Ескалация на напрежението в Мали: Азавад призовават за обща мобилизация

🇲🇱 Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) публикува видео, в което призовава за всеобща мобилизация на туарегските сепаратистки сили, сигнализирайки подготовка за потенциален въоръжен конфликт с висока интензивност срещу управляващата хунта в Мали и съюзници, сред които Африканския корпус на Руската федерация.

Призивът идва на фона на нарастващо напрежение в северната част на страната, където се съобщава за пристигането на подкрепления от съседна Либия. Туарегите контролират две области – Кидал и Гао.

Малийската армия, подсилена от последните доставки с военно оборудване, се готви за потенциални сблъсъци в региона. Тези събития крият риск от повторното разпалване на десетилетната борба на туарегите за независимост, предизвиквайки опасения от допълнително насилие и дестабилизация на региона Сахел.

ARTE излъчи документален филм за войната между Мали, Вагнер и Азавад.

🇲🇱 В Северно Мали отново се разпалва една позабравена война. От 2023 г. насам Фронтът за освобождение на Азауад (FLA) води сражения срещу малийската хунта и нейните съюзници от руската паравоенна група „Вагнер“.

През погледа на Абдулай – боец от FLA, чийто баща и брат са били избити от малийската армия и руските наемници – този репортаж разкрива скритата същност на един брутален и почти непознат конфликт. Войната е придобила нов облик: турски дронове, които по-рано използваха в Украйна, тактическо използване на социални мрежи и системни злоупотреби спрямо цивилното население от страна на армията и руските наемници преначертават фронтовата линия.

През юли 2024 г. FLA нанася първото си сериозно поражение на малийските сили и руските им съюзници в битката при Тинзауатен на границата с Алжир. Победата отбелязва важен епизод с 84-те загинали сред руските наемници и 2-ма пленени офицери. Но далеч от зоната на бойните действия бягството продължава: насилието разсели повече от 300 000 вътрешно разселени и бежанци от Мали към Мавритания.

Този рядък поглед в сърцето на една модерна, но тиха война предлага безпрецедентен достъп един до изолиран географски регион, където бойците на Азавад се опитват да възстановят съпротивата срещу засиленото влияние на Вагнер, който вече се нарича с Африкански корпус. Поради липсата на официален достъп, екипът ни премина границата от Мавритания нелегално, за да документира тази невидима реалност.

Украйна разширява влиянието си в Африка: Ново посолство в Мавритания и стратегически ходове срещу Русия

Чували с хранителна помощ се подготвят за разпределение от Световната продоволствена програма, част от подкрепената от ЕС и САЩ инициатива „Зърно от Украйна“ в склад в Нуакшот, Мавритания, 19 ноември 2024 г.📸 Снимка: WFP/ Nardjesse Rahmoune

На пустинния западен край на Африка, Мавритания се превърна в неочакван плацдарм за все по-глобалната борба на Украйна с нейния противник Русия. Новото посолство на Киев в столицата на страната Нуакшот – едно от осемте, открити в Африка след руската инвазия в Украйна през 2022 г. – ръководи доставките на хранителна помощ за бежанци от съседно Мали, съобщават представители на посолството и хуманитарни организации.

Киев предлага също обучение на мавритански войници, заяви пред Ройтерс главният пратеник на Украйна за Африка Максим Субх, на фона на напрежението между Мавритания и Мали, където Москва подкрепя правителствените сили срещу бунтовниците туареги. Руски войници и наемници охраняват президенти в няколко държави от Западна и Централна Африка, докато руски минни компании са дълбоко вкоренени в региона на Сахел, включително в Мали.

Военното присъствие на Русия в Сахел „подкопава стабилността“, каза Субх в интервю в Киев. „Украйна е готова да продължи обучението на офицери и представители на мавританските въоръжени сили, да сподели технологиите и постиженията, които Украйна е постигнала“ на бойното поле срещу Русия, добави той, отбелязвайки, че Киев вече е предоставял такова обучение преди руската инвазия.

