Американски MH-60R включи код 7700 над Червено море и изчезна от проследяването

🇺🇸🚁🇸🇦 Хеликоптер MH-60R Seahawk на ВМС на САЩ включи аварийния код 7700 над Червено море и скоро след това изчезна от публичните данни за проследяване на въздушния трафик. Въпросният код е международен сигнал за обща авария и не утонява каква е тя. По данни на Flightradar24 машината с позивна VVHR512 е летяла на около 145 метра височина, когато кодът е бил излъчен. Това се случва в 00:20 ч. на 6 октомври по българско и местно време. Към момента флотът не е излязъл с информация за съдбата на хеликоптера и екипажа, нито за причината за сигнала.

Flightradar24, онлайн платформа за проследяване на полети, получава позицията на машината от наземни приемници, които улавят автоматичното излъчване на транспондера (ADS-B). Платформата води машината за военна, на ВМС на САЩ. Регистрация в данните няма, а 24-битовият адрес на транспондера, уникалният му идентификатор, е AE501D. Следата започва в 00:19:20 ч. и съдържа 195 позиции до 00:33:59 ч. По-ранни записи няма. Най-дългата пауза между два съседни записа в следата е 32 секунди. В първия запис той е на 145 метра височина и се движи със 111 възела; през следващата минута и половина завива наляво и поема в посока север-северозапад. На тази височина остава до около 00:23:40 ч. и после за около половин минута слиза на 91 метра, където се задържа почти 5 минути.

Скоростта му, около 118 възела през по-голямата част от следата, започва да спада около 00:27 ч. и около две минути по-късно стига до 19 възела. През последните около 3 минути и половина скоростта е между 7 и 12 възела по курс около 220°. Височината се колебае между 15 и 50 метра. Нулева стойност платформата записва за пръв път в 00:32:50 ч. или 13 минути и половина след първата позиция. След 31-секундна пауза в данните височината в 00:33:26 ч. е отново над 50 метра. Последният запис, от 00:33:59 ч. е отново стига нулата при скорост от 9 възела. Той е над морето, на 23,609° с.ш. и 38,174° и.д.: около 55 км на юг-югоизток от Янбу, град на западното крайбрежие на Саудитска Арабия. Първата позиция от записа е на около 70 км от града. Във Flightradar24 полетът е записан със статус „кацнал в 21:44 UTC“, въпреки последната получена позиция да е от 00:33:59 ч.

Нетипичното снижаване на летателния апарат доведоха до вълна спекулации от потребители на социалните мрежи, които тиражираха непотвърдена информация, че хеликоптерът е катастрофирал в акваторията на Червено море. Официално потвърждение няма. Машините могат да изчезнат от сайтовете за проследяване и при ограничено покритие на приемниците, и когато екипажът изключи транспондера.

MH-60R Seahawk, произвеждан от Sikorsky, е многоцелеви хеликоптер, проектиран да действа от кораби и от наземни бази. Според флота основните му задачи са откриване и поразяване на подводници и надводни кораби, електронна война, командване и контрол. Към 5 октомври в Червено море действат 3 разрушителя с управляеми ракети от клас „Arleigh Burke“ на ВМС на САЩ – USS Oscar Austin (DDG-79), USS Jason Dunham (DDG-109) и USS Gonzalez (DDG-66), сочат приблизителните им позиции в USNI News Fleet & Marine Tracker, обновен в 14:48 ч. източно време, преди сигнала 7700. Засега няма потвърдени сведения към кой конкретен кораб или коя част принадлежи хеликоптерът.

На 1 юли 2026 г. друг хеликоптер от същото семейство, MH-60S от състава на ядрения самолетоносач USS George H. W. Bush (CVN-77), направи аварийно кацане във водите на Арабско море в 03:30 ч. източно време и трима от четиримата членове на екипажа бяха спасени, докато издирването на четвъртия (102 часа върху водна повърхност от около 36 000 кв.км.) беше прекратено на 5 юли. Към тази дата причината за аварията остава предмет на разследване.

📸 Снимка: Многоцелеви хеликоптер MH-60R Sea Hawk от състава на 77-ма ескадрила за морски ударни операции, базиран на ядрения самолетоносач USS George Washington (CVN-73), изстрелва топлинни капани по време на учение за координация на удари и разузнаване в Южнокитайско море, 12 август 2026 г. (U.S. Navy / Seaman Anthony Vilardi)

Руски хеликоптер Ми-8 навлезе 300 метра в Полша за 42 секунди

🇷🇺🚁🇵🇱 Руски военен хеликоптер Ми-8 е навлязъл откъм Калининградска област на около 300 метра във въздушното пространство на Полша, където е останал за 42 секунди. Това съобщи Оперативното командване на полските въоръжени сили (DO RSZ). Нарушението е станало в сряда, 23 септември, в 11:08 ч. северно от град Браниево. Полша е вдигнала изтребители в отговор, а командването оценява инцидента като поредна руска проверка на готовността на противовъздушната отбрана.

Командването, което ръководи ежедневните действия по ПВО на страната, публикува информацията в X и Facebook броени часове след инцидента. „Полетът беше наблюдаван от радарни системи на Въоръжените сили на Република Полша. Бяха вдигнати изтребители, а наземните сили и средства останаха в готовност“, гласи съобщението, което добавя: „Характерът на инцидента сочи, че Русия отново проверява готовността на нашата противовъздушна отбрана.“ Дежурните екипи наблюдават въздушното пространство денонощно.

Пред Radio Olsztyn говорителят на командването подполковник Яцек Горишевски предложи допълнителни подробности. По думите му полските военни са наблюдавали руски тренировъчни полети още от сутринта. По време на нарушението са установили връзка с командния пункт в Калининградска област и са обърнали внимание на навлизането, след което руската страна е отдалечила хеликоптера от границата. Горишевски посочи, че машината се е връщала от Гданския залив.

Ми-8 е съветски многоцелеви хеликоптер от среден клас. В руските въоръжени сили се използва за превоз на войски и товари, десант и евакуация, а специализираните му модификации служат за летящи командни пунктове или платформи за електронна война. Полското съобщение не уточнява модификацията, военната част и дали машината е носела въоръжение. Не посочва и дали службите са разговаряли непосредствено с екипажа.

Обявените дълбочина и продължителност на нарушението не са достатъчни, за да се възстанови конкретен маршрут. При скорост 225 км/ч – приблизителна крейсерска скорост, посочена за Ми-8 – хеликоптерът би изминал около 2,6 км за 42 секунди. При максимално навлизане от 300 метра това би било съвместимо с полет преимуществено покрай границата. Условен маршрут от 300 метра директно навътре и обратно би означавал около 600 метра път и средна скорост близо 51 км/ч. Реалната скорост и маневрите обаче не са известни. Без публикувана траектория тези изчисления показват възможни варианти, а не установения ход на полета.

Браниево се намира във Варминско-Мазурското войводство, на 6 км южно от границата с Калининградска област. Посоченото от командването място е северно от града, в граничния район. На запад е Вислинският залив, през който минава границата; тя пресича и пясъчната коса, отделяща залива от Балтийско море. Така в района Полша и Русия имат както сухопътна, така и водна граница. В Браниево е постоянно базирана 9-а бронекавалерийска бригада, която в края на август получи 28 нови танка K2 Black Panther.

От руската страна е Калининградска област – ексклав между Полша, Литва и Балтийско море, отделен от останалата част на Руската федерация. В Балтийск, при входа на Вислинския залив, се намира главната военноморска база на Балтийския флот. Русия разполага в областта и оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“, чието постоянно разполагане там беше обявено през февруари 2018 г.

Нарушението е ограничено по дълбочина и продължителност, но тези параметри не разкриват цялостната последователност на полската реакция. В публични описания на дежурството на изтребители по линия на НАТО е посочено излитане до 15 минути след тревога. Това е срок за готовност, не задължително изчакване или установено време за реакция в този случай. Не са обявени точен момент на заповедта, час на излитане и местоположение на самолетите спрямо хеликоптера. Съобщено е за излитане и радарно проследяване, но не и за прехват.

Бързото публикуване на конкретни данни отличава случая от нарушението с беларуски хеликоптери на 1 август 2023 г. Тогава Ми-8 и Ми-24 навлязоха във въздушното пространство на страната при Беловежа по време на учение в граничния район. Полското командване първоначално отрече нарушение и го потвърди 10 часа по-късно. Сега армията сама оповести часа, приблизителната дълбочина и продължителността на навлизането.

