Треш-стриймърът Москальов е загинал на фронта месец след излизането си от колонията

🇷🇺⚰️ Треш-стриймърът Максим Москальов, известен в руския онлайн пространство като „Орловският огър“ – препратка към митично създание от европейския фолклор – е загинал на фронта около месец след като е напуснал затворническа колония, за да подпише договор с Министерството на отбраната. Това съобщи Telegram каналът „НЕ ЖДИ меня из Украины“ (Не чакай ме от Украйна), който поддържа списък на убити и изчезнали руски военнослужещи, а изданието SOTA го цитира на 7 септември. Няма публично достъпна информация за военна част, място или обстоятелства около смъртта му.

Последните 6 седмици се побират в няколко дати. В края на юли Москальов се свърза със своите абонати за първи път от дълго време и обяви, че е подписал договор с министерството. На 8 август той заминава за фронта. На 7 септември беше съобщено за смъртта му. Самият той не обясни защо е решил да замине.

SOTA съобщава, че до края на присъдата му са оставали 6 месеца. Договорът обаче не съкращава остатъка от наказанието. От март 2024 г. чл. 80.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда условно освобождаване от изтърпяването му още при подписването на договор за военна служба, а съдимостта се заличава едва при държавно отличие или при уволнение по здравословни причини, възраст или с края на военното време. Периодът на военна служба не се зачита като изтърпяване на присъдата: който напусне армията, преди да възникне някое от тези основания, трябва да се върне и да доизлежи остатъка. Юристи, коментирали закона още при приемането му, описаха този режим като служба до края на войната, а не като помилване.

Москальов и брат му Алексей, известен като „Шашик“, правеха стриймове, в които срещу пари поглъщаха големи количества храна и се разправяха грубо със своите недоброжелатели. Според SOTA през февруари 2022 г. Москальов се обадил в полицията със заплаха да взриви районното управление, ако не му дадат пари, след което бил задържан. След своето освобождаване се върнал към стриймовете.

Делото, което го вкара в колонията, започна през август 2024 г. Според описание на прокуратурата на Орловска област братята Москальови нападнали на публично място своя позната – стриймърката Вера Егоренкова, известна като „Голубка“, която работела като продавачка на местния пазар. Обиждали я грубо с нецензурни думи, а единият ѝ нанесъл поне два удара с бастун по ръката, докато нападението се излъчвало на живо в интернет. Няколко дни по-късно я срещнали в Градския парк, при което я нападнали за втори път, докато тяхна позната от Липецк снимала и излъчвала случващото се.

През същия месец, на 8 август 2024 г. руският президент Владимир Путин подписа закон, който включи треш-стриймовете като информация, чието разпространение е забранено, и предвиди онлайн предаването на престъпление като отегчаващо отговорността обстоятелство при 10 състава от Наказателния кодекс.

Съветският районен съд в Орел произнесе присъдата през август 2025 г.: 4 години лишаване от свобода в колония от общ режим по чл. 213, ал. 2 от Наказателния кодекс за хулиганство. Прокуратурата съобщи, че съдът е отчел повторността на престъпленията и публичната демонстрация на насилие в интернет. Неговата съучастничка, която снимала сцената, получи глоба от 700 000 рубли.

Делото срещу Алексей Москальов беше отделено в самостоятелно производство, а прокурорът поиска към него принудителни медицински мерки – т.е. задължително психиатрично лечение вместо наказание. На 17 октомври 2025 г. Орловският областен съд отхвърли жалбите и остави присъдата в сила.

Случаят получи широко внимание и покрай публикациите на Екатерина Мизулина, ръководителка на Лигата за безопасен интернет. През ноември 2024 г. тя съобщи, че в депортационен център е настанен блогърът Алексей Савкин, известен като „Хиккан“ – украински гражданин, когото НТВ определи като организатор на побоя и за когото телевизията твърди, че е платил за самата сцена. Братята по това време бяха в ареста.

Егоренкова също попадна в съдебната хроника. По време на пряко излъчване тя отправила ругатни към изображение на скулптурата „Родина-майка зове!“, заплюла го и го ударила с тениска. Съдът я призна за виновна в оскверняване на символ на руската воинска слава и ѝ наложи две години принудителен труд.

Осъждането по състава, по който Москальов получи присъдата си, не е пречка за сключване на договор с армията. Ограничението остава за тероризъм, диверсия, шпионаж, държавна измяна и посегателства към половата неприкосновеност на непълнолетни, а кръгът на останалите престъпления, при които договор е допустим, постепенно се разширява.

