Украйна разби мрежа от комуникационни терминали на руската армия.

🇺🇦📶🇷🇺 Украинското военно разузнаване е пробило защитени комуникационни терминали на руската армия по фронтовата линия в Украйна, както и в Африка, сочат няколко изявления, публикувани от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна.

От там съобщиха, че са успели да компрометират защитени комуникации, използвани от руските въоръжени сили в различни зони на операции. Това включва не само руски позиции по украинския фронт, но и обекти в африкански държави, където действат елементи от т.нар. Африкански корпус.

Украинските разузнавателни служби са използвали комбинация от техническо разузнаване и оперативна работа на терен, за да установят и проникнат в тези защитени руски системи.

„В условията на високотехнологична война навременното разкриване на плановете и намеренията на противника става критично важно“, казаха от ведомството и допълниха, че единици на украинското разузнаване се фокусират върху проследяване на командни пунктове и събиране на информация от тях, с цел тези възли да бъдат използвани или унищожени при възможност.

Комуникационните системи, които украинските сили са компрометирали, са описани като „мрежи от специални защитени комуникационни терминали“, използвани от руската армия. Съобщав се, че тези терминали играят ключова роля в координацията и командването на руските операции както в Украйна, така и в други страни.

Разузнавателна информация от тези терминали е събирана за определен период от време, преди да се вземе решение публично да разкрият тяхната геолокация и да разрешат тяхното унищожаване. Не са оповестени технически детайли за използваните методи, нито конкретни локации на терминалите.

Русия засилва пропагандните си операции в Африка чрез „Африкански корпус“

🇷🇺🌍 С преминаването на руското присъствие в Африка от частната наемническа структура „Вагнер“ към „Африкански корпус“, подчинен на руското министерство на отбраната, информационните операции също претърпяват промени.

Докато Вагнер разширяваше влиянието си с кампании и информационни операции на континента, след смъртта на лидера Евгений Пригожин при загадъчна самолетна катастрофа през август 2023 г. руската стратегия придоби нов облик, комбиниращ държавни и частни усилия. Това се посочва в доклад на изследователската организация All Eyes on Wagner.

„Частният сектор вече играе централна роля в арсенала на руската „мека сила“, съчетавайки опитни имиджмейкъри, медийни агенции и дискретни канали на влияние“, отбелязват авторите на доклада.

Според тях структури като African Initiative, Bureau Legint, GR Group и Rybar са се превърнали в „основни инструменти за налагане на наративна мощ в Африка и други стратегически региони“. Сред тях особено се откроява „Африканска инициатива“, която се представя като пресслужба, но е интегрирана в звена на „Африканския корпус“ в Буркина Фасо, Екваториална Гвинея, Мали и Нигер.

Инициативата изгражда мрежа от инфлуенсъри, журналисти, медии и фондации, като организира чести срещи с граждански групи по искане на местни правителства. В тези контакти руските представители се представят като легитимни партньори по силата на военни споразумения и предлагат „възможност за сътрудничество в обмен срещу възнаграждение“, както и връзки с кръгове, които създават съдържание в полза на Москва.

„Пропагандните операции на Русия в Африка не са импровизация – те са стратегически, структурирани и дълбоко вградени както в официални, така и в паралелни организации“, подчертава доклад на Robert Lansing Institute от 4 август. Целите им включват подкопаване на западните съюзи и влияние, оправдаване присъствието на паравоенни сили като „Африкански корпус“, улесняване на енергийни, минни и оръжейни сделки с политическия елит и насърчаване на многополюсен световен ред.

През август властите в Ангола арестуваха двама руски граждани, обвинени във финансиране на тероризъм, фалшифициране на документи и връзки с престъпници. Според Jornal de Angola, криминалната полиция твърди, че мъжете са плащали на местни граждани за създаване на пропаганда, разпространяване на дезинформация в социалните мрежи, организиране на протести и плячкосвания.

Единият от тях е 64-годишният Лев Лакштанов, основател на културна фондация „Farol“ за португалскоезични държави. Заедно със своя партньор Игор Рахтин (38 г.) се представяли за журналисти и влезли в контакт с фигури от основната опозиционна партия, а после и с репортер от държавната телевизия. Двамата провеждали платени политически интервюта и анкети за нагласите към Русия, преди да бъдат задържани във връзка с „организиране на протести срещу горивата“, съобщава Radio France Internationale. Протестите избухнаха в края на юли след орязване на субсидиите и поскъпване на дизела.

Случаят идва на фона на решението на Ангола от края на 2022 г. да покани западни държави да участват в програмата ѝ за военна техника, припомня базираното в Латвия издание Novaya Gazeta Europe. Преди войната в Украйна именно Ангола беше най-големият руски клиент в Субсахарска Африка.

„Повечето правителства в Африка не искат да бъдат използвани като пешки в геополитическото съперничество на Русия, Китай и Запада и предпочитат да запазят разнообразни партньорства, за да имат по-голяма свобода в решенията си“, отбелязва изданието.

Властите в Ангола твърдят още, че Лакштанов и Рахтин са планирали да развиват пропаганда в социалните медии преди и по време на избори с цел промяна на режима.

Подобен случай е регистриран и в Чад през септември 2024 г., когато в столицата Нджамена са арестувани трима руснаци и един беларусин. Сред тях е Максим Шугалей, чиято „Фондация за защита на националните ценности“ е свързана с Вагнер и вече покойния Пригожин.

