Корабът, разтоварил техника в Тобрук, натовари отново бронирани машини в Балтийск

🇷🇺⚓️ Три санкционирани руски товарни кораба са били натоварени с бронирана техника и логистично оборудване на военноморска база Балтийск в Калининградска област на 15-16 октомври. Един от тях, ц, само месец преди това разтовари подобен товар в либийското пристанище Тобрук. Това става ясно от сателитни изображения, публикувани от GeoInsider в рамките на авторско разследване на 21 октомври. На следващия ден то беше разпространено от разследващото издание The Insider.

Освен ANASTASIIA (IMO: 9349291) на кея са ASCALON (IMO: 9198226) и LADY D (IMO: 9349289). GeoInsider уточнява, че корабите са натоварили „значителни количества военна техника“: логистични камиони, бойни машини на пехотата, бронирани автомобили с повишена защита от мини и засади (MRAP), както и превозни средства за личен състав. Това е вторият засечен цикъл на превоз с ANASTASIIA за последните два месеца и потвърждава онова, което морските наблюдатели описват от няколко години насам: Балтийск е основното пристанище, от което тръгват военните товари за руските войски в Африка.

Накъде са тръгнали товарите този път, не е известно. GeoInsider пише, че изглежда в дните преди и след товаренето е имало и смяна на други товарни кораби, но плътната облачност не дава възможност това да бъде потвърдено. Според анализаторите един голям конвой или няколко такива вероятно вече са на път, а крайната им цел остава неизвестна. Екипажите са изключили системите си за автоматична идентификация (AIS), с която плавателните съдове съобщават своята позиция. Последните сигнали и на трите кораба са от Балтийско море: на ASCALON и LADY D – край Калининградска област според The Insider, а най-късният, на LADY D, е от около 17 октомври според VesselFinder. Оттогава маршрутът може да се проследи единствено по сателитни снимки.

Предишният цикъл на превоз показва целия маршрут. Сателитни снимки от август показват подготовката и товаренето на бронирани машини, камиони и помощно оборудване в пристанище Балтийск. Конвоят плава през Средиземно море с изключени транспондери и на 13 септември ANASTASIIA и YURIY ARSHENEVSKIY акостират на пристанище Тобрук, придружени от големия десантен кораб„Александър Шабалин“ (проект 775) от състава на Балтийския флот. На следващия ден двата кораба акостират и започват разтоварване. Снимките на GeoInsider от 15 септември показват редици камиони „Урал“ сред бронираните машини на пристанището.

Съставът на товара казва повече от броя на машините. Специализираният профил Libya Field Notes, цитиран от италианската Agenzia Nova, разпознава сред техниката „Урал-4320“ с автокран, водоноска, цистерна за гориво и полева кухня и оценява, че този набор от техника отговаря на оборудване на взвод за логистично осигуряване към мотострелкови батальон. С други думи, освен бронирана техника Тобрук получава и това, което му е нужно за издръжката на едно подразделение далеч от базите му: вода, гориво, ремонт и храна.

За получателя има две отделни версии от анонимни източници, цитирани от Agenzia Nova. Представители на апарата за сигурност на Либия, цитирани на 22 септември, твърдят, че товарът е разпределен между три бази: Ал Хадим източно от Бенгази, Ал Кардабия южно от Сирт и Ал Джуфра в централна Либия, използвана от Москва като междинна точка между крайбрежието на Средиземно море, Фезан и Сахел. И трите са част от 6 основни бази, които руските войски използват в страната. „Товарът беше предназначен специално за Африканския корпус“, казват източниците, а Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар не е получила значими количества техника. Корпусът е формирование под контрола на Министерството на отбраната на Руската федерация, поело голяма част от хората, базите и операциите на „Вагнер“. Източници на италианското издание Il Foglio разказват друго: месец по-рано ОАЕ са закупили руска военна техника за доставка на Хафтар. Изданието допуска и че пратката само е минала през Либия на път за Мали и Нигер. В своя преглед от 23 септември Stimson Center оставя отворен въпроса дали крайният получател е армията на Хафтар, суданските Сили за бързо реагиране или Африканският корпус.

Част от техниката според източниците на Nova е продължила към Мали по въздуха. Публичните данни за полетите във Flightradar24 сочат, че Ил-76ТД с регистрация RA-76363 на Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация пристига в Бенгази на 15 септември от летище Чкаловски край Москва, излита на 16-и за Бамако и се връща на 17-и. Данните за полета потвърждават маршрута и датите, а за товара на борда говорят само източниците на агенцията.

ASCALON, LADY D и ANASTASIIA са подложени на санкции от Държавния департамент на САЩ от май 2022 г. и се управляват от компания „МГ-Флот“ (бившата „Трансморфлот“), която украинското военно разузнаване свързва с бизнесмена Джамалдин Пашаев. тип „Ро-ро“корабът ASCALON, построен през 1999 г. за превоз на колесна и верижна техника, която се качва на борда на свой ход, е притежаван от фирмата „М Лизинг“. По данни на Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна той е участник в т.нар. „Сирийски експрес“, както наричат линията от Новоросийск през Босфора, по която Русия снабдяваше своите сили в Сирия до падането на Башар Асад на 8 декември 2024 г. Според ГУР през 2018 г. същият кораб е превозил до Китай ракети за зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“. LADY D според ГУР е превозвал през Босфора руско въоръжение за износ за Индия. Украйна го санкционира на 23 май 2026 г.

Балтийският маршрут не се изчерпва с Либия. Според Maritime Executive кораби с военни товари за Африка обикновено товарят в Балтийск и през последните няколко години са разтоварвали в Конакри, Бата, Ломе, Мадагаскар и Тобрук, откъдето част от товара продължава към Буркина Фасо, Нигер и Мали и ЦАР. През юни MIKHAIL BRITNEV тръгва от Архангелск, на 11 юни спира в Балтийск и на 9 юли се появява в Ломе, придружен по пътя от голям десантен кораб, според данни на Starboard Maritime Intelligence. Успоредно с либийския рейс SPARTA, GENERAL SKOBELEV и „Академик Пашин“ с ескорт от „Адмирал Левченко“ плават по маршрута Балтийск–Тартус–Балтийск между 16 август и 5 октомври, показват изображенията на ICEYE, публикувани от Frankfurter Allgemeine Zeitung. Към 19 октомври ICEYE отчита 4 завършени превоза до Сирия или Либия от началото на годината.

Освен товари по тази линия пътуват и хора. Разследващата организация Dossier Center, финансирана от Михаил Ходорковски, е проверила списъците на екипажи и пътници на около 2000 кораба и е открила 28 пътници, чиито данни не фигурират в други бази данни. Те са пътували на 7 кораба с военни товари за Африка. Според Maritime Executive те са се качили в Калининград и не са били на борда при връщането в Балтийско море. Паспортите им са издадени от служби, свързвани преди с документи на ГРУ, руското военно разузнаване, и са с последователни номера. Dossier Center ги смята за придружители на пратките. Изданието Maritime Executive отбелязва, че организацията е враждебна към Кремъл, но подкрепя изводите си с добри доказателства. В редакционен коментар то допуска и друго обяснение: че по този път в чужди държави се внедряват нелегални разузнавачи.

Взети заедно, изброените превози очертават постоянна морска линия, а не поредица от отделни доставки. Тя тръгва от военноморска база в ексклава между Полша и Литва, минава покрай бреговете на НАТО, често с изключени транспондери, и стига до Северна или Западна Африка с ескорт на руския флот. Вероятната крайна цел на октомврийския конвой е отново Тобрук. За това говорят предишният рейс на ANASTASIIA, 6-те бази на Русия в Либия и полетите от Бенгази към Бамако през септември. Коридорът в Западна Африка е реалната алтернатива: MIKHAIL BRITNEV показа през юли, че от Балтийск се стига до Ломе, а SPARTA – че пътят до Тартус също остава отворен.

Отговор ще дадат сателитните снимки от първото пристанище, в което конвоят се появи. Второ поредно разтоварване на ANASTASIIA в Тобрук би направило либийското пристанище постоянен вход на линията от Балтийск. Ако вместо това корабите акостират в Ломе или Конакри, товарът от октомври е за коридора в Западна Африка, а Тобрук се оказва една от няколко крайни цели, а не основната.

Украинското военно разузнаване пренесе войната с Русия в Мали, Либия и Судан

🇺🇦🌍🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна е разположило експерти по дронове в 3 африкански държави, за да воюва срещу руските войски и техните съюзници далеч от собствения си фронт: около 15 оператори в Северно Мали, екип за морски дронове в Западна Либия и няколко души в Судан. CNN разкри мащаба на мисиите, стъпвайки върху разкази на участници в тях, както и на офицер на ГУР, според когото смисълът на това е да се оказва натиск върху Русия и да се подкопае представата, че е надежден съюзник. „Превръщаме своя опит с дроновете в инструмент на външната политика“, казва той.

В Мали екипите на ГУР работят с Фронта за освобождение на Азауад (FLA), туарегска сепаратистка група, която воюва срещу военната хунта в Бамако, а сега е част от слабо обвързващ съюз с Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал-Кайда в Сахел, включен от САЩ в списъка на чуждестранните терористични организации. Противник им е „Африканският корпус“, военната структура, подчинена на Министерство на отбраната на Руската федерация, в която бяха включени остатъците от ЧВК „Вагнер“ след смъртта на Евгений Пригожин през 2023 г. По думите на двама от операторите в Мали те не участват пряко в сраженията, а обучават бунтовниците и им съдействат в операциите.

„Координирам операциите им дистанционно. Сигналът от дрона им идва при мен по интернет и аз веднага им казвам по радиото какво да правят и накъде да летят“, разказва единият, който по „директна заповед“ от своите командири не излиза на фронта. Служителят на ГУР добавя, че инструкторите от Украйна в Мали са обучавали да използват дронове и бойци от Чад, Нигер и Буркина Фасо.

Кидал, главният град на туарегския север, премина под контрола на различни сили два пъти за малко над 5 месеца. На 25 април FLA и JNIM нанесоха едновременни удари на повече от 6 места в страната. В Кати, на около 15 км от Бамако, атентатор самоубиец с кола, натоварена с експлозиви, нападна дома на министъра на отбраната генерал Садио Камара, който почина от раните си. FLA превзе Кидал и „Африкански корпус“ потвърди на 27 април, че се е изтеглил от града заедно с армията на Мали. „Голям провал беше, че загубиха Кидал и трябваше да договарят безопасен коридор, за да се изтеглят“, отбелязва пред CNN Хени Нсаибия, старши анализатор за Западна Африка в независимата организация за наблюдение на конфликти ACLED. Украинският оператор на дрон твърди, че неговите хора са помогнали при превземането, а руското военно министерство тогава обвини „украински и европейски инструктори наемници“, че са подготвили щурма.

На 6 октомври малийската армия отново влезе в града. Според неин офицер колоната е тръгнала сутринта от Анефис и стигнала Кидал, без да срещне съпротива, малко след като обяви мащабни въздушно-наземни операции заедно с руските си съюзници в целия регион. Часове по-рано FLA беше обявил „стратегическо и контролирано изтегляне“ и го обясни с „непропорционалното използване на въздушни средства“ от руските наемници. Бевърли Очиенг от консултантска фирма Control Risks определи успеха като „символичен“, но не „решаващ“.

Киев поддържа връзки с туарезите от поне две години насам. През юли 2024 г. бунтовници устроиха засада край Тинзауатен, на границата с Алжир, и убиха десетки бойци на „Вагнер“ и малийски войници, а часове по-късно говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви, че са получили „нужната информация“. Това се превърна в причината Мали да скъса своите дипломатически отношения с Украйна на 4 август 2024 г. Нигер направи същото два дни по-късно. Според изследване на Фондация „Карнеги“ от ноември 2025 г. Украйна извършва доставки на дронове на сепаратистите от началото на 2024 г.

FLA признава част от това. Източник в групата потвърди пред AFP, че сепаратистите „поддържат контакт с украинците“: през 2023 г. „трима или четирима украинци“ са обучавали бойци в Северно Мали, а няколко души са преминали „интензивен 30-дневен курс в Украйна“ за FPV дронове, управлявани по картината от собствената си камера. Втори човек от FLA уточни, че обучението е било близо до границата с Мавритания. Първият източник отрича да е получавана логистична, материална и разузнавателна помощ и настоява, че „всички сражения през последните месеци са водени от FLA и JNIM“. Дипломат от региона обаче говори за „определено присъствие“ на украинците в Северно Мали, където „се придвижват и сътрудничат с туарегски бунтовници“, и за дронове, идващи от Украйна. Връзката според него минава през мавританската граница, а FLA систематично омаловажава помощта, за да не създава проблеми на властите в съседната страна. „Не е случайно, че през 2024 г. Киев отвори посолство в Нуакшот, след като Мавритания служи за тилова база на лидерите на FLA“, казва дипломатът.

Най-откритият намек дойде от Кирило Буданов, бившият ръководител на ГУР, който от януари е начело на Офиса на президента Володимир Зеленски. На 7 септември, Деня на военното разузнаване, той написа в X, че службата защитава украинските интереси „от Русия до Африка“, включително „в нажежените пясъци на пустините и ледените снегове на Антарктида“. Към публикацията имаше снимка на 4 бели мъже със скрити лица до въоръжени хора с тюрбани в пикапи насред пустинята. Единият събеседник от FLA нарича кадрите „просто украинска пропаганда“, а вторият твърди, че са от обучението през 2023 г. или са заснети в Сирия. Пет дни по-късно излезе разследването на CNN. Буданов беше формулирал тази позиция още през 2023 г. Тогава той обяви, че целта му е „да продължава да убива руснаци навсякъде по лицето на този свят до пълната победа на Украйна“.

Либийската мисия е най-голямата. През април RFI обяви, позовавайки се на двама либийски източници, че в западната част на страната работят над 200 украински офицери и технически специалисти на три места: Военновъздушната академия в Мисрата, край петролния комплекс Мелита и щаба на 111-а бригада, който е домакин на координационни срещи с либийските военни. Споразумението с Правителство на националното единство в Триполи е от октомври 2025 г. Associated Press го нарече „тайна сделка“. В замяна Киев обучава либийци да управляват дронове, с перспектива за продажби на оръжие и украински инвестиции в местната петролна индустрия. Ако числеността, посочена от RFI и CNN, е вярна, контингентът в Либия е над 13 пъти по-голям от малийския.

Операторите на морски дронове от ГУР са в Северозападна Либия от края на 2025 г. Един от тях разказва пред CNN, че частта му използва международната военна база в Мисрата като отправна точка за удари по руския сенчест флот, т.е. застарелите танкери и газовози, с които се изнася руски петрол и газ в нарушение на международните санкции. Министерството на отбраната в Триполи отговори, че „категорично отрича“ да има споразумение, договореност или координация, които биха позволили базата или друг военен обект да се използва за атаки „извън рамките на суверенните мисии“ на страната. Изявлението не назовава Украйна и не отрича присъствието ѝ: отхвърля само използването на базата за удари, а за обучението с приятелски държави уточнява, че се провежда по официални и законни споразумения.

Морските дронове представляват безекипажни катери с експлозив, управлявани от разстояние. Пуснати от крайбрежието на Западна Либия, те достигат централната част на Средиземно море, където минават руски танкери и газовози. RFI свързва контингента в Либия с два удара. Първият е през декември срещу танкера „Кендил“, плаващ между Гърция и Либия. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) сама представи удара с видео като първата си операция в Средиземно море. Вторият е на 3 март срещу газовоза за втечнен газ „Арктик Метагаз“, поразен на около 240 км северно от Сирт. Следственият комитет на Руската федерация описа атака с безпилотни летателни апарати и безекипажни катери, натъпкани с експлозив, и заведе дело за международен тероризъм, а изоставеният от екипажа кораб дрейфува седмици наред. Морският дрон е пуснат от Мелита, според RFI, а един от либийските източници на AP твърди, че е от Триполи.

Става ясно още, че операторите в Либия са изгубили контрол и върху морския дрон със 100 кг експлозив, открит от гръцки рибари в началото на май по западния бряг на Лефкада. Гръцкото разследване установи, че дронът е украински и е бил част от „по-широка операция“, в която и други подобни системи е трябвало да атакуват кораби, обслужващи руски интереси. На 3 юни Атина връчи на Киев протестна нота, а гръцки официални лица обявиха за свой приоритет Украйна да признае грешката и да изтегли всички останали бойни дронове от Средиземно море. На 5 юни говорителят на Министерство на външните работи Георгий Тихий поднесе извинение и нарече инцидента „резултат от обстоятелства, породени от продължаващата руска агресия срещу Украйна“.

За мисията в Судан се знае най-малко: служителят на ГУР казва само, че там има няколко специалисти. Тя обаче има предистория. През септември 2023 г. CNN свърза украинските спецслужби с поредица удари с FPV дронове и сухопътна операция в Омдурман срещу Силите за бърза подкрепа (RSF), които получаваха по това време помощ от „Вагнер“. Военен източник в Киев заяви единствено, че „украинските специални служби вероятно са отговорни“.

Същия модел Киев приложи в Близкия изток. Когато Иран започна да извършва удари по съюзници на САЩ в региона, Украйна изпрати военни експерти в поне 5 държави, които няколко седмици обучаваха местните сили да свалят иранските дронове „Шахед“. В замяна Киев получи споразумения за партньорство в сферата на сигурността и обещания за боеприпаси. За самите военни мисиите са възможност да изпитват техника и тактика. „Прахът и жегата карат техниката да откаже по-бързо. Филтри, охлаждане, защита на електроника, батерии… всичко работи по различен начин и изисква сериозна адаптация“, подчертава служителят на ГУР. Според него войната в Сахел е маневрена и се води на огромни пространства, със засади и контрол върху пътищата: „Ние ги учим на тактика; те ни учат да оцеляваме и да се бием.“

Москва и нейните сателити в Сахел наричат всичко това подкрепа за тероризма. На 4 август руски пилот на хеликоптер с позивна „Крим“ заяви пред ТАСС, че операторите на FPV дронове в Мали са „предимно чужди специалисти от Украйна“ и че авиацията на „Африканския корпус“ бомбардира местата, от които излитат. Тяхната националност е установена с прихванати радиокомуникации и показания на пленени бойци. Лавров заяви през август, че корпусът „действа строго в рамките на закона“ и по искане на законни правителства. Тези дипломатически обвинения имат по-дълга история. На 20 август 2025 г. първият заместник постоянен представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски обвини украинските служби, включително ГУР, в подривна дейност в Сахел и Магреб. На 8 октомври 2025 г. говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че Либия с посредничество от Обединеното кралство получава бойни дронове и обучение под надзора на ГУР. През септември в ООН външният министър на Мали Абдулай Диоп обвини Киев, че оказва „ясна и открита подкрепа на терористични групировки и други мафиотски групи“, за да подкопае териториалната цялост на страната.

От 2024 г. Киев отрича „съществено“ сътрудничество с бунтовниците, а въпросите на CNN бяха насочени от ГУР към по-ранни изказвания на официални лица. В същото време украинското министерство на външните работи поднесе извинения на Гърция за дрон, който служител свърза с Либия, а Буданов включи Африка в поздрава за професионалния празника на службата. По думите на дипломата, FLA омаловажава помощта заради Мавритания, а Либия продължи разговорите с руския посланик и след обвиненията на Захарова. Затова е малко вероятно мисиите да бъдат признати официално.

Кидал показа и ограниченията на тази помощ: подготовката, с която по думите на оператора украинците са помогнали за превземане на града, не бе достатъчна за задържането му, когато над него се появи авиация. Нов удар по руски танкер или газовоз в централната част на Средиземно море би показал, че операциите от Либия продължават и след опровержението от септември. Публичното ограничаване на присъствието в Либия или ново оттегляне на FLA без ответни удари с дронове би означавало, че операциите в Африка се свиват до обучение.

📽️ Видео: Снайперист от Силите за специални операции (ССО) на Украйна в планините Ал-Мархият, точно на запад от суданската столица Омдурман. Това са първите известни кадри от украински операции в Африка, датиращи от април 2023 г.

JNIM показа шлемове и нови АК-15 от разбит руски патрул в Мали

🇲🇱🪖🇷🇺 Съвместен патрул на руския „Африкански корпус“ и малийски бойци от „Дан На Амбасагу“ е бил разбит при засада, извършена от бойци на „Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимен“ (JNIM) в понеделник, 7 септември, край град Софара в централния район Мопти.

JNIM твърди, че при нападението са били убити 13 души, сред тях 5 руснаци, а отделна оценка, основана на местни източници, сочи най-малко 11 загинали, 4 от които са били членове от руската част. Джихадистите публикуваха снимки на пленени картечници, автомати, шлемове с руски нашивки и десетки мотоциклети. Frontline Monitor се сдоби със снимки с телата на загинали руски бойци, които са твърде смущаващи, за да бъдат публикувани. „Африканският корпус“ не е потвърдил загубите и представя действията край Софара същия ден като преследване на крадци на добитък.

Материалите се появиха на два етапа. На 7 септември в каналите на JNIM бяха публикувани видеозаписи с телата на поне 4 светлокожи мъже с огнестрелни рани в главата. Вечерта на 8 септември медийното крило на групировката „аз-Заллака“ пусна серия снимки на оръжия и вещи, за които твърди, че са били пленени от убитите. Надписите под тях са еднакви: „част от имуществото, останало след засадата срещу врага край Кака“, с дата 8 септември 2026 г. Профилът за мониторинг на сигурността Sahel Alerte предаде твърдението същия ден: 13 убити от „Африканския корпус“ и съюзните на Бамако милиции при нападение срещу съвместен патрул край село Кака. Рускоезичното издание „Вот Так“ на полската телевизия „Белсат“, което проследи публикациите, тълкува разбивката на JNIM като 5 руснаци и 8 африканци.

