Русия набира жени за фронта – вербуването стигна до банковото гише

🇷🇺🪖🤦🏼‍♀️ Касиерка в клон на „Сбербанк“ е подала на 20-годишна клиентка бланка със заявление до шеф на пункт за набиране на военнослужещи по договор, като това се е случило веднага щом банковата операция е била приключена. За случая разказа самата клиентка – Анна Патрушева в публикация на своя профил в Instagram от 29 юли. Първо е била помолена да изчака момент, а след това ѝ връчват документ, който отправя предложение да впише на личните си данни за последващо предаване на командир на войскова част.

„Ще коментираме ли somehow факта, че това се раздава на 20-годишни момичета? Как е възможно? Защо е всичко това?“, недоумява жената, която се занимава професионално с маркетинг и никога не е подлежала на военен отчет. Никой не е поискал подписа ѝ – бланката просто ѝ била връчена.

Под видеото много други жени споделят сходни преживявания. Една от тях била извикана при съдебните изпълнители заради дългове на едноличната си фирма, където по време на посещението ѝ предлагат да подпише договор с армията. Друга жена, която също не се води на военен отчет, няколко пъти получава обаждания от военно-окръжния комисариат със същото предложение. Трета разказва, че е била агитирана да замине на фронта, докато е била под наблюдение в онкологичен диспансер.

Това не са изолирани случаи. В началото на юни жителката на Калининград Надежда получава обаждане от местния военкомат броени дни след като детето ѝ получава място в детска градина. Предлагат ѝ договор със начален бонус „от 3 млн рубли“. След като отказва, събеседникът на телефона продължава да я убеждава с обещание, че за малкото дете ще се грижи държавата, подканвайки я да дойде на място, за да оформи отказа си писмено. Пред Deutsche Welle Надежда описва себе си съвсем накратко: „Нямам военна специалност. Технолог съм в месокомбинат.“

При 69-годишната пенсионерка от Воронеж Татяна Стрижекозина предложението идва по време на разпит. Тя е привлечена като обвиняема по дело за измама, след като сключва социален договор с държавата за развитие на малък козметичен кабинет. Поводът за наказателното преследване, по думите на дъщеря ѝ, е превод от 20 000 рубли от нейна позната, който следствието определя като „скрит доход“. Следователят обяснил офертата за договор с Министерството на отбраната с регламент. Според снимка на документа, публикувана от канала „Мобилизация“, за съгласие се подписва на едно място, а за отказ – на две. За справка: пределната възраст за жени военнослужещи по руското законодателство е 45 години.

Ловци на бонуси: Системата плаща за всяка „глава“

Държавата плаща за всеки доведен кандидат. Към май 2026 г. в около половината руски региони официално действат финансови бонуси за привличане на военнослужещи на договор в армията. 27 федерални субекта определят плащането на регионално ниво, докато в 15 действа в отделни райони и градове. Разследване на „Важни истории“ установи, че парите отиват както при обикновени граждани, убедили друг да замине, така и при служители на военкоматите, общинските органи и силовите структури, сред които Федерална служба за изпълнение на наказанията (ФСИН), полиция, съдебни изпълнители, следователи и агенти на ФСБ.

За „съдействие при привличането“ се зачита дори самото „информиране“ за служба по договор и помощта при попълване на документи. Придружаването до пункта за подбор не е задължително. В Иркутска област желаещите са улеснени, тъй като процедурата може да стане и дистанционно – през оперативна група на регионалното правителство. Достатъчно е кандидатът да подпише и да посочи името на човека, който му е съдействал.

Мащабите на схемата си проличават ясно от бюджетите. Средните месечни разходи на руските региони за плащания към вербовчици са скочили два пъти за година – от 358 на 802 млн рубли. От самото въвеждане на бонус системата субектите са платили най-малко 7,7 млрд рубли, и то само според отчетите на 19-те региона, които оповестяват публично тези пера.

С най-висока ставка в страната се отличава Уфа: 600 000 рубли чисто за всеки доведен човек. Първенец по разходи остава Ивановска област с 1,2 млрд рубли. Само през 2026 г. там за вербовчици са отишли 515 млн рубли – точно толкова, колкото са заделени за стационарните грижи за възрастни хора, хора с увреждания и деца с тежки хронични заболявания. Саратовска област също прехвърли прага от 1 млрд, посягайки към резервния си фонд за трета поредна година.

Принуда за бизнеса и спуснати квоти

От пролетта на 2026 г. планът за вербовка вече се спуска и към частния бизнес. На 20 март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа постановление, задължаващо всички стопански субекти в областта (независимо от формата на собственост) да изпълняват „задания по подбор на кандидати за военна служба по договор“.

Изискването е:

• 2-ма души при щат от 150 до 300 служители;
• 3-ма души при щат от 300 до 500 служители;
• 5-ма души при щат над 500 служители.

Срокът за изпълнение не по-късно от 20 септември. Документът беше публикуван на официалния правен портал четири дни по-късно и забелязан от аналитичната група Conflict Intelligence Team. По нейна оценка това е първият подобен документ, станал публично достояние, въпреки че неофициално подобна практика съществува на други места. Губернаторът Малков се позовава на два указа на Владимир Путин от октомври 2022 г. Те дават извънредни пълномощия на областни ръководители да осигуряват нуждите на въоръжените сили. Юристът Тимофей Васкин от правозащитната група „Школа за наборници“ е на мнение, че областната администрация тълкува указите твърде широко и че подобна принуда е напълно незаконна. В същото време обаче рязанският областен закон предвижда солени глоби: до 1 милион рубли за юридически лица и до 2 млн при повторно нарушение.

Кой точно е сложил бланката на банковото гише пред 20-годишната Анна, остава неясно. „Сбербанк“ отказа коментар по случая и няма категорични данни клонът да е действал по официална разпоредба. Възможно е служителката просто да е попълвала спуснат план или да е гонила личен бонус. И в двата случая обаче зад това стои една и съща система, която плаща за всеки осигурен човек, като от март насам вменява подобно задължение и на бизнеса.

Спадащ набор и втвърдяване на методите

Натискът се засилва, защото темповете на набора спадат неумолимо. През първото тримесечие на 2026 г. еднократни плащания от федералния бюджет при подписване на договор са получили 71 200 контрактници – най-ниското ниво за последните 3 години и с около 20% по-малко спрямо същия период на предходната година. Изчислението е на Янис Клуге от Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP) и се базира на бюджетните разходи: 28,5 млрд рубли, разделени на федералната сума от 400 000 рубли на човек. През второто тримесечие темпът се е стабилизирал на около 1000 договора дневно. Според данни на Служба за външно разузнаване на Украйна, в началото на юли руското министерство на отбраната е набрало около 195 000 военни по договор при първоначална годишна цел от 409 000.

Клуге описва набора като строго вертикална система: в началото на годината се утвърждава общ план, след което всеки регион получава индивидуална квота, а неизпълнението носи преки последици за губернатора и местните чиновници. В такава система официалните цифри не спадат дори когато хора фактически няма – вместо това натискът по региони се засилва, а методите стават все по-твърди. Според него основен мотив за сключване на договор остава самото еднократно плащане.

Трудно е това да се нарече истинска доброволна вербовка. По-скоро държавата експлоатира или нарочно създава извънредни положения, за да си осигури хора, отбелязва той.

