🇸🇾🇦🇪 Арабски потребители на социалните мрежи изразяват тревога за съдбата на емиратския опозиционер Джасим Рашид ал-Шамси, за когото се съобщава, че по-рано тази седмица е бил арестуван от силите за вътрешна сигурност на Сирия.
Центърът за защита на задържаните в Емирствата (EDAC) със седалище в Лондон съобщи в неделя, че сирийските власти са арестували Шамси в Дамаск на 6 ноември „без съдебна заповед и конкретни обвинения“ и са го преместили на неизвестно място, а от този момент нататък няма никаква връзка с него.
EDAC определи задържането като „сериозно нарушение на международното право и принципите за защита на политическите дисиденти“ и предупреди за възможно давление върху сирийските власти за екстрадицията му от страна на Емирствата.
Шамси, бивш заместник-министър на финансите в ОАЕ, беше осъден задочно на 15 години затвор през 2015 г. във връзка с масовия процес, известен като UAE94, в който 94 политически и ислямски активисти бяха обвинени в опит за сваляне на правителството в страната.
Според съобщението Шамси, който живя около десетилетие в Турция, преди да се премести в Сирия със сирийската си съпруга и деца, е известен с работата си за правата на човека и с подкрепата си за сирийската революция от самото ѝ начало.
Емирският център за човешки права (ECHR) призова за „незабавно и безусловно освобождаване“ и държи сирийското правителство напълно отговорно за безопасността му, предупреждавайки срещу всякаква координация, която може да доведе до предаването му на емирските власти.
Шамси, който има над 20 000 последователи в X и над 8000 абонати в YouTube, е отявлен критик на правителството на ОАЕ, нормализацията на отношенията с Израел и политиката на САЩ в Близкия изток.
Реакциите в онлайн пространството отразяват дълбока тревога за неговата съдба. Алжирският правозащитник Мохамед Зитут се запита дали сирийският президент Ахмед ал-Шараа ще „поддаде на емирското давление“ и ще предаде Шамси, а коментаторът, близък до Мюсюлманско братство, Мохамед ал-Моктар ал-Шинкити осъди ареста като „предателство към свободен човек, стоял редом със сирийския народ години наред“.
Нито сирийското, нито емирското правителство са коментирали публично съобщенията.
🇷🇺 Някога възхвалявани като верни защитници на режима на Владимир Путин и шампиони на руската война в Украйна, все повече прокремълски гласове сега биват смазани от същата репресивна система, която те самите помогнаха да изградят, съобщава The Guardian.
Сред засегнатите е Сергей Марков, дългогодишен политически коментатор, който често величае Путин като „един от великите мъже в историята“, и Роман Альохин, провоенен блогър и събирач на средства за руските войски. И двамата наскоро бяха обявени за „чуждестранни агенти“, термин от съветско време, възроден от Москва, за да заклеймява политически неудобните.
В списъка попада и Татяна Монтян, коментатор в държавната телевизия RT, родена в Украйна, която официално е обявена за „терорист и екстремист“ – етикет, запазен за политически врагове на Кремъл, сред които сътрудниците на покойния Алексей Навални.
Тези назначения бележат рязък обрат: репресивният апарат на Кремъл, досега насочен само към заглушаване на опозицията и активистите против войната, сега се обръща срещу собствените си горещи поддръжници.
„Първо дойдоха за антивоенните гласове. Сега ги няма, а репресивната машина не може да бъде спряна“, казва руската политоложка Екатерина Шулман.
Според анализатори, цитирани от The Guardian, тази нова вълна на репресии отразява борба за власт в системата на Путин – между утвърдените пропагандисти и кремълски лоялисти от една страна, и т.нар. „милитаристи“ или Z-блогъри – широка мрежа от националисти и доброволци, които от началото на войната събират средства и техника за фронтовите части.
Шулман описва конфликта като сблъсък между „лоялистите“, свързани с министерството на отбраната и официалната пропаганда, и базовите милитаристи, които понякога отправят критики към начина, по който се води войната.
