Нина Хрушчова пред руски съд: правнучката на Хрушчов и войната на Путин

🇷🇺⚖️ Срещу Нина Хрушчова, правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов и професор по международни отношения в Ню Йорк, е съставен протокол за нарушаване на реда за дейност на „чуждестранен агент“. Тверският районен съд в Москва ще разгледа делото на 24 ноември, а глобата по чл. 19.34, ал. 1 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация достига 50 000 рубли.

За протокола стана известно на 29 октомври от съдебни материали, с които се е запознала РИА Новости, а „Известия“ откриха делото и датата на заседанието в електронната картотека на съда. Нормата обхваща и дейност отпреди нейното вписване, затова РИА Новости допуска, че нарушението е от времето преди март. Министерството на правосъдието я вписа под № 1163 в регистъра на чуждестранни агенти на 13 март 2026 г. Посочените мотиви са, че е тиражира недостоверна информация за решенията на властите, обявявала се е против „специалната военна операция“ и изготвя материали за други чуждестранни агенти.

Сумата е незначителна, но случаят насочва вниманието към нейните публични позиции през последните 12 години. Подредени хронологично, те показват устойчива линия. Хрушчова променя прогнозите за изхода на войната, но не и своята оценка за режима: войната е на Путин, а цената ѝ плаща Русия.

Нина Лвовна Хрушчова е родена в Москва. Нейната майка Юлия е дъщеря на Леонид Хрушчов, загиналият през Втората световна война син на Никита Хрушчов. Той осиновява двегодишното момиче и то израства като негова дъщеря, затова по кръв Нина е негова правнучка, въпреки че по документи е внучка. Нейният баща е журналистът и преводач Лев Петров. Тя завършва филология в Московския държавен университет през 1987 г. Защитава докторат по сравнително литературознание в Принстън през 1998 г. и от 30 години живее и работи в САЩ. Преподава в New School, пише колонки за Project Syndicate и книги за Набоков, за своя прадядо и за пътуване през 11-те часови зони на Руската федерация (In Putin's Footsteps, 2019). В свое интервю от февруари 2026 г. казва, че в университета не преподава за Русия, а за пропагандата, за Холивуд като нейна най-въздействаща форма и за глобалния авторитаризъм.

През юни 2014 г. три месеца след анексията на Крим, тя обяснява пред Радио Свобода подкрепата за нея в Русия с това, че за руснаците е важно страната им да бъде велика и затова не възразяват, когато държавата иска от тях да пожертват своите лични свободи. Нейният прадядо, казва тя тогава, обичал Украйна и смятал украинците за особен народ.

Две седмици след началото на пълномащабната война в интервю за германската обществена медия ARD на 8 март 2022 г. тя описа Путин като самотен автократ, който съществува в измислена реалност. „Той изпитва панически страх от смъртта – като Сталин в късните си години. Путин е параноичен вече е достигнал онзи последен стадий, в който вече живее в съвсем друга вселена“, смята Хрушчова. Целта на инвазията според нея е „царството на Путин Велики“. В същия разговор тя стига до по-неудобен извод: украинците трябвало да преценят каква част от територията си са готови да отстъпят, за да спрат сраженията, защото Путин иска Крим и двете самопровъзгласили се „народни републики“ в Донбас.

Към края на март тя пише в Project Syndicate, че с инвазията Путин е превърнал страната от функционираща автокрация в диктатура от сталински тип. На 24 април в свое интервю за DW прогнозата ѝ вече е за провал: „Ще свърши ужасно. Ще е втори Афганистан. Ще се наложи или позорно излизане, или позорно признаване, или пък непризнаване, на грешките.“ И още: „Мисля, че Украйна ще устои, ще издържи и ще бъде по-добре, отколкото е била преди.“ В същото интервю Хрушчова развенчава мита, че нейният прадядо подарява Крим на Украйна. Решението от 1954 г. е на колективното ръководство след смъртта на Сталин, а твърдението за подаръка, което често повтаря и самият Путин, е „удобно от пропагандна гледна точка“.

В началото на 2024 г. тонът е трезв. В колонка, публикувана от Gulf Times и Social Europe, тя пише, че Путин ще хвърли във войната си всичко, с което разполага, докато решимостта на западните съюзници отслабва. Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“, а Западът трябва да укрепи отбраната на Украйна и да бъде готов да използва „всяка възможност за реалистични преговори с Кремъл“.

През ноември същата година представянето на нейната книга „Никита Хрушчов. Вождът извън системата“, насрочено за 26 ноември в Елцин център в Екатеринбург, е отменено. Активисти на движение „Зов народа“ искат от Министерство на правосъдието и Генералната прокуратура да я обявят за чуждестранен агент и да започнат проверка за шпионаж.

На 17 февруари 2026 г. YouTube каналът „Скажи Гордеевой“ публикува 3-часово интервю с журналистката Катерина Гордеева, също вписана като чуждестранен агент. В него Хрушчова разказва решението Крим да бъде прехвърлен от Русия към Украйна, оформено с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 г. – не като подарък, а като отговор на стопански проблем. След Втората световна война и депортацията на кримските татари през 1944 г. на полуострова няма кой да бере гроздето и ябълките. По думите ѝ задачата да го засели получава Хрушчов като ръководител на Украйна: да изпрати около 10 000 колхозници, които колхозите не искат да пуснат, а заедно с украинците там заселват и руснаци. „Т.е. това беше изцяло управленско решение. Не беше дори политическо“, споделя Хрушчова. Управленско в смисъл на административно: щом полуостровът стане украински, възстановяването и заселването му стават грижа на Киев – „възможност проблемът да се прехвърли на Украйна“.

Идеологическата опаковка идва след това: „Понеже Русия не може без идеология, задължително трябва да прикачи нещо идеологическо.“ Решението се обвързва с 300-годишнината от Переяславската рада, която в СССР се чества като „обединение“ на Украйна с Русия. Оттам и вторият смисъл на хода: „Когато Крим става украински, значи и Украйна става повече руска. И това беше управленски ход.“ Прехвърлянето на Крим към състава на Украйна по думите ѝ „просто стиска Украйна в клещи“, привързвайки я дори още по-здраво към Москва. Изводът за днешния спор е юридически. На въпроса чий е Крим отговаря „Легално украински“, а идеята за „изконни“ руски земи нарича „напълно феодална“.

Михаил Шеремет, член на комисията по сигурност в Държавната дума, родом от Крим, определя това като предателство: „Тези изявления са направени в духа на предателите на Русия.“ В същия разговор тя посочва кога според нея е настъпил преходът към диктатура. Преломът за нея е 2023 г., а „още от началото на 2024 г. практически е диктатура“. За метода на Путин казва: „Тази жаба той я вари дълго.“

По-малко от месец по-късно министерството я обявява за чуждестранен агент. В своята онлайн изложба „Защита на суверенитета на руската държава“ поставя до нейното име цитат именно от този канал: „Ако една страна си спомня, че ѝ трябва свобода, веднъж на 25 години, значи тази страна не заслужава тази свобода.“ В записа тя уточнява, че е написала тази мисъл още по време на протестите от 2011 г. В колонка от 13 юли 2026 г. в Project Syndicate нейната диагноза е най-изчерпателна: войната се превърна в принципа, около който е организиран режимът на Путин, и без дълбока политическа промяна траен мир просто няма как да настъпи.

Подредени така, позициите ѝ показват промени в преценката за хода на войната, но неизменна оценка за управляващия режим в Кремъл. През март 2022 г., по преразказа на DW, тя смята, че украинците трябва да преценят какви територии са готови да отстъпят; през април предрича на Русия „позорно излизане“ както в Афганистан; през януари 2024 г. пише, че Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“. Оценката ѝ за генезиса на режима обаче не се променя: Путин, който живее „в съвсем друга вселена“, превръща Русия в диктатура от сталински тип, а към днешна дата войната вече е принципът, около който той е организиран. Критиците ѝ могат да видят в същите думи непоследователност и могат да се позоват на това, че в рамките на седмици тя говори и за отстъпки, и за руски провал. Колебанието обаче е в прогнозите за изхода, а не в отговора кой носи отговорност: от март 2022 г. насам за нея това е война на един диктатор.

На 24 ноември Тверският съд ще вземе решение дали да наложи глобата на Хрушчова. От октомври 2025 г. едно административно наказание по този член е достатъчно, за да може следващо нарушение на закона за чуждестранни агенти да бъде преследвано като престъпление по чл. 330.1 от Наказателния кодекс, за което се предвиждат до две години лишаване от свобода. Затова значението на решението надхвърля размера на глобата: ако съдът наложи наказание сега, всяко следващо нарушение вече носи риск от наказателно дело срещу жена, чиято фамилия стои в учебниците по съветска история.

Пет смъртни случая за едно денонощие разпалиха протести и сблъсъци в Тунис

🇹🇳🔥 Полицията в Тунис използва сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращи в Ет-Тадамон, предградие на едноименната столица, след смъртта на мъж в арест, заподозрян в наркотрафик. На 22 септември, четвъртък, сблъсъци избухнаха също в Джебениана и Агареб, два града в южното губернаторство Сфакс, съобщи Reuters. Зад всяко от тези огнища на бунт стои отделна смърт. Според съобщения на местни медии на 21 октомври и през нощта срещу 22 октомври на 5 различни места са загинали петима души: задържаният в Ет-Тадамон, самозапалил се мъж в Агареб, студентка в Сфакс, млад мъж след преследване в Джебениана и протестиращ в Мензел Бузелфа. За първите три случая МВР не даде публично обяснение до сутринта на 23 октомври. Фаталната поредица идва само 5 дни след най-големия протест срещу президента Кайс Саид от години.

В Ет-Тадамон, квартал на Ариана, част от Голям Тунис, обясненията за случилото се се разминават изцяло. Близките на мъж твърдят, че е починал в резултат на полицейско насилие след арест, и настоява да бъдат изяснени обстоятелства, а виновните да понесат отговорност. Във видео, споделено в социалните мрежи, бащата заявява, че синът му е бил жестоко пребит при нахлуването в дома, че съседи са били свидетели и ще съди отговорните. Частното радио Mosaïque FM цитира източник от силите за сигурност с друга версия: при обиска мъжът е погълнал наркотиците, които е държал, за да не бъдат конфискувано, с което неговото състояние се е влошило в сградата на звеното по време на разпита, в присъствието на адвокатката му, и той е починал в кварталната болница. По данни на Business News е започнато разследване за причината за смъртта му. Министерството на вътрешните работи не е отговорило на запитването на Reuters, а името на починалия не е публикувано.

Сблъсъците в квартала избухнаха на следващия ден. Протестиращи блокираха пътищата, запалиха гуми и хвърляха камъни по силите на полицията, която отговори със сълзотворен газ докато охраняваше поста на Националната гвардия в района. Гвардията е жандармерийската структура на МВР.

В Джебениана, на около 35 км северно от град Сфакс, поводът беше гибелта на 25-годишния Аун Салхи. По думите на роднините му, цитирани от Reuters, той е загинал по време на полицейско преследване. Business News уточнява, че според очевидци сред местното население това е станало на пътя към Ел Хенша, но тази версия тепърва трябва да бъде потвърдена. Според тях още на 21 октомври вечерта множество се събрало пред местната болница и започнало да сблъсъци с органите на реда. На 22 октомври напрежението отново ескалира и свидетели съобщиха за сълзотворен газ. Местни жители припомнят случая с Усама Лаатур, който преди няколко години е загинал при подобно преследване, и настояват за пълно разследване.

В Агареб, също в околностите на Сфакс, поводът е самозапалване. На 20 октомври мъж на около 45 години, женен и баща, се самозапалил пред сградата на околийската администрация на града и починал на другия ден в Университетска болница „Хабиб Бургиба“ в Сфакс. В нощта срещу 22 октомври протестиращи палиха гуми, блокираха пътища и се сблъскаха със силите на реда. Обстоятелствата около постъпката за момента остават официално неизяснени, а местните жители говорят за трайно пренебрегване на района и влошени условия на живот.

