🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.
Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.
Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.
В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.
Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.
Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.
🇷🇺 Иля Ремесло, един от водещите прокремълски блогъри, който на 17-18 март публикува изненадваща серия от публикации с остри критики по адрес на президента Владимир Путин, напусна психиатрична клиника №3 „Скворцов-Степанов" в Санкт Петербург.
В публикация на личния си канал в Telegram той заяви, че е прекарал 30 дни в лечебното заведение. „Острата критика към висши държавни длъжностни лица има своята цена – помнете това", написа той. Авторът разказа за условията в лечебното заведение, определяйки ги като „доста тежки дори в сравнение с колония", и заяви, че в клиниката липсва дори възможност за разходки.
„Не съжалявам за стореното по същество, но ако го правех сега, бих използвал по-премерени и балансирани формулировки, без да преминавам към личности", призна той, обещавайки в рамките на 2-3 дни да разкаже „защо беше направено всичко това" и какви са бъдещите му планове.
Казусът Ремесло предизвика значителен отзвук в руското общество поради необичайния си характер. На 17 март блогърът публикува текст, озаглавен „Пет причини, поради които престанах да подкрепям Владимир Путин", в който изброи войната в Украйна, задушаването на интернет и свободата на медиите, корупцията и щетите за руската икономика, както и несменяемостта на властта.
„Владимир Путин трябва да подаде оставка и да бъде пратен на съд като военен престъпник и крадец", гласи завършващото изречение в анализа. В последвали публикации той добави критика към „дворците на Путин" и „влечението му към лукса". В разговор с изданието „Агентство" Ремесло потвърди авторството на текстовете, заяви, че се намира в Русия и няма намерение да емигрира, и прогнозира, че Путин може да загуби властта още тази година, ако не се вслуша в критиките.
42-годишен юрист и бивш член на Обществената палата на Русия, Ремесло изгради своятаа репутация в края на миналото десетилетие като автор на кампании за дискредитация срещу покойния опозиционер Алексей Навални. По негова жалба беше възбудено наказателното дело срещу него за клевета по адрес на ветерана от Великата отечествена война Игнат Артеменко. Според журналисти от The Insider посоените кампании са били съгласувани с Кремъл. Според сведения на Фонда за борба с корупцията на Навални, Ремесло е бил част от „вертикалата на властта" поне от 2015 г. насам, като е получавал финансови средства от структури, близки до бившия руски чиновник Константин Костин. След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Ремесло заемаше открито провоенна позиция.
Обратът настъпва след години постепенно натрупано недоволство. В интервю пред журналиста Александър Плющев той свърза първите си съмнения с бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава според него Путин „се е държал доста малодушно". Той посещавал бойното поле, разговарял с бойци от чеченския отряд „Ахмат" и стигнал до извода, че текущата ситуация налага прекратяване на войната. Командирът на „Ахмат" генерал-лейтенант Апти Алаудинов, с когото Ремесло влизал в публичен спор по-рано, лично му се обадил с искане да изтрие поста, но Ремесло отказал.
На 19 март петербургското издание „Фонтанка" разкри, че Ремесло е бил настанен в психиатрична клиника „Скворцов-Степанов". Лечебното заведение е печално известно от съветската епоха, като се свързва най-вече с прилагането на т.нар. наказателна психиатрия срещу дисиденти. Telegram каналът Mash твърди, че неговото настаняване е било извършено „по молба на трети лица". Блогърът не оказал никаква съпротива, при което е бил настанен в 16-то отделение, специализирано в първи психотични епизоди при мъже.
Наблюдатели обърнаха внимание, че близки на блогъра работят в сферата на психотерапията и психиатрията – обстоятелство, което мнозина от тях използваха, за да си формулират алтернативно обяснение на случилото се, без това да изключва политически натиск.
Обществените реакции на случилото се разкриха разлом в лоялното на Кремъл медийно пространство. Част от военните блогъри осъдиха остро Ремесло, докато други предположиха, че той сам е избрал да се предаде в клиниката, за да предотврати наказателно преследване. Кремъл по традиция не коментира подобни случаи. Сред опозиционните гласове ръководителят на ФБК Леонид Волков изрази мнение, че действията на Ремесло вероятно са съгласувани с някого във властта и могат да бъдат свързани с предстоящите избори за Държавна дума. Тази версия остава хипотетична и не намира официално потвърждение.
Значението на случая надхвърля отделната биография. Ремесло е първият висш представител на сегмента от провоенни блогъри, който публично и поименно поставя под въпрос легитимността на Путин. Голяма част от останалите фигури в този сегмент често критикуват отделни решения на властта – блокирането на Telegram, военни неуспехи, корупцията по места, но никой от тях до момента не се е осмелявал да напада президента, особено по такъв директен начин.
Бързата хоспитализация, независимо от конкретните ѝ мотиви, изпрати ясен сигнал към останалите фигури от тази сриеда. Обещанието на Ремесло през следващите няколко дни да обясни „защо е направил всичко това" оставя отворен най-съществения въпрос: дали епизодът е личен срив, координирана политическа операция или прецедент, който ще има продължение.
🇷🇺 Руската правозащитна организация „Первый отдел", специализирана в дела, свързани с обвинения в държавна измяна, публикува разкритие за неизвестно досега решение на президента Владимир Путин от 8 март 2022 г., позволило на силовите структури да настаняват руски и чуждестранни граждани в следствени изолатори без решение на съдебен състав. Основанието за задържане е формулирано като „противодействие на специалната военна операция".
