Украинското военно разузнаване пренесе войната с Русия в Мали, Либия и Судан

🇺🇦🌍🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна е разположило експерти по дронове в 3 африкански държави, за да воюва срещу руските войски и техните съюзници далеч от собствения си фронт: около 15 оператори в Северно Мали, екип за морски дронове в Западна Либия и няколко души в Судан. CNN разкри мащаба на мисиите, стъпвайки върху разкази на участници в тях, както и на офицер на ГУР, според когото смисълът на това е да се оказва натиск върху Русия и да се подкопае представата, че е надежден съюзник. „Превръщаме своя опит с дроновете в инструмент на външната политика“, казва той.

В Мали екипите на ГУР работят с Фронта за освобождение на Азауад (FLA), туарегска сепаратистка група, която воюва срещу военната хунта в Бамако, а сега е част от слабо обвързващ съюз с Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал-Кайда в Сахел, включен от САЩ в списъка на чуждестранните терористични организации. Противник им е „Африканският корпус“, военната структура, подчинена на Министерство на отбраната на Руската федерация, в която бяха включени остатъците от ЧВК „Вагнер“ след смъртта на Евгений Пригожин през 2023 г. По думите на двама от операторите в Мали те не участват пряко в сраженията, а обучават бунтовниците и им съдействат в операциите.

„Координирам операциите им дистанционно. Сигналът от дрона им идва при мен по интернет и аз веднага им казвам по радиото какво да правят и накъде да летят“, разказва единият, който по „директна заповед“ от своите командири не излиза на фронта. Служителят на ГУР добавя, че инструкторите от Украйна в Мали са обучавали да използват дронове и бойци от Чад, Нигер и Буркина Фасо.

Кидал, главният град на туарегския север, премина под контрола на различни сили два пъти за малко над 5 месеца. На 25 април FLA и JNIM нанесоха едновременни удари на повече от 6 места в страната. В Кати, на около 15 км от Бамако, атентатор самоубиец с кола, натоварена с експлозиви, нападна дома на министъра на отбраната генерал Садио Камара, който почина от раните си. FLA превзе Кидал и „Африкански корпус“ потвърди на 27 април, че се е изтеглил от града заедно с армията на Мали. „Голям провал беше, че загубиха Кидал и трябваше да договарят безопасен коридор, за да се изтеглят“, отбелязва пред CNN Хени Нсаибия, старши анализатор за Западна Африка в независимата организация за наблюдение на конфликти ACLED. Украинският оператор на дрон твърди, че неговите хора са помогнали при превземането, а руското военно министерство тогава обвини „украински и европейски инструктори наемници“, че са подготвили щурма.

На 6 октомври малийската армия отново влезе в града. Според неин офицер колоната е тръгнала сутринта от Анефис и стигнала Кидал, без да срещне съпротива, малко след като обяви мащабни въздушно-наземни операции заедно с руските си съюзници в целия регион. Часове по-рано FLA беше обявил „стратегическо и контролирано изтегляне“ и го обясни с „непропорционалното използване на въздушни средства“ от руските наемници. Бевърли Очиенг от консултантска фирма Control Risks определи успеха като „символичен“, но не „решаващ“.

Киев поддържа връзки с туарезите от поне две години насам. През юли 2024 г. бунтовници устроиха засада край Тинзауатен, на границата с Алжир, и убиха десетки бойци на „Вагнер“ и малийски войници, а часове по-късно говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви, че са получили „нужната информация“. Това се превърна в причината Мали да скъса своите дипломатически отношения с Украйна на 4 август 2024 г. Нигер направи същото два дни по-късно. Според изследване на Фондация „Карнеги“ от ноември 2025 г. Украйна извършва доставки на дронове на сепаратистите от началото на 2024 г.

FLA признава част от това. Източник в групата потвърди пред AFP, че сепаратистите „поддържат контакт с украинците“: през 2023 г. „трима или четирима украинци“ са обучавали бойци в Северно Мали, а няколко души са преминали „интензивен 30-дневен курс в Украйна“ за FPV дронове, управлявани по картината от собствената си камера. Втори човек от FLA уточни, че обучението е било близо до границата с Мавритания. Първият източник отрича да е получавана логистична, материална и разузнавателна помощ и настоява, че „всички сражения през последните месеци са водени от FLA и JNIM“. Дипломат от региона обаче говори за „определено присъствие“ на украинците в Северно Мали, където „се придвижват и сътрудничат с туарегски бунтовници“, и за дронове, идващи от Украйна. Връзката според него минава през мавританската граница, а FLA систематично омаловажава помощта, за да не създава проблеми на властите в съседната страна. „Не е случайно, че през 2024 г. Киев отвори посолство в Нуакшот, след като Мавритания служи за тилова база на лидерите на FLA“, казва дипломатът.

Най-откритият намек дойде от Кирило Буданов, бившият ръководител на ГУР, който от януари е начело на Офиса на президента Володимир Зеленски. На 7 септември, Деня на военното разузнаване, той написа в X, че службата защитава украинските интереси „от Русия до Африка“, включително „в нажежените пясъци на пустините и ледените снегове на Антарктида“. Към публикацията имаше снимка на 4 бели мъже със скрити лица до въоръжени хора с тюрбани в пикапи насред пустинята. Единият събеседник от FLA нарича кадрите „просто украинска пропаганда“, а вторият твърди, че са от обучението през 2023 г. или са заснети в Сирия. Пет дни по-късно излезе разследването на CNN. Буданов беше формулирал тази позиция още през 2023 г. Тогава той обяви, че целта му е „да продължава да убива руснаци навсякъде по лицето на този свят до пълната победа на Украйна“.

Либийската мисия е най-голямата. През април RFI обяви, позовавайки се на двама либийски източници, че в западната част на страната работят над 200 украински офицери и технически специалисти на три места: Военновъздушната академия в Мисрата, край петролния комплекс Мелита и щаба на 111-а бригада, който е домакин на координационни срещи с либийските военни. Споразумението с Правителство на националното единство в Триполи е от октомври 2025 г. Associated Press го нарече „тайна сделка“. В замяна Киев обучава либийци да управляват дронове, с перспектива за продажби на оръжие и украински инвестиции в местната петролна индустрия. Ако числеността, посочена от RFI и CNN, е вярна, контингентът в Либия е над 13 пъти по-голям от малийския.

