Vantor съкрати до 7 минути доставката на сателитни снимки за украинските военни.

🇺🇸🛰️🇺🇦 Американската компания Vantor (до октомври 2025 г. Maxar Intelligence) е доставила сателитни снимки на украински военни в рамките на 7 минути от подаване на заявката. Резултатът е постигнат в тестове в страната, става ясно от ексклузивен материал за SpaceNews, онлайн издание, посветено на глобалната космическа индустрия. Резултатът е представен като подобрение в сравнение с обявения досега срок. Ускорението е постигнато на земята: американският оператор е преустроил веригата, по която суровият сигнал от спътника се превръща в готово изображение, което достига до потребителя.

Защо минутите имат значение, обяснява самият оператор. В текст от януари 2026 г. Vantor пише, че след 90 минути сведенията за мисии, при които бързината е решаваща, вероятно вече не са полезни, защото целта вече се е изместила и възможността е отминала. Бивш украински военнослужещ казва пред The Wall Street Journal през юни, че при старите методи на работа разузнавателните сведения често стигали до частите на фронта толкова късно, че вече били остарели и неизползваеми.

Украйна е мястото, където тази скорост се проверява в реални бойни условия. През юни изданието разкри как в продължение на около шест месеца малки украински екипи получават кадрите на Vantor директно на телефони, таблети и лаптопи. Системата е съвместна разработка на Vantor, нидерландската Bravo1Alpha, американската Persistent Systems и украинската компания „Буревий“, заобикаляща централизиран преглед в Киев, който по-рано можеше да забави получаването на сведения с часове, дори с дни. Според вестника това е първият известен случай, в който некласифицирани търговски сателитни изображения стигат право до войниците и служат за вземане на осведомени бойни решения в реално време.

Vantor описа същата система в своя публикация на 9 юни. Изображенията стигат от спътника до лаптопа на войника и устройството му с приложението ATAK едва 15 минути след заснемането. Приложението служи за обща тактическа карта и е създадено за американската армия. Така украинските екипи постигат за няколко часа онова, което преди отнемаше дни и дори седмици. Освен най-новите кадри войниците имали достъп до архива, за да сравняват настоящото положение с това в миналото, и до 3D модели на терена.

Примерите във вестника илюстрират целия цикъл от откриване на целта до поразяването ѝ. Подразделение в югоизточна Украйна различава на снимките бронирана техника под гъстите корони на дърветата, открива скрит руски щабен пункт и го поразява с дронове. По време на мисията Starfall II през пролетта ударен екип забелязва пресни следи от гуми край бивша селскостопанска постройка, превърната от руснаците в склад за боеприпаси, след което я унищожава с камикадзе дронове. Участниците в мисиите и доставчиците на технологията твърдят, че времето за откриване и поразяване на руски цели е намаляло с до 90%.

Времето за доставка обаче варира. През август New York Times цитира Уил Кокос от Vantor, според когото снимките понякога пристигат за 15 минути, но по-често за няколко часа. Според вестника година по-рано доставката на такива кадри до фронтовата линия можела да отнеме дни. Кокос смята, че разширяването на достъпа за военните на фронтови позиции е по-важно от броя спътници.

Операторът описва подробно причините за забавянето. Обичайната верига има 4 звена. Спътникът предава сурови данни към наземна антена. Оттам те се пренасят до централизирано звено, където са подложени на обработка, често на стотици или хиляди километри разстояние. Там чакат на опашка заедно с всички други снимки от сателитната групировка. Накрая готовият продукт постъпва в хранилище, което може да е далеч от потребителя. Само преносът отнема между 15 и 30 минути. Клиент без своя собствена наземна станция обикновено получава снимката през облака след 90 и повече минути, а ако спътникът дълго време не мине над свободна станция, чакането може да продължи часове.

Новата система премахва изцяло този трансфер. Vantor е изградила система за обработка, която работи в облачната инфраструктура на водещите доставчици на наземни антени: по думите на компанията „данните се обработват там, където са приети“, а готовата снимка отива на сървър в близост до клиента. За спешните заявки има отделни линии с опростена обработка, за да не чакат след останалите изображения. Мястото на приемната антена влияе на срока повече от почти всеки друг фактор: по изчисления на оператора разлика около 800 км в местоположението ѝ може да промени времето за доставка с над 20 минути.

Според Vantor само промените на терен съкращават закъснението с повече от 75%, без да е необходимо да се изчаква въвеждане на обработка на борда на спътниците. Лазерните връзки, мрежите от спътници, както и обработката в околоземна орбита вероятно ще имат роля в по-далечно бъдеще, пише операторът.

Първите резултати бяха обявени през януари. В ранните изпитания на услугата WorldView Access снимките достигнаха до клиента през облака за 15 минути или по-малко, докато най-краткото време беше 11 минути. На вътрешно събитие на Vantor в Калифорния същия месец снимка, направена от спътник WorldView Legion при прелитането му над залата, се появила в портала Vantor Hub 13 минути по-късно, пише SpaceNews през април.

