Украински дронове удариха руския ро-ро кораб „Lady Mariia“ в Средиземно море

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове нанесоха удар срещу Lady Mariia, санкциониран руски товарен кораб от тип „ро-ро“, напуснал алжирското пристанище Оран на 1 септември и оттогава плаващ през Средиземно море в източна посока. Видео от горящия кораб се появи тази сутрин в публикация на Х, според която плавателният съд е понесъл ц 12 попадения, чиято цел не е била потапянето му, а да бъде прекъсната доставката, която предполагаемо е извършвал. Към момента Киев не е поел отговорност.

Lady Mariia е построен през 2000 г. Дълъг е 127 метра и има 7184 тона дедуейт – термин за общото тегло на товара, горивото и запасите, които може да пренася при пълно натоварване. Собственикът е астраханската компания „МГ-Флот“, по-рано „Трансморфлот“, дружество на бизнесмена Джамалдин Пашаев. С дейността му е свързано пристанище Оля в делтата на Волга, през което преминава руският участък от транспортния коридор „Север–Юг“ към Иран.

САЩ наложиха санкции на компанията и корабите ѝ през май 2022 г., а самата Lady Mariia беше включена в списъка на Службата за контрол върху чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ през април 2023 г. Украйна ѝ наложи санкции на 23 май 2026 г. Регистърът на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна я сочи като съд, използван за „превоз на товари с военно предназначение“, и твърди, че е участвала в извозването на оръжие от Сирия към Русия през Босфора. „МГ-Флот“ разполага с 26 кораба, а според същото ведомство друга компания на Пашаев организира морски превози за руското министерство на отбраната.

Наличните данни обаче не подкрепят версията, че при последното си посещение в Оран Lady Mariia е била натоварена с военен товар за Русия. Иранското направление на „МГ-Флот“ се намира на Каспийско море: корабите на компанията се движат между Ензели, Ноушахр и Амирабад от иранска страна и Оля, Астрахан и Махачкала от руска. Оттам боеприпасите и компонентите за ударни дронове продължават по сушата към завода в Алабуга, Република Татарстан.

Алжир нито произвежда, нито изнася иранско оръжие, а документираните плавания на кораба във водите на Средиземно море по-скоро подсказват обратната посока – руски военен износ към алжирския купувач. През ноември миналата година корабът извърши престой в Оран заедно с друг товарен кораб, плаващ под руски флаг – „Адлер“, недалеч от военноморската база Мерс ел-Кебир.

Данните за газенето също подкрепят тази хипотеза. Според информацията от системата за автоматична идентификация то е намаляло от 5,7 на 4,8 метра между подхода към Оран и отплаването оттам. Подобна промяна съответства на разтоварване, а не на приемане на нов товар.

Причината кораби като Lady Mariia да имат толкова ключова роля в руската военна логистика е режимът на транзит през Босфора. Малко след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. турската държава затвори проливите за преминаване на военни кораби, по силата на Конвенцията от Монтрьо (1936 г.) и остави свободно преминаването на търговски кораби. Това принуди Москва да прехвърли логистиката на сирийската си групировка и част от оръжейния си износ на цивилни кораби.

Lady Mariia е един от постоянните участници в т.нар. сирийски експрес. През февруари 2024 г. тя отплава от Тартус за Новоросийск, а по-рано превозва оръжие от Калининград до Новоросийск, след което до далечен Мианмар. Именно от тази употреба произтича и значението ѝ като мишена на украинските удари: корабът е граждански по регистрация, но се използва като част от руската военна логистика.

Поредицата от украински операции в Средиземно море започна на 19 декември 2025 г. с танкера „Кендил“ под флага на Оман. Той беше ударен от безпилотни летателни апарати на над 2000 км от украинския бряг, докато плава от индийския терминал Сика към балтийското пристанище Уст-Луга. Отговорност за атаката беше поета от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува и кадри – 1-ва призната украинска операция от този тип в Средиземно море.

На 3 март 2026 г. последва случаят с „Арктик Метагаз“. Газовозът се запали и потъна между Либия и Малта, на около 150 морски мили от бреговете на Либия, а руското министерство на транспорта обвини за атаката украински морски дронове, изстреляни именно от Либия. 30-те моряци на борда на кораба бяха обявени за невредими. Радио Франс Интернешънъл (RFI) разпозна използваното оръжие като „Магура“ – безекипажен катер с обсег на поразяване около 500 морски мили и до 300 кг боен заряд. След удара газовозът „Арктик Пайъниър“ промени курса си на плаване в Средиземно море и се отправи обратно към Руската федерация, заобикаляйки Африка.

Как украинска техника достига бреговете на Северна Африка, беше подробно описано в разследването на RFI, което по-късно беше цитирано от редица международни медии. През октомври 2024 г. Киев и Триполи са постигнали договорка, според която украински инструктори ще подготвят либийски пилоти на дронове, ще продадат въоръжение и ще инвестират в петролния сектор на страната, в замяна на което се сдобиват с достъп до три обекта: авиационната академия в Мисрата, оборудвана площадка за изстрелване на дронове в Завия, на около 50 км километра северно от Триполи, и координационен център в щаба на 111-а бригада.

Според разследването в посочените обекти са разположени около 200 украински военнослужещи. Част от първоначалните твърдения в материала обаче по-късно бяха опровергани и оттеглени от автора, например съобщението, че при удара по „Кендил“ е загинал високопоставен офицер от руското ГРУ.

Либийската площадка обслужва и второ направление. През август главният прокурор на страната Ас-Садик Ахмед ас-Сур обяви, че е започнато разследване за дронове, за които се предполага, че са били доставени от Киев, влезли са в страната през границата с Алжир и по-късно са били изпратени към въоръжени групи, воюващи срещу подкрепяните от Кремъл военни хунти в Нигер, Мали и Буркина Фасо. В рамките на същия месец Либийската национална армия (LNA) на маршал Халифа Хафтар съобщи, че е свалила най-малко три разузнавателни дрона, които според изявлението са принадлежали на украинските сили.

Флотът на Пашаев е подложен на натиск в продължение на повече от година. На 14 август 2025 г. Силите за специални операции (ССО) на Украйна поразиха товарния кораб „Порт Оля-4“ на рейда Оля в Астраханска област. По това време той извършваше доставка на ирански компоненти за ударни дронове и боеприпаси и се оказа първата потвърдена загуба по този маршрут.

През декември 2025 г. последваха удари по „Композитор Рахманинов“ и „Аскар-Саръджа“ край бреговете на Калмикия. През нощта срещу 25 юли 2026 г. СБУ докладва за едновременни удари срещу „Порт Оля 2“, сухотоварния кораб „Бегей“, ракетния катер от проект 12418 и платформата на „Лукойл“ в газово находище „Филановски“. В рамките на същата операция беше унищожен ирански плавателен съд, при което смъртта си намери един ирански моряк. Режимът в Техеран потвърди информацията и заплаши с ответен удар.

Оперативното значение на удара в Средиземно море през изминалата нощ не се изчерпва с един кораб от тип „ро-ро“, построен през 2000 г. За последните 9 месеца водите в района се превърнаха от относително сигурен тилов маршрут за руската морска логистика в зона, където рискът вече трябва да бъде включван в оперативното планиране. „Арктик Пайъниър“ вече заобиколи Африка вместо да продължи през директния маршрут, а всяко следващо плаване в посока Тартус, Оран или Мисрата трябва да отчита същата заплаха.

Ако данните за последния удар бъдат потвърдени, Lady Mariia ще бъде общо петият кораб на „МГ-Флот“, за който от август 2025 г. е известно, че е поразен. Преди него бяха „Порт Оля-4“, „Композитор Рахманинов“, „Аскар-Саръджа“ и „Порт Оля 2“. В такъв случай вече става дума не за поредица от несвързани инциденти, а напротив – за устойчив натиск върху един и същ флот и обслужвана от него логистична мрежа.

Сирия отвори посолство в Триполи и договори консулство в Бенгази

🇱🇾🤝🇸🇾 Сирия отвори отново посолството си в Триполи в неделя – 14 години след неговото закриване. Успоредно с това Дамаск получи съгласие за второ представителство в страната – консулство в Бенгази, седалище на съперничещата администрация в източната част на страната. Министърът на външните работи Асаад Хасан ал-Шейбани беше приет от премиера Абдул Хамид ал-Дбейба и води разговори с изпълняващия длъжността външен министър Тахер ал-Баур. За посещението съобщиха сирийската държавна агенция SANA и Al Jazeera.

Двете страни сключиха споразумение за подновяване работата на Съвместната висша комисия, двустранен механизъм на ниво министър-председатели, който обхваща политическото, икономическото и социалното сътрудничество. Разговорите засегнаха сигурността и борбата с тероризма, подновяването на консулските услуги, задържаните лица и бежанците, както и неуредени финансови спорове между институции на двете държави. Отделно ал-Шейбани се срещна с либийския министър на петрола и газа, както и с ръководителя на инвестиционната служба. Прекъсването на отношенията датира от 2012 г. Националният преходен съвет тогава призна сирийската опозиция, а Дамаск прекъсна дипломатическите отношения. През август 2025 г. сирийска делегация издигна новото знаме над сградата на посолството, но консулската дейност тогава не беше възобновена.

Няколко часа по-рано в централата на мисията на ООН в Триполи представители на двата либийски лагера подписаха споразумение за реформиране на Висшата национална избирателна комисия и законова рамка за избори. Документът ангажира страните с провеждането на президентски и парламентарни избори при единна изпълнителна власт в срок от 24 месеца. Камарата на представителите и Върховният държавен съвет трябва да го одобрят в срок от един месец. Специалната представителка на ООН за Либия Хана Тете описа подписите като „важна крачка към преодоляването на политическата и институционална блокада“, но предупреди, че договореното трябва да се превърне в „осезаеми действия“. Халифа Хафтар приветства публично споразумението и потвърди ангажимента си към обединяването на либийската държава.

Преди 6 години същата дипломатическа геометрия сочеше тъкмо в обратната посока. През март 2020 г. подкрепяното от Хафтар правителство откри собствено посолство в Дамаск при Башар Асад и подписа меморандум за взаимни дипломатически мисии и съгласуване на позициите в международните форуми. Изрично посоченият мотив бе съвместният отпор срещу турското присъствие в Сирия и Либия. По същото време Турция прехвърляше в Либия бойци от Сирийската национална армия в подкрепа на предшественика на сегашното правителство в Триполи. Пентагонът потвърди, че само през първото тримесечие на 2020 г. са прехвърлени между 3500 и 3800 платени сирийски бойци. Сирийска обсерватория за правата на човека (SOHR) преброи общо 11 200 пристигнали, от които около 6750 все още са били в страната към март 2021 г. Ердоган направи публично признание за тяхното присъствие.

