JNIM показа шлемове и нови АК-15 от разбит руски патрул в Мали

🇲🇱🪖🇷🇺 Съвместен патрул на руския „Африкански корпус“ и малийски бойци от „Дан На Амбасагу“ е бил разбит при засада, извършена от бойци на „Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимен“ (JNIM) в понеделник, 7 септември, край град Софара в централния район Мопти.

JNIM твърди, че при нападението са били убити 13 души, сред тях 5 руснаци, а отделна оценка, основана на местни източници, сочи най-малко 11 загинали, 4 от които са били членове от руската част. Джихадистите публикуваха снимки на пленени картечници, автомати, шлемове с руски нашивки и десетки мотоциклети. Frontline Monitor се сдоби със снимки с телата на загинали руски бойци, които са твърде смущаващи, за да бъдат публикувани. „Африканският корпус“ не е потвърдил загубите и представя действията край Софара същия ден като преследване на крадци на добитък.

Материалите се появиха на два етапа. На 7 септември в каналите на JNIM бяха публикувани видеозаписи с телата на поне 4 светлокожи мъже с огнестрелни рани в главата. Вечерта на 8 септември медийното крило на групировката „аз-Заллака“ пусна серия снимки на оръжия и вещи, за които твърди, че са били пленени от убитите. Надписите под тях са еднакви: „част от имуществото, останало след засадата срещу врага край Кака“, с дата 8 септември 2026 г. Профилът за мониторинг на сигурността Sahel Alerte предаде твърдението същия ден: 13 убити от „Африканския корпус“ и съюзните на Бамако милиции при нападение срещу съвместен патрул край село Кака. Рускоезичното издание „Вот Так“ на полската телевизия „Белсат“, което проследи публикациите, тълкува разбивката на JNIM като 5 руснаци и 8 африканци.

Данните от страна на JNIM не са единствената оценка за убитите. На 9 септември сайтът African Perceptions публикува собствен брой, основан на сведения от висша фигура от движението „Дан На Амбасагу“, водачи на местни общности и наблюдатели на сигурността: най-малко 11 убити, 4 от тях от „Африкански корпус“ и 7 традиционни ловци от движението, което се сражава на страната на правителствените сили. Част от източниците на изданието говорят за повече жертви, но официална цифра няма. Нито Бамако, нито руското формирование са коментирали нападението. Малийските военни същия ден обявиха унищожаването на „важна база“ край Бугуни, без да споменават Кака.

Най-силната визуална опора за твърдението са заснетите трофеи. На една от тях върху постлана рогозка лежат картечница ПКМ на двунога, патронна лента, купчина патрони, няколко ръчни гранати, мобилни телефони и външни батерии, около които са струпани бронежилетки, шлем и разкъсани раници; на заден план са наредени мотоциклети. Групировката твърди, че е взела 14 мотоциклета и 2 пикапа; на видеозаписи могат да се преброят поне 12 мотоциклета. JNIM добавя към трофеите две картечници ПКМ, 6 автомата, 6 гранати, боеприпаси и дрон DJI. Профилът War Noir, който следи движението на оръжия в конфликтни зони, идентифицира сред автоматите поне три АК-15 модификации от 2023 г. – 7,62-мм вариант от семейството АК-12. Според профила това е първият известен случай, при който са пленени подобни образци. „Вот Так“ отбелязва, че тези автомати обичайно се предоставят на бойци от специалните подразделения на руската армия.

Надписите на шлемовете са на руски. Единият с камуфлажен калъф на руската марка ARSARMA и нашивка с червено сърце: „Семья сказала береги себя“ – „Семейството каза да се пазиш“. На друг пише войнишката поговорка „Набирали по здоровью, а спрашивают как с умных“, която смислово може да се предаде като „Подбираха ни по здравина, а после изискват от нас като от умни“ – отдавнашна армейска ирония по адрес на командирските изисквания. На трети шлем и на раница, до руски трибагреник и червен кръст, е зашита нашивка с ангел-хранител в облика на войник с автомат и надпис „Я всегда рядом“ – „Винаги съм до теб“. Върху бронежилетка има череп с кръстосани кости. Тези елементи говорят за руска или рускоезична среда, но сами по себе си не доказват конкретно подразделение: същите модели нашивки се продават свободно в магазините за военна екипировка в Русия.

Патрулът се е придвижвал с пикапи и мотоциклети, а руските бойци са били най-отпред в колоната, според видеозаписите, описани от „Вот Так“. Спътниците им са били от „Дан На Амбасагу“, чието име на догонски означава „ловци, които се уповават на Бога“. Това е обединение на догонски селски отряди за самозащита, основано през декември 2016 г., с ядро от традиционни ловци, наричани дозо, което действа в целия район Мопти – от Бандиагара до Дуенца. Отношенията му с редовните сили варират между съвместни патрули и взаимни обвинения, но след завръщането на редовните войски в централната част на страната към края на 2021 г., вече придружавани от руснаци, сътрудничеството беше подновено. Според оценка на аналитичния център GIS Reports властите на генерал Асими Гоита разчитат на три основни силови опори: около 25 000 военнослужещи от въоръжените сили, руското формирование и местните милиции като „Дан На Амбасагу“, които действат по места.

JNIM воюва срещу тях от месеци. След офанзивата от 25 април и обявената блокада на столицата Бамако през май джихадистите пренесоха част от натиска към централната част на Мали и предприеха кампания срещу ловните милиции, включително „Дан На Амбасагу“. На 7 май групировката уби над 30 души в селата Корикори и Гомосогу – нападение, което представи като ответна акция срещу действия на движението. По данни на ACLED през май JNIM е твърдяла също, че е убила 21 опълченци в Конна и 18 в Сомадугу, и двете в район Мопти. Ударът край Софара се вписва в същата кампания, но този път начело на колоната са били руски бойци.

Каналът на „Африкански корпус“ представя различна версия за случилото се на 7 септември. В Telegram каналът „Африканский корпус | Миссия за рубежом“ съобщи, че край Софара военните са открили група бойци, които се опитвали да откраднат добитък. При последвалото преследване, според публикацията, преследваната група използвала ударни дронове, но бойците били „ликвидирани“. За засада, собствени загуби и пленено оръжие не се споменава нито в тази публикация, нито в останалите канали на корпуса.

Възможен косвен намек за понесени загуби се появи на 8 септември в свързания с бившата ЧВК „Вагнер“ профил Wagner Truth 1W9 в X, въпреки че публикацията не споменава изрично Софара: „Някои си мислят, че работата в Африка е чудесен начин да си почиваш, да седиш, без да правиш нищо, да ядеш екзотични плодове и да лежиш под палмите. Не. И тук има война и умират хора. Използват взривни устройства и дронове, свалят хеликоптери, палят бронирани машини, стрелят с минохвъргачки и устройват добре планирани засади.“

Ден по-рано в същия район е бил нанесен друг удар. По данни на African Perceptions, който се позовава на местни източници, цитирани от Radio France Internationale, на 6 септември дрон на армията е поразил село Буркума, убивайки жена и нейното бебе, а други цивилни са били ранени. Някои местни източници свързват засадата край Софара с този удар, описвайки я като отмъщение, но няма независимо потвърждение за такава връзка.

Друг, по-тежък случай в района е документиран от Human Rights Watch на 20 август. Според организацията на 10 юли бойци на „Африканския корпус“ са убили 9 цивилни в село Бомбори, също в Мопти, сред които 4 деца на възраст от 6 до 17 години. Селото се намира под контрола на JNIM от 2017 г., а база на групировката се намира на около 1 км от него. Human Rights Watch припомня, че „Африканският корпус“ е контролиран от Кремъл, наследявайки „Вагнер“ през юни 2025 г. и запазвайки много от бившите бойци на групата, част от ръководното ѝ ядро и почти същата численост.

„Вагнер“ обяви края на мисията си в Мали на 6 юни 2025 г., а наследилият я „Африкански корпус“, е свързан много по-директно с Министерство на отбраната. Засадата край Софара е поредния епизод от дълга серия загуби, понесени от корпуса в последните месеци. След загубата на Кидал в края на април формированието ограничи присъствието си предимно до района на Бамако, започна да разчита повече на авиация и дронове и се концентрира върху охраната на конвои с гориво от съседните държави. Анализаторът Бенедикт Манзин от Sibylline описа промяната като опит „да не хвърлят още хора в месомелачката“, но предпазливият подход не спря загубите. В началото на юли туарегският Фронт за освобождение на Азауад (FLA) сподели кадри на свален руски хеликоптер край Гао; Москва не коментира случая, а съдбата на екипажа е неизвестна. На 18 юли FLA и JNIM атакуваха конвой между Анефис и Гао край Табришат и според данни на Reuters убиха над 50 малийски военнослужещи и съюзни руски бойци, без да е ясно колко от жертвите са руснаци. Първото документирано поражение на корпуса е още от 1 август 2025 г. Тогава край Тененку в същия регион, „аз-Заллака“ показа телата на най-малко трима негови бойци, а руски военни блогъри определиха случилото се като „катастрофа“.

Към 10 септември нито един от загиналите край Софара не е назован по име нито в руските канали, които публикуват сведения за убити военнослужещи. Най-ясната видима следа от случилото се засега е онова, което показаха от JNIM: три автомата от най-новата серия, две картечници, шлемове с руски нашивки и мотоциклети, достатъчни за цял патрул. Ако се появи руско потвърждение за загубите, то вероятно ще е по познатия от предишни случаи начин – с некролози в руски регионални канали няколко седмици по-късно. Ако такова потвърждение не последва, разказът за преследването на крадци на добитък ще е единствената публична версия на „Африканския корпус“ за случилото се на 7 септември.

Анализ: Кеймбридж документира ИИ звена в „Боко Харам“ без доказан боен ефект

Бивши членове на Боко Харам и Ислямска държава – вилает Западна Африка (ISWAP) в лагера Хаджа в Майдугури, преди освобождаването им след 5-месечна програма за рехабилитация, 30 май 2023 г. 📸 Снимка: Audu Marte/AFP

Групите на „Младежки инициативи за бдителност“ държат контролно-пропускателни пунктове и извършват патрули около собствените си общности и селища, където следят и задържат заподозрени членове на Боко Харам за предаване на военните. 📸 Снимка: Immanuel Afolabi/Conflict & Development at Texas A&M

🇳🇬 Двете фракции на нигерийското джихадистко движение „Боко Харам“ използват шест търговски езикови модела (AI) в ежедневната си работа и са създали отделни звена с ограничен достъп. Това става ясно от теренно проучване на Кеймбриджката програма за наука и политика на изкуствения интелект (CASP), публикувано на 10 юли. Авторката му го определя като първото свидетелство на терен, че действаща терористична организация е усвоила подобен вид инструменти за цели, които надхвърлят пропагандата. В същото време проучването ясно посочва, че находките не позволяват заключение дали технологията реално е повишила способностите на групировката.

