Салвадорски специални сили издирват в Хаити четирима аеротехници, изчезнали след засада

🇸🇻⚔️🇭🇹 Специалните сили на Салвадор, местната полиция и многонационална мисия срещу бандите издирват в Хаити четиримата авиационни техници от салвадорския контингент, които изчезнаха след засада край Порт о Пренс на 18 октомври. Седмица по-късно мъжете все още са в неизвестност, като вечерта на 24 октомври президентът Наиб Букеле отрече слуховете, че четирите овъглени тела, които бяха предадени на летището в хаитянската столица, да са техни. Засадата е първо голямо нападение срещу мисията Gang Suppression Force (GSF), откакто тя започна да провежда операции в островната държава по-рано тази година, отбелязват Reuters и AP.

Според изявление, публикувано от Въоръжените сили на Салвадор на 18 октомври вечерта аеротехниците от контингента Fuerza de Tarea Libertad II се завръщат към лагера си с брониран автомобил, когато в Санто, квартал на Кроа де Буке, нападатели откриват огън по машината и я атакуват с експлозиви. Автомобилът се запалва, мъжете успяват да излязат от него и връзката с тях се губи. Букеле уточни, че те са се връщали от местен супермаркет, който са посетили, за да си напазаруват храна. Изпратените в района хеликоптери на армията разпръснаха нападателите, но „по време на тези операции хеликоптерите също бяха атакувани и получиха попадения от огнестрелно оръжие“, обяви армията. По думите ѝ ожесточените боеве са осуетили многобройните опити да се стигне до аеротехниците по суша и по въздух.

Кроа де Буке е на 14 км североизточно от центъра на Порт о Пренс, в равнината Кюл дьо Сак. AP отбелязва, че районът на засадата е контролиран от три банди: „Шен Мешан“, „Краз Барие“ на Вителом Иносан и „400 Мавозо“ на Уилсън Жозеф, известен като Ланмо Сан Жу. Двамата водачи са под санкции на ООН и на САЩ. Никоя група не е поела отговорност за нападението, а местните медии свързват засадата с „Шен Мешан“ и „400 Мавозо“, пише Reuters.

Букеле подчертава, че изчезналите не са бойна част. „Мъжете, които отвлякохте, не са бойци. Те са техници в сферата на авиацията“, написа той на 21 октомври в обръщение на хаитянски креолски към главатарите на бандите. Според него салвадорската мисия е съставена само от пилоти и технически персонал с основната задача медицинска евакуация. През септември 2025 г. Съветът за сигурност на ООН одобри създаването на GSF с максимална численост от 5550 души, за да замени водената от Кения многонационална мисия, която не успя да се справи заради липса на финансиране и ресурси. Към средата на октомври в Хаити се намират над 2000 военнослужещи на GSF, включително от Чад, Ямайка и Гватемала, начело с монголския генерал-майор Ерденебат Батсуури. В края на септември Съветът за сигурност на ООН удължи мандата ѝ до 31 март 2027 г.

На заседанието на Съвета за сигурност на 19 октомври постоянният представител на САЩ Майк Уолц заяви: „Смятаме, че четиримата мъже са оцелели, но те остават в неизвестност. Ще ви върнем у дома.“ По думите му нападателите са атакували машината със „стотици куршуми и експлозиви“. Специалният представител на GSF Джак Кристофидес предупреди, че въоръжените групи изпитват силите на мисията и че нападенията срещу нея зачестяват. „Реалността е, че не можем да бъдем навсякъде едновременно“, каза той. Говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик осъди отвличането и призова за незабавното и безопасно освобождаване на салвадорците.

На 20 октомври части на GSF и Националната полиция на Хаити влязоха в сблъсъци в Кюл дьо Сак. Според предварителни данни на мисията няколко членове на банди са убити или ранени, четирима военнослужещи на GSF са били ранени. Силите призоваха жителите на Санто да не излизат от домовете си. На 21 октомври Букеле обяви, че Салвадор е започнал военна операция за спасяването на техниците, и отправи ултиматум: „Днешната атака е нищо пред онова, което идва, ако не върнете живи и четиримата заложници.“ Той добави: „Вече се справихме с бандите в Ел Салвадор и можем да се справим и с вас.“ Ако заложниците се завърнат невредими, обеща той, всичко ще бъде както преди отвличането. Хаитянското правителство обяви тяхното освобождаване за абсолютен приоритет. Жителите на Клерсин и Марен, квартали в по-широкия район на Кроа де Буке, разказаха пред The Haitian Times, че вечерта на същия ден са чули стрелба и някои от тях са напуснали домовете си.

На 22 октомври GSF потвърди, че в Хаити е кацнал нов контингент от Салвдар в подкрепа на издирването и операциите по сигурността в Кюл дьо Сак. Според AP става въпрос за 100 военнослужещи от специалните сили, като се очакват допълнителни 100. Le Nouvelliste пише за до 450 бойци от Салвадор в страната, докато правителството в Сан Салвадор не уточни конкретна численост на контингента. САЩ осигуриха логистична подкрепа с военно-транспортен самолет C-130 Hercules. Букеле сподели видео, в което бронирани машини стрелят по протежение на път с горящи барикади, докато булдозер разчиства платното.

Ланмо Сан Жу отговори с 90-секундно видео, в което показва сандъци с боеприпаси от различен калибър и отхвърля ултиматума, цитиран от Infobae. Заедно с Кри-Роа Шери, известен като Крисла, той предупреди за съпротивата, която ще срещнат салвадорците, ако влязат пеша в кварталите под контрола на групировките, вместо да разчитат на дронове и вертолети. На 23 октомври Букеле отговори, че бандите са „сатанински“ и че „Бог ще ни дари с победа“.

The Wall Street Journal пише, че правителството на Букеле търси начин да договори освобождаването на техниците, преди да прибегне към тежък военен отговор. Според вестника до 23 октомври въоръжените групи не са отговорили на опитите за установяване на диалог и не са поискали откуп. „Ако тези войници наистина са задържани, групите получават предимство при преговори и могат да оказват натиск над силите за сигурност“, обясни Ромен льо Кур от Глобална инициатива срещу транснационалната организирана престъпност.

Дроновете, за които предупредиха Ланмо Сан Жу и Крисла, са част от операциите на Хаити от март 2025 г. Оттогава нейните сили нанасят удари по въоръжените банди с квадрокоптери, натоварени с експлозиви, с подкрепата на Vectus Global – частна военна компания, основана от бившия ръководител на Blackwater Ерик Принс. Интегрираната служба на ООН в Хаити приписва удари на оперативна група, основана от премиера Аликс Дидие Фис-Еме. Те бяха проследени от Human Rights Watch в периода от 1 март 2025 г. до 21 януари 2026 г. За този период тя преброи 141 операции, при които са загинали поне 1243 души, а 738 са ранени. Сред убитите са 17 деца и поне 43 възрастни, които по наличните сведения не са били членове на банди.

Доминиканската република, единствената сухопътна съседка на Хаити, предложи помощ. На 24 октомври президентът Луис Абинадер обсъди с Букеле сътрудничество в логистиката и разузнаването и увери, че са подсилени границите, но не вижда признаци за придвижване на въоръжени групи към нея. Структурите на ООН в Салвадор осъдиха атаката в същия ден и отправиха призив за „незабавно и безопасно завръщане“ на изчезналите.

The New York Times съобщи на същия ден, цитирайки двама души, близки до мисията, че извън столицата са открити тела, за които се смята, че са на техниците. Останките били силно обгорени и за установяване на самоличността на загиналите ще са нужни аутопсии. Те са предадени на летището на салвадорски военен екип, пристигнал в Хаити на 23 октомври. GSF отказа коментар. Според Anadolu останките са прибрани от Hero Client Rescue, организация на Скот Рийс, бивш служител по сигурността в Държавния департамент.

Букеле отвърна същата вечер в X: „Не са нашите мъже. НПО предаде на летището човешки останки и увери, че принадлежат на четиримата ни аеротехници. Останките обаче са на дете, мъж със значително по-висок ръст от нашите аеротехници и човек, носел част от униформа на армия, която не е нашата.“ Сред останките са открити лични карти и военни униформи от други държави, добави той. Анонимен служител на кабинета в Сан Салвадор потвърди пред AP, че телата не са на изчезналите, а друг служител каза, че самоличността на четирите тела не е установена. Според NYT картата на член на GSF, която Букеле публикува, принадлежи на военнослужещ, загубил я при раняването си.

Към 25 октомври властите не са съобщили официално къде се намират аеротехниците, нито са потвърдили пряк контакт с тях, откакто четиримата излязоха от горящата машина в Санто.

„Норд-Ост“, 24 години по-късно: съдът посочва пропуски в подготовката, Патрушев вини спасителите

🇷🇺⚖️ Преди 24 години, на 26 октомври 2002 г. рано сутринта, руските сили пуснаха обездвижващ газ през вентилацията на театралната сграда на Дубровка в Москва и щурмуваха комплекса, в пределите на който група чеченски сепаратисти държа заложници от 3 денонощия насам. Нападателите, които пазеха взривните устройства, загубиха съзнание, преди да ги задействат, но след щурма загинаха 125 от над 900 души в залата. Заедно с петимата убити от похитителите по време на самата обсада, официалният брой на жертвите е 130.

Пред Европейския съд по правата на човека (ECHR) руското правителство твърди, че медици и спасители са разполагали с всичко необходимо и при обстоятелствата тогава са действали възможно най-ефективно, а част от загубите са били неизбежни. През юни 2026 г. съветникът на Кремъл Николай Патрушев, който при щурма ръководеше Федералната служба за сигурност (ФСБ), заяви в интервю обратното: жертвите можело да бъдат избегнати, а хората са загинали, защото спасителите са се объркали. Съдът в Страсбург, който се през 2011 г. произнесе окончателно, вижда в объркването на място последица от пропуски още в плановете на спасителната акция. Планът предвижда помощ за ранени от куршуми и експлозия, а за газа не са знаели дори лекарите.

На годишнината днес близките на загиналите и оцелелите запалиха 130 червени лампади пред театъра на улица „Мелникова“, съобщи московският сайт MSK1.RU. „Дъщеря ми и досега е на 14 години“, каза Дмитрий Миловидов, председател на обществената организация „Норд-Ост“. „Но някой реши да размени живота им срещу своите политически амбиции.“ Близките са подали искане до Следствения комитет да изясни защо „една силова структура стоварва цялата вина за гибелта на заложниците върху друга“.

Похитителите, над 40 въоръжени души, водени от Мовсар Бараев, нахлуха в театралния център вечерта на 23 октомври, по време на мюзикъла „Норд-Ост“. В решението на ECHR по делото „Финогенов и други срещу Русия“ се твърди, че те минират сградата и разположиха 18 атентатора-самоубийци сред зрителите, искаха изтегляне на руските войски от Чечения и преки преговори между федералната власт и сепаратистите.

През следващите 2 дни при тях влизат посредници, включващи депутатът Йосиф Кобзон, политикът Борис Немцов, хирургът Леонид Рошал и журналистката Анна Политковская. Групата пуска няколко десетки души и приема храна и вода за останалите, но не отстъпва от своите искания. Докато трае обсадата, нападатели убиха петима души. Трима от тях са дошли отвън, четвъртият е застрелян при опит за съпротива, а петият е улучен случайно, установява руското разследване.

На 25 октомври директорът на ФСБ Николай Патрушев излезе в национален ефир след среща с президента Владимир Путин и обеща, че похитителите ще останат живи, ако пуснат заложниците. Решението за щурма беше взето още същата вечер, пише „Медуза“.