Друг сходен случай с пилотирана руска машина от 11 февруари 2025 г. беше нарушение на разузнавателен самолет Су-24МР, който навлезе на 6,5 км навътре във въздушното пространство на Полша над източната част на Гданския залив, където остана в него 1 минута и 12 секунди. Руската страна го обясни с повреда в навигационната система.

Значително по-мащабно беше нахлуването на 19-21 руски дрона през нощта срещу 10 септември 2025 г. по време на масирано нападени срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три от тях. Варшава поиска консултации по член 4 от Вашингтонския договор, а НАТО започна инициативата „Eastern Sentry“ за усилване на отбраната по източния фланг.

Между февруари 2025 г. и сегашния инцидент срещите с руската авиация над Балтийско море продължиха. Полски изтребители редовно прехващат разузнавателни самолети Ил-20 над международни води, без тези полети непременно да нарушават въздушното пространство на страната. Разграничението е съществено: прехватът сам по себе си не означава пресичане на държавната граница. Според RMF FM случаят от сряда е първото руско нарушение на полското въздушно пространство от месеци.

В Полша се чуват призиви за по-твърд отговор. Генерал Роман Полко, бивш командир на специалната част GROM и бивш заместник-ръководител на Бюрото за национална сигурност, настоява, че предупредителни изстрели биха били оправдани. Според него те биха показали бдителността на армията и биха принудили хеликоптера незабавно да напусне.

Публичните данни обаче не позволяват да се установи дали подобно действие изобщо е било практически възможно през тези 42 секунди. За такава оценка са нужни данни за наличните средства, местоположение и готовност, както и за момента, в който е установено нарушението. Поради тази причина нито възможност за предупредителен огън, нито категорична невъзможност за такъв следват от продължителността на този полет. В същото време сведенията за контакт с руския команден пункт показват, че реакцията е включвала и непосредствено предупреждение към руската страна.

Оценката за изпитване на полската ПВО принадлежи на командването. Краткото навлизане на ограничена дълбочина е съвместимо с подобна хипотеза, но само по себе си не доказва намерението на екипажа. Не са публикувани подробна траектория или записи на радиообмена. Навигационна грешка при полет близо до границата също е възможно обяснение, но за този инцидент не е подкрепено от необходимите данни. Обяснението за Су-24МР през 2025 г. е предишна руска версия за друг случай.

Подобни сценарии вече присъстват в полския публичен дебат. На 3 юли Onet съобщи, позовавайки се на източници, доближени до президента Карол Навроцки, че САЩ е известил Полша за руски сценарии за изпитване на НАТО. Сред описаните варианти е ограничено навлизане в граничния пояс под предлог за навигационна грешка или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер. Публикацията дава контекст на опасенията във Варшава, но инцидентът при Браниево не установява връзка с подобни сценарии.

За по-категорична оценка на случая са необходими подробните данни за маршрут, действия на екипажа и съдържание на комуникацията между двете страни. Допълнитекни сходни нарушения биха дали основание да се търси реална закономерност, без непременно да възпроизвеждат същите 300 метра и 42 секунди. Само по себе си руско обяснение или липсата на такова не биха решили въпроса за умисъла

Руска фрегата изстреля флеъри срещу датски хеликоптер край Гедсер

🇩🇰🚁 Руска фрегата е изстреляла две сигнали ракети към хеликоптер на Военновъздушните сили на Дания над международни води край остров Фалстер, съобщи командването на Въоръжените сили на Кралство Дания. По негови данни едната ракета е преминала в близост до машината. Случаят беше оповестен още същата вечер, като няма пострадали членове на екипажа или повреди по хеликоптера.

Инцидентът е станал в 23:02 ч. на 14 септември. Хеликоптерът Fennec – лека машина за наблюдение и транспорт от ескадрила 724 в авиобаза Каруп – е изпълнявал задача, която командването определя като рутинно фотографско документиране на руския боен кораб. Военните поясниха, че изстреляните ракети са пиротехнически изделия и служат за привличане на внимание в морето, но не уточниха техния вид.

Заснемането е част от установена практика за наблюдение на руските военни дейности в Балтийско море. То позволява да се документират самоличността на преминаващия кораб и видимото му оборудване, като допълва данните от радарното наблюдение. За тази задача хеликоптерът се приближава до кораба, за да го заснеме с камера.

Копенхаген не съобщи името и класа на фрегатата, нито подробности за обстоятелствата около срещата. Военните заявиха, че засега ще се въздържат от допълнителен коментар и не са публикували снимките на плавателния съд. Руското посолство в страната не отговори на отправено извън работно време запитване за коментар.

Гедсер е градче на остров Фалстер, при най-южния край на Дания, срещу германския бряг. Южно от него се намира тесният и натоварен морски проход Кадетренден, по който минава маршрут между Балтийско море и датските протоци. Той има значение и за движението на руски военни кораби към Северно море и Атлантическия океан. Дания наблюдава корабоплаването по този маршрут от години.

Преминаването през датските протоци има установена правна рамка. Свързаните с нея актове включват Копенхагенската конвенция от 1857 г. (подписана и от Руската империя) и Кралската наредба от 1976 г. за уреждане достъпа на чужди военни кораби. Правото на транзит обаче е отделен въпрос от поведението по време на среща с летателен апарат за наблюдение. Изявлението описва инцидент по време на заснемане на фрегатата, а не опит тя да бъде спряна.

Министърът на отбраната Йепе Брус определи случая като сериозен и нарече поведението на руския кораб „много непрофесионално мореплаване“. По думите му подобно действие срещу датски военен летателен апарат не е имало досега и то показва по-голяма готовност за поемане на риск.

Министърът на външните работи Ларс Локе Расмусен определи хода като напълно неприемлив и посочи, че то могло да застраши човешки живот. Външното министерство привика руския посланик Владимир Барбин. Правителството даде да се разбере, че на този етап не предвижда други стъпки освен разговора с него и че наблюдателните полети продължават без промяна.

Барбин вече е бил привикван многократно от министерството. През декември 2025 г. това стана, след като датското военно разузнаване приписа на хакерски групи, свързани с Русия, разрушителна кибератака към местно дружество за водоснабдяване от 2024 г. и вълна от атаки чрез претоварване срещу датски сайтове преди местните избори през ноември 2025 г. Тогава посланикът отхвърли обвиненията с аргумента, че не са представени доказателства.

Премиерът Мете Фредериксен нарече действието на фрегатата безразсъдно и го свърза с по-широко руско поведение. „Русия иска да сплаши и да посее раздор“, каза тя. „Отговорът ни е да стоим по-близо един до друг.“

Това изявление идва на фона на тревогите за сигурността в Дания от миналата година. През септември и октомври 2025 г. неизвестни дронове летяха непосредствено над летища и военни обекти в страната, при което международното летище на столицата Копенхаген беше затворено в продължение на 4 часа. Тогава Фредериксен определи случилото се като най-сериозното нападение срещу критична инфраструктура на страната досега.

Макар Брус да определя като безпрецедентно изстрелването на пиротехнически средства срещу датската военна авиация, службите на страната са описвали опасно поведение на руски бойни кораби и преди. На 3 октомври 2025 г. директорът на военното разузнаване Томас Аренкил съобщи за руски бойни кораби, които при преминаване през протоците поемат курс, създаващ опасност от сблъсък с местни съдове. По думите му те насочват към датски хеликоптери и кораби радари за проследяване, а в отделни случаи – и оръжие.

Освен това разузнаването описа заглушаване, причинило обширни смущения в сателитната навигация във въздушното пространство на Дания, както и руски военен кораб, останал на котва в датски води повече от седмица. Тогавашната му оценка беше, че става дума за хибридни действия, а не за пряка военна заплаха.

Спрямо тези описания ключовата разлика при Гедсер е именно изстрелването на пиротехнически изделия към наблюдаващия хеликоптер. Това дава основание случаят да бъде разглеждан като допълнителен риск за екипажа, но не установява само по себе си промяна в руските указания или намерения. Определението „непрофесионално“ не изяснява дали действието е било самоволно, погрешно или съзнателно предприето, но се вписва в период на безпрецедентна ескалация на руските хибридни действия срещу Европа.

Преди 3 месеца беше описан друг случай на близка среща между руски боен кораб и датска наблюдателна платформа. На 25 юни корветата „Съобразителний“ от проект 20380 премина на 200 метра от морски дрон Stormborn X-Wave, пуснал котва югоизточно от Борнхолм за изпитание на сензори на Terma и MyDefence.

