Кървав юли в Белуджистан: над 40 убити пакистански силови служители

🇵🇰 Белуджистан преживява най-кръвопролитния си месец от години. Само през юли 2026 г. поне 42-ма пакистански полицаи и военнослужещи са загинали при нападения на белуджки сепаратисти, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty на 25 юли.

Най-новият епизод от тази ескалация беше отбелязан с комюнике на Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) – сепаратистка групировка, която САЩ включи в санкционния си списък на глобалните терористи през 2019 г. и я обяви за чуждестранна терористична организация през август 2025 г. Воюващото за независимост на провинцията формирование съобщи за засада срещу пакистански патрул и заяви, че е ликвидирало 12 войници. Данните обаче идват пряко от групировката и нямат независимо потвърждение.

Това е типично за повечето съобщения, идващи от региона. BLA публикува информация за операциите си на серии – често в обобщени доклади със закъснение. Пакистанската армия по правило оспорва или занижава загласените данни, а информационното затъмнение над Белуджистан (ограниченият достъп за журналисти, прекъсванията на мобилните мрежи и военните блокади по пътищата) прави независимата проверка на отделните сблъсъци рядкост. Затова последната засада се вписва в добре документиран модел, но цифрата от 12 убити няма независимо потвърждение.

Мащабът на самата вълна от насилие обаче е потвърден и извън комюникета на бунтовниците. Ескалацията започна още в началото на месеца. Между 4 и 9 юли координирани атаки заляха няколко окръга на региона. По данни на пакистанската армия, цитирани от Al Jazeera на 8 юли, през тези дни в Белуджистан са убити 42 души: сред тях 38 души от силите за сигурност и 4 цивилни. В същото време армията докладва десетки ликвидирани нападатели. Говорителят на въоръжените сили генерал-лейтенант Ахмад Шариф Чаудхри отправи директно предупреждение към извършителите: „Ще ви преследваме, ще ви нанесем удар“, като допълни, че сред тях е имало „много афганистанци“.

Един от най-тежките отделни удари в поредицата беше извършен на 8 юли в района Бела–Виндер (окръг Ласбела). Тежко въоръжени бойци блокираха магистрален участък и устроиха засада на приближаващ военен конвой; в престрелката загинаха 11 пакистански войници и 14 от нападателите. В отчетите на групата за този период са изброени и поредица от по-малки атаки, представени като част от една обща кампания:

• На 7 юли засади край Харнаи и Зиарат отнеха живота на около 10 души на няколко различни места;
• На 9 юли нападение срещу колона от 4 автомобила в района Сачи (окръг Вашук) взе 4 жертви и рани поне 6 други;
• На 12 юли обстрел на 2 военни автомобила край Нагхар в Сураб остави 3 убити;
• На 13 юли сблъсъци по маршрута Чедги край Панджгур взеха още 4 жертви.

В обобщаващ доклад за периода 1–14 юли BLA пое отговорност за общо 48 нападения в цялата провинция с над 40 убити военнослужещи – равносметка, която групировката отчита като свой актив, но която остава непроверена от независими източници.

Кулминацията на месеца, поне според версията на бунтовниците, настъпи на 17 юли край Мастунг. Там BLA обяви засада, при която твърди, че са били убити 45 войници и 5 цивилни – най-мащабната единична атака в кампанията им. Властите оспориха тези данни, а независима проверка на място отново липсва. Насилието не стихна и след това: на 23 юли неизвестни нападатели устроиха засада на автомобила на окръжен съдия в югозападната част на провинцията, убивайки него и охранителя му, съобщи Associated Press. Последната съобщена засада с 12 убити войници е поредният епизод от тази непрекъсваща верига.

Насилието от юли не е изолиран пик, а директно продължение на рязката ескалация, започнала през 2025 г. Тогавашното отвличане на пътническия влак „Джафар Експрес“, когато той беше спрян в планински тунел в района на Болан и държа стотици пътници в еднодневна обсада – беляза прехода на бунта от спорадични атаки към сложни, координирани операции с по-големи формации. Голяма част от най-тежките атентати носят почерка на бригада „Маджид“ – отряд от самоубийци, чието име Държавният департамент на САЩ добави като псевдоним на BLA при обявяването ѝ за терористична организация.

Ислямабад отдавна търси външния фактор зад тази серия атаки. Премиерът Шехбаз Шариф обвини Индия, че финансира и въоръжава нападателите, а военните добавят и афганистанските талибани към списъка на покровителите. Ню Делхи отрича да подкрепя бунтовници в Пакистан, а редица експерти са категорични, че корените на конфликта са предимно местни. Белуджките сепаратисти обвиняват централната власт, че експлоатира природните богатства на региона. Същевременно Белуджистан – най-голямата по територия провинция на Пакистан със стратегически излаз към Ормузкия проток през пристанището Гвадар – остава най-изостаналият и беден регион в страната.

Именно тук вълната от насилие се пресича с интересите на Пекин. Провинцията е ядрото на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), в който Китай е инвестирал 65 милиарда долара за пътна инфраструктура, енергетика и добивна промишленост. Дълбоководното пристанище Гвадар, осигуряващо пряк път до Арабско море, се смята за основния стълб на проекта.

Само през първите 6 месеца на тази година BLA е извършила над 100 нападения срещу силите за сигурност и чуждестранни обекти. През последните години групировката насочи атаките си срещу китайски граждани и обвини Пекин в съучастие при експлоатацията на местните ресурси. Равносметката е тежка:

• Юли 2021 г.: Самоубийствен атентат срещу автобус с работници край язовира „Дасу“ отне живота на 13 души, сред които деветима китайски инженери;
• Април 2022 г.: Атентаторка се взриви пред Института „Конфуций“ в Карачи;
• Март 2024 г.: Нов удар по проекта „Дасу“ уби петима китайски граждани;
• Октомври 2024 г.: Кола бомба порази конвой край летището в Карачи и отне живота на двама китайски специалисти.

Тази несигурност вече подлага на изпитание отношенията между двете държави, които официално описват приятелството си като „желязно“. На 16 юли в Шанхай китайският външен министър Ван И и пакистанският му колега Исхак Дар се договориха да „укрепят гаранциите за сигурност в борбата с тероризма“. В същото време вътрешният министър Мохсин Накви обсъди с китайския заместник-министър на обществената сигурност Лин Джъфън създаването на специално полицейско звено за защита на китайските граждани и проекти.

По думите на политоложката Айша Сидика от King's College в Лондон, Пекин от години настоява охраната да е разделена на вътрешен пръстен (поверен на негови структури) и външен (поет от пакистанската армия). Пакистан обаче отказва, за да не допусне чужда сила във вътрешната система за сигурност. „CPEC загуби голяма част от първоначалния си устрем“, отбелязва пред RFE/RL анализаторът Халид Султан, който очаква Китай да замрази новите инвестиции, докато не получи твърди гаранции за сигурност.

Каквито и да са точните стойности, потвърдената част от нападенията на бунтовниците е изключително тревожна: десетки убити служители на реда, координирани засади срещу патрули и конвои в множество окръзи, които продължават със седмици. Белуджкият бунт отдавна надрасна спорадичните саботажи по газопроводи, електропроводи и жп линии. Той се превърна в системна въоръжена кампания, която подлага на изпитание както контрола на Ислямабад върху провинцията, така и търпението на Пекин към растящия риск. Дали загиналите при последната засада наистина са 12, най-вероятно ще остане непроверено. Че юли бележи ново, още по-брутално равнище на насилието в Белуджистан обаче вече е въпрос извън всяко съмнение.

Анализ: Санду отхвърли „второ Приднестровие“ с оглед на орязаната автономия на Гагаузия.

🇲🇩⚖️🇷🇺 Молдовският президент Мая Санду заяви, че не вижда риск автономната област Гагаузия да се превърне във „второ Приднестровие“. Това уверение дойде броени дни след като Конституционният съд в Кишинев драстично ограничи правомощията на автономията. Санду коментира въпроса пред журналисти в кулоарите на срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“, проведена в Киев на 15 юли.

Президентът призна наличието на „определени проблеми“ в региона и опитите на Русия да ги използва чрез похватите на хибридната война, за да настрои автономията срещу Молдова. Въпреки това тя отхвърли опасенията, че Гагаузия може да поеме по пътя на проруския сепаратизъм. Санду подчерта, че „към този момент няма рискове“ областта да стане „второ Приднестровие“. Тя отбеляза, че въпреки трудностите около местните избори, „блокирани от отделни местни политици под руско влияние“, в крайна сметка ще се проведе „свободен и честен вот, за да могат жителите на Гагаузия да изберат ръководителите си съгласно най-добрите международни стандарти“. По време на срещата Санду определи себе си като „вероятно най-големия защитник на гагаузката автономия, на нейния език и култура“. Относно самото Приднестровие тя потвърди позицията на Кишинев, че не се търси военно решение, а се залага на мирна реинтеграция чрез икономически стимули.

Тези уверения обаче контрастират с последните ходове на централната власт. На 9 юли Конституционният съд обяви за противоконституционни редица разпоредби от Закона за особения правен статут на Гагаузия, от Изборния кодекс и от Закона за полицията. С това решение Народното събрание на автономията губи правото да съставя собствена Централна избирателна комисия, както и да участва в назначаването на ръководители на регионалните структури на полицията, на Службата за информация и сигурност (СИС) и на правосъдното управление. Оттук нататък тези длъжности ще се назначават и освобождават единствено от централната власт, без да се изисква становище от гагаузките депутати. Съдът се произнесе по искане на министъра на правосъдието Владислав Кожухари, а решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председателят на съда Домника Маноле мотивира акта с принципа на унитарната държава, в която „не може да има няколко центъра на суверенна власт“, изтъквайки, че опазването на обществения ред и държавната сигурност са основни функции на държавата, а не правомощия на автономията. Бивши конституционни съдии подкрепиха тази позиция, като Александру Тънасе я обобщи с формулата: „Автономията свършва там, където започва държавният суверенитет“.

