Израел уби командира на бригада „Рафах“ на Хамас в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и Службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) съобщиха, че са елиминирали Наел Абу Обейд, командир на бригадата „Рафах“ на Хамас, при въздушен удар в южната част на ивицата Газа снощи. Това е трети случай на убит командир на батальон или бригада на военното крило на групировката за последните 5 дни. Двете институции обявиха ликвидирането му в съвместно изявление около час след удара. Медии в Газа също посочиха името му. В анклава той е известен още като Абу Атия.

Абу Обейд ръководи паралелно бригада „Рафах“ и оперативния отдел на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, военното крило на Хамас. Двете институции го описват като ключова фигура в организацията. Посочената двойна длъжност предполага роля, която надхвърля командването на отделна териториална бригада, но не изяснява правомощията му при планирането на нападения в останалата част от Газа.

Той поема командването в Рафах след смъртта на своя предшественик Мухамад Шабана на 13 май 2025 г. Шабана е ликвидиран при удара, в който загива и Мохамед Синуар, тогавашният лидер на групировката в Газа. IDF посочва, че оттогава Абу Обейд е работел за възстановяване на бойните способности на Хамас и за подготовка на нападения срещу Израел.

Израелските власти оповестиха сведенията на няколко етапа в рамките на час. Първоначално IDF докладва, че съвместно с ШАБАК е нанесъл удар по висш член на Хамас в южната част на Газа, и обеща подробности по-късно. След това премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац назоваха целта в съвместно изявление. По-късно висшестоящ представител на израелския апарат за сигурност посочи пред журналисти, че командирът вероятно е убит. Накрая Кац потвърди официално смъртта му.

В съвместното си изявление Нетаняху и Кац свързаха удара по командира на бригада „Рафах“ с убийството на командира на бригада „Хан Юнис“ и други висши членове на организацията по-рано през тази седмица. „Посланието е ясно: никой терорист не е недосегаем и Хамас няма да бъде в Газа“, заявиха двамата, заявява политическа цел, но не уточнява как тя трябва да бъде постигната и как ударите се вписват в договореното разоръжаване.

Израел обосновава продължаващите удари с обвинения, че набелязаните командири нарушават условията на примирието. За Момен Абу Лабда, също ликвиидран в няколко последните дни, IDF заяви, че е обучавал снайперисти и работил по възстановяване на бойните способности в системно нарушение на примирието. Подобни обвинения присъстват в съобщенията за останалите мишени от последната седмица. Така Израел представя ударите като отговор на нарушения от страна на Хамас. Това обаче не установява дали ударите отговарят на условията на примирието.

Договорената рамка предвижда разоръжаване с политически процес. Съветът за сигурност на ООН гласува подкрепа на плана, представен от Тръмп, за разоръжаване на Хамас и преходно управление под надзора на Съвета на мира, с подкрепата на международни сили. Посредниците от Египет, Турция, Катар и САЩ успяха да финализират пътната карта за тази фаза в края на юли.

Израелските изявления споменават само южната част на Газа като място на удара по Абу Обейд. Свързани с Хамас палестински медии съобщиха за двама убити, сред които 8-годишно момиче, и 14 ранени при удар в западната част на Хан Юнис, където се намира крайбрежната зона Мауаси. Times of Israel уточнява, че не може да потвърди самостоятелно тези сведения. От съобщението не става ясно дали Абу Обейд е включен в посочения брой жертви. IDF е обявила Мауаси за хуманитарна зона. Десетки хиляди разселени живеят в палатки и импровизирани подслони там, а според палестински сведения през последната седмица срещу него са нанесени многократни удари.

Серията от удари, свързани в изявленията на Нетаняху и Кац, започна през нощта на 11 септември. Именно тогава беше убит Мухамад Абдел Салам ал-Язури, командир на бригада „Хан Юнис“. Според местни медии е бил поразен от дрон, докато върви по главния път край джамията „Ал-Куба“ в Мауаси. IDF съобщиха, че са ликвидирали и Момен Абу Лабда, който ръководил снайперска група в бригада „Рафах“. През нощта срещу 15 септември беше докладвана смъртта на Ахмад ал-Баташ, командир на батальон „Джабалия“ в северната част на ивицата Газа. Вечерта на същия ден последва и ударът срещу Абу Обейд.

Тези загуби сред командирите на бригади и батальони следват ударите срещу висшето военно командване през май. На 15 май загина Изз ад-Дин ал-Хадад, ръководител на военното крило, когото IDF описваше като последния оцелял сред подготвилите нападението от 7 октомври 2023 г. Наследникът му Мохамед Ода пое поста на 18 май и беше ликвидиран едва 8 дни по-късно – на 26 май.

За сравнение, Шабана командваше бригада „Рафах“ до май 2025 г. Неговият наследник Абу Обейд остана на ръководна позиция около 16 месеца. Разликата илюстрира колко различно може да продължи периодът начело на военното крило, но отделните случаи не са достатъчни за достигане до извод, че загубите сред бригадните командири са започнали да следват темпото на тези във висшето ръководство.

Абу Обейд беше отговорен за район, който отдавна не е изцяло под контрола на Хамас. Значителна част от град Рафах остава от израелската страна на т.нар. „жълта линия“, която отделя територията под израелски контрол от останалата част на Газа. От октомври 2025 г. IDF измества линията навътре към територията на анклава. Според посочените оценки площта извън израелски контрол е намаляла от 47% към началото на примирието до под 40%.

През август Нетаняху и Кац одобриха инфраструктурни работи по проекта „Зелен Рафах“ в източната част на града, от израелската страна на линията. Проектът предвижда жилищна зона извън контрола на Хамас. По сведения на израелски медии политическото ръководство отлага поставянето на сглобяеми домове за ноември – след изборите за Кнесет на 27 октомври.

Ударите от последната седмица се нанасят при формално действащо примирие, започнало на 10 октомври 2025 г. Според данни на местните власти, цитирани от ООН на 12 септември, от неговото начало в ивицата Газа са били убити 1334 души, а други 4429 са ранени. Втората фаза остава блокирана. Според сведенията за преговорите Хамас отказва да започне поетапно предаване на оръжията, докато Израел не преустанови своите операции и не допусне хуманитарна помощ.

Бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“ все още не са потвърдили смъртта на Абу Обейд. Хамас има практика да съобщава за такива загуби със закъснение и да обявява няколко едновременно. Смъртта на дългогодишния си говорител Абу Обейда (различен човек въпреки сходното имеч) при въздушен удар в края на август 2025 г. Хамас призна едва на 29 декември. Тогава беше потвърдена и смъртта на Синвар, Шабана и други двама командири.

Предупреждението от Абу Даби преди 7 октомври не стигна до службите

🇮🇱📞🇦🇪 Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед се обажда лично по телефона на израелския премиер Бенямин Нетаняху десетина дни преди 7 октомври 2023 г. и го предупреждава, че лидерът на Хамас Яхия Синвар готви мащабно нападение срещу Израел. Разговорът продължава 45 минути, след което премиерът не го споменава пред нито един от ръководителите на израелските служби за сигурност.

Това твърди разследване, публикувано на 8 септември 2026 г. от Haaretz. Негови автори са Шломи Елдар и Рут Ювал, които са го подготвили за книгата си „Заложници: 843 дни изоставяне“ на издателство Kinneret Zmora. Те се позовават на трима високопоставени източници от чужбина, запознати със съдържанието на разговора, както и на десетки събеседници в Израел и извън него, записи, кореспонденция и вътрешни документи.

Канцеларията на Нетаняху определи направеното твърдение като абсолютна лъжа. „Премиерът Нетаняху не е разговарял с президента на ОАЕ през въпросния период и не е получавал предупреждение от него“, гласи отговорът. Бин Зайед не отговори на запитване от изданието.

Две обстоятелства обаче са потвърдени пряко от участници в събитията. Бившият ръководител на службата за вътрешна сигурност Шин Бет – Ронен Бар, и бившият началник на Генералния щаб генерал Херци Халеви споделиха пред Haaretz, че не са били уведомени за предупреждение, отправено от ОАЕ. Бившият премиер Нафтали Бенет пък каза пред радиостанция 103FM: „Казвам ви, че знам: този факт е верен.“

Сходно предупреждение постъпва в израелските служби по още един канал по-рано същия месец. Следата води към преговори, които по това време вече са били в задънена улица. Разследването ги проследява от самото начало до първите месеци на 2023 г. Тогава след идването на новото правителство Израел започва тайни разговори с Хамас за худна – временно примирие, замислено като първата стъпка към окончателно уреждане на ситуацията в ивицата Газа. Синвар възлага задачата на Гази Хамад от политическото бюро на групировката, който говори иврит и е участвал в контактите за освобождаване на Гилад Шалит.

В преговорите е привлечен и представител на Фатах от най-високо ниво, който също владее иврит и звучи приемливо и за двете страни. Заради опасения за живота му Haaretz решава да го обозначава с псевдоним. Той пренася съобщенията, така че директният контакт между двете страни да остане скрит. Комуникацията на практика се води в реално време: посредникът и Хамад се срещат в дома на Насер Сарадж в Газа, бивш заместник-директор в министерството по гражданските въпроси на Палестинската автономия, а на линията от израелска страна е Ади Ротем, отговорник за заложниците и безследно изчезналите в Шин Бет.

До лятото на 2023 г. икономическите въпросив споразумението изглеждат готови: постепенно разхлабване на блокадата, повече храни и суровини, търговски зони по границите с Израел и Египет, безопасен коридор до летището в Шарм ел Шейх и доставка на газ от находището „Газа Марин“.

В един момент остава да бъде решен най-чувствителният въпрос. В замяна на освобождаването на Авера Менгисту, Хишам ал-Сайед и телата на Хадар Голдин и Орон Шаул, Хамас първоначално настоява да бъдат освободени 500 палестински затворници, след което понижава броя наполовина и накрая – до 50. Шин Бет са склонни да се съгласят с пускането на 30, от които 20 с доживотни присъди. Според израелски източник, участвал в подготовката на срещите, в края на август 2023 г. Нетаняху дава зелена светлина за тази бройка и остава само министерската комисия по заложниците и безследно изчезналите да даде своето съгласие.

Комисията така и не е свикана. Пред служители на Шин Бет Нетаняху се аргументира с опасения относно евентуално изтичане на информация в медиите. Въпросът е оставен без окончателен отговор седмица след седмица.

В началото на септември 2023 г. Синвар прекъсва всякакъв контакт с преговорния екип без предварително предупреждение. „Просто изчезна от нашия радар, изпари се“, спомня си висш служител на Шин Бет. Малко по-късно лидерът на Хамас намира посредника от Фатах за разговор на четири очи и настоява да предаде на израелската страна, че ако няма движение, подготвя огромна изненада. Тогава за първи път използвал думата „зилзал“ (в превод – земетресение).

Посредникът се обръща към свой близък приятел – палестинец от ивицата Газа, който от години пребивава в Абу Даби и става личен съветник на емиратския президент. Последният изслушва всучко и накрая задава въпрос какво значи казаното. Ако Синвар използва думата „зилзал“, означава, че говори за война, отвръща му съветникът, но веднага пояснява, че това е лично негово тълкуване.

Бин Зайед взима решение да не предава предупреждението, преди да получи по-сигурно потвърждение, тъй като се опасява, че информация за подготвяна операция на Хамас може да предизвика изпреварващ удар от израелската армия, който да подпали региона.

Затова посредникът е изпратен на втора среща в ивицата Газа в средата на септември. Този път лидерът на Хамас не оставя място за интерпретации. „Предайте им, че готвя майката на всички изненади. Ужасяваща операция. Нещо изключително“, заявил недвусмислено той, настоявайки за думите му да бъдат предадени буквално.