Според описанието на случая корветата се е движела с изключена автоматична система за идентификация, т.е. без да излъчва данни за себе си, а след приближаване от нея е бил вдигнат малък разузнавателен дрон, който обиколил датския съд отблизо. Сензорите на Stormborn X-Wave са регистрирали и корветата, и дрона. „Съобразителний“ е свързвана и с ескорт на танкери от руския сенчест флот, използван за износ на петрол в заобикаляне на ценовия таван.

Общото между двата случая е присъствието на датска техника за наблюдение – лек хеликоптер край Гедсер и безекипажна платформа за изпитания край Борнхолм. Описаните им задачи са събиране на изображения и данни. Случаите обаче се различават по характер: сближаването и полетът на дрон не са равнозначни на стрелба с пиротехнически сигнали срещу хеликоптер.

Дали инцидентът от 14 септември ще остане изолиран случай, или ще бъде последван от сходни действия, ще стане ясно през следващите седмици. Назоваването на фрегатата и публикуването на допълнителни подробности биха помогнали за изясняване на конкретния случай, но сами по себе си няма да докажат промяна в руската практика.

Показателна би била и евентуална промяна на датските правила за провеждането на рутинни наблюдения. По-голяма дистанция или ескорт от изтребител са възможни хипотетични мерки, които променят начина на изпълнение на задачите; съпровождането би изисквало и допълнителни ресурси. На този етап обаче такива решения не са обявени и заявената позиция е полетите да продължат без промяна, а най-ключовият въпрос е дали опасното поведение ще се повтори при следващи преминавания, включително през Кадетренден.

Автоматизирана турела „Хижак“ сваля „Шахеди“ от украински вертолет

🇺🇦🚁 Вертолетите, които Силите за отбрана на Украйна вдигат нощем срещу руските ударни дронове, получиха оръжие, което автономно открива и проследява целта. Благотворителният фонд на Сергий Притула, който от началото на войната снабдява украинската армия, съобщи на 3 септември, че е предал дистанционно управлявани бойни модули „Хижак“, и публикува кадри, на които монтирана на вертолет турела поразява дронове „Шахед“ в полет. Покупката е направена в рамките на съвместната кампания за набиране на средства „Освети врага 2.0“, организирана от фонда и превозваческата платформа Uklon.

„Хижак“ е разработка на украинската компания UGV Robotics, която произвежда и наземния роботизиран комплекс „Лют“. Модулът носи картечница с калибър 7,62 мм по избор: съветска ПКТ, американска M240 или белгийска FN MAG. Според избраната картечница системата може да използва съветски или натовски боеприпаси. Турелата се завърта на 360° по хоризонтала и може да се насочва до 75° по вертикала. Боекомплектът е 700 патрона, далечината на стрелбата достига 800 метра, а хидравличният стабилизатор задържа ствола стабилен, докато носителят се движи.

Същността обаче не е в самата картечница. Турелата наблюдава през два термални канала – широк, с поле от 48° за търсене, и тесен, с 15° за съпровождане, и използва балистичен изчислител и лазерен далекомер. Последният решава задачата, която иначе остава изцяло за стрелеца: колко пред движещата се цел трябва да бъде изнесено наведението и на каква височина да се повдигне стволът, за да се компенсира падането на куршума по траекторията. Върху тези данни работи система за автоматично разпознаване и следене с изкуствен интелект, която открива въздушния апарат, задържа го в прицела и оставя на човека решението кога да открие огън.

Ми-8 и Ми-24 отдавна са част от ешелонираната украинска ПВО като ловци на ударни безпилотни апарати и поемат задача, за която зенитната ракета е твърде скъпа и твърде дефицитна. За една година вертолети с картечно въоръжение са свалили над 3200 дрона тип „Шахед“. Бившият главнокомандващ ген. Олександър Сирски е посочвал, че в определени райони машините унищожават до 40% от дроновете, навлезли в зоните им за прехват. През март 2026 г. Военноморските сили публикуваха кадри на екипаж на Ми-8, който за три часа над морето свали 12 руски ударни дрона.

Тази работа обаче до голяма степен зависи от ръката и окото на бордовия стрелец. Машините получиха модерна свръзка, навигация и оптико-прицелни станции с дневен и термален канал, а част от тях бяха превъоръжени с шестцевни M134 Minigun със скорострелност, достигаща 6000 изстрела в минута, която компенсира ограниченията на ръчното наведение с плътност на огъня: когато насочването остава в ръцете на стрелеца, големият брой изстрели увеличава вероятността от попадение.

Самата задача по природа е трудна, защото прехватът се извършва в тъмното, от подвижна платформа, срещу дрон, който лети с около 180 км/ч и има размах около 2,5 м. Ограниченията на ръчното наведение личат и от тактиката: машините ловуват по двойки, като едната съпровожда целта визуално и насочва към нея втората, която открива огън. Екипажите при това не стрелят веднага, а изчакват дронът да излезе над гора, за да не паднат останките му върху населено място.

„Хижак“ подхожда към същия проблем от другата страна. Вместо ограниченията на ръчното наведение да се компенсират с голям обем огън, модулът автоматизира насочването и увеличава вероятността всеки изстрел да има ефект – нещо, което ПКТ с обичайната си скорострелност трудно може да постигне с ръчно управление. Кадрите на фонда показват именно това: автоматичното проследяване държи ствола върху цел, която досега трябваше да бъде поразявана чрез изчакване на удобния момент и продължителен откос.

Модулът вече е използван и във въздуха. По-рано той беше монтиран във вътрешността на кабината на H125 на Държавната гранична служба на Украйна, а във видеото турелата е поставена върху външна платформа отстрани на машината. Изнесеният монтаж запазва вътрешния обем на вертолета и по оценката на Defense Express вероятно осигурява на турелата по-широк сектор за работа. Кадрите показват и нещо, липсващо дотогава: реални попадения по въздушна цел, а не само стрелба на полигон.

Министерство на отбраната на Украйна кодифицира „Хижак“ през юли 2025 г. и го допусна до експлоатация във ВСУ по линия на главното управление, което отговаря за жизнения цикъл на въоръжението и военната техника. Кодификацията вписва изделието в номенклатурата за снабдяване на ВСУ. Министерството посочи, че операторът управлява системата дистанционно, от защитена позиция, вместо да е изложен на отворен люк.

Оттогава UGV Robotics е прекарала конструкцията през около 10 поколения и я монтира върху наземните роботизирани комплекси „Лют“ и TERMIT, на морския дрон Magura V5 и върху пикапи, а наскоро и на борда на фрегата от НАТО. Замисълът е модулен от самото начало: една и съща турела да може да се използва на стационарна позиция, бойна машина, морски носител и въздушна платформа.

Съвместната кампания с Uklon следва същата логика. В първото издание тя целеше да събере 30 милиона гривни за 65 комплекса за откриване, проследяване и насочване с лазер, термална камера, прожектор и автоматично захващане на целта. Те бяха предназначени за мобилните огневи групи – наземния ешелон, който сваля „Шахеди“ с картечници от пикапи. Uklon внесе първите три милиона гривни и добави по 10 гривни от всяка поръчка в класовете Business и Prime. Второто издание пренася същия принцип във въздуха.

Границите на решението личат от собствените числа. Далечината от 800 метра значи, че вертолетът трябва да се приближи съвсем близо до цел, която носи бойна глава от 20 до 50 кг. Куршумът с калибър 7,62 мм също има сравнително малка маса срещу апарат с тегло близо 200 кг. Производителят твърди, че с един боекомплект могат да бъдат прехванати над сто FPV-дрона; Defense Express определя тази цифра като завишена спрямо условията на реалната стрелба. Фондът от своя страна не съобщи колко модула е финансирал, в кои части са постъпили, нито колко е платил за тях.

Прехватът с картечница е сред най-евтините начини да бъде свален „Шахед“ и именно затова остава сред най-търсените. Срещу дрон, чиято себестойност се оценява между 20 и 50 хил. долара, украинската страна изразходва картечен откос, а не зенитна ракета. Основното ограничение обаче никога не е било цената на отделния изстрел, а човекът зад мерника – колко бързо открива тъмния силует и колко дълго успява да го задържи в прицела.

„Хижак“ измества това ограничение от рефлекса на стрелеца към алгоритъма за проследяване. Дали това ще се окаже достатъчно, ще проличи не от кадрите на фонда, а от бойната статистика – и от това дали дялът от 40% в определени райони ще започне да расте.