Шугалей е известен с разпространение на проруска пропаганда, подкупи към длъжностни лица и опити за намеса в избори в полза на предпочитани от Москва кандидати. Забелязван е в Судан, Мали, Мадагаскар, Судан Либия и ЦАР, а преди това е бил част от т.нар. „Агенция за интернет изследвания“, както е официалното наименование на руската тролска фабрика.

Местни медии като Corbeau News пишат, че той редовно се появява в африкански страни по време на избори, прикрит като наблюдател или социолог.

„Руската пропаганда в Африка не е случайна – тя е резултат от координирана стратегия, санкционирана на най-високо политическо и силово ниво в Москва, целяща да прекрои геополитическите съюзи“, обобщава Robert Lansing Institute.

Руски наемници в Мали бяха убити при засада на местния клон на Ал-Кайда в Сахел.

🇷🇺🇲🇱 Конвой на Африканския корпус на Руската федерация в Мали попадна в засада на бойци от Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), местния клон на Ал-Кайда в Сахел, в резултат на което загинаха най-малко трима руски наемници и неуточнен брой малийски военнослужещи.

Атаката беше извършена в района на селището Тененку, разположено в централната област Мопти, Мали.

Бойците на JNIM заснеха последиците от атаката, като на тях се виждат поне три тела на загинали руски наемници, както и унищожени превозни средства. Джихадистите във видеото са въоръжени с картечници PKM, китайска щурмова винтовка Type 81-1 и AKM/Type 56 и руски AK-103.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Мали потвърди атаката и заяви, че боевете продължават, но по всичко личи, че става дума за добре планирана засада. В района са били изпратени вертолети Ми-8 за близка въздушна поддръжка, както се вижда от кадри, разпространени онлайн. Освен това се появиха недоказани твърдения за свален хеликоптер Ми-8 от въздушния състав на Африканския корпус.

Днешната атака може да се окаже първото голямо поражение в страната за милицията, ръководена от Министерство на отбраната на Руската федерация, след скорошното оттегляне на ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин.

Генерал Суровикин затрудни завръщането си в Русия заради конфликт с влиятелен зам.-министър на отбраната

🇷🇺 Армейски генерал Сергей Суровикин, известен още с прозвището си „генерал Армагедон“, е влязъл в конфликт със заместник-министъра на отбраната Юнус-бек Евкуров, неформален отговорник за операциите на т.нар. Африкански корпус.

Суровикин има собствени схващания за начина, по който Русия трябва да изгражда своите военни и военно-технологични партньорства с африканските държави и политическите им елити. Вместо със сключване на официални споразумения и изпращане на военни сили в отговор на официални покани, той предпочита подхода с тайна дипломация, неформални договорки и ако е необходимо, въвеждане на структури като ЧВК „Вагнер“.

Евкуров от своя страна категорично отхвърля подобна философия, тъй като я смята за неуспешна. Това е довело до сблъсък между двамата, от който победител в крайна сметка излиза Евкуров.

В момента Суровикин се намира в крайно неизгодна позиция, от която поставянето на условия към Министерство на отбраната граничи с невъзможното, поради което в момента той се намира в нещо като почетно изгнание в Африка. За него е най-добре възможно най-скоро да изглади отношенията си с ръководните фигури в министерството на отбраната, за да избегне допълнителни усложнения, споделят източници от руските отбранителни кръгове.

Либийска авиобаза се превърна в хъб за трансфер на руско оръжие към Сахел

Проследеният тежък транспортен самолет Антонов Ан-124 (RA-82030) паркиран на пистата на либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена на около 100 км източно от Бенгази, 18 май 2025 г.📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 Разследване на Radio France Internationale (RFI) разкрива, че либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена източно от Бенгази, все по-усилено играе роля на логистичен хъб по пътя към руските военни амбиции в региона на Сахел в Африка. Тази промяна стана факт на фона на все по-отслабващото влияние на Москва в Сирия след неочакваното фиаско на режима на Башар ал-Асад, настъпило през декември 2024 г.

Разследващият екип на RFI е проследил голям руски военно-транспортен самолет Антонов Ан-124 да излита от сирийската авиобаза Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия на 16 май 2025 г. и да каца на либийското военно летище Ал-Хадим. Въпросният полет е част от широка схема, която включва наскоро забелязани въздушни маршрути между Сирия и Либия, оформящи нов „въздушен мост“ за руските военни активи към Африка.

Самолетът с рег.номер RA-82030, управляван от 224-ти летателен отряд на руското министерство на отбраната, е продължил пътуването си към дестинации в Сахел, включително Бамако (Мали) и Уагадугу (Буркина Фасо), преди да се завърне обратно в Русия.

Макар че точният характер на транспортираните товари не е потвърден, капацитетът и размерите на летателният апарат говорят за прехвърляне на тежка техника, като бронирани машини или зенитно-ракетни комплекси за изграждане на противовъздушна отбрана. Американската сателитна компания Maxar потвърди, че самолетът е бил засечен на пистата в Ал-Хадим на 18 май.

Разследването включва и доклади и видеа, публикувани в Telegram канали, свързани с ЧВК Вагнер и т.нар. „Африкански корпус“ на руското министерство на отбраната, които показват разтоварване на военна техника на посоченото летище, която включва инвентар, сходен с оборудването, използвано от руските въоръжени сили в последното десетилетие на територията на Сирия.

