Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Израел привика беларуския посланик заради изказване на Лукашенко за Холокоста и Газа.

🇮🇱⚔️🇧🇾 Посланикът на Беларус Юрий Ярошевич беше привикан от Министерство на външните работи на Израел по инструкции от министър Гидеон Саар, за да му бъде връчена протестна нота. Действията са в отговор на изявление, направено от беларуския президент Александър Лукашенко, които предизвикаха възмущение в Йерусалим.

По време на срещата Бар Тал даде да се разбере, че Израел се отнася изключително сериозно към думите на Лукашенко. Беларуският лидер отправи обвинения към „еврейско лоби“ и направи сравнения между ужасите на Холокоста и операциите на Израелските отбранителни сили (IDF) срещу терористични организации в Газа.

В интервюто за „Ал Арабия“, продължило около 90 минути, „последният европейски диктатор“ изрази мнение, че САЩ биха могли да окажат натиск върху Израел да спре своята „агресия“ в Ливан. Той посочи публичното несъгласие между американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху относно ударите в Ливан и отбеляза, че това „демонстрира пълната зависимост на Израел от САЩ“ и че израелският „така наречен купол“ ще бъде „пробит“ без американски ракети.

Лукашенко посочи, че „израелското лоби в САЩ е много мощно“, добавяйки: „Богати, влиятелни хора, те имат лостове за влияние“. Той обвини това лоби, че стои зад военната подкрепа за Украйна срещу Русия на Путин, който според него иска мир. Относно войната в Газа той заяви, че Израел си е „спечелил такава репутация в международната общност“ и попита: „Защо говорим за Холокоста, преживян от израелците, след като самите те са избили толкова много хора?“.

Пред „Ал Арабия“ Лукашенко заяви, че войните в Украйна и Близкия изток биха могли да приключат още тази година, ако „няколко души“ имат желание за това, и добави, че няма „военно решение“ за нито един от двата конфликта.

Относно ядрената програма на Ислямската република, беларуският президент подчерта, че неговата позиция е срещу разпространението на ядрени оръжия, но изтъкна, че иранският стремеж към такива от съображения за справедливост са „напълно в правото си“, имайки предвид факта, че Израел, Индия и Пакистан разполагат с тях.

Лукашенко заема поста президент на Беларус от 1994 г. и е един от най-дълго управлявалите държавни глави в света. През последните години той е обект на остри критики от страна на беларуската опозиция, западните държави и правозащитни групи, заради репресии срещу политически опоненти и погазване на гражданските свободи.

Израелски официални лица подчертаха, че твърденията на конспирации за „еврейско лоби“ са неприемливи и ги окачествиха като „антисемитска реторика“, която няма място в международния дискурс.

Стратегически отношения: Първият посланик на Сомалиленд връчи акредитивните си писма в Израел

🇮🇱🤝🇸🇴 Отношенията между Израел и Сомалиленд са „стратегически“. Това заяви първият посланик на младата африканска държава Мохамед Хаги, връчвайки своите дипломатически акредитивни писма на президента Ицхак Херцог.

„Изградихме страхотни отношения, които са стратегически и ще проправят пътя напред за много неща във всички области – било то развитие, политическо сътрудничество, партньорство в сферата на сигурността и, разбира се, връзките между хората“, заяви той, цитиран от президентската резиденция.

Хаги сподели, че народът на Сомалиленд „високо оценява факта, че Израел стана първата държава, признала Сомалиленд през 1960 г., и отново, след 35 години независимост и суверенитет, Израел отново беше първата държава, която призна Сомалиленд“.

„Нашите отношения са уникални, защото не става дума просто за две правителства, а за народите на Израел и Сомалиленд“, посочи той. „В Сомалиленд може да видите много израелски знамена и хора, които ги развяват както по улиците, така и в селските райони.“

Израелският външен министър Гидеон Саар също прие Хаги след връчването на акредитивните писма. Саар заяви, че е поздравил Хаги по случай днешния Ден на независимостта на Сомалиленд.

„Ще продължа да изграждам отношенията със Сомалиленд!“, написа Саар в социалната мрежа X.

Украйна предупреди Израел с дипломатическа криза заради руски кораб с крадено зърно в пристанище Хайфа.

🇺🇦⚔️🇮🇱 Украйна предупреди Израел за евентуални дипломатически последици, ако разреши на втори кораб, натоварен с украинско зърно, откраднато от териториите под руска окупация, да акостира на пристанището в Хайфа.

