Показват се публикациите с етикет Инцидент. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Инцидент. Показване на всички публикации

неделя, 4 октомври 2026 г.

Азербайджански военнослужещ, прострелял жена в Сюник, е в ареста за два месеца

🇦🇲⚖️🇦🇿 Азербайджанският военнослужещ Насими Мусаев остава в ареста в Армения за два месеца. Съдът определи тази мярка на 2 октомври, ден след като влиза в къща в село Шаки в община Сисиан, провинция Сюник, стреля и ранява 39-годишна жена, според Генералната прокуратура на Армения. Същия ден тя добави към обвиненията още две – за незаконно преминаване на държавната граница и за контрабанда – и делото вече се води по пет състава.

На 1 октомври обвинението образува производство по три състава: причиняване на тежка телесна повреда с огнестрелно оръжие, незаконен оборот на оръжие и нарушаване на неприкосновеността на жилището. Второ производство по същия случай – за незаконно преминаване на държавната граница по чл. 469, ч. 1 от Наказателния кодекс и за контрабанда по чл. 340, ч. 1 – е присъединено към основното. Тежката телесна повреда е квалифицирана по чл. 166, ч. 2, т. 4 и 6; сред квалифициращите обстоятелства прокуратурата посочва способ, опасен за живота и здравето на други хора, и употреба на огнестрелно оръжие. Контрабандата по чл. 340 обхваща продукти с военно предназначение, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Следственият комитет на Армения обяви на 2 октомври, че в съда е било внесено искане за задържане под стража, и по-късно през деня – че съдът е определил два месеца.

Според прокуратурата Мусаев е влязъл в къщата около 14:00 ч. и стрелял, след като е бил заварен. Ранена е жена, родена през 1987 г., която прокурорите посочват с инициали. Сигналът, че гражданин е прострелян в крака, е постъпил в оперативния център 112 на Министерството на вътрешните работи в 14:15 ч. според Службата за национална сигурност (СНС). Мусаев е избягал от мястото, намерен е на друг адрес в Шаки, където е задържан в 15:30 ч. Жената е приета първо в Медицинския център в Сисиан и после е прехвърлена в Ереван. Здравният министър Анаит Аванесян заяви на 2 октомври, че състоянието ѝ е стабилно, животът ѝ не е в опасност и тя получава нужното лечение, а след визитата при нея написа във Facebook, че лечението на раните върви на етапи. Аванесян помоли и медиите да уважават личното пространство на пациентката и семейството ѝ. Децата на жената, родени през 2011 и 2014 г., също са потърсили помощ в медицинския център: по-голямото има счупена дясна китка, по-малкото – контузия на меките тъкани. Здравните власти определят състоянието им като задоволително и съобщават, че са получили психологическа и медицинска помощ.

На 29 септември Държавната служба за сигурност на Азербайджан е уведомила СНС, че военнослужещ е напуснал поста си при неизяснени обстоятелства и че не изключва да е навлязъл в Армения, обяви СНС на 1 октомври. Двете страни са провели издирване, а стрелбата в Шаки е станала два дни по-късно. В изявления на СНС, Следствения комитет и прокуратурата до 3 октомври няма данни къде и кога Мусаев е преминал границата, как е стигнал до Шаки и какво е оръжието, с което е стрелял. По думите на службата детайлите по инцидента са предоставени на азерската страна. На 2 октомври тя заяви, че държавната граница е била премината само Мусаев, и определи като неверни сведенията за повече от един нарушител, за диверсанти и за продължаващи претърсвания.

Генералната прокуратура на Азербайджан съобщи на 1 октомври вечерта, след съобщения в социалните мрежи за неговото изчезване, че Мусаев е на действителна военна служба във военна част в Лачинския район и че на 26 септември е констатирано отсъствието му от мястото на служба. Издирването са водили министерствата на отбраната и на извънредните ситуации, а следственият отдел на Военната прокуратура е образувал дело, тъй като са установени основателни подозрения, че военнослужещият е напуснал частта самоволно. Ведомството потвърди, че Мусаев се намира в Армения, където е бил задържан от тамошните органи, и добави, че държавните органи на Азербайджан поддържат контакт със съответните органи на другата страна, за да изяснят пребиваването и задържането му. Съобщението не назовава стрелбата и говори само за други обстоятелства по инцидента. Към 3 октомври публична позиция на Баку по стрелбата и по връщането на Мусаев няма.

В своето новогодишно обръщение от 31 декември 2025 г. премиерът Никол Пашинян отбеляза, че Армения изпраща първата календарна година от независимостта, в която няма жертви от стрелба с Азербайджан, и че на държавната граница няма жертви от стрелба от март 2024 г. Официалните съобщения за Шаки касаят един военнослужещ, стрелял в селска къща, не сблъсък между армиите.

Мирният договор между Армения и Азербайджан още не е подписан. Проектът беше парафиран на 8 август 2025 г. във Вашингтон от външните министри на двете страни в присъствието на президента Доналд Тръмп, както припомни Пашинян пред Общото събрание на ООН. Баку свързва подписа с промяна на разпоредбите в арменската конституция, които определя като териториални претенции: Хикмет Хаджиев, помощник на президента Илхам Алиев заяви по време на регионалния форум CAMCA 2026 в Баку на 2 октомври, че след тази стъпка подписването на окончателния договор ще стане реалност. Договореностите от Вашингтон предвиждат и маршрута ТРИПП („Маршрут на Тръмп за международен мир и просперитет“): транзитен коридор през Сюник, най-южната провинция на Армения, който трябва да свърже територията на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван.

На 28 февруари 2024 г. друг азерски военнослужещ Руслан Панахов премина линията на съприкосновение край общината Тех в Сюник около 05:15 ч. с автомат тип АКМ и пълнител, след което беше задържан от арменски военни. Следственият комитет образува производство по състави, сред които опит за диверсия, опит за убийство по мотиви на национална и религиозна омраза, незаконно притежаване и пренасяне на огнестрелно оръжие, контрабанда и незаконно преминаване на границата: три от тях, по чл. 335, ч. 1, чл. 340, ч. 1 и чл. 469, ч. 1, съвпадат със сегашните. Арменските власти обаче установиха, че Панахов е избягал от азерска позиция след инцидент между военнослужещи и се е изгубил, и на 4 март делото бе прекратено. Азербайджанското министерство на отбраната беше обяснило преминаването със загубена ориентация при лошо време. На 5 март Армения го върна в Азербайджан. СНС представи връщането като жест на добра воля.

Премиерът Пашинян обясни в средата на март, че при последните си разговори с Илхам Алиев двамата са постигнали споразумение такива военнослужещи да бъдат връщани, и посочи връщането на Панахов като стъпка към прилагане на уговорката след дълго прекъсване. Според него връщането се затруднява, когато военнослужещи нарушават границата нарочно или извършват престъпления. Сега Мусаев е обвинен по пет състава, между които причиняване на тежка телесна повреда.

четвъртък, 10 септември 2026 г.

Британският аеростат за ядрени заповеди към подводниците се откъсна над Йоркшир

🇬🇧📡 Привързаният аеростат, издигащ антената на британския резервен радиоканал за предаване на заповеди до подводниците с балистични ракети Trident, се откъсна на 4 септември по време на ежегодното учение на бившето летище Топклиф в Северен Йоркшир и часове по-късно се разкъса във въздуха край Норт Йорк Мурс.

За инцидента съобщи Byline Times на 8 септември в материал на Дънкан Кембъл, автор на War Plan UK и ветеран на британската разследваща журналистика по темата за ядреното планиране. Публикацията се базира на видеа и снимки от местната Facebook група North Yorkshire Weather Updates и на разкази на очевидци по магистрала A1. Министерство на отбраната е отказало да отговори на въпросите на изданието дали подозира намеса на чужда държава, дали отломките са прибрани и дали има пострадали, без да отрече самия инцидент.

По описаните от изданието кадри аеростатът започва да изпуска газ около 14:00 ч. Обвивката и опашните стабилизатори изглеждат частично спаднали, аеростатът се върти около въжето и в един момент почти докосва земята. Около 14:30 ч. въжето се къса. То изпълнява и ролята на антена: излъчващият проводник се спуска от балона до наземния предавател и е дълъг около 1500 метра. Горният му край, т.нар. коронен пръстен, първоначално остава закачен за балона, а впоследствие пада.

Около 15:00 ч. все още надутият и въртящ се аеростат започва бързо да набира височина над град Тирск. През следващите близо 4 часа вятърът го отнася на около 19 км на изток, докато обвивката се разкъсва на неустановена височина. Друг потребител на групата е заснел падането на останките в нива край село Амплфорт.

Това развитие е очаквано при свободно издигащ се хелиев балон: след загубата на въжето той набира височина, а с понижаване на външното налягане газът в обвивката се разширява, докато тя се разкъса. Кадрите обаче не показват какво е предизвикало първоначалното изпускане. Същия ден в Пенините и Йоркшир са съобщавани пориви на вятъра над 80 км в час, а пускането не е било отложено.

Системата се нарича Low Frequency Fall Back (LFFB) – резервна нискочестотна комуникационна система с кодово име SUNFLOWER. Според армейски публикации тя е поръчана от американската Lockheed Martin през 1999 г. и е въведена на въоръжение през 2003 г. като мощен предавател в нискочестотния обхват, проектиран да продължи да работи в нарушена среда след ядрен удар по Великобритания.

Радиовълните с ниска и много ниска честота са основен способ за поддържане на връзка с подводница, без тя да изплава над повърхността на водата. Те могат да проникват на метри под морската повърхност, като подводницата влачи дълга приемна антена след нея. Заради голямата дължина на вълните в този обхват е нужна и много дълга предавателна антена. Постоянните станции използват огромни мачти, а мобилният вариант издига проводника с аеростат.

Самият балон е последното звено във веригата, а не нейното начало. Според източник на Byline Times с пряк достъп до процедурите за предаване на заповеди за изстрелване два пъти седмично от кабинета на правителството и командването на военноморските сили се изпращат тренировъчни съобщения по много ниска честота, като на всяка стъпка се спазва правилото за двоен контрол от двама души.

На борда само офицерът по въоръжението и неговият заместник имат право да отворят сейфа с апаратура за декодиране на сигнала и ключовете за изстрелване. Постоянният предавател е станция Антхорн на брега на залива Солуей в Къмбрия – съоръжение на НАТО, управлявано от щаба в Нортууд, чийто предавател на честота 19,6 kHz служи за изпращане на заповеди към подводници.