Днес нито един от основните елементи на онази конструкция не се намира там, където беше. Асад падна на 8 декември 2024 г. Сирийската национална армия обяви саморазпускане на конференцията в Дамаск на 29 януари 2025 г. Министерство на отбраната на Сирия съобщи на 17 мах, че вливането на всички групировки е завършило. Абу Амша и Сейф Абу Бакр застанаха начело на новосъздадените 62-ра и 76-а дивизия, докато бригада „Северна буря“ от района на Азаз се включи в 60-а дивизия. Мъжете, които Анкара изпрати срещу Хафтар, днес формално носят пагоните на държавата, която току-що отвори посолството си в Триполи.

Междувременно Дамаск влезе под турски отбранителен чадър. На 13 август 2025 г. двете страни подписаха споразумение за обучение, техническа помощ и въоръжаване на новата сирийска армия, а разговорите за турски военни бази на сирийска територия продължават. С оглед на това отварянето на посолство в Либия не влиза в противоречие с интересите на Анкара.

Анкара обаче вече изгради канали и към източната половина на Либия. Садам Хафтар, син на командващия и заместник-командващ на Либийската национална армия, се срещна с началника на Генералния щаб на Турските въоръжени сили през април 2025 г. в рамките на проект на споразумение за отбрана, включващо обучение, обмен на разузнавателни данни и доставка на оръжие и дронове. През август шефът на турското разузнаване Ибрахим Калън лично посети Халифа Хафтар в Бенгази – в дните, когато парламентът в Тобрук обсъждаше ратификацията на морския меморандум с Анкара от 2019 г.

Документът, очертал ИИЗ на Турция и Либия в източната част на Средиземно море и оспорен от Гърция, Кипър и Египет, беше подписан с правителството в Триполи. Пълното му признание обаче минава и през източния парламент. Хафтар от своя страна търси изход от своята зависимост от Кайро и Абу Даби, докато турската дипломация вече над година поддържа отворени канали едновременно към Триполи и Бенгази. Искането за сирийско консулство в Бенгази стъпва върху вече подготвена политическа основа.

В Бенгази укрепи позициите си и другият голям губещ от сирийския прелом през 2024 г. След изтеглянето от Хмеймим и Тартус товарните полети между сирийски и либийски летища зачестиха от декември 2024 г. и Африканският корпус, чийто 2000–2500 бойци са разположени в либийски обекти още през август 2024 г. държи ал-Хадим край Бенгази и ал-Кардабия край Сирт. Сателитни кадри показват белези на строителство в ал-Хадим през цялата 2025 г. Ако бъде открито, сирийското консулство ще работи в град, в който Москва възстанови част от онова, което загуби в Сирия.

Обвинението на Хафтар, че правителството в Триполи попълва редиците с бойци от Сирийската национална армия, остава част от този спор. Мисията на ООН определи една подобна публикация като дезинформация, макар турското прехвърляне на сирийци да е подробно документирано и признато от Ердоган. Разликата е в адресата на обвинението: то твърдеше, че бойците се вербуват от либийска страна, а не че прехвърлянето е операция на трета държава.

Възможен е и по-тесен прочит на визитата, който намира опора в нейния дневен ред. Задържани, бежанци, консулски услуги, спорове между институциите и срещи, посветени на петрола и инвестициите, са цели на държава, която търси капитал и урежда връщането на хора, а не на съюзник във война. Санкциите на САЩ срещу Сирия бяха премахвани поетапно през 2025 г. и включваха отмяната на закона „Цезар“, а преходната власт на Ахмад аш-Шараа търси капитал и работни места за завърналите се. Либия разполага и с петролни приходи, и с пазар на труда.

Тази логика обаче обяснява Триполи. Тя не обяснява защо консулството се иска точно в столицата на онази половина от страната, с която Триполи все още не е обединен – и то в деня, когато процесът на обединение получи конкретен срок.

Много вероятно е Дамаск да следва вече прокараната от Анкара двойна линия, вместо да избира между Триполи и Бенгази. В този прочит политическата цена е за ал-Дбейба: той получи церемония и подпис от държава, чиято външна политика минава през Анкара, в деня, когато неговият собствен мандат получи времеви хоризонт, а отношенията с Турция вече не са негово изключително предимство.

Дрон удари завода за масла в Зауия, петролната корпорация предупреди за форсмажор

🇱🇾🛢️💥 Дрон удари през изминалата нощ предприятие за смесване и пакетиране на смазочни масла на либийската петролна компания „Зауия“, като порази главното хранилище и тръбопроводната мрежа, обслужващи производството за вътрешния пазар.

Няма загинали и материални щети, съобщи Националната петролна корпорация (NOC), но предупреди, че при нови удари бордът на директорите може да обяви форсмажор и да прекрати напълно най-голямото действащо предприятие за обработка на петролни продукти в страната. Държавното дружество поиска незабавна намеса на компетентните органи и разпореди на противопожарните екипи да повишат своята готовност.

Крайбрежният град, разположен на 40 км западно от Триполи, вече четвърти пореден ден е обект на удари. За този период са поразени петролната рафинерия, обезсоляващата станция за питейна вода и горивното депо, а съобщенията на самата NOC описват случилото се като поредица от нападения срещу петролните активи в Зауия. На този етап никой не е поел отговорност за атаките.

Първият случай беше регистриран в събота, 8 август. В 03:45 ч. местно време дрон удари резервоар № 7-1 за нафта в рафинерията и се взриви в неговата стена, обяви операторът. Ударът проби два отвора и нафтата започна да изтича, но персоналът успя да спре теча, с което предотврати избухването на силен пожар. Със същото съобщение дружеството предупреди и за опасността от присъствието на военна техника в близост до комплекса.

Ден по-късно Първи батальон за подкрепа от Охраната на петролните съоръжения (PFG) отбеляза, че е документирал мястото на падането, останките и щетите по хранилището, и определи безпилотния летателен апарат като FPV дрон, управляван от оператор с камера на борда. Батальонът осъди нападението „по най-силния и категоричен начин“ и припомни, че ударите по подобни обекти представляват тежко престъпление и посегателство срещу ресурсите и националното богатство на Либия и пряка заплаха за безопасността на работещите в него. Общинският съвет на Северна Зауия още същия ден поиска разследване и подвеждане под отговорност на стоящите зад инцидента.

Призори на 9 август дрон порази обезсоляващата станция „Ал-Харша“ в същия град. Пробити са поне един магистрален водопровод и водният резервоар, което принуди съоръжението да спре работа, установи при оглед кризисният комитет на община Западна Зауия. Станцията захранва центъра на Зауия, Северна Зауия, кварталите Ал-Харша и Ал-Мутрад в западната част на града и района Дахман в съседния Сурман. На практика водоснабдяването на три района на Зауия и един квартал в съседната община минава именно по тази тръба, която сега е пробита от дрона.

Тонът на местните власти рязко се промени. Съветът в Северна Зауия определи удара по водопровода като безпрецедентно развитие за града и поиска местна и международна проверка за установяване на произход на апаратите, кой ги е внесъл в Либия, кой ги управлява и кой стои зад тяхната употреба. Съветът каза още, че между първия и втория инцидент не са последвали нито публично разследване, нито арести, нито други видове възпиращи мерки.

В понеделник вечерта пламна резервоар в горивното депо в Зауия, стопанисвано от частното дружество „Брега“. Компанията съобщи за пожар в резервоар с дизелово гориво и заяви, че обстоятелствата остават неизвестни, а работниците оценяват щетите. NOC описа случая по различен начин: според корпорацията обект с около 4,5 млн литра бензин е било „пряко набелязано“, последвал е тежък пожар и конструкцията се е срутила напълно. Xinhua посочи хранилището като 402-T. Корпорацията обяви извънредно положение от най-висока степен в района, а според двама инженери от завода производството е продължило без прекъсване.

Обектът, ударен във вторник, беше представен като нов само преди четири месеца. На 14 април NOC обяви, че предприятието в Зауия е завършило нова производствена линия за смесване и пакетиране на масла, а по нейното описание използва съвременни технологии и произвежда корабни, хидравлични и индустриални моторни смазки по международен стандарт. Дронът се разби именно в непосредствена близост до главното хранилище за смазочни масла и тръбите, обслужващи тази линия.

Значението на комплекса надхвърля собствената продукция. Рафинерията в Зауия преработва 120 хиляди барела дневно и остава най-голямата действаща такава в страната, докато тази в Рас Лануф спря дейност. Тя се захранва по тръбопровод от Шарара – най-голямото находище в страната, с добив от 300 000 барела дневно – и снабдява с горива Триполи и околните райони.

Форсмажорът е правният механизъм, чрез който NOC се освобождава от договорни задължения, когато не може да ги изпълни по независещи от нея причини. Практическият ефект при Зауия обаче е по-сериозен. Държавният петролен монополист е единственият субект, упълномощен по закон да внася и изнася суров петрол и производните му, така че спирането на завода не позволява производството просто да се поеме от друг голям преработвател, а прехвърля по-голяма част от тежестта на снабдяването върху вноса.

Заводът вече се наложи да прекрати дейност веднъж по-рано тази година и отново заради бойни действия в непосредствена близост. В началото на май тежък обстрел засегна няколко точки в самото съоръжение по време на сражения наблизо, производството беше спряно, танкерите – изтеглени, а работата възстановиха след около два дни. Дирекцията по сигурността в Зауия описа тогавашните сражения като операция срещу лица извън закона.

Сегашната поредица от удари се развива в град, който вече седмица е арена на въоръжени сблъсъци. На 4 август в Зауия и Сурман избухнаха боеве между Първа сила за подкрепа и 103-ти пехотен батальон – две формирования, официално признати от правителството в Триполи. Загинаха петима души, сред тях двама военнослужещи от батальона; затворът в Сурман се превърна в арена на масови бунтове, последвани от бягство на стотици затворници; крайбрежният път бе затворен, а западните общини поискаха помощ от столицата. Операторът на завода тогава отправи призив към служителите си да не рискуват да идват на работа. Официалните обяснения кой точно се сражава и защо останаха оскъдни.

Географията обяснява защо насилието в Зауия се усеща далеч отвъд самия град. Той лежи на крайбрежната магистрала, която свързва Триполи със западната граница на страната, и всяко едно затваряне парализира сухопътния коридор западно от столицата. На една и съща територия са разположени най-голямата активна рафинерия в страната, горивното депо, от което се снабдява целия регион, и обезсоляващата станция, без която не би имало питейна вода за населението. През седмицата след 4 август Зауия и Сурман излязоха на преден план в картината на сигурността в страната: бягство от затвор, затворен път, общини, обърнали се за помощ към правителството в Триполи, и две признати от него въоръжени фракции по улиците на града, които водят ожесточени сражения помежду си.

