Около 150 бункера в Ида-Виру, една трета от тях на общинска или частна земя

🇪🇪🛡️🇷🇺 Естония планира да постави 150 бетонни бункера по протежение на Балтийската отбранителна линия в Ида-Виру, най-североизточния окръг в страната, който граничи с Руската федерация по река Нарва. Около 50 от тях ще бъдат разположени на общинска или частна земя. Това посочи министърът на отбраната Мартин Херем в парламентарния час за въпроси към правителството в Рийгикогу. „При изграждането на Балтийската отбранителна линия например в Ида-Виру се предвижда поставяне на около 150 бункера, от които 100 са на държавна земя и около 50 на общинска или частна“, заяви той, цитиран в стенограма на заседанието.

Това е една четвърт от максималния брой, предвиден за цялата страна. Държавният център за инвестиции в отбраната (RKIK), който е отговорен за изграждане на участъка, планира до края на 2027 г. да разположи до 600 бункера в Североизточна и Югоизточна Естония за отделения на Силите за отбрана и доброволческия Съюз за отбрана (Кайтселийт). Бункерите са групирани в опорни пунктове: към бетонните съоръжения се добавят контейнер със строителни инструменти, бетонни „драконови зъби“, бодлива тел и тел за спъване. Пътищата, горите и нивите в зоната до голяма степен остават използваеми и проходими, посочва центърът.

Изказването беше направено в отговор на Арво Алер от Консервативната народна партия (EKRE), избран в Ида-Виру. Депутатът попита дали държавата смята да придобие частните имоти по крайбрежието на река Нарва между едноименния град и Нарва-Йъесуу. Там има много частни земи, а те невинаги принадлежат на естонски граждани, посочи Алер и обясни, че пита заради сериозността на положението, тъй като „от другата страна е Русия“. Министърът отговори, че доколкото знае, такъв план няма. За бункерите в чужди имоти предстоят преговори със собственици, включително частни лица. По думите му вероятните решения са обезщетение за допускане на съоръжението в имота (плащане на собственика, който го допуска), наем и може би изкупуване. „Но някакъв по-голям план държавата да придобие цялата по-широка зона, доколкото знам, в момента няма“, каза Херем.

Сред първите места, избрани за бункери, почти не се срещат частни имоти: от първите 28 само 1 попада в такъв, става ясно от данните на RKIK. Още през януари тогавашният министър Хано Певкур предупреди, че ако противотанковият ров трябва да бъде отдалечен от граничната линия, държавата ще трябва да изкупува повече частни земи, и определи това като риск за спазването на цялостния график. Херем, който командва отбранителните сили от 2018 до 2024 г., положи клетва като негов наследник на 16 септември.

Въпроса за земята по границата постави и вторият депутат от EKRE, взел думата след Алер. Анти Поламетс напомни, че в парламента се разглежда законопроект, който забранява на руски и беларуски граждани без дългосрочно разрешение за пребиваване в ЕС или право на постоянно пребиваване да придобиват имоти в Естония. Поводът е, че руски граждани са изкупували имоти в непосредствена близост до критични обекти, като военното градче на улица „Филтри“ в Талин, Генералният щаб и граничните застави. Кабинетът одобри законопроекта на 2 юли. Забраната обхваща и дружества, чийто действителен собственик попада под нея, няма обратно действие и не засяга отдаването под наем. Първо четене приключи на 15 октомври, а срокът за поправки изтича на 29 октомври. Влизането в сила на законопроекта е планирано за 1 януари 2027 г.

Уточняващият въпрос на Алер беше за младежите и за доброволчески съюз в Ида-Виру. Херем отговори, че Министерство на отбраната е утвърдило младежка политика, с която през следващите 4 години ще увеличи финансирането на дейностите за младежи, включително на младежките организации на Кайтселийт „Млади орли“ и „Домашни дъщери“, както и на обучение за пилотиране на дрон, както и „всичко, свързано с него“. В основните училища темите за отбраната ще бъдат застъпени по-широко в учебните програми в различните предмети. Херем уточни, че политиката обхваща цялата страна, и призна, че не може да каже дали отделни планове съществуват за североизтока.

На въпрос на Поламетс за какво да се отделят средства с приоритет – за леки изтребители или за дронове – министърът представи собствената си оценка за въздушната заплаха. „По моя оценка, ако Естония влезе във военен конфликт с Русия, всеки ден в небето си бихме могли да виждаме 100–200 далекобойни ударни дрона, а до тях около 100 разузнавателни, които летят до 100 км“, каза той. Към тях, по негова преценка, ще се добавят 1500-2000 малки дрона. Според Херем половината далекобойни ударни дронове в Украйна вече са с реактивни двигатели, поради което досегашните средства, включително дроновете прехващачи, стават все по-неефективни. По думите му това означава, че прехващането във въздуха с реактивни самолети става все по-ключово, а Естония вероятно ще започне с пилотирани и по-нататък ще премине към безпилотни.

Последните публични данни за броя бункери по Балтийската отбранителна линия са от края на юни. Тогава подполковник Айнар Афанасиев, инженерен инспектор в Генералния щаб на Силите за отбрана, съобщи за 28 инсталирани бункера и 2 изградени опорни пункта, по един за североизточна и югоизточна Естония. На югоизток е изкопан и противотанков ров с дължина над 10 км, а доставените „драконови зъби“ възлизат на над 20 000. По графика на RKIK всички бункери, до 600 на брой, трябва да са поставени до края на 2027 г.

