Варшава очаква удари по граничните пунктове след пет поразени в Одеска област

🇵🇱🚧🇷🇺 Полша очаква Русия да насочи действия и срещу граничните ѝ пунктове с Украйна. През нощта на 10 септември полските и украинските служби са осуетили „пряка заплаха“ за един от тях, съобщи премиерът Доналд Туск на пресконференция в Братиславския замък след срещата на Вишеградската четворка с Ирландия. Думите му бяха предадени от Reuters.

Предупреждението идва ден след като руски дронове убиха двама цивилни на пункта „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница и три седмици след началото на поредица от удари по гранични пунктове в Одеска област, през които днес преминава значителна част от сухопътната търговия на Украйна.

„Миналата нощ, благодарение на сътрудничеството между нашите служби и украинските партньори, беше предотвратена пряка заплаха за един от граничните пунктове“, каза Туск, без да уточни за кой пункт става дума, какъв е бил характерът на заплахата и кой е стоял зад нея.

Той постави случая в контекста на събитията от последните дни: „Както знаете, Русия вече прибягна до провокативни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия срещу граничните пунктове с Украйна и в други държави, включително Полша.“

Туск добави, че е получил „доста прецизен доклад директно от ЦРУ за възможни събития през следващите месеци“, който според него съвпада с предупреждения, отправяни от него от месеци. „Трябва да предвидим различни сценарии; и Полша, и цяла Европа трябва да са готови за различни възможности не само на руско-украинския фронт, но и по източния фланг на ЕС“, каза полският премиер.

Случаят, който Туск посочи като пример, е от предишната сутрин. В 07:15 ч. на 9 септември руски дронове поразиха сградата и района на международния автомобилен пункт „Старокозаче“ в Одеска област, на 1 км от Молдова. Загинаха двама души, а трима бяха ранени, сред тях молдовски гражданин. По данни на молдовското външно министерство сред пострадалите има и украински граничари.

Спасителите изведоха 16 души от горящия обект. Пропускането на пътници и автомобили беше прекратено, но възстановено още същия следобед. Руското министерство на отбраната потвърди удара.

Един от дроновете продължи през въздушното пространство на Молдова към Румъния, където вдигнаха изтребители F-18. След това апаратът се върна и падна на молдовска територия, без да има пострадали. Кишинев затвори въздушното си пространство за полети и осъди атаката с аргумента, че руските военни действия край границата застрашават не само Украйна, но и самата Молдова.

Ударът по „Старокозаче“ е петият епизод срещу гранична инфраструктура в Одеска област за по-малко от три седмици – на стотици километри от фронтовата линия. Поредицата започна в нощта срещу 21 август с удар по инфраструктурата на „Табаки“ на молдовската граница. В нощта срещу 25 август последва „Виноградовка-Вулканещ“, където движението беше спряно.

На 1 септември ударни дронове тип „Шахед“ поразиха сградата на фериботния пункт „Орливка“ на румънската граница, а фериботът към Исакча възобнови движението едва сутринта на 3 септември. На 6 септември работата на „Орливка“ отново беше прекъсната.

Euromaidan Press, върху чиято хронология се основава този списък, отчита четири пункта по границата с Молдова и един по границата с Румъния. Reuters поставя поредицата в контекста на руските удари по украинските търговски маршрути, чрез които Москва се стреми да упражнява икономически натиск върху Киев.

Значението на граничните преходи в Одеска област нарасна именно през този период. Корабоплаването към украинските пристанища на Черно море е спряно от 23 юли, а от 10 август молдовската железница предоставя 50% отстъпка за украинския транзит, за да отвори сухопътен коридор към румънското пристанище Констанца.

Дунавските и бесарабските маршрути дълго изпълняваха ролята на резервен изход. Сега през тях минава част от товарите, които само месец по-рано бяха превозвани по море. Ударите не са променили избрания от Киев логистичен курс, но временно са намалявали пропускателната способност именно там, където тя току-що е придобила по-голямо значение.

Концентрацията на 5 удара по сходни цели в рамките на 19 дни подкрепя хипотезата за целенасочен натиск към граничната логистика, а не просто за страничен ефект от ударите по Одеска област. Самата поредица обаче не е достатъчна, за да докаже по-широк замисъл извън този регион.

Оттук предупреждението за Полша не следва автоматично. Одеските преходи попадат в зоната на действие на същите дронове, които се използват при нощните удари по районите около Дунав и Днестър. Полската граница се намира на повече от 600 километра от най-близката фронтова линия. Пряк удар с „Шахед“ там би означавал руски апарат над територия на НАТО, при това в непосредствена близост до пункт, от другата страна на който работят полски митнически и гранични служители.

Туск говори за „провокативни атаки“, но не назова средството, с което е била свързана осуетената заплаха. Reuters също подчертава, че той е отказал да даде подробности. Споменаването на съвместна работа между полските и украинските служби допуска диверсионен или друг невъздушен сценарий, но не го доказва. Без допълнителна информация характерът на заплахата остава открит.

Полша вече има пряк опит с руски дронове в собственото си въздушно пространство. Точно една година по-рано, през нощта срещу 10 септември 2025 г., около 20 дрона навлязоха в полското небе по време на масиран удар срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО стартира постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ по източния фланг.

През следващите месеци поредица от подобни инциденти се концентрира по-южно. Румъния свали три дрона в три поредни дни в края на юли – първите прехващания след десетки предишни навлизания. На 8 август 2026 г. дрон детонира на българска територия край бившия пункт „Кардам“.

На 14 август румънските власти обявиха три въздушни тревоги в рамките на един ден, докато руската армия нанасяше удари по Одеска област. Един дрон навлезе край Килия Веке и остана 12 минути над румънска територия под наблюдението на испански F-18. Министърът на отбраната Раду Мируца съобщи тогава, че за 96 часа край Румъния са били засечени над сто дрона, а изтребители на НАТО са били вдигани седем пъти.