„Автокрациите се страхуват от всякаква гражданска мобилизация. Всяко автентично движение, дори провоенно, се възприема като пречка и потенциална опасност“, обясни Шулман.
Отделните случаи намекват както за политически, така и за финансови мотиви. Марков изпадна в немилост след влошаването на отношенията на Русия с Азербайджан, докато Альохин и Монтян са подложени на проверки заради предполагаема злоупотреба с дарения за руската армия.
Наблюдателите смятат, че репресиите са толкова за контрол над парите и влиянието, колкото и за идеология.
„В основата си конфликтът им е битка за ресурси“, смята Иван Филипов, изследовател на руското провоенно движение. Той посочва, че Владимир Соловьов, пропагандист и представител на лоялистите, е начело на усилията за изместване на независимите военни блогъри – раздразнен, че някои от тях събират повече средства за фронта от собствената му благотворителна фондация, която има благословията на Кремъл.
Ироничната ситуация не убягва на останалите опозиционни фигури, отбелязва The Guardian.
„Забавно е да се наблюдава как онези, които никога не възразяваха, когато либералите биваха вкарвани в затвора, изведнъж откриват, че правосъдието в Русия е селективно“, обясни Филипов.
Самият Марков протестира, след като е обявен за чуждестранен агент, и настоява, че става дума за „някакво недоразумение“. Альохин, някога горещ поддръжник на репресивния апарат в Русия, сега твърди, че статутът „чуждестранен агент“ „нарушава руската конституция“ и представлява „сериозно посегателство върху гражданските права“.
„Руската репресивна машина трябва да изпълнява квотите си. Тя трябва да се храни сама“, смята Шулман. Тя споделя, че очаква още арести.
🤬 Военен съд в Руската федерация осъди 21-годишната украинка Яна Суворова администратор на Telegram канала „Мелитопол е Украйна“, на 14 години лишаване от свобода, след като в съдебен процес при закрити врата беше призната за виновна по обвинения в тероризъм, шпионаж и участие в терористична организация.
Суворова беше задържана на 20 август 2023 г. в окупирания Мелитопол по време на координирани операции на ФСБ срещу украински журналисти и блогъри, чиято мишена бяха няколко украински канали в Telegram. Руските власти твърдят, че каналите се използват за събиране на разузнавателни данни.
ФСБ твърди, че дейността на Суворова е помогнала за насочването на прецизен удар, извършен от украинската армия с реактивна артилерия HIMARS на 27 март 2023 г. Ударът беше насочен срещу сграда, използвана от силите на Росгвардия и ФСБ в Мелитопол, която беше повредена, но нямаше съобщения за жертви.
По-късно руските държавни медии излъчиха кадри, които показват Суворова в ареста, изглеждайки видимо разстроена.
„Работех в сградата отсреща“, казва Суворова в кадрите и отговаря, че е на 19-годишна възраст.
„Ако имаш късмет, ще празнуваш следващия си рожден ден на 32“, отговаря мъжки глас.
След ареста си тя беше държана в Мариупол, а по-късно беше преместена в СИЗО-2 в Таганрог, град в Ростовска област на Руската федерция – обект, известен със системното малтретиране на украински затворници.
Присъдата на Суворова е част от мащабна практика за преследване на украински журналисти в територии под руска окупация. Правозащитни групи, сред които „Репортери без граници“, изразиха тревога за това, което описват като политически мотивирани обвинения и сурови условия на ареста, целящи да потиснат несъгласието.
Други личности, свързани с украински медии, също получиха дълги присъди. През септември 2025 г. Владислав Гершон, свързан със същия канал „Мелитопол е Украйна“, беше осъден на 15 години. Георгий Левченко от РИА-Мелитопол получи 16-годишна присъда.
Журналистът Марк Калюш беше задържан през 2023 г. и беше подложен на принудително психиатрично лечение, преди да бъде освободен при поредната размяна между двете страни. По-късно той разказа публично за постоянното насилие и психологически тормоз, на което е бил подложен, докато е бил задържан от руските власти.
