Руският посланик отдаде почит на Ратко Младич в Белград

🇷🇸⚰️🇷🇺 Руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко оглави делегация на погребението на Ратко Младич в Белград в понеделник, 7 септември, и лично отдаде последна почит на отговорния за геноцида в Сребреница военнопрестъпник часове преди опелото. Сутринта той посети храма „Свети Лука“ в столичното предградие Видиковац, придружен от сътрудници и адвоката Горан Петрониевич, и изказа съболезнования на неговия син Дарко Младич и останалите негови близки. Присъствието му беше описано от Radio Free Europe/Radio Liberty, Balkan Insight и Al Jazeera, а кадри от него публикува сръбската агенция Танюг.

Позицията, представлявана от Боцан-Харченко в Белград, беше изложена писмено от Москва още в деня на смъртта. Младич почина на 27 август на 84-годишна възраст в ареста на ООН в Хага, където изтърпяваше доживотна присъда, наложена през 2017 г. Министерство на външните работи на Руската федерация изказа съболезнования на близките още на същия ден и възложи отговорността за смъртта му на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали, поел функциите на Международния трибунал за бивша Югославия след закриването му.

„Руската страна последователно посочваше, че процесът срещу Младич в Хага и условията на задържането му са съпроводени с пренебрежение към основните му права, включително правото на здраве и адекватна медицинска помощ“, гласи съобщението на сайта на министерството. Делото, според изявлението, „каквито и да са фактите, стоящи в основата му, се превърна в крещяща проява на двойни стандарти и антисръбски уклон на трибунала“.

Именно това уточнение за фактите по делото е показателно. С него Москва не влиза в спор с конкретните фактически констатации, върху които стъпва присъдата, а насочва своята атака към самата институция, към нейната безпристрастност, легитимност и начина, по който е третирала подсъдим. Това е ключова разлика: вместо спор за доказателствата Русия предлага спор за институцията, която ги е оценила.

Руското изявление характеризира последния отказ за освобождаване като „крайно нехуманно решение“ и назовава поименно председателят на Механизма Грасиела Гати Сантана. Младич беше в затворническата болница в Хага от 2024 г. По-късно през юни 2025 г. той беше прехвърлен на палиативни грижи и претърпя два инсулта на 10 април и 2 май.

Белград поиска Младич да бъде прехвърлен за лечение във Военномедицинска академия, но Гати Сантана отхвърли искането на 14 май с аргумента, че състоянието му е тежко вследствие на хронични заболявания, но не се наблюдава остро влошаване, което да оправдае неговото освобождаване по хуманитарни причини. На 22 август тя отхвърли и молбата на правната защита от 18 август, като вместо това прие, че затворникът получава необходимите медицински грижи и разширен режим на свиждания. Три дни по-късно сръбският министър на правосъдието Ненад Вуйич ѝ писа лично, позовавайки се на доклад на лекар в ареста, според който Младич е навлязъл в последната фаза от живота си. Генералът почина два дни след писмото.

Москва настояваше за неговото освобождаване и публично. На заседание на Съвета за сигурност на 12 май постоянният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя призова Механизма да освободи Младич по хуманитарни причини и предупреди, че в противен случай ще носи отговорност за влошаването на здравето му. По време на дебата през юни руският представител определи последователния отказ като нехуманен и незаконен и заяви, че най-добрият вариант би бил всички осъдени да изтърпяват собствените си присъди в родните страни под съответен надзор. На същото заседание представителят на САЩ подкрепи постепенното закриване на Механизма, но по друга причина – според него разследванията трябва да бъдат прехвърлени към националните институции и прокуратури.

Русия описа Механизма като „де юре прекратил съществуването си“ на 1 юли. Срокът на мандата съгласно резолюция 2740 на Съвета за сигурност на ООН от 2024 г.  наистина изтичаше на 30 юни, но самият орган продължи да се произнася, включително с отказа от 22 август, който Москва посочи като доказателство за неговата вина.

Ковчегът с тялото на Младич беше изложен в катедралния храм „Свети Лука“ от 9:00 до 12:30 ч. Хиляди се стекоха пред църквата, някои с тениски с неговия образ или символика на Войската на Република Сръбска, която той командваше от 1992 до 1995 г. В 12:35 ч. сръбският патриарх Порфирий отслужи опелото, в което заяви, че името на осъдения ще остане „дълбоко вплетено в паметта и молитвите“ на по-голямата част от сръбския православен народ.

Военнослужещи изнесоха ковчега, покрит със знамената на Сърбия и Република Сръбска, а траурното шествие потегли към Топчидерското гробище. Там Младич беше погребан с троен залп от почетна гвардия на сръбската армия до дъщеря си Ана, която се самоубива през 1994 г. По време на самото шествие синът му Дарко носеше сабя и благодари на присъстващите за „великолепното изпращане“. „Благодаря ви, братя мои, че дойдохте да отсъдите дали баща ми е герой, или престъпник“, каза той.

Сърбия участва в поклонението в отсъствието на своя държавен глава. Присъстваха 6 действащи членове на кабинета: министърът на отбраната Братислав Гашич, министърът на правосъдието Ненад Вуйич, министърът на културата Никола Селакович, министърът на публичните инвестиции Дарко Глишич, министърът без портфейл Ненад Попович и министърът на труда и ветераните Милица Джурджевич Стаменковски.

Президентът Александър Вучич не присъства с аргумента, че е зает с посещението на узбекския президент Шавкат Мирзийоев в Белград, но неговият син Данило Вучич присъства. От Република Сръбска пристигнаха Милорад Додик и Желка Цвиянович, сръбската представителка в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина. 4 автобуса докараха демобилизирани бойци от Баня Лука, а за всички желаещи да присъстват беше осигурен безплатен транспорт от Сърбия, Босна и Черна гора.

За семействата на убитите в Сребреница тази церемония имаше съвсем друго значение. Фазила Ефендич, председател на сдружението „Майки на Сребреница“, е загубила своите син, съпруг и 22 други роднини по време на геноцида през юли 1995 г. Пред Балканската служба на Radio Free Europe/Radio Liberty тя заяви, че Младич е бил погребан, „сякаш е бил държавник“.

„Това е ужасно за мен. Но ето. Това е огледало на Сърбия, нека целият свят види“, призова Ефендич. Преди самата церемония сдружението предупреди, че тя „заплашва да се превърне в най-големия фашистки сбор в Европа през последните 70 години“, и призова Европейския съюз да реагира.

Трибуналът в Хага осъди Младич през 2017 г. по 10 от общо 11 повдигнати обвинение. Сред тях са геноцидът в Сребреница, където армията на Република Сръбска екзекутира над 8000 бошняшки мъже и момчета, пет престъпления срещу човечеството и четири нарушения на законите и обичаите на войната. В последните се включват тероризирането на цивилното население по време на 4-годишната обсада на Сараево с обстрел и снайперистки огън и вземането на военнослужещи на ООН за заложници. По второ обвинение за геноцид в други общини съдът го оправда.

Политическата цена дойде за по-малко от денонощие и ще бъде платена от Белград, не Москва. Външният министър на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович обяви, че свежда дипломатическите отношения със Сърбия до възможно най-ниското ниво и изтегля по-голямата част от персонала на посолството в Белград. Консулското обслужване ще бъде прехвърлено към Загреб, Подгорица и Нови Пазар.

„Ако можех, днес щях да прекъсна дипломатическите отношения със Сърбия. Каквото мога, ще направя, за да сведа връзките до абсолютния минимум“, каза Конакович. Това остава извън неговите правомощия, тъй като решение за пълно прекъсване може да бъде взето само от тричленното Председателство, където една от страните е Република Сръбска, която разполага с възможност за вето.

Три дни преди това еврокомисарят по разширяването Марта Кос отмени официалната си визита в Сърбия, след като неин правителствен самолет транспортира тялото на Младич от Хага, а военнослужещи свалиха от борда ковчега, покрит със сръбското знаме. Европейската комисия разпострани изявление по случая, че прославянето на военнопрестъпници и отричането на геноцид „противоречат на най-основните европейски ценности и нямат място в ЕС и страните кандидатки“. Хърватският външен министър Гордан Грлич Радман предупреди, че случилото се може да се отрази на преговорите на Сърбия за членство в блока.

Погребението се вписа в предизборния период в страната. В същия ден кабинетът на Джуро Мацут прие на извънредно заседание предложение за разпускане на Народната скупщина, което изпрати на Вучич, който от своя страна обяви, че най-късно на 9 или 10 септември ще насрочи парламентарни избори за 18 или 25 октомври. Конакович определи отсъствието му като страхливост и го обяви за „организатор, изпълнител и лично най-отговорният“ за случилото се.

За Русия политическата сметка от вчерашния ден е нулева. Москва не води преговори за членство, които да бъдат забавени, нито понася непосредствения удар по двустранните отношения между Белград и Сараево, а прекият разход се изчерпва с посещението на един посланик в една църква.

Онова, което остава за Москва, е риторичната рамка от 27 август, вече приложена към конкретен съдебен казус: двойни стандарти, антисръбски уклон, наказание, поставено над хуманността. Но този аргумент не се ограничава до един съд.

През 2016 г. Руската федерация се оттегли от учредителния договор на Международния наказателен съд, а на 17 март 2023 г. същият съд издаде заповед за задържане на президента Владимир Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца от окупираните територии на страната. Това е различна институция и съвсем друга юрисдикция от тази, която осъди Младич, но политическата остава същата: международното наказателно правосъдие следва политика, а не право.

Ако тази рамка се окаже полезна, е напълно възможно въпросните внушения да се появят в една или друга в рамките на руската аргументация по досието в Украйна.

Община край Сараево свика помен за Младич в деня на Маркале

🇧🇦🕯🇷🇸 Община Източно Ново Сараево покани гражданите си да почетат паметта на осъден за геноцид и по този начин няколкостотин местни жители се събраха на площад „Република Сръбска“ вечерта за служба, проведена върху основите на строящия се в момента съборен храм „Христос Спасител“ – на 20-ина минути път с кола от центъра на Сараево. Призивът отправи общинската управа, която събра пожелалите да се сбогуват с бившия командващ Главния щаб на Войската на Република Сръбска.

Кадрите от мястото на събитието показват нагледно обстановката. Голяма снимка на Младич в униформа, поставена в черна рамка с траурна лента в единия ъгъл, е подпряна на каменния постамент пред основите на храма. Върху постамента е постлано сръбското знаме, а на плочата се трупат восъчни свещи. Възрастни жени се кръстят. Мъж води за ръка две деца в предучилищна възраст, на които подава запалени свещи. По-късно през площада преминава колона от млади мъже в черно, предвождана от сръбското знаме с герба. Върху една от фланелките се чете „Гробари“ – името на организираните привърженици на белградския „Партизан“.

Самото място има своя история. Площад „Република Сръбска“ е най-големият в Източно Сараево. Открит е през 2020 г. Изграден е със финансиране директно от правителството на Сърбия. Първата света литургия върху основите на храма в единия му край беше отслужена едва на 21 май тази година, на Спасовден. Три месеца по-късно общинската администрация подреди на същото място свещите за Младич.