Според Лу Озбърн, експерт от мониторинговата група All Eyes on Wagner, тези движения са поредно доказателство за засилващите се военно-политически връзки между Москва и фелдмаршал Халифа Хафтар – силния човек в Източна Либия, който стои начело на базираното в Тобрук правителство, познато като "Палатата на представителите", както и свързаната с него Либийска национална армия.

Озбърн отбелязва, че Москва разширява значително стратегическото си влияние в Северна Африка, като отваря дипломатически канали към Триполи, като паралелно засилва ангажимента си в Алжир и Тунис.

Арменска авиокомпания с подозрителни полети до Мали.

🇷🇺✈️🇲🇱 Арменска авиокомпания на име Shirak Avia извършва полети по подозрителен маршрут от Москва до Бамако, вероятно превозвайки руски наемници до Мали.

Самолетът е Boeing 737-800, регистриран като EK-SHD, с обичаен маршрут от Ереван до Москва, по който е летял десетки пъти от 1 декември 2024 г. насам. На 29 декември 2024 г. обаче маршрутът му започва да се променя. Първо той лети от Ереван през саудитското летище Джеда до град Банги в Централноафриканска република, където е активен руския Африкански корпус. По този маршрут лети още на 31 декември 2024 г и на 20 и 29 януари 2025 г.

Друг любопитен полет от Ереван до Джуба в Судан е извършен на 31 януари 2025 г. В следващите няколко дни самолетът лети от Джуба до редица неизвестни дестинации, една от които вероятно е Джеда, а друга – Порт Судан. На 4 февруари 2025 г. самолетът лети от Джуба до Ереван.

На 23 февруари 2025 г. е предприета нова серия от подозрителни полети. След това самолетът лети от Москва до Внуково в покрайнините на Кайро. След това продължава към Бамако в Мали, където паркира на военния перон. На 23 февруари 2025 г. самолетът лети от Бамако през Кайро до Москва. На 24 февруари 2025 г. самолетът отново лети Москва-Кайро-Бамако. На 25 февруари 2025 г. той лети от Бамако–Кайро, което се повтаря няколко пъти. Самолетът е в Бамако на 2, 6 и 8 март.

През декември 2024 г. няколко военно-транспортни самолета Ил-76 летят от Русия до Бамако, като вероятно превозват материали в подкрепа на войските на руските наемници, разположени в Мали. Снимката по-долу показва летище Бамако. В южната част се намира военният перон. Следата от радара сочи, че винаги е паркиран на военния перон. Потвърдено е, че руски наемници действат в Мали.

Русия е разположила свои сили в базата Ал-Хадим в Либия

Базата ал-Хадим, близо до Бенгази в източна Либия, на 10 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 В седмиците след свалянето от власт на сирийския президент Башар Асад, Русия започна да извършва множество полети на военно-транспортни самолети до въздушна база в либийската пустиня.

Целта на Кремъл изглежда е да намери алтернативна спирка за транзит за своето нарастващо военно участие в Африка – и начин да запази военното си присъствие в Средиземно море. В продължение на близо десетилетие военновъздушната база Хмеймим и военноморската база Тартус на сирийското крайбрежие служиха и на двете цели. Сега разкъсаната от конфликти северноафриканска страна Либия е във фокуса на руските усилия за проектиране на мощ в средиземноморския регион.

Данните за проследяване на полети, анализирани от CNN, показват от средата на декември средно по над един полет дневно между Хмеймим и ал-Хадим в Либия на големите военно-транспортни самолети Ан-124 и Ил-76.

По-рано този месец представители на САЩ и Запад казаха на CNN, че Русия е започнала да изтегля голямо количество военно оборудване и войски от Сирия.

Прехвърленото оборудване може да включва модерни руски системи за противовъздушна отбрана. CNN видя изображения на тези системи, чакащи да бъдат излетени от Сирия малко преди руските полети да започнат.

На 28 декември Антонов се завърна в Хмеймим от Либия.

Базата ал-Хадим, близо до Бенгази в източна Либия, на 17 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

Джалел Харчауи, асоцииран сътрудник в базирания в Лондон мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI), каза пред CNN, че през последните седмици има „безспорен скок в кацането на руски самолети в Либия от Сирия, Русия и Беларус“.

Хмеймим беше центърът, от който се поддържаха операциите на руските наемници в Африка – първо в Централноафриканската република, а по-късно в Судан, Либия, Мали и Буркина Фасо.

Като засили присъствието си в Либия, Москва може да запази достатъчно способности, за да преследва по-широките си амбиции по-на юг в Африка, поемайки новите разходи, неизбежно свързани с падането на Асад, каза Харчауи.

Геолокирано видео показва как поне един от самолетите, които наскоро пристигнаха в Ал Хадим, отлетя за Бамако в Мали, където Русия наскоро измести дългосрочното френско влияние.

„Руските полети до Бамако през Либия показват, че Русия вече се е обърнала към Либия като алтернатива на своите сирийски бази“, казаха анализатори от проекта Critical Threats на American Enterprise Institute в брифинг.

Полетите не са в съответствие с предишния модел на ротации на руския Африкански корпус до Бамако, добави той. Африканският корпус, под егидата на Министерство на отбраната на Русия, е наследник на наемническата групировка Вагнер в Африка.

По-близък изглед на хангарите и паркинга в ал-Хадим на 28 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

Руснаците са имали плацдарм в Ал-Хадим от няколко години, като същевременно доставят наемни бойци и оръжия в подкрепа на генерал Халифа Хафтар, самопровъзгласилият се за владетел на голяма част от Източна Либия. Разследващата група All Eyes on Wagner съобщи по-рано тази година, че близо до базата е изграден сигурен комплекс за транзит на руски персонал към други части на Африка.

