От магазин в Пенза до Донецк за три-четири дни

🇷🇺⛓️ Александър Степанов излязъл вечерта на 19 август от магазин в квартал Заря, в покрайнините на Пенза. Бил по шорти, тениска и джапанки и не носел документи. 3-4 дни по-късно се обадил на майка си от окупирания Донецк.

Това е нейният разказ. Тамара Степанова го сподели пред регионалното издание „7х7“ и Telegram канала „Осторожно, новости“, чиято публикация беше препечатана от „Новая газета Европа“. Двете версии се разминават с един ден относно пристигането му в Донецк, но съвпадат по всички останали обстоятелства от вечерта на 19 август до прекъсването на връзката.

По думите на Степанова непознати мъже сложили белезници на 33-годишния ѝ син и го качили насила в лек автомобил. Отвели го в местния военен комисариат — институция, която води военния отчет и оформя договорите с Министерството на отбраната. „Биха го, разкъсаха тениската му. Докато не подписа договор“, написа тя. Няма медицинско освидетелстване, поради което твърдението за побоя се основава единствено на разказа на майката за казаното ѝ от нейния син по телефона.

Степанов не носел нито паспорт, нито военна книжка. „Всичко ми е вкъщи. Но там направиха всичко ново за 20 минути“, каза майка му. Сведенията за подобно принудително подписване не са нови за Пенза. През юни товарач от региона разказа пред „Медиазона“, че е бил заловен на улицата, измамен и изпратен на война.

Степанова посочи още две обстоятелства: синът ѝ е служил в армията в Кавказ и Армения, а при ареста си не е бил пиян. Според местни жители вербовчиците чакат с микробуси до магазините за алкохол, тъй като хората в нетрезво състояние най-лесно могат да бъдат принудени да подпишат.

Сутринта на 20 август Степанов бил откаран заедно с още двама души от Пензенска област в селището Рощино, Самарска област. На следващия ден се обадил от Милерово в Ростовска област, а по-късно — и от Донецк. „Осторожно, новости“ посочва 22 август като дата на последното обаждане, докато „7х7“ цитира майката, според която то е било вечерта на 23 август. След това връзката прекъснала. По думите ѝ нейният син бил изпратен нататък само по потник, шорти и джапанки.

Тамара Степанова е подала сигнали до военната прокуратура и омбудсмана, както и чрез сайтовете на Министерство на отбраната и приемната на председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин. До 26 август не е получила отговор.

„Аз нямам никого от семейството. Преди 4 години почина дъщеря ми, преди 2 почина мъжът ми. Ходя с бастун, с опериран крак съм. Останах съвсем сама“, споделя тя.

Документът, който синът ѝ е подписал, е договор за военна служба, а не мобилизационна повиквателна. Разликата има решаващо практическо значение. В Русия няма указ за нова мобилизация, а подписаният договор представя отведения против волята му човек като доброволец пред всяка следваща институция. Затова правозащитни групи свеждат съвета си до едно изречение: каквото и да се случва, договор не бива да се подписва. След полагането на подписа става почти невъзможно за доказване, че човек е бил отведен против волята си.

Случаят е поредният от серия подобни сигнали от Пензенска област, започнала в средата на юни. Тогава полицаи и служители на военните комисариати започнаха да спират автомобили и градски транспорт и да обхождат жилищни блокове. Областният военен комисар Андрей Сурков нарече първия разпространил се видеозапис с плачещи жени „постановка“. Той допусна и че журналистът на „Медиазона“, който го потърси за коментар, работи за украинското разузнаване. Пензенската дирекция на Министерство на вътрешните работи определи акциите като „масови събития“ и отрече някой да е бил принуждаван да подписва.

На 27 август същата дирекция публикува ново изявление, което подкопава собственото ѝ обяснение. В него тя обвини жители на Пензенска област, че пречат на задържанията: „Хората все по-често застават в защита на правонарушителите, като възпрепятстват задържането им от служителите на полицията.“

Същевременно в текста се твърди, че полицаите „не участват в подобни действия и не откарват граждани във военните комисариати“. Според дирекцията задържанията се извършвали от неуточнени „лица“, които се представят за служители на Министерството на вътрешните работи.

Жителите отговарят със самоорганизация. В Башмаково, на 130 километра от Пенза, местни създадоха доброволна дружина, която дежури на смени. Блогърът Станислав Морозов, срещу когото ФСБ образува дело за подбуждане към екстремизъм, създаде чат, в който хората взаимно се предупреждават за появата на вербовчици. Към него започнаха да се присъединяват и жители на други части на страната, които следят опита на хората в Пензенска област.

Географският обхват на сигналите бързо се разшири. През юли и август правозащитните проекти „Школа призывника“, „Идите лесом“ и „Призыв к совести“ са получили сведения за договори, подписани под принуда, от най-малко 17 региона – от Удмуртия и Приморския край до Архангелска област и Бурятия.

Използваните методи се различават. На жител на Новоросийск били подхвърлени наркотици в районното полицейско управление, докато не подпише. Мъж от Омск бил отведен направо от работното си място, а договорът бил подписан от негово име. Във Велск човек, задържан по обвинение в кражба, бил изведен от следствения арест и зачислен в доброволческо подразделение.

Профилът на набелязваните хора обаче се повтаря. „Натискът по-скоро е начин да се принудят такива хора, отколкото основен инструмент за вербовка“, обяснява юристът Тимофей Васкин. Под удар попадат самотни мъже, хора със зависимости към алкохол или наркотици, болни, длъжници и лица с предишни присъди, т.е. онези, за които е най-трудно да защитят правата си. Германският изследовател Янис Клюге установи същия модел при анализа на документи на регионалните власти.

Зад засилващия се натиск стои и количествен проблем. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев съобщи на 28 юли, че през първото полугодие на 2026 г. около 200 000 души са сключили договор за военна служба. За същия период година по-рано броят им е бил над 210 000. Това количество е достатъчно в най-добрия случай за попълване на загубите.

„На властите им става все по-трудно да намират доброволци, затова засилват натиска върху потенциални договорници“, казва Григорий Свердлин, който ръководи проекта „Идите лесом“.

На 23 август The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на източници от разузнаването, че през юли руските военни са проверявали мобилизационната готовност на Калининградска област. Подобни проверки се извършвали и в други региони. По-рано изданието писа, че Кремъл обсъжда нова мобилизационна вълна след изборите за Държавната дума през септември.

Руслан Пухов от Център за анализ на стратегии и технологии със седалище в Москва допуска, че ако президентът Владимир Путин не отстъпи от искането си за целия Донбас, „може да не му остане друг избор, освен да обяви мобилизация“.

Едновременно с това военните комисариати в страната викат мъже за уточняване на данните им. Сред тях има хора, които не са служили, имат здравословни ограничения или са на възраст над 40 години. Това има връзка с Единния регистър за военен отчет – цифровата база, която трябва да обедини сведенията за около 25 млн. военнослужещи и военнообвързани. Системата трябва да позволи автоматично издаване на електронни повиквателни и налагане на ограничения върху хората, които не се явят.

Основното ограничение е забраната за напускане на страната. Тя влиза в сила от момента, в който се появи повиквателна в регистъра. През октомври 2026 г. трябва да приключи сертифицирането на софтуера, който ще свърже регистъра с базите данни на граничната служба на ФСБ.

Публично решение за нова открита мобилизация няма. Наблюдават се обаче три едновременни процеса: сигналите за договори, подписани под принуда, се умножават; военните комисариати обновяват данните за военнообвързани; а държавата довършва системата, която ще ѝ позволи да открива конкретни хора и да им забранява да напускат страната.

Алексей Табалов, основател на „Школа призывника“, смята, че при наличието на подобна инфраструктура следващата мобилизационна вълна може изобщо да не прилича на тази от есента на 2022 г. Вместо масово разпращане на повиквателни хората могат да бъдат отвеждани от домовете им, от улицата или направо от работните им места.

Именно такъв случай описва разказът от Пенза през август.

Пенсионерка от Бердянск получи 14 години затвор за превод от 1500 гривни

🇺🇦⚖️🇷🇺 74-годишна жена от окупирания Бердянск ще излежи 14 години заради 1500 гривни, преведени в подкрепа на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Присъдата произнесе т.нар. Запорожки областен съд, създаден от окупационната власт, който определи превода като държавна измяна по чл. 275 от наказателния кодекс на Руската федерация. Сумата се равнява на около 3383 рубли, или 34 долара. За наказанието съобщи пресслужбата на съда, а случая описаха „Медиазона“ и „Крим.Реалии“.

Осъдената е родена през 1952 г. Тя получава руско гражданство през октомври 2023 г., а през лятото на следващата година извършва превода с мобилното приложение на украинска банка. Следствието твърди, че след началото на пълномащабната инвазия у нея се е формирало „устойчиво негативно отношение към представителите на руските държавни органи“, а самият превод е нанесъл вреда на сигурността на Руската федерация. Наказанието трябва да бъде изтърпяно в колония с общ режим.

Гражданството е правният ключ към присъдата. Според руското законодателство държавна измяна може да извърши само руски гражданин, а от 2022 г. насам Русия раздава паспорти на жителите на окупираните области. Без такъв документ те на практика не могат да започнат работа, да получават пенсия и дори да имат нормален достъп до лекар. Впоследствие същият паспорт превръща подкрепата за собствената им армия в престъпление срещу държавата, която е превзела града им с военна сила. Хагският правилник забранява на окупиращата сила да принуждава населението на завзета територия да ѝ се заклева във вярност, а Четвъртата Женевска конвенция защитава правата на цивилните под окупация. Изследователи от Йейлския университет определят поредицата укази за паспортизация като нарушение на двете конвенции.

Руската армия влиза в Бердянск на 27 февруари 2022 г. – четвъртия ден от инвазията. Пристанищният град на Азовско море е сред първите окупирани градове в Запорожка област в резултат на настъплението от юг. Още същата вечер руските военни заемат административните сгради, а градският транспорт е спрян. Още на следващия ден полицейското управление е разпуснато, след като градските власти отказват да оказват съдействие на окупаторите. Оттогава Бердянск не е бил под украински контрол нито за ден.

Присъдата от 26 август не е изключение, а част от системна практика. През февруари пред същия съд беше изпратена 70-годишната Светлана Лой от Запорожка област, която беше осъдена на 15 години лишаване от свобода. Според обвинението между януари и ноември 2024 г. тя е извършила 24 парични превода на обща стойност 63 420 рубли. Лой има издаден руски паспорт, но не се е отказала от украинското си гражданство и продължава да получава украинска пенсия. Тя отбеляза 70-ия си рожден ден на 10 юни в симферополския следствен арест, известен като СИЗО-1.

Обвинението често не прави разлика между дарение и превод за лични нужди. „Новая газета Европа“ пише, че част от осъдените просто са изпращали пари на свои внуци в Украйна, докато следствието тълкува всяко движение по украинска сметка като финансиране на армията. Делата се разглеждат при закрити врата, а имената на подсъдимите обикновено се заличават от съдебните актове. От съдилищата на окупационните власти в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, единствено тези в Донецк публикуват своите присъди. Правозащитни групи посочват и обратния правен абсурд: украинци без руско гражданство също биват обвинявани в държавна измяна, въпреки че руското законодателство не допуска това.

Останалите случаи излизат наяве по косвен път. Правозащитничката Даря Костромина разпозна Светлана Лой в кратко видео, публикувано от Запорожкия съд в неговия канал, след което ѝ пише на адреса на самия арест. По същия начин тя открива следващата осъдена. Галина Бехтер от мелитополското село Плодородно е на 68 години и страда от прогресираща деменция. На 5 март съдът ѝ наложи 11 години в колония с общ режим и още 12 месеца ограничение на свободата. Апелативната инстанция увеличи срока на 12 години и половина. Обвинението се основава на един превод от 1240 рубли.

