Фронт Полисарио с няколко опита за обстрел срещу Мароко.

🇪🇭 Министерство на отбраната на Сахарската арабска демократична република (САДР) публикува ексклузивни кадри от полеви операции на т.нар. Народна освободителна армия, насочени срещу укрепления на мароканските въоръжени сили по т.нар. „Стена на срама и унижението“ – отбранително съоръжение, изградено от Мароко в Западна Сахара.

Това съобщи Sahara Press Service, официалната информационна агенция на Фронта Полисарио. Според нея подобни операции илюстрират уязвимостта на контрола, който Мароко твърди, че упражнява в района, и доказват способността на бойците за преодоляване на фронтовата линия, контролно-пропускателни пунктове и командни бази, разположени в зони, обявени от Мароко за напълно защитени.

В изявлението се посочва още, че публикуваните кадри доказват, че инициативата на терен е на страната на сахарските сили, които могат да нанасят неочаквани удари по всяко време.

Операциите отразяват и актуализация на бойната тактика на Народоосвободителната армия, като подчертават подобрените ѝ възможности за планиране, разузнаване и изненадващи атаки, което според източника укрепва стратегията на дългосрочно изтощаване на противника.

🇲🇦 Безпилотни самолети на Въоръжените сили на Кралство Мароко (FAR) осуетиха опит за обстрел срещу цели в Ес-Смара, извършен от бойци на Фронта Полисарио.

„Въоръжени елементи от милициите на сепаратисткото движение, качени на два автомобила, се готвеха да изстрелят ракети „Град“ срещу град Ес-Смара. Намесата на дроновете на FAR успя да провали този терористичен план“, съобщи местното издание Yabiladi, позовавайки се на източник от апарата за сигурност на кралството.

Междувременно бойци на Полисарио са успели да проникнат в район източно от Пясъчната стена, идвайки от територията на съседна Мавритания. По предварителни данни най-малко 10 бойци на движението са били ликвидирани, сподели същият източник.

Движението, оглавявано от Брахим Гали, все още не е издавало публично изявление за случая, но за сметка на това поддръжниците му са започнали масирана кампания за дезинформация онлайн, която тиражира неверни твърдения за пленени 72 марокански войници.

Наблюдатели отбелязват, че с атаките от последната седмица Полисарио са искали да отбележат петата годишнина от началото на своята „война“ срещу Мароко с операция, която да вдигне духа на бойците и на населението в лагерите в Тиндуф.

🇩🇿 Алжир обяви, че е готов да подкрепи посредничество между Мароко и Фронта Полисарио за постигане на „справедливо и трайно“ решение в десетилетния спор за Западна Сахара.

Алжир, която прекъсна двустранните отношения с Рабат през 2021 г., дълго време настояваше за провеждането на референдум за самоопределение на сахарския народ и подкрепяше едностранно Фронта Полисарио – местната военно-политическа организация, която води въоръжена борба за независимост на територията – против испанската колонизация до 1975 г. и срещу мавританската и мароканска окупация след това.

Днешната стъпка идва след като на 31 октомври Съветът за сигурност на ООН гласува в подкрепа на плана на Мароко за Западна Сахара, който предвижда автономия на територията при условие, че суверенитетът върху нея бъде предаден на кралството.

Западна Сахара е територия, разположена в Северозападна Африка, ограничена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг, както и Атлантическия океан на запад. По-голямата част от нея и нейното населението са под контрола на Кралство Мароко и са организирани като негови Южни провинции, а източните ѝ покрайнини по границите с Алжир и Мавритания представляват частично признатата държава, позната като Сахарска арабска демократична република, която се намира под контрола на Фронта Полисарио.

„Алжир няма да жали усилия, за да подкрепи всяка инициатива за посредничество между двете страни в конфликта, при условие че тя се вписва в рамките на ООН и се основава на принципите на справедливо, трайно и окончателно решение“, заяви министърът на външните работи Ахмед Атаф на пресконференция.

По-рано Съветът за сигурност на ООН отправи призив към Мароко, Алжир, Фронта Полисарио и Мавритания да подновят преговорите с цел постигане на трайно споразумение за Западна Сахара.

По инициатива на американския президент Доналд Тръмп обаче съветът подкрепи плана на Рабат, който беше представен за пръв път през далечната 2007 г. В резолюцията се казва, че „истинската автономия може да представлява най-реалистичния изход“ от спора. Според документа сега Рабат трябва да актуализира своето предложение, за да се стигне до „окончателно, взаимно приемливо решение“.

Западна Сахара попада в Списъка на неавтономните територии на ООН, което означава, че тя не е деколонизирана. Спорен е въпросът се дали територията ѝ е неразделна част от Кралство Мароко, или се управлява от правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР), която е основана от Фронта Полисарио. САДР е частично призната от 82 държави, като 45 от тях са я признали, 13 са „замразили“ отношения до взимането на решение от бъдещ референдум и 22 са се отказали от дипломатически отношения с републиката. На територията ѝ действат посолствата на Кения, Южна Африка, Нигерия, Венецуела, Куба, Мексико, Танзания, Етиопия, Панама, Ангола, Алжир и Мозамбик.

Полисарио продължава да настоява за провеждане на референдум за самоопределение под егидата на ООН, който така и не беше осъществен, въпреки обещанието, дадено с примирието от 1991 г.

🇺🇳 Движението „Сахарци за мир“, отцепило се от Фронта Полисарио, заяви готовността си за участие в преговорите, които ООН се готви да поднови по въпроса за Западна Сахара.

Това стана ясно от писмо, изпратено от главния секретар на движението Хадж Ахмед Барикала до специалния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура, в което се подчертава нуждата от „демократизиране на политическия процес“ като основен вход към трайно решение на конфликта.

В писмото се говори за трудностите и пречките, които трябва да бъдат преодолени, като в същото време се отправя призив за „разширяване кръга на сахарските участници“ – условие, което считат за ключово по пътя към успешен процес на ООН и окончателно уреждане на въпроса.

През септември делегация на движението взе участие в сесията на Четвъртата комисия на ООН, където защити идеята за „трети път“ като алтернатива, която да извади казуса с територията от задънената улица, в която се намира от години.

Резолюция 2797 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври определя страните, които трябва да участват в бъдещите преговори: Мароко, Фронт Полисарио, Алжир и Мавритания.

„Ако Полисарио и Алжир продължат своя отказ от преговори на база автономията, ще се появят няколко възможни сценария за сигурността. Сред тях са продължаване на ограничена ескалация с ниска интензивност чрез символични акции или сблъсъци по линията на охраната, без да се стига до открита война, или засилване на политическата изолация и постепенно завръщане към масата на преговорите под международен натиск, което ще доведе до намаляване на външната подкрепа за Полисарио и в крайна сметка ще движението ще бъде принудено да седне на масата при нови, наложени от реалността условия“, сподели изследователят по сигурност и стратегия Мохамед Тайяр пред изданието The Arab Weekly.

„Една от ключовите точки, които трябва да бъдат припомнени при всяко сериозно обсъждане на Полисарио, е, че в човешки и ръководен план то не отразява истински населението на мароканска Сахара. Историческите архиви и теренните данни сочат, че голяма част от лидерите и членовете на Фронта идват от немарокански територии – предимно от южен Алжир (Тиндуф, Бешар, Уаргла и др.), Мавритания и северно Мали (Азауад), както и от някои страни в Сахел“, продължи той.

Първият секретар на отцепилото се движение Барикала сподели новите перспективи пред въпроса със суверенитета над територията след резолюцията на Съвета за сигурност от 30 октомври – решение, което отмества тежестта от досегашния дебат за деколонизация към търсене на трайно политическо решение, приемливо за всяка от страните.

„С диалог и преговори е възможно да се стигне до приемлива формула за автономия. Няма други алтернативи, защото военният вариант е напълно изключен и няма да доведе до никакъв резултат. Разумът диктува търсенето на политическо решение, а условията вече са узрели за споразумение без победители и победени“, сподели той в интервю за испанския вестник La Provincia. В него той призова да се „излезе от балона на миналото и да се живее в настоящето“, тъй като по думите му Полисарио продължава да е закотвен в миналото.