Авторката Антония Юлих стъпва на 57 присъствени интервюта с 27 бивши членове на организацията, сред които командири от средното ниво и технически специалисти. Разговорите са проведени в североизточна Нигерия през 2025 и 2026 г. и обхващат основно периода 2023–2024 г. Най-скорошните описания достигат до средата на 2025 г. и очертават картина, която дотогава присъстваше в аналитичната литература основно като хипотеза.

Назованите платформи са ChatGPT, Claude, Gemini, Grok, Meta AI и DeepSeek, като бившите бойци описват употребата им до голяма степен като взаимозаменяема. Сред приложенията, изброени в проучването, са планиране на атаки, проектиране на взривни устройства, обслужване и отстраняване на неизправности по оръжия, както и подобряване на оперативната сигурност. Един от интервюираните обобщава практиката в три посоки: да се научат да сглобяват и използват оръжия и да правят бомби; да подобрят наблюдение над собствените лагери и противника; и да поискат тактически съвет за вече замислен план. Друг го формулира още по-пряко: „Пробата и грешката могат да те убият. Изкуственият интелект ти дава точност.“

Това, което отличава случая от познатите досега примери с пропаганда, е степента на внедряване в самата организация. Специализирани звена имат и двете фракции – „Ислямска държава – вилает Западна Африка“ (ISWAP) и историческото ядро „Джамаат ахл ас-Суна лид-Даауа уал-Джихад“. Двете са официално вписани като чуждестранни терористични организации от Държавния департамент на САЩ, а статутът е потвърден при прегледа от декември 2024 г. Достъпът до инструментите е запазен за обучени и доверени оператори от определени рангове. Оперативни служители на „Ислямска държава“ са провеждали обучения на място и са оказвали дистанционна помощ. Един от интервюираните описва въвеждащо занятие, при което „белите събраха главните в една стая“ и демонстрирали работата на моделите чрез прожектор на голям екран. Друг обяснява, че акаунтите се създават от хора извън страната, които плащат и абонамент, така че да не оставят лесно проследима връзка с организацията.

Предпазните механизми невинаги са спирали злоупотребата. Според един от бившите членове обучените за тази цел младежи заобикалят ограниченията, като заявяват, че материалът им е нужен за филм. Юлих описва произтичащата от това уязвимост като структурна, а не като казус, свързан с конкретен извършител, тъй като самите инструменти са публично достъпни.

Дотук е документираното. Разделът за ограниченията в самото проучване обаче стеснява възможния обхват на изводите. Свидетелствата са самоотчетни и могат както да преувеличават, така и да премълчават дадени обстоятелства. Находките документират усвояване и внедряване на технологията, а участниците говорят за нея като за средство за повишаване на оперативната ефективност. Те обаче не доказват дали изброените модели са увеличили реално способностите на организацията, нито дали са направили възможни атаки, които иначе не биха се състояли. Интервюираните са бивши, а не действащи членове, и повечето от тях са заемали позиции от средното, а не от висшето ръководно ниво. Като изследване на един конкретен случай находките не могат автоматично да бъдат пренесени към други групировки, макар участието на Боко Харам в транснационални джихадистки мрежи може да предполага потенциал за разпространение на практиките отвъд самата група.

Значението на тази уговорка проличава най-добре при цитатите, които иначе звучат като най-сериозния довод за практически ефект. Един от интервюираните твърди, че преди взривовете са били по-слаби, след което системата им посочила какви химикали да добавят. Друг сравнява стария и новия начин на действие: преди изпращали 200 бойци и губели 60, а след консултацията разбрали, че често е по-разумно да пратят 20 и да разчитат на координирани действия на малки групи. Възпроизведени дословно, два разказа описват точно сценария, от който специалистите по борба с тероризма се опасяват. Подложени на проверка обаче, те остават отделни спомени на хора, разпитвани за собственото им участие – без записи от платформите, без веществени находки и без измерена промяна в резултатността, която да потвърди твърденията им.

Проучването е също толкова внимателно и по отношение на това, което не е установило. Част от бившите членове изразяват готовност за използване на оръжия, способни да причинят масови жертви, но реалните действия на групировката остават в рамките на конвенционалния ѝ профил. Изследването не документира опит за използване на химическо, биологично или радиологично средство, нито данни технологията да е изместила организацията отвъд обичайните ѝ засади, самоделни взривни устройства и нападения срещу военни постове.

На тезата за установим боен ефект противостои и независима оценка, основана на отделни доказателства. В свой технически доклад от март 2026 г. Конър Стюарт Хънтър и Лука Ригети от Центъра за управление на изкуствения интелект (GovAI) стигат до заключение, че степента, до която текущите модели са спомогнали на злоупотребата с взривни вещества, остава неясна, но вероятно е ограничена. Хънтър и Ригети насочват вниманието към друг потенциално по-важен ефект: голяма част от документираните бомбени заговори се осуетяват от полицейските органи, поради което по-съществената последица от технологията може да не е повишаването на техническите умения, а подобряването на способността за укриване. Според цитираните от тях данни от 2000 г. насам в САЩ са извършени 5 смъртоносни бомбени атаки, в Западна Европа – 22, при десетки осуетени опити всяка година.

Втората опора на тревогата е поредица от конкретни случаи, не статистически установен скок на честотата. Клара Брукарт и Лукас Уебър изброяват в публикация от 23 декември 2025 г. в Militant Wire 7 документирани заговора и нападения през същата година, в които извършителите използват общодостъпни инструменти: Лас Вегас и Ню Орлиънс на 1 януари, Лос Анджелис през януари, Палм Спрингс на 17 май, както и Тира в Израел, Пиркала във Финландия и Виена. Употребата включва проучване на взривни смеси, разузнаване на цели, съставяне на манифест и визуализиране на сценарии. Авторите обаче не предоставят съпоставителна статистика за предходни години. Следователно увеличението се отнася до броя на описаните случаи, а не до доказано нарастване на честотата им.

За Европа този извод има пряко регулаторно значение. Ако уязвимостта реално е структурна, тя не може да бъде адресирана единствено с мерки срещу отделни организации, а изисква задължения и от доставчиците на моделите. Подобен механизъм вече има. Задълженията по Регламента на ЕС за изкуствения интелект за моделите с общо предназначение се прилагат от 2 август 2025 г. За онези от тях, определени като носещи системен риск, член 55 изисква оценка и ограничаване на риска, изпитания по стандартизирани протоколи и докладване на сериозни инциденти на Службата по изкуствен интелект. От 2 август 2026 г. влизат в сила и правилата за системи с висок риск. Случаите в Пиркала и Виена и сведенията от Нигерия, очертават вида сценарий, който тази рамка определя като системен риск. Дали конкретен инцидент е докладван по реда на регламента, не е публично известно.

На нигерийския фронт по-осезаемата промяна през последните две години е физическа, а не свързана с езиковите модели. Според данни на Premium Times, цитирани от Africa Defense Forum, местният клон на Ислямска държава се е сдобил с 35 квадрокоптера по контрабандните маршрути в басейна на езерото Чад. В края на 2024 г. ООН съобщи, че групата е изпратила 13 инструктори от Близкия изток, които да обучават бойци в набавяне, сглобяване и бойно използване на дронове. От началото на 2025 г. се извършват удари с въоръжени безпилотни летателни апарати срещу военни бази в щатите Борно и Йобе, при които са загинали десетки военнослужещи, сред които командири на бази. Междувременно САЩ водиха кампания срещу ИД от 25 декември 2025 г., когато крилати ракети и дронове поразиха лагери в щата Сокото, до 3 юли, когато Вашингтон изтегли по-голямата част от разгърнатите сили и запази разузнавателна поддръжка. На 15 май американски специални части и последвал въздушен удар убиха Абу-Билал ал-Минуки, старшия командир на ISWAP.

Разработчиците реагираха сдържано. OpenAI заяви, че злонамерени лица ще продължат да опитват да злоупотребяват с продуктите ѝ и че компанията ще продължи да засилва защитните механизми. Anthropic и Google повториха своя ангажимент към предпазните мерки, без да предоставят допълнителна конкретика. Никоя от трите компании не уточни дали е установила и закрила съответните акаунти. Според самите лица, които са били интервюирани, тези акаунти се регистрират от трети лица извън Нигерия, което затруднява свързването им с организацията, но при всички положения могат да бъдат установени.

След всички уговорки от доклада остава съществен извод, но той е различен от прочита, приписан му от някои заглавия. Установено е, че организирана въоръжена групировка е превърнала търговските езикови модели в част от вътрешната си работа със специализирани звена, контрол на достъпа и външно обучение по линия на транснационална мрежа. Не е установено, че този ход я е направил по-опасна. Усвояването и ефектът са две различни твърдения и едното няма как да докаже автоматично другото. Първото описва организацията и начина, по който тя използва технологията. Второто се отнася до измеримия резултат. Между тях стои именно онова, което засега липсва като информация.

Самата Юлих стига до сходен извод: един добре документиран случай е достатъчен, за да превърне темата в реален проблем на сигурността. Оттук произтича и нейният призив към разработчиците да преценят дали защитните им механизми са проектирани да издържат не само срещу отделен злонамерен потребител, а и срещу организиран противник. Това е аргумент за контрола и защитата на технологията, не доказателство за нейната стойност – и именно затова е сред най-солидните изводи на изследването, защото не зависи от точността на нечий спомен.

Защо JNIM щади Кот д’Ивоар, докато разширява войната в Сахел

🇲🇱🇨🇮 „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM) и съюзниците му от Фронта за освобождение на Азауад (FLA) превзеха Кидал и района на Гао в северно Мали на 25 април и обявиха пълна блокада на Бамако три дни по-късно; на 6 март същата групировка изби 15 войници във военната база Кофуно в Бенин. През същия този период северът на Кот д'Ивоар не е регистрирал нито едно смъртоносно нападение срещу силите за сигурност – такова не е имало от 2022 г. Липсата не е доказателство за победа на държавата. По същите ивоарски пътища, които JNIM оставя незасегнати, влиза горивото, чието прекъсване задушава столицата на Мали.