Руски канали съобщават за нов свален Ka-52 – най-губеният хеликоптер във войната

🇷🇺🚁🇺🇦 Въздушно-космическите сили (ВКС) на Руската федерация загубиха поредния щурмови хеликоптер Ka-52 „Алигатор“, който вече държи най-тежкия баланс на загуби сред всички руски винтокрили машини във войната срещу Украйна. Това става ясно от публикация на Telegram канала Fighterbomber, управляван от пенсионирания руски пилот Иля Туманов, считан за неофициален говорител на ВКС.

Авторът не уточнява никакви оперативни детайли относно инцидента – нито къде, нито кога е станал той, нито причина, нито каква част е обслужвал хеликоптерът – мъглявост, типична за ранните сведения за загуби, които циркулират в руските военни канали, преди да изплуват кадри от отломки или геолокализирани доказателства.

Към момента на публикуване руски официални лица не са потвърдили, нито отрекли загубата. Според същите блогъри един от екипажа е загинал – детайл, който съвпада с хода на много предишни сваляния на „Алигатор“: съосните ротори и тежкият боен товар оставят малко поле за оцеляване, когато той поеме директно попадение.

Отделни руски източници твърдят, че хеликоптерът е летял в подкрепа на операция срещу ударни дронове на украинските сили, когато е паднал. Твърдението няма независимо потвърждение и стъпва на един-единствен, слабо проследим източник, но ако е вярно, би било забележимо: Ka-52 е специално разработен за поразяване на бронирана техника и непосредствена авиационна поддръжка, не за отбрана срещу малки дронове.

Ka-52 „Алигатор“ е двуместен щурмови хеликоптер със съосни ротори, произвеждан от руското конструкторско бюро „Камов“, който е на въоръжение във ВКС като една от основните противоброневи и щурмови платформи. За разлика от тандемната кабина на повечето западни ударни вертолети, в него едно до друго са разположени две места – както за пилота, така и за оператора на въоръжението – решение, целящо по-плътна координация между двамата. Машината е една от малкото в света с катапултни седалки, рядкост, която теоретично дава на екипажа шанс да напусне поразения апарат, какъвто повечето винтокрили екипажи в други армии просто нямат. Въпреки тази защита украинското и OSINT отразяването документира многократни случаи, в които екипажи на Ka-52 не оцеляват при свалянето – самата катапултна система не помага, когато поражението дойде внезапно и отблизо.

От началото на пълномащабното нашествие през февруари 2022 г. Русия губи Ka-52 с темпове, изпъкващи дори на фона на общото изтощение на руския хеликоптерен флот. Аналитиците от блога Oryx, които водят регистър на визуално потвърдените загуби (доказани с видео или снимка), са документирали поне 66 унищожени, пленени или повредени единици; украинските твърдения стигат до 68. За сравнение, същата база отчита под една трета толкова изгубени машини от другия основен руски ударен хеликоптер, Ми-28 – около 19. Разликата илюстрира колко тежко руското командване разчита на „Алигатора“ за задачи, които отново и отново го излагат на обстрел от преносими зенитно-ракетни комплекси, FPV дронове, а напоследък и на оптично управляемите FPV апарати, които са практически неуязвими за електронно заглушаване, върху което руските машини разчитат за защита. Всяка загубена машина струва около 16 млн долара.

Тежките загуби още през 2023 г. принудиха руското военно командване да промени своята тактика и вместо да навлизат в обсега на украинската ПВО, екипажите започнаха да изстрелват противотанкови ракети от известно разстояние, често отвъд линията на пряка видимост. Похватът опазва машините, но сваля значително точността – украински офицери тогава отбелязаха, че руснаците вече „просто се страхуват“ да се доближат. Именно за да върне обсега и защитата, Русия въведе модернизирания вариант Ka-52M с по-далекобойно въоръжение, но тази крива на загубите така и не се пречупи.

Само от началото на 2026 г. поредицата е показателна. През февруари украински ударни дронове унищожиха два хеликоптера наведнъж – многоцелеви Ми-8 и ударен Ka-52. На 20 март край село Надиевка в Покровския сектор оператори на 59-та отделна щурмова бригада свалиха Ka-52 в полет с оптично управляем FPV дрон – първият известен случай в тази война, в който ударен хеликоптер е унищожен от дрон във въздуха; машината кацна аварийно и се запали, а екипажът, опитал да се измъкне, беше довършен от дронове на 414-та бригада „Птиците на Мадяр“. Този удар беше кулминация на бавно натрупван украински опит – от повреден на земята Ми-28 в Курска област през август 2024 г., през свален с FPV дрон Ми-8 през септември 2025 г., до Ми-8, унищожен над руска територия от далекобойния апарат FP-1 през ноември 2025 г.; „Алигаторът“ просто стана първият ударен хеликоптер, поразен в движение. По-малко от денонощие по-късно, на 21 март, руски канали съобщиха за втори свален Ka-52 в рамките на един ден – струпване, необичайно кратко дори за този тип. Сегашното сведение от 2 юли се вписва в същата логика на нарастващо изтощаване.

Мащабът на загубите обаче не е разубедил Москва да продължи да вдига „Алигаторите“ във въздуха. Павел Лузин, руски политически анализатор и гост-изследовател в школата за право и дипломация „Флечър“, обясни пред Newsweek още през 2023 г., че въпреки трупащите се загуби Кремъл има малко алтернативи. „Ka-52 е най-модерният и най-надеждният руски боен хеликоптер“, каза Лузин. Оценката помага да се разбере защо руските сили продължават да изпращат машината на бойни задачи дори когато процентът на загубите се качва година след година: алтернативите – застаряващият Ми-24 и по-малко способният Ми-28 – оставят на командирите по-тесен избор за точните противоброневи удари, за които Ka-52 е създаден.

Ако твърдението, че тази машина е обслужвала мисия срещу дронове, издържи по-нататъшна проверка, това би означавало, че руското командване е започнало да натоварва най-ценния си щурмови хеликоптер със задача, за която той никога не е замислен – знак колко силно растящият украински флот от далекобойни ударни дронове е опънал наличната руска ПВО, а не доказателство за съзнателен доктринален обрат. Дали става дума за поредна импровизация под натиск, или начало на трайно преназначаване, ще покаже не този единичен случай, а дали подобни сведения ще зачестят през следващите седмици.

Американски военнослужещ се издирва след аварийно приводняване на MH-60S в Арабско море

🇺🇸🚁🌊 Един американски военнослужещ се издирва в Арабско море, а трима негови колеги бяха спасени и се намират в стабилно състояние, след като палубен вертолет MH-60S Seahawk от самолетоносача USS George H.W. Bush извърши аварийно кацане във водата в сряда, 1 юли.

Пети флот на САЩ – военноморско командване с щаб в Манама, Бахрейн, отговарящо за водите около Арабския полуостров – съобщи за инцидента още на същия ден и подчерта, че няма индикация аварията да е причинена от враждебно действие. Това е вторият американски хеликоптер, паднал в тези води за под месец, и вторият пореден случай, в който отговорът на въпроса „обстрел или авария“ трябва да се даде, преди спасителната операция изобщо да е приключила.

По изявление на командването инцидентът е станал около 3:30 ч. източно време – късният предиобед местно време. „Части на ВМС на САЩ в региона в момента издирват другите все още изчезнали членове на екипажа. Причината за инцидента се разследва“, гласи съобщението на Пети флот от 1 юли. 3 от 4-членния екипаж бяха извадени от водата и се възстановяват на борда на самолетоносача; четвъртият остава в неизвестност и засега няма сведения за откриването му. Командването не уточнява кои кораби и самолети участват в издирването, а името на издирвания не се уточнява – по установената практика неговата самоличност се оповестява едва след като бъдат уведомени близките. Часовете при това имат значение: дори в топлите води на Арабско море през юли човек зад борда се бори с вълнението, дехидратацията и умората, а периметърът на търсене се разширява с всяко отместване на течението.

Падналата машина принадлежи на HSC-5 „Nightdippers“ – вертолетна ескадрила за морски бой от състава на седмо палубно авиокрило (Carrier Air Wing 7), базирана в Норфолк, Вирджиния. MH-60S – морският вариант от фамилията H-60 с широки плъзгащи се врати от двете страни на кабината, официално именуван Knight Hawk, но и във флота вървящ под общото име Seahawk – поема черната работа на ударната група: пренася хора и товари между корабите, поддържа специалните операции и носи дежурството по издирване и спасяване. Заедно с противолодъчния MH-60R той образува гръбнака на вертолетната авиация на флота. Именно такава машина обикновено вади падналите във водата – този път тя самата стана обект на операцията.