Така правомощията на Народното събрание остават значително стеснени. То запазва правото си да насрочва и организира избори за собствения си състав и за местните органи на властта, но вече без да разполага със своя избирателна комисия. Реакцията на Комрат беше остра. На извънредна сесия на 10 юли депутатите приеха декларация (с 20 гласа „за“ и 2 „въздържал се“), в която признават задължителния характер на съдебните решения, но категорично изразяват несъгласието си. Те настояват, че отнетите правомощия са били съществена част от политическия и правен компромис, залегнал в основата на Закона за автономията на Гагаузия от 1994 г. Председателят на събранието Валентин Гайдаржи призова да не се допуска „едностранно преразглеждане на правните основи на автономията“ и апелира за завръщане към диалога. Той подчерта, че изборите трябва да се проведат на вече определената дата (15 ноември) и предложи създаването на съвместна работна група с националния парламент и Централната избирателна комисия, като уточни, че не се обмислят протести. По-радикални гласове в автономията, като бившия депутат Фьодор Гагауз, обвиниха управляващите, че първо умишлено са създали изборната криза, а след това я използват като претекст за демонтиране на автономията. Беше изтъкнато и че съдът не е изчакал становището на Венецианската комисия, въпреки изричното искане на опозиционните фракции.

Самата изборна криза тлее вече повече от година. Мандатът на настоящото Народно събрание изтече още през ноември 2025 г., но нови избори не бяха проведени заради разминавания между местното и националното изборно законодателство. През юни проруските Партия на социалистите и Партия на комунистите отнесоха спора към Венецианската комисия. Над цялата ситуация тегне и съдбата на избрания башкан (ръководител на автономията) Евгения Гуцул, която през август 2025 г. беше осъдена на седем години затвор за незаконно финансиране от проруската партия „Шор“, обявена за противоконституционна още през 2023 г. Издигната именно с подкрепата на структурите на олигарха Илан Шор, след ареста си Гуцул призова руския президент Владимир Путин да активира целия арсенал за натиск върху молдовските власти. Така, в момента, в който Санду говори за „свободни и честни избори“, избраният ръководител на автономията е в затвора, а местният парламент функционира с изтекъл мандат.

Проруската ориентация на Гагаузия е ясен политически факт. На конституционния референдум за членство в ЕС през октомври 2024 г. автономията отхвърли европейското бъдеще на Молдова по-категорично дори от Приднестровието: около 95% от гласувалите в Гагаузия казаха „не“, в сравнение с малко повече от 60% в Приднестровието, където от три десетилетия са разположени руски войски. Корените на този вот се крият както в историческите, езиковите и религиозните връзки с Русия, така и в опасенията на мнозина гагаузи, че сближаването с ЕС ще доведе до обединение с Румъния – сценарий, който малцинството категорично отхвърля. Именно в тази среда Москва оперира най-успешно, а фигури като Гуцул превърнаха недоверието към Кишинев в свой основен политически капитал. В този контекст думите на Санду, че е „най-големият защитник“ на гагаузката автономия, звучат като протегната ръка към общност, която на изборите през 2024 г. ѝ обърна гръб, отреждайки ѝ под 3% подкрепа в региона.

При трезв прочит сравнението с Приднестровието е неоснователно и в тесния смисъл на думата Санду е права. Приднестровието е откъсната територия извън контрола на Кишинев, възникнала вследствие на войната от 1992 г. и удържана до ден-днешен от чужд гарнизон (Оперативната група на руските войски там наброява около 1500 души). Регионът поддържа непризната държавност, която десетилетия наред се крепеше на безплатен руски газ – икономически модел, който рухна на 1 януари 2025 г. след спирането на транзита през Украйна. Гагаузия не разполага с нищо подобно. Тя е легитимна автономия в рамките на конституционния ред на Молдова, без армия и без чужди войски. Географски е разпокъсана на няколко анклава насред молдовска територия, населени с тюркоезично православно малцинство от около 135 000 души с център Комрат. Самата география прави отцепването ѝ практически невъзможно. От гледна точка на реалния капацитет, рискът от възникване на „второ Приднестровие“ е пренебрежимо малък, поради което уверенията на Санду стъпват върху обективната реалност.

Въпреки това, страхът, който гагаузката страна изразява, не е свързан с отцепване, а с траекторията на нарастващо напрежение между центъра и автономията и готовността на Русия да се възползва от него. Тук се крие историческата ирония: случаят с Гагаузия е точно обратният на този с Приднестровието. През 1990 г. тя също обявява собствена република, но за разлика от Тираспол, нейните сепаратистки настроения са неутрализирани по мирен път именно чрез предоставянето на автономен статут през 1994 г. Днес обаче точно този исторически компромис се пропуква. За Кишинев и юристи като Тънасе, решението на съда консолидира унитарната държава срещу руско хибридно влияние, за което случаят с Гуцул е учебникарски пример: пари от структурите на Шор за местния вот; избран башкан, който след ареста си търси помощ от Путин; и информационна среда, системно обработвана срещу централната власт. От друга страна, според Комрат и опозицията, правителството използва криза, която то умишлено е задълбочило, за да ограничи автономията отвъд първоначално договореното, при това без да изчака европейска правна експертиза, за каквато самите проевропейски гласове настояваха. Всяка от двете тези стъпва върху солидни аргументи и нито една не изключва напълно другата.

Мая Санду направи изявлението си на проевропейска среща в Киев, броени дни след съдебното решение, дало повод за недоволството на Гагаузия. Нейните думи са адресирани както към самия регион, така и към западните партньори на Молдова, които следят внимателно как балансира своята европейска интеграция с натиска върху проруски настроено малцинство. Залогът обаче надхвърля мащабите на една автономия. И Приднестровието, и Гагаузия са уязвими точки, които Русия може да използва, за да саботира европейския път на Кишинев – първата територия чрез собствен военен гарнизон и замразен конфликт, а втората чрез легитимен, но враждебно настроен вътрешен политически субект. И в двата случая целта на Москва не е непременно отцепване, а създаване на трайно огнище на напрежение, поддържано с минимални ресурси. Истинският тест тепърва предстои. Ако до 15 ноември двете страни изработят единен правен механизъм и изборите бъдат проведени чисто, уверенията на Санду ще се окажат оправдани. Но ако датата отмине без гласуване, Комрат ескалира напрежението отвъд политическите декларации или Венецианската комисия се произнесе срещу Кишинев, ще се сбъдне алтернативният сценарий. Той не вещае „второ Приднестровие“, а хронична нестабилност в една уязвима вътрешна периферия, поддържана без нито един танк и нито метър обща граница.

Армията за освобождение на Белуджистан взриви камион-бомба в лагер на бреговата охрана при Дживани.

🇵🇰💥 Атентатор-самоубиец от бригадата „Маджид“ взриви камион с експлозиви в укрепен лагер на бреговата охрана на Пакистан в Дживани. Това е най-смъртоносната атака, извършвана от Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) в рамките на разрастващата се кампания по крайбрежието на Гвадар.

Взривът разтърси военния пост в район Панван на окръг Гвадар около 18:32 ч. на 3 юли. Отговорност пое именно BLA – организация, определена от САЩ за чуждестранна терористична група на 11 август 2025 г. и обозначена като глобален терорист още от 2019 г. Сепаратистите твърдят, че атаката е отнела живота на над 30 гвардейци, а десетки други са ранени. Тези данни обаче остават непотвърдени: местни източници говорят за над 20 убити, докато пакистанската армия и нейната пресслужба ISPR запазват пълно мълчание за броя на жертвите и мащаба на разрушенията.

Според описанието на BLA атентаторът, идентифициран като Атаула Балоч с бойното име „Аджмал“, е пробил периметъра с натоварен с експлозиви камион „Мазда“. Веднага след това щурмова група, наречена отряд „Фатех“, е ликвидирала оцелелите от упор. Тази последователност – количка или камион-бомба, управлявани от самоубиец, последвани от тактически щурм – е запазената марка на бригада „Маджид“ (елитното звено на BLA, основано от Аслам Балоч). Държавният департамент на САЩ изброява „Фатех“ сред псевдонимите на самата организация. Същата бригада стои зад най-показните удари на движението през последните години, включително нападенията през 2024 г. срещу летището в Карачи и комплекса на пристанищната администрация в Гвадар, както и зад отвличането на влака „Джафар експрес“ през 2025 г.

Медийният канал на BLA „Hakkal“ публикува 43-секунден клип, на който се вижда как камионът навлиза в комплекса секунди преди детонацията. За движение, чиято легитимност Исламабад и Вашингтон отхвърлят, заснемането и разпространението на операцията има почти същия пропаганден ефект, какъвто и материалните щети. То доказва, че атака е имало и че групата е разполагала с логистика вътре в обхвата на целта, макар да не доказва броя на жертвите, който BLA отчита отделно и без независима проверка.

Дживани не е случайна цел, нито първата база на бреговата охрана, поразявана от BLA. През април групата обяви създаването на свое морско крило – Морски отбранителни сили „Хамал“, кръстено на Хамал Джиханд Балоч, водил морска съпротива срещу португалците по белуджкия бряг през XVI век. Дебютната операция на крилото, отново при Дживани, порази патрулен катер и по твърдения на екстремистите уби трима души на борда. Седмици по-рано въоръжени мъже на мотоциклети застреляха двама гвардейци на КПП в града. Заявката на BLA, че обхватът ѝ „вече не се ограничава до планините и градовете“, а стига „дълбоко в моретата, включително военноморски съоръжения и активи“, сега получи най-кървавата си илюстрация. Тази последователност от събития сочи към преднамерено отваряне на нов, морско-крайбрежен фронт, който доскоро оставаше извън обсега на бунтовниците.

Географията прави този фронт особено чувствителен. Дживани е рибарско градче на полуостров западно от Гвадар, разположено между дълбоководното пристанище и иранския град Чабахар, само на десетки километри от границата с Иран. Местната военноморска наблюдателна станция координира действията си директно с командването в Карачи. Самият Гвадар е централен стълб на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC) – пристанище, в което Пекин инвестира огромни капитали и около което периодично се обсъждаше изграждането на китайска военна инсталация в самия Дживани. Бреговата охрана е силата, която пази морските подстъпи към този коридор. Ударът срещу нея в този участък отправя ясен сигнал: оспорва се сигурността около Гвадар, а с това и китайското присъствие, което белуджкото движение отдавна определя като експлоатация на провинцията.