Пред събралите се духовенството на Източно Сараево заяви, че строящият се храм е „свидетел и паметник на едно тежко време, в което една от личностите беше и Ратко Младич, който не завърши борбата си през 1995 г., а се бори до мига, в който се упокои“. Драгиша Тушевляк, председател на общинската организация на ветераните, добави, че „легендите не умират, а живеят в сърцата на народа на Република Сръбска“, и определи присъдата като несправедлива. След службата група младежи окачи транспарант на залата в края на площада и запали факли.

Присъдата, която Тушевляк описва като несправедлива, е окончателна от 8 юни 2021 г. Тогава апелативният състав на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали потвърди доживотния затвор, постановен на 22 ноември 2017 г. Съдът призна Младич за виновен по 10 от общо 11 повдигнати обвинения: геноцид в Сребреница, преследване, изтребление, убийства, депортация и насилствено преместване, тероризиране на цивилното население на Сараево, противоправни нападения срещу цивилни и вземане на военнослужещи на ООН за заложници. Той беше оправдан само по обвинението за геноцид в шест общини, различни от Сребреница, през 1992 г.

Обвинението за терор на цивилното население обхваща обсадата на Сараево от май 1992 до ноември 1995 г. В него влиза обстрелът на пазарът „Маркале“ на 28 август 1995 г. Съдебният състав по делото на Младич прие единодушно, че снарядът е бил изстрелян от позиции на силите на босненските сърби. Обстрелът уби 43 цивилни, а над 80 други бяха ранени. Същия следобед, броени часове преди възпоменателната служба в Източно Ново Сараево, роднини на жертвите, сдружения на пострадали и представители на местната власт се поклониха на улица „Мула Мустафа Башеския“ по повод 31 години от обстрела.

Публичната възхвала на осъдени за геноцид е престъпление по силата на член 145а от Наказателния кодекс на в Босна и Херцеговина, за което се предвиждат до 5 години затвор за одобрение, отричане и прославяне на лица с влезли в сила присъди за такива престъпления. Когато извършителят се издържа от публичния бюджет, санкцията е по-тежка. Разпоредбата беше наложена през юли 2021 г. от тогавашния върховен представител Валентин Инцко, след като местните институции не приеха собствено законодателство.

Оттогава Прокуратурата на Босна и Херцеговина не е повдигнала нито едно обвинение по своя инициатива. Голяма част от подадените сигнали са отхвърлени, а влезли в сила присъди има срещу двама души – Войин Павлович и Миодраг Малич. Сред осъдените няма известни политици.

Източно Ново Сараево не е изключение, а част от дълга поредица. Вечерта на 27 август, в деня на смъртта на Младич, лидерът на босненските сърби Милорад Додик и премиерът на Република Сръбска Саво Минич запалиха свещи в негова памет в храма „Христос Спасител“ в Баня Лука. Додик определи покойника като човек, показал „как се брани собственият народ“, и допълни, че чувствата на хората не биха могли да се забранят.

В Зворник няколкостотин души, голяма част от които младежи, преминаха на шествие в града, скандираха името на Младич и носеха знамена и символи на Войската на Република Сръбска. Служби бяха отслужени в Требине, Биелина, Приедор, Източна Илиджа и в манастира „Свети Никола“ на Озрен. Там се събраха както представители на управляващите, така и на опозицията: ръководител на община Източна Илиджа Маринко Божович, кметът на Баня Лука Драшко Станивукович и народната представителка Йелена Тривич.

Чамил Дуракович, вицепрезидент на Република Сръбска и оцелял от Сребреница, реагира с неприкрито възмущение от сцените, разиграли се в Зворник. „Това е Зворник, градът, в който кучетата на войната на Младич изпълняваха неговите заповеди. Това е градът на масовите гробове на моя народ“, припомни той, като нарече случващото се „последния стадий на геноцида“.

Мунира Субашич от сдружение „Майките на Сребреница“ припомни, че майките на убитите продължават да слушат как Младич е бил герой. Рамо Исак, министър на вътрешните работи на Федерация Босна и Херцеговина, отговори, че нито пропагандата от Белград, нито графитите, песните и митингите могат да отменят окончателните присъди. Екип на Федералната телевизия завари местни жители, завърнали се в Сребреница, които не смееха да говорят пред камера.

С оглед на всичко това, Белград не само не се дистанцира, но и придава на почитта и официален държавен характер. Сръбският министър на правосъдието Ненад Вуйич заяви, че Младич ще получи „всички военни и държавни почести, които му се полагат“, а мястото на гроба ще бъде определено от семейството. Адвокатът Бранко Лукич уточни последната воля на Младич – да бъде погребан до дъщеря си Ана в Топчидерското гробище на сръбската столица.

Тялото все още се намира в Хага. Механизмът е започнал разследване на обстоятелствата около смъртта и не съобщава кога ще го предаде на семейството, поради което все още няма дата за погребението.

Депутатите от Социалдемократическата партия Саша Магазинович и Дамир Машич внесоха сигнали срещу Додик, Сташа Кошарац, Ненад Стевандич и Драшко Станивукович и обявиха, че тепърва ще последват още такива. Дали настоящите сигнали ще стигнат по-далеч от предишните зависи изцяло от прокуратура, която в продължение на пет години не е прилагала разпоредбата, въведена именно заради прояви като тези.

Дотогава остава вече направеното: орган на местната власт свика гражданите на площад, построен със средства на съседна държава, за да почетат човек, осъден за избиването на над 8000 мъже и момчета в Сребреница и за умишления и напълно съзнателен обстрел на пазар, пълен с цивилни, чиито жертви бяха почетени същия ден – само на 20 минути път оттам.

Взривен е автомобилът на втория заподозрян по делото за Оленивка

🇺🇦💥🇷🇺 Взривно устройство е било задействано под личния автомобил на Дмитро Нейолов, бивш първи заместник-началник на изправителната колония в Оленивка, в нощта срещу 29 август в окупираната Донецка област. Това съобщиха местни издания, позовавайки се на източници в специалните служби на Украйна. Състоянието му остава неизвестно: окупационната власт и ведомства запазват мълчание по темата. Нейолов е вторият бивш служител на колонията, срещу когото Киев води производство във връзка със смъртта на украински военнопленници през юли 2022 г. и чийто автомобил впоследствие е взривен.

Първият беше директният му ръководител. На 9 декември 2024 г. джип Toyota избухна в центъра на Донецк, на кръстовището на улица „Университетска“ и Комсомолски проспект. В него се намираше Сергий Евсюков, ръководител на колонията през лятото на 2022 г. При експлозията той загина, а съпругата му, заела мястото на пасажера, получи тежки наранявания. Първоначално за случилото се съобщиха руски канали в Telegram, а по-късно информацията беше потвърдена от Петро Андрющенко, съветник на кмета на Мариупол. Руските власти не са давали официално потвърждение на инцидента в дните след това. Руските следствени органи образуваха дело за взрива, без да посочат извършител. Украинската страна не поема отговорност за самия атентат и оттогава насам не е заявявала такава. Евсюков и Нейолов бяха отстранени от своите постове още преди това и се укриваха в окупираната част на Донецка област.

Евсюков и Нейолов са първите две имена в един и същ обвинителен акт. На 29 юли 2024 г. (две години след случая, заради което са разследвани) Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Канцеларията на главния прокурор им повдигнаха задочно подозрения по член 438 от Наказателния кодекс: жестоко отношение към военнопленници, съчетано с умишлено убийство, извършено по предварителен сговор от група лица.

Обвинението не се отнася до самия взрив в колонията, а до действията, извършени точно след него. Според разследването двамата са били наясно с броя и състоянието на пострадалите, но въпреки това умишлено са забавили транспортирането на ранените до болници. Девет от жертвите са починали именно защото не са получили спешна медицинска помощ. Максималното наказание по този състав е доживотен затвор.

Година по-рано (на 28 юли 2023 г.) на Евсюков беше повдигнато още едно отделно задочно подозрение – за организирането на изтезания над 100 пленени военнослужещи в периода от пълномащабната руска инвазия до юли 2022 г. Според описанието, формулирано от разследващите органи, побоите са били извършвани на специално обособени за целта помещения за т.нар. дисциплинарно изолиране, където са били съпътствани от психологически натиск и постоянни заплахи. Преди 2014 г. Евсюков е бил шеф на сектор в управлението на милицията в Горловка.

Най-подробното публично описание на ролята на Нейолов идва не от Киев, а от Брюксел. На 13 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз включи 15 души и 1 институция в списъка със санкции по режим за нарушения на правата на човека, създаден през декември 2020 г. В мотивите Нейолов е описван като пряко отговорен за масово убийство на пленени украинци след руския удар през юли 2022 г. и е свързан с изтезания, побои и унижения над военнослужещи и цивилни.

В същия пакет санкции бяха включени още 5 ръководни кадри и надзиратели от затвора. Мерките включват замразяване на активи, забрана за влизане на територията на ЕС и забрана за предоставяне на финансови активи. Спрямо човек, който живее в окупирания Донецк, практическото им действие е било ограничено до активи, средства или други интереси, намиращи се извън Русия.

Събитието, около което са изградени всички тези обвинения, се случи в нощта срещу 29 юли 2022 г. В една от постройките на бившата Волновашка изправителна колония в Оленивка избухна взрив. Затворническото учреждение под № 120 и действа в този си вид от 1999 г. до превземането му от проруските формирования през 2014 г.

След 24 февруари 2022 г. руските въоръжени сили изградиха на територията му филтрационен затвор, през който преминаха пленени украински военнослужещи, полицейски служители и цивилно население, паднали под руска окупация. По данни на Върховната рада при взрива загинаха 53 украински военнопленници, а над 130 бяха ранени.

Повечето от тях бяха защитници от гарнизона на „Азовстал“ в Мариупол, предали се в края на май същата година по заповед на украинското военно командване и в замяна на гаранции за хуманно отношение, които бяха договорени с посредничеството на международни организации. Част от пленниците бяха преместени във взривената постройка броени дни преди атаката. Гарнизонът напусна окончателно металургичния завод в периода 16-20 май 2022 г. По думите на президента Володимир Зеленски тогава в руски плен попадат над 2500 военнослужещи от „Азовстал“, а Оленивка се превърна в основното място, където бяха държани.

Обстоятелствата около прехвърлянето им са реконструирани въз основа на разказите на оцелелите. На 5 август 2026 г. в Националния музей на украинската история във Втората световна война командването на 12-а бригада на Националната гвардия „Азов“, бивши военнопленници, държани в същата постройка, и представители на СБУ и прокуратурата представиха публично как е бил съставен списъкът.

Администрацията на колонията е обявила предстоящия „етап“ – преместване на затворниците – с капитан Сергий Ермошин, който отговарял за връзката с пленените, като е дала срок от около три часа. Списъкът е бил изготвен колективно от отговорниците на бараките, командирите на подразделения и самите пленници. Администрацията обаче се намеси многократно и окончателната версия се различаваше видимо от първия. Заповедта за преместването е била обявена лично от Евсюков.

Случилото се след експлозията е документирано и от независима трета страна. Международният комитет на Червения кръст поиска да му бъде осигурен достъп до Оленивка и военнопленниците непосредствено след нападението, за да окаже помощ на ранените, да съдейства за транспортиране на тежко пострадали до болници и да участва при идентифицирането на телата. Комитетът обяви, че искането е било отправено незабавно, но е било отхвърлено. Достъп до Оленивка не беше предоставен. Именно това забавяне между взрива и оказването на медицинска помощ стои в основата на обвинението срещу Евсюков и Нейолов.

