Ядрената база Уорън купува китайски дронове DJI за противодронови учения

🇺🇸🛡️🇨🇳 ВВС на САЩ планират да закупят китайски дронове за базата, в която е разположено въздушно крило, отговорно за 1/3 от действащите американски междуконтинентални балистични ракети. 90-а ескадрила за договорни поръчки публикува обявление и покана за оферти за 6 летателни апарата на DJI и 6 устройства за въздушно пускане на товари, предназначени за авиобаза „Ф. Е. Уорън“ в щата Уайоминг. Оферти се приемат до 24 август, а въпроси могат да се задават до 5 дни преди крайния срок. Купувачът е държава, която от края на 2025 г. официално изтласква същия този производител от собствения си пазар.

Поръчката е малка по обем и с ясно формулирано предназначение: включва 2 възстановени квадрокоптера DJI Mavic 2 Pro с комплекти Fly More, 2 броя DJI Mini 3 Pro с дистанционни управления, 2 комплекта DJI Avata 2 Fly More, 6 устройства за пускане на товари и доставката им. Договорът ще има фиксирана цена и ще бъде възложен на най-ниската оферта, която отговаря на техническите изисквания. Получател е 90-ият ескадрон за сигурност на ракетните операции – подразделение на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ. Дроновете са необходими за обучение по борба с малки дронове: упражнения, при които радари, средства за електронно заглушаване и останалите средства за неутрализиране се проверяват срещу реални емисии, а не срещу симулации.

Самият подбор на моделите описва заплахата по-точно от всяка формулировка в документа. Mavic 2 Pro е снимачен дрон от 2018 г., спрян от производство през 2021 г. Поддръжката му от производителя приключва на 31 август 2026 г. – една седмица след крайния срок за подаване на оферти. Mini 3 Pro е модел от 2022 г., който тежи под 249 грама и така остава под прага за задължителна регистрация в повечето държави. Avata 2, представен през април 2024 г., е FPV дрон, управляван чрез очила и развиващ скорост до около 97 км/ч. Той принадлежи към същото семейство апарати, което украинската и руската армия превърнаха в основен ударен инструмент по фронтовата линия. Устройствата за пускане на товари допълват картината: чрез тях гражданският квадрокоптер може да пренася и хвърля различни предмети.

Ескадронът не търси каквито и да е дронове, а само модели на DJI. Обосновката на изискването за марка е подписана на 29 юли от служителя по договорните поръчки технически сержант Чад А. Еванс и се основава на пазарната реалност. Според документа китайският производител държи 80–85% от световния пазар на граждански дронове, а неговите „силно отличителни, патентовани електронни протоколи, радиочестотни (RF) сигнатури и летателни възможности“ не могат да бъдат възпроизведени от американски модели или от такива на други производители. „За да изпитаме правилно контрасистемите си и да обучим операторите си срещу статистически най-вероятната реална заплаха, 90 MSOS трябва да използва именно устройствата, които противниците най-вероятно биха приложили“, се казва в документа. В него се предупреждава, че без този хардуер ще бъде застрашена „мисията по ядрена сигурност, която не допуска провал“. Компютърните симулации и произведените в САЩ дронове не биха позволили на операторите да бъдат изпитани срещу реалната електромагнитна следа и комуникационни протоколи на DJI. Документът описва това като сляпа зона, която е критична за отбраната на базата.

Тази сляпа зона е предвидена в законодателството още преди ограниченията да са всеобхватни. Раздел 848 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г., подписан в края на 2019 г., забранява на Пентагонът да купува и използва безпилотни системи, произведени в Китай или такива, които съдържат ключови китайски компоненти. Сред тях изрично са посочени полетни контролери, радиостанции, камери, предаватели, окачвания, наземни станции и контролен софтуер. Същият текст обаче изключва от забраната тестове и обучение по борба с безпилотни системи и операции, изпитания, анализи и подготовка в областта на разузнаването, електронната и информационната война. С други думи законът допуска изключението шест години преди ограничението да придобие пълния си обхват.

Това се случи съвсем наскоро. Американският закон за сигурността на дроновете, включен в отбранителния бюджет за 2024 г., прекрати от 22 декември 2025 г. федералните поръчки и експлоатацията на дроновете от обхванатите чужди производители. Отново бяха предвидени изключения за 4 ведомства, начело с военното. Ден по-късно изтече срокът, който Конгресът определи за проверка на двамата китайски производители. Одит така и не беше проведен. На 21 декември междуведомствен орган към Белия дом издаде становище, основано на съображения за националната сигурност, въз основа на което Федералната комисия по съобщенията включи DJI в обхвата на оборудването. Решението блокира издаването на нови сертификати за американския пазар, но не отнема вече вече предоставени разрешения. Поради това моделите, включени в поръчката за „Ф. Е. Уорън“, все още могат да бъдат намерени в търговската мрежа.

