Русия тайно въоръжава военната хунта в Мадагаскар

🇷🇺🤝🇲🇬 Русия извършва тайни доставки на оръжие за военната хунта в Мадагаскар, включително бойни машини на пехотата БМП-3, които в момента са най-мощните бронирани активи на острова, съобщава Militarnyi.

Доставката включва още преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), боеприпаси и леко бойно снаряжение за пехотата. Тези модерни руски бронирани машини представляват значителен технологичен скок за армията на страната. Военното укрепване съвпада с период на дълбок политически преход за островната държава след преврата от 14 октомври. Новата администрация, оглавявана от Майкъл Рандрианирина, търси по-тесни връзки с Москва и потенциално членство в БРИКС, докато страната остава временно отстранена от Африканския съюз.

Досега основната сухопътна мощ на Мадагаскар се състоеше от 12 леки амфибийни танка ПТ-76, въпреки че не е ясно какво е текущото им оперативно състояние.

На 24 февруари се появиха твърдения, че Русия е доставила пратка оборудване и 63 тона товар на острова. Официално Кремъл я описа като „хуманитарна помощ“, предназначена да помогне за възстановяването на страната от последиците от циклона „Фития“.

Доставката е извършена с военно-транспортни самолети Ил-76 и Ан-124, които принадлежат на Министерство на отбраната и Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация.

През декември стана ясно, че Русия оказва подкрепа на военната хунта в Мадагаскар с оръжие, изпращайки военен контингент в страната. Това беше предшествано от период на политическа нестабилност на острова.

Военният преврат в Мадагаскар, извършен на 14 октомври след протести срещу правителството и бягството на бившия президент Андри Раджоелина със самолет към Франция. Малко след преврата Рандрианирина, по това време командир на елитната част CAPSAT, зае поста на президент на страната.

По-рано OSINT експерти разкриха, че Русия е извършила доставка на КамАЗ-53949 „Тайфун-К“, бронирани автомобили със защита срещу мини и засади (MRAP) на Националните отбранителни сили на Етиопия.

Иран опита да атакува базата в Диего Гарсия с две балистични ракети.

🇮🇷🚀🇬🇧 Иран изстреля две балистични ракети с междинен обсег по съвместната военна база на остров Диего Гарсия в Индийския океан, съобщи снощи The Wall Street Journal, позовавайки се на официални лица от Пентагона. Нито една от ракетите не е поразила базата – едната е претърпяла отказ по време на полет, а втората вероятно е свалена от прехващач SM-3, изстрелян от боен кораб на ВМС на САЩ.

Това е първият познат случай, в който Ислямската република атакува цел на разстояние от близо 4000 км – двойно повече от това, което иранският външен министър Абас Арагчи заяви миналия месец, че иранските балистични ракети покриват. Тогава Арагчи определи обсега им на 2000 км.

Досегашните оценки на иранския ракетен арсенал отговарят на тази цифра. Според анализ на израелския мозъчен тръст Alma Research and Education Center, публикуван в началото на войната, ракетният инвентар на Техеран се състои основно от балистични ракети с малък обсег до 1000 км и балистични ракети със среден обсег, които достигат до 3000 км.

Най-далекобойните ударни системи в арсенала – Sejjil, Khorramshahr-4, Ghadr-110 и Emad – имат публично известен обсег от 2000-3000 км, според данни на CSIS Missile Threat и Iran Watch. Sejjil е двустепенна ракета с твърдогоривен двигател, чийто обсег според оценките достига 2000 км при полезен товар от около 700 кг. Khorramshahr-4 покрива аналогично разстояние, но носи значително по-тежка бойна глава – до 1500 кг.

Alma обаче твърди, че „далекобойни балистични ракети с обсег над 3000 км се намират в напреднал етап на разработка". Множество оценки на западни разузнавания потвърждават тези подозрения. Разузнавателната агенция на Пентагона (DIA) е оценила, че Иран може да разработи междуконтинентален носител с военно приложение най-късно до 2035 г. с технологиите от космическата си програма. Хипотетичните проекти, за които се говори в западни и израелски разузнавателни кръгове, е т.нар. проект „Kowsar" – предполагаема програма за ракета с междинен обсег от 4000 до 5000 км, базирана на руския двигател RD-216. Данните за този проект обаче остават твърде оскъдни и непотвърдени в публичното пространство.

