Двама загинали полицаи в Житомир при удар с „Бандероль“ по областното управление

🇷🇺💥🇺🇦 Двама полицаи загинаха, а най-малко 20 души бяха ранени при пряко попадение в сградата на Главното управление на Националната полиция в Житомирска област днес следобед. Пожар обхвана покрива и четвъртия етаж. Председателят на Националната полиция Максим Цуцкиридзе определи смъртта на двамата служители като невъзстановима загуба за ведомството. Областната дирекция се помещава на Стария булевард в историческия център на града, на около 140 км западно от Киев.

Въздушната тревога за града и областта беше обявена в 15:34 ч. Първите взривове бяха отчетени 15 минути по-късно. Според мониторинг канали целите са приближавали от север на няколко вълни. След първия удар към областта са продължили да се движат нови апарати, поради което спасителните екипи са работили в условия на активна тревога. Началникът на областната военна администрация Виталий Бунечко потвърди удара в 16:30 ч. и призова жителите да не разпространяват кадри от мястото. Там бяха изпратени екипи на Държавната служба за извънредни ситуации, медицински бригади и полиция.

Поразяващото средство е С8000 „Бандероль“ – хибриден боеприпас на границата между малогабаритна крилата ракета и реактивен дрон. Украинското разузнаване го определя като крилата ракета, Въздушните сили – като баражиращ боеприпас, а Националната полиция съобщи за удар с безпилотници от този тип. С8000 е разработена от групата „Кронщат“, която произвежда и разузнавателно-ударния дрон „Орион“ – основния известен носител на боеприпаса.

Според Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на. Украйна, публикувани на 12 август, „Бандероль“ има обсег до 500 км. Крейсерската скорост възлиза 520-560 км/час. Максималната достига 620–650 км/час. Осколочно-фугасната бойна част ОФБЧ-150 тежи 114,3 кг, от които взривен заряд са 49,5 кг. Корпусът е дълъг около 5 метра, а сгъваемото крило с размах 2,2 метра се разгъва след пуск.

Трудността при прехващане идва от полетния профил. По данни на украинския специалист по електронна война Сергей „Флеш“ Бескрестнов боеприпасът обикновено лети на височина между 400 и 2000 метра, а преди целта може да се снижи до около 200 метра. Способен е на резки маневри, включително обратен завой в рамките на около 2,5 км. Насочването е сателитно, но разполага с автономна система за навигация в участъците, в които сигналът е заглушен.

Комбинацията от малка радарна отражателна повърхност, ниска височина и сравнително висока скорост съкращава времето за реакция и често принуждава украинската ПВО да използва средства, предназначени за пълноразмерни крилати ракети. Срещу „Бандероль“ е вдигана и бойна авиация: по-рано през август бяха публикувани кадри на украински самолети, преследващи такива цели над Одеска област.

Именно икономиката прави оръжието особено опасно. Според експертни оценки един боеприпас струва между 50 и 150 хил. долара – колкото по-скъпите варианти на ирански ударни дронове и няколко пъти по-малко от класическа руска крилата ракета. Производството се извършва на три смени. ГУР оцени сегашния капацитет на до 80 броя месечно, а обявената руска цел е 120 – достатъчни за средно четири пуска дневно при поддържане на този темп.

В медийни публикации през август се появи оценка за пик от до 11 удара с „Бандероль“ в рамките на едно денонощие, но официалната разбивка на украинските ВВС за масирания удар по Одеса на 9 август посочи 6 ракети. Независимо от точния максимум, всеки такъв боеприпас поставя отбраняващата се страна пред неблагоприятен избор: да използва значително по-скъп прехващач или да поеме риска бойна част от 114,3 кг да достигне целта.

Оръжието е ново, но вече не е рядкост. ГУР обяви първата му употреба през май 2025 г. и назова неговите производител и обозначение. Оттогава основната тежест от удари пада върху южните и източните области. Според украинския представител по санкционната политика Владислав Власюк 80% от общо 16 руски атаки срещу хранителната инфраструктура в Одеска област през юни и юли 2026 г. са извършени с „Бандероль“. От началото на май Харковска област е атакувана над 60 пъти с този тип боеприпас, включително поне 19 удара по самия областен град. Житомир добавя към списъка областен център дълбоко в тила, до който обсегът от 500 км осигурява достъп по северния подход.

