Защитата на Ратко Младич с извънредно искане за освобождаване: „В последен етап от живота си“

🇷🇸⚖️🇺🇳 Защитата на осъдения военен престъпник Ратко Младич внесе спешно искане до Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали (МОМНТ), настоявайки за временно или предсрочно освобождаване по предполагаеми „хуманитарни причини“.

В молба, подадена до председателя на Механизма съдия Грасиела Гати Сантана адвокатите на Младич твърдят, че здравето му се е влошило внезапно и необратимо и че той се намира „в последния етап от живота си“.

Защитата твърди, че Младич наскоро е претърпял сериозен неврологичен инцидент, придружен от пълна загуба на говор и затруднено преглъщане, което е довело до неговата спешна хоспитализация. Според твърденията им оттогава неговото състояние се е влошило допълнително и сега той е почти напълно неподвижен, прикован към легло или инвалидна количка.

В искането се посочва, че Младич се намира в „напреднал и необратим медицински упадък“ с редица диагнози, сред които сърдечни проблеми, увреждане на бъбреците, диабет и неврологични усложнения, които сочат към възможен инсулт.

Защитата също така твърди, че „Касапинът от Босна“ вече не е способен да проведе смислена разговор дори с членове на семейството и адвокати, което според тях затруднява допълнително лечението му.

Молбата критикува и медицинските грижи, предоставяни в центъра за задържане на ООН в Хага. Позовавайки се на лекарски доклади, защитата твърди, че условията за непрекъснато наблюдение на неговото състояние са неадекватни, липсва редовен ЕКГ мониторинг, денонощно наблюдение на жизнени показатели и други ключови процедури за диагностика.

Посочва се също, че затворническата болница не може да осигури нивото на грижи, нужни за терминално болен пациент, и че „хосписни грижи извън затворническата система“ биха били по-подходящи.

Аргумент за липса на риск от бягство

Защитата настоява, че поради здравословното си състояние, не съществува риск от бягството му, позовавайки се на предишна съдебна практика, според която тежкото заболяване и нуждата от палиативни грижи изключват хипотезата за укриване или бягство. Те също така подчертават, че синът му, който има правомощието да взема медицински решения, би могъл да участва по-ефективно в лечението, ако Младич бъде освободен.

В заключение защитата твърди, че продължаващо задържане при подобни обстоятелства може да представлява „нечовешко и унизително отношение“ и изисква да бъде позволено на Младич да се лекува извън системата на затворите при спазване на определени мерки за сигурност. Те наблягат на това, че трябва да му бъде осигурен „достоен край на живота в семеен кръг и с адекватни медицински грижи“.

Кой е Радко Младич?

Лидерът на босненските сърби Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор за ключовата роля, изиграна в най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война. Като главнокомандващ Войската на Република Сръбска (ВРС) по време на войната в Босна (1992–1995), той е архитект на стратегията за „етническо прочистване“, насочена към създаване на хомогенна сръбска държава с насилствено отстраняване на бошняци и хървати.

Младич носи пряка отговорност за геноцида в Сребреница през юли 1995 г. – най-тежкото военно престъпление на континента за последните 80 години, при което под негово лично командване бяха екзекутирани над 8 000 невъоръжени мъже и момчета мюсюлмани. Присъдата му обхваща и безмилостната обсада на Сараево, която продължи 44 месеца, през които градът беше подложен на непрекъснат артилерийски и снайперски обстрел, отнел живота на над 10 000 цивилни, хиляди от които деца.

Освен за геноцид, Трибуналът в Хага го призна за виновен в престъпления срещу човечеството и нарушаване на законите и обичаите на войната, в това число вземането на миротворци от ООН за заложници и използването им като „човешки щит“. Неговото брутално военно наследство остави дълбоки рани в региона, а залавянето му през 2011 г., след 16 години укриване от международното правосъдие, бе прието като ключов момент за възмездието на Балканите.

Исканията за предсрочно или временно освобождаване на лица, осъдени за най-тежките военни престъпления в практиката на международните съдилища, се разглеждат изключително рестриктивно, особено имайки предвид тежестта на извършените деяния и интересите на правосъдието и жертвите.

Въпреки че международното право предвижда вариант за хуманитарно освобождаване в случаи на терминално болен, удовлетворяването на конкретното искане със сигурност вероятно ще разпали дълбоко възмущение сред обществото и сдруженията на жертвите, които напомнят, че тежестта на престъплението и страданието, което то е предизвикало, трябва да останат ключов фактор при вземането на решение.

Окончателното искане на защитата на военния престъпник Ратко Младич ще бъде разгледано от председателя на МОМНТ в предстоящия период.

Костянтинивка все повече заприличва на град-призрак.

❗️ Град Костянтинивка в Донецка област е подложен на безмилостен обстрел от руската армия, която продължава да разрушава системно градската инфраструктура с артилерия, реактивни системи за залпов огън и управляеми авиационни бомби (КАБ), съобщават украински военни източници.

Градът, който се намира в непосредствена близост до зоната на активни бойни действия, е част от крепостния пояс на украинската отбрана в Донбас, и все повече придобива вида на град-призрак, според наблюдения на украински подразделения на терен.

Оператори на дронове от специален отряд „Феникс“ към Държавната гранична служба на Украйна запечатаха на видео поредните удари с тежки авиобомби, стоварени върху многоетажни жилищни сгради в рамките на града. По данни на подразделението, няколко мощни попадения са регистрирани едновременно, разтърсвайки района в близост до точката на удар.

Заснетите кадри бяха публикувани в официалния Telegram канал на отряда с уточнение, че подобни удари се документират, за да може отговорните лица да бъдат подведени под наказателна отговорност за военни престъпления.

Константиновка е сред ключовите логистични възли на украинската армия в Донецка област, който от няколко месеца насам е обект на безмилностни руски бомбардировки и опит за настъпление от южните му подстъпи, където се намират окупираните градове Бахмут и Торецк. Системното използване на планиращи бомби за удари по граждански обекти в прифронтовите украински градове е многократно документирано от местните власти и международни наблюдатели, сред които Мониторинг мисията на ООН по правата на човека.

Русия атакува с реактивни дронове дома на топ експерта Сергий „Флаш“ Бескрестнов

🇷🇺🇺🇦💥 Руската армия нанесе удар с камикадзе дрон срещу дома на Сергий Бескрестнов, съветник към Министерството на отбраната на Украйна, известен с псевдонима си Flash, през изминалата нощ, при което той беше ранен, а сградата беше разрушена до основи.

