение за оперативния успех на учението. Той отбеляза, че подобни съвместни тренировъчни инициативи показват ангажимента на Мароко към повишаване на бойната готовност и подобряване на координацията със съюзническите партньори.

Израел участва в ежегодното учение от две години насам, след нормализиране на дипломатическите отношения между двете страни.

Дългото сбогуване: Избледняващите съдби на фронта Полисарио

Брахим Гали, президент на т.нар. Сахарска арабска демократична република (САДР), отдава почит на знамето ѝ, 13 януари 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇪🇭🇲🇦 Фронтът Полисарио, някога считан за легитимно движение за национално освобождение, днес изглежда все по-маргинализиран на световната сцена. Неговата борба за независимост на Западна Сахара е блокирана в застой от 1991 г. и тя вече не просто буксува, а се разпада. През последните години групата понесе поражения на дипломатическия фронт, вътрешни разцепления и сериозни обвинения в тероризъм и престъпна дейност.

След като през 2020 г. Полисарио обяви край на примирието с Мароко, мнозина очакваха нов етап в конфликта. Но завръщането ѝ към въоръжената борба не доведе до очакваните резултати, предимно заради нейния ограничен капацитет, а мароканският контрол върху територията е все по-устойчив с помощта на дронове и международна подкрепа.

Геополитическият вятър духа в полза на Рабат. Признаването на суверенитета му над територията, направено от САЩ през 2020 г. и договорено в замяна на нормализиране на връзките с Израел, даде тласък на тази нова международна линия. Франция и Испания впоследствие подкрепиха автономния план на Мароко, а повечето страни от региона или се присъединиха, или запазиха мълчание.

Вътре в племето сахрави се надига вътрешно недоволство. Младите поколения губят доверието си в остарялото ръководство, а липсата на стратегическа визия води до дезертьорство и задълбочаващи се разломи.

Полисарио е обект на тежки обвинения, които подкопават международния му имидж. Мароканските служби твърдят, че над 100 бивши и настоящи негови бойци са се присъединили към джихадистките групировки като Ал-Кайда в ислямския Магреб. Разузнавателни доклади сочат, че емблематичният лидер на Ислямска държава в Сахара, Аднан Абу Уалид ал-Сахрави е преминал обучение в лагерите на Полисарио.

Дори ако посочените връзки са спорни или преувеличени, те са политически токсични – особено за страни, притеснени от разрастването на екстремизма в Сахел. Правителствата на няколко държави, близки с Мароко, вече лобират за обявяването на Полисарио за терористична организация.

Не по-малко разрушителни са обвиненията в сътрудничество с Иран. През 2018 г. Мароко прекъсна отношенията с Техеран, твърдейки, че посолството му в Алжир и бойци на Хизбула са подпомагали и обучавали бойците на групата. Макар Иран да отрича, тази версия набира популярност – особено сред страните от Персийския залив, които са мнителни към ролята на Техеран в региона.

Дамаск, който дълго време поддържаше дипломатически връзки с Полисарио, вече не е фактор. С падането от власт на режима на Башар ал-Асад, каналът между Полисарио и Техеран е прекъснат.

С остаряващо ръководство, разпадащи се съюзи и растящо вътрешно напрежение, Полисарио все повече започва да прилича на реликва от една отминала епоха. Светът не го е победил – просто го е задминал. Без международна подкрепа, без военен ресурс и без стратегия за оказване на натиск над Мароко, организацията бавно изчезва от историческата сцена.

Нигер прекрати сътрудничеството в областта на разузнаването с Русия, Турция и Мароко.

🇳🇪 Военният режим на Нигер внезапно прекрати споразуменията за техническо разузнаване с Русия и Турция, позовавайки се на неефективност, особено при прихващането на телефонни комуникации, съобщава източник на Zagazola.

Според служители на сигурността, френската дирекция за външно разузнаване (DGDSE) е оценила, че оборудването и екипите, предоставени от Москва и Анкара, не отговарят на нужните оперативни стандарти.

Решението бележи рязка промяна във външнополитическата ориентация на хунтата, само няколко месеца след като партньорствата с Русия и Турция бяха обявени като ключови за националната сигурност.

В опит бързо да възстановят капацитета си за електронно наблюдение, властите в Ниамей сключили договор с мароканска частна фирма, специализирана в прихващане на комуникации. Проектът е бил подкрепен от местния телекомуникационен регулатор ARCEP и е включвал разполагане на техника и екипи на ключови локации в столицата.

Но само дни по-късно DGDSE, под заповед на своя шеф Бала Арабе, рязко е прекратила договора. Източници, запознати със случая, разкриват, че е била установена скрита техническа връзка между мароканската компания и частна френска фирма – сигнал за възможно присъствие на разузнаването на Франция, което режимът категорично счита за „червена линия“.

„Цялата система за наблюдение беше отстранена за една нощ. Не се допускаха преговори, след като френската връзка беше потвърдена“, разкри висш служител от сигурността, пожелал анонимност.

Така DGDSE остава парализирана по отношение на техническото разузнаване. Експерти посочват, че сега агенцията разчита единствено на човешки източници – сериозен регрес спрямо използваните доскоро електронни методи.