Командният център, от който тръгва самата заповед, е бункерът Pindar под сградата на Министерството на отбраната в Уайтхол, свързан с тунел с Даунинг стрийт 10.

„Балонът би бил нужен само ако всички останали комуникационни и резервни системи са отказали или са били унищожени“, казва източникът на изданието. „Смисълът на изпитанията е слабото звено да се открие по време на учението, а не в деня на кризата.“

Планът за истинска война е стар и сравнително прост. При опасност от ядрен удар колона от камиони и специално оборудвани машини трябва да напусне армейски склад в индустриална зона на Дънди и да се укрие в планините, далеч от градовете и вероятните цели. Ако оцеляло правителство реши да отговори на удар по страната, заповедта трябва да достигне колоната, която да излъчи предварително установените съобщения на ниската честота към потопените подводници.

Тази задача е възложена на свързочно подразделение от резервисти – 2 (City of Dundee) Signal Squadron в състава на 32 Signal Regiment. Частта е наследник на пункт за радиовръзка с агентите на МИ-6, построен през Втората световна война край Форфар и възстановен в началото на Студената война за радиообмен със спящи клетки във Варшавския договор.

През 1988 г. подразделението се премества в преустроен търговски склад до Източното гробище на Дънди, а през 1996 г. е натоварено с функцията на последен резервен канал за комуникация с Trident. Официално публично описание на частта споменава единствено защитени късовълнови комуникации. Ядрената ѝ роля се вижда само в армейските издания, цитирани от Кембъл.

Всяка година през септември същата колона пристига в Топклиф. Преди учението се издава известие за пилотите (NOTAM), с което се затваря въздушното пространство под 1800 метра в радиус от 3 морски мили. Известие на британската авиационна администрация от 2022 г. описва „учение с привързан неосветен балон“ за периода 4–16 септември – същия времеви прозорец, използван и тази година.

Войниците ограждат площадката, пълнят аеростата с хелий и по команда го издигат. След това учебни заповеди за удар се предават към подводница на патрул в Северния Атлантик. Според армейско списание при едно от ученията връзката е преминала и през щаба на американския флот.

Жителите на Тирск са свикнали да виждат аеростата в началото на учебната година и обикновено го вземат за метеорологичен балон. Тази година той е бил напълнен във вторник, 1 септември, а снимки от пътя A168 започват да се разпространяват в социалните мрежи още същия ден.

Секретността около системата отдавна е по-скоро условна. Основният принцип е патентован през 1984 г., пълното техническо описание, включително системата за захранване, е публикувано в доклад от конференция на НАТО през 1993 г., а списанието на Кралския свързочен корпус Wire поставя системата на корицата си през декември 2007 г.

През 2014 г. професионалното сдружение на корпуса, Royal Signals Institution, присъжда сребърен медал на щаб-сержант Джордж Кауън от Дънди за „ненадминат принос към оперативната ефективност на LFFB и за превръщането на уникална, неизпитана гражданска система в готова за разгръщане военна система, при осигурена надеждност в ядрената командна верига за изстрелване“.

В същите мотиви се посочва, че „повече от 8 години той е единственият офицер по управление на полета, способен да управлява системата в полет“. Така в продължение на години последният резервен канал на страната за връзка с подводниците е зависел от един аеростат, едно подразделение от резервисти и един човек, способен да го издигне и управлява. Служебният му мобилен номер е бил публикуван в известията за всяко пускане, а актуалното известие за Топклиф съдържа телефонни номера на текущите ръководители на полета.

Byline Times определя системата като „единствения“ авариен канал за предаване на заповед за ответен удар. Публично потвърждение за втори аеростат или резервна обвивка няма, а Министерство на отбраната не е съобщило дали и кога връзката ще се възстанови. Прозорецът на тазгодишното учение по обичайния календар приключва в средата на септември.

Изданието е попитало министерството дали подозира хибридна намеса зад инцидента, но не е получило отговор. Въпросът е поставен на фона на други европейски опасения за руски хибридни операции. През същата седмица германското правителство приписа на Русия опита за дронова атака срещу украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале от 4 август, като оценката беше подкрепена от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Паралелно с това британското правителство продължава обновяването на т.нар. „военна книга“ – секретен план за преминаване на държавата към режим на война. Работата по него беше обявена от Дарън Джоунс в парламента на 14 юли, а документът е бил преработван за последно през 2004 г.

Франция поддържа аналогична система – SYDEREC (Système de dernier recours, „система на последна инстанция“). Ескадрила 92.532 на Военновъздушните и космически сили на Франция, създадена през 2000 г. и базирана от 2016 г. в Авор, разгръща жични антени с привързани балони, за да достигне до подводници с балистични ракети, ако постоянните предаватели бъдат унищожени. Заповедта се предава от командния пост Jupiter под Елисейския дворец.

Кембъл завършва материала с документ отпреди 4 десетилетия. В него държавни плановици от времето на Маргарет Тачър разглеждат какво трябва да направи оцелелият ѝ наследник, ако всички комуникации бъдат унищожени.

„Това не е положение, за което лесно могат да се предприемат мерки“, пишат те, „но доводът е, че ако не го направим и руснаците установят това, няма да разполагаме с възпиране, което да остава убедително при всички обстоятелства.“

неделя, 30 август 2026 г.

Откраднат Cessna към АЕЦ „Пакш“ вдигна унгарската дежурна двойка

🇭🇺✈️ 24-годишен мъж вдигна във въздуха чужд лек самолет от летището в Калоча и се насочи към АЕЦ „Пакш“ – единствената действаща атомна електроцентрала в Унгария. Радари на въоръжените сили на страната засекли полета почти веднага след отделянето на машината от пистата и дежурна двойка изтребители Gripen била вдигната от Кечкемет, заяви министърът на отбраната Ромулус Русин-Сенди във Facebook в събота преди обяд, уточнявайки че всичко е приключило само няколко минути късно, преди прехващачите да успеят да се намесят.

Самолетът извършил принудително кацане на слънчогледова нива в землището на Герйен, област Толна. Колесникът се откъснал и Cessna-та, чието крило е разположено над корпуса, се е наклонила и опряла на едната си страна. Пилотът е невредим. Двата изтребителя открили повредената машина и останали да кръжат над мястото, докато пристигнат спасителен хеликоптер и наземни спешни екипи. Към мястото са били изпратени и пожарникари. „Най-важното е, че по наличната ни информация няма пострадали хора“, написа Русин-Сенди.

АЕЦ „Пакш“ носи основната тежест на унгарската електрическа мрежа. В нея работят 4 реакторни блока ВВЕР-440 с обща мощност 1916 мегавата. По данни на World Nuclear Association централата произвежда близо половината от електрическата енергия в страната, с което се покрива около една трета от нейното потребление. Около площадката е обявена зона забранена за полети с радиус 3 км и горна граница 6000 метра. В нея могат да навлизат само военни въздухоплавателни средства. Подобни зони са установени и около обекти, при които падането на самолет само по себе си би създало сериозна опасност.

Разстоянията обясняват едновременно защо тревогата е била вдигната толкова бързо и защо реакцията на военните на практика е нямало как да спре полета. Летището Калоча–Фоктьо е разположено на около 7 км от реакторните блокове – т.е. на не повече от 4 км от границата на зоната. С нормална крейсерска скорост на едномоторен Cessna това разстояние се изминава за под две минути. Маршрутът пресича и река Дунав: самолетът е излетял от левия бряг, в област Бач-Кишкун, а централата и нивата, в която завършил полетът, се намират на десния.

Официално не е съобщено дали самолетът реално е навлязъл в забранената зона. Русин-Сенди посочва са само посоката – че машината се е отправила към Пакш. HVG, който пръв съобщи за случая, се позовава на собствени източници, според които самолетът е навлязъл във въздушното пространство над централата и там е извършил безразсъдни маневри, доколкото такива изобщо са възможни с машина от въпросния клас. Министерството на отбраната не отговорило на въпросите на изданието.

Мъжът е роден през 2002 г. в Сомор, малко село в северозападната част на страната. Според сведенията на полицията той се е намирал в нетрезво състояние, като се проверява дали е бил и под въздействие на други вещества. След кацането е изоставил самолета и тръгнал неориентиран по шосеен път № 512. Преминаващ шофьор спрял, за да му окаже помощ. Мъжът се качил в колата и се опитал да потегли с нея, но пътникът в автомобила го спрял навреме. Повиканите полицаи го задържали в рамките на минути. По-късно същия ден полицията публикува кадри от летището в Калоча и от нивата край Герйен, чрез които възстанови хода на случая.

Разследването се води от областните полицейски дирекции в Бач-Кишкун и Толна за самоволно отнемане на превозно средство и други престъпления. След разпита мъжът е бил оставен в ареста, а прокуратурата е поискала да му бъде наложена мярка „задържане под стража“.

Самолетът е Reims-Cessna F172N Skyhawk с регистрация HA-BJG, собственост на Best Fly Kft, като е понесла тежки повреди. F172N е вариант на Cessna 172, произвеждан по лиценз от френската Reims Aviation. Според сведения на Origo собственикът е наблюдавал от земята как откраднатият му Skyhawk се отделя от пистата.

Дежурната двойка изтребители не е била – и не е могла да бъде – решаващата преграда пред самия полет. Кечкемет се намира на близо 80 км от Пакш, а изтребителите могат да излетят едва след получаването на команда. Времето за реакция срещу нарушител, който е излетял само на няколко минути от потенциалната си цел, практически е нулево.

Съпровождането на бавен лек самолет също представлява отделно затруднение за свръхзвуков изтребител. За да остане край него, той трябва да лети на долната граница на допустимата си скорост. Дори в случай на дистанция, позволяваща прехващане, възможните действия срещу граждански самолет с човек на борда са ограничени, а най-крайните от тях изискват решение на политическо ниво. В случая друго, а не реакцията на военните, е прекратила полета.

И ресурсът за поддръжка на това дежурство е ограничен. Унгария има 18 изтребителя Gripen: 14 придобити по програмата от 2001 г. за лизинг с последващо изкупуване и още 4, поръчани през 2024 г. и въведени на въоръжение по-рано тази година. Само 5 дни преди случая край Калоча един от тях се разби край Солнок. Пилотът се катапултира и оцеля, а причината за инцидента все още се разследва. Въпреки това дежурство се поддържа денонощно независимо от ограниченията, които налага парк с подобен размер.