Мавританското правителство не отговори на искане за коментар относно предложението на Украйна за допълнително обучение. Руското посолство в Мавритания също не отговори на запитване за коментар.

По-рано през юни Кремъл заяви, че ще засили своето сътрудничество с африканските държави, включително в чувствителни области като отбраната. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира Русия е най-големият доставчик на оръжия за Африка.

Интервютата на Ройтерс с четирима висши украински служители, двама хуманитарни работници, западни дипломати и анализатори, както и достъпът до новите мисии в Демократична република Конго и Мавритания разкриват нови любопитни подробности относно африканската стратегия на Киев, включително доставките на помощ за бежанците от Мали, предложението за обучение на мавританската армия и по-широките усилия за противодействие на много по-утвърденото присъствие на Русия.

В началото на войната в Украйна много африкански държави отказаха да застанат на страната на Киев в ООН, дори след като руските бомбардировки над украинските пристанища доведоха до покачване на цените на храните и торовете на континента. Месеци по-късно Украйна изготви първата си африканска стратегия – публичен документ, чиито основни цели са да противодейства на руската пропаганда и да увеличи търговията и инвестициите в континент, който помни руската подкрепа по време на Студената война и позицията на Москва срещу апартейда.

Субх беше назначен да ръководи тези усилия, и оттогава Киев откри осем от обявените през 2022 г. десет нови посолства, с което общият брой на украинските мисии в Африка достигна 18. Сред приемащите държави са Кот д’Ивоар и Конго, които осъдиха руската инвазия още в началото. Киев планира да открие посолство в Судан тази година, където САЩ обвиняват Русия, че дава оръжие и на двете страни в жесток конфликт – обвинения, които тя отрича.

Въпреки това, Киев не може да се мери с противник, притежаващ дълбоки търговски и военни връзки, включително дългогодишно присъствие на руските разузнавателни служби. Общо Русия има около 40 мисии в Африка и наскоро обяви планове за откриване на още седем.

Украйна се стреми да убеди африканските нации, че борбата срещу Русия, нейния бивш съветски господар, има паралели с техните собствени усилия да преодолеят наследството от европейския колониализъм, каза Субх.

Въпреки предложението за военно обучение, усилията на Украйна за спечелване на африкански съюзници са насочени предимно към хранителна помощ. Киев твърди, че е изпратил близо 300 000 тона помощ, разпределена чрез Световната програма по прехраната (WFP) по схема, която се финансира от ЕС и САЩ, наречена „Зърно от Украйна“, която конкурира подобен руски план за хранителна помощ за Африка.

Украинската помощ достигна до 8 милиона души в 12 държави, съобщи през април Европейският център за политически изследвания. Сред получателите са Конго, Етиопия, Сомалия, Нигерия, Кения и Судан. В Мавритания помощта е предназначена предимно за Мбера, най-големият лагер за бежанци в Западна Африка, който приютява нарастващ брой малийци, бягащи от подкрепяните от Русия сили отвъд границата.

След повторното отваряне на черноморските пристанища, бомбардирани и блокирани от руските военни в първите две години на войната, Украйна изнесе близо 10 милиона тона зърно за Африка през 2024 г., почти двойно над предходната година, сочат данни на земеделското министерство.

Чрез демонстрирането си като основна алтернатива на руските хранителни доставки, Украйна се надява, че африканските държави, запазили неутралитет по отношение на войната, ще започнат да оказват натиск върху Москва да сложи край на конфликта в Украйна. „Поддържайки ролята си на един от гарантите за световната продоволствена сигурност, Украйна може да попречи на Русия да използва хранителните доставки като политически лост“, каза Роман Середа, украинският временно управляващ в Нуакшот, където Русия има посолство от шест десетилетия.

