Москва подготвя мащабна депортация на украинци от окупираните територии.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските власти водят подготовка за мащабна депортация на украинското население от териториите под руска окупация към Сибир, използвайки за прикритие официална програма за развитие, предупреди Центърът за национална съпротива на Украйна в изявление, пуснато по-рано днес.

Кремъл е обявил т.нар. „Програма за развитие на Сибир“ на обща стойност около 8,65 млрд долара, която е представил като индустриално-икономически проект. Украинските власти обаче смятат, че зад публичната реторика се крие план за принудително изселване на местните жители във временно окупираните територии на Украйна.

Окупационната администрация вече е поставила началото на първия етап в инициативата, при който училища, болници и комунални предприятия са получили тайни разпореждания да съставят списъци със „служители за дългосрочни командировки“ към региони в Далечния изток. Местните началници на бизнеси на са притискани да включват предимно хора „без семейни ангажименти“, за да могат по-лесно да бъдат изведени без съпротива.

Украинските власти са категорични, че подобни инициативи са повторение на масовите депортации в съветската епоха, наричани „организиран набор“ – метод, използван в миналото за преселване на цели народи, сред които кримски татари, бесарабски българи, украинци и чеченци. Тази поредица от действия – паспортизация, принудителни „командировки“, програми за преселване и демографска манипулация – говори за координирана политика с цел обезлюдяване на окупираните територии на Украйна и заселването им с жители от далечни руски региони, удобни на на Москва поради ролята си на безгласни букви.

„Същият сценарий както преди: паспорти, командировки, държавни програми за преселване, смяна на демографията. Сибир е празен, руснаците не искат да ходят там – затова Кремъл възнамерява да изгради своята „нова империя“ с ръцете на откъснатите от дома си украинци“, посочва Центърът за национална съпротива.

🔙 Frontline Monitor припомня: Главната прокуратура на Украйна предаде на ООН подробно описани доказателства за повече от 190 000 военни престъпления, извършени от руската армия  началото на пълномащабното нахлуване, като ги определи като част от „целенасочена държавна политика за унищожаване на украинската нация“.

Русия стартира мащабна миграция в окупираните украински територии

🇷🇺 Руските власти въвеждат мащабна програма за миграция, насочена към окупираните украински територии, под предлог, че „връщат местните жители“. Според Националния център за съпротива (ЦНС) Кремъл има за цел да осъществи демографска подмяна и дългосрочно консолидиране на контрола.

ЦНС съобщи, че актуализираната миграционна политика на Москва предвижда „създаването на условия за завръщането на жителите на Донбас, Запорожие и Херсонска област“. На практика това е равно на привличане на руски граждани от отдалечени региони като Якутия и Бурятия, вместо връщане на разселени украинци.

Центърът посочва, че тази инициатива фактически узаконява подмяната на населението – изселване на местните украинци и замяна с „нови руснаци“. Този ход напомня на историческите методи за колонизация, които са използвани от империите за укрепване на властта над завладените земи.

Според новата програма преселниците ще получат жилища, финансов стимул и предимство при достъп до работни места и позиции в администрацията. Официални документи показват, че „новите жители“ ще формират основата на местните власти, полицията и обществените институции, което ще доведе до създаване на паралелна административна структура, изцяло лоялна на Москва.

Въпреки че Кремъл описва програмата като процес по „възстановяване на региона“, експерти твърдят, че това е демографско инженерство за промяна на етническия състав на населението и ускорена интеграция в политическата и социална рамка на руската държава.

Според ЦНС това е продължение на отколешния руски модел: едновременно депортира украински граждани от окупираните райони, а в същото време насърчава заселването на свои граждани.

Тази стратегия, напомняща на кампаниите за усвояване на Сибир от минали векове, иска да осигури траен контрол чрез демографска трансформация, а не само с военно присъствие. По-рано Русия започна да класифицира украинците в окупираните територии като „чужденци“, ако откажат руско гражданство, което ги лишава от пенсии, здравни услуги и законни права и свежда до 90 дни годишно престоят им там, съобщи организацията „Човешки права в Украйна“.

Още 137 активисти от флотилията за Газа бяха депортирани в Турция.

🇮🇱✈️🇹🇷 Министерството на външните работи на Израел съобщи, че нови 137 активисти от флотилията, опитала се да пробие морската блокада на ивицата Газа, са били депортирани в Турция.

Сред тях има граждани на Съединените щати, Италия, Обединеното кралство, Йордания, Кувейт, Либия, Алжир, Мавритания, Малайзия, Бахрейн, Мароко, Швейцария, Тунис и Турция. 36 от тях са граждани на Турция, според дипломатически източници в Анкара, цитирани от Ройтерс.

Активистите бяха изпратени в Истанбул с полет на Turkish Airlines днес следобед от летище Рамон в южен Израел.

„Тези лица, пристигнали под прикритието на ‘хуманитарна помощ’, показаха ясно с действията си, отхвърлянето на всички предложения от Израел, Италия и Гърция за мирна доставка на помощта и малкото количество помощ, което всъщност носеха на корабите си – че тяхната истинска цел беше да провокират в полза на Хамас, а не хуманитарна подкрепа“, написаха от външно министерство в Йерусалим.

„Израел се стреми да ускори депортацията на всички провокатори. Въпреки това някои от тях умишлено възпрепятстват законния процес на депортация, като вместо това предпочитат да останат в Израел“, допълват от ведомството.

„В същото време няколко чужди правителства проявяват нежелание да приемат полети, които биха върнали тези провокатори, но въпреки това всички участници в тази рекламна акция ще бъдат депортирани възможно най-бързо“, завършва министерството.

В петък бяха депортирани четирима италиански граждани, задържани при опит да достигнат Газа. Общият брой на задържаните е 470 души на 42 плавателни съда, които бяха пресрещнати от израелския флот.

