Писториус разкри присъствието на германските гаубици RCH 155 в Украйна

🇩🇪🤝🇺🇦 Първата колесна гаубица RCH 155, тръгнала за Украйна, е стояла в халето на завода на KNDS в Кассел преди около 2 години, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус пред гости на предприятието и добави, че системата „се посреща с голямо одобрение в Украйна“. Изказването, предадено от Bild на 4 август 2026 г. и препотвърдено от три украински издания, е първото, с което висш член на федералното правителство поставя машините на украинска земя. Доскоро властите не си признаваха публично само обучението на украински екипажи на германска земя.

Предаването на първата единица беше публично събитие. На 13 януари 2025 г. в същия завод Писториус лично връчи на украинската страна първата от 54 поръчани гаубици, а церемонията отразиха германските и международни военни издания. Поръчката е сглобена на два транша: 18 машини по договор от 2022 г. и още 36 по следваща заявка от 2023 г. – колкото стигат за 3 артилерийски дивизиона; за 2025 г. бяха планирани шест. С церемонията Украйна стана и първият оператор на системата изобщо. Неизказано остана друго – къде свършва пътят на предадените оръдия и дали те стрелят.

Изтичането в Кассел не е първото около тази система. В началото на юли Николас Дръмонд, съветник на германското подразделение на KNDS, написа в X, че за Boxer RCH 155 вече важат две нови думи: „проверен в бой“. Къде е станало това, той не уточни, но операторът е един. Публично потвърждение, че гаубицата е стреляла по руски цели, към момента липсва от официални представители на двете държави. Бундесверът поръча първите си 84 машини на 19 декември 2025 г. за 1,2 млрд евро, по силата на рамково споразумение за до 500 системи, с доставки в периода 2027-2029 г. Обединеното кралство поръча 72 с график в периода май 2028-юни 2031 г. С други думи Украйна получи и използва оръжие, с каквото самият Бундесвер няма да разполага преди 2027 г.

Технически RCH 155 съчетава колесно шаси Boxer 8×8 с автоматизиран артилерийски модул, въоръжен със 155 мм оръдие с дължина 52 калибъра от същото семейство като самоходната гаубица PzH 2000. Кулата е необитаема и зареждането минава без човешка ръка, затова екипажът се свежда до двама души, които се намират в бронираната кабина на шасито през цялото време. Максималната скорост по шосе достига 100 км/ч, скорострелността е до 9 изстрела в минута, а обхватът стига 54 км при кръгов обстрел и около 40 км със стандартен снаряд с газогенератор. Носещата разлика с досегашния западен артилерийски парк в Украйна обаче е другаде: машината води огън в движение.

Способността отговаря на съвсем конкретен проблем от фронта. Класическата самоходна гаубица трябва да спре, да се разгъне, да отстреля серията и да напусне позицията, преди контрабатарейният огън или FPV дрон да я намери; постоянното наблюдение с безпилотни апарати над близкия тил стесни този прозорец до няколко минути. RCH 155 съкращава цикъла, като изважда спирането от него: оръдието се насочва, докато машината се движи, и следващата огнева задача не изисква нито разгъване, нито слизане от бронята. Точно това я отличава от PzH 2000, която Украйна ползва от 2022 г. и която трябва да спре, за да стреля.

В същото време обаче въвеждането ѝ на въоръжение не мина гладко. През август 2025 г. изпълнителният директор на KNDS Deutschland Ралф Кетцел каза пред Deutsche Welle, че украински екипажи са повдигнали технически въпроси и преди всичко нуждата гаубицата да се впише в бойната система за управление на ВСУ и каналите за командване и контрол; дотогава двете страни не били обсъждали интеграцията, защото вниманието и на двете е било другаде. По думите на Кетцел доработката вървяла съвместно с украинската страна с цел да се постигне готовност за работа на фронтовата линия. Отделно от това ефектът на всяка доставена машина опира до снабдяването със 155 мм снаряди – предел на целия западен артилерийски парк в Украйна, който платформата не отменя.

Доставката идва в период на широко разместване в тежестта на военната помощ за Киев. Миналата година Германия измести САЩ като най-големия доставчик на помощ за украинската отбрана. 2026 г. са заложени нови 3-4 комплекса IRIS-T SLM към получените 9, зенитни системи Skyranger 35 заедно със 180 000 снаряда за наличните комплекси, 200 самоходни гаубици Bohdana на шаси Zetros, над 1000 камиона Zetros, 5 бойни машини на пехотата Lynx и разузнавателни дронове Vector. Съюзниците в НАТО обявиха на 8 юли нов пакет от 70 млрд евро за тази година със заявка да задържат нивото през следващата, но сумата е по-скромна, отколкото звучи: според дипломати от ЕС и НАТО, цитирани от Kyiv Independent, поне 28,3 млрд от нея са вече договорени европейски пари от април.

Потокът върви и в обратната посока. Германската служба за въоръжения BAAINBw поръча от Rheinmetall 149 подвижни медицински станции за самия Бундесвер, 112 от тях с балистична защита, по образеца на онези, които украинските бойни медици ползват от 2023 г. Всяка станция се състои от два контейнера и свързващ елемент, носи оборудване на борда и се разгъва, работи, прибира и премества за кратко време. Рамковото споразумение с Rheinmetall беше сключено през декември 2024 г. и доставките ще бъдат финализирани до края на 2026 г. заедно с обучение на германски медицински състав. Обосновката на поръчката, изложена от Rheinmetall, е самата украинска война: острата помощ в първите минути след раняването решава дали войникът ще оживее.

Съюзник от НАТО иска полските МиГ-29, чакани в Украйна – всички улики водят към София.

🇵🇱🇧🇬🇺🇦 Неназована страна от НАТО е поискала от Полша изтребителите МиГ-29, които от месеци бяха подготвяни за предаване на Украйна, а има само една държава-членка на Алианса, която лети с тях, освен самата Полша: България.

Запитването беше потвърдено от полския заместник-министър на отбраната Павел Залевски в интервю за Radio ZET на 22 юли. „Получихме предложение от един от нашите съюзници в НАТО. Но нашите преговори с Украйна са от първостепенно значение“, заяви той в отговор на въпроса дали правителството обмисля да предаде машините на друга страна. Попитан направо дали интересът идва от София, Залевски не потвърди и не отрече: „Повтарям: от полските МиГ-ове се интересува наш съюзник от НАТО.“ Отказа да назове страната и говорител на самото ведомство.

Кандидатурата на България обаче се крепи на повече от простата сметка, че МиГ-29 нямат друг оператор. По наличните данни родните ВВС разполагат с 16 единици МиГ-29, от които едва 6 са изправни. Влизането в сила на европейските санкции срещу Русия спря достъпа до резервни части от производителя, което прави поддръжката на съветските изтребители все по-трудна, скъпа и нерентабилна. Именно тези самолети обаче продължават да носят цялата охрана на българското небе: двойка МиГ-29 стои в непрекъсната бойна готовност в Трета авиобаза край Пловдив с 15 минути за реакция от сигнала до излитането, а летателният ресурс на машините е официално удължен до 2028 г., защото заменящите ги F-16 още не могат да поемат дежурството. По същата причина България неведнъж е отклонявала призивите да предаде собствените си МиГ-29 на Киев – без тях страната остава без прикритие от изтребители до пълното въвеждане на F-16.

В началото на месеца, по информация на „24 часа“, министърът на отбраната Димитър Стоянов е потърсил варианти за доставка на части и двигатели от Полша, така че българските МиГ-29 да летят „поне до 2030“. На 9 юли преимерът Румен Радев се срещна с ръководството на държавното авиоремонтно предприятие WZL-2 (Wojskowe Zakłady Lotnicze Nr 2) и получи уверение, че заводът продължава поддръжката на родните изтребители, докато страната попълни пълна бойна ескадрила от F-16. Десет дни по-късно NOVA съобщи, че преговорите за поддръжката продължават. Полша не е случайна дестинация: лишена от връзка с руския производител също като България, тя е развила в държавните си заводи собствени технологии и източници на компоненти, а български МиГ-29 вече са минавали ремонт именно там. Нито едно от тези съобщения не доказва изрично, че София е поискала самите полски самолети, но всички заедно очертават правителство, което от седмици търси кислород за застаряващия си изтребителен парк в Полша.

Каква форма би приело едно такова придобиване, подсказаха на 20 юли източници на Mediapool: според тях е малко вероятно България да получи цели самолети – тя нито може да поеме ремонта им, нито се нуждае от тях – а интересът е към резервни части, които няма да бъдат безплатни. Два дни по-рано бившият полски министър на отбраната Януш Онишкевич очерта същия сценарий от тяхна гледна точка: ако Киев не приеме машините в сегашното им състояние и не предложи насреща безпилотни технологии, Полша вероятно ще мине към „план Б“ – предаване на изтребителите на трета държава, като „всичко подсказва, че това може да е България“. Полският специализиран портал Defence24 стеснява европейските кандидати до същите две посоки – България и далеч по-спорната Сърбия, чиято кандидатура се сблъсква с военното ѝ партньорство с Русия и Беларус.

Съдбата на изтребителите обаче се решава другаде – в преговори между Варшава и Киев, които се точат от декември 2025 г. Тогава Министерството на отбраната и Генералният щаб на Въоръжените сили на Полша обявиха намерение да предадат на Украйна част от МиГ-29, останали на въоръжение във Военновъздушните сили на Полша, а тази година самолетите влязоха в пакет за помощ. Условието на Варшава – получаване на достъп до украинския опит в безпилотните системи – блокира разговорите. Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш настоява, че е предложил на Киев отзивчиви условия и украинската страна първоначално се е съгласила на размяната, а после е отстъпила от договореното; срива той свързва с изострянето на двустранните спорове по исторически въпроси. Президентът Володимир Зеленски от своя страна публично упрекна Полша, че отказва да предаде изтребителите въпреки договореност съюзнически самолети да заемат мястото им; полското външно министерство отвърна, че трансферът ще се състои, щом заместителите пристигнат. През юни Варшава замрази предаването; през юли двете страни се върнаха на масата за евентуалното прехвърляне на 9 машини, а на 18 юли стана ясно, че в замяна на своите технологии за дронове Киев иска и допълнително оборудване за поддръжка на самолетите. В началото на юли Косиняк-Камиш потвърди, че Варшава е получила официално искане от Киев и вижда шансове за положителен изход, а заместник-министърът Цезари Томчик увери, че изтребителите ще заминат веднага щом спорните казуси бъдат решени. Полша е готова да помогне за модернизацията им, но настоява разходите да поемат Украйна или партньорите ѝ; в полските медии междувременно се появи и обратният сценарий – машините просто да бъдат извадени от употреба, ако размяната пропадне.

