Пиехме си урината и мислехме да ядем трупове: разказът на един мобилизиран руснак с психично заболяване.

🇷🇺 30-годишният Андрей Галкин от Алтайския край на Сибирския федерален окръг тъкмо излизал на свобода от затвора, когато бил принуден от полицаи да сключи договор с руското министерство на отбраната, разказва той в интервю за украинския проект „Искам да живея“.

Въпреки многократните му предупреждения, че страда от когнитивно увреждане и от ранна детска възраст е регистриран като инвалид, те му обявили, че „няма проблем“ и обещали, че ще работи „в строителството“ далеч от фронтовата линия.

„Казаха ми: всичко е глупости, ще бъдеш добре. Казах им, че съм психично болен, на диспансерен отчет при нарколог. Отговориха, че няма значение. Преминах лекарската комисия, всички печати: „годен“, „здрав“. Същата вечер ме пратиха.“

Още със самото пристигане му става ясно, че няма да бъде никакъв строител. Командирът го пратил в щурмови отряд, като още на първата задача прекарал повече от седмица на пост без достъп до вода и храна.

Той си спомня, че военнослужещите в неговата част били толкова отчаяни, че някои от тях стигали до там да изпиват собствената си урина и дори обмисляли да ядат телата на загинали другари. Други пък постоянно мислели за самоубийство.

Когато дошли украинците, за Галкин това било спасение. „Обещаха ни, че ще живеем – и спазиха думата си. Не ни биха. Отнасяха се с нас като с хора“, призна той.

Проектът „Искам да живея“, ръководен от украинското военно разузнаване, подчерта, че историята на Галкин далеч не е единствената такава – руската армия системно изпраща на бойното поле хора с психични заболявания, инвалидност и дори терминални болести.

„В путиновата ГУЛАГ-държава, където властва грубата сила и законът не значи нищо, няма място за човечност. На родината не ѝ пука кого убива и как“, обобщават от украинското ведомство.

Украйна плени кенийски гражданин, воювал на страната на Русия край Вовчанск.

🇺🇦🇰🇪 57-а отделна мотопехотна бригада на Украйна съобщи, че нейните войски са взели в плен гражданин на Кения по време на сражения близо до Вовчанск, пограничните райони на Харковска област.

Задържаният се представил като Евънс – лекоатлет от Кения. В плен той разказал, че заедно с още трима негови сънародници е заминал за Санкт Петербург, след като бил вербуван от спортен агент. В края на престоя им техният „посредник“ им предложил работа в Русия.

Евънс приел да остане, но по думите му без да разбере е подписал документи на руски, които впоследствие се оказали военен контракт.

„Не знаех какво подписвам. После ми казаха, че вече съм подписал договор и нямам други опции“, заявил той.

По думите му в подразделението е имало и други чужденци. Кениецът твърди, че е преминал кратко обучение, което е продължило, едва седмица: „Дадоха ми това, което наричат ‘автомат’ – това беше единственото, което получих.“

На път към първата си бойна мисия Евънс успял да избяга и се лутал в горите край Вовчанск в продължение на два дни, преди да се предаде на украинските сили.

„Посрещнаха ме топло“, спомня си той, но е помолил да не бъде предаван обратно на Русия: „Ще умра там“, заявил той пред украинските войници.

Бригадата подчерта, че интервюто е проведено със съгласието на пленника, но напомни, че е воювал на страната на противника. „Дали да повярвате на думите и сълзите му, оставяме на вашата преценка“, гласи позицията на поделението.

По-рано украинските войски плениха двама граждани на Камерун, сражавали се за руската армия в района на Сиверск, които твърдят, че са били подведени и принудени да се включат в редиците ѝ.

Единият от тях разказва, че пристигнал в Русия с обещание за работа във фабрика за шампоани: „Насила ме вкараха в армията“, казва той в записано интервю.

Другият дава още по-странен разказ – по негови думи през 2024 г. пристигнал в Москва само за 18-дневно пътуване с цел стоматологично лечение.

