20 години след убийството на Политковская в затвора е останал само стрелецът

🇷🇺🕯️ На 7 октомври се навършиха 20 години от убийството на Анна Политковская, журналистката на „Новая газета“, застреляна с 4 изстрела от упор в асансьора на собствения си дом на улица „Лесная“ в Москва. От шестимата осъдени по делото към октомври 2026 г. в затвора е останал само стрелецът. Кой е поръчал престъплението, не е установено, давностният срок по делото изтече през 2021 г. Един от осъдените беше помилван, след като отиде да воюва в Украйна.

Годишнината в Москва премина под полицейски надзор. През целия ден хората носеха цветя пред дома на „Лесная“, докато на входа дежуреха двама полицаи, а до близкото кафене стоеше полицейски бус за превоз на задържани. Събралите се бяха помолени да не образуват тълпа и да не блокират пътя. Поне един човек, оставил цветя, е бил спрян и почти веднага пуснат, съобщи изданието в изгнание „Новая газета Европа“. Председателят на партия „Яблоко“ Николай Рибаков постави на фасадата нова временна табела в памет на Политковская. Оригиналната паметна плоча вече не е на сградата: разбита през януари, тя беше залепена парче по парче и на 7 октомври стана експонат в редакционния музей на вестника, в който тя работеше, открит през 2021 г. в бившия ѝ кабинет. Цветя бяха положени и на гроба ѝ на Троекуровското гробище и при Соловецкия камък в Санкт Петербург, паметника на жертвите на политическите репресии. Възпоменания имаше още в Тюмен, Омск и Иркутск.

Европейският съюз настоя за ефективно, независимо и прозрачно разследване, което да изправи пред съда всички виновни. Брюксел припомни, че руските съдилища са признали за виновни шест души, но присъдите не са установили поръчителя, и посочи, че помилването на Сергей Хаджикурбанов след неговото участие във войната на Русия срещу Украйна поставя под въпрос търсенето на отговорност.

Два дни по-рано Коалицията за свобода на медиите призова руските власти да изправят пред съда всички отговорни за смъртта на Политковская, „включително онези, които са я поръчали“. „Безнаказаността за престъпленията срещу журналисти и медийни работници не може да надделее“, се казва в изявлението, което напомня, че Русия е на 172-ро място от 180 държави в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2026 г. Текстът носи подписите на 32 държави, а коалицията има 51 членки. В списъка на подписалите липсват България, Хърватия и Кипър, единствените държави от ЕС в коалицията, които не са се присъединили, както и САЩ, които влизат в нейната Изпълнителна група.

На възпоменание в Европейския парламент в Страсбург на 5 октомври внучката на журналистката Анна Виктория Политковская отправи призив към депутатите да създадат единен европейски механизъм за спешни хуманитарни визи за хората, за които е опасно да останат в Русия. Тя разказа за свой близък приятел от Северен Кавказ, чийто баща навремето е спасен с помощта на баба ѝ. Синът не успял да напусне Русия, защото не му стигали документи и пари, и посегнал на живота си на 19 години. Сред обявените участници беше и българката Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН за правата на човека в Русия и основателка на организацията RAW in WAR, която връчва ежегодна награда на името на Политковская.

Също на 7 октомври BBC публикува за първи път в оригинал интервю, дадено от Политковская през април 2006 г. и излъчено на английски по BBC Two през ноември същата година. В него тя казва за Путин: „Той е истински съветски офицер от КГБ. Малко антисемит, малко фашист. И не разбира, че човек има права. Дълбоко в себе си не го разбира.

Политковская е на 48 години, когато е убита. Като специален кореспондент на вестника тя пише за войните в Чечения, за изтезания, отвличания и корупция и открито критикува Рамзан Кадиров и Владимир Путин. През октомври 2002 г. е посредник между чеченските бойци, взели заложници в московски театър, и руските сили. През септември 2004 г., на път за отразяването на заложническата криза в училището в Беслан, тя изпада в тежко състояние, след като пие чай в самолета. Отровата така и не е установена, тъй като на медиците е наредено да унищожат кръвните ѝ проби, според Комитета за защита на журналистите. Убита е в деня, в който Путин навършва 54 години – 7 октомври 2006 г. В асансьора полицията намира захвърлен пистолет и четири гилзи.

Първият процес завършва на 19 февруари 2009 г. с оправдателна присъда за всички подсъдими, сред които братята Джабраил и Ибрагим Махмудови и бившия служител на милицията Сергей Хаджикурбанов, защото обвинението не е успяло да докаже участието им. На 25 юни същата година Военната колегия на Върховния съд отменя оправдателната присъда заради процесуални нарушения. Материалите са върнати на прокуратурата и обединени с разследването срещу брат им Рустам Махмудов, когото следствието смята за стрелеца.

Рустам Махмудов е задържан на 31 май 2011 г. в чеченското село Ачхой-Мартан. През февруари 2012 г. бившият милиционер Дмитрий Павлюченков, организирал следенето на Политковская, сключва сделка с прокуратурата и заявява, че чичото на братята Махмудови, криминалният авторитет Лом-Али Гайтукаев, му е споделил кой стои зад поръчката. По думите му това е Ахмед Закаев, лидер на чеченските сепаратистки в изгнание, действал по желание на Борис Березовски. Березовски отрича каквато и да е връзка и умира във Великобритания през 2013 г. На 14 декември 2012 г. Павлюченков е осъден на 11 години.

На 9 юни 2014 г. Московският градски съд произнася решение, след като съдебните заседатели признават вината на подсъдимите. Рустам Махмудов и Гайтукаев получават доживотен затвор, Хаджикурбанов – 20 години, а Джабраил и Ибрагим Махмудови – съответно 14 и 12 години. Възложителят остава в съдебния акт неустановено лице.

Четири години по-късно, на 17 юли 2018 г. Европейският съд по правата на човека установява, че Руската федерация е нарушила правото на живот. Властите са открили и осъдили изпълнителите на поръчковото убийство, но не са предприели достатъчно действия, за да установят поръчителя. Следствието проследява само една версия, която сочи починал руски бизнесмен, живял в Лондон, без да обясни как я е проверило, и не е проучва посочените от семейството възможности за участие на служители на Федералната служба за сигурност (ФСБ) или администрацията на Чеченската република. Съдът присъжда на близките 20 000 евро обезщетение, а Министерство на правосъдието на Руската федерация не иска преразглеждане пред Голямата камара.

Още през октомври 2020 г. адвокатката на семейството Анна Ставицкая заявява: „Следствието изобщо нищо не прави. Най-вероятно е спряло разследването, защото никой не иска да търси поръчителите на убийството“. На 7 октомври 2021 г. изтичат 15 години от деня на убийството, общият давностен срок за особено тежките престъпления. Когато се наказват с доживотен затвор, Наказателният кодекс в Русия оставя на съда да реши дали да приложи давността. Ако откаже, подсъдимият може да бъде осъден, но не и на доживотен затвор, обяснява Ставицкая.