Данните от страна на JNIM не са единствената оценка за убитите. На 9 септември сайтът African Perceptions публикува собствен брой, основан на сведения от висша фигура от движението „Дан На Амбасагу“, водачи на местни общности и наблюдатели на сигурността: най-малко 11 убити, 4 от тях от „Африкански корпус“ и 7 традиционни ловци от движението, което се сражава на страната на правителствените сили. Част от източниците на изданието говорят за повече жертви, но официална цифра няма. Нито Бамако, нито руското формирование са коментирали нападението. Малийските военни същия ден обявиха унищожаването на „важна база“ край Бугуни, без да споменават Кака.

Най-силната визуална опора за твърдението са заснетите трофеи. На една от тях върху постлана рогозка лежат картечница ПКМ на двунога, патронна лента, купчина патрони, няколко ръчни гранати, мобилни телефони и външни батерии, около които са струпани бронежилетки, шлем и разкъсани раници; на заден план са наредени мотоциклети. Групировката твърди, че е взела 14 мотоциклета и 2 пикапа; на видеозаписи могат да се преброят поне 12 мотоциклета. JNIM добавя към трофеите две картечници ПКМ, 6 автомата, 6 гранати, боеприпаси и дрон DJI. Профилът War Noir, който следи движението на оръжия в конфликтни зони, идентифицира сред автоматите поне три АК-15 модификации от 2023 г. – 7,62-мм вариант от семейството АК-12. Според профила това е първият известен случай, при който са пленени подобни образци. „Вот Так“ отбелязва, че тези автомати обичайно се предоставят на бойци от специалните подразделения на руската армия.

Надписите на шлемовете са на руски. Единият с камуфлажен калъф на руската марка ARSARMA и нашивка с червено сърце: „Семья сказала береги себя“ – „Семейството каза да се пазиш“. На друг пише войнишката поговорка „Набирали по здоровью, а спрашивают как с умных“, която смислово може да се предаде като „Подбираха ни по здравина, а после изискват от нас като от умни“ – отдавнашна армейска ирония по адрес на командирските изисквания. На трети шлем и на раница, до руски трибагреник и червен кръст, е зашита нашивка с ангел-хранител в облика на войник с автомат и надпис „Я всегда рядом“ – „Винаги съм до теб“. Върху бронежилетка има череп с кръстосани кости. Тези елементи говорят за руска или рускоезична среда, но сами по себе си не доказват конкретно подразделение: същите модели нашивки се продават свободно в магазините за военна екипировка в Русия.

Патрулът се е придвижвал с пикапи и мотоциклети, а руските бойци са били най-отпред в колоната, според видеозаписите, описани от „Вот Так“. Спътниците им са били от „Дан На Амбасагу“, чието име на догонски означава „ловци, които се уповават на Бога“. Това е обединение на догонски селски отряди за самозащита, основано през декември 2016 г., с ядро от традиционни ловци, наричани дозо, което действа в целия район Мопти – от Бандиагара до Дуенца. Отношенията му с редовните сили варират между съвместни патрули и взаимни обвинения, но след завръщането на редовните войски в централната част на страната към края на 2021 г., вече придружавани от руснаци, сътрудничеството беше подновено. Според оценка на аналитичния център GIS Reports властите на генерал Асими Гоита разчитат на три основни силови опори: около 25 000 военнослужещи от въоръжените сили, руското формирование и местните милиции като „Дан На Амбасагу“, които действат по места.

JNIM воюва срещу тях от месеци. След офанзивата от 25 април и обявената блокада на столицата Бамако през май джихадистите пренесоха част от натиска към централната част на Мали и предприеха кампания срещу ловните милиции, включително „Дан На Амбасагу“. На 7 май групировката уби над 30 души в селата Корикори и Гомосогу – нападение, което представи като ответна акция срещу действия на движението. По данни на ACLED през май JNIM е твърдяла също, че е убила 21 опълченци в Конна и 18 в Сомадугу, и двете в район Мопти. Ударът край Софара се вписва в същата кампания, но този път начело на колоната са били руски бойци.

Каналът на „Африкански корпус“ представя различна версия за случилото се на 7 септември. В Telegram каналът „Африканский корпус | Миссия за рубежом“ съобщи, че край Софара военните са открили група бойци, които се опитвали да откраднат добитък. При последвалото преследване, според публикацията, преследваната група използвала ударни дронове, но бойците били „ликвидирани“. За засада, собствени загуби и пленено оръжие не се споменава нито в тази публикация, нито в останалите канали на корпуса.

Възможен косвен намек за понесени загуби се появи на 8 септември в свързания с бившата ЧВК „Вагнер“ профил Wagner Truth 1W9 в X, въпреки че публикацията не споменава изрично Софара: „Някои си мислят, че работата в Африка е чудесен начин да си почиваш, да седиш, без да правиш нищо, да ядеш екзотични плодове и да лежиш под палмите. Не. И тук има война и умират хора. Използват взривни устройства и дронове, свалят хеликоптери, палят бронирани машини, стрелят с минохвъргачки и устройват добре планирани засади.“

Ден по-рано в същия район е бил нанесен друг удар. По данни на African Perceptions, който се позовава на местни източници, цитирани от Radio France Internationale, на 6 септември дрон на армията е поразил село Буркума, убивайки жена и нейното бебе, а други цивилни са били ранени. Някои местни източници свързват засадата край Софара с този удар, описвайки я като отмъщение, но няма независимо потвърждение за такава връзка.

Друг, по-тежък случай в района е документиран от Human Rights Watch на 20 август. Според организацията на 10 юли бойци на „Африканския корпус“ са убили 9 цивилни в село Бомбори, също в Мопти, сред които 4 деца на възраст от 6 до 17 години. Селото се намира под контрола на JNIM от 2017 г., а база на групировката се намира на около 1 км от него. Human Rights Watch припомня, че „Африканският корпус“ е контролиран от Кремъл, наследявайки „Вагнер“ през юни 2025 г. и запазвайки много от бившите бойци на групата, част от ръководното ѝ ядро и почти същата численост.

„Вагнер“ обяви края на мисията си в Мали на 6 юни 2025 г., а наследилият я „Африкански корпус“, е свързан много по-директно с Министерство на отбраната. Засадата край Софара е поредния епизод от дълга серия загуби, понесени от корпуса в последните месеци. След загубата на Кидал в края на април формированието ограничи присъствието си предимно до района на Бамако, започна да разчита повече на авиация и дронове и се концентрира върху охраната на конвои с гориво от съседните държави. Анализаторът Бенедикт Манзин от Sibylline описа промяната като опит „да не хвърлят още хора в месомелачката“, но предпазливият подход не спря загубите. В началото на юли туарегският Фронт за освобождение на Азауад (FLA) сподели кадри на свален руски хеликоптер край Гао; Москва не коментира случая, а съдбата на екипажа е неизвестна. На 18 юли FLA и JNIM атакуваха конвой между Анефис и Гао край Табришат и според данни на Reuters убиха над 50 малийски военнослужещи и съюзни руски бойци, без да е ясно колко от жертвите са руснаци. Първото документирано поражение на корпуса е още от 1 август 2025 г. Тогава край Тененку в същия регион, „аз-Заллака“ показа телата на най-малко трима негови бойци, а руски военни блогъри определиха случилото се като „катастрофа“.

Към 10 септември нито един от загиналите край Софара не е назован по име нито в руските канали, които публикуват сведения за убити военнослужещи. Най-ясната видима следа от случилото се засега е онова, което показаха от JNIM: три автомата от най-новата серия, две картечници, шлемове с руски нашивки и мотоциклети, достатъчни за цял патрул. Ако се появи руско потвърждение за загубите, то вероятно ще е по познатия от предишни случаи начин – с некролози в руски регионални канали няколко седмици по-късно. Ако такова потвърждение не последва, разказът за преследването на крадци на добитък ще е единствената публична версия на „Африканския корпус“ за случилото се на 7 септември.

Анализ: Буданов публикува африканските кадри на ГУР без нито един подпис

🇺🇦📷🌍 Кирило Буданов публикува снимки, на които въоръжени мъже в цивилно облекло са застанали пред колона от паркирани в редица пикапи с монтирани картечници, а десетки предполагаеми бойци са седнали в кръг върху оранжевия пустинен пясък, наблюдавайки мъж с вид на европеец, застанал зад автомат, вероятно военен инструктор. Кадрите бяха публикувани на 7 септември в неговия канал в Telegram по повод Деня на военното разузнаване. Снимките са четири и нито една не е придружена от конкретно описание. Единствената географска рамка идва от изказването на Буданов, което гласи:

„От Русия до Африка, от костюма до камуфлажа – Главното управление на разузнаването брани интересите на Украйна по цялата планета по всякакъв начин.“

Значението на публикацията идва не само от съдържанието ѝ, но и от позицията на нейния автор. Буданов е начело на президентския офис от 2 януари 2026 г. и вече не ръководи военното разузнаване, което премина под ръководството на генерал-лейтенант Олег Иващенко. Снимките, които „Главком“ определя като идващи от личния архив на бившия топ разузнавач, не са публикувани от пресслужбата на ГУР, а от ръководителя на президентския офис. Същия ден Буданов пусна и отделен поздрав, в който напомни, че ГУР вече 34 години се грижи за сигурността на Украйна.

Четирите колажа събират общо 14 снимки, които обхващат много по-широк спектър от африкански кадри. На първата снимка самият Буданов позира с група мъже в пълно бойно снаряжение пред тежко повредена едноетажна сграда с разрушен покрив и избити прозорци. Повечето са в камуфлаж и тактически жилетки, а при няколко се виждат автомати или карабини. Лицето на бившия топ разузнавач е оставено видно, докато тези на останалите са размазани. Самата снимка не е надписана и не позволява надеждно определяне на мястото или датата.

Второто изображение е колаж от пет кадъра, три от които очевидно са заснети в сух африкански пейзаж от Сахел или съседен на него регион. На първия шестима мъже позират върху каменисто възвишение; един е клекнал отпред, а четирима ясно държат автомати от семейството АК или сходни оръжия и носят различни нагръдни системи за пълнители. Под тях се виждат ниски сгради насред обширна суха равнина. На втория кадър мъж с тениска, шорти и маратонки провежда демонстрация на работа с картечница от семейството ПК пред няколко десетки мъже, седнали в широка дъга около него. Част от тях са в пустинно камуфлажно облекло, други – в цивилни дрехи, а зад групата стоят още въоръжени мъже. Видяното напомня обучение или инструктаж на местни бойци, въпреки че снимката сама по себе си да не ни позволява да установим със сигурност тяхната принадлежност.

