Франция задържа танкер от сенчестия флот за първи път в Индийския океан

🇫🇷⚓🇷🇺 ВМС на Франция изпратиха абордажен екип на борда на санкционирания танкер DF Peak на над 450 морски мили южно от Реюнион и го отклониха под конвой към острова. Това отбелязва абордаж №1 на кораб от руския сенчест флот в Индийския океан и 6-ти от септември 2025 г. Операцията беше проведена на 12 октомври сутринта в международни води. Това обяви президентът Еманюел Макрон с кратко видео, на което френски командоси се спускат с въже от хеликоптер на палубата: „Франция е решена да се бори със сенчестия флот навсякъде по света“.

Сенчест флот се нарича мрежата от остарели танкери с неясна собственост, най-често плаващи под удобни или фалшиви флагове, с които Руската федерация изнася петрол въпреки западните санкции. По думите на Макрон DF Peak е плавал под фалшив флаг, участвайки в незаконен транспорт на горива. Префектурата на Реюнион обяви, че проверката цели да установи националност на кораба, и посочи като основание член 110 от Конвенцията на ООН по морско право. Той позволява на военен кораб да изпрати екип на борда на чужд плавателен съд в открито море, ако има основателно подозрение, че съдът няма националност.

След като екипът прегледа документите, Генералният щаб на Въоръжените сили обяви, че съмненията за нередовния флаг са били потвърдени. Префектурата сигнализира прокурорката в Сен Дени, компетентна по делата пред морския съд, и по нейно искане танкерът бе отклонен към котвена стоянка край Реюнион. Екипажът от 21 моряци от няколко националности остава на борда под военна охрана. Министърката на въоръжените сили Катрин Вотрен уточни, че танкерът е ескортиран под властта на префекта на Реюнион: „Международното право не е въпрос на избор“.

DF Peak е построен през 2006 г. в корабостроителницата Hyundai в Улсан. Има дължина товароносимост от 110 119 тона и дължина от 244 метра. До 2024 г. плаваше за руската държавна компания „Совкомфлот“ като NS Capton. През април 2024 г. беше преименуван на „Калининград“ и мина под руски флаг, а от юни 2025 г. носи сегашното си име и флага на Бенин. САЩ му наложиха санкции още през февруари 2024 г. Танкерът е също така в санкционния списък на ЕС, а като част от руския сенчест флот е идентифициран от 25 юни 2024 г., когато още се казваше „Калининград“. Санкции срещу него имат и Великобритания, Канада, Швейцария и Украйна. В европейския списък вече има над 700 кораба.

Тъкмо флагът на Бенин позволи абордажът да бъде извършен. The Maritime Executive посочва, че записът на танкера в международната корабна база данни Equasis показва, че той го носи без да има право. Бенин сам предупреди Международната морска организация (IMO): в циркулярно писмо № 5092, разпратено към края на ноември 2025 г. Правителството на страната съобщи за 33 разследвания на чужди кораби, присвоили си знамето на страната. Повечето са петролни танкери с подправени документи, фалшиви подписи, имитиран държавен печат и позоваване на несъществуващо звено в администрацията на африканската страна. Кораб, който държавата на флага не признава за свой, остава без закрила и може да бъде спрян в открито море.

Новото е мястото. Предните 5 френски операции бяха в Атлантическия океан и Средиземно море. DF Peak е спрян в южното полукълбо, далеч от европейските морски пътища: по данни на Mer et Marine танкерът е идвал от венецуелското пристанище Пуерто Ла Крус и почти сигурно е пътувал към индийско пристанище. Срещу него Франция изпрати сили, базирани в региона. На публикуваните кадри личи хеликоптер AS365 Dauphin N3 от 34-та флотилия на морската авиация, който според Naval News е излетял от фрегата за наблюдение от клас „Флореал“ с база Пор де Гале на Реюнион.

Досегашните случаи завършиха предимно с глоби. „Гринч“, задържан на 22 януари в открито море между Испания и Северна Африка, беше освободен на 17 февруари, след като властите наложиха на собственика глоба, защото не е могъл да обоснове флага. Външният министър Жан-Ноел Баро я определи като няколко милиона евро. Deyna, който беше спрян през март отново в Средиземно море, също получи разрешение да продължи. Собственикът на „Тагор“, превзет на 31 май в Атлантическия океан, плати 1 млн. евро и на 2 юли прокуратурата в Брест обяви, че задържането се вдига. Китайският капитан на „Боракай“, с който започна серията през септември 2025 г. край остров Уесан, беше осъден задочно в Брест на една година затвор и 150 000 евро парична глоба. „Deliver“, спрян на 23 юни край Сицилия под флага на Камерун, беше отведен към петролния терминал Фос сюр Мер край Марсилия.

До снощи Москва не е коментирала задържането. На 12 август, на борда на ракетния крайцер „Варяг“ край остров Сахалин, президентът Владимир Путин описа решение на ЕС от юли, което позволява конфискация и продажба на товари от такива кораби, „пиратство и грабеж“ и предупреди, че ако то започне да се прилага на практика, Русия ще отговори огледално. Отговорът няма да дойде непременно там, където се задържат руски съдове, а „навсякъде, където ние сами сметнем за нужно и целесообразно“, включително в зоната на Тихоокеанския флот.

Абордажът дойде три дни след като Министерството на финансите на САЩ облекчи санкциите за руския дизел с разрешение, валидно до април 2027 г. Париж върви в обратната посока и вече го прави далеч от европейски води. Танкер, който заобикаля Африка на път за Индия, минава покрай френски острови, без значение дали избере Мозамбикския проток, или водите източно от Мадагаскар. В Реюньон има френски фрега и хеликоптери, а прокуратурата в Сен Дени може да поеме делото. От вчера разстоянието от ЕС не може да опази от задържане руски танкер с фалшив флаг.

Петролен танкер гори в морето срещу Сочи

🇺🇦🔥🇷🇺 Петролен танкер гори в Черно море близо до курортния град Сочи, а изтеклият от него петрол пламти по водата в дълга огнена ивица под стълб черен дим, който се вижда от цялото крайбрежие. Пожарът е обхванал кораба около 18:00 ч. местно време, в морето срещу плаж „Ривиера“. Жители на града го заснеха от кея и хълмовете над него, а очевидци заявиха пред независимото руско издание „Осторожно, новости“, че пламъците се виждат чак от Гагра в Република Абхазия.

Telegram каналите Mash и Supernova+ идентифицираха кораба като танкер за суров петрол AFRAMAX RIO, плаващ под флага на Либерия (IMO: 9273844). Според регистъра VesselFinder той е построен през 2004 г. Има 247 метра дължина и 107 хил. тона товароподемност с горивото и запасите. Mash пише, че танкерът е превозвал суров петрол, натоварен на пристанище Новоросийск с крайна дестинация Индия, като почти догоре е бил натоварен. Почти пълен кораб с такъв дедуейт носи около 100 хиляди тона товар.

По данни на същия канал капитанът е поискал евакуация за 23-мата души от екипажа. Дали моряците са били свалени от борда, все още няма потвърдена информация. Според MarineTraffic, корабът е дрейфувал край бреговете на курортния град от няколко дни насам. „Осторожно, новости“ уточнява, че системата за автоматично разпознаване на корабите (AIS) го е засякла за последно около 22 часа преди пожара, край Нижнеимеретинския залив в Адлерски район.

Нито Министерството на извънредните ситуации, нито кметството на Сочи, нито оперативният щаб на Краснодарския край са съобщили нещо за пожара. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) също не са коментирали случая.

Руски военни канали веднага заговориха за украински удар. „Два майора“ пише, че все още „не е минало без намесата на безпилотните средства на противника“, и добави политическия си извод: „Още един факт, който показва защо Украйна трябва да загуби излаза си на Черно море“. Местният „Сочи Онлайн“ съобщи, че по предварителни данни танкерът е ударен от безекипажен катер, т.е. морски дрон, и посъветва местни жители да носят маски и да затворят прозорците на домовете си, тъй като гъстият дим е стигнал до брега. Независимата руска агенция ASTRA предположи, че корабът е запален при удар на украински безекипажен катер или безпилотен летателен апарат. Жители обаче казаха на „Осторожно, новости“, че преди пожара не са чули силни експлозии, а мониторинговият канал Exilenova+ добавя, че не е имало и въздушна тревога.

Сравнението с последните седмици сочи по-скоро нападение отвън. Морските дронове вече са стигали до бреговете на известния черноморски курорт: на 9 септември вечерта те нападнаха крайбрежието и раниха 28 души, сред тях 2 деца, съобщи оперативният щаб на Краснодарския край. Ударът засегна крайбрежната алея. През нощта на 3 срещу 4 септември, според данни на същия този щаб, при нападение с дронове срещу Сочи и Сириус пламна нефтобаза.

Срещу тази версия стоят две неща със собствени свидетели. Танкер, който от няколко дни дрейфува близо до руското крайбрежие, а от денонощие не подава сигнал по AIS, може да се е намирал в техническа беда. А на 9 септември очевидци в Сочи описваха серия мощни взривове откъм морето, докато сега жителите не са чули нищо преди пламъците. Кадрите не разграничават двете версии: на първите записи пушекът излиза от кърмата, а по-късно гори огромна площ от морето. Следователно товарът изтича от пробит корпус, а това се случва и при удар в борда, и при взрив в танковете по време на авария.

