Военните окръжия в Башкирия инфилтрират договори за фронта в документите за редовна наборна служба

🇷🇺 Военното окръжие на Стерлибашевски район в Република Башкирия е вмъкнал скрита нормативна клопка за превръщане на редовните новобранци в професионални войници още при първоначалния им досег с армейска документация.

Методът се реализира с манипулативно преформулиране на „Листа за запознаване с правилата“, където между стандартните забрани за използване на смартфони и часовници е вмъкната клауза за избор между договорна и наборна служба. Структурата на самия формуляр принуждава младежите да декларират писмено съгласие или отказ за подписване на контракт с Въоръжените сили на Руската федерация в миг на висока правна уязвимост и липса на достъп до консултация. Този ход превръща обикновеното запознаване с вътрешния ред в юридически инструмент за набиране на жива сила за активни бойни действия.

Техническата реализация на този документ разкрива умишлено търсен психологически ефект. Редът, изискващ избор за сключване на договор, е разположен точно преди детайлните описания на санкциите за използване на електроника с геолокация и аудиозапис. По този начин изборът на договор се представя като част от неизбежен дисциплинарен протокол, което ерозира способността на новобранците да разграничат задължителната военна служба от доброволния ангажимент за участие в бойни операции. Използването на подобни „хибридни“ бланки е директно следствие от промените във Федерален закон № 127-ФЗ, които от 2023 г. позволяват на 18-годишни лица без никакъв военен опит или образование да подписват договори за военна служба веднага след влизане в казармата.

Република Башкирия системно се използва като полигон за подобни агресивни мобилизационни практики. Регионът е сред лидерите по формиране на доброволчески части и поддържане на висок темп на попълване на загубите с финансови стимули и административен натиск. Интегрирането на договорните клаузи в наборната документация в Стерлибашевски район не е бюрократична грешка, а оперативна директива за оптимизация на „пътеката“ към фронта в Украйна. Чрез този механизъм военното ръководство заобикаля политическия риск от обявяване на нова вълна на мобилизация и вместо това „усвоява“ наличния човешки ресурс от редовния набор чрез принудително легализирано съгласие.

Рискът за новобранците се засилва още повече от внедряването на Единния регистър за военен отчет, където всяко отбелязване на тикче в тези документи е незабавно дигитализиран. Веднъж попаднало в системата, дори принудителното съгласие е почти невъзможно за оспорване по съдебен път, тъй като документите са оформени като „доброволно изявена воля“ при запознаване с правата и задълженията. Военните окръжия се възползват от изолацията на наборниците в първите дни на службата, за да осигурят нужните квоти от войници на договор, за да се гарантира постоянен поток от пушечно месо за силите, изпълняващи задачи в зоната на т.нар. „специална военна операция“. Така границата между задължителната едногодишна служба и безсрочния договор за участие във войната практически е заличена на административно ниво.

Стратегията на „тиха мобилизация“ в периферните региони разчита на правния нихилизъм и административната тежест на военната машина. Сливането на информационни бланки с декларации за съгласие е очевиден сигнал за институционализиране на измамата като основен инструмент за окомплектоване на въоръжените сили. Този подход позволява на Министерството на отбраната да поддържа числеността на групировките в Украйна, без да предизвиква социално напрежение в големите градски центрове, а същевременно изсмуква човешкия капитал от селските райони под маската на рутинни наборни процедури.

Военните комисариати в Русия принуждават току-що уволнени наборници да заминат за фронта.

🇷🇺🪖 Служители на военни комисариати в Руската федерация прилагат методи на системна манипулация и оказване на психологически и административен натиск върху резервисти, завърнали се съвсем наскоро от наборна служба, с цел принудително сключване на договори за участие в активния боен резерв.

Случаят с Андрей Алексеевич Подоляко (роден на 12.06.2002 г.) показва нагледно практиката за експлоатация на правна неяснота веднага след уволнението от армията. При явяване за задължителна регистрация в запас, резервистът е информиран, че е включен в група от 200 души за „автоматично зачисляване“ в доброволческо звено БАРС (Бойният армейски резерв на страната). Представителите на комисариата са заявили, че този акт има силата на действащ договор и предполага повиквателна за активни военни действия в рамките на 30 дни, въпреки липсата на положен подпис от страна на гражданина.