Според публикация на Бескрестнов във Facebook, „управляем реактивен Шахед“ е ударил стената на къщата му по време на среднощната атака. „Тази нощ руснаците се опитаха да ме убият. Управляем реактивен Шахед удари стената на дома ми. Вече нямам дом. Ранен съм, но най-важното е, че оцелях като по чудо“, написа той.

Бескрестнов потвърди, че е получил травми и в момента се намира в болница. Публикуваните от него снимки сочат, че вероятно е понесъл наранявания по главата, макар че подробностите за състоянието му остават оскъдни.

По-късно той уточни, че руската армия е изстреляла общо четири реактивни дрона тип „Шахед“ по време на нападението. По думите му, той е предвиждал сценария, при който се превръща в мишена на руските удари, но увери, че инцидентът няма да спре работата му.

Известен с позивната „Флаш“, той служи като съветник на министъра на отбраната по технологичните въпроси от януари. Според по-ранни изявления, направени от министъра Михайло Федоров, Бескрестнов е „един от най-силните практически експерти в областта на дроновете, електронната война и анализа на вражески системи“.

Дейността му е фокусирана върху комуникациите, електронната война и контрамерките на руски безпилотни системи. Бескрестнов беше сред първите, които публично предупредиха, че Русия е започнала да разполага FPV дронове с машинно зрение и реактивни варианти на „Шахед“.

ВВС на Украйна съобщи в ежедневния си доклад от днес, че руските военни са изстреляли общо 142 дрона от различен тип през нощта, включително реактивни версии на „Шахед“. Атаката е започнала вчера вечерта, като е била проведена от осем направления, включително Курск, Брянск, Орел, Милерово, Шаталово, Приморско-Ахтарск, както и окупираните територии в Донецка област и Крим.

ПВО подразделенията, включващи авиация, зенитно-ракетни войски, части за електронна война, безпилотни системи и мобилни огневи групи, бяха разгърнати за отблъскване на удара. Към 08:00 часа украинските сили са свалили или потиснали 113 дрона в северната, южната и източната част на страната.

Въпреки това 28 дрона достигнаха своите цели на 18 места, а отломки от прехванати апарати бяха отчетени на други 6 места. Ударите са предизвикали материални щети по жилищни сгради и инфраструктура в редица области, включително Киевска, Харковска, Николаевска и Днипропетровска (Кривой Рог), където съобщения от местните власти инфорират за ранени сред цивилното население и разрушения.

По-рано анализатори и украински експерти предупредиха, че Русия развива способностите на своите дронове отвъд традиционните боеприпаси тип „loitering munitions“, въвеждайки високоскоростни реактивни варианти и по-сложни, мрежови системи за атака.

Русия предприе нова тежка вълна от удари срещу Украйна: Жертви в Запорожие и тежки щети по Черниговска ТЕЦ.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия извърши серия от удари през изминалата нощ, насочени срещу градовете Днипро, Запорожие и Одеса, както и Черниговска област, причинявайки мащабни щети, жертви и прекъсвания на електричеството.

Късно снощи руски изтребител атакува Запорожие с управляема авиационна бомба, при което молитвен дом в един от районите на града беше почти изцяло разрушен. Потвърдена е смъртта на най-малко 3-ма цивилни, а други 13 бяха ранени, според ръководителя на областната военна администрация Иван Федоров.

Предварителните доклади сочат, че ударът е бил насочен към района с контролирани въздушни бомби, като са нанесени щети и върху разположени в съседство инфраструктурни обекти и жилищни сгради.

Тежки разрушения понесе Черниговскатса ТЕЦ, разположена в едноименната област по държавната граница с Руската федерация, което доведе до мащабни прекъсвания на тока за най-малко 6000 абонати в областния център, съобщиха от „Черниговобленерго“.

Освен това руската армия нанесе серия от удари с дронове срещу Одеса, насочени към пристанищни обекти и Дунавския биосферен резерват. В засегнатите райони избухнаха силни пожари. Според Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) при тази атака няма докладвани жертви.

Също през изминалата нощ руската армия нанесе над 20 отделни удара по два района на Днепропетровска област, съобщават от ДСНС. В Новоолександровската община край Днипро двама мъже са ранени от удар с дрон, а освен това са нанесени поражения по гимназия, жилищни сгради и леки автомобили.

При отделна атака в самия град Днипро бяха поразени транспортно предприятие и многоетажна жилищна сграда, която избухна в пламъци и наложи незабавна реакция от страна на спешните служби.

Само ден по-рано руската армия проведе едно от най-тежките си въздушни нападения срещу Украйна през последните няколко месеца, при което бяха изстреляни над 700 ракети и дронове в рамките на под 24 часа, голяма част от които бяха насочени към жилищни райони, довеждайки до цивилни жертви в няколко града. Столицата Киев понесе най-тежки последици.

Руска атака с балистични ракети срещу Киев уби 12-годишно дете и рани четирима медици

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия извърши нова масирана атака срещу градове в цяла Украйна, при която столицата Киев беше поразена от балистични ракети. Военновъздушните сили обявиха ракетна тревога около 2:35 часа местно време, а само броени минути след това журналисти на Kyiv Independent докладваха за силни експлозии. Около час по-късно Киев отново беше разтърсен от руски обстрел с балистични ракети.

12-годишно дете загина при атаката, съобщи кметът Виталий Кличко. Четирима медици, отзовали се на спешно повикване, бяха ранени. Общият брой на пострадалите достигна седем души, посочи шефът на Киевска градска военна администрация Тимур Ткаченко. Търговски и жилищни сгради в Оболонски и Подилски райони понесоха материални щети, а на няколко места са възникнали пожари. Пълният мащаб на разрушения и жертви оставаше неясен, тъй като ударите продължаваха и след първоначалните съобщения.

Ракетна тревога беше обявена в области из цялата страна. Експлозии и пожари имаше в Днипро, четвъртият по големина град в Украйна. Ударът по Киев дойде броени часове след масирана атака на 15 април вечерта, която включваше 3 балистични ракети „Искандер-М" и 324 камикадзе дрона, 250 от които са тип „Шахед", съобщават Въоръжените сили на Украйна. Противовъздушната отбрана прехвана 309 цели, но 13 дрона поразиха 9 обекта, докато удари бяха нанесени и по Запорожка, Черкаска, Днепропетровска и Сумска област, предаде 24 Канал.

Повторният удар по Киев в рамките на две поредни нощи идва само дни след края на великденското примирие, белязано от взаимни обвинения в нарушения, съобщи France 24. Според данни на Мониторинг мисията на ООН по правата на човека в Украйна през първото тримесечие на 2026 г. са загинали 556 цивилни, а 2731 са ранени, ръст от 20% спрямо същия период на 2025 г. Дроновете с малък обсег и балистичните ракети остават водещите причини за смърт сред гражданското население.