Оттук нататък сигналът поема по два отделни канала.

Първият е израелският и информацията по него достига до службите. На 15 септември 2023 г. посредникът и емиратският съветник предават предупреждението на Шин Бет, чийто ръководител Ронен Бар настоява за незабавен разговор с Нетаняху, уреден от военния му секретар Ави Гил, в който го запознава със заплахите на Синвар за „земетресение“. Взето е решение за свикване на съвещание с всички служби по сигурността.

Такова се провежда на 17 септември с участието на министъра на отбраната Йоав Галант и служители на военното разузнаване. По-късно същия ден в кабинета на премиера се състои и работна среща, на която са поканени Мосад и Съветът за национална сигурност. Там представители на Шин Бет съпоставят заплахата с нови разузнавателни материали и стигат до предварителна оценка, според която Синвар вероятно се готви да се добере до Елизабет Цурков – израелска изследователка, отвлечена в Ирак – за да повиши цената при бъдеща размяна на затворници.

Бар изрично подчертава предварителния характер на оценката, поради което сигналът трябва да се приеме сериозно, тъй като разкрива отслабване на израелското възпиране. Според него Израел и Хамас поемат по пътя към неизбежен сблъсък. Той предлага внезапен и мощен изпреварващ удар за бързо неутрализиране на заплахата или най-малкото засилване на отбраната в ивицата Газа и Западния бряг преди предстоящите еврейски празници. Съвещанието приключва без взети решения.

Вторият канал е личният контакт през Абу Даби – и според Haaretz информацията спира при Нетаняху. Тъй като Израел не реагира на отправеното по служебен ред предупреждение, бин Зайед решава да разговаря лично с премиера. За подобни разговори има установена процедура: дипломат от посолството на ОАЕ носи в канцеларията специално устройство, което гарантира поверителността на връзката.

В края на септември 2023 г. президентът на ОАЕ се обажда от президентския дворец в Абу Даби и настоява Израел да се подготви. Едновременно с това препоръчва да се търси икономическо решение за ситуацията в ивицата и да се намали напрежението на Западния бряг.

Нетаняху отговаря спокойно, тъй като според него Хамас се готви да действа на Западния бряг, а Израел е подготвен за всякакво развитие. По-късно бин Зайед преразказва дословно разговора пред директора на ЦРУ Уилям Бърнс, на когото споделя усещането си, че там всеки момент ще избухне нещо.

По същото време в канцеларията на Нетаняху постъпва второ задгранично предупреждение. Ръководителят на египетското общо разузнаване генерал Абас Камел споделя за нещо необичайно – ужасяваща операция, която Хамас се готви да предприеме. Отговорът на Нетаняху е предаден от журналистката Смадар Пери от Yedioth Ahronoth: „За Газа имаме ясна картина, контролираме положението. Проблемът ни е Западният бряг и натам пренасочваме сили.“

Нетаняху не споделя за нито едно от двете обаждания пред участниците в съвещанията на 17 септември.

„Ако знаехме за предупрежденията, това щеше да ни накара да придадем по-голяма тежест на първото съобщение, което получихме от Синвар“, споделя пред Haaretz ръководен служител на Шин Бет. „Вероятно щеше да изясни и какво стои зад неговото внезапно оттегляне от разговорите в началото на септември. Възможно е да бяхме събрали две и две и да бяхме стигнали до съвсем различно заключение, което да промени цялостната ни оценка.“

И до ден-днешен в разузнавателната общност няма консенсус защо Синвар изобщо е изпратил подобно предупреждение. Един от ръководните фактори в Шин Бет формулира две възможности. Първата е, че му е дошло до гуша от протакането на отсрещната страна и по този начин е искал да я принуди да се съгласи на споразумение, без самият той да бърза към война. Втората, предпочитана като хипотеза сред служителите на Шин Бет, е, че това е съзнателен ход за заблуда, служил като проверка на израелската готовност.

На 1 октомври 2023 г. в рамките на обсъждане относно безредиците по оградата и намеренията на Хамас да извърши нападение на Западния бряг, Бар отново предлага удари по ръководството, включително по Синвар, който според него е започнал да демонстрира все по-голяма самонадеяност.

Отговорът е същият, както и предишните пъти: подгответе ми планове и ще ги обмисля. Нетаняху не изрича директен отказ нито веднъж, обяснява офицер от висшето ръководство на отбраната. Според него това бил начинът на премиера да отлага решението на проблема.

В обобщението си Нетаняху разпорежда подготовката на такава оперативна възможност да продължи, но засега ситуацията да бъде успокоена.

Зилзалът идва в 6:29 ч. на 7 октомври 2023 г.

Формулата на отрицанието не е нова. Предупреждението на Абас Камел е публикувано още на 9 октомври 2023 г. от Ynet, а отговорът на канцеларията му и тогава беше същият: лъжа.

Четиримата израелци, около които преговорите бяха забуксували, бяха върнати в Израел едва след войната и по друг начин. Менгисту и ал-Сайед бяха освободени на 22 февруари 2025 г. Тялото на Орон Шаул беше извадено от ивицата Газа при специална операция, проведена от ЦАХАЛ на 19 януари 2025 г. Това на Хадар Голдин беше върнато през ноември 2025 г.

Спорът дали обаждането от Абу Даби действително се е състояло може да бъде решен с документи, но не и само с журналистическо разследване. Още повече при наличието на ясна процедурна следа: специалното устройство от посолството на ОАЕ, внесено в кабинета за разговорите; военният секретар, който ги урежда, и служебната документация, в която те би трябвало да бъдат регистрирани. Достъп до нея има само орган с правомощия да изисква документи.

Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене законопроект за създаването на такъв орган, внесен от управляващата коалиция, но  гласуването беше бойкотирано от опозицията с аргумента, че съставът му няма да бъде независим. През август главният прокурор Гали Бахарав-Миара поиска от Върховния съд решението да се отложи до съставянето на ново правителство след изборие наесен. Кнесетът обяви саморазпускане на 17 юли, а изборите за новия му състав са насрочени за 27 октомври.

Дотогава служебната документация, която може окончателно да потвърди или отхвърли предупрежденията от Абу Даби и Кайро, остава в канцеларията на премиера, който твърди, че такива никога не са получавани.

Час до щаба за Галант, три несъвпадащи записа за Нетаняху

🇮🇱🔙 В 7:30 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. тогавашният министър на отбраната Йоав Галант е бил в централата на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в правителствения комплекс в Тел Авив, около час след като са го осведомили за терористичното нападение на Хамас от Ивицата Газа. Пропътува около 80 км от Амиким. Личният дом на Бенямин Нетаняху в Кесария се намира с 20 км по-близо до комплекса. За часа, в който Нетаняху е стигнал там, има три несъответстващи записа: около 8:00 ч. по протокола, публично обявен от канцеларията му дни преди това, 8:22 ч. по регистъра на „Шабак“ и 9:00 ч. по неогласен дневник, цитиран в петък от телевизиония канал Кешет 12.

Телевизията добави и четвърта стойност. Описан от нея като достоверен източник ѝ споделя, че Нетаняху е влязъл в щаба чак около 9:30 ч. Ако това е вярно, той е напуснал Кесария около 8:30 или 9:00 ч., два часа и половина след като военният му секретар го е събудил по телефона в 6:29 ч. с новината, че въоръжени лица са нахлули през границата с ивицата Газа. През часовете между събуждането и пристигането хиляди бойци на Хамас вече са били в израелските селища край палестинския ексклав, убивали са жители и са отвличали заложници.

Протоколът, пуснат от службата на премиера в отговор на онова, което тя описа като неточни съобщения, описва друга сутрин. В 6:29 ч. военният секретар е събудил Нетаняху. В 6:44 ч. е дошла втора справка, при която той е попитал за пропуските в разузнавателната картина. В 7:30 ч. е тръгнал за Тел Авив, а забавянето от един час документът обяснява с време за подготовка на охранителния конвой. Пристигането е записано като „около 8:00“, след което същият документ добавя, че по минутите на „Шабак“, израелската служба за вътрешна сигурност, то е станало в 8:22.

Това не е първата версия, пусната от ведомството. По-ранен дневник на движенията му постави пътуването към щаба в периода между 8:00 и 9:00 ч., без по-точен час. Новата хронология стеснява интервала до едно число и в същия абзац го оспорва с друго, произведено от службата за вътрешна сигурност. Разминаването стои вътре в държавната документация, преди изобщо да стане публично достояние чрез медиите.

Между събуждането и влизането в щаба Нетаняху не се е обадил на нито един от началниците на службите, съобщи Кешет 12. Първият му разговор с началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви е станал между 9:45 и 9:47 ч., три часа след като е бил събуден. Тази част от сутринта не е предмет на спор: обществената телевизия Kan я разкри в четвъртък и по-късно бе потвърдена от канцеларията на премиера. Яир Голан, лидер на „Демократите“, я определи като невъобразима – израелският премиер да не поддържа връзка с началника на Генералния щаб, докато терористите на Хамас превземат населени места.

През същата седмица Нетаняху заяви, че ако началниците на службите са го били събудили през нощта, за да му предадат получените сигнали, той би мобилизирал „незабавно“ армията и военновъздушните сили, а те не са го събудили, тъй като не са предполагали, че предстои нападение. Уверението обаче противоречи на собствения му протокол: събуден е бил в 6:29 ч. и тогава вече е нямало какво да се преценява, и до 9:45 ч. не е потърсил човека, който командва мобилизацията.

Първата ситуационна оценка в щабквартирата е започнала в 9:55 ч. Тогава, пак по думите на ведомството му, премиерът е разпоредил „граничната линия да бъде херметически затворена, за да се спре евентуално отвеждане на заложници в Газа и продължаващото навлизане на терористи“. Заповедта е издадена три часа и половина след първите прониквания, когато израелската телевизия вече излъчва кадри с въоръжени лица във вътрешността на Израел. Около един час по-късно от същия щаб излезе видео с изявление, в което той обяви: „Граждани на Израел, във война сме.“

Разстоянието не дава обяснение на разликата, а конвоят покрива най-много първия час от нея. Галант е бил уведомен в същия час, изминал е 20 км повече и се е намирал на място точно едва когато Нетаняху потегля по най-благоприятната за себе си хипотеза. По най-неблагоприятния той е влязъл в „Кирия“ два часа след министъра на отбраната. Двете сутрини започват с едно и също обаждане и имат разминаване във времето, за което досега никой публикуван документ не дава смислено обяснение.

Какво е правил Нетаняху през по-голямата част от времето до първата оценка, остава неизвестно. Липсата на връзка със службите свежда възможните версии до минимум. Бивши членове на апарата за сигурност не приемат и обяснението защо изобщо не са го събудили през нощта: същата хронология показва, че самият Нетаняху е давал указания за избягване на военни ходове, които биха могли да бъдат разчетени погрешно от противниковата страна.

Неизяснените часове би следвало да бъдат запълнени от държавната анкетна комисия. Тя е разследващата институция от най-високо ниво в Израел: създава се с решение на правителството, но действа независимо от него, разполага с правомощия да призовава свидетели и може да отправя лични препоръки, които слагат край на политически кариери. Съставът ѝ се определя от експерти, избрани от председателя на Върховния съд. Нетаняху многократно отказва именно заради този механизъм и твърди, че съдът е предубеден срещу него. Председател на съда е Ицхак Амит.