САЩ депортираха около 100 иранци с директен полет до Техеран

Агент на Службата за митническа и гранична защита на САЩ стои пред стената на границата с Мексико в Импириъл Бийч, Калифорния, 17 август 2025 г.
📸 Снимка: Kevin Carter/Getty Images

🇺🇸🤝🇮🇷 В рядък момент на сътрудничество между две враждуващи страни администрацията на Тръмп депортира около 100 граждани на Иран със специален полет обратно в страната, след като беше постигната договорка между Вашингтон и Техеран.

Според New York Times самолетът, нает от американските власти, е излетял в понеделник вечерта от щата Луизиана и е кацнал в Иран във вторник след транзит през Катар. Този ход бележи рязка ескалация на кампанията за депортации, която вече предизвиква остри критики и съдебни дела от страна на правозащитни организации и адвокати на мигранти.

Пряк полет за депортация до Иран е сериозно отклонение от досегашната американска практика. От десетилетия насам тя даваше убежище на хора, търсещи убежище от преследване в Ислямската република. Досега такива депортации бяха голяма рядкост заради липса на нормални дипломатически отношения и трудности при издаването на документи.

През 2024 г. Вашингтон изпрати обратно едва малко над две дузини иранци: и то с разпределени във времето търговски полети. Сегашната операция, която включва близо 100 души в един чартърен полет, показва сериозна промяна в мащаба и политическата решимост.

Според информация на ежедневника самоличността на депортираните не е напълно ясна, но през последните години се наблюдава ръст на иранските мигранти, които пресичат незаконно южната граница на САЩ. Много от тях твърдят, че бягат от преследване заради политическите или религиозните си убеждения. В групата е имало мъже и жени, включително двойки. Част от тях доброволно са приели връщането след месеци в арест, но други не са имали избор. Почти всички молби за убежище са били отхвърлени или още не са били разгледани от съдия по имиграционни дела.

Депортацията е резултат от тайни преговори в продължение на месеци между двете правителства: рядко явление в отношенията между двете страни. Иранското външно министерство се е заело с координацията по приемането на гражданите. Според източници Техеран е дал уверения, че върнатите няма да бъдат подложени на репресии. Въпреки това мнозина от тях са изразили разочарование и дори страх от завръщането.

Ситуацията с правата на човека в Иран остава критична: страната е известна с репресиите срещу активисти, опозиционери, журналисти, адвокати, религиозни и други малцинства.

Акцията е част от кампанията за депортации на президента Тръмп, която е подлагана многократно на съдебни оспорвания. По-рано тази година САЩ върнаха иранци, много от които наскоро бяха приели християнството, в трети страни като Коста Рика и Панама. Правозащитни организации предупредиха, че подобни действия излагат хората на сериозен риск.

Самият Тръмп подчерта твърдия курс в изявлението си пред Общото събрание на ООН миналата седмица, в което се закани да удвои усилията си за масови депортации.

Депортираните не само са изправени пред възможно политическо и социално преследване, но и се връщат в страна, която преживява тежка икономическа и енергийна криза – с обезценена валута, масова безработица и чести спирания на тока и водата. Ситуацията се очаква да се влоши още повече с връщането на санкциите от Съвета за сигурност на ООН, които влязоха в сила в събота.

Редкият случай на партньорство между Вашингтон и Техеран по този въпрос рязко контрастира с традиционно враждебните им отношения един към друг и поражда въпроси относно характера на сделката и мотивите на двете страни да съдействат за тази безпрецедентна депортация.

Израел обсъжда с Южен Судан възможност за преселване на палестинци от Газа

Министърът на външните работи на Южен Судан Мундай Самая Кумба направи първото си посещение в Самария и Бинямин на Западния бряг тази седмица. „Значително посещение, молитва за мира в Самария“, заяви Кумба. Председателят на местния съвет Йоси Даган му отговори: „Ние сме заедно - нека започнем да действаме и да се борим заедно“.

🇮🇱🤝🇸🇸 Израел води преговори с Южен Судан за възможност за преселване на палестинци от Ивицата Газа в страната от Източна Африка, която преживя гражданска война в периода от 2013 до 2020 г.

Шестима души потвърдиха пред Associated Press, че такива разговори са в ход. Не е ясно докъде са стигнали преговорите, но ако се реализират, плановете биха означавали прехвърляне на хора от една пострадала от война и заплашена от глад територия в друга, пораждайки сериозни опасения за нарушаване на правата на човека.

Израелският президент Бенямин Нетаняху и президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно са говорили за желанието си да прехвърлят значителна част от населението на ивицата – идея, която Нетаняху нарича „доброволна миграция“.

Палестинците, правозащитни организации и голяма част от международната общност отхвърлят тези предложения като план за принудително изселване в нарушение на международното право.

Израелското външно министерство отказа коментар по темата, докато министърът на външните работи на африканската страна не отговори на запитвания. Говорител на Държавния департамент на САЩ заяви, че не коментира частни дипломатически разговори.

Джо Славик, основател на американска лобистка фирма, работеща с Южен Судан, заяви, че е бил информиран от судански служители за разговорите, като посочи, че израелска делегация планира да посети страната, за да проучи възможността за изграждане на временни лагери за палестинци, които вероятно ще бъдат финансирани от Израел.

Едмънд Якани, ръководител на гражданска организация в Южен Судан, също заяви, че е провел разговори с местни представители по темата.

Още четири длъжностни лиц, запознати с преговорите, потвърдиха, че такива се водят. Двама от тях и двамата от Египет, твърдят, че знаят от месеци за усилията на Израел да намери държава, готова да приеме палестинци, включително контактите с Южен Судан. Те казват, че са лобирали пред страната да не приема палестинците.

Въпреки че много палестинци отхвърлят идеята за трайно заселване извън Газа, дори тези, които искат да напуснат, едва ли биха потърсили убежище в Южен Судан – една от най-нестабилните и разкъсвани от конфликти държави в света.

Южен Судан се възстановява трудно от гражданската война след обявяването на независимост, която отне живота на близо 400 000 души и доведе до глад в големи части от страната. Богатата на петрол държава страда от корупция и разчита на международна помощ за изхранване на своите 11 милиона жители – задача, усложнена от мащабните съкращения на външната помощ, въведени по време на администрацията на Тръмп.