Бехтер е задържана на 29 юли 2025 г., няколко месеца след като военни претърсват дома ѝ, уж за да търсят оръжие, и изземат украинските паспорти, телефоните и банкови карти, по които двамата съпрузи получават пенсиите си. Маршрутът ѝ след ареста е разкрит по откъслечни сведения. През септември тя е преместена в запорожкото село Якимовка, където точното място на задържане остава неизвестно. Следва Донецк, а през януари 2026 г. Бехтер е отведена в ареста в Симферопол.

Според организацията „Нумо, сестри!“, която проследява случая въз основа на сведения от близките, повод за преследването е донос от съседка. Семейство Бехтер никога не е криело своята позиция в подкрепа на Украйна. Дъщерята напуска окупирания Мелитополски район през лятото на 2022 г., а родителите ѝ остават в дома си. След пореден спор Галина Бехтер казва на съседката, че скоро „нашите ще се върнат“. Съпругът ѝ почива по време на окупацията през януари 2026 г. – месец след отвеждането ѝ в Симферопол.

В ареста Бехтер се намира в състояние, което не ѝ позволява сама да води кореспонденция. Нейните писма се пишат от съкилийнички, които освен това я хранят и преобличат. При 176 см ръст и 50 кг тегло, развива мускулна дистрофия и не може да контролира физиологичните функции. В писмо от средата на юли жените молят правозащитници да им изпратят памперси за възрастни. В килията са настанени 7 души, 6 от които са над 60-годишни. По думите на една от съкилийничките именно такива хора са представяни като опасни за държавата.

През същата юлска седмица „Нумо, сестри!“ научава, че няколко украински гражданки са били изведени от ареста в Симферопол и отправени към Краснодарския край. Дали Бехтер е една от тях, остава неизвестно. Маршрутите за етапиране не се оповестяват и близките са принудени да им правят възстановка по оскъдни сведения.

В същия арест се настанени и други хора, осъдени по същата разпоредба. Лариса Беляева е 66-годишна лекарка от село Любимовка, получила 14 години през април заради 102 украински военни облигации, които купила чрез украинско мобилно приложение между октомври 2023 и юни 2024 г. Общата им стойност е 270 080 рубли. Иван Чорний е 71-годишен пенсионер от Токмак. През юли съдът му наложи 13 години в колония със строг режим заради 27 превода на обща стойност около 9315 рубли, извършени между ноември 2023 и май 2025 г.

Моделът се повтаря и извън Запорожка област. В Херсонска област жителка на окупираните територии на левия бряг получи 12 години за преводи към украинската армия. Людмила Колесникова, бивша служителка на Министерство на вътрешните работи на Украйна, живее в Ирландия от 2022 г. През лятото на 2024 г. тя се връща в Ялта, за да се прости с починалата си майка, но служители на ФСБ я задържат на гробището. На 5 юни 2025 г. съд в Крим ѝ наложи 17 години затвор заради две дигитални пощенски марки с надпис „Руски военен кораб“, купени за 25 евро две години по-рано. Приходите от продажбата им са били предназначени за украински дронове. По думите на Колесникова единственото доказателство по делото е извлечение от онлайн банкирането ѝ. Апелативната инстанция остави присъдата в сила.

Присъдите не са по-леки и в самата Русия. Руслан Шадиев, инженер-изследовател във федералния ядрен център в Саров, беше осъден на 18 години лишаване от свобода на 8 октомври 2025 г. Съдът го призна за виновен в държавна измяна и финансиране на тероризъм заради общо 1200 рубли, преведени през 2023 г. на легион „Свобода на Русия“, Руския доброволчески корпус (РДК) и проекта „Идите лесом“, който помага на руснаци да избегнат мобилизация. Първите 4 години от наказанието той трябва да прекара в затвор, а останалите 14 – в колония със строг режим.

Броят на делата продължава да расте. През 2025 г. руските съдилища са осъдили 468 души по обвинения в държавна измяна, шпионаж, тайно сътрудничество с чужда държава и оказване на помощ на врага. Това е най-високият брой от влизането в сила на руския наказателен кодекс през 1997 г. За сравнение, година по-рано осъдените са 385. Данните са изчислени от правозащитния проект „Первый отдел“ съвместно с Parubets Analytics. Повечето дела – 364, или 78% – са по чл. 275. „Мемориал“ отчита най-малко 478 души за същия период.

В окупираните украински територии съдилищата са произнесли поне 190 присъди за държавна измяна и шпионаж от юли 2022 г. до края на 2025 г. Изданието „Важни истории“ изчислява средна продължителност на наказанието от 13,5 години и средна възраст на подсъдимите от 39 години. Жените са 28% от осъдените в окупираните региони срещу 6% в самата Русия. Възрастовата граница обаче опира до другата крайност: изданието е установило най-малко 8 осъдени на възраст до 19 години, двама от които са непълнолетни. Наложените им наказания са между 6 и 9 години. Между юли и септември 2025 г. темпът достига средно една присъда на всеки три дни. Според оценка на правозащитници броят на политическите дела на глава от населението в окупираните области е два пъти и половина по-висок, отколкото на територията на Русия.

Горната граница на наказанието беше увеличена в разгара на войната. От април 2023 г. чл. 275 позволява налагането на доживотен затвор. Дотогава максималното наказание беше 20 години, а минималното – 12. Изменението беше прието от Държавната дума на 18 април и влезе в сила със закон от 28 април същата година.

Някои арестувани изобщо не стигат до съд. Владислав Есипенко, кореспондент на Радио Свобода, излежа присъда в симферополския арест и керченската колония, след което беше освободен през юни 2025 г. По думите му на отделни етажи в СИЗО-2 в Симферопол хора са държани в пълна изолация в продължение на месеци и години – без обвинение и съдебен процес. Той ги нарича „хора-призраци“. Ресурсният център на Кримските татари описва 20 такива килии на третия етаж, във всяка от които са настанени между двама и четирима души. Поетът Костянтин Ширинг, осъден на 12 години за шпионаж, почина в руски затвор през 2023 г., след като не получи нужната медицинска помощ.

След произнасянето на присъдата Светлана Лой пише на Костромина, че е открила собствените си думи преобърнати в протокола. Тя подава жалба не с искане за намаляване на наказанието, а за пълна отмяна на присъдата, макар да допуска, че резултатът ще бъде нулев. „Това също е резултат“, пише Лой – нужен като доказателство, че е направила всичко възможно.

Участничка в Pussy Riot разкри план на ФСБ да убие Верзилов

🇷🇺 Бившата участничка в Pussy Riot Рита Флорес твърди, че Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация ѝ е възложила да примами Пьотр Верзилов на среща в кафене в Сърбия, където той да бъде отвлечен и убит. По думите ѝ тя получила задачата през лятото на 2025 г. и за изпълнението са обещани три милиона рубли, или около 36 хиляди долара. Флорес, чието истинско име е Маргарита Коновалова, разказа това в интервю, публикувано на 24 август от изданието Port. Според нея отказът да участва в убийството я принудил да напусне Русия. Тя излязла от страната около 10 дни преди публикуването на интервюто.

Разговорът е воден от адвоката Дмитрий Захватов, който е организирал евакуацията ѝ. Пред The Insider той съобщи, че е научил за връзката ѝ със службите през лятото на 2025 г. и че подготовката за извеждането ѝ е отнела около година. Нито Захватов, нито Флорес разкриват как точно е напуснала Русия. Целият разказ се основава на нейните твърдения: изданията, които го препечатаха, изрично посочват, че не са успели да ги проверят независимо, а ФСБ не е коментирала случая.

Според Флорес вербуването ѝ започнало на 17 февруари 2023 г., когато служители на ФСБ претърсили нейното жилище в Москва. Тя споделя, че е била принудена да сътрудничи чрез две заплахи: наказателно дело заради нейни публикации за убитите цивилни в Буча и физическа саморазправа с нея и близките ѝ. Флорес подписва споразумение за сътрудничество и получила оперативен псевдоним „Харлей“. Нейният куратор през следващите години се представял единствено като Иван. Първото ѝ плащане било 30 000 рубли в брой. В последния период месечното ѝ възнаграждение достигнало 50 000 рубли, или около 600 долара, а последният превод постъпил през юни 2025 г.

Срещу тази сума тя събирала сведения за художници и политически активисти. Флорес назовава конкретни хора, за които е докладвала: уличния художник Филип Козлов, известен като Philippenzo, за чието движение предавала информация; активиста Павел Крисевич, чиито планирани акции разкривала предварително; Мария Альохина от Pussy Riot; и преди всичко Пьотр Верзилов, с когото е имала лична връзка.

Флорес описва подробно предполагаемия план срещу Верзилов. Тя е трябвало да го убеди да пътува до Сърбия и да уговори среща с него в конкретно заведение, в което предварително щели да се разположат оперативни служители и криминално проявени лица. След като седнела при него, Флорес трябвало да излезе под някакъв предлог. Отвличането и убийството щели да бъдат извършени без нейно участие. Обещаните три милиона рубли надхвърляли повече от 50 пъти месечното ѝ възнаграждение.

Верзилов беше издател на „Медиазона“, но се оттегли от поста през 2023 г., след като заяви, че ще воюва на страната на Украйна. През май същата година той потвърди, че е участвал в боевете за Бахмут, а през октомври разказа пред Юрий Дудь за разузнавателните и логистичните задачи, които е изпълнявал във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Оттеглянето му от „Медиазона“ беше обяснено с нежелание участието му във войната да поставя под съмнение безпристрастността на изданието. На 3 ноември 2023 г. руски съд го осъди задочно на 8 години и половина затворническа колония по дело за тиражиране на „фейкове“ за армията. Към лятото на 2025 г. той е издирван от руското правосъдие и е част от въоръжените сили на държава, срещу която Русия воюва.

През септември 2018 г. Верзилов беше приет в тежко състояние в токсикологична реанимация в Москва, със загуба на зрение, говор и способност да се движи. По-късно беше транспортиран със санитарен самолет до берлинската клиника Charité. Лекарите там заключиха, че отравянето е много вероятно, но не успяха да установят използваното вещество. Той беше изписан на 26 септември, след като симптомите почти напълно бяха отшумели. По това време Верзилов провеждаше проучване на обстоятелствата около смъртта на трима руски журналисти, убити в Централноафриканската република. До разследване, което да установи извършителите, така и не се стигна.

Сърбия остава сред малкото европейски държави с редовни преки полети до Русия и не се присъедини към режима на санкции на Европейския съюз. Руските граждани могат да влизат без виза, а от февруари 2022 г. десетки хиляди от тях са се установили в страната. Белград същевременно поддържа значително по-тесни отношения с Москва от държавите в ЕС. Пътуването до Сърбия е обичайно и сравнително евтино и само по себе си не би предизвикало подозрение.

Хората, за които Флорес казва, че е докладвала, реагираха бързо. Павел Крисевич излезе от затворническа колония през януари 2025 г. след присъда от пет години за изстрел с халосен патрон на Червения площад. В края на същата година той беше обявен за „чуждестранен агент“ и напусна Русия. Крисевич научил за сътрудничеството ѝ с ФСБ едва от интервюто. Той определи разкритието като тежък удар и уточни, че двамата са продължили да общуват дори след неговото заминаване, без да забележи нещо подозрително. Особено го накарало да се замисли колко настойчиво тя го съветвала да се свърже с Марат Гелман.

Въпреки това Крисевич отказа да я заклейми. Според него вината е на системата, в която са живели, а към отделния човек трябва да се прояви съчувствие. Той възнамерява да се срещне лично с Флорес. По думите ѝ Крисевич е поставен под наблюдение в Париж, където живее в момента.

Годината между отказа ѝ да изпълни задачата и напускането на Русия преминала в опити за отлагането ѝ. Захватов ѝ помогнал да убеди кураторите си да дадат отсрочка, докато евакуацията се подготвяла. Именно това протакане носело най-големия риск, тъй като службата можела да я замени или да задейства делото срещу нея, с което я държала в подчинение. В извеждането ѝ се включил и Леонид Невзлин – бивш висш мениджър на ЮКОС, който живее в емиграция от началото на века. През този период, разказва Флорес, тя няколко пъти се опитала да сложи край на живота си.