Танкер с близо 100 хил. тона руски суров петрол, на път от Новоросийск за Индия, гори пред главния руски курорт, който от началото на септември вече два пъти беше мишена на тежки украински удари. Две неща са решаващи за въпроса относно причината. Ако украинските сили публикуват запис от камерата на въздушен или морски дрон или руските власти заговорят за удар, версията по-скоро ще се потвърди. Ако МЧС обяви авария на борда и спасеният екипаж я потвърди, тя пада. Най-бързо отговор могат да дадат самите 23-ма моряци, ако са свалени от борда живи.

Над 176 000 тона гориво заминаха от южнокорейски пристанища за Русия

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,яВъздушен изглед от дрон към петролен танкер, преминаващ под мост в Пусан, Южна Корея. 📸 Снимка: Guardian Design

🇰🇷🤝🇷🇺 Над 176 000 тона предимно дизелово гориво са натоварени през юли и август в пристанища в Южна Корея на 7 танкера, извършили общо 14 курса до Далечния изток на Руската федерация. Това сочи анализ на пристанищни записи и данни от проследяване на морския трафик, публикуван от The Guardian на 6 октомври. Три от корабите попадат под санкционния режим от Обединеното кралство и Европейския съюз, а един от тях е приел товара си с трансфер кораб-кораб в териториалните води на Република Корея. При този метод горивото преминава между два съда на котва, без кораб да влиза в пристанищен терминал, и по този начин произходът на товара може да стане по-труден за следене.

Най-големият превозвач, санкционираният „Layla“, е направил два курса от Улсан в югоизточната част на страната до Владивосток. Тръгнал е на 19 юли и 10 август и превозил общо 57 000 тона дизел. При първия курс корабът съобщава на южнокорейските власти, че отива до Владивосток, а при втория заявява Ниигата в Япония. Санкционираният „Astoria“, плаващ под руски флаг, е включен в санкционен списък на Австралия, е натоварил на 1 август в Улсан почти 11 000 тона, заявил е Япония като крайна дестинация и е отплавал за Владивосток. Третият санкциониран кораб, „Chongchon“, изобщо не е акостирал. В началото на август той е приема 26 000 тона от несанкционирания танкер „Celeste I“ на котва край пристанище Йосу в южната част на страната и поема към Владивосток, след като заявява Сингапур. Собствениците и управителите на тези четири кораба не са отговорили на запитванията на The Guardian.

Според Kpler сред купувачите са руската държавна петролна компания „Роснефт“, която е под санкции на Обединеното кралство, САЩ, ЕС и Австралия, и руската група NNK, чийто собственик Едуард Худайнатов и дъщерна компания „ННК-Ойл“ са в британския санкционен списък. Остава неясно кой е притежавал или продал товара: южнокорейските пристанищни записи не го показват.

Wood Mackenzie Maritime Research обяви в публикация от 13 август основния износител по оста Южна Корея–Русия: китайския търговец Evo Petrochemicals. От юли той е изнесъл над 81 000 тона дизел и керосин от търговските си резервоари в Улсан, 58 000 тона през юли и 23 000 през август, от които 10 700 тона керосин. Товарите са отишли до Находка, Владивосток и Восточни, а Evo разполага с около 98 000 тона складов капацитет в терминала Ulsan Energy Terminal. По оценка на Wood Mackenzie стоката е купена от други търговци и произхожда основно от Южна Корея, Япония и Китай. Guardian не споменава Evo, докато оценкатз на Wood Mackenzie и анализът на The Guardian обхващат различни обекти: първата разглежда един терминал, а вторият – седем танкера, натоварени в няколко пристанища. Публикуваните данни не показват при кои от 14-те курса товарите са дошли от резервоарите на Evo.

Потокът беше описан на 7 август и от Ройтерс, който цитира информация на Kpler и Vortexa за почти 30 000 тона рафинирани горива, натоварени в Улсан към края на юли на най-малко два танкера за къси разстояния към руския Далечен изток, и нарече търговията необичайна. Министерство на търговията, промишлеността и ресурсите на Южна Корея отказа коментар. Като по-ранна пратка от Североизточна Азия към Руската федерация посочва, по информация на Kpler, 22 000 барела авиационен керосин от Йосу до Владивосток през февруари 2022 г. Още през юли агенцията писа за готвена пратка от поне 200 000 барела реактивно гориво с произход от Япония през Южна Корея; търговски източници по-късно казаха, че не се е състояла, а властите в Токио заявиха, че забраната за износ на авиационни горива за Русия обхваща и пратките през трети страни или с претоварване в морето.

Reuters свързва вноса с украинските удари по руската енергийна инфраструктура, а Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна твърди, че Русия е принудена да внася горивни продукти. Преработката на петрол спадна през юни до най-ниското си ниво от над 20 години, а производството на дизел е 30% под миналата година, според Международната агенция по енергетика (IEA). Wood Mackenzie оцени, че морският износ на руски дизел през юли е спаднал до рекордно ниските 210 000 барела дневно, 70% под средното за 2025 г. Русия, която обикновено е нетен износител на дизел, забрани износа през юли. На 16 септември Reuters съобщи, като се позова на три източника от бранша, че петролни рафинерии на „Роснефт“ в Сизран и Саратов са спрели работа след украински удари, а ремонтът на основната инсталация в Сизран, с около 71% от капацитета на завода, може да отнеме най-малко месец.

През август Русия е внесла по море 368 000 тона петролни продукти, над 7 пъти повече спрямо юли и най-много от началото на пълномащабната инвазия, според финландския аналитичен център CREA, основани на данни на Kpler. От тях 112 000 тона, или 31%, идват от Южна Корея, на второ място след Индия. Числата 112 000 и 176 000 тона описват различни величини: първото е руският морски внос от Южна Корея за август, а второто – натоварените в Южна Корея количества през юли и август според анализа на Guardian.

Южна Корея изпраща на Киев хуманитарна и небойна подкрепа, включваща каски, разминираща техника, бронежилетки, а през 2023 г. обеща 2,3 млрд. долара подкрепа, предимно като заеми. Сеул не извършва директни доставки на оръжие за Киев, в съответствие с практиката си да не снабдява със смъртоносни оръжия страни във война, и отдавна търси баланс между помощта за Украйна и своето желание да подобри отношенията си с Русия, която от своя страна е заявила интерес към поднвяване на връзките, включително търговските. Натоварените количества започнаха да нарастват през юли, когато президентът Ли Дже Мьон обеща на срещата на върха на НАТО в Турция 100 млн. долара за възстановяване на Украйна.

The Guardian не открива нарушение на южнокорейското право: мерките срещу Русия се опират основно на износен контрол над стоки като промишлени машини, електроника и превозни средства. Министерството на външните работи на Руската федерация не се произнесе по пратките и по санкционираните танкери. В писмено изявление то заяви, че правителството подкрепя и активно участва в международните усилия за прекратяване на войната и че е разширило контрола върху износа за Русия извън стратегическите стоки, така че да обхване и 1402 нестратегически артикула с висок риск от пренасочване към военна употреба. Британското външно министерство не отговори на въпросите за санкционираните танкери, зареждани в Южна Корея, и за това дали случаят е повдигнат пред Сеул.

Двама от партньорите на Сеул вече направиха изключения изключения за енергийните му доставки. През март, когато войната на САЩ и Израел срещу Иран затвори Ормузкия проток, Южна Корея намали износа на определени горива и внесе руска нафта по силата на предоставено от САЩ освобождаване от санкции. На 1 октомври Обединеното кралство временно освободи съществуващите газови договори на страната от забраната за морски услуги за руски втечнен природен газ, която влиза в сила през януари 2027 г.

Фактите водят до три конкретни извода, които не зависят от неясния собственик на товара. През август Сеул е втори по обем източник на руския морски внос на нефтопродукти след Индия. Санкционният статут на 3 от 7 кораба не е попречил да заредят в южнокорейски териториални води и пристанища, а местното законодателство не е нарушено, смята The Guardian. И всеки от трите санкционирани плавателни съда е заявявал поне по веднъж друга дестинация, въпреки че е плавал в посока Владивосток: Ниигата за „Layla“, Япония за „Astoria“ и Сингапур за „Chongchon“.

Айзък Леви, анализатор в CREA, коментира: „Шокиращо е, че танкери под санкции на ЕС са зареждали гориво в пристанища на Южна Кореея и са го откарвали в Русия. Това подкопава санкционния режим и подкрепата на Южна Корея за Украйна.“

Нощният коридор през Ормуз: официалните числа са двойно над проследените

🇺🇸🛢️⚓ 15-20 танкера преминават всяка нощ през южния канал на Ормузкия проток, а средният износ на петрол по този маршрут вече доближава 10 милиона барела на ден. Това заявиха пред Axios двама официални представители на САЩ, единият от които има пряк достъп до информация за операцията. Търговските компании, които проследяват трафика по водния път, отчитат близо два пъти по-малък обем. Зад това разминаване стои въпросът дали Вашингтон действително е отнел на Техеран лоста, на който Иран разчита в преговорите.

Публикацията от 19 август описва механизъм, който не беше представян с подобна степен на подробност. Оперативната група, която организира транзита, се ръководи от щаба на 82-ра въздушно-десантна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Всеки ден тя изготвя два списъка: единия – на корабите, които излизат от Персийския залив към Арабско море, а другия – на наетите празни танкери, влизащи по обратния маршрут, за да натоварят петрол в пристанища на ОАЕ, Бахрейн и Кувейт. През нощта те потеглят в две колони, всяка в собствен времеви прозорец. Групата работи в координация с въоръжените сили на държавите от Залива. „Контролираме южната лента на Ормузкия проток вече два месеца. Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) може да пречи, но не той владее протока, а ние“, заяви единият от служителите.