Ако атаката по Диего Гарсия се окаже реална, а не резултат от тактически компромис, като намален полезен товар за сметка на разширен обсег, това е сигнал, че Техеран може вече да разполага с оперативен носител, който надхвърля значително официално заявените параметри на ракетния си арсенал. Такава способност би могла да разшири потенциалните цели на иранските военни далеч отвъд Близкия изток – към стратегически обекти в Индийския океан и дори Европа.

Атаката е проведена броени часове след като британският премиер Киър Стармър даде разрешение на САЩ да използват Диего Гарсия и базата RAF Fairford за нанасяне на „ограничени дефанзивни удари" по ирански ракетни обекти, застрашаващи корабоплаването в Ормузкия проток. Първоначално Стармър отказа подобен достъп в първия ден от войната, но обърна позицията си на 1 март, обосновавайки я като „най-добрия начин да се елиминира непосредствената заплаха и да се осуети по-нататъшна ескалация", съобщи Defense News. Часове преди атаката Арагчи предупреди, че предоставянето на британски бази на САЩ за провеждане на операции срещу Иран превръща Обединеното кралство в „участник в агресията".

Диего Гарсия е най-големият остров от архипелага Чагос, част от Британската индоокеанска територия. Той е дом на стратегическа предна база, използвана от САЩ за разгръщане на тежки бомбардировачи, ядрени подводници и разрушители с управляеми ракети.

От няколко години Обединеното кралство води преговори за прехвърляне на суверенитета върху острова и останалата част от архипелага на Мавриций, а в същото време договаря дългосрочен лизинг за запазване на съвместната военна база. Президентът Доналд Тръмп и някои законодатели от Републиканската партия се обявиха категорично против подобен ход.

Американски военни бази в обсега

Изстрелването на две балистични ракети с междинен обсег по базата Диего Гарсия постави пред експертите въпроса за това кои други американски военни обекти попадат в хипотетичния обхват на ракетните сили на Ислямската република. Отговорът очертава дъга от Персийския залив през Източното Средиземноморие и Африканския рог до Индийския океан, където са разположени десетки хиляди американски военнослужещи.

Най-уязвими са обектите в непосредствена близост до границите на Иран, които се намират на разстояние под 1000 км. Авиобаза Айн ал-Асад в провинция Анбар на западен Ирак (800 км) и авиобаза Ал-Харир край Ербил в Иракски Кюрдистан (около 600 км) са в обсега на поразяване дори на иранските системи с малък обсег като Fateh-110 и Zolfaghar.

В Кувейт, на около 700 км, се намират Camp Arifjan – основният логистичен център на американската армия в региона – и авиобаза Али Ал-Салем.

В Бахрейн, на около 800 км, е щабът на Петия американски флот (Naval Support Activity Bahrain), който при нормални условия оперира с около 9000 души персонал, макар през февруари 2026 г. Fox News да съобщи за редуциране до по-малко от 100 критични служители.

Авиобаза Ал-Удейд в Катар, на около 900 км, е най-голямата военна инсталация на САЩ в Близкия изток – предно командване на CENTCOM с около 10 000 военнослужещи.

На около 1000 км се намира Ал-Дафра в ОАЕ, където е базирано 380-о експедиционно крило на ВВС на САЩ с 3500 до 5000 души. Всички тези обекти попадат уверено в обсега на средствата със среден обсег – Sejjil, Khorramshahr-4, Ghadr-110 и Emad. При операция „Епична ярост" през февруари–март 2026 г. Иран вече демонстрира способността си да поразява подобни цели: Катар съобщи за попадение на ирански балистичен снаряд в Al Udeid, а шест американски военнослужещи загинаха при удар с дрон в Кувейт, съобщи Stars and Stripes.

В зоната между 1000 и 2000 км се намират Prince Sultan Air Base в Саудитска Арабия (1200 км), където са разположени Patriot и THAAD с около 2500–2700 американски военнослужещи, и Muwaffaq al Salti Air Base в Йордания (1500 км), дом на 332-ро експедиционно крило на ВВС на САЩ. Тук попада и авиобаза Инджирлик в Адана (1500 км) от ракетните комплекси в Западен Иран. Турция обаче отрече твърденията за удар срещу американската база на нейна територия.