За да запълни възникналия вакуум, президентската гвардия е стартирала дискретни нощни патрули около чувствителни зони в Ниамей. Оперативни агенти в цивилно облекло и мотоциклети обхождат стратегически участъци в часовия прозорец между полунощ и 6:00 ч.

Наблюдатели смятат, че това е временно решение на фона на сринатия капацитет за наблюдение на режима. Това подчертава колко уязвим е разузнавателният апарат и как геополитически подозрения могат да подкопаят дори най-неотложните национални приоритети.

Бойци на Фронта Полисарио блокираха конвой на ООН в Западна Сахара.

Мироопазващи сили от мисията на ООН за референдума в Западна Сахара (MINURSO) по време на патрул по границата между Мароко и Мавритания, ноември 2020 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇪🇭⚔️🇺🇳 Въоръжени елементи на Фронта Полисарио блокираха конвой от превозни средства на мироопазващата мисия на ООН в Западна Сахара (MINURSO), по време на преминаване през коридора Аусерд, източно от защитната стена на Мароко.

Според източници на местното издание Hespress блокираните камиони са превозвали логистично оборудване за мироопазващата мисия. От Фронта Полисарио все още не са излязли с официално изявление, изясняващо причините зад инцидента.

Този сблъсък идва само няколко дни след като специалният представител на генералния секретар на ООН и ръководител на MINURSO Александър Иванко информира Съвета за сигурност, посочвайки „постоянни пречки“ от страна на Полисарио, възпрепятстващи дейността на мироопазващите сили.

Това включва прекъсване транспортирането на хуманитарно и техническо оборудване и отказ да се разрешат срещи с представители на въоръжената група. В същото време Иванко похвали Кралските въоръжени сили на Мароко за предоставеното „сътрудничество и улеснение“.

Инцидентът породи опасения относно ескалация на насилието в напрегнатата буферна зона източно от мароканската отбранителна стена, а също подчерта и нарастващото разочарование от действията на Полисарио, застрашаващи крехкото споразумение за прекратяване на огъня, подписано през 1991 г. под егидата на ООН.

ООН и международните сили продължават да изтъкват ключовите ползи от спазването на примирие и създаването на благоприятни условия за политическо решение на конфликта в Западна Сахара. В центъра на тези усилия е планът за автономия на Мароко, смятан широко за жизнеспособна основа за трайно уреждане на десетилетния спор.

Блокирането на мироопазващите операции на ООН бележи тревожен ход и е възможно да доведе до нов контрол върху действията на Фронта Полисарио от Съвета за сигурност на ООН, особено ако се натрупа инерция за дипломатическо решение.

Марко Рубио потвърди подкрепата на САЩ за плана на Мароко за Западна Сахара.

🇺🇸🤝🇲🇦 Миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна с външния министър на Мароко Насър Бурита и потвърди подкрепата на администрацията на Тръмп за предложението за автономия на Мароко като рамка за разрешаване на конфликта в Западна Сахара.

Политическият статут на Западна Сахара остава спорен. Преди 2020 г. Белият дом я третира като територия със специален суверенитет. Това се промени, когато администрацията на Тръмп призна мароканския суверенитет над региона, въпреки че ООН все още го счита за несамоуправляваща се територия, а Сахарската арабска демократична република поддържа дипломатически отношения с отделни държави.

Прокламацията на Тръмп одобри предложението за автономия като единственото жизнеспособно решение на конфликта. То ще даде на сахарския народ автономия под управлението на Мароко, но прилагането му среща силна съпротива от Фронта Полисарио, основното движение за независимост на Западна Сахара.

Рубио повтори подкрепата на САЩ за Мароко, а някои конгресмени смятат, че определянето на Фронта Полисарио за чуждестранна терористична организация (FTO) може да помогне за решаване на конфликта. Те смятат, че това ще отслаби влиянието му и ще маргинализира неговите съюзници, сред които Алжир и Южна Африка.

На 11 април конгресменът Джо Уилсън обяви план за въвеждане на законодателство, определящо Фронта Полисарио като FTO, позовавайки се на предполагаемите му връзки с Иран и Русия и го позиционира в рамките на така наречената „Ос на агресията“.

Подобно определение може да има сериозни последици за Южна Африка. Първо, може да повлияе на усилията за набиране на средства и застъпничество от групите в подкрепа на Фронта Полисарио в страната. Зинеб Рибу от института Хъдсън отбеляза, че големите неправителствени организации ще оттеглят подкрепата си, за да избегнат много правни рискове, макар че идеологически ръководените групи вероятно ще продължат тайно.

Второ, това може да предизвика международен контрол върху банковия сектор на Южна Африка, особено ако има подозрения за финансови връзки с Полисарио. Рибуа предупреди, че това може да доведе до увреждане на репутацията, маркирани транзакции и дори вторични санкции.

Трето, определението може да проправи пътя за целенасочени санкции на отделни лица или самата държава. Южна Африка вече е изправена пред натиск заради слабото правоприлагане при борбата с финансирането на тероризма и влизането в сивия списък на Работната група за финансово действие (FATF). Неуспехът да се подкрепи определението на Фронта Полисарио от Съединените щати може да повиши риска да бъде определен като държавен спонсор на тероризма.

