Анализ: Дете от регистъра „Деца на войната“ се оказа военнослужещ на Русия

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският държавен регистър „Деца на войната“ регистрира първия документиран случай, при който лице, водено в графата „в неизвестност“, се появява в редиците на окупационната армия в родното си село. Става дума за Олександър Мустяце, роден на 26 февруари 2007 г. в село Кринки, Херсонска област. Казусът беше установен от издирвателния екип Back to Ukraine, а на 30 юли беше обявен от Микола Кулеба – основател на фондация Save Ukraine и бивш упълномощен представител на президента на Украйна по правата на детето (2014–2021 г.). Към момента Мустяце продължава официально да фигурира в регистъра като безследно изчезнал.

Доказателственият материал е събран от открити източници – доколкото това е възможно в условията на окупация. Той включва профил в социална мрежа със снимки на младежа в руска военна униформа със „Z“ символ и руския трибагреник, както и кадри от бойни позиции, от които той е воювал срещу украинската армия. В по-късна снимка той позира с медицинска превръзка, най-вероятно след раняване. Профилът му няма никаква активност от 16 ноември 2025 г. Наличните данни не установяват каква е причината, нито по какъв начин той е попаднал в строя – с доброволен договор, по наборна служба или под принуда.

„Трудно ми е да се отърва от мисълта, че Русия първо отне на това момче украинското му детство, а след това – и самия му живот“, заяви Кулеба, който свързва този казус с наблюденията си върху децата, които неговата организация успява да изведе от окупираните територии:

„Заедно с екипа на Save Ukraine често разговарям с деца и семейства, спасени от окупацията. Те разказват как още от детска градина и училище са приучвани към култа към армията. Принуждават ги да участват във военно-патриотични прояви, да се включат към „Юнармия“, учат ги да боравят с оръжие и ги убеждават, че Украйна е враг. За дете, което години наред живее в подобна изолирана реалност, войната се превръща не просто в норма, а в съзнателен дълг.“

Оттук той прави и практичния извод: осигуряването на помощ за извеждане на семейства от окупираните територии е от първостепенна важност, тъй като всеки ден под окупация работи срещу украинските деца.

Кринки е окупирано още в първия ден на пълномащабната инвазия – 24 февруари 2022 г., когато Мустяце е на 15 години. Предвоенното население на селото е около 1000 души. До есента на 2023 г. цивилните жители вече са го напуснали, а през октомври украинската морска пехота стъпва на левия бряг на река Днепър и удържа там плацдарм в продължение на 9 месеца – до 17 юли 2024 г. Руската тактическа авиация срива със земята цялото селище с планиращи бомби. По данни на украинската полиция, цитирани от Slidstvo.info, там изчезват безследно 788 украински военнослужещи. Селото, в което този младеж е израснал, престава да съществува физически, докато той все още се намира в него.

Мустяце навършва пълнолетие на 26 февруари 2025 г. В рамките на същата година се появяват снимките с униформа, знаците и бойните позиции, а последната му публикация е от средата на ноември. Между 18-ия му рожден ден и прекъсването на активността в профила му изминават по-малко от 9 месеца.

Тази хронология съвпада с етапите, описани от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) едва три седмици по-рано. На 9 юли 2026 г. мисията по Московския механизъм публикува доклад, който описва милитаризацията и индоктринацията на украински деца и младежи в окупираните територии като системна държавна политика и престъпление срещу човечеството. Мисията е задействана на 14 май от 41 държави участнички, изготвена е от трима независими експерти от Франция, Латвия и Великобритания и е шестата поред за Украйна от 2022 г. насам. Етапите, които експертите описват, са обвързани с възрастта:

• На 6 години: начало на идеологическата пропаганда;
• На 13 години: въвеждане на военна подготовка в училище (боравене с оръжие, управление на дронове и тактическа медицина);
• На 18 години: мобилизация и набор във въоръжените сили на Руската федерация.

Мащабът на тази система се измерва в стотици хиляди засегнати. Според данни на украинския омбудсман Дмитро Лубинец към февруари 2025 г. в окупираните територии живеят около 600 000 украински деца в училищна възраст. Едва 7% от тях (малко над 44 000) продължават да учат по образователна система на Украйна, докато останалите преминават през руската учебна програма.

Трябва да се има предвид, че тези 7% не са резултат от институционален компромис на окупационните власти, а от пасивна и рискована съпротива на самите семейства. Обучението по украинската система се осъществява в дълбока конспирация с VPN връзки и онлайн платформи, а повечето от тези деца се налага да водят двоен живот – през деня посещават руското училище, за да предпазят родителите си от арест или отнемане на родителски права, а вечер учат тайно по украинската програма.

Изследователи от Йейлския университет са открили около 210 обекта за военно-патриотично възпитание – включително лагери и военни центрове, сред които са и четири центъра „Воин“, открити в окупираните зони с указ на руския президент. 58% от тези институции се финансират директно от руския федерален бюджет.

Финансирането бележи рязък ръст, посочва Юлия Усенко, началник на управление в Офиса на генералния прокурор: при бюджет до 50 млрд рубли през предходните години, за 2025 г. са предвидени 71 млрд рубли – близо 4-кратно увеличение от 2021 г. За центъра „Маяк“ в окупирания Бердянск, открит с онлайн участие на руския президент Владимир Путин, за тази година са отделени 537 млн рубли, а за 2028 г. се предвижда тя да достигне 710 млн.

Броят на децата, преминали през лагери за превъзпитание, се е удвоил само за една година – от 40 000 за 2024 г. до 80 000 през 2025 г., по изчисления на юристката Катерина Рашевска. Движението „Юнармия“, основано от Министерство на отбраната на Руската федерация и санкционирано от ЕС, САЩ и Украйна заради милитаризацията на деца, остава една от най-големите паравоенни организации в Русия. Неговата стратегия за развитие до 2030 г. предвижда числеността му да нараства с 250 000 души годишно (в това число влизат деца от окупираните области), като най-малко 10% от членовете му всяка година трябва да попълват състава на въоръжените сили – веригата „училище – паравоенна организация – армия“ е заложена като официален планов показател, а не просто катo единично явление.

Но военната подготовка е само единият изход от системата; другият е осиновяването. По думите на Усенко около 4000 деца със статут на сираци или лишени от родителска грижа са останали в окупация, като част от тях са незаконно депортирани. Сред последните случаи, документирани от прокуратурата, са 42 деца от Херсонска област, настанени в приемни семейства в Крим.

През 2025 г. подвластното на т.нар. ЛНР „министерство на образованието“ публикува на сайта си каталог за осиновяване със снимки, лични данни и описания на 294 украински деца на възраст до 17 години. Повечето от тях, уточнява Кулеба, са родени преди окупацията на Луганска област и са украински граждани. Усенко свидетелства, че във федералната руска база данни за осиновяване са вписвани и деца от Херсонска и Запорожка област.

Процесът достига до най-високите етажи на руската власт: 10-месечната Маргарита Прокопенко, изведена от дома за деца в град Херсон, беше осиновена от лидера на партия „Справедлива Русия“ Сергей Миронов и съпругата му Инна Варламова. Личните ѝ данни бяха напълно променени, а за нейно родно място беше вписан град Подолск, Московска област.

Мустяце не е първото украинско дете, попаднало в руската армия, но е първият такъв регистриран случай в официална база данни. Усенко описва завършения аналогичен цикъл в Донбас: около 6000 деца в Донецка област са били подложени на въздействие от „Юнармия“, а онези, които през 2014 г. са били непълнолетни, вече са навършили пълнолетие и постъпили на служба. По тези казуси украинската генерална прокуратура е повдигнала обвинения на 15 души. Докато процесът в Донбас от 2014 г. е вече приключил експеримент с познати последици, кохортата от 2022 г. навлиза в същия механизъм при значително по-големи мащаби и бюджет.

Системната индоктринация обаче не е единственото обяснение, което издържа проверките на фактите в конкретния случай. Кринки е напълно унищожено, населението му е напуснало още през есента на 2023 г., а за семейството на младежа няма налични данни. Руската армия предлага възнаграждения по договори, многократно надвишаващи местния стандарт на живот. На разрушения ляв бряг на практика е единствената функционираща институция, осигуряваща прехрана, заплата и социален статус. Украинската прокуратура е документирала поне 12 случая на задържане на непълнолетни под окупация, както и наемане на младежи от 14 до 18 години в заводите на „КАМАЗ“ срещу месечно възнаграждение от 9500 рубли (около 150 долара). За юноша без дом и близки принудата може да е била породена от социално-икономическата безизходица, а не от учебния план. Един единичен случай не позволява категорично разграничаване на подобни фактори; генералното заключение се базира върху съвкупните констатации на ОССЕ и прокуратурата, а не съдбата на едно конкретно лице.

Към 31 юли 2026 г. регистърът „Деца на войната“ отчита:

• 722 убити и 2742 ранени деца (по данни на Офиса на генералния прокурор);
• 2370 деца в неизвестност (по данни на Националната полиция);
• 20 610 депортирани или принудително преместени деца (от които са върнати едва 2414).

Мустяце е фигурирал в категорията на изчезналите, а не на депортираните – две категории, които се водят поотделно от различни институции. Самата Русия заявява в открити източници за 744 000 украински деца, преместени на територията ѝ, но украинската страна цитира тази цифра единствено като руско твърдение, а не като потвърден факт.

Темпът на връщане остава бавен: през февруари 2026 г. президентът Володимир Зеленски съобщи за 2000 върнати деца по инициативата Bring Kids Back UA (със съдействието на Катар и посредничество на първата дама на САЩ Мелания Тръмп). Към края на юли бройката достига 2414 – т.е. 400 върнати деца за първото полугодие на 2026 г. При тези темпове за връщането на останалите над 18 000 идентифицирани деца ще са нужни близо две десетилетия.

Правните и дипломатическите механизми изостават спрямо бързото навършване на пълнолетие от децата. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на президента Владимир Путин и комисаря по правата на детето Мария Лвова-Белова още на 17 март 2023 г. именно заради незаконното депортиране на деца, но последващи действия не бяха реализирани. На преговорното поле украинската делегация предаде на 2 юни 2025 г. в Истанбул списък с имена за репатриране. Два дни по-късно Лвова-Белова обяви, че вече е започнала работа по него съвместно с руското МВР.

Междувременно възникват нови препятствия: преминаването на границата вече се допуска само с руски биометричен паспорт, а Беларус отново се включва в програмите за превъзпитание чрез лагерни смени – практика, документирана от украинските разследващи органи. Министърът на външните работи Андрий Сибиха категорично настоява съдбата на украинските деца да бъде неразделна част от евентуални мирни преговори, а виновните лица да понесат наказателна отговорност.

Всяка година под окупация извежда цяла възрастова група извън обхвата на регистъра, който по дефиниция следи само непълнолетни лица: родените 2007 г. отпаднаха от него миналия февруари, а родените 2008 г. отпадат през настоящата година. Дипломатическите механизми за репатриране връщат стотици деца всяка година, докато образователната и паравоенната система на окупационните власти обхваща стотици хиляди. При това съотношение времето работи в полза на Москва по начин, който не зависи от развоя на бойните действия на фронта.

