Пийт Хегсет: Украинската отбрана удържа благодарение на механизма PURL на президента Тръмп.

🇺🇸 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет отдаде заслуга на европейските държави в НАТО за това, че украинската армия удържа позициите си срещу ежедневните руски атаки от месеци насам, за което изтъкна като основна причина едно необичайно финансово споразумение. Говорейки в щабквартирата на Алианса в Брюксел на 17 юни, той заяви пред своите колеги отвъд океана, че украинската отбрана е  издържала, защото европейците са започнали да плащат сметката за американско въоръжение, което според него е белег, че подходът на президента Доналд Тръмп за споделяне на бремето работи.

Хегсет направи тези коментари преди срещата при закрити врата на Контактната група за отбрана на Украйна по-късно същия ден, на която се очакваше съюзниците да обсъдят по-нататъшната подкрепа за Киев.

Финансовият механизъм, на който отдаде признание, носи дългото название Prioritized Ukraine Requirements List (PURL) и работи различно от това, за което мнозина смятат американската военна помощ за Киев. Вместо САЩ да купуват оръжие, което впоследствие да изпращат за сметка на своите данъкоплатци, PURL позволява на европейските съюзници и Канада да плащат за произведени в САЩ оръжия и оборудване, които след това се прехвърлят на украинската армия, а НАТО координира доставката чрез Командването за помощ в сферата на сигурността и обучението на Украйна, базирано във Висбаден, Германия.

Споразумението произлезе от договорка, сключена между Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте през юли 2025 г. За последната близо година тя се разшири значително, а до декември 2025 г. съюзниците и партньорите поеха ангажимент за оборудване на стойност над 4 млрд долара. Голяма част от тези средства са насочени към средства за противовъздушна отбрана и боеприпаси, които Украйна определи като спешни оперативни приоритети.

Хегсет отличи конкретно ПВО по време на своето изказване, в което заяви пред колегите си, че съюзниците трябва да предоставят своя справедлив дял, предвид ефективността на системата за осигуряване на защита, „каквато само САЩ могат да предоставят“. Това самохвалство не е лишено от аргументи. Зенитно-ракетните комплекси Patriot на американската компания Raytheon продължават да са гръбнакът на защитата на Украйна в лицето на руския въздушен терор, а технологията за производство на ракетните прехващачи, използвани от тях, съществува почти изцяло в рамките на отбранително-технологичната индустриална база на САЩ. Точно поради тази причина PURL насочва своето финансиране през доставчици отвъд океана, дори когато парите идват от европейски хазни. Хегсет определи инициативата като възможност съюзниците да поемат водеща роля във осигуряването на финансиране за украинската отбрана и посочи продължаващата устойчивост на Киев на бойното поле като потвърждение, че подходът на Тръмп работи.

„Украинците удържат линиите си дори в лицето на непрестанни руски атаки“, каза Хегсет. „Казахме, че това е възможно – че нашите съюзници могат да водят и това ще бъде в съответствие с отбраната на Украйна. Това се случва. И е потвърждение на подхода на президента Тръмп. Подход, който ще подготви почвата за мир.“

Това представяне обаче дойде заедно с остро послание, насочено към страните от Алианса – послание, което усложнява всеки опит за едностранчиво тълкуване на коментарите му като изцяло положителни. Министърът на войната използва голяма част от своето време за изказване, за да обяви преглед от страна на позициите и базирането на американските военни в цяла Европа, което ще бъде проведено от Пентагона през следващите шест месеца. Той заяви, че това ще подтикне НАТО към това, което описа като по-балансирана структура, при която европейските държави ръководят своята конвенционална отбрана, вместо да зависят от своя съюзник отвъд океана. Хегсет свърза тази мащабна реформа с модела за финансиране на Украйна и загатна, че PURL е онзи вид споделяне на бремето между съюзниците, който той иска да види репликиран в цялата отбранителна стратегия на НАТО, а не само в подкрепата за Киев. Дали европейските държави разглеждат PURL като модел, който са готови да приложат и другаде, или като специфично за Украйна споразумение, породено от военната спешност, остава отворен въпрос, който изказването на Хегсет не разреши.

Налице е едно усложнение, което тегне върху PURL, но въпреки това не Хегсет реши не засяга в изказването си. Доклади от по-рано тази година показаха, че Пентагонът е планирал пренасочване на някои прехващачи за ПВО, които вече бяха осигурени за Украйна по линия на PURL, за попълване на запасите на американската армия, изчерпани по време на войната срещу Иран – перспектива, която разтревожи украинските служители, опасяващи се от потенциален недостиг. Постоянният представител на Украйна в НАТО заяви, че не е получил пряко потвърждение, че подобен ход действително ще бъдат предприет, но епизодът подчерта структурната уязвимост на модел за финансиране, който зависи от това производственият капацитет на САЩ да остане на разположение за Украйна, дори когато Вашингтон жонглира със собствените си глобални ангажименти, които невинаги е способен да изпълни да изпълни едновременно.

Онова, което Хегсет не спомена в Брюксел, има почти толкова голямо значение, колкото и казаното от него. Той не предложи нови финансови ангажименти, нито конкретен пакет от оръжия, нито подробности за това какво всъщност ще се съгласят да финансират съюзниците на срещата на Контактната група за отбрана на Украйна, насрочена за по-късно същия ден. Механизмът PURL, който той похвали, по своя замисъл си остава споразумение, което се подновява месец за месец и зависи от това европейските държави да продължат да подписват чекове за американско оборудване – система, която показа устойчивост вече близо година, но не носи гаранция за постоянство в бъдеще. За украинските защитници, които държат позициите си в лицето на неумолимите руски атаки, тази разлика между механизъм за финансиране, който е работил досега, и такъв, който гарантирано ще продължи да работи, не е абстракция, а въпрос на оцеляване. Това е разликата между противовъздушна батарея, която има останали ракети за изстрелване, и такава, която няма. И нищо, казано в една конферентна зала в Брюксел, не променя факта, че отговорът на този въпрос се решава месец за месец, с всеки поет ангажимент.

Обединеното кралство доставя 6000 ракети Martlet на Украйна за защита от руските дронове.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство предоставя на Украйна 6000 леки зенитни ракети Martlet за неутрализиране на дронове и други въздушни заплахи, добавяйки нов слой към мрежата за противовъздушна отбрана на страната, която продължава да е изправена пред масирани атаки.

Според военния експерт и бивш военнослужещ от британската армия Уес О'Донъл, пакетът включва общо 5000 зенитни ракети Martlet, обявени през март 2025 г. и нови 1000 бройки, одобрени през февруари 2026 г. Ракетите имат за цел да помогнат за защитата на критична инфраструктура, логистични центрове, летища и други обекти с висока стойност от руските камикадзе дронове.

Martlet, известна още като Lightweight Multirole Missile (LMM), е оръжие с лазерно насочване, разработено от британската компания Thales. Със своето тегло от близо 13 кг и способност да поразява цели на разстояния над 6 км, тя може да се изстрелва от наземни, въздушни и морски платформи.

Една от ключовите ѝ характеристики е нейното лазерно насочване (водене по лазерен лъч), което ѝ позволява да поразява цели с ограничена топлинна сигнатура. За разлика от обикновените ракети с топлинно насочване, Martlet не разчита на откриване на топлината от двигателя, което я прави изключително подходяща за сваляне на дронове и други малки въздушни цели.

Ракетата вече е интегрирана в системите за противовъздушна отбрана RapidRanger, доставени на Украйна през март. Според О'Донъл британските военни са използвали Martlet в реални операции срещу вражески дронове в Близкия изток, където ракетата има на своята сметка над 100 успешни прехващания.

Производството ѝ се разшири значително през последните няколко години. Thales произвежда ракетите Martlet в завода в Белфаст и увеличи производството на няколко пъти от 2022 г. насам в отговор на все по-засиленото търсене. Министерството на отбраната на Обединеното кралство подписа допълнителни договори с компанията през април и май 2026 г. в подкрепа на по-нататъшното производство.

Анализатори уточняват, че Martlet няма за цел да замени зенитно-ракетните комплекси с голям обсег като MIM-104 Patriot, NASAMS или IRIS-T. Вместо това тя е проектирана да ги допълва, осигурявайки по-евтин прехващач за дронове и други въздушни заплахи с малък обсег, което помага за съхраняването на напредналите ракети за въздушни цели с по-висок приоритет.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Обединеното кралство обяви най-големия пакет с дронове за Украйна до момента, поемайки ангажимент за най-малко 120 000 единици до края на годината. Според Министерство на отбраната по-голямата част от инвестициите ще отидат в британски компании, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics, подкрепяйки както нуждите на Украйна на бойното поле, така и растежа на отбранителната индустрия на острова.

