Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.

САЩ обмислят военна операция срещу клона на Ал-Кайда в Мали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп слуша държавния секретар Марко Рубио по време на кръгла маса в Белия дом 6 март 2026 г. (Nathan Howard/REUTERS)

Стълб от черен дим се издига в небето, докато превозни средства преминават покрай паметника „Африканската кула“ в Бамако, Мали, на 26 април 2026 г. (AFP)

Тази карта от Critical Threats Project представя детайли за координирана офанзива, предприета на 4 юли 2026 г. от сили на Джамаат Нусрат ал-Ислам ва ал-Муслимин (JNIM) и Фронт за освобождение на Азавад (FLA) на територията на цяло Мали. Тя включваше атаки срещу военни бази в Северно Мали (по-специално в Гао, Агелхок и Анефис) с цел да прекъсне контролът върху последните градове в региона Кидал, които се намират под контрола на хунтата. Едновременно с това бяха предприети нападения в Централно и Южно Мали, включително щурм на затвора със строг режим „Кениероба“, разположен на под 65 км от столицата Бамако. Алиансът използва тежко въоръжение, включващо БТР, артилерия и дронове, което бележи значителна ескалация в оперативните му възможности.

Генерал Асими Гоита, лидер на хунтата в Мали, присъства на погребението на министъра на отбраната Садио Камара в Бамако, Мали, 30 април 2026 г. (Boubacar Bocoum/AP)

Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) се събират в град Кидал, 28 април 2026 г. (AFP)

🇺🇸🎯🇲🇱 Администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия в Мали срещу „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – ход, който би превърнал западноафриканската държава в осмата, срещу която САЩ нанасят удари от началото на втория президентски мандат, след Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела. За обсъжданията съобщи The Washington Post на 22 юли, позовавайки се на няколко запознати източника. Засега решение няма: висшите представители на администрацията са разделени по въпроса дали изобщо трябва да се прибягва до военна сила срещу групировката.

Най-активният застъпник на подобна идея е Себастиан Горка, старши директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност. Според The Washington Post обаче реалното му влияние върху политиката на втория мандат е ограничено. Пентагонът отказа коментар, Държавният департамент избегна пряк отговор, а говорител на Белия дом използва думи, които насочват повече към търговско, отколкото към военно ангажиране. По думите му САЩ отправят призив към държавите в Северна и Западна Африка „да купуват американско оборудване и услуги в подкрепа на военните си усилия срещу терористите“. Според Белия дом тероризмът в Сахел представлява „многонационален проблем“, а партньорите от региона, както и съюзниците в НАТО трябва да подкрепят Алианса на държавите от Сахел (AES) – обединението на военни хунти на Мали, Буркина Фасо и Нигер – във войната му срещу JNIM и „Ислямска държава“.

Един детайл от публикацията илюстрира колко ограничени са в момента американските възможности за наблюдение на място. Вашингтон води преговори с хунтата в Бамако за получаване на права за полети на разузнавателни самолети, отчасти за да проследи местонахождението на американския мисионер Кевин Райдаут, за когото се смята, че е държан в плен от сахелския клон на „Ислямска държава“.

JNIM е създадена през март 2017 г. като обединение между „Ансар ад-Дин“, сахарския клон на „Ал-Кайда в ислямския Магреб“, „Ал-Мурабитун“ и Фронта за освобождение на Масина. Начело на организацията стои туарегският лидер Ияд аг Гали, а от септември 2018 г. Държавният департамент на САЩ я определя като чуждестранна терористична организация. Днес JNIM е най-добре въоръжената групировка в региона и една от най-мощните в света. Тя контролира или оспорва контрола върху големи части от територията на Мали и Буркина Фасо, а през последните години пренесе атаките си и в крайбрежните Бенин и Того. Отдавна Сахел се е превърнал в епицентъра на глобалния джихадизъм. Данни на Глобалния индекс за тероризма показват, че през 2024 г. на региона се падат над половината от всички смъртни случаи при терористични нападения по света, а JNIM е сред най-смъртоносните организации в тази статистика.

От септември 2025 г. JNIM поставя столицата Бамако под продължителна горивна блокада. Мали няма излаз на море и около 95% от необходимото му гориво се доставя по шосе от Сенегал и Кот д’Ивоар. JNIM запали над 300 цистерни по тези транспортни маршрути, което доведе до въвеждане на режим на разпределение на бензина в столицата, а училищата бяха затваряни в продължение на седмици.

В началото на годината блокадата отслабна, но на 25 април JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (ФЛА) започнаха координирана офанзива в различни части на страната. Те превзеха северния град Кидал, а министърът на отбраната генерал Садио Камара загина при атентат с кола-бомба в гарнизонния град Кати, разположен близо до столицата. Три дни по-късно джихадистите обявиха пълна блокада на Бамако.

В началото на юли последва нова вълна от координирани нападения – срещу Гао, Анефис и Агелхок в северната част на страната, срещу населени места в централните райони и срещу затвор в близост до столицата. Паралелно с това JNIM разшири натиска си към западния район Кайес, който свързва Мали със Сенегал и където е съсредоточен златодобивът – водещият експортен сектор на страната.

Изследователски центрове по въпросите на контратероризма вече публикуват анализи, в които разглеждат и сценарии за евентуално падане на столицата.

Всичко това се случва на фона на руско военно присъствие в страната. Генерал Асими Гоита пое властта след два последователни преврата през 2020 и 2021 г., прекрати стратегическото партньорство с Франция и от края на 2021 г. започна да разчита на наемници от „Вагнер“. През 2025 г. преходният парламент му предостави петгодишен президентски мандат без провеждане на избори.

Заедно с военните правителства на Буркина Фасо и Нигер Мали напусна Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и трите страни създадоха Алианса на държавите от Сахел – блока, към който Белият дом сега отправя призивите си.

След смъртта на Евгений Пригожин ролята на „Вагнер“ беше поета от „Африкански корпус“ – звено, което е подчинено директно на Министерство на отбраната на Руската федерация. Срещу блокадата и офанзивата хунтата реагира с бронирани конвои за доставка на гориво, турски дронове и руски военен контингент. Въпреки това тя загуби Кидал, своя министър на отбраната и контрола на сигурността по ключови пътища към столицата.

Цената за цивилното население е документирана. Според данни на ACLED, цитирани от The Washington Post, през последната година малийските сили и руските им партньори са убили 925 цивилни души – почти четири пъти повече от жертвите на джихадистките групировки за същия период, които са 232.

Методите на силите, подкрепящи правителството, са документирани още преди началото на блокадата. Според доклад на ООН от май 2023 г. по време на петдневна операция в град Мура, в централната част на Мали, през март 2022 г. малийски военни и „чуждестранен военен персонал“ – формулировка, зад която правозащитните организации разпознават бойците на „Вагнер“ – са убили над 500 души. Огромната част от жертвите са били екзекутирани без съдебен процес.

Представител на американската администрация формулира извода без дипломатически овъртания: Москва „доказа, че е неефективен партньор на Мали в областта на сигурността“, а Вашингтон се надява „другите африкански държави да обърнат внимание на ужасяващите резултати на Русия в борбата с тероризма“.

Опитните наблюдатели на региона обаче предупреждават срещу търсенето на лесно военно решение. Васим Наср, специалист по Сахел в центъра „Суфан“, заявява пред The Washington Post, че „военното решение за пореден път няма да реши нещата“, и настоява за политическо уреждане вместо започване на нова военна кампания.

Изследователката Корин Дюфка предупреждава, че американски удари могат да доведат до обратен ефект и да приближат JNIM още повече до ядрото на Ал-Кайда, от което засега групата поддържа оперативна дистанция.

Зад тези две предупреждения стои горчивия опит на Франция в региона. Операция „Сервал“ успя да спре настъплението на джихадистите към Бамако през 2013 г. само за няколко седмици. Последвалата операция „Бархан“, която в пиковия си момент включваше над 5000 френски военнослужещи от 5 държави, не даде траен резултат и завърши с изтегляне на френските сили от Мали през 2022 г. В същото време JNIM излезе от този период по-силна, а не по-слаба.

И собствената американска инфраструктура за подобна кампания днес е по-ограничена от всякога през последното десетилетие. През 2024 г. САЩ изтеглиха силите си от Нигер и предадоха дроновата база Air Base 201 край Агадес – доскорошния център на американското въздушно наблюдение над Сахел.

Именно американското разузнаване, подпомогнато от дронове и самолети-цистерни, осигурява значителна част от способностите, на които разчиташе френската операция „Бархан“ в най-активните ѝ периоди. Всяка американска операция срещу JNIM днес би разчитала на бази извън региона и на права за прелитане, които тепърва трябва да се договорят. Това са същите разрешения, за които Вашингтон в момента води разговори с Бамако.

Оттук произтича и основният риск, който вторият мандат на Тръмп досега не е поемал в подобна форма: американска операция в държава, чийто режим се подпира на руски военен персонал.

Пряк сблъсък между САЩ и Русия не е неизбежен. JNIM е противник и на Москва, а дистанционните удари срещу джихадистки цели не засягат руските позиции. Нещо повече – подобни действия биха облекчили обективно именно режима, който Вашингтон критикува, както и руските му партньори.

Рискът обаче нараства, ако операцията се разшири до координация с малийските сили или ако се наложи използване на общо въздушно пространство с руската авиация. Механизми за превенция на инциденти и разграничаване на действията, каквито САЩ и Русия поддържаха над Сирия, в Африка не съществуват.

Дали изобщо ще се стигне до подобен сценарий, остава открит въпрос. Самото обсъждане не означава взето решение: основният защитник на силовия вариант е служител с ограничено влияние, Пентагонът запазва мълчание, а публичната позиция на Белия дом – призив към африканските държави да купуват американско оборудване – описва по-скоро търговско, отколкото военно присъствие.