Охраната на петролните обекти в Зауия, която отговаря за сигурността на комплекса, е под номиналния контрол на правителството в Триполи и има собствено досие. През юни 2018 г. Съветът за сигурност на ООН включи командира ѝ Мохамед ал-Амин ал-Араби Кашлаф в списъка за замразяване на активи, както и забрана за пътуване заради ролята му в контрабандата на мигранти. В доклада си от 2023 г. експертната група на организацията посочи, че Кашлаф и командирът на бреговата охрана в Зауия Абд ал-Рахман ал-Милад продължават да ръководят голяма контрабандна мрежа, разширена след санкциите с елементи на 55-а бригада, командването на Апарата за подкрепа на стабилността в града и отделни служители на бреговата охрана.

По същите канали преминава и горивото. Още в началото на 2017 г. тогавашният председател на петролната корпорация Мустафа Санала публично обвини бригадата „Шухада ан-Наср“ в съучастие в изнасянето на субсидирано гориво от рафинерията, след което формированието се оттегли от охраната на комплекса. Италианското разследване, описано от Public Eye и TRIAL International, проследи маршрута: дизел, отклонен от хранилищата в Зауия, се превозва с камиони до пристанищата Зувара и Абу Камаш, прехвърля се на рибарски лодки, а оттам – на танкери с курс към Малта и Сицилия. В анализ на Chatham House от 2019 г. Санала определя частите на охраната като изродили се в „местни феоди“.

Въпросът на общината откъде произлизат тези дроновете има и по-широк контекст. Оръжейното ембарго на ООН върху Либия действа без прекъсване от 2011 г. насам и продължава да е обект на системни нарушения. В окончателния доклад за 2026 г. експертната група препоръча налагането на санкции спрямо либийския бизнесмен и канадски постоянен резидент Ахмед Гадала заради незаконна продажба на китайски дронове и военно оборудване. Година по-рано същата група изследва останки, събрани в Либия, и стигна до извода, че отговарят на части от два дрона „Фейлун-1“ – модел, който според експертите попада в ембаргото. През април Reuters съобщи, че командването на маршал Халифа Хафтар се е сдобило с ударни дронове въпреки забраната. Модерно въоръжение влиза в страната още от първия етап на гражданската война след падането на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г., а според експертната група Либия се е превърнала в първия голям африкански театър на дронова война.

Дроновете в небето над Зауия обаче са от друг клас. FPV дронът се асемблира от търговски компоненти, струва стотици долари и лети на кратки разстояния. Това значи, че операторът му обикновено се намира в непосредствена близост до целта. Ограниченията на този клас си проличаха и в самата Зауия: на 8 август дронът проби стената на хранилището за нафта и предизвика изтичане, а на 11 август друг падна до целта, без да причини щети.

В понеделник вечерта, на около 1000 км източно от Зауия взривно устройство, заложено под автомобил, уби шефа на разузнаването на Либийската национална армия Фаузи ал-Мансури пред дома му в квартал Хауари в Бенгази. Смъртта му потвърдиха пред Reuters двама източници от сферата на сигурността, без да уточнят извършител или подробности за устройството. Ал-Мансури оглави разузнаването през май 2024 г. По-рано той беше назначен за командващ военната зона Себха. На този етап никой не е поемал отговорност за акта, а властите в Бенгази обявиха, че започват разследване по случая. Либия остава разделена от 2020 г. насам между признатото от ООН правителство в Триполи и командването на маршал Халифа Хафтар на изток. Примирието, влязло в сила от същата година сложи край на горещата фаза от гражданската война, обхванала страната след свалянето на Муамар Кадафи, но въпреки това не успя да премахне различията между отделните въоръжени фракции.

100 удара с камшик на площад в Сабха – Либия разследва показното изпълнение.

🇱🇾⚖️ Жена, осъдена за прелюбодейство, получи 100 удара с камшик на площад в южния либийския град Сабха. Присъдата, произнесена от наказателното отделение на Апелативния съд в града, беше приведена в изпълнение на 21 юли сутринта от служител на съдебната полиция, а видео на самия акт за броени часове обиколи социалните мрежи. Публично изпълнение на съдебна присъда от категория худуд, фиксирани в шариата телесни наказания, няма известен аналог в историята на съвременната либийска държава: стоте удара за прелюбодейство стоят в кодексите от половин век, но досега не са били прилаган показно, пред очите на улицата.

По описанието на либийски издания служителите покрили лицето на жената, преди ударите да започнат; всичко се е разиграло на открито, посред бял ден, пред събрали се минувачи. Изпълнителят е служител на съдебната полиция – орган, който в Либия отговаря за затворите и привеждане на присъдите в изпълнение. Основанието е влязла в сила присъда за зина, както ислямското право назовава извънбрачните отношения; престъплението фигурира и в либийския наказателен кодекс. Изданието „Ас-Сияси“ съобщи, че по същото дело е осъден и млад мъж; сведения за показно наказание спрямо него няма, а местни коментатори казват, че пред тълпата е изведена само жената, докато другата страна по делото остава необявена.

Самото наказание не е импровизация на съда. Закон № 70 от 1973 г., приет в годините, когато режимът на Муамар Кадафи вгражда шариатски норми в модерния наказателен кодекс, предвижда в член 2 точно 100 удара с камшик за прелюбодейство; текстът остава в сила и днес, изменян последно през 2016 г. Същият закон обаче разписва не по-малко подробно самата процедура. Член 7 изисква присъдата да се изпълни вътре в полицейско управление, в присъствието на прокурор и лекар, с „умерен кожен камшик с един връх и без възли“, а също така с „умерени удари“, които заобикалят опасните за живота места; жената се наказва седнала и облечена, ударите се нанасят само по гърба и раменете, а лекарят прекъсва процедурата при опасност за здравето и я отлага при бременност.

Изведена на площада, присъдата нарушава тъкмо закона, на който стъпва. Вместо в полицейски участък, тя е изпълнена пред тълпа; вместо под надзор на прокурор и лекар – пред камерите на минувачите. Показното изпълнение превърна наказание, разписано като закрита процедура, в публичен спектакъл, какъвто самият текст от 1973 г. не допуска.

Реакциите в дните след разпространението на видеото очертаха къде според институциите има проблем. Висшият съдебен съвет, който оглавява единната либийска съдебна система от столицата Триполи, възложи на инспекцията по съдебните органи да провери дали законовите процедури са били спазени, но подчерта, че „заснемането на процедурите по изпълнение на присъдите и разпространението им в социалните мрежи не е сред изискванията на изпълнението“, призова компетентните органи да пазят „човешкото достойнство и достойнството на правосъдието“. Съдебната полиция от своя страна отстрани от длъжност отговорниците за заснемането и публикуването на записа, предаде ги на разследване и сформира комисия, която трябва да изясни обстоятелствата в 72-часов срок.

Никоя от двете институции не постави под въпрос самото наказание; проверките са насочени към неговата процедура и най-вече към видимостта. По-остро говорят правозащитниците. Националната институция за правата на човека в Либия поиска спешно разследване на случилото се, а God News определи показния акт като заплаха за стабилността на правосъдието и върховенството на закона. Либийски юристи, цитирани от същото издание, напомнят изискванията на член 7 и настояват отговорността да стигне до онези, които са разпоредили изнасянето на процедурата на открито.

Сабха, главният град на историческата област Фезан, на повече от 600 км южно от Триполи, е под контрола на Либийската национална армия (LNA) на фелдмаршал Халифа Хафтар от януари 2019 г., когато силите му поеха юга в хода на кампанията за Фезан. Страната остава разделена между съперничещи си правителства в Триполи и на изток, а югът се управлява от структурите, свързани с Хафтар; съдът и прокуратурата обаче останаха формално общи за двете половини. Значителна роля в структурата на LNA изиграха мадхалистки салафитски милиции; регионални анализатори описват течението като едно от най-боеспособните ядра на армията на Хафтар, а мадхалистки имами водят джамии из районите под контрола на Хафтар. Присъдата в обаче не идва от военните: тя е издадена от редовен съд, подчинен на единната съдебна система на Либия, като е изпълнена от държавен орган. Тъкмо това я отличава от публичните бичувания, които страната вижда след 2011 г. Ислямска държава налагаше камшика показно в Сирт, докато владееше града през 2015–2016 г. Нейната религиозна полиция, документира Human Rights Watch, бичуваше мъже дори заради облеклото на съпругите им; всичко това обаче ставаше извън всякакъв съд. В Сабха камшикът дойде с държавен печат.

Администрацията на Тръмп работи по споделена власт между фракциите в Либия.

🇺🇸🤝🇱🇾 Администрацията на Тръмп работи по модел за въвеждане на споделена власт, който да обедини враждуващите фракции в източна и западна Либия, докато в същото време отвори петролния сектор за американски компании, съобщи Financial Times.

Рамката предвижда Саддам Хафтар – син на маршал Халифа Хафтар, ръководител на Либийската национална армия – да оглави изпълнителен президентски съвет, докато Абдул Хамид Дбейба остава премиер на запад. Официални представители на САЩ прогнозират, че добивът може да бъде удвоен до 3 млн барела дневно до края на десетилетието.

Планът, който Financial Times описва, цели единна власт и консолидация на разпокъсаните институции между Триполи и Бенгази – бюджет, централна банка и петролна корпорация. Едновременно Вашингтон насърчава американски енергийни компании да разширят своето присъствие в страната. Прогнозата за добива стъпва върху ниска база: през 2025 г. той достигна до най-високото ниво от 12 години в размер на 1,37 млн барела на ден при петролни приходи от порядъка на 22 млрд долара, ръст от близо 15% спрямо предходната година.

Дипломатическият двигател зад инициативата е Масад Булос, старши съветник на президента Доналд Тръмп по въпросите на Африка, арабския свят и Близкия изток. Именно неговата совалкова дипломация между двете правителства на изтока и запада оформя контурите на договорката, чиито поддръжници представят по-скоро като допълнение, а не като заместител на политическия процес, ръководен от ООН.

Кой какво получава

Според версията, представена от Financial Times, която съвпада с текущите дипломатически разчети, Саддам Хафтар трябва да оглави нов изпълнителен президентски съвет вместо настоящия му председател Мохамед Менфи, а Абдул Хамид Дбейба би запазил премиерския пост в западната администрация.

По-ранна версия на същия план, завъртяла се в медийното пространство през пролетта, докладвана от Middle East Eye, посочи 35-годишния Хафтар като „президент" и говореше за смяна на болния Абдул Хамид Дбейба с неговия братовчед Ибрахим Дбейба на премиерския пост. Разминаването отразява еволюция на преговорната рамка, а не два потвърдени паралелни плана; конкретното разпределение остава предмет на договорки.

