Смъртта на основателя: Ниньо Гереро и възходът на Трен де Арагуа.

🇺🇸🎯🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в петък вечерта, че Ектор Рустенфорд Гереро Флорес, известен в подземния свят като „Ниньо Гереро", е ликвидиран при „бърз и смъртоносен кинетичен удар". Към публикацията си в Truth Social Тръмп прикачи видео, на което сграда със зелен покрив е унищожена в мощна експлозия от попадение на прецизен боеприпас. Така беше премахнат не просто издирван беглец, за чието залавяне Вашингтон имаше обявена награда от 5 милиона долара, а архитектът, превърнал една затворническа банда от венецуелския щат Арагуа в престъпна мрежа с пипала през Латинска Америка, САЩ и Атлантическия океан чак до Испания.

Самият удар обаче носи още едно, по-тежко за региона послание. Той е проведен, по думите на министъра на отбраната Пийт Хегсет, „в сътрудничество с венецуелските сили за сигурност", т.е. в съвместна операция между Вашингтон и Каракас. Само преди броени месеци подобно изречение щеше да звучи немислимо: до ареста на президента Николас Мадуро в хода на операция „Absolute Resolve" на 3 януари САЩ и Венецуела бяха от двете страни на открита конфронтация. Днес правителството, изградено върху руините на чависткия режим, споделя разузнаване и „специализирана техническа поддръжка" със САЩ – и първият съвместен трофей на този съюз е човекът, чиято организация се роди именно в недрата на доскорошната венецуелска държава.

Детайли остават оскъдни и на места дори несъвпадащи. САЩ описва „кинетичен удар" – версия, която видеото с експлозията подкрепя; Каракас говори за „сблъсъци" с членове на престъпните структури, „довели до смъртта" на Гереро. Точното място на операцията не е оповестено, а независимо потвърждение на фактите около гибелта му липсват. Това е важно да се държи наум: разказът за такъв удар почти винаги изпреварва проверката му.

Историята на тази организация не започва по коридорите на картела Синалоа, нито в маршрутите на кокаина в джунглите на Колумбия, а зад стените на Centro Penitenciario de Aragua – затвор, известен на всички просто като Токорон. Според доклад на Transparency Venezuela групата приема своето име някъде в периода 2013-2015 г. – въпреки че дейността ѝ започва по-рано; зараждането ѝ може да бъде проследено до рекет около недовършен жп проект в Арагуа, откъдето идва и „влакът" в името – Трен де Арагуа (Tren de Aragua). Истинската ѝ люпилня обаче е Токорон. Венецуелските затвори от години функционират по неписани закони, като държавата отстъпва вътрешния контрол на престъпните босове, наричани на испански pranes; пранът е едновременно надзирател, съдия и данъчен агент в своя периметър, а Ниньо Гереро е пранът на Токорон. Под неговата власт затворът се превръща в нещо средно между крепост и курорт – с басейн, ресторанти и удобства, описвани от посетители с недоверие – а зад тази витрина се разгръща команден център, от който се управляват престъпна дейност, която включва рекет, отвличания и трафик далеч отвъд периметъра му.

Когато през есента на 2023 г. режимът във Венецуела най-сетне щурмува и си върна контрола върху Токорон, операцията разкри мащабите на провала: пранът, който формално трябвше да бъде зад решетките, изобщо не беше открит. Гереро беше изчезнал и остана в нелегалност оттогава – превръщайки се в най-търсения призрак на собствената си държава. Вашингтон постепенно вдигаше залога. В края на 2024 г. Държавният департамент обяви награда от 5 млн. долара за информация, която доведе до задържането му. През декември Федералната прокуратура за Южния окръг на Ню Йорк му повдигна обвинение, че е разпореждал, направлявал и улеснявал актове на тероризъм на американска земя. Прокурорът Джей Клейтън (между другото, същият беше номиниран лично от Тръмп за наследник на Тулси Габард на поста Директор на Националното разузнаване) го определи за „мозъка зад еволюцията на Трен де Арагуа от затворническа банда във Венецуела до транснационална терористична организация". Обвинението не беше изолиран жест, а част от широка кампания на натиск срещу Венецуела, тогавашният ѝ политически елит и действащите на нейна територия картели – кампания, която само година по-късно щеше да достигне своята кулминация със специалната операция на САЩ в сърцето на Каракас.

Това, което прави Трен де Арагуа толкова сложна за разбиране (и за обезвреждане) мишена, е природата на разрастването ѝ. За разлика от класическите наркокартели, чиято логистика следва кокаина, тази организация се разля по човешките потоци. Докато милиони венецуелци бягаха от икономическия колапс на страната си, бандата се вплете в самите миграционни коридори, превръщайки бежанците едновременно в стока и в дойна крава: трафик на хора, сексуална експлоатация, изнудване чрез т.нар. „ваксина", поръчкови убийства. Според Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ дейностите ѝ включват изнудване, отвличане, пране на пари и трафик на наркотици, но същината ѝ, противно на внушението от етикета „картел", остава хищническа, а не непременно свързана с наркотици. По този начин организацията се настани в Боливия, Колумбия, Чили и Перу, превръщайки се – по думите на бившия вицепрезидент на Колумбия ген. Оскар Наранхо – в „най-разрушителната престъпна организация, която действа днес в Латинска Америка". В Чили разследване на отвличането и убийството на венецуелския военен и дисидент Роналд Охеда в столицата Сантяго в началото на 2024 г. – свързано от местните власти именно с Трен де Арагуа – предизвика обществен шок и изостри отношенията между Чили и Венецуела.

Истинският политически заряд на групировката обаче се отприщи едва когато тя прекрачи границите на САЩ. Сигнали за дейността ѝ се появиха в отделни щати като Флорида и Колорадо. Части от венецуелската диаспора разказват, че разпознават същата престъпност, заради която са избягали от дома. Именно тук Трен де Арагуа се превърна от криминален в политически феномен: обявена за чуждестранна терористична организация още през 2025 г. тя стана централен символ на дебата за имиграцията, който беляза първите месеци от втория мандат на Тръмп в Белия дом, а отделни инциденти като нашумелите твърдения за „превзети" жилищни блокове в Аврора, Колорадо, се разраснаха в национален наратив за нашествие. Обхватът ѝ не спря до Западното полукълбо. През март 2024 г. в Испания бе арестуван брат на Гереро – следа, която отведе полицията до първата предполагаема клетка на Трен де Арагуа в страната и потвърди, че мрежата вече е прехвърлила Атлантика.

И все пак, въпреки че репутацията на бандата набъбна значително, конкретните доказателства за нейния реален обхват изостават видимо от риторичния ореол около нея. В доклад от октомври 2025 г. мозъчният тръст Insight Crime, специализиран в организираната престъпност, отбеляза лаконично, че „репутацията на Трен де Арагуа изглежда нараства по-бързо от действителното ѝ присъствие в САЩ". Това обаче не е дребна подробност – то стои в сърцето на спора доколко организацията е централизирана йерархия и доколко е разпиляна франчайз марка, под която действат слабо свързани помежду си звена. Точният брой на нейните членове на територията на САЩ остава неясен, наред с пълния мащаб на операциите ѝ.

