Двамата генерали, взели властта в Судан преди пет години, воюват помежду си

🇸🇩🪖 На днешния ден преди 5 години суданските военни задържаха премиера на страната Абдала Хамдок, министри от кабинета му и лидери на граданската коалиция „Силите за свобода и промяна“. Командващият армията генерал Абдел Фатах ал-Бурхан обяви извънредно положение на територията на цялата страна и разпусна Суверенния съвет и правителството. С този си ход той прекъсна прехода, започнал през април 2019 г. със свалянето на авторитарния президент Омар ал-Башир след близо 30 години на власт. Превратът не отложи прехода, а премахна цивилната половина на управлението и остави лице в лице двамата генерали, които го извършиха.

На 15 април 2023 г. армията на ал-Бурхан и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) на заместника му в Суверенния съвет Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемедти, започнаха кръвопролитна война, която отне живота на 400 000 души, сочи оценка от октомври 2026 г. Нидерландският институт за международни отношения Клингендал прави прогноза за катастрофална смъртност от глад и болести на 2,5 млн души, ако снабдяването с храни не се подобри бързо.

Ал-Бурхан прекрати 7 члена от конституционния документ – временната конституция от август 2019 г., по която военни и цивилни трябваше да разделят властта за период от 39 месеца. Спряно беше действието на разпоредбите за състав и правомощия на кабинета и Суверенния съвет, който е колективен държавен глава в преходния период. Прекратени бяха и наредбите, които дават на цивилната коалиция правото да посочва премиера и да заема 67% от местата в Преходния законодателен съвет, както и членовете, които свързват документа с политическата сделка между Преходния военен съвет и коалицията и разпускат военния съвет. Самият текст допуска изменения само с две трети от гласовете в законодателния съвет, а такъв така и не беше съставен.

От 25 октомври сутринта интернетът в страната беше спрян. Според измервания на NetBlocks свързаността спадна до 34% от обичайната още в първите часове. Мобилните връзки бяха възстановени на 18 ноември, след 24 дни и след като съд в Хартум разпореди тяхното възстановяване, а социалните мрежи останаха блокирани до 24 ноември. На 26 октомври ал-Бурхан заяви пред журналисти, че армията е действала, за да спре гражданска война, и че премиерът Хамдок се намира в дома си заради собствената си безопасност. Вечерта премиерът беше върнат в резиденцията си под охрана.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди на 25 октомври „продължаващия военен преврат“ и настоя Хамдок и останалите задържани „да бъдат освободени незабавно“. Върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет предупреди същия ден, че действията на армията „застрашават мирното споразумение от Джуба“. Става дума за подписания през октомври 2020 г. мирен договор с някои фракции от Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил. Бачелет допълни, че „пълното спиране на интернета противоречи на международното право“. Държавният департамент на САЩ прекрати целия пакет икономическа помощ в размер от 700 млн. долара, предназначен за преходния период, а Световната банка спря всички плащания по своите операции в Судан. На 27 октомври Африканският съюз отстрани страната от всичката си дейност до „ефективното възстановяване“ на преходната власт, водена от цивилни.

Съветът за сигурност на ООН се произнесе на 28 октомври с изявление, прието от всичките 15 членове. В него членовете изразяват „сериозна тревога“ от събитията на 25 октомври и призовават военните власти „да възстановят преходното правителство, водено от цивилни, въз основа на конституционния документ“. Текстът е бил преработван няколко пъти, предава Associated Press, най-вече заради възражения на Руската федерация, която не е искала случилото се да бъде осъдено, по идея на Обединеното кралство. Генералите не отстъпиха управлението, а подобни изявления нямат задължителен характер.

Превратът дойде в условия на остър спор за следващата стъпка от прехода. По конституционния документ военните ръководят Суверенния съвет през първите 21 месеца, а за оставащите 18 начело застава цивилен. Първоначалната дата за смяната беше май 2021 г. Договорът от Джуба обаче постави ново начало на срока, без да определи нова дата за смяната. Ако срокът просто започне да тече отначало, смяната се пада през юли 2022 г., отбелязваше Associated Press. Според коментар на Al Jazeera измененият текст предвижда смяната на 17 ноември 2021 г. Бившият министър на правосъдието Насредин Абдулбари пише в Just Security през февруари 2022 г., че след включването на договора от Джуба датата е станала неясна. Това е довело, наред с други причини, до спор между двете крила на управлението и накрая до завземането на властта от военните. Месец по-рано, на 21 септември 2021 г., в Хартум беше осуетен опит за преврат.

Сред подписалите споразумението, за което предупреждаваше Бачелет, имаше и съюзници на генералите. Africa Confidential посочва движенията от Дарфур, водени от финансовия министър в кабинета на Хамдок Джибрил Ибрахим и от управителя на региона Дарфур Мини Минауи, сред подкрепилите преврата. След началото на войната движенията първо обявиха неутралитет. На 16 ноември 2023 г. обаче заявиха в Порт Судан, че влизат в боевете на страната на армията.

На 11 ноември 2021 г. ал-Бурхан назначи нов Суверенен съвет, в който остана председател, а Хемедти запази поста на заместник-председател. Представителите на „Силите за свобода и промяна“ отпаднаха. На 17 ноември силите за сигурност убиха 15 протестиращи в Хартум, по данни на Централния комитет на суданските лекари. Четири дни по-късно ал-Бурхан и Хамдок подписаха споразумение от 14 точки и премиерът се върна на поста си. Коалицията и Сдружението на суданските професионалисти го отхвърлиха и отказаха да продължат да делят властта с военните.

Хамдок издържа шест седмици. На 2 януари 2022 г. подаде оставка и в телевизионно обръщение призна, че не е успял да обедини политическите сили около обща декларация, която да му позволи да състави технократски кабинет. Протестите продължиха и без него. До юни 2022 г. лекарският комитет преброи над 100 убити протестиращи от 25 октомври насам.

На 5 декември 2022 г. над 40 политически и граждански групи подписаха с генералите Рамково споразумение за нов преход с цивилно правителство. Реформата на сектора за сигурност обаче беше оставена за окончателния текст. През февруари 2023 г. Хемедти каза в телевизионно обръщение: „Последната грешка беше превратът от 25 октомври“. Той добави, че превратът за съжаление ще отвори път за завръщането на стария режим.

Окончателният текст така и не беше подписан. Въоръжените сили искаха RSF да бъдат включени в състава им за 2 години, международните посредници предлагаха 5, а RSF настояваха за 10. Това съобщаваше Reuters в края на март 2023 г. Подписването беше отлагано два пъти. На 15 април 2023 г. в Хартум избухнаха боеве между двете сили.

Пет години след 25 октомври войната е отнела живота на десетки хиляди души по оценки на ООН и международни организации. Прогонените от домовете си са между 13 и 14 милиона според различните оценки, а от помощ се нуждаят близо 34 милиона души по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Правителствените сили си върнаха Хартум през март 2025 г. На 11 януари 2026 г. правителството на Камил Идрис, цивилен премиер, назначен от ал-Бурхан през май 2025 г., се премести от Порт Судан обратно в столицата. RSF превзеха Ел Фашер през октомври 2025 г. и държат почти целия Дарфур и части от Кордофан. Хемедти положи клетва като председател на съперничещ президентски съвет в Ниала през август 2025 г.

В началото на октомври 2026 г. командването обяви, че е превзело ал-Мазруб в Северен Кордофан, една от най-важните позиции на RSF в региона. На 6 октомври ал-Бурхан отхвърли преговорите и обеща да си върне „всяка педя“ от земята, държана от RSF. Дроновете на воюващите са убили поне 306 души само за първите три седмици на октомври, сочат данните на Службата на върховния комисар по правата на човека. Фолкер Тюрк, който днес заема поста на Бачелет, посочва, че дроновете вече причиняват „по-голямата част от свързаните с конфликта цивилни жертви в Судан тази година“. На 21 октомври близо 24 държави обсъждаха в Женева пътя към прекратяване на огъня на шестата консултативна среща на посредниците. Нито правителството, нито RSF присъстваха, защото форматът е само за посредниците.

Отстраняването от Африканския съюз, наложено на 27 октомври 2021 г., остава в сила. На 12 февруари 2026 г. Съветът за мир и сигурност на съюза отказа да го отмени, въпреки че приветства завръщането на властта в Хартум, и отправи призив за бързо и пълно възстановяване на правителство, водено от цивилни и избрано по демократичен път. Коалицията на Хамдок „Сумуд“ приветства отказа. Хартум от своя страна смята това условие за изпълнено с назначаването на цивилен кабинет. На 7 октомври външният министър Мохиедин Салим каза, че очаква председателят на Комисията на съюза Махамуд Али Юсуф да посети Судан, за да се обсъди отмяната.

В навечерието на годишнината Хамдок, който оглавява „Сумуд“, говори пред ежегодната конференция на сдружението на суданските университетски преподаватели в САЩ. Според сайта „As-Sudan Al-Youm“ той е призовал за незабавно хуманитарно примирие, което да прерасне в трайно прекратяване на огъня, и заяви, че „няма военно решение на суданската криза“. Хамдок припомни революциите от октомври 1964 г., април 1985 г. и декември 2018 г. като доказателство, че стремежът на народа към свобода, мир и справедливост е още жив.

Превратът не създаде съперничеството между Суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа. Те съществуват редом с армията още откакто ал-Башир ги създаде през 2013 г., а непосредственият повод за войната беше спорът за сроковете на сливането им, поставен от Рамковото споразумение, което трябваше да поправи последиците от преврата на 25 октомври. Хронологията обаче показа какво промени превратът в този спор. Той отне на цивилната коалиция правото да посочи премиера и мнозинството в законодателния орган. Когато коалицията се върна на преговорите през декември 2022 г., тя преговаряше с генералите без свои министри и без място в Суверенния съвет, а сроковете на сливането останаха предмет на спор между двете командвания. При отказа на ал-Бурхан от преговори и отсъствието на воюващите страни от срещата в Женева е много малко вероятно през следващите шест месеца да се възстанови преходът по модела от 2019 г., воден от цивилни.

Какво е останало от изискванията от октомври 2021 г., ще покаже решение на Африканския съюз, не среща в Женева. През февруари съюзът поиска правителство, избрано по демократичен път, а Хартум му предлага назначен кабинет. Ако отстраняването бъде отменено, преди в Судан да е имало вот, съюзът ще приеме, че управлението е възстановено чрез правителство, назначено от водача на преврата, заради който наложи мярката. Пет години след като обясни преврата с гражданската война, която трябвало да предотврати, ал-Бурхан води точно такава война срещу генерала, с когото го извърши.

📸 Снимка: Протестиращ държи знамето на Судан близо до горящи гуми по време на демонстрация срещу преврата на военните в столицата Хартум във вторник, 26 октомври 2021 г. (Mohammed Abu Obaid/EPA)

Товарен „Херкулес“ на Барак Орланд е долетял от Уганда в саудитската Шарура

🇺🇬✈️🇸🇦 Товарен самолет Lockheed L-100-30 Hercules на авиокомпания Bar Aviation долетя от Уганда до саудитския град Шарура в провинция Наджран, разположен близо до границата с Йемен. Самолетът е гражданската версия на военно-транспортния C-130. Полетът беше извършен на 13 октомври. Ден по-рано от същото летище излетя военно-транспортен Ил-76МД на украинските ВВС, за който вече писах.