Анализ: Военните от доклада на ЦИД – в бюлетината и до властта

🇷🇺🕵️🇧🇬 3 от общо 22 бивши военни и експерти по сигурността, посочени от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) през ноември 2024 г. като рупори на прокремълски послания, са в бюлетината за президент днес. Бригаден генерал от запаса Димитър Шивиков е кандидат за вицепрезидент в двойка с доцент Георги Димов, полковник от запаса Славчо Велков – в двойка с Волен Сидеров, а капитан от запаса професор Нако Стефанов води собствена листа с Нина Ламбова. Четвъртото име в списъка е генерал Златан Стойков, който е бивш началник на Генералния щаб, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и член на инициативния комитет на Илияна Йотова.

Средата, за която става въпрос, не е тайна за никого. Участниците в нея са публично известни по име и са близо до вземането на държавни решения: в изборите, в публичните съвети към премиера Румен Радев и в инициативния комитет на държавния глава. Там, където държавата се опита да докаже руско проникване в системата за отбрана по съдебен път, делата от 2021 и 2022 г. до средата на 2025 г. не бяха стигнали до процес по същество. А където хора от тази среда поискаха конкретни решения, резултатът беше смесен: 10-годишното споразумение за сигурност с Украйна остава в сила, но доставките на оръжие от складовете на армията спряха.

Докладът на ЦИД стъпва на наблюдение на онлайн медиите и Facebook между февруари 2022 г. и юни 2024 г. В този период 16 107 статии споменават някого от изследваните имена. Най-често е споменаван бившият подполковник Николай Марков – в 5468 статии, а Стойков и Шивиков – съответно в 937 и 709. Авторите на доклада внасят уточнение, че „няма очевидни доказателства за координирани действия от страна на цялата мрежа“. По-скоро, пишат те, участниците се подкрепят взаимно с едни и същи инициативи и едни и същи тези. Център за реформи в отбраната, независим аналитичен център със седалище в Киев, проследява в доклада си Toy Soldiers организационните връзки с Москва. СОСЗР, най-голямото сдружение на запасното войнство с над 20 000 членове, членува в руската Международна конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от запаса и резерва, а Стойков е посочен като неин вицепрезидент. Стефанов, член на ЦК на Българската партия на комунистите, според същия доклад е участвал през 2023 г. заедно с представители на фондация „Русский мир“ в конгреса на първия Международен русофилски съвет. Бележка в доклада на ЦИД посочва, че Стойков, Шивиков и Стефанов членуват в Националното сдружение „Движение Русофили“. Неговият лидер Николай Малинов беше оправдан на първа инстанция по делото за шпионаж на 14 май 2026 г., а на 19 май обвинението протестира присъдата.

Определенията на изследователите не са нужни, за да се видят позициите на тези участници. На 25 август, когато „Народна сила“ обяви кандидатурата му, Шивиков каза, че като вицепрезидент ще посети „братска Русия“, и добави: „Русия в моите очи не е агресор. Крим е руски.“ Две седмици по-късно двойката Димов–Шивиков включи възстановяването на диалога с Русия и Китай сред своите ключови приоритети. Генерал-майор от запаса Стоимен Стоименов, също от списъка на ЦИД, отговори в „Поглед инфо“ на 6-мата бивши министри на отбраната, които на 1 април подкрепиха споразумението с Украйна. Той изброи „три шеги“ в техния призив, втората от които е „Русия е агресор“. В обръщение, записано на видео, от 14 август 2025 г. Стойков, генерал-полковник от запаса Цветан Тотомиров, също бивш началник на Генералния щаб, и още няколко души предупредиха, че военните учения и инфраструктурата край Черно море за прехвърляне на чуждестранни войски към фронта в Украйна „превръщат България в законна военна цел“.

Засегнатите отхвърлят тълкуването, че служат на чужда държава. „И той, и аз сме български патриоти. Не се кланяме на представители на политики и идеологии на чужди държави, ние сме българофили“, настоява Велков пред БНР за себе си и Сидеров. Стоименов определи кръга лица около списание „Сигурност“ като „надпартийна организация“ и пред същото радио през май 2025 г. заяви: „Няма нито един случай, в който да сме се занимавали с кадруване, с партийно инженерство, с внедряване на военни в партийни структури [...]“. Твърденията, че българските служби са пробити от Москва, нарече „голяма измишльотина“.

Най-видимата връзка с изпълнителната власт е Стоименов, когото конституционалистът Георги Близнашки и част от медиите наричат ментор на Радев. Според Toy Soldiers той е възпитаник на Военно-политическата академия „Ленин“ в Москва, работил е във военно-административен отдел на ЦК на БКП и е бил заместник-началник на разузнавателно управление на Генералния щаб (РУМНО). Два дни след изборната победа на „Прогресивна България“ той публикува статия с препоръки към Радев. В нея предлага Втора национална кръгла маса, която да обсъди и „външнополитическата ориентация на страната с фокус на договорите за участието в съществуващи и нововъзникващи международни съюзи – военни и икономически“. В интервю за „Поглед инфо“ на 8 май, деня, в който парламентът избра кабинета, той отхвърли определението „сивия кардинал“ на Радев. Пред „Дневен ред“, според преписа на „БРОД за България“, нарече мит представата, че новият премиер ще обърне външната политика към Русия, и каза, че очаква от него прагматични отношения с Москва. Връзките не са нови. Според ЦИД Шивиков и обвиненият по-късно в шпионаж бригаден генерал от резерва Валентин Цанков публично подкрепиха Радев още през 2020 г. Велков пък е бил съветник по въпросите на службите за сигурност в Министерския съвет през 2021 г., при служебното правителство на Стефан Янев.