📽️ Видео: Архивно видео от юни 2022 г. показва сваляне на руски хеликоптер Ка-52 „Алигатор“ от украински военнослужещи с британска зенитна ракета Martlet.

Украйна подготвя искане за спешна военна помощ от съюзниците в размер на 20 млрд долара.

🇺🇦 Украйна се готви да поиска спешна военна помощ в размер на 20 млрд долара от своите партньори с аргумента, че следващите месеци се явяват тесен и потенциално решителен прозорец за укрепване на временното предимство на бойното поле срещу Русия.

„Всички виждат, че Русия гори, а ние искаме тя да гори още по-силно, но ни е необходимо финансиране, за да го направим“, заяви високопоставен украински представител.

POLITICO съобщава, че искането ще бъде официално направено на 18 юни по време на следващата среща на Контактната група за отбраната на Украйна (групата „Рамщайн“), на която ще бъде координирана военната и финансова помощ за страната от съюзниците.

В основата си въпросното предложение отразява централния украински аргумент: че в момента инерцията на бойното поле наклонява везните в полза на Киев, но тази динамика ще се запази само за ограничен период от време, освен ако не бъде подкрепена с незабавно и мащабно финансиране.

За какво са предназначени тези 20 млрд долара?

Искането е изрично обвързано с това, което украинските дипломати описват като стесняващ се прозорец на бойното поле, в който ускореното финансиране трябва да бъде трансформирано в директно разширяване на военния капацитет, преди настоящият импулс да отслабне.

Според източниците на американското издание, средствата ще бъдат разпределени в приоритетни области, които вече са били представени на НАТО преди срещата на 18 юни, включително:

• въздушна и балистична отбрана с прехващачи PAC-3, доставени по механизма JUMPSTART
• увеличени вноски в Списъка с приоритетни изисквания на Украйна (PURL)
• разширени поръчки на ударни и прехващащи дронове, боеприпаси, електронна война, далекобойни ударни способности и оборудване, произлизащо от местната отбранителна индустрия и съюзниците.

Отвъд водещата цел за разширяване на капацитета, мащабите на искането съвпадат с широко потвърдения структурен недостиг на средносрочно финансиране за украинската отбрана.

Презентация на Европейската комисия разкри оценка на недостига в украинската отбрана за тази календарна година, който възлиза на 19,6 млрд евро, дори след отчетените 100 млрд долара в рамките на ангажименти за подкрепа и заема на ЕС от 90 млрд евро. На практика украинското предложение се стреми да изтегли напред финансиране, което иначе трябва да се разпредели чак догодина, поставяйки го в текущия оперативен цикъл, за да затвори празнината незабавно, а не поетапно.

Длъжностните лица описват целта като осигуряване на възможност Украйна да поддържа интензивността на своите ударни операции паралелно със защитата на критична инфраструктура от постоянни въздушни атаки.

Структура на финансирането

Украински служители казват, че вноските ще бъдат разпределени между отделните партньори, като се очаква всяка държава да осигури 2-6 млрд долара за постигане на крайната цел от 20 млрд долара. Вноските могат да бъдат под формата на директна помощ или отпускане на заеми.

Предложението е било обсъдено в рамките на наскоро проведена среща между министъра на отбраната на Украйна Михайло Федоров и официални лица от Норвегия, Швеция, Германия и Канада, според източниците, запознати с разговорите. През последните месеци Федоров е провел и двустранни консултации в няколко от тези държави, които са били насочени към съгласуване на позициите преди срещата в Германия.

Тазгодишният бюджет за отбрана на Украйна възлиза на 98 млрд долара, като разходите за отбрана поглъщат около 40% от БВП, което представлява един от най-високите проценти на военни разходи към БВП в световен мащаб. Следователно пакетът от 20 млрд долара би надградил вече рекордните вътрешни разходи, вместо да ги замени.

Защо точно сега?

Слуховете за момента са продиктувани от сближаването на оперативна спешност и затягащи се финансови ограничения. Украински официални лица смятат, че текущата среда на бойното поле е ограничен „прозорец от възможности“, в рамките на който допълнителните ресурси биха могли да се превърнат в измерими ползи, преди руската армия да успее да се адаптира, след което да си върне обратно инициативата.

В същото време тази оценка е тясно обвързана със широкообватен стратегически разчет, фокусиран върху времето. Украинските служители смятат, че страната им притежава временно предимство на бойното поле – такова, което е малко вероятно да продължи дълго – което прави идните месеци критични за поддържане на инерцията и оказване на натиск върху руската армия.

Това мнение намира отзвук и извън класифицираните разузнавателни оценки. В интервю за CBS News от 29 май, украинският държавен глава отговори на изявлението на командира на Трети армейски корпус бригаден генерал Андрий Билецки, че Украйна има от 6-9 месеца, за да поеме инициативата в бойните действия, както и да укрепи своите позиции. Зеленски потвърди оценката с думите: „Да, вярно е.“

Зеленски отбеляза още, че руската армия е започнала да губи инициативата през декември 2025 г. В началото на новата година той е информирал американските партньори, че предстои да се отвори такъв прозорец, тъй като руските сили понасят месечни загуби на личен състав, изпреварващи капацитета за попълването им.

Този прозорец обаче се сблъсква с практическо затруднение във финансирането: Министерство на отбраната на Украйна посочва, че около 4 млрд долара от наличната помощ за отбрана остават на разположение за нови обществени поръчки, а останалата част е разпределена или обвързана с договори. Това сериозно ограничава краткосрочната способност на Киев да мащабира производството, да попълва запасите и да поддържа темпото на операциите.

В резултат на това искането за 20 млрд долара се рамкира като незабавна коригираща мярка, насочена към отключване на забуксувалия капацитет за обществени поръчки и да гарантира, че обещаната международна подкрепа може да се реализира в реален капацитет за отбрана, докато условията на бойното поле позволяват.

Искането за финансиране идва в период на паралелни дискусии сред съюзниците от НАТО за разширяване на дългосрочните рамки за военна помощ за Украйна. Държавите-членки на НАТО обмислят предложение за нов пакет от военна помощ за Украйна на стойност 70 милиарда евро (около 81 милиарда долара), който може да бъде представен на срещата на върха на алианса в Анкара следващия месец, според четирима дипломати от НАТО, цитирани от POLITICO.

„Ключът е да имаме твърд ангажимент от Анкара, че критичната подкрепа за Украйна ще бъде продължена на устойчива и по-справедлива основа“, заяви висш дипломат от НАТО. Предложението, споделено от Германия миналия месец, въвежда нов механизъм за осигуряване на прозрачност при разпределяне на средствата за Украйна. Инициативата идва на фона на разговори за балансиране на финансовия ангажимент в подкрепа на Киев, между страните членки.

България спира военната подкрепа за Украйна.

🇧🇬🇺🇦 България спира доставките на оръжие за Украйна, тъй като конфликтът не може да бъде решен на бойното поле. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на пресконференция за представяне на приоритетите на ведомството, която се проведе по-рано днес.

Изявлението му не е изненада. То официално нарежда страната ни сред онези държави в Европейския съюз, опитващи се да изместят фокуса от активното възпиране на Русия към полето на дипломацията за започване на мирни преговори. Едновременно с това ходът бележи рязко отстъпление от мащабната роля, която изигра родната военна индустрия като доставчик на съвместими боеприпаси и въоръжение от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Министър Стоянов аргументира своята позиция с твърдението, че конфликтът е придобил изявен позиционен характер и по-нататъшното натрупване на оръжия води само до увеличаване на жертвите. По думите му е настъпил моментът за търсене на „справедлив мир, който да бъде определен от двете страни“, при активното посредничество на Европейския съюз.

Политическата траектория на този ход е тясно свързана с кабинета на Радев. През изминалия месец начело на страната премиерът говори малко за войната, според траектория, очертана още докато в президентството: последователна опозиция на военно-техническата помощ и настояване за „дипломатическо решение“. На 18 май, след срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц, той засегна темата едва след като получи въпрос от репортер. „Крайно време е за дипломация, защото тази проточила се война изтощава всички участващи в нея и подкрепящи я страни“, каза Радев в отговор на въпрос за възможни преговори за спиране на войната.

