Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

САЩ обездвижи танкер към остров Харг с ракета „Хелфайър“

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски дрон извади от строя петролен танкер във водите на Персийския залив, след като изстреля прецизни ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire директно по комина му. Това бележи първият плавателен съд, поразен по такъв начин, откакто Пентагонът поднови морската блокада на иранските пристанища. Централното командване на САЩ (CENTCOM) официално докладва за удара и публикува видео в X, което показва конкретния момент на попадението в надстройката на танкера, придружен от лаконичното изявление, че корабът вече не пътува към Иран.

Удареният съд е петролният танкер M/T Belma, който е плавал под флага на Кюрасао. Силите на CENTCOM са проследили курса му, докато пресича международни води в посока към остров Харг – главния терминал за износ на ирански петрол. Според официалния доклад екипажът е преценил да игнорира едно след друго множество предупреждения да спре, което е принудило американските сили да го обездвижат. Танкерът е плавал празен, под баласт, което значи, че е пътувал към Харг, за да натовари суров петрол, не да достави. Belma се оказа първият плавателен съд, неутрализиран след възстановяване на блокадата във вторник, като в рамките на първите 24 часа американските сили отчетоха още два търговски съда, които са се подчинили на предупрежденията и са били отклонени навреме.

Макар CENTCOM да определя Belma просто като обикновен търговски съд, неговото досие разкрива съвсем различна история. Петролният танкер, който в миналото е плавал с името Bendigo, присъства в санкционни списъци като част от „сенчестия флот“, който прехвърля ирански петрол в разрез с наложени ограничения. Според данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна той е пряко свързан с Национална иранска танкерна компания (NITC) – дъщерно дружество на санкционираната държавна компания NIOC. Той участва активно в схеми за претоварване на петрол от кораб на кораб, с приходите от които се финансират Корпусът на гвардейците на ислямската революция и ливанската групировка Хизбула. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на плавателния съд на 11 октомври 2024 г., което доказва, че той не е просто случаен минувач, а поредният важен елемент от логистичната инфраструктура, която Вашингтон полага системни усилия да задуши.

Изборът на оръжие в тази операция е изключително показателен. AGM-114 Hellfire е лека прецизна ракета въздух-земя с малка бойна глава, проектирана за поразяване на точкови цели, а не за потапяне на 300-метров гигант. Ударът в комина е поразил намиращите се отдолу машинни отделения, прекъсвайки задвижването на съда, без да пробива корпуса му под водолинията. Този подход гарантира, че танкерът ще остане обездвижен, но няма да потъне, което предотвратява както екологична катастрофа с разлив на десетки хиляди тонове гориво, така и евентуални жертви сред екипажа. CENTCOM прилага този калибриран почерк системно от самото начало на кампанията. На 2 юни американски дрон порази по същия начин машинното отделение на супертанкера M/T Lexie, плаващ под удобния флаг на Ботсвана – държава без собствен корабен регистър – докато плаваше към същия остров. От самото начало на блокадата на 13 април до началото на юни командването отчете общо шест обездвижени и 122 отклонени кораба, което демонстрира стратегия на пресметнат натиск, целящ да наказва нарушителите, без да преминава прага на пълното унищожение.

Самата морска блокада преминава през динамичен и сложен ход. CENTCOM я въведе на 13 април 2026 г. като цялостна обсада на всички ирански пристанища, планирана да пресуши петролните приходи, захранващи военните действия на Техеран и неговите съюзници. Обсадата обаче бе временно вдигната по силата на „Исламабадския меморандум“, подписан на 17 юни от Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан. Това споразумение предвиждаше 60-дневно удължаване на примирието, което трябваше да отвори Ормузкия проток и да замрази огъня по всички фронтове. Договорката обаче се разпадна бързо около 7 и 8 юли, след като Иран атакува три търговски съда в протока. Президентът Тръмп обяви примирието за приключило, САЩ подновиха масираните въздушни удари по Южен Иран и върнаха в сила петролните санкции. Така на 14 юли блокадата бе официално възстановена, а още на следващия ден Belma стана първата ѝ жертва.

Значението на този последен удар се определя от ключовата роля на остров Харг, през чийто терминал преминават цели 90% от иранския износ на петрол. Заобиколен от дълбоки води, той притежава капацитет да зарежда паралелно до десет супертанкера, поради което американските сили са го превърнали в основен фокус на блокадата. Интересно е обаче, че Харг не е извършвал товарене на танкери от 6 май насам поради масиран разлив, а според различни пазарни оценки Иран не е изнасял суров петрол по море от близо месец. Финансовият министър на САЩ Скот Бесънт предупреди през настоящата седмица, че този икономически натиск може да коства на Техеран до 170 милиона долара дневно пропуснати приходи. Обездвижването на празен танкер, който тепърва се е приближавал към Харг, показва промяна в самата логика на блокадата, тъй като американските сили вече не изчакват петрола да отплава, а спират корабите още при опита им да достигнат терминалите за товарене.

Този инцидент е само фрагмент от далеч по-мащабен конфликт – военната операция Epic Fury, която започна на 28 февруари с вълна от съвместни въздушни удари на САЩ и Израел. В нейния ход бе ликвидиран върховният лидер Али Хаменей, което пренареди из основи високите етажи на властта в Техеран. На 15 юли САЩ извършиха нови удари срещу ракетни площадки, бази за дронове и съоръжения на бреговата отбрана в Ислямската република, чийто режим съобщи за най-малко 30 загинали и 260 ранени при нощните атаки през последните дни. Всяко прехващане в морето обаче задейства ответна реакция, като Техеран отвръща с ракетни и дронови удари срещу базите на CENTCOM в Кувейт и Пети американски флот в Бахрейн, а Революционната гвардия заплаши да блокира напълно целия енергиен износ от Близкия изток.

Медията Frontline Monitor вече съобщи за иранските удари по кувейтска територия и за американската атака с морски дронове в пристанището Бандар Абас, които са част от същата размяна на удари. От своя страна президентът Доналд Тръмп намекна за въвеждането на 20% такса за безопасен транзит през Ормузкия проток, а самото обявяване на блокадата вече тласна цената на петрола от сорта Брент с близо 10% нагоре, надхвърляйки прага от 83 долара за барел.