От останалите петима осъдени никой не е в затвора. Гайтукаев умира през 2017 г. в затворническа болница, а Ибрагим Махмудов, по данни на „Комерсант“, умира в ареста, преди да излежи присъдата. Павлюченков излежава своята и е на свобода. Джабраил Махмудов от юни 2022 г. изтърпява остатъка от наказанието си като принудителен труд, а на 8 февруари 2024 г. районен съд в Грозни го освобождава предсрочно. Официално едва тогава той излиза на свобода, а на практика е бил свободен и преди това, отбелязва „Новая газета“.

Хаджикурбанов подписва в края на 2022 г. договор с Министерството на отбраната и заминава на фронта в Украйна. След около шест месеца е помилван с президентски указ, а на 14 ноември 2023 г. адвокатът му потвърждава помилването. Той остава на фронта като военнослужещ по договор. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговаря: „Съществува определена практика, която се прилага, и доколкото ми е известно, в тази практика няма никакви изключения. По-точно, изключения има, но не засягат темата резонансност на едно или друго дело“. Децата на Политковская, Вера и Иля, наричат помилването „чудовищен факт на несправедливост и произвол, поругаване на паметта на човек, убит заради убежденията си“.

Натискът стига и до самата „Новая газета“. През март 2022 г. месец от началото на пълномащабната война срещу Украйна, изданието спира да излиза след две предупреждения на Роскомнадзор, а през септември съдилищата отнемат лицензите на вестника и на сайта му. Дмитрий Муратов, носител на Нобелова награда за мир за 2021 г. и дългогодишен главен редактор на изданието, е обявен за „чуждестранен агент“ през 2023 г. Министерството на правосъдието вписа в регистъра и самото интернет издание, заедно със списък от над 100 свързани с него лица на 4 септември 2026 г.

Под натиск е и паметта на „Лесная“. На 18 януари 2026 г. паметната плоча на дома е разбита. Съд глобява Александър Филипов с 1000 рубли за дребно хулиганство, а той настоява, че плочата е паднала случайно, докато махал цветята под нея. Неонацистката група NS/WP призна, че е замесена в нейното унищожаване. Временните табели, които активисти поставят на мястото на плочата, са сваляни над 10 пъти през зимата.

Две десетилетия след смъртта на Политковская руската държава е довела докрай само онази част от делото, която не води нагоре. Стрелецът е в затвора, а веригата над него се къса във всяка точка, в която решението е било в ръцете на държавата. До изтичането на давността версиите, посочени от Европейския съд, не довеждат до нито едно обвинение. Помилването, което в Русия е правомощие само на президента, освобождава един от осъдените след фронта. Изданието, за което Политковская пише до последния си ден, е обявено за чуждестранен агент месец преди годишнината. Изявленията от Брюксел и от 32-те държави повтарят искането, с което семейството отива в Страсбург още през 2007 г.: да бъде назован поръчителят. Делото за него не е приключено, а в съдебните документи той все така остава неустановено лице.

Петербургски съд глоби свещеника Михнов-Вайтенко за репост отпреди забраната

🇷🇺⚖️ Смолнинският районен съд в Санкт Петербург глоби архиепископ Григорий Михнов-Вайтенко с 5000 рубли (около 60 долара) за „участие в дейност на нежелателна организация“. Поводът за това е епизод от подкаст на „Новая газета Европа“ от 5 ноември 2022 г. и споделен от него в Telegram. Главната прокуратура на Руската федерация обяви изданието за нежелателно на 28 юни 2023 г. – близо 8 месеца след излизането на епизода. За решението съобщи от съдебната зала кореспондент на местното издание „Бумага“.

Михнов-Вайтенко е предстоятел на Апостолската православна църква, малка общност извън Московската патриаршия. Бивш свещеник на Руската православна църква, правозащитник и син на поета Александър Галич, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна той помага на украински бежанци в Петербург и Ленинградска област. Глобата е по последното от четири административни дела, заведени срещу него за две години и половина. Три са за публикации в Telegram, а четвъртото – за обявена във Facebook панихида за Алексей Навални. През същия период той е вписан и в регистъра на „чуждестранните агенти“.

Роден е през 1967 г. в Москва. Майка му, художничката София Михнова-Войтенко, почива, когато той е на четири години, а баща му Александър Галич е принуден да напусне Съветския съюз през 1974 г. Кръщава го отец Александър Мен. Учи във Всесъюзния държавен институт по кинематография, а от 2003 до 2008 г. ръководи православния телевизионен канал „Благовест“.

Разривът с Московската патриаршия настъпва през 2014 г. След като вижда войната в Донбас с очите си в Краматорск, на 31 август той заявява, че всеки, взел оръжие в нея, заслужава 20-годишно отлъчване от причастие, а онези, които я проповядват – 11-годишно. Скоро след това е освободен от служба и получава забрана да свещенодейства, формално заради неиздържани изпити в семинарията. Година по-късно през 2015 г. е ръкоположен за епископ в Апостолската православна църква, а през 2023 г. е избран за неин предстоятел с мандат до 2027 г. Член е и на Петербургския правозащитен съвет.

Протоколът по последното дело е съставен в началото на юни 2026 г. на основание чл. 20.33 от Кодекса за административните нарушения (КоАП). За граждани разпоредбата предвижда парична глоба от 5000 до 15 000 рубли, така че съдът е наложил минималната сума.

Михнов-Вайтенко се защитава сам, без адвокат, и не признава вина, съобщи петербургският сайт МР7. Той изтъква, че към момента на публикацията изданието все още не е било обявено за нежелателно и че вече е изтрил споделения запис. Посочва също, че властите не са му изпратили уведомление с искане да изтрие материала в 24-часов срок. Позовава се на препоръки на Роскомнадзор, федералната служба за надзор на комуникациите, според които, по негово тълкуване, протокол се съставя едва след отказ на собственика на съответния сайт или канал да премахне съдържанието. Като допълнителен довод цитира закона за медиите, който според него го задължава да предоставя информация на журналисти. Подчертава, че в разговора е отделил специално внимание на отношенията си с държавните органи.

В епизода с водеща Надежда Юрова Михнов-Вайтенко разказва как украинските бежанци стигат до Русия, а оттам – до Европа. Той помага както на оставащите в страната, така и на преминаващите през Петербург на път към балтийските държави и Полша. Описва и работата на центъра, който поддържа с доброволци в Ленинградска област: медицинска и психологическа помощ, както и съдействие за пътуването на желаещи да заминат. Записът е препратен от Telegram канала на неговата църква, а не споделен директно от сайта на изданието.