Самият маршрут не е нов, но не става дума за конвойна операция. Оманската лента, разположена южно от установената система за разделно движение, беше описана още на 5 юни в циркуляр на INTERTANKO – най-голямото сдружение на танкерни оператори. Доналд Тръмп я обяви публично пет дни по-късно. Указанията, които американските военни изпратиха на компаниите от сектора, ясно очертават обхвата на защитата: бойни кораби не съпровождат търговските съдове, американски войници не се качват на борда, участието е доброволно, а капитанът може да се откаже във всеки момент. Ролята на въоръжените сили се свежда до въздушно наблюдение, разузнаване и реакция при възникнала заплаха. Търговските кораби плават нощем с изключени транспондери и сведено до минимум радарно излъчване, а екипажите пазят радиомълчание. По същите официални служители този режим е станал възможен след двуседмична кампания на Централното командване, при която са били повредени иранските радари и системи за морско наблюдение. На Техеран са останали няколко възстановени станции и наблюдатели на борда на бързоходни катери на IRGC.

Именно тази процедура прави външното проследяване и отчитането на количества почти невъзможни. Мишел Уийз Бокман, старши морски анализатор във Windward, оценява средния износ през южния коридор за последния месец на около 5 млн барела дневно – според нея близо 1/3 от предвоенните обеми. Ядрото на трафика е флотилия от близо 70 много големи танкера: 38 принадлежат на южнокорейската Sinokor Group, 20 – на частни гръцки компании, а останалите – на държавните енергийни дружества в Персийския заив. Повечето се движат совалково и прехвърлят товара си на друг кораб извън Залива. Бокман алармира, че проследяването се затруднява още повече, защото все повече съдове плават със спрени транспондери, а част от сателитните снимки на търговски оператори се задържат под натиск от Вашингтон.

Останалите показатели очертават сходна картина. Към 18 август Kpler отчита средно по 10 транзита дневно за 5-дневния период (най-ниската стойност от май насам) при 3 кораба в неделя. На 11 август министърът на енергетиката Крис Райт съобщи 7-дневна средна стойност от близо 9 млн барела дневно през протока. Това фактически съвпада с твърденията на събеседниците на Axios и е двойно над оценката на Windward.

Един показател обаче подкрепя американската версия – броят на корабите. Съвместният център за морска информация (JMIC) отчита общо 42 подпомогнати от САЩ транзита на 9-10 август, което отговаря на онова, което посочват американските служители. Извън подпомагания режим през същите 2 дни са преминали 2 и 3 товарни кораба, както и по 1 танкер дневно. За сравнение, нормата според данните за 2025 г. е около 138 транзита дневно. Следователно разминаването изглежда не е в броя на корабите, а по-скоро количеството на превозвания товар.

Сметката на САЩ обаче не е напълно съгласувана. Ако средният дневен обем е 10 млн барела, но в отделни нощи от Залива излизат между 15 и 20 млн, по-силните нощи трябва да бъдат компенсирани от значително по-слаби. Това се отнася и за нощта срещу сряда, когато според същите официални представители са били изнесени около 15 млн барела, а в графика са фигурирали над 20 кораба. Ако стойности близо до горната граница се достигат често, през част от останалите нощи обемите реално би трябвало да падат до нулата. Референтната стойност е известна: Международната агенция по енергетика (МАЕ) отчита средно 19,87 млн барела дневно през протока през 2025 г.

Част от петрола изобщо не се превозва по море. Райт съобщи за 5–7 млн барела дневно, които преминават по модернизирани тръбопроводи и износни терминали, които заобикалят Ормуз. Става дума преди всичко за саудитския тръбопровод Изток–Запад към Червено море и емирския тръбопровод до пристанище Фуджейра. Предвоенната оценка на МАЕ за този резервен капацитет беше между 3,5 и 5,5 млн барела на ден, с изрична уговорка, че по-големи обеми не са били изпитвани на практика. Дори ако официалните данни бъдат приети изцяло, общият износ от региона би достигал между 15 и 17 млн барела дневно – с близо 3–5 млн под нивото от 2025 г.

Коридорът, който САЩ определят като контролиран, продължава да попада под обстрел. На 3 август снаряд удари машинното отделение на кораба за сухи товари „Миноан Пайъниър“ и предизвика петролно петно с дължина над 10 км, достигнало до остров Кешм. На 8, 13 и 14 август бяха поразени три кораба на емирската ADNOC. На 18 август, часове преди Тръмп да напише, че протокът е отворен и работи и че всички морски мини са премахнати или взривени, друг гръцки сухотоварен кораб – „Миноан Дигнити“ – беше ударен на по-малко от една морска миля от оманския бряг. Главният му механик загина, а екипажът беше поет от оманската брегова охрана. Според JMIC американските военни подпомагат именно съдовете по южния маршрут, но Иран продължава да ги поразява и там. Ефектът върху трафика е незабавен: след ударите по корабите на ADNOC през изминалата седмица Kpler отчете пет търговски съда в събота и нито един в неделя, при общо 31 през предходния уикенд.

Разкритието идва в седмицата, в която дипломатическият процес спря. 60-дневният срок по меморандума, подписан в Исламабад на 17 юни, изтече в понеделник. Във вторник Тръмп обяви, че разговори с Иран не се водят и не са насрочени, публикува карта, на която Ормуз е обявен за нова територия на САЩ, и потвърди, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. Дни по-рано той заплаши, че ще бомбардира Оман, ако Маскат се намеси в преговорите с Техеран. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф отговори, че водният път ще остане затворен, докато САЩ не вдигнат блокадата, не освободят замразените активи и не отменят петролните санкции. В сряда ОАЕ прекратиха търговията и финансовите операции с Иран, след като две балистични ракети паднаха в техни води.

Официалната и проследената оценка технически могат да бъдат верни едновременно. Самите компании за проследяване признават, че корабите, движещи се с изключени транспондери, им убягват. Хавиер Блас от Bloomberg посочва, че дори един неотчетен супертанкер може чувствително да измести средната стойност. Противоположната хипотеза – че Вашингтон завишава количествата – също има опора. JMIC потвърждава броя на корабите, докато спорът остава върху количеството петрол: именно показателят, чрез който Тръмп публично измерва контрола си над водния път, откакто през юни обяви, че са изнесени над 100 млн барела. Вероятно действителната стойност се намира някъде между двете оценки – по-близо до горната граница на проследените количества, отколкото до официалната цифра.

Дрон удари гръцки танкер край Новоросийск след близо три седмици затишие

🇺🇦🛢️🇬🇷 Танкерът „Скирос“ беше ударен от дрон в Черно море в неделя вечерта, 16 август, малко след като натовари партида на морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) край Новоросийск. Атаката прекъсна близо 3-седмично затишие в участък и представлява първият удар по плавателен съд, обслужващ КТК, откакто в края на юли Вашингтон постигна договореност с Киев маршрутът да бъде пощаден. Позовавайки се на добре осведомени източници, Bloomberg разкри, че товарът е бил с руски произход.

Кадри, излъчени от гръцката телевизия „Скай“, показват как дронът прелита веднъж над района, връща се и поразява мостика на петролния танкер, където избухва пожар. Гръцката компания IMS със седалище Пирея, която управлява съда, съобщи, че няма пострадали и не е установено замърсяване. Размерът на щетите не е оповестен. „Скирос“ е танкер тип „суецмакс“ с товароподемност 159 021 тона, построен през 2009 г. Той плава под флага на Либерия, регистриран е на дружеството Canis Minor и събира 1 млн. барела. Данните от автоматичната система за идентификация (AIS) преди инцидента го показват на път към товарен терминал на КТК.

Никой не пое отговорност за атаката. Представител на Генералния щаб на Украйна заяви, че не разполага с информация, която да коментира. Моделът на действие обаче е познат, а Киев вече е публикувал собствени кадри от такива операции. На 1 август морски дрон удари танкер от тип афрамакс „Бурда“ край Таман, след което украинската страна споделя запис от удара. „Бурда“ също е управляван от IMS, което прави „Скирос“ втория съд на един и същ оператор от Пирея, поразен в рамките на две седмици. Флотът на компанията има численост от над 30 кораба.

Ударът през август край Таман беше повратен и по една друга причина. „Бурда“ е сред първите плавателни съдове извън руския сенчест флот, поразени открито, като в същата операция украински морски дронове потопиха контейнеровоза „Янина“, свързан с „Росатом“, на около 130 морски мили от Новоросийск. По този начин кампанията, започнала срещу сенчестия флот, вече достига до западен тонаж, който не е подложен на санкции и се използва по обичайни търговски договори.

Гръцкото корабоплаване усеща последиците най-силно. При същите съоръжения на 30 юли бяха ударени два танкера под гръцко управление. IMS, оглавявана от Мариос Ялуглу, добави „Скирос“ към своя флот тази година. Корабът е една от четирите придобивки на компанията от октомври насам на обща стойност около 150 млн. долара. Само за две седмици два нейни танкера бяха поразени – единият от морски, а другият от въздушен дрон.

Договоркатаа, поставена на изпитание от новия удар, беше постигната преди под три седмици. По данни на Financial Times вицепрезидентът Джей Ди Ванс е поискал от украинския президент Володимир Зеленски по време на телефонен разговор на 31 юли Киев да прекрати ударите по инфраструктурата на КТК и чуждите танкери, които я обслужват. Украйна се е съгласила при три условия: съдът да не е под украински санкции, да не е руска собственост и да не превозва руски товар. От този разговор до неделя нито един танкер при терминала не беше поразен.