Газът беше подаден в салона около 5:00–5:30 ч. Броени минути по-късно, когато нападатели при взривните устройства и атентатори сред зрителите загубиха съзнание, специалният отряд влезе в сградата. Повечето атентатори са застреляни в безсъзнание, а общо са убити 40 души от групата. Няма задействано нито едно взривно устройство. Малко след това говорителят на оперативния щаб съобщава пред репортери, че двама души са били разстреляни от терористите, в отговор на което спецчасти щурмуват сградата. Газът не беше споменат с нищо.

Лекарите също не знаят за него. Планът предвижда помощ за ранени от огнестрелно оръжие и експлозия, поради което болниците са подсилени главно с хирурзи, не с токсиколози. Тежките камиони и булдозерите край театъра, докарани в случай на срутване, пречат на линейките. Масовото изнасяне на хората от салона започва поне 1 ч. и 20 мин. след пускането на газа. Изпадналите в безсъзнание са оставяни на земята пред входа по гръб – положение, в което човек може да се задуши от повърнатото или от собствения си език. По сведения, представени от семействата в Страсбург, навън температурата е била 1,8 градуса.

Пострадалите са откарвани с линейки и градски автобуси, в които по думите на свидетели понякога имаше по един медик за 22 души в критично състояние, а понякога нито един. Шофьорите не знаят къде да откарат пострадалите и 4–5 автобуса последват линейките до една и съща болница: в градска болница № 13 идват 213 души за 30 минути. Болницата за ветерани от войната, на 20 метра от театъра, приема значително по-малко пострадали от планираното. Часът на смъртта е записан само в част от документите, а най-голямата група с отбелязан час на смъртта, 24 души, е починала между 8:00 и 8:29 ч. Следователят регистрира 114 жертви в сградата, но съдът стига до заключение, че немалко от загиналите са живи, когато са ги изнесли. В доклади от аутопсията на 58 от тях пише, че няма сведения за оказана медицинска помощ.

Съставът на газа и 24 години по-късно не е обявен официално. На 30 октомври 2002 г. здравният министър Юрий Шевченко отбеляза, че е използвано вещество на основата на производни на фентанила, синтетичен опиоид, и че само по себе си то не е смъртоносно. ФСБ повтори същото твърдение в свой писмен отговор от 3 ноември 2003 г. Точният състав остана тайна дори за разследващия орган. През 2012 г. британската държавна лаборатория в Портън Даун откри по дрехите на двама оцелели британци две от производните, карфентанил и ремифентанил, в урината на трети – метаболит на карфентанила. Основното средство срещу газа е бил налоксонът, лекарство, което възстановява дишането и сърдечната дейност.

На 16 октомври 2003 г. Московската градска прокуратура реши да прекрати разследването на подготовката и провеждането на спасителната операция. Според заключението всички 125 души са починали от „фатално съчетание“ на продължителен стрес, недостиг на кислород, обезводняване, неподвижност и действието на неустановено химично вещество, а връзката между газа и гибелта им е „само косвена“. Прокуратурата даде отказ да образува наказателно производство срещу представители на държавата: щурмът е оправдан, за да бъде предотвратен взрив, който е да убие 912 заложници и да доведе до „подкопаване на престижа на Русия на международната арена“.

ECHR се произнесе единодушно на 20 декември 2011 г. като прие, че положението е било много тревожно и че нито щурмът, нито употребата на островни вещества нарушават правото на живот. Газът, отбелязва той, вероятно не е бил предназначен да убива и се оказва по-близък по действие до несмъртоносните средства за обездвижване, отколкото до огнестрелното оръжие. Съдът обаче отхвърля официалното обяснение за смъртните случаи. „Немислимо е 125 души на различна възраст и в различно физическо състояние да са починали почти едновременно и на едно и също място заради различни предшестващи здравословни проблеми“, пише в съдебния акт. Газът, заключава Страсбург, е останал основна причина за смъртта на голяма част от жертвите.

Съдът установява нарушение на правото на живот при спасяването на заложниците. Операцията „не е била достатъчно подготвена“ заради недостатъчния обмен на сведения между службите, закъснялото начало на евакуация, ограничената координация на място, липсата на подходящо лечение и оборудване и логистика. Второто нарушение е свързано с разследването, което „не е било нито задълбочено, нито независимо“. В следствения екип влизат агенти на ФСБ, която според съда е „пряко отговорна за планиране и провеждане на спасителната операция“. На семействата и на оцелелите Страсбург присъди обезщетения между 8800 и 66 000 евро, общо около 1,25 млн. евро. Решението е окончателно от 4 юни 2012 г.

Съдът описва и двойните дози, но ги свързва с плана. Той не съдържа правила как службите да си предават сведения за пострадалите, а хората, получили инжекция, не са били обозначавани по никакъв начин. Затова мнозина не са получили никакво лечение, а според съда е възможно други да са инжектирани над веднъж, което само по себе си може да е опасно. Всичко показва, че медиците са научили едва когато евакуацията е почти приключила. Съдът допуска, че ФСБ се е опасявала от изтичане на информация, и не я упреква, че не е разкрила детайли за щурма предварително. Секретността обаче е „единственият ясен аргумент“ да не бъде информиран медицинският персонал, а след пускането на газа властите са имали поне 90 минути да се подготвят допълнително, да осигурят лекарства или да дадат указания, но „нищо не беше направено“.

В Страсбург руското правителство защитава тъкмо обратното: евакуацията е бърза и добре организирана, а смъртта на хората от залата не може да се припише на погрешна медицинска помощ. Правителството каза, че налоксонът в залата е инжектиран от служители на специалния отряд, които после съобщават на медици кой вече го е получил. Разследването, добавя Москва, е установило, че спасителните служби са действали законно и обосновано.

Патрушев представя точно противоположна версия в интервю за „Российская газета“ от 15 юни 2026 г. На въпроса дали жертвите е можело да бъдат избегнати той отговори: „Да, загуби не е трябвало да има.“ думите му оперативният щаб е създаден незабавно, а за действията му той е докладвал на президента. Той обясни загубите по друг начин: „Подчертавам: звената на ФСБ се справиха професионално. А при другите служби такава съгласуваност нямаше. След унищожаването на терористите всички заложници трябваше да получат нужната помощ. Трябва да им я окажат спасителни служби, влезли в залата след специалния отряд. Но те се объркват. В резултат антидотът не е инжектиран на всички пострадали, а някои заложници поемат двойна доза. Именно това доведе до загубите.“

Патрушев не уточнява за кои точно спасители говори, но веднага допълва, че „днес МЧС под ръководството на министъра Куренков работи много по-ефективно и професионално“. През 2002 г. Сергей Шойгу е начело Министерство на извънредните ситуации (МЧС). От май 2024 г. той е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – позиция, която дотогава заемат от Патрушев. „Новая газета“, „Медиазона“ и „Радио Свобода“ изтълкуваха интервюто като прехвърляне на вината върху ведомството на Шойгу.

Думите на Патрушев не противоречат изцяло на констатациите на съда. И съдебният акт описва липса на координация на място, хора, които не са получили инжекция, и възможни двойни дози, а за изнасянето на пострадалите наистина е отговаряла Федералната спасителна служба. Медицинската помощ е била задача на здравните служби на Москва и на Министерството на здравеопазването. Констатациите на Страсбург обаче не се ограничават до действията на изпълнителите: координацията е липсвала още в първоначалния план, пострадалите не са били обозначавани, защото такова правило не е имало, а лекарите не са знаели какво лекуват, защото информацията е била задържана. Оперативният щаб, подготвил този план, по описанието на съда е бил под командването на заместник-директор на ФСБ.

Близките не приемат и официалната равносметка. По различни оценки загиналите са между 130 и 174. Още през март 2005 г. адвокатката Каринна Москаленко, която представлява част от семействата в Страсбург, заяви пред „Комерсант“, че по-големият брой се установява от материалите по делото; прокуратурата го отрече. Разминаването си личи в съдебния акт: в края на 2002 г. разследването брои 129 загинали, а съдът отбелязва, че ведомствата са броили по различни методи и че в болниците и моргите не винаги е записвано кога и от какво е настъпила смъртта.

Светлана Губарева, която беше в залата и загуби там 13-годишната си дъщеря и годеника си, американеца Санди Букър, оспорва постановления на следствието в съда. „Отговаряха ми, че делото още не е завършило и има време тези противоречия да бъдат отстранени. Но никой не се занимава с това“, каза тя пред „Москва онлайн“ на 26 октомври.

Решението от Страсбург не доведе до ново разследване в Руската федерация: нов процес по трагедията не е започван, отбелязва „Новая газета“. Русия беше изключена от Съвета на Европа на 16 март 2022 г. и на 16 септември престана да е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека. Задължението ѝ да изпълни вече постановени решения обаче остава и Комитетът на министрите продължава да следи за тяхното изпълнение.

Официалният извод за причините и 24 години по-късно е онова от 2003 г.: фатално съчетание на фактори, за което следствието не намери виновни длъжностни лица. Патрушев не го оспорва формално и по време на интервю насочва вината към спасителите. Нито правителството пред съда в Страсбург, нито Патрушев посочват отговорност на ФСБ, която според съда е отговаряла пряко за плана и от която е зависело кога лекарите ще научат за газа. Отговорът на Следствения комитет на искането на близките ще покаже дали думите на помощника на президента могат да доведат до проверка, каквато прокуратурата отказа през 2003 г. Проверка, която да стигне до решенията на оперативния щаб, е много малко вероятна: Русия не я започна и след решението от Страсбург, а от 2022 г. е извън Съвета на Европа. Без нея за гибелта на 125 души продължава да не отговаря нито едно длъжностно лице, макар че човекът, ръководил ФСБ по време на щурма, вече казва, че загуби не е трябвало да има.

Израел уби последния издирван от петимата мъже, отвлекли тялото на Шани Лук

🇵🇸🎯🇮🇱 Въздушен удар в Джабалия, град в северната част на ивицата Газа, ликвидира в понеделник, 19 октомври, Тамер Мохамед Ибрахим ас-Саббаг, член на бригадите „Иззедин ал-Касам“, въоръженото крило на Хамас. Израелските отбранителни сили (IDF) го разпознаха на снимки, които на 7 октомври 2023 г. обиколиха света. На тях в каросерията на пикап, пълен с въоръжени мъже, лежи тялото на Шани Лук. Според IDF с неговата смърт всички и петимата терористи от снимката са ликвидирани или задържани: трима са загинали по-рано във войната, а един се намира в израелски арест. IDF и службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ обявиха удара в съвместно изявление на 20 октомври.

Снимките са дело на Али Махмуд, фотограф на свободна практика, който работи за Associated Press. На тях полуголо женско тяло лежи по очи сред въоръжените терористи. По-късно жената беше идентифицирана като Шани Лук, 22-годишна германско-израелска татуистка, дошла на музикалния фестивал „Нова“ близо до кибуца Реим. На 30 октомври 2023 г. семейството ѝ съобщи, че е обявена за мъртва: идентифицирана е кост от основата на черепа ѝ. На 17 май 2024 г. IDF обяви, че е извадила от Газа тялото ѝ заедно с телата на Амит Бускила и Ицхак Гелерентер. Военният говорител Даниел Хагари съобщи тогава, че тримата са убити от Хамас, докато са бягали от фестивала, а телата им са отнесени в Газа.

Заедно с изявлението IDF публикува същата снимка. Над всеки от петимата са изписани неговото име и какво се е случило с него, а тялото на Лук е замъглено. Според надписите двама са убити още в първите месеци на войната – на 10 октомври и на 6 декември 2023 г. Третият е ликвидиран на 20 август 2025 г. Четвъртият е задържан от израелските войски. Ас-Саббаг е отбелязан като убит на 19 октомври 2026 г. В съобщенията на иврит той е описван като боец от „Нухба“, елитните щурмови подразделения на Хамас, а военният говорител нарече убийството му „важно затваряне на кръга“.