Съществува обаче и друг, подкрепен от фактите прочит. Задачата на дежурните сили никога не е била непременно да спрат нарушителя физически, а да го разпознаят, съпроводят и при необходимост да подпомогнат действията на останалите служби. Според разказа на самия министър точно това се е случило: изтребителите открили падналата Cessna и останали над мястото, докато пристигне помощ.

Типичният сценарий, за който е предназначено подобно дежурство, се разигра ден по-рано. На 28 август унгарските Gripen бяха вдигнати заради френски PA28, летял от Словения през Австрия към Чехия, без да поддържа връзка с гражданските органи за ръководство на въздушното движение. При подобен сценарий прехващането има смисъл, защото разстоянието осигурява достатъчно време за реакция.

Същинският пропуск в случая край Пакш е на земята – в охраната на малките летища. Зареден с гориво и очевидно достъпен самолет, оставен на площадка само на 7 км от атомна централа, представлява по-пряк риск от нарушение на въздушното пространство, на което дежурните сили биха могли да реагират навреме.

Унгарските власти очевидно са стигнали до същия извод. Още същия ден полицията и въздухоплавателната администрация предприеха обстойна съвместна проверка на летището в Калоча и обявиха, че ще обхване и останалите летища в страната.

Дали проверките ще доведат до реална промяна в режима за сигурност, ще стане ясно по два конкретни признака. Първият е дали ще бъдат въведени обвързващи изисквания за физическото обезопасяване на авиационните средства, съхраняването на ключовете и контрола на достъпа до пероните – или кампанията ще завърши само с поредица от проверки и констативни протоколи.

петък, 31 юли 2026 г.

F-35B се разби в базата Мирамар край Сан Диего, пилотът катапултира

🇺🇸✈️ Изтребител F-35B Lightning II от Корпуса на морската пехота на САЩ се разби на 31 юли, около 10:00 ч. местно време, на територията на авиобаза „Мирамар“ в Сан Диего, Калифорния. Пилотът успя да катапултира без да получи сериозни наранявания.

Служител на базата потвърди инцидента със стандартната за военния протокол отговор: „Можем да потвърдим произшествие от „Клас А“ с участието на F-35B на Морската пехота в района на авиобаза „Мирамар“. Пилотът катапултира и беше открит.“ Причината за инцидента все още не се съобщава.

Кадри от хеликоптер на местната телевизия KNSD показват разпадането на машината на поне две части сред опожарен участък с размерите на футболно игрище. Пожарът избухна източно от пистите на базата – край кръстовището на пътищата „Киърни Вила“ и „Джонсън“, в поле северно от магистрала SR-52. Гъст черен дим се виждаше от километри над района Кърни Меса и северните квартали на Сан Диего. Спешни екипи на базата и пожарната служба на града работиха на място през по-голямата част от сутринта.

На борда е имало само един пилот, което изключва наличието на втори летец по време на учебния полет. Няма сведения за пострадали на земята, а цивилните съоръжения около базата не са засегнати от удара. Официалният израз „в района на базата“ оставя отворен въпроса дали инцидентът е станал в границите на летището, или в непосредствена близост извън тях. Кадрите от въздуха и ориентирите обаче сигурно позиционират останките на самата територия на „Мирамар“. Част от местните медии определиха мястото като зона до пътеката за рулиране, а други – като открито поле на неколкостотин метра от нея. Засега не е направено официално уточнение по този въпрос.

Обозначението „Клас А“ не е оценка за тежест на катастрофата, а конкретен счетоводен праг. Пентагонът класифицира така всеки инцидент, свързан със загинал, трайна нетрудоспособност или щети за над 2,5 млн долара. При машина със средна единична цена (когато е готова за полет) от около 109 млн долара за производствени партиди 15–17, всяка пълна загуба автоматично попада в тази категория.

F-35B е и най-скъпият от трите варианта в програмата:

  • F-35A (за Военновъздушните сили) струва около 82,5 млн долара;
  • F-35C (палубната версия) е около 102,1 млн долара;
  • F-35B (за Морската пехота) е най-скъпият поради специфичната си конструкция.

Разликата в цената идва от подемната система. F-35B е вариант за скъсено излитане и вертикално кацане: вал от главния двигател задвижва подемен вентилатор зад пилотската кабина, а изходната дюза се завърта надолу. Поради тази сложна система машината носи по-малко гориво и боен товар в сравнение с другите две версии. Тя обаче може да действа от десантни кораби и импровизирани площадки, което я превръща в основния изтребител на Морската пехота за експедиционни операции. Тъкмо тази конструктивна сложност е причината F-35B традиционно да изостава по показатели за техническа изправност според докладите на надзорните органи.

Военновъздушна база „Мирамар“ е дом на 3-то авиокрило на Морската пехота – най-голямото авиационно съединение на Корпуса по Западното крайбрежие. Тя премина от Военноморските сили към Морската пехота в края на 90-те години, след като известната Школа за оръжейна подготовка на изтребителната авиация („Топ Гън“) беше преместена в Невада. Днес базираната там 11-а авиационна група обединява:

  • две ескадрили с F-35C;
  • две ескадрили с F/A-18 Hornet;
  • една тренировъчна ескадрила с F-35B;
  • една ескадрила със самолети-цистерни KC-130J;
  • спомагателни части.

Медиите свързаха разбилия се самолет именно с 11-а авиационна група, макар да не посочиха конкретна ескадрила. Единствената част в „Мирамар“, която лети на F-35B, е 502-ра учебна изтребително-щурмова ескадрила (VMFAT-502), подготвяща новите пилоти за този вариант. Принадлежността на машината обаче все още не е официално потвърдена и не бива да се приема за даденост, докато Корпусът не я назове.

„Мирамар“ се намира в средата на гъсто застроен градски район. Пистите ѝ граничат с кварталите Кърни Меса, Мира Меса и Юнивърсити Сити, а под глисадите за кацане минават две междущатски магистрали, жилищни улици и търговски паркове.

Най-тежкото произшествие в новата история на базата се разиграва именно там: на 8 декември 2008 г. F/A-18D от тренировъчна ескадрила губи и двата си двигателя при захода за кацане и се рухва върху две къщи в Юнивърсити Сити. Загиват четирима души от едно семейство, сред които две малки деца. Пилотът съумява да катапултира на едва 120 метра височина, след като прави опит да насочи самолета далеч от жилищните сгради. Разследването на Корпуса тогава посочи като причини небрежна поддръжка и човешка грешка. При настоящия случай останките останаха в границите на летището.

Разследването на днешния инцидент ще протече по стандартната процедура на Морската пехота: командна проверка и отделен съвет по безопасност, чиито заключения обикновено се публикуват месеци след самото събитие. Поглед върху темпото дава последният подробно документиран случай с F-35B: през септември 2023 г. пилот от „Мирамар“ (по онова време командир на изпитателната ескадрила VMX-1) катапултира при подход за кацане в Чарлстън, Южна Каролина, след поредица от системни откази. Самолетът продължи да лети без пилот още 102 км, преди да падне в гориста местност. Разследването беше публикувано едва през октомври 2024 г. с извода, че машината всъщност е била управляема, а пилотът погрешно е преценил, че е излязъл от контрол. Наказателни мерки не бяха предложени, но офицерът беше освободен от командния си пост.

Списъкът с изгубените F-35B на Корпуса остава сравнително кратък:

  • 28 септември 2018 г.: Първата катастрофа с F-35 изобщо – край авиобаза „Бофорт“ в Южна Каролина.
  • Септември 2020 г.: F-35B от ескадрила в Юма се сблъска във въздуха със самолет-цистерна KC-130J по време на презареждане над Южна Калифорния.

И в двата случая пилотите катапултираха и оцеляха, а екипажът на танкера успя да приземи повредената машина аварийно („по корем“) в открито поле.

Днешното произшествие се случва на фона на отрицателна статистика за годината. По данни на Пентагона към 29 юли 2026 г. четирите рода войски са регистрирали общо 50 инцидента от „Клас А“ с безпилотни и пилотирани апарати, спрямо 45 за същия период на 2025 г. При Морската пехота съотношението е 4 срещу 5. Този ръст се дължи главно на Военновъздушните сили, които отчитат 25 случая спрямо 19 година преди това. От 2020 г. насам тежките авиационни произшествия са отнели най-малко 180 живота – в това число влизат и 67-те жертви от сблъсъка над Вашингтон през януари 2025 г.

Флотът от F-35 влиза в тази статистика с официално влошени показатели за поддръжка. В доклад от юни 2026 г. Сметната палата на САЩ (GAO) отчете спад на технически изправните машини от 67% на 44% за периода между финансовата 2021 и 2025 г., а на напълно боеспособните – от 38% на 25%. За конкретния вариант F-35B спадът е от 67% на 53,9%. Ръководителят на програмата предупреди през същия месец, че флотът е надраснал капацитета на поддържащата го система и подобрение не се очаква преди края на годината. Дали тези фактори имат общо със случая в „Мирамар“, ще установи разследването; за момента няма данни за техническа неизправност.

За самата база и 3-то авиокрило това е второто тежко произшествие за по-малко от два месеца. През юни изтребител F/A-18 Hornet от същата 11-а авиационна група се разби в планински район в щата Вашингтон по време на учебен полет. Пилотът катапултира и беше открит жив, но машината (на стойност около 66,5 млн долара) беше напълно унищожена. През август 2023 г. пилот на F/A-18D загина при падане на самолета му северно от „Мирамар“.

неделя, 12 юли 2026 г.

Откатът на ЯкБ-12,7 къса импровизирания стан и поваля руски разчет

🇷🇺💥 Импровизирана четирицевна вертолетна картечница ЯкБ-12,7, монтирана в каросерията на камион, се счупва в основата си под отката още при първите откоси; оръжието се отмята рязко назад и нагоре и поваля собствения си стрелец, който пада от платформата. Кадрите са споделени руският канал „Блиндаж дяди Жоры“. Гофрираните метални бордове издават каросерия на камион, а оскъдните детайли, включително тополи под ниска облачност, не позволяват геолокация.

Операторът пада по гръб от платформата, висока поне около два метра, ударен от самото оръжие при отмятането му. Втори военен, застанал на крачка встрани, заляга в последния момент, когато го спасява от сигурна гибел. В описанието под видеото не се съобщава за пострадали.