Офанзивата от 25 април беше най-мащабната в Мали от бунта през 2012 г. Бойците на JNIM едновременно удариха Бамако, Кати, Севаре, Мопти, Сену и Бурем, а северните области Фронтът за освобождение на Азауад, туарегската сепаратистка коалиция, която доскоро враждуваше с джихадистите, влезе в Кидал. Подразделенията на „Африканския корпус“ се изтеглиха оттам до 27 април. В Кати кола-бомба уби военния министър Садио Камара в дома му заедно с членове на семейството му. Оценките за загубите на нападателите се разминават рязко: малийски официални лица съобщиха за над двеста убити, „Африканският корпус“ твърди повече от хиляда.

Офанзивата в Мали

По-важната промяна обаче са горивата. Кампанията срещу цистерните започва на 3 септември 2025 г. с обръщение, записано на видео от говорителя на групировката Абу Хузейфа ал-Бамбари, оттогава над 300 цистерни бяха опожарени. Мали внася около 95% от горивото си по шосеен път от Сенегал и Кот д'Ивоар. Прекъснат ли се тези маршрути, столицата спира без нито един изстрел в самата нея. През януари 2026 г. хунтата назначи генерал начело на онова, което местната преса вече наричаше горивна война; конвоите влизат в Бамако под военен ескорт, с подкрепа от „Африканския корпус“ и турски дронове. На 28 април JNIM обяви пълната блокада, а Асими Гойта се появи публично, за да заяви, че положението е овладяно.

Ивоарският север се различава от бенинския по това, което групировката извлича от него и което успешен щурм би ѝ отнело: отворен път, работещи пазари, място за отдих и снабдяване извън обсега на армията на Буркина Фасо. International Crisis Group стигна до сходен извод в своя доклад, публикуван на 20 февруари 2026 г. Териториалните завоевания не са основен приоритет на JNIM отвъд Сахел; разширяването носи нови бойци, финаннсови приходи и оперативна дълбочина, но заплашва вътрешната сплотеност на групировката.

Съседна Гана дава втория пример за същата сметка. Изследване на нидерландския институт „Клингендал“ от 2025 г. проследи как откраднат от буркинската страна на границата добитък влиза в Гана и се влива в законния пазар за живи животни: джихадистите държат основната част от заграбените стада, но заради ограничената подвижност ги продават евтино чрез посредници. Гана не е преживяла голямо терористично нападение до този момент, а нейните северни области се вписват в конфликтната икономика като място за пласиране. При допитване до 150 домакинства в област Горна Източна край Пага в началото на 2024 г. 34% от анкетираните посочват кражбата на добитък като най-сериозната заплаха за общността си.

Буркина Фасо е втората най-засегната от тероризъм държава в света, сочи Глобалният индекс на тероризма за 2026 г. Доскоро тя държеше първото място, но беше изместена от Пакистан. Жертвите там намаляха с до 45% от 1532 на 846 в рамките на година, което е най-големият абсолютен спад в световен мащаб; в същото време обаче отделните атакистанаха по-смъртоносни – 14,3 убити средно, тъй като ударите се пренасочиха към военни цели. Югоизточният фланг на страната отново работи като изходна база за атаки срещу Бенин. На 6 март терористи щурмуваха военната база Кофуно край границата с Нигер: 15 войници бяха убити, пет други бяха ранени, по думите на бенинския армейски говорител полковник Джеймс Джонсън, който обяви, че военна авиация е поразила най-малко 4 нападателя при оттеглянето им. Година по-рано правителството в Котону обяви 54 убити войници в едно-единствено нападение на север.

Липсата на набези обаче не означава отсъствие на заплаха; тя може да отразява прагматичен избор да се запазят логистични, финансови и контрабандни коридори, полезни за кампанията в Мали.

Горивната война

Кот д'Ивоар мина през собствена вълна от тероризъм в периода 2020-2022 г. Тя започна на 10 юни 2020 г. в Кафоло, където джихадисти избиха 14 войници в отговор на операция „Комое“, съвместни удари с Буркина Фасо по позиции на JNIM на ивоарска територия през май и юни същата година. На 21 март 2021 г. бойците се завърнаха в Кафоло, където убиха 2-ма войници, а в Техини още 1. През юни 2021 г. самоделно взривно устройство и последвала засада при Техини отнеха живота на 3-ма войници. На 7 юни беше нападнат Тугбо, а на 19 октомври терористи удариха полицейски участък отново в Техини. Общият брой на убитите войници през тази вълна надхвърли 18. От средата на 2022 г. нападенията спряха.

Спряха срещу армията и жандармерията. В нощта на 24 срещу 25 август 2025 г. въоръжени мъже нападнаха земеделското селище Дифита в департамент Техини, на 2 км от границата с Буркина Фасо: четирима убити цивилни, един безследно изчезнал, тежко обгоряла жена, изгорени къщи, унищожени посеви и откраднат добитък. Формулировката „няма смъртоносно нападение срещу силите за сигурност“ остава вярна и след тази нощ. Страната обаче не е недокосната.

Абиджан отговори на вълната от 2020–2022 г. с една от най-развитите системи за сигурност в крайбрежна Западна Африка. Армията създаде Северната оперативна зона (ZON), а правителството учреди Оперативен център за разузнаване в борбата с тероризма и Международна академия за борба с тероризма. Успоредно вървят социалните програми: вторият Социален правителствен план обхваща северните гранични области с обучение и заетост за младежи между 18 и 40 години, а 3033 домакинства в район Кабадугу до границата с Мали и Гвинея получиха тримесечни помощи от по 36 000 франка КФА. На 12 март 2026 г. командирът на ZON Уатара Зумана призова публично от Корого за бдителност и мобилизация на религиозните водачи и населението.

Полевите изследвания в севера рисуват картина, която тази система не улавя изцяло. Гай Марторана, бивш служител на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), и Мирко Хоф и Алан Бобет от Resilience for Peace пишат в Small Wars Journal, че разширеното военно присъствие не води до укрепване на връзките между силите и пограничните общности. Повече войски означава повече КПП по пътищата, а там, където служителите ги използват за сплашване и събиране на подкупи, готовността на хората да сътрудничат спада и натрупаното недоволство минава в безразличие към нападенията срещу държавни служители. Интервюта от 2024 г. свързват възприятията за корупция по пунктовете с недоверието към държавните институции, върху което JNIM от години гради образа си на алтернатива на корумпираната власт.

Ивоарското изключение

Две от находките противоречат на обичайните допускания. Бедността сама по себе си не изглежда двигател на подкрепа: според авторите някои хора виждат във въоръжените мрежи по-бърз път към доход, отколкото предлагат наличните препитания, тоест уязвимостта идва не толкова от лишението, колкото от скоростта и достъпността на печалбата. И второ, хората със средно образование по-често приемат свързаните с JNIM групи за правдоподобна алтернатива на държавната власт. Данните са на самите автори и изследвания на техните партньори Equal Access и DRIVE и съвпадат с наблюденията от целия Сахел и крайбрежна Западна Африка.

Политическият фон в Абиджан също тежи. Аласан Уатара спечели четвърти мандат на 25 октомври 2025 г. с 89,7% при 50,1 на сто избирателна активност, след като двамата му основни съперници бяха отстранени от бюлетината, и положи клетва на 8 декември. Северът е неговата политическа опора от десетилетия, което превръща недоволството от държавните служители там във въпрос отвъд сигурността.

Има и втора заплаха за ивоарския север, която анализът подминава: Буркина Фасо. Доброволци за защита на отечеството (VDP), помощни милиции на армията в Уагадугу, извършват редовни и понякога въоръжени нахлувания през слабо очертаната граница, дълга близо 600 км, а някои от тях настояват, че ивоарски села принадлежат на Буркина Фасо. 6 служители на ивоарската дирекция за помощ на бежанците и лицата без гражданство бяха задържани от бойци на същата тази милиция в граничното селище Калан 2, прекарани на буркинска територия и предадени на редовната армия. По данни на Human Rights Watch VDP са убили над 1200 цивилни в Буркина Фасо в периода 2023-2025 г. – два пъти повече от групировките, срещу които са създадени. Отношенията между Ибрахим Траоре и Уатара са в най-лошото си състояние от години.

Въпросът колко дълго групировката може да носи този товар остава отворен. Офанзивата се поднови на 4 юли с удари при Анефис, а към края на месеца, според репортаж на Al Jazeera от 27 юли, дългите месеци на непрекъснати боеве не са дали решаващо предимство на нито една страна: бойците на JNIM и FLA удържат под свой контрол участъци от Кидал и Анефис през Тилемси до Гао и Севаре, армията запазва въздушната подкрепа на „Африкански корпус“, а политическите позиции не са помръднали. Паралелната поддръжка на горивна блокада, северен фронт и тактически съюз с движение, чиято цел е независимост, а не халифат, изисква ресурс, който досегашната кампания не доказва, че е неизчерпаем. Точно това ограничение прави ивоарския тил по-ценен, а не по-малко.

Прагматична сдържаност, не стабилност

Способността на JNIM да удари гарнизон в Кот д'Ивоар не подлежи на съмнение: Кидал, Бамако и Кофуно я доказаха в рамките на седем седмици. Промяна липсва в сметката за самия ивоарски север. Той служи на групировката като тил, пазар и снабдителна зона, а смъртоносно нападение би довело точно онова, което ѝ пречи там: разширени операции на ZON, външна помощ и затворени пазари.

Обяснението не е единственото възможно. Ивоарската система върши работа: вълната спря, след като ZON и центърът за разузнаване заработиха, а арестите продължават. През февруари 2025 г. службите задържаха в Дауукро буркински гражданин с джихадистка пропаганда и шифровани групи в телефона, бивш боец на свързана с JNIM милиция от гората Пама. Двете обяснения не се изключват взаимно, но последиците им за политиката се разминават. Ако въздържането е преди всичко избор на противника, то може да се оттегли в деня, в който сметката се промени, и то без предупреждение.

Американската стратегия за борба с тероризма от 6 май 2026 г. залага на териториален контрол, отказ от убежища и лек отпечатък в Африка. В Бункани няма убежище за отричане; има пътища, пазари и контролни пунктове, на които държавата всеки ден печели или губи по малко доверие. Четири години без смъртоносно нападение срещу военнослужещи на Кот д'Ивоар са реален резултат и Абиджан има основание да ги счита за свое постижение. Те обаче зависят и от преценка, която се прави извън ивоарска територия и може да се промени по-бързо, отколкото се строят новите пунктове по пътищата към Корого.

