Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

Нигер напуска регионалната коалиция за борба с тероризма MNJTF.

🇳🇪 Управляващата хунта в Нигер взе решение да напусне регионалната коалиция за борба с въоръжените ислямистки групировки в басейна на езерото Чад в Западна Африка, с което затвърди окончателния разрив с бившите си съюзници в региона.

Решението за оттегляне от т.нар. Многонационални съвместни оперативни сили (MNJTF) беше обявено в бюлетин по държавната телевизия през уикенда и „отразява заявеното намерение за укрепване на сигурността на нефтените обекти“, се посочва в бюлетина, без да се предоставят повече подробности.

Коалицията беше основана през 2015 г. от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия като колективен отговор  на нарастващите джихадистки атаки на територията на четирите страни. В апогея си тя включваше около 10 000 войници и се сражаваше срещу множество ислямистки групировки, но преди всичко с „Боко Харам“ и неговите разклонения. Въпреки това, напредъкът на силите бе сериозно затруднен или напълно обезсмислен от лоша координация и недостатъчно оборудване.

„Силите никога не са били особено ефективни“, заяви Улф Лесинг, ръководител на програмата за Сахел в германската „Фондация Конрад Аденауер“, според когото техният спад еж„добра новина за джихадистите и лоша новина за жителите на района около езерото, рибарите и фермерите, които просто искат да продължат обичайния си живот, но сега ще получават по-малка военна подкрепа“.

Напускането на MNJTF от страна на Нигер се случи само няколко дни след като ръководителят на хунтата Абдурахман Тиани положи клетва като президент до 2030 г. по силата на нова харта, която суспендира конституцията и разпусна всички политически партии.

Нигер се изолира и от Иконом ическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), след като беше подложен на санкции заради преврата, свалил демократично избрания президент Мохамед Базум през юли 2023 г. В рамките на два месеца след като узурпира властта, хунтата се присъедини към създадения наскоро Алианс на държавите от Сахел (AES) заедно с Буркина Фасо и Мали, които също претърпяха военни преврати след 2020 г.

Оттогава тристранният алианс въведе нови биометрични паспорти, заменящи старите регионални документи, а в понеделник обяви 0,5% данък върху вносните стоки от страните-членки на ECOWAS.

Икемезит Ефионг, управляващ партньор в нигерийската консултантска компания за геополитически рискове SBM Intelligence, заяви, че мярката слага край на „дългата история на свободната търговия в западния Сахел“ и може да промени динамиката на преговорите между двата конкурентни алианса.

„Като се има предвид ангажиментът на ECOWAS да поддържа отворени граници и стокообмен със страните от AES, мисля, че този данък ще принуди ECOWAS да се откаже от меките си мерки и да предприеме по-решителни действия срещу AES“, предположи Ефионг.

На този етап не става ясно как изтеглянето на Нигер от MNJTF ще повлияе на споразумението за сигурност, сключено със съседна Нигерия през август миналата година. Двете държави споделят обща граница с дължина 1 600 км, но стремежът на ръководения от Нигерия ECOWAS към бързо възстановяване на демократичното управление предизвика напрежение между страните.

Ефионг посочи, че няма нищо изненадващо, че властите в Ниамей търсят нови икономически и военни партньори след изгонването на френските войски през 2023 г.

„Нигер се оттегля от всичките си основни регионални двустранни и многостранни ангажименти, повечето от които възприема като повлияни или вдъхновени от западния свят“, каза той и посочи, че в миналото MNJTF е получавала военна и разузнавателна помощ от западни партньори.

Външните министри на Мали, Нигер и Буркина Фасо на двудневно посещение в Москва.

🇲🇱🇧🇫🇳🇪 Външните министри на Мали, Буркина Фасо и Нигер са на официална двудневна визита в Москва по покана на руския външен министър Сергей Лавров, в стремежите си да заздравят своите връзки с Кремъл, съобщи Ройтерс, позовавайки се на съвместно изявление на външните министерства на трите страни от Сахел, публикувано във вторник.

Западноафриканските държави, управлявани от военни хунти, узурпирали властта с преврати през последните години, сформираха съюз, известен като Конфедерацията на държавите от Сахел (AES), който изхвърли френските и други западни въоръжени сили в региона и се обърна към Кремъл за военна подкрепа.

Техните външни министри ще посетят Москва на 3 и 4 април, за да проведат срещи с руския външен министър Сергей Лавров по негова покана, се казва в съобщението.

„Срещата в Москва представлява важна стъпка в установяването на стратегическо, прагматично, динамично и подкрепящо сътрудничество и партньорски отношения в области от общ интерес на AES и Русия“, гласи изявлението на африканските външни министерства, което описва визитата тази седмица като първата сесия на „консултациите между AES и Русия“.