Украйна набира видимост. През април Володимир Зеленски стана първият украински президент, посетил Южна Африка, близък съюзник на Русия. Там той призова за признаване на борбата на Киев и подчерта потенциални сделки в областта на енергетиката, производството на торове и сигурността.

Говорителят на южноафриканското външно министерство Криспин Фири заяви, че Украйна, така както и Русия, са съюзници на страната и че тя се застъпва за мир и посредничи по хуманитарни въпроси, като връщането на украински деца, отвлечени в Русия.

Въпреки това, местният анализатор Тим Мурити отбеляза, че в африканската стратегия на Киев липсва последователност, посочвайки, че не е номинирал посланик в Етиопия, ключова позиция, която държави като Русия използват за взаимодействие с влиятелния Африкански съюз, базиран в Адис Абеба.

Търговският износ на Украйна е силно насочен към Северна Африка, а страните от Субсахарска Африка, включително Етиопия, Кения и Нигерия, купуват малка част от това, което са внасяли преди войната, сочат украински данни. Самата Мавритания закупи значително по-малко храна от Украйна миналата година в сравнение с 2021 г.

Има и неуспехи в африканската инициатива на Украйна, като понижаването на планирания за октомври 2024 г. украинско-африканската среща на върха до видеоконференция. От друга страна Москва проведе добре посетена африканска конференция през 2023 г. „В началото те искаха да го проведат физически в Киев“, отбеляза Жан-Ив Оливие, председател на фондацията „Бразавил“, организация за предотвратяване на конфликти, с която Украйна се консултира за срещата.

Алжир е изхвърлил 4000 мигранти в отдалечен пустинен район от началото на април.

🇳🇪🚶🇩🇿 Alarme Phone Sahara (APS), хуманитарна организация, поддържаща гореща телефонна линия за мигранти, изпаднали в беда, заяви, че тази събота властите в Алжир са експулсирали общо 1141 мигранти в северен Нигер.

Депортираните лица са предимно от страните в Субсахарска Африка, въпреки че групата включва и мигранти от Бангладеш. Сред тях са 41 жени и 12 деца, които са били изоставени на далечно място в пустинята, известно като „Пойнт Зиро“, разположено на около 15 километра от погранично селище в Нигер.

APS твърди, че мигрантите са били оставени в суровата пустинна среда, лишени от достъп до базови условия, нужни за оцеляването им в екстремната жега като храна, вода и подслон.

Организацията изчислява, че от началото на април Алжир е депортирал около 4000 мигранти в този изолиран район. Докато различни неправителствени организации направиха опит да им предоставят храна, подслон и помощ за доброволно репатриране, след като стигнаха до Асамака, някои от тях са загинали по време на прехода през пустинния регион.

В отговор хуманитарни групи са използвали триколки, за да достигнат до кота нула в опит да спасят мигрантите от поредната група, веднага щом постъпи информация, че такава е изхвърлена в района.

Освен това някои хуманитарни организации изразиха безпокойство, че много от експулсираните мигранти са притежавали валидни разрешителни за работа и пребиваване в Алжир, но въпреки това са били обект на полицейски акции – действие, което според тях нарушава международното право.

Според доклад на Yabiladi, Алжир е депортирал близо 30 000 мигранти само през миналата година. В доклада се посочва още, че лица от общността на туарегите, населяваща северно Мали, често биват освобождавани от депортация по политически причини, тъй като Алжир подкрепя въоръженото движение Азауад, което се противопоставя на сегашната власт в Мали, застанала начело на страната след военен преврат през 2021 г.

Мали, Буркина Фасо и Нигер изтеглиха посланиците си от Алжир заради сваления дрон.

🇲🇱⚔️🇩🇿 Военният съюз между Мали, Буркина Фасо и Нигер изтегли своите посланици от Алжир в отговор на свалянето на малийски дрон тази седмица, съобщи късно в неделя Алиансът на държавите от Сахел (AES).