„Пряник“: 3D-принтирани мини падат от дронове над жилищния Херсон

🇺🇦💥🇷🇺 Руските дронове разпръскват над жилищните квартали на Херсон миниатюрни противопехотни мини, отпечатани на 3D-принтер. Устройството, което украинските служби наричат „Пряник“ или още „Плюшка“, има 5-6 см диаметър, побира 30 грама пластичен експлозив и се задейства при натиск от порядъка на 7 кг. Само през последните седмици полицията на Херсонска област съобщи за находки на улица „Котляревски“ на 22 юни, площад „Незламност“ на 2 юли и село Зимивник на 3 юли. Всяко от съобщенията завършва с едно и също изречение: минираната територия може да е значително по-голяма от установената.

Володимир Перепелиця, началник на отдела на взривно-техническата служба в областната полиция, описва конструкцията пестеливо. Пластмасов корпус, изработен с 3D-печат; вътре взривно вещество, детонатор и елементи за задействане; отвън обвивка от маскировъчна тъкан. Руските военни пускат мините от дронове от тип квадрокоптери. Устройството няма механизъм за самоликвидация и остава активно докато някой не го открие или не стъпи върху него.

Маскировъчната тъкан не е единственият похват. По снимките на обезвредени мини в Херсон, публикувани от областната полиция, руските отряди използват камуфлажна лента, парцали и тръстика, а боеприпасите, които полагат, често изобщо не приличат на боеприпаси. Оттам идва и съдържанието на инструкция, която Националната полиция и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) повтарят след всяка находка: не доближавайте, не пипайте, не се опитвайте да местите предмета, дръпнете се на безопасно разстояние, предупредете хората наоколо и се обадете на 101, 102 или 112. Самата полиция формулира по-кратко какво се иска от жителите при движение из града: да гледат внимателно в краката си.

Най-често украинските служби ги сравняват с противопехотна мина ПФМ-1, известна като „Лепесток“, която е разпръсквана над Херсон най-малко от есента на 2025 г. „Пряник“ е двойно по-малка от нея. Ако първата има размерите на кутия цигари, отпечатаното устройство прилича на шайба или бурканена капачка, пълна с блатно-кален цвят. 30 грама пластичен взрив не са предназначени да поразяват техника: по описанието на ДСНС на Украйна зарядът стига да откъсне стъпалото на възрастен човек. Прагът на задействане от около 7 кг пък е под теглото на малко дете.

Началникът на областната военна администрация Олександър Прокудин обяснява защо мината е толкова трудна за забелязване: тя се крие в тревата, сред боклука и направо на асфалта, а маскировъчната тъкан е заличила и малкото ѝ пластмасов контур. Хронологията на находките от тази година очертава географията ѝ вътре в града. Първите предупреждения на полицията идват в края на февруари и обхващат централните части, Днепровския и Корабелния район. На 8 април ръководителят на градската администрация Ярослав Шанко съобщи за мини на Корабелната площад. През юни устройствата се появиха в село Молодижне край областния център, после на улица „Котляревски“ и на улица „Комкова“, а към началото на юли на площад „Незламност“ и село Зимивник. Извън областта украинските служби регистрират мината в Николаевска област, където руските сили го разпръскват по границата на Баштанския и Николаевския район, както и сред Никополски район, в Сумска и Запорожка области.

Дистанционното миниране на десния бряг на река Днепър започна още в първите дни на пълномащабната инвазия, но по думите на областната власт проблемът придоби системен характер след освобождаването на Херсон през ноември 2022 г., когато Днепър се превърна във фронтова линия и градът остана в обхвата на всичко, което лети от левия бряг. Разликата през 2026 г. е, че взривоопасните предмети все по-често се откриват именно в жилищните квартали, а не по логистичните пътища и в покрайнините.

„Пряник“ пристига във вече минирана среда и заимства похвати. В доклада си за 2025 г. мониторингът на Международната кампания за забрана на противопехотните мини цитира разговори на Human Rights Watch с ранени цивилни в Херсонска област, сред които жител на Антоновка, който описва как дронове са пускали мини ПФМ в найлонови торбички – вероятно, за да ги направят още по-трудни за разпознаване. Докладът изброява поне 13 вида противопехотни мини, използвани от окупационните сили в Украйна след февруари 2022 г. – от съветски образци, поставяни на ръка, до модерни системи, които се разпръскват от реактивни установки и монтирани на камиони изстрелвачи.

Отпечатаната мина, хвърляна от дрон, не е руски монопол. През февруари тази година руското издание „Цариград“ публикува интервю с двама руски сапьори, които употребяват същото прозвище за устройства, използвани от украинската страна, която ги разпръсква с дронове върху руските позиции преди щурм. Тук обаче идва основната разлика – руските сили хвърлят мините по улиците и парковете на областен център, чиито жители всяка сутрин излизат на работа, а децата – на училище.

Тази среда има собствена статистика. По данни на областната прокуратура на Херсон за първото полугодие на 2026 г. от началото на въоръжената агресия в областта са загинали 1868 цивилни, от които 331 при атаки с дронове, а 9296 души са ранени, от тях 3161 отново от дронове. Досъдебни производства се провеждат за смъртта на 2292 цивилни, сред които 47 деца – жертви на умишлени убийства, на безразборни обстрели и редица други военни престъпления. През януари прокуратурата внесе обвинителен акт срещу командващия руската групировка войски „Днепр“ генерал-полковник Олег Макаревич.

Именно този модел на действие Независимата международна анкетна комисия на ООН квалифицира като престъпление срещу човечеството. Комисията установи, че цивилните са поразявани предимно докато са навън, пеша или в превозно средство, и че в редица случаи дронове са удряли линейки, за да им попречат да стигнат до ранените; за периода от десет месеца, обхванат от разследването, руските дронове са убили близо 150 цивилни в град Херсон и околностите. Херсонци наричат това „човешко сафари“. Ловът не спира: на 1 юли руски дрон удари цивилен микробус в сутрешния час пик в града, двама души бяха убити, а девет са тежко ранени.

Анализ: Британските учения в Кения отпаднаха заради спора за юрисдикция

🇬🇧🇰🇪 Британското министерство на отбраната отмени голямото военно учение в Кения, насрочено за есента, след като местните власти отказаха да издадат разрешителни за полигона край Лайкипия в централната част на страната. Около 1500 военнослужещи от 1-ви батальон на полка на херцога на Ланкастър, които трябваше да участват в маневрите Haraka Storm през септември, ще проведат своята подготовката на полигона Солсбъри Плейн в Англия, вместо в традиционната им арена за бойни стрелби от години – саваната на Лайкипия.

„За съжаление, необходимите лицензи за провеждане на обучението в Лайкипия по-късно тази година не бяха осигурени“, съобщиха от британското ведомство. В редовните занятия по тази програма обикновено участват до 1700 души.

Формално проблемът опира до забавена административна процедура. Зад нея обаче стои спор, който тлее от години и за първи път има осезаеми последствия: кой има правото да съди британски войник, извършил престъпление на територията на Кения. Отмяната на тези маневри е дребен епизод на фона на десетилетия съвместна подготовка, но сигналът, който Найроби изпраща, има далеч по-голяма тежест от самата военна тренировка.

В ядрото на конфликта е Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между двете държави. То е подписано през 2021 г., но и до днес не е ратифицирано от кенийския парламент. Документът определя рамката на военното партньорство, включително реда за провеждане на разследвания и правния статут на чуждестранния контингент. Според действащата уредба Лондон запазва първостепенна юрисдикция върху провиненията, извършени от негови войници „при изпълнение на служебни задължения“ – формула, която практически ги поставя извън обсега на местното правосъдие. Парламентарна комисия в Найроби настоява за промяна: предложените изменения в членове 6(5) и 23 целят тежки престъпления, сред които убийства, да преминат под юрисдикцията на кенийските съдилища. Към този спор се добавя далеч по-прагматичният въпрос за цената, която Лондон плаща за ползването на полигоните.

Правният казус има съвсем конкретно измерение. През март 2012 г. 21-годишната Агнес Уанджиру, майка на малко дете, е видяна за последно да танцува с британски войници в хотел „Лайънс Корт“ в Наниуки – място, където военните отсядат по време на обучения. Два месеца по-късно тялото ѝ е намерено в септична яма в двора на хотела. Разследването остава без движение повече от десетилетие. На 16 септември 2025 г. Кенийският върховен съд издаде заповед за арест на британския гражданин Робърт Джеймс Пъркис по обвинение в убийство. 38-годишният Пъркис, родом от Солсбъри, е служил като санитар в същия полк на херцога на Ланкастър. През ноември той се яви пред Магистратския съд в Уестминстър (Лондон) и отказа съгласие за екстрадиция. Ако тя бъде осъществена, той ще се превърне в първия бивш или настоящ британски военнослужещ, предаден на чуждестранно правосъдие по обвинение в убийство.

Именно този случай превърна въпроса за юрисдикцията от процедурен дебат в политически проблем. Британското армейско учебно поделение в Кения (BATUK), разположено край Наниуки, обучава британски части от десетилетия и остава основната платформа за съвместни учения с кенийските въоръжени сили, както и ключов източник на прехрана за местното население. Присъствието на чужди войски обаче отдавна подхранва недоволство, свързано с контрола, отчетността и правния статут. На 20 юни в Наниуки семейства на засегнати от действията на BATUK поставиха твърди условия за подписването на ново споразумение: справедливост, финансови компенсации и наказателна отговорност пред местния закон. Командващият британската армия призна за престъпления, извършени от войници, но без да посочи конкретен механизъм за правосъдие в полза на жертвите.

Напрежението се пренесе и в парламентарните дебати в Найроби. „Този състав на парламента и Комисията по отбрана, разузнаване и външни отношения винаги са имали резерви към BATUK – особено в случаите, когато обществото ни не може да приеме нарушенията на човешките права“, заяви народен представител по време на обсъжданията.

Лондон реагира сдържано. Британското министерство на отбраната определи отношенията си с Кения като изградени на „взаимна изгода, уважение и сътрудничество“ и добави, че „дълбоко съжалява за проблемите и трудностите, възникнали във връзка с британското военно присъствие в страната – както в миналото, така и в последно време“. На свой ред Найроби побърза да отрече, че партньорството е прекратено или че дейността на BATUK е преустановена; правителството увери, че споразумението просто преминава през задължителния парламентарен преглед.

И двете столици предпочитат да представят ситуацията като административно забавяне, а не като разрив. Това поведение разкри споделен интерес: и Лондон, и Найроби искат да запазят партньорството си. Кения не разтрогна договора и не затвори военната база, а просто задържа разрешителните за едно конкретно учение. Ходът е премерен, достатъчно категоричен, за да покаже, че Найроби притежава административни лостове за влияние, и същевременно умерен, за да остави вратата отворена за бъдещи преговори.

Има по-прозаично обяснение: че става дума за бавна бюрокрация, а не за пресметнат политически натиск. Хронологията на събитията обаче опровергава въпросната теза. Ратификацията е блокирана именно заради членовете, регламентиращи юрисдикцията при тежки престъпления; парламентарната комисия публично изрази своите възражения, а заповедта за ареста на Пъркис от септември направи цената на досегашното статукво видима за кенийското общество. В този контекст отказът за издаване на лицензи е логична стъпка от цялостния процес, а не случайно отклонение.

