Показват се публикациите с етикет Амфибиен кораб. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Амфибиен кораб. Показване на всички публикации

понеделник, 15 юни 2026 г.

„Силите за бърза подкрепа“ струпват безпрецедентни подкрепления за щурм на Ел Обейд.

🇸🇩 „Силите за бърза подкрепа" (RSF) са разгърнали мащабни подкрепления около ключовия град Ел Обейд, съобщи изданието Sudan Tribune, цитирайки военни източници, според които струпването подхранва очаквания за начало на мащабна сухопътна офанзива през следващите 72 часа.

Самото придвижване на сили и реакцията на суданската армия могат да бъдат проследени уверено. Паравоенните прехвърлят значително количество жива сила от щатите Дарфур и Западен Кордофан, подкрепени с бронирани машини и тежко въоръжени, срещу защитните линии на армията около града.

Концентрация по множество оси

Според докладите RSF са заели позиции в няколко стратегически зони около Ел Обейд. На запад това включва Ен Нахуд и Ал Хувей, както и Ум Самима и Абу Гауд. На юг източниците посочват струпвания в районите Казгайл и Ар Раяш, а на север се наблюдава значителна концентрация на сили в Бара и Джурайджих. Тази разстановка подхранва опасенията за едновременен удар срещу няколко оси – класическа схема, която има за цел да раздроби отбраната на защитника, преди да я пробие.

В отговор самолети на ВВС нанасят непрекъснати удари срещу позиции и движения на RSF в околностите на града, с цел да разпръснат концентрации на жива сила и да спрат евентуален пробив. Въздушното превъзходство остава един от малкото устойчиви козове на армията в Кордофан и логично бива насочено срещу откритите концентрации на бронирана техника, които са уязвима цел извън населените места.

Война по логистиката

Паралелно с придвижването на сили е докладвана кампания за изтощаване на снабдяването на града. По данни за последните три дни RSF са унищожили около 8 бензиностанции и са поразили цистерни с гориво в районите Ар Рахад и Ум Раваба с дронове. Същите източници твърдят, че удари с дронове са унищожили складови обекти за съхранение на боеприпаси и оръжие в щаба на 5-та пехотна дивизия на армията в Ел Обейд.

Ако приемем, че описаната картина е точна, нейната логика е праволинейна: ударите по гориво и боеприпаси имат за цел да подкопаят способностите на гарнизона да маневрира и да поддържа собствените си въздушни и наземни операции, преди да започне наземният натиск. Евтини, многобройни и трудни за прехват, дроновете се превърнаха в основен инструмент на RSF за дълбоки удари по тила, без поемане на риска от директен сблъсък.

Защо Ел Обейд?

Ел Обейд е столица на провинция Северен Кордофан и още от първите месеци на гражданската война беше подложен на стегната обсада от RSF която влоши рязко сигурността и условията за живот на жителите. През февруари 2025 г. суданската армия успя да пробие блокадата и впоследствие превърна стратегическия град в преден команден център за операциите в Кордофан и Дарфур.

Към момента RSF контролират обширни части от Северен Кордофан с изключение на локалитетите Шейкан, Ум Раваба и Ар Рахад, разположени по националната магистрала, свързваща щата с Бели Нил и столицата Хартум. Именно тази магистрала е жизнената артерия на града — както за военното снабдяване, така и за гражданския поток. Затова и описаните дронови удари по цистерни в Ар Рахад и Ум Раваба не са случайни: те притискат точно сегмента, който армията все още държи.

Хуманитарният залог

Ел Обейд е критичен транзитен пункт за разселени хора, бягащи от Западен и Южен Кордофан към Бели Нил и Хартум. Потокът се засилва с нови бягащи от Дилинг и Кадугли на фона на продължаващи нападения, които източниците приписват на RSF и на Народното движение за освобождение на Судан–Север (SPLM-N) — въоръжената фракция, действаща в Южен Кордофан. Евентуален наземен щурм би застрашил не само гарнизона, но и този коридор за бягство, по който десетки хиляди хора зависят за оцеляването си.

Хронология: битката за Кордофан

  • 15 април 2023 г. – Гражданската война избухва в Хартум, но в същия ден RSF превзема летището на Ел Обейд.
  • 30 май 2023 г. – RSF обкръжават напълно Ел Обейд и налагат обсада за следващите близо две години.
  • февруари 2025 г. – SAF пробива обсадата и превръща града в преден команден пункт за своите операции в Кордофан и Дарфур.
  • 1 май 2025 г. – RSF превземат стратегическия Ен Нахуд в Западен Кордофан, след което избиват поне 300 цивилни.
  • 5 март 2026 г. – SAF и съюзните ѝ „Съвместни сили" връщат контрола върху Бара, на изток от Ел Обейд.
  • 16 март 2026 г. – Само 10 дни по-късно RSF отново превземат Бара – трети път от началото на войната.
  • 15 юни 2026 г. – Безпрецедентни подкрепления на RSF около Ел Обейд в очакване на сухопътен щурм до 72 часа. Армията отвръща с непрекъснати въздушни удари.