В крайна сметка обездвижването на Belma представлява локално тактическо действие със сериозно стратегическо послание. Блокадата се утвърждава като основното оръжие за икономическо задушаване, а не просто като временна мярка, и Вашингтон демонстрира готовност да я налага дори с цената на обстрел срещу кораби, които на пръв поглед минават за цивилни. Използването на хирургически прецизни удари по двигателите държи нивото на ескалация под контролиран праг, което е достатъчно за парализиране на търговския съд, но не води до екологична катастрофа или тежки човешки жертви, които биха обърнали международното мнение срещу американските действия. Тази пресметливост обаче захранва затворен, самовъзпроизвеждащ се цикъл, в който всеки спрян петролен танкер тласка Иран към ответни удари в Залива, а всяка иранска атака води до ново прехващане от страна на САЩ. Предстоящите седмици ще покажат дали силната икономическа преса ще принуди Техеран да се върне на масата за преговори, или напротив – ще го подтикне да разшири мащаба на атаките си срещу търговското корабоплаване.

Украйна порази близо 28 руски съда в Азовско море, Русия затвори Керч

🇺🇦💥🛢️ Силите на безпилотните системи на Украйна (СБС) проведоха най-мащабната си операция с дронове по море досега – през изминалата нощ поразиха 28 руски кораба в Азовско море, сред които петролни танкери от „сенчестия флот“ и кораби, обслужващи руската военна логистика. Мащабът на удара принуди властите да затворят две от най-натоварените си морски артерии в региона: за първи път от началото на кампанията руската погранична служба спря трафика през Керченския проток и по Азовско-Донския морски канал.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и командира на СБС Роберт „Мадяр“ Бровди целите включват 21 петролни танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд. Украинските сили уточниха, че размерът на пораженията все още се оценява. Бровди отбеляза, че операторите на дронове са отчели 73 успешни удара през нощта, а между 6 и 11 юли украинските сили са поразили общо 76 руски съда – число, което, по думите му, тепърва може да расте.

В операцията са участвали няколко звена на СБС:

• 414-та отделна бригада „Птиците на Мадяр“
• 20-а отделна бригада „К-2“
• 1-ви отделен център за безпилотни системи
• 413-ти отделен полк „Рейд“
• 412-та отделна бригада „Немезис“
• 427-ма отделна бригада „Рарог“

Според Генералния щаб ударите са част от продължаваща кампания за подкопаване на икономическите и военните способности на Русия с разстройване на морската логистика и петролния износ, който финансира войната.

Логиката на целите следва тази рамка. Поразените танкери превозват суров петрол и петролни продукти в заобикаляне на международните санкции – гръбнакът на сенчестия флот, с който Москва поддържа своите приходи въпреки наложените ценови тавани и ембаргота, местейки товари с остарели кораби под неясна собственост и удобни флагове. Влекачите, товарните кораби и драгажният съд обслужвали военни превози, снабдяване и поддръжка на пристанищната инфраструктура. Изборът на драгажен съд не е случаен: именно драгите правят плавателни плитките подстъпи на източното крайбрежие на Азовско море, без които тежко натоварените танкери не достигат руските пристанища.

В същата нощ украински дронове поразиха 53 военни цели в окупираните Крим и украински юг – енергийни съоръжения и военноморски активи – в рамките на мисия, наречена „Кримско изключване“. Тя продължава широка серия удари по електрическата мрежа на полуострова, чиято цел е да откъсне окупационните сили и разположените там части от енергийната мрежа. От началото на юли кампанията извади от строя десетки енергийни обекти в Крим и на моменти остави целия полуостров без ток.

Ефектът за руското корабоплаване е най-силно потвърдения резултат от нощта. Позовавайки се на руската погранична служба, Ройтерс съобщи, че Москва е преустановила движението по Азовско-Донския морски канал – плитководния драгиран проход, който отвежда съдовете от Азовско море към делтата на Дон и пристанищата при Ростов и Азов – и е спряла да приема заявки за преминаване през Керченския проток под Кримския мост. Самият Бровди твърдеше, че трафикът през протока е спрял; този път руската страна не опроверга твърдението, а сама затвори прохода – рядко признание за ефекта от удара вместо обичайното омаловажаване. Тежестта на подобен ход личи от географията: Керченският проток е единственият морски изход от Азовско море към Черно, а Азовско море Москва третираше като защитен тил, откакто през 2022 г. сухопътният коридор през окупирания юг го превърна на практика във вътрешен руски басейн.

Русия призна далеч по-ограничени поражения. Министерство на отбраната говори за 4 атакувани кораба, а губернаторът на Ростовска област потвърди удари по Таганрогския залив, където според независими данни са били поразени четири кораба, сред тях метанолов танкер, а един моряк е загинал. Разминаването между украинското „около 28“ и руското „4“ е характерно за отчетите в кампанията: Киев изброява цели, поразени по цялата акватория, докато Москва признава само малка част от конкретните попадения в териториалните си води.

Ефектът беше усетен и извън бойното поле. Пшеничните фючърси на борсата Euronext поскъпнаха с близо 4% до най-високото си равнище от 6 седмици насам с оглед на съобщенията за ограничено корабоплаване в Азовско море – регион, през който минава значителна част от руския, а назад във времето и украинския зърнен износ.

Хронология:

• 7 юли: 10 съда (8 танкера с гориво, 1 сухотоварен кораб, 1 ферибот)
• 8 юли: 9 съда (5 танкера и 4 сухотоварни)
• 9 юли: 14 съда (12 танкера с гориво, 1 ферибот и 1 влекач)
• 10 юли: 13 съда (10 танкера с гориво, 1 сухотоварен, 1 ферибот и 1 влекач)
• 11 юли: 28 съда (21 танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд)

Морската офанзива е част от обявената в края на юни далекобойна кампания на президента Володимир Зеленски – серия от удари срещу Крим, руския тил и Москва, замислени като натиск за край на войната, с полуострова като основен фокус. В последните седмици Силите на безпилотните системи заедно с други украински звена удрят военни летища, складове за ирански дронове „Шахед“, ПВО системи и все по-често самите съдове, изхранващи окупирания Крим по вода. Украйна, останала без същински военен флот още в началото на войната, направи двете морета оспорвани именно с евтини безпилотни катери.

