Анализ: плакатът, който прекъсна „Время“ – и цената четири години по-късно

🇷🇺📺 Около 21:00 часа на 14 март 2022 г., докато Екатерина Андреева чете вечерната емисия новини по „Първи канал“, в кадър зад гърба ѝ внезапно се появява жена с бял лист. Върху него на английски и руски е изписано на ръка: „NO WAR. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаци срещу войната.“

Жената е Марина Овсянникова – редактор в самата програма „Время“, главното новинарско предаване на държавната телевизия. Тя успява да извика „Спрете войната! Не на войната!“, преди режисьорът бързо да превключи към записан сюжет. Появата ѝ в ефир трае броени секунди, но кадърът обикаля света за часове.

Четири години по-късно този епизод остава един от най- разпознаваемите символи на вътрешния руски протест срещу войната. Същевременно той е и най-точният мерител за онова, което този протест промени, и за онова, до което изобщо не се докосна. Днес жената от плаката живее в изгнание в Париж – осъдена задочно на осем години и половина в колония със строг режим, лишена от родителски права над двете си деца и вписана на 3 октомври 2025 г. в руския регистър на „чуждестранните агенти“. През цялото това време „Първи канал“ продължава да излъчва вечерните си новини без прекъсване.

Арестът ѝ тогава е незабавен. Овсянникова е отведена в районното управление „Останкино“, където близо 12 часа нейните адвокати не успяват да я открият. На следващия ден Останкинският съд ѝ налага глоба от 30 000 рубли (около 280 долара по тогавашния курс). Санкцията обаче не е за самия протест в ефира, а за предварително записано видео, публикувано часове по-рано от правозащитната организация „ОВД-Инфо“. В него тя заявява: „Срам ме е, че позволих от телевизионния екран да се изричат лъжи.“ Глобата е символична, но скритият зад нея риск – съвсем реален.

Само 10 дни преди това, на 4 март, влиза в сила новият член за „разпространение на неверни сведения“ за армията, предвиждащ до 15 години затвор. В същите тези седмици независимата руска преса практически е ликвидирана: вестник „Новая газета“ спира публикаците си, телевизия „Дъжд“ и радио „Ехото на Москва“ са закрити, а хиляди независими журналисти са принудени да напуснат страната. На този фон акцията на щатен редактор от държавната телевизия, издигнал протестен плакат в най-гледаното време, е нещо повече от протест – тя е пробив в самата пропагандна машина, и то отвътре.

 дни след събитието френският президент Еманюел Макрон ѝ предлага закрила във Франция. Овсянникова обаче отказва, заявявайки, че ще остане в Русия заради децата си. От този момент нататък житейският ѝ път поема в посока, която прави възприемането ѝ като символ значително по-сложно. През април 2022 г. тя приема позицията на свободен кореспондент в германския вестник Die Welt и се премества в Берлин. Децата ѝ остават в Русия, тъй като бившият ѝ съпруг отказва да ги пусне. Наемането ѝ поражда протести сред украинските бежанци в германската столица с настояване медията да се откаже от сътрудничеството си с нея. Няколко седмици по-късно, когато е изпратена като репортер в Украйна, тя се сблъсква с реакция, съвсем различна от овациите: част от украинската общност и местните журналисти виждат в нейно лице не дисидент, а дългогодишна фигура от същата тази пропаганда. Нейната пресконференция в Киев е отменена, а сътрудничеството ѝ с вестника бързо приключва. Похвалена в началото дори от президента Володимир Зеленски, Овсянникова се оказва личност, чиято биография не се вписва лесно в нито един лагер.

През юли 2022 г. тя се завръща в Русия и отново излиза на самостоятелен протест – този път на крайбрежна улица срещу Кремъл. Плакатът гласи: „Путин е убиец. Войниците му са фашисти. 352 деца загинаха. Колко още трябва да умрат, за да спрете?“ Последва незабавен арест. На 9 август срещу нея е образувано дело за „неверни сведения“ за армията. Домът ѝ е претърсен, а тя е поставена под домашен арест с перспектива за присъда до 10 години затвор. Лицето от март вече е официално обвиняема по параграф, който тепърва ще бележи руското военно време.

