📰 📈 🇺🇦 Украйна се изкачи до 55 място от 180 държави нагоре в Световния индекс за свобода на печата, което бележи скок със 7 места спрямо година по-рано и общо 50 позиции след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.
Според най-новия индекс тя вече изпреварва по свобода на печата няколко страни от Г-7, включително Италия, Япония и Съединените щати.
Индексът оценява страните по пет критерия: политически, икономически, социални, културни условия и условия за сигурност. Украйна бележи подобрение в политическата, социалната и културната категория, сподели Полин Мофре, ръководител на проектите за Украйна в „Репортери без граници“ (RSF), пред обществената телевизия „Суспилне“ на 30 април.
„Медийният пейзаж в Украйна е много устойчив. Журналистите тук продължават да разследват случващото се в страната и да отправят предизвикателства към властимащите, а това води до по-голяма прозрачност“, отбеляза Мофре.
Тя посочи, че сред последните събития, допринесли за подобрението, са подновения достъп на журналисти до заседанията на парламентарните комисии във Върховната Рада от януари и създаването на група в WhatsApp за директна комуникация между украинския президент Володимир Зеленски и стотици украински журналисти.
В същото време Мофре подчерта, че въпреки напредъка през последната година, свободата на печата в Украйна остава в „проблемно“ състояние. Тя припомни, че RSF настоява за прекратяване на националния телемаратон с аргумента, че той отслабва медийния плурализъм, както и за подобрения в законите, свързани с прозрачността на собственост.
Тя заяви, че RSF настоява още властите да премахнат пречките пред журналистите, работещи във фронтовите региони, включително в Херсон и Суми, „където някои военни не допускат репортери без обяснения, свързани със сигурността“.
Омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец заяви, че 26 украински журналисти и медийни служители са незаконно задържани от руската армия, а Международният комитет на Червения кръст потвърди ареста само на един от тях. Той направи изказването на кръгла маса на тема „Устойчивост и благосъстояние на украинските медийни професионалисти по време на война“, според репортаж на „Укринформ“ от 24 март.
„През 2025 г. големият ни екип, който се фокусира над връщането на украински граждани, включващи цивилни заложници, военнопленници и деца – успя да върне само трима украински журналисти“, призна омбудсманът.
🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.
Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.
Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.
В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.
Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.
Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.
🇷🇺 Иля Ремесло, един от водещите прокремълски блогъри, който на 17-18 март публикува изненадваща серия от публикации с остри критики по адрес на президента Владимир Путин, напусна психиатрична клиника №3 „Скворцов-Степанов" в Санкт Петербург.
В публикация на личния си канал в Telegram той заяви, че е прекарал 30 дни в лечебното заведение. „Острата критика към висши държавни длъжностни лица има своята цена – помнете това", написа той. Авторът разказа за условията в лечебното заведение, определяйки ги като „доста тежки дори в сравнение с колония", и заяви, че в клиниката липсва дори възможност за разходки.
„Не съжалявам за стореното по същество, но ако го правех сега, бих използвал по-премерени и балансирани формулировки, без да преминавам към личности", призна той, обещавайки в рамките на 2-3 дни да разкаже „защо беше направено всичко това" и какви са бъдещите му планове.
Казусът Ремесло предизвика значителен отзвук в руското общество поради необичайния си характер. На 17 март блогърът публикува текст, озаглавен „Пет причини, поради които престанах да подкрепям Владимир Путин", в който изброи войната в Украйна, задушаването на интернет и свободата на медиите, корупцията и щетите за руската икономика, както и несменяемостта на властта.
„Владимир Путин трябва да подаде оставка и да бъде пратен на съд като военен престъпник и крадец", гласи завършващото изречение в анализа. В последвали публикации той добави критика към „дворците на Путин" и „влечението му към лукса". В разговор с изданието „Агентство" Ремесло потвърди авторството на текстовете, заяви, че се намира в Русия и няма намерение да емигрира, и прогнозира, че Путин може да загуби властта още тази година, ако не се вслуша в критиките.
42-годишен юрист и бивш член на Обществената палата на Русия, Ремесло изгради своятаа репутация в края на миналото десетилетие като автор на кампании за дискредитация срещу покойния опозиционер Алексей Навални. По негова жалба беше възбудено наказателното дело срещу него за клевета по адрес на ветерана от Великата отечествена война Игнат Артеменко. Според журналисти от The Insider посоените кампании са били съгласувани с Кремъл. Според сведения на Фонда за борба с корупцията на Навални, Ремесло е бил част от „вертикалата на властта" поне от 2015 г. насам, като е получавал финансови средства от структури, близки до бившия руски чиновник Константин Костин. След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Ремесло заемаше открито провоенна позиция.
