Корабът, разтоварил техника в Тобрук, натовари отново бронирани машини в Балтийск

🇷🇺⚓️ Три санкционирани руски товарни кораба са били натоварени с бронирана техника и логистично оборудване на военноморска база Балтийск в Калининградска област на 15-16 октомври. Един от тях, ц, само месец преди това разтовари подобен товар в либийското пристанище Тобрук. Това става ясно от сателитни изображения, публикувани от GeoInsider в рамките на авторско разследване на 21 октомври. На следващия ден то беше разпространено от разследващото издание The Insider.

Освен ANASTASIIA (IMO: 9349291) на кея са ASCALON (IMO: 9198226) и LADY D (IMO: 9349289). GeoInsider уточнява, че корабите са натоварили „значителни количества военна техника“: логистични камиони, бойни машини на пехотата, бронирани автомобили с повишена защита от мини и засади (MRAP), както и превозни средства за личен състав. Това е вторият засечен цикъл на превоз с ANASTASIIA за последните два месеца и потвърждава онова, което морските наблюдатели описват от няколко години насам: Балтийск е основното пристанище, от което тръгват военните товари за руските войски в Африка.

Накъде са тръгнали товарите този път, не е известно. GeoInsider пише, че изглежда в дните преди и след товаренето е имало и смяна на други товарни кораби, но плътната облачност не дава възможност това да бъде потвърдено. Според анализаторите един голям конвой или няколко такива вероятно вече са на път, а крайната им цел остава неизвестна. Екипажите са изключили системите си за автоматична идентификация (AIS), с която плавателните съдове съобщават своята позиция. Последните сигнали и на трите кораба са от Балтийско море: на ASCALON и LADY D – край Калининградска област според The Insider, а най-късният, на LADY D, е от около 17 октомври според VesselFinder. Оттогава маршрутът може да се проследи единствено по сателитни снимки.

Предишният цикъл на превоз показва целия маршрут. Сателитни снимки от август показват подготовката и товаренето на бронирани машини, камиони и помощно оборудване в пристанище Балтийск. Конвоят плава през Средиземно море с изключени транспондери и на 13 септември ANASTASIIA и YURIY ARSHENEVSKIY акостират на пристанище Тобрук, придружени от големия десантен кораб„Александър Шабалин“ (проект 775) от състава на Балтийския флот. На следващия ден двата кораба акостират и започват разтоварване. Снимките на GeoInsider от 15 септември показват редици камиони „Урал“ сред бронираните машини на пристанището.

Съставът на товара казва повече от броя на машините. Специализираният профил Libya Field Notes, цитиран от италианската Agenzia Nova, разпознава сред техниката „Урал-4320“ с автокран, водоноска, цистерна за гориво и полева кухня и оценява, че този набор от техника отговаря на оборудване на взвод за логистично осигуряване към мотострелкови батальон. С други думи, освен бронирана техника Тобрук получава и това, което му е нужно за издръжката на едно подразделение далеч от базите му: вода, гориво, ремонт и храна.

За получателя има две отделни версии от анонимни източници, цитирани от Agenzia Nova. Представители на апарата за сигурност на Либия, цитирани на 22 септември, твърдят, че товарът е разпределен между три бази: Ал Хадим източно от Бенгази, Ал Кардабия южно от Сирт и Ал Джуфра в централна Либия, използвана от Москва като междинна точка между крайбрежието на Средиземно море, Фезан и Сахел. И трите са част от 6 основни бази, които руските войски използват в страната. „Товарът беше предназначен специално за Африканския корпус“, казват източниците, а Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар не е получила значими количества техника. Корпусът е формирование под контрола на Министерството на отбраната на Руската федерация, поело голяма част от хората, базите и операциите на „Вагнер“. Източници на италианското издание Il Foglio разказват друго: месец по-рано ОАЕ са закупили руска военна техника за доставка на Хафтар. Изданието допуска и че пратката само е минала през Либия на път за Мали и Нигер. В своя преглед от 23 септември Stimson Center оставя отворен въпроса дали крайният получател е армията на Хафтар, суданските Сили за бързо реагиране или Африканският корпус.

Част от техниката според източниците на Nova е продължила към Мали по въздуха. Публичните данни за полетите във Flightradar24 сочат, че Ил-76ТД с регистрация RA-76363 на Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация пристига в Бенгази на 15 септември от летище Чкаловски край Москва, излита на 16-и за Бамако и се връща на 17-и. Данните за полета потвърждават маршрута и датите, а за товара на борда говорят само източниците на агенцията.

ASCALON, LADY D и ANASTASIIA са подложени на санкции от Държавния департамент на САЩ от май 2022 г. и се управляват от компания „МГ-Флот“ (бившата „Трансморфлот“), която украинското военно разузнаване свързва с бизнесмена Джамалдин Пашаев. тип „Ро-ро“корабът ASCALON, построен през 1999 г. за превоз на колесна и верижна техника, която се качва на борда на свой ход, е притежаван от фирмата „М Лизинг“. По данни на Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна той е участник в т.нар. „Сирийски експрес“, както наричат линията от Новоросийск през Босфора, по която Русия снабдяваше своите сили в Сирия до падането на Башар Асад на 8 декември 2024 г. Според ГУР през 2018 г. същият кораб е превозил до Китай ракети за зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“. LADY D според ГУР е превозвал през Босфора руско въоръжение за износ за Индия. Украйна го санкционира на 23 май 2026 г.

Балтийският маршрут не се изчерпва с Либия. Според Maritime Executive кораби с военни товари за Африка обикновено товарят в Балтийск и през последните няколко години са разтоварвали в Конакри, Бата, Ломе, Мадагаскар и Тобрук, откъдето част от товара продължава към Буркина Фасо, Нигер и Мали и ЦАР. През юни MIKHAIL BRITNEV тръгва от Архангелск, на 11 юни спира в Балтийск и на 9 юли се появява в Ломе, придружен по пътя от голям десантен кораб, според данни на Starboard Maritime Intelligence. Успоредно с либийския рейс SPARTA, GENERAL SKOBELEV и „Академик Пашин“ с ескорт от „Адмирал Левченко“ плават по маршрута Балтийск–Тартус–Балтийск между 16 август и 5 октомври, показват изображенията на ICEYE, публикувани от Frankfurter Allgemeine Zeitung. Към 19 октомври ICEYE отчита 4 завършени превоза до Сирия или Либия от началото на годината.

Освен товари по тази линия пътуват и хора. Разследващата организация Dossier Center, финансирана от Михаил Ходорковски, е проверила списъците на екипажи и пътници на около 2000 кораба и е открила 28 пътници, чиито данни не фигурират в други бази данни. Те са пътували на 7 кораба с военни товари за Африка. Според Maritime Executive те са се качили в Калининград и не са били на борда при връщането в Балтийско море. Паспортите им са издадени от служби, свързвани преди с документи на ГРУ, руското военно разузнаване, и са с последователни номера. Dossier Center ги смята за придружители на пратките. Изданието Maritime Executive отбелязва, че организацията е враждебна към Кремъл, но подкрепя изводите си с добри доказателства. В редакционен коментар то допуска и друго обяснение: че по този път в чужди държави се внедряват нелегални разузнавачи.

Взети заедно, изброените превози очертават постоянна морска линия, а не поредица от отделни доставки. Тя тръгва от военноморска база в ексклава между Полша и Литва, минава покрай бреговете на НАТО, често с изключени транспондери, и стига до Северна или Западна Африка с ескорт на руския флот. Вероятната крайна цел на октомврийския конвой е отново Тобрук. За това говорят предишният рейс на ANASTASIIA, 6-те бази на Русия в Либия и полетите от Бенгази към Бамако през септември. Коридорът в Западна Африка е реалната алтернатива: MIKHAIL BRITNEV показа през юли, че от Балтийск се стига до Ломе, а SPARTA – че пътят до Тартус също остава отворен.

Отговор ще дадат сателитните снимки от първото пристанище, в което конвоят се появи. Второ поредно разтоварване на ANASTASIIA в Тобрук би направило либийското пристанище постоянен вход на линията от Балтийск. Ако вместо това корабите акостират в Ломе или Конакри, товарът от октомври е за коридора в Западна Африка, а Тобрук се оказва една от няколко крайни цели, а не основната.

Отвлечените в Агадес Ева Грецмахер и Клаудия Абт са освободени

🇦🇹🕊️🇨🇭 Австрийката Ева Грецмахер и швейцарката Клаудия Абт, отвлечени през 2025 г. от домовете си в нигерския град Агадес, са били освободени днес. Това съобщи Sahel Alerte, профил в X, който следи сигурността в Сахел, а белгийският изследовател на джихадизма Питер ван Остайен разпространи новината с уточнението, че жените са били в ръцете на местния клон на „Ислямска държава“. Към вечерта на 21 октомври нито Виена, нито Берн, нито властите в Ниамей не са излезли с изявление.

Грецмахер е отвлечена на 11 януари 2025 г. Пленът ѝ е продължил 1 година, 9 месеца и 10 дни, или 648 дни. Абт е отведена от дома си през нощта срещу 14 април 2025 г. Нейният плен е продължил 1 година, 6 месеца и 7 дни, общо 555 дни. Грецмахер и Абт са живели в Агадес от години, а докато са били в плен са държани заедно, отвъд границата с Мали.

Денят започна с друго изявление. Sahel Alerte разкри, че преговорите за заложничките продължават и че информиран източник описва тяхното освобождаване като „много близко“. В същия пост профилът обясни и защо то не се е случило по-рано: през септември Халифа Хафтар, командващият силите, които контролират Източна Либия, вече е опитал да ги изтегли, но сделката се е провалила при самото предаване. „Ислямска държава“ е приела да пусне само Грецмахер и да задържи Абт, а Хафтар е отказал, докато семейството на швейцарката е отправяло призив след призив за нейната свобода. Малко преди обявяването независимият репортер Walid Le Berbère написа: „След блокирането – готово, най-сетне са свободни! Този път е истина!“ Ван Остайен придружи новината с въпроса колко ще прибере от сделката самата организация.

Новината идва 41 дни след първата, която не се потвърди. На 10 септември в Агадес и онлайн тръгна слух, че австрийката и швейцарката са свободни. Профилът SahelLeaks се позова на бригаден генерал Саддам Хафтар, син на либийския командващ, а местното издание Aïr Info писа за „няколко съвпадащи източника“, макар семейството на едната заложничка да му отговори същата вечер, че няма конкретни сведения. На 11 септември австрийското министерство на външните работи съобщи, че разполага с „окуражаващи новини“, но процесът по освобождаването е сложен и опасен и още не е приключил. Синът на Грецмахер, Кристоф, заяви пред австрийски медии, че майка му „вече не е при похитителите“, а Kronen Zeitung, позовавайки се на Walid Le Berbère, писа, че тя се намира в Либия и ще бъде прехвърлена с хеликоптер, преди да продължи към Австрия. Швейцарското федерално министерство на външните работи отговори, че знае за изявленията и прави проверки.

На 13 септември Aïr Info вече писа, че жените са били освободени и са пристигнали в Бенгази при либийско посредничество. Условията и евентуалните ответни отстъпки не бяха обявени. На следващия ден Salzburger Nachrichten продължаваше да описва спасяването на Грецмахер като незавършено, а след това по случая не излезе нито официално потвърждение, нито опровержение. 5 седмици по-късно версията на Sahel Alerte запълва празнината: предаването е спряло на условието на похитителите да пуснат само едната жена.

Ева Грецмахер е родена във Виена на 29 април 1951 г. В Агадес се установява през 1997 г., първоначално като сътрудник на испанската Асоциация за сътрудничество за развитие и социално включване (AMANAY), и през следващите близо 30 години ръководи център за професионално обучение, подкрепящ местното образование и проектите за жени. През 2021 г. получава заплахи за отвличане. Вечерта на 11 януари 2025 г. въоръжени мъже нахлуват в нейния дом в квартал Фада и заплашвайки с оръжие я качват в джип. Нейното отвличане е първият известен случай на отвлечен европеец в Нигер, откакто военните взеха властта през 2023 г.