САЩ обмислят военна операция срещу клона на Ал-Кайда в Мали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп слуша държавния секретар Марко Рубио по време на кръгла маса в Белия дом 6 март 2026 г. (Nathan Howard/REUTERS)

Стълб от черен дим се издига в небето, докато превозни средства преминават покрай паметника „Африканската кула“ в Бамако, Мали, на 26 април 2026 г. (AFP)

Тази карта от Critical Threats Project представя детайли за координирана офанзива, предприета на 4 юли 2026 г. от сили на Джамаат Нусрат ал-Ислам ва ал-Муслимин (JNIM) и Фронт за освобождение на Азавад (FLA) на територията на цяло Мали. Тя включваше атаки срещу военни бази в Северно Мали (по-специално в Гао, Агелхок и Анефис) с цел да прекъсне контролът върху последните градове в региона Кидал, които се намират под контрола на хунтата. Едновременно с това бяха предприети нападения в Централно и Южно Мали, включително щурм на затвора със строг режим „Кениероба“, разположен на под 65 км от столицата Бамако. Алиансът използва тежко въоръжение, включващо БТР, артилерия и дронове, което бележи значителна ескалация в оперативните му възможности.

Генерал Асими Гоита, лидер на хунтата в Мали, присъства на погребението на министъра на отбраната Садио Камара в Бамако, Мали, 30 април 2026 г. (Boubacar Bocoum/AP)

Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) се събират в град Кидал, 28 април 2026 г. (AFP)

🇺🇸🎯🇲🇱 Администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия в Мали срещу „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – ход, който би превърнал западноафриканската държава в осмата, срещу която САЩ нанасят удари от началото на втория президентски мандат, след Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела. За обсъжданията съобщи The Washington Post на 22 юли, позовавайки се на няколко запознати източника. Засега решение няма: висшите представители на администрацията са разделени по въпроса дали изобщо трябва да се прибягва до военна сила срещу групировката.

Най-активният застъпник на подобна идея е Себастиан Горка, старши директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност. Според The Washington Post обаче реалното му влияние върху политиката на втория мандат е ограничено. Пентагонът отказа коментар, Държавният департамент избегна пряк отговор, а говорител на Белия дом използва думи, които насочват повече към търговско, отколкото към военно ангажиране. По думите му САЩ отправят призив към държавите в Северна и Западна Африка „да купуват американско оборудване и услуги в подкрепа на военните си усилия срещу терористите“. Според Белия дом тероризмът в Сахел представлява „многонационален проблем“, а партньорите от региона, както и съюзниците в НАТО трябва да подкрепят Алианса на държавите от Сахел (AES) – обединението на военни хунти на Мали, Буркина Фасо и Нигер – във войната му срещу JNIM и „Ислямска държава“.

Един детайл от публикацията илюстрира колко ограничени са в момента американските възможности за наблюдение на място. Вашингтон води преговори с хунтата в Бамако за получаване на права за полети на разузнавателни самолети, отчасти за да проследи местонахождението на американския мисионер Кевин Райдаут, за когото се смята, че е държан в плен от сахелския клон на „Ислямска държава“.

JNIM е създадена през март 2017 г. като обединение между „Ансар ад-Дин“, сахарския клон на „Ал-Кайда в ислямския Магреб“, „Ал-Мурабитун“ и Фронта за освобождение на Масина. Начело на организацията стои туарегският лидер Ияд аг Гали, а от септември 2018 г. Държавният департамент на САЩ я определя като чуждестранна терористична организация. Днес JNIM е най-добре въоръжената групировка в региона и една от най-мощните в света. Тя контролира или оспорва контрола върху големи части от територията на Мали и Буркина Фасо, а през последните години пренесе атаките си и в крайбрежните Бенин и Того. Отдавна Сахел се е превърнал в епицентъра на глобалния джихадизъм. Данни на Глобалния индекс за тероризма показват, че през 2024 г. на региона се падат над половината от всички смъртни случаи при терористични нападения по света, а JNIM е сред най-смъртоносните организации в тази статистика.

От септември 2025 г. JNIM поставя столицата Бамако под продължителна горивна блокада. Мали няма излаз на море и около 95% от необходимото му гориво се доставя по шосе от Сенегал и Кот д’Ивоар. JNIM запали над 300 цистерни по тези транспортни маршрути, което доведе до въвеждане на режим на разпределение на бензина в столицата, а училищата бяха затваряни в продължение на седмици.

В началото на годината блокадата отслабна, но на 25 април JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (ФЛА) започнаха координирана офанзива в различни части на страната. Те превзеха северния град Кидал, а министърът на отбраната генерал Садио Камара загина при атентат с кола-бомба в гарнизонния град Кати, разположен близо до столицата. Три дни по-късно джихадистите обявиха пълна блокада на Бамако.

В началото на юли последва нова вълна от координирани нападения – срещу Гао, Анефис и Агелхок в северната част на страната, срещу населени места в централните райони и срещу затвор в близост до столицата. Паралелно с това JNIM разшири натиска си към западния район Кайес, който свързва Мали със Сенегал и където е съсредоточен златодобивът – водещият експортен сектор на страната.

Изследователски центрове по въпросите на контратероризма вече публикуват анализи, в които разглеждат и сценарии за евентуално падане на столицата.

Всичко това се случва на фона на руско военно присъствие в страната. Генерал Асими Гоита пое властта след два последователни преврата през 2020 и 2021 г., прекрати стратегическото партньорство с Франция и от края на 2021 г. започна да разчита на наемници от „Вагнер“. През 2025 г. преходният парламент му предостави петгодишен президентски мандат без провеждане на избори.

Заедно с военните правителства на Буркина Фасо и Нигер Мали напусна Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и трите страни създадоха Алианса на държавите от Сахел – блока, към който Белият дом сега отправя призивите си.

След смъртта на Евгений Пригожин ролята на „Вагнер“ беше поета от „Африкански корпус“ – звено, което е подчинено директно на Министерство на отбраната на Руската федерация. Срещу блокадата и офанзивата хунтата реагира с бронирани конвои за доставка на гориво, турски дронове и руски военен контингент. Въпреки това тя загуби Кидал, своя министър на отбраната и контрола на сигурността по ключови пътища към столицата.

Цената за цивилното население е документирана. Според данни на ACLED, цитирани от The Washington Post, през последната година малийските сили и руските им партньори са убили 925 цивилни души – почти четири пъти повече от жертвите на джихадистките групировки за същия период, които са 232.

Методите на силите, подкрепящи правителството, са документирани още преди началото на блокадата. Според доклад на ООН от май 2023 г. по време на петдневна операция в град Мура, в централната част на Мали, през март 2022 г. малийски военни и „чуждестранен военен персонал“ – формулировка, зад която правозащитните организации разпознават бойците на „Вагнер“ – са убили над 500 души. Огромната част от жертвите са били екзекутирани без съдебен процес.

Представител на американската администрация формулира извода без дипломатически овъртания: Москва „доказа, че е неефективен партньор на Мали в областта на сигурността“, а Вашингтон се надява „другите африкански държави да обърнат внимание на ужасяващите резултати на Русия в борбата с тероризма“.

Опитните наблюдатели на региона обаче предупреждават срещу търсенето на лесно военно решение. Васим Наср, специалист по Сахел в центъра „Суфан“, заявява пред The Washington Post, че „военното решение за пореден път няма да реши нещата“, и настоява за политическо уреждане вместо започване на нова военна кампания.

Изследователката Корин Дюфка предупреждава, че американски удари могат да доведат до обратен ефект и да приближат JNIM още повече до ядрото на Ал-Кайда, от което засега групата поддържа оперативна дистанция.

Зад тези две предупреждения стои горчивия опит на Франция в региона. Операция „Сервал“ успя да спре настъплението на джихадистите към Бамако през 2013 г. само за няколко седмици. Последвалата операция „Бархан“, която в пиковия си момент включваше над 5000 френски военнослужещи от 5 държави, не даде траен резултат и завърши с изтегляне на френските сили от Мали през 2022 г. В същото време JNIM излезе от този период по-силна, а не по-слаба.

И собствената американска инфраструктура за подобна кампания днес е по-ограничена от всякога през последното десетилетие. През 2024 г. САЩ изтеглиха силите си от Нигер и предадоха дроновата база Air Base 201 край Агадес – доскорошния център на американското въздушно наблюдение над Сахел.

Именно американското разузнаване, подпомогнато от дронове и самолети-цистерни, осигурява значителна част от способностите, на които разчиташе френската операция „Бархан“ в най-активните ѝ периоди. Всяка американска операция срещу JNIM днес би разчитала на бази извън региона и на права за прелитане, които тепърва трябва да се договорят. Това са същите разрешения, за които Вашингтон в момента води разговори с Бамако.

Оттук произтича и основният риск, който вторият мандат на Тръмп досега не е поемал в подобна форма: американска операция в държава, чийто режим се подпира на руски военен персонал.

Пряк сблъсък между САЩ и Русия не е неизбежен. JNIM е противник и на Москва, а дистанционните удари срещу джихадистки цели не засягат руските позиции. Нещо повече – подобни действия биха облекчили обективно именно режима, който Вашингтон критикува, както и руските му партньори.

Рискът обаче нараства, ако операцията се разшири до координация с малийските сили или ако се наложи използване на общо въздушно пространство с руската авиация. Механизми за превенция на инциденти и разграничаване на действията, каквито САЩ и Русия поддържаха над Сирия, в Африка не съществуват.

Дали изобщо ще се стигне до подобен сценарий, остава открит въпрос. Самото обсъждане не означава взето решение: основният защитник на силовия вариант е служител с ограничено влияние, Пентагонът запазва мълчание, а публичната позиция на Белия дом – призив към африканските държави да купуват американско оборудване – описва по-скоро търговско, отколкото военно присъствие.

При това съотношение на факторите пълномащабна американска кампания в близките месеци изглежда малко вероятна. По-реалистичният сценарий, ако дебатът все пак завърши с решение в полза на силов вариант, е провеждането на ограничени дистанционни удари срещу ключови фигури от ръководството на JNIM.

Дори подобен ограничен подход обаче зависи от същото ключово ограничение: без свои разузнавателни и авиационни платформи над Сахел изборът на цели ще зависи от права за прелитане, които Бамако тепърва трябва да предостави.