Мирното споразумение, постигнато преди седем години, остава крехко и непълно, а опасността от нов въоръжен конфликт се засили, след като основният лидер на опозицията беше поставен под домашен арест тази година.

„Южен Судан не бива да се превръща в сметище за хора. И не бива да приема хора като разменна монета за подобряване на отношенията“, отбеляза Якани.

Молдова изгони политици от ЕС и САЩ, пристигнали за конференция MEGA.

🇲🇩 Република Молдова депортира няколко крайнодесни политици от Европа и САЩ, пристигнали в Кишинев за участие в конференцията „Make Europe Great Again“. Сред тях беше чешкият евродепутат Ондржей Достал, който е експулсиран от местните власти и обявен за персона нон грата.

Организаторите на конференцията обявиха в публично съобщение, че въпреки пътуването с валиден дипломатически паспорт, документът на Достал е бил конфискуван от гранична полиция, откъдето му е съобщено, че ще му бъде върнат едва след кацане в Букурещ, чрез пилота на полет на TAROM.

В същия ден достъп е отказан и на Димос Танасулас, говорител на крайнодясната партия НИКИ, която заема 10 места в гръцкия парламент.

Организаторите на събитието осъдиха действията на молдовските власти, наричайки ги „умишлен политически акт на цензура и унижение на избран европейски служител“. Цитираните мотиви като „заплаха за обществения ред и националната сигурност“ те нарекоха неясни и злоупотребяващи.

Организаторите на MEGA призоваха за намесата на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (EEAS) с искане за официални обяснения от властите в Кишинев.

„Това е признак за опасна трансформация на Република Молдова: от партньор, стремящ се към интеграция, към правителство, контролиращо идеите с авторитарни инструменти. Призоваваме публично: Европейският парламент да разглежда този инцидент като пряко посегателство срещу авторитета на институцията и суверенитета на нейния мандат; Европейската комисия да изясни дали подобни практики са съвместими със статута на страна кандидат за ЕС; Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да изиска официални обяснения от властите в Кишинев; Всички посолства на държавите членки на ЕС в Кишинев да разглеждат този случай не като изолиран инцидент, а като координиран политически акт, засягащ цялата демократична общност“, се посочва в съобщението.

Четвъртото издание на международната конференция „Make Europe Great Again“ ще бъде проведено на 28–29 юли 2025 г. в Radisson Blu Leogrand Hotel под надслов „Молдова между Изтока и Запада“, което според организаторите на събитието остава неразрешена дилема в перспективата на парламентарните избори през есента на тази година.

„Не съм престъпник“: Съпруга на военен е задържана и депортирана на летището в Хонолулу

🇺🇸⚔️🇦🇺 Австралийска гражданка разказа за неприятното си преживяване, след като беше арестувана и прекара нощта в затвор преди да бъде депортирана от САЩ, въпреки своята законна туристическа виза и това, че идва на посещение при своя съпруг, военнослужещ в американската армия.

Ники Сарукос от югозападен Сидни твърди, че е била „третирана като престъпник“, лишена от всякакви права и подложена на обстойни претърсвания и унизително отношение, след което е била принудена да прекара нощта във федерален затвор, само защото се е опитала да посети своя съпруг – американски военнослужещ, разположен в Хавай.

Завръщайки се обратно в Австралия, тя и майка ѝ започват да искат обяснение и взимат решение да предупредят за рисковете, които в момента крият пътуванията до Съединените щати.

Тя е посещавала три пъти Хавай по програмата ESTA, за да види своя съпруг, който е лейтенант от американската армия и за когото се е омъжила през декември 2024 г. Двамата се запознават в приложение за запознанства. Той служи в Хавай от август 2023 г.

„Той служи на страната си. Беше разочароващо да бъда задържана по този начин“, заяви тя пред news.com.au. Заедно с майка си пристигат на международното летище в Хонолулу за триседмична почивка, когато на митницата възникнал проблем.

„Служителят изглеждаше обезпокоен и каза на майка ми да отиде в края на опашката. Разстроих се, защото не разбирах какво става“, спомня си тя. В следващия момент биват отведени в стая за разпити, където органите на реда проверяват багажа и телефоните им. Сароукос им предлага да звъннат на съпруга ѝ по телефона и показва брачното си свидетелство, но служителите не взимат насериозно думите ѝ.

В следващия момент освобождават майка ѝ, но не и нея – отведена е за допълнителен разпит, по време на който дава телефона и паролите си и отговаря на въпроси за своята работа като полицай и демографията на квартала си.

„Питаха ме за наркотици и престъпления. Не знаех как да отговоря“, разказа тя. След 45-минутен кръстосан разпит под клетва за доходите, брака и хронологията на телефона ѝ, тя слага подпис на декларация, че не е свързана с престъпни групи. Взимат ДНК проба без обяснение и я уведомяват, че ѝ е отказан достъп за влизане в страната и трябва да прекара нощта в затвор. „Бях изненадана и объркана“

Слагат ѝ белезници, подлагат я на телесно претърсвано и я отвеждат във федерален център за задържане. „Казаха, че не съм арестувана, но бях с белезници. Взеха ми бижутата“, споделя тя.

В затвора я подлагат на още едно претърсване и я настаняват в килия с жена от Фиджи, задържана по сходна причина. „Имаше осъдени за тежки престъпления, но те се отнесоха добре към мен.“

Съпругът и майка ѝ чакат с часове на летището без никаква информация. На сутринта я връщат обратно на летището с белезници, където ѝ дават вода и закуска. През това време австралийското посолство е уведомено за ситуацията от нейната майка, която ѝ урежда полет наобратно.

Разрешават ѝ да проведе кратък разговор със своя съпруг, който не е имал никаква представа къде е съпругата му. „Беше разстроен, защото никой не го уведомил“, обясни тя. На борда отказват да върнат телефона ѝ до кацането в Австралия. Там митнически служител предава вещите ѝ, след което я освобождава.