Москва заяви, че сградата е била поразена с ракета от американската реактивна система за залпов огън HIMARS. Тази версия не се подкрепя от наличните експертни оценки. Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека я отхвърли, тъй като установи, че характерът на самите разрушения по стените, тавана и покрива, състоянието на леглата, размерът на остатъчния кратер и посоката на взривната вълна не отговарят на попадение с такъв боеприпас. През юли 2023 г. организацията заяви изрично, че причината за разрушенията не е ракета от HIMARS.

Предварителната оценка на украинската прокуратура, публикувана на 30 август 2022 г. след извършване на анализ върху достъпните видеозаписи с участието на специалисти по разпознаване на боеприпаси, посочи към капсули с горивна смес от термобарични огнехвъргачки от типа „Шмел“, „Шмел-М“ и „Рис“. Това може да значи използване на оръжие от близко разстояние, а не изстрелване от фронтовата линия. Комплексната съдебна експертиза, включително взривотехническата, обаче остана недовършена, защото мястото на престъплението беше недостъпно.

Това е и основната причина делото да не напредне по обичайния съдебен път. ООН сформира комисия за установяване на фактите, но на 5 януари 2023 г. я разпусна, преди изобщо тя да започне работа: Русия не предостави нито гаранции за безопасност, нито достъп до Оленивка. Организацията допълни, че самата цялост на мястото е била нарушена.

4 години по-късно пречката е същата. Без оглед на мястото на инцидента нито украинските следователи, нито международните екипи биха могли да изследват веществени доказателства. На последната годишнина Министерство на външните работи на Украйна отправи призив към Международния наказателен съд, други международни съдебни институции и компетентните национални органи да продължат производствата и да потърсят отговорност както от директните извършители, така и от хората, дали разпореждане. Досега никой не е бил изправен пред съд.

Взривът от 9 декември 2024 г. прибави към тази ситуация и конкретни последствия от правен аспект. Ако смъртта на Евсюков бъде официално удостоверена, производството срещу него подлежи на прекратяване на нереабилитиращо основание – не поради недоказаност на обвинението, а тъй като самият обвиняем не е сред живите. Присъда няма да има, а фактите, събрани по неговата част от наказателното производство, ще останат в материалите, без съдът да се произнесе по тях. Официално решение по този въпрос все още не е взето.

Случилото се на 29 август се вписва във вече установен модел. От края на 2024 г. в окупираните територии периодично са използвани взривни устройства, поставени в автомобили или край маршрута на хора, срещу които Украйна води производства или отправя обвинения.

На 13 ноември 2024 г. в Севастопол загина капитан I ранг Валерий Транковски, началник на щаба на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на Черноморския флот, след взрив в автомобила му на улица „Шевченко“. Украински издания, позовавайки се на свои източници, приписаха операцията на СБУ.

На 13 август 2026 г. взривно устройство, поставено в улична кофа за отпадъци на Столетовския проспект в Севастопол, уби минувач. Федералната служба за сигурност (ФСБ) го определи като руски военнослужещ от структурите на Министерство на отбраната, а украинската страна го назова като Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал заедно с нея на руска страна през 2014 г. ФСБ задържа по случая жителка на Сочи. И за двете операции липсва официално признание от Киев.

Самият Донецк също все по-трудно може да се разглежда като сигурен руски тил. На 26 август и в нощта на 27 август Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са били поразени основен и запасен команден пункт на руската армия в района на града. Зоната, в която се укриваха двамата бивши ръководители на колонията, беше изгубила значението си на дълбок оперативен тил още преди последния взрив.

Установеното със сигурност към настощия момент е ограничено: взривно устройство е било поставено под лек автомобил и детонирано през нощта, докато състоянието на Нейолов не се посочва от нито една страна. Останалите обстоятелства са документирани от години и очертават последователна картина: разследване, което не може да получи достъп до местопрестъплението; мисия на ООН, която беше разпусната, преди да започне работа; обвинение по член с до доживотен затвор, което не е стигнало до съд; и санкционен списък от 15 имена, срещу които Европейският съюз може да вземе решение за налагане на ограничения, но не да ги изправи пред съдия.

Досега нито един от обвиняемите за Оленивка не е понесъл присъда. Единствените физически последици, достигнали до двамата основни фигуранти, са експлозиите под автомобилите им, извън съдебна процедура и без официално установен извършител.

Руска армия нарече „жива сила“ невъоръжен велосипедист край Дружковка

🇷🇺💥🇺🇦 Официалният Telegram канал на 3-та гвардейска общовойскова армия на Южния военен окръг на Въоръжените сили на Руската федерация публикува видео, на което FPV камикадзе дрон изчаква от засада и поразява цивилен мъж, който се придвижва с велосипед по път край Дружкивка в Донецка област. В публикацията той е посочен като „жива сила на противника“, а военнослужещи от 4-та бригада са представени като извършители на неговото „унищожаване“.

Кадрите са заснети от камерата на дрона. Той не атакува веднага, а известно време следва велосипедиста, изравнява скоростта си с неговата и постепенно скъсява разстоянието. Приближаването заема по-голямата част от записа.

Мъжът се движи по тясна отсечка с храсталаци и суха трева. Носи раница, бейзболна шапка и часовник на лявата ръка и е облечен в тъмно спортно яке с бяла лента по ръкава. По него не се виждат никакво оръжие, каска, бронежилетка или камуфлажно облекло.

В последните секунди дронът се приближава на няколко метра. Мъжът се обръща назад и поглежда право в камерата. На самото видео е добавен подигравателен надпис „Намали скоростта!“ и завършва с проблясък и съобщение за изгубен сигнал.

Изразът „жива сила на противника“ е служебен термин от руската военна лексика, с който се обозначава личният състав на противниковите въоръжени сили. В публикацията са използвани и същите глаголи, които обичайно описват поразяването на боен разчет: „унищожиха“ и „ликвидират“.

Между тази терминология и видимото на кадрите обаче има очевидно разминаване: записът показва човек в цивилно облекло, който се придвижва с велосипед и не носи видимо оръжие или снаряжение. Не самото изображение, а дадената от канала квалификация превръща поразяването му в докладван „боен резултат“.

Каналът твърди, че ударът е бил нанесен с дрон КВН („Княз Вандал Новгородски“) – евтин камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), продукт на научно-производствения център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, който според руските данни се управлява по оптичен проводник.

При тази технология сигналът за управление се предава по оптично влакно, а не по радиочестотен сигнал. Това прави дрона неподатлив на обичайното заглушаване и позволява запазването на стабилна картина до момента на удар. Конкретният вид не може да бъде разпознат от самия запис и се посочва само от канала.

Разстоянието до цивилния обаче позволява той да се вижда съвсем отчетливо. В последните секунди мъжът се вижда в близък план – от дистанция, на която отсъствието на оръжие, каска, бронежилетка и снаряжение е безспорно.

Публикацията не идва от теч на необработени кадри от операторски разчет. Каналът, от който е споделена, е официален медиен ресурс на 3-та общовойскова армия, използва емблемата на съединението и поставя на кадрите воден знак с неговото название. Видеото е предварително монтирано, включително с добавяне на надпис върху изображението.

На същата армия руските ведомства приписаха обявеното „превземане“ на Костянтиновка на 3 юли. В своя оценка от 18 август обаче Институтът за изследване на войната (ISW) посочи, че руската армия вероятно е затвърдила само част от позициите, в които по-рано са проникнали. Според геолокирани кадри от периода между 6 и 18 август предният край на боевете в източните и централните части на града се е разширил.

Следователно публичното представяне на удара не може да бъде сведено единствено до действия на даден разчет. Записът е обработен и споделен от канал, който има роля на официален ресурс на армията, поради което отговорността за начина, по който случаят е представен, се пренася в структурата, която управлява този канал.

Дружкивка се намира на около 20 км южно от Краматорск, върху пътната ос между него и Костянтиновка. Градът е част от т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтиновка, който Украйна брани още от 2014 г. До това лято Дружкивка беше разположена в украинския тил.

В оценката си от 18 август ISW регистрира напредък на руските сили в тактическия участък Костянтиновка–Дружкивка. Същевременно руски военни блогъри оспориха част от съобщенията на руското министерство на отбраната за превзети населени места в района.

По отношение на Андреевка, западно от Дружкивка, чието превземане беше обявено на 17 август, един от блогърите отбеляза, че селото се намира на 15 км отвъд известната дотогава фронтова линия. Неговата оценка съвпадна с тази на ISW.

Три седмици преди публикуването на записа говорителят на Националната полиция в Донецка област Павло Дяченко описа пред „Громадске радио“ същия модел на поведение. По думите му в Дружкивка няма ток, вода и газ, руските обстрели включват управляеми авиационни бомби и реактивни системи за залпов огън, а евакуацията протича много активно.

„Руснаците много активно ловуват цивилни с дронове. Извършват атаки с дронове дори по хора, каращи велосипеди или опитващи се да се придвижат пеша“, заяви Дяченко на 3 август. В един град без гориво и обществен транспорт велосипедът и ходенето пеша са сред малкото останали възможности за местните жители.

Ударите по цивилни в Дружкивка не са изолиран случай, а системно поведение на руските войски. На 22 юни камикадзе дрон порази лек автомобил и уби 47-годишния му водач и неговата 48-годишна съпруга. Донецката областна прокуратура образува разследване за военно престъпление.

Сутринта на 3 юли друг дрон удари цивилен автомобил на шосето и рани четирима местни жители, които се евакуирали от града. На 2 август Националната полиция съобщи за още двама пострадали при удари с FPV дронове в Дружкивка. В рамките на същото денонощие тя регистрира общо 1267 обстрела по фронтовата линия и жилищните райони на Донецка област.

Международното хуманитарно право разграничава участниците в бойни действия от цивилното население и забранява умишлените удари по цивилни. Те губят защитата си от непосредствено нападение единствено за времето, през което участват пряко във военните действия.

Ключов е реалният статут и поведението на човека, а не името, което нападателят му приписва. Правилото включва изрична презумпция при съмнение: когато статутът на едно лице не е ясен, то трябва да се смята за цивилно. Нападащата страна е длъжна да извърши нужната преценка и да вземе възможните предпазни мерки.

Етикетът, поставен в описанието на видео, сам по себе си не отнема тази защита. Записът запазва значение независимо от текста, с който е публикуван – както показва и вече образуваното разследване за нападение от 22 юни.

Съдбата на мъжа от видеото не е установена от независим източник. Записът прекъсва в момента на удара, украинските институции не са съобщавали за този конкретен случай, а самоличността остава неизвестна. Не е установена и датата, на която са заснети кадрите. Известна е само датата на публикуването им – 23 август. Видимата растителност е съвместима с края на лятото, но не позволява по-точно датиране.

С оглед на съвкупността от видимите белези на целта, тя категорично може да бъде характеризирана като цивилна. Мъжът е облечен с ежедневно облекло, не носи оръжие или защитна екипировка и се придвижва с велосипед в район, от който евакуацията на населението все още не е приключила. Тези обстоятелства не доказват, че е цивилен, но изискват подобна възможност да бъде разглеждана като основна, докато не се появят доказателства за противното.