Заместник-министърът на отбраната на Русия, Юнус-Бек Евкуров, направи няколко посещения в Либия, за да консолидира връзките си с Хафтар през последните две години.

Тези отношения може да се задълбочат, ако руският флот се вгледа в пристанище под контрола на Хафтар като алтернатива на съоръжението си в Тартус в Сирия.

НАТО са обезспокоени

Перспективата не се харесва добре в столиците на НАТО. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето каза пред италианския всекидневник La Repubblica, че „руските кораби и подводници в Средиземно море винаги предизвикват безпокойство, още повече, ако вместо да са на 1000 километра, те са на две крачки от нас“.

Може би не е случайно, че преди седмица началникът на генералния щаб на италианската армия, ген. Лучано Портолано, посети Триполи – където управляват съперниците на Хафтар, подкрепяни от ООН.

Според високопоставен служител на НАТО 32-членният отбранителен алианс наблюдава дейността както в Тобрук, така и в Бенгази в Либия.

Средиземноморският дом за руски военни кораби е от решаващо значение за Москва, тъй като на Черноморския флот не е разрешено да преминава през Босфора, докато Русия е във война с Украйна.

„Русия все още не е разположила военноморски кораби в Тобрук, което е много умно, тъй като подобен нагъл ход можеше да провокира преждевременната мобилизация на НАТО“, каза Харчауи.

Хафтар е непостоянен и застаряващ лидер в хронично разделена и нестабилна страна. „Хафтар често сменя лоялностите си, контролира само половината от страната и на 81-годишна възраст не е точно млада фигура“, каза Улф Лаесинг, ръководител на програмата „Сахел“ във фондация „Конрад Аденауер“ в Мали.

„Няма правно споразумение като със Сирия и Хафтар може по всяко време да покаже на руснаците вратата“, добави Лаесинг. Той би могъл да използва позицията си, за да поиска по-сложно руско оборудване – което Москва трудно може да си позволи да спести.

В някои отношения Либия е лош заместител на Сирия. Транспортните самолети на практика могат да достигнат Либия от Русия само ако им бъде позволено да прелитат над Турция, предоставяйки на турския президент Реджеп Тайип Ердоган удобна разменна монета.

Дамаск се двоуми

Не е ясно дали новото ръководство на Сирия е решено да изгони руската армия от Хмеймим и Тартус. Временният лидер Ахмед ал-Шара каза в интервю тази седмица, че новото правителство не иска Русия да напусне страната „по начин, който не отговаря на отношенията й със Сирия“.

Но като се има предвид несигурната траектория на Сирия, Москва ще иска да хеджира своите залози в регион с нарастващо стратегическо значение.

„Дори ако новите управляващи позволят на Русия да запази военновъздушните бази Хмеймим и военноморските бази в Тартус, тя ще трябва да намали нивата на своите войски и логистиката, като например складове за боеприпаси в Сирия, тъй като те вече не са необходими за подкрепа на Асад“, каза Лаесинг.

Харчауи се съгласи, като каза, че дори Русия да поддържа някакво присъствие в Сирия, нивото на комфорт, логистична лекота и сигурност, на които някога се е радвала при Асад, никога няма да се върне.

Руският президент Владимир Путин пренебрегна свалянето на Асад, но Лаесинг каза, че падането му е истински удар за африканските амбиции на Путин.

Африканските правителства, които клоняха към Москва за своята сигурност, сега може да помислят два пъти за нейната надеждност, което „ще попречи на способността й да сключва нови сделки за наемниците на Африканския корпус“, каза Лаесинг. „В Мали или Нигер не остана незабелязано, че Русия не се притече на помощ на Асад.“

Въпреки това Русия извади въглен от огъня на смъртта на Асад, каза Харчауи. Неговата „логистична мрежа не е нито повредена, нито напълно унищожена; тя просто е деградирала и е станало по-скъпа, по-несигурна и по-разклатена.“

Русия изгражда голяма военна база в южна Либия

🇷🇺🇱🇾 Сателитни снимки свидетелстват за изграждането на голяма руска военна база в района на южна Либия, контролиран от племенните сили Тубу.

Базата е разположена на стратегическа точка в близост до границата със Судан и Чад. Освен това се намира в близост до най-голямото златно находище на Чад – Кюри Боугоди.

Според судански военни журналисти базата ще принадлежи на „Африканския корпус“ на Министерството на отбраната на Руската федерация – група, създадена от бивши наемници на ЧВК “Вагнер“, както и на офицери от разформированата Сирийска арабска армия на Башар ал-Асад, които избягаха от Сирия.

Либийският маршал Халифа Хафтар е шокиран от внезапното падане на Асад.

📸 Колаж: Africa Intelligence

🇸🇾🤝🇱🇾 Френското разузнавателно издание Africa Intelligence разкри негативните последици от свалянето на режима на сирийския президент Башар Асад върху върху интересите на либийския маршал Халифа Хафтар, който е бил шокиран от внезапното падане на сирийския режим, както и върху отношенията между семействата на двамата лидери.

Връзката между семействата Хафтар и Асад се основаваше на близък съюз, който разчиташе до голяма степен на взаимното им приятелство с Русия, като отношенията им достигнаха своя връх с тайното посещение на Махер ал-Асад, брат на бившия сирийски президент, на гости на Саддам, сина на Халифа Хафтар през септември 2022 г.