Организацията посочва, че е получила данни за решението от документ на Следствения комитет на Руската федерация, издаден в отговор на жалба, в която комитетът не е установил нарушения при такова задържане. Според документа Федералната служба за сигурност (ФСБ) е настанила в следствен изолатор гражданин на Русия, позовавайки се на „решение на президента на Руската федерация от 08.03.2022 г. за организиране на приемането и настаняването на лица, оказващи противодействие на СВО". Срещу задържания дори не е било образувано наказателно производство. Съгласно решението право да отвеждат и настаняват подобни лица имат представители на Въоръжените сили, ФСБ, МВР и Федералната служба за охрана (ФСО).
Следственият комитет се позовава и на „временна инструкция", уреждаща реда на действие на изолаторите в този режим. Нито самото президентско решение, нито инструкцията са публично достъпни в сайта на Кремъл.
Член 22 от Конституцията на Руската федерация изрично постановява, че лишаването от свобода е допустимо единствено със съдебно решение, докато задържане без такова не трябва да надвишава 48 часа. Посоченият механизъм заобикаля тази гаранция чрез закрит президентски акт и вътрешноведомствена инструкция, което създава де факто извънсъдебен режим на изолация за лица, определени като противници на войната.
Разкритието се вписва в установена тенденция на разширяване на репресивния апарат в Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Още през първите седмици след 24 февруари 2022 г. силовите структури задържаха произволно хиляди участници в мирни протести, а до края на годината бяха документирани над 18 900 задържания при демонстрации, според правозащитната организация ОВД-Инфо. На 4 март 2022 г. четири дни преди разкритото президентско решение, Държавната дума прие поправки, които въвеждат до 15 години затвор за разпространение на „умишлено невярна информация" за действията на армията.
През юли 2025 г. Путин подписа закон, който делегира на ФСБ правото да управлява собствени следствени изолатори – правомощие, отнето от службата преди близо две десетилетия и прехвърлено на Министерството на правосъдието. А от 1 април 2026 г. ФСБ има правото да изисква копия на бази данни от банки, корпорации и научни институции без съдебен акт.
Разкритието на „Первый отдел" е поредно красноречиво доказателство, че правната основа за извънсъдебно задържане на вътрешни опоненти е била заложена от самото начало на войната – две седмици след нейното начало, и то с непубличен акт, който не подлежи нито на парламентарен контрол, нито на обществен дебат.
🇮🇷 Иран работи по разчистване на отломките, блокиращи входовете на неговите подземни ракетни бази по време на примирието, показват сателитни снимки, прегледани от CNN. На тях се виждат челни товарачи, които събират отломки от блокираните тунели и ги товарят на близки самосвали.
Предишно разследване на CNN установи, че САЩ и Израел нанасят удари по входове на базите, за да попречат на ракетните установки да излязат и да открият огън или да се върнат в базата за презареждане. Разузнаването на САЩ оценява, че близо половината ракетни установки на Ислямската република са останали непокътнати за един месец на интензивни въздушни удари, според източници, разговаряли с американската медия. Множество установки вероятно са били погребани под земята вследствие на ударите по входовете на тунелите.
Усилията за възстановяване на достъпа до базите, известни като „ракетни градове“, са били очаквани, според Сам Леър, научен сътрудник в Центъра за изследване на неразпространението „Джеймс Мартин“.
„Примирието изисква да приемете, че вашият противник ще възстанови част от военния си капацитет, за чието унищожаване току-що сте похарчили толкова време, усилия и пари“, обясни той.
Леър добави, че това е част от замисъла на Иран за функционирането на базите. „Това е в унисон с цялостната концепция за експлоатация на ракетните градове: поемаш първия удар, изравяш се и след това атакуваш отново.“
🇮🇷 Иранските сили за сигурност отказват да върнат тялото на 18-годишния протестиращ Амирхосеин Хатами на семейството му, четири дни след неговата екзекуция. Източници от репресивния апарат са описали това като допълнителен натиск върху роднините, които вече са съкрушени от смъртта му.
Информация, получена от Iran International, показва, че Хатами, който беше екзекутиран на 2 април, остава непогребан, тъй като властите продължават да задържат тялото му.
Хатами беше един от подсъдимите по дело, свързано с пожар в базата на „Махмуд Кавех“ на паравоенната милиция „Басидж“ в източен Техеран по време на протестите срещу режима през януари. Други обвиняеми по същото дело бяха Мохамадамин Биглари, Шахин Вахедпараст Калур, Аболфазл Салехи Сиавашани и Али Фахим – всички те осъдени на смърт.
Биглари и Вахедпараст бяха екзекутирани на 5 април, екзекуцията на Фахим беше изпълнена в понеделник, 6 април.
Информирани източници заявиха пред Iran International, че тялото на Хатами не е освободено, тъй като името му се е появило в уебсайт, свързан с организацията Моджахедин-е Халк – твърдение, което семейството му категорично отхвърля.
Познати на жертвата споделят, че Хатами е бил студент по индустриален дизайн в Техеранския университет, като е владеел отлично три езика. Източник, запознат със събитията от 8 януари, отбелязва, че обвиняеми по делото са били общо седем души, нито един от които не е имал роля в запалването на пожара.
Според тях, Хатами и останалите са влезли в базата на „Басидж“ заедно с още около 50 души едва след като пожарът вече е бил избухнал. Минути по-късно започнал нов пожар. Мнозина успели да избягат, но седем души, сред които самият Хатами, не успели да се спасят. Те се качили на покрива, където били задържани от силите на „Басидж“ и жестоко пребити.