Клаудия Абт е родена в Бейрут и има швейцарско гражданство. Години наред води туристическа агенция в Таманрасет, Алжир със съпруга си туарег, а след смъртта му се преселва в Агадес, омъжва се за нигерец и основава организация, която подпомага местните занаятчии. В нощта на отвличането похитителите тръгват от нейния дом в квартал Дагаманет 2 на запад, към Ингал, и оттам към границата с Мали. Днес тя е на 68 години, а Грецмахер на 75.

За нито едно от двете отвличания не беше поета отговорност веднага. Ал Кайда в Ислямския Магреб (AQIM) отрекоха участие, а на 29 април 2025 г. „Ислямска държава – провинция Сахел“ (ISSP) публикува снимка на Грецмахер, видимо в добро здраве. Така организацията на практика пое отговорност за нейното отвличане. Според Aïr Info то е извършено от наети въоръжени групи, които после са предали жените на ISSP. Двете са държани в източната част на Мали, около Ансонго и Менака и пустинния граничен район на Андерамбукане край Нигер. По непотвърдени данни на сайта Eagle Intelligence Reports от май 2026 г. похитителите рязко са намалили искания откуп, защото здравето на австрийката е станало критично.

Отвличанията в Агадес се случват в променен Нигер. Военната йхунта на генерал Абдурахман Тиани, която идва на власт с преврата през юли 2023 г., прекъсва военното сътрудничество с Франция и САЩ и сключва съюз с Мали и Буркина Фасо, които също са управлявани от военни. На 31 май 2025 г. Тиани обвини Париж, че стои зад отвличанията на чужденци в Сахел. В интервю за националната телевизия той обвини Франция, че е наела посредник, който е набрал трима бандити, и че именно те са отвлекли испанец край Таманрасет, както и австрийката и швейцарката в Агадес. Целта била да „разубеди инвеститорите“. Доказателства така и не бяха представени.

Грецмахер и Абт не са единствените чужденци, отвлечени в Нигер след преврата. Точно преди година на 21 октомври 2025 г. три въоръжени лица отвлякоха американския мисионер и пилот Кевин Райдаут в Ниамей. Той е освободен в средата на август, след около 9 месеца в плен, и се прибира в САЩ, придружен от агенти на ФБР. В края на юли край Тахуа е отвлечен германският гражданин Улумаскан Синан. 2 седмици по-късно Министерство на отбраната на Алжир съобщава, че е прехвърлен от Ин Гезам в крайния юг на страната към военната база Буфарик край столицата. Обстоятелствата и при двата случая остават неизяснени: как и къде е освободен Райдаут, не се съобщава, а Алжир не даде сведения как германец, отвлечен в съседна страна, е попаднал при неговите военни.

Точното местонахождение на жените след тяхното освобождаване, здравословното състояние и условията, при които „Ислямска държава“ е приела да пусне и двете, не са обявени публично. От декември 2009 г. насам швейцарското министерство на външните работи не препоръчва пътувания до и престой в Нигер, особено заради високия риск от отвличане. Абт е живяла там 15 години, а Грецмахер от 1997 г.

Пленен жив, убит без съд: 15 години от смъртта на Кадафи

🇱🇾⚖️ Преди 15 години, на 20 октомври 2011 г. бойци от бригадите на Мисрата измъкват либийския диктатор Муамар Кадафи от отводнителна тръба край родния му град Сирт, където се е прикривал от наближаващите бунтовници, с окървавено лице, но в съзнание, а само няколко часа след това вече е мъртъв в ръцете им. Как точно умира бившият либийски ръководител, не е установено и до днес.

Разследването на Human Rights Watch, публикувано една година по-късно под заглавие „Death of a Dictator: Bloody Vengeance in Sirte“, не успява да определи дали е починал от побоя, от осколките на граната или от изстрел след залавянето си, а обещаната от новата власт проверка така и не стига до съд. С неговата гибел и падането на Сирт приключи последната голяма съпротива на стария режим. Победителите обаче не поеха контрола над въоръжените групи, които бяха извоювали победата.

Кадафи управлява Либия в продължение на 42 години, след като се поема властта с преврат на 1 септември 1969 г. Въстанието срещу него избухва през февруари 2011 г. в Бенгази и за следващите 8 месеца ескалира в кървава гражданска война, в която НАТО се намеси с въздушна кампания. Сирт е родният град на Кадафи и последната крепост на режима му. Триполи пада в края на август, а Националният преходен съвет (НПС), който ръководи въстанието, обсаждат крайбрежния град от средата на септември. До средата на октомври защитниците са притиснати в няколко квартала, а последното им убежище е т.нар. Квартал 2. Human Rights Watch прави възстановка на събитията, според която Мутасим Кадафи, един от синовете на бившия лидер и командир на отбраната на града, нарежда пробив. Тръгването е планирано между 3:30 и 4:00 ч. Качването на ранените и цивилните обаче забавя колоната и тя потегля едва около 8:00 ч. сутринта на 20 октомври.

Конвоят наброява около 50 превозни средства, повечето пикапи с монтирани картечници и боеприпаси. В тях пътуват около 250 души, сред които има ранени и цивилни. Малко след излизането от града конвоят е засечен от въздушното наблюдение на НАТО. Операцията на алианса „Обединен защитник“ се провежда съгласно мандата за защита на цивилното население, даден с Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН. Първият удар е с ракета, изстреляна от дрон, която унищожава една машина. След нея самолет на алианса пуска от малка височина две 227 кг авиобомби GBU-12 с лазерно насочване. На следващия ден изследователите на Human Rights Watch преброяват на мястото 53 тела и 14 унищожени машини.

В изявлението си от 21 октомври НАТО обяви, че около 8:30 ч. местно време негови самолети са поразили 11 въоръжени военни машини. Те са част от група от около 75 превозни средства, напуснала Сирт с висока скорост. От Алианса заявиха, че в момента на удара не са били наясно с присъствието на Кадафи в конвоя и че са нанесли удара само за да намалят заплахата за цивилните. Едва по-късно осъзнават, че вероятно той е допринесъл за неговото залавяне. Изявлението не посочва кои държави са нанесли удара. Американски официални лица потвърдиха пред медиите, че ракетата е била изстреляна от безпилотен летателен апарат Predator. Френският министър на отбраната Жерар Лонге обяви, че френски изтребители са спрели конвоя, като уточни, че не те са убили Кадафи.

След удара либийският диктатор и най-близкото му обкръжение се укриват в съседен комплекс от вили. Оттам пробягват около 100 метра до отводнителни тръби под главния път и пълзят през тях към западната му страна. Там ги забелязват бойци от бригадите на Мисрата, които претърсват района. Трети по големина град в страната, Мисрата издържа на обсада от силите на режима, продължила месеци, и неговите бригади са сред най-силните в редиците на бунта. В престрелката един от охранителите на Кадафи хвърля граната, която отскача обратно сред групата. Осколките раняват Кадафи в главата и убиват бившия министър на отбраната Абу Бакр Юнис Джабер.

Онова, което следва, е заснето с мобилните телефони на самите похитители. Кадрите показват Кадафи жив, ранен и кървящ, заобиколен от тълпа, която го блъска и бие. Human Rights Watch описва и рана, нанесена с предмет, който изглежда като щик. Последните кадри го показват привидно безжизнен, докато го товарят в линейка. Още на същия ден министър-председателят на НПС Махмуд Джибрил обявява, че Кадафи е ранен в главата при престрелка, докато го откарват. Главният патолог Осман ал-Зинтани посочва като причина за смъртта огнестрелна рана в главата, но аутопсията не е публикувана. Human Rights Watch не открива рана на видимата част от главата, а предполагаемата входна рана отговаря на рана от осколка. Крайният извод на разследващия екип е, че въз основа на наличните сведения не може да бъде установено как е настъпила смъртта. Сигурно е само едно: Кадафи е заловен жив и умира в плен.

Синът му Мутасим е заловен жив същата сутрин, ранен от осколки в горната част на гърдите. На видеа от милициите той е жив и разговаря със своите похитители в Мисрата. До следобеда на 20 октомври и той е мъртъв. На следващия ден екипът на Human Rights Watch вижда голяма рана на гърлото му, която не личи на по-ранните кадри. Според организацията това силно подсказва, че е убит в плен.

Най-тежката част от доклада обаче засяга не семейство Кадафи, а оцелелите от колоната. В хотел „Махари“ в Сирт, контролиран тогава от бригадата „Тигър“ и свързани с нея милиции от Мисрата, Human Rights Watch открива най-малко 53 тела, някои с ръце, вързани зад гърба. Изследователите разпознават част от убитите по видео, на което 29 пленени са все още живи, а техните похитители ги бият. „Доказателствата показват, че опозиционни милиции са екзекутирали без съд поне 66 пленени членове на колоната на Кадафи в Сирт“, заяви при представянето на доклада на 16 октомври 2012 г. Питър Букарт, директор на отдела за спешни ситуации в организацията. Командирите на бригадата отрекоха да знаят за убийствата. Human Rights Watch определя случая като най-мащабната документирана екзекуция на задържани от силите, противопоставили се на Кадафи, през осемте месеца на войната.

Тялото на Кадафи е откарано в Мисрата. Там 4 дни е показвано в индустриален хладилник за месо, а пред него се извиват опашки от хора, дошли да се уверят със собствените си очи в смъртта му. На 23 октомври председателят на НПС Мустафа Абдел Джалил обявява в Бенгази освобождението на Либия. На следващия ден съветът обявява разследване на фактите около гибелта на Кадафи. На 25 октомври е извършено тайно погребение на неизвестно място в пустинята, заедно с Мутасим и Абу Бакр Юнис Джабер. На 31 октомври НАТО приключва въздушната си операция. Международният наказателен съд, който през юни 2011 г. издава заповед за арест на Кадафи за престъпления срещу човечеството, прекратява делото на 22 ноември, след като е потвърдено, че е мъртъв.

Обещаното разследване не стига доникъде, а за събитията при хотел „Махари“ такова изобщо не е обявено. Главният прокурор на Мисрата обяснява на Human Rights Watch, че проверката е спряла, защото нито едно семейство не е подало жалба, и би било „опасно“ да се разследва в Сирт. В писмо от 9 юли 2012 г. новата либийска власт представя смъртните случаи като резултат от бойни действия – извод, който се на намира в остро противоречие с наличните доказателства. Междувременно Закон № 38 от 2012 г. въвежда амнистия за действия, извършени в името на революцията. Human Rights Watch напомня, че международното право забранява амнистия за военни престъпления.

Бригадите, които превзеха Сирт, не предават оръжието си на новата държава. През 2014 г. страната потъва в хаос между съперничещи си власти в Триполи и на изток, а през 2015 г. Сирт е превзет от терористичната групировка „Ислямска държава“. Градът е отвоюван едва към края на 2016 г. от сили, ръководени отново от бригадите на Мисрата. Към днешна дата страната продължава да е разделена: в Триполи е Правителството на националното единство (GNU) на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, докато обширни територии на изток и юг са контролирани от Либийската национална армия (LNA) на фелдмаршал Халифа Хафтар.

Годишнината заварва мъртъв и последния политически наследник на фамилията. Сейф ал-Ислам Кадафи е заловен от бойци от Зинтан през ноември 2011 г. и оттогава живее под тяхна закрила. Срещу него все още е активна заповедта на Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството от 2011 г. През ноември 2021 г. той се регистрира като кандидат за президентските избори, които така и не се състоят. На 3 февруари 2026 г. четирима маскирани мъже нахлуват в дома му в Зинтан, на около 136 км югозападно от Триполи. Преди това изваждат от строя охранителните камери. Според неговия политически екип Сейф ал-Ислам прави опит да се съпротивлява, при което е застрелян. Главната прокуратура започва разследване на следващия ден, а към началото на март обявява, че е установила самоличността на трима заподозрени, на които са издадени заповеди за арест. По данни на New Lines Magazine от началото на май нито един от тях не е арестуван. Министерство на вътрешните работи, отговорно за действията по тяхното задържане, отказва да предприеме действия по изпълнение на заповедите.