Потвърденото от тази нощ далеч надхвърля отделните удари. Русия затвори сама два от най-натоварените си морски пътища в региона – мълчаливо признание, че украинските дронове са способни да задушат цял морски театър, без нито един кораб да излезе в морето. Каква част от сенчестия флот е трайно извадена от строя ще стане ясно едва когато кампанията утихне и позволи преброяване – засега най-красноречиво за нейния ефект говорят затворените руски канали.

„Промишлено ниво на улова“: украински дронове удариха осем танкера в Азовско море

🇺🇦🔥 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха 8 танкера от сенчестия флот, кораб за сухи товари и ферибот, плавали по морския коридор в Азовско море, който захранва окупирания Крим с гориво от Таганрог. Това съобщи командващият на СБС Роберт Бровди в публикация на своя канал в Telegram.

Бровди – етнически унгарец от Ужгород, основател на „Птиците на Мадяр“ и от юни 2025 г. командир на целия род войски на безпилотни системи – е един от офицерите, kоито наложиха ударните дронове като основно оръжие в тази война. Самата операция е дело на специално звено „Кайрос“ към 414-та бригада „Птиците на Мадяр“, чиято еволюция израсна от неговата рота в отделно бойно формирование.

По думите на Мадяр всичките 8 танкера са установени, попадат под международни санкции и притежават сходни характеристики – 7000 тона товароносимост, 140 метра дължина, построени между 2006 и 2012 г. Седем от съдовете са назовани поименно – „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“ и „Пенелопа“, а името на осмия предстои да бъде установен. Командирът описа танкерите като сериозно поразени и обхванати от пламъци и публикува видео от загубата. Независима оценка на щетите засега липсва, а руската страна не е потвърдила загубата на нито един от съдовете.

Тежестта на удара се крие в маршрута, а не просто в големия брой поразени цели. Азовско море е плитко и почти изцяло обкръжено от брегове под руски контрол – дълго смятано за защитен вътрешен басейн, в който танкери-совалки прехвърлят гориво от пристанища около Таганрог към Крим. Този морски канал получи значение винаги, когато Керченският мост и сухопътните коридори през окупирания юг са обект на напрежение от украинските удари. Мостът е единствената директна сухопътна връзка между Русия и Крим и веднъж вече беше изведен от строя: при взрива през октомври 2022 г. и атаката с морски дронове през юли 2023 г., след която украинското командване призна, че целта е била „да се пречупи логистиката на руснаците“. Всеки път Москва възстановяваше движението, но именно уязвимостта на моста превръща морската совалка през Азов в незаменим резерв – особено за товари, които фериботите поемат трудно. Затова и ударите се целят точно в тази артерия – не толкова да потопят отделен съд, колкото да направят цялата морска доставка рискова и скъпа. Че корабите са под санкции, добавя втори пласт: това е същият сенчест флот, с който Москва заобикаля петролното ембарго и придвижва суровината си извън погледа на застрахователи и пристанищни власти. Ударените танкери са точно от този тип – остарели плавателни съдове, придобивани на старо, за да пренасят санкционирана суровина, докато в крайна сметка не бъдат разкрити и включени в списъците; сега те са мишена и на дроновете, а не само на санкциите.

Ударите в Азовско море разширяват модел, който многократно доказа своята ефективност в акваторията на Черно море през последните две години и половина. Украинските морски дронове и противокорабни ракети унищожиха около една трета от състава на Черноморския флот, а по-голямата част от оцелелите кораби бяха изтеглени от неговия дом Севастопол към пристанища на изток, което го лиши от хегемония в Черно море. Любопитното е, че Украйна нанесе подобно стратегическо поражение на Москва без дори да разполага с истински боен флот. Азовско море дълго време остана встрани от морската битка: по-плитко, по-затворено и по-сигурно за руската страна, докато в същото време – много по-трудно за достигане от нейния противник. Но поредицата от успехи на 6-7 обаче показа, че за украинските бойци не съществува недосегаем тил: щом танкери на рейд или в движение стават цел на дронове, целият логистичен ритъм на полуострова минава под въпрос, а не само отделният курс с гориво.

Успешният лов през изминалата нощ представлява не изолиран епизод, а кулминация на систематични усилия за разграждане на окупационната логистика по вода. Ден по-рано, през нощта на 6 юли, същото звено порази два танкера с бензин по същия маршрут между Таганрог и Крим и петролния терминал на пристанище Керч. Само за денонощие уловът нарасна от 2 до 8 поразени танкера както и кораб за сухи товари и ферибот – ескалация, която Мадяр определи като „промишлено ниво на улова“. Всеки атакуван танкер е носел около 7000 тона гориво, според украинските данни – количество, съпоставимо с 200 жп цистерни, ако стигнеше до кримските депа.

Морският лов се вписва в широка вълна от удари на дълбочина в последните дни. През нощта на 5 срещу 6 юли украински дронове поразиха водещата руска петролна рафинерия – тази в Омск, на 2500–3000 км от границата; това е най-дълбокият украински удар по руска територия от началото на пълномащабната инвазия. Ударът по Омск се вписва в продължителна кампания, насочена срещу мощности за преработка на петрол – систематичен опит да се прекъснат едновременно горивото за фронта и валутните приходи от износа. Същата нощ бяха поразени и рафинерията в Ярославъл, и балтийските петролни пристанища Уст-Луга и Висоцк. Руското министерство на отбраната обяви, че противовъздушната отбрана е свалила 519 украински дрона над денонощието. В отговор Русия нанесе масиран ракетно-дронов удар по Киев в навечерието на срещата на върха на НАТО – една от най-тежките атаки по украинската столица от дни, отнела живота на поне десетина души.