Ударът се вписва в рязко ескалираща крива на насилие. През март 2025 г. бойци на BLA отвлякоха влака „Джафар експрес“ по линията Куета–Пешавар и задържаха над 300 пътници – операция от втората фаза на кампанията „Дара-е-Болан“, при която по данни на Държавния департамент загинаха 31 души. В годишния си отчет за 2025 г. групировката пое отговорност за 521 нападения. Само за 10 дни в края на април нейни бойци извършиха 27 атаки в Белуджистан, убивайки поне 42-ма военни по техни собствени данни. Бригада „Маджид“ развива способност да нанася по няколко тежки удара в изключително кратки прозорци от време и вече официално включва женско звено – практика, която се разпространява и сред останалите белуджки фракции.

Дали Дживани е сред най-тежките единични удари по пакистанската морска сигурност, засега не може да бъде потвърдено със сигурност. BLA обяви над 30 убити, местните източници говорят за 20, а Исламабад мълчи. Мълчанието на властите обаче не заличава загубите. Водещите пакистански вестници Dawn и Express Tribune потвърждават за по-ранните, по-малки нападения в Дживани, но не и за мащабно клане на 3 юли. Стратегическият сигнал обаче не зависи от точния брой на загиналите: с това нападение BLA ясно демонстрира, че морето и брегът вече са оспорвана територия, а не спокоен тил за пакистанската армия.

Бунтовници в Папуа убиха американски пилот и изгориха самолета му

🇺🇸🇮🇩✈️ Американският пилот Никълъс Ф. Госелин беше застрелян малко след като приземи самолета си на отдалечена планинска писта в индонезийската провинция Планинска Папуа (Highland Papua), а машината – лек Pilatus PC-6, натоварен с провизии за изолирани села – беше запалена на самата пътека.

Отговорност беше поета от Националната освободителна армия на Западна Папуа (TPNPB), въоръжено крило на Движението за свободна Папуа, което определи убийството като „послание“ към правителствата в Джакарта и Вашингтон. Ден по-късно индонезийските военни съобщиха, че са прибрали и евакуирали тялото на пилота – потвърждение, което извади смъртта от полето на бунтовническите твърдения и я превърна в установен факт.

Говорителят на TPNPB Себи Самбом заяви, че бойците на групата открили огън веднага след кацането, тъй като полетът нарушил обявен от нея ултиматум – забрана за всякакви цивилни летателни средства над територията, която сепаратистите смятат за своя оперативна зона. „Открихме огън и запалихме самолета незабавно, защото беше нарушил ултиматума на TPNPB“, отбеляза Самбом. „Готови сме да стреляме по всяко цивилно летателно средство над Земята на Папуа, което подпомага индонезийските военни в превозването на войски или военна логистика.“ Оправданието почива на трайно обвинение от страна на движението: че гражданските авиолинии от години служат като въздушен мост, с който Джакарта прехвърля войници и снаряжение в планинския интериор, недостъпен по суша. Новото тук не е нападението над самолет, а изричното превръщане на всяка помагаща машина в обявена цел – праг, който досегашните удари на групата не прекрачваха толкова открито.

Именно този праг прави случая по-тежък от поредния инцидент. Самолетът – лек турбовитлов Pilatus PC-6 Turbo Porter с регистрация PK-RCY, според Ройтерс опериран от авиокомпания PT AMA, чиито машини разнасят храна, гориво и поща до откъснати папуаски селища – долетя от Уамена и се приземи на пистата при Балингама, окръг Яхукимо, селище, до което се стига единствено по въздух. Точно тази машина е символ на зависимостта: PC-6 е класически самолет за къси и неподготвени писти, работният кон на планинска Папуа, където пътища почти не съществуват и цели долини се обслужват само от малки чартърни и мисионерски оператори. Главната дирекция за гражданска авиация на Индонезия съобщи, че при подхода за кацане не били подадени сигнали за опасност, но връзката се изгубила малко след допира с пистата – самолетът е бил ударен на земята, не във въздуха. На борда е имало 7 пътници – коренни папуаси, сред тях 3 жени; според официалната версия всички се измъкнали невредими, въпреки че в първите часове индонезийските власти не можеха да установят каква е съдбата им. Оттам идва и вътрешното противоречие в стратегията на TPNPB: същите машини, обявени за легитимна цел, са жизнена връзка на местното население, което групата твърди, че защитава – без тях планинските села остават без храна, гориво и лекарства.

Смъртта на американски гражданин добавя международно измерение, каквото предишните удари на TPNPB нямаха. Посолството на САЩ в Джакарта не реагира веднага на искане за коментар, а Държавният департамент беше потърсен за позиция. Случаят е рядък, но не безпрецедентен: през 2002 г. американецът Рик Спиър беше убит при стрелба в Папуа – случай, по който беше започнато разследване на ФБР и за известно време замрази военната помощ на Вашингтон за Джакарта. Като адресира посланието си изрично и към Вашингтон, TPNPB залага именно на този ефект – да направи международен един конфликт, който Индонезия десетилетия наред третира като вътрешен въпрос за сигурността. Дали залогът ще проработи зависи от реакцията, която засега липсва.

Ударът обаче се разминава остро с другата, дипломатическата линия на папуаското движение. Обединеното освободително движение за Западна Папуа (ULMWP) на Бени Уенда – папуаски лидер, получил политическо убежище в Обединеното кралство през 2002 г. и живеещ в Оксфорд – от години преследва независимостта по мирни канали: пълноправно членство в Меланезийската група „Спирхед“, посещение на върховния комисар на ООН по правата на човека и резолюция в ООН. „Молим мирно – не с куршуми, не с бомби, не с кръвопролитие, а с международните механизми“, заяви Уенда през 2025 г. Куршумите, покосили Госелин, подкопават именно тази реторика и дават на Джакарта готов аргумент да рамкира цялото движение като въоръжена заплаха, а не като политически субект – цената, която дипломатическото крило плаща за действията на бойците.

Ударът се вписва в утвърден модел: авиацията е слабото звено на индонезийския контрол върху планинската вътрешност и TPNPB методично удря по нея. През февруари 2023 г. бойци на групата нападнаха и унищожиха самолет на авиокомпанията Susi Air на летището в Ндуга, също в Планинска Папуа, и отвлякоха новозеландския му пилот Филип Мертенс, заплашвайки да го убият, ако исканията им за независимост не бъдат удовлетворени. Мертенс беше освободен едва през септември 2024 г., след 19 месеца плен и продължителни преговори между Джакарта и Уелингтън. Месец преди неговото освобождаване друг новозеландец – пилотът на хеликоптер Глен Малкълм Конинг – беше застрелян от бойци на TPNPB малко след като приземи машината си в изолиран район на провинция Централна Папуа. Убийството на Госелин следва същата схема – нападение върху кацнал екипаж в първите минути на земята, когато самолетът и хората в него са най-уязвими; разликата е в изхода, който този път не оставя пространство за преговори за заложник.

Конфликтът тлее от 1969 г., когато Папуа беше присъединена към Индонезия след допитване, което активистите за независимост определят като опорочено – т.нар. „Акт на свободния избор“, при който около 1000 подбрани делегати гласуваха публично под зоркия поглед на индонезийските власти вместо обещан всеобщ референдум. Движението за свободна Папуа (OPM), чието въоръжено крило е TPNPB, започва да оспорва легитимността му още тогава. Залогът никога не е бил само символичен: провинцията е сред най-богатите на ресурси в страната – тук е разположена Грасберг, един от най-големите златни и медни рудници в света, – и именно тази стойност прави отстъпването на контрол немислимо за Джакарта. Конфликтът се изостри осезаемо през последното десетилетие, докато индонезийската държава прокарваше пътища, включително магистралата Транс-Папуа, инфраструктура и транспортни връзки към сърцето на планинската вътрешност – навлизане, което на свой ред отприщи по-разрушителни и по-усъвършенствани нападения от страна на TPNPB. Източната част на региона е особено милитаризирана от 2018 г. насам; към 2022 г. ООН отчиташе над 100 000 разселени от ескалиращите сблъсъци. Индонезия поддържа в Папуа военно присъствие, което на глава от населението е няколко пъти по-плътно, отколкото в останалата част на страната – концентрация, която независимите наблюдатели свързват пряко с вълните разселване.

Еднакво показателен е начинът, по който случаят изглежда отвътре. Енеко Бахабол, правозащитник от Съвета на църквите в Папуа, обясни, че компаниите и пилотите просто „не се вслушват“ в предупрежденията на TPNPB да не превозват военни, и предупреди, че цивилните вече бягат от селото поради страх от ответна военна операция на индонезийската армия. Призивът му беше към двете страни едновременно – „спрете военните операции, тъй като те не решават проблема“. Формулировката улавя капана, в който е затворено цивилното население: между въоръжена група, която превръща жизнената им авиовръзка в мишена, и армия, чиито наказателни операции разселват тъкмо тях.

Самбом постави и условие: ако индонезийските власти искат да приберат тялото на пилота, трябва да го сторят без придружаващи военни или полиция, и призова Джакарта да открие преговори за уреждане на конфликта. Индонезийският военен говорител Виря Артадигуна обаче съобщи, че тялото вече е прибрано и евакуирано и че армията издирва отговорните – ход, който на практика затвори вратата към преговорния сценарий, предложен от Самбом, и подсказва, че Джакарта ще отговори с натиск, не с диалог.

Признанието на палача: Гиркин сам опроверга мита за „народното въстание" в Донбас.

🇷🇺🔙 Има свидетелства, които една пропагандна машина би предпочела никога да не са били произнасяни на глас. Обръщението, записано на 18 май 2014 г. от Игор Гиркин – висш кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация и „министър на отбраната" на т.нар. Донецка народна република, е именно такъв документ.