За Обединеното кралство загубата е по-скоро символична, отколкото оперативна: подготовката на войски бързо се пренася на собствена територия, а Кения запазва ролята си на ключов партньор в Източна Африка. За град Наниуки обаче последиците са значителни, тъй като провеждането на маневрите захранва местната икономика. Същинският залог тук не е просто едно отменено учение, а моделът, върху който почива това присъствие вече 60 години. Дългогодишната асиметрия, при която британските войници отговарят само пред родните си съдилища, за първи път е подложена на сериозен политически натиск.

Одеса кръсти улица на семейство Глодан, което войната заличи изцяло

🇺🇦🕯️🏙️ Улица в Одеса вече носи името на семейство Глодан, което руската война изтри до последния човек. 3-месечната Кира, нейната майка Валерия и баба ѝ Людмила загинаха на 23 април 2022 г. от удар с крилата ракета по жилищния комплекс „Тирас“ в града. Постъпил в армията след загубата, бащата Юрий загина на фронта година и половина по-късно. Решението обяви администрацията на Киевски район към Одеския градски съвет: улица „Илфа и Петрова“, разположена в същия район, където се намира поразената сграда, се преименува на „Семейство Глодан“.

23 април 2022 г. се падаше Велика събота, денят преди Великден. Юрий Глодан излезе до магазина, за да напазарува продукти за празничната трапеза и остави вкъщи 28-годишната си жена Валерия, дъщеря им Кира – родена броени седмици преди началото на инвазията – и майката на Валерия, Людмила. Докато го нямаше, стратегически бомбардировач Ту-95МС, излетял от авиобаза Енгелс в Саратовска област, изстреля крилати ракети Х-101 от района на Каспийско море; една от които порази директно 16-етажната сграда на „Тирас“. На същия ден Командването на ВВС съобщи за 8 изстреляни по Одеса ракети, 3 от които свалени; по данни на командване „Юг“ останалите са поразили военен обект и две жилищни сгради – всички жертви бяха в жилищния комплекс. Когато Юрий се върна обратно, всичко в живота му се преобърна.

Експлозията и пожарът унищожиха 30 апартамента и повредиха още 62. Загинаха 8 души, една от тях беше бременна жена; най-малко 18 други бяха ранени. Одеса и дотогава беше обстрелвана – в началото на април ракети поразиха рафинерия и горивни депа, но без убити сред жителите: хората от „Тирас“ станаха първите загинали цивилни в града от началото на пълномащабната инвазия. Трите поколения от един апартамент – Валерия, Кира и Людмила – бяха сред тях. Гибелта на 3-месечното дете беше спомената още същата вечер от президента Володимир Зеленски в дежурното му обръщение към нацията.

Министерството на отбраната на Руската федерация обяви в деня на нападението, че „високоточни ракети“ са унищожили „логистичен терминал на военно летище“ край Одеса, където се е съхранявало доставено от чужбина оръжие – версия, която не казва нищо за жилищната сграда с пробитите етажи и осемте невинни жертви в нея.

Главната прокуратура на Украйна започна следствие, което предостави конкретни детайли за удара. Х-101 е крилата ракета с обсег от 3500 км, с която по-късно руската стратегическа авиация извърши многократни удари по украинската енергетика. Тя се изстрелва от стратегическите бомбардировачи далеч извън обсега на украинската ПВО. През юни 2022 г. следователите описаха веригата на командване зад удара: по тяхната версия заповедта е дал командващият руската далечна авиация Сергей Кобилаш, а изпълнението е минало през 22-ра гвардейска тежка бомбардировъчна дивизия. Обвинения за извършеното военно престъпление получиха командирът на дивизията генерал-майор Варпахович и командирът на нейния 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиополк полковник Скицки; производството срещу двамата тече задочно.

В края на април 2022 г. Одеса изпрати трите поколения в едно погребение с три ковчега. Юрий остана сам. Преди войната той е пекар – местните разказват, че именно той стои зад прочутите великденски козунаци. С Валерия бяха отворили магазин с пекарна и чакаха първото си дете. Веднага след погребението постъпва в армията: първо в Отделен отряд за специални операции „Азов“, а после в 3-та отделна щурмова бригада, където носи позивна „Набат“. На 12 септември 2023 г. връзката с него се губи: при прочистване на позиции край Андреевка – селото до Бахмут, чието освобождаване беше завършено от бригадата три дни по-късно – щурмовата му група попада под минометен огън. Ранен веднъж, Юрий помага да изнесат друг ранен боец, когато второто попадение го убива. Тялото му разпознават по кръстчето, което носи. Отива си завинаги от този свят на 31 години. Посмъртно е награден с орден „За мъжество“ III степен.

Улицата, която приема името на семейството, носеше други имена: на Иля Илф и Евгений Петров, родените в Одеса съавтори на „Дванадесетте стола“ и „Златният телец“, създателите на Остап Бендер и едни от най-четените сатирици на XX век. Мястото на литературната препратка в картата на града заема име, зад което стоят четири прекъснати живота.

Войната, която ги отне, не подмина Одеса и след това: през юли 2023 г. ракети поразиха тежко катедралата в центъра на града, а ударите по жилищни квартали и пристанищна инфраструктура продължават и в петата година на пълномащабната инвазия, взимайки нови и нови цивилни жертви.

Руски авиобомби удариха жилищни квартали на Запорожие – един загинал, двама ранени

🇷🇺💥🇺🇦 Руски управляеми авиобомби удариха жилищни квартали на областния център Запорожие в обедните часове на деня – един човек беше убит, а най-малко девет са ранени по предварителните данни на местните власти.

„Един човек загина при поредния вражески удар срещу Запорожие. Спасителната операция продължава“, написа в Telegram ръководителят на областна военна администрация Иван Федоров броени минути след удара. В последваща публикация, придружена от кадри, показващи местата на попадения, той уточни, че към ранния следобед е известно за един загинал и двама ранени. Ударните вълни и последвалите пожари са ударили жилищни сгради и нежилищни помещения, а на място работят всички аварийни и медицински екипи на града.

Данните са предварителни. Колко бомби са паднали и кои части на града са поразени, властите засега не уточняват, а балансите на ударите по Запорожие тази седмица нарастват с часове: неделният стартира от съобщения за 3 ранени и до края на вечерта надхвърли 40. Докато спасителите разчистват развалините, е възможно да бъдат открити още пострадали.

Управляемите авиационни бомби, с които руската тактическа авиация обстрелва методично украинските градове край фронтовата линия, са стандартни фугасни боеприпаси, оборудвани с разгъващи се крила и модул за сателитно насочване. Комплектът, който руската индустрия от 2023 г. насам слага масово върху съветските бомби от серията ФАБ, превърна остарелия арсенал от свободнопадащи бомби в далекобойно оръжие: изтребител-бомбардировач пуска снаряда от десетки километри разстояние, без изобщо да влиза в обсега на фронтовата ПВО, а цената на комплекта остава в пъти под тази на крилата ракета – комбинация, която позволява повсеместна ежедневна употреба. Прехващането е също толкова неизгодно: планиращата бомба струва многократно по-малко от зенитната ракета, която би могла да я свали, затова практическата защита се свежда до изтласкване на самолетите носители извън пусковата дистанция. Запорожие, областен център с над 700 000 жители до пълномащабната инвазия, лежи на 30–40 км от линията на боен контакт и попада изцяло в обсега на планиращите бомби.

Днешният удар удължава най-тежката серия за града от началото на месеца. Удар в неделя вечер срина два етажа на 5-етажен жилищен блок, повреди съседния 9-етажен и нанесе тежки материални щети на частния сектор. Пламна и терминалът на логистичен оператор. Балансът нарастваше през цялата нощ, а сводките се пренаписваха час по час – 10, 33, 41, накрая 42-ма пострадали, сред тях 8 деца, и 2-ма загинали, единият от които жена, извадена от развалините без признаци на живот. Под разрушените етажи спасителните екипи търсеха жена и дете. В понеделник сутринта Федоров потвърди смъртта на 11-годишно момиче – третата жертва на удара.

Понеделникът не донесе пауза. Нова серия от попадения през деня първо рани 45-годишен мъж, един час по-късно областната администрация вече съобщи за един загинал и петима ранени, а следобедният удар по завод от хранителната промишленост добави още четирима. Горяха гаражи на площ от 500 кв. метра, както и постройки във вилна зона в покрайнините; до сутринта ранените в града и около него за денонощие бяха 16. Сводката на областната администрация, публикувана днес, отчете 1028 удара срещу 54 населени пункта в областта за 24 часа – 31 авиационни удара по областния център и други 19 селища, 713 дрона, повечето от които с FPV, наред с артилерия и реактивни системи за залпов огън – и 206 сигнала за повредени жилища, стопански постройки и автомобили.

• 5 юли: Удар по Запорожие убива 1 човек, ранява 9 други и оставя след себе си разрушени къщи.
• 10 юли: Бомби падат в самия център на града – 1 загинал и 16 пострадали.
• 13 юли: 4 бомби раняват 7 души, сред които и четиригодишно момиче.
• 16 юли: Три бомби отнемат три живота и разрушават двуетажна частна къща; прокуратурата открива наказателно производство.
• 18 юли: Петима са ранени, включително 14-годишно момче и 17-годишно момиче.

С днешната жертва градът брои жертви вече трети пореден ден, докато загиналите в областния център от началото на месеца станаха поне 10, а данните за днешния удар все още не са окончателни, тъй като екипи на спешните служби продължават да търсят хора изпод отломките.

Дрон уби главния инженер на окупираната Запорожка АЕЦ и шофьора му

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дрон удари служебен автомобил на пътя между площадката на АЕЦ „Запорожие“ и близкия град Енергодар, убивайки главния инженер на централата Александър Яковлев и личния му шофьор. Това съобщи ръководителят на руската държавна корпорация „Росатом“ Алексей Лихачов, цитиран от ТАСС. Това е първият известен случай, при който загива висш кадър от ръководството на ядреното съоръжение – най-голямата такава централа в Европа с общо шест реактора, паднали под руска окупация в първите дни на инвазията през февруари 2022 г.

Яковлев не е външно лице за обекта. Роден в Украйна, той работи в централата дълги години преди войната. След като руските сили я превзеха заедно с близкия Енергодар, инженерът премина доброволно на страна на окупационните власти, при което получи руски паспорт, сключи договор с „Росатом“ и пое техническото ръководство на падналия обект. За Киев това го превръща в колаборант – украински източници го описват като фигура, помагала на окупатора да управлява централата и съпричастна към действия, определяни от Киев като ядрен шантаж срещу собствената му страна. Именно тази биография, на украински специалист, минал на страната на Москва и получил в замяна една от ключовите инженерни длъжности в завладяната АЕЦ, придава на смъртта му значение, което надхвърля мащаба на единичния удар.