Оттук произтичат и два ключови въпроса, на които обявеният от Тръмп удар не отговаря. Първият е оперативен. Обезглавяващият удар е много по-уместен срещу организации с твърда йерархия, отколкото децентрализирани мрежи, а наличните сведения описват Трен де Арагуа по-скоро като второто. Ако името на бандата отдавна се е отделило от личния контрол на своя създател и се налага като марка из миграционните коридори на западното полукълбо, смъртта на Ниньо Гереро лишава мрежата от основополагащ мит и символен команден връх, но не и непременно от способността да функционира. Историята ната организирана престъпност в Латинска Америка е изпълнена с ликвидирани „капо", чиито структури не само оцеляха, но и се трансформираха до фрагментирани късове, които станаха още по-трудни за проследяване. Дали машината на Токорон ще се окаже изключение или напротив – ще затвърди това явление, ще проличи в не толкова далечното бъдеще – не от кадрите с удара, а от това дали изнудването и трафикът по маршрутите ще секнат през идните месеци.

Вторият въпрос е геополитически и тежи още повече. Обявената съвместна операция кодифицира обрат, който само преди година изглеждаше немислим: Вашингтон и Каракас, действащи рамо до рамо на венецуелска земя. За правителството, изградено върху развалините на чависткия режим, смъртта на фигура, която процъфтя точно заради симбиозата между официална власт и подземен свят – представлява операция по сигурност и в същото време акт на легитимация. Съдействайки за премахването на най-разпознаваемия продукт на доскорошния ред, новата власт се стреми да докаже, че е скъсала с миналото си. Иронията има прецедент по нашите географски ширини – знаковите убийства на прехода. И в двата случая държавата, чиято система отгледа престъпния свят, след време съдейства и/или участва във физическото унищожение на най-знаковите му фигури.

Затова и истинската мярка за този удар не е самият трофей, а онова, което прикрива. Смъртта на Ниньо Гереро затваря биографията на една фигура и отваря изпитание за две структури едновременно – за мрежата, оставил след себе си, и за двустранния съюз, който го унищожи. Първото ще се измери по това дали ще оцелее без своя основател, а второто – по това дали ще се окаже нещо повече от съвпадение на интереси около едно общо име в списъка на издирваните. Видеото с поразената сграда дава категоричен завършек на първия въпрос. Никой от двата по-важни все още няма своя отговор.

Неизвестни изтребители нанесоха прецизен удар по член на иранския режим в Андише.

🇮🇷 През изминалата нощ неизвестни изтребители са нанесли въздушен удар срещу сграда в Андише, един от новите градове в окръг Шахриар, на около 30 км западно от Техеран, при който според местни източници е ликвидирано лице, посочено като Вахид Хакан.

По данни на мониторинг групи лицето е бил ангажирано със снабдителна дейност за държавният медиен оператор на Ислямска република Иран (IRIB) и по-конкретно с вноса на сателитно оборудване, и с договори между IRIB и икономическата структура на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) – строителния конгломерат „Хатам ал-Анбия“. Една от версиите го описва като генерал от IRGC, а друга – като фигура от логистичния и административен ешелон. Към момента официално потвърждение не е публикувано от нито една страна – обстоятелство, изискващо информацията да се тълкува със съответната предпазливост.

Ако бъде потвърден, ударът би бил показателен не толкова с ранга на жертвата, колкото с нейната функция. През изминалата година логиката на американско-израелските удари по иранския режим следва предвидима йерархия на целите: върховният водач Али Хаменей, секретарят на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани (бивш директор именно на IRIB), началникът на разузнаването на гвардията Маджид Хадеми, командирът на „Басидж“ Голамреза Солеймани и т.н. Това бяха удари, които поразиха върха на пирамидата – командването, политическото ръководство и водещите учени от ядрената програма. Докладваният удар от изминалата нощ е насочен към различен слой: не острието, а сухожилието – административно-снабдителната тъкан, която свързва икономическата империя на IRGC с медийния апарат на режима.

IRIB не е обикновена държавна медия – това е държавния радио-телевизионен монопол, чийто директор се назначава лично от върховния водач на режима, и който играе ролята на гръбнак за пропагандата му. През последните години този гръбнак многократно беше мишена на натиск – седалището на компанията беше поразено от израелски удари по време на 12-дневната война през юни 2025 г. Ефирът многократно беше компрометиран в резултат на кибератаки, приписвани ту на структури на „Моджахедин-е халк“ (политическа и паравоенна групировка в изгнание, бореща се срещу режима), ту на координирани усилия на израелското разузнаване. Снабдяването на тази мрежа със сателитна техника – приемници, антени, предаватели и друго оборудване – е точно онази дейност, без която пропагандната машина е неспособна да работи. Поразяването на ключова фигура от този процес вероятно има своите съображения.

Другата страна на този снабдителен възел – строителният щаб „Хатам ал-Анбия“ (да не се бърка с военното командване, което носи същото име) – е една от най-непрозрачните и санкционирани структури на иранския режим. Това е инженерно-икономическият конгломерат на IRGC, който държи контрола върху стотици дружества и хиляди държавни договори и простира своите пипала от петролните и газовите находища на „Южен Парс“ до едрата инфраструктура. Когато подобна структура поема договори за внос на сателитно оборудване за държавната телевизия, се очертава характерен за Техеран кръговрат: военно-икономически конгломерат под санкции снабдява пропагандния апарат, а посредниците между двете се превръщат – поне в очите на онзи, който нанася ударите – в легитимна цел. Точно тази посредническа роля може би дава отговор защо снабдител без публичен ранг би попаднал в полето на подобни операции.

Войната, започнала на 28 февруари с поредица от обезглавяващи удари срещу иранския режим, премина в крехко примирие – постигнато с посредничество от Пакистан на 8 април и продължено безсрочно на 21 април – но това примирие е системно нарушавано и от двете страни, а към края на май и началото на юни те водят преговори за широко споразумение, включително за все още блокирания Ормузки проток. Именно в подобни „сиви“ периоди – нито открита война, нито мир – целенасочените удари изглежда не спират, а само сменят своя регистър: от удари по военните и политическото ръководство към прецизни удари по тясно профилирани цели. Самият град Андише, освен като сателитен град на столицата Техеран, вече присъстваше в хрониките – като едно от огнищата на репресии срещу протестиращи по време на бунтовете от януари 2026 г.

Израел ликвидира новия командир на военното крило на Хамас.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и службата за вътрешна сигурност Шин Бет потвърдиха ликвидирането на новия командир на военното крило на Хамас Мохамед Уда, извършено във вторник вечерта в град Газа.

Само 11 дни след като IDF ликвидираха неговия предшественик Из ал-Дин ал-Хадад на 15 май, премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Исраел Кац вече бяха обявили, че са направили опит за убийството му във вторник вечерта.

Той се присъединява към ал-Хадад, Яхия Синуар, Мохамед Дейф, Мохамед Синуар, Исмаил Хания и други висши кадри на Хамас, които Израел ликвидира след 7 октомври 2023 г.

