Зеленски и Санду обсъждат нов механизъм за реинтеграция на Приднестровието и изтегляне на руските войски.

🇲🇩🤝🇺🇦 Молдова обсъжда създаването на международен механизъм за разрешаване на ситуацията в Приднестровието, заяви президентът на страната Мая Санду по време на съвместна пресконференция с украинския си колега Володимир Зеленски в Киев.

„Укринформ“ съобщи, че Санду е потвърдила провеждането на консултации с международни партньори, сред които Европейския съюз, относно потенциална рамка за реинтеграция на региона. Тя заяви, че всички страни признават необходимостта от процес, насочен към демилитаризация, деолигархизация и демократизация.

„За да се осъществи този етап, ни е нужна международна подкрепа. Точно това обсъждаме, особено с ЕС през последните дни. Що се отнася до приноса на Украйна, бих казала, че най-големият принос, който вече е дала, е фактът, че държи руската армия далеч от границите на Молдова. Това ни дава възможност да търсим мирно уреждане на конфликта и ние високо ценим това“, каза Санду.

Санду подчерта, че Молдова ще играе централна роля в процеса по оформянето на бъдещия механизъм, като същевременно ще продължи консултациите със своите партньори.

Говорейки на същата пресконференция, Зеленски заяви, че продължаващото присъствие на руски контингент в сепаратисткия регион остава ключова пречка за развитието на Молдова и създава дългосрочни рискове във връзка със сигурността. Той посочи, че Украйна подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Молдова и по-рано е предлагала помощ в енергийния сектор като алтернатива на руските доставки.

„Веднъж предложихме въглища, помощ и подкрепа вместо руския газ, който отиваше към тяхната станция, но винаги сме го правили по дипломатичен начин. Винаги сме го комуникирали с президента на Молдова. Където тя подкрепя и вижда подкрепата на Украйна, ние ще бъдем надежден партньор“, каза Зеленски.

Зеленски отбеляза, че решенията за всички международни управленски или преходни споразумения относно Приднестровието попадат под юрисдикцията на Молдова, докато за Украйна този въпрос е пряко свързан със сигурността на нейните граници. Според „Укринформ“, Зеленски е поставил под въпрос доколко ще е уместно изобщо участието на Руската федерация в какъвто и да е бъдещ международен механизъм по въпроса.

„Мисля, че Молдова не разглежда международен механизъм с Русия, защото Русия без съмнение остава там, за да блокира нормалния живот на страната. Виждаме, че нищо нормално не се е случило в продължение на почти четири десетилетия окупация“, заяви той.

Приднестровието, отцепил се регион, който обхваща териториите на Молдова, разположени от поречието на река Днестър до държавната граница с Украйна, се намира под контрола на сепаратисти от началото на 90-те години на миналия век. Руски военен контингент остава разположени в региона, който отдавна е предмет на спорове и напрежение между Кишинев и Москва.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Европейският съюз предложи широка мирна рамка, която изисква от Русия да изтегли своите въоръжени сили от Беларус, Грузия, Армения и Приднестровието. Планът, оповестен от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас, отправя призив за премахване на руските ядрени оръжия от Беларус, изплащане на репарации и реципрочно редуциране на силите, обвързано с евентуално изтегляне на украински войски.

Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

Силите за сигурност на Иран са ликвидирали отряд на Джаиш ал-Адл.

🇮🇷⚔️🇵🇰 Силите за сигурност на Ислямска република Иран са ликвидирали оперативен отряд на сунитска въоръжена групировка „Джаиш ал-Адл“, след като бойците преминали границата от Пакистан в района на Раск, провинция Систан и Белуджистан. Това съобщава Tasnim News Agency, според която са убити „няколко терористи“; точният брой, самоличност и обстоятелства нямат потвърждение от независими източници.

Инцидентът се вписва в логиката на ескалация между режима в Иран и белуджките сепаратисти, но идва в качествено нов стратегически период. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха своята съвместна въздушна кампания срещу Иран, която според прерасна от удари по ядрена инфраструктура в системна атака срещу командната структура на Ислямската република. В рамките на първите часове беше ликвидиран върховният водач Али Хаменей, а с него над 250 висши фигури, включително командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), министъра на отбраната и цял ешелон генерали. Синът на Хаменей, Моджтаба, беше избран за нов върховен водач, но според NYT и Foreign Policy е бил ранен при удара и не се е появявал публично, а вземането на решения в държавата е „парализирано" поради щети по комуникациите и вътрешни борби.

В този момент на отслабена централна власт белуджкият въпрос вече не е просто хроника от пограничната провинция. През декември 2025 г. „Джаиш ал-Адл" обяви сливане с други въоръжени и политически групи от Белуджистан в нова коалиционна структура – „Народен фронт на бойците" (PFF). Опозиционното издание Iran International определи хода като стратегическо прекодиране – от тесен сунитски сепаратизъм към по-широка платформа срещу режима, която претендира за място в общоиранското протестно пространство. През януари в хода на протестната вълна, боец на PFF застреля шефа на полицията в Ираншахр Махмуд Хакикат. В същия месец иранското министерство на разузнаването съобщи за задържане на клетки, проникнали от Пакистан в Захедан с оръжия и взривни устройства „американско и израелско производство" – твърдение, което не е независимо проверено, но се ползва от Техеран като рамка на случващото се.

Фондация за защита на демокрациите (FDD) посочи, че след първоначалната деструкция на централизирания апарат Израел е преминал към „хиперлокално" прицелване, включително по обекти на сигурността в западни провинции с предимно кюрдско население, което според автора е знак за съзнателно натоварване на режима по периферията. Critical Threats Project документира паралелно раздуване на присъствието на проиранските формирования в Систан и Белуджистан месец след началото на войната – индикатор, че режимът в Техеран е избрал задържане на югоизтока с тежко оръжие, а не политически диалог.

Към днешна дата сепаратисткият пейзаж в Иран изглежда по-консолидиран от когато и да било след 1979 г. На 22 февруари броени дни преди началото на въздушната кампания срещу режима, петте основни кюрдски партии в Иран (PDKI, PAK, PJAK, Komala и Khabat) обявиха формирането на „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“ (CPFIK) с декларирана цел „сваляне на режима" и кюрдско самоопределение. Atlantic Council разглежда сценарий на кюрдска офанзива навътре в Иран и отбелязва, че Вашингтон и Йерусалим са обмисляли военна подкрепа за такава кампания. New Arab отчита въздържана, но засилваща се мобилизация.