Съпругът ѝ обмисля да напусне армията и да заживее в Австралия. „Все още сме разколебани. Не искам да се връщам в САЩ“, казва тя.

Семейството е наело адвокат по имиграционно право в САЩ. Американската митническа служба отказа коментар пред news.com.au.

Администрацията на Тръмп е поискала от Украйна да приеме депортирани лица от САЩ.

🇺🇸🇺🇦 В края на януари администрацията на Тръмп е предложила на украинските власти да приемат „неопределен брой“ граждани на трети страни, депортирани от Съединените щати, според публикация на The Washington Post, позоваваща се на съответните документи.

Предложението е било предадено чрез висш американски дипломат. Документите не показват как е реагирал Киев, като се отбелязва само, че украински дипломат е споделил на посолството на САЩ, че Украйна ще отговори, след като формира официална позиция по въпроса.

Две украински официални лица, запознати със ситуацията, заявиха пред The ​​Washington Post, че въпросът не е обсъждан от най-високите нива на управление. Единият от тях посочи, че не знае за никакви „политически искания“ от Вашингтон, свързани с предложението. Изданието отбелязва също така, че Украйна не е приела никакви граждани на трети страни, депортирани от САЩ.

Washington Post определи предложението като „забележително“, като се има предвид, че Украйна все още е в разгара на активна война. Няколко други държави, сред които Ел Салвадор, Мексико, Коста Рика и Панама, се съгласиха да приемат граждани на трети страни, депортирани от САЩ. Както отбелязва The Washington Post, администрацията на Тръмп е предложила финансови стимули на някои от тези страни, докато е оказвала натиск върху други със заплахата от търговски тарифи.

Алжир е изхвърлил 4000 мигранти в отдалечен пустинен район от началото на април.

🇳🇪🚶🇩🇿 Alarme Phone Sahara (APS), хуманитарна организация, поддържаща гореща телефонна линия за мигранти, изпаднали в беда, заяви, че тази събота властите в Алжир са експулсирали общо 1141 мигранти в северен Нигер.

Депортираните лица са предимно от страните в Субсахарска Африка, въпреки че групата включва и мигранти от Бангладеш. Сред тях са 41 жени и 12 деца, които са били изоставени на далечно място в пустинята, известно като „Пойнт Зиро“, разположено на около 15 километра от погранично селище в Нигер.

APS твърди, че мигрантите са били оставени в суровата пустинна среда, лишени от достъп до базови условия, нужни за оцеляването им в екстремната жега като храна, вода и подслон.

Организацията изчислява, че от началото на април Алжир е депортирал около 4000 мигранти в този изолиран район. Докато различни неправителствени организации направиха опит да им предоставят храна, подслон и помощ за доброволно репатриране, след като стигнаха до Асамака, някои от тях са загинали по време на прехода през пустинния регион.

В отговор хуманитарни групи са използвали триколки, за да достигнат до кота нула в опит да спасят мигрантите от поредната група, веднага щом постъпи информация, че такава е изхвърлена в района.

Освен това някои хуманитарни организации изразиха безпокойство, че много от експулсираните мигранти са притежавали валидни разрешителни за работа и пребиваване в Алжир, но въпреки това са били обект на полицейски акции – действие, което според тях нарушава международното право.

Според доклад на Yabiladi, Алжир е депортирал близо 30 000 мигранти само през миналата година. В доклада се посочва още, че лица от общността на туарегите, населяваща северно Мали, често биват освобождавани от депортация по политически причини, тъй като Алжир подкрепя въоръженото движение Азауад, което се противопоставя на сегашната власт в Мали, застанала начело на страната след военен преврат през 2021 г.

Съдът във Вестфалия спря депортирането на член на Ислямска държава.

📸 Снимка: Max Lametz/BILD

🇩🇪⚔️🇹🇯 39-годишен бивш член на Ислямска държава от Таджикистан предизвика бунт в полицейски участък във Вестфалия, с който успя да предотврати депортирането си, след като производството му беше спряно от висш административен съд.

Висшият административен съд в Мюнстер временно спря депортирането на търсещ убежище и бивш член на терористичната групировка Ислямска държава, предизвикал бунт в полицейски участък в Оелде, район Варендорф, в понеделник, насочвайки нож срещу себе си, за да избегне депортиране.

На следващия ден съдът уважи спешната молба на 39-годишния мъж и спря депортирането му, съобщи говорител на Върховния административен съд. Не е изключено той да бъде подложен на изтезания в Таджикистан. По принцип никой не трябва да бъде депортиран в държава, където има риск за живота и здравето, включително престъпници или заподозрени заплахи, заявиха от съда.

Мъжът е трябвало да бъде задържан за депортиране в понеделник. Той беше осъден на пет години затвор през 2017 г. за членство в Ислямска държава. Заподозреният си призна, че се е научил как да борави с оръжия в Ирак. След излежаване на присъдата си, той трябваше да бъде депортиран. Първоначално наложената забрана за депортиране в Таджикистан впоследствие беше отменена.

Таджикският гражданин е предотвратил ареста си, предизвикайки бунт и обжалвайки решението в съда. Според районното управление той е оказал и физическа съпротива. Според полицейските доклади той също е наранил корема си и е повредил входната врата със стол. След около три часа полицаите са го убедили да се предаде. Специалните части го арестуваха, но сега той отново е на свобода.

Олаф Герике, областен управител на окръг Варендорф, е ядосан от решението на Върховния административен съд, тъй като местната власт работи по депортиране в продължение на десет години.

„Изключително сме разочаровани от това. Знаем, че е бил терорист. Той е обучен идеологически, преминал е бойна подготовка с автомат АК-47. Има грешна нагласа, опасен е за нашата свобода и е обучен на оръжие. Има само едно искане: той трябва да си ходи“, каза Герике пред WELT.