Въпреки че ликвидирането му е изумително и впечатляващо разузнавателно постижение толкова скоро след убийството на ал-Хадад, далеч не е ясно дали това ще промени стратегическата картина с Хамас.

След прекратяването на огъня между двете страни през октомври 2025 г., Хамас се съгласи на частично разоръжаване, предавайки някои тежки оръжия, но само ако Израел първо се изтегли от части от 53-те процента от територията на Газа, които контролира, и позволи да започне значителна реконструкция на анклава. Израел настоява за поне частично, ако не пълно разоръжаване, преди да направи подобни отстъпки.

Военновъздушните сили са атакували множество потенциални убежища на Уда

Според IDF и Шин Бет, военновъздушните сили са атакували множество сгради, които са били част от мрежа от потенциални убежища на Уда, за да са сигурни, че той ще бъде убит. Те заявиха, че са следили движенията на Уда и на неговите най-близки помощници в продължение на няколко месеца.

Всъщност те посочиха, че едновременно с атаката срещу него, са ударили и един от висшите му помощници, който също е участвал в нашествието на 7 октомври.

Уда е служил като ръководител на военното разузнаване на бригадите Изедин ал-Касам по време на клането на 7 октомври. Освен това, той е бил дълбоко въвлечен във военните планове на Хамас и в проследяването на стратегиите на IDF през цялата война.

Според сведенията, ролята на военен ръководител му е била предложена след ликвидирането на Мохамед Синуар през май 2025 г., но той е отказал. По-късно той е избран за поста като един от последните останали членове на висшето командване на Хамас, които са имали активна роля в планирането на терористичното клане на 7 октомври. Според чуждестранни доклади, единственият останал член на основния съвет на Хамас е командирът на вътрешния фронт Имад Акел, който не е участвал в атаката.

Уда преди това е служил под ръководството на Дейф, а работата му с Хамас започва около Първата интифада, която избухва през 1987 г. Дейф ръководеше бригадите Изедин ал-Касам по време на клането на 7 октомври и беше ликвидиран от Израел през юли 2024 г., след години на неуспешни опити.

Уда е оцелял при няколко опита за убийство, преди и след настоящата война, но по време на повечето от тях той не се е намирал на атакуваната локация.

Видео, публикувано от IDF, показа за кратко сгради в град Газа, преди да се видят огромни експлозии и дим, покриващ района. Самият Уда не се вижда във видеото, но IDF потвърдиха убийството 12 часа след нанасяне на удара след извършване на оценка на ефективността на атаката.

Израел ликвидира висш функционер на Палестински ислямски джихад в долината Бекаа, Ливан.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелски въздушен удар е ликвидирал член на „Палестински ислямски джихад“ (PIJ) в Баалбек, град в източната ливанска долина Бекаа, съобщи MTV News, според която ударът е бил насочен към Уаел Абдел Халим, висш функционер на палестинската фракция. Поради ограничения характер на сведенията – основно от местни източници на арабски език – настоящият материал остава непотвърден, въпреки че следва установения модел на израелски операции в Ливан.

Баалбек и долината Бекаа като цяло са оперативно пространство на Хизбула и Палестински ислямски джихад. От февруари насам Израел предприе систематична кампания на точкови удари в района, въпреки формалното примирие, влязло в сила на 27 ноември 2024 г. Документираните инциденти включват:

20 февруари – удари в Баалбек, убили 10 души (включително 8 функционери на Хизбула, сред които Али Зейд ал-Мусави, Мохамед Ибрахим ал-Мусави и Хюсеин Яги)

2 март – PIJ потвърди смъртта на своя командир Адхам Аднан ал-Осман в южните предградия на Бейрут;

4 март – удар по квартал Ал-Асира в Баалбек

28 март – удар по село Базалия в северната част на долината.

8 май – удар в Южен Ливан, ликвидирал двама функционери на Хизбула и трима на PIJ.

Примирието между Израел и Хизбула, влязло в сила на 27 ноември 2024 г. след 14-месечен конфликт, все още е формално активно, но изпълнението е силно асиметрично. Към днешна дата регионални медии като Al Jazeera поставят под въпрос самата концепция за „прекратяване на огъня“, имайки предвид непрекъснатите израелски удари в южен Ливан и долината Бекаа. Според официалната позиция на Израел операциите имат изключително „контратерористичен“ характер – насочени срещу възраждане на ракетния арсенал на Хизбула и палестинските фракции, действащи от ливанска територия. Правителството в Бейрут, ангажирано с американските и саудитски посредници в процес на структурна демилитаризация на Хизбула, често протестира формално, но не разполага с инструмент за военен отговор.

Палестински ислямски джихад е подкрепяна от Иран терористична групировка с по-малка численост от тези на Хамас и Хизбула, със структура, концентрирана в бежанските лагери с палестинци и около тях. Групировката е финансово и логистично зависима от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), превръщайки се в част от иранската „Ос на съпротивата“. От началото на войната срещу Ислямската република на 28 февруари 2026 г. израелските сили ескалираха удари по средни и висши функционери на PIJ в Ливан, следвайки логиката, която приложиха в Сирия още през ноември 2024 г. – превантивно отслабване на фракциите преди евентуално подновяване на мащабния конфликт.

Текущата активизация на израелските удари в Ливан се вписва регионална преконфигурация след примирието между САЩ и Иран от 8 април. Докато директния сблъсък между Иран и Израел е поставен на дипломатическа пауза, периферните инструменти на Иран – Хизбула, Хамас, Палестински ислямски джихад, милициите в Ирак – остават обект на израелски операции. Този модел е легитимиран публично от говорителя на изралската армия на 11 май с твърдението, че „иранското примирие не се прилага в Ливан“. На дипломатическо ниво израелските удари по палестински фракции в Бекаа имат вторична функция – подкопаване на Палестински ислямски джихад в момент, когато администрацията на Тръмп прокарва план за следвоенна Газа, чието прилагане зависи изцяло от отслабването на отказващите се от нея фракции.

Съвместна операция на САЩ и Нигерия ликвидира втория в командването на Ислямска държава.

🇺🇸🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че при съвместна операция на американски и нигерийски сили в басейна на езерото Чад е ликвидиран Абу-Билал ал-Минуки – според Вашингтон втори по значение лидер на световната мрежа на Ислямска държава.

Ударът, нанесен по укрепен комплекс на Минуки в нощта срещу 15 май, доведе и до елиминирането на „няколко негови заместници“, според потвърдено изявление на канцеларията на нигерийския президент Бола Тинубу. „Под мое ръководство смелите американски военни и Въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно щателно планирана и много сложна мисия“, написа Тръмп в Truth Social. Точната локация, видът на нанесения удар и броя на загиналите бойци не са оповестени публично от двете правителства.

Според първите медийни доклади на 16 май операцията е била координирана между разузнавателните служби на двете страни и е използвала комбинация от дронове и сили за специални операции. САЩ поддържат около 200 военнослужещи на територията на Нигерия в обучителна и разузнавателна роля и постоянно ротационно присъствие на въоръжени дронове по линията на партньорството с нигерийската армия срещу ислямистките бунтове, разпространили се през басейна на Чадското езеро и западен Сахел. Локацията на удара, комплекс в басейна на езерото Чад, отговаря на главното оперативно ядро на Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP), отделила се при разкола в Боко Харам през 2016 г.

