Костянтинивка през май 2026 г: украинска бригада документира системното заличаване на града.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Щурмова бригада „Лют“ към Националната полиция на Украйна публикува на своя канал в Telegram визуална хроника на състоянието на Костянтинивка – индустриален град в Донецка област, разположен на около 20 км северозападно от Бахмут – друг град в областта, който се намира под руска окупация от 20 май 2023 г.

В публикацията се описва състоянието на бензиностанция от веригата ОККО, превърнала се в неформален пункт за военни и доброволци, отправили се към позициите си: място, в което се купуваше кафе и храна преди и след излизане на фронта. Авторът отбелязва, че познатите улици, кръстовища и магазини, превърнали се в опорните точки на градската среда, са били заличени квартал по квартал, сграда по сграда, а днес градът е почти празен.

Градът е сред четирите ядра на агломерацията Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтинивка – последната голяма градска зона под украински контрол в Донецка област, която преди войната обхващаше над 350 хиляди жители. Самата Костянтинивка наброяваше около 67 хиляди души в навечерието на пълномащабната инвазия, разположена на пресечната точка на магистрала Н-20 (Донецк–Славянск) и жп линия, захранвала складовете в украинския тил в Часов Яр и Бахмут.

През 2023–2024 г. градът пое функцията на водещ логистичен възел за украинските въоръжени сили, отстъпили последователно от Соледар (януари 2023), Бахмут (май 2023), Авдеевка (февруари 2024) и части на Часов Яр, а през 2025 г. – Торецк. Именно това го превърна в приоритетна цел на руските удари с управляеми авиобомби, артилерия и дронове с увеличен радиус.

Хроничното разрушаване на града следва модел, документиран по-рано в Бахмут, Авдеевка, Часов Яр и Торецк: руската тактическа авиация нанася масирани удари с авиобомби с калибър 500–1500 кг, изстрелвани от Су-34 извън зоната на ефективна работа на украинската ПВО, докато наземните части правят опити да напредват през руините.

Подходът прави задържането на градска отбрана непропорционално скъпо, доколкото всяка концентрация на жива сила и техника може да бъде открита и поразена за минути. Месеци наред тези удари по Костянтинивка са документирани от украинската областна военна администрация и от мониторингови групи; на 6 септември 2023 г. руски ракетен удар по централния пазар на града отне живота на 17 цивилни.

Повсеместното опиране на този модел не е просто тактически избор, а резултат от структурно ограничение на руската армия. След първите шест месеца от пълномащабната инвазия тя на практика загуби своята способност за маневрени операции в обединени родове войски – бронирани колони, въведени без ефективно разузнаване и защита против дронове в Мариупол, Северодонецк и Соледар, бяха задържани или унищожени от украинските противотанкови средства и инженерни прегради. От втората половина на 2022 г. насетне всеки нов фронтален опит за пробив на укрепен градски район – Бахмут, Угледар, Авдеевка, Часов Яр, Торецк – приключва с месеци отлагане и непропорционални загуби в жива сила и техника.

Алтернативата, която руското командване откри, е предварително изравняване на града с авиационни бомби и артилерия, последвано от инфилтрация с малки пехотни групи – тактиката на „двойки и тройки“. Подходът не предполага реална оперативна способност за превземане на функциониращ град, а единствено на руините му. Костянтинивка попада в същата матрица: преди фронтално настъпление тя беше напълно заличена от лицето на земята.

Кадрите, публикувани от „Лют“, се вписват в тенденцията на украинските регионални власти да издават все по-широки зони на принудителна евакуация в Донецка област. От лятото на 2023 г. областната военно-гражданска администрация задължи евакуация на семействата с деца, по-късно разшири мярката към социално зависими групи и в крайна сметка призова всички цивилни да напуснат градовете в обхвата на управляемите авиобомби.

Костянтинивка, преди войната център на индустрия от стъкло, шамот и металургия, поетапно изпразни своите жилищни квартали. Точни оценки за оставащите цивилни към днешна дата не са публично известни, но самото описание към видеото „почти празен“ съвпада с предишни данни на градската управа за десетки хиляди души евакуирани и хиляди останали, концентрирани предимно в по-устойчивите квартали в северната част на града.

Стратегическата стойност на „крепостния пояс“ Славянск–Краматорск произтича от това, че той представлява политическата цел, поставена в изявленията на руското ръководство от 2022 г. насам – контрол върху Донецка област в административните ѝ граници. Костянтинивка е южната порта на този пояс: пробив или нарушаване на нейната логистична функция предполага засилен натиск върху Дружкивка и Краматорск по оста на Н-20.

Системното разрушаване на града, независимо от темпото на наземно напредване, намалява неговата стойност като защитен периметър и принуждава украинското командване да изтегли мрежите за снабдяване, медицинска евакуация и ремонт на бронирана техника по-навътре, към Краматорск и Славянск.