Развръзката настъпва в началото на октомври. С помощта на „Репортери без граници“ Овсянникова успява да избяга от домашния арест заедно с малолетната си дъщеря. По думите ѝ тя сваля електронната гривна за проследяване, сменя седем автомобила и преминава границата пеша, преди да пристигне във Франция. Синът ѝ остава в Русия при баща си, поради което отвеждането на дъщерята се превръща в отделна, тежка лична цена на бягството.

Присъдата е произнесена задочно година по-късно. На 4 октомври 2023 г. тя е осъдена на осем години и половина колония с общ режим за „разпространение на неверни сведения“ за армията заедно с 10-годишна забрана да поддържа интернет страници и профили. Овсянникова определя процеса като политически. Три седмици по-късно, на 26 октомври, по искане на бившия ѝ съпруг тя е лишена и от родителски права върху двете си деца. Животът ѝ в Париж също не преминава спокойно: през октомври 2023 г. е хоспитализирана след внезапно прилошаване и съобщава за подозрителен прах пред дома си. Френската прокуратура обаче не открива следи от отравяне, а по-късно самата тя отхвърля тази версия. През есента на 2025 г. руската държава ѝ лепва още един етикет: на 3 октомври Министерството на правосъдието я вписва в списъка на „чуждестранните агенти“ със същата дежурна формулировка – разпространение на „фейкове“ за руската армия. В изгнание Овсянникова издава мемоарна книга и продължава да участва в международни форуми за човешки права, докато в Русия остава обявена за издирване въз основа на влязлата в сила присъда.

Именно тази двойственост прави случая ѝ много по-сложен от стандартния дисидентски образ. Нейните критици – сред които както руски опозиционери, така и украински журналисти – непрестанно напомнят, че с години Овсянникова е била част от същата тази система: не външен критичен глас, а вътрешен редактор, чиито очи се отварят едва с началото на войната. Това възражение е напълно основателно. Също толкова безспорен факт е обаче, че на онзи 14 март 2022 г. тя пое огромен личен риск (какъвто мнозина от нейните критици така и не поеха) и записа предварително признанието: „Срам ме е, че позволих да се лъже“, без да има каквато и да е гаранция за бъдещето си.

Протестният плакат прекъсна телевизионния сигнал едва за няколко секунди, но не нанесе поражения над апарата, който го произвежда. На следващата вечер „Время“ излезе точно по график, със същата водеща и непроменена версия за „специалната военна операция“. Държавната телевизия не загуби нито честотите си, нито своята аудитория. Законът за „фейковете“ не просто оцеля, а се превърна в гръбнак на военната цензура, по който оттогава бяха осъдени стотици. Вътрешното несъгласие в ефира на държавните канали, чийто рядък пробив беше именно тази акция, практически се изпари след нея. Запада отговори с жестове като наградата „Вацлав Хавел“ за творческо несъгласие и място по трибуните на международни форуми. Русия отговори с реални наказания: осем години и половина колония, отнети родителски права и етикета „чуждестранен агент“.

Като материален удар по руската пропаганда плакатът от 14 март 2022 г. не промени почти нищо: машината продължава да работи, а жената, която го издигна, е бежанка с тежка задочна присъда. Като символ обаче той направи тъкмо обратното – запечата в един-единствен кадър истината, че дори вътре в „Първи канал“ е имало човек, готов да изрече „тук ви лъжат“ в момент, когато тези думи вече костваха свободата. Кое от двете тежи повече, зависи от това какво избираме да считаме за краен резултат. Четири години по-късно обаче едно е абсолютно сигурно: цената беше платена от човека, а не от машината, срещу която той се изправи.

Италия задържа беларуска гражданка по искане на Минск

🇮🇹⚖️🇧🇾 Италианските власти задържаха през февруари 34-годишната беларуска гражданка Карина Зданевич-Спихалска на летище Орио ал Серио в Бергамо по искане на беларуските власти, съобщи местното издание Il Giorno.