Тази стратегия на администрацията се налага в отговор на продължаващата военна агресия срещу Украйна и острата нужда от попълване на колосалните загуби в жива сила без официално обявяване на следваща вълна на масовата мобилизация. Системата БАРС, създадена за поддържане на подготвен резерв чрез доброволни договори, се използва като инструмент за „тиха“ мобилизация на обучени кадри. Техническата специфика на БАРС изисква изрично съгласие от лицето с личния му подпис, което превръща твърденията за „автоматично записване“ юридически несъстоятелни. Въпреки това, институционалният натиск започва още в поделенията, където според свидетелства на военнослужещи и правозащитни организации, наборниците са подлагани на денонощна агитация за преминаване към професионална служба, като в много случаи само малък процент успяват да завършат службата си без подписан договор.

Юридическите консултации с правозащитни групи потвърждават, че действията на военните комисариати целят да поставят младите мъже в състояние на депресия и психологическа безизходица с внушението, че процесът е необратим и служебно предрешен. С използване на конкретни цифри за мащабност (групи от 200 души) и фиксирани срокове, държавните органи сломяват волята за съпротива при фактическото полагане на подпис върху договорни документи впоследствие. Тези методи заобикалят стандартните законови процедури и превръщат доброволния принцип на звеното в своеобразно оръжие за окомплектоване на частите в зоната на активни бойни действия, използвайки юридически блъф за постигане на мобилизационни цели.

Случаят с Подоляко показва, че опитите за привличане на личен състав продължават интензивно в страната с манипулативно представяне на процедурите. Липсата на официален подпис при декларирано „автоматично записване“ позволява на държавата да държи резервистите в постоянна готовност, без да поема незабавни финансови и социални ангажименти, полагащи се по закон при надлежно сключен договор. Този подход води до дълбока ерозия на правната сигурност сред подлежащото на мобилизация население в руските региони и сигнализира за критичен недостиг на реални доброволци за нуждите на въоръжените сили.

Камерун потвърди за 16 загинали свои граждани, воювали за Русия в Украйна

🇨🇲 Камерун потвърди, че 16 негови граждани са загинали, докато воюват в редиците на руската армия срещу Украйна, отбелязвайки първото официално потвърждение от властите в африканската държава за участието на нейни граждани в конфликта, съобщи Ройтерс.

В изявление, излъчено в ефира на държавните медии вечерта на 6 април, министерство на външните работи на Камерун обяви, че руските власти са потвърдили смъртните случаи и призова семействата на загиналите да се свържат с официалните лица в столицата Яунде.

В дипломатическа нота от същия ден, цитирана от Reuters, лицата са описани като „военни контрактори с камерунско гражданство“, действащи в „зоната на специалната военна операция“ – термин, използван от Русия за нейната военна агресия срещу Украйна.

В изявлението не се дават подробности за начина, по който мъжете са вербувани или разположени, нито се уточняват обстоятелства, време или място на тяхната смърт. Потвърждението идва на фона на засилващо се внимание към отношението към чуждестранните бойци от страна на руските полеви командири.

Антон Геращенко, бивш заместник-министър на вътрешните работи на Украйна, сподели видео в профила си в X, на което може да бъде видян руски войник, който унижава тъмнокож мъж, облечен в камуфлажни дрехи, като прикрепва противотанкова мина към лицето като форма на наказание.

Според Геращенко впоследствие боецът е бил изпратен в щурм, в рамките на който е трябвало да изпълни индивидуално поставените му „специални задачи“ с предупреждение, че украинските войски ще встъпват в бой с всеки подобен участник.

Инцидентът отразява широките опасения на наблюдатели на човешките права за отношението към личния състав в руските военни структури. Изследователи на военните конфликти и по-рано са изготвяли подробни доклади за повсеместното разпространение на феномена „дедовщина“ – традиционна система за тормоз и малтретиране в руската армия, при която новобранци и други по-уязвими военнослужещи са подложени на злоупотреби, принуда и унизително отношение от страна на своите по-старши.

Въпросът за чуждите граждани, подмамени с лъжливи оферти за работа и в крайна сметка озовали се на бойното поле в Донбас, доведе до остра реакция от множество африкански държави. Наскоро Кения и Русия постигнаха формално съгласие, според което гражданите на страната в Източна Африка вече нямат право да сключват договор с руското министерство на отбраната, след съобщения за огромен брой вербувани, които в крайна сметка намират смъртта си на фронта.