По-късно съдебните власти ги обвиниха в опит за достъп до оръжейната зала. След ареста задържаните са били подложени на тежки разпити, а след това прехвърлени в затвора „Гезел Хесар“. По време на целия им престой в затвора са им били отказвани посещения на живо, а са им разрешили само телефонни разговори.
Процесът срещу тях беше ръководен от съдия Аболгасем Салавати, а категорично им беше отказан достъп до адвокати по техен избор. Смъртните присъди бяха издадени на 7 февруари.
Самопризнания по делото са изтръгнати под натиск и принуда, а съдебният процес е завършил с екзекуции, извършени без подсъдимите и техните семейства да имат пълна представа за хода на производството, става ясно от публикации на правозащитни групи.
По същото дело на 5 април беше екзекутиран и 28-годишният Шахин Вахедпараст. Неговото тяло все още не е върнато на семейството му, твърдят информирани източници. Според тях съпругата на Вахедпараст е била бременна в четвъртия месец по време на екзекуцията му. Близките му споделят, че той е мечтаел да отвори ресторант заедно с нея.
Amnesty International изрази своето възмущение от това, което нарече „произволна екзекуция на тийнейджър протестиращ“, описвайки процеса му като „крайно несправедлив“. От там добавиха, че „докато населението е изправено пред масови жертви от бомбардировки, властите продължават да използват смъртната присъда като оръжие, за да заглушат несъгласните“.
„Екзекуцията на трима протестиращи и четирима политически затворници само за две седмици е сигнал, че режимът засилва войната си срещу иранския народ“, заявиха от Iran Human Rights.
📽️ Видео: Хатами беше тийнейджър музикант, известен със страстта си към свиренето на китара. Приятели и поддръжници го описваха като талантлив млад артист със силен интерес към музиката и пеенето.
🇾🇪 Протест в подкрепа на подкрепяния от ОАЕ Южен преходен съвет (STC) в Мукала, столица на провинция Хадрамаут в Южен Йемен, ескалираха след като силите „Щит на родината", поддържани от Саудитска Арабия, откриха огън по тълпата, довеждайки до за загинали и ранени.
Инцидентът отразява продължаващото напрежение в южен Йемен между двете основни сили, воюващи срещу хутите, всяка от които е подкрепяна от различен регионален покровител. STC, финансиран и въоръжен от ОАЕ, се стреми към независимост на Южен Йемен и разполага с въоръжени отряди, държали значителна територия под своя контрол до края на 2025 г. Срещу него застават силите на международно признатото правителство на президентския лидерски съвет начело с Рашад ал-Алими, подкрепяни от Саудитска Арабия.
През януари конфликтът между двете страни ескалира в открити бойни действия, когато Ал-Алими нареди на губернатора на Хадрамаут да поеме командването на „Щит на родината" и да започне операция за превземане на всички военни бази под контрола на STC. Кралските саудитски ВВС нанесоха удари срещу позиции на STC в Ал-Хаша и Сейун, убивайки най-малко 20 бойци на съвета, а до 4 януари силите на правителството обявиха, че възстановяват контрола над всичките 9 окръга на Хадрамаут, съобщи Al Jazeera. Лидерът на STC Айдарус ал-Зубайди избяга в ОАЕ, а организацията обяви своето разпускане.
Въпреки военното поражение симпатиите към сепаратисткото движение остават силни в южните провинции на Йемен. През февруари и март протести в негова подкрепа избухнаха в Аден, Шабва и Хадрамаут, а силите на правителството убиха най-малко шестима души и раниха десетки, съобщи Al Jazeera. Human Rights Watch документира „очевидно прекомерно използване на сила" към протестиращи. Събитията в Мукала на 4 април следват същия модел – мирни демонстрации, разпръснати със стрелба от силите за сигурност, и задълбочават пропастта между Рияд и Абу Даби по въпроса за бъдещето на южен Йемен, докато и двете страни номинално остават в една коалиция срещу хутите.
🇧🇫 Капитан Ибрахим Траоре, лидер на военната хунта в Буркина Фасо след преврата от септември 2022 г., заяви в ефира на държавната телевизия, че страната трябва да „забрави за демокрацията".
„Демокрацията не е за нас“, каза той и добави: „Демокрацията убива“ и „Демокрацията е робство“. Траоре посочи Либия като пример за провалено налагане на демократичен модел отвън, съобщи Al Jazeera.
Изявленията затвърждават окончателния отказ на хунтата от поетия след идването ѝ на власт ангажимент за връщане на цивилното управление. През януари тя разпусна над 100 политически партии, включително тези, които подкрепяха преврата и конфискува имуществото им. Парламентът е суспендиран, а Независимата национална избирателна комисия беше закрита през юли 2025 г. с мотив за пестене на средства. Изборите, обещани първоначално за 2024 г., бяха отложени с аргумента, че гласуване не може да се проведе, докато сигурността не бъде осигурена на цялата територия на страната. Human Rights Watch описа действията на хунтата като „окончателно прекъсване на политическия живот“.
Траоре обоснова курса с необходимостта от борба с въоръжени групировки, свързани с Ислямска държава и Ал-Кайда. Данните обаче показват обратната тенденция. Загиналите от насилие, свързано с джихадистки групировки, са се утроили от идването му на власт – достигайки 17 775 души, спрямо 6630 убити за сравним период от три години преди преврата, сочат данните на Africa Center for Strategic Studies. Жертвите сред цивилното население са нараснали с 87%, а правителствените и съюзническите сили са убили повече от два пъти повече цивилни от самите джихадисти от 2023 г. насам, установи Human Rights Watch.