„Новая газета Европа“ е основана в Рига през април 2022 г. от журналисти на „Новая газета“. Московското издание спира работа в края на март същата година след предупреждения на Роскомнадзор, свързани с начина на отразяване на войната. Главната прокуратура обяви за нежелателна регистрираната в Латвия компания BDR Novaja Gazeta-Europe, която издава медията. Според ведомството публикациите ѝ съдържат „невярна информация“ за масови нарушения на правата в Руската федерация и обвиняват страната, че е започнала агресивна война.

Случаят на Михнов-Вайтенко не е изолиран. Още през април 2024 г. „Медиазона“ преброи 19 протокола срещу читатели на независими медии за първите месеци на годината. Най-много са свързани с „Медуза“, а част от споделените публикации, заради които са започнали производствата, са отпреди години.

Първото от четирите дела срещу свещеника започва с публикация във Facebook. На 16 февруари 2024 г. Федералната служба за изпълнение на наказанията съобщава за смъртта на Навални в арктическата наказателна колония в Харп. Същата вечер Михнов-Вайтенко пише, че на следващия ден ще отслужи панихида при Соловецкия камък на Троицкия площад – паметника на жертвите на ГУЛАГ в центъра на Петербург.

Сутринта на 17 февруари полицията го задържа на излизане от дома му. В 43-то полицейско управление адвокатът му вика линейка и свещеникът е откаран в болница с исхемичен инсулт. Той не е единственият задържан в онези дни. Само в Петербург за два дни съдилищата налагат глоби или административен арест на над 60 души, дошли да положат цветя в памет на Навални. „ОВД-Инфо“ отчита повече от 360 задържани в цялата страна.

Срещу него е съставен протокол по чл. 20.2.2, ал. 1 от КоАП – за организиране на едновременно събиране на множество хора на обществено място, довело до нарушаване на обществения ред. Местният политик Борис Вишневски посочи, че свещеникът изобщо не е стигнал до паметника. На 10 юли 2024 г. районен съд прекратява делото поради изтекла давност.

9 дни по-късно, на 19 юли 2024 г., Министерство на правосъдието го вписва в регистъра на „чуждестранни агенти“. Ведомството посочва, че е участвал в създаването и разпространението на публикации на други лица от регистъра и е публикувал недостоверна информация за действията и политиката на властите. Според министерството той се е обявявал против „специалната военна операция“ и е давал интервюта на платформи, свързани с „чуждестранни агенти“ и чуждестранни източници.

Статутът налага изисквания за обозначаване на собствените му публикации с указание, че е „чуждестранен агент“, както и за посочване на статута на други вписани лица и медии, чиито материали разпространява. Същия ден в регистъра са включени пианистът Евгений Кисин, бившият офицер от КГБ Юрий Швец и бившият координатор на щаба на Навални в Саратов Дмитрий Цибирев.

Второто дело е свързано със задълженията, произтичащи от този статут. През февруари 2025 г. срещу него е образувано производство по чл. 19.5, ал. 42 от КоАП. Поводът е споделена публикация от Telegram канала на „Бумага“, също вписана в регистъра, без задължителното обозначение за статута на медията. На 11 март 2025 г. Ломоносовският районен съд в Ленинградска област го глобява с 15 000 рубли. Ленинградският областен съд отменя решението на 14 май. В своя защита свещеникът посочва, че министерството не го е уведомило надлежно за задължението.

Третото дело е за видео в Telegram от 11 март 2022 г., записано през първите седмици на войната. В него Михнов-Вайтенко заявява, че никой няма право да убива хора заради това къде живеят, и обвинява руските военни, че постъпват именно така. Протоколът за „дискредитиране“ на армията по чл. 20.3.3 от КоАП е съставен близо три години по-късно, на 7 март 2025 г. На 1 април Невският районен съд го глобява с 30 000 рубли.

Пред съда свещеникът отрече обвинението, но заяви, че ще продължи да дискредитира идеята войните да се решават със сила. „Да обяснявам, че мирът е по-добър от войната, е мое пряко задължение“, казва той в речта си, публикувана от „Медиазона“. Градският съд на Санкт Петербург потвърждава глобата на 26 август 2025 г.

Четвъртото дело, по което е решението от 22 септември, пак е свързано със старо съдържание. Протоколът за антивоенното видео е съставен близо 3 години след публикуването му. При подкаста между излизането на епизода и съставянето на протокола са изминали около три години и седем месеца, а от обявяването на изданието за нежелателно – почти три години.

Значението на последната глоба надхвърля размера ѝ. Чл. 284.1, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда наказателна отговорност за участие в дейност на нежелателна организация, когато извършителят вече е административно наказан за аналогично деяние. Предвидените наказания включват глоба от 300 000 до 500 000 рубли, задължителен общественополезен или принудителен труд и лишаване от свобода от 1 до 4 години.

Михнов-Вайтенко може да обжалва пред градския съд в Санкт Петербург в 10-дневен срок от връчването или получаването на преписка от решението. Ако то влезе в сила, по общото правило той ще се смята за административно наказан до изтичането на година от изпълнението на наказанието – при платена глоба, от плащането ѝ. В този период деяние, определено като участие в дейност на „нежелателна организация“, може да доведе до наказателно преследване. Това създава риск и при бъдещо споделяне на материали на такива медии, ако властите го определят като подобно участие.

CNN, MS NOW и Politico съдят Тръмп заради забраната в Белия дом

🇺🇸🎙️ CNN, MS NOW и Politico заведоха дело срещу президента Доналд Тръмп и други висши служители с искане съдът незабавно да възстанови достъпа на журналистите им до Белия дом. Според ищците забраната, обявена три дни по-рано, нарушава Първата поправка на Конституцията на САЩ, която гарантира свободата на словото и печата, както и правото им на надлежна процедура. Искът е внесен във Федералния окръжен съд за окръг Колумбия с молба за временна ограничителна заповед. Ако бъде издадена от съд, тя би спряла действието на забраната още преди разглеждането на спора по същество.

„Тази забрана не би могла да бъде по-директно посегателство срещу Първата поправка, нито по-очевидно нарушение на най-основните ни конституционни принципи“, пише в черновата на иска, цитирана от CNN. В съвместно изявление трите редакции заявиха, че Белият дом е отнел акредитациите на журналистите без предупреждение и без нужната процедура заради несъгласие с тяхното отразяване.

Освен трите медии ищци са и техните репортери в Белия дом: Акайла Гардънър от MS NOW, Бетси Клайн от CNN и Шайен Хаслет от Politico. Според CNBC те настояват съдът да забрани на ответниците допълнителни действия за ограничаване на достъпа и да ги задължи незабавно да възстановят постоянните им пропуски за комплекса.

Сред основните доводи на ищците са публичните обяснения на самия Тръмп. На 18 септември в Овалния кабинет той обоснова решението си с отразяването, което не харесва. „Нещо не е наред със страна, която позволява на хора да пишат умишлено негативни материали“, заяви президентът. „Ако искат да ги пишат, няма проблем. Но не съм длъжен да ги пускам в дома на народа.“ Тръмп цитира публикации от няколко години назад, без да посочи конкретен материал.