Там, където влиянието може да се измери чрез решенията на държавата, резултатите сочат в две посоки. На 9 юни министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви: „Ние не предвиждаме предоставяне на повече въоръжение на украинската армия.“ Позицията му съвпада с една от тезите, проследени от ЦИД в запасни офицери: да се прекрати военната помощ. На следващия ден Стоянов уточни, че става дума за складовете на армията. Според него наличностите вече са под санитарния минимум, а министерството е предоставило 13 пакета помощ на Киев. На 1 юли обаче парламентът, с гласовете и на „Прогресивна България“, отказа да задължи кабинета да прекрати споразумението, подписано на 30 март от служебния премиер Андрей Гюров, макар Радев да го критикуваше в кампанията. Проектът на „Възраждане“ събра 10 гласа „за“ при 160 „против“. През октомври кабинетът поиска от НАТО антидрон системи, а от Варна над акваторията на Черно море лети патрулният самолет P-8A Poseidon от ВМС на САЩ. Командирът на родните ВВС генерал-майор Николай Русев каза на 23 октомври, че самолетът ще остане за дълъг период.

Във връзка с руския шпионаж в отбраната държавата вече повдигна обвинения, но засега те не издържат в съда. През март 2021 г. прокуратурата и ДАНС обявиха група от 6 души начело с бившия военен разузнавач Иван Илиев. В нея според обвинението са били двама действащи офицери от служба „Военно разузнаване“, полковник Петър Петров от бюджетната дирекция на министерството и Любомир Медаров, ръководител на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание. Софийският военен съд върна обвинителния акт през март 2022 г. и отново през 2024 г. Военно-апелативният съд потвърди, че в него не са описани фактите за конкретното поведение на всеки подсъдим. Към юни 2025 г. трети обвинителен акт няма, а прокуратурата отговори на „24 часа“, че все още няма нищо ново по делото. През октомври 2025 г. Европейският съд по правата на човека осъди България по жалба на Медаров: изявленията на тогавашния главен прокурор Иван Гешев, на говорителката на прокуратурата и на наблюдаващия прокурор, направени преди делото да стигне до съд, са нарушили презумпцията му за невиновност. На 2 март 2022 г. Цанков бе обвинен, че от 2016 г. е предавал сведения за вътрешната политика на съветник в политическата секция на руското посолство, а Министерство на външните работи изгони двама руски дипломати. Към януари 2025 г. няма внесен обвинителен акт срещу него, а през юни 2025 г. „24 часа“ писа, че той отдавна е на свобода и без мярка за неотклонение.

Последният сигнал идва отвън. На 9 септември британският The Telegraph публикува изтекла оценка, която е изготвена за Австралийската служба за тайно разузнаване (ASIS), според която ветерани от специалните части на западни държави са били вербувани да обучават руснаци, сред които военнослужещи на активна служба, в частни центрове в България и Сърбия, сред които „Алфа Метал“ край габровското село Междени. Вестникът отбеляза, че не е успял да потвърди твърденията независимо. От „Алфа Метал“ отрекоха да са обучавали руски граждани след 2020 г. и обясниха, че по същото време в центъра е имало група украинци, говорещи руски. Велков, който е посещавал базата, заяви пред NOVA NEWS, че по думите на ръководителя на центъра руснаци са се обучавали там в областта на личната охрана до 2019–2020 г., но не и след това. Радев отказа да коментира публикациите и ги определи като спекулации. На 23 септември мнозинството отхвърли и искането на „Възраждане“ парламентът да изслуша МВР, ДАНС, Министерство на отбраната и Държавна агенция „Разузнаване“.

Най-важното кадрово решение във въоръжените сили предстои. На 29 септември началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, на поста от 30 март 2020 г. насам, подаде рапорт за освобождаване с тримесечно предизвестие. Министерството не съобщи причините. Наследникът се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет. На 19 октомври анонимни източници посочиха Русев, възпитаник на Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ, но той отрече и каза, че смята да остане командир на ВВС.

Съпоставката сочи, че офицерите от запаса оказват влияние по-скоро чрез авторитета си пред конкретни ръководни фигури, а не директно упражнявайки командване. Бивши началници на Генералния щаб, както и офицери с минало в разузнаването подкрепят неутралитета на страната и отказа от доставки на оръжие за Украйна, а същите тези вече са в бюлетината. Решението на министъра на отбраната сочи в същата посока като тези позиции, но най-вероятно не е повлияно от тях. Документите подкрепят и по-скромно обяснение: прекратяването на доставките на оръжи има и своята материална причина – наличностите в складовете са под санитарния минимум – и се основава на позицията срещу военната помощ, която Радев заемаше още като президент, а не на обръщенията на запаса. Същото мнозинство запази споразумението с Украйна, а правителството разчита на съюзниците в Черно море. И двата доклада изследват само запаса. Обвинените в шпионаж не са сред 22-мата, а двете теми се пресичат само при Цанков, който към началото на 2025 г. не беше изправен пред съд. Слабото звено в делата за шпионаж е прокуратурата: в процеса срещу групата на Илиев съдът на два пъти върна обвинението, тъй като в него липсват факти, а Страсбург осъди държавата заради думите на обвинителите.