Стотици хиляди души са разселени – дипломати и хуманитарни групи оценяват реалния брой на вътрешно разселените между 3 и 5 милиона, тъй като хунтата не е обновявала официалната статистика от март 2023 г. Затворени са 5319 училища, лишавайки близо 2 милиона деца от достъп до образование, а в същото време 424 здравни заведения са преустановили дейност, съобщи Africa Center.
Натискът върху гражданските институции надхвърля политическото пространство. Журналисти, магистрати и активисти на опозицията са принудително мобилизирани и изпращани на бойното поле срещу терористи. През март председателят на Журналистическата асоциация на Буркина Фасо, неговият заместник, както и журналист от BF1, бяха арестувани, а на 2 април се появи видео, показващо тримата в униформа, съобщи Al Jazeera. Някои от мобилизираните по-късно бяха освободени, но практиката доведе до вълна от критики за разрушаване на правовия ред и гражданските свободи.
Буркина Фасо, заедно с Мали и Нигер, също управлявани от военни хунти, напуснаха Икономическата общност на държавите от Западна Африка (ECOWAS) през януари 2025 г. и формираха Алианса на държавите от Сахел (AES). И трите страни предприеха сходни мерки към политическите партии. След експулсирането на близо 5000 френски военнослужещи от региона те се обърнаха към Русия за военна подкрепа – на тяхна територия провежда операции „Африкански корпус“, наследник на ЧВК „Вагнер“, подчинен на Министерство на отбраната, съобщи International Crisis Group.
🇮🇱🎯🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че при въздушен удар в Техеран по-рано тази седмица е бил ликвидиран Исмаил Ахмади – ръководител на разузнавателния отдел на паравоенната организация „Басидж“, действаща под командването на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).
Според официалното изявление, атаката е била извършена от ВВС с прецизно насочване от военното разузнаване и е поразила висшето ръководство на звеното в централната част на иранската столица.
При същия удар е бил убит и командирът на „Басидж“ Галам Реза Салейман, както и други висши фигури от структурата. IDF твърди, че Ахмади е играл ключова роля в планирането и изпълнението на операции, които Тел Авив описва като терористични, както и налагане на вътрешния ред и идеологически норми на режима от името на IRGC.
В изявлението се посочва още, че по време на вътрешните протести в Иран, особено при ескалацията през януари, Ахмади е участвал активно в координиране на репресивни действия към демонстранти, включващи масови арести и използване на смъртоносна сила.
„Басидж“ е доброволческа милиция, създадена в годините след Ислямската революция през 1979 г., която играе значима роля както във вътрешната сигурност, така и във външните операции на IRGC. Организацията е била многократно обвинявана от международни правозащитни групи, включително Amnesty International и Human Rights Watch, в участие в потушаването на протести и нарушения на човешките права.
IDF оценява, че смъртта на Ахмади и други висши командири нанася допълнителен удар по структурата за командване и контрол на иранския режим. Израелската страна заяви, че ще продължи действията си срещу представители на иранския репресивен апарат. Иранските власти не са коментирали официално случая към момента на публикуване.
🇸🇾🇦🇪 Арабски потребители на социалните мрежи изразяват тревога за съдбата на емиратския опозиционер Джасим Рашид ал-Шамси, за когото се съобщава, че по-рано тази седмица е бил арестуван от силите за вътрешна сигурност на Сирия.
Центърът за защита на задържаните в Емирствата (EDAC) със седалище в Лондон съобщи в неделя, че сирийските власти са арестували Шамси в Дамаск на 6 ноември „без съдебна заповед и конкретни обвинения“ и са го преместили на неизвестно място, а от този момент нататък няма никаква връзка с него.
EDAC определи задържането като „сериозно нарушение на международното право и принципите за защита на политическите дисиденти“ и предупреди за възможно давление върху сирийските власти за екстрадицията му от страна на Емирствата.
Шамси, бивш заместник-министър на финансите в ОАЕ, беше осъден задочно на 15 години затвор през 2015 г. във връзка с масовия процес, известен като UAE94, в който 94 политически и ислямски активисти бяха обвинени в опит за сваляне на правителството в страната.
Според съобщението Шамси, който живя около десетилетие в Турция, преди да се премести в Сирия със сирийската си съпруга и деца, е известен с работата си за правата на човека и с подкрепата си за сирийската революция от самото ѝ начало.
Емирският център за човешки права (ECHR) призова за „незабавно и безусловно освобождаване“ и държи сирийското правителство напълно отговорно за безопасността му, предупреждавайки срещу всякаква координация, която може да доведе до предаването му на емирските власти.
Шамси, който има над 20 000 последователи в X и над 8000 абонати в YouTube, е отявлен критик на правителството на ОАЕ, нормализацията на отношенията с Израел и политиката на САЩ в Близкия изток.
Реакциите в онлайн пространството отразяват дълбока тревога за неговата съдба. Алжирският правозащитник Мохамед Зитут се запита дали сирийският президент Ахмед ал-Шараа ще „поддаде на емирското давление“ и ще предаде Шамси, а коментаторът, близък до Мюсюлманско братство, Мохамед ал-Моктар ал-Шинкити осъди ареста като „предателство към свободен човек, стоял редом със сирийския народ години наред“.
Нито сирийското, нито емирското правителство са коментирали публично съобщенията.