Жените като нов мобилизационен ресурс

В тази аритметика жените вече официално са зачислени в отделна категория. „Важни истории“ се запозна с вътрешни документи на Министерство на отбраната, според които до края на 2026 г. в състава на Войските за безпилотни системи на Руската федерация трябва да постъпят 78 800 военнослужещи. Около 58 000 от тях трябва да са студенти, бивши военнослужещи от авиацията и специалисти, подготвени за експлоатация на дронове. Отделно в документите изрично се споменават „граждани от женски пол“, които подлежат на съответното обучение.

Агитацията в учебните заведения започна към края на февруари 2026 г. и до началото на април е премина през поне 269 колежа и университета, по данни на студентското издание „Гроза“. Описаният тласък е почти изцяло административен: министърът на науката и висшето образование Валерий Фалков е информирал ректорите на университети, че най-малко 2% от всички студенти трябва да сключат договори с армията, твърди изданието „Фаридейли“.

Правозащитният проект „Идите лесом“ установи, че конкретно студентки са били агитирани в най-малко 10 учебни заведения, сред които „Военмех“ и ИТМО в Санкт Петербург, Самарският университет „Корольов“, Сибирският федерален университет и техникумът в Кузоватово (Уляновска област). В Красноярския колеж по радиоелектроника и информационни технологии през май агитатори оповестиха следните критерии за момичета:

• Възраст от 18 до 34 години;
• Без съдимост и без деца;
• Еднократно плащане от 2,9 млн рубли.

„Не сте първите, момичета, няма и да сте последните. Нашата работа е просто да ви информираме“, посочи една от организаторките.

В Томска област изрично условие в обявите е кандидатката „да не е бременна към момента на подписване на договора“. В Пермския край един от окръзите предложи на жени за длъжността оператор на дрон 1,5 млн рубли еднократно плащане и месечна заплата от 210 000 рубли.

5 студентки от техникума в Кузоватово вече са сключили договора – това са първите официално известни случаи. Предложената там сума възлиза на 1,1 млн рубли. В същата област за съпоставка: студентка, която се регистрира в женска консултация поради бременност, получава 200 000 рубли.

Призовки и за жените от запаса

Успоредно с това военните комисари започнаха да призовават и жени, които вече се водят на военен отчет. От началото на лятото засегнати масово алармират за това в социалните мрежи, а изданието „Медиазона“ описа три конкретни случая от средата на юли:

1. Оксана (завършила военна катедра със специалност „радиорелейна и тропосферна връзка“) получава в началото на юли електронна повиквателна за „провеждане на мероприятия по военни сборове“ – нещо, което законът изрично забранява за жени. Тя е бременна. Във военкомата получава обяснение, че повиквателните „ги изпраща изкуственият интелект, а той пол не вижда“, но въпреки това настояват тя да се яви съгласно документа. На следващата нощ повиквателната изведнъж изчезва от регистъра.
2. Наталия (30-годишна специалистка по свръзки в отпуск по майчинство) е уведомена от дежурния във военкомата, че вероятно я викат за оформяне на военни сборове. Впоследствие заместник-военкомът отрича жени изобщо да се призовават на сборове и на следващия ден повиквателната е отменена.

На военен отчет подлежат само жените с конкретни военни специалности от утвърден списък, и то само ако са годни по здравословни причини. Във въпросния списък влизат: лекари, фармацевти, среден медицински персонал, телефонистки, телеграфистки, радистки и всички други специалисти по свръзки, операторите на изчислителна техника, специалисти по метеорология, картография и геодезия. Всички останали жени нямат задължения по отношение на мобилизацията и не могат да бъдат привиквани на военни сборове.

Договорът за военна служба обаче представлява „вратичка“ в системата: той не изисква нито военен отчет, нито специалност, а единствено подпис. Възражението на Анна Патрушева, че е специалист по маркетинг и няма задължения, свързани с военна служба, всъщност описва юридическа бариера, която за доброволния договор никога не е съществувала.

Правният експерт Тимофей Васкин посочва две основни причини за внезапния интерес на военкомати към жените:

• Държавата се опитва да направи пълен инвентаризационен отчет на целия мобилизационен ресурс.
• Вербуването по договор остава основен източник за попълване на армията, така че всяко физическо явяване във военкомата е удобен повод жената да бъде притисната да подпише.

Дали тази кампания ще се превърне в трайна практика, ще проличи по два ясни и проверими белега:

• Дали обявите за жени ще излязат извън рамките на безпилотните войски и ще обхванат пехотни и тилови длъжности;
• Дали регионите ще въведат отделни квоти за жени в постановленията си за бонуси (както вече направиха за чужденците).

Засега официалните документи на Министерството на отбраната на Руската федерация броят жените като попълнение само и единствено за един конкретен род войски. Данните за загубите и свиващия се набор, които направиха това попълнение необходимо обаче, продължават да се влошават с всеки изминал ден.

Анализ: Квотата стига до селото – как Русия набира войници по план

Карта на общините в Белгородска област; с различен цвят са откроени част от районите с по-слабо изпълнение на квотата през 2025 г. (Източник: Янис Клуге, Russianomics)

🇷🇺🪖 Набирането на военнослужещи на договор е включено в критериите, по които Белгородска област оценява работата на 22-те общини в състава си. Решението беше взето от губернатора Вячеслав Гладков на 4 декември 2024 г. Практическото измерение се изразява в задължението на местните власти да включат данните в своите отчети в края на всяка година, които после биват публикувани в държавния портал „Госуслуги“.

Именно от тях се възстановява почти цялата отчетност за вербовката в региона за 2024 и 2025 г.: каква е определената квота за всяка община, какъв бой е реално постигнат и какви мерки са били предприети за тяхното осигуряване. Данните са събрани и обработени от Янис Клуге, изследовател на руската икономика в Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP) в Берлин, и бяха публикувани на 28 юли в неговия бюлетин Russianomics.

Белгородските доклади са най-подробни, но по същество не са изключение. Клуге преглежда и анализира десетки отчети на райони и селища в цяла Русия, които очертават една и съща схема. Федералният център задава годишна цел; регионът я разпределя между районите, а те на свой ред я разбиват в отделни селища, а понякога и отделни предприятия на територията си. До момента за съществуването на подобна йерархия се съдеше само от отделни изказвания на регионални чиновници, споменаващи мимоходом задачите си. Отчетността на общинско ниво обаче я разкрива като ясно разписан механизъм, обезпечаван с конкретни дати и документи.

Началото на този процес е официално документирано. На 14 февруари 2023 г. президентът Владимир Путин подписва поръчение ПР-309 „за попълване на войските с личен състав“. Текстът му не е публично известен, но районните власти в цялата страна го цитират в своите официални актове и уебсайтове като основание за създаване на местни щабове по набиране. Осем дни по-късно Дмитрий Медведев започва редовни работни съвещания с регионалните власти по темата, а на 1 април 2023 г. стартира и общонационалната кампания.

Отчет на район в Омска област илюстрира как квотата се спуска отгоре-надолу по административната верига. Всички райони в областта получават целите си от регионалното правителство на 1 март 2023 г. Същият документ разписва и разпределянето на районната задача по отделни селища. Квотата се изчислява въз основа на броя мъже от категории за годност „А“ и „Б“, водещи се на военен отчет в района. За 2023 г. съответният район отчита 37 привлечени новобранци при квота от 50 души. За 2024 г. задачата е увеличена на 51 души, като към 21 октомври са сключени 42 договора. Докладът споменава и обща годишна цел за цялата област, спусната от Министерство на отбраната, но без да уточни конкретната цифра.