Именно третото условие определя как може да се тълкува неделната атака. Bloomberg пише, че „Скирос“ е натоварил суров петрол с руски произход, което би го поставило извън защитата на договорката. Splash247 посочва, че произходът на товара остава непотвърден, а данните от AIS показват маршрут на танкера, но не и съдържание на товарните му танкове. Разликата е ключова: през КТК преминава предимно казахстански петрол, докато руският формира между 5 и 10% от износа по маршрута. Договорка, чиято граница минава през произхода на отделните барели, на практика оставя проверката в ръцете на страната, нанасяща удара.

Интересът на САЩ в конкретния маршрут е пряк. КТК извежда добива от казахстанските находища, в които дялове притежават Chevron и ExxonMobil, и осигурява около 2% от световните петролни доставки. Серията удари през юли сви износа в него от около 1,9 млн. до близо 1,3 млн. барела дневно. Казахстан се принуди да ограничи производството до степен, която Reuters определи като спад с повече от половината. Според Financial Times Киев е приел искането на САЩ, тъй като се надява да получи лиценз за производство на прехващачи за Patriot и няколкостотин ракети преди зимата.

Събитията от миналия месец обясняват защо САЩ изобщо се намесиха. Последното публично изявление на КТК за удар по танкер е от 30 юли. В 01:48 ч. московско време дрон удари „Нисос Сифнос“, плавал под флаг на Маршаловите острови, докато товареше на изнесеното товарно устройство №3 партида на Tengizchevroil – дъщерно дружество на Chevron. Пожарът в приемните манифолди бе потушен от екипажа и 3-те помощни плавателни съда на консорциума. Нямаше пострадали или разлив. Само през юли при съоръженията или на подстъпите към тях бяха поразени поне осем танкера, товаренето беше спирано неколкократно, а към края на месеца ръководството обсъди пълно прекратяване на работата, преди да реши да я продължи.

Натискът към Новоросийск не отслабна и след договорката. На 14 август Русия преустанови товаренето на съседния терминал „Шесхарис“ заради заплаха от дронове, а танкерът, който трябва да бъде зареден там, напусна района. През терминала минават 700 хил. барела руски петрол дневно, отделно от казахстанския поток през КТК. В понеделник Москва обяви, че е поразила три товарни кораба и танкери в Одеса, за които твърди, че са превозвали военни товари и гориво. Украинските власти съобщиха за повреден граждански кораб под флага на Того и четирима ранени в пристанището.

Атаката срещу „Скирос“ очертава границите на американския натиск. Той не прекрати кампанията, а само успя да промени леко условията, при които тя се води: Киев прие да не атакува самия маршрут и неговата инфраструктура, но запази правото да поразява руския износ независимо къде се товари. Така въпросът е изменен от това дали Украйна ще нанася удари край Новоросийск към онова какво се намира в товарните резервоари на отделните съдове. Съдържанието им обаче е обстоятелство, което САЩ и консорциумът не могат да установят отвън, докато купувачът и продавачът мълчат.

Възможно е обяснението да е по-просто от нарушаване на договорка. Киев има осезаема причина да я спазва: обещаният лиценз за производство на прехващачи струва повече от един танкер, а Генералният щаб не поема отговорност за атака, която би могла да осуети получаването му. При тази интерпретация целта е избрана премерено именно защото нейният товар е отговарял на условието, което допуска удар.

Конкурентното обяснение също намира опора в събитията през последните две седмици. Поразяването на два кораба на един и същ гръцки оператор в рамките на 14 дни е повторение, което трудно би могло да се счита единствено с произхода на отделните партиди. То по-скоро подсказва, че Киев е заменил ударите по инфраструктурата с атаки срещу тонажа, който я обслужва.

Проверката на двете хипотези вероятно ще дойде бързо и ще се основава на два видими признака. Първият е дали КТК ще публикува известие за удара и по този начин ще признае косвено удар за инцидент в своите съоръжения, вместо да го представи като произшествие в открито море. Вторият е дали натоварването при изнесените устройства ще продължи без прекъсване.

Ако консорциумът запази мълчание и корабите продължат да зареждат по график, разграничението според произхода на товара почти сигурно е запазено. Ако КТК отново спре работа, посредничеството от САЩ ще е изчерпало своя ефект за под един месец.

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

САЩ обездвижи танкер към остров Харг с ракета „Хелфайър“

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски дрон извади от строя петролен танкер във водите на Персийския залив, след като изстреля прецизни ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire директно по комина му. Това бележи първият плавателен съд, поразен по такъв начин, откакто Пентагонът поднови морската блокада на иранските пристанища. Централното командване на САЩ (CENTCOM) официално докладва за удара и публикува видео в X, което показва конкретния момент на попадението в надстройката на танкера, придружен от лаконичното изявление, че корабът вече не пътува към Иран.

Удареният съд е петролният танкер M/T Belma, който е плавал под флага на Кюрасао. Силите на CENTCOM са проследили курса му, докато пресича международни води в посока към остров Харг – главния терминал за износ на ирански петрол. Според официалния доклад екипажът е преценил да игнорира едно след друго множество предупреждения да спре, което е принудило американските сили да го обездвижат. Танкерът е плавал празен, под баласт, което значи, че е пътувал към Харг, за да натовари суров петрол, не да достави. Belma се оказа първият плавателен съд, неутрализиран след възстановяване на блокадата във вторник, като в рамките на първите 24 часа американските сили отчетоха още два търговски съда, които са се подчинили на предупрежденията и са били отклонени навреме.

Макар CENTCOM да определя Belma просто като обикновен търговски съд, неговото досие разкрива съвсем различна история. Петролният танкер, който в миналото е плавал с името Bendigo, присъства в санкционни списъци като част от „сенчестия флот“, който прехвърля ирански петрол в разрез с наложени ограничения. Според данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна той е пряко свързан с Национална иранска танкерна компания (NITC) – дъщерно дружество на санкционираната държавна компания NIOC. Той участва активно в схеми за претоварване на петрол от кораб на кораб, с приходите от които се финансират Корпусът на гвардейците на ислямската революция и ливанската групировка Хизбула. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на плавателния съд на 11 октомври 2024 г., което доказва, че той не е просто случаен минувач, а поредният важен елемент от логистичната инфраструктура, която Вашингтон полага системни усилия да задуши.

Изборът на оръжие в тази операция е изключително показателен. AGM-114 Hellfire е лека прецизна ракета въздух-земя с малка бойна глава, проектирана за поразяване на точкови цели, а не за потапяне на 300-метров гигант. Ударът в комина е поразил намиращите се отдолу машинни отделения, прекъсвайки задвижването на съда, без да пробива корпуса му под водолинията. Този подход гарантира, че танкерът ще остане обездвижен, но няма да потъне, което предотвратява както екологична катастрофа с разлив на десетки хиляди тонове гориво, така и евентуални жертви сред екипажа. CENTCOM прилага този калибриран почерк системно от самото начало на кампанията. На 2 юни американски дрон порази по същия начин машинното отделение на супертанкера M/T Lexie, плаващ под удобния флаг на Ботсвана – държава без собствен корабен регистър – докато плаваше към същия остров. От самото начало на блокадата на 13 април до началото на юни командването отчете общо шест обездвижени и 122 отклонени кораба, което демонстрира стратегия на пресметнат натиск, целящ да наказва нарушителите, без да преминава прага на пълното унищожение.

Самата морска блокада преминава през динамичен и сложен ход. CENTCOM я въведе на 13 април 2026 г. като цялостна обсада на всички ирански пристанища, планирана да пресуши петролните приходи, захранващи военните действия на Техеран и неговите съюзници. Обсадата обаче бе временно вдигната по силата на „Исламабадския меморандум“, подписан на 17 юни от Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан. Това споразумение предвиждаше 60-дневно удължаване на примирието, което трябваше да отвори Ормузкия проток и да замрази огъня по всички фронтове. Договорката обаче се разпадна бързо около 7 и 8 юли, след като Иран атакува три търговски съда в протока. Президентът Тръмп обяви примирието за приключило, САЩ подновиха масираните въздушни удари по Южен Иран и върнаха в сила петролните санкции. Така на 14 юли блокадата бе официално възстановена, а още на следващия ден Belma стана първата ѝ жертва.

Значението на този последен удар се определя от ключовата роля на остров Харг, през чийто терминал преминават цели 90% от иранския износ на петрол. Заобиколен от дълбоки води, той притежава капацитет да зарежда паралелно до десет супертанкера, поради което американските сили са го превърнали в основен фокус на блокадата. Интересно е обаче, че Харг не е извършвал товарене на танкери от 6 май насам поради масиран разлив, а според различни пазарни оценки Иран не е изнасял суров петрол по море от близо месец. Финансовият министър на САЩ Скот Бесънт предупреди през настоящата седмица, че този икономически натиск може да коства на Техеран до 170 милиона долара дневно пропуснати приходи. Обездвижването на празен танкер, който тепърва се е приближавал към Харг, показва промяна в самата логика на блокадата, тъй като американските сили вече не изчакват петрола да отплава, а спират корабите още при опита им да достигнат терминалите за товарене.