Икономическото измерение и мащабите на родния отбранителен износ

Решението за спиране на доставките придобива особено голяма тежест, когато се разгледа реалният мащаб на българската военна подкрепа. Според официалните данни, подадени от правителството към Регистъра за конвенционални оръжия на ООН (UNROCA), общата стойност на изнесеното от страната оръжие, свързано с войната в Украйна, възлиза на близо 2.7 млрд щатски долара за периода от 2022 г. до момента. Като една от малкото страни-членки на Европейския съюз, съхранили значими производствени мощности за боеприпаси от съветски калибър, които съставляват гръбнака на украинската артилерия, България предостави подкрепа, несъразмерно голяма спрямо мащаба на националната си икономика.

Поради сложната обстановка на вътрешната политическа сцена през първите години на войната, голяма част от доставките се извършваха непряко, а оръжейният износ минаваше през партньорски държави от Източния фланг на НАТО, които прехвърляха оборудването към Украйна. Приложената таблица показва обобщени данни за обема и дестинациите на българския износ въз основа на декларираното пред ООН в периода 2022–2025 г.

Данните показват, че спирането на тези доставки има съществени оперативни последици. Прекратяването на износа изважда важен производител на боеприпаси и консумативи от архитектурата на украинската отбрана, които са незабавно съвместими с предната линия на фронта и не изискват допълнително технологично време за обучение или логистична адаптация.

Парадоксите в стратегията за отбрана: 5% от БВП и историческия паралел

Позицията на кабинета Радев съдържа едно дълбоко вътрешно противоречие, проявено по време на днешната пресконференция. Едновременно с обявеното спиране на военната помощ за Киев, военният министър разкри дългосрочен план за радикално увеличение на българските разходи за отбрана, според който те ще достигнат рекордните 5% от БВП до 2030 г. – разпределени между 3.5% преки военни разходи и 1.5% свързана дейност като киберсигурност и стратегическа инфраструктура.

Този амбициозен план е основан на премълчаното, но напълно очевидно допускане, че България е изправена пред непосредствена и мащабна заплаха за националната си сигурност. Единственият източник на подобна заплаха в Черноморския регион, способен да оправдае най-рязкото увеличение на военния бюджет в новата история на страната, е военният ревизионизъм на Руската федерация. И именно тук започва да се откроява основният стратегически парадокс: ако руската заплаха е реална дотолкова, че да изисква мобилизиране на 5% от БВП, то украинската отбрана е своеобразна предна линия на същата тази сигурност.

Оказаната помощ с изпращане на боеприпаси се случва на незначителна част от цената, която България и всяка друга държава в Европа би платила при евентуална необходимост от директно възпиране по своите граници. Цената, която е необходимо да платим за национална сигурност нараства пропорционално на руските териториални и военни успехи в Украйна и отвъд нея.

Историческият прецедент, който веднага изниква в съзнанието, е печално известен. През есента на 1938 г. в навечерието на Втората световна война, Великобритания и Франция отстъпиха пред претенциите на Нацистка Германия към Судетската област в Чехословакия с надеждата, че това ще осигури – по думите на британския премиер Невил Чембърлейн – „мир за нашето време“. Тази дипломатическа отстъпка не само не задоволява апетитите на агресора, но му дава криле. До март 1939 г. Германия поглъща останалата част от Чехословакия, което ѝ осигурява контрол върху производствения капацитет на „Шкода“ – една от най-големите оръжейни индустрии на континента, която оттам насетне започва да работи за нуждите на Вермахта.

Капитулацията не осигурява мир, а окуражава агресора още повече и скъсява пътя до атаката срещу Полша на 1 септември същата година. Поуката е недвусмислена: умиротворяването на авторитарен режим, воден от имперски реваншизъм, неизменно катализира по-голяма катастрофа, вместо да донесе траен мир. Въпросът е: може ли Европа и светът да си позволят трета такава за малко над един век?

Илюзията „справедлив мир““: Защо тезата на кабинета „Радев“ не издържа пред фактите

Тезата на кабинета Радев, че спирането на оръжейните доставки ще принуди страните да седнат на масата за преговори и ще ускори постигането на „справедлив мир“, стъпва на дълбоко погрешно тълкуване на опитите за дипломация и намеренията на Руската федерация. Противно на внушенията, че Киев залага единствено на военно решение, украинският президент Володимир Зеленски многократни демонстрира своята готовност за диалог и още през ноември 2022 г. представи подробен план от 10 точки. От началото на 2025 г. украинската държава последователно настоява за неограничено и безусловно спиране на огъня, което да послужи като фундамент за започване на реални преговори.

Позицията на Киев бе затвърдена с изпращането на официално отворено писмо от Зеленски до Владимир Путин с предложение за директна среща лице в лице – инициатива, която беше категорично отхвърлена от руския диктатор с аргумента, че подобен разговор е „безпредметен“. Украинският външен министър Андрий Сибиха предупреди, че с това си действие Путин е пропуснал шанса си за изход от войната при сравнително благоприятни условия, което неизбежно ще задълбочи икономическата рецесия и военните загуби на Русия.

Отказът на Кремъл да се ангажира с искрени преговори беше потвърден от поведението на руската делегация при опитите за посредничество на САЩ. Въпреки усилията за откриване на разумен компромис между двете страни, Путин отхвърли предложенията за незабавно примирие, вместо което предложи единствено работа по необвързващи меморандуми и предяви максималистичен ултиматум и териториални претенции, изискващи доброволно предаване на територии, които руската армия никога не е контролирала. Поради това Зеленски и редица експерти по международни отношения аргументирано обвиняват руската страна в съвсем умишлено протакане на разговорите.

Стратегията на Путин за „купуване на време“ има чисто военни измерения: тя цели да разколебае западните партньори на Украйна, да изтощи подкрепата им, да спре доставките на оръжие и да даде оперативна пауза за прегрупиране на силите, подготовка на нови вълни на мобилизация и преодоляване на вътрешния дефицит на ресурси. Руското ръководство продължава да вярва, че инициативата на бойното поле се намира в негови ръце и може да бъде катализирана с продължителен натиск, който да доведе до успешен пробив на фронта в Донбас.

С оглед на всичко казано дотук, всяко примирие и спиране на военната помощ без категорични гаранции за сигурност и суверенитет представлява опасен капан, каквито бяха провалените Мински споразумения, които послужиха единствено за подготовка на следващата фаза от руската военна агресия. Анализи на сигурността сочат, че стратегическите цели на Кремъл за унищожаване на украинската държавност остават непроменени. Войната се развива в цикличност между конвенционални и хибридни методи. При евентуално замразяване на конфликта, Русия ще използва времето за възстановяване и преструктуриране на военния си потенциал, след което неизбежно ще поднови военните действия.

Затварянето на каналите за подкрепа от страна на България не само не приближава мира, но директно помага на Русия да реализира своите реваншистки планове. Това увеличава дългосрочните рискове за сигурността в Черноморския регион, изправяйки страните от източния фланг на НАТО пред една значително по-укрепена и опасна военна заплаха, която в утрешния ден би могла да се озове на собствените им граници.

Японски депутат призова правителството да изпрати ракети Patriot на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Японският депутат Мацузава Шигефуми призова правителството на своята страна да предостави зенитни ракети Patriot на Украйна, в отговор на продължаващите мащабни ракетни удари по украински градове.

Шигефуми, член на Камарата на съветниците на Япония, повдигна въпроса по време на заседание на Комисия по външни работи и отбрана, където се обърна лично към министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми.

Според него Киев продължава да се защитава срещу безразборните руски ракетни удари, но е изправен пред недостиг на ракетни прехващачи, което води до тежки загуби. Той се аргументира с факта, че неотдавнашното облекчаване на правилата за износ на отбранителна продукция от страна на островната държава е направило възможно обмислянето на такива доставки.

„Въпреки че все още има няколко препятствия за преодоляване при доставката на ракети Patriot за Украйна, те със сигурност не са непреодолими!“ каза Мацузава.

Депутатът призова ръководството на отбраната да вземе политическо решение в рамките на т.нар. принцип на „проактивния пацифизъм“ – концепция, използвана в японската политика за сигурност, за да се обоснове по-активна роля в поддържането на глобалната стабилност.