Спътниковата групировка на Vantor се състои от 10 апарата: 4 по-стари и 6 от новото поколение WorldView Legion. Шестте нови спътника снимат с разделителна способност около 30 см, т.е. един пиксел от кадъра покрива квадрат със страна 30 см на земята. Според оператора групировката може да снима един и същ участък до 15 пъти в денонощието и да покрива до 7 млн. кв. км дневно.

Бързата доставка не отменя ограниченията на самите снимки. Експерти признават, че гъстата облачност през зимата закрива целите, а спътниците не могат да проследяват постоянно движещи се обекти. Бивши служители от разузнаването алармират, че премахването на посредниците, проверяващи данните, може да повиши риска войниците да действат въз основа на грешна информация.

Достъпът на Украйна до тези снимки вече е бил спиран веднъж по решение на Вашингтон. На 7 март 2025 г. след като САЩ прекратиха обмена на разузнавателни данни с Киев, администрацията на Доналд Тръмп взе решение да блокира временно украинските профили в GEGD. Това е онлайн порталът, където Националната агенция за геопространствено разузнаване на САЩ (NGA) предоставя закупените от нея търговски снимки, включително тези на тогавашната Maxar. Достъпът беше възстановен няколко дни по-късно.

Нейната скорост е предмет на търговска надпревара. В същия материал на SpaceNews директори на Vantor и нейния конкурент BlackSky прогнозират растящо търсене на бързо получаване на разузнавателни данни и на суверенни спътници, собствени апарати на отделни държави. Сателитите от трето поколение на BlackSky снимат с разделителна способност 35 см, а през май 2026 г. изпълнителният директор Брайън О'Тул заяви пред инвеститори, че компанията редовно доставя изображенията за по-малко от 40 минути, включително обработката с изкуствен интелект. BlackSky вече произвежда такива спътници предварително, за да бъдат доставени те на правителствени клиенти в срок до година след поръчката.

През януари Vantor определи 90 минути като тавана, отвъд който снимката най-вероятно вече не е полезна за мисиите, при които бързината е решаваща. Онези 7 минути от теста в Украйна, отчетени от момента на заявката, са по-малко от 1/12 от тази граница.

„Алфа“ на СБУ отчете рекорден брой поразени руски военни: 3198 за седмица

🇷🇺🎯🇺🇦 Операторите на Центъра за специални операции „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са извадили от строя 3198 руски военнослужещи за седмица. Това е най-големият седмичен брой, който звеното е публикувало до момента в цялото си съществуване. Според данни на СБУ от 31 октомври 2146 от тях са убити, а 1052 са ранени. СБУ определя резултата като „рекорден показател“ за своите бойци „за такъв кратък период“. След летния спад центърът отново отчита повече поразени руски военни. Последният 7-дневен резултат надхвърли средния седмичен брой дори през март, най-силния месец в отчетите на „Алфа“ за 2026 г.

Месечните отчети на СБУ показват как се е променял този брой. През март „Алфа“ отчете над 10 200 убити и ранени руски военнослужещи, а през април – над 10 000. През май броят намаля до над 8000, а през юни – до над 5500. През юли и август той остана около 6000 на месец. През септември се увеличи отново до над 7600, което прави средно около 1800 на всеки 7 дни. Броят в новия отчет е около 1400 по-висок от тази средна седмична стойност. Спрямо март, когато средният седмичен брой бе около 2300, разликата е около 900.

Отчетите за по-кратки периоди показват същата тенденция. На 11 април СБУ съобщи за 1883 поразени за предходните 7 дни, а на 2 май – за над 2500. През септември за две седмици бяха отчетени близо 2800, т.е. около 1400 на седмица. Сега броят е 3198.

Мащабът личи и при сравнение със загубите по целия фронт. От 24 до 30 октомври, 7-те дни преди поста на СБУ, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 11 570 руски загуби в жива сила. Дневните стойности са между 1400 и 1990. Генщабът оценява загубите от всички родове войски. Службата не посочва точните дати на своя отчетен период, но ако той съвпада с тези дни, на „Алфа“ се падат малко над 1/4 от тези загуби.

СБУ уточнява, че това са „верифицирани данни“ на самото подразделение. Общата система на украинските сили за отбрана изисква доказателство под формата на видеозапис или снимка: военните качват записа на поразяването в бойната система DELTA и едва след проверката му дадената част получава награда точки по програмата „Армия на дроновете. Бонус“. С тях подразделенията поръчват дронове, наземни роботизирани комплекси и средства за електронна война директно от производителите през платформата Brave1 Market. В годишното класиране по бойни точки за 2025 г. тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров постави „Алфа“ на второ място. За март 2026 г. я постави на първо място сред звената с дронове. Оттогава СБУ посочва „Алфа“ на първо място всеки месец, а в отчета за септември – за седми пореден път.