Затова наследникът на Ефтимов ще покаже повече от всяко изявление. Предизвестието на адмирала изтича в края на годината. Кандидата ще предложи кабинетът „Радев“, а указът ще бъде подписан от президента, а до края на мандата през януари 2027 г. този пост заема Йотова. Вероятно изборът ще падне върху някой от сегашните командири на видовете въоръжени сили, какъвто е и споменаваният без потвърждение Русев, и тогава командната верига ще остане там, където се намира и днес. Назначаване на лице извън действащия команден състав, близък до средата на запаса, би означавало, че тя е минала прага на командването, пред който досега стоеше.

Стрийтинг отброява 1000 дни до готовност за война четири дни преди бюджета

🇬🇧⏳🇷🇺 Министърът на отбраната на Обединеното кралство Уес Стрийтинг предупреди, че страната му разполага с „малко над 1000 дни“, за да се подготви заедно със съюзниците си да воюва и да победи, тъй като до 2030 г. противниците ѝ вероятно ще са в състояние да я нападнат. Срокът беше посочен в авторската му статия в The Telegraph от 24 октомври, излязла 4 дни преди министърът на финансите Джон Хийли да представи бюджета си на 28 октомври. В нея той пише, че тази проста стратегическа цел „се губи сред вторачването в проценти и дати“.

„Желанието на нашите противници да ни навредят не е нещо ново. Променен е капацитетът им. До 2030 г. бойната им мощ и военната им икономика могат да им позволят да нападнат. Това ни дава малко над 1000 дни да изпълним мисията си: да сме готови заедно със съюзниците си да воюваме и да победим“, пише той в последния абзац. 1000 дни, считано от публикацията, изтичат на 20 юли 2029 г. До началото на новото десетилетие остават 1165. Враговете не са назовани. Руската федерация се появява само веднъж в текста, в уговорка, че заплахата за Обединеното кралство не се свежда само до конвенционален конфликт и „руски танкове, които прекосяват границите ни“, а може да включва „спонсориран от държави тероризъм, саботаж и враждебни действия“, които целят да нарушат всекидневието, да подкопаят сигурността и да всеят страх в общностите.

Текстът следва логиката на възпирането. „За да предотвратим най-лошото, трябва да се подготвим за него“, пише Стрийтинг. Първата стъпка според него е да се развият военните способности, „така че противниците ни да си помислят два пъти, преди да ни нападнат“, а ако това не успее, Великобритания трябва да е готова за война. Основният приоритет на поста е кралството да може да воюва и да победи. Това е „единственият показател, който има значение“.

Изречението за процентите се вписва в спор, който доведе до оставка още при предишния премиер. Хийли напусна поста министър на отбраната през юни, след като тогавашният премиер Кийр Стармър отказа да се ангажира разходите за отбрана да достигнат 3% от брутния вътрешен продукт до 2030 г. В писмото си за оставка той обвини хазната, че не желае да осигури „ресурсите, от които нацията се нуждае, за да защити страната“, и настоя именно 2030 г. да бъде срокът. Като канцлер в кабинета на Анди Бърнам обаче Хийли отложи същото решение. В края на август хазната потвърди, че бюджетът на 28 октомври няма да поеме ангажимент за достигане на 3% до 2030 г., а ще покрие недостиг от 5 млрд. паунда в плана за инвестиции в отбраната, наследен от Стармър, по данни на Financial Times. На 1 септември Хийли каза пред The Times, че срокът за 3% и стъпките към целта на НАТО от 3,5% до 2035 г. ще се дефинират при прегледа на разходите през пролетта.

Стрийтинг не отхвърля самия дебат. „Не казвам, че това не са важни дебати“, уточни той, обръщайки своя упрек към консерваторите, които според него са оставили „най-малката армия от Наполеоновите войни насам“. Кабинетът, твърди той, вече осъществява „най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война“, а самият Стрийтинг е „на 100% уверен“, че при сегашните премиер и финансов министър страната ще изпълни целта си в НАТО. Опозицията вижда точно обратното. Лидерката на консерваторите Кеми Баденок обвини Бърнам, че отлага голямото увеличение на средствата за отбрана с почти десетилетие, а финансовият министър в сянка Андрю Грифит поиска Хийли до края на бюджетната си реч да е осигурил пълното финансиране за достигане на 3% до 2030 г. или да подаде оставка.

Хоризонтът до 2030 г. не е нов в британския дебат. През юли 2025 г. бившият началник на армията генерал сър Патрик Сандърс предупреди в The Telegraph, че Обединеното кралство има по-малко от 5 години да се подготви за война с Путинова Русия, и призова за бункери и ПВО. Стрийтинг посочва сходен срок вече като министър и го изчислява в дни.