Дневният удар последва отделна нощна вълна срещу страната. Руските сили изстреляха 2 балистични ракети „Искандер-М“ и 65 ударни средсва като „Шахед“, „Гербера“, „Бандероль“ и дронове-примамки „Пародия“. Пусковете бяха извършени от Курска и Орловска области, както и от окупираните Донецк и Гвардейское в Крим. Към 8:30 ч. на 19 август украинските ВВС отчетоха 58 свалени или потиснати цели – 56 дрона и 2 боеприпаса „Бандероль“ – над северните, южните и източните области.

Недостигът на прехващачи е официално признат от Киев. На 13 август президентът Володимир Зеленски заяви, че Украйна разполага с около 1% от нужното количество ракети за MIM-104 Patriot. Според него 5% от американските запаси биха помогнали на страната да премине през зимата, а 10% биха позволили да бъдат прехванати всички руски балистични ракети. Той добави, че през 2026 г. Украйна получава два пъти и половина по-малко прехващачи, отколкото през предходната година.

Ударът по Житомир съвпадна по време, но не и по география и тип оръжие, с отделно разпространено предупреждение. Военно-политическият анализатор и военнослужещ Сергей Павлюченко съобщи, че около 16:35 ч. на 18 август украинските власти са получили разузнавателна оценка от Вашингтон за висока вероятност от масиран руски удар по Киев и областта през следващите 48 часа. По думите му оценката за натрупаните средства е останала около 30 ракети, а до 24 август (Деня на независимостта) са възможни интензивни балистични удари срещу столицата. Това предупреждение не беше потвърдено официално от институция на една от двете страни и остава недоказано.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за поразени военни заводи, логистични пунктове и обекти на енергийната и транспортната инфраструктура. Отделно то заяви, че са ударени резервоари с гориво в пристанище Черноморск и товарен кораб с имущество с военно предназначение югоизточно от Одеса. Житомир не беше споменат, а областна полицейска дирекция не попада сред изрично обявените категории цели. Украинската страна също не съобщи за поразен военен обект в града при същата вълна.

Националната полиция е граждански правоохранителен орган към Министерството на вътрешните работи. Нейните местни структури водят разследвания, охраняват обществения ред и документират последиците от руските удари. Цуцкиридзе е председател на службата от 17 юли, след като предшественикът му Иван Вигивски оглави вътрешното министерство при съставяне на кабинета „Корецки“. Преди това Цуцкиридзе беше първи заместник-председател на полицията и началник на Главното следствено управление.

Отвъд човешката равносметка ударът по Житомир показва промяната в икономиката на въздушната война в украинския тил. Докато далекобойните удари се нуждаеха от стратегическа авиация и ракети за милиони долари, честотата им беше ограничавана и от собствената им цена. Боеприпас за около 100 хил. долара, произвеждан в десетки бройки месечно и изстрелван без нужда от стратегически бомбардировач, сваля прага за удари по всяка цел, попаднала в обсега му.

„Бандероль“ не е неуязвима. При нощната атака срещу 19 август украинската ПВО неутрализира два такива боеприпаса, а срещу тях вече е използвана и авиация. Стратегическата стойност обаче не се крие в самия апарат, а по-скоро в темпото, което евтината серия позволява. Дефицитните прехващачи за MIM-104 Patriot могат технически да бъдат използвани и срещу крилати ракети, но разходването им срещу многократно по-евтини нисколетящи цели е икономически и оперативно неустойчиво. Повече зенитни ракети са критични за Киев, но сами по себе си не решават проблема с „Бандероль“.

Четирима служители на ТЦК ранени при стрелба в Одеса, задържан е 32-годишен

🇺🇦🚔 4-ма военнослужещи от районен териториален център за комплектуване и социална подкрепа (ТЦК и СП) в Одеса получиха огнестрелни рани на 2 август вечерта, след като мъж откри огън срещу групата им за оповестяване насред жилищен квартал. Полицията арестува 32-годишен заподозрян още същата вечер; по предварителни данни нападателят е стрелял с пистолет с патрони на Флобер. Предприето е разследване по чл. 114-1 от Наказателния кодекс на Украйна за възпрепятстване на законната дейност на въоръжените сили и другите военни части, съобщи Главното управление на Националната полиция в Одеска област.