Правното основание, цитирано в самата обосновка, идва от друга посока. Документът цитира меморандум, озаглавен „Разгръщане на американското превъзходство при военните дронове“ (Unleashing U.S. Military Drone Dominance), подписан от министър Пийт Хегсет на 10 юли 2025 г. Той делегира решенията за поръчка на малки безпилотни системи на по-ниски нива в командната верига. Според тълкуването на ескадрона този меморандум позволява на офицери с ранг полковник или равностоен на него да купуват чуждестранно дроново оборудване в малки количества за целите на тестове, обучение по електронна война и разработка на средства за противодействие на дронове. Процедурата се провежда по клаузата от 10 U.S.C. 2304(c)(1), допускаща възлагане на единствен източник вместо пълна и открита конкуренция. В обосновката обаче се посочва, че има няколко оторизирани дистрибутори на марката. Това позволява поръчката да бъде обявена като изцяло запазена за малки предприятия, а не като договор с един-единствен доставчик.

Кибернетичният риск ще бъде ограничен чрез софтуер. Преди да влезе в употреба, всеки закупен дрон ще бъде оборудван с програмата RIZER. Според описанието в обосновката тя презаписва фабричния фърмуер и създава „напълно изолирана система, която не може да предава или изтегля телеметрия и изображения към чужди субекти или към мрежите на ведомството“. Извън този документ липсва публично описание на програмата.

Охраняваният обект не се ограничава до самата база. 90-о ракетно крило отговаря за 150 броя „Minuteman III“ – една трета от разположения арсенал с междуконтинентален обсег. Те се намират в шахти, разпръснати върху около 24 900 кв. км в Уайоминг, Небраска и Колорадо и обслужвани от 15 центъра за управление на пуска. Ракетите „Minuteman III“ са разположени в три бази: „Ф. Е. Уорън“ в щата Уайоминг, „Малмстрьом“ в Монтана и „Майнот“ в Северна Дакота. В обосновката се посочва, че „Малмстрьом“ също се е насочила към тези платформи за собственото си обучение за борба с дронове. Така покупката е представена като стъпка към еднакво възпроизвеждане на заплахата във всички ракетни полета на командването.

Поръчката е поредния епизод във верига от събития, започнала в края на 2023 г. На 6 декември 2023 г. над съвместната база „Ленгли-Юстис“ във Вирджиния се появиха непознати летателни средства, които се връщаха многократно в продължение на 17 дни. Това бе най-продължителната и многобройна серия, която е регистрирана някога над американски военен обект. Пентагонът я потвърди публично година по-късно, без да уточни извършител или да установи враждебно намерение. През 2024 г. регистрираните нахлувания надхвърлиха 350 над около 100 военни бази, съобщи командващият Северното командване генерал Грегъри Гийо пред комисия по въоръжените сили в Сената на 13 февруари 2025 г. През ноември и декември вълна от сигнали заля Ню Джърси. Повечето се оказаха разрешени полети или погрешно разпознати обекти, но присъствието на дронове над арсенала „Пикатини“ и военноморска оръжейна станция „Ърл“ бе потвърдено.

Отговорът последва бавно и на няколко отделни етапа. През октомври 2025 г. база „Майнот“ беше домакин на учения за сертифициране на първия антидрон комплект за бързо разгръщане на Северното командване. Произведен от Anduril, той включва подвижен сензорен модул с радар и термовизионна камера, електронно потискане, инфрачервена система за широкообхватно наблюдение и прехващач. Може да бъде превозван с Lockheed C-130 Hercules и е предназначен да бъде изпращан на местата, където възникне такава заплаха. В първите часове на операция „Epic Fury“ на 28 февруари именно този комплект засече и порази нарушители над американска инсталация, чието име командването отказа да разкрие, за да не издаде уязвимости. През седмицата, започнала на 9 март, последваха многократни нахлувания над „Барксдейл“ в Луизиана – базата на стратегическите бомбардировачи Boeing B-52 Stratofortress. По-късно Гийо призна пред законодателите, че силите му поразяват „около една четвърт“ от засечените цели, и определи това като подобрение спрямо предходната година. На 18 юни 2026 г. 5-а ескадрила за договорни поръчки в „Майнот“ поиска заглушители Dronebuster Block 4 за 91-ва група „Сигурност“, като срокът за оферти беше 8 дни. На 14 август „Ф. Е. Уорън“ поиска самите дронове, срещу които трябва да се обучават тези системи.