Откъс от отчет на Оконешниковски район, Омска област: планът за 2023 г. е 50 души, а сключените договори са 37. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Разбивка на квотата за 2024 г. в Оконешниковски район: 42 договора при план от 51 души към 21 октомври. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Мащабът в големите градове личи от данните в Краснодар: градската управа отчита 2354 нови договора за 2024 г. (91,8% от поставената цел), посочвайки като основание същото поръчение ПР-309.

Откъс от отчета на Краснодар: 2354 договора през 2024 г., или 91,8% от поставената цел, с позоваване на поръчение ПР-309. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

През есента на 2024 г. системата придобива постоянен ръководен орган. С указ № 814 от 20 септември Путин създава Междуведомствена комисия към Съвета за сигурност за попълване на въоръжените сили с военнослужещи на договор – указът е публикуван в официалния портал за правна информация. Девет дни след това е приет нов пакет с поръчения (ПРС-1098), и районите започват да го цитират вместо ПР-309. На 25 октомври Медведев заявява пред агенция „Интерфакс“, че Путин е взел решение относно кампанията по попълване на войските да продължи, а оперативната координация остава в негови ръце. Отчет на село в Хабаровски край уточнява, че ПРС-1098 се отнася за набирането през 2025 г., а друго селище в същия край го посочва като основание и за плана на своя вербовъчен щаб за 2026 г. Този документ остава действащо нормативно основание и днес.

Документ от Хабаровски край, който посочва ПРС-1098 като основание за набирането на военнослужещи по договор през 2025 г. (Източник: местен нормативен акт, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Документ от Хабаровски край, който прилага ПРС-1098 към плана за вербовъчна работа през 2026 г. (Източник: местен нормативен акт, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Показателите за ефективност не се изчерпват само с административно отчитане. Те са разделени в две групи – едната се определя от областното правителство, а другата от федералния център. Общините с най-висок краен резултат получават парична премия за следващата година, обикновено в размер на няколко млн рубли. От края на 2024 г. набирането на войници вече е част от регионалните показатели, което значи, че изпълнението на тази задача влияе пряко в класирането, финансовата награда и репутацията на всеки районен ръководител в Белгородска област.

Резултатите за 2024 г. очертават класация, в която реално няма изоставащи. Начело е район Ровенки със 103% изпълнение, следван от град Белгород (102%) и Шебекино (101%). Останалите 19 общини си разделят четвъртото място с точно 100%. Сборът от изрично посочените бройки в докладите е 3678 договора; след попълване на липсващите данни анализът изчислява общия брой на близо 3900 за годината. Град Белгород отчита 800 привлечени лица при цел 779, Стари Оскол – 650 при цел 645, а Шебекино – 215.

Година по-късно обаче тази картина се разпада. Около една трета от всички общини не успяват да изпълнят заложените показатели, и то при значително намалени цели. На последно място е самият областен център с едва 55% изпълнение – 181 подписани договора при задача от 330 души. Следват Грайворон с 66% (само 21 от целта 32), както и Ракитное и Красное с по 70%. Тук обобщените данни се нуждаят от внимателен анализ и сборът от изрично посочените цифри за 2025 г. е 825, но той не е директно сравним с 3678-те договора от предната година. Причината е, че някои от най-големите общини (сред които Стари Оскол, Шебекино и Короча) отчитат 100% изпълнение, без да са обявявали конкретния брой хора. Оценката с попълване на празнините показва общо около 1400 договора. Спадът е реален и съществен, но се дължи преди всичко на редуцирането на самата задача, а не само на понижени резултати.

Най-подробният отчет е предоставен от Вейделевски район с ръководител Анжелика Самойлова, която посочва, че в периода между 24 февруари 2022 г. и 31 декември 2024 г. в армията са постъпили 233 мъже от района: 80 по линия на мобилизацията от края на 2022 г. и 153 по договор. Докладът съдържа и месечна разбивка за 2024 г. при годишна цел от 62 души. През ноември са сключени 13 (най-високият показател за годината), а през декември темпът спада до 6 – колкото да бъде затворена квотата, без да се преизпълнява значително. Районът е с население от около 20 000 души, т.е. целта за 2024 г. възлиза на 0,31% от жителите. Това отговаря почти точно на средното съотношение в цялата страна, което Клуге извежда стъпвайки върху 427 хиляди договора при 143 млн население. Този модел се повтаря навсякъде: общините достигат до вече заложената цифра и спират. Клуге предполага, че това е породено от вътрешната логика на квотна система – когато потенциалните кандидати надвишават целевия брой, за районния ръководител е по-добре да пази излишъка за следващия отчетен период, вместо сам да провокира увеличение на бъдещите си задачи.

Месечна разбивка за Вейделевски район през 2024 г.: 62 привлечени по договор при годишен план от 62 души. (Източник: годишен отчет на Вейделевски район, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Докладите разкриват и конкретни методи за постигане на заложените показатели. Случаите, при които граждани доброволно и по своя инициатива сключват договор, са сравнително редки. Вместо това общинските власти съставят списъци с „подходящи кандидати“ и провеждат с тях системни „беседи“, включително по домовете и работните им места. Администрацията на Ново Оскол изрично изброява приоритетните групи:

• лица с условни присъди;
• лица под профилактично наблюдение;
• лица под административен надзор;
• освободени от наборна служба през последните четири години;
• длъжници по изпълнителни производства;
• лица, лишени от право да управляват моторни превозни средства.

Приоритетните групи за агитационна работа в Новоосколския общински окръг през 2025 г. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Обединяващият фактор за тези шест групи е тяхната зависимост: всяка от тях вече се намира в определени правни или административни отношения с полицията, съда или местната власт, което ограничава сериозно тяхната възможност за отказ. Поради това участието на силовите структури е ключов елемент от системата. Районите отчитат съвместни действия с полиция, съдебни изпълнители и следствени органи. Доклад от Хабаровския край позволява този принос да бъде количествено оценен: местната полиция съобщава, че през 2025 г. е провела 2500 разговора с потенциални кандидати, от които е убедила да сключат договор 28 обвиняеми по наказателни производства, трима други руски граждани и един чужденец. С население от 55 000 души общата цел на района вероятно е била около 180 души, което посочва дела на полицията на близо 20% от общия резултат. Това изчисление на Клуге е базирано на предположението за пълно изпълнение на квотата.

Процесът обаче не разчита само на натиск. В редица белгородски доклади се описват „меки мерки“: това включва раздаване на листовки, поставяне на билбордове и пояснителни кампании срещу финансови възнаграждения при военна служба. Същите тези доклади обаче съдържат и оплаквания, които разкриват причините за неуспехите. Общинските власти посочват, че изселването от региона е свило наличния състав от подходящи мъже, че постоянният обстрел и евакуациите възпрепятстват работата, а високите заплати в местния частен сектор правят военната служба по-малко привлекателна. Най-показателната констатация идва от Красненски район, който не изпълнява квотата си за 2025 г. – според отчета местният щаб е убедил няколко души да подпишат, но в последния момент те се отказали и сключили договор в друг регион заради по-високия размер на еднократна парична премия там.