Сигналът е постъпил около 19:30 ч. „Предварително е установено, че по време на провеждани от служители на районния териториален център за комплектуване и социална подкрепа мероприятия по оповестяване на населението неизвестен е произвел няколко изстрела с пистолет по тяхна посока“, се отбелязва в изявление на полицията. Процесуалното ръководство е поверено на Хаджибейската окръжна прокуратура в Одеса.

Стрелбата е станала на улица „Космонавтив“ в Черемушки, жилищен квартал в северозападната част на областния град. Според видеокадри и разкази на очевидци, публикувани от местното издание „Думска“ и от местни телеграм канали, мъжът е излязъл от жилищна сграда и е стрелял по военнослужещите на двора, след което се е върнал в апартамента си и се е барикадирал. Полицията и специалните части подготвяха щурм на жилището, когато арестът е приключил, а по-подробни обстоятелства засега не са оповестени от властите.

Най-тежко пострадалият е 25-годишен военнослужещ с огнестрелна рана в гърба, в областта на белите дробове, откаран по спешност в градската болница. Останалите трима са потърсили медицинска помощ самостоятелно; лекарите оцениха състоянието им като средно тежко. Пистолетът под патрон „Флобер“ е малокалибрено устройство с ниска дулна енергия, което в Украйна се продава свободно и което самата полиция в предишни случаи е описвала като приравнено към пневматично оръжие. През август 2024 г. в същия квартал полицаите иззеха точно такъв пистолет от мъж, опрял го в гърдите на служител на ТЦК; тогава срещу него беше повдигнато обвинение в заплаха за убийство. Този път свободно продаваното устройство остави четирима ранени, единия от които в белодробната област. Оръжието е изпратено на балистична експертиза, която ще определи окончателната му категория.

Дейностите на ТЦК в Одеска област често са съпътствани от инциденти със стрелба, но досега тя винаги е била предупредителна. През февруари конфликт между двама военнослужещи от група за оповестяване завърши с халосен изстрел от пистолет; в средата на март друг служител от ТЦК стреля предупредително, за да прекрати намеса на минувачи; през юни трети мъж стреля няколко пъти във въздуха, пак със стартов пистолет, при проверка на документи в Хаджибейски район. И при трите случая нямаше ранени. На 2 август в града за пръв път е стреляно прицелно срещу хора и четирима от екипа са улучени.

Полицията не е съобщила нито каква е връзката на задържания с отчета, нито какво предхожда изстрелите: дали групата за оповестяване е работила по него, по негов близък или роднина, или по трето лице. Без тези данни мотивът остава неизвестен и разследването тепърва ще го установява.

Хронологията на последните 4 месеца обаче показва къде се вписва въпросната стрелба. На 2 април в Лвов 52-годишният старши лейтенант Олег Авдеев почина след като посред бял ден беше намушкан с нож в шията. Заподозреният, 34-годишен инспектор от митницата, според обвинението е извадил ножа, докато се е опитвал да попречи на задържането на брат си, и е нанесъл няколко удара. Съдът го остави в ареста без право на гаранция, а делото вече е внесено в съда. Авдеев е един от тримата служители на териториалните центрове, убити от началото на пълномащабната инвазия.

Само три седмици по-късно, на 21 април, Одеса стана сцена на обратното по посока насилие. Служители на отдела за вътрешна сигурност на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заедно с служители на спецзвено КОРД задържаха група военнослужещи от Пересипския районен ТЦК на улица „Балковска“. По сведения на прокуратурата фигурантите са отвлекли мъж на улица „Прохоровска“, след което са го возили по улиците на града в служебен микробус, където са осъществили физическо насилие към него с искане за парична сума в размер на 30 000 долара, заплашвайки, че в противен случай ще бъде изпратен за „щурмовак на предната линия“ по бързата процедура. По време на обиските в служебните им автомобили са били открити бухалки, боксове и незаконно оръжие. Задържаните са петима, четирима от тях военнослужещи от районния център; източници на „Думска“ говорят за по-широк кръг и лично участие на районен полицейски шеф. В отговор на инцидента главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски отстрани от длъжност ръководителите на ТЦК за Одеска област и Пересипски район, а Сухопътните войски започнаха служебно разследване на това. Именно такива случаи, а не абстрактното недоволство от мобилизацията, захранват враждебността, която тези екипи срещат на улицата.