Един загинал и шестима ранени при удар на руски дрон по жилищен блок в Одеса.

🇷🇺💥🇺🇦 Един човек загина, а други шестима са ранени, след като руски дрон камикадзе порази 9-етажен жилищен блок в район „Хаджибей" на Одеса. Ударът засегна апартаменти на пети, шести и седми етаж, един от които е напълно унищожен в резултат на възникналия пожар, съобщи началникът на областна военна администрация Олег Кипер.

Около половин час по-късно втори удар засегна Березовски район на Одеска област, където беше повредена покривна конструкция на жилищна сграда, а на прилежащия терен избухна пожар, потушен от спешните служби.

Ударите тази вечер са част от масиран обстрел, в рамките на който руската армия изстреля балистични ракети „Искандер-М" от Ростовска област и 324 ударни дрона, от които 250 са от типа „Шахед", съобщиха Въоръжените сили на Украйна. Противовъздушната отбрана прихвана или подави 309 от дроновете, но 9 места регистрираха попадения от общо 13 дронове, а отломки от прехващания паднали на още 10 места.

Атакувани бяха още Запорожка, Черкаска, Днепропетровска, Сумска и Киевска област. В Запорожие руски дрон уби 74-годишна продавачка в павилион. В Суми руски дрон удари промишлена зона и предизвика силен пожар, след което руската армия нанесе повторен удар, докато пожарникари бяха на терен, за да се борят с огнената стихия – тактика, позната като „двоен удар", насочена срещу спешните служби.

Одеса е обект на ежедневни удари от началото на годината. В рамките на денонощие на 6 април руски дрон уби трима души в града, сред които 30-годишна жена и 2-годишната ѝ дъщеричка, и рани 16, включително бременна жена и две деца.

Ескалацията в броя на жертвите сред цивилното население е ясно отразена от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека в Украйна. Според доклада за март най-малко 211 цивилни са загинали, а 1206 са ранени само за един месец – ръст от 49% спрямо февруари. За цялото първо тримесечие на годината убитите са 556, а ранените – 2731, което е с 20% повече от същия период на 2025 г. Дроновете с малък обсег са водеща причина за смърт през март, изпреварвайки далекобойните ракети. 97% от жертвите са регистрирани на територии под украински контрол.

Системната руска кампания за удари по цивилното население се квалифицира като военни престъпления, по силата на международното право. Кремъл редовно отрича обвиненията, като поддържа тезата, че атаките са насочени изцяло към военни обекти.

2025 г. е най-кървавата за цивилните в Украйна и Русия от началото на инвазията, въпреки мирните преговори

🇷🇺🕊️🇺🇦 През 2025 г. в Украйна и Русия в резултат на бойните действия са загинали 2919 мирни граждани, докато 17 775 други са ранени. Това показва отчет на аналитичния проект Conflict Intelligence Team (CIT), публикуван на 12 февруари, според който миналата година се е превърнала в най-смъртоносната такава след 2022 г.

По данни на CIT, сред 2919-те загинали има 96 деца, а сред 17 775 ранени – над 1000 деца. Така общият брой на жертвите през 2025 г. е достигнал 20 964 души. Най-смъртоносният месец е юли, когато са загинали 363 души, а други 2230 са били ранени.

В значителна част от случаите цивилните загиват при използване на безпилотни летателни апарати: от атаки с дронове са загинали 1376 души, а 10 089 са пострадали. Най-много убити и ранени при обстрели са отчетени в Херсонска и Донецка области.

Според CIT най-смъртоносният удар за цялата 2025 г. е атаката срещу Тернопил на 19 ноември. След попадение на руски крилати ракети в многоетажни жилищни сгради, в една от тях избухва силен пожар, а в друга се срутва конструкцията на етажите. При въпросния удар бяха убити 38 души, от които 8 деца, други 92-ма бяха ранени, а трима цивилни все още се водят за безследно изчезнали.

Според данните на ООН, на които се позовават анализаторите от CIT, 2025 г. е най-смъртоносната от началото на войната, с изключение на 2022 г. – първата година от инвазията. В сравнение с 2024 г. броят на загиналите се е увеличил с 12%, а на пострадалите – с повече от 25%, се казва в доклада на CIT. Тогава от атаки по гражданска инфраструктура загинаха 2600 души, сред които 115 деца, и още 14 155 пострадаха, в това число 842 деца.

Така през 2025 г. са загинали 319 мирни жители повече (ръст от 12%) и са пострадали с 3620 души повече (ръст от 25%) в сравнение с 2024 г. В същото време CIT припомня, че именно през миналата година бяха предприети мирни преговори с посредничество от американския президент Доналд Тръмп. Въпреки това интензивността на ударите по гражданска инфраструктура нарастна още повече.

CIT започна да провежда мониторинг за жертвите и пострадалите мирни жители по време на войната в Украйна едва през 2024 г. Проектът сравнява детайлно броя на пострадалите само през тези две години. За сравнение с предходни периоди аналитиците използват данни на ООН.

Къде има най-много загинали и пострадали

Според CIT, 79% от загиналите и ранените цивилни през 2025 г. са на територии, контролирани от Украйна. За цялата 2025 г. там са загинали 2348 и са пострадали 13 952 цивилни, което прави общият брой жертви – 16 300. По данни на групата през 2025 г. не е имало нито един регион на Украйна без убити или ранени, дори крайните западни области като Лвовска и Закарпатска. За сравнение, през 2024 г. Ровненска, Черновицка и Закарпатска се разминаха без жертви и ранени сред цивилното население.

В окупираните територии на Украйна броят на убитите и ранените през 2025 г. възлиза съответно на 298 и 1751 души, а на територията на Руската федерация 273 и 2072. Т.е. 4 от 5 загинали или пострадали са станали жертва на руската армия.

За сравнение: през 2024 г. в териториите под украински контрол загинаха 1918 цивилни, а 10 174 бяха ранени, докато в окупираните територии – съответно 452 и 2352 и Русия – 234 и 1628.

Най-силно пострадалия руски регион през 2025 г. е Белгородска област. Там загинаха 134 души, докато 1202 са били ранени. Следват още две погранични области: Курска с 61 убити и 327 ранени и Брянска област с 24 убити и 181 ранени.

Друга статистика

По-рано европейските правителства представиха свой доклад за броя на загиналите цивилни в Украйна през 2025 г. Според техния общ отчет, през 2025 г. от руски обстрели на територията на страната са загинали около 2400 мирни жители, а други над 12 000 са били ранени, което възлиза на 30% повече в сравнение с 2024 г.

Това е близко до оценката на Мониторинговата мисия на ООН в Украйна, според чиито данни за цялата 2025 г. в страната от руски обстрели са загинали 2514 цивилни, а други 12 142 са били ранени.