Междувременно САЩ се опитват да обединят двата съперничещи лагера. Съветникът на президента Тръмп за Близкия изток и Африка Масад Булос прокарва план за единно либийско правителство, разпределящ постовете между семействата Хафтар и Дбейба. Силите на Хафтар и над 100 депутати от парламента на изток в Тобрук го подкрепят, а до края на юни властта в Триполи не е заела никаква официална позиция.

Така гибелта на бащата и убийството на сина, разделени от 15 години, завършват по сходен начин. Бащата е заловен жив пред камерите на десетки бойци, а синът е застрелян от хора, чиято самоличност обвинението твърди, че е установило. И при двата случая въоръжените мъже са известни, но въпреки това нито един не е изправен пред съдебна отговорност. Сирт трябваше да сложи край на авторитарната държава, наложила модел на недосегаемост за хората във властта, които не бяха длъжни да отговарят пред никого за своите престъпления. 15 години по-късно той изглежда като първия прецедент на новата Либия.

Бригада на Хафтар иззе над 1,3 милиона таблетки в Куфра след престрелка

🇱🇾💊 Пехотната бригада „Субул ас-Салам“ на Либийската национална армия (LNA) е конфискувала над 1,3 млн наркотични таблетки в Куфра, оазисния град в югоизточната част на Либия, след като е влязла в престрелка с контрабандисти, при която са ранени трима военни. За операцията съобщава медийният отдел на LNA в изявление от изминалата нощ. Бригадата е пряко подчинена на щаба на сухопътните войски и отговаря пред маршал Халифа Хафтар, чиито сили контролират по-голямата част от източните и южните райони на страната и не се подчиняват на правителството в Триполи.

Според изявлението акцията е била насочена срещу едно от свърталищата на търговците на наркотици и забранени стоки в града, а при нея са задържани няколко контрабандисти. Отделът описва хапчетата като едни от най-опасните видове, но не уточнява конкретното вещество и не посочва стойността на пратката. На публикуваните снимки маскирани войници са застанали около малки прозрачни пликчета с малки бели таблетки, пръснати върху килими на земята. Всяко пликче е обозначено с голяма черна цифра 1, а според Reuters – и с надпис „made in Germany“. В изявлението не се посочва откъде идва стоката.

Куфра се намира на около 1700 км от Триполи, а едноименният окръг граничи с Египет, Судан и Чад. Градът е пресечна точка на пустинните маршрути към съседните страни, по които от години се движат доставките на гориво, оръжие, наркотици и мигрантския трафик.

„Субул ас-Салам“ („Пътищата на мира“) е създадена през 2015 г. като батальон, ръководен от салафитския шейх Абдул Рахман Хашим. Опиращ се на местното племе зуая, той е тясно свързан с мадхалитите, течение в салафизма, което проповядва подчинение на управляващия. През февруари 2026 г. Хафтар разформирова батальона с указ, за да го преобразува в лека пехотна бригада, като прехвърли в нея целия му личен състав, цялата му техника и въоръжение.

През май 2023 г. общината в Куфра заяви, че бригадата защитава границите и се бори с трафика на хора и контрабандата на наркотици и оръжие. На 10 юни 2025 г. обаче суданската армия обвини силите на Хафтар, че заедно със Силите за бърза подкрепа (RSF), паравоенната формация, срещу която армията води кървава гражданска война от април 2023 г. насам, са нападнали граничните ѝ постове в триъгълника, в който Судан, Египет и Либия събират границите си. Министерство на външните работи на Судан посочи като нападател либийска салафитска милиция, свързана с Хафтар, а Libya Security Monitor я посочи като „Субул ас-Салам“. LNA отхвърли обвиненията като опит на Судан да пренесе вътрешната си криза извън страната. Още през януари 2024 г. експертната група на ООН за Судан беше описала маршрута през Куфра, по който RSF се снабдявали с гориво, автомобили и въоръжение, и беше отбелязала, че части от RSF са работили с бригадата по контрабандата още преди войната.

Акцията беше извършена 9 месеца след като Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) представи в Триполи първия си доклад за трафика на наркотици през Либия. Документът, публикуван на 12 януари 2026 г. и обхванал периода 2020–2024 г., описва страната като транзитен възел за кокаин за Европа и Близкия изток и за синтетични наркотици към Северна Африка и останалата част от континента. В самата Либия расте употребата на наркотици, най-вече на синтетични вещества.

Видовете вещества на либийския пазар са се променяли. След 2014 г. в него навлезе голямо количество трамадол, синтетичен опиоид, а след 2018 г. сред иззетите вещества се появи и каптагонът, който често е смес от амфетамин и кофеин. През 2020 г. прегабалинът, лекарство за невропатна болка, с което често се злоупотребява заради успокояващия и еуфоричен ефект, изпревари трамадола като най-често изземвано вещество. Голяма част от него идва от Южна Азия, пристига предимно по море и продължава главно към Алжир и другите страни от Северна Африка.

Кокаинът също се превозва по море. На 1 май 2026 г. Гражданска гвардия на Испания задържа в близост до крайбрежието на Западна Сахара, близо до Дахла, сухотоварен кораб „Аркониан“ под флага на Коморските острови с над 30 тона кокаин на борда. Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност (GI-TOC) определи пратката като най-голямото единично изземване на кокаин в историята. Обявеното пристанище на местоназначение беше Бенгази. Премиерът Абдул Хамид Дбейба, който оглавява правителството в Триполи, разпореди разследване, докато властите в източната част на страната отрекоха всякаква връзка с Бенгази.

В средата на септември силите за сигурност в Триполи иззеха около 100 000 таблетки екстази във формата на бюст на Муамар Кадафи, минали през неуточнена европейска страна и дошли по море. В контролирания от силите на Хафтар град Бенгази криминалната полиция откри каптагон, за който смята, че произхожда от Сирия. В началото на октомври главната прокуратура съобщи, че наказателният съд в Зинтан, в планините Нафуса на около 160 км югозападно от Триполи, е осъдил на смърт 5 души за внос на над 2 млн. таблетки прегабалин.

Пристанищата са северният вход на този пазар, а Куфра е един от южните. По данни на UNODC по южната граница кокаинът и канабисът влизат в Либия и продължават на север, а оръжие и други незаконни стоки поемат на юг, понякога при директна размяна на употребявани джипове и въоръжение срещу наркотици. В изявлението на LNA не се уточнява и накъде са пътували хапчетата от Куфра: към либийския пазар, Египет или Судан. От отговора зависи дали бригадата е прекъснала доставка за вътрешния пазар, или транзитна пратка.

Украинското военно разузнаване пренесе войната с Русия в Мали, Либия и Судан

🇺🇦🌍🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна е разположило експерти по дронове в 3 африкански държави, за да воюва срещу руските войски и техните съюзници далеч от собствения си фронт: около 15 оператори в Северно Мали, екип за морски дронове в Западна Либия и няколко души в Судан. CNN разкри мащаба на мисиите, стъпвайки върху разкази на участници в тях, както и на офицер на ГУР, според когото смисълът на това е да се оказва натиск върху Русия и да се подкопае представата, че е надежден съюзник. „Превръщаме своя опит с дроновете в инструмент на външната политика“, казва той.

В Мали екипите на ГУР работят с Фронта за освобождение на Азауад (FLA), туарегска сепаратистка група, която воюва срещу военната хунта в Бамако, а сега е част от слабо обвързващ съюз с Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал-Кайда в Сахел, включен от САЩ в списъка на чуждестранните терористични организации. Противник им е „Африканският корпус“, военната структура, подчинена на Министерство на отбраната на Руската федерация, в която бяха включени остатъците от ЧВК „Вагнер“ след смъртта на Евгений Пригожин през 2023 г. По думите на двама от операторите в Мали те не участват пряко в сраженията, а обучават бунтовниците и им съдействат в операциите.

„Координирам операциите им дистанционно. Сигналът от дрона им идва при мен по интернет и аз веднага им казвам по радиото какво да правят и накъде да летят“, разказва единият, който по „директна заповед“ от своите командири не излиза на фронта. Служителят на ГУР добавя, че инструкторите от Украйна в Мали са обучавали да използват дронове и бойци от Чад, Нигер и Буркина Фасо.

Кидал, главният град на туарегския север, премина под контрола на различни сили два пъти за малко над 5 месеца. На 25 април FLA и JNIM нанесоха едновременни удари на повече от 6 места в страната. В Кати, на около 15 км от Бамако, атентатор самоубиец с кола, натоварена с експлозиви, нападна дома на министъра на отбраната генерал Садио Камара, който почина от раните си. FLA превзе Кидал и „Африкански корпус“ потвърди на 27 април, че се е изтеглил от града заедно с армията на Мали. „Голям провал беше, че загубиха Кидал и трябваше да договарят безопасен коридор, за да се изтеглят“, отбелязва пред CNN Хени Нсаибия, старши анализатор за Западна Африка в независимата организация за наблюдение на конфликти ACLED. Украинският оператор на дрон твърди, че неговите хора са помогнали при превземането, а руското военно министерство тогава обвини „украински и европейски инструктори наемници“, че са подготвили щурма.

На 6 октомври малийската армия отново влезе в града. Според неин офицер колоната е тръгнала сутринта от Анефис и стигнала Кидал, без да срещне съпротива, малко след като обяви мащабни въздушно-наземни операции заедно с руските си съюзници в целия регион. Часове по-рано FLA беше обявил „стратегическо и контролирано изтегляне“ и го обясни с „непропорционалното използване на въздушни средства“ от руските наемници. Бевърли Очиенг от консултантска фирма Control Risks определи успеха като „символичен“, но не „решаващ“.

Киев поддържа връзки с туарезите от поне две години насам. През юли 2024 г. бунтовници устроиха засада край Тинзауатен, на границата с Алжир, и убиха десетки бойци на „Вагнер“ и малийски войници, а часове по-късно говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви, че са получили „нужната информация“. Това се превърна в причината Мали да скъса своите дипломатически отношения с Украйна на 4 август 2024 г. Нигер направи същото два дни по-късно. Според изследване на Фондация „Карнеги“ от ноември 2025 г. Украйна извършва доставки на дронове на сепаратистите от началото на 2024 г.

FLA признава част от това. Източник в групата потвърди пред AFP, че сепаратистите „поддържат контакт с украинците“: през 2023 г. „трима или четирима украинци“ са обучавали бойци в Северно Мали, а няколко души са преминали „интензивен 30-дневен курс в Украйна“ за FPV дронове, управлявани по картината от собствената си камера. Втори човек от FLA уточни, че обучението е било близо до границата с Мавритания. Първият източник отрича да е получавана логистична, материална и разузнавателна помощ и настоява, че „всички сражения през последните месеци са водени от FLA и JNIM“. Дипломат от региона обаче говори за „определено присъствие“ на украинците в Северно Мали, където „се придвижват и сътрудничат с туарегски бунтовници“, и за дронове, идващи от Украйна. Връзката според него минава през мавританската граница, а FLA систематично омаловажава помощта, за да не създава проблеми на властите в съседната страна. „Не е случайно, че през 2024 г. Киев отвори посолство в Нуакшот, след като Мавритания служи за тилова база на лидерите на FLA“, казва дипломатът.

Най-откритият намек дойде от Кирило Буданов, бившият ръководител на ГУР, който от януари е начело на Офиса на президента Володимир Зеленски. На 7 септември, Деня на военното разузнаване, той написа в X, че службата защитава украинските интереси „от Русия до Африка“, включително „в нажежените пясъци на пустините и ледените снегове на Антарктида“. Към публикацията имаше снимка на 4 бели мъже със скрити лица до въоръжени хора с тюрбани в пикапи насред пустинята. Единият събеседник от FLA нарича кадрите „просто украинска пропаганда“, а вторият твърди, че са от обучението през 2023 г. или са заснети в Сирия. Пет дни по-късно излезе разследването на CNN. Буданов беше формулирал тази позиция още през 2023 г. Тогава той обяви, че целта му е „да продължава да убива руснаци навсякъде по лицето на този свят до пълната победа на Украйна“.