На юг, в арабския Хузестан, където е фокусиран над 80% от иранския нефтен добив, се наблюдават повтарящи се инциденти по инфраструктурата, макар че организационната стена на Арабското движение за борба за освобождението на Ахваз (ASMLA) остава неясно. В азерския северозапад натискът за самоопределение е предимно културно-политически.

Именно тук се крие основният разлом. Foreign Policy Research Institute и Small Wars Journal предупреждават за каскаден регионален ефект: разпадане на централния контрол в Иран би активирало джихадистки ниши (клон на Ислямска държава вече е присъствал в югоизточен Иран), би разкъсало „Балканския маршрут" на транзита на опиум, би предизвикало масова миграционна вълна в посока Пакистан и Турция и би поставило под въпрос Ормузкия проток. Анализаторът Кия Балоч акцентира, че убитият Хаменей парадоксално се е превърнал в „символ на съпротива срещу западната хегемония" – дефиницията на легитимността се е променила за сметка на режима.

От противоположна посока, аналитичен текст на FDD от 7 март предупреждава, че насърчаване на етно-националистически сепаратизъм може да се окаже спасителен пояс за Техеран: при реална заплаха за териториалната цялост, умерените персоезични иранци, включително част от реформаторския лагер, биха се преориентирали към подкрепа на държавата. Логиката е проста – в Иран „режимът" и „държавата" са различни обекти на лоялност, и външният натиск рискува да ги слее. Подобен скептицизъм звучи и в текста на Responsible Statecraft, който описва постепенна преориентация на целта от „смяна на режима" към „разпадане на Иран".

Пакистан остава ключова, но несигурна променлива. Jamestown Foundation напомня, че 565-милната граница е исторически полупорьозна, а Исламабад се бори с паралелно белуджко въстание (BLA), за което не може да си позволи да създаде ирански прецедент за „трансгранично право на преследване". ORF формулира въпроса още по-остро: каквото и да правят Пакистан и Иран, „по-големият белуджки въпрос" се превръща в самостоятелен геополитически фактор, несводим към играта на двустранното сътрудничество. В същото време The Diplomat оценява, че войната вече реконфигурира белуджката войнственост – централната сцена се измества от пакистанския Белуджистан към иранския Систан, а локалните актьори калибрират своите алианси към новата среда.

Конкретният инцидент в Раск, за който съобщава Tasnim, сам по себе си е рутинен епизод от дълга хроника – градът е бил място на опустошителната атака от декември 2023 г. и на координираните удари срещу Чабахар и Раск от април 2024 г. Но разчетен на фона на април 2026 г., той показва нещо друго: че докато централният команден капацитет на Ислямската република е компрометиран, граничният режим на югоизток продължава да функционира – поне тактически – и че Техеран възприема инфилтрациите през пакистанската граница не просто като проблем на сигурността, а като елемент от екзистенциалния натиск, на който е подложен. Дали този натиск ще ускори разпадането на централната власт, ще я втвърди около ново идеологическо ядро, или ще доведе до продължително ерозивно равновесие, остава открит въпрос, на който нито един от цитираните центрове не дава еднозначен отговор.

FPV дронове преследват руските сили в Мали, докато опозиция на Москва в Сахел набира сили.

🇲🇱⚔️🇷🇺 Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) нанесоха комбиниран удар с артилерия и FPV дронове по лагер на Африканския корпус на Руската федерация и правителствени сили на Мали край град Анефис в региона Кидал на 30 март, съобщи местното издание Tanakra.

Голям брой дронове с изглед от първо лице (FPV) и ракети пробиха периметъра на лагера и поразиха военна техника и инфраструктура на базата, предизвиквайки вторични експлозии в склад за боеприпаси. Понесени са значителни щети, макар потвърдена информация за жертви сред руския персонал да липсва.

FLA определи удара като седмата си обявена операция само за март, което говори за устойчива кампания, а не изолиран инцидент. Миналата година организацията проведе най-малко 25 атаки – 6-кратко увеличение спрямо 2024 г., когато Стратегическата рамка за защита на народа на Азавад (CSP-DPA) осъществи първите си дронови удари, посочи Castorvali.

По-рано този месец, на 4 март, FLA съобщи за нанесен удар срещу съвместен патрул на руските наемници и малийската армия в района Адгар-Такалот южно от Кидал, при който са унищожени два военни автомобила, един от които бронирана машина.

Използването на FPV дронове е показателно за начина, по който тактики от войната в Украйна се пренасят в други конфликтни зони. Тези малки маневрени системи са относително евтини, но имат висока ефективност за прецизни удари, което дава на нередовни въоръжени групировки способности, каквито преди изискваха тежко въоръжение.

Атаката край Анефис дойде само три седмици след друг тежък инцидент. На 9 март бойци на местния клон на Ал-Кайда, наречен Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), засякоха друг конвой на Африкански корпус и малийската армия край Нампала в централно Мали, по пътя към границата с Мавритания. Загинаха над 10 бойци, сред които поне трима руснаци, съобщи Euromaidan Press, според когото атаката е извършена в отговор на екзекуция на седем цивилни на 9 март близо до мавританската граница.

Последните събития в Мали илюстрират все по-засиления натиск от две посоки – туарегски сепаратисти на север и джихадистки групировки в централните райони – срещу операциите на въоръжените сили на Мали и подкрепящите ги руски наемници. След изтеглянето на френските сили и приключването на мисията на ООН (MINUSMA) руските военни структури, първо „Вагнер", а от миналото лято и  подчиненият на Министерството на отбраната Африкански корпус – станаха водещото чуждестранно военно присъствие в страната. Групата на покойния Евгени Пригожин обяви излизането си от страната през юни 2025 г. и „Африкански корпус" пое неговите функции.

Ангажиментът на Москва обаче далеч надхвърля военната сфера. Русия е обезпечила достъп до ключови природни ресурси (злато, уран и литий) и е подписала сделки за развитие на инфраструктура, свързана с добива. Сред тях е планирана рафинерия за злато с годишен капацитет до 200 тона, финансирана отчасти с руски капитал. Моделът предвижда компенсация с минерални ресурси вместо директни плащания за военни услуги, посочва Robert Lansing Institute.

Цивилното население обаче плаща цената. Над 13 000 малийци са избягали в югоизточна Мавритания само за последните пет месеца, притиснати между джихадисти, малийската армия и руски наемници, съобщава United24 Media. Над 80% от пристигналите са жени и деца. Свидетели описват пред правозащитни групи злоупотреби от страна на Африкански корпус – безразборни убийства, отвличания, сексуално насилие и изтезания.