Същия следобед в Truth Social той определи отразяването на трите медии като „фалшиви новини“, обвини ги, че публикуват измислици и лъжи за президента, и алармира, че ще последват ограничения и за други, без да ги назове. В същата публикация той повтори твърдението, че правителството е плащало 8 милиона долара незаконно за абонамент за Politico. Изданието отговори, че това е невярно и отдавна опровергано.

Забраната влезе в сила на следващата сутрин. На 19 септември Сикрет сървис не допусна Гардънър, Клайн и Хаслет в Белия дом и иззе пропуските им. Репортерите на трите медии загубиха достъп до работните си места в сградата, а CNN и MS NOW – и до собствената си телевизионна техника и места за камери в двора. Телевизиите направиха първите си включвания от ъгъла на Пенсилвания авеню и 17-а улица, срещу входа, през който обикновено минават журналистите.

На 21 септември CNN беше изключена и от президентския медиен пул – ротационната група редакции, които отразяват президента отблизо от името на останалите медии. По график телевизията трябваше да пътува с Тръмп до Ню Йорк същия ден. Ищците посочват това отстраняване като пример за непоправима вреда – едно от условията за предоставяне на спешна съдебна защита.

Искът стъпва върху забраната за неравно третиране заради изразената позиция. Доводът на ищците е, че властта не може да изключва журналисти заради съдържанието на работата им. Помещенията за пресата в Белия дом не са отворени за всеки гражданин и достъпът до тях може да бъде регулиран, но ограниченията трябва да са разумни и да не зависят от позицията на журналиста. В иска се твърди още, че отстраняването е наказание за журналистическа дейност, защитена от Конституцията. Ищците са представлявани от Тед Бутрус, който защитаваше CNN по делото за Джим Акоста през 2018 г.

Съдебната практика по подобни спорове се развива от близо половин век. Един от основните прецеденти е решението на Апелативния съд за окръг Колумбия от 1977 г. по делото на Робърт Шерил, репортер на The Nation, срещу Сикрет сървис във връзка с неговия журналистически пропуск. Случаят свързва достъпа на журналисти с гаранциите на Първата поправка и изискването за надлежна процедура.

През първия мандат на Тръмп бяха отнети пропуските на Акоста и кореспондента на Playboy Брайън Карем, а съдилища наредиха възстановяването им и при двата случая. През април 2025 г. съдия Тревър Макфадън, назначен от Тръмп, постанови, че частичната забрана срещу Associated Press нарушава Първата поправка. „Когато Белият дом отваря помещенията си за пресата като цяло, той не може да изключва журналисти заради гледната им точка“, написа Макфадън.

Случаят с AP показва, че съдебната защита може да се забави, а постановените мерки да бъдат спрени при обжалване. През февруари 2025 г. Макфадън отказа издаване на временна ограничителна заповед, защото агенцията не успя да докаже непоправима вреда. Шест седмици по-късно той постанови предварителна съдебна мярка в нейна полза. През юни тричленен състав на апелативния съд спря нейното изпълнение до произнасянето по жалбата. Делото продължава.

Има и съществена разлика в обхвата на ограниченията. Спорът с AP засягаше достъпа до пространства с ограничен капацитет, като Овалния кабинет и президентския самолет Air Force One. Сегашната забрана обхваща целия комплекс, включително залата за брифинги. Това дава на ищците основание да се позоват на разграничението, направено от Макфадън, за помещенията, които Белият дом отваря за пресата като цяло.

Администрацията засега защитава решението на Тръмп извън съдебната зала. На 20 септември посланикът на САЩ в ООН Майк Уолц заяви в предаването State of the Union по CNN, че президентът има пълното право да ограничи достъп на журналисти до държавни сгради, „особено когато по негово мнение те не се държат като добросъвестни журналисти“.

Уолц добави, че такава е и позицията на Върховния съд, и се позова на решението по делото Zemel v. Rusk от 1965 г. В него председателят на съда Ърл Уорън пише, че „правото да говориш и да публикуваш не носи неограничено право да събираш информация“. Делото обаче засяга отказа на Държавния департамент да заверява паспорти за пътуване до Куба – ограничение, приложено еднакво спрямо гражданите. При CNN, MS NOW и Politico Белият дом продължава да допуска останалите акредитирани журналисти, а изключва три конкретни редакции заради отразяването им, според обяснението на самия президент. Именно тази разлика е съществена за спора за неравно третиране.

Председателката на Асоциацията на кореспондентите в Белия дом Джаки Хайнрих от Fox News също се позова на думите на Тръмп. „Президентът го каза ясно в Овалния кабинет, описвайки своето действие като забрана за свободната преса“, заяви тя.

Конституционалистът Джонатан Търли, обявил се против двете процедури по импийчмънт срещу Тръмп, описа забраната като удар по отдавна зачитаните принципи на свободната преса. „Често съм се включвал към критики за пристрастността в тези медии, но изгонването на неудобните медии от Белия дом е ужасен прецедент и практика“, заяви той.

The Washington Post, директен конкурент на трите медии, определи мярката като ясна форма на сплашване. „Репортери без граници“ обвиниха Тръмп, че използва етикета „фалшиви новини“, за да налага контрол кой и къде го отразява. Демократическият сенатор Чък Шумър написа, че президентът „току-що направи онова, което диктаторите са правили през цялата история“. Републиканските законодатели, участвали в неделните политически предавания, предимно избягваха правния въпрос.

Това не е първата остра реакция на президента срещу критично отразяване през септември. По-рано този месец той  в Truth Social, че материалите относно недстига на боеприпаси във войната с Иран са „всъщност предателски“. Предишната, частична забрана срещу AP от 2025 г. беше свързана с отказа на агенцията да нарича Мексиканския залив с новото му название. Настоящата забрана е пълна и Тръмп изрично я обясни със съдържанието на журналистическите материали.

Тези изявления дават на ищците конкретна опора за твърдението, че биват наказани за своята работа. Те са важен довод при оспорване на забраната, но не предрешават съдебния изход. Описаните прецеденти сочат за значими спазената процедура, доказването на непоправима вреда и последващ контрол от апелативния съд.

Отделен въпрос е колко бързо трите медии могат да получат временна защита. Ако съдът издаде заповед още до 25 септември, те биха я получили по-бързо от AP, която изчака шест седмици след първоначалния отказ. За уважаването на молбата съдът трябва да приеме, наред с останалите условия, и аргумента за непоправима вреда от загубата на пропуските и участието в пула.

При отказ за спешна защита ограниченията биха останали в сила на този етап. Евентуалното разширяване, с което Тръмп заплаши, би увеличило броя на засегнатите редакции. Временните съдебни мерки могат да станат предмет на обжалване – както при AP, когато администрацията постигна спиране на постановената защита.