Написано лично от него и прочетено пред камера в обсадения Славянск, то не е плод на украинско разузнаване, нито на западен мозъчен тръст. То е вътрешен вик на отчаяние от човека, изпратен да подпали Донбас – и точно затова представлява може би най-безкомпромисното опровержение срещу собствения му мит. Само 5 седмици след като водената от него въоръжена група прекосява границата, командирът признава пред „гражданите" на републиката, която уж защитава, че в област с 4,5 млн население не може да намери дори 1000 мъже, готови да се бият за неговата кауза.

Това е централният парадокс, около който се руши целият наратив за „спонтанното въстание на Донбас". Докато руските държавни медии и самият Гиркин в публичните си изявления твърдяха, че „80% от населението иска да се присъедини към Русия" – твърдение, документирано от Атлантическия съвет – в рамките на същия месец той споделя една друга, далеч по-неудобна аритметика. „Изобщо не очаквах," признава Гиркин в своето обръщение, „че в цялата област няма да се намерят дори 1000 мъже, готови да рискуват живота си." Разривът между двете числа – декларираните 80% от местното население и реалните под 1000 души – е красноречиво доказателство за изкуствения генезис на проруския сепаратизъм в Източна Украйна.

Силата на текста е в неговата конкретика, тъй като Гиркин не говори абстрактно. Той описва как три дни преди това е пристигнала група от 12 „герои" от Бахмут, препоръчани от „твърде уважаван човек". Веднага щом става ясно, че трябва да служат в Славянск, а не у дома си, и че срокът не се ограничава до няколко дни, те „дори не пожелаха да вземат оръжие". На следващия ден историята се повторила в още по-красноречив мащаб: от общо 35 доброволци, пристигнали от Донецк, 25 си заминали „поживо-поздраво за вкъщи" в момента, когато дочули звуците на далечен минометен обстрел. Командирът ги изпраща с унищожителен сарказъм – че те се прибират, „за да се оплакват от тежките условия, които не са усетили нито за миг, и да разказват за героизма си, проявен докато се возят в пътническия автобус". Това не е езикът на народен лидер, застанал начело на разбунтувалото се множество. Това е горчивината на професионален военен, открил, че зад гърба в крайна сметка няма никой.

Най-яркият образ в цялото обръщение е именно социологически по своята същност. „Десетки и стотици хора се наредиха в строя и се бият," констатира Гиркин, докато „десетки хиляди, стотици хиляди спокойно наблюдават това по телевизията, надигайки биричка." Именно с тези думи е сринат целия разказ за въстанието на Донбас. Гиркин посочва населението на Славянск като 120 000 души, а на съседния Краматорск – двойно повече, като цялата Донецка област наброява 4,5 милиона. Срещу тези числа стоят десетките му бойци.

„Къде са онези 27 000 доброволци, за които пишат журналистите?" пита риторично тогавашният довереник на президента Владимир Путин. „Не ги виждам." А прочутият мит, че „когато миньорите се вдигнат, те ще разкъсат всички с голи ръце", Гиркин отхвърля с леденото „засега обаче това не се наблюдава". Подкрепата на местните се оказва толкова дефицитна, че Гиркин издава заповед в опълчението да бъдат приемани и жени, и се оплаква, че „в цялата област досега не са се намерили и 20-ина професионални военни", готови да поемат командване – офицери, които според него стоят „по апартаментите си като уплашени врабчета".

За да се разбере тежестта на това признание, то трябва да бъде разположено върху действителната хронология на събитията в Източна Украйна, а не върху митологията им. Войната в Донбас не започва с митинг на граждани, а с военна операция. В нощта срещу 12 април 2014 г. въоръжена група от 52 маскирани мъже, ръководена лично от Гиркин, която месец по-рано изиграва ключова роля за незаконната анексия на Крим, прекосява държавната граница и превзема административната сграда, полицейското управление и сградата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Славянск, изземвайки от полицейския арсенал, според данни на енциклопедични източници, най-малко 400 пистолета и 20 автомата. Гиркин не е местен миньор, той е ветеран от Приднестровието, Босна и Чечения, опитен елемент от силовите структури. На следващия ден, 13 април, Киев обявява антитерористичната операция. Такава е архитектурата на конфликта: не подложен на репресии народ, решил да надигне глава срещу своите управляващи, а внедрено ядро от руските силови структури, около което беше изградено впечатлението за въстание.

Че именно това ядро, а не настроенията на местните, е решаващият фактор, по-късно беше потвърдено лично от Гиркин – този път без отчаяние, а с гордост. В интервю за крайнодясното списание „Завтра" през есента на 2014 г. той изрича популярната фраза: „Аз съм този, който натисна спусъка на войната. Ако нашето подразделение не беше прекосило границата, всичко щеше да изтлее – както в Харков, както в Одеса. В началото никой не искаше да се бие. Първите две седмици минаха в опити на страните да се убедят една друга" да започнат битка.

Сравнението с Харков и Одеса не е плод на случайност. „Народната република", обявена на 7 април 2014 г. в Харков, беше ликвидирана от украински спецназ още на същия ден. В Одеса и други областни градове, в които не беше внедрено руско въоръжено ядро, „въстанието" се изпари за броени дни. Разликата между тях и Донбас не е в дълбочината на проруските настроения, а в присъствието на полковника и подчинените му.

Резултатите от социологически проучвания през последното десетилетие потвърждават твърденията на Гиркин. Според изследване на американския институт Pew, което се проведе в периода 5-23 април 2014 г., едва 18% от населението в Източна Украйна подкрепят отделянето, докато 70% желаят страната да остане единна. Данните на Киевския международен институт по социология (КМИС) рисуват по-нюансирана, но сходна картина: около една трета от жителите на Донецка и Луганска област подкрепят някаква форма на отделяне – забележимо над националната средна стойност от 7% – но дори там само между една пета (Донецк) и една четвърт (Луганск) са дали положителна оценка на евентуален сценарий с принудително прехвърляне на властта. Социологическата агенция „Рейтинг" пък още през март 2014 г. отчита, че 56% от жителите на двете области отхвърлят идеята за отделяне. Тоест дори при най-щедрото отчитане на проруската симпатия, тя никога не е достигала мнозинство, а готовността тя да бъде превърната в стрелба по съседите е била споделяна от пренебрежим дял от местните жители – предимно маргинализирани елементи. Точно тази пропаст между пасивното недоволство и активната мобилизация Гиркин описва от първо лице.

Ключовият фактор е, че реалните оплаквания на хората от Донбас – корупцията, безвластието и икономическия упадък – никога не са били тъждествени с искане за присъединяване към Руската федерация. Атлантическият съвет цитира местни наблюдатели, според които жителите са признали как „никой не е потискал" руския език, което срива може би най-популярният casus belli на Путин, изречен от Гиркин с думите за „правото да говорим на родния си руски език". Същият репортаж цитира думите на анонимен местен жител, успял да улови истината по-точно от всеки социолог: „Нашият град беше превзет от терористи, но всички знаем, че зад това стои Русия." А когато се наложило тази изкуствено създадена „воля на народа" да получи легитимация, се наложи нейните режисьори да прибегнат до фарс. Незаконният референдум за независимост от 11 май 2014 г. премина без нито един международен наблюдател (дори руски), с бюлетини, раздавани по улиците дни по-рано, без избирателни списъци и документирани случаи на многократно гласуване. Обявените резултати (89% Донецк, 96% Луганск) са в пълен контраст с оценката на украинското МВР за реална активност от около 24% и повсеместна липса на международно признание.

Това, което обръщението на Гиркин в крайна сметка разкрива, надхвърля войната в Донбас и очертава шаблон на едно ново поколение хибридна война, в която Кремъл не мобилизира съществуващо мнозинство, а създава впечатление за такова, внедрявайки професионално ядро от „зелени човечета“, представяйки тяхната фасада като „самоопределение". Стратегическата уязвимост на подобен модел се крие именно там, където Гиркин се среща с реалността: пасивната симпатия не значи подкрепа. Десетките хиляди, които „надигат биричка" пред телевизора, не печелят войни, поради което инсценираната революция наложи изпращане на силоваци, а след като и този инструмент беше изчерпан, Москва беше принудена да хвърли редовна армия през август 2014 г. и пълния си военен потенциал през февруари 2022 г.

През цялото време обаче Путин не пожела да осъзнае едно: ескалацията на руската агресия е огледален образ на низходящата крива на местната подкрепа към действията му в Донбас: колкото по-малко „народ" имаше във „въстанието", толкова по-мащабни държавни усилия бяха необходими на Кремъл, за да го поддържа жив. В този смисъл най-точният историк във връзка със събитията от пролетта на 2014 г. се оказа не някой западен експерт, а самият палач – лицето, което „натисна спусъка на войната“.

Зеленски и Санду обсъждат нов механизъм за реинтеграция на Приднестровието и изтегляне на руските войски.

🇲🇩🤝🇺🇦 Молдова обсъжда създаването на международен механизъм за разрешаване на ситуацията в Приднестровието, заяви президентът на страната Мая Санду по време на съвместна пресконференция с украинския си колега Володимир Зеленски в Киев.

„Укринформ“ съобщи, че Санду е потвърдила провеждането на консултации с международни партньори, сред които Европейския съюз, относно потенциална рамка за реинтеграция на региона. Тя заяви, че всички страни признават необходимостта от процес, насочен към демилитаризация, деолигархизация и демократизация.

„За да се осъществи този етап, ни е нужна международна подкрепа. Точно това обсъждаме, особено с ЕС през последните дни. Що се отнася до приноса на Украйна, бих казала, че най-големият принос, който вече е дала, е фактът, че държи руската армия далеч от границите на Молдова. Това ни дава възможност да търсим мирно уреждане на конфликта и ние високо ценим това“, каза Санду.

Санду подчерта, че Молдова ще играе централна роля в процеса по оформянето на бъдещия механизъм, като същевременно ще продължи консултациите със своите партньори.

Говорейки на същата пресконференция, Зеленски заяви, че продължаващото присъствие на руски контингент в сепаратисткия регион остава ключова пречка за развитието на Молдова и създава дългосрочни рискове във връзка със сигурността. Той посочи, че Украйна подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Молдова и по-рано е предлагала помощ в енергийния сектор като алтернатива на руските доставки.