На 2000-3000 км разстояние се открояват два стратегически обекта. Camp Lemonnier в Джибути (2550 км) е единствената постоянна американска военна база в Африка, с ключова роля за операциите в Червено море и Африканския рог. Naval Support Activity Souda Bay на остров Крит, Гърция (2800–3000 км), е най-голямата американска база в Източното Средиземноморие с единственото дълбоководно пристанище в Южна Европа, способно да приема самолетоносачи. По-рано през март гръцки медии съобщиха за въвеждане на засилени мерки за сигурност в Souda Bay след иранските заплахи срещу американски инсталации. Двете съоръжения формално попадат в горната граница на обсега на наличните ирански балистични ракети със среден обсег (2000–3000 км), но досегът до тях би изисквал работа на максимален обсег при минимален полезен товар, което прави тяхното поразяване с конвенционални средства технически несигурно.

На около 4000 км се намира Диего Гарсия – обектът, атакуван на 21 март 2026 г. Тази дистанция надхвърля двойно официално декларирания от Техеран обсег от 2000 км и попада далеч отвъд познатите параметри на всяка действаща ракетна система в иранския арсенал. Ако ударът е осъществен от територията на Иран и не от кораб или подводница, то предполага наличието на балистична ракета с междинен обсег (IRBM) с обсег в диапазона 3500–5000 км – клас, за който западните разузнавания смятаха, че все още се намира в процес на разработка (т.нар. Проект Kowsar), но не и в оперативна готовност.

Общо в радиус от 4000 км от Иран се намират между 40 000 и 50 000 американски военни, разпределени в поне 10 държави и над дузина съоръжения, според данни на Al Jazeera и Anadolu Agency. Ракетната атака по Диего Гарсия показва, че иранският арсенал може да е значително по-способен от публичните данни, което би могло да постави под заплаха не само базите в Персийския залив, но и стратегическия тил на Пентагона в Индийския океан и Средиземно море.

По примера на Сахел: Русия засилва военното си присъствие в Мадагаскар.

🇲🇬🤝🇷🇺 В началото на март на полигон в планинската част на Мадагаскар се проведе официална церемония по връчването на сертификати на първия випуск малгашки военнослужещи, завършили курс с продължителност 8 седмици под ръководството на инструктори от „Африканския корпус“ – структура на Министерството на отбраната на Руската федерация.

От общо 216 курсисти основния курс преминаха успешно 140, съобщи African Initiative. Обучението обхваща огнева подготовка и управление на безпилотни летателни апарати. Завършилите преминават към специална фаза, която включва подготовка на сапьори, елитни стрелци, разузнавателни групи, щурмови подразделения и оператори на ударни дронове.

Репортаж на кореспондентката Дария Ваган, излъчен от руски държавни медии, дава поглед над програмата за обучение на оператори на дронове, организирана в три модула. Първият е посветен на разузнавателните дронове – определяне на координати, предаване на данни към командването и работа с карти.

Вторият включва изпускане на експлозивни заряди от дронове тип Mavic с осколочно-фугасни боеприпаси ОФСП-05 и ОФСП-08, предназначени за поразяване на лекобронирана техника и жива сила. Третият модул обхваща FPV дронове камикадзе – тактика, която руските въоръжени сили масово прилагат в Украйна и очевидно изнасят към партньори в Африка.

Присъствието на „Африканския корпус“ в Мадагаскар е пряко свързано с военния преврат от 12 октомври 2025 г. Тогава елитното звено CAPSAT свали президента Андри Ражоелина на фона на масови протести срещу спиранията на водоснабдяване и електричество, бедността и корупцията. На 17 октомври полковник Мишел Рандрианирина положи клетва като временен президент, след което Африканският съюз прекъсна членството на Мадагаскар.

Руският военен ангажимент не закъсня. На 20 декември 2025 г. руски военно-транспортен самолет кацна на международното летище Ивато край Антананариву с около 50 военнослужещи и 43 каси оръжие – автомати, снайперски пушки и противотанкови ракети, съобщи The Moscow Times. В края на декември Антананариву посети заместник-министърът на отбраната на Руската федерация Юнус-Бек Евкуров, де факто ръководител на операциите на „Африканския корпус“. Впоследствие Русия разгърна 140 военни инструктори на острова и достави допълнително оръжие, включващо дронове камикадзе и противотанкови ракети.