Логиката на модела е да обедини Либия около двете най-силни фамилии – Дбейба на запад и Хафтар на изток – като в същото време смени поколението на върха. Поддръжниците на плана настояват, че той е способен да стабилизира страната след години разделение, допълвайки усилията на ООН. Критиците поставят под въпрос дали двата лагера изобщо са готови да споделят властта и алармират, че дълбокото взаимно недоверие може да подкопае всяка договорка.

Отпорът у дома

Извън благосклонния прочит на западната преса, вътре в Либия инициативата на Булос беше посрещната с остра реакция. Висшият държавен съвет – международно признат консултативен орган, базиран в Триполи – отхвърли публично предложението за споделена власт още в началото на април 2026 г. Президентският съвет, чийто председател планът би изместил, също се обяви категорично против.

Най-категоричен беше Садик ал-Гариани, муфтия на Либия, който определи инициативата като „американска измама за заграбване на петрола" и „зловеща". Отпор се прояви и в Мисрата – родния град на Дбейба и една от опорите на въоръжените фракции на запад – където редица лидери на политическите и силови структури отхвърлиха както идеята за споделяне на властта с Хафтар, така и логиката на външно посредничество като цяло.

Появиха се и сведения за напрежение вътре в самата фамилия Хафтар – недоволство сред някои от синовете на военния лидер от концентрацията на власт в ръцете на Саддам – на този етап те остават непотвърдени, но илюстрират колко крехка е цялостната обстановка по високите етажи на фрагментирана Либия.

Енергийният залог

Паралелно с политическата рамка започнаха да се натрупват и ангажименти в сферата на енергетиката. През януари Либия сключи сделки за развитие на стойност над 20 милиарда долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies. По време на посещението на Булос в столицата Триполи на 23 юли 2025 г. Дбейба отправи предложение за мащабно стратегическо партньорство със САЩ на стойност около 70 млрд долара, което обхваща енергетика, минни ресурси, инфраструктура, здравеопазване и телекомуникации. Конкретният резултат от срещата е инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между американската компания Hill International и либийската Меллита.

Целта от 3 млн барела на ден остава прогноза на официални лица, а не конкретне ангажимент, обвързан с график. Нейното реализиране предполага повече от двойно увеличение на текущия добив, което може да се постигне с финансиране от Националната петролна корпорация, намаляване на корупцията и съгласуване на паралелните разходни структури – все условия, които самият план за обединение трябва да изпълни.

Какво вече се случи

Сред признаците за напредък, изтъкнати от американски официални лица, присъстват три конкретни стъпки. Първо, единен национален бюджет за тази година, подписан около 11 април. Съвместно изявление в негова подкрепа беше издадено от САЩ и още девет държави (Египет, Франция, Германия, Италия, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция и Великобритания) – първи единен бюджет от над десетилетие. Второ – споразумения за финансиране на развитието на връзките между изтока и запада. Трето – участие на двете страни в ръководени от САЩ военни учения.

Едно от тези учение беше Flintlock 2026, което беше проведено под егидата на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) от 14 до 30 април, с две церемонии по откриването в Сирт (Либия) и Абиджан (Кот д'Ивоар). В тях участваха около 1500 военнослужещи от над 30 държави, а за първи път заедно застанаха военнослужещи от двете съперничещи страни в Либия – Правителството на националното единство (GNU) в Триполи, признато от ООН, и Либийската национална армия (LNA) в Тобрук на изток.

Хронология

• 23 юли 2025 г. – Масад Булос прие Абдул Хамид Дбейба в Триполи – стратегическо партньорство между САЩ и Либия за 70 млрд долара и инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между Меллита и Hill International.
• Януари 2026 г. – Либия сключва сделки за развитие на стойност над 20 млрд долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies.
• Началото на април 2026 г. – Висшият държавен съвет отхвърля предложението на САЩ за споделена власт изток–запад; Президентският съвет и муфтията ал-Гариани също се обявяват против.
• 11 април 2026 г. – подписан е единен национален бюджет за настоящата година; съвместно изявление в негова подкрепа от САЩ и още девет държави.
• 14–30 април 2026 г. – военни учения Flintlock 2026 под егидата на AFRICOM с участието на 1500 военни от над 30 страни. Първо съвместно участие с участието на изтока и запада на Либия.
• юни 2026 г. – Financial Times с описание на актуалната рамка: Саддам Хафтар начело на изпълнителен президентски съвет, а Дбейба премиер. Прогноза за удвояване на петролния добив до 3 млн барела на ден до края на десетилетието.

TCG Anadolu разгърна амфибийния си десант и палубни безпилотни апарати в централната фаза на Efes-2026.

🇹🇷⚓️ На 18 май в акваторията край град Урла в провинция Измир, турският амфибиен щурмови кораб TCG Anadolu проведе демонстративна фаза от учението Efes-2026, в рамките на която едновременно бяха разгърнати корабна безпилотна авиация и амфибиен десант.

Дронът Bayraktar TB3 беше изведен на полетната палуба с вътрешния асансьор на кораба след предполетна подготовка, ударни вертолети AH-1W Super Cobra изпълниха учебни излитания и кацания, а транспортен SH-70 Seahawk проведе задачи по превоз на личен състав. Турски морски пехотинци извършиха десант от море към суша с бронираните десантни машини ZAHA (Zırhlı Amfibi Hücum Aracı) – местно разработена платформа, проектирана постепенно да замени американските AAV-7 в състава на турските амфибийни части. Турското министерство на отбраната публикува кадрите с изявление, че „Efes-2026 продължава успешно, вдъхвайки увереност у съюзниците и страх у противниците“, подчертавайки скоростта, координацията и готовността на силите, участващи в операцията от море към суша.

Демонстрацията от 18 май е част от Efes-2026 – мащабно съвместно общовойсково учение с бойни стрелби, провеждано между 20 април и 21 май в района Доганбей, Сеферихисар, Измир. В него участват общо 10 388 военнослужещи, от които 1305 са от съюзнически и партньорски държави. Списъкът на 50 участващи страни включва широк кръг държави-членки на НАТО (САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада, Полша, Швеция и други съюзници), но и партньори извън Алианса (Азербайджан, Грузия, Казахстан, Пакистан, Япония, Катар, Египет и Бразилия). Ръководенето на учението е поверено на Командване „Егейска армия“ със щаб в Измир.

Демонстрацията на борда на TCG Anadolu затвърждава тригодишния процес, при който корабът преминава от експериментална концепция към оперативно използваем носител на безпилотна авиация. На 14 февруари, по време на учението Steadfast Dart 2026 в Балтийско море, Bayraktar TB3 извърши първия известен в рамките на НАТО удар по морска цел с прецизни боеприпаси, изстреляни от палубата на амфибиен щурмови кораб. Тогава апаратът порази надводна цел с два управляеми боеприпаса MAM-L и впоследствие кацна автономно на палубата. Според производителя Baykar, в рамките на същата поредица от изпитания TB3 е изпълнил 232 автономни полета от палубата на кораба при силен вятър, снеговалеж и температури под нулата. Натрупаният практически опит позволи на турското командване да третира корабната безпилотна авиация в Efes-2026 не като демонстрация на концепция, а като интегриран елемент от стандартен амфибиен сценарий.

В рамките на учението турската отбранителна индустрия демонстрира и останалите ключови компоненти от модела на собствената си екосистема. Мрежата за противовъздушна отбрана „Стоманен купол“ (Çelik Kubbe) беше представена чрез зенитно-ракетните комплекси Siper, Hisar-A, Hisar-O и Sungur. Дронът Bayraktar Akıncı изпълняваше задачи по разузнаване и наблюдение, докато сценарии с рояци бяха проиграни с камикадзе дроновете KARGU. Паралелно с оперативната част на учението беше проведено и индустриално изложение, на което бяха показани платформи в напреднал етап на разработка, сред които изтребител пето поколение Kaan, реактивен учебно-боен самолет Hürjet и стелт дрон Anka-3.

Геополитическото послание на учението е насочено преди всичко към Източното Средиземноморие и Егейско море. Маневрите се провеждат срещу гръцкия остров Самос, където Анкара дълги години оспорва гръцките претенции за морска юрисдикция извън териториалните води. По данни на гръцките медии, в същия период гръцкото командване организира церемония на острова, на която нови части от специалните сили получиха „зелени барети“ – символичен ход с оглед на турската военна дейност в непосредствена близост. Паралелно турското правителство придвижва законодателни инициативи в рамките на доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), насочени към разширяване на турските претенции във вътрешни и териториални води в Егейско море. NAVTEX-известията, издавани по време на учението, отново се припокриха с гръцки морски декларации – практика, която постепенно се превърна в постоянен елемент на оперативното съперничество между двете държави.

Особено показателно е първото съвместно участие на двата съперничещи либийски лагера – Правителството на националното единство (подкрепената от ООН власт в Триполи) и Либийската национална армия (базирана в Източна Либия, начело с маршал Халифа Хафтар). Макар ограничено по мащаб, то има своя дипломатически характер, а не толкова чисто военен такъв. И двете страни изпратиха личен състав и военноморски елементи под турска координация, въпреки че формално продължават да се намират в конфликт относно легитимност на националното командване в Либия. Месец по-рано същите сили участваха в учението Flintlock-2026 в Сирт, отново с посредничество от Турция, която постепенно се утвърждава като основен координатор между двата либийски лагера – процес, който частично измества влиянието на Русия и Египет, традиционно свързвани с подкрепа за Либийската национална армия. Турската дейност в Либия следва логиката на меморандума за морските зони от 2019 г. между Анкара и тогавашното Правителство на националното съгласие – документ, непризнат от ЕС и Гърция, но постепенно укрепван чрез съвместни турско-либийски инициативи.

За първи път след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. в подобно учение взимат участие и сирийски военни. Това маркира нов етап от процеса, чрез който Дамаск, под управлението на преходната власт на Ахмад ал-Шараа, постепенно преминава от международна изолация към ограничено включване в турската архитектура за регионална сигурност. Делегацията му присъства въпреки вътрешните трудности, сред които продължаваща интеграция на кюрдските сили на североизток, сектантско насилие в крайбрежния регион и израелски натиск на юг. Самото присъствие на страната на Efes-2026 е фактическо оперативно признание от страна на широк кръг участници, сред които САЩ, Германия и Франция, че Дамаск след края на Асад е фактор, с който регионалните и западните структури са готови прагматично да взаимодействат.