Данните от Белгород позволяват проверка на друг аналитичен метод. От години Клуге оценява темповете на набирането в Русия с проследяване на плащанията от регионалните бюджети, като сега се разполага с възможност да съпостави двата източника. За 2024 г. сборът от общинските отчети (3900 души) превиши броя на изплатените от областния бюджет премии (близо 2900). За 2025 г. това съотношение се обръща: регистрирани са близо 2700 изплатени премии срещу около 1400 договора според отчетите. Времевото разминаване се дължи на административно забавяне – част от финансовите стимули за сключените през 2024 г. договори са изплатени едва в началото на 2025 г. Фактичският извод е, че плащанията в бюджета отразяват състоянието на вербователния процес с закъснение от няколко седмици, а не в реално време.

Белгородска област обаче не е типичен руски регион. Тя се намира на самата фронтова линия, населението ѝ намалява, а постоянните обстрели и евакуации осакатиха демографската база за набиране. Според Клуге точно това е причината квотата за 2025 г. да е коригирана толкова рязко надолу. Мащабът на демографския спад личи ясно от самите доклади: Ново Оскол съобщава за 38 219 жители към 1 януари 2025 г. – с 530 под предходната година, като се отчита спад както при раждаемостта, така и в резултат на негативна миграция. Поради това белгородските данни не отразяват общата динамика в цяла Русия, но дават точна представа за начина, по който функционира самият механизъм.

Общоруската динамика се очертава от други източници и показва трайна тенденция към спад. На 30 април 2026 г. Медведев съобщи, че от началото на годината договор с Министерството на отбраната са сключили 127 000 души, към които се добавят още 10 хиляди в доброволчески звена. За сравнение, през цялата 2025 г. официално обявените стойности са над 422 000 военнослужещи на договор и 32 000 доброволци, което значи средно по 1060 сключени договора дневно през първите четири месеца на 2026 г. срещу около 1160 дневно през 2025 г. По изчисления на Клуге, базирани на бюджетни разплащания, спадът е още по-силно изразен: от 1000–1200 души на ден през първото тримесечие на 2025 г. до 800–1000 за същия период на 2026 г. Макар двете редици от данни да се различават по темпове на спад, те съвпадат като обща посока. В същото време средната еднократна премия  в региони в наблюдаваните от изследователя субекти достигна рекордните 1,47 млн рубли през март. Следователно в регионите, където премиите се увеличават, спадът на новобранците не е резултат от намалени държавни изисквания.

Основният извод от общинските доклади се крие именно тук. Тези документи нямат за цел да определят общия брой войници в Русия – за това има други, по-прецизни методи за оценка. Значението им е, че доказват наличието на добре смазана административна машина, която превръща политическо решение в конкретни човешки ресурси: налична правна рамка, постоянна комисия към Съвета за сигурност, щабове във всеки район, поименни списъци, директно съдействие от полицията и съдебните изпълнители, както и система от показатели, която обвързва финансовите стимули и оценката на местния чиновник с успешно изпълнение на квотите. Тази структура работи четвърта поредна година без нуждата от обявяване на нова мобилизация. Ако Кремъл реши да увеличи потока от новобранци, той няма да изгражда от нулата система, а само ще промени числата в спуснатия план. Засега обаче нищо в наличните документи не сочи, че такова решение е взето.

За външни наблюдатели значението на тази отчетност е методологическо, но с пряка практическа стойност. Официалната статистика за набиране на войници е конфиденциална, а публично известните цифри идват от точно един говорител и не подлежат на независима проверка. За разлика от тях, общинските отчети са подлежащи на потвърждение. Макар и разпръснати из стотици файлове на държавния портал, те публикуват регулярно, защото бюрократичната система, която изиска отчитане на военните квоти, изисква същата тази отчетност и за детските градини, ремонтите и раждаемостта. Всеки анализатор, който проследява ресурса за мобилизация на Русия, разполага с редовен, датиран и проверим източник, който Москва не може лесно да затвори, без да демонтира собствената си система за оценка на местната власт.

Руски региони таксуват бизнеса по 100 хиляди рубли за неизпратен войник.

🇷🇺💰 Руските региони започнаха да събират данък от предприятията за правото да не изпращат свои работници на бойното поле в Украйна. Това става ясно от вътрешен документ от Муйския район на Република Бурятия, озаглавен „План за подбор на кандидати за военна служба по договор“, който задължава всяко предприятие да осигури конкретен брой хора за фронта, а квотата се изчислява спрямо общия щат и броя на мъжете на възраст между 20 и 60 години. Работодател, който не иска да изпрати свои служители, може да ги откупи: сключва договор за „подбор на кандидати за СВО“ срещу 100 000 рубли (около 1100 долара) на човек.

Числата в самия план показват колко сериозна е пропастта между търсене и предлагане. През 2025 г. предприятията в Муйския район е трябвало да изпратят 37 души, но договор подписват едва 13. Въпреки това за 2026 г. квотата е вдигната на 61 – почти двойно повече спрямо неизпълнената година преди това. Това видимо разминаване издава логиката на цялата система: бройката не отразява колко хора реално са склонни да заминат, а се спуска отгоре като план, който фирмите са задължени да покрият. По думите на източник, близък до администрацията на републиката, схемата действа не само в Бурятия, а в цяла Русия – централната власт задава квоти, а местните власти разпределят задълженията по предприятия.

Наличието на този механизъм е потвърдено и от предприемач от Сибир. По думите му, първоначално от него са изисквали да праща на фронта по двама души месечно, заплашвайки го с проверки в случай на отказ. Сега вместо това го карат да плаща по 450 000 рубли (близо 5000 долара) за всеки „недостигащ“ войник по договор. Разликата между обявените 100 000 в бурятския документ и наложените 450 000 в Сибир очертава не фиксирана такса, а същински пазар за откупуване, чиято цена нараства паралелно с натиска върху местната власт да изпълни норматива.

Изискванията не подминават и държавния сектор. Районните болници в Бурятия са длъжни да отделят по двама медици за фронта, въпреки че републиката вече страда от сериозен недостиг на лекари. Планът за набиране на хора тежи еднакво за частни фирми и бюджетни учреждения, без да отчита дали изтеглянето на кадри няма да срине самите услуги, които институцията трябва да предоставя.

Картината се усложнява още повече от вътрешната конкуренция между отделни региони. Потенциалните „доброволци“ често биват примамвани от други области, които предлагат по-високи еднократни премии за сключване на договор. Така един и същ непрекъснато свиващ се резерв от хора се дели между руските региони, всеки от които гони собствена квота. „За ръководителите на районите неизпълнението на плана е огромен проблем“, обобщава източникът. Именно страхът от наказания, а не наличието на желаещи, пренася натиска надолу по веригата – чак до счетоводството на всяко отделно предприятие.

Случаят в Бурятия не е изолиран случай на престараване от местното ръководство. Още към края на март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа наредба, която за първи път открито задължава бизнеса да „подбира кандидати“ за армията. В сила от 20 март до 20 септември 2026 г. тя определя квоти спрямо размера на фирмата: двама кандидати за предприятия с личен състав от 150 до 300 души, трима за тези с 300 до 500, и петима за по-големите от това. Мярката предизвика рядка публична критика дори в Държавната дума, където депутатът Андрей Колесник възрази, че договорната служба трябва да остане доброволна: „Не сме в Съветския съюз, че да раздаваме нормативи по списък.“ Спускането на конкретни квоти към работодателите – оформено ту като губернаторски указ, ту като разпределителен план на ниво райони – вече е утвърдена административна практика, а не еднократно хрумване.