Решението беше обявено, след като кенийският външен министър Мусалия Мудавади проведе разговори с руския си колега Сергей Лавров в Москва, за които той обясни, че са засегнали положението на кенийските граждани в Русия, сред които тези, замесени във войната.

„Искам ясно да заявя, че вече постигнахме съгласие: кенийци няма да бъдат записвани чрез Министерство на отбраната – те вече няма да подлежат на мобилизация“, каза Мудавади на съвместна пресконференция с Лавров. „Повече вербуване няма да има.“

Пиехме си урината и мислехме да ядем трупове: разказът на един мобилизиран руснак с психично заболяване.

🇷🇺 30-годишният Андрей Галкин от Алтайския край на Сибирския федерален окръг тъкмо излизал на свобода от затвора, когато бил принуден от полицаи да сключи договор с руското министерство на отбраната, разказва той в интервю за украинския проект „Искам да живея“.

Въпреки многократните му предупреждения, че страда от когнитивно увреждане и от ранна детска възраст е регистриран като инвалид, те му обявили, че „няма проблем“ и обещали, че ще работи „в строителството“ далеч от фронтовата линия.

„Казаха ми: всичко е глупости, ще бъдеш добре. Казах им, че съм психично болен, на диспансерен отчет при нарколог. Отговориха, че няма значение. Преминах лекарската комисия, всички печати: „годен“, „здрав“. Същата вечер ме пратиха.“

Още със самото пристигане му става ясно, че няма да бъде никакъв строител. Командирът го пратил в щурмови отряд, като още на първата задача прекарал повече от седмица на пост без достъп до вода и храна.

Той си спомня, че военнослужещите в неговата част били толкова отчаяни, че някои от тях стигали до там да изпиват собствената си урина и дори обмисляли да ядат телата на загинали другари. Други пък постоянно мислели за самоубийство.

Когато дошли украинците, за Галкин това било спасение. „Обещаха ни, че ще живеем – и спазиха думата си. Не ни биха. Отнасяха се с нас като с хора“, призна той.

Проектът „Искам да живея“, ръководен от украинското военно разузнаване, подчерта, че историята на Галкин далеч не е единствената такава – руската армия системно изпраща на бойното поле хора с психични заболявания, инвалидност и дори терминални болести.

„В путиновата ГУЛАГ-държава, където властва грубата сила и законът не значи нищо, няма място за човечност. На родината не ѝ пука кого убива и как“, обобщават от украинското ведомство.

Украйна плени кенийски гражданин, воювал на страната на Русия край Вовчанск.

🇺🇦🇰🇪 57-а отделна мотопехотна бригада на Украйна съобщи, че нейните войски са взели в плен гражданин на Кения по време на сражения близо до Вовчанск, пограничните райони на Харковска област.

Задържаният се представил като Евънс – лекоатлет от Кения. В плен той разказал, че заедно с още трима негови сънародници е заминал за Санкт Петербург, след като бил вербуван от спортен агент. В края на престоя им техният „посредник“ им предложил работа в Русия.

Евънс приел да остане, но по думите му без да разбере е подписал документи на руски, които впоследствие се оказали военен контракт.

„Не знаех какво подписвам. После ми казаха, че вече съм подписал договор и нямам други опции“, заявил той.

По думите му в подразделението е имало и други чужденци. Кениецът твърди, че е преминал кратко обучение, което е продължило, едва седмица: „Дадоха ми това, което наричат ‘автомат’ – това беше единственото, което получих.“

На път към първата си бойна мисия Евънс успял да избяга и се лутал в горите край Вовчанск в продължение на два дни, преди да се предаде на украинските сили.

„Посрещнаха ме топло“, спомня си той, но е помолил да не бъде предаван обратно на Русия: „Ще умра там“, заявил той пред украинските войници.

Бригадата подчерта, че интервюто е проведено със съгласието на пленника, но напомни, че е воювал на страната на противника. „Дали да повярвате на думите и сълзите му, оставяме на вашата преценка“, гласи позицията на поделението.

По-рано украинските войски плениха двама граждани на Камерун, сражавали се за руската армия в района на Сиверск, които твърдят, че са били подведени и принудени да се включат в редиците ѝ.