Посоката на американската политика ще стане по-ясна по няколко проверими признака: сключване на ново споразумение за достъп до въздушното пространство, започване на преговори за базиране с крайбрежните държави в Западна Африка, придвижване на разузнавателни платформи към региона или уведомление до Конгреса за планирани военни действия. Ако отношенията останат ограничени до продажби на оръжие и дипломатически декларации, това ще означава, че скептиците са надделели. При такъв сценарий Сахел ще продължи да бъде войната, която Вашингтон наблюдава и коментира, но не води.

Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

Украйна и Гана започват преговори по споразумение за сътрудничество в отбраната.

🇺🇦🤝🇬🇭 Украйна и Гана изготвят двустранно споразумение в сферата на отбраната. Министърът на външните работи на страната от Западна Африка Самюъл Окудзето Аблакуа изрази надежда, че президентите Джон Драмани Махама и Володимир Зеленски ще се срещнат, за да финализират сътрудничеството, съобщава „Укринформ“.

„Това е един от въпросите, които обсъдихме в рамките на двустранното ни сътрудничество преди известно време. Обмисляме вариантите за разработка на цялостен оперативен план за отбрана. Гана и Украйна нямат такъв план, затова решихме да започнем преговори“, заяви Аблакуа.

Министърът отбеляза, че технически експерти от външните министерства на двете страни вече са провели срещи за съгласуване на параметрите на бъдещото споразумение.

„Очакваме или президентът Зеленски да пристигне на държавно посещение в Гана, или президентът Махама да дойде тук. Уверени сме, че ще приключим текущите преговори и след това ще можем да подпишем споразумение за сътрудничество в отбраната на тази основа“, добави той.

Тази визита на ганайския топ дипломат в Украйна е първото откакто двете страни установяват дипломатически отношения. Украйна разглежда Гана като ключов партньор в Западна Африка и целия континент.

Гана се застъпва категорично за зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, която подкрепя след пълномащабната инвазия, особено при гласуванията в Общото събрание на ООН, и се стреми да придобие украинско оборудване за контрол и наблюдение, за да укрепи сигурността по границата си със Сахел.

Украйна остава отворена за това сътрудничество, като е готова да съдейства на партньорите си в укрепването на граничната защита срещу терористични заплахи от ислямистки групировки. Предстоящото споразумение може да улесни износа на дронове и доставката на тежко въоръжение.

По-рано украинският външен министър Андрий Сибига и неговият ганайски колега Самюъл Окудзето Аблакуа се срещнаха в Киев, за да обсъдят вербуването на африкански граждани от страна на Москва. Сибига потвърди, че над 1780 души от 36 страни на континента са били въвлечени в пълномащабната инвазия чрез измамни схеми.

Неуспешен опит за преврат в Бенин.

🇧🇯 Правителството на Бенин съобщи, че националната гвардия и лоялните му военни са успели да си върнат контрола върху държавната власт, след като група военни обяви по държавната телевизия, че е завзела властта в очевиден опит за преврат.

Министърът на външните работи Олушегун Аджеди Бакари заяви в неделя, че превратаджиите са успели да овладеят единствено сградата на държавната телевизия и сигналът е бил прекъснат за няколко минути.

„Има опит за преврат, но ситуацията е под контрол. Става въпрос за малка група военни. Голяма част от армията остава лоялна и в момента поемаме пълен контрол над положението“, увери Бакари пред агенция Ройтерс.

Група войници, водени от подполковник Паскал Тигри, се появиха в ефира и обявиха, че свалят президента Патрис Талон, който е на власт от 2016 г., както и всички държавни институции. Те също така направиха твърдение, че всички граници на страната са затворени, а политическите партии са разпуснати.

Военните заявиха, че са представители на „Военен комитет за възраждане“ (Comité Militaire pour la Refondation). Малко по-късно президентският дворец съобщи, че президентът Талон се намира в безопасност и армията постепенно възстановява контрола, предаде AFP.

„Това е малка групичка хора, които контролират само телевизията. Редовната армия си възвръща контрола. Градът и цялата страна са напълно спокойни и в безопасност“, отбеляза говорителят на президентството.

При превземането на държавната телевизия френското посолство съобщи, че в района на военния лагер „Гезо“, разположен близо до официалната резиденция на президента, е имало стрелба.

Президентът трябва да напусне поста през април догодина, след като изкара два мандата, които продължиха общо 10 години.

„Опитът за преврат изобщо не е изненада за никого“, обясни пред катарската телевизия Al Jazeera Адама Гайе, бивш директор комуникации на регионалната организация ECOWAS. Той посочи, че в страната от дълго време има сериозно политическо напрежение и много опозиционери се намират в затвора.

„Талон фактически елиминира ключови фигури от опозицията, включително бившия президент Бони Яйи“, обясни той и уточни, че Талон вече е посочил сегашния финансов министър за свой наследник на следващите избори.

Хронология на превратите в Африка

06.12.2025 г. – Бенин

Военни, водени от подполковник Паскал Тигри, обявиха свалянето от власт на президента Патрис Талон в ефира на държавната телевизия. Лоялни сили бързо успяха да овладеят опита за преврат. Като основни причини бяха изтъкнати политическото напрежение и масовите арести на опозицията.

30.08.2023 г. – Габон

Военни, водени от командира на президентската гвардия генерал Брис Олиги Нгуема, свалиха от власт президента Али Бонго Ондимба веднага след спорни избори. Династията на Бонго управлява страната през последните 56 години. Хунтата обеща преход към избори до края на тази година, но проведените такива бяха определени като фиктивни, тъй като според хунтата Нгуема е спечелил над 90% от вота.

26.07.2023 г. – Нигер

Президентската гвардия, водена от генерал Абдурахмане Чани, свали избрания на демократични избори президент Мохамед Базум. Като основни причини са посочени корупцията и неуспехи в борбата с тероризма. Хунтата отхвърли санкциите, наложени от ECOWAS в отговор на преврата, след което се обърна към Русия за подкрепа. Преходът към провеждане на нови избори така и не се случи.

30.09.2022 г. – Буркина Фасо

Капитан Ибрахим Траоре свали лидера на предишния преврат Пол-Анри Дамиба, обвинявайки го в неспособност за справяне с ислямистки атаки. Траоре обеща избори за юли 2024 г., но ги отложи поне до 2029 г.

24.01.2022 г. – Буркина Фасо

Подполковник Пол-Анри Дамиба свали президента Рош Марк Кристиан Каборе, обвинявайки го в системни неуспехи в осигуряване на сигурността. Хунтата обеща преходен период от 9 месеца, но той се проточи допълнително, което доведе до втори преврат.

25.10.2021 г. – Судан

Военни, водени от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, свалиха премиера Абдала Хамедок и неговото правителство след протести, което прекъсна прехода към демократична власт след свалянето на дългогодишния диктатор Омар ал-Башир през април 2019 г. Според Конституционна декларация, подписана тогава, страната трябваше да премине към цивилно управление до 2023 г. Вместо това борбата за власт между ал-Бурхан и Силите за бърза подкрепа (RSF) на генерал Хемети, в която стотици хиляди загинаха, а милиони бяха принудително разселени.

05.09.2021 г. – Гвинея

Специални сили, оглавени от полковник Мамади Думбуя, свалиха президента Алфа Конде, който търсеше трети мандат. Военната хунта обеща избори не по-късно от 2024 г. Такива нямаше, което разпали вълна от протести и репресии.

20.04.2021 г. – Чад

Армията инсталира като преходен лидер Махамат Идрис Деби, синът на президента Идрис Деби, загинал при сражения с бунтовници. Опозицията критикува решението като династичен преврат. Деби спечели спорни избори през 2024 г.

24.05.2021 г. – Мали

Военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха преходния президент Бах Н'Дау и премиера Моктар Уане, които бяха обвинени в изключване на военни от кабинета. Преходният период беше удължен до 2024 г. Избори така и не бяха проведени.

18.08.2020 г. – Мали

Група военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха от власт президента Ибрахим Бубакар Кейта, който беше обвинен в корупция, изборни злоупотреби и тероризъм. Военната хунта обеща преходен период към избори, но вместо това извърши втори преврат.

11.04.2019 г. – Судан

Военни, водени от Ахмед Авад Ибн Ауф, свалиха дългогодишния диктатор Омар ал-Башир след масови протести срещу управлението му. Това доведе до преходно цивилно-военно правителство, завършило с преврат през 2021 г.

17.09.2015 г. – Буркина Фасо

Президентската гвардия, водена от генерал Жилбер Диендере, свали от власт преходния президент Мишел Кафандо месец преди изборите. Като основна причина бяха посочени ислямистки заплахи; опитът продължи седем дни преди да бъде потушен.

Речник

Бенин – държава в Западна Африка с население около 13,5 млн. души. Бивша френска колония, която до 1960 г. се нарича Дахомей. Има обща граница с Того, Нигерия, Буркина Фасо и Нигер. Столица е Порто Ново, а административен център – Котону.

Патрис Талон – Действащ президент на Бенин от 6 април 2016 г. Преизбран е за втори мандат през 2021 г. Собственик на големи бизнеси с добив на памук и пристанища. Критикуван е заради авторитаризъм и потискане на опозицията.

Подполковник Паскал Тигри – Военен офицер, обявил се за лидер на опит за държавен преврат в страната на 6 декември 2025 г.

Военен комитет за възраждане (Comité Militaire pour la Refondation) – орган на превратаджиите. Името е почти идентично с комитетите, създадени при успешните преврати в Нигер и Габон.

Котону – Икономическа столица и най-голям град на Бенин, където се намират президентският дворец и държавната телевизия.

Лагера Гезо – Ключова военна база в Котону, разположена до президентския дворец. Наречена е на крал Гезо – крал на Дахомей (днешна Република Бенин) от 1818 до 1858 г.

Бони Яйи – Бивш президент на Бенин в периода 2006–2016 г. Главен лидер на опозицията срещу Талон. През 2019 г. напуска страната след обвинения в корупция и опит за преврат. Понастоящем живее в изгнание.

ECOWAS – Икономическа общност на държавите в Западна Африка (Economic Community of West African States). Регионален блок от 15 страни, който често налага санкции и военна намеса при преврати.

Гвинея-Бисау – Малка държава в Западна Африка, която стана известна с извънредно големия брой преврати в страната, както успешни, така и неуспешни. От 1974 г. насам са направени общо девет такива.