При това съотношение на факторите пълномащабна американска кампания в близките месеци изглежда малко вероятна. По-реалистичният сценарий, ако дебатът все пак завърши с решение в полза на силов вариант, е провеждането на ограничени дистанционни удари срещу ключови фигури от ръководството на JNIM.

Дори подобен ограничен подход обаче зависи от същото ключово ограничение: без свои разузнавателни и авиационни платформи над Сахел изборът на цели ще зависи от права за прелитане, които Бамако тепърва трябва да предостави.

Посоката на американската политика ще стане по-ясна по няколко проверими признака: сключване на ново споразумение за достъп до въздушното пространство, започване на преговори за базиране с крайбрежните държави в Западна Африка, придвижване на разузнавателни платформи към региона или уведомление до Конгреса за планирани военни действия. Ако отношенията останат ограничени до продажби на оръжие и дипломатически декларации, това ще означава, че скептиците са надделели. При такъв сценарий Сахел ще продължи да бъде войната, която Вашингтон наблюдава и коментира, но не води.

Анализ: Русия предлага сигурност на Мозамбик – там, където Вагнер се провали

🇷🇺🪖🇲🇿 Русия е готова да помогне на Мозамбик да премахне „терористичната заплаха“ в северната част от страната, заяви външният министър Сергей Лавров в четвъртък в Мапуто, след разговор с президента на страната Даниел Чапо. Предложението, цитирано от агенция ТАСС и потвърдено от Ройтерс, е формулирано внимателно с уговорка: Москва е „готова да откликне на молба на нашите мозамбикски приятели за подкрепата, която можем да окажем за премахване на терористичната заплаха, която трайно битува на север“. Молба, каквато Мапуто засега не е отправял.

Лавров вписа офертата в далеч по-обширна рамка. „Съвместната борба с тероризма“ е „направление на нашите отношения на стратегическо партньорство за близкия период“, посочи той, добавяйки, че Москва продължава да подкрепя усилията на Чапо да стабилизира северните региони и „консолидира истинския суверенитет“ на Мозамбик. Последното е формула от речника на руската дипломация, с която най-често се обозначава дистанцирането от западното влияние, а Мапуто беше последната спирка от африканско турне, което преди това преведе Лавров през Етиопия и Нигер, две държави, в чиято орбита Москва пусна дълбоки корени.

Заплахата, върху която стъпва изразената готовност на Кремъл, е съвсем реална. В крайната северна провинция Кабо Делгадо от 5 октомври 2017 г. действа въоръжен бунт, воден от мозамбикския клон на Ислямска държава, обозначен от САЩ като част от терористичната мрежа на ИД и познат сред местните като „ал-Шабаб“ (без връзка със сомалийската групировка), израснал от проповедническото ядро Ансар ас-Сунна. По оценка на проекта за мониторинг на въоръжените конфликти ACLED бунтът е отнел над 6600 живота, разселвайки стотици хиляди други. Далеч от това да е потушен, той се изостря: доклад на ACLED от 26 юни описва как групировката консолидира крайбрежен анклав, който се простира на над 100 км по брега и до 50 км навътре – от Мосимбоа да Прая до Кисанга, притиснат между шосето N380 на запад и Индийския океан на изток. Водени от своя командир Фаридо Сулемани и духовния си водач Уланга джихадистите взеха решение през 2023 г. да преминат от дотогавашното безогледно клане към търпелива стратегия на контрол с принуда над мюсюлманската общност мвани: проповед, блокади, откуп от пътници по N380 и внимателно поддържане на снабдителните линии. Само през последните седмици те удариха военната позиция Намабо на 22 юни, претендирайки за петима убити войници, устроиха множество засади по N380 и накрая доведоха до съвместна офанзива на военни сили на Мозамбик и Руанда срещу базата Катупа – доказателство, че към осем години и няколко чужди интервенции по-късно сигурността в региона единствено се влошава.

Именно тази среда вече погълна веднъж един руски опит. През септември 2019 г. само седмици след края среща между Владимир Путин и тогавашния президент Филипе Нюси, около 200 бойци на частната военна компания „Вагнер“ се разгърнаха в Кабо Делгадо, подкрепени с руски хеликоптери. За месеци проектът се разпадна: хвърлени в бой без разузнаване, без познаване на терена и без подготовка за условията на гъста джунгла, наемниците попаднаха в серия от засади, при които загинаха поне 10 от тях, някои обезглавени, а оцелелите се изтеглиха до пристанището Накала още преди края на ноември. Опитът остави групировката на покойния Евгений Пригожин, по думите на международни експерти по това време „извън дълбочина“. Тогавашното разгръщане наброяваше около 200 души; днес Руанда държи 6300 войници в провинцията и въпреки това не е сломила терористите. Асиметрията в мащаба очертава размера на задачата, която Русия предлага да поеме – и подсказва защо на масата лежи предложение, а не разгръщане.

Защото теренът днес се държи не от руснаци, а от руандийци. Кигали разположи първите военни сили през 2021 г. по молба на Мапуто и оттогава утрои присъствието си – над 6300 военни и полицаи към април 2026 г., отчасти за да запълни вакуума, оставен от изтеглянето на регионалната мисия на Общността за развитие на Южна Африка (SAMIM) през 2024 г. Армията на Руанда подсигури ключови райони Мосимбоа да Прая и Палма най-вече периметъра около строителната площадка на газовия проект в Афунги. Тъкмо нейният щит позволи най-осезаемия обрат в провинцията. Но аранжиментът е финансово разклатен и тази пукнатина може да обясни руския жест – точно там, точно в този момент. Европейският съюз, осигурил финансиране за мисията на Руанда с около 40 млн евро за 36 месеца, спря подкрепата през май 2026 г. без договорено продължение; САЩ наложиха санкции на Отбранителните сили на Руанда (RDF) заради ролята в конфликта в Демократична република Конго, където подкрепя бунтовниците от движението М23. Кигали предупреди недвусмислено – присъствието му изисква „устойчива финансова рамка“, а газовите инвестиции, отбеляза говорителката Йоланде Маколо, обслужват „европейската и глобалната енергийна сигурност, а не тази на Руанда“. Накратко, гарантът на сигурността на север подава сигнали, че може да си тръгне тъкмо когато сметката става непосилна.

Залогът, който превръща всичко това в повече от борба с тероризма на регионално ниво, е икономически. Проектът за втечнен природен газ на френската TotalEnergies в Кабо Делгадо на стойност 20 млрд долара, един от най-големите на континента – беше замразен през април 2021 г. с обявяване на форсмажор, след като бунтовническо нападение над град Палма помете сигурността около площадката. След години застой консорциумът вдигна форсмажора на 7 ноември 2025 г., а на 29 януари 2026 г. изпълнителният директор Патрик Пуяне и президентът Чапо обявиха в Афунги пълния рестарт на дейностите. Строителството, което вече напредна до 40%, мобилизира най-малко 4000 работници с цел първо натоварване на газ през 2029 г. и приходи, оценявани от Мапуто на до 35 млрд долара за периода на проекта. Сигурността на инвестиция обаче се крепи именно на руандийските части – докато в същото време същевременно западната опора се разколебава: през декември 2025 г. Лондон изтегли експортно финансиране за 1,15 млрд долара от проекта. Самата ACLED предупреди, че възприятието, че газовата площадка е по-добре охранявана от околните села подкопа обществената подкрепа за проекта – сигурността на анклава и легитимността на държавната власт са свързани съдби, не отделни проблеми. В този процеп – между разклатеното финансиране на гаранциите от страна на Руанда и охладняващия западен апетит към риск – Москва предлага алтернативен покровител.

Оттук предложението на Лавров се разчита най-точно: не като контратерористична програма, а инструмент на разрастващото се руско проникване в Африка. Наследник на Вагнер след неговото закриване през 2023 г. Африкански корпус е държавна структура с централизирано командване, подчинена на Министерство на отбраната, разгърнат в Мали (около 2500 души в началото на 2026 г.), ЦАР, Либия и Сахел – региони, където руското присъствие често пристигаше, следвайки по петите изтласкани западни сили. А турнето на Лавров подсказва модела: непосредствено преди Мапуто той спря в Нигер, където военната хунта прогони френски и американски военни сили и се обърна към Москва. Отделно, Съветът за сигурност на Руската федерация предложи през май да оборудва мозамбикската армия със съвременно оръжие и да поддържа наличната ѝ съветска техника. На този фон офертата за Мозамбик изглежда като поредна крачка в един последователен модел. Предложение в отговор на молба, която никога не е постъпвала, отправено публично на европейско турне и опаковано в езика на „истинския суверенитет“, носи преди всичко сигнал: към Чапо – че е налице и друга алтернатива на западните контакти от типа "сигурност-за-газ; към Запада – че Русия е играч, с когото трябва да се съобразява в неговата собствена зона на интерес; и към африканската публика – че Москва се предлага като партньор, който поне реторично се представя без колониален товар.

Дали зад реторичния сигнал се води подготовка за реално разгръщане е съвсем друг въпрос – и наличните данни клонят към сдържан отговор. Скорошна намеса на Африканския корпус в Кабо Делгадо остава малко вероятна: тя зависи от молба, която Мапуто все още не е отправил, при положение че страната се обляга на руандийците и същевременно ухажва западния капитал, върху който стъпва газовият ѝ проект – а споменът от 2019 г. остава жив както в Москва, така и в Мапуто. По-реалистична, и вероятна в средносрочен план, е по-плитка форма на навлизане: военно-техническо партньорство, доставки на въоръжение, инструктори и поддръжка на техника, каквито вече бяха предложени през май – стъпки, които вграждат руско присъствие постепенно, без да поемат челно тежестта на бунта. Дори успешна чужда намеса обаче рискува да запълни грешния недостиг. Руанда вече осигурява над 6300 пехотинци; онова, което липсва на Мапуто, е пресичане на морското прехранване на крайбрежния анклав и възстановяване на държавната легитимност, отколкото още един чужд военен покровител. Самият доклад на ACLED обобщава, че ислямисткият бунт няма как да бъде сломен само с военни средства, докато държавата не си върне доверието сред местните общности мвани, върху които ISM гради своята опора.