Аварийното приводняване е една от най-опасните маневри в морската авиация дори за опитни екипажи. Тъй като вертолетът носи двигателите и главния редуктор високо над кабината, центърът на тежестта е горе – и при потапяне машината е склонна да се преобърне с кабината надолу. Затова палубните екипажи редовно тренират евакуация от преобърната, пълнеща се с вода кабина в специални тренажори; но дори с подготовка излизането от потъващ вертолет в открито море остава борба със секунди – в тъмна, обърната наопаки кабина, под напора на нахлуващата вода.

George H.W. Bush – най-новият самолетоносач от клас Nimitz, в строя от 2009 г. – отплава от Норфолк на 31 март, един месец след началото на войната с Иран, и стигна до региона по маршрута около нос Добра надежда; от 23 април корабът действа в зоната на Централното командване на САЩ (CENTCOM), която обхваща Арабско море и подстъпите към Ормузкия проток. По данни на Stars and Stripes в Близкия изток в момента служат около 50 000 американски военнослужещи.

Фонът е война, прекратена по средата. Съвместната въздушна кампания на Израел и САЩ срещу Иран започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, един от които ликвидира върховния лидер Али Хаменей; примирието от 8 април, договорено с посредник Пакистан, я замрази, а на 17 юни Тръмп и президентът Масуд Пезешкиан подписаха т.нар. „Исламабадски меморандум“ – 60-дневно удължаване, по силата на което двете страни договарят окончателните условия: от ядрената програма и режима на плаване през Ормузкия пролив до вдигането на санкциите и пакет за възстановяване от порядъка на 300 млрд. долара. Меморандумът свали морската блокада срещу Иран и отвори протока, но се задържа трудно – беше нарушаван неведнъж и от двете страни – и американските военни в региона остават в повишена готовност.

В такава среда всяка паднала машина се чете под лупа, а прецедентът отпреди три седмици показва защо. На 9 юни армейски вертолет AH-64 Apache падна в Оманския залив край Ормузкия проток по време на патрул над регионалните води. Двамата членове на екипажа бяха открити и извадени за около 2 часа от безпилотен катер Corsair на Task Force 59, създаденото в Бахрейн съединение на Пети флот за безпилотни системи – в спасителна операция, която ще остане в историята като първата, изпълнена от морски дрон на американските сили. Тогава президентът Доналд Тръмп обяви, че машината е свалена от ирански сили, и се закани да отговори; публично потвърждение на тази версия от военното разследване няма и до ден-днешен. За случая от 1 юли Пети флот каза обратното още в своето първо съобщение: нищо не сочи към враждебно действие. Отвъд близостта във времето и водите двата инцидента нямат връзка помежду си – различни машини, различни родове войски, но и различни обстоятелства. Общ е фонът: море, наситено с американска техника, и примирие, което превръща всяко падане на машина в политически въпрос още преди екипажът да е изваден.

Американският хеликоптер е свален от Иран. Тръмп обяви, че предстои отговор.

🇺🇸 ИЗВЪНРЕДНО: Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е бил информиран, че американският боен хеликоптер AH-64 Apache, загубен над Ормузкия пролив късно снощи, е бил свален от иранските военни, докато е извършвал патрул.

По думите му двамата пилоти на борда на машината са невредими и са прибрани на безопасно място. Тръмп настоява, че САЩ „по необходимост трябва да отговорят“ на инцидента, което е сигнал, че може да последва военна ескалация от американска страна.

Хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разбил в Ормузкия пролив, пилотите са евакурани.

🇺🇸🚁 Американски военно-транспортен хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разби близо до Ормузкия пролив в понеделник, а двамата членове на екипажа са били спасени успешно, съобщават двама източници, запознати с инцидента, цитирани от The New York Times.

Все още не е ясно дали хеликоптерът е бил свален от ирански огън, дали е претърпял механична повреда или е възникнал друг проблем, поясни един от тях, който говори при условие за анонимност и добави, че случаят се разследва.

Инцидентът се случва в период на ескалация на враждебните действия в региона, последван от затишие, след като Израел и Иран си размениха въздушни удари, преди да отстъпят – поредният пример за крехкото естество на примирието.

Администрацията на Тръмп не беше оповестила новината за сваления хеликоптер до момента, в който New York Times се свърза с пресцентъра на Белия дом за коментар в понеделник вечерта. Самият Тръмп, отговаряйки на репортерски въпрос на пистата на международно летище „Джон Ф. Кенеди“, преди да се върне във Вашингтон, Тръмп увери, че пилотите „са добре“. Централното командване на САЩ (CENTCOM) не отговори на запитването за коментар.

Силите, разположени в зоната на отговорност на CENTCOM в Близкия изток, използват вертолети AH-64 Apache, ударни дронове MQ-9 Reaper и палубни изтребители F/A-18 Super Hornet и F-35 Lightning II в рамките на своите усилия за противодействие на иранската блокада на Ормузкия пролив и налагане на паралелна блокада срещу иранските пристанища.

Ислямската република е свалила около 30 дрона MQ-9 Reaper, а няколко изтребителя бяха изгубени в резултат на вражески и приятелски огън от началото на войната на 28 февруари. Това обаче би бил първият хеликоптер, изгубен в конфликта.

Миналия месец CENTCOM публикува кадри в социалните мрежи, на които се вижда как адмирал Брад Купър, началник на командването, лети над водите на пролива в навечерието на операция за ескортиране на търговски кораби през пролива, провдена от ВМС на САЩ – краткотрайна мисия, наречена „Project Freedom“.

Въоръженият с ракети „Hellfire“ хеликоптер е сред най-страховитите летателни апарати, участващи в операции в региона. Те патрулират стратегическия воден път отчасти за възпиране на атаки от малки лодки и за сваляне на дронове. Хеликоптерите обаче се приближават все по-близо до територията на Иран и контролирани от Иран острови в пролива и Персийския залив – като част от агресивната позиция, която CENTCOM заема паралелно с продължаващите преговори между двете страни за отваряне на пролива и прекратяване на войната.

В отговор на иранската блокада, на 13 април САЩ наложиха своя собствена блокада, забранявайки на търговски кораби да влизат или излизат от ирански пристанища. Оттогава насам американските военни кораби са върнали 134 плавателни съда.

ВМС на САЩ са извадили от строя 7 други кораба, игнорирали предупрежденията им да се върнат, включително петролен танкер, плавал под флага на Палау, докато се е движил към Иран през международни води в Оманския залив вчера.

През април двама членове на екипажа на изтребител F-15E Strike Eagle, свален от Иран, бяха спасени, след като катапултираха от поразения си самолет и се приземиха дълбоко във вражеска територия.

Русия е загубила пореден боен хеликоптер Ми-8МТ.

🇷🇺🚁 Telegram каналът Fighterbomber, приписван на руския пилот Иля Туманов и считан за неофициален говорител на Въздушно-космическите сили, публикува съобщение за загуба на руски многоцелеви хеликоптер от серията Ми-8.

Публикацията не съдържа дата и час, точно местоположение, обстоятелства на инцидента, нито съдбата на екипажа. Към момента е твърде рано за реакция от страна на независимите трекери Oryx и Ukrainian Conflict Observatory, които обикновено публикуват визуални потвърждения.

По приложената снимка машината може да бъде идентифициран като модернизирана версия – конкретно Ми-8МТ (експортно обозначение Ми-17), произвеждана в Казанския вертолетен завод от 1977 г. насам с двигатели ТВ3-117МТ от 1420 kW всеки. Ключов отличителен белег е разположението на опашния винт от лявата страна на опашната греда – характерно за Ми-8МТ и всички следващи версии, докато по-старите Ми-8Т носят опашен винт отдясно.

На външните пилони са монтирани цилиндрични блокове за неуправляеми авиационни ракети, съвместими с пускови блокове Б-8В20 за 20 броя 80-мм ракети С-8 с обхват 2–4 км. Окомплектовката определя машината като транспортно-боен или десантно-щурмови вариант – вероятно Ми-8МТВ или Ми-8АМТШ „Терминатор", последният от които може да носи и противотанкови управляеми ракети 9М114 „Щурм" и удебелена броня на пилотската кабина. Видимата червена звезда потвърждава принадлежност към руските въздушно-космически сили.