Наскоро украинската разследваща медия Слідство.Інфо съобщи, че журналистката Анастасия Глухивска, която беше отвлечена от агенти на ФСБ през август 2023 г., в момента е принудително задържана в СИЗО №3 в Кизел, Пермски край – строго охраняван затвор, известен с тежките си условия.
В същия затвор намериха смъртта си Евгений Матвеев, кмет на украинския град Днипрорудне, и украинската журналистка Виктория Рощина. Руските власти не са коментирали смъртните случаи.
Член на паравоенните сили на Хашд ал-Шааби издига знаме на Катаб Хизбула по време на протест срещу въздушните удари на САЩ срещу техни бази в Багдад, декември 2020 г. 📸 Снимка: Reuters
🇮🇷 За никого е тайна, че Ислямска република Иран спонсорира прокси сили зад граница, но много по-малко е известно за това как същите мрежи се използват за защита на режима у дома. Ливанската Хизбула, шиитските милиции в Ирак и афганската бригада Фатмиюн са изигравали ключова роля в потушаване на движения против режима в пределите на Иран. Напоследък обаче сведенията за тормоз от страна на тези групи към ирански студентки са предизвикали нова вълна от обществено възмущение.
Между 6 и 11 октомври жителите на западната провинция Хамадан излязоха на протест след като стана ясно, че бойци от иракски милиции и настоящи студенти в университета „Бу-Али Сина“ са насочили вниманието си към ирански студентки за т.нар. „временни бракове“ – практика, разрешена в шиитското право и често се използва от милиции в състава на т.нар. Сили за народна мобилизация (PMF) в Ирак, за сексуална експлоатация на жени и деца.
В отговор на широкото обществено недоволство заместник-министърът на вътрешните работи Али Акбар Пурджамшидиан заяви, че около 80 000 иракски граждани изучават „културата на революцията“ в ирански университети. Като част от доктрината си за износ на Революцията от 1979 г., режимът вербува много от своите чуждестранни проксита за индоктринация и обучение вътре в страната. Прикрити като студенти, тези лица всъщност са лоялни на ислямския режим и повечето от тях имат военно минало.
По-голяма тревога предизвиква това, че въпросните чуждестранни бойци на иранска територия, са използвани за потушаване на недоволство при вътрешни вълнения – практика, която беше докладвана за първи път по време на вълната от протести през 2009 г. Съсредоточени главно в Техеран, те станаха известни като „Зеленото движение“, отбелязвайки една от първите мащабни бури срещу режима в близкото минало.
Редица сведения по това време описват участието на подчинени на режима чуждестранни сили в репресиите, като немският Der Spiegel пише, че около 5000 бойци на ливанската Хизбула са били изпратени, за да подкрепят репресиите. Впоследствие режимът излъчи документален филм в опит да дискредитира тези разкази. Въпреки това мощната пропагандна кампания, насочена към опровержение на разказа, подсили още повече подозренията, че докладите са истина.
Към 2019 г. стратегията за използване на чужди прокси сили в страната вече далеч не беше толкова прикрита. Когато наводнения опустошиха части от Иран тази година, първата реакция на режима не бе да изпрати хуманитарна помощ, а чуждестранни милиции към засегнати райони, които на пръв поглед бяха там за опазване на реда, но на практика – за потушаване на евентуално недоволство.
В провинция Хузестан, която е традиционно проблемен район по границата с Ирак, бяха изпратени членове на PMF, афганската бригада „Фатмиюн“ и дори на Харакат ал-Нуджаба, която попада в списъка с чуждестранни терористични организации на Държавния департамент на САЩ. Въоръжените бойци, които патрулираха в наводнените градове, приличаха повече на окупационни сили, отколкото на групи за справяне с последиците от природно бедствие. Местните разглеждаха подобна демонстрация на сила като на умишлена заплаха, особено след като силите за сигурност застреляха местен дисидент.
