Сянката на „Вагнер“ над Ангола: Двама руснаци пред съда за дезинформация и подстрекателство

🇷🇺⚖️🇦🇴 Двама руски граждани ще бъдат изправени пред съда в Ангола по обвинения в подстрекаване към протести срещу правителството, провеждане на кампания за дезинформация и опит за намеса в президентските избори догодина.

Политическият консултант Игор Ратчин и преводачът Лев Лакщанов, арестувани през август, са изправени пред 11 обвинения, включително за тероризъм, шпионаж и търговия с влияние. Би Би Си получи копие от обвинителния акт, който описва мащабна операция, насочена към промяна на политическия курс на Ангола. Защитата на подсъдимите обаче оспорва обвиненията с аргумента, че в тях липсват „конкретни и обективни факти“.

Според прокуратурата двамата са действали от името на „Африка Политология“ – сенчеста мрежа от оперативни работници и разузнавачи, възникнала от бившата групировка „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин. Докато свързани с нея структури са активни в ЦАР, Мали и Мадагаскар от десетилетие, Ангола е сравнително ново поле за дейността им.

Адвокатите на Ратчин и Лакщанов отричат всякаква връзка с „Африка Политология“ или Кремъл, твърдейки, че клиентите им просто са сътрудничили за откриването на културен център „Руски дом“ в Луанда.

Ангола, която е водещ производител на петрол и износител на диаманти, традиционно попада в сферата на влияние на Москва още от Студената война. Напоследък обаче страната постепенно се отдалечава от Русия. Руската диамантена компания „Алроса“ и ВТБ бяха принудени да напуснат страната заради международните санкции, а президентът Жоао Лоренсо направи очевиден завой към Запада, като не се е срещал с Владимир Путин от 2019 г. насам.

„Това е показателно за руското безпокойство от посоката, в която се движи Ангола при кабинета на Лоренсо. Очевиден е елементът на руска дезинформация, целящ да събуди повече симпатии към Руската федерация“, обясни Алекс Вайнс от Европейския съвет за външна политика.

Заедно с руснаците на съд ще бъдат изправени и двама анголци – спортният журналист Амор Карлош Томе и политическият активист Франсиско Оливейра. Те са обвинени, че са били наети да събират информация и да тиражират съдържание, свързано с операцията. Защитата им определя обвиненията като „чисти догадки“.

Прокуратурата твърди, че през 2024–2025 г. обвиняемите са извършили плащания на обща стойност 24 000 долара към местни журналисти и експерти за тиражиране на пропаганда с цел да бъде подкопано доверието в западните партньори и да се дискредитира външната политика на президента Лоренсо. Пример за това са публикации в социалните мрежи и сайтове като „Lil Pasta News“, атакуващи проекти като Коридора „Лобито“ и внушаващи, че Ангола може да бъде въвлечена във войната в Украйна.

Любопитен детайл в обвинението са твърденията за срещи на двамата руснаци с високопоставени фигури от местната политическа цена, включително опозиционния лидер Адалберто Коща Жуниор. Твърди се, че те са получавали предложения в размер на до 15 милиона долара за предизборна подкрепа, стратегически съвети и разузнаване. Доказателства за подобни оферти в обвинителния акт обаче липсват, като опозицията отрича всякаква връзка със случая, наричайки го политическа поръчка.

Властите свързват подсъдимите и с най-смъртоносните протести в страната от края на гражданската война насам, избухнали миналия юли. Според прокуратурата руснаците са оркестрирали безредици, за което има доказателства под формата на бележки и снимки в личните им телефони. Международни организации като Human Rights Watch и критиците обаче са скептични. Те подчертават, че близо 40% от анголците живеят в крайна бедност и хората протестират заради условията си на живот, а не по чужда команда.

В самия обвинителен акт се забелязват и фактологични грешки – например присъствието на фигури като Максим Шугалей в Ангола в периоди, когато той е бил арестуван в Чад.

