Сомалиленд засилва стратегическите си усилия за международно признаване

🇺🇸🇸🇴 Сомалиленд, непризната република в Африканския рог, предприе амбициозни стъпки за спечелване на международна легитимност, предлагайки на Съединените щати „военноморска база близо до пролива Баб ал-Мандаб и сделка за редкоземни минерали“, съобщи Bloomberg. Предложението, направено от президента Абдирахман Циро, е част от усилията на страната да задълбочи връзките си с Вашингтон, въпреки че администрацията на Тръмп продължава да разглежда Сомалиленд като част от Сомалия.

Сомалиленд твърди, че се е отделил от Сомалия през 1991 г. и сега се стреми да използва своето „стратегическо място в Аденския залив, близо до пролива Баб ал-Мандаб“, за да привлече силни глобални съюзници. Проливът е важна точка между Червено море и Аденския залив с решаващо значение за сигурността на търговското корабоплаване. Крайбрежието на Сомалиленд предлага значима геополитическа стойност в регион с нарастваща конкуренция.

Според Bloomberg, Сомалиленд е предложил на САЩ достъп до редкоземни минерали, критични за високите технологии в сфери като отбраната, като част от сделка за диверсификация на веригите за доставки, доминирани от Китай. Въпреки че все още няма официална сделка, подобен ход подчерта развиващата се външна политика на Харгейса и усилията ѝ да излезе от дипломатическа изолация.

Наскоро заснети сателитни снимки потвърдиха, че драгирането на басейн и канал на пристанището в Бербера е завършено, като каналът на пристанището вече е отворен. Стратегически крайбрежен град, Бербера вече е домакин на военно и търговско пристанище, управлявани от ОАЕ, което сочи за нарастващото регионално влияние на непризнатата република. Други изображения разкриха, че военноморската база в Бербера наскоро е била завършена и очаква бъдещ оператор, което я прави готова за потенциални партньорства, като например със САЩ.

Тези промени идват на фона на повишено напрежение в региона, където коридорът на Червено море привлича вниманието на световните сили. Ръководството на Сомалиленд гледа на ангажираността с Тръмп като на ключов инструмент за постигане на дългогодишна цел – международна легитимност. Въпреки десетилетията на политическа стабилност, демократични избори и работещи институции, Сомалиленд остава без признание от Африканския съюз и ООН, които го третират като неразделна част от Сомалия.

Нарастващото ангажиране на Сомалиленд с чуждестранни сили, сред които САЩ и ОАЕ, е признак за променящ се дипломатически пейзаж в региона. Докато страната продължава да използва своите стратегически активи, нейните усилия за международна легитимация имат потенциала да прекроят геополитическата динамика в региона на Африканския рог.

Сомалия омаловажи твърденията за посредничество на Катар със Сомалиленд.

🇸🇴 Началникът на Държавния департамент по външните работи на Сомалия Али Мохамед Омар Балкад отхвърли твърдения, че правителството на Катар е станало посредник между Федералното правителство в Могадишу и сепаратистката администрация на Сомалиленд.

Балкад подчерта, че Сомалиленд винаги е бил част от суверенната територия на Сомалия и външно посредничество между две сомалийски страни не е нужно. Той заяви, че наскоро са били проведени разговори между Могадишо и Харгейса в Джибути и Анкара, но не успяли да доведат до сключване на споразумение за обединение или разделяне.

„Сомалиленд е регион на Сомалия. Нашата стратегия е да разрешаваме вътрешните спорове между нас с конституционен процес. Ако чужд приятел иска да ни подкрепи в това, ние го приветстваме, но не приемаме те да се разглеждат като две независими държави, които се нуждаят от международно посредничество“, обясни той.

Министърът направи изявлението в интервю за The New Arab по време на двудневно посещение в Доха, Катар. В него той отрече и съобщенията, че се водят разговори между Съединените щати и терористичната групировка Ал-Шабаб за евентуални мирни преговори между нея и федералното правителство. По думите му подобни твърдения са напълно безпочвени, тъй като Вашингтон все още поддържа своята позиция, според която Ал-Шабаб е считан за терористична организация.

По-рано бившият съветник на Държавния департамент на САЩ Хамза Уарфа заяви, че Белият дом обмисля да осъществи пряк контакт с групата Ал-Шабаб. Въпреки това сомалийското правителство потвърди своя ангажимент за ликвидиране на групата, използвайки всички необходими средства.

Ал-Шабаб е считана за терористична организация както от Сомалия, така и от Съединените щати.

Сомалиленд и възникващия нов геополитически ред в Близкия изток и Африканския рог.

🌍 През последното столетие Вестфалската система преначерта политическата карта в различни части на земното кълбо. Оформена от колониалното наследство, тя създаде нови национални образувания, които не взимаха предвид етническите и други връзки отвъд границите.