В изявлението срещу ас-Саббаг са отправени обвинения и за действия след 7 октомври: по време на войната, включително напоследък, той е подготвял нападения срещу израелски военни и цивилни и е работил за възстановяването на военните способности на групировката, „систематично нарушавайки примирието“. Убит е, „за да бъде премахната заплахата, която представляваше“, се казва в текста. Двете служби добавят, че ще продължат да действат срещу участниците в нападението от 7 октомври.

Примирието, постигнато с посредничество от САЩ, влезе в сила на 10 октомври 2025 г. Reuters припомня, че Израел обвинява Хамас в превъоръжаване и извършване на атаки въпреки примирието. През последните седмици IDF засили ударите срещу терористичната групировка, посочва агенията. Израелският министър на отбраната Израел Кац обяви на 5 октомври, че заедно с премиера Бенямин Нетаняху е наредил на IDF и службите за сигурност да преследват и ликвидират участниците в клането от 7 октомври „без ограничение и при всякакви обстоятелства“. Тогава той предостави и равносметка: от 6000 души, преминали границата на 7 октомври, 4000 са убити, а 2000 остават. Участниците се издирват от съвместно звено на IDF и „Шин Бет“, известно като „Нили“, чието съществуване двете служби признаха публично през август.

На 20 октомври, в деня на изявлението, израелски удар в град Газа ликвидира Акрам Басам Шаабан Ясин, определян от двете служби като висш офицер в апарата за обща сигурност на Хамас. Според IDF апаратът е тайна структура, която охранява висшите ръководители на групировката. Според военните ударът е част от продължаващата кампания за поразяване на ръководните кадри и отслабване на възможностите на Хамас в ивицата Газа. По данни на болницата „Шифа“ ударът е поразил жилищна сграда в квартал Римал. Убита е и съпругата на Ясин, а още няколко души са ранени. Медиците, цитирани от Reuters, посочват, че съпругата се казва Дина Абу Бакер. „Уж сме в примирие, но честно казано, не виждаме никакво примирие. Войната все още продължава, убийствата продължават, обстрелите не са спрели“, оплака се брат му Махмуд Ясин. Хамас отрича, че готви нападения или възстановява арсенала си, и обвинява Израел, че подкопава мирното споразумение за Газа.

За израелските служби кръгът около снимката на Али Махмуд се затвори: от 5-мата мъже на нея 4-ма вече са мъртви, а последният се намира в израелски арест. Преследването на участниците в нападението обаче продължава: според равносметката на Кац към 5 октомври от 6000, преминали границата на 7 октомври, 2000 все още са в очакване на съдбата си.

Отвлечените в Агадес Ева Грецмахер и Клаудия Абт са освободени

🇦🇹🕊️🇨🇭 Австрийката Ева Грецмахер и швейцарката Клаудия Абт, отвлечени през 2025 г. от домовете си в нигерския град Агадес, са били освободени днес. Това съобщи Sahel Alerte, профил в X, който следи сигурността в Сахел, а белгийският изследовател на джихадизма Питер ван Остайен разпространи новината с уточнението, че жените са били в ръцете на местния клон на „Ислямска държава“. Към вечерта на 21 октомври нито Виена, нито Берн, нито властите в Ниамей не са излезли с изявление.

Грецмахер е отвлечена на 11 януари 2025 г. Пленът ѝ е продължил 1 година, 9 месеца и 10 дни, или 648 дни. Абт е отведена от дома си през нощта срещу 14 април 2025 г. Нейният плен е продължил 1 година, 6 месеца и 7 дни, общо 555 дни. Грецмахер и Абт са живели в Агадес от години, а докато са били в плен са държани заедно, отвъд границата с Мали.

Денят започна с друго изявление. Sahel Alerte разкри, че преговорите за заложничките продължават и че информиран източник описва тяхното освобождаване като „много близко“. В същия пост профилът обясни и защо то не се е случило по-рано: през септември Халифа Хафтар, командващият силите, които контролират Източна Либия, вече е опитал да ги изтегли, но сделката се е провалила при самото предаване. „Ислямска държава“ е приела да пусне само Грецмахер и да задържи Абт, а Хафтар е отказал, докато семейството на швейцарката е отправяло призив след призив за нейната свобода. Малко преди обявяването независимият репортер Walid Le Berbère написа: „След блокирането – готово, най-сетне са свободни! Този път е истина!“ Ван Остайен придружи новината с въпроса колко ще прибере от сделката самата организация.

Новината идва 41 дни след първата, която не се потвърди. На 10 септември в Агадес и онлайн тръгна слух, че австрийката и швейцарката са свободни. Профилът SahelLeaks се позова на бригаден генерал Саддам Хафтар, син на либийския командващ, а местното издание Aïr Info писа за „няколко съвпадащи източника“, макар семейството на едната заложничка да му отговори същата вечер, че няма конкретни сведения. На 11 септември австрийското министерство на външните работи съобщи, че разполага с „окуражаващи новини“, но процесът по освобождаването е сложен и опасен и още не е приключил. Синът на Грецмахер, Кристоф, заяви пред австрийски медии, че майка му „вече не е при похитителите“, а Kronen Zeitung, позовавайки се на Walid Le Berbère, писа, че тя се намира в Либия и ще бъде прехвърлена с хеликоптер, преди да продължи към Австрия. Швейцарското федерално министерство на външните работи отговори, че знае за изявленията и прави проверки.

На 13 септември Aïr Info вече писа, че жените са били освободени и са пристигнали в Бенгази при либийско посредничество. Условията и евентуалните ответни отстъпки не бяха обявени. На следващия ден Salzburger Nachrichten продължаваше да описва спасяването на Грецмахер като незавършено, а след това по случая не излезе нито официално потвърждение, нито опровержение. 5 седмици по-късно версията на Sahel Alerte запълва празнината: предаването е спряло на условието на похитителите да пуснат само едната жена.

Ева Грецмахер е родена във Виена на 29 април 1951 г. В Агадес се установява през 1997 г., първоначално като сътрудник на испанската Асоциация за сътрудничество за развитие и социално включване (AMANAY), и през следващите близо 30 години ръководи център за професионално обучение, подкрепящ местното образование и проектите за жени. През 2021 г. получава заплахи за отвличане. Вечерта на 11 януари 2025 г. въоръжени мъже нахлуват в нейния дом в квартал Фада и заплашвайки с оръжие я качват в джип. Нейното отвличане е първият известен случай на отвлечен европеец в Нигер, откакто военните взеха властта през 2023 г.

Клаудия Абт е родена в Бейрут и има швейцарско гражданство. Години наред води туристическа агенция в Таманрасет, Алжир със съпруга си туарег, а след смъртта му се преселва в Агадес, омъжва се за нигерец и основава организация, която подпомага местните занаятчии. В нощта на отвличането похитителите тръгват от нейния дом в квартал Дагаманет 2 на запад, към Ингал, и оттам към границата с Мали. Днес тя е на 68 години, а Грецмахер на 75.

За нито едно от двете отвличания не беше поета отговорност веднага. Ал Кайда в Ислямския Магреб (AQIM) отрекоха участие, а на 29 април 2025 г. „Ислямска държава – провинция Сахел“ (ISSP) публикува снимка на Грецмахер, видимо в добро здраве. Така организацията на практика пое отговорност за нейното отвличане. Според Aïr Info то е извършено от наети въоръжени групи, които после са предали жените на ISSP. Двете са държани в източната част на Мали, около Ансонго и Менака и пустинния граничен район на Андерамбукане край Нигер. По непотвърдени данни на сайта Eagle Intelligence Reports от май 2026 г. похитителите рязко са намалили искания откуп, защото здравето на австрийката е станало критично.

Отвличанията в Агадес се случват в променен Нигер. Военната йхунта на генерал Абдурахман Тиани, която идва на власт с преврата през юли 2023 г., прекъсва военното сътрудничество с Франция и САЩ и сключва съюз с Мали и Буркина Фасо, които също са управлявани от военни. На 31 май 2025 г. Тиани обвини Париж, че стои зад отвличанията на чужденци в Сахел. В интервю за националната телевизия той обвини Франция, че е наела посредник, който е набрал трима бандити, и че именно те са отвлекли испанец край Таманрасет, както и австрийката и швейцарката в Агадес. Целта била да „разубеди инвеститорите“. Доказателства така и не бяха представени.

Грецмахер и Абт не са единствените чужденци, отвлечени в Нигер след преврата. Точно преди година на 21 октомври 2025 г. три въоръжени лица отвлякоха американския мисионер и пилот Кевин Райдаут в Ниамей. Той е освободен в средата на август, след около 9 месеца в плен, и се прибира в САЩ, придружен от агенти на ФБР. В края на юли край Тахуа е отвлечен германският гражданин Улумаскан Синан. 2 седмици по-късно Министерство на отбраната на Алжир съобщава, че е прехвърлен от Ин Гезам в крайния юг на страната към военната база Буфарик край столицата. Обстоятелствата и при двата случая остават неизяснени: как и къде е освободен Райдаут, не се съобщава, а Алжир не даде сведения как германец, отвлечен в съседна страна, е попаднал при неговите военни.

Точното местонахождение на жените след тяхното освобождаване, здравословното състояние и условията, при които „Ислямска държава“ е приела да пусне и двете, не са обявени публично. От декември 2009 г. насам швейцарското министерство на външните работи не препоръчва пътувания до и престой в Нигер, особено заради високия риск от отвличане. Абт е живяла там 15 години, а Грецмахер от 1997 г.

За един ден ФСБ превърна задържания на границата швед в диверсант

🇷🇺⛓️🇸🇪 Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че е задържала в Себежки район на Псковска област шведски гражданин, воювал на страната на Украйна, и го обвини, че е пристигнал в Руската федерация, за да извършва „диверсионно-терористични актове на военни обекти“. Ден по-рано пред Псковския градски съд службата описа същото преминаване на границата като действие „по лични битови подбуди“. Разминаването между версиите откри независимото руско издание „Агентство“.

Пресслужбата на съда съобщи на 14 октомври, че шведът е оставен под стража. Според версия, изложена от ФСБ в залата, той е минал границата пеша откъм Беларус, заобикаляйки пропускателни пунктове, и е бил задържан от граничен наряд. В съобщение до пресата на ведомството на другия ден мотивът е друг: шведът пътувал към Русия под прикритие, че иска да постъпи в руската армия, а истинската му цел са диверсиите. Самото съобщение на ФСБ не посочва от коя съседна държава е дошъл. Беларус е посочена в съобщението на съда.

На този етап делото е образувано единствено по чл.322, ал.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация за нелегално преминаване на държавната граница, което може да донесе до 2 години лишаване от свобода. ФСБ добавя, че обмисля дела и по чл. 205.5 за участие в терористична организация, за което се предвижда наказание от 10-20 години, и по чл. 359 за наемничество, за което се предвижда 7-15 години. И двата члена се отнасят до службата му в Украйна. Член за диверсия или терористичен акт сред тях не присъстват, така че за замисъла, с който ФСБ започна съобщението си, засега не е повдигнато обвинение.