Двама загинали полицаи в Житомир при удар с „Бандероль“ по областното управление

🇷🇺💥🇺🇦 Двама полицаи загинаха, а най-малко 20 души бяха ранени при пряко попадение в сградата на Главното управление на Националната полиция в Житомирска област днес следобед. Пожар обхвана покрива и четвъртия етаж. Председателят на Националната полиция Максим Цуцкиридзе определи смъртта на двамата служители като невъзстановима загуба за ведомството. Областната дирекция се помещава на Стария булевард в историческия център на града, на около 140 км западно от Киев.

Въздушната тревога за града и областта беше обявена в 15:34 ч. Първите взривове бяха отчетени 15 минути по-късно. Според мониторинг канали целите са приближавали от север на няколко вълни. След първия удар към областта са продължили да се движат нови апарати, поради което спасителните екипи са работили в условия на активна тревога. Началникът на областната военна администрация Виталий Бунечко потвърди удара в 16:30 ч. и призова жителите да не разпространяват кадри от мястото. Там бяха изпратени екипи на Държавната служба за извънредни ситуации, медицински бригади и полиция.

Поразяващото средство е С8000 „Бандероль“ – хибриден боеприпас на границата между малогабаритна крилата ракета и реактивен дрон. Украинското разузнаване го определя като крилата ракета, Въздушните сили – като баражиращ боеприпас, а Националната полиция съобщи за удар с безпилотници от този тип. С8000 е разработена от групата „Кронщат“, която произвежда и разузнавателно-ударния дрон „Орион“ – основния известен носител на боеприпаса.

Според Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на. Украйна, публикувани на 12 август, „Бандероль“ има обсег до 500 км. Крейсерската скорост възлиза 520-560 км/час. Максималната достига 620–650 км/час. Осколочно-фугасната бойна част ОФБЧ-150 тежи 114,3 кг, от които взривен заряд са 49,5 кг. Корпусът е дълъг около 5 метра, а сгъваемото крило с размах 2,2 метра се разгъва след пуск.

Трудността при прехващане идва от полетния профил. По данни на украинския специалист по електронна война Сергей „Флеш“ Бескрестнов боеприпасът обикновено лети на височина между 400 и 2000 метра, а преди целта може да се снижи до около 200 метра. Способен е на резки маневри, включително обратен завой в рамките на около 2,5 км. Насочването е сателитно, но разполага с автономна система за навигация в участъците, в които сигналът е заглушен.

Комбинацията от малка радарна отражателна повърхност, ниска височина и сравнително висока скорост съкращава времето за реакция и често принуждава украинската ПВО да използва средства, предназначени за пълноразмерни крилати ракети. Срещу „Бандероль“ е вдигана и бойна авиация: по-рано през август бяха публикувани кадри на украински самолети, преследващи такива цели над Одеска област.

Именно икономиката прави оръжието особено опасно. Според експертни оценки един боеприпас струва между 50 и 150 хил. долара – колкото по-скъпите варианти на ирански ударни дронове и няколко пъти по-малко от класическа руска крилата ракета. Производството се извършва на три смени. ГУР оцени сегашния капацитет на до 80 броя месечно, а обявената руска цел е 120 – достатъчни за средно четири пуска дневно при поддържане на този темп.

В медийни публикации през август се появи оценка за пик от до 11 удара с „Бандероль“ в рамките на едно денонощие, но официалната разбивка на украинските ВВС за масирания удар по Одеса на 9 август посочи 6 ракети. Независимо от точния максимум, всеки такъв боеприпас поставя отбраняващата се страна пред неблагоприятен избор: да използва значително по-скъп прехващач или да поеме риска бойна част от 114,3 кг да достигне целта.

Оръжието е ново, но вече не е рядкост. ГУР обяви първата му употреба през май 2025 г. и назова неговите производител и обозначение. Оттогава основната тежест от удари пада върху южните и източните области. Според украинския представител по санкционната политика Владислав Власюк 80% от общо 16 руски атаки срещу хранителната инфраструктура в Одеска област през юни и юли 2026 г. са извършени с „Бандероль“. От началото на май Харковска област е атакувана над 60 пъти с този тип боеприпас, включително поне 19 удара по самия областен град. Житомир добавя към списъка областен център дълбоко в тила, до който обсегът от 500 км осигурява достъп по северния подход.

Дневният удар последва отделна нощна вълна срещу страната. Руските сили изстреляха 2 балистични ракети „Искандер-М“ и 65 ударни средсва като „Шахед“, „Гербера“, „Бандероль“ и дронове-примамки „Пародия“. Пусковете бяха извършени от Курска и Орловска области, както и от окупираните Донецк и Гвардейское в Крим. Към 8:30 ч. на 19 август украинските ВВС отчетоха 58 свалени или потиснати цели – 56 дрона и 2 боеприпаса „Бандероль“ – над северните, южните и източните области.

Недостигът на прехващачи е официално признат от Киев. На 13 август президентът Володимир Зеленски заяви, че Украйна разполага с около 1% от нужното количество ракети за MIM-104 Patriot. Според него 5% от американските запаси биха помогнали на страната да премине през зимата, а 10% биха позволили да бъдат прехванати всички руски балистични ракети. Той добави, че през 2026 г. Украйна получава два пъти и половина по-малко прехващачи, отколкото през предходната година.

Ударът по Житомир съвпадна по време, но не и по география и тип оръжие, с отделно разпространено предупреждение. Военно-политическият анализатор и военнослужещ Сергей Павлюченко съобщи, че около 16:35 ч. на 18 август украинските власти са получили разузнавателна оценка от Вашингтон за висока вероятност от масиран руски удар по Киев и областта през следващите 48 часа. По думите му оценката за натрупаните средства е останала около 30 ракети, а до 24 август (Деня на независимостта) са възможни интензивни балистични удари срещу столицата. Това предупреждение не беше потвърдено официално от институция на една от двете страни и остава недоказано.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за поразени военни заводи, логистични пунктове и обекти на енергийната и транспортната инфраструктура. Отделно то заяви, че са ударени резервоари с гориво в пристанище Черноморск и товарен кораб с имущество с военно предназначение югоизточно от Одеса. Житомир не беше споменат, а областна полицейска дирекция не попада сред изрично обявените категории цели. Украинската страна също не съобщи за поразен военен обект в града при същата вълна.

Националната полиция е граждански правоохранителен орган към Министерството на вътрешните работи. Нейните местни структури водят разследвания, охраняват обществения ред и документират последиците от руските удари. Цуцкиридзе е председател на службата от 17 юли, след като предшественикът му Иван Вигивски оглави вътрешното министерство при съставяне на кабинета „Корецки“. Преди това Цуцкиридзе беше първи заместник-председател на полицията и началник на Главното следствено управление.

Отвъд човешката равносметка ударът по Житомир показва промяната в икономиката на въздушната война в украинския тил. Докато далекобойните удари се нуждаеха от стратегическа авиация и ракети за милиони долари, честотата им беше ограничавана и от собствената им цена. Боеприпас за около 100 хил. долара, произвеждан в десетки бройки месечно и изстрелван без нужда от стратегически бомбардировач, сваля прага за удари по всяка цел, попаднала в обсега му.

„Бандероль“ не е неуязвима. При нощната атака срещу 19 август украинската ПВО неутрализира два такива боеприпаса, а срещу тях вече е използвана и авиация. Стратегическата стойност обаче не се крие в самия апарат, а по-скоро в темпото, което евтината серия позволява. Дефицитните прехващачи за MIM-104 Patriot могат технически да бъдат използвани и срещу крилати ракети, но разходването им срещу многократно по-евтини нисколетящи цели е икономически и оперативно неустойчиво. Повече зенитни ракети са критични за Киев, но сами по себе си не решават проблема с „Бандероль“.

Смъртна присъда за Атеф Наджиб, единственият подсъдим в залата в Дамаск

🇸🇾⚖️⛓️ Атеф Наджиб, бившият началник на клона на политическата сигурност в Дараа, беше осъден на смърт от Четвъртия наказателен съд в Дамаск. Той е единственият от деветима подсъдими по делото, който чу присъдата си в съдебна зала. На смърт задочно бяха осъдени и Башар Асад, брат му Махер и още шестима бивши служители от високите етажи на режима. Съдията Фахр ад-Дин ал-Ариян обяви решението във вторник, 11 август, в Двореца на правосъдието в Дамаск. Наджиб го изслуша изправен в затворническа униформа зад решетките на килията за подсъдимия, докато пред сградата чакаше тълпа.

Обвиненията срещу Наджиб са най-многобройните по делото и според Al Jazeera включват поне 10 състава: умишлено убийство на повече от един човек, умишлено убийство на деца под 15 години, изтезание с изход смърт, произволно задържане и престъпления против човечеството. Наред със смъртната присъда съдът е постановил по отделните обвинения доживотен затвор за подбуждане към гражданска война, пет години затвор за присвояване на публични средства и шест години затвор с глоба за пране на пари. Ал-Ариян описа Асад като най-висшия във веригата на вземане на решения, използвал държавните институции за извършването на тези престъпления. Съдията обяви решението за окончателно и неподлежащо на обжалване и разпореди заповедите за арест да бъдат разпространени международно.

Производството, заведено като дело №1 за годината, започна на 26 април и приключи с осмото заседание. Пред съда се явиха 75 ищци, сред тях бивши задържани и роднини на убити, а обвинението показа в залата видеозаписи с изтезания. Наджиб отхвърли обвиненията. Той настоява, че не е задържал никого, както и че не е давал заповед за стрелба по демонстранти и самият той се е противопоставял на силовото потушаване на протестите. Отговорността прехвърли върху останалите служби в провинцията. На част от заседанията присъстваха представители на международни правни и правозащитни групи, а отделни етапи от производството останаха закрити до приключването на публичното представяне на доказателствата. Това е първата осъдителна присъда срещу Асад, произнесена от сирийски съд, и първото дело на преходните власти, стигнало до присъда срещу хора от най-тесния кръг на фамилията.

Материалите по обвинението обхващат февруари и март 2011 г. в Дараа. Подчинените на Наджиб задържаха група ученици от града, между 15 и 20 според различните описания, които бяха изписали по стените искане за падане на режима и подигравателен надпис по адрес на самия Асад. Когато местните първенци и бащите на децата поискаха освобождаването им, Наджиб отказа с обиди към целия Хауран. Според разказа, който впоследствие обиколи цяла Сирия, той им казал да забравят децата си и да направят други, а ако не могат – да изпратят жените си при него. Дараа излезе на улицата през март, а стрелбата по протестните шествия допринесе за това протестите да се разпространят в останалите провинции. През април 2011 г. режимът отстрани самия Наджиб от поста. Последвалите въоръжени сблъсъци прераснаха в кървава гражданска война, продължила почти 14 години, отнела живота на стотици хиляди сирийци и принудила милиони да напуснат домовете си. ООН документира системни изтезания и отвличания и безследно изчезнали в над сто места за задържане в страната.

След свалянето на Асад на 8 декември 2024 г. Наджиб напусна страната, но по-късно се върна обратно. На 31 януари 2025 г. Общата сигурност го задържа в селските райони на крайбрежната провинция Латакия по време на акция срещу спящи клетки на бившия режима. По думите на директора на службата в провинцията Мустафа Кнайфати арестът е извършен след специална операция съвместно с военни части. Наджиб беше най-висшият представител на апарата на Асад, попаднал дотогава в ръцете на новите власти, а делото му се превърна в първото публично производство на новата съдебна власт срещу фигура от подобен ранг.