Москва интерпретира случая в рамките на познатия си наратив. Лихачов го определи като поредна стъпка в „ескалацията на терористичните действия на украинското правителство“ и поиска „бърз и ясен отговор“ от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). По думите му при удари в района на АЕЦ и Енергодар в последните два месеца и половина са загинали 13 души, а 48 са ранени. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси на свой ред определи случая като „недопустимо нападение към централата и ръководството ѝ, застрашило сериозно ядрената сигурност“, но както обикновено в изявленията си за Запорожие, избегна да посочи конкретен виновник.

От украинска страна не последва нито потвърждение, нито опровержение – Киев запази мълчание за удара и никой не пое официално отговорност. Украинските канали в социалните мрежи обаче не прикриха своето задоволство: за тях Яковлев е ликвидиран колаборант, а не жертва. През този период Силите за безпилотни системи (СБС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ) виждат се провеждат интензивна кампания от удари по левия бряг на река Днепър, а разстоянието от украинските позиции до окупирания Енергодар се вмества напълно в обсега на ударните дронове. Маршрутът на висш кадър на „Росатом“ без съмнение е приоритетна цел, но имайки предвид мълчанието на Киев, обвързване на инцидента с украинска операция на този етап не може да бъде категорично потвърдено.

В случая е важно физиката на самия удар да се разграничи от политическата реторика около него. Дронът е поразил автомобила на един от подстъпите към АЕЦ, а не реактор, басейн за отработено гориво или дори подстанция. Мишена на атаката е било конкретно лице, а не инфраструктурата на ядрения обект. В този смисъл определението „нападение срещу централата“, повторено многократно от Москва и в по-умерена форма от Гроси, размива границите, представяйки удара по служебен автомобил като инцидент срещу ядрената сигурност, какъвто той категорично не е.

На военно-оперативно ниво събитието не представлява извънредно стратегическо постижение. Не отваря пробив по фронтовата линия, не прекъсва снабдителна линия и не деградира с отбранителната способност – сменя едно име в състава на окупационната власт. Истинското му значение е психологическо: директно послание към всеки украински експерт, подписал договор с „Росатом“ – независимо дали го е сторил под заплаха от уволнение, или по собствено убеждение. Ако до този момент работата за окупатора в Енергодар е изглеждала като безопасен избор, ударът срещу Яковлев доказва точно обратното. Това е логиката, която стои в основата на кампанията на украинските служби срещу колаборационизма в окупираните региони – тя вече се разпростира от административните чиновници до технологичния елит на стратегическите обекти.

От близо 11 000 души персонал преди инвазията, в централата днес са останали около 7500. По данни на украински независими журналисти „Росатом“ ги задържа с договори, подписани под заплаха от уволнение, а кадровият недостиг бива запълнен с работници от фирми подизпълнители. Към този разреден и до голяма степен притиснат персонал загубата на главния инженер утежнява двойно случая, тъй като отваря сериозна оперативна пролука на върха на техническата йерархия и служи като остро предупреждение за по-ниските нива. Колкото по-тясна е прослойката от специалисти, склонни да работят в окупирания ядрен обект, толкова по-висока е цената на всяко отпаднало от нея име.

Тук изпъква и едно противоречие, което Москва предпочита да не коментира. Настоявайки МААЕ да осъди удара в името на ядрената сигурност, Кремъл на практика иска от международния надзорен орган да защити режим, при който самата Русия превърна станцията във военен обект. Според данни на ГУР от 13 юли, на площадка на АЕЦ са разположени наземни станции за управление на ударни дронове „Гербера“ и „Геран“, складове за боеприпаси в мазета и бомбоубежища, както и картечни гнезда и ракетни установки по покриви на сгради на реакторите. Охраната пък е поверена на контингент от Росгвардия, наброяващ около 1500 души.

Реалната уязвимост на централата е извън съмнение: шестте реактора са в режим на студено спиране, функционира само една от предвоенните 10 външни линии за захранване, а обектът вече преживя над 20 пълни срива на електричеството. Освен това нивото на охлаждащия басейн се поддържа под изисквания минимум – 12,86 метра при критични 15 метра. Рискът е хроничен: голяма част от тези прекъсвания на захранването се натрупаха през последното тримесечие, като в началото на юни се наложи МААЕ да договаря локално прекратяване на огъня, само за да бъдат поправени повредените електропроводи. При всяко откъсване от мрежата охлаждането на реакторите и басейните остава изцяло зависимо от аварийните дизелови генератори – тоест от доставката на гориво през активна бойна зона. Тази критична ситуация обаче произтича именно от окупацията и милитаризацията на обекта.

Версията за целенасочена украинска операция по ликвидирането на Яковлев стъпва върху последователна хронология. От февруари 2022 г. насам украинските служби и партизанските групи в окупираните региони преследват системно колаборанти. Автомобилите на назначените от Кремъл чиновници редовно са станали мишена на взривове, а местни назначени лидери загинаха при атентати в Мелитопол, Бердянск и самия Енергодар (където поставеният от Русия кмет оцеля при експлозия още през първите няколко месеци на окупацията). Досега обаче ядрото на самата централа оставаше извън периметъра на преките физически посегателства. Ударът, отнел живота на главния инженер, премества фокуса навътре – към хората, които поддържат реакторите в работно състояние, а не само към политическите фигури на окупацията.

Отворен остава въпросът дали този случай е изолиран инцидент, възползвал се от временна уязвимост в маршрута, или е встъпителният епизод на планирана кампания срещу ръководния състав на окупираната АЕЦ. Активността на украинските СБС в сектора и системният натиск върху сътрудниците на окупаторите сочат към второто. В същото време мълчанието на Киев, който при знакови ликвидации обикновено оставя разпознаваем неформален почерк, по-скоро подкрепя първата теза. На базата на настоящите данни е по-вероятно това да е опортюнистичен удар по изложена цел, отколкото начало на масирана кампания срещу персонала на „Росатом“. Въпреки това евентуална нова серия от атаки срещу служители в Енергодар или изрично поемане на отговорност от страна на Украйна бързо би променило тази оценка.

Каквото и да покажат следващите седмици, ударът отправи категорично послание, което е невъзможно за пропускане пред МААЕ: високият пост в ръководството на окупираната АЕЦ носи след себе си и огромната лична опасност, а не просто висока заплата от „Росатом“.

Сребреница, 31 години по-късно: бащата, принуден да извика сина си

🇧🇦🕯 Обкръжен от въоръжени сръбски войници на поле край пътя между Братунац и Конйевич, възрастен мъж вика по име нагоре към гората към сина си Нермин и другите укрили се мъже да слязат и да се предадат, защото нищо нямало да им се случи. Обещанието е лъжа. Рамо Османович е принуден да го изрече. Нермин се предава. След дни и двамата са екзекутирани, а телата – хвърлени в масови гробове, разделени от десетки километри.

Онази минута, заснета на видео, остава сред най-известните образи на геноцида в Сребреница. И днес – на 11 юли 2026 г., тридесет и една години след клането – тя обяснява защо в мемориалния център „Поточари“ бяха положени още десет жертви.

Материалът е сред най-тежките веществени доказателства за престъплението именно защото извършителите го заснемат сами. Белградският журналист Зоран Петрович-Пирочанац придружава подразделения на специалната полиция на Република Сръбска под командването на заместник-командира Любомир Боровчанин, когато на 13 юли 1995 г. камерата му запечатва сцената край село Сандичи. По същия път Армията на Република Сръбска (ВРС) пленява най-големия брой мъже, напуснали анклава – по свидетелски показания няколко хиляди души, събрани впоследствие на поляната край Сандичи и в земеделския склад в Кравица.

Прокурорите на Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) по-късно идентифицират в кадрите именно Рамо Османович – обкръжен от въоръжени войници, той е принуден да извика сина си от гората. Нермин се предава и впоследствие е убит. Останките му са открити години по-късно в масов гроб край Снагово, близо до Зворник. Тези на баща му са намерени при Зелени Ядар, недалеч от Сребреница. Съпругата и майка Салиха Османович успява да ги погребе заедно в Поточари едва през 2008 г.

Лъжливото обещание за безопасност не е отделен акт на жестокост, а един от основните механизми, чрез които е извършено престъплението. През нощта на 12 юли близо 15 000 военнослужещи от 28-а дивизия на Армията на Босна и Херцеговина и цивилни – поемат през горите на североизток към контролираната от правителството територия при Тузла. Пътят между Братунац и Конйевич поле разсича колоната. Следват дни на засади, артилерийски обстрел, психологически натиск и предавания, изтръгнати със същото обещание, което Рамо е принуден да отправи към сина си.

Предалите се мъже са отделени от жените и децата и транспортирани към складове, училища, ниви и язовирни диги, превърнати във временни места за задържане и екзекуции. През следващите дни на места като Ораховац, фермата „Бранево“, Дома на културата в Пилица и склада в Кравица се разиграват едни от най-мащабните масови убийства в Европа след Втората световна война. Хиляди вързани пленници са разстреляни с картечен огън.

Кадрите на Петрович, заснети ден след сцената с Рамо Османович, показват купчина тела пред входа на склада в Кравица, където стотици предали се мъже вече са били убити. Списъкът на жертвите между 11 и 22 юли 1995 г. съдържа 8372 установени имена.

Бягството на колоната остава в паметта на Босна като „Марша на смъртта“. Преследвана в продължение на дни през минирани гори, картечни засади и артилерийски обстрел, тя достига територия, контролирана от правителството край Тузла силно оредяла. По различни оценки между една трета и половината от всички тръгнали успяват да оцелеят; останалите загиват по пътя или са заловени и впоследствие екзекутирани.

Всяко лято същият маршрут се извървява в обратната посока. Хиляди участници в „Марша на мира“ изминават близо 100 километра за три дни – от Нежук до Поточари – за да пристигнат навреме за възпоменателната церемония и погребенията на 11 юли. Така стана и тази година.

Сребреница е обявена за „защитена зона“ с Резолюция 819 на Съвета за сигурност на ООН през април 1993 г. и поставена под охраната на нидерландския батальон на мироопазващите сили на ООН. За жителите на анклава обещанието за сигурност има две измерения – международно и местно. И двете се провалят.

Нидерландският контингент е леко въоръжен, с ограничен мандат и практически неспособен да се противопостави на настъпващите сили на Армията на Република Сръбска. Исканията му за въздушна подкрепа са одобрени твърде късно и в крайна сметка остават без решаващ ефект. След падането на анклава хиляди цивилни, потърсили убежище в базата на ООН в Поточари, са предадени на силите на генерал Ратко Младич. Жените и децата са депортирани, а мъжете и момчетата са отделени – решение, което за мнозина се оказва смъртна присъда.

За Салиха Османович юли 1995 г. отнема тримата мъже в семейството ѝ. Най-малкият ѝ син Един е убит от гранатен обстрел на 6 юли и погребан още същия ден, преди падането на анклава. Няколко дни по-късно тя губи и съпруга си Рамо, и сина си Нермин.

Видеото, заснето от сръбските части като хроника на собствената им операция, за Салиха се превръща в последния запис, на който вижда живи съпруга и сина си. Докато за извършителите то е било свидетелство за военен успех, за нея остава последният миг от живота на най-близките ѝ хора.