Тази последователност поставя покупката в нейния по-широк контекст. Аргументът в обосновката е преди всичко пазарен, а не технически: щом един производител държи между 80 и 85% от световния пазар на цивилни дронове, вероятността нарушител над ракетно поле да използва произведен от него модел е най-голяма. Следователно радарната сигнатура и радиопротоколът, спрямо които се калибрира защитата, също ще бъдат негови. Така американската отбрана срещу дронове се настройва към техническия стандарт на DJI – компанията, която американската държава се опитва да изтласка от пазара си. Докато този пазарен дял се запазва, защитата няма как да се подготви по друг начин. Изключението от 2019 г. следователно не е пропуск в закона, а предварително признание, че забраната на даден производител не премахва заплахата, създавана от неговите продукти.

Същите факти допускат и по-тясно обяснение, което също се подкрепя от наличните данни. Числата на Гийо показват, че основният недостиг може да не се крие в реалистичността на мишените, а по цялата верига на засичане, проследяване и неутрализиране. До пролетта на 2026 г. има един комплект за бързо разгръщане на целия континент, поразяват се само 1/4 от засечените цели, а отделните бази придобиват самостоятелно ръчни заглушители. Според това обяснение 6-те квадрокоптера за „Ф. Е. Уорън“ отстраняват ограничен недостатък в обучението, докато същинското слабо звено се намира другаде. Двете обяснения обаче може да не се изключват взаимно: обучението срещу реални емисии е най-нужно именно когато способността за прехващане остава ненадеждна.

📸 Снимка: Американски военнослужещ пилотира китайски дрон DJI Matrice в тренировъчно учение на 30 април 2026 г. ВВС на САЩ продължават с плановете да закупят DJI единици за обучение по борба с дронове в една от своите бази за междуконтинентални балистични ракети, въпреки че забраната за преки договори с Пентагона, наложена на китайската компания. (Lydia Gordon/Stars and Stripes)

Южен Судан поиска от Египет да закрие своята предна база в страната.

🇸🇸🇪🇬 Южен Судан поиска закриване на база, експлоатирана от египетската армия в Пагак, стратегически град в близост до границата с Етиопия. Този ход демонстрира промяна в баланса на силите в басейна на река Нил и ново геополитическо пренареждане с участието на Адис Абеба, Джуба и Кайро, съобщава „Almohagig“.

Обектът, описан от египетски представители като „предна оперативна база“, според съобщения е използван за обучение, техническа поддръжка и мониторинг на дебита на река Нил, особено във връзка с развитието около новия язовир „Велико възраждане на Етиопия“ (GERD).

Правителствен служител от Египет, цитиран от Al-Hurra, заяви, че разположеният в Пагак контингент е включвал „близо 260 души персонал, ангажирани с техническа поддръжка, военно обучение, мониторинг и координация на логистиката“. Градът се намира в южния щат Горни Нил, в изключително чувствителна зона на точката, която събира границите на Етиопия, Судан и Южен Судан.

Наблюдатели, цитирани от „Almohagig“, разглеждат решението на Джуба като част от по-широко пренареждане на съюзите в региона, особено във връзка с напрежението за водните ресурси на река Нил между държавите от горното и долното течение, както и развиващите се партньорства в сферата на сигурността в Африканския рог.

Посланик Фаузи Ашмауи, бивш помощник на министъра на външните работи на Египет, беше цитиран да казва, че съоръжението не е обикновена военна база, а „предна оперативна база“ за поддържане на стратегическо наблюдение по западната граница на Етиопия. Той настоява, че въпреки закриването ѝ, позициите на Египет в региона остават непокътнати, опирайки се на това, което той нарече „интегрирана система от стълбове на националната сигурност“ в Судан, Африканския рог и Червено море.

Въпреки това изданието съобщи, че решението отразява четири съвпадащи промени в стратегическите разчети на Южен Судан: включването му към Рамковото споразумение за сътрудничество в басейна на река Нил (CFA) в края на 2024 г.; нарастващата зависимост от алтернативни маршрути за износ на нефт и логистика през Етиопия с оглед на нестабилността в Судан; опасенията от превръщането му в арена на регионални прокси конфликти; и сигнал от страна на президента Салва Киир Маярдит в условия на икономическа криза и засилена конкуренция на вътрешната политическа сцена.

През февруари 2026 г. Южен Судан отправи публичен апел към Египет и Судан да се включат към CFA – договор за басейна на река Нил, замислен да насърчава справедлива и устойчива употреба на неговите водни ресурси между крайбрежните държави. Говорейки по време на честванията на Деня на Нил в Джуба, министърът на водните ресурси и напояването на Южен Судан Джеймс Мауич Макуач призова трите държави и Демократична република Конго да станат страни по споразумението, тъй като по-широкото участие ще засили регионалното сътрудничество и ще насърчи по-приобщаваща рамка за управление на споделената речна система.

