Израел прие доставки на 6500 тона военна помощ от САЩ в рамките на денонощие.

🇺🇸📦🇮🇱 САЩ наскоро доставиха 6500 тона боеприпаси и военно оборудване на Израел в рамките на едно денонощие, използвайки два големи кораба и множество стратегически товарни самолети, съобщиха от Министерството на отбраната на Израел в официално изявление, публикувано по-рано днес.

В рамките на глобална логистична операция двата товарни кораба акостираха в пристанищата Ашдод и Хайфа, където разтовариха хиляди боеприпаси с въздушно и наземно базиране, камиони, леки тактически автомобили (JLTV) и допълнително оборудване за израелските военни, гласи изявлението.

Операцията беше проведена под ръководството на Дирекцията за отбранителни поръчки към Министерството в координация с Отдела за международно корабоплаване, неговото представителство в САЩ и Дирекцията за планиране на Израелските отбранителни сили (IDF).

Оборудването беше натоварено на стотици камиони от Департамента за логистика и активи на Министерството на отбраната и Технологичната и логистична дирекция на IDF, след което беше прехвърлено във военни бази из цялата страна в рамките на операция на пристанище Ашдод, ръководена от главния директор на Министерство на отбраната, генерал-майор (о.р.) Амир Барам.

Логистичният мост по въздух и вода остава „основен инструмент за изграждане на бойна готовност в условията на продължаващо развитие на ситуацията със сигурността“, заявиха от ведомството. „От началото на операция Ревящ лъв Израел е получил над 115 600 тона военно оборудване чрез 403 въздушни и 10 морски доставки.“

Министърът на отбраната Израел Кац заяви, че страната „е готова във всеки един момент да действа срещу враговете си, на всеки фронт и навсякъде, където е нужно. Този нарастващ въздушен и морски мост укрепва директно способностите и оперативното превъзходство на IDF.“

„Във всеки един момент товарни самолети и кораби пътуват към Израел, пренасяйки хиляди тонове боеприпаси и военно оборудване. Това стои в основата на стратегията на министерството: подкрепа за всяка нужда на IDF, както с мащабни поръчки в краткосрочен план, така и изграждайки готовност за предстоящото десетилетие на предизвикателства по отношение на сигурността. Впечатляващата операция по снабдяване и доставка, която завършихме, ще продължи да се разширява през следващите седмици“, добави Барам.

САЩ освободиха 400 млн. долара за Украйна след остра критика на сенатор към Пентагона.

🇺🇦💰🇺🇸 Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че 400 милиона долара подкрепа за Украйна са били освободени, след като републиканският сенатор Мич Макконъл публикува авторска статия, съдържаща остри критики във връзка със забавеното финансиране.

„Министерството признава, че бяха разпределени 400 милиона долара за изграждане на европейски капацитет и считано от вчера те са освободени“, заяви Хегсет в отговор на въпрос за помощта, зададен му от конгресмена демократ Сара Елфрет. Освен това тя попита дали средствата вече са освободени чрез сключването на договор. Началникът на бюджета на Пентагона Джулс Хърст отговори, че помощта „не е под договор, но е освободена, за да бъде предложена за договаряне“.

Притиснат от Елфрет за това кога парите ще могат да бъдат използвани на терен в Украйна, Хърст отбеляза, че това зависи от това какво ще купят с парите. „Ще се възползваме от съветите на командирите на Европейското командване на САЩ (EUCOM), използваме тези средства за най-целесъобразно приложение“, увери той.

По време на въпросите си Елфрет цитира гнева на Макконъл от факта, че двупартийното финансиране не е било освободено по-рано. „Въпреки известното публично пренебрежение, Украйна се активизира може би повече от всеки друг наш съюзник в Близкия изток“, заяви представителката на Мериленд в началото на изслушването си.

„Те овладяват превъзходството, което са генерирали от тежката война с Русия. Те прехващат ирански дронове, които застрашават нас и силите на нашите партньори в Близкия изток“, добави тя.

Първоначално Макконъл хвърли вината за забавянето върху Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната по политическите въпроси, обвинявайки го в „издигане на стени“ пред законодателите, които задават въпроси относно забавеното финансиране, след като миналата година според съобщенията е прекратил доставките на оръжие за Украйна.

Бившият лидер на републиканците в Сената припомни, че това не се случва за първи път. „Колби определи, че помощта за сигурността на Украйна и съюзниците на Америка в НАТО в Прибалтика е „разхищение“ и премахна тези отдавнашни усилия от искането за бюджет за фискалната 2026 г.“, се посочва в публикацията на Макконъл.

В края на миналата година Сенатът прие Закона за оторизация на националната отбрана на стойност 900 милиарда долара за фискалната 2026 г., който осигури 400 милиона долара за Украйна през 2026 г. и още 400 милиона долара през 2027 г. чрез Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна.

Финансирането е предназначено да плати за производството на оръжия с висок приоритет от американски компании за въоръжените сили на Украйна.

ЕС активира €6 млрд за дронове за Украйна като част от мащабен заем от €90 милиарда

🇺🇦🤝🇪🇺 Украйна ще получи първия си пакет за отбрана от Европейския съюз в размер на 6 млрд евро още през настоящото тримесечие, като средствата са предназначени предимно за закупуване на дронове, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По време на пленарна сесия на Европейския парламент на 29 април Фон дер Лайен посочи, че финансирането е част от мащабния европейски заем за Украйна в размер на 90 млрд евро. По думите ѝ близо една трета от целия пакет ще се разпредели за покриване на бюджетните нужди на Украйна, докато останалите средства ще подпомогнат отбраната срещу руската агресия.

Тя подчерта, че ЕС изпълнява поетият ангажимент за предоставяне на макрофинансова помощ и добави, че се очаква по-голям транш от 45 млрд евро за 2026 г. да бъде изплатен до края на второто тримесечие.

„Докато Русия удвоява агресията си, Европа удвоява подкрепата си за Украйна“, заяви тя.

Очакваше се ЕС да даде зелена светлина за 90-те млрд евро за Украйна с решение още на 22 април. Говорител на Кипърското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че предложеното изменение на Многогодишната финансова рамка на блока е официално включено в дневния ред на Комитета на постоянните представители.

Радио Свободна Европа предаде, че изменението представлява последната техническа стъпка, необходима за активиране на механизма за финансиране в помощ на Украйна. Предложението е класифицирано като „точка I“, което значи, че не се очаква допълнителен дебат – обикновено сигнал, че държавите членки вече са постигнали консенсус по мярката.

Междувременно Украйна обвини Русия в инсцениране на т.нар. „антивоенни“ протести в Кипър, насочени към саботиране на дискусиите между европейските лидери на продължаващата финансова и военна помощ за Киев.

Украински официални лица предупредиха, че проруски агитатори се опитват да повлияят на изхода от срещата на високо ниво на ЕС в Кипър, където президентът Володимир Зеленски представи предложения за укрепване на партньорството в сферата на отбраната в цяла Европа. Срещата е частично фокусирана върху дългосрочното финансиране за Украйна, което включва разширена подкрепа за военното производство, както и допълнителни доставки на зенитно-ракетни комплекси. Украинските власти твърдят, че Кремъл се опитва да подкопае тези усилия чрез организиране на демонстрации, представени като граждански инициативи за мир.

Бунтовници в Мали плениха щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен от Русия

🇲🇱🚁🇷🇺 Бойци на Фронта за освобождение на Азавад са пленили щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен на ВВС на Мали от Русия, в рамките на мащабната офанзива в северната част на страната. Това съобщи OSINT акаунтът Zaryon, който първи идентифицира машината и сподели оперативни подробности в Х.

Хеликоптерът с регистрационен номер TZ-07H е бил използван за огнева поддръжка на малийските наземни сили в боевете срещу бунтовниците. Според наличната информация правителствените войски са изоставили машината, вероятно поради технически проблеми или повреди, които са направили излитането за евакуация или по-нататъшна употреба невъзможно.

Плененият хеликоптер е част от партида военна техника, доставена на Мали на 30 март 2022 г. в рамките на отбранително сътрудничество между двете страни. По това време Москва достави два хеликоптера Ми-24П заедно с радарни комплекси П-18 и 59Н6-ТЕ „Противник-ГЕ“.

