🇪🇭⚔️🇲🇦 Сахарската народна освободителна армия (SPLA), въоръженото крило на Фронта Полисарио, публикува видео от атака с противотанкова управляема ракета (ATGM) срещу позиция на Кралските въоръжени сили на Мароко (FAR) по протежение на отбранителната стена в Западна Сахара.
Според оценка на OSINT наблюдатели, конкретният модел на ракетата е 9М113М „Конкурс-М“, модернизиран вариант на 9М113 с тандемно-кумулативна бойна глава, проектирана за поразяване на цели с допълнителна реактивна броня.
Инцидентът се вписва в схема на ниско-интензивни, но редовни удари, която SPLA поддържа от ноември 2020 г. насам. Според официалната Sahara Press Service (SPS) на 16 април нейни сили са обстреляли артилерийски позиции на мароканската армия в сектор Хауза, нанасяйки загуби по личен състав и техника – твърдение без потвърждение от мароканска страна, което остава непроверимо от независими източници поради закрития за международни медии характер на зоната.
9М113М „Конкурс-М“ е противотанков комплекс от второ поколение, разработен в СССР през 80-те години и произвеждан от Тулския КБП. С далекобойност до 4 км и възможност за пробив на хомогенна броня над 800 мм след реактивна защита, той е най-тежкото противотанково оръжие в арсенала на Полисарио, за което има публично документирани данни. Присъствието му в сахарските подразделения отговаря на описания по-рано инвентар на SPLA – съставен предимно от съветска бронирана техника (Т-55, Т-62, БМП-1, БТР-60), артилерия (БМ-21) и разнообразни трофеи, заловени през 70-те и 80-те години на миналия век от въоръжените сили на Мароко и Мавритания (Eland Mk7, Ratel, AMX-13, SK-105 Kürassier).
Целта на удара е централен оперативен елемент в конфликта. Мароканският отбранителен вал, издигнат на етапи между 1981 и 1987 г., се простира на около 2 700 км и разделя де факто контролираната от Рабат част (около 80%) от т.нар. освободени територии на изток, управлявани от Сахарската арабска демократична република. Стената е подсилена с един от най-дългите минни коридори в света и се охранява от близо 100 000 войници. Именно гарнизоните по нейното протежение са традиционната цел на ударите на SPLA след подновяването на военните действия.
Сахарската армия според данни на самата SADR и аналитични публикации, сред които нейния профил в AOAV, разполага с между 30 000 и 40 000 активни военнослужещи в мирно време, с потенциал за мобилизиране на многократно по-голям брой, тъй като младежи и девойки в лагерите Тиндуф (Югозападен Алжир) преминават военна подготовка на 18-годишна възраст. Традиционната „гхази“ тактика – бързи моторизирани нападения от дълбочина – след изграждането на стената беше заменена от действия, по-близки до конвенционална война: далекобойна артилерия, снайперисти и противотанкови удари от дистанция.
Сраженията между двете страни бяха подновени на 13 ноември 2020 г. след навлизане на марокански части в буферната зона при Ел-Гергерат за разчистване на блокада, установена от сахарски цивилни протестиращи в знак на несъгласие с „нелегален проход“ в стената. С това 29-годишното примирие, постигнато чрез плана на ООН от 1991 г. под наблюдението на мисията MINURSO, беше нарушено. Полисарио настоява, че се придържа към ангажимента си по Женевския призив от 3 ноември 2005 г. за тотална забрана на противопехотните мини и продължава унищожаването на запасите си под международен надзор; Мароко не е страна по Отавската конвенция от 1997 г.
През последните години дипломацията се измести чувствително в полза на Мароко. През декември 2020 г. администрацията на президента Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара в замяна на нормализация между Мароко и Израел – решение, потвърдено и разширено в настоящия мандат на Тръмп.
През октомври 2024 г. френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че „настоящето и бъдещето на тази територия се намират под мароканския суверенитет“, а през 2023–2024 г. сходна позиция беше заявена също от Испания, Германия и Нидерландия. За Полисарио това значи стесняване на дипломатическото поле, което според западни експерти обяснява нарастващата честота и видимост на операции като тази с „Конкурс-М“ – действия, насочени едновременно към военно изтощаване на мароканските гарнизони и към поддържане на международното внимание върху нерешения статут на територията, класифицирана от ООН като последната колония в Африка.
Оперативно конфликтът остава силно асиметричен. Мароко разполага с модерна авиация, бронирана техника и, според The Arab Weekly, от 2021 г. разчита на бойни дронове (сред които турските Bayraktar TB2 и китайски Wing Loong II), с които поразява подвижни цели в обширната пустиня, както и кадри от висшето командване на Фронта Полисарио, който от своя страна отговаря с нискомащабни, често документирани на видео нападения по статични цели покрай стената, използвайки разпръскване, скорост и отлично познаване на терена, същите принципи, които са характеризирали действията му още от 70-те години насам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар