Показват се публикациите с етикет Махамат Идрис Деби Итно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Махамат Идрис Деби Итно. Показване на всички публикации

неделя, 14 юни 2026 г.

Франция и Чад подготвят дискретно завръщане на военното сътрудничество – без постоянни бази.

🇫🇷🤝🇹🇩 Малко над година след като Чад изгони около 1000 френски военни и на 30 януари 2025 г. пое последната им позиция в страната – авиобаза „Аджи-Косеи“ в рамките на летище Нджамена – двете страни работят тихо за възстановяване на своето военно сътрудничество.

По данни на няколко военни и дипломатически източника сега се търси нов, по-дискретен модел: без постоянни френски гарнизони и без хилядите военни от едно време, а малки гъвкави отряди, отговарящи на конкретните нужди на партньора. Отправната точка беше срещата между президентите Еманюел Макрон и Махамат Идрис Деби в Елисейския дворец на 29 януари 2026 г. – първото им виждане след повече от година охлаждане.

Откакто в името на суверенитета на страната си показа вратата на армията на бившата колониална сила, чадският президент не е удовлетворен от надеждността на алтернативните си партньори. Емирските станаха неудобни заради подкрепата им за паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ в гражданската война в съседен Судан; турските дронове на фирмата Baykar се оказаха твърде скъпи за страната; докато руснаците, със своите посредствени резултати в Мали, не предразполагат към по-широко партньорство. В сравнение с тях Франция минава за исторически и сигурен съюзник. Решена да запази военно присъствие в Чад след независимостта му през 1960 г. тя неведнъж е помагала на застрашени власти в Нджамена да се задържат – като се започне от тази на Идрис Деби, който управлява страната от 1990 г. до смъртта си през 2021 г., когато синът му Махамат го наследи.

Натискът върху по-младия Деби, който подобно на своя баща се самопровъзгласи за маршал, нарасна през последните месеци. Гражданската война в Судан прелива опасно през границата и Нджамена се опасява, както нееднократно се е случвало в миналото, въоръжен бунт да я заплаши откъм съседната държава. Уязвимостите са конкретни: след оттеглянето на френската армия чадските части трудно евакуират ранените си в операция, трудно осигуряват въздушна подкрепа на войските на земята и трудно събират разузнавателна информация – все области, в които Париж можеше да им съдейства. „Заминаването на французите остави празнина. Имаме пропуски, които трябва да запълним, като наблюдението на собствената ни територия“, признава приближен на президента Деби. Зоната на езерото Чад, където действат различни джихадистки групи, както и пропускливите граници със Судан и Либия са в центъра на вниманието на властите.

За френските военни ударът, нанесен от ръководството на Чад, далеч не бе посрещнат добре. След провалите в Мали, Буркина Фасо и Нигер, откъдето бяха прогонени от взелите властта военни хунти последователно между 2022 и 2023 г., внезапното и грубо изгонване от Чад – тяхна крепост на континента – беше довършващият удар. Затова връщането, макар и на пръсти, в тази стратегическа страна на кръстопътя на Африка не им е неприятно. Но без перчене и без повторение на стария модел с постоянно военно присъствие, символ на намеса в делата на бившите колонии. След като между 2024 и 2025 г. Франция върна базите си в Сенегал, Кот д'Ивоар, Габон и Чад, тя залага на дискретност чрез малки гъвкави отряди, скроени по нуждите на африканските си партньори.

„Двете ни страни нямат интерес да остават разделени. Свързани сме исторически. Но миналите ни отношения не бяха съвсем ясни. Трябва да тръгнем на нова основа, за да изградим напълно прозрачно и взаимноизгодно партньорство“, смята висш чадски офицер. След срещата на върха в Париж и в Нджамена е отдадена заповед да се очертаят контурите на бъдещото военно сътрудничество. През май 2026 г. служители на министерствата на външните работи и на въоръжените сили посетиха Нджамена. Военна делегация от Чад на свой ред трябва да дойде в Париж за международния салон за отбрана Eurosatory, който се провежда от 15 до 19 юни 2026 г. По думите на същия офицер министърът на въоръжените сили Исака Малуа Джамус ще бъде сред нея и се очаква да се срещне с френската си колежка Катрин Вотрен.