Освен това двете страни си сътрудничиха в обучението на пилоти от силите на Хафтар, провеждано в Сирия, което беше потвърдено от смъртта на либийски пилот по време на тренировъчен полет през декември 2022 г.

Часове след падането на режима в Дамаск самолет на компанията „Cham Wings“ кацна в Бенгази със сирийски офицери на борда, като се предполага, че сред пътниците може да е бил самият Махер ал-Асад.

Съюзът между двамата лидери вървеше паралелно със сътрудничеството с Русия, която използваше страните им като платформи за транзит на военно оборудване към африканския регион Сахел. Падането от власт на Башар ал-Асад може да накара Москва да преразгледа своята стратегия в региона, след като досега руските кораби преминаваха през пристанището на Тартус и спираха в пристанището на Тобрук, където разтоварваха военното си оборудване, което впоследствие беше транспортирано от силите на Африканския корпус по суша до съседните страни като Мали, Нигер и Буркина Фасо.

След подновяването на бунтовническата офанзива срещу сирийския режим програмата за обучение на либийските пилоти на Хафтар в Сирия беше прекъсната, а те загубиха два военни тренировъчни самолета L-39 Albatros, след като джихадистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам превзе авиобаза Найраб на 2 декември.

В допълнение, компанията „Cham Wings“, свързана със семейство Асад, продължаваше да извършва редовни полети между Дамаск и Бенгази до края на миналия октомври, въпреки че беше поставена в списъка със санкции на Европейския съюз по обвинения в транспортиране на наемници, трафик на хора и контрабанда на наркотици между Сирия и източна Либия.

Русия изпраща наемници от „Африкански корпус“ към Сирия.

🇷🇺🤝🇸🇾 Русия изпраща контингент с наемници от своите частни военни компании, вероятно от своя Африкански корпус, в подкрепа на своите войски в Сирия, съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна във вторник, 3 ноември 2024 г.

Лидерите в Москва решиха да изпратят наемници от „частни военни компании“ за да помогнат на близкоизточната страна. Очаква се пристигането на бойци, вероятно от „Африкански корпус“, посочват от украинското военно разузнаване.

Коалиция от бунтовнически групи, начело с групировката Хаят Тахрир ал-Шам предприе мащабна офанзива към западната провинция на Алепо. Настъплението свари сирийската армия неподготвена и в крайна сметка тя беше принудена да се изтегли панически, оставяйки на бунтовниците големи количества оръжие, включително танкове, бронирани машини, самолети, хеликоптери и зенитно-ракетни комплекси.

„Сирийската правителствена армия и руските военни части понасят значителни загуби, бягат от позициите си, изоставят оръжия и техника, отстъплението е хаотично“, обобщава украинското разузнаване в своята публикация.

Африканският корпус на Руската федерация беше създаден през 2023 г. и се състои от войници, офицери и опитни наемници, много от които преди това са били част от групата Вагнер на покойния Евгений Пригожин. По-рано същата група е участвала в множество операции на африканския континент – Либия, Судан, Буркина Фасо, Нигер и т.н.

Frontline Monitor припомня: Министерство на отбраната на Русия освободи генерал-лейтенант Сергей Кисел от поста командир на руската групировка на силите в Сирия, заменяйки го с генерал-полковник Александър Чайко.

Русия е изпратила наемници в Екваториална Гвинея.

📸 Снимка: Diario Rombe on X

🇬🇶🤝🇷🇺 Русия е изпратила контингент от наемниците си в Африканския корпус за разполагане в Екваториална Гвинея. След преговорите в Малабо на 7 юни тази година руският заместник-министър на отбраната Юнус-Бек Евкуров осигури споразумение с представители на малката държава, разположена на брега на Гвинейския залив.

На срещата присъстваха ключови руски военни фигури, сред които адмирал Игор Костюков, началник на Главното управление на Генералния щаб.

Африканският корпус – руска паравоенна единица, съставена от наемници и подбрани доброволци, вече е започнала да разполага личен състав в EMIGO. Това е смесената военна академия „Генерал Обианг“ – основният център за военно обучение в страната; обучава кадети за различните корпуси: сухопътни, въздушни и морски, както и бъдещи членове на полицията. Военната ѝ база се намира в Екуку.

Предполага се, че групата действа на пряко подчинение на руското министерство на отбраната, като основната ѝ цел е да продължи усилията на Кремъл за разширяване на влиянието му сред държавите на Африканския континент, изправени пред политическа нестабилност.

Иван Лопес, научен сътрудник и изследовател, специализиран в частни военни компании в Африка, коментира: „От края на август, чрез изображения на SAR (радар със синтетична апертура - бел.авт), започнахме да забелязваме големи пикове на активност, съвпадащи с пристигането в страната на Африканския корпус.“

Разполагането на руските наемници в малката страна на брега на Гвинейския залив идва в момент, когато Русия засилва присъствието си в няколко политически нестабилни африкански държави, сред които Централноафриканската република, Либия, Мали и Судан. Присъствието на Корпуса може вероятно да сигнализира за интереса на Русия към Буркина Фасо, управлявана в момента от военна хунта след преврат през януари 2022 г.

Африканският корпус беше сформиран, за да наследи дейността и зоните на влияние на бившата ЧВК „Вагнер“ след смъртта на основателите ѝ Евгений Пригожин и Дмитрий Уткин в самолетна катастрофа през август 2023 г.