В самия град Сфакс студенти излязоха на протест заради смъртта на Рахма Дзири, студентка във Висшия институт за технологични изследвания (ISET). Тя получила проблем със сърцето в студентското общежитие в Сиди Мансур през нощта срещу 22 октомври. Нейни състуденти споделят, че линейката пристигнала над един час след първото обаждане, и посочват отсъствието на медицинско обслужване. Общият съюз на тунизийските студенти (UGET) обяви обща стачка във всички факултети и висши институти на Сфакс за петък, 23 октомври, и поиска постоянни медицински звена в общежитията.

Петият случай е в Мензел Бузелфа, губернаторство Набьол. От началото на октомври местните протестират срещу фабрика за ларви на черна войнишка муха, като се позовават на рисковете за водата, земеделската земя и здравето. В нощта срещу 22 октомври мъж на около 60 години е бил блъснат от товарен автомобил пред спорното предприятие. Спред Mosaïque FM, автомобилът е превозвал столове за тържеството, с което ръководството на завода му е щяло да обяви началото на работата му. След смъртта на мъжа протестиращи го подпалиха. Според същите сведения прокурорът е отишъл на място и по негово нареждане е назначена аутопсия и е започнато разследване.

Фонът е протестът от събота, 17 октомври. Тогава хиляди тунизийци минаха по булевард „Хабиб Бургиба“, място на протестите от 2011 г., които дадоха тласък на Арабската пролет. Начело на шествието са Общият съюз на тунизийските трудещи се (UGTT), водеща синдикална група в страната, и граждански организации. В рядко срещана проява на единство към него се включиха опозиционни партии от целия политически спектър, адвокати, лекари, журналисти и безработни. Те отправиха остри обвинения към Саид, че проваля икономиката и подкопава демокрацията. Скандираха „Затворите са пълни, народът е гладен!“ и възродиха лозунга от 2011 г. „Народът иска падането на режима!“. Председателят на UGTT Салах Еддин Салми заяви пред тях: „Мълчанието вече няма да е приемливо […] държавата не може да бъде изградена, като всички правомощия се концентрират в ръцете на един човек“. Ясин Гарсели, дошъл именно от Сфакс, описа своето ежедневие по-просто: „Стига вече! Страната рухва. Страдаме от спиране на тока и водата, от една криза след друга.“

Саид разпусна парламента, уволни десетки съдии и управлява с укази след 2021–2022 г., когато си присвои широки правомощия. Противниците му наричат тези ходове преврат, а той отрича обвиненията в диктатура, и обвинява своите опоненти, че нарочно създават икономически кризи, за да разпалят недоволство. На 21 октомври военен съд осъди на 4 години затвор Олфа Хамди, лидер на опозиционната Партия на Третата република. Тя има двойно гражданство – тунизийско и американско. Повдигнатите обвинения са заговор срещу държавната сигурност и подстрекаване на военните към неподчинение, а сшпред адвоката ѝ Акрам Муса произтичат от публикации в социалните мрежи. Също на 21 октомври съд в Габес осъди 10 активисти за протестите срещу замърсяването от държавния завод за преработка на фосфати в града през 2020 г.: 8 от тях получиха условни присъди от по 6 месеца, а двама – по една година затвор.

Петте смъртни случая не са едно събитие. Едната смърт е след арест, другата след преследване, третата е самозапалване, четвъртата е резултат от спешен медицински случай, а петата е протест срещу фабрика. В Ет-Тадамон по версията на източника от силите за сигурност мъжът е погълнал наркотиците при обиска, но причината за смъртта му тепърва ще се установява. Общото между петте случая е друго. Протестът имаше синдикат начело, определен маршрут и лозунги. Сблъсъците в Ет-Тадамон, Джебениана и Агареб нямат обявен организатор: всяко от тези огнища на недоволство е породено от смъртен случай и въпрос, на който властите не са дали публичен отговор. В Джебениана и преди е имало жертви на полицейско преследване, както припомнят местните хора. Сега обаче такива поводи се натрупват в рамките на едно денонощие, от периферията на столицата до Сфакс, на около 250 км южно от Тунис. Единственият организиран отговор засега е студентската стачка в Сфакс в петък, а нея организира студентският съюз UGET, а не синдикалната централа. Затова действията на UGTT, която изведе хилядите по „Хабиб Бургиба“, първи ще покажат накъде се насочва недоволството. Ако през следващите дни централата или регионалният ѝ съюз в Сфакс призоват за стачка или шествие заради загиналите, разпръснатите огнища биха получили общ организатор, какъвто имаше протестът от 17 октомври.

Росфинмониторинг вписа 14-годишна от Самара в списъка на терористите и екстремистите

🇷🇺📋 Росфинмониторинг, федералната служба за финансов мониторинг, добави 14-годишната Софя Моисеева към списъка на терористи и екстремисти. Това направи родената на 23 юни 2012 г. жителка на Самара, най-младият човек в регистъра. Нейното име е отбелязано със звездичка, която службата използва, за да обозначи хората, срещу които е образувано наказателно дело по член за тероризъм. Защо е включена, не е известно: независимото издание The Insider не откри сведения за дело срещу нея нито в изявленията на правоохранителните органи, нито в руските медии. Telegram канал, който препечатва всяко обновление на официалния списък, публикува записа същия ден, а руското радио Business FM го потвърди по данните на сайта на регулатора.

За тероризъм и диверсия наказателната отговорност в страната започва на 14-годишна възраст, въпреки че за повечето от останалите престъпления тя е 16. Именно до тази граница е стигнала службата. Мястото на най-младия в списъка смени притежателя си 4 пъти за 10 седмици. На 30 юли то беше на Виктор Калинин от Санкт Петербург, роден на 29 април 2012 г. На 19 август беше добавен Иван Малцев от Барнаул, роден на 13 юни, а на 22 септември – Мирон Павлов от Томск, роден само два дни след него. Моисеева е родена още осем дни по-късно. И четиримата са отбелязани със звездичка.

Възрастта им при включването е почти една и съща. Малцев попадна в базата данни два месеца след 14-ия си рожден ден, Калинин и Павлов – три месеца след него, Моисеева – три месеца и половина. Сравнението  на датите показва, че възрастта на най-младите вече не пада: тя остава на 14 години и няколко месеца, а се мени само рождената дата на поредното дете.

Правозащитният проект „Първи отдел“ определи същото към началото на август, след като Калинин беше добавен към списъка: практиката на преследване „слезе до долната граница на наказателната отговорност – 14 години“. В изследване на проекта и аналитичния център Parubets Analytics, представено през юли, бяха установени най-малко 779 души, попаднали в регистъра преди навършване на пълнолетна възраст. 754 от тях са включени след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. До началото ѝ службата е добавяла по най-много 15 подрастващи на година. През 2023 г. те са 44, а през 2024 г. вече са 141. През 2025 г. броят им достига 354, а само за първите пет месеца на 2026 г. са добавени още 200.

Изследването изчислява, че 88,8% от непълнолетните попадат именно в терористичната част на списъка. Авторите свързват това с начина, по който след 2022 г. се квалифицират палежите на военни комисариати и релейни шкафове, в които е апаратурата за сигнализацията по железниците: като терористичен акт или диверсия. Това са именно онези престъпления, за които се отговаря още от 14-годишна възраст. Към 7 юни 63 души са вписани на минималните години. Всички освен един са добавени през 2024–2026 г.

Месец преди Моисеева, на 10 септември,със звездичка в списъка беше включена и Мария Батура от село Черлак в Омска област, родена през януари 2012 г. През лятото картината е друга: сред добавените до юни подрастващи изследването на „Първи отдел“ отчита 49 момичета, а най-младото от тях е било на 17 години към момента на вписването.

Шест дни преди Моисеева, на 1 октомври, беше добавен и роденият на 19 октомври 2011 г. Алберт Закиров, също от Самара и също под звездичка. Записите посочват мястото на раждане, не адреса, затова общият град не доказва, че делата на двамата са свързани. The Insider не намира в открити източници сведения и за неговото дело.

Там, където делата зад вписванията са известни, става дума за палежи. Калинин, по данни на „Медиазона“, е обвинен, че през юли е подпалил релеен шкаф на железницата. Съдът не го изпраща в следствения арест, а му забранява да излиза от дома. Срещу Малцев се води дело за опит да подпали полицейска кола. Баща му заяви пред същото издание, че нищо не е било подпалено и синът му е действал под външен натиск: „Може да се каже, че са го вербували. Писали са му, заплашвали са го. Плашели са го, че родителите му ще бъдат обвинени“. Според бащата съобщенията, заради които момчето е задържано, са разменени в самото начало на лятото, преди то да навърши 14 години. За Павлов се знае само записът в регистъра. През април в Томска област бяха задържани тийнейджъри по подозрение, че са подпалили жп оборудване, но дали той е сред тях, не е известно.

Последиците от вписването не чакат окончателната присъда. Средствата по банковите сметки се блокират, а разпореждането със средствата се ограничава. От декември 2025 г. операциите на хората от регистъра минават през специални сметки и изискват съгласието на Росфинмониторинг. Законът, който беше одобрен на 10 декември 2025 г. от Съвета на федерацията, допуска такива операции само по заявление до службата и само през онези банки, които тя определи. Какви доходи и в какъв размер би могъл да ползва вписаният, решава правителството. Пред Business FM адвокатът Александър Забейда сравни механизма с „инструмент за финансов контрол, с който държавата има възможност да ограничи правата на потенциалния заподозрян или обвиняем, докато вината му не бъде установена с присъда“.

Списъкът нараства бързо във всички възрастови групи. По данни на руската медийна група РБК от началото на октомври в него са вписани 23 000 души и 900 организации, а сред хората – над 500 непълнолетни. The Insider преброи 518 подрастващи към 24 септември срещу 465 към 7 юни. Междувременно 100 от тези през юни са навършили 18 години, което значи около 150 новодобавени младежи за три месеца и половина. Проектът „Подкрепа за политзатворниците. Мемориал“ определя преследването на 156 непълнолетни от списъка за политически мотивирано.

Разказът на бащата на Малцев показва и друга страна на делата срещу подрастващи: зад деянието на дете може да стои непознат от мрежата, който го е принудил със заплахи. Подобна схема би обяснила защо тези случаи се множат толкова бързо, но не и защо отговорът на държавата е един и същ за възрастни и за деца. Вписването идва преди присъдата, а за 14-годишната от Самара не е известно дори какво ѝ се вменява.

Каквото и да стои зад отделните дела, датите показват едно. Регистърът вече не слиза по възраст, защото по-надолу законът не допуска наказателно дело: стигнал е долната граница и оттук нататък следва усърдно календара. Почти сигурно тази тенденция ще се запази и мястото на най-младия ще смени притежателя си още преди края на годината, с дете, родено след 23 юни 2012 г. Ако до 31 декември няма такова вписване, това ще е първото прекъсване на ритъма, установен от юли насам.

20 години след убийството на Политковская в затвора е останал само стрелецът

🇷🇺🕯️ На 7 октомври се навършиха 20 години от убийството на Анна Политковская, журналистката на „Новая газета“, застреляна с 4 изстрела от упор в асансьора на собствения си дом на улица „Лесная“ в Москва. От шестимата осъдени по делото към октомври 2026 г. в затвора е останал само стрелецът. Кой е поръчал престъплението, не е установено, давностният срок по делото изтече през 2021 г. Един от осъдените беше помилван, след като отиде да воюва в Украйна.

Годишнината в Москва премина под полицейски надзор. През целия ден хората носеха цветя пред дома на „Лесная“, докато на входа дежуреха двама полицаи, а до близкото кафене стоеше полицейски бус за превоз на задържани. Събралите се бяха помолени да не образуват тълпа и да не блокират пътя. Поне един човек, оставил цветя, е бил спрян и почти веднага пуснат, съобщи изданието в изгнание „Новая газета Европа“. Председателят на партия „Яблоко“ Николай Рибаков постави на фасадата нова временна табела в памет на Политковская. Оригиналната паметна плоча вече не е на сградата: разбита през януари, тя беше залепена парче по парче и на 7 октомври стана експонат в редакционния музей на вестника, в който тя работеше, открит през 2021 г. в бившия ѝ кабинет. Цветя бяха положени и на гроба ѝ на Троекуровското гробище и при Соловецкия камък в Санкт Петербург, паметника на жертвите на политическите репресии. Възпоменания имаше още в Тюмен, Омск и Иркутск.