Африканският континент е най-добрият пример за тенденцията, при която различни колониални сили като Великобритания, Франция, Португалия, Германия и други преначертаха границите и създадоха нова реалност от държави. Но въпреки тази реалност някои региони с исторически неправди се опитаха да се отделят, създавайки нови държави, както в случаите с Еритрея и Южен Судан. Други обаче претърпяха катастрофален провал, довел до огромни жертви и разрушения, например Биафра в Нигерия и Катанга в Конго.

Съществуват и региони, достигнали до частична независимост в резултат на слабата централна власт. Такива региони с работещи институции, въоръжени сили и население се наричат с термина „полудържави“ (Quasi-States) и обикновено не са международно признати за независими субекти. Примери за това са Турската република Северен Кипър (TRNC) и сепаратистките постсъветски републики като Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Подобни държавни образувания често получават подкрепа от външни покровители по стратегически или етнически причини, което им помага да оцелеят. По света има много такива структури, а тяхното съществуване в съвременната глобална политика е реалност.

Европейският колониализъм в Африканския рог разделя историческите земи на сомалийците на различни територии, включващи днешните Джибути, Сомалия, както и някои региони, добавени към съседни държави като Етиопия и Кения. Въпреки това разделение, Сомалия се оформя като национална държава с хомогенен етнорелигиозен състав, което е рядкост за Африка. Съвременна Сомалия е създадена от обединението на бившите колонии: Италиански и Британски Сомалиленд, като получава независимост през 60-те години на ХХ век. Сомалия преминава от демокрация под Аден Абдула Осман Даар към военна диктатура при Сиад Баре през 1969 г. Въпреки положителни реформи в самото начало, злощастната Огаденска война с Етиопия през 1977 г. променя коренно нейната съдба и я довежда до кървава и продължителна етническа и кланова гражданска война.

След 90-те години, Сомалия започва да се разпада, а различни военачалници и въоръжени групи поемат контрол над различни части на страната. През 1991 г. регионът Сомалиленд, разположен на север, обявява независимост и успява да изгради стабилна структура с работеща демокрация и институции. Така, от нестабилността на 90-те години, той се развива като ефективна полудържава с признаци на стабилност и напредък. С площ от 177 000 кв. км и столица Харгейса, наличието на институции е неговата силна страна, осигуряваща мир и стабилност в момент, когато други части на Африканския рог са потънали в конфликти.

35 години след края на Студената война, Федералното правителство на Сомалия в Могадишу се бори с остри предизвикателства, сред които корупция, тероризъм и институционален срив. Много части на страната, намиращи се под контрола на ислямистката групировка Ал-Шабаб, страдат от бедност и насилие. Сомалиленд обаче остава субект с добре работещи институции и относителна стабилност. Географското му положение с почти 850 км крайбрежна ивица по Аденския залив и голям брой пристанища привлича вниманието на регионалните сили. Политическата стабилност и отличното управление го превръщат в привлекателна дестинация за чужди инвеститори. Редица държави са използвали географското си предимство, за да стимулират икономически растеж, като например Дубай, Джибути и Сингапур. Правителствата на Сомалиленд също проучват въпросния потенциал, който да използват за привличане на инвестиции и развитие на инфраструктурата.

В контекста на настоящите геополитически размествания в Близкия изток и Африканския рог, Сомалиленд се намира в отлична позиция да се възползва. Първо, Етиопия, която е регионална икономическа сила с население над 120 милиона души, наскоро сключи споразумение с Харгейса за развитие и използване на пристанището Бербера за срок от 50 години. След като беше оставена без излаз на море след отделянето на Еритрея през 1993 г., тя се опитва да се сдобие с пристанище под ръководството на премиера Аби Ахмед. Сделката включва и признаване на независимостта на Сомалиленд от Етиопия, което би засилило международната му легитимност. Друга държава със сериозни инвестиции в региона са Обединените арабски емирства, които разширяват морското си присъствие в региона, включително на остров Сокотра в Йемен и в редица пристанищни проекти в Червено море. Те са инвестирали 442 милиона долара в пристанища в Сомалиленд, оформяйки ос между Етиопия–ОАЕ–Сомалиленд, засилваща стратегическата стойност на тези пристанища.

Друг регионален фактор в полза на Сомалиленд е избухването на войната между Израел и Хамас в Газа през 2023 г. Различни израелски власти проучват варианта да прехвърлят част от местното население на палестинския анклав в Сомалиленд, като вече се водят разговори по въпроса. Според запознати, властите в Харгейса са съгласни да приемат бежанци от Газа в замяна на признание на международната политическа сцена.