До Туск в Братислава беше ирландският премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС и също има опит с подобни инциденти, макар в нейния случай да няма доказан извършител.

В нощта на 1 декември 2025 г., когато Володимир Зеленски кацна в Дъблин за държавно посещение, четири дрона с военни характеристики нарушиха забранената зона и достигнаха района, през който самолетът му е трябвало да премине според графика. Украинският президент обаче беше кацнал минути по-рано.

Дроновете обиколиха патрулния кораб на ирландските ВМС LÉ William Butler Yeats, разположен в Ирландско море, летяха до два часа със запалени светлини и по наличните данни са изстреляни или от североизточния край на Дъблин, или от незасечен плавателен съд. Разследването на ирландската полиция не е стигнало до доказателства за извършителя.

Мартин заяви, че случаят „подсказва, че може да е част от продължаваща хибридна кампания, вдъхновена от Русия, срещу европейските и украинските интереси“. Ирландските служби за сигурност смятат, според техен източник, цитиран от Irish Examiner, че дроновете са изпитвали способността за реакция на страната.

Ранен граничар при премълчано нападение разклати литовската гранична служба.

Литовски граничари откриха недовършен тунел за преминаване на мигранти от Беларус. (LRT)

🇱🇹🚧🇧🇾 Литовски граничар е бил ранен при сблъсък с мигранти на 26 юли по границата с Беларус, като оттогава насам е в болничен. В продължение на три седмици ръководството на Държавната служба за охрана на границата (VSAT) поддържаше версията, че никой не е пострадал в инцидента. Това разкри местното издание Lrytas на 14 август, а информацията получи потвърждение от Виталиюс Ягминас, председател на професионалния съюз на институциите за досъдебно разследване във Вилнюския окръг. Същия ден вътрешният министър Мартинас Кателинас заяви, че ако разгласеното се потвърди, не вижда възможност командващият Рустамас Любаевас да остане начело на службата.

Сблъсъкът е станал в района на заставата Капчямиестис към Варенския граничен отряд, в Лаздийски район в южната част на Литва. Патрулът е засякъл по вибрациите в почвата тунел, изкопан под граничната линия откъм беларуска страна, и 4-ма служители устроили засада близо до изхода му. Когато първите преминали през тунела изпълзели навън, граничарите ги задържали и им сложили белезници. Тогава от тунела излезли около 20 души с тояги и камъни и се нахвърлили на четиримата служители. В крайна сметка засадата се е провалила, литовците били принудени да отстъпят, а нападателите се измъкнали обратно към Беларус заедно с четиримата вече задържани и оковани с белезници.

Според разказа на професионалния съюз част от нападателите сграбчили един от четиримата граничари и се опитали да го извлекат отвъд линията, към беларуска територия. Той успял да се изтръгне едва след като видели, че е въоръжен. Получил леки травми, поради което е временно нетрудоспособен. Ягминас отправи предпазлив упрек към командващия: не твърди, че Любаевас е излъгал, а допуска, че може да е сгрешил или да е бил подведен от подчинените си, при което отговорността за действията на службата все пак остава негова.

Самият тунел остава незавършен. Дълъг е 11 метра на територията на Литва и достига до точка на около 9,5 метра от физическата ограда, а вътре са открити изоставени инструменти и трупи за укрепване. Именно тук разстоянието до теленото съоръжение е съществено. През август 2022 г. Литва приключи 4-метрова ограда от бодлива тел по 502 км от границата с Беларус, но още тогава властите във Вилнюс признаха, че езерата, реките и блатата остават извън него. Копачите обаче не търсят тези незащитени водни отсечки. Тунелът минава под самата ограда и на практика обезсмисля нейната височина.

На 29 юли службата описа публично находката край село Пертакас: недовършен тунел, засечен в неделя вечер по вибрациите в почвата, с довлечени трупи, кофи и изкопан пясък край входа. Изявлението завършва с успокоение. „Тунелът беше недоизкопан, изходен отвор отвъд патрулната пътека нямаше, така че по този подземен маршрут нелегални мигранти или други лица нямаха възможност да проникнат в нашата страна“, гласеше то. За около 20 чужденци службата посочи само, че се оттеглили към Беларус, след като видели граничарите. В съобщението нямаше нито дума за тояги, камъни, белезници и принудително отстъпление. Седмица по-рано служителите на заставата Кабеляй бяха затрупали със земя друг ход край село Пиесчяй, който също все още нямал изход на литовска територия.

Случаят стана публично известен едва на 5 август, когато местният портал Delfi публикува информация за нападението. Премиерът Миндаугас Синкевичус, чието правителство пое властта в края на юни, също научи за случилото се от медиите. „Надявам се, че служителите са изпълнили дълга си, но неразгласяването на информация ми поражда въпроси“, каза той и възложи на Кателинас да установи защо кабинетът е научил с дни закъснение и дали граничарите са се защитили както трябва. Министерството на вътрешните работи разпореди служебна проверка на действията на ръководството.

Отговорът на службата беше процедурен. Говорителката Лина Лауринайтите-Григиене заяви, че сведенията са били публикувани в обем, съгласуван с прокуратурата. Любаевас определи случая като неразличаващ се съществено от други инциденти по границата и допусна, че оценката му може да е била погрешна. Два дни по-късно тонът му се втвърди: според него за инцидента е писано много, което не отговаря на реалността, нападение от мигранти не било регистрирано, а пробив през граничната линия също не е имало. „Нито един от тях не е пострадал, нито един от тях не е получил психологични травми“, посочи командващият за своите подчинени си и добави, че съпротива от страна на преминаващи и превозвачи се среща сравнително често. Професионалният съюз оспорва посочената версия и твърди, че след изтичането на информация Любаевас е свикал участвалите в засадата и им е указал да мълчат.