Либийската мисия е най-голямата. През април RFI обяви, позовавайки се на двама либийски източници, че в западната част на страната работят над 200 украински офицери и технически специалисти на три места: Военновъздушната академия в Мисрата, край петролния комплекс Мелита и щаба на 111-а бригада, който е домакин на координационни срещи с либийските военни. Споразумението с Правителство на националното единство в Триполи е от октомври 2025 г. Associated Press го нарече „тайна сделка“. В замяна Киев обучава либийци да управляват дронове, с перспектива за продажби на оръжие и украински инвестиции в местната петролна индустрия. Ако числеността, посочена от RFI и CNN, е вярна, контингентът в Либия е над 13 пъти по-голям от малийския.

Операторите на морски дронове от ГУР са в Северозападна Либия от края на 2025 г. Един от тях разказва пред CNN, че частта му използва международната военна база в Мисрата като отправна точка за удари по руския сенчест флот, т.е. застарелите танкери и газовози, с които се изнася руски петрол и газ в нарушение на международните санкции. Министерството на отбраната в Триполи отговори, че „категорично отрича“ да има споразумение, договореност или координация, които биха позволили базата или друг военен обект да се използва за атаки „извън рамките на суверенните мисии“ на страната. Изявлението не назовава Украйна и не отрича присъствието ѝ: отхвърля само използването на базата за удари, а за обучението с приятелски държави уточнява, че се провежда по официални и законни споразумения.

Морските дронове представляват безекипажни катери с експлозив, управлявани от разстояние. Пуснати от крайбрежието на Западна Либия, те достигат централната част на Средиземно море, където минават руски танкери и газовози. RFI свързва контингента в Либия с два удара. Първият е през декември срещу танкера „Кендил“, плаващ между Гърция и Либия. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) сама представи удара с видео като първата си операция в Средиземно море. Вторият е на 3 март срещу газовоза за втечнен газ „Арктик Метагаз“, поразен на около 240 км северно от Сирт. Следственият комитет на Руската федерация описа атака с безпилотни летателни апарати и безекипажни катери, натъпкани с експлозив, и заведе дело за международен тероризъм, а изоставеният от екипажа кораб дрейфува седмици наред. Морският дрон е пуснат от Мелита, според RFI, а един от либийските източници на AP твърди, че е от Триполи.

Става ясно още, че операторите в Либия са изгубили контрол и върху морския дрон със 100 кг експлозив, открит от гръцки рибари в началото на май по западния бряг на Лефкада. Гръцкото разследване установи, че дронът е украински и е бил част от „по-широка операция“, в която и други подобни системи е трябвало да атакуват кораби, обслужващи руски интереси. На 3 юни Атина връчи на Киев протестна нота, а гръцки официални лица обявиха за свой приоритет Украйна да признае грешката и да изтегли всички останали бойни дронове от Средиземно море. На 5 юни говорителят на Министерство на външните работи Георгий Тихий поднесе извинение и нарече инцидента „резултат от обстоятелства, породени от продължаващата руска агресия срещу Украйна“.

За мисията в Судан се знае най-малко: служителят на ГУР казва само, че там има няколко специалисти. Тя обаче има предистория. През септември 2023 г. CNN свърза украинските спецслужби с поредица удари с FPV дронове и сухопътна операция в Омдурман срещу Силите за бърза подкрепа (RSF), които получаваха по това време помощ от „Вагнер“. Военен източник в Киев заяви единствено, че „украинските специални служби вероятно са отговорни“.

Същия модел Киев приложи в Близкия изток. Когато Иран започна да извършва удари по съюзници на САЩ в региона, Украйна изпрати военни експерти в поне 5 държави, които няколко седмици обучаваха местните сили да свалят иранските дронове „Шахед“. В замяна Киев получи споразумения за партньорство в сферата на сигурността и обещания за боеприпаси. За самите военни мисиите са възможност да изпитват техника и тактика. „Прахът и жегата карат техниката да откаже по-бързо. Филтри, охлаждане, защита на електроника, батерии… всичко работи по различен начин и изисква сериозна адаптация“, подчертава служителят на ГУР. Според него войната в Сахел е маневрена и се води на огромни пространства, със засади и контрол върху пътищата: „Ние ги учим на тактика; те ни учат да оцеляваме и да се бием.“

Москва и нейните сателити в Сахел наричат всичко това подкрепа за тероризма. На 4 август руски пилот на хеликоптер с позивна „Крим“ заяви пред ТАСС, че операторите на FPV дронове в Мали са „предимно чужди специалисти от Украйна“ и че авиацията на „Африканския корпус“ бомбардира местата, от които излитат. Тяхната националност е установена с прихванати радиокомуникации и показания на пленени бойци. Лавров заяви през август, че корпусът „действа строго в рамките на закона“ и по искане на законни правителства. Тези дипломатически обвинения имат по-дълга история. На 20 август 2025 г. първият заместник постоянен представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски обвини украинските служби, включително ГУР, в подривна дейност в Сахел и Магреб. На 8 октомври 2025 г. говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че Либия с посредничество от Обединеното кралство получава бойни дронове и обучение под надзора на ГУР. През септември в ООН външният министър на Мали Абдулай Диоп обвини Киев, че оказва „ясна и открита подкрепа на терористични групировки и други мафиотски групи“, за да подкопае териториалната цялост на страната.

От 2024 г. Киев отрича „съществено“ сътрудничество с бунтовниците, а въпросите на CNN бяха насочени от ГУР към по-ранни изказвания на официални лица. В същото време украинското министерство на външните работи поднесе извинения на Гърция за дрон, който служител свърза с Либия, а Буданов включи Африка в поздрава за професионалния празника на службата. По думите на дипломата, FLA омаловажава помощта заради Мавритания, а Либия продължи разговорите с руския посланик и след обвиненията на Захарова. Затова е малко вероятно мисиите да бъдат признати официално.

Кидал показа и ограниченията на тази помощ: подготовката, с която по думите на оператора украинците са помогнали за превземане на града, не бе достатъчна за задържането му, когато над него се появи авиация. Нов удар по руски танкер или газовоз в централната част на Средиземно море би показал, че операциите от Либия продължават и след опровержението от септември. Публичното ограничаване на присъствието в Либия или ново оттегляне на FLA без ответни удари с дронове би означавало, че операциите в Африка се свиват до обучение.

📽️ Видео: Снайперист от Силите за специални операции (ССО) на Украйна в планините Ал-Мархият, точно на запад от суданската столица Омдурман. Това са първите известни кадри от украински операции в Африка, датиращи от април 2023 г.

Хамас отбеляза 7 октомври с призив към Судан и Либия

🇵🇸⚔️🇮🇱 Военното крило на терористичната групировка Хамас отбеляза 3-годишнината от нападението на 7 октомври 2023 г. в южен Израел с призив, който отправя към Судан и Либия. „Судан и Либия са не по-малко смели и ревностни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран“, написа на арабски Абу Обейда, говорителят на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, и попита какво би станало, ако срещу Израел се отвори „западният фронт“.

Изявлението беше разпространено днес сутринта. Дословни откъси от него публикуваха близката до Хамас новинарска агенция „Шехаб“ и арабоезичния канал на иранската държавна радио-телевизионна компания. The Times of Israel го преведе на английски, вмъкна в скоби само Йемен и Ирак и пропусна изречението за Судан и Либия. Ал-Касам е въоръженото крило на Хамас, основаното през 1987 г. палестинско ислямистко движение, което пое властта в ивицата Газа през 2007 г. и попада в списъците на САЩ и ЕС с терористични организации.

Псевдонимът вече се използва от друг човек. Първият Абу Обейда, Худайфа Самир Абдула ал-Калют, беше ликвидиран при израелски въздушен удар през август 2025 г. Бригадите потвърдиха неговата смърт чак на 29 декември в обръщение на видео, в което новият говорител, също с маска на лицето, заяви, че е наследил името. Истинското му име не е оповестено.

Пасажът за съюзниците започва с уверението, че „Палестина няма да забрави онези, които я подкрепиха, и най-вече онези, които проляха кръвта си за нея“. Оскверняването на джамията Ал-Акса и „кървящата рана на Газа“, пише Абу Обейда, зоват всички без изключение. След сравнението с Либия и Судан той продължи: „Доказа се, че бездействащият няма оправдание, след като всички видяха как обикновените дронове, които долитат от различни фронтове, лишиха врага от сън. А какво остава, ако срещу него се отвори западният фронт?!“

Израел многократно е бил атакуван от дронове, изстреляни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран. На 19 юли 2024 г. дрон на хутите уби човек в Тел Авив. През нощта срещу 14 април 2024 г. Иран изстреля над 300 дрона и ракети при първото си директно нападение срещу територията на Израел. Шиитските милиции в Ирак, част от т.нар. „Ос на съпротивата“ поеха отговорност за редица атаки с дронове срещу Израел през 2023 и 2024 г. Хизбула поднови огъня на 2 март 2026 г. в отговор на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската република, като премина към война с евтини дронове срещу израелските войски, които са разположени в южен Ливан. От юли насам хутите в Йемен воюват със Саудитска Арабия: обявиха морско ембарго срещу кралството, а към началото на октомври заявиха серия от удари по съоръжения на Aramco в Рияд.

Въпросът за западния фронт идва непосредствено след сравнението, в което се назовават Судан и Либия. Либия е на запад от Израел, а Судан – на югозапад. Най-преките сухопътни маршрути от двете държави към ивицата Газа преминават през Египет – страна, която има мирен договор с Израел от 26 март 1979 г., но не е спомената в изявлението.

Маршрутът през Судан има собствена история. Израел години наред твърдеше, че Иран снабдява Хамас с оръжие по контрабанден маршрут през Судан и Египет, който достига до Синай и оттам – през подземните тунели под границата – до ивицата Газа. През нощта на 23-24 октомври 2012 г. мощни експлозии и пожар унищожиха оръжейния комплекс „Ярмук“ в южната част на столицата Хартум. Суданските власти обвиниха Израел, че е нанесъл въздушен удар с четири изтребителя. Последвалият анализ на сателитни снимки установи кратери, съвместими с поражения от авиационни боеприпаси, но не установи извършителя. Израел отказа коментар по темата.

На 6 януари 2021 г., при преходното управление на цивилния премиер Абдала Хамдок и споделената власт между цивилни и военни, Судан подписа Декларацията на Авраамовите споразумения. Това беше стъпка към нормализиране на отношенията с Израел, а не завършена нормализация: през февруари 2023 г. все още предстоеше окончателният двустранен мирен договор да бъде подписан. От 15 април 2023 г. армията на Судан води кървава гражданска война срещу Силите за бърза подкрепа (RSF) – паравоенна групировка начело с Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти. Преди разрива той и армейският командващ Абдел Фатах ал-Бурхан бяха партньори начело на властта, тъй като ръководиха преврата от октомври 2021 г. за сваляне на цивилното преходно правителство. На 25 януари 2026 г. Бурхан, който оглавява Суверенния съвет, заяви, че мир няма да настъпи, докато RSF не бъдат заличени, и отхвърли всички мирни рамки, които предвиждат тяхното участие.

Либия също остава разделена на съперничещи центрове на власт Правителство на националното единство на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, със седалище в Триполи, упражнява власт върху голяма част от западна Либия, при силно влияние на местните въоръжени фракции. На изток в Тобрук паралелно действа Правителство на националната стабилност на Осама Хамад, подкрепяно от Камарата на представителите и силите на Халифа Хафтар, известни като Либийска национална армия. Те контролират източната и повечето от южната част на страната, включително ключови петролни находища и износни терминали. Това им дава значително влияние на петролния сектор, въпреки че официалното управление на производството и износа остава в ръцете на Националната петролна корпорация.

Останалата част от изявлението е победна реч. Говорителят нарича нападението „свещеното преминаване“, деня, в който „ръцете на мъжете разбиха веднъж завинаги теорията за сигурност на окупацията и не остана нито възпиране, нито решителна победа, нито предупреждение“. Възпирането, ранното предупреждение и решителната победа са трите стълба на израелската доктрина за сигурност, формулирана при Давид Бен-Гурион. Правителствената комисия на бившия министър Дан Меридор добави към тях през 2006 г. четвърти – защитата.