Контингентът на Азербайджан, включващ подразделения на специалните сили, пристигна още в средата на април и се превърна в едно от най-видимите чуждестранни участия в маневрите. Това потвърди тенденцията, при която след втората война в Нагорно Карабах и връщането на азерския контрол над региона двустранният формат „Шуша“ постепенно се трансформира в дълбока оперативна интеграция между двете страни. Подобна динамика се наблюдава и при тюркския блок в Централна Азия – Казахстан, Киргизстан и Узбекистан – които все по-често участват в турски формати вместо тези на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), водена от Русия. Участието на Япония и Швеция подчертава още повече разширяващия се периметър на военно-политическото влияние на Турция – едновременно към Индо-Пасифика и Северна Европа.

На 20 и 21 май учението завърши с т.нар. Ден на официалните наблюдатели – формат, в който министри на отбраната и началници на генерални щабове от участващите държави наблюдаваха финалните стрелби и пълномащабния амфибиен десант. Финалната фаза послужи едновременно като оперативна демонстрация и витрина за турската военна индустрия – сектор, който през последните години устойчиво увеличава износа към държави от Персийския залив, Северна Африка, Централна Азия и Латинска Америка. Сценарият включи координация между палубна безпилотна авиация и наземни средства за ПВО, симулирано отразяване на амфибийна контраатака и стрелби по въздушни цели от системата „Стоманен купол“.

В стратегически план Efes-2026 действа едновременно като оперативно учение, дипломатически инструмент и демонстрация на индустриална мощ. На военно ниво то нормализира интегрирането на палубна безпилотна авиация в амфибийни сценарии – модел, който се следи внимателно от други страни с леки самолетоносачи, като Италия, Испания, Великобритания и Япония. На дипломатическо ниво Анкара използва присъствието на 50 държави, включително двата либийски лагера и Сирия след Асад, за да наложи Измир като алтернативен център на стратегическа тежест в Източното Средиземноморие, паралелно с командването на НАТО в Неапол и Норфолк. На индустриално ниво съвместната демонстрация на „Стоманен купол“, Bayraktar TB3 и Anka-3 е директно търговско предложение към наблюдаващите държави от Залива, Северна Африка и Централна Азия.

В дългосрочен план турският модел, при който TCG Anadolu се превръща в носител на безпилотна авиация за средни флотове, е част от широка трансформация на регионалната сигурност – такава, в която амфибийната проекция на сила е все по-малко зависима от тежки самолетоносачи и все повече от хибридни платформи с интегрирано безпилотно покритие.

Над 200 украински военни специалисти са в Либия; замесени са в атаката срещу „Арктик Метагаз“.

🇺🇦🇱🇾 Френски журналисти съобщават за присъствието на над 200 украински военни специалисти в Либия и тяхната предполагаема намеса в атаката срещу кораба „Арктик Метагаз“, поразен от морски дрон в Средиземно море.

Украйна има военно присъствие в Либия, а ударът срещу руския танкер-газовоз „Арктик Метагаз“ във водите Средиземно море е бил извършен от украински военни. Това гласи разследване на френската обществена радиостанция RFI.

Според два анонимни източника на терен в Либия, в страната са разположени над 200 украински офицери и специалисти. Част от тях са базирани във Военновъздушната академия в град Мисрата, където се намират също турски и италиански сили, както и Африканското командване на САЩ и британски разузнавателен център.

Според информацията, украинците разполагат и с втора база, изцяло оборудвана за изстрелване на морски и въздушни дронове, в пристанищния град Езауия – на около 50 км северно от Триполи.

В този град украинските специалисти заемат терен, предоставен им от правителството в Триполи начело с Абделхамид Дбейба, с директен излаз на море. Съобщава се, че през октомври-ноември миналата година обектът е бил укрепван и оборудван с писти и необходимите антени.

RFI твърди, че сделката между Киев и Триполи е сключена след искане на украинския военен аташе в Алжир, генерал Андрий Баюк. Уточнява се, че в замяна украинските специалисти са обучавали либийските военни, по-специално за работа с дронове. В дългосрочен план споразумението предвижда доставки на оръжие и украински инвестиции в петролния сектор на Либия.

 

Атаката срещу „Арктик Метагаз“

На 4 март 2026 г. Москва обвини украинците и британските служби за сигурност в нападение срещу руския газовоз „Арктик Метагаз“ от бреговете на Либия. Корабът, част от т.нар. „сенчест флот“, е бил натоварен с втечнен природен газ, предназначен за разтоварване на египетското пристанище Порт Саид.

Позовавайки се на либийски източници, RFI твърди, че танкерът е бил атакуван от автономен надводен дрон Magura V5, разработен от Украйна и използван многократно в акваторията на Черно море. Дронът е поразил машинното отделение, което бързо се е напълнило с вода, извеждайки съда от строя.

Украинските власти не са потвърдили, нито са коментирали атаката.

На борда на „Арктик Метагаз“ е имало 60 000 тона природен газ и запаси от гориво. След като екипажът е евакуиран от малтийските власти, повреденият кораб е започнал да се движи към Либия, която решава да го изтегли на буксир до едно от своите пристанища. Операцията по изтеглянето на танкера обаче се провалила тази седмица. Повреденият плавателен съд е скъсал стоманеното въже и е останал да дрейфува в морето.

Миналия декември сили на СБУ вече удариха танкера Qendil от „сенчестия флот“ в Средиземно море, стана ясно от публикации на украински медии, позоваващи се на източник в СБУ. Според RFI и тази атака е била извършена с морски дрон от база в района на Мисрата.

По това време това беше атака без аналог в Средиземно море, въпреки че украинските военни и по-рано са използвали успешно морски дронове срещу плавателни съдове в Черно море.

Сблъсъци в западна Либия след убийството на лидер на милиция.

🇱🇾 Силите за сигурност на международно признатото Правителство на националното единство на Либия бяха изпратени в крайбрежния град Сабрата, разположен на около 70 км западно от Триполи, след като лидерът на местна милиция Ахмед ал-Дабаши беше убит при акция, което доведе до сблъсъци, в които загинаха двама служители на държавен орган за сигурност.

Свидетели съобщиха за засилено присъствие на силите за сигурност в града тази събота, след като апаратът за борба със заплахите за сигурността – формирование, свързано с Правителството на националното единство – заяви, че е установил контрол над Сабрата, след като е неутрализирал ал-Амо.

Късно вечерта в петък апаратът съобщи, че двама членове на неговия западен клон са починали от раните си след нападение от престъпни групировки, лоялни на ал-Амо, извършено край светофар до градската болница. Той заяви, че смъртта им ще бъде вписана в неговия списък с военни почести и обеща да продължи да преследва всеки, когото сметне за заплаха за сигурността на Либия.

По-рано апаратът заяви, че ал-Амо е бил убит след щурм на скривалище, използвано от мрежата му. Оттам съобщиха, че неговият брат Салех ал-Дабаши е бил арестуван, а шестима техни служители са били сериозно ранени и откарани в интензивно отделение.

Либийски източник от сигурността, говорил пред местните медии при условие на анонимност, заяви, че Министерство на отбраната към правителството в Триполи извършва анализ на ситуацията, след като е загубило влияние в териториите от Джанзур на изток до покрайнините на Аджилат на запад.

Източникът обвини ведомството, че в миналото е подкрепяло и ръководило ал-Амо, за да ангажира силите от близкия град Завия на западния фланг на Сабрата. Засега министерството не е отговорило на обвиненията.

Въпреки че апаратът е официален орган в рамките на международно признатото правителство, той функционира на терен с известна степен на автономност, което го поставя в чести сблъсъци с някои части, подчинени на Министерство на отбраната в Западна Либия. Неговият заместник-ръководител е Мохамед Бахрун, известен като ал-Фар – влиятелна фигура в западна Либия.

Стратегически крайбрежен център

Сабрата е разположен на главната крайбрежна магистрала, която минава от границата с Тунис през западните градове до Завия и Джанзур, разположени на подстъпите на столицата. Контролът върху града предлага лостове за влияние върху жизненоважния сухопътен маршрут за снабдяване между Тунис и Триполи, който помага за блокирането на всяко западно настъпление към Триполи.

Освен това Сабрата предлага бърз достъп до малко пристанище на Средиземно море и е разположен в близост до енергийна инфраструктура като стратегическия нефтен и газов комплекс Мелита. След 2014 г. градът е гореща точка на сблъсъци между съперничещите групировки в Триполи и свързани с тях местни сили, както и за фракции, близки до Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар, която контролира източната част от страната.

Сабрата преживя множество ескалации на бойните действия и промени в контрола, най-драматична от които беше превземането на града през 2016 г. от бойци на местния клон на Ислямска държава, които малко по-късно бяха прогонени с помощта на американски изтребители. Именно този епизод затвърди значението на града както в местните, така и в международните сметки.

В последните години Сабрата се превърна в център на тежестта за апарата за борба със заплахите за сигурността, който се отчита пред министерство на вътрешните работи. Това присъствие подхранва често напрежение с частите на Министерство на отбраната и отдавна действащите местни милиции.

Промени в баланса на силите

Експерти са на мнение, че убийството на ал-Амо и последвалата операция по прочистване на града бележат рязък обрат в местния баланс на силите, който консолидира апарата, като в същото време нанася тежък удар по правителството на министър-председателя Абдул Хамид ал-Дбейба.

Описаните събития идват на фона на официална церемония по откриване на Националния музей на Либия в Триполи, водена от ал-Дбейба – събитие, посетено от чуждестранни дипломати, при което музеят беше описан като хранилище на националната памет и наследство за бъдещите поколения.

Ал-Дабаши, който отдавна е обект на международно издирване по обвинения в трафик на хора и контрабанда на наркотици, запази присъствието на лоялни милиции в район на Сабрата въпреки периодичните репресии.

Неговата смърт, арестът на брат му и разполагането на държавни части по ключови кръстовища са поредната стъпка в усилията на апарата за сигурност в стремежа му към консолидиране на контрола и предотвратяване на ответните действия.

Ситуацията в Сабрата остава напрегната, според съобщения от местните жители, докато силите за сигурност поддържат контролно-пропускателни пунктове и патрули по крайбрежния път и вътре в самия град.

Най-известната онлайн активистка в Либия беше застреляна в Триполи.

🇱🇾 Ханса ал-Муджахид, най-известната онлайн активистка в Либия, беше застреляна в петък вечерта в района Ал-Сарадж, западно от столицата Триполи, съобщи Akhbar Libya.

В интернет се разпространи видео, на което се вижда как тя лежи в колата си с огнестрелна рана в главата. Извършителят остава неизвестен, като властите все още не са оповестили подробности.

34-годишната ал-Муджахид, която имаше малък бизнес с дамски стоки, беше омъжена за Моат ал-Манфух – бивш член на Либийския комитет за политически диалог.