Окончателно споразумение и график за прилагането му още не са финализирани. По данни на няколко военни източника от двете страни сътрудничеството трябва първо да се възстанови между военновъздушните сили на двете страни, преди да се разшири към сухопътните. Обсъждат се обучения и тренировки, водени от френски военни в Чад, както и подкрепа в областта на разузнаването. Разочарован от турските дронове, генералният щаб иска най-напред да укрепи въздушните способности – именно там, в евакуацията на ранените, въздушната подкрепа и събирането на разузнавателни данни, оттеглянето на французите остави най-осезаеми дупки. Сред заявените нужди са и нови летателни средства: затова делегация на Генералната дирекция по въоръженията (DGA) посети през април Нджамена, за да проучи, по думите на френски дипломатически източник, продажбата на „няколко хеликоптера и самолета“ на чадската армия.

Френските военни от своя страна се надяват да стъпят отново на авиобаза „Аджи-Косеи“ – бившата им позиция в чертите на летището на Нджамена. Сътрудничеството с военновъздушните сили на Чад би им позволило да разположат там малък отряд. „Това, което ни интересува, е отново да имаме достъп до базата Аджи-Косеи, за да можем при нужда да приземяваме или вдигаме самолети“, признава френски офицер. С други думи – да си върнат тази въздушна опорна точка в сърцето на континента, този път без да оставят там постоянно стотици военни и тежка техника.

За президента Деби евентуално френско присъствие носи и предимството да получи бърза подкрепа в случай на заплаха. „Френски средства могат да ни помогнат да отговорим на враговете си“, заявява чадски генерал. Още повече че Франция показа наскоро, че вече не се колебае да се притече на помощ на затруднен партньор от Африка: на 7 декември 2025 г.при опита за преврат в Бенин срещу президента Патрис Талон, един от верните ѝ съюзници на континента, тя незабавно разположи специални части, за да осуети плановете на пучистите.

Дали и кога договорката ще бъде подписана, предстои да видим: остава да бъдат финализирани окончателен текст и календар за неговото прилагане. Самото сближаване обаче се вписва в по-широката пренастройка на френското военно присъствие в Африка – от постоянни гарнизони към леки, договорени индивидуално отряди – която следва серията от изгонвания от Сахел.

Хронология

  • 28 ноември 2024 г. – Чад обявява края на военното си сътрудничество с Франция.
  • 26 декември 2024 г. – Франция връща първата от трите си бази в страната.
  • 30 януари 2025 г. – предадена е и последната база, „Аджи-Косеи“ в Нджамена; около 1000 френски военни напускат страната.
  • 29 януари 2026 г. – Макрон приема Деби в Елисейския дворец; двамата обявяват обновено партньорство.
  • април 2026 г. – делегация на Генералната дирекция по въоръженията посещава Нджамена, за да проучи продажба на хеликоптери и самолети.
  • май 2026 г. – служители на френските министерства на външните работи и на въоръжените сили пътуват до Нджамена.
  • 15–19 юни 2026 г. – чадска военна делегация начело с министъра на въоръжените сили Исака Малуа Джамус се очаква на салона Eurosatory в Париж.

сряда, 8 януари 2025 г.

Силите за сигурност на Чад отблъснаха атака на ислямисти в столицата.

🇹🇩 Най-малко 19 души бяха убити в Чад, където силите за сигурност отблъснаха опит на група от 24 въоръжени бойци да щурмуват президентския комплекс в столицата Нджамена.

Най-малко 18 бойци са били ликвидирани при неуспешното нападение срещу офиса на президента в сряда вечерта, като един член на силите за сигурност също е загинал в престрелките, по думите на Абдераман Куламала, министър на външните работи и говорител на правителството.