ЯкБ-12,7 (индекс 9-А-624) е авиационно оръжие, не пехотно. Това е четирицевна картечница с въртящ се блок цеви от типа „Гатлинг“, разработена в края на 60-те години и приета на въоръжение през 1977 г. за щурмовия хеликоптер Ми-24. Стреля с патрон 12,7×108 мм при темп до 4000–4500 изстрела в минута – модернизираният вариант ЯкБЮ достига 5000 – тежи около 45 кг без боекомплект и по замисъл изобщо не е носимо оръжие. Проектирана е да виси в носовата установка УСПУ-24 на Ми-24, здраво свързана с носещата конструкция на хеликоптера, която поема мощния откат на четирите бързо редуващи се цеви. Именно тази опора изчезва, щом оръжието бъде свалено на земята и завинтено на набързо сглобена стойка.

Именно тук се корени инцидентът. Заварена на самоделен стан в каросерията на камион, върху окачване, което поддава и се люлее, картечницата остава без твърдата основа, за която е конструирана. Още преди този случай специалният украински портал Militarnyi посочи, че руснаците стрелят с наземните установки на къси откоси, а импровизираните шасита не поемат отката и се клатят силно при стрелба. Причината за провала е елементарна физика: огромният откат на 12,7-мм откос среща слаба заварка, която просто се къса, и тежкото оръжие политва назад.

През последните две години руските сили започнаха да свалят именно тези картечници от Ми-24 и да ги слагат на наземни носители за мобилните огневи групи – леките екипи на пикапи, камиони и бронирани машини, натоварени да свалят украинските дронове. Логиката е разбираема: 12,7-мм оръжие, изсипващо няколко хиляди изстрела в минута, е ефективно срещу малка и бавна въздушна цел, а свалена установка на един застаряващ хеликоптер е привидно евтин ресурс. Но авиационната картечница е създадена за твърдо гнездо в летателна машина, не за импровизирана стойка на автомобилно окачване, и адаптацията пренася този проблем на земята, без да го решава. Беларуски конструктори са минали по същата пътека с 4-цевната ГШГ-7,62 – знак, че става дума за модел, а не за единичен каприз.

Самите мобилни огневи групи не са руско изобретение. Украйна ги разгръща от есента на 2022 г. срещу масираните удари с ирански дронове „Шахед“, а Русия възприе модела по-късно, копирайки украинския опит. Идеята е проста и икономически неизбежна: скъпите зенитни ракети не бива да се хабят по евтини безпилотни апарати, затова малки екипи – по трима-петима души, сменящи се на денонощни дежурства, върху пикапи, бронирани „Тигър“ и УАЗ – дебнат по вероятните въздушни коридори и свалят въздушната цел с картечен огън. Насочват ги прожектори, тепловизори и малки радари за близкия обсег. Арсеналът е пъстра сбирка от каквото е под ръка: 23-мм установки ЗУ-23-2, тежки картечници ДШКМ с нощна оптика, преносими зенитни комплекси, автоматични гранатомети, гладкоцевни пушки за най-близкия обсег, дори картечници „Максим“ отпреди повече от век, върнати от складовете. Свалените от Ми-24 картечници ЯкБ-12,7 и ГШГ-7,62 са част от същата логика – само че за разлика от старите пехотни картечници те стоварват на земята дефекти, които в хеликоптера е поемала самата машина.

Кадрите от „Блиндаж дяди Жоры“ показват какво се случва, когато въпросната импровизация прескочи инженерната граница. Авиационна картечница с огромна сила на отката, закрепена на стойка, която не е оразмерена да я поеме, се превръща в опасност за собствения си разчет: основата поддава при първите откоси, оръжието се отмята и поваля стрелеца, който трябва да го обслужва.

Отвъд ефектния кадър инцидентът очертава състоянието на руската отбрана срещу украинските дронове. Свалянето на бордови картечници от ударни хеликоптери и монтирането им на домашно сглобени стойки е белег за недостиг на способности, не на нова доктрина: специализираните средства срещу масираните атаки с евтини дронове не достигат и частите се справят с каквото имат. Практиката е неустойчива по същество – въоръжението, свалено от Ми-24, идва от краен ресурс, а набързо заварените установки не са проектирани нито за наземна употреба, нито за безопасна работа от пехотен разчет. Кадри като този няма да променят темпа на войната и почти сигурно няма да спрат самата импровизация; те само отброяват цената ѝ – за войниците, натоварени да обслужват оръжие, което се обръща срещу тях.

четвъртък, 9 юли 2026 г.

Гръцки F-16 кацна по корем на Закинтос и пламна, пилотът е невредим

🇬🇷✈️🔥 Гръцки изтребител F-16 се приземи по корем на пистата на летище Закинтос и се запали, след като по време на тренировъчен полет над водите на Йонийско море колесникът му отказа. Пилотът на машината успя да излезе от нея невредим, без да се катапултира. Инцидентът доведе до налагане на временна забрана за полети на летището на популярния туристически остров, познат на туристите и като италианското си име Занте, и отклони пристигащите полети към Атина, Корфу и Солун.

Кадри, заснети на пистата, показват едномоторния самолет легнал върху корпуса си, обгърнат от пламъци, които избухват край фюзелажа, докато екипи на пожарната се опитват да ги потушат с вода и пяна. Пилотът е напуснал самолета по нормалния ред, а не с аварийно изхвърляне, личи и от самите записи – фенерът и катапултната седалка остават на мястото си върху машината. Друго видео, заснето при подхода за пистата, потвърждава онова, което впоследствие беше обявено от командването: колесникът не е бил изваден преди допира.

Подполковник от ВВС Константинос Гравалос съобщи пред медиите, че машината F-16C Fighting Falcon, 1 от около 150-те, които Гърция поддържа на въоръжение, е претърпяла неуточнена техническа неизправност по време на тренировъчния полет. Пилотът е взел решение да се приземи аварийно на летище Закинтос, което носи името на националния поет Дионисиос Соломос. „В добро здраве е“, увери Гравалос. По официалната версия причината за аварията подлежи на разследване и засега остава неустановена.

Отвъд изявленията на официални лица гръцки репортажи очертават по-детайлна, но не съвсем потвърдена картина на случилото се. Според сведенията пилотът получил в кабината индикация за пожар или изтичане на гориво, спрял двигателя преди допира и се е насочил към Закинтос за аварийно кацане; предупредена навреме, пожарната разстлала предварително слой пяна по пистата, върху която самолетът се плъзнал по корем. Такава последователност би обяснила както пламъците веднага след допира, така и готовността на наземните екипи да ги потушат за минути, но ВВС не са я потвърдили и тя следва да се приема с уговорка.

Първоначални съобщения приписаха самолета на ВВС на САЩ, но още преди командването да направи официално изявление местните опознавателни знаци и характерната тъмносива схема на боядисване не оставяха съмнение кой е операторът.

Според местни медии самолетът принадлежи на 335-а ескадрила „Тигри“ от състава на 116-о бойно крило, базирано на летище Араксос в Западна Гърция, на около 30 км източно от Патра. Крилото обединява двете ескадрили (335-а „Тигри“ и 336-а „Олимпос“). И двете имат на разположение F-16 в модификация Block 52+ Advanced. Двете звена имат тежест в историята на гръцката военна авиация: 335-а е най-старата действаща ескадрила във ВВС, сформирана още през октомври 1941 г. на летище Акир в тогавашна Палестина, а 336-а „Олимпос“ е последното поделение в света, летяло на щурмовика A-7 Corsair II – самолет, изведен трайно от експлоатация едва на 17 октомври 2014 г., за да бъде заменен именно с F-16.

Гръцките F-16 днес летят от 4 бойни крила и общо 8 ескадрили, но по-голямата част от тях са разположени с лице към Егейско море: 111-о крило в Неа Анхиалос край Волос, 115-о крило в Суда на о-в Крит и щабът на тактическата авиация в Лариса образуват източния и южния гръб на изтребителната отбрана, където гръцки самолети редовно се вдигат за прехват на турски нахлувания във въздушното пространство над архипелага. Араксос стои встрани от тази ос – най-западната от базите с F-16, обърната към Йонийско море и западния фланг на страната, далеч от всекидневните търкания над Егея. Именно над Йонийско море се е провеждал и тренировъчният полет на авариралата машина.

Разположението на 116-о крило върви и с друга особеност: то събра последната и най-съвършена партида с гръцки F-16 Block 52+ Advanced, което направи Араксос дом на едни от най-модерните изтребители в парка на страната още преди началото на усилията по модернизация до стандарта „Viper“. Всички бойни самолети на гръцките ВВС носят характерната сива окраска „Aegean Ghost“, оптимизирана за видимостта и фона над морето – същата, по която в случая на Закинтос гръцката принадлежност на въздушната единица проличава от пръв поглед.

Официалното известие до авиаторите (NOTAM), с което пистата на Закинтос беше временно затворена за всичко освен одобрени медицински, правителствени и военни хеликоптери, беше издадено към 15:10 часа местно време. Пристигащите полети бяха пренасочени към Атина, Корфу и Солун, а засегнатите включваха полети от Обединеното кралство; островът, който посреща стотици хиляди туристи през целия летен сезон, за няколко часа остана без действаща въздушна връзка в разгара на пиковия трафик.

Инцидентът с унищожена или тежко повредена бойна машина, но невредим пилот и нито един пострадал на земята, нарежда случая сред незначителните аварии, които неизбежно съпътстват история на всеки голям флот изтребители. Кацането по корем е сред класическите сценарии, в които подготвен пилот и подготвена писта дават шанс машината да бъде ремонтирана, а екипажът – изведен безопасно; фактът, че седалката и фенерът остават по местата си, говори за точно такъв контролиран изход, а не непредвидено аварийно напускане.

Гърция е сред водещите оператори на F-16 в глобален план и най-големият европейски – 150 изтребителя в няколко различни варианта са гръбнака на нейната бойна авиация. Именно този флот в момента преминава през мащабна модернизация: по програма, стартирала през 2018 г., около 84 самолета от вариантите Block 52+ и 52M се привеждат към стандарта F-16V, известен и като Block 70/72 „Viper“ – с нова радарна станция с активна фазирана антенна решетка (AESA), обновена авионика и по-широки бойни способности. През април Гърция получи 50-ия модернизиран „Viper“, изминавайки половината път на програмата, която да продължи до около 2027 г. Успоредно с нея се предвижда втора вълна – привеждане на 38 изтребителя от по-ранната серия Block 50 към същия стандарт, с което по план гръцките ВВС трябва да разполагат с общо 121 машини F-16V. Инцидентът на Закинтос не засяга пряко този процес, но напомня колко натоварена е експлоатацията на един застаряващ авиационен състав, който е подложен на модернизация в движение.