Съобщението се появява в края на 4-седмичен период с натрупани загуби на руски вертолетни платформи. На 29 април Силите за безпилотни системи на Украйна поразиха на земята два Ми-28 и два Ми-17 в момент на дозареждане на летищна площадка във Воронежка област – операцията беше проведена на повече от 150 км от линията на съприкосновение и комбинира дронове, артилерия и сили за специални операции. На 25 април руски боен хеликоптер беше свален край град Гао в Мали. Сведенията дойдоха отново от Fighterbomber, който описа поражението като резултат от „външен огневи удар" и съобщи гибелта на целия борд, който е включвал превозвана мобилна огнева група.

На нощта срещу 4 март руската противовъздушна отбрана свали собствен Ми-8АМТШ над Ростовска област при инцидент с приятелски огън – машината се разби в стопанска постройка в село Дудки, район Милерово, и тримата членове на екипажа загинаха. Според данни на Oryx и публичните бойни регистри към ноември 2025 г. руските загуби от фамилията Ми-8 достигат 41 унищожени и 12 повредени машини, плюс една дезертирала в Украйна през 2023 г.

Натрупването на загуби вече принуди Министерството на отбраната на Руската федерация да обяви програма за модулна бронева защита на Ми-8, която се очаква да обхване над 50 машини през следващите две години – директен отговор на ефективността на украинските дронове по тиловите летищни площадки.

Към момента на публикуване съобщението на Fighterbomber не е потвърдено от независими OSINT акаунти, но при досегашните му доклади – Ростов през март и Мали през април – такова беше получено в рамките на 24–72 часа. Появата на нова загуба на Ми-8 четири дни преди парада на 9 май и на следващия ден след пробива на украински FP-1 на около 6 км от Кремъл подсилва тенденцията към ускорено износване на руския състав от вертолети извън зоната на пряк фронтови контакт.

Бунтовници в Мали плениха щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен от Русия

🇲🇱🚁🇷🇺 Бойци на Фронта за освобождение на Азавад са пленили щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен на ВВС на Мали от Русия, в рамките на мащабната офанзива в северната част на страната. Това съобщи OSINT акаунтът Zaryon, който първи идентифицира машината и сподели оперативни подробности в Х.

Хеликоптерът с регистрационен номер TZ-07H е бил използван за огнева поддръжка на малийските наземни сили в боевете срещу бунтовниците. Според наличната информация правителствените войски са изоставили машината, вероятно поради технически проблеми или повреди, които са направили излитането за евакуация или по-нататъшна употреба невъзможно.

Плененият хеликоптер е част от партида военна техника, доставена на Мали на 30 март 2022 г. в рамките на отбранително сътрудничество между двете страни. По това време Москва достави два хеликоптера Ми-24П заедно с радарни комплекси П-18 и 59Н6-ТЕ „Противник-ГЕ“.

Към момента на предаването им бойната авиация на Мали разполагаше с едва 11 машини, всички от съветски или руски произход. Те формираха авиационна ескадрила, включваща седем по-стари хеликоптера Ми-24Д и четири по-модерни платформи Ми-35М.

Поредният епизод, в който бунтовниците пленяват военна техника, изоставена от армията на Мали, се случва в момент на мащабно координирано настъпление от страна на Фронта за освобождение на Азавад и местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), които през последните дни успяха да изтласкат военната хунта, подкрепяна от руски паравоенни сили, от обширни региони на страната.

Офанзивата на бунтовниците доведе до падането на ключовият северен град Кидал, доскоро използван като оперативна база на „Африканския корпус“ – паравоенна структура на Министерство на отбраната на Руската федерация. Метежниците поеха контрола и върху близък команден пункт за оперативно-тактически дронове Bayraktar TB2, които бяха доставени от Турция през декември 2022 г.

Тези събития илюстрират критичната ситуация със сигурността в страната, където правителствените сили и техните съюзници са подложени на безпрецедентен натиск от координираното настъпление на бунтовниците.

FPV дронове на Хизбула пробиха израелския щит – загина войник, медицински хеликоптер попадна под обстрел.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелският сержант Идан Фукс, на 19 години от Петах Тиква, загина днес сутринта при сражения в района на село Тайбе в Южен Ливан, след като дрон на Хизбула порази основен боен танк Merkavа на 77-и батальон към 7-а бронетанкова бригада на Израелските отбранителни сили (IDF).

Шестима войници са ранени, трима от тях тежко. По време на евакуацията на ранените войници, хеликоптерът за евакуация беше ударен от втори експлозивен дрон, който се взриви на броени метри от машината. Кадрите бяха публикувани от израелския журналист Амит Сегал и потвърдени от IDF. Хеликоптерът остана невредим и не са регистрирани нови жертви. Хизбула пое отговорност за атаките, като ги обяви за отговор на израелски нарушения на примирието от 16 април.

Случаят е първата директна атака на Хизбула срещу израелски войник след влизането в сила на примирието на 16 април и третата жертва на IDF в на ливанска територия през примирието. Другите двама убити бяха поразени от предварително поставени самоделни взривни устройства, които според израелското командване не са били дистанционно задействани. Инцидентът се вписва в оперативната динамика, при която IDF държи 98-а дивизия и елементи от още четири дивизии в Южен Ливан с обявената цел да изтласка Хизбула северно от река Литани.

Стратегическото значение на инцидента в Тайбе се крие не в самата жертва, а по-скоро в оръжието и начина, по който то променя оперативната калкулация на Израел. Хизбула премина от FPV дронове с радио управление към модели с оптично влакно – технология, заимствана директно от бойното поле в Украйна. Влакното прави апарата невидим за израелските средства за електронна война, които доскоро бяха основен щит в лицето на безпилотни заплахи. Резултатът е поредица от документирани попадения по основни бойни танкове Меркава Мк.4, по тежки бойни машини Намер с активна защита Trophy и бронирани булдозери D9 – платформи, смятани за практически неуязвими в близкия бой, поне доскоро.

Ефектът върху израелската оперативна формула е троен. Първо, активната защита Trophy е калибрирана срещу противотанкови ракети и реактивни гранати, не срещу пикиращ от вертикал малък дрон с насочен заряд. Второ, оптичното влакно обезсилва поне част от електронните мерки, в които Израел инвестира от десетилетие насам. Трето и най-важно, атаката срещу медицинския хеликоптер показва, че Хизбула вече използва FPV-дроновете и за прекъсване на цикъла на евакуация. Това е тактика, прилагана на бойното поле в Украйна, която означава, че всяко израелско присъствие в зоната, включително медицинското, е потенциална мишена в реално време.

Втората публикация на Сегал, съдържаща призив „да се върнем към чертожната дъска“, отразява позицията на автора, но и реално противоречие в израелския военно-политически елит. Сегал противопоставя примирието от ноември 2024 г., постигнато след систематичното унищожаване на ракетния арсенал на Хизбула, на сегашния крехък режим. Тогава израелското превъзходство беше технологично и доктринално; днес Хизбула разполага с асиметричен инструмент, който с минимални средства заобикаля израелските защитни средства, благодарение на което успява да нанесе публично документирани загуби. Премиерът Бенямин Нетаняху вече разпореди вълна от въздушни и артилерийски удари северно от обявената от Израел зона за сигурност, но всеки въздушен удар в дълбочина задвижва нова серия дронови атаки в обратната посока.

Геополитическата сметка е по-обширна. Иран използва Хизбула като полигон за същата технология, която Русия и Украйна изпитват по своята 1200-километрова фронтова линия. Прехвърлянето на ноу-хау се случва в рамките на месеци, а не години – нещо, което обезсилва традиционния израелски модел на „технологичен скок“, основан на превъзходство във времето. Едновременно с това всяка нова жертва като Фукс ерозира вътрешния консенсус за продължаване на сухопътната операция в южен Ливан без ясна стратегия за изход. Хизбула не печели бойно пространство, но печели темпото на промяната – а в асиметричния конфликт това често се оказва по-важно.

Въздушен ас: Украински Ми-8 свали 12 дрона „Шахед“ за 3 часа над Черно море.

🇺🇦🚁 Екипаж на хеликоптер Ми-8 от Военноморските сили на Украйна е свалил 12 безпилотни самолета „Шахед“ в рамките на едва 3 часа, в рискова мисия по време на поредната масирана атака с дронове на руската армия. Това показват кадри, публикувани от ВМС на Украйна.

Екипажът е използвал бордово оръжие за поразяване на целите, прехващайки дроновете над морето, за да намали риска от падане на отломки върху населени райони.

Операциите в подобни условия са свързани със значителна опасност. Полетът над открити води е по-труден от този над суша, а екипажите са изправени пред постоянна заплаха от евентуални срещи с руски самолети.