Кое от двете ще надделее ще стане ясно по няколко конкретни признака. Формална молба за руска помощ, отправена от Мозамбик, пристигане на персонал или техника на Африканския корпус, спряното инструктори в базите на въоръжените сили или ускорено изтегляне на руандийците заради секналото финансиране биха потвърдили, че Москва навлиза в региона. Обратно, осигуряване на ново финансиране, задържащо частите на Руанда, и задълбочаване на охранителните договорености около Афунги биха оставили руската оферта такава, каквато е днес: обещание, отправено през масата, но без да бъде пригърнато от отсрещната страна.

Нова координирана вълна в Мали – удари от Гао до прага на Бамако

🇲🇱⚔️🇷🇺 Въоръжени групировки превзеха едновременно няколко ключови града в Мали в съвместна координирана офанзива, която само за един ден разгърна огън от крайния север до подстъпите на столицата Бамако и застигна армейски позиции, сред тях база на руски наемници. Ударите идват малко над два месеца след априлската вълна, с която същата коалиция от туарегски сепаратисти и джихадисти на Ал-Кайда удари Бамако, завзе стратегическия Кидал и уби министъра на отбраната повтаряйки до болка познатия ѝ почерк: съгласувани нападения по разпръснати цели, отприщени почти в един и същи час.

Отговорност поеха двете групи, чийто съюз преобърна севера през пролетта. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) – туарегска сепаратистка коалиция, образувана през 2024 г. под водачеството на Алгабас аг Интала – заяви пред Ройтерс чрез свой говорител, че участва в офанзивата на север. „Джамаат Насрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), сахелският клон на Ал-Кайда, създаден през 2017 г. и оглавяван от Ияд аг Гали, съобщи в свое изявление, че е атакувал и овладял най-малко 7 позиции, държани от армията или правителствени милиции. Разпределението на ролите от април се запази: сепаратистите водят на север, където претендират за най-осезаемите придобивки, докато джихадистите действат в центъра и на юг.

Сраженията избухнаха около 5 часа сутринта местно време на точки, разпръснати из цялата страна. На север те застигнаха Агелхок, Анефис и Гао – най-големия град в тази част на Мали, разположен на река Нигер, където местни жители съобщиха за стрелба и тежки експлозии край армейския лагер още преди разсъмване. В централната част офанзивата обхвана Севаре, край Мопти, както и Кона и Сомадугу. На юг мишена стана голям затворнически комплекс в Кениероба, на 70 км югозападно от столицата – тревожно близо за група, която само преди месеци имаше присъствие предимно в отдалечените северни части на страната. По думите на надзирател, потърсен от Франс прес, нападателите са превъзхождали охраната в съотношение 5 към 1; подпалени били автомобили и друго имущество, но жертви в затвора нямало. Дали е имало опит за освобождаване на държани там осъдени джихадисти, остана неизяснено.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Мали потвърди координираната атака и обяви, че положението се намира „изцяло под контрол“ – в Севаре са били убити 20 „терористи“, в Гао – 6, а там е загинал един боец от правителствена милиция, докато четирима са ранени. Тези числа идват единствено от военните и към момента не подлежат на независима проверка – както обикновено при битки в отдалечени гарнизони докладваните от властите загуби на нападателите редовно изпреварват онова, което може да се потвърди отстрани. От своя страна коалицията разпространи собствена, несравнимо по-победоносна картина на деня чрез своите канали, също невъзможна за самостоятелна проверка.

Руското присъствие отново се оказа в центъра на събитията, но не и техен господар. Африкански корпус, държавният наследник на ЧВК „Вагнер“, чиито около 2500 останали бойци поеха след април защитата на центъра и юга – според източници на терен са помогнали за отблъскването на атаките в Кона и Сомадугу. Успоредно с това из социалните мрежи бяха публикувани клипове, за които се твърди, че показват удари с дронове и руски персонал в базата край Агелхок. Кадрите очертават позната картина: руснаците взимат участие в отбраната на отделни точки, без това да променя посоката на войната. „Това не подобри общата сигурност“, обобщи ефекта от руската военна помощ Алекс Вайнс, директор на програмата за Африка в European Council on Foreign Relations (ECFR).

Именно посоката на събитията ги прави показателни. Съботната офанзива е втора по рода си за малко повече от два месеца и по-широка от предходната по география – за един ден коалицията опря удари в трите оси на страната, север, център и юг едновременно, докато през по-голямата част от последното десетилетие джихадисткият и сепаратистки натиск се изчерпваше със севера и центъра. Тя е директно продължение на офанзивата от 25 и 26 април – най-мащабната в Мали от туарегския бунт през 2012 г. Тогава, на 25 април, самоубийствен атентат с кола бомба уби министъра на отбраната генерал Садио Камара в дома му в гарнизонния град Кати до Бамако. В същия ден коалицията удари едновременно летището в Бамако и множество други точки, а на следващия ден, 26 април, FLA и JNIM завзеха Кидал – административния и символен център на туарегския север. Оттам нататък севернните гарнизони поеха по пътя на изоставянето, вместо на отбраната: една след друга армейските опори в региона Кидал бяха оставени, а Африканският корпус изтегли тежестта си на юг, за да укрепи столицата и оста към центъра. Съботните удари по Агелхок и Анефис – сред последните точки, където Бамако все още има присъствие на север – премериха дали и това стъпало ще устои, или ще последва Кидал.

Съюзът, задвижил това настъпление, сам по себе си е нов и нестабилен елемент. Светски настроените туарегски сепаратисти, чиято цел е самоуправление или независимост на региона Азавад, и групировка, заклела се във вярност на Ал-Кайда и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация, преследват несъвместими крайни цели, но открито координираха действията си през април и поздравиха публично общите си успехи. Съботните удари показаха, че сработването между тях се задържа най-малко на оперативно ниво: разпределени фронтове, съгласувано начало, взаимно допълващи се цели. Доколко този брак по сметка ще издържи собствения си успех – надпреварата за контрол над превзети територии – е един от отворените въпроси, надвиснали над севера.

Зад ускорения ритъм на войната стои залогът, който самата хунта постави. Военните, дошли на власт с два преврата през 2020 и 2021 г. начело с полковник Асими Гоита, скъсаха с бившата колониална сила Франция и заложиха сигурността на страната на нов модел: изгониха френската операция „Баркан“ през 2022 г. и мироопазващата мисия на ООН (MINUSMA) до края на 2023 г., отвориха вратата за наемниците на „Вагнер“ – заменени в средата на 2025 г. от Африканския корпус – и се сплотиха с военните режими в Буркина Фасо и Нигер в Алианса на сахелските държави. Обещанието, с което всичко това бе оправдано, беше възвърната сигурност без западна опека. Две години по-късно резултатът е точно обратният: коалицията, срещу която руснаците трябваше да бъдат по-ефективни от французите, не само не е победена, но и превзема областни центрове, убива настоящ министър на отбраната и удря околностите на столицата. Съботата беше поредна тежка проверка за този залог само от април насам.

Залогът надхвърля и самото Мали. Разположено в географското сърце на Сахел, то е опорната точка, чието разклащане тежи над цял един регион: партньорите му от Алианса на сахелските държави, Буркина Фасо и Нигер, водят собствени битки срещу клонове на същата джихадистка мрежа, а крайбрежните държави от Западна Африка гледат с нарастваща тревога как насилието пълзи към границите им. Коалиция, способна да държи градове на север редом с туарегите и същевременно да проектира сила към Бамако, размества сметките далеч отвъд малийския север – и прави съботната офанзива не поредния изолиран пристъп на насилие, а нов знак, че инициативата в тази война все по-често ще бъде в нападателите.

Сомалийските пирати се връщат в Аденския залив с темпо отпреди 2011 г.

🏴‍☠️ Центърът за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) регистрира рязък скок на нападенията срещу плавателни съдове край бреговете на Африканския рог, като през април издаде 4 предупреждения край Сомалия, а през май и юни – 8 в Аденския залив.

Двете зони попадат в традиционния периметър на сомалийските пирати. От края на април насам те нападат и завземат кораби с интензивност, нерегистрирана от 2011 г., когато пиратството в региона достигна своя връх.

Мащабът на влошаването личи от собствената скала на UKMTO: в края на април центърът вдигна оценката на заплахата за региона до „съществена“ (substantial), след което я качи до „сериозна“ (severe). По обобщени данни от началото на 2026 г. в териториални води на Сомалия и Аденския залив са документирани най-малко 17 инцидента, сред които поне 3 успешни отвличания на търговски кораби и 5 на дау – традиционни дървени плавателни съдове на региона. В последната информационна бележка съвместният информационен център към UKMTO съобщава, че пиратите държат 3 кораба, превзети съответно на 21 и 26 април и на 2 май.