Междувременно Москва няма никакво намерение да помага на своите граждани. Източник от средите на дипломацията споделя: „Логиката е проста: тези хора не са изпълнявали официални държавни задачи, те са просто частни изпълнители. Позициите на Русия в страната и без това са слаби, няма смисъл да влошаваме нещата още повече. Нека тези остатъци от операциите на Пригожин се оправят сами.“

Русия засилва пропагандните си операции в Африка чрез „Африкански корпус“

🇷🇺🌍 С преминаването на руското присъствие в Африка от частната наемническа структура „Вагнер“ към „Африкански корпус“, подчинен на руското министерство на отбраната, информационните операции също претърпяват промени.

Докато Вагнер разширяваше влиянието си с кампании и информационни операции на континента, след смъртта на лидера Евгений Пригожин при загадъчна самолетна катастрофа през август 2023 г. руската стратегия придоби нов облик, комбиниращ държавни и частни усилия. Това се посочва в доклад на изследователската организация All Eyes on Wagner.

„Частният сектор вече играе централна роля в арсенала на руската „мека сила“, съчетавайки опитни имиджмейкъри, медийни агенции и дискретни канали на влияние“, отбелязват авторите на доклада.

Според тях структури като African Initiative, Bureau Legint, GR Group и Rybar са се превърнали в „основни инструменти за налагане на наративна мощ в Африка и други стратегически региони“. Сред тях особено се откроява „Африканска инициатива“, която се представя като пресслужба, но е интегрирана в звена на „Африканския корпус“ в Буркина Фасо, Екваториална Гвинея, Мали и Нигер.

Инициативата изгражда мрежа от инфлуенсъри, журналисти, медии и фондации, като организира чести срещи с граждански групи по искане на местни правителства. В тези контакти руските представители се представят като легитимни партньори по силата на военни споразумения и предлагат „възможност за сътрудничество в обмен срещу възнаграждение“, както и връзки с кръгове, които създават съдържание в полза на Москва.

„Пропагандните операции на Русия в Африка не са импровизация – те са стратегически, структурирани и дълбоко вградени както в официални, така и в паралелни организации“, подчертава доклад на Robert Lansing Institute от 4 август. Целите им включват подкопаване на западните съюзи и влияние, оправдаване присъствието на паравоенни сили като „Африкански корпус“, улесняване на енергийни, минни и оръжейни сделки с политическия елит и насърчаване на многополюсен световен ред.

През август властите в Ангола арестуваха двама руски граждани, обвинени във финансиране на тероризъм, фалшифициране на документи и връзки с престъпници. Според Jornal de Angola, криминалната полиция твърди, че мъжете са плащали на местни граждани за създаване на пропаганда, разпространяване на дезинформация в социалните мрежи, организиране на протести и плячкосвания.

Единият от тях е 64-годишният Лев Лакштанов, основател на културна фондация „Farol“ за португалскоезични държави. Заедно със своя партньор Игор Рахтин (38 г.) се представяли за журналисти и влезли в контакт с фигури от основната опозиционна партия, а после и с репортер от държавната телевизия. Двамата провеждали платени политически интервюта и анкети за нагласите към Русия, преди да бъдат задържани във връзка с „организиране на протести срещу горивата“, съобщава Radio France Internationale. Протестите избухнаха в края на юли след орязване на субсидиите и поскъпване на дизела.

Случаят идва на фона на решението на Ангола от края на 2022 г. да покани западни държави да участват в програмата ѝ за военна техника, припомня базираното в Латвия издание Novaya Gazeta Europe. Преди войната в Украйна именно Ангола беше най-големият руски клиент в Субсахарска Африка.

„Повечето правителства в Африка не искат да бъдат използвани като пешки в геополитическото съперничество на Русия, Китай и Запада и предпочитат да запазят разнообразни партньорства, за да имат по-голяма свобода в решенията си“, отбелязва изданието.