Зад тази административна принуда стои съвсем ясен дефицит. По данни на независимите журналисти от „Верстка“, притокът на нови договорни войници, мотивирани с огромен финансов бонус от Министерство на отбраната, намалява. През първото тримесечие на 2026 г. той е спаднал до 800-1000 души дневно – с 20% под същия период на предходната година. Според оценки на западни разузнавания, този темп вече не може да покрие загубите на фронтовата линия. Спадът е видим дори в столицата: месечният приток в Москва се е свил от 1708 души през април на 1378 през май. Данните на „Верстка“ и тези на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) съвпадат изцяло. Дневният темп, отчетен от руските разследващи журналисти, се равнява на около 27 000 души месечно – точно колкото изчислява и CSIS в своя анализ Russian Blood and Treasure. Срещу тази бройка институтът поставя от 30 000 до 34 000 руски загуби месечно през 2026 г. Това значи, че набирането на войници вече изостава от разхода на човешки ресурс с няколко хиляди души месечно. На годишна база Русия успява да привлече около 320 000 души срещу близо 400 000 изведени от строя.

Кумулативната сметка обяснява защо пропастта зейва все по-широко. CSIS оценява, че от февруари 2022 г. до юни 2026 г. руската армия е понесла около 1,4 млн загуби (убити, ранени и безследно изчезнали), от които до 450 000 убити. За сравнение: изчисленията сочат, че руските жертви надхвърлят 4 пъти всички военни загуби на САЩ от Втората световна война насам и са близо 9 пъти повече от съветските и руските загуби за същия следвоенен период. Съотношението на загубите между двете воюващи страни, което се задържаше около 2:1 до 3:1 дълго време, през първата половина на 2026 г. е скочило до близо 8:1 в полза на Украйна. Институтът отдава този резултат преди всичко на масираната украинска кампания с дронове, включително такива с изкуствен интелект, насочени към настъпващата руска пехота. Колкото по-висока е човешката цена за всеки метър напредък, толкова по-бързо се изпразва кадровият резерв, който дори милионните бонуси вече не могат да попълнят.

Принудата над бизнеса не означава промяна в намеренията на Кремъл, който засега не е обявявал нова обща мобилизация и запазва настъпателния си темп в Донбас, където след превземането на Покровск в началото на 2026 г. руските части продължават да атакуват, макар и без особени успехи. Схемата обаче разкрива сериозен натиск върху способността да осигурява жива сила. Задължаването на предприятия с квоти е ходът, към който машината прибягва, когато платеният доброволец престане да покрива загубите. Вдигнатата квота на Муйския район – 61 души при неизпълнени 37 – не е реална прогноза, а тежест, която се налага върху изчерпан демографски ресурс. Разликата между двете числа се компенсира чрез откуп или наказателни проверки. Тази принуда носи и своята тежка икономическа цена: изтеглят се подготвени и квалифицирани кадри от производството и лекари от болниците, а откупът се превръща във фактически военен данък. Това на практика удря по тила и икономиката, върху която се крепи самата война.

Официалната версия, разбира се, дава кореннно различен прочит на ситуацията. Думите на Колесник, че има достатъчно доброволци и обща мобилизация не е необходима, се опитва да представи тази принуда като прекомерно усърдие на отделни чиновници, а не като симптом на остър дефицит. Тази теза би била защитима, ако разполагахме единствено с докладите за административен натиск. Но анализите на CSIS и данните на „Верстка“, събрани по напълно независим път, доказват наличието на реален проблем, поради което удобното обяснение за „ревностните губернатори срещу спокойния център“ просто се срива пред суровата статистика.

Засега таксуването на бизнеса за всеки неизпратен на фронта човек остава най-видимият белег на един модел за попълване на армията, който издържа все по-трудно на война, чиято колосална човешка цена вече надхвърля броя на хората, готови да я платят.

Беларус пред война? Опозицията алармира за скрита мобилизация и подготовка от режима на Лукашенко.

🇧🇾🇺🇦 Обединеният преходен кабинет на Беларус предупреди, че президентът Александър Лукашенко вероятно се готви за директно включване в пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Органът на демократичната опозиция, основан от Светлана Тихановска, вече е внесъл подробен доклад по въпроса до украинския министър на външните работи Андрий Сибиха.

Това се посочва в публикувано днес обръщение на главния изпълнителен орган на беларуската демократична опозиция, създаден от Светлана Тихановская. Сред обявените му цели са възстановяване на конституционния ред в страната, както и подготовка за демократични избори.

Заместник-ръководителят на кабинета Павел Латушко предаде на Министерство на външните работи в Киев подробен доклад, който описва това, което опозицията определя като систематична подготовка за евентуално влизане във войната от страна на режима на Лукашенко.

Документът откроява 8 ключови индикации, които доказват, че беларуската власт все по-тясно се обвързва с военния дневен ред на Руската федерация. Това включва легализиране на „превантивните удари“. Те твърдят, че последните конституционни и военно-правни промени на практика са премахнали неутралния и безядрен статут на Беларус. Съобщава се, че новата военна доктрина от 2024 г. позволява превантивни удари в случай на това, което властите дефинират като „непосредствена заплаха“, а също така разполагане на въоръжените сили на Беларус в чужбина.

Докладът посочва мащабно разширяване на армията, където броят на военнослужещите на договор е скочил над 1,5 пъти от 2022 г. насам, докато мобилизационният резерв е оценяван на около 289 000 души. В близост до украинското направление се формира Южно оперативно командване с численост на личния състав, която може да надхвърли 80 000 души, успоредно със създаване на т.нар. „народно опълчение“, наброяващо около 150 000 души. Опозицията твърди още, че Беларус е въвела призовки чрез SMS и е разширила практиките за набиране на персонал, включително чрез зачисляване на затворници.

Друга очертана сфера е преминаването на икономиката на военни релси. Данни относно бюджета за отбрана показват, че той е скочил пет пъти за четири години, докато военната промишленост е напълно интегрирана с руската и поставена под строга секретност. Освен това само за 2024 г. над 4000 единици военно оборудване е било прието на въоръжение.

Документът акцентира и върху задълбочената интеграция между военните на двете страни, която се отличава с продължаващото присъствие на руски войски на беларуска територия, разполагането на тактическо ядрено оръжие и ракетна система „Орешник“ и обучение на беларуските сили от инструктори на ЧВК „Вагнер“.

Опасения буди мащабната милитаризация по границите на Беларус с Украйна, Полша и Литва, която включва изграждане на отбранителни укрепления и модернизация на инфраструктура, предназначена за поддържане на руската военна логистика. В доклада се цитира и въведеното задължително военно обучение в училищата, както и разширяването на военно-патриотичните програми за деца.

Освен това опозицията посочва мерки за гражданска готовност, включително нови протоколи за медицински триаж във военно време, инспекция на хиляди бомбоубежища в столицата Минск, закупуване на оборудване за защита на местните отряди на опълчението и зачестили тестове на системи за тревога.

Докладът обръща внимание на ускореното натрупване на стратегически резерви, което включва удвояване на задължителния запас от гориво и разширени списъци с гражданско оборудване, подлежащо на мобилизация. Според постановление на правителството от 15 май 2026 г. градският транспорт, собственост на предприятия, може да бъде реквизиран за военни конвои.