Европейският съюз настоя за ефективно, независимо и прозрачно разследване, което да изправи пред съда всички виновни. Брюксел припомни, че руските съдилища са признали за виновни шест души, но присъдите не са установили поръчителя, и посочи, че помилването на Сергей Хаджикурбанов след неговото участие във войната на Русия срещу Украйна поставя под въпрос търсенето на отговорност.

Два дни по-рано Коалицията за свобода на медиите призова руските власти да изправят пред съда всички отговорни за смъртта на Политковская, „включително онези, които са я поръчали“. „Безнаказаността за престъпленията срещу журналисти и медийни работници не може да надделее“, се казва в изявлението, което напомня, че Русия е на 172-ро място от 180 държави в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2026 г. Текстът носи подписите на 32 държави, а коалицията има 51 членки. В списъка на подписалите липсват България, Хърватия и Кипър, единствените държави от ЕС в коалицията, които не са се присъединили, както и САЩ, които влизат в нейната Изпълнителна група.

На възпоменание в Европейския парламент в Страсбург на 5 октомври внучката на журналистката Анна Виктория Политковская отправи призив към депутатите да създадат единен европейски механизъм за спешни хуманитарни визи за хората, за които е опасно да останат в Русия. Тя разказа за свой близък приятел от Северен Кавказ, чийто баща навремето е спасен с помощта на баба ѝ. Синът не успял да напусне Русия, защото не му стигали документи и пари, и посегнал на живота си на 19 години. Сред обявените участници беше и българката Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН за правата на човека в Русия и основателка на организацията RAW in WAR, която връчва ежегодна награда на името на Политковская.

Също на 7 октомври BBC публикува за първи път в оригинал интервю, дадено от Политковская през април 2006 г. и излъчено на английски по BBC Two през ноември същата година. В него тя казва за Путин: „Той е истински съветски офицер от КГБ. Малко антисемит, малко фашист. И не разбира, че човек има права. Дълбоко в себе си не го разбира.

Политковская е на 48 години, когато е убита. Като специален кореспондент на вестника тя пише за войните в Чечения, за изтезания, отвличания и корупция и открито критикува Рамзан Кадиров и Владимир Путин. През октомври 2002 г. е посредник между чеченските бойци, взели заложници в московски театър, и руските сили. През септември 2004 г., на път за отразяването на заложническата криза в училището в Беслан, тя изпада в тежко състояние, след като пие чай в самолета. Отровата така и не е установена, тъй като на медиците е наредено да унищожат кръвните ѝ проби, според Комитета за защита на журналистите. Убита е в деня, в който Путин навършва 54 години – 7 октомври 2006 г. В асансьора полицията намира захвърлен пистолет и четири гилзи.

Първият процес завършва на 19 февруари 2009 г. с оправдателна присъда за всички подсъдими, сред които братята Джабраил и Ибрагим Махмудови и бившия служител на милицията Сергей Хаджикурбанов, защото обвинението не е успяло да докаже участието им. На 25 юни същата година Военната колегия на Върховния съд отменя оправдателната присъда заради процесуални нарушения. Материалите са върнати на прокуратурата и обединени с разследването срещу брат им Рустам Махмудов, когото следствието смята за стрелеца.

Рустам Махмудов е задържан на 31 май 2011 г. в чеченското село Ачхой-Мартан. През февруари 2012 г. бившият милиционер Дмитрий Павлюченков, организирал следенето на Политковская, сключва сделка с прокуратурата и заявява, че чичото на братята Махмудови, криминалният авторитет Лом-Али Гайтукаев, му е споделил кой стои зад поръчката. По думите му това е Ахмед Закаев, лидер на чеченските сепаратистки в изгнание, действал по желание на Борис Березовски. Березовски отрича каквато и да е връзка и умира във Великобритания през 2013 г. На 14 декември 2012 г. Павлюченков е осъден на 11 години.

На 9 юни 2014 г. Московският градски съд произнася решение, след като съдебните заседатели признават вината на подсъдимите. Рустам Махмудов и Гайтукаев получават доживотен затвор, Хаджикурбанов – 20 години, а Джабраил и Ибрагим Махмудови – съответно 14 и 12 години. Възложителят остава в съдебния акт неустановено лице.

Четири години по-късно, на 17 юли 2018 г. Европейският съд по правата на човека установява, че Руската федерация е нарушила правото на живот. Властите са открили и осъдили изпълнителите на поръчковото убийство, но не са предприели достатъчно действия, за да установят поръчителя. Следствието проследява само една версия, която сочи починал руски бизнесмен, живял в Лондон, без да обясни как я е проверило, и не е проучва посочените от семейството възможности за участие на служители на Федералната служба за сигурност (ФСБ) или администрацията на Чеченската република. Съдът присъжда на близките 20 000 евро обезщетение, а Министерство на правосъдието на Руската федерация не иска преразглеждане пред Голямата камара.

Още през октомври 2020 г. адвокатката на семейството Анна Ставицкая заявява: „Следствието изобщо нищо не прави. Най-вероятно е спряло разследването, защото никой не иска да търси поръчителите на убийството“. На 7 октомври 2021 г. изтичат 15 години от деня на убийството, общият давностен срок за особено тежките престъпления. Когато се наказват с доживотен затвор, Наказателният кодекс в Русия оставя на съда да реши дали да приложи давността. Ако откаже, подсъдимият може да бъде осъден, но не и на доживотен затвор, обяснява Ставицкая.

От останалите петима осъдени никой не е в затвора. Гайтукаев умира през 2017 г. в затворническа болница, а Ибрагим Махмудов, по данни на „Комерсант“, умира в ареста, преди да излежи присъдата. Павлюченков излежава своята и е на свобода. Джабраил Махмудов от юни 2022 г. изтърпява остатъка от наказанието си като принудителен труд, а на 8 февруари 2024 г. районен съд в Грозни го освобождава предсрочно. Официално едва тогава той излиза на свобода, а на практика е бил свободен и преди това, отбелязва „Новая газета“.

Хаджикурбанов подписва в края на 2022 г. договор с Министерството на отбраната и заминава на фронта в Украйна. След около шест месеца е помилван с президентски указ, а на 14 ноември 2023 г. адвокатът му потвърждава помилването. Той остава на фронта като военнослужещ по договор. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговаря: „Съществува определена практика, която се прилага, и доколкото ми е известно, в тази практика няма никакви изключения. По-точно, изключения има, но не засягат темата резонансност на едно или друго дело“. Децата на Политковская, Вера и Иля, наричат помилването „чудовищен факт на несправедливост и произвол, поругаване на паметта на човек, убит заради убежденията си“.

Натискът стига и до самата „Новая газета“. През март 2022 г. месец от началото на пълномащабната война срещу Украйна, изданието спира да излиза след две предупреждения на Роскомнадзор, а през септември съдилищата отнемат лицензите на вестника и на сайта му. Дмитрий Муратов, носител на Нобелова награда за мир за 2021 г. и дългогодишен главен редактор на изданието, е обявен за „чуждестранен агент“ през 2023 г. Министерството на правосъдието вписа в регистъра и самото интернет издание, заедно със списък от над 100 свързани с него лица на 4 септември 2026 г.

Под натиск е и паметта на „Лесная“. На 18 януари 2026 г. паметната плоча на дома е разбита. Съд глобява Александър Филипов с 1000 рубли за дребно хулиганство, а той настоява, че плочата е паднала случайно, докато махал цветята под нея. Неонацистката група NS/WP призна, че е замесена в нейното унищожаване. Временните табели, които активисти поставят на мястото на плочата, са сваляни над 10 пъти през зимата.

Две десетилетия след смъртта на Политковская руската държава е довела докрай само онази част от делото, която не води нагоре. Стрелецът е в затвора, а веригата над него се къса във всяка точка, в която решението е било в ръцете на държавата. До изтичането на давността версиите, посочени от Европейския съд, не довеждат до нито едно обвинение. Помилването, което в Русия е правомощие само на президента, освобождава един от осъдените след фронта. Изданието, за което Политковская пише до последния си ден, е обявено за чуждестранен агент месец преди годишнината. Изявленията от Брюксел и от 32-те държави повтарят искането, с което семейството отива в Страсбург още през 2007 г.: да бъде назован поръчителят. Делото за него не е приключено, а в съдебните документи той все така остава неустановено лице.

Медии: Съдът в Кум потвърди 74 удара с камшик за певицата Парасту Ахмади

🇮🇷⚖️ Апелативният съд на провинция Кум е потвърдил присъдата на певицата Парасту Ахмади от 74 удара с камшик, съобщиха иранският вестник „Хам-Михан“ и телевизия Iran International. Медиите уточняват, че решението е окончателно и наказанието подлежи на изпълнение. Ахмади е осъдена за концерт без хиджаб, който записа в исторически кервансарай и публикува в YouTube през декември 2024 г. Освен ударите наказанието включва две години забрана за всякаква музикална дейност и две години забрана да напуска пределите на страната. Решението засяга и 7 музиканти и организатори, осъдени заедно с нея.

Решението е на 16-и състав на апелативния съд в Кум, който отхвърли жалбите на 8-те осъдени и оставил в сила присъдата на 122-ри състав на градския наказателен съд от юни. Новината съобщи на 25 септември техеранският вестник „Хам-Михан“, а опозиционният канал Iran International показа снимка на съдебния акт. Апелативните съдии приемат, че първоначалната присъда отговаря на „шериатските и законовите норми“ и се позовават на материалите по делото, на полицейския доклад и „изявленията и признанията на осъдени“. По думите на адвоката Абузар Заман, предадени от иранския сайт Rooziato, съставът е потвърдил дословно решението на първа инстанция, без да проведе заседание, на което да изслуша защитата.

На първа инстанция бяха осъдени 9 души, но последният не е обжалвал. Според Iran International присъдата му е задочна и при произнасянето той има право да възрази пред съда, който я е издал. Остава неясно дали се е възползвал от това право.

Според текста на присъдата, публикуван от адвоката, обвиненията са три. Първото е „накърняване на обществената нравственост чрез нормализиране на порицаното и нарушаване на обичайните и моралните правила, основани на ислямските ценности“. Второто е „демонстративно пропагандиране на западни модели в иранско-ислямската култура“. Третото е „участие в производство, изпращане, разпространение и публикуване на непристойни и вулгарни произведения чрез компютърни и телекомуникационни системи“. Като основания съдът на първа инстанция е посочил соловото пеене на Ахмади без „шериатски хиджаб“, мястото на записа, присъствие на мъже музиканти и широка популярност на видеото в интернет и чужди медии. Според Radio Farda, персийската служба на Radio Free Europe/Radio Liberty, съдията е написал, че предмет на производството не е певица без покривало в частна обстановка, а произведение, създадено и публикувано за публичен достъп. Доводите на защитата, че записът е художествено произведение и липсва престъпен умисъл, както и че ролята на част от подсъдимите не е установена, са отхвърлени още тогава.

Записът е качен в канала на Ахмади в YouTube вечерта на 11 декември 2024 г. Към момента той има над 3,2 милиона гледания. Заснет е в Дейр-е Гачин, на историческия път от Рей към Исфахан, един от персийските кервансараи, вписани в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Ахмади пее в дълга черна рокля с презрамки и без забрадка, придружена от четирима мъже музиканти, на сцена в празния двор. Самата тя нарича изпълнението „въображаем концерт“. Записът започва с надпис от нейно име: „Аз съм Парасту, момиче, което иска да пее за хората, които обича. Това е право, от което не можех да се откажа: да пея за земята, която страстно обичам“.

Репертоарът е от 7 песни и всичките са ирански. Сред тях са мазендеранската народна песен „Азиз джун“ (Ахмади е родом от Ноушахр в Мазандеран), „Мара бебус“ („Целуни ме“), „Камар барик“ по текст на поета Аболкасем Лахути и две композиции на китариста Сохейл Факих-Насири по стихове на Мехди Ахаван-Салес и Хушанг Ебтехадж. Концертът завършва с „Аз хун-е джаванан“ („От кръвта на младите“), песента на поета и музиканта Ареф Казвини, написана в памет на първите загинали в Конституционната революция от началото на XX век. В репертоара няма западни песни. Според изложените мотиви на съда обвинението за „западни модели“ обаче засяга и начина на представяне на концерта.