AES обвини Алжир в социалните медии за свалянето на дрона, осъждайки го като „безотговорен акт“, нарушаващ международното право, който е „в противоречие с историческите и братските отношения между народите на Конфедерацията AES и алжирския народ“, каза групата.

Министерството на външните работи на Мали отрече твърденията на алжирското правителство, че дронът е нарушил въздушното пространство на Алжир с над 2 км и вместо това посочи, че „това действие доказва, ако е нужно доказателство, че алжирският режим спонсорира международния тероризъм“.

В изявлението си Мали привика посланика на Алжир, оттегли се от 15-годишен регионален военен алианс и подаде жалба до „международни органи“ за инцидента. Развитието идва на фона на растящо напрежение между Алжир и южните му съседи, сред които е Мали.

Рида Лямури, служител в Policy Center for the New South, мозъчен тръст със седалище в Мароко, каза, че е малко вероятно последните събития да ескалират отвъд словесната война. Той се усъмни в способността на малийското правителство за задълбочено разследване, тъй като свалянето „се е случило в район, който то не контролира, а останките от дрона са възстановени от групи, които се противопоставят на правителството.“

Някога Алжир беше ключов посредник в десетилетния конфликт между правителството на Мали и бунтовниците туареги. Но отношенията между двете страни охладняха, след като военна хунта взе властта в Ниамей с преврат през 2020–2021 г., поставяйки военни начело на ключовите институции в страната.

Алжир осъди посоката, поета от новото правителство на Мали, и неговите разширени усилия за потушаване на бунта в исторически нестабилн региони в северната част от страната. Уплашени от прехвърляне на конфликта през границата, алжирските официални лица осъдиха използването на руски наемници и въоръжени дронове от Мали близо до Тин Зауатин, пограничен град на север, където беше открит дронът.

Алжир има една от най-големите армии на континента и отдавна е считана за регионална сила, но военни хунти в съседните Мали и Нигер се дистанцираха от нея, защитавайки автономия и търсейки нови съюзи, включително с Русия.

Девет цивилни са убити при нападение на Вагнер в Мали.

Боец на CSP-DPA охранява периметъра по време на среща между лидерите на коалицията на бунтовниците туареги в Тинцауатен, Мали, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Abdolah Ag Mohamed

🇲🇱🇷🇺 Девет цивилни, сред които жени и деца, бяха убити при нападение срещу лек автомобил в южния регион Сегу в Мали миналата седмица, съобщи Voice of America, позовавайки се на съобщения от местна бунтовическа група, публикувани в късните часове на събота, в които се твърди, че малийските въоръжени сили и подкрепящите ги руски наемници от групата Вагнер са отговорни за атаката.

Превозното средство е отпътувало от град Нионо към бежански лагер в съседна Мавритания този четвъртък, когато е попаднало под обстрел, разкри Мохамед Елмаулуд Рамадан, говорителят на местната коалиция от туарегски въоръжени групи, които се борят за независимост в северните части на Мали.

Той и местната асоциация на гражданското общество Кал Акал посочиха, че въоръжените сили на страната, подкрепени от руската наемническа групировка “Вагнер” са извършили атаката.

В отделно изявление командирът на “Кел Ансар”, една от водещите групи на туарегите, призова за разследване на случая, но в същото време предположи, че зад кръвопролитието стоят малийската армия и руските наемници.

Вагнер поддържа контингент в Мали, откакто армията завзе насилствено властта с два преврата в две поредни години през 2020–2021 г. и по-късно изгони френския контингент и миротворческата мисия на ООН от страната. Руската групировка подкрепя малийските сили в дългогодишната им борба с ислямистки бунтовници и сепаратистите туареги.

През декември Human Rights Watch публикува доклад, според който малийските въоръжени сили, подкрепяни от Вагнер, и ислямистки въоръжени групировки са извършили сериозни злоупотреби срещу цивилното население в страната в грубо погазване на законите на войната.