„Със сигурност има живот след такова страдание, но радост няма никога“, казва тя.

Причината ковчези да продължават да се спускат в земята и през 2026 г. също е част от самото престъпление. След масовите екзекуции силите на ВРС разкопават с тежка техника първичните масови гробове и преместват останките в десетки вторични гробове, за да прикрият мащаба на убийствата. В резултат костите на един и същ човек често са откривани на няколко различни места.

Идентификацията с ДНК анализ, извършвана от Международната комисия за изчезнали лица, продължава вече три десетилетия. От 8372-те установени жертви близо 7000 са идентифицирани, а 6772 са погребани в мемориалния център в Поточари. Затова всеки 11 юли се извършват нови погребения – не защото жертвите са нови, а защото прикриването на престъплението успява да забави връщането на останките на техните семейства с десетилетия.

Отричането на геноцида в Сребреница не принадлежи на миналото. Въпреки че престъплението е юридически установено от Международния трибунал за бивша Югославия и впоследствие потвърдено от Международния съд на ООН, през последните години отрицанието все по-ясно се превръща в елемент от официалния политически дискурс в Република Сръбска.

МТБЮ квалифицира убийствата като геноцид още с присъдата на генерал Радислав Кръстич, окончателно потвърдена през 2004 г. През 2007 г. Международният съд на ООН също постановява, че в Сребреница е извършен геноцид. Шестима представители на военното и политическото ръководство на босненските сърби са осъдени за това престъпление, сред тях генерал Ратко Младич и бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич.

Въпреки този съдебно установен факт Милорад Додик, който повече от две десетилетия е водещата политическа фигура в Република Сръбска, продължава публично да отрича, че в Сребреница е извършен геноцид. По негово управление по-ранни официални признания са отменени, а в учебните програми на ентитета терминът „геноцид“ отсъства, докато решенията на международните съдилища често се представят като политически мотивирани и антисръбски.

През февруари 2025 г. Додик беше осъден на една година лишаване от свобода и шест години забрана да заема президентския пост заради неизпълнение на решенията на върховния представител за Босна и Херцеговина. Независимо от това политическата конфронтация между институциите на държавата и ръководството на Република Сръбска продължава да се задълбочава.

Сблъсъкът между историческото признание и политическото отрицание вече се води далеч извън пределите на Босна и Херцеговина. През май 2024 г. Общото събрание на ООН обяви 11 юли за Международен ден на размисъл и възпоменание за геноцида в Сребреница с Резолюция 78/282, приета с 84 гласа „за“, 19 „против“ и 68 въздържали се. Решението беше прието въпреки активната кампания на Сърбия и Република Сръбска, подкрепени от Русия, срещу приемането му.

Две години по-късно, през май 2026 г., Република Сръбска внесе в Съвета за сигурност на ООН документ, който поставя под въпрос легитимността на върховния представител за Босна и Херцеговина и представя бошняците като носители на ислямистка заплаха, а Република Сръбска – като защитник на християнска Европа.

Тази последователност показва, че отрицанието вече не се изчерпва с изолирани политически изказвания. То постепенно се превръща в инструмент за легитимиране на по-широк политически проект, насочен към оспорване на следвоенния конституционен ред в Босна и Херцеговина. Именно в това се крие неговият дестабилизиращ потенциал. Когато едно престъпление бъде отречено, по-лесно се поставят под съмнение и институциите, възникнали след него.

При запазване на сегашната политическа динамика е по-вероятно напрежението между държавните институции и ръководството на Република Сръбска да се задълбочава, отколкото да отслабва. Това би изисквало или трайна промяна в политическото ръководство на ентитета, или отказ на Белград и неговите международни партньори да подкрепят сегашния курс – развитие, за което засега липсват убедителни признаци.

Именно тук стойността на онези кадри надхвърля ролята на исторически документ. Те опровергават отрицанието със свидетелството на самите извършители.

Записът не е направен от жертвите, нито от международни разследващи. Заснет е от хора, които в момента на снимането вярват, че документират собствената си победа. Камерата, с която е заснет пропаганден трофей, неволно съхранява едно от най-силните доказателства за престъплението.

Баща, принуден да извика сина си от гората с обещание за спасение, остава завинаги на тази лента, защото убийците му държат камерата.

31 години по-късно отрицанието не се изправя само срещу свидетелски показания, архиви и съдебни решения. То се изправя и срещу собствените изображения на извършителите – кадри, заснети не за да документират престъпление, а за да увековечат онова, което тогава е било възприемано като победа.

Суми под планиращите бомби: четирима убити в удар по центъра

🇷🇺💥🇺🇦 Руски самолети стовариха 6 управляеми авиобомби върху оживена централна улица в Суми снощи, разрушавайки жилищен блок в сърцето на града и отнемайки живота на най-малко 4-ма цивилни, сред тях 5-годишно момиче и неговата майка, и ранявайки 27 други.

Ударът, нанесен от руската авиация по многоетажни блокове и търговски обекти в част от деня, когато улиците са пълни с хора, е поредна крачка в кампания, която от началото на годината методично превръща украинския областен център, разположен най-близко до руската граница, в постоянна мишена за оръжие, срещу което Киев все още няма надежден отговор.

Трима от жертвите са възрастни, а четвъртата е дете, съобщи областният управител Олег Григоров. Усилията на медиците не са успели да върнат към живота 5-годишното момиче, което е издъхнало на място със своята майка на 34 години. Сред убитите е 61-годишен мъж. От ранените 7 са деца, а сред най-тежко пострадалите е момиче на 16 години. Мнозина са настанени в болница в критично състояние, уточни Серхий Кривошеенко, ръководител на градската военна администрация.

„Неописуема болка“, написа Григоров в социалните мрежи. „Искрени съболезнования на близките и роднините на загиналите. Сила на всички, които преживяват тази трагедия днес.“ Управителят описа нападението като „масиран удар“, подчерта, че на мястото е имало много хора, включително деца, и благодари на спасителите – според него бързата им намеса в първите минути е спасила много животи. Издирването на затрупани под руините продължаваше и часове по-късно.

Президентът Володимир Зеленски поднесе съболезнования на близките на загиналите и настоя съюзниците да затегнат санкциите и да засилят натиска върху Кремъл. „Руснаците използваха управляеми авиобомби директно срещу обикновени хора в центъра на града“, заяви той, допускайки, че под руините на сградата все още може да има оцелели. „Необходимо е партньорите ни да окажат натиск върху Русия, за да спре този терор.“ През нощта в града отекна нова серия от експлозии, подробности за които все още не са известни. Атаката срещу Суми беше част от тежка вълна от руски удари в този ден, поразили цивилни в няколко области на страната.

Оръжието, което властите назоваха, е онова, което прави Суми особено уязвим. Планиращата бомба, известна с руското съкращение КАБ, не е ново изделие, а стара съветска фугасна бомба, преобразена с прост, но ефикасен комплект – сгъваеми криле и модул за спътниково насочване, който превръща свободното падане в направляван полет от десетки километри. Семейството обхваща калибри от 500 кг до 1500 кг и по-тежки чудовища, способни да сринат цяла сграда с едно точно попадение. За разлика от крилатата или балистичната ракета класическата планираща бомба няма собствен двигател и струва нищожна част от цената им.

Оценки, цитирани от украински и западни експерти, поставят насочващ комплект УМПК на около 24 000 долара (два милиона рубли), а корпусът е евтин съветски складов боеприпас – докато крилатите ракети „Калибър'ШЯ струват към 2 млн. долара, а балистична „Искандер-М“ – 2,5-3 млн долара; разликата е близо 100 пъти; руската авиация хвърля авиобомби от самолети, които остават дълбоко зад фронтовата линия, над руска или окупирана територия – отвъд обсега на украинската ешелонирана ПВО. Прехватът е почти невъзможен: масивното метално тяло и високата скорост на спускане правят бомбата практически неуязвима. Така се появи оръжие, което няма прецизността на ракетата, но няма и цената ѝ – инструмент не за хирургичен удар, а за систематичен натиск по площ, при който точността отстъпва пред обема. Именно този профил, евтин и масов, недостижим за отбраната, го превръща в идеалното средство срещу град на ~20 км от границата.

Ударът от 3 юли не е изолиран инцидент, а връх на крива, изкачваща се от месеци. От средата на февруари Суми стои начело на новата руска настъпателна вълна: тогава части от 810-а бригада морска пехота първи прекрачиха границата и влязоха в село Басивка, а през следващите седмици Кремъл обяви превземането на Потапивка (22 март) и Комаривка. По оценката на Института за изследване на войната (ISW) крайната цел не е пробив навътре в Украйна, а изграждане на „буферна зона“ по самата граница – тесен пояс, в който руската армия пълзи бавно и плаща тежки загуби за незначителни придобивки. Битките на места придобиха почти сюрреалистичен характер: в средата на април украинската армия съобщи, че е осуетила руски опит за проникване в тила ѝ през газопроводни тръби край границата, при който загинали 29 руски войници.

В този пояс Суми е едновременно фронтови тил и удобна цел – областта понася ежедневни удари с артилерия, дронове и планиращи бомби. Само дни преди трагедията, на 30 юни, авиацията порази града с четири КАБ, а на 2 юли планираща бомба се стовари върху детска градина, докато вътре текат летни занимания, и рани двама от персонала. Ударът по центъра на 3 юли дойде в тази последователност не като изключение, а като кулминация – най-кървавото досега попадение в поредица, чийто ритъм отдавна не изненадва жителите на града.

Зачестяването над Суми е миниатюра на много по-широка тенденция. През пролетта на 2026 г. руските удари с планиращи бомби достигнаха безпрецедентен мащаб: само през март бяха хвърлени 7987 бомби над Украйна – нов рекорд, с над 1500 повече от върха, поставен през февруари. Числото е показателно не само със суровата си величина, а защото се удържа въпреки украинските контрамерки. През пролетта Киев разгърна системи за електронна война, които по данни на разработчиците и на западни анализатори, за седмици свалиха почти до нула точността на цяло поколение КАБ, изтласквайки бомбите встрани от целите им. Отговорът на Москва беше показателен за ритъма на тази война: конструкторите прикачиха към част от бомбите реактивен двигател и по-съвършено насочване, удължиха обхвата и върнаха заплахата. Успоредно с това Украйна пусна в бой за първи път собствени бомби от този вид, които бяха обявени преди дни – знак, че оръжието, което очертава текущата фаза на войната, вече се произвежда масово и от двете страни. Мнозина западни експерти го определиха като средството, което ще реши следващия етап от боевете.

Сметката за отбраната на градове като Суми е особено печална. Класическите зенитно-ракетни комплекси са създадени да свалят самолети и ракети, не тежки парчета метал, спускащи се по балистична дъга в последните секунди; а самолетите, носещи бомбите, ги хвърлят от 60 км разстояние, обръщат и се прибират, преди изобщо да бъдат достигнати от ПВО. Единственият надежден отговор – да се поразяват летищата и носителите дълбоко в руския тил или да се прехванат бомбите с изтребители още при пускането – опира до обхват и ресурси, които Киев не притежава в нужните мащаби. За град на 30 км от границата не остава почти никакво време за реакция: между засичането и удара минават секунди, а не минути. Същата безизходица тегне над Харков, Херсон и други фронтови центрове, но близостта на Суми до руската територия го прави особено оголен.