На фона на ръст в международната подкрепа за мирни решения „Сахарци за мир“ се очертава като сила, разширяваща рамките на диалога за окончателно уреждане на базата на автономията – както потвърди последната резолюция на Съвета за сигурност – и може да даде своя принос за напредък в предстоящите преговори с изолацията на Фронта Полисарио, който продължава да претендира, чае е единственият легитимен легитимен представител на местните жители.

Според Мохамед Тайяр, представяйки се за алтернатива на Полисарио, движението създава чисто ново уравнение, което поставя Алжир и Полисарио на решаващ кръстопът без трета възможност: или истинско включване в процеса на политическо уреждане в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност и предложението на Мароко за автономия, или неизбежна международна изолация и евентуално класифициране на Полисарио като терористична организация от страна на Държавния департамент на САЩ, а на Алжир – като държава, подкрепяща тероризма, с всичките последствия от подобен ход.

В писмото си до Стафан де Мистура движението „Сахравци за мир“ заявява: „Като представители на важна и нарастваща част от сахарското общество ние категорично отхвърляме всякакви опити за оттегляне от политическия процес в такъв критичен момент. Подобен вид поведение не само би пропиляло историческа възможност, подкрепяна от водещите световни сили, но също ще означава отказ от поетите ангажименти пред международната общност. Цената на поредна задънена улица ще бъде платена директно от населението в лагерите, прекарало 50 години в чакане на решение на своята кауза.“

Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г.

🇩🇿 Правителството на Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г. – най-големият в историята на страната, съобщи The Clash Report. Решението идва на фона на нарастващи опасения за сигурността в региона на Сахел.

Според доклада, общият финансов план за 2026 г. възлиза на 135 милиарда долара, в сравнение със 128 милиарда през 2025 г. и 113 милиарда през 2024 г. Военните разходи сега съставляват 20,6% от националния бюджет, изпреварвайки дори Министерството на финансите, което ще получи 20,3%.

Тенденцията за увеличаване на военните разходи започна през 2022 г., когато Алжир рязко увеличи финансирането за отбрана, въпреки икономическите предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19 и колебанията в приходите от петрол. В периода 2020-2022 г. отбранителните разходи варираха между 8 и 11 милиарда долара годишно. През 2023 г. те скочиха до над 18 милиарда, през 2024 г. достигнаха 22 милиарда, а през тази година – 24 милиарда долара.

Увеличаването на бюджета идва в момент, когато цените на въглеводородите падат, движейки се между 65 и 67 долара за барел, а прогнозният бюджетен дефицит на страната достига 40 милиарда долара. Нарастващите военни разходи разпалиха дискусии в Алжир за това докога подобно ниво на разходи може да бъде поддържано без сериозни фискални корекции.

Експерти отбелязват, че въоръжените сили са се превърнали в най-големия получател на публични средства, изпреварвайки значително останалите министерства. Последните данни показват, че един от всеки пет динара от публичните разходи отива за армията, което подчертава централната роля на въоръжените сили в националната политика.

Увеличените разходи са факт въпреки липсата на нови мащабни заплахи за сигурността. Въпреки това дългогодишното напрежение с Мароко и нестабилността в Сахел, особено в Мали и Нигер, са ключови фактори за отбранителното планиране на Алжир. Въпреки това наблюдатели отбелязват, че общата среда за сигурност не се е влошила значително през последните години.

Непотвърдени сведения сочат, че Алжир е станал първият чуждестранен клиент на руските бойни самолети Су-57 и Су-34, които според слуховете са били видяни по време на тестови полети преди доставка.

Подновеният акцент на Алжир върху отбранителните способности показва неговото намерение да запази своето влияние и готовност на фона на променящите се динамики в региона.

Военни ръководители от Мароко са се срещнали с отбранителни компании в Израел

Военнослужещи на Кралските въоръжени сили на Мароко участват в съвместното военно учение на САЩ African Lion в региона Тан-Тан в югозападно Мароко, 31 май 2024 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇮🇱🇲🇦 Военни началници от Мароко участват в разговори с отбранителни компании от Израел, докато сътрудничеството между двете държави се засилва, твърди нов доклад на Africa Intelligence.

Още през август делегация от висшето командване на мароканската армия е поканена в страната от дирекцията за изследвания и разработки на израелското министерство на отбраната, където местни отбранителни компании представиха военна техника на старшите марокански служители.

Присъствалите компании включваха държавната Israel Aerospace Industries, експертите в системи против дронове Sentrycs и D-Fend Solutions и този на малокалибрени оръжия Smart Shooter. Освен разработката на оръжия, дирекцията за изследвания и разработки на израелското министерство на отбраната отговаря и за надзора върху международните партньорски програми.

Срещите са поредните в серия обменни инициативи между двете страни, които се превръщат във все по-редовни и открити. През февруари Мароко избра израелската Elbit Systems като основен доставчик на оръжия, изтласквайки френската компания KNDS от тази позиция.

Africa Intelligence съобщи, че мароканска военна делегация посети Израел през март като част от инициатива за партньорство с Elbit Systems и Steadicopter. Тази делегация беше наблюдавана от SIBAT – дирекцията за международно сътрудничество на Израел, която осигурява правителствени или фирмени договори с партньори в чужбина.

Няколко седмици по-късно делегация на израелски компании беше поканена в Мароко за нов кръг разговори със старши представители на мароканската армия.

През август марокански източник заяви пред местното издание Yabiladi, че армията преговаря за придобиването на израелски дронове Harpy и Harop от IAI в сделка, която може да надхвърли 100 млн. долара.

Освен закупуването на военна техника от Израел, бяха реализирани и проекти за индустриално сътрудничество, включващо изграждането на производствен обект на дронове в столицата Рабат на израелската BlueBird Aero Systems.

Мароко и Израел нормализираха отношенията си през 2020 г. по споразумение с посредничество от САЩ за признаване на суверенитета на Мароко върху Западна Сахара – спорна територия, която се намира под контрола на Рабат от 70-те години на миналия век и влиза в списъка на ООН с несамоуправляващи се държави.

След процеса по нормализация търговията между двете държави нарасна бързо, достигайки 116,7 млн. долара през 2023 г. – двойно спрямо предходната година.

През май израелските отбранителни сили (IDF) бяха сред участниците в ежегодно военно учение African Lion в Мароко. Това беше общо третото участие на страната в учението, но за разлика от миналата година, когато то беше скрито заради риска от обществено недоволство в Мароко, тази година участието беше публично.

Снимки на израелски войници в Мароко, една от които показваше войници от бригадата Голани, развяващи израелския флаг и знака на батальона си по време на учението, доведоха до критики в социалните мрежи.

Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за Палестина, реагира на снимката и призова Рабат да спазва върховенството на закона и да арестува войници от бригадата.

„Ако бъде потвърдено, това би означавало нов праг на разврат и нарушение на международното задължение за разследване и наказване на лица, замесени в престъпления срещу човечеството“, написа тя.

165 военнослужещи от Мали преминаха интензивно обучение от 2-ра парашутна пехотна бригада на Мароко.

🇲🇦🤝🇲🇱 В знак на все задълбочаващо се военно сътрудничество, първата група от 165 военнослужещи от въоръжените сили на Мали бяха изпратени в мароканският град Бен Гериер за интензивна подготовка под ръководството на експерти от 2-ра парашутна пехотна бригада на Кралските въоръжени сили на Мароко.

Обучението включваше напреднали курсове по тактически парашутни скокове и въздушно-десантни операции, насочени към повишаване на способностите на въоръжените сили на страната за справяне със предизвикателствата пред сигурността в региона.

Държавната телевизия на Мали (ORTM) проследи тренировъчния процес и излъчи кадри с малийски войници, преминаващи интензивна подготовка под указанията на военни експерти от Мароко. Това е първата група от малийски военнослужещи, която в близко бъдеще ще бъде последвана от следваща група от около 500 души, които се очаква да се присъединят към тренировъчни центрове в Мароко.

Военното сътрудничество между двете страни не се ограничава единствено до парашутни скокове и подготовка на въздушно-десантните войски, а също така включва обучение за оптимално използване на дронове – област в която Мароко разполага с богат опит. Тези учения са част от военната помощ, която кралството предоставя на страните от Сахел, за да ги подпомогне в опазването на границите и справянето със заплахите за сигурността, особено от набиращите сила джихадистки групировки.