Най-големият кадър в същия колаж показва колона от пикапи „Тойота“, натоварени с местни бунтовници. На поне един от автомобилите е монтирана тежка картечница, а върху друг се забелязва лице с противотанков гранатомет от типа РПГ-7. На преден план позират четирима мъже с разнообразна тактическа екипировка и скрити лица; само левият ясно държи автомат. Останалите две сцени в колажа са заснети извън пустинната среда: група мъже в тъмни костюми на стълбите на Анъткабир в Анкара и мъж, застанал с украинско знаме в ръце пред разрушена постройка, вероятно в пределите на неизвестна промишлена зона.

Третото изображение от публикацията също е колаж от пет сцени. В горния ляв ъгъл група мъже в цивилно облекло позира в познатия интериор на Голямата джамия „Шейх Зайед“ в Абу Даби. До него се вижда група украински военнослужещи в камуфлаж и с жълти отличителни ленти, въоръжени с автомати и карабини, на път в населено място. Долу вляво друга група мъже позира пред военно-транспортен самолет Ил-76МД с украинско знаме, вероятно освободени пленници. Кадърът долу в средата включва петима мъже, някои с покрити лица и автомати, които стоят в сух, каменист планински терен. Последната сцена показва бойци с голямо знаме на украинското военно разузнаване върху метална палуба или платформа край море.

Четвъртото изображение съдържа три кадъра. На първия група тежко въоръжени мъже с отличителни ленти в зелено позира сред гъста растителност. На втория човек със скрито лице е застанал на Червения площад в Москва, непосредствено пред Кремъл и Спаската кула – визуалният кадър с най-недвусмислено послание от цялата поредица. Третият показва група украински военнослужещи с жълти ленти в застроена среда; няколко от тях държат знаме със символиката на ГУР. И тук няма дата или пояснение за операцията, частта или обстоятелствата на заснемането.

Онова, което кадрите позволяват да се твърди, е ограничено, но не е без значение. Някои снимки показват въоръжени мъже без униформи – в цивилно облекло, с автомати с дървени приклади и платнени жилетки за пълнители. В тази поредица има карабини от западен тип, оптични мерници и съвременни бронежилетки. Разликата в екипировката отделя ясно сцените в цивилно облекло от тези с конвенционално снаряжение, но сама по себе си не внася уточнения за характера на операциите. Кадрите не могат да бъдат датирани и по екипировката, тъй като автоматите от съветски образец от десетилетия са широко достъпни в Сахел.

Африканската линия в дейността на украинското военно разузнаване не започва с въпросните кадри. През септември 2023 г. CNN документира 14 удара с дронове срещу опорен пункт на Силите за бърза подкрепа (RSF) в Омдурман. Медията разпозна в най-малко 8 случая търговски дронове от видовете, използвани от украинската армия, както и украински надпис на пулт за управление, но не успя да потвърди категорично украинско участие. През февруари 2024 г. Kyiv Post публикува видео на бойната група „Тимур“ на ГУР по време на разпит на пленени наемници от ЧВК „Вагнер“ в Судан, а The Wall Street Journal разкри операция по извеждането на судански генерал. Дейвид Игнейшъс от Washington Post допълни картината със сведения от Южна Африка: проследяването на товара на кораба Lady R в Саймънстаун през декември 2022 г. заедно с операцията около учебния кораб „Смолний“ в Кейптаун през август 2023 г.

Самият Буданов е определял Африка като поле на действие. В интервю за Washington Post от 18 април 2024 г. той отговори на въпрос за операциите срещу руските наемници на континента: „Провеждаме операции, насочени към намаляване на руския военен потенциал навсякъде, където е възможно. Защо Африка да бъде изключение?“ Логиката зад това изречение е проста и Киев няма причина да я прикрива. Руските операции в Африка осигуряват достъп до злато и канали за заобикаляне на санкциите, а през 2023 г. оценка на висш судански военен, цитирана от CNN, определи около 90% от оръжието на RSF за получено по линия именно на „Вагнер“. Освен това руските структури в Африка са далеч по-достъпна цел, тъй като действат далеч от защитата, която осигуряват русктие силови структури на собствена територия.

Три месеца след интервюто тази политика демонстрира и своята дипломатическа цена. След разгрома на колона на малийската армия и „Вагнер“ при Тинзауатен в края на юли 2024 г. говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви в ефира на телемаратона „Единни новини“, че бунтовниците са получили „нужната информация, и не само информация“. Посолството на Украйна в Сенегал сподели записа, а малко по-късно беше изтрит, в отговор на което Дакар привика посланик Юрий Пивоваров. Бунтовниците съобщиха за 84 убити руснаци и 47 малийци при Тинзауатен – данни, които по-късно бяха повторени от Washington Post. На 4 август 2024 г. военната хунта в Бамако скъса дипломатически отношения с Киев и го обвини в подкрепа за тероризъм, а Нигер направи същото няколко дни по-късно. На 19 август 2024 г. министрите на външните работи на трите членки от Алианса на държавите от Сахел (AES) Карамоко Жан-Мари Траоре, Бакари Яу Сангаре и Абдулай Диоп изпратиха обща жалба до председателя на Съвета за сигурност на ООН с искане за реакция в отговор на украинските действия, с което да бъдат осуетени евентуални подривни акции и заплахи за стабилността в региона. Украинското външно министерство отхвърли обвиненията и посочи, че спазва международното право и принципа на държавния суверенитет.

Оттогава обстановката в Сахел се усложни за режимите. На 25 април 2026 г. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) започнаха мащабна офанзива, насочена по осем паралелни направления в Мали, сред които столицата Бамако и големите градове Кати, Гао, Севаре и Кидал. Последният премина под контрола на туарегските сепаратисти от FLA още същия ден. Министърът на отбраната Садио Камара загина в Кати при самоубийствен атентат с кола-бомба пред дома му заедно с втората си съпруга и две от внучетата си. На 27 април Африканският корпус, структура на Министерството на отбраната на Руската федерация, наследила част от структурите на ЧВК „Вагнер“ в Африка, потвърди за своето изтегляне от града, договорено с посредничество от Алжир.

Данните за загубите на двете страни от онези дни се разминават значително. Малийската хунта и нейните съзници от Африканския корпус съобщиха за над 1000 убити бунтовници, а Министерството на отбраната в Москва – за поне 305 убити при въздушни удари. От своя страна FLA заяви, че само в рамките на Кидал са били убити няколко десетки и пленени над 200 военнослужещи от армията на Мали. В същите дни Фронтът обвини украински наемници, че са действали около Кидал и Гао, използвайки преносими зенитно-ракетни комплекси от западен произход, без да представи доказателства.

Руското военно присъствие в Африка също претърпя редица трансформации. „Вагнер“ отстъпи мястото си на Африканския корпус, поставен под директния контрол на Министерство на отбраната през 2024–2025 г. Междувременно ГУР все по-често описва Африка и като поле на противопоставяне в сферата на масовата информация. На 30 юли 2026 г. то публикува информация за мрежата Africa Politology, за която отбелязва, че действа под контрола на Службата за външно разузнаване (СВР) в Централноафриканската република, Чад, Мали, Ангола, Мадагаскар, Намибия и Южна Африка и има за задача, наред с друго, да дискредитира Украйна. Месец по-рано ГУР определи Африка като „полигон за руско когнитивно оръжие“.

На 10 юли 2026 г. Фусейну Уатара, заместник-председател на комисията по отбрана в преходния съвет на Мали, заяви, че украински инструктори обучават бойци от туарегските сепаратисти и от сахелския клон на Ал-Кайда и доставят камикадзе дронове. „Тези младежи са ни известни. Вече сме ги включили в списъците си и разполагаме с имената им“, каза той. Доказателства така и не бяха представени, а Киев не коментира публично твърдението.

Кадрите не добавят факт за конкретна операция. Те добавят факт за това какво Киев е готов да покаже. Досега сведенията за украинска дейност в Африка идваха предимно от чуждестранни публикации, едно изявление на говорител, последвано от дипломатически разрив с две страни от региона, и от отговор на Буданов пред американски вестник. От 7 септември към това бяха добавени и изображения, публикувани лично от ръководителя на Офиса на президента. Политическата разлика е видима: следващия път, когато Мали представи списък с имена, ще може да посочи и снимки, независимо какво реално доказват те.

Срещу този прочит стои и по-просто обяснение, което самата публикация подкрепя. Датата има очевидно календарно основание: 7 септември е професионалният празник на украинското военно разузнаване. Подборът очевидно е ретроспективен – Антарктида, Анкара, Абу Даби, самолет с освободени пленници и морска платформа не представят един оперативен театър, а различни епизоди от кариерата на Буданов, а „Главком“ определя снимките именно като част от личния му архив. Африканските кадри може да са отпреди години и да принадлежат към суданското досие от 2023–2024 г., а не към сахелското. Нищо в самите изображения не позволява надеждно да се избере между тези две възможности.

Затова значението на публикацията е политическо, а не оперативно. Тя не променя съотношението на силите в Сахел, където Африканският корпус загуби Кидал без доказано украинско участие в самата офанзива. Кадрите вероятно ще дадат повод за нова вълна от обвинения от Бамако, без Киев непременно да добави дата или място към тях. Потвърждение от украинска страна за присъствие на нейни хора в Мали няма, а официалната позиция на външното министерство от 2024 г. насам е да отхвърля подобни обвинения. Снимките, публикувани от ръководителя на Офиса на президента, не опровергават отрицанието конкретно за Мали, но правят по-трудно общото отрицание на украинска активност в Африка.

Тезата, че африканското досие остава активно и през 2026 г., би се засилила при назована операция в официално съобщение на ГУР, при видимо завръщане на Киев в региона чрез бъдещата правна рамка за частните военни компании, чието разработване Владимир Зеленски възложи на 6 май 2026 г., или при публикуван от Бамако поименен списък. Тя би отслабнала при продължително мълчание по темата до края на годината или ако кадрите бъдат идентифицирани като судански. Засега единственият сигурен надпис под тях остава изречението на самия Буданов.

Анализ: Африканският корпус не се намеси при метежа в Ниамей

🇳🇪🪖🇷🇺 Части от нигерската армия откриха огън рано тази сутрин по президентския дворец в Ниамей, сградата на държавните радио и телевизия и авиобаза 101, разположена на летище „Диори Хамани“. В нея е разположен и Африканския корпус на Русия, който преди 7 месеца се сражава рамо до рамо с армията при отблъскването на мащабно нападение на „Ислямска държава“. Този път обаче руските части не бяха споменати в нито едно от сведенията във връзка със събитията през деня.