Този инцидент е само фрагмент от далеч по-мащабен конфликт – военната операция Epic Fury, която започна на 28 февруари с вълна от съвместни въздушни удари на САЩ и Израел. В нейния ход бе ликвидиран върховният лидер Али Хаменей, което пренареди из основи високите етажи на властта в Техеран. На 15 юли САЩ извършиха нови удари срещу ракетни площадки, бази за дронове и съоръжения на бреговата отбрана в Ислямската република, чийто режим съобщи за най-малко 30 загинали и 260 ранени при нощните атаки през последните дни. Всяко прехващане в морето обаче задейства ответна реакция, като Техеран отвръща с ракетни и дронови удари срещу базите на CENTCOM в Кувейт и Пети американски флот в Бахрейн, а Революционната гвардия заплаши да блокира напълно целия енергиен износ от Близкия изток.

Медията Frontline Monitor вече съобщи за иранските удари по кувейтска територия и за американската атака с морски дронове в пристанището Бандар Абас, които са част от същата размяна на удари. От своя страна президентът Доналд Тръмп намекна за въвеждането на 20% такса за безопасен транзит през Ормузкия проток, а самото обявяване на блокадата вече тласна цената на петрола от сорта Брент с близо 10% нагоре, надхвърляйки прага от 83 долара за барел.

В крайна сметка обездвижването на Belma представлява локално тактическо действие със сериозно стратегическо послание. Блокадата се утвърждава като основното оръжие за икономическо задушаване, а не просто като временна мярка, и Вашингтон демонстрира готовност да я налага дори с цената на обстрел срещу кораби, които на пръв поглед минават за цивилни. Използването на хирургически прецизни удари по двигателите държи нивото на ескалация под контролиран праг, което е достатъчно за парализиране на търговския съд, но не води до екологична катастрофа или тежки човешки жертви, които биха обърнали международното мнение срещу американските действия. Тази пресметливост обаче захранва затворен, самовъзпроизвеждащ се цикъл, в който всеки спрян петролен танкер тласка Иран към ответни удари в Залива, а всяка иранска атака води до ново прехващане от страна на САЩ. Предстоящите седмици ще покажат дали силната икономическа преса ще принуди Техеран да се върне на масата за преговори, или напротив – ще го подтикне да разшири мащаба на атаките си срещу търговското корабоплаване.

Украйна порази близо 28 руски съда в Азовско море, Русия затвори Керч

🇺🇦💥🛢️ Силите на безпилотните системи на Украйна (СБС) проведоха най-мащабната си операция с дронове по море досега – през изминалата нощ поразиха 28 руски кораба в Азовско море, сред които петролни танкери от „сенчестия флот“ и кораби, обслужващи руската военна логистика. Мащабът на удара принуди властите да затворят две от най-натоварените си морски артерии в региона: за първи път от началото на кампанията руската погранична служба спря трафика през Керченския проток и по Азовско-Донския морски канал.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и командира на СБС Роберт „Мадяр“ Бровди целите включват 21 петролни танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд. Украинските сили уточниха, че размерът на пораженията все още се оценява. Бровди отбеляза, че операторите на дронове са отчели 73 успешни удара през нощта, а между 6 и 11 юли украинските сили са поразили общо 76 руски съда – число, което, по думите му, тепърва може да расте.

В операцията са участвали няколко звена на СБС:

• 414-та отделна бригада „Птиците на Мадяр“
• 20-а отделна бригада „К-2“
• 1-ви отделен център за безпилотни системи
• 413-ти отделен полк „Рейд“
• 412-та отделна бригада „Немезис“
• 427-ма отделна бригада „Рарог“

Според Генералния щаб ударите са част от продължаваща кампания за подкопаване на икономическите и военните способности на Русия с разстройване на морската логистика и петролния износ, който финансира войната.

Логиката на целите следва тази рамка. Поразените танкери превозват суров петрол и петролни продукти в заобикаляне на международните санкции – гръбнакът на сенчестия флот, с който Москва поддържа своите приходи въпреки наложените ценови тавани и ембаргота, местейки товари с остарели кораби под неясна собственост и удобни флагове. Влекачите, товарните кораби и драгажният съд обслужвали военни превози, снабдяване и поддръжка на пристанищната инфраструктура. Изборът на драгажен съд не е случаен: именно драгите правят плавателни плитките подстъпи на източното крайбрежие на Азовско море, без които тежко натоварените танкери не достигат руските пристанища.

В същата нощ украински дронове поразиха 53 военни цели в окупираните Крим и украински юг – енергийни съоръжения и военноморски активи – в рамките на мисия, наречена „Кримско изключване“. Тя продължава широка серия удари по електрическата мрежа на полуострова, чиято цел е да откъсне окупационните сили и разположените там части от енергийната мрежа. От началото на юли кампанията извади от строя десетки енергийни обекти в Крим и на моменти остави целия полуостров без ток.

Ефектът за руското корабоплаване е най-силно потвърдения резултат от нощта. Позовавайки се на руската погранична служба, Ройтерс съобщи, че Москва е преустановила движението по Азовско-Донския морски канал – плитководния драгиран проход, който отвежда съдовете от Азовско море към делтата на Дон и пристанищата при Ростов и Азов – и е спряла да приема заявки за преминаване през Керченския проток под Кримския мост. Самият Бровди твърдеше, че трафикът през протока е спрял; този път руската страна не опроверга твърдението, а сама затвори прохода – рядко признание за ефекта от удара вместо обичайното омаловажаване. Тежестта на подобен ход личи от географията: Керченският проток е единственият морски изход от Азовско море към Черно, а Азовско море Москва третираше като защитен тил, откакто през 2022 г. сухопътният коридор през окупирания юг го превърна на практика във вътрешен руски басейн.

Русия призна далеч по-ограничени поражения. Министерство на отбраната говори за 4 атакувани кораба, а губернаторът на Ростовска област потвърди удари по Таганрогския залив, където според независими данни са били поразени четири кораба, сред тях метанолов танкер, а един моряк е загинал. Разминаването между украинското „около 28“ и руското „4“ е характерно за отчетите в кампанията: Киев изброява цели, поразени по цялата акватория, докато Москва признава само малка част от конкретните попадения в териториалните си води.

Ефектът беше усетен и извън бойното поле. Пшеничните фючърси на борсата Euronext поскъпнаха с близо 4% до най-високото си равнище от 6 седмици насам с оглед на съобщенията за ограничено корабоплаване в Азовско море – регион, през който минава значителна част от руския, а назад във времето и украинския зърнен износ.

Хронология:

• 7 юли: 10 съда (8 танкера с гориво, 1 сухотоварен кораб, 1 ферибот)
• 8 юли: 9 съда (5 танкера и 4 сухотоварни)
• 9 юли: 14 съда (12 танкера с гориво, 1 ферибот и 1 влекач)
• 10 юли: 13 съда (10 танкера с гориво, 1 сухотоварен, 1 ферибот и 1 влекач)
• 11 юли: 28 съда (21 танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд)

Морската офанзива е част от обявената в края на юни далекобойна кампания на президента Володимир Зеленски – серия от удари срещу Крим, руския тил и Москва, замислени като натиск за край на войната, с полуострова като основен фокус. В последните седмици Силите на безпилотните системи заедно с други украински звена удрят военни летища, складове за ирански дронове „Шахед“, ПВО системи и все по-често самите съдове, изхранващи окупирания Крим по вода. Украйна, останала без същински военен флот още в началото на войната, направи двете морета оспорвани именно с евтини безпилотни катери.

Потвърденото от тази нощ далеч надхвърля отделните удари. Русия затвори сама два от най-натоварените си морски пътища в региона – мълчаливо признание, че украинските дронове са способни да задушат цял морски театър, без нито един кораб да излезе в морето. Каква част от сенчестия флот е трайно извадена от строя ще стане ясно едва когато кампанията утихне и позволи преброяване – засега най-красноречиво за нейния ефект говорят затворените руски канали.

„Промишлено ниво на улова“: украински дронове удариха осем танкера в Азовско море

🇺🇦🔥 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха 8 танкера от сенчестия флот, кораб за сухи товари и ферибот, плавали по морския коридор в Азовско море, който захранва окупирания Крим с гориво от Таганрог. Това съобщи командващият на СБС Роберт Бровди в публикация на своя канал в Telegram.

Бровди – етнически унгарец от Ужгород, основател на „Птиците на Мадяр“ и от юни 2025 г. командир на целия род войски на безпилотни системи – е един от офицерите, kоито наложиха ударните дронове като основно оръжие в тази война. Самата операция е дело на специално звено „Кайрос“ към 414-та бригада „Птиците на Мадяр“, чиято еволюция израсна от неговата рота в отделно бойно формирование.

По думите на Мадяр всичките 8 танкера са установени, попадат под международни санкции и притежават сходни характеристики – 7000 тона товароносимост, 140 метра дължина, построени между 2006 и 2012 г. Седем от съдовете са назовани поименно – „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“ и „Пенелопа“, а името на осмия предстои да бъде установен. Командирът описа танкерите като сериозно поразени и обхванати от пламъци и публикува видео от загубата. Независима оценка на щетите засега липсва, а руската страна не е потвърдила загубата на нито един от съдовете.

Тежестта на удара се крие в маршрута, а не просто в големия брой поразени цели. Азовско море е плитко и почти изцяло обкръжено от брегове под руски контрол – дълго смятано за защитен вътрешен басейн, в който танкери-совалки прехвърлят гориво от пристанища около Таганрог към Крим. Този морски канал получи значение винаги, когато Керченският мост и сухопътните коридори през окупирания юг са обект на напрежение от украинските удари. Мостът е единствената директна сухопътна връзка между Русия и Крим и веднъж вече беше изведен от строя: при взрива през октомври 2022 г. и атаката с морски дронове през юли 2023 г., след която украинското командване призна, че целта е била „да се пречупи логистиката на руснаците“. Всеки път Москва възстановяваше движението, но именно уязвимостта на моста превръща морската совалка през Азов в незаменим резерв – особено за товари, които фериботите поемат трудно. Затова и ударите се целят точно в тази артерия – не толкова да потопят отделен съд, колкото да направят цялата морска доставка рискова и скъпа. Че корабите са под санкции, добавя втори пласт: това е същият сенчест флот, с който Москва заобикаля петролното ембарго и придвижва суровината си извън погледа на застрахователи и пристанищни власти. Ударените танкери са точно от този тип – остарели плавателни съдове, придобивани на старо, за да пренасят санкционирана суровина, докато в крайна сметка не бъдат разкрити и включени в списъците; сега те са мишена и на дроновете, а не само на санкциите.