Осемте подсъдими, осъдени задочно, обхващат командната верига над Дараа през 2011 г.: Башар и Махер Асад, бившият министър на отбраната Фахд Джасем ал-Фрейдж, Мохамед Айман Аюш, бившият началник на военното разузнаване в Дараа Луай ал-Али, началникът на клона на разузнаването на ВВС в провинцията Куссай Махюб, началникът на военната сигурност Уафик Насер и началникът на отдела за специални задачи към Министерство на вътрешните работи Талал ал-Усейми. За всички тях обвинението включва убийство с предумисъл и подбуждане към изтезание със смъртен изход.

Башар и Махер Асад живеят в изгнание в Москва, която ги приюти през декември 2024 г. Ахмед ал-Шараа поиска екстрадицията на сваления президент при посещенията си в Москва, първото от които беше през октомври 2025 г., но получи отказ. Според описанието, дадено от сирийски дипломат, искането е поставяно ясно и многократно, а руската страна е отговаряла с разбиране към идеята за преходно правосъдие, без да отстъпи по същество. На 29 януари 2026 г. руският външен министър Сергей Лавров сподели пред турските медии, че въпросът за изправянето на Асад пред съд е уреден отдавна, че убежището му е предоставено по чисто хуманитарни съображения, тъй като животът му е застрашен, и че Дамаск вече не поставя въпроса за преследването му.

Присъдата от днес влиза в директно противоречие поне с последната част от това твърдение: сирийската съдебна система продължава да преследва на Асад. Реалната картина обаче не може да понесе промяната. Асад остава под руска защита, а международното разпространение на заповедта за арест може да създаде основание за задържането му в държави, които решат да я признаят или изпълнят, ако той се появи на тяхна територия. Русия очевидно не планира да бъде сред тях.

Тежестта на произнасянето зависи и от правната рамка, в която то е направено. Убийството, изтезанието и останалите системни посегателства се преследват по силата на Наказателния кодекс от 1949 г., който няма самостоятелен криминален състав „престъпления против човечеството“. Съдът достига до квалификацията чрез описанието и съвкупността на деянията, а не чрез вътрешноправна норма, която изрично я дефинира. Това ще има значение при всяко бъдещо признаване или оценяване на решението извън Сирия.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR), която наблюдава заседанията и публикува доклади за тях, посочи нерешени въпроси около презумпцията за невиновност, правата на защитата, съденето в отсъствие и мерките за защита на свидетелите. Осем от деветте присъди са постановени срещу хора, които никога не са влизали в съдебната зала, и са обявени за неподлежащи на обжалване.

Следващото произнасяне по същата линия е насрочено за 18 август по делото срещу Уасим Асад, братовчед на сваления президент, обвинен в предумишлено убийство, търговия с наркотици и посегателство срещу сигурността на страната и гражданския мир. На 22 юли прокуратурата поиска смъртна присъда и за него, след което производството беше оставено за съвещание. Към момента решение по делото няма.

Три денонощия руски морски пехотинец беше обстрелван от свои, защото отказал да изпълни заповед.

🇷🇺🪖🇺🇦 Руско командване е опитало да ликвидира собствен войник до Покровск с минохвъргачен огън, ударни дронове и стрелково оръжие, след като отказал да стреля по приближаващи украински сили. Конфликтът около позицията продължил три денонощия. Това разказва матрос Денис Журавльов в интервю за украинската медия ТСН. Поводът, според него, е отказ, заявен открито по радиовръзката: Журавльов заявил, че няма да стреля по приближаващите се към него украински групи от по двама и трима души. Впоследствие е изведен от позицията именно от войниците, срещу които е трябвало да открие огън, а в интервюто сам се определя като военен престъпник.

Журавльов е роден на 11 юни 1980 г. в град Чебаркул, Челябинска област, и има три деца. От 1998 г. учи агрономия в Челябинския селскостопански институт, година по-късно е на стаж в Унгария, а през 2000 г. прекарва половин година в Англия, откъдето, по думите му, се завръща с модерни технологии за обработка на почвата. Подписва договор с руската армия през 2023 г. Мотивът му е изцяло финансов: губернаторът на областта отчита средна месечна заплата от 60 000 рубли, а реалното възнаграждение е между 20-25 000 рубли при три деца на издръжка.

Планът му е бил друг. Записал се е за служба на Камчатка с намерение впоследствие да замине за Чукотка, където се е формирал арктически батальон, и да се премести със семейството си там заради по-високите заплати. Вместо това частта е вдигната през нощта по тревога, натоварена на транспортен самолет Ил-76 и прехвърлена в Ростов. Журавльов твърди, че е бягал три пъти, като всеки път се е укривал по около половин година. И трите бягства са отбелязани в личното му дело и всеки път е бил откриван. По думите му вече не е можел да прекрати договора, тъй като отказът от служба е бил криминализиран. На 3 декември пристига в Ростов, а още на следващия ден е изпратен към позицията без каквато и да е подготовка.

Там, по думите му, прекарва 14 дни без вода и храна. Заповедта идва по радиостанцията и е формулирана като своеобразна размяна: да убие украинците и да вземе водата им. Журавльов отговаря, че отказва да изпълни бойната задача, и добавя, че не вижда пред себе си врагове. Определя заповедта не просто като престъпна, а като „човекоядска“, защото смята, че украинската армия е съставена основно от обикновени хора – водопроводчици, чистачи, инженери, учители и програмисти.

Ответната реакция на собственото му командване започва на третото денонощие. По обяд от руска страна му спускат пакет с храна и го предупреждават по радиостанцията да го прибере; пакетът се взривява на 10 метра от него. Два часа по-късно по окопа падат между 8 и 10 минохвъргачни мини, а привечер се появява тежък бомбардировъчен дрон от типа „Баба Яга“. Украинските войници, разположени се на десетки метри от него, потвърждават, че дронът не е техен. По радиостанцията Журавльов е попитан дали му е харесал „подаръкът“ и е предупреден да очаква още изненади. Украинската група докладва на своето командване, че руско подразделение се опитва да унищожи свой войник, и получава разрешение да го изтегли. Заедно с него от позицията излиза и вторият човек там – Айрат, баща на четири деца, когото Журавльов убеждавал, че жив оттам няма да се измъкне.

По-рано, докато е бил на наблюдателен пост, Журавльов е получил заповед да ликвидира приближаваща група от шестима души. Дроновете не са могли да установят тяхната принадлежност: един от войниците бил с шапка от натовски образец и руско яке, а разстоянието не позволява да се различи автоматът му. Айрат настройва втора радиостанция на друга честота и прихваща предаването, от което става ясно, че групата е от 9-а рота – т.е. руска. Журавльов докладва това по радиовръзката и 10 секунди по-късно командирът отменя заповедта. От същия период е и обяснението, което получава, след като иска евакуация на ранен: „двама струват повече от един“, затова носилка няма да бъде изпратена.

Журавльов се води военнослужещ от 40-а отделна гвардейска морска пехотна бригада на Тихоокеанския флот, чиято постоянна база се намира край Петропавловск-Камчатски. Към момента на интервюто обаче вече е зачислен към 2-ра общовойскова армия като щурмовак – обединението, носило основната тежест на руското настъпление при Покровск. Бойният път на 40-а бригада във войната преминава през операцията в Хостомел на 25 февруари 2022 г., Мариупол, боевете при Вугледар през зимата на 2023 г. заедно със 155-а бригада, а след това и Курска област. Само през първите месеци на 2022 г. са установени най-малко 400 убити военнослужещи от съединението, а при Вугледар – още най-малко 72 поименно.

Тежката репутация на частта има и документална основа. На 20 февруари 2026 г. Шевченковският районен съд в Киев осъди на доживотен затвор Владимир Иванов, стрелец от 1-а рота на 1-ви батальон на бригадата, за разстрела на двама украински военнослужещи, които при засада в Курска област през януари 2025 г. са сложили оръжие и са вдигнали ръце. Съдът присъди и 50 млн. гривни обезщетение. Това е първата присъда за военно престъпление, извършено на руска територия. Отделно, през август 2024 г. се появиха кадри, на които военнослужещи от 155-а бригада на същия флот обезглавяват украински военнопленник; Офисът на главния прокурор образува производство. Журналистът припомня този епизод в разговора, а Журавльов отговаря, че още през 2023 г. собственият му командир е предупредил моряците от Тихоокеанския флот, че тях не ги вземат в плен.

Журавльов подкрепя описанието си за състоянието на руските войски с конкретни числа. Разказва, че по маршрута на придвижването си е минавал покрай неприбрани тела на руски военнослужещи, част от които, по думите му, са били мумифицирани още от 2022 г. При втората си командировка двамата с негов другар преброяват убитите в една горска ивица, като измерват дължината ѝ на крачки: първоначалната оценка е около 500 души, а реалният брой – 482. За мотивацията на руските войски Журавльов предлага обяснение, според което те се разделят на четири приблизително равни групи: една са отишли да спечелят пари, една – да покрият дългове, една – за да купят нещо конкретно, и една – за да се оженят след войната. Нито една от четирите не включва патриотизма като мотив. Собственото си положение обобщава с думите, че тяхната армия не е армия, а „сбирщина от бандити“, в която съдбата на неудобния може да бъде решена с граната, залепена с тиксо на врата.

Разликата между 40-а бригада от 2022 г. и частта, която днес носи същото име, според разказа е разликата между елитна кадрова морска пехота и неподготвени щурмоваци, привлечени на договорна служба. Самият Журавльов прокарва тази граница: кадровите моряци – онези, които са скачали с парашут и са десантирали от кораби – са били в първата вълна при Попасна и Вугледар. Той е от следващото попълнение: договорник от 2023 г., изпратен на бойна позиция под денонощие след своето пристигане в зоната на бойните действия и вече щурмовак под общовойсково, а не морско пехотно командване. Случаят е показателен за настоящото състояние на руските въоръжени сили след пет години пълномащабна война.

Руски генерал призна, че е разпоредил огъня по жилищен квартал в Донбас

🇷🇺 Действащ депутат от Държавната дума на Руската федерация и генерал разказа в ефир как през 2014 г. е разпоредил артилерийски обстрел срещу жилищен квартал в Донбас, в чиято църква са се укривали цивилни, в резултат на което са загинали жена и дете. Признанието на Андрей Гурульов е направено в първо лице. Украинският журналист Денис Казански сподели отрязък от предаването му на 9 юни, след което цитатите бяха препубликувани от UNITED24 Media и други украински медии.

По собствените му думи той е командвал частите, натоварени със задачата да превземат населено място под контрола на украинските войски. За да го превземе, генералът наредил артилерията да нанесе удари по жилищни райони, включително по квартала с църквата. Кой е конкретният град или село, Гурульов не уточни и името не се посочва и от нито един от източниците, публикували изявлението.