Запитването получи и продължение на родната политическа сцена. Съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев реагира с остър пост във Facebook: „Ако България наистина е поискала полските МиГ-29, правителството се опитва да отнеме от нападната Украйна самолети, от които тя има нужда всеки ден. Докато Украйна воюва с Русия, кабинетът на Радев очевидно воюва за още съветска техника.“ Мирчев настоя властта да каже ясно дали е отправяла подобно искане и призова модернизацията да върви към западната авиация: „Полските МиГ-29 трябва да помогнат на Украйна да спре Русия, а България – най-накрая да инвестира в бъдещето, вместо безкрайно да ремонтира миналото.“

Три столици днес имат интерес към един и същ застаряващ метал и техните интереси се допират, без да се припокриват. Киев гледа на деветте машини като на попълнение и източник на части за собствения си парк от същия тип – украинската авиация лети с МиГ-29 от десетилетия и би въвела полските самолети с нулево преходно обучение. Варшава иска срещу изхабените изтребители да извлече последната им стратегическа стойност: достъп усъвършенстваните безпилотни технологии на Украйна, изпитани и доказали се в десетки хиляди реални бойни операции всеки месец. България не гони ново единици за авиацията, а укрепва онова, което вече лети: Първите 8 единици F-16 Block 70 са в Трета авиобаза от декември 2025 г. – въведени са на въоръжение и трупат летателни часове, но бойно дежурство още не носят – по оценка на Министерство на отбраната първоначалната оперативна готовност идва най-рано през 2027 г. Втората осмица, договорена за края на следващата година, се отлагат заради производствените ограничения на Lockheed Martin: по думите на Стоянов от юни, чак за 2029 г. Дотогава охраната на небето остава върху наличните изправни МиГ-29 и всяко разтягане на този преход прави полските резервни части по-ценни.

Съвкупността от факти – единственият друг оператор на МиГ-29 в НАТО, преговори за поддръжка и части по-рано този месец, преценката на Онишкевич – прави почти сигурно неназованият съюзник да е България. Развръзката предстои да дойде от преговорите между Полша и Украйна: затворят ли размяната „самолети срещу дронове“, запитването остава без предмет и българската следа се свежда до договор за поддръжка с WZL-2; провалят ли се, единственият оставащ път за деветте машини е онзи „план Б“, който Онишкевич вече очерта – и името на неназования съюзник ще излезе наяве с първия подписан договор.

Недостигът на екипировка спря снайперски курс в съюзния лагер „Йомсборг“

🇦🇺🇺🇦🇵🇱 Съюзническият тренировъчен лагер „Йомсборг“ в югоизточна Полша, където инструктори от Скандинавия, Прибалтика, Полша, Австралия, Нова Зеландия и САЩ водят подготовка на украински командири на отделения и взводове, прекрати снайперския си курс, защото учебното командване на операция „Легио“ не разполага с пушки, с които да го проведе.

Недостигът на екипировка, измъчвал украинските войски на фронта, достигна до тила, който я подхранва с обучени командири. Това описва кореспондент на The Australian, допуснат до лагера в средата на юли: над 40 военнослужещи от Силите за отбрана на Австралия (ADF) са командировани там от май, като отбелязват раздразнението на себе си и своите колеги от останалите контингенти – излишна и застаряваща техника у дома чака за бракуване, а прехвърлена насам, тя би имала незабавен и осезаем ефект за хора, които след седмици се връщат на бойното поле.

„Йомсборг“, кръстен на митичната крепост на викингите, отвори през септември 2025 г. дълбоко в борова гора недалеч от държавните граници на Украйна – между палатковите редици се мяркат лосове. Лагерът е сърцевината на водената от Норвегия операция „Легио“, в която гръбнака на командването дава норвежкият механизиран батальон „Телемарк“, и е изграден с размах: стрелбища, навигационни трасета, тренировъчни окопи, макети на градска среда за щурмови упражнения и медицински пункт, който покрай обучението вече е поемал и бойци от фронта с пресни ампутации. Неколцина от курсистите се катерят по окопите с протези – с упорство, което кореспондентът нарича бравада. Ротацията трае 51 дни и започва в 6 ч. сутринта, за да приключи късно през нощта: пронизваща стрелба, надвиснали дронове, взривове, пожар и окървавени, крещящи „ранени“, които обучаваните трябва да спасяват, докато удържат щурма на „руснаците“ – роля, поверена на настървен норвежки контингент.

Програмата, обявена от Осло още по време на самото откриване, стъпва върху базовата подготовка, която повечето курсисти отдавна са минали: командни умения за ниво отделение, взвод и рота, устойчивост на стрес в бойни условия и работа с оръжейни системи, доставени от НАТО, с голям акцент върху дроновете – както за разузнаване, така и за удар. Лагерът може да поеме няколкостотин обучавани и инструктори по едно и също време, а учебните планове се пишат заедно с украински инструктори, така че по замисъл обменът е двупосочен: норвежците и партньорите им дават методиката, украинците – прочита на действащия фронт.

Замисълът е изказан от инструкторите с войнишка прямота. „По-добре грешките да стават тук, отколкото на фронта. Обучаваме командирите да се адаптират по-бързо от руснаците, да вземат осведомени, планирани добре решения и да ги изпълняват с решителност и прецизност“, обясни австралийски инструктор. Самото обучение се пренастройва в движение според разузнавателните сведения, пристигащи от фронта в реално време. „Украинците са тук, за да станат по-добри в убиването на руснаци – сурово е, но това е реалността.“ Има и сектор, останал затворен за госта: в него учени и програмисти разработват дронове и контрамерки за тях, а 3D принтери бълват безпилотни апарати, способни да доставят спешни запаси кръв, храна и вода направо на предните позиции.

Но недостигът се усеща дори в самия лагер. „Изпитваме отчаян недостиг от тези материали – тук, в базата, и особено в Украйна, защото насреща имаме изключително голям и масов противник“, отбелязва украински инструктор с позивна „Айриш“, ветеран от бойното поле, работил заедно с австралийски екип, ръководен от майор Франк – действащите офицери се назовават само с малките си имена – и той сега опитва да прекара до полигона снайперски пушки, които австралийската армия тъкмо изважда от въоръжение. От оръжието до стрелбището обаче стоят цели четири администрации: йерархията в Канбера, полските правила за оръжеен внос, норвежките домакини на лагера и одобрението на Киев. „Знам, че висшестоящите гледат голямата картина“, казва Франк, наясно, че заявките му са ниско в списъка с приоритети.

Предложението му надхвърля една пратка пушки – държавите в лагера не искат повече помощ, а директен ред за нея: даренията и логистиката да се съсредоточат през 11-те държави на „Легио“, което може да има „експоненциален ефект за фронтовите войници“, а и „може да се окаже решаващо в тази фаза на войната“. Сметката е проста: вместо оборудването да се разпилява по малко из фронтовите дивизии, курсистите да тренират 51 дни с дарената техника и да я отнесат със себе си, когато се върнат в боя.

Значението на мисията Франк описва без заобикалки: въпреки високото качество на обучение „30% от украинците, които обучаваме, ще са мъртви преди Коледа“ – и е тежко, допълва той, да обясняваш на хора, дошли от окопите, че държавите в учебното командване не могат да им предоставят нужното, „защото ние не сме във войната“. Ветеранът от Афганистан посяга към сравнение между двете войни: там жертвите бяха малко на брой при голям ефект на самоделните взривни устройства, а тук, по думите му, руските загуби са около 30 000 души месечно – мащаб, който притъпява сетивата. Курсистите, някои от които пристигат след шест месеца в окопите, а един от тях със заседнал в гърба шрапнел, обработен от австралийските медици, пристигат заредени с енергия. „Отдават се, сякаш всеки час се борят за бъдещето си“, казва Франк.

Рискът не подминава и самите инструктори. „Това не е дейност без риск“, отбелязва полковник Питър Алън, командващ австралийския контингент по операция „Куду“, и напомня, че руски дронове са навлизали над територията на Полша в миналото. Австралийците, подчертава той, обучават украинците „с единствена цел да оцелеят и да бъдат възможно най-умели в убиването на руснаци“.

Дори щекотливият въпрос за китайските компоненти в украинските дронове – практика, която повечето съюзнически армии грижливо избягват – получава от Алън прост отговор: „напълно уместно“ е украинците да разчитат на тях, защото тези дронове са евтини и масово достъпни. А норвежкият оперативен офицер майор Джон обръща поглед към изискванията на самите обучавани: „Украйна ни държи отговорни за качеството на обучението. Изграждаме у тях манталитет на воини, които да оцеляват в най-суровите условия. Те водят брутална война ежедневно и ние ще носим последствията от това.“

Канбера има с какво да отговори в числа. Операция „Куду“, провеждана от януари 2023 г. първоначално във Великобритания под британската програма „Интерфлекс“, а от тази пролет в Полша, по-близо до границата и реалните потребности на украинската армия – и през нея са минали над 3650 украински военнослужещи, подготвяни в основна пехотна тактика, лидерство и командни умения. Общият размер на подкрепа за Киев от Австралия надхвърля 1,26 млрд долара военна помощ; през декември 2025 г. приключи и доставката на 49 извадени от употреба танка M1A1 Abrams. През юни по време на среща на Контактна група за отбраната на Украйна в Брюксел австралийският посланик в НАТО Ангъс Кембъл, бивш началник на отбраната, обяви още 70 млн долара на 2 транша по механизма PURL: приоритетния списък с потребности на Украйна, през който съюзниците финансират покупката на американско оръжие, включващо ПВО системи и боеприпаси. Австралия и Нова Зеландия станаха първите донори по механизма извън Алианса през декември 2025 г. Тогава правителството в Канбера задели първите 50 млн. Негов говорител отбеляза, че при извеждането от употреба на техника и способности даряването на Украйна е „първостепенно съображение“. Опозицията чете същите факти по-остро. „Лудост е, че потенциално бракуваме екипировка, която украинците могат да използват, заради бюрокрация“, смята говорителят по отбрана Джеймс Патерсън. „Надявам се кабинетът да прояви политическо лидерство и пробие всички прегради. Ако Русия надделее над Украйна, в дългосрочен план това ще струва на всички ни.“

Преместването на обучението от британските полигони в гора край украинската граница скъси пътя между школата и фронта; екипировката обаче се движи по-бавно от хората. Предложението на Франк стъпва на трудно оборима оперативна логика – командир, тренирал 51 дни с конкретно оръжие, е най-полезен, когато се върне на бойното поле със същото това оръжие, но опира в начина, по който съюзната помощ е устроена: PURL централизира едрия мащаб, междудържавните покупки на скъпи системи, а за дребния като автомати, мерници, учебни материали, годни наличности от бракуване – общ канал няма и всяко дарение си пробива път поотделно през отделните държавни администрации. Прецедентът с танковете сочи, че с политическата воля бракуваната техника стига до Украйна и то в мащабни обеми; съдбата на снайперските пушки следва да покаже дали същото важи и за пратките, твърде малки за министерско изявление. Показателят е съвсем прост: стигнат ли извежданите австралийски пушки до стрелбището на „Йомсборг“ преди края на годината и тръгнат ли завършилите с тях към фронта, предложеният от Франк ред е проработил; останат ли те в тила, лагерът ще продължи да учи командирите да оцеляват с това, което има.