Ударите в Азовско море разширяват модел, който многократно доказа своята ефективност в акваторията на Черно море през последните две години и половина. Украинските морски дронове и противокорабни ракети унищожиха около една трета от състава на Черноморския флот, а по-голямата част от оцелелите кораби бяха изтеглени от неговия дом Севастопол към пристанища на изток, което го лиши от хегемония в Черно море. Любопитното е, че Украйна нанесе подобно стратегическо поражение на Москва без дори да разполага с истински боен флот. Азовско море дълго време остана встрани от морската битка: по-плитко, по-затворено и по-сигурно за руската страна, докато в същото време – много по-трудно за достигане от нейния противник. Но поредицата от успехи на 6-7 обаче показа, че за украинските бойци не съществува недосегаем тил: щом танкери на рейд или в движение стават цел на дронове, целият логистичен ритъм на полуострова минава под въпрос, а не само отделният курс с гориво.

Успешният лов през изминалата нощ представлява не изолиран епизод, а кулминация на систематични усилия за разграждане на окупационната логистика по вода. Ден по-рано, през нощта на 6 юли, същото звено порази два танкера с бензин по същия маршрут между Таганрог и Крим и петролния терминал на пристанище Керч. Само за денонощие уловът нарасна от 2 до 8 поразени танкера както и кораб за сухи товари и ферибот – ескалация, която Мадяр определи като „промишлено ниво на улова“. Всеки атакуван танкер е носел около 7000 тона гориво, според украинските данни – количество, съпоставимо с 200 жп цистерни, ако стигнеше до кримските депа.

Морският лов се вписва в широка вълна от удари на дълбочина в последните дни. През нощта на 5 срещу 6 юли украински дронове поразиха водещата руска петролна рафинерия – тази в Омск, на 2500–3000 км от границата; това е най-дълбокият украински удар по руска територия от началото на пълномащабната инвазия. Ударът по Омск се вписва в продължителна кампания, насочена срещу мощности за преработка на петрол – систематичен опит да се прекъснат едновременно горивото за фронта и валутните приходи от износа. Същата нощ бяха поразени и рафинерията в Ярославъл, и балтийските петролни пристанища Уст-Луга и Висоцк. Руското министерство на отбраната обяви, че противовъздушната отбрана е свалила 519 украински дрона над денонощието. В отговор Русия нанесе масиран ракетно-дронов удар по Киев в навечерието на срещата на върха на НАТО – една от най-тежките атаки по украинската столица от дни, отнела живота на поне десетина души.

През изминалата нощ, отново по данни на Мадяр, СБС са ударили 58 „законни военни цели“ в оперативна дълбочина в окупираните територии, а кримските енергийни възли „примигаха“ паралелно с логистиката – думи, зад които „Мадяр“ обеща подробности по-късно. Ако тази цифра бъде потвърдена, тя надхвърля 47-те цели, обявени за предходната нощ, и очертава втора поредна нощ на широк безпилотен натиск в руския тил.

Американски изтребител порази танкера M/T Marivex, игнорирал инструкциите на военните.

🇺🇸💥🛢️ Американски изтребител порази петролен танкер във водите на Оманския залив днес, след като е нарушил морската блокада, наложена от САЩ на пристанищата на Иран, обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM) в изявление, публикувано на социалната мрежа X.

В него се уточнява, че многоцелеви изтребител F/A-18 Super Hornet е изстрелял прецизно оръжие по петролния танкер M/T Marivex, след като екипажът на плаващия под флага на Палау кораб е игнорирал инструкциите на американските военни.

„Изтребителят F/A-18 Super Hornet порази с прецизен боеприпас машинното отделение и сектори за управление на кораба, след като екипажът отказа да изпълни разпорежданията на американските сили“, гласи изявлението на CENTCOM, което отбелязва, плавателният съд без товар „вече не плава към Иран“.

Всичко това идва докато САЩ продължава да налага морска блокада на иранските пристанище за ограничаване на търговското корабоплаване, свързано с ирански пристанища. Кампанията беше предприета след провала на мирните преговори в Исламабад и представлява по-нататъшна ескалация в конфликта, започнал на 28 февруари със съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, ликвидирали ръководството на режима в Техеран, начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей.

Според политиката на САЩ блокадата е насочена към плавателни съдове от всички националности, подозирани в трансфер на петрол и други стоки от и към Иран, вместо да се налага пълното затваряне на ключовия Ормузки проток и околните морски маршрути.

Вашингтон твърди, че военноморската кампания е намалила значително износа на нефт от страната, нанасяйки сериозен удар върху икономиката на страната чрез съкращаване на потенциални приходи за милиарди долари

Десетки нови фирми в Азербайджан са поели управлението на танкерите от „сенчестия флот“.

🇦🇿⚓️🇷🇺 През последните две години множество фирми, наскоро регистрирани в Азербайджан, тихомълком поеха управлението на десетки петролни танкери, обект на международни санкции заради своята роля в операциите на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация.

Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции на плавателните съдове заради тяхното участие в транспортирането на суров петрол и петролни продукти от Руската федерация за нейни клиенти по света. Тези ограничения бяха въведени като отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.

Според документи, видяни от разследващи журналисти, в периода 2023-2025 г. в Азербайджан са регистрирани най-малко 31 нови компании за управление на международната безопасност (ISM).По данни на международната агенция Equasis, която следи морския трафик с цел сигурност, фирмите са управлявали санкционирани кораби – или преди, или след като станат обект на санкции между 2024 и 2026 г. Седем от посочените дружества вече не обслужват санкционирани кораби, след като прехвърлят своите отговорности на други фирми от групата.

Айзък Леви, ръководител на направлението за политика „Европа-Русия“ в Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), сподели пред Център за изследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), че ISM компаниите представляват „оперативният гръбнак на корабоплаването“.

Те се занимават с абсолютно всичко – от „съответствие с изискванията за безопасност и екипажи до поддръжка и координация на застраховките“, обясни той. В рамките на „сенчестия флот“ обаче те често осигуряват и „слой оперативна легитимност, който е способен да прикрие кой в крайна сметка притежава или контролира кораба“.

Той добави, че собствениците на тези фирми избират скрити данъчни убежища, които предлагат „анонимност, слаби правила за разкриване на информация и ограничен регулаторен контрол... това улеснява прикриването на това кой реално управлява или печели от даден плавателен съд“.

„В сенчестия флот тази липса на прозрачност често е умишлено създадена особеност и начин за намаляване на риска от санкции“, отбелязва Леви.

📸 Снимка: Хеликоптер NH90 на френската армия прелита над петролния танкер Tagor – обект на международни санкции, плавал от Русия през Атлантическия океан, 31 май 2026 г.

Три танкера бяха поразени от дронове в Черно море край бреговете на Турция.

🌊💥🛢️ Три петролни танкера са били поразени от неизвестни дронове в Черно море близо до северната брегова линия на Република Турция. Това съобщи изданието Turkiye Today на 28 май, като се позова на корабната агенция „Трибека“.

Танкерът James II, плаващ под флага на Палау без товар, е бил ударен в машинното отделение на около 50 мили северно от Тюркели и на около 47 мили от Босфора. По време на инцидента на борда на плавателния съд е бил неговия 20-членен екипаж, уточниха местни медии.

„На мястото са изпратени лодки на брегова охрана. Докладвано е, че всички членове на екипажите и на трите плавателни съда се намират в добро състояние“, заявиха от агенцията.

При отделен, но свързан инцидент в същия район, други два танкера – Altura и Velora, и двата плаващи под флага на Сиера Леоне и също под баласт, са били ударени, докато са провеждали дейност по прехвърляне на товар от кораб на кораб.

Все още няма потвърждение от независими източници за произхода на безпилотните апарати, допълва медията.

Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна докладваха по-рано същия ден за нощна операция, насочена срещу инфраструктура на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим и Краснодарския край.

СБС са поразили руската фрегата „Адмирал Есен“ на пристанището в Новоросийск през нощта на 23 май, което е общо четвъртата атака срещу този кораб от началото на март месец насам, поясняват украински служители.

Командирът на СБС Роберт Бровди потвърди атаката с публикация във Facebook, в който я определи като част от непрекъснатите усилия срещу посочения кораб. „Орисан си да потънеш някой ден, краста такава – няма да се скриеш“, написа Бровди, обръщайки се директно към кораба.

Той изброи и други цели, поразени по време на същата операция. Сред тях са фрегата от проект 12356 близо до кей във военноморската база в Новоросийск, както и ракетна корвета на въздушна възглавница от проект 1239 в същата зона.

Бровди посочи, че СБС са ударили и ключова руска енергийна инфраструктура. Това включва двата терминала на нефтени комплекс „Шесхарис“ в Новоросийск и петролната база „Грушовая балка“, която той определи като най-големия петролен резерв в Кавказ с капацитет от около 1,2 милиона тона гориво.