Операторите на морски дронове от ГУР са в Северозападна Либия от края на 2025 г. Един от тях разказва пред CNN, че частта му използва международната военна база в Мисрата като отправна точка за удари по руския сенчест флот, т.е. застарелите танкери и газовози, с които се изнася руски петрол и газ в нарушение на международните санкции. Министерството на отбраната в Триполи отговори, че „категорично отрича“ да има споразумение, договореност или координация, които биха позволили базата или друг военен обект да се използва за атаки „извън рамките на суверенните мисии“ на страната. Изявлението не назовава Украйна и не отрича присъствието ѝ: отхвърля само използването на базата за удари, а за обучението с приятелски държави уточнява, че се провежда по официални и законни споразумения.

Морските дронове представляват безекипажни катери с експлозив, управлявани от разстояние. Пуснати от крайбрежието на Западна Либия, те достигат централната част на Средиземно море, където минават руски танкери и газовози. RFI свързва контингента в Либия с два удара. Първият е през декември срещу танкера „Кендил“, плаващ между Гърция и Либия. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) сама представи удара с видео като първата си операция в Средиземно море. Вторият е на 3 март срещу газовоза за втечнен газ „Арктик Метагаз“, поразен на около 240 км северно от Сирт. Следственият комитет на Руската федерация описа атака с безпилотни летателни апарати и безекипажни катери, натъпкани с експлозив, и заведе дело за международен тероризъм, а изоставеният от екипажа кораб дрейфува седмици наред. Морският дрон е пуснат от Мелита, според RFI, а един от либийските източници на AP твърди, че е от Триполи.

Става ясно още, че операторите в Либия са изгубили контрол и върху морския дрон със 100 кг експлозив, открит от гръцки рибари в началото на май по западния бряг на Лефкада. Гръцкото разследване установи, че дронът е украински и е бил част от „по-широка операция“, в която и други подобни системи е трябвало да атакуват кораби, обслужващи руски интереси. На 3 юни Атина връчи на Киев протестна нота, а гръцки официални лица обявиха за свой приоритет Украйна да признае грешката и да изтегли всички останали бойни дронове от Средиземно море. На 5 юни говорителят на Министерство на външните работи Георгий Тихий поднесе извинение и нарече инцидента „резултат от обстоятелства, породени от продължаващата руска агресия срещу Украйна“.

За мисията в Судан се знае най-малко: служителят на ГУР казва само, че там има няколко специалисти. Тя обаче има предистория. През септември 2023 г. CNN свърза украинските спецслужби с поредица удари с FPV дронове и сухопътна операция в Омдурман срещу Силите за бърза подкрепа (RSF), които получаваха по това време помощ от „Вагнер“. Военен източник в Киев заяви единствено, че „украинските специални служби вероятно са отговорни“.

Същия модел Киев приложи в Близкия изток. Когато Иран започна да извършва удари по съюзници на САЩ в региона, Украйна изпрати военни експерти в поне 5 държави, които няколко седмици обучаваха местните сили да свалят иранските дронове „Шахед“. В замяна Киев получи споразумения за партньорство в сферата на сигурността и обещания за боеприпаси. За самите военни мисиите са възможност да изпитват техника и тактика. „Прахът и жегата карат техниката да откаже по-бързо. Филтри, охлаждане, защита на електроника, батерии… всичко работи по различен начин и изисква сериозна адаптация“, подчертава служителят на ГУР. Според него войната в Сахел е маневрена и се води на огромни пространства, със засади и контрол върху пътищата: „Ние ги учим на тактика; те ни учат да оцеляваме и да се бием.“

Москва и нейните сателити в Сахел наричат всичко това подкрепа за тероризма. На 4 август руски пилот на хеликоптер с позивна „Крим“ заяви пред ТАСС, че операторите на FPV дронове в Мали са „предимно чужди специалисти от Украйна“ и че авиацията на „Африканския корпус“ бомбардира местата, от които излитат. Тяхната националност е установена с прихванати радиокомуникации и показания на пленени бойци. Лавров заяви през август, че корпусът „действа строго в рамките на закона“ и по искане на законни правителства. Тези дипломатически обвинения имат по-дълга история. На 20 август 2025 г. първият заместник постоянен представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски обвини украинските служби, включително ГУР, в подривна дейност в Сахел и Магреб. На 8 октомври 2025 г. говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че Либия с посредничество от Обединеното кралство получава бойни дронове и обучение под надзора на ГУР. През септември в ООН външният министър на Мали Абдулай Диоп обвини Киев, че оказва „ясна и открита подкрепа на терористични групировки и други мафиотски групи“, за да подкопае териториалната цялост на страната.

От 2024 г. Киев отрича „съществено“ сътрудничество с бунтовниците, а въпросите на CNN бяха насочени от ГУР към по-ранни изказвания на официални лица. В същото време украинското министерство на външните работи поднесе извинения на Гърция за дрон, който служител свърза с Либия, а Буданов включи Африка в поздрава за професионалния празника на службата. По думите на дипломата, FLA омаловажава помощта заради Мавритания, а Либия продължи разговорите с руския посланик и след обвиненията на Захарова. Затова е малко вероятно мисиите да бъдат признати официално.

Кидал показа и ограниченията на тази помощ: подготовката, с която по думите на оператора украинците са помогнали за превземане на града, не бе достатъчна за задържането му, когато над него се появи авиация. Нов удар по руски танкер или газовоз в централната част на Средиземно море би показал, че операциите от Либия продължават и след опровержението от септември. Публичното ограничаване на присъствието в Либия или ново оттегляне на FLA без ответни удари с дронове би означавало, че операциите в Африка се свиват до обучение.

📽️ Видео: Снайперист от Силите за специални операции (ССО) на Украйна в планините Ал-Мархият, точно на запад от суданската столица Омдурман. Това са първите известни кадри от украински операции в Африка, датиращи от април 2023 г.

Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.

Нова координирана вълна в Мали – удари от Гао до прага на Бамако

🇲🇱⚔️🇷🇺 Въоръжени групировки превзеха едновременно няколко ключови града в Мали в съвместна координирана офанзива, която само за един ден разгърна огън от крайния север до подстъпите на столицата Бамако и застигна армейски позиции, сред тях база на руски наемници. Ударите идват малко над два месеца след априлската вълна, с която същата коалиция от туарегски сепаратисти и джихадисти на Ал-Кайда удари Бамако, завзе стратегическия Кидал и уби министъра на отбраната повтаряйки до болка познатия ѝ почерк: съгласувани нападения по разпръснати цели, отприщени почти в един и същи час.