На 8 юли във Лвов тази враждебност се изля в петчасов уличен сблъсък. Около 21:30 ч. на „Червона Калина“ в квартал Сихив група за оповестяване спря 30-годишен мъж, който от 12 юни е издирван заради нарушени правила на воински отчет, и го откара за явяване пред лекарска комисия. Останалият на мястото втори екип се оказа блокиран от струпали се хора; тълпата проби гумите, откъсна бронята и накрая обърна служебния автомобил под възгласи „Позор!“. Конфликтът продължи до 02:30 ч. Двама от военнослужещите потърсиха медицинска помощ, а полицаят, охранявал мероприятието, получи черепно-мозъчна травма и сътресение на мозъка. На 10 юли СБУ и полицията задържаха още четирима жители на Сихив: двама цивилни и двама военнослужещи, единият от които самоволно напуснал частта си. Президентът Володимир Зеленски описа случилото се като „много лоша история и много лошо отношение към хората във военна униформа“.

Двете разследвания, предприети след инцидента, демонстрират колко тясна е границата, по която работят екипите за мобилизация. Полицията образува дело срещу гражданите за възпиране на законна дейност на въоръжените сили и за насилие над служител на правоохранителен орган, докато Лвовският областен ТЦК назначи собствена вътрешна проверка дали неговите служители са действали правомерно при задържане на мъжа от 1996 г. На въпрос за твърденията, че негови подчинени са нанесли побой над граждани, шефът на Сихивския районен ТЦК Борис Пруцких отговори, че следствието продължава, но според него говорим за самозащита. Министерство на отбраната описа нападението над военнослужещи като недопустимо.

Три седмици по-късно дойде най-тежкият случай. На 29 юли в Подолския районен ТЦК в Киев 31-годишен мъж, доведен от полицията заради неявяване пред лекарска комисия, нанесе около 17 хаотични удара с нож в гърдите, шията и ръцете на 55-годишната лекарка хирург, която е трябвало да го прегледа последна, при което тя издъхна на място. По данни на Киевската градска прокуратура извършителят е носел ножа в чанта, оплаквал се е от зъбобол с молпата да го пуснат за няколко дни; ударил е, след като е разбрал, че ще бъде признат за годен. Повдигнато му е обвинение по т. 8, ч. 2 на чл. 115, който урежда умишленото убийство на лице във връзка с изпълнение на служебния му дълг и за което се предвижда 10-15 години или доживотен затвор. Отделно е образувано производство за небрежност при изпълнение на служебно задължение, което трябва да даде отговор на въпроса как ножът е попаднал в помещението на комисията. Убитата не е била военнослужещ, а невъоръжен цивилен лекар. Столичният ТЦК подчерта това изрично в реакцията си.

Статистиката на Националната полиция очертава същата крива. През 2022 г. са регистрирани 5 нападения над военнослужещи от ТЦК, през 2023 г. – 38, през 2024 г. – 118, а през 2025 г. са 341 – повече от всичките предходни, взети заедно. Към 12 април 2026 г. общият брой нападения за пълномащабната война достигна 620, което прави 118 случая само за първите три месеца и половина на годината. При това темпо рекордът от 2025 г. ще бъде надминат. Най-много инциденти са отчетени в Харков (69), Киев (53), Днипро (45), Лвов (37), Волин (39), Одеса (36) и Чернигов (34). Само в Одеска област от началото на 2026 г. са регистрирани 14 въоръжени нападения срещу групи на ТЦК, извършени с ножове, огнестрелно оръжие и газ, посочи през май говорителят на силите за отбрана „Юг“ Владислав Волошин.

Зад всеки от тези случаи стои един и същ механизъм. Военните спират мъж на улицата, правят проверка на документите му за военен отчет, установяват, че е обявен за издирване заради неявяване пред комисия или липса на актуални данни, и го отвеждат в районния център. Сблъсъкът избухва почти винаги в тази точка: на тротоара, пред очите на минувачи, които виждат само как непознати в униформа качват човек в микробус. Във Лвов срещу екипа излезе тълпа; в Киев мъж внесе нож през входа на комисията; в Одеса беше открита стрелба насред двора на жилищен блок.

Тежестта на кривата пада върху конкретни хора. Значителна част от служещите в ТЦК са ветерани, които са били ранени в сражение на фронта, поради което са били преместени на служба в тила. Раненият в гърба от Одеса е на 25 години. Убитият в Лвов беше на 52 и служеше в звено за административни нарушения. Убитата в Киев беше невъоръжена цивилна лекарка на 55.