Human Rights Watch документира обширно тези обвинения в последния си годишен доклад. Службата на ООН за координация на хуманитарните дейности (OCHA) регистрира 3737 инцидента със сигурността и 9362 загинали в региона на Сахел за цялата 2025 г.

 

Пет водещи кюрдски групировки обявиха създаването на единен фронт в Иран.

🇮🇷🇮🇶 Пет водещи групировки на иранските кюрди обявиха създаването на единен фронт срещу режима в страната на съвместна пресконференция, снимки от която бяха публикувани в социалните мрежи днес.

Този ход е доказателство за засиленото партньорство между фракциите, които в миналото създадоха „център за диалог“, в рамките на който да обсъждат общи действия срещу режима на Ислямската република.

В коалицията влизат:

• Демократическа партия на Ирански Кюрдистан (PDKI)
• Партия за свободен живот на Кюрдистан (PJAK)
• Партия на свободата на Кюрдистан (PAK)
• Партия „Комала“ на Кюрдистан (ръководена от Реза Кааби)
• организация „Хабат“

„Комала“ разполага с три крила, две от които остават извън списъка, което не е изненада, тъй като двете фракции не участваха и в предните инициативи на центъра за диалог. Снимките от събитието потвърждават присъствието на петима лидери, които представляват основните движения в новия съюз.

Сред присъстващите бяха няколко емблематични иранско-кюрдски лидери с дълги години опит. Ръководителят на PDKI Мустафа Хиджри представляваше лично своята група. Хиджри е ключова фигура в кюрдската политика. Една от петте групи беше представена на срещата от жена. PJAK е ляво ориентирана организация, разпределяща често лидерските роли между мъже и жени и разполагаща с голям брой жени бойци в редиците си.

Четиримата кюрдски лидери мъже бяха облечени в традиционни кюрдски носии, включващи характерните пояси. Ръководителят на PAK Хюсеин Язданпана беше в зелено облекло с маслинов нюанс, напомнящ военна униформа. Язданпана е добре познато име в кюрдските среди – той и групата му се биха срещу Ислямска държава рамо до рамо с Пешмера, въоръжените сили на Иракски Кюрдистан.

PAK държеше фронтовите линии западно от Киркук и в Башика, с изглед към равнините на Ниневия. Нейните бойци изиграха решаваща роля при офанзивата за прочистване на региона от ДАЕШ, доказвайки се като дисциплинирана бойна сила с ценен опит. Във войната срещу терористичната групировка Язданпана заяви пред The Jerusalem Post, че режимът в Техеран и подкрепяните от него иракски милиции представляват сериозна заплаха.

Според платформата Rohelat.Info, новото обединение носи името „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“. Преди седмица същият източник посочи, че „иранско-кюрдският политически пейзаж минава през значителна структурна еволюция, а основните партии се стремят да трансформират консултативния „център за диалог“ в стабилна и единна платформа за сътрудничество“.

„Тази инициатива цели да разшири обхвата на партньорството, гарантирайки, че партиите могат да упражняват максимално влияние и да поддържат оперативна готовност за всяка потенциална политическа промяна в Ирански Кюрдистан“, отбелязва Rohelat.Info.

Новата коалиция надгражда този процес, полагайки усилия за политическо единство и по-добра координация. Тя заяви подкрепа за демокрацията, справедливостта и правото на самоопределение. След месеци преговори се взе решение, че формирането на такъв съюз е наложително, особено след протестите в края на декември и началото на януари, които бяха потушени от Техеран с цената на десетки хиляди невинни жертви, сред които кюрди.

В новото съвместно изявление на партиите се посочва, че са оставили различията в миналото и ще координират своите политически и медийни дейности. Разпространен е нов устав, в който се настоява за правото на кюрдско самоопределение и сътрудничество с други потиснати народи. Партиите декларират подкрепа за демокрацията и ангажимент за пълно равенство между мъжете и жените.

Освен това групите изразяват готовност за партньорство с други опозиционни сили в Иран и планират създаване на единна организация, отговаряща за външните и международни отношения. Програмата им включва и точки за организиране и администриране на „освободени зони“, което загатва за очаквания за бъдещи териториални придобивки.

Кюрдите, често определяни като най-голямата етническа група в света без собствена държава (наброяваща 30-45 милиона души), съставляват една от най-значимите малцинствени групи в Иран с численост от 8-10 милиона души (около 10% от населението). Концентрирани най-вече в провинциите на северозапад, известни под името Ирански Кюрдистан (Рожхелат), те притежават силно изразена идентичност, базирана на кюрдския език и преобладаващо сунитското изповедание, което ги поставя в двойна периферна позиция спрямо официалния шиитски и персийски център в Техеран.

Историческият им стремеж към автономия датира от краткотрайната Република Махабад (1946 г.), а в текущия век регионът се превърна в епицентър на съпротивата. Именно от кюрдските райони тръгнаха масовите протести под наслова „Жена, живот, свобода“ през 2022 г. след смъртта на Махса Амини. Тази политическа активност превръща кюрдските територии в зона на постоянна милитаризация от страна на Революционната гвардия (IRGC), тълкуваща техните стремежи за самоопределение като екзистенциална заплаха за териториалната цялост на страната.

Ескалация на напрежението в Мали: Азавад призовават за обща мобилизация

🇲🇱 Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) публикува видео, в което призовава за всеобща мобилизация на туарегските сепаратистки сили, сигнализирайки подготовка за потенциален въоръжен конфликт с висока интензивност срещу управляващата хунта в Мали и съюзници, сред които Африканския корпус на Руската федерация.

Призивът идва на фона на нарастващо напрежение в северната част на страната, където се съобщава за пристигането на подкрепления от съседна Либия. Туарегите контролират две области – Кидал и Гао.

Малийската армия, подсилена от последните доставки с военно оборудване, се готви за потенциални сблъсъци в региона. Тези събития крият риск от повторното разпалване на десетилетната борба на туарегите за независимост, предизвиквайки опасения от допълнително насилие и дестабилизация на региона Сахел.

Сомалия омаловажи твърденията за посредничество на Катар със Сомалиленд.

🇸🇴 Началникът на Държавния департамент по външните работи на Сомалия Али Мохамед Омар Балкад отхвърли твърдения, че правителството на Катар е станало посредник между Федералното правителство в Могадишу и сепаратистката администрация на Сомалиленд.

Балкад подчерта, че Сомалиленд винаги е бил част от суверенната територия на Сомалия и външно посредничество между две сомалийски страни не е нужно. Той заяви, че наскоро са били проведени разговори между Могадишо и Харгейса в Джибути и Анкара, но не успяли да доведат до сключване на споразумение за обединение или разделяне.