„Седми октомври беше военно чудо с Божията помощ и милост“, продължава Абу Обейда, по чийто думи „врагът преди приятеля“ признал „величието на замисъла и изпълнението и майсторството на прецизната стратегическа измама“. При тази измама бойците използвали ум, за да се възползват от „всички заплахи и възможности, включително нарцисизма на Нетаняху, високомерието и пренебрежението му към врага“. При нападението бяха убити около 1200 души, повечето от които цивилни, а други 251 бяха взети за заложници.

Изявлението идва в ден, в който израелският народ отбелязва годишнината с възпоменателни прояви и протести в цялата страна, на които много от участниците настояваха за държавна анкетна комисия. Три години по-късно такава няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене правителствен законопроект за разследващ орган, чийто състав се определя от политиците, а опозицията бойкотира гласуването. На 23 септември Върховният съд отложи произнасянето по жалбите за независима държавна комисия за след изборите на 27 октомври.

Към жителите на Газа говорителят се обръща с признание за цената: „Народе на велика Газа, цената беше тежка, но делото ви беше велико.“ Министерството на здравеопазването в ивицата, контролирано от Хамас, към 4 октомври отчита 74 237 убити и 175 206 ранени от началото на войната. От убитите 1454 са загинали след влизане в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. Статистиката не разграничава мирни цивилни и терористични бойци. В края на януари 2026 г. висш офицер от израелските отбранителни сили (IDF), който беше цитиран анонимно от местни медии, посочи, че военните оценяват жертвите на около 71 000, колкото отчиташе тогава и министерството. След това армията заяви, че публикуваното не отразява официалните ѝ данни. Израелските военни оценяват, че на всеки убит боец се падат 2-3 цивилни жертви.

В навечерието на годишнината, на 6 октомври, бригадите публикуваха и нови кадри с Яхя Синуар, лидер на политическото бюро на Хамас, убит в престрелка с израелски войници в квартал Тел ал-Султан в Рафах на 16 октомври 2024 г. Според Al Jazeera клипът от поредицата „Луните на Потопа“ показва Синуар на полево съвещание с командира на батальона в Тел ал-Султан Махмуд Хамдан и боеца Анис Исмаил ад-Дарби. Синуар разглежда оперативни карти и дава указания за боя с израелските войски в Рафах. И двамата му събеседници също са убити.

Призивът идва малко над два месеца след като Хамас прие пътна карта за собственото си разоръжаване. На 30 юли 2026 г. Съветът за мир, създаден по мирния план в 20 точки на Доналд Тръмп за ивицата Газа, обяви споразумение, според което властта там преминава в ръцете на палестински технократи, а оръжието се предава на етапи, обвързани с постепенно изтегляне на Израел. Хамас уточни, че няма да изпълни нито една стъпка, ако Израел не изпълни своите задължения. Международните сили за стабилизация, които ще трябва да поемат сигурността, към средата на септември все още бяха на етап сключване на споразумения с участващите държави.

Изреждането на съюзниците не е ново: на 7 октомври 2024 г. предишният Абу Обейда хвалеше дроновете от Йемен и Ирак и упрекваше арабските режими в страхливост и съучастие. Тази година призивът назовава изрично и Судан, и Либия. Практически действия в отговор на призива в близките месеци са твърде малко вероятни, тъй като суданската армия е погълната от войната със Силите за бърза подкрепа (RSF), а Либия няма единно командване, а в същото време всеки сухопътен път към Газа минава през Египет. Мълчанието на властите в Судан и на двете либийски администрации, заедно с началото на предаването на оръжието след разполагането на стабилизационните сили, би показало, че западният фронт е съществувал само в речта за годишнината.

 

Украински дронове удариха руския ро-ро кораб „Lady Mariia“ в Средиземно море

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове нанесоха удар срещу Lady Mariia, санкциониран руски товарен кораб от тип „ро-ро“, напуснал алжирското пристанище Оран на 1 септември и оттогава плаващ през Средиземно море в източна посока. Видео от горящия кораб се появи тази сутрин в публикация на Х, според която плавателният съд е понесъл ц 12 попадения, чиято цел не е била потапянето му, а да бъде прекъсната доставката, която предполагаемо е извършвал. Към момента Киев не е поел отговорност.

Lady Mariia е построен през 2000 г. Дълъг е 127 метра и има 7184 тона дедуейт – термин за общото тегло на товара, горивото и запасите, които може да пренася при пълно натоварване. Собственикът е астраханската компания „МГ-Флот“, по-рано „Трансморфлот“, дружество на бизнесмена Джамалдин Пашаев. С дейността му е свързано пристанище Оля в делтата на Волга, през което преминава руският участък от транспортния коридор „Север–Юг“ към Иран.

САЩ наложиха санкции на компанията и корабите ѝ през май 2022 г., а самата Lady Mariia беше включена в списъка на Службата за контрол върху чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ през април 2023 г. Украйна ѝ наложи санкции на 23 май 2026 г. Регистърът на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна я сочи като съд, използван за „превоз на товари с военно предназначение“, и твърди, че е участвала в извозването на оръжие от Сирия към Русия през Босфора. „МГ-Флот“ разполага с 26 кораба, а според същото ведомство друга компания на Пашаев организира морски превози за руското министерство на отбраната.

Наличните данни обаче не подкрепят версията, че при последното си посещение в Оран Lady Mariia е била натоварена с военен товар за Русия. Иранското направление на „МГ-Флот“ се намира на Каспийско море: корабите на компанията се движат между Ензели, Ноушахр и Амирабад от иранска страна и Оля, Астрахан и Махачкала от руска. Оттам боеприпасите и компонентите за ударни дронове продължават по сушата към завода в Алабуга, Република Татарстан.

Алжир нито произвежда, нито изнася иранско оръжие, а документираните плавания на кораба във водите на Средиземно море по-скоро подсказват обратната посока – руски военен износ към алжирския купувач. През ноември миналата година корабът извърши престой в Оран заедно с друг товарен кораб, плаващ под руски флаг – „Адлер“, недалеч от военноморската база Мерс ел-Кебир.

Данните за газенето също подкрепят тази хипотеза. Според информацията от системата за автоматична идентификация то е намаляло от 5,7 на 4,8 метра между подхода към Оран и отплаването оттам. Подобна промяна съответства на разтоварване, а не на приемане на нов товар.

Причината кораби като Lady Mariia да имат толкова ключова роля в руската военна логистика е режимът на транзит през Босфора. Малко след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. турската държава затвори проливите за преминаване на военни кораби, по силата на Конвенцията от Монтрьо (1936 г.) и остави свободно преминаването на търговски кораби. Това принуди Москва да прехвърли логистиката на сирийската си групировка и част от оръжейния си износ на цивилни кораби.

Lady Mariia е един от постоянните участници в т.нар. сирийски експрес. През февруари 2024 г. тя отплава от Тартус за Новоросийск, а по-рано превозва оръжие от Калининград до Новоросийск, след което до далечен Мианмар. Именно от тази употреба произтича и значението ѝ като мишена на украинските удари: корабът е граждански по регистрация, но се използва като част от руската военна логистика.

Поредицата от украински операции в Средиземно море започна на 19 декември 2025 г. с танкера „Кендил“ под флага на Оман. Той беше ударен от безпилотни летателни апарати на над 2000 км от украинския бряг, докато плава от индийския терминал Сика към балтийското пристанище Уст-Луга. Отговорност за атаката беше поета от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува и кадри – 1-ва призната украинска операция от този тип в Средиземно море.

На 3 март 2026 г. последва случаят с „Арктик Метагаз“. Газовозът се запали и потъна между Либия и Малта, на около 150 морски мили от бреговете на Либия, а руското министерство на транспорта обвини за атаката украински морски дронове, изстреляни именно от Либия. 30-те моряци на борда на кораба бяха обявени за невредими. Радио Франс Интернешънъл (RFI) разпозна използваното оръжие като „Магура“ – безекипажен катер с обсег на поразяване около 500 морски мили и до 300 кг боен заряд. След удара газовозът „Арктик Пайъниър“ промени курса си на плаване в Средиземно море и се отправи обратно към Руската федерация, заобикаляйки Африка.

Как украинска техника достига бреговете на Северна Африка, беше подробно описано в разследването на RFI, което по-късно беше цитирано от редица международни медии. През октомври 2024 г. Киев и Триполи са постигнали договорка, според която украински инструктори ще подготвят либийски пилоти на дронове, ще продадат въоръжение и ще инвестират в петролния сектор на страната, в замяна на което се сдобиват с достъп до три обекта: авиационната академия в Мисрата, оборудвана площадка за изстрелване на дронове в Завия, на около 50 км километра северно от Триполи, и координационен център в щаба на 111-а бригада.

Според разследването в посочените обекти са разположени около 200 украински военнослужещи. Част от първоначалните твърдения в материала обаче по-късно бяха опровергани и оттеглени от автора, например съобщението, че при удара по „Кендил“ е загинал високопоставен офицер от руското ГРУ.

Либийската площадка обслужва и второ направление. През август главният прокурор на страната Ас-Садик Ахмед ас-Сур обяви, че е започнато разследване за дронове, за които се предполага, че са били доставени от Киев, влезли са в страната през границата с Алжир и по-късно са били изпратени към въоръжени групи, воюващи срещу подкрепяните от Кремъл военни хунти в Нигер, Мали и Буркина Фасо. В рамките на същия месец Либийската национална армия (LNA) на маршал Халифа Хафтар съобщи, че е свалила най-малко три разузнавателни дрона, които според изявлението са принадлежали на украинските сили.

Флотът на Пашаев е подложен на натиск в продължение на повече от година. На 14 август 2025 г. Силите за специални операции (ССО) на Украйна поразиха товарния кораб „Порт Оля-4“ на рейда Оля в Астраханска област. По това време той извършваше доставка на ирански компоненти за ударни дронове и боеприпаси и се оказа първата потвърдена загуба по този маршрут.

През декември 2025 г. последваха удари по „Композитор Рахманинов“ и „Аскар-Саръджа“ край бреговете на Калмикия. През нощта срещу 25 юли 2026 г. СБУ докладва за едновременни удари срещу „Порт Оля 2“, сухотоварния кораб „Бегей“, ракетния катер от проект 12418 и платформата на „Лукойл“ в газово находище „Филановски“. В рамките на същата операция беше унищожен ирански плавателен съд, при което смъртта си намери един ирански моряк. Режимът в Техеран потвърди информацията и заплаши с ответен удар.

Оперативното значение на удара в Средиземно море през изминалата нощ не се изчерпва с един кораб от тип „ро-ро“, построен през 2000 г. За последните 9 месеца водите в района се превърнаха от относително сигурен тилов маршрут за руската морска логистика в зона, където рискът вече трябва да бъде включван в оперативното планиране. „Арктик Пайъниър“ вече заобиколи Африка вместо да продължи през директния маршрут, а всяко следващо плаване в посока Тартус, Оран или Мисрата трябва да отчита същата заплаха.

Ако данните за последния удар бъдат потвърдени, Lady Mariia ще бъде общо петият кораб на „МГ-Флот“, за който от август 2025 г. е известно, че е поразен. Преди него бяха „Порт Оля-4“, „Композитор Рахманинов“, „Аскар-Саръджа“ и „Порт Оля 2“. В такъв случай вече става дума не за поредица от несвързани инциденти, а напротив – за устойчив натиск върху един и същ флот и обслужвана от него логистична мрежа.

Сирия отвори посолство в Триполи и договори консулство в Бенгази

🇱🇾🤝🇸🇾 Сирия отвори отново посолството си в Триполи в неделя – 14 години след неговото закриване. Успоредно с това Дамаск получи съгласие за второ представителство в страната – консулство в Бенгази, седалище на съперничещата администрация в източната част на страната. Министърът на външните работи Асаад Хасан ал-Шейбани беше приет от премиера Абдул Хамид ал-Дбейба и води разговори с изпълняващия длъжността външен министър Тахер ал-Баур. За посещението съобщиха сирийската държавна агенция SANA и Al Jazeera.