На следващия ден египетският акаунт Egypt's Intel Observer публикува данни за полета. Акаунтът следи чрез открити източници (OSINT) войната между йеменските бунтовници и Саудитска Арабия. На публикуваната екранна снимка от Flightradar24 в 09:04 ч. самолетът се снижава в района на Шарура на около 2300 метра височина. Маршрутът заобикаля въздушното пространство на Йемен: от района на Ентебе машината лети на север над Етиопия и Еритрея, пресича Червено море и над Абха прави завой на изток. Авиокомпанията е собственост на израелския бизнесмен Барак Орланд, описван като търговец на оръжие. Няма потвърдени сведения за това какъв е товарът.

Полетът се вижда само на тази снимка. Flightradar24 го е проследил в сателитната мрежа на Aireon, която приема от околоземна орбита сигналите на транспондерите, излъчващи текущите координати на самолети, но регистрацията на машината е скрита на картата. Bar Aviation има два самолета от този тип, 5X-SBR и 5X-HBR, а в 7-дневната история на Flightradar24 няма полети за нито един от тях. Публичният архив на ADS-B Exchange, който събира сигналите от мрежа наземни приемници, поддържани от любители, не е записал нито един от двата самолета между 12 и 14 октомври. Затова остава неясно кой от тях е кацнал в Шарура.

Орланд живее в Уганда от близо 20 години и ръководи Bar Aviation, базирана на международното летище в Ентебе и летище Каджанси край столицата Кампала. Той е близък със семейството на президента Йовери Мусевени и особено с генерал Мухоози Кайнеругаба – син на президента и началник-щаб на въоръжените сили на Уганда. Middle East Eye го описва като търговец на оръжие, а през октомври 2025 г. Haaretz съобщи, че е участвал в много сделки в сферата на отбраната в Уганда. На 1 август той говори от името на делегация на Израел по време на церемония по откриване на паметник на Йони Нетаняху в Ентебе. По-големият брат на израелския премиер е единствения загинал при блестящата операция по освобождаване на израелските заложници, проведена през 1976 г. и станала известна като операция „Мълния“. Според официалния сайт на угандийската армия Орланд припомня в словото си момента, в който генералът за първи път заявява, че ще застане на страната на Израел. На 26 март Кайнеругаба написа в X, че ако стане необходимо Уганда ще се включи във войната с Иран на страната на Израел.

Самолет на Bar Aviation вече беше обект на разследване за доставки по време на война. През 2024 г. Middle East Eye установи чрез видеозапис от мястото и данни от Flightradar24 и JetPhotos, че Beechcraft 1900D на фирмата е кацнал на 6 август 2023 г. на писта при Хамрат еш-Шейх в Северен Кордофан, Судан. Според източниците на изданието самолетът е дошъл от ОАЕ, а кацането е част от опитите за директни доставки към Силите за бърза подкрепа (RSF) в Судан, където не могат да бъдат проследени. Bar Aviation не даде отговор на въпросите на изданието, а ОАЕ отричат да въоръжават която и да е страна в суданската война.

По-старият от двата самолета на Bar Aviation има своя собствена история. 5X-SBR е произведен през 1975 г. и през първите 15 години лети за ВВС на Габон. От 1990 г. е вписан в регистъра на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) като N2731G на компанията Tepper Aviation от Крествю, Флорида. През 1989 г. Flight International пише, че Tepper е фирма от Флорида „с история на участие в операции на ЦРУ“, след като неин L-100 се разбива в Ангола по време на мисия на агенцията за доставка на оръжие за бунтовниците от УНИТА. През 2017 г. Tepper е преименувана на Gulf Air Group, а към края на 2022 г. машината е извадена от американския регистър. През април 2023 г. лети за Bar Aviation. През март 2024 г. самолетът излиза извън пистата при кацане в Джоухар, Сомалия, с товар за мисията на Африканския съюз (AUSSOM), но архивът на ADS-B Exchange показва, че отново е във въздуха при подход към Ентебе на 8 септември 2026 г. Другият ѝ самолет, 5X-HBR, е бивша канадска и южноафриканска машина, която базата данни на ADS-B Exchange води като военен самолет.

На първата половина от тази история се основава твърдението на акаунта MerruX в X: „Това беше самолет на ЦРУ. Сега е собственост на израелското разузнаване.“ Според същия акаунт израелски самолети вече кацат в Саудитска Арабия с угандийски наемници и оръжие за войната срещу бунтовниците. Миналото на 5X-SBR е документирано, но не е известно дали на 13 октомври е летял именно той. Акаунтът не представя нищо в подкрепа на твърденията си за израелското разузнаване, наемниците и оръжието.

Връзката с Израел минава през собственика на компанията. Самолетът е с угандийска регистрация, затова формално става дума за угандийски полет, а нищо от публикуваното не сочи израелско държавно участие. Ден преди полета Haaretz съобщи, позовавайки се на източник от средите на дипломацията, че Нетаняху с посредничество от САЩ е потърсил съгласието на Саудитска Арабия да се включи във военната кампания срещу хутите. Мохамед бин Салман се е обявил против заради риска от негативна реакция на саудитското общество. Кралството няма дипломатически отношения с Израел и обвързва нормализацията с основаване на палестинска държава.

Полетът съвпадна с усилията на Рияд да получи чуждестранна военна подкрепа. Хутите, които от юли насам атакуват територията на кралството, през септември превзеха островите в пролива Баб ел-Мандеб, а на 13 октомври вечерта удариха централата на Aramco в Дахран. Intelligence Online писа на 29 септември, че Рияд е потърсил помощ от Лондон, Париж и Вашингтон и отново набира чуждестранни бойци. Негови дипломати са се свързали с консултанти, които и преди са вербували частни бойци за спомагателни части към своята армия, а набирането е насочено към Колумбия и съседните ѝ държави и към бивши сирийски бойци. На 7 октомври Axios и Reuters съобщиха, че Саудитска Арабия е поискала части от Сирия за Йемен. Говорителят на пакистанската армия генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри потвърди пред CNN, че пакистански сили вече са разположени в Саудитска Арабия. Според пакистански източници, цитирани от Reuters, полети на товарни самолети са докарали военна техника от Пакистан в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи и разузнавателни данни на Рияд.

В Шарура е разположена саудитска военна база, по която хутите обявиха, че са нанесли ракетен удар на 13 септември. Според Egypt's Intel Observer подкрепяните от Рияд йеменски правителствени сили използват града като главен център за снабдяване. Украинският Ил-76МД с бордов номер 76661, който излетя оттам на 12 октомври към Истанбул, принадлежи на страна, която сключи със Саудитска Арабия споразумение за отбранително сътрудничество през март. Уганда има военен аташе в Рияд и двете страни говорят за широко сътрудничество в сферата на отбраната, но за споразумение като украинското не е съобщавано. Страната е сред основните източници на кадри за частната охрана в региона: угандийци пазят американски дипломати в Ирак и държавни обекти в Катар, според публикация на Bloomberg от 2016 г. Когато две години по-късно арабски медии съобщиха, че ОАЕ искат 8000 угандийски войници за Йемен, Кампала отрече, а армейският говорител бригаден генерал Ричард Каремире заяви, че „нито един войник на угандийските отбранителни сили не заминава за Република Йемен“.

L-100-30 може да превозва до 22 тона товар, а Bar Aviation изпълнява и цивилни полети: обслужва мисията на Африканския съюз в Сомалия, а през 2023 г. пренесе 18 носорога от Южна Африка до ДР Конго. Поради това самият полет до Шарура не доказва военен товар. Местоназначението, досегашните разследвания за Bar Aviation и стремежът на Рияд да получи чуждестранна помощ обаче показват, че този полет вероятно е свързан с ескалиращия военен конфликт на Арабския полуостров. Публикуваните данни не показват дали е докарал техника, жива сила или друг вид товар. Версията за военен превоз ще се засили, ако самолетите на Bar Aviation направят нови полети между Ентебе и Шарура или ако угандийци се появят в саудитските гранични войски.

Саудитска Арабия финансира най-големия випуск на сомалийската армия от 1991 г.

🇸🇦🪖🇸🇴 Около 3000 войници на Сомалийската национална армия завършиха на 16 август 2026 г. почти едногодишно обучение в лагера Хананбуре в централния регион Галгадуд, най-многобройния випуск, обучен в страната, откакто централната власт се разпадна през 1991 г. Обучението е финансирано от Саудитска Арабия по споразумение за военно партньорство от февруари, за което Кралството пое ангажира да подготви до 5000 сомалийски новобранци. Dawan Africa цитира правителствени данни за 3146 завършили.

Церемонията беше ръководена от президента Хасан Шейх Мохамуд. Според The Eastleigh Voice, той описва постижението като доказателство за „възраждане на държавността и повторно изграждане на Сомалийска национална армия“. На парада присъстваха президентът на федералния щат Галмудуг Ахмед Абди Карийе, известен като Коркор, министърът на отбраната Ахмед Моалим Фики и началник-щаб на армията бригаден генерал Ибрахим Мохамед Мохамуд. Сред гостите бяха и саудитски военни командири, надзиравали част от програмата. Новобранците са привлечени от различни части на страната и според The Defense Post са преминали основна тактическа подготовка и обучение по военна дисциплина, право и боравене с оръжие.

Фики и саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман подписаха споразумението в Рияд на 9 февруари. Сомалийското министерство на отбраната го представи като укрепване на отбранителното и военното сътрудничество между двете държави, но пълният му текст не е оповестен. Курсът в Хананбуре е продължил почти година, следователно е започнал месеци преди подписването в Рияд. Италианският Il Sole 24 Ore, позовавайки се на неназовани източници, пише, че суданските военни инструктори са били в лагерите в Галмудуг още преди саудитското споразумение.

Източниците дават различни сведения за това кой точно е обучавал новобранците. The Defense Post изброява инструктори от Украйна, Румъния и Судан. Сомалийският сайт Caasimada, цитиран през юли от кенийския The Standard и етиопския The Reporter, пише за наети чуждестранни инструктори от Румъния, Украйна, Южна Африка и Колумбия. И The Defense Post, и Caasimada посочват украински и румънски инструктори, а колумбийците и южноафриканците не се споменават в описанието на The Defense Post и участието им не е потвърдено официално.

Споразумението беше сключено месец и половина след като на 26 декември 2025 г. Израел стана първата държава, признала Сомалиленд, областта на северозапад, която се обяви за независима през 1991 г. На 12 януари сомалийският Министерски съвет анулира всички споразумения с Обединените арабски емирства, включително за пристанищата, сигурността и отбраната, като се позова на „вредни действия“ срещу единството и суверенитета на страната. Емирствата държат 30-годишна концесия за пристанището Бербера в Сомалиленд и отказаха да подпишат съвместното арабско-ислямско изявление, осъждащо израелското признаване. На 16 януари Bloomberg съобщи, като се позова на свои източници, че Рияд подготвя окончателния вариант на споразумение за военна коалиция с Египет и Сомалия за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността в Червено море. Говорител на сомалийското правителство потвърди, че преговорите се водят.

Подобна роля в Сомалия е имал и Абу Даби. От 2014 г. Емирствата обучаваха стотици сомалийски войници, построиха учебни центрове и болница и плащаха заплатите на 2407 военнослужещи, съобщи тогава държавната агенция WAM. Програмата приключи през април 2018 г., след като сомалийските власти иззеха около 9,6 млн. долара в брой от емирски самолет на летището в Могадишу. Абу Даби заяви, че парите са били за заплатите на войниците, а Могадишу обяви, че поема обучението и издръжката на подготвените от Емирствата части.

В края на август и началото на септември етиопската регионална полиция спря колона от наети автомобили със сомалийски войници в Сомалийския регион на Етиопия и ги е отвела в столицата му Джиджига, твърдят кенийски и италиански медии. Оценките за броя на задържаните варират от около 180 до 900 души. Според Capital FM и The Standard те са част от контингент от около 3000 новобранци, обучавани повече от година в лагер в Галмудуг, който двете издания наричат Ханано. Съветникът по национална сигурност Ауейс Хаджи Юсуф потвърди, че войниците са преминали в Етиопия. По думите му те са били в разрешен отпуск, за да видят своите семейства, и са избрали етиопския маршрут, тъй като пътищата в самата Сомалия са под контрола на „Ал Шабаб“, сомалийския клон на „Ал Кайда“, определена за чуждестранна терористична организация от Държавния департамент на САЩ от 2008 г. Към средата на септември нито Адис Абеба, нито сомалийското посолство в Етиопия бяха дали подробно обяснение.

Случаят съживи твърдения, които Voice of Horn и BML Daily тиражират от юли, според които новобранците в Галмудуг са предназначени за фронта в Судан, където ще бъдат изпратени да воюват за въоръжените сили на страната срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF). Засегнатите страни не са ги коментирали, а Il Sole 24 Ore пише, че няма конкретни улики, че задържаните в Джиджига са пътували към Судан. Според италианското издание най-осезаемата връзка между лагерите в Галмудуг и суданската война към момента е присъствието на судански инструктори в тях. Ако твърденията се потвърдят, сомалийски военнослужещи, обучени със саудитски пари, биха се оказали от едната страна на съперничеството между Рияд и Абу Даби в Судан. Там Рияд подкрепя финансово, политически и дипломатически армията на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, който обвинява Емирствата, че въоръжават и финансират RSF, воюващи срещу армията.

Програмата е тясно свързана и с вътрешния спор за властта. През март федералният парламент гласува за удължаване мандатите на президента и депутатите от 4 на 5 години. Опозиционният Съюз за бъдещето на Сомалия смята, че мандатът на Хасан Шейх Мохамуд е изтекъл на 15 май 2026 г. Самият той настоява, че мандатът му продължава до 15 май 2027 г. Федералните щати Пунтланд и Джубаленд прекъснаха диалога с Могадишу заради конституционните поправки. Според Caasimada около 2000 от новобранците произлизат от Пунтланд. Още през юли The Reporter отбеляза, че не е ясно дали те са набрани от федералните власти и дали след обучението ще се върнат да охраняват Пунтланд, а властите в Пунтланд не бяха заели позиция.

Сомалия се готви да поеме изцяло отговорност за своята сигурност, докато мисията на Африканския съюз се изтегля поетапно, отбелязва The Defense Post. Разрешението на Съвета за сигурност на ООН за Мисията на Африканския съюз за подкрепа и стабилизиране в Сомалия (AUSSOM) изтича на 31 декември 2026 г. По данни на Reuters Вашингтон е готов да подкрепи само свиване в рамките на 12 месеца на логистичната Служба на ООН за подкрепа в Сомалия (UNSOS) от януари, последвано от закриването ѝ. Държавният департамент заяви, че САЩ повече няма да финансират службата, чийто бюджет е около 500 млн. долара. The Defense Post добавя, че устойчивостта на новите части ще зависи от заплатите, от задържането на войниците на служба и от снабдяването на фронта с боеприпаси.

Хронологията показва, че Рияд се е включил в програма, която вече е била в ход. Курсът е започнал преди споразумението от февруари, а саудитското участие се изразява във финансиране и надзор. Инструкторите идват от други държави. Кралството не е и единственият покровител на сомалийските въоръжени сили. The Standard припомня споразумения за обучение и подкрепа с Турция, САЩ, ОАЕ, Египет, Еритрея и Уганда, а през януари Могадишу подписа отбранителен пакт и с Катар. The Reporter отбелязва опасения, че частите, подготвени по различни програми, използват различни методи, а лоялността им след завършването остава неясна. Дали саудитските пари изграждат армия, или още една отделна формация в нея, ще покажат три неща: дали завършилите ще бъдат разпределени в обявени бригади и изпратени срещу „Ал-Шабаб“, дали следващият випуск ще доближи тавана от 5000 души и дали Етиопия ще върне задържаните в Джиджига с обяснение, което съвпада с версията за отпуск.

Бригада на Хафтар иззе над 1,3 милиона таблетки в Куфра след престрелка

🇱🇾💊 Пехотната бригада „Субул ас-Салам“ на Либийската национална армия (LNA) е конфискувала над 1,3 млн наркотични таблетки в Куфра, оазисния град в югоизточната част на Либия, след като е влязла в престрелка с контрабандисти, при която са ранени трима военни. За операцията съобщава медийният отдел на LNA в изявление от изминалата нощ. Бригадата е пряко подчинена на щаба на сухопътните войски и отговаря пред маршал Халифа Хафтар, чиито сили контролират по-голямата част от източните и южните райони на страната и не се подчиняват на правителството в Триполи.

Според изявлението акцията е била насочена срещу едно от свърталищата на търговците на наркотици и забранени стоки в града, а при нея са задържани няколко контрабандисти. Отделът описва хапчетата като едни от най-опасните видове, но не уточнява конкретното вещество и не посочва стойността на пратката. На публикуваните снимки маскирани войници са застанали около малки прозрачни пликчета с малки бели таблетки, пръснати върху килими на земята. Всяко пликче е обозначено с голяма черна цифра 1, а според Reuters – и с надпис „made in Germany“. В изявлението не се посочва откъде идва стоката.

Куфра се намира на около 1700 км от Триполи, а едноименният окръг граничи с Египет, Судан и Чад. Градът е пресечна точка на пустинните маршрути към съседните страни, по които от години се движат доставките на гориво, оръжие, наркотици и мигрантския трафик.

„Субул ас-Салам“ („Пътищата на мира“) е създадена през 2015 г. като батальон, ръководен от салафитския шейх Абдул Рахман Хашим. Опиращ се на местното племе зуая, той е тясно свързан с мадхалитите, течение в салафизма, което проповядва подчинение на управляващия. През февруари 2026 г. Хафтар разформирова батальона с указ, за да го преобразува в лека пехотна бригада, като прехвърли в нея целия му личен състав, цялата му техника и въоръжение.

През май 2023 г. общината в Куфра заяви, че бригадата защитава границите и се бори с трафика на хора и контрабандата на наркотици и оръжие. На 10 юни 2025 г. обаче суданската армия обвини силите на Хафтар, че заедно със Силите за бърза подкрепа (RSF), паравоенната формация, срещу която армията води кървава гражданска война от април 2023 г. насам, са нападнали граничните ѝ постове в триъгълника, в който Судан, Египет и Либия събират границите си. Министерство на външните работи на Судан посочи като нападател либийска салафитска милиция, свързана с Хафтар, а Libya Security Monitor я посочи като „Субул ас-Салам“. LNA отхвърли обвиненията като опит на Судан да пренесе вътрешната си криза извън страната. Още през януари 2024 г. експертната група на ООН за Судан беше описала маршрута през Куфра, по който RSF се снабдявали с гориво, автомобили и въоръжение, и беше отбелязала, че части от RSF са работили с бригадата по контрабандата още преди войната.

Акцията беше извършена 9 месеца след като Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) представи в Триполи първия си доклад за трафика на наркотици през Либия. Документът, публикуван на 12 януари 2026 г. и обхванал периода 2020–2024 г., описва страната като транзитен възел за кокаин за Европа и Близкия изток и за синтетични наркотици към Северна Африка и останалата част от континента. В самата Либия расте употребата на наркотици, най-вече на синтетични вещества.

Видовете вещества на либийския пазар са се променяли. След 2014 г. в него навлезе голямо количество трамадол, синтетичен опиоид, а след 2018 г. сред иззетите вещества се появи и каптагонът, който често е смес от амфетамин и кофеин. През 2020 г. прегабалинът, лекарство за невропатна болка, с което често се злоупотребява заради успокояващия и еуфоричен ефект, изпревари трамадола като най-често изземвано вещество. Голяма част от него идва от Южна Азия, пристига предимно по море и продължава главно към Алжир и другите страни от Северна Африка.

Кокаинът също се превозва по море. На 1 май 2026 г. Гражданска гвардия на Испания задържа в близост до крайбрежието на Западна Сахара, близо до Дахла, сухотоварен кораб „Аркониан“ под флага на Коморските острови с над 30 тона кокаин на борда. Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност (GI-TOC) определи пратката като най-голямото единично изземване на кокаин в историята. Обявеното пристанище на местоназначение беше Бенгази. Премиерът Абдул Хамид Дбейба, който оглавява правителството в Триполи, разпореди разследване, докато властите в източната част на страната отрекоха всякаква връзка с Бенгази.

В средата на септември силите за сигурност в Триполи иззеха около 100 000 таблетки екстази във формата на бюст на Муамар Кадафи, минали през неуточнена европейска страна и дошли по море. В контролирания от силите на Хафтар град Бенгази криминалната полиция откри каптагон, за който смята, че произхожда от Сирия. В началото на октомври главната прокуратура съобщи, че наказателният съд в Зинтан, в планините Нафуса на около 160 км югозападно от Триполи, е осъдил на смърт 5 души за внос на над 2 млн. таблетки прегабалин.

Пристанищата са северният вход на този пазар, а Куфра е един от южните. По данни на UNODC по южната граница кокаинът и канабисът влизат в Либия и продължават на север, а оръжие и други незаконни стоки поемат на юг, понякога при директна размяна на употребявани джипове и въоръжение срещу наркотици. В изявлението на LNA не се уточнява и накъде са пътували хапчетата от Куфра: към либийския пазар, Египет или Судан. От отговора зависи дали бригадата е прекъснала доставка за вътрешния пазар, или транзитна пратка.

Украинското военно разузнаване пренесе войната с Русия в Мали, Либия и Судан

🇺🇦🌍🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна е разположило експерти по дронове в 3 африкански държави, за да воюва срещу руските войски и техните съюзници далеч от собствения си фронт: около 15 оператори в Северно Мали, екип за морски дронове в Западна Либия и няколко души в Судан. CNN разкри мащаба на мисиите, стъпвайки върху разкази на участници в тях, както и на офицер на ГУР, според когото смисълът на това е да се оказва натиск върху Русия и да се подкопае представата, че е надежден съюзник. „Превръщаме своя опит с дроновете в инструмент на външната политика“, казва той.

В Мали екипите на ГУР работят с Фронта за освобождение на Азауад (FLA), туарегска сепаратистка група, която воюва срещу военната хунта в Бамако, а сега е част от слабо обвързващ съюз с Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал-Кайда в Сахел, включен от САЩ в списъка на чуждестранните терористични организации. Противник им е „Африканският корпус“, военната структура, подчинена на Министерство на отбраната на Руската федерация, в която бяха включени остатъците от ЧВК „Вагнер“ след смъртта на Евгений Пригожин през 2023 г. По думите на двама от операторите в Мали те не участват пряко в сраженията, а обучават бунтовниците и им съдействат в операциите.

„Координирам операциите им дистанционно. Сигналът от дрона им идва при мен по интернет и аз веднага им казвам по радиото какво да правят и накъде да летят“, разказва единият, който по „директна заповед“ от своите командири не излиза на фронта. Служителят на ГУР добавя, че инструкторите от Украйна в Мали са обучавали да използват дронове и бойци от Чад, Нигер и Буркина Фасо.

Кидал, главният град на туарегския север, премина под контрола на различни сили два пъти за малко над 5 месеца. На 25 април FLA и JNIM нанесоха едновременни удари на повече от 6 места в страната. В Кати, на около 15 км от Бамако, атентатор самоубиец с кола, натоварена с експлозиви, нападна дома на министъра на отбраната генерал Садио Камара, който почина от раните си. FLA превзе Кидал и „Африкански корпус“ потвърди на 27 април, че се е изтеглил от града заедно с армията на Мали. „Голям провал беше, че загубиха Кидал и трябваше да договарят безопасен коридор, за да се изтеглят“, отбелязва пред CNN Хени Нсаибия, старши анализатор за Западна Африка в независимата организация за наблюдение на конфликти ACLED. Украинският оператор на дрон твърди, че неговите хора са помогнали при превземането, а руското военно министерство тогава обвини „украински и европейски инструктори наемници“, че са подготвили щурма.

На 6 октомври малийската армия отново влезе в града. Според неин офицер колоната е тръгнала сутринта от Анефис и стигнала Кидал, без да срещне съпротива, малко след като обяви мащабни въздушно-наземни операции заедно с руските си съюзници в целия регион. Часове по-рано FLA беше обявил „стратегическо и контролирано изтегляне“ и го обясни с „непропорционалното използване на въздушни средства“ от руските наемници. Бевърли Очиенг от консултантска фирма Control Risks определи успеха като „символичен“, но не „решаващ“.

Киев поддържа връзки с туарезите от поне две години насам. През юли 2024 г. бунтовници устроиха засада край Тинзауатен, на границата с Алжир, и убиха десетки бойци на „Вагнер“ и малийски войници, а часове по-късно говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви, че са получили „нужната информация“. Това се превърна в причината Мали да скъса своите дипломатически отношения с Украйна на 4 август 2024 г. Нигер направи същото два дни по-късно. Според изследване на Фондация „Карнеги“ от ноември 2025 г. Украйна извършва доставки на дронове на сепаратистите от началото на 2024 г.

FLA признава част от това. Източник в групата потвърди пред AFP, че сепаратистите „поддържат контакт с украинците“: през 2023 г. „трима или четирима украинци“ са обучавали бойци в Северно Мали, а няколко души са преминали „интензивен 30-дневен курс в Украйна“ за FPV дронове, управлявани по картината от собствената си камера. Втори човек от FLA уточни, че обучението е било близо до границата с Мавритания. Първият източник отрича да е получавана логистична, материална и разузнавателна помощ и настоява, че „всички сражения през последните месеци са водени от FLA и JNIM“. Дипломат от региона обаче говори за „определено присъствие“ на украинците в Северно Мали, където „се придвижват и сътрудничат с туарегски бунтовници“, и за дронове, идващи от Украйна. Връзката според него минава през мавританската граница, а FLA систематично омаловажава помощта, за да не създава проблеми на властите в съседната страна. „Не е случайно, че през 2024 г. Киев отвори посолство в Нуакшот, след като Мавритания служи за тилова база на лидерите на FLA“, казва дипломатът.

Най-откритият намек дойде от Кирило Буданов, бившият ръководител на ГУР, който от януари е начело на Офиса на президента Володимир Зеленски. На 7 септември, Деня на военното разузнаване, той написа в X, че службата защитава украинските интереси „от Русия до Африка“, включително „в нажежените пясъци на пустините и ледените снегове на Антарктида“. Към публикацията имаше снимка на 4 бели мъже със скрити лица до въоръжени хора с тюрбани в пикапи насред пустинята. Единият събеседник от FLA нарича кадрите „просто украинска пропаганда“, а вторият твърди, че са от обучението през 2023 г. или са заснети в Сирия. Пет дни по-късно излезе разследването на CNN. Буданов беше формулирал тази позиция още през 2023 г. Тогава той обяви, че целта му е „да продължава да убива руснаци навсякъде по лицето на този свят до пълната победа на Украйна“.

Либийската мисия е най-голямата. През април RFI обяви, позовавайки се на двама либийски източници, че в западната част на страната работят над 200 украински офицери и технически специалисти на три места: Военновъздушната академия в Мисрата, край петролния комплекс Мелита и щаба на 111-а бригада, който е домакин на координационни срещи с либийските военни. Споразумението с Правителство на националното единство в Триполи е от октомври 2025 г. Associated Press го нарече „тайна сделка“. В замяна Киев обучава либийци да управляват дронове, с перспектива за продажби на оръжие и украински инвестиции в местната петролна индустрия. Ако числеността, посочена от RFI и CNN, е вярна, контингентът в Либия е над 13 пъти по-голям от малийския.

Операторите на морски дронове от ГУР са в Северозападна Либия от края на 2025 г. Един от тях разказва пред CNN, че частта му използва международната военна база в Мисрата като отправна точка за удари по руския сенчест флот, т.е. застарелите танкери и газовози, с които се изнася руски петрол и газ в нарушение на международните санкции. Министерството на отбраната в Триполи отговори, че „категорично отрича“ да има споразумение, договореност или координация, които биха позволили базата или друг военен обект да се използва за атаки „извън рамките на суверенните мисии“ на страната. Изявлението не назовава Украйна и не отрича присъствието ѝ: отхвърля само използването на базата за удари, а за обучението с приятелски държави уточнява, че се провежда по официални и законни споразумения.

Морските дронове представляват безекипажни катери с експлозив, управлявани от разстояние. Пуснати от крайбрежието на Западна Либия, те достигат централната част на Средиземно море, където минават руски танкери и газовози. RFI свързва контингента в Либия с два удара. Първият е през декември срещу танкера „Кендил“, плаващ между Гърция и Либия. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) сама представи удара с видео като първата си операция в Средиземно море. Вторият е на 3 март срещу газовоза за втечнен газ „Арктик Метагаз“, поразен на около 240 км северно от Сирт. Следственият комитет на Руската федерация описа атака с безпилотни летателни апарати и безекипажни катери, натъпкани с експлозив, и заведе дело за международен тероризъм, а изоставеният от екипажа кораб дрейфува седмици наред. Морският дрон е пуснат от Мелита, според RFI, а един от либийските източници на AP твърди, че е от Триполи.

Става ясно още, че операторите в Либия са изгубили контрол и върху морския дрон със 100 кг експлозив, открит от гръцки рибари в началото на май по западния бряг на Лефкада. Гръцкото разследване установи, че дронът е украински и е бил част от „по-широка операция“, в която и други подобни системи е трябвало да атакуват кораби, обслужващи руски интереси. На 3 юни Атина връчи на Киев протестна нота, а гръцки официални лица обявиха за свой приоритет Украйна да признае грешката и да изтегли всички останали бойни дронове от Средиземно море. На 5 юни говорителят на Министерство на външните работи Георгий Тихий поднесе извинение и нарече инцидента „резултат от обстоятелства, породени от продължаващата руска агресия срещу Украйна“.

За мисията в Судан се знае най-малко: служителят на ГУР казва само, че там има няколко специалисти. Тя обаче има предистория. През септември 2023 г. CNN свърза украинските спецслужби с поредица удари с FPV дронове и сухопътна операция в Омдурман срещу Силите за бърза подкрепа (RSF), които получаваха по това време помощ от „Вагнер“. Военен източник в Киев заяви единствено, че „украинските специални служби вероятно са отговорни“.

Същия модел Киев приложи в Близкия изток. Когато Иран започна да извършва удари по съюзници на САЩ в региона, Украйна изпрати военни експерти в поне 5 държави, които няколко седмици обучаваха местните сили да свалят иранските дронове „Шахед“. В замяна Киев получи споразумения за партньорство в сферата на сигурността и обещания за боеприпаси. За самите военни мисиите са възможност да изпитват техника и тактика. „Прахът и жегата карат техниката да откаже по-бързо. Филтри, охлаждане, защита на електроника, батерии… всичко работи по различен начин и изисква сериозна адаптация“, подчертава служителят на ГУР. Според него войната в Сахел е маневрена и се води на огромни пространства, със засади и контрол върху пътищата: „Ние ги учим на тактика; те ни учат да оцеляваме и да се бием.“

Москва и нейните сателити в Сахел наричат всичко това подкрепа за тероризма. На 4 август руски пилот на хеликоптер с позивна „Крим“ заяви пред ТАСС, че операторите на FPV дронове в Мали са „предимно чужди специалисти от Украйна“ и че авиацията на „Африканския корпус“ бомбардира местата, от които излитат. Тяхната националност е установена с прихванати радиокомуникации и показания на пленени бойци. Лавров заяви през август, че корпусът „действа строго в рамките на закона“ и по искане на законни правителства. Тези дипломатически обвинения имат по-дълга история. На 20 август 2025 г. първият заместник постоянен представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски обвини украинските служби, включително ГУР, в подривна дейност в Сахел и Магреб. На 8 октомври 2025 г. говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че Либия с посредничество от Обединеното кралство получава бойни дронове и обучение под надзора на ГУР. През септември в ООН външният министър на Мали Абдулай Диоп обвини Киев, че оказва „ясна и открита подкрепа на терористични групировки и други мафиотски групи“, за да подкопае териториалната цялост на страната.

От 2024 г. Киев отрича „съществено“ сътрудничество с бунтовниците, а въпросите на CNN бяха насочени от ГУР към по-ранни изказвания на официални лица. В същото време украинското министерство на външните работи поднесе извинения на Гърция за дрон, който служител свърза с Либия, а Буданов включи Африка в поздрава за професионалния празника на службата. По думите на дипломата, FLA омаловажава помощта заради Мавритания, а Либия продължи разговорите с руския посланик и след обвиненията на Захарова. Затова е малко вероятно мисиите да бъдат признати официално.

Кидал показа и ограниченията на тази помощ: подготовката, с която по думите на оператора украинците са помогнали за превземане на града, не бе достатъчна за задържането му, когато над него се появи авиация. Нов удар по руски танкер или газовоз в централната част на Средиземно море би показал, че операциите от Либия продължават и след опровержението от септември. Публичното ограничаване на присъствието в Либия или ново оттегляне на FLA без ответни удари с дронове би означавало, че операциите в Африка се свиват до обучение.

📽️ Видео: Снайперист от Силите за специални операции (ССО) на Украйна в планините Ал-Мархият, точно на запад от суданската столица Омдурман. Това са първите известни кадри от украински операции в Африка, датиращи от април 2023 г.

Хамас отбеляза 7 октомври с призив към Судан и Либия

🇵🇸⚔️🇮🇱 Военното крило на терористичната групировка Хамас отбеляза 3-годишнината от нападението на 7 октомври 2023 г. в южен Израел с призив, който отправя към Судан и Либия. „Судан и Либия са не по-малко смели и ревностни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран“, написа на арабски Абу Обейда, говорителят на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, и попита какво би станало, ако срещу Израел се отвори „западният фронт“.

Изявлението беше разпространено днес сутринта. Дословни откъси от него публикуваха близката до Хамас новинарска агенция „Шехаб“ и арабоезичния канал на иранската държавна радио-телевизионна компания. The Times of Israel го преведе на английски, вмъкна в скоби само Йемен и Ирак и пропусна изречението за Судан и Либия. Ал-Касам е въоръженото крило на Хамас, основаното през 1987 г. палестинско ислямистко движение, което пое властта в ивицата Газа през 2007 г. и попада в списъците на САЩ и ЕС с терористични организации.

Псевдонимът вече се използва от друг човек. Първият Абу Обейда, Худайфа Самир Абдула ал-Калют, беше ликвидиран при израелски въздушен удар през август 2025 г. Бригадите потвърдиха неговата смърт чак на 29 декември в обръщение на видео, в което новият говорител, също с маска на лицето, заяви, че е наследил името. Истинското му име не е оповестено.

Пасажът за съюзниците започва с уверението, че „Палестина няма да забрави онези, които я подкрепиха, и най-вече онези, които проляха кръвта си за нея“. Оскверняването на джамията Ал-Акса и „кървящата рана на Газа“, пише Абу Обейда, зоват всички без изключение. След сравнението с Либия и Судан той продължи: „Доказа се, че бездействащият няма оправдание, след като всички видяха как обикновените дронове, които долитат от различни фронтове, лишиха врага от сън. А какво остава, ако срещу него се отвори западният фронт?!“

Израел многократно е бил атакуван от дронове, изстреляни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран. На 19 юли 2024 г. дрон на хутите уби човек в Тел Авив. През нощта срещу 14 април 2024 г. Иран изстреля над 300 дрона и ракети при първото си директно нападение срещу територията на Израел. Шиитските милиции в Ирак, част от т.нар. „Ос на съпротивата“ поеха отговорност за редица атаки с дронове срещу Израел през 2023 и 2024 г. Хизбула поднови огъня на 2 март 2026 г. в отговор на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската република, като премина към война с евтини дронове срещу израелските войски, които са разположени в южен Ливан. От юли насам хутите в Йемен воюват със Саудитска Арабия: обявиха морско ембарго срещу кралството, а към началото на октомври заявиха серия от удари по съоръжения на Aramco в Рияд.

Въпросът за западния фронт идва непосредствено след сравнението, в което се назовават Судан и Либия. Либия е на запад от Израел, а Судан – на югозапад. Най-преките сухопътни маршрути от двете държави към ивицата Газа преминават през Египет – страна, която има мирен договор с Израел от 26 март 1979 г., но не е спомената в изявлението.

Маршрутът през Судан има собствена история. Израел години наред твърдеше, че Иран снабдява Хамас с оръжие по контрабанден маршрут през Судан и Египет, който достига до Синай и оттам – през подземните тунели под границата – до ивицата Газа. През нощта на 23-24 октомври 2012 г. мощни експлозии и пожар унищожиха оръжейния комплекс „Ярмук“ в южната част на столицата Хартум. Суданските власти обвиниха Израел, че е нанесъл въздушен удар с четири изтребителя. Последвалият анализ на сателитни снимки установи кратери, съвместими с поражения от авиационни боеприпаси, но не установи извършителя. Израел отказа коментар по темата.

На 6 януари 2021 г., при преходното управление на цивилния премиер Абдала Хамдок и споделената власт между цивилни и военни, Судан подписа Декларацията на Авраамовите споразумения. Това беше стъпка към нормализиране на отношенията с Израел, а не завършена нормализация: през февруари 2023 г. все още предстоеше окончателният двустранен мирен договор да бъде подписан. От 15 април 2023 г. армията на Судан води кървава гражданска война срещу Силите за бърза подкрепа (RSF) – паравоенна групировка начело с Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти. Преди разрива той и армейският командващ Абдел Фатах ал-Бурхан бяха партньори начело на властта, тъй като ръководиха преврата от октомври 2021 г. за сваляне на цивилното преходно правителство. На 25 януари 2026 г. Бурхан, който оглавява Суверенния съвет, заяви, че мир няма да настъпи, докато RSF не бъдат заличени, и отхвърли всички мирни рамки, които предвиждат тяхното участие.

Либия също остава разделена на съперничещи центрове на власт Правителство на националното единство на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, със седалище в Триполи, упражнява власт върху голяма част от западна Либия, при силно влияние на местните въоръжени фракции. На изток в Тобрук паралелно действа Правителство на националната стабилност на Осама Хамад, подкрепяно от Камарата на представителите и силите на Халифа Хафтар, известни като Либийска национална армия. Те контролират източната и повечето от южната част на страната, включително ключови петролни находища и износни терминали. Това им дава значително влияние на петролния сектор, въпреки че официалното управление на производството и износа остава в ръцете на Националната петролна корпорация.

Останалата част от изявлението е победна реч. Говорителят нарича нападението „свещеното преминаване“, деня, в който „ръцете на мъжете разбиха веднъж завинаги теорията за сигурност на окупацията и не остана нито възпиране, нито решителна победа, нито предупреждение“. Възпирането, ранното предупреждение и решителната победа са трите стълба на израелската доктрина за сигурност, формулирана при Давид Бен-Гурион. Правителствената комисия на бившия министър Дан Меридор добави към тях през 2006 г. четвърти – защитата.

„Седми октомври беше военно чудо с Божията помощ и милост“, продължава Абу Обейда, по чийто думи „врагът преди приятеля“ признал „величието на замисъла и изпълнението и майсторството на прецизната стратегическа измама“. При тази измама бойците използвали ум, за да се възползват от „всички заплахи и възможности, включително нарцисизма на Нетаняху, високомерието и пренебрежението му към врага“. При нападението бяха убити около 1200 души, повечето от които цивилни, а други 251 бяха взети за заложници.

Изявлението идва в ден, в който израелският народ отбелязва годишнината с възпоменателни прояви и протести в цялата страна, на които много от участниците настояваха за държавна анкетна комисия. Три години по-късно такава няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене правителствен законопроект за разследващ орган, чийто състав се определя от политиците, а опозицията бойкотира гласуването. На 23 септември Върховният съд отложи произнасянето по жалбите за независима държавна комисия за след изборите на 27 октомври.

Към жителите на Газа говорителят се обръща с признание за цената: „Народе на велика Газа, цената беше тежка, но делото ви беше велико.“ Министерството на здравеопазването в ивицата, контролирано от Хамас, към 4 октомври отчита 74 237 убити и 175 206 ранени от началото на войната. От убитите 1454 са загинали след влизане в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. Статистиката не разграничава мирни цивилни и терористични бойци. В края на януари 2026 г. висш офицер от израелските отбранителни сили (IDF), който беше цитиран анонимно от местни медии, посочи, че военните оценяват жертвите на около 71 000, колкото отчиташе тогава и министерството. След това армията заяви, че публикуваното не отразява официалните ѝ данни. Израелските военни оценяват, че на всеки убит боец се падат 2-3 цивилни жертви.

В навечерието на годишнината, на 6 октомври, бригадите публикуваха и нови кадри с Яхя Синуар, лидер на политическото бюро на Хамас, убит в престрелка с израелски войници в квартал Тел ал-Султан в Рафах на 16 октомври 2024 г. Според Al Jazeera клипът от поредицата „Луните на Потопа“ показва Синуар на полево съвещание с командира на батальона в Тел ал-Султан Махмуд Хамдан и боеца Анис Исмаил ад-Дарби. Синуар разглежда оперативни карти и дава указания за боя с израелските войски в Рафах. И двамата му събеседници също са убити.

Призивът идва малко над два месеца след като Хамас прие пътна карта за собственото си разоръжаване. На 30 юли 2026 г. Съветът за мир, създаден по мирния план в 20 точки на Доналд Тръмп за ивицата Газа, обяви споразумение, според което властта там преминава в ръцете на палестински технократи, а оръжието се предава на етапи, обвързани с постепенно изтегляне на Израел. Хамас уточни, че няма да изпълни нито една стъпка, ако Израел не изпълни своите задължения. Международните сили за стабилизация, които ще трябва да поемат сигурността, към средата на септември все още бяха на етап сключване на споразумения с участващите държави.

Изреждането на съюзниците не е ново: на 7 октомври 2024 г. предишният Абу Обейда хвалеше дроновете от Йемен и Ирак и упрекваше арабските режими в страхливост и съучастие. Тази година призивът назовава изрично и Судан, и Либия. Практически действия в отговор на призива в близките месеци са твърде малко вероятни, тъй като суданската армия е погълната от войната със Силите за бърза подкрепа (RSF), а Либия няма единно командване, а в същото време всеки сухопътен път към Газа минава през Египет. Мълчанието на властите в Судан и на двете либийски администрации, заедно с началото на предаването на оръжието след разполагането на стабилизационните сили, би показало, че западният фронт е съществувал само в речта за годишнината.

 

Бурхан отхвърли натиска на САЩ след отказа да му издадат виза за ООН

🇸🇩 Генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, председател на Преходния суверенен съвет и главнокомандващ армията на Судан заяви, че страната няма да отстъпи пред натиск и изнудване и няма да се поклони на никого. Изказването дойде четири дни след стана ясно, че САЩ са отказали да му издадат виза за 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, докато не приеме предложеното 90-дневно примирие със Силите за бърза подкрепа (RSF), с които води кръвопролитна гражданска война от април 2023 г.

Бурхан говори на стадиона в Хартум пред младежи, спортисти и създатели на съдържание, събрани за старта на инициативата „Не сме ви забравили“ за здравеопазването. „Казваме ви: обещанието ни към вас е, че и вие, и ние ще вървим с високо вдигнати глави; всички ще вървим с високо вдигнати глави“, заяви той. И продължи: „Ние сме суданци, израснали сме в Судан и сме яли от хляба на суданците. Няма да ги предадем и няма да ги заменим. Никой не може да ни изнудва, никой не може да ни сплаши и никой няма с какво да ни държи. Докато вие оставате, ние сме спокойни; докато вие оставате, спокоен е и суданският народ.“

За спора с визата той заяви: „Не искаме виза за никоя държава, не искаме някой да ни дава разрешение, не искаме нищо. Ще останем тук с вас и ще умрем тук с вас, в тази страна.“ Бурхан потвърди и заявената цел. „Целта ни е да унищожим тази милиция, колкото и време да ни струва. Целта ни е да прочистим Судан чак до Дарфур“, каза Бурхан за RSF и обеща да ги преследва навсякъде, където са влезли.

Reuters съобщи за условието за визата на 22 септември, позовавайки се на судански източници: Вашингтон обвързва нейното издаване със съгласие за примирието, предложено от Масад Булос, старши съветник на президента президента Доналд Тръмп по арабските и африканските въпроси. AFP също съобщи условието, цитирайки двама дипломати, единият от които го нарече „явно нарушение на споразумението на ООН със САЩ“. Държавният департамент не коментира отделни случаи с визи, но в изявление от същия ден неговият говорител Томи Пигът заяви, че нито една от двете страни, „нито съответните им лидери“ са „легитимно, конституционно управление на Судан“, поради което САЩ ще търсят начин „да повишат цената на продължаващия конфликт за всички воюващи“.

На 26 септември Булос заяви пред The National, че отказът е бил преднамерен. „Генерал Бурхан го няма в Ню Йорк. Това беше ясен ход, с който показахме, че не гледаме с добро око на позицията им“, обясни той. Според него САЩ поддържат връзка с двете воюващи страни, които „губят време“, докато вярват, че могат да постигнат военна победа.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова чрез говорителя си Стефан Дюжарик страната домакин да издава визите „в съответствие със задълженията си по Споразумението за седалището“. Договорът от 1947 г. задължава САЩ да осигуряват достъп до централата на организацията на делегациите на страните членки. Постоянният представител на Судан поиска Гутериш да се намеси пред американските власти. AFP припомня, че Вашингтон е отказвал визи и на палестинския президент Махмуд Абас и членове на иранската делегация. Като председател на Суверенния съвет, който изпълнява функциите на колективен държавен глава, Бурхан е говорил пред Общото събрание два пъти след началото на войната.

