🐒 В продължение на две десетилетия изследователи наблюдаваха членовете на групата шимпанзета Нгого в Национален парк „Кибале“ в Уганда да прекарват ежедневието в тропическия си дом, хранейки се с плодове и листа, почивайки, пътувайки и пощейки се. Но тази стабилна общност внезапно се срина разцепи и затъна в години на смъртоносно насилие.
Сега изследователите описват първия ясно документиран пример за група диви шимпанзета, разделяща се на две отделни фракции, като едната предприема серия от координирани атаки срещу другата. Цел на атаката са станали възрастни мъжки и кърмачета, като са регистрирани 28 смъртни случая.
„Хапане, нанасяне на удари с ръце, влачене, ритане – участват предимно възрастни мъжки, но понякога в атаките се включват и женски“, споделя приматологът от Тексаския университет Арън Сандел, водещ автор на изследването, публикувано днес в списание Science.
Учените започват да изучават шимпанзетата Нгого през 1995 г. Това е била най-голямата известна група диви шимпанзета в света, достигайки пик от около 200 членове. Обикновено групите наброяват около 50 индивида.
Изследователите отдавна знаят, че шимпанзетата нападат и убиват членове на съседни групи – на практика непознати – но този случай е различен.
„Трудно ми е да проумея факта, че вчерашният приятел се е превърнал в днешен враг. Мъжките в двете групи са израснали заедно, познавали са се през целия си живот, сътрудничили и помагали са си, извличайки ползи от това“, обясни Джон Митани, почетен професор от Мичиганския университет и автор на изследването.
„Защо тогава е станало разцеплението? Може би са станали жертва на собствения си успех, когато групата е нараснала до непоносимо големи размери“, добавя Митани.
Според учените комбинация от фактори може да е довела до сътресения в общността. Първоначалният голям размер вероятно е засилил конкуренцията за храна и борбата между мъжките за чифтосване с женските. Смъртта на седем шимпанзета през 2014 г. вследствие на заболяване може да е нарушила социалните връзки, създавайки враждебност.
Общностите на шимпанзетата са доминирани от мъжките. Около времето, когато напрежението започва през 2015 г., настъпва смяна на алфа-мъжкия, като шимпанзе на име Джаксън сваля от власт друг мъжки.
Преди разцеплението групата е била единна общност, макар да е имало социални клъстери. Членовете на два от тях започват да се избягват през 2015 г. Месеци след епидемия през 2017 г., убила 25 шимпанзета, повечето от тях кърмачета, членове на единия клъстер нападат Джаксън, но той оцелява. До края на 2017 г. се оформят две отчетливи групи, наречени Западна и Централна.
Последвалото насилие, извършено от Западната срещу Централната група, започва през 2018 г.
Публикуваното изследване включва наблюдения до 2024 г. Наблюдавана е смъртта на 7 възрастни мъжки и 17 кърмачета – общо 24 екземпляра. Насилието продължава. Миналата и тази година бяха убити един възрастен мъжки, един подрастващ мъжки и две кърмачета, с което броят на жертвите нараства до 28. Много маймуни са изчезнали без ясна причина, което предполага допълнителни нерегистрирани убийства.
„Те просто бият и скачат върху жертвата безмилостно. Бил съм свидетел на случаи, които отнемат по-малко от 15 минути. Има хапане и ако прегледате телата на жертвите, ще видите порезни рани. Но нищо, което изглежда фатално. Винаги съм смятал, че възрастните жертви умират от вътрешни наранявания“, обяснява Митани.
„За разлика от тях, едно възрастно шимпанзе може да изтръгне бебе от майка му и да го убие бързо с няколко захапвания или с травма от тъп удар, например удряйки го в земята“, добавя той.
Западната група започва съществуването си като по-малка като численост и територия, но в крайна сметка изпреварва Централната и по двата показателя. Изглежда, че Западната група не е дала никакви жертви.
Въпреки че учените предпочитат да не наричат това „гражданска война“, термин със специфично значение в човешките конфликти, те виждат някои важни прилики. Те споделят един предходен пример за разцепване на общност от шимпанзета със смъртоносна агресия в Танзания през 70-те години. В онзи случай обаче учените редовно са хранели шимпанзетата, променяйки естественото им поведение, докато са ги наблюдавали само на мястото за хранене, оставяйки много въпроси без отговор.
Шимпанзетата и близките им братовчеди бонобо са нашите най-близки еволюционни роднини. Изследователи обаче да не се търсят директни паралели между насилието при шимпанзетата и човешкото поведение.
„Приличаме си по някои показатели поради споделената ни еволюционна история, но сме и фундаментално различни, защото сме се променили през последните 6-8 милиона години, след като сме се отделили от тях“, заключава Митани.