Двете страни сключиха споразумение за подновяване работата на Съвместната висша комисия, двустранен механизъм на ниво министър-председатели, който обхваща политическото, икономическото и социалното сътрудничество. Разговорите засегнаха сигурността и борбата с тероризма, подновяването на консулските услуги, задържаните лица и бежанците, както и неуредени финансови спорове между институции на двете държави. Отделно ал-Шейбани се срещна с либийския министър на петрола и газа, както и с ръководителя на инвестиционната служба. Прекъсването на отношенията датира от 2012 г. Националният преходен съвет тогава призна сирийската опозиция, а Дамаск прекъсна дипломатическите отношения. През август 2025 г. сирийска делегация издигна новото знаме над сградата на посолството, но консулската дейност тогава не беше възобновена.

Няколко часа по-рано в централата на мисията на ООН в Триполи представители на двата либийски лагера подписаха споразумение за реформиране на Висшата национална избирателна комисия и законова рамка за избори. Документът ангажира страните с провеждането на президентски и парламентарни избори при единна изпълнителна власт в срок от 24 месеца. Камарата на представителите и Върховният държавен съвет трябва да го одобрят в срок от един месец. Специалната представителка на ООН за Либия Хана Тете описа подписите като „важна крачка към преодоляването на политическата и институционална блокада“, но предупреди, че договореното трябва да се превърне в „осезаеми действия“. Халифа Хафтар приветства публично споразумението и потвърди ангажимента си към обединяването на либийската държава.

Преди 6 години същата дипломатическа геометрия сочеше тъкмо в обратната посока. През март 2020 г. подкрепяното от Хафтар правителство откри собствено посолство в Дамаск при Башар Асад и подписа меморандум за взаимни дипломатически мисии и съгласуване на позициите в международните форуми. Изрично посоченият мотив бе съвместният отпор срещу турското присъствие в Сирия и Либия. По същото време Турция прехвърляше в Либия бойци от Сирийската национална армия в подкрепа на предшественика на сегашното правителство в Триполи. Пентагонът потвърди, че само през първото тримесечие на 2020 г. са прехвърлени между 3500 и 3800 платени сирийски бойци. Сирийска обсерватория за правата на човека (SOHR) преброи общо 11 200 пристигнали, от които около 6750 все още са били в страната към март 2021 г. Ердоган направи публично признание за тяхното присъствие.

Днес нито един от основните елементи на онази конструкция не се намира там, където беше. Асад падна на 8 декември 2024 г. Сирийската национална армия обяви саморазпускане на конференцията в Дамаск на 29 януари 2025 г. Министерство на отбраната на Сирия съобщи на 17 мах, че вливането на всички групировки е завършило. Абу Амша и Сейф Абу Бакр застанаха начело на новосъздадените 62-ра и 76-а дивизия, докато бригада „Северна буря“ от района на Азаз се включи в 60-а дивизия. Мъжете, които Анкара изпрати срещу Хафтар, днес формално носят пагоните на държавата, която току-що отвори посолството си в Триполи.

Междувременно Дамаск влезе под турски отбранителен чадър. На 13 август 2025 г. двете страни подписаха споразумение за обучение, техническа помощ и въоръжаване на новата сирийска армия, а разговорите за турски военни бази на сирийска територия продължават. С оглед на това отварянето на посолство в Либия не влиза в противоречие с интересите на Анкара.

Анкара обаче вече изгради канали и към източната половина на Либия. Садам Хафтар, син на командващия и заместник-командващ на Либийската национална армия, се срещна с началника на Генералния щаб на Турските въоръжени сили през април 2025 г. в рамките на проект на споразумение за отбрана, включващо обучение, обмен на разузнавателни данни и доставка на оръжие и дронове. През август шефът на турското разузнаване Ибрахим Калън лично посети Халифа Хафтар в Бенгази – в дните, когато парламентът в Тобрук обсъждаше ратификацията на морския меморандум с Анкара от 2019 г.

Документът, очертал ИИЗ на Турция и Либия в източната част на Средиземно море и оспорен от Гърция, Кипър и Египет, беше подписан с правителството в Триполи. Пълното му признание обаче минава и през източния парламент. Хафтар от своя страна търси изход от своята зависимост от Кайро и Абу Даби, докато турската дипломация вече над година поддържа отворени канали едновременно към Триполи и Бенгази. Искането за сирийско консулство в Бенгази стъпва върху вече подготвена политическа основа.

В Бенгази укрепи позициите си и другият голям губещ от сирийския прелом през 2024 г. След изтеглянето от Хмеймим и Тартус товарните полети между сирийски и либийски летища зачестиха от декември 2024 г. и Африканският корпус, чийто 2000–2500 бойци са разположени в либийски обекти още през август 2024 г. държи ал-Хадим край Бенгази и ал-Кардабия край Сирт. Сателитни кадри показват белези на строителство в ал-Хадим през цялата 2025 г. Ако бъде открито, сирийското консулство ще работи в град, в който Москва възстанови част от онова, което загуби в Сирия.

Обвинението на Хафтар, че правителството в Триполи попълва редиците с бойци от Сирийската национална армия, остава част от този спор. Мисията на ООН определи една подобна публикация като дезинформация, макар турското прехвърляне на сирийци да е подробно документирано и признато от Ердоган. Разликата е в адресата на обвинението: то твърдеше, че бойците се вербуват от либийска страна, а не че прехвърлянето е операция на трета държава.

Възможен е и по-тесен прочит на визитата, който намира опора в нейния дневен ред. Задържани, бежанци, консулски услуги, спорове между институциите и срещи, посветени на петрола и инвестициите, са цели на държава, която търси капитал и урежда връщането на хора, а не на съюзник във война. Санкциите на САЩ срещу Сирия бяха премахвани поетапно през 2025 г. и включваха отмяната на закона „Цезар“, а преходната власт на Ахмад аш-Шараа търси капитал и работни места за завърналите се. Либия разполага и с петролни приходи, и с пазар на труда.

Тази логика обаче обяснява Триполи. Тя не обяснява защо консулството се иска точно в столицата на онази половина от страната, с която Триполи все още не е обединен – и то в деня, когато процесът на обединение получи конкретен срок.

Много вероятно е Дамаск да следва вече прокараната от Анкара двойна линия, вместо да избира между Триполи и Бенгази. В този прочит политическата цена е за ал-Дбейба: той получи церемония и подпис от държава, чиято външна политика минава през Анкара, в деня, когато неговият собствен мандат получи времеви хоризонт, а отношенията с Турция вече не са негово изключително предимство.

Дрон удари завода за масла в Зауия, петролната корпорация предупреди за форсмажор

🇱🇾🛢️💥 Дрон удари през изминалата нощ предприятие за смесване и пакетиране на смазочни масла на либийската петролна компания „Зауия“, като порази главното хранилище и тръбопроводната мрежа, обслужващи производството за вътрешния пазар.

Няма загинали и материални щети, съобщи Националната петролна корпорация (NOC), но предупреди, че при нови удари бордът на директорите може да обяви форсмажор и да прекрати напълно най-голямото действащо предприятие за обработка на петролни продукти в страната. Държавното дружество поиска незабавна намеса на компетентните органи и разпореди на противопожарните екипи да повишат своята готовност.

Крайбрежният град, разположен на 40 км западно от Триполи, вече четвърти пореден ден е обект на удари. За този период са поразени петролната рафинерия, обезсоляващата станция за питейна вода и горивното депо, а съобщенията на самата NOC описват случилото се като поредица от нападения срещу петролните активи в Зауия. На този етап никой не е поел отговорност за атаките.

Първият случай беше регистриран в събота, 8 август. В 03:45 ч. местно време дрон удари резервоар № 7-1 за нафта в рафинерията и се взриви в неговата стена, обяви операторът. Ударът проби два отвора и нафтата започна да изтича, но персоналът успя да спре теча, с което предотврати избухването на силен пожар. Със същото съобщение дружеството предупреди и за опасността от присъствието на военна техника в близост до комплекса.

Ден по-късно Първи батальон за подкрепа от Охраната на петролните съоръжения (PFG) отбеляза, че е документирал мястото на падането, останките и щетите по хранилището, и определи безпилотния летателен апарат като FPV дрон, управляван от оператор с камера на борда. Батальонът осъди нападението „по най-силния и категоричен начин“ и припомни, че ударите по подобни обекти представляват тежко престъпление и посегателство срещу ресурсите и националното богатство на Либия и пряка заплаха за безопасността на работещите в него. Общинският съвет на Северна Зауия още същия ден поиска разследване и подвеждане под отговорност на стоящите зад инцидента.

Призори на 9 август дрон порази обезсоляващата станция „Ал-Харша“ в същия град. Пробити са поне един магистрален водопровод и водният резервоар, което принуди съоръжението да спре работа, установи при оглед кризисният комитет на община Западна Зауия. Станцията захранва центъра на Зауия, Северна Зауия, кварталите Ал-Харша и Ал-Мутрад в западната част на града и района Дахман в съседния Сурман. На практика водоснабдяването на три района на Зауия и един квартал в съседната община минава именно по тази тръба, която сега е пробита от дрона.

Тонът на местните власти рязко се промени. Съветът в Северна Зауия определи удара по водопровода като безпрецедентно развитие за града и поиска местна и международна проверка за установяване на произход на апаратите, кой ги е внесъл в Либия, кой ги управлява и кой стои зад тяхната употреба. Съветът каза още, че между първия и втория инцидент не са последвали нито публично разследване, нито арести, нито други видове възпиращи мерки.

В понеделник вечерта пламна резервоар в горивното депо в Зауия, стопанисвано от частното дружество „Брега“. Компанията съобщи за пожар в резервоар с дизелово гориво и заяви, че обстоятелствата остават неизвестни, а работниците оценяват щетите. NOC описа случая по различен начин: според корпорацията обект с около 4,5 млн литра бензин е било „пряко набелязано“, последвал е тежък пожар и конструкцията се е срутила напълно. Xinhua посочи хранилището като 402-T. Корпорацията обяви извънредно положение от най-висока степен в района, а според двама инженери от завода производството е продължило без прекъсване.

Обектът, ударен във вторник, беше представен като нов само преди четири месеца. На 14 април NOC обяви, че предприятието в Зауия е завършило нова производствена линия за смесване и пакетиране на масла, а по нейното описание използва съвременни технологии и произвежда корабни, хидравлични и индустриални моторни смазки по международен стандарт. Дронът се разби именно в непосредствена близост до главното хранилище за смазочни масла и тръбите, обслужващи тази линия.

Значението на комплекса надхвърля собствената продукция. Рафинерията в Зауия преработва 120 хиляди барела дневно и остава най-голямата действаща такава в страната, докато тази в Рас Лануф спря дейност. Тя се захранва по тръбопровод от Шарара – най-голямото находище в страната, с добив от 300 000 барела дневно – и снабдява с горива Триполи и околните райони.

Форсмажорът е правният механизъм, чрез който NOC се освобождава от договорни задължения, когато не може да ги изпълни по независещи от нея причини. Практическият ефект при Зауия обаче е по-сериозен. Държавният петролен монополист е единственият субект, упълномощен по закон да внася и изнася суров петрол и производните му, така че спирането на завода не позволява производството просто да се поеме от друг голям преработвател, а прехвърля по-голяма част от тежестта на снабдяването върху вноса.

Заводът вече се наложи да прекрати дейност веднъж по-рано тази година и отново заради бойни действия в непосредствена близост. В началото на май тежък обстрел засегна няколко точки в самото съоръжение по време на сражения наблизо, производството беше спряно, танкерите – изтеглени, а работата възстановиха след около два дни. Дирекцията по сигурността в Зауия описа тогавашните сражения като операция срещу лица извън закона.

Сегашната поредица от удари се развива в град, който вече седмица е арена на въоръжени сблъсъци. На 4 август в Зауия и Сурман избухнаха боеве между Първа сила за подкрепа и 103-ти пехотен батальон – две формирования, официално признати от правителството в Триполи. Загинаха петима души, сред тях двама военнослужещи от батальона; затворът в Сурман се превърна в арена на масови бунтове, последвани от бягство на стотици затворници; крайбрежният път бе затворен, а западните общини поискаха помощ от столицата. Операторът на завода тогава отправи призив към служителите си да не рискуват да идват на работа. Официалните обяснения кой точно се сражава и защо останаха оскъдни.

