САЩ експулсираха афганистанка с постоянна забрана за влизане при първото дело на антитерористичния съд

🇺🇸⚖️🇦🇫 САЩ експулсираха 47-годишната афганистанка Назира Хаджи Зада и ѝ наложиха постоянна забрана за повторно влизане след първото дело пред специализиран съд, който не беше разгледал нито един случай от създаването си през 1996 г. Министерството на правосъдието обяви резултата на 11 септември, на 25-годишнината от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Делото е първото пред Съда за извеждане на чужденци терористи (Alien Terrorist Removal Court), създаден да разглежда искания за експулсиране с използване на класифицирани материали, чието разкриване при обичайно дело според властите би застрашило националната сигурност.

Хаджи Зада пристига в САЩ през 2018 г. със статут на постоянно пребиваваща и се установява във Форт Уърт, Тексас. Срещу нея не е повдигано наказателно обвинение: производството е за експулсиране, а не за налагане на наказание за престъпление. Според Министерство на правосъдието тя е подкрепяла плана на сина си и зет си за масова стрелба, вдъхновена от „Ислямска държава“. Ведомството твърди още, че като глава на семейството е насърчавала радикализацията му и лично се е заклела във вярност на групировката.

Планът, с който е свързано производството срещу нея, е документиран в две федерални наказателни дела в Оклахома Сити. Насир Ахмад Таухеди, зет на Хаджи Зада, и синът ѝ Абдула Хаджи Зада купуват две пушки от типа АК и 500 патрона от служител на ФБР под прикритие. Двамата са задържани на 7 октомври 2024 г., месец преди изборния ден. През юни 2025 г. Таухеди се признава за виновен по обвинения в подпомагане на терористична организация и опит да се снабди с оръжие за терористично престъпление. Той очаква присъда и може да получи до 35 години затвор. Синът, който е на 17 години при ареста си, е осъден на 15 години затвор. И двамата подлежат на експулсиране след изтърпяване на наказанията си.

Съдът, пред който е изправена Хаджи Зада, съществува от 30 години, без да е разгледал нито едно дело. Конгресът го създава с антитерористичния закон, приет през 1996 г. след атентата в Оклахома Сити, като правилата за работа са уредени в раздел V на Закона за имиграцията и гражданството. Председателят на Върховния съд назначи в него петима федерални окръжни съдии от различни съдебни окръзи. Мандатите им са петгодишни и могат да бъдат подновявани. Законът допуска това да са същите магистрати, които заседават и в Съда за надзор над чуждестранното разузнаване. До лятото на 2026 г. нито един главен прокурор не е сезирал тази инстанция и в регистъра ѝ няма дела.

Ключовата особеност на процедурата е възможността правителството да представя класифицирани доказателства само на съдията, без засегнатото лице да получи достъп до тях. За да бъде допуснато дело, трябва да има обоснована хипотеза, че чужденецът попада в законовата категория „чужденец терорист“, намира се в САЩ и извеждането му по обичайния ред би създало риск за националната сигурност.

При разглеждането по същество правителството трябва да установи твърдения с превес на доказателствата – тоест да покаже, че те са по-вероятно верни, отколкото неверни. Федералните правила за доказване не се прилагат, а свидетелски показания, които предават чужди изявления, са допустими.

Съдията преценява дали некласифицираното обобщение дава възможност да се подготви защита. Ако и поправеното обобщение е недостатъчно, производството по правило се прекратява. То може да продължи, ако съдът установи, че както оставането на лицето, така и предоставянето на обобщението вероятно биха причинили сериозна и непоправима вреда на националната сигурност или смърт или тежко нараняване на човек. При продължаване без обобщение постоянно пребиваващите получават специален адвокат с достъп до класифицираните материали, който може да ги оспорва, но не и да ги разкрива на клиента. Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд за окръг Колумбия.

Продължителното неприлагане на процедурата има няколко възможни обяснения. Обикновените съдилища за имиграцията отдавна могат да постановяват извеждане на основания, свързани с тероризъм. Когато доказателствата позволяват наказателно преследване и публично разглеждане, прокуратурата може да търси и присъда, която води до затвор, а не само до напускане на страната. Конституционалистът Стивън Владек посочва и друго: според него фактът, че държавата не е прибягвала до този ред три десетилетия, отразява сериозните съмнения, които възникват при внимателен прочит на закона. Така специалната процедура остава възможност за случаи, в които правителството иска да изведе чужденец, но настоява да запази в тайна част от основанията си. Първото ѝ използване затова има значение отвъд конкретното дело.

Случаят на Хаджи Зада показва как процедурата може да приключи без оспорване по същество. Главният прокурор Тод Бланш подписва молбата на 15 юли 2026 г., а на следващия ден съдът издава първото си определение от близо три десетилетия. Хаджи Зада е задържана във Форт Уърт по-късно същия месец, отказва се от правото да оспори задържането си и на 30 юли се явява за първи път пред съдия Джоан Ериксен. Защитата ѝ получава документи с общ обем около половин терабайт. На 20 август Хаджи Зада приема, че попада в законовата категория „чужденец терорист“, и се отказва от обжалване. Ериксен подписва заповедта за извеждане същия ден.

От подписването на молбата до заповедта минават 36 дни. Хаджи Зада губи статута си на постоянно пребиваваща, върната е в Афганистан и получава постоянна забрана за повторно влизане в САЩ.

Бланш определя случая като победа за националната сигурност и върховенството на закона. Директорът на ФБР Каш Пател заявява, че Хаджи Зада „дойде в страната ни, предаде я и вече изгуби право да живее тук“. Адвокатите ѝ Матю Фарли и Мери Манинг Петрас оспорват справедливостта на процедурата. Според тях отказът да получат достъп до класифицираните материали нарушава правото на защита, а съгласието на клиентката им „не бива да се приема за признание на легитимността на този съд“. Те очакват процедурата да бъде обявена за противоконституционна.

По това дело обаче такова решение не е постановено. Съгласието на Хаджи Зада позволява производството да приключи със заповед за извеждане, без съдът да разреши спора за използването на доказателства, недостъпни за нея. Отказът ѝ от обжалване означава, че въпросът не е отнесен по този ред до Апелативния съд за окръг Колумбия. Практическото значение на случая е ясно: механизмът може да доведе до заповед за извеждане за по-малко от 40 дни при липса на оспорване по същество. Това обаче не установява как би приключило дело, в което засегнатото лице оспорва самата процедура.

Изборът на първия случай допуска различни обяснения. Планът за нападение вече е публично известен от наказателните дела срещу сина и зетя, но срещу самата нея няма повдигнато наказателно обвинение, т.е. публичността на плана не значи, че са известни всички доказателства за нейното предполагаемо участие.

Възможно е властите да са избрали случай, при който са очаквали първото производство да приключи без продължителен спор и така да утвърдят процедурата като приложим инструмент. Алтернативно обяснение е, че класифицираните материали реално са били единственото достатъчно основание за извеждането ѝ. Публично достъпната информация не позволява да се предпочете едната хипотеза пред другата.

Делото показва, че дори човек със зелена карта може да бъде изведен по този ред, без доказателствата срещу него да преминат през открито разглеждане по същество. Прилагането на процедурата в по-голям мащаб обаче изисква отделна молба и индивидуално произнасяне на федерален съдия за всеки случай. Това изключва общо решение за извеждане на цяла група, но само по себе си не доказва, че множество отделни производства са невъзможни или непременно бавни.

Въпросът за конституционността остава нерешен и може да бъде поставен при бъдещо дело, в което засегнатото лице оспори процедурата и потърси апелативен контрол. Междувременно има смисъл да се следят два показателя. Втора и трета молба през следващите месеци биха подкрепили извода, че Министерството на правосъдието започва да използва съда регулярно. Предпочитането на обичайния имиграционен ред при следващи сходни случаи би отслабило тази оценка, но трябва да се преценява и спрямо особеностите на всяко дело.

Баку обяви в издирване трима руснаци, сред тях съветник на транспортния министър

🇦🇿⚖️🇷🇺 Генералната прокуратура на Азербайджан обяви за международно издирване трима руски граждани, единият от които е действащ съветник на министъра на транспорта на Руската федерация. Азерски съд постанови и задочното им задържане под стража. Съобщението беше публикувано на 17 август – деня, в който Москва депортира Бахтияр Гасанов, председател на Национално-културната автономия на азербайджанците в Москва.

Обвиняемите са Алексей Александрович Чадаев, Иван Андреевич Князев и Семьон Сергеевич Уралов. Прокуратурата ги привлече към наказателна отговорност по три разпоредби от Наказателния кодекс на страната: член 214-2 (публични призиви към тероризъм), член 281.2 (публични призиви срещу държавата) и член 283.2.1 (разпалване на национална вражда и омраза). Тъй като и тримата се намират извън страната, ведомството уточни, че предприема действия за организиране на издирването им по каналите на Интерпол и чрез компетентните органи на партньорски държави. Тази формулировка описва отправено искане, а не вече изпълнено решение.

Политическата тежест на решението произтича от служебния профил на един от обвиняемите. От 12 януари 2026 г. Чадаев е съветник на министъра на транспорта Андрей Никитин, като по собствените му твърдения изпълнява длъжността безвъзмездно, без заплата и кабинет. От 2024 г. той ръководи научно-производствен център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, свързан с ударния дрон „Княз Вандал Новгородски“. Самият Никитин управлява Новгородска област от 2017 г. до преминаването си в Министерството на транспорта през 2025 г.

Князев е водещ в столичния телевизионен канал „Москва 24“. Уралов е политически консултант и медиен експерт, в чийто канал в YouTube се излъчва подкастът „Чистота на разбирането“, ръководен съвместно от него и Чадаев.

Предмет на разследването са два епизода на предаването. Според версията на следствието в излъчването от 14 юли тримата отправят призив за насилие срещу Азербайджан, насилствена смяна на конституционния ред и нарушаване на териториалната цялост на страната, както и за разпалване на омраза между страните. Обвинението за епизода, публикуван на 13 август е по-тежко: открити призиви към тероризъм, включително към физическо унищожаване и целенасочено ликвидиране на конкретни лица.