Създаването на Фронта за освобождение на Азавад задълбочава кризата в региона на Сахел

Бойци от Националното движение за освобождение на Азавад (MNLA) патрулират в град Кидал, столица на едноименния малийски регион, 28 август 2022 г.
📸 Снимка: Soumeylane Ag Anara / AFP

🇲🇱⚔️🇩🇿 Четири военнo-политически движения на туарегите, активни в северната част на Мали, обявиха своето разпускане, за да формират Фронта за освобождение на Азавад, по време на пресконференция, проведена на 30 ноември. Азавад е традиционното название на региона, който те населяват в Западна Африка.

Тези организации заявиха, че са решили да открият нов фронт, за да защитят територията си в региона на Сахел и Сахара. Този ход представлява повратна точка в отсъствието на политически решения и представлява тревожна тенденция към ескалация.

Експерти отбелязват, че последните събития изострят и без това сложната ситуация със съдбата на Алжирските споразумения, сключени през 2015 г. за прекратяване на бунтовете на туарегите в Мали, особено след като властите в Бамако се оттеглиха от сделката.

Различните движения на Азавад обикновено използват градовете в северната част на Мали като свои тилови бази, особено Тин Зауатин, разположен на границата с Алжир. Това повдига въпроса дали сепаратистите получават официална или обществена подкрепа, като се има предвид, че регионът се състои от една единствена етническа група туареги, която е разделена от географските граници между Алжир и Мали, но запазва името Тин Зауатин.

През септември туарегските групи започнаха контраофанзива срещу въоръжените сили на Мали, които бяха подкрепени от Африканския корпус на Русия (бивш Вагнер), като им нанесоха тежки загуби. Това предизвика обвинения от властите в Бамако по адрес на Алжир и Украйна за това, че предоставят военна и логистична помощ на движенията на Азавад.

„Националното движение за освобождение на Азавад“, „Имгадската и съюзническата група за самоотбрана“, „Висшият съвет за единство на Азавад“ и „Арабското движение Азавад“ решиха да се разпуснат и да създадат единен фронт под ръководството на името „Фронтът за освобождение на Азавад“, който има за цел освобождаването на региона. Впечатление прави въвеждането на „самоопределение” като нов термин в политическата литература на блока.

Споразумението за обединяване на четирите движения на Азавад дойде по време на конференция, проведена между 26 и 30 ноември, чийто официален говорител Билал Аг Шариф потвърди, че новият орган е „единственият законен представител на народа на Азавад и води своята борба за самоопределение.”

Шариф продължи: „Решението за обединяване на движенията на Азавад идва в отговор на призива на племенни лидери, имами, лидери на общественото мнение, младежи и жени по отношение на единството, в допълнение към други фактори, които наложиха това споразумение, най-вече ситуацията в Сахел, което се характеризира с нарастваща несигурност и нестабилност, неспособността на правителството на Бамако да спази задълженията, съдържащи се в различните споразумения, подписани от последователни централни режими след анексирането на Азавад към Мали и използването от малийската армия на руски наемници от групата Вагнер.“

Откакто новото военно ръководство пое властта в Мали след преврата срещу избрания президент през 2020 г. то характеризира борбата с тероризма и заплахите срещу териториалната цялост на страната като оправдание за въоръжените операции, които води срещу движенията на Азавад.

Преди няколко месеца малийските власти обявиха спирането на споразумението за национално помирение, спонсорирано от Алжир от 2015 г., в знак на протест срещу намесата на Алжир във вътрешните работи на страната. Те описват четирите туарегски фракции като терористични организации, заплашващи териториалната цялост на страната.

Алжир не е коментирал последните събития, но по-рано в ООН и Африканския съюз се застъпи силно за защитата на народа на Азавад от военни действия, които нарушават споразумението за национално помирение. Освен това Алжир обвини въоръжените сили на Мали и групата Вагнер в извършване на кланета и атаки срещу цивилни и цивилни съоръжения по време на операциите.