В своя отчет държавите от ЕС поставиха акцент върху факта, че броят на загиналите и пострадалите в Украйна е растял въпреки опитите на американския президент Доналд Тръмп през цялата 2025 г. да регулира ситуацията и да започне преговори с руския президент Владимир Путин.

5 загинали и 25 ранени при руски ракетен обстрел срещу Днипро.

🇷🇺 Руската армия нанесе ракетен удар по жилищен район на град Днипро, убивайки 5-ма цивилни и ранявайки най-малко 25 други, съобщиха местните власти.

Под обстрел е попаднал инфраструктурен обект в рамките на града, като на мястото на удара е избухнал пожар, съобщиха Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) и шефът на Областната военна администрация Александър Ганжа.

Обществената медия „Суспилне“ уточни, че в непосредствена близост до мястото на удара е била поразена бензиностанция, като съдейки по кадрите, прозорците ѝ са разбити.

В резултат на обстрела са загинали петима души, а други 25 са пострадали, като 10 от тях са в тежко състояние, заяви Ганжа. При ранените са регистрирани минно-взривни травми, осколъчни наранявания и фрактури.

Всички загинали и пострадали са цивилни лица, които в момента на обстрела са пътували по автомобилния път, отбелязаха от Офиса на главния прокурор на Украйна.

„Това е поредното военно престъпление на Русия срещу цивилното население“, добавиха оттам. Ведомството е образувало наказателно производство за военно престъпление, по силата на чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна.

Украинските власти редовно съобщават за безразборни руски обстрели по Днипро и други градове в страната, при които загиват цивилни. На 7 април например след руски удар срещу Херсон местните власти съобщиха за смъртта на четирима души, а други седем пострадаха. Според изчисления на Conflict Intelligence Team, само за 2025 г. в Украйна вследствие на руски атаки са загинали 2348 души, а 13 952 са били ранени.

Компрометирана херметичност: Удари с дронове застрашават защитния саркофаг в Чернобил

🇺🇦 Структурната цялост на защитния саркофаг, поставен върху реактор №4 на АЕЦ Чернобил, е обект на опасения след като удар от руски дрон през февруари 2025 г. доведе до материални щети. Това повдига сериозни въпроси относно дългосрочното ограничаване на радиоактивните материали.

Репортаж на УНИАН цитира ядрения експерт на „Грийнпийс“ Шон Бърни, според когото част от оригиналната конструкция „Укритие“ има опасност да рухне, което ще затрудни усилията за контрол върху радиоактивното замърсяване на обекта.

„Проблемът е, че Новият защитен саркофаг е херметична среда, или поне бе такава до 14 февруари миналата година. Сега тя на практика вече не е“, изрази опасенията си Бърни.

Новият защитен саркофаг – огромна стоманена конструкция, монтирана над остаряващия саркофаг от 1986 г. – беше проектиран да предотврати изпускането на радиоактивен прах и да позволи безопасното демонтиране на нестабилните структури. Ключова част от функцията му е поддържането на отрицателно налягане, което гарантира, че въздушният поток е насочен навътре и се филтрира преди евентуално изпускане.

Според Бърни системата е компрометирана в резултат на пробив в конструкцията, причинен от удара на дрон и последвалия пожар.

„Сега това вече е невъзможно заради дупката, образувана в резултат на експлозията и последвалото горене в пространството под покрива“, предупреди той и добави, че саркофагът „вече не би могъл да задържи напълно радиацията, която потенциално би могла да бъде изпусната.“

Експертът предупреди, че при сценарий на срутване, радиоактивният прах първо ще се натрупа в рамките на самия саркофаг, преди евентуално да изтече в околната среда. Въпреки това той успокои, че все пак е малко вероятно да се стигне до мащабно замърсяване на големи разстояния.

„Ще се разпространи ли на стотици километри? Най-вероятно не. Въпреки това, локално замърсяване около новия защитен саркофаг и близките ядрени съоръжения... ще бъде толкова значително, че ще е изключително трудно да се извършва работа там“, поясни Бърни.

Преди пълномащабната инвазия Киев и международните партньори изготвиха план за поетапно премахване на нестабилните структури в оригиналния саркофаг. Оттогава тези усилия бяха отложени, докато стареещите поддържащи елементи продължават да се рушат.

Щетите по саркофага поставиха и финансови, и логистични предизвикателства. Според украински официални лица, цитирани от УНИАН, възстановяването на конструкцията до безопасно състояние може да струва до 500 милиона евро, а сроковете за ремонта да бъдат удължени до 2030 г. Европейските партньори вече отпуснаха десетки милиони евро за първоначални възстановителни дейности.

Въпреки опасенията, Министерството на енергетиката на Украйна заяви, че нивата на радиация на обекта са в границите на нормата, докато ключовата инфраструктура, включително съхранението на отработено гориво и системата за задържане, продължава да функционира нормално.

Ударът от февруари 2025 г. е първият и единствен до момента регистриран случай на директно поражение по саркофага на реактор №4 от неговото поставяне, който доведе до международно възмущение и безпокойство във връзка със сериозния риск, който крие продължаващата руска агресия за ядрената безопасност в Европа.

Четирима украински военнопленници бяха разстреляни край Ветеринарне в Харковска област.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Четирима военнослужещи на механизирана бригада в състава на Въоръжените сили на Украйна, попаднали в плен в района на село Ветеринарне в Харковска област, бяха разстреляни от руски военни. Според DeepState, който първи публикува видео от инцидента, руските военни навлезли в украинските позиции откъм съседен участък, пленили четиримата войници и след това ги разстреляли.

Офисът на главния прокурор на Украйна потвърди случая и съобщи, че е образувано досъдебно разследване за грубо нарушение на нормите на международното хуманитарно право, съобщава LB.ua.

Поредното зверство на руски военни съвпада с обявеното от руския президент Владимир Путин великденско примирие, което формално влезе в сила в 16:00 часа на 11 април и трябваше да продължи до края на 12 април. Още в първите часове след обявяването му и двете страни си размениха обвинения в нарушения. Генералният щаб на ВСУ отчете 469 нарушения на примирието в рамките на 32 часа, сред които 22 настъпателни действия, 153 артилерийски обстрела и десетки удари с дронове, съобщи БТА. Разстрелът от упор на военнопленници е поредното доказателство, че обявеното прекратяване на огъня не е спазвано на терен.

Екзекуциите на пленени украински войници от страна на руските въоръжени сили са системен проблем, който е документиран многократно. Към февруари Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека в Украйна (HRMMU) отчита трайно нарастване на случаите на извънсъдебни екзекуции на пленени украински войници, особено от края на 2024 г. насам, като само между декември 2024 и май 2025 г. мисията е верифицирала 36 отделни случая, съобщи Службата на Върховния комисар за правата на човека (OHCHR). Министерството на външните работи на Украйна посочва общо 268 потвърдени екзекуции на военнопленници след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Случаят край Ветеринарне е поредният в тази верига и вероятно ще бъде предмет на разследване от страна на международни институции, фокусирани върху мониторинг нс военните престъпления в конфликта.

Костянтинивка – поредното градче в Донбас, заличавано бавно и методично от агресора.

🕯️ Някъде в Донецка област на Украйна, между фронтовата линия и последните останки от нормалния човешки живот, един град бавно, но сигурно престава да съществува. Костянтинивка не гори в един голям пламък – тя се разпада къща по къща, покрив по покрив, ден след ден, а това отдавна спря да бъде новина.

Преди войната тук живееха над 70 000 души. Днес са останали около 2800. Не защото другите са избрали да останат, а защото пътищата навън минават под прицела на руски дронове. Всяка кола по шосето е мишена. Всеки човек на открито е мишена. Евакуационните екипи – също. Да стигнеш до Костянтинивка е залог със живота. Да избягаш от нея – не по-малък.

На източните подстъпи, в руините на Часов Яр, войниците от 24-та механизирана бригада на Украйна стоят между руската армия и тези последни хиляди. Бригадата е там от лятото на 2025 г. и описва боевете с точно две думи: „изключително тежки". Градската среда жеше превърнала в лабиринт от отломки. Видимостта е ниска, а обстрелът – непрекъснат. Но те не защитават просто някаква територия – зад тях са техните близки, родители, приятели – целият им живот на хората зад гърба си. Всеки удържан ден е ден, в който някой в Костянтинивка все още диша.

„Будинки вигоряють, вулиці перетворюються на руїни", пише бригадата на 9 април. Къщите изгарят, улиците се превръщат в руини. Толкова. Без патос, без реторика. Просто едно изречение, написано от хора, за които този пейзаж е ежедневие, а не някаква далечна метафора.

Снимките, пуснати от бригадата в социалните мрежи, показват нещо, което трудно се разпознава като място, където някога е кипял живот. Няма покриви. Няма стени. Има само скелети от сгради и оглушителна тишина, която през известно време бива прекъсвана от артилерийски удари или характерния звук на квадрокоптер.

Костянтинивка я няма в заглавията. Никой не преговаря за нея. Никой не брои дните ѝ. И все пак тя остава там, докато 24-та бригада удържа героично отбранителните линии. Линиите, зад които се намират не просто онези последни 2800 души, но и сигурността и просперитета на обединена Европа.

Русия извърши нов обстрел срещу цивилното население в Херсон.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия нанесе умишлен обстрел срещу жилищен квартал в Корабелния район на Херсон около 10:50 ч. сутринта днес, убивайки четирима цивилни и ранявайки седем други, съобщи началникът на областната военна администрация на Херсон Александър Прокудин.

По думи на Прокудин две жени на 72 и 71 години и мъж на 60 години са получили фатални травми на място. Друг мъж също е загинал, като самоличността му все още се установява.

Първоначално в болница са откарани трима ранени цивилни – две жени на 71 и 57 години и 72-годишен мъж. Всички те получават медицинска помощ, уточни Прокудин.

По-късно властите съобщиха за още пострадали. 60-годишен мъж е с травматична ампутация на пръст на крака, сътресение, взривни наранявания и затворена черепно-мозъчна травма. Друга жертва, 81-годишен мъж, е настанен в болница с осколочни рани по лицето, сътресение и контузия от взривната вълна.

Това не е единствената руска атака срещу цивилни в Украйна за днес. По-рано руски FPV дрон порази градски автобус в центъра на Никопол, убивайки 4 души и ранявайки 16 други, според Александър Ганжа, ръководител на областната военна администрация на Днипро. Той заяви, че дронът е ударил автобуса, докато е наближавал спирка, а пострадалите са били както вътре в превозното средство, така и чакащи наблизо.

„Това не беше случаен удар. Това беше преднамерен терор срещу цивилни. Срещу хора, които просто са вършили ежедневните си задачи“, каза той.

📽️ Видео: Една от възрастните жени, станали жертва на удара, загина пред очите на своя син.

Режимът в Иран организира жив щит около електроцентралите в страната.

🇮🇷🛡️🤸‍♂️ Режимът на Ислямска република Иран призова „иранската младеж" – спортисти, артисти и студенти – да се съберат в 14:00 часа местно време утре около всички електроцентрали в страната, става ясно от изявление на Министерството на спорта и младежта.

Призивът идва под денонощие преди обявения от президента Доналд Тръмп краен срок за масирани удари по енергийната инфраструктура на страната: 20:00 часа източно време във вторник, 8 април, обявен от него като „Power Plant Day и Bridge Day в едно", съобщи NPR.

Днешният призив за мобилизация вписва поведението на режима в модел, документиран още от началото на конфликта. Анализ на Foundation for Defense of Democracies (FDD) от края на март констатира, че иранските власти „вербуват населението в ролята на жив щит", а след унищожаване на бази на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и паравоенните „Басидж" се преместват в граждански обекти – училища, жилищни квартали и зони с плътно население – за да повишат цената на евентуални удари и да провокират ефект на сплотяване около знамето.

Централното командване на САЩ и Министерството на отбраната също предупредиха, че режимът „умишлено разгръща ракетни и дронови установки в гъсто населени граждански зони", а Израелските отбранителни сили (IDF) са идентифицирали позиции на „Басидж" в училищни сгради, по данни на FDD.

Призивът към цивилни да се сформират жива верига около централите има практическо значение. Техеран разполага с една от най-големите енергийни системи в Близкия изток, която захранва цели 92 милиона души. Повечето от централите се намират в близост до големи градове и индустриални възли, посочва Al Jazeera в обзор на потенциалните цели.

Amnesty International определи още в края на март заплахите на Тръмп за удари по електрически централи като „заплаха за извършване на военни престъпления", тъй като тези обекти обслужват цивилната инфраструктура: болници, водоснабдяване, отопление. Центърът за права на човека в Иран също предупреди, че атаките по критична инфраструктура ще имат „катастрофални последици за милиони цивилни в целия регион".