Друг потенциален фактор, който може да подсили зараждащата се ос Израел–ОАЕ–Сомалиленд, е изграждането на израелска военна база в Сомалиленд. САЩ, особено администрацията на Тръмп, обмислят да признаят страната поради стратегическото съответствие с американската национална сигурност. По този начин интересите на Израел и САЩ се обединяват в подкрепа на Сомалиленд. Подобно на модела на Кюрдистан в Северен Ирак, който е подкрепян от регионални и глобални сили, Сомалиленд може да избере такъв механизъм, като част от по-широкото подреждане между Етиопия, ОАЕ, Израел и САЩ. Една независима държава Сомалиленд би могла да се възползва от логистичната и военна стойност на крайбрежието си, подобно на съседно Джибути. Квазидържави съществуват в различни части на света, често обслужвайки геополитическите интереси на своите покровители – в случая на Сомалиленд това би било в полза на САЩ, както и на регионалните сили като Израел, Етиопия и ОАЕ за постигане на техните морски, икономически и военни цели.

Етиопия настоява за достъп до морето, въпреки несъгласието на съюза Египет-Еритрея-Сомалия

🔍 Източник: The National

🇪🇹⚓🇸🇴 Етиопия е твърдо решена да получи достъп до море въпреки нарастващия потенциал за конфронтация със съседните страни, заяви фелдмаршал Бирхану Джула, командир на Етиопските национални отбранителни сили (ENDF), в ход, който може отново да предизвика политически съревнования между държавите от Африканския рог.

Главнокомандващият на етиопската армия описа липсата на достъп до морето като „несправедлива“, отбелязвайки, че търсенето на Адис Абеба е „признато като справедлив въпрос в международната общност“. Освен това той отбеляза 129-годишнината от победната битка при Адуа в италианско-етиопската война.

„Въпрос на време е да станем членове на общността на Червено море“, посочи той само няколко дни след като Етиопия и Сомалия започнаха технически преговори в Анкара относно искането за достъп до море от страна на властите в Адис Абеба.

„Не се готвим за малки безредици; готвим се да се защитаваме срещу външна агресия“, посочи той, потвърждавайки отново ангажимента на страната си да гарантира своите национални интереси чрез мирни средства. „Изграждаме армия, която не само защитава срещу агресия, но и възпира врага“, допълни той.

Миналата седмица египетският външен министър Бадр Абдел-Ати и президентът на Еритрея Исаяс Аверки повториха, че отхвърлят каквото и да е участие на страни отвъд крайбрежието на Червено море в осигуряване на сигурността и управлението на района – ход, насочен очевидно към Етиопия.

Абдел-Ати и Аверки са изразили това мнение след дискусия между двете страни относно последните събития в региона, според изявление на египетското външно министерство от събота.

Египет, Еритрея и Сомалия основаха тристранен съюз след среща на върха, проведена някъде през 2024 г. Тристранният комитет на министрите проведе първото си заседание в Кайро през януари.

След срещата Абдел-Ати подчерта на съвместна пресконференция с колегите си от Сомалия и Еритрея, че нито едно военно или военноморско присъствие на държава без излаз на Червено море няма да бъде прието. Двете страни отхвърлят упорито намесата в суверенитета и териториалната цялост на Сомалия.

Етиопия сключи споразумение със Сомалиленд за достъп до 20-километрова крайбрежна ивица от Червено море в замяна на признаването на отцепилата се държава за суверенна нация, но Сомалия се обяви категорично против подобни намерения и призова за международна намеса.

Турция обаче се намеси, сключвайки споразумение за диалог.

43 000 разселени при възобновени сблъсъци между сепаратистите от Сомалиланд и федералистите от Хатумо

🇸🇴 Близо 43 000 души бяха принудени да напуснат домовете си поради интензивни сражения между силите на сепаратисткия регион Сомалиленд федералистките сили на сомалийската държава Хатумо в Еригаво, столицата на сомалийския регион Санаг, съобщи хуманитарната служба на ООН (UNOCHA) във вторник.

Насилието, което избухна на 14 декември, отне живота на цивилни граждани, сред които и деца, в южните сектори на Еригаво и околностите му.

Разселените жители са избягали в Сеек Афвейн и Лааскорай в сомалийския регион Санаг, а други са се насочили към Босасо, Лаас Кааноод, Ксуддун и Бурко, въпреки че точните данни за тези места не са налични.

Хуманитарната служба на ООН определи непосредствени нужди за разселените, като подслон, вода, канализация, храна, здравеопазване и образование. Конфликтът парализира хуманитарната дейност, като местната търговия и обучението бяха прекъснати.

От 16 декември крехкият мир се завърна в Еригаво с изтеглянето на силите на Хатумо, но въпреки това ситуацията остава напрегната, според местни източници. Министерство на вътрешните работи, федералните въпроси и помирението на Сомалия призова за незабавното прекратяване на огъня в Еригаво.