Стрелба и взривове се чуват от около 1 ч. през нощта в района на казармите и летището и продължиха с променлива интензивност чак до сутринта. Държавните радио и телевизия спряха излъчването си за повече от час. Министърът на отбраната генерал Салифу Моди излиза с изявление, в което описа омаловажи бунта като дисциплинарен инцидент: „Група военни, нарушавайки устава, се заеха да задържат част от другарите си в казармите на авиобаза 101 в Ниамей и да стрелят по чувствителни обекти в града. Бързата реакция на силите за отбрана и сигурност позволи да ограничим този изблик на недоволство и постепенно да поемем контрола над тези обекти.“ Президентската гвардия отблъсква опита за проникване в двореца. Към средата на деня властите обявиха метежа за осуетен и съобщиха, че спокойствието отново се е настанило из града, въпреки че източници на международните новинарски агенции на място продължиха да докладват стрелби по периметъра на летището.

Кои части са се вдигнали на бунт е по-важно от това колко дълго са продължили стълкновенията. По данни на Jeune Afrique той е дело на войници от Уалам, Тера и Досо, а по-късно през деня в Ниамей са постепенно са навлезли и подразделения от Тилабери, без да е ясно на чия страна застават. Четирите града се намират в югозападната част на страната, където от десетилетие се води основната война на Нигер срещу Ислямска държава – вилает Сахел.

Мащабът на загубите там е подробно документиран. На 25 май 2025 г. при Екневане загиват най-малко 64 нигерски военни. На 19 юни нападение срещу гарнизона в Банибангу отнема живота на още 71 души. През януари 2026 г. Human Rights Watch описва как бойци на групировката отвеждат и разстрелват 31 момчета и мъже в село Босией заради отказа им да плащат наложения от джихадистите данък и заради членството им в проправителствени милиции. Според местни съобщения и анализатори именно тези загуби и начинът, по който ръководните фактори в столицата планират кампанията, са мотивирали въстаналите войници. Самите метежници обаче не са заявявали публично мотивите си.

Значението на случилото се в съботния ден се откроява с оглед на събитията от 7 месеца по-рано. В нощта на 28 към 29 януари над 30 терористи от „Ислямска държава“ атакуваха същата авиобаза и гражданската част на летището. Нападателите пристигнаха с мотоциклети и нанесоха удари с дронове и минохвъргачки. Сухопътните сили, подкрепени от авиация, възстановиха контрола с участието на руския контингент, който е разположен в самия обект. Убити бяха 20 нападатели, 11 бяха пленени, а 4 нигерски военни бяха ранени.

На 3 февруари руското външно министерство публично потвърди участието на контингента: „Атаката беше отбита с общите усилия на Африканския корпус на Министерство на отбраната на Руската федерация и Въоръжените сили на Нигер.“ Абдурахман Тиани отиде лично при руснаците, за да им изкаже благодарност за „високото ниво на професионализъм“. На 18 юни летищният комплекс беше нападнат отново, този път от „Джамаат нусрат ал-Ислям уал-муслимин“ (JNIM) – регионалната структура на Ал-Каида. Загинаха 13 души, а 22 от нападателите бяха убити. Така за 7 месеца един и същ периметър беше атакуван 3 пъти, в последния от които огънят дойде от собствената армия.

Руското военно присъствие в страната започна на 10 април 2024 г. с пристигането на около 100 инструктори със зенитна техника в периода на американското изтегляне от същото съоръжение. В своя оценка Центърът за борба с тероризма (CTC) към Военната академия на САЩ в Уест Пойнт определя Африканския корпус на Руската федерация като трайно установен в Ниамей и Уагадугу, но без видими успехи срещу бунтовниците. Според центъра основната му функция е да възпира заплахи, идващи от самите режими.

Именно такава заплаха възникна на 29 август. Според сведения от Ниамей метежниците са превзели някои от казармите на парашутния батальон, разположени в непосредствена близост до руските позиции, но към момента на публикуване на тази новина няма нито едно съобщение, че руснаците изобщо взимат участие в продължаващите сражения. Говори се, че Москва вече е инициира разговори с представители на преврата. На този етап твърдението няма независимо потвърждение.

Отсъствието на руска намеса си има своето обяснение, което не предполага непременно ненадеждност на Москва като партньор. През януари руските бойци отбраняваха обект, по който се стреляше и директно към тях. Иначе казано те действаха в самозащита, а не само като покровители на военния режим. Ако около 100 инструктори открият огън по метежни подразделения на приемащата армия, те вече се превръщат в страна от вътрешния конфликт и губят при всеки възможен изход. Ако бунтът постигне успех и доведе до смяна на режима, стрелялите срещу него нямат бъдеще в страната. Ако обаче бъде смазан, една чуждестранна сила, участвала активно в събитията, би осигурила на всяка следваща фракция готов повод да представи руските части като окупационна сила. Именно затова изчакването може би е рационално дори без каквото и да било охлаждане на отношенията между Ниамей и Москва.

Поведението на другия чуждестранен контингент в Ниамей подкрепя този прочит. Италия държи в страната около 350 военнослужещи, участващи в Mission Bilateral De Soutien Au Niger (MISIN) – единственият останал военен контингент на западна държава след изтеглянето на френските и американските войски, паралелно с мироопазващите сили на ООН. Сред тях има карабинери – представители на италианската жандармерия, които участваха в отговора срещу януарското нападение.

От 2018 г. насам италианците са обучили 11 459 местни военнослужещи: парашутисти, офицери от състава на Национална жандармерия, полицаи и членове на Президентска гвардия – на практика представители на всички страни в престрелките от 29 август. През самия ден италианският контингент остана на обичайните точки на дислокация в очакване на указания от Рим. Руският и италианският гарнизон в нигерската столица – единият източен, другият западен – реагираха сходно на бунтовете в армията на страната-домакин: не се намесиха. Това изглежда по-скоро като обща особеност на чуждестранното военно присъствие, отколкото като отличителна черта на руското.

Банги, Уагадугу и Бамако показват къде минава границата на тази своеобразна застраховка. През януари 2021 г. около 200 бойци от Коалиция на патриотите за промяна (CPC), начело с бившия президент Франсоа Бозизе, атакуваха столицата на Централноафриканската република. Властите и жители на града отдават на бойците на „Вагнер“ заслугата, че Банги не падна и президентът Фостен-Арканж Туадера запази властта си. В Буркина Фасо Ибрахим Траоре получи лична охрана от Москва, тъй като през септември 2023 г. службите му разкриха офицерски заговор срещу него. В Мали руските наемници се концентрират в района на Бамако и отстъпват територии на север в замяна на сигурността на управляващия кръг.

И в трите столици противникът е външен за редовната армия: въоръжена коалиция, джихадистка мрежа или заговор, разкрит от контраразузнаването, преди да ескалира към открити сражения. На 29 август в Ниамей обаче стреляше самата армия, а покровителят остана извън боя.

Оттук произтича и политическата цена за Тиани. Москва вероятно го защитава от външно нападение, както и разкрит навреме заговор, но не непременно от открит бунт на собствените му армейски подразделения. Именно такъв вид заплаха го доведе на власт. През юли 2023 г. Тиани оглави президентската гвардия, която свали президентът Мохамед Базум, след като научи, че се готви да го освободи от позицията, която заема. И именно тази гвардия отблъсна щурма срещу двореца, в който Базум продължава да бъде държан повече от три години.

През март 2025 г. Тиани положи клетва като преходен президент, без да са провеждани избори. Мащабните политически репресии в Ниамей на 29 август, за които съобщават местни канали, обхващат и служители на силите за сигурност. Това изглежда по-скоро като реакция на власт, която не е наясно докъде е достигнало проникването на бунта в собствения ѝ офицерски корпус, отколкото като знак, че случаят е приключен.

Вторите последствия се проявяват на фронта. Ако съществена част от силите за борба с тероризма в Уалам, Тера, Досо и Тилабери реално са напуснали своите позиции, за да се притекат на помощ в Ниамей, това от своя страна означава, че „Ислямска държава – Сахел“ е възнаградена със свежо оперативно пространство точно в областите, където и без това налага собствено данъчно облагане и екзекутира всеки, отказал да се подчини. Дори при благоприятен сценарий възстановяването на предишната гъстота на постовете би отнело седмици, а вътрешна чистка сред тези формирования би го забавила допълнително.

Последиците не се ограничават до границите на Нигер. Същият сахелски коридор подхранва натиска върху Бенин и северните щати на Нигерия, а прекъснатите по него патрулни операции се възстановяват по-бавно, отколкото се разпадат.

Регионалната обстановка допълнително стеснява възможностите на Тиани. През януари 2025 г. военните режими в Нигер, Мали и Буркина Фасо напуснаха Икономическата общност на страните от Западна Африка (ECOWAS) и основаха собствена конфедерация, която нарекоха Алианс на държавите от Сахел (AES), чието командване се помещава в същата авиобаза 101.

Ниамей почти няма към кого да се обърне извън споменатия кръг. Отношенията с Франция са прекъснати, а американският военен контингент напусна базата си още през 2024 г. Спорът с Orano вече беше отнесен до съда. Партньорът, върху когото се крепи цялата конструкция, е Москва. Оценка, публикувана през май 2026 г. от Центъра „Суфан“ описва как руските сили в Мали се концентрират около столицата Бамако, а в същото време JNIM задушава доставките на гориво към града. Покровителят защитава управляващия кръг, но това не значи непременно и територията. Ако същият модел важи и за Нигер, обхватът на руската гаранция е по-тесен, отколкото подсказваха публичните жестове от февруари.

Към политическите и военните последици се прибавя и икономическо измерение. Седмица преди метежа, на 22 август, Ниамей прехвърли на държавната корпорация Tsumco голям лиценз за добив на уран, отнет от френската Orano. Това бе последната стъпка в изтласкването на френското присъствие от нигерския минен сектор и преориентирането на ресурсната политика към Москва.

Тази конструкция зависи изцяло от устойчивостта на военния режим в Ниамей. Всеки следващ ден с битки в Ниамей я поставя под въпрос както пред купувачите на суровината, така и пред арбитражните съдилища, пред които Orano вече оспорва отнемането на лиценза.

Дали 29 август ще остане изолиран епизод, или ще очертае границите на руския ангажимент към режимите в Сахел, ще стане ясно от няколко конкретни белега. Прочитът, че покровителството на Москва не обхваща открита вътрешна заплаха, ще получи допълнителна тежест, ако руската дипломация не излезе с изявление за събитията, ако гарнизонът в Ниамей не бъде подсилен и ако не последва публичен жест на благодарност от страна на Тиани, подобен на този след нападението през януари.

Обратно, тази версия ще бъде опровергана при изявление от Москва за участие в отбраната на обектите в Ниамей, демонстративно пристигане на техника и личен състав в базата или ново посещение на нигерския лидер при руския контингент. До момента на публикуване не се е случило нито едно от трите. Сред първите държави, осъдили опита за преврат, е Алжир, докато публична реакция от съюзниците на Ниамей в AES все още няма.