Изборът на квалификация подсказва как правоохранителните органи оценяват случая. Член 114-1 наказва възпрепятстването на законната дейност на въоръжените сили в особен период с 5-8 години лишаване от свобода, но втората му част, по която е образувано производството в Одеса, важи за деяния, предизвикали смърт на хора или други тежки последици, и предвижда 8-15 години. Още в първите часове след стрелбата раняването на четиримата е прието за тежка последица, а престъпното деяние – за такова от особено тежък характер. Окончателната правна оценка ще зависи от балистичната експертиза, която трябва да уточни коя е категорията на оръжието, както и от заключенията на съдебните медици за тежестта на телесни повреди. Заедно с тях се очаква и отговорът на въпроса, който полицията засега не е дала: кой е стрелецът и какво го е изправило срещу групата за оповестяване пред собствения му вход.

Заподозряната за Монако, убита край Киев – признание на офицер от ГУР

🇺🇦🕵️‍♂️🇲🇨 Тялото на Анастасия Березовска, украинска гражданка, обявена от Интерпол за заподозряна в атентата срещу бизнесмена Вадим Ермолаев в Монако, е намерено с огнестрелни рани в главата в околностите на Киев, а по подозрение в убийството ѝ украинските власти задържаха двама души: действащ офицер на Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната и бивш служител на реда. Според изявление на разследващите органи офицерът се е признал за извършител на убийството съвместно с втория задържан.

Тялото е открито късно вечерта на 6 юли в околностите на украинската столица – с огнестрелни рани в главата и намерени в непосредствена близост гилзи от пистолет. До него разследващите са достигнали със следствен експеримент, проведен по показанията на единия от съучастниците; самото убийство е квалифицирано като извършено по предварителен сговор от група лиа смъртта на Березовска украинските медии, сред които „Украинска правда“ и агенция „Интерфакс-Украйна“, съобщиха по-рано днес, позовавайки се на разследването; подробната картина идва от официално изявление на органите.

Двамата задържани са описани пестеливо, но с някои показателни детайли. Първият е бивш служител на реда, вторият – действащ офицер на ГУР. По данни на следствието и двамата многократно са превеждали средства на крипто и банкови сметки на Березовска, което насочило към тях разследващи, според които свързани със самия атентат в Монако. При неотложните следствени действия действащият офицер на ГУР признал за убийството. При обиск в дома на бившия служител е открито още подземно помещение, което изявлението описва предпазливо – „наподобяващо“ стая за изтезания.

Атентатът, около който се върти случая, бе извършен на 29 юни вечерта в Монако. В лобито на луксозна жилищна сграда на улица „Rue Révérend-Père-Louis-Frolla“ беше оставен колет с взривно устройство, задействано дистанционно в момента, в който семейството се приближило. Ранени бяха трима души – 58-годишният Вадим Ермолаев, партньорката му и 13-годишният му син; по данни от началото на юли партньорката му е била в критично състояние. Прокуратурата на Княжество Монако третира случая като опит за убийство, не като тероризъм, а във Франция беше открито паралелно „огледално“ разследване. Съдебното разследване за опит за убийство беше поверено на трима следствени съдии; за княжеството, което не познава подобен вид насилие, случаят е безпрецедентен. Взривното устройство беше оставено в лобито във вид на колет и задействано с дистанционно управление в момента, при който семейството се приближи – начин на действие, който насочва към предварително планиране и наблюдение на целта, а не към спонтанно нападение.

Березовска беше обявена за издирване с червена бюлетина от Интерпол на 3 юли – по обвинения в опит за убийство, поставяне на взривно устройство на публично място и престъпен сговор. По описанието на следователите от Монако изпълнителят се дегизирал като мъж – черна рибарска шапка и тъмно облекло – и едва по-късно записите от камерите и показания на свидетели насочват към жена. Червена бюлетина отбелязва татуировка, вероятно на змия, на дясната ѝ ръка и посочва Германия като последен адрес. По произход Березовска е от Луганска област, докато в Германия се установява през 2022 г. със своя статут на временна закрила, отбелязват украински и германски медии. От Монако допускат, че не е действала сама, и издирват както възможни съучастници, така и поръчителя; сложната изработка на устройството сама по себе си навежда следователите към извода, че зад изпълнението е застанала и технологичната помощ. Според прокуратурата на Монако след експлозията изпълнителят е напуснал пеша към съседна Франция, а оттам с автомобил, нает в Германия е преминал през няколко европейски страни, сред които Италия, преди да бъде забелязан във Франкфурт. Германската полиция, включително специални части, претърсиха нает от нея апартамент в околностите на града, както и автомобил, и иззе доказателства за предаване на монакските власти. В самото Княжество в първите дни след взрива бяха задържани двама души, но по-късно освободени.