Тази подготовка отразява стратегическата дълбочина на военните връзки между Мароко и Мали и подчертава ключовата роля на кралството в подкрепа на стабилността в региона на Сахел.

Войски от Израел и Мароко проведоха съвместна тренировка на подземни операции.

🇮🇱🤝🇲🇦 Арабски медии излъчиха видео от участието на разузнавателно подразделение на израелските отбранителни сили (IDF) от бригадата „Голани“ провежда съвместно обучение за водене на бой в тунелни условия с подразделения от Кралската мароканска армия по време на ежегодното военно учение African Lion 2025.

Изтеклото видео показва войници от двете страни, изпълняващи сложни тренировки под земята с дистанционно управлявани роботизирани системи и модерно разузнавателно оборудване. В отделни кадри се вижда как военни слизат в мрежа от тунели.

Участието на израелската армия в многонационалното учение предизвика остра реакция от арабски потребители на социалните мрежи, които осъдиха сътрудничеството между двете страни.

Мащабното учение „African Lion 2025“ се проведе по-рано този месец в няколко региона на Мароко, включително в градовете Агадир, Тизнит, Кенитра, Бен Гериер и Тифнит. В него взеха участие над 10 000 военни от Съединените щати, Мароко и други съюзнически държави.

Учението включваше симулации на пълномащабни бойни действия с участието на артилерийски системи, изтребители и специализирани командоси. Програмата имаше и хуманитарен компонент – например разгръщане на мобилни медицински пунктове.

Мароканският генерал Мохамед ал-Кайси подчерта, че стратегическото партньорство със САЩ е било от ключово значение за оперативния успех на учението. Той отбеляза, че подобни съвместни тренировъчни инициативи показват ангажимента на Мароко към повишаване на бойната готовност и подобряване на координацията със съюзническите партньори.

Израел участва в ежегодното учение от две години насам, след нормализиране на дипломатическите отношения между двете страни.

Дългото сбогуване: Избледняващите съдби на фронта Полисарио

Брахим Гали, президент на т.нар. Сахарска арабска демократична република (САДР), отдава почит на знамето ѝ, 13 януари 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇪🇭🇲🇦 Фронтът Полисарио, някога считан за легитимно движение за национално освобождение, днес изглежда все по-маргинализиран на световната сцена. Неговата борба за независимост на Западна Сахара е блокирана в застой от 1991 г. и тя вече не просто буксува, а се разпада. През последните години групата понесе поражения на дипломатическия фронт, вътрешни разцепления и сериозни обвинения в тероризъм и престъпна дейност.

След като през 2020 г. Полисарио обяви край на примирието с Мароко, мнозина очакваха нов етап в конфликта. Но завръщането ѝ към въоръжената борба не доведе до очакваните резултати, предимно заради нейния ограничен капацитет, а мароканският контрол върху територията е все по-устойчив с помощта на дронове и международна подкрепа.

Геополитическият вятър духа в полза на Рабат. Признаването на суверенитета му над територията, направено от САЩ през 2020 г. и договорено в замяна на нормализиране на връзките с Израел, даде тласък на тази нова международна линия. Франция и Испания впоследствие подкрепиха автономния план на Мароко, а повечето страни от региона или се присъединиха, или запазиха мълчание.

Вътре в племето сахрави се надига вътрешно недоволство. Младите поколения губят доверието си в остарялото ръководство, а липсата на стратегическа визия води до дезертьорство и задълбочаващи се разломи.

Полисарио е обект на тежки обвинения, които подкопават международния му имидж. Мароканските служби твърдят, че над 100 бивши и настоящи негови бойци са се присъединили към джихадистките групировки като Ал-Кайда в ислямския Магреб. Разузнавателни доклади сочат, че емблематичният лидер на Ислямска държава в Сахара, Аднан Абу Уалид ал-Сахрави е преминал обучение в лагерите на Полисарио.

Дори ако посочените връзки са спорни или преувеличени, те са политически токсични – особено за страни, притеснени от разрастването на екстремизма в Сахел. Правителствата на няколко държави, близки с Мароко, вече лобират за обявяването на Полисарио за терористична организация.

Не по-малко разрушителни са обвиненията в сътрудничество с Иран. През 2018 г. Мароко прекъсна отношенията с Техеран, твърдейки, че посолството му в Алжир и бойци на Хизбула са подпомагали и обучавали бойците на групата. Макар Иран да отрича, тази версия набира популярност – особено сред страните от Персийския залив, които са мнителни към ролята на Техеран в региона.

Дамаск, който дълго време поддържаше дипломатически връзки с Полисарио, вече не е фактор. С падането от власт на режима на Башар ал-Асад, каналът между Полисарио и Техеран е прекъснат.

С остаряващо ръководство, разпадащи се съюзи и растящо вътрешно напрежение, Полисарио все повече започва да прилича на реликва от една отминала епоха. Светът не го е победил – просто го е задминал. Без международна подкрепа, без военен ресурс и без стратегия за оказване на натиск над Мароко, организацията бавно изчезва от историческата сцена.

Нигер прекрати сътрудничеството в областта на разузнаването с Русия, Турция и Мароко.

🇳🇪 Военният режим на Нигер внезапно прекрати споразуменията за техническо разузнаване с Русия и Турция, позовавайки се на неефективност, особено при прихващането на телефонни комуникации, съобщава източник на Zagazola.

Според служители на сигурността, френската дирекция за външно разузнаване (DGDSE) е оценила, че оборудването и екипите, предоставени от Москва и Анкара, не отговарят на нужните оперативни стандарти.

Решението бележи рязка промяна във външнополитическата ориентация на хунтата, само няколко месеца след като партньорствата с Русия и Турция бяха обявени като ключови за националната сигурност.

В опит бързо да възстановят капацитета си за електронно наблюдение, властите в Ниамей сключили договор с мароканска частна фирма, специализирана в прихващане на комуникации. Проектът е бил подкрепен от местния телекомуникационен регулатор ARCEP и е включвал разполагане на техника и екипи на ключови локации в столицата.

Но само дни по-късно DGDSE, под заповед на своя шеф Бала Арабе, рязко е прекратила договора. Източници, запознати със случая, разкриват, че е била установена скрита техническа връзка между мароканската компания и частна френска фирма – сигнал за възможно присъствие на разузнаването на Франция, което режимът категорично счита за „червена линия“.

„Цялата система за наблюдение беше отстранена за една нощ. Не се допускаха преговори, след като френската връзка беше потвърдена“, разкри висш служител от сигурността, пожелал анонимност.

Така DGDSE остава парализирана по отношение на техническото разузнаване. Експерти посочват, че сега агенцията разчита единствено на човешки източници – сериозен регрес спрямо използваните доскоро електронни методи.

За да запълни възникналия вакуум, президентската гвардия е стартирала дискретни нощни патрули около чувствителни зони в Ниамей. Оперативни агенти в цивилно облекло и мотоциклети обхождат стратегически участъци в часовия прозорец между полунощ и 6:00 ч.

Наблюдатели смятат, че това е временно решение на фона на сринатия капацитет за наблюдение на режима. Това подчертава колко уязвим е разузнавателният апарат и как геополитически подозрения могат да подкопаят дори най-неотложните национални приоритети.

Бойци на Фронта Полисарио блокираха конвой на ООН в Западна Сахара.

Мироопазващи сили от мисията на ООН за референдума в Западна Сахара (MINURSO) по време на патрул по границата между Мароко и Мавритания, ноември 2020 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇪🇭⚔️🇺🇳 Въоръжени елементи на Фронта Полисарио блокираха конвой от превозни средства на мироопазващата мисия на ООН в Западна Сахара (MINURSO), по време на преминаване през коридора Аусерд, източно от защитната стена на Мароко.

Според източници на местното издание Hespress блокираните камиони са превозвали логистично оборудване за мироопазващата мисия. От Фронта Полисарио все още не са излязли с официално изявление, изясняващо причините зад инцидента.

Този сблъсък идва само няколко дни след като специалният представител на генералния секретар на ООН и ръководител на MINURSO Александър Иванко информира Съвета за сигурност, посочвайки „постоянни пречки“ от страна на Полисарио, възпрепятстващи дейността на мироопазващите сили.