Бърнам поема Даунинг стрийт с уверение за неизменна подкрепа за Украйна

🇬🇧🤝🇺🇦 Анди Бърнам встъпи в длъжност като премиер на Обединеното кралство и още същата вечер проведе първия си телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. Новият лидер на Даунинг Стрийг 10 отправи изричното уверение, че рокадата на върха няма да доведе до никаква промяна в подкрепата за Украйна.

„Ще кажа на президента Зеленски съвсем ясно още днес: промяна няма. Ще бъда зад него на 100%, точно както беше и Кийр Стармър“, заяви новият правителствен ръководител пред Sky News само часове по-рано. Той обяви, че първите си международни разговори ще проведе именно с украинския държавен глава, както и с американския си колега Доналд Тръмп.

Очаква се външната политика да погълне голяма част от дневния ред на новия кабинет в идните седмици и месеци. Бърнам подчерта, че основната му задача в разговора е да потвърди устойчивостта на помощта за Киев. „У президента Зеленски няма да остане и капка съмнение, че подкрепата на Обединеното кралство е непоколебима и решителна. Великобритания ще бъде до него и аз лично ще бъда до него“, заяви той.

Самото предаване на властта се разигра за броени дни. Бърнам, доскорошен кмет на Голям Манчестър, бе обявен за лидер на управляващата Лейбъристка партия на 17 юли като единствен кандидат за наследник на Кийр Стармър. Стармър беше принуден от вътрешнопартиен бунт да обяви своето оттегляне през юни след две години начело на кабинета. В понеделник той връчи своята оставка на крал Чарлз III, а Бърнам пое поста след аудиенция в Бъкингамския дворец, превръщайки се в седмия премиер на страната само за последните 10 години.

Въпреки че основните му ангажименти са свързани с вътрешната политика – поскъпването на живота, младежката заетост, реиндустриализацията на страната, връщането на основните услуги под обществен контрол и разширяването на правомощията на местната власт – той изведе националната сигурност сред ключовите си приоритети още преди да поеме поста и обеща да остане твърдо до украинския народ срещу пълномащабната руска инвазия.

Разговорът се проведе снощи. Зеленски благодари за непрекъснатата политическа и отбранителна помощ и отбеляза, че двете страни са изградили най-силното партньорство в историята на отношенията си, съобщи Kyiv Post. Двамата се договориха за лична среща, на която да обсъдят разширяването на сътрудничеството между двете страни, включително в рамките на антибалистичната коалиция – формат, обявен на 13 юли от общо девет европейски държави и Украйна с цел изграждане на европейски капацитет за ракетна отбрана.

Украинският президент приветства новия британски премиер с готовност за пълноценна съвместна работа още преди провеждането на разговора. „Готови сме да сътрудничим във всички възможни формати. Високо ценим политическата, военната и ценностната подкрепа на Великобритания. Основата на двустранните ни отношения е по-здрава от когато и да било и ще продължим взаимно да се укрепваме. Очаквам разговора ни тази вечер“, заяви той.

Зад уверенията на Бърнам стои богат личен опит. Годините му като кмет на Голям Манчестър бяха белязани от пряка работа с украински градоначалници. Заедно с кмета на Лвов Андрий Садовий и своя колега от Ливърпул Стив Ротеръм той основа мрежата UNBROKEN Cities Network. Инициативата свърза медицински и благотворителни ресурси на западни градове с UNBROKEN – национален център за лечение, протезиране и физическа и психологическа рехабилитация на ранени военни и цивилни, поел грижата за над 16 000 души.

„Ще използвам целия този опит в новата си роля“, обеща Бърнам, поемейки ангажимент да укрепи близките си връзки с кметовете на Киев и Лвов. Още на 10 юли, в разгара на битката за партийното ръководство, той се зарече да запази военната и финансовата помощ за страната и обвърза пряко британската сигурност с евроатлантическата – и с изхода от войната.

Поетите обещания стъпват върху стабилна рамка, която новият кабинет наследява. Споразумението за 100-годишно партньорство, сключено през януари 2025 г. от Стармър в Киев, обвързва двете държави с военна подкрепа от поне 3 млрд британски лири годишно до бюджетната 2030/31 г. и „докато е необходимо“ след това. Въпросната приемственост, потвърдена от Бърнам по телефона, се базира на действащо двустранно споразумение, а не разчита само на личния ангажимент на поредния обитател на „Даунинг стрийт“ 10.

За Киев най-важният сигнал от първия ден на новия премиер беше именно препотвърденото статукво. Подкрепата за Украйна остава една от малкото константни величини в британската политика от февруари 2022 г. насам, поддържана последователно от петима премиери от двете водещи партии. Бърнам потвърди този курс още с първите си ходове във външната политика – броени часове след като встъпи в длъжност.

Британия възпроизвежда украинския фронт на таен полигон – 63 000 обучени по „Интерфлекс“

🇬🇧🪖🇺🇦 На таен полигон някъде в Източна Англия британската армия пресъздава украинското бойно поле от 2026 г. в умален мащаб, но с реални размери – пълномащабен макет на село с хотел, поща и магазини с изпочупени прозорци. Наоколо се чува вой на изтребители, отеква оглушителен тътен от минохвъргачки и артилерия, издига се гъст зелен дим от гранати, а нисколетящ дрон „пуска“ тренировъчен боеприпас – балон с вода.

На фона на този декор, описан в репортаж на украинското издание UNITED24 от 12 юли, се провежда операция „Интерфлекс“. Това е ръководената от Обединеното кралство мисия за подготовка на украински военни, през която вече са преминали над 63 000 души. Точността, с която полигонът копира реалността, е огледало на самия конфликт: колкото по-динамично се променят тактиките в Украйна, толкова по-бързо се адаптира и тяхното копие на английска земя.

Макетното селище е сменяло облика си според войните, които британците са водели или за които са се подготвяли – от постройки в немски стил, през афганистански сгради, до днешните макети на украински селища. Празните стаи зад прозорци без стъкла, фалшивата камера за скорост край пътя – всеки детайл изгражда илюзия за нормалност, върху която внезапно се стоварва хаосът. Заключителното учение, което е финал на 5-седмичен курс, разиграва два сценария, които обобщават съвременния бой: прочистване на сгради в градска среда под вражески огън и удържане на позиции в окопите. Първият сценарий е твърде динамичен – локални престрелки, картечни откоси, пленяване на противникови бойци и вземане на бързи решения под огромно напрежение. Вторият е статичен, изнервящо тих – изпитание на нервите под постоянната заплаха от внезапна атака.

Реализмът се постига и чрез сетивни дразнители. Освен дима и шума от изтребители, в обучението се използват халосни патрони, шумови гранати за симулация на взрив, брашно за имитация на химическа атака и балони с вода вместо истински боеприпаси, пускани от дронове. Специално внимание се отделя на шума – за хората с боен опит той може да отключи психологическа травма. „Украинците ни говориха много за въздействието на шума. Той наистина може да отприщи тежки спомени у тях, затова винаги се стараем да ги предупредим и подготвим предварително“, споделя пред United24 капитан от британската армия, представил се като Хари. На полигона постоянно работят психолози, които следят състоянието на обучаваните.

Тактическата логика в симулациите също стъпва изцяло върху украинския опит: „Руснаците имат строго линейна командна структура. Те са доста закостенели в тактическо отношение и затова анализираме техния модел на действие и го симулираме възможно най-точно“, обяснява Хари и добавя, че британците разчитат основно на своите украински колеги за информация какво точно трябва да включва обучението. Ролята на атакуващата страна в ученията се поема от норвежки и австралийски военни.

Именно тук симулацията най-ясно догонва реалността на фронта. Дронът се превърна в определящото оръжие в тази война. Руската армия ги използва в безпрецедентен мащаб, а украинската отбранителна индустрия вече декларира капацитет за производство на до 10 млн. апарата годишно (официалните цели за текущата година се движат между 7 и 10 млн. бройки). На полигона дроновете кръжат за разузнаване и пускат тренировъчни заряди, за да свикнат войниците с напрежението от постоянната заплаха по въздух.

Следващата стъпка, вече вплетена в обучението, са наземните роботи. 2026 г. преминава под знака на безпилотните наземни машини (UGV) – Киев вече обяви плановете си да удвои присъствието им на бойното поле, купувайки десетки хиляди единици. В учението се използва платформата „Gereon“ на европейската компания ARX Robotics. Стотици такива машини вече изпълняват реални мисии в Украйна – от евакуация на ранени, през транспорт на техника и боеприпаси, до електронна борба и използване като оръжейни платформи. Обучаваните тренират как да натоварват симулирани ранени на роботите и да ги извозват до безопасна зона – точно както се прави на фронта, за да не се излагат човешки животи на прицела на вражеските дронове.

Полигонът не спестява и суровата цена на войната. Ролята на тежко пострадали се изпълнява от британски ветерани, загубили крайници в предишни конфликти, а реалистичният грим пресъздава тежки рани и кръв – подготовка за гледките, които отдавна са ежедневие на украинския фронт. Според данни, цитирани от United24, между 90 000 и 120 000 украинци са загубили крайник от началото на руската агресия. Макар независимите проучвания да варират и по-предпазливите оценки да говорят за десетки хиляди, мащабът остава без аналог в съвременната история на Европа. Друг ключов елемент от подготовката е международното хуманитарно право: войниците тренират как да заловят и обезопасят пленен руски военнослужещ (чрез връзване и превръзка на очите), но и как да му окажат хуманно отношение, като му дадат вода – спазване на правила, които реалността на войната подлага на ежедневно изпитание.

Самата програма „Интерфлекс“ също се развива успоредно с нуждите на фронта. Стартирала през 2022 г. с основната задача бързо да превърне цивилни в пехотинци, към 2026 г. тя навлиза в нова фаза. Фокусът се измества от масовото обучение на пехота към подготовката на командири, медици, инженери и дори вертолетни инструктори. Курсовете вече са специализирани – за командири на отделения, за ротни и взводни сержанти. Това е обучение, предназначено за опитни бойци, а не за новобранци. Мисията надгражда операция „Орбитал“ – по-ранната британска тренировъчна програма, започнала още през 2015 г. след анексирането на Крим. С участието на военни специалисти от 13 държави и над 63 000 обучени украинци (включително 11 000 бъдещи инструктори), „Интерфлекс“ вече не е просто спешен конвейер за попълване на жива сила, а дългосрочно усилие за изграждане на устойчива украинска военна школа. Това е ясен сигнал, че Западът се готви не за бърз край, а за продължителен конфликт.