Два дни преди статията, в политическото предаване Question Time на BBC от Скънторп на 22 октомври, той очерта същата заплаха пред публика. „Не, не сме във война, но несъмнено сме изправени пред по-голяма заплаха за тази страна, отколкото в по-голямата част от живота ми, ако не и през целия“, заяви Стрийтинг. По думите му заплахата от Москва е не само по сухопътната граница в източната част на континента, но в моретата около Обединеното кралство, в Арктика, както и в действията, определяни като хибридни, които той предпочита да нарича тероризъм с държавно спонсориране: саботаж, целенасочени убийства, атаки с дронове, картографиране на подводните кабели. За бюджета той каза, че вероятно е единственият член на кабинета, който може уверено да твърди, че и бюджетът, и голямият преглед на разходите догодина ще дадат повече пари за неговия ресор.

Кабелите бяха тема на разследване на The Telegraph от 21 октомври. Вестникът анализира данни от Global Fishing Watch, платформа за сателитно проследяване на риболовни кораби. Данните обхващат 4 години и половина. Изданието откри над 500 случая, в които руски риболовни кораби са се задържали във води над комуникационни кабели между Обединеното кралство, Европа и САЩ или са следвали трасетата им. Това е било потвърдено пред изданието от министри, според които Москва използва „търговски посредници“, за да застрашава подводната инфраструктура.

Статията на Стрийтинг излезе 2 дни след като Службата на кабинета, която координира неговата работа, започна на 22 октомври кампанията Be Ready. Тя е първият етап от тригодишна програма, която съветва домакинствата да са готови да прекарат три дни без обичайните услуги. Списъкът включва бутилирана вода (3 литрав на човек на ден само за пиене), храна с дълъг срок на годност, която не изисква съхранение в хладилник и готвене, FM радио на батерии или с манивела, фенерче, заредена външна батерия, пари в брой, копия на документите и аптечка. В официалното съобщение кампанията е обяснена с бурите от миналата зима и горските пожари от лятото, прекъсвали електричеството, водоснабдяването, телефонните връзки и достъпа до интернет, а сайтът ѝ започва с изречението, че извънредните ситуации варират „от тежки метеорологични условия до кибератаки“. Кампанията обновява сайта Prepare с нови послания, но голяма част от съветите, публикувани там, остават същите от май 2024 г. насам.

Стрийтинг включи в разговора и враждебни държави. На 22 октомври в завода за оръдейни цеви в Телфорд според BBC той говори за „все по-напреднали кибератаки“ срещу бизнеса и за прекъсване на доставките от „враждебни държави или терористи“. „Как ще се справим, ако платежните системи в супермаркетите ни спрат?“, попита той. Министърът по въпросите на сигурността Дан Джарвис постави Be Ready в европейски контекст: стандартът за тридневна готовност, на който тя стъпва, се прилага и от Франция, Нидерландия и Ирландия. Според Националната одитна служба (NAO), цитирана от BBC, британските домакинства са по-зле подготвени от тези във Финландия, Швеция и други страни.

Публиката в Скънторп посрещна кампанията с подозрение. Жена от залата попита дали това не е „всяване на страх“, тъй като хората ще изкупят стоките в магазините и цените ще скочат. Стрийтинг отвърна, че иска хората да са „нащрек, но не и разтревожени“. „Огледахме се из Европа: какво правят нашите приятели на континента? Далеч пред нас са в някои от тези неща. Затова като министър на отбраната не се запитах дали това е правилно, а защо не сме го сторили досега и защо догонваме толкова много други страни в Европа“, каза той. Когато водещата Фиона Брус попита кой ще купи запаси след обявяване на кампанията, вдигнаха ръце малцина; на въпроса на консерватора Том Тъгендат кой вече ги има, ръка вдигна по-голямата част от залата.

Статията и кампанията са свързани по време, не по сценарий. В Скънторп Стрийтинг заяви, че кабинетът няма предвид „нещо конкретно“ за Be Ready и я свърза с пожари, наводнения и кибератаки. Отброяването на 1000 дни се базира на оценката му за военната мощ на враговете на Обединеното кралство през 2030 г. Общото е готовността, която не се появява по поръчка: „не можеш просто да пуснеш и спреш способности на отбраната“, каза министърът в същото предаване. Част от поръчаните кораби ще влязат на въоръжение от следващото десетилетие. Съпоставката показва разминаване между двата срока: графикът на Стрийтинг върви от 24 октомври, а годината, в която Обединеното кралство трябва да достигне 3%, ще бъде уточнена едва след няколко месеца. Тъгендат каза в Скънторп, че Стрийтинг е поел ангажимент за 3%, настоя целта да е 2030 г. и определи като задача на опозицията да оказва натиск, който да помогне на министъра в преговорите с канцлера.

Според хазната в сряда Хийли ще финансира съществуващия план, а срокът за 3% остава за пролетния преглед на разходите. Дотогава часовникът на Стрийтинг ще е отброил няколко месеца, а самият преглед ще покаже дали разходите ще достигнат 3% до 2030 г., когато според министъра противниците могат да са готови да нападнат, или след нея.

Ким Сон Ги смени Но Гван Чхол начело на отбраната на КНДР

🇰🇵🎖️ Ким Сон Ги, досегашен ръководител на Главното политическо управление на Корейската народна армия, оглави Министерството на отбраната на КНДР. Решението за смяната беше взето на 29 август по време на второто заседание на Централната военна комисия на Корейската работническа партия в нейния девети състав начело с върховния лидер Ким Чен Ун. На следващия ден то беше оповестено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA). Предшественикът на Ким Сон Ги, Но Гван Чхол, е освободен от министерския пост и изваден от централните партийни органи, след което е назначен за първи заместник-завеждащ на Отдела за военна промишленост към Централния комитет.