Действията на прокуратурата обаче сочат, че разследването обхваща значително по-широк кръг от събития и обстоятелства. Досъдебното производство за незаконно пресичане на държавната граница е започнато на 27 юли, а на 6 август Каунаската окръжна прокуратура го преквалифицира и разшири. Към първоначалната квалификация бяха добавени подготовка за незаконно превеждане на хора през граничната линия по чл. 21 и 292 от Наказателния кодекс и съпротива срещу длъжностно лице по чл. 286. Първата добавка измества част от фокуса от самите преминали към хората, организирали копаенето и придвижването през границата. Добавянето на чл. 286 означава, че разследващите работят и по версията за оказване на съпротива срещу държавни служители – обстоятелство, което влиза в очевидно противоречие с публичното твърдение на командващия, че нападение не е било регистрирано. Успоредно с това прокурорите проверяват действията на отговорните ръководители във VSAT, организирали и осъществявали наблюдението, контрола и охраната на границата, включително дали не са нарушили служебните си задължения. Делото се води от втори отдел за наказателно преследване на Каунаската окръжна прокуратура.

Тук възниква и институционалният конфликт: разследването се провежда от служители на същата служба, чието ръководство е обект на проверката. На 14 август Кателинас поиска този проблем да бъде разрешен. Същия ден министърът се срещна с главния прокурор и поиска прокуратурата да прецени дали делото да не бъде прехвърлено на друга компетентна институция, тъй като работата по него трябва да е всестранна, обективна и безпристрастна. Генералната прокуратура заяви чрез Милда Римке, че не разполага с данни за наранявания на пострадали при инцидента. Синкевичус призова да не се бърза с оценките за отговорността на Любаевас и да се изчакат резултатите от проверката. Срок за приключване не е обявен, а прокуратурата също не съобщава кога ще завърши разследването си.

Тунелите вече не са единично явление. Подобен случай беше регистриран и през юни, отново в участъка на Варенския граничен отряд, а през юли нови ходове вече бяха откривани през интервал от по няколко дни. В началото на август Любаевас съобщи пред агенция Elta, че през 2026 г. в Литва са открити около 10 тунела, през които мигранти са правили опити или са успели да влязат в страната, а най-дългият е около 25 метра. Засичат ги технически средства по трептенията на почвата, което обяснява и защо повечето са откривани недовършени: сигналът идва, докато копаенето продължава. Синкевичус нарече тунелите новоизмислена форма на незаконната миграция. Те са продължение на модела, прилаган от Минск от 2021 г. насам: потокът към литовския, латвийския и полския участък се насочва от беларуска страна, а всяко препятствие променя техниката, с която се търси обходът му. Оградата затрудни преминаването на открито; тунелите заобикалят именно това препятствие. В литовската и латвийската публична дискусия вече се допуска и по-тревожна интерпретация на същото явление – че подземните ходове могат да служат не само за превеждане на хора.

В нощта на 11 август тази техника се появи и в Латвия. Граничната охрана залови в енорията Скрудалиена, община Аугшдаугава, група от 15 души, преминали незаконно през границата от Беларус, а при изясняване на обстоятелствата беше открит подземен ход на десетина метра от оградата. Вътрешният министър Янис Домбрава определи случая като първи по рода си в държавата и обяви, че са задържани първите „инженери на подземни тунели“. Същия ден Рига започна операция „Вилкатис“ по източната си периферия, планирана до края на август. Координацията е поверена на Център за управление на кризи към Държавна канцелария, а изпълнението – на граничната охрана, държавната полиция и въоръжените сили, докато министерство на външните работи трябва да съгласува с Литва, Естония и Полша мерките срещу незаконните преминавания и вторичните придвижвания навътре в ЕС. Обменът на разузнавателна информация е обявен за централен елемент на операцията – знак, че отделните участъци на четирите страни се разглеждат като части от един и същ трансграничен проблем, а не като изолирани случаи.

Натоварването върху отделните граници обаче варира драстично. Граничните власти в Литва не допуснаха на неразрешени места 929 души от началото на 2026 г. до средата на юли, при над 1600 за цялата 2025 г., а от началото на кризата Вилнюс е върнал общо 25 500 незаконно преминали. Латвия отчита през 2026 г. близо 9500 пресечени опита за влизане. Разликата е над 10 пъти и показва накъде са изместили основната тежест на потока неговите организатори. Латвийският премиер Андрис Кулбергс формулира задачата на своята администрация директно: длъжни сме да направим всичко, за да направим Латвия непривлекателен избор. Точно затова литовският случай не се изчерпва с един ранен човек. Ако най-натоварената доскоро гранична служба в Прибалтика допуска задържани лица да се измъкнат обратно през границата заедно с белезниците им и след това не съобщава за станалото, съседните служби губят дори и предупредителния сигнал, върху който трябва да изграждат собствената си реакция.

Версията на командващия и тази на професионалния съюз се изключват една друга. Ако медицинското на граничаря от Капчямиестис потвърди, че е бил ранен при изпълнение на служебните си задължения, всяко едно твърдение, че никой не е пострадал, става несъстоятелно. Процедурното обяснение за съгласувания с прокуратурата обем на първоначално публикуваната информация също няма да обясни защо впоследствие ръководството е отрекло изрично наличие на пострадали, а кадровият въпрос за Любаевас ще стане реално неизбежен предвид заявената позиция на министъра на вътрешните работи. Ако документацията обаче потвърди подобно нараняване, остава версията на VSAT, че публикациите в медиите се разминават с разказа на самите участници, и тогава тежестта за доказване пада върху професионалния съюз. Дотогава срещу службата работи собствената ѝ хронология: за сблъсък с четирима нейни служители, при който задържани лица са се измъкнали обратно през границата с белезниците си, тя не съобщи нищо в продължение на 10 дни, а собственият ѝ министър вече обвърза оставането на командващия на поста с резултата от проверката.