Ударите по пехотата на фронта са само част от работата на „Алфа“. Същото подразделение нанася и удари в дълбочина на Руската федерация. На 17 септември СБУ съобщи, че дроновете му са поразили 3 самолета и 3 вертолета на военното летище в Ростов на Дон. На 20 септември СБУ обяви, че в координация с различни части на Силите за отбрана е поразила Московската петролна рафинерия в район Капотня, на около 15 км по въздушна линия от Кремъл. На 4 октомври СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34 на летище „Ханская“ в Република Адигея и уточни, че разстоянието до целта е около 500 км. Президентът Володимир Зеленски заяви на 23 юни, когато „Алфа“ отбеляза годишнината си, че на сметката на бойците ѝ са „до 20% от всички загуби на вражеската пехота“.

Публикацията за рекорда е и покана за постъпване в подразделението. СБУ завърши публикацията с призив към желаещите да се включат към „едно от най-ефективните подразделения“ и да попълнят анкета. С този призив завършва всеки месечен отчет на „Алфа“ от март насам. Месечният отчет за октомври ще покаже дали седмичният брой от 3198 е единичен връх, или подразделението се връща към пролетните над 10 000 на месец. По досегашния ритъм СБУ публикува месечния отчет в дните от 6-17 число след края на отчетния период.

Гвардейско: кримското летище, от което дронове излитат почти всеки ден

🇷🇺🛩️🇺🇦 Летище Гвардейске в центъра на окупирания Крим, доскоро база на щурмови бомбардировачи и изтребители, се е превърнало в главна площадка на полуострова, от която руската армия изпраща дронове камикадзе към Украйна. На сателитна снимка от 11 октомври 2026 г., публикувана от RFE/RL на 27 октомври, по стоянките му не се вижда нито един военен самолет. На тяхно място е изградена обширна нова инфраструктура, която запознати свързват с дроновете, докато в югозападния ъгъл на базата върху открита тревна площ се виждат множество неясни обекти, подредени на няколко метра един от друг.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) сочи базата като място за изстрелване на ударни дронове за първи път в сводката си от 28 март 2025 г. Оттогава ВВС на Украйна докладват почти всеки ден за пуск на дронове оттам. За сравнение, от нос Чауда, разположен по югоизточното крайбрежие на Крим, дронове излитат средно по веднъж седмично, сочат сводките на генщаба от последните месеци. Затова „Крим.Реалии“, местната редакция на RFE/RL, описва Гвардейско като главна точка, от която руските сили изпращат дронове от семейството „Шахед“ към Украйна.

Промяната личи най-ясно при сравнение на снимките. През декември 2021 г. на същите стоянки се виждат реактивни самолети. Обектът е бил съветска, а после украинска база на морската авиация. След анексията от 2014 г. преминава под контрола на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и там се базира 37-и смесен авиационен полк с 2 ескадрили: една с фронтови бомбардировачи Су-24М и втора с щурмови самолети Су-25СМ, по 13 единици във всяка. Самолетите постепенно започват да намаляват. Според бивш украински офицер, подполковник от запаса, който живее в Крим и говори анонимно за „Крим.Реалии“, на 3 май 2024 г. на стоянките има 4 бомбардировача Су-24М и 7 щурмови самолета Су-25СМ. На 11 юни 2024 г. са останали само 2 броя Су-24М, по негово мнение вероятно са неизправни. Другите са били прехвърлени на други летища. Офицерът допуска две обяснения: изтегляне след украинските удари или преустройство на базата за дронове. Снимката от юни 2024 г. показва полупразни стоянки и непокътната трева наоколо. Тази от 11 октомври 2026 г. показва насипи, нови постройки и разкопана земя покрай рулежните пътеки.

Dnipro Osint, украински анализатор, който работи с данни от отворени източници, описва какво точно има там. От лятото насам той споделя анализи на щетите по кримските летища, основани на сателитни снимки. В поста си от 26 октомври той описва строежа на повече от 20 малки укрития, защитени със земни насипи, и на 40 по-малки гаража за съхранение, обслужване и подготовка на дронове преди изстрелване. Според него Гвардейско се отличава с мобилни пускови платформи вместо фиксирани установки: дроновете биват натоварени на специално оборудвани автомобили и излитат от тях по пистата. На снимките се открояват и следи от украинските удари: поне един хангар е повреден от попадение на дрон.