„Нуждаем се от бойци повече от закони“: Дагестански полицаи, обвинени в изтезания, отиват на война

🇷🇺 Бивши полицейски служители от Дагестан, обвинени в смъртта на 35-годишния Курбан Далгатов в полицейския участък, са изпратени на фронта в Украйна, въпреки обещанието на властите да ги подведат под отговорност. Далгатов, който е спортист, е арестуван през януари 2023 г. заради предполагаема връзка с престрелка, но по-късно умира след като е бил измъчван в участъка.

След обществен натиск са образувани дела и започват арести на полицейски служители. През декември 2024 г. само един е осъден – Ислам Атавов получава 7,5 години затвор, по-малко от минималното наказание по съответния член. Родителите на Далгатов правят опит да организират протест, но той е забранен от властите. По-късно правят мълчалив пикет, който остава без отзвук.

Въпреки публичните обещания на ръководителя на Дагестан Сергей Меликов за справедливост, поне трима от обвиняемите са изпратени на война още преди произнасянето на присъда. Според свидетелства, двама от тях лично са участвали в мъченията. Властите оправдават това с нов закон, приет от президента Путин през есента, позволяващ на обвиняеми и осъдени да се освободят от отговорност с подписване на договор с Министерството на отбраната.

Адвокати и правозащитници критикуват въпросната практика, наричайки я форма на узаконена безнаказаност, при която системата защитава собствените си служители, ако престъпленията са извършени по време на изпълнение на служебни задължения. Това се подкрепя и от вътрешни механизми като семейни и корпоративни връзки в силовите структури на Дагестан.

Журналисти и активисти отбелязват, че макар първоначално случаят да предизвиква обществено възмущение, с времето интересът отслабва, а подобни инциденти стават все по-чести. Хората са обезсърчени от липсата на наказания – както при случая с братя Гасангусенови, които бяха убити и обявени за терористи, така и с други смъртни случаи при полицейски арести.

Правозащитници предупреждават, че изпращането на обвиняеми на фронта, вместо излежаване на присъди, подкопава доверието в правосъдието. Те сравняват тази практика с случаите от Втората чеченска война и дават примери като този на осъдения за убийство капитан Улман, който избягва наказание, скривайки се.

В Дагестан тази практика се възприема като цинично погазване на справедливостта. Местните власти не са инициатори, но изпълняват спуснати от Кремъл указания за изпращане на повече „доброволци“. Въпреки това, много от тези изпратени не се връщат – или загиват, или остават трайно увредени.

През юли 2024 г. умира друг мъж – Ахмед Джабраилов, бивш участник във войната, след като е подложен на насилие от полицаи. Въпреки доказателствата за злоупотреба, съдът отказва ареста на обвинения служител, изпращайки го под домашен арест.

Паралелно с това в Чечения бивши осъждани, включително такива с корупционни и насилствени прояви, получават героични звания за участие във войната, като командирът на отряд „Аид“ Бекхан Юнусов, чието досие е пълно с измами и полицейски произвол.

Кремъл отдели 90 милиарда рубли за криптомобилизация.

Руски военнослужещ стои до мобилен център за набиране на военнослужещи по договор в Ростов на Дон, Ростовска област, Русия, 17 септември 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺💰 Правителството на Руската федерация планира да отдели 90 милиарда рубли (948 милиона щатски долара) между 2025 и 2027 г. за еднократни плащания на лица, решили да подпишат военни договори с руското министерство на отбраната, според доклад на Института за изследване на войната (ISW).

Този значителен финансов ангажимент предполага, че Кремъл възнамерява да продължи да разчита на своите усилия за „криптомобилизация“, за да отговори на нуждите от жива сила за продължаващата война в Украйна.

Така наречената криптомобилизация се отнася до непрекъснато набиране на по-малки резервисти, което работи заедно с по-мащабни наборни кампании и други усилия за мобилизация. Русия провежда различни кампании за привличане на „доброволци“ за подписване на договори с нейните въоръжени сили, като предлага все по-изгодни финансови стимули за поддържане на военните си усилия.

В момента руското федерално правителство предлага еднократно плащане от 400 000 рубли (4200 долара) за подписване на военен договор, като някои регионални правителства предлагат плащания над един милион рубли.