Отговорност поеха двете групи, чийто съюз преобърна севера през пролетта. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) – туарегска сепаратистка коалиция, образувана през 2024 г. под водачеството на Алгабас аг Интала – заяви пред Ройтерс чрез свой говорител, че участва в офанзивата на север. „Джамаат Насрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), сахелският клон на Ал-Кайда, създаден през 2017 г. и оглавяван от Ияд аг Гали, съобщи в свое изявление, че е атакувал и овладял най-малко 7 позиции, държани от армията или правителствени милиции. Разпределението на ролите от април се запази: сепаратистите водят на север, където претендират за най-осезаемите придобивки, докато джихадистите действат в центъра и на юг.

Сраженията избухнаха около 5 часа сутринта местно време на точки, разпръснати из цялата страна. На север те застигнаха Агелхок, Анефис и Гао – най-големия град в тази част на Мали, разположен на река Нигер, където местни жители съобщиха за стрелба и тежки експлозии край армейския лагер още преди разсъмване. В централната част офанзивата обхвана Севаре, край Мопти, както и Кона и Сомадугу. На юг мишена стана голям затворнически комплекс в Кениероба, на 70 км югозападно от столицата – тревожно близо за група, която само преди месеци имаше присъствие предимно в отдалечените северни части на страната. По думите на надзирател, потърсен от Франс прес, нападателите са превъзхождали охраната в съотношение 5 към 1; подпалени били автомобили и друго имущество, но жертви в затвора нямало. Дали е имало опит за освобождаване на държани там осъдени джихадисти, остана неизяснено.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Мали потвърди координираната атака и обяви, че положението се намира „изцяло под контрол“ – в Севаре са били убити 20 „терористи“, в Гао – 6, а там е загинал един боец от правителствена милиция, докато четирима са ранени. Тези числа идват единствено от военните и към момента не подлежат на независима проверка – както обикновено при битки в отдалечени гарнизони докладваните от властите загуби на нападателите редовно изпреварват онова, което може да се потвърди отстрани. От своя страна коалицията разпространи собствена, несравнимо по-победоносна картина на деня чрез своите канали, също невъзможна за самостоятелна проверка.

Руското присъствие отново се оказа в центъра на събитията, но не и техен господар. Африкански корпус, държавният наследник на ЧВК „Вагнер“, чиито около 2500 останали бойци поеха след април защитата на центъра и юга – според източници на терен са помогнали за отблъскването на атаките в Кона и Сомадугу. Успоредно с това из социалните мрежи бяха публикувани клипове, за които се твърди, че показват удари с дронове и руски персонал в базата край Агелхок. Кадрите очертават позната картина: руснаците взимат участие в отбраната на отделни точки, без това да променя посоката на войната. „Това не подобри общата сигурност“, обобщи ефекта от руската военна помощ Алекс Вайнс, директор на програмата за Африка в European Council on Foreign Relations (ECFR).

Именно посоката на събитията ги прави показателни. Съботната офанзива е втора по рода си за малко повече от два месеца и по-широка от предходната по география – за един ден коалицията опря удари в трите оси на страната, север, център и юг едновременно, докато през по-голямата част от последното десетилетие джихадисткият и сепаратистки натиск се изчерпваше със севера и центъра. Тя е директно продължение на офанзивата от 25 и 26 април – най-мащабната в Мали от туарегския бунт през 2012 г. Тогава, на 25 април, самоубийствен атентат с кола бомба уби министъра на отбраната генерал Садио Камара в дома му в гарнизонния град Кати до Бамако. В същия ден коалицията удари едновременно летището в Бамако и множество други точки, а на следващия ден, 26 април, FLA и JNIM завзеха Кидал – административния и символен център на туарегския север. Оттам нататък севернните гарнизони поеха по пътя на изоставянето, вместо на отбраната: една след друга армейските опори в региона Кидал бяха оставени, а Африканският корпус изтегли тежестта си на юг, за да укрепи столицата и оста към центъра. Съботните удари по Агелхок и Анефис – сред последните точки, където Бамако все още има присъствие на север – премериха дали и това стъпало ще устои, или ще последва Кидал.

Съюзът, задвижил това настъпление, сам по себе си е нов и нестабилен елемент. Светски настроените туарегски сепаратисти, чиято цел е самоуправление или независимост на региона Азавад, и групировка, заклела се във вярност на Ал-Кайда и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация, преследват несъвместими крайни цели, но открито координираха действията си през април и поздравиха публично общите си успехи. Съботните удари показаха, че сработването между тях се задържа най-малко на оперативно ниво: разпределени фронтове, съгласувано начало, взаимно допълващи се цели. Доколко този брак по сметка ще издържи собствения си успех – надпреварата за контрол над превзети територии – е един от отворените въпроси, надвиснали над севера.

Зад ускорения ритъм на войната стои залогът, който самата хунта постави. Военните, дошли на власт с два преврата през 2020 и 2021 г. начело с полковник Асими Гоита, скъсаха с бившата колониална сила Франция и заложиха сигурността на страната на нов модел: изгониха френската операция „Баркан“ през 2022 г. и мироопазващата мисия на ООН (MINUSMA) до края на 2023 г., отвориха вратата за наемниците на „Вагнер“ – заменени в средата на 2025 г. от Африканския корпус – и се сплотиха с военните режими в Буркина Фасо и Нигер в Алианса на сахелските държави. Обещанието, с което всичко това бе оправдано, беше възвърната сигурност без западна опека. Две години по-късно резултатът е точно обратният: коалицията, срещу която руснаците трябваше да бъдат по-ефективни от французите, не само не е победена, но и превзема областни центрове, убива настоящ министър на отбраната и удря околностите на столицата. Съботата беше поредна тежка проверка за този залог само от април насам.

Залогът надхвърля и самото Мали. Разположено в географското сърце на Сахел, то е опорната точка, чието разклащане тежи над цял един регион: партньорите му от Алианса на сахелските държави, Буркина Фасо и Нигер, водят собствени битки срещу клонове на същата джихадистка мрежа, а крайбрежните държави от Западна Африка гледат с нарастваща тревога как насилието пълзи към границите им. Коалиция, способна да държи градове на север редом с туарегите и същевременно да проектира сила към Бамако, размества сметките далеч отвъд малийския север – и прави съботната офанзива не поредния изолиран пристъп на насилие, а нов знак, че инициативата в тази война все по-често ще бъде в нападателите.

Бунтовници в Мали плениха щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен от Русия

🇲🇱🚁🇷🇺 Бойци на Фронта за освобождение на Азавад са пленили щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен на ВВС на Мали от Русия, в рамките на мащабната офанзива в северната част на страната. Това съобщи OSINT акаунтът Zaryon, който първи идентифицира машината и сподели оперативни подробности в Х.