Това включва прекъсване транспортирането на хуманитарно и техническо оборудване и отказ да се разрешат срещи с представители на въоръжената група. В същото време Иванко похвали Кралските въоръжени сили на Мароко за предоставеното „сътрудничество и улеснение“.

Инцидентът породи опасения относно ескалация на насилието в напрегнатата буферна зона източно от мароканската отбранителна стена, а също подчерта и нарастващото разочарование от действията на Полисарио, застрашаващи крехкото споразумение за прекратяване на огъня, подписано през 1991 г. под егидата на ООН.

ООН и международните сили продължават да изтъкват ключовите ползи от спазването на примирие и създаването на благоприятни условия за политическо решение на конфликта в Западна Сахара. В центъра на тези усилия е планът за автономия на Мароко, смятан широко за жизнеспособна основа за трайно уреждане на десетилетния спор.

Блокирането на мироопазващите операции на ООН бележи тревожен ход и е възможно да доведе до нов контрол върху действията на Фронта Полисарио от Съвета за сигурност на ООН, особено ако се натрупа инерция за дипломатическо решение.

Марко Рубио потвърди подкрепата на САЩ за плана на Мароко за Западна Сахара.

🇺🇸🤝🇲🇦 Миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна с външния министър на Мароко Насър Бурита и потвърди подкрепата на администрацията на Тръмп за предложението за автономия на Мароко като рамка за разрешаване на конфликта в Западна Сахара.

Политическият статут на Западна Сахара остава спорен. Преди 2020 г. Белият дом я третира като територия със специален суверенитет. Това се промени, когато администрацията на Тръмп призна мароканския суверенитет над региона, въпреки че ООН все още го счита за несамоуправляваща се територия, а Сахарската арабска демократична република поддържа дипломатически отношения с отделни държави.

Прокламацията на Тръмп одобри предложението за автономия като единственото жизнеспособно решение на конфликта. То ще даде на сахарския народ автономия под управлението на Мароко, но прилагането му среща силна съпротива от Фронта Полисарио, основното движение за независимост на Западна Сахара.

Рубио повтори подкрепата на САЩ за Мароко, а някои конгресмени смятат, че определянето на Фронта Полисарио за чуждестранна терористична организация (FTO) може да помогне за решаване на конфликта. Те смятат, че това ще отслаби влиянието му и ще маргинализира неговите съюзници, сред които Алжир и Южна Африка.

На 11 април конгресменът Джо Уилсън обяви план за въвеждане на законодателство, определящо Фронта Полисарио като FTO, позовавайки се на предполагаемите му връзки с Иран и Русия и го позиционира в рамките на така наречената „Ос на агресията“.

Подобно определение може да има сериозни последици за Южна Африка. Първо, може да повлияе на усилията за набиране на средства и застъпничество от групите в подкрепа на Фронта Полисарио в страната. Зинеб Рибу от института Хъдсън отбеляза, че големите неправителствени организации ще оттеглят подкрепата си, за да избегнат много правни рискове, макар че идеологически ръководените групи вероятно ще продължат тайно.

Второ, това може да предизвика международен контрол върху банковия сектор на Южна Африка, особено ако има подозрения за финансови връзки с Полисарио. Рибуа предупреди, че това може да доведе до увреждане на репутацията, маркирани транзакции и дори вторични санкции.

Трето, определението може да проправи пътя за целенасочени санкции на отделни лица или самата държава. Южна Африка вече е изправена пред натиск заради слабото правоприлагане при борбата с финансирането на тероризма и влизането в сивия списък на Работната група за финансово действие (FATF). Неуспехът да се подкрепи определението на Фронта Полисарио от Съединените щати може да повиши риска да бъде определен като държавен спонсор на тероризма.

На фона на нарастващото напрежение между САЩ и Южна Африка, предложеното определение на Фронта Полисарио като FTO добавя допълнителна тежест към и без това крехките отношения между двете страни.

Мароко ще получи 600 преносими зенитно-ракетни комплекси FIM-92K Stinger.

🇺🇸🤝🇲🇦 Държавният департамент на САЩ одобри евентуална чуждестранна военна продажба на 600 броя от преносимите зенитно-ракетни комплекси FIM-92K Stinger Block I за Мароко на приблизителна цена от 825 милиона долара.

Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA) изпрати необходимото уведомление до Конгреса във вторник. Според него, предложената сделка включва не само раменно изстреляни ракети, но и свързана технология, логистика и техническа поддръжка от правителството на САЩ и частни компании. Пакетът е предназначен да подсили способностите за противовъздушна отбрана с малък обсег и да подобри оперативната съвместимост между американски и съюзнически сили.

„Предложената продажба ще подкрепи външната политика и националната сигурност на САЩ, като помогне за подобряване на сигурността на основен съюзник извън НАТО“, се посочва в изявлението на DSCA, което подчертава продължаващата роля на Кралството в поддържането на политическата стабилност и икономическия напредък в Северна Африка.

FIM-92K Stinger Block I е преносим зенитно-ракетен комплекс (MANPADS) с доказана ефективност в противодействието на нисколетящи самолети и безпилотни летателни апарати. Широко използван от американските и съюзническите сили, той е предназначен да осигури мобилна противовъздушна отбрана с малък обсег в среда с високо ниво на заплаха.

Мароко планира да използва системите за модернизиране на въоръжените си сили и за укрепване на своите наземни единици за противовъздушна отбрана.

„Тази продажба ще подобри способността на Мароко да посреща настоящите и бъдещите заплахи“, се посочва в официално съобщение на DSCA. „Мароко няма да срещне затруднения да приеме това оборудване във въоръжените си сили.“

Основните изпълнители ще са RTX Corporation със седалище в Тусон, Аризона, и Lockheed Martin със седалище в Сиракуза, Ню Йорк. Понастоящем не са разкрити офсетни споразумения, въпреки че всички такива детайли ще бъдат уточнени в бъдещите преговори на производителите с Мароко.

Агенцията потвърди, че няма да се изисква разполагането на американски военен персонал в Мароко като част от продажбата и че сделката няма да повлияе на готовността на отбраната на САЩ.

Отношенията между Франция и Алжир се намират на историческо дъно.

Хиляди участват в антиправителствена демонстрация в Алжир на 1 ноември 2019 г., насрочена да съвпадне с официалните чествания на годишнината от войната за независимост от Франция.
📸 Снимка: Ryad Kramdi/AFP via Getty Images

🇫🇷⚔️🇩🇿 Отношенията между Франция и Алжир се намират в своето историческо дъно. Всичко започна, когато последният османски дей на Алжир удари френския консул с мухобойката си през 1827 г. Последва френска инвазия, 132 години френска окупация и война за независимост, продължила осем години и отнела животите на стотици хиляди араби мюсюлмани.

Близо 200 години след обидата с мухобойката, не е необичайно да срещнете възрастни французи, които все още смятат Алжир, както заяви един бивш френски посланик, за „плътта на Франция“.

Подкрепяният от военните режим на Алжир беше разтърсен от протести през 2019-2021 г., които бяха подпалени от опит за преизбиране на недееспособен 82-годишен президент за пети мандат. Режимът си представяше френска ръка в протестите.

Сериозните, но може би наивни усилия на президента Еманюел Макрон да помири френските и алжирските спомени така и не се състояха. Миналото лято той пренасочи привързаността си към съседно Мароко, с което Алжир прекъсна отношенията си, след като неговият крал Мохамед VI призна държавата Израел.

Макрон обяви, че Франция ще признае мароканския суверенитет над оспорваната Западна Сахара в ход, който беше финализиран по време на държавно посещение през октомври. Алжир подкрепя искането на Фронта Полисарио за същата територия от 1975 г. В същото време единствено САЩ, Израел и Франция са я признали за част от Мароко.

И се стигна до там, че Алжир изтегли своя посланик от Париж и бойкотира френския посланик в Алжир. Арестът на френско-алжирския писател Буалем Сансал на летището в Алжир в средата на ноември беше изтълкуван като възмездие за френското признаване на претенциите на Мароко за Западна Сахара.