„Сомалиленд е регион на Сомалия. Нашата стратегия е да разрешаваме вътрешните спорове между нас с конституционен процес. Ако чужд приятел иска да ни подкрепи в това, ние го приветстваме, но не приемаме те да се разглеждат като две независими държави, които се нуждаят от международно посредничество“, обясни той.

Министърът направи изявлението в интервю за The New Arab по време на двудневно посещение в Доха, Катар. В него той отрече и съобщенията, че се водят разговори между Съединените щати и терористичната групировка Ал-Шабаб за евентуални мирни преговори между нея и федералното правителство. По думите му подобни твърдения са напълно безпочвени, тъй като Вашингтон все още поддържа своята позиция, според която Ал-Шабаб е считан за терористична организация.

По-рано бившият съветник на Държавния департамент на САЩ Хамза Уарфа заяви, че Белият дом обмисля да осъществи пряк контакт с групата Ал-Шабаб. Въпреки това сомалийското правителство потвърди своя ангажимент за ликвидиране на групата, използвайки всички необходими средства.

Ал-Шабаб е считана за терористична организация както от Сомалия, така и от Съединените щати.

Ал-Шараа: Защитата на друзите е наш приоритет, сирийският народ е готов да воюва.

🇮🇶🇮🇱 Временният президент на Сирия Ахмад ал-Шараа заяви, че защитата на друзите и техните права е „наш приоритет“, в отговор на заканата на военнополитическото ръководство на Израел да унищожи ислямисткото правителство в Дамаск, което започна офанзива срещу друзки бойци в Суейда, център на едноименната провинция, разположена по границата с Йордания, предизвиквайки вълна от насилие, отнела живота на повече от 300 души.

В първото си телевизионно обръщение след израелските въздушни удари по Дамаск в сряда, Шараа се обърна към гражданите друзи с думите: „Отхвърляме всеки опит да ви въвлечем в ръцете на външна страна“.

„Решихме да възложим отговорността за поддържане на сигурността в областта на местни фракции и мъдри шейхове. Избрахме да не бъдем въвличани в конфликти, за да запазим сигурността на своята страна“, посочи лидерът на временното правителство в съответствие

„Не сме от тези, които се страхуват от войната. Прекарахме живота си, изправени пред трудностите и защитавайки народа си, но поставихме интересите на сирийците пред хаоса и разрухата“, каза той.

Ал-Шараа все пак предупреди, че сирийският народ е готов да воюва, ако достойнството му бъде яяяязастрашено.

„Притежанието на голяма сила не означава непременно постигане на победа, точно както триумфът на една арена не гарантира успех на друга. Може да сте способни да започнете война, но няма да ви е лесно да контролирате последствията от нея“, подчерта сирийският лидер, обвинявайки израелската държава, че се опитва да унищожи Сирия след свалянето на Башар ал-Асад през декември 2024 г.

Лидери от Белуджистан обявиха символично независимост.

🇵🇰 Националистически лидери от Белуджистан публикуваха символична декларация за независимост от Пакистан, разпалвайки отново напрежението в региона и привличайки внимание към дългогодишния бунт в неспокойната югозападна провинция.

Мир Яр Белоч, известен белуджистански активист и писател, сподели поредица от изявления в социалните мрежи миналата седмица, обявявайки създаването на „Република Белуджистан“ и призовавайки индийското правителство да открие белуджистанско посолство в Ню Делхи. Той също така апелира към ООН да признае декларацията и да предостави финансиране за основни държавни функции, включително издаване на валута и паспорти.

„Скоро може да бъде обявено, тъй като крахът на терористичния Пакистан е близо,“ написа той на 9 май. „Молим Индия да позволи откриването на официален офис и посолство на Белуджистан в Делхи.“

Коментарите му бяха придружени от изображения на хора, развяващи белуджистански знамена, и карти, изобразяващи независим Белуджистан. Написаното идва на фона на нарастващите призиви от белуджистанските лидери за по-широко международно ангажиране и подкрепа, особено от Индия.

Въоръжена група пое отговорност за координирани атаки

Армията за освобождение на Белуджистан (BLA), обозначена като терористична организация от Пакистан, пое отговорност за 71 координирани атаки на 51 места в последните дни като част от операция, наречена „Хероф“. Групата заяви, че е атакувала съоръжения на пакистанските военни и разузнаване, полицейски участъци, превозни средства за транспортиране на суровини и ключова магистрална инфраструктура.

В изявление от 11 май групировката заяви, че „новият ред е станал неизбежен“ в Южна Азия и предупреди, че военните неуспехи на Исламабад и използването на религиозен екстремизъм са създали трайна нестабилност. Групата отхвърли предложенията на държавните власти за начало на мирни преговори, описвайки ги като измамна тактика, и отправи призив към регионални сили, включително Индия, да не се доверяват на намеренията на Пакистан.

„BLA не е нито пешка, нито мълчалив наблюдател. Тя няма да спре, докато Пакистан не бъде разбит като държава, изнасяща терор“, заяви групата.

Исторически неправди и тревога за човешките права

Белуджистан, най-голямата по площ провинция в страната, някога е била част от княжеската държава Калат, преди да бъде анексирана от Пакистан през 1948 г. Този ход предизвика първото от поредица въстания, в които националистически групи се бориха за по-широка автономия или независимост. Множеството военни операции на пакистанската държава доведоха до повтарящи се цикли на бунтове, насилие и репресии.

Организации за защита на човешките права са документирали случаи на извънсъдебни убийства, отвличания и умишлени атаки срещу цивилни. Наскоро извършеното убийство на известния рали състезател Тарик Белоч, за което се твърди, че е извършено по политика на „убий и изхвърли“, разпали още повече напрежението и доведе до критики от правозащитни организации.

Порт Гуадар и стратегическите интереси

Стратегическото значение на Белуджистан идва от наличието на дълбоководното пристанище Гуадар, ключов възел в Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC). Въпреки че доведе милиарди долари китайски инвестиции в Пакистан, местните общности твърдят, че са изключени от ползите му и са били принудени да напуснат земите си без подходящо обезщетение.

Пристанището и околните райони многократно са били мишена на атаки от местни бунтовници, някои от които пряко застрашиха китайския персонал, работещ по инфраструктурни проекти.