Ескалацията е директно свързана с контрола над Ормузкия проток. Иран фактически е затворил този ключов маршрут за петролен транспорт от началото на войната на 28 февруари. Режимът отхвърли предложението за 45-дневно примирие, настоявайки за постоянно примирие и пълномащабна компенсация за щетите, нанесени от американско-израелските удари, съобщиха CNN и CNBC. Тръмп определи предложението за примирие като „недостатъчно добро", докато в публикация на Truth Social написа:

„Отворете проклетия проток, луди копелета, или ще живеете в ада", съобщи Washington Post. На следващия ден той разшири заплахата: „Всеки мост в Иран ще бъде унищожен" и „всяка електроцентрала ще бъде извадена от строя, в пламъци, и никога повече няма да бъде използвана".

Решението за позициониране на цивилното население и по-конкретно млади хора, в близост до съоръжения на енергийната мрежа непосредствено преди обявен краен срок за удари поставя режима пред обвинения в съзнателно излагане на собственото си население на риск. Същевременно то създава дилема за Вашингтон: всяко поразяване на централа, около която са се събрали цивилни, би генерирало кадри с масови жертви и би засилило международния натиск за прекратяване на огъня.

Трима загинали при удар на иранска балистична ракета по жилищна сграда в Хайфа.

🇮🇷💥🇮🇱 Тежка иранска балистична ракета с бойна глава от 400 кг експлозив порази директно 7-етажна жилищна сграда в Хайфа днес следобед, убивайки трима души, след като не беше прехваната и дори сирените за въздушна тревога не бяха активирани заради „точков технически отказ" в системата за засичане.

Според разследване, проведено от Командването на тила и ВВС на Израел, иранската ракета е разделила от бойната си глава във въздуха, а прехващачите били насочени единствено към задната секция, докато самата бойна глава е преминала незабелязана.

Спасителни екипи на „Маген Давид Адом" (MDA) и Командването на тила пристигнаха на мястото на удара, където завариха мащабни разрушения – стъкла, бетонни отломки и дим. Старши фелдшер Шевах Ротенщрих сподели, че спасителите са извадили с голи ръце 82-годишен мъж изпод бетонни късове в тежко състояние, но в съзнание, при което е бил откаран с реанимобил. Парамедик Ламас Саламех описа директно попадение в сградата с „обширни щети" и допълни, че са третирали и 83-годишен пострадал в тежко състояние, както и трима леко ранени. Старши фелдшер Тал Шустак уточни, че сред пострадалите има жени на 38 и 77 години и 10-месечно бебе с травма на главата от шрапнел. Няколко души бяха третирани за шоково състояние.

Издирването на трима души, с които нямаше контакт, продължи след залез слънце. Телата им бяха открити под руините след многочасова операция. Според израелските власти тримата са се укривали във вътрешна стая, смятана за най-защитената част на сградата. Взривът предизвикал пожар, разпространил се бързо и причинил частично срутване на конструкцията, затрупвайки жертвите. Разследващите смятат, че смъртта е настъпила от задушаване и топлинно въздействие – „екстремната температура е оставила на пострадалите малък шанс за оцеляване", заяви служител, цитиран от Ynet.

Ударът е част от масирана иранска атака, в рамките на която бяха изстреляни около 25 ракети. В Кармиел 51-годишна жена почина от сърдечен удар, докато тичаше към укритие при сирените, съобщава Times of Israel. В централен Израел фрагменти от касетъчни боеприпаси поразиха множество точки в Бней Брак, Петах Тиква и Рамат Ган, ранявайки десетки цивилни, но без жертви.

Инцидентът в Хайфа е поредният случай, при който иранска ракета пробива противоракетната отбрана на Израле. Израелските отбранителни сили (IDF) по-рано признаха, че технически отказ при засичането на разделяща се бойна глава е бил регистриран и по-рано, като го определи като „аномалия", а не системна уязвимост. Въпреки липсата на сирени, Командването на тила изпрати предупреждение чрез системата за клетъчни съобщения, което според армията е помогнало повечето жители да стигнат до укритията.

Видео показва изтезание на руски войник с електрошок – системен проблем от десетилетия.

🇷🇺 Видео, изтекло в социалните мрежи, показва военнослужещи от 30-а мотострелкова дивизия на руската армия, изтезаващи свой боен другар с електрошокове. Кадрите са поредното свидетелство за дълбоко вкоренена култура на насилие в руските въоръжени сили, известна като „дедовщина“. Това е неформална система на тормоз, унижения, физическо и сексуално насилие, налагана от по-старшите на новобранците и неподчиняващите се.

Дедовщината не е изолиран инцидент, а институционално явление, а 50 и 80% от всички наборни и млади военни са подложени на физическо насилие, побои, изнасилвания или унижения по заповед на началници или връстници, документира Human Rights Watch в доклада The Wrongs of Passage. През 2006 г. главният военен прокурор на Русия призна 3500 доклада за насилие в рамките на само една година, докато поне 292 войници са загинали от последиците на дедовщината, макар армията официално да признава само 16 преки убийства и да класифицира останалите като самоубийства, съобщи New York Times. Практиките включват електрошокове, побои, принудителни самоубийства, „фрагинг“ (убийство на собствени командири), сексуално насилие и принуда за проституция, съобщи Foreign Policy.

Войната в Украйна не намали, а разшири мащаба на насилието. Центърът за европейски политически анализ (CEPA) посочва, че бруталността е дълбоко вкоренена във вътрешната култура на руската армия и инвазията в Украйна през февруари 2022 г. е предоставила „изцяло ново платно“ за тези практики. Налице са данни за войници, отказващи да се бият в Украйна или просто нарушаващи дисциплината, които биват пребивани от военната полиция и поставяни в „ями за изтезания“ за дни наред, съобщи UnHerd.

Вътрешното насилие се проектира и върху отношението към пленниците. Мониторинговата мисия на ООН за правата на човека в Украйна документира „достоверни твърдения“ за систематични изтезания на украински военнопленници – почти всеки разпитан е описал многократни побои, електрошокове, заплахи с екзекуция, продължителни стресови пози и симулирани разстрели, съобщи UN News. През октомври 2024 г. Комисията за разследване на ООН квалифицира изтезанията от руските сили като „престъпления срещу човечеството

Руски удар подпали Покровския манастир в Харков – духовен център с 300-годишна история.

⛪️ Свещеният Покровски мъжки манастир в центъра на Харков беше засегнат от пожар след руски удар на 2 април, съобщи EMPR. Един от най-старите архитектурни и духовни паметници в Източна Украйна, манастирът основан е през 1726 г. от епископ Епифаний Тихорски и фелдмаршал Михаил Голицин, когато епископското училище е преместено от Белгород в Харков. Каменната Покровска църква на мястото датира още от 1689 г. и е построена от козаци от селището край Харковската крепост.

Манастирският комплекс е неразривно свързан с историята на украинското образование – именно тук през 1726 г. е основан Харковският колегиум, първото висше учебно заведение в земите на Левобережна Украйна. В него са преподавали философът Григорий Сковорода и писателят Григорий Квитка. Покровският събор е главна църква на манастира и исторически духовен и образователен център на Слободска Украйна.