Абу-Билал ал-Минуки е нигерийски гражданин от щата Борно – епицентър на бунтовете на Боко Харам от 2009 г. насам. Държавният департамент на САЩ го обяви за „специално обозначен глобален терорист“ през 2023 г. при администрацията на президента Джо Байдън – статус, придружен от замразяване на активи и санкции. По същото време американските служби определиха Минуки като висш ръководител на Ислямска държава в Сахел и член на Главна дирекция на провинциите — централния административен орган на групировката, осигуряващ оперативно ръководство, финансиране и логистична координация между регионалните „провинции“ по света. В йерархията на ИД позицията на Минуки беше близка до тази на регионален заместник за Африка в централната структура на групировката.

Главната дирекция на провинциите беше реорганизирана след ликвидирането на основателя на ИД Абу Бакр ал-Багдади в Идлиб през октомври 2019 г. в отговор на нарасналата уязвимост на централното командване и беше структурирана в 4 регионални офиса (макатиб): Мактаб ал-Фуркан, който администрира басейна на езерото Чад и Сахел; офисите за Източна и Югоизточна Африка; за Хорасан (Афганистан, Пакистан, Централна Азия); и за Близкия изток. Тази архитектура позволи на ИДИЛ да оцелее териториалното си поражение в Сирия и Ирак през 2017–2019 г. с децентрализация на оперативната тежест към Африка, където през последното десетилетие беше регистрирано мнозинството от потвърдените жертви на джихадистки атаки в глобален план. Загубата на Минуки засяга директно мрежата за финансиране и оперативна координация на групировката в Сахел и басейна на Чад.

Операцията се вписва в активна фаза на американската политика спрямо Нигерия, отворена от Тръмп в края на октомври 2025 г. На 31 октомври САЩ обозначи повторно Нигерия като „страна с особено внимание“ (Country of Particular Concern) поради преследването на християни от въоръжени ислямистки групи. На 1–2 ноември Тръмп заплаши директно с военна намеса – „guns-a-blazing“, за да „изтрием напълно ислямистките терористи“, ако нигерийското правителство не вземе мерки. Между 26 и 27 декември американски военни нанесоха прецизни удари по два анклава, свързани с Ислямска държава, в щата Сокото – операции, описвани като координирани с нигерийската армия, но обявени с но с минимално публично оповестяване. Сегашната операция потвърди вече стабилизиран модел на двустранно сътрудничество, в който Вашингтон осигурява разузнавателния и въздушен компонент, а Нигерия – операционализация на терена.

Реториката на Тръмп за „геноцид над християните“ в Нигерия остава предмет на остри международни спорове. Според Amnesty International над 10 000 души са убити в джихадистки атаки в централна и северна Нигерия през първите две години, откакто президентът Тинубу пое властта през май 2023 г. Много от анализаторите обаче са на мнение, че мнозинството от жертвите на въоръжените групи в северната, мюсюлманска по болшинство, част на страната са самите мюсюлмани, а не християни – и че ситуацията не отговаря на критериите за геноцид по силата на международното право. Нигерийското правителство първоначално отхвърли наратива за „геноцид“, но по-късно прие американск военна помощ. Алтернативни мотиви за активизацията на американското военно присъствие изтъкват значимостта на Нигерия като източник на редкоземни елементи – монацит, литий, никел, кобалт – в проблемната североизточна част на страната, фактор, който редица анализатори (включително от International Crisis Group и LSE) свързват с прехода към директна военна намеса.

Терористичният пейзаж в региона, където действаше Минуки, претърпя значителни промени в последните 18 месеца. На 29 януари съвместна операция на две провинции на Ислямска държава (Сахел и Западна Африка) проведе мащабна атака срещу международно летище „Диори Хамани“ в Ниамей, столицата на съседен Нигер – индикация за координация между двете фракции, които обикновено се намират в съревнование за ресурси и поробителни маршрути. Паралелно с това върви ожесточена борба между Боко Харам и ISWAP за контрол върху островите и блатата на езерото Чад: в началото на годината Боко Харам проведе среднощно нападение, в което превзе лагери на ISWAP и ликвидира около 200 бойци на групировката. Само преди броени дни, на 5 май, Боко Харам уби 23 войници от армията на Чад в района на езерото; на 13 май ООН поиска независимо разследване на въздушни удари, довели до смъртта на цивилни в Нигерия и Чад. Операцията срещу Минуки засяга ключов възел за джихадизма в период на структурно разтърсване на цялата архитектура в басейна.

Геостратегическата обстановка в Сахел се промени фундаментално от 2020 г. насам с поредицата от военни преврати в Мали (2020, 2021), Буркина Фасо (2022), Нигер (2023) и Габон (2023), последвани от изтегляне на френските и американски военни от региона. Френската операция Barkhane (2014–2022) бе формално закрита през ноември 2022 г. Малката американска авиобаза в Агадес, Нигер, беше предадена през 2024 г. На мястото им влязоха руските частни военни компании – първоначално Вагнер, по-късно Африканския корпус под прякото командване на Министерство на отбраната на Руската федерация – които действат в Мали, Буркина Фасо, ЦАР и Нигер срещу заплащане и достъп до редки метали. Резултатите обаче не отговарят на поставената цел: според OCHA през 2025 г. в централен Сахел са отчетени 3737 инцидента със сигурността с най-малко 9362 жертви, а ескалацията се ускорява през тази година. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM), местният клон на Ал-Кайда, обяви на 3 септември 2025 г. обсада на Бамако – най-малко 300 цистерни с гориво бяха унищожени по маршрутите от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея още в първата фаза, което парализира столицата за седмици. Изискването, първоначално формулирано като отмяна на данъците върху горивата, по-късно беше разширено до въвеждане на шериат в Мали.

След краткото отслабване в началото на 2026 г. JNIM извърши координирано настъпление в няколко региона на страната на на 26 април, съвместно с Фронта за освобождение на Азавад, в което беше ликвидиран министърът на отбраната на Мали. Два дни по-късно групировката обяви, че налага пълна блокада на Бамако, която обхваща всички превозни средства към столицата, и разшири оперативния обхват на юг към Того, Бенин и северна Гана, отваряйки джихадистки коридор към Гвинейския залив. Руското включване ограничи самостоятелното действие на Ислямска държава в Сахел, но претърпя провал в опитите си да предотврати експанзията на Ал Кайда и даже напротив, доведе до нейното активизиране.

Нигерия, чиято военна доктрина и партньорство със САЩ се запазиха относително стабилни, стана основната оперативна площадка за американските усилия за борба с тероризма в Западна Африка – обстоятелство, което вчерашната операция операция илюстрира, поставяйки в контраст двата конкурентни подхода към сигурността в региона.