🇷🇺 Някога възхвалявани като верни защитници на режима на Владимир Путин и шампиони на руската война в Украйна, все повече прокремълски гласове сега биват смазани от същата репресивна система, която те самите помогнаха да изградят, съобщава The Guardian.
Сред засегнатите е Сергей Марков, дългогодишен политически коментатор, който често величае Путин като „един от великите мъже в историята“, и Роман Альохин, провоенен блогър и събирач на средства за руските войски. И двамата наскоро бяха обявени за „чуждестранни агенти“, термин от съветско време, възроден от Москва, за да заклеймява политически неудобните.
В списъка попада и Татяна Монтян, коментатор в държавната телевизия RT, родена в Украйна, която официално е обявена за „терорист и екстремист“ – етикет, запазен за политически врагове на Кремъл, сред които сътрудниците на покойния Алексей Навални.
Тези назначения бележат рязък обрат: репресивният апарат на Кремъл, досега насочен само към заглушаване на опозицията и активистите против войната, сега се обръща срещу собствените си горещи поддръжници.
„Първо дойдоха за антивоенните гласове. Сега ги няма, а репресивната машина не може да бъде спряна“, казва руската политоложка Екатерина Шулман.
Според анализатори, цитирани от The Guardian, тази нова вълна на репресии отразява борба за власт в системата на Путин – между утвърдените пропагандисти и кремълски лоялисти от една страна, и т.нар. „милитаристи“ или Z-блогъри – широка мрежа от националисти и доброволци, които от началото на войната събират средства и техника за фронтовите части.
Шулман описва конфликта като сблъсък между „лоялистите“, свързани с министерството на отбраната и официалната пропаганда, и базовите милитаристи, които понякога отправят критики към начина, по който се води войната.
„Автокрациите се страхуват от всякаква гражданска мобилизация. Всяко автентично движение, дори провоенно, се възприема като пречка и потенциална опасност“, обясни Шулман.
Отделните случаи намекват както за политически, така и за финансови мотиви. Марков изпадна в немилост след влошаването на отношенията на Русия с Азербайджан, докато Альохин и Монтян са подложени на проверки заради предполагаема злоупотреба с дарения за руската армия.
Наблюдателите смятат, че репресиите са толкова за контрол над парите и влиянието, колкото и за идеология.
„В основата си конфликтът им е битка за ресурси“, смята Иван Филипов, изследовател на руското провоенно движение. Той посочва, че Владимир Соловьов, пропагандист и представител на лоялистите, е начело на усилията за изместване на независимите военни блогъри – раздразнен, че някои от тях събират повече средства за фронта от собствената му благотворителна фондация, която има благословията на Кремъл.
Ироничната ситуация не убягва на останалите опозиционни фигури, отбелязва The Guardian.
„Забавно е да се наблюдава как онези, които никога не възразяваха, когато либералите биваха вкарвани в затвора, изведнъж откриват, че правосъдието в Русия е селективно“, обясни Филипов.
Самият Марков протестира, след като е обявен за чуждестранен агент, и настоява, че става дума за „някакво недоразумение“. Альохин, някога горещ поддръжник на репресивния апарат в Русия, сега твърди, че статутът „чуждестранен агент“ „нарушава руската конституция“ и представлява „сериозно посегателство върху гражданските права“.
„Руската репресивна машина трябва да изпълнява квотите си. Тя трябва да се храни сама“, смята Шулман. Тя споделя, че очаква още арести.
🤬 Военен съд в Руската федерация осъди 21-годишната украинка Яна Суворова администратор на Telegram канала „Мелитопол е Украйна“, на 14 години лишаване от свобода, след като в съдебен процес при закрити врата беше призната за виновна по обвинения в тероризъм, шпионаж и участие в терористична организация.
Суворова беше задържана на 20 август 2023 г. в окупирания Мелитопол по време на координирани операции на ФСБ срещу украински журналисти и блогъри, чиято мишена бяха няколко украински канали в Telegram. Руските власти твърдят, че каналите се използват за събиране на разузнавателни данни.
ФСБ твърди, че дейността на Суворова е помогнала за насочването на прецизен удар, извършен от украинската армия с реактивна артилерия HIMARS на 27 март 2023 г. Ударът беше насочен срещу сграда, използвана от силите на Росгвардия и ФСБ в Мелитопол, която беше повредена, но нямаше съобщения за жертви.
По-късно руските държавни медии излъчиха кадри, които показват Суворова в ареста, изглеждайки видимо разстроена.
„Работех в сградата отсреща“, казва Суворова в кадрите и отговаря, че е на 19-годишна възраст.
„Ако имаш късмет, ще празнуваш следващия си рожден ден на 32“, отговаря мъжки глас.
След ареста си тя беше държана в Мариупол, а по-късно беше преместена в СИЗО-2 в Таганрог, град в Ростовска област на Руската федерция – обект, известен със системното малтретиране на украински затворници.
Присъдата на Суворова е част от мащабна практика за преследване на украински журналисти в територии под руска окупация. Правозащитни групи, сред които „Репортери без граници“, изразиха тревога за това, което описват като политически мотивирани обвинения и сурови условия на ареста, целящи да потиснат несъгласието.
Други личности, свързани с украински медии, също получиха дълги присъди. През септември 2025 г. Владислав Гершон, свързан със същия канал „Мелитопол е Украйна“, беше осъден на 15 години. Георгий Левченко от РИА-Мелитопол получи 16-годишна присъда.