Режимът реагира веднага. На 12 декември 2024 г. съдебната власт обяви, че концертът е проведен без да има законово разрешение и нарушава шериатските норми, с което обеща мерки срещу певицата и екипа. Кервансараят беше запечатан, управителят му беше изправен пред съда, като министърът на културното наследство съобщи за уволнение на двама ръководители на обекта заради „небрежност“. На 14 декември, три дни след публикуването, Ахмади беше задържана в Мазандеран, а същия ден бяха задържани и двама музиканти от групата, сред тях Факих-Насири. И тримата бяха освободени до сутринта на следващия ден. Записът вече имаше над 1,5 милиона гледания, макар достъпът до YouTube на територията на страната да е ограничен. На 23 декември певицата се яви с адвокатите си в прокуратурата за нравствена сигурност в Техеран, където ѝ бяха повдигнати обвинения, и беше пусната под гаранция от 3 милиарда тумана.

Концертът излезе 2 дни преди 13 декември 2024 г. – денят, в който трябваше да влезе в сила новият закон за хиджаба и целомъдрието. Той предвиждаше тежки глоби, затвор и бичуване за жените, които не спазват въведените изисквания за покривало. След силна обществена и международна реакция Върховният съвет за национална сигурност поиска на 14 декември с писмо от парламента да спре прилагането му. Към септември 2026 г. законът все още не се прилага.

По цитираните сведения делото срещу Ахмади стъпва на вече влезли в сила разпоредби. Съдът е приложил чл. 638 от ислямския наказателен кодекс и чл. 743 от разпоредби за компютърните престъпления. Чл. 638 е в сила от 1996 г. и наказва със затвор до 2 месеца или с до 74 удара с камшик всяко публично деяние, което „накърнява обществената нравственост“. Бележката към същия член урежда покривалото: за жена, появила се на публично място без „шериатски хиджаб“, тя предвижда затвор или глоба, но без камшик. Според тази правна обосновка бичуването е наложено по общия текст за нравствеността, а не съгласно разпоредбата за покривалото; 74 удара са максималното предвидено телесно наказание.

Тази присъда е изпълнявана и преди. На 3 януари 2024 г. в Техеран Роя Хешмати, кюрдска активистка от Сенендедж, получи 74 удара по същото обвинение в накърняване на обществената нравственост, заради своя снимка с непокрита глава в социалните мрежи. Тя влезе в залата без забрадка, а после описа стаята, в която я бичуваха, като средновековна камера за изтезания.

Правозащитни групи реагираха още на първата присъда. На 23 юни Amnesty International поиска незабавна отмяна: „Присъдите с камшик открояват безчовечността и бруталността на иранското правосъдие и ролята му в посегателството срещу правата на жените.“ Махмуд Амири-Могадам, директор на Iran Human Rights, определи наказанието като „нечовешко и унизително“ и предупреди, че режимът, „окуражен от мирното споразумение със САЩ“, може да засили репресиите срещу жените. Меморандумът от 17 юни, за който говореше, се разпадна през юли.

На 25 септември, в деня, в който стана ясно потвърждението, прокуратурата в Техеран съобщи, че започва наказателно преследване срещу екипа на пиесата „Техеран Париж Техеран / Мост“ за „поведение, противно на обичая и благоприличието“ на двама актьори на сцената. В кадрите от представлението актриса на име Фатеме Масудифар доближава глава до гърдите на колегата си Мехрдад Седигиян, а според описанието на кадрите той докосва главата ѝ. Трупата отговори, че физически контакт няма, а героите в сцената са брат и сестра.

Спирането на новия закон за хиджаба не е попречило на съда да приложи действащите разпоредби срещу участниците в концерта. В същото време Iran International описа на 23 септември, първия учебен ден, майки с непокрити коси, които водят дъщерите си до училище със задължителните за тях покривала. Предстои да се изясни дали осъдените за концерта ще бъдат призовани за изпълнение на телесното наказание и дали делото срещу театралната трупа ще се основава на същия чл. 638. Тези развития биха показали доколко разпоредбата продължава да се използва срещу публични артистични изяви.

Петербургски съд глоби свещеника Михнов-Вайтенко за репост отпреди забраната

🇷🇺⚖️ Смолнинският районен съд в Санкт Петербург глоби архиепископ Григорий Михнов-Вайтенко с 5000 рубли (около 60 долара) за „участие в дейност на нежелателна организация“. Поводът за това е епизод от подкаст на „Новая газета Европа“ от 5 ноември 2022 г. и споделен от него в Telegram. Главната прокуратура на Руската федерация обяви изданието за нежелателно на 28 юни 2023 г. – близо 8 месеца след излизането на епизода. За решението съобщи от съдебната зала кореспондент на местното издание „Бумага“.

Михнов-Вайтенко е предстоятел на Апостолската православна църква, малка общност извън Московската патриаршия. Бивш свещеник на Руската православна църква, правозащитник и син на поета Александър Галич, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна той помага на украински бежанци в Петербург и Ленинградска област. Глобата е по последното от четири административни дела, заведени срещу него за две години и половина. Три са за публикации в Telegram, а четвъртото – за обявена във Facebook панихида за Алексей Навални. През същия период той е вписан и в регистъра на „чуждестранните агенти“.

Роден е през 1967 г. в Москва. Майка му, художничката София Михнова-Войтенко, почива, когато той е на четири години, а баща му Александър Галич е принуден да напусне Съветския съюз през 1974 г. Кръщава го отец Александър Мен. Учи във Всесъюзния държавен институт по кинематография, а от 2003 до 2008 г. ръководи православния телевизионен канал „Благовест“.

Разривът с Московската патриаршия настъпва през 2014 г. След като вижда войната в Донбас с очите си в Краматорск, на 31 август той заявява, че всеки, взел оръжие в нея, заслужава 20-годишно отлъчване от причастие, а онези, които я проповядват – 11-годишно. Скоро след това е освободен от служба и получава забрана да свещенодейства, формално заради неиздържани изпити в семинарията. Година по-късно през 2015 г. е ръкоположен за епископ в Апостолската православна църква, а през 2023 г. е избран за неин предстоятел с мандат до 2027 г. Член е и на Петербургския правозащитен съвет.

Протоколът по последното дело е съставен в началото на юни 2026 г. на основание чл. 20.33 от Кодекса за административните нарушения (КоАП). За граждани разпоредбата предвижда парична глоба от 5000 до 15 000 рубли, така че съдът е наложил минималната сума.

Михнов-Вайтенко се защитава сам, без адвокат, и не признава вина, съобщи петербургският сайт МР7. Той изтъква, че към момента на публикацията изданието все още не е било обявено за нежелателно и че вече е изтрил споделения запис. Посочва също, че властите не са му изпратили уведомление с искане да изтрие материала в 24-часов срок. Позовава се на препоръки на Роскомнадзор, федералната служба за надзор на комуникациите, според които, по негово тълкуване, протокол се съставя едва след отказ на собственика на съответния сайт или канал да премахне съдържанието. Като допълнителен довод цитира закона за медиите, който според него го задължава да предоставя информация на журналисти. Подчертава, че в разговора е отделил специално внимание на отношенията си с държавните органи.

В епизода с водеща Надежда Юрова Михнов-Вайтенко разказва как украинските бежанци стигат до Русия, а оттам – до Европа. Той помага както на оставащите в страната, така и на преминаващите през Петербург на път към балтийските държави и Полша. Описва и работата на центъра, който поддържа с доброволци в Ленинградска област: медицинска и психологическа помощ, както и съдействие за пътуването на желаещи да заминат. Записът е препратен от Telegram канала на неговата църква, а не споделен директно от сайта на изданието.

„Новая газета Европа“ е основана в Рига през април 2022 г. от журналисти на „Новая газета“. Московското издание спира работа в края на март същата година след предупреждения на Роскомнадзор, свързани с начина на отразяване на войната. Главната прокуратура обяви за нежелателна регистрираната в Латвия компания BDR Novaja Gazeta-Europe, която издава медията. Според ведомството публикациите ѝ съдържат „невярна информация“ за масови нарушения на правата в Руската федерация и обвиняват страната, че е започнала агресивна война.

Случаят на Михнов-Вайтенко не е изолиран. Още през април 2024 г. „Медиазона“ преброи 19 протокола срещу читатели на независими медии за първите месеци на годината. Най-много са свързани с „Медуза“, а част от споделените публикации, заради които са започнали производствата, са отпреди години.

Първото от четирите дела срещу свещеника започва с публикация във Facebook. На 16 февруари 2024 г. Федералната служба за изпълнение на наказанията съобщава за смъртта на Навални в арктическата наказателна колония в Харп. Същата вечер Михнов-Вайтенко пише, че на следващия ден ще отслужи панихида при Соловецкия камък на Троицкия площад – паметника на жертвите на ГУЛАГ в центъра на Петербург.

Сутринта на 17 февруари полицията го задържа на излизане от дома му. В 43-то полицейско управление адвокатът му вика линейка и свещеникът е откаран в болница с исхемичен инсулт. Той не е единственият задържан в онези дни. Само в Петербург за два дни съдилищата налагат глоби или административен арест на над 60 души, дошли да положат цветя в памет на Навални. „ОВД-Инфо“ отчита повече от 360 задържани в цялата страна.

Срещу него е съставен протокол по чл. 20.2.2, ал. 1 от КоАП – за организиране на едновременно събиране на множество хора на обществено място, довело до нарушаване на обществения ред. Местният политик Борис Вишневски посочи, че свещеникът изобщо не е стигнал до паметника. На 10 юли 2024 г. районен съд прекратява делото поради изтекла давност.

9 дни по-късно, на 19 юли 2024 г., Министерство на правосъдието го вписва в регистъра на „чуждестранни агенти“. Ведомството посочва, че е участвал в създаването и разпространението на публикации на други лица от регистъра и е публикувал недостоверна информация за действията и политиката на властите. Според министерството той се е обявявал против „специалната военна операция“ и е давал интервюта на платформи, свързани с „чуждестранни агенти“ и чуждестранни източници.

Статутът налага изисквания за обозначаване на собствените му публикации с указание, че е „чуждестранен агент“, както и за посочване на статута на други вписани лица и медии, чиито материали разпространява. Същия ден в регистъра са включени пианистът Евгений Кисин, бившият офицер от КГБ Юрий Швец и бившият координатор на щаба на Навални в Саратов Дмитрий Цибирев.

Второто дело е свързано със задълженията, произтичащи от този статут. През февруари 2025 г. срещу него е образувано производство по чл. 19.5, ал. 42 от КоАП. Поводът е споделена публикация от Telegram канала на „Бумага“, също вписана в регистъра, без задължителното обозначение за статута на медията. На 11 март 2025 г. Ломоносовският районен съд в Ленинградска област го глобява с 15 000 рубли. Ленинградският областен съд отменя решението на 14 май. В своя защита свещеникът посочва, че министерството не го е уведомило надлежно за задължението.

Третото дело е за видео в Telegram от 11 март 2022 г., записано през първите седмици на войната. В него Михнов-Вайтенко заявява, че никой няма право да убива хора заради това къде живеят, и обвинява руските военни, че постъпват именно така. Протоколът за „дискредитиране“ на армията по чл. 20.3.3 от КоАП е съставен близо три години по-късно, на 7 март 2025 г. На 1 април Невският районен съд го глобява с 30 000 рубли.

Пред съда свещеникът отрече обвинението, но заяви, че ще продължи да дискредитира идеята войните да се решават със сила. „Да обяснявам, че мирът е по-добър от войната, е мое пряко задължение“, казва той в речта си, публикувана от „Медиазона“. Градският съд на Санкт Петербург потвърждава глобата на 26 август 2025 г.

Четвъртото дело, по което е решението от 22 септември, пак е свързано със старо съдържание. Протоколът за антивоенното видео е съставен близо 3 години след публикуването му. При подкаста между излизането на епизода и съставянето на протокола са изминали около три години и седем месеца, а от обявяването на изданието за нежелателно – почти три години.

Значението на последната глоба надхвърля размера ѝ. Чл. 284.1, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда наказателна отговорност за участие в дейност на нежелателна организация, когато извършителят вече е административно наказан за аналогично деяние. Предвидените наказания включват глоба от 300 000 до 500 000 рубли, задължителен общественополезен или принудителен труд и лишаване от свобода от 1 до 4 години.