Леко сложен мъж на 75 години с нежно лице и сребристосива конска опашка, Сансал е неизменна част от Сен Жермен де Пре. Френски писатели се разгневиха срещу неговия арест и задържане за предполагаемо нападение срещу териториалната цялост на Алжир. „Престъплението“ на Сансал беше да сподели пред интервюиращ, че колониална Франция е ампутирала Мароко, за да разшири територията на Алжир.

В речта си пред парламента в края на миналата година алжирският президент Абделмаджид Теббун нарече Сансал „измамник, който не познава самоличността си... и казва, че половината Алжир принадлежи на друга държава“. Теббун също възроди обвиненията за френски геноцид в страната.

Говорейки пред френските посланици в Париж седмица по-късно, Макрон нарече Сансал „борец за свобода, който е задържан произволно от алжирски лидери“ и каза, че Алжир, „когото толкова много обичаме и с когото споделяме толкова много деца и толкова много история, започна нещо, което я позори, като попречи на тежко болен човек да получи медицински грижи“.

Алжирският ежедневник L’Expression написа, че „старите демони“ на „колониалната глупост“ са изплували отново. Официалният вестник El Moudjahid заяви: „Франция влачи безчестието си зад себе си с действията си по време на колонизацията на Алжир: кланета на невъоръжено население, разрушени села, жени и деца, изгорени с напалм, ядрени бомби, мъчения, изнасилвания...“

„Ядрените бомби“ всъщност са 17 ядрени опита, проведени от Франция в алжирската Сахара през 60-те години на миналия век. Африканската страна все още изисква обезщетение за полученото радиоактивно замърсяване.

Близо 10 процента от населението на Франция са родени в Алжир или са потомци на алжирски араби. Много от тях подкрепят Алжир в настоящата криза, пораждайки опасения от безредици в имигрантските предградия.

В настоящата война на думи двете страни смесват множество врагове, реални или въображаеми. Поддръжниците на алжирската власт погрешно свързват френското правителство с крайнодесни, дясната телевизионна мрежа C-News, Мароко, Израел и Мосад.

В същото време френски медии и официални лица заличават различията между правителството на Алжир, Голямата джамия в Париж и нейния алжирски ректор Чемс-Един Хафиз, джихадизма и тероризма.

Има документирани случаи на алжирски разузнавателни служби, тормозещи опоненти, живеещи във Франция, и разпространение на антифренски настроения в имигрантската общност чрез социалните медии.

„Ще те прецакаме, ще те изпикаем, ще те изнасилим и след това ще прецакаме майка ти... Vive l’Algérie!“, казва в свое видео, публикувано в социалните медии, жител на Брест от алжирски произход, цитиран от Le Figaro.

Друг, използващ потребителското име @Bazooka, публикува съобщение в TikTok, призоваващо последователите си да „прережат гърлата“ на предателите на Алжир.

На 9 януари френското вътрешно министерство се опита да експулсира Буалем Наман, алжирски чистач на 59 годишна възраст от Монпелие, със статут на влиятелен човек в социалните медии Алжирските власти отказаха да го приемат, като осъдиха неговото „произволно експулсиране“ и заявиха, че той живее във Франция от 35 години, законно пребиваващ е от 15 години и е баща на две деца от французойка.

Вътрешният министър Бруно Ретайло обвини Алжир, че е нарушил закона, отказвайки да приеме свой гражданин в опит да унижи Франция и заплаши страната с „цял арсенал от дипломатически репресии“

“Национално събрание“ на Марин Льо Пен стартира петиция с искане Париж да сложи край на „унижението“ си от Алжир с отмяна на споразумението от 1968 г., предоставящо благоприятни условия на алжирците, живеещи и работещи във Франция.

Други предложения призовават за намаляване на икономическата помощ за Алжир (132 милиона евро през 2022 г.) и за налагане на мита върху търговията с Алжир. Това обаче би могло да има обратен ефект, тъй като Франция внася 8% от своя газ и 10% от своя бензин от бившата колония.

Мароко ще стане първата арабска и африканска страна с изтребители F-35.

📸 Снимка: Robin Van Lonkhuijsen/AFP

🇮🇱🤝🇲🇦 Мароко ще стане първата арабска и африканска страна, разполагаща с F-35, след като Израел е дал съгласие за сключването на сделка за придобиване на американски изтребители от пето поколение.

Със съгласието на Израел и Пентагона, до няколко месеца мароканските въоръжени сили ще имат документ, който формализира предстоящото придобиване на първите самолети от Lockheed Martin. Това ще превърне Мароко в единствената арабска и африканска държава с въздушна флотилия от изтребители пето поколение.

Очаква се сделката да включва придобиването на 32 “стелт” изтребители F-35 на обща стойност, надхвърляща 17 милиарда щатски долара. Това представлява значителен скок в модернизацията на Кралските военновъздушни сили на Мароко, които в момента разчитат главно на изтребители от четвърто поколение като F-16.

Според израелското издание преговорите за сделката датират още от 2020 г., когато мароканските власти са потърсили помощта на израелските си колеги за ускоряване на процеса и преодоляване на политическите и административни бариери със САЩ.

През ноември 2021 г. израелският министър на отбраната Бени Ганц и мароканският му колега Абдел Латиф Луди се срещнаха, за да обсъдят бъдещето на регионалната сигурност и значението на F-35 за мароканската армия.

В центъра на въпросните усилия е нарастващото напрежение със съседен Алжир, който подкрепя Фронта Полисарио в десетилетния конфликт за оспорваната Западна Сахара. В този контекст придобиването на стелт платформа от Мароко не ще изиграе ключова роля в модернизирането на военновъздушните сили, но и ще му осигури стратегическо предимство в лицето на потенциални заплахи.

Алжир, който е регионална военна сила, от дълги години поддържа тесни военно-дипломатически връзки с Москва, която през годините му е предоставяла разнообразно военно оборудване. През последните години страната предприе стъпки за укрепване на бойната си авиация и в момента се готви финализира сделка за придобиване на съвременните руски изтребители Су-57.

Въпреки че Алжир вече разполага с произведени в Русия изтребители Су-30МКА и Су-35, добавянето на Су-57 би позиционирало въздушния му флот като водещ в региона, с възможности, които биха могли потенциално да надминат настоящия флот на Мароко от по-стари изтребители.

Осъзнаването на Мароко за тази надвиснала заплаха вероятно е сред основните движещи фактори зад натиска му за F-35. Ако Алжир интегрира Су-57 в своя въздушен флот, това може драстично да промени регионалния баланс на силите, което прави придобиването на F-35 още по-критично за Рабат.

Придобиването на изтребители от пето поколение ще отбележи значителна промяна във военната стратегия на Мароко. F-35 е един от най-авангардните многоцелеви стелт изтребители в световен мащаб, способен в налагането на въздушно превъзходство, извършване на прецизни удари, както и операции по разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR).

Ниското му радарно напречно сечение и усъвършенстваните системи за електронна война биха предоставили на Мароко осезаемо предимство пред неговите регионалните съперници, особено в сценарии с конвенционални системи за противовъздушна отбрана, които трудно биха открили и противодействали на подобни стелт заплахи.

Ако в близките няколко години Алжир се сдобие със Су-57, Мароко ще трябва да гарантира, че разполага с конкурентно предимство във въздуха, което ще му бъде гарантирано с придобиването на “стелт” изтребителите F-35, което освен всичко останало може да послужи като възпиращо средство срещу други регионални заплахи, затвърждавайки позицията на Мароко като водеща военна сила в Северна Африка.

Желанието на страната вероятно е водено и от потенциалните геополитически последици от подобен ход, които също са значителни. След подписването на Авраамовите споразумения през 2020 г. Мароко укрепи връзките си както със Съединените щати, така и с Израел, отдалечавайки се от традиционното си разчитане на Франция и други европейски съюзници.

Като част от това пренареждане Мароко се стреми да модернизира своята армия и да разшири отбранителните си способности с американски и израелски технологии, включително дронове, системи за противоракетна отбрана, а сега и модерни изтребители.

Сделката с Lockheed Martin за F-35 е част от по-широко пренареждане на регионалните съюзи, в което Мароко се доближава до Запада, докато Алжир затвърждава силните си двустранни връзки с Русия.