Според очевидци атаката най-вероятно е била насочена към съпруга ѝ. По автомобила има следи от множество куршуми, един от които точно в лявото стъкло, което поражда въпроси за прецизността на стрелбата. Очевидци разказаха, че жертвата е опитала да избяга след първите изстрели. Експерти по сигурността отбелязват, че фаталният изстрел в главата не съответства на останалите попадения по колата – това предполага целенасочено, а не хаотично нападение.

Мисията на ООН в Либия (UNSMIL) излезе с изявление, осъждащо остро убийството, и призова за бързо и прозрачно разследване. Мисията подчерта „тревожната тенденция на насилие срещу жени“, призова всички страни да сътрудничат на властите и предупреди да не се предприемат ходове, които биха могли да засилят напрежението.

Племето Ал-Камамда от Зауия, към което принадлежеше Ханса, пусна обръщение, в което заявява, че ще държи главния прокурор и министерство на вътрешните работи отговорни за откриването на извършителите, настоявайки резултатите от разследването да бъдат публично достояние.

Адвокатът по правата на човека Абдел Монейм ал-Хор заяви в ефира на Sky News Arabia, че всички престъпления въз основа на пола изискват специално правно третиране: „Убийството на жени само защото са жени е тежко нарушение на правата на човека. Властите трябва да реагират със строги закони и обществени реформи.“

Политически групи и въоръжени милиции засилиха обществения натиск, пише базираният в Лондон арабски онлайн ежедневник Elaph. Първа поддържаща бригада, базирана в Аз-Зауия обвини медии, близки до лидера на милиция Уалид ал-Лафи, в тиражиране на дезинформация. Бригадата постави 72-часов ултиматум на властите да обявят публично извършителите на убийството и заплаши, че в противен случай „ще наложи закона със сила“.

Бригадата поиска конкретни резултати от министъра на вътрешните работи Имад ат-Тарабулси и премиера Абдел Хамид Дбейба, които заплаши с последствия. Командирът Осман Алахаб призова жителите на Зауия да излязат и да поискат справедливост и отговорност.

Министерство на вътрешните работи разпореди незабавно разследване, повиши нивото на сигурност в столицата и въведе ежедневен отчет на напредъка по разследването. Въпреки това много граждани и активисти са скептични след дълги години на неефикасно полицейско разследване и слабо правоприлагане не вдъхват доверие.

Националният комитет за правата на човека посочи, че по предварителни данни е възможно силите за сигурност да са участвали в атаката, която вероятно е била насочена към съпруга на жертвата Моат ал-Манфух. Комитетът призова главния прокурор за пълно и независимо разследване.

Социалните мрежи бяха залети от вълна на възмущение. Активисти припомниха предишни случаи с убити и насила отвлечени жени в Либия.

„По-лошо от самото насилие е мълчанието или оправданието му. Защитата на жените и момичетата е неотложна и неприемлива за отлагане“, написа блогърката Хала ал-Мисрати.

Депутатката Рабия Абу Рас поиска да бъде извършен цялостен преглед на системата за сигурност в Либия: „Животът на хората е поверен на държавата. Не може да бъде оставен на случайността или на лошата координация между службите.“

Министерството по въпросите на жените определи убийството за „ужасяващо престъпление, което разтърсва съвестта на нацията“ и настоя за незабавна отговорност. То предупреди, че подобни атаки показват колко сериозна опасност грози жените в нестабилната обстановка на Либия.

Убийството на Ханса ал-Муджахид отново разпали дебата за крехкото състояние на сигурността в Триполи и напомни за зловещата власт на въоръжените групи и ограничения контрол на държавата, отбелязва Libya Observer. Експерти алармират, че продължаващата безнаказаност може да доведе до ескалация на напрежението между милициите, племената и политическите власти.

Южна Африка приема Ханибал Кадафи.

🇿🇦🇱🇾 Властите в Южна Африка са се съгласили да приемат Ханибал Кадафи, син на покойния либийски диктатор Муамар Кадафи, след предстоящото му освобождаване от ареста в Ливан, съобщиха съдебни източници, цитирани от телевизия Al Arabiya.

„Платихме гаранцията в канцеларията на съдията-следовател в Съдебната палата Захер Хамаде, на когото представихме разписката за плащането“, заяви френският адвокат Лоран Байон, който е един от тримата защитници на обвиняемия.

Първоначално определена на 11 милиона долара, в крайна сметка гаранцията беше намалена на 900 000 долара (80 милиарда ливански лири) от съдия Хамаде след искане на защитата. Според сведения на френското издание L'Orient-Le Jour сумата е била платена в понеделник сутринта от Правителството на националното единство в Триполи.

Байон уточни, че в момента се финализират формалностите за освобождаването с главния прокурор на Касационния съд Джамал Хаджар, чието разрешение е необходимо, за да може обвиняемият да напусне Главна дирекция „Вътрешна сигурност“ в Ашрафие, където в момента е задържан.

Ханибал Кадафи се намира в затвора в Ливан от 2015 г. заради „укриване на информация“ за изчезването на ливанския шиитски духовник и основател на движението „Амал“ Муса Садр и двамата му спътници в Либия през 1978 г. По онова време той е бил едва на три години.

Женен за ливанка и баща на три деца, Ханибал Кадафи се очаква да остане временно в Ливан, според Байон, въпреки че съдията отмени наложената му забрана за пътуване едновременно с решението за гаранцията.

Като се има предвид, че присъствието му в Ливан крие рискове за безопасността му, адвокатите очакват решение от Съвета за сигурност на ООН относно отмяната на международната забрана за пътуване, наложена на семейство Кадафи през 2011 г. по време на падането на режима. Поради тази причина в петък те подадоха искане до Съвета чрез ливанския външен министър Джо Раджи, който трябва да го предаде на ООН чрез представителя на Ливан в организацията Ахмад Арафа, съгласно установените дипломатически процедури.

По време на кампанията за освобождаване на Ханибал Кадафи Байон не се поколеба да критикува остро правосъдието в Ливан, обвинявайки го в „липса на независимост“ и „произволно задържане“ на клиента му. В понеделник обаче той пусна изявление, в което похвали „действията на сегашното правителство, и особено на министъра на правосъдието Адел Насар, който върна уважението към принципите и основните права в центъра на функционирането на съдебната система“.

Либийци от целия политически спектър реагираха на решението на Ливан да освободи сина на покойния Муамар Кадафи, докато се натрупваха въпроси къде ще отиде той в следващите дни и дали планира да се завърне обратно в Либия или да се присъедини към своите братя и сестри Ал-Саади, Мохамед и Айша, както и към майка си Сафия Фаркаш.

Вълна от празненства заля части от страната, особено сред лоялистите на някогашния режим на Кадафи, след като властите обявиха освобождаването.

Медийният комитет, който се застъпва за него, заяви, че новината за „започването на процедурите по освобождаването след години на незаконно задържане представлява победа на справедливостта над политическия шантаж“.

В отговор на въпроси за дестинацията на Ханибал висш деец от бившия режим каза: „Засега не е уточнена страната, до която ще пътува капитан Ханибал. Разбира се, ние го приветстваме сред семейството и братята си, но той няма да дойде в Либия по причини, свързани със сигурността“.

Бившият служител сподели пред Asharq Al-Awsat, че очаква Ханибал да „се присъедини към някой от членовете на семейството си, които в момента са между Турция, Египет и Султанат Оман, или може би да отиде в европейска страна“.

„Все още не е известно къде ще отиде г-н Ханибал, но не мисля, че ще дойде в Либия на този етап“, заяви от своя страна Мохамед ал-Асмар, ръководител на либийския център за проучвания „Ума“.

Комитетът в защита на Ханибал изрази своята благодарност към „почтените либийски племена, които застанаха твърдо и достойно, както и към социалните делегации и народните лидери, които следяха случая с искрена отдаденост“.

Освен това той похвали „всички официални правителствени и съдебни органи в Триполи, както и ръководителя и членовете на правния екип за сътрудничеството и проследяването, помогнали за приключването на този хуманитарен и национален случай“.

Комитетът изрази „дълбока признателност към всички местни и международни правозащитни организации, които призоваваха за свобода и справедливост“ и благодари на правосъдието в Ливан за „положителния му отговор в края на процеса“, заявявайки, че „везните на справедливостта най-накрая надделяха над политическия шантаж в стъпка, записана в полза на правните и хуманитарни ценности“.

Ал-Саади Кадафи изрази радостта си от новината за освобождаването на своя брат в профил в Х, който мнозина му приписват: „На моите обичани милиони, нося ви новината за освобождаването на Ханибал“. Той също така благодари на правителството в Ливан и на Абдулхамид ал-Дбейба, ръководител на правителството в Триполи, както и на няколко от неговите служители.

Ал-Саади, който живее в Турция откакто напусна Либия, беше оправдан от Наказателната камара на Апелативния съд в Триполи през април 2018 г. по обвинения в убийство и изтезания на футболист през 2005 г.

Въпреки това той остана в затвора до освобождаването си на 6 септември 2021 г. След това той замина за Турция сред противоречиви сведения за сегашното му местожителство. Вдовицата на Кадафи живее в Кайро, докато Оман е домакин на дъщеря му Айша и сина му Мохамед.

Сафия Фаркаш, втората съпруга на Кадафи, напусна Либия след избухването на въстанието през февруари 2011 г. заедно с Ханибал, Айша и Мохамед – син на съпруга ѝ от първия му брак.

Няколко от другите ѝ синове – Азиз ал-Араб, Мутасим и Хамис – бяха убити по време на войната между режима и бунтовниците същата година.

Валид ал-Лафи, министър по комуникациите на правителството в Триполи, посочи, че решението за освобождаване на Ханибал е „победа за Революцията от 17 февруари“ – коментар, предизвикал вълна от критики.

Либия остава в капана на въоръжени съперничества и политическа нестабилност през 2025 г.

Бунтовник държи знамето на Кралство Либия и нож по време на обстрел от войници, лоялни на либийския диктатор Муамар Кадафи близо до Рас Лануф, 4 март 2011 г.
📸 Снимка: REUTERS/Goran Tomasevic

🇱🇾 Либия ще изпрати 2025 г. в капана на въоръжени конфликти, периодично насилие и политическа фрагментация, което продължава да подкопава както управлението, така и ежедневието на хората.

Властта остава разделена между признатото от ООН Правителство на националното единство в Триполи и Правителството на националната стабилност в източната част на страната. Въпреки дълги години на преговори, нито една от страните не иска да преодолее задънената улица около националните избори или да обедини ключовите институции в страната.

На 27 август крайбрежният град Ал-Зауия отново се превърна в арена на напрежение. Въоръжени групи се сблъскаха с тежко оръжие в жилищни райони, което доведе до жертви и материални щети. Тези събития доказват, че милициите продължават да действат необезпокоявани и държат под свой контрол местни територии, където решават спорове със сила, вместо с диалог. Централната власт е все така слаба, а примирията са крехки и често рухват, което води до нови цикли на конфронтация.