Основание за задържането е заповед за арест, издадена през 2021 г. от заместник-прокурора на град Брест по дело за умишлен фалит. След задържането жената е прекарала пет дни в ареста в Бергамо, след което е освободена при условие да се регистрира и да остане на територията на Италия.

Зданевич-Спихалска заяви пред изданието, че обвиненията към нея са „неверни и умишлено фабрикувани с цел преследване на хора“, които, подобно на нея, вече не живеят в Беларус и се обявяват против режима. „В моята страна няма свобода; имам приятели, хвърлени в затвора заради участие в протестите от 2020 и 2021 година, които така и не се завърнаха“, добави тя.

Прокуратурата на Бреша отхвърли искането за екстрадиция. Генералното консулство на Полша в Милано даде препоръка при разглеждане на случая да се вземат предвид рисковете, на които е изложена обвиняемата при екстрадиция в Беларус, тъй като има двойно беларуско-полско гражданство. Апелативният съд на Бреша ще разгледа делото през юни.

„Италианската съдебна система разбира последиците от това дело“, заяви адвокатът ѝ Пиеро Порчани, който изрази своята увереност в благоприятния изход от съдебния процес. Той настоява известието за издирване да бъде премахнато незабавно от базата данни на Интерпол, което да предотврати подобни случаи в бъдеще.

 

📽️ Архивни кадри: Хиляди протестиращи се събраха в Минск, за да се обявят против президента Александър Лукашенко, в най-голямата демонстрация, откакто той поиска шести мандат седмица по-рано, 16 август 2020 г. Общественото недоволство беше смазано с масови репресии и арести. (Vasily Fedosenko/Reuters)

Украйна се изкачи до 55-о място в Световния индекс за свобода на печата.

📰 📈 🇺🇦 Украйна се изкачи до 55 място от 180 държави нагоре в Световния индекс за свобода на печата, което бележи скок със 7 места спрямо година по-рано и общо 50 позиции след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.

Според най-новия индекс тя вече изпреварва по свобода на печата няколко страни от Г-7, включително Италия, Япония и Съединените щати.

Индексът оценява страните по пет критерия: политически, икономически, социални, културни условия и условия за сигурност. Украйна бележи подобрение в политическата, социалната и културната категория, сподели Полин Мофре, ръководител на проектите за Украйна в „Репортери без граници“ (RSF), пред обществената телевизия „Суспилне“ на 30 април.

„Медийният пейзаж в Украйна е много устойчив. Журналистите тук продължават да разследват случващото се в страната и да отправят предизвикателства към властимащите, а това води до по-голяма прозрачност“, отбеляза Мофре.

Тя посочи, че сред последните събития, допринесли за подобрението, са подновения достъп на журналисти до заседанията на парламентарните комисии във Върховната Рада от януари и създаването на група в WhatsApp за директна комуникация между украинския президент Володимир Зеленски и стотици украински журналисти.

В същото време Мофре подчерта, че въпреки напредъка през последната година, свободата на печата в Украйна остава в „проблемно“ състояние. Тя припомни, че RSF настоява за прекратяване на националния телемаратон с аргумента, че той отслабва медийния плурализъм, както и за подобрения в законите, свързани с прозрачността на собственост.

Тя заяви, че RSF настоява още властите да премахнат пречките пред журналистите, работещи във фронтовите региони, включително в Херсон и Суми, „където някои военни не допускат репортери без обяснения, свързани със сигурността“.

Омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец заяви, че 26 украински журналисти и медийни служители са незаконно задържани от руската армия, а Международният комитет на Червения кръст потвърди ареста само на един от тях. Той направи изказването на кръгла маса на тема „Устойчивост и благосъстояние на украинските медийни професионалисти по време на война“, според репортаж на „Укринформ“ от 24 март.

