Масови безредици в Белфаст след като мигрант от Судан се опита да обезглави местен жител.

🇬🇧 Източната част на Белфаст се превърна снощи в арена на безредици при протести срещу мигрантите: маскирани демонстранти подпалиха автобус, автомобили и барикади и блокираха главни улици, което принуди оператора на градския транспорт да спре движението по всички линии. Насилието избухна в отговор на брутално нападение в северен Белфаст с неуспешен опит за обезглавяване, заснет на видео, чието масово споделяне в социалните мрежи беше посочено от полицията като фактор, който разпалва напрежението, и идва по-малко от година след вълна от сходни протести в Балимена през юни 2025 г.

Нападението беше извършено в понеделник вечерта, 8 юни, в северната част на града. Жертвата, мъж на около 40 години, е получил тежки наранявания по очите и порезни рани по лицето и гърба и остава в тежко състояние; на местопрестъплението е открит кухненски нож. По обвинението е задържан 30-годишен мъж от Судан, когото полицията първоначално е смятала за сомалиец и който е живял в близост до мястото на самия инцидент. Той е обвинен в опит за убийство, заплахи за убийство и притежание на хладно оръжие на публично място. Помощник главният комисар Райън Хендерсън от полицията на Северна Ирландия (PSNI) заяви на 9 юни, че на този етап няма данни за връзка с тероризъм, а разследването все още се намира в ранна фаза.

Около 19:00 ч. местно време стотици протестиращи започнаха да се събират на различни места в града, според репортаж на AFP. От няколко места в небето се издигаше дим, а хеликоптери на полицията кръжаха над града, за да следят ситуацията от въздуха. В източната част на столицата, на Нютаунардс Роуд, маскирани мъже подпалиха търговски контейнери за отпадъци и ги избутаха към съчленен автобус от линията Glider, който беше изпепелен от огнената стихия. Запалени бяха автомобили и барикади. Транслинк, операторът на обществения транспорт в Северна Ирландия, спря всички линии към и от Белфаст с думите: „Категорично осъждаме това посегателство срещу нашата услуга“.

Протестите бяха организирани спонтанно в социалните медии в часовете след атаката, като полицията отправи многократни призиви за спокойствие и предупреди, че споделянето на кадрите от инцидента онлайн рискува да разпали още повече напрежението и да подхрани безредици. Премиерът Кийр Стармър описа нападението като „ужасяващо“ и „отвратително“. Лидери на водещи политически партии в Северна Ирландия съвместно осъдиха посегателството и също призоваха за спокойствие, споделяйки опасения, че безредиците могат да навредят на самите общности. Вицепремиерът Ема Литъл-Пенгели апелира за мир със заявлението, че насилието не служи на никаква кауза, а рушенето на собствената общност не носи полза никому; министърът на образованието Пол Гивън алармира, че насилието по време на демонстрации само ще „отклони“ вниманието от посланието на протестиращите. Хендерсън от своя страна призова хората да протестират мирно и да „действат отговорно“.

Безредиците във Белфаст са повторение на случилото се година по-рано. През юни 2025 г. в Балимена, град на около 40 км северозападно от Белфаст, арестът на двама 14-годишни румънци, заподозрени в изнасилване на тийнейджърка, прерасна протести с насилие, продължили близо две седмици, при което по данни на Al Jazeera пострадаха 107 полицаи, 56 души бяха арестувани, 27 от които останаха в ареста. Вълненията се прехвърлиха от Балимена към Белфаст и различни градове в провинцията. Подобна динамика се вижда и сега – организирани в социалните мрежи, маскирани участници и концентрация на безредици в източните лоялистки райони на града Белфаст, какъвто е поясът около Нютаунардс Роуд. Това надигане стъпва на дълбоко недоволство, натрупвано с години: по данни на Al Jazeera от 2015 г. насам в Северна Ирландия са настанени над 1800 сирийски бежанци по програма за презаселване, а гневът от орязването на социалните програми след кризата от 2008 г. се преплита с тревогите около имиграцията.

Доколкото нападението е съвсем реално и обвиняемият е изправен пред тежки обвинения, надигането може да се тълкува като спонтанен изблик на общностен гняв – то обаче придобива собствена инерция, независима от съдебния изход на конкретния случай. Случаят от Балимена е ясен: през ноември 2025 г. прокуратурата оттегли обвиненията срещу двамата заподозрени, след като нови доказателства свалиха обвинението под прага за наказателно преследване, но дотогава насилието вече беше нанесло необратима щета – според оценки на органите на местната власт около две трети от близо 1200 роми, обитавали града до безредиците, го бяха напуснали. Оттук следва решаващата характеристика на този вид мобилизация: тя води до трайно разселване в срокове, които са далеч по-кратки от хода на правосъдието, и стоварва цената първо върху самата общност, която я предприема. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на протестиращите – е най-красноречивият пример за това.

Този модел обаче не е изолиран до Северна Ирландия. Близо година по-рано на 29 юли 2024 г. нападение с нож в детско ателие в английския Саутпорт отне живота на 3 момичета и доведе до най-тежките безредици в Англия от 2011 г. насам: в периода от 30 юли до 5 август избухнаха протести и сблъсъци в десетки градове, а до юли 2025 г. бяха извършени 1840 ареста и повдигнати 1103 обвинения, по данни на британския парламент. Именно тук разграничението между обективния факт и завихрилата го емоция е най-поучително: извършител е Аксел Рудакубана, роден в Кардиф през 2006 г. – британски гражданин с родители християни-евангелисти от Руанда – нито мигрант, нито търсещ убежище, нито мюсюлманин. Въпреки това безредиците ескалираха, подхранени от фалшивото име „Али ал-Шакати“, тиражирано в социалните мрежи, с което той беше посочен като мюсюлманин, пристигнал с лодка в търсене на убежище – и се насочиха срещу джамии и мигрантски квартали. Мобилизацията се закачи не за конкретния виновник, а за категорията, която той не олицетворява.