За Суми този тип нападение носи и по-тежка памет. На 13 април 2025 г., навръх Цветница (Вход Господен), две руски балистични ракети „Искандер-М“ с касетъчни бойни глави се взривиха над центъра на града, докато там се събираха жителите за църковните служби, и отнеха живота на 35 души, сред които 2 деца, а раниха над 100. Това беше най-смъртоносното нападение срещу украински цивилни от 2023 г. насам. Оръжието тогава е друго – балистична ракета, не планираща бомба – но моделът съвпада: висока човешка цена в градското ядро, средство, което отбраната не може да стигне, и последвали украински призиви за натиск. Тогавашният удар също породи международна вълна от осъждане, която обаче не се материализираха в конкретни мерки, с които нападенията да бъдат спрени. Година по-късно риториката се повтаря почти дословно – осъждане, съболезнования, апел към партньорите – на фона на бомби, които продължават да падат по график.

Преходът от скъпата балистична ракета към масовата планираща бомба не смекчава заплахата за граничните градове – дори я прави по-сериозна – евтина, масова и трудна за спиране. Докато буферната зона на Москва пълзи по границата, а въздушната кампания трупа рекорди, Суми остава на предната линия на война, в която оръжието достига там, където отбраната не може, а сметката често се води в 5-годишни деца, поразени детски градини и сринати жилищни блокове. Международният натиск, за който Зеленски отново отправи призива си, е точно толкова изпитан, колкото и неспособен бе досега да пречупи тази аритметика.

Руска авиационна бомба уби студентка в Харков ден преди дипломирането ѝ.

🇺🇦🕯🇷🇺 23-годишна студентка по медицина загина в руски въздушен удар в Холодногорски район на град Харков вчера следобед – ден преди своето дипломиране. До безжизненото ѝ тяло, проснато на платното, спасителите намерили академичната тога и шапка с пискюл, които е трябвало да облече за церемонията днес. При удара са ранени 12 души, 1 от които се намира в изключително тежко състояние и лекарите се борят за живота му.

Ударът е нанесен около 15:40 часа, обяви ръководителят на областната военна администрация Олег Синегубов. По предварителни данни на разследването руската авиация е използвала две боеприпаса от типа „управляеми планиращи бомби“ (УМПБ), които се пускат от самолет далеч извън обсега на противовъздушната отбрана, при което се насочват към целта с разгънати криле. Единият се взриви върху пътното платно до нежилищна сграда, докато вторият падна в двора на частна къща, но не се възпламени и по-късно беше обезвреден от сапьори.

„Един от ранените се намира в изключително критично състояние, лекарите се борят за живота му. Отчитаме значителни разрушения – стопански обекти, предприятия и друга инфраструктура са повредени“, сподели пред Синегубов. Сред пострадалите е млада жена с 90% изгаряния от тялото. Броят на ранените нарастваше с всеки изминал час – първоначално кметът Игор Терехов съобщи за 5, после за 10, преди областната прокуратура да ги посочи на 12 – 9 при първия боеприпас и още 2 жени, ранени при падането на втория.

Харковският национален медицински университет потвърди самоличността на загиналата – Фатима Гусейнова – негова студентка, която се готвела да стане лекар. „Фатима беше бъдеща лекарка, която избра пътя да служи на хората. Тя упорито трупаше знания, мечтаеше да посвети живота си на медицината и да спасява човешки животи“, гласи съобщението на университета. Дипломирането ѝ било насрочено за 30 юни – деня след удара.

Областната прокуратура образува досъдебно производство за извършено военно престъпление, предизвикало смърт, по чл. 438, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна. Освен жертвите ударът остави след себе си широки материални щети: повредени са трамвай, над 15 автомобила, електрическата и контактната мрежа на градския транспорт, а също жилищни и стопански сгради около мястото на попадението. Движението на трамваите по ул. „Евген Котляр“ беше временно спряно и заменено с автобуси. На място работят спасители, медици, полицаи и доброволци, които разчистват развалините и обследват засегнатите сгради.

Харков, който отстои на около 30 км от руската граница, е сред най-честите цели на руските планиращи бомби именно заради своята близост – кратката дистанция съкращава времето за реакция на средствата за въздушна отбрана и прави прехващането на боеприпасите трудно. Същата близост превръща града в полигон за оръжие, чиято точност остава груба, а поразяващото действие – без разлика между военен обект и улица в жилищен квартал. Ударът от 29 юни се вписва в дълга поредица от безразборни попадения в Харков през последните месеци, при които жертвите са предимно цивилни.

До късно вечерта Министерство на отбраната на Руската федерация не е коментирало удара. Дипломирането, за което Фатима Гусейнова се готвеше, така и няма да се състои за нея.

Египет нанесе безпрецедентен удар в пограничен район на Судан, убил най-малко 15 миньори

🇪🇬🇸🇩 Най-малко 15 души загинаха, а най-малко 50 са ранени, след като египетски изтребители нанесоха безпрецедентен удар по обекти за занаятчийски добив на злато в пограничен район на съседен Судан. Миньори и политически фигури от разкъсваната от гражданска война страна отправиха остри критики и обвиниха Кайро за нападението.

Ударите бяха насочени срещу района на Джабал ал-Укаидат, североизточно от град Атбара в североизточната провинция „Река Нил“ – една от най-натоварените зони за традиционен добив на злато в цял Судан. Местната медия Darfur24 се свърза с очевидци, според които неидентифицирани самолети са поразили района, докато по-късно миньори заявиха, че атаката е била извършена от дрон.

Очевидецът Ахмед Мустафа разказа, че удрът е засегнал мината в Джабал ал-Укаидат, като е причинил тежки щети по мината и множество жертви сред работниците, а част от ранените се намират в критично състояние. Пострадалите първо са били транспортирани с камиони до пазара Ал-Ансари в община Абу Хамад, преди да бъдат преместени в болници в Атбара.

Друг миньор на име Ал-Надхир Исхак Мохамед посочи, че районът е бил многократно подложен на въздушно наблюдение в седмицата преди атаката. Самолети са прелитали над мините, за да ги фотографират, каза той, след което са били поразени от три ракети.

„Самолетът изстреля три ракети по мината, причинявайки десетки смъртни случаи и наранявания“, заяви той пред Darfur24.

Судански миньори, цитирани от Ultra Sudan, обвиниха египетската армия за ударите по Джабал ал-Укаидат, Джабал ал-Ахмар и други райони в северната долина. Те настояват, че атаката е предприета под предлог, че работниците са навлезли в зони, свързани с египетски минни компании. По думите им предишни инциденти в същия граничен район са включвали сухопътни войски, но вчерашната атака бележи ескалация към въздушни удари. Един от миньорите сподели кадри, показващи метални фрагменти, за които предполага, че са части от ракетата, използвана при удара, и добави, че малка джамия, построена от работниците, е била разрушена.

Мохамед поясни, че в минната зона Ал-Укаидат работят около 6000 занаятчийски миньори от цялата страна, включително от щатите Дарфур, Кордофан, Гедареф и Сенар, както и миньори от съседен Чад. Ударът принуди стотици работници да се евакуират от Джабал ал-Ахмар, Джабал ал-Абяд и Ал-Укаидат, бягайки към пазара Ал-Ансари, разположен на около 200 км от поразената зона.

Видеоклип, публикуван от миньор, с който се сдоби Frontline Monitor, показва спешен призив за съдействие в евакуацията на ранените и осигуряване на транспорт, храна и питейна вода за засегнатите.

Суданската народна партия осъди това, което описа като египетски сухопътни и въздушни удари по райони на минен добив на суданска територия, заявявайки, че жертвите са били невъоръжени миньори. Партията остро критикува мълчанието на суданските власти и отправи спешен призив за изпращане на медицински екипи в района, извикване на египетския посланик и изискване на компенсации за семействата на жертвите.

Darfur24 предаде, че към момента на публикуване не могат да стигнат до независимо потвърждение относно точния брой на загиналите, тъй като никоя официална страна не е поела отговорност за удара.

Минните райони по границата между Судан и Египет са арена на спорадични инциденти със сигурността през последните години. През март най-малко 9 занаятчийски миньори бяха убити, а други бяха ранени в сблъсъци с участието на въоръжени мъже и египетски граничари в района на Вади ал-Ансари.

Москва се похвали, че е поразила стратегическа цел в Киев. Целта е мъртва от 2008 г.

🇷🇺💥🇺🇦 Има удари, които казват много повече за нападателя, отколкото за нападнатия. В нощта срещу 15 юни руските държавни медии обявиха, че в рамките на масираната въздушна атака по Киев е поразена стратегическа цел – предприятието „Буревисник". На следващата сутрин бившият украински дипломат Мария Друцка, която живее в съседство, разказа в X какво всъщност се намира на тази „стратегическа цел" – заводът е мъртъв от близо две десетилетия.

Историята му е съвсем реална и затова още по-показателна. „Буревисник" е основан през 1967 г. в рамките на съветския военно-промишлен комплекс и наистина е означавал нещо – произвеждал е корабни радари и системи за наблюдение за Военноморския флот на Съветския съюз, а по-късно и медицинска апаратура. Но това отдавна вече е минало. От 2008 г. фактически се намира в несъстоятелност – оттогава насам без никакво производство, предприятието към днешна дата представлява изоставени руини – ронещи се административни корпуси, изоставени цехове, недовършен бетон. Срещу него Москва е използвала скъпоструващи ракети само за да го впише после в графата „победи".

„Изглежда руското разузнаване разчита на прашни архиви от 1967 година", пише Друцка. В публикацията си тя недоумява – ако наистина са вложили скъпи ракети тук, мислейки мястото за действащ военен възел, „те са пълни идиоти". Емоцията на авторката не изненадваща, но под нея се откроява нещо по-важно от конкретната обидна квалификация. Целеуказването е стъпило върху данни за града отпреди половин век – според руското командване отдавна закрит завод все още дими и работи за нуждите на украинската армия на фронта. Това не е изолиран гаф, а симптом на разузнаване, което продължава да гледа Украйна през съветски справочник и не вижда страната, която се е изправила гордо пред него.

И все пак би било наивно случаят да се изчерпи с подигравка. Защото за машината, която издава брифингите на Министерство на отбраната на Руската федерация, същият този удар не е провал, а точно обратното. Удар по празна и изоставена сграда се преопакова без усилие в „поразена стратегическа цел" – руската вътрешна аудитория няма как да потвърди какво точно стои на адреса, а и надали има подобни стремежи, а разказаната победа струва точно толкова колкото един уверен тон пред камера. Така се затваря уютният кръг на заблудата – евтин триумф за домашна употреба, подплатен със скъпи ракети, които са заплаха единствено за цивилния живот в украинската столица.