Сделката с F-35 подчертава нарастващата зависимост на Мароко от САЩ и Израел за модерни отбранителни технологии, докато Алжир продължава да гледа на изток към Русия за своите отбранителни нужди.

За Мароко стратегическото значение на F-35 не може да бъде надценено. Тези самолети отварят нова страница в историята на страната, осигурявайки отчетливо технологично предимство пред регионалните конкуренти.

Мароко създаде "комитет за освобождение на Сеута и Мелиля".

🔍 Карта: CBC News

🇪🇸⚔️🇲🇦 Близо сто асоциации от различен вид се срещнаха в Бени-Ензар миналата сряда, за да формират „комитет за освобождение на Сеута и Мелила“, съобщи испанският вестник La Razón. Председател на комитета ще бъде Абделхамид Аакид, който беше и единственият кандидат за поста. Официалното му назначение ще бъде обявено в следващите дни.

Този комитет беше неактивен в последните няколко години, като съществуват различни спекулации относно причините, поради които сега се връща в действие, за да съживи исканията за анексиране на двата автономни града – стар марокански стремеж, който обаче беше „замразен“ след като Испания и Мароко възобновиха двустранните си отношения през 2022 г.

След като испанското правителство призна в писмен вид суверенитета на Мароко над Западна Сахара, започна нов период между двете страни, който доведе до провеждането на среща на високо равнище през 2023 г. В резултат от нея Мароко се ангажира да не взема едностранни решения и да остави настрана въпросът за принадлежността на Сеута и Мелиля.

Създаването на комитета обаче може да наруши дипломатическия баланс между двете страни, въпреки че мароканското правителство изглежда държи на заден план исканията си за анексиране. Истината е, че въпреки че алауитското правителство възнамерява да стои настрана от този въпрос за момента, много сектори награжданското общество в страната продължават да посочват двата испански града като „окупирани градове“.

Възможно е консолидирането на тези близо сто асоциации под едно ръководство да усложни дипломатическата панорама между Испания и Мароко, в случай че комитетът активизира своята дейност, според La Razón. Всъщност представители на гореспоменатия орган вече проведоха среща, на която са планирали следващите си стъпки.

Испанското правителство все още не е направило официално изявление  по темата, но националните медии твърдят, че новината е предизвикала безпокойство в експертите по международна политика. Развитието на тази ситуация ще бъде от решаващо значение, тъй като може да засегне области на стратегическо сътрудничество между двете страни, като търговията, контрола на миграцията и борбата с тероризма.

Подобен ход показва, че въпреки че Мароко е приоритизирало укрепването на връзките си с Испания в други аспекти, претенциите за Сеута и Мелила остават латентни и могат да бъдат използвани като инструмент за натиск в бъдеще.

Сътрудничество в борбата с тероризма

Съвместна операция с участието на Централната съдебна следствена служба на Мароко и Националната полиция на Испания разкри терористична клетка на Ислямска държава, включваща девет лица, действащи между Мароко и Испания, според доклад на властите в съседните държави.

Клетката беше разделена между трима членове, действащи в мароканските градове Кастилехос и Тетуан и други шестима, арестувани в Мадрид, Ибиса и Сеута. При претърсвания в домовете на заподозрените служителите са успели да конфискуват ножове и електронно оборудване, които се анализират от експерти от двата органа.

Разследванията разкриха, че някои от арестуваните са провеждали тайни срещи в Сеута и Тетуан с цел планиране на евентуални терористични атаки в страните или подготовка за присъединяване към клоновете на организацията в района на Сахел.

В Мароко задържаните бяха поставени в арест под надзора на специализираната прокуратура по дела за тероризъм, с цел по-нататъшно разследване на техните възможни връзки с вътрешни и външни мрежи и определяне естеството на терористичната дейност, която са възнамерявали да извършат и реализират.

Алжир ще представи балистична ракета "Искандер".

🇩🇿🤝🇷🇺 Както беше съобщено от ORCA Military на 28 октомври 2024 г. руската балистична ракетна система с малък обсег на действие Искандер-Е е била забелязана за първи път в Алжир преди военния парад в чест на 70-годишнината от Алжирската революция. Това развитие потвърждава придобиването на ракетната система от северноафриканската страна след години на спекулации и бележи първия път, когато Искандер влиза на въоръжение във въоръжените сили на арабска страна.

Системата „Искандер“ е разработена от Русия, има обхват до 500 километра и може да достигне скорост до 6 Мах. Предназначена е да поразява цели като командни центрове, противовъздушна отбрана и критична инфраструктура. Мобилният ѝ дизайн и способността за бързо изстрелване я правят трудна за откриване и прехващане. Вариантът Искандер-E, който е приет на въоръжение в Алжир от 2018 г., е способен да носи различни видове конвенционални бойни глави, включително осколочно-фугасни и проникващи. Това придобиване усъвършенства ракетните способности на страната, като добавя значителен обсег и гъвкавост към съществуващото военно оборудване.

Придобиването на системата „Искандер“ е част от по-широките усилия на северноафриканската страна за модернизиране на въоръжените ѝ сили, особено на фона на нарастващото напрежение със съседно Мароко. Дипломатическите отношения между двете държави са обтегнати, откакто Алжир реши да прекрати дипломатическите си отношения с Рабат през 2021 г. като отговор на подкрепата му за сепаратистките движения в Кабилия и претенциите му за суверенитет върху територията на Западна Сахара. Междувременно планът на Рабат за автономия на Западна Сахара получи широка международна подкрепа, което допълнително засили съперничеството между тях. И двете страни са се впуснали в надпревара във въоръжаването, засилвайки военния си капацитет, като същевременно поддържат напрегнато, но ненасилствена конфронтация. Милитаризацията от двете страни продължава и към този момент, въпреки че пълномащабен конфликт остава малко вероятен.

В този контекст системата „Искандер“ играе важна роля във военното планиране на Алжир, особено като се има предвид нейната способност за поразяване на стратегически цели в Мароко. По-големият обсег на системата, в сравнение със американските M142 HIMARS на Мароко, ѝ позволява да достигне цели дълбоко в територията на Мароко. В същото време Рабат е разгърнал пускови установки HIMARS с армейски тактически балистични ракети ATACMS с обхват до 300 километра, които са предназначени за бърза огнева подкрепа и прецизни удари по силно укрепени позиции и концентрации на войски. Докато HIMARS предлага значително по-висока мобилност на бойното поле, по-големият обсег и хиперзвуковите възможности на системата Искандер дават на Алжир по-широк набор от стратегически възможности.

Отбранителните разходи на страната нараснаха значително през последните няколко години, като достигнаха 18,3 милиарда долара през изминалата 2023 г., до голяма степен поради увеличените приходи от износ на газ след началото руската инвазия в Украйна. Свежите финансови средства от това финансиране подкрепиха закупуването на военно оборудване, предимно от Русия и Китай, включително и системата „Искандер“. Нарастващото военно съперничество с Мароко е отразено и във вътрешната политика на Алжир, където антимароканската реторика е често използвана в предизборни кампании, за да спечели обществена подкрепа.

Въпреки епизодичните призиви за диалог, напрежението между двете страни остава високо, а на фона на постоянните доставки на въоръжение намирането на решение в близко бъдеще става все по-малко вероятно. Появата на ракетните системи „Искандер“ на предстоящия празничен военен парад допълнително сигнализира за намерението на Алжир да поддържа и демонстрира военните си способности в отговор на нарастващите опасения за регионалната сигурност. Тъй като и двете страни продължават да придобиват авангардни военни технологии, потенциалът за възникване на бъдещ конфликт, макар и да не е неизбежен, все пак остава на дневен ред.

Макрон обеща френски инвестиции в Западна Сахара в реч пред парламента на Мароко

Кралят на Мароко Мохамед VI изслушва президента на Франция Еманюел Макрон по време на церемония в Кралския дворец в столицата Рабат, на която бяха сключени редица двустранни споразумения, сред които такива за големи инвестиции във възобновяема енергия и транспорт на 28 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AFP/Ludovic Marin

🇫🇷🤝🇲🇦 Френският президент Еманюел Макрон поднови подкрепата си за мароканския суверенитет над Западна Сахара по време на посещението си в Рабат във вторник и обеща френски инвестиции в територията, контролирана почти изцяло от Мароко, която е обект на спорове на десетилетен спор.