В Триполи периодите на затишие често са прекъсвани от внезапни ескалации. Политически лидери, сред които ръководителят на Президентския съвет Мохамед Менфи, многократно призоваха за подновяване на ангажимента за примирие. Въпреки това ежедневието в столицата е белязано от войни за територия и борби за власт. Чести стрелби, отвличания и затваряне на пътища принуждават местните жители да променят навиците си, някои семейства са разселени, а училищата в рискови райони са затворени.

Бойци от силите за сигурност, лоялни на маршал Халифа Хафтар, стоят на пост пред сградата на парламента в Тобрук, източна Либия, 10 февруари 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Esam Omran Al-Fetori

Експерти по конфликтите в Берлин настояват за спешни реформи и политически компромиси, като предупредиха за влошаваща се нестабилност. Тази оценка беше потвърдена по-късно през месеца от двумесечния брифинг на Съвета за сигурност на ООН, описва подробно постоянните уязвимости: разпокъсани командни структури, неконтролирано насилие от страна на милициите и продължаваща несигурност около подготовката на избори.

Въпреки тези предизвикателства, през август бяха проведени общински избори в 34 града, в които избиратели гласуваха дори в райони, където въоръжени групи се опитаха да попречат на процеса. Макар това да показа местна устойчивост и гражданска ангажираност, частичните анулирания на изборни резултати в западните райони и липсата на избори в голяма част от източната и южната част на страната подчертават колко далеч е Либия от единно управление.

Доклади на правозащитни организации описват мрачна картина. Произволни арести, убийства без съд и присъда и отвличания продължават да са широко разпространени. Между март 2024 г. и септември 2025 г. най-малко 20 задържани по политически причини са намерили смъртта си зад решетките. Отговорността е недостижима, тъй като съдебните институции са изправят пред опит за намеса и страх от репресии.

Мигрантите и бежанците са сред най-уязвимите. Много от тях стават жертва на мрежи за трафик на хора или насилие от страна на милициите, изправени пред изнудване, задържане или физическо малтретиране. Тези условия превръщат части от Либия в зони с висок риск за преминаване, което засилва както хуманитарните кризи, така и общото усещане за несигурност.

С напредването на октомври рискът от подновяване на мащабен конфликт остава висок, макар и да няма непосредствена ескалация. Международни посредници продължават да притискат всички страни да се придържат към примирието от 2020 г., да спрат едностранните военни операции и да се съсредоточат върху изграждане на единни национални институции за сигурност. Финансовото управление и реформата в сектора на сигурността се разглеждат като ключови първи стъпки към провеждането на достоверни национални избори.

Ясно е, че средата за сигурност в Либия остава крехка и нестабилна, белязана от често насилие и хронично недоверие. Бъдещето на страната ще зависи от устойчивия дипломатически натиск, постепенното възстановяване на институциите и надеждни мерки за отчетност. Без тези усилия местни сблъсъци рискуват да прераснат в по-широки конфронтации, задържайки Либия в цикъл на нестабилност и подкопавайки общественото доверие в пътя към национално помирение.

5 години затвор за Никола Саркози заради предполагаемо финансиране от Либия

Френският президент Никола Саркози (вляво) посреща либийския лидер полк. Муамар Кадафи при пристигането му в Елисейския дворец в Париж, 10 декември 2007 г.
📸 Снимка: AP Photo/Francois Mori

🇫🇷⚖️ Бившият френски президент Никола Саркози беше осъден на пет години затвор от парижки съд, който изненадващо постанови, че ще бъде лишен от свобода дори при обжалване, след като беше признат за виновен по делото за незаконно финансиране на неговата кампания от страна на Либия.

Съдът обяви, че датата за влизането му в затвора ще бъде уточнена по-късно, като по този начин 70-годишният Саркози бе пощаден от унижението да бъде изведен от съдебната зала с белезници.

Магистратите го признаха за виновен в „престъпно сдружение“ за финансиране на кампанията му с либийски средства в замяна на дипломатически услуги в периода 2005-2007 г. В същото време той е оправдан по три други обвинения – пасивна корупция, незаконно финансиране на кампания и прикриване на присвояване на публични средства.

Двама от най-близките му сътрудници по време на президентството му – бившите министри Клод Геан и Брис Ортефьо – също бяха признати за виновни в престъпно сдружение, но бяха оправдани по други обвинения.

Като цяло решението показва, че съдът смята, че е имало опит да се търси либийско финансиране за кампанията на Саркози през 2007 г., но съдиите не бяха убедени, че той е имал пряко участие и че либийски пари реално са били използвани в печелившата му кампания.

Председателката на състава, в дълго четене на мотивите, продължило часове, заяви, че Саркози е позволил на свои приближени да търсят подкрепа от либийските власти „за да осигурят или да се опитат да осигурят финансови средства за кампанията му“. Той изслуша решението прав на крака.

В същото време съдът подчерта, че не може да се установи с абсолютна сигурност либийски пари да са финансирали кампанията. Но според френския закон корупционна схема може да има, дори когато не е доказано плащане.

В съдебната зала Саркози беше придружен от съпругата си Карла Бруни-Саркози докато тримата му пълнолетни синове също присъстваха. Той седеше на първия ред на подсъдимите.

Саркози, който спечели изборите през 2007 г., но не успя да спечели преизбирането си пет години по-късно, отхрече всички обвинения по време на тримесечния процес тази година, в който общо 11 души бяха подсъдими, сред които трима бивши министри.

Въпреки поредица от съдебни скандали, помрачили наследството му, Саркози остава влиятелна фигура в дясната политика във Франция и публичния живот заради брака си с Бруни-Саркози.

Бившият френски президент Никола Саркози (вляво) и съпругата му Карла Бруни (вдясно) пристигат в съда в Париж, Франция, четвъртък, 25 септември 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Christophe Ena

Либийското финансиране

Обвиненията водят началото си от 2011 г., когато либийска агенция и самият Кадафи твърдяха, че са отпуснали тайно милиони евро за президентската кампания на Саркози през 2007 г.

През 2012 г. френското разследващо издание Mediapart публикува бележка на либийското разузнаване за договор за финансиране на стойност 50 млн. евро. Саркози нарече документа фалшификат и заведе дело за клевета. В четвъртък съдът постанови, че „най-вероятно този документ е фалшификат“.

Следователи разглеждаха и серия пътувания до Либия на приближени до Саркози, когато той заемаше поста вътрешен министър между 2005 и 2007 г., включително началника на кабинета му.

През 2016 г. френско-ливанският бизнесмен Зиад Такиедин заяви пред Mediapart, че е пренасял куфари с пари от Триполи до френското вътрешно министерство. По-късно той се отрече от показанията си.

Това оттегляне стана обект на отделно разследване за евентуален натиск върху свидетел. Саркози и съпругата му бяха обвинени предварително за участие в предполагаеми усилия за оказване на натиск върху Такиедин. Делото още не е стигнало до съд.

Такиедин, който беше сред подсъдимите, почина във вторник в Бейрут на 75 години. Той избяга в Ливан през 2020 г. и не присъстваше на процеса.

Прокуратурата твърди, че Саркози се е възползвал съзнателно от „корупционен пакт“ с режима на Кадафи. Либийският диктатор бе свален и убит през 2011 г., след като управляваше страната над четири десетилетия.

Саркози отрича „заговор“

Процесът осветли неофициалните контакти на Франция с Либия в началото на новия век, когато Кадафи се опитваше да възстанови връзките си със Запада. Саркози определи обвиненията като политически мотивирани и основани на фалшиви доказателства. В хода на делото той заклейми процеса като заговор, организиран от „лъжци и измамници от клана Кадафи“.

Той намекна, че обвиненията са отмъщение за ролята му като президент за свалянето на Кадафи през 2011 г., когато Франция беше сред първите западни страни, призовали за военна интервенция.

„Какво доверие може да се даде на твърдения, белязани от отмъщение?“ – каза Саркози по време на делото.

Лишен от Ордена на Почетния легион

След друга присъда през юни Саркози беше лишен от най-високото френско отличие – Ордена на Почетния легион.

Преди това той беше признат за виновен по дело за корупция и търговия с влияние заради опит да подкупи съдия през 2014 г. за сдобиване с информация по дело, в което беше замесен. За това той получи една година домашен арест с електронна гривна, но през май тази година беше освободен условно заради възрастта си, след като изкара малко над три месеца с устройството.

В друго дело миналата година той беше признат за виновен за незаконно финансиране на своята кампания при неуспешния опит за преизбиране през 2012 г. Тогава Саркози беше обвинен, че е похарчил почти два пъти повече от допустимия по закон максимум, и получи една година затвор, от които шест месеца условно.

Саркози продължава да отрича всички обвинения и е обжалвал присъдата пред Касационния съд, поради което процедурата още продължава.

Ислямска държава отправи призив за джихад в Либия.

🏴🇱🇾 Ислямска държава отправи рядък призив за възобновяване на дейност в Либия – страна, където джихадистите не са поемали отговорност за операции от три години насам. Съобщението се появи на 11 септември в редакционната статия на седмичния вестник на ИД „ал-Наба“.

В текста Либия е описана като държава със „слабо контролирани граници“ и „стратегическо местоположение“, които биха могли да улеснят връзките с джихадисти в съседни страни. Организацията подчертава не само местното, но и международното значение на либийското направление.

Публикацията посочва, че близостта на Либия до Южна Европа има потенциал за заплаха срещу „интересите на кръстоносците наблизо“ или за „отвличане на вниманието“ на европейските държави чрез създаване на усещане за риск, включително и по линия на мигрантския поток.

Призивът идва в контекста на продължаващата политическа нестабилност в Либия и уязвимостта на сигурността в страната, което поражда опасения за евентуално завръщане на радикални групи на територията ѝ.

📜 Документ, публикуван от Transatlantic Intelligence Consortium през 2024 г. описва спекулативна времева линия за възраждане на ислямски халифат, която обхваща периода от 2020 до 2035 г. с продължение до 2040 г.

Озаглавен „Възстановяване на халифата“, докладът от 4 страници разделя процеса на отделни фази, фокусирайки се над създаването и обединението на ислямски емирства в различни държави, включва карти и описания на знамена, анализира потенциални геополитически промени в региони със значително мюсюлманско население. Въпреки че не планът не е приписан на конкретна групировка, вероятно става дума за Ал-Кайда или Ислямска държава.

Той се позовава на използването на черно знаме с Шахада по време на периоди на конфликт и бяла версия, подобна на тази, използвана от талибаните, в периоди на мир, отбелязвайки, че в момента само Афганистан и Иран се считат за установени емирства.