На 22 юли 2026 г. Държавната дума прие поправки на закона, които разшириха списъка с още 11 състава. Сред тях са участие в банда, участие в престъпно съобщество, организиране на незаконна миграция и контрабанда на наркотици и пари в брой. При обсъждането депутатите попитаха дали е отчетен опитът от вербуването на осъдени в ЧВК „Вагнер“ и организирания от нея бунт. Ръководството на Министерството на отбраната отговори от трибуната, че подобен сценарий няма да бъде допуснат.

Мащабът на вербуването се вижда ясно в отчетите на Федералната служба за изпълнение на наказанията. Директорът ѝ Аркадий Гостев съобщи, че към май 2026 г. в местата за лишаване от свобода има 282 000 души – най-ниският брой от началото на века. В края на 2021 г. те са били 465 000. Гостев свърза този спад с набирането на военнослужещи по договор.

Цената се измерва отделно. Доклад на Радио Свобода от 31 юли обобщава данни на „Медиазона“ за 26 069 загинали затворници за над 4 години война. Поименният списък на изданието към 17 юли съдържа 233 199 убити на руска страна. Това означава, че малко над 11% (близо 1 на 9 от установените загинали) са отишли на бойното поле от колония или следствен арест.

Първата вълна беше организирана от „Вагнер“ и лично от покойния лидер на групата Евгений Пригожин и обхвана 48 366 души, сочи общото преброяване на „Медиазона“ и BBC. Втората, която беше организирана от Министерство на отбраната, премина под името „Шторм Z“ и според „Важни истории“ е включила 28-29 хиляди души. В самите обяви за вербуване се посочва подготовка от 2-3 седмици.

Условията също са добре известни отдавна. От есента на 2023 г. проектът носи името „Шторм V“. Договорът е със срок една година, но указът за частична мобилизация на практика го прави безсрочен, а вербуваният от затвора не може да го прекрати и рискува ново наказание за самоволно напускане на частта. От 2025 г. еднократното федерално плащане при подписване не се полага на онези, които пристигат от колония. Така новобранецът от колония получава по-малко от човек, подписал договор извън затвора, и същевременно не може по собствено желание да прекрати службата си.

Механизмът, по който Москальов е стигнал от колонията до фронта, е описан както в съдебните актове, така и в закона. Човек, осъден за хулиганство след нападение, излъчвано на живо онлайн, е напуснал колонията през правния вход, който руската държава държи отворен за вербуване на затворници от 2022 г., и за около месец е стигнал до фронта.

66-годишен инвалид в затвора в Барселона, след като уби мигрант в самоотбрана.

🇪🇸 Стотици жители на квартал Бон Пастор в Барселона излязоха на протест с искане за 66-годишният им съгражданин в инвалидна количка да бъде освободен, след като беше задържан за убийството на 18-годишен мигрант при самоотбрана срещу опит за кражба.

Инцидентът се е разиграл миналата неделя на булевард „Мойеруса", когато младеж от африкански произход приближил отзад възрастния мъж, известен сред съседите като Пепе, и опитал да откъсне златната верижка от врата му. Задържаният споделя в показанията си, че е извадил малко ножче от джоба си, тъй като смятал, че животът му се намира в опасност, и нанесъл един удар в торса на нападателя, който починал на място от прободна рана в сърцето, въпреки усилията на медицинския екип.

Нападателят, алжирски гражданин, влязъл в Испания като непълнолетен, имал дълго досие от присъди за кражби, съобщиха от полицията.

Във вторник титулярният съдия от осми следствен съд в Барселона нареди задържане под стража по искане на прокуратурата. Решението разпали остри реакции сред съседите, които посочват тежкото здравословно състояние на мъжа: хронична обструктивна белодробна болест, изискваща денонощна кислородна терапия, малформация на Арнолд-Киари, чернодробна цироза и хронична хепатопатия.

„Риск от бягство?", заяви с горчивина синът на задържания Иван, като посочи, че баща му е бивш кофражист, получил отпуск по продължително заболяване.

Задържаният се намира в лазарета на затвора „Брианс 1". По думите на съпругата му Паки, той е поискал да му бъде доставен спешно кислородният апарат.

Прокуратурата заяви, че на предстоящото заседание за потвърждаване на задържането ще вземе предвид докладът за здравословното състояние на мъжа, който ще представи защитата, и въз основа на него „ще бъде поискано дължимото".

Около сто души се събраха пред дома на семейството, скандирайки „Свобода за Пепе!" и „Не е убийство, а самоотбрана!".

 

Данни за престъпността сред африканските мигранти в Испания

Към 1 януари 2024 г. чуждите граждани съставляват 13,3% от населението на Испания. Мароканците са най-голямата африканска общност – около 896 000 души, следвани от сенегалците (~80 000).

Данни на INE (Националния статистически институт) за 2023 г.