Това обаче в никакъв случай не означава, че недоволството, довело до днешните безредици, е безпочвено – даже напротив. В основата на емоцията лежи документиран материал, който заслужава да бъде назован без евфемизми. Първият пласт е фискален: според данни на британското правителство разходите за настаняване на мигранти са скочили 3 пъти до над 15 млрд паунда, като само през финансовата 2024/25 г. правителството е похарчило над 2,1 млрд. паунда за хотелско настаняване – средно по 170 паунда дневно на човек срещу 20 паунда с разпръснато настаняване. Според последното отчитане 32 000 от 106 000 подпомагани лица са били настанени в хотели. Вторият пласт е тежкото насилие, извършено от лица, които системата не е интегрирала, нито е успяла да депортира:

• август 2024 г. – В Золинген 26-годишен сириец с отказана молба за убежище, който властите отказват да депортират, уби трима души и рани други осем на ежегодния фестивал на града, а Ислямска държава пое отговорност за клането.
• май 2024 г. – В Манхайм афганистанец наръга смъртоносно полицай, намесил се на митинг срещу исляма.
• януари 2025 г. В Ашафенбург афганистанец уби двегодишно дете и мъж, опитал се да го спре, посред бял ден в градския парк.

Най-болезненият пласт е укриването от институциите, признато от самата държава. Публикуваният през 2025 г. одит на баронеса Кейси за групова сексуална експлоатация на деца установи, че по официалните данни на три полицейски департамента – Голям Манчестър, Южен Йоркшър и Западен Йоркшър – непропорционално висок дял от извършителите в групите за организирана сексуална експлоатация на деца са мъже от азиатски произход; в Родъръм, по разследването „Стоувуд“, близо две трети от 323-ма заподозрени и 42-ма осъдени са от пакистански произход.

Ключово за доклада обаче е не само етническата картина, която сама по себе си е красноречива, а изводът, че етническият произход на извършителя е умишлено прикрит в две трети от всички случаи на национално ниво, тъй като институциите са „избягвали“ темата и прибягвали до „потулване“ – дословни цитати от текста на одита. Именно съзнателното прикриване, вероятно мотивирано от опасения да не прозвучи ксенофобски, остави вакуум, запълнен от дезинформацията; на 14 юни 2025 г. след упорита и дълга съпротива, премиерът Кийр Стармър обяви всеобхватно разследване на национално ниво, оглавено от Ан Лонгфийлд.

Въпреки това историята на безредиците показва, че повод за тях често е случай, който не понася възложената му тежест. извършителят в Саутпорт е британски гражданин, а обвиненията от Балимена бяха оттеглени през ноември 2025 г. след постъпване на нови доказателства. Протестите в Белфаст снощи се различават именно тук – извършител е суданец с предоставено убежище, което придава на гнева фактическа опора, каквато не присъстваше в Саутпорт. От друга страна обаче това натрупва цена, която често плащат невинни. По данни на PSNI и статистическа агенция NISRA от края на март, включващи предишните 12 месеца, в Северна Ирландия са регистрирани 1507 престъпления и 2367 инцидента от расистки подбуди – рекорд откакто започва да се води статистика през 2004 г. Почти половината са извършени в Белфаст, а престъпленията от расова подбуда надхвърлят над два пъти сектантските. Периодът от юни 2025 г. насам включва 8 от 10 най-високи месечни стойности някога. С други думи, същата общност, която наративът срещу миграцията сочи като заплаха, е в счетоводния баланс преобладаващо пострадалата страна – обстоятелство, което „Амнести Интернешънъл“ описа като насилие, „излязло извън контрол“.

Оттук се очертава и истинската логика на това надигане. Недоволството има реален предметен корен – фискална тежест, конкретни смъртоносни случаи и официално признато институционално укриване – но мобилизацията рядко изчаква правосъдието да свърши своята работа и се хваща за категорията „мигрант“ дори когато, както в Саутпорт, отделният случай изобщо не я подкрепя; а доколкото държавата сама дълго е „затъмнявала“ данните и не е контролирала нито интеграцията, нито депортацията на нелегалните мигранти, тя продължава да подхранва недоверие в местното население, което впоследствие създава условия за случаи като този вчера. Разкъсването на този цикъл трябва да мине през две радикална промяна в подхода на работа от институциите, а не през улицата: прецизно регистрирани данни вместо умишлено прикриване и доведено докрай правосъдие вместо предварителна присъда на тълпата. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на демонстрантите – остава най-точния пример за алтернативата: насилие, което наказва първо общността, която го предприема, и невинните около нея, без да доближи нито една от причините, които твърди, че адресира.

Пореден ден на масови протести в Албания срещу спорен проект за курорт на Джаред Къшнър.

🇦🇱 От няколко дни насам в албанската столица Тирана се провеждат масови протести срещу спорен проект за луксозен курорт, свързан с Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп.

Демонстрантите настояват, че строителството застрашава защитени влажни зони и крайбрежни местообитания в защитения ландшафт „Вьоса-Нарта“ и около него, включително лагуната Нарта и близкия район Звърнец – една от най-важните екологични екосистеми по адриатическото крайбрежие на Албания.

Проектът, подкрепен от инвестиционната фирма „Афинити Партнърс“, създадена от Къшнър през 2021 г., е част от план за изграждане на висок клас курорти на стойност милиарди евро на необитаемия остров Сазан и по протежение на незастроена ивица от континенталното крайбрежие. Той понесе остри критики от екологични активисти, местни жители и други опоненти, които обвиняват правителството на премиера Еди Рама, че опитва да прокара проекта без достатъчна прозрачност и обществена дискусия.

Протестиращите призоваха премиера да подаде оставка и заявиха, че проектът за курорт ще увреди природното и културно наследство на Албания, включително важни местообитания на мигриращи птици, средиземноморски тюлени монаси и гнездящи морски костенурки.

Рама защити чуждите инвестиции и проекта като важни за туристическия сектор и икономическото развитие на страната, докато критиците твърдят, че строителната дейност може да навреди на защитените екосистеми и да подкопае екологичните стандарти в крайбрежните зони на Албания.

Демонстрациите се провеждат на фона на засилен обществен контрол върху плановете, който включва въпроси относно собствеността върху земята, спазването на правилата за опазване на природата и по-широката роля на частните инвеститори в защитените крайбрежни зони на Албания.

Сянката на „Вагнер“ над Ангола: Двама руснаци пред съда за дезинформация и подстрекателство

🇷🇺⚖️🇦🇴 Двама руски граждани ще бъдат изправени пред съда в Ангола по обвинения в подстрекаване към протести срещу правителството, провеждане на кампания за дезинформация и опит за намеса в президентските избори догодина.

Политическият консултант Игор Ратчин и преводачът Лев Лакщанов, арестувани през август, са изправени пред 11 обвинения, включително за тероризъм, шпионаж и търговия с влияние. Би Би Си получи копие от обвинителния акт, който описва мащабна операция, насочена към промяна на политическия курс на Ангола. Защитата на подсъдимите обаче оспорва обвиненията с аргумента, че в тях липсват „конкретни и обективни факти“.

Според прокуратурата двамата са действали от името на „Африка Политология“ – сенчеста мрежа от оперативни работници и разузнавачи, възникнала от бившата групировка „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин. Докато свързани с нея структури са активни в ЦАР, Мали и Мадагаскар от десетилетие, Ангола е сравнително ново поле за дейността им.

Адвокатите на Ратчин и Лакщанов отричат всякаква връзка с „Африка Политология“ или Кремъл, твърдейки, че клиентите им просто са сътрудничили за откриването на културен център „Руски дом“ в Луанда.

Ангола, която е водещ производител на петрол и износител на диаманти, традиционно попада в сферата на влияние на Москва още от Студената война. Напоследък обаче страната постепенно се отдалечава от Русия. Руската диамантена компания „Алроса“ и ВТБ бяха принудени да напуснат страната заради международните санкции, а президентът Жоао Лоренсо направи очевиден завой към Запада, като не се е срещал с Владимир Путин от 2019 г. насам.

„Това е показателно за руското безпокойство от посоката, в която се движи Ангола при кабинета на Лоренсо. Очевиден е елементът на руска дезинформация, целящ да събуди повече симпатии към Руската федерация“, обясни Алекс Вайнс от Европейския съвет за външна политика.

Заедно с руснаците на съд ще бъдат изправени и двама анголци – спортният журналист Амор Карлош Томе и политическият активист Франсиско Оливейра. Те са обвинени, че са били наети да събират информация и да тиражират съдържание, свързано с операцията. Защитата им определя обвиненията като „чисти догадки“.

Прокуратурата твърди, че през 2024–2025 г. обвиняемите са извършили плащания на обща стойност 24 000 долара към местни журналисти и експерти за тиражиране на пропаганда с цел да бъде подкопано доверието в западните партньори и да се дискредитира външната политика на президента Лоренсо. Пример за това са публикации в социалните мрежи и сайтове като „Lil Pasta News“, атакуващи проекти като Коридора „Лобито“ и внушаващи, че Ангола може да бъде въвлечена във войната в Украйна.

Любопитен детайл в обвинението са твърденията за срещи на двамата руснаци с високопоставени фигури от местната политическа цена, включително опозиционния лидер Адалберто Коща Жуниор. Твърди се, че те са получавали предложения в размер на до 15 милиона долара за предизборна подкрепа, стратегически съвети и разузнаване. Доказателства за подобни оферти в обвинителния акт обаче липсват, като опозицията отрича всякаква връзка със случая, наричайки го политическа поръчка.

Властите свързват подсъдимите и с най-смъртоносните протести в страната от края на гражданската война насам, избухнали миналия юли. Според прокуратурата руснаците са оркестрирали безредици, за което има доказателства под формата на бележки и снимки в личните им телефони. Международни организации като Human Rights Watch и критиците обаче са скептични. Те подчертават, че близо 40% от анголците живеят в крайна бедност и хората протестират заради условията си на живот, а не по чужда команда.

В самия обвинителен акт се забелязват и фактологични грешки – например присъствието на фигури като Максим Шугалей в Ангола в периоди, когато той е бил арестуван в Чад.

Междувременно Москва няма никакво намерение да помага на своите граждани. Източник от средите на дипломацията споделя: „Логиката е проста: тези хора не са изпълнявали официални държавни задачи, те са просто частни изпълнители. Позициите на Русия в страната и без това са слаби, няма смисъл да влошаваме нещата още повече. Нека тези остатъци от операциите на Пригожин се оправят сами.“

Сблъсъци между шиитски протестиращи и силите за сигурност в Бахрейн.