Загубата на самолет не е нещо ново за гръцките ВВС, въпреки че случаите с фатален край остават рядкост. Най-тежката катастрофа в новата история на флота остава тази от 26 януари 2015 г. на авиобаза Лос Лянос край Албасете в Испания, когато гръцки F-16 се разби малко след излитане по време на учение на НАТО и уби 11 души – 2-мата членове на екипажа и 9 души на земята, предимно френски военнослужещи. С оглед на това изходът в Закинтос – пилот, отведен невредим, и нито един пострадал – илюстрира каква огромна е разликата между техническа неизправност, овладяна успешно до контролирано приземяване, и аварийно кацане, превърна човешка трагедия.

Към момента причината за отказа на колесника е неизяснена, а разследването на ВВС тепърва предстои да установи дали в основата стои чисто механична повреда на системата за прибиране и спускане на колесник или, както подсказват някои спекулации, по-ранен проблем с гориво или пожар, който е принудил пилота да свали машината по корем. Дотогава сигурни остават малкот но ключови факти: самолетът е гръцки, пилотът е невредим, а летището на един от най-натоварените туристически острови в страната се върна в нормален ритъм, след като пожарът беше потушен и пистата – разчистена.

сряда, 1 юли 2026 г.

Американски военнослужещ се издирва след аварийно приводняване на MH-60S в Арабско море

🇺🇸🚁🌊 Един американски военнослужещ се издирва в Арабско море, а трима негови колеги бяха спасени и се намират в стабилно състояние, след като палубен вертолет MH-60S Seahawk от самолетоносача USS George H.W. Bush извърши аварийно кацане във водата в сряда, 1 юли.

Пети флот на САЩ – военноморско командване с щаб в Манама, Бахрейн, отговарящо за водите около Арабския полуостров – съобщи за инцидента още на същия ден и подчерта, че няма индикация аварията да е причинена от враждебно действие. Това е вторият американски хеликоптер, паднал в тези води за под месец, и вторият пореден случай, в който отговорът на въпроса „обстрел или авария“ трябва да се даде, преди спасителната операция изобщо да е приключила.

По изявление на командването инцидентът е станал около 3:30 ч. източно време – късният предиобед местно време. „Части на ВМС на САЩ в региона в момента издирват другите все още изчезнали членове на екипажа. Причината за инцидента се разследва“, гласи съобщението на Пети флот от 1 юли. 3 от 4-членния екипаж бяха извадени от водата и се възстановяват на борда на самолетоносача; четвъртият остава в неизвестност и засега няма сведения за откриването му. Командването не уточнява кои кораби и самолети участват в издирването, а името на издирвания не се уточнява – по установената практика неговата самоличност се оповестява едва след като бъдат уведомени близките. Часовете при това имат значение: дори в топлите води на Арабско море през юли човек зад борда се бори с вълнението, дехидратацията и умората, а периметърът на търсене се разширява с всяко отместване на течението.

Падналата машина принадлежи на HSC-5 „Nightdippers“ – вертолетна ескадрила за морски бой от състава на седмо палубно авиокрило (Carrier Air Wing 7), базирана в Норфолк, Вирджиния. MH-60S – морският вариант от фамилията H-60 с широки плъзгащи се врати от двете страни на кабината, официално именуван Knight Hawk, но и във флота вървящ под общото име Seahawk – поема черната работа на ударната група: пренася хора и товари между корабите, поддържа специалните операции и носи дежурството по издирване и спасяване. Заедно с противолодъчния MH-60R той образува гръбнака на вертолетната авиация на флота. Именно такава машина обикновено вади падналите във водата – този път тя самата стана обект на операцията.

Аварийното приводняване е една от най-опасните маневри в морската авиация дори за опитни екипажи. Тъй като вертолетът носи двигателите и главния редуктор високо над кабината, центърът на тежестта е горе – и при потапяне машината е склонна да се преобърне с кабината надолу. Затова палубните екипажи редовно тренират евакуация от преобърната, пълнеща се с вода кабина в специални тренажори; но дори с подготовка излизането от потъващ вертолет в открито море остава борба със секунди – в тъмна, обърната наопаки кабина, под напора на нахлуващата вода.

George H.W. Bush – най-новият самолетоносач от клас Nimitz, в строя от 2009 г. – отплава от Норфолк на 31 март, един месец след началото на войната с Иран, и стигна до региона по маршрута около нос Добра надежда; от 23 април корабът действа в зоната на Централното командване на САЩ (CENTCOM), която обхваща Арабско море и подстъпите към Ормузкия проток. По данни на Stars and Stripes в Близкия изток в момента служат около 50 000 американски военнослужещи.

Фонът е война, прекратена по средата. Съвместната въздушна кампания на Израел и САЩ срещу Иран започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, един от които ликвидира върховния лидер Али Хаменей; примирието от 8 април, договорено с посредник Пакистан, я замрази, а на 17 юни Тръмп и президентът Масуд Пезешкиан подписаха т.нар. „Исламабадски меморандум“ – 60-дневно удължаване, по силата на което двете страни договарят окончателните условия: от ядрената програма и режима на плаване през Ормузкия пролив до вдигането на санкциите и пакет за възстановяване от порядъка на 300 млрд. долара. Меморандумът свали морската блокада срещу Иран и отвори протока, но се задържа трудно – беше нарушаван неведнъж и от двете страни – и американските военни в региона остават в повишена готовност.

В такава среда всяка паднала машина се чете под лупа, а прецедентът отпреди три седмици показва защо. На 9 юни армейски вертолет AH-64 Apache падна в Оманския залив край Ормузкия проток по време на патрул над регионалните води. Двамата членове на екипажа бяха открити и извадени за около 2 часа от безпилотен катер Corsair на Task Force 59, създаденото в Бахрейн съединение на Пети флот за безпилотни системи – в спасителна операция, която ще остане в историята като първата, изпълнена от морски дрон на американските сили. Тогава президентът Доналд Тръмп обяви, че машината е свалена от ирански сили, и се закани да отговори; публично потвърждение на тази версия от военното разследване няма и до ден-днешен. За случая от 1 юли Пети флот каза обратното още в своето първо съобщение: нищо не сочи към враждебно действие. Отвъд близостта във времето и водите двата инцидента нямат връзка помежду си – различни машини, различни родове войски, но и различни обстоятелства. Общ е фонът: море, наситено с американска техника, и примирие, което превръща всяко падане на машина в политически въпрос още преди екипажът да е изваден.

вторник, 16 юни 2026 г.

Двама загинаха при катастрофа на Су-24М в Хмелницка област.

🇺🇦✈️ Фронтови бомбардировач Су-24М от състава на 7-а тактическа авиационна бригада „Петро Франко" на ВВС на Украйна претърпя катастрофа на територията на Хмелницка област, в която загинаха и двамата членове на екипажа. Командването на ВВС по-късно потвърди информацията в изявление, според което самолетът е изпълнявал мисия в района в момента на инцидента.

Двамата загинали бяха посочени като майор Богдан Григориевич Захарулко (пилот) и старши лейтенант Богдан Александрович Бабенко (щурман). „Изразяваме своите най-дълбоки съболезнования на семействата на майор Богдан Григориевич Захарулко и старши лейтенант Богдан Александрович Бабенко, които защитаваха страната ни до последния си дъх", се казва в изявлението на Командването.

На мястото на катастрофата работят спешните служби и органите на реда. По предварителна информация няма пострадали сред цивилното население. Конкретните причини и обстоятелства за трагедията вече се разследват – официално не е обявена нито техническа неизправност, нито вражеско въздействие.

Случаят беше потвърден от множество украински медии, сред които УНИАН, Украинска правда, РБК-Украйна и Интерфакс-Украйна вечерта на 16 юни.

2-членният екипаж е тежкият залог при всеки един полет на щурмовика, който се управлява от пилот и щурман-оператор, които при катастрофа делят една и съща съдба.

7-а тактическа авиационна бригада е именно онова съединение, чиито Су-24М/МР бяха превърнати в основната въздушна пускова платформа на западните далекобойни крилати ракети – британските Storm Shadow и френски SCALP-EG. Това превръща в стратегически актив всеки летателен състав и всяка изправна машина от бригадата, който не се възстановява лесно. Украинският парк от Су-24 е наследство от съветската епоха, без възможности за производствена линия и без приток на нови корпуси; всяка загуба, бойна или небойна, свива допълнително от един и без това ограничен и невъзобновяем ресурс.

Бригадата „Петро Франко"

Съединението води началото си от 7-и бомбардировъчен авиополк, формиран през 1951 г. в бойната структура на съветската тактическа авиация. През януари 1992 г. звеното полага клетва за вярност към украинския народ. През 2004 г. в база Староконстантинов е сформирана отделна авиационна ескадрила, през октомври 2005 г. – авиационна бригада, а през март 2008 г. съединението е преименувано в бригада на тактическа авиация. С указ на президента на Украйна от 28 март 2008 г. (№ 281/2008) – за показани високи резултати в бойната подготовка – на бригадата бе дадено почетно име „Петро Франко". Съединението е сред първите във ВВС, окомплектовани изцяло с професионални военнослужещи, а не със срочници.

Петро Иванович Франко (роден на 28 юни 1890 г. в Нагуевичи) е син на класика на украинската литература Иван Франко – химик-инженер, учен, педагог и писател. По време на борбата за национално освобождение периода 1917–1920 г. той е военен пилот и командир на въздушния отдел на Украинската галицийска армия (УГА), смятан за един от първите украински авиатори, и съосновател на скаутската организация „Пласт". Арестуван през 1941 г., загива при неизяснени обстоятелства.

Бригадата лети с щурмови бомбардировачи Су-24М, разузнавателни Су-24МР и учебно-тренировъчни Aero L-39 Albatros. Домашната ѝ база е летище Староконстантинов в Хмелницка област. Към март 2019 г. разполага с има порядъка на 14 ударни Су-24 и 9 разузнавателни машини в оперативен състав.