Докато светът гледа към Украйна, Русия засилва позициите си в Либия.

🇷🇺🤝🇱🇾 Май беше най-кървавият месец на Русия от началото на нейната 28-месечна война срещу Украйна: според различни източници до 38 940 войници загинаха или бяха тежко ранени. Тази планина от жертви не попречи на Кремъл да изпрати 2000 войници и хиляди тонове военно оборудване в източната половина на Либия, контролирана от военачалник в Бенгази.

Това пише базираният в Масачузетс американски вестник Berkshire Eagle.

Либия?

Бенгази беше в центъра на вниманието през 2012 г., когато ислямски фундаменталисти убиха американския посланик в Либия и други трима американски служители. Като страничен продукт Вашингтон загуби вкуса си към Либия и жестоката ѝ политика.

Москва обаче навлезе и запълни вакуума. Сега, след години на интензивно ухажване, Русия е на път да спечели права за базиране на военни кораби на руския флот в Тобрук. От тази точка в централното Средиземноморие руските крилати ракети "Калибър" могат да поразят почти всяка цел в Западна Европа. Миналата седмица руският президент Владимир Путин предупреди, че Русия може да предостави оръжия с голям обсег на други страни, за да могат да нанасят удари по западни цели.

„Руска средиземноморска база в Либия би застрашила Европа и южния фланг на НАТО“, пише базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) в новия си доклад „Руското разпространение в Африка“. „Позицията на Кремъл в Либия също така му дава възможност да дестабилизира Европа, като въоръжи мигрантските потоци от Африка, върху които сега има още по-голямо влияние благодарение на скорошната си експанзия по южните точки на транссахарските мигрантски маршрути в Сахел.“

В хибридната война на Русия срещу Запада Москва използва неконтролираната имиграция като новото си оръжие. Либия има най-дългата брегова линия в Северна Африка - малко под 1800 километра. По време на 42-годишното управление на Муамар Кадафи Европа имаше неписана сделка с ексцентричния владетел на Либия: вие не позволявате на Африка да пресече Средиземно море, а ние пренебрегваме вашите „ексцентричности“.

Въпреки това, след свалянето и смъртта на Кадафи през 2011 г., Либия се върна към разделението на изток-запад от италианската колониална ера от преди един век. В Триполи, столицата, призната от ООН, има едно правителство. В Бенгази има друго правителство. Поради тази причина контролът върху брега остана в миналото. Миналата година агенцията за граничен патрул на Европейския съюз съобщи, че 380 000 африкански мигранти са се опитали да преминат в Европа от Либия - най-високият брой от почти десетилетие.

Тобрук, оспорвано пристанище по време на Втората световна война, е на 420 километра южно от гръцкия остров Крит. Занимаващите се с трафик на хора правят това пътуване с лодка за една нощ. На юг новите съюзници на Русия – Мали, Буркина Фасо и Нигер – контролират каналите за контрабанда на хора от сърцето на Африка.

През последните две години Русия и нейният сателит Беларус изпращаха мигранти без документи през своите западни сухопътни граници. Мигрантите са пионки в опитите на Русия и Беларус да подхранят антимигрантските настроения и на свой ред да стимулират крайнодесните партии на европейските избори.

Съобщава се, че в Източна Либия местният лидер, маршал Халифа Хафтар, печели от изпращането на лодки с африкански мигранти на север.

„Хафтар изрично е помагал на контрабандистите на мигранти в Либия, като им е предоставял разрешения за сигурност“, пише ISW в свой доклад от миналата седмица. „Партньорите на Русия в нигерската хунта анулираха подкрепения от ЕС закон за миграцията, който имаше за цел да спре мигрантските потоци през декември 2023 г.“

Уединен в Бенгази, генерал Хафтар олицетворява провала на американската дипломация в Либия. Американски гражданин, той е живял две десетилетия в Северна Вирджиния, където е бил актив на ЦРУ. Наскоро обаче той и много от шестимата му сина тихомълком изтеглиха парите си от американски банкови сметки.

Междувременно Кремъл бере плодовете на инвестиция от съветската епоха. В края на 70-те години на миналия век Хафтар, тогава изгряващ млад офицер от вътрешния кръг на Кадафи, завършва тригодишна степен за чуждестранни офицери във Военната академия М. В. Фрунзе в Москва. Рускоезичният маршал Хафтар сега е обект на ухажване от Кремъл: пътуване до руската столица за среща с президента Путин миналия септември и пет срещи в Бенгази с руския заместник-министър на отбраната Юнус-Бек Евкуров, включително една от последните седмици.

Плодовете на този процъфтяващ съюз можеха да се видят преди две седмици на парада в Бенгази, отбелязващ 10-ата годишнина от поражението на местните ислямистки сили, които може да са замесени в убийството на посланик Дж. Кристофър Стивънс. Според разузнавателния анализатор Janes, центъра на обективите по време на парада са били колоните от произведени в Русия бронетранспортьори Volk или Wolf, боядисани в пустинен камуфлаж. Те са само върхът на айсберга от пет доставки, направени след 1 април до Тобрук от руското средниземноморско пристанище в Тартус, Сирия.

Русия отчасти използва Тобрук, за да изпрати оборудване на юг, за да подсили страните в Сахел, където руски войски заменят френските войски: Буркина Фасо, Мали и Нигер. Въпреки това, много руски военни активи сега са разпръснати около Източна Либия, според нов доклад, озаглавен Mediterranean Sea Objective for the African Corps.