Тези финансови стимули предполагат, че Кремъл се стреми да наеме приблизително 225 000 служители чрез договорна служба между 2025 г. и 2027 г. Тази цел обаче може да изисква още по-високи плащания, тъй като ставките непрекъснато се увеличават от 2022 г. насам.

Увеличените финансови стимули на Кремъл отразяват опасенията, че настоящите усилия за набиране на персонал може да не са достатъчни за поддържане на необходимия брой нови сили в подкрепа на военните му операции в Украйна.

Въпреки тези увеличени плащания Институтът за изследване на войната (ISW) оценява, че има средносрочни до дългосрочни ограничения за това колко военнослужещи може да донесе продължаващата криптомобилизация. Само по себе си увеличаването на финансовите стимули може да не е достатъчно за справяне с тези ограничения.

Руският президент Владимир Путин остава ангажиран с криптомобилизацията като средство за избягване на широко непопулярна пълномащабна мобилизация. ISW обаче отбелязва, че Путин все още има възможност да обяви друга частична мобилизация, както направи през есента на 2022 г., ако ситуацията в Украйна се влоши допълнително.

Путин и руското военно ръководство изглежда не желаят да намалят интензивността на операциите в Украйна, разглеждайки поддържането на инициативата в целия театър като стратегически критично. Остава несигурно как ще реагира Кремъл, ако се сблъска с друга значителна криза с живата сила, подобна на тази през втората половина на 2022 г.

Кремъл отпуска нови 948 милиона долара за укрепване на криптомобилизацията

Руски военнослужещ стои до мобилен център за набиране на военнослужещи по договор в Ростов на Дон, Ростовска област, Русия, 17 септември 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺💰 Руското правителство планира да отдели 90 милиарда рубли (948 милиона долара) между 2025 и 2027 г. за еднократни плащания на лица, подписващи военни договори с руското министерство на отбраната, според доклад на Института за изследване на войната (ISW).

Този значителен финансов ангажимент предполага, че Кремъл възнамерява да продължи да разчита на своите усилия за „криптомобилизация“, за да отговори на нуждите от жива сила за продължаващата война в Украйна.

Така наречената криптомобилизация се отнася до непрекъснато набиране на по-малки резервисти, което работи заедно с по-мащабни наборни кампании и други усилия за мобилизация. Русия провежда различни кампании за привличане на „доброволци“ за подписване на договори с нейните въоръжени сили, като предлага все по-изгодни финансови стимули за поддържане на военните си усилия.

В момента руското федерално правителство предлага еднократно плащане от 400 000 рубли (4200 долара) за подписване на военен договор, като някои регионални правителства предлагат плащания над един милион рубли.

Тези финансови стимули предполагат, че Кремъл се стреми да наеме приблизително 225 000 служители чрез договорна служба между 2025 г. и 2027 г. Тази цел обаче може да изисква още по-високи плащания, тъй като ставките непрекъснато се увеличават от 2022 г. насам.

Увеличените финансови стимули на Кремъл отразяват опасенията, че настоящите усилия за набиране на персонал може да не са достатъчни за поддържане на необходимия брой нови сили в подкрепа на военните му операции в Украйна.

Въпреки тези увеличени плащания Институтът за изследване на войната (ISW) оценява, че има средносрочни до дългосрочни ограничения за това колко военнослужещи може да донесе продължаващата криптомобилизация. Само по себе си увеличаването на финансовите стимули може да не е достатъчно за справяне с тези ограничения.

Руският президент Владимир Путин остава ангажиран с криптомобилизацията като средство за избягване на широко непопулярна пълномащабна мобилизация. ISW обаче отбелязва, че Путин все още има възможност да обяви друга частична мобилизация, както направи през есента на 2022 г., ако ситуацията в Украйна се влоши допълнително.

Путин и руското военно ръководство изглежда не желаят да намалят интензивността на операциите в Украйна, разглеждайки поддържането на инициативата в целия театър като стратегически критично. Остава несигурно как ще реагира Кремъл, ако се сблъска с друга значителна криза с живата сила, подобна на тази през втората половина на 2022 г.