Флорес обяснява публичното си признание с убеждението, че мълчанието е лостът, чрез който службите контролират вербуваните: докато останалите не знаят за сътрудничеството, човекът е уязвим и полезен. Захватов публикува координати за връзка с хора, попаднали в подобно положение. Местонахождението на Флорес не се съобщава.

Верзилов не е коментирал публично нейния разказ. Непроверено остава и най-тежкото твърдение в него – дали задачата от лятото на 2025 г. реално е съществувала във вида, описан от Флорес, и докъде е стигнала подготовката за нейното изпълнение. Независимо може да се потвърди единствено общата рамка: човекът, когото тя е трябвало да примами в кафенето, наистина е воювал срещу руската армия, осъден е задочно в Русия и вече преживя опит за отравяне, чиито извършители и обстоятелства така и не бяха установени.

Русия влиза в изборите със свалено „Яблоко“ и отказани митинги

🇷🇺🗳️⚖️ Партия „Яблоко“ няма да участва с федерален списък в изборите за Държавната дума на 18-20 септември. Апелативната колегия на Върховния съд остави в сила решението за заличаване, което бе постановено седмица по-рано, след като съдия Вячеслав Кирилов уважи иска на партия „Родина“. От там се позоваха на нарушения на авторските права в агитационни материали и екстремистки лозунги и представител на Централната избирателна комисия приведе данни на Росфинмониторинг за чуждо финансиране. Това ще бъде първият парламентарен вот след пълномащабната инвазия в Украйна, а дистанционното електронно гласуване се разширява от 7 на 33 региона.

Възможността за уличен протест беше ограничена още по-рано и по друга линия. Москва запази режима на повишена готовност, въведен през март 2020 г. заради COVID, и продължава да отказва публични прояви на това основание. На 18 февруари ръководството на „Яблоко“ поиска разрешение за митинг срещу спирането на Telegram. Два дни по-късно заместник-началникът на столичния департамент за регионална сигурност Андрей Захаров отказа, като се позова на епидемиологичната обстановка и нуждата от предотвратяване на разпространението на коронавируса. През март „Независимая газета“ описа как власти постепенно оставят ковид аргумента и започват да оценяват съдържанието на самите заявления. В Казан на беше отказано, тъй като целта на протеста „привличане на общественото внимание“ била неопределена; в Иркутск основание беше „разпространяване на недостоверна информация“; в Алтайския край беше обяснено на комунистите, че използваната от тях формулировка не отговаряла на действителността. Към средата на март юристът на КПРФ Георгий Камнев беше преброил около пет подобни забрани, без да съществува пълна статистика по темата.

През последните дни в Telegram започна да се споделя публикация, описваща друга картина. Анонимният канал INSIDER-T, считан за главния инсайдерски канал в рускоезичния Telegram с около 255 000 абонати, съобщи с позоваване на свои източници в силовите структури, че Кремъл преминава към режим на нулева търпимост след есенното гласуване. Според публикацията стратегията била изцяло променена: нямало да има нито съгласувани места за протест, нито преговори с множеството; събиранията ще бъдат блокирани още на далечните подстъпи; координаторите и администраторите на протестни чатове били поставени под специално наблюдение; а всеки призив за излизане на улицата автоматично ще води до наказателно дело с перспектива за продължителна присъда. Публикацията споменава и обновени системи за разпознаване на лица и наблюдение на социалните мрежи с изкуствен интелект, а в края твърди, че силовият блок е получил картбланш.

Самата платформа, в която приканва потребителите да се абонират, е под ограничения от февруари. На 10 февруари Роскомнадзор потвърди забавянето на Telegram в цялата страна; от началото на април достъпът често зависи от VPN и прокси, при това с променлив успех; а на 29 юли Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви основателя Павел Дуров за международно издирване по дело за съдействие на терористична дейност.

Описаният подход не е качествено нов план, а по-скоро продължение на отдавна прилагана практика. Тя се проследява поне до 6 май 2012 г., когато шествието „Марш на милионите“ срещу резултата от изборите за президент завърши със сблъсъци на Болотния площад в Москва и наказателни дела срещу поне 30 души. Организаторите Сергей Удалцов и Леонид Развозжаев получиха по 4 години и половина затвор. През юли 2014 г. в Наказателния кодекс беше въведен съставът за многократно нарушаване на реда за провеждане на публични прояви. Първата присъда по него беше произнесена срещу Илдар Дадин през декември 2015 г. – 3 години лишаване от свобода. През февруари 2017 г. Конституционният съд ограничи приложението му до случаите с реално причинена вреда, а Президиумът на Върховния съд отмени присъдата на Дадин.

През лятото на 2019 г. подобна репресивна логика се задейства отново по избирателен повод. Столичните комисии отказаха да регистрират независими кандидати за Московската градска дума. На 27 юли хиляди хора се събраха пред кметството, а до вечерта на 28 юли полицията беше задържала над 1370 от тях. Над 30 души станаха подсъдими по поредицата от производства, останала в публичността като „Московското дело“.

При последните избори за парламент този сценарий вече беше до голяма степен отработен. През януари и февруари 2021 г. по време на протестната вълна в подкрепа на Алексей Навални, в повече от 125 града бяха задържани повече от 11 000 души и бяха образувани над 9000 административни производства. По данни на ОВД-Инфо рекордът беше около 3700 задържани на 23 януари и над 5000 на 31 януари. През септември КПРФ подаде уведомления за акции на Пушкински площад в Москва на 20, 21 и 25 септември и получи отказ с ковид мотив. След това партията проведе събиране под формата на среща с депутати, водена от Валерий Рашкин. Ден преди обявената акция на 25 септември КПРФ съобщи за 60 арестувани активисти, а площадът беше предварително отцепен. Сред задържаните след събирането на 20 септември беше и общинският депутат Сергей Власов.

Правната и техническата инфраструктура е изградена отдавна. Въведеният през 2014 г. състав предвижда глоба от 600 хил. до 1 млн. рубли или лишаване от свобода до 5 години, ако лицето е било санкционирано по административен ред повече от 2 пъти в рамките на 180 дни. Московската система за разпознаване на лица „Сфера“ от години се използва за задържания въз основа на записи, направени по време на самите акции. Документирани случаи показват, че в базата попадат хора, участвали в над една проява. Системата „Окулус“ на Главния радиочестотен център, поръчана за 57,7 млн. рубли, работи от февруари 2023 г. и претърсва изображения и видеозаписи за забранено съдържание.

От 1 септември 2025 г. действат глоби от 3000 до 5000 рубли за умишлено търсене на екстремистки материали в интернет, включително чрез VPN. От 1 март 2026 г. постановление №1667 дава възможност на Роскомнадзор, заедно с ФСБ и Министерство на цифровото развитие, да променя маршрутите на интернет трафика в реално време. Следователно значителна част от представяното като бъдеща мярка съществува под формата на действащи закони и работеща инфраструктура. Неясно остава не наличието на описаните инструменти, а интензивността, с която те ще бъдат използвани.

Същинското противоречие се крие в позицията, приписвана на силовия блок. На 24 юни „Медуза“ съобщи с позоваване на двама свои източници, близки до Кремъл, че ръководството на ФСБ и шефът на Росгвардия Виктор Золотов настояват вотът да не се провежда тази есен. Посочените аргументи бяха икономически и военни: проблеми с бюджета, продължаващо поскъпване, спаднал рейтинг на „Единна Русия“ и зачестили удари с украински дронове. Според същите източници Путин отхвърля идеята и смята изборите за важен политически момент. Срещу отлагането се обявяват и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и блокът на Сергей Кириенко в президентската администрация. Един от източниците уточнява, че на бюрото на президента няма никакви документи по въпроса.

В същото време INSIDER-T приписва именно на силовия блок картбланш за максимално твърди действия във връзка с избори, които според „Медуза“ водещи фигури в същия блок са предпочитали изобщо да не се провеждат.

Официалната рамка на заплахата обаче сочи другаде. На 27 юли говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че по време на изборите винаги може и трябва да се очакват провокации, поради което службите вече работят по гарантиране на сигурността. На 3 август Василий Пискарьов, който оглавява комисия за разследване на чужда намеса към Държавната дума, описа подготовката на специално обучени „лъжеблюдатели“. Според него програмата включва онлайн курсове по правна основа, дигитален активизъм и работа с медиите, провокиране на конфликти в избирателните секции, подаване на масови жалби за измислени нарушения и организиране на кампании с хаштагове, с участието на напуснали страната политолози и бивши общински депутати.

В тези изявления нито Песков, нито Пискарьов споменават конкретна улична акция. В официалния разказ рискът е съсредоточен около избирателната секция и интернет, а не около площада.

Обществените страхове преди вота през септември също не са концентрирани върху уличните протести. В материал от 27 юли „Верстка“ изброи какво очакват след вота интервюирани руснаци и чиновници: военно положение или отделни негови елементи, нова вълна на мобилизация, посягане върху банковите влогове, въвеждане на визи за излизане от страната, забрана на VPN и платен достъп до интернет, скок в цените на горивата и съкращаване на социалните плащания. Описаната от изданието логика е историческа и проста: непопулярните мерки се предприемат, когато обществото разполага с най-малка възможност да реагира – както при монетизацията на привилегиите през 2004 г. и частичната мобилизация през 2022 г. По данни на Russian Field от пролетта на 2026 г. около 40% от руснаците използват VPN. Това подсказва, че значителна част от обществото вече се приспособява към ограниченията, вместо да се мобилизира срещу тях.

Съпоставката води до един извод и една несигурност. Изводът е, че основните инструменти, описани в публикацията на INSIDER-T, вече съществуват и са били прилагани около предишния парламентарен вот. За повторната им употреба не е необходимо качествено ново решение на най-високо равнище. Неизвестното е дали ще възникне масов протест, който да бъде потушаван.

По-вероятният сценарий е след 20 септември КПРФ отново да поиска провеждането на масови събирания в Москва и Санкт Петербург, да получи поредния отказ и да премине към формата на среща с избиратели – при предварителни арести на организатори и без масово излизане на улицата. Алтернативният сценарий също има исторически прецедент: през 2019 г. именно недопускането на кандидати изкара хиляди хора пред московското кметство и доведе до поредица от наказателни дела.

Разликата с онова лято е значителна. Тогава отказите засегнаха разпознаваеми в Москва политици, които имаха възможност да отправят призиви през платформа без ограничения. Сега организирането трябва да минава през мрежа, работеща с прекъсвания от февруари, чийто основател е обявен за издирване. Освен това този път е заличен не отделен кандидат, а федерален партиен списък, чието ръководство продължава да води съдебен спор.

15 години затвор за фотожурналистката Ялда Моайери по закона за шпионаж

🇮🇷⚖️📷 Иранската фотожурналистка Ялда Моайери получи присъда от 15 години затвор заради своите снимки и интервюта. За това тя научи в събота, 8 август, на Деня на журналиста в Иран, когато се яви в Революционния съд в Техеран, съобщи Ройтерс. Наказанието е постановено по закона за шпионажа, приет след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Той разширява възможностите на режима да преследва работата с чуждестранни медии като престъпление срещу националната сигурност.

Официални документи по делото не ѝ бяха предоставени. Приятел, който я придружавал, преписал на ръка обвинителния акт в сградата на съда. Според преписа, с който Ройтерс разполага, обвиненията срещу нея включват „интервюиране с мрежи, враждебни на системата“ и изпращане на снимки до субекти в Израел и САЩ, определени като „враждебни“. Самата Моайери посочва, че е предоставила на CNN кадри от щетите след въздушните удари по Иран и през март 2026 г. е дала интервю за своята журналистическа работа.