Районът продължава да е централна точка на периодично повтарящи се въоръжени сблъсъци; през август тази година девет души бяха убити в сражения в покрайнините на град Гуф, който се намира на около 40 километра от Еригаво, свързани с докладван акт на отмъщение.

Хуманитарните агенции се борят да направят оценка на нуждите на вътрешно разселените лица на фона на продължаващите предизвикателства пред сигурността и ограниченията за достъп.

Сомалиленд и стремежа на Израел към стратегическа дълбочина.

🇮🇱🤝🇸🇴 Сомалиленд, бивш британски протекторат и де-факто независима държава на брега на Аденския залив, привлича вниманието на редица водещи държави поради ключовото си стратегическо местоположение. Споделя обща сухопътна граница със Сомалия, Етиопия и Джибути. Самопровъзгласява независимостта си през 1991 г, но до момента не е получила международно признание от нито една държава.

С доминираща позиция в Аденския залив, тя е близо до входа на протока Баб Ал-Мандаб, през който минава почти една трета от морските товари в световен мащаб. Бреговата линия превърна Сомалиленд и неговите съседи Еритрея и Джибути в едни от най-желаните партньори за различни регионални и световни сили, които търсят морски достъп или присъствие в региона. Наличието на 740-километрова брегова линия на Аденския залив гарантира заемането на ключова позиция за отбраната на протока Баб Ал Мандаб и Червено море, както и в борбата срещу пиратството, тероризма и контрабандата.

Израел признава Сомалиленд за собствените си национални интереси, като се стреми да установи добри отношения. Липсата на геополитическа стратегическа дълбочина, обуславя нуждата на Израел да установи в Сомалиленд, за да осигури националната си сигурност от много километри разстояние, както и да предизвика присъствието на хутите в намиращия се съвсем наблизо Йемен. Разбира се, съществуват и редица икономически възможности, както и такива, произлизащи от установяването на засилени дипломатически отношения.

Като една малка страна, потопена в море от арабски държави, много от които гледат на нея като на ключова заплаха, Израел винаги е съществувал с историческата необходимост да си осигури стратегическа дълбочина. Както стана ясно след терористичните атаки на 7 октомври 2023 г., на моменти сигурността на Израел може да бъде много крехка.

Поради тази причина Тел Авив се стреми да изгради своеобразна безопасна зона за собствената си сигурност със стратегическа дълбочина в различни направления. В Източното Средиземноморие например Кипър е в челните редици за тази роля, тъй като е наистина близо до Ливан и заплахата от Хизбула, докато в Африканския рог Израел има подобни планове за Сомалиленд, тъй като е считан за последната брънка във веригата в борбата срещу иранските проксита, особено срещу хутите в Йемен.

Китай инвестира изграждането на пристанищна инфраструктура в региона, докато Турция прави опити да установи база в Сомалия. Емирствата също се опитват да развият присъствие в редица страни, особено в Сомалиленд. В допълнение изброените държави, регионът е от ключово стратегическо значение за националните интереси на Израел.

Африканският рог привлича много международно внимание.

Израелският интерес към Сомалиленд обаче не бива да се разглежда единствено през призмата на сигурността. Това е една развиваща се икономика, която предлага инвестиционни възможности в селското стопанство, енергетиката и инфраструктурата, наред с други сектори. Самият факт, че селското стопанство в бившия британски протекторат се откроява като натурално земеделие и че държавата е вносител на храни, предлага на Израел възможност да увеличи влиянието си в региона.

Неговата селскостопанска мобилизация в региони, неподходящи за селско стопанство, и усилията му за създаване на селскостопански общности въз основа на собствения си модел на кибуц може да послужи като лост за получаване на военна база в Сомалиленд. Евентуалните нвестиции на израелски капитали в Сомалиленд и възможните проекти за развитие биха могли да доведат до установяването му в Африканския рог и разширяване на господството му над други страни в региона.

ОАЕ поддържа близки отношения и с двете страни. Емирствата имат военна база в Сомалиленд, в резултат на взаимоотношения, датиращи от 2017 г. Абу Даби беше една от първите столици, признали Република Сомалиленд, и има инвестиции там. Освен това ОАЕ обучава силите за сигурност на Сомалиленд.

Това сътрудничество е в основата на стратегическото партньорство. Освен това базираната в Дубай логистична компания DP World стартира проект на стойност 101 милиона долара за разширяване на пристанището на Бербера, което вижда като алтернатива на пристанището в Джибути.

Емирствата нормализираха отношенията си с Израел благодарение на „Авраамови споразумения“, сключени през 2020 г. с посредничеството на Тръмп, и продължиха да поддържат тези отношения дори по време на войната срещу Хамас в ивицата Газа.

Според дипломатически източници ОАЕ посредничат от името на Израел за създаването на военна база в Сомалиленд.