Габон – Богата на петрол държава в Централна Африка. През август 2023 г. военните свалиха президента Али Бонго Ондимба, с което беше сложен край на авторитарната власт на семейство Бонго, продължила 56 години.

Нигер – Съседна на Бенин държава. На 26 юли 2023 г. президентската гвардия свали легитимния президент Мохамед Базум, встъпил в длъжност на 2 април 2021 г. след победа на избори. Днес се управлява от военна хунта, ръководена от генерал Абдурахман Тиани.

Буркина Фасо – През 2022 г. преживя два преврата в рамките на 8 месеца: през януари Пол-Анри Дамиба свали Рок Каборе, а през септември Ибрахим Траоре свали Дамиба.

Мали – През август 2020 г. и май 2021 г. преживя два преврата. В момента се ръководи от военна хунта начело с генерал Асими Гоита.

Превратът в Гвинея-Бисау е факт, военните поемат властта.

🇬🇼 Военните се появиха в ефира на държавната телевизия в Гвинея-Бисау и обявиха, че поемат властта в страната, след съобщения за престрелки в района на президентския дворец и изявление на президента Умаро Сисоко Ембало, който обяви пред френски медии, че е свален от власт и задържан, три дни след изборите за президент и парламент.

Това е поредният преврат в Западна Африка през последните години. От 2020 г. насам такива бяха извършени в Судан, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Габон, Гвинея и сега Гвинея-Бисау.

„Върховното военно командване за възстановяване на националната сигурност и обществения ред решава незабавно да отстрани президента на републиката и да спре дейността на всички държавни институции на Република Гвинея-Бисау до ново нареждане“, заяви говорителят Диниш Н’Чама.

Той обясни, че военните действат заради „разкриването на действащ план“ за дестабилизиране на страната чрез „манипулиране на изборните резултати“. По думите му схемата е била организирана от „някои национални политици с участието на известен наркобарон, местни и чуждестранни лица“, без да предостави повече подробности.

Войниците обявиха незабавно прекратяване на изборния процес и дейността на всички медии, както и затваряне на всички сухопътни, морски и въздушни граници.

Гвинея-Бисау е преживяла четири преврата и редица неуспешни опити за такъв от независимостта си насам, включително един опит миналия месец. Освен това страната се превърна в ключов пункт за трафика на наркотици между Латинска Америка и Европа.

Президентските и парламентарните избори бяха проведени в неделя. Във вторник победа обявиха както действащият президент Умаро Сисоко Ембало, така и опозиционният кандидат Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните предварителни резултати се очакваха чак в четвъртък.

Как протече превратът?

В сряда по обяд край президентския дворец се чуха първите изстрели. Журналист на Асошиейтед прес докладва, че пътищата към двореца са блокирани, а контролно-пропускателните пунктове се охраняват от тежко въоръжени и маскирани войници.

Представител на президентския дворец заяви, че група въоръжени мъже са направили опит за щурм на сградата, което е довело до престрелка с охраната. Служител на вътрешно министерство посочи, че е имало стрелба и край сградата на Националната избирателна комисия, разположена наблизо. И двамата говориха при условие за анонимност.

Ключов член на международна наблюдателна мисия съобщи, че председателят на избирателната комисия е арестуван, а нейният офис – запечатан от военните.

„Президентът разговаря с хора и каза, че е задържан от армията“, сподели друг анонимен служител пред АП.

Френското издание Jeune Afrique цитира Ембало, че е арестуван при преврат, начело с началника на генералния щаб, но уточни, че не е бил подлаган на насилие.

„Аз съм свален от власт“, каза Ембало пред телевизия France 24. Самият той беше изправен пред обвинения в липса на легитимност, след като опозицията настоява, че отдавна е с изтекъл мандат, поради което не го признава за президент. Според конституцията мандатът е пет години. Ембало дойде на власт през февруари 2020 г. Опозицията смята, че мандатът му е трябвало да приключи на 27 февруари тази година, въпреки постановление на Върховния съд, че всъщност трябва да остане на власт до 4 септември. Президентският вот обаче беше отложен за ноември.

Международни реакции и искания за връщане към конституционния ред

ООН следи ситуацията в Гвинея-Бисау „с дълбока загриженост“. Генералният секретар Антониу Гутериш отправи призив към всички национални участници „да проявят сдържаност и да спазват върховенството на закона“, заяви говорителят му Стефан Дюжарик.

В съвместно изявление мисиите за мониторинг на Африканския съюз и регионалната организация ECOWAS осъдиха „грубия опит за нарушаване на демократичния процес“ и призоваха за незабавно връщане към конституционния ред и освобождаване на задържаните изборни служители.

Коалицията на гражданското общество „Народен фронт“ обвини Ембало и армията в организиране на „инсцениран преврат“, за да осуетят обявяването на изборните резултати и да задържат властта.

„Този маньовър има за цел да попречи на публикуването на резултатите, предвидено за утре, 27 ноември“, гласи тяхното изявление. Според коалицията Ембало планира да назначи нов временен президент и премиер, след което да свика нови избори, в които отново да се кандидатира.

Западна Африка преживява вълна от преврати след 2020 г. Три вътрешноконтинентални държави – Мали, Нигер и Буркина Фасо – в момента се управляват от военни, дошли на власт със сила и обещаващи повече сигурност срещу ислямистките бунтове. В съседна Гвинея генерал Мамади Думбуя свали президента през 2021 г. В Габон през 2023 г. бунтовнически войници поеха властта малко след обявяването на президентската победа на избори без международни наблюдатели. През април водачът на преврата генерал Брис Олиги Нгема беше избран за президент.

Държавен преврат е в ход в Гвинея-Бисау.

🇬🇼 Гвинея-Бисау беше разтърсена от нова политическа криза, след като държавният глава Умаро Сисоко Ембало обяви, че е бил задържан в президентския дворец при опит за преврат, организиран от висши военни ръководители, съобщава Africa Report.

Според цитираното в доклада френско издание Jeune Afrique, Ембало е бил задържан „днес, сряда, 26 ноември, около 13:00 часа, докато се намирал в кабинета си в президентския дворец“.

Президентът, който твърди, че е спечелил изборите в неделя с 65% от гласовете според собствените му изчисления, подчерта, че при операцията не е била упражнявана физическа сила срещу него, но я определи директно като „държавен преврат“.

Заедно с него са били задържани и най-висшите ръководители на силите за сигурност в страната: началникът на Генералния щаб на въоръжените сили генерал Бягè На Нтан, заместник-началникът генерал Мамаду Туре и министърът на вътрешните работи Ботче Канде.

Журналисти, които следят напрегнатата ситуация след изборите, съобщават за бързо влошаване на обстановката в столицата. Избухването на напрежение идва на фона на противоречиви претенции за победа както от действащия президент Ембало, така и от кандидата на опозицията Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните резултати се очакват едва в четвъртък.

Ембало, считан за фаворит преди вота, имаше бурен мандат, белязан от постоянни конфликти с парламента, разпуснат от него през 2022 г. Властта му изглеждаше още по-подсилени, след като историческата опозиционна партия ПАИГК и нейният лидер Домингош Симойнш Перейра бяха отстранени от участие в изборите.

Неочаквано силното представяне на Диаш да Коща обаче опроверга предварителните прогнози, като доведе до надпревара между двата лагера кой пръв да обяви победа – преди официалното обявяване на резултатите от избирателната комисия.

Фронт Полисарио с няколко опита за обстрел срещу Мароко.

🇪🇭 Министерство на отбраната на Сахарската арабска демократична република (САДР) публикува ексклузивни кадри от полеви операции на т.нар. Народна освободителна армия, насочени срещу укрепления на мароканските въоръжени сили по т.нар. „Стена на срама и унижението“ – отбранително съоръжение, изградено от Мароко в Западна Сахара.

Това съобщи Sahara Press Service, официалната информационна агенция на Фронта Полисарио. Според нея подобни операции илюстрират уязвимостта на контрола, който Мароко твърди, че упражнява в района, и доказват способността на бойците за преодоляване на фронтовата линия, контролно-пропускателни пунктове и командни бази, разположени в зони, обявени от Мароко за напълно защитени.

В изявлението се посочва още, че публикуваните кадри доказват, че инициативата на терен е на страната на сахарските сили, които могат да нанасят неочаквани удари по всяко време.

Операциите отразяват и актуализация на бойната тактика на Народоосвободителната армия, като подчертават подобрените ѝ възможности за планиране, разузнаване и изненадващи атаки, което според източника укрепва стратегията на дългосрочно изтощаване на противника.

🇲🇦 Безпилотни самолети на Въоръжените сили на Кралство Мароко (FAR) осуетиха опит за обстрел срещу цели в Ес-Смара, извършен от бойци на Фронта Полисарио.

„Въоръжени елементи от милициите на сепаратисткото движение, качени на два автомобила, се готвеха да изстрелят ракети „Град“ срещу град Ес-Смара. Намесата на дроновете на FAR успя да провали този терористичен план“, съобщи местното издание Yabiladi, позовавайки се на източник от апарата за сигурност на кралството.

Междувременно бойци на Полисарио са успели да проникнат в район източно от Пясъчната стена, идвайки от територията на съседна Мавритания. По предварителни данни най-малко 10 бойци на движението са били ликвидирани, сподели същият източник.

Движението, оглавявано от Брахим Гали, все още не е издавало публично изявление за случая, но за сметка на това поддръжниците му са започнали масирана кампания за дезинформация онлайн, която тиражира неверни твърдения за пленени 72 марокански войници.

Наблюдатели отбелязват, че с атаките от последната седмица Полисарио са искали да отбележат петата годишнина от началото на своята „война“ срещу Мароко с операция, която да вдигне духа на бойците и на населението в лагерите в Тиндуф.

🇩🇿 Алжир обяви, че е готов да подкрепи посредничество между Мароко и Фронта Полисарио за постигане на „справедливо и трайно“ решение в десетилетния спор за Западна Сахара.

Алжир, която прекъсна двустранните отношения с Рабат през 2021 г., дълго време настояваше за провеждането на референдум за самоопределение на сахарския народ и подкрепяше едностранно Фронта Полисарио – местната военно-политическа организация, която води въоръжена борба за независимост на територията – против испанската колонизация до 1975 г. и срещу мавританската и мароканска окупация след това.

Днешната стъпка идва след като на 31 октомври Съветът за сигурност на ООН гласува в подкрепа на плана на Мароко за Западна Сахара, който предвижда автономия на територията при условие, че суверенитетът върху нея бъде предаден на кралството.