Публично известното съдържание на предаването от юли насочва към Дагестан. В него Чадаев заявява, че  Баку е вложил значителни средства и влияние в републиката, привлякъл е голяма част от елита в Дагестан, обвързвайки го с мрежа от династични бракове. Той посочва, че най-скъпото и богато изглеждащо място в Махачкала е площадът на Алиев с паметника на Алиев и че не е далеч денят, когато на дневен ред ще бъде поставен въпросът за „обединяването“ на всички мюсюлмански народи от Източен Кавказ със столица Баку. Пасажът беше публикуван от руския сайт „Политнавигатор“ още на следващия ден, а на 16 юли бе повторен от азерското издание haqqin.az – две медии с противоположни пристрастия, предали един и същ цитат.

Прокуратурата не уточни конкретните изрази, на които стъпва обвинението в призив срещу териториалната цялост на Азербайджан. Темата обаче засяга общност, разделена от държавната граница. По поречието на река Самур живеят лезгините, чиито села са разположени от двете страни на коритото. Според официално преброяване на Азербайджан от 2009 г. в страната живеят 180 300 лезгини, от които 79 629 в Гусарския район непосредствено до руската граница, 24 868 в Баку и 24 688 в Хачмазкия район. Всеки разговор за прекрояване на границите в Източен Кавказ неизбежно засяга тази общност, независимо в каква посока се предлага промяната.

Баку разполага с исторически прецедент, който задържа темата в наказателноправната сфера. Движението „Садвал“, основано в Дагестан през юли 1990 г. с цел обединяване на лезгинския народ, се радикализира и по-късно през декември 1991 г. провъзгласява независим Лезгистан. След атентата на 19 март 1994 г. на метростанция „20 януари“ в Баку, при който загинаха 14 души, а 49 бяха ранени, около 10 бойци на „Садвал“ получиха присъди и активността на движението рязко спадна. От този процес насам призивите за кавказко преобединяване и обвиненията в тероризъм остават трайно свързани в азерската съдебна практика.

Другото действие на 17 август дойде от Москва. Гасанов беше откаран от центъра за временно настаняване на чужди граждани до летището и изведен от Руската федерация. Проруски Telegram канали съобщиха още през септември 2025 г., че той е бил лишен от гражданство. Органите на реда го задържаха през юни 2026 г. и впоследствие съдът отхвърли жалбата му срещу решението за извеждане. Гасанов оглавяваше най-голямата азерска общност в Русия.

Това не е изолиран случай. Министърът на вътрешните работи на Руската федерация Владимир Колоколцев отчете 70 000 изведени мигранти през 2025 г. и заяви, че броят им е можел да бъде 10-ина пъти по-голям. По данни, цитирани от председателя на Националния антикорупционен комитет Кирил Кабанов през май документи са били отнети на над 4500 души. Повече от 3000 са загубили гражданство заради извършени престъпления, около 400 – поради неявяване за военна регистрация, а близо 300 – по мерки за национална сигурност. Още в средата на юли haqqin.az описа координирана медийна кампания, насочена към азерската общност в Русия, като посочи подкаста на Чадаев и Уралов като един от нейните гласове.

Баку и преди е използвал методите на наказателното право срещу руски медийни фигури. През лятото на 2025 г. в разгара на двустранната криза, азерските власти арестуваха ръководителите на местния клон на Sputnik Игор Картавих и Евгений Белоусов. Сегашният случай обаче е от друг вид: обвиняемите се намират в Русия и остават извън непосредствения обсег на азерското правосъдие. Поради тази причина тежестта на решението е не толкова в неговото практическо изпълнение, колкото в самото публично обявяване.

Международното издирване и извеждането на Гасанов се случват в период на двустранни отношения, които според официални декларации от двете страни вече са нормализирани. На 13 юли азерският президент Илхам Алиев обяви отношенията между Азербайджан и Русия за напълно нормализирани, а на 28 юли той и руския му колега Владимир Путин потвърдиха по телефона курса към разширяване на сътрудничеството. Кризата започна след катастрофата на самолет на AZAL в района на Актау на 25 декември 2024 г. Тя доведе до смъртта на 38 души, премина през взаимни арести на граждани през лятото на 2025 г. и беше формално приключена с договорките от среща между двамата държавни глави в Душанбе, проведена на 9 октомври 2025 г. – включително по въпроса за обезщетенията.

Разминаването между декларациите и практиката личи от темповете на азерското производство. Между второто инкриминирано излъчване на 13 август и постановленията за привличане на 3-мата като обвиняеми изминаха едва 4 дни – кратък срок за дело по три разпоредби, едната от които засяга углавно обивнение като тероризма.

Съвпадението на двете действия в един ден обаче допуска и обяснение, което не предполага координация. Принудителното извеждане на Гасанов е завършекът на административна процедура, започнала още през септември 2025 г. и достигнала до съдебно произнасяне, чиято дата се определя от руски съд, а не от Баку. Азерското наказателно производство следва своя хронология, обусловена от датата на второто излъчване. Следователно двете процедури може да са се пресекли случайно.

Дори при това допускане решението на Генералната прокуратура остава сигнал с ограничена практическа приложимост, но със значителна политическа тежест. Задочно постановеното задържане не може да бъде изпълнено, докато обвиняемите се намират в Русия. Искането по линия на Интерпол на свой ред подлежи на отделна преценка, включително за евентуален политически характер.

Вероятната цел на Баку не е непосредствена екстрадиция, а очертаване на политическа и правна граница за конкретен тип публични изяви относно Кавказ в Русия. Сигналът е още по-силен, защото е насочен към човек, заемащ длъжност в руската изпълнителна власт.

Този прочит би бил потвърден от нови азерски производства срещу руски публични фигури от същия кръг през следващите седмици или от официална руска реакция в защита на Чадаев по служебна линия. Тишина от двете страни и липса на продължение отвъд сегашните трима обвиняеми биха го отслабили. Към вечерта на 17 август официален руски отговор няма.

Финландия готви депортация на руснаци, събирали помощ за украинската армия

🇫🇮⚖️🇷🇺 Финландия се готви да върне в Русия 25-годишен инженер и майка му, които организират от Хелзинки кампании в подкрепа на украинската армия от 2022 г. насам. Имиграционната служба стига до заключение, че при завръщане двамата не са изложени на „реален риск“. Случаят на Никита Белов и Олга Белова беше описан на 9 август от The Guardian; към настоящия момент те очакват съдебното решение, което може да доведе до депортацията им в Руската федерация до няколко седмици.

Белов е работил като инженер в московски научен институт по металургични технологии. Напуска, когато разбира, че проектът, по който работи, е свързан с войната срещу Украйна. Началникът му, който дотогава го уверявал в обратното, го заплашил с арест или изпращане на фронта, когато поискал да напусне екипа. „Тогава осъзнах, че не мога да напусна тази работа без последствия и че трябва да мислим за положението си“, казва Белов. Малко след това военните потърсили майка му, за да я разпитат за него, а техният дом е посетен от полиция. В крайна сметка двамата заминават за Финландия със законни визи същата година.

Олга Белова, 55-годишна медицинска сестра по анестезиология, и синът ѝ не са криели позицията си. Те работят като доброволци в местния украински център и участват в събирането и изпращането на помощ: превързочни материали, храна, дрехи, оборудване Starlink и 3D принтер, за който получили видеозапис с благодарност от украински военни. „Опитваме се да заявим позицията си, защото е много важно да се помага на Украйна. Да ѝ се помогне да отвърне на удара“, казва Белов.

Първата им молба за убежище от 2022 г. е отхвърлена, а обжалването не променя решението. Тази година подават нова молба, която получава повторен отказ и заповед за депортация. На 24 април са привикани в полицейски участък и задържани с цел депортация. Три дни по-късно Хелзинкският административен съд спира извеждането до приключване на обжалването и двамата са освободени от центъра за задържане. „В главите ни имаше само лоши неща. Беше като начало на изтезание, защото преживяването беше напълно стресиращо“, споделя Белов. „Тогава наистина се опитвахме да се подготвим за смъртта си.“ Оттогава и двамата се лекуват от панически атаки, докато чакат съдебното произнасяне.

Отказът стъпва върху оценка на индивидуалния риск: доколко конкретният човек представлява интерес за руските служби. Руското наказателно право обаче санкционира самото деяние. Член 275 от Наказателния кодекс определя като държавна измяна оказването на „финансова, материално-техническа, консултантска или друга помощ“ на чужда държава или организация в дейност, насочена срещу сигурността на Руската федерация, а от април 2023 г. максималното наказание по този състав е доживотен затвор. Още през март 2022 г. Главната прокуратура в Москва обяви, че помощта за чужда държава по време на бойни действия в Украйна ще се разглежда именно като държавна измяна. Адвокатът на семейството, който не се назовава поименно от съображения за сигурност, определя риска при връщане като много висок и отделно посочва предишната работа на Белов, при която той е имал достъп до поверителна държавна информация.

Стандартът, прилаган от финландската държава, личи най-ясно от друго дело. През февруари Хелзинкският административен съд отхвърли жалбата на Роман Голиков – руснак, дарявал средства на фонда на Алексей Навални и участвал в опозиционни протести – с мотива, че политическата му дейност е „от такова естество и мащаб, че не може да се смята за пораждаща особен интерес у властите“. Върховният административен съд прекрати депортацията му на 26 май, два дни преди полета.

Между февруари 2022 г. и юни 2026 г. финландската имиграционна служба е извела 1039 руски граждани – повече, отколкото граждани на която и да е друга националност. През същия период 1109 от 1342 руснаци са получили отказ за влизане след отхвърляне на молби. Само от януари до септември 2025 г. полицията е депортирала 104 руснаци с отхвърлени молби, предимно избягали от мобилизацията; 18 от тях, отказали да заминат доброволно, са били изведени през Турция или през граничния пункт Нарва в Естония. Забавянията по подобни преписки вече доведоха и до официална критика: на 14 юли 2025 г. заместник-парламентарният омбудсман Мико Саря отправи четири забележки към службата, защото молби на руски граждани са били разглеждани между 24 и 28 месеца при законов максимум от 21. Службата не оспори констатациите.