На фона на нарастващото напрежение между САЩ и Южна Африка, предложеното определение на Фронта Полисарио като FTO добавя допълнителна тежест към и без това крехките отношения между двете страни.

Мароко ще получи 600 преносими зенитно-ракетни комплекси FIM-92K Stinger.

🇺🇸🤝🇲🇦 Държавният департамент на САЩ одобри евентуална чуждестранна военна продажба на 600 броя от преносимите зенитно-ракетни комплекси FIM-92K Stinger Block I за Мароко на приблизителна цена от 825 милиона долара.

Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA) изпрати необходимото уведомление до Конгреса във вторник. Според него, предложената сделка включва не само раменно изстреляни ракети, но и свързана технология, логистика и техническа поддръжка от правителството на САЩ и частни компании. Пакетът е предназначен да подсили способностите за противовъздушна отбрана с малък обсег и да подобри оперативната съвместимост между американски и съюзнически сили.

„Предложената продажба ще подкрепи външната политика и националната сигурност на САЩ, като помогне за подобряване на сигурността на основен съюзник извън НАТО“, се посочва в изявлението на DSCA, което подчертава продължаващата роля на Кралството в поддържането на политическата стабилност и икономическия напредък в Северна Африка.

FIM-92K Stinger Block I е преносим зенитно-ракетен комплекс (MANPADS) с доказана ефективност в противодействието на нисколетящи самолети и безпилотни летателни апарати. Широко използван от американските и съюзническите сили, той е предназначен да осигури мобилна противовъздушна отбрана с малък обсег в среда с високо ниво на заплаха.

Мароко планира да използва системите за модернизиране на въоръжените си сили и за укрепване на своите наземни единици за противовъздушна отбрана.

„Тази продажба ще подобри способността на Мароко да посреща настоящите и бъдещите заплахи“, се посочва в официално съобщение на DSCA. „Мароко няма да срещне затруднения да приеме това оборудване във въоръжените си сили.“

Основните изпълнители ще са RTX Corporation със седалище в Тусон, Аризона, и Lockheed Martin със седалище в Сиракуза, Ню Йорк. Понастоящем не са разкрити офсетни споразумения, въпреки че всички такива детайли ще бъдат уточнени в бъдещите преговори на производителите с Мароко.

Агенцията потвърди, че няма да се изисква разполагането на американски военен персонал в Мароко като част от продажбата и че сделката няма да повлияе на готовността на отбраната на САЩ.

Отношенията между Франция и Алжир се намират на историческо дъно.

Хиляди участват в антиправителствена демонстрация в Алжир на 1 ноември 2019 г., насрочена да съвпадне с официалните чествания на годишнината от войната за независимост от Франция.
📸 Снимка: Ryad Kramdi/AFP via Getty Images

🇫🇷⚔️🇩🇿 Отношенията между Франция и Алжир се намират в своето историческо дъно. Всичко започна, когато последният османски дей на Алжир удари френския консул с мухобойката си през 1827 г. Последва френска инвазия, 132 години френска окупация и война за независимост, продължила осем години и отнела животите на стотици хиляди араби мюсюлмани.

Близо 200 години след обидата с мухобойката, не е необичайно да срещнете възрастни французи, които все още смятат Алжир, както заяви един бивш френски посланик, за „плътта на Франция“.

Подкрепяният от военните режим на Алжир беше разтърсен от протести през 2019-2021 г., които бяха подпалени от опит за преизбиране на недееспособен 82-годишен президент за пети мандат. Режимът си представяше френска ръка в протестите.

Сериозните, но може би наивни усилия на президента Еманюел Макрон да помири френските и алжирските спомени така и не се състояха. Миналото лято той пренасочи привързаността си към съседно Мароко, с което Алжир прекъсна отношенията си, след като неговият крал Мохамед VI призна държавата Израел.

Макрон обяви, че Франция ще признае мароканския суверенитет над оспорваната Западна Сахара в ход, който беше финализиран по време на държавно посещение през октомври. Алжир подкрепя искането на Фронта Полисарио за същата територия от 1975 г. В същото време единствено САЩ, Израел и Франция са я признали за част от Мароко.

И се стигна до там, че Алжир изтегли своя посланик от Париж и бойкотира френския посланик в Алжир. Арестът на френско-алжирския писател Буалем Сансал на летището в Алжир в средата на ноември беше изтълкуван като възмездие за френското признаване на претенциите на Мароко за Западна Сахара.

Леко сложен мъж на 75 години с нежно лице и сребристосива конска опашка, Сансал е неизменна част от Сен Жермен де Пре. Френски писатели се разгневиха срещу неговия арест и задържане за предполагаемо нападение срещу териториалната цялост на Алжир. „Престъплението“ на Сансал беше да сподели пред интервюиращ, че колониална Франция е ампутирала Мароко, за да разшири територията на Алжир.

В речта си пред парламента в края на миналата година алжирският президент Абделмаджид Теббун нарече Сансал „измамник, който не познава самоличността си... и казва, че половината Алжир принадлежи на друга държава“. Теббун също възроди обвиненията за френски геноцид в страната.