Западна Сахара е територия, разположена в Северозападна Африка, ограничена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг, както и Атлантическия океан на запад. По-голямата част от нея и нейното населението са под контрола на Кралство Мароко и са организирани като негови Южни провинции, а източните ѝ покрайнини по границите с Алжир и Мавритания представляват частично признатата държава, позната като Сахарска арабска демократична република, която се намира под контрола на Фронта Полисарио.

„Алжир няма да жали усилия, за да подкрепи всяка инициатива за посредничество между двете страни в конфликта, при условие че тя се вписва в рамките на ООН и се основава на принципите на справедливо, трайно и окончателно решение“, заяви министърът на външните работи Ахмед Атаф на пресконференция.

По-рано Съветът за сигурност на ООН отправи призив към Мароко, Алжир, Фронта Полисарио и Мавритания да подновят преговорите с цел постигане на трайно споразумение за Западна Сахара.

По инициатива на американския президент Доналд Тръмп обаче съветът подкрепи плана на Рабат, който беше представен за пръв път през далечната 2007 г. В резолюцията се казва, че „истинската автономия може да представлява най-реалистичния изход“ от спора. Според документа сега Рабат трябва да актуализира своето предложение, за да се стигне до „окончателно, взаимно приемливо решение“.

Западна Сахара попада в Списъка на неавтономните територии на ООН, което означава, че тя не е деколонизирана. Спорен е въпросът се дали територията ѝ е неразделна част от Кралство Мароко, или се управлява от правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР), която е основана от Фронта Полисарио. САДР е частично призната от 82 държави, като 45 от тях са я признали, 13 са „замразили“ отношения до взимането на решение от бъдещ референдум и 22 са се отказали от дипломатически отношения с републиката. На територията ѝ действат посолствата на Кения, Южна Африка, Нигерия, Венецуела, Куба, Мексико, Танзания, Етиопия, Панама, Ангола, Алжир и Мозамбик.

Полисарио продължава да настоява за провеждане на референдум за самоопределение под егидата на ООН, който така и не беше осъществен, въпреки обещанието, дадено с примирието от 1991 г.

🇺🇳 Движението „Сахарци за мир“, отцепило се от Фронта Полисарио, заяви готовността си за участие в преговорите, които ООН се готви да поднови по въпроса за Западна Сахара.

Това стана ясно от писмо, изпратено от главния секретар на движението Хадж Ахмед Барикала до специалния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура, в което се подчертава нуждата от „демократизиране на политическия процес“ като основен вход към трайно решение на конфликта.

В писмото се говори за трудностите и пречките, които трябва да бъдат преодолени, като в същото време се отправя призив за „разширяване кръга на сахарските участници“ – условие, което считат за ключово по пътя към успешен процес на ООН и окончателно уреждане на въпроса.

През септември делегация на движението взе участие в сесията на Четвъртата комисия на ООН, където защити идеята за „трети път“ като алтернатива, която да извади казуса с територията от задънената улица, в която се намира от години.

Резолюция 2797 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври определя страните, които трябва да участват в бъдещите преговори: Мароко, Фронт Полисарио, Алжир и Мавритания.

„Ако Полисарио и Алжир продължат своя отказ от преговори на база автономията, ще се появят няколко възможни сценария за сигурността. Сред тях са продължаване на ограничена ескалация с ниска интензивност чрез символични акции или сблъсъци по линията на охраната, без да се стига до открита война, или засилване на политическата изолация и постепенно завръщане към масата на преговорите под международен натиск, което ще доведе до намаляване на външната подкрепа за Полисарио и в крайна сметка ще движението ще бъде принудено да седне на масата при нови, наложени от реалността условия“, сподели изследователят по сигурност и стратегия Мохамед Тайяр пред изданието The Arab Weekly.

„Една от ключовите точки, които трябва да бъдат припомнени при всяко сериозно обсъждане на Полисарио, е, че в човешки и ръководен план то не отразява истински населението на мароканска Сахара. Историческите архиви и теренните данни сочат, че голяма част от лидерите и членовете на Фронта идват от немарокански територии – предимно от южен Алжир (Тиндуф, Бешар, Уаргла и др.), Мавритания и северно Мали (Азауад), както и от някои страни в Сахел“, продължи той.

Първият секретар на отцепилото се движение Барикала сподели новите перспективи пред въпроса със суверенитета над територията след резолюцията на Съвета за сигурност от 30 октомври – решение, което отмества тежестта от досегашния дебат за деколонизация към търсене на трайно политическо решение, приемливо за всяка от страните.

„С диалог и преговори е възможно да се стигне до приемлива формула за автономия. Няма други алтернативи, защото военният вариант е напълно изключен и няма да доведе до никакъв резултат. Разумът диктува търсенето на политическо решение, а условията вече са узрели за споразумение без победители и победени“, сподели той в интервю за испанския вестник La Provincia. В него той призова да се „излезе от балона на миналото и да се живее в настоящето“, тъй като по думите му Полисарио продължава да е закотвен в миналото.

На фона на ръст в международната подкрепа за мирни решения „Сахарци за мир“ се очертава като сила, разширяваща рамките на диалога за окончателно уреждане на базата на автономията – както потвърди последната резолюция на Съвета за сигурност – и може да даде своя принос за напредък в предстоящите преговори с изолацията на Фронта Полисарио, който продължава да претендира, чае е единственият легитимен легитимен представител на местните жители.

Според Мохамед Тайяр, представяйки се за алтернатива на Полисарио, движението създава чисто ново уравнение, което поставя Алжир и Полисарио на решаващ кръстопът без трета възможност: или истинско включване в процеса на политическо уреждане в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност и предложението на Мароко за автономия, или неизбежна международна изолация и евентуално класифициране на Полисарио като терористична организация от страна на Държавния департамент на САЩ, а на Алжир – като държава, подкрепяща тероризма, с всичките последствия от подобен ход.

В писмото си до Стафан де Мистура движението „Сахравци за мир“ заявява: „Като представители на важна и нарастваща част от сахарското общество ние категорично отхвърляме всякакви опити за оттегляне от политическия процес в такъв критичен момент. Подобен вид поведение не само би пропиляло историческа възможност, подкрепяна от водещите световни сили, но също ще означава отказ от поетите ангажименти пред международната общност. Цената на поредна задънена улица ще бъде платена директно от населението в лагерите, прекарало 50 години в чакане на решение на своята кауза.“

Тръмп нареди подготовка за военна операция в Нигерия.

🇺🇸✝️🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е разпоредил на Пентагона да започне подготовка за евентуални военни действия в Нигерия в отговор на мащабното насилие срещу християни.

„Ако правителството на Нигерия продължи да допуска убийства на християни, САЩ ще спрат незабавно всякаква помощ за страната и дори могат да нахлуят с оръжие в ръка в тази опозорена държава, за да изтребят докрай ислямистките терористи, които извършват ужасяващи зверства“, написа Тръмп в своята социална мрежа Truth Social.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет съобщи, че вече е започнала подготовка за евентуални военни операции.

„Убийствата на невинни християни в Нигерия, и навсякъде по света, трябва да спрат веднага. Или правителството на Нигерия ще защити християните, или ще унищожим ислямистките терористи, които вършат тези ужасни престъпления“, гласи неговата публикация в X.

Ден по-рано администрацията на Тръмп отново включи Нигерия в списъка на държавите в „особено притеснително“ състояние, в който влизат страни, които според Вашингтон нарушават свободата на вероизповеданията.

„Определянето на Нигерия като страна с религиозна нетърпимост не отразява нашата национална действителност и не взема под внимание искрените и последователни усилия на правителството да защити свободата на вярата и убежденията за всички нигерийци“, отрече обвиненията президентът на страната Бола Тинубу, цитиран от Reuters.

Министерство на външните работи на Нигерия обеща в отделно официално изявление да продължи борбата с екстремизма и изрази надежда, че Вашингтон ще остане близък съюзник на страната.

Под лупа: престъпните мрежи от Западните Балкани в Западна Африка.

🇦🇱🇧🇷 От 2019 г. насам някои от най-опасните и отлично организирани престъпни групи в света, произхождащи от Западните Балкани, но с ключова роля на пазара на наркотици в Европа и Латинска Америка, разширяват дейността си към региона на Западна Африка, въпреки че досега техните операции до голяма степен остават незабелязани.

Мрежи от Западните Балкани са прехвърлили пратки с тонове кокаин от Бразилия и други страни за износ в Латинска Америка по море към редица крайбрежни държави в Западна Африка.

Възползвайки се от добре установените си позиции в страните-износители на кокаин в Латинска Америка – престъпни синдикати от Западните Балкани използват Западна Африка като складов, логистичен и преразпределителен център за пратки кокаин, насочени към европейските пазари и отвъд.

„Тези групи проникват в Западна Африка в резултат на повишеното търсене на кокаин в Европа, засиления контрол върху директните маршрути за трафик към стария континент и укрепването на сътрудничеството с картелите от Латинска Америка, особено с бразилския Primeiro Comando da Capital“, обясни Фатьона Мейджини, ръководител на Обсерватория за незаконни икономики в Югоизточна Европа към Глобална инициатива срещу транснационална организирана престъпност (GI-TOC).

Докладът посочва как групите от Западните Балкани използват разнообразие от методи за трафик в региона – напълно контейнеризирани маршрути, неконтейнеризирани превози с малки плавателни съдове, претоварвания в открито море и контейнеризация на място, за да прикрият произхода на кокаина. Те работят с посредници в държавите от Западна Африка, които организират логистиката и поддържат връзка с местните участници.

„Използването на посредници е отличителен белег на тези мрежи. Този подход осигурява гъвкавост, местен достъп и все повече се превръщат в пресечна точка на различни групи“, посочи Саша Джорджевич, съавтор на доклада и старши анализатор в GI-TOC.

„Операциите на престъпни мрежи от Западните Балкани допринасят за превръщането на Западна Африка в ключов транзитен възел за кокаина към Европа – и регионът продължава да набира все по-голямо значение за глобалната търговия с кокаин“, подчерта Лучия Бърд от Обсерваторията за незаконни икономики в Западна Африка към GI-TOC.