Правната среда, в която ще бъдат решавани следващите такива дела, се промени на 12 юни. От тази дата Финландия прилага регламента на процедурата за убежище от Пакта на ЕС за миграцията и убежище, който въвежда ускорена гранична процедура за граждани на държави със средно за ЕС ниво на признаване под 20%. По данните на Евростат за Русия този показател е 18,1% и страната попада под прага. За кандидатите това означава срокове от около три месеца и по-малко време и възможности да изградят преписката си и да обжалват отказа. Решенията по делото на Белови предхождат промяната, но адвокатът им описва същата посока още преди нея: „Дори с ясно изразена политическа позиция е още по-трудно да се получи бежански статут. Наистина трябва да се борим по тези дела за статут, който по-рано се получаваше по-лесно.“

Финландия затвори последните пунктове по източната си граница на 15 декември 2023 г. по обвинение към Москва, че насочва търсещи убежище в страната като средство за натиск. На 4 юни правителството реши те да останат затворени безсрочно, а парламентът удължи до края на годината действието на закона, който позволява на граничарите да връщат хора, без да приемат молбите им. Страната влезе в НАТО през 2023 г.; Русия, от своя страна, разшири военните си бази край общата граница.

Този подход не е особеност на Финландия. През май 2023 г. Върховният административен съд в София отхвърли молба за закрила на 27-годишен руснак, напуснал страната си ден след началото на инвазията, със заключение, че няма основание да се приеме, че руските власти предприемат „безогледни масови репресии“ срещу граждани, изразяващи недоволство от политиката на президента. И финландският, и българският съд поставят акцент върху мащаба на репресиите спрямо по-широката група. Нито един от двата не поставя в центъра изложеността, която произтича от конкретното деяние.

Бил Браудър, ръководител на Global Magnitsky Justice Campaign и чийто адвокат Сергей Магнитски загина в руски арест, нарече случая „определящ тест за ангажимента на Европа да защитава онези, които рискуваха всичко, за да се противопоставят на войната на Путин“. Ако хора, отказали да изкажат подкрепа за военната агресия срещу Украйна и противопоставили се открито на режима, останат без закрила, продължи той, това „би създало опасен прецедент, който разубеждава други да заемат позиция срещу авторитаризма“.

Финландската имиграционна служба отказа коментар по отделни дела. Анти Лехтинен, който е ръководител на дирекция „Международна закрила“, заяви, че положението на всеки кандидат се оценява самостоятелно и че противопоставянето на войната „може да бъде основание за преследване по политически убеждения“: ако службата установи, че убежденията или действията излагат лицето на риск от преследване и сериозна вреда, той получава международна закрила.

Каква може да бъде цената на погрешната преценка, показва американски случай. Артьом Вовченко, руски военнослужещ, напуснал частта си в Армения през септември 2022 г., поиска убежище в САЩ, което му бе отказано. Депортиран е миналото лято и е задържан от ФСБ още на летището. През юни The Moscow Times съобщи, че е избягал от Русия повторно и вече се намира в безопасност, но това е зависело от него, а не от преценката, въз основа на която е бил върнат.

Изходът по делото на Белови може да повтори модела от делото Голиков: горната инстанция да преустанови извеждането, без да променя стандарта, по който тя е била разпоредена. Разликата между двата случая се крие в деянието – Голиков е дарявал пари, преди да напусне Руската федерация, а Белови са организирали доставки за украинската армия в продължение на три години – помощ, която руската прокуратура още през 2022 г. обяви, че може да се преследва като измяна.

Пета група деца по канала на Мелания Тръмп: пет върнати, трийсет общо

🇺🇸🕊️🇺🇦 Пет деца се събраха отново със семействата си на 30 юли чрез канала, който първата дама на САЩ Мелания Тръмп поддържа едновременно с двете воюващи страни. Това е петата подобна група от октомври 2025 г. насам и първата от април. Белият дом не съобщи нито възрастта на децата, нито откъде са изведени, а общия брой на преминалите през канала оттогава определи като около 30.

„Макар дипломацията и мирните усилия да са важна част от тази работа, по-важна е общата ни способност да поставим децата над международните спорове“, заяви Мелания Тръмп в разпространеното изявление. „Всяко събиране е напомняне, че състраданието, достойнството и семейството могат да надделеят дори над най-мрачните времена: войната.“ Неин представител, чието име Белият дом не съобщи, продължава да работи с институциите на двете страни.

Белият дом описва върнатите като „украински и руски деца“, разделени от войната – съпоставка, която не издържа пред наличната документация. При предишен кръг The Kyiv Independent потърси обяснение по този въпрос, но не го получи: не съществуват достоверни сведения или проверени доказателства украинската страна да е отвличала руски деца, а администрацията отказа да уточни какво стои зад формулировката ѝ.

Диспропорцията личи и от данните на Москва. На 25 март посланикът за специални поръчения в руското външно министерство Родион Мирошник отчете 130 деца от 104 семейства, върнати в Украйна, срещу 29 деца от 21 семейства, поели в обратната посока. Към края на юли службата на Мария Лвова-Белова, упълномощена по правата на детето при президента на Русия, посочи 31 деца, върнати в Русия, срещу 145, поели към Украйна или към трети страни. Дори според руското броене съотношението е близо пет към едно и потокът се движи преимуществено в една посока.

Именно Лвова-Белова е насрещната фигура в този канал. Международният наказателен съд издаде заповед за ареста ѝ на 17 март 2023 г. заедно с тази на президента Владимир Путин – по обвинение, което съвпада точно с предмета на преговорите: незаконно депортиране и незаконно прехвърляне на деца от окупираните украински територии в Русия. В собствения си канал тя описа петата група така: петгодишно момче, върнато при майка си в Русия; украинско момиче, събрано с майка си, която живее в Русия; и още три деца, отпътували към Украйна и Германия. Украинските медии представиха същата група като пет украински деца, върнати от Русия. Двете версии не съвпадат напълно, а независима проверка на конкретните случаи няма. Нито Киев, нито Вашингтон публикуваха имена, възрасти или населени места.

Министерството на външните работи на Руската федерация определя обвиненията в депортация като пълен фарс без практическо или правно основание, а изведените деца представя като евакуирани от бойната зона заради собствената им сигурност. Лвова-Белова описва връщанията като извършени по поръчение на Путин и по молба на родители или близки, съвместно с Международния комитет на Червения кръст. Езикът на американското съобщение, според който децата са разделени от войната, без да се посочва извършител, се вписва изцяло във въпросната версия и се разминава с документираното от украинските и международните разследвания през последните четири години и половина. Самата Мелания Тръмп затвърди същата рамка през декември, когато похвали сътрудничеството между двете страни и изрази надежда, че хуманитарните усилия ще доведат до по-широка стабилност в региона.

Украинските разследващи органи работят по над 19 000 случая на деца, принудително изведени към Русия, а британското разузнаване говори за поне 19 500. По данни на инициативата Bring Kids Back UA в Украйна са се завърнали 2414 деца, докато 1,6 млн. остават под руски контрол – в окупираните територии, депортирани или принудително преселени. На този фон 30-те деца, преминали по линията на Белия дом, представляват около един процент от върнатите с украински усилия и по-малко от две на всеки хиляда документирани случая.

Конкретната бройка се разминава между източниците. Белият дом говори за около 30, а Кирил Дмитриев – ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и основен руски преговарящ по американската линия – посочи 33. Сборът по отделните кръгове дава приблизително същия резултат: осем деца през октомври 2025 г.; седем през декември – шест момчета и едно момиче; шест през февруари 2026 г., от които едно към Русия и пет към Украйна; шест през април плюс още едно по-късно същия месец; и петте от 30 юли. Разликата между американското и руското число най-вероятно идва от децата, поели към Русия и към трети страни. В края на април омбудсманът на Украйна Дмитро Лубинец отчете 26 украински деца, върнати със съдействието на първата дама, и обясни, че общува всекидневно с нейния екип. По думите му сред тях има и деца, върнати от Русия, след като вече са били осиновени там.

Каналът се появи след срещата в Анкъридж през август 2025 г., на която Доналд Тръмп лично предаде на Путин писмо от съпругата си за децата на войната. През октомври Мелания Тръмп съобщи, че руският президент е отговорил и че между двамата е установена пряка връзка с уговорка за сътрудничество при събирането на семейства. Още тогава начинът, по който тя описа положението, предизвика възражения: първата дама говореше за деца, „разделени от родителите си“ заради „боевете по фронтовата линия“ – тоест за страничен резултат от военните действия, а не за организирано извеждане. Бившият посланик на САЩ в Украйна Уилям Тейлър оцени усилието по-остро: според него Путин използва цинично тази история, за да направи семейство Тръмп по-благосклонно към себе си, при положение че става дума за над 19 000 деца.

Кръговете съвпадат и с преговорния календар. Тримесечната пауза между април и края на юли приключи точно когато пратениците на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнър се готвят да пътуват до Русия с ново предложение, предварително съгласувано с Киев. Вашингтон разчита, че след ударите по обекти в Москва и Санкт Петербург Путин може да приеме поне частично примирие във въздуха, а на 23 юли говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва „остава отворена за преговорния процес“.

Анализ: Дете от регистъра „Деца на войната“ се оказа военнослужещ на Русия

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският държавен регистър „Деца на войната“ регистрира първия документиран случай, при който лице, водено в графата „в неизвестност“, се появява в редиците на окупационната армия в родното си село. Става дума за Олександър Мустяце, роден на 26 февруари 2007 г. в село Кринки, Херсонска област. Казусът беше установен от издирвателния екип Back to Ukraine, а на 30 юли беше обявен от Микола Кулеба – основател на фондация Save Ukraine и бивш упълномощен представител на президента на Украйна по правата на детето (2014–2021 г.). Към момента Мустяце продължава официально да фигурира в регистъра като безследно изчезнал.

Доказателственият материал е събран от открити източници – доколкото това е възможно в условията на окупация. Той включва профил в социална мрежа със снимки на младежа в руска военна униформа със „Z“ символ и руския трибагреник, както и кадри от бойни позиции, от които той е воювал срещу украинската армия. В по-късна снимка той позира с медицинска превръзка, най-вероятно след раняване. Профилът му няма никаква активност от 16 ноември 2025 г. Наличните данни не установяват каква е причината, нито по какъв начин той е попаднал в строя – с доброволен договор, по наборна служба или под принуда.

„Трудно ми е да се отърва от мисълта, че Русия първо отне на това момче украинското му детство, а след това – и самия му живот“, заяви Кулеба, който свързва този казус с наблюденията си върху децата, които неговата организация успява да изведе от окупираните територии:

„Заедно с екипа на Save Ukraine често разговарям с деца и семейства, спасени от окупацията. Те разказват как още от детска градина и училище са приучвани към култа към армията. Принуждават ги да участват във военно-патриотични прояви, да се включат към „Юнармия“, учат ги да боравят с оръжие и ги убеждават, че Украйна е враг. За дете, което години наред живее в подобна изолирана реалност, войната се превръща не просто в норма, а в съзнателен дълг.“

Оттук той прави и практичния извод: осигуряването на помощ за извеждане на семейства от окупираните територии е от първостепенна важност, тъй като всеки ден под окупация работи срещу украинските деца.