Говорейки пред френските посланици в Париж седмица по-късно, Макрон нарече Сансал „борец за свобода, който е задържан произволно от алжирски лидери“ и каза, че Алжир, „когото толкова много обичаме и с когото споделяме толкова много деца и толкова много история, започна нещо, което я позори, като попречи на тежко болен човек да получи медицински грижи“.

Алжирският ежедневник L’Expression написа, че „старите демони“ на „колониалната глупост“ са изплували отново. Официалният вестник El Moudjahid заяви: „Франция влачи безчестието си зад себе си с действията си по време на колонизацията на Алжир: кланета на невъоръжено население, разрушени села, жени и деца, изгорени с напалм, ядрени бомби, мъчения, изнасилвания...“

„Ядрените бомби“ всъщност са 17 ядрени опита, проведени от Франция в алжирската Сахара през 60-те години на миналия век. Африканската страна все още изисква обезщетение за полученото радиоактивно замърсяване.

Близо 10 процента от населението на Франция са родени в Алжир или са потомци на алжирски араби. Много от тях подкрепят Алжир в настоящата криза, пораждайки опасения от безредици в имигрантските предградия.

В настоящата война на думи двете страни смесват множество врагове, реални или въображаеми. Поддръжниците на алжирската власт погрешно свързват френското правителство с крайнодесни, дясната телевизионна мрежа C-News, Мароко, Израел и Мосад.

В същото време френски медии и официални лица заличават различията между правителството на Алжир, Голямата джамия в Париж и нейния алжирски ректор Чемс-Един Хафиз, джихадизма и тероризма.

Има документирани случаи на алжирски разузнавателни служби, тормозещи опоненти, живеещи във Франция, и разпространение на антифренски настроения в имигрантската общност чрез социалните медии.

„Ще те прецакаме, ще те изпикаем, ще те изнасилим и след това ще прецакаме майка ти... Vive l’Algérie!“, казва в свое видео, публикувано в социалните медии, жител на Брест от алжирски произход, цитиран от Le Figaro.

Друг, използващ потребителското име @Bazooka, публикува съобщение в TikTok, призоваващо последователите си да „прережат гърлата“ на предателите на Алжир.

На 9 януари френското вътрешно министерство се опита да експулсира Буалем Наман, алжирски чистач на 59 годишна възраст от Монпелие, със статут на влиятелен човек в социалните медии Алжирските власти отказаха да го приемат, като осъдиха неговото „произволно експулсиране“ и заявиха, че той живее във Франция от 35 години, законно пребиваващ е от 15 години и е баща на две деца от французойка.

Вътрешният министър Бруно Ретайло обвини Алжир, че е нарушил закона, отказвайки да приеме свой гражданин в опит да унижи Франция и заплаши страната с „цял арсенал от дипломатически репресии“

“Национално събрание“ на Марин Льо Пен стартира петиция с искане Париж да сложи край на „унижението“ си от Алжир с отмяна на споразумението от 1968 г., предоставящо благоприятни условия на алжирците, живеещи и работещи във Франция.

Други предложения призовават за намаляване на икономическата помощ за Алжир (132 милиона евро през 2022 г.) и за налагане на мита върху търговията с Алжир. Това обаче би могло да има обратен ефект, тъй като Франция внася 8% от своя газ и 10% от своя бензин от бившата колония.

Мароко ще стане първата арабска и африканска страна с изтребители F-35.

📸 Снимка: Robin Van Lonkhuijsen/AFP

🇮🇱🤝🇲🇦 Мароко ще стане първата арабска и африканска страна, разполагаща с F-35, след като Израел е дал съгласие за сключването на сделка за придобиване на американски изтребители от пето поколение.

Със съгласието на Израел и Пентагона, до няколко месеца мароканските въоръжени сили ще имат документ, който формализира предстоящото придобиване на първите самолети от Lockheed Martin. Това ще превърне Мароко в единствената арабска и африканска държава с въздушна флотилия от изтребители пето поколение.

Очаква се сделката да включва придобиването на 32 “стелт” изтребители F-35 на обща стойност, надхвърляща 17 милиарда щатски долара. Това представлява значителен скок в модернизацията на Кралските военновъздушни сили на Мароко, които в момента разчитат главно на изтребители от четвърто поколение като F-16.

Според израелското издание преговорите за сделката датират още от 2020 г., когато мароканските власти са потърсили помощта на израелските си колеги за ускоряване на процеса и преодоляване на политическите и административни бариери със САЩ.

През ноември 2021 г. израелският министър на отбраната Бени Ганц и мароканският му колега Абдел Латиф Луди се срещнаха, за да обсъдят бъдещето на регионалната сигурност и значението на F-35 за мароканската армия.

В центъра на въпросните усилия е нарастващото напрежение със съседен Алжир, който подкрепя Фронта Полисарио в десетилетния конфликт за оспорваната Западна Сахара. В този контекст придобиването на стелт платформа от Мароко не ще изиграе ключова роля в модернизирането на военновъздушните сили, но и ще му осигури стратегическо предимство в лицето на потенциални заплахи.