Хроника на една ескалация

Най-човешкото лице на вълната е танкерът „Honour 25“, отвлечен на 21 април с 17 души екипаж, сред които 10 пакистански моряци и капитан от Индонезия. Близо два месеца по-късно от борда изплува видео, на което вторият помощник-капитан Сайед Кашиф Умар съобщава, че екипажът се намира в плен 57 дни, че храната е оскъдна и че част от хората са се разболели, апелирайки към пакистанските власти и към корабособственика да започнат преговори за освобождаването им. По съобщения първоначалното искане за откуп от 10 милиона долара е свалено до 4 милиона, но преговорите остават блокирани – макар различни издания да посочват разминаващи се суми. На 19 юни роднини на пленниците излязоха на протест в Карачи с искане държавата да се намеси. Случаят онагледява и колко интернационален е човешкият залог: освен пакистанци, по сведения сред задържаните моряци има граждани на Шри Ланка, Мианмар и Индия.

Друг открояващ се случай е танкерът Eureka под флага на Того, превозвал емирски дизел, отвлечен на 2 май в Аденския залив и откаран към крайбрежието на Пунтланд в Сомалия; по съобщения похитителите искат откуп от 10 млн долара. В рамките на под две седмици на границата между април и май пиратите превзеха 4 съда – серия, която сама по себе си възкресява оперативния ритъм от пиковите години.

Само за юни UKMTO документира 4 атаки. На 17 юни центърът съобщи, че „плавателен съд е бил доближен на около 4 метра и обстрелян от две бързоходни лодки (скифове) с неустановен брой въоръжени лица на борда“, при което екипажът разгърна охранителния си екип и отвърна на огъня; нападението е станало на около 105 морски мили североизточно от Аден, край бреговете на Йемен.

На 15 юни UKMTO издаде предупреждение, че „танкер съобщава за приближаване на малка бързоходна лодка с 4 души екипаж“, въоръжени и открили огън „с ръчен противотанков гранатомет (RPG)“ – инцидент, случил се в Аденския залив, по средата между Африканския рог и Йемен. Същия ден контейнеровоз е бил доближен от малка лодка, чийто екипаж открил огън и се опитал да се качи на борда – този път едва на 14 морски мили от бреговете на Йемен.

По-рано, на 10 юни, отново някъде по средата между Йемен и Рога, „товарен кораб съобщи за приближаване на плавателен съд с 5 въоръжени лица на борда“, последвано от престрелка с въоръжения охранителен екип, при която нападателите се оттеглят. Търговските кораби, преминаващи през Червено море и Аденския залив, често имат на борда охрана, която влиза в бой с нападателите – обстоятелство, на което се дължи провала на поне част от юнските опити.

Пиратска тактика, не удар на хутите

Разграничението има оперативно значение. Подкрепяното от Иран движение „Ансар Аллах“ (което Вашингтон обяви за чуждестранна терористична организация (FTO) с указ, влязъл в сила през март 2025 г.) удря основно корабите в Червено море и го прави с далекобойни системи: ударни дронове, крилати и балистични ракети.

Атаките, които UKMTO описва от края на април насам, носят друг почерк – бързоходни лодки, леко въоръжени щурмови групи, физически абордаж и превземане на плавателния съд с цел откуп. Повечето са извършени по онази част от крайбрежието на Йемен, която се намира под контрола на Президентския съвет – правителство на страната, признато от ООН и подкрепяно от Саудитска Арабия – което допълнително отдалечава хутите и го доближава до сомалийските пиратски мрежи, действащи от другата страна на залива, до потенциалните извършители.

Хутите, GPS и сянката на Ал Кайда

Africa Defense Forum, списание на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), цитира твърдения от януари на Мохамед Муса Абуле, заместник-директор по разузнаването на Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – полуавтономния регион в северна Сомалия – според които местни пирати са получавали GPS устройства и оръжие от хутите. По думите му именно сателитната навигация позволява на пиратите да следят маршрутите на търговските кораби. Това говори за сближаване на интереси, не за спускана от Сана командна верига.

Към тази картина се добавят и докладите на ООН за нарастващи връзки между хутите и недържавни актьори край Африканския рог, най-вече Ал-Шабаб – местния клон на Ал Кайда, обявен за чуждестранна терористична организация от САЩ още през 2008 г. По публикувани сведения представители на групировката и на хутите са провеждали срещи през юли и септември 2024 г., в които Ал-Шабаб са поискали модерно оръжие и обучение срещу ангажимент за засилване на пиратската активност в залива и покрай сомалийския бряг. Съвременните пиратски мрежи се оценяват като по-добре оборудвани от предходните поколения – с достъп до спътникова връзка и отвлечени дау, използвани като „кораби-майки“, което им дав свобода за операции на разстояние до около 900 морски мили навътре в морето.

Делова оценка

Документираното е ясно: пиратска вълна с интензивност отпреди повече от десетилетие, потвърдена от ескалацията на собствената скала на UKMTO и поне три задържани търговски кораба. Спорна и недоказана остава степента на съучастие на хутите – доставките на оръжие и навигация идват от едно разузнавателно твърдение от Пунтланд и по-общи доклади на ООН. Същинският двигател обаче изглежда по-структурен от всяка отделна сделка: пренасочването на международните военноморски патрули към противодействие на хутите в Червено море оголи периметъра край сомалийския бряг, а оголен периметър историята вече е виждала да се запълва бързо. Дали сближаването между пирати, хути и аш-Шабаб ще се втвърди в трайна логистична ос, или ще остане опортюнистично съвпадение на интереси, ще покажат следващите месеци по тези маршрути.

„Африкански корпус“ се изтегля напълно от северната половина на Мали.

🇷🇺🤝🇲🇱 Руският „Африкански корпус“ изтегля своите части от северните региони на Мали, за да защити столицата Бамако и управляващата хунта, докато в същото време продължава да осигурява въздушна подкрепа и разузнавателни данни за войските на терен.

„Като цяло те поемат по-скоро роля на заден план“, сподели пред ADF Бенедикт Манзин, водещ анализатор за Близкия изток и Африка в разузнавателна компания Sybiline. „Правят всичко, което е възможно, за да избегнат изпращането на още хора в месомелачката. Опитват се да минимизират излагането на личния състав на риск и да максимизират щетите, които могат да нанесат“, добавя той.

„Африканският корпус“ замени скандално известните наемници от групировката „Вагнер“ в средата на 2024 г. Смяната настъпи, след като частната военна компания на покойния олигарх Евгений Пригожин загуби десетки бойци при засада, устроена от бойци на Фронта за освобождение на Азавад (FLA) край Тинзауатен, близо до границата с Алжир.

Като подразделение на Министерство на отбраната на Руската федерация, „Африканският корпус“ разполага с около 2000 души на терен, много от които са бивши наемници от „Вагнер“. Контингентът е много по-малък от групировката на „Вагнер“ и наполовина по-малък от френската мисия за борба с тероризма „Бархан“, която беше принудена да напусне страната през 2022 г.

Загубата на ключовия град Кидал в Северно Мали в края на април, който премина в ръцете на FLA и местния клон на Ал-Кайда, познат като „Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин“ (JNIM), изглежда изиграла ключова роля за решението на корпуса да остане по-близо до основната си база в Бамако.

Руските наемници отговориха с въздушни удари по Кидал, които доведоха до разрушения на инфраструктура и принудиха много жители да избягат. Ударите бяха проведени в подкрепа на малийската армия (FAM), която се превърна в основната сухопътна сила на север.

„Това, което виждаме, е, че те залагат предимно на въздушни удари“, заяви Манзин. Напоследък това включва атаки с касетъчни бомби руско производство по общности в региона на Кидал. Това нарушава ангажимента на Мали по международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.

„Те имат по-малко ресурси за пилеене. Не искат да ги разпръскват в малки общности на север, където могат да бъдат елиминирани лесно“, коментира Манзин по адрес на руските наемници.

Анализ на последните изявления на „Африканския корпус“ в социалните медии показва как групировката е пренасочила фокуса си към централната и южна част на страната, провеждайки повечето операции около столицата, обясни анализаторът от BBC Джейкъб Босуел.

След оттеглянето от Кидал корпусът ескалира своята пропагандна кампания с над 500 публикации в Telegram и други канали през седмиците след историческото поражения.

Освен с въздушни удари, той се опитва да преодолее и икономическите блокади, наложени на големи части от страна от ислямистки бойци. Наемници от корпуса и въздушна подкрепа започнаха да ескортират конвои от цистерни и товарни камиони, влизащи в затворената сухопътна държава от Кот д'Ивоар, Гвинея и Сенегал, за да ги защитят от атаки на JNIM.

Въпреки опитите на „Африканския корпус“ да намали присъствието на бойното поле, JNIM използва дронове, за да бомбардира руските наемници директно в техните бази.

Видеокадри, публикувани наскоро в социалните медии от JNIM, показват кадри от дронове, на които се вижда как руски наемници биват избити, а руски самолети са поразени от бомби, пуснати от дронове, които кръжат над една от руските бази в Севаре.

През последните седмици „Африканският корпус“ предприе свои собствени удари с дронове по позиции на JNIM, които поразиха депо за гориво на групировката в региона на Тимбукту, според анализатори от Africa Terrorism Tracker.

От края на 2021 г. властите в Мали са похарчили близо 1 млрд долара за бойци от ЧВК „Вагнер“ и „Африкански корпус“. За това време хунтата и нейните руски съюзници загубиха контрола над цялата северна половина на страната и бяха свидетели на разширяването на влиянието на Ал-Кайда в Сахел, отчасти заради бруталната си тактика срещу цивилното население на север, отбелязва Манзин.

„Стратегията, възприета от Мали, е безполезна и в дългосрочен план стабилността на страната е изложена на риск. За съжаление, крайният резултат е, че засилиха позициите на JNIM, тласкайки местните общности към ръцете им“, обобщи Манзин.

📸 Снимка: Скрийншоти от видео, показващо нападение с дрон срещу руски наемници и самолети на летище Севаре, които очевидно са били напълно неподготвени за това, което ги е сполетяло.