Ударите не са малко. На 3 юли 2026 г. дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) удариха обекта наред със Саки, друга авиобаза в Крим. По думите на СБУ в Гвардейско са били разгърнати руски дронове, а сателитните снимки след удара показват щети по най-малко 2 хангара. Киев обяви, че е поразено мястото за съхранение, подготовка и пускане на ударни дронове на летище Гвардейско на 7 и 17 август, а при втория удар е бил засечен пожар. През октомври, по данни на „Крим.Реалии“, експлозии в базата са били засечени на 3, 4 и 5 октомври. През нощта срещу 12 октомври „Крымский ветер“ съобщи за поредица от експлозии в самото летище, а спътниците на системата NASA FIRMS засякоха топлинни аномалии в югоизточната част на пистата в 02:07 ч. местно време. RFE/RL оценява щетите като минимални, макар анализите на сателитни изображения от август да показват поразени хангари, унищожен склад за гориво и 6 директни попадения в пистата. Резултатът се измерва с друго: ВВС продължават да отчитат изстрелвания оттам почти ежедневно.

Бившият офицер посочва три причини. Първата е устройството на самата авиобаза: „Според мен основната причина е, че работата с дроновете е разпръсната в различни краища на летището. Площадката за пускане се намира на едно място, зоната за обслужване – на друго, складове – на трето. И всичко това е несложна инфраструктура, която лесно се възстановява, а част от нея просто се намира под открито небе.“

Втората е географията: „Украинските дронове трябва да прелетят около 100 км над сушата, за да поразяват този обект, а вероятността да бъдат свалени там е висока. И Флотске, и Чауда са близо до бреговата линия.“ Офицерът не уточнява посоката. Разстоянието от 100 км отговаря на подход от север, откъм провлаците, а най-близкият бряг, при Каламитския залив на запад, е на около 30 км. И при двата случая базата се намира във вътрешността на самия полуостров, докато Чауда и Флотске се достигат над вода.

Третата причина офицерът сам описва като свое предположение. Между селата Зоряне и Ленинске, които се намират на малко над 15 км от Гвардейско, има многоетажен подземен склад, в който по съветско време са били съхранявани авиационни ракети, и според него там спокойно може да се укриват дронове „Шахед“. „Такова хранилище едва ли може да бъде поразено, дори с ракети“, признава той.

Местата за изстрелване на дронове в Крим вече са претърпявали промени вследствие на ударите. Първата площадка е разположена на нос Чауда, военен полигон от съветско време, отдалечен от всякакви населени места. По-късно дроновете започват да излитат от височините Каран и Кая-Баш покрай Балаклава. На 1 юли 2024 г. украинска ракета поразява склад за дронове край Флотске в Севастопол. Известно време след това пусковете от района на Балаклава спират и не са подновени. През нощта срещу 28 ноември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) удариха район за съхранение и изстрелване край Чауда, която продължава да работи, макар и значително по-рядко, а Гвардейско – почти всеки ден.

Съпоставката на сателитните кадри с думите на офицера показва от какво зависят пусковете: от евтини и заменими неща. Автомобил върши работата на пускова установка, пистата вече съществува, а запасите са под открито небе или под земен насип. Ударите през юли и август засегнаха хангари, запаси от гориво и пистата, а на 17 август генщабът обяви и поражение по хранилище за дронове. Пусковете обаче не спряха. Новите укрития усложняват третото обяснение, без да го отхвърлят напълно: щом над 20 укрития и около 40 „гаража“ се строят за съхранение, поне някаква част от този запас се съхранява на летището, в обсега на дроновете, които вече го достигат. Снимките не показват дали се използва и подземното хранилище в Зоряне.

Докато руската армия възстановява поразената инфраструктура по-бързо, отколкото я извеждат от строя украинските удари, Гвардейско ще остане главна площадка за изстрелване на дронове в Крим. Решаващо е дали летището ще продължи да присъства в сводките на ВВС в следващите няколко месеца. Ако изчезне от тях, както районът на Балаклава, площадката е преместена или спряна. Докато продължава да присъства в тях почти ежедневно, руската армия разполага със стара авиобаза, превърната в пускова площадка, която се възстановява много по-бързо и лесно, отколкото гори.

Украински F-16 свали реактивен „Геран-4“ с ракета AIM-9 Sidewinder

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински изтребител F-16 свали руски реактивен дрон „Геран-4“ след пуск на ракета въздух–въздух AIM-9 Sidewinder. Това се вижда на запис, заснет с мобилен телефон от земята, публикуван на 28 октомври в Telegram от журналиста Юрий Бутусов.

Кадрите са заснети от път край горска ивица, под жиците на електропровод. Високо в ясното небе се вижда силуетът на изтребителя, зад който се вижда бяла диря. Миг по-късно над дърветата избухва огнено кълбо, горящите останки на дрона започват да падат и оставят тъмна димна следа. Изтребителят продължава своя полет и малко по-късно отново се вижда над облака дим. Зад камерата очевидците коментират случилото се с бурни овации.

Кога точно е станало прехващането, публикациите не уточняват. Мястото също не е назовано официално, а кадрите засега не са геолокирани. Първите публикации показват различни места: Бутусов смята, че става дума за Винишка област, а агенция УНИАН предполага, че свалянето е станало някъде в Западна Украйна, съдейки по говора на очевидците.