Испания издирва експулсирани за тероризъм сред влезлите в Сеута

🇪🇸🔎🇲🇦 Службите за борба с тероризма в Испания издирват най-малко 10 души, осъдени в страната за престъпления, свързани с джихадизъм, и впоследствие експулсирани в Мароко, които са се върнали обратно на нейна територия сред десетките хиляди, навлезли в Сеута на 31 юли. Лицата са засечени от анализатори на Главния комисариат по информация на Националната полиция и Информационно управление на Гражданската гвардия. За случая съобщи мадридският всекидневник El Español на 4 август. Официално потвърждение от испанските власти няма.

Проверката включва записи от камерите по граничния периметър, кадри, излъчени в медиите, и публикации в социалните мрежи, след като полицейската служба за чужденци завърши процес по първична обработка. Още при първия преглед проверяващите са разпознали лица, обект през антитерористични разследвания в Испания през последните няколко години, и очакват техният брой да расте с преглеждането на останалите материали. На същия ден изданието The Objective публикува своя собствена версия, основана на източници от Гражданската гвардия: служители на информационната ѝ структура в Сеута са разпознали лица с връзки с ислямисткия екстремизъм, наблюдавани месеци по-рано от другата страна на границата.

Мащабът на пробива обяснява защо пресяването отнема над седмица. Според министъра на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка 72 000 души са влезли нередовно в Сеута на 30 и 31 юли; президентът на автономния град Хуан Хесус Вивас даде оценка от около 60 000, а Рабат призна 40 000. За броени дни около 70 000 души бяха върнати в Мароко, повечето от които доброволно. Испанските власти извадиха от морето 79 тела, от които 77 са на участници в непосредствения пробив; организация Caminando Fronteras отчита до 141 загинали в района на Тарахал.

Основният поток не мина през оградата, а покрай нея – през водата. На 29 юни Върховният съд постанови, че човек, влязъл с плуване, не преодолява физически елемент за възпиране и затова спрямо него не може да бъде приложено незабавно отблъскване на границата: всеки един случай изисква редовна процедура с мотивирана преписка, преводач и адвокат. Съдът обаче изрично остави вариант за отблъскване, където има физическа преграда в морето. На 1 август правителството разположи 500-метрова пневматична бариера до вълнолома на Тарахал, която се издига между 30 и 70 см над водата, има 1-метър потопено платно и изисква постоянно дежурство на патрулни катери.

Кой отвори прохода, остава спорно. Мароко отрече да е разхлабвало контрола и обясни притока с мрежите за трафик на хора, с невярната информация в социалните платформи и с погрешно тълкуване на съдебното решение; испанското вътрешно министерство обвини същите мрежи, че са използвали произнасянето като аргумент за набиране на хора. Испански източници, цитирани от El Español, свързват натиска с двустранно напрежение около съдебния акт и около посещението на Педро Санчес в Алжир.

Колко души са останали от вълната, е предмет на спор между две администрации, а не само статистическа неяснота. Централното правителство говори за около 2500 души; 8 дни след пробива Вивас оцени бройката им на 8000–11 000 и описа цифрата от Мадрид като нереалистична, а положението в града – неустойчиво. Сметката не се затваря: 72 000 влезли минус 70 000 върнати дават порядъка на правителствената оценка, но не и на тази на градската администрация. El Español посочва около 5000 нерепатрирани, укриващи се по плажове, в импровизирани лагери и по височините над града. Именно тази група, чийто размер е неясен, е обект на пресяване от антитерористичните служби. Вивас поиска най-малко 1000 допълнителни служители на Националната полиция и Гражданска гвардия, ускорени процедури в Тарахал и запечатване на границата и отхвърли както узаконяване на останалите, така и тяхното прехвърляне към полуострова.

Известните прецеденти, с които службите разполагат, са малко, но не отсъстават изцяло. Според данни на министерство на вътрешните работи от 2022 г. най-малко 15 задържани в Испания ислямски терористи бяха използвали мрежите за трафик на хора, за да влязат в страната, а от 191 радикали, задържани между 2018 и 2022 г., 8% са били в нередовно положение. През януари 2021 г. полицията в Барселона ликвидирала клетка от трима алжирци, готвили нападение с автоматични оръжия; двама от тях бяха влезли с лодка, пресичайки пролива и слезли в Алмерия, а водачът им е имал за образец извършителя на нападението от 2 ноември 2020 г. във Виена, отнело живота на четирима души.

Тази връзка е залегнала в документите на държавата. Националната стратегия за борба с тероризма 2023, обнародвана в „Официален държавен вестник“ през май 2024 г., описва кризата в Сахел като такава, която засяга испанските национални интереси „особено що се отнася до терористичната заплаха и увеличаването на нередовните миграционни потоци към нашата страна“, а сред факторите, които я поддържат, изброява „тесните връзки между магребски джихадисти и пребиваващи в нашата страна, и висок дял чуждестранни бойци и терористи, задържани в Испания с този произход“. Националната стратегия за морска сигурност 2024 отива крачка по-далеч: тя предупреждава, че държавни или недържавни актьори могат да използват „неконтролирани вълни от нередовна имиграция“ като инструмент в хибридни стратегии, и определя Гибралтарския проток като особено изложен.

Два дни преди публикацията за завърналите се екстремисти El Español съобщи, че Гражданската гвардия е разпознала сред преминалите и служители на мароканското разузнаване, идентифицирани чрез същата система за видеонаблюдение; по оценка на службата задачата им е била да проследят отблизо испанската реакция и нейния капацитет. Потвърждение и на това твърдение няма. Успоредно с това тече спор кой какво е знаел предварително. Гранде-Марласка настоява, че ведомството не е получавало доклад от Националния разузнавателен център; източници от разузнаването твърдят пред испански издания, че затворените групи в WhatsApp, организирали прехода, са били проследявани от 22 юли – 8 дни по-рано.