Часове след стрелбата той се появи във видео, заобиколен от военнослужещи и с пистолет, поставен на колана, заявявайки: „ситуацията е напълно под контрол, а опитът за дестабилизация е потушен.“

Атаката съвпадна с официалната визита на китайския външен министър Ван И в Чад, който проведе среща с президента Махамат Идрис Деби и други висши държавни служители едва няколко часа по-рано. Деби се е намирал в президентския комплекс по време на атаката, разкри Куламалла.

Източник от местните служби за сигурност заяви пред AFP, че нападателите са били членове на ислямистката групировка Боко Харам, но по-късно Куламалла отрече информацията и описа нападателите като пияни „Pieds Nickeles“ – препратка към френски комикс, включващ нещастни мошеници.

Източник от службите за сигурност също каза пред агенция Ройтерс, че инцидентът вероятно е опит за терористична атака: „Индивиди в три превозни средства атакуваха военните лагери около офиса на президента, но армията ги неутрализира“, отбеляза източникът, пожелал анонимност.

Жителите в района описват, че са чули силни залпове.

Атаката идва по-малко от две седмици, след като в Чад бяха проведени оспорвани избори, които бяха приветства от правителството като ключова стъпка към прекратяване на военното управление, но изборният ден беше белязан от ниска избирателна активност и множество обвинения от страна на опозицията в измама. Призивът на опозицията към избирателите за бойкот на изборите остави полето отворено за кандидати, подкрепящи президента.

Бившата френска колония, която е богата на петролни ресурси, но въпреки това остава една от най-бедните страни в Африка, беше домакин на последните военни бази на Франция в региона, известен като Сахел, но в края на ноември внезапно взе решение да прекрати споразуменията за отбрана и сигурност с Париж, наричайки ги „остарели“.

Около 1000 френски военни бяха разположени в страната и съвсем наскоро завършиха процеса на изтегляне. Тяхното напускане следва изгонването на Франция от още три сахелски държави, управлявани от военни хунти, враждебни на Париж: Мали, Буркина Фасо и Нигер.

Сенегал и Кот д'Ивоар също поискаха Франция да освободи военните бази на тяхна територия.

понеделник, 6 май 2024 г.

Президентските избори в Чад днес слагат край на продължилата три години военна хунта.

Жена упражнява своето право на глас в изборна секция в столицата Нджамена.
📸 Снимка: Reuters

🇹🇩 Жителите на Чад започнаха да гласуват на президентските избори, в опит да сложат край на тригодишното военно управление, предаде информационна агенция  Франс прес.

Изборите се очертават като безпрецедентен сблъсък между ръководителя на хунтата генерал Махамат Идрис Деби Итно и неговия премиер Сюксе Масра, бивш опозиционер, който се присъедини към режима му.

Но както опозицията, така и неправителствените организации поставят под съмнение достоверността на изборите. Опозицията стана обект на жестоки репресии и беше отстранена от надпреварата. Тя призовава за бойкот на гласуването, което според нея е "предварително разиграно", за да се увековечи продължаващата три десетилетия "династия на Деби".

Избирателната активност беше сравнително ниска в началото на изборния ден, отбелязва AFP.

Хиляди присъстват на митинг в подкрепа на Махамат Идрис Деби, ръководител на военната хунта, лидер на преходната власт в Чад и кандидат за претендент за президентското място.
📸 Снимка: Joris Bolomey/AFP
Военнослужещи от армията на Чад стоят на опашка и чакат своя ред, за да гласуват предсрочно на президентските избори, насрочени за 6 май в Нджамена, Чад, 5 май 2024 г.
📸 Снимка: Desire Danga/Reuters

В началото на кампанията всички наблюдатели предричаха голяма победа на преходния президент Деби Итно, след като той отстрани всички свои най-опасни съперници. Но в края ѝ изглеждаше възможно икономистът Масра, наричан "предател" от бившите си съюзници от опозицията, да постигне обрат. Той може поне да доведе Деби Итно до втори тур.

Според опозицията участието му цели само да придаде демократичен облик на изборите.

Както Деби Итно, така и Масра изразиха увереност, че ще бъдат избрани още на първия тур. Останалите осем кандидати нямат особени шансове, отбелязва AFP.