AIM-9 Sidewinder е американска ракета въздух–въздух с малък обсег и инфрачервена самонасочваща глава: тя търси целта по нейното топлинно излъчване. Това далеч не е първи случай, в който украински самолети F-16 я използват срещу дронове. На 6 май 2025 г. ВВС на Украйна разказаха за F-16, завърнал се от нощен лов на „Шахеди“ с една-единствена ракета под крилата, което „значи 5 ракети AIM-9 са достигнали целите си“.

Цената на такъв прехват е висока. Към средата на септември, по време на официално посещение в Канада, президентът Володимир Зеленски отбеляза, че F-16 свалят реактивни дронове с AIM-9 и AIM-120 AMRAAM, ракета със среден обсег и радарно насочване. „Това е скъпо, но понякога, когато с нищо друго не може да бъде свален даден реактивен дрон, човешкият живот е по-важен и по-скъп“, заяви Зеленски. В Канада той се запозна и със съвместен украинско-канадски проект за по-евтина ракета срещу реактивни дронове. По думите му тя вече е създадена и предстои да бъде подложена на изпитания в бойни условия в Украйна, а срещу реактивните „шахеди“ работят и украински дронове прехващачи.

На 17 октомври, в отговор на въпроси от журналисти, Зеленски посочи, че авиацията сваля между 55 и 60% от унищожените реактивни дронове. „Използваме нашата авиация много успешно“, каза той и допълни, че запасът от 20 мм снаряди за оръдията на F-16 се увеличава. Те са по-евтината алтернатива на ракетата, но изискват изтребителят да се приближи до целта.

На 27 октомври Генералният щаб на ВСУ обобщи резултатите за последните три месеца. Средният дял на свалените дронове „Геран-4“ възлиза на „почти 60%“, а при отразяването на отделни нападения достига до 80%. Според него „значима роля днес в унищожаването на реактивните безпилотни летателни апарати има тактическата авиация – F-16, Mirage, МиГ-29“.

„Геран-4“ е сравнително нова версия. Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, руските армия го е въвела през май, за да избягва украинските дронове-прехващачи. В своята оценка от 25 май той посочва, че дронът достига скорост до 500 км/ч и маневрира активно при 300–400 км/ч. Таванът на полета му възлиза на 5000 метра. Носи осколочно-фугасна или термобарична бойна глава с тегло 50 кг или тежка термобарична бойна глава от 90 кг. Неговите турбореактивни двигатели са създадени на китайската марка Telefly. Руската страна сочи по-ниска скорост. Докладчикът, представил модела на полигон „Чебаркулски“, пред руския президент Владимир Путин на 2 октомври, посочи 350 км/ч.

В същото съобщение от 27 октомври генщабът поставя акцент върху т.нар. малка ПВО в случай на недостиг на зенитни управляеми ракети. Към нея спадат зенитните установки Gepard и „Шилка“, по-новите Skyranger, Skynex и Terrahawk Paladin, дроновете прехващачи и мобилните огневи групи, които са въоръжени не само с картечници, но и преносими зенитно-ракетни комплекси, които свалят реактивни дронове „доста успешно“. Паралелно се подлагат на тестове нови, по-евтини прехващачи, а някои от тях вече бяха свалени по няколко десетки руски реактивни дрона.

Атака с дронове спря московските летища в средата на деня, Шереметиево евакуира пътници

🇺🇦✈️🇷🇺 Летищата Шереметиево, Внуково, Домодедово и Жуковски, които обслужват Москва, спряха да приемат и изпращат самолети около 14 ч. местно време на 23 октомври 2026 г. В Шереметиево, най-голямото руско летище, беше обявена въздушна тревога, а всички хора бяха изведени в укрития, включително пътниците от самолетите. Федералнатата служба за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе ограничения за пореден път от началото на октомври. В Домодедово те влязоха в сила в 13:52 ч. Междувременно в поредица от кратки публикации кметът Сергей Собянин съобщаваше за свалени дронове на подстъпите към столицата.

Още докато тревогата беше активна, украинският канал Exilenova+ публикува 2 снимки, които руски канали споделиха в следващите минути. На тях малък дрон от самолетен тип стои на перона на Терминал C, чийто надпис се вижда на заден план, а около корпуса му са пръснати отломки. Официален коментар от летището няма. Отломки от дрон паднаха в пределите на летище Шереметиево и на 17 май, но тогава, по думите на пресслужбата, далеч от зоните за обслужване на пътниците и от самолетите.

Пресслужбата на летището обяви в руския месинджър MAX, че пътниците се извеждат в безопасни зони, а достъпът до стерилната зона на всички терминали, т.е. частта след проверките за сигурност, е ограничена. По високоговорители хората бяха насочвани към най-близките укрития. Летището поиска от тях да застанат далеч от прозорци и стъклени конструкции, да не ползват асансьори и да не остават в самолетите, а вместо това отидат в укритие. Летището забрани също снимането и приближаването до открити дронове или техни отломки и предупреди, че разписанието се коригира: част от полетите са отменени, други са закъснели, но този път чакането ще е по-дълго. Военният кореспондент Александър Коц описа как хората бяха отвеждани на първите етажи и подземния преход между терминалите.