Axios цитира висш украински дипломат, според когото Киев е призовал израелските власти да откажат достъп на бълкера PANORMITIS. Източникът отбелязва, че ако бъде позволено на кораба да се разтовари, Украйна „си запазва правото да използва пълния набор от дипломатически и международни правни мерки за реагиране“.

Същият източник споделя, че евентуалното допускане на кораба би „предизвикало криза в отношенията между Украйна и Израел“ и допълва, че Израел „по същество е игнорирал“ украинските искания във връзка с предишен плавателен съд с подобен товар.

Материалът на Axios беше предшестван от допълнителни потвърждения от украински и международни медии. Според израелския журналист Барак Равид, който публикува материала в Х, украински представители следят отблизо движението на кораба, като са потвърдили, че навлизането му в пристанище Хайфа може да доведе до негативни последствия за двустранните отношения.

Данните от платформата MarineTraffic показват, че корабът е пристигнал край бреговете на Израел на 25 април и в момента очаква да получи разрешение за разтоварване. Разследващият екип на проекта SeaKrime, цитиран от украински медии, изчислява, че товарът може да включва над 6 000 тона пшеница и 19 000 тона ечемик.

Според анализатора Катерина Яреско, част от пратката може да бъде проследена до кораба Leonid Pestrikov, който е транспортирал зърно от пристанище Бердянск на Азовско море, преди да го прехвърли в открито море. Според съобщенията документацията за товара е обработена в руското пристанище Темрюк – метод, използван за прикриване на неговия произход.

Разследване на Haaretz разкри, че поне четири пратки зърно, за които се смята, че произхождат от окупираните украински територии, вече са били разтоварени в Израел от началото на годинта. Изданието отбелязва, че такъв товар често се прехвърля чрез т.нар. операции „кораб-кораб“ в Черно море, южно от Керченския проток, което усложнява усилията за проследяване на неговия произход.

Настоящият дипломатически спор беше предшестван от друг случай с руския бълкер ABINSK. Според множество изявления, цитирани от Axios, корабът е доставил над 43 000 тона зърно в Хайфа след отплаване от пристанище в окупирания Крим. Украинските власти са предупредили предварително израелските органи, като са поискали достъпът на кораба да бъде отнет.

Впоследствие украинският министър на външните работи Андрий Сибига постави въпроса директно пред своя израелски колега Гидеон Саар, заявявайки, че „незаконният износ на крадени украински земеделски продукти е част от широките военни усилия на Русия“, а „незаконна търговия с крадени стоки не трябва да бъде допускана“.

Външният министър Гидеон Саар: Израел няма „сериозни разногласия“ с Ливан.

🇮🇱🕊️🇱🇧 Израелският външен министър Гидеон Саар заяви, че Израел няма „сериозни разногласия“ с Ливан преди следващия кръг от преговори между двете страни, които трябва да се проведат утре във Вашингтон.

„Взехме историческо решение да преговаряме директно с Ливан след повече от 40 години“, отбеляза Саар по време на прием за чуждестранния дипломатически корпус в Йерусалим по случай Деня на независимостта.

„За съжаление, Ливан е провалена държава. Държава, която де факто е под иранска окупация чрез Хизбула. Но това води и до едно заключение: Хизбула е общ враг на Израел и Ливан“, заяви Саар. „Точно както тя застрашава сигурността на Израел, тя накърнява суверенитета на Ливан и застрашава неговото бъдеще.“

Саар подчерта, че Израел няма „никакви сериозни разногласия с Ливан. Има няколко малки гранични спора, които могат да бъдат решени. Пречката за мира и нормализацията между страните е само една: Хизбула.“

Преди директните преговори утре Саар призова правителството на Ливан да „работи заедно срещу терористичната държава, която Хизбула изгради на ваша територия. Това сътрудничество е необходимо на вас дори повече, отколкото на нас. То изисква морална яснота и смелост за поемане на рискове. Но няма реална алтернатива за осигуряване на бъдеще в мир за вас и за нас. А за вас, за Ливан – бъдеще на суверенитет, независимост и свобода от иранската окупация.“

Саар отрича преговори с Ливан: „Бейрут първо трябва да спре Хизбула“

🇮🇱 Израелският министър на външните работи Гидеон Саар опроверга информацията, че се подготвят директни преговори с  Ливан през следващите дни на фона на сраженията с Хизбула. Саар направи изявлението пред чуждестранни медии на мястото на удар от иранска ракета в северния бедуински град Зарзир.