Журналистът Марк Калюш беше задържан през 2023 г. и беше подложен на принудително психиатрично лечение, преди да бъде освободен при поредната размяна между двете страни. По-късно той разказа публично за постоянното насилие и психологически тормоз, на което е бил подложен, докато е бил задържан от руските власти.
Наскоро украинската разследваща медия Слідство.Інфо съобщи, че журналистката Анастасия Глухивска, която беше отвлечена от агенти на ФСБ през август 2023 г., в момента е принудително задържана в СИЗО №3 в Кизел, Пермски край – строго охраняван затвор, известен с тежките си условия.
В същия затвор намериха смъртта си Евгений Матвеев, кмет на украинския град Днипрорудне, и украинската журналистка Виктория Рощина. Руските власти не са коментирали смъртните случаи.
Член на паравоенните сили на Хашд ал-Шааби издига знаме на Катаб Хизбула по време на протест срещу въздушните удари на САЩ срещу техни бази в Багдад, декември 2020 г. 📸 Снимка: Reuters
🇮🇷 За никого е тайна, че Ислямска република Иран спонсорира прокси сили зад граница, но много по-малко е известно за това как същите мрежи се използват за защита на режима у дома. Ливанската Хизбула, шиитските милиции в Ирак и афганската бригада Фатмиюн са изигравали ключова роля в потушаване на движения против режима в пределите на Иран. Напоследък обаче сведенията за тормоз от страна на тези групи към ирански студентки са предизвикали нова вълна от обществено възмущение.
Между 6 и 11 октомври жителите на западната провинция Хамадан излязоха на протест след като стана ясно, че бойци от иракски милиции и настоящи студенти в университета „Бу-Али Сина“ са насочили вниманието си към ирански студентки за т.нар. „временни бракове“ – практика, разрешена в шиитското право и често се използва от милиции в състава на т.нар. Сили за народна мобилизация (PMF) в Ирак, за сексуална експлоатация на жени и деца.
В отговор на широкото обществено недоволство заместник-министърът на вътрешните работи Али Акбар Пурджамшидиан заяви, че около 80 000 иракски граждани изучават „културата на революцията“ в ирански университети. Като част от доктрината си за износ на Революцията от 1979 г., режимът вербува много от своите чуждестранни проксита за индоктринация и обучение вътре в страната. Прикрити като студенти, тези лица всъщност са лоялни на ислямския режим и повечето от тях имат военно минало.
По-голяма тревога предизвиква това, че въпросните чуждестранни бойци на иранска територия, са използвани за потушаване на недоволство при вътрешни вълнения – практика, която беше докладвана за първи път по време на вълната от протести през 2009 г. Съсредоточени главно в Техеран, те станаха известни като „Зеленото движение“, отбелязвайки една от първите мащабни бури срещу режима в близкото минало.
Редица сведения по това време описват участието на подчинени на режима чуждестранни сили в репресиите, като немският Der Spiegel пише, че около 5000 бойци на ливанската Хизбула са били изпратени, за да подкрепят репресиите. Впоследствие режимът излъчи документален филм в опит да дискредитира тези разкази. Въпреки това мощната пропагандна кампания, насочена към опровержение на разказа, подсили още повече подозренията, че докладите са истина.
Към 2019 г. стратегията за използване на чужди прокси сили в страната вече далеч не беше толкова прикрита. Когато наводнения опустошиха части от Иран тази година, първата реакция на режима не бе да изпрати хуманитарна помощ, а чуждестранни милиции към засегнати райони, които на пръв поглед бяха там за опазване на реда, но на практика – за потушаване на евентуално недоволство.
В провинция Хузестан, която е традиционно проблемен район по границата с Ирак, бяха изпратени членове на PMF, афганската бригада „Фатмиюн“ и дори на Харакат ал-Нуджаба, която попада в списъка с чуждестранни терористични организации на Държавния департамент на САЩ. Въоръжените бойци, които патрулираха в наводнените градове, приличаха повече на окупационни сили, отколкото на групи за справяне с последиците от природно бедствие. Местните разглеждаха подобна демонстрация на сила като на умишлена заплаха, особено след като силите за сигурност застреляха местен дисидент.
Муса Газанфарабади, който по това време е председател на Революционния съд в Техеран, отправи явна заплаха с думите: „Ако не подкрепим революцията, иракските Хашд ал-Шааби, афганската Фатмиюн, пакистанската Зейнбиюн и йеменските хути ще дойдат, за да я подкрепят.“
Чуждестранни бойци бяха използвани отново по време на мащабната вълна от протести в цялата страна през 2022 г., станала известна като движението „Жени, живот, свобода“. През тази година Jerusalem Post съобщи, че членове на Хизбула и Хашд ал-Шааби са оказали подкрепа на Басидж, паравоенните сили на Иран, да потуши недоволството, цитирайки свидетелски показания за „неизвестни мъже с ливански акцент на арабски“, които са потискали протеста в редица ирански градове – дежавю на сходни съобщения от 2009 г. По същия начин опозиционното издание Iran International твърди, че около 150 бойци от Хашд ал-Шааби и Катаиб Хизбула на възраст между 25 и 30 години, облечени в специални униформи с черни чанти, са пристигнали на територията на Иран, за да помогнат за овладяването на безредиците.
Джанатан Сайех е изследовател във Фондация за защита на демокрациите (FDD), специализиран в иранските вътрешни работи и злонамереното влияние на Ислямската република в региона.
🇰🇵 Режимът в Северна Корея все по-често прибягва до смъртно наказание, включително за хора, хванати да гледат или споделят чужди филми и телевизионни сериали, според нов подробен доклад на ООН.