Ударът е част от поредица руски атаки срещу Харков в началото на април. На 2 април руската армия започна масирани бомбардировки срещу града с ударни дронове „Шахед", които поразиха жилищни сгради в Киевския район и раниха най-малко двама души, съобщи „Украинска правда". Кметът на града Игор Терехов изтъкна, че само за ден окупаторите са обстрелвали Харков 11 пъти.

Унищожаването на културно наследство е основна черта на руските военни действия в Украйна. По данни на ЮНЕСКО, от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. са документирани стотици случаи на повредени и унищожени културни обекти на територията на Украйна. Покровският манастир, който е действащ религиозен обект, подчинен на Харковската епархия на Украинската православна църква, вече намира мястото си в списък.

Фрагменти от ирански касетъчни боеприпаси паднаха на 10 места в централен Израел.

🇮🇷💥🇮🇱 Фрагменти от ирански касетъчни боеприпаси паднаха на около 10 различни места в централен Израел в събота следобед, съобщи Jerusalem Post. Основният инцидент беше регистриран в Рамат Ган, където отломки от ракетата унищожиха автомобили и засегнаха няколко жилищни апартамента.

52-годишен мъж беше леко ранен от взривната вълна, съобщи спешната служба „Маген Давид Адом" (MDA). Пожарни и спасителните служби отчетоха, че в резултат на удара е срутена сграда в Рамат Ган, а МДА допълни, че има вероятност хора да са блокирани в засегнатите обекти.

Общо над 10 попадения бяха отчетени в Тел Авив, Бней Брак, Петах Тиква, Гиватаим, Рамат Ган и Рош Хаайн. В Бней Брак два фрагмента достигнаха жилищна сграда, в Петах Тиква отломък падна на празен път, а в Рош Хаайн – на празен паркинг, без пострадали. Сапьори и сили за сигурност бяха изпратени на местата на ударите, а Командването на вътрешния фронт на израелските отбранителни сили (IDF) призова гражданите да стоят далеч от засегнатите зони. „Пристигнахме на място за минути и видяхме разрушения, огън, стъкла на пода и много дим", заяви старши парамедик от MDA Лиор Паз пред израелски медии.

Ударът е пример за системната употреба на касетъчни боеприпаси от страна на Ислямска република Иран в ежедневните ракетни удари срещу централен Израел. Към началото на април режимът е изстрелял над 300 балистични ракети по Израел, а близо половината са носили касетъчни бойни глави, съобщи Times of Israel, позовавайки се на оценка на израелската армия. По-голямата част от балистичните ракети на Иран носят по около 24 субмуниции, но ракетата „Хорамшахр" може да бъде оборудвана с 80 такива, всяко с 20 кг тегло, от които 4 кг експлозив, съобщи Al Jazeera. Субмуниции се отделят на височина между 7 и 10 км, при което се разпръскват на площ до 7-10 км, което прави тяхното прехващане практически невъзможно с отварянето на бойната глава, отбеляза CNN в свой анализ.

Именно това превръща касетъчните боеприпаси в основното предизвикателство пред израелската отбрана: за да бъде неутрализирана една ракета, тя трябва да бъде прехваната преди разделяне на полезния товар; след него една цел се превръща в десетки. Според данни на израелските здравни власти иранските удари са убили 12 души и ранили над 2000 в Израел от началото на конфликта. Human Rights Watch потвърди най-малко три отделни атаки с касетъчни боеприпаси срещу населени райони, довели до гибелта на четирима цивилни – двама работници в Йехуд на 9 март и възрастна двойка в Рамат Ган на 18 март, съобщи Haaretz.

Организацията квалифицира ударите като нарушение на законите на войната и посочи, че те „представляват предвидима и дълготрайна опасност за цивилното население". Конвенцията за касетъчните боеприпаси от 2008 г. е ратифицирана от 111 държави, но нито Израел, нито Иран е страна по нея.

 

Русия атакува Украйна с над 400 дрона: Нова тактика на дневни удари и изтощение на ПВО

🇷🇺⚔️🇺🇦 Русия изстреля над 400 камикадзе дрона срещу Украйна по време на интензивна атака днес сутринта, съобщи Юрий Игнат, началник на отдела за комуникации към ВВС на Украйна, цитиран от украинската обществена телевизия.

Силите за противовъздушна отбрана на Украйна първоначално засякоха безпилотните апарати около 4:00 ч. местно време. Час по-късно мониторинг каналите съобщиха за наличието на два самолета Ту-160, всеки от които е способен да носи до 12 крилати ракети. Броят на безпилотните апарати продължи да нараства през цялата сутрин – 240 са регистрирани в украинското въздушно пространство в 7:00 часа, а броят им почти се удвои до 9:00 часа.

Игнат също така потвърди, че Русия е разположила стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-160МС като част от нападението. Около 10:20 ч. местно време Украйна регистрира вдигането във въздуха на изтребител МиГ-31К, малко преди ВВС да съобщят, че са изстреляни ракети от източните и южните части на страната.

Най-малко един човек е загинал, а друг е ранен в Киевска област по време на днешната атака, съобщиха от Киевската областна военна администрация. Игнат оприличи модела на нападението на предишните руски удари от 23–24 март и 31 март-1 април, когато масирани атаки, започнали през нощта, продължиха часове наред в светлата част от денонощието.

ВВС съобщи за дронове над Кировоградска, Виницка, Сумска, Черкаска, Полтавска, Житомирска и Киевска области. Руските военни са извършили удари и през нощта в цяла Украйна, като най-тежките удари са били насочени срещу погранични райони на Харков и Суми, части от които остават под руска окупация.

Три балистични ракети и няколко дрона удариха регионалния център Харков, а управляеми авиационни бомби поразиха град Шостка в Сумска област, убивайки една жена и ранявайки четирима души, според местните власти. Часове по-късно руски дронове атакуваха и град Суми. Един дрон е ударил търговски обект, ранявайки най-малко трима души. През нощта балистични ракети бяха изстреляни срещу Запорожка и Днепропетровска области.

Русия все по-често нанася удари в светлата част на денонощието, отбелязвайки промяна спрямо зимните месеци, когато мащабните удари с дронове и ракети се провеждаха предимно през нощта. „Руснаците ни тестват“, каза Игнат пред Kyiv Independent на 22 март. „Въпросът е с колко ресурси могат да си позволят да разполагат?“

„Ако можеха да изстрелват по хиляда дрона на ден постоянно, щяха да го правят. Сега просто ни държат под постоянно напрежение“, добави Игнат.