CFA влезе в сила на 13 октомври 2024 г. след събирането на нужния брой ратификации и оттогава насам получи подкрепа от няколко страни по горното течение – Етиопия, Руанда, Уганда, Танзания и Демократична република Конго. Въпреки това Египет и Судан настоятелно отхвърлят договора, който според тях противоречи на отдавна установени споразумения за разпределение на водата, датиращи от колониалната епоха, които им предоставят мажоритарния дял от водите на реката.

Етиопия настоятелно подкрепя CFA. На брифинг през август 2025 г. официалният говорител на Министерство на външните работи Небиат Гетачеу описа сделката като „знаков правен инструмент“, регламентирал справедливо използване на Нил.

Коридорът Пагак

Самият коридор придобива все по-голямо значение в свързаността между Етиопия и Южен Судан, особено чрез предложените инфраструктурни и енергийни трасета от Гамбела до Горни Нил. През май 2024 г. правителството на Южен Судан представи пред парламента договор за финансиране в размер на 738 милиона долара с Етиопия за модернизация на магистралата Палуч-Матианг-Майвут-Пагак – проект, за който Южен Судан е оформен като получател на кредита, докато Етиопия действа като финансист.

Година по-късно, през май 2025 г. военни командири от Етиопия и Южен Судан постигнаха съгласие да укрепят съвместните операции по общата граница на двете държави, които да се фокусират предимно върху „незаконни елементи“, контрабанда и трансгранична координация на сигурността. Разговорите се проведоха в самия Пагак, илюстрирайки нарастващата роля на града като важен пункт за сигурността и икономически възел между двете страни.

Двете държави поддържат стабилна дипломатическа инерция и през настоящата година, стъпвайки върху серия от ангажименти на високо равнище, насочени към засилване на политическото доверие, както и разширяване на икономическата интеграция между двете съседки.

През януари външният министър на Етиопия Гедион Тимотевос пътува до Джуба, където се срещна с президента Салва Киир и предаде специално съобщение от премиера Абий Ахмед. Според официални доклади разговорите са потвърдили „дългогодишното партньорство и споделените интереси“ между двете страни, които подчертали нуждата от засилване на сътрудничеството и подобряване на координацията по регионални и двустранни теми.

Дискусиите поставиха особен акцент в икономическата свързаност, включително разширяването на търговията, инвестиционните потоци и развитието на инфраструктура. Пътните и енергийните междусистемни връзки заеха централно място, отразявайки интереса на двете страни към свързването на техните пазари и подобряването на трансграничния достъп в подкрепа на целите за развитие.

Дипломатическият ангажимент продължи и през април, когато премиерът Абий Ахмед и президентът Салва Киир проведоха нови двустранни разговори, насочени към регионалните събития и споделените стратегически приоритети. Абий заяви, че двамата са „дали приоритет на икономическото сътрудничество, проучвайки начини за стимулиране на инвестициите и разширяване на възможностите чрез по-силни партньорства“, като в същото време са обменили актуални сведения относно вътрешния и регионалния напредък.

„Almohagig“ отбелязва, че загубата на присъствието на Египет в Пагак не означава непременно стратегическо отстъпление. Изданието съобщи, цитирайки Ашмауи, че Египет продължава със стремежа към координирано регионално влияние чрез съюзи с Еритрея, ангажираност с програмата за единство на Сомалия и партньорство със суданските въоръжени сили, наред с усилията за поддържане на натиск върху Етиопия в самите преговори за басейна на Нил.

Затварянето на обекта обаче се тълкува широко от наблюдатели като епизод от пренареждане на влиянието в басейна на Нил, където Етиопия, Южен Судан, Египет и Судан все по-често се включват в застъпващи се икономически, инфраструктурни и съюзи за сигурност.

Както обобщава „Almohagig“, ходът отразява навлизане на региона в „нова фаза на пренареждане на алиансите“, простираща се отвъд триъгълника Судан-Етиопия-Южен Судан в стратегическия театър на Африканския рог и Червено море, където конкуриращи се инфраструктурни коридори и партньорства за сигурност преформатират традиционните сфери на влияние.

Китай откри високопланинска база за изпитания на дронове в Тибет.

🇨🇳✈️🏔️ Китай откри нова високопланинска база за изпитания на дронове в Нгари, Тибетски автономен регион, на над 4500 м надморска височина, съобщи агенция Xinhua.

Обектът е резултат от инфраструктурен пробив, който обединява на едно място екстремни условия, разреден въздух, ниско налягане, студен климат и турбулентни въздушни потоци, които са ключови за разработката на следващото поколение китайски дронове.