Сценарии за развитие на ситуацията в краткосрочен план могат да бъдат няколко. Първо – задълбочаване на американското оперативно присъствие: периодични удари с дронове и съвместни операции с нигерийската армия по модела на сегашната, без формално разширяване на сухопътното присъствие отвъд онези 200 души, които понастоящем са на терен. Второ – формализиране на нова двустранна рамка за сигурност: преговори за разширена база на американски военни в Нигерия, потенциална трансформация на сегашното разузнавателно сътрудничество в постоянна оперативна мисия по образа на закритата Barkhane, но с по-ясно изразен публичен дискурс за защита на християнските общности. Трети – реактивиране на ИДИЛ-Сахел: бързо назначаване на нов оперативен ръководител, който да възстанови ритъма на нападенията — в исторически план подобни смени при ИД отнемат 3-6 месеца и често водят до временно ескалация на терористични атаки, целяща демонстрация на устойчивост. Първите два сценария вървят в очаквана сериализация, а третият – паралелно с тях.

Ликвидирането на Абу-Билал ал-Минуки не е изолиран успех в борбата с тероризма. То представлява първото публично документирано стратегическо постижение на разширената американска намеса в Западна Африка, отворена политически чрез реториката на Тръмп за „християнския геноцид“ и оперативно – чрез ударите през декември 2025 г. в Сокото и сегашната операция в басейна на езерото Чад. Реалната стратегическа линия зад тази реторика е възстановяване на американското присъствие в Сахел след западането на френското влияние и руското проникване чрез Африканския корпус – присъствие, чийто основен акцент е партньорството с Нигерия, единствената голяма страна в региона, останала извън руския сектор на влияние.

📸 Снимка: Нигерийски войници във военна база в размирния щат Борно миналата година. (Joris Bolomey/AFP via Getty Images)

Израел нанесе удар по командира на „Бригадите ал-Кассам“ в Газа.

🇮🇱🎯🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел нанесоха преди около час удар по жилищна сграда в Газа Сити, която според Израелските отбранителни сили (IDF) и Шин Бет е служила за укритие на Изеддин ал-Хадад – командир на въоръженото крило „Бригадите ал-Кассам“ и фактически ръководител на Хамас в ивицата Газа след май 2025 г.

Израелски източници съобщиха за „първоначални индикации“, че Хадад е загинал при атаката, а премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац потвърдиха, че лично са разпоредили операцията. В първите часове след удара военното командване на IDF не обяви официално смъртта – практика, която Израел следва и при предишни удари срещу висши командири на Хамас. При елиминирането на Мохамед Синвар през 2025 г. например официалното потвърждение дойде едва седмици по-късно, след идентификация на тялото в тунел под Европейската болница в Хан Юнис.

В своето съвместно изявление Нетаняху и Кац описаха Хадад като една от ключовите фигури, отговорни за задържането на израелските заложници, организирането на атаки срещу израелски войски и блокирането на преговорите по плана за разоръжаване на Хамас и демилитаризация на Газа, лансиран от администрацията на Доналд Тръмп. По данни на IDF под ударената сграда се е намирала подземна инфраструктура, използвана от Хамас за командване, укритие и придвижване. IDF подчерта, че са използвани прецизни боеприпаси, въздушно наблюдение и предварителни предупреждения към цивилното население – реторика, която присъства все по-често в официалните израелски комюникета от войната в Газа.

Изеддин ал-Хадад, познат в Хамас с прозвището Абу Сухайб, принадлежи към поколение командири, изградили структурата на „Изадин ал-Кассам“ още от края на 80-те години. Роден в Газа през 1970 г., той се присъединява към движението още при създаването му през 1987 г. и постепенно минава всичките нива на военната йерархия – от редови боец до командир на бригади. През 2021 г. поема бригада „Газа“ след ликвидирането на Басим Иса, а след началото на войната на 7 октомври 2023 г. ролята му започва бързо да нараства.

Според разсекретени израелски документи именно Хадад координира първоначалното нахлуване на бойците на Хамас в южен Израел и ръководи нападението срещу гарнизона в Нахал Оз. След последвали израелски удари по командния ешелон на Хамас той наследява все по-голяма част от оперативната структура на групировката. След ликвидирането на Ахмед Хандур поема Северна Газа, а през 2024 г. вече контролира цялата северна част на анклава. Към май 2025 г. след смъртта на Мохамед Синвар, той остава последният висш командир на Хамас в Газа с участие в оперативното планиране на 7 октомври 2023 г. и фактически ръководи както въоръженото крило, така и цялото движение в ивицата.

През годините израелските служби многократно се опитват да го елиминират. Медиите в страната го наричат „Призракът на Кассам“, след като оцелява при поне шест отделни опита за покушение. От края на 2023 г. Израел предлага награда от 750 000 долара за информация, която би могла да доведе до залавянето или ликвидирането му. Освободени заложници разказват, че той лично е разговарял с тях на иврит – език, който владее от работата си в структурите на Хамас, занимаващи се с издирване на предполагаеми израелски сътрудници.

Според данни на израелски източници той прекарва голяма част от войната в подземната мрежа под Газа Сити, придвижвайки се заедно със заложници, използвани като жив щит – фактор, който според армията е осуетявал предишните опити за неговото убийство.

Ако смъртта бъде потвърдена, Хадад става последният кадър от командната структура на въоръженото крило на Хамас от епохата преди 7 октомври 2023 г. С него от командния ешелон, планирал атаката, не остава нито един оцелял – братята Синуар, Мохамед Деиф, Ахмед Хандур и командирите Нафал, Салама и Шабана намериха смъртта си в рамките на 18 месеца от началото на войната. Организацията остава без наследник, способен да действа с приемственост към планирането и комуникационните вериги, и за първи път от основаването на „Изз ад-Дин ал-Касам“, върховното командване в Газа не се държи от фигура, оформила сегашния стратегически курс на организацията.

Ударът идва в момент, когато усилията на Израел са изместени от военната към преговорната ос – след като последното тяло на заложник беше върнато успешно на 26 януари фокусът на кабинета и посредниците премина изцяло върху налагането на разоръжаване на Хамас. Според израелския „Канал 12" именно тази динамика стои в основата на заповедта за удара: Хадад се е очертал като фигура, която блокира преговорния процес отвътре, и бива ликвидирана в рамките на дни от вземането на решение. Това превръща атаката в политически сигнал със същата тежест като военния резултат – позицията на върха на Хамас в ивицата Газа се превръща в позиция с пряко израелско вето.

За самата организация премахването на лидер с подобен ранг означава прекъсване на канали за командване и контрол, изградени около конкретно лице, използвало тунелна мрежа и физическа близост до заложници като защитен механизъм. След връщането на заложниците в рамките на първа фаза от плана на Тръмп тази защитна архитектура вече не може да бъде възстановена в този вид. Всеки наследник ще действа без буфера, направил Хадад недосегаем през цялата война, а също така в среда, в която израелските служби разполагат с натрупани в продължение на две години данни за тунелната инфраструктура в Газа Сити и северния сектор.

Краткосрочният ефект върху преговорите по разоръжаването засега не може да бъде преценен. Възможните траектории варират от ускоряване на преговорния процес при подходящ приемник, до временно замразяване на комуникацията, докато военното крило в анклава възстанови своята йерархия. И в двата случая формулата, в която висш функционер на Хамас може да блокира преговорния процес от позицията на оцелял организатор на атаката, престава да съществува.