Във видео на ФСБ, споделено от агенция ТАСС, задържаният се представя на английски като Фреди Микаел Столкранц Линдхолм, 35-годишен, а преводачка повтаря думите му на руски език. Съобщението до пресата гласи, че в периода от февруари до юни 2026 г. командва отделение за безпилотни системи в 24-ти отделен щурмови батальон „Айдар“, определен от руското законодателство за терористична организация. Линдхолм казва, че е подписал договора си в Тернопол и там е обучен за оператор на разузнавателни дронове, които пилотът управлява по изображението от бордовата камера (FPV). После сам обучавал други. Негов близък потвърди пред шведската държавна телевизия SVT, че се е сражавал за Украйна: „Беше там и се сражаваше за Украйна около половин година, после се прибра, а наскоро пак замина.“

Документите, които ФСБ показва като доказателство за службата, описват и нейния край. Видеото показва извлечение от заповед от 20 юни, с която Линдхолм е освободен от частта като „неиздържал изпитателния срок“. „Агентство“ откри и решение на съда в Петриковка, Днепропетровска област, от 22 юни: лице с това име е глобено със 17 000 гривни, тъй като на 9 юни е било на служба в нетрезво състояние. Мъжът, когото ФСБ представя като диверсант, е бил отстранен от батальона почти 4 месеца преди ареста в Псков.

Освен на съобщението от ФСБ версията за диверсиите стъпва само на видеото. Самият Линдхолм говори за това на английски накъсано, с две недовършени изречения, споменавайки „терористични атаки и диверсия в Русия“. Завършеното изречение, което предават руски медии, е на преводачката: „Искаха да ме използват и да ме принудят да извършвам диверсии и атентати в Русия.“ Думите са казани под стража, пред камерата на ФСБ, която го обвинява. Към 15 октомври друго доказателство за подобен замисъл ФСБ не е показала.

Как бивш боец на „Айдар“ е стигнал до Беларус, остава мистерия. Беларус допуска шведски граждани без визи до края на 2026 г. Безвизовият му режим обаче изключва изрично транзита към Русия.

В Стокхолм засега няма официални действия по случая. „Засега това са само сведения в медиите. С нашето посолство в Москва ще проверим за какво става дума“, заяви премиерът Улф Кристершон пред държавните медии по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Външното министерство съобщи, че се е запознало с публикации по темата, но „в момента не работи по такъв случай“. Пред TV4 Кристершон не изключва да се стигне до дълъг дипломатически процес.

Шведските експерти, потърсени от TV4, тълкуват случая по един и същ начин. Анализаторът по сигурността Йоаким фон Браун очаква присъда от около 15 години затвор или лагер: „Вероятно искат да го използват, за да разменят него и други западняци, задържани в Русия, и да приберат у дома свои граждани, които са истински шпиони“. Подполковник Юхан Хуовинен от Шведския университет по отбрана говори за „типичен руски почерк“: чужденци се задържат, за да бъдат използвани за сигнал в отношенията със „САЩ, Канада, Великобритания, Германия и сега може би и Швеция“.

Москва изрази тази логика открито 5 дни преди съдебното заседание в Псков. На 9 октомври полицията на Черна гора задържа Михаил Звинчук, основател на руския мозъчен тръст „Рибар“, заедно със съпругата му и трима служители на проекта. Звинчук е обект на санкции от ЕС от юни 2023 г. Държавният департамент на САЩ предлага до 10 млн. долара за информация за него и други служители от „Рибар“. Още същия ден Дмитрий Медведев, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви в своя Telegram канал: „Сега много вероятно ще трябва да попълним обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите. Иначе не може: с вълци живееш, по вълчи виеш…“

Черна гора не повдигна обвинение на Звинчук, а го експулсира по мерки за националната сигурност. През нощта на 10 срещу 11 октомври той кацна в Москва от Белград, по-малко от два дни след ареста. На летище „Шереметиево“ той заяви, че за неговото освобождаване са работили Кремъл, Министерство на външните работи, службите и държавният концерн „Ростех“, докато проверките в Интерпол и Европол не са открили никакво основание за международно издирване. Президентът на Черна гора Яков Милатович настоява за обяснение от службите как човек под санкции на ЕС изобщо е влязъл в страната.

Междувременно ФСБ задържа още един чуждестранен гражданин. На 13 октомври ведомството съобщи, че в Южно-Сахалинск е бил задържан Юки Имаи, 34-годишен кореспондент на японския ежедневник Hokkaido Shimbun, обвинен в шпионаж. Лефортовският съд в Москва го остави в ареста поне до 12 декември. Андрей Солдатов и Ирина Бороган, които от години изследват руските служби, озаглавиха свой анализ за Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) „Русия попълва запаса си от заложници“.

Как работи този фонд, показа размяната в Анкара на 1 август 2024 г. Евън Гершкович, кореспондент на The Wall Street Journal, беше осъден на 16 години за шпионаж на 19 юли и излезе на свобода 13 дни по-късно. В размяната участваха 26 души от затвори в 7 държави, а сред завърналите се в Русия бяха Вадим Красиков, офицер от ФСБ с доживотна присъда в Германия за убийство в Берлин, и офицерът от ГРУ Михаил Микушин, задържан в Норвегия под чужда самоличност. Сред освободените от Минск беше германецът Рико Кригер, осъден на смърт от режима на Лукашенко в Беларус за тероризъм, след като направи самопризнания, че е извършил диверсия по поръчка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна.

Схемата се повтори през април 2026 г. Археологът от Ермитажа Александър Бутягин, който беше арестуван във Варшава по искане на Киев, се завърна обратно в Русия при размяна на полско-беларуската граница, а по данни на ФСБ срещу него и съпругата на руски военен Москва е пуснала двама молдовски разузнавачи.

Разликата между двете версии на ФСБ се измерва в години: до 2 за незаконно преминаване на границата и до 20 за участие в терористична организация, а Гершкович попадна в размяната от Анкара с 16-годишна присъда. Двете версии могат да се съгласуват, ако битовите подбуди пред съда са самото прикритие, което твърди самата ФСБ, но тогава замисълът за диверсии трябва да се включи в обвинението, а то – защитено пред съд. Ако делото остане по чл. 322 и членовете за службата в „Айдар“, хипотезата за диверсиите ще си остане нищо повече от недоказано твърдение, а бърз процес ще превърне уволнения оператор на дронове в затворник с цена при размяна. Медведев обяви попълването на обменния фонд на 9 октомври. Шест дни по-късно Швеция научи от медиите, че вече има гражданин в него.

Видеото с Остин Тайс е заснето до сирийска военна позиция

🇸🇾🎥🇺🇸 Геолокация на видеото от 2012 г., на което американският журналист Остин Тайс се вижда жив в плен, подкрепя версията, че записът е постановка на режима на Башар Асад, целяща да представи похитителите като джихадисти. Според епизода „Where is Austin Tice?“ на разследващата поредица Embedded на BBC Radio 4 и NPR кадрите са заснети на две места в планините по сирийско-ливанската граница, едното от които е долина срещу военна позиция в район, контролиран по това време от сирийската арабска армия.

Геолокацията е дело на Томас Бордо, специализиран в OSINT разследвания журналист и беше представена в епизода от 22 септември 2026 г. Репортерът Джош Бейкър и продуцентката Сара Обейдат провериха тези места на терен. Резултатът добавя нова връзка с правителствените сили към сведенията и документите за задържането на Тайс от режима, но сам по себе си не установява кои са мъжете във видеото.

Тайс, бивш капитан от морската пехота на САЩ и студент по право в Джорджтаунския университет, изчезва на 13 август 2012 г. в района на Дарая, югозападно предградие на Дамаск, където отразява войната като журналист на свободна практика. Според разследването шофьорът, на когото се доверява, го предава на милиция, лоялна на режима. През септември 2026 г. BBC идентифицира шофьора като Хамид Абу Обейд.

В края на септември 2012 г. в YouTube изплува запис, озаглавен „Остин Тайс е още жив“. В него се виждат три автомобила по коларски път и мъже с кефии и автомати. Тайс е с вързани очи и ръце. Изваждат го от багажник и го повеждат по склона, докато той се опитва да произнесе мюсюлманското изповедание на вярата на несигурен арабски. Накрая се чува гласът му на английски: „О, Исусе.“

Самите кадри не установяват кой ги е заснел. Лицата нямат отличителни знаци, YouTube каналът е създаден специално за публикуването на записа, а никоя групировка не поема отговорност за отвличането. Липсва и обяснение кой държи заложника и какво иска срещу освобождаването му. Американски анализатори още тогава допускат постановка, без да могат да я докажат.

След падането на режима BBC открива документи на сирийското разузнаване, за които твърди, че са били проверени от нейния екип и от правоохранителни органи и показват, че Тайс е бил задържан от властите в Дамаск. Неизяснен остава въпросът как е създаден записът, представящ похитителите му като джихадисти.

Бордо търси отговора във фона на кадрите. При 25 кадъра в секунда записът с ниско качество съдържа стотици изображения на един и същ терен. След стабилизиране и наслагване част от детайлите се виждат по-ясно, отколкото в отделен кадър: очертанията на планинското било, завоят на пътя около група дървета, изораното поле и отделни камъни.

По оценката на разследващия дължината на сенките насочва към снимане около пладне. Съпоставянето на очертанията на билото с модел на релефа стеснява търсенето до участъци с обща площ около 50 кв. км. в Сирия.

Проверката на място изисква две експедиции в планините по границата с Ливан. Първите координати отвеждат Бейкър по обрасла пътека, по която при лошото време може да се премине само с мотоциклет. В долината екипът намира големия камък от кадрите. Според използваната карта мястото е малко отвъд границата, на ливанска територия.

До второто място се стига след няколко часа преход. Там екипът открива долина с дълъг коларски път, характерното дърво от записа и съвпадащи очертания на склоновете. На противоположния склон се намира военен бункер. Според реконструкцията, ако камерата беше насочена наляво, сирийската позиция щеше да попадне в кадър. Вместо това тя остава извън него. Разследването посочва, че през 2012 г. този район е бил под контрола на правителствените сили.

Облеклото, оръжията, скандиранията и заглавието могат да бъдат подбрани по такъв начин, че да внушават дадена принадлежност. Релефът дава възможност тази привидност да бъде проверена спрямо конкретно място. Геолокацията не идентифицира мъжете, но подкрепя версията за постановка, когато се разглежда заедно със сведенията за контрола над района и задържането на Тайс.

Към предполагаемия организатор на видеото поредицата стига по друга следа. В аудиозапис, получен при разследването на шофьора, командир от силите на режима назовава Луна ал-Шибл. До 2010 г. тя е водеща в Al-Jazeera, а след това работи за сирийската държавна телевизия, ръководи президентския медиен офис по време на въстанието и от ноември 2020 г. е специален съветник на Асад.

Нейна приятелка, работила за съпругата на сваления президент Асма ал-Асад, разговаря с екипа на ВВС при условие за анонимност заради получени заплахи. По думите ѝ ал-Шибл е създавала материали, които представят опозицията като терористична заплаха, включително за американците – послание, вписващо се във видеото с Тайс.

Същата жена твърди, че през 2024 г. ал-Шибл ѝ признала: „Аз го заснех. Събрах хора, преоблякох ги и го заснех.“ Бейкър твърди, че бивши служители на разузнаването и хора от президентския дворец поотделно са потвърдили пред екипа участието на ал-Шибл, одобрението на Асад и избора на планински терен, който да наподобява район под контрола на въстаниците. Приписваното на ал-Шибл признание обаче е известно от разказа на една свидетелка.

Според същата свидетелка точно след снимането Тайс успява да види лицето на ал-Шибл. Приятелката ѝ смята това за възможна причина той да не бъде освободен: на свобода журналистът може да я разпознае и да разкрие нейното участие в постановката, което да постави под съмнение и останалите ѝ пропагандни материали. Това е нейно предположение, а не установен мотив за продължилия арест. На въпроса дали именно затова Тайс не е освободен тя отговаря, че е възможно.