В друга успешна операция по-рано този месец, проведена заедно със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), бяха поразени два танкера от „сенчестия флот“ на Руската федерация в подходите на същото пристанище.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са част от украинската стратегия за налагане на „санкции“ срещу кораби, участващи в транспортирането на руски суров петрол в заобикаляне на западните ограничения.

Япония получи първа доставка на лек суров петрол от САЩ след началото на кризата в залива.

🇯🇵🛢️🇺🇸 Япония прие първата си доставка на американски суров петрол от началото на иранската криза, която наруши доставките от Близкия изток. Танкерът OTIS разтовари около 910 000 барела лек суров петрол (West Texas Intermediate) в рафинерия край Токио след 35-дневно плаване през Панамския канал и Тихия океан.

Суровият петрол ще бъде транспортиран чрез подводен тръбопровод до рафинерията на Cosmo Oil (дъщерно дружество на Cosmo Energy Holdings) в префектура Чиба, където ще бъде преработен към петролни продукти като бензин и пуснат на пазара.

Доставеното количество покрива по-малко от дневната консумация на страната, поради което правителството на премиера Санае Такаичи се опитва спешно да увеличи доставките от източници извън Персийския залив с оглед на кризата в региона след началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу Ислямска република Иран и последвалата блокада на ключовия морски маршрут.

По данни от Министерство на икономиката, търговията и индустрията (METI) на Япония, около 90% от вноса на петрол в страната традиционно се покрива от доставчици в Близкия изток – предимно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт. На практика всички изброени доставчици използват маршрута през Ормузкия проток, а неговата блокада изправи енергийната сигурност на страната пред първото ѝ тежко логистично сътресение от петролния шок през 70-те години.

Над 200 украински военни специалисти са в Либия; замесени са в атаката срещу „Арктик Метагаз“.

🇺🇦🇱🇾 Френски журналисти съобщават за присъствието на над 200 украински военни специалисти в Либия и тяхната предполагаема намеса в атаката срещу кораба „Арктик Метагаз“, поразен от морски дрон в Средиземно море.

Украйна има военно присъствие в Либия, а ударът срещу руския танкер-газовоз „Арктик Метагаз“ във водите Средиземно море е бил извършен от украински военни. Това гласи разследване на френската обществена радиостанция RFI.

Според два анонимни източника на терен в Либия, в страната са разположени над 200 украински офицери и специалисти. Част от тях са базирани във Военновъздушната академия в град Мисрата, където се намират също турски и италиански сили, както и Африканското командване на САЩ и британски разузнавателен център.

Според информацията, украинците разполагат и с втора база, изцяло оборудвана за изстрелване на морски и въздушни дронове, в пристанищния град Езауия – на около 50 км северно от Триполи.

В този град украинските специалисти заемат терен, предоставен им от правителството в Триполи начело с Абделхамид Дбейба, с директен излаз на море. Съобщава се, че през октомври-ноември миналата година обектът е бил укрепван и оборудван с писти и необходимите антени.

RFI твърди, че сделката между Киев и Триполи е сключена след искане на украинския военен аташе в Алжир, генерал Андрий Баюк. Уточнява се, че в замяна украинските специалисти са обучавали либийските военни, по-специално за работа с дронове. В дългосрочен план споразумението предвижда доставки на оръжие и украински инвестиции в петролния сектор на Либия.

 

Атаката срещу „Арктик Метагаз“

На 4 март 2026 г. Москва обвини украинците и британските служби за сигурност в нападение срещу руския газовоз „Арктик Метагаз“ от бреговете на Либия. Корабът, част от т.нар. „сенчест флот“, е бил натоварен с втечнен природен газ, предназначен за разтоварване на египетското пристанище Порт Саид.

Позовавайки се на либийски източници, RFI твърди, че танкерът е бил атакуван от автономен надводен дрон Magura V5, разработен от Украйна и използван многократно в акваторията на Черно море. Дронът е поразил машинното отделение, което бързо се е напълнило с вода, извеждайки съда от строя.

Украинските власти не са потвърдили, нито са коментирали атаката.

На борда на „Арктик Метагаз“ е имало 60 000 тона природен газ и запаси от гориво. След като екипажът е евакуиран от малтийските власти, повреденият кораб е започнал да се движи към Либия, която решава да го изтегли на буксир до едно от своите пристанища. Операцията по изтеглянето на танкера обаче се провалила тази седмица. Повреденият плавателен съд е скъсал стоманеното въже и е останал да дрейфува в морето.

Миналия декември сили на СБУ вече удариха танкера Qendil от „сенчестия флот“ в Средиземно море, стана ясно от публикации на украински медии, позоваващи се на източник в СБУ. Според RFI и тази атака е била извършена с морски дрон от база в района на Мисрата.

По това време това беше атака без аналог в Средиземно море, въпреки че украинските военни и по-рано са използвали успешно морски дронове срещу плавателни съдове в Черно море.

Една година затвор за китайски капитан на танкер от руския „сенчест флот“, задържан край Франция.

🇫🇷⚖️🇨🇳 Китайският капитан на петролния танкер Boracay от „сенчестия флот“ на Руската федерация, задържан през септември от френските военноморски сили край бреговете на Бретан, беше осъден на една година затвор от Наказателния съд в Брест за „неподчинение“.

39-годишният Чън Джанджие, който не присъства на четенето на присъдата, получи и глоба в размер на 150 000 евро. Съдът придружи решението си с издаване на заповед за неговия арест.

Наказанието отговаря на исканията на прокуратурата, представени по време на изслушване на 23 февруари. Френските военни „са се сблъскали с особено силно нежелание за съдействие от страна на капитана“, което ги принуждава да извършат „опасна маневра с риск от предизвикване на инцидент“, отбеляза заместник-прокурорът Габриел Ролен. Правосъдието упреква командира, че е отказал да се подчини, когато френският флот е поискал да инспектира 244-метровия кораб без видим флаг на 27 септември 2025 г. в международни води край остров Уесан.

Обект на европейски санкции поради своята принадлежност към руския сенчест флот, корабът, натоварен с руски петрол към Индия, е издигнал фалшив флаг на Бенин преди да задържането. Освен това е заподозрян в участие с полети на дронове, нарушили датския въздушен трафик през септември – аспект, който не беше предмет на разглеждане от френското правосъдие.

На борда са се намирали двама служители на руска частна охранителна фирма, натоварени със задачата да наблюдават екипажа и да събират разузнавателни данни. Адвокатът на Чън Джанджие, Анри дьо Ришмон, пледира невинен по време на процеса, считайки, че клиентът му не може да бъде съден от френски съд за действия, извършени в международни води.

Според защитата, дори и да има отказ за подчинение, Чън Джанджие трябва да бъде съден от китайски, а не от френски съд, съгласно Конвенцията от Монтего Бей по морско право. Днес петролният танкер вече носи новото име Phoenix и плава под руски флаг.

Заплаха за петролен разлив след ирански удар по кувейтски танкер на пристанище Дубай.

🇮🇷💥🇰🇼 Кувейтската петролна корпорация (KPC) съобщи, че танкерът за суров петрол „Ал Салми" е бил обект на целенасочена атака от ирански сили, докато е стоял на котвена стоянка в пристанището на Дубай, ОАЕ. Инцидентът се е разиграл малко след полунощ местно време на 31 март, а танкерът е бил напълно натоварен в момента на удара.

„Ал Салми" е супертанкер от клас Very Large Crude Carrier (VLCC) с дължина 333 метра, ширина 60 метра и товароподемност от близо 320 000 тона, построен през 2011 г. и плаващ под кувейтски флаг. Управлява се от Kuwait Oil Tanker Company (KOTC), която е дъщерно дружество на KPC, специализирано в транспорта на суров петрол и нефтени продукти.

Атаката е довела до поражения по корпуса на кораба и пожар на борда, с „потенциален разлив на петрол в околните води", уточнява компанията. Екипите за аварийно реагиране и огнеборци са били мобилизирани незабавно и работят в координация с местните власти. KPC потвърди, че няма пострадали сред екипажа, а в момента се извършва подробна техническа оценка на щетите. „Предприемат се всички необходими мерки за осигуряване на кораба и ограничаване на екологичното въздействие", се посочва в изявлението.

Това е поредния удар срещу петролен танкер в рамките на ескалиращата кампания на Иран за нанасяне на удари по енергийна инфраструктура на страните от Залива, започната като отмъщение за въздушните удари на САЩ и Израел срещу режима на Ислямската република. Самото пристанище Дубай вече е ставало обект на иранска агресия: още на 1 март отломки от прехваната ракета попаднаха в съоръжението, като на 16 март друг дрон предизвика експлозия на танкер в пристанище Джебел Али, съобщава PBS. Към момента атаките срещу морския трафик фактически оставят Ормузкия пролив блокиран.

Кувейт е сред най-засегнатите страни от Залива. На 20 март ирански дронове удариха за два поредни дни рафинерията „Мина ал Ахмади", най-голямата в Кувейт, преработваща около 730 000 барела дневно, което предизвиква пожари в множество инсталации, съобщават Al Jazeera. На 30 март нов ирански удар порази електрическа централа и опреснителна инсталация, убивайки един работник, според данни на кувейтските власти, цитирани от The National. Тези удари по критична водна и енергийна инфраструктура са значителна ескалация, надхвърляща ударите по военни обекти. NPR отбелязва, че при предишни конфликти в Близкия изток енергийните обекти до голяма степен са били пощадени – правило, което настоящата война нарушава необратимо, с последици не само за Кувейт, но и за Катар, чийто терминал „Рас Лафан" – най-големият за втечнен природен газ в света – понесе тежки повреди, заличавайки около 17% от глобалните доставки на LNG, по оценка на The National.