Новата база дава на инженерите възможност да тестват параметри, които трудно се пресъздават със симулации: настройка на двигателите за работа в разреден въздух, устойчивост на електрически и горивни системи при ниски температури, укрепване на конструкции за силни пориви и подобряване на системите за управление при ниско динамично налягане. Концентрирането на тези изпитания на едно място съкращава цикъла на проектиране и намалява рисковете при разработката на дронове, способни да летят над 4500 м с полезен товар.

Властите рамкират проекта като част от „икономика на ниските височини“, с приложения в сферата на туризма, логистиката, спешните реакции и инспектиране на инфраструктурни обекти. Но същите технологии – противообледеняване, оптимизация на мощност и тегло, комуникации на голямо разстояние – са пряко приложими и в разузнавателни и военни мисии над труднодостъпни граници и слабо населени райони.

На откриването беше споменат нов модел дрон с името Ali Yundun-1, който по непотвърдени данни е от клас 100 кг с продължителна издръжливост и устойчивост на силен вятър. Китайските власти не са потвърдили официално неговото съществуване и спецификации, но ако тези данни са достоверни, те отразяват тенденция в китайското производство на безпилотници за компенсация на надморските ограничения с подсилени двигателни и енергийни системи, отлична устойчивост на обледеняване и надеждност в сурова среда.

Разположението на базата в западен Тибет придава и оперативно значение – старт от писта на 4500 метра дава възможност за по-бързо достигане на височини за патрулиране, по-продължително време във въздуха и по-широко покритие на сензори и средства за комуникации над планински терен. Това осигурява предимства при картографиране, наблюдение и свързаност, особено в райони, където има трудности за стандартните дронове.

Икономически, комплексът в Нгари цели да намали разходите за разработкa, предлагайки споделени услуги за сертификация и обучение на местни кадри в партньорство между висши учебни заведения и индустрия. Геополитически, Китай затвърждава позициите си в нишов сегмент – високопланински дронове за клиенти с граници в планински райони, от Хималаите до Андите.

Откриването на тази нова база бележи нов етап в развитието на китайските безпилотни технологии. Превръщайки Тибетското плато в ежедневен полигон, Пекин създава условия за ускорена адаптация на дронове, способни да носят по-тежки товари, да летят по-дълго и да действат в среди, непосилни за повечето конвенционални безпилотни системи. Посланието е ясно: очаквайте повече китайски платформи, оптимизирани за височинни операции, и нарастваща конкуренция в мисии, при които досега именно релефът и климатът определяха границите на възможното.

Служител на американска военна база в Германия е опитал да предаде секретни данни на Китай.

🇺🇸🇩🇪🇨🇳 Гражданин на САЩ, който е работил в американска военна база в Германия и се предполага, че е отправил предложение към Китай за предоставяне на чувствителна информация, получи обвинение в шпионаж, съобщиха германски прокурори в понеделник.

Заподозреният, посочен като Мартин Д, е бил арестуван във Франкфурт в началото на ноември, но случаят е оповестен едва сега. В обвинителен акт, изпратен до държавния съд в Кобленц по-рано този месец, той е обвинен в изразяване на готовност да се занимава с шпионаж в полза на чужда разузнавателна служба, съобщиха федералните прокурори.

Мъжът е служил като цивилен подизпълнител на Министерството на отбраната на САЩ в периода 2017-2023 г. като се е намирал в американска военна база в Германия поне от 2020 г. нататък, гласи изявлението на прокурорите.

Той е получил обвинение, че през лятото на 2024 г. се е свързал многократно с китайските власти с предложение да предостави чувствителна информация за американската армия на разузнаването на Пекин.

Местните медии съобщават, че заподозреният очевидно не е успял в своето намерение да предаде данни на китайските власти преди ареста му.

Сега съдът в Кобленц ще трябва да вземе решение дали да насочи делото към съдебен процес и ако да – кога.

САЩ изгражда нова военна база в Кобани, въпреки официалното опровержение на Пентагона.

🇺🇸🇸🇾 Конвой от 50 товарни камиона, превозващи бетонни укрепления, навлезе в районите, намиращи се под контрола на Сирийските демократични сили (SDF) в североизточната част на Сирия, сигнализирайки за засилена активност от страна на американската армия в района.

Това съобщи Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR), мониторинг служба със седалище в Ковънтри, Обединеното кралство, разчитаща на мрежа от сътрудници на терен в Сирия.

Конвоят е забелязан да пътува по магистралата между областните центрове Хасака и Ракка, на път за Кобани, придружен от превозно средство на кюрдската милиция “Отряди за защита на народа” (YPG).

Според съобщенията, доставката е част от продължаващите усилия на американския контингент за укрепване на съществуващата инфраструктура, както и за създаване на ново военно съоръжение в Кобани. Развитието идва на фона на нова ескалация на военното напрежение между кюрдските сили и фракциите на Сирийската национална армия, подкрепяни от Анкара.