Ал-Шибл не може да отговори на тези твърдения. На 2 юли 2024 г. нейният автомобил катастрофира по пътя Дамаск–Яафур. Три дни по-късно тя умира от мозъчен кръвоизлив в болница в Дамаск. Месец по-рано е отстранена заедно със съпруга си от Централния комитет на партията Баас, а брат ѝ, бригаден генерал, е задържан по обвинение в сътрудничество с Израел. Опозиционни източници твърдят, че автомобилът е бил ударен умишлено. Това твърдение не установява връзка между смъртта ѝ и случая „Тайс“. Режимът пада пет месеца по-късно.

Съдбата на журналиста след снимането остава неизвестна. През октомври 2025 г. CNN разговаря с Басам ал-Хасан, бивш съветник на Асад, свързан със задържането на Тайс. Той заявява, че Асад е разпоредил екзекуцията на американеца. Телевизията не успява да потвърди смъртта му.

BBC и NPR съобщават, че не намират доказателство за убийство, и посочват сведения, че през 2024 г. Асад е изпратил пратеник за разговори с американците за Тайс. Подобен контакт обаче не доказва автоматично, че по същото време журналистът е жив. Различните сведения оставят отворени въпросите кога за последно е имало надеждна информация за състоянието му и какво се е случило след това. От 2018 г. ФБР предлага награда от един милион долара за информация по случая.

Значението на геолокацията е в новия прочит на запис, който е публично достъпен от 14 години и е гледан от разследващи, дипломати и роднини. Съчетаването на обработка на кадрите, моделиране на релефа и достъп до доскоро недостъпен терен позволява старият материал да бъде проверен по нов начин. Подобен подход може да се прилага и към видеозаписи от Украйна, когато липсват метаданни или установен автор. И там обаче доказването на самото място трябва да се разграничава от установяването на извършителите и техните намерения.

В случая с Тайс документ на бившия режим за организиране на снимките би подкрепил директно версията за постановка. Установяването кой е използвал бункера през есента на 2012 г. би изяснило военния контрол върху мястото. Данни, че долината е преминавала под различен контрол по онова време, биха отслабили извода, основан на близостта до позицията. Засега геолокацията усилва връзката между видеото и режима, но не дава отговор на най-важния въпрос – какво е станало с Остин Тайс.

Предупреждението от Абу Даби преди 7 октомври не стигна до службите

🇮🇱📞🇦🇪 Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед се обажда лично по телефона на израелския премиер Бенямин Нетаняху десетина дни преди 7 октомври 2023 г. и го предупреждава, че лидерът на Хамас Яхия Синвар готви мащабно нападение срещу Израел. Разговорът продължава 45 минути, след което премиерът не го споменава пред нито един от ръководителите на израелските служби за сигурност.

Това твърди разследване, публикувано на 8 септември 2026 г. от Haaretz. Негови автори са Шломи Елдар и Рут Ювал, които са го подготвили за книгата си „Заложници: 843 дни изоставяне“ на издателство Kinneret Zmora. Те се позовават на трима високопоставени източници от чужбина, запознати със съдържанието на разговора, както и на десетки събеседници в Израел и извън него, записи, кореспонденция и вътрешни документи.

Канцеларията на Нетаняху определи направеното твърдение като абсолютна лъжа. „Премиерът Нетаняху не е разговарял с президента на ОАЕ през въпросния период и не е получавал предупреждение от него“, гласи отговорът. Бин Зайед не отговори на запитване от изданието.

Две обстоятелства обаче са потвърдени пряко от участници в събитията. Бившият ръководител на службата за вътрешна сигурност Шин Бет – Ронен Бар, и бившият началник на Генералния щаб генерал Херци Халеви споделиха пред Haaretz, че не са били уведомени за предупреждение, отправено от ОАЕ. Бившият премиер Нафтали Бенет пък каза пред радиостанция 103FM: „Казвам ви, че знам: този факт е верен.“

Сходно предупреждение постъпва в израелските служби по още един канал по-рано същия месец. Следата води към преговори, които по това време вече са били в задънена улица. Разследването ги проследява от самото начало до първите месеци на 2023 г. Тогава след идването на новото правителство Израел започва тайни разговори с Хамас за худна – временно примирие, замислено като първата стъпка към окончателно уреждане на ситуацията в ивицата Газа. Синвар възлага задачата на Гази Хамад от политическото бюро на групировката, който говори иврит и е участвал в контактите за освобождаване на Гилад Шалит.

В преговорите е привлечен и представител на Фатах от най-високо ниво, който също владее иврит и звучи приемливо и за двете страни. Заради опасения за живота му Haaretz решава да го обозначава с псевдоним. Той пренася съобщенията, така че директният контакт между двете страни да остане скрит. Комуникацията на практика се води в реално време: посредникът и Хамад се срещат в дома на Насер Сарадж в Газа, бивш заместник-директор в министерството по гражданските въпроси на Палестинската автономия, а на линията от израелска страна е Ади Ротем, отговорник за заложниците и безследно изчезналите в Шин Бет.

До лятото на 2023 г. икономическите въпросив споразумението изглеждат готови: постепенно разхлабване на блокадата, повече храни и суровини, търговски зони по границите с Израел и Египет, безопасен коридор до летището в Шарм ел Шейх и доставка на газ от находището „Газа Марин“.

В един момент остава да бъде решен най-чувствителният въпрос. В замяна на освобождаването на Авера Менгисту, Хишам ал-Сайед и телата на Хадар Голдин и Орон Шаул, Хамас първоначално настоява да бъдат освободени 500 палестински затворници, след което понижава броя наполовина и накрая – до 50. Шин Бет са склонни да се съгласят с пускането на 30, от които 20 с доживотни присъди. Според израелски източник, участвал в подготовката на срещите, в края на август 2023 г. Нетаняху дава зелена светлина за тази бройка и остава само министерската комисия по заложниците и безследно изчезналите да даде своето съгласие.

Комисията така и не е свикана. Пред служители на Шин Бет Нетаняху се аргументира с опасения относно евентуално изтичане на информация в медиите. Въпросът е оставен без окончателен отговор седмица след седмица.

В началото на септември 2023 г. Синвар прекъсва всякакъв контакт с преговорния екип без предварително предупреждение. „Просто изчезна от нашия радар, изпари се“, спомня си висш служител на Шин Бет. Малко по-късно лидерът на Хамас намира посредника от Фатах за разговор на четири очи и настоява да предаде на израелската страна, че ако няма движение, подготвя огромна изненада. Тогава за първи път използвал думата „зилзал“ (в превод – земетресение).

Посредникът се обръща към свой близък приятел – палестинец от ивицата Газа, който от години пребивава в Абу Даби и става личен съветник на емиратския президент. Последният изслушва всучко и накрая задава въпрос какво значи казаното. Ако Синвар използва думата „зилзал“, означава, че говори за война, отвръща му съветникът, но веднага пояснява, че това е лично негово тълкуване.

Бин Зайед взима решение да не предава предупреждението, преди да получи по-сигурно потвърждение, тъй като се опасява, че информация за подготвяна операция на Хамас може да предизвика изпреварващ удар от израелската армия, който да подпали региона.

Затова посредникът е изпратен на втора среща в ивицата Газа в средата на септември. Този път лидерът на Хамас не оставя място за интерпретации. „Предайте им, че готвя майката на всички изненади. Ужасяваща операция. Нещо изключително“, заявил недвусмислено той, настоявайки за думите му да бъдат предадени буквално.

Оттук нататък сигналът поема по два отделни канала.

Първият е израелският и информацията по него достига до службите. На 15 септември 2023 г. посредникът и емиратският съветник предават предупреждението на Шин Бет, чийто ръководител Ронен Бар настоява за незабавен разговор с Нетаняху, уреден от военния му секретар Ави Гил, в който го запознава със заплахите на Синвар за „земетресение“. Взето е решение за свикване на съвещание с всички служби по сигурността.

Такова се провежда на 17 септември с участието на министъра на отбраната Йоав Галант и служители на военното разузнаване. По-късно същия ден в кабинета на премиера се състои и работна среща, на която са поканени Мосад и Съветът за национална сигурност. Там представители на Шин Бет съпоставят заплахата с нови разузнавателни материали и стигат до предварителна оценка, според която Синвар вероятно се готви да се добере до Елизабет Цурков – израелска изследователка, отвлечена в Ирак – за да повиши цената при бъдеща размяна на затворници.

Бар изрично подчертава предварителния характер на оценката, поради което сигналът трябва да се приеме сериозно, тъй като разкрива отслабване на израелското възпиране. Според него Израел и Хамас поемат по пътя към неизбежен сблъсък. Той предлага внезапен и мощен изпреварващ удар за бързо неутрализиране на заплахата или най-малкото засилване на отбраната в ивицата Газа и Западния бряг преди предстоящите еврейски празници. Съвещанието приключва без взети решения.

Вторият канал е личният контакт през Абу Даби – и според Haaretz информацията спира при Нетаняху. Тъй като Израел не реагира на отправеното по служебен ред предупреждение, бин Зайед решава да разговаря лично с премиера. За подобни разговори има установена процедура: дипломат от посолството на ОАЕ носи в канцеларията специално устройство, което гарантира поверителността на връзката.

В края на септември 2023 г. президентът на ОАЕ се обажда от президентския дворец в Абу Даби и настоява Израел да се подготви. Едновременно с това препоръчва да се търси икономическо решение за ситуацията в ивицата и да се намали напрежението на Западния бряг.

Нетаняху отговаря спокойно, тъй като според него Хамас се готви да действа на Западния бряг, а Израел е подготвен за всякакво развитие. По-късно бин Зайед преразказва дословно разговора пред директора на ЦРУ Уилям Бърнс, на когото споделя усещането си, че там всеки момент ще избухне нещо.

По същото време в канцеларията на Нетаняху постъпва второ задгранично предупреждение. Ръководителят на египетското общо разузнаване генерал Абас Камел споделя за нещо необичайно – ужасяваща операция, която Хамас се готви да предприеме. Отговорът на Нетаняху е предаден от журналистката Смадар Пери от Yedioth Ahronoth: „За Газа имаме ясна картина, контролираме положението. Проблемът ни е Западният бряг и натам пренасочваме сили.“

Нетаняху не споделя за нито едно от двете обаждания пред участниците в съвещанията на 17 септември.

„Ако знаехме за предупрежденията, това щеше да ни накара да придадем по-голяма тежест на първото съобщение, което получихме от Синвар“, споделя пред Haaretz ръководен служител на Шин Бет. „Вероятно щеше да изясни и какво стои зад неговото внезапно оттегляне от разговорите в началото на септември. Възможно е да бяхме събрали две и две и да бяхме стигнали до съвсем различно заключение, което да промени цялостната ни оценка.“

И до ден-днешен в разузнавателната общност няма консенсус защо Синвар изобщо е изпратил подобно предупреждение. Един от ръководните фактори в Шин Бет формулира две възможности. Първата е, че му е дошло до гуша от протакането на отсрещната страна и по този начин е искал да я принуди да се съгласи на споразумение, без самият той да бърза към война. Втората, предпочитана като хипотеза сред служителите на Шин Бет, е, че това е съзнателен ход за заблуда, служил като проверка на израелската готовност.

На 1 октомври 2023 г. в рамките на обсъждане относно безредиците по оградата и намеренията на Хамас да извърши нападение на Западния бряг, Бар отново предлага удари по ръководството, включително по Синвар, който според него е започнал да демонстрира все по-голяма самонадеяност.