През изминалата нощ, отново по данни на Мадяр, СБС са ударили 58 „законни военни цели“ в оперативна дълбочина в окупираните територии, а кримските енергийни възли „примигаха“ паралелно с логистиката – думи, зад които „Мадяр“ обеща подробности по-късно. Ако тази цифра бъде потвърдена, тя надхвърля 47-те цели, обявени за предходната нощ, и очертава втора поредна нощ на широк безпилотен натиск в руския тил.

Американски изтребител порази танкера M/T Marivex, игнорирал инструкциите на военните.

🇺🇸💥🛢️ Американски изтребител порази петролен танкер във водите на Оманския залив днес, след като е нарушил морската блокада, наложена от САЩ на пристанищата на Иран, обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM) в изявление, публикувано на социалната мрежа X.

В него се уточнява, че многоцелеви изтребител F/A-18 Super Hornet е изстрелял прецизно оръжие по петролния танкер M/T Marivex, след като екипажът на плаващия под флага на Палау кораб е игнорирал инструкциите на американските военни.

„Изтребителят F/A-18 Super Hornet порази с прецизен боеприпас машинното отделение и сектори за управление на кораба, след като екипажът отказа да изпълни разпорежданията на американските сили“, гласи изявлението на CENTCOM, което отбелязва, плавателният съд без товар „вече не плава към Иран“.

Всичко това идва докато САЩ продължава да налага морска блокада на иранските пристанище за ограничаване на търговското корабоплаване, свързано с ирански пристанища. Кампанията беше предприета след провала на мирните преговори в Исламабад и представлява по-нататъшна ескалация в конфликта, започнал на 28 февруари със съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, ликвидирали ръководството на режима в Техеран, начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей.

Според политиката на САЩ блокадата е насочена към плавателни съдове от всички националности, подозирани в трансфер на петрол и други стоки от и към Иран, вместо да се налага пълното затваряне на ключовия Ормузки проток и околните морски маршрути.

Вашингтон твърди, че военноморската кампания е намалила значително износа на нефт от страната, нанасяйки сериозен удар върху икономиката на страната чрез съкращаване на потенциални приходи за милиарди долари

Десетки нови фирми в Азербайджан са поели управлението на танкерите от „сенчестия флот“.

🇦🇿⚓️🇷🇺 През последните две години множество фирми, наскоро регистрирани в Азербайджан, тихомълком поеха управлението на десетки петролни танкери, обект на международни санкции заради своята роля в операциите на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация.

Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции на плавателните съдове заради тяхното участие в транспортирането на суров петрол и петролни продукти от Руската федерация за нейни клиенти по света. Тези ограничения бяха въведени като отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.

Според документи, видяни от разследващи журналисти, в периода 2023-2025 г. в Азербайджан са регистрирани най-малко 31 нови компании за управление на международната безопасност (ISM).По данни на международната агенция Equasis, която следи морския трафик с цел сигурност, фирмите са управлявали санкционирани кораби – или преди, или след като станат обект на санкции между 2024 и 2026 г. Седем от посочените дружества вече не обслужват санкционирани кораби, след като прехвърлят своите отговорности на други фирми от групата.

Айзък Леви, ръководител на направлението за политика „Европа-Русия“ в Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), сподели пред Център за изследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), че ISM компаниите представляват „оперативният гръбнак на корабоплаването“.

Те се занимават с абсолютно всичко – от „съответствие с изискванията за безопасност и екипажи до поддръжка и координация на застраховките“, обясни той. В рамките на „сенчестия флот“ обаче те често осигуряват и „слой оперативна легитимност, който е способен да прикрие кой в крайна сметка притежава или контролира кораба“.

Той добави, че собствениците на тези фирми избират скрити данъчни убежища, които предлагат „анонимност, слаби правила за разкриване на информация и ограничен регулаторен контрол... това улеснява прикриването на това кой реално управлява или печели от даден плавателен съд“.

„В сенчестия флот тази липса на прозрачност често е умишлено създадена особеност и начин за намаляване на риска от санкции“, отбелязва Леви.

📸 Снимка: Хеликоптер NH90 на френската армия прелита над петролния танкер Tagor – обект на международни санкции, плавал от Русия през Атлантическия океан, 31 май 2026 г.

Три танкера бяха поразени от дронове в Черно море край бреговете на Турция.

🌊💥🛢️ Три петролни танкера са били поразени от неизвестни дронове в Черно море близо до северната брегова линия на Република Турция. Това съобщи изданието Turkiye Today на 28 май, като се позова на корабната агенция „Трибека“.

Танкерът James II, плаващ под флага на Палау без товар, е бил ударен в машинното отделение на около 50 мили северно от Тюркели и на около 47 мили от Босфора. По време на инцидента на борда на плавателния съд е бил неговия 20-членен екипаж, уточниха местни медии.

„На мястото са изпратени лодки на брегова охрана. Докладвано е, че всички членове на екипажите и на трите плавателни съда се намират в добро състояние“, заявиха от агенцията.

При отделен, но свързан инцидент в същия район, други два танкера – Altura и Velora, и двата плаващи под флага на Сиера Леоне и също под баласт, са били ударени, докато са провеждали дейност по прехвърляне на товар от кораб на кораб.

Все още няма потвърждение от независими източници за произхода на безпилотните апарати, допълва медията.

Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна докладваха по-рано същия ден за нощна операция, насочена срещу инфраструктура на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим и Краснодарския край.

СБС са поразили руската фрегата „Адмирал Есен“ на пристанището в Новоросийск през нощта на 23 май, което е общо четвъртата атака срещу този кораб от началото на март месец насам, поясняват украински служители.

Командирът на СБС Роберт Бровди потвърди атаката с публикация във Facebook, в който я определи като част от непрекъснатите усилия срещу посочения кораб. „Орисан си да потънеш някой ден, краста такава – няма да се скриеш“, написа Бровди, обръщайки се директно към кораба.

Той изброи и други цели, поразени по време на същата операция. Сред тях са фрегата от проект 12356 близо до кей във военноморската база в Новоросийск, както и ракетна корвета на въздушна възглавница от проект 1239 в същата зона.