Украйна все по-често разчита на армейската авиация за отбрана срещу дронове – тактика, която започна да разширява своя обхват през лятото на 2024 г.

Ефективността на прехващането от хеликоптери зависи до голяма степен от уменията на пилота и бързото откриване на приближаващи заплахи.

В същото време поразяването на дронове от близко разстояние крие сериозни рискове. Ако ударът не успее да неутрализира бойната глава на безпилотника, тя може да детонира близо до хеликоптера и потенциално да го повреди с шрапнели.

За тези мисии ВМС на Украйна използва специални хеликоптери Ми-8, способни да работят денем и нощем, оборудвани с електрооптични системи, инструменти за ситуационна осведоменост и системи за бордово въоръжение. Част от тях са въоръжени с картечници M134, които позволяват скоростен обстрел на въздушни цели.

Китай представи нов безпилотен вертолет „Meyu Arrow“

🇨🇳 Китай разработи нов безпилотен вертолет „Meyu Arrow“ за операции на големи надморски височини и потвърди, че наскоро е завършил първия реален пуск на ракета на височина над 4000 метра.

Според Китайската централна телевизия (CCTV), безпилотният вертолет „Meyu Arrow“, създаден от компанията Tengden Technology със седалище в провинция Съчуан, сега навлиза в нова фаза на разширяване на изпитанията след първото си изстрелване на ракета.

„Домашният високопланински безпилотен вертолет Meyu Arrow премина успешно своето първо реално изстрелване, а следващата стъпка ще бъде опит за управление извън директна видимост на височина над 6000 метра“, се посочва в репортаж.

Оператор на полета, интервюиран от държавните медии, допълни, че предишното изпитание е било проведемо на голяма височина. „Последният тест се състоя в район над 4000 метра, където апаратът пренасяше две ракети за стационарни и мобилни цели. В следващата фаза ще опитаме изпитание на над 6000 метра с управление чрез сателитна връзка отвъд директната видимост“, заяви операторът.

Според техническите данни на Tengden, безпилотният вертолет притежава обща дължина 7,87 метра и диаметър на ротора 6,4 метра. Платформата предлага максимална продължителност на полета до 8 часа, обсег от 900 км и работна височина до 7000 метра.

По-рано Tengden обяви, че в края на 2021 г. апаратът е постигнал скорост от 135 км/ч на 6500 метра надморска височина, повишавайки своята максимална скорост с 36 км/ч. При спускане той достигна 178 км/ч действителна въздушна скорост на 4500 метра, запазвайки резервна мощност. Посочените параметри, според компанията, демонстрират способността му да запазва контрол в силни ветрове и разреден въздух.

Вертолетът е проектиран за разузнавателно-ударни мисии, въоръжен ескорт и нанасяне на прецизни удари в планински райони, в които дронове с фиксирани крила често се сблъскват с ограничения. Вертикалното му излитане дава възможност за операции от площадки в тесни долини, временни платна и позиции, недостъпни за пилотирани самолети.

„Meyu Arrow“ запълва важна пробойна в китайския безпилотен арсенал, комбинирайки отличната маневреност на ротора с възможности за прецизни удари в екстремни условия. Управлението чрез сателитна връзка от 6000 метра би означавало разширяване към режими извън директна видимост, типични за по-големите фиксирани дронове.

Ударните платформи за голяма надморска височина са особено ценни за граничните райони, плата и спорни планински коридори по границата с Индия.

ГУР на Украйна стовари десантчици в специална операция при Покровск.

🇺🇦🚁🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, с подкрепата на авиация и специални части, стовари десантчици при Покровск в рискова операция.

Щурмови части навлязоха в квартали на града, които по-рано бяха обявени за превзети от руското командване. Информацията беше потвърдена късно снощи от източници в сферата на отбраната.

Източник от 7-ми корпус за бързо реагиране на украинските десантно-щурмови войски разкри пред Reuters, че спецназ звено на службата за военно разузнаване е било стоварено в района на Покровск с хеликоптер Black Hawk по-рано тази седмица в рамките на рискова операция за стабилизиране на логистичните маршрути към украинските сили в града. Според съобщенията ръководителят на ГУР Кирило Буданов е бил на терен, за да ръководи лично операцията.

На видео, публикувано от Reuters, се вижда как десетки военнослужещи са стоварени от хеликоптер в открита местност. Агенцията уточнява, че не е успяла независимо да потвърди мястото и датата на заснемане. По време на брифинг вчера президентът Володимир Зеленски обяви, че руската армия е концентрирала около 170 000 военнослужещи в района на Покровск.

Първият опит на руска диверсионно-разузнавателна група да проникне в ключовия град, разположен на кръстопът в западната част на Донецка област, датира от 18 юли. Към средата на август руските войски на подстъпите на Покровск достигнаха 110 000 души.

В началото на есента опитите за проникване в градската част на руски диверсанти отново зачестиха. През октомври една от тези групи застреля двама мъже край жп гарата на града, докато друга жена беше ранена.

На 26 октомври Генералният щаб на ВСУ съобщи, че около 200 руски военни са успели да проникнат в Покровск и участват в престрелки. Към 27 октомври ситуацията за отбраната на града се влоши значително поради засиления руски натиск, но все още нито един квартал не беше под изцяло под руски контрол.

Обстановката в Покровск остава напрегната, а украинските сили продължават да се отбраняват и да реагират на заплахите от страна на противника.

Сикорски представи нов прототип на товарен дрон U-Hawk на изложението AUSA 2025.

🇺🇸🚁 Сикорски представи новия си прототип на товарен дрон S-70UAS U-Hawk, напълно автономен помощен вертолет, разработен на базата на UH-60L Black Hawk, по време на изложението на Асоциацията на армията на САЩ (AUSA) 2025.

Тази система, проектирана за дълги автономни мисии, управлявани с таблет, елиминира кабината на пилота и увеличава пространството за вътрешен товар. Според компанията, тя предлага 25% повече място за вътрешен товар в сравнение с оригиналния дизайн на UH-60.

Инженерите са заменили традиционната пилотска кабина с предна отваряща се носова част и задна товарна рампа, създавайки система за предно зареждане на големи товари. Изложеният на AUSA летателен апарат е проектиран да побира ракети, малки превозни средства, модулни контейнери или рояци от дронове, както и вътрешни резервоари за гориво за удължен обхват.

„Сикорски предлага иновативно решение за 21-ви век, като преобразува UH-60L Black Hawk в напълно автономна полезна платформа“, заяви Рич Бентън, вицепрезидент и генерален мениджър на Сикорски. „Разработихме този прототип от идея до реалност за по-малко от година, а модификациите, направени за превръщането на този пилотиран Black Hawk в многоцелеви товарен дрон, могат да бъдат мащабирани бързо и икономично. U-Hawk продължава наследството на Black Hawk като водещия военно-транспортен хеликоптер в света и открива нови възможности като безпилотна система.“

U-Hawk се управлява изцяло дистанционно с таблет. След като товарът е зареден чрез автоматичната рампа и врата, операторът въвежда целите на мисията. Сикорски твърди, че неговата система за автономност MATRIX генерира полетния план, разчитайки на бордови камери, сензори и алгоритми, за да навигира летателния апарат без пряка намеса на пилот.

Структурната трансформация и интеграцията на автономните системи са извършени от Sikorsky Innovations, групата за напреднали прототипи на компанията. Първият полет на U-Hawk е планиран за 2026 година.

В изявление Игор Черепински, директор на Sikorsky Innovations, каза: „U-Hawk предлага икономично решение за полезен безпилотен летателен апарат, като използва общите елементи с наличния флот UH-60, а липсата на екипаж намалява както оперативните, така и поддържащите разходи. Фокусирахме се върху ефективността при преоборудване, като проектирахме и произведохме компютри за управление на полета, задвижващи компоненти и модификации на корпуса. Ще внедрим тези подобрения в бъдещи модификации и производство за нашето семейство от безпилотни системи.“

С премахването на всички системи, свързани с пилотската кабина, заедно с вътрешните седалки, Сикорски твърди, че U-Hawk може да поддържа големи товари до максималното брутно тегло на платформата. Вариантът на дрона запазва възможността за странично зареждане на UH-60 и все още може да повдига 4 082 кг външно с товарната си кука.

Летателният апарат е проектиран да поддържа широк спектър от мисии – от транспортиране на до четири модулни интермодални контейнера до пренасяне на пълен ракетен модул HIMARS или изстрелване на множество малки разузнавателни или обикалящи боеприпаси. Според Сикорски, той може да се саморазположи на разстояние над 2 963 км или да остане на позиция до 14 часа без презареждане.