Всяко учение завършва с пауза за обяд. Репортажът акцентира точно на този детайл, защото на истинския фронт такава пауза няма. След седмиците на английския полигон войниците се завръщат към реалните сражения, към постоянните удари над украинските градове и към ранени, които не носят изкуствен грим. Колкото и прецизно да копира детайлите – окопите, дроновете, експлозиите и дори миризмата на кръв – симулацията е безсилна да пресъздаде най-важното свойство на истинската война: това, че тя никога не спира. „Обучението приключи, но войната – не“, обобщи кореспондентът. И в това последно изречение се крие цялата безмилостна разлика между полигона и фронта.

Норвегия дава 3 млрд. крони за украинската защита от балистични ракети

🇳🇴🇺🇦🛡️ Норвегия отпуска допълнителни 3 млрд крони (около 306 млн долара) за Украйна, насочвайки средствата право към най-уязвимото ѝ звено: защитата срещу балистични ракети. Правителството на страната обяви пакета вчера, а премиерът Йонас Гар Стьоре го съобщи по време на двустранна среща с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на срещата на НАТО в Анкара – броени дни след като масиран руски ракетен удар по Киев показа колко тънко станало това покритие.

Средствата вървят в две посоки. По първата Норвегия се включва към Дания, Германия и Канада за поръчка на допълнителни прехващачи за зенитно-ракетните комплекси Patriot от американската компания Lockheed Martin. Поръчката минава през механизма на НАТО за приоритетни нужди – Prioritised Ukraine Requirements List (PURL). По тази схема властите в Киев дефинират дефицитите в отбраната си, европейските държави и Канада поемат финансирането, а американската промишленост доставя. Този механизъм замести прекия трансфер на оръжие от запасите на Пентагойна, който администрацията на Тръмп сведе до минимум след идването си на власт. Тъй като производството на нови прехващачи отнема месеци, а самите Patriot ракети страдат от дефицит в световен мащаб заради войната в Близкия изток, Норвегия смята да закупи такива и от държави, които вече експлоатират системата, за да ускори доставките.

Втората посока е изцяло нова. Норвегия взе решение да финансира инициативата на Украйна за съвместна антибалистична отбрана. Осло описа проекта общо, без да го назове; украински отбранителни издания го свързват с програмата FREYA, която Германия вече се съгласи да подкрепи. Тя се предлага като по-евтина алтернатива на Patriot: стъпва на прехващача FP-7.x на украинската компания Fire Point, използва радар от германската Hensoldt и команден център за управление на огъня от норвежката Kongsberg, а създателите ѝ се стремят цената на изстрел да падне под 1 млн долара. Първите елементи се очаква да заработят до края на годината. Че норвежка компания вече присъства в самата система, придава на приноса и индустриална логика, не само финансова.

Защо акцентът пада тъкмо върху балистичните ракети, Стьоре обясни направо. Украйна сваля повечето дронове и крилати ракети, но се нуждае от по-силна защита срещу балистичните – това е най-неотложния приоритет, каза той. „Борбата на Украйна да се защити е и наша борба. Затова сега отделяме 3 млрд крони за противовъздушна отбрана“, заяви министър-председателят.

В нощта на 5 срещу 6 юли Русия обсипа украинската столица със стотици дронове и десетки ракети – един от най-смъртоносните удари срещу Киев от началото на годината, с най-малко 28 загинали и повече от 140 ранени. Украинската отбрана свали голяма част от дроновете и крилатите ракети, но не прехвана нито една от балистичните. Разликата не е случайна: те се спускат по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и оставят секунди за реакция, затова само шепа западни системи, преди всичко Patriot, могат да ги поразят, а недостигът на прехващачи се превръща директно в незащитени градове. Именно този пропуск се материализира в искания на Киев за допълнителни Patriot и други модерни системи от западните партньори – и точно него норвежките пари се опитват да изпълнят.

Норвежкият министър на отбраната Туре О. Сандвик добави и мотив, който излиза извън солидарността с Киев. Балистичните ракети могат да се окажат сериозна заплаха и за самата Норвегия в бъдеще, затова и украинската инициатива представлява интерес и от гледна точка на собствената отбранителна способност. „Балистичните ракети биха могли да представляват сериозна заплаха за Норвегия и за други съюзнически държави в бъдеще“, каза Сандвик.

За Осло това не е първи ангажимент от подобни мащаби. По данни на правителството е предоставило около 30 млрд крони (близо 3 млрд долара) помощ за украинската противовъздушна отбрана между 2023 и 2025 г. За тази година страната предвижда допълнително финансиране, чийто общ размер още не е уточнен.

Дали тези средства ще стигнат навреме зависи по-малко от волята и повече от календара на производство. И новите прехващачи Patriot, и украинската антибалистична система опират в срокове, които се измерват в месеци, докато ударите по Киев се водят всяка нощ. Норвежкият принос покрива пропуск, който атаката от 6 юли направи невъзможен за пренебрегване, но темпото на затварянето му ще реши дали покритието идва преди следващата вълна балистични ракети, или след нея.

Полша разсекретява цялата си военна помощ за Украйна от началото на войната.

🇵🇱🤝🇺🇦 Полша ще разсекрети информацията за цялата военна помощ, предоставена на Украйна между 2022 и 2026 г. Това обяви министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш, според когото решението е било взето след консултации с премиера Доналд Туск. Той уточни, че ще бъдат публикувани архиви, включващи всяка една военна доставка за Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия.

Косиняк-Камиш разкри, че доставките са започнали при предишното правителство, начело с бившия министър на отбраната Мариуш Блашчак, като всеки трансфер е бил докладван на президента – понастоящем Карол Навроцки, а преди това Анджей Дуда.

Освен разсекретяването на документите, Косиняк-Камиш е разпоредил на Службата за военно контраразузнаване на Полша да разследва случай, който той описа като изтичане на класифицирана информация.

„Работим в условия на война близо до нашите граници и всякакви действия срещу държавния интерес на Полша застрашават сигурността на полските граждани – г-н Блашчак, Вие вече го направихте веднъж. За това ще държим отговорен всеки, независимо от имунитета му“, заяви той.

Изявлението идва след политически спор относно военната подкрепа за Украйна. През последните дни Кшищоф Босак, съпредседател на крайнодясната партия „Конфедерация“, упрекна Варшава, че през март е изпратила тайно ракети-прехващачи за системата Patriot на Киев.

Марчин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика в канцеларията на полския президент, също заяви, че Полша е отстъпила мястото си на опашката за производство на ракети от американски производители.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик отказа да потвърди дали са били доставени ракети Patriot и заяви само, че списъкът с военни дарения за Украйна остава класифициран. Очаква се обявеното разсекретяване да направи публично достояние пълния обхват на военната помощ след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

🔙 Frontline Monitor припомня: Полша предупреди, че Кремъл може да се възползва от нарастващото напрежение по оста Варшава-Киев, за да провежда саботажи и операции за влияние. Полски официални лица заявиха, че Русия се опитва да задълбочи разделението между двете страни, включително чрез онлайн кампании за дезинформация и опити за манипулиране на украинските бежанци, живеещи в Полша.

Украйна изнася бойния си дронов опит: Drone Deal с Дания пред подпис

🇺🇦🤝🇩🇰 Споразумението Drone Deal е почти завършено и предстои скоро да бъде подписано. Това съобщи украинският президент Володимир Зеленски, след проведена среща с датския министър на отбраната Йепе Бруус, който беше на първото си официално посещение в Украйна, откакто пое поста.

„Обсъдихме голямо споразумение – Drone Deal. Знам, че екипите ни работят по него и е почти готово“, заяви Зеленски; по данни на президентската служба двете страни са се обявили за подписване във възможно най-кратки срокове.

Същността на договорката излиза извън обичайната логика на военната подкрепа. Вместо Украйна само да получава, тя предлага в замяна онова, което натрупа за тези три години и половина война с безпрецедентна интензивност на огъня от дронове – реален опит, безценни данни и технологии от съвременното бойно поле.

Дания ще получи достъп до украински разработки, доказали се в реални бойни условия, в замяна на което ще осигури допълнително финансиране и поръчки за отбранителната индустрия на Украйна, с помощта на които ще генерира свежи финансови средства за своята отбрана. Зеленски описа размяната като взаимноизгодна и съобщи за договорка двете страни да развиват и съвместни програми в подкрепа на отбранителните стартъпи и технологиите за сигурност.

Като отделен коловоз в разговора се открои борбата срещу балистичните заплахи. Киев разчита на подкрепа от Копенхаген за изграждане на собствено европейско решение срещу балистични ракети, тъй като засега се опира единствено на американските системи MIM-104 Patriot, а ежедневните удари с оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“ и севернокорейския аналог KN-23 остават сред най-трудните за справяне. По темата за антибалистиката се добави и готвеният 30-ти пакет военна помощ – поредният в дълга верига, която прави Копенхаген един от най-постоянните европейски поддръжници на Киев.

Зеленски постави на масата и финансовия възел: разблокирането на 6 млрд евро по линия на Европейския механизъм за мир (European Peace Facility), които според него могат да бъдат пренасочени към критичните нужди на украинските сили. Тези средства отдавна стоят замразени заради липсата на единодушие в Съвета на ЕС – казус, за чието разрешаване Дания може да помогне политически, но не и да реши едностранно, тъй като освобождаването на средствата изисква консенсус сред всички държави членки.

Президентът изброи и онова, за което благодари на датското правителство: участието в PURL – механизъм на НАТО за приоритетни поръчки на американско въоръжение за Украйна; в Чешката инициатива за изкупуване на боеприпаси от трети страни; в т.нар. „датски модел“, по който средства от скандинавската държава отиват директно към украински производители; предаването на изтребители F-16; гъвкаво пренасочване на средства към далекобойни артилерийски боеприпаси; и подкрепата за подготовката на украински военнослужещи. По собствени данни Дания е отделила около 9,7 млрд евро военна и още 1,1 млрд евро цивилна помощ от 2022 г. насам.

Стратегически най-същественото в срещата не е поредният пакет, а посоката, маркирана от споразумението Drone Deal. „Датският модел“ вече обърна класическата схема на помощ, насочвайки чужди пари към заводи в Украйна, вместо готова техника към фронтовата линия; договорката за дронове задълбочава този обрат и го превръща в двупосочен – подпомаганата страна започва да изнася не просто продукт, но и ценна експертиза, придобита в единствената към момента война с масирана употреба на безпилотни системи от двете страни. За европейски партньор като Дания, който изгражда собствена индустрия за дронове от нулата, достъпът до украинския боен опит е актив, който полигоните в мирно време няма как да възпроизведат. В този конкретен смисъл сделката е по-малко акт на дарителство и повече начало на пазарно по своя характер партньорство.

Пийт Хегсет: Украинската отбрана удържа благодарение на механизма PURL на президента Тръмп.

🇺🇸 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет отдаде заслуга на европейските държави в НАТО за това, че украинската армия удържа позициите си срещу ежедневните руски атаки от месеци насам, за което изтъкна като основна причина едно необичайно финансово споразумение. Говорейки в щабквартирата на Алианса в Брюксел на 17 юни, той заяви пред своите колеги отвъд океана, че украинската отбрана е  издържала, защото европейците са започнали да плащат сметката за американско въоръжение, което според него е белег, че подходът на президента Доналд Тръмп за споделяне на бремето работи.