„Руски военен персонал и оборудване са забелязани на най-малко 10 места в източна Либия от началото на март“, според доклада, който е съвместен проект на независимото издание Verstka и проекта All Eyes on Wagner. Наемниците от частната военна компания Вагнер до голяма степен бяха заменени от руски войници, подчинени на Министерството на отбраната на Русия. Ранени войници от Източна Либия се лекуват рутинно в Русия.

От финансова гледна точка се смята, че Либия изпира руски газ за продажба в Европа, което противоречи на санкциите на ЕС. Миналия месец на форума Русия-Ислямски свят в Казан, столицата на Татарстан, република в състава на Руската федерация. Либийските власти поканиха руската компания Татнефт да построи петролна рафинерия в Бенгази или Тобрук. Миналия месец по време на посещение в Източна Либия руският външен министър Сергей Лавров каза, че Русия планира да открие консулство в Бенгази.

При предишни атаки срещу правителството в Триполи генерал Хафтар наводни страната с фалшиви либийски динари на стойност около 1 милиард долара, отпечатани от руската държавна валутна печатница Гознак. Сега анализаторите смятат, че новото насочване на оръжия към Източна Либия предвещава руска подкрепа за военно нападение от генерал Хафтар върху оставащата една трета от Либия извън неговия контрол.

Британското разузнаване: Русия разгръща своя Африкански корпус за офанзива в Харковска област

🇷🇺⚔️🇺🇦 Москва е разположила части от Африканския корпус на руското Министерство на отбраната, за да се бият заедно с редовната руска армия и „Щурм-Z“ единици, съставени от затворници, за да атакуват град Вовчанск в Харковска област през изминалата седмица, съобщи Министерството на отбраната на Обединеното кралство на 24 май.

Русия започна нова офанзива на 10 май в северната част на Харковска област, съсредоточавайки усилията си в посоките на Липци и Вовчанск, селища на няколко километра южно от руско-украинската граница.

Силите на Москва успяха да напреднат до 10 километра навътре в региона, но бяха спрени от първата отбранителна линия, каза президентът Володимир Зеленски на 16 май.

Според доклада на Министерството на отбраната на Обединеното кралство Русия „почти със сигурност“ е преразположила отряди от своя Африкански корпус към украинската граница през април 2024 г. в подготовка за офанзива в Харковска област.

„Много е вероятно Русия да засили войната си срещу Украйна с ресурси, които преди това са били предоставени на Африка“, каза британското министерство.

Съобщава се, че руският Африкански корпус се е появил през 2013 г. и се състои от над 2000 войници и офицери, както и опитни наемници, много от които преди това са служили в групата Вагнер. Тази група вероятно е била преди това разположена в Сирия, Либия, Буркина Фасо и Нигер.

Съобщава се, че Русия е набирала чужденци от страни като Непал, Сомалия, Индия, Куба и други, за да се бият в Украйна от самото начало на пълномащабната инвазия.

Украинските сили спряха руските войски в района на Харков и водят контраатаки, отбеляза Игор Прохоренко, представител на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Украйна.

Към 24 май вечерта бойни действия се водят на две места във Вовчанск, съобщи Генералният щаб на Украйна.

Доставки на руско оръжие през Средиземно море разкриват плановете на Кремъл за нов "Африкански корпус"

Голям десантен кораб проект 11711 от тип „Иван Грен“, предназначени за транспортиране и стоварване на десант и превоз на бойна техника и оборудване, преминавайки покрай бреговете на Дания, 16 април 2021 г.

Френският вестник Le Point разкри засилена руска активност в Източна Либия, изразяваща се в доставки на оборудване и оръжия до Тобрук, ключов пристанищен град и провинциален център, разположен в близост до границата с Египет.

Изданието отбелязва, че оборудването е доставено в очакване на предполагаемо разполагане на сили на Африканския корпус - военна структура под ръководството на Министерство на отбраната на Русия, с която Кремъл ще опита да върне надмощието си от годините на Студената война, особено на фона на все по-намаляващото западно влияние на континента.

Съобщава се, оборудването е предназначено за Нигер и Буркина Фасо и е доставено на борда на „Александър Отраковски“ от проект 775 (клас Ропуча) и „Иван Грен“ от проект 11711 - десантни кораби на Северния флот на Русия, идващи от руската военноморска база в сирийския град Тартус.

Интересното е, че ескорт на доставката е извършен от фрегатата „Адмирал Григорович“ от проект 11356, която е част от Черноморския флот на Русия, но в последните 2 години е разположена в Средиземно море поради отказа на Турция да допусне преминаването на бойни кораби през Босфора и Дарданелите от февруари 2022 г насам.

По силата на конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г, която дава на Турция пълния контрол да регламентира режима на преминаване на военноморски съдове през черноморските проливи.

Групата кораби е била допълнена от "Меркурий" - ракетна корвета от проект 2230 (клас "Стерегущий"). Подобно на фрегатата, спомената по-горе, тя също формално принадлежи на Черноморския флот, но е разположена във водите на Средиземно море.

До миналото лято тя се намираше в корабостроителницата на пристанището в Санкт Петербург за основен ремонт и модернизация, включваща добавянето на крилати ракети Калибър-НК и система за противовъздушна отбрана "Редут" (военноморския еквивалент на С-350 "Витяз").