Към момента на предаването им бойната авиация на Мали разполагаше с едва 11 машини, всички от съветски или руски произход. Те формираха авиационна ескадрила, включваща седем по-стари хеликоптера Ми-24Д и четири по-модерни платформи Ми-35М.

Поредният епизод, в който бунтовниците пленяват военна техника, изоставена от армията на Мали, се случва в момент на мащабно координирано настъпление от страна на Фронта за освобождение на Азавад и местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), които през последните дни успяха да изтласкат военната хунта, подкрепяна от руски паравоенни сили, от обширни региони на страната.

Офанзивата на бунтовниците доведе до падането на ключовият северен град Кидал, доскоро използван като оперативна база на „Африканския корпус“ – паравоенна структура на Министерство на отбраната на Руската федерация. Метежниците поеха контрола и върху близък команден пункт за оперативно-тактически дронове Bayraktar TB2, които бяха доставени от Турция през декември 2022 г.

Тези събития илюстрират критичната ситуация със сигурността в страната, където правителствените сили и техните съюзници са подложени на безпрецедентен натиск от координираното настъпление на бунтовниците.

Бундесверът се адаптира към съвременната война: Германия интегрира украинския боен опит в своята армия.

🇺🇦🪖🇩🇪 Германия планира да разшири съществено ролята на украинската военна експертиза в системата за военна подготовка, съгласно стремежа на Бундесвера за адаптация към реалностите на съвременната война. Това сподели генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг в ексклузивно интервю за немския вестник Welt am Sonntag.

Фройдинг заяви, че инициативата има за цел да обедини челния опит на украинските войници от бойното поле със структурираната експертиза на германските инструктори. „Те трябва да работят заедно в полеви условия, да тренират и да предават умения по начин, максимално близък до сценариите на реалния бой“, отбеляза генералът.

Украински кадри с богат опит на фронтовата линия вече играят ключова роля в учебните програми на няколко германски военни институции, като Школата на бронетанковите войски, Центъра за обучение по безпилотни системи и Инженерната школа. Според Фройдинг сега Бундесверът планира да разшири този модел в цялата армия.

Той подчерта ключовото значение на системната интеграция на изпитаните в реални условия познания на украинските военнослужещи в тренировъчните цикли, особено след като съвременната война все повече се фокусира върху операциите с дронове и бързо развиващи се иновации. Киев изпрати първата си група военни инструктори в германските военни школи преди Великден, отбеляза Фройдинг и подчерта, че всички те носят челния боен опит от войната.

Освен обучението, Бундесверът ускорява усилията си за реорганизация на силите, за да отразяват по-добре текущите реалности на бойното поле. Това включва задълбочена интеграция на безпилотни системи както в сухопътните, така и във въздушните операции.

В обозримо бъдеще се очаква бронетанкови формации и механизирани пехотни подразделения да провеждат операции с участието на дронове като стандартен компонент от боя. Сухопътните войски също така планират да разширят употребата на дронове в разузнаване, насочване на артилерия, логистика и евакуация на ранени от бойното поле.

Извършвайки оценка на текущата ситуация на бойното поле, генералът заяви, че руската армия е подложена на засилен натиск. „В момента руските въоръжени сили понасят оперативни и дори тактически неуспехи. Нашите украински партньори съобщават за над 400 убити или ранени руски войници за квадратен километър спечелена територия. Това развитие ни дава време. Всичко, което обвързва и изтощава руските сили сега, ни дава по-добри възможности да укрепим собствените си способности за възпиране“, каза Фройдинг.

По-рано Украйна и Германия подписаха меморандум за обмен на данни от бойното поле, който ще даде на Берлин достъп до украинския опит и бойни данни в подкрепа на развитието на отбранителните технологии.

Шведският крал на историческа визита в Лвов: Военно сътрудничество и подкрепа за Украйна

🇸🇪🤝🇺🇦 Шведският крал Карл XVI Густаф пристигна на необявена визита в Киев днес. Това е първа негова визита в Украйна от 18 години насам и първата на монарх от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., съобщи украинският президент Володимир Зеленски.

Шведският монарх пристигна в западния град Лвов, където проведе среща със Зеленски. Неговата визита се разглежда като символичен жест на подкрепа от страна на шведското кралско семейство към украинската кауза в лицето на продължаващата руската агресия.

„Кралят на Швеция Карл XVI Густаф започна посещението си в Украйна, като заедно с мен почете паметта на нашите загинали воини. Изключително благодарни сме за този жест на уважение“, заяви Зеленски.

Монархът беше придружен от официална делегация, начело с министъра на външните работи на Швеция. Предишното му посещение в Украйна датира от 2008 г., когато той пътува заедно с кралица Силвия.

По време на разговорите между двамата Зеленски сподели, че планира да обсъди разширяване на военното сътрудничество с Швеция, включително потенциалното стартиране на програми за обучение на украински пилоти на произведените в Швеция изтребители Gripen.

„Благодарни сме и за новата програма за укрепване на защитата на нашето небе и за бъдещото развитие на модерния въздушен флот с шведски самолети Gripen. Силно се надяваме, и ще обсъдим това днес с Негово Величество, нашите пилоти да започнат обучение още тази година“, каза Зеленски.

Украинският президент благодари на скандинавския монарх за непреклонната подкрепа, и на кралица Силвия за нейния ангажимент към различни хуманитарни инициативи. Той отличи програми като „Bring Kids Back UA“, насочена към връщането на украинските деца, отвлечени по заповед на руския президент Владимир Путин, и подкрепата, оказвана на програмите за училищно хранене в цялата страна.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано се появиха сведения, според които Военноморските сили на Украйна са използвали за първи път в реални условия шведските противокорабни ракети RBS-15, с които са поразили сондажната платформа „Сиваш“ в акваторията на Черно море.

Обединеното кралство предаде на Украйна последния транш от 1 мрлд долара от замразени руски активи

🇺🇦🤝🇬🇧 Украйна получи последния транш от близо 1 милиард долара от Обединеното кралство в рамките на инициативата на Г-7 за ускоряване на приходите за Украйна (ERA), която използва замразени руски активи. Според Министерство на финансите на Украйна, последният транш е бил получен в рамките на финансов механизъм, предназначен да подпомогне секторите на сигурността и отбраната на страната.

Министърът на финансите Сергий Марченко изрази благодарност към британското правителство за неговата непоколебима и решителна подкрепа.

„Благодарен съм на правителството на Обединеното кралство за последователната и решителна подкрепа за Украйна в борбата с руската агресия в петата година от пълномащабната война. Осигуреното финансиране е целево и ще се насочи към задоволяване на приоритетните нужди на сектора за сигурност и отбрана“, увери Марченко.

Този транш от 1 милиард долара бележи третата и последна вноска по настоящото финансово споразумение, след две предишни плащания на обща стойност от 2,01 милиарда долара, получени през март и април 2025 г. Според изявлението, финансирането е част от инициативата ERA на Г-7 – пакет за финансова помощ в размер на 50 милиарда долара за Украйна. Заемът ще бъде погасен с бъдещи приходи, получени от замразени руски активи, като финансовата помощ е структурирана за обслужване в рамките на 30 години.

Освен това Обединеното кралство пое ангажимент да предостави най-големия пакет от дронове за Украйна досега, с обещание за поне 120 000 апарата, които ще бъдат доставени тази година, заяви вчера британското министерство на отбраната. Този нов пакет, който ще включва набор от системи като ударни дронове с голям обсег, разузнавателни и логистични дронове и морски системи, беше описан като изпитан в реални условия на украинския фронт.

Съобщението съвпадна с посещението на британския министър на отбраната Джон Хийли в Берлин, където той ръководи 34-ата среща на Контактната група за отбрана на Украйна, съвместно с германския си колега Борис Писториус, украинския Михайло Федоров, както и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

„През петата година от бруталната война на Путин, Обединеното кралство засилва още повече подкрепата си и предоставя най-големия брой дронове за Украйна за тази година“, обяви Хийли и подчерта, че разширеният пакет ще подобри способността на Украйна да защитава цивилните и да „отвърне на руската агресия“.