Наказанието не се изчерпва със лишаването от свобода. Според данни на Международната федерация на журналистите (IFJ) от 12 август съдът е разпоредил конфискация на техниката ѝ, включително камерите и телефона, и налага забрана за упражняване на медийна и културна дейност, заемане на публична длъжност и публикуване в социалните мрежи. „Иранският режим достигна ново равнище на репресия, увеличавайки наказанията за онези, които се осмеляват да критикуват Ислямската република“, заяви главният секретар на федерацията Антони Беланже.

Законът, по който е осъдена, носи името „Закон за засилване на наказанието за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави срещу националната сигурност и интереси“. Парламентът на Ислямската република одобри първоначалния законопроект в края на юни 2025 г. – броени дни след края на войната с Израел. Съветът на пазителите го върна заради неясноти, а окончателната редакция премина през парламента и беше одобрена през есента на същата година.

Той предвижда смъртно наказание за конкретни оперативни и разузнавателни действия в полза на Израел, САЩ или други държави и организации, определени като враждебни. Отделни негови разпоредби тълкуват като криминално деяние политическа, културна, медийна и пропагандна дейност и изпращането на снимки, видео и информация до чуждестранни и определени като враждебни медии и платформи, когато властите преценят, че това застрашава националната сигурност. При по-тежка квалификация подобни действия биха могли да попаднат и под състава „корупция по земята“ (efsad-e fel-arz), който в иранското право може да доведе до смъртно наказание. Законът съкращава и сроковете по производството: за Моайери срокът за обжалване е 10 дни – наполовина спрямо предишния режим.

Наказателната практика по сходни обвинения стига често до бесилката. Пет дни преди Моайери да се яви в съда иранските власти обесиха Омид Бехзад и Пурия Сафват, осъдени за предоставяне на координатите на военни и охранявани обекти на служители на „Мосад“. Екзекуциите по обвинения, свързани с националната сигурност и шпионажа, зачестиха след началото на въздушните удари на Израел и САЩ на 28 февруари. На 27 юли експерти на ООН заявиха, че Техеран очевидно се стреми да всее страх в обществото със смъртните присъди, както и да възпре бъдещи демонстрации и заглуши несъгласието. Делата по подобни обвинения се гледат при закрити врата, а подсъдимите често нямат достъп до доказателствата срещу тях.

Обвинението към Моайери идва след два обиска в дома ѝ от началото на годината. Разузнавателното звено на Корпуса на стражите на Ислямската революция (IRGC) влезе в жилището през януари, докато в страната вървяха масови протести срещу режима, и конфискува телефона, лаптопа и друга електроника, разказва тя. Служители на IRGC се върнали, след като САЩ нанесоха въздушни удари по Иран. „При това идване взеха всичко, включително камерите, които притежавах от детството си“, спомня си Моайери. „Бях подложена на няколко разпита и в крайна сметка делото ми беше препратено към 33-ти клон на Прокуратурата по сигурността, а след това към Революционния съд.“

Правозащитни групи датират самото произнасяне на присъдата по-рано. Hengaw и IFJ съобщават, че е била постановена задочно на 19 юли от 29-и клон на Революционния съд в Техеран, с формулировка „дейност в интерес на ционисткия режим и САЩ“. Така между решението и деня, в който Моайери е научила за него в съдебната сграда, минават близо три седмици.

Отказът да ѝ бъдат предоставени документите по делото е начинът, по който Ислямската република иска да „заглуши“ подсъдимите и показва съдебна власт, която „откровено“ действа като държавен агент, отбелязва Роя Боруманд, изпълнителен директор на Центъра за човешки права „Абдорахман Боруманд“ със седалище в САЩ. Говорителят на иранската мисия в ООН в Ню Йорк не отговори на искането за коментар по случая.

Присъдата идва на фона на силно ограничена среда за иранските медии. „Репортери без граници“ отчитат 16 задържани журналисти в страната от началото на годината, а Комитетът за защита на журналистите (CPJ) през март докладва, че зад решетките са поне 15. През май CPJ и „Репортери без граници“ алармираха, че иранският режим използва продължилото 83 дни прекъсване на интернет, за да прикрие реалните мащаби на репресиите срещу медиите. Сред затворниците в техеранския затвор „Евин“ са иранско-американският журналист Реза Вализаде и японският репортер Шиносуке Кавашима.

Прекъсването започна на 8 януари, в разгара на протестите, избухнали в края на декември след рухването на риала. Норвежката организация Iran Human Rights преброи най-малко 3428 убити демонстранти до 22 януари и около 40 000 задържани. Защитници на човешките права в Иран (HRANA) посочи в своя отчет от 23 февруари, че около 6800 цивилни са били убити, а 53 800 са задържани. Точните мащаби на жертвите остават невъзможни за независимо потвърждение при ограничения достъп до информация. Мишените на арести след кървавото сгазване на протеста включват лекари, адвокати, политици с реформистки идеи и журналисти.

Работата на Моайери е концентрирана основно върху жените. Тя прави едни от първите документирани кадри на жени, задържани от нравствената полиция – сред тях снимка от 2007 г. на две жени, седнали в бели полицейски микробуси, с облени в сълзи лица. През 2017 г. заснема студентка по време на протест срещу икономическото положение в Техеранския университет, която върви през сълзотворния газ с вдигнат юмрук. Администрацията на Доналд Тръмп впоследствие използва кадъра в свои изявления за човешките права в Иран. През 2023 г. Моайери получава международната награда „Кураж в журналистиката“.

Присъдата не е първата в биографията ѝ. През 2022 г. Моайери прекарва три месеца в ареста и получава осемгодишна присъда за отразяването на протестите „Жена, живот, свобода“, избухнали след смъртта на младата Махса Амини в ареста на нравствената полиция. По-късно обща амнистия намалява наказанието, но делото продължава да я излага на разпити от страна на властите. Моайери е лежа и две години в затвора „Гарчак“ – място, което преди това самата тя е снимала.

Новото в настоящия случай е правният механизъм. Предишните дела срещу нея се водеха по обвинения за действия срещу националната сигурност и подстрекаване към безредици. Обвиненията бяха оспорвани от правозащитни групи, но поне се свързваха непосредствено с отразяването на протестите. Законът от 2025 г. разширява значително тази рамка: интервюто за чуждестранна телевизия или изпращането на кадър вече могат да се третират не просто като медийна дейност, а като форма на подпомагане на враждебна държава или действие срещу националната сигурност. Свитият до 10 дни срок за обжалване затруднява още повече защитата, а при предишното дело на Моайери облекчаването на присъдата дойде не от съд, а благодарение на общата амнистия.

„Нито една от тези присъди не ме е накарала да изоставя пътя си дори за миг. Продължих да документирам и да показвам реалностите на иранското общество“, заявява Моайери. „Нямам какво да губя. Режимът ми отне всичко и единственото, което все още имам, са моята истина и честност на наблюдател.“

Философ от Петербург е задържан заради дарения от 3500 рубли

🇷🇺⚖️📚 Полицията в Санкт Петербург задържа 58-годишен преподавател по философия заради седем парични превода на обща стойност 3500 рубли (около 42 долара), направени през 2021 и 2022 г. към проектите на покойния опозиционер Алексей Навални. Срещу него е образувано производство, което може да му донесе наказание до 8 години затвор. Главното управление на МВР за Санкт Петербург и Ленинградска област съобщи, че е действало съвместно с Федералната служба за сигурност (ФСБ) по дело за финансиране на екстремистка дейност, образувано на 31 юли.

Задържането и обискът са извършени сутринта на 12 август. Полицията не назова името на задържания, но „Фонтанка“, „Комерсант“ и „Медуза“ разкриха, че става дума за Игор Зайцев – кандидат на философските науки и заместник-декан на факултета по философия, богословие и религиознание в Руската християнска хуманитарна академия „Ф. М. Достоевски“. Зайцев преподаваше и в Центъра за практическа философия „Стасис“ към Европейския университет в Санкт Петербург, докато договорът му там не беше прекратен през юни в рамките на обичайното преназначаване на външните преподаватели.

Във видеото, разпространено от полицията, служителите разпитват Зайцев за електронните му устройства, преди да претърсят обстойно жилището му. „Лично подкрепях Алексей Навални“, казва той пред камерата, „защото смятах, че антикорупционната му дейност е благо“. На въпрос дали е продължил да превежда пари, след като мрежата на Навални беше обявена за „екстремистка“ през 2021 г., Зайцев отговаря, че вече не си спомня, и добавя: „По-скоро не“. Той не отрича даренията и потвърждава, че още преди това решение се е абонирал за автоматични месечни преводи.

Самият абонамент предхожда забраната, но от правна гледна точка решаващо е какво се е случило след нея: наказуеми са преводите, извършени след 4 август 2021 г. – деня, в който обявяването влиза в сила. Автоматичните месечни плащания продължават, докато дарителят не ги прекрати изрично, и именно това превръща едно решение, взето преди забраната, в поредица от отделни преводи след нея. Следствието отчита седем такива плащания.

Правната квалификация е по член 282.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация – финансиране на екстремистка дейност. Санкциите започват с глоба между 300 и 700 хиляди рубли, включват принудителен труд за срок от 1-4 години и достигат до лишаване от свобода за период от 3-8 години. Telegram каналът „База“, а след него „Медуза“, „Новая газета“ и DOXA, съобщиха за друга квалификация – финансиране на тероризъм, при която наказанието е 8-15 години и дори може да достигне доживотен затвор. Полицията и местните издания, позоваващи се на официалното съобщение, обаче останаха при първата квалификация.

Разминаването се обяснява с датите на преводите. Според правния анализ на ОВД-Инфо даренията към фонда между 5 август 2021 г. и 11 февруари 2026 г. се преследват като финансиране на екстремистка дейност. Едва от 12 февруари 2026 г. същото действие попада под състава за финансиране на тероризъм, след като Върховният съд призна юридическото лице на Фонда за борба с корупцията за терористична организация. Даренията на Зайцев са от 2021 и 2022 г. и следователно са изцяло преди тази граница.

Как преводи от 2021 г. на обща себестойност от 42 долара години по-късно водят до обиск на апартамент в Санкт Петербург, е документирано от „Медиазона“. При най-ранните дела следователите установили, че на банковите извлечения на руски дарители се появява част от адреса на сайта на фонда world.fbk.in. По-късно открили и друг общ признак: номера на търговската сметка, през която са минавали плащанията.  Руският финансов надзорен орган „Росфинмониторинг“ е провел разследване именно по този идентификатор, за да установи кой е превеждал средства през него, и оттогава номерът фигурира в почти всички дела, свързани с даренията. Установяването на дарителите не минава през доноси или индивидуално наблюдение, а чрез заявка към финансова база данни. Това обяснява и защо преследваните са разпръснати из цялата страна.

Броят на делата нараства рязко. През 2022 г. в руските съдилища влизат 2 дела за дарения към фонда, през 2023 г. – 4, през 2024 г. вече 27, а през 2025 г. – 131. Само в първите няколко месеца на 2026 г. са започнати нови 23. В прегледа си от 21 април 2026 г. „Медиазона“ установи най-малко 225 преследвани в 64 региона. Москва води с 25 дела, следвана от Свердловска област със 17 и Калининградска област с 13. ОВД-Инфо дори поддържа отделна инструкция как човек да провери собствените си стари преводи и да оцени риска, което само по себе си показва до каква степен тези дела са се превърнали в инструмент за репресии.

Изходът на завършилите дела обаче не е еднороден. От 167 известни присъди 114 души са наказани с глоба, 24 са получили условни присъди, 5 – принудителен труд, а други 24 – ефективно лишаване от свобода, като 4 от тях са осъдени задочно. Над 85% от осъдените не стигат до затвор. Съотношението между дарените и събраните пари е дори още по-показателно: преводите, заради които са образувани делата, възлизат общо на около 400 хиляди рубли, докато наложените глоби надхвърлят 40 милиона. Така държавата събира около 100 пъти повече, отколкото фондът е получил чрез самите преводи, станали основание за производствата.