Източници твърдят, че властите в Емирствата не само са убедили правителството на Сомалиленд да създаде база, но също така са поели отговорност за осигуряването на финансиране. В замяна бяха предоставени уверения, че Израел ще признае Сомалиленд и ще инвестира в региона. Има взаимна полза от посредничеството на ОАЕ, тъй като и Абу Даби, и Тел Авив намират в хусите като общ враг и вярват, че могат да преборят сферата на влияние на Иран с това сътрудничество.

Доналд Тръмп ще признае Сомалиленд за официална държава

Новоизбраният президент Доналд Тръмп говори по време на гала вечерта на America First Policy Institute в имението си Mar-a-Lago в четвъртък, 14 ноември 2024 г., в Палм Бийч, Флорида.
📸Снимка: Associated Press

🇺🇸⚔️🇸🇴 Доналд Тръмп е готов да признае бивш британски протекторат в Източна Африка като официална държава, според бивш министър на отбраната на Обединеното кралство, който е лобирал при новоизбрания президент.

Сър Гавин Уилямсън сподели пред британското издание The Independent, че е провел разговори с екипа на Тръмп за официалното признаване на Сомалиленд, който има решаваща стратегическа позиция в Червено море.

Той заяви, че е убеден, че Тръмп ще се заеме с въпроса, след като поеме поста през януари. Бившият министър от кабинета на торите е водещият защитник на официалното признаване на бившия британски протекторат, който на практика е независим от Сомалия от 1991 г.

За лейбъристите е неудобно, че високопоставена фигура на торите се стреми да повлияе на външната политика на САЩ и потенциално да накара правителството на Обединеното кралство да промени позицията си по въпроса.

„Те трябва да се съгласят с това, макар че когато той поеме поста, вероятно всичко това ще отнеме малко повече време, отколкото се надяваме“, каза той. „Но имаше наистина добри срещи с политическите му ръководства, така че стискаме палци.“

Той добави: „Една от последните заповеди на Тръмп като президент беше да изтегли войските от Сомалия, но след това Байдън отмени тази заповед. Няма нищо, което Тръмп да мрази повече от това някой да го пренебрегне, така че използвах това, за да прокарам аргумента.

Кандидатът за президент на опозицията Абдирахман Мохамед Абдулахи, в средата, гласува в избирателна секция по време на президентските избори в Харгейса, Сомалиленд, сряда, 13 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Associated Press/Abdirahman Aleeli

Сомалиленд наскоро успешно проведе свободни и честни избори, които лидерът на опозицията Абдирахман Мохамед Абдулахи спечели при 53 процента избирателна активност.

Докато Сомалиленд поддържа тесни връзки с Обединеното кралство като бивша част от империята, единствената страна, която го признава, е Етиопия, която подписа сделка за достъп до морето в пристанищния град Бербера.

Споразумението, подписано на 1 януари тази година, предизвика международен спор със Сомалия, която все още претендира за територията след обединението на двете страни през 1960 г.

Предишните опити за признаване на Сомалиленд бяха ефективно блокирани от бившия президент на САЩ Барак Обама, който подкрепи твърдението на Сомалия. Президентът Джо Байдън подкрепи тази позиция, въпреки че Сомалия продължава да бъде център на международно пиратство и тероризъм.

Освен това американското разузнаване разкри, че има информация за опити на йеменските хуси – които атакуват корабоплаването в близкия Аденски залив – да предоставят оръжие на ал-Шабаб – терористичното крило на войнствената ислямистка организация ал-Кайда, базирано в Сомалия.

Първата администрация на Тръмп беше близо до признаването на малката де факто държава, преди той да загуби изборите през 2020 г. Ако трябваше да продължи с признаването, това би оказало натиск върху Обединеното кралство да последва примера.

Новините за Сомалиленд идват в момент, когато правителството на сър Кийр Стармър привлече натиск относно сделката си с Мавриций, даваща му суверенитет над островите Чагос в Индийския океан.

The Independent наскоро разкри, че Доналд Тръмп възнамерява да наложи вето на сключената наскоро сделка на външния министър Дейвид Лами поради опасения, че Китай ще получи достъп в близост до британско-американската въздушна база Диего Гарсия.

Сомалиленд отпразнува 25-ата годишнина от обявяването на своята независимост с парад в столицата Харгейса на 18 май 2016 г.
📸 Снимка: Mohamed Abdiwahab/AFP via Getty Images

Интересът на сър Гавин Уилямсън към Сомалиленд се разпали, когато беше министър на отбраната между 2017 г. и 2019 г. и посети отцепилата се страна. Оттогава той се превърна във водещия ѝ застъпник в парламента и редовен посетител, като дори получи почетно гражданство за усилията си от тяхна страна.

Има надежди, че официалното признаване ще позволи сделка на западните съюзници да използват пристанището на Бербера, за подпомагане на операциите в Червено море и пролива Баб ел-Мандеб, които се превърнаха в една от основните горещи точки.