Диктатурата, която остава до голяма степен изолирана от света, подлага населението си на повече принудителен труд, ограничавайки допълнително свободите му. Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека установи, че през последното десетилетие Северна Корея е затегнала контрола върху „всички аспекти на живота на гражданите“.
„Няма друго население в съвременния свят, което да е подложено на такива ограничения“, се посочва в заключението, което отбелязва, че наблюдението е станало „по-проникващо“, подпомагано от технологичния напредък.
Върховният комисар на ООН за човешките права Волкер Тюрк предупреди, че ако тази ситуация продължи и занапред, севернокорейците „ще бъдат подложени на още повече страдания, брутални репресии и страх, които са търпели толкова дълго“.
Докладът, който се основава на интервюта с повече от 300 души, избягали от Северна Корея през последните 10 години, разкрива, че смъртното наказание започва да се прилага все по-често.
От 2015 г. насам са въведени поне шест нови закона, позволяващи прилагането му. Едно от престъпленията, за които сега може да бъде наложено смъртно наказание, е гледането и споделянето на съдържание от чужди медии, като филми и телевизионни сериали, подчертавайки стремежа на Ким Чен Ун да ограничи достъпа на човек до информация, различна от тази на държавните пропагандни медии.
Бежанците споделят, че от 2020 г. насам се забелязва ръст на екзекуциите за разпространение на чуждо съдържание. Те описват как тези смъртни присъди се изпълняват публично от специални отряди, за посеят страха в съзнанието на хората, обезкуражавайки ги да нарушават закона.
Канг Гюри, избягала през 2023 г., сподели, че трима нейни приятели са били екзекутирани след като са били хванати с южнокорейско съдържание. Тя е присъствала на съдебния процес срещу един от своите приятели, осъден на смърт на едва 23-годишна възраст.
„Той беше съден заедно с наркотрафиканти. Тези престъпления се третират по един и същи начин“, разказа тя и допълни, че след 2020 г. хората са станали още по-изплашени. Тези разкази са в противоречие с очакванията, които имаха севернокорейците през последното десетилетие.
Събеседниците на ООН споделят, че през 2011 г. с идването на власт Ким Чен Ун, са таили силна надежда животът им да се подобри, тъй като Ким е обещал, че вече няма да се налага да „стягат коланите“ – т.е. че ще имат достатъчно храна. Той обещал да развива икономиката и в същото време да защитава страната чрез по-нататъшно развитие на ядрените оръжия.
Но докладът установява, че след като се отказа от дипломацията със Запада през 2019 г. и започна да се фокусира над оръжейната си програма, жизненият стандарт и човешките права на сънародниците започнаха да се влошават.
Почти всички интервюирани признават, че не са имали достатъчно храна, а храненето по три пъти дневно са считали за „лукс“. По време на пандемията от Covid много бежанци съобщиха за остър недостиг на храна, а случаи на умиращи от глад е имало из цялата страна.
В същия период властите започват да затягат контрола върху неформалната търговия, което допълнително затруднява препитанието. В един момент бягството от страната става почти невъзможно, след като режимът затяга контрола по границата с Китай и дава заповед на войниците да стрелят по всеки, който се опита да премине.
„В началото на управлението на Ким Чен Ун имахме известна надежда, но тя не издържа дълго“, спомня си млада жена, избягала през 2018 г. – едва на 17 години.
„Правителството постепенно лиши хората от възможността да препитават самостоятелно и дори самото оцеляване се превърна в ежедневно мъчение“, свидетелства тя пред изследователите.
Докладът на ООН обобщава, че „в последните десет години правителството упражнява почти тотален контрол над хората, лишавайки ги от свободата сами да взимат решения“ – било то социални, икономически или политически. Съществен принос за това има и технологичният напредък в наблюдението, който прави всичко това възможно.
Един от бежанците сподели в интервю за служителите на ООН, че налаганите от режима репресии имат за цел „да блокират очите и ушите на хората“.
„Това е форма на контрол, насочена към премахване и на най-малките признаци на недоволство или оплакване“, обясни той .
Освен всичко докладът разкрива, че режимът използва повече принудителен труд, отколкото преди десетилетие. Хора от бедни семейства се набират в „шокови бригади“, за да изпълняват физически тежки задачи като строителни или минни проекти.
Работниците се надяват това да подобри социалния им статус, но трудът е опасен и смъртта на работното място е често срещано явление. Вместо да се подобри безопасността на работниците, режимът прославя смъртта, описвайки я като жертва за Ким Чен Ун. В последните години дори са били наемани хиляди сираци и бездомни деца, гласи докладът на ООН.
Последното изследване е предшествано от исторически доклад на комисията на ООН от 2014 г., който за първи път в историята установи, че режимът в Пхенян извършва престъпления срещу човечеството. Някои от най-тежките нарушения на човешките права се случват в печално известните лагери за политически затворници, където хората могат да бъдат затворени за цял живот и да „изчезнат“ завинаги.
Тазгодишният доклад посочва, че поне четири от въпросните лагери все още функционират, като изпълняват същата функция и към днешна дата, докато задържаните в обикновените затвори продължават да са обект на насилие и мъчения.
Много бежанци твърдят, че са били свидетели на смърт на затворници поради лошо отношение, преумора и недохранване, макар че според оценки на ООН в някои от тези заведения са въведени „ограничени подобрения“, като например „леко намаляване на насилието от охраната“.