Отговорът е същият, както и предишните пъти: подгответе ми планове и ще ги обмисля. Нетаняху не изрича директен отказ нито веднъж, обяснява офицер от висшето ръководство на отбраната. Според него това бил начинът на премиера да отлага решението на проблема.

В обобщението си Нетаняху разпорежда подготовката на такава оперативна възможност да продължи, но засега ситуацията да бъде успокоена.

Зилзалът идва в 6:29 ч. на 7 октомври 2023 г.

Формулата на отрицанието не е нова. Предупреждението на Абас Камел е публикувано още на 9 октомври 2023 г. от Ynet, а отговорът на канцеларията му и тогава беше същият: лъжа.

Четиримата израелци, около които преговорите бяха забуксували, бяха върнати в Израел едва след войната и по друг начин. Менгисту и ал-Сайед бяха освободени на 22 февруари 2025 г. Тялото на Орон Шаул беше извадено от ивицата Газа при специална операция, проведена от ЦАХАЛ на 19 януари 2025 г. Това на Хадар Голдин беше върнато през ноември 2025 г.

Спорът дали обаждането от Абу Даби действително се е състояло може да бъде решен с документи, но не и само с журналистическо разследване. Още повече при наличието на ясна процедурна следа: специалното устройство от посолството на ОАЕ, внесено в кабинета за разговорите; военният секретар, който ги урежда, и служебната документация, в която те би трябвало да бъдат регистрирани. Достъп до нея има само орган с правомощия да изисква документи.

Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене законопроект за създаването на такъв орган, внесен от управляващата коалиция, но  гласуването беше бойкотирано от опозицията с аргумента, че съставът му няма да бъде независим. През август главният прокурор Гали Бахарав-Миара поиска от Върховния съд решението да се отложи до съставянето на ново правителство след изборие наесен. Кнесетът обяви саморазпускане на 17 юли, а изборите за новия му състав са насрочени за 27 октомври.

Дотогава служебната документация, която може окончателно да потвърди или отхвърли предупрежденията от Абу Даби и Кайро, остава в канцеларията на премиера, който твърди, че такива никога не са получавани.

Британската двойка в „Евин“ прекрати гладните стачки на 93-ия ден

🇬🇧⛓️🇮🇷 Крейг Форман прекрати гладната си стачка на 93-ия ден, а съпругата му Линдзи – на 84-ия, без иранските власти да са направили публично известна отстъпка по което и да било от техните искания. Двамата излежават 10-годишни присъди в техеранския затвор „Евин“ по обвинение в шпионаж, което те отхвърлят още от момента на своето задържане. Роднините съобщиха за края на протеста в изявление от понеделник, разпространено чрез Agence France-Presse.

Отказът от храна започна през май и първоначално беше насочен към условията на задържане: пренаселени помещения без санитарни условия, от които роднините последователно се оплакват, както и тежки физически последици от продължителния престой в затвора. Последните пет дни двойката посвети на останалите затворници в Иран, с намерението протестът да излезе извън рамките на собствения случай. Синът на Линдзи Форман, Джо Бенет, който води кампанията за освобождаването им на пълен работен ден, заяви, че непосредственият приоритет остава здравето и благополучието им, а след него – връщането им у дома след повече от 18 месеца зад решетките.

Линдзи и Крейг Форман, и двамата в началото на петдесетте, влизат в Иран от Армения на 30 декември 2024 г. с валидни визи и лицензиран водач, на поредния етап от околосветското си пътуване с мотоциклети. Корпусът на стражите на ислямската революция ги задържа на 3 януари 2025 г. в централната част на страната, а обвинението в шпионаж е повдигнато на 18 февруари. На 19 февруари 2026 г. Революционният съд в Техеран им наложи по 10 години затвор след заседание от около три часа, до което защитата не беше допусната. Жалбата им е отхвърлена на 2 юни. През юли доведеният син на Крейг Форман съобщи, че към неговата присъда са добавени още две години заради разговори с медии.

Това е вторият им отказ от храна и сравнението с първия обяснява защо краят на сегашния протест сам по себе си е новина. Първата гладна стачка беше съвместна, продължи около месец в края на 2025 г. и имаше едно конкретно, процедурно искане: по-редовна връзка с близките. От началото на май 2026 г. тази връзка отново е прекъсната, а консулските посещения се отказват, установиха през юни докладчиците на ООН. Т.е. самото право, заради което беше проведена първата стачка, впоследствие отново е отнето. Вторият протест продължи три пъти по-дълго и приключи, без иранските власти да са направили публична отстъпка по нито едно от исканията. Един и същ инструмент, използван повторно, даде по-малък резултат срещу многократно по-висока физическа цена.

Външният натиск през тези три месеца също не доведе до видима отстъпка. На 17 юни, около 30-ия ден от гладуването на Линдзи Форман, двама специални докладчици на ООН – Алис Джил Едуардс по въпросите на изтезанията и Май Сато за положението с правата на човека в Иран – описаха ареста като неправомерен и предупредиха, че той може да представлява вземане на заложници по смисъла на международното право. Иран е страна по Международната конвенция срещу вземането на заложници. Докладчиците посочиха и конкретните пороци на производството: липса на доказателства, отказан адвокат по избор на подсъдимите, езикова бариера и твърдения, че разпитите са съпроводени с изтезания или друго малтретиране. Според тях присъдите трябва да бъдат отменени, а Лондон да изчерпи всяко налично дипломатическо средство. Двамата Форман продължиха да отказват храна още два месеца след това изявление.

„Евин“ е голям укрепен комплекс в северната част на Техеран, в който според правозащитни организации се държат политически затворници и чужди граждани. Крейг Форман беше преместен там от Керман през август 2025 г., а двамата със съпругата му са настанени в отделни крила. Самият комплекс е и физически повреден: израелски удар на 23 юни 2025 г. уби 79 души по данни на иранската съдебна власт и разруши клиниката, библиотеката и части от крилото за особено охраняваните задържани. След удара иранските власти прехвърлиха стотици затворници към „Гарчак“ и Главното изправително заведение на Техеран, а два месеца по-късно върнаха близо 600 души в два преустроени сектора в развалините. Един от затворниците описа новите помещения като тъмница, която не покрива минималните условия за човешки живот. Именно с оглед на това трябва да се разглеждат оплакванията от пренаселеност и мръсотия. По време на военната кампания през 2026 г. експлозия в близост изби стъклените панели в крилото на Крейг Форман и събори мазилка върху лежащите отдолу, разказаха тогава роднините.

Пространството за действие на Обединеното кралство се стесни допълнително именно през последните седмици. Британското посолство в Техеран затвори на 22 юли и оттогава функционира дистанционно, което беше посочено като нов утежняващ фактор в изявлението на Джо Бенет. Консулски достъп до двойката така или иначе беше отказан още през май, но затварянето премахва и физическото присъствие на британските дипломати, включително възможността британски представители да се явят на място и да поискат среща. Смени се и политическият събеседник в самото ведомство: случаят беше воден от Ивет Купър, която осъди присъдата и обеща да работи неотстъпно, докато двамата не се приберат у дома, а след оставката на Киър Стармър и сформирането на нов кабинет от Анди Бърнам в края на юли министерството беше поверено на Ед Милибанд. Всичко това се разиграва, докато меморандумът от Исламабад между САЩ и Иран през юни се разпадна в началото на юли, ударите по крайбрежието на Иран и отделни цели във вътрешността му бяха подновени, а преговорите за Ормузкия проток се водят през Оман.

Британският прецедент, който семейството познава най-добре, показва какво реално е давало резултат до момента. Назанин Загари-Ратклиф и Ануше Ашури напуснаха Иран на 16 март 2022 г. – в същия ден, в който Лондон уреди стар дълг от 393,8 милиона паунда по неизпълнена оръжейна сделка отпреди 1979 г.

Тогавашният външен министър обяви освобождаването и плащането заедно, като уточни, че сумата ще бъде достъпна единствено за хуманитарни цели. Освобождаването беше съпроводено от конкретен финансов трансфер. 21-дневното гладуване на Ричард Ратклиф пред сградата на Форин офис през есента на 2021 г. беше насочено към собственото му правителство – за да го принуди да уреди дълга, а не към Техеран. Линдзи и Крейг Форман нямат тази възможност: те са в Иран и основният им инструмент е публичността, а в техния случай цената на тази публичност вече достигна две допълнителни години затвор.

Оттук нататък показателите, които си струва да се следят, са малко и ясни. Възстановена връзка с близките и допуснато консулско посещение, макар и чрез трета държава при затворено посолство, биха показали, че Техеран запазва възможността случаят да бъде използван в бъдеща размяна. Обратните сигнали биха били ново обвинение, допълнителна присъда като тази през юли или преместване извън „Евин“ – стъпки, които вдигат и без това високата цена на публичната кампания, вместо да отварят път към реални преговори. При липсата на пряк дипломатически канал бързото освобождаване изглежда твърде малко вероятно. По-скоро непосредственият въпрос е дали двамата ще успеят да върнат правото да чуват гласовете на най-близките си.

Израел уби командвалия отвличането на тялото на Инбар Хайман от „Нова“

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха Тахер Ахмад Салем Абд ал-Уахед – член на „Палестински ислямски джихад“, който на 7 октомври 2023 г. навлезе на музикален фестивал „Нова“ и ръководи отвличането на тленните останки на Инбар Хайман, 27-годишната улична художничка от Хайфа, превърната от кампанията „Free Pink“ в един от символите на заложническата криза. Ударът е бил нанесен в петък, 17 юли, в централната част на ивицата Газа по разузнавателни данни от Шин Бет, службата за вътрешна сигурност.

Съобщението обхваща и втори убит терорист от групировката. Салах Субхи Салах Катрауи е поразен в друг удар, също насочен към централната част на ивицата от Шин Бет. През войната той е подготвял нападения срещу израелски военни в района на центрове за раздаване на храна на „Хуманитарна фондация за Газа“ (GHF) в южния сектор – действал е, по думите на армията, сред жителите на Газа, възползвайки се цинично от хуманитарните усилия. През последните месеци двамата са работили по предстоящи атаки по израелски войници и цивилни – затова са били набелязани.

Ислямски джихад е втората по сила въоръжена групировка в Газа след Хамас – финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Нейни щурмови групи взеха дейно участие в клането на 7 октомври заедно с тези на Хамас и държаха собствени заложници през цялата война.

Инбар Хайман присъства на фестивала не за да празнува, а за да помага – тя е част от доброволчески екип, който оказва медицинска помощ на посетители, на които им е прилошало. При нахлуването на терористите тя е убита, докато се опитва да избяга, а тялото ѝ е откарано в анклава. Именно това отвличане, по данни на армията, е ръководено от Абд ал-Уахед. Нейното семейство бе информирано официално за смъртта ѝ едва през декември 2023 г. Дотогава, а и дълго след това, Хайман се смяташе за единствената жена, която все още е държана в Газа, тъй като почти всички отвлечени жени бяха освободени при размени през ноември 2023 г и за нейната съдба липсваше потвърждение.

В графити средите тя е известна като Pink и Raven, и именно уличното ѝ изкуство даде разпознаваемо лице на кампанията за нейното завръщане. Лозунгът Free Pink се появяваше по стените на израелските градове в продължение на повече от две години – през цялото време, докато тленните ѝ останки бяха държани в Газа. След репатрирането им IDF разкри нейната военна биография: 3 години служба като командир в смесения батальон „Каракал“. Форумът на семействата на заложниците и безследно изчезналите я нарече „солта на земята“ и „героиня на Израел“.