„През 2025 г. големият ни екип, който се фокусира над връщането на украински граждани, включващи цивилни заложници, военнопленници и деца – успя да върне само трима украински журналисти“, призна омбудсманът.

Кувейт освободи американския журналист след 52 дни в ареста заради кадри от войната с Иран.

🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.

Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.

Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.

В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.

Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.

Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.

Ремесло напусна психиатричната клиника: историята на един необясним обрат

🇷🇺 Иля Ремесло, един от водещите прокремълски блогъри, който на 17-18 март публикува изненадваща серия от публикации с остри критики по адрес на президента Владимир Путин, напусна психиатрична клиника №3 „Скворцов-Степанов" в Санкт Петербург.

В публикация на личния си канал в Telegram той заяви, че е прекарал 30 дни в лечебното заведение. „Острата критика към висши държавни длъжностни лица има своята цена – помнете това", написа той. Авторът разказа за условията в лечебното заведение, определяйки ги като „доста тежки дори в сравнение с колония", и заяви, че в клиниката липсва дори възможност за разходки.

„Не съжалявам за стореното по същество, но ако го правех сега, бих използвал по-премерени и балансирани формулировки, без да преминавам към личности", призна той, обещавайки в рамките на 2-3 дни да разкаже „защо беше направено всичко това" и какви са бъдещите му планове.

Казусът Ремесло предизвика значителен отзвук в руското общество поради необичайния си характер. На 17 март блогърът публикува текст, озаглавен „Пет причини, поради които престанах да подкрепям Владимир Путин", в който изброи войната в Украйна, задушаването на интернет и свободата на медиите, корупцията и щетите за руската икономика, както и несменяемостта на властта.

„Владимир Путин трябва да подаде оставка и да бъде пратен на съд като военен престъпник и крадец", гласи завършващото изречение в анализа. В последвали публикации той добави критика към „дворците на Путин" и „влечението му към лукса". В разговор с изданието „Агентство" Ремесло потвърди авторството на текстовете, заяви, че се намира в Русия и няма намерение да емигрира, и прогнозира, че Путин може да загуби властта още тази година, ако не се вслуша в критиките.

42-годишен юрист и бивш член на Обществената палата на Русия, Ремесло изгради своятаа репутация в края на миналото десетилетие като автор на кампании за дискредитация срещу покойния опозиционер Алексей Навални. По негова жалба беше възбудено наказателното дело срещу него за клевета по адрес на ветерана от Великата отечествена война Игнат Артеменко. Според журналисти от The Insider посоените кампании са били съгласувани с Кремъл. Според сведения на Фонда за борба с корупцията на Навални, Ремесло е бил част от „вертикалата на властта" поне от 2015 г. насам, като е получавал финансови средства от структури, близки до бившия руски чиновник Константин Костин. След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Ремесло заемаше открито провоенна позиция.

Обратът настъпва след години постепенно натрупано недоволство. В интервю пред журналиста Александър Плющев той свърза първите си съмнения с бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава според него Путин „се е държал доста малодушно". Той посещавал бойното поле, разговарял с бойци от чеченския отряд „Ахмат" и стигнал до извода, че текущата ситуация налага прекратяване на войната. Командирът на „Ахмат" генерал-лейтенант Апти Алаудинов, с когото Ремесло влизал в публичен спор по-рано, лично му се обадил с искане да изтрие поста, но Ремесло отказал.

На 19 март петербургското издание „Фонтанка" разкри, че Ремесло е бил настанен в психиатрична клиника „Скворцов-Степанов". Лечебното заведение е печално известно от съветската епоха, като се свързва най-вече с прилагането на т.нар. наказателна психиатрия срещу дисиденти. Telegram каналът Mash твърди, че неговото настаняване е било извършено „по молба на трети лица". Блогърът не оказал никаква съпротива, при което е бил настанен в 16-то отделение, специализирано в първи психотични епизоди при мъже.

Наблюдатели обърнаха внимание, че близки на блогъра работят в сферата на психотерапията и психиатрията – обстоятелство, което мнозина от тях използваха, за да си формулират алтернативно обяснение на случилото се, без това да изключва политически натиск.

