🇺🇦 Военнослужещ с позивна „Арес" от Щурмови полк „Сафари" към Обединената щурмова бригада „Лют“ на Националната полиция на Украйна стъпи върху противопехотна мина при изпълнение на бойна задача край Костянтинивка в Донецка област.
Получените травми включват фрактура на ръката и множество поражения от шрапнелни в краката и слабините; пострадалият губи способност за самостоятелно придвижване. Своевременна евакуация е невъзможна – върху позицията се води плътен стрелкови огън, удари с авиационни бомби и удари с дронове. Побратимите задържат позицията, докато не се отвори времеви прозорец за извличане; раненият е изнесен на ръце.
Полкът „Сафари" е щурмово поделение на Министерството на вътрешните работи на Украйна, влязло в състава на Обединена щурмова бригада„Лют" към Националната полиция. През март полкът участваше в прочистващи операции в Костянтиновка, включващи поставяне на противотанкови мини по ключови маршрути, докато в края на февруари Euromaidan Press описа руските опити за обхождане на града като „най-добрия шанс за удушаване на Костянтиновка" от началото на войната.
Към началото на пролетта градът попадна изцяло в обхвата на руските камикадзе дронове, които превръщат всяко придвижване по основните маршрути в изключителен риск; евакуацията на цивилни от Костянтиновка до Дружковка изисква пешеходен преход от 21 км под постоянна заплаха.
Случаят с „Арес" илюстрира системен оперативен проблем – нарушаване на „златния час". Според стандарт на доктрината на НАТО, известен като „10-1-2", първа помощ трябва да достигне ранения в рамките на 10 минути, разширена медицинска грижа – в рамките на един астрономически час, а хирургическа намеса – до два часа от момента на получаване на травмата.
В украинския театър това отдавна не се случва. По данни на CNN и Foreign Policy от 2025 г. евакуация с вертолет в зоната на ангажираност на FPV дроновете е практически невъзможна; стандартно колесно изтегляне на ранен под огън отнема не часове, а дни – регистрирани са случаи на евакуация, продължила повече от три денонощия. Мащабът е количествено отразен от Reuters: към февруари 2026 г. дроновете причиняват около 80% от загубите от двете страни на фронта.
Парадоксът е, че същият клас системи, който парализира традиционната медицинска евакуация, сега се налага като неин заместител. Безпилотните наземни платформи (UGV) постепенно се наложиха като водещ инструмент за евакуация на ранени от зоната на пряко поразяване. През април Първи отделен медицински батальон на ВСУ извърши шест последователни евакуации с UGV в рамките на 24 часа – две машини изминаха общо около 300 км по маршрути от линията на контакт до медицински пункт под непрекъсната заплаха.
По-рано в Покровското направление UGV изпълни 6-часова евакуация под обстрел от FPV дронове, а поне една машина пое директно попадение и продължи изпълнението на задачата с повреда. 28-ма механизирана бригада регистрира случай, при който след загуба на първата машина след удар на дрон, втората приключи мисията и достави двама ранени до точката на евакуация.
Технологичната рамка на UGV-евакуацията предполага използване, съчетано с електронна война за подавяне на управлението на FPV дроновете, разузнавателни платформи за осигуряване на маршрута, а при отделни случаи дори за прехващане на видеопотоци от руски дронове. Според Генералния щаб на ВСУ роботизирани системи са свалили нивото на загубите от личен състав в зоните на тяхното използване с до 30%.
Само преди няколко дни президентът Володимир Зеленски обяви цел от 50 000 сухопътни единици до края на годината, описвайки ги като „следваща голяма стъпка" след въздушните дронове. Сред бригадите с действащи екипажи на роботизирани платформи са:
- 13-та бригада оперативно предназначение „Хартия“
- 3-та отделна щурмова бригада
- 33-та механизирана бригада
- 47-ма механизирана бригада „Магура“
- 71-ва отделна аеромобилна бригада
- 78-ма десантно-щурмова бригада „Херц“
- 93-та механизирана бригада „Холодний Яр“
CBS News и CNN записаха през декември 2025 г. и април 2026 г. отделни случаи на изваждане на украински военнослужещи, прекарали до 33 дни в зоната на руски контрол, чрез UGV.
Случаят „Арес" обаче показва, че технологичното решение не е универсално. UGV изискват проходим маршрут, относително устойчив сигнал и налична поддръжка за EW – условия, които не винаги са налице в най-агресивно покритите зони като Костянтиновка. В тези случаи евакуацията остава ръчна, изисква жертвоготовност и зависи изцяло от моментен прозорец за движение, осигурен от удържане на позицията под огън.