За Европейския университет случаят е второто наказателно дело срещу човек от състава му за един месец. Малко преди ареста на Зайцев е образувано производство срещу бившия научен сътрудник на име Михаил Турченко за разпространяване на „фейкове“ за руската армия. Турченко напусна Русия през 2022 г. Двата случая са по различни членове и следват различна правна логика, но се събират в един и същ широк ефект върху малкото останали независими хуманитарни среди в Санкт Петербург.

Навални намери смъртта си в наказателна колония в Арктика през февруари 2024 г. Фондът му е забранен в Русия от август 2021 г. Производствата вече не са насочени към организацията, която отдавна не действа на територията на страната, а към хора, чиито банкови преводи са останали във финансовите архиви. Мярката за неотклонение на Зайцев все още не е определена, тъй като материалите по делото още не са постъпили в местните съдилища, уточнява „Фонтанка“.

Мотивите срещу „Яблоко“: цитати, блокирани мрежи и картинка от ChatGPT

Председателят на руската партия на мира „Яблоко“ говори от трибуната на 22-рия ѝ конгрес. На трибуната е поставен надписът „Яблоко за мир!“, а на стената зад говорителя е прожектиран лозунгът „За мир“. Конгресът е свикан, за да избере председател на партията и неговите заместници. Москва, Русия, 9 декември 2023 г. 📸 Снимка: Aleksandar Shterbak/TASS

Представителят на руската партия на мира „Яблоко“ говори пред журналисти пред сградата на Върховния съд, след като съдът анулира регистрацията на федералната партийна листа за предстоящите избори за Държавната дума. Решението беше постановено по иск на партия „Родина“ и лишава „Яблоко“ от участие в пропорционалната част на парламентарните избори през септември. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

Служители на руските специални полицейски части ОМОН стоят пред група поддръжници на партия „Яблоко“, събрали се край сградата на Върховния съд по време на разглеждането на иск за отстраняване на партията от изборните листи. Зад полицейските служители се виждат партийни представители, активисти и журналисти, останали пред съда след постановяването на решението, с което регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ беше анулирана. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

🇷🇺⚖️🗳️ Основанията, с които Върховният съд на Руската федерация извади „Яблоко“ от изборите за Държавната дума, са агитация в блокирани социални мрежи, средства от чужденци, постъпили по сметките на контрагенти на партията, и използване на чужди текстове и снимки без разрешение, сред които картинка, генерирана от ChatGPT. Това личи от текста на решението, прегледан от руския проект „Можем объяснить“. То беше обявено на 10 август по иск на партия „Родина“ и за първи път в съвременната руска история анулира вече регистрирана партийна листа за парламентарни избори.

Финансовата част на мотивите се концентрира около една голяма сума. Сред контрагентите на „Яблоко“ са установени 74 лица, по чиито сметки между април 2023 г. и август 2026 г. са постъпили около 80 млн. рубли от 310 чуждестранни лица, включително от Германия, Канада, Обединеното кралство и Турция. Партията не е представила доказателства, че тези средства са върнати, гласи документът. Това обаче не представлява размера на изборния ѝ фонд: става дума за средства, постъпили по сметки на трети лица, които в някакъв момент са били в договорни отношения с партията. Самата Генерална прокуратура, която подкрепи иска само частично, сведе доказаното нарушение до 16 900 рубли, дарени във фонда от седем контрагента. Председателят Николай Рибаков обясни произхода на по-големите суми, включително 80,6 млн. рубли, с легална продажба на чуждестранни акции. „Родина“ твърдеше също, че разходите за онлайн агитация надхвърлят допустимия таван на изборния фонд с около 88 млн. рубли.

Второто основание е мястото, където е водена агитацията. Значително количество агитационни материали е публикувано в чужди информационни ресурси, достъпът до които е забранен заради тяхното признаване за екстремистки (Instagram и Facebook) или е ограничен (Twitter и YouTube), гласи решението. Това не изисква преценка за съдържанието на публикуваното: достатъчен е самият факт, че материалът е публикуван там, където съответната платформа е блокирана.

Третият мотив е авторското право и той се оказва най-обширният. Съдът призна за агитационен материал интервю на основателя на формацията Григорий Явлински, публикувано на сайта на „Яблоко“. В него без съгласието на правоносителите са използвани ред от стихотворение на Лев Ошанин, фраза от пиеса на Александър Володин, данни на „Левада-Център“, фотографии, емблеми на други партии, илюстрация към „Война и мир“ и кадър от едноименния филм от 1967 г. Редът на Ошанин е „Нека винаги да има слънце“, а фразата на Володин – „Само да няма война“ от „Пет вечери“. Ден след заседанието „Яблоко“ съобщи, че синът на композитора на песента е дал разрешение тя да се използва в кампанията. Юристът и кандидат Виталий Исаков възрази в съдебната зала, че общи изрази, чието цитиране не препраща към конкретното произведение, не подлежат на защита от гледна точка авторско право. Съдиите приеха обратното. Така и препечатването на социологически данни се превърна в основание за отстраняване на изборен кандидат.

Искът на „Родина“ съдържаше и по-широк списък от подобни претенции: снимки на Дмитрий Медведев, Александър Беглов и Виктория Боня, снимка на Хирошима след американската бомбардировка от 1945 г. от библиотеката на Конгреса на САЩ и логото на „Яблоко“, за което ищецът твърди, че е базирано на плакат на съветския художник Ел Лисицки от 1920 г.

Отделно за нарушение бе счетено изображение, създадено с ChatGPT и поставено на началната страница на сайта заедно с предизборния лозунг „За мир и свобода“. Съдът приема, че правоносител е OpenAI и че съгласие не е било поискано. В документа се подчертава, че компанията не само заявява правата си, но и официално забранява използването на ChatGPT на територията на Русия. Представителят на „Яблоко“ Гаджи Алиев възрази, че правата над генерираните изображения принадлежат на потребители на услугата, а самата програма не може да е носител на авторско право. Така руската юрисдикция фактически защити правата на американска компания, чийто продукт по собствените ѝ условия не се предлага в Русия.

Обхватът на решението личи най-добре от един отделен пасаж. Допускането на „Яблоко“ до изборите при установените нарушения би поставило групата в привилегировано положение спрямо останалите, които са спазили изискванията на закона, и би нарушило принципа на равенство между участниците. Затова, гласи мотивът, извършеното не може да се смята за формалност, която не влияе върху регистрацията. Тази логика работи и в обратна посока. Щом изброените действия представляват нарушения, всяка политическа група, която ги е извършила, по силата на същото разсъждение би следвало да се окаже в същото положение. Публикация в блокирана мрежа, цитат от съветска песен, препечатан социологически резултат и създадено от AI изображение са практики, използвани масово във всяка руска предизборна кампания.

Най-тежкото обвинение не беше потвърдено. Твърденията на „Родина“ за екстремизъм в агитационните материали останаха неустановени, но не бяха отхвърлени: представените материали, съдържащи признаци на екстремизъм, могат да бъдат разгледани в отделно производство. Отхвърлен беше и доводът, че стотици кандидати са подписали нужните уведомления преди партийния конгрес, тъй като това се отнася до етапа на заверяване на листата, а решението на Централната избирателна комисия по този въпрос не е било обжалвано.

Делото беше разгледано от съдия Вячеслав Кирилов – същият, постановил признаването на „Мемориал“ за екстремистка организация през май. Той прекара повече от 40 минути в съвещателната стая. Централната избирателна комисия и прокуратурата се обявиха в подкрепа на иска в съдебната зала, но прокуратурата прие само част от основанията. Представител на комисията заяви, че Росфинмониторинг е предоставил сведения за чуждо финансиране на кандидати от листата в периода преди изборната година, а документът с тези сведения беше показан на защитата едва след подписване на споразумение за поверителност.

Решението все още не е влязло в сила. „Яблоко“ разполага с 5 дни да обжалва и обяви, че на 14 август ще подаде въззивна жалба; вотът е насрочен за 18-20 септември. Отмяната на регистрацията на федералната листа не засяга кандидатите в едномандатни райони. Формацията има кандидати в 126 от общо 225 района и те могат да продължат своята кампания самостоятелно. Ликвидация заплашва организацията само ако не участва в избори 7 поредни години. За сравнение, за последните няколко месеца право да се кандидатират загубиха най-малко 23 руски политици, при поне 15 от които формалното основание беше публикуването на изображения, свързани с покойния Алексей Навални.

„Яблоко“ беше единствената от 11 регистрирани партии, която водеше кампания за незабавно прекратяване на огъня в Украйна, с предизборна програма от 43 думи. Именно съотношението между основанията и последиците прави съдебната логика потенциално приложима към други случаи: за да отпадне цяла една партийна листа, се оказаха достатъчни действия, за които не е нужно нито намерение, нито политическо съдържание – достатъчно е да са извършени.

111 091 разстреляни за 15 месеца: Полската операция на НКВД

🇷🇺⚔️🇵🇱 Преди 89 години, на 11 август 1937 г., народният комисар на вътрешните работи Николай Ежов подписва оперативна заповед № 00485, която нарежда пълната ликвидация на Полската военна организация в Съветския съюз и на нейните мрежи в промишлеността, транспорта и селското стопанство. Политбюро е одобрило текста два дни по-рано.

Организацията, която трябва да бъде ликвидирана, вече не съществува. Полската военна организация е основана от Юзеф Пилсудски през август 1914 г. и се саморазпуска през 1921 г., когато полската държава вече е факт. Съветските служби обаче поддържат тезата, че тя продължава да действа нелегално, и я включват в обвинителни актове поне от 1933 г. Заповедта превръща тази теза в административна задача със срок. Докато операцията продължава, по нея са осъдени 139 835 души; 111 091 от тях са разстреляни, а 28 744 са изпратени в лагер. Числата идват от собствената отчетност на НКВД и днес са публикувани от Института за национална памет на Полша.

Разпореждането не изисква доказателства за членство в каквато и да е организация. Вместо това изброява категории: военнопленници от полската армия, останали в СССР; бежанци от Полша независимо кога са влезли в страната; политически емигранти и лица, разменени по политически причини; бивши членове на Полската социалистическа партия и други полски партии; поляци, заети в транспорта, съобщенията, армията, отбранителната промишленост и самите органи за държавна сигурност. Списъкът описва биографии, не деяния. Шестата категория не изисква дори конкретна биография: тя обхваща „най-активната част от местните антисъветски националистически елементи в полските райони“ и не определя нито произход, нито месторабота, нито действие. Определя преценка.

Оттук нататък задачата е категориите да бъдат превърнати в имена – и то в рамките на три месеца. Именно начинът, по който НКВД решава тази задача, прави кампанията разпознаваема дори на фона на останалите операции от Големия терор. Издирването минава през адресни бюра, паспортни служби, регистри на актовете за гражданско състояние и справочници на професионални и обществени организации. Най-краткият път обаче се оказва местният телефонен указател. Фамилното окончание започва да изпълнява ролята на разузнавателна следа: -ски и -вич са достатъчни, за да бъде отворено дело. В Ленинград служителите на управлението прелистват градските указатели и задържат близо седем хиляди души с полско звучащи имена. Огромната част от тях са разстреляни до десет дни след ареста.

Този срок не стига дори за формално дознание и точно затова № 00485 въвежда собствена процедура. Делата не стигат до съд. На местно ниво по тях се произнася двучленен орган – началникът на съответното управление и прокурорът – след което решенията се вписват в списъци. Те се подшиват в албуми и заминават за Москва, където са утвърждавани от Ежов и главния прокурор на СССР Андрей Вишински. Оттук идва и названието, с което историците описват този ред – „албумна процедура“. Решенията са разделени в две категории: първата означава разстрел, а втората – затвор или лагер от 5 до 10 години.