„Веднъж предложихме въглища, помощ и подкрепа вместо руския газ, който отиваше към тяхната станция, но винаги сме го правили по дипломатичен начин. Винаги сме го комуникирали с президента на Молдова. Където тя подкрепя и вижда подкрепата на Украйна, ние ще бъдем надежден партньор“, каза Зеленски.

Зеленски отбеляза, че решенията за всички международни управленски или преходни споразумения относно Приднестровието попадат под юрисдикцията на Молдова, докато за Украйна този въпрос е пряко свързан със сигурността на нейните граници. Според „Укринформ“, Зеленски е поставил под въпрос доколко ще е уместно изобщо участието на Руската федерация в какъвто и да е бъдещ международен механизъм по въпроса.

„Мисля, че Молдова не разглежда международен механизъм с Русия, защото Русия без съмнение остава там, за да блокира нормалния живот на страната. Виждаме, че нищо нормално не се е случило в продължение на почти четири десетилетия окупация“, заяви той.

Приднестровието, отцепил се регион, който обхваща териториите на Молдова, разположени от поречието на река Днестър до държавната граница с Украйна, се намира под контрола на сепаратисти от началото на 90-те години на миналия век. Руски военен контингент остава разположени в региона, който отдавна е предмет на спорове и напрежение между Кишинев и Москва.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Европейският съюз предложи широка мирна рамка, която изисква от Русия да изтегли своите въоръжени сили от Беларус, Грузия, Армения и Приднестровието. Планът, оповестен от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас, отправя призив за премахване на руските ядрени оръжия от Беларус, изплащане на репарации и реципрочно редуциране на силите, обвързано с евентуално изтегляне на украински войски.

Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

Силите за сигурност на Иран са ликвидирали отряд на Джаиш ал-Адл.

🇮🇷⚔️🇵🇰 Силите за сигурност на Ислямска република Иран са ликвидирали оперативен отряд на сунитска въоръжена групировка „Джаиш ал-Адл“, след като бойците преминали границата от Пакистан в района на Раск, провинция Систан и Белуджистан. Това съобщава Tasnim News Agency, според която са убити „няколко терористи“; точният брой, самоличност и обстоятелства нямат потвърждение от независими източници.

Инцидентът се вписва в логиката на ескалация между режима в Иран и белуджките сепаратисти, но идва в качествено нов стратегически период. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха своята съвместна въздушна кампания срещу Иран, която според прерасна от удари по ядрена инфраструктура в системна атака срещу командната структура на Ислямската република. В рамките на първите часове беше ликвидиран върховният водач Али Хаменей, а с него над 250 висши фигури, включително командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), министъра на отбраната и цял ешелон генерали. Синът на Хаменей, Моджтаба, беше избран за нов върховен водач, но според NYT и Foreign Policy е бил ранен при удара и не се е появявал публично, а вземането на решения в държавата е „парализирано" поради щети по комуникациите и вътрешни борби.

В този момент на отслабена централна власт белуджкият въпрос вече не е просто хроника от пограничната провинция. През декември 2025 г. „Джаиш ал-Адл" обяви сливане с други въоръжени и политически групи от Белуджистан в нова коалиционна структура – „Народен фронт на бойците" (PFF). Опозиционното издание Iran International определи хода като стратегическо прекодиране – от тесен сунитски сепаратизъм към по-широка платформа срещу режима, която претендира за място в общоиранското протестно пространство. През януари в хода на протестната вълна, боец на PFF застреля шефа на полицията в Ираншахр Махмуд Хакикат. В същия месец иранското министерство на разузнаването съобщи за задържане на клетки, проникнали от Пакистан в Захедан с оръжия и взривни устройства „американско и израелско производство" – твърдение, което не е независимо проверено, но се ползва от Техеран като рамка на случващото се.

Фондация за защита на демокрациите (FDD) посочи, че след първоначалната деструкция на централизирания апарат Израел е преминал към „хиперлокално" прицелване, включително по обекти на сигурността в западни провинции с предимно кюрдско население, което според автора е знак за съзнателно натоварване на режима по периферията. Critical Threats Project документира паралелно раздуване на присъствието на проиранските формирования в Систан и Белуджистан месец след началото на войната – индикатор, че режимът в Техеран е избрал задържане на югоизтока с тежко оръжие, а не политически диалог.

Към днешна дата сепаратисткият пейзаж в Иран изглежда по-консолидиран от когато и да било след 1979 г. На 22 февруари броени дни преди началото на въздушната кампания срещу режима, петте основни кюрдски партии в Иран (PDKI, PAK, PJAK, Komala и Khabat) обявиха формирането на „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“ (CPFIK) с декларирана цел „сваляне на режима" и кюрдско самоопределение. Atlantic Council разглежда сценарий на кюрдска офанзива навътре в Иран и отбелязва, че Вашингтон и Йерусалим са обмисляли военна подкрепа за такава кампания. New Arab отчита въздържана, но засилваща се мобилизация.

На юг, в арабския Хузестан, където е фокусиран над 80% от иранския нефтен добив, се наблюдават повтарящи се инциденти по инфраструктурата, макар че организационната стена на Арабското движение за борба за освобождението на Ахваз (ASMLA) остава неясно. В азерския северозапад натискът за самоопределение е предимно културно-политически.

Именно тук се крие основният разлом. Foreign Policy Research Institute и Small Wars Journal предупреждават за каскаден регионален ефект: разпадане на централния контрол в Иран би активирало джихадистки ниши (клон на Ислямска държава вече е присъствал в югоизточен Иран), би разкъсало „Балканския маршрут" на транзита на опиум, би предизвикало масова миграционна вълна в посока Пакистан и Турция и би поставило под въпрос Ормузкия проток. Анализаторът Кия Балоч акцентира, че убитият Хаменей парадоксално се е превърнал в „символ на съпротива срещу западната хегемония" – дефиницията на легитимността се е променила за сметка на режима.

От противоположна посока, аналитичен текст на FDD от 7 март предупреждава, че насърчаване на етно-националистически сепаратизъм може да се окаже спасителен пояс за Техеран: при реална заплаха за териториалната цялост, умерените персоезични иранци, включително част от реформаторския лагер, биха се преориентирали към подкрепа на държавата. Логиката е проста – в Иран „режимът" и „държавата" са различни обекти на лоялност, и външният натиск рискува да ги слее. Подобен скептицизъм звучи и в текста на Responsible Statecraft, който описва постепенна преориентация на целта от „смяна на режима" към „разпадане на Иран".

Пакистан остава ключова, но несигурна променлива. Jamestown Foundation напомня, че 565-милната граница е исторически полупорьозна, а Исламабад се бори с паралелно белуджко въстание (BLA), за което не може да си позволи да създаде ирански прецедент за „трансгранично право на преследване". ORF формулира въпроса още по-остро: каквото и да правят Пакистан и Иран, „по-големият белуджки въпрос" се превръща в самостоятелен геополитически фактор, несводим към играта на двустранното сътрудничество. В същото време The Diplomat оценява, че войната вече реконфигурира белуджката войнственост – централната сцена се измества от пакистанския Белуджистан към иранския Систан, а локалните актьори калибрират своите алианси към новата среда.

Конкретният инцидент в Раск, за който съобщава Tasnim, сам по себе си е рутинен епизод от дълга хроника – градът е бил място на опустошителната атака от декември 2023 г. и на координираните удари срещу Чабахар и Раск от април 2024 г. Но разчетен на фона на април 2026 г., той показва нещо друго: че докато централният команден капацитет на Ислямската република е компрометиран, граничният режим на югоизток продължава да функционира – поне тактически – и че Техеран възприема инфилтрациите през пакистанската граница не просто като проблем на сигурността, а като елемент от екзистенциалния натиск, на който е подложен. Дали този натиск ще ускори разпадането на централната власт, ще я втвърди около ново идеологическо ядро, или ще доведе до продължително ерозивно равновесие, остава открит въпрос, на който нито един от цитираните центрове не дава еднозначен отговор.

FPV дронове преследват руските сили в Мали, докато опозиция на Москва в Сахел набира сили.

🇲🇱⚔️🇷🇺 Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) нанесоха комбиниран удар с артилерия и FPV дронове по лагер на Африканския корпус на Руската федерация и правителствени сили на Мали край град Анефис в региона Кидал на 30 март, съобщи местното издание Tanakra.

Голям брой дронове с изглед от първо лице (FPV) и ракети пробиха периметъра на лагера и поразиха военна техника и инфраструктура на базата, предизвиквайки вторични експлозии в склад за боеприпаси. Понесени са значителни щети, макар потвърдена информация за жертви сред руския персонал да липсва.

FLA определи удара като седмата си обявена операция само за март, което говори за устойчива кампания, а не изолиран инцидент. Миналата година организацията проведе най-малко 25 атаки – 6-кратко увеличение спрямо 2024 г., когато Стратегическата рамка за защита на народа на Азавад (CSP-DPA) осъществи първите си дронови удари, посочи Castorvali.

По-рано този месец, на 4 март, FLA съобщи за нанесен удар срещу съвместен патрул на руските наемници и малийската армия в района Адгар-Такалот южно от Кидал, при който са унищожени два военни автомобила, един от които бронирана машина.

Използването на FPV дронове е показателно за начина, по който тактики от войната в Украйна се пренасят в други конфликтни зони. Тези малки маневрени системи са относително евтини, но имат висока ефективност за прецизни удари, което дава на нередовни въоръжени групировки способности, каквито преди изискваха тежко въоръжение.

Атаката край Анефис дойде само три седмици след друг тежък инцидент. На 9 март бойци на местния клон на Ал-Кайда, наречен Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), засякоха друг конвой на Африкански корпус и малийската армия край Нампала в централно Мали, по пътя към границата с Мавритания. Загинаха над 10 бойци, сред които поне трима руснаци, съобщи Euromaidan Press, според когото атаката е извършена в отговор на екзекуция на седем цивилни на 9 март близо до мавританската граница.