Подкрепата на Русия за управляващата военна хунта в Мали доведе до появата на необявена политическа криза между Алжир, Русия и редица международни и регионални сили, свързани по един или друг начин с региона. Алжир описва руската подкрепа за Бамако за опит да заобиколи собствената си традиционна роля и дори да застраши стратегическите си интереси, особено след преследването на Азавадите от армията на Мали и наемниците от Вагнер.

Наблюдатели прогнозират, че въвеждането на самоопределение в програмата на Азавади е на път да засили сериозно напрежението, което може да трансформира региона и да има последици, които могат да се разпрострат от алжирската страна на границата, където също има присъствие на общността на азавади и възход на националистическите гласове сред местните туареги.

Междувременно общественото внимание се насочва към правителството в Бамако, което все още не е реагирало на новия съюз на Авазад. Това идва в резултат на кървави конфронтации между движенията на Азавад и малийската армия, подкрепяна от части на Вагнер. В същото време това е отслабване на напрежението между Алжир и Мали, от една страна, и между Алжир и Русия, от друга, и охлаждане на въоръжените конфронтации по граничната ивица.

Наблюдателите не изключват, че обединението на четирите групировки на Азавад ще принуди управляващия военен съвет в Мали да се върне на масата за преговори и да търси мирни политически решения, включително реактивиране на Алжирските споразумения.

Вагнер е извършил атака с дрон, причинила смъртта на 7 цивилни в Мали.

🇲🇱🤝🇷🇺 Въоръжените сили на Мали, вероятно подпомогнати от руските наемници на Вагнер, според съобщенията са убили седем цивилни и ранили трима при ответен удар в северно Мали, където бунтовниците туареги се борят за независимостта на Азавад.

Съобщава се, че инцидентът е станал в нощта на 5 октомври срещу 6 октомври в райони, намиращи се под контрола на Стратегическата рамка за отбрана на народа на Азавад (CSP-DPA), една от сепаратистките туарегски групи, поели отговорност за сблъсъците през юли, при които загинаха десетки войници на Вагнер.

Също така групата заяви на 2 октомври, че е устроила успешна засада на група наемници от Вагнер, унищожавайки камион, превозващ техническо оборудване, споделяйки видео на разбитото превозно средство на следващия ден.

По-късно местните бунтовници публикуваха твърдение, че конвой от десетки превозни средства на Мали и Вагнер на път за контролирания от туарегите град Тинцауатен се е „обърнал“ и се е върнал в контролирания от правителството Кидал след засадата на 3 октомври.

Източници от украинското разузнаване, запознати с операциите на Вагнер в цяла Африка, заявиха пред украинското издание Kyiv Post, че местните жители са осъдили остро последната ескалация на насилието от страна на малийските военни и руските наемници от групата Вагнер и Африканския корпус. Те настояват за прекратяване на агресията и окупацията на историческите им земи.

Ако бъде потвърдени, тези действия ще представлява поредното военно престъпление на сметката на руската наемническа групировка, тъй като умишлените атаки срещу цивилни, които не участват пряко във военните действия, се тълкува като военно престъпление съгласно Женевската конвенция.

Френското държавно радио RFI съобщи, че според информация на малийската армия в нощта на събота срещу неделя удар с дронове е поразил колона с превозни средства на бунтовниците.

Местни източници, някои от които свързани с туарегите, потвърдиха твърдението, че малийските войски са предприели безпилотна атака срещу цивилен конвой, транспортиращ 24 души от нигерски произход, които са работили в златна мина. Атаката е унищожила две цивилни превозни средства и е убила най-малко седем цивилни пътници, а други трима са били ранени. Загиналите са пътували между Тинцауатен и Арлит, за да се върнат у дома.

Що се отнася до колоната на малийските въоръжени сили и групата Вагнер, която е пътувала към Тинцауатен миналата седмица, тя е продължила по пътя си, съобщи френското държавно радио. Конвоят е бил състаевн от 70 превозни средства, натоварени с руски наемници, военнослужещи от малийската армия и бойци от местните въоръжени групи GATIA и MSA.