Точно тук се появява един от най-неудобните възли в хронологията. Березовска се е върнала в Украйна на 1 юли – броени дни след атентата и два дни преди Интерпол да я обяви публично за издирване. Този ден започват следствени и оперативни действия в рамките на досъдебно производство установяват кръга на нейните контакти и маршрутите ѝ на придвижване. След завръщането си тя се среща със семейството си и с двамата мъже, които по-късно ще бъдат арестувани за нейното убийство. Пет денонощия по-късно тя е мъртва. Самата подредба на датите подсказва тясна координация от самото начало: украинското разследване тръгва в деня на нейното пристигане, преди да бъде публикувана международна бюлетина, което ще рече, че Киев вече е следял контактите и движението ѝ, още преди да бъде официално обявена за издирване от Интерпол.

Профилът на жертвата в Монако придава на историята още един любопитен пласт. Ермолаев – украинец по произход, впоследствие приел кипърско гражданство – беше санкциониран от Украйна през декември 2023 г. заради търговска дейност в окупирания Крим след неговата незаконна анексия. Той твърди, че се е отказал от украинското си гражданство преди около десетилетие. В западните и украинските медии той се описва като бизнесмен, „свързан с Русия“ – характеристика, която се опира на санкциите за Крим, но внушава повече, отколкото те сами по себе си установяват.

Официалният украински разказ полага видимо усилие да отдели ГУР като институция от самото деяние. Според изявлението обвиняемият заяви, че не е уведомявал ръководството за контакти с Березовска, за преводите на средства, нито за други свои действия и че е действал на своя глава. Това уверение обаче съжителства с друг детайл от същото изявление, който го усложнява: досъдебното разследване се води при личното съдействие на самия началник на ГУР – генерал-лейтенант Олег Иващенко, поел поста едва през януари 2026 г. на мястото на генерал Кирило Буданов. Съчетанието – служител, който уж е действал без знанието на командирите си, и командване, което лично се ангажира с разследването срещу него – по-скоро изостря, отколкото затваря въпроса за истинската верига на решенията. При това целият този най-чувствителен слой – признанието, преводите, стаята за изтезания, мотивът – засега почива на един-единствен източник: разказа на украинското разследване, което има собствен институционален интерес да покаже, че действието не е санкционирано отгоре.

Каквито и да са били подбудите на двамата мъже, ефектът от убийството е недвусмислен. Единственият човек, който би могъл да посочи кой е възложил атентата в Монако, е мъртъв – убит в Украйна, преди да бъде задържан и разпитан от властите в Монако. Именно този ефект подхранва най-очевидната хипотеза, която официалната формулировка „действал сам“ изпреварва: че говорим за заличаване на изпълнител, способен да компрометира поръчителя. Наличните сведения обаче допускат и алтернативен прочит, при това със също толкова силна следа. Многократните крипто и банкови транзакции между двамата мъже и Березовска, както и подземното помещение в дома на единия, сочат към финансова или вероятно лична обвързаност, чиято развръзка може да няма нищо общо с това кой е поръчал атентата в Монако. Самото изявление избира втория прочит – самоволно действащи лица. Кой от двата отговаря на действителната хронология, не може да бъде установено, стъпвайки върху информацията, с който разполагаме днес.

Костянтинивка през май 2026 г: украинска бригада документира системното заличаване на града.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Щурмова бригада „Лют“ към Националната полиция на Украйна публикува на своя канал в Telegram визуална хроника на състоянието на Костянтинивка – индустриален град в Донецка област, разположен на около 20 км северозападно от Бахмут – друг град в областта, който се намира под руска окупация от 20 май 2023 г.

В публикацията се описва състоянието на бензиностанция от веригата ОККО, превърнала се в неформален пункт за военни и доброволци, отправили се към позициите си: място, в което се купуваше кафе и храна преди и след излизане на фронта. Авторът отбелязва, че познатите улици, кръстовища и магазини, превърнали се в опорните точки на градската среда, са били заличени квартал по квартал, сграда по сграда, а днес градът е почти празен.