Европейската реакция тръгна в две посоки едновременно. На 4 август вътрешните министри на държавите от ЕС проведоха заседание с видеоконферентна връзка с Frontex, Europol и Агенцията на ЕС за убежището, изразиха солидарност с Испания и подкрепиха петточковия план на Урсула фон дер Лайен: сътрудничество с държавите на произход и транзит, ускорено връщане, усилено присъствие на Frontex по външните граници и на територията на трети страни, ранно предупреждение срещу кампании за дезинформация и натиск над трафикантските мрежи. Италия не изчака общо решение и от 1 август въведе контрол върху пътуващите от Испания до 15 август; Мадрид отвърна със същата мярка за периода от 8 август до 7 септември.

За останалите външни граници на ЕС значението се крие в прецедента, а не в разстоянието до Гибралтар. Механизмът, който Брюксел изгражда след Сеута, е общ за целия външен периметър на Съюза, а натискът, който Мадрид описва в собствената си морска стратегия като хибриден инструмент, е от подобен клас като заплахата, срещу която България поддържа ограда и специален режим по сухопътната си граница с Турция. Разликата в Сеута беше правна: промяната не се отнасяше до оградата, а до водата покрай нея.

Три наблюдаеми показателя ще позволят да се провери този разказ. Ако броят на разпознатите наистина нараства, би трябвало да последват публично известни задържания, а не просто засичания; към 10 август няма обявено такова задържане. Ако призивът за ново масово преминаване около 15 август, документиран от Maldita.es в затворените групи, не се материализира, версията за организирана мобилизация ще загуби част от опората си. И ако оценките на Мадрид и Сеута продължат да се разминават приблизително четири пъти, пресяването на терористите ще продължи да работи върху група, чийто действителен размер остава неустановен.

Литва откри трети тунел от Беларус под граничната ограда за две седмици

🇱🇹🚧🇧🇾 Недовършен подземен проход, прокопан от беларуска страна под физическата бариера, беше открит при село Латежерис в община Друскининкай от служители на заставата „Кабеляй“, съобщава Държавната служба за охрана на границата (VSAT) на Литва. Изкопът навлиза около 4 метра навътре в територията на страната на дълбочина близо 1,5 метра, укрепен е с трупи и дъски, а входът откъм Беларус е бил прикрит с маскировъчно платнище. Изходът на литовска територия така и не е пробит, затова никой не е успял да мине по него. След процесуалните действия граничарите го засипаха, а окръжната прокуратура на Каунас образува досъдебно производство.

Това е 12-ият регистриран опит за подземно пресичане на границата към Литва от началото на годината и третият тунел, който Варенският граничен отряд намира за по-малко от две седмици. На 23 юли служители на същата застава засякоха по вибрациите в почвата прокопаване край село Пиешчяй във Варенски район: коридор с диаметър около метър, дълъг около пет метра. Три дни по-късно застава „Капчямиестис“ откри в Лаздийски район, край брега на безименен поток и на 9,5 метра от бариерата, недовършена конструкция от около 11 метра с изоставени на място трупи, кофи и прясно изкопан пясък.

Нито един от трите не е бил довършен. Заедно обаче обясняват защо изобщо се копае. Оградата, под която минават, стои от края на август 2022 г.: 502 км мрежа и бодлива тел по граница, дълга 679 км. Тогавашният премиер Ингрида Шимоните обясни при завършването, че преграда по цялото протежение е невъзможна от фактическа гледна точка, защото линията пресича езера, реки и блата, както и че останалото ще се покрива с наблюдение. От март 2023 г. Вилнюс обявява, че цялата граница е под сензорен контрол. Резултатът личи от цифрите: през 2025 г. литовските власти спряха над 1600 души, опитали се да навлязат незаконно откъм Беларус, а от началото на 2026 г. до средата на юли числото е 929. От избухването на миграционната криза, предизвикана от режима на беларуския президент Александър Лукашенко през 2021 г. насам общият сбор е около 25 500.

Спадащият поток обаче не означава спаднал натиск, а сменен метод. Затворената повърхност оставя само едно направление, а хоризонталната бариера няма как да го покрие: тя пази земята, не онова, което става на метър и половина под нея. Подземните проходи не са белег за пробита ограда, а за ограда, достатъчно ефективна, за да принуди организаторите към много по-бавен и много по-скъп метод. Досега нито един от 12 опита не е стигнал до изход в литовска територия.

Началникът на VSAT Рустамас Любаевас поставя отговорността отвъд самите копачи. Според него властите в Беларус или си затварят очите, или помагат активно за реализиране на плана: трупите и дъските, с които се укрепват сводовете, не биха стигнали до граничната ивица без съдействието на държавната гранична служба. Любаевас говори за десетки места по линията, където подобни изкопи биха могли да съществуват.

Полската граница показва мащаба, до който литовската още не е стигнала. През 2025 г. местната гранична охрана откри 4 тунела в Подляско войводство, а намереният край Наревка през декември беше действащ: висок около 1,5 метра, с вход на около 50 метра навътре в Беларус и изход на 10 метра навътре в Полша. По данни от електронното наблюдение там са минали около 180 души, включително афганистанци, пакистанци, индийци, непалци и бангладешци; 130 бяха задържани почти веднага, а броени дни по-късно – още 9 други. Заместник-министърът на вътрешните работи Чеслав Мрочек тълкува подобна находка като признание за високата ефективност на охраната: „Копаенето на тези тунели означава, че ефективността ни в спирането на миграцията е толкова висока, че беше решено да се докарат специалисти от Близкия изток, които да ги копаят.“ Ръководителят на полското вътрешно министерство Марчин Кервински уточни, че в прокопаването участват мигранти от Кюрдистан, но отговорността носят беларуските власти.