Главното политическо управление е органът, с който партията упражнява надзор над въоръжените сили. То ръководи политическите офицери към всички подразделения, отговаря за партийни армейски организации и участва в кадровите решения. Основната му задача е да гарантира политическата лоялност на войските, а не да ръководи бойни действия. Оперативното командване остава в Генералния щаб, а висшето командване е концентрирано в ръцете на Ким Чен Ун. Така Министерството на отбраната е по-скоро административен и представителен, отколкото оперативно-команден орган. Назначаването на човек от апарата за политически надзор не променя непосредствено оперативното ръководство и трябва да се разглежда преди всичко като кадрово решение на партията.

Ведомството носи сегашното си название от 2020 г. насам, когато Министерството на народните въоръжени сили беше преименувано. За самия Ким Сон Ги не се съобщават биографични данни различни от предишна длъжност. Не е посочена и причина за смяната, което съответства на обичайния начин на действие в такива случаи: кадровите решения в КНДР почти никога не се обясняват публично.

Политическата тежест на Главното политическо управление не е константна величина. През 2010 г. то беше изравнено по статут с Централния комитет, но след идването на Ким Чен Ун влиянието му намаля, след като партийните конгреси прехвърлиха част от неговите функции към нови военнополитически отдели. От 2014 г. до назначаването на Ким Сон Ги начело на управлението на поста се смениха 5 различни фигури. Двама от тях бяха публично наказани: Хван Пьон Со след проверка през 2017 г. и Чон Гьон Тхек, който беше понижен във военно звание през май 2025 г. Постът рядко е служил като трамплин за кариерно изкачване до висока позиция. Изключение прави единствено Чхве Рьон Хе, който преди повече от десетилетие го използва като стъпало към върховете на държавната власт.

Но Гван Чхол заемаше министерския пост от 8 октомври 2024 г. на мястото на Кан Сун Нам. Това бе вторият му мандат начело на ведомството след първия период от юни 2018 до декември 2019 г. В последния мандат той се превърна в едно от водещите публични лица на военното сближаване между Пхенян и Москва. На 29 ноември 2024 г. Но посрещна в Пхенян руския министър на отбраната Андрей Белоусов, който определи договора за всеобхватно стратегическо партньорство от юни същата година като най-важния резултат от двустранната среща на върха. Отделът, в който Но Гван Чхол е назначен, ръководи местното производство на оръжие, включително онази част от него, която според украински и южнокорейски разузнавателни данни вече над две години снабдява руската армия с боеприпаси и балистични ракети.

На същото това заседание Пак Чон Чхон беше назначен за заместник-председател на Централната военна комисия и върнат в Централния комитет и Политбюро. През февруари, на деветия конгрес на партията, той беше изваден и от комисията, и от Централния комитет, и от Политбюро. Тогавашните анализи на 38 North и Daily NK определиха решенията на конгреса като отслабване на фигурите с войскова кариера за сметка на партийните структури. Шест месеца по-късно Пак Чон Чхон се завръща, докато министърът на отбраната е отстранен.

Конгресът утвърди и линията, която Пхенян ще преследва в развитието на своите въоръжени сили до 2030 г. – паралелно изграждане на ядрени и конвенционални сили, разработка на безпилотни системи с изкуствен интелект и средства за борба с вражески спътници, както и масово разгръщане на 600-мм и нови 240-мм реактивни системи за залпов огън към цели в Южна Корея. На него беше кодифицирано и определението за Южна Корея като отделна враждебна държава, с което Пхенян официално се отказа от обединението като своя цел.

Съботното заседание на Централната военна комисия се явява продължение на същата линия. Обсъдени са „структурни реорганизационни планове“ за развитието на отбранителното дело, а назначените командири са получили указание да следват партийната концепция за изграждане на боеспособна армия. Върховният лидер Ким Чен Ун е връчил държавни отличия и на конструктори на нови бойни комплекси. Тяхната работа той е определил като революция, която открива перспектива за коренно осъвременяване на въоръжението.

Кадровата смяна идва в момент, когато севернокорейски войски продължават да са разположени на руска територия. Пхенян призна участието си в битката за Курска област в края на април 2025 г. – половин година след първите сведения за него – с изявление именно на Централната военна комисия. Към 21 август оценки на украинското и южнокорейското разузнаване говорят за 8500 севернокорейски войници в областта, сред които близо 1000 сапьори и 400 оператори на дронове.

Отделно от това Андрий Черняк от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи пред Reuters на 5 август, че около 90 севернокорейски военнослужещи са разположени във Воронежка област, придадени към руската 112-а ракетна бригада. Поделението може да получи 6 пускови установки и до 120 балистични ракети KN-23 и KN-24, от които 40 вече са доставени. По думите на Черняк финалният състав на въоръжението предстои да бъде уточнен на преговори между Москва и Пхенян, които предстои да бъдат проведени през септември.

Постът на министър на отбраната в КНДР се сменя много по-често от общоприетото. От юни 2018 г. насам той е заеман от 4 души в рамките на 5 назначения, а средната продължителност на един мандат е около 20 месеца. Вторият мандат на Но Гван Чхол продължи близо 23 месеца. Следователно смяната сама по себе си не доказва, че той е изпаднал в немилост.