Кринки е окупирано още в първия ден на пълномащабната инвазия – 24 февруари 2022 г., когато Мустяце е на 15 години. Предвоенното население на селото е около 1000 души. До есента на 2023 г. цивилните жители вече са го напуснали, а през октомври украинската морска пехота стъпва на левия бряг на река Днепър и удържа там плацдарм в продължение на 9 месеца – до 17 юли 2024 г. Руската тактическа авиация срива със земята цялото селище с планиращи бомби. По данни на украинската полиция, цитирани от Slidstvo.info, там изчезват безследно 788 украински военнослужещи. Селото, в което този младеж е израснал, престава да съществува физически, докато той все още се намира в него.

Мустяце навършва пълнолетие на 26 февруари 2025 г. В рамките на същата година се появяват снимките с униформа, знаците и бойните позиции, а последната му публикация е от средата на ноември. Между 18-ия му рожден ден и прекъсването на активността в профила му изминават по-малко от 9 месеца.

Тази хронология съвпада с етапите, описани от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) едва три седмици по-рано. На 9 юли 2026 г. мисията по Московския механизъм публикува доклад, който описва милитаризацията и индоктринацията на украински деца и младежи в окупираните територии като системна държавна политика и престъпление срещу човечеството. Мисията е задействана на 14 май от 41 държави участнички, изготвена е от трима независими експерти от Франция, Латвия и Великобритания и е шестата поред за Украйна от 2022 г. насам. Етапите, които експертите описват, са обвързани с възрастта:

• На 6 години: начало на идеологическата пропаганда;
• На 13 години: въвеждане на военна подготовка в училище (боравене с оръжие, управление на дронове и тактическа медицина);
• На 18 години: мобилизация и набор във въоръжените сили на Руската федерация.

Мащабът на тази система се измерва в стотици хиляди засегнати. Според данни на украинския омбудсман Дмитро Лубинец към февруари 2025 г. в окупираните територии живеят около 600 000 украински деца в училищна възраст. Едва 7% от тях (малко над 44 000) продължават да учат по образователна система на Украйна, докато останалите преминават през руската учебна програма.

Трябва да се има предвид, че тези 7% не са резултат от институционален компромис на окупационните власти, а от пасивна и рискована съпротива на самите семейства. Обучението по украинската система се осъществява в дълбока конспирация с VPN връзки и онлайн платформи, а повечето от тези деца се налага да водят двоен живот – през деня посещават руското училище, за да предпазят родителите си от арест или отнемане на родителски права, а вечер учат тайно по украинската програма.

Изследователи от Йейлския университет са открили около 210 обекта за военно-патриотично възпитание – включително лагери и военни центрове, сред които са и четири центъра „Воин“, открити в окупираните зони с указ на руския президент. 58% от тези институции се финансират директно от руския федерален бюджет.

Финансирането бележи рязък ръст, посочва Юлия Усенко, началник на управление в Офиса на генералния прокурор: при бюджет до 50 млрд рубли през предходните години, за 2025 г. са предвидени 71 млрд рубли – близо 4-кратно увеличение от 2021 г. За центъра „Маяк“ в окупирания Бердянск, открит с онлайн участие на руския президент Владимир Путин, за тази година са отделени 537 млн рубли, а за 2028 г. се предвижда тя да достигне 710 млн.

Броят на децата, преминали през лагери за превъзпитание, се е удвоил само за една година – от 40 000 за 2024 г. до 80 000 през 2025 г., по изчисления на юристката Катерина Рашевска. Движението „Юнармия“, основано от Министерство на отбраната на Руската федерация и санкционирано от ЕС, САЩ и Украйна заради милитаризацията на деца, остава една от най-големите паравоенни организации в Русия. Неговата стратегия за развитие до 2030 г. предвижда числеността му да нараства с 250 000 души годишно (в това число влизат деца от окупираните области), като най-малко 10% от членовете му всяка година трябва да попълват състава на въоръжените сили – веригата „училище – паравоенна организация – армия“ е заложена като официален планов показател, а не просто катo единично явление.

Но военната подготовка е само единият изход от системата; другият е осиновяването. По думите на Усенко около 4000 деца със статут на сираци или лишени от родителска грижа са останали в окупация, като част от тях са незаконно депортирани. Сред последните случаи, документирани от прокуратурата, са 42 деца от Херсонска област, настанени в приемни семейства в Крим.

През 2025 г. подвластното на т.нар. ЛНР „министерство на образованието“ публикува на сайта си каталог за осиновяване със снимки, лични данни и описания на 294 украински деца на възраст до 17 години. Повечето от тях, уточнява Кулеба, са родени преди окупацията на Луганска област и са украински граждани. Усенко свидетелства, че във федералната руска база данни за осиновяване са вписвани и деца от Херсонска и Запорожка област.

Процесът достига до най-високите етажи на руската власт: 10-месечната Маргарита Прокопенко, изведена от дома за деца в град Херсон, беше осиновена от лидера на партия „Справедлива Русия“ Сергей Миронов и съпругата му Инна Варламова. Личните ѝ данни бяха напълно променени, а за нейно родно място беше вписан град Подолск, Московска област.

Мустяце не е първото украинско дете, попаднало в руската армия, но е първият такъв регистриран случай в официална база данни. Усенко описва завършения аналогичен цикъл в Донбас: около 6000 деца в Донецка област са били подложени на въздействие от „Юнармия“, а онези, които през 2014 г. са били непълнолетни, вече са навършили пълнолетие и постъпили на служба. По тези казуси украинската генерална прокуратура е повдигнала обвинения на 15 души. Докато процесът в Донбас от 2014 г. е вече приключил експеримент с познати последици, кохортата от 2022 г. навлиза в същия механизъм при значително по-големи мащаби и бюджет.

Системната индоктринация обаче не е единственото обяснение, което издържа проверките на фактите в конкретния случай. Кринки е напълно унищожено, населението му е напуснало още през есента на 2023 г., а за семейството на младежа няма налични данни. Руската армия предлага възнаграждения по договори, многократно надвишаващи местния стандарт на живот. На разрушения ляв бряг на практика е единствената функционираща институция, осигуряваща прехрана, заплата и социален статус. Украинската прокуратура е документирала поне 12 случая на задържане на непълнолетни под окупация, както и наемане на младежи от 14 до 18 години в заводите на „КАМАЗ“ срещу месечно възнаграждение от 9500 рубли (около 150 долара). За юноша без дом и близки принудата може да е била породена от социално-икономическата безизходица, а не от учебния план. Един единичен случай не позволява категорично разграничаване на подобни фактори; генералното заключение се базира върху съвкупните констатации на ОССЕ и прокуратурата, а не съдбата на едно конкретно лице.

Към 31 юли 2026 г. регистърът „Деца на войната“ отчита:

• 722 убити и 2742 ранени деца (по данни на Офиса на генералния прокурор);
• 2370 деца в неизвестност (по данни на Националната полиция);
• 20 610 депортирани или принудително преместени деца (от които са върнати едва 2414).

Мустяце е фигурирал в категорията на изчезналите, а не на депортираните – две категории, които се водят поотделно от различни институции. Самата Русия заявява в открити източници за 744 000 украински деца, преместени на територията ѝ, но украинската страна цитира тази цифра единствено като руско твърдение, а не като потвърден факт.

Темпът на връщане остава бавен: през февруари 2026 г. президентът Володимир Зеленски съобщи за 2000 върнати деца по инициативата Bring Kids Back UA (със съдействието на Катар и посредничество на първата дама на САЩ Мелания Тръмп). Към края на юли бройката достига 2414 – т.е. 400 върнати деца за първото полугодие на 2026 г. При тези темпове за връщането на останалите над 18 000 идентифицирани деца ще са нужни близо две десетилетия.

Правните и дипломатическите механизми изостават спрямо бързото навършване на пълнолетие от децата. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на президента Владимир Путин и комисаря по правата на детето Мария Лвова-Белова още на 17 март 2023 г. именно заради незаконното депортиране на деца, но последващи действия не бяха реализирани. На преговорното поле украинската делегация предаде на 2 юни 2025 г. в Истанбул списък с имена за репатриране. Два дни по-късно Лвова-Белова обяви, че вече е започнала работа по него съвместно с руското МВР.

Междувременно възникват нови препятствия: преминаването на границата вече се допуска само с руски биометричен паспорт, а Беларус отново се включва в програмите за превъзпитание чрез лагерни смени – практика, документирана от украинските разследващи органи. Министърът на външните работи Андрий Сибиха категорично настоява съдбата на украинските деца да бъде неразделна част от евентуални мирни преговори, а виновните лица да понесат наказателна отговорност.

Всяка година под окупация извежда цяла възрастова група извън обхвата на регистъра, който по дефиниция следи само непълнолетни лица: родените 2007 г. отпаднаха от него миналия февруари, а родените 2008 г. отпадат през настоящата година. Дипломатическите механизми за репатриране връщат стотици деца всяка година, докато образователната и паравоенната система на окупационните власти обхваща стотици хиляди. При това съотношение времето работи в полза на Москва по начин, който не зависи от развоя на бойните действия на фронта.

Коста Рика арестува палестинец, свързан с Хамас, два месеца след като я обозначи като терористична организация.

🇨🇷⚔️🇵🇸 Властите в Сан Хосе съобщиха в понеделник за ареста на палестински гражданин, определен от Дирекцията за разузнаване и сигурност (DIS) като свързан с Хамас – първо подобно действие, откакто през април Коста Рика официално включи ислямистката групировка в своя списък с терористични организации.

Новината беше оповестена от най-високо институционално ниво: президентът Лаура Фернандес обяви лично операцията в обръщение към гражданите, вместо да я остави на полицейско комюнике. Самият избор как да бъде обявена акцията сам по себе си е новина. За правителство, встъпило в длъжност едва преди по-малко от два месеца и изградило цялата си предизборна кампания върху обещания за упражняване на власт с „твърда ръка", извършения арест с антитерористичен етикет е отличен пвоод за демонстрация на доктрина и именно през тази призма събитието променя оперативната среда в иначе спокойната страна от Централна Америка.