🇧🇭 Сблъсъци избухнаха между шиитски протестиращи и силите за сигурност на Бахрейн, когато последните разпръснаха демонстрация, осъждаща ликвидирането на иранския върховен лидер Али Хаменей. По време на безредиците участници в тях хвърляха самоделни запалителни бомби, коктейли „Молотов“, срещу органите на реда.

Припомняме, че Израел и САЩ започнаха масирана въздушна кампания срещу Иран, като първоначалната вълна от удари беше насочена срещу съвещание на висши официални лица в правителствен комплекс в Техеран. Ударът уби върховния лидер аятолах Али Хаменей, членове на семейството му, командири от Революционната гвардия, както и официални лица от високите етажи на режима.

22 загинали при протести срещу САЩ в Пакистан, опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад.

🇵🇰 Поне 22 души загинаха по време на анти-американски демонстрации в Пакистан, при които стотици хора се отправиха към консулството на САЩ в Карачи. Безредици избухнаха също в Ирак, където федералните сили за сигурност използваха сълзотворен газ срещу тълпа, опитала се да щурмува американското посолство в Багдад.

Протестите бяха организирани в отговор на убийството на върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран при съвместни удари на Израел и САЩ. Тълпа демонстранти в Карачи скандираше срещу удара, преди да влезе в приемната зала на консулството и да запали малък огън.

Видео, публикувано в социалните мрежи, показва мъж, който вика: „Смъртта на лидера е отмъстена.“

Според медицински служител 10 души са загинали след като силите за сигурност откриха огън, а над 30 други са ранени. Насилието, породено от протести на други места в Пакистан, отне живота на 10 души в Гилгит-Балтистан и на двама в столицата Исламабад.

Силите за сигурност на Ирак използваха сълзотворен газ, след като стотици протестиращи, размахващи знамена и хвърлящи камъни, се опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад, където се намира посолството на САЩ. Вчера Израел и САЩ започнаха да нанасят удари по шиитските милиции в страната, подкрепяни от Иран, което доведе до жертви.

Смъртта на Хаменей разтърси Близкия изток и ислямския свят като цяло. 86-годишният шиитски духовник, държавен глава на Иран в продължение на 36 години, ръководеше политиката за сигурност на Ислямската република, довела до създаването на мрежа от шиитски милиции с негова подкрепа.

Хамас, Ансар Аллах (хутите в Йемен), ливанската Хизбула и шиитски милиции в Ирак направиха изявления с изрази на съболезнования и солидарност с Хаменей, когото възхваляваха като муджахид (религиозен воин) и мъченик.

„[Хаменей] водеше марша на джихада и съпротивата срещу тираничните и потиснически американски и израелски сили, врагове на религията и човечеството“, се казва в изявление на генералния секретар на Хизбула, Наим Касем.

При управлението му Иран обучаваше, въоръжаваше и инвестираше в групи като Хизбула, за да създаде това, което нарече „Ос на съпротивата“ в Близкия изток. Години наред тези групи работеха в подкрепа на целите на Ислямската република в региона и бяха част от своеобразен бастион срещу САЩ и Израел.

В Ливан десетки хиляди поддръжници на Хизбула и шиитски мюсюлмани излязоха в южните предградия на Бейрут, за да оплакват Хаменей, размахвайки знамена на Хизбула и Иран и носейки снимки на починалия ирански лидер.

В йеменската столица Сана близки до хутите медии се похвалиха с „милионен марш“ в подкрепа на Иран и в памет на Хаменей.

Смъртта му е тежък удар за оста на съпротивата, която и без последните събития бе сериозно отслабена от Израел през последните две години и половина. Ликвидирането на Хаменей е поредна символична рана за много шиитски мюсюлмани, която идва под 18 месеца след смъртта на Хасан Насрала, който ръководеше Хизбула, докато не беше убит при израелски въздушен удар по южните предградия на Бейрут през ноември 2024 г.

И двамата шиитски лидери се възприемаха като ключови фигури в съпротивата срещу западното потисничество.

„След смъртта на Насрала вече нищо не ни изненадва. Свърши се. Изглежда Израел може да убие когото поиска“, каза ливанска жена от южните предградия на Бейрут.

Не всички обаче оплакваха загубата на иранския лидер. В Сирия, където Техеран беше основният покровител на тоталитарния режим на Башар ал-Асад, докато той не беше свален през 2024 г. хората излязоха по улиците, след като чуха новината. Някои надуваха клаксоните на колите си в знак на радост, докато други пееха революционни лозунги. Когато по време на ръгби мач прекъснаха, за да съобщят новината, зрителите и играчите започнаха да ликуват.

В Ливан противниците на Хизбула отбелязваха смъртта на Хаменей без бурни празненства, тъй като се опасяват да не предизвикат поддръжниците на Хизбула, която продължава да поддържа силни позиции в определени слоеве на обществото в Ливан.

На правителствено ниво реакцията в Близкия изток беше сдържана, като повечето външни министерства изобщо не коментираха смъртта на Хаменей, въпреки безпрецедентния характер на убийството на действащ държавен глава от чужда държава. Транскрипцията на телефонен разговор днес между министрите на външните работи на Оман и Иран не споменава нищо за убийството на Хаменей.

Хиляди китайски граждани избягаха от Ангола след нова вълна на насилие.