Бунтовници в Мали плениха щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен от Русия

🇲🇱🚁🇷🇺 Бойци на Фронта за освобождение на Азавад са пленили щурмови хеликоптер Ми-24П, доставен на ВВС на Мали от Русия, в рамките на мащабната офанзива в северната част на страната. Това съобщи OSINT акаунтът Zaryon, който първи идентифицира машината и сподели оперативни подробности в Х.

Хеликоптерът с регистрационен номер TZ-07H е бил използван за огнева поддръжка на малийските наземни сили в боевете срещу бунтовниците. Според наличната информация правителствените войски са изоставили машината, вероятно поради технически проблеми или повреди, които са направили излитането за евакуация или по-нататъшна употреба невъзможно.

Плененият хеликоптер е част от партида военна техника, доставена на Мали на 30 март 2022 г. в рамките на отбранително сътрудничество между двете страни. По това време Москва достави два хеликоптера Ми-24П заедно с радарни комплекси П-18 и 59Н6-ТЕ „Противник-ГЕ“.

Към момента на предаването им бойната авиация на Мали разполагаше с едва 11 машини, всички от съветски или руски произход. Те формираха авиационна ескадрила, включваща седем по-стари хеликоптера Ми-24Д и четири по-модерни платформи Ми-35М.

Поредният епизод, в който бунтовниците пленяват военна техника, изоставена от армията на Мали, се случва в момент на мащабно координирано настъпление от страна на Фронта за освобождение на Азавад и местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), които през последните дни успяха да изтласкат военната хунта, подкрепяна от руски паравоенни сили, от обширни региони на страната.

Офанзивата на бунтовниците доведе до падането на ключовият северен град Кидал, доскоро използван като оперативна база на „Африканския корпус“ – паравоенна структура на Министерство на отбраната на Руската федерация. Метежниците поеха контрола и върху близък команден пункт за оперативно-тактически дронове Bayraktar TB2, които бяха доставени от Турция през декември 2022 г.

Тези събития илюстрират критичната ситуация със сигурността в страната, където правителствените сили и техните съюзници са подложени на безпрецедентен натиск от координираното настъпление на бунтовниците.

Хунтата в Мали пред риск от колапс в лицето на координирана офанзива в цялата страна.

🇲🇱🇷🇺 Две силни експлозии и продължителна престрелка бяха докладвани в периметъра на ключова военна база край Бамако, съобщиха очевидци пред Ройтерс. Военни патрули са били разгърнати, за да блокират подстъпите към обекта, като в социалните мрежи постъпват множество съобщения за тежка размяна на обстрел и ожесточени сражения.

Кати е символно и оперативно сърце на военната хунта в Мали, ръководена от полковник Асими Гойта, който живее именно там, а гарнизонът беше отправна точка за двата последователни преврата през 2020 и 2021 г. Това не е първата подобна атака срещу базата: през юли 2022 г. местният филиал на Ал-Кайда пое отговорност за нападение с две коли-бомби, а през март и май 2025 г. бяха извършени два поредни удара срещу военни бази в района.

Инцидентът в Кати съвпада с широк координиран натиск по множество направления в страната. Nomade Cham съобщи днес за множество позиции на малийската армия и руските наемници от „Африкански корпус“, които са били превзети от туарегски бойци, включително град Кидал – исторически център на туарегите в пустинята на североизточно Мали. Ако информацията се потвърди, това ще бъде първото падане на града след ноември 2023 г., когато армията и тогавашната ЧВК „Вагнер“ на Евгений Пригожин поеха контрола след изтеглянето на стабилизационна мисия на ООН в страната (MINUSMA).

Прехвърлянето на инициативата към далечния север на страната не е случайно. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA), основан през ноември 2024 г. от сливането на структурите в рамките на сепаратистка коалиция, известна като „Стратегическа рамка за защита на народа на Азавад“ (CSP-DPA), последвано от завръщането на исканията за независимост. Групата натрупа значителен оперативен опит в битките си с руските наемници, извършвайки серия от смъртоносни засади срещу военната хунта и подкрепящите я руски паравоенни. През юни 2025 г. при Агелхок беше нанесено поражение на конвой от превозни средства на малийската армия и руски наемници; през септември 2025 г. FPV камикадзе дрон унищожи команден център за дронове Bayraktar TB2 в Тесалит; а в началото на 2026 г. наблюдатели оцениха „hands-off“ подхода на руските наемници като провал в лицето на туарегската тактика с дронове. По данни на Jamestown Foundation сепаратистите използват челния опит, пренесен в страната от украински инструктори.

Едновременно с това западната ос се намира под засилен натиск от местния клон на Ал-Кайда, известен като Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). От септември 2025 г. джихадистите налагат икономическа обсада на столицата Бамако, поразявайки конвои с цистерни по всички магистрали към града. Разследване от Bellingcat разкри, че най-малко 130 цистерни с бензин са били унищожени от декември насам, което изправи хунтата пред хроничен дефицит на гориво, прекъсвания на тока и временно затваряне на учебните заведения и други институции. В отговор нейният лидер назначи бригаден генерал Фамуке Камара да ръководи военна операция с кодово име „Фука Кене“ („разчистване“ на местния език бамбара).

През юли 2025 г. Macina Liberation Front, фракция от ядрото на JNIM, проведе серия от 7 едновременни удара по граничните райони със Сенегал и Мавритания, а от началото на новата година ескалацията продължи: 29 януари – нападение над горивен конвой край Каес с над 15 загинали; 9 март – засада в района на Нампала с 10 убити войници, сред които 3 руски наемници; 6 април – отвличане на 4 китайски граждани от златна мина в Нарена.

Картината – едновременен натиск по периферията на столицата Бамако, вътрешния пръстен (блокадата на горива), западната граница и северните пустинни региони – се вписва в логиката на координирана многоосна офанзива. Дали става дума за съвпадение в рамките на едно денонощие, или за съгласувани действия между несвързани оперативно сили (JNIM и FLA имат различни идеологически подбуди и следват напълно различни цели), към момента няма потвърждение. Месеци наред експерти в Atlantic Council и Soufan Center алармираха, че Бамако е изправен пред най-тежката стратегическа криза от началото на въстанието срещу себе си преди повече от десетилетие.

Геополитическата рамка усложнява положението за режима, който продължава да разчита на руски наемници от редиците на Африканския корпус, наследник на „Вагнер“, за оперативната сигурност, докато едновременно с това се опитва да развива по-тесни контакти с Вашингтон. Миналия месец Ройтерс съобщи, че Мали и САЩ са все по-близо до споразумение, позволяващо на американски разузнавателни самолети и дронове отново да действат във въздушното пространство на страната срещу джихадистките мрежи в полупустинния регион Сахел.

Освен това през август 2025 г. беше арестуван бившият военен губернатор на Мопти Абас Дембеле, който беше обект на разследване за предполагаем преврат – индикация, че тлеещото напрежение в офицерския корпус, за което дълго време се носят слухове, всъщност е съвсем реален фактор.

FPV дронове преследват руските сили в Мали, докато опозиция на Москва в Сахел набира сили.

🇲🇱⚔️🇷🇺 Бойци от Фронта за освобождение на Азавад (FLA) нанесоха комбиниран удар с артилерия и FPV дронове по лагер на Африканския корпус на Руската федерация и правителствени сили на Мали край град Анефис в региона Кидал на 30 март, съобщи местното издание Tanakra.

Голям брой дронове с изглед от първо лице (FPV) и ракети пробиха периметъра на лагера и поразиха военна техника и инфраструктура на базата, предизвиквайки вторични експлозии в склад за боеприпаси. Понесени са значителни щети, макар потвърдена информация за жертви сред руския персонал да липсва.

FLA определи удара като седмата си обявена операция само за март, което говори за устойчива кампания, а не изолиран инцидент. Миналата година организацията проведе най-малко 25 атаки – 6-кратко увеличение спрямо 2024 г., когато Стратегическата рамка за защита на народа на Азавад (CSP-DPA) осъществи първите си дронови удари, посочи Castorvali.

По-рано този месец, на 4 март, FLA съобщи за нанесен удар срещу съвместен патрул на руските наемници и малийската армия в района Адгар-Такалот южно от Кидал, при който са унищожени два военни автомобила, един от които бронирана машина.

Използването на FPV дронове е показателно за начина, по който тактики от войната в Украйна се пренасят в други конфликтни зони. Тези малки маневрени системи са относително евтини, но имат висока ефективност за прецизни удари, което дава на нередовни въоръжени групировки способности, каквито преди изискваха тежко въоръжение.

Атаката край Анефис дойде само три седмици след друг тежък инцидент. На 9 март бойци на местния клон на Ал-Кайда, наречен Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), засякоха друг конвой на Африкански корпус и малийската армия край Нампала в централно Мали, по пътя към границата с Мавритания. Загинаха над 10 бойци, сред които поне трима руснаци, съобщи Euromaidan Press, според когото атаката е извършена в отговор на екзекуция на седем цивилни на 9 март близо до мавританската граница.

Последните събития в Мали илюстрират все по-засиления натиск от две посоки – туарегски сепаратисти на север и джихадистки групировки в централните райони – срещу операциите на въоръжените сили на Мали и подкрепящите ги руски наемници. След изтеглянето на френските сили и приключването на мисията на ООН (MINUSMA) руските военни структури, първо „Вагнер", а от миналото лято и  подчиненият на Министерството на отбраната Африкански корпус – станаха водещото чуждестранно военно присъствие в страната. Групата на покойния Евгени Пригожин обяви излизането си от страната през юни 2025 г. и „Африкански корпус" пое неговите функции.