Към 15 ч. онлайн таблата на летищата, обслужващи столицата, показваха над 340 закъснели или отменени полета според преброяване на „Комерсант“. Авиокомпании „Аерофлот“ и „Россия“ обявиха, че отменят или отлагат част от полетите, а „Аерофлот“ уточни, че пренасочените самолети ще продължат към Москва след отмяната на ограниченията. Самолетите, които не успяха да кацнат в столицата, се насочиха към резервни летища. Пресслужбата на „Пулково“ в Санкт Петербург съобщи, че е приела 25 полета за Москва, а летище „Чкалов“ край Нижни Новгород прие 13 самолета. Според руския канал „База“ полети са пренасочени към Минск и Баку. В обратната посока бяха отменени 7 полета от Петербург до Москва според онлайн таблото на „Пулково“, съобщи „Фонтанка“. Airbus A380 на Emirates, който летеше от Дубай за Домодедово, кръжеше над Пенза, предаде телевизия „Звезда“ на руското Министерство на отбраната.

От 13:33 ч. насетне Собянин отчете над 20 свалени дрона, без да уточнява откъде са изстреляни. Местните медии ги определят като украински, но до момента Киев не е правил официален коментар. В 17 ч. всичките ограничения бяха отменени, но в 17:45 ч. Росавиация отново затвори и четирите летища. Шереметиево и Жуковски заработиха отново в 18:02 ч., а Внуково и Домодедово – около 18:40 ч. Малко след 21 ч. Внуково, Домодедово и Жуковски отново преминаха към режим, при който приемат и изпращат самолети само след съгласуване с отговорните служби.

Подобни прекъсвания се превърнаха в обичайна сцена за летищата, обслужващи руската столица. Руското независимо издание „Агентство“ посочи, че за първите 14 дни на октомври 4-те летища са били затворени общо 101 часа – повече от два пъти над 46-те часа за целия септември. Шереметиево евакуира пътници и на 18 юни: тогава неговата пресслужба съобщи, че са били изведени на безопасни места, включително от бордовете на самолетите, докато приемането и изпращането на самолети бяха ограничени заради атака с дронове срещу Московска област.

На 1 септември президентът Володимир Зеленски предупреди всички авиокомпании, застрахователи и чужди правителства, че небето над Руската федерация на практика ще бъде затворено. На 23 октомври водещото руско летище изведе пътниците си в укрития, Росавиация въведе ограничения за московските летища три пъти от 14 ч. до вечерта, а на снимките от перона пред Терминал C лежеше дрон.

Украински Ми-8 изстрелва прехващачи F7 Litavr срещу руските ударни дронове

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински многоцелеви хеликоптер Ми-8 лети над гориста равнина с пускова установка под страничния пилон – точката за окачване на въоръжение. На нея са окачени 6 прехващача F7 Litavr. Кадрите бяха публикувани онлайн днес и показват машината в нова роля: вместо сама да преследва руските ударни дронове, тя служи като летяща пускова площадка за прехващачи, които довършват задачата. В материал от 15 октомври The New York Times описа как посочения подход се прилага в битка. Репортерите на вестника Мария Вареникова и Пол Мозур са летели на борда на такъв Ми-8.

Целите са руските дронове „Шахед“, както в Украйна наричат ударните апарати от семейството на иранския „Шахед-136“, произвеждани по лиценз в Русия под името „Геран-2“. Пилотът Олег, 45-годишен вертолетчик от Сухопътните войски на ВСУ, е изпълнил десетки мисии по стария метод, в който екипажите доближават целта и я свалят с картечници – евтино и ефективно, но опасно. Сега вместо картечници и неуправляеми ракети хеликоптерът му носи витлови прехващачи, насочвани от изкуствен интелект. Русия продължава да смесва в своите масирани атаки витловите „Шахед“ с реактивните им версии, затова Олег продължава да лети. При един от последните му полети екипажът е свалил 8 дрона. Вестникът не съобщава фамилията на пилота, частта му и района, в който действа.

F7 Litavr е разработка на украинската компания F-Drones и носи името на казашкия боен барабан. Според Министерството на отбраната на Украйна той развива до 350 км/ч, работи в радиус от 40 км и на височина до 9 км. В едно от подразделенията на Силите за безпилотни системи е регистриран и полет на над 80 км. Дронът има дневна и термовизионна камера, както и навигация, която не зависи от GPS и е предназначена за работа при интензивна електронна война. В последната фаза насочването е напълно автономно: когато прехващачът засече целта, той се насочва сам към нея, а операторът управлява само неговата скорост. Разработката е започнала през есента на 2024 г. През лятото на 2025 г. дронът е преминал изпитанията, кодифициран е влиза на въоръжение във войските. Серийните доставки за войските започват през есента на същата година.