15 години затвор за фотожурналистката Ялда Моайери по закона за шпионаж

🇮🇷⚖️📷 Иранската фотожурналистка Ялда Моайери получи присъда от 15 години затвор заради своите снимки и интервюта. За това тя научи в събота, 8 август, на Деня на журналиста в Иран, когато се яви в Революционния съд в Техеран, съобщи Ройтерс. Наказанието е постановено по закона за шпионажа, приет след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Той разширява възможностите на режима да преследва работата с чуждестранни медии като престъпление срещу националната сигурност.

Официални документи по делото не ѝ бяха предоставени. Приятел, който я придружавал, преписал на ръка обвинителния акт в сградата на съда. Според преписа, с който Ройтерс разполага, обвиненията срещу нея включват „интервюиране с мрежи, враждебни на системата“ и изпращане на снимки до субекти в Израел и САЩ, определени като „враждебни“. Самата Моайери посочва, че е предоставила на CNN кадри от щетите след въздушните удари по Иран и през март 2026 г. е дала интервю за своята журналистическа работа.

Наказанието не се изчерпва със лишаването от свобода. Според данни на Международната федерация на журналистите (IFJ) от 12 август съдът е разпоредил конфискация на техниката ѝ, включително камерите и телефона, и налага забрана за упражняване на медийна и културна дейност, заемане на публична длъжност и публикуване в социалните мрежи. „Иранският режим достигна ново равнище на репресия, увеличавайки наказанията за онези, които се осмеляват да критикуват Ислямската република“, заяви главният секретар на федерацията Антони Беланже.

Законът, по който е осъдена, носи името „Закон за засилване на наказанието за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави срещу националната сигурност и интереси“. Парламентът на Ислямската република одобри първоначалния законопроект в края на юни 2025 г. – броени дни след края на войната с Израел. Съветът на пазителите го върна заради неясноти, а окончателната редакция премина през парламента и беше одобрена през есента на същата година.

Той предвижда смъртно наказание за конкретни оперативни и разузнавателни действия в полза на Израел, САЩ или други държави и организации, определени като враждебни. Отделни негови разпоредби тълкуват като криминално деяние политическа, културна, медийна и пропагандна дейност и изпращането на снимки, видео и информация до чуждестранни и определени като враждебни медии и платформи, когато властите преценят, че това застрашава националната сигурност. При по-тежка квалификация подобни действия биха могли да попаднат и под състава „корупция по земята“ (efsad-e fel-arz), който в иранското право може да доведе до смъртно наказание. Законът съкращава и сроковете по производството: за Моайери срокът за обжалване е 10 дни – наполовина спрямо предишния режим.

Наказателната практика по сходни обвинения стига често до бесилката. Пет дни преди Моайери да се яви в съда иранските власти обесиха Омид Бехзад и Пурия Сафват, осъдени за предоставяне на координатите на военни и охранявани обекти на служители на „Мосад“. Екзекуциите по обвинения, свързани с националната сигурност и шпионажа, зачестиха след началото на въздушните удари на Израел и САЩ на 28 февруари. На 27 юли експерти на ООН заявиха, че Техеран очевидно се стреми да всее страх в обществото със смъртните присъди, както и да възпре бъдещи демонстрации и заглуши несъгласието. Делата по подобни обвинения се гледат при закрити врата, а подсъдимите често нямат достъп до доказателствата срещу тях.

Обвинението към Моайери идва след два обиска в дома ѝ от началото на годината. Разузнавателното звено на Корпуса на стражите на Ислямската революция (IRGC) влезе в жилището през януари, докато в страната вървяха масови протести срещу режима, и конфискува телефона, лаптопа и друга електроника, разказва тя. Служители на IRGC се върнали, след като САЩ нанесоха въздушни удари по Иран. „При това идване взеха всичко, включително камерите, които притежавах от детството си“, спомня си Моайери. „Бях подложена на няколко разпита и в крайна сметка делото ми беше препратено към 33-ти клон на Прокуратурата по сигурността, а след това към Революционния съд.“

Правозащитни групи датират самото произнасяне на присъдата по-рано. Hengaw и IFJ съобщават, че е била постановена задочно на 19 юли от 29-и клон на Революционния съд в Техеран, с формулировка „дейност в интерес на ционисткия режим и САЩ“. Така между решението и деня, в който Моайери е научила за него в съдебната сграда, минават близо три седмици.

Отказът да ѝ бъдат предоставени документите по делото е начинът, по който Ислямската република иска да „заглуши“ подсъдимите и показва съдебна власт, която „откровено“ действа като държавен агент, отбелязва Роя Боруманд, изпълнителен директор на Центъра за човешки права „Абдорахман Боруманд“ със седалище в САЩ. Говорителят на иранската мисия в ООН в Ню Йорк не отговори на искането за коментар по случая.

Присъдата идва на фона на силно ограничена среда за иранските медии. „Репортери без граници“ отчитат 16 задържани журналисти в страната от началото на годината, а Комитетът за защита на журналистите (CPJ) през март докладва, че зад решетките са поне 15. През май CPJ и „Репортери без граници“ алармираха, че иранският режим използва продължилото 83 дни прекъсване на интернет, за да прикрие реалните мащаби на репресиите срещу медиите. Сред затворниците в техеранския затвор „Евин“ са иранско-американският журналист Реза Вализаде и японският репортер Шиносуке Кавашима.

Прекъсването започна на 8 януари, в разгара на протестите, избухнали в края на декември след рухването на риала. Норвежката организация Iran Human Rights преброи най-малко 3428 убити демонстранти до 22 януари и около 40 000 задържани. Защитници на човешките права в Иран (HRANA) посочи в своя отчет от 23 февруари, че около 6800 цивилни са били убити, а 53 800 са задържани. Точните мащаби на жертвите остават невъзможни за независимо потвърждение при ограничения достъп до информация. Мишените на арести след кървавото сгазване на протеста включват лекари, адвокати, политици с реформистки идеи и журналисти.

Работата на Моайери е концентрирана основно върху жените. Тя прави едни от първите документирани кадри на жени, задържани от нравствената полиция – сред тях снимка от 2007 г. на две жени, седнали в бели полицейски микробуси, с облени в сълзи лица. През 2017 г. заснема студентка по време на протест срещу икономическото положение в Техеранския университет, която върви през сълзотворния газ с вдигнат юмрук. Администрацията на Доналд Тръмп впоследствие използва кадъра в свои изявления за човешките права в Иран. През 2023 г. Моайери получава международната награда „Кураж в журналистиката“.

Присъдата не е първата в биографията ѝ. През 2022 г. Моайери прекарва три месеца в ареста и получава осемгодишна присъда за отразяването на протестите „Жена, живот, свобода“, избухнали след смъртта на младата Махса Амини в ареста на нравствената полиция. По-късно обща амнистия намалява наказанието, но делото продължава да я излага на разпити от страна на властите. Моайери е лежа и две години в затвора „Гарчак“ – място, което преди това самата тя е снимала.