Единият от тях разказва, че пристигнал в Русия с обещание за работа във фабрика за шампоани: „Насила ме вкараха в армията“, казва той в записано интервю.

Другият дава още по-странен разказ – по негови думи през 2024 г. пристигнал в Москва само за 18-дневно пътуване с цел стоматологично лечение.

„Нуждаем се от бойци повече от закони“: Дагестански полицаи, обвинени в изтезания, отиват на война

🇷🇺 Бивши полицейски служители от Дагестан, обвинени в смъртта на 35-годишния Курбан Далгатов в полицейския участък, са изпратени на фронта в Украйна, въпреки обещанието на властите да ги подведат под отговорност. Далгатов, който е спортист, е арестуван през януари 2023 г. заради предполагаема връзка с престрелка, но по-късно умира след като е бил измъчван в участъка.

След обществен натиск са образувани дела и започват арести на полицейски служители. През декември 2024 г. само един е осъден – Ислам Атавов получава 7,5 години затвор, по-малко от минималното наказание по съответния член. Родителите на Далгатов правят опит да организират протест, но той е забранен от властите. По-късно правят мълчалив пикет, който остава без отзвук.

Въпреки публичните обещания на ръководителя на Дагестан Сергей Меликов за справедливост, поне трима от обвиняемите са изпратени на война още преди произнасянето на присъда. Според свидетелства, двама от тях лично са участвали в мъченията. Властите оправдават това с нов закон, приет от президента Путин през есента, позволяващ на обвиняеми и осъдени да се освободят от отговорност с подписване на договор с Министерството на отбраната.

Адвокати и правозащитници критикуват въпросната практика, наричайки я форма на узаконена безнаказаност, при която системата защитава собствените си служители, ако престъпленията са извършени по време на изпълнение на служебни задължения. Това се подкрепя и от вътрешни механизми като семейни и корпоративни връзки в силовите структури на Дагестан.

Журналисти и активисти отбелязват, че макар първоначално случаят да предизвиква обществено възмущение, с времето интересът отслабва, а подобни инциденти стават все по-чести. Хората са обезсърчени от липсата на наказания – както при случая с братя Гасангусенови, които бяха убити и обявени за терористи, така и с други смъртни случаи при полицейски арести.

Правозащитници предупреждават, че изпращането на обвиняеми на фронта, вместо излежаване на присъди, подкопава доверието в правосъдието. Те сравняват тази практика с случаите от Втората чеченска война и дават примери като този на осъдения за убийство капитан Улман, който избягва наказание, скривайки се.

В Дагестан тази практика се възприема като цинично погазване на справедливостта. Местните власти не са инициатори, но изпълняват спуснати от Кремъл указания за изпращане на повече „доброволци“. Въпреки това, много от тези изпратени не се връщат – или загиват, или остават трайно увредени.

През юли 2024 г. умира друг мъж – Ахмед Джабраилов, бивш участник във войната, след като е подложен на насилие от полицаи. Въпреки доказателствата за злоупотреба, съдът отказва ареста на обвинения служител, изпращайки го под домашен арест.

Паралелно с това в Чечения бивши осъждани, включително такива с корупционни и насилствени прояви, получават героични звания за участие във войната, като командирът на отряд „Аид“ Бекхан Юнусов, чието досие е пълно с измами и полицейски произвол.

Кремъл отдели 90 милиарда рубли за криптомобилизация.

Руски военнослужещ стои до мобилен център за набиране на военнослужещи по договор в Ростов на Дон, Ростовска област, Русия, 17 септември 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺💰 Правителството на Руската федерация планира да отдели 90 милиарда рубли (948 милиона щатски долара) между 2025 и 2027 г. за еднократни плащания на лица, решили да подпишат военни договори с руското министерство на отбраната, според доклад на Института за изследване на войната (ISW).

Този значителен финансов ангажимент предполага, че Кремъл възнамерява да продължи да разчита на своите усилия за „криптомобилизация“, за да отговори на нуждите от жива сила за продължаващата война в Украйна.

Така наречената криптомобилизация се отнася до непрекъснато набиране на по-малки резервисти, което работи заедно с по-мащабни наборни кампании и други усилия за мобилизация. Русия провежда различни кампании за привличане на „доброволци“ за подписване на договори с нейните въоръжени сили, като предлага все по-изгодни финансови стимули за поддържане на военните си усилия.