Судан е представен от външния министър Мохиелдин Салем, който участва в общите дебати от откриването им на 22 септември. На 24 септември той проведе разговор с председателя на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф, а на следващия ден се срещна с Гутериш. Според съобщението на министерство на външните работи на Судан генералният секретар е изразил съжаление, че домакините не са изпълнили своите задължения. Протоколът подрежда ораторите по ранг, затова речта на Судан, която ще произнесе министърът вместо държавния глава, бе преместена към продължението на дебатите на 27 и 28 септември, обясни служител на министерството.

Планът на Булос предвижда хуманитарно примирие, траен достъп до хуманитарна помощ, постоянно прекратяване на огъня, политически преход към гражданско управление и следвоенно възстановяване. RSF заявиха, че приемат 90-дневното примирие, но отхвърлиха част от условията за изтегляне от позициите си. Правителството в Хартум твърди, че тримесечна пауза ще им позволи да се прегрупират, а Бурхан отхвърля наложени отвън примирия с довода, че предишните паузи са облагодетелствали противника.

Визата се добавя към поредица американски мерки. На 16 януари 2025 г. Министерството на финансите на САЩ включи Бурхан в санкционния списък с мотива, че въоръжените сили под негово командване нанасят въздушни удари по училища, пазари и болници, умишлено спират хуманитарния достъп и използват глада като оръжие, докато самият Бурхан отказва да участва в мирни преговори. На 24 април 2025 г. Държавният департамент стига до заключение по закона от 1991 г. за контрол над химическите и биологичните оръжия, че суданското правителство е използвало химическо оръжие през 2024 г. Първите ограничения за износа и за кредитните линии влязоха в сила в края на юни 2025 г.

Вашингтон обвинява Хартум, че не е изпълнил условията на закона. На 23 юни 2026 г. САЩ наложиха втори пакет мерки: противопоставяне на заемите от международни финансови институции, нови ограничения за износа и забрана за судански държавни въздушни превозвачи да летят до САЩ. През юли на заседание на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW) делегацията на САЩ поиска незабавни инспекции. Бурхан отхвърли обвиненията и създаде собствена техническа комисия, но Вашингтон отказа да приеме като заместител на независимата проверка.

Успоредно с това САЩ настояват оръжейното ембарго на ООН, което от две десетилетия насам обхваща само Дарфур, да бъде разпростряно върху цялата страна. Булос нарича текущия режим „напълно остарял“. Вашингтон все пак прие едномесечно техническо продължение на действащия режим, така че да спечели време за преговори: с резолюция 2828, приета единодушно на 11 септември, Съветът за сигурност на ООН го удължи до 9 октомври. Още на 10 септември Бурхан заяви пред медии в Хартум, че проектът „няма да мине“ в Съвета за сигурност и няма да промени позициите на военните на бойното поле.

Вашингтон аргументира санкциите с обвинения за удари срещу цивилни, отказ от преговори и употреба на химическо оръжие. Визовият отказ, според източниците на Reuters и AFP, е обвързан с бъдещо решение на Бурхан относно примирието и засяга директно участието му в Общото събрание. В речта си пред младежи и спортисти той използва отказа, за да защити публично съпротивата си срещу американските условия.

Хартум все пак не затваря канала за разговори с Вашингтон. По време на пресконференция в Ню Йорк на 25 септември Салем посочи, че правителството е „отворено за диалог“, приветства ангажимента на Тръмп към прекратяване на войната и отхвърли налагането на външна намеса и решения. Салем възрази и срещу участието на ОАЕ в посредничество, защото е „недопустимо която и да е страна да е участник в конфликта и посредник за решаването му“. Хартум оспорва условията на Вашингтон и ролята на Абу Даби, но остави вратичката за потенциални разговори със САЩ отворена.

Речта на Бурхан и пресконференцията на Салем показват отказ от наложено отвън решение, комбиниран с готовност за диалог. От тези позиции не може да се изведе надеждна прогноза дали военното правителство начело с ал-Бурхан ще се съгласи на примирие до 9 октомври – краен срок на техническото продължаване на режима на санкции. Речта на Салем пред Общото събрание на ООН и евентуален американски проект за разширяване на ембаргото ще уточнят позициите. Съгласие за ограничено хуманитарно примирие под надзора на ООН или преки разговори с Булос биха били по-конкретни признаци за напредък.

Египет нанесе безпрецедентен удар в пограничен район на Судан, убил най-малко 15 миньори

🇪🇬🇸🇩 Най-малко 15 души загинаха, а най-малко 50 са ранени, след като египетски изтребители нанесоха безпрецедентен удар по обекти за занаятчийски добив на злато в пограничен район на съседен Судан. Миньори и политически фигури от разкъсваната от гражданска война страна отправиха остри критики и обвиниха Кайро за нападението.

Ударите бяха насочени срещу района на Джабал ал-Укаидат, североизточно от град Атбара в североизточната провинция „Река Нил“ – една от най-натоварените зони за традиционен добив на злато в цял Судан. Местната медия Darfur24 се свърза с очевидци, според които неидентифицирани самолети са поразили района, докато по-късно миньори заявиха, че атаката е била извършена от дрон.

Очевидецът Ахмед Мустафа разказа, че удрът е засегнал мината в Джабал ал-Укаидат, като е причинил тежки щети по мината и множество жертви сред работниците, а част от ранените се намират в критично състояние. Пострадалите първо са били транспортирани с камиони до пазара Ал-Ансари в община Абу Хамад, преди да бъдат преместени в болници в Атбара.

Друг миньор на име Ал-Надхир Исхак Мохамед посочи, че районът е бил многократно подложен на въздушно наблюдение в седмицата преди атаката. Самолети са прелитали над мините, за да ги фотографират, каза той, след което са били поразени от три ракети.

„Самолетът изстреля три ракети по мината, причинявайки десетки смъртни случаи и наранявания“, заяви той пред Darfur24.

Судански миньори, цитирани от Ultra Sudan, обвиниха египетската армия за ударите по Джабал ал-Укаидат, Джабал ал-Ахмар и други райони в северната долина. Те настояват, че атаката е предприета под предлог, че работниците са навлезли в зони, свързани с египетски минни компании. По думите им предишни инциденти в същия граничен район са включвали сухопътни войски, но вчерашната атака бележи ескалация към въздушни удари. Един от миньорите сподели кадри, показващи метални фрагменти, за които предполага, че са части от ракетата, използвана при удара, и добави, че малка джамия, построена от работниците, е била разрушена.

Мохамед поясни, че в минната зона Ал-Укаидат работят около 6000 занаятчийски миньори от цялата страна, включително от щатите Дарфур, Кордофан, Гедареф и Сенар, както и миньори от съседен Чад. Ударът принуди стотици работници да се евакуират от Джабал ал-Ахмар, Джабал ал-Абяд и Ал-Укаидат, бягайки към пазара Ал-Ансари, разположен на около 200 км от поразената зона.

Видеоклип, публикуван от миньор, с който се сдоби Frontline Monitor, показва спешен призив за съдействие в евакуацията на ранените и осигуряване на транспорт, храна и питейна вода за засегнатите.

Суданската народна партия осъди това, което описа като египетски сухопътни и въздушни удари по райони на минен добив на суданска територия, заявявайки, че жертвите са били невъоръжени миньори. Партията остро критикува мълчанието на суданските власти и отправи спешен призив за изпращане на медицински екипи в района, извикване на египетския посланик и изискване на компенсации за семействата на жертвите.

Darfur24 предаде, че към момента на публикуване не могат да стигнат до независимо потвърждение относно точния брой на загиналите, тъй като никоя официална страна не е поела отговорност за удара.

Минните райони по границата между Судан и Египет са арена на спорадични инциденти със сигурността през последните години. През март най-малко 9 занаятчийски миньори бяха убити, а други бяха ранени в сблъсъци с участието на въоръжени мъже и египетски граничари в района на Вади ал-Ансари.

„Силите за бърза подкрепа“ струпват безпрецедентни подкрепления за щурм на Ел Обейд.

🇸🇩 „Силите за бърза подкрепа" (RSF) са разгърнали мащабни подкрепления около ключовия град Ел Обейд, съобщи изданието Sudan Tribune, цитирайки военни източници, според които струпването подхранва очаквания за начало на мащабна сухопътна офанзива през следващите 72 часа.

Самото придвижване на сили и реакцията на суданската армия могат да бъдат проследени уверено. Паравоенните прехвърлят значително количество жива сила от щатите Дарфур и Западен Кордофан, подкрепени с бронирани машини и тежко въоръжени, срещу защитните линии на армията около града.

Концентрация по множество оси

Според докладите RSF са заели позиции в няколко стратегически зони около Ел Обейд. На запад това включва Ен Нахуд и Ал Хувей, както и Ум Самима и Абу Гауд. На юг източниците посочват струпвания в районите Казгайл и Ар Раяш, а на север се наблюдава значителна концентрация на сили в Бара и Джурайджих. Тази разстановка подхранва опасенията за едновременен удар срещу няколко оси – класическа схема, която има за цел да раздроби отбраната на защитника, преди да я пробие.

В отговор самолети на ВВС нанасят непрекъснати удари срещу позиции и движения на RSF в околностите на града, с цел да разпръснат концентрации на жива сила и да спрат евентуален пробив. Въздушното превъзходство остава един от малкото устойчиви козове на армията в Кордофан и логично бива насочено срещу откритите концентрации на бронирана техника, които са уязвима цел извън населените места.

Война по логистиката

Паралелно с придвижването на сили е докладвана кампания за изтощаване на снабдяването на града. По данни за последните три дни RSF са унищожили около 8 бензиностанции и са поразили цистерни с гориво в районите Ар Рахад и Ум Раваба с дронове. Същите източници твърдят, че удари с дронове са унищожили складови обекти за съхранение на боеприпаси и оръжие в щаба на 5-та пехотна дивизия на армията в Ел Обейд.

Ако приемем, че описаната картина е точна, нейната логика е праволинейна: ударите по гориво и боеприпаси имат за цел да подкопаят способностите на гарнизона да маневрира и да поддържа собствените си въздушни и наземни операции, преди да започне наземният натиск. Евтини, многобройни и трудни за прехват, дроновете се превърнаха в основен инструмент на RSF за дълбоки удари по тила, без поемане на риска от директен сблъсък.

Защо Ел Обейд?

Ел Обейд е столица на провинция Северен Кордофан и още от първите месеци на гражданската война беше подложен на стегната обсада от RSF която влоши рязко сигурността и условията за живот на жителите. През февруари 2025 г. суданската армия успя да пробие блокадата и впоследствие превърна стратегическия град в преден команден център за операциите в Кордофан и Дарфур.

Към момента RSF контролират обширни части от Северен Кордофан с изключение на локалитетите Шейкан, Ум Раваба и Ар Рахад, разположени по националната магистрала, свързваща щата с Бели Нил и столицата Хартум. Именно тази магистрала е жизнената артерия на града — както за военното снабдяване, така и за гражданския поток. Затова и описаните дронови удари по цистерни в Ар Рахад и Ум Раваба не са случайни: те притискат точно сегмента, който армията все още държи.