Хеликоптерът с регистрационен номер TZ-07H е бил използван за огнева поддръжка на малийските наземни сили в боевете срещу бунтовниците. Според наличната информация правителствените войски са изоставили машината, вероятно поради технически проблеми или повреди, които са направили излитането за евакуация или по-нататъшна употреба невъзможно.

Плененият хеликоптер е част от партида военна техника, доставена на Мали на 30 март 2022 г. в рамките на отбранително сътрудничество между двете страни. По това време Москва достави два хеликоптера Ми-24П заедно с радарни комплекси П-18 и 59Н6-ТЕ „Противник-ГЕ“.

Към момента на предаването им бойната авиация на Мали разполагаше с едва 11 машини, всички от съветски или руски произход. Те формираха авиационна ескадрила, включваща седем по-стари хеликоптера Ми-24Д и четири по-модерни платформи Ми-35М.

Поредният епизод, в който бунтовниците пленяват военна техника, изоставена от армията на Мали, се случва в момент на мащабно координирано настъпление от страна на Фронта за освобождение на Азавад и местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), които през последните дни успяха да изтласкат военната хунта, подкрепяна от руски паравоенни сили, от обширни региони на страната.

Офанзивата на бунтовниците доведе до падането на ключовият северен град Кидал, доскоро използван като оперативна база на „Африканския корпус“ – паравоенна структура на Министерство на отбраната на Руската федерация. Метежниците поеха контрола и върху близък команден пункт за оперативно-тактически дронове Bayraktar TB2, които бяха доставени от Турция през декември 2022 г.

Тези събития илюстрират критичната ситуация със сигурността в страната, където правителствените сили и техните съюзници са подложени на безпрецедентен натиск от координираното настъпление на бунтовниците.

Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

Ескалация на напрежението в Мали: Азавад призовават за обща мобилизация

🇲🇱 Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) публикува видео, в което призовава за всеобща мобилизация на туарегските сепаратистки сили, сигнализирайки подготовка за потенциален въоръжен конфликт с висока интензивност срещу управляващата хунта в Мали и съюзници, сред които Африканския корпус на Руската федерация.

Призивът идва на фона на нарастващо напрежение в северната част на страната, където се съобщава за пристигането на подкрепления от съседна Либия. Туарегите контролират две области – Кидал и Гао.

Малийската армия, подсилена от последните доставки с военно оборудване, се готви за потенциални сблъсъци в региона. Тези събития крият риск от повторното разпалване на десетилетната борба на туарегите за независимост, предизвиквайки опасения от допълнително насилие и дестабилизация на региона Сахел.

ARTE излъчи документален филм за войната между Мали, Вагнер и Азавад.

🇲🇱 В Северно Мали отново се разпалва една позабравена война. От 2023 г. насам Фронтът за освобождение на Азауад (FLA) води сражения срещу малийската хунта и нейните съюзници от руската паравоенна група „Вагнер“.

През погледа на Абдулай – боец от FLA, чийто баща и брат са били избити от малийската армия и руските наемници – този репортаж разкрива скритата същност на един брутален и почти непознат конфликт. Войната е придобила нов облик: турски дронове, които по-рано използваха в Украйна, тактическо използване на социални мрежи и системни злоупотреби спрямо цивилното население от страна на армията и руските наемници преначертават фронтовата линия.

През юли 2024 г. FLA нанася първото си сериозно поражение на малийските сили и руските им съюзници в битката при Тинзауатен на границата с Алжир. Победата отбелязва важен епизод с 84-те загинали сред руските наемници и 2-ма пленени офицери. Но далеч от зоната на бойните действия бягството продължава: насилието разсели повече от 300 000 вътрешно разселени и бежанци от Мали към Мавритания.

Този рядък поглед в сърцето на една модерна, но тиха война предлага безпрецедентен достъп един до изолиран географски регион, където бойците на Азавад се опитват да възстановят съпротивата срещу засиленото влияние на Вагнер, който вече се нарича с Африкански корпус. Поради липсата на официален достъп, екипът ни премина границата от Мавритания нелегално, за да документира тази невидима реалност.

Украйна разширява влиянието си в Африка: Ново посолство в Мавритания и стратегически ходове срещу Русия

Чували с хранителна помощ се подготвят за разпределение от Световната продоволствена програма, част от подкрепената от ЕС и САЩ инициатива „Зърно от Украйна“ в склад в Нуакшот, Мавритания, 19 ноември 2024 г.📸 Снимка: WFP/ Nardjesse Rahmoune

На пустинния западен край на Африка, Мавритания се превърна в неочакван плацдарм за все по-глобалната борба на Украйна с нейния противник Русия. Новото посолство на Киев в столицата на страната Нуакшот – едно от осемте, открити в Африка след руската инвазия в Украйна през 2022 г. – ръководи доставките на хранителна помощ за бежанци от съседно Мали, съобщават представители на посолството и хуманитарни организации.

Киев предлага също обучение на мавритански войници, заяви пред Ройтерс главният пратеник на Украйна за Африка Максим Субх, на фона на напрежението между Мавритания и Мали, където Москва подкрепя правителствените сили срещу бунтовниците туареги. Руски войници и наемници охраняват президенти в няколко държави от Западна и Централна Африка, докато руски минни компании са дълбоко вкоренени в региона на Сахел, включително в Мали.

Военното присъствие на Русия в Сахел „подкопава стабилността“, каза Субх в интервю в Киев. „Украйна е готова да продължи обучението на офицери и представители на мавританските въоръжени сили, да сподели технологиите и постиженията, които Украйна е постигнала“ на бойното поле срещу Русия, добави той, отбелязвайки, че Киев вече е предоставял такова обучение преди руската инвазия.

Мавританското правителство не отговори на искане за коментар относно предложението на Украйна за допълнително обучение. Руското посолство в Мавритания също не отговори на запитване за коментар.

По-рано през юни Кремъл заяви, че ще засили своето сътрудничество с африканските държави, включително в чувствителни области като отбраната. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира Русия е най-големият доставчик на оръжия за Африка.

Интервютата на Ройтерс с четирима висши украински служители, двама хуманитарни работници, западни дипломати и анализатори, както и достъпът до новите мисии в Демократична република Конго и Мавритания разкриват нови любопитни подробности относно африканската стратегия на Киев, включително доставките на помощ за бежанците от Мали, предложението за обучение на мавританската армия и по-широките усилия за противодействие на много по-утвърденото присъствие на Русия.