Михнов-Вайтенко може да обжалва пред градския съд в Санкт Петербург в 10-дневен срок от връчването или получаването на преписка от решението. Ако то влезе в сила, по общото правило той ще се смята за административно наказан до изтичането на година от изпълнението на наказанието – при платена глоба, от плащането ѝ. В този период деяние, определено като участие в дейност на „нежелателна организация“, може да доведе до наказателно преследване. Това създава риск и при бъдещо споделяне на материали на такива медии, ако властите го определят като подобно участие.

КГБ задържа поне 10 офицери от беларуската авиобаза Мачулищи

🇧🇾 Комитетът за държавна сигурност (КГБ) на Беларус е задържал най-малко 10 офицери от авиобаза Мачулищи край Минск, съобщи независимото издание „Наша нива“ на 21 септември, позовавайки се на свои източници. Повечето са пилоти с дългогодишен стаж, сред които има и полковници. Всички са бивши колеги на пенсионирания подполковник Дмитрий Зоря, когото службите в Минск смятат за анализатор в екипа на Валерий Сахащик – бивш отговорник за отбраната в опозиционния Обединен преходен кабинет на Светлана Тихановска. Беларуските власти не са коментирали задържанията.

Според „Наша нива“ задържаните познават Зоря лично и са служили с него, а следственият арест на КГБ в момента е „претъпкан“ с негови бивши колеги. Изданието пише, че те отричат да са предавали умишлено информация и са шокирани от обвиненията. Какви точно обвинения са им повдигнати, не е известно. Въз основа на предишни дела „Наша нива“ предполага, че може да става дума за „съдействие на екстремистка дейност“ или „държавна измяна“. По сведения на изданието службите тълкуват разговорите със Зоря като сътрудничество с кабинета на Тихановска и лично със Сахащик.

Според описаното от изданието в основата на случая са личните контакти със Зоря. „Наша нива“ твърди, че КГБ е знаел за работата му при Сахащик от самото начало чрез източник в обкръжението на опозиционера. Военните в базата са били предупредени, че пенсионираният подполковник е „предател“ и че трябва да внимават какво разговарят с него, а най-добре да прекратят контактите си. Някои обаче продължили да обсъждат с него общи теми заради старото си приятелство. Според тази версия службата е познавала кръга от негови събеседници от години, но ги е задържала едва след ареста на самия Зоря.

Зоря е роден през 1981 г. в Кобрин и е кадрови военен. Започва службата си във вътрешни войски, по-късно е преместен в Марина Горка, а към края на кариерата си заема административна длъжност в 50-а смесена авиобаза в Мачулищи, където остава до пенсионирането си. Напуска Беларус не по-рано от април 2022 г. и се установява в Полша. Там работи като промишлен алпинист и инструктор по парашутни скокове. Същата година влиза в екипа на Сахащик, а през септември 2022 г. президентът Александър Лукашенко го лишава с указ от военното му звание. Съпругата му и трите им деца остават в Беларус.

В началото на 2026 г. следите на Зоря в Полша се губят. Миналата година той се е опитал да уреди законно престоя си в страната и да получи политическо убежище, но вероятно без успех. Междувременно неговите публикации в Instagram ставали все по-несвързани и съдържали шифри, несъществуващи думи, цитати от Библията и споменавания на „енергии от висш порядък“. Той се обявил за генерал, публикувал „декрети“ за „използване на божествени сили“ и представял себе си и семейството си като обединение с името G-13.

Последната му публикация е от 3 февруари 2026 г. и е посветена на саможертвата на Христос. „Наша нива“ предполага, че най-вероятно малко след това той се е върнал в Беларус по собствена воля. Как точно стига дотам, не е известно. На 19 септември изданието първо съобщи, че Зоря се намира в следствения арест на КГБ, където по негови сведения е бил подложен на изтезания.

Сахащик отхвърля приписваната на КГБ версия за дейността на Зоря. Вечерта на 21 септември той разказа, че Зоря сам го е потърсил за работа. Първоначално Сахащик можел да му предложи единствено работа на строеж. След трудова злополука, при която пострадало окото му, Зоря преминал в малък екип за анализ на информация от открити източници.

„Никога не съм му давал задачи да влиза в контакт с някого, с когото е служил, и да научава нещо. Това просто не беше нужно и той не го е правил“, категоричен е Сахащик. Той потвърди, че е наясно с контактите на Зоря с бивши колеги, които няколко пъти го посещавали в Полша, и допусна, че някои може да са идвали по поръчение на КГБ.

„Това, че е пил алкохол с тях и е говорил нещо, е вярно. Това, че е могъл да наговори нещо, също. Но нищо повече не е имало“, добави Сахащик. По думите му двамата не са общували от над две години и половина. Той описа арестите в авиобазата като „някаква провокация“, която няма нищо общо с работата на екипа му.

Сахащик е бивш командир на десантниците в Брест. Осъжда публично руската инвазия в Украйна през 2022 г. и малко след началото ѝ постъпва в кабинета на Тихановска като отговорник за отбраната и националната сигурност. Остава на тази позиция до 2024 г. Опитва се да създаде беларуско подразделение в Украйна, но не успява да обедини около себе си нито доброволците от полка „Калиновски“, нито емигриралите бивши служители на силовите структури.

Значението на авиобаза Мачулищи надхвърля случая със задържани офицери. Военното летище се намира на около 12 км от Минск и от 2022 г. приема руска военна авиация. На 26 февруари 2023 г. там беше ударен руски самолет за далечно радарно откриване А-50. Отговорност за нападението с дронове беше. поета от BYPOL – обединение на бивши беларуски служители на силовите структури в изгнание. Лукашенко призна за удара седмица по-късно, като определи щетите като незначителни. По-късно той призна и че самолетът е трябвало да бъде изпратен в Русия за ремонт. Така базата вече е била място на пробив в сигурността, при който е пострадала руска военна техника.

Едно възможно обяснение за сегашните арести е, че те са последвали сведения, получени след ареста на Зоря. Следите му в Полша се губят преди повече от 7 месеца, „Наша нива“ съобщи за изтезания в местата за задържане на КГБ, а арестуваните офицери са хора, с които той е поддържал лични контакти.

Думите на Сахащик допускат и друга хипотеза. Ако някои от посетителите на Зоря в Полша реално са били изпратени от КГБ, службата може да е събирала сведения за контактите му още преди неговото завръщане в Беларус. В такъв случай арестите може да са свързани и с решение да бъдат използвани по-рано събрани данни. Двете обяснения не се изключват взаимно, но наличната информация не позволява да се установи ролята на всяко от тях.

Следващите ходове на властите могат да дадат повече яснота за обхвата на случая. Обвинения в държавна измяна, придружени от телевизионни „признания“ – честа практика на беларуската държавна телевизия – биха подсказали намерение делото да получи широка публичност. Това обаче не би изяснило само по себе си доказателствата срещу офицерите, за които описаната досега връзка със Зоря са личните разговори.

От магазин в Пенза до Донецк за три-четири дни

🇷🇺⛓️ Александър Степанов излязъл вечерта на 19 август от магазин в квартал Заря, в покрайнините на Пенза. Бил по шорти, тениска и джапанки и не носел документи. 3-4 дни по-късно се обадил на майка си от окупирания Донецк.

Това е нейният разказ. Тамара Степанова го сподели пред регионалното издание „7х7“ и Telegram канала „Осторожно, новости“, чиято публикация беше препечатана от „Новая газета Европа“. Двете версии се разминават с един ден относно пристигането му в Донецк, но съвпадат по всички останали обстоятелства от вечерта на 19 август до прекъсването на връзката.

По думите на Степанова непознати мъже сложили белезници на 33-годишния ѝ син и го качили насила в лек автомобил. Отвели го в местния военен комисариат — институция, която води военния отчет и оформя договорите с Министерството на отбраната. „Биха го, разкъсаха тениската му. Докато не подписа договор“, написа тя. Няма медицинско освидетелстване, поради което твърдението за побоя се основава единствено на разказа на майката за казаното ѝ от нейния син по телефона.

Степанов не носел нито паспорт, нито военна книжка. „Всичко ми е вкъщи. Но там направиха всичко ново за 20 минути“, каза майка му. Сведенията за подобно принудително подписване не са нови за Пенза. През юни товарач от региона разказа пред „Медиазона“, че е бил заловен на улицата, измамен и изпратен на война.

Степанова посочи още две обстоятелства: синът ѝ е служил в армията в Кавказ и Армения, а при ареста си не е бил пиян. Според местни жители вербовчиците чакат с микробуси до магазините за алкохол, тъй като хората в нетрезво състояние най-лесно могат да бъдат принудени да подпишат.

Сутринта на 20 август Степанов бил откаран заедно с още двама души от Пензенска област в селището Рощино, Самарска област. На следващия ден се обадил от Милерово в Ростовска област, а по-късно — и от Донецк. „Осторожно, новости“ посочва 22 август като дата на последното обаждане, докато „7х7“ цитира майката, според която то е било вечерта на 23 август. След това връзката прекъснала. По думите ѝ нейният син бил изпратен нататък само по потник, шорти и джапанки.

Тамара Степанова е подала сигнали до военната прокуратура и омбудсмана, както и чрез сайтовете на Министерство на отбраната и приемната на председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин. До 26 август не е получила отговор.

„Аз нямам никого от семейството. Преди 4 години почина дъщеря ми, преди 2 почина мъжът ми. Ходя с бастун, с опериран крак съм. Останах съвсем сама“, споделя тя.

Документът, който синът ѝ е подписал, е договор за военна служба, а не мобилизационна повиквателна. Разликата има решаващо практическо значение. В Русия няма указ за нова мобилизация, а подписаният договор представя отведения против волята му човек като доброволец пред всяка следваща институция. Затова правозащитни групи свеждат съвета си до едно изречение: каквото и да се случва, договор не бива да се подписва. След полагането на подписа става почти невъзможно за доказване, че човек е бил отведен против волята си.

Случаят е поредният от серия подобни сигнали от Пензенска област, започнала в средата на юни. Тогава полицаи и служители на военните комисариати започнаха да спират автомобили и градски транспорт и да обхождат жилищни блокове. Областният военен комисар Андрей Сурков нарече първия разпространил се видеозапис с плачещи жени „постановка“. Той допусна и че журналистът на „Медиазона“, който го потърси за коментар, работи за украинското разузнаване. Пензенската дирекция на Министерство на вътрешните работи определи акциите като „масови събития“ и отрече някой да е бил принуждаван да подписва.

На 27 август същата дирекция публикува ново изявление, което подкопава собственото ѝ обяснение. В него тя обвини жители на Пензенска област, че пречат на задържанията: „Хората все по-често застават в защита на правонарушителите, като възпрепятстват задържането им от служителите на полицията.“

Същевременно в текста се твърди, че полицаите „не участват в подобни действия и не откарват граждани във военните комисариати“. Според дирекцията задържанията се извършвали от неуточнени „лица“, които се представят за служители на Министерството на вътрешните работи.

Жителите отговарят със самоорганизация. В Башмаково, на 130 километра от Пенза, местни създадоха доброволна дружина, която дежури на смени. Блогърът Станислав Морозов, срещу когото ФСБ образува дело за подбуждане към екстремизъм, създаде чат, в който хората взаимно се предупреждават за появата на вербовчици. Към него започнаха да се присъединяват и жители на други части на страната, които следят опита на хората в Пензенска област.

Географският обхват на сигналите бързо се разшири. През юли и август правозащитните проекти „Школа призывника“, „Идите лесом“ и „Призыв к совести“ са получили сведения за договори, подписани под принуда, от най-малко 17 региона – от Удмуртия и Приморския край до Архангелска област и Бурятия.

Използваните методи се различават. На жител на Новоросийск били подхвърлени наркотици в районното полицейско управление, докато не подпише. Мъж от Омск бил отведен направо от работното си място, а договорът бил подписан от негово име. Във Велск човек, задържан по обвинение в кражба, бил изведен от следствения арест и зачислен в доброволческо подразделение.

Профилът на набелязваните хора обаче се повтаря. „Натискът по-скоро е начин да се принудят такива хора, отколкото основен инструмент за вербовка“, обяснява юристът Тимофей Васкин. Под удар попадат самотни мъже, хора със зависимости към алкохол или наркотици, болни, длъжници и лица с предишни присъди, т.е. онези, за които е най-трудно да защитят правата си. Германският изследовател Янис Клюге установи същия модел при анализа на документи на регионалните власти.