Описаната от него сцена е кратка. Преди 12 години той отишъл до църква на съседна територия и попитал местния свещеник как са нещата. Отговорът е, че положението е тежко: имало е бомбардировка и стрелба, загинали са жена и дете. Тогава посетителят заяви новината: „Слушай, това бях аз.“

Свещеникът го погледнал с широко отворени очи, а обяснението последвало веднага: „Нямаше друг начин. Трябваше да спася хората си. Опитахме да настъпим откъм болницата и районния център – не се получи. Опитахме да влезем от север – и това не сработи. Затова се наложи да ударим така, да ликвидираме врага.“ Молба за прошка така и не последвала. „Не искам хората да ми прощават или нещо подобно. Искам само в проповедите си да казваш на хората истината. Ако трябва, Бог ще ми прости; ако не – значи не съм го заслужил. Но хората трябва да знаят истината.“

Тежестта на този разказ се крие не толкова в подробностите, колкото във фигурата на самия говорител. През пролетта и лятото на 2014 г. Кремъл категорично отричаше руски войски да действат в Донбас – официалната версия представяше случващото се като бунт на местното население, подпомагано само от доброволци и войници в отпуск. През април 2014 г. президентът Владимир Путин настоява, че в Източна Украйна няма руски части, специални служби или инструктори. Едва на 17 декември 2015 г. той призна за присъствието на руски военни, изпълняващи определени задачи, но продължи да отрича участието на редовни съединения. Гурульов обаче не говори нито за доброволци, нито за опълчение. Той говори за своите подчинени, своята артилерия и своето лично решение.

Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна прави същия извод 10 години преди това изказване. През 2016 г. то установи, че генералът е командвал войски, воювали в Донбас, а за участието си във войната през 2014 г. е повишен в генерал-лейтенант, след което през март 2016 г. е награден с орден „За храброст“. Оценката на ведомството е кратка: той „взе непосредствено участие в престъпна дейност на територията на Украйна през 2014–2015 г.“. Според същите тези данни задачата на 12-о резервно командване, оглавявано от него, е била да разширява територията на самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република. Това означава, че оглавяваната от него структура е имала за цел не отбрана, а заземане на нови територии.

Военната му биография напълно съвпада с този период. Гурульов командва 58-а общовойскова армия на Южния военен окръг от януари 2012 г., след което поема 12-о резервно командване. През 2015 г. се връща начело на същото съединение във Владикавказ с щаб в Ростов на Дон. От август 2016 г. до януари 2019 г. той е заместник-командващ на Южния военен окръг, по-къснов влиза в политиката като заместник-губернатор на Забайкалския край, а от септември 2021 г. е депутат от управляващата партия „Единна Русия“. В сила са ограничителни мерки на Европейския съюз спрямо него по режима за защита на териториалната цялост на Украйна, санкции на САЩ от 24 март 2022 г. и такива на Обединеното кралство.

Журналистът, осветлил изказването на руския генерал, също е свързан с региона. Денис Казански е роден в Донецк през 1984 г. Поддържа интернет блог за местния живот и политика от 2009 г. Работи като журналист в градското издание „Остров“ до 2014 г. С избухването на войната той се премества в Киев, а от юни 2020 г. представлява окупирания Донецк в политическата подгрупа на Тристранната контактна група. Казански определи чутото в ефир като директно признание за военно престъпление.

В същото предаване депутатът заяви, че Русия не воюва срещу цивилното население. Това уверение той сам подкопава на два пъти: първо с разказа за квартала и църквата, и втори път със собствения призив за удари по Киев, които да прекъснат железопътните връзки и да оставят града без вода, отопление и ток. Тази идея не е нова за него – през 2026 г. той многократно настоя руската армия да унищожи украинската логистика, включително мостове, гари и депа.

С декларация от 8 септември 2015 г. Украйна призна юрисдикцията на Международния наказателен съд за престъпления, извършени на територията на страната след 20 февруари 2014 г. Освен това от 1 януари 2025 г. тя стана пълноправна страна по Римския статут като негова 125-а държава членка. Описаният от Гурульов обстрел попада във времевия обхват на съда, а военните престъпления не отпадат по давност. Умишленото насочване на обстрел срещу цивилно население и молитвени домове е сред изрично посочените състави в статута. Практическото прилагане обаче остава предизвикателство, тъй като Руската федерация отказва да признае юрисдикцията на съда и не екстрадира свои граждани.

За българската публика този разказ има допълнителна стойност. Спорът у нас за събитията в Донбас през 2014 г. дълго време се крепеше върху една основна теза: че става дума за вътрешен украински конфликт и гражданска война между Киев и местното население, в която руската армия не участва. Тази теза разчита изцяло на отсъствието на доказателства за редовни руски войски – отсъствие, което самият генерал отрича с личната си история. Аргументът вече не се нуждае от украински и западни източници, за да бъде оборен: той беше опроверган от самия командващ, пред собствената му аудитория с явното намерение да оправдае своите действия. В допълнение, България е страна по Римския статут от 2002 г. и като член на Европейския съюз прилага санкционния режим срещу него.

Признанието не е формално разследване, нито е присъда. То е разказ на командващия офицер, направен доброволно, пред руска публика и то в защитен, а не разкаян тон – военното решение се оправдава, а не се отрича. Именно затова то носи толкова голяма тежест. Досегашният дебат за 2014 г. се въртеше около два основни въпроса: дали руската армия е била в Донбас и дали е обстрелвала жилищни квартали. Един от нейните генерали, днес депутат в Държавната дума, даде категоричен отговор и на двата.

Швеция предава „Кафа“ на Украйна – първият кораб, отнет по украинско искане

🇸🇪⚖️🇺🇦 Швеция ще предаде на Украйна товарния кораб „Кафа“, задържан край Трелеборг от началото на март по подозрение, че е изнасял зърно от окупирания Крим. Върховният съд отказа да разгледа жалбата на собственика, с което предаването стана окончателно. Украинското външно министерство съобщи изхода на 6 август, а ден по-рано министър Андрий Сибиха го приветства с думите, че той „създава важен прецедент“. „Върховният съд разгледа материалите и не намери основание да допусне ревизия“, гласи актът, цитиран от шведската обществена телевизия SVT.

Прецедентът не е самото предаването на кораб, а основанието за него. Украйна поиска правна помощ от Швеция по наказателна преписка, а шведското право допуска предаване само ако деянието е наказуемо в Швеция. Ищадският районен съд направи точно това преизчисление и стигна до квалификация, каквато съд на чужда държава дотогава не беше давал на износ на селскостопанска продукция от окупирана територия. „Когато преведем обстоятелствата, които те изложиха, смятаме, че в Швеция това би било преценено като военно престъпление“, заяви пред Dagens Nyheter държавният прокурор Хокан Ларшон. Председателят на Ищадския съд Никлас Сьодерберг определи делото пред SVT като необичайно за инстанцията си.

Деянието, което шведските магистрати претеглиха, е конкретно и датирано. През юни 2025 г., след смяна на името, флага и собственика, „Кафа“ влезе в окупирания Севастопол и натовари около 3000 тона ечемик на зърнения терминал „Авлита“, а товарът беше разтоварен в сирийското пристанище Тартус. Това установява проектът SeaKrime на центъра „Миротворец“, който проследява корабоплаването към пристанищата в Крим. Курсът има и по-широко значение: той е сред първите превози, с които Русия възобнови морския износ на зърно от окупираните украински земи към Сирия, след като режимът на Башар Асад падна през декември 2024 г. и Москва започна да гради отношения с новите власти в Дамаск. Според украинското разследване корабът за сухи товари системно е нарушавал реда за влизане и излизане от окупираната територия, а фалшивата регистрация е служила да прикрие маршрутите.

Такова обвинение не би могло да се повдигне без апаратура за доказване на произхода, а Киев я изгради в последните четири години. Украйна поддържа семенна банка с проби от местните култури и лаборатория в Литва, работеща по британска методика: всяка проба носи отпечатъка на почвата и климата, където расте, и сравнението с архива установява произхода. Смесването с обикновено търговско зърно е обичайният начин за прикриване, но лабораторията разпознава примес от окупирани земи още при 10% от товара, а под 5% разредяването струва повече, отколкото носи. Успоредно сателитните кадри показват товарене директно на кейовете в Севастопол, Бердянск и Мариупол. Заместник-министърът на икономиката Тарас Височки описа метода пред Deutsche Welle през май и уточни, че той се прилага към няколко десетки подбрани случая, не към стотици рутинни превози. „Кафа“ е един от тези десетки.

Потокът, в който този превоз е просто пореден епизод, е от съвсем друг порядък. Украинското разузнаване отчете над 2 млн тона зърно, изнесени от окупираните територии само през 2025 г. и 15 млн тона за цялата пълномащабна война; над половината от обема за миналата година е отишъл в Египет и Бангладеш. Ресурсната база отговаря: около 6 млн хектара обработваема земя под руска окупация, от които около 80% се засяват всяка година, и близо 30 млн. тона зърнени и маслодайни култури, прибрани там за първите три години от войната, според същите данни на Височки. Трите хиляди тона ечемик на „Кафа“ са около 0,15% от изнесеното през 2025 г. Актът от Ищад не свива обема; той сменя вида на риска.

Русия и окупираният Крим осигуряват 85% от вноса на пшеница в Сирия – 2,9 млн. тона за сезон 2025/26, сочи документ на сирийските митници, цитиран от Reuters. През юли Москва опита да институционализира канала: сирийски служители описаха план за търговски логистичен център на четвърти кей на пристанище Тартус, с целеви обем около 250 хиляди тона месечно и първа пратка от 30 хиляди тона житни, разработван от местната фирма „Рус Лайн“ заедно с руско-сирийския бизнес съвет. Пристанищната администрация на Сирия отрече проекта да съществува; говорителят ѝ Мазен Алуш нарече съобщенията напълно неверни. Двете версии стоят непримирени.

Именно флагът, а не товарът, донесоха кораба в юрисдикцията на Швеция. Поне от 2017 г. до юни 2025 г. той плаваше под руски флаг; през юни 2025 г. руският морски регистър оттегли класа му и той се появи в базите данни на международното корабоплаване като гвинейски. Регистрацията му в африканската държава обаче се оказа, че не съществува. На 6 март шведската брегова охрана и полицията се качиха на борда на празния кораб в Балтийско море, докато плаваше от Казабланка за Санкт Петербург, и заключиха, че по местното и международното право той няма националност. „Кафа“ вече фигурираше в санкционен списък на Украйна от ноември 2025 г.

Разликата, която прави знамето, личи от друго дело в Швеция. На 3 април бреговата охрана и полицията се качиха на танкера „Флора 1“, засечен ден преди това заради петно от петролен разлив, дълъг над 12 км, в шведската икономическа зона; прокуратурата добави и съмнение за негодност за плаване заради неясната държава на флага, защото танкерът беше сменял име и регистрация няколко пъти през последните години. На следващия ден Камерун потвърди, че той стои в неговия морски регистър, екологичното обвинение не издържа и той си тръгна. „Ако липсва правно основание за продължаване на разследването, не задържаме кораби. Освен това има държава на флага“, обясни заместник-началникът на оперативния отдел на бреговата охрана Даниел Стенлинг. Регистър, който отговаря на запитването, връща на кораба защитата, предвидена в международното морско право. Регистър, който не съществува, не дава нищо.