Обратът настъпва след години постепенно натрупано недоволство. В интервю пред журналиста Александър Плющев той свърза първите си съмнения с бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава според него Путин „се е държал доста малодушно". Той посещавал бойното поле, разговарял с бойци от чеченския отряд „Ахмат" и стигнал до извода, че текущата ситуация налага прекратяване на войната. Командирът на „Ахмат" генерал-лейтенант Апти Алаудинов, с когото Ремесло влизал в публичен спор по-рано, лично му се обадил с искане да изтрие поста, но Ремесло отказал.
На 19 март петербургското издание „Фонтанка" разкри, че Ремесло е бил настанен в психиатрична клиника „Скворцов-Степанов". Лечебното заведение е печално известно от съветската епоха, като се свързва най-вече с прилагането на т.нар. наказателна психиатрия срещу дисиденти. Telegram каналът Mash твърди, че неговото настаняване е било извършено „по молба на трети лица". Блогърът не оказал никаква съпротива, при което е бил настанен в 16-то отделение, специализирано в първи психотични епизоди при мъже.
Наблюдатели обърнаха внимание, че близки на блогъра работят в сферата на психотерапията и психиатрията – обстоятелство, което мнозина от тях използваха, за да си формулират алтернативно обяснение на случилото се, без това да изключва политически натиск.
Обществените реакции на случилото се разкриха разлом в лоялното на Кремъл медийно пространство. Част от военните блогъри осъдиха остро Ремесло, докато други предположиха, че той сам е избрал да се предаде в клиниката, за да предотврати наказателно преследване. Кремъл по традиция не коментира подобни случаи. Сред опозиционните гласове ръководителят на ФБК Леонид Волков изрази мнение, че действията на Ремесло вероятно са съгласувани с някого във властта и могат да бъдат свързани с предстоящите избори за Държавна дума. Тази версия остава хипотетична и не намира официално потвърждение.
Значението на случая надхвърля отделната биография. Ремесло е първият висш представител на сегмента от провоенни блогъри, който публично и поименно поставя под въпрос легитимността на Путин. Голяма част от останалите фигури в този сегмент често критикуват отделни решения на властта – блокирането на Telegram, военни неуспехи, корупцията по места, но никой от тях до момента не се е осмелявал да напада президента, особено по такъв директен начин.
Бързата хоспитализация, независимо от конкретните ѝ мотиви, изпрати ясен сигнал към останалите фигури от тази сриеда. Обещанието на Ремесло през следващите няколко дни да обясни „защо е направил всичко това" оставя отворен най-съществения въпрос: дали епизодът е личен срив, координирана политическа операция или прецедент, който ще има продължение.
🇷🇺 Министерството на правосъдието на Руската федерация обяви международната организация за защита на свободата на медиите „Репортери без граници“ (RSF) за „нежелана“, забранявайки нейната дейност на територията на страната и превръщайки я в обект на наказателно преследване.
Повторните нарушения могат да доведат до съдебно преследване, наказуемо с до пет години затвор. Дори най-малкото споменаване на организацията или споделяне на публикациите ѝ е достатъчно, за да доведе до такива последици.
Това не е първият път, когато руските власти решават да се насочат към RSF. Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации (Роскомнадзор) блокира достъпа до уебсайта им през 2024 г.
„Репортери без граници“ публикува годишния Световен индекс за свобода на пресата от 2002 г. насам. В класацията за тази година Русия пада от 162-ро на 171-во място от общо 180 държави по света.
🇺🇸 Доналд Тръмп се готви по-късно днес да подпише президентски указ, насочен към борбата с антисемитизма в САЩ, с особено строги мерки по отношение на всички чуждестранни жители, съобщи New York Post в сряда.
Всички федерални агенции ще разполагат с 60 дни, за да идентифицират правни средства, както граждански, така и наказателни, за борба с антисемитизма, като се обърне специално внимание на експулсирането на антиеврейски активисти, които са нарушили закона, включително студенти, притежаващи визи.
Министерството на правосъдието ще отговаря за разследването на графитите в подкрепа на терористичната групировка Хамас и актовете на сплашване, особено тези в университетските кампуси.
Тази инициатива следва доклад от шест комисии на Републиканската камара, които призовават за засилване на борбата срещу антисемитизма, по-специално чрез обвързване на федералната помощ за университетите с приемането на по-строги политики срещу антиеврейските предразсъдъци.
Докладът цитира Колумбийския университет, сцена на множество антисемитски инциденти, който е получил 2,7 милиарда долара федерални средства за фискалната 2023 година.
Решението на Тръмп идва на фона на повишено напрежение след клането, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. в Израел. Президентите на университети, извикани пред Конгреса през декември 2023 г., предизвикаха полемика, като отказаха да определят призивите за геноцид на евреите като осъдителни, позовавайки се на защитата на свободата на словото.
Федералните съдилища вече установиха, че негражданите разполагат с по-ограничени права по отношение на свободата на словото. Съществува правен прецедент, при който Върховният съд на САЩ потвърждава отказа за виза на белгийски марксист през 1972 г.