В рамките на същата среща Хийли заяви, че военната помощ от международната коалиция оказва осезаемо влияние върху ситуацията на бойното поле, като украинските сили бележат значително подобрение миналия месец, унищожавайки рекордните 33 000 руски дрона. Скокът в ефективността на украинската отбрана идва успоредно с осезаемото увеличение на руските жертви, които нарастнаха с почти една трета през последния месец.

Хийли посочи, че в продължение на четири поредни месеца Русия понася повече жертви, отколкото може да попълни с мобилизация и набиране на кадри. Той отдаде колосалните загуби на ефективността на военната стратегия на Украйна и действията на нейните въоръжени сили.

„Украински животи биват спасени, а руските загуби продължават да растат. Миналия месец украинските сили елиминираха рекордните 33 000 руски дрона. През март руските жертви нараснаха с една трета, като четири поредни месеца Русия е загубила повече войници, отколкото може да наеме“, обобщи министърът.

Исторически разрив сред демократите в САЩ при гласуването на оръжейните продажби за Израел

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенатът на САЩ отхвърли две резолюции, насочени към спиране на продажбата на оръжия и булдозери за Израел. Въпреки това огромното мнозинство от демократите се присъедини към малцинството, демонстрирайки съществена промяна в подхода на партията към Израел.

40 от общо 47 демократи в Сената гласуваха в подкрепа на една от резолюциите за блокиране на продажбата на булдозери на стойност 295 милиона долара. Авторът на инициативата, сенатор Бърни Сандърс, твърди, че те ще се използват за разрушаване на домове на Западния бряг, в ивицата Газа и южен Ливан. 59 сенатори – предимно републиканци – гласуваха против блокирането на продажбата.

36 демократи подкрепиха друга резолюция, насочена към спиране на продажбата на 1000-фунтови бомби за израелската армия на стойност 152 милиона долара. Според Сандърс тези боеприпаси биха били използвани в Газа и Ливан. 63 сенатори гласуваха против блокирането на тази сделка.

„Съединените щати трябва да използват лостовете, с които разполагаме – оръжия и военна помощ за десетки милиарди – за да поискат от Израел да прекрати тези жестокости“, заяви Сандърс, призовавайки за подкрепа на резолюциите.

Израел твърди, че не взема умишлено под прицел цивилни граждани, ударите имат за цел да неутрализират терористични заплахи и военна инфраструктура.

„Ясно е, че демократите започват да се вслушват в обикновения американец, на когото му е дошло до гуша да харчи милиарди долари в подкрепа на ужасните войни на Нетаняху, докато хората в тази страна не могат да си позволят жилище или здравеопазване“, каза Сандърс след гласуването.

Десетилетната традиция на силна двупартийна подкрепа за Израел в Конгреса на САЩ значи, че резолюциите за спиране на оръжейните продажби е малко вероятно да бъдат приети. Поддръжниците им обаче се надяват, че повдигането на въпроса ще насърчи израелското правителство и администрацията на САЩ да положат повече усилия за защита на цивилните.

Сандърс наложи гласуването на резолюциите с аргумента, че продажбите нарушават критериите, заложени в Закона за чуждестранната помощ и Закона за контрол на износа на оръжие. Привържениците на сделките пък смятат, че Израел е важен съюзник, на когото САЩ трябва да продават военно оборудване.

Подобни резолюции, инициирани от Сандърс през 2024 и 2025 г., също бяха отхвърлени, но броят демократи, гласуващи заедно с независимия сенатор от Върмонт, се е увеличил над два пъти за по-малко от две години. Това се случва на фона на израелските военни операции в Газа, Иран и Ливан, както и на засилена кампания на партийни активисти, които използват критиката към Израел като лакмус за подкрепа на кандидатите.

7 демократи и всички републиканци гласуваха против резолюцията за булдозерите, с изключение на сенатора от Републиканската партия Синтия Лумис от Уайоминг, която не гласува. 11 демократи се присъединиха към републиканците, за да блокират мярката за бомбите с 63 на 36 гласа. Републиканският сенатор Том Тилис от Северна Каролина не участва в гласуването.

Демократът от Аризона Марк Кели подкрепи двете резолюции, след като преди това се обяви против усилията на Сандърс. В реч непосредствено преди вота Кели заяви, че „безразсъдните решения на премиера Нетаняху и президента Тръмп“ са го довели до това решение, което по думите му не е взето леко.

Републиканците заявиха, че вотът може да навреди на усилията на САЩ във войната с Иран. Председателят на комисията по външни отношения в Сената Джим Риш (републиканец от Айдахо) посочи, че резолюциите могат да окуражат Иран и да „изпратят съобщение, че САЩ са готови да оставят своя съюзник Израел уязвим“.

Сред демократите, гласували против резолюциите, бяха лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър и сенатор Кирстен Джилибранд. Близо 100 протестиращи бяха арестувани по време на демонстрация в понеделник с искане двамата сенатори от Ню Йорк да подкрепят мерките на Сандърс.

По-рано в сряда демократите подкрепиха и резолюция за спиране на войната срещу Иран, но тя също беше отхвърлена с 47 на 52 гласа. Сенатор Крис Куунс, който гласува против резолюциите на Сандърс за Израел, заяви, че е гласувал за прекратяване на войната в Иран, но не иска да изоставя Израел.

Администрацията на Тръмп заобиколи стандартния парламентарен контрол на военните продажби в началото на съвместните удари срещу Иран, позовавайки се на извънредна ситуация, налагаща незабавен трансфер на оръжия.

Израел води война в ивицата Газа в отговор на клането, извършено от терористи на Хамас и Ислямски джихад в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. През януари беше постигнато прекратяване на огъня, което остави Газа разделена на две зони, контролирани от Израел и от Хамас. Битките по демаркационната линия продължават, като и двете страни се обвиняват взаимно в нарушения.

Израел и САЩ започнаха кампанията си срещу Иран на 28 февруари в опит да свалят режима и да унищожат ядрената му програма и способностите за балистични ракети. Иран отговори с нанасяне на удари с дронове и ракети срещу държавите в целия регион, а негови проксита в Ирак и Ливан също извършиха атаки. В отговор на ракетния обстрел от страна на Хизбула, Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътна операция за завземане на ключови територии в Южен Ливан.

Ванс: Спирането на финансирането за Украйна е сред нещата, „с които се гордея най-много“.

🇺🇸 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс определи спирането на преките продажби на американско оръжие за Украйна като един от основните успехи на настоящата администрация.

„Казах, че трябва да спрем финансирането на войната в Украйна. Нали? И очевидно все още вярвам в това“, каза той по време на своя реч на Държавния университет на Джорджия.

„Това е едно от постиженията на нашата администрация, с които се гордея най-много – казахме на Европа, че ако иска да купува оръжие, може да го направи, но САЩ вече не купуват оръжия и не ги изпращат на Украйна. Ние просто излязохме от уравнението. Така че това е много добро нещо“, добави Ванс.

Американската помощ за Украйна претърпя значителна трансформация, която се характеризира с преход към по-дългосрочни, но финансово ограничени механизми в сравнение с първите години на военния конфликт.

Основният инструмент за военна помощ в момента е Инициативата за съдействие в областта на сигурността на Украйна (USAI), благодарение на която Пентагонът сключва договори с американски компании за производство на нови оръжия.

Законът за националната отбрана (NDAA), подписан от президента Тръмп, предвижда 400 милиона долара военна помощ за Украйна за текущата фискална година.

САЩ вече не финансират пряко нови големи пакети със собствени средства, както правеха през 2024 г. Вместо това те разчитат на механизъм, при който европейските съюзници финансират покупки на американско военно оборудване за Украйна.

Доставките са фокусирани над критични нужди като прехващачи за зенитно-ракетни системи Patriot, прецизни боеприпаси и артилерия. Америка продължават да предоставя разузнавателни данни в подкрепа на дефанзивни операции и възстановяване на териториите на Украйна. В икономически план фокусът се измести от директната бюджетна подкрепа към дългосрочни партньорства за реконструкция.

Наскоро беше обявено споразумение за създаване на икономическо партньорство между САЩ и Украйна, което да бъде насочено към дългосрочен просперитет и възстановяване.