Преди изборите се появи разочарование, когато Дейвид Камерън, като външен министър, се съгласи с исканията на администрацията на Байдън да продължи да подкрепя искането на Сомалия, въпреки че Сомалиленд е стабилна страна, която провежда свободни и честни избори.

По-рано тази година Общинският съвет на Ливърпул стана първият британски орган, който призна официално Сомалиленд, с надеждата, че ще даде гласност на въпроса и ще окаже натиск върху външният министър на Обединеното кралство.

Междувременно източници във Вашингтон споделиха пред The Independent, че Държавният департамент е „затоплил“ идеята да подкрепи претенциите на Сомалиленд в дните след изборната победа на Доналд Тръмп.

Питър Фам, бивш специален пратеник на САЩ в региона на Сахел и високопоставен служител в последната администрация на Тръмп, също отбеляза: „Сигурен съм, че това ще бъде преразгледано след встъпването в длъжност. По същия начин гладките избори в Сомалиленд, в допълнение към другите постижения на страната, несъмнено ще затвърдят аргументите ѝ в цялостен преглед на политиката.“

В същото време източник от Министерството на външните работи и въпросите на Британската общност заяви: „Би било погрешно да се спекулира с политически решения, които бъдещата администрация на новоизбрания президент Тръмп може да вземе.“

„Обединеното кралство, заедно с други членове на международната общност, не признават едностранната декларация за независимост на Сомалиленд. Властите в Могадишу и Харгейса трябва да разрешат статута на Сомалиленд чрез диалог и широки консултации“, допълни той.

🔍 Източник: Encyclopædia Britannica

Карта, показваща колониалното разделение на Източна Африка между Британската империя, Франция, Германия и Италия в края на XIX и началото на XX век.

Британски Сомалиленд, официално Протекторат Сомалиленд, е бил протекторат на Обединеното кралство в съвременния Сомалиленд. По време на съществуването си територията граничи с италианска Сомалия, френското сомалийско крайбрежие и Абисиния (временно италианска Етиопия).

От 1940 до 1941 г. по време на Втората световна война е окупиран от италианците и е част от Италианска Източна Африка.

На 26 юни 1960 г. Британски Сомалиленд официално получава независимост от Обединеното кралство като Държавата Сомалиленд. Пет дни по-късно, на 1 юли 1960 г., тя се обединява доброволно с подопечната територия на Сомалия (бившата Италианска Сомалия), за да образува Сомалийската република.

Правителството на Сомалиленд, непризната независима държава, която е международно призната като автономен регион в пределите на Сомалия, се счита за държава наследник на Британска Сомалиленд.

Египет изпрати на Сомалия първата си доставка с военна помощ от 40 години насам

🇪🇬🤝🇸🇴 Египетски офицери и оборудване кацнаха в Могадишу, отбелязвайки първата доставка на военна помощ от Египет за Сомалия от повече от четири десетилетия. Този ход вероятно ще задълбочи допълнително напрежението между двете страни и Етиопия, според анализатори.

Египет и Сомалия се сближиха по-рано тази година, след като Етиопия подписа предварителна сделка с сепаратисткия регион Сомалиленд за наемане на крайбрежна ивица земя в замяна на евентуалното признаване на неговата независимост от Сомалия.

Правителството в Могадишу нарече сделката посегателство срещу суверенитета на страната и обеща, че ще ѝ противодейства с всички необходими средства.

Египет, който от години е в остри противоречия с Етиопия относно изграждането на огромен хидроязовир от Адис Абеба в извора на река Нил, осъди сделката със Сомалиленд и подписа пакт за сигурност с Могадишу по-рано този месец, предлагайки да изпрати контингент от свои военни за нова мироопазваща мисия в разкъсваната от конфликти страна.

По-рано Сомалия заплаши да изгони 10 000 етиопски войници, които са разположени за участие в мироопазваща мисия съгласно сключено по-рано двустранно споразумение за противодействие на групировката Ал Шабаб.

Два военно-транспортни самолета C-130 на египетските военновъздушни сили пристигнаха на летището в Могадишу във вторник сутринта с оръжия и боеприпаси, заявиха двама дипломати и високопоставен сомалийски служител пред Ройтерс, пожелали анонимност.

Видео, разпространено в социалните медии и потвърдено от Ройтерс, показва кацналите самолети на летището.

Единият от дипломатите заяви, че Сомалия си „играе с огъня“, като внася египетски оръжия и антагонизира Етиопия.

Външните министерства на Сомалия и Египет не отговориха незабавно на искания за коментар.

Предложението на Египет да участва с войски в нова мироопазваща мисия, която ще започне следващата година в Сомалия, беше обявено в комюнике на Африканския съюз по-рано този месец. Кайро не е коментирал публично въпроса.