В началото на войната в Украйна много африкански държави отказаха да застанат на страната на Киев в ООН, дори след като руските бомбардировки над украинските пристанища доведоха до покачване на цените на храните и торовете на континента. Месеци по-късно Украйна изготви първата си африканска стратегия – публичен документ, чиито основни цели са да противодейства на руската пропаганда и да увеличи търговията и инвестициите в континент, който помни руската подкрепа по време на Студената война и позицията на Москва срещу апартейда.

Субх беше назначен да ръководи тези усилия, и оттогава Киев откри осем от обявените през 2022 г. десет нови посолства, с което общият брой на украинските мисии в Африка достигна 18. Сред приемащите държави са Кот д’Ивоар и Конго, които осъдиха руската инвазия още в началото. Киев планира да открие посолство в Судан тази година, където САЩ обвиняват Русия, че дава оръжие и на двете страни в жесток конфликт – обвинения, които тя отрича.

Въпреки това, Киев не може да се мери с противник, притежаващ дълбоки търговски и военни връзки, включително дългогодишно присъствие на руските разузнавателни служби. Общо Русия има около 40 мисии в Африка и наскоро обяви планове за откриване на още седем.

Украйна се стреми да убеди африканските нации, че борбата срещу Русия, нейния бивш съветски господар, има паралели с техните собствени усилия да преодолеят наследството от европейския колониализъм, каза Субх.

Въпреки предложението за военно обучение, усилията на Украйна за спечелване на африкански съюзници са насочени предимно към хранителна помощ. Киев твърди, че е изпратил близо 300 000 тона помощ, разпределена чрез Световната програма по прехраната (WFP) по схема, която се финансира от ЕС и САЩ, наречена „Зърно от Украйна“, която конкурира подобен руски план за хранителна помощ за Африка.

Украинската помощ достигна до 8 милиона души в 12 държави, съобщи през април Европейският център за политически изследвания. Сред получателите са Конго, Етиопия, Сомалия, Нигерия, Кения и Судан. В Мавритания помощта е предназначена предимно за Мбера, най-големият лагер за бежанци в Западна Африка, който приютява нарастващ брой малийци, бягащи от подкрепяните от Русия сили отвъд границата.

След повторното отваряне на черноморските пристанища, бомбардирани и блокирани от руските военни в първите две години на войната, Украйна изнесе близо 10 милиона тона зърно за Африка през 2024 г., почти двойно над предходната година, сочат данни на земеделското министерство.

Чрез демонстрирането си като основна алтернатива на руските хранителни доставки, Украйна се надява, че африканските държави, запазили неутралитет по отношение на войната, ще започнат да оказват натиск върху Москва да сложи край на конфликта в Украйна. „Поддържайки ролята си на един от гарантите за световната продоволствена сигурност, Украйна може да попречи на Русия да използва хранителните доставки като политически лост“, каза Роман Середа, украинският временно управляващ в Нуакшот, където Русия има посолство от шест десетилетия.

Украйна набира видимост. През април Володимир Зеленски стана първият украински президент, посетил Южна Африка, близък съюзник на Русия. Там той призова за признаване на борбата на Киев и подчерта потенциални сделки в областта на енергетиката, производството на торове и сигурността.

Говорителят на южноафриканското външно министерство Криспин Фири заяви, че Украйна, така както и Русия, са съюзници на страната и че тя се застъпва за мир и посредничи по хуманитарни въпроси, като връщането на украински деца, отвлечени в Русия.

Въпреки това, местният анализатор Тим Мурити отбеляза, че в африканската стратегия на Киев липсва последователност, посочвайки, че не е номинирал посланик в Етиопия, ключова позиция, която държави като Русия използват за взаимодействие с влиятелния Африкански съюз, базиран в Адис Абеба.

Търговският износ на Украйна е силно насочен към Северна Африка, а страните от Субсахарска Африка, включително Етиопия, Кения и Нигерия, купуват малка част от това, което са внасяли преди войната, сочат украински данни. Самата Мавритания закупи значително по-малко храна от Украйна миналата година в сравнение с 2021 г.

Има и неуспехи в африканската инициатива на Украйна, като понижаването на планирания за октомври 2024 г. украинско-африканската среща на върха до видеоконференция. От друга страна Москва проведе добре посетена африканска конференция през 2023 г. „В началото те искаха да го проведат физически в Киев“, отбеляза Жан-Ив Оливие, председател на фондацията „Бразавил“, организация за предотвратяване на конфликти, с която Украйна се консултира за срещата.

Алжир е изхвърлил 4000 мигранти в отдалечен пустинен район от началото на април.

🇳🇪🚶🇩🇿 Alarme Phone Sahara (APS), хуманитарна организация, поддържаща гореща телефонна линия за мигранти, изпаднали в беда, заяви, че тази събота властите в Алжир са експулсирали общо 1141 мигранти в северен Нигер.

Депортираните лица са предимно от страните в Субсахарска Африка, въпреки че групата включва и мигранти от Бангладеш. Сред тях са 41 жени и 12 деца, които са били изоставени на далечно място в пустинята, известно като „Пойнт Зиро“, разположено на около 15 километра от погранично селище в Нигер.

APS твърди, че мигрантите са били оставени в суровата пустинна среда, лишени от достъп до базови условия, нужни за оцеляването им в екстремната жега като храна, вода и подслон.

Организацията изчислява, че от началото на април Алжир е депортирал около 4000 мигранти в този изолиран район. Докато различни неправителствени организации направиха опит да им предоставят храна, подслон и помощ за доброволно репатриране, след като стигнаха до Асамака, някои от тях са загинали по време на прехода през пустинния регион.

В отговор хуманитарни групи са използвали триколки, за да достигнат до кота нула в опит да спасят мигрантите от поредната група, веднага щом постъпи информация, че такава е изхвърлена в района.

Освен това някои хуманитарни организации изразиха безпокойство, че много от експулсираните мигранти са притежавали валидни разрешителни за работа и пребиваване в Алжир, но въпреки това са били обект на полицейски акции – действие, което според тях нарушава международното право.

Според доклад на Yabiladi, Алжир е депортирал близо 30 000 мигранти само през миналата година. В доклада се посочва още, че лица от общността на туарегите, населяваща северно Мали, често биват освобождавани от депортация по политически причини, тъй като Алжир подкрепя въоръженото движение Азауад, което се противопоставя на сегашната власт в Мали, застанала начело на страната след военен преврат през 2021 г.

Мали, Буркина Фасо и Нигер изтеглиха посланиците си от Алжир заради сваления дрон.