Оттам нататък делото вървя по шведския процесуален часовник. Киев отправи искането си за правна помощ на 12 март. На 11 май прокурорът разпореди изземване на „Кафа“, буксирът я прибра на кей в пристанището на Трелеборг, а 11-те членове на екипажа, предимно руски граждани, бяха изведени от страната още същата вечер; капитанът, задържан по-рано по обвинение за ползване на фалшив документ, също отпътува, защото обвинението не издържа. Ищадският районен съд се произнесе на 4 юни, въззивната инстанция потвърди изземването на 3 юли, а на 5 август Върховният съд отказа ревизия. Шведският министър на правосъдието Гунар Стрьомер още през юни вписа делото в по-широката линия срещу сенчестия флот и го определи като важно за всички държави около Балтийско море. Текстът на окончателното решение все още не бе стигнал по официален път до украинската прокуратура, съобщи говорителката на ведомството Маряна Гайовска-Ковбасюк; главният прокурор Руслан Кравченко и упълномощеният по санкционната политика Владислав Власюк вече бяха обявили изхода за окончателен.

Материално Киев получава скромен актив. „Кафа“ е сухотоварен кораб от 1997 г., дълъг 96 метра, с обща товароподемност от 4337 тона, т.е. малък каботажен превозвач в самия край на експлоатационния живот. Практиката на украинските власти с конфискувани съдове е да ги продадат и да насочат постъпленията към бюджета, а за това предстои отделно производство по украинското законодателство. Стойността на акта не се крие в тонажа, а в това, че за първи път чужд съд уважи иск на украинската прокуратура по разследване за изнесени от окупирана територия стоки, както подчерта Кравченко.

Швеция стигна дотук, защото натрупа практика. Щурмовата група на полицията се качи на борда на „Кафа“ в началото на март в операция, наречена „Черно кафе“, а до средата на април властите качиха екипи на още три плавателни съда: „SEA OWL I“ по съмнение за фалшив флаг, „FLORA 1“ и „YUAN YUE HU“ заради остатъци от въглища и нефт, изпуснати във водата. Съветът на ЕС прие санкционен пакет №20 на 23 април, добави 46 нови кораба към списъка, с което обозначените станаха 632, и положи правното основание за пълна забрана върху морските услуги. Санкционният режим се разраства административно; шведското дело показва какво се случва, когато същият проблем влезе в наказателна зала.

Ефектът вече личи в маршрутите. Анализ на GPS-данни в средата на април показа, че съдове, свързвани със сенчестия флот, минават южно от Борнхолм към Големия Белт вместо северно от острова, т.е. заобикалят шведските териториални води и икономическата зона. „Шведските води станаха малко прекалено рискови“, обобщи пред TV4 експертът Кристиан Пантон. Ханс Ливонг, професор по отбранителни системи в Шведския университет по отбрана, отбеляза, че по-дългият маршрут за износ на нефт през Финския залив оскъпява руската логистика, и не вижда в тези случаи ескалация към военно измерение.

Разликата между двата подхода е очевидна. На 2 август италианската фрегата Thaon di Revel спря танкера Toa Payoh, попаднал под санкции на ЕС и плаващ под флага на Камерун, в международни води западно от Пантелерия, по линия на операцията IRINI на ЕС. Капитанът отказа съдействие при извършване на проверка на националността, италианците спуснаха отряд с хеликоптер, събраха доказателства и тръгнаха, а танкерът продължи търговското си плаване от Котону към Истанбул. Военноморската операция може да качи екип на борда и да документира; тя не може да отнеме кораба. Шведската прокуратура не разполага с фрегати, но разполага с наказателен процес и с молба за правна помощ, а те доведоха до отнемане на собственост.

Тази асиметрия очертава и границите на прецедента. Моделът работи там, където съвпадат три условия: корабът физически влиза в териториални води на държава с работеща съдебна система; флагът е фалшив или липсва, което сваля защитата на държавата на флага; и има документирано плаване до пристанище на окупирана територия с товар, който според местното право би бил престъпление. Голяма част от сенчестия флот са петролни танкери, а руският петрол, колкото и да е санкциониран, не е откраднато имущество на Украйна; за тях квалификацията „военно престъпление“ не се прехвърля и остават административните лостове.

Съседна юрисдикция вече показа другия изход. Френски военни спряха танкера „Боракай“ във водите край остров Ушант на 27 септември 2025 г. Той се представяше за бенински, но плаваше без видим флаг. Броени дни по-късно продължи да плава по маршрута си, а на 30 март 2026 г. поправителният съд в Брест задочно осъди капитана му, 39-годишния китайски гражданин Чен Джанджие, на 1 година затвор и 150 хиляди евро глоба за неподчинение при проверка. Там беше наказан човекът, а танкерът отплава. Затова е твърде малко вероятно актът да отключи вълна от еднакви дела в следващата година. Много вероятно е обаче да промени сметката на операторите, които обслужват зърнените терминали в Крим, защото рискът вече е загуба на самия кораб, а не просто задържане за няколко седмици и глоба.

В Херсон дрон преследва търговец около буса му; мъжът оцеля

🇺🇦🎯🇷🇺 Видео, заснето от жителка на Херсон, запечата поредния зловещ епизод от т.нар. „човешко сафари“ – методичното „ловуване“ на мирното население в града от руски оператори на дронове, които ежедневно набелязват пешеходци и търговци по улиците за тренировъчни мишени.

На кадрите се вижда как руски камикадзе дрон следва по петите 52-годишен продавач на зеленчуци, който отчаяно се опитва да се измъкне от смъртната опасност, обикаляйки собствения си микробус, паркиран на пазар в Таврийски микрорайон на града, където е трябвало да разтовари стока рано сутринта днес. Мъжът, жител на Николаевска област, оцелява като по чудо: лекарите установиха закрита черепно-мозъчна травма, взривна травма, акубаротравма и множество осколкови рани по гърба и долните крайници, а състоянието му в момента на приемане в болница беше описано като средно тежко. По-късно националната полиция публикува видео от инцидента и уточни, че той се е разиграл малко след 6:45 ч.

Кадрите са заснети отдалеч, през прозорец на съседна жилищна сграда. В тях се вижда пясъчна открита площадка между панелни блокове, бяла камионетка с товарен фургон, зелен чадър и наредени под него картонени каси. В долния край на картината стои син автобус без стъкла. Мъжът се появява до чадъра и тръгва да бяга покрай камионетката, а дронът се движи подире му, без да изостава. Взривът избухва до превозното средство; сивият облак се вдига над касите, покрива фургона и се разстила към блоковете зад него.

Началникът на градската военна администрация Ярослав Шанко посочи, че руският дрон известно време е преследвал мъжа, който се е опитвал да се спаси, преди операторът да нанесе удара. Този клас дронове предават картина в реално време и се управляват от човек, който през цялото време вижда целта на екран пред себе си или специални очила за изглед от първо лице (FPV). Полицията е категорична: мъжът няма никакви външни белези, които биха могли да подведат,че е военнослужещ – той просто идва на пазара, за да продава своята продукция.

Към съобщението органите добавиха и указание, което само по себе си описва ежедневието в областния град, разположен на десния бряг на река Днепър: ако забележите дрон, в никакъв случай не опитвайте да го снимате, а потърсете укритие. Пазарът, на който 52-годишният мъж продаваше зеленчуци, се намира на няколко километра от руските позиции на левия бряг на Днепър, а самият пострадал е дошъл да търгува от съседната Николаевска област.

Пътят, по който минава неговото пътуване, отдавна не е безопасен. На 20 юли 2026 г. командир на отряд за дронове-прехващачи към 34-та отделна бригада на морската пехота, с позивна Шкипер, описа пред Радио Свобода как руски разчети минират дистанционно шосето Николаев–Херсон: безпилотниците разпръскват противопехотни и противотанкови мини по маршрута, достигайки на дълбочина до 40 км в територията под украински контрол чак до Киселевка и Посад-Покровски. По думите му, целта на тези действия е градът да бъде лишен от логистика и доставките към него да бъдат прекратени. Няколко седмици по-рано, на 31 май, началникът на областната военна администрация Олександър Прокудин съобщи, че около 200 км пътища в региона вече са покрити с анти-дрон мрежи, като руското командване всеки месец изпраща към областта нови и нови подразделения за дронове, и провежда изпитания на нови разновидности, а червената и сивата зона растат месец за месец.

Този модел на удари срещу цивилното население получи официална правна квалификация преди повече от година. През май 2025 г. Независимата международна комисия за разследване на Украйна към ООН обяви своето заключение, според което руските атаки с дронове по мирни жители по десния бряг на река Днепър в Херсонска област представляват престъпление срещу човечеството. Разследването обхвана 10 месеца от юли 2024 г. и ивица от над 100 км покрай долното течение на реката около Херсон, в която безпилотниците убиха най-малко 150 души и раниха стотици. Комисията установи, че обстоятелствата около ударите, както и публикуваните кадри и заплахите, отправени в публикации към тях, показват действия, чиято основна цел е да всява ужас сред цивилното население.

Оттогава насам преднамерените атаки срещу цивилни единствено зачестяват. В своя доклад пред Общото събрание на ООН от 21 октомври 2025 г. същата комисия отчете над 200 убити и 2000 ранени граждани от умишлени удари в Днепропетровска, Херсонска и Николаевска област от юли 2024 г. насам и описа руските действия като широко разпространени, системни и продукт на единна държавна политика. През септември 2025 г. комисията стигна до заключение, че руската армия насочва дронове срещу цивилни и унищожава инфраструктура по начин, който прави невъзможен животът на цивилното население във прифронтовите региони.

Human Rights Watch от своя странас публикува доклада „Hunted From Above“, който документира 45 нарочни атаки срещу мирни жители на Херсон между май и декември 2024 г., най-малко 30 убити и 483 пострадали. Описанието на тактиката в него съвпада ред по ред с това, което показва записът от 4 август: апаратите следват пешеходци и колоездачи на стотици метри, удрят по колички, магазини и доставни автомобили, разпръскват противопехотни мини ПФМ и нападат медицинските екипи, след като те пристигнат на мястото на предишен удар. Организацията описа ударите като нарушения на законите на войната, а взети заедно, като видимо престъпление срещу човечността.

Мащабът се вижда най-отчетливо в данните на прокуратурата. Към 22 май 2026 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна е регистрирал над 11 000 удара с FPV дронове по цивилни, медици, спасители и полицаи от началото на 2024 г.: 2427 производства за 2024 г., 6771 за 2025 г. и още 2010 само за първите четири месеца на 2026 г. Близо половината се падат на един регион. В Херсонско са образувани 5303 наказателни производства за атаки с безпилотници срещу невоенни обекти, с 287 убити и 2549 ранени, сред които 41 деца. Само на самия град Херсон се падат 127 загинали и 1754 пострадали, тоест 44% от жертвите и 69% от ранените в областта. Прокуратурата описа практиката като системен терор срещу цивилното население, а не като поредица отделни случаи.

Темпото не е спаднало и през последните месеци. През юли 2026 г. в Херсонската градска община руските удари убиха 32 души, сред тях едно дете, и раниха 464, сред които 16 деца. Безпилотниците сами по себе си отговарят за 29 от загиналите и 395 от пострадалите, управляемите авиационни бомби за още 17 ранени. Три седмици преди случая на 4 август, на 17 юли, FPV дрон удари друг херсонски пазар около 9:30 ч.: загина 70-годишна жена, а шестима души на възраст между 65 и 85 години бяха ранени. Пазарите остават сред местата, където хората неизбежно се събират, и точно затова се появяват отново и отново в списъка на поразените обекти.

Продавачът от 4 август оцеля и с това остава извън графата, в която прокуратурата вписва 287 души. Всичко останало в случая му е рутина: невъоръжена цел на открито, преследване на бягащ човек и удар, нанесен от оператор, който през цялото време вижда какво прави. Указанието на полицията да не снимаш апарата, а да търсиш укритие, е онова, което един областен център все още може да предложи на човек, заварен на открито.