Муса Газанфарабади, който по това време е председател на Революционния съд в Техеран, отправи явна заплаха с думите: „Ако не подкрепим революцията, иракските Хашд ал-Шааби, афганската Фатмиюн, пакистанската Зейнбиюн и йеменските хути ще дойдат, за да я подкрепят.“
Чуждестранни бойци бяха използвани отново по време на мащабната вълна от протести в цялата страна през 2022 г., станала известна като движението „Жени, живот, свобода“. През тази година Jerusalem Post съобщи, че членове на Хизбула и Хашд ал-Шааби са оказали подкрепа на Басидж, паравоенните сили на Иран, да потуши недоволството, цитирайки свидетелски показания за „неизвестни мъже с ливански акцент на арабски“, които са потискали протеста в редица ирански градове – дежавю на сходни съобщения от 2009 г. По същия начин опозиционното издание Iran International твърди, че около 150 бойци от Хашд ал-Шааби и Катаиб Хизбула на възраст между 25 и 30 години, облечени в специални униформи с черни чанти, са пристигнали на територията на Иран, за да помогнат за овладяването на безредиците.
Джанатан Сайех е изследовател във Фондация за защита на демокрациите (FDD), специализиран в иранските вътрешни работи и злонамереното влияние на Ислямската република в региона.
🇰🇵 Режимът в Северна Корея все по-често прибягва до смъртно наказание, включително за хора, хванати да гледат или споделят чужди филми и телевизионни сериали, според нов подробен доклад на ООН.
Диктатурата, която остава до голяма степен изолирана от света, подлага населението си на повече принудителен труд, ограничавайки допълнително свободите му. Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека установи, че през последното десетилетие Северна Корея е затегнала контрола върху „всички аспекти на живота на гражданите“.
„Няма друго население в съвременния свят, което да е подложено на такива ограничения“, се посочва в заключението, което отбелязва, че наблюдението е станало „по-проникващо“, подпомагано от технологичния напредък.
Върховният комисар на ООН за човешките права Волкер Тюрк предупреди, че ако тази ситуация продължи и занапред, севернокорейците „ще бъдат подложени на още повече страдания, брутални репресии и страх, които са търпели толкова дълго“.
Докладът, който се основава на интервюта с повече от 300 души, избягали от Северна Корея през последните 10 години, разкрива, че смъртното наказание започва да се прилага все по-често.
От 2015 г. насам са въведени поне шест нови закона, позволяващи прилагането му. Едно от престъпленията, за които сега може да бъде наложено смъртно наказание, е гледането и споделянето на съдържание от чужди медии, като филми и телевизионни сериали, подчертавайки стремежа на Ким Чен Ун да ограничи достъпа на човек до информация, различна от тази на държавните пропагандни медии.
Бежанците споделят, че от 2020 г. насам се забелязва ръст на екзекуциите за разпространение на чуждо съдържание. Те описват как тези смъртни присъди се изпълняват публично от специални отряди, за посеят страха в съзнанието на хората, обезкуражавайки ги да нарушават закона.
Канг Гюри, избягала през 2023 г., сподели, че трима нейни приятели са били екзекутирани след като са били хванати с южнокорейско съдържание. Тя е присъствала на съдебния процес срещу един от своите приятели, осъден на смърт на едва 23-годишна възраст.
„Той беше съден заедно с наркотрафиканти. Тези престъпления се третират по един и същи начин“, разказа тя и допълни, че след 2020 г. хората са станали още по-изплашени. Тези разкази са в противоречие с очакванията, които имаха севернокорейците през последното десетилетие.
Събеседниците на ООН споделят, че през 2011 г. с идването на власт Ким Чен Ун, са таили силна надежда животът им да се подобри, тъй като Ким е обещал, че вече няма да се налага да „стягат коланите“ – т.е. че ще имат достатъчно храна. Той обещал да развива икономиката и в същото време да защитава страната чрез по-нататъшно развитие на ядрените оръжия.
Но докладът установява, че след като се отказа от дипломацията със Запада през 2019 г. и започна да се фокусира над оръжейната си програма, жизненият стандарт и човешките права на сънародниците започнаха да се влошават.
Почти всички интервюирани признават, че не са имали достатъчно храна, а храненето по три пъти дневно са считали за „лукс“. По време на пандемията от Covid много бежанци съобщиха за остър недостиг на храна, а случаи на умиращи от глад е имало из цялата страна.