Прецедентът в този спор е от 1973 г. След Войната от Йом Кипур правителството назначи държавна анкетна комисия начело с председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Междинният ѝ доклад от 1 април 1974 г. хвърля вината върху началника на Генералния щаб Давид Елазар и шефа на военното разузнаване Елияху Зеира, а междувременно остави политическия ешелон извън отговорност; общественият натиск след като беше направен публично достояние доведе 10 дни по-късно до свалянето на министър-председателя Голда Меир. След Втората ливанска война от 2006 г. кабинетът избра по-слабия формат и възложи проверката на правителствено на назначен състав начело с бившия съдия Елияху Виноград. Ехуд Олмерт се задържа на поста до 2009 г.

Отказът има почти година история. На 15 октомври 2025 г. Висшият съд не разпореди създаването на такъв орган, но каза на кабинета, че срещу него няма реален аргумент, и му даде два месеца да се произнесе. На 16 ноември той се произнесе, като реши да назначи собствена анкета: министерски състав да определи за 45 дни мандата, темите и сроковете ѝ, при обещание за всеобхватни правомощия за разследването, чието съдържание не беше оповестено. „Разследваният не назначава разследващите си“, заяви тогава лидерът на опозицията Яир Лапид. Организации за добро управление и семейства на убити осъдиха решението.

През май 2026 г. депутат от „Ликуд“ внесе законопроект, който изважда съдиите от процедурата изцяло. На 6 юли Кнесетът го прие на първо четене с 59 гласа „за“ и 0 „против“, при бойкот от опозицията; Нетаняху не участва в гласуването. Вносителят Ариел Калнер предвижда 6 членове, избрани с мнозинство от 80 гласа, а ако такова не се събере за 2 седмици, коалицията и опозицията да излъчат по трима, с четирима близки на убитите за наблюдатели. Опозицията отхвърли схемата и още веднъж подчерта своето искане за държавно разследване. Проучвания сочат, че мнозинството израелци предпочитат традиционния модел с назначение от председателя на Върховния съд.

Законопроектът беше върнат в комисията по конституционни въпроси за последните две четения, които трябваше да минат преди разпускането на парламента, но те така и не минаха. В нощта на 16 срещу 17 юли Кнесетът се саморазпусна с 62 гласа „за“ и 0 „против“, след законодателен блиц, в който управляващите прокараха закон за медиите, орязване на правомощията на главния прокурор и удължаване на военната служба до 32 месеца. Анкетата отпадна от този списък.

На 22 юли държавата поиска от Висшия съд да не се произнася по жалбите преди изборите с довод, че начинът, по който се разследват събитията от 7 октомври, остава в основата на политическия спор между партиите, които се явяват на избори. Ако съдът се съобрази, между нападението и създаването на каквото и да е разследване ще минат близо 3 години. Изборите са насрочени за 27 октомври 2026 г. – първите след 7 октомври 2023 г. – и Нетаняху обяви, че ще прокара закона си, ако бъде преизбран. Тогава коалицията му ще назначи и ще формулира мандата на проверката върху собственото си поведение.

„Октомврийският съвет“, който обединява оцелелите от терористичното нападение, семействата на убити и бивши заложници, поиска в четвъртък точно обратното. „Именно заради тези три часа трябва да създадем държавна анкетна комисия“, се посочва в публикуваното изявение. „Не комисия, която ще бъде назначена от Нетаняху, не разследване, над което той ще властва, а държавна комисия, която ще разследва минута по минута: кой е знаел, кой се е обадил, кой е дал указания, кой не е, и най-вече защо, докато близките ни още бяха живи, държавата не беше там, за да ги спаси.“

📸 Снимка: Израелски протестиращи са издигнали плакати по време на демонстрация срещу кабинета на премиера Бенямин Нетаняху в Тел Авив, 15 ноември 2025 г. (Jack GUEZ / AFP)

Кабинетът на Нетаняху отвърна на искането на Анкара до Интерпол

🇮🇱⚔️🇹🇷 Кабинетът на израелския премиер Бенямин Нетаняху нарече турския президент Реджеп Тайип Ердоган „антисемитски диктатор“ и заяви, че Израел ще продължи да противодейства решително на опитите му за дестабилизиране на региона. Отговорът беше отправен на 21 август, само часове след като Анкара започна процедура за издаване на червена бюлетина на Интерпол срещу Нетаняху. Още същия ден кабинетът на Ердоган отвърна с обвинения в „дребни политически тактики“ и стремеж да бъде представена Турция като нова заплаха.

Самата процедура има значително по-тесен обхват, отколкото може да се направи извод върху посоченото определение. Турският министър на правосъдието Акън Гюрлек съобщи в X, че ведомството му е поискало от Министерство на вътрешните работи да отправи искане за червени бюлетини срещу Нетаняху и втория подсъдим Афек Московиц. Искането се базира на заповеди за арест, издадени от 11-и наказателен съд на Истанбул по дело № 2026/108 на 14 юли.

Червената бюлетина не е международна заповед за арест, а искане до правоохранителните органи по света да установят конкретното местонахождение на дадено лице и да го задържат временно за по-нататъшната му екстрадиция. Всяка държава сама решава дали и как да действа по бюлетината. Интерпол все още не се е произнесъл, тъй като проверява всяко подобно искане за съответствие със своя устав.

Делото произтича от прихващането на флотилията „Сумуд“, в която участваха около 50 плавателни съда и над 500 активисти от няколко държави, включително Турция. Истанбулската главна прокуратура започна разследване на 2 октомври 2025 г. Причина за това е, че някои задържани се оказаха турски граждани. На 7 ноември съдилищата издадоха заповеди за задържане на Нетаняху и още 36 израелски служители. Сред тях бяха министърът на отбраната Израел Кац, министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, бившият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) генерал Херци Халеви, както и бившият командващ на военноморските сили вицеадмирал Давид Саар Салама.

Обвинителният акт срещу 35 души е внесен на 10 април 2026 г. В него са изброени обвинения в геноцид, престъпления срещу човечеството, изтезание, лишаване от свобода, квалифициран грабеж и завладяване на превозно средство. Подсъдимите са съдени задочно.

Анкара е прибягвала до подобна процедура и преди, но впоследствие се е отказвала от нея. След щурма на „Мави Мармара“ в международни води през 2010 г., при който загинаха 10 души, общо четирима израелски командири получиха обвинения от турски съд. Нормализацията на отношенията между двете страни от юни 2016 г. сложи край на случая. Израел преведе 20 млн долара по сметка на турската държава за последващо изплащане на средствата до семействата на загиналите. По същото време Анкара се задължи формално да приеме закон, който да възпрепятства бъдещи подобни искове. През декември същата година истанбулски съд прекрати делото и отмени заповедите.

Списъкът с обвинения, с който Йерусалим отговори, също не е нов. На 11 юни, след като Ердоган заяви, че действията на Израел в Ливан и Сирия застрашават сигурността на турската държава, Нетаняху отправи по адрес на Ердоган почти сходни обвинения: че е антисемитски диктатор, извършва геноцид срещу кюрдите, подкрепя Хамас, потиска собствения си народ и изпраща политическите си съперници в затвора.

Тогава турският държавен глава отвърна, че онзи, който върви по пътя на Хитлер, не бива да забравя каква е съдбата на тираните. Версията на израелското изявление от петък добавя и други два елемента – Кипър и Сирия. Обвинението, свързано със Сирия, има конкретен актуален контекст.

В нощта на 17 срещу 18 август израелски изтребители нанесоха общо 8 удара по пистата и складови обекти на авиобаза Абу ад-Духур в провинция Идлиб, южно от Алепо. Няма сведения за убити и ранени от атаката. Кабинетът на Нетаняху обясни нападението с твърдението, че Дамаск е бил на път да наруши договореното статукво в сферата на сигурността, допускайки турски войски в база край Алепо, а Сирия е пренебрегнала отправените предупреждения.

На 19 август Нетаняху добави, че предупреждението е било отправено предварително и до самата Анкара: посланието стигнало до турската страна, но очевидно не било чуто, затова Израел се погрижил то да бъде разбрано по-ясно. Същия ден началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир извърши посещение в армейска позиция на Голанските възвишения, от която даде уверение, че няма да позволи на враждебни сили да се установят трайно по границата.

Фактическата основа за нападението се оспорва както от Дамаск, така и от неговите покровители в Анкара. Сирийският министър на външните работи Асаад ал-Шейбани заяви, че турски офицери са посетили базата за провеждане на разговори, свързани с обучение, както и че не се подготвят нито турска военна база, нито постоянно разполагане на турски военни. Турското министерство на отбраната отрече изобщо да е пратило делегация преди или по време на удара.

Няколко дни по-рано директорът на Мосад Роман Гофман предаде опасенията на израелската страна лично на Шейбани, който се е срещнал лично с посланика на Белия дом в Анкара Том Барак часове преди първите удари. Барак ги определи като ненужна ескалация, отбеляза, че Турция не е била предупредена, и заяви, че се работи по механизъм за деконфликт между Турция, Израел и Сирия.

Останалите обвинения от израелския списък се потвърждават от фактологията на събитията. Твърдението за избиване на кюрди препраща към поредица от военни кампании и масови разселвания в Северна Сирия, докато текущите процеси поне формално са насочени в обратна посока. ПКК обяви своето саморазпускане на 12 май 2025 г. През юли същата година нейни бойци символично изгориха своето оръжие в Сулеймания, един от най-големите градове в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан. На 10 август 2026 г. турският парламент прие рамковия закон, уреждащ края на конфликта. До момента обаче реалният напредък в тази насока е неясен.

В деня с острата размяна на обвинения командващият Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди направи официално изявление, с което обяви за завършен процеса по интеграция на кюрдските структури в сирийските държавни институции. Статутът на Абдула Йоджалан и Селахаттин Демирташ обаче остава без промяна, което продължава да е източник на нестабилност за целия процес, с оглед на което обвинението е по-скоро отражение на остротата в израелската реторика, отколкото на обстановката към момента, в който е отправено.

Обвинението за укриване на членове на Хамас стъпва върху контакти, които са подробни документирани, а Анкара никога не е прикривала. На 3 август директорът на турското разузнаване Ибрахим Калън посрещна Халил ал-Хая, ръководителя на политическото бюро на Хамас, и придружаващата го делегация в Истанбул. Те обсъдиха втората фаза на примирието в Газа. Анкара представя срещата като част от своите усилия като посредник, докато Израел тълкува същите контакти като предоставяне на политическо убежище на висши фигури от терористична организация.

Обвинението, свързано с Кипър, е вярно по същество, но конкретното число не е съвсем точно. От 1974 г. турските въоръжени сили окупират 37% от територията на острова – приблизително северната една трета от него, а не половината.

Твърдението за вкарване на журналисти в затвора позволява най-непосредствено сравнение, но наличните цифри не подкрепят твърдението за водеща позиция на Турция. Според преброяване от Комитета за защита на журналистите към 1 декември 2025 г. по света са били лишени от свобода 330 журналисти. Китай остава начело на класацията с 50, следван от Мианмар с 30 и Израел с 29 – всичките палестинци. Следват Русия с 27, Беларус с 25, Азербайджан с 24, Египет с 18, Еритрея и Виетнам с по 16 и Таджикистан с 9. Турция няма място сред челните 10 държави в класацията.

Твърдението за преследване на политически съперници има далеч по-солидна фактическа основа. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е задържан от март 2025 г. Корупционният процес срещу него стартира на 9 март 2026 г. През февруари беше прието и отделно обвинение в политически шпионаж. На 13 май съдът отхвърли поредното искане за освобождаването му.

Реториката и практическото поведение обаче се развиват в различни посоки. Докато Йерусалим и Анкара си разменят обвинения в геноцид, Анкара и Дамаск работят за предотвратяване на пряк сблъсък. Сирийски източник, близък до президентството, заявява пред Haaretz, че Нетаняху търси конфронтация, която Сирия не е в състояние да води. По думите му Дамаск поддържа връзка с Вашингтон и Париж и е готов да преговаря за ново споразумение в областта на сигурността, включително за промени в споразумението за разделяне на силите от 1974 г.