Продължава разследването на незаконните депортации и подпомагане на рехабилитацията на украински деца, завърнали се от Русия.

Въпреки че новите бюджетни средства са по-малко, доставките продължават благодарение на фондове, които бяха одобрени от администрацията на Байдън, които все още се усвояват.

Въпреки това Тръмп упражнява по-строг контрол, като периодично извършва прегледи на способностите, което понякога води до временни прекъсвания на определени доставки.

Мерц: Русия няма шанс да спечели тази война.

🇩🇪🤝🇺🇦 Русия няма шанс да спечели войната срещу Украйна, затова трябва да я прекрати възможно най-скоро, категоричен е германският канцлер Фридрих Мерц, който заяви това на съвместен брифинг за пресата след срещата си с украинския президент Володимир Зеленски по-рано днес в Берлин.

Той разкри, че Германия ще предостави нови пакети с военна помощ на Украйна, включващи ПВО комплекси, далекобойни оръжия, дронове и боеприпаси.

„Днес отново договорихме нови пакети от помощи, основно в сферата на противовъздушната отбрана. Това включва ПВО, оръжия с голям обсег, дронове и боеприпаси“, заяви той.

Мерц подчерта, че партньорството е от полза не само за Украйна, но и за сигурността на самата Германия, и отбеляза, че нито една друга армия в Европа не е натрупала подобен боен опит през последните десетилетия.

Той акцентира и върху текущото сътрудничество в производството на свръхмодерни дронове, както и новото споразумение между министерствата на отбраната на двете страни за обмен на дигитални данни от бойното поле – ход, който той описа като критичен за разработката на оръжейни системи от следващо поколение.

„Друг пример е току-що подписаното от нашите министри на отбраната споразумение за обмен на цифрови бойни данни за разработване на нови оръжейни системи. Значението на това споразумение трудно може да бъде надценено. Фактът, че сега разработваме такива системи в Европа заедно с Украйна, повишава нивото на независимост на континента“, каза Мерц.

Зеленски потвърди, че са подписани общо 10 споразумения между двете страни, сред които договорености за доставка на ракети PAC-2 за пусковите установки Patriot и допълнителни ракети за немските комплекси IRIS-T. Той добави, че двете страни са обсъдили разширяването на производството на ракети в рамките на Европа, за да бъде осигурен достатъчен собствен капацитет за нуждите на въздушната отбрана.

„Трябва да осигурим капацитет, при който европейците да могат да произвеждат всичко нужно за защитата на Европа на европейска земя. Индустриалната ни база, технологична основа и военно-политически способности трябва да бъдат достатъчно силни, за да гарантират надеждна защита на живота във всяка европейска страна при всякакви обстоятелства“, заяви Зеленски.

„Това включва способността за производство на антибалистични системи за ПВО в нужните обеми, и защита срещу дронове и всякакви въздушни заплахи. Обсъдихме това с лидерите и работим за постигането на този резултат. Украйна е готова да даде своя принос.“

Украинският президент предложи и двустранна „сделка за дронове“ с Германия, която обхваща съвместното производство на различни видове безпилотни апарати, ракети, софтуер и модерни системи за защита.

„Предложихме на Германия сделка за дронове – двустранно споразумение, което обхваща производството на различни видове дронове, ракети, софтуер и модерна отбрана“, каза Зеленски и добави, че двете страни вече преминават към практическо изпълнение.

„Нашият опит може да бъде интегриран в европейската система за сигурност“, добави той.

Двете страни подписаха документи в широк спектър от сфери на сътрудничество. Те включват споразумение между министерствата на отбраната, подписано от Борис Писториус и Михайло Федоров, както и декларация за намерение за подкрепа на индустриалното възстановяване и устойчивост, сключена от министерствата на икономиката на двете страни.

Документите бяха разписани в Берлин в присъствието на Зеленски и Мерц, което символизира все по-тясното партньорство, което надхвърля непосредствената военна помощ и преминава в дългосрочни ангажименти на отбранителната индустрия и европейската интеграция на сигурността.

По-рано германската компания Rheinmetall обяви партньорство с нидерландската аерокосмическа фирма Destinus, известна с доставката на крилати ракети Ruta за Украйна, за съвместна разработка на реактивна артилерия за далекобойни удари.

Двете компании планират да създадат съвместно предприятие под името Rheinmetall Destinus Strike Systems през втората половина на тази година. Инициативата ще се фокусира върху разработката на крилати ракети, както и на снаряди за реактивни системи за залпов огън, някои от които са алтернатива на ракетите GMLRS, използвани от американските установки HIMARS.

Петер Мадяр: Унгария няма да блокира заема на ЕС за Украйна, но няма и да участва в него

🇭🇺💰🇺🇦 Новият министър-председател на Унгария Петер Мадяр заяви, че няма да блокира пакета от заеми на Европейския съюз за Украйна в размер на 90 милиарда евро, но същевременно потвърди, че страната няма да участва в механизма.

Според „Европейска правда“, на пресконференция с чуждестранни медии в Будапеща днес, Мадяр е отговорил на въпроси относно заема, на който преди това налагаше вето отиващият си премиер Виктор Орбан.

„Не съм сигурен за какво изобщо говорим. Тъй като през декември, на заседанието на Европейския съвет, Орбан гласува Унгария да не участва в този заем и Европейският съвет го одобри. Унгария, Чехия и Словакия не участват в заема от 90 милиарда евро, така че той не засяга нашата страна. Така беше одобрено“, каза Мадяр.

Той добави, че смята да повдигне въпроса в дискусии с останалите европейски лидери, но даде да се разбере, че позицията му остава непроменена.

„Лично аз съм съгласен, че Унгария не трябва да участва в този механизъм. Унгария е в много трудно финансово състояние и нашата задача е да си върнем средствата от ЕС, които ни принадлежат. Не можем да поемаме още заеми. Но решението вече е взето от Европейския съвет през декември, така че не разбирам защо този въпрос трябва да се повдига отново“, заяви той.

Мадяр също така критикува променливата позиция на предишната власт по ключови теми и посочи, че неговата администрация ще се стреми към последователност.

„Ще се опитаме да бъдем последователни и честни в нашата комуникация и няма да променяме позицията си на всеки шест месеца“, каза той.

Междувременно бъдещото правителство на Унгария планира да поддържа диалог с руския президент Владимир Путин, но само на практическо ниво, фокусирано върху енергийните нужди, каза още Мадяр.

„Ще трябва да седнем на масата за преговори с руския президент. Географията нито на Русия, нито на Унгария ще се промени. А нашата енергийна зависимост също ще остане за известно време“, продължи новият премиер.

Мадяр призна нуждата от намаляване на зависимостта от руската енергия, а в същото време обърна внимание, че диверсификацията не може да се случи за една нощ. Той също така подчерта, че продължаващият контакт не предполага по-тесни политически връзки, добавяйки: „Няма да станем приятели“.

В допълнение, Украйна започна да прави стъпки към Унгария относно възможността за политически ангажимент на високо ниво след парламентарните избори, които доведоха лидера на опозицията на власт.

Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че страната му е дала сигнал за готовност за евентуална комуникация между президента Володимир Зеленски и Петер Мадяр. Коментирайки развитието, Сибига каза:

„Вярваме, че сме получили правилните европейски сигнали от тази страна, които отварят нови възможности за нас и дават шанс да започнем нова добросъседска глава в споделената ни история. Хората заслужават такива открити отношения.“

Будапеща няма да спи тази нощ.

🇭🇺🎉 Десетки хиляди унгарци заляха улиците на Будапеща тази нощ за спонтанни празненства по повод победата на Петер Мадяр, които се превърнаха в грандиозно парти на открито. „Будапеща буквално се взриви от празненства. Всичко свърши за Виктор Орбан след 16 години", заяви кореспондентката на Al Jazeera Степ Васен от улиците на унгарската столица.

Централният площад „Батяни" остава в епицентър на вечерта. Още от следобеда симпатизанти на Тиса се стичаха на площада с одеяла и храна за пикник, наблюдавайки резултатите на гигантски екрани. С всяко ново обявяване на данни тълпата реагираше все по-бурно, а когато проекциите надхвърлиха прага от две трети, площадът избухна в овации, съобщи El-Balad. Атмосферата приличаше повече на фестивал, отколкото на изборна нощ – хората бяха натъпкани един до друг и посрещаха всяко число с викове.