„Президентът Зеленски се стреми да получи ракети Patriot. Сега е моментът Япония да предприеме осезаеми, проактивни мерки! Министър Коидзуми, призовавам Ви да демонстрирате лидерство в името на проактивния пацифизъм. Необходимо е политическо решение“, заяви Мацузава.

Япония е сред страните с лиценз за производство на ракети PAC-3 за системата за противовъздушна отбрана Patriot, които могат да неутрализират балистични ракети. Mitsubishi Heavy Industries произвежда прехващачи и играе ключова роля в глобалната верига за доставки на компонентите за тях.

В допълнение към доставката на собствени системи Patriot, Япония също така е изнасяла ракети за САЩ. През ноември 2025 г. Министерството на отбраната обяви, че е завършило доставките на произведените в страната ракети PAC-3.

В момента Япония експлоатира 24 зенитни батареи Patriot с около 120 пускови установки. 6 подразделения за ПВО защитават стратегически важни райони в цялата страна.

Призивът идва в момент, когато Украйна продължава да търси повече прехващачи Patriot от партньорите си, за да се защити срещу руските балистични и крилати ракети. За нея допълнителните ракети PAC-3 остават сред най-критичните инструменти за защита на градове, инфраструктура и военно-промишлени обекти от засилващата се ракетна кампания на врага.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Япония официално се включи към програмата „Приоритетни нужди на Украйна“ (PURL), като задели над 14,6 милиона долара за финансиране на придобиването на необходимо военно оборудване за Украйна.

Финлндия обяви 33-ти пакет с военна помощ за Украйна.

🇫🇮🤝🇺🇦 Финландия ще предостави на Украйна 33-ти пакет с военна помощ на обща стойност 138,5 милиона долара. Решението беше взето от президента на страната Александър Стуб в отговор на предложение от правителството.

Последният принос увеличава общата стойност на военното оборудване, доставено от Финландия на Украйна от началото на пълномащабната инвазия, до 3,68 милиарда долара.

От мерки за оперативна сигурност и за да бъде гарантирано, че пратката ще достигне своето предназначение, няма да се предоставя по-подробна информация за съдържанието на помощта, начина или графика на доставка.

Взетото решение е съобразено както с нуждите на Украйна, така и с ресурса на финландските сили за отбрана.

На 16 януари Финландия обяви 31-вия си пакет с военна помощ за Украйна – решение, одобрено от президента по предложение на упрвляващия кабинет. Пакетът беше оценен на близо 113 милиона долара и направи общата стойност на предоставената от страната военна помощ на около 3,6 милиарда долара.

Финландският министър на отбраната Анти Хякянен заяви, че пакетът е бил подготвен по ускорен график, за да отговори на най-критичните нужди на украинската отбрана, и подчерта, че продължаващата подкрепа с военна техника остава най-ефективният начин, по който страната му може да съдейства за постигането на справедлив мир.

Япония изпраща за първи път свои военни в командването на НАТО за подкрепа на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Япония ще изпрати за първи път офицери от Силите за самоотбрана в командването на НАТО за подкрепа на Украйна, базирано в Германия, съобщи Министерството на отбраната, цитирано от Japan Times на 29 май.

Разполагането е поредната стъпка в задълбочаващото се сътрудничество в сферата на отбраната между Токио и Северноатлантическия алианс в продължаващата война на Русия срещу Украйна, която прекроява политиката в сферата на сигурността далеч отвъд границите на Европа.

Япония ще командирова четирима офицери от Силите за самоотбрана в мисията на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението на Украйна, известна като NSATU. Командването във Висбаден беше създадено през юли 2024 г. с цел координиране на доставките на военна помощ и обучението на украинските въоръжени сили.

Офицерите ще включват двама представители на Сухопътните сили, един от Военновъздушните сили и един от Военноморските сили за самоотбрана на Япония. Те ще помагат за координиране осигуряването на оборудване и обучение за украинската армия и ще изпълняват ролята на лица за контакт с партньорските нации. Японското министерство на отбраната подчерта, че офицерите няма да участват в бойни операции.

„Командировката ще допринесе за укрепване на собствената отбранителна способност на Япония с извличане на поуки от Украйна, включително по отношение на „новите начини за водене на война“, като в същото време ще задълбочи сътрудничеството между Япония и НАТО, като се има предвид, че сигурността в Евроатлантическия и Индо-Тихоокеанския регион е неразривно свързана“, се посочва в изявление на министерството.

Личният състав на NSATU, който може да наброява до 700 души, играе ролята на централна структура на НАТО за планиране, координация и организиране на военна помощ за Украйна в отговор на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Властите в Токио изразиха интерес да се присъединят към мисията за първи път през април 2025 г. Тогавашният министър на отбраната Ген Накатани обсъди въпроса с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Това отразява острия завой на азиатската страна към тясно сътрудничество със западните партньори. През последните години Япония смекчи някои от дългогодишните си ограничения за износа на оръжие – сериозен ход за страна, която в продължение на десетилетия поддържаше строго ограничена следвоенна политика за сигурност.

Тези промени бяха одобрени от кабинета и Националния съвет за сигурност на Япония и представляват една от най-значимите ревизии на политиката за отбрана на страната от края на Втората световна война насам.

Япония може също така да се присъедини към Списъка с приоритетни нужди на Украйна (PURL) — механизъм, чрез който съюзниците финансират закупуването на американско оръжие и оборудване за Украйна, съобщава Japan Times. По силата на тази рамка Киев получава критично важни системи, включително ракети за батареите за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot.

За Япония решението да изпрати офицери в NSATU не е свързано единствено с подкрепата за Украйна. То цели също така да се проучи как се променя съвременната война – от дроновете и ПВО до координацията на бойното поле – и тези поуки да бъдат приложени в планирането на собствената сигурност в Индо-Пасифика.

По-рано японската компания Terra Drone сключи първия си договор с Министерството на отбраната на Япония, след като спечели публичен търг за доставка на 300 безпилотни летателни апарата с модулен дизайн, които ще бъдат произведени в страната.

Американски сенатор Блументал е оптимист, че САЩ ще отговорят положително на спешния призив на Зеленски за ПВО

🇺🇸🤝🇺🇦 Американският сенатор Ричард Блументал изрази оптимизъм, че Белият дом ще даде положителен отговор на официалното запитване, изпратено от украинския президент Володимир Зеленски във връзка с критичния недостиг на системи за противовъздушна отбрана.

Призивът, изпратен директно до президента Доналд Тръмп и Конгреса на САЩ, подчертава спешната нужда от оказване на подкрепа с оглед на непрекъснатите въздушни удари през последните седмици на пълномащабната война в Украйна, съобщи местното издание Hromadske.

По време на брифинг в столицата Киев сенатор Блументал подчерта, че макар да не може да говори от името на администрацията, той има сериозни очаквания, че тя ще откликне на призива за помощ.

„Не мога да говоря от името на администрацията. Ние сме членове на Конгреса. Но се надявам и имам очакване Америка да отговори положително на това искане. Вече сме го правили преди. И трябва да го направим отново в бъдеще, защото това буквално опира до спасяването на човешки животи“, заяви той.

Сенаторът посочи конкретно въздействието на масираната атака, извършена през нощта срещу 24 май, с което подчерта, че настоящата ситуация изисква незабавни действия. Според него Украйна изпитва отчаяна нужда от прехващачи, съвместими със зенитно-ракетните комплекси Patriot. Според Блументал както Конгресът на САЩ, така и екипът на президента Тръмп трябва да дадат приоритет на тези доставки, за да гарантират сигурността на страната.

Коментирайки писмото на украинския държавен глава, сенаторът го описа като красноречив и професионален. „И трябва да кажа, че писмото много ясно и умело излага този апел, както и благодарността към американците за всичко, което сме направили до този момент“, добави той.

В своя спешен призив Зеленски предупреди за критично изчерпване на активите за противовъздушна отбрана и подчерта, че настоящата ситуация изисква бърз и ефективен отговор от Вашингтон.

Украинският президент изрично поиска допълнителни ракети Patriot PAC-3, както и оборудване за ПВО, с което да защити своята страна от ежедневните въздушни удари.

В писмото се обръща внимание и на някои трудности при получаването на американско оръжие по програмата PURL. Зеленски отбелязва, че директното обръщение, едновременно към президента и Конгреса, е необичайна стъпка, наложена от настоящата извънредна ситуация.