Турски източник заявява пред същото издание, че Анкара няма да се възползва от ескалацията за медиен и политически ефект и очаква Вашингтон да ограничи израелските удари. Следователно петъчното изявление не очертава нов политически курс, а утвърждава още веднъж вече заявена позиция, докато американското посредничество се опитва да изгради тристранния механизъм за комуникация, за който говори Барак.

Затова най-вероятно предстои продължение на сегашната динамика. Съдебната процедура, предприета от Анкара, вероятно ще се развива, без Интерпол непременно да я превърне в практически изпълнима мярка. Израелските удари от своя страна вероятно ще бъдат обвързани с евентуални турски разгръщания в Сирия или постъпили разузнавателни данни за такива.

Младенов и Кушнър при Нетаняху осем дни след израелския отказ

🇮🇱🇧🇬 Николай Младенов влезе днес в кабинета на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Йерусалим заедно с Джаред Кушнър и Тони Блеър – осем дни след като той отхвърли публично документа, чието прилагане е отговорност на българският дипломат. Срещата беше потвърдена пред The Times of Israel от официално лице, запознато с подготовката за нея. Не беше уточнено кои израелски представители участват в разговорите с тримата.

Същият източник омаловажи разминаването по оста Вашингтон-Йерусалим. Целта на срещата днес беше не Израел да постави подпис на 15-точковия план, а да има „придвижване по всички елементи, по които можем“. Тази формулировка отговаря на ролята, която Младенов изпълнява от януари.

Той е върховен представител за Газа и генерален директор на Съвета за мир – органа, поставен начело на прехода в ивицата по силата на Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 17 ноември 2025 г. Назначението беше обявено от самия Нетаняху и потвърдено от Белия дом. Постът изисква едновременно доверието на Израел, САЩ и арабските столици, а малцина дипломати могат да се похвалят едновременно с трите. Бившият български външен и военен министър, който между 2015 и 2020 г. бе координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток, осъществява връзката между Националния комитет за администрацията на Газа и Съвета за мир. Съставеният от палестински технократи орган е оглавяван от Али Шаат и трябва да поеме цивилните служби и всекидневното управление на територията.

Планът, приет от Съвета на 30 юли, представя разоръжаването като опис, а не като капитулация. Оръжието се предава на палестинския национален комитет, а не на Израел или на друга непалестинска страна, след което трайно се извежда от употреба. Независима международна комисия проследява инвентаризацията и складирането и може да одобри удължаване на сроковете само със съгласие на всяка от страните. Описът трябва да започне 14 дни след формалното приемане на плана, а самата демилитаризация е разчетена за период от 200 до 300 дни. Между палестинските фракции и Израелските отбранителни сили (IDF) трябва да застане Международната стабилизационна сила с численост от 5000 души, командвана от американски генерал, натоварена с обучение на новата палестинска полиция. Всяка една фаза от изтеглянето на Израел е обвързана със съответна фаза от разоръжаването на Хамас и останалите терористични групировки.

Планът се препъна именно в думата „формално“. На 9 август Нетаняху заяви на заседание на управляващия кабинет, че отхвърля 15-точковия документ, и настоява армията да не напуска нито една от своите позиции, докато Хамас не бъде разоръжен реално, а не фиктивно. Той повтори, че докато е премиер, палестинска държава няма да има нито в Газа, нито в Юдея и Самария (Западния бряг). Междувременно Хамас условно прие предложената рамка: групировката заяви, че няма да предприеме нито една стъпка, ако израелските сили не изпълнят своите задължения, заяви Гази Хамад.

В неделя, в египетския Ел Аламейн, Кушнър разговаря над два часа с лидера на палестинската групировка Халил ал-Хая в присъствието на посредници от Египет, Катар и Турция. Той поиска конкретни и проверими стъпки, прекратяване на въоръжените шествия по улиците на Газа и безпрепятствено предаване на властта на новата администрация. Кушнър формулира условието на Израел в едно изречение: Газа не трябва никога повече да бъде източник на терор срещу Израел. Ал-Хая потвърди ангажимента на движението, но веднага го обвърза с поведението на Израел.

Позицията на Младенов обаче не отговаря на образа, който изграждат израелските му критици. На 4 август Съветът обяви, че изтегляне на Израел няма да има, преди разоръжаването да приключи – т.е. само повтори искането на Нетаняху. През май българският дипломат отправи призив към съвета да използва всички свои налични средства, за да принуди Хамас да се разоръжи, а Израел – да спазва примирието, като изтъкна, че трети път да няма има. При учредяването на Съвета в Давос през януари той сведе целия план до само едно изречение: една власт, един закон, едно оръжие.

Искането, което Младенов отнесе до лично Нетаняху на 3 август, беше далеч по-конкретно: прекратяване на въздушните удари от страна на IDF. Те обаче не спряха. През същия уикенд интензивността им нарасна, което доведе до 17 загинали, а броят на убитите от началото на примирието през октомври 2025 г. достигна 1250 души. Огънят е овладян, но край Жълтата линия, която разделя Газа почти наполовина, инциденти са регистрирани почти ежедневно: танк беше поразен от взривно устройство, а двама души бяха застреляни, след като преминаха линията. Замислена като временен шев, тя постепенно се утвърждава като де факто граница.

Успоредно с политическата рамка Съветът работи и по второ направление: ускоряване на хуманитарната помощ и реконструкцията при заявена гаранция, че товарите няма да бъдат разграбвани или отклонявани чрез заплахи. Планът изключва Хамас от бъдещото управление на ивицата, а Младенов настоява публично за това още от началото на мандата си. В Давос през януари той описа изходната точка пряко: два милиона души се събуждат в палатки и временни подслони и се опитват да нахранят своите деца, а примирието се запазва, макар да е далеч от съвършено.

Отказът от 9 август обаче не е задължително окончателен. По данни на израелския Канал 12 ден по-рано Нетаняху лично е одобрил пилотно изтегляне от три малки зони край Рафах, съгласувано както с армията, така и с администрацията на Тръмп чрез Съвета. За едно денонощие обаче той променил своето решение. Служител от израелския апарат за сигурност разказал, че научил за промяната от медиите. Следователно позицията на премиера не е неподвижна, но промяната ѝ зависи и от друг календар.

Този календар се отнася до вътрешната политическа сцена в Израел. Днес, докато Кушнър, Младенов и Блеър разговаряха в кабинета на Нетаняху, Ликуд провеждаше вътрешни партийни избори за кандидатската си листа, а парламентарният вот е насрочен за 27 октомври. Арабски дипломат формулира ограничението пред The Times of Israel ясно: напредък няма да има, докато Нетаняху не се откаже публично от позицията си, а той няма да го направи с наближаването на изборите.

Оттук нататък аритметиката работи срещу плана. Дори описът да започне още утре, 14-дневният срок ще изтече в началото на септември, а предвидените 200 до 300 дни за демилитаризация отвеждат процеса до март или юни 2027 г. Мандатът на стабилизационна сила по Резолюция 2803 изтича през 2027 г., а този на Съвета – две години след неговото учредяване. Времевият прозорец, в който трябва последователно да се осъществят разоръжаване и предаване на управлението, се свива с всяка седмица забавяне.

Междувременно самата стабилизационна сила се сформира бавно. На 15 юли Мароко официализира своето участие на церемония, водена от Младенов, и пое ангажимент да предостави 400 военнослужещи, офицери за командна структура, обучение на полицейски сили и полева болница. Индонезия и Косово също попадат в държавите, заявили участие, а към края на юли Израел одобри влизане на силата. Столиците, обмислящи изпращане на войски, обаче се опасяват от директен сблъсък с Хамас.

Малко вероятно е описът да започне преди парламентарния вот в Израел. Дипломат, запознат с усилията за подготовка на силата, вече не очаква първото реално предаване на оръжие преди самия край на годината. Ако прогнозата се окаже погрешна, признаците ще бъдат видими и без официални изявления: марокански контингент, влязъл в ивицата, прекратени израелски удари и започнала инвентаризация на оръжията. Ако до края на октомври нито едно от трите не се случи, планът от 30 юли ще е чакал израелските избори по-дълго, отколкото чакаше отговора на Хамас.

Израелски удар в Бейт Лахия прекъсна затишието във въздуха над Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха удар, ликвидирал командир на клетка на Хамас в Бейт Лахия, подготвял нападения срещу техните войски, съобщи говорителят на IDF, с което беше сложен край на 9-дневното затишие в Газа. Целта е поразена от въздуха, за да се премахне заплаха за силите. Службата за гражданска защита на палестинския ексклав описва същото събитие по друг начин: ударът е попаднал върху триколка край Западното кръгово в Бейт Лахия, убитият е Муханад Саада, а петима ранени са откарани в болницата „Ал-Шифа“ в град Газа.

Саада се е връщал заедно с общински ремонтен екип от поправката на воден кладенец, ударен в предишни операции, отбеляза говорителят на гражданската защита Махмуд Басал пред AFP. Тялото е било разкъсано, съобщиха от службата. IDF не назоваха целта по име, но публикуваха кадри от попадението, като отрекоха да има промени в указанията за откриване на огън: всеки военнослужещ е длъжен да неутрализира всяка непосредствена заплаха.

Останалата част от изявлението уверява, че силите на Южното командване на IDF са разположени в района съгласно споразумението и ще продължат да действат срещу всяка такава заплаха, т.е. IDF обявява удара не за нарушение по примирието, а за изпълнение на условията му.

Географията уточнява какво значи това. Град Бейт Лахия остава западно от условната жълта линия, в онази част, която остана извън контрола на IDF; самата разделителна линия минава покрай града, където армията издигна три свързани насипа, различими от километри. Ударът е паднал в зоната, от която IDF се изтегли по плана от октомври 2025 г.

Животът по тази линия има свой собствен ред. Местни палестински милиции, действащи в съгласие с IDF, задържат младежи в близост до нея; един такъв случай край кръговото кръстовище Джанзир в Бейт Лахия завърши с предаване на задържания на военните. Насипите и охраняваната зона зад тях правят кварталите недостъпни за собствените им жители, а трасето се измести навътре няколко пъти от октомври насам, което остави земеделска земя и жилищни блокове от външната страна.

Три дни по-рано премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли публично рамката, до която договорката трябваше да доведе. Израел отхвърля 15-точковия документ, заяви той на заседание на кабинета на 9 август; армията няма да се изтегли, докато Хамас не бъде разоръжена реално, и ще продължи да осуетява заплахите срещу войските и гражданите на страната. Отказът идва 10 дни след като американският президент Доналд Тръмп представи същия документ за исторически пробив.

Веригата, която стига дотук, започна с влизането в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. в рамките на американския план. На 13 октомври Хамас освободи 20-те живи заложници; 27-те тела на убити се върнаха между октомври и декември, а последното, на полицая Ран Гвили, беше предадено на 26 януари 2026 г. С това първата фаза приключи. Преговорите за втората започнаха още в средата на януари и оттогава опират в един и същ въпрос: коя стъпка е първа, разоръжаването или изтеглянето.

През 10-те месеца след октомври частите на IDF останаха в Газа, зад жълтата линия, изтеглена в плана. Тя не остана на място. Зоната с ограничен достъп зад нея се разшири от около 53% от територията на анклава до 64,9% към юни 2026 г. по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарни въпроси, а самата ООН документира 224 убити палестинци източно от линията или в непосредствена близост до нея между 10 октомври 2025 г. и 27 февруари 2026 г. Точно отвъд тази линия трябваше да мине първото изтегляне на IDF в рамките на втората фаза.