Хегсет направи тези коментари преди срещата при закрити врата на Контактната група за отбрана на Украйна по-късно същия ден, на която се очакваше съюзниците да обсъдят по-нататъшната подкрепа за Киев.

Финансовият механизъм, на който отдаде признание, носи дългото название Prioritized Ukraine Requirements List (PURL) и работи различно от това, за което мнозина смятат американската военна помощ за Киев. Вместо САЩ да купуват оръжие, което впоследствие да изпращат за сметка на своите данъкоплатци, PURL позволява на европейските съюзници и Канада да плащат за произведени в САЩ оръжия и оборудване, които след това се прехвърлят на украинската армия, а НАТО координира доставката чрез Командването за помощ в сферата на сигурността и обучението на Украйна, базирано във Висбаден, Германия.

Споразумението произлезе от договорка, сключена между Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте през юли 2025 г. За последната близо година тя се разшири значително, а до декември 2025 г. съюзниците и партньорите поеха ангажимент за оборудване на стойност над 4 млрд долара. Голяма част от тези средства са насочени към средства за противовъздушна отбрана и боеприпаси, които Украйна определи като спешни оперативни приоритети.

Хегсет отличи конкретно ПВО по време на своето изказване, в което заяви пред колегите си, че съюзниците трябва да предоставят своя справедлив дял, предвид ефективността на системата за осигуряване на защита, „каквато само САЩ могат да предоставят“. Това самохвалство не е лишено от аргументи. Зенитно-ракетните комплекси Patriot на американската компания Raytheon продължават да са гръбнакът на защитата на Украйна в лицето на руския въздушен терор, а технологията за производство на ракетните прехващачи, използвани от тях, съществува почти изцяло в рамките на отбранително-технологичната индустриална база на САЩ. Точно поради тази причина PURL насочва своето финансиране през доставчици отвъд океана, дори когато парите идват от европейски хазни. Хегсет определи инициативата като възможност съюзниците да поемат водеща роля във осигуряването на финансиране за украинската отбрана и посочи продължаващата устойчивост на Киев на бойното поле като потвърждение, че подходът на Тръмп работи.

„Украинците удържат линиите си дори в лицето на непрестанни руски атаки“, каза Хегсет. „Казахме, че това е възможно – че нашите съюзници могат да водят и това ще бъде в съответствие с отбраната на Украйна. Това се случва. И е потвърждение на подхода на президента Тръмп. Подход, който ще подготви почвата за мир.“

Това представяне обаче дойде заедно с остро послание, насочено към страните от Алианса – послание, което усложнява всеки опит за едностранчиво тълкуване на коментарите му като изцяло положителни. Министърът на войната използва голяма част от своето време за изказване, за да обяви преглед от страна на позициите и базирането на американските военни в цяла Европа, което ще бъде проведено от Пентагона през следващите шест месеца. Той заяви, че това ще подтикне НАТО към това, което описа като по-балансирана структура, при която европейските държави ръководят своята конвенционална отбрана, вместо да зависят от своя съюзник отвъд океана. Хегсет свърза тази мащабна реформа с модела за финансиране на Украйна и загатна, че PURL е онзи вид споделяне на бремето между съюзниците, който той иска да види репликиран в цялата отбранителна стратегия на НАТО, а не само в подкрепата за Киев. Дали европейските държави разглеждат PURL като модел, който са готови да приложат и другаде, или като специфично за Украйна споразумение, породено от военната спешност, остава отворен въпрос, който изказването на Хегсет не разреши.

Налице е едно усложнение, което тегне върху PURL, но въпреки това не Хегсет реши не засяга в изказването си. Доклади от по-рано тази година показаха, че Пентагонът е планирал пренасочване на някои прехващачи за ПВО, които вече бяха осигурени за Украйна по линия на PURL, за попълване на запасите на американската армия, изчерпани по време на войната срещу Иран – перспектива, която разтревожи украинските служители, опасяващи се от потенциален недостиг. Постоянният представител на Украйна в НАТО заяви, че не е получил пряко потвърждение, че подобен ход действително ще бъдат предприет, но епизодът подчерта структурната уязвимост на модел за финансиране, който зависи от това производственият капацитет на САЩ да остане на разположение за Украйна, дори когато Вашингтон жонглира със собствените си глобални ангажименти, които невинаги е способен да изпълни да изпълни едновременно.

Онова, което Хегсет не спомена в Брюксел, има почти толкова голямо значение, колкото и казаното от него. Той не предложи нови финансови ангажименти, нито конкретен пакет от оръжия, нито подробности за това какво всъщност ще се съгласят да финансират съюзниците на срещата на Контактната група за отбрана на Украйна, насрочена за по-късно същия ден. Механизмът PURL, който той похвали, по своя замисъл си остава споразумение, което се подновява месец за месец и зависи от това европейските държави да продължат да подписват чекове за американско оборудване – система, която показа устойчивост вече близо година, но не носи гаранция за постоянство в бъдеще. За украинските защитници, които държат позициите си в лицето на неумолимите руски атаки, тази разлика между механизъм за финансиране, който е работил досега, и такъв, който гарантирано ще продължи да работи, не е абстракция, а въпрос на оцеляване. Това е разликата между противовъздушна батарея, която има останали ракети за изстрелване, и такава, която няма. И нищо, казано в една конферентна зала в Брюксел, не променя факта, че отговорът на този въпрос се решава месец за месец, с всеки поет ангажимент.

Обединеното кралство доставя 6000 ракети Martlet на Украйна за защита от руските дронове.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство предоставя на Украйна 6000 леки зенитни ракети Martlet за неутрализиране на дронове и други въздушни заплахи, добавяйки нов слой към мрежата за противовъздушна отбрана на страната, която продължава да е изправена пред масирани атаки.

Според военния експерт и бивш военнослужещ от британската армия Уес О'Донъл, пакетът включва общо 5000 зенитни ракети Martlet, обявени през март 2025 г. и нови 1000 бройки, одобрени през февруари 2026 г. Ракетите имат за цел да помогнат за защитата на критична инфраструктура, логистични центрове, летища и други обекти с висока стойност от руските камикадзе дронове.

Martlet, известна още като Lightweight Multirole Missile (LMM), е оръжие с лазерно насочване, разработено от британската компания Thales. Със своето тегло от близо 13 кг и способност да поразява цели на разстояния над 6 км, тя може да се изстрелва от наземни, въздушни и морски платформи.

Една от ключовите ѝ характеристики е нейното лазерно насочване (водене по лазерен лъч), което ѝ позволява да поразява цели с ограничена топлинна сигнатура. За разлика от обикновените ракети с топлинно насочване, Martlet не разчита на откриване на топлината от двигателя, което я прави изключително подходяща за сваляне на дронове и други малки въздушни цели.

Ракетата вече е интегрирана в системите за противовъздушна отбрана RapidRanger, доставени на Украйна през март. Според О'Донъл британските военни са използвали Martlet в реални операции срещу вражески дронове в Близкия изток, където ракетата има на своята сметка над 100 успешни прехващания.

Производството ѝ се разшири значително през последните няколко години. Thales произвежда ракетите Martlet в завода в Белфаст и увеличи производството на няколко пъти от 2022 г. насам в отговор на все по-засиленото търсене. Министерството на отбраната на Обединеното кралство подписа допълнителни договори с компанията през април и май 2026 г. в подкрепа на по-нататъшното производство.

Анализатори уточняват, че Martlet няма за цел да замени зенитно-ракетните комплекси с голям обсег като MIM-104 Patriot, NASAMS или IRIS-T. Вместо това тя е проектирана да ги допълва, осигурявайки по-евтин прехващач за дронове и други въздушни заплахи с малък обсег, което помага за съхраняването на напредналите ракети за въздушни цели с по-висок приоритет.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Обединеното кралство обяви най-големия пакет с дронове за Украйна до момента, поемайки ангажимент за най-малко 120 000 единици до края на годината. Според Министерство на отбраната по-голямата част от инвестициите ще отидат в британски компании, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics, подкрепяйки както нуждите на Украйна на бойното поле, така и растежа на отбранителната индустрия на острова.

📽️ Видео: Архивно видео от юни 2022 г. показва сваляне на руски хеликоптер Ка-52 „Алигатор“ от украински военнослужещи с британска зенитна ракета Martlet.

Украйна подготвя искане за спешна военна помощ от съюзниците в размер на 20 млрд долара.

🇺🇦 Украйна се готви да поиска спешна военна помощ в размер на 20 млрд долара от своите партньори с аргумента, че следващите месеци се явяват тесен и потенциално решителен прозорец за укрепване на временното предимство на бойното поле срещу Русия.

„Всички виждат, че Русия гори, а ние искаме тя да гори още по-силно, но ни е необходимо финансиране, за да го направим“, заяви високопоставен украински представител.

POLITICO съобщава, че искането ще бъде официално направено на 18 юни по време на следващата среща на Контактната група за отбраната на Украйна (групата „Рамщайн“), на която ще бъде координирана военната и финансова помощ за страната от съюзниците.

В основата си въпросното предложение отразява централния украински аргумент: че в момента инерцията на бойното поле наклонява везните в полза на Киев, но тази динамика ще се запази само за ограничен период от време, освен ако не бъде подкрепена с незабавно и мащабно финансиране.

За какво са предназначени тези 20 млрд долара?

Искането е изрично обвързано с това, което украинските дипломати описват като стесняващ се прозорец на бойното поле, в който ускореното финансиране трябва да бъде трансформирано в директно разширяване на военния капацитет, преди настоящият импулс да отслабне.

Според източниците на американското издание, средствата ще бъдат разпределени в приоритетни области, които вече са били представени на НАТО преди срещата на 18 юни, включително:

• въздушна и балистична отбрана с прехващачи PAC-3, доставени по механизма JUMPSTART
• увеличени вноски в Списъка с приоритетни изисквания на Украйна (PURL)
• разширени поръчки на ударни и прехващащи дронове, боеприпаси, електронна война, далекобойни ударни способности и оборудване, произлизащо от местната отбранителна индустрия и съюзниците.

Отвъд водещата цел за разширяване на капацитета, мащабите на искането съвпадат с широко потвърдения структурен недостиг на средносрочно финансиране за украинската отбрана.

Презентация на Европейската комисия разкри оценка на недостига в украинската отбрана за тази календарна година, който възлиза на 19,6 млрд евро, дори след отчетените 100 млрд долара в рамките на ангажименти за подкрепа и заема на ЕС от 90 млрд евро. На практика украинското предложение се стреми да изтегли напред финансиране, което иначе трябва да се разпредели чак догодина, поставяйки го в текущия оперативен цикъл, за да затвори празнината незабавно, а не поетапно.