• 73% от всички регистрирани престъпления (291 480 от 403 194) са извършени от испански граждани
• 36 289 престъпления са извършени от граждани на африкански държави
• Лица без испанско гражданство представляват 28% от всички осъдени, при дял от 14% от общото население
• Мигрантите съставляват 31% от затворническата популация

Специфични показатели за африканските граждани

• Убийства/опити: 8,7 осъдени на 100 000 мъже (18–70 г.) сред африканците, спрямо 2,1 сред испанците
• Сексуални престъпления (18–25 г.): 127 осъдени на 100 000 сред африканците, спрямо 27 сред испанците
• Грабежи с насилие: африканците, предимно от Магреба, извършват около 30% от тях

Затворническа популация по националност

Четири държави имат над 1000 свои граждани в испанските затвори:

• Мароко – 5 213
• Колумбия – 1 634
• Румъния – 1 301
• Алжир – 1 170

Сравнителни данни с Полша

Frontline Monitor сравни горните показатели с тези на Полша – държава от ЕС, която е сред най-хомогенните държави-членки на ЕС в исторически план. Чуждите граждани там съставляват едва 1,9% от населението (срещу 13,3% в Испания), а имиграцията от страни извън ЕС е минимална.

Престъпността там е спаднала с 41% за същия период, убийствата – с 57%, а съобщенията за престъпност в кварталите – със 73%. За сравнение, същите показатели в Испания отбелязват спад съответно от 18%, 32% и 30%. И в двете държави действат едни и същи структурни фактори – икономически растеж, по-добри методи и технологии на органите на реда, застаряващо население. Осезаема е разликата обаче има в темпото.

Данни на Националния статистически институт на Испания (INE) за 2023 г. дават обяснение за тази разлика: осъдените чужди граждани в Испания са 14,6 на 1000 души – 2,5 пъти над испанските граждани (едва 5,8).

Свръхпредставеността в затворите е още по-красноречива: мароканците са 4,1 пъти, колумбийците – 4,3 пъти, а алжирците – 8,4 пъти по-представени от своя дял. Именно от Алжир идва 18-годишният нападател на Пепе – с множество предишни осъждания за кражби.

Никой сериозен анализ не твърди, че миграцията сама по себе си причинява престъпност – общият брой престъпления в Испания продължава да намалява. Въпросът обаче е друг: ако испанската статистика се разгледа само за собствените граждани, темпът на подобрение би бил значително по-близък до полския модел. Нарастващият дял на население с 2,5 пъти по-висока престъпност е статистическа тежест, която затруднява значително справянето с престъпността. Случаят с Пепе не е изолиран инцидент, а симптом на проблем, който официалните данни ясно очертават.

Руски войник застреля седем свои другари, след като подписа нов военен договор

🇷🇺 Правоохранителните органи в Русия търсят военнослужещия Сергей Якушев, заподозрян, че е застрелял седем свои колеги скоро след като е бил освободен от украински плен по време на поредната размяна, съобщи беларуското издание NEXTA.

Якушев е от село Камянка, Ленинградска област. След завръщането си той сключва нов договор с армията, където е зачислен към 83-и мотострелкови полк от състава на 69-а мотострелкова дивизия. Именно там по-късно се разиграва трагедията.

Според изданието, което се позовава на руски източници, стрелбата е извършена на територията на военната част в Камянка, при което загиват седем руски военнослужещи. Извършителят избягал от местопрестъплението и според последни данни се укрива в Белгородска област. Издадена е заповед за арест, като се посочва, че е особено опасен, тъй като вероятно е въоръжен.

Част от руските медии, които отразяват случая, не съобщават официално нито мотива, нито какви обвинения са повдигнати срещу него. Местни медии като „Северен канал“ пишат, че следователите работят на място, но официална информация по случая все още няма. Министерството на отбраната и държавните медии мълчат по темата.

Това далеч не е първият подобен инцидент в редиците на руската армия. През октомври 2024 г. заместник-командирът на учебния център на Силите за специални операции е застрелян от упор край Москва – на по-малко от 20 минути път с кола от основната база на частта.

69-а отделна мотострелкова бригада е част от Сухопътните войски на Русия и участва в бойните действия в Украйна поне от 2015 г. Според публично достъпни данни през 2014–2015 г. бригадата воюва в района на Дебалцево, а от 2022 г. насам е активна в Харковска и Луганска област.

Тежките престъпления на територията на Руската федерация достигнаха 15-годишен връх след масовото завръщане на бивши затворници, воювали в Украйна. Официалната статистика сочи над 333 000 тежки и особено тежки престъпления само за първото полугодие на 2025 г., а независими разследвания свързват стотици случаи на насилие, включително убийства и побои, именно със завърнали се фронтоваци.