На 30 юли Тръмп съобщи, че Съвета за мир начело с българския дипломат Николай Младенов е постигнал съгласие за поетапно разоръжаване на Хамас и на останалите въоръжени фракции в Газа. Посредниците от Египет, Катар, Турция и САЩ оформиха 15-точкова пътна карта, която прехвърля цивилното управление и вътрешната сигурност на Национален комитет за администрацията на Газа, подкрепен от Международни сили за стабилизация. Механизмът за изпълнение трябваше да бъде подготвен в 14-дневен срок, след което комитетът да влезе в ивицата и да поеме институциите, обществените услуги, полицията, лицензирането на оръжие и вътрешния ред. Извеждането от употреба на тежкото въоръжение, производствените и складовите обекти и тунелите започва след изпълнението на остатъчните ангажименти по протокола от Шарм ел-Шейх и се обвързва поетапно с израелското изтегляне; стабилизиращите сили застават като буфер между IDF и територията под палестинско управление. Спазването на условията ще се удостоверява от Международна комисия за проверка със състав от представители на Съвета за мир, държавите гаранти и стабилизиращите сили. Във Вашингтон оценяваха целия процес на 7-8 месеца.

Документът обаче остави отворен точно въпроса, който дели Йерусалим и Хамас. Преговарящият от страна на движението Гази Хамад заяви, че то няма да започне разоръжаване, преди Израел да прекрати военните действия, да увеличи хуманитарните доставки и да се изтегли напълно. Израелската позиция е огледална: няма изтегляне преди същинско разоръжаване. На 4 август, след разговори между Младенов и Нетаняху в Западен Йерусалим, Съветът за мир се придвижи към израелското четене и оповести, че изтеглянето отвъд жълтата линия ще стане едва след като извеждането на оръжието от употреба приключи, както Хамас се е ангажирала пред посредниците. Канцеларията на министър-председателя въпреки това оспори публично обявеното споразумение с довода, че то не отразява позициите на страната, а министърът на финансите Бецалел Смотрич поиска ново гласуване, определяйки сделката като съвършено различна от одобрената. Пет дни по-късно дойде и самият отказ.

Реакциите очертаха и останалите гледни точки. Египет, Катар и Турция определиха ударите по цивилни и по медицински обекти като нарушение на международното право. Хамас заяви, че остава ангажирана с фазите на договореното, докато чака официално разяснение от Младенов. Тръмп не се отказа публично от плана си след израелския отказ, но не посочи и нов срок за изпълнението му.

Огънят не спираше нито по време на преговорите, нито след отказа. Между 10 и 31 юли IDF отчете 32 удара и нарушения от страна на Хамас и Палестински ислямски джихад: поразени командири на военното крило, унищожени цехове за производство на дронове, складове и работилници за оръжие. Към началото на август насрещната сметка се вдигна рязко. На 2 и 3 август загинаха поне 19 палестинци, сред тях 68-годишният Камал Абу Муайлик и 59-годишната му съпруга Худа при удар в Дейр ал-Балах; това беше най-тежкото едно денонощие от седмици. След това въздушните удари спряха за 9 дни, но огънят от сушата и морето не спря: на 4 август израелска артилерия обстрелва южните покрайнини на Хан Юнис, а корабни оръдия откриха огън по крайбрежието му.

Числата, с които двете страни описват изминалата година, също не се срещат. По данни на т.нар. здравно министерство в Газа, контролирано от Хамас, военните действия са отнели живота на над 1250 палестинци от началото на примирието; за същия период са загинали 5 военнослужещи от IDF. Общата равносметка от октомври 2023 г. насам е 73 388 убити и 174 259 ранени, по данни на същото ведомство. Сметките на двете страни обаче не измерват едно и също: здравното ведомство в Газа посочва броят на загиналите хора, без да разграничава въоръжени бойци от цивилни, а IDF брои случаи на открит огън срещу войските и поразени военни обекти, така че една и съща седмица влиза в тях с различни единици и никога не дава съпоставим сбор.

Към дневния ред на преговорите се добави и въпрос, който първата фаза остави отворен. По публикация на Haaretz от началото на август Израел държи останките на около 1700 палестинци, включително бойци, които са взели участие в клането на 7 октомври 2023 г., цивилни и 13 израелски граждани. Ръководителят на „Шин Бет“ Давид Зини настоява те да бъдат запазени като разменна монета за бъдещи преговори, ръководството на военните подкрепя позицията му, макар в ивицата Газа да не са останали нито живи, нито мъртви лица от израелски произход след януари. Юристи, цитирани от изданието, оспорват основанието за задържането на останките на цивилни, тъй като кабинетът по сигурността не е приемал такава политика.

Самият 12 август не се изчерпва с Бейт Лахия. В същия ден журналисти на Al Jazeera документираха удар с дрон в Хан Юнис, при който 13-годишно момче беше тежко ранено, и артилерийски обстрел край лагера Бурейдж в централната част на ивицата. Поразяването в северния край беше първото от въздуха от 3 август насам, но не първата стрелба след тази дата; наземният и корабният огън продължиха и през дните без въздушни удари.

Така 14-дневният срок за подготовка на изпълнителния механизъм изтече, без Националният комитет да е влязъл в Газа и без там да са разположени стабилизационни сили; докато отсъстват, то няма кой да поеме оръжието, което трябва да бъде изведено от употреба, и няма буфер между IDF и палестинските фракции. Международната комисия за проверка не е започнала да удостоверява каквото и да било, защото няма стъпка за удостоверяване. Дотогава остава в сила предишният режим, при който всяка страна тълкува договореното през собствената си клауза: IDF действа срещу непосредствени заплахи и нарича това изпълнение на споразумението, а Хамас отлага разоръжаването до пълното изтегляне.

Анализ: Нетаняху обръща реда на разоръжаването и изтеглянето в Газа

🇮🇱🕊️🇵🇸 Израел няма да се изтегли от нито една част на Ивицата Газа, преди Хамас да предаде изцяло оръжието си. Това заяви премиерът Бенямин Нетаняху в неделя, 9 август, в началото на седмичното заседание на кабинета, като по този начин обърна последователността, върху която е стъпил целият документ, изготвен от Съвета на мира. „Искам да поясня тук“, каза той. „Израел отхвърля документа от 15 точки.“ След това уточни какво има предвид: тежкото оръжие, по-лекото, всяко оръжие – и то реално, а не фиктивно.

Текстът, обявен от американския президент Доналд Тръмп на 30 юли и публикуван на следващия ден, не определя конкретна последователност между разоръжаването и изтеглянето. Точка 8 предвижда всички тежки оръжия, обекти за военно производство и подземни тунели да бъдат изведени от строя, след като Националният комитет за администрация на Газа поеме властта, а международните сили за стабилизация се разгърнат в палестинския ексклав. Същата точка обвързва процеса с поетапно израелско изтегляне и разоръжаването на Хамас и останалите палестински фракции. Точка 13 задължава Израел да завърши изтеглянето си по съгласуван график.

Точка 3 забранява преминаване към следваща фаза, преди Международна верификационна комисия да удостовери изпълнението на предходната. Механизмите трябва да се изготвят до 14 дни след одобрението от всички страни, финансовият ангажимент е разписан за 3 години с таван от 400 млн. долара, а принципът за сигурността е формулиран като „една власт, един закон, едно оръжие“. Останалото е свързано с цивилно управление: полицейският състав преминава проверка, а онези, които не я издържат, получават цивилна длъжност или пенсия; личните оръжия влизат в палестински регистър и лицензионен режим; страните се задължават да прекратят вътрешните саморазправи и въоръжените шествия; възстановяването върви по план, изготвен и надзираван от Съвета на мира заедно с палестинския комитет.

Искането на Нетаняху засяга не само отделна клауза. То променя логиката, върху която е построен целият документ: всяка страна предприема следващата си стъпка, след като другата е изпълнила своята и това е удостоверено от комисията. Пълното разоръжаване преди първото израелско изтегляне заменя поетапния механизъм с предварително условие: Хамас трябва първо да изпълни изцяло основния си ангажимент и чак тогава Израел да предприеме първата си стъпка назад.

Отказът дойде в края на две седмици, през които израелската позиция се втвърдяваше на всеки няколко дни. На 26 юли кабинетът по сигурността одобри влизането на международните сили, в начален състав до 200 души, извън зоните под израелски контрол и с правен имунитет, въпреки изричното несъгласие на министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Очаква се контингентът да е съставен от войници от Косово, Албания и Мароко; обсъждат се Казахстан и други държави. Самото решение дава на Съвета на мира особен статут и разрешава пилотен проект за връщане на базовите услуги, хуманитарната помощ и подслоните там, където Хамас не управлява. На 30 и 31 юли планът беше съответно обявен и публикуван. В понеделник, 3 август, върховният представител на ООН за Газа Николай Младенов се срещна с Нетаняху в Йерусалим и поиска спиране на ударите. Във вторник Нетаняху публикува видео, в което заяви, че Израел не се е съгласявал с проекта, че не е бил негов и че е върнал свои бележки на американските преговарящи. В четвъртък вечерта министри и началници на службите обсъдиха отговора. На 7 август израелски медии съобщиха, че ръководителят на Шин Бет Давид Зини е описал подписа на Хамас като стратегическа засада и заблуда, насочена към спечелване на време. Шефът на изследователския отдел на военното разузнаване, бригаден генерал Офир Мизрахи-Розен, е добавил пред кабинета, че организацията е приела 15-те точки, без да се е отказала от целта да унищожи Израел.

Спорът има и конкретно измерение на терена. Жълтата линия, зад която израелските войски се върнаха по споразумението от октомври 2025 г., им оставяше контрол върху около 53% от ивицата. Оттогава контролът е разширен. В края на май Нетаняху нареди на армията да достигне 70% и заяви, че вече контролира 60%. В началото на август израелските и американските оценки варират между над 60 и близо 70%. Връщането към жълтата линия следователно означава отказ именно от територията, заета от началото на примирието – и то преди Хамас да е предал каквото и да било.

Жертвите в ивицата продължават да нарастват и при действащото примирие. От октомври 2025 г. досега там са загинали над 1250 души и са ранени над 4120, а изпод развалините са извадени още над 800 тела. Общата равносметка на т.нар. здравно министерство на Газа, контролирано от Хамас, от октомври 2023 г. насам е над 73 300 убити и над 174 000 ранени. Възстановяването, разписано в последната клауза на този документ, не може да започне, преди верификационната комисия да удостовери първата фаза и така зависи от същия спор.

Самата групировка прие текста на 30 юли. В неделя, броени часове след думите на Нетаняху, тя отбеляза, че потвърждава ангажимента си към пътната карта, договорена с посредниците и със Съвета на мира, че е сериозна в изпълнението ѝ и че иска ясен график. Думата „разоръжаване“ Хамас умишлено избягва. Говори за предаване на оръжие за съхранение под палестинска технократична администрация, която да управлява ивицата под надзор на Съвета на мира. Тази предпазливост подкрепя израелската теза, че Хамас се опитва да спечели време. Съществува обаче и втори прочит на същите факти: организацията поиска от Вашингтон и посредниците натиск върху Йерусалим, вместо да оспори която и да е клауза от текста, а публичното ѝ настояване процесът да започне по-бързо е по-трудно съвместимо с поведението на страна, която търси единствено отсрочка.