По-необичайни са някои обстоятелства около нея. Заедно с министерския пост Но Гван Чхол губи и мястото си в централните партийни органи, а неговият наследник идва от структура за политически надзор, вместо от оперативното командване на войските. Комбинацията на загуба на партиен статут и институционален произход на новия министър вероятно говорят за затягане на партийния контрол над въоръжените сили, а не просто поредната кадрова ротация.

Срещу подобен извод стои начинът, по който Централната военна комисия описва собствената си работа. Според съобщение на KCNA тя е обсъждала реформи на отбранителното дело и е отличила конструктори на нови оръжейни системи. Ако структурната реформа е реалната причина за кадровата смяна, преместването на Но Гван Чхол в сферата на оръжейното производство може да е извършено с оглед следването на новите поставени приоритети.

Двете хипотези не се изключват взаимно. Партийният контрол се затяга най-лесно именно в периодите на на реформи в държавния апарат, когато правомощията се преразпределят, а кадровият състав е подложен на рокади. За столиците, които следят отблизо военната помощ на Северна Корея за Русия, има значение и посоката, в която е пренасочен освободеният министър: човекът, който досега отговаряше за въоръжените сили, преминава в структурата, която ръководи производството на боеприпаси и ракети за износ.

📸 Снимка: Второто заседание на 9-ия централен военен комитет на Корейската работническа партия беше проведен в Пхенян в събота, 29 август 2026 г. (KCNA)

Военните комисариати в Русия принуждават току-що уволнени наборници да заминат за фронта.

🇷🇺🪖 Служители на военни комисариати в Руската федерация прилагат методи на системна манипулация и оказване на психологически и административен натиск върху резервисти, завърнали се съвсем наскоро от наборна служба, с цел принудително сключване на договори за участие в активния боен резерв.

Случаят с Андрей Алексеевич Подоляко (роден на 12.06.2002 г.) показва нагледно практиката за експлоатация на правна неяснота веднага след уволнението от армията. При явяване за задължителна регистрация в запас, резервистът е информиран, че е включен в група от 200 души за „автоматично зачисляване“ в доброволческо звено БАРС (Бойният армейски резерв на страната). Представителите на комисариата са заявили, че този акт има силата на действащ договор и предполага повиквателна за активни военни действия в рамките на 30 дни, въпреки липсата на положен подпис от страна на гражданина.

Тази стратегия на администрацията се налага в отговор на продължаващата военна агресия срещу Украйна и острата нужда от попълване на колосалните загуби в жива сила без официално обявяване на следваща вълна на масовата мобилизация. Системата БАРС, създадена за поддържане на подготвен резерв чрез доброволни договори, се използва като инструмент за „тиха“ мобилизация на обучени кадри. Техническата специфика на БАРС изисква изрично съгласие от лицето с личния му подпис, което превръща твърденията за „автоматично записване“ юридически несъстоятелни. Въпреки това, институционалният натиск започва още в поделенията, където според свидетелства на военнослужещи и правозащитни организации, наборниците са подлагани на денонощна агитация за преминаване към професионална служба, като в много случаи само малък процент успяват да завършат службата си без подписан договор.

Юридическите консултации с правозащитни групи потвърждават, че действията на военните комисариати целят да поставят младите мъже в състояние на депресия и психологическа безизходица с внушението, че процесът е необратим и служебно предрешен. С използване на конкретни цифри за мащабност (групи от 200 души) и фиксирани срокове, държавните органи сломяват волята за съпротива при фактическото полагане на подпис върху договорни документи впоследствие. Тези методи заобикалят стандартните законови процедури и превръщат доброволния принцип на звеното в своеобразно оръжие за окомплектоване на частите в зоната на активни бойни действия, използвайки юридически блъф за постигане на мобилизационни цели.

Случаят с Подоляко показва, че опитите за привличане на личен състав продължават интензивно в страната с манипулативно представяне на процедурите. Липсата на официален подпис при декларирано „автоматично записване“ позволява на държавата да държи резервистите в постоянна готовност, без да поема незабавни финансови и социални ангажименти, полагащи се по закон при надлежно сключен договор. Този подход води до дълбока ерозия на правната сигурност сред подлежащото на мобилизация население в руските региони и сигнализира за критичен недостиг на реални доброволци за нуждите на въоръжените сили.

Министерство на отбраната на Израел се мести в Йерусалим.

🇮🇱 Министерството на отбраната на Израел съобщи, че е сключило споразумение с община Йерусалим, което предвижда създаването на нов щаб на отбраната в столицата и преместване на военните колежи в града, наред с други стъпки.

Споразумението беше подписано днес от министъра на отбраната Израел Кац, генералния директор на министерството Амир Барам, кмета на Йерусалим Моше Лион и генералния директор на община Йерусалим Ариела Режван.

В рамките на тази договореност, клон на отбранителното ведомство ще бъде изграден в комплекса на входа на Йерусалим. В този клон ще бъдат разположени офиси на Министерството на отбраната и Израелските отбранителни сили (IDF), както и обект за изследване и развитие.

Освен това нов музей на IDF ще бъде създаден в близост до Института „Мандел“ в града, посочва министерството.

Като част от споразумението центърът за набиране на армията в Йерусалим ще претърпи „основен ремонт, за да бъде адаптиран към настоящите и бъдещи нужди“, а в същото време министерството и общината ще започнат работа по локализиране на терен за нов център за набиране в града, който да замени сегашния.