Ангажиментът на Москва обаче далеч надхвърля военната сфера. Русия е обезпечила достъп до ключови природни ресурси (злато, уран и литий) и е подписала сделки за развитие на инфраструктура, свързана с добива. Сред тях е планирана рафинерия за злато с годишен капацитет до 200 тона, финансирана отчасти с руски капитал. Моделът предвижда компенсация с минерални ресурси вместо директни плащания за военни услуги, посочва Robert Lansing Institute.

Цивилното население обаче плаща цената. Над 13 000 малийци са избягали в югоизточна Мавритания само за последните пет месеца, притиснати между джихадисти, малийската армия и руски наемници, съобщава United24 Media. Над 80% от пристигналите са жени и деца. Свидетели описват пред правозащитни групи злоупотреби от страна на Африкански корпус – безразборни убийства, отвличания, сексуално насилие и изтезания.

Human Rights Watch документира обширно тези обвинения в последния си годишен доклад. Службата на ООН за координация на хуманитарните дейности (OCHA) регистрира 3737 инцидента със сигурността и 9362 загинали в региона на Сахел за цялата 2025 г.

 

По примера на Сахел: Русия засилва военното си присъствие в Мадагаскар.

🇲🇬🤝🇷🇺 В началото на март на полигон в планинската част на Мадагаскар се проведе официална церемония по връчването на сертификати на първия випуск малгашки военнослужещи, завършили курс с продължителност 8 седмици под ръководството на инструктори от „Африканския корпус“ – структура на Министерството на отбраната на Руската федерация.

От общо 216 курсисти основния курс преминаха успешно 140, съобщи African Initiative. Обучението обхваща огнева подготовка и управление на безпилотни летателни апарати. Завършилите преминават към специална фаза, която включва подготовка на сапьори, елитни стрелци, разузнавателни групи, щурмови подразделения и оператори на ударни дронове.

Репортаж на кореспондентката Дария Ваган, излъчен от руски държавни медии, дава поглед над програмата за обучение на оператори на дронове, организирана в три модула. Първият е посветен на разузнавателните дронове – определяне на координати, предаване на данни към командването и работа с карти.

Вторият включва изпускане на експлозивни заряди от дронове тип Mavic с осколочно-фугасни боеприпаси ОФСП-05 и ОФСП-08, предназначени за поразяване на лекобронирана техника и жива сила. Третият модул обхваща FPV дронове камикадзе – тактика, която руските въоръжени сили масово прилагат в Украйна и очевидно изнасят към партньори в Африка.

Присъствието на „Африканския корпус“ в Мадагаскар е пряко свързано с военния преврат от 12 октомври 2025 г. Тогава елитното звено CAPSAT свали президента Андри Ражоелина на фона на масови протести срещу спиранията на водоснабдяване и електричество, бедността и корупцията. На 17 октомври полковник Мишел Рандрианирина положи клетва като временен президент, след което Африканският съюз прекъсна членството на Мадагаскар.

Руският военен ангажимент не закъсня. На 20 декември 2025 г. руски военно-транспортен самолет кацна на международното летище Ивато край Антананариву с около 50 военнослужещи и 43 каси оръжие – автомати, снайперски пушки и противотанкови ракети, съобщи The Moscow Times. В края на декември Антананариву посети заместник-министърът на отбраната на Руската федерация Юнус-Бек Евкуров, де факто ръководител на операциите на „Африканския корпус“. Впоследствие Русия разгърна 140 военни инструктори на острова и достави допълнително оръжие, включващо дронове камикадзе и противотанкови ракети.

През февруари 2026 г. Рандрианирина посети Москва за първото си официално посещение извън страната и се срещна с президента Путин, който „даде благословията си“ за новия лидер, съобщи тогава The Moscow Times. Визитата напомня на тези от държавните глави на Мали, Буркина Фасо и Нигер, където военни хунти се обърнаха към Москва за легитимност и военна подкрепа след разрив със Запада.

Анализ на Critical Threats (AEI) от 19 февруари посочва, че Мадагаскар балансира между Русия, Франция и САЩ – и трите страни са потърсили контакт с хунтата след преврата в стремеж да укрепят влиянието си в Индийския океан. Пристанището Диего Суарес в северния край на острова е стратегически ключово – то позволява проекция на сила по основните търговски маршрути между Атлантическия и Индийския океан. Кремъл, според същия анализ, се стреми да увеличи военното си присъствие по ключовите водни пътища около африканския континент.

Руското военно присъствие е обосновано официално с борбата срещу дахало – въоръжени крадци на зебу (добитък), действащи в южната и западната част на острова. Проблемът е съвсем реален и дори хроничен: според Института за изследвания на сигурността (ISS Africa) една трета от територията на Мадагаскар се смята за „червена зона“ извън ефективен държавен контрол, а дахало използват оръжие тип „Калашников“ и се държат като въоръжени бунтовнически групи. Между 2015 и 2017 г. в засади са загинали 25 офицери от армията. Въпросът доколко обучението в управление на FPV дронове камикадзе и щурмови тактики е съразмерен отговор на проблема с крадците на добитък остава отворен.

Репортажът на Ваган представя изцяло гледната точка на руското военно присъствие и малгашката военна хунта. В него не присъстват независими експертни оценки, нито позицията на Африканския съюз, Франция и западни партньори. Председателят на фондацията на Малгашката република, цитиран в материала, заявява, че обучението от руската армия може „ефективно да подобри малгашката армия“, но уточнява, че то все още не е приключило. Офицери от малгашката армия, също интервюирани във видеото, определят работата с руските инструктори като „полезна и богата“.

Мадагаскар се превръща в поредната точка на разширяване на руското военно влияние в Африка. Според Critical Threats Русия планира да изпрати допълнително 1000 военни от „Африканския корпус“ в Мали през следващите месеци, увеличавайки контингента там до 3500 души. Дали островната държава в Индийския океан ще следва примера на държавите от Сахел за задълбочаваща се зависимост от Москва или ще успее да запази пространство за маневриране между конкуриращите се сили, предстои да се види.

Осем екзекутирани от армията и руски наемници в Мали.

🇲🇱 Най-малко осем души бяха екзекутирани от армията на Мали в окръг Йелимане, разположен близо до границата със Сенегал и Мавритания. Телата бяха открити на 15-16 март след масови арести, извършени от военните миналия петък в няколко села. Местни жители, потърсени от RFI, се опасяват, че насилието няма да спре дотук.

Майка на една от жертвите избухна в сълзи по телефона: арестуван в петък от армията на Мали в джамията на Дионгага, синът ѝ е открит мъртъв в неделя близо до Сеневали. Млад мъж, разговарял с RFI, е загубил брат си и двама братовчеди. Сценарият е идентичен.

Миналия петък армията арестува 34 души, членове на общността фулани в Бугутуру, Догофири и Дионгага. Оттогава са намерени 8 тела – овъглените трупове, изоставени в храсталаците, са с превързани очи.

Жителите се опасяват, че черната серия няма да спре. Жертвите понякога са били от едно и също семейство. Отишли са заедно в джамията за петъчната молитва, където биват арестувани от военни. Редакцията на RFI на езиците мандинка и фулфулде в Дакар се свърза с жител, загубил няколко роднини:

„Няколко от откритите тела са на мои близки. По-малък брат, от същите баща и майка. Тялото му беше открито в района на Сеневали в окръг Йелимане. По време на арестите от армията имаше около 30 души. Но досега са открити само осем тела. До по-малкия ми брат имаше още 4 тела. Две са на мои братовчеди, останалите са на съседско семейство. Разпознахме ги всички“, разказа жителят.

От началото на февруари армията на Мали, подкрепяна от руски наемници на Африканския корпус, извърши няколко операции в региона Кайес, по време на които RFI успя да засече данни за екзекуции: на 6 февруари осем души бяха убити Тородо; седем души бяха убити в Айте на 26 февруари близо до Нампала, а други седем бяха убити в близост до границата с Мавритания.

В неделя Мали обяви, че двама негови войници, държани за заложници от терористична група, са успели да избягат от бежански лагер в съседна Мавритания, която от своя страна категорично отхвърли твърденията и изрази своето „удивление“ и „възмущение“.

В понеделник вечер мавританският министър на външните работи Мохамед Салем Улд Мерзуг прие посланика на Мали в Нуакшот Бакари Думбия. В официалното съобщение на Мавритания трезво се посочва, че са били обсъдени „отношенията на сътрудничество между двете страни и начините за тяхното укрепване и развитие“.

Украйна разби мрежа от комуникационни терминали на руската армия.

🇺🇦📶🇷🇺 Украинското военно разузнаване е пробило защитени комуникационни терминали на руската армия по фронтовата линия в Украйна, както и в Африка, сочат няколко изявления, публикувани от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна.

От там съобщиха, че са успели да компрометират защитени комуникации, използвани от руските въоръжени сили в различни зони на операции. Това включва не само руски позиции по украинския фронт, но и обекти в африкански държави, където действат елементи от т.нар. Африкански корпус.

Украинските разузнавателни служби са използвали комбинация от техническо разузнаване и оперативна работа на терен, за да установят и проникнат в тези защитени руски системи.

„В условията на високотехнологична война навременното разкриване на плановете и намеренията на противника става критично важно“, казаха от ведомството и допълниха, че единици на украинското разузнаване се фокусират върху проследяване на командни пунктове и събиране на информация от тях, с цел тези възли да бъдат използвани или унищожени при възможност.

Комуникационните системи, които украинските сили са компрометирали, са описани като „мрежи от специални защитени комуникационни терминали“, използвани от руската армия. Съобщав се, че тези терминали играят ключова роля в координацията и командването на руските операции както в Украйна, така и в други страни.

Разузнавателна информация от тези терминали е събирана за определен период от време, преди да се вземе решение публично да разкрият тяхната геолокация и да разрешат тяхното унищожаване. Не са оповестени технически детайли за използваните методи, нито конкретни локации на терминалите.