Зад засилващия се натиск стои и количествен проблем. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев съобщи на 28 юли, че през първото полугодие на 2026 г. около 200 000 души са сключили договор за военна служба. За същия период година по-рано броят им е бил над 210 000. Това количество е достатъчно в най-добрия случай за попълване на загубите.

„На властите им става все по-трудно да намират доброволци, затова засилват натиска върху потенциални договорници“, казва Григорий Свердлин, който ръководи проекта „Идите лесом“.

На 23 август The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на източници от разузнаването, че през юли руските военни са проверявали мобилизационната готовност на Калининградска област. Подобни проверки се извършвали и в други региони. По-рано изданието писа, че Кремъл обсъжда нова мобилизационна вълна след изборите за Държавната дума през септември.

Руслан Пухов от Център за анализ на стратегии и технологии със седалище в Москва допуска, че ако президентът Владимир Путин не отстъпи от искането си за целия Донбас, „може да не му остане друг избор, освен да обяви мобилизация“.

Едновременно с това военните комисариати в страната викат мъже за уточняване на данните им. Сред тях има хора, които не са служили, имат здравословни ограничения или са на възраст над 40 години. Това има връзка с Единния регистър за военен отчет – цифровата база, която трябва да обедини сведенията за около 25 млн. военнослужещи и военнообвързани. Системата трябва да позволи автоматично издаване на електронни повиквателни и налагане на ограничения върху хората, които не се явят.

Основното ограничение е забраната за напускане на страната. Тя влиза в сила от момента, в който се появи повиквателна в регистъра. През октомври 2026 г. трябва да приключи сертифицирането на софтуера, който ще свърже регистъра с базите данни на граничната служба на ФСБ.

Публично решение за нова открита мобилизация няма. Наблюдават се обаче три едновременни процеса: сигналите за договори, подписани под принуда, се умножават; военните комисариати обновяват данните за военнообвързани; а държавата довършва системата, която ще ѝ позволи да открива конкретни хора и да им забранява да напускат страната.

Алексей Табалов, основател на „Школа призывника“, смята, че при наличието на подобна инфраструктура следващата мобилизационна вълна може изобщо да не прилича на тази от есента на 2022 г. Вместо масово разпращане на повиквателни хората могат да бъдат отвеждани от домовете им, от улицата или направо от работните им места.

Именно такъв случай описва разказът от Пенза през август.

Пенсионерка от Бердянск получи 14 години затвор за превод от 1500 гривни

🇺🇦⚖️🇷🇺 74-годишна жена от окупирания Бердянск ще излежи 14 години заради 1500 гривни, преведени в подкрепа на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Присъдата произнесе т.нар. Запорожки областен съд, създаден от окупационната власт, който определи превода като държавна измяна по чл. 275 от наказателния кодекс на Руската федерация. Сумата се равнява на около 3383 рубли, или 34 долара. За наказанието съобщи пресслужбата на съда, а случая описаха „Медиазона“ и „Крим.Реалии“.

Осъдената е родена през 1952 г. Тя получава руско гражданство през октомври 2023 г., а през лятото на следващата година извършва превода с мобилното приложение на украинска банка. Следствието твърди, че след началото на пълномащабната инвазия у нея се е формирало „устойчиво негативно отношение към представителите на руските държавни органи“, а самият превод е нанесъл вреда на сигурността на Руската федерация. Наказанието трябва да бъде изтърпяно в колония с общ режим.

Гражданството е правният ключ към присъдата. Според руското законодателство държавна измяна може да извърши само руски гражданин, а от 2022 г. насам Русия раздава паспорти на жителите на окупираните области. Без такъв документ те на практика не могат да започнат работа, да получават пенсия и дори да имат нормален достъп до лекар. Впоследствие същият паспорт превръща подкрепата за собствената им армия в престъпление срещу държавата, която е превзела града им с военна сила. Хагският правилник забранява на окупиращата сила да принуждава населението на завзета територия да ѝ се заклева във вярност, а Четвъртата Женевска конвенция защитава правата на цивилните под окупация. Изследователи от Йейлския университет определят поредицата укази за паспортизация като нарушение на двете конвенции.

Руската армия влиза в Бердянск на 27 февруари 2022 г. – четвъртия ден от инвазията. Пристанищният град на Азовско море е сред първите окупирани градове в Запорожка област в резултат на настъплението от юг. Още същата вечер руските военни заемат административните сгради, а градският транспорт е спрян. Още на следващия ден полицейското управление е разпуснато, след като градските власти отказват да оказват съдействие на окупаторите. Оттогава Бердянск не е бил под украински контрол нито за ден.

Присъдата от 26 август не е изключение, а част от системна практика. През февруари пред същия съд беше изпратена 70-годишната Светлана Лой от Запорожка област, която беше осъдена на 15 години лишаване от свобода. Според обвинението между януари и ноември 2024 г. тя е извършила 24 парични превода на обща стойност 63 420 рубли. Лой има издаден руски паспорт, но не се е отказала от украинското си гражданство и продължава да получава украинска пенсия. Тя отбеляза 70-ия си рожден ден на 10 юни в симферополския следствен арест, известен като СИЗО-1.

Обвинението често не прави разлика между дарение и превод за лични нужди. „Новая газета Европа“ пише, че част от осъдените просто са изпращали пари на свои внуци в Украйна, докато следствието тълкува всяко движение по украинска сметка като финансиране на армията. Делата се разглеждат при закрити врата, а имената на подсъдимите обикновено се заличават от съдебните актове. От съдилищата на окупационните власти в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, единствено тези в Донецк публикуват своите присъди. Правозащитни групи посочват и обратния правен абсурд: украинци без руско гражданство също биват обвинявани в държавна измяна, въпреки че руското законодателство не допуска това.

Останалите случаи излизат наяве по косвен път. Правозащитничката Даря Костромина разпозна Светлана Лой в кратко видео, публикувано от Запорожкия съд в неговия канал, след което ѝ пише на адреса на самия арест. По същия начин тя открива следващата осъдена. Галина Бехтер от мелитополското село Плодородно е на 68 години и страда от прогресираща деменция. На 5 март съдът ѝ наложи 11 години в колония с общ режим и още 12 месеца ограничение на свободата. Апелативната инстанция увеличи срока на 12 години и половина. Обвинението се основава на един превод от 1240 рубли.

Бехтер е задържана на 29 юли 2025 г., няколко месеца след като военни претърсват дома ѝ, уж за да търсят оръжие, и изземат украинските паспорти, телефоните и банкови карти, по които двамата съпрузи получават пенсиите си. Маршрутът ѝ след ареста е разкрит по откъслечни сведения. През септември тя е преместена в запорожкото село Якимовка, където точното място на задържане остава неизвестно. Следва Донецк, а през януари 2026 г. Бехтер е отведена в ареста в Симферопол.

Според организацията „Нумо, сестри!“, която проследява случая въз основа на сведения от близките, повод за преследването е донос от съседка. Семейство Бехтер никога не е криело своята позиция в подкрепа на Украйна. Дъщерята напуска окупирания Мелитополски район през лятото на 2022 г., а родителите ѝ остават в дома си. След пореден спор Галина Бехтер казва на съседката, че скоро „нашите ще се върнат“. Съпругът ѝ почива по време на окупацията през януари 2026 г. – месец след отвеждането ѝ в Симферопол.

В ареста Бехтер се намира в състояние, което не ѝ позволява сама да води кореспонденция. Нейните писма се пишат от съкилийнички, които освен това я хранят и преобличат. При 176 см ръст и 50 кг тегло, развива мускулна дистрофия и не може да контролира физиологичните функции. В писмо от средата на юли жените молят правозащитници да им изпратят памперси за възрастни. В килията са настанени 7 души, 6 от които са над 60-годишни. По думите на една от съкилийничките именно такива хора са представяни като опасни за държавата.

През същата юлска седмица „Нумо, сестри!“ научава, че няколко украински гражданки са били изведени от ареста в Симферопол и отправени към Краснодарския край. Дали Бехтер е една от тях, остава неизвестно. Маршрутите за етапиране не се оповестяват и близките са принудени да им правят възстановка по оскъдни сведения.

В същия арест се настанени и други хора, осъдени по същата разпоредба. Лариса Беляева е 66-годишна лекарка от село Любимовка, получила 14 години през април заради 102 украински военни облигации, които купила чрез украинско мобилно приложение между октомври 2023 и юни 2024 г. Общата им стойност е 270 080 рубли. Иван Чорний е 71-годишен пенсионер от Токмак. През юли съдът му наложи 13 години в колония със строг режим заради 27 превода на обща стойност около 9315 рубли, извършени между ноември 2023 и май 2025 г.

Моделът се повтаря и извън Запорожка област. В Херсонска област жителка на окупираните територии на левия бряг получи 12 години за преводи към украинската армия. Людмила Колесникова, бивша служителка на Министерство на вътрешните работи на Украйна, живее в Ирландия от 2022 г. През лятото на 2024 г. тя се връща в Ялта, за да се прости с починалата си майка, но служители на ФСБ я задържат на гробището. На 5 юни 2025 г. съд в Крим ѝ наложи 17 години затвор заради две дигитални пощенски марки с надпис „Руски военен кораб“, купени за 25 евро две години по-рано. Приходите от продажбата им са били предназначени за украински дронове. По думите на Колесникова единственото доказателство по делото е извлечение от онлайн банкирането ѝ. Апелативната инстанция остави присъдата в сила.

Присъдите не са по-леки и в самата Русия. Руслан Шадиев, инженер-изследовател във федералния ядрен център в Саров, беше осъден на 18 години лишаване от свобода на 8 октомври 2025 г. Съдът го призна за виновен в държавна измяна и финансиране на тероризъм заради общо 1200 рубли, преведени през 2023 г. на легион „Свобода на Русия“, Руския доброволчески корпус (РДК) и проекта „Идите лесом“, който помага на руснаци да избегнат мобилизация. Първите 4 години от наказанието той трябва да прекара в затвор, а останалите 14 – в колония със строг режим.

Броят на делата продължава да расте. През 2025 г. руските съдилища са осъдили 468 души по обвинения в държавна измяна, шпионаж, тайно сътрудничество с чужда държава и оказване на помощ на врага. Това е най-високият брой от влизането в сила на руския наказателен кодекс през 1997 г. За сравнение, година по-рано осъдените са 385. Данните са изчислени от правозащитния проект „Первый отдел“ съвместно с Parubets Analytics. Повечето дела – 364, или 78% – са по чл. 275. „Мемориал“ отчита най-малко 478 души за същия период.

В окупираните украински територии съдилищата са произнесли поне 190 присъди за държавна измяна и шпионаж от юли 2022 г. до края на 2025 г. Изданието „Важни истории“ изчислява средна продължителност на наказанието от 13,5 години и средна възраст на подсъдимите от 39 години. Жените са 28% от осъдените в окупираните региони срещу 6% в самата Русия. Възрастовата граница обаче опира до другата крайност: изданието е установило най-малко 8 осъдени на възраст до 19 години, двама от които са непълнолетни. Наложените им наказания са между 6 и 9 години. Между юли и септември 2025 г. темпът достига средно една присъда на всеки три дни. Според оценка на правозащитници броят на политическите дела на глава от населението в окупираните области е два пъти и половина по-висок, отколкото на територията на Русия.

Горната граница на наказанието беше увеличена в разгара на войната. От април 2023 г. чл. 275 позволява налагането на доживотен затвор. Дотогава максималното наказание беше 20 години, а минималното – 12. Изменението беше прието от Държавната дума на 18 април и влезе в сила със закон от 28 април същата година.

Някои арестувани изобщо не стигат до съд. Владислав Есипенко, кореспондент на Радио Свобода, излежа присъда в симферополския арест и керченската колония, след което беше освободен през юни 2025 г. По думите му на отделни етажи в СИЗО-2 в Симферопол хора са държани в пълна изолация в продължение на месеци и години – без обвинение и съдебен процес. Той ги нарича „хора-призраци“. Ресурсният център на Кримските татари описва 20 такива килии на третия етаж, във всяка от които са настанени между двама и четирима души. Поетът Костянтин Ширинг, осъден на 12 години за шпионаж, почина в руски затвор през 2023 г., след като не получи нужната медицинска помощ.