🇲🇱⚔️🇩🇿 Военният съюз между Мали, Буркина Фасо и Нигер изтегли своите посланици от Алжир в отговор на свалянето на малийски дрон тази седмица, съобщи късно в неделя Алиансът на държавите от Сахел (AES).

AES обвини Алжир в социалните медии за свалянето на дрона, осъждайки го като „безотговорен акт“, нарушаващ международното право, който е „в противоречие с историческите и братските отношения между народите на Конфедерацията AES и алжирския народ“, каза групата.

Министерството на външните работи на Мали отрече твърденията на алжирското правителство, че дронът е нарушил въздушното пространство на Алжир с над 2 км и вместо това посочи, че „това действие доказва, ако е нужно доказателство, че алжирският режим спонсорира международния тероризъм“.

В изявлението си Мали привика посланика на Алжир, оттегли се от 15-годишен регионален военен алианс и подаде жалба до „международни органи“ за инцидента. Развитието идва на фона на растящо напрежение между Алжир и южните му съседи, сред които е Мали.

Рида Лямури, служител в Policy Center for the New South, мозъчен тръст със седалище в Мароко, каза, че е малко вероятно последните събития да ескалират отвъд словесната война. Той се усъмни в способността на малийското правителство за задълбочено разследване, тъй като свалянето „се е случило в район, който то не контролира, а останките от дрона са възстановени от групи, които се противопоставят на правителството.“

Някога Алжир беше ключов посредник в десетилетния конфликт между правителството на Мали и бунтовниците туареги. Но отношенията между двете страни охладняха, след като военна хунта взе властта в Ниамей с преврат през 2020–2021 г., поставяйки военни начело на ключовите институции в страната.

Алжир осъди посоката, поета от новото правителство на Мали, и неговите разширени усилия за потушаване на бунта в исторически нестабилн региони в северната част от страната. Уплашени от прехвърляне на конфликта през границата, алжирските официални лица осъдиха използването на руски наемници и въоръжени дронове от Мали близо до Тин Зауатин, пограничен град на север, където беше открит дронът.

Алжир има една от най-големите армии на континента и отдавна е считана за регионална сила, но военни хунти в съседните Мали и Нигер се дистанцираха от нея, защитавайки автономия и търсейки нови съюзи, включително с Русия.

Девет цивилни са убити при нападение на Вагнер в Мали.

Боец на CSP-DPA охранява периметъра по време на среща между лидерите на коалицията на бунтовниците туареги в Тинцауатен, Мали, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Abdolah Ag Mohamed

🇲🇱🇷🇺 Девет цивилни, сред които жени и деца, бяха убити при нападение срещу лек автомобил в южния регион Сегу в Мали миналата седмица, съобщи Voice of America, позовавайки се на съобщения от местна бунтовическа група, публикувани в късните часове на събота, в които се твърди, че малийските въоръжени сили и подкрепящите ги руски наемници от групата Вагнер са отговорни за атаката.

Превозното средство е отпътувало от град Нионо към бежански лагер в съседна Мавритания този четвъртък, когато е попаднало под обстрел, разкри Мохамед Елмаулуд Рамадан, говорителят на местната коалиция от туарегски въоръжени групи, които се борят за независимост в северните части на Мали.

Той и местната асоциация на гражданското общество Кал Акал посочиха, че въоръжените сили на страната, подкрепени от руската наемническа групировка “Вагнер” са извършили атаката.

В отделно изявление командирът на “Кел Ансар”, една от водещите групи на туарегите, призова за разследване на случая, но в същото време предположи, че зад кръвопролитието стоят малийската армия и руските наемници.

Вагнер поддържа контингент в Мали, откакто армията завзе насилствено властта с два преврата в две поредни години през 2020–2021 г. и по-късно изгони френския контингент и миротворческата мисия на ООН от страната. Руската групировка подкрепя малийските сили в дългогодишната им борба с ислямистки бунтовници и сепаратистите туареги.

През декември Human Rights Watch публикува доклад, според който малийските въоръжени сили, подкрепяни от Вагнер, и ислямистки въоръжени групировки са извършили сериозни злоупотреби срещу цивилното население в страната в грубо погазване на законите на войната.

Създаването на Фронта за освобождение на Азавад задълбочава кризата в региона на Сахел

Бойци от Националното движение за освобождение на Азавад (MNLA) патрулират в град Кидал, столица на едноименния малийски регион, 28 август 2022 г.
📸 Снимка: Soumeylane Ag Anara / AFP

🇲🇱⚔️🇩🇿 Четири военнo-политически движения на туарегите, активни в северната част на Мали, обявиха своето разпускане, за да формират Фронта за освобождение на Азавад, по време на пресконференция, проведена на 30 ноември. Азавад е традиционното название на региона, който те населяват в Западна Африка.

Тези организации заявиха, че са решили да открият нов фронт, за да защитят територията си в региона на Сахел и Сахара. Този ход представлява повратна точка в отсъствието на политически решения и представлява тревожна тенденция към ескалация.

Експерти отбелязват, че последните събития изострят и без това сложната ситуация със съдбата на Алжирските споразумения, сключени през 2015 г. за прекратяване на бунтовете на туарегите в Мали, особено след като властите в Бамако се оттеглиха от сделката.

Различните движения на Азавад обикновено използват градовете в северната част на Мали като свои тилови бази, особено Тин Зауатин, разположен на границата с Алжир. Това повдига въпроса дали сепаратистите получават официална или обществена подкрепа, като се има предвид, че регионът се състои от една единствена етническа група туареги, която е разделена от географските граници между Алжир и Мали, но запазва името Тин Зауатин.

През септември туарегските групи започнаха контраофанзива срещу въоръжените сили на Мали, които бяха подкрепени от Африканския корпус на Русия (бивш Вагнер), като им нанесоха тежки загуби. Това предизвика обвинения от властите в Бамако по адрес на Алжир и Украйна за това, че предоставят военна и логистична помощ на движенията на Азавад.

„Националното движение за освобождение на Азавад“, „Имгадската и съюзническата група за самоотбрана“, „Висшият съвет за единство на Азавад“ и „Арабското движение Азавад“ решиха да се разпуснат и да създадат единен фронт под ръководството на името „Фронтът за освобождение на Азавад“, който има за цел освобождаването на региона. Впечатление прави въвеждането на „самоопределение” като нов термин в политическата литература на блока.

Споразумението за обединяване на четирите движения на Азавад дойде по време на конференция, проведена между 26 и 30 ноември, чийто официален говорител Билал Аг Шариф потвърди, че новият орган е „единственият законен представител на народа на Азавад и води своята борба за самоопределение.”