Ролята на Индия и дипломатическите сигнали

В последните седмици белуджистанските активисти засилиха своите контакти с Индия. Мир Яр Белоч призова за преименуване на историческата Къща на Джина в Мумбай на „Къща на Белуджистан“, представяйки го като символичен жест на подкрепа. Кампании в социалните мрежи разпространяват подобни искания и послания за солидарност с Индия.

Въпреки че декларацията за независимост остава символична и няма международна подкрепа, тя може да има съществени последици за регионалната стабилност. Експерти предупреждават, че има вероятност да насърчи други сепаратистки движения в Пакистан и да усложни усилията за стабилизиране на региона.

Пакистанските власти все още не са публикували официален отговор на последните събития.

Нова сирийска група се обяви за автономия на крайбрежните региони.

🇸🇾 Нова сирийска група се появи онлайн с учредителна декларация, обявяваща създаването на нов автономен регион, включващ в себе си провинциите Латакия, Тартус и остров Арвад, като „същевременно зачита националния суверенитет и международните принципи“.

Въз основа на дълбоко вкорененото цивилизационно наследство на Кралство Угарит и признавайки правото на нациите на самоопределение, днес обявяваме създаването на регион Угарит, включващ в себе си Латакия, Тартус и остров Арвад като административна единица със самоуправление, която същевременно зачита националния суверенитет и международните принципи.

Тази декларация идва в отговор на стремежите на жителите на региона за управление, което постига развитие, стабилност и укрепва социалното сближаване, културното многообразие и просперитет.

Регионът Угарит се стреми да създаде избрано правителство, което да представлява волята на своя народ в рамките на плуралистична система, която поддържа легитимността.

Регионът ще има независимо управление на своите икономически ресурси и въпроси, свързани със сигурността, като същевременно се ангажира със сътрудничество с националните институции.

Той ще се управлява от конституция, която закрепва принципите на справедливост, равенство и основни свободи в съответствие с международните стандарти, засилвайки стабилността.

Регионът потвърждава своята отвореност за диалог и партньорство с всички компоненти на сирийския народ, както и регионални и международни партньори за постигане на развитие и мир.

Легитимността на самоуправлението ще бъде осигурена чрез свободен и честен обществен референдум, който да потвърди волята на населението в управлението на собствените си дела.

Регионът Угарит вярва, че бъдещето на Сирия трябва да се гради на принципите на партньорство, стабилност и зачитане на правата на всички. Тя има за цел да засили сътрудничеството с централното правителство по начин, който служи на интересите на всички граждани.

Днес ние създаваме модел, който отразява цивилизационното наследство на Угарит в управлението и откритостта, потвърждавайки нашия ангажимент към ценностите на демокрацията, мира и устойчивото развитие.

Спирането на руския газ затвори почти цялата индустрия в Приднестровието

Изглед към “Лахта център”, седалището на Газпром в Санкт Петербург, 27 април 2022 г.
📸 Снимка: Dmitri Lovetsky/AP

🇲🇩🇷🇺 Спирането на доставките на руски газ за Молдова доведе до затваряне на всички индустриални компании в Приднестровието с изключение на производителите на храни.

Предимно рускоезичният регион с около 450 000 души население, отделил се от Молдова през 90-те години на миналия век с разпадането на Съветския съюз, беше засегнат болезнено от спирането на доставките на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна.

Промишлените предприятия не работят, с изключение на тези, които се занимават с производство на храни, тъй като те осигуряват пряко продоволствената сигурност на Приднестровието, обясни пред местен новинарски канал Сергей Оболоник, първи вицепремиер на региона и ръководител на министерството на икономическото развитие.

„Твърде рано е да се прецени как ще се развие ситуацията. Проблемът е толкова обширен, че ако не бъде решен дълго време, вече ще имаме необратими промени – т.е. предприятията ще загубят способността си да стартират отново“, допълни той.

В същото време той увери, че държавата ще подкрепи предприятията, за да завършат и доставят готова продукция. По думите му до 5 януари ще стане ясно колко енергия консумира битовият сектор, а балансът ще покаже какво може да се разпредели за нуждите на предприятията.

Украйна позволи на Русия да продължи да изпомпва газ през нейна територия въпреки почти три години война и печелеше до 1 милиард долара годишно от транзитни такси, но отказа да поднови петгодишното споразумение, което изтече в сряда.

Европейските клиенти на газ като Словакия и Австрия се бяха подготвили за прекъсването, като си осигуриха алтернативни доставки. Но Приднестровието, въпреки връзките си с Москва и присъствието на контингент от 1500 руски военнослужещи там, беше парализирано.

В сряда местната енергийна компания спря отоплението и топлата вода на домакинствата и призова семействата да се стоплят, като се събират в една стая, покриват прозорците със завеси или одеяла и използват електрически нагреватели.

Вадим Красноселски, проруски сепаратистки лидер на региона, заяви, че има запаси от газ, които могат да стигнат за не повече от 10 дни ограничена употреба в северните части и два пъти повече в южните части. Той заяви, че основната приднестровска електроцентрала е преминала от газ към въглища и трябва да може да доставя електричество на жителите през януари и февруари.

Русия изпомпваше 2 милиарда кубически метра газ годишно за Приднестровието – включително електроцентралата, която също така осигуряваше енергия за цяла Молдова, страна с население от 2,5 милиона души, която иска да се присъедини към ЕС.

Молдова има дълга история на напрегнати отношения и спорове за разплащанията за газ с Русия. Бившата съветска република се опитва да намали потреблението на енергия поне с една трета и да внася повече от 60% от нуждите си от съседна Румъния.

Ръководителят на молдовската национална газова компания “Молдовагаз” Вадим Чебан посочи, че неговата компания е изразила готовността си да помогне за закупуването на газ от европейски страни, за да облекчи недостига, като е информирала за това газоразпределителната компания в сепаратисткия анклав “Тирасполтрансгаз”.

Но газът, доставен в региона, ще трябва да се заплаща на пазарни цени, заяви той пред местната телевизия TV8. В продължение на няколко години Приднестровието не плаща нищо за доставки от руския газов гигант “Газпром” в резултат от мълчаливо споразумение с Москва.

Украинският президент Володимир Зеленски определи края на транзита на руски газ като „едно от най-големите поражения на Москва“ и призова Съединените щати да увеличат доставките на газ за Европа.

След като Русия предприе пълномащабното си нахлуване в Украйна, Европа предприе поредица от стъпки за намаляване на зависимостта си от руската енергия и увеличи вноса от други източници, включително газ от Норвегия и втечнен природен газ от САЩ и Катар.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че загубата на руския газ нанася непоправими икономически щети на Европа, от което се облагодетелстват САЩ.