Длъжностните лица описват целта като осигуряване на възможност Украйна да поддържа интензивността на своите ударни операции паралелно със защитата на критична инфраструктура от постоянни въздушни атаки.

Структура на финансирането

Украински служители казват, че вноските ще бъдат разпределени между отделните партньори, като се очаква всяка държава да осигури 2-6 млрд долара за постигане на крайната цел от 20 млрд долара. Вноските могат да бъдат под формата на директна помощ или отпускане на заеми.

Предложението е било обсъдено в рамките на наскоро проведена среща между министъра на отбраната на Украйна Михайло Федоров и официални лица от Норвегия, Швеция, Германия и Канада, според източниците, запознати с разговорите. През последните месеци Федоров е провел и двустранни консултации в няколко от тези държави, които са били насочени към съгласуване на позициите преди срещата в Германия.

Тазгодишният бюджет за отбрана на Украйна възлиза на 98 млрд долара, като разходите за отбрана поглъщат около 40% от БВП, което представлява един от най-високите проценти на военни разходи към БВП в световен мащаб. Следователно пакетът от 20 млрд долара би надградил вече рекордните вътрешни разходи, вместо да ги замени.

Защо точно сега?

Слуховете за момента са продиктувани от сближаването на оперативна спешност и затягащи се финансови ограничения. Украински официални лица смятат, че текущата среда на бойното поле е ограничен „прозорец от възможности“, в рамките на който допълнителните ресурси биха могли да се превърнат в измерими ползи, преди руската армия да успее да се адаптира, след което да си върне обратно инициативата.

В същото време тази оценка е тясно обвързана със широкообватен стратегически разчет, фокусиран върху времето. Украинските служители смятат, че страната им притежава временно предимство на бойното поле – такова, което е малко вероятно да продължи дълго – което прави идните месеци критични за поддържане на инерцията и оказване на натиск върху руската армия.

Това мнение намира отзвук и извън класифицираните разузнавателни оценки. В интервю за CBS News от 29 май, украинският държавен глава отговори на изявлението на командира на Трети армейски корпус бригаден генерал Андрий Билецки, че Украйна има от 6-9 месеца, за да поеме инициативата в бойните действия, както и да укрепи своите позиции. Зеленски потвърди оценката с думите: „Да, вярно е.“

Зеленски отбеляза още, че руската армия е започнала да губи инициативата през декември 2025 г. В началото на новата година той е информирал американските партньори, че предстои да се отвори такъв прозорец, тъй като руските сили понасят месечни загуби на личен състав, изпреварващи капацитета за попълването им.

Този прозорец обаче се сблъсква с практическо затруднение във финансирането: Министерство на отбраната на Украйна посочва, че около 4 млрд долара от наличната помощ за отбрана остават на разположение за нови обществени поръчки, а останалата част е разпределена или обвързана с договори. Това сериозно ограничава краткосрочната способност на Киев да мащабира производството, да попълва запасите и да поддържа темпото на операциите.

В резултат на това искането за 20 млрд долара се рамкира като незабавна коригираща мярка, насочена към отключване на забуксувалия капацитет за обществени поръчки и да гарантира, че обещаната международна подкрепа може да се реализира в реален капацитет за отбрана, докато условията на бойното поле позволяват.

Искането за финансиране идва в период на паралелни дискусии сред съюзниците от НАТО за разширяване на дългосрочните рамки за военна помощ за Украйна. Държавите-членки на НАТО обмислят предложение за нов пакет от военна помощ за Украйна на стойност 70 милиарда евро (около 81 милиарда долара), който може да бъде представен на срещата на върха на алианса в Анкара следващия месец, според четирима дипломати от НАТО, цитирани от POLITICO.

„Ключът е да имаме твърд ангажимент от Анкара, че критичната подкрепа за Украйна ще бъде продължена на устойчива и по-справедлива основа“, заяви висш дипломат от НАТО. Предложението, споделено от Германия миналия месец, въвежда нов механизъм за осигуряване на прозрачност при разпределяне на средствата за Украйна. Инициативата идва на фона на разговори за балансиране на финансовия ангажимент в подкрепа на Киев, между страните членки.

България спира военната подкрепа за Украйна.

🇧🇬🇺🇦 България спира доставките на оръжие за Украйна, тъй като конфликтът не може да бъде решен на бойното поле. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на пресконференция за представяне на приоритетите на ведомството, която се проведе по-рано днес.

Изявлението му не е изненада. То официално нарежда страната ни сред онези държави в Европейския съюз, опитващи се да изместят фокуса от активното възпиране на Русия към полето на дипломацията за започване на мирни преговори. Едновременно с това ходът бележи рязко отстъпление от мащабната роля, която изигра родната военна индустрия като доставчик на съвместими боеприпаси и въоръжение от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Министър Стоянов аргументира своята позиция с твърдението, че конфликтът е придобил изявен позиционен характер и по-нататъшното натрупване на оръжия води само до увеличаване на жертвите. По думите му е настъпил моментът за търсене на „справедлив мир, който да бъде определен от двете страни“, при активното посредничество на Европейския съюз.

Политическата траектория на този ход е тясно свързана с кабинета на Радев. През изминалия месец начело на страната премиерът говори малко за войната, според траектория, очертана още докато в президентството: последователна опозиция на военно-техническата помощ и настояване за „дипломатическо решение“. На 18 май, след срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц, той засегна темата едва след като получи въпрос от репортер. „Крайно време е за дипломация, защото тази проточила се война изтощава всички участващи в нея и подкрепящи я страни“, каза Радев в отговор на въпрос за възможни преговори за спиране на войната.

Икономическото измерение и мащабите на родния отбранителен износ

Решението за спиране на доставките придобива особено голяма тежест, когато се разгледа реалният мащаб на българската военна подкрепа. Според официалните данни, подадени от правителството към Регистъра за конвенционални оръжия на ООН (UNROCA), общата стойност на изнесеното от страната оръжие, свързано с войната в Украйна, възлиза на близо 2.7 млрд щатски долара за периода от 2022 г. до момента. Като една от малкото страни-членки на Европейския съюз, съхранили значими производствени мощности за боеприпаси от съветски калибър, които съставляват гръбнака на украинската артилерия, България предостави подкрепа, несъразмерно голяма спрямо мащаба на националната си икономика.

Поради сложната обстановка на вътрешната политическа сцена през първите години на войната, голяма част от доставките се извършваха непряко, а оръжейният износ минаваше през партньорски държави от Източния фланг на НАТО, които прехвърляха оборудването към Украйна. Приложената таблица показва обобщени данни за обема и дестинациите на българския износ въз основа на декларираното пред ООН в периода 2022–2025 г.

Данните показват, че спирането на тези доставки има съществени оперативни последици. Прекратяването на износа изважда важен производител на боеприпаси и консумативи от архитектурата на украинската отбрана, които са незабавно съвместими с предната линия на фронта и не изискват допълнително технологично време за обучение или логистична адаптация.

Парадоксите в стратегията за отбрана: 5% от БВП и историческия паралел

Позицията на кабинета Радев съдържа едно дълбоко вътрешно противоречие, проявено по време на днешната пресконференция. Едновременно с обявеното спиране на военната помощ за Киев, военният министър разкри дългосрочен план за радикално увеличение на българските разходи за отбрана, според който те ще достигнат рекордните 5% от БВП до 2030 г. – разпределени между 3.5% преки военни разходи и 1.5% свързана дейност като киберсигурност и стратегическа инфраструктура.

Този амбициозен план е основан на премълчаното, но напълно очевидно допускане, че България е изправена пред непосредствена и мащабна заплаха за националната си сигурност. Единственият източник на подобна заплаха в Черноморския регион, способен да оправдае най-рязкото увеличение на военния бюджет в новата история на страната, е военният ревизионизъм на Руската федерация. И именно тук започва да се откроява основният стратегически парадокс: ако руската заплаха е реална дотолкова, че да изисква мобилизиране на 5% от БВП, то украинската отбрана е своеобразна предна линия на същата тази сигурност.

Оказаната помощ с изпращане на боеприпаси се случва на незначителна част от цената, която България и всяка друга държава в Европа би платила при евентуална необходимост от директно възпиране по своите граници. Цената, която е необходимо да платим за национална сигурност нараства пропорционално на руските териториални и военни успехи в Украйна и отвъд нея.

Историческият прецедент, който веднага изниква в съзнанието, е печално известен. През есента на 1938 г. в навечерието на Втората световна война, Великобритания и Франция отстъпиха пред претенциите на Нацистка Германия към Судетската област в Чехословакия с надеждата, че това ще осигури – по думите на британския премиер Невил Чембърлейн – „мир за нашето време“. Тази дипломатическа отстъпка не само не задоволява апетитите на агресора, но му дава криле. До март 1939 г. Германия поглъща останалата част от Чехословакия, което ѝ осигурява контрол върху производствения капацитет на „Шкода“ – една от най-големите оръжейни индустрии на континента, която оттам насетне започва да работи за нуждите на Вермахта.

Капитулацията не осигурява мир, а окуражава агресора още повече и скъсява пътя до атаката срещу Полша на 1 септември същата година. Поуката е недвусмислена: умиротворяването на авторитарен режим, воден от имперски реваншизъм, неизменно катализира по-голяма катастрофа, вместо да донесе траен мир. Въпросът е: може ли Европа и светът да си позволят трета такава за малко над един век?

Илюзията „справедлив мир““: Защо тезата на кабинета „Радев“ не издържа пред фактите

Тезата на кабинета Радев, че спирането на оръжейните доставки ще принуди страните да седнат на масата за преговори и ще ускори постигането на „справедлив мир“, стъпва на дълбоко погрешно тълкуване на опитите за дипломация и намеренията на Руската федерация. Противно на внушенията, че Киев залага единствено на военно решение, украинският президент Володимир Зеленски многократни демонстрира своята готовност за диалог и още през ноември 2022 г. представи подробен план от 10 точки. От началото на 2025 г. украинската държава последователно настоява за неограничено и безусловно спиране на огъня, което да послужи като фундамент за започване на реални преговори.

Позицията на Киев бе затвърдена с изпращането на официално отворено писмо от Зеленски до Владимир Путин с предложение за директна среща лице в лице – инициатива, която беше категорично отхвърлена от руския диктатор с аргумента, че подобен разговор е „безпредметен“. Украинският външен министър Андрий Сибиха предупреди, че с това си действие Путин е пропуснал шанса си за изход от войната при сравнително благоприятни условия, което неизбежно ще задълбочи икономическата рецесия и военните загуби на Русия.

Отказът на Кремъл да се ангажира с искрени преговори беше потвърден от поведението на руската делегация при опитите за посредничество на САЩ. Въпреки усилията за откриване на разумен компромис между двете страни, Путин отхвърли предложенията за незабавно примирие, вместо което предложи единствено работа по необвързващи меморандуми и предяви максималистичен ултиматум и териториални претенции, изискващи доброволно предаване на територии, които руската армия никога не е контролирала. Поради това Зеленски и редица експерти по международни отношения аргументирано обвиняват руската страна в съвсем умишлено протакане на разговорите.