Шариф продължи: „Решението за обединяване на движенията на Азавад идва в отговор на призива на племенни лидери, имами, лидери на общественото мнение, младежи и жени по отношение на единството, в допълнение към други фактори, които наложиха това споразумение, най-вече ситуацията в Сахел, което се характеризира с нарастваща несигурност и нестабилност, неспособността на правителството на Бамако да спази задълженията, съдържащи се в различните споразумения, подписани от последователни централни режими след анексирането на Азавад към Мали и използването от малийската армия на руски наемници от групата Вагнер.“

Откакто новото военно ръководство пое властта в Мали след преврата срещу избрания президент през 2020 г. то характеризира борбата с тероризма и заплахите срещу териториалната цялост на страната като оправдание за въоръжените операции, които води срещу движенията на Азавад.

Преди няколко месеца малийските власти обявиха спирането на споразумението за национално помирение, спонсорирано от Алжир от 2015 г., в знак на протест срещу намесата на Алжир във вътрешните работи на страната. Те описват четирите туарегски фракции като терористични организации, заплашващи териториалната цялост на страната.

Алжир не е коментирал последните събития, но по-рано в ООН и Африканския съюз се застъпи силно за защитата на народа на Азавад от военни действия, които нарушават споразумението за национално помирение. Освен това Алжир обвини въоръжените сили на Мали и групата Вагнер в извършване на кланета и атаки срещу цивилни и цивилни съоръжения по време на операциите.

Подкрепата на Русия за управляващата военна хунта в Мали доведе до появата на необявена политическа криза между Алжир, Русия и редица международни и регионални сили, свързани по един или друг начин с региона. Алжир описва руската подкрепа за Бамако за опит да заобиколи собствената си традиционна роля и дори да застраши стратегическите си интереси, особено след преследването на Азавадите от армията на Мали и наемниците от Вагнер.

Наблюдатели прогнозират, че въвеждането на самоопределение в програмата на Азавади е на път да засили сериозно напрежението, което може да трансформира региона и да има последици, които могат да се разпрострат от алжирската страна на границата, където също има присъствие на общността на азавади и възход на националистическите гласове сред местните туареги.

Междувременно общественото внимание се насочва към правителството в Бамако, което все още не е реагирало на новия съюз на Авазад. Това идва в резултат на кървави конфронтации между движенията на Азавад и малийската армия, подкрепяна от части на Вагнер. В същото време това е отслабване на напрежението между Алжир и Мали, от една страна, и между Алжир и Русия, от друга, и охлаждане на въоръжените конфронтации по граничната ивица.

Наблюдателите не изключват, че обединението на четирите групировки на Азавад ще принуди управляващия военен съвет в Мали да се върне на масата за преговори и да търси мирни политически решения, включително реактивиране на Алжирските споразумения.

Вагнер е извършил атака с дрон, причинила смъртта на 7 цивилни в Мали.

🇲🇱🤝🇷🇺 Въоръжените сили на Мали, вероятно подпомогнати от руските наемници на Вагнер, според съобщенията са убили седем цивилни и ранили трима при ответен удар в северно Мали, където бунтовниците туареги се борят за независимостта на Азавад.

Съобщава се, че инцидентът е станал в нощта на 5 октомври срещу 6 октомври в райони, намиращи се под контрола на Стратегическата рамка за отбрана на народа на Азавад (CSP-DPA), една от сепаратистките туарегски групи, поели отговорност за сблъсъците през юли, при които загинаха десетки войници на Вагнер.

Също така групата заяви на 2 октомври, че е устроила успешна засада на група наемници от Вагнер, унищожавайки камион, превозващ техническо оборудване, споделяйки видео на разбитото превозно средство на следващия ден.

По-късно местните бунтовници публикуваха твърдение, че конвой от десетки превозни средства на Мали и Вагнер на път за контролирания от туарегите град Тинцауатен се е „обърнал“ и се е върнал в контролирания от правителството Кидал след засадата на 3 октомври.

Източници от украинското разузнаване, запознати с операциите на Вагнер в цяла Африка, заявиха пред украинското издание Kyiv Post, че местните жители са осъдили остро последната ескалация на насилието от страна на малийските военни и руските наемници от групата Вагнер и Африканския корпус. Те настояват за прекратяване на агресията и окупацията на историческите им земи.

Ако бъде потвърдени, тези действия ще представлява поредното военно престъпление на сметката на руската наемническа групировка, тъй като умишлените атаки срещу цивилни, които не участват пряко във военните действия, се тълкува като военно престъпление съгласно Женевската конвенция.

Френското държавно радио RFI съобщи, че според информация на малийската армия в нощта на събота срещу неделя удар с дронове е поразил колона с превозни средства на бунтовниците.

Местни източници, някои от които свързани с туарегите, потвърдиха твърдението, че малийските войски са предприели безпилотна атака срещу цивилен конвой, транспортиращ 24 души от нигерски произход, които са работили в златна мина. Атаката е унищожила две цивилни превозни средства и е убила най-малко седем цивилни пътници, а други трима са били ранени. Загиналите са пътували между Тинцауатен и Арлит, за да се върнат у дома.

Що се отнася до колоната на малийските въоръжени сили и групата Вагнер, която е пътувала към Тинцауатен миналата седмица, тя е продължила по пътя си, съобщи френското държавно радио. Конвоят е бил състаевн от 70 превозни средства, натоварени с руски наемници, военнослужещи от малийската армия и бойци от местните въоръжени групи GATIA и MSA.

Малко след като колоната беше атакувана, Вагнер заяви, че двама бойци, заловени от CSP-DPA, са починали в плен, като CSP-DPA отхвърли доклада, според Reuters.

Представителят на Мали в ООН обвини Алжир в разпространение на терористична пропаганда в Сахел.

Централата на Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк, Съединените щати.
📸 Снимка: Getty Images

🇩🇿⚔️🇲🇱 На 2 септември 2024 г. (понеделник) представителят на Алжир в Съвета за сигурност на ООН отправи призив към международната общност да сложи край на „наемническите дейности“ в Мали след като близо до границата между двете страни беше извършена смъртоносна атака.

Амар Бенджамаа призова международна отговорност да бъде повдигната на извършителите на атака с дрон в град Тинцауатене, разположен в близост до границата между Мали и Алжир, която отне живота на повече от 20 цивилни.

„Трябва да спрем нарушенията, извършени от частни армии, наети от някои страни“, призова той по време на сесията по случай 75-ата годишнина на Женевските конвенции в Съвета за сигурност на ООН.