Последните събития в Мали илюстрират все по-засиления натиск от две посоки – туарегски сепаратисти на север и джихадистки групировки в централните райони – срещу операциите на въоръжените сили на Мали и подкрепящите ги руски наемници. След изтеглянето на френските сили и приключването на мисията на ООН (MINUSMA) руските военни структури, първо „Вагнер", а от миналото лято и  подчиненият на Министерството на отбраната Африкански корпус – станаха водещото чуждестранно военно присъствие в страната. Групата на покойния Евгени Пригожин обяви излизането си от страната през юни 2025 г. и „Африкански корпус" пое неговите функции.

Ангажиментът на Москва обаче далеч надхвърля военната сфера. Русия е обезпечила достъп до ключови природни ресурси (злато, уран и литий) и е подписала сделки за развитие на инфраструктура, свързана с добива. Сред тях е планирана рафинерия за злато с годишен капацитет до 200 тона, финансирана отчасти с руски капитал. Моделът предвижда компенсация с минерални ресурси вместо директни плащания за военни услуги, посочва Robert Lansing Institute.

Цивилното население обаче плаща цената. Над 13 000 малийци са избягали в югоизточна Мавритания само за последните пет месеца, притиснати между джихадисти, малийската армия и руски наемници, съобщава United24 Media. Над 80% от пристигналите са жени и деца. Свидетели описват пред правозащитни групи злоупотреби от страна на Африкански корпус – безразборни убийства, отвличания, сексуално насилие и изтезания.

Human Rights Watch документира обширно тези обвинения в последния си годишен доклад. Службата на ООН за координация на хуманитарните дейности (OCHA) регистрира 3737 инцидента със сигурността и 9362 загинали в региона на Сахел за цялата 2025 г.

 

Пет водещи кюрдски групировки обявиха създаването на единен фронт в Иран.

🇮🇷🇮🇶 Пет водещи групировки на иранските кюрди обявиха създаването на единен фронт срещу режима в страната на съвместна пресконференция, снимки от която бяха публикувани в социалните мрежи днес.

Този ход е доказателство за засиленото партньорство между фракциите, които в миналото създадоха „център за диалог“, в рамките на който да обсъждат общи действия срещу режима на Ислямската република.

В коалицията влизат:

• Демократическа партия на Ирански Кюрдистан (PDKI)
• Партия за свободен живот на Кюрдистан (PJAK)
• Партия на свободата на Кюрдистан (PAK)
• Партия „Комала“ на Кюрдистан (ръководена от Реза Кааби)
• организация „Хабат“

„Комала“ разполага с три крила, две от които остават извън списъка, което не е изненада, тъй като двете фракции не участваха и в предните инициативи на центъра за диалог. Снимките от събитието потвърждават присъствието на петима лидери, които представляват основните движения в новия съюз.

Сред присъстващите бяха няколко емблематични иранско-кюрдски лидери с дълги години опит. Ръководителят на PDKI Мустафа Хиджри представляваше лично своята група. Хиджри е ключова фигура в кюрдската политика. Една от петте групи беше представена на срещата от жена. PJAK е ляво ориентирана организация, разпределяща често лидерските роли между мъже и жени и разполагаща с голям брой жени бойци в редиците си.

Четиримата кюрдски лидери мъже бяха облечени в традиционни кюрдски носии, включващи характерните пояси. Ръководителят на PAK Хюсеин Язданпана беше в зелено облекло с маслинов нюанс, напомнящ военна униформа. Язданпана е добре познато име в кюрдските среди – той и групата му се биха срещу Ислямска държава рамо до рамо с Пешмера, въоръжените сили на Иракски Кюрдистан.

PAK държеше фронтовите линии западно от Киркук и в Башика, с изглед към равнините на Ниневия. Нейните бойци изиграха решаваща роля при офанзивата за прочистване на региона от ДАЕШ, доказвайки се като дисциплинирана бойна сила с ценен опит. Във войната срещу терористичната групировка Язданпана заяви пред The Jerusalem Post, че режимът в Техеран и подкрепяните от него иракски милиции представляват сериозна заплаха.

Според платформата Rohelat.Info, новото обединение носи името „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“. Преди седмица същият източник посочи, че „иранско-кюрдският политически пейзаж минава през значителна структурна еволюция, а основните партии се стремят да трансформират консултативния „център за диалог“ в стабилна и единна платформа за сътрудничество“.

„Тази инициатива цели да разшири обхвата на партньорството, гарантирайки, че партиите могат да упражняват максимално влияние и да поддържат оперативна готовност за всяка потенциална политическа промяна в Ирански Кюрдистан“, отбелязва Rohelat.Info.

Новата коалиция надгражда този процес, полагайки усилия за политическо единство и по-добра координация. Тя заяви подкрепа за демокрацията, справедливостта и правото на самоопределение. След месеци преговори се взе решение, че формирането на такъв съюз е наложително, особено след протестите в края на декември и началото на януари, които бяха потушени от Техеран с цената на десетки хиляди невинни жертви, сред които кюрди.

В новото съвместно изявление на партиите се посочва, че са оставили различията в миналото и ще координират своите политически и медийни дейности. Разпространен е нов устав, в който се настоява за правото на кюрдско самоопределение и сътрудничество с други потиснати народи. Партиите декларират подкрепа за демокрацията и ангажимент за пълно равенство между мъжете и жените.

Освен това групите изразяват готовност за партньорство с други опозиционни сили в Иран и планират създаване на единна организация, отговаряща за външните и международни отношения. Програмата им включва и точки за организиране и администриране на „освободени зони“, което загатва за очаквания за бъдещи териториални придобивки.

Кюрдите, често определяни като най-голямата етническа група в света без собствена държава (наброяваща 30-45 милиона души), съставляват една от най-значимите малцинствени групи в Иран с численост от 8-10 милиона души (около 10% от населението). Концентрирани най-вече в провинциите на северозапад, известни под името Ирански Кюрдистан (Рожхелат), те притежават силно изразена идентичност, базирана на кюрдския език и преобладаващо сунитското изповедание, което ги поставя в двойна периферна позиция спрямо официалния шиитски и персийски център в Техеран.

Историческият им стремеж към автономия датира от краткотрайната Република Махабад (1946 г.), а в текущия век регионът се превърна в епицентър на съпротивата. Именно от кюрдските райони тръгнаха масовите протести под наслова „Жена, живот, свобода“ през 2022 г. след смъртта на Махса Амини. Тази политическа активност превръща кюрдските територии в зона на постоянна милитаризация от страна на Революционната гвардия (IRGC), тълкуваща техните стремежи за самоопределение като екзистенциална заплаха за териториалната цялост на страната.

Ескалация на напрежението в Мали: Азавад призовават за обща мобилизация

🇲🇱 Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) публикува видео, в което призовава за всеобща мобилизация на туарегските сепаратистки сили, сигнализирайки подготовка за потенциален въоръжен конфликт с висока интензивност срещу управляващата хунта в Мали и съюзници, сред които Африканския корпус на Руската федерация.

Призивът идва на фона на нарастващо напрежение в северната част на страната, където се съобщава за пристигането на подкрепления от съседна Либия. Туарегите контролират две области – Кидал и Гао.

Малийската армия, подсилена от последните доставки с военно оборудване, се готви за потенциални сблъсъци в региона. Тези събития крият риск от повторното разпалване на десетилетната борба на туарегите за независимост, предизвиквайки опасения от допълнително насилие и дестабилизация на региона Сахел.

Сомалия омаловажи твърденията за посредничество на Катар със Сомалиленд.

🇸🇴 Началникът на Държавния департамент по външните работи на Сомалия Али Мохамед Омар Балкад отхвърли твърдения, че правителството на Катар е станало посредник между Федералното правителство в Могадишу и сепаратистката администрация на Сомалиленд.

Балкад подчерта, че Сомалиленд винаги е бил част от суверенната територия на Сомалия и външно посредничество между две сомалийски страни не е нужно. Той заяви, че наскоро са били проведени разговори между Могадишо и Харгейса в Джибути и Анкара, но не успяли да доведат до сключване на споразумение за обединение или разделяне.

„Сомалиленд е регион на Сомалия. Нашата стратегия е да разрешаваме вътрешните спорове между нас с конституционен процес. Ако чужд приятел иска да ни подкрепи в това, ние го приветстваме, но не приемаме те да се разглеждат като две независими държави, които се нуждаят от международно посредничество“, обясни той.

Министърът направи изявлението в интервю за The New Arab по време на двудневно посещение в Доха, Катар. В него той отрече и съобщенията, че се водят разговори между Съединените щати и терористичната групировка Ал-Шабаб за евентуални мирни преговори между нея и федералното правителство. По думите му подобни твърдения са напълно безпочвени, тъй като Вашингтон все още поддържа своята позиция, според която Ал-Шабаб е считан за терористична организация.

По-рано бившият съветник на Държавния департамент на САЩ Хамза Уарфа заяви, че Белият дом обмисля да осъществи пряк контакт с групата Ал-Шабаб. Въпреки това сомалийското правителство потвърди своя ангажимент за ликвидиране на групата, използвайки всички необходими средства.

Ал-Шабаб е считана за терористична организация както от Сомалия, така и от Съединените щати.

Ал-Шараа: Защитата на друзите е наш приоритет, сирийският народ е готов да воюва.

🇮🇶🇮🇱 Временният президент на Сирия Ахмад ал-Шараа заяви, че защитата на друзите и техните права е „наш приоритет“, в отговор на заканата на военнополитическото ръководство на Израел да унищожи ислямисткото правителство в Дамаск, което започна офанзива срещу друзки бойци в Суейда, център на едноименната провинция, разположена по границата с Йордания, предизвиквайки вълна от насилие, отнела живота на повече от 300 души.

В първото си телевизионно обръщение след израелските въздушни удари по Дамаск в сряда, Шараа се обърна към гражданите друзи с думите: „Отхвърляме всеки опит да ви въвлечем в ръцете на външна страна“.