Градът е сред четирите ядра на агломерацията Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтинивка – последната голяма градска зона под украински контрол в Донецка област, която преди войната обхващаше над 350 хиляди жители. Самата Костянтинивка наброяваше около 67 хиляди души в навечерието на пълномащабната инвазия, разположена на пресечната точка на магистрала Н-20 (Донецк–Славянск) и жп линия, захранвала складовете в украинския тил в Часов Яр и Бахмут.

През 2023–2024 г. градът пое функцията на водещ логистичен възел за украинските въоръжени сили, отстъпили последователно от Соледар (януари 2023), Бахмут (май 2023), Авдеевка (февруари 2024) и части на Часов Яр, а през 2025 г. – Торецк. Именно това го превърна в приоритетна цел на руските удари с управляеми авиобомби, артилерия и дронове с увеличен радиус.

Хроничното разрушаване на града следва модел, документиран по-рано в Бахмут, Авдеевка, Часов Яр и Торецк: руската тактическа авиация нанася масирани удари с авиобомби с калибър 500–1500 кг, изстрелвани от Су-34 извън зоната на ефективна работа на украинската ПВО, докато наземните части правят опити да напредват през руините.

Подходът прави задържането на градска отбрана непропорционално скъпо, доколкото всяка концентрация на жива сила и техника може да бъде открита и поразена за минути. Месеци наред тези удари по Костянтинивка са документирани от украинската областна военна администрация и от мониторингови групи; на 6 септември 2023 г. руски ракетен удар по централния пазар на града отне живота на 17 цивилни.

Повсеместното опиране на този модел не е просто тактически избор, а резултат от структурно ограничение на руската армия. След първите шест месеца от пълномащабната инвазия тя на практика загуби своята способност за маневрени операции в обединени родове войски – бронирани колони, въведени без ефективно разузнаване и защита против дронове в Мариупол, Северодонецк и Соледар, бяха задържани или унищожени от украинските противотанкови средства и инженерни прегради. От втората половина на 2022 г. насетне всеки нов фронтален опит за пробив на укрепен градски район – Бахмут, Угледар, Авдеевка, Часов Яр, Торецк – приключва с месеци отлагане и непропорционални загуби в жива сила и техника.

Алтернативата, която руското командване откри, е предварително изравняване на града с авиационни бомби и артилерия, последвано от инфилтрация с малки пехотни групи – тактиката на „двойки и тройки“. Подходът не предполага реална оперативна способност за превземане на функциониращ град, а единствено на руините му. Костянтинивка попада в същата матрица: преди фронтално настъпление тя беше напълно заличена от лицето на земята.

Кадрите, публикувани от „Лют“, се вписват в тенденцията на украинските регионални власти да издават все по-широки зони на принудителна евакуация в Донецка област. От лятото на 2023 г. областната военно-гражданска администрация задължи евакуация на семействата с деца, по-късно разшири мярката към социално зависими групи и в крайна сметка призова всички цивилни да напуснат градовете в обхвата на управляемите авиобомби.

Костянтинивка, преди войната център на индустрия от стъкло, шамот и металургия, поетапно изпразни своите жилищни квартали. Точни оценки за оставащите цивилни към днешна дата не са публично известни, но самото описание към видеото „почти празен“ съвпада с предишни данни на градската управа за десетки хиляди души евакуирани и хиляди останали, концентрирани предимно в по-устойчивите квартали в северната част на града.

Стратегическата стойност на „крепостния пояс“ Славянск–Краматорск произтича от това, че той представлява политическата цел, поставена в изявленията на руското ръководство от 2022 г. насам – контрол върху Донецка област в административните ѝ граници. Костянтинивка е южната порта на този пояс: пробив или нарушаване на нейната логистична функция предполага засилен натиск върху Дружкивка и Краматорск по оста на Н-20.

Системното разрушаване на града, независимо от темпото на наземно напредване, намалява неговата стойност като защитен периметър и принуждава украинското командване да изтегли мрежите за снабдяване, медицинска евакуация и ремонт на бронирана техника по-навътре, към Краматорск и Славянск.

 

Бойци на полк „Сафари" изнасят ранен боен другар под непрекъснат обстрел в Костянтиновка.

🇺🇦 Военнослужещ с позивна „Арес" от Щурмови полк „Сафари" към Обединената щурмова бригада „Лют“ на Националната полиция на Украйна стъпи върху противопехотна мина при изпълнение на бойна задача край Костянтинивка в Донецка област.