През февруари 2026 г. Рандрианирина посети Москва за първото си официално посещение извън страната и се срещна с президента Путин, който „даде благословията си“ за новия лидер, съобщи тогава The Moscow Times. Визитата напомня на тези от държавните глави на Мали, Буркина Фасо и Нигер, където военни хунти се обърнаха към Москва за легитимност и военна подкрепа след разрив със Запада.

Анализ на Critical Threats (AEI) от 19 февруари посочва, че Мадагаскар балансира между Русия, Франция и САЩ – и трите страни са потърсили контакт с хунтата след преврата в стремеж да укрепят влиянието си в Индийския океан. Пристанището Диего Суарес в северния край на острова е стратегически ключово – то позволява проекция на сила по основните търговски маршрути между Атлантическия и Индийския океан. Кремъл, според същия анализ, се стреми да увеличи военното си присъствие по ключовите водни пътища около африканския континент.

Руското военно присъствие е обосновано официално с борбата срещу дахало – въоръжени крадци на зебу (добитък), действащи в южната и западната част на острова. Проблемът е съвсем реален и дори хроничен: според Института за изследвания на сигурността (ISS Africa) една трета от територията на Мадагаскар се смята за „червена зона“ извън ефективен държавен контрол, а дахало използват оръжие тип „Калашников“ и се държат като въоръжени бунтовнически групи. Между 2015 и 2017 г. в засади са загинали 25 офицери от армията. Въпросът доколко обучението в управление на FPV дронове камикадзе и щурмови тактики е съразмерен отговор на проблема с крадците на добитък остава отворен.

Репортажът на Ваган представя изцяло гледната точка на руското военно присъствие и малгашката военна хунта. В него не присъстват независими експертни оценки, нито позицията на Африканския съюз, Франция и западни партньори. Председателят на фондацията на Малгашката република, цитиран в материала, заявява, че обучението от руската армия може „ефективно да подобри малгашката армия“, но уточнява, че то все още не е приключило. Офицери от малгашката армия, също интервюирани във видеото, определят работата с руските инструктори като „полезна и богата“.

Мадагаскар се превръща в поредната точка на разширяване на руското военно влияние в Африка. Според Critical Threats Русия планира да изпрати допълнително 1000 военни от „Африканския корпус“ в Мали през следващите месеци, увеличавайки контингента там до 3500 души. Дали островната държава в Индийския океан ще следва примера на държавите от Сахел за задълбочаваща се зависимост от Москва или ще успее да запази пространство за маневриране между конкуриращите се сили, предстои да се види.

Ирански боен кораб беше потопен от американска подводница

🇺🇸🚀🇮🇷 Най-малко 148 души са в неизвестност, а 32-ма са тежко ранени след удар от подводница срещу боен кораб на иранския флот край бреговете на Шри Ланка. Според източници от Министерство на отбраната на Шри Ланка и Военноморските сили на Ислямската република, цитирани от Ройтерс, иранската фрегата „Дена“ от клас Mowj е била потопена, вероятно от американска подводница.

Военноморските сили на Шри Ланка са изпратили спасителна мисия веднага след получаване на сигнал за бедствие от иранския плавателен съд. По данни на Министерство на отбраната, 32-ма тежко ранени моряци вече са спасени, докато съдбата на останалите 148 души от екипажа остава неясна.

Местни медии съобщават, че корабът е изпратил сигнал за помощ от южното крайбрежие, близо до град Гале, където ранените са приети в болница.

Инцидентът е станал тазис нощ, докато фрегатата „Дена“ се е прибирала от участие в международния преглед на флота и военноморското учение MILAN 2026 в Индия. Обстоятелствата около предполагаемата атака от американска подводница все още не са официално изяснени и остават обект на спекулации.

САЩ са конфискували пратка от Китай за Иран в Индийския океан.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Миналия месец отряд на Силите за специални операции на САЩ е взел на абордаж търговски кораб в Индийския океан, за да конфискува товар, транспортиран от Китай към Иран, отбелязвайки рядка операция за осуетяване на опитите за възстановяване на военния арсенал на Техеран, съобщи американски служител.

Според служителя, говорил пред New York Times при условие за анонимност, Съединените щати са проследили пратката по време на прехвърлянето ѝ от Китай към Иран. Корабът е преминавал на стотици морски мили от бреговете на Шри Ланка, когато американски командоси са започнали операцията по качване, конфискували товара и в крайна сметка позволили на плавателния съд да продължи пътя си.