По време на своето посещение в Киев сенатор Блументал изтъкна бързото развитие на украинските технологии в сферата на отбраната, след като разгледа местно предприятие за безпилотни системи. Размишлявайки върху визитата си, Блументал отбеляза, че темпото на иновациите е забележително, заявявайки: „Америка трябва да стане по-гъвкава и адаптивна. Украинците буквално ни преподават уроци всеки божи ден.“

Сенаторът подчерта, че войната е достигнала исторически повратна точка, в която безпилотните системи, които варират от въздушни през сухопътни до подводни, са се превърнали в решаващата технология на съвременното бойно поле.

Надграждайки предишните усилия на Конгреса за укрепване на украинската отбрана, наскоро сенатор Роджър Уикър подчерта нуждата от стабилна военна помощ в свое обръщение към Сената. Републиканецът произнесе силна реч, с която подкрепи Киев и отправи остри критики по адрес на руския президент Владимир Путин, като призова съюзниците да не му вярват.

Уикър заяви, че Путин се „подиграва с мирния процес“, изтъквайки най-мащабната въздушна атака от началото на войната като доказателство, че Кремъл не се интересува от истински преговори. Той описа руския държавен глава като „диктатор с десетилетия кръвопролития по ръцете си“ и посочи, че е необходимо САЩ да продължат своята подкрепа за Киев, укрепвайки неговата противовъздушна отбрана и способности за нанасяне на удари в дълбочина, с което да демонстрират пред Путин, че военните му цели остават непостижими.

Словакия ще увеличи доставките на артилерийски снаряди за Украйна до милиони броя

🇸🇰 Словакия ще разшири доставките на боеприпаси за Украйна, тъй като местната индустрия увеличава производствените обеми на снаряди, заяви президентът Петер Пелегрини, цитиран от RBC-Ukraine.

Пелегрини уточни, че доставките се извършват в рамките на търговското производство и износа на оръжие от местни отбранителни предприятия, като Братислава планира да продължи да разширява пратките.

Президентът заяви, че Словакия инвестира сериозно във военно-промишления комплекс, който вече отговаря на близо 3% от БВП на страната. Производството включва и дронове-прехващачи, разработвани съвместно с местни отбранителни компании, и заводи за ремонт на самолети.

Страната вече извършва доставки на боеприпаси за Украйна „в обеми от милиони броя“, потвърди Пелегрини, като производството предстои да нарастне още повече. Все пак той призна, че НАТО страда от структурен недостиг на капацитета за отбранително производство – мащабирането на производството на оръжие остава трудно дори при значително финансиране поради ограничения брой заводи и производствени линии.

Изявленията на Пелегрини са в пълен контраст с позицията на премиера Роберт Фицо, който встъпването си в длъжност през 2023 г. заяви, че няма да предоставя оръжие от държавните запаси на Украйна. Фицо също се обяви против новите пакети военна помощ и санкциите на Европейския съюз срещу Руската федерация. Тези рестрикции обаче никога не са обхващали частния отбранителен сектор на Словакия, който продължава да произвежда артилерийски снаряди, гаубици и други системи за Киев.

Износът на словашко оръжие е скочил почти двойно през 2024 г. спрямо предходната година. Общият скок от периода преди войната до момента възлиза на около 10 пъти. През октомври 2025 г. Братислава обяви новия пакет помощ, който съдържа инженерна подкрепа, разминиране и разширено сътрудничество с отбранителни компании от Украйна. Министърът на отбраната Роберт Калиняк докладва за 15-кратен скок в производството на артилерийски боеприпаси в Словакия след началото на пълномащабната война.

Писториус в Киев: Германия и Украйна засилват съвместното производство на модерни безпилотни системи.

🤝🇩🇪🇺🇦 Германският министър на отбраната Борис Писториус пристигна в Киев за необявени преговори, насочени към разширяване на двустранното сътрудничество в отбранителната сфера между Германия и Украйна.

Според репортаж на DPA и германския канал n-tv, визитата не е била оповестена предварително от мерки за сигурност. Основният акцент е поставен върху развитието на съвместни отбранителни проекти, включително разработката на безпилотни оръжейни системи с различен обсег на действие.

Писториус заяви, че предстоящите инициативи ще се фокусират над „съвместното разработване на модерни безпилотни системи от всички класове“. Очаква се германският министър да проведе разговори с украински официални лица и относно разширяването на двустранното сътрудничество в отбранителното производство.

Визитатасе случва в момент, в който Германия продължава да увеличава дългосрочната военна и финансова подкрепа за Украйна. Наскоро тя одобри планове за отпускане на 11,6 милиарда евро помощ през 2027 г. в рамките на актуализация на планирания федерален бюджет.

По-рано германският министър на финансите Ларс Клингбайл свърза корекцията на бъдещите планове за разходи за отбрана с разблокирането на механизъм за заем от Европейския съюз в размер на 90 милиарда евро.

В миналото Писториус неведнъж е подчертавал нарастващата роля на Украйна в отбранителните иновации. Според DPA германският министър е посочил, че украинските технологии вече са „търсени в целия свят като иновативни решения“.

„Трябва да държим тези разработки в полезрението си“, заяви Писториус в предишни коментари, цитирани от DPA. Той допълни, че сътрудничеството с Украйна допринася и за разширяването на собствения индустриален и технологичен капацитет на Германия.

Посещението съвпада с широка експанзия на дейността на германската военна индустрия в Украйна. Наскоро фирмата за роботика ARX Robotics обяви значително увеличение на доставките на своите безпилотни наземни системи GEREON за украинските сили за отбрана.

Новата сделка следва плановете на украинските власти за придобиването на 25 000 роботизирани сухопътни платформи в първата половина на 2026 г. в рамките на усилията за прехвърляне на логистиката към дронове.

Нидерландия подновява дебата в ЕС за 210 млрд евро замразени руски активи за Украйна.

🇪🇺💰🇷🇺 Нидерландия се опитва да поднови преговорите в рамките на Европейския съюз за използването на замразени руски активи на стойност до 210 милиарда евро за финансиране на отбраната на Украйна през следващата година, съобщи Politico на 7 май, позовавайки се на дипломати и служители на ЕС.

Нидерландският министър на финансите Елко Хейнен е потърсил подкрепа за този ход по време на среща при закрити врата на финансовите министри от ЕС в Брюксел на 5 май. Инициативата получи незабавна подкрепа от Естония, Латвия, Литва и Финландия, тъй като посочените страни настояват за оползотворяване на руските средства, вместо емитирането на нов съвместен дълг на ЕС в подкрепа на Киев.

Подновената инициатива идва в момент, когато ЕС се готви да отпусне 90 милиарда евро заем, договорен от 24 държави-членки през декември. Първият транш от заделените за тази година 45 милиарда евро се очаква през юни. Изплащането им беше освободено, след като Унгария оттегли ветото си след победата на Петер Мадяр над Виктор Орбан на парламентарните избори през април, пише Politico.

Въпреки това, спасителният пояс от 90 млрд евро се очаква да покрие само две трети от бюджетния дефицит на Киев до 2027 г. Настоящите финансови прогнози на Брюксел смятат, че войната ще приключи тази година – сценарий, който масово е считан за нереалистичен от дипломатите. Очаква се Международният валутен фонд да предложи актуализирани оценки за дългосрочните финансови нужди на Киев след мисия в столицата през юни.

Възобновяването на дебата за конфискация на активи рискува да разпали отново остър политически и правен сблъсък в рамките на блока. В края на миналата година белгийският премиер Барт Де Вевер спря опитите на Европейската комисия да използва паричната стойност на активите с настояване за неограничена финансова застраховка от ЕС срещу потенциални руски ответни мерки.

Близо 185 милиарда евро от замразените държавни активи на Руската федерация се съхраняват в Euroclear, финансов депозитар със седалище в Брюксел.

По-рано България, Франция, Италия, Малта и Европейската централна банка също изразиха особени резерви и изразиха опасения, че посягането към блокираните средства може да доведе до правни усложнения и спре други правителства по света от правене на бизнес в еврозоната.

Колебанията сред някои държави-членки на ЕС произтича отчасти от по-ранните правни репресии на Кремъл, когато Руската централна банка заведе дело срещу Euroclear в московски съд, искайки обезщетение за щети върху блокираните средства. Въпреки последните заплахи, ЕС продължава да засилва хватката си. Наскоро посланиците одобриха безсрочно замразяване на руските държавни активи, променяйки процедурите така, че поддържането на вето да изисква квалифицирано мнозинство – заобикаляйки подобни спънки от страни членки като Унгария в бъдеще.