Сделките с Мароко, включващи Западна Сахара, са проблем за европейските правителства, като по-рано този месец върховният съд на ЕС потвърди анулирането на търговските споразумения, позволяващи на Мароко да изнася сахарски продукти за блока.

В обръщение към мароканския парламент по време на тридневно държавно посещение Макрон заяви, че френските компании „ще подкрепят развитието“ на Западна Сахара, чието „настояще и бъдеще“ принадлежи към „мароканския суверенитет“.

Той обеща „инвестиции и инициативи за устойчива подкрепа в полза на местното население“.

Това се случва едва ден след като Париж и Рабат подписаха няколко сделки – включително за енергетиката и инфраструктурата – на обща стойност „до 10 милиарда евро“, посочиха официални източници пред AFP, въпреки че конкретни подробности по договора така и не бяха разкрити.

Хора минават покрай марокански и френски знамена на авеню Мохамед V малко преди официалното посещение на френския президент Еманюел Макрон в мароканската столица Рабат, 28 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mosa'ab Elshamy

Западна Сахара е бивша испанска колония, която до голяма степен се контролира от Мароко, но Фронта Полисарио, подкрепян от Алжир, води дългогодишна кампания за нейната независимост, която датира от преди испанските сили да се изтеглят през 1975 г.

ООН смята Западна Сахара за „несамоуправляваща се територия“ и има мироопазваща мисия там от 1991 г., чиято заявена цел е да организира референдум за бъдещето на територията, но Рабат многократно е отхвърлял всяко гласуване, при което независимостта е опция.

През последните години френската позиция по въпроса беше двусмислена, което – в допълнение към усилията на Макрон да се помири с Алжир – обтегна връзките между Рабат и Париж.

Двете правителства са в противоречие и по други въпроси, включително миграцията, след като през 2021 г. Франция намали наполовина броя на визите, които предоставя на мароканци.

Макрон предприе ход за намаляване на напрежението, когато през юли заяви, че предложението на Мароко за автономия на територията под негов суверенитет е „единствената основа“ за разрешаване на конфликта.

Дипломатическият обрат на Франция беше очакван от Рабат, чието анексиране на Западна Сахара вече беше признато от Съединените щати в замяна на нормализирането на отношенията между Мароко и Израел, станало факт през 2020 г.

Мароканско знаме се развява в пустинята на Западна Сахара, 23 ноември 2020 г.
📸 Снимка: AFP/Fadel Senna

Посещението на Макрон в мароканската столица идва в момент, когато изглежда, че усилията му за сближаване с Алжир се намират в задънена улица.

Той заяви, че новата позиция на страната му по отношение на Западна Сахара „не е враждебна към никого“, въпреки че дипломатическият завой на Париж разгневи Алжир, който е негова бивша колония.

Държавното посещение на алжирския президент Абделмаджид Теббун в Елисейския дворец беше многократно отлагано, преди да бъде изцяло отменено по-рано този месец.

След като Макрон одобри плана за автономия на Мароко през юли, Алжир незабавно оттегли посланика си в Париж и все още не е изпратил нов.

Алжир, който прекъсна дипломатическите отношения с Мароко през 2021 г., наскоро започна да налага визови изисквания за мароканците, обвинявайки някои от притежателите на паспортите си в „ционистки шпионаж“.

Карта на Западна Сахара, разделена между контролираната от Мароко територия и малката ивица земя, която все още е под контрола на Фронта Полисарио.
🔍 Източник: Deutsche Welle

Мароко ще бъде първата африканска страна с HIMARS

Американски военнослужещ инспектира пускова установка на M142 HIMARS по време на военното учение „African Lion“ в Югоизточно Мароко, 9 юни 2021 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP via Getty Images

🇲🇦🤝🇺🇸 Мароко е на път да се превърне в първата африканска държава, придобила високомобилна артилерийска ракетна система (M142 HIMARS) и армейска тактическа ракетна система (ATACMS) от САЩ.

Придобиването върви напред, като наскоро на американската компания Lockheed Martin беше възложен договор за производство на системите на стойност 226 милиона щатски долара.

През април 2023 г. САЩ одобриха продажбата на 18 пускови установки M142 HIMARS, заедно със свързаното оборудване и боеприпаси, на Мароко в сделка на стойност 524 милиона долара.

Според докладите Мароко иска да въоръжи пусковите си установки HIMARS с 40 снаряда с M57 (ATACMS), 36 снаряда с M31A2 (GMLRS) и 36 снаряда с алтернативна бойна глава M30A2 (GMLRS).

ATACMS е тактическа балистична ракета, способна да поразява цели на разстояние до 300 км, докато M31A2 имат обсег на поразяване от над 70 км и носят бойни глави от 100 кг.

Една пускова установка HIMARS може да бъде заредена с пакет от шест GMLRS ракети или една ракета ATACMS.

На 2 юли Пентагонът обяви договора с Lockheed Martin за производство на ATACMS за Мароко, Естония, Латвия и Полша, което се очаква да бъде завършено до края на календарната 2028 г.

По този начин Мароко ще се присъедини към Йордания и Обединените арабски емирства, които са единствените оператори на HIMARS в региона. Придобиването ще подобри способностите на Мароко за нанасяне на прецизни удари на големи разстояния, както и оперативната съвместимост с американската армия.

HIMARS ще допълни съществуващия арсенал на Мароко от реактивни системи за залпов огън, включващ произведените в Китай системи WS-2D и PHL-03 (AR-2).

WS-2D има обсег от 400 км и може да носи бойна глава от 200 кг, докато PHL-03 е 300 мм система за залпов огън, придобита преди повече от десетилетие.

Според изявление на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната на САЩ продажбата на HIMARS и свързаното с него оборудване „ще подобри способността на Мароко да посреща настоящи и бъдещи заплахи и ще допринесе за способността му да открива заплахи и да контролира своите граници, като допринася за поддържането на регионалните стабилност и сигурност“.

Агенцията допълни, че като основен съюзник на Вашингтон извън НАТО, Мароко е считана за „важен фактор за политическата стабилност и икономическия напредък в Северна Африка“.

САЩ и Мароко започват съвместното учение Arcane Thunder 24.

📸 Снимка: DVIDS - Defense Visual Information Distribution Service

🇲🇦🤝🇺🇸 САЩ и Мароко са настроени да засилят допълнително дългогодишното си военно партньорство с предстоящото учение Arcane Thunder 24, планирано да се проведе от 5 до 16 август.

В учението ще участват приблизително 300 войници от САЩ, Мароко, Обединеното кралство и Германия и ще се проведе както в Германия, така и в Мароко.

Воден от 2-ра общовойскова оперативна група на армията на САЩ, Arcane Thunder 24 има за цел да подобри сътрудничеството и оперативната съвместимост между участващите нации, фокусирайки се върху синхронизирането и използването на несмъртоносни ефекти срещу противници по суша, море, въздух, кибер и космос.

Полковник Патрик Мофет, командир на 2-ра общовойскова оперативна група, подчерта значението на учението за укрепване на партньорството между САЩ и Мароко, като същевременно гарантира, че съюзниците на САЩ и партньорските нации поддържат решаващо предимство срещу потенциалните си противници.

Тазгодишното повторение на Arcane Thunder бележи първия път, когато учението ще се проведе в Мароко, което допълнително затвърждава ангажимента на САЩ към сигурността на северноафриканската нация.

Участващите сили ще се изправят пред поредица от сложни мисии и предизвикателства, предназначени да тестват способностите им за планиране и да включат индустриални технологии, за да оценят усилията за модернизация на американската армия.

Учението Arcane Thunder 24 идва след успешното 20-то издание на African Lion, военно учение, организирано съвместно от Кралските въоръжени сили на Мароко (FAR) и Въоръжените сили на САЩ през май. В него участваха около 7000 военнослужещи от 20 държави и представители на НАТО.

През последните години Мароко и САЩ работиха за разширяване на военното си сътрудничество чрез стратегически диалог, съвместно обучение и програми за подкрепа.

Миналия февруари Майкъл Лангли, командир на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), посети Рабат и похвали ангажимента на Мароко към регионалната стабилност и неговото лидерство в насърчаването на сътрудничеството в областта на сигурността.