В момента руското федерално правителство предлага еднократно плащане от 400 000 рубли (4200 долара) за подписване на военен договор, като някои регионални правителства предлагат плащания над един милион рубли.

Тези финансови стимули предполагат, че Кремъл се стреми да наеме приблизително 225 000 служители чрез договорна служба между 2025 г. и 2027 г. Тази цел обаче може да изисква още по-високи плащания, тъй като ставките непрекъснато се увеличават от 2022 г. насам.

Увеличените финансови стимули на Кремъл отразяват опасенията, че настоящите усилия за набиране на персонал може да не са достатъчни за поддържане на необходимия брой нови сили в подкрепа на военните му операции в Украйна.

Въпреки тези увеличени плащания Институтът за изследване на войната (ISW) оценява, че има средносрочни до дългосрочни ограничения за това колко военнослужещи може да донесе продължаващата криптомобилизация. Само по себе си увеличаването на финансовите стимули може да не е достатъчно за справяне с тези ограничения.

Руският президент Владимир Путин остава ангажиран с криптомобилизацията като средство за избягване на широко непопулярна пълномащабна мобилизация. ISW обаче отбелязва, че Путин все още има възможност да обяви друга частична мобилизация, както направи през есента на 2022 г., ако ситуацията в Украйна се влоши допълнително.

Путин и руското военно ръководство изглежда не желаят да намалят интензивността на операциите в Украйна, разглеждайки поддържането на инициативата в целия театър като стратегически критично. Остава несигурно как ще реагира Кремъл, ако се сблъска с друга значителна криза с живата сила, подобна на тази през втората половина на 2022 г.

Кремъл отпуска нови 948 милиона долара за укрепване на криптомобилизацията

Руски военнослужещ стои до мобилен център за набиране на военнослужещи по договор в Ростов на Дон, Ростовска област, Русия, 17 септември 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺💰 Руското правителство планира да отдели 90 милиарда рубли (948 милиона долара) между 2025 и 2027 г. за еднократни плащания на лица, подписващи военни договори с руското министерство на отбраната, според доклад на Института за изследване на войната (ISW).

Този значителен финансов ангажимент предполага, че Кремъл възнамерява да продължи да разчита на своите усилия за „криптомобилизация“, за да отговори на нуждите от жива сила за продължаващата война в Украйна.

Така наречената криптомобилизация се отнася до непрекъснато набиране на по-малки резервисти, което работи заедно с по-мащабни наборни кампании и други усилия за мобилизация. Русия провежда различни кампании за привличане на „доброволци“ за подписване на договори с нейните въоръжени сили, като предлага все по-изгодни финансови стимули за поддържане на военните си усилия.

В момента руското федерално правителство предлага еднократно плащане от 400 000 рубли (4200 долара) за подписване на военен договор, като някои регионални правителства предлагат плащания над един милион рубли.

Тези финансови стимули предполагат, че Кремъл се стреми да наеме приблизително 225 000 служители чрез договорна служба между 2025 г. и 2027 г. Тази цел обаче може да изисква още по-високи плащания, тъй като ставките непрекъснато се увеличават от 2022 г. насам.

Увеличените финансови стимули на Кремъл отразяват опасенията, че настоящите усилия за набиране на персонал може да не са достатъчни за поддържане на необходимия брой нови сили в подкрепа на военните му операции в Украйна.

Въпреки тези увеличени плащания Институтът за изследване на войната (ISW) оценява, че има средносрочни до дългосрочни ограничения за това колко военнослужещи може да донесе продължаващата криптомобилизация. Само по себе си увеличаването на финансовите стимули може да не е достатъчно за справяне с тези ограничения.

Руският президент Владимир Путин остава ангажиран с криптомобилизацията като средство за избягване на широко непопулярна пълномащабна мобилизация. ISW обаче отбелязва, че Путин все още има възможност да обяви друга частична мобилизация, както направи през есента на 2022 г., ако ситуацията в Украйна се влоши допълнително.

Путин и руското военно ръководство изглежда не желаят да намалят интензивността на операциите в Украйна, разглеждайки поддържането на инициативата в целия театър като стратегически критично. Остава несигурно как ще реагира Кремъл, ако се сблъска с друга значителна криза с живата сила, подобна на тази през втората половина на 2022 г.