Израел прие доставки на 6500 тона военна помощ от САЩ в рамките на денонощие.

🇺🇸📦🇮🇱 САЩ наскоро доставиха 6500 тона боеприпаси и военно оборудване на Израел в рамките на едно денонощие, използвайки два големи кораба и множество стратегически товарни самолети, съобщиха от Министерството на отбраната на Израел в официално изявление, публикувано по-рано днес.

В рамките на глобална логистична операция двата товарни кораба акостираха в пристанищата Ашдод и Хайфа, където разтовариха хиляди боеприпаси с въздушно и наземно базиране, камиони, леки тактически автомобили (JLTV) и допълнително оборудване за израелските военни, гласи изявлението.

Операцията беше проведена под ръководството на Дирекцията за отбранителни поръчки към Министерството в координация с Отдела за международно корабоплаване, неговото представителство в САЩ и Дирекцията за планиране на Израелските отбранителни сили (IDF).

Оборудването беше натоварено на стотици камиони от Департамента за логистика и активи на Министерството на отбраната и Технологичната и логистична дирекция на IDF, след което беше прехвърлено във военни бази из цялата страна в рамките на операция на пристанище Ашдод, ръководена от главния директор на Министерство на отбраната, генерал-майор (о.р.) Амир Барам.

Логистичният мост по въздух и вода остава „основен инструмент за изграждане на бойна готовност в условията на продължаващо развитие на ситуацията със сигурността“, заявиха от ведомството. „От началото на операция Ревящ лъв Израел е получил над 115 600 тона военно оборудване чрез 403 въздушни и 10 морски доставки.“

Министърът на отбраната Израел Кац заяви, че страната „е готова във всеки един момент да действа срещу враговете си, на всеки фронт и навсякъде, където е нужно. Този нарастващ въздушен и морски мост укрепва директно способностите и оперативното превъзходство на IDF.“

„Във всеки един момент товарни самолети и кораби пътуват към Израел, пренасяйки хиляди тонове боеприпаси и военно оборудване. Това стои в основата на стратегията на министерството: подкрепа за всяка нужда на IDF, както с мащабни поръчки в краткосрочен план, така и изграждайки готовност за предстоящото десетилетие на предизвикателства по отношение на сигурността. Впечатляващата операция по снабдяване и доставка, която завършихме, ще продължи да се разширява през следващите седмици“, добави Барам.

САЩ освободиха 400 млн. долара за Украйна след остра критика на сенатор към Пентагона.

🇺🇦💰🇺🇸 Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че 400 милиона долара подкрепа за Украйна са били освободени, след като републиканският сенатор Мич Макконъл публикува авторска статия, съдържаща остри критики във връзка със забавеното финансиране.

„Министерството признава, че бяха разпределени 400 милиона долара за изграждане на европейски капацитет и считано от вчера те са освободени“, заяви Хегсет в отговор на въпрос за помощта, зададен му от конгресмена демократ Сара Елфрет. Освен това тя попита дали средствата вече са освободени чрез сключването на договор. Началникът на бюджета на Пентагона Джулс Хърст отговори, че помощта „не е под договор, но е освободена, за да бъде предложена за договаряне“.

Притиснат от Елфрет за това кога парите ще могат да бъдат използвани на терен в Украйна, Хърст отбеляза, че това зависи от това какво ще купят с парите. „Ще се възползваме от съветите на командирите на Европейското командване на САЩ (EUCOM), използваме тези средства за най-целесъобразно приложение“, увери той.

По време на въпросите си Елфрет цитира гнева на Макконъл от факта, че двупартийното финансиране не е било освободено по-рано. „Въпреки известното публично пренебрежение, Украйна се активизира може би повече от всеки друг наш съюзник в Близкия изток“, заяви представителката на Мериленд в началото на изслушването си.

„Те овладяват превъзходството, което са генерирали от тежката война с Русия. Те прехващат ирански дронове, които застрашават нас и силите на нашите партньори в Близкия изток“, добави тя.

Първоначално Макконъл хвърли вината за забавянето върху Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната по политическите въпроси, обвинявайки го в „издигане на стени“ пред законодателите, които задават въпроси относно забавеното финансиране, след като миналата година според съобщенията е прекратил доставките на оръжие за Украйна.

Бившият лидер на републиканците в Сената припомни, че това не се случва за първи път. „Колби определи, че помощта за сигурността на Украйна и съюзниците на Америка в НАТО в Прибалтика е „разхищение“ и премахна тези отдавнашни усилия от искането за бюджет за фискалната 2026 г.“, се посочва в публикацията на Макконъл.

В края на миналата година Сенатът прие Закона за оторизация на националната отбрана на стойност 900 милиарда долара за фискалната 2026 г., който осигури 400 милиона долара за Украйна през 2026 г. и още 400 милиона долара през 2027 г. чрез Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна.

Финансирането е предназначено да плати за производството на оръжия с висок приоритет от американски компании за въоръжените сили на Украйна.

ЕС активира €6 млрд за дронове за Украйна като част от мащабен заем от €90 милиарда

🇺🇦🤝🇪🇺 Украйна ще получи първия си пакет за отбрана от Европейския съюз в размер на 6 млрд евро още през настоящото тримесечие, като средствата са предназначени предимно за закупуване на дронове, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По време на пленарна сесия на Европейския парламент на 29 април Фон дер Лайен посочи, че финансирането е част от мащабния европейски заем за Украйна в размер на 90 млрд евро. По думите ѝ близо една трета от целия пакет ще се разпредели за покриване на бюджетните нужди на Украйна, докато останалите средства ще подпомогнат отбраната срещу руската агресия.

Тя подчерта, че ЕС изпълнява поетият ангажимент за предоставяне на макрофинансова помощ и добави, че се очаква по-голям транш от 45 млрд евро за 2026 г. да бъде изплатен до края на второто тримесечие.

„Докато Русия удвоява агресията си, Европа удвоява подкрепата си за Украйна“, заяви тя.

Очакваше се ЕС да даде зелена светлина за 90-те млрд евро за Украйна с решение още на 22 април. Говорител на Кипърското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че предложеното изменение на Многогодишната финансова рамка на блока е официално включено в дневния ред на Комитета на постоянните представители.

Радио Свободна Европа предаде, че изменението представлява последната техническа стъпка, необходима за активиране на механизма за финансиране в помощ на Украйна. Предложението е класифицирано като „точка I“, което значи, че не се очаква допълнителен дебат – обикновено сигнал, че държавите членки вече са постигнали консенсус по мярката.

Междувременно Украйна обвини Русия в инсцениране на т.нар. „антивоенни“ протести в Кипър, насочени към саботиране на дискусиите между европейските лидери на продължаващата финансова и военна помощ за Киев.

Украински официални лица предупредиха, че проруски агитатори се опитват да повлияят на изхода от срещата на високо ниво на ЕС в Кипър, където президентът Володимир Зеленски представи предложения за укрепване на партньорството в сферата на отбраната в цяла Европа. Срещата е частично фокусирана върху дългосрочното финансиране за Украйна, което включва разширена подкрепа за военното производство, както и допълнителни доставки на зенитно-ракетни комплекси. Украинските власти твърдят, че Кремъл се опитва да подкопае тези усилия чрез организиране на демонстрации, представени като граждански инициативи за мир.

Бунтовници в Мали плениха щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен от Русия

🇲🇱🚁🇷🇺 Бойци на Фронта за освобождение на Азавад са пленили щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен на ВВС на Мали от Русия, в рамките на мащабната офанзива в северната част на страната. Това съобщи OSINT акаунтът Zaryon, който първи идентифицира машината и сподели оперативни подробности в Х.

Хеликоптерът с регистрационен номер TZ-07H е бил използван за огнева поддръжка на малийските наземни сили в боевете срещу бунтовниците. Според наличната информация правителствените войски са изоставили машината, вероятно поради технически проблеми или повреди, които са направили излитането за евакуация или по-нататъшна употреба невъзможно.

Плененият хеликоптер е част от партида военна техника, доставена на Мали на 30 март 2022 г. в рамките на отбранително сътрудничество между двете страни. По това време Москва достави два хеликоптера Ми-24П заедно с радарни комплекси П-18 и 59Н6-ТЕ „Противник-ГЕ“.