„Трябва да се намери баланс“, продължи той. „Според мен интересите на сигурността на местните граждани трябва да се ценят повече от въпроса как се справя един терорист в родната си страна. Самият той е станал престъпник и следователно може да си навлече проблеми там.“

Върховният административен съд посочва, че Таджикистан е държава, известна с измъчването на политически опоненти. В същото време се появиха изявления на правителството, че ще се намира в безопасност там. Колко надеждни са те, засега не е ясно.

Решението на съдиите обаче не е окончателно: предстоят още две производства по делото, в които трябва да бъдат изяснени различни правни въпроси относно депортирането.

„Законните разпоредби трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че онези, застрашаващи нашата свобода, също да могат да бъдат депортирани“, каза Герике. Това се отнася не само за Таджикистан, но и за други страни. „Можем само да приложим законовите разпоредби, които имаме. Политиците трябва да действат сега.“

Тайланд депортира 40 уйгурски мъже обратно в Китай след повече от десетилетие в ареста

Център за задържане на имигранти се вижда в Банкок в сряда, 26 февруари 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Jerry Harmer

🇹🇭✈️🇨🇳 Група от най-малко 40 уйгурски мъже, задържани в Тайланд над десетилетие, са били депортирани в Китай, съобщиха официални служители на двете страни. Миналия месец те отправиха публичен призив за спиране на депортирането, като алармираха, че са изправени пред затвор и възможна смърт в Китай.

Тайландски законодатели и международни служители призоваха правителството в Банкок да спре депортацията, предупреждавайки, че това би било равносилно на сериозно нарушаване на правата.

Депортирането е „явно нарушение на международните закони и стандарти за правата на човека“, според върховния комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк.

„Наистина е жалко, че те бяха върнати насила“, отбеляза Тюрк в четвъртък. „Сега е важно китайските власти да разкрият местонахождението им и да гарантират, че те са третирани в съответствие с международните стандарти за правата на човека.“

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио осъди „в най-строгите възможни думи“ връщането на най-малко 40 уйгури от Тайланд в Китай, където те ще бъдат лишени от право на справедлив процес и където етническата група е изправени пред преследване, принудителен труд и мъчения.

На изслушването си в Сената през януари Рубио обеща да притисне Тайланд, когото описа като „много силен партньор на САЩ, силен исторически съюзник“, да не депортира уйгурите.

В изявление, публикувано в четвъртък на уебсайта на неговата агенция, той заяви, че въпросното действие рискува да наруши международните споразумения за правата на човека и „противоречи на дългогодишната традиция на тайландския народ за защита на най-уязвимите и е в противоречие с ангажимента на Тайланд да защитава правата на човека“.

Служители на сигурността, водени от вицепремиера и министър на отбраната Пхумтам Вечаячай, казаха на пресконференция в столицата Банкок, че Китай е дал гаранции, че депортираните мъже няма да бъдат наказани или да бъдат наранени.

Те заявиха, че всички са се върнали доброволно, след като им е бил показан превод на писмено споразумение на китайски език, изискващо тяхното репатриране и деклариращо, че ще им бъде позволено да живеят нормално.

Тази снимка, предоставена от тайландския ежедневник Prachatai, показва камиони с прозорци, покрити с черни ленти, напускат център за задържане в Банкок, Тайланд, 27 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Nuttaphol Meksobhon/Prachatai via AP

Строги мерки за сигурност

Тайландски депутати, активисти и адвокати алармираха в сряда, че мъжете ще бъдат депортирани и след полунощ. камиони с покрити от черни чаршафи прозорци, напуснаха центъра за задържане на имигранти в Банкок, където бяха държани, на фона на видимо по-строги мерки за сигурност на улицата отвън, сред които кратко задържане и претърсване на вещите на журналист от Асошиейтед прес.

Изглежда, че камионът ги е откарал до летище Don Mueang в Банкок, където ги е чакал самолет на China Southern Airlines, който по-късно е отлетял към северозападната провинция Синдзян, сърцето на китайското уйгурско население.

В изявление във Facebook китайското посолство призна в четвъртък, че 40 китайски граждани, които според него пребивават нелегално в Тайланд, са били депортирани в Синдзян с чартърен полет.

В него се посочва, че мъжете са били задържани в Тайланд повече от 10 години поради „сложни международни фактори“.

Тайландските власти публикуваха снимки

Видеозапис, показан от тайландски служители на пресконференция в четвъртък вечерта, показва как депортираните уйгурски мъже слизат от самолета, като един от тях е неловко прегърнат от неусмихната жена, докато най-малко половин дузина фотографи и оператори се навъртат до тях.

Бяха пуснати снимки как част от тях се хранят и преминават здравни прегледи, докато служители без идентификация стоят до тях. Нямаше публично достъпни снимки от заминаването на групата от Тайланд.

Общо 43 уйгурски мъже са държани в центъра за задържане на мигранти в Банкок. Други петима останаха, защото излежаваха присъди за по-ранен опит за бягство. За момента не става ясно защо Китай е потвърдил депортацията на само 40 от тях.

Тежки условия в ареста

Уйгурите са тюркска, предимно мюсюлманска етническа група, произхождаща от китайската провинция Синцзян. След десетилетия на конфликт с Пекин за дискриминация и потискане на културната им идентичност, китайските власти започнаха брутални репресии срещу уйгурите, които са считани от някои западни правителства за геноцид. Стотици хиляди уйгури, може би един милион и дори повече, са били затворени в лагери и затвори, а потърпевшите споделят за злоупотреби, болести и в някои случаи смърт.

Повече от 300 уйгури, бягащи от Китай, бяха задържани през 2014 г. от тайландските власти. През 2015 г. Тайланд депортира 109 задържани в Китай против волята им, предизвиквайки международно недоволство. Друга група от 173 уйгури, предимно жени и деца, бяха изпратени в Турция, оставяйки 53 уйгури в тайландски имиграционен арест и търсещи убежище. Оттогава петима са починали в ареста, включително две деца.

Защитници и роднини казват, че останалите 48 уйгури са били подложени на тежки условия в тайландския арест и им е забранен контакт с роднини, адвокати и международни организации.