Въпреки че Алжир поддържа добри връзки с Москва, Бенджамаа изглежда намеква за руската наемническа група Вагнер, която според съобщенията си сътрудничи с военната хунта в Мали.

На 26 август говорител на коалиция от въоръжени групи, борещи се за независимост в Северно Мали, чиито редици са попълнени предимно от туареги, съобщи, че дронове са ударили аптека и струпване на цивилни, убивайки 21 души, от които 11 деца, и ранявайки десетки други.

Въоръжените сили на Мали потвърдиха атаките с дрон по националната телевизия, заявявайки, че „прецизните удари са насочени към терористите“.

Разположен в северната част на Мали, в миналото Тинцауатене е бил свидетел на много въздушни удари, последният от които беше извършен през през юли, когато група малийски военнослужещи и наемници от руската частна армия „Вагнер“ понесе тежки загуби в жива сила и техника след като попадна в засада, устроена от въоръжени групи на туарегите.

Управляваща военна хунта, ръководена от полковник Асими Гоита, пое властта след държавен преврат през 2020 г. и се обърна към руската ЧВК „Вагнер“ в търсене на военна помощ малко след като изгони намиращия се в страната контингент на френските въоръжени сили.

🔍 Източник: Rybar Force on X

Малийската армия отрича присъствието на наемници на територията на страната, а вместо това твърди, че това са инструктори, оказващи съдействие на местните военнослужещи със закупеното от Русия военно оборудване.

През юли доклад на АФП потвърди присъствието на Вагнер в африканската държава.

Туарегите, етническа група, бореща се за независимост, предприе въоръжен бунт срещу армията на страната през 2012 г, нанасяйки ѝ поредица от тежки поражения, преди двете страни да стигнат до споразумение за прекратяване на огъня през 2014 г. и мирно споразумение с посредничеството на Алжир през следващата 2015 г.

Въпреки това, след като завзеха властта с преврат през 2020 г., новите военни управници дадоха приоритет на възстановяването на суверенитета над всички региони на страната, сред които е и Кидал – дългогодишна крепост на туарегите.

Миналата година те анулираха мирното споразумение от Алжир и подновиха сраженията, след като управляващата хунта поиска оттеглянето на 10-годишната мироопазваща мисия на ООН, известна като MINUSMA, и започна настъпление в северната част на страната, поемайки контрол върху бази на сините каски.

Алжир, който многократно е изразявал загриженост относно сигурността на границите си с Мали, предложи да посредничи при поредното мирно споразумение между воюващите страни. Страната е не по-малко разтревожена от ескалиращата ситуация в източната ѝ съседка Либия – поредната страна от региона, която е плацдарм за наемниците на Вагнер.

По-рано този месец ООН изрази загриженост относно интензивни военни маневри от Либийската национална армия на Халифа Хафтар в близост до алжирско-либийската граница.

За да прекъсне нарастващата си регионална изолация, Алжир създаде магребски съюз заедно с Тунис и Либия, който има за цел установяване на сътрудничество в сферите на енергетиката, търговията и сигурността. Мароко не получи покана за членство, тъй като Алжир не поддържа дипломатически отношения с него, позовавайки се на заплахи за сигурността, породени от нормализирането на отношенията му с Израел през 2020 г.

Русия все още не се е поинтересувала от съдбата на пленените бойци от ЧВК „Вагнер“ в Мали.

📸 Снимка: Associated Press

🇲🇱🇷🇺 Бунтовниците туареги в северната част на Мали заявиха, че все още не са потърсени от Москва във връзка със съдбата на бойците от руската частна военна компания „Вагнер“, които взеха в плен миналия месец в битка близо до алжирската граница, предаде Ройтерс.

Говорител на бунтовническата коалиция, известна като „Постоянна стратегическа рамка за мир, сигурност и развитие“, заяви, че отношението към пленниците е добро и има възможност за контакти с тях.

„По принцип сме отворени да чуем всички инициативи и предложения, но досега не е имало преговори“, заяви пред Ройтерс Мохамед Елмаулуд Рамадан.

Бунтовниците туареги заявиха, че най-малко 84 наемници от „Вагнер“ и 47 малийски войници са били убити по време на няколкодневните сражения край Тинзауатен. По думите им са били пленени седем пленници.

Рамадан заяви, че с бунтовниците са се свързали с неправителствени организации и частни граждани във връзка със затворниците от „Вагнер“, но никой от тях не е действал пряко от името на руското правителство.

Руското външно министерство и руското посолство в Мали не отговориха на искането за коментар относно съдбата на затворниците.

Нито Мали, нито „Вагнер“ съобщиха колко войници са загубили в сблъсъците, въпреки че в рядко изявление на 29 юли ЧВК „Вагнер“ заяви, че е претърпяла тежки загуби, припомня Ройтерс.

ГУР на Украйна коментира разгромът на ЧВК Вагнер в Мали и обеща продължение.

📸 Снимка: Александр Река / ТАСС

🇲🇱🇷🇺⚔️🏴 Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйна намекна за участие в разгрома на колоната на Вагнер в Мали и обеща продължение.

Представителят на ГУР Андрей Юсов заяви в ефира на телевизия ТСН, че бунтовниците в Мали са получили информация, която им позволява да атакуват конвоя от бойци.

„И фактът, че бунтовниците получиха необходимата информация, и не само информация, която направи възможно провеждането на успешна операция срещу руските военнопрестъпници, целият свят вече го видя, вече може да се коментира. Разбира се, няма да говорим за подробности. Ще има продължение“, каза Юсов.

Представител на ГУР заяви, че Русия използва наемници за решаване на геополитически и икономически проблеми и подкрепа на определени правителства.

„И днес целият свят вижда, че потенциалът и възможностите на Русия далеч не са такива, каквито са. Това означава, че ще има по-малко нови поръчки и ще се разчита на тях като точен инструмент за решаване на проблемите в региона“, каза Юсов.

Юсов не коментира информацията, че бунтовниците са готови да предадат заловените вагнеровци на Украйна.

„Всичко, което Украйна прави, се случва в рамките на международното право, като се вземат предвид всички необходими процедури. Имаше такава информация, тя се проверява. Това е чувствителен процес. Затова няма да коментираме подробности“, каза Юсов.

Припомняме, че бунтовниците туареги в Мали унищожиха колона бойци от руската ЧВК Вагнер на границата с Алжир. Руски военни блогери съобщиха за най-малко 20 загинали вагнеровци. Сред тях е Никита Федянин, автор на известният Telegram канал GREY ZONE.