Запитан от репортер на Ройтерс дали може да потвърди съобщенията, че се очаква двете страни да обсъдят споразумение за борба с Хизбула и евентуално по-широко сътрудничество, Саар отговори кратко: „Не“.

„Ако ливанското правителство и ливанската армия искат промяна, те трябва да предприемат действия, за да спрат атаките, извършвани от Хизбула от ливанска територия“, поясни Саар.

„Досега те не са направили нищо значимо, за да спрат“, твърди той. Министърът добави, че след сключеното през ноември 2024 г. с посредничеството на САЩ примирие „Ливан не направи реално това, което трябваше за да разоръжи Хизбула, и сега виждаме резултатите. Очакваме от тяхна страна сериозни стъпки за спиране на обстрела срещу Израел. Това е практическото решение в момента.“

„Ние изцяло подкрепяме мира и нормализацията в бъдеще, включително с Ливан. Смятам, че проблемът в Ливан е Хизбула. Нямаме реални спорове с държавата Ливан. Имаме някои дребни гранични спорове, които могат да бъдат решени сравнително лесно. Но проблемът е Хизбула“, добави Саар.

Тази сутрин армейското радио съобщи, че бившият министър по стратегическите въпроси Рон Дермер е посетил Саудитска Арабия наскоро, за да обсъди с инициатива за евентуални директни разговори с Ливан.

Саар отрече и твърденията, че Израел е аламирал САЩ за привършване на запасите от ракети-прехващачи. Попитан от същия репортер дали потвърждава това, Саар каза: „Отговорът е не“ без да дава подробности.

След като вчера изданието Semafor съобщи, че Израел разполага с „критично ниски“ запази от прехващачи за противовъздушна отбрана, тази сутрин израелската армия заяви, че е „подготвена и готова да се справи с всеки сценарий“, а същевременно отказа официален коментар за конкретните наличности от боеприпаси.

Оцелял в Холокоста е сред жертвите на терористичната атака в Сидни.

🇦🇺 Появиха се нови подробности за кървавата антисемитска терористична атака срещу масово празненство за Ханука в Сидни, според които една от жертвите е оцелелият от Холокоста Алекс Клайтман, който е бил застрелян в главата, докато се е опитвал да защити съпругата си.

Като дете Клайтман оцелява по време на Холокоста, бягайки на изток, при което семейството му е изпратено в Сибир, където преминава през изключително тежки условия в годините на Втората световна война. Много еврейски деца, като него, са били принудени да напуснат родните си места и да се скрият в отдалечени части на Съветския съюз, за да избягат от нацистките преследвания.

По време на терористичния акт той е бил прострелян в главата, разказва съпругата му Лариса. Двойката, женена от близо 50 години, е посещавала ежегодния празник „Ханука край морето“, организиран от Хабад, който с годините дсе превръща във важна част от живота им.

„Мисля, че беше прострелян в задната част на главата, защото се изправи, за да ме защити“, каза Лариса пред Daily Mail. Преди няколко десетилетия двойката емигрира от Украйна в Австралия, където отглежда 2 деца, а днес имат 11 внуци.

Един от терористите е ликвидиран на място. Вторият, 24-годишния Навийд Акрам, е тежко ранен и откаран в болница. Местните медии съобщават, че Акрам работи като строителен работник, но наскоро е загубил работата си. Властите проучват възможните му връзки с радикалния ислям и дали е принадлежал към терористична организация.

Полицията заяви, че близо до превозното средство, използвано от терористите, е открито черно знаме, въпреки че все още не е потвърдено дали става дума за джихадистка символика, като това, свързано с Ислямска държава. В социалните мрежи се тиражират твърдения, според които Акрам е имигрирал от Лахор, Пакистан, но това не е официално потвърдено.

Часове след атаката десетки полицаи претърсиха семейната къща на Акрам в Бонириг, предградие в югозападен Сидни. Трима души бяха забелязани да напускат къщата с вдигнати ръце, а двама бяха задържани. Полицията не разкри тяхната самоличност или връзката им със заподозрения.

Комисарят на полицията на Нов Южен Уелс Мал Ланьон каза, че един от терористите е известен на полицията, но въпреки това не е бил смятан за непосредствена заплаха. Генералният директор на ASIO Майк Бърджис потвърди същото, че лицето не е било обозначено като непосредствена опасност – въпрос, който сега се преразглежда.