По улиците шофьори натискаха клаксони и пускаха на висок звук знакови песни срещу правителството на Орбан, докато пешеходците маршируваха, скандирайки и крещейки. Празникът се прехвърли в метрото на Будапеща, където пътниците спонтанно запяха и аплодираха новия премиер, създавайки сцени, които бързо станаха хит в социалните мрежи.

На брега на Дунава Мадяр излезе пред тълпата от десетки хиляди с реч, задала тона на новата ера: „Тази нощ истината надделя над лъжата. Днес спечелихме, защото унгарците не питаха какво може родината да направи за тях, а какво те могат да направят за родината си. Вие намерихте отговора. И го изпълнихте."

Тълпата развяваше унгарски знамена, а множеството скандираше „Ruszkik haza!" (Руснаци, вън) – лозунг на революцията от 1956 г., който придоби ново значение, описвайки сближаването на Орбан с Кремъл.

Активността на избори достигна 80%, абсолютен рекорд в историята на Унгария след края на Студената война и знак за дълбочината на мобилизацията срещу режима на Фидес. При 97,35% преброени секции Тиса спечели 53,6% от вота и 138 от 199 места в парламента, което е равно на конституционно свръхмнозинство. Фидес-КДНП падна до 37,8% и 55 мандата, загуба от 80 места спрямо предходния парламент.

За много от присъстващите нощта имаше историческо измерение отвъд конкретния вот. Писателят Андраш Петьоц заяви пред PBS, че усещането му напомня за 1989 г. и падането на комунистическия режим – „същото нещо". Едва ли сравнението е пресилено: тогава унгарците свалиха наложена отвън система, сега – изградена отвътре.

Германия достави на Украйна модерни бронирани линейки MEDIGUARD с анти-дрон защита.

🇺🇦🤝🇩🇪 Военното аташе на Германия в Киев обяви официално доставката на пет бронирани машини за евакуация MEDIGUARD за Националната гвардия на Украйна и отбеляза, че това е първа група машини, доставени по нов мащабен договор, финансиран изцяло от правителството на Германия. Предходната партида от октомври 2025 г. включваше бронирани линейки, които в момента се използват на фронта за евакуация на ранени войници.

Новите модели MEDIGUARD са конструирани въз основа на обратната връзка от украинските войници и техния опит по време на пълномащабната война срещу Русия. Съобщава се, че една от доставените по-рано машини е оцеляла след три удара от дронове, без екипажът да понесе сериозни наранявания и без кабината да бъде унищожена. Последните модели включват и анти-дрон решетки за защита срещу FPV дронове.

Производството на MEDIGUARD включва три компании. Медицинското оборудване и бронята се произвеждат в Германия, докато окончателното сглобяване се извършва в Украйна. Целият проект се подкрепя от средства на федералното правителство на Германия, за да гарантира, че линейките отговарят на специфичните бойни изисквания.

Докато тези нови машини пристигат, Министерство на отбраната на Украйна наскоро спря новите поръчки за бронирана техника. Няколко местни производители съобщиха за това забавяне в края на месец март. Арсен Жумадилов, ръководител на Агенцията за отбранителни поръчки, потвърди, че от началото на годината не са правени нови поръчки, въпреки че оборудването продължава да пристига въз основа на договори, подписани през 2025 г.

„В момента доставките ни на бронирани машини се извършват с договори, които сключихме миналата година. Генералният щаб и Министерството на отбраната разбират, че тези обеми вероятно няма да бъдат достатъчни и ще има нова поръчка. Но кога ще се случи това и в какъв обем, все още не е известно“, заяви Жумадилов.

През януари Украйна получи осем верижни бронирани машини за бойна поддръжка (ACSV), произведени от  германската Flensburger Fahrzeugbau Gesellschaft (FFG). Финансирани със средства от германския федерален бюджет, тези машини осигуриха нова защитена платформа за поддръжка, способна на адаптация за различни задачи на бойното поле посредством сменяеми модули за мисията. По същото време доклади в социалните мрежи посочиха, че подобни машини с етикет ACSV вече са били забелязани на въоръжение в 501-ва бригада на морската пехота на Украйна.

Орбан загуби. Унгария избра Европа.

🇭🇺 16-годишното управление на Виктор Орбан приключи с тежко поражение на парламентарните избори днес. Партията Тиса на Петер Мадяр получи 53,66% от гласовете и 138 от 199 места в Националното събрание – конституционно свръхмнозинство, което надхвърля прага от 133 депутати, необходим за промяна на основния закон.

Фидес-КДНП на Орбан спечели 37,75% и 55 места – срив от 80 мандата спрямо 2022 г. Дясно-популисткото движение „Нашата родина" на Ласло Тороцкай взе 5,9% и 6 места. Нито една друга формация, включително бившите опозиционни партии МСЗП и Демократическа коалиция, не преодоля петпроцентовата бариера.

Избирателната активност достигна 79,46% – най-високата от падането на комунизма и с близо 10 пункта над нивото от 2022 г. Предишният рекорд беше поставен през 2002 г. при 70,5%. Тиса спечели 95 от 106 района в страната.

Орбан се обади на Мадяр, за да го поздрави, преди да излезе пред привържениците си в Будапеща. „Ясно е, че отговорността и възможността да управляваме не бяха дадени на нас", каза той и определи резултата като „болезнен", но „еднозначен". Добави, че Фидес ще служи на унгарската нация и от опозиция и обеща: „Никога няма да се откажем." Това е първото електорално поражение на Фидес от 2010 г. насам, след четири поредни свръхмнозинства.

Мадяр обяви победата от брега на Дунава в Будапеща, сред шампанско и сълзи на своите симпатизанти. „Приветствам най-силния мандат в историята на унгарската демокрация", заяви той. В директна препратка към Орбан, който след победата си през 2022 г. заяви, че тя „се вижда и от Луната", Мадяр добави: „Нашата победа може и да не се вижда от Луната, но се вижда навсякъде в Унгария." Посланията му очертаха ясен курс: пълно възстановяване на участието на Унгария в Европейския съюз и НАТО и край на онова, което той нарече „предателство на унгарските интереси чрез обвързване с Русия".

Реакциите от Брюксел и европейските столици бяха незабавни и еднопосочни. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа, че „сърцето на Европа бие по-силно в Унгария тази вечер" и че „една страна си връща европейския път". Еманюел Макрон се обади лично на Мадяр и заяви, че изборът показва „привързаността на унгарския народ към ценностите на Европейския съюз". Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че очаква „съвместна работа за силна, сигурна и обединена Европа". Испанският министър-председател Педро Санчес обобщи с „Днес Европа печели". Президентът на Литва Гитанас Науседа написа: „Голяма победа за Унгария. Голяма победа за Европа."

Украинският президент Володимир Зеленски поздрави Мадяр за „убедителната победа" и заяви, че Киев е „готов за срещи и градивна съвместна работа в полза на двата народа, мира, сигурността и стабилността в Европа". Сигналът е съществен – при Орбан Будапеща блокираше заем от 90 млрд. евро на ЕС за Украйна, поставяйки условия за възобновяване на руските петролни доставки по тръбопровода „Дружба".

Изборният ден не протече без обвинения за нарушения и от двете страни. Фидес оповести 639 случая на нередности и 74 полицейски доклада, подадени чрез партията, като кабинетният секретар Балаж Орбан (без роднинска връзка с Виктор Орбан) говори за „купуване на гласове и сплашване", свързани с Тиса. Тиса от своя страна съобщи за около 60 нередности.

Преди изборите документален филм, озаглавен „Цената на гласа", твърдеше, че Фидес е организирал масово купуване на вот в поне 53 избирателни района, засягащи до 600 000 гласоподаватели, чрез плащания в брой, дърва за огрев, достъп до лекарства и дори синтетични наркотици. Международен наблюдател заяви, че не е установил нарушения, които да поставят под съмнение крайния резултат. Съвместната мисия на ОССЕ/ОДИХР и ПАСЕ разгърна над 350 наблюдатели, а пълното им становище бе насрочено за 13 април. В предварителен доклад от 27 март мисията вече беше отбелязала, че свързани с правителството субекти притежават 87% от цялата политическа реклама в Google и Meta, и изрази безпокойство от законовата разпоредба, разрешаваща фотографиране на бюлетини – практика, която улеснява верификацията при купен вот.