 

Бойци на полк „Сафари" изнасят ранен боен другар под непрекъснат обстрел в Костянтиновка.

🇺🇦 Военнослужещ с позивна „Арес" от Щурмови полк „Сафари" към Обединената щурмова бригада „Лют“ на Националната полиция на Украйна стъпи върху противопехотна мина при изпълнение на бойна задача край Костянтинивка в Донецка област.

Получените травми включват фрактура на ръката и множество поражения от шрапнелни в краката и слабините; пострадалият губи способност за самостоятелно придвижване. Своевременна евакуация е невъзможна – върху позицията се води плътен стрелкови огън, удари с авиационни бомби и удари с дронове. Побратимите задържат позицията, докато не се отвори времеви прозорец за извличане; раненият е изнесен на ръце.

Полкът „Сафари" е щурмово поделение на Министерството на вътрешните работи на Украйна, влязло в състава на Обединена щурмова бригада„Лют" към Националната полиция. През март полкът участваше в прочистващи операции в Костянтиновка, включващи поставяне на противотанкови мини по ключови маршрути, докато в края на февруари Euromaidan Press описа руските опити за обхождане на града като „най-добрия шанс за удушаване на Костянтиновка" от началото на войната.

Към началото на пролетта градът попадна изцяло в обхвата на руските камикадзе дронове, които превръщат всяко придвижване по основните маршрути в изключителен риск; евакуацията на цивилни от Костянтиновка до Дружковка изисква пешеходен преход от 21 км под постоянна заплаха.

Случаят с „Арес" илюстрира системен оперативен проблем – нарушаване на „златния час". Според стандарт на доктрината на НАТО, известен като „10-1-2", първа помощ трябва да достигне ранения в рамките на 10 минути, разширена медицинска грижа – в рамките на един астрономически час, а хирургическа намеса – до два часа от момента на получаване на травмата.

В украинския театър това отдавна не се случва. По данни на CNN и Foreign Policy от 2025 г. евакуация с вертолет в зоната на ангажираност на FPV дроновете е практически невъзможна; стандартно колесно изтегляне на ранен под огън отнема не часове, а дни – регистрирани са случаи на евакуация, продължила повече от три денонощия. Мащабът е количествено отразен от Reuters: към февруари 2026 г. дроновете причиняват около 80% от загубите от двете страни на фронта.

Парадоксът е, че същият клас системи, който парализира традиционната медицинска евакуация, сега се налага като неин заместител. Безпилотните наземни платформи (UGV) постепенно се наложиха като водещ инструмент за евакуация на ранени от зоната на пряко поразяване. През април Първи отделен медицински батальон на ВСУ извърши шест последователни евакуации с UGV в рамките на 24 часа – две машини изминаха общо около 300 км по маршрути от линията на контакт до медицински пункт под непрекъсната заплаха.

По-рано в Покровското направление UGV изпълни 6-часова евакуация под обстрел от FPV дронове, а поне една машина пое директно попадение и продължи изпълнението на задачата с повреда. 28-ма механизирана бригада регистрира случай, при който след загуба на първата машина след удар на дрон, втората приключи мисията и достави двама ранени до точката на евакуация.

Технологичната рамка на UGV-евакуацията предполага използване, съчетано с електронна война за подавяне на управлението на FPV дроновете, разузнавателни платформи за осигуряване на маршрута, а при отделни случаи дори за прехващане на видеопотоци от руски дронове. Според Генералния щаб на ВСУ роботизирани системи са свалили нивото на загубите от личен състав в зоните на тяхното използване с до 30%.

Само преди няколко дни президентът Володимир Зеленски обяви цел от 50 000 сухопътни единици до края на годината, описвайки ги като „следваща голяма стъпка" след въздушните дронове. Сред бригадите с действащи екипажи на роботизирани платформи са:

• 13-та бригада оперативно предназначение „Хартия“
• 3-та отделна щурмова бригада
• 33-та механизирана бригада
• 47-ма механизирана бригада „Магура“
• 71-ва отделна аеромобилна бригада
• 78-ма десантно-щурмова бригада „Херц“
• 93-та механизирана бригада „Холодний Яр“

CBS News и CNN записаха през декември 2025 г. и април 2026 г. отделни случаи на изваждане на украински военнослужещи, прекарали до 33 дни в зоната на руски контрол, чрез UGV.

Случаят „Арес" обаче показва, че технологичното решение не е универсално. UGV изискват проходим маршрут, относително устойчив сигнал и налична поддръжка за EW – условия, които не винаги са налице в най-агресивно покритите зони като Костянтиновка. В тези случаи евакуацията остава ръчна, изисква жертвоготовност и зависи изцяло от моментен прозорец за движение, осигурен от удържане на позицията под огън.