„Ако египтяните стъпят на терен и разположат войски по границата с Етиопия, това може да доведе двете страни до пряка конфронтация“, каза Рашид Абди, анализатор от мозъчния тръст Sahan Research.

„Заплахата от директен конфликт е ниска, но прокси конфликт е напълно възможен.“

В официално изявление Министерството на външните работи на Етиопия посочи, че страната „не може да стои настрана, докато други участници предприемат мерки за дестабилизиране на региона“, заявявайки, че е страната винаги е работила за насърчаване на мира и сигурността на Сомалия и региона и винаги е била отворена към дискусии за разрешаване на различията с Могадишу.

„Вместо да продължи тези усилия за мир, правителството на Сомалия влиза в заговор с външни участници, целящи да дестабилизират региона“, посочи още министерството, без да споменава директно Египет или доставката на оръжие за Сомалия.

Турция беше домакин през юли на два кръга от преговори между Сомалия и Етиопия относно сделката за Сомалиленд, която все още не е финализирана. Трети кръг се очаква следващия месец.

Етиопия, която няма излаз на море, твърди, че се нуждае от такъв. Могадишу настоява, че Сомалиленд, който не е получил международно признание, въпреки че се радва на практическа автономия повече от 30 години, е неразделна част от Сомалия.

Сомалийските власти искат изтегляне на етиопските войски заради сделката със Сомалиленд.

Етиопски и сомалийски правителствени войници се строяват преди началото на съвместен патрул в район югоизточно от Дусамариб, 19 март 2014 г., част от подготовката за настъпление срещу бойци на „Ал Шабаб“, които са се оттеглили в централните райони на Сомалия.
📸 Снимка: REUTERS/Feisal Omar

🇸🇴⚔️🇪🇹 Сомалия ще поиска от хилядите етиопски войници, разположени на нейна територия, да напуснат страната, освен ако Адис Абеба не се откаже от морската си сделка с отцепилия се регион Сомалиленд, съобщава Ройтерс, позовавайки се на изказване на сомалийския съветник по националната сигурност Хюсеин Шейх-Али.

Най-малко три хиляди етиопски войници са разположени в Сомалия като част от мироопазващата мисия на Африканския съюз (ATMIS). Те осигуряват сигурност, защитавайки местните жители от групировката „Ал Шабаб“, местното крило на войнствената ислямистка организация ал-Кайда, която контролира голяма част от страната. Други 5000-7000 етиопски военни са разположени в няколко региона съгласно двустранно споразумение.

„Ако те не отменят морската сделка със Сомалиленд до края на юни или когато бъде определен нов мандат на мисията, всички етиопски войски, ATMIS и силите, разположени съгласно двустранни споразумения ще трябва да напуснат[...] Етиопия не може да бъде съюзник и в същото време агресор“, каза Хюсеин Шейх-Али пред Ройтерс.

Мисията ATMIS, която е разрешена от Съвета за сигурност на ООН, трябва да се оттегли напълно и да предаде отговорностите по сигурността на сомалийската държава до края на 2024 г.

Междувременно сомалийското правителство на няколко пъти поиска да забави изтеглянето, позовавайки се на неуспехите в битките с джихадистите. Армиите на Бурунди, Джибути, Етиопия, Кения, Уганда и Бурунди са разположени в страната на Африканския рог.

Нова мироопазваща мисия се очаква да бъде обявена до края на юни, но Могадишу поиска Етиопия да не бъде сред страните, предоставящи войски.

„Като се има предвид настоящият политически климат, не е възможно етиопските войски да бъдат част от ръководената от Африканския съюз мисия“, заяви държавният министър на външните работи на Сомалия Али Омар.

Отношенията между Адис Абеба и Могадишу се влошиха след сключването на морска сделка между Етиопия и Сомалиленд за използване на пристанището на Бербера за търговски и военни цели. В замяна етиопците трябва да признаят независимостта на своя партньор.

По-рано представители на парламента на Обединеното кралство пътуваха до Сомалиленд и се срещнаха с местни законодатели. Британците и африканците отбелязаха „дълбоко вкоренените отношения“ между Харгейса и Лондон. Основна точка в програмата на разговорите между двамата парламентаристи бяха стремежите на народа на Сомалиленд за международно признание.

На фона на години на война с джихадистите, Сомалия не е в състояние да си върне отцепилите се региони. В началото на април 2024 г. федералното правителство на Сомалия обяви закриването на етиопското консулство в големия щат Пунтланд. В отговор на федералните властите в Пунтланд казаха, че имат дългогодишни и близки отношения с Етиопия и нямат намерение да променят това.