Отношението на тайландското правителство към задържаните е представлявало нарушение на международното право, според писмо от 2024 г., изпратено от експерти на ООН по правата на човека до властите в Банкок.

Тайни планове за депортиране

Над десетилетие задържаните уйгури представляват дипломатическа дилема за тайландските власти, хванати между техният най-голям търговски партньор Китай и техният традиционен военен съюзник Съединените щати.

Пекин твърди, че уйгурите са терористи, но досега не е представил доказателства в случаите на току-що репатрираните. Уйгурски активисти за правата на човека и официални лица алармират, че мъжете са невинни, но въпреки това ще бъдат изправени пред преследване, затвор и евентуална смърт в Китай.

Изправен пред потенциална реакция от всички страни, Тайланд ги задържа за неопределено време.

Дискусиите за депортацията бяха възобновени, след като тайландският министър-председател Петонгтарн Шинаватра встъпи в длъжност миналата година. Нейният баща и бивш премиер на страната Таксин Шинаватра поддържа близки връзки с високопоставени китайски служители.

През декември, месец след като Петонгтарн и китайският лидер Си Дзинпин разговаряха по време на среща на върха в Лима, Перу, тайландски служители започнаха да обсъждат тайно планове за депортиране на уйгурите, според четирима души, запознати с въпроса, отказали да бъдат назовани от страх от отмъщение срещу себе си или техните контакти.

След като АП съобщи през януари, че тайландските власти обсъждат депортирането на уйгурите, американски и други официални лица изразиха загриженост, която беше повторена тази седмица след съобщения за предстоящото им депортиране.

Йордания ще депортира организаторка на самоубийствен атентат в Йерусалим през 2001 г.

🇵🇸⚔️🇯🇴 Йордания е информирала Хамас за намерението си да депортира жена, осъдена за планирането на самоубийствен атентат през 2001 г. който отне живота на 16 души в пицария в Йерусалим – ход, който би могъл да донесе дълго отлагана мярка за справедливост на семействата на жертвите.

Ахлам Тамими беше осъдена в израелски съд за организирането на зловещата атака от 9 август 2001 г. при която загинаха 16 души в претъпкан ресторант Sbarro's в центъра на Йерусалим, но беше освободена през 2011 г. като част от сделката за отвлечения войник Гилад Шалит и бързо намери сигурно убежище в Йордания.

През 2017 г. Министерство на правосъдието на САЩ обяви, че възнамерява да извърши нейната екстрадиция, стъпка, за която настояваха близките на израелско-американската жертва Малки Рот, но която беше отхвърлена от властите в Аман.

Според катарското издание Al-Araby al-Jadeed, в неделя йорданското разузнаване е информирало Хамас, че Тамими ще бъде екстрадирана в САЩ, освен ако междувременно не бъде открита трета страна, която иска да я приеме. До този момент докладът не е потвърден от нито един официален източник.

Информацията се появи в момента, когато Белият дом обяви, че на 11 февруари ще бъде домакин на разговори между Абдула II, крал на Хашимитското кралство Йордания, и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Смята се, че Аман търси начини да запази добрите си отношения с Тръмп, въпреки че подобно на Египет отказва да участва в предложеното от Тръмп депортиране на палестинските жители на Газа.

Тамими, активистка на Хамас, която избра мишената на терористичния акт и ръководи неговото извършване, получи 16 доживотни присъди в Израел през 2003 г. за атаката, при която загинаха 13 души, а други 130 бяха ранени.

Сред загиналите беше 15-годишният Рот, роден в Австралия, притежател на американски паспорт, и Шошана Йехудит Грийнбаум, американска туристка, която беше в очакване на първото си дете.

Тамими живее свободно в Йордания, където има гражданство, откакто напусна затвора през 2011 г., води телевизионна програма, изнася лекции и има редовни публични изяви, в които възхвалява бомбения атентат.

В интервю за Асошиейтед прес през 2017 г. тя посочи, че палестинците имат право на съпротива срещу Израел с всякакви средства, включително смъртоносни атаки срещу невинни граждани.

Родителите на Рот, Фримет и Арнолд поведиха дългогодишна кампания, която призоваваше за натиск от страна на американските власти срещу Йордания, която получава от САЩ финансова помощ в размер на милиарди долари, да предаде Тамими на съд.

САЩ обвиниха Тамими през 2013 г. в заговор за употреба на оръжие за масово поразяване срещу американски граждани, въпреки че обвинителният акт остана запечатан до 2017 г.

Въпреки че САЩ и Йордания подписаха договор за нейната екстрадиция през 1995 г., върховният съд на Йордания блокира решението през 2017 г. с твърдението, че въпросният договор никога не е бил ратифициран – твърдение, оспорено от Вашингтон.

По време на първия мандат на Доналд Тръмп неговата администрация заяви, че планира да спре помощта за Йордания, докато не се съгласи да екстрадира Тамими, но в крайна сметка не бяха предприети никакви действия в тази посока. Съобщава се, че през 2021 г. Интерпол е оттеглил международната заповед за нейния арест, като в същото време Съединените щати предложиха награда до 5 милиона долара за информация, водеща до ареста ѝ.

Връзките между Вашингтон и Аман навлизат в нов труден период след като Доналд Тръмп настоя Йордания и Египет да приемат палестинското население от ивицата Газа, която той нарече „място за разрушаване“.

Искането му беше отхвърлено и от двете страни, а йорданският външен министър Айман Сафади посочи, че позицията на страната срещу всяко изселване на палестинци от ивицата Газа си остава „твърда и непоколебима“.

Според Al-Araby Al-Jadeed, Хашемитското кралство е отказало да приеме палестинци с йорданско гражданство, освободени съгласно настоящото споразумение за освобождаването на заложници и прекратяване на огъня в Газа, които са били планирани за депортиране.

САЩ изпраща C-17 и C-130 за депортиране на нелегални мигранти.