Фактологичното ядро, доколкото то е известно, е тясно. По данни на Каса Пресиденсиал и местни издания (La Nación, Delfino, Teletica) мъжът, назован единствено с фамилията Абуауад и определен като палестинец, родом от Западния бряг, е заловен при полицейска проверка на пътя в град Десампарадос в провинция Алахуела при съвместна операция на Професионалната миграционна полиция, Пътна полиция и Специални части за намеса (UEI). По собствените си думи DIS е установила лицето благодарение на предварителни разузнавателни данни и е препратила доклад към Главна дирекция по миграцията, което е позволило локализирането и незабавните мерки от страна на служителите по сигурността. Задържаният е прехвърлен в Центъра за задържане Регион Сентрал в Лос Лагос де Ередия, където остава под стража, докато върви производството за депортацията му.

„Инструктирах директора на DIS Пабло Мартинес Бертоси този субект, в координация с миграционна полиция, да остане под стража при най-високи стандарти за сигурност, до своето депортиране", цитира се изявлението на Фернандес.

Властите квалифицират Абуауад като „свързан" с Хамас, но както изрично отбелязват и редица местни медии – естеството на тази връзка на този етап не е уточнено: оперативна, финансова, логистична, пропагандна или друга. Не е публикувано обвинение; режимът, под който се движи случаят, е миграционен, а не наказателен – депортация, не процес. Два факта допълнително засилват неяснотата. Първо, според сведения на самата DIS, Абуауад е влязъл на територията на страната през май именно защото не е носел международни сигнали, т.е. към момента на влизането му нито Интерпол, нито партньорска служба са го маркирали; флагът идва чак след това от вътрешна оценка на разузнаването. Второ, в полза на задържаното лице вече е подаден habeas corpus, който изисква конституционен преглед и оценка на законността на ареста, информация за неговото състояние – психическо и физическо – и като обезпечителна мярка – прекратяване на всяко прехвърляне и експулсиране до приключване на разглеждането. С други думи, носещото обвинение засега почива изцяло върху преценка на една служба, която не е изложила публично основанието си, и това е разумната рамка, в която читателят следва да поставя всичко останало.

Това обаче не омаловажава политическото и стратегическо значение на извършения арест, защото правната възможност за такъв е съвсем нова. До април месец Коста Рика, държава без редовна армия от 1948 г. насам и традиционно неутрална – не разполагаше с инструментариум за подобно действие. На 8 април новата власт добави Революционната гвардия, Хизбула, Хамас и Ансар Аллах (йеменските хути) в списъка си на забранени терористични организации, мотивирайки решението с „международни ангажименти на Коста Рика в борбата с тероризма и неговото финансиране" и изрично с целта да позволи на разузнавателните и съдебните органи да действат „по-решително срещу всякакви логистични и финансови мрежи за подкрепа". Арестът е първото оперативно изпитание на тази норма – превръщането ѝ от декларация в практика. И то идва в момент, когато младото правителство на Фернандес, позиционирано като наследник на линията на Родриго Чавес, има пряк политически интерес да покаже, че непоколебимата реторика се материализира в действия: миграционният контрол и сигурността заемаха централно място на платформата за изборите през февруари, които спечели още на първи тур.

Външната ос на тази операция обаче е също толкова съществена. Обозначението на четирите организации от шиитската „Ос на съпротивата“ за терористични не е изолиран ход от правителството на страната, а елемент от мащабно геополитическо пренареждане, което израелски и местни анализатори описаха с термина „синя вълна" – укрепване и разширяване на връзките между Израел и страните от Латинска Америка в сферата на сигурността и дипломацията. Коста Рика, Панама и Уругвай присъстват в първа фаза на т.нар. споразумения „Исаак" – рамка, която си постави като ключова цел обозначаването на Хамас и Хизбула като терористични организации от регионалните партньори, наред с други. Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично приветства решението на Коста Рика като стъпка към „по-широк международен фронт", фокусиран върху противодействието на финансираните от Техеран терористични мрежи. С огледа на това твърдението, че вътрешна разузнавателна оценка е успяла да разпознае конкретно лице, което е останало незабелязано от международните бази данни при влизането си в страната, насочва към обмен на данни с външен партньор (без това да е потвърдено официално). Именно подобен сценарий на споделена сигнатура между служба с глобален обхват и млада национална дирекция е типичният механизъм, по който малки държави със скромен разузнавателен капацитет реализират подобни арести.

Стратегическата тежест на случая се разкрива най-пълно, едва когато бъде положен в историята на региона. Латинска Америка има десетилетна история, белязана от присъствие на шиитската Хизбула, а не толкова на сунитския Хамас, концентрирано в т.нар. тригранична зона между Аржентина, Бразилия и Парагвай. Именно там групировката изгражда и поддържа всоя база в Сиудад дел Есте, нейни мрежи изграждат финансово ядро чрез пране на пари, контрабанда и фалшификация; точно от там тръгва логистиката, осъществила атентатите в Буенос Айрес – бомбените атаки срещу израелското посолство през 1992 г. и нападението срещу еврейския център АМИА през 1994 г., отнело 85 живота, и двете дело на Хизбула и Иран. Хамас исторически присъства в региона предимно като получател на финансиране – още преди две десетилетия бразилските власти оцениха на стотици милиони долари размера на общия финансов поток от триграничната зона към Хизбула, Ислямски джихад и Хамас. Новото от 2025 г. насам, което мозъчни тръстове като RAND подчертават в своите анализи, е тезата за „стратегическа резервираност": подложени на безпрецедентен оперативен натиск в Леванта, тези мрежи в Латинска Америка, дотогава предимно финансови, биват трансформирани и получават стойност като алтернативни бази, отдалечени от основния театър. Епизодът от Коста Рика, дори към момента с неизяснена фактология, се вписва логически именно в тази тенденция на разширяване на периметъра.

От тук следва и основният извод. Това, което се разигра в Алахуела, е по-малко криминална новина и повече индикатор за тектонична промяна в позиционирането на една малка, традиционно неутрална държава. Само в рамките на няколко месеца Коста Рика премина от страна без формални механизми за борба с тероризма до участник, обозначил Хизбула, Хамас, Хутите и Революционната гвардия за терористични организации, който действа по сигнал на собственото си разузнаване и оповестява резултата на президентско ниво – при това в синхрон с регионална инициатива на Израел. Този завой носи две едновременни последици, които предстои да бъдат балансирани. Навън той закотвя Сан Хосе по-плътно към оста Вашингтон–Йерусалим в ключов етап, белязан от изострено присъствие на проирански мрежи в Западното полукълбо. На вътрешната сцена поставя на изпитание институционалната тъкан на държава, която в продължение на десетилетия е извеждала правата на човека и върховенството на правото като фундаментален белег на националната идентичност: депортация, аргументирана с неогласена разузнавателна оценка и вече оспорена по съдебен ред, е първата проверка за нещо далеч по-значимо от конкретния случай: дали твърдата линия на новата власт ще остане в пределите на закона и ще зачита правото на защита, или ще ги прескочи в името на бързата развръзка. Накъде ще наклони везната – към по-тясно обвързване с оста Вашингтон–Йерусалим или към собствената ѝ правова традиция – ще стане ясно не от този арест, а от онези, които ще го последват.

ЕП одобри нов строг закон за миграцията с депортационни центрове извън ЕС и претърсвания на домове.

🇪🇺 Европейският парламент даде окончателна зелена светлина с 418 гласа „ЗА“ на нови закони на ЕС, които позволяват създаването на центрове за депортация на мигранти извън територията на съюза и претърсвания на домове.

В сряда Европейският парламент одобри закон, насочен към ускоряване на депортацията на мигранти без законно право да останат в ЕС, благодарение на подкрепата от дясноцентристки и десни политически групи.

„Регламентът за връщане“ е най-строгият обрат в миграционната политика на блока от десетилетия насам. Той се смята за спорен, тъй като ще позволи на страните от ЕС да създават депортационни центрове извън блока, известни като „центрове за връщане“, чрез споразумения с държави извън ЕС.

Тези центрове биха могли да служат или като транзитни обекти, където хората чакат завръщане в страната си на произход, или като места, където мигранти остават за дълъг период от време, евентуално без ограничение в периода и гаранция за последващо връщане. Единствено непридружените непълнолетни са изключени от мярката, докато семействата с деца ще могат да бъдат прехвърляни в тези центрове.

Законът беше одобрен с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържали се“. След обявяването на резултата поддръжниците на закона аплодираха, докато някои евродепутати в дясната част на залата скандираха „върнете ги обратно“ по адрес на незаконните мигранти. Депутатите от другата страна на залата отвърнаха със възгласи „позор за вас“.

Гласуването потвърди появата на мнозинство с дясна ориентация по въпросите на миграцията. Европейската народна партия (ЕНП) отново се съюзи с Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и крайнодесните „Патриоти за Европа“ (ПзЕ) и „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). Няколко депутати от либералната група „Обнови Европа“ също подкрепиха законопроекта.

ЕНП продължава да изключва официално партньорство с партии, считани от нея за твърде екстремни, като немската „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и френския „Национален сбор“. Лидерът на ЕНП Манфред Вебер многократно е отхвърлял перспективата за официални съюзи с тези две и други подобни сили.

В същото време обаче ЕНП вижда гласовете им като решаващи за по-строгото миграционно законодателство, създавайки алтернативно мнозинство спрямо традиционната центристка коалиция на ЕНП, Социалистите и демократите (С&Д) и „Обнови Европа“.

Социалистите и левите евродепутати до голяма степен се обявиха против закона, като аргументираха това с риска то да накърни основните права на мигрантите.

„Този регламент крие риск от нормализиране на съмнителни юридически практики, които бяха немислими в ЕС само преди няколко години“, каза в изявление Ана Катарина Мендеш, заместник-председател на групата на Социалистите и демократите (С&Д).

Освен пунктовете за връщане, новият закон включва разпоредба за претърсване на „местоживеене или други подходящи помещения“ на незаконни мигранти, което правозащитни групи и гражданско общество сравняват с акциите, провеждани от Службата за имиграция и митнически контрол на САЩ (ICE).

Други разпоредби включват по-дълги периоди на задържане, строги забрани за влизане и нови правомощия за локализиране на незаконни мигранти. Повишава се максималния законен срок за задържане на незаконни мигранти, чакащи връщане, от 6 месеца на 2 години, с възможно удължаване от още 6 месеца и неограничен период за лица, считани за заплаха за сигурността.