9 ранени при прецизен удар на израелски изтребители срещу клана Ал-Адхам в Газа.

🇮🇱💥🇵🇸 9 палестинци, сред които 1 дете, пострадаха след като израелските военновъздушни сили нанесоха прецизен удар по сграда на семейство Ал-Адхам в бежанския лагер Ал-Шати, който се намира западно от град Газа. Операцията беше проведена малко след предупреждение за евакуация на околния периметър към местните жители, отправено от говорителя на IDF на арабски език полковник Авихай Адрае.

Ударът беше нанесен в рамките на продължаващо напрежение около споразумението за прекратяване на огъня в ивицата Газа, което влезе в сила на 10 октомври 2025 г.

„Израелските сили поразиха с ракета приземния етаж на къща, собственост на семейство Ал-Адам в района на Ал-Шати, при което бяха ранени 9 души“, съобщи Службата за гражданска защита на ивицата Газа в официално изявление, публикувано онлайн.

От службата допълниха, че ударът е разрушил обекта до основи, нанасяйки щети на десетки съседни постройки, част от които са били опожарени. Съобщава се, че мащабът на пораженията е създал риск за десетки семейства да останат без подслон поради тежкото състояние на сградния фонд и опасната обстановка.

Турската държавна агенция „Анадолу“ цитира медицински източник, според когото ранените при удара са били настанени за лечение на травмите в болница „Ал-Шифа“, която се намира в западната част на града.

Кореспондент на „Анадолу“ разговаря с очевидци, според които израелски изтребители са атакували сградата малко след като е била издадена заповед за пълна евакуация на района.

Свидетели посочват, че преди удара разузнавателен дрон е изстрелял сигнална ракета, която не се е взривила, но няколко минути по-късно изтребител е нанесъл удар срещу целта. Ситуацията е принудила няколко десетки палестински семейства да се изтеглят от района, по-голямата част от които вече пребивават в палаткови лагери или временни постройки.

В момента стотици хиляди палестинци са намерили подслон в западната част на анклава, след като израелските отбранителни сили (IDF) поеха оперативен контрол върху над 50% от територията му, по-голямата част от които в източните райони.

Според данни на т.нар. Министерство на здравеопазването, контролирано от терористичната групировка Хамас, в текущата динамика на конфликта след влизане в сила на прекратяването на огъня, при удари и бойни действия са загинали 846 палестинци, а други 2418 са били ранени.

Настоящото споразумение беше постигнато повече от две години след началото на операциите срещу Хамас и Ислямски джихад, предприети в отговор на терористичното клане на 7 октомври 2023 г. в южен Израел, в което бяха избити 1200 израелски граждани, а други около 250 бяха взети за заложници. Последвала офанзива срещу Газа, довела до 72 000 загинали сред палестинското население и безпрецедентни щети по сградния фонд.

IDF ликвидира бойци на Хамас, приближаващи се към негови части в северната част на Газа.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че вчера са ликвидирали въоръжени бойци на Хамас, действащи в близост до израелски части, разположени в северната част на Ивицата Газа. Според официално изявление на IDF, въоръжените терористи са представлявали „непосредствена заплаха“ за сухопътните части.

От IDF посочват, че при друг инцидент вчера военнослужещи от 14-а резервна бронетанкова бригада на IDF са засекли движение на „терористи, извършващи подозрителна дейност на терена в района на „Жълтата линия“ и приближаващи се към тях по начин, който е представлявал пряка опасност“.

Военновъздушните сили на IDF са нанесли удар, с който е „елиминиран един от терористите“, а малко по-късно е убит втори, докато се опитва да избяга от района, уточняват от армията. Видео от дрон, документирало удара, беше публикувано от пресслужбата на IDF в социалните мрежи.

Израел унищожи пускова установка в Табриз малко преди изстрелване.

🇮🇱🎯🇮🇷 Военновъздушните сили на Израел нанесоха прецизен удар по камион, използван като мобилна пускова установка за балистични ракети в района на Табриз в западен Иран, съобщиха Израелските отбранителни сили (IDF), публикувайки видео от атаката, осуетила планирано изстрелване на ракети към Израел.

Според анализ на Army Recognition установката вероятно е носила ракета Kheibar Shekan, балистична ракета с твърдо гориво и деклариран обхват от 1450 км, достатъчен за удари по цели в Израел. Унищожаването на подобна система непосредствено преди изстрелване е особено значимо, тъй като твърдогоривните ракети не изискват зареждане с гориво за дълъг период от време, съкращавайки времето за предупреждение до минути. Елиминирането на пусковата установка премахва не само самата ракета, но и мобилната пускова платформа и възможността за бърза огнева реакция.

Ударът е част от системна кампания на израелската бойна авиация за издирване и ликвидиране на мобилни пускови установки на територията на Иран – операция, която Jerusalem Post описва като „лов за игли в купа сено". Иранската стратегия разчита на тунелни системи, прокопани в планински масиви, в които камионите с ракетите остават скрити и излизат едва минути преди изстрелване, за да вдигнат ракетата, да я изстрелят и приберат обратно. Прозорецът за засичане и поразяване е изключително тесен.

Въпреки тази сложност, към края на март израелските изтребители са извършили близо 5000 удара срещу ракетната програма на Иран, поразявайки над 700 цели и изваждайки от строя около 335 пускови установки, близо 70% от иранския капацитет, съобщи Israel Hayom. Оценки на Royal United Services Institute и Washington Institute посочват, че функционалният парк на Ислямската република е намалял до около 150 установки, като продължителността на живот на обслужващите ги екипажи се измерва вече в часове, предаде Asia Times.

Табриз, четвъртият по големина град в Иран и столица на провинция Източен Азербайджан, се превърна в мишена на многобройни израелски удари от началото на операцията, поразявали складове за балистични ракети, зенитно-ракетни комплекси и командни центрове на Революционната гвардия в района.

Израел нанесе серия от целенасочени удари срещу висши кадри на Хизбула в Ливан.

🇮🇱🇱🇧 Израелски въздушен удар порази лек автомобил, придвижвал се по главен път южно от Бейрут, съобщават държавните медии в Ливан.

„Кореспондентът на Националната новинарска агенция съобщи, че автомобил на магистралата „Халде“ е бил мишена на повече от една ракета, изстреляна от вражески израелски дрон“, се посочва в съобщението, което допълва, че към мястото пътуват екипи на спешна помощ.

Израелските отбранителни сили (IDF) междувременно съобщиха, че са нанесли два отделни удара, насочени срещу „високопоставени терористи“ в района на Бейрут, след съобщения в местни медии за израелски удари около столицата на Ливан.

Атаките са били насочени срещу висш командир на Хизбула и „още един висшестоящ терорист“, се посочва в изявление на IDF, в което не се предоставят повече подробности.

Прецизен удар порази апартамент от жилищна сграда в Хаштгерд.

🇮🇱🎯🇮🇷 Апартамент от жилищна кооперация в иранския град Хаштгерд беше поразен от прецизен удар по-рано тази нощ. Това става ясно от разкази на очевидци, потвърдени от снимки и видео, заснети на мястото на удара. Засега не са налични детайли относно конкретната цел и крайния резултат от удара.