Литва пристъпва към поръчка на специализирана апаратура за откриване на подземни кухини, с която бяха намерени последните тунели. Тя беше донесена от служители на подляската секция на граничната служба на Полша, които участваха в разкопаването; министърът на вътрешните работи Мартинас Кателинас обяви след изпитанието, че страната ще я купи. „Работи, намери онзи тунел“, каза той. Апаратурата предстои да бъде предадена на граничните застави.

Копаенето е само един от няколко фронта по литовско-беларуската граница. От 2023 г. Вилнюс затвори 4 от 6 пропускателни пункта. През октомври 2025 г. контрабандни балони, пускани от територията на Беларус, наложиха да бъдат спрени полетите на Вилнюското летище цели пет пъти в рамките на месец, като в една нощ бяха засечени 66 летящи обекта, и правителството затвори и останалите два пункта. Засегнати бяха над 30 000 пътници и над 200 полета; пунктовете заработиха отново в средата на ноември. Лукашенко отвърна със заплахата, че може да спре сътрудничеството с Брюксел по миграционните въпроси.

Съседна Латвия се намира в още по-изострено положение. На 31 юли 2026 г. Рига затвори „Патерниеки“, единствения останал действащ пункт с Беларус, след като „Силене“ спря работа още през 2023 г. заради миграционния натиск. Обявената причина е техническа: отказ на информационните системи на пункта, заради който граничният контрол станал временно невъзможен. Латвийският център за реагиране при киберинциденти Cert.lv заяви, че няма признаци за външна намеса в тези системи. Три дни по-късно камионите пред пункта продължаваха да чакат.

Успоредно с това Литва изтегля навътре в страната онова, което не бива да стои по границата. Държавните стратегически запаси от храна, гориво и други критични материали се преместват в централните райони: към април 2026 г. 60% от складираното в крайграничните бази вече е изнесено, според Ауримас Гущюс от бюрото за планиране на отговорната агенция. След като бъдат построени две нови съоръжения в северна и централна Литва резервите за гражданска защита към Департамента за пожарна безопасност и спасяване ще бъдат преместени през 2027 г.. Едната, с площ близо 2000 кв. метра, се строи до летището в Шяуляй по договор за 2,3 млн. евро от края на февруари и трябва да е готова до лятото на 2027 г.

12 изкопа за 7 месеца, изнесени складове и затворени пунктове – всичко това описва една и съща граница, но не и задължително един и същ замисъл: подземните маршрути са дело на трафикантски мрежи, а самото изтегляне на запасите е военно планиране за сценарий на конфликт. Свързва ги географията и допускането, което Вилнюс вече прави съвсем открито: че линията с Беларус ще остане под натиск с различни средства, а всяко затваряне на един път отваря търсене на друг. Прокопаването е най-бавният и трудоемък от всички пътища и досега най-безрезултатният. Ако някой от следващите изкопи излезе от литовска страна, това ще е първият знак, че съотношението между бариерата и лопатата се е обърнало.

Суринам арестува 14 въоръжени китайци в униформи край Саракреек

🇨🇳🪖🇸🇷 14 въоръжени китайски граждани бяха задържани в южен Суринам след съвместна операция на полицията и армията в златоносния район Саракреек. Акцията беше провокирана от изтекли кадри на мъже във военни униформи, маршируващи с автоматично оръжие, носейки знамето на Китайската народна република дълбоко във вътрешността на страната. Операцията, потвърдена от министъра на правосъдието и полицията Хариш Монорат пред местното издание Starnieuws, освети един от най-острите сблъсъци през последните години, този между суверенитета на малката страна от Латинска Америка и безконтролния златодобив, който я разяжда отвътре.

Напрежението тлееше от седмици. Още в средата на юни в социалните мрежи се появиха видеоклипове с тежко въоръжени лица от китайски произход. Видеата показват групи от по 12 мъже с китайски знамена на униформите, които провеждат строеви занятия, наподобяващи военно обучение, и се придвижват с машини с висока проходимост между своя лагер и златните си находища. В един от записите местен златотърсач се изправя срещу групата заради въоръженото ѝ присъствие, но мъжете остават невъзмутими. Кадрите, които бяха споделени от депутата Женевиев Джордан, предизвикаха остра реакция, която надхвърли партийните граници. „И това се случва във вътрешността на страната! Чужда армия на наша територия... Обществото настоява за незабавна яснота“, написа Джордан. Сигнали дойдоха и от управляващата коалиция: депутатът Рони Асабина (от партията BEP) повдигна въпроса в Народното събрание, превръщайки темата от обичаен опозиционен мотив в проблем от национално значение.

Реакцията на държавата бе почти светкавична. Според Монорат операцията е започнала веднага след анализиране на сигналите и видеокадрите. След консултация с прокуратурата и кабинета на президента е взето решение за незабавно изпращане на смесен отряд от полицаи и военни. В акцията са включени два хеликоптера на Националната армия, но единият излиза от строя поради техническа повреда, а операцията на терен е ръководена от областния полицейски командир. При арестите са конфискувани полуавтоматични и тежки огнестрелни оръжия и боеприпаси. Точният брой все още не е уточнен, тъй като инвентаризацията е прекъсната заради повредения хеликоптер. 14-те арестувани са конвоирани до столицата Парамарибо, където разследването продължава, а срещу тях ще бъдат повдигнати обвинения по Закона за оръжията и боеприпасите и Закона за чужденците.