Министерството заяви, че военните колежи, които в момента се намират в базата Глилот близо до Херцлия, ще бъдат преместени в Йерусалим, в един от районите с най-добър достъп и свързаност с разнообразен обществен транспорт.

„Очаква се колежите да обслужват стотици офицери и личен състав и да засилят характера на околните квартали“, допълват от министерството.

И накрая, сделката предвижда община Йерусалим и Службата за жилищно настаняване на IDF да ускорят изграждането на жилищни проекти за кариерни офицери в града.

Хърватия връща задължителната военна служба на фона на нарастващо регионално напрежение

В периода 14-21 юни 2024 г. на военния полигон „Евген Кватерник“ край Слун беше проведено учението Tigar 24 на хърватските сухопътни войски, чиято основна цел беше проверка на оперативните способности на усилената 3-та механизирана рота от 1-ви механизиран батальон.
📸 Снимка: Thomas Brandt/Ministarstvo obrane Republike Hrvatske

🇭🇷🪖 Хърватия ще въведе отново задължителна двумесечна военна служба от 1 януари 2025 г. Това съобщи министърът на отбраната на страната Иван Анушич късно в четвъртък.

Този ход идва на фона на повишеното напрежение в Европа, породено от руската агресия в Украйна, както и очевидната надпревара във въоръжаването и военното натрупване на Балканите - регион, преминал през поредица от кървави конфликти през 90-те години на миналия век.

Това решение бележи връщането към наборната военна служба, която беше отменена през 2008 г., когато страната премина към система, основана на доброволци.

„Увеличихме заплатите на войниците, подофицерите и офицерите, техните материални права не само чрез лични доходи, но и чрез дневни заплати и всичко, което им се полага“, отбеляза министърът в ефира на хърватската телевизия RTL в четвъртък.

„Модернизацията и оборудването на въоръжените сили върви по план и в съответствие с поетите анганжименти към нашите съюзници и ръководството на НАТО“, каза още той и добави, че в тази област няма как да се прави икономия на средства.

Други страни в Европа също обмислят подобни мерки или вече възстановиха задължителната военна служба в отговор на повишеното напрежение на континента.

Миналата година Латвия върна наборната военна служба в отговор на надвисналата руска заплаха, породена от продължаващата инвазия в Украйна. Сърбия, най-големият съперник на Хърватия в региона на Западните Балкани, също обмисля да се върне към наборната военна служба.

Ростех изпрати нова партида БМП-3 на руските въоръжени сили.

🇷🇺 Курганмашзавод, част от държавния отбранителен конгломерат Ростех „Високоточни комплекси“, достави поредната партида бойни машини на пехотата от трето поколение (БМП-3) като част от държавната отбранителна поръчка, съобщава Ростех в официалния си Telegram канал.

Това снаряжение е предназначено както за общовойскови бой, така и за изпълнение на специални операции. Притежава мощна оръжейна система и е оборудван с автоматизирана система за управление на огъня. Предлага отлична мобилност на бойното поле, развивайки скорост до 70 км/ч на сушата.

По-рано заместник-изпълнителният директор по държавните отбранителни поръчки и военно-техническото сътрудничество на „Курганмашзавод“ Роман Хромов заяви, че американската бойна машина на пехотата „Брадли“ видимо отстъпва на руските БМП-3.

„Проучването на трофеите потвърждава, че БМП-3 по отношение на съвкупността от характеристики, огнева мощ, мобилност, лекота на управление, поддръжка и ремонт превъзхожда с едно ниво американския си еквивалент“, каза той.

В продължение на две години „Курганмашзавод“ увеличава обема на производство на военна техника и работи непрестанно по подобрение на образците, за да отговори на очакванията и целите, поставени му от руското Министерство на отбраната.

Сергей Шойгу към Путин: "Операцията по освобождаването на Авдеевка ще бъде включена в учебниците"

Операцията по освобождаването на Авдеевка ще бъде включена в учебниците на Министерството на отбраната.

Това каза министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу на своята среща с президента Владимир Путин.

• Руските въоръжени сили създадоха непоносими условия за ВСУ в Авдеевка, те бяха принудени да отстъпят;
• Нашите войски нанесоха 460 високоточни удара за ден по бетонираната Авдеевка, това са приблизително 200 тона боеприпаси;
• Врагът изостави много ранени, оръжия и муниции в пределите на града;
• Коксохимическият завод в Авдеевка е освободен, руските войски се придвижват на запад;
• Настъпателните действия след освобождението на града продължават на запад, освободени са  общо 72 кв. км.

🇷🇺 Путин за участниците в освобождението на Авдеевка:

Всички руски войници действаха смело и героично, те заслужават най-високите награди, насърчение и думи на благодарност от страната и народа.

Путин отбеляза героизма на войниците, които успяха да стигнат до тила на ВСУ в Авдеевка по подземна тръба, като изминаха 3 км, стигнаха до непозната местност, заеха 19 сгради и ги държаха няколко дни, докато пристигне помощ.

Ситуацията в Авдеевка със сигурност е успешна, но трябва да се развива. Развитието трябва да бъде добре подготвено, осигурено с личен състав, оръжие, оборудване и боеприпаси.

Шойгу отговори, че участниците в този героичен пробив вече се възстановяват и няма съмнение, че в бъдеще ще се върнат в редиците на руските въоръжени сили.

Източник: Телеканал Звезда