Обръщането на нормалния правен ред е пълно. Решението се нанася още в областното управление, преди да бъде поискано каквото и да било потвърждение от центъра. В Москва не се преглежда индивидуално дело, а се утвърждава списък. Самото решение на местно ниво е подписано от началника на управлението и съответния прокурор – същите служители, които отговарят за изпълнението на операцията. След като албумът бъде утвърден, екзекуциите се извършват незабавно.

Документът съдържа и клауза, която превръща операцията в самовъзпроизвеждащ се механизъм. Точка четвърта нарежда всеки, назован в признанията на вече арестуваните, да бъде задържан незабавно. Указателят дава първите имена; оттам нататък всеки разпит произвежда следващата партида, а посочените по време на него лица не се проверяват независимо извън рамките на самия разпит. Така първоначалният срок постепенно губи значение: операцията, планирана да приключи на 20 ноември 1937 г., е продължавана няколко пъти и машината спира едва в края на следващата година.

Полското направление е първата голяма национална операция, изградена по този модел. На 30 юли 1937 г., дванадесет дни по-рано, № 00447 поставя началото на масовата операция срещу бившите кулаци и криминално проявените, но тя работи с тройки по местоживеене и с предварително определени разчети по области. № 00485 добавя друг критерий: не социален произход и не съдебно минало, а националност. Именно този модел ще бъде възпроизведен в следващите десет разпореждания.

Делът на смъртните присъди отличава Полската операция и от останалите кампании. От 139 835 осъдени 111 091 получават смъртна присъда – близо 80 на сто. За сравнение, по № 00447 срещу бившите кулаци и „антисъветските елементи“, която обхваща значително повече хора, смъртните присъди са около 49 на сто. По всички единадесет национални направления, взети заедно, между 25 август 1937 и 17 ноември 1938 г. са осъдени 335 513 души, от които 247 157 са разстреляни, или 73,6 на сто. Само полското направление дава близо половината от екзекуциите по национална линия и около една шеста от всички разстрели по време на Големия терор, чийто общ брой е около 682 000.

Съпоставката с дела на поляците в населението показва същата непропорционалност. Те са около 0,4% от жителите на Съветския съюз, но сред разстреляните по време на Големия терор са приблизително всеки осми. В Съветска Украйна вероятността поляк да бъде арестуван през 1937 и 1938 г. е 12 пъти по-висока, отколкото за останалото население. Именно оттам идват и около 40% от жертвите на Полската операция, най-вече от районите край границата с Полша.

Демографската следа е също толкова отчетлива. При преброяването от 1926 г. в Съветския съюз са регистрирани 782 334 поляци. При следващото преброяване, през 1939 г., те са около 626 000. Осъдените по № 00485 са близо 140 000 – число, което при население от този порядък е еквивалентно на всеки пети.

Разстреляните обаче не са само етнически поляци и това ясно личи от статистиката на арестите. Сред практическите маркери, по които работят службите, са фамилията и енорията, а те невинаги съвпадат с етническия произход. В Белоруската ССР 47,3 на сто от задържаните по това направление са етнически беларуси. В целия Съюз белоруските католици са 14,2 на сто от арестуваните, украинците – 13,4 на сто, а руснаците – 8,8 на сто. Мнозинството от жертвите действително са поляци, но разпоредбата поразява всеки, чието име или църковна принадлежност го поставят в съответната графа.

Разрушаването не свършва с убитите. Четири дни по-късно, на 15 август 1937 г., Ежов подписва заповед № 00486. Тя не принадлежи към полското направление и не е издадена специално заради поляците: обхваща съпругите на всички осъдени „изменници на родината“ и предвижда за тях изпращане в лагер, по правило за срок от пет до осем години. По нея жените на разстреляните попадат в Акмолинския лагер в Казахстан, познат със съкращението АЛЖИР, чиито първи ешелони пристигат на 10 януари 1938 г. Децата под тригодишна възраст пътуват с майките си. По-големите са изпращани в приемници и домове, а определените като „социално опасни“ попадат в колонии и заведения със специален режим, където израстват в рускоезична среда и без връзка с произхода си. Имуществото на семейството се конфискува.

Тази политика не започва с № 00485. Полският национален район в Съветска Украйна, известен като Мархлевщина и създаден през 1925 г. западно от Житомир, е закрит през 1935 г. Аналогичният район в Беларус – Дзержинщина – съществува от 1932 до 1937 г. По същото време вървят и изселванията: 1500 семейства са изпратени от Съветска Украйна в Сибир през 1935 г., а на 28 април 1936 г. е взето решение за преселването на 15 000 полски и немски домакинства от Украинската ССР в Карагандинска област на Казахстан. Автономията е премахната, част от населението е изселена и едва след това идва масовият разстрел. Последователността е на политика, а не на паника.

№ 00485 се превръща и в образец. По нейния модел през следващите месеци започват германското, латвийското, финландското, естонското, гръцкото, румънското и харбинското направление – общо единадесет национални операции. № 50215 от 11 декември 1937 г. обхваща гърци, българи, румънци, иранци и афганистанци. Българското малцинство в Съветския съюз е официално регистрирано като под 100 000 души; по изчисления на български изследователи около 39 000 негови представители са репресирани между 1917 и 1939 г.

Към есента на 1938 г. неразгледаните албуми в Москва се натрупват до такава степен, че централното утвърждаване се превръща в тясното място на системата. На 15 септември Политбюро прекратява албумната процедура, а № 00606 създава особени тройки по области и републики, чиито решения вече не се нуждаят от потвърждение от Москва. През двата месеца до 15 ноември те се произнасят по делата на 93 137 души от всички национални направления и издават 63 921 смъртни присъди. Последната промяна в процедурата не я ограничава – тя я ускорява.

Кампанията спира на 17 ноември 1938 г., когато Политбюро приема закрито решение, с което премахва тройките и двойките и укорява НКВД за „сериозни недостатъци и изкривявания“ в работата. Формулировката прехвърля вината върху изпълнителите, без да поставя под въпрос самите разпоредби. Ежов е арестуван през април 1939 г. и разстрелян на 4 февруари 1940 г. Присъдите по албумите остават в сила.

Полският Институт за национална памет квалифицира Полската операция като геноцид и води разследване по нея. Сред историците тази квалификация остава спорна: част от изследователите разглеждат операцията като държавен терор срещу групи, подозирани в нелоялност заради близостта им до границата, а не като политика за унищожение на народ като такъв. Основният спор не е за мащаба на репресията, а за нейната квалификация, като и двете страни се опират на едни и същи основни архивни числа. Въпросът е как трябва да се съпоставят заявената цел на документа – борба с предполагаема шпионска мрежа – и критерият, по който операцията реално се прилага, включително фамилното име.

Това, което би могло да даде значително по-здрава основа на спора, е по-пълният достъп до документите. Албумите на регионалните управления и следствените дела по № 00485 се пазят във ведомствените архиви на Русия и в голямата си част остават затворени. „Мемориал“, който в продължение на три десетилетия съставяше именни бази на репресираните, беше ликвидиран с решение на Върховния съд на Русия в края на декември 2021 г. Затова разчетите за етническия състав по региони, около които минава част от спора, се основават на извадки, а не на пълния масив. Отварянето на регионалните фондове и публикуването на албумните списъци би позволило спорът да се води върху много по-пълна количествена основа; при сегашния достъп той много вероятно ще остане отворен.

Днес, 89 години по-късно, най-точните числа, с които разполагаме за Полската операция, продължават да идват от счетоводството на извършителя.

Финландия готви депортация на руснаци, събирали помощ за украинската армия

🇫🇮⚖️🇷🇺 Финландия се готви да върне в Русия 25-годишен инженер и майка му, които организират от Хелзинки кампании в подкрепа на украинската армия от 2022 г. насам. Имиграционната служба стига до заключение, че при завръщане двамата не са изложени на „реален риск“. Случаят на Никита Белов и Олга Белова беше описан на 9 август от The Guardian; към настоящия момент те очакват съдебното решение, което може да доведе до депортацията им в Руската федерация до няколко седмици.

Белов е работил като инженер в московски научен институт по металургични технологии. Напуска, когато разбира, че проектът, по който работи, е свързан с войната срещу Украйна. Началникът му, който дотогава го уверявал в обратното, го заплашил с арест или изпращане на фронта, когато поискал да напусне екипа. „Тогава осъзнах, че не мога да напусна тази работа без последствия и че трябва да мислим за положението си“, казва Белов. Малко след това военните потърсили майка му, за да я разпитат за него, а техният дом е посетен от полиция. В крайна сметка двамата заминават за Финландия със законни визи същата година.

Олга Белова, 55-годишна медицинска сестра по анестезиология, и синът ѝ не са криели позицията си. Те работят като доброволци в местния украински център и участват в събирането и изпращането на помощ: превързочни материали, храна, дрехи, оборудване Starlink и 3D принтер, за който получили видеозапис с благодарност от украински военни. „Опитваме се да заявим позицията си, защото е много важно да се помага на Украйна. Да ѝ се помогне да отвърне на удара“, казва Белов.

Първата им молба за убежище от 2022 г. е отхвърлена, а обжалването не променя решението. Тази година подават нова молба, която получава повторен отказ и заповед за депортация. На 24 април са привикани в полицейски участък и задържани с цел депортация. Три дни по-късно Хелзинкският административен съд спира извеждането до приключване на обжалването и двамата са освободени от центъра за задържане. „В главите ни имаше само лоши неща. Беше като начало на изтезание, защото преживяването беше напълно стресиращо“, споделя Белов. „Тогава наистина се опитвахме да се подготвим за смъртта си.“ Оттогава и двамата се лекуват от панически атаки, докато чакат съдебното произнасяне.

Отказът стъпва върху оценка на индивидуалния риск: доколко конкретният човек представлява интерес за руските служби. Руското наказателно право обаче санкционира самото деяние. Член 275 от Наказателния кодекс определя като държавна измяна оказването на „финансова, материално-техническа, консултантска или друга помощ“ на чужда държава или организация в дейност, насочена срещу сигурността на Руската федерация, а от април 2023 г. максималното наказание по този състав е доживотен затвор. Още през март 2022 г. Главната прокуратура в Москва обяви, че помощта за чужда държава по време на бойни действия в Украйна ще се разглежда именно като държавна измяна. Адвокатът на семейството, който не се назовава поименно от съображения за сигурност, определя риска при връщане като много висок и отделно посочва предишната работа на Белов, при която той е имал достъп до поверителна държавна информация.

Стандартът, прилаган от финландската държава, личи най-ясно от друго дело. През февруари Хелзинкският административен съд отхвърли жалбата на Роман Голиков – руснак, дарявал средства на фонда на Алексей Навални и участвал в опозиционни протести – с мотива, че политическата му дейност е „от такова естество и мащаб, че не може да се смята за пораждаща особен интерес у властите“. Върховният административен съд прекрати депортацията му на 26 май, два дни преди полета.

Между февруари 2022 г. и юни 2026 г. финландската имиграционна служба е извела 1039 руски граждани – повече, отколкото граждани на която и да е друга националност. През същия период 1109 от 1342 руснаци са получили отказ за влизане след отхвърляне на молби. Само от януари до септември 2025 г. полицията е депортирала 104 руснаци с отхвърлени молби, предимно избягали от мобилизацията; 18 от тях, отказали да заминат доброволно, са били изведени през Турция или през граничния пункт Нарва в Естония. Забавянията по подобни преписки вече доведоха и до официална критика: на 14 юли 2025 г. заместник-парламентарният омбудсман Мико Саря отправи четири забележки към службата, защото молби на руски граждани са били разглеждани между 24 и 28 месеца при законов максимум от 21. Службата не оспори констатациите.