След произнасянето на присъдата Светлана Лой пише на Костромина, че е открила собствените си думи преобърнати в протокола. Тя подава жалба не с искане за намаляване на наказанието, а за пълна отмяна на присъдата, макар да допуска, че резултатът ще бъде нулев. „Това също е резултат“, пише Лой – нужен като доказателство, че е направила всичко възможно.

Участничка в Pussy Riot разкри план на ФСБ да убие Верзилов

🇷🇺 Бившата участничка в Pussy Riot Рита Флорес твърди, че Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация ѝ е възложила да примами Пьотр Верзилов на среща в кафене в Сърбия, където той да бъде отвлечен и убит. По думите ѝ тя получила задачата през лятото на 2025 г. и за изпълнението са обещани три милиона рубли, или около 36 хиляди долара. Флорес, чието истинско име е Маргарита Коновалова, разказа това в интервю, публикувано на 24 август от изданието Port. Според нея отказът да участва в убийството я принудил да напусне Русия. Тя излязла от страната около 10 дни преди публикуването на интервюто.

Разговорът е воден от адвоката Дмитрий Захватов, който е организирал евакуацията ѝ. Пред The Insider той съобщи, че е научил за връзката ѝ със службите през лятото на 2025 г. и че подготовката за извеждането ѝ е отнела около година. Нито Захватов, нито Флорес разкриват как точно е напуснала Русия. Целият разказ се основава на нейните твърдения: изданията, които го препечатаха, изрично посочват, че не са успели да ги проверят независимо, а ФСБ не е коментирала случая.

Според Флорес вербуването ѝ започнало на 17 февруари 2023 г., когато служители на ФСБ претърсили нейното жилище в Москва. Тя споделя, че е била принудена да сътрудничи чрез две заплахи: наказателно дело заради нейни публикации за убитите цивилни в Буча и физическа саморазправа с нея и близките ѝ. Флорес подписва споразумение за сътрудничество и получила оперативен псевдоним „Харлей“. Нейният куратор през следващите години се представял единствено като Иван. Първото ѝ плащане било 30 000 рубли в брой. В последния период месечното ѝ възнаграждение достигнало 50 000 рубли, или около 600 долара, а последният превод постъпил през юни 2025 г.

Срещу тази сума тя събирала сведения за художници и политически активисти. Флорес назовава конкретни хора, за които е докладвала: уличния художник Филип Козлов, известен като Philippenzo, за чието движение предавала информация; активиста Павел Крисевич, чиито планирани акции разкривала предварително; Мария Альохина от Pussy Riot; и преди всичко Пьотр Верзилов, с когото е имала лична връзка.

Флорес описва подробно предполагаемия план срещу Верзилов. Тя е трябвало да го убеди да пътува до Сърбия и да уговори среща с него в конкретно заведение, в което предварително щели да се разположат оперативни служители и криминално проявени лица. След като седнела при него, Флорес трябвало да излезе под някакъв предлог. Отвличането и убийството щели да бъдат извършени без нейно участие. Обещаните три милиона рубли надхвърляли повече от 50 пъти месечното ѝ възнаграждение.

Верзилов беше издател на „Медиазона“, но се оттегли от поста през 2023 г., след като заяви, че ще воюва на страната на Украйна. През май същата година той потвърди, че е участвал в боевете за Бахмут, а през октомври разказа пред Юрий Дудь за разузнавателните и логистичните задачи, които е изпълнявал във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Оттеглянето му от „Медиазона“ беше обяснено с нежелание участието му във войната да поставя под съмнение безпристрастността на изданието. На 3 ноември 2023 г. руски съд го осъди задочно на 8 години и половина затворническа колония по дело за тиражиране на „фейкове“ за армията. Към лятото на 2025 г. той е издирван от руското правосъдие и е част от въоръжените сили на държава, срещу която Русия воюва.

През септември 2018 г. Верзилов беше приет в тежко състояние в токсикологична реанимация в Москва, със загуба на зрение, говор и способност да се движи. По-късно беше транспортиран със санитарен самолет до берлинската клиника Charité. Лекарите там заключиха, че отравянето е много вероятно, но не успяха да установят използваното вещество. Той беше изписан на 26 септември, след като симптомите почти напълно бяха отшумели. По това време Верзилов провеждаше проучване на обстоятелствата около смъртта на трима руски журналисти, убити в Централноафриканската република. До разследване, което да установи извършителите, така и не се стигна.

Сърбия остава сред малкото европейски държави с редовни преки полети до Русия и не се присъедини към режима на санкции на Европейския съюз. Руските граждани могат да влизат без виза, а от февруари 2022 г. десетки хиляди от тях са се установили в страната. Белград същевременно поддържа значително по-тесни отношения с Москва от държавите в ЕС. Пътуването до Сърбия е обичайно и сравнително евтино и само по себе си не би предизвикало подозрение.

Хората, за които Флорес казва, че е докладвала, реагираха бързо. Павел Крисевич излезе от затворническа колония през януари 2025 г. след присъда от пет години за изстрел с халосен патрон на Червения площад. В края на същата година той беше обявен за „чуждестранен агент“ и напусна Русия. Крисевич научил за сътрудничеството ѝ с ФСБ едва от интервюто. Той определи разкритието като тежък удар и уточни, че двамата са продължили да общуват дори след неговото заминаване, без да забележи нещо подозрително. Особено го накарало да се замисли колко настойчиво тя го съветвала да се свърже с Марат Гелман.

Въпреки това Крисевич отказа да я заклейми. Според него вината е на системата, в която са живели, а към отделния човек трябва да се прояви съчувствие. Той възнамерява да се срещне лично с Флорес. По думите ѝ Крисевич е поставен под наблюдение в Париж, където живее в момента.

Годината между отказа ѝ да изпълни задачата и напускането на Русия преминала в опити за отлагането ѝ. Захватов ѝ помогнал да убеди кураторите си да дадат отсрочка, докато евакуацията се подготвяла. Именно това протакане носело най-големия риск, тъй като службата можела да я замени или да задейства делото срещу нея, с което я държала в подчинение. В извеждането ѝ се включил и Леонид Невзлин – бивш висш мениджър на ЮКОС, който живее в емиграция от началото на века. През този период, разказва Флорес, тя няколко пъти се опитала да сложи край на живота си.

Флорес обяснява публичното си признание с убеждението, че мълчанието е лостът, чрез който службите контролират вербуваните: докато останалите не знаят за сътрудничеството, човекът е уязвим и полезен. Захватов публикува координати за връзка с хора, попаднали в подобно положение. Местонахождението на Флорес не се съобщава.

Верзилов не е коментирал публично нейния разказ. Непроверено остава и най-тежкото твърдение в него – дали задачата от лятото на 2025 г. реално е съществувала във вида, описан от Флорес, и докъде е стигнала подготовката за нейното изпълнение. Независимо може да се потвърди единствено общата рамка: човекът, когото тя е трябвало да примами в кафенето, наистина е воювал срещу руската армия, осъден е задочно в Русия и вече преживя опит за отравяне, чиито извършители и обстоятелства така и не бяха установени.

Русия влиза в изборите със свалено „Яблоко“ и отказани митинги

🇷🇺🗳️⚖️ Партия „Яблоко“ няма да участва с федерален списък в изборите за Държавната дума на 18-20 септември. Апелативната колегия на Върховния съд остави в сила решението за заличаване, което бе постановено седмица по-рано, след като съдия Вячеслав Кирилов уважи иска на партия „Родина“. От там се позоваха на нарушения на авторските права в агитационни материали и екстремистки лозунги и представител на Централната избирателна комисия приведе данни на Росфинмониторинг за чуждо финансиране. Това ще бъде първият парламентарен вот след пълномащабната инвазия в Украйна, а дистанционното електронно гласуване се разширява от 7 на 33 региона.

Възможността за уличен протест беше ограничена още по-рано и по друга линия. Москва запази режима на повишена готовност, въведен през март 2020 г. заради COVID, и продължава да отказва публични прояви на това основание. На 18 февруари ръководството на „Яблоко“ поиска разрешение за митинг срещу спирането на Telegram. Два дни по-късно заместник-началникът на столичния департамент за регионална сигурност Андрей Захаров отказа, като се позова на епидемиологичната обстановка и нуждата от предотвратяване на разпространението на коронавируса. През март „Независимая газета“ описа как власти постепенно оставят ковид аргумента и започват да оценяват съдържанието на самите заявления. В Казан на беше отказано, тъй като целта на протеста „привличане на общественото внимание“ била неопределена; в Иркутск основание беше „разпространяване на недостоверна информация“; в Алтайския край беше обяснено на комунистите, че използваната от тях формулировка не отговаряла на действителността. Към средата на март юристът на КПРФ Георгий Камнев беше преброил около пет подобни забрани, без да съществува пълна статистика по темата.

През последните дни в Telegram започна да се споделя публикация, описваща друга картина. Анонимният канал INSIDER-T, считан за главния инсайдерски канал в рускоезичния Telegram с около 255 000 абонати, съобщи с позоваване на свои източници в силовите структури, че Кремъл преминава към режим на нулева търпимост след есенното гласуване. Според публикацията стратегията била изцяло променена: нямало да има нито съгласувани места за протест, нито преговори с множеството; събиранията ще бъдат блокирани още на далечните подстъпи; координаторите и администраторите на протестни чатове били поставени под специално наблюдение; а всеки призив за излизане на улицата автоматично ще води до наказателно дело с перспектива за продължителна присъда. Публикацията споменава и обновени системи за разпознаване на лица и наблюдение на социалните мрежи с изкуствен интелект, а в края твърди, че силовият блок е получил картбланш.

Самата платформа, в която приканва потребителите да се абонират, е под ограничения от февруари. На 10 февруари Роскомнадзор потвърди забавянето на Telegram в цялата страна; от началото на април достъпът често зависи от VPN и прокси, при това с променлив успех; а на 29 юли Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви основателя Павел Дуров за международно издирване по дело за съдействие на терористична дейност.

Описаният подход не е качествено нов план, а по-скоро продължение на отдавна прилагана практика. Тя се проследява поне до 6 май 2012 г., когато шествието „Марш на милионите“ срещу резултата от изборите за президент завърши със сблъсъци на Болотния площад в Москва и наказателни дела срещу поне 30 души. Организаторите Сергей Удалцов и Леонид Развозжаев получиха по 4 години и половина затвор. През юли 2014 г. в Наказателния кодекс беше въведен съставът за многократно нарушаване на реда за провеждане на публични прояви. Първата присъда по него беше произнесена срещу Илдар Дадин през декември 2015 г. – 3 години лишаване от свобода. През февруари 2017 г. Конституционният съд ограничи приложението му до случаите с реално причинена вреда, а Президиумът на Върховния съд отмени присъдата на Дадин.

През лятото на 2019 г. подобна репресивна логика се задейства отново по избирателен повод. Столичните комисии отказаха да регистрират независими кандидати за Московската градска дума. На 27 юли хиляди хора се събраха пред кметството, а до вечерта на 28 юли полицията беше задържала над 1370 от тях. Над 30 души станаха подсъдими по поредицата от производства, останала в публичността като „Московското дело“.

При последните избори за парламент този сценарий вече беше до голяма степен отработен. През януари и февруари 2021 г. по време на протестната вълна в подкрепа на Алексей Навални, в повече от 125 града бяха задържани повече от 11 000 души и бяха образувани над 9000 административни производства. По данни на ОВД-Инфо рекордът беше около 3700 задържани на 23 януари и над 5000 на 31 януари. През септември КПРФ подаде уведомления за акции на Пушкински площад в Москва на 20, 21 и 25 септември и получи отказ с ковид мотив. След това партията проведе събиране под формата на среща с депутати, водена от Валерий Рашкин. Ден преди обявената акция на 25 септември КПРФ съобщи за 60 арестувани активисти, а площадът беше предварително отцепен. Сред задържаните след събирането на 20 септември беше и общинският депутат Сергей Власов.

Правната и техническата инфраструктура е изградена отдавна. Въведеният през 2014 г. състав предвижда глоба от 600 хил. до 1 млн. рубли или лишаване от свобода до 5 години, ако лицето е било санкционирано по административен ред повече от 2 пъти в рамките на 180 дни. Московската система за разпознаване на лица „Сфера“ от години се използва за задържания въз основа на записи, направени по време на самите акции. Документирани случаи показват, че в базата попадат хора, участвали в над една проява. Системата „Окулус“ на Главния радиочестотен център, поръчана за 57,7 млн. рубли, работи от февруари 2023 г. и претърсва изображения и видеозаписи за забранено съдържание.