Отделно възникна въпрос и за самата мисия: унгарски граждански организации поставиха под съмнение безпристрастността на наблюдателите от ОССЕ ПА, след като стана известно, че Дария Боярская – бивш личен преводач на Владимир Путин – е назначена на ключова координираща позиция.

Победата на Мадяр е забележителна и заради скоростта, с която беше изградена. Още до началото на 2024 г. той беше вътрешен човек на режима – бивш съпруг на министъра на правосъдието Юдит Варга и приближен  до кръга на Орбан. През февруари 2024 г., на фона на скандала с президентското помилване на осъден за съучастие в детско насилие, Мадяр публично скъса с Фидес, подаде оставка от всички свързани с кабинета постове и обвини режима в системна корупция. За под две години той създаде Тиса и я превърна във водеща опозиционна сила. Бившата му съпруга и по-късно бившата му приятелка Евелин Фогел го обвиниха в домашно насилие – твърдения, които той отхвърли като „пропаганда, организирана от хора около Орбан".

Икономическата обстановка работеше срещу Фидес. Инфлацията в Унгария достигна 25% през 2022–2023 г. и беше най-високата в ЕС, като цените на храните скочиха с около 50%. Европейската комисия замрази 18 млрд евро кохезионни фондове (около 10% от БВП) заради нарушения на върховенството на закона. Transparency International нареди Унгария като най-корумпираната държава в Съюза. Разследване на CNN разкри нагледно кръгово кръстовище за 1,5 млн. долара, водещо в нищото, като символ на злоупотребата с публични средства от свързани с Орбан олигарси.

Дни преди изборите вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс посети Будапеща в очевиден израз на подкрепа за Орбан, а Тръмп написа, че администрацията му е „готова да използва пълната икономическа мощ на САЩ, за да укрепи унгарската икономика". След поражението Ванс заяви, че Вашингтон „разбира се" ще работи с победителя. Наблюдатели отбелязаха, че интервенцията се оказа контрапродуктивна.

Тиса е част от Европейската народна партия (ЕНП) – същото семейство, към което принадлежат фон дер Лайен, Мерц и Доналд Туск. Свръхмнозинството означава, че Мадяр може да управлява без коалиционен партньор и дори да променя конституцията – инструмент, който Орбан използваше системно, за да наклони институционалния баланс в своя полза. Очаква се новият кабинет да деблокира замразените фондове от ЕС, да вдигне ветото на помощта за Украйна и да възстанови конструктивното присъствие на Будапеща в Съвета на ЕС. По въпроса за ускорено членство на Украйна в Съюза Мадяр остава предпазлив, но позицията му във връзка с руската агресия е повече от категорична.

16 години Орбан доказваше, че „нелибералната демокрация" може да е устойчив управленски модел в сърцето на Европа. На 12 април 2026 г. унгарските избиратели го опровергаха с рекордна избирателна активност и двойно по-силен мандат от този, с който бе свален.

Русия тайно въоръжава военната хунта в Мадагаскар

🇷🇺🤝🇲🇬 Русия извършва тайни доставки на оръжие за военната хунта в Мадагаскар, включително бойни машини на пехотата БМП-3, които в момента са най-мощните бронирани активи на острова, съобщава Militarnyi.

Доставката включва още преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), боеприпаси и леко бойно снаряжение за пехотата. Тези модерни руски бронирани машини представляват значителен технологичен скок за армията на страната. Военното укрепване съвпада с период на дълбок политически преход за островната държава след преврата от 14 октомври. Новата администрация, оглавявана от Майкъл Рандрианирина, търси по-тесни връзки с Москва и потенциално членство в БРИКС, докато страната остава временно отстранена от Африканския съюз.

Досега основната сухопътна мощ на Мадагаскар се състоеше от 12 леки амфибийни танка ПТ-76, въпреки че не е ясно какво е текущото им оперативно състояние.

На 24 февруари се появиха твърдения, че Русия е доставила пратка оборудване и 63 тона товар на острова. Официално Кремъл я описа като „хуманитарна помощ“, предназначена да помогне за възстановяването на страната от последиците от циклона „Фития“.

Доставката е извършена с военно-транспортни самолети Ил-76 и Ан-124, които принадлежат на Министерство на отбраната и Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация.

През декември стана ясно, че Русия оказва подкрепа на военната хунта в Мадагаскар с оръжие, изпращайки военен контингент в страната. Това беше предшествано от период на политическа нестабилност на острова.

Военният преврат в Мадагаскар, извършен на 14 октомври след протести срещу правителството и бягството на бившия президент Андри Раджоелина със самолет към Франция. Малко след преврата Рандрианирина, по това време командир на елитната част CAPSAT, зае поста на президент на страната.

По-рано OSINT експерти разкриха, че Русия е извършила доставка на КамАЗ-53949 „Тайфун-К“, бронирани автомобили със защита срещу мини и засади (MRAP) на Националните отбранителни сили на Етиопия.

Руски военен блогър предлага пренасочване на ракети от Украйна към Иран.

💡 Руският депутат Дмитрий Кузнецов направи предложение за коренна промяна във формата на т.нар. „специална военна операция" в Украйна към стратегическа отбрана в Донбас, като освободените ресурси да бъдат пренасочени към мащабна техническа помощ за иранската армия – по модела, по който Европа подкрепя Украйна.

„Не вдигаме руски самолети да бомбардират американски бази, но доставяме активно, без да го крием", заяви той, цитирайки Сун Дзъ и Клаузевиц относно липсата на ефективност в продължителна война срещу един противник. Кузнецов смята, че настоящата бавна офанзива изтощава ресурсите на Русия в полза на американските интереси. Крайната му цел е натискът върху Запада да стане достатъчен за преговори в Сочи и „кардинална трансформация на Украйна" по модела на финландския неутралитет спрямо СССР.

Писателят и провоенен коментатор Герман Садулаев доразвива тезата на Кузнецов в свой пост в Telegram, довеждайки я до конкретен и радикален извод. Садулаев настоява, че Русия използва нерационално ракети, проектирани за ядрени бойни глави, оборудвайки ги с конвенционална взривна част, след което ги насочва към трансформаторни подстанции в Украйна. Вместо това би имало далеч по-голям стратегически ефект да бъдат предадени на Техеран, който „много храбро бие и по бази, и по нефтени терминали, и по летища, и не пита къде може да бие и къде не може".

Садулаев посочва хиперзвуковите системи „Калибър", „Циркон" и „Кинжал" и предлага на Техеран да бъдат предадени „част от нашите системи, които западните ЗРК в принципа не свалят". Накрая анализът завършва с иронична бележка, че руското ръководство така или иначе не зачита общественото мнение и предпочита да блокира Telegram пред това да обсъжда стратегия – алюзия към решението на Роскомнадзор от средата на март да ограничи достъпа до платформата, информира Meduza.

Предложението му за пренасочване на ракети обаче е част от обширен критичен и откровено песимистичен наратив, който Садулаев развива последователно в серия от публикации през последните дни. В материал за „Украина.ру" от 29 март той предупреждава, че украинските сили са постигнали господство в ниското въздушно пространство чрез масирана употреба на дронове и че руската армия не успява да се адаптира.

„Противникът вече изолира предната линия и целия район на бойните действия. Логистиката е унищожена. Доставката на товари, евакуацията на ранени и ротацията на личния състав се превърнаха в смъртоносни задачи", заявява той. Садулаев твърди, че средствата за електронна война са неефективни срещу новото поколение украински дронове – включително такива с управление по оптични влакна и рояци с изкуствен интелект, и оценява, че около 90% от руските загуби на фронта се дължат на дронови удари.