Към момента на предаването им бойната авиация на Мали разполагаше с едва 11 машини, всички от съветски или руски произход. Те формираха авиационна ескадрила, включваща седем по-стари хеликоптера Ми-24Д и четири по-модерни платформи Ми-35М.

Поредният епизод, в който бунтовниците пленяват военна техника, изоставена от армията на Мали, се случва в момент на мащабно координирано настъпление от страна на Фронта за освобождение на Азавад и местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), които през последните дни успяха да изтласкат военната хунта, подкрепяна от руски паравоенни сили, от обширни региони на страната.

Офанзивата на бунтовниците доведе до падането на ключовият северен град Кидал, доскоро използван като оперативна база на „Африканския корпус“ – паравоенна структура на Министерство на отбраната на Руската федерация. Метежниците поеха контрола и върху близък команден пункт за оперативно-тактически дронове Bayraktar TB2, които бяха доставени от Турция през декември 2022 г.

Тези събития илюстрират критичната ситуация със сигурността в страната, където правителствените сили и техните съюзници са подложени на безпрецедентен натиск от координираното настъпление на бунтовниците.

Бундесверът се адаптира към съвременната война: Германия интегрира украинския боен опит в своята армия.

🇺🇦🪖🇩🇪 Германия планира да разшири съществено ролята на украинската военна експертиза в системата за военна подготовка, съгласно стремежа на Бундесвера за адаптация към реалностите на съвременната война. Това сподели генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг в ексклузивно интервю за немския вестник Welt am Sonntag.

Фройдинг заяви, че инициативата има за цел да обедини челния опит на украинските войници от бойното поле със структурираната експертиза на германските инструктори. „Те трябва да работят заедно в полеви условия, да тренират и да предават умения по начин, максимално близък до сценариите на реалния бой“, отбеляза генералът.

Украински кадри с богат опит на фронтовата линия вече играят ключова роля в учебните програми на няколко германски военни институции, като Школата на бронетанковите войски, Центъра за обучение по безпилотни системи и Инженерната школа. Според Фройдинг сега Бундесверът планира да разшири този модел в цялата армия.

Той подчерта ключовото значение на системната интеграция на изпитаните в реални условия познания на украинските военнослужещи в тренировъчните цикли, особено след като съвременната война все повече се фокусира върху операциите с дронове и бързо развиващи се иновации. Киев изпрати първата си група военни инструктори в германските военни школи преди Великден, отбеляза Фройдинг и подчерта, че всички те носят челния боен опит от войната.

Освен обучението, Бундесверът ускорява усилията си за реорганизация на силите, за да отразяват по-добре текущите реалности на бойното поле. Това включва задълбочена интеграция на безпилотни системи както в сухопътните, така и във въздушните операции.

В обозримо бъдеще се очаква бронетанкови формации и механизирани пехотни подразделения да провеждат операции с участието на дронове като стандартен компонент от боя. Сухопътните войски също така планират да разширят употребата на дронове в разузнаване, насочване на артилерия, логистика и евакуация на ранени от бойното поле.

Извършвайки оценка на текущата ситуация на бойното поле, генералът заяви, че руската армия е подложена на засилен натиск. „В момента руските въоръжени сили понасят оперативни и дори тактически неуспехи. Нашите украински партньори съобщават за над 400 убити или ранени руски войници за квадратен километър спечелена територия. Това развитие ни дава време. Всичко, което обвързва и изтощава руските сили сега, ни дава по-добри възможности да укрепим собствените си способности за възпиране“, каза Фройдинг.

По-рано Украйна и Германия подписаха меморандум за обмен на данни от бойното поле, който ще даде на Берлин достъп до украинския опит и бойни данни в подкрепа на развитието на отбранителните технологии.

Шведският крал на историческа визита в Лвов: Военно сътрудничество и подкрепа за Украйна

🇸🇪🤝🇺🇦 Шведският крал Карл XVI Густаф пристигна на необявена визита в Киев днес. Това е първа негова визита в Украйна от 18 години насам и първата на монарх от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., съобщи украинският президент Володимир Зеленски.

Шведският монарх пристигна в западния град Лвов, където проведе среща със Зеленски. Неговата визита се разглежда като символичен жест на подкрепа от страна на шведското кралско семейство към украинската кауза в лицето на продължаващата руската агресия.

„Кралят на Швеция Карл XVI Густаф започна посещението си в Украйна, като заедно с мен почете паметта на нашите загинали воини. Изключително благодарни сме за този жест на уважение“, заяви Зеленски.

Монархът беше придружен от официална делегация, начело с министъра на външните работи на Швеция. Предишното му посещение в Украйна датира от 2008 г., когато той пътува заедно с кралица Силвия.

По време на разговорите между двамата Зеленски сподели, че планира да обсъди разширяване на военното сътрудничество с Швеция, включително потенциалното стартиране на програми за обучение на украински пилоти на произведените в Швеция изтребители Gripen.

„Благодарни сме и за новата програма за укрепване на защитата на нашето небе и за бъдещото развитие на модерния въздушен флот с шведски самолети Gripen. Силно се надяваме, и ще обсъдим това днес с Негово Величество, нашите пилоти да започнат обучение още тази година“, каза Зеленски.

Украинският президент благодари на скандинавския монарх за непреклонната подкрепа, и на кралица Силвия за нейния ангажимент към различни хуманитарни инициативи. Той отличи програми като „Bring Kids Back UA“, насочена към връщането на украинските деца, отвлечени по заповед на руския президент Владимир Путин, и подкрепата, оказвана на програмите за училищно хранене в цялата страна.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано се появиха сведения, според които Военноморските сили на Украйна са използвали за първи път в реални условия шведските противокорабни ракети RBS-15, с които са поразили сондажната платформа „Сиваш“ в акваторията на Черно море.

Обединеното кралство предаде на Украйна последния транш от 1 мрлд долара от замразени руски активи

🇺🇦🤝🇬🇧 Украйна получи последния транш от близо 1 милиард долара от Обединеното кралство в рамките на инициативата на Г-7 за ускоряване на приходите за Украйна (ERA), която използва замразени руски активи. Според Министерство на финансите на Украйна, последният транш е бил получен в рамките на финансов механизъм, предназначен да подпомогне секторите на сигурността и отбраната на страната.

Министърът на финансите Сергий Марченко изрази благодарност към британското правителство за неговата непоколебима и решителна подкрепа.

„Благодарен съм на правителството на Обединеното кралство за последователната и решителна подкрепа за Украйна в борбата с руската агресия в петата година от пълномащабната война. Осигуреното финансиране е целево и ще се насочи към задоволяване на приоритетните нужди на сектора за сигурност и отбрана“, увери Марченко.

Този транш от 1 милиард долара бележи третата и последна вноска по настоящото финансово споразумение, след две предишни плащания на обща стойност от 2,01 милиарда долара, получени през март и април 2025 г. Според изявлението, финансирането е част от инициативата ERA на Г-7 – пакет за финансова помощ в размер на 50 милиарда долара за Украйна. Заемът ще бъде погасен с бъдещи приходи, получени от замразени руски активи, като финансовата помощ е структурирана за обслужване в рамките на 30 години.

Освен това Обединеното кралство пое ангажимент да предостави най-големия пакет от дронове за Украйна досега, с обещание за поне 120 000 апарата, които ще бъдат доставени тази година, заяви вчера британското министерство на отбраната. Този нов пакет, който ще включва набор от системи като ударни дронове с голям обсег, разузнавателни и логистични дронове и морски системи, беше описан като изпитан в реални условия на украинския фронт.

Съобщението съвпадна с посещението на британския министър на отбраната Джон Хийли в Берлин, където той ръководи 34-ата среща на Контактната група за отбрана на Украйна, съвместно с германския си колега Борис Писториус, украинския Михайло Федоров, както и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

„През петата година от бруталната война на Путин, Обединеното кралство засилва още повече подкрепата си и предоставя най-големия брой дронове за Украйна за тази година“, обяви Хийли и подчерта, че разширеният пакет ще подобри способността на Украйна да защитава цивилните и да „отвърне на руската агресия“.

В рамките на същата среща Хийли заяви, че военната помощ от международната коалиция оказва осезаемо влияние върху ситуацията на бойното поле, като украинските сили бележат значително подобрение миналия месец, унищожавайки рекордните 33 000 руски дрона. Скокът в ефективността на украинската отбрана идва успоредно с осезаемото увеличение на руските жертви, които нарастнаха с почти една трета през последния месец.