📸 Източник: Russian Forces Spotter on X

Според Bloomberg, числеността на т.нар „Африкански корпус“ се очаква да бъде най-малко 20 000 войници и ще получава директни инструкции от Министерството на отбраната в Москва за извършване на операции в пет африкански държави - Буркина Фасо Либия, Мали, Нигер и Централноафриканската република, където руската армия планира да разположи своя нов регионален щаб.

Последното вероятно е свързано с желанието на Кремъл да привлече нови попълнения, включително бившите бойци на ЧВК "Вагнер". Групата беше формално разпусната след смъртта на Пригожин, но на практика остана активна и продължава да развива дейност, макар и в далеч по-малки мащаби.

Тепърва остава да се разбере къде Кремъл ще успее да намери 20 хил. войници, които според човек, близък до Министерството на отбраната, групата търси. В своя пик африканските сили на „Вагнер“ бяха максимум няколко хиляди и Русия вече се опитва да наеме поне още 250 хил. души да се сражават в Украйна тази година.

Руски военни инструктори и система за противовъздушна отбрана пристигнаха в Нигер.

Поддръжници на управляващата хунта в Нигер на протест в столицата Ниамей с призив за елиминиране на чуждата намеса в страната, 3 август 2023 г. Висш служител на Пентагона заяви, че САЩ не са получили официална молба за напускане на страната.
📸 Снимка: AP Photo/Sam Mednick

🇷🇺🇳🇪 Десетки руски военни инструктори пристигнаха в Нигер като част от ново споразумение с хунтата в страната, която прекъсна връзките си със Запада. Държавните медии съобщиха, че те са пристигнали заедно с най-съвременна система за противовъздушна отбрана.

Очаква се те да инсталират системата и да обучат армията на Нигер как да я използва.

Западноафриканската страна е една от няколкото в района на Сахел, управлявани от военни власти, които наскоро са засилили връзките си с Русия.

Говорител на военното правителство на Нигер каза в петък, че руснаците са в страната, за да обучават войници.

Паравоенната група на руското министерство на отбраната Африкански корпус, известна още като Руски експедиционен корпус (РЕК), написа в Telegram, че това е първата група военнослужещи и доброволци, които отиват в Нигер.

В прикачено видео военнослужещ от корпуса каза на френски, че те са там, за да „развият военното сътрудничество“ между страните и са донесли „различно специално военно оборудване“, за да помогнат в обучението.

Кадри на руските инструктори, разтоварващи пълен с оборудване товарен самолет, бяха излъчени по държавната телевизия на Нигер.

Улф Лаесинг, специалист в региона на Сахел за фондация Конрад Аденауер, каза за новинарската програма на BBC World Service, че военните доставки изглежда са част от "пакет за оцеляване на режима".

Демократично избраният президент на Нигер Мохамед Базум беше свален миналата година от хунтата, която оттогава прекъсна военните и дипломатически връзки с Франция - бившата колониална сила - и отмени споразумението със САЩ.

Европейският съюз преустанови сътрудничеството си със страната в областта на сигурността след преврата.

Г-н Лаесинг обясни, че военното правителство все още е загрижено за евентуална физическа намеса в Нигер от страна на политическия и икономически съюз на западноафриканските държави, известен като Ecowas.

Той добави, че вероятно това е причината за доставката на руската система за противовъздушна отбрана, а не за да помогне във войната срещу ислямистките бойци.

„Нямам друго обяснение, защото джихадистите нямат авиация“, каза г-н Лаесинг.

Кабир Адаму от разузнавателната организация Beacon Security каза, че Нигер все повече се доближава до страни извън западния блок, включително Русия, Китай и Иран. Той изрази опасения, че съюзът с Русия може да насърчи хунтата да отложи допълнително връщането към цивилна власт, както се случи в съседно Мали.

Абдел-Фатау Муса, комисар на Ecowas по политическите въпроси, мира и сигурността, отбеляза, че Нигер следва стъпките на Мали и Буркина Фасо и че трите страни са сформирали военен съюз.

Нигер вече беше отстранен от организацията, която настояваше страната да се върне към демократично управление заедно с Буркина Фасо и Мали - но през януари водените от хунтата страни обявиха, че ще напуснат блока.

Той изрази опасения, че предстои дълъг период на конфликти в региона на Сахел.

„Нашата позиция е ясна. Ние ще държим държавата отговорна за всяко едно грубо нарушение на човешките права.

„Призоваваме страните в региона да не спомагат за началото на пореден цикъл от прокси войни в Африка“, заяви Муса пред BBC, допълвайки, че въпреки това суверенните държави имат право да избират своите международни партньори.

Нигер е изправен пред нарастваща заплаха от страна на групировката "Ислямска държава", както и от бойците на "Боко Харам", разположени по границата му с Нигерия.

По-рано тази седмица най-малко шестима войници бяха убити при експлозия в района Тилабери близо до границата с Мали.

Министерството на отбраната на Нигер, което потвърди атаката, каза, че армейска патрулна кола се е ударила в противопехотна мина близо до югозападното село Тингара по-рано тази седмица, отнемайки живота на няколко от пътуващите в нея войници. Други са ранени и са откарани в болница.

Министерството съобщи още, че е извършило въздушен удар, за да неутрализира отговорните за поставянето на самоделната противопехотна мина.

Докато управляващата хунта цитира влошаващата се несигурност в Нигер като причина за преврата, докладите сочат, че бунтовниците продължават да извършват редовни атаки в различни части на страната - особено в региона Тилабери.