🇺🇸 Пентагонът планира да използва военно-транспортни самолети C-17 и C-130 на ВВС на САЩ, за да депортира 5400 души, задържани в момента от митническата и гранична служба в първото действие в изпълнение на широкообхватното обещание на Доналд Тръмп за мерки срещу нелегалната миграция.

И това може да не е краят на ролята на военновъздушните сили в прилагането на политиката на новата администрация за по-строг контрол на границата.

„В момента също така очакваме, че може да има допълнителни въздушни разузнавателни средства за поддръжка на наблюдение, които ще бъдат изпратени към границата, за да повишат осведомеността за ситуацията“, заяви високопоставен военен служител пред репортери.

Действащият министър на отбраната Робърт Салесес посочи в изявление, че 1500 войници на активна служба са изпратени към южната граница, за да поемат „пълен оперативен контрол на южната граница на Съединените щати“, като според високопоставения военен в крайна сметка могат да бъдат разположени до 10 000.

„Това е само началото“, отбеляза изявлението на Салесес.

Полетите за депортиране ще бъдат извършени с два C-17 и два C-130 на ВВС на САЩ, съобщиха от Пентагона. Тези самолети, заедно с екипажите им и друг персонал, ще бъдат разположени в Сан Диего, Калифорния, и Ел Пасо, Тексас.

C-17 от базата на военновъздушните сили Травис, Калифорния, кацнаха в Ел Пасо и Сан Диего вечерта на 22 януари, според публични данни за проследяване на полети. Все още не е ясно къде ще бъдат депортирани хилядите хора, заявиха от Пентагона.

„Държавният департамент взема решения и има връзки с тези страни, които в крайна сметка ще бъдат източник... на тези полети.“, каза високопоставен служител на отбраната.

Пентагонът каза, че Министерството на вътрешната сигурност ще осигури „прилагане на закона по време на полет“, а не военен персонал.

Ако бъдат разположени допълнителни въздушни средства за наблюдение по границата, те ще са привлечени от различни служби, а не само от военновъздушните сили, отбелязаха американски служители. „Това ще бъде многофункционално“, каза високопоставеният военен.

„Тактическа безпилотна летателна система“ може да се използва за „осигуряване на локализирано разузнаване, наблюдение и рекогносцировка в тяхната конкретна зона“, а също могат да бъдат разположени дронове MQ-1 и MQ-9 на армията. Самолет за наблюдение с екипаж също е вариант, който се разглежда.

„Имате пилотирани платформи, които също могат да намерят подкрепа – така че това все още не е напълно решено“, заяви висшият военен служител.

1500 войници, които се изпращат, включват 1000 войници и 500 морски пехотинци, включвайки се към около 2500 военнослужещи, които вече са разположени на южната граница.

„Тези сили ще работят по поставянето на физически бариери и други гранични мисии“, подчерта висшият военен за новите разполагания. „Първите операции за тях трябва да започнат в рамките на следващите 24 до 48 часа. Те се движат в момента, докато ние седим тук.“

Хеликоптерите UH-72 Lakota всъщност вече са започнали да изпълняват мисии.

Операцията ще бъде ръководена от Северното командване на САЩ, на което Тръмп натовари да „запечата границите“ чрез „отблъскване на форми на нахлуване“ в изпълнителна заповед от 20 януари 2025 г.

На американските войски е забранено да изпълняват задължения по правоприлагането съгласно Закона за Posse Comitatus. Но Тръмп каза в изпълнителната си заповед, че използването им е оправдано, тъй като той е обявил извънредно положение по границата, за да спре „формите на инвазия, включително незаконна масова миграция, трафик на наркотици, контрабанда и трафик на хора и други престъпни дейности“.

Тръмп нареди на ръководителите на Пентагона и Министерството на вътрешната сигурност да докладват в рамките на 90 дни дали смятат, че трябва да се приложи Законът за въстанието от 1807 г., според който американски войски могат да бъдат използвани за потушаване на вътрешно насилие.

Администрацията на Тръмп ще използва армията за масово депортиране на нелегални имигранти.

🇺🇸 Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп разпространи публикация в социалните медии, в която се посочва, че бъдещата му администрация ще обяви национално извънредно положение и ще използва армията, за да извърши обещанието си за масово депортиране, като означи твърдението с думите „ВЯРНО!!!“

На своята социална медийна платформа Truth Social, Тръмп сподели публикация на Том Фитън, президент на Judicial Watch – консервативна организация, която е активна, както в съдилищата, така и в социалните медии, по редица въпроси на културната война.

„ДОБРИ НОВИНИ: Докладите са, че входящата администрация на Доналд Тръмп е готова да обяви национално извънредно положение и ще използва военни средства, за да обърне нашествието на Байдън чрез програма за масово депортиране“, написа той.

Отговорът на Тръмп с една дума изглежда потвърждава доклада.

Защитниците на имиграцията се подготвят за бързи изпълнителни действия по отношение от страна на новата администрация, но остават въпроси относно евентуалните правни, логистични и бюджетни ограничения на плановете за извършване на масови депортации.

Министерството на отбраната, чрез Националната гвардия, активно подкрепя мисиите за сигурност на границите от години. Тази подкрепа обикновено е ограничена до основна логистика, включваща комуникации и транспорт, освобождавайки повече служители от граничния патрул и митниците и граничната охрана, за да се ангажират пряко с мигрантите.

Тръмп и неговият вътрешен кръг предложиха по-широко военно участие в имиграционния контрол както на границата, така и във вътрешността.

По време на предизборната си кампания Тръмп обеща депортиране съгласно т.нар. „Закон за чуждите врагове“, който позволява незабавно задържане и извеждане на всеки чуждестранен гражданин на възраст над 14 години, който произхожда от страна във война със САЩ.

Съединените щати не са обявявали официално война на нито една нация от 1942 г. Но бъдещата администрация на Тръмп се стреми да започне своята политика за депортиране с масово медийно отразяване.

„Не мисля, че говорим за стотици хиляди арестувани хора. Те никога не успяха да достигнат този капацитет в първата администрация на Тръмп за един ден или една единствена седмица“, посочи висш защитник на имиграцията в разговор с репортери в петък.