Системата е създадена и за интеграция с наземни безпилотни превозни средства. По време на събитието AUSA Сикорски демонстрира сценарий, в който U-Hawk разполага и прибира 6×6 сухопътен дрон HDT Hunter Wolf чрез операции за качване и слизане, използвайки предната товарна рампа.

Както отбелязва компанията, U-Hawk цели да осигури мащабируемо, автономно транспортно решение, което минимизира оперативните разходи и излагането на риск на персонала, а същевременно увеличава логистичната гъвкавост.

Естония протестира пред Русия за ново нарушение на въздушното ѝ пространство

🇪🇪🇷🇺 Министерство на външните работи на Естония привика шарже д’афер на Руската федерация, за да му връчи официална нота във връзка с нарушение на въздушното пространство на страната на 7 септември.

Инцидентът е станал близо до остров Вайндлоо, разположен по северното крайбрежие на страната. Хеликоптер Ми-8 от Въздушно-космическите сили на Руската федерация е нарушил въздушното пространство на Естония, където е останал около четири минути.

Летателният апарат е летял без подаден план, с изключен транспондер и без да поддържа двупосочна радиовръзка с естонските диспечери.

В понеделник естонското външно министерство привика шарже д’афер на руското посолство, за да връчи протест и официална нота за нарушението. Външният министър Маргус Цахкна каза, че това е „поредният сериозен и съжалителен случай“, уточнявайки, че това е третото подобно нарушение от началото на годината.

По-рано, на 22 юни сутринта, транспортен самолет Ил-76 на руското министерство на извънредните ситуации също навлезе без разрешение в естонското въздушно пространство в района на Вайндлоо, като остана там около четири минути.

На 13 май руски изтребител наруши въздушното пространство на прибалтийската държава, докато прикрива плавателен съд от т.нар. „сенчест флот“, ескортиран от естонските военноморски сили.

Най-малко 19 загинали и над 70 ранени при две атаки в Колумбия

🇨🇴 Най-малко 19 души загинаха, а повече от 70 бяха ранени в две отделни атаки в Колумбия в четвъртък, след като полицейски хеликоптер беше свален с FPV дрон от бунтовници на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) в департамент Антиокия, а камион-бомба избухна пред централната военновъздушна база в Кали, Вале дел Каука.

В североизточната част на Антиокия американски хеликоптер Black Hawk UH-60 на дирекцията за борба с наркотиците на Националната полиция се разби в селски район между общините Анори и Амалфи. Летателният апарат е предоставял въздушна подкрепа за екипи за ръчно изкореняване на кока, когато беше ударено от дрон, носещ експлозиви, съобщи полицията.

13 полицейски служители, които са се намирали в хеликоптера, са загинали. Инцидентът се е случил в юрисдикцията на Лос Торос, където властите съобщиха, че въоръжени групирови са атакували наземен екип за изкореняване с импровизирани минохвъргачки и леко стрелково оръжие, след което са атакували опашния ротор на хеликоптера с дрон, което го е накарало да се разбие.

Губернаторът на Антиокия Андрес Хулиан Рендън потвърди атаката в изявление на X: „Скъпи сънародници, това е така наречената „пълна мирна политика“ на Петро. Броят на жертвите все още не е ясен. Активирахме болничната мрежа и следим тези болезнени новини за демокрацията и за нашите въоръжени сили. В този район действат дисиденти от FARC и Клана дел Голфо“, пише той.

Разузнавателни доклади приписват атаката на 36-ия фронт на дисидентите от FARC. Смята се, че командири с псевдонимите „Мануелито“ и „Гуарачо“ ръководят групата в департамента, заедно с други двама, известни като „Гилермино“ и „Барбадо“. Властите заявиха, че това е първи случай с използване на дрон за сваляне на полицейски хеликоптер в региона, въпреки че сходни инциденти са се случвали в департаментите Каука и Норте де Сантандер.

Няколко часа по-късно в Кали камион, натоварен с цилиндрични бомби, взриви входа на авиобаза „Марко Фидел Суарес“, убивайки шестима цивилни, сред които деветгодишно дете, и ранявайки десетки случайни минувачи.

Експлозията се случи в 12:50 ч. в оживен район с магазини и супермаркети, които претърпяха значителни щети по инфраструктурата. Второ превозно средство, забелязано близо до базата и също натоварено с импровизирани цилиндри, не е успяло да се взриви, според предварителните доклади. „Този терористичен акт беше насочен директно срещу цивилните и мъжете и жените, които служат на Колумбия,“ заявиха от военновъздушните сили в официално изявление, което допълва, че разследванията са в ход.

Кметът на Кали Алехандро Едер заяви, че спешните служби са изпратени незабавно, за да лекуват ранените и да обезопасят района. Той обяви награда от 400 милиона колумбийски песос (100 000 щатски долара) за информация за нападателите. В търговската зона бяха изпратени подкрепления, които да предотвратят допълнителни инциденти.

Военни служители заявиха, че бомбеният атентат може да е отмъщение от дисидентите на FARC заради предишни операции в каньона Микай – ключов коридор за трафик на наркотици в югозападната част на страната.

Кали, третият по големина град в Колумбия, е свидетел на ескалация на атаките през тази година. На 10 юни три почти едновременни експлозии насочиха вниманието към полицейски постове и квартали, ранявайки повече от 70 души. Тези инциденти бяха приписани на фронта „Хайме Мартинес“, друга фракция на дисидентите от FARC.

Бомбеният атентат в четвъртък предизвика бързи политически реакции. Опозиционният сенатор Мария Фернанда Кабал от партията „Центро Демократико“, родом от Кали, отправи остър упрек към президента Густаво: „Колумбийците не се нуждаят от вашите извинения или теории. Днес петима души бяха убити с кола-бомба в Кали и осем полицейски служители с дрон в Амалфи. Това не е реакция, а необуздан тероризъм, а Вие гледате настрани. Ваш дълг е да защитите страната, а не да оправдавате престъпниците.“

Кметът на Богота Карлос Фернандо Галан отправи призив към националното правителство за преоцена на президентската политика за пълен мир. „Ситуацията изисква решителни действия и ясни заповеди за преследване на престъпниците и изправянето им пред правосъдието“, каза той. Богота засилва полицейското си присъствие в резултат на събитията в Кали.

Седем болници в града останаха в повишена готовност късно в четвъртък, докато продължаваха да идват жертви, а силите за сигурност работиха за възстановяване на останките на офицери и предоставяне на медицинска помощ на ранените.

Властите предупредиха, че броят на жертвите може да скочи, докато разследванията продължават в Антиокия и Кали.

Френският хеликоптер от ново поколение извърши първия си тестов полет.

🇫🇷🚁 Френският военен хеликоптер от следващо поколение H160M Gepard е изпълнил важен етап от тестовите полети в съоръжението на Airbus Helicopters в Маринян, съобщават от Главна дирекция по въоръжението (DGA) на 24 юли.

Разработен като част от програмата за лек съвместен хеликоптер (HIL), Gepard е предназначен да осигури модулна, многоцелева вертолетна платформа за всичките три рода войски на френските въоръжени сили.

Прототипът, базиран на корпуса на H160, интегрира усъвършенствани устойчиви на смущения навигационни и сигурни радиокомуникационни системи, позволяващи подобрена координация с дронове дори в оспорвани или заглушени среди, посочиха от DGA в прессъобщение.

Проектиран за общовойскова употреба, Gepard поддържа широк спектър от операции, включително бойни мисии, събиране на разузнавателни данни, въздушно и морско наблюдение, лек транспорт и роли за гражданска подкрепа.

Според DGA общо 169 хеликоптера са предвидени за доставка съгласно действащия закон за военно програмиране на френската армия (LPM 2024–2030). Разпределението по видове войски е планирано както следва: 80 хеликоптера за френската армия (Armée de Terre), 49 за френските военноморски сили (Marine Nationale) и 40 за френските военновъздушни и космически сили (Armée de l’Air et de l’Espace).

Военната версия на H160 е разработена с акцент върху оперативната съвместимост и гъвкавостта. Модулният дизайн на летателния апарат има за цел да рационализира обучението и логистиката във всички видове войски, като същевременно подобрява способността на Франция за бързо разгръщане в подкрепа на национални и международни мисии.

Очакват се допълнителни тестови полети и работа по интеграцията в следващите месеци, тъй като Gepard наближава първоначалната си оперативна готовност.