Бровди посочи, че СБС са ударили и ключова руска енергийна инфраструктура. Това включва двата терминала на нефтени комплекс „Шесхарис“ в Новоросийск и петролната база „Грушовая балка“, която той определи като най-големия петролен резерв в Кавказ с капацитет от около 1,2 милиона тона гориво.

В друга успешна операция по-рано този месец, проведена заедно със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), бяха поразени два танкера от „сенчестия флот“ на Руската федерация в подходите на същото пристанище.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са част от украинската стратегия за налагане на „санкции“ срещу кораби, участващи в транспортирането на руски суров петрол в заобикаляне на западните ограничения.

Япония получи първа доставка на лек суров петрол от САЩ след началото на кризата в залива.

🇯🇵🛢️🇺🇸 Япония прие първата си доставка на американски суров петрол от началото на иранската криза, която наруши доставките от Близкия изток. Танкерът OTIS разтовари около 910 000 барела лек суров петрол (West Texas Intermediate) в рафинерия край Токио след 35-дневно плаване през Панамския канал и Тихия океан.

Суровият петрол ще бъде транспортиран чрез подводен тръбопровод до рафинерията на Cosmo Oil (дъщерно дружество на Cosmo Energy Holdings) в префектура Чиба, където ще бъде преработен към петролни продукти като бензин и пуснат на пазара.

Доставеното количество покрива по-малко от дневната консумация на страната, поради което правителството на премиера Санае Такаичи се опитва спешно да увеличи доставките от източници извън Персийския залив с оглед на кризата в региона след началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу Ислямска република Иран и последвалата блокада на ключовия морски маршрут.

По данни от Министерство на икономиката, търговията и индустрията (METI) на Япония, около 90% от вноса на петрол в страната традиционно се покрива от доставчици в Близкия изток – предимно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт. На практика всички изброени доставчици използват маршрута през Ормузкия проток, а неговата блокада изправи енергийната сигурност на страната пред първото ѝ тежко логистично сътресение от петролния шок през 70-те години.

Над 200 украински военни специалисти са в Либия; замесени са в атаката срещу „Арктик Метагаз“.

🇺🇦🇱🇾 Френски журналисти съобщават за присъствието на над 200 украински военни специалисти в Либия и тяхната предполагаема намеса в атаката срещу кораба „Арктик Метагаз“, поразен от морски дрон в Средиземно море.

Украйна има военно присъствие в Либия, а ударът срещу руския танкер-газовоз „Арктик Метагаз“ във водите Средиземно море е бил извършен от украински военни. Това гласи разследване на френската обществена радиостанция RFI.

Според два анонимни източника на терен в Либия, в страната са разположени над 200 украински офицери и специалисти. Част от тях са базирани във Военновъздушната академия в град Мисрата, където се намират също турски и италиански сили, както и Африканското командване на САЩ и британски разузнавателен център.

Според информацията, украинците разполагат и с втора база, изцяло оборудвана за изстрелване на морски и въздушни дронове, в пристанищния град Езауия – на около 50 км северно от Триполи.

В този град украинските специалисти заемат терен, предоставен им от правителството в Триполи начело с Абделхамид Дбейба, с директен излаз на море. Съобщава се, че през октомври-ноември миналата година обектът е бил укрепван и оборудван с писти и необходимите антени.

RFI твърди, че сделката между Киев и Триполи е сключена след искане на украинския военен аташе в Алжир, генерал Андрий Баюк. Уточнява се, че в замяна украинските специалисти са обучавали либийските военни, по-специално за работа с дронове. В дългосрочен план споразумението предвижда доставки на оръжие и украински инвестиции в петролния сектор на Либия.

 

Атаката срещу „Арктик Метагаз“

На 4 март 2026 г. Москва обвини украинците и британските служби за сигурност в нападение срещу руския газовоз „Арктик Метагаз“ от бреговете на Либия. Корабът, част от т.нар. „сенчест флот“, е бил натоварен с втечнен природен газ, предназначен за разтоварване на египетското пристанище Порт Саид.

Позовавайки се на либийски източници, RFI твърди, че танкерът е бил атакуван от автономен надводен дрон Magura V5, разработен от Украйна и използван многократно в акваторията на Черно море. Дронът е поразил машинното отделение, което бързо се е напълнило с вода, извеждайки съда от строя.

Украинските власти не са потвърдили, нито са коментирали атаката.

На борда на „Арктик Метагаз“ е имало 60 000 тона природен газ и запаси от гориво. След като екипажът е евакуиран от малтийските власти, повреденият кораб е започнал да се движи към Либия, която решава да го изтегли на буксир до едно от своите пристанища. Операцията по изтеглянето на танкера обаче се провалила тази седмица. Повреденият плавателен съд е скъсал стоманеното въже и е останал да дрейфува в морето.

Миналия декември сили на СБУ вече удариха танкера Qendil от „сенчестия флот“ в Средиземно море, стана ясно от публикации на украински медии, позоваващи се на източник в СБУ. Според RFI и тази атака е била извършена с морски дрон от база в района на Мисрата.

По това време това беше атака без аналог в Средиземно море, въпреки че украинските военни и по-рано са използвали успешно морски дронове срещу плавателни съдове в Черно море.

Една година затвор за китайски капитан на танкер от руския „сенчест флот“, задържан край Франция.

🇫🇷⚖️🇨🇳 Китайският капитан на петролния танкер Boracay от „сенчестия флот“ на Руската федерация, задържан през септември от френските военноморски сили край бреговете на Бретан, беше осъден на една година затвор от Наказателния съд в Брест за „неподчинение“.

39-годишният Чън Джанджие, който не присъства на четенето на присъдата, получи и глоба в размер на 150 000 евро. Съдът придружи решението си с издаване на заповед за неговия арест.