„Отговорността за прекратяването на доставките на руски газ е изцяло на Съединените щати, на марионетния режим в Киев, както и на властите на европейските държави, които пожертваха благосъстоянието на своите граждани в името на финансовата подкрепа на американската икономика“, заяви тя.

Как Молдова ще си върне Приднестровието без нито един куршум?

“Молдовагаз” е акционерно дружество, чиито акции са мажоритарна собственост на “Газпром”, но също така се намира под контрола и надзора на молдовското правителство.

Според руската компания, то е събрало дългове в размер на 700 милиона щатски долара за доставките на газ до Молдова (без Приднестровието) в периода 1991–2021 г. и именно този неплатен дълг е накарало “Газпром” да прекрати договора си с Кишинев.

През октомври 2021 г. беше проведена среща в Санкт Петербург между тогавашният вицепремиер на Молдова Андрей Спину и главния изпълнителен директор на “Газпром” Алексей Милер, след която стане ясно, че според руската компания общият размер на дължимото от Кишинев възлиза на 709 милиона щатски долара.

Молдова нае две фирми, една от Норвегия и една от Обединеното кралство, за извършването на одит. Той трябваше да бъде готов до май 2022 г., но беше забавен заради пълномащабната инвазия в съседна Украйна и в крайна сметка приключи чак през есента на 2023 г.

Според него 276 милиона щатски долара от дължимото не могат да бъдат доказани, като в същото време беше признат дълг от 400 милиона долара, но одиторите казаха, че дългът не може да бъде изплатен, защото е много стар и Газпром не си е направил труда да го повдигне през годините, за които одиторите смятат, че руската компания е простила на дъщерното си дружество.

Останалите 33 милиона долара са средства, които според одита са изразходвани от компанията без предварително одобрение от молдовското правителство. Един такъв забележителен разход беше новата централа на “Молдовагаз” на улица “Пушкин” в центъра на столицата Кишинев.

В крайна сметка одитът установи, че единственото дължимо от Молдова е сумата от 8,6 милиона щатски долара, които Кишинев беше много доволен да заплати. Въпреки това руската страна отхвърли заключението на одита и прекрати преговорите.

Докато течеше самият одит, “Газпром” отправи първата си заплаха, че ще спре доставките на газ за Молдова през октомври 2022 г. Заплахата не беше изпълнена, но руската страна вдигна цените на кубически метър газ.

Договорът на “Молдовагаз” с Газпром изтича през 2026 г. Въпреки че договорът с украинските власти изтече в началото на тази година и не беше подновен, това не прави договора с Кишинев невъзможен за изпълнение, тъй като доставките на руски газ могат да бъдат осъществени през тръбопроводите “Турски поток” и “Син поток”, които минават през Турция.

Отказът на руската компания да се съобрази с одита е класически пример за форма на тормоз и изнудване. Въпреки това, за разлика от по-рано, в момента Молдова се управлява от прозападна администрация, която е решена да се откъсне завинаги от хватката на Русия и тактика като тази няма да проработи.

„Газпром“ можеше да намали доставките на природен газ, но властите в Кишинев така или иначе нямаха намерение да подновяват договора след 2026 г. Фактът, че това се случва сега, една година по-рано, не променя много.

Единствените губещи от така създалата се ситуация са властите в Приднестровието, които сега са толкова уязвими и зависими от управляващите в Кишинев, колкото никога досега в историята на сепаратисткия регион. За няколко дни Русия преобърна баланса на силите в страната и остави своите поданици в проруския анклав на милостта на молдовските власти, които сега контролират всички входни и изходни точки на стоки и ресурси.

Единственото, с което Приднестровието можеше да изнудва властите в Кишинев, беше евтината електроенергия, благодарение на безплатните доставки на природен газ, н това остана в миналото. Сега Приднестровието почти не разполага с ресурси, за да оцелее и рано или късно ще се наложи да седне на масата за преговори или да се сблъска с вътрешни бунтове.

Мая Санду и Молдова спечелиха войната в Приднестровието без нито един изстрелян куршум и благодарение най-вече на лошия хазарт от страна на Кремъл. Въпрос на време е сепаратисткият регион Приднестровие да престане да съществува.

Създаването на Фронта за освобождение на Азавад задълбочава кризата в региона на Сахел

Бойци от Националното движение за освобождение на Азавад (MNLA) патрулират в град Кидал, столица на едноименния малийски регион, 28 август 2022 г.
📸 Снимка: Soumeylane Ag Anara / AFP

🇲🇱⚔️🇩🇿 Четири военнo-политически движения на туарегите, активни в северната част на Мали, обявиха своето разпускане, за да формират Фронта за освобождение на Азавад, по време на пресконференция, проведена на 30 ноември. Азавад е традиционното название на региона, който те населяват в Западна Африка.

Тези организации заявиха, че са решили да открият нов фронт, за да защитят територията си в региона на Сахел и Сахара. Този ход представлява повратна точка в отсъствието на политически решения и представлява тревожна тенденция към ескалация.

Експерти отбелязват, че последните събития изострят и без това сложната ситуация със съдбата на Алжирските споразумения, сключени през 2015 г. за прекратяване на бунтовете на туарегите в Мали, особено след като властите в Бамако се оттеглиха от сделката.

Различните движения на Азавад обикновено използват градовете в северната част на Мали като свои тилови бази, особено Тин Зауатин, разположен на границата с Алжир. Това повдига въпроса дали сепаратистите получават официална или обществена подкрепа, като се има предвид, че регионът се състои от една единствена етническа група туареги, която е разделена от географските граници между Алжир и Мали, но запазва името Тин Зауатин.

През септември туарегските групи започнаха контраофанзива срещу въоръжените сили на Мали, които бяха подкрепени от Африканския корпус на Русия (бивш Вагнер), като им нанесоха тежки загуби. Това предизвика обвинения от властите в Бамако по адрес на Алжир и Украйна за това, че предоставят военна и логистична помощ на движенията на Азавад.

„Националното движение за освобождение на Азавад“, „Имгадската и съюзническата група за самоотбрана“, „Висшият съвет за единство на Азавад“ и „Арабското движение Азавад“ решиха да се разпуснат и да създадат единен фронт под ръководството на името „Фронтът за освобождение на Азавад“, който има за цел освобождаването на региона. Впечатление прави въвеждането на „самоопределение” като нов термин в политическата литература на блока.