Ми-8 с прехващачи беше показан публично за първи път на 24 август 2026 г., в обръщение на президента Володимир Зеленски за Деня на независимостта. Тогава конкретният вид не беше обявен, а Janes отбеляза само единствено сходство с F7 Litavr. В текста под своето видео NYT вече пише, че прехващачите са Litavr. По оценка на украинското издание Defence Express хеликоптерът може да пренася до 12 прехващача, по 2 на всяка точка за окачване. Колко цели ще порази един хеликоптер в рамките на един полет, зависи от обстановката, продължителността на полета и горивото, уточнява изданието.

Схемата не е нова за украинската борба с дронове. От април 2026 г. въоръженият с 6-цевна картечница M134 Minigun самолет Ан-28 с доброволчески екипаж пуска изпод крилата си прехващачите SkyFall P1-Sun и Merops AS-3 Surveyor. По собствени данни екипажът му е свалил над 200 руски дрона.

Старият метод също не е изоставен напълно. На 22 октомври пилот на Ми-8 с позивна „Крижик“ публикува кадри в Instagram, на които екипажът му преследва и сваля „Шахед“ ниско над земната повърхност. Цената на този метод е известна. На 17 декември 2025 г. хеликоптер Ми-24 от 12-а отделна бригада на армейската авиация беше вдигнат във въздуха по време на масирана руска атака с дронове и се разби и загинаха 4-те души на борда. Сред тях беше командирът Олександр Шемет, носител на най-високото национално отличие Герой на Украйна. По думите на брат му предварителното разследване сочи сблъсък с безпилотен апарат. Към 23 октомври официален извод за причината няма.

Изстрелваният от хеликоптер прехващач решава само част от задачата. Litavr е витлов, а през септември руската армия изстреля над 3000 реактивни дрона „Шахед“ по Украйна при едва 350 през юни, става ясно от сводките на украинските ВВС. Реактивните варианти летят твърде бързо за повечето прехващачи. През август F-Drones представи LITAVR+, предназначен именно за тези цели. Според изпълнителния директор Станислав Хутор той развива малко над 400 км/ч и вече е преминал необходимите изпитания. Според NYT компанията проучва дали вертолетите могат да носят и по-бързи прехващачи.

Снимка с нашивка на МиГ-35 показва прицел върху дрон

🇷🇺⚔️🇺🇦 Снимка от кабина на изтребител показва нашивка на МиГ-35, който изстрелва ракети срещу цел с надпис „ДПЛА“ – руско военно съкращение за дистанционно пилотиран летателен апарат. Този кадър илюстрира роля, която руски източници приписват на най-редкия изтребител на страната още от май 2025 г. – лов на украински далекобойни дронове в дълбокия тил. Снимката беше публикувана вчера от Telegram канала „Соняшник“, близък до украинската бойна авиация. По-късно на същия ден снимката беше разпространена от Defense Express като снимка на руски пилот на МиГ-35, който по думите на изданието е участвал в отбиването на атаки с дронове.

Пилот държи нашивката пред остъклението. Над силуета на изтребителя е изписано „МиГ-35“, а отдолу стои девизът „Встречаю первый“ („Посрещам пръв“), а между тях има прицелен маркер с цифрата 1 върху силует на безпилотен апарат. В огледалото за обратно виждане личи крило с окачени ракети. Кадърът не е датиран и не посочва мястото на заснемане.

„Соняшник“ не представя тази употреба на самолетите като нова. „МиГ-29 и дори МиГ-35 на противника отдавна участват в отбиването на масирани въздушни атаки като част от системата за ПВО дълбоко в тила“, пише той. После подхвърля с подигравка, че след два свалени дрона руските пилоти явно са решили, че са постигнали нещо голямо.

Руската страна говори за същото повече от година. На 8 май 2025 г. „Российская газета“ съобщи, че МиГ-35 за първи път от началото на пълномащабната война се използват за прехват на украински дронове. Според вестника изтребителите са прехвърлени в Московския военен окръг и „вече са свалили няколко украински безпилотни апарата“. Преди това през ноември 2023 г. главният конструктор на Обединена авиостроителна корпорация (ОАК) Сергей Коротков заяви, че самолетът участва във всички текущи операции, без да уточни неговите задачи. Defense Express обяснява това най-ранно твърдение за употреба на МиГ-35 в реален бой с надеждата на производителя за нови поръчки от Министерството на отбраната.