Анализ: Без Пригожин руското влияние в чужбина мина на държавна издръжка

🇷🇺🌍 Три години след смъртта на Евгений Пригожин броят на сраженията с руско участие в Мали стои с около 1/4 под нивото от 2024 г. Руският контингент се изтегли от ключовия град Кидал след сделка със сепаратистите, срещу които беше изпратен. Москва се отказа и от гарантираните при режима на Башар Асад права за свободно и безсрочно ползване на военните бази в Сирия. Общото между тези отстъпления е, че мястото на една самофинансираща се частна структура бе заето от формирование, подчинено на Министерство на отбраната, което се издържа от бюджета и участва в операции според условията на различни двустранни споразумения.

Самолетът Embraer Legacy 600 се разби край Куженкино в Тверска област на 23 август 2023 г. – два месеца след като колоната на Пригожин започна своя марш към Москва, само за да го прекрати на едва 300 км от нея. Заедно с него загинаха Дмитрий Уткин, чиято позивна беше дала името на групата, и Валерий Чекалов, който ръководеше логистиката. Официална причина за инцидента така и не бе обявена: Междудържавният авиационен комитет не пое разследването, а първоначалната оценка на американското разузнаване стигна до извод, че самолетът е свален чрез умишлено предизвикан взрив. В началото на октомври 2023 г. Путин съобщи, че в телата на загиналите са открити фрагменти от ръчни гранати. Независима проверка на това твърдение няма.

Онова, което изчезна заедно с тримата, бе цял бизнес модел. „Вагнер“ се издържаше от концесии за добив на злато и дървесина, от охрана на мини и президентски дворци, от митнически приходи и договори, които се заплащаха със суровини вместо пари. Руската държава получаваше военна сила зад граница, без пряко да я финансира, като по този начин имаше свободата да твърди, че няма нищо общо с наемниците. Именно оттук произтичаше и ниската политическа цена на всяко поражение: щом формално не е изпратен никой, то формално и никой не е разбит. Същата логика действаше и вътре в Руската федерация: по думите на самия Пригожин групата е вербувала около 50 000 затворници срещу обещание за помилване и е загубила над 20 000 души в Бахмут, половината от които са били осъдени.

Наследникът вече има ведомство, командир и заплати от държавния бюджет. Африканският корпус е подчинен на Министерството на отбраната и се ръководи от генерал-лейтенант Андрей Аверянов от военното разузнаване, а част от бившите щурмоваци подписаха договори с Росгвардия или преминаха към компанията „Редут“. Тази промяна осигури на Кремъл по-голям контрол, но срещу двойна цена.

Първата е финансова. В Централноафриканската република президентът Фостен-Аршанж Туадера се съпротивляваше на настояването да плаща пряко на Москва за услуги, които преди се самофинансираха, а руският контингент там намаля от близо 2100 души през 2021 г. до 1500 в началото на 2026 г. Втората цена е политическа: щом бойците носят пагона на държавата, техните поражения вече се записват на сметката на държавата.

Тази цена пролича в Мали, и то на два пъти. Първият сигнал дойде още при старата структура. На 25 юли 2024 г. при Тинзауатен, близо до границата с Алжир, колона на малийската армия и „Вагнер“ попадна в засада на връщане от операция. Загубите на руската група бяха оценени на между близо 50 и 84 души, към които се добавяха десетки убити малийски военнослужещи. Това остана най-тежката известна загуба на „Вагнер“ в Африка.

През юни 2025 г. групата обяви, че напуска страната, а операциите бяха поети от Африканския корпус. Той възприе по-предпазлив подход, фокусиран върху обучение, логистика и ограничени операции вместо върху щурмове рамо до рамо с местната армия.

Вторият сигнал вече беше системен. На 25 април 2026 г. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) и Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) проведоха паралелни координирани атаки срещу Бамако, Мопти, Кати, Гао и Севаре. Сред убитите беше министърът на отбраната Садио Камара. На следващия ден Фронтът обяви, че е постигнал договорка с руските сили за окончателно изтегляне от Кидал, а през следващите дни паднаха Тесалит и Тесит.

Кидал беше опорната точка, която Москва представяше като доказателство за своя успех в Сахел. Градът бе превзет от сепаратистите в края на 2023 г. с руска подкрепа и оттогава присъстваше в официалните отчети като потвърждение, че руският модел работи.

Отдръпването обаче беше започнало още преди самото настъпление. ACLED, международна база данни за проследяване местоположение, участници и събития във въоръжени конфликти, отчита 537 битки с участие на Русия в Мали през 2024 г. и 402 през 2025 г. От началото на 2026 г. организацията регистрира средно по 24 случая месечно.

В същото време натискът над хунтата се пренесе към икономиката. Горивната блокада на JNIM продължава от септември 2025 г. и е засегнала стотици цистерни, пътуващи към Бамако. От 28 април 2026 г. блокадата обхвана самата столица, а училищата и университетите бяха затваряни заради недостига на гориво. Асими Гоита остана на власт, след като през юли 2025 г. преходният парламент му предостави 5-годишен мандат за президент, който може да бъде подновяван без избори.

Хунтата в Бамако обаче няма причина да преустановява своите отношения с Москва. Оценката на Соуфан център от 12 май 2026 г. е, че отстъплението от северната част на страната е удар по репутацията на Русия, но Гоита ще продължи партньорството, защото се нуждае от гаранции за оцеляването на режима, а не само от победа в пустинята. Именно това стеснява руската роля до онова, което Москва може да предоставя при сравнително ограничени разходи: инструктори, техника и охрана на дворци, без обещание за отвоюване на изгубени територии.

В Сирия загубата е преди всичко инфраструктурна и започна с падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Меморандумът от 9 август 2026 г. превръща Хмеймим и Тартус в съвместни центрове за подготовка и предвижда в 3-месечен срок на Дамаск да бъдат върнати гражданските съоръжения: авиобаза Хмеймим и 4-тия търговски кей в Тартус. Отпадат гаранциите за свободно и безсрочно ползване на базите и широк имунитет на руските военнослужещи, които бяха гарантирани при Асад. На тяхно място остава ограничено партньорство под сирийски суверенитет.

Ахмед ал-Шараа постигна това с две визити в Москва (октомври 2025 г. и януари 2026 г.) и след като през януари руските военни започнаха да напускат обекта при летището в Камишли. През Тартус преминаваше морският логистичен маршрут към Либия и Судан, а Хмеймим служеше за презареждане на транспортни самолети по пътя им към Сахел. Според оценката на Института за изследване на войната (ISW) загубата на двете бази нарушава снабдяването и ротацията на Африканския корпус.

Замяната на сирийския логистичен възел все още не е уредена. След падането на режима Москва започна да търси нови опорни точки в Либия и Судан. Сателитни снимки от началото на 2025 г. сочат, че изоставена либийска база Маатен ас-Сара, разположена дълбоко на юг, близо до границите с Чад и Судан, се подготвя като логистичен възел за Мали и Буркина Фасо. Работата обаче вече се извършва по държавна линия, чрез официални споразумения и подписи, а не чрез компания, която сама плаща транспорта си с печалбата от златна мина.

В Армения Москва опита да запази влиянието си с политически средства – и отново загуби. Отстъплението в Южен Кавказ започна по-рано с конкретно физическо измерение. Близо 2000 военнослужещи от руския мироопазващ контингент напуснаха Нагорни Карабах до 12 юни 2024 г. Руските граничари се изтеглиха от летище Звартноц на 31 юли 2024 г. От 1 януари 2025 г. ГКПП „Агарак“ на границата с Иран премина изцяло под контрола на арменската гранична служба.

На 8 юни 2026 г. „Граждански договор“ на премиера Никол Пашинян спечели трети пореден мандат, след като получи 49,81% от гласовете, докато опозиционната „Силна Армения“ завърши с 23,29%, следвана от блока на бившия президент Роберт Кочарян с 9,94%. Избирателната активност беше 58,97%. Кампанията срещу управляващите се проведе паралелно по няколко различни линии: с директен политически натиск, икономическа принуда, църковни структури и мобилизация на диаспората.

Ереван не възстанови своето пълноценно участие в Организацията на договора за колективна сигурност, а преговорите с Баку се водят с посредничество от САЩ. 102-ра руска военна база в Гюмри остава по силата на споразумение до 2044 г. и правителството на Армения не поставя на дневен ред нейното закриване. Помирението между Ереван и Баку обаче вече се договаря другаде.

Вътре в Русия същата трансформация започна по-рано и протече по-тихо. Британското военно разузнаване още през ноември 2023 г. съобщи, че част от бойците на „Вагнер“ подписват договори с Росгвардия. Други преминаха към „Редут“ – структура, свързана с Главното разузнавателно управление (ГРУ) – а щурмовите операции на украинския фронт се поеха от отрядите „Щорм-Z“, комплектувани директно от системата на затворите и армията. Министерството на отбраната присвои модела и отстрани създателя му.

Каракас демонстрира най-отчетливо границите на новия модел. На 3 януари 2026 г. специална операция на ЦРУ и Делта Форс доведе до арестуването на Николас Мадуро. Руското министерство на външните работи поиска неговото освобождаване, но не предприе нищо повече. Още през есента на 2025 г. Кремъл отказа на Мадуро директна военна помощ, за да не застраши преговорния канал с Вашингтон за Украйна.

При предишната криза около Мадуро през януари 2019 г. в Каракас пристигна група наемници на „Вагнер“, която да го охранява, чието съществуване беше отречено от руския посланик. Днес такъв ход би трябвало да бъде осъществен по различен начин: щурмовите отряди бяха разпределени между Росгвардия, Редут и „Щорм-Z“, а войната срещи Украйна поглъща свободния ресурс, който преди позволяваше изпращането на задгранични експедиции.

Свиването на руското присъствие обаче не е повсеместно. От януари 2026 г. Африканският корпус се появи в Того. Според местни оценки 150-250 военнослужещи са разположени във военна академия „Еядема“ край Саракава и в лагера Ниукпурма, разположен западно от Дапаонг. На 9 юли руският товарен кораб „Михаил Бритнев“ акостира в пристанището на Ломе, където разтовари близо 50 машини, предназначени за силите в Мали. Сред тях имаше бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и зенитни оръдия.

Руски военни инструктори работят и в Екваториална Гвинея, а в Либия базата Маатен ас-Сара обслужва сухопътния маршрут към Сахел. В Централноафриканската република тенденцията е противоположна на изтеглянето: договорите за охрана на режима са обвързали Кремъл до такава степен, че напускането би ѝ струвало повече от запазването на присъствието.

Свиването и разрастването не се изключват взаимно, защото засягат различни форми на присъствие. Русия губи своята способност да воюва вместо партньорите си, но се стреми да запази достъпа си до пристанища и летища, охраната на дворци и обучението на местни сили. Разликата се крие в цената и отговорността.