Властите в Ангола твърдят още, че Лакштанов и Рахтин са планирали да развиват пропаганда в социалните медии преди и по време на избори с цел промяна на режима.

Подобен случай е регистриран и в Чад през септември 2024 г., когато в столицата Нджамена са арестувани трима руснаци и един беларусин. Сред тях е Максим Шугалей, чиято „Фондация за защита на националните ценности“ е свързана с Вагнер и вече покойния Пригожин.

Шугалей е известен с разпространение на проруска пропаганда, подкупи към длъжностни лица и опити за намеса в избори в полза на предпочитани от Москва кандидати. Забелязван е в Судан, Мали, Мадагаскар, Судан Либия и ЦАР, а преди това е бил част от т.нар. „Агенция за интернет изследвания“, както е официалното наименование на руската тролска фабрика.

Местни медии като Corbeau News пишат, че той редовно се появява в африкански страни по време на избори, прикрит като наблюдател или социолог.

„Руската пропаганда в Африка не е случайна – тя е резултат от координирана стратегия, санкционирана на най-високо политическо и силово ниво в Москва, целяща да прекрои геополитическите съюзи“, обобщава Robert Lansing Institute.

Хиляди китайски граждани избягаха от Ангола след нова вълна на насилие.

🇦🇴🇨🇳 Нова вълна от насилие, породено от рязък скок в цените на горивата в Ангола, продължи три дни и засегна голямата като численост китайска общност в страната. Магазини бяха разграбени, фабрики затвориха, а хиляди китайски граждани избягаха от страната.

По данни на местни източници, размириците започнали след решението на правителството да намали субсидиите за бензина. Безредиците предхождат акцията от август, когато властите закриха 25 нелегални криптоферми и експулсираха 60 китайски граждани.

Добивът на криптовалути е забранен в Ангола заради огромното натоварване върху енергийната мрежа. Задържаните китайци получиха 24 часа да напуснат страната.

Видео, публикувано от BBC Zimbabwe и други медии, показва десетки китайски граждани на международното летище в столицата Луанда с куфари на колела. В него мъж се обръща към тях на португалски, а след това на английски добавя: „bye-bye“.

Ангола е дом на около 300 000 китайци – една от най-големите китайски общности в Африка. Те притежават фабрики, мини и магазини, участват активно в строителството и търговията. При избухването на насилието в края на юли бяха опустошени близо 100 китайски магазина в Луанда.

Експерти посочват, че атаките са естествен резултат от нарастващото недоволство от китайското присъствие, възприемано от мнозина анголци като експлоатация.

През 2024 г. властите затвориха две китайски предприятия – металургичен комбинат без лиценз, замърсявал местна река, и завод за производство на пластмаси, обвинен, че държи 113 анголски работници заключени в нечовешки условия. Рибари също се оплакват, че китайски траулери изчерпват рибните запаси.

Въпреки бурния икономически растеж, подхранван от Китай през последните две десетилетия, резултатът е дълбоко социално разслоение – най-богатите 20% печелят най-много, докато най-бедните почти не усещат ползите.

Ангола е водещият бенефициент на финансови средства по инициативата „Един пояс, един път“ – 68,6 млрд. долара за инфраструктура в периода 2000-2021 г. – сочат данни на AidData. Проектите включват новото международно летище „Антонио Агостиньо Нето“, открито миналата година – най-голямото летище извън Китай, финансирано с китайски пари, чийто капацитет възлиза на 15 милиона пътници и 600 000 тона карго годишно.

Ангола се ангажира да изплаща дълговете си с износ на петрол, но тъй като Китай даде приоритет на вноса от Русия и Близкия изток, Лунда изпитва затруднения да погасява своите задължения.

Друга причина за обществено недоволство е, че повечето инфраструктурни проекти се изпълняват от китайски фирми и работници, докато анголците най-често се наемани единствено за нискоквалифициран труд.