Новото в настоящия случай е правният механизъм. Предишните дела срещу нея се водеха по обвинения за действия срещу националната сигурност и подстрекаване към безредици. Обвиненията бяха оспорвани от правозащитни групи, но поне се свързваха непосредствено с отразяването на протестите. Законът от 2025 г. разширява значително тази рамка: интервюто за чуждестранна телевизия или изпращането на кадър вече могат да се третират не просто като медийна дейност, а като форма на подпомагане на враждебна държава или действие срещу националната сигурност. Свитият до 10 дни срок за обжалване затруднява още повече защитата, а при предишното дело на Моайери облекчаването на присъдата дойде не от съд, а благодарение на общата амнистия.

„Нито една от тези присъди не ме е накарала да изоставя пътя си дори за миг. Продължих да документирам и да показвам реалностите на иранското общество“, заявява Моайери. „Нямам какво да губя. Режимът ми отне всичко и единственото, което все още имам, са моята истина и честност на наблюдател.“

Анализ: плакатът, който прекъсна „Время“ – и цената четири години по-късно

🇷🇺📺 Около 21:00 часа на 14 март 2022 г., докато Екатерина Андреева чете вечерната емисия новини по „Първи канал“, в кадър зад гърба ѝ внезапно се появява жена с бял лист. Върху него на английски и руски е изписано на ръка: „NO WAR. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаци срещу войната.“

Жената е Марина Овсянникова – редактор в самата програма „Время“, главното новинарско предаване на държавната телевизия. Тя успява да извика „Спрете войната! Не на войната!“, преди режисьорът бързо да превключи към записан сюжет. Появата ѝ в ефир трае броени секунди, но кадърът обикаля света за часове.

Четири години по-късно този епизод остава един от най- разпознаваемите символи на вътрешния руски протест срещу войната. Същевременно той е и най-точният мерител за онова, което този протест промени, и за онова, до което изобщо не се докосна. Днес жената от плаката живее в изгнание в Париж – осъдена задочно на осем години и половина в колония със строг режим, лишена от родителски права над двете си деца и вписана на 3 октомври 2025 г. в руския регистър на „чуждестранните агенти“. През цялото това време „Първи канал“ продължава да излъчва вечерните си новини без прекъсване.

Арестът ѝ тогава е незабавен. Овсянникова е отведена в районното управление „Останкино“, където близо 12 часа нейните адвокати не успяват да я открият. На следващия ден Останкинският съд ѝ налага глоба от 30 000 рубли (около 280 долара по тогавашния курс). Санкцията обаче не е за самия протест в ефира, а за предварително записано видео, публикувано часове по-рано от правозащитната организация „ОВД-Инфо“. В него тя заявява: „Срам ме е, че позволих от телевизионния екран да се изричат лъжи.“ Глобата е символична, но скритият зад нея риск – съвсем реален.

Само 10 дни преди това, на 4 март, влиза в сила новият член за „разпространение на неверни сведения“ за армията, предвиждащ до 15 години затвор. В същите тези седмици независимата руска преса практически е ликвидирана: вестник „Новая газета“ спира публикаците си, телевизия „Дъжд“ и радио „Ехото на Москва“ са закрити, а хиляди независими журналисти са принудени да напуснат страната. На този фон акцията на щатен редактор от държавната телевизия, издигнал протестен плакат в най-гледаното време, е нещо повече от протест – тя е пробив в самата пропагандна машина, и то отвътре.

 дни след събитието френският президент Еманюел Макрон ѝ предлага закрила във Франция. Овсянникова обаче отказва, заявявайки, че ще остане в Русия заради децата си. От този момент нататък житейският ѝ път поема в посока, която прави възприемането ѝ като символ значително по-сложно. През април 2022 г. тя приема позицията на свободен кореспондент в германския вестник Die Welt и се премества в Берлин. Децата ѝ остават в Русия, тъй като бившият ѝ съпруг отказва да ги пусне. Наемането ѝ поражда протести сред украинските бежанци в германската столица с настояване медията да се откаже от сътрудничеството си с нея. Няколко седмици по-късно, когато е изпратена като репортер в Украйна, тя се сблъсква с реакция, съвсем различна от овациите: част от украинската общност и местните журналисти виждат в нейно лице не дисидент, а дългогодишна фигура от същата тази пропаганда. Нейната пресконференция в Киев е отменена, а сътрудничеството ѝ с вестника бързо приключва. Похвалена в началото дори от президента Володимир Зеленски, Овсянникова се оказва личност, чиято биография не се вписва лесно в нито един лагер.

През юли 2022 г. тя се завръща в Русия и отново излиза на самостоятелен протест – този път на крайбрежна улица срещу Кремъл. Плакатът гласи: „Путин е убиец. Войниците му са фашисти. 352 деца загинаха. Колко още трябва да умрат, за да спрете?“ Последва незабавен арест. На 9 август срещу нея е образувано дело за „неверни сведения“ за армията. Домът ѝ е претърсен, а тя е поставена под домашен арест с перспектива за присъда до 10 години затвор. Лицето от март вече е официално обвиняема по параграф, който тепърва ще бележи руското военно време.

Развръзката настъпва в началото на октомври. С помощта на „Репортери без граници“ Овсянникова успява да избяга от домашния арест заедно с малолетната си дъщеря. По думите ѝ тя сваля електронната гривна за проследяване, сменя седем автомобила и преминава границата пеша, преди да пристигне във Франция. Синът ѝ остава в Русия при баща си, поради което отвеждането на дъщерята се превръща в отделна, тежка лична цена на бягството.

Присъдата е произнесена задочно година по-късно. На 4 октомври 2023 г. тя е осъдена на осем години и половина колония с общ режим за „разпространение на неверни сведения“ за армията заедно с 10-годишна забрана да поддържа интернет страници и профили. Овсянникова определя процеса като политически. Три седмици по-късно, на 26 октомври, по искане на бившия ѝ съпруг тя е лишена и от родителски права върху двете си деца. Животът ѝ в Париж също не преминава спокойно: през октомври 2023 г. е хоспитализирана след внезапно прилошаване и съобщава за подозрителен прах пред дома си. Френската прокуратура обаче не открива следи от отравяне, а по-късно самата тя отхвърля тази версия. През есента на 2025 г. руската държава ѝ лепва още един етикет: на 3 октомври Министерството на правосъдието я вписва в списъка на „чуждестранните агенти“ със същата дежурна формулировка – разпространение на „фейкове“ за руската армия. В изгнание Овсянникова издава мемоарна книга и продължава да участва в международни форуми за човешки права, докато в Русия остава обявена за издирване въз основа на влязлата в сила присъда.