Бойното присъствие на „Вагнер“ се финансираше самостоятелно, което даваше на Москва възможност за правдоподобно отрицание. Новото логистично и военно присъствие се заплаща от държавния бюджет и се урежда чрез договори, подписани от държавата. Затова всяко отстъпление вече се записва на сметката на Кремъл, а не на частна компания.

Ако сегашната тенденция се запази, през следващата година Москва вероятно ще продължи да заменя гарнизоните с права за достъп до пристанища и летища, без да възстанови способността си да налага изхода от конфликтите на сушата. Потвърждение на тази теза би бил нов договор за достъп в Западна Африка, който не включва разполагане на бойни части. Тя би била поставена под съмнение, ако руско формирование влезе в мащабни бойни действия, за да си върне Кидал или друг изгубен град в Сахел. Последното към днешна дата остава твърде малко вероятно.

📸 Снимка: Кадър от видео, публикувано от Telegram канала Razgruzka_Vagnera на 21 август 2023 г. Евгений Пригожин, основател на ЧВК „Вагнер“ говори пред камера на неизвестно място в Африка.

Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.

САЩ обмислят военна операция срещу клона на Ал-Кайда в Мали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп слуша държавния секретар Марко Рубио по време на кръгла маса в Белия дом 6 март 2026 г. (Nathan Howard/REUTERS)

Стълб от черен дим се издига в небето, докато превозни средства преминават покрай паметника „Африканската кула“ в Бамако, Мали, на 26 април 2026 г. (AFP)

Тази карта от Critical Threats Project представя детайли за координирана офанзива, предприета на 4 юли 2026 г. от сили на Джамаат Нусрат ал-Ислам ва ал-Муслимин (JNIM) и Фронт за освобождение на Азавад (FLA) на територията на цяло Мали. Тя включваше атаки срещу военни бази в Северно Мали (по-специално в Гао, Агелхок и Анефис) с цел да прекъсне контролът върху последните градове в региона Кидал, които се намират под контрола на хунтата. Едновременно с това бяха предприети нападения в Централно и Южно Мали, включително щурм на затвора със строг режим „Кениероба“, разположен на под 65 км от столицата Бамако. Алиансът използва тежко въоръжение, включващо БТР, артилерия и дронове, което бележи значителна ескалация в оперативните му възможности.

Генерал Асими Гоита, лидер на хунтата в Мали, присъства на погребението на министъра на отбраната Садио Камара в Бамако, Мали, 30 април 2026 г. (Boubacar Bocoum/AP)

Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) се събират в град Кидал, 28 април 2026 г. (AFP)

🇺🇸🎯🇲🇱 Администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия в Мали срещу „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – ход, който би превърнал западноафриканската държава в осмата, срещу която САЩ нанасят удари от началото на втория президентски мандат, след Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела. За обсъжданията съобщи The Washington Post на 22 юли, позовавайки се на няколко запознати източника. Засега решение няма: висшите представители на администрацията са разделени по въпроса дали изобщо трябва да се прибягва до военна сила срещу групировката.

Най-активният застъпник на подобна идея е Себастиан Горка, старши директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност. Според The Washington Post обаче реалното му влияние върху политиката на втория мандат е ограничено. Пентагонът отказа коментар, Държавният департамент избегна пряк отговор, а говорител на Белия дом използва думи, които насочват повече към търговско, отколкото към военно ангажиране. По думите му САЩ отправят призив към държавите в Северна и Западна Африка „да купуват американско оборудване и услуги в подкрепа на военните си усилия срещу терористите“. Според Белия дом тероризмът в Сахел представлява „многонационален проблем“, а партньорите от региона, както и съюзниците в НАТО трябва да подкрепят Алианса на държавите от Сахел (AES) – обединението на военни хунти на Мали, Буркина Фасо и Нигер – във войната му срещу JNIM и „Ислямска държава“.

Един детайл от публикацията илюстрира колко ограничени са в момента американските възможности за наблюдение на място. Вашингтон води преговори с хунтата в Бамако за получаване на права за полети на разузнавателни самолети, отчасти за да проследи местонахождението на американския мисионер Кевин Райдаут, за когото се смята, че е държан в плен от сахелския клон на „Ислямска държава“.

JNIM е създадена през март 2017 г. като обединение между „Ансар ад-Дин“, сахарския клон на „Ал-Кайда в ислямския Магреб“, „Ал-Мурабитун“ и Фронта за освобождение на Масина. Начело на организацията стои туарегският лидер Ияд аг Гали, а от септември 2018 г. Държавният департамент на САЩ я определя като чуждестранна терористична организация. Днес JNIM е най-добре въоръжената групировка в региона и една от най-мощните в света. Тя контролира или оспорва контрола върху големи части от територията на Мали и Буркина Фасо, а през последните години пренесе атаките си и в крайбрежните Бенин и Того. Отдавна Сахел се е превърнал в епицентъра на глобалния джихадизъм. Данни на Глобалния индекс за тероризма показват, че през 2024 г. на региона се падат над половината от всички смъртни случаи при терористични нападения по света, а JNIM е сред най-смъртоносните организации в тази статистика.

От септември 2025 г. JNIM поставя столицата Бамако под продължителна горивна блокада. Мали няма излаз на море и около 95% от необходимото му гориво се доставя по шосе от Сенегал и Кот д’Ивоар. JNIM запали над 300 цистерни по тези транспортни маршрути, което доведе до въвеждане на режим на разпределение на бензина в столицата, а училищата бяха затваряни в продължение на седмици.

В началото на годината блокадата отслабна, но на 25 април JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (ФЛА) започнаха координирана офанзива в различни части на страната. Те превзеха северния град Кидал, а министърът на отбраната генерал Садио Камара загина при атентат с кола-бомба в гарнизонния град Кати, разположен близо до столицата. Три дни по-късно джихадистите обявиха пълна блокада на Бамако.

В началото на юли последва нова вълна от координирани нападения – срещу Гао, Анефис и Агелхок в северната част на страната, срещу населени места в централните райони и срещу затвор в близост до столицата. Паралелно с това JNIM разшири натиска си към западния район Кайес, който свързва Мали със Сенегал и където е съсредоточен златодобивът – водещият експортен сектор на страната.

Изследователски центрове по въпросите на контратероризма вече публикуват анализи, в които разглеждат и сценарии за евентуално падане на столицата.

Всичко това се случва на фона на руско военно присъствие в страната. Генерал Асими Гоита пое властта след два последователни преврата през 2020 и 2021 г., прекрати стратегическото партньорство с Франция и от края на 2021 г. започна да разчита на наемници от „Вагнер“. През 2025 г. преходният парламент му предостави петгодишен президентски мандат без провеждане на избори.

Заедно с военните правителства на Буркина Фасо и Нигер Мали напусна Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и трите страни създадоха Алианса на държавите от Сахел – блока, към който Белият дом сега отправя призивите си.

След смъртта на Евгений Пригожин ролята на „Вагнер“ беше поета от „Африкански корпус“ – звено, което е подчинено директно на Министерство на отбраната на Руската федерация. Срещу блокадата и офанзивата хунтата реагира с бронирани конвои за доставка на гориво, турски дронове и руски военен контингент. Въпреки това тя загуби Кидал, своя министър на отбраната и контрола на сигурността по ключови пътища към столицата.

Цената за цивилното население е документирана. Според данни на ACLED, цитирани от The Washington Post, през последната година малийските сили и руските им партньори са убили 925 цивилни души – почти четири пъти повече от жертвите на джихадистките групировки за същия период, които са 232.

Методите на силите, подкрепящи правителството, са документирани още преди началото на блокадата. Според доклад на ООН от май 2023 г. по време на петдневна операция в град Мура, в централната част на Мали, през март 2022 г. малийски военни и „чуждестранен военен персонал“ – формулировка, зад която правозащитните организации разпознават бойците на „Вагнер“ – са убили над 500 души. Огромната част от жертвите са били екзекутирани без съдебен процес.

Представител на американската администрация формулира извода без дипломатически овъртания: Москва „доказа, че е неефективен партньор на Мали в областта на сигурността“, а Вашингтон се надява „другите африкански държави да обърнат внимание на ужасяващите резултати на Русия в борбата с тероризма“.

Опитните наблюдатели на региона обаче предупреждават срещу търсенето на лесно военно решение. Васим Наср, специалист по Сахел в центъра „Суфан“, заявява пред The Washington Post, че „военното решение за пореден път няма да реши нещата“, и настоява за политическо уреждане вместо започване на нова военна кампания.

Изследователката Корин Дюфка предупреждава, че американски удари могат да доведат до обратен ефект и да приближат JNIM още повече до ядрото на Ал-Кайда, от което засега групата поддържа оперативна дистанция.

Зад тези две предупреждения стои горчивия опит на Франция в региона. Операция „Сервал“ успя да спре настъплението на джихадистите към Бамако през 2013 г. само за няколко седмици. Последвалата операция „Бархан“, която в пиковия си момент включваше над 5000 френски военнослужещи от 5 държави, не даде траен резултат и завърши с изтегляне на френските сили от Мали през 2022 г. В същото време JNIM излезе от този период по-силна, а не по-слаба.

И собствената американска инфраструктура за подобна кампания днес е по-ограничена от всякога през последното десетилетие. През 2024 г. САЩ изтеглиха силите си от Нигер и предадоха дроновата база Air Base 201 край Агадес – доскорошния център на американското въздушно наблюдение над Сахел.

Именно американското разузнаване, подпомогнато от дронове и самолети-цистерни, осигурява значителна част от способностите, на които разчиташе френската операция „Бархан“ в най-активните ѝ периоди. Всяка американска операция срещу JNIM днес би разчитала на бази извън региона и на права за прелитане, които тепърва трябва да се договорят. Това са същите разрешения, за които Вашингтон в момента води разговори с Бамако.

Оттук произтича и основният риск, който вторият мандат на Тръмп досега не е поемал в подобна форма: американска операция в държава, чийто режим се подпира на руски военен персонал.

Пряк сблъсък между САЩ и Русия не е неизбежен. JNIM е противник и на Москва, а дистанционните удари срещу джихадистки цели не засягат руските позиции. Нещо повече – подобни действия биха облекчили обективно именно режима, който Вашингтон критикува, както и руските му партньори.

Рискът обаче нараства, ако операцията се разшири до координация с малийските сили или ако се наложи използване на общо въздушно пространство с руската авиация. Механизми за превенция на инциденти и разграничаване на действията, каквито САЩ и Русия поддържаха над Сирия, в Африка не съществуват.

Дали изобщо ще се стигне до подобен сценарий, остава открит въпрос. Самото обсъждане не означава взето решение: основният защитник на силовия вариант е служител с ограничено влияние, Пентагонът запазва мълчание, а публичната позиция на Белия дом – призив към африканските държави да купуват американско оборудване – описва по-скоро търговско, отколкото военно присъствие.