Тленните ѝ останки бяха върнати в Израел през нощта на 15 октомври 2025 г., по време на първата фаза от примирието по плана на президента Доналд Тръмп. Международният комитет на Червения кръст ги изведе от ивицата, след като въоръженото крило на Хамас – бригадите „Изедин ал-Касам“ – обяви предаването им. На 16 октомври сутринта израелски съдебни медици потвърдиха идентификацията. Заедно с нея бе върнато и тялото на старшина Мухаммад ал-Атраш. Ден по-късно тя беше погребана в Петах Тиква. „Нашата любима Инбар се завърна у дома – при родителите си, при брат си и при нас. Това е чувство, което не може да се опише – радост, примесена с дълбока тъга. Сега Инбар ще получи покоя и почитта, които така дълбоко заслужава“, заяви тогава семейството чрез Форума.

Заложническата криза намери своята окончателна развръзка през зимата. На 13 октомври 2025 г. Хамас освободи останалите 20 живи пленници. Телата на загиналите бяха връщани поетапно до 26 януари, когато беше репатрирано и последното – това на полицая Ран Гвили. Към днешна дата в ивицата няма израелски заложници, но издирването на извършителите от 7 октомври не приключи с връщането на последния ковчег.

Примирието, действащо от октомври 2025 г., не сложи край на израелските целенасочени удари в анклава. От влизането му в сила IDF са елиминирали около 420 терористи на Хамас и Ислямски джихад (между 36 и 57 месечно) сочат данни, до които Jerusalem Post получи достъп вчера, тъй като нито правителството, нито военните публикуват обобщена статистика. Само в периода от 30 юни до 9 юли IDF са отчели 13 нарушения на примирието от страна на палестинските фракции, отбелязва Long War Journal в анализ от 9 юли. Заедно с това, ръководеният от САЩ Съвет на мира готви пилотна зона за проверени цивилни граждани в Тел Султан край южния град Рафах. Абд ал-Уахед е поредният участник в клането от 7 октомври, открит и ликвидиран близо три години по-късно – и половин година след като последният заложник се завърна у дома.

Отворената рана на Израел: 1000 дни без право на забрава.

🇮🇱🎗️🕯️ 6:29 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. – минутата, в която преди 1000 дни картечниците и ракетите разкъсаха съботната тишина над южен Израел – започнаха възпоменанията. Днес, 1000 дни по-късно, в 10:00 ч. на Площада на заложниците в Тел Авив хиляди замръзнаха в тежка минута мълчание в памет на убитите.  После прозвуча осемминутен запис, в който оцелелите от фестивала „Нова“ и от кибуците край Газа разказват, минута по минута, какво са видели и преживели онази съдбоносна сутрин.

Около 1200 души бяха убити. 251 бяха взети за заложници. Това са числата, които Израел носи като отворена рана вече близо три години, без да може да свикне с него.

Този хиляден ден не завари страната в разгара на заложническа криза, а горчивата ѝ равносметка. Последните 20 живи заложници се прибраха на 13 октомври 2025 г. Телата бяха връщани поетапно през есента и зимата, а последното – това на полицая Ран Гвили – беше извадено от ивицата Газа на 26 януари. Така за първи път от над 11 години в палестинския ексклав не остана нито един израелски заложник. Затова скръбта на 2 юли вече не е за спасяване на живи, а за онова, което не може да се поправи – и за въпроса кой позволи то да се случи.

По обед, само на няколко крачки от площада, в библиотеката „Бейт Ариела“ отвори изложбата „1000 спомена“. Без патос, без числа – само вещи, всяка една донесена от близък, и до всяка от тях – разказ. Дребни предмети, които обикновено не значат нищо, а тук са всичко, останало от един човек.

Едно детско колело е на Ариел Бибас. Беше на 4 години, червенокос, наричаха го „Лули“ и не се разделяше с Батман – снимките му са в тениски и пижами с любимия герой, а за Пурим се беше маскирал точно като него. На 7 октомври го отвлякоха от кибуца Нир Оз заедно с майка му Шири и 9-месечното му братче Кфир – най-малкия заложник на онзи ден. Баща им Ярден беше отведен отделно. Тримата бяха убити в плен. Тленните останки на Ариел и Кфир се върнаха на 20 февруари 2025 г., тези на Шири – ден по-късно. На 26 февруари ги погребаха заедно. Ярден вече беше на свобода – пуснат на 1 февруари след 484 дни. Колелото остана.

Две военни беретки принадлежат на наблюдателките Ноа Прайс и Рони Ешел. Двете млади жени служеха в едно и също поделение на базата Нахал Оз – момичетата, чиято работа беше да следят оградата с Газа през целия ден и които месеци наред докладваха, че отсрещната страна изучава границата. Предупрежденията потънаха някъде нагоре по веригата. Гласът на Рони Ешел, на 19 години, е записан в 6:29 ч. онази сутрин по радиото: „До всички станции, четирима тичат към оградата, потвърдете.“ Базата беше превзета. 34 дни я водеха изчезнала, преди армията да съобщи, че е убита. Баща ѝ Еял оттогава не спира да пита защо никой не е чул навреме. Ноа Прайс, на 20, успя да стигне до укритието, да се обади на майка си и да напише на своите „обичам ви“, преди връзката да прекъсне. Беше почитателка на Тейлър Суифт и мечтаеше да я гледа на концерт в Париж. На нейната беретка инструкторът беше написал: „Светлината в сърцето ти ще надвие всяка трудност.“

Една престилка на парамедик е на Амит Ман. Беше на 22, санитарка в кибуца Беери. На 7 октомври се оказа в местната клиника, която за часове се превърна в претъпкан пункт за ранени. Когато сутринта приятелят ѝ я умоляваше да бяга, тя отказа: „Точно защото е опасно, трябва да съм тук.“ Повече от шест часа превързваше ранени редом с лекаря Даниел Леви, докато нападателите обграждаха сградата, и не спря дори след като самата тя беше простреляна. Последното, което написа на сестрите си, беше: „Тук са… Не мисля, че ще изляза. Обичам ви.“ Клиниката беше превзета. Убиха я заедно с лекаря и охраната.

Сред „затворническите картони“ на върналите се от плен е и този на Ром Браславски. 19-годишен, той работеше като охранител на фестивала „Нова“. Оцелелите го наричат един от героите на онази нощ – вдигал хора да бягат, раздавал вода, изнасял ранени, въпреки че беше прострелян в двете ръце. Отвлякоха го жив. Държаха го гладен и малтретиран. Върна се на 13 октомври 2025 г. Не всички от „Нова“ имаха този край. Рон Йехудай, на 24, се скри в голям контейнер за боклук заедно с други хора. Последното му съобщение до вкъщи в 11:39 ч. гласеше: „Ще се оправи, обичам ви.“ Няколко минути по-късно терористите откриха контейнера и убиха него и още осем души. Баща му Йорам после откри и купи истинския контейнер и го превърна в паметник. „Никой не биваше да умре в онзи ден – каза той на 2 юли. – Изненадаха ни сутринта, но по обед имаше достатъчно време да се изпратят сили и да се спасят цивилни, деца в беда, вътре на територията на Израел. И това не беше направено. Това е изоставяне. Моят Рон можеше да е жив днес.“

Още два затворнически картона стоят един до друг – на Арбел Йехуд и Ариел Кунио. Двойка, израснали през няколко къщи един от друг в Нир Оз. Отвлякоха ги в един и същи ден и ги държаха поотделно, без единият да знае дали другият е жив. Арбел се прибра първа – на 30 януари 2025 г., последната жива заложничка, освободена в онази фаза на примирието. Ариел – чак на 13 октомври, заедно със своя брат Давид, след 738 дни в подземен тунел. Братът на Арбел, Долев, беше убит на 7 октомври. Сега двамата се учат да живеят наново – заедно, най-сетне.

Не всяко завръщане обаче беше завръщане. Ицик Елгарат, на 68, беше прострелян през вратата на укритието в дома си в Нир Оз и завлечен в плен, докато по телефона казваше на брат си Дани: „Дани, това е краят.“ Убиха го в плен – по думите на брат му, изтезаван до смърт от похитители, които го взели за пилот. Тялото му се върна на 27 февруари 2025 г. „Хиляда дни слушам едно и също: Заложниците се върнаха – заяви Дани Елгарат пред щаба на армията в Тел Авив. – Не всички се върнаха. Брат ми Ицик беше отвлечен жив и можеше да се върне жив, но беше изоставен да умре. А това, което ни се върна, не беше брат ми. Беше тяло – и никой никога няма да размие тази истина.“

Ягев Бухщаб, на 34, звукоинженер и музикант, който сам си правеше китарите, беше отвлечен от Нирим заедно със съпругата си Римон. Нея пуснаха след около два месеца. Него убиха в плен, а тялото армията извади едва през август 2024 г. Майка му Естер стоеше на площада с искане, което няма да изостави: „Военният натиск не спаси заложници – той им навреди.“

Дрор Ор, майстор на сирене от мандрата в Беери, беше убит на 7 октомври, а тялото му отнесено в ивицата Газа и върнато едва на 25 ноември 2025 г. Жена му Йонат беше убита на същия ден, а двете им по-малки деца бяха освободени още през 2023 г. Брат му Елад видя в думите на министъра на финансите Бецалел Смотрич, който този месец поиска да му благодарят за връщането на заложниците, част от кампания срещу семействата: „Това е огромна лъжа. Единственото, което можем да направим в този ден, е да кажем на хората истината – какво се случи и какъв е мащабът на бедствието.“

Омри Миран се прибра жив. Терапевт по шиацу и градинар от Нахал Оз, терористите го отвлякоха пред очите на жена му Лишай и двете му малки дъщери. Върна се сред последните 20 на 13 октомври 2025 г. и за първи път от две години прегърна децата си. Промяна в начина, по който държавата се държи, той не вижда. „Офицерите ми казват първо: Съжаляваме и се срамуваме – сподели той по радиото. – Това не го чувам от нашето ръководство.“ За Смотрич, който се хвалеше, че е блокирал сделки за заложници, Миран каза единствено, че трябва „да спре да говори глупости“ – и че е възможно повече хора, които днес можеха да са между живите, да са били убити там. Бащата на Омри, Дани Миран, го каза още по-рязко на кръстовището при Амиад: „Това не беше война на възраждане. Беше война на кръв. Смотрич не върна заложници. Още 50 можеха да се върнат живи.“

Думата, която свързва всички тези гласове, е една – изоставяне. И искането е едно: държавна анкетна комисия – най-силният разследващ орган в страната – която да разнищи провалите преди, по време и след 7 октомври. Кабинетът на Нетаняху се съпротивлява – твърди, че комисия, назначена от Върховния съд, ще е предубедена към него, и настоява само за комисия, която сам да състави. Критиците виждат в това опит да бъде избегнато независимото разследване. На площад „Париж“ в Йерусалим, срещу резиденцията на премиера, надпис гласи: „1000 дни, 2000 мъртви.“

Протести имаше по кръстовищата из цялата страна и пред домовете на министри. А когато премиерът Нетаняху наскоро отговори на въпроса какво се е променило от 7 октомври 2023 г. насам с думите, че е отслабнал, Йорам Йехудай не успя да сдържи гнева си: „Това е високомерие. Презрение към семействата и гражданите. От 1000 дни не съм се смял на шеги и очаквам премиерът да прави същото – вместо да поеме отговорност за клането, станало по време на неговото управление.“

Загубите, които този ден събира, не свършват със 7 октомври. Оттогава Израел брои загиналите си от войната срещу Хамас в Газа, срещу Хизбула в Ливан, от терористичните нападения, от ракетните залпове във войните с Иран. На Площада на заложниците семействата подредиха инсталации – жълтия контейнер от „Нова“, макет на тунел като онези, в които държаха хора под земята. А в „Бейт Ариела“ колелото на Ариел, беретите на Ноа и Рони, престилката на Амит останаха под стъклото – вещи, надживели стопаните си. За семействата хилядният ден не беше годишнина, а поредният ден от една незавършена битка: в търсене на отговори, отговорност и за това някой най-сетне да назове ясно какво беше изгубено.