И накрая, авторите се позовават на провеждащите се мащабни военни учения от началото на годината, които по думите им се използват за тестване на системата за мобилизация, поддържайки натиск върху обществото.

Обединеният преходен кабинет подчерта, че представеният на Украйна доклад не просто документира тези събития, но и включва препоръки, насочени към предотвратяване на ескалация и възпиране на потенциална милитаризация от страна на режима на Лукашенко.

По време на своето посещение в Киев на 25 май Тихановска заяви, че украинската съпротива срещу руската военна агресия е водещ източник на сила и вдъхновение за беларуския народ. В съвместна пресконференция тя каза, че успехът на Украйна в продължаващата война е тясно свързан с перспективата за освобождение на Беларус от сегашното ѝ авторитарно ръководство.

Военните окръжия в Башкирия инфилтрират договори за фронта в документите за редовна наборна служба

🇷🇺 Военното окръжие на Стерлибашевски район в Република Башкирия е вмъкнал скрита нормативна клопка за превръщане на редовните новобранци в професионални войници още при първоначалния им досег с армейска документация.

Методът се реализира с манипулативно преформулиране на „Листа за запознаване с правилата“, където между стандартните забрани за използване на смартфони и часовници е вмъкната клауза за избор между договорна и наборна служба. Структурата на самия формуляр принуждава младежите да декларират писмено съгласие или отказ за подписване на контракт с Въоръжените сили на Руската федерация в миг на висока правна уязвимост и липса на достъп до консултация. Този ход превръща обикновеното запознаване с вътрешния ред в юридически инструмент за набиране на жива сила за активни бойни действия.

Техническата реализация на този документ разкрива умишлено търсен психологически ефект. Редът, изискващ избор за сключване на договор, е разположен точно преди детайлните описания на санкциите за използване на електроника с геолокация и аудиозапис. По този начин изборът на договор се представя като част от неизбежен дисциплинарен протокол, което ерозира способността на новобранците да разграничат задължителната военна служба от доброволния ангажимент за участие в бойни операции. Използването на подобни „хибридни“ бланки е директно следствие от промените във Федерален закон № 127-ФЗ, които от 2023 г. позволяват на 18-годишни лица без никакъв военен опит или образование да подписват договори за военна служба веднага след влизане в казармата.

Република Башкирия системно се използва като полигон за подобни агресивни мобилизационни практики. Регионът е сред лидерите по формиране на доброволчески части и поддържане на висок темп на попълване на загубите с финансови стимули и административен натиск. Интегрирането на договорните клаузи в наборната документация в Стерлибашевски район не е бюрократична грешка, а оперативна директива за оптимизация на „пътеката“ към фронта в Украйна. Чрез този механизъм военното ръководство заобикаля политическия риск от обявяване на нова вълна на мобилизация и вместо това „усвоява“ наличния човешки ресурс от редовния набор чрез принудително легализирано съгласие.

Рискът за новобранците се засилва още повече от внедряването на Единния регистър за военен отчет, където всяко отбелязване на тикче в тези документи е незабавно дигитализиран. Веднъж попаднало в системата, дори принудителното съгласие е почти невъзможно за оспорване по съдебен път, тъй като документите са оформени като „доброволно изявена воля“ при запознаване с правата и задълженията. Военните окръжия се възползват от изолацията на наборниците в първите дни на службата, за да осигурят нужните квоти от войници на договор, за да се гарантира постоянен поток от пушечно месо за силите, изпълняващи задачи в зоната на т.нар. „специална военна операция“. Така границата между задължителната едногодишна служба и безсрочния договор за участие във войната практически е заличена на административно ниво.

Стратегията на „тиха мобилизация“ в периферните региони разчита на правния нихилизъм и административната тежест на военната машина. Сливането на информационни бланки с декларации за съгласие е очевиден сигнал за институционализиране на измамата като основен инструмент за окомплектоване на въоръжените сили. Този подход позволява на Министерството на отбраната да поддържа числеността на групировките в Украйна, без да предизвиква социално напрежение в големите градски центрове, а същевременно изсмуква човешкия капитал от селските райони под маската на рутинни наборни процедури.

Военните комисариати в Русия принуждават току-що уволнени наборници да заминат за фронта.

🇷🇺🪖 Служители на военни комисариати в Руската федерация прилагат методи на системна манипулация и оказване на психологически и административен натиск върху резервисти, завърнали се съвсем наскоро от наборна служба, с цел принудително сключване на договори за участие в активния боен резерв.

Случаят с Андрей Алексеевич Подоляко (роден на 12.06.2002 г.) показва нагледно практиката за експлоатация на правна неяснота веднага след уволнението от армията. При явяване за задължителна регистрация в запас, резервистът е информиран, че е включен в група от 200 души за „автоматично зачисляване“ в доброволческо звено БАРС (Бойният армейски резерв на страната). Представителите на комисариата са заявили, че този акт има силата на действащ договор и предполага повиквателна за активни военни действия в рамките на 30 дни, въпреки липсата на положен подпис от страна на гражданина.

Тази стратегия на администрацията се налага в отговор на продължаващата военна агресия срещу Украйна и острата нужда от попълване на колосалните загуби в жива сила без официално обявяване на следваща вълна на масовата мобилизация. Системата БАРС, създадена за поддържане на подготвен резерв чрез доброволни договори, се използва като инструмент за „тиха“ мобилизация на обучени кадри. Техническата специфика на БАРС изисква изрично съгласие от лицето с личния му подпис, което превръща твърденията за „автоматично записване“ юридически несъстоятелни. Въпреки това, институционалният натиск започва още в поделенията, където според свидетелства на военнослужещи и правозащитни организации, наборниците са подлагани на денонощна агитация за преминаване към професионална служба, като в много случаи само малък процент успяват да завършат службата си без подписан договор.

Юридическите консултации с правозащитни групи потвърждават, че действията на военните комисариати целят да поставят младите мъже в състояние на депресия и психологическа безизходица с внушението, че процесът е необратим и служебно предрешен. С използване на конкретни цифри за мащабност (групи от 200 души) и фиксирани срокове, държавните органи сломяват волята за съпротива при фактическото полагане на подпис върху договорни документи впоследствие. Тези методи заобикалят стандартните законови процедури и превръщат доброволния принцип на звеното в своеобразно оръжие за окомплектоване на частите в зоната на активни бойни действия, използвайки юридически блъф за постигане на мобилизационни цели.

Случаят с Подоляко показва, че опитите за привличане на личен състав продължават интензивно в страната с манипулативно представяне на процедурите. Липсата на официален подпис при декларирано „автоматично записване“ позволява на държавата да държи резервистите в постоянна готовност, без да поема незабавни финансови и социални ангажименти, полагащи се по закон при надлежно сключен договор. Този подход води до дълбока ерозия на правната сигурност сред подлежащото на мобилизация население в руските региони и сигнализира за критичен недостиг на реални доброволци за нуждите на въоръжените сили.

Камерун потвърди за 16 загинали свои граждани, воювали за Русия в Украйна

🇨🇲 Камерун потвърди, че 16 негови граждани са загинали, докато воюват в редиците на руската армия срещу Украйна, отбелязвайки първото официално потвърждение от властите в африканската държава за участието на нейни граждани в конфликта, съобщи Ройтерс.