🇦🇴🇨🇳 Нова вълна от насилие, породено от рязък скок в цените на горивата в Ангола, продължи три дни и засегна голямата като численост китайска общност в страната. Магазини бяха разграбени, фабрики затвориха, а хиляди китайски граждани избягаха от страната.

По данни на местни източници, размириците започнали след решението на правителството да намали субсидиите за бензина. Безредиците предхождат акцията от август, когато властите закриха 25 нелегални криптоферми и експулсираха 60 китайски граждани.

Добивът на криптовалути е забранен в Ангола заради огромното натоварване върху енергийната мрежа. Задържаните китайци получиха 24 часа да напуснат страната.

Видео, публикувано от BBC Zimbabwe и други медии, показва десетки китайски граждани на международното летище в столицата Луанда с куфари на колела. В него мъж се обръща към тях на португалски, а след това на английски добавя: „bye-bye“.

Ангола е дом на около 300 000 китайци – една от най-големите китайски общности в Африка. Те притежават фабрики, мини и магазини, участват активно в строителството и търговията. При избухването на насилието в края на юли бяха опустошени близо 100 китайски магазина в Луанда.

Експерти посочват, че атаките са естествен резултат от нарастващото недоволство от китайското присъствие, възприемано от мнозина анголци като експлоатация.

През 2024 г. властите затвориха две китайски предприятия – металургичен комбинат без лиценз, замърсявал местна река, и завод за производство на пластмаси, обвинен, че държи 113 анголски работници заключени в нечовешки условия. Рибари също се оплакват, че китайски траулери изчерпват рибните запаси.

Въпреки бурния икономически растеж, подхранван от Китай през последните две десетилетия, резултатът е дълбоко социално разслоение – най-богатите 20% печелят най-много, докато най-бедните почти не усещат ползите.

Ангола е водещият бенефициент на финансови средства по инициативата „Един пояс, един път“ – 68,6 млрд. долара за инфраструктура в периода 2000-2021 г. – сочат данни на AidData. Проектите включват новото международно летище „Антонио Агостиньо Нето“, открито миналата година – най-голямото летище извън Китай, финансирано с китайски пари, чийто капацитет възлиза на 15 милиона пътници и 600 000 тона карго годишно.

Ангола се ангажира да изплаща дълговете си с износ на петрол, но тъй като Китай даде приоритет на вноса от Русия и Близкия изток, Лунда изпитва затруднения да погасява своите задължения.

Друга причина за обществено недоволство е, че повечето инфраструктурни проекти се изпълняват от китайски фирми и работници, докато анголците най-често се наемани единствено за нискоквалифициран труд.

В някои случаи проектите се оказаха проблемни. През 2010 г. изграждането на Главната болница в столицата Луанда на стойност 8 млрд. долара доведе до нейното затваряне малко след откриването ѝ заради пукнатини, поставили под съмнение стабилността на сградата. Болницата отвори отново едва след мащабни и продължителни ремонти.

„Инвестициите на Китай не изпълниха високите очаквания за модернизация на технологиите и инфраструктурата в Ангола. Освен това много от пътищата, жилищата и сградите, построени от китайски компании, се отличават с изключително ниско качество“, пише анализаторът Сумие Йошикава в Eurasian Review.

22 загинали, 197 ранени и 1214 задържани при безредици в Ангола заради скок в цените на горивата.

🇦🇴⛽ Правителството на Ангола съобщи, че жертвите на безредиците, избухнали по време на масовите протести срещу скока в цените на горивата, са достигнали 22 души.

Безредиците избухнаха в понеделник, когато местни асоциации на микробусни таксита започнаха тридневна стачка срещу решението на властите да увеличи цената на дизела с една трета като част от усилия за намаляване на скъпите държавни субсидии и укрепване на публичните финанси.

Грабежи, вандализъм и сблъсъци с полицията започнаха в столицата Луанда, след което бързо се разпространиха в други провинции. В сряда президентът Жоао Лоренсо свика извънредно събрание на управляващия кабинет, на което получи актуални сведения за ситуацията със сигурността и реакцията на полицеските сили.

В официално изявление на президентството се съобщава за 22 загинали, 197 ранени и 1214 арестувани. 56 търговски обекта и 25 автомобила са били унищожени, а редица магазини и складове са разграбени.

„Съжаляваме за 22-та смъртни случая, сред които един полицай“, заяви министърът на вътрешните  работи Мануел Омем.

Повечето търговски обекти и бизнеси в Луанда останаха затворени днес, като силите за сигурност патрулираха по улиците на столицата, които до голяма степен останаха празни, след като местните жители се прибраха по домовете. Единствените струпвания на хора останаха пред бензиностанции и магазини.

Телевизия Нзинга показа кадри на жени, оплакващи загинал на улица в централния район Казенга в столицата, докато група хора разграбва супермаркет наблизо. В репортажа не се посочва причина за смъртта на човека. В същия район млад мъж загина, след като беше уцелен от случаен куршум няколко часа по-рано.

Протести и безредици се проведоха и извън столицата, включително в град Хуамбо, на около 600 км северно от Луанда и крайбрежния град Бенгуела. Полицията в южния град Лубанго призна, че неин служител е застрелял 16-годишно момче във вторник. Тийнейджърът е бил част от група, направила опит да нахлуе в местния щаб на управляващата партия МПЛА.