Кения предлага морски договор за успокояване на напрежението между Етиопия и Сомалия

Президентът на Кения, Уилям Руто, вдясно, придружен от президента на Сомалия, Хасан Шейх Мохамуд, вляво, на срещата на върха на IGAD в Ентебе, Уганда, на 18 януари 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo

🇰🇪🇪🇹🇸🇴 Кения предложи регионален морски договор за смекчаване на напрежението между Етиопия и Сомалия, предизвикано от сделка, позволяваща на Етиопия да създаде военноморска база и даваща й достъп до пристанище в сепаратисткия регион Сомалиленд, съобщи високопоставен служител на кенийските власти в четвъртък.

Етиопия, която няма излаз на море, се съгласи на 1 януари да наеме 20 км (12 мили) брегова ивица в Сомалиленд, предлагайки в замяна евентуалното признаване на Сомалиленд.

Сомалиленд е регион на Сомалия, който претендира за независимост и има ефективна автономия от 1991 г. насам.

Това предизвика дързък отговор от Сомалия и подхрани опасенията, че сделката може допълнително да дестабилизира региона на Африканския рог.

Договорът, който Кения предлага след консултация с Джибути и регионалния блок "Междуправителствен орган за развитие" (IGAD), ще управлява начина, по който държавите без излаз на море в региона могат да имат достъп до пристанища при търговски условия, каза Корир Сингоей, главен секретар по външните работи на Кения, пред Ройтерс.

„IGAD може да бъде в състояние да формулира договор за споделяне на морски ресурси“, каза той, имайки предвид блока, обединяващ страните в региона.

В четвъртък президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд проведе среща с кенийския си колега Уилям Руто в столицата на Кения като част от усилията за намиране на дипломатическо решение на спора.

„Ние продължаваме да се ангажираме с всички страни, за да гарантираме, че в края на краищата регионът ще остане напълно стабилен“, каза Сингоей.

Ако бъде прието, решението на Найроби ще предложи на Етиопия „стабилен и предвидим достъп до морски ресурси“, така че да може да извършва бизнеса си безпрепятствено, като същевременно зачита териториалната цялост на Сомалия, добави той.

Сомалия и Етиопия обмислят предложението, каза той, и техните лидери са били помолени да планират провеждането на среща, която да придвижи процеса напред.

Сингоей обърна внимание, че времето е от съществено значение, тъй като бойците на Ал-Шабаб в Сомалия използват спора, за да представят правителството в Могадишу като неспособно да защити суверенитета на Сомалия.

Източник: Arab News

Сомалия изгони посланика на Етиопия

🇸🇴🇪🇹 Сомалия изгони посланика на Етиопия и затвори две консулства в полуавтономния регион Пунтланд, както и едно в отцепилия се регион Сомалиленд, съобщава Ройтерс.

Причината е нарастващото напрежение между Сомалия и Етиопия около сделката за ползването на пристанище в Сомалиленд.

Етиопия, която няма излаз на море, се съгласи на меморандум за разбирателство на 1 януари за наемане на 20 км брегова линия в Сомалиленд, територия, която Сомалия твърди, че притежава, въпреки че северният регион се радва на ефективна автономия от 1991 г. насам.

Етиопия даде заявка, че иска да създаде военноморска база там и предложи в замяна да признае Сомалиленд като независима държава. Този ход предизвика гнева на Сомалия, която твърди, че подобни действия ще дестабилизират допълнително Африканския рог.

През февруари президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд обяви, че страната му ще се "защити", ако Етиопия продължи със сделката.

Сомалиленд

Отцепила се полупустинна територия на брега на Аденския залив, Сомалиленд, обяви независимост след свалянето на сомалийския военен диктатор Сиад Баре през 1991 г.

Този ход последва сепаратистка борба, по време на която силите на Сиад Баре в региона започнаха преследване срещу бунтовниците-партизани. Десетки хиляди хора бяха убити, а цели градове - сравнени с земята.

Въпреки че не е международно признат, Сомалиленд има работеща политическа система, държавни институции, полиция и собствена валута.

Бившият британски протекторат също успя да избяга от голяма част от хаоса и насилието, които измъчват Сомалия от десетилетия.

Пунтланд

Пунтланд, пустинен регион на североизточна Сомалия, се обяви за автономна държава през август 1998 г., отчасти за да избегне клановата война, обхванала Южна Сомалия.

Въпреки относителната си стабилност, регионът претърпя въоръжен конфликт и грабна световните заглавия с нарастването на пиратските атаки срещу международното корабоплаване в Индийския океан.

Пунтланд е дестинация за много сомалийци, разселени от насилието на юг.

За разлика от своя съсед, отцепилия се Сомалиленд, Пунтланд заяви, че не търси признаване като независима единица, а вместо това желае да бъде част от федерална Сомалия.

Въпреки това през 2024 г. Пунтланд обяви, че ще функционира като функционално независима държава на фона на спор за конституционните промени на Сомалия.

Територията носи името си от Земята Пунт, търговски център на древните египтяни и място, обвито в легенди.