От 1 септември 2025 г. действат глоби от 3000 до 5000 рубли за умишлено търсене на екстремистки материали в интернет, включително чрез VPN. От 1 март 2026 г. постановление №1667 дава възможност на Роскомнадзор, заедно с ФСБ и Министерство на цифровото развитие, да променя маршрутите на интернет трафика в реално време. Следователно значителна част от представяното като бъдеща мярка съществува под формата на действащи закони и работеща инфраструктура. Неясно остава не наличието на описаните инструменти, а интензивността, с която те ще бъдат използвани.

Същинското противоречие се крие в позицията, приписвана на силовия блок. На 24 юни „Медуза“ съобщи с позоваване на двама свои източници, близки до Кремъл, че ръководството на ФСБ и шефът на Росгвардия Виктор Золотов настояват вотът да не се провежда тази есен. Посочените аргументи бяха икономически и военни: проблеми с бюджета, продължаващо поскъпване, спаднал рейтинг на „Единна Русия“ и зачестили удари с украински дронове. Според същите източници Путин отхвърля идеята и смята изборите за важен политически момент. Срещу отлагането се обявяват и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и блокът на Сергей Кириенко в президентската администрация. Един от източниците уточнява, че на бюрото на президента няма никакви документи по въпроса.

В същото време INSIDER-T приписва именно на силовия блок картбланш за максимално твърди действия във връзка с избори, които според „Медуза“ водещи фигури в същия блок са предпочитали изобщо да не се провеждат.

Официалната рамка на заплахата обаче сочи другаде. На 27 юли говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че по време на изборите винаги може и трябва да се очакват провокации, поради което службите вече работят по гарантиране на сигурността. На 3 август Василий Пискарьов, който оглавява комисия за разследване на чужда намеса към Държавната дума, описа подготовката на специално обучени „лъжеблюдатели“. Според него програмата включва онлайн курсове по правна основа, дигитален активизъм и работа с медиите, провокиране на конфликти в избирателните секции, подаване на масови жалби за измислени нарушения и организиране на кампании с хаштагове, с участието на напуснали страната политолози и бивши общински депутати.

В тези изявления нито Песков, нито Пискарьов споменават конкретна улична акция. В официалния разказ рискът е съсредоточен около избирателната секция и интернет, а не около площада.

Обществените страхове преди вота през септември също не са концентрирани върху уличните протести. В материал от 27 юли „Верстка“ изброи какво очакват след вота интервюирани руснаци и чиновници: военно положение или отделни негови елементи, нова вълна на мобилизация, посягане върху банковите влогове, въвеждане на визи за излизане от страната, забрана на VPN и платен достъп до интернет, скок в цените на горивата и съкращаване на социалните плащания. Описаната от изданието логика е историческа и проста: непопулярните мерки се предприемат, когато обществото разполага с най-малка възможност да реагира – както при монетизацията на привилегиите през 2004 г. и частичната мобилизация през 2022 г. По данни на Russian Field от пролетта на 2026 г. около 40% от руснаците използват VPN. Това подсказва, че значителна част от обществото вече се приспособява към ограниченията, вместо да се мобилизира срещу тях.

Съпоставката води до един извод и една несигурност. Изводът е, че основните инструменти, описани в публикацията на INSIDER-T, вече съществуват и са били прилагани около предишния парламентарен вот. За повторната им употреба не е необходимо качествено ново решение на най-високо равнище. Неизвестното е дали ще възникне масов протест, който да бъде потушаван.

По-вероятният сценарий е след 20 септември КПРФ отново да поиска провеждането на масови събирания в Москва и Санкт Петербург, да получи поредния отказ и да премине към формата на среща с избиратели – при предварителни арести на организатори и без масово излизане на улицата. Алтернативният сценарий също има исторически прецедент: през 2019 г. именно недопускането на кандидати изкара хиляди хора пред московското кметство и доведе до поредица от наказателни дела.

Разликата с онова лято е значителна. Тогава отказите засегнаха разпознаваеми в Москва политици, които имаха възможност да отправят призиви през платформа без ограничения. Сега организирането трябва да минава през мрежа, работеща с прекъсвания от февруари, чийто основател е обявен за издирване. Освен това този път е заличен не отделен кандидат, а федерален партиен списък, чието ръководство продължава да води съдебен спор.

15 години затвор за фотожурналистката Ялда Моайери по закона за шпионаж

🇮🇷⚖️📷 Иранската фотожурналистка Ялда Моайери получи присъда от 15 години затвор заради своите снимки и интервюта. За това тя научи в събота, 8 август, на Деня на журналиста в Иран, когато се яви в Революционния съд в Техеран, съобщи Ройтерс. Наказанието е постановено по закона за шпионажа, приет след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Той разширява възможностите на режима да преследва работата с чуждестранни медии като престъпление срещу националната сигурност.

Официални документи по делото не ѝ бяха предоставени. Приятел, който я придружавал, преписал на ръка обвинителния акт в сградата на съда. Според преписа, с който Ройтерс разполага, обвиненията срещу нея включват „интервюиране с мрежи, враждебни на системата“ и изпращане на снимки до субекти в Израел и САЩ, определени като „враждебни“. Самата Моайери посочва, че е предоставила на CNN кадри от щетите след въздушните удари по Иран и през март 2026 г. е дала интервю за своята журналистическа работа.

Наказанието не се изчерпва със лишаването от свобода. Според данни на Международната федерация на журналистите (IFJ) от 12 август съдът е разпоредил конфискация на техниката ѝ, включително камерите и телефона, и налага забрана за упражняване на медийна и културна дейност, заемане на публична длъжност и публикуване в социалните мрежи. „Иранският режим достигна ново равнище на репресия, увеличавайки наказанията за онези, които се осмеляват да критикуват Ислямската република“, заяви главният секретар на федерацията Антони Беланже.

Законът, по който е осъдена, носи името „Закон за засилване на наказанието за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави срещу националната сигурност и интереси“. Парламентът на Ислямската република одобри първоначалния законопроект в края на юни 2025 г. – броени дни след края на войната с Израел. Съветът на пазителите го върна заради неясноти, а окончателната редакция премина през парламента и беше одобрена през есента на същата година.

Той предвижда смъртно наказание за конкретни оперативни и разузнавателни действия в полза на Израел, САЩ или други държави и организации, определени като враждебни. Отделни негови разпоредби тълкуват като криминално деяние политическа, културна, медийна и пропагандна дейност и изпращането на снимки, видео и информация до чуждестранни и определени като враждебни медии и платформи, когато властите преценят, че това застрашава националната сигурност. При по-тежка квалификация подобни действия биха могли да попаднат и под състава „корупция по земята“ (efsad-e fel-arz), който в иранското право може да доведе до смъртно наказание. Законът съкращава и сроковете по производството: за Моайери срокът за обжалване е 10 дни – наполовина спрямо предишния режим.

Наказателната практика по сходни обвинения стига често до бесилката. Пет дни преди Моайери да се яви в съда иранските власти обесиха Омид Бехзад и Пурия Сафват, осъдени за предоставяне на координатите на военни и охранявани обекти на служители на „Мосад“. Екзекуциите по обвинения, свързани с националната сигурност и шпионажа, зачестиха след началото на въздушните удари на Израел и САЩ на 28 февруари. На 27 юли експерти на ООН заявиха, че Техеран очевидно се стреми да всее страх в обществото със смъртните присъди, както и да възпре бъдещи демонстрации и заглуши несъгласието. Делата по подобни обвинения се гледат при закрити врата, а подсъдимите често нямат достъп до доказателствата срещу тях.

Обвинението към Моайери идва след два обиска в дома ѝ от началото на годината. Разузнавателното звено на Корпуса на стражите на Ислямската революция (IRGC) влезе в жилището през януари, докато в страната вървяха масови протести срещу режима, и конфискува телефона, лаптопа и друга електроника, разказва тя. Служители на IRGC се върнали, след като САЩ нанесоха въздушни удари по Иран. „При това идване взеха всичко, включително камерите, които притежавах от детството си“, спомня си Моайери. „Бях подложена на няколко разпита и в крайна сметка делото ми беше препратено към 33-ти клон на Прокуратурата по сигурността, а след това към Революционния съд.“

Правозащитни групи датират самото произнасяне на присъдата по-рано. Hengaw и IFJ съобщават, че е била постановена задочно на 19 юли от 29-и клон на Революционния съд в Техеран, с формулировка „дейност в интерес на ционисткия режим и САЩ“. Така между решението и деня, в който Моайери е научила за него в съдебната сграда, минават близо три седмици.

Отказът да ѝ бъдат предоставени документите по делото е начинът, по който Ислямската република иска да „заглуши“ подсъдимите и показва съдебна власт, която „откровено“ действа като държавен агент, отбелязва Роя Боруманд, изпълнителен директор на Центъра за човешки права „Абдорахман Боруманд“ със седалище в САЩ. Говорителят на иранската мисия в ООН в Ню Йорк не отговори на искането за коментар по случая.

Присъдата идва на фона на силно ограничена среда за иранските медии. „Репортери без граници“ отчитат 16 задържани журналисти в страната от началото на годината, а Комитетът за защита на журналистите (CPJ) през март докладва, че зад решетките са поне 15. През май CPJ и „Репортери без граници“ алармираха, че иранският режим използва продължилото 83 дни прекъсване на интернет, за да прикрие реалните мащаби на репресиите срещу медиите. Сред затворниците в техеранския затвор „Евин“ са иранско-американският журналист Реза Вализаде и японският репортер Шиносуке Кавашима.

Прекъсването започна на 8 януари, в разгара на протестите, избухнали в края на декември след рухването на риала. Норвежката организация Iran Human Rights преброи най-малко 3428 убити демонстранти до 22 януари и около 40 000 задържани. Защитници на човешките права в Иран (HRANA) посочи в своя отчет от 23 февруари, че около 6800 цивилни са били убити, а 53 800 са задържани. Точните мащаби на жертвите остават невъзможни за независимо потвърждение при ограничения достъп до информация. Мишените на арести след кървавото сгазване на протеста включват лекари, адвокати, политици с реформистки идеи и журналисти.

Работата на Моайери е концентрирана основно върху жените. Тя прави едни от първите документирани кадри на жени, задържани от нравствената полиция – сред тях снимка от 2007 г. на две жени, седнали в бели полицейски микробуси, с облени в сълзи лица. През 2017 г. заснема студентка по време на протест срещу икономическото положение в Техеранския университет, която върви през сълзотворния газ с вдигнат юмрук. Администрацията на Доналд Тръмп впоследствие използва кадъра в свои изявления за човешките права в Иран. През 2023 г. Моайери получава международната награда „Кураж в журналистиката“.

Присъдата не е първата в биографията ѝ. През 2022 г. Моайери прекарва три месеца в ареста и получава осемгодишна присъда за отразяването на протестите „Жена, живот, свобода“, избухнали след смъртта на младата Махса Амини в ареста на нравствената полиция. По-късно обща амнистия намалява наказанието, но делото продължава да я излага на разпити от страна на властите. Моайери е лежа и две години в затвора „Гарчак“ – място, което преди това самата тя е снимала.

Новото в настоящия случай е правният механизъм. Предишните дела срещу нея се водеха по обвинения за действия срещу националната сигурност и подстрекаване към безредици. Обвиненията бяха оспорвани от правозащитни групи, но поне се свързваха непосредствено с отразяването на протестите. Законът от 2025 г. разширява значително тази рамка: интервюто за чуждестранна телевизия или изпращането на кадър вече могат да се третират не просто като медийна дейност, а като форма на подпомагане на враждебна държава или действие срещу националната сигурност. Свитият до 10 дни срок за обжалване затруднява още повече защитата, а при предишното дело на Моайери облекчаването на присъдата дойде не от съд, а благодарение на общата амнистия.

„Нито една от тези присъди не ме е накарала да изоставя пътя си дори за миг. Продължих да документирам и да показвам реалностите на иранското общество“, заявява Моайери. „Нямам какво да губя. Режимът ми отне всичко и единственото, което все още имам, са моята истина и честност на наблюдател.“