„Решихме да възложим отговорността за поддържане на сигурността в областта на местни фракции и мъдри шейхове. Избрахме да не бъдем въвличани в конфликти, за да запазим сигурността на своята страна“, посочи лидерът на временното правителство в съответствие

„Не сме от тези, които се страхуват от войната. Прекарахме живота си, изправени пред трудностите и защитавайки народа си, но поставихме интересите на сирийците пред хаоса и разрухата“, каза той.

Ал-Шараа все пак предупреди, че сирийският народ е готов да воюва, ако достойнството му бъде яяяязастрашено.

„Притежанието на голяма сила не означава непременно постигане на победа, точно както триумфът на една арена не гарантира успех на друга. Може да сте способни да започнете война, но няма да ви е лесно да контролирате последствията от нея“, подчерта сирийският лидер, обвинявайки израелската държава, че се опитва да унищожи Сирия след свалянето на Башар ал-Асад през декември 2024 г.

Лидери от Белуджистан обявиха символично независимост.

🇵🇰 Националистически лидери от Белуджистан публикуваха символична декларация за независимост от Пакистан, разпалвайки отново напрежението в региона и привличайки внимание към дългогодишния бунт в неспокойната югозападна провинция.

Мир Яр Белоч, известен белуджистански активист и писател, сподели поредица от изявления в социалните мрежи миналата седмица, обявявайки създаването на „Република Белуджистан“ и призовавайки индийското правителство да открие белуджистанско посолство в Ню Делхи. Той също така апелира към ООН да признае декларацията и да предостави финансиране за основни държавни функции, включително издаване на валута и паспорти.

„Скоро може да бъде обявено, тъй като крахът на терористичния Пакистан е близо,“ написа той на 9 май. „Молим Индия да позволи откриването на официален офис и посолство на Белуджистан в Делхи.“

Коментарите му бяха придружени от изображения на хора, развяващи белуджистански знамена, и карти, изобразяващи независим Белуджистан. Написаното идва на фона на нарастващите призиви от белуджистанските лидери за по-широко международно ангажиране и подкрепа, особено от Индия.

Въоръжена група пое отговорност за координирани атаки

Армията за освобождение на Белуджистан (BLA), обозначена като терористична организация от Пакистан, пое отговорност за 71 координирани атаки на 51 места в последните дни като част от операция, наречена „Хероф“. Групата заяви, че е атакувала съоръжения на пакистанските военни и разузнаване, полицейски участъци, превозни средства за транспортиране на суровини и ключова магистрална инфраструктура.

В изявление от 11 май групировката заяви, че „новият ред е станал неизбежен“ в Южна Азия и предупреди, че военните неуспехи на Исламабад и използването на религиозен екстремизъм са създали трайна нестабилност. Групата отхвърли предложенията на държавните власти за начало на мирни преговори, описвайки ги като измамна тактика, и отправи призив към регионални сили, включително Индия, да не се доверяват на намеренията на Пакистан.

„BLA не е нито пешка, нито мълчалив наблюдател. Тя няма да спре, докато Пакистан не бъде разбит като държава, изнасяща терор“, заяви групата.

Исторически неправди и тревога за човешките права

Белуджистан, най-голямата по площ провинция в страната, някога е била част от княжеската държава Калат, преди да бъде анексирана от Пакистан през 1948 г. Този ход предизвика първото от поредица въстания, в които националистически групи се бориха за по-широка автономия или независимост. Множеството военни операции на пакистанската държава доведоха до повтарящи се цикли на бунтове, насилие и репресии.

Организации за защита на човешките права са документирали случаи на извънсъдебни убийства, отвличания и умишлени атаки срещу цивилни. Наскоро извършеното убийство на известния рали състезател Тарик Белоч, за което се твърди, че е извършено по политика на „убий и изхвърли“, разпали още повече напрежението и доведе до критики от правозащитни организации.

Порт Гуадар и стратегическите интереси

Стратегическото значение на Белуджистан идва от наличието на дълбоководното пристанище Гуадар, ключов възел в Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC). Въпреки че доведе милиарди долари китайски инвестиции в Пакистан, местните общности твърдят, че са изключени от ползите му и са били принудени да напуснат земите си без подходящо обезщетение.

Пристанището и околните райони многократно са били мишена на атаки от местни бунтовници, някои от които пряко застрашиха китайския персонал, работещ по инфраструктурни проекти.

Ролята на Индия и дипломатическите сигнали

В последните седмици белуджистанските активисти засилиха своите контакти с Индия. Мир Яр Белоч призова за преименуване на историческата Къща на Джина в Мумбай на „Къща на Белуджистан“, представяйки го като символичен жест на подкрепа. Кампании в социалните мрежи разпространяват подобни искания и послания за солидарност с Индия.

Въпреки че декларацията за независимост остава символична и няма международна подкрепа, тя може да има съществени последици за регионалната стабилност. Експерти предупреждават, че има вероятност да насърчи други сепаратистки движения в Пакистан и да усложни усилията за стабилизиране на региона.

Пакистанските власти все още не са публикували официален отговор на последните събития.

Нова сирийска група се обяви за автономия на крайбрежните региони.

🇸🇾 Нова сирийска група се появи онлайн с учредителна декларация, обявяваща създаването на нов автономен регион, включващ в себе си провинциите Латакия, Тартус и остров Арвад, като „същевременно зачита националния суверенитет и международните принципи“.

Въз основа на дълбоко вкорененото цивилизационно наследство на Кралство Угарит и признавайки правото на нациите на самоопределение, днес обявяваме създаването на регион Угарит, включващ в себе си Латакия, Тартус и остров Арвад като административна единица със самоуправление, която същевременно зачита националния суверенитет и международните принципи.

Тази декларация идва в отговор на стремежите на жителите на региона за управление, което постига развитие, стабилност и укрепва социалното сближаване, културното многообразие и просперитет.

Регионът Угарит се стреми да създаде избрано правителство, което да представлява волята на своя народ в рамките на плуралистична система, която поддържа легитимността.

Регионът ще има независимо управление на своите икономически ресурси и въпроси, свързани със сигурността, като същевременно се ангажира със сътрудничество с националните институции.

Той ще се управлява от конституция, която закрепва принципите на справедливост, равенство и основни свободи в съответствие с международните стандарти, засилвайки стабилността.

Регионът потвърждава своята отвореност за диалог и партньорство с всички компоненти на сирийския народ, както и регионални и международни партньори за постигане на развитие и мир.

Легитимността на самоуправлението ще бъде осигурена чрез свободен и честен обществен референдум, който да потвърди волята на населението в управлението на собствените си дела.

Регионът Угарит вярва, че бъдещето на Сирия трябва да се гради на принципите на партньорство, стабилност и зачитане на правата на всички. Тя има за цел да засили сътрудничеството с централното правителство по начин, който служи на интересите на всички граждани.

Днес ние създаваме модел, който отразява цивилизационното наследство на Угарит в управлението и откритостта, потвърждавайки нашия ангажимент към ценностите на демокрацията, мира и устойчивото развитие.

Спирането на руския газ затвори почти цялата индустрия в Приднестровието

Изглед към “Лахта център”, седалището на Газпром в Санкт Петербург, 27 април 2022 г.
📸 Снимка: Dmitri Lovetsky/AP

🇲🇩🇷🇺 Спирането на доставките на руски газ за Молдова доведе до затваряне на всички индустриални компании в Приднестровието с изключение на производителите на храни.

Предимно рускоезичният регион с около 450 000 души население, отделил се от Молдова през 90-те години на миналия век с разпадането на Съветския съюз, беше засегнат болезнено от спирането на доставките на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна.

Промишлените предприятия не работят, с изключение на тези, които се занимават с производство на храни, тъй като те осигуряват пряко продоволствената сигурност на Приднестровието, обясни пред местен новинарски канал Сергей Оболоник, първи вицепремиер на региона и ръководител на министерството на икономическото развитие.

„Твърде рано е да се прецени как ще се развие ситуацията. Проблемът е толкова обширен, че ако не бъде решен дълго време, вече ще имаме необратими промени – т.е. предприятията ще загубят способността си да стартират отново“, допълни той.

В същото време той увери, че държавата ще подкрепи предприятията, за да завършат и доставят готова продукция. По думите му до 5 януари ще стане ясно колко енергия консумира битовият сектор, а балансът ще покаже какво може да се разпредели за нуждите на предприятията.

Украйна позволи на Русия да продължи да изпомпва газ през нейна територия въпреки почти три години война и печелеше до 1 милиард долара годишно от транзитни такси, но отказа да поднови петгодишното споразумение, което изтече в сряда.

Европейските клиенти на газ като Словакия и Австрия се бяха подготвили за прекъсването, като си осигуриха алтернативни доставки. Но Приднестровието, въпреки връзките си с Москва и присъствието на контингент от 1500 руски военнослужещи там, беше парализирано.

В сряда местната енергийна компания спря отоплението и топлата вода на домакинствата и призова семействата да се стоплят, като се събират в една стая, покриват прозорците със завеси или одеяла и използват електрически нагреватели.

Вадим Красноселски, проруски сепаратистки лидер на региона, заяви, че има запаси от газ, които могат да стигнат за не повече от 10 дни ограничена употреба в северните части и два пъти повече в южните части. Той заяви, че основната приднестровска електроцентрала е преминала от газ към въглища и трябва да може да доставя електричество на жителите през януари и февруари.

Русия изпомпваше 2 милиарда кубически метра газ годишно за Приднестровието – включително електроцентралата, която също така осигуряваше енергия за цяла Молдова, страна с население от 2,5 милиона души, която иска да се присъедини към ЕС.

Молдова има дълга история на напрегнати отношения и спорове за разплащанията за газ с Русия. Бившата съветска република се опитва да намали потреблението на енергия поне с една трета и да внася повече от 60% от нуждите си от съседна Румъния.

Ръководителят на молдовската национална газова компания “Молдовагаз” Вадим Чебан посочи, че неговата компания е изразила готовността си да помогне за закупуването на газ от европейски страни, за да облекчи недостига, като е информирала за това газоразпределителната компания в сепаратисткия анклав “Тирасполтрансгаз”.