Съветът на мира е най-новата институция в тази конструкция и досега не е бил изпитван срещу израелски отказ. Хартата му беше подписана от Тръмп на 16 януари и представена в Давос на 22 януари, Съветът за сигурност го приветства с Резолюция 2803, а изпълнителният му състав включва държавния секретар Марко Рубио, Джаред Къшнър, специалния пратеник Стив Уиткоф, Тони Блеър и шефа на Световната банка Аджай Банга. Върховен представител за Газа е българският дипломат Николай Младенов, бивш министър на външните работи и дългогодишен посредник на ООН в израелско-палестинския конфликт. Съветът за мир разполага с инструменти, оказващи влияние само върху страна, която има какво да получи от него. За Хамас това са възстановяването, финансирането и достъпът до бъдещата администрация. Спрямо Израел практическият му лост е единствено Вашингтон.

Реакциите в неделя очертаха именно тази асиметрия. Финансовият министър Бецалел Смотрич приветства изявлението и настоя силите за отбрана да не отстъпват и милиметър от Газа и никакво възстановяване да не започва преди пълното разпускане на Хамас. Мохамед Дахлан, бивш висш деец на Фатах и посредник в палестинските преговори, определи обявеното от Нетаняху като предизвикателство, презрение и заблуда спрямо Беляи дом и екипа на Тръмп. По думите му посредниците вече разпознават израелския премиер като пречката пред сигурността и стабилността. Дахлан е близък съветник на президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед, а Къшнър се е консултирал с него при разработването на плана за следвоенното управление на ивицата. Един от помощниците му потвърди участието на Дахлан в разговорите за разоръжаването едва миналия месец. Белият дом не коментира.

Отказът беше обявен точно 11 седмици преди изборите за 26-ия Кнесет, насрочени за провеждане на 27 октомври. Последователността на публичните позиции може да бъде проследена: Смотрич, Орит Струк и Ави Дихтер поискаха Израел открито да отхвърли споразумението; Нетаняху го отхвърли с почти същите думи; а Смотрич приветства решението в рамките на часа. Самият Зини описа действията на Хамас като опит да се стигне до изборите без израелска военна операция – тоест и израелската служба разглежда поведението на организацията през същия изборен хоризонт.

Останалата част от изявлението следваше същата логика. Нетаняху заяви, че Хамас е възпрян и от седмици не е атакувал никого точно защото знае каква ще е реакцията; че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие, докато той е премиер, със или без споразумение; и че никога няма да приеме палестинска държава нито в Газа, нито на Западния бряг. За политическите си съперници каза, че те работят в рекламни агенции, докато той действа на терен. Пет дни по-рано Нафтали Бенет го обвини, че се е отказал от разгрома на Хамас и е дал на Катар ключовете от Газа.

В същото изявление Нетаняху включи и Ливан, където размяната „изтегляне срещу оръжие“ от месеци стои блокирана от спора за едно било. Той съобщи, че през последните дни Израел е действал енергично там, включително при Али ат-Тахер, и че операцията е много важна, но не подлежи на разгласяване. Билото над Набатия се намира на 600 метра надморска височина, а под него Хизбула е изградила подземен комплекс от тунели и бункери с дължина над 1 км. Израелското условие за следващите изтегляния е комплексът да се разчисти и да бъде проверено, че групировката вече няма присъствие там. Механизмът с пилотните селища следва именно логиката на поетапно удостоверяване, която Нетаняху отхвърля за Газа: ливанската армия влезе в Заутар ал-Гарбия на 21 юли, след като израелските сили се изтеглиха оттам, и това беше първата реална проба на договореното под американско посредничество. Пробата не премина гладко. Ливанската армия обвини Израел, че продължава обстрелите и разчистващите операции и по този начин предотврати плановете ѝ да поеме изцяло контрола над селата, докато Хизбула отказва да предаде комплекса при Али ат-Тахер. Преговорите продължават на кръгове; седмият се проведе в Рим от 4 до 6 август.

Отхвърлянето не анулира формално документа, но обезсилва основния негов механизъм. Съветът на мира запазва мандата си по Резолюция 2803, международните сили имат одобрение от Израел да влязат в зони извън контрола на Хамас, а хуманитарният и възстановителният пилот могат да започнат без нито една израелска стъпка назад от сегашните линии. Именно това е най-вероятното развитие в следващите няколко седмици: частично изпълнение на клаузите, които не изискват израелска отстъпка, при замразени точки 8, 12 и 13. Изтеглянето остава обвързано с предаването на оръжието – процес, който Хамас избягва да нарича „разоръжаване“, а Израел настоява да види предварително готово. Тръмп вече е заплашвал да се оттегли от процеса, ако не получи ясно съгласие, но публична реакция не беше докладвана нито от Белия дом, нито от Къшнър. Докато Вашингтон не наложи цена, замразяване на процеса без неговото формално прекратяване е по-вероятно от окончателен провал на преговорите и подновяване на пълномащабна израелска операция.

📸 Снимка: Израелски военнослужещи патрулират по границата с ивицата Газа, 5 август 2026 г. (Tsafrir Abayov/Flash90)

Тръмп и Нетаняху са обсъдили сухопътна блокада на Иран

🇺🇸🤝🇮🇱 Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са обсъдили възможността за налагане на пълна сухопътна блокада срещу Иран по време на срещата си в Белия дом на 28 юли. На 31 юли британският вестник The Telegraph разкри подробности от разговора, цитирайки висш израелски представител: „Ами ако просто блокираме сушата? Да предположим, че Иран не може да внесе и да изнесе нищо. Всичко ще се случи.“ Според изданието двамата лидери са обсъждали упражняването на натиск върху Техеран „чрез кинетични и некинетични средства“, насочен към няколко ключови гранични пункта.

Дискусията е преминала през три основни сценария. Пред агенция Ройтерс израелски източник описа дневния ред на срещата като избор между „сделка, продължаване на блокадата и икономически натиск или масиран военен удар“. Той уточни, че Нетаняху не е настоявал твърдо за военна ескалация, отбелязвайки: „В крайна сметка решението е на Тръмп.“ Това беше първата лична среща между двамата от началото на съвместната офанзива срещу Иран на 28 февруари, проведена с оглед на публично изявени разминавания. Докато Тръмп търси дипломатическо споразумение с Техеран, израелският премиер настоява за нестихващ натиск и отказва да изтегли войските си от Ливан въпреки исканията на Вашингтон.

Блокадата, чието разширяване е било предмет на разговора, до момента е изцяло морска и действа с пълна сила. ВМС на САЩ затвориха цялото крайбрежие на Иран и пристанищата в Персийския залив на 13 април, след провала на преговорите в Исламабад. Операцията ангажира около 10 000 души личен състав, 10 бойни кораба и десетки самолети под командването на Централното командване на САЩ (CENTCOM). До 22 май Вашингтон отчете 94 върнати плавателни съда, а Пентагонът оцени пропуснатите от Иран петролни приходи на 4,8 млрд долара към 1 май.

Подписаният на 17 юни меморандум между двете страни доведе до временно вдигане на блокадата, но се разпадна на 7 юли след ракетен обстрел от Иран срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. На 13 юли Тръмп официално уведоми Конгреса за подновяване на ударите, а на 14 юли морската блокада беше върната. Първото й силово прилагане бе регистрирано на 15 юли, когато американските сили обездвижиха с ракети „Хелфайър“ петролния танкер „Белма“ (под флага на Кюрасао) край остров Харг. Към 29 юли равносметката от операцията включва 20 върнати съда, два обездвижени и два превзети с абордаж.

Ефектът върху иранския износ е осезаем, въпреки че самата блокада да не е непробиваема. Товаренето на иранските терминали е спаднало до 640 000 барела дневно, а над 83 млн барела петрол стоят на вода в търсене на купувач. В същото време независимите китайски рафинерии продължават да получават малко над милион барела дневно. Тези доставки обаче не тръгват от ирански пристанища, а от плаващи търговски запаси край Малайзия, Сингапур и Китай – т.е. разчита се на натрупани резерви, които се изчерпват, а не на нов поток. Самите терминали не са изцяло парализирани: на 30 юли United Against Nuclear Iran (UANI) засече танкер от следения от нея флот, натоварил 710 000 барела на остров Харг, и преброи общо поне 48 натоварени съда край бреговете на страната.

Вътре в Иран цената на блокадата се усеща пряко на пазара на горива. Местните рафинерии произвеждат между 105 и 110 млн литра бензин дневно при необходимост от 130 до 135 млн. Този дефицит от 20–30 млн литра дневно доскоро се покриваше от морски внос, който в момента е прекъснат. Вместо да вдигне цени, правителството намали втората субсидирана квота от 70 на 50 литра. Това пренасочи част от търсенето към черния пазар и доведе до огромни опашки пред бензиностанции, а курсът на щатския долар прехвърли 1,91 млн риала.

Именно тази криза превърна сухопътните граници във фактор с ключово значение, каквото те нямаха преди войната. След блокирането на морето, сухопътните и железопътните трасета поеха максималната възможна част от логистиката. Основният преход е Базарган на границата с Турция, през който годишно преминават над 200 000 камиона (45 000 само за едно тримесечие), а стоката се придвижва 270 км до Тебриз и оттам към Техеран.

Ирак е другото направление с сериозен търговски обем: по данни на иранските митници за първите четири месеца от иранската година (21 март – 22 юли), износът на непетролни стоки за Ирак възлиза на 3 млрд долара, което го прави водеща дестинация за Техеран (ОАЕ са на трето място с 2,1 млрд). ЖП линията Ван–Тебриз, която беше поразена при въздушен удар, вече е възстановена според Анкара, но движението по нея все още не е възобновено. Североизточният коридор през Инче Бурун, Туркменистан и Казахстан към Китай съществува като алтернатива – през 2024 г. по него беше доставен товар от Сиан до Техеран за 10 дни. Различното междурелсие и проблемите със сигурността обаче пречат на този маршрут да поеме сериозни търговски обеми.

Фундаменталната разлика е, че морската блокада се налага едностранно от американския флот, а такава по суша зависи изцяло от съседните държави – Турция, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан, Пакистан и Афганистан. За да проработи сухопътна блокада, всяка от тези страни би трябвало сама да затвори своята граница, поемайки преките щети за собствената си икономика.

Ключовата държава сред тях е Турция, която контролира и най-натоварения пункт. Двустранната търговия с Иран достигна 11,8 млрд долара през 2025 г., а двете държави декларират цел от 30 млрд. Паралелно с това Анкара води сложни преговори с Вашингтон. Едновременно с това Анкара води разговори с Вашингтон: на 7 юли Тръмп обяви, че ще вдигне санкциите, наложени през 2020 г. заради покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия и „със сигурност ще обмисли“ продажбата на изтребители F-35. Нетаняху обяви публичното си несъгласие пред CNN същия ден, а Тръмп отговори: „Никой не ми казва какво да продаваме.“ Въпросът стоеше и на дневния ред на срещата от 28 юли.

На 22 юли обаче Бюрото по законодателни въпроси на Държавния департамент на САЩ писа на Конгреса, че политиката по участието на Турция в програмата остава непроменена и в пълно съответствие със Закона за противодействие на противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA) и раздел 1245 от Закона за бюджета за отбрана за фискалната 2020 г. Двата акта действат поотделно. Санкциите по CAATSA президентът може да вдигне по своя собствена преценка; раздел 1245 забранява прехвърлянето на самолети, части, техническа документация и поддръжка, докато Анкара продължава да притежава С-400, не е дала уверения, че няма да ги придобие отново, и не са изпълнени останалите изисквания за удостоверяване пред Конгреса. Условията не са изпълнени, а самото искане за връщане в програмата вече срещна сериозна двупартийна съпротива у законодателите. Насрещната цена, която Анкара би поискала за затварянето на Базарган, в най-очевидната си форма следователно не е в ръцете на президента.