„Но те ще изградят този капацитет и бих предположил, че ще направят опит за „шок и ужас“, че ще направят проверки. Те ще се опитат да всеят страх, защото това се харесва на техния електорат, но и защото е част от тяхната стратегия да накарат хората да се самодепортират.“

Независимо от обхвата, усилията за разширяване на системата за задържане и депортиране ще се сблъскат с бюджетни и логистични проблеми, независимо дали участват военни или не. Някои от поддръжниците на Тръмп виждат потенциал за повече прозрачност в това как, кога и къде новата администрация извършва депортации, дори когато програмата се разширява.

Иран е започнал депортацията на два милиона афганистанци.

Иран е депортирал десетки хиляди мигранти обратно в Афганистан против волята им.
📸 Снимка: Hoshang Hasimi/AFP

🇮🇷🇦🇫 Иран ще депортира два милиона афганистански мигранти в следващите шест месеца в една от най-мащабните кампании за експулсиране в новата история на страната. Това съобщи Ахмад-Реза Радан, ръководител на националната полиция на Иран.

Полицията вече е започнала насилствено да задържа мигранти и да ги изхвърля обратно през границата на страната, управлявана от талибаните.

На магазините в една провинция е наредено да не продават храна на афганистанци, докато в интернет бяха разпространени видеозаписи на „афганистанския Джордж Флойд“, застанал на колене пред полицейски служители.

Според ООН около 4,5 милиона афганистанци живеят в Иран, като много от тях са избягали от страната след превземането на талибаните през 2021 г. За да предотврати навлизането на повече мигранти в страната, Техеран също изгражда стена с височина от близо 4 метра по дължината на дългата 900 километра граница с Афганистан.

Афганистанци, които са работили в силите за сигурност на подкрепяното от САЩ правителство, казаха пред британското издание Telegraph, че са ужасени от перспективата да бъдат изпратени обратно в управляваната от талибаните страна.

Това развитие следва завръщането на най-малко 600 000 афганистански бежанци от Пакистан, откакто Исламабад започна репресии срещу нелегалните мигранти през октомври миналата година.

Имайки предвид афганистанските граждани, полицейският ръководител заяви: „Ние работим за депортиране на значителен брой неоторизирани чужди граждани, чието присъствие в страната е незаконно.“

Иран се бори с икономическа криза, предизвикана от западните санкции и лошото управление на режима на аятоласите.

Ескандар Момени, министър на вътрешните работи на Иран, каза тази седмица: „Афганистанците са култивирани хора, но страната ни не може да приеме толкова много мигранти[...] Планираме да се справим с този въпрос по организиран начин и без много шум“, сподели той, имайки предвид депортациите. „Нашият приоритет са нелегалните мигранти.“

Около 625 000 афганистански мигранти са напуснали Иран през 2023 г., според Датския съвет за бежанците. Драстичното увеличение на депортациите, обещано от властите, изглежда е свързано с обещанието на новия президент Масуд Пезешкиан да осигури охраната на границата с Афганистан по време на предизборната кампания.

В широко разпространен видеоклип, заснет миналия месец, може да се види как група полицаи арестуват тийнейджър, като един от полицаите притиска коляно към врата на афганистанеца. В същото време група жени се възпротивява срещу действията на полицаите, докато момчето бива оковано с белезници, вдигнато от земята и натикано в кола без отличителни белези.

Мигрантът, който по-късно беше освободен, получи прякора „афганистанския Джордж Флойд“, като по този повод потребителите на социалните медии припомниха забележки, направени от аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, след убийството на Джордж Флойд от служители на американската полиция.

„Един полицай притисна коляното си върху врата на черен мъж, докато той умря, докато други служители гледаха и не направиха нищо, това не е нещо ново, това е природата на Америка.“

В друго видео полицаи се редуват да нанасят удари на афганистанец, който се е облегнал върху багажника на патрулната им кола.

В някои райони афганистанците са изправени пред строги ограничения: наложена им е забрана да купуват хранителни стоки, да наемат жилища, както и да посещават определени райони. Хиляди са с блокирани SIM карти на телефоните, докато в същото време за тях стоките се продават на по-високи цени, отколкото на иранци. Местните прокурори в южната провинция Керман дори наложиха забрана на пекарните да продават хляб на мигранти от афганистански произход.

Мнозина афганистанци твърдят, че са били бити и унижавани както от иранската полиция, така и от обикновените граждани. „Синът ми излезе, за да купи хляб и не се чухме повече от седмица, след което ни се обади от Афганистан“, сподели г-н Рахматула, афганистански мигрант, живеещ в южния ирански град Шираз. Неговият 13-годишен син беше арестуван в пекарна и депортиран в Афганистан, след като прекара четири дни в бежански лагер.

„Не можахме да отидем в полицията, за да го търсим през онези дни, тъй като се страхувахме, че ще арестуват и нас“, каза той. Седмица по-късно неговият братовчед от западната провинция Херат в Афганистан се обади, за да каже, че синът на г-н Рахматула е с него. 46-годишният Рахматула е бил високопоставен полицейски офицер при подкрепяното от САЩ правителство преди завръщането на талибаните и се присъедини към хилядите, които избягаха.

„Не мога да се върна в Афганистан и животът тук е твърде труден – не можем дори да излезем да си купим хляб, без да се сблъскаме с тормоз от страна на иранците“, каза той. „Братовчед ми ще изпрати сина ми обратно в Иран.“

Друг афганистанец, живеещ в град близо до Техеран през последните две десетилетия, каза, че "антиафганистанското отношение" никога не е било толкова силно. „Имаме правни документи, но все още не можем да отидем никъде – някои обикновени иранци понякога дори ни плюят без причина, животът стана труден“, каза той.

„Има табели извън парковете, които гласят „Афганистанците и кучетата нямат право да влизат“ – те твърдят, че им отнемаме работата, но никой иранец не би вършил тежкия труд, който биха вършили афганистанците“, добави той.