При това съотношение на факторите пълномащабна американска кампания в близките месеци изглежда малко вероятна. По-реалистичният сценарий, ако дебатът все пак завърши с решение в полза на силов вариант, е провеждането на ограничени дистанционни удари срещу ключови фигури от ръководството на JNIM.

Дори подобен ограничен подход обаче зависи от същото ключово ограничение: без свои разузнавателни и авиационни платформи над Сахел изборът на цели ще зависи от права за прелитане, които Бамако тепърва трябва да предостави.

Посоката на американската политика ще стане по-ясна по няколко проверими признака: сключване на ново споразумение за достъп до въздушното пространство, започване на преговори за базиране с крайбрежните държави в Западна Африка, придвижване на разузнавателни платформи към региона или уведомление до Конгреса за планирани военни действия. Ако отношенията останат ограничени до продажби на оръжие и дипломатически декларации, това ще означава, че скептиците са надделели. При такъв сценарий Сахел ще продължи да бъде войната, която Вашингтон наблюдава и коментира, но не води.

Анализ: Русия предлага сигурност на Мозамбик – там, където Вагнер се провали

🇷🇺🪖🇲🇿 Русия е готова да помогне на Мозамбик да премахне „терористичната заплаха“ в северната част от страната, заяви външният министър Сергей Лавров в четвъртък в Мапуто, след разговор с президента на страната Даниел Чапо. Предложението, цитирано от агенция ТАСС и потвърдено от Ройтерс, е формулирано внимателно с уговорка: Москва е „готова да откликне на молба на нашите мозамбикски приятели за подкрепата, която можем да окажем за премахване на терористичната заплаха, която трайно битува на север“. Молба, каквато Мапуто засега не е отправял.

Лавров вписа офертата в далеч по-обширна рамка. „Съвместната борба с тероризма“ е „направление на нашите отношения на стратегическо партньорство за близкия период“, посочи той, добавяйки, че Москва продължава да подкрепя усилията на Чапо да стабилизира северните региони и „консолидира истинския суверенитет“ на Мозамбик. Последното е формула от речника на руската дипломация, с която най-често се обозначава дистанцирането от западното влияние, а Мапуто беше последната спирка от африканско турне, което преди това преведе Лавров през Етиопия и Нигер, две държави, в чиято орбита Москва пусна дълбоки корени.

Заплахата, върху която стъпва изразената готовност на Кремъл, е съвсем реална. В крайната северна провинция Кабо Делгадо от 5 октомври 2017 г. действа въоръжен бунт, воден от мозамбикския клон на Ислямска държава, обозначен от САЩ като част от терористичната мрежа на ИД и познат сред местните като „ал-Шабаб“ (без връзка със сомалийската групировка), израснал от проповедническото ядро Ансар ас-Сунна. По оценка на проекта за мониторинг на въоръжените конфликти ACLED бунтът е отнел над 6600 живота, разселвайки стотици хиляди други. Далеч от това да е потушен, той се изостря: доклад на ACLED от 26 юни описва как групировката консолидира крайбрежен анклав, който се простира на над 100 км по брега и до 50 км навътре – от Мосимбоа да Прая до Кисанга, притиснат между шосето N380 на запад и Индийския океан на изток. Водени от своя командир Фаридо Сулемани и духовния си водач Уланга джихадистите взеха решение през 2023 г. да преминат от дотогавашното безогледно клане към търпелива стратегия на контрол с принуда над мюсюлманската общност мвани: проповед, блокади, откуп от пътници по N380 и внимателно поддържане на снабдителните линии. Само през последните седмици те удариха военната позиция Намабо на 22 юни, претендирайки за петима убити войници, устроиха множество засади по N380 и накрая доведоха до съвместна офанзива на военни сили на Мозамбик и Руанда срещу базата Катупа – доказателство, че към осем години и няколко чужди интервенции по-късно сигурността в региона единствено се влошава.

Именно тази среда вече погълна веднъж един руски опит. През септември 2019 г. само седмици след края среща между Владимир Путин и тогавашния президент Филипе Нюси, около 200 бойци на частната военна компания „Вагнер“ се разгърнаха в Кабо Делгадо, подкрепени с руски хеликоптери. За месеци проектът се разпадна: хвърлени в бой без разузнаване, без познаване на терена и без подготовка за условията на гъста джунгла, наемниците попаднаха в серия от засади, при които загинаха поне 10 от тях, някои обезглавени, а оцелелите се изтеглиха до пристанището Накала още преди края на ноември. Опитът остави групировката на покойния Евгений Пригожин, по думите на международни експерти по това време „извън дълбочина“. Тогавашното разгръщане наброяваше около 200 души; днес Руанда държи 6300 войници в провинцията и въпреки това не е сломила терористите. Асиметрията в мащаба очертава размера на задачата, която Русия предлага да поеме – и подсказва защо на масата лежи предложение, а не разгръщане.

Защото теренът днес се държи не от руснаци, а от руандийци. Кигали разположи първите военни сили през 2021 г. по молба на Мапуто и оттогава утрои присъствието си – над 6300 военни и полицаи към април 2026 г., отчасти за да запълни вакуума, оставен от изтеглянето на регионалната мисия на Общността за развитие на Южна Африка (SAMIM) през 2024 г. Армията на Руанда подсигури ключови райони Мосимбоа да Прая и Палма най-вече периметъра около строителната площадка на газовия проект в Афунги. Тъкмо нейният щит позволи най-осезаемия обрат в провинцията. Но аранжиментът е финансово разклатен и тази пукнатина може да обясни руския жест – точно там, точно в този момент. Европейският съюз, осигурил финансиране за мисията на Руанда с около 40 млн евро за 36 месеца, спря подкрепата през май 2026 г. без договорено продължение; САЩ наложиха санкции на Отбранителните сили на Руанда (RDF) заради ролята в конфликта в Демократична република Конго, където подкрепя бунтовниците от движението М23. Кигали предупреди недвусмислено – присъствието му изисква „устойчива финансова рамка“, а газовите инвестиции, отбеляза говорителката Йоланде Маколо, обслужват „европейската и глобалната енергийна сигурност, а не тази на Руанда“. Накратко, гарантът на сигурността на север подава сигнали, че може да си тръгне тъкмо когато сметката става непосилна.

Залогът, който превръща всичко това в повече от борба с тероризма на регионално ниво, е икономически. Проектът за втечнен природен газ на френската TotalEnergies в Кабо Делгадо на стойност 20 млрд долара, един от най-големите на континента – беше замразен през април 2021 г. с обявяване на форсмажор, след като бунтовническо нападение над град Палма помете сигурността около площадката. След години застой консорциумът вдигна форсмажора на 7 ноември 2025 г., а на 29 януари 2026 г. изпълнителният директор Патрик Пуяне и президентът Чапо обявиха в Афунги пълния рестарт на дейностите. Строителството, което вече напредна до 40%, мобилизира най-малко 4000 работници с цел първо натоварване на газ през 2029 г. и приходи, оценявани от Мапуто на до 35 млрд долара за периода на проекта. Сигурността на инвестиция обаче се крепи именно на руандийските части – докато в същото време същевременно западната опора се разколебава: през декември 2025 г. Лондон изтегли експортно финансиране за 1,15 млрд долара от проекта. Самата ACLED предупреди, че възприятието, че газовата площадка е по-добре охранявана от околните села подкопа обществената подкрепа за проекта – сигурността на анклава и легитимността на държавната власт са свързани съдби, не отделни проблеми. В този процеп – между разклатеното финансиране на гаранциите от страна на Руанда и охладняващия западен апетит към риск – Москва предлага алтернативен покровител.

Оттук предложението на Лавров се разчита най-точно: не като контратерористична програма, а инструмент на разрастващото се руско проникване в Африка. Наследник на Вагнер след неговото закриване през 2023 г. Африкански корпус е държавна структура с централизирано командване, подчинена на Министерство на отбраната, разгърнат в Мали (около 2500 души в началото на 2026 г.), ЦАР, Либия и Сахел – региони, където руското присъствие често пристигаше, следвайки по петите изтласкани западни сили. А турнето на Лавров подсказва модела: непосредствено преди Мапуто той спря в Нигер, където военната хунта прогони френски и американски военни сили и се обърна към Москва. Отделно, Съветът за сигурност на Руската федерация предложи през май да оборудва мозамбикската армия със съвременно оръжие и да поддържа наличната ѝ съветска техника. На този фон офертата за Мозамбик изглежда като поредна крачка в един последователен модел. Предложение в отговор на молба, която никога не е постъпвала, отправено публично на европейско турне и опаковано в езика на „истинския суверенитет“, носи преди всичко сигнал: към Чапо – че е налице и друга алтернатива на западните контакти от типа "сигурност-за-газ; към Запада – че Русия е играч, с когото трябва да се съобразява в неговата собствена зона на интерес; и към африканската публика – че Москва се предлага като партньор, който поне реторично се представя без колониален товар.

Дали зад реторичния сигнал се води подготовка за реално разгръщане е съвсем друг въпрос – и наличните данни клонят към сдържан отговор. Скорошна намеса на Африканския корпус в Кабо Делгадо остава малко вероятна: тя зависи от молба, която Мапуто все още не е отправил, при положение че страната се обляга на руандийците и същевременно ухажва западния капитал, върху който стъпва газовият ѝ проект – а споменът от 2019 г. остава жив както в Москва, така и в Мапуто. По-реалистична, и вероятна в средносрочен план, е по-плитка форма на навлизане: военно-техническо партньорство, доставки на въоръжение, инструктори и поддръжка на техника, каквито вече бяха предложени през май – стъпки, които вграждат руско присъствие постепенно, без да поемат челно тежестта на бунта. Дори успешна чужда намеса обаче рискува да запълни грешния недостиг. Руанда вече осигурява над 6300 пехотинци; онова, което липсва на Мапуто, е пресичане на морското прехранване на крайбрежния анклав и възстановяване на държавната легитимност, отколкото още един чужд военен покровител. Самият доклад на ACLED обобщава, че ислямисткият бунт няма как да бъде сломен само с военни средства, докато държавата не си върне доверието сред местните общности мвани, върху които ISM гради своята опора.

Кое от двете ще надделее ще стане ясно по няколко конкретни признака. Формална молба за руска помощ, отправена от Мозамбик, пристигане на персонал или техника на Африканския корпус, спряното инструктори в базите на въоръжените сили или ускорено изтегляне на руандийците заради секналото финансиране биха потвърдили, че Москва навлиза в региона. Обратно, осигуряване на ново финансиране, задържащо частите на Руанда, и задълбочаване на охранителните договорености около Афунги биха оставили руската оферта такава, каквато е днес: обещание, отправено през масата, но без да бъде пригърнато от отсрещната страна.