Алжир, който е регионална военна сила, от дълги години поддържа тесни военно-дипломатически връзки с Москва, която през годините му е предоставяла разнообразно военно оборудване. През последните години страната предприе стъпки за укрепване на бойната си авиация и в момента се готви финализира сделка за придобиване на съвременните руски изтребители Су-57.

Въпреки че Алжир вече разполага с произведени в Русия изтребители Су-30МКА и Су-35, добавянето на Су-57 би позиционирало въздушния му флот като водещ в региона, с възможности, които биха могли потенциално да надминат настоящия флот на Мароко от по-стари изтребители.

Осъзнаването на Мароко за тази надвиснала заплаха вероятно е сред основните движещи фактори зад натиска му за F-35. Ако Алжир интегрира Су-57 в своя въздушен флот, това може драстично да промени регионалния баланс на силите, което прави придобиването на F-35 още по-критично за Рабат.

Придобиването на изтребители от пето поколение ще отбележи значителна промяна във военната стратегия на Мароко. F-35 е един от най-авангардните многоцелеви стелт изтребители в световен мащаб, способен в налагането на въздушно превъзходство, извършване на прецизни удари, както и операции по разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR).

Ниското му радарно напречно сечение и усъвършенстваните системи за електронна война биха предоставили на Мароко осезаемо предимство пред неговите регионалните съперници, особено в сценарии с конвенционални системи за противовъздушна отбрана, които трудно биха открили и противодействали на подобни стелт заплахи.

Ако в близките няколко години Алжир се сдобие със Су-57, Мароко ще трябва да гарантира, че разполага с конкурентно предимство във въздуха, което ще му бъде гарантирано с придобиването на “стелт” изтребителите F-35, което освен всичко останало може да послужи като възпиращо средство срещу други регионални заплахи, затвърждавайки позицията на Мароко като водеща военна сила в Северна Африка.

Желанието на страната вероятно е водено и от потенциалните геополитически последици от подобен ход, които също са значителни. След подписването на Авраамовите споразумения през 2020 г. Мароко укрепи връзките си както със Съединените щати, така и с Израел, отдалечавайки се от традиционното си разчитане на Франция и други европейски съюзници.

Като част от това пренареждане Мароко се стреми да модернизира своята армия и да разшири отбранителните си способности с американски и израелски технологии, включително дронове, системи за противоракетна отбрана, а сега и модерни изтребители.

Сделката с Lockheed Martin за F-35 е част от по-широко пренареждане на регионалните съюзи, в което Мароко се доближава до Запада, докато Алжир затвърждава силните си двустранни връзки с Русия.

Сделката с F-35 подчертава нарастващата зависимост на Мароко от САЩ и Израел за модерни отбранителни технологии, докато Алжир продължава да гледа на изток към Русия за своите отбранителни нужди.

За Мароко стратегическото значение на F-35 не може да бъде надценено. Тези самолети отварят нова страница в историята на страната, осигурявайки отчетливо технологично предимство пред регионалните конкуренти.

Мароко създаде "комитет за освобождение на Сеута и Мелиля".

🔍 Карта: CBC News

🇪🇸⚔️🇲🇦 Близо сто асоциации от различен вид се срещнаха в Бени-Ензар миналата сряда, за да формират „комитет за освобождение на Сеута и Мелила“, съобщи испанският вестник La Razón. Председател на комитета ще бъде Абделхамид Аакид, който беше и единственият кандидат за поста. Официалното му назначение ще бъде обявено в следващите дни.

Този комитет беше неактивен в последните няколко години, като съществуват различни спекулации относно причините, поради които сега се връща в действие, за да съживи исканията за анексиране на двата автономни града – стар марокански стремеж, който обаче беше „замразен“ след като Испания и Мароко възобновиха двустранните си отношения през 2022 г.

След като испанското правителство призна в писмен вид суверенитета на Мароко над Западна Сахара, започна нов период между двете страни, който доведе до провеждането на среща на високо равнище през 2023 г. В резултат от нея Мароко се ангажира да не взема едностранни решения и да остави настрана въпросът за принадлежността на Сеута и Мелиля.

Създаването на комитета обаче може да наруши дипломатическия баланс между двете страни, въпреки че мароканското правителство изглежда държи на заден план исканията си за анексиране. Истината е, че въпреки че алауитското правителство възнамерява да стои настрана от този въпрос за момента, много сектори награжданското общество в страната продължават да посочват двата испански града като „окупирани градове“.

Възможно е консолидирането на тези близо сто асоциации под едно ръководство да усложни дипломатическата панорама между Испания и Мароко, в случай че комитетът активизира своята дейност, според La Razón. Всъщност представители на гореспоменатия орган вече проведоха среща, на която са планирали следващите си стъпки.

Испанското правителство все още не е направило официално изявление  по темата, но националните медии твърдят, че новината е предизвикала безпокойство в експертите по международна политика. Развитието на тази ситуация ще бъде от решаващо значение, тъй като може да засегне области на стратегическо сътрудничество между двете страни, като търговията, контрола на миграцията и борбата с тероризма.