Малко след като колоната беше атакувана, Вагнер заяви, че двама бойци, заловени от CSP-DPA, са починали в плен, като CSP-DPA отхвърли доклада, според Reuters.

Представителят на Мали в ООН обвини Алжир в разпространение на терористична пропаганда в Сахел.

Централата на Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк, Съединените щати.
📸 Снимка: Getty Images

🇩🇿⚔️🇲🇱 На 2 септември 2024 г. (понеделник) представителят на Алжир в Съвета за сигурност на ООН отправи призив към международната общност да сложи край на „наемническите дейности“ в Мали след като близо до границата между двете страни беше извършена смъртоносна атака.

Амар Бенджамаа призова международна отговорност да бъде повдигната на извършителите на атака с дрон в град Тинцауатене, разположен в близост до границата между Мали и Алжир, която отне живота на повече от 20 цивилни.

„Трябва да спрем нарушенията, извършени от частни армии, наети от някои страни“, призова той по време на сесията по случай 75-ата годишнина на Женевските конвенции в Съвета за сигурност на ООН.

Въпреки че Алжир поддържа добри връзки с Москва, Бенджамаа изглежда намеква за руската наемническа група Вагнер, която според съобщенията си сътрудничи с военната хунта в Мали.

На 26 август говорител на коалиция от въоръжени групи, борещи се за независимост в Северно Мали, чиито редици са попълнени предимно от туареги, съобщи, че дронове са ударили аптека и струпване на цивилни, убивайки 21 души, от които 11 деца, и ранявайки десетки други.

Въоръжените сили на Мали потвърдиха атаките с дрон по националната телевизия, заявявайки, че „прецизните удари са насочени към терористите“.

Разположен в северната част на Мали, в миналото Тинцауатене е бил свидетел на много въздушни удари, последният от които беше извършен през през юли, когато група малийски военнослужещи и наемници от руската частна армия „Вагнер“ понесе тежки загуби в жива сила и техника след като попадна в засада, устроена от въоръжени групи на туарегите.

Управляваща военна хунта, ръководена от полковник Асими Гоита, пое властта след държавен преврат през 2020 г. и се обърна към руската ЧВК „Вагнер“ в търсене на военна помощ малко след като изгони намиращия се в страната контингент на френските въоръжени сили.

🔍 Източник: Rybar Force on X

Малийската армия отрича присъствието на наемници на територията на страната, а вместо това твърди, че това са инструктори, оказващи съдействие на местните военнослужещи със закупеното от Русия военно оборудване.

През юли доклад на АФП потвърди присъствието на Вагнер в африканската държава.

Туарегите, етническа група, бореща се за независимост, предприе въоръжен бунт срещу армията на страната през 2012 г, нанасяйки ѝ поредица от тежки поражения, преди двете страни да стигнат до споразумение за прекратяване на огъня през 2014 г. и мирно споразумение с посредничеството на Алжир през следващата 2015 г.

Въпреки това, след като завзеха властта с преврат през 2020 г., новите военни управници дадоха приоритет на възстановяването на суверенитета над всички региони на страната, сред които е и Кидал – дългогодишна крепост на туарегите.

Миналата година те анулираха мирното споразумение от Алжир и подновиха сраженията, след като управляващата хунта поиска оттеглянето на 10-годишната мироопазваща мисия на ООН, известна като MINUSMA, и започна настъпление в северната част на страната, поемайки контрол върху бази на сините каски.

Алжир, който многократно е изразявал загриженост относно сигурността на границите си с Мали, предложи да посредничи при поредното мирно споразумение между воюващите страни. Страната е не по-малко разтревожена от ескалиращата ситуация в източната ѝ съседка Либия – поредната страна от региона, която е плацдарм за наемниците на Вагнер.