Само че ракетата, насочена по отдавна закрит завод, не пада в архив. Пада в жилищен квартал. Тук разказът на Друцка се прехвърля към личната история на нейната баба – история, каквато са имали хиляди украинци. Ударната вълна, разказва тя, отваря широко прозореца на нейната баба, който не успял да се счупи, но възрастната жена прекарала една ужасяваща нощ и видяла как всичко гори пред очите ѝ, „сякаш целият свят гори".

Това е свидетелство на един човек и неговата роднина и затова го поднасям като такова, но то съвпада изцяло с цялостната ситуация в Киев преди две нощи, когато масираната руска атака остави петима убити и десетки ранени цивилни сред руините на поразени жилищни сгради. Каква и да е била целта на хартия, резултатът на земята е очевиден.

„Рибар“ направи директно признание за руският удар по Киево-Печерската лавра.

🇷🇺 Известният руски мозъчен тръст „Рибар“, основан от Михаил Звинчук, направи директно признание, че Успенският събор на Киево-Печерската лавра е бил поразен от руски удар, и описа стремежа да се търси оправдание за подобни поражения като „нелогичен и необясним“.

Само по себе си подобно признание е забележително, тъй като идва след като Министерство на отбраната на Руската федерация възложи отговорността за пораженията върху противовъздушната отбрана на Въоръжените сили на Украйна с твърдението, че катедралата е била поразена от зенитна ракета „с изтекъл срок на годност“ на американския комплекс Patriot.

С този очевиден разлом в руското информационно пространство – между официалната версия на ведомството и най-популярния канал на военна тематика – се оголи рядка пукнатина в иначе последователната реторика във връзка с други подобни случаи на безразборни удари.

Признанието

Анализирайки бойните действия от позиция, близка до руското военно командване, „Рибар“ изрази мнение, че „желанието да се оправдаваш ревностно за подобни неща след всичко случило се през четирите години на СВО е нелогично и необяснимо“. Той отправи обвинения към Z-блогъри в Telegram в липса на последователност, тъй като според него те „заклеймяват ръководството, че жали противника и не иска да воюва истински, и често зоват да се бомбардира всичко безразборно и Киев изобщо да бъде изгорен в ядрена пепел“.

Но веднъж щом тези призиви бъдат последвани и покривът на киевската лавра бъде поразен, дори без жертви, същото това информационно пространство се надпреварва да разказва, че всичко е фалшиво и заговор, обясни Звинчук – и добавя иронично, че при това същите автори се успокояват един друг с уверението, че „ние не сме такива“. Според него именно тази липса на каквато и да е последователност и „разбърканите глави на всички нива на обществото“ са довели до съответния резултат във войната срещу Украйна.

Версията на Министерството на отбраната

Министерство на отбраната на Руската федерация твърди точно обратното. По неговата версия катедралата на Киево-Печерската лавра е била поразена от зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, използван от Украйна, тъй като западните партньори уж били предали боеприпаси с изтекъл срок на годност на Киев.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на свой ред представи доказателства под формата на отломки, според които комплексът е поразен от директен удар на руски камикадзе дрон „Геран-2“ – руския вариант на иранския ударен дрон „Шахед-136“. Украинската страна окачестви руския удар като военно престъпление, поради което образува наказателно производство.

Признанието на „Рибар“ на практика отхвърля версията на руската държавна пропаганда: каналът не просто не оспорва руската отговорност за удара, но също така отправя остри упреци към руски военкори, че го отричат.

Ударът

Ударът по катедралата дойде при поредната масирана руска въздушна атака срещу Киев и други градове през нощта срещу 15 юни. Според Командването на ВВС на Украйна, руската армия е изстреляла близо 70 ракети и повече от 600 далекобойни дрона, а президентът Володимир Зеленски съобщи, че само срещу цели в рамките на столицата са били изстреляни над 60 ракети. При атаката загинаха петима души, а други 35 бяха ранени. Ударите оставиха без ток около 140 000 жители и опожариха десетки жилищни сгради във всички райони на Киев.

Успенският събор – основния катедрален храм на Киевско-Печорската лавра и едно от най-значимите средища на източното православие – пострада тежко: около 80% от покрива е опожарен, засегнати са куполите, стените и остъклението. Според предварителни оценки на украинските власти разходите за реконструкция на църквата вече надхвърлят 500 млн. гривни (около 11 млн. долара). Зеленски окачестви атаката срещу Успенския събор като „едно от най-големите руски престъпления срещу християнската култура“ и призова за бърз и категоричен международен отговор преди срещата на Г-7.

Хронология на руските удари по религиозни и културни обекти

Руският удар по вековното духодно средище в украинската столица е поредния епизод в безкрайна поредица от удари срещу религиозни и културни обекти на територията на Украйна. На 23 юли 2023 г. руски ракети поразиха Спасо-Преображенската катедрала в Одеса – първият и основен православен храм на града, основан през 1794 г. – в историческия център, вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Организацията осъди остро атаката. От общо 52 обекта на културното наследство, за които бяха докладвани щети, експертите инспектираха 10-те най-засегнати, повечето от които бяха оценени като „тежко повредени“. ООН допусна, че руските удари по историческите зони вероятно представляват военно престъпление.

Умишлените удари по храмове, които не се използват за военни цели, са забранени от Хагския правилник (1907 г.), Хагската конвенция за защита на културните ценности (1954 г.) и Допълнителния протокол I, а по силата на Римския статут представляват военно престъпление. Унищожаването на религиозно и културно наследство във въоръжени конфликти не се ограничава само до руската армия – до нея застават и талибаните, които взривиха Бамиянските статуи на Буда през 2001 г. и джихадистите от „Ислямска държава“, които взривиха античния град Палмира през 2015 г. И при двата случая ЮНЕСКО и други международни учреждения определиха въпросните посегателства като престъпления срещу общото наследство на човечеството.

Защо признанието има значение

Самопризнанието на „Рибар“ е симптом за вътрешното напрежение в сферата на руските военни блогъри, която спорадично се разминава с официалните ведомствени версии. То сочи, че опитът на властта да прехвърли вина върху украинската ПВО среща съпротива дори сред коментатори, които иначе подкрепят войната. Хуманитарни съображения, разбира се, не стоят в основата на тази съпротива, а само логиката, че отричането на очевидното подкопава собственото послание.

„Силите за бърза подкрепа“ струпват безпрецедентни подкрепления за щурм на Ел Обейд.

🇸🇩 „Силите за бърза подкрепа" (RSF) са разгърнали мащабни подкрепления около ключовия град Ел Обейд, съобщи изданието Sudan Tribune, цитирайки военни източници, според които струпването подхранва очаквания за начало на мащабна сухопътна офанзива през следващите 72 часа.

Самото придвижване на сили и реакцията на суданската армия могат да бъдат проследени уверено. Паравоенните прехвърлят значително количество жива сила от щатите Дарфур и Западен Кордофан, подкрепени с бронирани машини и тежко въоръжени, срещу защитните линии на армията около града.

Концентрация по множество оси

Според докладите RSF са заели позиции в няколко стратегически зони около Ел Обейд. На запад това включва Ен Нахуд и Ал Хувей, както и Ум Самима и Абу Гауд. На юг източниците посочват струпвания в районите Казгайл и Ар Раяш, а на север се наблюдава значителна концентрация на сили в Бара и Джурайджих. Тази разстановка подхранва опасенията за едновременен удар срещу няколко оси – класическа схема, която има за цел да раздроби отбраната на защитника, преди да я пробие.

В отговор самолети на ВВС нанасят непрекъснати удари срещу позиции и движения на RSF в околностите на града, с цел да разпръснат концентрации на жива сила и да спрат евентуален пробив. Въздушното превъзходство остава един от малкото устойчиви козове на армията в Кордофан и логично бива насочено срещу откритите концентрации на бронирана техника, които са уязвима цел извън населените места.

Война по логистиката

Паралелно с придвижването на сили е докладвана кампания за изтощаване на снабдяването на града. По данни за последните три дни RSF са унищожили около 8 бензиностанции и са поразили цистерни с гориво в районите Ар Рахад и Ум Раваба с дронове. Същите източници твърдят, че удари с дронове са унищожили складови обекти за съхранение на боеприпаси и оръжие в щаба на 5-та пехотна дивизия на армията в Ел Обейд.

Ако приемем, че описаната картина е точна, нейната логика е праволинейна: ударите по гориво и боеприпаси имат за цел да подкопаят способностите на гарнизона да маневрира и да поддържа собствените си въздушни и наземни операции, преди да започне наземният натиск. Евтини, многобройни и трудни за прехват, дроновете се превърнаха в основен инструмент на RSF за дълбоки удари по тила, без поемане на риска от директен сблъсък.

Защо Ел Обейд?

Ел Обейд е столица на провинция Северен Кордофан и още от първите месеци на гражданската война беше подложен на стегната обсада от RSF която влоши рязко сигурността и условията за живот на жителите. През февруари 2025 г. суданската армия успя да пробие блокадата и впоследствие превърна стратегическия град в преден команден център за операциите в Кордофан и Дарфур.

Към момента RSF контролират обширни части от Северен Кордофан с изключение на локалитетите Шейкан, Ум Раваба и Ар Рахад, разположени по националната магистрала, свързваща щата с Бели Нил и столицата Хартум. Именно тази магистрала е жизнената артерия на града — както за военното снабдяване, така и за гражданския поток. Затова и описаните дронови удари по цистерни в Ар Рахад и Ум Раваба не са случайни: те притискат точно сегмента, който армията все още държи.

Хуманитарният залог

Ел Обейд е критичен транзитен пункт за разселени хора, бягащи от Западен и Южен Кордофан към Бели Нил и Хартум. Потокът се засилва с нови бягащи от Дилинг и Кадугли на фона на продължаващи нападения, които източниците приписват на RSF и на Народното движение за освобождение на Судан–Север (SPLM-N) — въоръжената фракция, действаща в Южен Кордофан. Евентуален наземен щурм би застрашил не само гарнизона, но и този коридор за бягство, по който десетки хиляди хора зависят за оцеляването си.

Хронология: битката за Кордофан

• 15 април 2023 г. – Гражданската война избухва в Хартум, но в същия ден RSF превзема летището на Ел Обейд.
• 30 май 2023 г. – RSF обкръжават напълно Ел Обейд и налагат обсада за следващите близо две години.
• февруари 2025 г. – SAF пробива обсадата и превръща града в преден команден пункт за своите операции в Кордофан и Дарфур.
• 1 май 2025 г. – RSF превземат стратегическия Ен Нахуд в Западен Кордофан, след което избиват поне 300 цивилни.
• 5 март 2026 г. – SAF и съюзните ѝ „Съвместни сили" връщат контрола върху Бара, на изток от Ел Обейд.
• 16 март 2026 г. – Само 10 дни по-късно RSF отново превземат Бара – трети път от началото на войната.
• 15 юни 2026 г. – Безпрецедентни подкрепления на RSF около Ел Обейд в очакване на сухопътен щурм до 72 часа. Армията отвръща с непрекъснати въздушни удари.