IDF запечата 16-километров тунел в Рафах, където в продължение на 11 години е държано тялото на лейтенант Голдин.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) обявиха днес, че са приключили запечатването на подземен тунел с дължина над 16 км в южната част на град Рафах – съоръжението, в което Хамас укриваше тялото на лейтенант Хадар Голдин повече от десетилетие. Според сведения на IDF инженерни части са работили близо три месеца, за да затворят галерията, и са вкарали в нея над 30 000 кубически метра бетон – обем, който сам по себе си очертава мащаба на подземната мрежа под най-южния град на Ивицата Газа.

Запечатването е дело на Южното командване с участието на елитното сапьорно звено „Яхалом“ и специалния отряд морски командоси „Шайетет 13“, подкрепени от инженерни войски на дивизия „Газа“. Според IDF именно тези части първи установяват входа на тунела в южен Рафах, в близост до Филаделфийския коридор – тясната буферна ивица по границата с Египет, която IDF постави под свой контрол в хода на офанзивата в южната част на Газа. Оттам насетне работата е била предимно инженерна: картографиране на разклонения, разрушаване и последователно заливане с бетон на десетки метри подземни ходове. Самият избор на метод е показателен. При дълбоките, многоетажни и укрепени галерии израелската армия все по-често прибягва не до взривяване – което рядко гарантира трайно затваряне на разклонена мрежа, – а до запълване, включително наводняване и бетониране. Над 30 000 кубически метра бетон, изляти в това трасе, имат за цел да остане непроходимо, а не просто временно засипано.

Тунелът не е бил обикновено скривалище. IDF го описва като пункт за командване и контрол на Хамас – мрежа с около 80 отделни помещения за обитаване, които са служели на командира на бригада „Рафах“ от въоръженото крило на групировката да планира и направлява операции. По израелски данни галерията минава под жилищен квартал, джамии и училище, а в непосредствена близост до трасето ѝ са се намирали детски градини, клиники и здравен пункт на Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). Израел отдавна изтъква доказателства като това, че Хамас вгражда терористична инфраструктура в гъстонаселени зони, докато палестинската страна и хуманитарни организации оспорват част от тези определения.

Тунелът дължи своята популярност не на своите инженерни характеристики, а на едно име. Лейтенант Хадар Голдин е на 23 години, когато загива в бой и тялото му бива отвлечено на 1 август 2014 г. – броени часове след влизането в сила на 72-часово примирие, договорено с посредничество от ООН и САЩ по време на операция „Защитен ръб“. Отвличането разби крехкото затишие и беше последвано от една от най-тежките бомбардировки над Рафах през онова лято; самият случай се превърна в един от най-дълго отворените в израелската история. 11 години тялото остана отвъд обсега на държавата, държано някъде в подземията на Рафах, докато семейството на Голдин водеше публична кампания то да бъде върнато – случаят се вписа в израелския военен принцип никой да не бъде оставен зад линията.

Развръзката дойде в края на 2025 г. В рамките на договореното прекратяване на огъня и поетапното връщане на живи заложници и тела, останките на Голдин пристигнаха в Израел на 9 ноември. Идентификация в Национален институт по съдебна медицина „Абу Кабир“ потвърди самоличността. Два дни по-късно на 11 ноември, Голдин беше погребан с военни почести във военното гробище в Кфар Саба, в церемония с десетки хиляди участници. Връщането беше част от по-широка вълна, която последва рамковото споразумение за прекратяване на огъня и размяна: 20-те живи заложници бяха освободени през октомври 2025 г., а останките на загиналите се връщаха на части до началото на 2026 г. Тялото на Голдин беше сред последните няколко, чието откриване и предаване отне седмици след освобождаването на живите – отчасти защото то се намираше дълбоко в тунелната система под Рафах, която тепърва предстоеше да бъде претърсена.

Настоящата операция затваря отделна глава от историята: не връщането на тялото, а унищожаването на самото скривалище. След като тленните останки бяха изнесени, армията се върна към тунела, за да го картографира и унищожи. 16-те км галерии под Рафах са част от подземната система, която Хамас изгради по продължение на египетската граница и която IDF определи като приоритетна цел в южната фаза на войната. Запечатването с над 30 000 кубически метра бетон превърна мястото на 11-годишния плен в непроходима маса под земята.

Самият коридор Филаделфия – ивица по цялата граница между Газа и Египет с 14 км дължина, която IDF наричат и ос „Саладин“ – от години е сред най-чувствителните точки на конфликта. Под него се простира гъста мрежа от тунели, използвани както за контрабанда на стоки и оръжие, така и за подземно придвижване на бойци. Именно затова Израел определи коридора за стратегическа цел и пое наземния контрол върху него още през май 2024 г. въпреки острите възражения на властите в Кайро срещу присъствие на Израел по границата. Онези над 16 км под Рафах, вече запечатани, принадлежат на същия подземен пояс, чието картографиране и премахване Израел представя като една от незавършените задачи на войната.

Видео, публикувано от IDF, показва публикува 3D визуализация на тунелната мрежа, кадри от запечатването, както и от действията на сапьорното звено „Яхалом“ в подземните тунели.

Боко Харам заплашва да екзекутира 416 жени и деца, ако не получи 2,7 млн паунда.

🇳🇬 Фракция на джихадистката групировка Боко Харам заплаши, че ще екзекутира над 400 отвлечени жени и деца в рамките на 72 часа, ако не бъде получен откуп от правителството на Нигерия в размер на 2,7 млн паунда. Ултиматумът беше предаден чрез видеозапис до местните медии, в който маскирани въоръжени мъже в паравоенни униформи заплашват, че ако исканията не бъдат изпълнени, отвлечените заложници „никога повече няма да бъдат видени“.

Говорителят в записа представи групата с името „Джамаату Ахлис-Сунна Лидаауати уал-Джихад“, ръководена от „имам Абу“, и определи 3-дневен срок като „първото и последно“ съобщение на групировката. „Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще преместим тези жертви, включително жените и децата, на различни места. Всичките. Вие взехте решението си, ние си взехме нашето. Указваме ви, в името на Аллах, да не надвишавате определеното време“, гласи ултиматумът. „И ги погледнете, преди да го направим, защото може никога повече да не ги видите. Ако правителството смята, че може да ги спаси със сила, свободни сте да опитате. Ние разчитаме на Аллах.“

В отделно изявление от организация с името „Borno South Youths Alliance“, която твърди, че посредничи между похитителите и властите, уточни броя на задържаните като 416 жени и деца. Разпространява се снимка, която е представена като кадър на част от заложниците – жени с цветни хиджаби, насядали на групи, обградени от въоръжени мъже. Автентичността не може да бъде независимо потвърдена.

„Боко Харам“ се сражава за сваляне на правителството в Нигерия и налагане на строго тълкуване на шериата. Популярното ѝ име приблизително се превежда като „Западното образование е забранено“. Групата влезе в глобалното полезрение през 2014 г. с отвличането на близо 300 ученички от средно училище в Чибок, град в провинция Борно. Случаят породи международната кампания #BringBackOurGirls. От създаването си в началото на века в североизточна Нигерия тя води последователна кампания от атаки срещу училища, самоубийствени атентати, отвличания и удари по военни позиции в басейна на езерото Чад.

През 2016 г. от групировката се отдели клонът „Ислямска държава в провинция Западна Африка“ (ISWAP), който беше признат от „Ислямска държава“ и през последните години оценяван от експерти като по-добре въоръжен и оперативно по-ефективен съперник на оригиналното ядро.

Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, преживява многопластова криза на сигурността. Освен бунта на „Боко Харам“ и „Ислямска държава“ в североизточните щати, тя се бори с въоръжени бандити, които извършват масови отвличания с цел откуп в северозапада, с насилствени спорове между уседнали земеделци и скотовъди в централния пояс, както и със сепаратистки движения в югоизточните щати, исторически свързани с Биафра.

Според данни, цитирани в международните съобщения по повод ултиматума, над 10 000 нигерийци са загинали от бунтовнически действия, тероризъм и бандитизъм през последните две години, а силите за сигурност на правителството все по-видимо не успяват да овладеят насилието.

Характерът на това насилие беше предмет на изострен международен дебат през изминалата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Нигерия, че не защитава християнските общности, определи атаките на джихадистки групировки като „геноцид“ и заяви, че би изпратил американски военни „с пълен огън“, тъй като християнството в страната е подложено на „екзистенциална заплаха“. Думите му бяха приветствани от редица църковни лидери, но правителството в Абуджа и анализатори по сигурността обвиниха Белия дом в опростяване на картината. Според тях насилието не е мотивирано изключително религиозно и засяга в съпоставима степен християни и мюсюлмани – значителна част от жертвите на „Боко Харам“ и ISWAP са именно местни мюсюлмани в щатите Борно, Йобе и Адамауа, нападани заради отказ да подкрепят групировките или просто защото попадат в зоните им на действие.

Ако бъде изпълнена, заплахата за масова екзекуция на повече от 400 заложници би представлявала най-тежкия слуай от този род в 20-годишната история на джихадисткия бунт, надхвърляйки по обхват отвличането в Чибок. Към момента на публикацията нигерийските власти не са потвърдили публично за получаването на ултиматума, нито са оповестили своята позиция по исканията за откуп. В подобни предишни случаи преговорните канали обикновено протичат неофициално, през посредници, местни духовни и общностни лидери, а плащането на откупи, макар официално отричано, е документирано в редица предишни освобождавания.

Стрелба и заложници в Киев: Спецчастите КОРД ликвидираха нападателя в супермаркет/

🇺🇦 Най-малко петима души загинаха, а няколко други са ранени, след като мъж откри стрелба по цивилни в Киев, предизвикайки мащабна полицейска акция и специална операция по задържането му, завършила със смъртта му. В момента властите са на място и работят по изясняване на точния брой на пострадалите.

Стрелецът е взел заложници и се е барикадирал в супермаркет „Велмарт“ в Голосеевски район на украинската столица. На място са изпратени спешно полицейски патрули и елитното звено КОРД (Корпус за оперативно-внезапно действие), за да неутрализират заплахата, да обезопасят района и да заловят извършителя.

„По данни на медицинските служители до момента в Голосеевския район са загинали двама души. Петима ранени при стрелбата на улицата са приети в столични болници. Сред тях има едно дете, както и охранител от супермаркета, където стрелецът е нахлул и се е укрил“, съобщи кметът на Киев Виталий Кличко.

По-късно президентът Зеленски съобщи, че броят на загиналите при инцидента е петима души, а други десет са хоспитализирани.

Министърът на вътрешните работи на Украйна Игор Клименко съобщи, че стрелецът в Киев е бил убит по време на ареста. „Спецчастите от звено КОРД на Националната полиция щурмуваха магазина, в който се намираше нападателят. Той беше взел заложници и откри огън по полицаите по време на ареста. Преди това преговарящи опитаха да влязат в контакт с него“, написа той, след което уточни, че броят на жертвите се уточнява, като има загинали и ранени.

Само няколко месеца по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) осуети друг въоръжен инцидент, в който залови агент на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия при опит за атентат срещу кадрови офицер от украинското военно разузнаване в центъра на Киев. Оперативното лице, взело пистолет и боеприпаси от тайно скривалище в града, беше арестуван в момента, в който изважда оръжието си на публично място.