Отделен конвой, принадлежащ на водената от САЩ коалиция, забелязан в сряда, е транспортирал логистично оборудване, включващо сглобяеми камери, оборудване за наблюдение, бетонни блокове, резервоари за гориво и инженерна техника за изкопни работи.

Същевременно обаче Сабрина Сингх, заместник-прессекретар на Пентагона, публично отхвърли слуховете, че американските войски планират създаването на военна база в Кобани, който остава под заплаха от турската армия и подкрепяните от нея ислямистки фракции.

„Що се отнася до американските сили в Кобани, в момента няма план или намерение за създаването на каквато и да е база“, заяви тя на брифинг с журналисти в отговор на спекулации, направени от местни жители в социалните медии след като в интернет беше разпространено видео, показващо издигането на големи бетонни заграждения около сградата на изоставен хотел в Кобани.

Очевидци споделиха, че издигнатите стени приличат досущ на преносимите стоманобетонни стени, известни като Bremer wall или T-wall, издигнати от американската армия около бази в Афганистан, Ирак и други страни от региона за защита срещу импровизирани взривни устройства (IED), ракетни атаки и т.н. Освен това се съобщава, че в последните седмици американски войски са провеждали патрули в района на Кобани.

Литва започва изграждането на база за германските войски близо до руската граница.

Булдозер започва работа на строителната площадка на бъдещия артилерийски тренировъчен полигон на германската военна база в Руднинкай, Литва, 19 август 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Janis Laizans

🇱🇹🤝🇩🇪 На 19 август 2024 г. (понеделник) Литва започна изграждането на нова военна база, която се очаква да помещава контингент от 4000 германски войници, първото постоянно чуждестранно разполагане на германската армия след края на Втората световна война.

Строежът на базата се очаква да бъде завършен до края на 2027 г. Германия пое ангажимент да разположи войски в прибалтийската страна, която е членка на НАТО и Европейския съюз, през изминалата година.

Германският министър на отбраната Борис Писториус сравни този ход с решението за изпращане на съюзнически сили в Западна Германия по време на Студената война за защита на Западна Европа в случай на изненадващо съветско нападение.

Началникът на отбраната на Литва Раймундас Вайкснорас изчисли, че страната ще похарчи повече от 1 милиард евро през следващите три години за развитието на базата, което я превръща в един от най-големите инфраструктурни проекти в историята ѝ.

Това е „огромна инвестиция“ за страна с население от едва 2,9 милиона души и икономика, която е в размер на една десета от германската, заяви Вайкснорас по време на церемонията по стартирането.

„Бригадата ще работи като успокоение за нашето население и като възпиращ фактор, за да изтласка руснаците“, добави той.

Базата в Руднинкай, близо до столицата Вилнюс и само на 20 км от границата с Беларус, ще побере до 4000 войници, складове и поддръжка за танкове и друго оборудване, както и стрелбища от всякакъв мащаб. Още около хиляда германски военни и цивилни контрактори ще бъдат разгърнати в други обекти из страната.

Само за около една пета от комплексните сгради в Руднинкай обаче са сключени договори за строителство, което поражда опасения, че те няма да бъдат готови навреме.

Министърът на отбраната Лауринас Кашчунас каза пред репортери, че неговото министерство ще възложи договори за останалата част от работата до края на тази година, когато изтекат мандатите на неговото правителство.

Германското правителство е поискало от парламента 2,93 милиарда евро, за да поръча 105 танка Leopard 2 A8, отчасти за оборудване на литовската база, според поверителен проектобюджет, видян от Ройтерс през юни.

Вътрешните борби относно бюджета в разнородната управляваща коалиция на Германия обаче застрашават обещанието на Берлин да модернизира армията си.

Литва увеличи разходите си за отбрана до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година, а правителството на премиера Ингрида Симоните повиши данъците, за да подкрепи отбранителните разходи през следващите няколко години.

„Ако ние не сме защитени, няма сигурност за тях“, каза Симоните пред репортери на церемонията, имайки предвид Германия.

Китай строи секретна военна база в Таджикистан

🇨🇳🤝🇹🇯 Китай изгражда тайна военна база в Таджикистан, възползвайки се от нарастващата заплаха за сигурността, която представлява управляваният от талибаните Афганистан. Това разкриват сателитни снимки, публикувани от британския ежедневник The Telegraph.

Пекин строи базата си в едно от най-отдалечените кътчета на света в продължение на почти цяло десетилетие, след като подписа пакт за сигурност с Таджикистан през 2016 г.

Съоръжението, издълбано от планини, издигащи се на височина 4000 метра, има наблюдателни кули и войски от двете страни, провеждащи редовни съвместни военни учения, показвани по китайските държавни медии.