Подобен ход показва, че въпреки че Мароко е приоритизирало укрепването на връзките си с Испания в други аспекти, претенциите за Сеута и Мелила остават латентни и могат да бъдат използвани като инструмент за натиск в бъдеще.

Сътрудничество в борбата с тероризма

Съвместна операция с участието на Централната съдебна следствена служба на Мароко и Националната полиция на Испания разкри терористична клетка на Ислямска държава, включваща девет лица, действащи между Мароко и Испания, според доклад на властите в съседните държави.

Клетката беше разделена между трима членове, действащи в мароканските градове Кастилехос и Тетуан и други шестима, арестувани в Мадрид, Ибиса и Сеута. При претърсвания в домовете на заподозрените служителите са успели да конфискуват ножове и електронно оборудване, които се анализират от експерти от двата органа.

Разследванията разкриха, че някои от арестуваните са провеждали тайни срещи в Сеута и Тетуан с цел планиране на евентуални терористични атаки в страните или подготовка за присъединяване към клоновете на организацията в района на Сахел.

В Мароко задържаните бяха поставени в арест под надзора на специализираната прокуратура по дела за тероризъм, с цел по-нататъшно разследване на техните възможни връзки с вътрешни и външни мрежи и определяне естеството на терористичната дейност, която са възнамерявали да извършат и реализират.

Алжир ще представи балистична ракета "Искандер".

🇩🇿🤝🇷🇺 Както беше съобщено от ORCA Military на 28 октомври 2024 г. руската балистична ракетна система с малък обсег на действие Искандер-Е е била забелязана за първи път в Алжир преди военния парад в чест на 70-годишнината от Алжирската революция. Това развитие потвърждава придобиването на ракетната система от северноафриканската страна след години на спекулации и бележи първия път, когато Искандер влиза на въоръжение във въоръжените сили на арабска страна.

Системата „Искандер“ е разработена от Русия, има обхват до 500 километра и може да достигне скорост до 6 Мах. Предназначена е да поразява цели като командни центрове, противовъздушна отбрана и критична инфраструктура. Мобилният ѝ дизайн и способността за бързо изстрелване я правят трудна за откриване и прехващане. Вариантът Искандер-E, който е приет на въоръжение в Алжир от 2018 г., е способен да носи различни видове конвенционални бойни глави, включително осколочно-фугасни и проникващи. Това придобиване усъвършенства ракетните способности на страната, като добавя значителен обсег и гъвкавост към съществуващото военно оборудване.

Придобиването на системата „Искандер“ е част от по-широките усилия на северноафриканската страна за модернизиране на въоръжените ѝ сили, особено на фона на нарастващото напрежение със съседно Мароко. Дипломатическите отношения между двете държави са обтегнати, откакто Алжир реши да прекрати дипломатическите си отношения с Рабат през 2021 г. като отговор на подкрепата му за сепаратистките движения в Кабилия и претенциите му за суверенитет върху територията на Западна Сахара. Междувременно планът на Рабат за автономия на Западна Сахара получи широка международна подкрепа, което допълнително засили съперничеството между тях. И двете страни са се впуснали в надпревара във въоръжаването, засилвайки военния си капацитет, като същевременно поддържат напрегнато, но ненасилствена конфронтация. Милитаризацията от двете страни продължава и към този момент, въпреки че пълномащабен конфликт остава малко вероятен.

В този контекст системата „Искандер“ играе важна роля във военното планиране на Алжир, особено като се има предвид нейната способност за поразяване на стратегически цели в Мароко. По-големият обсег на системата, в сравнение със американските M142 HIMARS на Мароко, ѝ позволява да достигне цели дълбоко в територията на Мароко. В същото време Рабат е разгърнал пускови установки HIMARS с армейски тактически балистични ракети ATACMS с обхват до 300 километра, които са предназначени за бърза огнева подкрепа и прецизни удари по силно укрепени позиции и концентрации на войски. Докато HIMARS предлага значително по-висока мобилност на бойното поле, по-големият обсег и хиперзвуковите възможности на системата Искандер дават на Алжир по-широк набор от стратегически възможности.

Отбранителните разходи на страната нараснаха значително през последните няколко години, като достигнаха 18,3 милиарда долара през изминалата 2023 г., до голяма степен поради увеличените приходи от износ на газ след началото руската инвазия в Украйна. Свежите финансови средства от това финансиране подкрепиха закупуването на военно оборудване, предимно от Русия и Китай, включително и системата „Искандер“. Нарастващото военно съперничество с Мароко е отразено и във вътрешната политика на Алжир, където антимароканската реторика е често използвана в предизборни кампании, за да спечели обществена подкрепа.

Въпреки епизодичните призиви за диалог, напрежението между двете страни остава високо, а на фона на постоянните доставки на въоръжение намирането на решение в близко бъдеще става все по-малко вероятно. Появата на ракетните системи „Искандер“ на предстоящия празничен военен парад допълнително сигнализира за намерението на Алжир да поддържа и демонстрира военните си способности в отговор на нарастващите опасения за регионалната сигурност. Тъй като и двете страни продължават да придобиват авангардни военни технологии, потенциалът за възникване на бъдещ конфликт, макар и да не е неизбежен, все пак остава на дневен ред.