Досие: участниците и залогът

  • Силите за бърза подкрепа (RSF): Наследяват милициите „Джанджауид", използвани от дългогодишния диктатор Омар ал-Башир за потушаване на бунта в Дарфур в началото на новия век – кампания, призната за геноцид. Командвани от Мохамед Хамдан Дагало, RSF се утвърдиха като полудържавна сила, преди да се влезат в открит конфликт с армията през април 2023 г. На 7 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ определи действията им в Дарфур като геноцид и наложи санкции на техния лидер. Редица доклади сочат към логистична и финансова подкрепа от страна на ОАЕ – обвинение, което те отричат.
  • Въоръжените сили на Судан (SAF): Армията под командването на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан все още имат въздушно превъзходство и тежко въоръжение, но силите им са разтеглени по няколко фронта. Ел Обейд е техен ключов опорен пункт, свързващ централен Судан с театъра в Дарфур.
  • Народно движение за освобождение на Судан (SPLM-N): Контролира територии от Южен Кордофан до планините Нуба и от дълги години води собствена кампания срещу централната власт, напълно отделна от гражданската война между армията и RSF. Приписваните му нападения в Дилинг и Кадугли се добавят към натиска, който изтласква цивилни на север през Ел Обейд.

Защо Кордофан?

Регионът е географската врата между долината на Нил, която армията държи, и Дарфур, който RSF доминират. Който контролира Кордофан и в частност магистралния възел Ел Обейд, той ще диктува дали страната може да бъде зашита обратно в едно цяло, или ще бъде разделена на две. Точно поради тази причина струпването около града има тежест, която надхвърля съдбата на самия гарнизон.

петък, 5 септември 2025 г.

Сателитни снимки потвърждиха придвижването на амфибийна група „Iwo Jima“ в Карибите

🇺🇸🇻🇪 Сателитни данни от спътника Sentinel-2 на Европейската космическа агенция (ESA) предоставиха ключови сведения за военните маневри на американската военноморска група около десантния кораб USS Iwo Jima.

Изображения от 3 септември 2025 г. показват групата на 550 км от бреговете на Венецуела, след проведените учения южно от Пуерто Рико. Наблюдението засилва геополитическото напрежение в Карибския регион.

Амфибийната група е съсредоточена около USS Iwo Jima (LHD 7), десантен вертолетоносач от клас Wasp, и включва два десантни кораба от клас San Antonio (LPD) и разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke. Флагманът е оборудван за разгръщане на експедиционни части на морската пехота, конвертоплани MV-22 Osprey и хеликоптери. Корабите от клас San Antonio са предназначени за транспорт на войски и техника, а разрушителят дава широк спектър от способности – противовъздушна и противолодъчна отбрана и прецизни удари.

САЩ подсилват присъствието си и с други единици. В региона действат разрушителите USS Jason Dunham, USS Gravely и USS Sampson и прибрежният боен кораб USS Minneapolis-Saint Paul (LCS 21). Тук действа и атомната ударна подводница USS Newport News (SSN 750), макар че точните ѝ операции остават тайна. Морското разполагане е подкрепено от значителни въздушни активи: патрулни самолети P-8A Poseidon провеждат наблюдение, а транспортни C-17 Globemaster III осигуряват логистика. Общият числен състав на операцията надхвърля 4000 морски пехотинци и моряци, ангажирани с мисии по амфибийна проекция, морска сигурност и борба с наркотрафика.

Напрежението между Вашингтон и Каракас продължава да ескалира. Вчера два изтребителя F-16 на венецуелските ВВС извършиха провокативен полет около разрушителя USS Jason Dunham. Пентагонът описа действията като „крайно провокативни“. Макар че американският плавателен съд не реагира с ответни действия, Вашингтон отправи остри заплахи към „картела, управляващ Венецуела“ да не се намесва повече в операциите на САЩ.

Инцидентът се случи малко след американски удар, при който беше унищожен плавателен съд, заподозрян в пренос на наркотици и свързан с престъпната групировка Трен де Арагуа. Според президента Доналд Тръмп при операцията са загинали 11 души. Държавният секретар Марко Рубио защити действията, като заявяви, че премахването на престъпните мрежи е нужно, тъй като „самото им елиминиране“ може да има възпиращ ефект.