Забраните за влизане на територията на ЕС също стават значително по-строги, нараствайки от 5 на 10 години в повечето случаи, с възможност за доживотни забрани за тези, които се считат за риск за сигурността.

Законът ще промени и процеса на обжалване. Според текущите правила депортациите спират автоматично, докато се разглеждат съдебни жалби. Новият закон ще сложи край на тази автоматична защита, оставяйки съдилищата да решават за всеки конкретен случай дали заповедта за връщане трябва да бъде спряна.

САЩ депортираха иранска активистка в Централноафриканската република.

🇺🇸🇨🇫🇮🇷 САЩ депортираха иранска активистка за демокрация в Централноафриканската република, разкри нейният адвокат в петък, който определи случая като „изключително опасен“ трансфер към държава, с която жената няма никаква връзка.

Иранско-американският фонд за правна защита (IALDF) заяви, че три ирански жени, избягали от родината си заради преследване, са били изложени на риск от депортиране, включително една, приела християнството. В крайна сметка само активистката е била на борда на полета, излетял от Луизиана в четвъртък вечерта, посочи нейният адвокат Емили Тростъл, без да изключва възможността останалите да бъдат депортирани по-късно.

„Те нямат абсолютно никаква връзка с това място. Във всички документи подадох огромен обем информация за това колко супер опасно е това“, заяви Тростъл пред Ройтерс. По неговите думи самолетът е трябвало да кацне в Банги, столицата на ЦАР, след спирка в Акра, столицата на Гана.

„Тези лица се извеждат от САЩ и изоставят в държава, където нямат статут, контакти и подкрепа. Опасяваме се, че в крайна сметка ще бъдат принудени да се върнат в страните, от които първоначално са избягали.“

Държавният департамент на САЩ и президентската институция в ЦАР не отговориха на запитвания за коментар от страна на Ройтерс. Миналата седмица министерството на вътрешната сигурност на САЩ увери, че всеки един от депортираните минава през напълно законова процедура.

Гана и ЦАР сключиха двустранни споразумения със САЩ за прием на депортирани лица от трети страни, които в много случаи са получили правна защита от американски съдилища срещу репатриране към родните си страни. Вашингтон използва тези сделки, включително такива с Демократична република Конго, която е изправена пред епидемия от Ебола, за да депортира хора, които не може законно да изпрати у дома.

Администрацията на Тръмп настоява, че договорите са правно обосновани, но правозащитни групи и активисти алармират, че сделките страдат от липса на прозрачност относно ключови детайли, а много от депортираните в крайна сметка биват репатрирани.

От IALDF заявиха, че молбите за убежище на иранците са отхвърлени поради правило, изискващо търсещите убежище първо да кандидатстват за такова в транзитните страни. Федерален съд в Калифорния отмени това правило през май. Групата описа депортацията на ирански граждани в ЦАР „потенциално фатално действие“, аргументирайки се с проблемите в сигурността в страната и рисковете те да бъдат върнати в Иран.

Президентът на страната Фостен-Арканж Туадера подписа мирни споразумения с някои бунтовнически групи миналата година, докато други претърпяха серия от неуспехи на бойното поле от наемници от ЧВК „Вагнер“ и въоръжените сили на Руанда, разположени в страната в подкрепа на правителството, заедно с миротворците от Мисията на ООН (MINURCA), която през 1998 г. е разположена в страната, за да съдейства за осигуряване на сигурността, да контролира разпределението на оръжия; да съдейства за изграждането на националната полиция и да оказва техническа помощ за провеждането на законни избори.

Али Рахнама от IALDF заяви, че руското присъствие в ЦАР е обезпокоително, тъй като Москва поддържа тесни разузнавателни връзки с Техеран.

Не е ясно колко точно души ще бъдат депортирани в ЦАР с първия полет. Официален представител заяви пред Ройтерс, че се очаква да бъдат транспортирани около 20 души, включително сирийци и афганистанци, като по силата на сделката там могат да бъдат изпратени стотици мигранти.

📸 Снимка: Белязана от десетилетия на въоръжени конфликти, етническо насилие и принудително разселване на цивилното население превърнаха ЦАР в една от най-тежките хуманитарни кризи в Африка. Въпреки спорадични мирни споразумения, въоръжени милиции продължават да действат в различни части на страната.

САЩ арестуваха племенницата на генерал Солеймани и отнеха статута ѝ на постоянен резидент

🇮🇷🇺🇸 Федерални агенти арестуваха Хамиде Солеймани Афшар, племенница на убития през януари 2020 г. командир на силите „Кудс“ генерал-майор Касем Солеймани – заедно с нейната дъщеря, след като държавният секретар Марко Рубио отне правото им на постоянно жителство в САЩ. И двете са били предадени в ареста на Имиграционната и митническа полиция (ICE), става ясно от изявление на Държавния департамент на САЩ.

Според ведомството Солеймани Афшар е била открита поддръжничка на иранския режим, докато е живяла в Лос Анджелис. В социалните мрежи тя е публикувала пропаганда, празнувала атаки срещу военнослужещи и бази на САЩ в Близкия изток, възхвалявала новия Върховен лидер на Ислямската република и наричала Америка „Големия сатана“.

В същото време Афшар е поддържала разкошен начин на живот в Калифорния, видно от нейния профил в Instagram, който впоследствие е изтрит, заяви Държавният департамент. Съпругът на Афшар също е получил забрана за влизане в САЩ.

По-рано през април Рубио прекрати и легалния статут на Фатеме Ардешир-Ларижани, дъщеря на секретаря на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Ларижани, както и на съпруга ѝ Сейед Калантар Мотамеди. И двамата вече са депортирани, а правото им да влизат в страната е отнето. Ардешир-Ларижани беше уволнена от Университета „Емъри“ в Джорджия през януари, след публичното разкритие за връзките с баща ѝ, съобщи Iran International. Самият Али Ларижани беше убит при израелски въздушен удар в Техеран на 17 март заедно със сина си Мортеза, съобщи Bloomberg.

Действията са част от широка кампания на администрацията на Тръмп, насочена срещу ирански граждани, свързани с режима в Техеран, пребиваващи на територията на САЩ. През януари Рубио отне привилегиите за пътуване до САЩ на висши служители на режима и семействата им, а през февруари Иран беше обявен за „държава спонсор на незаконно задържане“ – първо подобно определение по изпълнителна заповед с цел възпиране на задържането на американски граждани в чужбина, съобщи CNN. Паралелно с това ICE е арестувала десетки ирански граждани на американска територия – само за 48 часа през юни 2025 г. бяха задържани 11 иранци с криминално досие или подозрения за терористични връзки, съобщи NBC News.

„Администрацията на Тръмп няма да позволи страната ни да се превърне в дом за чуждестранни граждани, подкрепящи антиамерикански терористични режими“, се казва в изявлението на Държавния департамент.

Ливанските служби обкръжиха сграда заради присъствие на иранско лице.

🇱🇧 Ливанското военно разузнаване е обкръжило сграда в град Антелиас, разположен северно от Бейрут, в отговор на информация за присъствието на ирански гражданин, съобщиха местни медии. Сигналът е бил последван от засилено присъствие на силите за сигурност, които са започнали оперативни ходове за задържане на лицето и извеждането му от района. Самоличността на задържания не е оповестена.

Инцидентът се вписва в кампанията на ливанските власти срещу присъствието на ирански оперативни фигури в страната. На 5 март кабинетът на премиера Науаф Салам разпореди операция за издирване и задържане на всички членове на Революционната гвардия (IRGC), пребиваващи в страната, с цел депортация.

„Тези хора имат фалшиви паспорти, влезли са в страната незаконно и са трудни за засичане, но в деня, в който бъдат открити, ще бъдат задържани и депортирани“, заяви тогава Салам, цитиран от Middle East Monitor.

Седмици по-късно ливанското министерство на външните работи обяви за персона нон грата посланика на Иран, давайки му срок от пет дни да напусне страната, съобщи Al Jazeera на 24 март. Axios пък отбеляза, че десетки членове на IRGC вече са напуснали Ливан в часовете след въвеждането на правителствените мерки.

Действията срещу иранските структури вървят успоредно с ескалацията между Израел и Хизбула. На 2 март терористичната групировка извърши обстрел с ракети и дронове срещу Израел, отмъщавайки за смъртта на върховния лидер Али Хаменей на 28 февруари. Израел отвърна с масирани удари срещу южните предградия на Бейрут и десетки позиции в Южен Ливан, при които загинаха най-малко 52 души. Същия ден той потвърди смъртта на Хюсеин Мукалед, шеф на разузнавателния апарат на Хизбула.

Ливанският премиер реагира с безпрецедентна забрана на военната дейност на Хизбула и разпореждане към групировката да предаде оръжието си на държавата, което съвсем очаквано беше отхвърлено от въоръженото ѝ крилок което заяви, че няма да остави позициите си северно от река Литани.

На 16 март IDF започна сухопътно настъпление на ливанска територия. Днес министърът на отбраната Израел Кац обяви, че целта на операцията е поемане на контрола върху „зона за сигурностv до река Литани, която се равнява на около 10% от територията на Ливан, докато заплахата от Хизбула не бъде окончателно отстранена.

Всички мостове над реката, използвани за прехвърляне на бойци и оръжие, бяха разрушени от израелските удари през последните дни, според информация на Jerusalem Post. Финансовият министър Бецалел Смотрич отиде по-далеч с призив Израел да анексира земите до Литани. ООН определи подобна реторика като „силно обезпокоителна“.

Al Jazeera съобщи, че израелските удари в Ливан са отнели живота на над 1000 души и са принудили над един милион да напуснат домовете си. Действията на ливанския апарат за сигурност в Антелиас илюстрират опита на Бейрут да възстанови контрола върху собствената си територия в условията на израелски военен натиск и разпадащо се иранско влияние – задача, чийто успех зависи не само от политическата воля, но и способността на армията да запълни вакуума, оставен при евентуално поражение на Хизбула.

Москва подготвя мащабна депортация на украинци от окупираните територии.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските власти водят подготовка за мащабна депортация на украинското население от териториите под руска окупация към Сибир, използвайки за прикритие официална програма за развитие, предупреди Центърът за национална съпротива на Украйна в изявление, пуснато по-рано днес.

Кремъл е обявил т.нар. „Програма за развитие на Сибир“ на обща стойност около 8,65 млрд долара, която е представил като индустриално-икономически проект. Украинските власти обаче смятат, че зад публичната реторика се крие план за принудително изселване на местните жители във временно окупираните територии на Украйна.