По време на срещата си с Абделтиф Луди, заместник-министър към началника на правителството, отговарящ за администрацията на националната отбрана, двете страни обсъдиха постиженията на съществуващите отношения за военно сътрудничество в рамките на пътната карта за партньорство в отбраната за 2020-2030 г. и признаха положителните резултати от сътрудничеството между мароканските въоръжени сили и техните американски колеги.     

В друго посещение по-рано същия месец генералният инспектор на FAR, Мохамед Берид, се срещна със заместник-министъра на отбраната на САЩ по африканските въпроси Дженифър Закриски, за да обсъдят различни аспекти на военното сътрудничество, включително отбранителната индустрия, доставката на материали и оборудване, обучение, трансфер на технологии и управление на бедствия.

Държавният департамент на САЩ също така приветства неразделната роля на Мароко в регионалната сигурност, като призна страната за жизненоважен партньор в насърчаването на стабилността, усилията за борба с тероризма и икономическите връзки в Близкия изток и Северна Африка.

Мароко е най-големият клиент на американско военно оборудване в Африка, който получи значителна подкрепа чрез програмите за чуждестранно военно финансиране и международно военно образование и обучение.

Фронтът Полисарио нанесе ракетен удар по мароканските сили в град Ал-Махбес, Западна Сахара.

🇪🇭⚔️🇲🇦 Фронтът Полисарио нанесе ракетен удар по мароканските сили в град Ал-Махбес, Западна Сахара.

Групата изглежда е използвала еднотръбна ракетна установка 9П132 „Град-П“, поставена на шаси от камион със 122-милиметрови ракети 9M22M HE#attack 

Фронтът Полисарио е бунтовническо сахарско националистическо освободително движение, претендиращо за територията на Западна Сахара.

Проследявайки произхода ѝ до сахарска националистическа организация, известна като Движението за освобождение на Сагуя ел Хамра и Уади ел Дахаб, Фронтът Полисарио е официално създаден през 1973 г. с намерението да започне въоръжена борба срещу испанската окупация, която продължава до 1975 г., когато испанците решават да позволят на Мавритания и Мароко да разделят и окупират територията.

Фронтът Полисарио започва война, за да прогони двете армии. Мавритания е принудена да се откаже от претенциите си над Западна Сахара през 1979 г, а бунтовниците продължават военната си кампания срещу Мароко до прекратяването на огъня от 1991 г., в очакване на провеждането на подкрепен от ООН референдум, който оттогава постоянно се отлага. През 2020 г. Фронтът обяви прекратяване на примирието и възобнови въоръжения конфликт.

ООН счита Фронта Полисарио за легитимен представител на сахарския народ и твърди, че той имат право на самоопределение. Фронтът Полисарио е забранен в частите на Западна Сахара под контрола на Мароко и е незаконно да се издига партийният му флаг (често наричан флаг на Сахара) там. Организацията е консултативен член на Социалистическия интернационал.

Франция потвърждава подкрепата си за плана на Мароко за Западна Сахара

Членове на Сахарската народна освободителна армия парадират със знамената на Фронта Полисарио в спорната територия на Западна Сахара на 27 февруари 2016 г.
📸 Снимка: Farouk Batiche/AFP via Getty Images

🇫🇷🤝🇲🇦 Френският външен министър Стефан Сежурн, по време на пътуване до Мароко, предназначено да затопли обтегнатите отношения, в понеделник повтори подкрепата на Франция за плана за автономия на Мароко за оспорваната Западна Сахара.

Бившата испанска колония е до голяма степен контролирана от Мароко, но за контрол върху нея претендира и подкрепяният от Алжир „Фронт Полисарио“, който през 2020 г. обяви „война за самоотбрана“ и се стреми към независимост на територията.

ООН смята Западна Сахара за „несамоуправляваща се територия“.

„Това е екзистенциален въпрос за Мароко. Ние го знаем“, каза Сежурн по време на съвместна пресконференция с мароканския си колега Насър Бурита.

Сежурн заяви, че Мароко може да разчита на "ясната и постоянна подкрепа" на Франция за своя план за автономия.

Рабат се застъпва за ограничена автономия за огромната пустинна територия, която е дом на изобилие от фосфати и риболов.

Сежурн отбеляза пред журналисти, че иска да подкрепи усилията на Мароко в развитието на района.

„Мароко е инвестирало много в проекти за развитие в полза на местното население и по отношение на обучението, възобновяемите енергийни източници, туризма“ и използването на океанските ресурси, каза той.

Визитата на външния министър идва след поредица от дипломатически напрежения между Рабат и Париж, който е бивша колониална сила и дом на голяма мароканска диаспора. Мароканците бяха особено разстроени от желаното от президента Еманюел Макрон сближаване с Алжир.

В понеделник Сежурн предложи партньорство с Мароко, фокусирано през следващите 30 години върху възобновяемите енергийни източници, обучението и индустриалното развитие. Бурита от Мароко каза, че „Франция е отличен партньор на Мароко на политическо, икономическо и хуманитарно ниво“.

Полисарио продължава да настоява за организиран от ООН референдум за самоопределение, което беше договорено в споразумение за прекратяване на огъня от 1991 г. след 15-годишна война между Фронта и Мароко. Референдумът все още не се е състоял.

В края на 2020 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара в замяна на нормализиране на отношенията на Рабат с Израел. Оттогава Мароко полага все по-интензивни дипломатически усилия, за да спечели други страни.

Марокански танков взвод M1A1SA провежда двустранно обучение с американските сили на African Lion 2024

📸 Снимка: Royal Morocan Armed Forces/X

🇺🇸🤝🇲🇦 Танков взвод Abrams M1A1SA на Мароканските кралски въоръжени сили е провел успешно двустранно учение в тренировъчния лагер Тантан, според информация, публикувана от Министерството на отбраната на САЩ (DoD) на 24 май 2024 г.. Учението е част от African Lion 2024, което отбелязва 20-ата годишнина от първото съвместно военно учение на Африканското командване на САЩ.

African Lion 2024, ръководен от Южноевропейската оперативна група на армията на САЩ, Африка (SETAF-AF), обхваща периода от 19 април до 31 май и включва множество места за обучение в Гана, Мароко, Сенегал и Тунис. В тазгодишното учение участват над 8100 военнослужещи от 27 държави, включително контингенти на НАТО, което го прави едно от най-мащабните и разнообразни учения в историята на програмата.

Участието на мароканските кралски въоръжени сили подчертава стабилното военно сътрудничество между Мароко и Съединените щати. Учението има за цел да подобри оперативната съвместимост между участващите сили, да подобри готовността и да насърчи професионалните отношения между САЩ и техните африкански партньори.

В момента мароканската армия разполага с 222 танка M1A1SA Abrams. M1A1SA е специализиран вариант на M1 Abrams, предназначен за износ и включва няколко надстройки за подобрена производителност в различни бойни ситуации. M1A1SA Abrams е усъвършенстван основен боен танк, включващ набор от технически подобрения. Той е защитен с подсилена композитна броня и допълнителни пакети реактивна броня за подобрена устойчивост срещу противотанкови ракети и РПГ.

Мароканският танк M1A1SA е въоръжен със 120-милиметрово гладкоцевно оръдие, способно да изстрелва различни видове боеприпаси, включително бронебойни и фугасни. Системата за управление на огъня включва усъвършенствани възможности за прицелване и нощно виждане, позволяващи прецизно поразяване на целите при различни условия. Освен това M1A1SA се задвижва от газотурбинен двигател, осигуряващ значителна мобилност и скорост през различни терени.

Тренировъчните дейности в тренировъчния лагер Тантан включваха упражнения с бойна стрелба, тактически маневри и планиране на съвместни операции. Тези учения подготвиха танковия взвод за различни бойни сценарии и подобриха оперативните му способности.

African Lion 2024 продължава да бъде крайъгълен камък на военното сътрудничество в региона, като насърчава стабилността и сигурността чрез съвместни усилия. Учението укрепва военните връзки и демонстрира споделена ангажираност към мира и сигурността в Африка.

С напредване на учението, участващите нации продължават да участват в поредица от строги обучения, целящи да изградят сплотена и устойчива сила, способна да се справи с различни предизвикателства пред сигурността в региона.