Първоначално случаят беше оповестен от Wall Street Journal. Говорител на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ, което ръководи военните операции в региона, отказа коментар по темата.

Конфискуваният товар е описан като състоящ се от компоненти с „двойна употреба“ – материали, които могат да се използват за граждански цели, но и за производство на конвенционални оръжия. Служителят заяви, че все още не е ясно какво точно е превозвал корабът.

Акцията се е състояла на фона на стратегически патова ситуация между Иран и САЩ за ядрената програма на режима в Техеран, само седмици преди той да обяви, че е прехванал петролен танкер във водите на Персийския залив.

Според сведения на американски служители, иранските заводи работят денонощно, за да попълнят запасите от дронове и ракети с голям обсег, способни да нанасят удари срещу Израел. По време на 12-дневната война това лято Иран се е опитал да претовари противовъздушната отбрана на Израел с огромния обем ракети и дронове, а сега се очаква да търси вносни компоненти за възстановяване на арсенала си преди всяка бъдеща конфронтация.

Америка все по-често се фокусира върху прекъсване на доставките на стоки с двойна употреба, особено микроелектроника и софтуер за управляеми ударни системи и дронове с дистанционно управление. Тези компоненти са трудни за пълна забрана поради легитимните си граждански приложения.

Преди това американски служители са правили опити да прекъснат доставките на подобни стоки от Китай за Русия по време на войната в Украйна. Тези усилия обаче не са ескалирали до преки военни операции срещу търговското корабоплаване.

Следователно, операцията в Индийския океан представлява забележителна ескалация в усилията на САЩ за налагане на контрол над потока от чувствителни материали към Иран, което отразява нарастващата готовност на Вашингтон за използване на директни морски операции за налагането на стратегически цели.

Малдивите разрешават на Китай да поставя устройства с двойна употреба в Индийския океан.

Китайският изследователски кораб Xiang Yang Hong 03 във водите на Малдивите.
📸 Снимка: China Xinhua News

🇲🇻🤝🇨🇳 Правителството на Малдивите води преговори с Китай за разполагането на устройства за събиране на риба (FAD) в Индийския океан, пораждайки опасения за стратегическите последици от подобна инициатива.

Тези устройства, обикновено използвани за риболов, са способни и да събират океанографски данни и да наблюдават движението на рибите. Въпреки че Министерството на рибарството и океанските ресурси на Малдивите е предоставило малко детайли, то твърди, че подобен ход има за цел да засили сътрудничеството с Китай. Според съобщенията китайски служители са поискали одобрение за проекта от Министерството на туризма и околната среда на Малдивите.

Този ход е част от разширяващото се присъствие на Китай в региона, както се вижда от визитата на китайския изследователски кораб Xiang Yang Hong 03 в началото на 2024 г. Въпреки че външното министерство на Малдивите описа престоя на кораба като рутинен, индийски анализатори изразиха опасения относно потенциални военни мотиви, особено след като островната държава сключи ново споразумение с Китайския институт по океанография в Южнокитайско море през февруари 2025 г. Това засили подозренията за усилията на Пекин да събира данни в Индийския океан на фона на нарастващото напрежение между Малдивите и Индия.

Макар че се използват предимно за привличане на риба, FAD могат да събират много океанографски данни, като температура на водата, соленост и течения. Тези данни са ценни за военни приложения, особено за подводници, които разчитат на разбирането на океанската среда за скритост и навигация. Използвайки тези данни, Китай би могъл да подобри своите подводни операции, както и да проследи движението на плавателни съдове на индийския флот.

FAD, оборудвани с акустични сензори, биха могли да откриват големи кораби, като улавят звуци от корабни витла и механични системи. Разположени в ключови морски тесни точки като Малакския проток, те биха могли да наблюдават движението на корабите, предоставяйки ценна разузнавателна информация в реално време за присъствието на индийски подводници, бойни и търговски кораби.

Освен това, усъвършенстваните FAD могат да имат способността да прихващат електромагнитни сигнали, като радиовълни и радарни емисии от военноморски кораби. Това би позволило на Китай да събира информация за комуникациите и военноморските операции, засилвайки способността си да наблюдава военноморските дейности в региона.

Стратегическите последици за Индия са значителни. Индийският океан е от решаващо значение за световната търговия и военноморската мощ на Индия. Способността на Пекин да събира подробни данни за околната среда и акустика може да подобри военноморските му способности, потенциално оспорвайки господството на Индия в региона. Подобна разузнавателна информация би могла да се използва и за наблюдение на военните дейности на Ню Делхи, с което да предостави предимство в морската сигурност и геополитиката.