Споразумението за обединяване на четирите движения на Азавад дойде по време на конференция, проведена между 26 и 30 ноември, чийто официален говорител Билал Аг Шариф потвърди, че новият орган е „единственият законен представител на народа на Азавад и води своята борба за самоопределение.”

Шариф продължи: „Решението за обединяване на движенията на Азавад идва в отговор на призива на племенни лидери, имами, лидери на общественото мнение, младежи и жени по отношение на единството, в допълнение към други фактори, които наложиха това споразумение, най-вече ситуацията в Сахел, което се характеризира с нарастваща несигурност и нестабилност, неспособността на правителството на Бамако да спази задълженията, съдържащи се в различните споразумения, подписани от последователни централни режими след анексирането на Азавад към Мали и използването от малийската армия на руски наемници от групата Вагнер.“

Откакто новото военно ръководство пое властта в Мали след преврата срещу избрания президент през 2020 г. то характеризира борбата с тероризма и заплахите срещу териториалната цялост на страната като оправдание за въоръжените операции, които води срещу движенията на Азавад.

Преди няколко месеца малийските власти обявиха спирането на споразумението за национално помирение, спонсорирано от Алжир от 2015 г., в знак на протест срещу намесата на Алжир във вътрешните работи на страната. Те описват четирите туарегски фракции като терористични организации, заплашващи териториалната цялост на страната.

Алжир не е коментирал последните събития, но по-рано в ООН и Африканския съюз се застъпи силно за защитата на народа на Азавад от военни действия, които нарушават споразумението за национално помирение. Освен това Алжир обвини въоръжените сили на Мали и групата Вагнер в извършване на кланета и атаки срещу цивилни и цивилни съоръжения по време на операциите.

Подкрепата на Русия за управляващата военна хунта в Мали доведе до появата на необявена политическа криза между Алжир, Русия и редица международни и регионални сили, свързани по един или друг начин с региона. Алжир описва руската подкрепа за Бамако за опит да заобиколи собствената си традиционна роля и дори да застраши стратегическите си интереси, особено след преследването на Азавадите от армията на Мали и наемниците от Вагнер.

Наблюдатели прогнозират, че въвеждането на самоопределение в програмата на Азавади е на път да засили сериозно напрежението, което може да трансформира региона и да има последици, които могат да се разпрострат от алжирската страна на границата, където също има присъствие на общността на азавади и възход на националистическите гласове сред местните туареги.

Междувременно общественото внимание се насочва към правителството в Бамако, което все още не е реагирало на новия съюз на Авазад. Това идва в резултат на кървави конфронтации между движенията на Азавад и малийската армия, подкрепяна от части на Вагнер. В същото време това е отслабване на напрежението между Алжир и Мали, от една страна, и между Алжир и Русия, от друга, и охлаждане на въоръжените конфронтации по граничната ивица.

Наблюдателите не изключват, че обединението на четирите групировки на Азавад ще принуди управляващия военен съвет в Мали да се върне на масата за преговори и да търси мирни политически решения, включително реактивиране на Алжирските споразумения.

Армията на Пакистан е ликвидирала 206 „терористи“ при 7984 операции между януари и октомври

Военни части патрулират близо до избирателна секция по време на националните избори в Пакистан в Лахор на 8 февруари 2024 г.
📸 Снимка: Aamir Qureshi/AFP via Getty Images

🇵🇰 Министерството на вътрешните работи на Пакистан съобщи, че над 200 бойци са били ликвидирани в близо 8000 операции, базирани на разузнавaтелни сведения между януари и октомври тази година.

През последните месеци провинциите Хайбер Пахтунхва (на северозапад) и Балочистан (югозапад) бяха разтърсени от вълни на екстремистки атаки.

Нападенията в Хайбер Пахтунхва са извършвани от афганистански граждани и техните помощници или от Техрик-е Талибан Пакистан (ТТП) и други въоръжени групи, които са намерили убежище на територията на съседен Афганистан. Правителството на талибаните в Кабул отрича обвиненията, заявявайки, че предизвикателствата пред сигурността на Пакистан са негов вътрешен проблем.

В отдалечения регион Белуджистан също се наблюдава скок в атаките, извършени от сепаратистки бойци тази година. Провинцията е дом на ключови китайски инфраструктурни проект, част от инициативата „Един пояс, един път“.

„206 терористи са били ликвидирани в 7984 базирани на разузнавателни сведения операции до октомври тази година“, докладва вътрешното министерство в прочит на среща, ръководена от министъра Мохсин Накви.

Засягайки темата за нарастващия брой сепаратистки бойци в Белуджистан и Хайбер Пахтунхва, Накви обеща, че професионалните способности на провинциалните отдели за борба с тероризма, както и на полицията и паравоенните гранични полицейски сили ще бъдат подобрени.

„Всички трябва да работят заедно, за да подобрят ситуацията със закона и реда“, обясни Накви. „Заедно с увеличаването на капацитета, полицията във всички провинции трябва да бъде оборудвана с модерна технологии... нуждите на правоприлагащите органи трябва да бъдат изпълнени с приоритет.“

Миналия месец правителството в Исламабад заяви, че е одобрило „всеобхватна военна операция“ срещу сепаратистките въоръжени групи, действащи в Белуджистан, но без да предостави никакви подробности за военната операция, като например кога ще започне и в кои части на провинцията и кои служби за сигурност ще участват.

Пакистанската армия вече има огромно присъствие в скалистия регион, граничещ с Афганистан и Иран, където бунтовнически групи се борят за независимост от десетилетия, за да спечелят по-голям дял от ползите от богатата на ресурси провинция.

Военните отдавна провеждат операции срещу сепаратистки групировки, най-известната от които е Армията за освобождение на Белуджистан (АОБ), която през последните месеци ескалира атаките си срещу военните и гражданите на съседен Китай – дългогодишен съюзник на Пакистан.

Регионът е дом на пристанището Гуадар, построено от Китай като част от Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC) – инвестиция от 65 милиарда долара в глобалната инициатива на Си Дзинпин – „Един пояс, един път“ за разширяване на глобалния обхват на Китай.

В допълнение към неотдавнашните атаки миналия месец АОБ пое отговорност за самоубийствен атентат пред международното летище в южния пристанищен град Карачи, който уби двама китайски инженери.

Военните също така са извършили десетки въоръжени операции в KP от 2007 г., когато е създадено местното талибанско движение, TTP. 

„Армията за освобождение на Ингушетия“ публикува видео, обясняващо защо групата се сражава срещу Руската

🇷🇺 „Армията за освобождение на Ингушетия“ публикува видео, обясняващо защо групата се сражава срещу Руската федерация. Бойците от групата изглежда са въоръжени с автомати АКС-74 / АК-74М, АКМС и автоматичен пистолет Стечкин АПС.