Хуманитарният залог

Ел Обейд е критичен транзитен пункт за разселени хора, бягащи от Западен и Южен Кордофан към Бели Нил и Хартум. Потокът се засилва с нови бягащи от Дилинг и Кадугли на фона на продължаващи нападения, които източниците приписват на RSF и на Народното движение за освобождение на Судан–Север (SPLM-N) — въоръжената фракция, действаща в Южен Кордофан. Евентуален наземен щурм би застрашил не само гарнизона, но и този коридор за бягство, по който десетки хиляди хора зависят за оцеляването си.

Хронология: битката за Кордофан

• 15 април 2023 г. – Гражданската война избухва в Хартум, но в същия ден RSF превзема летището на Ел Обейд.
• 30 май 2023 г. – RSF обкръжават напълно Ел Обейд и налагат обсада за следващите близо две години.
• февруари 2025 г. – SAF пробива обсадата и превръща града в преден команден пункт за своите операции в Кордофан и Дарфур.
• 1 май 2025 г. – RSF превземат стратегическия Ен Нахуд в Западен Кордофан, след което избиват поне 300 цивилни.
• 5 март 2026 г. – SAF и съюзните ѝ „Съвместни сили" връщат контрола върху Бара, на изток от Ел Обейд.
• 16 март 2026 г. – Само 10 дни по-късно RSF отново превземат Бара – трети път от началото на войната.
• 15 юни 2026 г. – Безпрецедентни подкрепления на RSF около Ел Обейд в очакване на сухопътен щурм до 72 часа. Армията отвръща с непрекъснати въздушни удари.

Досие: участниците и залогът

• Силите за бърза подкрепа (RSF): Наследяват милициите „Джанджауид", използвани от дългогодишния диктатор Омар ал-Башир за потушаване на бунта в Дарфур в началото на новия век – кампания, призната за геноцид. Командвани от Мохамед Хамдан Дагало, RSF се утвърдиха като полудържавна сила, преди да се влезат в открит конфликт с армията през април 2023 г. На 7 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ определи действията им в Дарфур като геноцид и наложи санкции на техния лидер. Редица доклади сочат към логистична и финансова подкрепа от страна на ОАЕ – обвинение, което те отричат.
• Въоръжените сили на Судан (SAF): Армията под командването на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан все още имат въздушно превъзходство и тежко въоръжение, но силите им са разтеглени по няколко фронта. Ел Обейд е техен ключов опорен пункт, свързващ централен Судан с театъра в Дарфур.
• Народно движение за освобождение на Судан (SPLM-N): Контролира територии от Южен Кордофан до планините Нуба и от дълги години води собствена кампания срещу централната власт, напълно отделна от гражданската война между армията и RSF. Приписваните му нападения в Дилинг и Кадугли се добавят към натиска, който изтласква цивилни на север през Ел Обейд.

Защо Кордофан?

Регионът е географската врата между долината на Нил, която армията държи, и Дарфур, който RSF доминират. Който контролира Кордофан и в частност магистралния възел Ел Обейд, той ще диктува дали страната може да бъде зашита обратно в едно цяло, или ще бъде разделена на две. Точно поради тази причина струпването около града има тежест, която надхвърля съдбата на самия гарнизон.

Масови безредици в Белфаст след като мигрант от Судан се опита да обезглави местен жител.

🇬🇧 Източната част на Белфаст се превърна снощи в арена на безредици при протести срещу мигрантите: маскирани демонстранти подпалиха автобус, автомобили и барикади и блокираха главни улици, което принуди оператора на градския транспорт да спре движението по всички линии. Насилието избухна в отговор на брутално нападение в северен Белфаст с неуспешен опит за обезглавяване, заснет на видео, чието масово споделяне в социалните мрежи беше посочено от полицията като фактор, който разпалва напрежението, и идва по-малко от година след вълна от сходни протести в Балимена през юни 2025 г.

Нападението беше извършено в понеделник вечерта, 8 юни, в северната част на града. Жертвата, мъж на около 40 години, е получил тежки наранявания по очите и порезни рани по лицето и гърба и остава в тежко състояние; на местопрестъплението е открит кухненски нож. По обвинението е задържан 30-годишен мъж от Судан, когото полицията първоначално е смятала за сомалиец и който е живял в близост до мястото на самия инцидент. Той е обвинен в опит за убийство, заплахи за убийство и притежание на хладно оръжие на публично място. Помощник главният комисар Райън Хендерсън от полицията на Северна Ирландия (PSNI) заяви на 9 юни, че на този етап няма данни за връзка с тероризъм, а разследването все още се намира в ранна фаза.

Около 19:00 ч. местно време стотици протестиращи започнаха да се събират на различни места в града, според репортаж на AFP. От няколко места в небето се издигаше дим, а хеликоптери на полицията кръжаха над града, за да следят ситуацията от въздуха. В източната част на столицата, на Нютаунардс Роуд, маскирани мъже подпалиха търговски контейнери за отпадъци и ги избутаха към съчленен автобус от линията Glider, който беше изпепелен от огнената стихия. Запалени бяха автомобили и барикади. Транслинк, операторът на обществения транспорт в Северна Ирландия, спря всички линии към и от Белфаст с думите: „Категорично осъждаме това посегателство срещу нашата услуга“.

Протестите бяха организирани спонтанно в социалните медии в часовете след атаката, като полицията отправи многократни призиви за спокойствие и предупреди, че споделянето на кадрите от инцидента онлайн рискува да разпали още повече напрежението и да подхрани безредици. Премиерът Кийр Стармър описа нападението като „ужасяващо“ и „отвратително“. Лидери на водещи политически партии в Северна Ирландия съвместно осъдиха посегателството и също призоваха за спокойствие, споделяйки опасения, че безредиците могат да навредят на самите общности. Вицепремиерът Ема Литъл-Пенгели апелира за мир със заявлението, че насилието не служи на никаква кауза, а рушенето на собствената общност не носи полза никому; министърът на образованието Пол Гивън алармира, че насилието по време на демонстрации само ще „отклони“ вниманието от посланието на протестиращите. Хендерсън от своя страна призова хората да протестират мирно и да „действат отговорно“.

Безредиците във Белфаст са повторение на случилото се година по-рано. През юни 2025 г. в Балимена, град на около 40 км северозападно от Белфаст, арестът на двама 14-годишни румънци, заподозрени в изнасилване на тийнейджърка, прерасна протести с насилие, продължили близо две седмици, при което по данни на Al Jazeera пострадаха 107 полицаи, 56 души бяха арестувани, 27 от които останаха в ареста. Вълненията се прехвърлиха от Балимена към Белфаст и различни градове в провинцията. Подобна динамика се вижда и сега – организирани в социалните мрежи, маскирани участници и концентрация на безредици в източните лоялистки райони на града Белфаст, какъвто е поясът около Нютаунардс Роуд. Това надигане стъпва на дълбоко недоволство, натрупвано с години: по данни на Al Jazeera от 2015 г. насам в Северна Ирландия са настанени над 1800 сирийски бежанци по програма за презаселване, а гневът от орязването на социалните програми след кризата от 2008 г. се преплита с тревогите около имиграцията.

Доколкото нападението е съвсем реално и обвиняемият е изправен пред тежки обвинения, надигането може да се тълкува като спонтанен изблик на общностен гняв – то обаче придобива собствена инерция, независима от съдебния изход на конкретния случай. Случаят от Балимена е ясен: през ноември 2025 г. прокуратурата оттегли обвиненията срещу двамата заподозрени, след като нови доказателства свалиха обвинението под прага за наказателно преследване, но дотогава насилието вече беше нанесло необратима щета – според оценки на органите на местната власт около две трети от близо 1200 роми, обитавали града до безредиците, го бяха напуснали. Оттук следва решаващата характеристика на този вид мобилизация: тя води до трайно разселване в срокове, които са далеч по-кратки от хода на правосъдието, и стоварва цената първо върху самата общност, която я предприема. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на протестиращите – е най-красноречивият пример за това.

Този модел обаче не е изолиран до Северна Ирландия. Близо година по-рано на 29 юли 2024 г. нападение с нож в детско ателие в английския Саутпорт отне живота на 3 момичета и доведе до най-тежките безредици в Англия от 2011 г. насам: в периода от 30 юли до 5 август избухнаха протести и сблъсъци в десетки градове, а до юли 2025 г. бяха извършени 1840 ареста и повдигнати 1103 обвинения, по данни на британския парламент. Именно тук разграничението между обективния факт и завихрилата го емоция е най-поучително: извършител е Аксел Рудакубана, роден в Кардиф през 2006 г. – британски гражданин с родители християни-евангелисти от Руанда – нито мигрант, нито търсещ убежище, нито мюсюлманин. Въпреки това безредиците ескалираха, подхранени от фалшивото име „Али ал-Шакати“, тиражирано в социалните мрежи, с което той беше посочен като мюсюлманин, пристигнал с лодка в търсене на убежище – и се насочиха срещу джамии и мигрантски квартали. Мобилизацията се закачи не за конкретния виновник, а за категорията, която той не олицетворява.

Това обаче в никакъв случай не означава, че недоволството, довело до днешните безредици, е безпочвено – даже напротив. В основата на емоцията лежи документиран материал, който заслужава да бъде назован без евфемизми. Първият пласт е фискален: според данни на британското правителство разходите за настаняване на мигранти са скочили 3 пъти до над 15 млрд паунда, като само през финансовата 2024/25 г. правителството е похарчило над 2,1 млрд. паунда за хотелско настаняване – средно по 170 паунда дневно на човек срещу 20 паунда с разпръснато настаняване. Според последното отчитане 32 000 от 106 000 подпомагани лица са били настанени в хотели. Вторият пласт е тежкото насилие, извършено от лица, които системата не е интегрирала, нито е успяла да депортира:

• август 2024 г. – В Золинген 26-годишен сириец с отказана молба за убежище, който властите отказват да депортират, уби трима души и рани други осем на ежегодния фестивал на града, а Ислямска държава пое отговорност за клането.
• май 2024 г. – В Манхайм афганистанец наръга смъртоносно полицай, намесил се на митинг срещу исляма.
• януари 2025 г. В Ашафенбург афганистанец уби двегодишно дете и мъж, опитал се да го спре, посред бял ден в градския парк.

Най-болезненият пласт е укриването от институциите, признато от самата държава. Публикуваният през 2025 г. одит на баронеса Кейси за групова сексуална експлоатация на деца установи, че по официалните данни на три полицейски департамента – Голям Манчестър, Южен Йоркшър и Западен Йоркшър – непропорционално висок дял от извършителите в групите за организирана сексуална експлоатация на деца са мъже от азиатски произход; в Родъръм, по разследването „Стоувуд“, близо две трети от 323-ма заподозрени и 42-ма осъдени са от пакистански произход.

Ключово за доклада обаче е не само етническата картина, която сама по себе си е красноречива, а изводът, че етническият произход на извършителя е умишлено прикрит в две трети от всички случаи на национално ниво, тъй като институциите са „избягвали“ темата и прибягвали до „потулване“ – дословни цитати от текста на одита. Именно съзнателното прикриване, вероятно мотивирано от опасения да не прозвучи ксенофобски, остави вакуум, запълнен от дезинформацията; на 14 юни 2025 г. след упорита и дълга съпротива, премиерът Кийр Стармър обяви всеобхватно разследване на национално ниво, оглавено от Ан Лонгфийлд.