В изявление, излъчено в ефира на държавните медии вечерта на 6 април, министерство на външните работи на Камерун обяви, че руските власти са потвърдили смъртните случаи и призова семействата на загиналите да се свържат с официалните лица в столицата Яунде.

В дипломатическа нота от същия ден, цитирана от Reuters, лицата са описани като „военни контрактори с камерунско гражданство“, действащи в „зоната на специалната военна операция“ – термин, използван от Русия за нейната военна агресия срещу Украйна.

В изявлението не се дават подробности за начина, по който мъжете са вербувани или разположени, нито се уточняват обстоятелства, време или място на тяхната смърт. Потвърждението идва на фона на засилващо се внимание към отношението към чуждестранните бойци от страна на руските полеви командири.

Антон Геращенко, бивш заместник-министър на вътрешните работи на Украйна, сподели видео в профила си в X, на което може да бъде видян руски войник, който унижава тъмнокож мъж, облечен в камуфлажни дрехи, като прикрепва противотанкова мина към лицето като форма на наказание.

Според Геращенко впоследствие боецът е бил изпратен в щурм, в рамките на който е трябвало да изпълни индивидуално поставените му „специални задачи“ с предупреждение, че украинските войски ще встъпват в бой с всеки подобен участник.

Инцидентът отразява широките опасения на наблюдатели на човешките права за отношението към личния състав в руските военни структури. Изследователи на военните конфликти и по-рано са изготвяли подробни доклади за повсеместното разпространение на феномена „дедовщина“ – традиционна система за тормоз и малтретиране в руската армия, при която новобранци и други по-уязвими военнослужещи са подложени на злоупотреби, принуда и унизително отношение от страна на своите по-старши.

Въпросът за чуждите граждани, подмамени с лъжливи оферти за работа и в крайна сметка озовали се на бойното поле в Донбас, доведе до остра реакция от множество африкански държави. Наскоро Кения и Русия постигнаха формално съгласие, според което гражданите на страната в Източна Африка вече нямат право да сключват договор с руското министерство на отбраната, след съобщения за огромен брой вербувани, които в крайна сметка намират смъртта си на фронта.

Решението беше обявено, след като кенийският външен министър Мусалия Мудавади проведе разговори с руския си колега Сергей Лавров в Москва, за които той обясни, че са засегнали положението на кенийските граждани в Русия, сред които тези, замесени във войната.

„Искам ясно да заявя, че вече постигнахме съгласие: кенийци няма да бъдат записвани чрез Министерство на отбраната – те вече няма да подлежат на мобилизация“, каза Мудавади на съвместна пресконференция с Лавров. „Повече вербуване няма да има.“

Пиехме си урината и мислехме да ядем трупове: разказът на един мобилизиран руснак с психично заболяване.

🇷🇺 30-годишният Андрей Галкин от Алтайския край на Сибирския федерален окръг тъкмо излизал на свобода от затвора, когато бил принуден от полицаи да сключи договор с руското министерство на отбраната, разказва той в интервю за украинския проект „Искам да живея“.

Въпреки многократните му предупреждения, че страда от когнитивно увреждане и от ранна детска възраст е регистриран като инвалид, те му обявили, че „няма проблем“ и обещали, че ще работи „в строителството“ далеч от фронтовата линия.

„Казаха ми: всичко е глупости, ще бъдеш добре. Казах им, че съм психично болен, на диспансерен отчет при нарколог. Отговориха, че няма значение. Преминах лекарската комисия, всички печати: „годен“, „здрав“. Същата вечер ме пратиха.“

Още със самото пристигане му става ясно, че няма да бъде никакъв строител. Командирът го пратил в щурмови отряд, като още на първата задача прекарал повече от седмица на пост без достъп до вода и храна.

Той си спомня, че военнослужещите в неговата част били толкова отчаяни, че някои от тях стигали до там да изпиват собствената си урина и дори обмисляли да ядат телата на загинали другари. Други пък постоянно мислели за самоубийство.

Когато дошли украинците, за Галкин това било спасение. „Обещаха ни, че ще живеем – и спазиха думата си. Не ни биха. Отнасяха се с нас като с хора“, призна той.

Проектът „Искам да живея“, ръководен от украинското военно разузнаване, подчерта, че историята на Галкин далеч не е единствената такава – руската армия системно изпраща на бойното поле хора с психични заболявания, инвалидност и дори терминални болести.

„В путиновата ГУЛАГ-държава, където властва грубата сила и законът не значи нищо, няма място за човечност. На родината не ѝ пука кого убива и как“, обобщават от украинското ведомство.

Украйна плени кенийски гражданин, воювал на страната на Русия край Вовчанск.

🇺🇦🇰🇪 57-а отделна мотопехотна бригада на Украйна съобщи, че нейните войски са взели в плен гражданин на Кения по време на сражения близо до Вовчанск, пограничните райони на Харковска област.

Задържаният се представил като Евънс – лекоатлет от Кения. В плен той разказал, че заедно с още трима негови сънародници е заминал за Санкт Петербург, след като бил вербуван от спортен агент. В края на престоя им техният „посредник“ им предложил работа в Русия.

Евънс приел да остане, но по думите му без да разбере е подписал документи на руски, които впоследствие се оказали военен контракт.

„Не знаех какво подписвам. После ми казаха, че вече съм подписал договор и нямам други опции“, заявил той.

По думите му в подразделението е имало и други чужденци. Кениецът твърди, че е преминал кратко обучение, което е продължило, едва седмица: „Дадоха ми това, което наричат ‘автомат’ – това беше единственото, което получих.“

На път към първата си бойна мисия Евънс успял да избяга и се лутал в горите край Вовчанск в продължение на два дни, преди да се предаде на украинските сили.

„Посрещнаха ме топло“, спомня си той, но е помолил да не бъде предаван обратно на Русия: „Ще умра там“, заявил той пред украинските войници.

Бригадата подчерта, че интервюто е проведено със съгласието на пленника, но напомни, че е воювал на страната на противника. „Дали да повярвате на думите и сълзите му, оставяме на вашата преценка“, гласи позицията на поделението.

По-рано украинските войски плениха двама граждани на Камерун, сражавали се за руската армия в района на Сиверск, които твърдят, че са били подведени и принудени да се включат в редиците ѝ.

Единият от тях разказва, че пристигнал в Русия с обещание за работа във фабрика за шампоани: „Насила ме вкараха в армията“, казва той в записано интервю.

Другият дава още по-странен разказ – по негови думи през 2024 г. пристигнал в Москва само за 18-дневно пътуване с цел стоматологично лечение.

„Нуждаем се от бойци повече от закони“: Дагестански полицаи, обвинени в изтезания, отиват на война

🇷🇺 Бивши полицейски служители от Дагестан, обвинени в смъртта на 35-годишния Курбан Далгатов в полицейския участък, са изпратени на фронта в Украйна, въпреки обещанието на властите да ги подведат под отговорност. Далгатов, който е спортист, е арестуван през януари 2023 г. заради предполагаема връзка с престрелка, но по-късно умира след като е бил измъчван в участъка.

След обществен натиск са образувани дела и започват арести на полицейски служители. През декември 2024 г. само един е осъден – Ислам Атавов получава 7,5 години затвор, по-малко от минималното наказание по съответния член. Родителите на Далгатов правят опит да организират протест, но той е забранен от властите. По-късно правят мълчалив пикет, който остава без отзвук.