Окупационната администрация вече е поставила началото на първия етап в инициативата, при който училища, болници и комунални предприятия са получили тайни разпореждания да съставят списъци със „служители за дългосрочни командировки“ към региони в Далечния изток. Местните началници на бизнеси на са притискани да включват предимно хора „без семейни ангажименти“, за да могат по-лесно да бъдат изведени без съпротива.

Украинските власти са категорични, че подобни инициативи са повторение на масовите депортации в съветската епоха, наричани „организиран набор“ – метод, използван в миналото за преселване на цели народи, сред които кримски татари, бесарабски българи, украинци и чеченци. Тази поредица от действия – паспортизация, принудителни „командировки“, програми за преселване и демографска манипулация – говори за координирана политика с цел обезлюдяване на окупираните територии на Украйна и заселването им с жители от далечни руски региони, удобни на на Москва поради ролята си на безгласни букви.

„Същият сценарий както преди: паспорти, командировки, държавни програми за преселване, смяна на демографията. Сибир е празен, руснаците не искат да ходят там – затова Кремъл възнамерява да изгради своята „нова империя“ с ръцете на откъснатите от дома си украинци“, посочва Центърът за национална съпротива.

🔙 Frontline Monitor припомня: Главната прокуратура на Украйна предаде на ООН подробно описани доказателства за повече от 190 000 военни престъпления, извършени от руската армия  началото на пълномащабното нахлуване, като ги определи като част от „целенасочена държавна политика за унищожаване на украинската нация“.

Русия стартира мащабна миграция в окупираните украински територии

🇷🇺 Руските власти въвеждат мащабна програма за миграция, насочена към окупираните украински територии, под предлог, че „връщат местните жители“. Според Националния център за съпротива (ЦНС) Кремъл има за цел да осъществи демографска подмяна и дългосрочно консолидиране на контрола.

ЦНС съобщи, че актуализираната миграционна политика на Москва предвижда „създаването на условия за завръщането на жителите на Донбас, Запорожие и Херсонска област“. На практика това е равно на привличане на руски граждани от отдалечени региони като Якутия и Бурятия, вместо връщане на разселени украинци.

Центърът посочва, че тази инициатива фактически узаконява подмяната на населението – изселване на местните украинци и замяна с „нови руснаци“. Този ход напомня на историческите методи за колонизация, които са използвани от империите за укрепване на властта над завладените земи.

Според новата програма преселниците ще получат жилища, финансов стимул и предимство при достъп до работни места и позиции в администрацията. Официални документи показват, че „новите жители“ ще формират основата на местните власти, полицията и обществените институции, което ще доведе до създаване на паралелна административна структура, изцяло лоялна на Москва.

Въпреки че Кремъл описва програмата като процес по „възстановяване на региона“, експерти твърдят, че това е демографско инженерство за промяна на етническия състав на населението и ускорена интеграция в политическата и социална рамка на руската държава.

Според ЦНС това е продължение на отколешния руски модел: едновременно депортира украински граждани от окупираните райони, а в същото време насърчава заселването на свои граждани.

Тази стратегия, напомняща на кампаниите за усвояване на Сибир от минали векове, иска да осигури траен контрол чрез демографска трансформация, а не само с военно присъствие. По-рано Русия започна да класифицира украинците в окупираните територии като „чужденци“, ако откажат руско гражданство, което ги лишава от пенсии, здравни услуги и законни права и свежда до 90 дни годишно престоят им там, съобщи организацията „Човешки права в Украйна“.

Още 137 активисти от флотилията за Газа бяха депортирани в Турция.

🇮🇱✈️🇹🇷 Министерството на външните работи на Израел съобщи, че нови 137 активисти от флотилията, опитала се да пробие морската блокада на ивицата Газа, са били депортирани в Турция.

Сред тях има граждани на Съединените щати, Италия, Обединеното кралство, Йордания, Кувейт, Либия, Алжир, Мавритания, Малайзия, Бахрейн, Мароко, Швейцария, Тунис и Турция. 36 от тях са граждани на Турция, според дипломатически източници в Анкара, цитирани от Ройтерс.

Активистите бяха изпратени в Истанбул с полет на Turkish Airlines днес следобед от летище Рамон в южен Израел.

„Тези лица, пристигнали под прикритието на ‘хуманитарна помощ’, показаха ясно с действията си, отхвърлянето на всички предложения от Израел, Италия и Гърция за мирна доставка на помощта и малкото количество помощ, което всъщност носеха на корабите си – че тяхната истинска цел беше да провокират в полза на Хамас, а не хуманитарна подкрепа“, написаха от външно министерство в Йерусалим.

„Израел се стреми да ускори депортацията на всички провокатори. Въпреки това някои от тях умишлено възпрепятстват законния процес на депортация, като вместо това предпочитат да останат в Израел“, допълват от ведомството.

„В същото време няколко чужди правителства проявяват нежелание да приемат полети, които биха върнали тези провокатори, но въпреки това всички участници в тази рекламна акция ще бъдат депортирани възможно най-бързо“, завършва министерството.

В петък бяха депортирани четирима италиански граждани, задържани при опит да достигнат Газа. Общият брой на задържаните е 470 души на 42 плавателни съда, които бяха пресрещнати от израелския флот.

САЩ депортираха около 100 иранци с директен полет до Техеран

Агент на Службата за митническа и гранична защита на САЩ стои пред стената на границата с Мексико в Импириъл Бийч, Калифорния, 17 август 2025 г.
📸 Снимка: Kevin Carter/Getty Images

🇺🇸🤝🇮🇷 В рядък момент на сътрудничество между две враждуващи страни администрацията на Тръмп депортира около 100 граждани на Иран със специален полет обратно в страната, след като беше постигната договорка между Вашингтон и Техеран.

Според New York Times самолетът, нает от американските власти, е излетял в понеделник вечерта от щата Луизиана и е кацнал в Иран във вторник след транзит през Катар. Този ход бележи рязка ескалация на кампанията за депортации, която вече предизвиква остри критики и съдебни дела от страна на правозащитни организации и адвокати на мигранти.

Пряк полет за депортация до Иран е сериозно отклонение от досегашната американска практика. От десетилетия насам тя даваше убежище на хора, търсещи убежище от преследване в Ислямската република. Досега такива депортации бяха голяма рядкост заради липса на нормални дипломатически отношения и трудности при издаването на документи.

През 2024 г. Вашингтон изпрати обратно едва малко над две дузини иранци: и то с разпределени във времето търговски полети. Сегашната операция, която включва близо 100 души в един чартърен полет, показва сериозна промяна в мащаба и политическата решимост.

Според информация на ежедневника самоличността на депортираните не е напълно ясна, но през последните години се наблюдава ръст на иранските мигранти, които пресичат незаконно южната граница на САЩ. Много от тях твърдят, че бягат от преследване заради политическите или религиозните си убеждения. В групата е имало мъже и жени, включително двойки. Част от тях доброволно са приели връщането след месеци в арест, но други не са имали избор. Почти всички молби за убежище са били отхвърлени или още не са били разгледани от съдия по имиграционни дела.

Депортацията е резултат от тайни преговори в продължение на месеци между двете правителства: рядко явление в отношенията между двете страни. Иранското външно министерство се е заело с координацията по приемането на гражданите. Според източници Техеран е дал уверения, че върнатите няма да бъдат подложени на репресии. Въпреки това мнозина от тях са изразили разочарование и дори страх от завръщането.

Ситуацията с правата на човека в Иран остава критична: страната е известна с репресиите срещу активисти, опозиционери, журналисти, адвокати, религиозни и други малцинства.

Акцията е част от кампанията за депортации на президента Тръмп, която е подлагана многократно на съдебни оспорвания. По-рано тази година САЩ върнаха иранци, много от които наскоро бяха приели християнството, в трети страни като Коста Рика и Панама. Правозащитни организации предупредиха, че подобни действия излагат хората на сериозен риск.

Самият Тръмп подчерта твърдия курс в изявлението си пред Общото събрание на ООН миналата седмица, в което се закани да удвои усилията си за масови депортации.

Депортираните не само са изправени пред възможно политическо и социално преследване, но и се връщат в страна, която преживява тежка икономическа и енергийна криза – с обезценена валута, масова безработица и чести спирания на тока и водата. Ситуацията се очаква да се влоши още повече с връщането на санкциите от Съвета за сигурност на ООН, които влязоха в сила в събота.

Редкият случай на партньорство между Вашингтон и Техеран по този въпрос рязко контрастира с традиционно враждебните им отношения един към друг и поражда въпроси относно характера на сделката и мотивите на двете страни да съдействат за тази безпрецедентна депортация.

Израел обсъжда с Южен Судан възможност за преселване на палестинци от Газа

Министърът на външните работи на Южен Судан Мундай Самая Кумба направи първото си посещение в Самария и Бинямин на Западния бряг тази седмица. „Значително посещение, молитва за мира в Самария“, заяви Кумба. Председателят на местния съвет Йоси Даган му отговори: „Ние сме заедно - нека започнем да действаме и да се борим заедно“.

🇮🇱🤝🇸🇸 Израел води преговори с Южен Судан за възможност за преселване на палестинци от Ивицата Газа в страната от Източна Африка, която преживя гражданска война в периода от 2013 до 2020 г.

Шестима души потвърдиха пред Associated Press, че такива разговори са в ход. Не е ясно докъде са стигнали преговорите, но ако се реализират, плановете биха означавали прехвърляне на хора от една пострадала от война и заплашена от глад територия в друга, пораждайки сериозни опасения за нарушаване на правата на човека.

Израелският президент Бенямин Нетаняху и президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно са говорили за желанието си да прехвърлят значителна част от населението на ивицата – идея, която Нетаняху нарича „доброволна миграция“.

Палестинците, правозащитни организации и голяма част от международната общност отхвърлят тези предложения като план за принудително изселване в нарушение на международното право.

Израелското външно министерство отказа коментар по темата, докато министърът на външните работи на африканската страна не отговори на запитвания. Говорител на Държавния департамент на САЩ заяви, че не коментира частни дипломатически разговори.

Джо Славик, основател на американска лобистка фирма, работеща с Южен Судан, заяви, че е бил информиран от судански служители за разговорите, като посочи, че израелска делегация планира да посети страната, за да проучи възможността за изграждане на временни лагери за палестинци, които вероятно ще бъдат финансирани от Израел.