Географията обяснява защо насилието в Зауия се усеща далеч отвъд самия град. Той лежи на крайбрежната магистрала, която свързва Триполи със западната граница на страната, и всяко едно затваряне парализира сухопътния коридор западно от столицата. На една и съща територия са разположени най-голямата активна рафинерия в страната, горивното депо, от което се снабдява целия регион, и обезсоляващата станция, без която не би имало питейна вода за населението. През седмицата след 4 август Зауия и Сурман излязоха на преден план в картината на сигурността в страната: бягство от затвор, затворен път, общини, обърнали се за помощ към правителството в Триполи, и две признати от него въоръжени фракции по улиците на града, които водят ожесточени сражения помежду си.

Охраната на петролните обекти в Зауия, която отговаря за сигурността на комплекса, е под номиналния контрол на правителството в Триполи и има собствено досие. През юни 2018 г. Съветът за сигурност на ООН включи командира ѝ Мохамед ал-Амин ал-Араби Кашлаф в списъка за замразяване на активи, както и забрана за пътуване заради ролята му в контрабандата на мигранти. В доклада си от 2023 г. експертната група на организацията посочи, че Кашлаф и командирът на бреговата охрана в Зауия Абд ал-Рахман ал-Милад продължават да ръководят голяма контрабандна мрежа, разширена след санкциите с елементи на 55-а бригада, командването на Апарата за подкрепа на стабилността в града и отделни служители на бреговата охрана.

По същите канали преминава и горивото. Още в началото на 2017 г. тогавашният председател на петролната корпорация Мустафа Санала публично обвини бригадата „Шухада ан-Наср“ в съучастие в изнасянето на субсидирано гориво от рафинерията, след което формированието се оттегли от охраната на комплекса. Италианското разследване, описано от Public Eye и TRIAL International, проследи маршрута: дизел, отклонен от хранилищата в Зауия, се превозва с камиони до пристанищата Зувара и Абу Камаш, прехвърля се на рибарски лодки, а оттам – на танкери с курс към Малта и Сицилия. В анализ на Chatham House от 2019 г. Санала определя частите на охраната като изродили се в „местни феоди“.

Въпросът на общината откъде произлизат тези дроновете има и по-широк контекст. Оръжейното ембарго на ООН върху Либия действа без прекъсване от 2011 г. насам и продължава да е обект на системни нарушения. В окончателния доклад за 2026 г. експертната група препоръча налагането на санкции спрямо либийския бизнесмен и канадски постоянен резидент Ахмед Гадала заради незаконна продажба на китайски дронове и военно оборудване. Година по-рано същата група изследва останки, събрани в Либия, и стигна до извода, че отговарят на части от два дрона „Фейлун-1“ – модел, който според експертите попада в ембаргото. През април Reuters съобщи, че командването на маршал Халифа Хафтар се е сдобило с ударни дронове въпреки забраната. Модерно въоръжение влиза в страната още от първия етап на гражданската война след падането на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г., а според експертната група Либия се е превърнала в първия голям африкански театър на дронова война.

Дроновете в небето над Зауия обаче са от друг клас. FPV дронът се асемблира от търговски компоненти, струва стотици долари и лети на кратки разстояния. Това значи, че операторът му обикновено се намира в непосредствена близост до целта. Ограниченията на този клас си проличаха и в самата Зауия: на 8 август дронът проби стената на хранилището за нафта и предизвика изтичане, а на 11 август друг падна до целта, без да причини щети.

В понеделник вечерта, на около 1000 км източно от Зауия взривно устройство, заложено под автомобил, уби шефа на разузнаването на Либийската национална армия Фаузи ал-Мансури пред дома му в квартал Хауари в Бенгази. Смъртта му потвърдиха пред Reuters двама източници от сферата на сигурността, без да уточнят извършител или подробности за устройството. Ал-Мансури оглави разузнаването през май 2024 г. По-рано той беше назначен за командващ военната зона Себха. На този етап никой не е поемал отговорност за акта, а властите в Бенгази обявиха, че започват разследване по случая. Либия остава разделена от 2020 г. насам между признатото от ООН правителство в Триполи и командването на маршал Халифа Хафтар на изток. Примирието, влязло в сила от същата година сложи край на горещата фаза от гражданската война, обхванала страната след свалянето на Муамар Кадафи, но въпреки това не успя да премахне различията между отделните въоръжени фракции.

100 удара с камшик на площад в Сабха – Либия разследва показното изпълнение.

🇱🇾⚖️ Жена, осъдена за прелюбодейство, получи 100 удара с камшик на площад в южния либийския град Сабха. Присъдата, произнесена от наказателното отделение на Апелативния съд в града, беше приведена в изпълнение на 21 юли сутринта от служител на съдебната полиция, а видео на самия акт за броени часове обиколи социалните мрежи. Публично изпълнение на съдебна присъда от категория худуд, фиксирани в шариата телесни наказания, няма известен аналог в историята на съвременната либийска държава: стоте удара за прелюбодейство стоят в кодексите от половин век, но досега не са били прилаган показно, пред очите на улицата.

По описанието на либийски издания служителите покрили лицето на жената, преди ударите да започнат; всичко се е разиграло на открито, посред бял ден, пред събрали се минувачи. Изпълнителят е служител на съдебната полиция – орган, който в Либия отговаря за затворите и привеждане на присъдите в изпълнение. Основанието е влязла в сила присъда за зина, както ислямското право назовава извънбрачните отношения; престъплението фигурира и в либийския наказателен кодекс. Изданието „Ас-Сияси“ съобщи, че по същото дело е осъден и млад мъж; сведения за показно наказание спрямо него няма, а местни коментатори казват, че пред тълпата е изведена само жената, докато другата страна по делото остава необявена.

Самото наказание не е импровизация на съда. Закон № 70 от 1973 г., приет в годините, когато режимът на Муамар Кадафи вгражда шариатски норми в модерния наказателен кодекс, предвижда в член 2 точно 100 удара с камшик за прелюбодейство; текстът остава в сила и днес, изменян последно през 2016 г. Същият закон обаче разписва не по-малко подробно самата процедура. Член 7 изисква присъдата да се изпълни вътре в полицейско управление, в присъствието на прокурор и лекар, с „умерен кожен камшик с един връх и без възли“, а също така с „умерени удари“, които заобикалят опасните за живота места; жената се наказва седнала и облечена, ударите се нанасят само по гърба и раменете, а лекарят прекъсва процедурата при опасност за здравето и я отлага при бременност.

Изведена на площада, присъдата нарушава тъкмо закона, на който стъпва. Вместо в полицейски участък, тя е изпълнена пред тълпа; вместо под надзор на прокурор и лекар – пред камерите на минувачите. Показното изпълнение превърна наказание, разписано като закрита процедура, в публичен спектакъл, какъвто самият текст от 1973 г. не допуска.

Реакциите в дните след разпространението на видеото очертаха къде според институциите има проблем. Висшият съдебен съвет, който оглавява единната либийска съдебна система от столицата Триполи, възложи на инспекцията по съдебните органи да провери дали законовите процедури са били спазени, но подчерта, че „заснемането на процедурите по изпълнение на присъдите и разпространението им в социалните мрежи не е сред изискванията на изпълнението“, призова компетентните органи да пазят „човешкото достойнство и достойнството на правосъдието“. Съдебната полиция от своя страна отстрани от длъжност отговорниците за заснемането и публикуването на записа, предаде ги на разследване и сформира комисия, която трябва да изясни обстоятелствата в 72-часов срок.

Никоя от двете институции не постави под въпрос самото наказание; проверките са насочени към неговата процедура и най-вече към видимостта. По-остро говорят правозащитниците. Националната институция за правата на човека в Либия поиска спешно разследване на случилото се, а God News определи показния акт като заплаха за стабилността на правосъдието и върховенството на закона. Либийски юристи, цитирани от същото издание, напомнят изискванията на член 7 и настояват отговорността да стигне до онези, които са разпоредили изнасянето на процедурата на открито.

Сабха, главният град на историческата област Фезан, на повече от 600 км южно от Триполи, е под контрола на Либийската национална армия (LNA) на фелдмаршал Халифа Хафтар от януари 2019 г., когато силите му поеха юга в хода на кампанията за Фезан. Страната остава разделена между съперничещи си правителства в Триполи и на изток, а югът се управлява от структурите, свързани с Хафтар; съдът и прокуратурата обаче останаха формално общи за двете половини. Значителна роля в структурата на LNA изиграха мадхалистки салафитски милиции; регионални анализатори описват течението като едно от най-боеспособните ядра на армията на Хафтар, а мадхалистки имами водят джамии из районите под контрола на Хафтар. Присъдата в обаче не идва от военните: тя е издадена от редовен съд, подчинен на единната съдебна система на Либия, като е изпълнена от държавен орган. Тъкмо това я отличава от публичните бичувания, които страната вижда след 2011 г. Ислямска държава налагаше камшика показно в Сирт, докато владееше града през 2015–2016 г. Нейната религиозна полиция, документира Human Rights Watch, бичуваше мъже дори заради облеклото на съпругите им; всичко това обаче ставаше извън всякакъв съд. В Сабха камшикът дойде с държавен печат.

Администрацията на Тръмп работи по споделена власт между фракциите в Либия.

🇺🇸🤝🇱🇾 Администрацията на Тръмп работи по модел за въвеждане на споделена власт, който да обедини враждуващите фракции в източна и западна Либия, докато в същото време отвори петролния сектор за американски компании, съобщи Financial Times.

Рамката предвижда Саддам Хафтар – син на маршал Халифа Хафтар, ръководител на Либийската национална армия – да оглави изпълнителен президентски съвет, докато Абдул Хамид Дбейба остава премиер на запад. Официални представители на САЩ прогнозират, че добивът може да бъде удвоен до 3 млн барела дневно до края на десетилетието.

Планът, който Financial Times описва, цели единна власт и консолидация на разпокъсаните институции между Триполи и Бенгази – бюджет, централна банка и петролна корпорация. Едновременно Вашингтон насърчава американски енергийни компании да разширят своето присъствие в страната. Прогнозата за добива стъпва върху ниска база: през 2025 г. той достигна до най-високото ниво от 12 години в размер на 1,37 млн барела на ден при петролни приходи от порядъка на 22 млрд долара, ръст от близо 15% спрямо предходната година.

Дипломатическият двигател зад инициативата е Масад Булос, старши съветник на президента Доналд Тръмп по въпросите на Африка, арабския свят и Близкия изток. Именно неговата совалкова дипломация между двете правителства на изтока и запада оформя контурите на договорката, чиито поддръжници представят по-скоро като допълнение, а не като заместител на политическия процес, ръководен от ООН.

Кой какво получава

Според версията, представена от Financial Times, която съвпада с текущите дипломатически разчети, Саддам Хафтар трябва да оглави нов изпълнителен президентски съвет вместо настоящия му председател Мохамед Менфи, а Абдул Хамид Дбейба би запазил премиерския пост в западната администрация.

По-ранна версия на същия план, завъртяла се в медийното пространство през пролетта, докладвана от Middle East Eye, посочи 35-годишния Хафтар като „президент" и говореше за смяна на болния Абдул Хамид Дбейба с неговия братовчед Ибрахим Дбейба на премиерския пост. Разминаването отразява еволюция на преговорната рамка, а не два потвърдени паралелни плана; конкретното разпределение остава предмет на договорки.

Логиката на модела е да обедини Либия около двете най-силни фамилии – Дбейба на запад и Хафтар на изток – като в същото време смени поколението на върха. Поддръжниците на плана настояват, че той е способен да стабилизира страната след години разделение, допълвайки усилията на ООН. Критиците поставят под въпрос дали двата лагера изобщо са готови да споделят властта и алармират, че дълбокото взаимно недоверие може да подкопае всяка договорка.

Отпорът у дома

Извън благосклонния прочит на западната преса, вътре в Либия инициативата на Булос беше посрещната с остра реакция. Висшият държавен съвет – международно признат консултативен орган, базиран в Триполи – отхвърли публично предложението за споделена власт още в началото на април 2026 г. Президентският съвет, чийто председател планът би изместил, също се обяви категорично против.