Анализ: Дете от регистъра „Деца на войната“ се оказа военнослужещ на Русия

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският държавен регистър „Деца на войната“ регистрира първия документиран случай, при който лице, водено в графата „в неизвестност“, се появява в редиците на окупационната армия в родното си село. Става дума за Олександър Мустяце, роден на 26 февруари 2007 г. в село Кринки, Херсонска област. Казусът беше установен от издирвателния екип Back to Ukraine, а на 30 юли беше обявен от Микола Кулеба – основател на фондация Save Ukraine и бивш упълномощен представител на президента на Украйна по правата на детето (2014–2021 г.). Към момента Мустяце продължава официально да фигурира в регистъра като безследно изчезнал.

Доказателственият материал е събран от открити източници – доколкото това е възможно в условията на окупация. Той включва профил в социална мрежа със снимки на младежа в руска военна униформа със „Z“ символ и руския трибагреник, както и кадри от бойни позиции, от които той е воювал срещу украинската армия. В по-късна снимка той позира с медицинска превръзка, най-вероятно след раняване. Профилът му няма никаква активност от 16 ноември 2025 г. Наличните данни не установяват каква е причината, нито по какъв начин той е попаднал в строя – с доброволен договор, по наборна служба или под принуда.

„Трудно ми е да се отърва от мисълта, че Русия първо отне на това момче украинското му детство, а след това – и самия му живот“, заяви Кулеба, който свързва този казус с наблюденията си върху децата, които неговата организация успява да изведе от окупираните територии:

„Заедно с екипа на Save Ukraine често разговарям с деца и семейства, спасени от окупацията. Те разказват как още от детска градина и училище са приучвани към култа към армията. Принуждават ги да участват във военно-патриотични прояви, да се включат към „Юнармия“, учат ги да боравят с оръжие и ги убеждават, че Украйна е враг. За дете, което години наред живее в подобна изолирана реалност, войната се превръща не просто в норма, а в съзнателен дълг.“

Оттук той прави и практичния извод: осигуряването на помощ за извеждане на семейства от окупираните територии е от първостепенна важност, тъй като всеки ден под окупация работи срещу украинските деца.

Кринки е окупирано още в първия ден на пълномащабната инвазия – 24 февруари 2022 г., когато Мустяце е на 15 години. Предвоенното население на селото е около 1000 души. До есента на 2023 г. цивилните жители вече са го напуснали, а през октомври украинската морска пехота стъпва на левия бряг на река Днепър и удържа там плацдарм в продължение на 9 месеца – до 17 юли 2024 г. Руската тактическа авиация срива със земята цялото селище с планиращи бомби. По данни на украинската полиция, цитирани от Slidstvo.info, там изчезват безследно 788 украински военнослужещи. Селото, в което този младеж е израснал, престава да съществува физически, докато той все още се намира в него.

Мустяце навършва пълнолетие на 26 февруари 2025 г. В рамките на същата година се появяват снимките с униформа, знаците и бойните позиции, а последната му публикация е от средата на ноември. Между 18-ия му рожден ден и прекъсването на активността в профила му изминават по-малко от 9 месеца.

Тази хронология съвпада с етапите, описани от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) едва три седмици по-рано. На 9 юли 2026 г. мисията по Московския механизъм публикува доклад, който описва милитаризацията и индоктринацията на украински деца и младежи в окупираните територии като системна държавна политика и престъпление срещу човечеството. Мисията е задействана на 14 май от 41 държави участнички, изготвена е от трима независими експерти от Франция, Латвия и Великобритания и е шестата поред за Украйна от 2022 г. насам. Етапите, които експертите описват, са обвързани с възрастта:

• На 6 години: начало на идеологическата пропаганда;
• На 13 години: въвеждане на военна подготовка в училище (боравене с оръжие, управление на дронове и тактическа медицина);
• На 18 години: мобилизация и набор във въоръжените сили на Руската федерация.

Мащабът на тази система се измерва в стотици хиляди засегнати. Според данни на украинския омбудсман Дмитро Лубинец към февруари 2025 г. в окупираните територии живеят около 600 000 украински деца в училищна възраст. Едва 7% от тях (малко над 44 000) продължават да учат по образователна система на Украйна, докато останалите преминават през руската учебна програма.

Трябва да се има предвид, че тези 7% не са резултат от институционален компромис на окупационните власти, а от пасивна и рискована съпротива на самите семейства. Обучението по украинската система се осъществява в дълбока конспирация с VPN връзки и онлайн платформи, а повечето от тези деца се налага да водят двоен живот – през деня посещават руското училище, за да предпазят родителите си от арест или отнемане на родителски права, а вечер учат тайно по украинската програма.

Изследователи от Йейлския университет са открили около 210 обекта за военно-патриотично възпитание – включително лагери и военни центрове, сред които са и четири центъра „Воин“, открити в окупираните зони с указ на руския президент. 58% от тези институции се финансират директно от руския федерален бюджет.

Финансирането бележи рязък ръст, посочва Юлия Усенко, началник на управление в Офиса на генералния прокурор: при бюджет до 50 млрд рубли през предходните години, за 2025 г. са предвидени 71 млрд рубли – близо 4-кратно увеличение от 2021 г. За центъра „Маяк“ в окупирания Бердянск, открит с онлайн участие на руския президент Владимир Путин, за тази година са отделени 537 млн рубли, а за 2028 г. се предвижда тя да достигне 710 млн.

Броят на децата, преминали през лагери за превъзпитание, се е удвоил само за една година – от 40 000 за 2024 г. до 80 000 през 2025 г., по изчисления на юристката Катерина Рашевска. Движението „Юнармия“, основано от Министерство на отбраната на Руската федерация и санкционирано от ЕС, САЩ и Украйна заради милитаризацията на деца, остава една от най-големите паравоенни организации в Русия. Неговата стратегия за развитие до 2030 г. предвижда числеността му да нараства с 250 000 души годишно (в това число влизат деца от окупираните области), като най-малко 10% от членовете му всяка година трябва да попълват състава на въоръжените сили – веригата „училище – паравоенна организация – армия“ е заложена като официален планов показател, а не просто катo единично явление.

Но военната подготовка е само единият изход от системата; другият е осиновяването. По думите на Усенко около 4000 деца със статут на сираци или лишени от родителска грижа са останали в окупация, като част от тях са незаконно депортирани. Сред последните случаи, документирани от прокуратурата, са 42 деца от Херсонска област, настанени в приемни семейства в Крим.

През 2025 г. подвластното на т.нар. ЛНР „министерство на образованието“ публикува на сайта си каталог за осиновяване със снимки, лични данни и описания на 294 украински деца на възраст до 17 години. Повечето от тях, уточнява Кулеба, са родени преди окупацията на Луганска област и са украински граждани. Усенко свидетелства, че във федералната руска база данни за осиновяване са вписвани и деца от Херсонска и Запорожка област.

Процесът достига до най-високите етажи на руската власт: 10-месечната Маргарита Прокопенко, изведена от дома за деца в град Херсон, беше осиновена от лидера на партия „Справедлива Русия“ Сергей Миронов и съпругата му Инна Варламова. Личните ѝ данни бяха напълно променени, а за нейно родно място беше вписан град Подолск, Московска област.

Мустяце не е първото украинско дете, попаднало в руската армия, но е първият такъв регистриран случай в официална база данни. Усенко описва завършения аналогичен цикъл в Донбас: около 6000 деца в Донецка област са били подложени на въздействие от „Юнармия“, а онези, които през 2014 г. са били непълнолетни, вече са навършили пълнолетие и постъпили на служба. По тези казуси украинската генерална прокуратура е повдигнала обвинения на 15 души. Докато процесът в Донбас от 2014 г. е вече приключил експеримент с познати последици, кохортата от 2022 г. навлиза в същия механизъм при значително по-големи мащаби и бюджет.

Системната индоктринация обаче не е единственото обяснение, което издържа проверките на фактите в конкретния случай. Кринки е напълно унищожено, населението му е напуснало още през есента на 2023 г., а за семейството на младежа няма налични данни. Руската армия предлага възнаграждения по договори, многократно надвишаващи местния стандарт на живот. На разрушения ляв бряг на практика е единствената функционираща институция, осигуряваща прехрана, заплата и социален статус. Украинската прокуратура е документирала поне 12 случая на задържане на непълнолетни под окупация, както и наемане на младежи от 14 до 18 години в заводите на „КАМАЗ“ срещу месечно възнаграждение от 9500 рубли (около 150 долара). За юноша без дом и близки принудата може да е била породена от социално-икономическата безизходица, а не от учебния план. Един единичен случай не позволява категорично разграничаване на подобни фактори; генералното заключение се базира върху съвкупните констатации на ОССЕ и прокуратурата, а не съдбата на едно конкретно лице.

Към 31 юли 2026 г. регистърът „Деца на войната“ отчита:

• 722 убити и 2742 ранени деца (по данни на Офиса на генералния прокурор);
• 2370 деца в неизвестност (по данни на Националната полиция);
• 20 610 депортирани или принудително преместени деца (от които са върнати едва 2414).

Мустяце е фигурирал в категорията на изчезналите, а не на депортираните – две категории, които се водят поотделно от различни институции. Самата Русия заявява в открити източници за 744 000 украински деца, преместени на територията ѝ, но украинската страна цитира тази цифра единствено като руско твърдение, а не като потвърден факт.

Темпът на връщане остава бавен: през февруари 2026 г. президентът Володимир Зеленски съобщи за 2000 върнати деца по инициативата Bring Kids Back UA (със съдействието на Катар и посредничество на първата дама на САЩ Мелания Тръмп). Към края на юли бройката достига 2414 – т.е. 400 върнати деца за първото полугодие на 2026 г. При тези темпове за връщането на останалите над 18 000 идентифицирани деца ще са нужни близо две десетилетия.

Правните и дипломатическите механизми изостават спрямо бързото навършване на пълнолетие от децата. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на президента Владимир Путин и комисаря по правата на детето Мария Лвова-Белова още на 17 март 2023 г. именно заради незаконното депортиране на деца, но последващи действия не бяха реализирани. На преговорното поле украинската делегация предаде на 2 юни 2025 г. в Истанбул списък с имена за репатриране. Два дни по-късно Лвова-Белова обяви, че вече е започнала работа по него съвместно с руското МВР.

Междувременно възникват нови препятствия: преминаването на границата вече се допуска само с руски биометричен паспорт, а Беларус отново се включва в програмите за превъзпитание чрез лагерни смени – практика, документирана от украинските разследващи органи. Министърът на външните работи Андрий Сибиха категорично настоява съдбата на украинските деца да бъде неразделна част от евентуални мирни преговори, а виновните лица да понесат наказателна отговорност.

Всяка година под окупация извежда цяла възрастова група извън обхвата на регистъра, който по дефиниция следи само непълнолетни лица: родените 2007 г. отпаднаха от него миналия февруари, а родените 2008 г. отпадат през настоящата година. Дипломатическите механизми за репатриране връщат стотици деца всяка година, докато образователната и паравоенната система на окупационните власти обхваща стотици хиляди. При това съотношение времето работи в полза на Москва по начин, който не зависи от развоя на бойните действия на фронта.