Наказанието отговаря на исканията на прокуратурата, представени по време на изслушване на 23 февруари. Френските военни „са се сблъскали с особено силно нежелание за съдействие от страна на капитана“, което ги принуждава да извършат „опасна маневра с риск от предизвикване на инцидент“, отбеляза заместник-прокурорът Габриел Ролен. Правосъдието упреква командира, че е отказал да се подчини, когато френският флот е поискал да инспектира 244-метровия кораб без видим флаг на 27 септември 2025 г. в международни води край остров Уесан.

Обект на европейски санкции поради своята принадлежност към руския сенчест флот, корабът, натоварен с руски петрол към Индия, е издигнал фалшив флаг на Бенин преди да задържането. Освен това е заподозрян в участие с полети на дронове, нарушили датския въздушен трафик през септември – аспект, който не беше предмет на разглеждане от френското правосъдие.

На борда са се намирали двама служители на руска частна охранителна фирма, натоварени със задачата да наблюдават екипажа и да събират разузнавателни данни. Адвокатът на Чън Джанджие, Анри дьо Ришмон, пледира невинен по време на процеса, считайки, че клиентът му не може да бъде съден от френски съд за действия, извършени в международни води.

Според защитата, дори и да има отказ за подчинение, Чън Джанджие трябва да бъде съден от китайски, а не от френски съд, съгласно Конвенцията от Монтего Бей по морско право. Днес петролният танкер вече носи новото име Phoenix и плава под руски флаг.

Заплаха за петролен разлив след ирански удар по кувейтски танкер на пристанище Дубай.

🇮🇷💥🇰🇼 Кувейтската петролна корпорация (KPC) съобщи, че танкерът за суров петрол „Ал Салми" е бил обект на целенасочена атака от ирански сили, докато е стоял на котвена стоянка в пристанището на Дубай, ОАЕ. Инцидентът се е разиграл малко след полунощ местно време на 31 март, а танкерът е бил напълно натоварен в момента на удара.

„Ал Салми" е супертанкер от клас Very Large Crude Carrier (VLCC) с дължина 333 метра, ширина 60 метра и товароподемност от близо 320 000 тона, построен през 2011 г. и плаващ под кувейтски флаг. Управлява се от Kuwait Oil Tanker Company (KOTC), която е дъщерно дружество на KPC, специализирано в транспорта на суров петрол и нефтени продукти.

Атаката е довела до поражения по корпуса на кораба и пожар на борда, с „потенциален разлив на петрол в околните води", уточнява компанията. Екипите за аварийно реагиране и огнеборци са били мобилизирани незабавно и работят в координация с местните власти. KPC потвърди, че няма пострадали сред екипажа, а в момента се извършва подробна техническа оценка на щетите. „Предприемат се всички необходими мерки за осигуряване на кораба и ограничаване на екологичното въздействие", се посочва в изявлението.

Това е поредния удар срещу петролен танкер в рамките на ескалиращата кампания на Иран за нанасяне на удари по енергийна инфраструктура на страните от Залива, започната като отмъщение за въздушните удари на САЩ и Израел срещу режима на Ислямската република. Самото пристанище Дубай вече е ставало обект на иранска агресия: още на 1 март отломки от прехваната ракета попаднаха в съоръжението, като на 16 март друг дрон предизвика експлозия на танкер в пристанище Джебел Али, съобщава PBS. Към момента атаките срещу морския трафик фактически оставят Ормузкия пролив блокиран.

Кувейт е сред най-засегнатите страни от Залива. На 20 март ирански дронове удариха за два поредни дни рафинерията „Мина ал Ахмади", най-голямата в Кувейт, преработваща около 730 000 барела дневно, което предизвиква пожари в множество инсталации, съобщават Al Jazeera. На 30 март нов ирански удар порази електрическа централа и опреснителна инсталация, убивайки един работник, според данни на кувейтските власти, цитирани от The National. Тези удари по критична водна и енергийна инфраструктура са значителна ескалация, надхвърляща ударите по военни обекти. NPR отбелязва, че при предишни конфликти в Близкия изток енергийните обекти до голяма степен са били пощадени – правило, което настоящата война нарушава необратимо, с последици не само за Кувейт, но и за Катар, чийто терминал „Рас Лафан" – най-големият за втечнен природен газ в света – понесе тежки повреди, заличавайки около 17% от глобалните доставки на LNG, по оценка на The National.

Руски петролен танкер достигна Куба: Първа доставка от месеци на фона на енергиен колапс.

🇷🇺🛢️🇨🇺 Танкер под руски флаг, превозващ суров петрол, навлезе в изключителната икономическа зона на Куба в неделя, сочат данни от мониторинг на морския трафик, а това може да бъде първият внос на петрол за карибската държава от над два месеца насам.

Танкерът „Анатолий Колодкин“, който отплава от Приморск, зареден с 650 000 барела петрол сорт „Уралс“, може скоро да започне разтоварване в кубинското пристанище Матансас, ако не промени настоящия курс, сочат услугите за проследяване MarineTraffic и LSEG.

САЩ ефективно блокира всички превози на петрол към Куба в опит да окаже натиск върху режима в Хавана. Междувременно САЩ временно вдигнаха санкциите срещу Русия, за да подпомогнат петролните доставки, блокирани от Иран в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу режима в Техеран.

The New York Times потвърди, че руският танкер се е насочил към Куба, цитирайки американски служител, запознат със случая. В репортажа на изданието се посочва, че не е ясно защо администрацията на Тръмп позволява на пратката да премине.

Данните за мониторинг на кораби от LSEG също показват, че санкционираният танкер „Анатолий Колодкин“ е на път за Куба. Плавателният съд е отпътувал от руското пристанище Приморск с товар от около 650 000 барела суров петрол, макар че в репортажа на New York Times да се споменават 730 000 барела.

И в двата случая доставка на петрол в подобни обеми би донесла значително облекчение за Куба. По думи на президента Мигел Диас-Канел страната не е получавала внос на петрол от три месеца, което доведе до стриктно нормиране на бензина и задълбочи енергийната криза, предизвикала множество прекъсвания на електричеството в цялата островна държава.

Неизвестен дрон порази петролен танкер край Босфора.

🚨 Неизвестен дрон порази петролния танкер Altura недалеч от Босфора в Черно море, докато плава, натоварен с руски суров петрол.