Именно тази двойственост прави случая ѝ много по-сложен от стандартния дисидентски образ. Нейните критици – сред които както руски опозиционери, така и украински журналисти – непрестанно напомнят, че с години Овсянникова е била част от същата тази система: не външен критичен глас, а вътрешен редактор, чиито очи се отварят едва с началото на войната. Това възражение е напълно основателно. Също толкова безспорен факт е обаче, че на онзи 14 март 2022 г. тя пое огромен личен риск (какъвто мнозина от нейните критици така и не поеха) и записа предварително признанието: „Срам ме е, че позволих да се лъже“, без да има каквато и да е гаранция за бъдещето си.

Протестният плакат прекъсна телевизионния сигнал едва за няколко секунди, но не нанесе поражения над апарата, който го произвежда. На следващата вечер „Время“ излезе точно по график, със същата водеща и непроменена версия за „специалната военна операция“. Държавната телевизия не загуби нито честотите си, нито своята аудитория. Законът за „фейковете“ не просто оцеля, а се превърна в гръбнак на военната цензура, по който оттогава бяха осъдени стотици. Вътрешното несъгласие в ефира на държавните канали, чийто рядък пробив беше именно тази акция, практически се изпари след нея. Запада отговори с жестове като наградата „Вацлав Хавел“ за творческо несъгласие и място по трибуните на международни форуми. Русия отговори с реални наказания: осем години и половина колония, отнети родителски права и етикета „чуждестранен агент“.

Като материален удар по руската пропаганда плакатът от 14 март 2022 г. не промени почти нищо: машината продължава да работи, а жената, която го издигна, е бежанка с тежка задочна присъда. Като символ обаче той направи тъкмо обратното – запечата в един-единствен кадър истината, че дори вътре в „Първи канал“ е имало човек, готов да изрече „тук ви лъжат“ в момент, когато тези думи вече костваха свободата. Кое от двете тежи повече, зависи от това какво избираме да считаме за краен резултат. Четири години по-късно обаче едно е абсолютно сигурно: цената беше платена от човека, а не от машината, срещу която той се изправи.

Италия задържа беларуска гражданка по искане на Минск

🇮🇹⚖️🇧🇾 Италианските власти задържаха през февруари 34-годишната беларуска гражданка Карина Зданевич-Спихалска на летище Орио ал Серио в Бергамо по искане на беларуските власти, съобщи местното издание Il Giorno.

Основание за задържането е заповед за арест, издадена през 2021 г. от заместник-прокурора на град Брест по дело за умишлен фалит. След задържането жената е прекарала пет дни в ареста в Бергамо, след което е освободена при условие да се регистрира и да остане на територията на Италия.

Зданевич-Спихалска заяви пред изданието, че обвиненията към нея са „неверни и умишлено фабрикувани с цел преследване на хора“, които, подобно на нея, вече не живеят в Беларус и се обявяват против режима. „В моята страна няма свобода; имам приятели, хвърлени в затвора заради участие в протестите от 2020 и 2021 година, които така и не се завърнаха“, добави тя.

Прокуратурата на Бреша отхвърли искането за екстрадиция. Генералното консулство на Полша в Милано даде препоръка при разглеждане на случая да се вземат предвид рисковете, на които е изложена обвиняемата при екстрадиция в Беларус, тъй като има двойно беларуско-полско гражданство. Апелативният съд на Бреша ще разгледа делото през юни.

„Италианската съдебна система разбира последиците от това дело“, заяви адвокатът ѝ Пиеро Порчани, който изрази своята увереност в благоприятния изход от съдебния процес. Той настоява известието за издирване да бъде премахнато незабавно от базата данни на Интерпол, което да предотврати подобни случаи в бъдеще.

 

📽️ Архивни кадри: Хиляди протестиращи се събраха в Минск, за да се обявят против президента Александър Лукашенко, в най-голямата демонстрация, откакто той поиска шести мандат седмица по-рано, 16 август 2020 г. Общественото недоволство беше смазано с масови репресии и арести. (Vasily Fedosenko/Reuters)

Украйна се изкачи до 55-о място в Световния индекс за свобода на печата.

📰 📈 🇺🇦 Украйна се изкачи до 55 място от 180 държави нагоре в Световния индекс за свобода на печата, което бележи скок със 7 места спрямо година по-рано и общо 50 позиции след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.

Според най-новия индекс тя вече изпреварва по свобода на печата няколко страни от Г-7, включително Италия, Япония и Съединените щати.

Индексът оценява страните по пет критерия: политически, икономически, социални, културни условия и условия за сигурност. Украйна бележи подобрение в политическата, социалната и културната категория, сподели Полин Мофре, ръководител на проектите за Украйна в „Репортери без граници“ (RSF), пред обществената телевизия „Суспилне“ на 30 април.

„Медийният пейзаж в Украйна е много устойчив. Журналистите тук продължават да разследват случващото се в страната и да отправят предизвикателства към властимащите, а това води до по-голяма прозрачност“, отбеляза Мофре.

Тя посочи, че сред последните събития, допринесли за подобрението, са подновения достъп на журналисти до заседанията на парламентарните комисии във Върховната Рада от януари и създаването на група в WhatsApp за директна комуникация между украинския президент Володимир Зеленски и стотици украински журналисти.

В същото време Мофре подчерта, че въпреки напредъка през последната година, свободата на печата в Украйна остава в „проблемно“ състояние. Тя припомни, че RSF настоява за прекратяване на националния телемаратон с аргумента, че той отслабва медийния плурализъм, както и за подобрения в законите, свързани с прозрачността на собственост.

Тя заяви, че RSF настоява още властите да премахнат пречките пред журналистите, работещи във фронтовите региони, включително в Херсон и Суми, „където някои военни не допускат репортери без обяснения, свързани със сигурността“.

Омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец заяви, че 26 украински журналисти и медийни служители са незаконно задържани от руската армия, а Международният комитет на Червения кръст потвърди ареста само на един от тях. Той направи изказването на кръгла маса на тема „Устойчивост и благосъстояние на украинските медийни професионалисти по време на война“, според репортаж на „Укринформ“ от 24 март.

„През 2025 г. големият ни екип, който се фокусира над връщането на украински граждани, включващи цивилни заложници, военнопленници и деца – успя да върне само трима украински журналисти“, призна омбудсманът.

Кувейт освободи американския журналист след 52 дни в ареста заради кадри от войната с Иран.

🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.

Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.

Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.

В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.

Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.

Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.

Ремесло напусна психиатричната клиника: историята на един необясним обрат

🇷🇺 Иля Ремесло, един от водещите прокремълски блогъри, който на 17-18 март публикува изненадваща серия от публикации с остри критики по адрес на президента Владимир Путин, напусна психиатрична клиника №3 „Скворцов-Степанов" в Санкт Петербург.

В публикация на личния си канал в Telegram той заяви, че е прекарал 30 дни в лечебното заведение. „Острата критика към висши държавни длъжностни лица има своята цена – помнете това", написа той. Авторът разказа за условията в лечебното заведение, определяйки ги като „доста тежки дори в сравнение с колония", и заяви, че в клиниката липсва дори възможност за разходки.