Стратегията на Путин за „купуване на време“ има чисто военни измерения: тя цели да разколебае западните партньори на Украйна, да изтощи подкрепата им, да спре доставките на оръжие и да даде оперативна пауза за прегрупиране на силите, подготовка на нови вълни на мобилизация и преодоляване на вътрешния дефицит на ресурси. Руското ръководство продължава да вярва, че инициативата на бойното поле се намира в негови ръце и може да бъде катализирана с продължителен натиск, който да доведе до успешен пробив на фронта в Донбас.

С оглед на всичко казано дотук, всяко примирие и спиране на военната помощ без категорични гаранции за сигурност и суверенитет представлява опасен капан, каквито бяха провалените Мински споразумения, които послужиха единствено за подготовка на следващата фаза от руската военна агресия. Анализи на сигурността сочат, че стратегическите цели на Кремъл за унищожаване на украинската държавност остават непроменени. Войната се развива в цикличност между конвенционални и хибридни методи. При евентуално замразяване на конфликта, Русия ще използва времето за възстановяване и преструктуриране на военния си потенциал, след което неизбежно ще поднови военните действия.

Затварянето на каналите за подкрепа от страна на България не само не приближава мира, но директно помага на Русия да реализира своите реваншистки планове. Това увеличава дългосрочните рискове за сигурността в Черноморския регион, изправяйки страните от източния фланг на НАТО пред една значително по-укрепена и опасна военна заплаха, която в утрешния ден би могла да се озове на собствените им граници.

Японски депутат призова правителството да изпрати ракети Patriot на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Японският депутат Мацузава Шигефуми призова правителството на своята страна да предостави зенитни ракети Patriot на Украйна, в отговор на продължаващите мащабни ракетни удари по украински градове.

Шигефуми, член на Камарата на съветниците на Япония, повдигна въпроса по време на заседание на Комисия по външни работи и отбрана, където се обърна лично към министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми.

Според него Киев продължава да се защитава срещу безразборните руски ракетни удари, но е изправен пред недостиг на ракетни прехващачи, което води до тежки загуби. Той се аргументира с факта, че неотдавнашното облекчаване на правилата за износ на отбранителна продукция от страна на островната държава е направило възможно обмислянето на такива доставки.

„Въпреки че все още има няколко препятствия за преодоляване при доставката на ракети Patriot за Украйна, те със сигурност не са непреодолими!“ каза Мацузава.

Депутатът призова ръководството на отбраната да вземе политическо решение в рамките на т.нар. принцип на „проактивния пацифизъм“ – концепция, използвана в японската политика за сигурност, за да се обоснове по-активна роля в поддържането на глобалната стабилност.

„Президентът Зеленски се стреми да получи ракети Patriot. Сега е моментът Япония да предприеме осезаеми, проактивни мерки! Министър Коидзуми, призовавам Ви да демонстрирате лидерство в името на проактивния пацифизъм. Необходимо е политическо решение“, заяви Мацузава.

Япония е сред страните с лиценз за производство на ракети PAC-3 за системата за противовъздушна отбрана Patriot, които могат да неутрализират балистични ракети. Mitsubishi Heavy Industries произвежда прехващачи и играе ключова роля в глобалната верига за доставки на компонентите за тях.

В допълнение към доставката на собствени системи Patriot, Япония също така е изнасяла ракети за САЩ. През ноември 2025 г. Министерството на отбраната обяви, че е завършило доставките на произведените в страната ракети PAC-3.

В момента Япония експлоатира 24 зенитни батареи Patriot с около 120 пускови установки. 6 подразделения за ПВО защитават стратегически важни райони в цялата страна.

Призивът идва в момент, когато Украйна продължава да търси повече прехващачи Patriot от партньорите си, за да се защити срещу руските балистични и крилати ракети. За нея допълнителните ракети PAC-3 остават сред най-критичните инструменти за защита на градове, инфраструктура и военно-промишлени обекти от засилващата се ракетна кампания на врага.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Япония официално се включи към програмата „Приоритетни нужди на Украйна“ (PURL), като задели над 14,6 милиона долара за финансиране на придобиването на необходимо военно оборудване за Украйна.

Финлндия обяви 33-ти пакет с военна помощ за Украйна.

🇫🇮🤝🇺🇦 Финландия ще предостави на Украйна 33-ти пакет с военна помощ на обща стойност 138,5 милиона долара. Решението беше взето от президента на страната Александър Стуб в отговор на предложение от правителството.

Последният принос увеличава общата стойност на военното оборудване, доставено от Финландия на Украйна от началото на пълномащабната инвазия, до 3,68 милиарда долара.

От мерки за оперативна сигурност и за да бъде гарантирано, че пратката ще достигне своето предназначение, няма да се предоставя по-подробна информация за съдържанието на помощта, начина или графика на доставка.

Взетото решение е съобразено както с нуждите на Украйна, така и с ресурса на финландските сили за отбрана.

На 16 януари Финландия обяви 31-вия си пакет с военна помощ за Украйна – решение, одобрено от президента по предложение на упрвляващия кабинет. Пакетът беше оценен на близо 113 милиона долара и направи общата стойност на предоставената от страната военна помощ на около 3,6 милиарда долара.

Финландският министър на отбраната Анти Хякянен заяви, че пакетът е бил подготвен по ускорен график, за да отговори на най-критичните нужди на украинската отбрана, и подчерта, че продължаващата подкрепа с военна техника остава най-ефективният начин, по който страната му може да съдейства за постигането на справедлив мир.

Япония изпраща за първи път свои военни в командването на НАТО за подкрепа на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Япония ще изпрати за първи път офицери от Силите за самоотбрана в командването на НАТО за подкрепа на Украйна, базирано в Германия, съобщи Министерството на отбраната, цитирано от Japan Times на 29 май.

Разполагането е поредната стъпка в задълбочаващото се сътрудничество в сферата на отбраната между Токио и Северноатлантическия алианс в продължаващата война на Русия срещу Украйна, която прекроява политиката в сферата на сигурността далеч отвъд границите на Европа.

Япония ще командирова четирима офицери от Силите за самоотбрана в мисията на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението на Украйна, известна като NSATU. Командването във Висбаден беше създадено през юли 2024 г. с цел координиране на доставките на военна помощ и обучението на украинските въоръжени сили.

Офицерите ще включват двама представители на Сухопътните сили, един от Военновъздушните сили и един от Военноморските сили за самоотбрана на Япония. Те ще помагат за координиране осигуряването на оборудване и обучение за украинската армия и ще изпълняват ролята на лица за контакт с партньорските нации. Японското министерство на отбраната подчерта, че офицерите няма да участват в бойни операции.

„Командировката ще допринесе за укрепване на собствената отбранителна способност на Япония с извличане на поуки от Украйна, включително по отношение на „новите начини за водене на война“, като в същото време ще задълбочи сътрудничеството между Япония и НАТО, като се има предвид, че сигурността в Евроатлантическия и Индо-Тихоокеанския регион е неразривно свързана“, се посочва в изявление на министерството.

Личният състав на NSATU, който може да наброява до 700 души, играе ролята на централна структура на НАТО за планиране, координация и организиране на военна помощ за Украйна в отговор на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Властите в Токио изразиха интерес да се присъединят към мисията за първи път през април 2025 г. Тогавашният министър на отбраната Ген Накатани обсъди въпроса с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Това отразява острия завой на азиатската страна към тясно сътрудничество със западните партньори. През последните години Япония смекчи някои от дългогодишните си ограничения за износа на оръжие – сериозен ход за страна, която в продължение на десетилетия поддържаше строго ограничена следвоенна политика за сигурност.

Тези промени бяха одобрени от кабинета и Националния съвет за сигурност на Япония и представляват една от най-значимите ревизии на политиката за отбрана на страната от края на Втората световна война насам.

Япония може също така да се присъедини към Списъка с приоритетни нужди на Украйна (PURL) — механизъм, чрез който съюзниците финансират закупуването на американско оръжие и оборудване за Украйна, съобщава Japan Times. По силата на тази рамка Киев получава критично важни системи, включително ракети за батареите за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot.

За Япония решението да изпрати офицери в NSATU не е свързано единствено с подкрепата за Украйна. То цели също така да се проучи как се променя съвременната война – от дроновете и ПВО до координацията на бойното поле – и тези поуки да бъдат приложени в планирането на собствената сигурност в Индо-Пасифика.

По-рано японската компания Terra Drone сключи първия си договор с Министерството на отбраната на Япония, след като спечели публичен търг за доставка на 300 безпилотни летателни апарата с модулен дизайн, които ще бъдат произведени в страната.

Американски сенатор Блументал е оптимист, че САЩ ще отговорят положително на спешния призив на Зеленски за ПВО

🇺🇸🤝🇺🇦 Американският сенатор Ричард Блументал изрази оптимизъм, че Белият дом ще даде положителен отговор на официалното запитване, изпратено от украинския президент Володимир Зеленски във връзка с критичния недостиг на системи за противовъздушна отбрана.

Призивът, изпратен директно до президента Доналд Тръмп и Конгреса на САЩ, подчертава спешната нужда от оказване на подкрепа с оглед на непрекъснатите въздушни удари през последните седмици на пълномащабната война в Украйна, съобщи местното издание Hromadske.

По време на брифинг в столицата Киев сенатор Блументал подчерта, че макар да не може да говори от името на администрацията, той има сериозни очаквания, че тя ще откликне на призива за помощ.

„Не мога да говоря от името на администрацията. Ние сме членове на Конгреса. Но се надявам и имам очакване Америка да отговори положително на това искане. Вече сме го правили преди. И трябва да го направим отново в бъдеще, защото това буквално опира до спасяването на човешки животи“, заяви той.

Сенаторът посочи конкретно въздействието на масираната атака, извършена през нощта срещу 24 май, с което подчерта, че настоящата ситуация изисква незабавни действия. Според него Украйна изпитва отчаяна нужда от прехващачи, съвместими със зенитно-ракетните комплекси Patriot. Според Блументал както Конгресът на САЩ, така и екипът на президента Тръмп трябва да дадат приоритет на тези доставки, за да гарантират сигурността на страната.

Коментирайки писмото на украинския държавен глава, сенаторът го описа като красноречив и професионален. „И трябва да кажа, че писмото много ясно и умело излага този апел, както и благодарността към американците за всичко, което сме направили до този момент“, добави той.

В своя спешен призив Зеленски предупреди за критично изчерпване на активите за противовъздушна отбрана и подчерта, че настоящата ситуация изисква бърз и ефективен отговор от Вашингтон.

Украинският президент изрично поиска допълнителни ракети Patriot PAC-3, както и оборудване за ПВО, с което да защити своята страна от ежедневните въздушни удари.

В писмото се обръща внимание и на някои трудности при получаването на американско оръжие по програмата PURL. Зеленски отбелязва, че директното обръщение, едновременно към президента и Конгреса, е необичайна стъпка, наложена от настоящата извънредна ситуация.