Според репортаж на Bloomberg, танкерът от клас Suezmax е превозвал около един милион барела петрол от сорта „Уралс“, натоварен от руското пристанище Новоросийск, когато е бил ударен на около 15 морски мили от Босфора. Изданието съобщава, че в близост до мостика на кораба е избухнала експлозия, а малко след това в машинното отделение е започнала да навлиза вода.

Турската телевизия NTV предава, че плавателният съд е претърпял щети по палубата, мостика и машинното отделение. В репортажа, цитиращ Министерство на транспорта и инфраструктурата на Турция, се отбелязва, че видът на дрона, използван при атаката, все още не е потвърден и към момента не е известни дали дронът е въздушен или морски.

Танкерът, плаващ под флага на Сиера Леоне, е имал екипаж от 27 турски граждани. Няма съобщения за жертви.

След подаден сигнал за бедствие от кораба, турските власти изпратиха в района части на бреговата охрана, екипи за морска безопасност и кораб за спешна помощ. По-късно до кораба пристигнаха подразделения на турския военноморски флот.

Данни, цитирани от украинското военно разузнаване, сочат, че Altura е част от руския „сенчест флот“, който се използва за транспортирнае на петрол за заобикаляне на международните санкции. За година и половина между началото на 2024 и средата на 2025 г. той е превозил 6 милиона барела руски суров петрол.

По информация на Bloomberg, плавателният съд се намира под санкции, наложени от Обединеното кралство и Европейския съюз, въпреки че в момента не попада в санкционния списък на САЩ.

Обстоятелствата около удара и отговорността за нападението остават неясни. До момента няма официални изявления за поемане на отговорност.

Инцидентът следва подобен случай от декември, когато руският танкер „Валерий Горчаков“ беше поразен от дрон в пристанището на Ростов на Дон, което предизвика пожар на борда и доведе до жертви сред екипажа.

Съединените щати конфискуваха петролен танкер край Венецуела

🇺🇸⚔️🇻🇪 Съединените щати конфискуваха петролен танкер край бреговете на Венецуела, обяви днес президентът Доналд Тръмп, отбелязвайки ход, който покачи цените на петрола и вероятно ще ескалира допълнително напрежението между Вашингтон и Каракас.

„Току-що конфискувахме танкер край Венецуела – голям танкер, много голям, най-големият досега, и се случват и други неща“, заяви Тръмп, който по-рано тази година разпореди мащабно усилване на военното присъствие в региона – ядрен самолетоносач, изтребители, десетки кораби, подводници, десантна група и десетки хиляди войници.

Задържането на танкера може да е сигнал за нова агресивна кампания срещу венецуелския петрол – основният източник на приходи за страната.

Трима американски служители, които разговаряха с Ройтерс при условие за анонимност, споделиха, че операцията е ръководена от Бреговата охрана на САЩ, но отказаха да посочат името на танкера, под какъв флаг плава, нито точното място на задържането.

Британската компания за морски рискове Vanguard съобщи, че тази сутрин по крайбрежието на Венецуела вероятно е бил конфискуван танкерът Skipper. САЩ наложиха санкции на въпросния плавателен съд, когато той се казваше Adisa, заради участие в търговия с ирански петрол.

След новината за задържането фючърсите на петрола се покачиха, като от отрицателна територия фючърсите на Брент скочиха с 27 цента (0,4%) и затвориха на 62,21 долара за барел, докато West Texas Intermediate добави 21 цента (също 0,4%) до 58,46 долара за барел.

Въздействие върху петролния пазар?

През последния месец Венецуела изнасяше над 900 000 барела на ден: третият най-висок месечен показател за годината, заради увеличения внос на нафта от държавната PDVSA, която е необходима за разреждане на тежките местни сортове. Въпреки ескалиращия натиск върху президента Николас Мадуро, до този момент Вашингтон не беше предприемал директни действия срещу износа на венецуелски петрол.

Венецуела е принудена да продава на занижени цени на основния си купувач Китай, заради конкуренцията на санкционирания руски и ирански петрол.

„Това е поредният геополитически и санкционен удар върху текущата наличност на пазара“, посочи Рори Джонстън, анализатор в Commodity Context.

„Конфискуването на този танкер разпалва допълнителни притеснения за краткосрочните доставки, но не променя фундаментално ситуацията, защото тези барели така или иначе щяха известно време да се мотаят по морето“, добави той.

Нарастващ натиск върху Мадуро

Мадуро твърди, че безпрецедентното натрупване на американски военни има за цел свалянето му от власт и овладяването на огромните петролни запаси на страната му, която е членка на ОПЕК.

От началото на септември администрацията на Тръмп нареди над 20 удара срещу плавателни съдове, заподозрени в трафик на наркотици през Карибско море и Тихия океан, при които загинаха повече от 80 души.

Според експерти много от тези удари може да са незаконни, тъй като не бяха представени публични доказателства, че корабите наистина са пренасяли наркотици, нито че е било наложително да бъдат потопени, вместо да бъдат спрени, обискирани и екипажът им – разпитан.

Тревогата нарасна още повече този месец, след като се появиха съобщения, че командирът на операцията е наредил повторен удар, при който са били убити двама оцелели от първи удар, насочен срещу същата лодка.

Според доклад на Reuters и Ipsos, публикуван днес, повечето от американските граждани не подкрепят ударната кампания, включително около една пета от републиканските избиратели на самия Доналд Тръмп.

Тръмп многократно е повдигал възможността за директна военна намеса във Венецуела, като в същото време миналата седмица беше публикуван обширен стратегически документ, според който основен приоритет на външната му политика ще бъде връщането на американското господство в Западното полукълбо.

Танкер от руския сенчест флот беше спрян от американски разрушител на път за Венецуела.

🇷🇺⚔️🇺🇸 Танкер от руския сенчест флот, който се опитваше да достави гориво на Венецуела, беше принуден многократно да обърне курса си, след като разрушител от ВМС на САЩ му препречи пътя, сочат публично достъпни данни за проследяване на кораби, прегледани от Bloomberg.