В същия период властите започват да затягат контрола върху неформалната търговия, което допълнително затруднява препитанието. В един момент бягството от страната става почти невъзможно, след като режимът затяга контрола по границата с Китай и дава заповед на войниците да стрелят по всеки, който се опита да премине.
„В началото на управлението на Ким Чен Ун имахме известна надежда, но тя не издържа дълго“, спомня си млада жена, избягала през 2018 г. – едва на 17 години.
„Правителството постепенно лиши хората от възможността да препитават самостоятелно и дори самото оцеляване се превърна в ежедневно мъчение“, свидетелства тя пред изследователите.
Докладът на ООН обобщава, че „в последните десет години правителството упражнява почти тотален контрол над хората, лишавайки ги от свободата сами да взимат решения“ – било то социални, икономически или политически. Съществен принос за това има и технологичният напредък в наблюдението, който прави всичко това възможно.
Един от бежанците сподели в интервю за служителите на ООН, че налаганите от режима репресии имат за цел „да блокират очите и ушите на хората“.
„Това е форма на контрол, насочена към премахване и на най-малките признаци на недоволство или оплакване“, обясни той .
Освен всичко докладът разкрива, че режимът използва повече принудителен труд, отколкото преди десетилетие. Хора от бедни семейства се набират в „шокови бригади“, за да изпълняват физически тежки задачи като строителни или минни проекти.
Работниците се надяват това да подобри социалния им статус, но трудът е опасен и смъртта на работното място е често срещано явление. Вместо да се подобри безопасността на работниците, режимът прославя смъртта, описвайки я като жертва за Ким Чен Ун. В последните години дори са били наемани хиляди сираци и бездомни деца, гласи докладът на ООН.
Последното изследване е предшествано от исторически доклад на комисията на ООН от 2014 г., който за първи път в историята установи, че режимът в Пхенян извършва престъпления срещу човечеството. Някои от най-тежките нарушения на човешките права се случват в печално известните лагери за политически затворници, където хората могат да бъдат затворени за цял живот и да „изчезнат“ завинаги.
Тазгодишният доклад посочва, че поне четири от въпросните лагери все още функционират, като изпълняват същата функция и към днешна дата, докато задържаните в обикновените затвори продължават да са обект на насилие и мъчения.
Много бежанци твърдят, че са били свидетели на смърт на затворници поради лошо отношение, преумора и недохранване, макар че според оценки на ООН в някои от тези заведения са въведени „ограничени подобрения“, като например „леко намаляване на насилието от охраната“.
Докладът на ООН завършва с отправен призив за предаване на ситуацията на Международния наказателен съд в Хага. За да стане факт това обаче, трябва да получи одобрение от Съвета за сигурност. От 2019 г. насам двама от постоянните му членове – Китай и Руската федерация – блокират всеки опит за налагане на нови санкции срещу Северна Корея.
Миналата седмица Ким Чен Ун се присъедини към китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин, за да наблюдава военния парад в Пекин по случай 80 години от капитулацията на Японската империя, сложила край на Втората световна война. Това илюстрира мълчаливото съгласие на тези страни с ядрената програма на Северна Корея и зверствата към гражданите ѝ.
Освен че призова международната общност за действие, ООН отправи искане към режима в Северна Корея да закрие лагерите за политически затворници, да спре прилагането на смъртно наказание и да образова гражданите си за човешките права.
„Нашите изследвания показват ясно и силно желание за промяна, особено сред младите хора в Северна Корея“, заяви ръководителят на ООН за човешките права Волкер Тюрк.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган говори по време на пресконференция с медиите на срещата на върха на НАТО в Хага, Нидерландия, 25 юни 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Matthias Schrader
🇹🇷⚖️ Кметовете на три големи града в южна Турция бяха арестувани в събота, съобщават държавните медии, присъединявайки се към безкраен списък със задържани опозиционни фигури в ареста, откакто кметът на Истанбул беше хвърлен в затвора през март.
Кметът на Адияман Абдуррахман Тутдере и на община Адана Зейдан Каралар бяха задържани в спецакции рано сутринта днес, според Анадолската агенция. И двамата са членове на основната опозиционна сила в южната ни съседка – Републиканската народна партия (CHP).