В някои случаи проектите се оказаха проблемни. През 2010 г. изграждането на Главната болница в столицата Луанда на стойност 8 млрд. долара доведе до нейното затваряне малко след откриването ѝ заради пукнатини, поставили под съмнение стабилността на сградата. Болницата отвори отново едва след мащабни и продължителни ремонти.

„Инвестициите на Китай не изпълниха високите очаквания за модернизация на технологиите и инфраструктурата в Ангола. Освен това много от пътищата, жилищата и сградите, построени от китайски компании, се отличават с изключително ниско качество“, пише анализаторът Сумие Йошикава в Eurasian Review.

22 загинали, 197 ранени и 1214 задържани при безредици в Ангола заради скок в цените на горивата.

🇦🇴⛽ Правителството на Ангола съобщи, че жертвите на безредиците, избухнали по време на масовите протести срещу скока в цените на горивата, са достигнали 22 души.

Безредиците избухнаха в понеделник, когато местни асоциации на микробусни таксита започнаха тридневна стачка срещу решението на властите да увеличи цената на дизела с една трета като част от усилия за намаляване на скъпите държавни субсидии и укрепване на публичните финанси.

Грабежи, вандализъм и сблъсъци с полицията започнаха в столицата Луанда, след което бързо се разпространиха в други провинции. В сряда президентът Жоао Лоренсо свика извънредно събрание на управляващия кабинет, на което получи актуални сведения за ситуацията със сигурността и реакцията на полицеските сили.

В официално изявление на президентството се съобщава за 22 загинали, 197 ранени и 1214 арестувани. 56 търговски обекта и 25 автомобила са били унищожени, а редица магазини и складове са разграбени.

„Съжаляваме за 22-та смъртни случая, сред които един полицай“, заяви министърът на вътрешните  работи Мануел Омем.

Повечето търговски обекти и бизнеси в Луанда останаха затворени днес, като силите за сигурност патрулираха по улиците на столицата, които до голяма степен останаха празни, след като местните жители се прибраха по домовете. Единствените струпвания на хора останаха пред бензиностанции и магазини.

Телевизия Нзинга показа кадри на жени, оплакващи загинал на улица в централния район Казенга в столицата, докато група хора разграбва супермаркет наблизо. В репортажа не се посочва причина за смъртта на човека. В същия район млад мъж загина, след като беше уцелен от случаен куршум няколко часа по-рано.

Протести и безредици се проведоха и извън столицата, включително в град Хуамбо, на около 600 км северно от Луанда и крайбрежния град Бенгуела. Полицията в южния град Лубанго призна, че неин служител е застрелял 16-годишно момче във вторник. Тийнейджърът е бил част от група, направила опит да нахлуе в местния щаб на управляващата партия МПЛА.

Протестите от последните два дни са поредните в Ангола, след като решение за повишаване на цената на горивата от 300 на 400 кванзи (0,33 до 0,43 долара) за литър доведе до скок на разходите за живот на милиони бедни в страната, която е сред водещите производители на петрол в Африка.

След 2023 г. тя постепенно премахна субсидиите за горива, след като скок в цените на бензина предизвика смъртоносни протести, които властите са подклаждани от Международния валутен фонд. Според финансов министър на друга страна износител на петрол, миналата година субсидиите са възлизали на близо 4% от БВП. Инвеститорите следят внимателно усилията на страната за постепенно премахване на субсидиите.

„Инвеститори и международни финансови институции разглеждат реформата на субсидиите като доказателство за ангажимента на Ангола към сложни структурни корекции“, обясни Пиетер Ниестен, портфолио мениджър за дълг на нововъзникващи пазари в Нойбергер Берман, който очаква субсидиите за горива тази година да възлизат на 1,8% от БВП, допринасяйки за фискалния натиск.

Лузофонската държава с над 36 милиона население страда от висок процент на инфлация, достигнал 20% през юни, докато равнището на безработица възлиза на около 30%, сочат данни на националния статистически орган.