Местни източници уточниха, че поразената сграда се намира в жилищно-индустриалния квартал на местния автомобилен концерн „Иран Ходро“.

Хаштгерд е град в провинция Албурз, разположен на около 68 км западно от столицата Техеран. Регионът е познат както с индустриални зони и жилищни комплекси, така и с военни бази. Това не е първи удар срещу града, който вече беше мишена на въздушни удари на няколко пъти през последните седмици. Предишните удари засегнаха военни обекти и складове за боеприпаси, като по данни на Liveuamap детонациите са били толкова силни, че жилищните сгради се разтърсиха.

„Иран Ходро" е водещият производител в автомобилната индустрия на Иран. Компанията попада в списък на рискови крайни потребители, съставен от правителството на Германия, а свързни с нея структури са мишена на санкциите на ООН и ЕС срещу иранската ракетна програма, отбелязва Iran Watch.

Ударът беше нанесен на 28-ия ден от военната кампания на САЩ и Израел срещу режима в Иран, започнала на 28 февруари с масирана вълна от удари, обезглавили военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с аятолах Али Хаменей.

Говорител на израелските отбранителни сили (IDF) предупреди, че преследването и нанасянето на прецизни удари по ирански командири продължава, според Times of Israel. В същото време президентът Доналд Тръмп удължи обявената пауза в атаките срещу ирански енергийни обекти с 10 дни, посочвайки, че „преговорите продължават“, но останалите ударни операции, включително по военни обекти и командни центрове, не са спирали нито за миг.

Ситуацията остава динамична. Материалът ще бъде обновен при постъпване на конкретни сведения за целта на удара в Хаштгерд и резултата от него.

Израел ликвидира командир на „Бригадите Ал-Кудс" в Газа – трети от фамилията Абу ал-Ата.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелски изтребител нанесе прецизен удар по жилищна сграда в централната част на Ивицата Газа, при който загина командирът на „Бригадите Ал-Кудс" Мохамед Абу ал-Ата, известен с позивната Абу Салим. По предварителни данни ударът е бил насочен към конкретен апартамент в сградата и е част от целенасочена операция.

Мохамед Абу ал-Ата е командир на въоръженото крило на Палестински ислямски джихад и ръководител на ракетното звено на организацията в Газа, според данни на Counter Extremism Project. Той е третият член на фамилията Абу ал-Ата, убит от Израел.

Брат му Бахаа Абу ал-Ата, командир на северните бригади на „Ал-Кудс" и член на военния съвет на ПИД, беше убит заедно със съпругата си при въздушен удар над квартал Саджая на 12 ноември 2019 г. По това време израелският премиер Бенямин Нетаняху лично ръководи операцията, а военното командване описа Бахаа Абу ал-Ата като „тиктакаща бомба", отговорен за ракетни, дронови и снайперски атаки срещу Израел.

Убийството му предизвика масирана ракетна атака от Газа – над 200 ракети бяха изстреляни към Израел в рамките на часове. Друг брат, Мохамад Яхия Абу ал-Ата, заместник-командир на бригадите в Газа, бе убит на 11 май 2021 г. по време на 11-дневния конфликт.

Днешният удар се вписва в серия целенасочени удари срещу командири на Бригадите „Ал-Кудс" и Хамас, които Израел засили след подновяването на операциите в Газа. На 17 март израелската армия съобщи, че е ударила Акрам ал-Аджури, ръководител на военното крило на Ислямски джихад, намиращ се в Иран, докато при въздушни удари на 18 март бяха убити висши членове на политическото бюро на Хамас и говорителят на „Бригадите Ал-Кудс" Абу Хамза.

Бригадите „Ал-Кудс" са втората по големина въоръжена групировка в Газа след бригадите „Ал-Касам" на Хамас и разполагат със собствен ракетен арсенал, включващ ракети с обсег над 100 км.

Систематичното елиминиране на командната верига на Ислямски джихад – от висшия ешелон в Иран до полевите командири в Газа – сочи, че Израел преследва стратегията на „обезглавяване" на организацията, както на оперативно, така и на политическо ниво. Същият модел се прилага спрямо Хамас и Хизбула след октомври 2023 г.

Австралия изстреля за пръв път ракета PrSM с обсег над 300 км

🇦🇺 Австралия извърши първото тестово изстрелване на най-новата си ракета с голям обсег, произведената в САЩ Precision Strike Missile (PrSM) от тренировъчната зона Маунт Бънди в Северната територия.

Ракетата е изминала над 300 км за четири минути и три секунди, достигайки скорости над 4000 км в час, преди да порази целта си с висока точност.

Изстрелването, проведено като част от учението Talisman Sabre, демонстрира пълните оперативни възможности на PrSM в австралийска служба и отбелязва ключова промяна в способностите на армията да прожектира сила на по-големи разстояния. Изстреляно от високомобилна артилерия HIMARS, оръжието разширява обсега на австралийската армия от 30 до 500 км.

На пресконференция след изпитанието, министърът на отбранителната индустрия Пат Конрой нарече събитието повратна точка. „Всичко това е свързано с разширяване на възпирането в Индо-Тихоокеанския регион, всичко е свързано със сигнализиране към всеки потенциален противник, че може да бъде нанесена болка, всичко е свързано с възпиране на война чрез сила“, заяви той.

Разработена за американската армия и доставена на Австралия миналия месец по силата на сделка на стойност 310 милиона долара, PrSM е проектирана да нанася бързи, прецизни удари по мишени с висока стойност. Сделката включва достъп до модерни боеприпаси, дългосрочна поддръжка за австралийските сили и бъдещи опции за производство.

Алекс Милър, главен технологичен директор на американската армия, заяви, че скоростта и точността на ракетата намаляват времето за реакция на противниците. „Когато си помислите, че разполагате с 6-7 минути, вместо 15-20 минути, това е много по-малко време да се приготвите и да се изнесете, ако научите, че сте обстрелвани“, отбеляза той. Въпреки че PrSM не е проектирана за мащабни унищожения, Милър отбеляза, че нейната смъртоносност се крие в прецизността: „Няма да срине град, но ще намери целта си“.

Изстрелването се състоя по време на най-мащабната итерация на Talisman Sabre от началото на учението през 2005 г., с участието на над 40 000 военнослужещи от 19 държави. То служи като съвместно учение за готовност, фокусирано върху бойни стрелби, въздушни бойни действия и морски операции.

Министърът на армията на САЩ Дан Дрискол говори открито за по-широкия контекст на пуска. „Президентът Тръмп, Пийт Хегсет и останалата част от екипа на Пентагона бяха много ясни, че нашата заплаха е Китай“, каза Дрискол. „Ние активно проектираме нашата армия, така че да сме способни да отговорим на всяка заплаха от Китай.“

Генерал Ранди Джордж, началник на щаба на армията на САЩ, избегна да се позовава на някаква непосредствена конфронтация, но подчерта неотложността на модернизацията.

„Това, което се опитваме да направим, е да се трансформираме възможно най-бързо. Да бъдем в крак с технологичния напредък е това, което ни държи будни през нощта“, отбеляза той.