Основни групи от Западните Балкани, активни в региона, са черногорският клан „Кавач“ и неговият основен съперник – клана „Шкаляри“. Албански групи със силно присъствие в Испания и Бразилия действат също в Сенегал и Гамбия, а понякога си сътрудничат с италианската ‘Ндрангета или PCC. Структурите им обикновено са гъвкави и включват малки, доверени звена, подпомагани от сътрудници. Използват местните слабости, за да си изградят контакти с корумпираните елементи в полицията, пристанищните оператори и службите за сигурност.

Докладът прави прогноза, че престъпните групи от Западните Балкани ще започнат да функционират още по-независимо в Западна Африка, разчитатйки по-малко на съюзи с ‘Ндрангета, PCC и други балкански структури, като вместо това ще инвестират директно в инфраструктура и механизми за защита. Както в Латинска Америка, нарастващото им присъствие вероятно ще бъде съпътствано от задълбочена корупция, потенциално насилие и раздробяване в по-автономни клетки. Регионът може да се превърне и в удобен хъб за укриване на бегълци от правосъдието в Западните Балкани, както и за улесняване на прането на пари.

За справяне с нарастващата заплаха докладът препоръчва координиран отговор, който да е основан на три ключови стълба:

• Стратегически партньорства – изграждане на трансконтинентални партньорства между правоохранителни органи, базирани на анализ на политическата икономия и споделени приоритети, заедно с по-тясно сътрудничество с морски транспортни компании, които трябва да играят по-голяма роля в противодействието на глобалната верига за трафик на кокаин. Публично-частните партньорства са ключови в този процес.
• Напреднали разузнавателни системи – необходими са по-детайлни и динамични данни за търговията с кокаин в Западна Африка, предоставени от различни източници, за изготвянето на профили и оценки на риска, включително в европейските морски пристанища, които играят ролята на входни точки за кокаин от региона.
• Интелигентни стратегии за таргетиране – съсредоточаване в неутрализирането на посредниците – ключови възли в престъпните екосистеми, с подкрепата на паралелни финансови и криминални разследвания.

Нигерийските ВВС нанесоха прецизни удари срещу ISWAP, неутрализирайки високопоставени командири

🇳🇬💥🏴 Военновъздушните сили на Нигерия нанесоха мощни удари по терористичната дейност в района на езерото Чад, неутрализирайки няколко висши командири на „Ислямска държава – провинция Западна Африка“ (ISWAP).

Осъществени на 27 юли 2025 г. в рамките на операция Hadin Kai, нигерийски изтребители поразиха Арина Водже – прословут анклав на ISWAP в Южен Тумбунс, щата Борно, известен като убежище на джихадистки лидери.

Ударът беше предшестван от серия полети за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), потвърдили завръщането на терористични елементи в района след неотдавнашни сблъсъци между джихадистки фракции. Данните от ISR разкриха съществена терористична дейност, включително движение на пехотни сили, повторно активиране на структури и прикриване на възможни командни центрове и логистични депа под гъста растителност.

Действайки въз основа на достоверни разузнавателни данни, въздушни активи на ВВС бяха пратени за изпълнение на целенасочена ударна мисия. При пристигането си екипажите откриха и атакуваха предварително набелязани цели с прецизни боеприпаси, постигайки опустошителен ефект.

Предварителната оценка на бойните щети сочи унищожаване на няколко структури, в които са били настанени ключови лидери на ISWAP, наред с бойци и обекти за съхранение на логистика, с което на практика нарушиха оперативното планиране и усилията за прегрупиране на групировката в региона.

Операцията отразява постоянната решимост на нигерийските въоръжени сили да прогонят елементи на терористичните групировки, да им откажат свобода на движение и да подкрепят сухопътните сили във възстановяването на мира и стабилността в цяла Нигерия.

Тя също така засилва стойността на въздушните мисии, ръководени от разузнаването, в съвременните операции по борба с тероризма.

Сенегал налага нощна забрана за мотоциклети в Бакел на фона на трансгранични заплахи за сигурността

🔍 Източник: Critical Threats Project

🇸🇳 Властите в Сенегал наложиха временна забрана за движение с мотоциклети и велосипеди в източния регион Бакел в тъмната част от денонощието като част от новите мерки за справяне с нарастващата дейност на въоръжени групировки по границата с Мали.

Административната заповед, издадена в четвъртък, 24 юли, забранява движението на двуколесни превозни средства между полунощ и 6 сутринта във всички населени места в департамента Бакел. Мярката, която ще остане в сила до 24 август, представлява безпрецедентен ход в регион, който е все по-напрегнат в резултат на разпространението на екстремистко насилие от съседно Мали.

Регионалните власти посочиха опасенията за сигурността като основна причина за това решение. Здравни работници, служители на правоприлагащите органи и военен персонал са освободени от комендантски час, но местните власти не предоставиха допълнителни сведения за потенциалните заплахи или степента на риска.

Решението е взето след серия от атаки, извършени от „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – базирана в Мали екстремистка групировка, местен клон на Ал-Кайда. По-рано този месец въоръжени лица нападнаха няколко села в Мали близо до границата със Сенегал, включително град Диболи, който се намира едва на няколкостотин метра от сенегалското селище Кидира.

Непосредствената близост на насилието тревожи жителите на граничните общности в Сенегал, като нарастват опасенията, че конфликтът в Мали може да се пренесе през границата. В отговор един от основните транспортни съюзи в страната посъветва своите членове да преустановят пътуванията до Мали до второ нареждане.

Сенегал до голяма степен остана изолиран от джихадистките бунтове, потопили в хаос голяма част от Сахел, но последните събития предизвикаха тревога относно уязвимостта на страната, особено в райони по нейната източна граница. В последните месеци правителството засили военните патрули и усилията за наблюдение в района.

Експерти по сигурността алармират, че слабо охраняваните граници и все по-сериозното влияние на джихадизма в Мали могат да се окажат нови предизвикателства за Сенегал, който исторически се е радвал на по-голяма политическа стабилност и по-силни институции в сравнение със своите съседи от Сахел.

Временното ограничение на превозните средства в Бакел е част от по-широка стратегия за контрол на движението в тъмната част от денонощието, насочена към осуетяване на евентуално проникване на екстремисти. Докато мярката би могла да предложи краткосрочен буфер за сигурност, местните лидери са под натиск да гарантират, че тя няма да ограничава ненужно икономическата дейност или мобилността на гражданите.

С наближаване на крайния срок 24 август се очаква местните власти да направят нова ситуационна оценка и да отменят, удължат или изменят комендантския час въз основа на измененията в пейзажа на сигурността.

За Либерия трансграничното сътрудничество е ключово за морската сигурност

📸 Снимка: Liberian Ministry of National Defense

🇱🇷🤝🇨🇮 Либерия и Кот д'Ивоар стартираха съвместни патрули по река Кавала, която е част от общата им граница. Това е елемент от по-широка стратегия за обединяване на усилията срещу пиратската дейност и незаконния риболов в западната част на Гвинейския залив.

Връзката е важна за Либерия, която е зависима от своите съседи за помощ в защита на собственото си крайбрежие, заяви генерал-майор Дейвидсън Форлех, началник на щаба на въоръжените сили на страната на Конференцията на началник-щабовете на африканските държави в Найроби, Кения.

„Важно е да имаме отношения със страните, с които споделяме граници. Двустранните отношения, когато са в съответствие с регионалните цели, са не просто необходими – те са от съществено значение“, каза Форлех.

Съвместните морски операции с Кот д'Ивоар са част от по-широки усилия в тази част на Западна Африка, отбеляза генералът.

Либерия познава добре ползите от регионалните сътрудничества, които ѝ помогнаха за прекратяване на гражданската война в страната и за преструктуриране на нейната армия. Либерия е разчитала на своите съседи в Кот д'Ивоар и Сиера Леоне и за обучението на своите млади войници, добави той.

Сега двустранното сътрудничество помага за осигуряването на рибните запаси в река Кавала, която се намира непосредствено до брега, където се влива в Гвинейския залив. Богатата на хранителни вещества речна вода поддържа изключително продуктивен риболов, който привлича законен, но и незаконен риболов. Един от най-разпространените видове риба, кавалата, дава името на реката.

През 2017 и 2018 г. местните власти заловиха повече от дузина риболовни кораби, които преминаха в териториалните им води от Кот д'Ивоар и ловяха риба във води, запазени за занаятчийски риболовци. Две от най-известните прехващания бяха на FV Hispasen-7 и Bonheur, и двата заловени от либерийската брегова охрана до границата с Кот д'Ивоар.

Мерките за справяне с проблема при устието на река Кавала намалиха незаконния риболов в този регион, което позволи на рибните запаси да се възстановят, но експерти по онова време признаха, че успехът вероятно е временен.

Оттогава Либерия и Кот д'Ивоар засилиха морското си сътрудничество. През 2022 г. двете страни сключиха споразумение за засилване на съвместното управление на риболова и за определяне на ролята на всяка страна в борбата с незаконния риболов.

През септември 2024 г. двете страни проведоха съвместно учение за противодействие на пирати, трафиканти на наркотици и незаконен риболов в техните крайбрежни води.

Моли Пасауе, директор на пристанище Монровия, описа учението като началото на „стабилна годишна инициатива“.

„Това е само началото и се надявам тези усилия да продължат да се засилват и в двете ни страни. Това партньорство е от решаващо значение за борбата с пиратите, особено в нашите води“, каза Пасауе.

Либерия и Кот д'Ивоар са страни по Декларацията от Монровия. Финализирана през януари, тя включва Бенин, Гана, Нигерия и Того и призовава за затваряне на риболовни зони в определени части от годината, провеждане на съвместни патрули и създаване на общ регистър на плавателни съдове, на които е разрешено да ловят риба в териториалните води на всяка страна.

В коментарите си в Найроби Форлех подчерта как добрите отношения между военните лидери са помогнали за създаването на сътрудничество между Либерия и Кот д'Ивоар. Подобни отношения са спомогнали за изграждане на връзките на Либерия със Сиера Леоне, неин съсед на северозапад отвъд река Ману. Гвинея е четвъртият член на 52-годишния Съюз на река Ману.

През юни страните от река Ману се срещнаха в Монровия, за да обсъдят създаването на комисия за разрешаване на дългогодишни гранични проблеми и за засилване на морското наблюдение.

Бригаден генерал Алимами Осман Камара от Сиера Леоне похвали Съюза на река Ману като поредния пример за регионално споразумение, което работи за защита на този ъгъл на Западна Африка от транснационална престъпност.

„Искам да заявя, че това работи“, обобщи Камара по време на конференцията в Найроби.