По време на своето посещение в Киев сенатор Блументал изтъкна бързото развитие на украинските технологии в сферата на отбраната, след като разгледа местно предприятие за безпилотни системи. Размишлявайки върху визитата си, Блументал отбеляза, че темпото на иновациите е забележително, заявявайки: „Америка трябва да стане по-гъвкава и адаптивна. Украинците буквално ни преподават уроци всеки божи ден.“

Сенаторът подчерта, че войната е достигнала исторически повратна точка, в която безпилотните системи, които варират от въздушни през сухопътни до подводни, са се превърнали в решаващата технология на съвременното бойно поле.

Надграждайки предишните усилия на Конгреса за укрепване на украинската отбрана, наскоро сенатор Роджър Уикър подчерта нуждата от стабилна военна помощ в свое обръщение към Сената. Републиканецът произнесе силна реч, с която подкрепи Киев и отправи остри критики по адрес на руския президент Владимир Путин, като призова съюзниците да не му вярват.

Уикър заяви, че Путин се „подиграва с мирния процес“, изтъквайки най-мащабната въздушна атака от началото на войната като доказателство, че Кремъл не се интересува от истински преговори. Той описа руския държавен глава като „диктатор с десетилетия кръвопролития по ръцете си“ и посочи, че е необходимо САЩ да продължат своята подкрепа за Киев, укрепвайки неговата противовъздушна отбрана и способности за нанасяне на удари в дълбочина, с което да демонстрират пред Путин, че военните му цели остават непостижими.

Словакия ще увеличи доставките на артилерийски снаряди за Украйна до милиони броя

🇸🇰 Словакия ще разшири доставките на боеприпаси за Украйна, тъй като местната индустрия увеличава производствените обеми на снаряди, заяви президентът Петер Пелегрини, цитиран от RBC-Ukraine.

Пелегрини уточни, че доставките се извършват в рамките на търговското производство и износа на оръжие от местни отбранителни предприятия, като Братислава планира да продължи да разширява пратките.

Президентът заяви, че Словакия инвестира сериозно във военно-промишления комплекс, който вече отговаря на близо 3% от БВП на страната. Производството включва и дронове-прехващачи, разработвани съвместно с местни отбранителни компании, и заводи за ремонт на самолети.

Страната вече извършва доставки на боеприпаси за Украйна „в обеми от милиони броя“, потвърди Пелегрини, като производството предстои да нарастне още повече. Все пак той призна, че НАТО страда от структурен недостиг на капацитета за отбранително производство – мащабирането на производството на оръжие остава трудно дори при значително финансиране поради ограничения брой заводи и производствени линии.

Изявленията на Пелегрини са в пълен контраст с позицията на премиера Роберт Фицо, който встъпването си в длъжност през 2023 г. заяви, че няма да предоставя оръжие от държавните запаси на Украйна. Фицо също се обяви против новите пакети военна помощ и санкциите на Европейския съюз срещу Руската федерация. Тези рестрикции обаче никога не са обхващали частния отбранителен сектор на Словакия, който продължава да произвежда артилерийски снаряди, гаубици и други системи за Киев.

Износът на словашко оръжие е скочил почти двойно през 2024 г. спрямо предходната година. Общият скок от периода преди войната до момента възлиза на около 10 пъти. През октомври 2025 г. Братислава обяви новия пакет помощ, който съдържа инженерна подкрепа, разминиране и разширено сътрудничество с отбранителни компании от Украйна. Министърът на отбраната Роберт Калиняк докладва за 15-кратен скок в производството на артилерийски боеприпаси в Словакия след началото на пълномащабната война.

Писториус в Киев: Германия и Украйна засилват съвместното производство на модерни безпилотни системи.

🤝🇩🇪🇺🇦 Германският министър на отбраната Борис Писториус пристигна в Киев за необявени преговори, насочени към разширяване на двустранното сътрудничество в отбранителната сфера между Германия и Украйна.

Според репортаж на DPA и германския канал n-tv, визитата не е била оповестена предварително от мерки за сигурност. Основният акцент е поставен върху развитието на съвместни отбранителни проекти, включително разработката на безпилотни оръжейни системи с различен обсег на действие.

Писториус заяви, че предстоящите инициативи ще се фокусират над „съвместното разработване на модерни безпилотни системи от всички класове“. Очаква се германският министър да проведе разговори с украински официални лица и относно разширяването на двустранното сътрудничество в отбранителното производство.

Визитатасе случва в момент, в който Германия продължава да увеличава дългосрочната военна и финансова подкрепа за Украйна. Наскоро тя одобри планове за отпускане на 11,6 милиарда евро помощ през 2027 г. в рамките на актуализация на планирания федерален бюджет.

По-рано германският министър на финансите Ларс Клингбайл свърза корекцията на бъдещите планове за разходи за отбрана с разблокирането на механизъм за заем от Европейския съюз в размер на 90 милиарда евро.

В миналото Писториус неведнъж е подчертавал нарастващата роля на Украйна в отбранителните иновации. Според DPA германският министър е посочил, че украинските технологии вече са „търсени в целия свят като иновативни решения“.

„Трябва да държим тези разработки в полезрението си“, заяви Писториус в предишни коментари, цитирани от DPA. Той допълни, че сътрудничеството с Украйна допринася и за разширяването на собствения индустриален и технологичен капацитет на Германия.

Посещението съвпада с широка експанзия на дейността на германската военна индустрия в Украйна. Наскоро фирмата за роботика ARX Robotics обяви значително увеличение на доставките на своите безпилотни наземни системи GEREON за украинските сили за отбрана.

Новата сделка следва плановете на украинските власти за придобиването на 25 000 роботизирани сухопътни платформи в първата половина на 2026 г. в рамките на усилията за прехвърляне на логистиката към дронове.

Нидерландия подновява дебата в ЕС за 210 млрд евро замразени руски активи за Украйна.

🇪🇺💰🇷🇺 Нидерландия се опитва да поднови преговорите в рамките на Европейския съюз за използването на замразени руски активи на стойност до 210 милиарда евро за финансиране на отбраната на Украйна през следващата година, съобщи Politico на 7 май, позовавайки се на дипломати и служители на ЕС.

Нидерландският министър на финансите Елко Хейнен е потърсил подкрепа за този ход по време на среща при закрити врата на финансовите министри от ЕС в Брюксел на 5 май. Инициативата получи незабавна подкрепа от Естония, Латвия, Литва и Финландия, тъй като посочените страни настояват за оползотворяване на руските средства, вместо емитирането на нов съвместен дълг на ЕС в подкрепа на Киев.

Подновената инициатива идва в момент, когато ЕС се готви да отпусне 90 милиарда евро заем, договорен от 24 държави-членки през декември. Първият транш от заделените за тази година 45 милиарда евро се очаква през юни. Изплащането им беше освободено, след като Унгария оттегли ветото си след победата на Петер Мадяр над Виктор Орбан на парламентарните избори през април, пише Politico.

Въпреки това, спасителният пояс от 90 млрд евро се очаква да покрие само две трети от бюджетния дефицит на Киев до 2027 г. Настоящите финансови прогнози на Брюксел смятат, че войната ще приключи тази година – сценарий, който масово е считан за нереалистичен от дипломатите. Очаква се Международният валутен фонд да предложи актуализирани оценки за дългосрочните финансови нужди на Киев след мисия в столицата през юни.

Възобновяването на дебата за конфискация на активи рискува да разпали отново остър политически и правен сблъсък в рамките на блока. В края на миналата година белгийският премиер Барт Де Вевер спря опитите на Европейската комисия да използва паричната стойност на активите с настояване за неограничена финансова застраховка от ЕС срещу потенциални руски ответни мерки.

Близо 185 милиарда евро от замразените държавни активи на Руската федерация се съхраняват в Euroclear, финансов депозитар със седалище в Брюксел.

По-рано България, Франция, Италия, Малта и Европейската централна банка също изразиха особени резерви и изразиха опасения, че посягането към блокираните средства може да доведе до правни усложнения и спре други правителства по света от правене на бизнес в еврозоната.

Колебанията сред някои държави-членки на ЕС произтича отчасти от по-ранните правни репресии на Кремъл, когато Руската централна банка заведе дело срещу Euroclear в московски съд, искайки обезщетение за щети върху блокираните средства. Въпреки последните заплахи, ЕС продължава да засилва хватката си. Наскоро посланиците одобриха безсрочно замразяване на руските държавни активи, променяйки процедурите така, че поддържането на вето да изисква квалифицирано мнозинство – заобикаляйки подобни спънки от страни членки като Унгария в бъдеще.

Израел прие доставки на 6500 тона военна помощ от САЩ в рамките на денонощие.

🇺🇸📦🇮🇱 САЩ наскоро доставиха 6500 тона боеприпаси и военно оборудване на Израел в рамките на едно денонощие, използвайки два големи кораба и множество стратегически товарни самолети, съобщиха от Министерството на отбраната на Израел в официално изявление, публикувано по-рано днес.

В рамките на глобална логистична операция двата товарни кораба акостираха в пристанищата Ашдод и Хайфа, където разтовариха хиляди боеприпаси с въздушно и наземно базиране, камиони, леки тактически автомобили (JLTV) и допълнително оборудване за израелските военни, гласи изявлението.

Операцията беше проведена под ръководството на Дирекцията за отбранителни поръчки към Министерството в координация с Отдела за международно корабоплаване, неговото представителство в САЩ и Дирекцията за планиране на Израелските отбранителни сили (IDF).

Оборудването беше натоварено на стотици камиони от Департамента за логистика и активи на Министерството на отбраната и Технологичната и логистична дирекция на IDF, след което беше прехвърлено във военни бази из цялата страна в рамките на операция на пристанище Ашдод, ръководена от главния директор на Министерство на отбраната, генерал-майор (о.р.) Амир Барам.

Логистичният мост по въздух и вода остава „основен инструмент за изграждане на бойна готовност в условията на продължаващо развитие на ситуацията със сигурността“, заявиха от ведомството. „От началото на операция Ревящ лъв Израел е получил над 115 600 тона военно оборудване чрез 403 въздушни и 10 морски доставки.“

Министърът на отбраната Израел Кац заяви, че страната „е готова във всеки един момент да действа срещу враговете си, на всеки фронт и навсякъде, където е нужно. Този нарастващ въздушен и морски мост укрепва директно способностите и оперативното превъзходство на IDF.“

„Във всеки един момент товарни самолети и кораби пътуват към Израел, пренасяйки хиляди тонове боеприпаси и военно оборудване. Това стои в основата на стратегията на министерството: подкрепа за всяка нужда на IDF, както с мащабни поръчки в краткосрочен план, така и изграждайки готовност за предстоящото десетилетие на предизвикателства по отношение на сигурността. Впечатляващата операция по снабдяване и доставка, която завършихме, ще продължи да се разширява през следващите седмици“, добави Барам.