Виктор Кевлюк, полковник от резерва и анализатор в Центъра за отбранителни стратегии, отбеляза, че тези продължителни атаки са насочени към изтощаване на противовъздушната отбрана на Украйна в рамките на деня, което да проправи път за по-ефективни удари. Подобни атаки търсят и чисто психологически ефект за сплашване на цивилното население.

„Целта им е да създадат чувство за постоянна опасност“, каза Кевлюк пред Kyiv Independent.

Кая Калас и външни министри от ЕС в Киев: 4 години от трагедията в Буча и борба за европейска помощ

🇺🇦🕯️ Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас и редица от външните министри на европейските държави пристигнаха в Киев, за да отбележат четвъртата годишнина от клането в Буча и да изразят подкрепата си за Украйна, която вече пета година устоява на безмилостните руски атаки.

Украинският външен министър Андрий Сибига посрещна Калас и нейните колеги, сред които е министърът на външните работи на служебния кабине Надежда Михайлова на централната жп гара в Киев рано сутринта във вторник, заявявайки, че европейското присъствие е доказателство за неизбежността на възмездието за руските зверства.

Калас, придружена от около дузина външни министри и висши европейски служители, посети градчето Буча, където според украинските власти и правозащитни организации руските войски са убили над 400 души.

„Буча се превърна в символ на жестокостта на руската война. ЕС е решен да гарантира, че престъпленията няма да останат ненаказани. Русия трябва да носи отговорност за това, което причини на Украйна“, написа тя в Х, публикувайки снимки от града.

Официалните лица запалиха свещи пред мемориала на жертвите на клането и посетиха местната църква, в която беше подредена фото и видеоизложба.

Кремъл упорито отрича нейните въоръжени сили да са извършвали зверства в Буча въпреки неоспоримите доказателства и обвинява Украйна, че е инсценирала инцидента. ООН потвърди смъртта на 15 364 цивилни от началото на руската инвазия, макар да уточнява, че реалният брой вероятно е няколко пъти по-висок.

Европа ще подкрепя Украйна, заяви Калас

„Всяко посещение е мощно напомняне за смелостта и издръжливостта на Украйна“, заяви Калас, Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността. „Европа стои до вас. Ще продължим да доставяме военна, финансова, енергийна и хуманитарна подкрепа.“

Понастоящем ЕС е основният поддръжник на Украйна, докато тя продължава борбата си срещу по-голямата и по-добре въоръжена руска армия в ежедневни сражения по фронтова линия с дължина над 1200 км.

Въпреки това, заемът от ЕС в размер на 90 милиарда евро за Украйна беше блокиран от унгарския премиер Виктор Орбан заради спор относно транзита на руски петрол по нефтопровода „Дружба“. Унгария също така блокира напредъка в преговорите за присъединяването на Украйна към ЕС.

Украинските служители планират да използват визитата на висшето ръководство на ЕС, за да се фокусират върху засилването на отчетността за военните престъпления. Преди срещата Сибига заяви, че осем държави са потвърдили готовност да се включат към разширеното частично споразумение за Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна – планиран ad hoc международен наказателен съд. Той изрази надежда, че този брой ще нарасне.

„Може би повече от всякъде другаде, именно тук, в Буча, чувстваме, че бъдещето на Европа и нейната сигурност се решават точно тук – в Украйна. Настоящата фронтова линия е и линия на международното право и споделените ценности, които отстояваме“, каза Сибига.

Москва обяви, че ще откаже да признае специалния трибунал и ще разглежда всяка страна, присъединила се към него, като враждебен акт.

Сибига призова партньорите да останат фокусирани върху войната в Украйна, въпреки ескалиращата война в Близкия изток и нейното въздействие върху глобалните процеси.

Мирните преговори между Москва и Киев бяха спрени заради конфликта с Иран, а официални лица в Киев изразиха тревога, че доставките на оръжие може да бъдат пренасочени, тъй като военните ресурси на САЩ и съюзниците са изчерпани. Изпитващата недостиг на средства Украйна се бори и с нарастващите разходи за гориво поради скока в цените на петрола.

Пускат ли мини САЩ, за да спрат иранските ракетни установки?

🇮🇷⚔️🇺🇸  Иран обвини САЩ в разпръскване на противотанкови мини от въздуха над жилищни райони в Шираз, недалеч от подземна ракетна база. Това съобщава Tasnim News Agency, публикува снимки на боеприпаси, които по думите ѝ са причинили жертви сред местното население.

„Взривни пакети приличат на готови консерви, малко по-големи от кутия с риба тон, и съдържат експлозиви, които детонират след отваряне", описва ги агенцията. Според иранските държавни медии при инцидента са загинали най-малко двама души, макар тези данни да не могат да бъдат независимо проверени.

Снимките бяха анализирани от разследващата група Bellingcat, която успя да геолокализира боеприпасите в село Кафари, на около 2 км от входа на подземно съоръжение, известно като Южната ракетна база в Шираз. Трима независими експерти по въоръжение потвърдиха пред Bellingcat, че снимките показват американски противотанкови мини BLU-91/B, част от системата Gator.

„САЩ са единственият участник във войната, за когото се известно, че притежава тези мини", става ясно от данни за трансфер на оръжие на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), които не показват доставки на този вид боеприпаси за Израел. Washington Post допълви, че снимките отговарят на BLU-91/B и отбеляза, че ако използването им бъде потвърдено, това ще е първото бойното им прилагане от войната в Персийския залив през 1991 г.

Мините от серията Gator се спускат от въздуха с касетъчни бомби и проектирани за поразяване на танкове и тежки превозни средства. Минирането на подстъпите към подземни ракетни съоръжения би имало очевидна оперативна логика – въпреки интензивната кампания на бомбардировки, Иран продължава да нанася удари срещу цели в Близкия изток, а в същото време премества мобилните си установки от и към подземните бази. Блокирането на входовете с мини би затруднило и тежката техника, необходима за разчистване на завалите от предишни бомбардировки.

От хуманитарна гледна точка обаче употребата на мини в близост до населени места предизвиква сериозна тревога. BLU-91/B могат да бъдат програмирани за самоунищожение след 4, 48 часа и 15 дни, но не винаги сработват, както се очаква. The War Zone отбелязва, че „ракетните градове" са отдалечени от градските зони и се намират в строго контролирани периметри, намалявайки риска за цивилните в сравнение с минирането на пътища в населени места.

САЩ не са страна по Отавската конвенция за забрана на противопехотни мини, но политиката им забранява използването им. Такова ограничение за противотанкови мини като BLU-91/B няма. Централното командване на САЩ отказа да коментира дали тези боеприпаси се използват в хода на Epic Fury.