Протестите от последните два дни са поредните в Ангола, след като решение за повишаване на цената на горивата от 300 на 400 кванзи (0,33 до 0,43 долара) за литър доведе до скок на разходите за живот на милиони бедни в страната, която е сред водещите производители на петрол в Африка.

След 2023 г. тя постепенно премахна субсидиите за горива, след като скок в цените на бензина предизвика смъртоносни протести, които властите са подклаждани от Международния валутен фонд. Според финансов министър на друга страна износител на петрол, миналата година субсидиите са възлизали на близо 4% от БВП. Инвеститорите следят внимателно усилията на страната за постепенно премахване на субсидиите.

„Инвеститори и международни финансови институции разглеждат реформата на субсидиите като доказателство за ангажимента на Ангола към сложни структурни корекции“, обясни Пиетер Ниестен, портфолио мениджър за дълг на нововъзникващи пазари в Нойбергер Берман, който очаква субсидиите за горива тази година да възлизат на 1,8% от БВП, допринасяйки за фискалния натиск.

Лузофонската държава с над 36 милиона население страда от висок процент на инфлация, достигнал 20% през юни, докато равнището на безработица възлиза на около 30%, сочат данни на националния статистически орган.

Протести и сблъсъци в Иран заради липса на вода и електричество

🇮🇷 Иранските сили за сигурност използваха сълзотворен газ срещу протестиращи в Сабзевар, град в североизточната част на страната, след като демонстрации срещу продължителните прекъсвания на тока и недостига на вода навлязоха във второ поредно денонощие.

Според кадри, изпратени до независимото издание Iran International, тълпата скандира „Безсрамни, безсрамни“ след разпръскването на протеста.

Жители се събраха пред сградата на губернаторството в Сабзевар, осъждайки прекъсванията, които парализират ежедневието на фона на екстремните жеги. Видео показва мъже и жени, които крещят „Ако не си получим правата, няма да си тръгнем“, както и „Само улиците ще ни дадат правата“ и „Вода, електричество, живот – нашите абсолютни права“.

Държавни служители обвиняват за кризата „безпрецедентната суша“. Иран преживява втората най-суха година от половин век насам, като валежите намаляха с 43% спрямо миналата година. Основни язовири, особено тези, които снабдяват Техеран, се намират на критично ниски нива.

В столицата жителите на кварталите Пунак, Амирабад и Пардис скандираха „Смърт на Хаменей“ и „Смърт на диктатора“ от прозорците си по време на продължителните прекъсвания. В Садра, близо до Шираз, демонстранти повтаряха същите лозунги късно вечерта във вторник.

В необичаен ход водната компания на Техеран обяви планове за раздаване на питейна вода в найлонови торби, но оттегли изявлението часове по-късно без обяснение.

Правителствени данни сочат, че 24 от 31-те провинции на Иран са под воден стрес, засягащ градове като Техеран, Машхад, Табриз и Исфахан.

На фона на нарастващия обществен гняв, в сряда властите обявиха неработен ден в 23 провинции, позовавайки се на „справяне с топлината и енергията“. Други региони съкратиха работното време само до сутрешните часове.

Дългите години на санкции, остаряла инфраструктура и лошо управление напрегнаха енергийните системи на Иран, превръщайки летните прекъсвания на тока в ежедневие.

Но условията изглежда се влошиха допълнително след 12-дневната война с Израел миналия месец. Иранците съобщават за по-чести и тежки прекъсвания на фона на скок в потреблението, тъй като повече хора са били принудени да останат по домовете си заради правителствените забрани.

Твърдолинейният депутат от Техеран Амирхосейн Сабети предупреди, че без големи икономии на вода, спиранията може да продължат през лятото, потенциално затваряйки столицата за до четири дни в седмицата.

„Ако е необходимо, всяка седмица може да е свободна от вторник или сряда [до събота]“, каза той, предполагайки, че целта е да се прогонят жителите от града, за да се намали търсенето.

Moj News призна тежестта на кризата, като предупреди, че недостигът вреди на психичното здраве, разкъсва семейния живот и създава напрежение между общностите.

Близката до IRGC информационна агенция посочи, че нарастващата конкуренция за достъп до вода вече предизвиква местни спорове и липсата на решение би могла да доведе до по-широки социални безредици.

Шестима ранени, един от които в критично състояние, при стрелба в Ним, Франция

🇫🇷 На 27 юни 2025 г. в 19 часа вечерта в южния френски град Ним беше докладван нов случай на стрелба на площад „Авогадро“ в квартал Валдегур, познат с високото си ниво на престъпност и чести конфликти между наркобанди. В резултат на стрелбата са ранени шестима души, един от които е в състояние на „абсолютна спешност“, според източници, близки до разследването.

Според сведения в местни медии, извършителите са открили огън с оръжие от военен тип, вероятно автоматично. Все още няма потвърдена информация относно точния брой извършители, но на този етап е известно, че успели да избягат от местопрестъплението и се издирват активно от полицията.

Властите са открили няколко гилзи на място, а разследването е поверено на криминалната полиция. Образувано е досъдебно производство за „опит за убийство от организирана група“. Районът е бил временно отцепен от силите за сигурност.

Кварталите Валдегур и съседният Писевен са известни с честите прояви на насилие, често свързани с контрола върху разпространението на наркотици. През август 2023 г. недалеч до мястото, където се случи днешния инцидент 10-годишно момче загина при престрелка, а през февруари 2024 г. беше извършено друго смъртоносно нападение, което допълнително подчерта влошаващата се обстановка със сигурността в района.

