🇰🇵🎖️ Ким Сон Ги, досегашен ръководител на Главното политическо управление на Корейската народна армия, оглави Министерството на отбраната на КНДР. Решението за смяната беше взето на 29 август по време на второто заседание на Централната военна комисия на Корейската работническа партия в нейния девети състав начело с върховния лидер Ким Чен Ун. На следващия ден то беше оповестено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA). Предшественикът на Ким Сон Ги, Но Гван Чхол, е освободен от министерския пост и изваден от централните партийни органи, след което е назначен за първи заместник-завеждащ на Отдела за военна промишленост към Централния комитет.
Главното политическо управление е органът, с който партията упражнява надзор над въоръжените сили. То ръководи политическите офицери към всички подразделения, отговаря за партийни армейски организации и участва в кадровите решения. Основната му задача е да гарантира политическата лоялност на войските, а не да ръководи бойни действия. Оперативното командване остава в Генералния щаб, а висшето командване е концентрирано в ръцете на Ким Чен Ун. Така Министерството на отбраната е по-скоро административен и представителен, отколкото оперативно-команден орган. Назначаването на човек от апарата за политически надзор не променя непосредствено оперативното ръководство и трябва да се разглежда преди всичко като кадрово решение на партията.
Ведомството носи сегашното си название от 2020 г. насам, когато Министерството на народните въоръжени сили беше преименувано. За самия Ким Сон Ги не се съобщават биографични данни различни от предишна длъжност. Не е посочена и причина за смяната, което съответства на обичайния начин на действие в такива случаи: кадровите решения в КНДР почти никога не се обясняват публично.
Политическата тежест на Главното политическо управление не е константна величина. През 2010 г. то беше изравнено по статут с Централния комитет, но след идването на Ким Чен Ун влиянието му намаля, след като партийните конгреси прехвърлиха част от неговите функции към нови военнополитически отдели. От 2014 г. до назначаването на Ким Сон Ги начело на управлението на поста се смениха 5 различни фигури. Двама от тях бяха публично наказани: Хван Пьон Со след проверка през 2017 г. и Чон Гьон Тхек, който беше понижен във военно звание през май 2025 г. Постът рядко е служил като трамплин за кариерно изкачване до висока позиция. Изключение прави единствено Чхве Рьон Хе, който преди повече от десетилетие го използва като стъпало към върховете на държавната власт.
Но Гван Чхол заемаше министерския пост от 8 октомври 2024 г. на мястото на Кан Сун Нам. Това бе вторият му мандат начело на ведомството след първия период от юни 2018 до декември 2019 г. В последния мандат той се превърна в едно от водещите публични лица на военното сближаване между Пхенян и Москва. На 29 ноември 2024 г. Но посрещна в Пхенян руския министър на отбраната Андрей Белоусов, който определи договора за всеобхватно стратегическо партньорство от юни същата година като най-важния резултат от двустранната среща на върха. Отделът, в който Но Гван Чхол е назначен, ръководи местното производство на оръжие, включително онази част от него, която според украински и южнокорейски разузнавателни данни вече над две години снабдява руската армия с боеприпаси и балистични ракети.
На същото това заседание Пак Чон Чхон беше назначен за заместник-председател на Централната военна комисия и върнат в Централния комитет и Политбюро. През февруари, на деветия конгрес на партията, той беше изваден и от комисията, и от Централния комитет, и от Политбюро. Тогавашните анализи на 38 North и Daily NK определиха решенията на конгреса като отслабване на фигурите с войскова кариера за сметка на партийните структури. Шест месеца по-късно Пак Чон Чхон се завръща, докато министърът на отбраната е отстранен.
Конгресът утвърди и линията, която Пхенян ще преследва в развитието на своите въоръжени сили до 2030 г. – паралелно изграждане на ядрени и конвенционални сили, разработка на безпилотни системи с изкуствен интелект и средства за борба с вражески спътници, както и масово разгръщане на 600-мм и нови 240-мм реактивни системи за залпов огън към цели в Южна Корея. На него беше кодифицирано и определението за Южна Корея като отделна враждебна държава, с което Пхенян официално се отказа от обединението като своя цел.
Съботното заседание на Централната военна комисия се явява продължение на същата линия. Обсъдени са „структурни реорганизационни планове“ за развитието на отбранителното дело, а назначените командири са получили указание да следват партийната концепция за изграждане на боеспособна армия. Върховният лидер Ким Чен Ун е връчил държавни отличия и на конструктори на нови бойни комплекси. Тяхната работа той е определил като революция, която открива перспектива за коренно осъвременяване на въоръжението.
Кадровата смяна идва в момент, когато севернокорейски войски продължават да са разположени на руска територия. Пхенян призна участието си в битката за Курска област в края на април 2025 г. – половин година след първите сведения за него – с изявление именно на Централната военна комисия. Към 21 август оценки на украинското и южнокорейското разузнаване говорят за 8500 севернокорейски войници в областта, сред които близо 1000 сапьори и 400 оператори на дронове.
Отделно от това Андрий Черняк от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи пред Reuters на 5 август, че около 90 севернокорейски военнослужещи са разположени във Воронежка област, придадени към руската 112-а ракетна бригада. Поделението може да получи 6 пускови установки и до 120 балистични ракети KN-23 и KN-24, от които 40 вече са доставени. По думите на Черняк финалният състав на въоръжението предстои да бъде уточнен на преговори между Москва и Пхенян, които предстои да бъдат проведени през септември.
Постът на министър на отбраната в КНДР се сменя много по-често от общоприетото. От юни 2018 г. насам той е заеман от 4 души в рамките на 5 назначения, а средната продължителност на един мандат е около 20 месеца. Вторият мандат на Но Гван Чхол продължи близо 23 месеца. Следователно смяната сама по себе си не доказва, че той е изпаднал в немилост.
По-необичайни са някои обстоятелства около нея. Заедно с министерския пост Но Гван Чхол губи и мястото си в централните партийни органи, а неговият наследник идва от структура за политически надзор, вместо от оперативното командване на войските. Комбинацията на загуба на партиен статут и институционален произход на новия министър вероятно говорят за затягане на партийния контрол над въоръжените сили, а не просто поредната кадрова ротация.
Срещу подобен извод стои начинът, по който Централната военна комисия описва собствената си работа. Според съобщение на KCNA тя е обсъждала реформи на отбранителното дело и е отличила конструктори на нови оръжейни системи. Ако структурната реформа е реалната причина за кадровата смяна, преместването на Но Гван Чхол в сферата на оръжейното производство може да е извършено с оглед следването на новите поставени приоритети.
Двете хипотези не се изключват взаимно. Партийният контрол се затяга най-лесно именно в периодите на на реформи в държавния апарат, когато правомощията се преразпределят, а кадровият състав е подложен на рокади. За столиците, които следят отблизо военната помощ на Северна Корея за Русия, има значение и посоката, в която е пренасочен освободеният министър: човекът, който досега отговаряше за въоръжените сили, преминава в структурата, която ръководи производството на боеприпаси и ракети за износ.
📸 Снимка: Второто заседание на 9-ия централен военен комитет на Корейската работническа партия беше проведен в Пхенян в събота, 29 август 2026 г. (KCNA)