Министър Монорат подчерта, че не всички задържани пребивават нелегално в страната – част от тях разполагат с валидни документи. Според първоначалните им показания мъжете са извършвали охранителна дейност, макар да остава неясно дали са наети от лицензирана фирма. Официалната версия на следствието е, че групата е охранявала нелегален златодобив, но наказателното производство тепърва ще изяснява точния характер на дейността им. Между образа на „чужда армия“ и твърденията за обикновена въоръжена охрана на мина зее пропаст, която само разследването може да запълни.

Една ключова подробност обаче придава на случая тежест, далеч надхвърляща поредната полицейска акция. Видео във Facebook показва, че по време на арестите на място е присъствал Рони Брунсвайк – фигура, която не може да бъде пренебрегната. Брунсвайк не е просто поредният наблюдател. Той е бивш вицепрезидент на Суринам (2020–2025 г.), настоящ заместник-председател на парламента и лидер на партията ABOP, част от управляващата коалиция. Същевременно той е сред най-едрите магнати в златодобива и дърводобива в страната, бивш партизански командир от въстанието през 80-те години и човек с присъди в Нидерландия за въоръжен банков обир и трафик на наркотици. Районът Саракреек е електоралното и стопанско сърце на неговото влияние. Появата на подобна фигура по време на силова акция срещу чуждестранна въоръжена група в собствения му регион не доказва непременно вина, но изостря стар обществен дебат: къде точно минава границата между държавната власт и частните интереси в златодобива.

Контекстът около самия Саракреек допълва тази картина. Само броени дни преди акцията (между 26 и 28 юни) Комисията за регулиране на златния сектор (OGS) спря нелегален добив в същия район, установявайки, че мащабът му е далеч по-голям от предполагаемото. Сред задържаните тогава миньори е имало бразилци и китайци, много от които без валидни паспорти, предадени впоследствие на миграционните власти. Това е показателно за размера на проблема. В държава с население от едва 646 хиляди души, гъсто залесената вътрешност на практика остава извън контрола на централната власт, докато златото привлича работна ръка от целия регион. С други думи, въоръжените китайски граждани не са се появили във вакуум, а върху почва, вече разровена от беззаконие, която държавата тепърва се опитва да овладее.

Погледнат отвъд първоначалния шок от кадрите, случаят в Саракреек се вписва в модел, който надхвърля границите на Суринам. Наемането на въоръжена охрана за нелегален китайски златодобив е често срещано явление в държави със слаб териториален контрол. В Гана през последната година Националният секретариат срещу нелегалния добив (NAIMOS) арестува десетки китайски граждани и конфискува оръжия и боеприпаси. Там властите открито говорят за „въоръжени престъпни предприятия“ в сектора, захранвани от десетки хиляди китайски златотърсачи, формиращи цели миньорски анклави. Според наблюдатели оръжията често се купуват директно от местната полиция – детайл, показващ, че въоръжените групи съществуват не въпреки държавата, а благодарение на нейните пробойни. В Демократична република Конго правозащитни организации документират китайски мини, охранявани от частни лица и дори от местни военни и полицаи, които не допускат държавни инспектори до обектите.

Общото в тези случаи не е някакъв план, спуснат от Пекин, а комбинация от златна треска, частна инициатива и държавна немощ – проблем, роден на терен, а не проектиран от геополитически център. Следователно схващането, че Саракреек е преден пост на китайската държава, най-вероятно е погрешно. Всички индикатори – смесеният миграционен статут на задържаните, версията за частна охрана и регионалните прецеденти – сочат по-скоро към класически нелегален добив, отколкото към геополитическа операция.

Въпреки това Суринам е дълбоко вплетен в китайската икономическа орбита. Пекин е най-големият суверенен кредитор на страната, китайската компания Zijin владее една от най-големите ѝ златни мини, държавата се включи в инициативата „Един пояс, един път“ през 2018 г. и приютява една от най-многобройните китайски диаспори в Западното полукълбо. В този контекст образът на въоръжени китайци, маршируващи под своя флаг в сърцето на страната, действа като мощен сигнал. Той разпалва силно политизирани дебати за националния суверенитет, независимо дали групата е просто наемна охрана, или нещо по-организирано.

За правителството на президента Дженифър Геерлингс-Симонс, която пое властта година по-рано, това е тест не толкова за граничната сигурност, колкото за способността ѝ да наложи върховенство на закона там, където то исторически липсва. Симонс дойде на власт с обещанието да подобри събираемостта на приходите (включително данъците от дребния златодобив) и да подготви страната за добива на офшорен петрол, очакван към 2028 г. Територия, в която чуждестранни въоръжени бригади копаят злато извън всякакви регистри, е абсолютната противоположност на тази визия.

Украйна укрепва границата си с Беларус след предупреждения за потенциално разполагане на руски войски.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко може да позволи  на Руската федерация във всеки един момент да разположи войски в предварително подготвени бази, въпреки че на този етап няма отчетено такова струпване.

Андрий Демченко, говорител на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), направи тази оценка по време на телевизионно участие, в което подчерта, че Киев трябва да поддържа укрепени позиции по цялата си северна граница. Той акцентира, че това изискване обхваща всеки регион, който граничи с Беларус – от Волин на запад до Чернигов на изток.

„Трябва да имаме силни отбранителни позиции по цялата дължина на границата с Беларус. Това се отнася за Волинска област, Черниговска област, както и за други региони, които граничат с тази страна“, заяви той.

Демченко увери, че средствата за наблюдение не са засекли струпване на вражески сили в непосредствена близост до границата. Той обаче предупреди, че Москва може да го направи по всяко едно време, като Беларус предостави своята територия и инфраструктура за подобен ход.

„Към момента, съдейки по техническите средства за наблюдение, които използваме, не виждаме сили, които вече да са съсредоточени в непосредствена близост до нашата граница“, добави той.