Макар че местна полицейска служба беше открита в района през 2024 г., тя бързо бе опожарена, а усещането за безнаказаност сред престъпните среди остава високо. Новата стрелба подчертава неспособността на държавата да възстанови реда в периферията на Ним.

Безредици в Киншаса, протестиращи нападнаха чуждите посолства.

🇨🇩 Стотици протестиращи в Киншаса нападнаха сградите на чуждите посолства, настоявайки за незабавни действия срещу бунтовниците от движение М23 в източната част на страната, а местната полиция използва сълзотворен газ, за ​​да ги разпръсне.

Демонстрантите атакуваха дипломатическите мисии на няколко страни, сред които САЩ, Франция, Белгия, Япония и Руанда, като настояват за спиране на настъплението на бунтовниците. Атакувани са също посолствата на Кения и Уганда, според журналисти от Associated Press, които предават от мястото на събитието.

Полицейските сили използваха сълзотворен газ, за да спрат протестното шествие, чиито участници според съобщенията са плячкосали и подпалили част от сградите на дипломатическите мисии.

Силите за сигурност на страната се опитваха да забавят офанзивата на бунтовниците, подкрепяни от Руанда, които навлязоха в Гома, столица на провинция Северно Киву. Движението М23 е само една от около 100-те въоръжени групи, борещи се за плацдарм в богатия на минерали регион.

„Осъждаме лицемерието на международната общност, която трябва да каже на Руанда да прекрати тази авантюра“, заяви Тимотей Чишимби, един от протестиращите.

Исламабад е под блокада, интернетът е спрян, а полицията е по петите на протестиращи. Какво се случва в Пакистан?

Привържениците на политическата партия Пакистан Техреек-е-Инсаф (PTI) протестират с искане за освобождаването на бившия премиер Имран Хан в Хасан Абдал, провинция Пенджаб на 25 ноември 2024 г. (Aamir Qureshi/AFP/Getty Images)

🇵🇰 Хиляди поддръжници на затворения бивш премиер на Пакистан Имран Хан пробиха барикадите около столицата във вторник и тръгнаха към Исламабад, сблъсквайки се със силите за сигурност и настоявайки за освобождаването му.

Властите наложиха блокада за сигурност в страната, наложиха спиране на интернет и барикадираха главните пътища, водещи към столицата, за да попречат на протестиращите да влязат в града, след като Хан отправи призив към поддръжниците си да маршируват пред парламента

Министърът на вътрешните работи Мохсин Накви каза пред репортери, че протестиращите могат да останат в покрайнините на Исламабад, но заплаши с крайни мерки, ако влязат в града.

Последните протести идват в момент, когато Исламабад засили мерките за сигурност в очакване на официалното посещение на беларуския президент Александър Лукашенко, пристигнал в столицата в понеделник за тридневни разговори с пакистанския премиер Шехбаз Шариф.

Какво се случва?

Полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне привържениците на партията Пакистан Техреек-е-Инсаф (PTI) по време на протест с искане за освобождаване на бившия премиер Имран Хан в Исламабад на 26 ноември 2024 г. (Aamir Qureshi/AFP/Getty Images)

Дълга колона от автомобили, превозващи протестиращи, тръгна от град Пешавар в неделя като част от „дълъг марш“, чиято цел беше да достигне до столицата Исламабад, разположена на около 180 километра.

Водени от съпругата на Хан и Али Амин Гандапур, главен министър в северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, където партията на Хан остава на власт, протестиращите планираха да проведат седяща демонстрация на голям площад близо до парламента на страната.

Достигайки покрайнините на Исламабад в понеделник, те пренебрегнаха двудневното блокиране на сигурността и забраната за митинги. По пътя полицията използва сълзотворен газ, за ​​да разпръсне тълпите, и блокира пътищата с транспортни контейнери, за да им попречи да преминат.

Видео показва горящ полицейски пост и няколко пожара на магистралата. Ройтерс съобщи, че 22 полицейски автомобила са били подпалени край Исламабад и на други места в провинция Пенджаб.

Най-малко един полицай беше убит, а няколко служители на службите за сигурност и демонстранти бяха ранени при сблъсъци, съобщиха властите. Лекари от Пакистанския институт по медицински науки казаха пред CNN, че петима души са загинали, включително четирима служители и цивилен. Множество източници споделиха, че кола се е врязала в тях по време на протестите.

До вторник сутринта протестиращите бяха нарушили границите на града и голяма тълпа марширува покрай Нулевата точка – кръстовище вътре в града. След това конвоят се премести в Синята зона – бизнес и търговски район на Исламабад, преди да пристигне на площада.

Войници могат да бъдат видяни пред ключови правителствени сгради в Исламабад, сред които парламента, върховния съд и секретариата.

Във вторник вечерта местно време площадът отново беше празен от протестиращи. Хан призова всички свои поддръжници да се „борят докрай“, като насърчи онези, които не са на площада, да се насочат към него.

„Посланието ми към моя отбор е да се борим докрай. Няма да отстъпим, докато исканията ни не бъдат изпълнени“, написа той в публикация на своя профил в платформата X.

Хан заяви, че протестиращите са „отстоявали правата си, участвали са в мирни протести и са настоявали твърдо своите искания и истинска свобода пред лицето на мафията, наложена в страната“.

Министърът на вътрешните работи Мохсин Накви нарече демонстрациите източник на смущение за Пакистан, съобщи общественото Радио Пакистан, позовавайки се на твърдения от министъра на информацията и радиоразпръскването Атаула Тарар, според които политическата партия на Хан – Пакистан Техреек-е-Инсаф (PTI) – е довела наети за протестиращи служители.