Получените травми включват фрактура на ръката и множество поражения от шрапнелни в краката и слабините; пострадалият губи способност за самостоятелно придвижване. Своевременна евакуация е невъзможна – върху позицията се води плътен стрелкови огън, удари с авиационни бомби и удари с дронове. Побратимите задържат позицията, докато не се отвори времеви прозорец за извличане; раненият е изнесен на ръце.

Полкът „Сафари" е щурмово поделение на Министерството на вътрешните работи на Украйна, влязло в състава на Обединена щурмова бригада„Лют" към Националната полиция. През март полкът участваше в прочистващи операции в Костянтиновка, включващи поставяне на противотанкови мини по ключови маршрути, докато в края на февруари Euromaidan Press описа руските опити за обхождане на града като „най-добрия шанс за удушаване на Костянтиновка" от началото на войната.

Към началото на пролетта градът попадна изцяло в обхвата на руските камикадзе дронове, които превръщат всяко придвижване по основните маршрути в изключителен риск; евакуацията на цивилни от Костянтиновка до Дружковка изисква пешеходен преход от 21 км под постоянна заплаха.

Случаят с „Арес" илюстрира системен оперативен проблем – нарушаване на „златния час". Според стандарт на доктрината на НАТО, известен като „10-1-2", първа помощ трябва да достигне ранения в рамките на 10 минути, разширена медицинска грижа – в рамките на един астрономически час, а хирургическа намеса – до два часа от момента на получаване на травмата.

В украинския театър това отдавна не се случва. По данни на CNN и Foreign Policy от 2025 г. евакуация с вертолет в зоната на ангажираност на FPV дроновете е практически невъзможна; стандартно колесно изтегляне на ранен под огън отнема не часове, а дни – регистрирани са случаи на евакуация, продължила повече от три денонощия. Мащабът е количествено отразен от Reuters: към февруари 2026 г. дроновете причиняват около 80% от загубите от двете страни на фронта.

Парадоксът е, че същият клас системи, който парализира традиционната медицинска евакуация, сега се налага като неин заместител. Безпилотните наземни платформи (UGV) постепенно се наложиха като водещ инструмент за евакуация на ранени от зоната на пряко поразяване. През април Първи отделен медицински батальон на ВСУ извърши шест последователни евакуации с UGV в рамките на 24 часа – две машини изминаха общо около 300 км по маршрути от линията на контакт до медицински пункт под непрекъсната заплаха.

По-рано в Покровското направление UGV изпълни 6-часова евакуация под обстрел от FPV дронове, а поне една машина пое директно попадение и продължи изпълнението на задачата с повреда. 28-ма механизирана бригада регистрира случай, при който след загуба на първата машина след удар на дрон, втората приключи мисията и достави двама ранени до точката на евакуация.

Технологичната рамка на UGV-евакуацията предполага използване, съчетано с електронна война за подавяне на управлението на FPV дроновете, разузнавателни платформи за осигуряване на маршрута, а при отделни случаи дори за прехващане на видеопотоци от руски дронове. Според Генералния щаб на ВСУ роботизирани системи са свалили нивото на загубите от личен състав в зоните на тяхното използване с до 30%.

Само преди няколко дни президентът Володимир Зеленски обяви цел от 50 000 сухопътни единици до края на годината, описвайки ги като „следваща голяма стъпка" след въздушните дронове. Сред бригадите с действащи екипажи на роботизирани платформи са:

• 13-та бригада оперативно предназначение „Хартия“
• 3-та отделна щурмова бригада
• 33-та механизирана бригада
• 47-ма механизирана бригада „Магура“
• 71-ва отделна аеромобилна бригада
• 78-ма десантно-щурмова бригада „Херц“
• 93-та механизирана бригада „Холодний Яр“

CBS News и CNN записаха през декември 2025 г. и април 2026 г. отделни случаи на изваждане на украински военнослужещи, прекарали до 33 дни в зоната на руски контрол, чрез UGV.

Случаят „Арес" обаче показва, че технологичното решение не е универсално. UGV изискват проходим маршрут, относително устойчив сигнал и налична поддръжка за EW – условия, които не винаги са налице в най-агресивно покритите зони като Костянтиновка. В тези случаи евакуацията остава ръчна, изисква жертвоготовност и зависи изцяло от моментен прозорец за движение, осигурен от удържане на позицията под огън.