Хийли посочи, че в продължение на четири поредни месеца Русия понася повече жертви, отколкото може да попълни с мобилизация и набиране на кадри. Той отдаде колосалните загуби на ефективността на военната стратегия на Украйна и действията на нейните въоръжени сили.

„Украински животи биват спасени, а руските загуби продължават да растат. Миналия месец украинските сили елиминираха рекордните 33 000 руски дрона. През март руските жертви нараснаха с една трета, като четири поредни месеца Русия е загубила повече войници, отколкото може да наеме“, обобщи министърът.

Исторически разрив сред демократите в САЩ при гласуването на оръжейните продажби за Израел

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенатът на САЩ отхвърли две резолюции, насочени към спиране на продажбата на оръжия и булдозери за Израел. Въпреки това огромното мнозинство от демократите се присъедини към малцинството, демонстрирайки съществена промяна в подхода на партията към Израел.

40 от общо 47 демократи в Сената гласуваха в подкрепа на една от резолюциите за блокиране на продажбата на булдозери на стойност 295 милиона долара. Авторът на инициативата, сенатор Бърни Сандърс, твърди, че те ще се използват за разрушаване на домове на Западния бряг, в ивицата Газа и южен Ливан. 59 сенатори – предимно републиканци – гласуваха против блокирането на продажбата.

36 демократи подкрепиха друга резолюция, насочена към спиране на продажбата на 1000-фунтови бомби за израелската армия на стойност 152 милиона долара. Според Сандърс тези боеприпаси биха били използвани в Газа и Ливан. 63 сенатори гласуваха против блокирането на тази сделка.

„Съединените щати трябва да използват лостовете, с които разполагаме – оръжия и военна помощ за десетки милиарди – за да поискат от Израел да прекрати тези жестокости“, заяви Сандърс, призовавайки за подкрепа на резолюциите.

Израел твърди, че не взема умишлено под прицел цивилни граждани, ударите имат за цел да неутрализират терористични заплахи и военна инфраструктура.

„Ясно е, че демократите започват да се вслушват в обикновения американец, на когото му е дошло до гуша да харчи милиарди долари в подкрепа на ужасните войни на Нетаняху, докато хората в тази страна не могат да си позволят жилище или здравеопазване“, каза Сандърс след гласуването.

Десетилетната традиция на силна двупартийна подкрепа за Израел в Конгреса на САЩ значи, че резолюциите за спиране на оръжейните продажби е малко вероятно да бъдат приети. Поддръжниците им обаче се надяват, че повдигането на въпроса ще насърчи израелското правителство и администрацията на САЩ да положат повече усилия за защита на цивилните.

Сандърс наложи гласуването на резолюциите с аргумента, че продажбите нарушават критериите, заложени в Закона за чуждестранната помощ и Закона за контрол на износа на оръжие. Привържениците на сделките пък смятат, че Израел е важен съюзник, на когото САЩ трябва да продават военно оборудване.

Подобни резолюции, инициирани от Сандърс през 2024 и 2025 г., също бяха отхвърлени, но броят демократи, гласуващи заедно с независимия сенатор от Върмонт, се е увеличил над два пъти за по-малко от две години. Това се случва на фона на израелските военни операции в Газа, Иран и Ливан, както и на засилена кампания на партийни активисти, които използват критиката към Израел като лакмус за подкрепа на кандидатите.

7 демократи и всички републиканци гласуваха против резолюцията за булдозерите, с изключение на сенатора от Републиканската партия Синтия Лумис от Уайоминг, която не гласува. 11 демократи се присъединиха към републиканците, за да блокират мярката за бомбите с 63 на 36 гласа. Републиканският сенатор Том Тилис от Северна Каролина не участва в гласуването.

Демократът от Аризона Марк Кели подкрепи двете резолюции, след като преди това се обяви против усилията на Сандърс. В реч непосредствено преди вота Кели заяви, че „безразсъдните решения на премиера Нетаняху и президента Тръмп“ са го довели до това решение, което по думите му не е взето леко.

Републиканците заявиха, че вотът може да навреди на усилията на САЩ във войната с Иран. Председателят на комисията по външни отношения в Сената Джим Риш (републиканец от Айдахо) посочи, че резолюциите могат да окуражат Иран и да „изпратят съобщение, че САЩ са готови да оставят своя съюзник Израел уязвим“.

Сред демократите, гласували против резолюциите, бяха лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър и сенатор Кирстен Джилибранд. Близо 100 протестиращи бяха арестувани по време на демонстрация в понеделник с искане двамата сенатори от Ню Йорк да подкрепят мерките на Сандърс.

По-рано в сряда демократите подкрепиха и резолюция за спиране на войната срещу Иран, но тя също беше отхвърлена с 47 на 52 гласа. Сенатор Крис Куунс, който гласува против резолюциите на Сандърс за Израел, заяви, че е гласувал за прекратяване на войната в Иран, но не иска да изоставя Израел.

Администрацията на Тръмп заобиколи стандартния парламентарен контрол на военните продажби в началото на съвместните удари срещу Иран, позовавайки се на извънредна ситуация, налагаща незабавен трансфер на оръжия.

Израел води война в ивицата Газа в отговор на клането, извършено от терористи на Хамас и Ислямски джихад в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. През януари беше постигнато прекратяване на огъня, което остави Газа разделена на две зони, контролирани от Израел и от Хамас. Битките по демаркационната линия продължават, като и двете страни се обвиняват взаимно в нарушения.

Израел и САЩ започнаха кампанията си срещу Иран на 28 февруари в опит да свалят режима и да унищожат ядрената му програма и способностите за балистични ракети. Иран отговори с нанасяне на удари с дронове и ракети срещу държавите в целия регион, а негови проксита в Ирак и Ливан също извършиха атаки. В отговор на ракетния обстрел от страна на Хизбула, Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътна операция за завземане на ключови територии в Южен Ливан.

Ванс: Спирането на финансирането за Украйна е сред нещата, „с които се гордея най-много“.

🇺🇸 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс определи спирането на преките продажби на американско оръжие за Украйна като един от основните успехи на настоящата администрация.

„Казах, че трябва да спрем финансирането на войната в Украйна. Нали? И очевидно все още вярвам в това“, каза той по време на своя реч на Държавния университет на Джорджия.

„Това е едно от постиженията на нашата администрация, с които се гордея най-много – казахме на Европа, че ако иска да купува оръжие, може да го направи, но САЩ вече не купуват оръжия и не ги изпращат на Украйна. Ние просто излязохме от уравнението. Така че това е много добро нещо“, добави Ванс.

Американската помощ за Украйна претърпя значителна трансформация, която се характеризира с преход към по-дългосрочни, но финансово ограничени механизми в сравнение с първите години на военния конфликт.

Основният инструмент за военна помощ в момента е Инициативата за съдействие в областта на сигурността на Украйна (USAI), благодарение на която Пентагонът сключва договори с американски компании за производство на нови оръжия.

Законът за националната отбрана (NDAA), подписан от президента Тръмп, предвижда 400 милиона долара военна помощ за Украйна за текущата фискална година.

САЩ вече не финансират пряко нови големи пакети със собствени средства, както правеха през 2024 г. Вместо това те разчитат на механизъм, при който европейските съюзници финансират покупки на американско военно оборудване за Украйна.

Доставките са фокусирани над критични нужди като прехващачи за зенитно-ракетни системи Patriot, прецизни боеприпаси и артилерия. Америка продължават да предоставя разузнавателни данни в подкрепа на дефанзивни операции и възстановяване на териториите на Украйна. В икономически план фокусът се измести от директната бюджетна подкрепа към дългосрочни партньорства за реконструкция.

Наскоро беше обявено споразумение за създаване на икономическо партньорство между САЩ и Украйна, което да бъде насочено към дългосрочен просперитет и възстановяване.

Продължава разследването на незаконните депортации и подпомагане на рехабилитацията на украински деца, завърнали се от Русия.

Въпреки че новите бюджетни средства са по-малко, доставките продължават благодарение на фондове, които бяха одобрени от администрацията на Байдън, които все още се усвояват.

Въпреки това Тръмп упражнява по-строг контрол, като периодично извършва прегледи на способностите, което понякога води до временни прекъсвания на определени доставки.