Обществените реакции на случилото се разкриха разлом в лоялното на Кремъл медийно пространство. Част от военните блогъри осъдиха остро Ремесло, докато други предположиха, че той сам е избрал да се предаде в клиниката, за да предотврати наказателно преследване. Кремъл по традиция не коментира подобни случаи. Сред опозиционните гласове ръководителят на ФБК Леонид Волков изрази мнение, че действията на Ремесло вероятно са съгласувани с някого във властта и могат да бъдат свързани с предстоящите избори за Държавна дума. Тази версия остава хипотетична и не намира официално потвърждение.

Значението на случая надхвърля отделната биография. Ремесло е първият висш представител на сегмента от провоенни блогъри, който публично и поименно поставя под въпрос легитимността на Путин. Голяма част от останалите фигури в този сегмент често критикуват отделни решения на властта – блокирането на Telegram, военни неуспехи, корупцията по места, но никой от тях до момента не се е осмелявал да напада президента, особено по такъв директен начин.

Бързата хоспитализация, независимо от конкретните ѝ мотиви, изпрати ясен сигнал към останалите фигури от тази сриеда. Обещанието на Ремесло през следващите няколко дни да обясни „защо е направил всичко това" оставя отворен най-съществения въпрос: дали епизодът е личен срив, координирана политическа операция или прецедент, който ще има продължение.

Русия забрани „Репортери без граници“ като нежелана организация.

🇷🇺 Министерството на правосъдието на Руската федерация обяви международната организация за защита на свободата на медиите „Репортери без граници“ (RSF) за „нежелана“, забранявайки нейната дейност на територията на страната и превръщайки я в обект на наказателно преследване.

Повторните нарушения могат да доведат до съдебно преследване, наказуемо с до пет години затвор. Дори най-малкото споменаване на организацията или споделяне на публикациите ѝ е достатъчно, за да доведе до такива последици.

Това не е първият път, когато руските власти решават да се насочат към RSF. Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации (Роскомнадзор) блокира достъпа до уебсайта им през 2024 г.

„Репортери без граници“ публикува годишния Световен индекс за свобода на пресата от 2002 г. насам. В класацията за тази година Русия пада от 162-ро на 171-во място от общо 180 държави по света.

Доналд Тръмп с указ против антисемитизма, насочен към студентските кампуси.

🇺🇸 Доналд Тръмп се готви по-късно днес да подпише президентски указ, насочен към борбата с антисемитизма в САЩ, с особено строги мерки по отношение на всички чуждестранни жители, съобщи New York Post в сряда.

Всички федерални агенции ще разполагат с 60 дни, за да идентифицират правни средства, както граждански, така и наказателни, за борба с антисемитизма, като се обърне специално внимание на експулсирането на антиеврейски активисти, които са нарушили закона, включително студенти, притежаващи визи.

Министерството на правосъдието ще отговаря за разследването на графитите в подкрепа на терористичната групировка Хамас и актовете на сплашване, особено тези в университетските кампуси.

Тази инициатива следва доклад от шест комисии на Републиканската камара, които призовават за засилване на борбата срещу антисемитизма, по-специално чрез обвързване на федералната помощ за университетите с приемането на по-строги политики срещу антиеврейските предразсъдъци.

Докладът цитира Колумбийския университет, сцена на множество антисемитски инциденти, който е получил 2,7 милиарда долара федерални средства за фискалната 2023 година.

Решението на Тръмп идва на фона на повишено напрежение след клането, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. в Израел. Президентите на университети, извикани пред Конгреса през декември 2023 г., предизвикаха полемика, като отказаха да определят призивите за геноцид на евреите като осъдителни, позовавайки се на защитата на свободата на словото.

Федералните съдилища вече установиха, че негражданите разполагат с по-ограничени права по отношение на свободата на словото. Съществува правен прецедент, при който Върховният съд на САЩ потвърждава отказа за виза на белгийски марксист през 1972 г.