Нито едно правителство не е признало публично съществуването на базата, която се простира на бивш съветски аванпост. Но изображенията показват стабилен темп на строителство, включително на пътища за достъп до базата.

Китай се стреми да разшири военното си присъствие по всички свои граници, конкретно по южната си граница, навлизайки в индийската територия в Хималаите. Нараства загрижеността, че Пекин планира да направи същото в съседните страни, след като засили отношенията с Таджикистан в момент, когато Русия е заета с войната, която води срещу Украйна.

На 4 юли президентът Си Дзинпин циментира нарастващите връзки с Таджикистан при своето трето държавно посещение.

„Ситуацията е като на вакуум и вакуумът се запълва от Китай“, каза Парвиз Молоджонов, политолог и изпълняващ длъжността директор на International Alert, базирана в Обединеното кралство неправителствена организация, насърчаваща мира.

„След влошаването на ситуацията в Афганистан, Китай използва загрижеността на таджикското правителство за надграждане на сектора за сигурност.“

Притесненията относно дългата близо 1300 километра граница на Таджикистан с Афганистан ескалираха след завръщането на талибаните на власт през 2021 г.

Китай също така предоставя боеприпаси и технологии на Таджикистан като част от по-широките си планове за „създаване на усъвършенствана отбранителна линия“, каза Молоджонов. „Но е възможно да има и други дългосрочни неизвестни и неоткровено заявени цели и планове.“

Китай се превърна в първата страна, признала назначен от талибаните посланик, и се опита да изгради връзки с въоръжената групировка, която управлява Афганистан след изтеглянето на американската армия.

Но Пекин засилва присъствието си в този ъгъл на света, преди всичко защото иска да държи под строг контрол далечния западен регион Синцзян, населен предимно с уйгурските мюсюлмани – които в миналото организираха редица антиправителствени демонстрации – за да могат китайските власти да продължат своите планове за икономическа експанзия към Централна Азия и Европа.

За Таджикистан по-близките връзки с Китай също означават приемането на същата политическа рамка за „борба с тероризма“, която Пекин въведе срещу уйгурите, която включва затварянето на над един милион души в лагери за „превъзпитание“.

Таджикските власти забраниха носенето на хиджаб миналия месец, последният от 35 акта, насочени към „защита на националните културни ценности“ и „предотвратяване на суеверията и екстремизма“. Беше съобщено също, че полицията е обръснала насила дългите бради на мъжете - смятано за признак на "екстремистки" възгледи.

Стотици джамии бяха затворени, ученията, изнасяни от имами, трябва да попадат в рамките на издадените от държавата насоки, а на непълнолетни не е разрешено да влизат в места за поклонение без разрешение. Санкционирани са и родителите, които изпращат децата си да учат религия в чужбина. Правителството дори издаде наръчник от 367 страници за приемливо облекло за жени, описващ стила, дължината и цвета на облеклото.

Силите за сигурност насилствено разпръснаха протестите срещу реформите, а някои жени решиха да се противопоставят на властите, като продължат да носят хиджаби.

Много от тях са избрали да отидат в чужбина, за да търсят по-големи икономически възможности и религиозна свобода, въпреки че това излага мигрантите на риск да бъдат набелязани за вербуване от различни екстремистки групи.

За Емомали Рахмон, пожизнен президент на Таджикистан, това е колкото да запази властта си, толкова и да се приближи до Китай.

Остава да се види дали някоя от тези политики има някакво въздействие върху опасенията за „борба с тероризма“, особено след като подобни ограничения вероятно ще имат обратен ефект в Таджикистан, страна, потопена в исляма както в структурата, така и в идентичността.

Таджикистан се стреми към „добри отношения с нашите съседи – с нашия приятел мечка и нашия приятел дракон“, каза Рустам Азизи, изследователски директор на Тахлил, базирана в Таджикистан неправителствена организация, която изучава редица въпроси на вътрешната и външната политика.

Връзки с Иран

Таджикистан също така си постави за цел да подсили връзките с Иран, имайки предвид споделеното персийско наследство.

Преди две години Техеран откри фабрика за дронове в столицата на Таджикистан Душанбе – първото подобно съоръжение в чужбина. Съобщава се, че заводът е фокусиран върху сглобяване на безпилотните летателни средства, както и че снабдява таджикската армия.

Това е деликатен баланс. На много нива е важно страната да отхвърли миналото съветско влияние и да възстанови таджикската си идентичност. Но Душанбе също не иска да бъде изолиран от Запада, бидейки възприет като твърде близък до Техеран.

„Най-добрият вариант би бил запазването на сегашното статукво, при което никой не контролира Таджикистан“, отбеляза Молоджонов. Така че за Таджикистан „не само да има руско господство или китайско господство, но и да има своя „многовекторна“ външна политика“.