Със своите Су-24, носещи Storm Shadow и SCALP, бригадата нанесе едни от най-болезнените украински удари по Черноморския флот на Руската федерация – през 2023 г. бяха поразени десантен кораб, подводница и щаба на флота в Севастопол. Поради тази причина летище Староконстантинив се превърна в приоритетна цел на опит за руско отмъщение. Мащабни удари с ракети и дронове по базата бяха отчетени през май, юли и август 2023 г. Всички те бяха насочени към складове, ремонтна инфраструктура и самите самолети Су-24МР.

Бригадата плаща висока цена за своето неизменно участие в интензивните операции. Forbes цитира украински източници, според които към втората годишнина от инвазията съединението е било загубило около 18 щурмови самолета, свалени от руските сили, но е останало в строя с разпределяне на останалите машини срещу няколко летища и връщане на колкото е възможно повече от приземените самолети. Сред документираните бойни загуби са разузнавателният Су-24МР с борден номер „White 84", свален на 26 юни 2022 г. (екипажът е удостоен посмъртно със звание Герой на Украйна), и бомбардировачът Су-24М „White 03", свален на 1 март 2023 г. в района на Бахмут. Командир на бригадата към февруари 2024 г. е полковник Евген Булацик.

Полети в среда без надеждна навигация

Катастрофата на 16 юни стана дълбоко в тила. Хмелницка област е разположена на стотици километри от фронт, а официално причината се разследва. Тя обаче се вписва средата, в която работят украинските екипажи.

На 6 май 2026 г. украински бойни пилоти преминаха специално обучение за експлоатация без GPS навигация: отговор на факта, че руските системи за електронна война непрекъснато заглушават сателитните сигнали по цялото бойно поле. По думите на украинските авиатори това е превърнало въздушните операции без солидна сателитна навигация от извънредна ситуация в стандартно бойно условие. По време на ученията, проведени с подкрепата на Кралски военновъздушни сили (RAF), пилотите се учеха да навигират според характеристики на терена – реки, пътища, контури на ландшафта – вместо да разчитат изцяло на дигитални системи.

Дали и доколко този фактор има отношение към инцидента от вторник, на този етап не е ясно, а разследването е стартирало.

Хронология: небойни катастрофи и аварии на украинската авиация

Извън свалените на бойното поле самолети, украинските ВВС понасят и серия от небойни загуби – при учебните полети, аварии при кацане или изпълнение на задачи извън пряк огневи контакт. Те очертават фона, на който се полага инцидентът от 16 юни:

  • 25 август 2023 г. Житомирска област сблъсък във въздуха на два учебно-бойни L-39 отне живота на трима пилоти от ВВС, сред които прочутият пилот на изтребител Андрий Пилщиков (40-а тактическа авиационна бригада) – едно от лицата на кампанията за доставка на F-16 – както и майорите Вячеслав Минка и Сергий Проказин. Небойна, тренировъчна авария.
  • 26 август 2024 г. При отблъскване на руска въздушна атака се разбива един от първите украински F-16, при което загива 30-годишният пилот Олексий Мес. Машината не е свалена в потвърден въздушен бой; обстоятелствата (включително версии за пилотска грешка и „свой огън") бяха предмет на разследване.
  • 28 април 2025 г. При комплексна бойна задача – авиационна поддръжка на войските и отблъскване на дронове – е изгубен изтребител Су-27; пилотът оцелява.
  • 22–23 август 2025 г. Многоцелеви изтребител МиГ-29 се разбива при заход за кацане след завръщане от бойна мисия. Загива майор Сергий Викторович Бондар, заместник-командир на ескадрила от състава на 40-а бригада. Машината не е свалена от противника, а катастрофата се случва при кацането.
  • 16 юни 2026 г. Су-24М на 7-а ТАБр „Петро Франко" се разбива при изпълнение на мисия; загиват майор Богдан Захарулко и старши лейтенант Богдан Бабенко. Причината се разследва.

Командването на Военновъздушните сили не е обявило срок за приключване на разследването на инцидента от 16 юни.

понеделник, 15 юни 2026 г.

F/A-18D Legacy Hornet на Морската пехота на САЩ се разби в щата Вашингтон, пилотът катапултира.

🇺🇸 Многоцелеви изтребител F/A-18D Legacy Hornet от състава на ескадрила VMFA-323 на ВВС на САЩ се разби, докато изпълнява полет по маршрут на ниска височина VR-1355 в щата Вашингтон, а успешното катапултиране беше уловено на видео.

На 13 юни около 12:00 ч. тихоокеанско лятно време, изтребител F/A-18D Hornet, зачислен към 11-та авиогрупа от 3-то авиокрило на Корпуса на морската пехота на САЩ, се разби на около 88 км югоизточно от Сиатъл по време на рутинна тренировъчна мисия. Пилотът катапултира успешно и беше прибран от местната шерифска служба.

„Причината за инцидента в момента се разследва. За да се запази обективността на разследването, засега не се предоставят допълнителни детайли. Разследването на авиационни произшествия може да отнеме няколко месеца, в зависимост от различни фактори“, гласи официално съобщение за пресата на 3-то авиокрило.

Любопитното е, че почти онлайн веднага започнаха да циркулират кадри, на които единственият пилот успява да катапултира от двуместния Legacy Hornet, както и експлозията след разбиването на самолета. Сблъсъкът е предизвикал горски пожар, който вече е обхванал площ от два акра, според Национален координационен център за горски пожари.

Инцидентът се е случил по протежение на визуален маршрут VR-1355, един от коридорите с ниска надморска височина, които преминават през национални паркове в Каскадните планини. Наричан разговорно „полетът за един милион долара“ както заради живописните гледки, така и заради забавното и „агресивно“ пилотиране, което може да се изпълнява в долините, VR-1355 е един от най-популярните нисковисочинни маршрути сред ескадрилите със самолети Growler, базирани на авиобаза Уидби Айлънд (NASWI).

Самолетът за електронна борба EA-18G Growler от 130-а ескадрила за електронни атаки (VAQ-130 „Zappers“) с двучленен екипаж се разби близо до мястото на настоящия инцидент, в близост до планината Рейниър, преди малко по-малко от две години – на 15 октомври 2024 г. Останки от самолета бяха открити в планински район от издирвателни екипи в сряда, 16 октомври. Съдбата на двамата военноморски летци на борда по време на катастрофата беше неясна до 21 октомври, когато ВМС на САЩ ги идентифицираха като лейтенант-командир Линдзи „Майли“ Еванс и лейтенант Сирена „Дъг“ Уайлдман.

Въпреки че Корпусът на морската пехота на САЩ не предостави детайли за точния вид или подразделение на разбилия се преди два дни Legacy Hornet, той почти веднага беше установен като борд №165412 с опашен код WS-415 от състава на ескадрила VMFA-323 „Death Rattlers“, базирана на авиобаза Мирамар, щата Калифорния, изпълнявал полет с повиквателна SNAKE 21. Това беше възможно благодарение на снимки на самолета докато излита от международно летище Кинг Каунти – Боинг Фийлд, където са дислоцирани машините Legacy Hornet на „Death Rattlers“ от Мирамар.

Наблюдателен фотограф от района на Пюджет Саунд е забелязал, че само 3 от 4 самолета са се завърнали обратно на летището на излитане, като липсващата машина е била именно с бордов номер 165412.

Ту-22М3 се разби в Иркутска област.

🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-22М3 от състава на на Въздушно-космическите сили на Руската федерация се разби в Иркутска област на Сибирския федерален окръг по време на тренировъчен полет. Това съобщи Министерството на отбраната, което уточни, че 4-членният екипаж на самолета е успял да се катапултира.

Самолетът, който е способен да носи хиперзвукови ракети Х-47М2 „Кинжал“, познат още с кодовото си име по класификацията на НАТО „Backfire“, е свръхзвуков бомбардировач от съветската епоха, използван от Москва за бойни мисии в Сирия и Украйна през последното десетилетие.

Кадри от инцидента, публикувани в социалните мрежи, показват самолета да пикира в гъсто залесена местност недалеч от бреговете на река Ангара, изхвърляйки огромен стълб дим.

„Екипажът се катапултира. Няма заплаха за живота и здравето на пилотите“, гласи изявление на Министерство на отбраната, цитирано от агенция Интерфакс. „Няма щети на земята. Самолетът е изпълнявал полет без боен товар.“

Губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев обяви в официално изявление, че инцидентът се е разиграл в близост до село Каменка, че пожарникарите работят по потушаване на пожара, а 4-членният екипаж е откаран в болница.

Ту-22М3, модернизирана версия на оригиналния самолет Ту-22, е способен да изстрелва крилати ракети с въздушно базиране Х-22, както и аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, сочат данни на Bulletin of the Atomic Scientists.

четвъртък, 11 юни 2026 г.

Инцидент с неизвестни вещества блокира Пентагона.

🇺🇸🚨 Няколко етажа и коридора в сградата на Пентагона бяха блокирани, а други се евакуират в отговор на „инцидент с опасни материали“, съобщиха трима запознати източници и местната пожарна служба.

Говорителят на Пентагона Шон Парнел потвърди, че системите в сградата „са открили проблем с качеството на въздуха, което налага да бъдат предприети превантивни мерки, докато не бъде установена степента на сериозност“.

„Министерството задейства стандартните протоколи за защита, включително заповед за оставане по места (shelter-in-place) в засегнатия район“, заяви Парнел. „Екипите за реагиране са на терен и имат готовност да окажат съдействие на служителите в сградата.“

Екипът за реагиране при инциденти с опасни материали към Службата за защита на силите на Пентагона вече работи по случая заедно с пожарната служба на окръг Арлингтън, обяви говорителят на ведомството капитан Джейми Джил. Публикация на Пожарната и спешна медицинска помощ на Арлингтън (Arlington Fire & EMS) в социалните мрежи потвърди, че техният специализиран отряд за опасни материали действа в Пентагона „по време на инцидент с опасни вещества“.

Съобщение, изпратено от екипа по сигурността на Пентагона, посочва, че е засечен „проблем с качеството на въздуха“ и са нужни допълнителни тестове.

„Тези допълнителни изследвания могат да отнемат 1-2 часа. Екипите за реагиране се намират по места и при възникване на необходимост имат готовност да окажат съдействие на намиращите се в сградата. Възможно е в централния двор да забележите служители от различни ведомства и провеждането на превантивни мерки. Моля, не тълкувайте погрешно тези действия“, се казва в съобщението.