Кметът на Анталия Мухитин Бьочек беше арестуван заедно с още двама заподозрени в отделно разследване за подкуп от Главната прокуратура на Анталия, съобщи Анадолската агенция.
Каралар е арестуван в Истанбул, а Тутдере е задържан в столицата Анкара, където има дом, но по-късно същият сподели в публикация на профила си в X, че е отведен в Истанбул.
Десет души, включително Каралар и Тутдере, са арестувани като част от разследване на Главната прокуратура на Истанбул по твърдения, включващи организирана престъпност, манипулиране на търгове и подкупи. Подробности за обвиненията срещу тях не бяха оповестени от прокуратурата, но операцията беше предшествана от арестите на десетки служители от общини, контролирани от CHP през последните месеци.
Истанбулският кмет Екрем Имамоглу, широко смятан за основен претендент срещу 22-годишното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше хвърлен в затвора преди четири месеца по обвинения в корупция.
Бившият кмет на Измир, третият по големина град в Турция, също от CHP, както и 137 общински служители бяха задържани като част от разследване за предполагаемо манипулиране на търгове и измами. В петък бившият кмет Тунч Сойер и още 59 души бяха вкарани в затвора в очакване на съдебен процес – решение, описано от адвоката на Сойер като „явно несправедливо, незаконно и политически мотивирано“.
Също в петък държавните медии съобщиха, че кметът от CHP на средиземноморския курортен град Манавгат в провинция Анталия, както и 34 други са задържани по обвинения в корупция.
Длъжностни лица от CHP са изправени пред вълни от арести тази година, считани от мнозина за насочени към ликвидиране на основната опозиционна партия в Турция. Правителството настоява, че прокурорите и съдебната система действат независимо, но показното задържане на Имамоглу в Истанбул доведе до най-мащабните улични протести в Турция от над десетилетие.
Имамоглу беше официално номиниран за кандидат за президент на партията си след влизането му в затвора. Следващите избори в Турция трябва да се проведат през 2028 година, но може да дойдат и по-рано.
Вълната от репресии идва една година след като CHP постигна значителни успехи на местните избори. Адияман, сериозно засегнат от земетресението през 2023 година, бе един от няколкото града, считани преди това за крепости на Ердоган, които паднаха в ръцете на опозицията.
🇷🇺 Полицията в руския град Новосибирск задържа осем души, положили цветя пред паметник в знак на почит към жертвите на политически репресии в сряда – на рождения ден на убития руски опозиционен лидер Алексей Навални, който днес трябваше да навърши 49 години.
Кадри, публикувани в Telegram канала RusNews, показват как полицаи с палки арестуват участници в мълчаливо бдение на площада, където се намира въпросният паметник. „Ще вървя сама, само не ме бийте“, се чува да казва една от жените на полицаите.
Сред задържаните бяха бившата независима общинска съветничка Светлана Каверзина, шестима активисти и кореспондентът на RusNews Сергей Волков.
Един от активистите, Дмитрий Саяхов, е получил рязко и сериозно влошаване на здравословното си състояние в полицейския бус, където са били отведени всички задържани. На едно от видеата може да бъде видян как лежи неподвижно на седалката. „ Получава гърчове, не може да седи или да ходи. Притеснявам се за приятеля си“, заяви активист пред RusNews.
В други части на Русия, включително Санкт Петербург, е засечено полицейско присъствие около мемориала „Соловецки камък“, също посветен на жертвите на политическите репресии. Засега не са публикувани съобщения за арести там или в други руски градове.
Много от най-близките съратници на Навални напуснаха страната след като неговата мрежа беше обявена за „екстремистка“ през 2021 г. Оттогава те са обект на преследване и наказателни дела.
През февруари 2024 г. над 100 души бяха задържани в цялата страна, след като положиха цветя в памет на Навални ден след като стана ясно, че е починал внезапно в арктически затвор, където беше затворен за излежаване на 19-годишна присъда по обвинения в „екстремизъм“.