„Не съжалявам за стореното по същество, но ако го правех сега, бих използвал по-премерени и балансирани формулировки, без да преминавам към личности", призна той, обещавайки в рамките на 2-3 дни да разкаже „защо беше направено всичко това" и какви са бъдещите му планове.

Казусът Ремесло предизвика значителен отзвук в руското общество поради необичайния си характер. На 17 март блогърът публикува текст, озаглавен „Пет причини, поради които престанах да подкрепям Владимир Путин", в който изброи войната в Украйна, задушаването на интернет и свободата на медиите, корупцията и щетите за руската икономика, както и несменяемостта на властта.

„Владимир Путин трябва да подаде оставка и да бъде пратен на съд като военен престъпник и крадец", гласи завършващото изречение в анализа. В последвали публикации той добави критика към „дворците на Путин" и „влечението му към лукса". В разговор с изданието „Агентство" Ремесло потвърди авторството на текстовете, заяви, че се намира в Русия и няма намерение да емигрира, и прогнозира, че Путин може да загуби властта още тази година, ако не се вслуша в критиките.

42-годишен юрист и бивш член на Обществената палата на Русия, Ремесло изгради своятаа репутация в края на миналото десетилетие като автор на кампании за дискредитация срещу покойния опозиционер Алексей Навални. По негова жалба беше възбудено наказателното дело срещу него за клевета по адрес на ветерана от Великата отечествена война Игнат Артеменко. Според журналисти от The Insider посоените кампании са били съгласувани с Кремъл. Според сведения на Фонда за борба с корупцията на Навални, Ремесло е бил част от „вертикалата на властта" поне от 2015 г. насам, като е получавал финансови средства от структури, близки до бившия руски чиновник Константин Костин. След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Ремесло заемаше открито провоенна позиция.

Обратът настъпва след години постепенно натрупано недоволство. В интервю пред журналиста Александър Плющев той свърза първите си съмнения с бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава според него Путин „се е държал доста малодушно". Той посещавал бойното поле, разговарял с бойци от чеченския отряд „Ахмат" и стигнал до извода, че текущата ситуация налага прекратяване на войната. Командирът на „Ахмат" генерал-лейтенант Апти Алаудинов, с когото Ремесло влизал в публичен спор по-рано, лично му се обадил с искане да изтрие поста, но Ремесло отказал.

На 19 март петербургското издание „Фонтанка" разкри, че Ремесло е бил настанен в психиатрична клиника „Скворцов-Степанов". Лечебното заведение е печално известно от съветската епоха, като се свързва най-вече с прилагането на т.нар. наказателна психиатрия срещу дисиденти. Telegram каналът Mash твърди, че неговото настаняване е било извършено „по молба на трети лица". Блогърът не оказал никаква съпротива, при което е бил настанен в 16-то отделение, специализирано в първи психотични епизоди при мъже.

Наблюдатели обърнаха внимание, че близки на блогъра работят в сферата на психотерапията и психиатрията – обстоятелство, което мнозина от тях използваха, за да си формулират алтернативно обяснение на случилото се, без това да изключва политически натиск.

Обществените реакции на случилото се разкриха разлом в лоялното на Кремъл медийно пространство. Част от военните блогъри осъдиха остро Ремесло, докато други предположиха, че той сам е избрал да се предаде в клиниката, за да предотврати наказателно преследване. Кремъл по традиция не коментира подобни случаи. Сред опозиционните гласове ръководителят на ФБК Леонид Волков изрази мнение, че действията на Ремесло вероятно са съгласувани с някого във властта и могат да бъдат свързани с предстоящите избори за Държавна дума. Тази версия остава хипотетична и не намира официално потвърждение.

Значението на случая надхвърля отделната биография. Ремесло е първият висш представител на сегмента от провоенни блогъри, който публично и поименно поставя под въпрос легитимността на Путин. Голяма част от останалите фигури в този сегмент често критикуват отделни решения на властта – блокирането на Telegram, военни неуспехи, корупцията по места, но никой от тях до момента не се е осмелявал да напада президента, особено по такъв директен начин.

Бързата хоспитализация, независимо от конкретните ѝ мотиви, изпрати ясен сигнал към останалите фигури от тази сриеда. Обещанието на Ремесло през следващите няколко дни да обясни „защо е направил всичко това" оставя отворен най-съществения въпрос: дали епизодът е личен срив, координирана политическа операция или прецедент, който ще има продължение.

Русия забрани „Репортери без граници“ като нежелана организация.

🇷🇺 Министерството на правосъдието на Руската федерация обяви международната организация за защита на свободата на медиите „Репортери без граници“ (RSF) за „нежелана“, забранявайки нейната дейност на територията на страната и превръщайки я в обект на наказателно преследване.

Повторните нарушения могат да доведат до съдебно преследване, наказуемо с до пет години затвор. Дори най-малкото споменаване на организацията или споделяне на публикациите ѝ е достатъчно, за да доведе до такива последици.

Това не е първият път, когато руските власти решават да се насочат към RSF. Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации (Роскомнадзор) блокира достъпа до уебсайта им през 2024 г.

„Репортери без граници“ публикува годишния Световен индекс за свобода на пресата от 2002 г. насам. В класацията за тази година Русия пада от 162-ро на 171-во място от общо 180 държави по света.

Доналд Тръмп с указ против антисемитизма, насочен към студентските кампуси.

🇺🇸 Доналд Тръмп се готви по-късно днес да подпише президентски указ, насочен към борбата с антисемитизма в САЩ, с особено строги мерки по отношение на всички чуждестранни жители, съобщи New York Post в сряда.

Всички федерални агенции ще разполагат с 60 дни, за да идентифицират правни средства, както граждански, така и наказателни, за борба с антисемитизма, като се обърне специално внимание на експулсирането на антиеврейски активисти, които са нарушили закона, включително студенти, притежаващи визи.

Министерството на правосъдието ще отговаря за разследването на графитите в подкрепа на терористичната групировка Хамас и актовете на сплашване, особено тези в университетските кампуси.

Тази инициатива следва доклад от шест комисии на Републиканската камара, които призовават за засилване на борбата срещу антисемитизма, по-специално чрез обвързване на федералната помощ за университетите с приемането на по-строги политики срещу антиеврейските предразсъдъци.

Докладът цитира Колумбийския университет, сцена на множество антисемитски инциденти, който е получил 2,7 милиарда долара федерални средства за фискалната 2023 година.

Решението на Тръмп идва на фона на повишено напрежение след клането, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. в Израел. Президентите на университети, извикани пред Конгреса през декември 2023 г., предизвикаха полемика, като отказаха да определят призивите за геноцид на евреите като осъдителни, позовавайки се на защитата на свободата на словото.

Федералните съдилища вече установиха, че негражданите разполагат с по-ограничени права по отношение на свободата на словото. Съществува правен прецедент, при който Върховният съд на САЩ потвърждава отказа за виза на белгийски марксист през 1972 г.