1. „Създаване на нови ислямски емирства“ (2021–2026) в приоритетни държави. Тя подчертава Ислямската република Иран (създадена през 1979 г.) и Ислямското емирство Афганистан (2021 г.) като начални точки, последвани от прогнозируеми превземания в Сирия, Бангладеш, Йемен и Сомалия между 2024-2025 г. Фазата продължава с Пакистан, Мали, Либия и Нигерия от 2025-2026 г. и кулминира с Ирак през 2026 г. Придружаващите карти показват тези страни, маркирани със знамена, подчертавайки области на нестабилност или продължаващи конфликти като потенциални катализатори за промяна.

2. „Арабската пролет 2.0“ (2026–2030) включва „най-логичните държави“ за разширение, което включва Мавритания, Западна Сахара, Нигер, Буркина Фасо, Тунис, Кения, Алжир, Чад и Камерун през 2026-2027 г. и Египет до 2030 г. Други страни като Кот д'Ивоар, Гана, Того и Бенин са планирани за 2026-2028 г. Мианмар е отбелязан за 2026-2027 г. Тайланд, Малайзия и Филипини за 2026-2030 г. Документът предполага, че тези области могат да видят въстания или промени, вдъхновени от по-ранните събития на Арабската пролет.

3. „Възстановяване на халифата“ (2030–2035) е фокусирана в обединението на съществуващите емирства и включване или конфронтация с останалите държави. Това включва Близкия изток и арабския свят (Саудитска Арабия, Турция, Мароко, Судан, Етиопия и Еритрея, Йордания, ОАЕ, Катар и Кувейт), Южна Азия (Индия, Индонезия), Централна Азия (Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан), както и Западна Африка (Гамбия, Сенегал, Гвинея, Гвинея-Бисау, Сиера Леоне и Либерия). Подходът в тази фаза е представен като убеждаване и (ако е необходимо) атакуване на тези субекти за постигане на обединение.

4. „Период на мир“ (2035–2040), който има за цел подготовка за глобална експанзия, която предвижда краен сблъсък между „лагера на вярващите“ и „лагера на неверниците“, описан като битка между истина и лъжа. Картите в секцията показва консолидиран халифат в подготвка за още разпространение по цял свят.

Ескалация на напрежението в Мали: Азавад призовават за обща мобилизация

🇲🇱 Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) публикува видео, в което призовава за всеобща мобилизация на туарегските сепаратистки сили, сигнализирайки подготовка за потенциален въоръжен конфликт с висока интензивност срещу управляващата хунта в Мали и съюзници, сред които Африканския корпус на Руската федерация.

Призивът идва на фона на нарастващо напрежение в северната част на страната, където се съобщава за пристигането на подкрепления от съседна Либия. Туарегите контролират две области – Кидал и Гао.

Малийската армия, подсилена от последните доставки с военно оборудване, се готви за потенциални сблъсъци в региона. Тези събития крият риск от повторното разпалване на десетилетната борба на туарегите за независимост, предизвиквайки опасения от допълнително насилие и дестабилизация на региона Сахел.

Либия нанесе удари с дронове по мрежи за трафик на хора.

🇱🇾 Правителството на националното единство (GNU) на Либия е започнало да използва турски дронове за нанасяне на удари срещу мрежи за трафик на хора в градовете Сабрата и Зуара по северозападното крайбрежие на страната, съобщава Middle East Eye.

Ударите са „част от методична кампания за сигурност и широк стратегически план за засилване на операциите за отслабване и разбиване на престъпните банди и мрежи, занимаващи се с трафик на хора към Европа“, заяви Абдусалам Ал-Зуби, заместник-министър на отбраната на GNU.

„Тези операции, включващи първоначалното използване на безпилотни летателни апарати (UAV), демонстрират решимостта и подхода на нулева толерантност на GNU в справянето с тези престъпни мрежи и прекъсването на тяхната незаконна дейност“, допълни той.

Правителствен източник разкри пред Middle East Eye, че ударите са извършени с турските дронове, собственост на либийското министерство на отбраната. Въпреки че властите са нанасяли въздушни удари срещу подобни групи и преди, това е първия случай с използване на безпилотни самолети.

Министерството на отбраната уточни, че е атакувало фабрики, използвани за производство на лодки и друго оборудване, което е от съществено значение за схемите за трафик на хора и оръжия.

От няколко години насам по крайбрежието на Средиземно море, особено в северозападната част на страната, действат престъпни организации, улесняващи нередовната миграция на хора, опитващи се да достигнат до Европа.

Министерството увери, че е отправило предварителни предупреждения към местното население в Сабрата и Зуара, което е предотвратило цивилните жертви.

Експертът по либийска политика и сигурност Емадедин Бади посочи, че Зуби има основна заслуга за ударите.

„Наскоро той посети Турция и е лицето, координиращо тези удари с турска подкрепа. Участието му, особено от Митига, е сигнал, че утвърждава оперативна автономия, дори в рамките на собствената командна структура на GNU“, отбеляза той.

Митига е летище в околностите на столицата Триполи, което наскоро беше източник на напрежение между GNU и Специалните сили за възпиране Ал-Радаа – радикално ислямистко звено за специални операции, сформирано в Триполи, с цел борба с престъпността. Фокусът му е върху отвличания на известни личности, убийства, смъртни случаи, свързани с отравяне с наркотици и алкохол, трафик на незаконни мигранти, контрабанда на оръжие и взривни вещества, терористични атаки и заговори.

Основаването му е провокирано от липсата на политическа власт и присъствие на полицейски сили в Триполи. Ал-Радаа участва в борбата с неислямски дейности и дисиденти в Триполи, включително в сраженията срещу Либийската национална армия (LNA) на Халифа Хафтар.

Бади посочи, че въпреки твърденията на някои либийски официални лица, представили ударите като извършени с турски дронове Akinci, той е получил информация, която предполага, че са използвани дронове Байрактар TB2.

„Akinci са базирани между Вутия и Мисрата, докато последните удари бяха извършени от Митига, където се намират само TB2“, разкри той.

В същото време заместник-министърът на отбраната заяви, че ударите изпращат ясно послание към всички недържавни субекти в Либия, че ще бъдат взети всички мерки, сред които военни действия в рамките на международното право, за „възстановяване на контрола върху границите, укрепване на националната сигурност и потвърждаване на държавния суверенитет“.

През последното десетилетие трафикът и контрабандата по крайбрежието са ключов инструмент, използван от милиции и недържавни актьори в Либия, за да упражняват политическо и финансово влияние.

Източна Либия се контролира от друга администрация, под контрола на военния командир маршал Халифа Хафтар. Преди две години трафиканти на хора в източната част, свързани с Хафтар, бяха обвинени в участие в смъртоносно корабокрушение край бреговете на Гърция, при което загинаха повече от 500 души.

Бади каза, че освен атаките срещу контрабандисти, операцията е била насочена и срещу лоялни на Мохамед Бахрун, известен като „Плъхът“, известен лидер на милиция и противник на GNU.

„Това също служи като възпиращо послание към съперниците на западното крайбрежие. Този вид сигнализиране е тясно свързан с по-широката цел на Анкара в Либия: избягване на нов въоръжен конфликт в Триполи“, обобщи той.

Тайният лагер на RSF в либийската пустиня, свързан с насилието в Дарфур

🇱🇾🏜️🇸🇩 Разследване на Центъра за информационна устойчивост (CIR) доведе до едно от най-важните разкрития в хода на продължаващата война в Судан. Докладът не само потвърждава потока на оръжия и превозни средства към Силите за бърза подкрепа (RSF) през Либия, но за първи път установява с точност постоянно военно базиране на RSF дълбоко в либийската пустиня. Откритията свързват тази база с нападения на територията на Судан, включително това срещу лагера за вътрешно разселени лица Замзам в щата Дарфур.

Екипът на британския тинк-танк анализира десетки видеозаписи, заснети от самите бойци на RSF, които бяха съпоставени с теренни проучвания, анализ на скални образувания и архивни сателитни снимки. Въпреки огромната площ на Сахара, колкото на територията на Франция и Испания взети заедно, разследващите стесняват търсенето с помощта на нощни сателитни снимки, направени седмици преди първите видеа от лагера да се появят онлайн. Нов източник на светлина в средата на пустинята се оказва пробив. Чрез съпоставяне на хоризонта и скалните формации от кадрите, екипът успява да геолокира мястото с безпрецедентна точност.

В заснетите видеа командирът от RSF Хамдан Каджли, известен като дясната ръка на Абдулрахим Дагало, втория по ранг в милицията и брат на Мохамед Хамдан Дагало (Хемети), е заснет в близост до брониран джип Toyota Land Cruiser, по-късно разпознат като използван в атаката срещу Замзам.

Кадрите са заснети само дни преди нападението и на едва 18 км от лагера, като самият Абдулрахим Дагало също е присъствал. Пряката визуална връзка между либийската база, висшето ръководство на милицияра и използваните в операцията превозни средства представлява категорично доказателство за външния военен канал, който подхранва кампанията на милицията в Судан.

Разследването подчертава опустошителния контраст: докато хуманитарната помощ достига трудно до стотици хиляди разселени цивилни в Замзам, конвои с тежко въоръжени модифицирани превозни средства навлизат безпрепятствено от чужда база в границата в Дарфур. Изложените доказателства повдигат сериозни въпроси относно трансграничното съучастие ис неотложната необходимост от прекъсване на каналите, поддържащи милиции, обвинявани в мащабни престъпления срещу судански цивилни.

Либия и Турция подписват ново споразумение за военно сътрудничество

🇱🇾🤝🇹🇷 Правителството на националното единство на Либия сключи ново споразумение за сътрудничество в сферата на отбраната с Турция, насочено към значително подобряване на обучението, логистиката и оперативната готовност на либийската армия.

Споразумението беше финализирано по време на официалната визита в Анкара на Абдулсалам Ал-Зуби, заместник-секретар на Министерството на отбраната на Либия, който разговаря с министъра на отбраната Яшар Гюлер и други висши представители на турското правителство. Новата сделка е фокусирана в повишаване на професионализма и институционалното развитие на въоръжените сили на Либия, което ще бъде постигнато чрез разширено сътрудничество с турските военни.

Триполи описа това партньорство като стратегически приоритет и неразделна част от стратегията си за модернизация. Ал-Зуби похвали продължаващата подкрепа на Турция, подчертавайки нейната решаваща роля в оцеляването на международно признатото правителство по време на ескалацията в гражданския конфликт в Либия през 2019 г.

Турция е ключов съюзник на правителството в Триполи, който му подсигури съветници на терен и доставки на дронове в предишните сблъсъци срещу силите, лоялни на Халифа Хафтар. Подновеното споразумение подчертава трайното влияние, което има Анкара в сложната политическа обстановка и сферата на сигурност в Либия.