Багдад се намира в сходно заплетена ситуация. Иракският премиер Али ал-Зайди, одобрен от парламента на 14 май с подкрепата на САЩ, провежда политика за монопол на държавата върху оръжието. На 29 юни той постави ултиматум на шиитските милиции да предадат арсенала си до 30 септември – условие, което част от тях категорично отхвърлиха. В същото време Иран изнася за Ирак повече стоки отколкото за всеки друг пазар. Допълнителен проблем за САЩ е липсата на военен лост на терен: сухопътното присъствие на коалицията приключва през септември 2025 г., а авиобаза „Айн ал-Асад“ мина под пълен иракски контрол през януари, което лиши САЩ от възможност директно да принуди Багдад да затвори пунктове като Парвиз Хан, Башмак или Мехран.

Останалите пет съседни държави предоставят още по-малко възможности за натиск:

• Пакистан, който беше посредник в мирните преговори и дели 900 км граница с Иран, в момента се бори със собствена тежка енергийна криза и криза в сигурността.
• Азербайджан още към март беше затворил сухопътните си граници за обичаен трафик и беше въвел строг разрешителен режим.
• Армения държи границата си с Иран отворена на всяка цена, тъй като тя е единственият й жизнен излаз на фона на затворени граници с Турция и Азербайджан.
• Туркменистан стриктно спазва обявения си неутралитет във външната политика.
• Афганистан се управлява от талибаните, които не са признати от САЩ, а голяма част от търговията тан остава в сивия сектор.

Имайки предвид горните условия пълното херметично затваряне на сухопътния периметър на Ислямската република изглежда много малко вероятно. Срещу тази скептична оценка обаче стои конкретен прецедент: морската блокада също се смяташе за неприложима, но въпреки това намали иранския износ до 640 000 барела дневно. Това показва, че дори частичното изпълнение може да има сериозен материален ефект.

Основната разлика остава в субекта на действие: по море САЩ действа самостоятелно със собствения си флот, който остава най-силния в света, докато по суша е изцяло зависим от чужди правителства. Ето защо по-вероятният сценарий не изисква физическо затваряне на граници, а налагане на целенасочени санкции срещу превозвачи, митнически посредници и банки, обслужващи конкретните гранични пунктове.

Този механизъм вече доказа ефективността си по море без нито един изстрел – китайските рафинерии се отдръпнаха от иранския петрол не защото корабите им бяха спряни физически, а поради страх от вторични санкции. В резултат те закупиха между 16 и 20,5 млн барела иракски, емиратски и катарски суров петрол – най-голямата им покупка на несанкциониран петрол от началото на конфликта.

Ограничението на този подход обаче произтича от естеството на превозваните стоки. Петролните приходи, които са основна мишена на западната кампания, никога не са се транспортирали с камиони. Сухопътните трасета поемат непетролния търговски обмен и потребителския внос – те са с по-малък капацитет, по-бавни и по-скъпи. Поради това тяхното блокиране ще отнеме значително по-малко приходи от бюджета на Иран, отколкото предполага идеята за „сухопътна блокада“, но за сметка на това ще прехвърли цялата тежест върху хуманитарното снабдяване на населението.

Междувременно външната подкрепа за Техеран остава предимно декларативна. Пекин определи морската блокада като „безотговорна и опасна“, Москва предупреди за реална опасност от глобално „икономическо земетресение“. Русия в момента не е източник на помощ, а пряк конкурент за същите ограничени горива: самата тя търсеше да внесе до 400 000 тона бензин месечно от Беларус, Казахстан и Индия, от която най-малко 60 000 тона бяха доставени в началото на юли. Що се отнася до сухопътната жп връзка, изграждана от Москва и Техеран, тя е проект с дългосрочен хоризонт. Споразумението за 160-километровата отсечка Рещ–Астара на стойност 1,6 млрд долара беше финализирано едва през февруари, строителството започна през април, а планираният капацитет от 15 млн тона товари годишно се отнася чак за първата фаза от експлоатацията.

Европейските съюзници на САЩ заемат трета позиция, която не е нито подкрепа за Техеран, нито участие в блокадата. На 13 април тогавашният британски премиер Кир Стармър заяви, че няма да подкрепи затваряне на Ормузкия проток и няма да бъде въвлечен във войната, а испанският министър на отбраната Маргарита Роблес определи замисъла като лишен от смисъл. По съобщение на POLITICO от 29 юли Великобритания и Франция продължават да отказват участие във военноморската мисия, която Пентагонът готви за протока, и обвързват своето решение с трайно прекратяване на огъня. Успоредно с това Европейският съюз наложи санкции самия Иран заради затварянето на Ормуз: на 22 май Съветът на ЕС разшири правната рамка срещу лица, възпрепятстващи законния транзит, на 8 юни бяха вписани 2 физически лица и 1 организация, докато върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас нарече таксуването „недопустимо“ и обяви намерение за подсилване на мисията „Аспидес“. Морската блокада, която САЩ могат да наложат и само със собствени средства, засега не привлече участието дори на близки съюзници, докато сухопътната би зависела изцяло от съгласието на трети държави.

Мамдани проучва възможен арест на Нетаняху при визитата за ООН

🇺🇸⚖️🇮🇱 Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани заяви, че води „активен разговор“ с правния отдел на кметството по въпроса дали изобщо разполага с правомощието да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако той пристигне в града за сесията на Общото събрание на ООН през септември. Думите му са от интервю за програмата The Interview на The New York Times, публикувано в събота.

„Смятам, че мястото на премиера Нетаняху е в Хага. Той е военнопрестъпник, обвинен от Международния наказателен съд“, каза Мамдани, позовавайки се на заповедта за арест, издадена от съда. В същото време той сам очерта границите, в които е готов да действа: „Каквото законът ми позволява да направя в Ню Йорк, това ще направим, но няма да пишем собствени закони за тази цел.“ Ще спазва действащите правила на града, „защото е важно законът да се следва“, добави той.

Именно тази уговорка стои в центъра на цялата история. Мамдани призна, че не е сигурен дали има властта да нареди на полицията в Ню Йорк да задържи чужд правителствен ръководител и точно затова се съветва с юристите на общината, вместо да обявява готова стъпка. Арестът на Нетаняху беше едно от най-показните обещания на предизборната му кампания през 2025 г. Тогава Мамдани заяви, че ще нареди на полицията да задържи израелския премиер, ако той стъпи в града. Спечелил вота през ноември и встъпил в длъжност в началото на годината, първият мюсюлмански кмет на Ню Йорк и открит демократичен социалист пренесе темата от предизборната сцена в кметския кабинет.

Заповедта, на която Мамдани се опира, е издадена от Международния наказателен съд през ноември 2024 г. по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната срещу Хамас в ивицата Газа; успоредни заповеди бяха издадени срещу бившия министър на отбраната Йоав Галант и срещу командир на Хамас. Това бяха първите заповеди за арест на действащ ръководител на близък съюзник на САЩ в историята на трибунала. Държавите – страни по Римския статут, учредил съда, по принцип са длъжни да изпълняват подобни заповеди на своя територия.

САЩ обаче не са сред тези държави, тъй като никога не са ратифицирали Римския статут и не признават юрисдикцията на съда. Нещо повече, федерален закон изрично ограничава всякакво сътрудничество с него. Но дори това да не стоеше на пътя, външните отношения и договорните задължения на страната са изцяло в ръцете на федералната власт, а не на отделни общини. Кметът командва полицията на Ню Йорк, но в същото време няма никаква власт върху имунитета на чужд държавен глава. Нетаняху би пристигнал със защитата, която се полага на действащ правителствен ръководител, а споразумението за седалището на ООН от 1947 г. задължава домакина да осигури на чуждите официални лица безпрепятствен достъп до заседанията на организацията, поради което Държавният департамент по традиция издава визи дори на противници, стига да идват единствено за ООН. Отделна разпоредба на федералния закон наказва именно посегателства над чужди официални представители. Така собственото настояване на Мамдани, че ще действа само в рамките на закона, се оказва и най-здравата спирачка пред неговата закана, тъй като законът почти сигурно не я допуска.

Отговорите дойдоха бързо от няколко посоки. Губернаторът на щата Ню Йорк Кати Хочул отсече, че „кметът на Ню Йорк няма властта да стори това.“ Постоянният представител на Израел в ООН Дани Данон обяви, че Нетаняху ще присъства и ще направи обръщение към Общото събрание, и добави, че „ако някой трябва да бъде арестуван, това е Мамдани.“ Генералният консул на Израел Офир Акунис определи, че кметът „няма никакви правомощия“ за такава стъпка и по-добре да се заеме с управата на града. Президентът Доналд Тръмп още по-рано нарече заканите за арест „неуместни“ – знак, че всеки опит на полицията в Ню Йорк да задържи Нетаняху би се сблъскал челно с федералните власти.

Трудните отношения с Израел белязаха и досегашните месеци на Мамдани начело на града. Ню Йорк е дом на най-голямата еврейска общност извън Израел, а позицията на кмета към израелската държава и войната в Газа беше сред най-оспорваните теми в кампанията му; произраелски организации в града нееднократно се обявиха срещу него. Обещанието за арест на Нетаняху беше един от най-острите изрази на тази линия – и остава такъв сега, когато Мамдани държи реалната, макар и тясно очертана, власт на кмет.

Самият Нетаняху даде да се разбере, че няма да се откаже от пътуването. Израелският премиер заяви, че планира да се изкаже пред Общото събрание през септември; официално потвърждение за визитата засега няма, но израелската страна вече я представя като решена.

Дали Мамдани изобщо ще стигне до заповед към полицията, остава отворен въпрос – по думите му всичко опира до това какво ще му отговорят юристите на кметството. Очертаният дотук отговор сочи в обратната посока. Засега в „активния разговор“ има повече политически сигнал, отколкото реален правен механизъм: заявена позиция, която самият град, щатът и федералната власт описват като невъзможна.

ВВС на Израел удари „цех за оръжие“ в град Газа при действащо примирие

🇮🇱✈️🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел поразиха обект в град Газа, описан като импровизиран цех за производство на оръжие. Това е поредната атака в деветия месец от примирието, което така и не прекрати израелските въздушни операции. Кадри, споделени от палестински медии, показват мига на експлозията. По всичко личи, че армията е отправила предупреждение преди нападението; пред Ройтерс военните обявиха, че е ударена „терористична инфраструктура“, без да навлизат в детайли.

Израел последователно обозначава поразените в Газа сгради като оръжейни работилници, складове или терористична инфраструктура, докато местните жители и медиците ги описват като цивилни цехове и металообработващи предприятия. Независима проверка на реалното предназначение на конкретна сграда почти никога не е възможна отвън. Подозренията обаче не са безпочвени: Хамас и Ислямски джихад от години произвеждат ракети, минохвъргачки и други боеприпаси в самата ивица. Тези импровизирани цехове често са разположени в гъстонаселени квартали и сгради с двойно предназначение, в които се изработват както граждански стоки, така и компоненти за оръжие. Именно това мотивира Израел да атакува подобни обекти, което пък неизменно води до твърдения за цивилни жертви.

В този случай заснетите от палестинска страна кадри са единственият публично достъпен материал, който потвърждава единствено самия удар и това, че той е нанесен след предупреждение. Израел изтъква като доказателство за своята предпазливост практиката да се подава сигнал броени минути преди нападението – чрез телефонни обаждания, съобщения в социалните мрежи или т.нар. „изстрел по покрива“. За критиците на Тел Авив обаче това не променя съдбата на тези, които в крайна сметка загиват.