Едмънд Якани, ръководител на гражданска организация в Южен Судан, също заяви, че е провел разговори с местни представители по темата.

Още четири длъжностни лиц, запознати с преговорите, потвърдиха, че такива се водят. Двама от тях и двамата от Египет, твърдят, че знаят от месеци за усилията на Израел да намери държава, готова да приеме палестинци, включително контактите с Южен Судан. Те казват, че са лобирали пред страната да не приема палестинците.

Въпреки че много палестинци отхвърлят идеята за трайно заселване извън Газа, дори тези, които искат да напуснат, едва ли биха потърсили убежище в Южен Судан – една от най-нестабилните и разкъсвани от конфликти държави в света.

Южен Судан се възстановява трудно от гражданската война след обявяването на независимост, която отне живота на близо 400 000 души и доведе до глад в големи части от страната. Богатата на петрол държава страда от корупция и разчита на международна помощ за изхранване на своите 11 милиона жители – задача, усложнена от мащабните съкращения на външната помощ, въведени по време на администрацията на Тръмп.

Мирното споразумение, постигнато преди седем години, остава крехко и непълно, а опасността от нов въоръжен конфликт се засили, след като основният лидер на опозицията беше поставен под домашен арест тази година.

„Южен Судан не бива да се превръща в сметище за хора. И не бива да приема хора като разменна монета за подобряване на отношенията“, отбеляза Якани.

Молдова изгони политици от ЕС и САЩ, пристигнали за конференция MEGA.

🇲🇩 Република Молдова депортира няколко крайнодесни политици от Европа и САЩ, пристигнали в Кишинев за участие в конференцията „Make Europe Great Again“. Сред тях беше чешкият евродепутат Ондржей Достал, който е експулсиран от местните власти и обявен за персона нон грата.

Организаторите на конференцията обявиха в публично съобщение, че въпреки пътуването с валиден дипломатически паспорт, документът на Достал е бил конфискуван от гранична полиция, откъдето му е съобщено, че ще му бъде върнат едва след кацане в Букурещ, чрез пилота на полет на TAROM.

В същия ден достъп е отказан и на Димос Танасулас, говорител на крайнодясната партия НИКИ, която заема 10 места в гръцкия парламент.

Организаторите на събитието осъдиха действията на молдовските власти, наричайки ги „умишлен политически акт на цензура и унижение на избран европейски служител“. Цитираните мотиви като „заплаха за обществения ред и националната сигурност“ те нарекоха неясни и злоупотребяващи.

Организаторите на MEGA призоваха за намесата на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (EEAS) с искане за официални обяснения от властите в Кишинев.

„Това е признак за опасна трансформация на Република Молдова: от партньор, стремящ се към интеграция, към правителство, контролиращо идеите с авторитарни инструменти. Призоваваме публично: Европейският парламент да разглежда този инцидент като пряко посегателство срещу авторитета на институцията и суверенитета на нейния мандат; Европейската комисия да изясни дали подобни практики са съвместими със статута на страна кандидат за ЕС; Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да изиска официални обяснения от властите в Кишинев; Всички посолства на държавите членки на ЕС в Кишинев да разглеждат този случай не като изолиран инцидент, а като координиран политически акт, засягащ цялата демократична общност“, се посочва в съобщението.

Четвъртото издание на международната конференция „Make Europe Great Again“ ще бъде проведено на 28–29 юли 2025 г. в Radisson Blu Leogrand Hotel под надслов „Молдова между Изтока и Запада“, което според организаторите на събитието остава неразрешена дилема в перспективата на парламентарните избори през есента на тази година.

„Не съм престъпник“: Съпруга на военен е задържана и депортирана на летището в Хонолулу

🇺🇸⚔️🇦🇺 Австралийска гражданка разказа за неприятното си преживяване, след като беше арестувана и прекара нощта в затвор преди да бъде депортирана от САЩ, въпреки своята законна туристическа виза и това, че идва на посещение при своя съпруг, военнослужещ в американската армия.

Ники Сарукос от югозападен Сидни твърди, че е била „третирана като престъпник“, лишена от всякакви права и подложена на обстойни претърсвания и унизително отношение, след което е била принудена да прекара нощта във федерален затвор, само защото се е опитала да посети своя съпруг – американски военнослужещ, разположен в Хавай.

Завръщайки се обратно в Австралия, тя и майка ѝ започват да искат обяснение и взимат решение да предупредят за рисковете, които в момента крият пътуванията до Съединените щати.

Тя е посещавала три пъти Хавай по програмата ESTA, за да види своя съпруг, който е лейтенант от американската армия и за когото се е омъжила през декември 2024 г. Двамата се запознават в приложение за запознанства. Той служи в Хавай от август 2023 г.

„Той служи на страната си. Беше разочароващо да бъда задържана по този начин“, заяви тя пред news.com.au. Заедно с майка си пристигат на международното летище в Хонолулу за триседмична почивка, когато на митницата възникнал проблем.

„Служителят изглеждаше обезпокоен и каза на майка ми да отиде в края на опашката. Разстроих се, защото не разбирах какво става“, спомня си тя. В следващия момент биват отведени в стая за разпити, където органите на реда проверяват багажа и телефоните им. Сароукос им предлага да звъннат на съпруга ѝ по телефона и показва брачното си свидетелство, но служителите не взимат насериозно думите ѝ.

В следващия момент освобождават майка ѝ, но не и нея – отведена е за допълнителен разпит, по време на който дава телефона и паролите си и отговаря на въпроси за своята работа като полицай и демографията на квартала си.

„Питаха ме за наркотици и престъпления. Не знаех как да отговоря“, разказа тя. След 45-минутен кръстосан разпит под клетва за доходите, брака и хронологията на телефона ѝ, тя слага подпис на декларация, че не е свързана с престъпни групи. Взимат ДНК проба без обяснение и я уведомяват, че ѝ е отказан достъп за влизане в страната и трябва да прекара нощта в затвор. „Бях изненадана и объркана“

Слагат ѝ белезници, подлагат я на телесно претърсвано и я отвеждат във федерален център за задържане. „Казаха, че не съм арестувана, но бях с белезници. Взеха ми бижутата“, споделя тя.

В затвора я подлагат на още едно претърсване и я настаняват в килия с жена от Фиджи, задържана по сходна причина. „Имаше осъдени за тежки престъпления, но те се отнесоха добре към мен.“

Съпругът и майка ѝ чакат с часове на летището без никаква информация. На сутринта я връщат обратно на летището с белезници, където ѝ дават вода и закуска. През това време австралийското посолство е уведомено за ситуацията от нейната майка, която ѝ урежда полет наобратно.

Разрешават ѝ да проведе кратък разговор със своя съпруг, който не е имал никаква представа къде е съпругата му. „Беше разстроен, защото никой не го уведомил“, обясни тя. На борда отказват да върнат телефона ѝ до кацането в Австралия. Там митнически служител предава вещите ѝ, след което я освобождава.

Съпругът ѝ обмисля да напусне армията и да заживее в Австралия. „Все още сме разколебани. Не искам да се връщам в САЩ“, казва тя.

Семейството е наело адвокат по имиграционно право в САЩ. Американската митническа служба отказа коментар пред news.com.au.

Администрацията на Тръмп е поискала от Украйна да приеме депортирани лица от САЩ.

🇺🇸🇺🇦 В края на януари администрацията на Тръмп е предложила на украинските власти да приемат „неопределен брой“ граждани на трети страни, депортирани от Съединените щати, според публикация на The Washington Post, позоваваща се на съответните документи.

Предложението е било предадено чрез висш американски дипломат. Документите не показват как е реагирал Киев, като се отбелязва само, че украински дипломат е споделил на посолството на САЩ, че Украйна ще отговори, след като формира официална позиция по въпроса.

Две украински официални лица, запознати със ситуацията, заявиха пред The ​​Washington Post, че въпросът не е обсъждан от най-високите нива на управление. Единият от тях посочи, че не знае за никакви „политически искания“ от Вашингтон, свързани с предложението. Изданието отбелязва също така, че Украйна не е приела никакви граждани на трети страни, депортирани от САЩ.

Washington Post определи предложението като „забележително“, като се има предвид, че Украйна все още е в разгара на активна война. Няколко други държави, сред които Ел Салвадор, Мексико, Коста Рика и Панама, се съгласиха да приемат граждани на трети страни, депортирани от САЩ. Както отбелязва The Washington Post, администрацията на Тръмп е предложила финансови стимули на някои от тези страни, докато е оказвала натиск върху други със заплахата от търговски тарифи.

Алжир е изхвърлил 4000 мигранти в отдалечен пустинен район от началото на април.

🇳🇪🚶🇩🇿 Alarme Phone Sahara (APS), хуманитарна организация, поддържаща гореща телефонна линия за мигранти, изпаднали в беда, заяви, че тази събота властите в Алжир са експулсирали общо 1141 мигранти в северен Нигер.

Депортираните лица са предимно от страните в Субсахарска Африка, въпреки че групата включва и мигранти от Бангладеш. Сред тях са 41 жени и 12 деца, които са били изоставени на далечно място в пустинята, известно като „Пойнт Зиро“, разположено на около 15 километра от погранично селище в Нигер.

APS твърди, че мигрантите са били оставени в суровата пустинна среда, лишени от достъп до базови условия, нужни за оцеляването им в екстремната жега като храна, вода и подслон.

Организацията изчислява, че от началото на април Алжир е депортирал около 4000 мигранти в този изолиран район. Докато различни неправителствени организации направиха опит да им предоставят храна, подслон и помощ за доброволно репатриране, след като стигнаха до Асамака, някои от тях са загинали по време на прехода през пустинния регион.

В отговор хуманитарни групи са използвали триколки, за да достигнат до кота нула в опит да спасят мигрантите от поредната група, веднага щом постъпи информация, че такава е изхвърлена в района.

Освен това някои хуманитарни организации изразиха безпокойство, че много от експулсираните мигранти са притежавали валидни разрешителни за работа и пребиваване в Алжир, но въпреки това са били обект на полицейски акции – действие, което според тях нарушава международното право.

Според доклад на Yabiladi, Алжир е депортирал близо 30 000 мигранти само през миналата година. В доклада се посочва още, че лица от общността на туарегите, населяваща северно Мали, често биват освобождавани от депортация по политически причини, тъй като Алжир подкрепя въоръженото движение Азауад, което се противопоставя на сегашната власт в Мали, застанала начело на страната след военен преврат през 2021 г.