За мнозина в Таджикистан обаче изглежда, че господството е на „дракона“.

При неотдавнашното си посещение Си Дзинпин откри финансирани от Китай правителствени съоръжения в Душанбе, включително президентски дворец и нова сграда на парламента, моделирани по примера на Капитолия във Вашингтон, окръг Колумбия.

Целият проект струва повече от 300 милиона евро, според AidData, изследователска лаборатория в колежа Уилям и Мери в Съединените щати, която проследява подобни разходи.

Присъствието на Китай в Таджикистан се увеличи експоненциално през последното десетилетие, превръщайки се в най-големия източник на чуждестранни инвестиции.

В един момент Китай представляваше повече от 60 процента от външния публичен дълг на страната; цифра, която наскоро падна до около 40 процента след много критики. Пекин също така е осигурил множество права за добив, тъй като Таджикистан няма инфраструктура и опит за развитие на индустрията в страна, която е над 90 процента планинска.

Настроенията за по-голямо китайско влияние са смесени в Айни, отдалечен град на север, където основният трафик идва от мудни крави. За Михиргюл Ноибова това означаваше процъфтяващ бизнес в столовата, която управлява.

Китайци, работещи по мащабен пътен проект – същият, който сега свързва Айни с Душанбе на разстояние от около 150 километра – посещаваха нейния малък ресторант толкова често, че тя успя да спести достатъчно, за да построи голяма къща за семейството си.

„Построих това благодарение на китайците“, каза 56-годишната г-жа Нойбова, сочейки към своята многоетажна зелено-бяла къща, застанала на фона на внушителни планински масиви.

Когато китайските инвестиции започнаха да се вливат в Таджикистан, бяха докарани много работници от Китай. Докато китайците все още обикновено се назначават за висши управленски позиции, таджиките казват, че сега има повече налична работа от преди на младши нива или за общ физически труд.

Загриженост за околната среда

Почти всички обаче казаха, че се притесняват от дългосрочното въздействие върху тяхното здраве и околната среда.

„Всеки ден тук минават около 300 камиона“, каза собственик на магазин в центъра на Айни. „Те създават толкова много прах и аз съм загрижен за това, защото няма регулации.“

Цели села също са изчезнали, за да се създаде място за разширяване на китайските минни интереси в района. Селището Кумарг, точно до главния минен обект, сега е зловещ град-призрак. На входа пазач блокира достъпа до празните къщи. Той е бил дом на около 60 домакинства, но на всички бива платено да се преместят преди около година, когато започна разширяване на минната дейност.

Навсякъде в Таджикистан има белези на бързо разрастващото се китайско присъствие – от електрически кутии пред националния музей в Душанбе до кофи за боклук с етикети с китайски йероглифи, а не с таджикски думи в обществените паркове.

Продавачи на главния градски пазар продават китайска юфка и сладкиши. Един магазинер дори управлява дребномащабна неофициална услуга за обмен – китайските клиенти идват и му превеждат ренминби в приложение за китайски цифрови портфейли, а той им дава пари в брой в таджикски сомони.

Имаше толкова много строителство, подкрепяно от Пекин – заедно с червените пропагандни знамена, които обикновено украсяват строителните площадки в Китай – че Душанбе се чувства и изглежда много като новоразвиващ се китайски град.

Г-жа Нойбова се възползва от финансиран от Китай път, свързващ Душанбе с градове в далечния север, като Худжанд, притиснат между Киргизстан и Узбекистан. Новопостроеният път съкрати времето за пътуване от един ден на няколко часа.

Подобна инфраструктура демонстрира китайската мощ – някои части от пътя имат наклон от 12 процента и са издълбани директно в планинския склон. Но също така подчертава нарастващата зависимост от Китай в търговията и техническата експертиза.

Таксиметровият парк на Душанбе например е почти изцяло съставен от китайски електрически превозни средства. Те обикновено са оборудвани с китайско гласово разпознаване, което много таджикски шофьори не разбират. Това означава по-малко замърсяване по улиците на милионния град, но също така означава, че всички ремонти или ъпгрейди изискват части и опит в Китай.

„Има голяма финансова зависимост от Китай“, каза г-н Молоджонов.

„Но много хора критикуват местните власти, казвайки, че икономическата зависимост рано или късно се превръща в политическа зависимост и зависимост в сектора на сигурността. Защото по всяко време в бъдеще китайското правителство може да заяви, че има инвестиции в региона, и има право да защити тези инвестиции.“

А това означава, че един ден Таджикистан може да види по-голямо китайско военно присъствие – фактическа окупация – под предтекст защита на интересите на Пекин.