Още през февруари, в текст за Discred.ru по повод четвъртата годишнина от началото на т.нар. „специална военна операция", Садулаев беше категоричен: „Може да воюваме още четири години." Той припомня, че в началото на инвазията Путин вярвал, че украинската армия може „да мине на наша страна" – илюзия, която отдавна е разсеяна и заменена, според него, с нова: че войната може да бъде спечелена по модела на 2022 г. Садулаев настоява, че методите от началото на конфликта са безнадеждно остарели и че Русия се нуждае от „нови организационни парадигми" – специализирани звена за безпилотни системи извън Министерство на отбраната, вероятно по модела на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Той прави призив за изграждане на „зъби на дракона" – интегрирана отбрана срещу дронове по целия фронт с евтини автоматизирани зенитни системи, средства за електронна война и специализирани бригади за безпилотни системи, базирани на бронирани машини „Тигър", за бързо реагиране при пробиви.

„Ако генералите с пагоните не позволят сега нови решения, утре ще бъде късно", предупреждава Садулаев, цитиран от Диалог.UA.

Тези опасения не са изолирани и са част от все по-открит дебат сред руски военни блогъри и действащи офицери за това дали наложеният подход към войната е остарял в ерата на дроновете. Военният експерт Андрей Демуренко отбелязва пред Lenta.ru, че значителна част от висшето руско командване се състои от хора „на старата школа с консервативно мислене", които продължават да разчитат на принципа на големите бойни съединения от ХХ век.

Предложението на Садулаев за предаване на „Калибър", „Циркон" и „Кинжал" на Техеран обаче заслужава критична оценка. На първо място, тези системи са стратегически ракетни комплекси, които Русия никога не е продавала или предоставяла на трети страни. „Кинжал" е хиперзвукова ракета с въздушно базиране, която изисква носител МиГ-31К – самолет, с който Иран не разполага, а Русия не произвежда от далечната 1994 г. разчитайки на малък брой модернизирани машини от наличния парк. „Циркон" е противокорабна ракета за базиране на руски военноморски платформи, а 3М14 „Калибър" – крилата ракета с 2500 км обхват, която се интегрира в универсалната вертикална пускова установка 3С14, интегрирана в два вида руски фрегати, два вида корвети и два вида подводници. Предаването на което и да е от тези оръжейни системи би изисквало не само самите ракети, а и носители, системи за насочване и обучение на персонал — процес, който не би могъл да бъде съвместим с текущия темп на конфликта.

На второ място, данните за руското производство сочат, че самата Русия изпитва трудности да произвежда достатъчно ракети за попълване на своите запаси: по оценки, базирани на държавни документи за поръчки, годишното производство на „Кинжал" е около 144 ракети (2025 г.), а на „Циркон" – около 80 годишно, при единична цена от съответно 4,5 и 5,2–5,6 милиона долара. Пренасочването на тези ограничени количества към Иран би оголило собствените ѝ запаси в момент, в който Садулаев сам признава, че фронтът се намира в критично състояние.

Carnegie Endowment for International Peace заключи в анализ от февруари, че „Кремъл е твърде погълнат от войната в Украйна и няма намерение да спаси Техеран от американски и израелски удари" – оценка, която до момента се потвърждава от характера на реалните доставки: ПЗРК „Верба", модифицирани камикадзе дронове „Шахед" и шепа изтребители Су-35, но не и стратегически ракетни системи.

Реалното военно сътрудничество на Иран с Русия, макар и нарастващо по обем, попада в конвенционални рамки. По данни на Financial Times, Русия и Иран са подписали през декември 2025 г. секретна сделка на стойност 500 милиона евро за доставка на 500 пускови установки „Верба" и 2500 зенитни ракети 9М336, предназначени за вдигане на крака на иранската ПВО след израелските удари от миналия юни. Доставките са планирани на три транша в периода 2027-2029 г. макар че според източници на FT малък брой системи може вече да са били предадени предсрочно.

Отделно, Associated Press и Washington Times съобщиха преди броени дни, че Русия изпраща модифицирани дронове „Шахед" на Иран – същата серия, която той първоначално ѝ достави за масирани удари по Украйна, но с добавени подобрения: по-точна навигация, камери за разузнаване, китайски радиомодеми за мрежова комуникация и елементи на изкуствен интелект. Договорени са и 48 изтребителя Су-35 за доставка между 2026 и 2028 г. Британският министър на отбраната Джон Хийли определи връзката като „ос на агресията между Русия и Иран", обвинявайки Москва в „споделяне на тактики, обучение и технологии", съобщава FDD.

В същото време европейски разузнавателни служби са на мнение, че руската помощ за Иран е значително по-голяма от официално признаваното отвъд океана, съобщава CBS News. Анализ на Foreign Policy Research Institute от март предупреждава, че войната между САЩ и Иран улеснява Москва да продължи кампанията си в Украйна: тя абсорбира западен дипломатически капацитет, притиска наличните запаси от боеприпаси за ПВО и разколебава потока на военна помощ за Киев. Washington Post съобщи, че Пентагонът обмисля пренасочване на оръжия, предназначени за Украйна, към Близкия изток, а Newsweek отбеляза, че САЩ са били принудени да изтеглят системи THAAD от Азия заради иранската ракетна заплаха.

Предложенията на Кузнецов и Садулаев, колкото и нереалистични да са в конкретната си форма, отразяват нарастващото усещане в руското военно пространство, че Москва пропуска стратегическа възможност, и че продължаващата война срещу Украйна, водена по методи от средата на миналия век, поглъща огромни по мащаби ресурси без видим резултат.

Латвия с пореден пакет помощ за Украйна: От бойни машини CVR(T) до цяла ТЕЦ.

🇱🇻🤝🇺🇦 Правителството на Латвия одобри нов пакет за военна помощ на Украйна на обща стойност 6,8 милиона евро, обяви министърът на външните работи Байба Браже вчера в изявление на Х.

Министърът уточни, че пакетът е насочен към укрепване на енергийната система на Украйна, убежищата, инфраструктурата, социалната и гражданската устойчивост. Той също така ще подпомогне капацитета на Украйна при използването на дронове.

„Латвия винаги ще стои до Украйна“, категоричен е той.

Последният пакет надгражда поредица от латвийски инициативи, насочени към подкрепа за енергийния и военния отрасъл на Украйна. По-рано Браже заяви, че Латвия се готив да прехвърли демонтиран ТЕЦ към страната, за да помогне за стабилизиране на енергийната мрежа, която пострада тежко от непрестанните руски удари.

„Латвия прави всичко възможно. Току-що доставихме поредния пакет за енергийна помощ и се подготвяме със следващ, който включва буквалното преместване от Латвия на демонтирана ТЕЦ, от която вече нямаме нужда“, заяви тя.

Освен това прибалтийската страна пое ангажимент за още военна помощ. Премиерът Евика Силиня обяви, че 11 милиона долара ще бъдат отделени за закупуване на произведени в САЩ оръжия в рамките на PURL, инициативата на НАТО за осигуряване на американско оръжие за Киев. Финансирането отразява системната политика на Латвия за отделяне на 0,25% от своя БВП годишно в подкрепа на Украйна.

Паралелно с това Латвия започна да доставя партиди от верижни бронирани машини CVR(T) на Украйна за укрепване на частите на батальонно ниво. Украинският министър на цифровата трансформация Михайло Федоров потвърди доставките след разговори с латвийския министър на отбраната Андрис Спрудс.

„Срещнах се с министъра на отбраната на Латвия Андрис Спрудс. Обсъдихме развитието на съвместните проекти и укрепването на отбранителното сътрудничество“, каза Федоров. „Латвия започна да прехвърля партиди бойни бронирани машини CVR(T) на Украйна. Доставките продължават – техниката се предоставя за подсилване на батальонните части.“

Германия координира спешна доставка на ракети Patriot за Украйна на фона на глобален недостиг

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия координира бърза доставка на зенитни ракети Patriot за Украйна, за да компенсира критичния недостиг в снабдяването, съобщава немското издание Der Spiegel.

Министърът на отбраната Борис Писториус е договорил успешно пакет от 35 броя прехващачи Patriot Advanced Capability (PAC-3). Според информация на изданието, доставката съдържа 30 ракети, осигурени от европейски партньори, включително Нидерландия, и още 5 от собствените запаси на Бундесвера.