Правната среда, в която ще бъдат решавани следващите такива дела, се промени на 12 юни. От тази дата Финландия прилага регламента на процедурата за убежище от Пакта на ЕС за миграцията и убежище, който въвежда ускорена гранична процедура за граждани на държави със средно за ЕС ниво на признаване под 20%. По данните на Евростат за Русия този показател е 18,1% и страната попада под прага. За кандидатите това означава срокове от около три месеца и по-малко време и възможности да изградят преписката си и да обжалват отказа. Решенията по делото на Белови предхождат промяната, но адвокатът им описва същата посока още преди нея: „Дори с ясно изразена политическа позиция е още по-трудно да се получи бежански статут. Наистина трябва да се борим по тези дела за статут, който по-рано се получаваше по-лесно.“

Финландия затвори последните пунктове по източната си граница на 15 декември 2023 г. по обвинение към Москва, че насочва търсещи убежище в страната като средство за натиск. На 4 юни правителството реши те да останат затворени безсрочно, а парламентът удължи до края на годината действието на закона, който позволява на граничарите да връщат хора, без да приемат молбите им. Страната влезе в НАТО през 2023 г.; Русия, от своя страна, разшири военните си бази край общата граница.

Този подход не е особеност на Финландия. През май 2023 г. Върховният административен съд в София отхвърли молба за закрила на 27-годишен руснак, напуснал страната си ден след началото на инвазията, със заключение, че няма основание да се приеме, че руските власти предприемат „безогледни масови репресии“ срещу граждани, изразяващи недоволство от политиката на президента. И финландският, и българският съд поставят акцент върху мащаба на репресиите спрямо по-широката група. Нито един от двата не поставя в центъра изложеността, която произтича от конкретното деяние.

Бил Браудър, ръководител на Global Magnitsky Justice Campaign и чийто адвокат Сергей Магнитски загина в руски арест, нарече случая „определящ тест за ангажимента на Европа да защитава онези, които рискуваха всичко, за да се противопоставят на войната на Путин“. Ако хора, отказали да изкажат подкрепа за военната агресия срещу Украйна и противопоставили се открито на режима, останат без закрила, продължи той, това „би създало опасен прецедент, който разубеждава други да заемат позиция срещу авторитаризма“.

Финландската имиграционна служба отказа коментар по отделни дела. Анти Лехтинен, който е ръководител на дирекция „Международна закрила“, заяви, че положението на всеки кандидат се оценява самостоятелно и че противопоставянето на войната „може да бъде основание за преследване по политически убеждения“: ако службата установи, че убежденията или действията излагат лицето на риск от преследване и сериозна вреда, той получава международна закрила.

Каква може да бъде цената на погрешната преценка, показва американски случай. Артьом Вовченко, руски военнослужещ, напуснал частта си в Армения през септември 2022 г., поиска убежище в САЩ, което му бе отказано. Депортиран е миналото лято и е задържан от ФСБ още на летището. През юни The Moscow Times съобщи, че е избягал от Русия повторно и вече се намира в безопасност, но това е зависело от него, а не от преценката, въз основа на която е бил върнат.

Изходът по делото на Белови може да повтори модела от делото Голиков: горната инстанция да преустанови извеждането, без да променя стандарта, по който тя е била разпоредена. Разликата между двата случая се крие в деянието – Голиков е дарявал пари, преди да напусне Руската федерация, а Белови са организирали доставки за украинската армия в продължение на три години – помощ, която руската прокуратура още през 2022 г. обяви, че може да се преследва като измяна.

Техеран екзекутира 56 души по дела за национална сигурност от март насам

🇮🇷⚖️🕯️ Иран е екзекутирал най-малко 56 души по обвинения, свързани с националната сигурност, за под 5 месеца, а над 100 други са изложени на същия риск по сходни дела. Числата обяви върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, който определи смъртното наказание в страната като средство да всява страх сред населението и да смазва несъгласието. 27 от изпълнените присъди са по дела, свързани с протестите от януари, а отброяването започва от 19 март, когато Техеран обяви първите екзекуции на участници в тях.

„Разтревожен съм от скокът на екзекуциите и смъртните присъди в Иран от март насам и, че смъртното наказание продължава да се използва, за да всява страх сред населението и да потиска несъгласието“, гласи изявлението. Тюрк определи трайното отсъствие на гаранции за справедлив процес като дълбоко тревожна и посочи, че признания са получавани с изтезания и други видове малтретиране. Някои наказания са изпълнени публично, някои само седмици след ареста. Според съобщенията, 12 подсъдими са получили смъртна присъда след едно-единствено закрито заседание, продължило три часа.

Заседанието е по делото за площад „Аликхани“ в Исфахан, по което революционен съд осъди 12 души, които бяха задържани при безредици в града през януари. През юли специални докладчици на ООН поискаха тези присъди да бъдат отменени, защото осъждането на 12 души на смърт в едно заседание, при закрити врата и без яснота за индивидуалната отговорност на всеки от тях, нарушава установените стандарти за справедлив процес. Обвиненията стъпват до голяма степен върху признания, излъчени в ефира на държавна телевизия; съдебните актове не са оповестени, а по време на следствието задържаните са държани в условия, описани от експертите на ООН като произволни арести и принудително отвличане. Между задържането през януари и изпълнението на присъдите по това дело минаха шест месеца.

Искането не беше отразено. На 19 юли в Исфахан бяха обесени Ерфан Есфандиари и Голмохамад Мохамади, а на 28 юли, на разсъмване, Аболфазл Сепахи и Амирхосейн Сафари бяха екзекутирани публично на самия площад „Аликхани“. Това бяха първите публични обесвания в страната за 2026 г. Присъстващи граждани се опитаха да протестират и бяха разпръснати от органите на реда. 8 от 12-те остават в затвора „Дастгерд“ с влезли в сила смъртни присъди, а близките се събират пред стените му при всяко прехвърляне в единична килия. На 1 август в затвора в Шахруд беше обесен 20-годишният Арвин Хейрхах, осъден за „мохаребе“ или война срещу Бога. Задържан през януари, той беше преместен в изолация три дни по-рано; семейството му чака пред затвора през последната нощ, а по думите на организацията „Хенгав“ той им е казал: „Не ги оставяйте да ме забравят. Изправихме се за освобождението на родината си.“

Отброяването на Тюрк започва на 19 март, деня преди иранската нова година, когато в Ком бяха обесени Салех Мохамади, Саид Давуди и Мехди Гасеми, осъдени за убийство на двама полицаи при демонстрациите и за действия в полза на САЩ и Израел. Съдебната агенция „Мизан“ съобщи, че наказанието е изпълнено в присъствието на група хора. Това бяха първите официално обявени екзекуции, свързани с уличната вълна.

Самата вълна тръгна на 28 декември 2025 г. от поскъпването на живота, инфлацията и недостига на стоки и за седмици прерасна в общонационални демонстрации за сваляне на режима на Ислямската република. Потушаването им ескалира на 8-9 януари. Висшият съвет за национална сигурност призна 3117 загинали и посочи като причин терористични актове, организирани от САЩ и Израел. Май Сато, специален докладчик на ООН за Иран говори за поне 5000 загинали и допуска по медицински източници многократно по-висока стойност. Amnesty International определя януари 2026 г. като най-смъртоносния период на репресии в Иран за десетилетията, откакто води изследванията си, и посочва, че продължителното изключване на интернета е оставило мащаба на убийствата без независимо преброяване.

Между потушаването на протестите от януари и първата бесилка на 19 март дойде войната. На 28 февруари Израел и САЩ предприеха съвместна въздушна кампания, още в първите часове от която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, а на 8 март Съветът на експертите избра неговия син Моджтаба за наследник на поста. Новият върховен лидер няма публична поява оттогава насам. Арестите и смъртните присъди се умножиха успоредно по двете линии: заради конфликта и заради демонстрациите.

Числата на Тюрк са само политическият пласт от много по-голяма крива. По преброяване на организацията Iran Human Rights през първото полугодие на 2026 г. в страната са екзекутирани поне 370 души, от които 101 само през юни; 55 от случаите са по обвинения за национална сигурност, а 18 са на участници в протестите. Сред екзекутираните има поне 9 жени, а организацията извършва проверка по непотвърдени съобщения за 400 нови изпълнени наказания, т.е. е възможно истинската стойност да е повече от двойна. Мнозинството от обесванията остават по наркоделата, за които Тюрк посочва, че продължават с тревожни темпове. През 2025 г. Amnesty International преброи поне 2159 екзекуции в Иран, повече от двойно на предходната година и най-високата стойност за страната от 1981 г. насам. Китай остава извън тази съпоставка, защото не публикува данни за собствените си присъди.

Моделът, който тези числа очертават, не е низ от отделни съдебни грешки. Апаратът, който ги произвежда, не е бил построен през януари: наркоделата го поддържат зареден с хиляди дела годишно и десетилетия наред, така че когато властта реши да го насочи навътре, тя не създава нов механизъм, а пренасочва вече работещ такъв. Разликата от началото на годината е предназначението и показността. Смъртните присъди се произнасят на групи, в закрити зали и въз основа на признания в телевизионен ефир, а се изпълняват публично, на площада, където е станало деянието, и в срок, който не оставя място за защита.

Иран смята произнасянията за обичайно правосъдие: подсъдимите са осъдени за убийства на полицаи и за действия в полза на чужди държави, а наказанието е предвидено в закона и се прилага от съд. Присъдите в едно заседание, затворената зала и срокът обаче не са белези на нормално правосъдие. „Хенгав“ определи убийствата от януари като престъпления срещу човечеството, защото силите за сигурност са действали по планирана и широкообхватна схема; същата подредба личи в онова, което последва в съдебните зали. Шест месеца по-късно няма международен механизъм за разследване, а преговорите между САЩ и Иран, довели до меморандума от средата на юни, разпаднал се в началото на юли, не включваха нито дума за правата на човека, въпреки многобройните заявки на Тръмп в началото на годината и обещанието към протестиращите в Иран, че „помощта е на път“.

Обвинението за шпионаж в Хабаровск разширява географията на руските дела за държавна измяна

🇷🇺🕵️ 55-годишен жител на Хабаровск е задържан по обвинение в държавна измяна заради предаване на сведения на разузнаването на Нова Зеландия. Това съобщи вчера Центърът за обществени връзки на Федералната служба за сигурност (ФСБ), според който на обвиняемия вече е определена мярка за неотклонение задържане под стража. Член 275 от Наказателния кодекс на Руската федерация, по който му е повдигнато обвинение, предвижда до доживотен затвор, откакто на 28 април 2023 г. президентът Владимир Путин подписа закона за утежняването му.

Според ФСБ, роденият през 1971 г. руски гражданин е потърсил контакт с представители на Службата за сигурност и разузнаване на Нова Зеландия (NZSIS), а след това, по нейно задание „от користни подбуди“ е предавал през чуждестранни услуги за електронна поща и чат приложения информация, която би могла да се използва срещу сигурността на страната.

Кръгът на интереса е очертан конкретно: военното и военно-техническото сътрудничество на Москва със страните от Индо-Пасифика. NZSIS отговаря за вътрешната сигурност и външното разузнаване, а самото електронно разузнаване е задача на отделно ведомство – Бюрото за сигурност на правителствените комуникации (GCSB). И двете влизат в състава на „Пет очи“ заедно със службите на САЩ, Обединеното кралство, Канада и Австралия.

Публикуваните от ТАСС кадри от ареста показват операция на градска улица: мъжът е застигнат в близост до гаражи и повален на асфалта, докато служител му обявява, че е заподозрян в държавна измяна. Записът от обиска в жилището му включва пачки щатски долари, а сред показаните вещи има и модели на западна и японска военна техника. Извън обявеното от ФСБ, няма публично достъпна информация, нито за естеството на предадените сведения, нито за самоличността на обвиняемия. The Moscow Times потърси посолството на Нова Зеландия в Москва за коментар.

В Хабаровск се намира щабът на Източния военен окръг, който обединява армейските части в Далечния изток и Забайкалието, а Хабаровският край е сред малкото региони на страната, където отбранителната индустрия произвежда както бойни самолети, така и бойни кораби. Авиационният завод „Ю. А. Гагарин“ в Комсомолск на Амур е водещ производител на изтребители Су-57 и Су-35С.