Досие: участниците и залогът

• Силите за бърза подкрепа (RSF): Наследяват милициите „Джанджауид", използвани от дългогодишния диктатор Омар ал-Башир за потушаване на бунта в Дарфур в началото на новия век – кампания, призната за геноцид. Командвани от Мохамед Хамдан Дагало, RSF се утвърдиха като полудържавна сила, преди да се влезат в открит конфликт с армията през април 2023 г. На 7 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ определи действията им в Дарфур като геноцид и наложи санкции на техния лидер. Редица доклади сочат към логистична и финансова подкрепа от страна на ОАЕ – обвинение, което те отричат.
• Въоръжените сили на Судан (SAF): Армията под командването на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан все още имат въздушно превъзходство и тежко въоръжение, но силите им са разтеглени по няколко фронта. Ел Обейд е техен ключов опорен пункт, свързващ централен Судан с театъра в Дарфур.
• Народно движение за освобождение на Судан (SPLM-N): Контролира територии от Южен Кордофан до планините Нуба и от дълги години води собствена кампания срещу централната власт, напълно отделна от гражданската война между армията и RSF. Приписваните му нападения в Дилинг и Кадугли се добавят към натиска, който изтласква цивилни на север през Ел Обейд.

Защо Кордофан?

Регионът е географската врата между долината на Нил, която армията държи, и Дарфур, който RSF доминират. Който контролира Кордофан и в частност магистралния възел Ел Обейд, той ще диктува дали страната може да бъде зашита обратно в едно цяло, или ще бъде разделена на две. Точно поради тази причина струпването около града има тежест, която надхвърля съдбата на самия гарнизон.

Митрополит Епифаний призова за православно обединение в Украйна след руския удар по Киево-Печерската лавра.

🇺🇦☦️ Митрополит Епифаний, предстоятел на Православната църква на Украйна, призова към обединение подчинената на Москва Украинска православна църква след руския удар по Киево-Печорската лавра – един от водещите центрове на православието в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

Апелът беше публикуван от украинската медия „РБК-Украйна“, която цитира думите на духовника в отговор на масираната руска атака срещу столицата през изминалата нощ. Епифаний описа удара като съзнателен опит за духовно пречупване на Украйна и изтъкна, че след като не е успяла да превземе почитания манастир, сега Русия се опитва да го унищожи.

В изявление в платформата X той поиска решителен международен отговор на ударите: „Какво още трябва да направи кремълският антихрист, за да разбере светът, че трябва да действа решително, така че руският терор срещу Украйна и срещу самите принципи на мира да спре?“, написа той.

Епифаний обвини руския патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, че е благословил войната и открито я нарича „свещена война“. С вземането на прицел на украинските светини, заяви той, Москва цели да заличи историята и идентичността на страната.

Той се зарече, че църквата ще устои. „По този начин те опитват да ни пречупят духовно. Но ние ще преминем през тези изпитания. Този събор многократно е виждал разрушения в своята история и ние ще възстановим всичко“, обеща той.

Епифаний призова духовенството и вярващите, които остават подведени, да осъзнаят, че тяхната църква е под директната власт на Московската патриаршия, и настоя да прекъснат тези връзки и да се обединят в рамките на украинското православие.

Православната църква на Украйна получи признание като независима институция през 2019 г. и формализира отделянето си от Руската православна църква. Конкурентната деноминация, Украинската православна църква на Московската патриаршия, е подложена на засилен натиск и проверки заради тесните връзки, поддържани с Кремъл от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Междувременно Кирил се превърна в един от най-видните религиозни поддръжници на войната, представяйки агресията на Кремъл в духовни термини.

Епифаний използва апела, за да поднови своя отколешен призив за единна Украинска православна църква и представи обединението като жизненоважно за украинския народ, за да устои на непрестанните атаки срещу вярата му. Той изрази увереност, че Киев, духовното сърце на страната, ще се възстанови от ударите.

Пожарът, който провокира неговата реакция, избухна по време на по-мащабния среднощен удар по столицата Киев, който предизвика пожари и раазрушения във всички райони на града и остави без ток 140 000 жители.

Пламъци обхванаха покрива на Успенския събор в Лаврата, която е призната за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Огнената стихия наложи спешно изнасяне на реликви, сред които исторически икони и антиминси. При атаката загинаха най-малко 5 души, а около 30 други са ранени, сред които и 2 малки деца.

📽️ Видео: APT News

Русия извършу третата най-мащабна въздушна атака срещу Украйна: Масови разрушения и пожари в целия Киев.

🇷🇺🚀🇺🇦 През изминалата нощ руската армия извърши най-мащабната въздушна атака срещу Украйна от седмици насам, чиято основна мишена беше Киев, където балистични и крилати ракети, както и ударни дронове, предизвикаха пожари в почти всички райони на града. 5 души загинаха, а 35 са ранени, сред които и 2 деца, съобщиха кметът Виталий Кличко и шефът на градската военна администрация Тимур Ткаченко.

Командването на ВВС на Украйна обяви, че противовъздушната отбрана е успяла да прехване 632 от общо 681 заплахи, сред които 50 ракети и 582 дрона. Останалите 20 балистични ракети и 27 ударни дрона са поразили 42 локации, а отломки от свалени безпилотни апарати са паднали на още 12 места.

За периода на цялата атака са регистрирани общо 681 ударни средства: 70 ракети и 611 дрона от различни видове. Разбивката по видове е следната:

• 6 противокорабни ракети Циркон, изстреляни от окупирания от Русия Крим;
• 34 балистични ракети Искандер-М/С-400 от Брянска и Курска област;
• 30 крилати ракети Х-101/Искандер-К от Вологодска и Курска област;
• 611 безпилотни системи от тип "Шахед", "Гербера", "Италмас" и "Бандерол" и дронове-примамки "Пародия", изстреляни от Брянск, Курск, Орел, Милерово, Приморско-Ахтарск и окупирания Крим.

В отразяването на атаката са участвали тактическа авиация, зенитно-ракетни и радио-технически войски, звена за електронна война, разчети на безпилотни апарати и мобилни огневи групи на Силите за отбрана на Украйна, уточниха от Командването на ВВС.

С какво този удар се различава от предишните?

Това е третата най-масирана въздушна атака срещу Украйна за близо 4 години и половина от началото на пълномащабната инвазия. Тя беше много сходна с нападението от 2 юни, но с една разлика: изстрелваните от Черно море крилати ракети "Калибър" този път бяха заменени с крилати ракети "Искандер-К", съобщи Юрий Игнат, ръководител на комуникациите на ВВС, по време на националния телемаратон на 15 юни.

"Вероятно разликата е в това, че нямаше крилати ракети 'Калибър', а вместо тях използваха крилати ракети 'Искандер-К'. Общо 70 ракети и 611 БПЛА от различен тип. Сред тях са вече добре известните противокорабни ракети 'Циркон', които атакуваха от Крим, и 34 балистични ракети 'Искандер-М'", заяви Игнат.

Балистичните ракети остават най-трудната за противодействие заплаха. От 34 ракети "Искандер-М" и С-400, които летят по балистична траектория, ПВО е свалила 15 – резултат, който той Игнат посочи като сравнително висок за удар от подобен характер. 5 от 6 ракети "Циркон", които също имат балистичен профил на полета, са били прехванати, което Игнат нарече един от най-добрите резултати, регистрирани срещу посочената ракета. Всички 30 крилати ракети са били унищожени: "Към сутринта е известно, че Силите за отбрана успяха да свалят 100% от крилатите ракети, които врагът изстреля по Украйна."

Пожари във всички райони на Киев

Атаката засегна жилищни сгради, културни учреждения и инфраструктура във всички части на столицата. В Оболонски район беше ударена 10-етажна жилищна сграда и изгоряха около 30 автомобила. В Соломенски район беше поразена 10-етажна жилищна сграда; пожарникарите евакуираха 15 души, включително 2 деца, като имаше съобщения и за повредена училищна сграда. В Деснянски район беше опожарена 10-етажна сграда, 3 частни къщи бяха унищожени от отломки, а дворът на детска градина се запали.

В Печерски район беше ударена 17-етажна жилищна сграда. Последва пожар на покрива на Успенския събор в Киевско-Печерската лавра – една от люлките на православното християнство в Източна Европа и духовната люлка на украинския народ. Пожарът беше потушен до 08:35 часа, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). Докато огнеборците са работили в манастира, втори удар е паднал наблизо, поразявайки Националния културно-художествен и музеен комплекс "Мистецкий арсенал", добавят от ДСНС.

Поражения имаше и по зеленчуков пазар и 8-етажна жилищна сграда в Шевченковски район, многоетажна жилищна сграда и складови бази в Голосеевски район, жилищна застройка в Святошински район и частни къщи в Дарницки и Днепровски район.

Четирима загинали при атаката бяха регистрирани в Оболонски, Голосеевски и Соломенски район, съобщиха от ДСНС. От там уточняват, че на територията на Киев са били мобилизирани над 1200 спасители и полицаи и са били извикани подкрепления от отрядите за бързо реагиране. За борба с мащабните пожари е използвана и авиацията на ДСНС. В столицата са повредени общо 26 жилищни сгради, обобщиха от службата.

"Щети и пожари са регистрирани в почти всички райони на града", написа Кличко.

Инфраструктурни и културни щети

Вицепремиерът по хуманитарната политика и министър на културата на Украйна Тетяна Бережна съобщи, че една от производствените бази на Национално филмово студио "Олександър Довженко" е изцяло унищожена, както и неговата колекция от костюми.

Около 2:00 часа през нощта на мястото е избухнала силна експлозия, която е последвана от огромен пожар, който аварийните служби са гасили цяла нощ, а персоналът е успял да влезе в помещенията едва около 5:00 часа сутринта. Директорът на студиото заяви пред Киев24, че ударът е причинен от директно попадание на ракета. Огънят е изпепелил шивашкото ателие за костюми – сграда на два етажа с площ над 2500 кв. метра, препълнена от пода до тавана с облекла, съхранявани плътно едно до друго, предава телевизионният канал.

В столицата са пострадали още една академия и детска градина. Спешните служби регистрираха 26 пожара на обща площ от близо 6000 кв. метра. Към момента на публикуване на сутрешната сводка е продължавала работата на 6 обекта.

При атаката беше унищожен и най-големият и технологично напреднал терминал за сортиране на пратки на "Нова поща" – водещата куриерска компания в страната. Обектът беше първият в Украйна, оборудван с нова технология за автоматизирано сортиране от нидерландската компания Vanderlande, която е сред световните лидери в логистичната автоматизация, по думите на оперативния директор на "Нова поща" Йевхен Тафийчук, който увери, че целият персонал се намира в безопасност, като вече са задействани резервни маршрути за доставка.

Сградата на Висшия антикорупционен съд (ВАС) на булевард "Берестейски" също понесе щети при атаката. Прозорците са избити, а служители оценяват пълния размер на пораженията, докато на място продължават дейностите по разчистване и възстановяване, се казва в изявление на съда. От институцията подчертаха, че всички насрочени заседания ще се проведат по план.

Пътната полиция блокира участъци от пътища в Соломенски, Оболонски, Печерски и Деснянски район след атаката, а градският транспорт в засегнатите райони беше пренасочен, съобщиха заместник-началникът на Департамента на патрулната полиция Олексий Билошицки и общинският оператор за обществен транспорт "Киевпастранс".