Най-категоричен беше Садик ал-Гариани, муфтия на Либия, който определи инициативата като „американска измама за заграбване на петрола" и „зловеща". Отпор се прояви и в Мисрата – родния град на Дбейба и една от опорите на въоръжените фракции на запад – където редица лидери на политическите и силови структури отхвърлиха както идеята за споделяне на властта с Хафтар, така и логиката на външно посредничество като цяло.

Появиха се и сведения за напрежение вътре в самата фамилия Хафтар – недоволство сред някои от синовете на военния лидер от концентрацията на власт в ръцете на Саддам – на този етап те остават непотвърдени, но илюстрират колко крехка е цялостната обстановка по високите етажи на фрагментирана Либия.

Енергийният залог

Паралелно с политическата рамка започнаха да се натрупват и ангажименти в сферата на енергетиката. През януари Либия сключи сделки за развитие на стойност над 20 милиарда долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies. По време на посещението на Булос в столицата Триполи на 23 юли 2025 г. Дбейба отправи предложение за мащабно стратегическо партньорство със САЩ на стойност около 70 млрд долара, което обхваща енергетика, минни ресурси, инфраструктура, здравеопазване и телекомуникации. Конкретният резултат от срещата е инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между американската компания Hill International и либийската Меллита.

Целта от 3 млн барела на ден остава прогноза на официални лица, а не конкретне ангажимент, обвързан с график. Нейното реализиране предполага повече от двойно увеличение на текущия добив, което може да се постигне с финансиране от Националната петролна корпорация, намаляване на корупцията и съгласуване на паралелните разходни структури – все условия, които самият план за обединение трябва да изпълни.

Какво вече се случи

Сред признаците за напредък, изтъкнати от американски официални лица, присъстват три конкретни стъпки. Първо, единен национален бюджет за тази година, подписан около 11 април. Съвместно изявление в негова подкрепа беше издадено от САЩ и още девет държави (Египет, Франция, Германия, Италия, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция и Великобритания) – първи единен бюджет от над десетилетие. Второ – споразумения за финансиране на развитието на връзките между изтока и запада. Трето – участие на двете страни в ръководени от САЩ военни учения.

Едно от тези учение беше Flintlock 2026, което беше проведено под егидата на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) от 14 до 30 април, с две церемонии по откриването в Сирт (Либия) и Абиджан (Кот д'Ивоар). В тях участваха около 1500 военнослужещи от над 30 държави, а за първи път заедно застанаха военнослужещи от двете съперничещи страни в Либия – Правителството на националното единство (GNU) в Триполи, признато от ООН, и Либийската национална армия (LNA) в Тобрук на изток.

Хронология

• 23 юли 2025 г. – Масад Булос прие Абдул Хамид Дбейба в Триполи – стратегическо партньорство между САЩ и Либия за 70 млрд долара и инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между Меллита и Hill International.
• Януари 2026 г. – Либия сключва сделки за развитие на стойност над 20 млрд долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies.
• Началото на април 2026 г. – Висшият държавен съвет отхвърля предложението на САЩ за споделена власт изток–запад; Президентският съвет и муфтията ал-Гариани също се обявяват против.
• 11 април 2026 г. – подписан е единен национален бюджет за настоящата година; съвместно изявление в негова подкрепа от САЩ и още девет държави.
• 14–30 април 2026 г. – военни учения Flintlock 2026 под егидата на AFRICOM с участието на 1500 военни от над 30 страни. Първо съвместно участие с участието на изтока и запада на Либия.
• юни 2026 г. – Financial Times с описание на актуалната рамка: Саддам Хафтар начело на изпълнителен президентски съвет, а Дбейба премиер. Прогноза за удвояване на петролния добив до 3 млн барела на ден до края на десетилетието.

TCG Anadolu разгърна амфибийния си десант и палубни безпилотни апарати в централната фаза на Efes-2026.

🇹🇷⚓️ На 18 май в акваторията край град Урла в провинция Измир, турският амфибиен щурмови кораб TCG Anadolu проведе демонстративна фаза от учението Efes-2026, в рамките на която едновременно бяха разгърнати корабна безпилотна авиация и амфибиен десант.

Дронът Bayraktar TB3 беше изведен на полетната палуба с вътрешния асансьор на кораба след предполетна подготовка, ударни вертолети AH-1W Super Cobra изпълниха учебни излитания и кацания, а транспортен SH-70 Seahawk проведе задачи по превоз на личен състав. Турски морски пехотинци извършиха десант от море към суша с бронираните десантни машини ZAHA (Zırhlı Amfibi Hücum Aracı) – местно разработена платформа, проектирана постепенно да замени американските AAV-7 в състава на турските амфибийни части. Турското министерство на отбраната публикува кадрите с изявление, че „Efes-2026 продължава успешно, вдъхвайки увереност у съюзниците и страх у противниците“, подчертавайки скоростта, координацията и готовността на силите, участващи в операцията от море към суша.

Демонстрацията от 18 май е част от Efes-2026 – мащабно съвместно общовойсково учение с бойни стрелби, провеждано между 20 април и 21 май в района Доганбей, Сеферихисар, Измир. В него участват общо 10 388 военнослужещи, от които 1305 са от съюзнически и партньорски държави. Списъкът на 50 участващи страни включва широк кръг държави-членки на НАТО (САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада, Полша, Швеция и други съюзници), но и партньори извън Алианса (Азербайджан, Грузия, Казахстан, Пакистан, Япония, Катар, Египет и Бразилия). Ръководенето на учението е поверено на Командване „Егейска армия“ със щаб в Измир.

Демонстрацията на борда на TCG Anadolu затвърждава тригодишния процес, при който корабът преминава от експериментална концепция към оперативно използваем носител на безпилотна авиация. На 14 февруари, по време на учението Steadfast Dart 2026 в Балтийско море, Bayraktar TB3 извърши първия известен в рамките на НАТО удар по морска цел с прецизни боеприпаси, изстреляни от палубата на амфибиен щурмови кораб. Тогава апаратът порази надводна цел с два управляеми боеприпаса MAM-L и впоследствие кацна автономно на палубата. Според производителя Baykar, в рамките на същата поредица от изпитания TB3 е изпълнил 232 автономни полета от палубата на кораба при силен вятър, снеговалеж и температури под нулата. Натрупаният практически опит позволи на турското командване да третира корабната безпилотна авиация в Efes-2026 не като демонстрация на концепция, а като интегриран елемент от стандартен амфибиен сценарий.

В рамките на учението турската отбранителна индустрия демонстрира и останалите ключови компоненти от модела на собствената си екосистема. Мрежата за противовъздушна отбрана „Стоманен купол“ (Çelik Kubbe) беше представена чрез зенитно-ракетните комплекси Siper, Hisar-A, Hisar-O и Sungur. Дронът Bayraktar Akıncı изпълняваше задачи по разузнаване и наблюдение, докато сценарии с рояци бяха проиграни с камикадзе дроновете KARGU. Паралелно с оперативната част на учението беше проведено и индустриално изложение, на което бяха показани платформи в напреднал етап на разработка, сред които изтребител пето поколение Kaan, реактивен учебно-боен самолет Hürjet и стелт дрон Anka-3.

Геополитическото послание на учението е насочено преди всичко към Източното Средиземноморие и Егейско море. Маневрите се провеждат срещу гръцкия остров Самос, където Анкара дълги години оспорва гръцките претенции за морска юрисдикция извън териториалните води. По данни на гръцките медии, в същия период гръцкото командване организира церемония на острова, на която нови части от специалните сили получиха „зелени барети“ – символичен ход с оглед на турската военна дейност в непосредствена близост. Паралелно турското правителство придвижва законодателни инициативи в рамките на доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), насочени към разширяване на турските претенции във вътрешни и териториални води в Егейско море. NAVTEX-известията, издавани по време на учението, отново се припокриха с гръцки морски декларации – практика, която постепенно се превърна в постоянен елемент на оперативното съперничество между двете държави.

Особено показателно е първото съвместно участие на двата съперничещи либийски лагера – Правителството на националното единство (подкрепената от ООН власт в Триполи) и Либийската национална армия (базирана в Източна Либия, начело с маршал Халифа Хафтар). Макар ограничено по мащаб, то има своя дипломатически характер, а не толкова чисто военен такъв. И двете страни изпратиха личен състав и военноморски елементи под турска координация, въпреки че формално продължават да се намират в конфликт относно легитимност на националното командване в Либия. Месец по-рано същите сили участваха в учението Flintlock-2026 в Сирт, отново с посредничество от Турция, която постепенно се утвърждава като основен координатор между двата либийски лагера – процес, който частично измества влиянието на Русия и Египет, традиционно свързвани с подкрепа за Либийската национална армия. Турската дейност в Либия следва логиката на меморандума за морските зони от 2019 г. между Анкара и тогавашното Правителство на националното съгласие – документ, непризнат от ЕС и Гърция, но постепенно укрепван чрез съвместни турско-либийски инициативи.

За първи път след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. в подобно учение взимат участие и сирийски военни. Това маркира нов етап от процеса, чрез който Дамаск, под управлението на преходната власт на Ахмад ал-Шараа, постепенно преминава от международна изолация към ограничено включване в турската архитектура за регионална сигурност. Делегацията му присъства въпреки вътрешните трудности, сред които продължаваща интеграция на кюрдските сили на североизток, сектантско насилие в крайбрежния регион и израелски натиск на юг. Самото присъствие на страната на Efes-2026 е фактическо оперативно признание от страна на широк кръг участници, сред които САЩ, Германия и Франция, че Дамаск след края на Асад е фактор, с който регионалните и западните структури са готови прагматично да взаимодействат.

Контингентът на Азербайджан, включващ подразделения на специалните сили, пристигна още в средата на април и се превърна в едно от най-видимите чуждестранни участия в маневрите. Това потвърди тенденцията, при която след втората война в Нагорно Карабах и връщането на азерския контрол над региона двустранният формат „Шуша“ постепенно се трансформира в дълбока оперативна интеграция между двете страни. Подобна динамика се наблюдава и при тюркския блок в Централна Азия – Казахстан, Киргизстан и Узбекистан – които все по-често участват в турски формати вместо тези на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), водена от Русия. Участието на Япония и Швеция подчертава още повече разширяващия се периметър на военно-политическото влияние на Турция – едновременно към Индо-Пасифика и Северна Европа.

На 20 и 21 май учението завърши с т.нар. Ден на официалните наблюдатели – формат, в който министри на отбраната и началници на генерални щабове от участващите държави наблюдаваха финалните стрелби и пълномащабния амфибиен десант. Финалната фаза послужи едновременно като оперативна демонстрация и витрина за турската военна индустрия – сектор, който през последните години устойчиво увеличава износа към държави от Персийския залив, Северна Африка, Централна Азия и Латинска Америка. Сценарият включи координация между палубна безпилотна авиация и наземни средства за ПВО, симулирано отразяване на амфибийна контраатака и стрелби по въздушни цели от системата „Стоманен купол“.

В стратегически план Efes-2026 действа едновременно като оперативно учение, дипломатически инструмент и демонстрация на индустриална мощ. На военно ниво то нормализира интегрирането на палубна безпилотна авиация в амфибийни сценарии – модел, който се следи внимателно от други страни с леки самолетоносачи, като Италия, Испания, Великобритания и Япония. На дипломатическо ниво Анкара използва присъствието на 50 държави, включително двата либийски лагера и Сирия след Асад, за да наложи Измир като алтернативен център на стратегическа тежест в Източното Средиземноморие, паралелно с командването на НАТО в Неапол и Норфолк. На индустриално ниво съвместната демонстрация на „Стоманен купол“, Bayraktar TB3 и Anka-3 е директно търговско предложение към наблюдаващите държави от Залива, Северна Африка и Централна Азия.

В дългосрочен план турският модел, при който TCG Anadolu се превръща в носител на безпилотна авиация за средни флотове, е част от широка трансформация на регионалната сигурност – такава, в която амфибийната проекция на сила е все по-малко зависима от тежки самолетоносачи и все повече от хибридни платформи с интегрирано безпилотно покритие.