Въпреки публичните обещания на ръководителя на Дагестан Сергей Меликов за справедливост, поне трима от обвиняемите са изпратени на война още преди произнасянето на присъда. Според свидетелства, двама от тях лично са участвали в мъченията. Властите оправдават това с нов закон, приет от президента Путин през есента, позволяващ на обвиняеми и осъдени да се освободят от отговорност с подписване на договор с Министерството на отбраната.

Адвокати и правозащитници критикуват въпросната практика, наричайки я форма на узаконена безнаказаност, при която системата защитава собствените си служители, ако престъпленията са извършени по време на изпълнение на служебни задължения. Това се подкрепя и от вътрешни механизми като семейни и корпоративни връзки в силовите структури на Дагестан.

Журналисти и активисти отбелязват, че макар първоначално случаят да предизвиква обществено възмущение, с времето интересът отслабва, а подобни инциденти стават все по-чести. Хората са обезсърчени от липсата на наказания – както при случая с братя Гасангусенови, които бяха убити и обявени за терористи, така и с други смъртни случаи при полицейски арести.

Правозащитници предупреждават, че изпращането на обвиняеми на фронта, вместо излежаване на присъди, подкопава доверието в правосъдието. Те сравняват тази практика с случаите от Втората чеченска война и дават примери като този на осъдения за убийство капитан Улман, който избягва наказание, скривайки се.

В Дагестан тази практика се възприема като цинично погазване на справедливостта. Местните власти не са инициатори, но изпълняват спуснати от Кремъл указания за изпращане на повече „доброволци“. Въпреки това, много от тези изпратени не се връщат – или загиват, или остават трайно увредени.

През юли 2024 г. умира друг мъж – Ахмед Джабраилов, бивш участник във войната, след като е подложен на насилие от полицаи. Въпреки доказателствата за злоупотреба, съдът отказва ареста на обвинения служител, изпращайки го под домашен арест.

Паралелно с това в Чечения бивши осъждани, включително такива с корупционни и насилствени прояви, получават героични звания за участие във войната, като командирът на отряд „Аид“ Бекхан Юнусов, чието досие е пълно с измами и полицейски произвол.

Кремъл отдели 90 милиарда рубли за криптомобилизация.

Руски военнослужещ стои до мобилен център за набиране на военнослужещи по договор в Ростов на Дон, Ростовска област, Русия, 17 септември 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺💰 Правителството на Руската федерация планира да отдели 90 милиарда рубли (948 милиона щатски долара) между 2025 и 2027 г. за еднократни плащания на лица, решили да подпишат военни договори с руското министерство на отбраната, според доклад на Института за изследване на войната (ISW).

Този значителен финансов ангажимент предполага, че Кремъл възнамерява да продължи да разчита на своите усилия за „криптомобилизация“, за да отговори на нуждите от жива сила за продължаващата война в Украйна.

Така наречената криптомобилизация се отнася до непрекъснато набиране на по-малки резервисти, което работи заедно с по-мащабни наборни кампании и други усилия за мобилизация. Русия провежда различни кампании за привличане на „доброволци“ за подписване на договори с нейните въоръжени сили, като предлага все по-изгодни финансови стимули за поддържане на военните си усилия.

В момента руското федерално правителство предлага еднократно плащане от 400 000 рубли (4200 долара) за подписване на военен договор, като някои регионални правителства предлагат плащания над един милион рубли.

Тези финансови стимули предполагат, че Кремъл се стреми да наеме приблизително 225 000 служители чрез договорна служба между 2025 г. и 2027 г. Тази цел обаче може да изисква още по-високи плащания, тъй като ставките непрекъснато се увеличават от 2022 г. насам.

Увеличените финансови стимули на Кремъл отразяват опасенията, че настоящите усилия за набиране на персонал може да не са достатъчни за поддържане на необходимия брой нови сили в подкрепа на военните му операции в Украйна.

Въпреки тези увеличени плащания Институтът за изследване на войната (ISW) оценява, че има средносрочни до дългосрочни ограничения за това колко военнослужещи може да донесе продължаващата криптомобилизация. Само по себе си увеличаването на финансовите стимули може да не е достатъчно за справяне с тези ограничения.

Руският президент Владимир Путин остава ангажиран с криптомобилизацията като средство за избягване на широко непопулярна пълномащабна мобилизация. ISW обаче отбелязва, че Путин все още има възможност да обяви друга частична мобилизация, както направи през есента на 2022 г., ако ситуацията в Украйна се влоши допълнително.

Путин и руското военно ръководство изглежда не желаят да намалят интензивността на операциите в Украйна, разглеждайки поддържането на инициативата в целия театър като стратегически критично. Остава несигурно как ще реагира Кремъл, ако се сблъска с друга значителна криза с живата сила, подобна на тази през втората половина на 2022 г.

Кремъл отпуска нови 948 милиона долара за укрепване на криптомобилизацията

Руски военнослужещ стои до мобилен център за набиране на военнослужещи по договор в Ростов на Дон, Ростовска област, Русия, 17 септември 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺💰 Руското правителство планира да отдели 90 милиарда рубли (948 милиона долара) между 2025 и 2027 г. за еднократни плащания на лица, подписващи военни договори с руското министерство на отбраната, според доклад на Института за изследване на войната (ISW).

Този значителен финансов ангажимент предполага, че Кремъл възнамерява да продължи да разчита на своите усилия за „криптомобилизация“, за да отговори на нуждите от жива сила за продължаващата война в Украйна.

Така наречената криптомобилизация се отнася до непрекъснато набиране на по-малки резервисти, което работи заедно с по-мащабни наборни кампании и други усилия за мобилизация. Русия провежда различни кампании за привличане на „доброволци“ за подписване на договори с нейните въоръжени сили, като предлага все по-изгодни финансови стимули за поддържане на военните си усилия.

В момента руското федерално правителство предлага еднократно плащане от 400 000 рубли (4200 долара) за подписване на военен договор, като някои регионални правителства предлагат плащания над един милион рубли.

Тези финансови стимули предполагат, че Кремъл се стреми да наеме приблизително 225 000 служители чрез договорна служба между 2025 г. и 2027 г. Тази цел обаче може да изисква още по-високи плащания, тъй като ставките непрекъснато се увеличават от 2022 г. насам.

Увеличените финансови стимули на Кремъл отразяват опасенията, че настоящите усилия за набиране на персонал може да не са достатъчни за поддържане на необходимия брой нови сили в подкрепа на военните му операции в Украйна.

Въпреки тези увеличени плащания Институтът за изследване на войната (ISW) оценява, че има средносрочни до дългосрочни ограничения за това колко военнослужещи може да донесе продължаващата криптомобилизация. Само по себе си увеличаването на финансовите стимули може да не е достатъчно за справяне с тези ограничения.

Руският президент Владимир Путин остава ангажиран с криптомобилизацията като средство за избягване на широко непопулярна пълномащабна мобилизация. ISW обаче отбелязва, че Путин все още има възможност да обяви друга частична мобилизация, както направи през есента на 2022 г., ако ситуацията в Украйна се влоши допълнително.

Путин и руското военно ръководство изглежда не желаят да намалят интензивността на операциите в Украйна, разглеждайки поддържането на инициативата в целия театър като стратегически критично. Остава несигурно как ще реагира Кремъл, ако се сблъска с друга значителна криза с живата сила, подобна на тази през втората половина на 2022 г.