Германското федерално министерство на отбраната потвърди плана, отбелязвайки, че е убедило съюзниците да допринесат за доставката, за да се отговори на спешните нужди на Украйна в сферата на отбраната. Новата доставка е продиктувана от ескалиращата война в Близкия изток, където през последните седмици изстреляха няколкостотин прехващача Patriot за отблъскване на иранските атаки.

Според Spiegel засиленото търсене е предизвикало „истинска паника“ в Киев, тъй като САЩ приоритизират собствените си глобални запаси в подкрепа на операциите в Персийския залив. Макар настоящият пакет да е дипломатически успех за Берлин, германски офицери предупредиха пред Spiegel, че тези 35 ракети вероятно ще покрият период от едва две седмици, имайки предвид, че Украйна използва средно по 60 снаряда за Patriot месечно за спиране на руските ракетни атаки.

Германия информира, че ще продължи да доставя преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), управляеми ракети IRIS-T и резервни части. Продължаващата подкрепа е насочена към поддържане на въздушния щит на Украйна, докато САЩ остават фокусирани върху попълването на собствените запази от началото на конфликта с Иран.

Войната в Близкия изток значително наруши глобалните доставки на зенитни ракети, след като Израел и САЩ започнаха интензивна въздушна кампания срещу режима в Иран, който отговаря с масирани ракетни удари по Израел и страните в Персийския залив, което налага интензивна употреба на ракетни прехващачи. В началото на март анализатори разкриха, че високата цена и ограничените запаси от ракети са принудили държавите от Западна Европа да преразгледат своите приоритети при разпределението.

В момента, докато САЩ продължават ударите по цели на иранска територия, Украйна все по-често се обръща към собствения си опит с дронове-прехващачи и средства за електронна война, за да компенсира празнините, оставени от глобалния недостиг на зенитни ракети.

Тръмп: Ние не се нуждаем от помощта на когото и да е.

🇺🇸⚔️🇪🇺 Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи остра критика към съюзниците от НАТО, след като повечето от тях отказаха участие във военната операция срещу Иран. В публикация в Truth Social днес Тръмп заяви, че Алиансът винаги е бил „еднопосочна улица" – САЩ защитават своите съюзници, но не получават подкрепа в замяна.

Той обяви, че страната му вече не се нуждае от помощта на НАТО, нито Япония, Австралия или Южна Корея: „Ние не се нуждаем от помощта на когото и да е."

В същото изявление Тръмп твърди, че военноморските и военновъздушни сили на Иран са били унищожени, зенитно-ракетни комплекси и радарни системи – изведени от строя, а ръководство „на практически всяко ниво" е елиминирано. Той определи режима като „терористичен" и заяви, че той не може да бъде допуснат при никакви обстоятелства до ядрено оръжие.

Изявлението беше направено в 18-ия ден от войната срещу Иран, започнала на 28 февруари с координирани въздушни удари на САЩ и Израел, ликвидирали върховният лидер атолах Али Хаменей, чийто син Моджтаба беше избран за негов наследник на 8 март. Днес израелското министерство на отбраната съобщи за смъртта на секретаря на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани и командира на милицията „Басидж" Голамреза Солеймани, съобщи Al Jazeera.

Отказът на съюзниците идва като отговор на настояването на Тръмп от предходните дни НАТО, Китай и други държави да изпратят военни кораби в Ормузкия проток, който е затворен за корабоплаване от началото на конфликта. През протока преминават около 20% от световния петролен трафик, а блокадата му доведе до скок на цената на петрола от сорта Брент от 70 до 110 долара за барел, според CBS News.

Европейските страни отхвърлиха категорично исканията на Белия дом. Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви: „Това не е нашата война, не ние започнахме." Британският премиер Киър Стармър подчерта, че евентуална мисия в Ормузкия проток „няма да бъде и никога не е била замислена като мисия на НАТО." Подобни позиции изразиха Италия, Гърция, Испания, Швеция и Полша, като отказаха изпращането на военноморски сили в района, съобщи NPR.

Според висш съветник на Тръмп, цитиран от Al Jazeera, разходите на САЩ за операцията възлизат на около 12 милиарда долара към 15 март. Иранското дружество „Червен полумесец" съобщава за над 1200 загинали от американски и израелски удари на иранска територия, докато жертвите от иранските ответни атаки са 13 души в Израел и шестима в ОАЕ, според NPR.

Реториката на Тръмп бележи отчетливо изместване – от настояване за съюзническа подкрепа преди дни към демонстративно отхвърляне на нуждата от нея. Това се случва на фона на международна изолация на САЩ по отношение на конфликта и оставката на директора на Националния антитерористичен център Джо Кент, според когото Иран не е бил непосредствена заплаха.

Разследване: Северна Корея е доставила до 11 милиона снаряда на Русия чрез тайна морска верига

🇷🇺🤝🇰🇵 Северна Корея е доставила между 8 и 11 милиона артилерийски снаряда на Руската федерация за последните две години и половина по скрита морска верига за доставки, проектирана да заобикаля международните санкции. Това разкрива разследване, проведено от журналисти на „Важни истории“ и Open Source Center.

Тези пратки са позволили на руската армия да поддържа мащабни артилерийски удари във войната срещу Украйна, като на места корейските боеприпаси съставляват до половината от руския артилерийски огън по някои участъци на фронта.

Разследването установи, че руски товарни кораби са превозвали боеприпаси чрез координирана логистична мрежа, съчетаваща морски и жп транспорт.

Според доклада четири руски контейнеровоза (Ангара, Мария, Lady-R и Maia-1) са извършили най-малко 112 курса до Северна Корея в периода от 2023 г. насам. В регистрите на корабоплаването често като официална дестинация е посочван Пусан в Южна Корея, но сателитни снимки и разузнавателни данни сочат, че вместо това корабите са акостирали в пристанища на Севера.

Разследващите журналисти възстановиха маршрутите за доставка чрез сателитни изображения, данни за мониторинг на морския трафик и публикации в социалните мрежи от членове на екипажа. Въпреки строгите ограничения за употреба на мобилни телефони на борда при пресичане на граници, моряците качват редица снимки и видеа от плаванията между двете страни, които позволяват на разследващите да потвърдят визити в пристанища, които иначе никога не биха били разкрити.

Разследването оценява, че Русия е получавала около 350 000 артилерийски снаряда месечно, доставени с приблизително 5 пратки на месец. Според анализатори, цитирани в доклада, това количество съответства на боеприпасите, които руските войски обикновено изразходват за месец настъпателни операции на фронта.

Логистичната верига обикновено започва от севернокорейски пристанища, където контейнери с боеприпаси се товарят на кораби и се транспортират до пристанище Дунай в Приморския край на Руската федерация. От там те се прехвърлят на влакови композиции и се транспортират във вътрешността на Русия до складове, преди да бъдат разпределени към военните части и изпратени на фронта.

Пратките включват предимно 122-мм и 152-мм артилерийски снаряди, които са най-масово използваните от руските сухопътни войски калибри във войната срещу Украйна.

Морските пратки изглежда са се забавили в началото на 2026 г. Изследователите съобщават, че през тази година е потвърдена само една доставка Елсшерто свързват забавянето с комбинация от повишено местно производство в Русия и евентуално изчерпване на запасите в Северна Корея.

Нито Москва, нито Пхенян са потвърдили официално доставките. Въпреки това двете правителства признаха разширеното военно сътрудничество, включително разполагане на хиляди корейски войници в подкрепа на руската агресия срещу Украйна.

Според „Важни истории“, доставките са позволили на Русия да компенсира недостиг в собствените резерви на боеприпаси, причинен от дългогодишните неуспеши кампании и санкциите, което е отворило възможност на руската армия да поддържа високо ниво на артилерийски огън през цялата война.

По-рано NK News съобщи, че руска компания си е партнирала със севернокорейско дружество в изграждане на завод за пластмасови изделия във Владивосток. Проектът нарушава санкциите на Съвета за сигурност на ООН, налагащи забрана на съвместните търговски предприятия с Пхенян.

Съоръжението, разработено от руския агрохолдинг „Златна есен“ и севернокорейската Phurunsan Plastics, е близо до завършване и очаква да започне производство на опаковъчни материали, полиетиленови торбички и съдове за еднократна употреба, още през април.