В обобщение, макар че FAD могат да се представят като инструменти за изследвания в областта на рибарството, тяхната двойна употреба като устройства за събиране на разузнавателна информация поражда опасения за потенциални военни и шпионски дейности на Китай в Индийския океан, което засилва опасенията на Индия за сигурността в морската ѝ област.

Какво се обърка с „пакистанския Дубай“ – китайската инициатива, предизвикала терористични атаки?

Ден след терористичната атака близо до летището в Карачи, Пакистан, при която загинаха двама китайски граждани, 6 октомври 2024 г.
📸 Снимка: Xinhua/Rex/Shutterstock

🇵🇰🇨🇳 Откриването на летище Гуадар в пакистанската провинция Белуджистан, което беше приветствано от правителството на страната като символ на прогреса, подчерта сътрудничеството с Китай.

Оптиката на събитието обаче рисува различна картина. На 20 януари град Гуадар беше подложен на строги мерки за сигурност и въпреки китайското финансиране за изграждане на летището в размер на 230 милиона долара, нито един китайски представител не присъства на церемонията.

Летището е ключов елемент от инфраструктурния проект „Китайско-пакистански икономически коридор“ (CPEC) на стойност 62 милиарда долара, насочен към укрепване на търговските пътища между Китай и Пакистан. Десетилетие след обявяването си, нициативата предизвика значителни местни вълнения, особено в Белуджистан.

Много жители смятат, че китайските проекти, сред които летището и дълбоководно пристанище, са донесли малка полза и вместо това са превърнали региона в милитаризирана зона със затегнати мерки за сигурност, контролно-пропускателни пунктове и дори кланица за магарета, която местните смятат за нежелателна.

Междувременно местната рибарска общност страда, тъй като достъпът до морето около Гуадар е ограничен, като голяма част от нея обвинява Китай, че контролира околните води. Напрежението с терористични групи, сред които Армията за освобождение на Белуджистан (BLA), ескалира, което доведе до атаки срещу китайски граждани и нарастваща заплаха за сигурността на китайските работници.

Широко разпространено е схващането, че в крайна сметка Китай възнамерява да използва дълбоководното пристанище в Гуадар като стратегическа военна база за своя флот.
📸 Снимка: Gwadar Port Authority

В резултат на това китайски служители изразиха опасения за бъдещето на CPEC, посочвайки преди всичко продължаващите проблеми със сигурността като основна пречка и критикуваха Пакистан за твърде обещаващи икономически ползи, които не успяха да се материализират за местните жители.

Освен това съществуват подозрения, че китайските инвестиции в Гуадар може да са мотивирани предимно заради своите военни, а не търговски интереси. Широко разпространено е схващането, че в крайна сметка Китай възнамерява да използва дълбоководното пристанище като стратегическа военна база за своя флот и летището като ресурс за своята армия.

Пакистански служители, които работят с китайците на най-високо ниво, потвърдиха, че е „старо искане от Китай“ силите на Народната освободителна армия да бъдат въведени в Пакистан, за да предпазват китайските работници от атаки, както и кораби и подводници на китайския флот да получат достъп до пристанище Гуадар.

Въпреки предизвикателствата, CPEC остава в центъра на китайската геополитическа стратегия. Докато Пакистан се бори да балансира зависимостта си от Пекин с отношенията си със САЩ, бъдещето на проектите, включително възможността за китайско военно присъствие, остава несигурно. Въпреки че властите в Исламабад отричат всякакви споразумения, които биха позволили на китайски войски да присъстват в страната, нарастващото влияние на китайските инвестиции не трябва да бъде пренебрегвано.

Този транспортен коридор, базиран на море и суша, има за цел да осигури и скъси разстоянието, което преминава вносът на енергия за Китай от Близкия изток.
🔍 Източник: CPEC

Индия ще проведе изпитание на балистична ракета с обсег до 1700 км.

🇮🇳 Индия издаде NOTAM известие, в което се посочва предстоящо ракетно изпитание в района на Бенгалския залив, като определената тестова зона обхваща разстояние от 1700 километра. NOTAM е активен от 15 ноември до 17 ноември 2024 г., което предполага тест с доста сериозно значение, вероятно въвличащ балистична ракета.