Властите предупредиха срещу ответно насилие и призоваха обществеността да запази спокойствие, тъй като онлайн се разпространяват конспиративни теории.

Австралийското правителство обяви стрелбата за терористичен акт и предаде разследването на властите за борба с тероризма. „Ще обърнем всеки камък“, заявиха от полицията.

Политическите лидери в Израел критикуваха остро правителството на австралийския премиер Антъни Албанезе след атаката. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че австралийските власти са позволили на антисемитизма да пусне корени.

„Антисемитизмът е рак. Той се разпространява, когато лидерите мълчат. Това се случи в Австралия и се случи нещо ужасяващо“, каза той.

Израелският президент Исаак Херцог и външният министър Гидеон Саар повториха критиките, заявявайки, че атаката е резултат от безконтролно антисемитско подбудителство, включително скандирания като „Глобализирайте интифадата“, чути на протести в Австралия след 7 октомври.

Албанезе описа стрелбата като „черен ден за цяла Австралия“ и посочи, че това е целенасочена атака срещу австралийски евреи по време на религиозен празник. Той обеща всички ресурси за гарантиране безопасността на еврейската общност и откриване на всички замесени в атаката.

„Това беше атака срещу нашия начин на живот. Всеки австралиец се чувства сломен от случилото се на плажа Бонди“, отбеляза Албанезе.

Разследването продължава.

Германия отменя оръжейното ембарго на Израел от следващата седмица

🇩🇪🤝🇮🇱 Германия отменя частичната забрана за продажби на оръжие за Израел следващата седмица в отговор на примирието в Газа, постигнато миналия месец, съобщи говорител на федералното правителство по-рано днес. Решението зависи от запазването на примирието.

„Като цяло павителството ще се върне към практиката на разглеждане на всеки случай поотделно и ще реагира на бъдещото развитие. Примирието е основата на взетото решение и очакваме от всички страни да се придържат към постигнатите договорки“, заяви говорителят Себастиан Хиле и уточни, че това включва поддържане на примирието.

„Това означава също масирана хуманитарна помощ и провеждане на процеса по уговорения ред“, каза още той. Говорителят подчерта, че кабинетът остава ангажиран със запазването на трайния мир между Израел и палестинците, основано на решението за две държави и ще продължи да оказва подкрепа за реконструкцията на Газа.

Решението влиза в сила на 24 ноември.

Израелският външен министър Гидеон Саар приветства решението и призова и други държави да последват неговия пример: „Приветствам решението на канцлера Мерц да отмени частичното „ембарго“. Призовавам и другите правителства да предприемат подобни стъпки след Германия.“

Германските власти спряха някои оръжейни доставки за Израел през август заради решението за сухопътна офанзива срещу терористичната групировка Хамас в град Газа, взето от управляващия кабинет на Нетаняху. Тогава Мерц посочи, че „правителството на Германия няма да одобри изнасянето на военна техника, която може да се използва в ивицата Газа, докато не бъде преценено друго“. Своето решение той аргументира с обяснението, че подобна операция „все по-трудно позволява да се види“ как биха могли да се постигнат целите за освобождаване на заложниците и разоръжаване на Хамас. В отговор той беше обвинен от израелския премиер, че „награждава тероризма на Хамас“.

В неделя, след като беше обявено вдигане на забраната за доставки на оръжие, Мерц и Нетаняху проведоха телефонен разговор относно „дипломатически и регионални въпроси“, който кабинетът на израелския премиер определи като „добър и приятелски“.

Германия е вторият най-голям доставчик на военно оборудване за Израел след САЩ и остава основният му поддръжник в ЕС. Дългогодишната и непоколебима подкрепа след Холокоста беше подложена на сериозно изпитание от огромния брой жертви и хуманитарната криза в Газа, които доведоха до настояване от страна на германското общество за действия на правителството.

Данни, предоставени от Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) показват, че Германия е осигурила 30% от големите доставки на оръжие за Израел в периода 2019–2023 г. Това включва предимно военноморска техника, включително корветите от клас Saar 6, произведени от ThyssenKrupp Marine Systems и използвани във войната в Газа.

Други държави, прекратили доставките на оръжие или въвели ембарго срещу Израел в отговор на войната му срещу Хамас, са Испания, която миналия месец узакони „пълно ембарго“, а също така по-ограничени мерки от Италия, Канада, Нидерландия и Белгия. Обединеното кралство също спря десетки лицензи за износ на оръжие за Израел миналата година, въпреки че многократно изтъкна, че това не е ембарго.