През февруари губернаторът Дмитрий Демешин заяви, че предприятието е увеличило производството и на двата типа, като в края на май Обединена авиостроителна корпорация обяви, че предприятието е заредено с поръчки до 2030 г. и започва строеж на чисто нов корпус. Отделно Амурският корабостроителен завод спусна на вода на 1 юли малкия ракетен кораб „Шторм“ по проект 22800, трети от серия за четири единици за Тихоокеанския флот; до края на тази година директорът на завода Михаил Боровски очаква да бъде спуснат и петият корвет от паралелна серия.

Основното в случая е, че новината не е важна заради предполагаемо доказана разузнавателна операция, а защото показва как Москва включва по-малките партньори от „Пет очи“ в засиления си наратив в сферата на контраразузнаването.

Нова Зеландия и мрежата „Пет очи“

Част от продукцията на авиационният завод върви и по линия на износа към същия този регион. На 14 април „Рособоронекспорт“ съобщи, че вече са сключени няколко договора за изтребителя Су-57Е и че списъкът с клиенти се разширява; съобщението беше насочено към изложението Defence Services Asia в Куала Лумпур в периода 20-23 април, където компанията предложи своя изтребител на Малайзия за надграждане на вече използвания от нея Су-30МКМ. В края на януари ръководителят на ОАК Вадим Бадеха заяви, че договорът с Индия за Су-57 се намира в напреднал етап на технически консултации и обхваща вариант за производство на самолета в индийски заводи, където към момента се сглобява Су-30. Имената на държавите, които вече са подписали, не са обявени.

Самото партньорство, за което според ФСБ е искана информацията, преживява необичайно натоварена година. През април министърът на отбраната Андрей Белоусов обяви готовност още през 2026 г. да бъде подписан план за двустранно военно сътрудничество между Русия и Северна Корея в периода 2027–2031 г. На 27 юни руски Ту-95МС и китайски H-6K проведоха съвместен въздушен патрул над Източнокитайско и Японско море и западната част на Тихия океан, продължил около шест часа, с ескорт от Су-30СМ и Су-35С. От 6 до 13 юли двете страни проведоха и военноморските учения „Морско взаимодействие – 2026“ в Жълто море. Изтребителите, които летяха за прикритие на патрула през юни, излизат от цеховете в Комсомолск на Амур.

Отделно ФСБ предложи и обяснение за начина, по който е възникнал контактът: по думите ѝ, предадени от РИА Новости, разузнаването на Нова Зеландия е създавало условия за шпионаж по собствена инициатива с публикуването на обяви в интернет. Публично потвърждение от страна на Уелингтън за подобна практика не е публично известна, а по правило страната не коментира разузнавателни операции, така че твърдението е изцяло на ФСБ.

Ограниченията на публичните доказателства

Публичните оценки на новозеландските служби обаче от години назовават Русия поименно. В годишния си доклад за 2024 г. NZSIS посочва Китайската народна република и Руската федерация като водещи заплахи за страната по линия на шпионажа и чуждестранната намеса; в него се съобщава и че NZSIS е прекъснала дейността на чужда разузнавателна служба, която упорито се е опитвала да вербува новозеландци, като ѝ е изпратила предупреждение чрез свързана с нея организация. Публичните оценки „Средата на заплахите за сигурността на Нова Зеландия“ за 2024 и 2025 г. открояват Русия, Китай и Иран като държави, прибягващи до прикрити или заблуждаващи действия.

Двустранните отношения отдавна се намират в най-ниската точка от десетилетия. Парламентът в Уелингтън прие единодушно Закона за санкциите срещу Русия на 9 март 2022 г.; оттогава страната е наложила всички видове ограничения на над 1800 физически лица, сред които и президента Владимир Путин, и санкционира предприятия от военно-промишления комплекс. Само тази година регламентите бяха изменяни два пъти: на 20 февруари, когато бяха включени 23 души, 13 структури и 100 кораба, а таванът на цената на суров петрол от Русия беше свален от 47,60 на 44,10 долара за барел, и на 7 май, когато бяха добавени 11 структури и 9 лица, сред тях такива от Северна Корея и Ислямска република Иран. Политическите консултации на двете външни министерства са замразени от 2022 г. – въпреки че посолството на Нова Зеландия в Москва работи без прекъсване от 1973 г. През юни руският посланик в островната държава Станислав Кранс посочи в свое интервю, че основната му задача е връщането на диалога.

По-широката репресивна рамка

Обвинението попада в най-масовия състав на руското наказателно преследване за сътрудничество с чужди служби. По изчисления на аналитичния център на Кирил Парубец за проекта „Первый отдел“ през 2025 г. руските съдилища са произнесли поне 458 присъди по делата за държавна измяна, шпионаж, поверително сътрудничество с чужд гражданин и оказване на помощ на противника, а осъдените са най-малко 478 души, което е рекорд, откакто настоящият Наказателен кодекс влезе в сила през 1997 г. Оправдателна присъда не е произнесена нито веднъж.

Само по член 275 са осъдени 376 души, или 80% от всички случаи. Броят на разследваните и осъдените по тези четири състава е нараснал от около 1000 към края на 2024 г. до най-малко 1627 една година по-късно, а през първото тримесечие на 2026 г. в съдилищата са постъпили 143 нови дела срещу 125 за същия период на предходната година. Само четири дни преди случая в Хабаровск, на 23 юли ФСБ обяви ареста на трима жители на Луганска област, за които се твърди, че независимо един от друг са предавали военни данни на украинските служби.

Какво конкретно е стигнало до чужди ръце, ако изобщо е стигнало, вероятно никога няма да стане публично известно. Делата по член 275 се разглеждат при закрити врата, а материалите по тях остават засекретени; разследващите журналисти на „Первый отдел“ описват режима около делата от тази категория като пълна секретност. Известното към момента се изчерпва с версията на ФСБ и с кадрите, които тя разпространи. Останалото ще бъде решено в зала без публика – в града домакин на Източния военен окръг.

Ортега обяви край на изборите в Никарагуа

🇳🇮🚫🗳️ В Никарагуа повече няма да се провеждат избори, обяви президентът Даниел Ортега в неделя, 19 юли, от трибуната по време на честванията за 47-годишнината от Сандинистката революция. „Тук повече няма да има избори, на които те да се опитват да заграбят правителството и властта“, заяви 80-годишният диктатор пред събраното множество. „Дните, в които партии, подкрепяни от янките и сомосистите, се връщаха на власт, приключиха – никога повече.“ С тези думи управляващият плътно от 2007 г. насам Ортега за първи път се отказа публично не просто от честния вот – такъв отдавна не е имало в страната – но и от самото провеждане на избори.

Изявлението на практика погребва общите избори, насрочени за ноември 2027 г. Те бяха отложени веднъж през януари 2025 г. от контролирания от сандинистите парламент, който гласува конституционна реформа, удължаваща президентския мандат от 5 на 6 години със задна дата (така текущият изтича едва в началото на 2028 г.) и провъзгласи съпругата на Ортега (Росарио Мурийо, дотогава вицепрезидент) за „съпрезидент“ с равни правомощия. Същата реформа от февруари 2025 г. разшири властта на президентската двойка над останалите държавни институции; ограниченията за преизбиране бяха паднали още през 2014 г. Критиците – с опозиция, прокудена почти изцяло в изгнание – прочетоха промените като окончателно узаконяване на семейната власт.

Ортега представи отказа от избори като преграда срещу опозиция, която според него се дирижира от САЩ. Определението „сомосисти“ визира привържениците на диктаторската династия Сомоса, която управлява страната с американска подкрепа от 1936 г. докато сандинистките партизани, сред които и младият Ортега, не я свалят от власт с оръжие на 19 юли 1979 г. Но реториката за партии, които „се завръщат на власт“, носи по-личен исторически подтекст: единственият случай, в който подкрепяна от САЩ коалиция действително е печелила властта в Манагуа през урните, е поражението на самия Ортега през 1990 г. от Виолета Чаморо. Онази загуба, призната тогава от него, дойде след първия му мандат (1985–1990), белязан от леви реформи и десетилетие на война с контрите – финансирани от ЦРУ контрареволюционни отряди – която го изпрати в опозиция за следващите 17 години. В неделя той де факто обяви, че тази развръзка няма да бъде допусната отново.

Показателно е, че завръщането на Ортега на власт мина именно през урните, които сега обяви за ненужни: след три поредни изборни загуби той спечели вота в края на 2006 г. и встъпи в длъжност през януари 2007 г. Оттогава той печели всяко следващо гласуване – през 2011, 2016 и 2021 г. (от 2016 г. в тандем с Мурийо като кандидат за вицепрезидент) – с оглед на постепенно овладяване на съдебна система, изборни органи и общинска власт от сандинисткия апарат. Последният вот през ноември 2021 г. бе наречен „избори“ само формално: в месеците преди изборния ден властите задържаха всички кандидати, които реално можеха да застрашат президента, и той си осигури четвърти пореден мандат, останал непризнат от международната общност.

Вратата към подобна развръзка се отвори през април 2018 г. Тогава протести срещу пенсионната реформа прераснаха в общонародно въстание; при потушаването му загинаха над 300 души. Оттогава държавата методично прочиства гражданското пространство: стотици бяха лишени от гражданство, а много напуснаха страната поради страх от затвор. Групата правозащитни експерти, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, заключи, че Ортега и Мурийо са изградили репресивна система, при която държавни служители изиграват ключова роля в „произволни задържания, изтезания, извънсъдебни екзекуции и преследване на гражданското общество и медиите“. Репресиите не подминаха и някогашните съратници на Ортега от Сандинисткия фронт за национално освобождение – сред задържаните преди години бяха ветерани от революцията през 1979 г.

Хуан Себастиан Чаморо, един от арестуваните претенденти от 2021 г. (освободен през февруари 2023 г. с над 200 политически затворници и експулсиран в САЩ), заяви, че обявлението разкрива отдавнашния план на Ортега: властта да се циментира трайно в ръцете на сандинистката партия по модела на еднопартийни държави като Китай и Куба, предаде Асошиейтед Прес.

В реален план неделната реч променя по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед. Изборите в Никарагуа отдавна престанаха да бъдат механизъм за смяна на властта: последният вот се проведе с предварително прочистен терен, изборният орган е изцяло подчинен на сандинистите, а опозицията се намира в изгнание или затвора. Новото тук е отхвърлянето на самата фасада. Режим, който досега влагаше усилия в имитация на демократична легитимност – редовни дати, регистрирани партии, тържествено обявявани резултати – сега показва, че вече не се нуждае от нея. След като Никарагуа напусна окончателно Организацията на американските държави през ноември 2023 г., отпадна и последният външен адресат на декоративната му демокрация. Траекторията, която Чаморо описва, се подрежда в същата логика: премахването на мандатни ограничения през 2014 г., елиминирането на съперници през 2021 г., съпрезидентство от 2025 г. и днешният отказ от вот чертаят последователен курс към открита еднопартийна диктатура.

Обявлението се откроява на фона на събитията в региона. От началото на годината Вашингтон свали двата съседни стълба на старата антиамериканска ос в Латинска Америка – Венесуела и Куба. През нощта срещу 3 януари ЦРУ и „Делта Форс“ арестуваха венецуелския президент Николас Мадуро в Каракас, който два дни по-късно беше изправен пред федерален съд в Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм. Министерство на правосъдието на САЩ обяви на 20 май обвинителен акт и срещу 94-годишния Раул Кастро за свалянето на два цивилни самолета на „Brothers to the Rescue“ през 1996 г. с четири цивилни жертви. Съюзът АЛБА, който тези три режима крепяха, на практика се разпадна след операцията в Каракас. Ортега остана последният от тримата, който все още държи властта – в неделя той изгради реториката си изцяло около заплахата от този външен противник.