Въпреки това историята на безредиците показва, че повод за тях често е случай, който не понася възложената му тежест. извършителят в Саутпорт е британски гражданин, а обвиненията от Балимена бяха оттеглени през ноември 2025 г. след постъпване на нови доказателства. Протестите в Белфаст снощи се различават именно тук – извършител е суданец с предоставено убежище, което придава на гнева фактическа опора, каквато не присъстваше в Саутпорт. От друга страна обаче това натрупва цена, която често плащат невинни. По данни на PSNI и статистическа агенция NISRA от края на март, включващи предишните 12 месеца, в Северна Ирландия са регистрирани 1507 престъпления и 2367 инцидента от расистки подбуди – рекорд откакто започва да се води статистика през 2004 г. Почти половината са извършени в Белфаст, а престъпленията от расова подбуда надхвърлят над два пъти сектантските. Периодът от юни 2025 г. насам включва 8 от 10 най-високи месечни стойности някога. С други думи, същата общност, която наративът срещу миграцията сочи като заплаха, е в счетоводния баланс преобладаващо пострадалата страна – обстоятелство, което „Амнести Интернешънъл“ описа като насилие, „излязло извън контрол“.

Оттук се очертава и истинската логика на това надигане. Недоволството има реален предметен корен – фискална тежест, конкретни смъртоносни случаи и официално признато институционално укриване – но мобилизацията рядко изчаква правосъдието да свърши своята работа и се хваща за категорията „мигрант“ дори когато, както в Саутпорт, отделният случай изобщо не я подкрепя; а доколкото държавата сама дълго е „затъмнявала“ данните и не е контролирала нито интеграцията, нито депортацията на нелегалните мигранти, тя продължава да подхранва недоверие в местното население, което впоследствие създава условия за случаи като този вчера. Разкъсването на този цикъл трябва да мине през две радикална промяна в подхода на работа от институциите, а не през улицата: прецизно регистрирани данни вместо умишлено прикриване и доведено докрай правосъдие вместо предварителна присъда на тълпата. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на демонстрантите – остава най-точния пример за алтернативата: насилие, което наказва първо общността, която го предприема, и невинните около нея, без да доближи нито една от причините, които твърди, че адресира.

Африканският рог е на прага на регионален конфликт.

🌍 Конфликтите в Африканския рог стават все по-смъртоносни и тясно свързани, отчасти поради засилената роля на „средните сили“ в Близкия изток, както наричат държавите от Персийския залив и Турция, както и засилената конкуренция помежду им.

Гражданската война в Судан, която навлиза в четвъртата година на катастрофална разруха, е най-красноречивият пример. Войната отне живота поне 150 000 души, отприщи геноцид над цивилното население и стана най-тежката хуманитарна и бежанска криза в света. Конфликтът остави 21 милиона души в продоволствена криза, доведе до необходимост от доставки на помощ за 15 милиона деца и разсели 14 милиона души.

Судан се превърна във възможност за злонамерени актьори като ислямистки групировки, Иран и Русия. Външната намеса на т.нар. средни сили несъмнено допринесе за продължителността и мащабите на конфликта. Доставените отвън дронове безразборно избиват безброй судански цивилни и позволяват на двете страни да продължат своята брутална война, в която извършват безнаказано огромен брой военни престъпления.

Судан обаче не е единственият конфликт в региона, който тези средни сили обострят, а съперничеството рискува да подхрани хоризонтална ескалация в Червено море и Африканския рог. Гражданската война в Судан е само един от пет големи конфликта и политически кризи в региона, които са в основата на текущия геополитически сблъсък между африкански и средни сили. Клановите федерални спорове в Сомалия, етническото напрежение в Етиопия, стремежът ѝ за излаз на море и язовирът „Велико етиопско възраждане“ (GERD) нагнетяват още повече усещането за напрежение. Конкуренцията между средните сили се проектира върху тази африканска динамика, преплитайки и усложнявайки предизвикателствата пред сигурността. В резултат на това вероятността политическите спорове да прераснат в насилие нарасна, въоръжените конфликти ескалираха, а вътрешните проблеми се превърнаха в регионални кризи.

САЩ и партньорите им трябва да деескалират нарастващото напрежение и да избегнат пълномащабна регионална прокси война. Те са в уникална позиция да обединят партньорите от региона като неутрален посредник. Кабинетът на Тръмп трябва да се възползва от това положение и да стане посредник за всеобхватни решения между своите партньори в Африка и Близкия изток, които да създадат условия за стабилност в дългосрочен план. Това означава отхвърляне на преобладаващата в региона нагласа за „игра с нулев резултат“ и стремеж към компромиси, които насърчават взаимноизгоден растеж.

Разговорите обаче невинаги са достатъчни и САЩ трябва да са готови да окажат осезаем натиск върху партньори, чиито действия носят дестабилизация на региона. Годините на американско нехайство за действията на средните сили в Африка (в името на мира и сигурността в Близкия изток) се оказаха неуспешни, позволявайки напрежението да настрои съюзници един срещу друг и заплашвайки да дестабилизира цялото Червено море. Провалът крие риск от конфликт, който може да се окаже пагубен за интересите на САЩ и от двете страни на Червено море и вероятно би причинил катастрофално хуманитарно бедствие.

Един регионален конфликт би могъл да принуди САЩ да избират между ключови съюзници в региона и да отклони вниманието им от насърчаването на американските интереси, като морската сигурност, борбата с тероризма и възпирането на Иран. Противниците на САЩ, сред които Иран, Ал-Кайда, Ислямска държава и Русия, веднага са се възползвали от създадения вакуум. Последната голяма война в Етиопия доведе до близо 600 000 жертви, докато регионална война би отприщила дестабилизираща бежанска криза в и без това претоварените съседни държави, а вероятно и по целия свят. Тези опасности биха разсеяли САЩ от конкуренцията с Китай и Русия в другите части на света, както и от американските интереси в Западното полукълбо.

Настоящият доклад цели да подпомогне отговорните фактори в усилията за мир, очертавайки стратегическите възгледи на средните сили в Африканския рог и анализирайки как взаимодействието между тях и широкия регион оформя динамиката на сигурността. Много е писано за средните сили в Африка и конкуренцията между тях. Този доклад е базиран на досегашни изследвания, надграждайки ги, за да отрази бързо развиващата се обстановка.

Освен това малко трудове предоставят цялостен поглед, който да свързва всички тези нишки, особено ключовата роля на африканската динамика. Регионалните участници имат собствена воля и действията им основополагащи за оформянето на текущата регионална конкуренция и отношенията със средните сили. Този доклад се стреми да запълни тези празнини и да предостави актуална и задълбочена основа, върху която международната общност да изгради един по-кохерентен и проактивен подход за укрепване на регионалната стабилност и от двете страни на Червено море.

🔍 Целият доклад

Върховният главнокомандващ на суданската армия отхвърли предложението за примирие.

Суданският генерал Абдел-Фатах Бурхан е посрещнат от своите войски в Републиканския дворец на Хартум след отвоюването му от паравоенната милиция „Сили за бърза подкрепа“, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/File

🇸🇩 Суданският генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, върховен главнокомандващ на армията и фактически лидер на страната, отхвърли предложеното за прекратяване на огъня, изготвено от посредниците, водени от САЩ. Това е поредният тежък удар върху опитите да бъде спряна разрушителната война, разкъсваща африканската страна повече от 30 месеца.

Във видео, публикувано в неделя вечерта, Бурхан заяви, че предложението е „неприемливо и най-лошото досега“ и обвини посредниците в заемане на страна и липса на безпристрастност в усилията им да сложат край на конфликта.

Судан потъна в хаос през април 2023 г., когато борбата за власт между редовната армия и мощните паравоенни „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) ескалира в открити битки в столицата Хартум и други части на страната.

Според данни на ООН войната е отнела живота на повече от 40 000 души, но според хуманитарни групи реалният брой жертви може да е до десет пъти по-висок. Конфликтът предизвика най-тежката хуманитарна криза в световен мащаб, при която 14 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си, избухнаха епидемии, а цели региони страдат от масов глад.

Посредническата група, известна с името „Квадрига“ (САЩ, ОАЕ, Саудитска Арабия, Египет), повече от две години се опитва да спре бойните действия и да върне страната към демократичния преход, прекъснат от военния преврат през 2021 г.

По-рано този месец президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще обърне сериозно внимание на конфликта в отговор на призив за намеса, отправен от саудитския принц Мохамед бин Салман по време на официалната му визита в Белия дом.

В понеделник генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова и двете страни за незабавно примирие и сядане на масата за преговори. В публикация в социалните мрежи той настоява за „безпрепятствен и безопасен достъп на хуманитарна помощ“ и спиране на доставките на бойци и оръжие за двете воюващи страни.

„Нуждаем се от мир в Судан“, подчерта Гутериш.

Съветникът на Белия дом по въпросите на Африка Масад Булос отбеляза, че последното предложение предвижда 3-месечна хуманитарна пауза, която ще бъде последвана от 9-месечен политически процес.

RSF обявиха, че приемат примирието, на фона на международното възмущение от зверствата, извършени от техни бойци след превземането на Ел Фашер, столица на щата Северен Дарфур. В понеделник вечерта командирът на RSF генерал Мохамед Хамдан Дагало–Хемедти излъчи видеообръщение, в което потвърди готовността си за тримесечно хуманитарно примирие и призова посредниците да окажат натиск върху армията да го приеме.

Генерал Бурхан обаче категорично отхвърли документа: „Това е най-лошият текст досега“, защото „ликвидира въоръжените сили, разпуска службите за сигурност и оставя милицията там, където се намира в момента“, заяви той, очевидно визирайки RSF.

„Ако посредничеството продължи в същата посока, ще го смятаме за пристрастно“, допълни той, като отправи остри критики към американския съветник Масад Булос, когото обвини в опит за налагане на условия.

„Страхувам се, че Масад Булос ще се превърне в пречка за мира, който целият судански народ иска“, заяви той, без да даде дава повече подробности.

Генералът нападна и ОАЕ, които са една от четирите държави в „Квадрига“, която според него „не е невинна за отговорност“, особено когато „святът видя подкрепата на Емирствата за бунтовниците срещу суданската държава“.

В понеделник министерството на външните работи на ОАЕ отвърна, че със своя отказ Бурхан е демонстрирал „обструктивно поведение“, което „трябва да бъде публично осъдено“.

Правозащитни групи отправят остри обвинения към ОАЕ, че снабдяват RSF с оръжие и наемни бойци. По-рано този месец Асошиейтед прес съобщи, че от месеци американските служби разполагат с конкретни данни за доставки на оръжие от Емирствата за групата – информация, потвърдена от служител с достъп до секретните доклади. ОАЕ категорично отричат да подкрепят RSF.

Бурхан отхвърли твърденията, че армията е под контрола на ислямисти и е използвала химическо оръжие срещу бойци на RSF – обвинение, отправено от администрацията на Тръмп през май. Според него армията ще се съгласи на примирие едва когато RSF се изтегли изцяло от населените места, които контролира, за да позволи на разселените да се завърнат по домовете си, и едва тогава могат да започнат преговори за политическо уреждане.

„Ние не сме войнолюбци и не отхвърляме мира, но никой не може да ни заплашва или да ни диктува условия“, подчерта Бурхан.