По-рано този месец ООН изрази загриженост относно интензивни военни маневри от Либийската национална армия на Халифа Хафтар в близост до алжирско-либийската граница.

За да прекъсне нарастващата си регионална изолация, Алжир създаде магребски съюз заедно с Тунис и Либия, който има за цел установяване на сътрудничество в сферите на енергетиката, търговията и сигурността. Мароко не получи покана за членство, тъй като Алжир не поддържа дипломатически отношения с него, позовавайки се на заплахи за сигурността, породени от нормализирането на отношенията му с Израел през 2020 г.

Русия все още не се е поинтересувала от съдбата на пленените бойци от ЧВК „Вагнер“ в Мали.

📸 Снимка: Associated Press

🇲🇱🇷🇺 Бунтовниците туареги в северната част на Мали заявиха, че все още не са потърсени от Москва във връзка със съдбата на бойците от руската частна военна компания „Вагнер“, които взеха в плен миналия месец в битка близо до алжирската граница, предаде Ройтерс.

Говорител на бунтовническата коалиция, известна като „Постоянна стратегическа рамка за мир, сигурност и развитие“, заяви, че отношението към пленниците е добро и има възможност за контакти с тях.

„По принцип сме отворени да чуем всички инициативи и предложения, но досега не е имало преговори“, заяви пред Ройтерс Мохамед Елмаулуд Рамадан.

Бунтовниците туареги заявиха, че най-малко 84 наемници от „Вагнер“ и 47 малийски войници са били убити по време на няколкодневните сражения край Тинзауатен. По думите им са били пленени седем пленници.

Рамадан заяви, че с бунтовниците са се свързали с неправителствени организации и частни граждани във връзка със затворниците от „Вагнер“, но никой от тях не е действал пряко от името на руското правителство.

Руското външно министерство и руското посолство в Мали не отговориха на искането за коментар относно съдбата на затворниците.

Нито Мали, нито „Вагнер“ съобщиха колко войници са загубили в сблъсъците, въпреки че в рядко изявление на 29 юли ЧВК „Вагнер“ заяви, че е претърпяла тежки загуби, припомня Ройтерс.

ГУР на Украйна коментира разгромът на ЧВК Вагнер в Мали и обеща продължение.

📸 Снимка: Александр Река / ТАСС

🇲🇱🇷🇺⚔️🏴 Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйна намекна за участие в разгрома на колоната на Вагнер в Мали и обеща продължение.

Представителят на ГУР Андрей Юсов заяви в ефира на телевизия ТСН, че бунтовниците в Мали са получили информация, която им позволява да атакуват конвоя от бойци.

„И фактът, че бунтовниците получиха необходимата информация, и не само информация, която направи възможно провеждането на успешна операция срещу руските военнопрестъпници, целият свят вече го видя, вече може да се коментира. Разбира се, няма да говорим за подробности. Ще има продължение“, каза Юсов.

Представител на ГУР заяви, че Русия използва наемници за решаване на геополитически и икономически проблеми и подкрепа на определени правителства.

„И днес целият свят вижда, че потенциалът и възможностите на Русия далеч не са такива, каквито са. Това означава, че ще има по-малко нови поръчки и ще се разчита на тях като точен инструмент за решаване на проблемите в региона“, каза Юсов.

Юсов не коментира информацията, че бунтовниците са готови да предадат заловените вагнеровци на Украйна.

„Всичко, което Украйна прави, се случва в рамките на международното право, като се вземат предвид всички необходими процедури. Имаше такава информация, тя се проверява. Това е чувствителен процес. Затова няма да коментираме подробности“, каза Юсов.

Припомняме, че бунтовниците туареги в Мали унищожиха колона бойци от руската ЧВК Вагнер на границата с Алжир. Руски военни блогери съобщиха за най-малко 20 загинали вагнеровци. Сред тях е Никита Федянин, автор на известният Telegram канал GREY ZONE.