Ще продължат ли протестите?

Привърженик на партия политическата партия Пакистан Техреек-е-Инсаф (PTI) се опитва да хвърли снаряди със сълзотворен газ, изстреляни от полицаи за борба с безредиците в Хасан Абдал, провинция Пенджаб, Пакистан, на 25 ноември 2024 г. Aamir Qureshi/AFP/Getty Images

Накви, вътрешният министър на Пакистан, заяви, че членове на силите за сигурност са претърпели огнестрелни рани, но въпреки това полицията „проявява сдържаност“ спрямо протестиращите.

Той предупреди, че ако протестиращите пресекат линията, силите за сигурност са упълномощени да отвърнат на стрелба и той може да предприеме допълнителни мерки, включващи налагането на полицейски час или разполагане на военни.

„Рейнджърите могат да открият огън и след пет минути там няма да има протестиращи“, каза Накви. „Всеки, който стигне до тук, ще бъде арестуван.“

PTI обвини правителството в използване на прекомерна сила, отбелязвайки, че „куршуми са били изстреляни по протестиращите“, които партията описва като „мирни“. Според нея около две дузини протестиращи са били ранени.

Водещи международни медии признават, че докладите от която и да е страна не могат да бъдат независимо проверени, а прекъсванията на интернет са усложнили комуникационните проблеми.

През последните дни хиляди поддръжници на Хан бяха арестувани в провинциите Пенджаб и Хайбер Пахтунхва, докато властите се опитваха да предотвратят протестното шествие.

Училищата в Исламабад и близкия Равалпинди затвориха в понеделник и вторник, а служители и свидетели казаха, че целият обществен транспорт между градовете и терминалите е спрян, според Ройтерс.

Висшият лидер на PTI Камран Бангаш каза, че протестиращите са „решени и ние ще стигнем до Исламабад“, добавяйки, че „ще преодолеем всички препятствия едно по едно“.

Защо протестират?

Поддръжниците на Хан настояват за освобождаването му, както и на и онези, които те смятат за политически затворници. Освен това те искат да бъде отменена новата конституционна поправка, която увеличи правомощията на правителството да избира съдии от висши съдилища и да избира съдиите, които ще разглеждат политически дела.

Протестиращите смятат, че изборите през февруари не са били свободни и честни, като вместо това ги наричат „откраднат мандат“. Хан беше свален с парламентарен вот на недоверие през 2022 г. и оттогава води популярна кампания срещу сегашното правителство на премиера Шариф, когото обвинява в заговор с военните, за да го отстрани от поста.

Бившият звезден играч на крикет, превърнал се в популистки политик, е в затвора повече от година и е изправен пред десетки криминални дела, вариращи от корупция до изтичане на държавни тайни, всички от които той и неговата партия отричат.

Хан и неговата партия PTI – най-голямата опозиционна партия в страната – остават популярни и задържането му засили и без това напрегнатия сблъсък между поддръжниците му и могъщата армия на страната.

Бившият премиер многократно е призовавал поддръжниците си да излязат на улицата с искане за освобождаването му, като в няколко града е избухвало насилие. Маршът от провинция Хайбер Пахтунхва до Исламабад в началото на октомври беше посрещнат със същите блокади на пътища и прекъсвания на мобилните мрежи и интернет и отново завърши със сблъсъци с полицията.

Протестите идват в чувствителен момент за Пакистан, който преживя вълна от сектантско насилие и терористични атаки от сепаратистки бойци, които отнеха десетки животи през последните месеци.

Нигерийската полиция обмисля да потърси помощ от армията за овладяване на бурните протести.

🇳🇬 Силите за сигурност използваха сълзотворен газ, за да разпръснат мащабните протести в нигерийската столица Абуджа, на фона на продължаващите общонационални демонстрации срещу тежкото икономическо състояние, в което се намира страната.

Полицейски час беше разпореден в няколко щата в северната част на страната в петък, след катo на предния ден избухнаха сблъсъци в градовете Кано и Абуджа.

Протестиращите казват, че демонстрират заради недостиг на храна, която по думите им е резултат от некомпетентното управление и ширещата се корупция, завладяла в най-населената държава в Африка.

Кадри от протестите показват нигерийски граждани, които държат в ръцете си плакати с лозунги като „Сложи край на лошото управление в Нигерия“ и „Изплащане на жизнения минимум на всички нигерийски работници в публичния и частния сектор“.

Полицията съобщи, че повече от 300 протестиращи са били арестувани и е наложен комендантски час в пет щата на север след като бяха разграбени редица правителствени и обществени имоти.

Правозащитната организация Amnesty International съобщи, че най-малко 13 протестиращи са били убити в три северни щата. Властите не са коментирали предполагаемите смъртни случаи.

Главният инспектор на полицията в Нигерия каза късно в четвъртък, че армията може да бъде привикана на помощ.

Страната постави всички полицейски звена на „червена тревога“ и могат да бъдат предприети допълнителни мерки за възстановяване на реда, каза генералният инспектор Кайоде Егбетокун в изявление.

„Полицията е оборудвана да реагира по подходящ начин на разгръщащата се ситуация и ще получи помощ от други агенции за сигурност, включително от военни, ако възникне необходимост“, се допълва в изявлението.

Amnesty International каза, че силите за сигурност са отговорни за смъртта на 13-те души в щата Нигер, в Майдугури - столицата на щата Борно, и в щата Кадуна, всички на север.