Руски петролен танкер достигна Куба: Първа доставка от месеци на фона на енергиен колапс.

🇷🇺🛢️🇨🇺 Танкер под руски флаг, превозващ суров петрол, навлезе в изключителната икономическа зона на Куба в неделя, сочат данни от мониторинг на морския трафик, а това може да бъде първият внос на петрол за карибската държава от над два месеца насам.

Танкерът „Анатолий Колодкин“, който отплава от Приморск, зареден с 650 000 барела петрол сорт „Уралс“, може скоро да започне разтоварване в кубинското пристанище Матансас, ако не промени настоящия курс, сочат услугите за проследяване MarineTraffic и LSEG.

САЩ ефективно блокира всички превози на петрол към Куба в опит да окаже натиск върху режима в Хавана. Междувременно САЩ временно вдигнаха санкциите срещу Русия, за да подпомогнат петролните доставки, блокирани от Иран в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу режима в Техеран.

The New York Times потвърди, че руският танкер се е насочил към Куба, цитирайки американски служител, запознат със случая. В репортажа на изданието се посочва, че не е ясно защо администрацията на Тръмп позволява на пратката да премине.

Данните за мониторинг на кораби от LSEG също показват, че санкционираният танкер „Анатолий Колодкин“ е на път за Куба. Плавателният съд е отпътувал от руското пристанище Приморск с товар от около 650 000 барела суров петрол, макар че в репортажа на New York Times да се споменават 730 000 барела.

И в двата случая доставка на петрол в подобни обеми би донесла значително облекчение за Куба. По думи на президента Мигел Диас-Канел страната не е получавала внос на петрол от три месеца, което доведе до стриктно нормиране на бензина и задълбочи енергийната криза, предизвикала множество прекъсвания на електричеството в цялата островна държава.

Неизвестен дрон порази петролен танкер край Босфора.

🚨 Неизвестен дрон порази петролния танкер Altura недалеч от Босфора в Черно море, докато плава, натоварен с руски суров петрол.

Според репортаж на Bloomberg, танкерът от клас Suezmax е превозвал около един милион барела петрол от сорта „Уралс“, натоварен от руското пристанище Новоросийск, когато е бил ударен на около 15 морски мили от Босфора. Изданието съобщава, че в близост до мостика на кораба е избухнала експлозия, а малко след това в машинното отделение е започнала да навлиза вода.

Турската телевизия NTV предава, че плавателният съд е претърпял щети по палубата, мостика и машинното отделение. В репортажа, цитиращ Министерство на транспорта и инфраструктурата на Турция, се отбелязва, че видът на дрона, използван при атаката, все още не е потвърден и към момента не е известни дали дронът е въздушен или морски.

Танкерът, плаващ под флага на Сиера Леоне, е имал екипаж от 27 турски граждани. Няма съобщения за жертви.

След подаден сигнал за бедствие от кораба, турските власти изпратиха в района части на бреговата охрана, екипи за морска безопасност и кораб за спешна помощ. По-късно до кораба пристигнаха подразделения на турския военноморски флот.

Данни, цитирани от украинското военно разузнаване, сочат, че Altura е част от руския „сенчест флот“, който се използва за транспортирнае на петрол за заобикаляне на международните санкции. За година и половина между началото на 2024 и средата на 2025 г. той е превозил 6 милиона барела руски суров петрол.

По информация на Bloomberg, плавателният съд се намира под санкции, наложени от Обединеното кралство и Европейския съюз, въпреки че в момента не попада в санкционния списък на САЩ.

Обстоятелствата около удара и отговорността за нападението остават неясни. До момента няма официални изявления за поемане на отговорност.

Инцидентът следва подобен случай от декември, когато руският танкер „Валерий Горчаков“ беше поразен от дрон в пристанището на Ростов на Дон, което предизвика пожар на борда и доведе до жертви сред екипажа.

Съединените щати конфискуваха петролен танкер край Венецуела

🇺🇸⚔️🇻🇪 Съединените щати конфискуваха петролен танкер край бреговете на Венецуела, обяви днес президентът Доналд Тръмп, отбелязвайки ход, който покачи цените на петрола и вероятно ще ескалира допълнително напрежението между Вашингтон и Каракас.

„Току-що конфискувахме танкер край Венецуела – голям танкер, много голям, най-големият досега, и се случват и други неща“, заяви Тръмп, който по-рано тази година разпореди мащабно усилване на военното присъствие в региона – ядрен самолетоносач, изтребители, десетки кораби, подводници, десантна група и десетки хиляди войници.

Задържането на танкера може да е сигнал за нова агресивна кампания срещу венецуелския петрол – основният източник на приходи за страната.

Трима американски служители, които разговаряха с Ройтерс при условие за анонимност, споделиха, че операцията е ръководена от Бреговата охрана на САЩ, но отказаха да посочат името на танкера, под какъв флаг плава, нито точното място на задържането.

Британската компания за морски рискове Vanguard съобщи, че тази сутрин по крайбрежието на Венецуела вероятно е бил конфискуван танкерът Skipper. САЩ наложиха санкции на въпросния плавателен съд, когато той се казваше Adisa, заради участие в търговия с ирански петрол.

След новината за задържането фючърсите на петрола се покачиха, като от отрицателна територия фючърсите на Брент скочиха с 27 цента (0,4%) и затвориха на 62,21 долара за барел, докато West Texas Intermediate добави 21 цента (също 0,4%) до 58,46 долара за барел.

Въздействие върху петролния пазар?

През последния месец Венецуела изнасяше над 900 000 барела на ден: третият най-висок месечен показател за годината, заради увеличения внос на нафта от държавната PDVSA, която е необходима за разреждане на тежките местни сортове. Въпреки ескалиращия натиск върху президента Николас Мадуро, до този момент Вашингтон не беше предприемал директни действия срещу износа на венецуелски петрол.

Венецуела е принудена да продава на занижени цени на основния си купувач Китай, заради конкуренцията на санкционирания руски и ирански петрол.

„Това е поредният геополитически и санкционен удар върху текущата наличност на пазара“, посочи Рори Джонстън, анализатор в Commodity Context.

„Конфискуването на този танкер разпалва допълнителни притеснения за краткосрочните доставки, но не променя фундаментално ситуацията, защото тези барели така или иначе щяха известно време да се мотаят по морето“, добави той.

Нарастващ натиск върху Мадуро

Мадуро твърди, че безпрецедентното натрупване на американски военни има за цел свалянето му от власт и овладяването на огромните петролни запаси на страната му, която е членка на ОПЕК.

От началото на септември администрацията на Тръмп нареди над 20 удара срещу плавателни съдове, заподозрени в трафик на наркотици през Карибско море и Тихия океан, при които загинаха повече от 80 души.

Според експерти много от тези удари може да са незаконни, тъй като не бяха представени публични доказателства, че корабите наистина са пренасяли наркотици, нито че е било наложително да бъдат потопени, вместо да бъдат спрени, обискирани и екипажът им – разпитан.

Тревогата нарасна още повече този месец, след като се появиха съобщения, че командирът на операцията е наредил повторен удар, при който са били убити двама оцелели от първи удар, насочен срещу същата лодка.

Според доклад на Reuters и Ipsos, публикуван днес, повечето от американските граждани не подкрепят ударната кампания, включително около една пета от републиканските избиратели на самия Доналд Тръмп.

Тръмп многократно е повдигал възможността за директна военна намеса във Венецуела, като в същото време миналата седмица беше публикуван обширен стратегически документ, според който основен приоритет на външната му политика ще бъде връщането на американското господство в Западното полукълбо.

Танкер от руския сенчест флот беше спрян от американски разрушител на път за Венецуела.

🇷🇺⚔️🇺🇸 Танкер от руския сенчест флот, който се опитваше да достави гориво на Венецуела, беше принуден многократно да обърне курса си, след като разрушител от ВМС на САЩ му препречи пътя, сочат публично достъпни данни за проследяване на кораби, прегледани от Bloomberg.

Необичайното противопоставяне е сигнал, че Вашингтон вероятно се опитва да осуети усилията на Москва да снабдява с гориво режима на Николас Мадуро.

Танкерът Seahorse, част от разрастващия се сенчест флот на Руската федерация, плаваше в посока Венецуела на 13 ноември, когато разрушителят USS Stockdale му препречи маршрута съвсем близо до крайбрежието на Южна Америка. След срещата руският кораб рязко обърна към Куба, докато американският разрушител продължи покрай венецуелските териториални води към Пуерто Рико.

Данните от проследяването сочат, че след това Seahorse е направил още два опита да се приближи към Венецуела и всеки път се обръща, щом американският боен кораб отново се появи на пътя му. Към момента танкерът на практика стои на едно място в Карибско море и не се движи към никакво пристанище.

Южното командване на САЩ отказа коментар относно действията на разрушителя. USS Stockdale е разположен в региона от края на септември като част от разширеното присъствие на американските военни, наредено от президента Доналд Тръмп; той действа заедно с самолетоносача USS Gerald R. Ford и няколко други кораба неговата ударна група.

Seahorse попада под санкциите на Обединеното кралство и Европейския съюз като един от четирите известни танкера, доставяли руско гориво на Венецуела и Куба, заобикаляйки западните санкции.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че Кремъл не планира да оказва военна помощ на Венецуела, въпреки по-ранните коментари на депутат от Държавната дума.