Необичайното противопоставяне е сигнал, че Вашингтон вероятно се опитва да осуети усилията на Москва да снабдява с гориво режима на Николас Мадуро.

Танкерът Seahorse, част от разрастващия се сенчест флот на Руската федерация, плаваше в посока Венецуела на 13 ноември, когато разрушителят USS Stockdale му препречи маршрута съвсем близо до крайбрежието на Южна Америка. След срещата руският кораб рязко обърна към Куба, докато американският разрушител продължи покрай венецуелските териториални води към Пуерто Рико.

Данните от проследяването сочат, че след това Seahorse е направил още два опита да се приближи към Венецуела и всеки път се обръща, щом американският боен кораб отново се появи на пътя му. Към момента танкерът на практика стои на едно място в Карибско море и не се движи към никакво пристанище.

Южното командване на САЩ отказа коментар относно действията на разрушителя. USS Stockdale е разположен в региона от края на септември като част от разширеното присъствие на американските военни, наредено от президента Доналд Тръмп; той действа заедно с самолетоносача USS Gerald R. Ford и няколко други кораба неговата ударна група.

Seahorse попада под санкциите на Обединеното кралство и Европейския съюз като един от четирите известни танкера, доставяли руско гориво на Венецуела и Куба, заобикаляйки западните санкции.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че Кремъл не планира да оказва военна помощ на Венецуела, въпреки по-ранните коментари на депутат от Държавната дума.

Кораби от сенчестия флот на Русия са изстреляли дроновете срещу летище Копенхаген.

🇷🇺🇩🇰 Три товарни кораба от Сенчестия флот на Руската федерация, са заподозрени в изстрелване на дроновете към летище Копенхаген късно снощи, съобщава датският държавен канал TV 2.

Санкционираният руски товарен кораб ASTROL 1 е преминал през протока Йоресунд в понеделник, извършвайки серия от нередовни маневри.

Танкерът PUSHPA, плаващ под флага на Бенин и попаднал под санкции заради транспортиране на руски петрол, е бил наблюдаван в продължение на четири часа от германски кораб на НАТО, като движениет му в района е било оценено като подозрително.

Норвежкият товарен кораб OSLO CARRIER 3 се е намирал на едва 7 километра от летището в Копенхаген в момента, когато дроновете са се намирали във въздуха. Плавателният съд е управляван от руски екипаж, а собственикът му разполага с офиси в Калининград.

Датските власти официално заявиха, че засега нямат информация кой е управлявал дроновете.

Хусите публикуваха видео от атаката срещу гръцкия петролен танкер

🇾🇪💥 Петролен танкер под гръцки флаг, превозващ 150 000 тона суров петрол, който беше евакуиран от екипажа си след нападение в Червено море, сега представлява опасност за околната среда, заяви в четвъртък военноморската мисия на ЕС в Червено море „Аспидес“.

Терористичната групировка на хусите, които контролират най-гъсто населените региони на Йемен, заяви в четвъртък, че е атакували петролния танкер Сунион в Червено море.

Sounion „принадлежи на компания, която има връзки с израелския враг и е нарушила решението за забрана за влизане в пристанищата на окупирана Палестина“, каза военният говорител на хусите Яхя Сари в телевизионна реч.

Сунион беше атакуван в сряда от множество снаряди край йеменския пристанищен град Ходейда.

„Пренасяйки 150 000 тона суров нефт, MV SOUNION сега представлява навигационна и екологична опасност“, заяви Аспидес в публикация в социалната медийна платформа X.

Sounion беше третият кораб, управляван от базираната в Атина „Delta Tankers“, който беше атакуван в Червено море този месец. Атаката предизвика пожар на борда, който екипажът потуши, се казва в изявление на компанията.

Атаката е довела до загуба на мощност на двигателя, съобщи агенцията за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) в сряда. В четвъртък UKMTO съобщи, че корабът е бил на котва и целият му екипаж е евакуиран.

Корабът вече е закотвен между Йемен и Еритрея, каза източник от морската сигурност пред Ройтерс.

„Delta Tankers“ заяви, че работи по план за преместване на Сунион на по-безопасна дестинация за допълнителни проверки и ремонти.

Военноморската мисия на ЕС в Червено море заяви, че е отговорила на молба от капитана на Sounion и е изпратила кораб, за да спаси екипажа в Джибути, казаха Аспидите.

„Докато приближаваше зоната, корабът EUNAVFOR ASPIDES унищожи безпилотен надводен кораб (USV), който представляваше непосредствена заплаха за кораба и екипажа“, добави Аспидес.

Гръцкото министерство на корабоплаването съобщи, че корабът е плавал от Ирак за Агиои Теодорой в Гърция с екипаж от двама руснаци и 23 филипинци.

При десетки атаки в Червено море от ноември насам хусите потопиха два кораба и заловиха друг, убиха най-малко трима моряци и преобърнаха световната търговия, като принудиха собствениците на кораби да избягват популярния търговски маршрут през Суецкия канал.

При друг инцидент в четвъртък корабът SW North Wind I съобщи за експлозия близо до него, която е причинила незначителни щети след атака от безпилотен кораб на 57 морски мили южно от йеменското пристанище Аден, каза UKMTO. Корабът и екипажът му бяха в безопасност и се придвижваха към следващото пристанище.

Хусите поеха отговорност за тази атака, като казаха, че са ударили директно SW North Wind I както в Аденския залив, така и в Червено море.

Гръцкият министър на корабоплаването Христос Стилианидис осъди в сряда нападението срещу Сунион, като каза, че то е „грубо нарушение на международното право и сериозна заплаха за безопасността на международното корабоплаване“.

Атаките на хусите предизвикаха ответни удари на САЩ и Великобритания. Британският посланик в Йемен Абда Шариф нарече атаките на хусите „незаконни и безразсъдни“.

„Поредна атака на хусите заплашва бреговата линия на Йемен, риболовната индустрия и екологичната катастрофа. За щастие, екипажът е спасен, но MV Sounion, превозващ 150 000 тона петрол, вече е блокиран“, добави тя в публикация на X.