Но газът, доставен в региона, ще трябва да се заплаща на пазарни цени, заяви той пред местната телевизия TV8. В продължение на няколко години Приднестровието не плаща нищо за доставки от руския газов гигант “Газпром” в резултат от мълчаливо споразумение с Москва.

Украинският президент Володимир Зеленски определи края на транзита на руски газ като „едно от най-големите поражения на Москва“ и призова Съединените щати да увеличат доставките на газ за Европа.

След като Русия предприе пълномащабното си нахлуване в Украйна, Европа предприе поредица от стъпки за намаляване на зависимостта си от руската енергия и увеличи вноса от други източници, включително газ от Норвегия и втечнен природен газ от САЩ и Катар.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че загубата на руския газ нанася непоправими икономически щети на Европа, от което се облагодетелстват САЩ.

„Отговорността за прекратяването на доставките на руски газ е изцяло на Съединените щати, на марионетния режим в Киев, както и на властите на европейските държави, които пожертваха благосъстоянието на своите граждани в името на финансовата подкрепа на американската икономика“, заяви тя.

Как Молдова ще си върне Приднестровието без нито един куршум?

“Молдовагаз” е акционерно дружество, чиито акции са мажоритарна собственост на “Газпром”, но също така се намира под контрола и надзора на молдовското правителство.

Според руската компания, то е събрало дългове в размер на 700 милиона щатски долара за доставките на газ до Молдова (без Приднестровието) в периода 1991–2021 г. и именно този неплатен дълг е накарало “Газпром” да прекрати договора си с Кишинев.

През октомври 2021 г. беше проведена среща в Санкт Петербург между тогавашният вицепремиер на Молдова Андрей Спину и главния изпълнителен директор на “Газпром” Алексей Милер, след която стане ясно, че според руската компания общият размер на дължимото от Кишинев възлиза на 709 милиона щатски долара.

Молдова нае две фирми, една от Норвегия и една от Обединеното кралство, за извършването на одит. Той трябваше да бъде готов до май 2022 г., но беше забавен заради пълномащабната инвазия в съседна Украйна и в крайна сметка приключи чак през есента на 2023 г.

Според него 276 милиона щатски долара от дължимото не могат да бъдат доказани, като в същото време беше признат дълг от 400 милиона долара, но одиторите казаха, че дългът не може да бъде изплатен, защото е много стар и Газпром не си е направил труда да го повдигне през годините, за които одиторите смятат, че руската компания е простила на дъщерното си дружество.

Останалите 33 милиона долара са средства, които според одита са изразходвани от компанията без предварително одобрение от молдовското правителство. Един такъв забележителен разход беше новата централа на “Молдовагаз” на улица “Пушкин” в центъра на столицата Кишинев.

В крайна сметка одитът установи, че единственото дължимо от Молдова е сумата от 8,6 милиона щатски долара, които Кишинев беше много доволен да заплати. Въпреки това руската страна отхвърли заключението на одита и прекрати преговорите.

Докато течеше самият одит, “Газпром” отправи първата си заплаха, че ще спре доставките на газ за Молдова през октомври 2022 г. Заплахата не беше изпълнена, но руската страна вдигна цените на кубически метър газ.

Договорът на “Молдовагаз” с Газпром изтича през 2026 г. Въпреки че договорът с украинските власти изтече в началото на тази година и не беше подновен, това не прави договора с Кишинев невъзможен за изпълнение, тъй като доставките на руски газ могат да бъдат осъществени през тръбопроводите “Турски поток” и “Син поток”, които минават през Турция.

Отказът на руската компания да се съобрази с одита е класически пример за форма на тормоз и изнудване. Въпреки това, за разлика от по-рано, в момента Молдова се управлява от прозападна администрация, която е решена да се откъсне завинаги от хватката на Русия и тактика като тази няма да проработи.

„Газпром“ можеше да намали доставките на природен газ, но властите в Кишинев така или иначе нямаха намерение да подновяват договора след 2026 г. Фактът, че това се случва сега, една година по-рано, не променя много.

Единствените губещи от така създалата се ситуация са властите в Приднестровието, които сега са толкова уязвими и зависими от управляващите в Кишинев, колкото никога досега в историята на сепаратисткия регион. За няколко дни Русия преобърна баланса на силите в страната и остави своите поданици в проруския анклав на милостта на молдовските власти, които сега контролират всички входни и изходни точки на стоки и ресурси.

Единственото, с което Приднестровието можеше да изнудва властите в Кишинев, беше евтината електроенергия, благодарение на безплатните доставки на природен газ, н това остана в миналото. Сега Приднестровието почти не разполага с ресурси, за да оцелее и рано или късно ще се наложи да седне на масата за преговори или да се сблъска с вътрешни бунтове.

Мая Санду и Молдова спечелиха войната в Приднестровието без нито един изстрелян куршум и благодарение най-вече на лошия хазарт от страна на Кремъл. Въпрос на време е сепаратисткият регион Приднестровие да престане да съществува.

Създаването на Фронта за освобождение на Азавад задълбочава кризата в региона на Сахел

Бойци от Националното движение за освобождение на Азавад (MNLA) патрулират в град Кидал, столица на едноименния малийски регион, 28 август 2022 г.
📸 Снимка: Soumeylane Ag Anara / AFP

🇲🇱⚔️🇩🇿 Четири военнo-политически движения на туарегите, активни в северната част на Мали, обявиха своето разпускане, за да формират Фронта за освобождение на Азавад, по време на пресконференция, проведена на 30 ноември. Азавад е традиционното название на региона, който те населяват в Западна Африка.

Тези организации заявиха, че са решили да открият нов фронт, за да защитят територията си в региона на Сахел и Сахара. Този ход представлява повратна точка в отсъствието на политически решения и представлява тревожна тенденция към ескалация.

Експерти отбелязват, че последните събития изострят и без това сложната ситуация със съдбата на Алжирските споразумения, сключени през 2015 г. за прекратяване на бунтовете на туарегите в Мали, особено след като властите в Бамако се оттеглиха от сделката.

Различните движения на Азавад обикновено използват градовете в северната част на Мали като свои тилови бази, особено Тин Зауатин, разположен на границата с Алжир. Това повдига въпроса дали сепаратистите получават официална или обществена подкрепа, като се има предвид, че регионът се състои от една единствена етническа група туареги, която е разделена от географските граници между Алжир и Мали, но запазва името Тин Зауатин.

През септември туарегските групи започнаха контраофанзива срещу въоръжените сили на Мали, които бяха подкрепени от Африканския корпус на Русия (бивш Вагнер), като им нанесоха тежки загуби. Това предизвика обвинения от властите в Бамако по адрес на Алжир и Украйна за това, че предоставят военна и логистична помощ на движенията на Азавад.

„Националното движение за освобождение на Азавад“, „Имгадската и съюзническата група за самоотбрана“, „Висшият съвет за единство на Азавад“ и „Арабското движение Азавад“ решиха да се разпуснат и да създадат единен фронт под ръководството на името „Фронтът за освобождение на Азавад“, който има за цел освобождаването на региона. Впечатление прави въвеждането на „самоопределение” като нов термин в политическата литература на блока.

Споразумението за обединяване на четирите движения на Азавад дойде по време на конференция, проведена между 26 и 30 ноември, чийто официален говорител Билал Аг Шариф потвърди, че новият орган е „единственият законен представител на народа на Азавад и води своята борба за самоопределение.”

Шариф продължи: „Решението за обединяване на движенията на Азавад идва в отговор на призива на племенни лидери, имами, лидери на общественото мнение, младежи и жени по отношение на единството, в допълнение към други фактори, които наложиха това споразумение, най-вече ситуацията в Сахел, което се характеризира с нарастваща несигурност и нестабилност, неспособността на правителството на Бамако да спази задълженията, съдържащи се в различните споразумения, подписани от последователни централни режими след анексирането на Азавад към Мали и използването от малийската армия на руски наемници от групата Вагнер.“

Откакто новото военно ръководство пое властта в Мали след преврата срещу избрания президент през 2020 г. то характеризира борбата с тероризма и заплахите срещу териториалната цялост на страната като оправдание за въоръжените операции, които води срещу движенията на Азавад.

Преди няколко месеца малийските власти обявиха спирането на споразумението за национално помирение, спонсорирано от Алжир от 2015 г., в знак на протест срещу намесата на Алжир във вътрешните работи на страната. Те описват четирите туарегски фракции като терористични организации, заплашващи териториалната цялост на страната.

Алжир не е коментирал последните събития, но по-рано в ООН и Африканския съюз се застъпи силно за защитата на народа на Азавад от военни действия, които нарушават споразумението за национално помирение. Освен това Алжир обвини въоръжените сили на Мали и групата Вагнер в извършване на кланета и атаки срещу цивилни и цивилни съоръжения по време на операциите.

Подкрепата на Русия за управляващата военна хунта в Мали доведе до появата на необявена политическа криза между Алжир, Русия и редица международни и регионални сили, свързани по един или друг начин с региона. Алжир описва руската подкрепа за Бамако за опит да заобиколи собствената си традиционна роля и дори да застраши стратегическите си интереси, особено след преследването на Азавадите от армията на Мали и наемниците от Вагнер.

Наблюдатели прогнозират, че въвеждането на самоопределение в програмата на Азавади е на път да засили сериозно напрежението, което може да трансформира региона и да има последици, които могат да се разпрострат от алжирската страна на границата, където също има присъствие на общността на азавади и възход на националистическите гласове сред местните туареги.

Междувременно общественото внимание се насочва към правителството в Бамако, което все още не е реагирало на новия съюз на Авазад. Това идва в резултат на кървави конфронтации между движенията на Азавад и малийската армия, подкрепяна от части на Вагнер. В същото време това е отслабване на напрежението между Алжир и Мали, от една страна, и между Алжир и Русия, от друга, и охлаждане на въоръжените конфронтации по граничната ивица.

Наблюдателите не изключват, че обединението на четирите групировки на Азавад ще принуди управляващия военен съвет в Мали да се върне на масата за преговори и да търси мирни политически решения, включително реактивиране на Алжирските споразумения.