Посоченият обхват от 1700 километра сочи към потенциален тест на балистична ракета с голям обсег, в съответствие с последните постижения в програмата за стратегически ракети на Индия. Този обхват може да обхване няколко от индийските ракетни системи, включително Agni Prime, както и някои от нейните балистични ракети за изстрелване от подводници (SLBM).

Като се има предвид непрекъснатото усъвършенстване на индийската ракетна технология, тестът може да е продължение или подобрение на съществуващи способности или изцяло нова система, в съответствие с фокуса на страната върху осигуряването на надеждно възпиране.

Бенгалският залив е стратегически регион за подобен вид изпитания поради огромното си океанско пространство, което осигурява сигурна и контролирана среда за мониторинг на ефективността на ракетите.

Тези изпитания са от решаващо значение за оценка на обхвата, точността и цялостната надеждност на ракетните системи. Прозорецът за тестване предполага фаза на задълбочено проучване за по-нататъшното укрепване на ракетната програма на Индия като крайъгълен камък на отбранителната ѝ стратегия.

Тестовете на индийските балистични ракети са насочени не само към потвърждаване ефективността на националния арсенал, но и към демонстрация на нарастваща самоувереност в усъвършенстваните ракетни технологии. През последните години Ню Делхи направи сериозни стъпки в разработването на свои собствени ракети, подкрепени от Организацията за отбранителни изследвания и развитие (DRDO) и други държавни отбранителни организации.

Издаването на NOTAM известие преди подобни тестове е стандартен протокол, който гарантира, че регионалното въздушно и морско движение е информирано за зоната с ограничен достъп в указания времеви интервал, за да се поддържа безопасността и сигурността.

Китай, Танзания и Мозамбик ще проведат съвместното военно учение „Peace Unity-2024“

Китайски военниослужещи подготвят картечници върху бронирани превозни средства по време на военно учение на 16 май 2024 г.
📸 Снимка: Tang Chhin Sothy/AFP via Getty Images

🇨🇳🤝🇹🇿🇲🇿 Военнослужещи от армиите на Китай, Танзания и Мозамбик ще проведат съвместно учение „Peace Unity-2024“, което ще продължи до средата на август по бреговете на Източна Африка, според военен говорител в четвъртък.

Участниците в учението ще проведат съвместни военни операции за борба с тероризма както на сушата, така и в морето, заяви на пресконференция Джан Сяоганг, говорител на Министерството на националната отбрана.

Учението има за цел да задълбочи взаимното доверие и практическото сътрудничество между армиите в името на запазването на регионалния мир и стабилност, каза Джан.

Междувременно, по покана на Министерството на отбраната на Монголия, армейски отряд на Народната освободителна армия също ще отпътува за Монголия, за да участва в многонационалното мироопазващо учение „Khaan Quest-2024“ в края на юли, според говорителя.

Джан също така информира медиите за неотдавнашното съвместно военно учение, проведено от въоръжените сили на Китай и Лаос между 5 и 18 юли 2024 г.

Второто учение от серията „Friendship Shield“ включваше съвместно планиране и командване, координация между множество служби и видове оръжие, както и приятелски взаимодействия и обмен, допълни Джан.

Китайската армия е готова да работи с лаоската страна за прилагане на важния консенсус, постигнат от лидерите на двете партии и двете страни, за укрепване на практическото сътрудничество в отбраната и активно допринасяне за изграждането на общност със споделено бъдеще за Китай и Лаос, каза говорителят.

Той също така говори за военните отношения между Китай и Бразилия след среща между китайския министър на отбраната Донг Джун и командващия бразилската армия Томас Рибейро Пайва по-рано този месец.

„Готови сме да работим с бразилската страна, за да продължим да задълбочаваме сътрудничеството в международното мироопазване, съвместни учения и тренировки, многостранна координация, военна култура и други области. Също така сме готови да подобрим съвместния си капацитет за справяне с предизвикателствата и да изпращаме повече положителни сигнали на стабилност и надеждност за света“, каза Джан.

Съединените щати и Индонезия стартират морското учение „CARAT Indonesia 2024“

🇺🇸🤝🇮🇩 Военноморските сили и Корпусът на морската пехота на САЩ заедно със своите индонезийски колеги дадоха началото на 30-ото юбилейно издание на учението „Cooperation Afloat Readiness and Training“ (CARAT) в Бандар Лампунг, Индонезия на 13 май 2024 г.