Армиите на трите страни се борят с джихадистки бунтове, които се разпространиха в региона на юг от Сахара, откакто се вкорениха в Мали преди 13 години.

Отцепилата се конфедерация на военните хунти подкопава срещата на върха на западноафриканските лидери.

Държавните глави на Мали Асими Гоита, Нигер Абдурахаман Тиани и Буркина Фасо Ибрахим Траоре позират за снимки по време на първата редовна среща на върха на Алианса на държавите от Сахел (AES) в Ниамей, Нигер, 6 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mahamadou Hamidou

🇳🇪🇲🇱🇧🇫 Среща на върха на западноафриканските лидери се открива днес на фона на политически сътресения, породени от отделянето на военните диктатури на Нигер, Мали и Буркина Фасо в нов военно-политически съюз.

Трите държави обявиха, че формират нова конфедерация, а дръзкото им първо събрание съвпада с навечерието на срещата на върха на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), отбелязвайки поредния тест за стабилността на регионалния блок, от който трите държави се отделиха по-рано тази година.

Това далеч не е единственото предизвикателство, пред която е изправен регионалния блок, който се намира в период на нарастващо джихадистко насилие, финансови проблеми и затруднения при събирането на регионални сили.

Не беше ясно как ще реагира отслабеният блок, след като Нигер, Мали и Буркина Фасо приеха договор за създаване на „Конфедерация на сахелските държави“ в Ниамей в събота.

Безвъзвратно обърнали гръб

Хунтите в тези три страни дойдоха на власт чрез поредица от преврати през последните години и обявиха съвместното си напускане на ECOWAS през януари тази година.

Те се дистанцираха от бившия колониален владетел Франция и изгониха френските войски, като генералът на Нигер Абдурахаман Тиани призова за създаването на „общност, далеч от хватката на чужди сили“.

„Нашият народ безвъзвратно обърна гръб на ECOWAS“, каза генерал Тиани в събота, отхвърляйки молбите на блока да се завърне обратно към него.

Излизането на страните от Сахел от ECOWAS отчасти беше подхранено от обвиненията им, че Париж манипулира блока и не му предоставя достатъчно подкрепа в усилията срещу джихадистите.

Срещата на върха в неделя в нигерийската столица Абуджа идва на фона на призиви за възобновяване на диалога, направени от няколко западноафрикански президенти.

Това ще бъде първата подобна среща за новия президент на Сенегал Басиру Диомайе Файе, който заяви през май, че помирението е възможно.

Връзките на Нигер с ECOWAS се влошиха след преврата от юли 2023 г. довел Тиани на власт, в отговор на който блокът наложи санкции и отправи заплахи за военна намеса за възстановяване на сваления президент Мохамед Базум.

Санкциите бяха отменени през февруари, но отношенията остават недружелюбни.

Създаване на регионална военна сила

Преди срещата на върха на ECOWAS министрите на отбраната и финансите разглеждат възможността за финансиране на отдавна предложена „регионална сила за борба с тероризма и възстановяване на конституционния ред“, според Комисията на ECOWAS.

Той призовава за създаването на първоначално звено от 1500 души и едно от предложенията беше след това да се събере бригада от 5000 войници на цена от около 2,6 милиарда долара годишно.

ECOWAS е предприемала военни интервенции в миналото, но заканите й да го направи след преврата в Нигер се провалиха.

Докато блокът се бори с предизвикателствата, пред които е изправен регионът, шефът на комисията на ECOWAS Омар Алиу Турей предупреди, че неговото „финансово състояние намалява“.

Преди срещата на върха той призова за „спешни и решителни действия, даващи възможност на ECOWAS да отговори на разнообразните изисквания на деня“.

В същото време се появиха и съобщения за разногласия относно възможното преназначаване на нигерийския президент Бола Ахмед Тинубу за председател на ECOWAS.

Медийният съветник на нигерийския президент Байо Онануга отбеляза пред AFP, че „докато някои страни искат той да остане, тъй регионът е изправен пред период на криза, франкофонските страни също искат мястото.“

Очакваше се някои френскоговорящи страни да изпратят своите външни министри на срещата на върха в неделя вместо своите лидери.

Външният министър на Бенин заяви пред АФП, че президентът Патрис Талон няма да присъства „по причини, свързани с графика“ и отрече да има конфликт, уверявайки, че Талон подкрепя преназначаването на Тинубу.

Държавните глави на Мали Асими Гоита, Нигер Абдурахаман Тиани и Буркина Фасо Ибрахим Траоре позират за снимки по време на първата редовна среща на върха на Алианса на държавите от Сахел (AES) в Ниамей, Нигер, 6 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mahamadou Hamidou