Приемането на PrSM от Австралия я поставя сред нарастваща група от американски съюзници с достъп до прецизни оръжия с разширен обсег. Освен тактическата стойност, ракетата подобрява съвместната оперативна гъвкавост в целия Индо-Тихоокеански регион, позволявайки на съюзните сили да покриват по-широки райони с по-малко развърнати средства.

Израелски удар уби виден член на Хамас в южен Ливан.

🇮🇱💥🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха, че са извършили въздушен удар в крайбрежния град Сидон в южен Ливан тази сутрин, убивайки виден член на Хамас.

Според военните, мишена на атаката е бил Халед Ахмад Ахмад, който е служил като командир на операциите в западния сектор на Хамас в Ливан.

IDF твърди, че Ахмад е извършил множество атаки срещу израелски цивилни и войски по време на войната. „Напоследък той е работил за прехвърляне на оръжия и за извършване на терористични атаки срещу държавата Израел“, посочват военните.

Ударът е бил извършен, защото „дейностите на Ахмад представляват заплаха за държавата Израел и нейните граждани“, добавят от IDF.

Израел ликвидира новия лидер на политбюро на Хамас

🇮🇱💥🇵🇸 Исмаил Бархум, висш член на политбюро на Хамас, беше ликвидиран в неделя вечерта при целенасочен израелски въздушен удар срещу болница в южната част на Ивицата Газа.

Израел призна, че е набелязал и ликвидирал Бархум в болница Насър, разположена в Хан Юнис в южнта част на палестинския анклав, наричайки го „ключов терорист на Хамас“, а терористичната група потвърди смъртта му и заяви, че е бил подложен на лечение, след като е бил ранен в предишен удар.

В официално изявление министърът на отбраната Израел Кац приветства убийството на Бархум, като посочи, че той е „новият министър-председател на Хамас в Газа, който наследи Исам Даалис, предишния премиер, елиминиран преди няколко дни“.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че ударът е бил извършен след „обширен процес на събиране на разузнавателна информация“ и че е използван „прецизен боеприпас“ за смекчаване на щетите върху цивилните.

Кадри от мястото на инцидента показаха, че сградата на болницата е почти невредима при удара, с изключение на пламналия огън в конкретна секция от стълбището.

Според палестински медици, при атаката са загинали най-малко петима души, а кадри от социалните медии показват как хора изваждат телата на загинали и ранени хора изпод развалините.

„Терористичната организация Хамас използва цивилна инфраструктура, застрашавайки брутално населението на Газа. Циничното използване на действаща болница като убежище за планирането и извършването на убийствени терористични атаки е в пряко нарушение на международното право“, се посочва в изявлението на IDF.

Според контролираното от Хамас министерство на здравеопазването в Газа атаката е засегнала отделение по хирургия в болницата, а източник от палестинската група заяви пред АФП, че „Бархум е бил на лечение, след като е получил критични наранявания при въздушен удар, насочен към дома му в Хан Юнис на разсъмване миналия вторник“.

Ударът срещу болницата, отнел живота на Бархум, беше заснет от телевизионните камери както на Al Jazeera, така и на BBC Arabic, които излъчваха на живо.

Това е най-малко четвъртият член на политбюро на Хамас, елиминиран от миналия вторник насам, когато израелските сили възобновиха въздушните удари по терористичните групи в палестинския анклав. По-рано в неделя въздушен удар в района на Хан Юнис ликвидира Салах ал-Бардавил, друг член от високите етажи на политическото бюро.

Освен член на политбюро, Бархум е бил ключова фигура за финансовите дейности на Хамас, според Европейския съюз, който му наложи санкции миналата година. От 20-те членове на политическото бюро на Хамас, избрани през 2021 г., 11 вече не са сред живите, след като бяха убити при израелски удари по време на войната в Газа. Други са е много вероятно да са извън ивицата Газа.

В отделно съвместно съобщение от неделя сутрин, IDF и Шин Бет заявиха, че двама командири от военното крило на Хамас са били убити при извършени наскоро въздушни удари в ивицата Газа.

Израел извърши прецизен удар по лек автомобил. Как се случи това?

🇫🇮 Военновъздушните сили на Израел извършиха прецизен удар срещу лек автомобил в покрайнините на Бейрут по-рано днес.

Според очевидци при точното попадение не се е чул никакъв звук от експлозия. В резултат от удара предното стъкло на колата е поразено, а шофьорът на автомобила е бил тежко ранен.

Специалисти предполагат, че за удара е използвана израелски вариант на ракетата Hellfire R9X, която беше използвана за елиминирането на Айман ал Зауахири, египетски терорист и водач на терористичната групировка Ал-Кайда.

Айман Ал Зауахири беше убит на 31 юли 2022 година, когато две ракети поразиха къща в Кабул. Триетажната къща се намира в Шерпур, богат район на афганистанската столица, където няколко вили са обитавани от висши талибански служители и командири.

Лидерът на Ал Кайда е бил забелязван "многократно и за дълги периоди от време на балкона, където накрая беше ударен" от удара, добави американският служител. Няма признаци на експлозия в сградата и никой друг не е ранен при операцията, заявиха тогава американски служители.

Членовете на семейството са присъствали в къщата, но „умишлено не са били набелязани и не са били ранени“. Снимките показват счупени прозорци на един етаж, но останалата част от сградата, включително прозорците на другите етажи, са останали непокътнати.

По това време официални представители на САЩ споменаха използването на „ракети Hellfire“ и те, конкретно Hellfire AGM-114, са известни с мощните експлозии и съпътстващите щети, които често причиняват. Уликите, оставени след американския удар по къщата на Айман Ал-Зауахири, съответно предполагат, както американският разследващ журналист Джей Хенкок предположи, че ЦРУ е използвало друг тип ракета, разработена от AGM-114 – Hellfire R9X.

Използването на R9X никога не е признавано официално от Департамента на отбраната или ЦРУ, двете американски организации, отговорни за целенасочените убийства на екстремистки лидери. Това мистериозно оръжие е наречено „Летящият Ginsu“, на известната телевизионна реклама от 80-те години на кухненски ножове от марката Ginsu, които могат да режат чисто алуминиеви кутии и все още да остават перфектно остри.

Съществуването на такава ракета беше споменато за първи път през март 2017 г., когато високопоставеният лидер на Ал-Кайда Абу Хейр Ал-Масри беше убит при удар с дрон, докато пътуваше в лек автомобил в Сирия. На снимките се виждаше голяма дупка през покрива на колата. Интериорът на колата и пътниците в него бяха нарязани, но предната и задната част на превозното средство изглеждаха напълно непокътнати.

В американската преса разследване на Wall Street Journal (WSJ) от 2019 г. потвърди използването му от американците след смъртта на Джамал Ал-Бадауи, смятан за заместник на организатора на самоубийствената атака, извършена през 2000 г. срещу американския разрушител с управляеми ракети USS ​​Cole на йеменското пристанище Аден.

Американски служители описаха ракетата пред вестника като „наковалня, която пада от небето с пълна скорост“. Според изданиета Hellfire R9X е използвана неведнъж при различни атаки в Либия, Сирия, Ирак, Йемен и Сомалия.