Русия засилва пропагандните си операции в Африка чрез „Африкански корпус“

🇷🇺🌍 С преминаването на руското присъствие в Африка от частната наемническа структура „Вагнер“ към „Африкански корпус“, подчинен на руското министерство на отбраната, информационните операции също претърпяват промени.

Докато Вагнер разширяваше влиянието си с кампании и информационни операции на континента, след смъртта на лидера Евгений Пригожин при загадъчна самолетна катастрофа през август 2023 г. руската стратегия придоби нов облик, комбиниращ държавни и частни усилия. Това се посочва в доклад на изследователската организация All Eyes on Wagner.

„Частният сектор вече играе централна роля в арсенала на руската „мека сила“, съчетавайки опитни имиджмейкъри, медийни агенции и дискретни канали на влияние“, отбелязват авторите на доклада.

Според тях структури като African Initiative, Bureau Legint, GR Group и Rybar са се превърнали в „основни инструменти за налагане на наративна мощ в Африка и други стратегически региони“. Сред тях особено се откроява „Африканска инициатива“, която се представя като пресслужба, но е интегрирана в звена на „Африканския корпус“ в Буркина Фасо, Екваториална Гвинея, Мали и Нигер.

Инициативата изгражда мрежа от инфлуенсъри, журналисти, медии и фондации, като организира чести срещи с граждански групи по искане на местни правителства. В тези контакти руските представители се представят като легитимни партньори по силата на военни споразумения и предлагат „възможност за сътрудничество в обмен срещу възнаграждение“, както и връзки с кръгове, които създават съдържание в полза на Москва.

„Пропагандните операции на Русия в Африка не са импровизация – те са стратегически, структурирани и дълбоко вградени както в официални, така и в паралелни организации“, подчертава доклад на Robert Lansing Institute от 4 август. Целите им включват подкопаване на западните съюзи и влияние, оправдаване присъствието на паравоенни сили като „Африкански корпус“, улесняване на енергийни, минни и оръжейни сделки с политическия елит и насърчаване на многополюсен световен ред.

През август властите в Ангола арестуваха двама руски граждани, обвинени във финансиране на тероризъм, фалшифициране на документи и връзки с престъпници. Според Jornal de Angola, криминалната полиция твърди, че мъжете са плащали на местни граждани за създаване на пропаганда, разпространяване на дезинформация в социалните мрежи, организиране на протести и плячкосвания.

Единият от тях е 64-годишният Лев Лакштанов, основател на културна фондация „Farol“ за португалскоезични държави. Заедно със своя партньор Игор Рахтин (38 г.) се представяли за журналисти и влезли в контакт с фигури от основната опозиционна партия, а после и с репортер от държавната телевизия. Двамата провеждали платени политически интервюта и анкети за нагласите към Русия, преди да бъдат задържани във връзка с „организиране на протести срещу горивата“, съобщава Radio France Internationale. Протестите избухнаха в края на юли след орязване на субсидиите и поскъпване на дизела.

Случаят идва на фона на решението на Ангола от края на 2022 г. да покани западни държави да участват в програмата ѝ за военна техника, припомня базираното в Латвия издание Novaya Gazeta Europe. Преди войната в Украйна именно Ангола беше най-големият руски клиент в Субсахарска Африка.

„Повечето правителства в Африка не искат да бъдат използвани като пешки в геополитическото съперничество на Русия, Китай и Запада и предпочитат да запазят разнообразни партньорства, за да имат по-голяма свобода в решенията си“, отбелязва изданието.

Властите в Ангола твърдят още, че Лакштанов и Рахтин са планирали да развиват пропаганда в социалните медии преди и по време на избори с цел промяна на режима.

Подобен случай е регистриран и в Чад през септември 2024 г., когато в столицата Нджамена са арестувани трима руснаци и един беларусин. Сред тях е Максим Шугалей, чиято „Фондация за защита на националните ценности“ е свързана с Вагнер и вече покойния Пригожин.

Шугалей е известен с разпространение на проруска пропаганда, подкупи към длъжностни лица и опити за намеса в избори в полза на предпочитани от Москва кандидати. Забелязван е в Судан, Мали, Мадагаскар, Судан Либия и ЦАР, а преди това е бил част от т.нар. „Агенция за интернет изследвания“, както е официалното наименование на руската тролска фабрика.

Местни медии като Corbeau News пишат, че той редовно се появява в африкански страни по време на избори, прикрит като наблюдател или социолог.

„Руската пропаганда в Африка не е случайна – тя е резултат от координирана стратегия, санкционирана на най-високо политическо и силово ниво в Москва, целяща да прекрои геополитическите съюзи“, обобщава Robert Lansing Institute.

Руски наемници в Мали бяха убити при засада на местния клон на Ал-Кайда в Сахел.

🇷🇺🇲🇱 Конвой на Африканския корпус на Руската федерация в Мали попадна в засада на бойци от Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), местния клон на Ал-Кайда в Сахел, в резултат на което загинаха най-малко трима руски наемници и неуточнен брой малийски военнослужещи.

Атаката беше извършена в района на селището Тененку, разположено в централната област Мопти, Мали.

Бойците на JNIM заснеха последиците от атаката, като на тях се виждат поне три тела на загинали руски наемници, както и унищожени превозни средства. Джихадистите във видеото са въоръжени с картечници PKM, китайска щурмова винтовка Type 81-1 и AKM/Type 56 и руски AK-103.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Мали потвърди атаката и заяви, че боевете продължават, но по всичко личи, че става дума за добре планирана засада. В района са били изпратени вертолети Ми-8 за близка въздушна поддръжка, както се вижда от кадри, разпространени онлайн. Освен това се появиха недоказани твърдения за свален хеликоптер Ми-8 от въздушния състав на Африканския корпус.

Днешната атака може да се окаже първото голямо поражение в страната за милицията, ръководена от Министерство на отбраната на Руската федерация, след скорошното оттегляне на ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин.

Генерал Суровикин затрудни завръщането си в Русия заради конфликт с влиятелен зам.-министър на отбраната

🇷🇺 Армейски генерал Сергей Суровикин, известен още с прозвището си „генерал Армагедон“, е влязъл в конфликт със заместник-министъра на отбраната Юнус-бек Евкуров, неформален отговорник за операциите на т.нар. Африкански корпус.

Суровикин има собствени схващания за начина, по който Русия трябва да изгражда своите военни и военно-технологични партньорства с африканските държави и политическите им елити. Вместо със сключване на официални споразумения и изпращане на военни сили в отговор на официални покани, той предпочита подхода с тайна дипломация, неформални договорки и ако е необходимо, въвеждане на структури като ЧВК „Вагнер“.

Евкуров от своя страна категорично отхвърля подобна философия, тъй като я смята за неуспешна. Това е довело до сблъсък между двамата, от който победител в крайна сметка излиза Евкуров.

В момента Суровикин се намира в крайно неизгодна позиция, от която поставянето на условия към Министерство на отбраната граничи с невъзможното, поради което в момента той се намира в нещо като почетно изгнание в Африка. За него е най-добре възможно най-скоро да изглади отношенията си с ръководните фигури в министерството на отбраната, за да избегне допълнителни усложнения, споделят източници от руските отбранителни кръгове.

Либийска авиобаза се превърна в хъб за трансфер на руско оръжие към Сахел

Проследеният тежък транспортен самолет Антонов Ан-124 (RA-82030) паркиран на пистата на либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена на около 100 км източно от Бенгази, 18 май 2025 г.📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 Разследване на Radio France Internationale (RFI) разкрива, че либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена източно от Бенгази, все по-усилено играе роля на логистичен хъб по пътя към руските военни амбиции в региона на Сахел в Африка. Тази промяна стана факт на фона на все по-отслабващото влияние на Москва в Сирия след неочакваното фиаско на режима на Башар ал-Асад, настъпило през декември 2024 г.

Разследващият екип на RFI е проследил голям руски военно-транспортен самолет Антонов Ан-124 да излита от сирийската авиобаза Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия на 16 май 2025 г. и да каца на либийското военно летище Ал-Хадим. Въпросният полет е част от широка схема, която включва наскоро забелязани въздушни маршрути между Сирия и Либия, оформящи нов „въздушен мост“ за руските военни активи към Африка.

Самолетът с рег.номер RA-82030, управляван от 224-ти летателен отряд на руското министерство на отбраната, е продължил пътуването си към дестинации в Сахел, включително Бамако (Мали) и Уагадугу (Буркина Фасо), преди да се завърне обратно в Русия.

Макар че точният характер на транспортираните товари не е потвърден, капацитетът и размерите на летателният апарат говорят за прехвърляне на тежка техника, като бронирани машини или зенитно-ракетни комплекси за изграждане на противовъздушна отбрана. Американската сателитна компания Maxar потвърди, че самолетът е бил засечен на пистата в Ал-Хадим на 18 май.

Разследването включва и доклади и видеа, публикувани в Telegram канали, свързани с ЧВК Вагнер и т.нар. „Африкански корпус“ на руското министерство на отбраната, които показват разтоварване на военна техника на посоченото летище, която включва инвентар, сходен с оборудването, използвано от руските въоръжени сили в последното десетилетие на територията на Сирия.

Според Лу Озбърн, експерт от мониторинговата група All Eyes on Wagner, тези движения са поредно доказателство за засилващите се военно-политически връзки между Москва и фелдмаршал Халифа Хафтар – силния човек в Източна Либия, който стои начело на базираното в Тобрук правителство, познато като "Палатата на представителите", както и свързаната с него Либийска национална армия.

Озбърн отбелязва, че Москва разширява значително стратегическото си влияние в Северна Африка, като отваря дипломатически канали към Триполи, като паралелно засилва ангажимента си в Алжир и Тунис.