Етажи от втори до пети в коридори от четвърти до седми на огромния комплекс на Пентагона са напълно блокирани, твърдят двама от източниците. Третият източник заяви пред CNN, че полицията в сградата е оборудвана с противогази и пълно защитно облекло срещу химически агенти.

вторник, 9 юни 2026 г.

Американският хеликоптер е свален от Иран. Тръмп обяви, че предстои отговор.

🇺🇸 ИЗВЪНРЕДНО: Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е бил информиран, че американският боен хеликоптер AH-64 Apache, загубен над Ормузкия пролив късно снощи, е бил свален от иранските военни, докато е извършвал патрул.

По думите му двамата пилоти на борда на машината са невредими и са прибрани на безопасно място. Тръмп настоява, че САЩ „по необходимост трябва да отговорят“ на инцидента, което е сигнал, че може да последва военна ескалация от американска страна.

Хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разбил в Ормузкия пролив, пилотите са евакурани.

🇺🇸🚁 Американски военно-транспортен хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разби близо до Ормузкия пролив в понеделник, а двамата членове на екипажа са били спасени успешно, съобщават двама източници, запознати с инцидента, цитирани от The New York Times.

Все още не е ясно дали хеликоптерът е бил свален от ирански огън, дали е претърпял механична повреда или е възникнал друг проблем, поясни един от тях, който говори при условие за анонимност и добави, че случаят се разследва.

Инцидентът се случва в период на ескалация на враждебните действия в региона, последван от затишие, след като Израел и Иран си размениха въздушни удари, преди да отстъпят – поредният пример за крехкото естество на примирието.

Администрацията на Тръмп не беше оповестила новината за сваления хеликоптер до момента, в който New York Times се свърза с пресцентъра на Белия дом за коментар в понеделник вечерта. Самият Тръмп, отговаряйки на репортерски въпрос на пистата на международно летище „Джон Ф. Кенеди“, преди да се върне във Вашингтон, Тръмп увери, че пилотите „са добре“. Централното командване на САЩ (CENTCOM) не отговори на запитването за коментар.

Силите, разположени в зоната на отговорност на CENTCOM в Близкия изток, използват вертолети AH-64 Apache, ударни дронове MQ-9 Reaper и палубни изтребители F/A-18 Super Hornet и F-35 Lightning II в рамките на своите усилия за противодействие на иранската блокада на Ормузкия пролив и налагане на паралелна блокада срещу иранските пристанища.

Ислямската република е свалила около 30 дрона MQ-9 Reaper, а няколко изтребителя бяха изгубени в резултат на вражески и приятелски огън от началото на войната на 28 февруари. Това обаче би бил първият хеликоптер, изгубен в конфликта.

Миналия месец CENTCOM публикува кадри в социалните мрежи, на които се вижда как адмирал Брад Купър, началник на командването, лети над водите на пролива в навечерието на операция за ескортиране на търговски кораби през пролива, провдена от ВМС на САЩ – краткотрайна мисия, наречена „Project Freedom“.

Въоръженият с ракети „Hellfire“ хеликоптер е сред най-страховитите летателни апарати, участващи в операции в региона. Те патрулират стратегическия воден път отчасти за възпиране на атаки от малки лодки и за сваляне на дронове. Хеликоптерите обаче се приближават все по-близо до територията на Иран и контролирани от Иран острови в пролива и Персийския залив – като част от агресивната позиция, която CENTCOM заема паралелно с продължаващите преговори между двете страни за отваряне на пролива и прекратяване на войната.

В отговор на иранската блокада, на 13 април САЩ наложиха своя собствена блокада, забранявайки на търговски кораби да влизат или излизат от ирански пристанища. Оттогава насам американските военни кораби са върнали 134 плавателни съда.

ВМС на САЩ са извадили от строя 7 други кораба, игнорирали предупрежденията им да се върнат, включително петролен танкер, плавал под флага на Палау, докато се е движил към Иран през международни води в Оманския залив вчера.

През април двама членове на екипажа на изтребител F-15E Strike Eagle, свален от Иран, бяха спасени, след като катапултираха от поразения си самолет и се приземиха дълбоко във вражеска територия.

понеделник, 8 юни 2026 г.

Мощни детонации край село Беловское в Белгородска област.

🇷🇺💥 Мощна експлозия избухна в Белгородска област на Руската федерация,изхвърляйки в небето димен облак с формата на гъба, който се е виждал от всички краища на областния център, съобщават местните медии.

Радио „Свободна Европа“ (RFE/RL), позовавайки се на местни канали в социалните мрежи, съобщи за огромни стълбове черен дим, издигащи се от различни части на горски масив до селата Новосадови и Беловское, където се намират складове за боеприпаси. Кадри, публикувани онлайн, показват поне 4 отделни шлейфа от гъст черен дим над Белгородския район.

Местните власти, включително областният губернатор, все още не са коментирали причините за инцидента или мащаба на щетите по военната инфраструктура.

Прокремълски Telegram канали и някои руски военни блогъри лансираха версията, че детонациите са резултат от рутинно нарушение на правилата за безопасност при работа с боеприпаси.

Авторитетният канал Exilenova заяви, че към момента няма потвърдени сведения за удари с ракети или дронове. От Exilenova посочиха, че липсата на кадри от момента на експлозия директно от мястото предполага, че самият епицентър е в район, недостъпен за външни лица.

Експерти твърдят, че взривът най-вероятно е станал в т.нар. Беловска гора, която до 2023 г. е била гражданска паркова зона, но след това е превърната в строго охранявана военна зона със замаскирана инфраструктура.

петък, 5 юни 2026 г.

Мощен взрив на морски дрон разтърси пристанище Констанца в Румъния

🇷🇴 Мощна експлозия разтърси пристанище Констанца в Румъния днес сутринта, след като открит по-рано в близките води морски дрон се самовзриви, съобщиха от румънското министерство на отбраната.

Местните власти описаха устройството като „вид морски дрон, подобен на използваните във войната в Украйна“, като подчертаха, че то не принадлежи на румънските въоръжени сили и не е свързано с провежданите наскоро военни учения в региона на Черно море.

Безпилотният апарат беше намерен по-рано днес в цивилната зона на черноморското пристанище. Силите за сигурност от Румънската разузнавателна служба (SRI), Бреговата охрана и Министерството на отбраната вече бяха отцепили района.

В Констанца се намира авиобаза „Михаил Когалничану“ – мащабен обект на НАТО със значително присъствие на американски военни.

Инцидентът се случва само дни след като руски камикадзе дрон „Геран-2“ се разби в жилищна сграда в Галац, Източна Румъния, предизвиквайки експлозия и пожар, при които двама души бяха ранени.

В отговор на инцидента Букурещ изгони руския генерален консул в Констанца и закри Генералното консулство на Руската федерация в столицата. Прокуратурата е започнала разследване на последния инцидент.

След експлозията в Галац, румънският президент свика извънредно заседание на Висшия съвет за национална отбрана, за да обсъди „последиците от най-сериозния инцидент, засегнал националната ни територия“ от началото на руската инвазия в Украйна.

понеделник, 1 юни 2026 г.

Мощна експлозия в завод за производство на пиротехника в Малта.

🇲🇹💥 Мощна експлозия в завода за производство за пиротехника „Ta Lourdes“ в Малта рано сутринта днес изпрати двама мъже в болница с леки наранявания.

Двамата мъже, на 67 и 47 години, и двамата жители на залива Сейнт Пол, са се намирали в нивите недалеч от фабриката по време на инцидента. Те са били откарани в болница с линейка, заедно с други местни жители, заради преживяния шок. Медицински екипи потвърдиха, че двамата са получили леки телесни повреди. От полицията съобщиха, че никой от лицензираните работници на фабриката не е бил на място в момента на взрива.

Жители на околните населени места съобщават, че са чули експлозията от километри, а други описват как са усетили ударната вълна, която е разтърсила сгради и изпочупила прозорци в голяма част от острова

Човек, разхождал кучета в Кенеди Гроув по това време, разказа за ужасяващото преживяване. „Бях в Кенеди Гроув с кучетата, когато чух първия гръм. Първоначално си реших, че газова бутилка е експлодирала. След това, около 5 минути по-късно, последваха още 3 гърмежа един след друг. Взривовете бяха толкова силни, че буквално усетих как косата ми се раздвижи от налягането на ударната вълна, а всички дървета около нас се разтресоха. Кучетата ми напълно се побъркаха. Никога в живота си не съм се плашил толкова – за момент наистина си помислих, че ни бомбардират.“

Екипите на спешна помощ са изпратени незабавно, а полицията в момента разследва инцидента. Полицията, Департаментът за гражданска защита, Въоръжените сили на Малта и медицински персонал остават на място, за да гарантират безопасността на района, а гражданите са помолени да го избягват.

Политически лидери и председателят на Европейския парламент реагираха с безпокойство в понеделник сутринта след експлозията във фабриката за фойерверки „Ta' Lourdes“ в Магтаб, като изразиха солидарност със засегнатите и похвалиха спешните служби, реагирали на място.

Премиерът Роберт Абела заяви, че мислите му са със засегнатите, и добави, че служители и работници от държавните органи са били изпратени незабавно на мястото, за да окажат помощ.

Лидерът на опозицията Алекс Борг благодари на силите за сигурност за реакцията им, описвайки взрива като такъв, който е „шокирал страната“. Той посочи, че мислите му са насочени към всички, засегнати от силата на експлозията.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви, че е потресена от инцидента, който е „шокирал страната ни“, и изрази своята съпричастност с жителите на околния район. Тя отправи специални благодарности към членовете на Гражданска защита и всички, които се намират на терен „в тези трудни обстоятелства“.

събота, 16 май 2026 г.

Експлозия на газстанция в Пятигорск, няма данни за украински дронове.

🇷🇺🔥 Силна експлозия, последвана от пожар, е избухнала в Пятигорск, Ставрополски край на Руската федерация при разтоварване на автоцистерна с газ, съобщи кметът на града Дмитрий Ворошилов.

„Всички сили и средства са на терен за овладяване на извънредната ситуация. Аз също съм на мястото на инцидента. Искам да успокоя всички – експлозията няма нищо общо с атака с дронове. Предполагаемата причина е нарушение на правилата за безопасност“, написа той в приложението MAX.