Докладът на ООН завършва с отправен призив за предаване на ситуацията на Международния наказателен съд в Хага. За да стане факт това обаче, трябва да получи одобрение от Съвета за сигурност. От 2019 г. насам двама от постоянните му членове – Китай и Руската федерация – блокират всеки опит за налагане на нови санкции срещу Северна Корея.
Миналата седмица Ким Чен Ун се присъедини към китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин, за да наблюдава военния парад в Пекин по случай 80 години от капитулацията на Японската империя, сложила край на Втората световна война. Това илюстрира мълчаливото съгласие на тези страни с ядрената програма на Северна Корея и зверствата към гражданите ѝ.
Освен че призова международната общност за действие, ООН отправи искане към режима в Северна Корея да закрие лагерите за политически затворници, да спре прилагането на смъртно наказание и да образова гражданите си за човешките права.
„Нашите изследвания показват ясно и силно желание за промяна, особено сред младите хора в Северна Корея“, заяви ръководителят на ООН за човешките права Волкер Тюрк.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган говори по време на пресконференция с медиите на срещата на върха на НАТО в Хага, Нидерландия, 25 юни 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Matthias Schrader
🇹🇷⚖️ Кметовете на три големи града в южна Турция бяха арестувани в събота, съобщават държавните медии, присъединявайки се към безкраен списък със задържани опозиционни фигури в ареста, откакто кметът на Истанбул беше хвърлен в затвора през март.
Кметът на Адияман Абдуррахман Тутдере и на община Адана Зейдан Каралар бяха задържани в спецакции рано сутринта днес, според Анадолската агенция. И двамата са членове на основната опозиционна сила в южната ни съседка – Републиканската народна партия (CHP).
Кметът на Анталия Мухитин Бьочек беше арестуван заедно с още двама заподозрени в отделно разследване за подкуп от Главната прокуратура на Анталия, съобщи Анадолската агенция.
Каралар е арестуван в Истанбул, а Тутдере е задържан в столицата Анкара, където има дом, но по-късно същият сподели в публикация на профила си в X, че е отведен в Истанбул.
Десет души, включително Каралар и Тутдере, са арестувани като част от разследване на Главната прокуратура на Истанбул по твърдения, включващи организирана престъпност, манипулиране на търгове и подкупи. Подробности за обвиненията срещу тях не бяха оповестени от прокуратурата, но операцията беше предшествана от арестите на десетки служители от общини, контролирани от CHP през последните месеци.
Истанбулският кмет Екрем Имамоглу, широко смятан за основен претендент срещу 22-годишното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше хвърлен в затвора преди четири месеца по обвинения в корупция.
Бившият кмет на Измир, третият по големина град в Турция, също от CHP, както и 137 общински служители бяха задържани като част от разследване за предполагаемо манипулиране на търгове и измами. В петък бившият кмет Тунч Сойер и още 59 души бяха вкарани в затвора в очакване на съдебен процес – решение, описано от адвоката на Сойер като „явно несправедливо, незаконно и политически мотивирано“.
Също в петък държавните медии съобщиха, че кметът от CHP на средиземноморския курортен град Манавгат в провинция Анталия, както и 34 други са задържани по обвинения в корупция.
Длъжностни лица от CHP са изправени пред вълни от арести тази година, считани от мнозина за насочени към ликвидиране на основната опозиционна партия в Турция. Правителството настоява, че прокурорите и съдебната система действат независимо, но показното задържане на Имамоглу в Истанбул доведе до най-мащабните улични протести в Турция от над десетилетие.
Имамоглу беше официално номиниран за кандидат за президент на партията си след влизането му в затвора. Следващите избори в Турция трябва да се проведат през 2028 година, но може да дойдат и по-рано.
Вълната от репресии идва една година след като CHP постигна значителни успехи на местните избори. Адияман, сериозно засегнат от земетресението през 2023 година, бе един от няколкото града, считани преди това за крепости на Ердоган, които паднаха в ръцете на опозицията.
🇷🇺 Полицията в руския град Новосибирск задържа осем души, положили цветя пред паметник в знак на почит към жертвите на политически репресии в сряда – на рождения ден на убития руски опозиционен лидер Алексей Навални, който днес трябваше да навърши 49 години.
Кадри, публикувани в Telegram канала RusNews, показват как полицаи с палки арестуват участници в мълчаливо бдение на площада, където се намира въпросният паметник. „Ще вървя сама, само не ме бийте“, се чува да казва една от жените на полицаите.
Сред задържаните бяха бившата независима общинска съветничка Светлана Каверзина, шестима активисти и кореспондентът на RusNews Сергей Волков.
Един от активистите, Дмитрий Саяхов, е получил рязко и сериозно влошаване на здравословното си състояние в полицейския бус, където са били отведени всички задържани. На едно от видеата може да бъде видян как лежи неподвижно на седалката. „ Получава гърчове, не може да седи или да ходи. Притеснявам се за приятеля си“, заяви активист пред RusNews.
В други части на Русия, включително Санкт Петербург, е засечено полицейско присъствие около мемориала „Соловецки камък“, също посветен на жертвите на политическите репресии. Засега не са публикувани съобщения за арести там или в други руски градове.
Много от най-близките съратници на Навални напуснаха страната след като неговата мрежа беше обявена за „екстремистка“ през 2021 г. Оттогава те са обект на преследване и наказателни дела.
През февруари 2024 г. над 100 души бяха задържани в цялата страна, след като положиха цветя в памет на Навални ден след като стана ясно, че е починал внезапно в арктически затвор, където беше затворен за излежаване на 19-годишна присъда по обвинения в „екстремизъм“.