Ударът се вписва в интензивна серия от подобни нападения. Вчера израелска атака срещу метална леярна в квартал Сабра в град Газа отне живота на четирима души. Свидетели разказаха, че сградата е поразена от три ракети, докато армията я определи като „терористична инфраструктура“, без допълнителни уточнения. В същия ден край палатков лагер в източния край на бежанския лагер ал-Бурейдж загина 9-годишната Тала Абу Матар, с което общият брой на жертвите за денонощието достигна петима. Израелските отбранителни сили (IDF) отчетоха и други подобни операции през последните дни, сред които удар по оръжеен цех на Хамас в крайбрежния лагер Шати в град Газа. По данни на контролираното от Хамас здравно министерство в анклава, от началото на примирието са загинали над 1000 души, но статистиката не прави разграничение между бойци и цивилни.

Въпросното примирие влезе в сила на 10 октомври 2025 г. и на теория трябваше да сложи край на боевете. На практика изминалите 9 месеца преминаха под знака на почти ежедневни израелски удари – състояние, описвано от мнозина като „нито война, нито мир“. Към средата на юли израелската армия контролира близо 70% от територията на палестинския ексклав, включително квартал Шуджаия в източната част на град Газа. Премиерът Бенямин Нетаняху представя засиленото присъствие като поетапен план за пълно обкръжаване на Хамас. „Удряме ги от всяка посока“, заяви той.

Политическият процес обаче затихва на заден план. На 6 юли Хамас обяви, че разпуска своята гражданска администрация в Газа – ход, свързан със забуксувалия американски мирен план, чието прилагане затъна в спора за разоръжаването на терористичната групировка. Преговорите остават блокирани именно по този въпрос, а всеки нов удар срещу обект, обявен за оръжеен, подхранва израелската теза, че натискът ще продължи, докато Хамас не се съгласи да сложи оръжие.

Израел има легитимен интерес в сферата на сигурността да осуети производството на оръжие от Ислямски джихад и Хамас – разоръжаването, заложено в мирния план, така и не е постигнато, а групировките реално поддържат военни цехове в ивицата. На срещуположната везна обаче стоят над 1000 убити от началото на споразумението и ритъмът на постоянни атаки, който прави „прекратяването на огъня“ все по-условно. И тъй като действителното предназначение на поразените сгради остава непроверимо извън видеокадрите, всеки следващ инцидент просто възпроизвежда един и същ неразрешим спор: законна мярка за сигурност за едната страна и продължаваща война за другата, докато същината на проблема остава в непостигнатото разоръжаване.

Израел насрочи изборите за 27 октомври 2026 г.

🇮🇱🗳️ Управляващата коалиция в Израел, водена от премиера Бенямин Нетаняху, обяви в неделя, че предстоящите избори ще се проведат на 27 октомври 2026 г. Това е последната възможна дата за провеждане на вота, което означава, че правителството ще е изкарало пълния си мандат.

Това означава, че предстоящите избори ще станат първите от 1988 г. насам, които ще бъдат проведени на първоначално планираната дата. Кнесетът също ще прекрати заседанията си на предвидената дата – този петък, 17 юли.

През последната очаквана седмица от работата на 25-ия парламента коалицията се стреми да подсигури възможно най-много политически постижения чрез законодателство, включително мерки, свързани със съдебната реформа, и облекчения за ултраортодоксалната общност.

Остава неясно колко от тях ще успее да приеме предвид ограничения график, продиктуван от излизането на Кнесета в колегиален отпуск този петък и факта, че пленарните дебати по законопроектите на второ и трето четене могат да продължат много часове.

Правният съветник на Кнесета, адвокат Сагит Афик, заяви по време на дискусия, че няма нужда от закон за разпускане на Кнесета – каквато е обичайната практика на коалицията – тъй като законовата дата за изборите е 27 октомври и няма намерение за съкращаване мандата на парламента. В същото време той препоръча 17 юли да бъде официално определен за начална дата за парламентарната ваканция преди изборите.

Четири артилеристки, скрити „от уважение“ при визитата на Нетаняху в Ливан

🇮🇱🇱🇧 Четири военнослужещи жени от артилерийско звено на Израелските отбранителни сили (IDF) са били изведени от сградата, в която са разквартирувани в южен Ливан, малко преди пристигането на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац. Причината – да не бъдат забелязани от войници от ултраортодоксалната бригада „Хашмонаим“, докарани специално за посещението.

Историята беше разказана пред обществената медия Кан от майката на една от жените ден след визитата на 30 юни. Четирите артилеристки, които сами почистили и обезопасили къщата за визитата на премиера, прекарали четири часа в съседна постройка. Дори не им било позволено да се качат на горния етаж, за да не бъдат видени „случайно“ от харедимските войници.

Обяснението, което получили, било, че това се прави „от уважение“ към бойците от „Хашмонаим“. Самата къща обаче не се намирала в района, където е разположена бригадата – нейни военнослужещи били докарани отвън, тъй като организаторите настоявали тя да участва във визитата. Times of Israel тълкува това недвусмислено: премиерът се стреми да представи харедимската бригада като успешен модел в момент, когато коалицията му прокарва законодателство за масово освобождаване на студентите в йешивите от военна служба и е подложена на сериозни критики, включително от собствените си редици.

Заедно с Кац, Нетаняху посети позиции на 91-ва дивизия в т.нар. „зона за сигурност“ – ивицата отвъд границата, която IDF контролира от началото на тазгодишната сухопътна операция срещу Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, чието военно крило е определено за терористична организация от САЩ, ЕС, Израел, Великобритания, Япония и други държави. Пред войниците премиерът повтори основния аргумент за израелското присъствие на ливанска територия:

„Не напускаме южен Ливан, докато заплахата не бъде неутрализирана. Свършихте огромна работа тук – взехме иранската ос и започнахме да я разбиваме“, заяви Нетаняху, цитиран от Jerusalem Post. Той нареди на бойците да действат при всяка установена опасност, без да чакат разрешение: „Ако откриете заплаха за своята сигурност, за живота си, за войниците си – действайте.“

Още през април, при предишно посещение в района, Кац обяви операция „Сребърен плуг“ – кампания за разоръжаване на „Хизбула“. По време на визитата през юни Нетаняху заяви, че няма да се раздели нито с харедимските си партньори, нито с крайнодесните формации – двата стълба на неговата коалиция, чиято стабилност в момента зависи именно от законодателството за военната служба.

„Хашмонаим“ е първата харедимска бригада в историята на IDF. Създадена е в края на 2024 г. и носи името на Хасмонейската династия от епохата на Макавеите. Появата ѝ е резултат както от натиска на войната на няколко фронта, така и от решението на Върховния съд от юни 2024 г., което задължи държавата да започне да призовава студентите от йешивите. Именно това превърна въпроса за харедимската военна служба в централен както за армията, така и за управляващата коалиция.

Концепцията на бригадата е да направи военната служба съвместима с начина на живот на общност, която десетилетия наред остава извън казармата – чрез среда без жени, стриктно спазване на религиозните норми и време за молитва и учение. През февруари 2026 г. Генералният щаб на IDF за първи път кодифицира тези условия в официална заповед, а през март бригадата стъпи за първи път на ливанска територия след участията си в Газа, Сирия и Западния бряг. За кабинета тя е доказателство, че интеграцията на харедимите е възможна и че масовите освобождавания могат да съществуват паралелно с доброволна служба на ограничен брой представители на общността.

Случаят в южен Ливан обаче засегна вече чувствителна тема. През юни религиозни ционистки равини, сред които ръководители на йешивите „хесдер“, чиито възпитаници съчетават военната служба с религиозно обучение, заплашиха да прекратят изпращането на свои ученици в бронетанковите войски заради пилотна програма за жени в танкови екипажи. Подобни призиви отправи и равинът Игал Левинщайн, който насърчи учениците си да избягват елитното разузнавателно подразделение „Сайерет Маткал“ заради смесения му състав, припомня Ynet.

Натискът даде резултат. На 11 юни Haaretz съобщи, че IDF може да се откаже от набирането на жени за танковите части, а началникът на Генералния щаб Еял Замир публично увери, че мъже и жени няма да служат в един и същи танк. В същото време пред самите равини той защити интеграцията на жените с аргумента, че армията „все още има недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки мъж и от всяка жена в бойния строй, за да изпълнява задачите си“.

Само преди дни 257 действащи и запасни офицерки, сред които шест бригадни генерали, седем полковници и 28 подполковници, изпратиха писмо до Замир, Кац и генералния директор на Министерството на отбраната Амир Барам. Те осъдиха това, което определиха като „антиженска вълна“ в армията. „Извиняването за нашето присъствие приключи“, пишат офицерките. Според тях жените в бойните части „не са предмет на дебат, нито проблем, който трябва да бъде спрян, а оперативен факт и стратегически актив“.

Ден след визитата – на 1 юли – Кнесетът прие на първо четене с 63 срещу 53 гласа основен закон, който обявява изучаването на Тора за основополагаща ценност на Държавата Израел. Именно чрез тази правна конструкция правителството се стреми да защити масовите освобождавания от военна служба там, където обикновените закони многократно бяха отменяни от Върховния съд. Успоредно с това се предлага и защита за вече отклонилите се от повиквателните харедим, които да бъдат освободени от наказателна отговорност.

Паралелно се разглежда и основният законопроект за освобождаването от служба, който предвижда годишни квоти и постепенно увеличаване на набора сред завършилите харедимски училища. Той беше разкритикуван както от правните съветници на правителството, така и на Кнесета. Четирима депутати от управляващото мнозинство, сред които бившият председател на Кнесета Юли Еделщайн, гласуваха против основния закон. Времето за приемането му е ограничено – парламентът е пред разпускане, изборите трябва да се проведат най-късно до 27 октомври, а харедимските партии от месеци обвързват подкрепата си за кабинета със съдбата на законодателството.

Последователността на събитията в южен Ливан е показателна: четирите артилеристки подготвят къщата за посещението, след което са изведени от нея; харедимските войници са докарани от друг район; на следващия ден коалицията гласува закона. Обяснението, че става дума за рутинно съобразяване с религиозните правила, има своето основание – разделянето между мъже и жени е официално заложено в модела на „Хашмонаим“ след заповедта от февруари и е част от компромиса, върху който съществува бригадата.

Този аргумент обаче губи сила извън рамките на самото подразделение. Четирите артилеристки не са навлезли в пространството на „Хашмонаим“ – напротив, военнослужещите от бригадата са били доведени в тяхната база. Така разделението следва политическата сцена, а не реалното разположение на силите. В контекста на последвалото гласуване това прави убедителен извода на Times of Israel, че присъствието на бригадата е било използвано като политически аргумент – живо доказателство, че освобождаването на едни може да върви ръка за ръка с интеграцията на други. Цената на този аргумент платиха четирите жени, които в Ливан са част от бойния състав на армията, но пред камерите се оказаха неудобни.

Оттук нататък посоката ще се измерва с три показателя. Първият е дали армията ще даде официален отговор – към 2 юли нито IDF, нито канцеларията на премиера са коментирали публично разказа на майката. Вторият е съдбата на законопроекта – дали ще премине второ и трето четене преди разпускането на Кнесета, или ще се превърне в основен залог на предстоящата предизборна кампания. Третият е дали подобни случаи ще се повторят при бъдещи съвместни прояви на харедимски и смесени подразделения. Ако това стане, ще означава, че режимът на „Хашмонаим“ постепенно престава да бъде вътрешно правило на една бригада и се превръща в модел за цялата армия – именно срещу това предупреждават 257-те офицерки.

Междувременно аритметиката, с която началникът на Генералния щаб Еял Замир защитава участието на жените в бойните части, остава непроменена: армията изпитва недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки, който вече носи униформа. Парадоксът е трудно пренебрежим. Докато парламентът обсъжда как да освободи хиляди мъже от военна служба, четири жени, които вече я изпълняват на фронта, бяха помолени да изчезнат от поглед. Не защото не бяха нужни на армията, а защото не бяха нужни на политическия кадър. Войници за войната – но не и за снимката.