Губернаторът на Ставрополския край Владимир Владимиров съобщи, че експлозията е станала на газстанция в Пятигорск, на улица „Ермолов“. Пострадали са двама души, единият от които се намира в тежко състояние. „Предприемат се нужните действия, в гасенето на пожара участват 45 души и 15 единици техника“, разказа Владимиров.

вторник, 5 май 2026 г.

Русия е загубила пореден боен хеликоптер Ми-8МТ.

🇷🇺🚁 Telegram каналът Fighterbomber, приписван на руския пилот Иля Туманов и считан за неофициален говорител на Въздушно-космическите сили, публикува съобщение за загуба на руски многоцелеви хеликоптер от серията Ми-8.

Публикацията не съдържа дата и час, точно местоположение, обстоятелства на инцидента, нито съдбата на екипажа. Към момента е твърде рано за реакция от страна на независимите трекери Oryx и Ukrainian Conflict Observatory, които обикновено публикуват визуални потвърждения.

По приложената снимка машината може да бъде идентифициран като модернизирана версия – конкретно Ми-8МТ (експортно обозначение Ми-17), произвеждана в Казанския вертолетен завод от 1977 г. насам с двигатели ТВ3-117МТ от 1420 kW всеки. Ключов отличителен белег е разположението на опашния винт от лявата страна на опашната греда – характерно за Ми-8МТ и всички следващи версии, докато по-старите Ми-8Т носят опашен винт отдясно.

На външните пилони са монтирани цилиндрични блокове за неуправляеми авиационни ракети, съвместими с пускови блокове Б-8В20 за 20 броя 80-мм ракети С-8 с обхват 2–4 км. Окомплектовката определя машината като транспортно-боен или десантно-щурмови вариант – вероятно Ми-8МТВ или Ми-8АМТШ „Терминатор", последният от които може да носи и противотанкови управляеми ракети 9М114 „Щурм" и удебелена броня на пилотската кабина. Видимата червена звезда потвърждава принадлежност към руските въздушно-космически сили.

Съобщението се появява в края на 4-седмичен период с натрупани загуби на руски вертолетни платформи. На 29 април Силите за безпилотни системи на Украйна поразиха на земята два Ми-28 и два Ми-17 в момент на дозареждане на летищна площадка във Воронежка област – операцията беше проведена на повече от 150 км от линията на съприкосновение и комбинира дронове, артилерия и сили за специални операции. На 25 април руски боен хеликоптер беше свален край град Гао в Мали. Сведенията дойдоха отново от Fighterbomber, който описа поражението като резултат от „външен огневи удар" и съобщи гибелта на целия борд, който е включвал превозвана мобилна огнева група.

На нощта срещу 4 март руската противовъздушна отбрана свали собствен Ми-8АМТШ над Ростовска област при инцидент с приятелски огън – машината се разби в стопанска постройка в село Дудки, район Милерово, и тримата членове на екипажа загинаха. Според данни на Oryx и публичните бойни регистри към ноември 2025 г. руските загуби от фамилията Ми-8 достигат 41 унищожени и 12 повредени машини, плюс една дезертирала в Украйна през 2023 г.

Натрупването на загуби вече принуди Министерството на отбраната на Руската федерация да обяви програма за модулна бронева защита на Ми-8, която се очаква да обхване над 50 машини през следващите две години – директен отговор на ефективността на украинските дронове по тиловите летищни площадки.

Към момента на публикуване съобщението на Fighterbomber не е потвърдено от независими OSINT акаунти, но при досегашните му доклади – Ростов през март и Мали през април – такова беше получено в рамките на 24–72 часа. Появата на нова загуба на Ми-8 четири дни преди парада на 9 май и на следващия ден след пробива на украински FP-1 на около 6 км от Кремъл подсилва тенденцията към ускорено износване на руския състав от вертолети извън зоната на пряк фронтови контакт.

неделя, 3 май 2026 г.

Часове преди старта на Project Freedom, UKMTO докладва удар по кораб на 78 морски мили от Фуджейра.

🇬🇧‼️🇦🇪 Центърът за морска търговска информация на Обединеното кралство (UKMTO) обяви рано сутринта днес, че плавателен съд е докладвал удар от неизвестен снаряд на 78 морски мили северно от Фуджейра, пристанище на Обединените арабски емирства.

Според първоначалното съобщение целият екипаж се намира в безопасност. Разстоянието поставя инцидента в подходите към Ормузкия проток, на разстояние, което излиза извън стандартния обсег на иранските системи за брегова отбрана с малък радиус, в самата зона, където трябва да премине първият ескорт по операция Project Freedom.

Президентът Доналд Тръмп обяви операцията на предния ден с публикация в Truth Social, в която обяви нейното начало за понеделник сутрин местно време. Заявеният американски пакет включва разрушители с управляеми ракети, над 100 сухопътни и палубни самолета, безпилотни платформи в различни области и 15 000 войници и моряци.

Рамката е оперативният компонент на мащабна дипломатическа рамка, наречена „Maritime Freedom Construct", която се намира в процес на изграждане, координирно между Държавния департамент и Пентагона от края на април. Тя се ръководи едновременно от Държавния департамент във Вашингтон и от Централното командване (CENTCOM) във Флорида, а инструкциите към американските посолства изрично изключват преговори с Русия, Китай, Беларус, Куба и Иран.

Контекстът на инцидента е низ от ескалации от началото на годината. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха въздушна кампания срещу режима в Иран, в самото начало на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Иран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток чрез комбинация от минирани полета, заплахи срещу търговски кораби и атаки от малки катери на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). От 13 април САЩ поддържа собствена военноморска блокада срещу иранските пристанища, създавайки „двойна блокада". Според данни на International Chamber of Shipping трафикът през протока е спаднал с над 90%, а около 20 000 моряци остават блокирани в режим на изчакване по близките пристанища.

Атаката от изминалата нощ е най-малко 24-ият регистриран инцидент в района от началото на ескалацията. Ден по-рано кораб за насипни товари попадна под обстрел от няколко малки катера на 11 морски мили западно от Сирик в иранската провинция Хормозган, при който екипажът оцеля. На 22 април, друг товарен кораб съобщи за обстрел в близост до пролива. През март UKMTO фиксира серия от удари с „неизвестни снаряди" на разстояния от 7 до 23 морски мили от Фуджейра, част от които бяха приписани официално на падащи фрагменти от свалени ракети, докато други останаха некласифицирани.

Дистанцията от 78 морски мили северно от Фуджейра прави настоящия инцидент изключение, тъй като поставя удара навътре в протока, в близост до крайбрежната линия на Иран и точно по фарватера на първия предвиден американски конвой.

Двама американски военнослужещи изчезнаха край Тан-Тан по време на ученията „Африкански лъв 2026"

🇺🇸🇲🇦 Двама американски военнослужещи са изчезнали от учебен полигон по атлантическото крайбрежие на Мароко, съобщи в изявление Африканското командване на Въоръжените сили на САЩ (AFRICOM).

Двамата са обявени за изчезнали около 21:00 часа на 2 май от район в скалистата крайбрежна част над океана. Според американски представител, говорил пред Stars and Stripes под условие за анонимност, инцидентът се е случил извън служба, по време на пешеходен преход, при който двамата са паднали от скала във водата. Втори американски служител уточнява, че родовете войска и поделенията на двамата се задържат от публикуване до приключване на спасителната операция, а имената им няма да бъдат оповестени преди близките им да бъдат уведомени.

Кралските въоръжени сили на Мароко потвърдиха координираното използване на наземни, въздушни и морски сили на САЩ, Мароко и други участници в ученията „Африкански лъв 2026". В операцията участват вертолети, бойни кораби, специални планински спасителни екипи и водолазни групи. Представител на Пентагона уточни, че инцидентът не е свързан с терористична дейност. Издирването продължава, а разследването се намира в начален етап. Учебните дейности на полигона Тан-Тан са прекратени, а ангажираните сили са пренасочени към спасителната задача.

Кап Дра се намира в най-южната част на Мароко, в провинция Тан-Тан, между устието на едноименната река и граничната зона със Западна Сахара. Релефът съчетава отвесни скали с пясъчни плажове, а въздушните течения в района са силни и студени. Тези условия превръщат всяко падане от скалата в случай, при който всяка минута стеснява шанса за оцеляване, което налага комбинираното използване на въздушни средства за наблюдение и водолазни групи близо до брега. Полигонът е сред основните съвместни тренировъчни обекти на САЩ и Мароко именно заради комбинацията от пустинна и крайбрежна среда, позволяваща провеждане на операции в няколко области едновременно.

„Африкански лъв 26" е най-мащабното годишно учение на AFRICOM на континента и 22-ро поредно издание на формата. Тазгодишният цикъл се провежда между 20 април и 8 май, обхващайки Мароко, Тунис, Гана и Сенегал. Участват над 5600 военнослужещи от 40 държави, сред които страни от НАТО и редица африкански партньори. Координацията се осъществява от Южноевропейска оперативна група „Африка" на сухопътните сили (SETAF-AF) със щаб във Виченца, Италия. Фазата в Мароко стартира в края на април и трябва да приключи в първите дни на май с дейности в Бенгерир, Агадир, Тан-Тан, Тарудант, Дахла и Тифнит.

Ученията включват сухопътни, въздушни и морски действия през деня и нощта, операции на специалните сили, парашутни десанти и щабни тренировки, както и компоненти от космически операции, кибернетична защита и електронна война. Програмата покрива и реакция при инциденти с оръжия за масово поразяване и хуманитарни задачи. Над 30 индустриални партньори от САЩ използват цикъла за провеждане на изпитания на безпилотни летателни системи, спътникови решения и средства за киберотбрана в съвместна оперативна среда. По време на планирането през миналата година представители на Франция, Италия, Тунис и САЩ съгласуваха графика и сценариите, които запазват бойния акцент на цикъла въпреки разрастването на хуманитарния и технологичния му компонент.

Издирването при Тан-Тан тече паралелно с продължаващите учебни дейности в Тунис, Гана и Сенегал, които не са спрени. AFRICOM посочва, че приоритетът е насочен към изчезналите военнослужещи и техните семейства, а нова информация ще бъде оповестена след като бъде установен изходът от операцията. Мароко остава ключов регионален домакин на американското военно присъствие в Северна Африка, като инцидентът няма да промени структурата на ученията извън Тан-Тан.