Комитетът за независимост на Ингушетия е ингушска сепаратистка организация, основана на 7 януари 2023 г. в Истанбул от ингушски националисти, живеещи в Турция. Създаването на движението е подкрепено от Олексий Гончаренко, депутат от Върховната Рада.

Движението участва във „Форумa на свободните поструски държави“, който се проведе в Европейския парламент през януари 2023 г.

През май 2023 г. правителството на Ингушетия започва да обвинява известни членове на организацията в подкрепа на радикалната ислямистка групировка „Кавказко емирство“, както и в оправдаване на нацизма.

Въоръженото крило на движението, Армията за освобождение на Ингушетия, беше създадено през април 2023 г.

През септември 2023 г. ръководителят на Комитета за независимост на Ингушетия Ансар Гархо проведе първата си официална среща в Меджлиса (парламента) на кримските татари с неговия ръководител Рефат Чубаров и Мустафа Джемилев, лидер на националното движение на кримските татари.

На 3 май 2024 г. Министерството на правосъдието на Русия добави Комитета за независимост на Ингушетия към т.нар списък с нежелани организации.

Комитетът не претендира да бъде политическа партия и няма конкретна идеология, той се стреми да обедини всички ингуши, които подкрепят идеята за независима държава.

Организацията е против споразумението за промяна на границите от 2018 г., според което Ингушетия прехвърли 340 квадратни километра или около 9% от територията си на Чечения, и се стреми да върне загубените територии.

Комитетът е против обединението с други страни и отказа на предложение от чеченското правителство в изгнание, което би обединило двете държави, ако станат независими, в Севернокавказка конфедерация.

Република Сръбска ще подготви споразумение за мирното отделяне от Босна и Херцеговна до края на юни

Етническо и федерално разделение на Босна и Херцеговина след сключването на Дейтънското споразумение на 21 ноември 1995 г.
🔍 Източник: Radio Free Europe/Radio Liberty

🇷🇸⚔️🇧🇦 Парламентът на Република Сръбска ще изготви проект на споразумение за мирно отделяне от Босна и Херцеговина до края на юни, съобщи местната обществена телевизия (РТРС) късно снощи, позовавайки се на официално изявление на Милорад Додик, президент на населената предимно с етнически сърби автономна република, която представлява една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, заемаща 49% от общата й териториална площ.

"Казахме, че ще го направим до 30 юни и ще го направим. До края на юни ще направим анализ на краха на Дейтънското споразумение, което остана само частично. Много неща не са конституционни в тази държава и ще кажем, че ние не можем да останем в общността, в която преди това сме вкарали нашата територия, нашата юрисдикция и нашата самостоятелност. Имаме право на това, каквото и да си измислят американците и да си мислят, че някой се страхува от тях. Те не са безобиден противник, могат да направят всичко, но това не означава, че са прави“, каза Додик.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна между 1992 – 1995 година, страната бе разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани – бошняци, и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

На 23 май Общото събрание на ООН прие резолюция, според която 11 юли ще бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в босненския анклав Сребреница по време на войната в Босна през 1995 г. Преди гласуването Додик отново заплаши, че ще отцепи Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Той каза, че властите на Република Сръбска ще изготвят проект за мирно отделяне на Босна и Херцеговина в рамките на 30 дни. По думите на Додик проектът ще осигури запазване на сегашния модел на функциониране на икономиката и адаптация на икономиката към модел на мирно отделяне в продължение на няколко години, отбелязва ТАСС. 

Вчера правителството на Република Сръбска взе решение за създаване на работна група за проучване на въпроса за мирното отделяне от Босна и Херцеговина.

Милорад Додик декларира готовност да подсигури отделянето на Република Сръбска

Милорад Додик, президент на Република Сръбска - една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, чиято столица е град Баня Лука.
📸 Снимка: AP

🇧🇦🇷🇸 Западните Балкани може да са изправени пред повишен риск от етническо насилие през 2024 г., особено в Босна и Херцеговина, където лидерът на босненските сърби Милорад Додик цели де факто отцепването на Република Сръбска, и в Косово, където напрежението рязко ескалира миналата година, каза американското разузнаване в годишен доклад за оценка на заплахите.

„Националистическите лидери вероятно ще подклаждат напрежение с цел политическа изгода, докато външни фактори ще използват етническите разделения, за да защитят или увеличат собственото си влияние в региона, както и по всяка вероятност да предотвратят по-голяма интеграция на Балканите в евроатлантическите институции и Европейския съюз“, се казва още в доклада.

В него се посочва още, че „сблъсъците между сръбските националисти и косовските власти са довели до смъртни случаи и ранени, в това число и пострадали сред членовете на мироопазващия контингент на НАТО през изминалата 2023 г.“

На 24 септември 2023 г. група въоръжени сърби нападнаха косовската полиция в Банска на Звечан, убивайки офицера Африм Буняку. При последвалите сблъсъци бяха убити трима от сръбските нападатели.

Косово обвини Сърбия за атаката, заявявайки, че се е опитала да „анексира“ северната част на автономния регион, но Сърбия отрече да е замесена в инцидента.

Мироопазващата мисия на НАТО в Косово, КФОР, увеличи числеността на войските си след атаката на 24 февруари, като сега възлиза на общо 4500 души.

Що се отнася до Босна и Херцеговина, докладът подчертава, че „лидерът на босненските сърби Милорад Додик предприема провокативни стъпки, за да неутрализира международното наблюдение в Босна и де факто да подсигури отделянето на Република Сръбска“.

„Неговите действия може да подтикнат босненските лидери [босненските мюсюлмани] да подобрят способностите си да защитават интересите си и по този начин потенциално да разпалят вълна от насилие и етнически конфликт, които да победят мироопазващите сили“, се казва в доклада.

Додик, президент на Република Сръбска, през последните две години се опитва да изтръгне държавната власт от Босна и Херцеговина и да създаде собствени паралелни институции, заплашвайки с окончателното отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.

Заради „дейностите си срещу Дейтънското споразумение” Додик е в списъка със санкционираните от САЩ и Великобритания лица.

По-рано Додик заяви, че не се страхува от американските предупреждения и заплаши да превърне границата на автономната област в държавна.

Посолството на САЩ в Сараево многократно предупреждава за рисковете от сепаратистката политика на Додик, заявявайки, че тя „застрашава европейската перспектива, демокрацията и икономиката на Босна и Херцеговина“.