Венецуелският президент Николас Мадуро от своя страна осъди удара като агресивен и незаконен акт, обяви мобилизация на армията и народните милиции и призова гражданите да се включат в Боливарската милиция. В публично изявление той обвини Вашингтон в опит за дестабилизация и заяви, че страната му никога няма да се поддаде на натиск. Правителството в Каракас твърди, че Вашингтон се стреми към смяна на режима под прикритие на операции срещу наркотрафика, докато той продължават да предлагат награда от 50 милиона долара за залавянето на Мадуро.

Експерти смятат, че директна инвазия във Венецуела остава малко вероятна заради ограничения, свързани с международното право. Въпреки това съчетанието от разполагания, удари и въздушни сблъсъци увеличава риска от ескалация извън контрол. Бивш американски дипломат коментира пред New York Times, че използването на военна сила срещу трафиканти е като „да използваш горелка, за да изпържиш яйце“ – прекомерна мярка с непредсказуеми последствия.

За Вашингтон текущите операции изпращат ясно послание: САЩ са готови да използват военна сила, за да разкъсат мрежите за наркотрафик и да увеличат натиска върху венецуелския режим. За Каракас те са екзистенциална заплаха и грубо нарушение на суверенитета. Карибският басейн отново се превръща в арена на остър сблъсък, в който всяка маневра във въздуха или морето се възприема като политически сигнал.

Следващите седмици ще бъдат решаващи за това дали конфронтацията ще остане в рамките на демонстрации на сила или ще прерасне в открит конфликт – в регион, който вече концентрира едни от най-нестабилните рискове за сигурността в Западното полукълбо.

понеделник, 4 ноември 2024 г.

Япония пусна на вода първия от нов клас амфибийни кораби за ново звено.

🇯🇵 Японските сили за самоотбрана пуснаха нов клас амфибийни кораби във вторник, за да обслужват ново звено, фокусирано върху морската логистика за снабдяване и укрепване на югозападните острови.

JS Nihonbare (LCU-4151) е построен в корабостроителницата Setoda на японската компания Naikai Shipbuilding Corporation и е първият кораб за морското подразделение на силите за самоотбрана. Корабът-амфибия може да транспортира дузина превозни средства или контейнери със скорост от 15,5 възела.

Възможностите на Nihonbare са подобни на тези на големите десантни кораби от клас Runnymede на армията на САЩ, които 8-мо командване за поддръжка на театъра разположи в Япония и в целия регион за учения. Според Министерството на отбраната новото предполагаемо звено ще включва персонал от трите клона на Японските сили за самоотбрана и ще бъде създадено преди края на финансовата 2024 г.

Идеята за морската единица на Силите за самоотбрана дойде, когато Токио идентифицира необходимостта от придобиване на логистична способност за транспортиране на оборудване и персонал до все по-важния югозападен регион в Средносрочната отбранителна програма за 2018 г.

Японските сили за самоотбрана срещат труднисту ори транспортирането и снабдяването на силите в рамките на новите формации за крайбрежна отбрана в Рюку, верига от острови между Япония и Тайван, като по-големите им кораби и малката флота от амфибии не могат да се справят с огромния архипелаг. Успоредно със създаването на новата единица, японските сили са използвали и многото фериботи, използвани за граждански цели в региона.

„LCU се използват за транспортиране на войски и доставки до пристанища на плитки острови. Придобиването им ще даде възможност за бърз и надежден транспорт в югозападните острови и т.н., осеяни с големи и малки острови, и ще допринесе за укрепване на отбранителната система на острова“, се казва в прессъобщение на японските наземни сили за самоотбрана.

Според плана за 2018 г. единицата трябваше да получи два помощни десантни кораба и един кораб за логистична поддръжка. Изглежда, че кораб, подобен на Nihonbare, се строи в същия док по време на церемонията, въпреки че не е ясно дали това е вторият първоначално посочен помощен кораб. Освен това беше съобщено, че се очаква единицата да съдържа до 10 кораба, включително четири кораба от клас Nihonbare, два 3500-тонни транспортни кораба и четири маневрени помощни кораба.

Изследването на японските сухопътни сили за самоотбрана на крайбрежните маневри съответства на усилията на техните партньори в австралийската и американската армия, както и Корпуса на морската пехота на САЩ.

За Токио неговият югозападен регион, който преди беше пренебрегван поради съсредоточаването на Студената война върху Хокайдо срещу Съветския съюз, сега получава приток от войски, ракети и сензори, докато китайските сили засилват преминаването си през района между първата и втората островна верига.

Вашингтон също засили ангажиментите си към региона, като модернизира разполагането на бойни самолети и части на морската пехота в Окинава. Военновъздушните сили обявиха, че 36 самолета F-15EX Eagle II ще бъдат разположени във военновъздушната база Наха през юли, а миналата есен Корпусът на морската пехота активира 12-ти морски крайбрежен полк в лагер Хансен.