Макрон обеща френски инвестиции в Западна Сахара в реч пред парламента на Мароко

Кралят на Мароко Мохамед VI изслушва президента на Франция Еманюел Макрон по време на церемония в Кралския дворец в столицата Рабат, на която бяха сключени редица двустранни споразумения, сред които такива за големи инвестиции във възобновяема енергия и транспорт на 28 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AFP/Ludovic Marin

🇫🇷🤝🇲🇦 Френският президент Еманюел Макрон поднови подкрепата си за мароканския суверенитет над Западна Сахара по време на посещението си в Рабат във вторник и обеща френски инвестиции в територията, контролирана почти изцяло от Мароко, която е обект на спорове на десетилетен спор.

Сделките с Мароко, включващи Западна Сахара, са проблем за европейските правителства, като по-рано този месец върховният съд на ЕС потвърди анулирането на търговските споразумения, позволяващи на Мароко да изнася сахарски продукти за блока.

В обръщение към мароканския парламент по време на тридневно държавно посещение Макрон заяви, че френските компании „ще подкрепят развитието“ на Западна Сахара, чието „настояще и бъдеще“ принадлежи към „мароканския суверенитет“.

Той обеща „инвестиции и инициативи за устойчива подкрепа в полза на местното население“.

Това се случва едва ден след като Париж и Рабат подписаха няколко сделки – включително за енергетиката и инфраструктурата – на обща стойност „до 10 милиарда евро“, посочиха официални източници пред AFP, въпреки че конкретни подробности по договора така и не бяха разкрити.

Хора минават покрай марокански и френски знамена на авеню Мохамед V малко преди официалното посещение на френския президент Еманюел Макрон в мароканската столица Рабат, 28 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mosa'ab Elshamy

Западна Сахара е бивша испанска колония, която до голяма степен се контролира от Мароко, но Фронта Полисарио, подкрепян от Алжир, води дългогодишна кампания за нейната независимост, която датира от преди испанските сили да се изтеглят през 1975 г.

ООН смята Западна Сахара за „несамоуправляваща се територия“ и има мироопазваща мисия там от 1991 г., чиято заявена цел е да организира референдум за бъдещето на територията, но Рабат многократно е отхвърлял всяко гласуване, при което независимостта е опция.

През последните години френската позиция по въпроса беше двусмислена, което – в допълнение към усилията на Макрон да се помири с Алжир – обтегна връзките между Рабат и Париж.

Двете правителства са в противоречие и по други въпроси, включително миграцията, след като през 2021 г. Франция намали наполовина броя на визите, които предоставя на мароканци.

Макрон предприе ход за намаляване на напрежението, когато през юли заяви, че предложението на Мароко за автономия на територията под негов суверенитет е „единствената основа“ за разрешаване на конфликта.

Дипломатическият обрат на Франция беше очакван от Рабат, чието анексиране на Западна Сахара вече беше признато от Съединените щати в замяна на нормализирането на отношенията между Мароко и Израел, станало факт през 2020 г.

Мароканско знаме се развява в пустинята на Западна Сахара, 23 ноември 2020 г.
📸 Снимка: AFP/Fadel Senna

Посещението на Макрон в мароканската столица идва в момент, когато изглежда, че усилията му за сближаване с Алжир се намират в задънена улица.

Той заяви, че новата позиция на страната му по отношение на Западна Сахара „не е враждебна към никого“, въпреки че дипломатическият завой на Париж разгневи Алжир, който е негова бивша колония.

Държавното посещение на алжирския президент Абделмаджид Теббун в Елисейския дворец беше многократно отлагано, преди да бъде изцяло отменено по-рано този месец.

След като Макрон одобри плана за автономия на Мароко през юли, Алжир незабавно оттегли посланика си в Париж и все още не е изпратил нов.

Алжир, който прекъсна дипломатическите отношения с Мароко през 2021 г., наскоро започна да налага визови изисквания за мароканците, обвинявайки някои от притежателите на паспортите си в „ционистки шпионаж“.

Карта на Западна Сахара, разделена между контролираната от Мароко територия и малката ивица земя, която все още е под контрола на Фронта Полисарио.
🔍 Източник: Deutsche Welle

Мароко ще бъде първата африканска страна с HIMARS

Американски военнослужещ инспектира пускова установка на M142 HIMARS по време на военното учение „African Lion“ в Югоизточно Мароко, 9 юни 2021 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP via Getty Images

🇲🇦🤝🇺🇸 Мароко е на път да се превърне в първата африканска държава, придобила високомобилна артилерийска ракетна система (M142 HIMARS) и армейска тактическа ракетна система (ATACMS) от САЩ.

Придобиването върви напред, като наскоро на американската компания Lockheed Martin беше възложен договор за производство на системите на стойност 226 милиона щатски долара.

През април 2023 г. САЩ одобриха продажбата на 18 пускови установки M142 HIMARS, заедно със свързаното оборудване и боеприпаси, на Мароко в сделка на стойност 524 милиона долара.