Арменска авиокомпания с подозрителни полети до Мали.

🇷🇺✈️🇲🇱 Арменска авиокомпания на име Shirak Avia извършва полети по подозрителен маршрут от Москва до Бамако, вероятно превозвайки руски наемници до Мали.

Самолетът е Boeing 737-800, регистриран като EK-SHD, с обичаен маршрут от Ереван до Москва, по който е летял десетки пъти от 1 декември 2024 г. насам. На 29 декември 2024 г. обаче маршрутът му започва да се променя. Първо той лети от Ереван през саудитското летище Джеда до град Банги в Централноафриканска република, където е активен руския Африкански корпус. По този маршрут лети още на 31 декември 2024 г и на 20 и 29 януари 2025 г.

Друг любопитен полет от Ереван до Джуба в Судан е извършен на 31 януари 2025 г. В следващите няколко дни самолетът лети от Джуба до редица неизвестни дестинации, една от които вероятно е Джеда, а друга – Порт Судан. На 4 февруари 2025 г. самолетът лети от Джуба до Ереван.

На 23 февруари 2025 г. е предприета нова серия от подозрителни полети. След това самолетът лети от Москва до Внуково в покрайнините на Кайро. След това продължава към Бамако в Мали, където паркира на военния перон. На 23 февруари 2025 г. самолетът лети от Бамако през Кайро до Москва. На 24 февруари 2025 г. самолетът отново лети Москва-Кайро-Бамако. На 25 февруари 2025 г. той лети от Бамако–Кайро, което се повтаря няколко пъти. Самолетът е в Бамако на 2, 6 и 8 март.

През декември 2024 г. няколко военно-транспортни самолета Ил-76 летят от Русия до Бамако, като вероятно превозват материали в подкрепа на войските на руските наемници, разположени в Мали. Снимката по-долу показва летище Бамако. В южната част се намира военният перон. Следата от радара сочи, че винаги е паркиран на военния перон. Потвърдено е, че руски наемници действат в Мали.

Русия е разположила свои сили в базата Ал-Хадим в Либия

Базата ал-Хадим, близо до Бенгази в източна Либия, на 10 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 В седмиците след свалянето от власт на сирийския президент Башар Асад, Русия започна да извършва множество полети на военно-транспортни самолети до въздушна база в либийската пустиня.

Целта на Кремъл изглежда е да намери алтернативна спирка за транзит за своето нарастващо военно участие в Африка – и начин да запази военното си присъствие в Средиземно море. В продължение на близо десетилетие военновъздушната база Хмеймим и военноморската база Тартус на сирийското крайбрежие служиха и на двете цели. Сега разкъсаната от конфликти северноафриканска страна Либия е във фокуса на руските усилия за проектиране на мощ в средиземноморския регион.

Данните за проследяване на полети, анализирани от CNN, показват от средата на декември средно по над един полет дневно между Хмеймим и ал-Хадим в Либия на големите военно-транспортни самолети Ан-124 и Ил-76.

По-рано този месец представители на САЩ и Запад казаха на CNN, че Русия е започнала да изтегля голямо количество военно оборудване и войски от Сирия.

Прехвърленото оборудване може да включва модерни руски системи за противовъздушна отбрана. CNN видя изображения на тези системи, чакащи да бъдат излетени от Сирия малко преди руските полети да започнат.

На 28 декември Антонов се завърна в Хмеймим от Либия.

Базата ал-Хадим, близо до Бенгази в източна Либия, на 17 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

Джалел Харчауи, асоцииран сътрудник в базирания в Лондон мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI), каза пред CNN, че през последните седмици има „безспорен скок в кацането на руски самолети в Либия от Сирия, Русия и Беларус“.

Хмеймим беше центърът, от който се поддържаха операциите на руските наемници в Африка – първо в Централноафриканската република, а по-късно в Судан, Либия, Мали и Буркина Фасо.

Като засили присъствието си в Либия, Москва може да запази достатъчно способности, за да преследва по-широките си амбиции по-на юг в Африка, поемайки новите разходи, неизбежно свързани с падането на Асад, каза Харчауи.

Геолокирано видео показва как поне един от самолетите, които наскоро пристигнаха в Ал Хадим, отлетя за Бамако в Мали, където Русия наскоро измести дългосрочното френско влияние.

„Руските полети до Бамако през Либия показват, че Русия вече се е обърнала към Либия като алтернатива на своите сирийски бази“, казаха анализатори от проекта Critical Threats на American Enterprise Institute в брифинг.

Полетите не са в съответствие с предишния модел на ротации на руския Африкански корпус до Бамако, добави той. Африканският корпус, под егидата на Министерство на отбраната на Русия, е наследник на наемническата групировка Вагнер в Африка.

По-близък изглед на хангарите и паркинга в ал-Хадим на 28 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

Руснаците са имали плацдарм в Ал-Хадим от няколко години, като същевременно доставят наемни бойци и оръжия в подкрепа на генерал Халифа Хафтар, самопровъзгласилият се за владетел на голяма част от Източна Либия. Разследващата група All Eyes on Wagner съобщи по-рано тази година, че близо до базата е изграден сигурен комплекс за транзит на руски персонал към други части на Африка.

Заместник-министърът на отбраната на Русия, Юнус-Бек Евкуров, направи няколко посещения в Либия, за да консолидира връзките си с Хафтар през последните две години.

Тези отношения може да се задълбочат, ако руският флот се вгледа в пристанище под контрола на Хафтар като алтернатива на съоръжението си в Тартус в Сирия.

НАТО са обезспокоени

Перспективата не се харесва добре в столиците на НАТО. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето каза пред италианския всекидневник La Repubblica, че „руските кораби и подводници в Средиземно море винаги предизвикват безпокойство, още повече, ако вместо да са на 1000 километра, те са на две крачки от нас“.

Може би не е случайно, че преди седмица началникът на генералния щаб на италианската армия, ген. Лучано Портолано, посети Триполи – където управляват съперниците на Хафтар, подкрепяни от ООН.

Според високопоставен служител на НАТО 32-членният отбранителен алианс наблюдава дейността както в Тобрук, така и в Бенгази в Либия.

Средиземноморският дом за руски военни кораби е от решаващо значение за Москва, тъй като на Черноморския флот не е разрешено да преминава през Босфора, докато Русия е във война с Украйна.

„Русия все още не е разположила военноморски кораби в Тобрук, което е много умно, тъй като подобен нагъл ход можеше да провокира преждевременната мобилизация на НАТО“, каза Харчауи.

Хафтар е непостоянен и застаряващ лидер в хронично разделена и нестабилна страна. „Хафтар често сменя лоялностите си, контролира само половината от страната и на 81-годишна възраст не е точно млада фигура“, каза Улф Лаесинг, ръководител на програмата „Сахел“ във фондация „Конрад Аденауер“ в Мали.

„Няма правно споразумение като със Сирия и Хафтар може по всяко време да покаже на руснаците вратата“, добави Лаесинг. Той би могъл да използва позицията си, за да поиска по-сложно руско оборудване – което Москва трудно може да си позволи да спести.

В някои отношения Либия е лош заместител на Сирия. Транспортните самолети на практика могат да достигнат Либия от Русия само ако им бъде позволено да прелитат над Турция, предоставяйки на турския президент Реджеп Тайип Ердоган удобна разменна монета.

Дамаск се двоуми

Не е ясно дали новото ръководство на Сирия е решено да изгони руската армия от Хмеймим и Тартус. Временният лидер Ахмед ал-Шара каза в интервю тази седмица, че новото правителство не иска Русия да напусне страната „по начин, който не отговаря на отношенията й със Сирия“.

Но като се има предвид несигурната траектория на Сирия, Москва ще иска да хеджира своите залози в регион с нарастващо стратегическо значение.

„Дори ако новите управляващи позволят на Русия да запази военновъздушните бази Хмеймим и военноморските бази в Тартус, тя ще трябва да намали нивата на своите войски и логистиката, като например складове за боеприпаси в Сирия, тъй като те вече не са необходими за подкрепа на Асад“, каза Лаесинг.

Харчауи се съгласи, като каза, че дори Русия да поддържа някакво присъствие в Сирия, нивото на комфорт, логистична лекота и сигурност, на които някога се е радвала при Асад, никога няма да се върне.

Руският президент Владимир Путин пренебрегна свалянето на Асад, но Лаесинг каза, че падането му е истински удар за африканските амбиции на Путин.

Африканските правителства, които клоняха към Москва за своята сигурност, сега може да помислят два пъти за нейната надеждност, което „ще попречи на способността й да сключва нови сделки за наемниците на Африканския корпус“, каза Лаесинг. „В Мали или Нигер не остана незабелязано, че Русия не се притече на помощ на Асад.“

Въпреки това Русия извади въглен от огъня на смъртта на Асад, каза Харчауи. Неговата „логистична мрежа не е нито повредена, нито напълно унищожена; тя просто е деградирала и е станало по-скъпа, по-несигурна и по-разклатена.“

Русия изгражда голяма военна база в южна Либия

🇷🇺🇱🇾 Сателитни снимки свидетелстват за изграждането на голяма руска военна база в района на южна Либия, контролиран от племенните сили Тубу.

Базата е разположена на стратегическа точка в близост до границата със Судан и Чад. Освен това се намира в близост до най-голямото златно находище на Чад – Кюри Боугоди.

Според судански военни журналисти базата ще принадлежи на „Африканския корпус“ на Министерството на отбраната на Руската федерация – група, създадена от бивши наемници на ЧВК “Вагнер“, както и на офицери от разформированата Сирийска арабска армия на Башар ал-Асад, които избягаха от Сирия.