CARAT 2024 съвпада със 75 години дипломатически отношения между Съединените щати и Индонезия. В своята 30-та година серията CARAT включва многонационални учения, предназначени да подобрят способностите на военноморските сили на САЩ и партньорите да действат заедно.

CARAT Indonesia е съвместно, двустранно морско учение, което се провежда на брега в Бандар Лампунг и във водите на Яванско море от 13 до 20 май 2024 г. Учението започна с церемония по откриването, водена от капитана от Военноморските сили на САЩ Тейт Робинсън, комодор на пета амфибийна ескадрила, и индонезийския капитан Лудфи, командир на първа ескортна ескадрила на флота.

„CARAT допринася за регионалната морска сигурност, като подобрява способността ни да работим рамо до рамо в морето в широк спектър от военноморски компетенции“, каза Робинсън. „Американският флот оперира в Индо-Тихоокеанския регион повече от 75 години, а през 2024 г. се навършват 30 години от първото издание на серията CARAT, което подчертава трайния ангажимент на американския флот към региона и партньори като Индонезия.“

Учението ще включва три основни компонента през следващата седмица.

Крайбрежната фаза ще се състои от поредица от обмен на експерти по предмети, обучение в джунглата и връзки с общността. Американските и индонезийските медицински сили ще проведат широк спектър от съвместни обучения, включително промоция на общественото здраве и образование, както и тактическа бойна грижа за пострадали и практическо приложение при евакуация на пострадали.

Морската фаза ще включва амфибийни операции или както се нарича от индонезийските партньори „пълен профил на мисията“.

Основните цели на серията морски учения CARAT са насърчаване на регионалното сътрудничество в областта на сигурността, поддържане и укрепване на морските партньорства и подобряване на оперативната съвместимост между участващите сили.

„Не можем да бъдем по-развълнувани от възможността да тестваме нашите способности в целия спектър от военни операции с нашите индонезийски партньори“, заяви полковник Шон Дайнън, командващ офицер на 15-то морски експедиционен отряд (MEU) от Корпуса на морската пехота на САЩ.

„Обучението рамо до рамо в различни области на умения ни прави по-силна, интегрирана сила, по-добре подготвена да осигури мултинационален отговор на всяко природно бедствие или криза.“

USS Somerset и елементи от 15-ти морски експедиционен отряд провеждат рутинни операции в зоната на операции на 7-ми флот на САЩ в подкрепа на свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион.

Под командването на Тихоокеанския флот на САЩ, 7-ми флот е най-големият предно разгърнат номериран флот на ВМС на САЩ, който рутинно взаимодейства и оперира с 35 морски нации.

Индия напълно изтегля военния си контингент от Малдивите

Войник от армията на Малдивите стои на пост преди церемонията по встъпване в длъжност на новоизбрания президент на страната Мохамед Муизу в столицата Мале на 17 ноември 2023 г. Муизу обеща да изгони индийските войски, разположени на архипелага, още в първата си реч пред нацията след полагането на клетва.
📸 Снимка: AFP/Ishara Kodikara

🇮🇳🇲🇻 Индия изтегли всичките си войници от Малдивите преди крайния срок на 10 май, определен от президента Мохамед Моизу, пише Times of India.

Президентът Моизу беше определил 10 май като краен срок за изтеглянето на индийския военен персонал от неговата страна. Репатрирането на около 90 индийски военни, разположени на Малдивите, беше ключов ангажимент на Моизу по време на неговата президентска кампания миналата година.

Муизу победи действащия президент Ибрахим Солих на втори тур в края на април. Новоизбраният президент бе подкрепен от коалиция, за която е известно, че симпатизира с Китай, и е подкрепяла кампанията "Индия вън" от преди няколко години срещу малка част от индийската армия.

Последната партида индийски войници, разположени на Малдивите, са репатрирани, потвърди Хеена Уалид, говорител на президентската канцелария пред новинарския портал Sun.mv , без да дава подробности за броя на индийските войници.

Тя добави, че подробности за броя на разположените войници ще бъдат разкрити по-късно.

Индийският военен персонал беше разположен на Малдивите, за да управлява и поддържа два хеликоптера и самолета Dornier, които Индия подари по-рано.

По-рано правителството на Малдивите обяви, че 51 от тези войници са били репатрирани в Индия на 6 май.