Изявлението му идва в период на подновено напрежение по оста Киев-Минск. Съветът за сигурност на Беларус обвини Украйна в многократни опити за удари с дронове по граничната инфраструктура. Секретарят на съвета Александър Волфович упрекна Киев, че само за последната седмица повече от сто украински дрона са навлезли във въздушното пространство на страната.

Демченко призова да не се реагира на подобни твърдения, като в същото време настоя, че трябва страната да остане в готовност за всяка форма на ескалация. Той предупреди, че Минск може да използва тези обвинения, за да оправдае по-широка агресия.

През последните седмици укрепването на северната граница на Украйна беше разширено в западния ѝ участък. Отбранителните мерки бяха подсилени на територията на Ровненска, Житомирска и Волинска области, където местните власти координират действията си директно с централното ръководство.

Същите усилия са съсредоточени на изток в Киевска и Черниговска област, които граничат както с Беларус, така и с Брянска област на Руската федерация. Изграждането на укрепления и разполагането на допълнителни части са насочени именно там – в същото направление, от което Русия започна своята пълномащабна война в Украйна през февруари 2022 г.

Напрежение на север: Украйна наблюдава „специфична активност“ по границата с Беларус.

🇺🇦⚔️🇧🇾 Украйна регистрира това, което президентът Володимир Зеленски определи като „специфична дейност“ в участъци от северната си граница с Беларус, привличайки вниманието към потенциалното развитие на ситуацията в района. Според изявление, публикувано от Зеленски във Facebook на 2 май, активността е била наблюдавана от беларуската страна на границата.

„Вчера беше забелязана доста специфична активност в определени райони по границата между Украйна и Беларус – от беларуска страна. Записваме всичко внимателно, контролираме всичко и при необходимост ще реагираме“, заяви Зеленски в обръщението си, записано на видео. Той добави, че страната остава готова да защити своя суверенитет и предупреди, че „всеки, който бива въвлечен в каквато и да е агресивна дейност срещу Украйна, трябва да разбере това“.

Зеленски не уточни точния характер на дейността. Неговите думи обаче следват предишни изявления, в които той предположи, че Русия може да се опита да въвлече Беларус още по-дълбоко във войната срещу Украйна. През април той докладва, че в близост до границата са наблюдавани инфраструктурни дейности, сред които изграждане на пътища, водещи към Украйна, и създаване на артилерийски позиции.

Отделно Андрий Коваленко, директор на Центъра за противодействие на дезинформацията, заяви в Telegram, че всички движения по границата с Беларус се наблюдават, а евентуални действия по това направление вероятно ще бъдат ограничени по обхват, предполагайки, че „най-много могат да се случат незначителни провокации“.

🔙 Frontline Monitor припомня: Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) започнаха да изграждат ешелонирана отбрана по северната граница – от водохранилището на Киев до Суми, достигаща до 100 км в дълбочина. Тези укрепления са проектирани така, че да попречат на руските войски да създадат буферна зона и включват нови средства за борба с FPV дронове с оптични влакна.

 

📸 Снимка: Украински войници от 120-ти батальон за териториална отбрана участват в учения по границата с Беларус в района на Чернобил, 16 март 2024 г. (Getty Images)

Рекордна сделка в Полша: 3,4 млрд. злоти за автоматизирано миниране срещу руската заплаха

🇺🇦🤝🇵🇱 Полша подписа рекорден договор на стойност до 939,2 милиона долара с местния производител на отбранителна техника „Белма“ за доставка на касети с противотанкови мини за разхвърляне. Това съобщи порталът на град Бидгошч на 1 май.

Споразумението има за цел бързо да повиши способностите на армията за защита на държавните граници от руска инвазия. Договорът, сключен между Агенцията по въоръженията и Bydgoskie Zakłady Elektromechaniczne Belma SA, гарантира основна поръчка от 165,7 милиона долара с опция за разширяване до пълната сума.

Доставките на няколко хиляди касети ISM, съдържащи мини за разхвърляне MN-123 и тренировъчни варианти MN-123/C, са планирани за периода 2027–2029 г. Те са предназначени специално за автоматизираните полски системи за миниране, сред които колесната BAOBAB-K, верижните транспортери (TMN) и наследените системи Kroton.

Адам Лешкевич, главен изпълнителен директор на Полската група за въоръжаване (PGZ SA), заяви, че поръчката е част от цялостна стратегия за защита на държавните граници. „С подписването на този договор предоставяме на полските въоръжени сили много повече от просто мини“, каза Лешкевич. „Те са част от по-голямо, кохерентно и добре проектирано решение. Тази система обхваща не просто мини, но и касети, пускови установки и в крайна сметка специализирани машини за миниране“, продължи той.

Местните власти изтъкнаха стратегическото и икономическо значение на сделката за региона, разположен в сърцето на Полша. Кметът на града Рафал Бруски заяви, че фирмите от региона съставляват 10% от Полската група за въоръжаване. „Днешното споразумение е пример за способността на полската индустрия да отговори на най-критичните нужди на страната и да осигури на Полша по-голяма сигурност в лицето на съвременните заплахи“, каза Бруски.

Инвестициите на страната в местни отбранителни системи са придружени от нова инициатива за изпитания на военно оборудване директно на украинския фронт. Полският заместник-министър на отбраната Цезари Томчик наскоро обяви планове за разполагане на полско оръжие и дрон системи в Украйна за бойна проверка в реални условия, отбелязвайки, че местните полигони не могат да възпроизведат високата интензивност на операциите срещу равностоен противник.

Освен това правителството се стреми да задълбочи връзките си в отбраната с Киев чрез обмен на технологии и съвместно индустриално развитие. Според Томчик тази стратегия цели да създаде „симбиоза“, която съчетава украинския боен опит с полския индустриален капацитет, гарантирайки, че местните продукти – от дронове до нови автоматизирани системи за миниране – са оптимизирани за модерен конфликт с висока интензивност.