Според докладите Мароко иска да въоръжи пусковите си установки HIMARS с 40 снаряда с M57 (ATACMS), 36 снаряда с M31A2 (GMLRS) и 36 снаряда с алтернативна бойна глава M30A2 (GMLRS).

ATACMS е тактическа балистична ракета, способна да поразява цели на разстояние до 300 км, докато M31A2 имат обсег на поразяване от над 70 км и носят бойни глави от 100 кг.

Една пускова установка HIMARS може да бъде заредена с пакет от шест GMLRS ракети или една ракета ATACMS.

На 2 юли Пентагонът обяви договора с Lockheed Martin за производство на ATACMS за Мароко, Естония, Латвия и Полша, което се очаква да бъде завършено до края на календарната 2028 г.

По този начин Мароко ще се присъедини към Йордания и Обединените арабски емирства, които са единствените оператори на HIMARS в региона. Придобиването ще подобри способностите на Мароко за нанасяне на прецизни удари на големи разстояния, както и оперативната съвместимост с американската армия.

HIMARS ще допълни съществуващия арсенал на Мароко от реактивни системи за залпов огън, включващ произведените в Китай системи WS-2D и PHL-03 (AR-2).

WS-2D има обсег от 400 км и може да носи бойна глава от 200 кг, докато PHL-03 е 300 мм система за залпов огън, придобита преди повече от десетилетие.

Според изявление на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната на САЩ продажбата на HIMARS и свързаното с него оборудване „ще подобри способността на Мароко да посреща настоящи и бъдещи заплахи и ще допринесе за способността му да открива заплахи и да контролира своите граници, като допринася за поддържането на регионалните стабилност и сигурност“.

Агенцията допълни, че като основен съюзник на Вашингтон извън НАТО, Мароко е считана за „важен фактор за политическата стабилност и икономическия напредък в Северна Африка“.

САЩ и Мароко започват съвместното учение Arcane Thunder 24.

📸 Снимка: DVIDS - Defense Visual Information Distribution Service

🇲🇦🤝🇺🇸 САЩ и Мароко са настроени да засилят допълнително дългогодишното си военно партньорство с предстоящото учение Arcane Thunder 24, планирано да се проведе от 5 до 16 август.

В учението ще участват приблизително 300 войници от САЩ, Мароко, Обединеното кралство и Германия и ще се проведе както в Германия, така и в Мароко.

Воден от 2-ра общовойскова оперативна група на армията на САЩ, Arcane Thunder 24 има за цел да подобри сътрудничеството и оперативната съвместимост между участващите нации, фокусирайки се върху синхронизирането и използването на несмъртоносни ефекти срещу противници по суша, море, въздух, кибер и космос.

Полковник Патрик Мофет, командир на 2-ра общовойскова оперативна група, подчерта значението на учението за укрепване на партньорството между САЩ и Мароко, като същевременно гарантира, че съюзниците на САЩ и партньорските нации поддържат решаващо предимство срещу потенциалните си противници.

Тазгодишното повторение на Arcane Thunder бележи първия път, когато учението ще се проведе в Мароко, което допълнително затвърждава ангажимента на САЩ към сигурността на северноафриканската нация.

Участващите сили ще се изправят пред поредица от сложни мисии и предизвикателства, предназначени да тестват способностите им за планиране и да включат индустриални технологии, за да оценят усилията за модернизация на американската армия.

Учението Arcane Thunder 24 идва след успешното 20-то издание на African Lion, военно учение, организирано съвместно от Кралските въоръжени сили на Мароко (FAR) и Въоръжените сили на САЩ през май. В него участваха около 7000 военнослужещи от 20 държави и представители на НАТО.

През последните години Мароко и САЩ работиха за разширяване на военното си сътрудничество чрез стратегически диалог, съвместно обучение и програми за подкрепа.

Миналия февруари Майкъл Лангли, командир на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), посети Рабат и похвали ангажимента на Мароко към регионалната стабилност и неговото лидерство в насърчаването на сътрудничеството в областта на сигурността.

По време на срещата си с Абделтиф Луди, заместник-министър към началника на правителството, отговарящ за администрацията на националната отбрана, двете страни обсъдиха постиженията на съществуващите отношения за военно сътрудничество в рамките на пътната карта за партньорство в отбраната за 2020-2030 г. и признаха положителните резултати от сътрудничеството между мароканските въоръжени сили и техните американски колеги.     

В друго посещение по-рано същия месец генералният инспектор на FAR, Мохамед Берид, се срещна със заместник-министъра на отбраната на САЩ по африканските въпроси Дженифър Закриски, за да обсъдят различни аспекти на военното сътрудничество, включително отбранителната индустрия, доставката на материали и оборудване, обучение, трансфер на технологии и управление на бедствия.

Държавният департамент на САЩ също така приветства неразделната роля на Мароко в регионалната сигурност, като призна страната за жизненоважен партньор в насърчаването на стабилността, усилията за борба с тероризма и икономическите връзки в Близкия изток и Северна Африка.

Мароко е най-големият клиент на американско военно оборудване в Африка, който получи значителна подкрепа чрез програмите за чуждестранно военно финансиране и международно военно образование и обучение.