През юли 2026 г. конструкторът заговори директно за прехващане на дронове. „МиГ-35 наистина е добър, макар че не е проектиран за това. Той ефективно сваля безпилотници за удари на голяма дълбочина, т.нар. Deep Strike. Това е най-добрият самолет за тази задача, може би дори в света – по думите на летците ни“, заяви пред „Первый технический“ Николай Чикунов, инженер-конструктор в ОКБ „Микоян“. Очевидно това са думите на заинтересована страна, особено предвид неясното бъдеще на бюрото му. През юни депутати от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) заявиха, че авиационната корпорация „МиГ“ ще бъде слята със „Сухой“ в обща структура с името ОКБ ОТА. Според същите сведения нейният персонал ще бъде съкратен поне с 25%. Defense Express, който съобщи за плана, не цитира официално потвърждение. Според преразказа на „Первый технический“ напредналият етап на разработката може да обяснява защо работата по МиГ-35 продължава.

Самолетите, за които става въпрос, са малко на брой и до момента остават опитна партида. По договор от 2018 г. Въздушно-космическите сили имат 6 самолета: 4 едноместни МиГ-35С и 2 двуместни МиГ-35УБ. Тяхното производство продължи от 2018 до 2023 г. Първите постъпиха на въоръжение през 2019 г. Засега те остават в опитна експлоатация, пише украинският портал Militarnyi. Серийното производство така и не беше започнато. Самолетите с марка МиГ, въведени в експлоатация, включват 99 изтребители-прехващачи МиГ-31БМ, 86 многоцелеви изтребители МиГ-29 от различни модификации и 6-те тестови бройки МиГ-35. Общо това прави 191 изтребителя, а МиГ-35 са около 3% от тях. Колко от по-старите МиГ-29 са изправни и могат да летят срещу дронове, не е публично известно, отбелязва изданието.

Според руските спецификации МиГ-35 е развитие на МиГ-29 с около 50% по-голяма далечина на полета и до 6500 кг капацитет за боен товар на 9 точки за окачване. Може да носи ракетата въздух-въздух с малък обсег Р-73 и ракетите със среден обсег Р-27 и Р-77. За удари по земята използва ракети въздух-земя Х-29, Х-31 и Х-38. Радарът с активна фазирана антенна решетка според производителя проследява до 30 цели на разстояние до 160 км. Коментатори в Москва дълго време го представяха като евтин аналог на изтребителя F-16 Block 70/72, без да подкрепят сравнението със смислени доказателства.

МиГ-35 не са единствените руски пилотирани самолети, вдигнати срещу украински далекобойни дронове. През май руското онлайн издание „Военное дело“ изброи изтребителите Су-30СМ и Су-30СМ2, Су-35 и Су-57, както и ударните вертолети Ми-28Н и Ка-52. За руските МиГ-29 то пише, че такива полети рядко се заснемат, и показва снимка от Telegram канала Fighterbomber на МиГ-29 с окачени ракети въздух-въздух с топлинна глава за самонасочване. Според изданието тази ракета е използвана срещу украински дронове Ан-196 „Лютий“. Успоредно с авиацията Москва изгражда и наземна отбрана. На 21 октомври „Российская газета“ описа ешелонирана анти-дрон отбрана – от бойния лазер „Заря“, изпробван по време на ученията „Център-2026“, до 30-мм зенитни установки „Цитадел“. Сателитни снимки, публикувани още същия ден от Радио Свобода, показват общо 33 кули и подиуми за ПВО около специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, където се произвеждат ударните дронове „Геран-2“ и реактивните им наследници. Част от кулите и подиумите са издигнати от пролетта насам. Украинският натиск обаче не отслабва. Късно снощи беше поразен 75-ият арсенал на ГРАУ в Серпухов, Московска област, който е отговорен за ремонта на зенитно-ракетни комплекси „Бук“ и С-300В. Не е обявено с какво е нанесен ударът.

От другата страна на фронтовата линия същата задача изпълнява предшественикът на МиГ-35. В началото на септември „Соняшник“ разкри, че модернизиран украински МиГ-29МУ1 е свалил на изключително малка височина С8000 „Бандерол“ със съветска ракета Р-60, приета на въоръжение през далечната 1973 г. Класът на „Бандерол“ е предмет на спорове – от баражиращ боеприпас през ракета-дрон до лека крилата ракета. И двете страни изпращат изтребители от четвърто поколение срещу безпилотни цели.

Руски и украински източници описват едно и също: МиГ-35 летят срещу украинските ударни дронове поне от пролетта на 2025 г. Новото от вчера е недатираният кадър от кабината, който Defense Express приема за автентичен. Самата роля беше описана отдавна. Приносът на тези 6 изтребителя е малък спрямо този на другите изтребители, вертолети и зенитни позиции, използвани от Русия за сваляне на същите цели. Затова кадърът говори повече за друго: руската ПВО използва срещу дроновете изтребители и ударни вертолети от много типове, включително опитна партида без серийна поръчка. За производителя тази роля вероятно е и аргумент в полза на самолета. Defense Express свързва още първото руско заявление за бойна употреба от 2023 г. с надеждата за нови договори. Най-силната похвала пък дойде от инженер на самото бюро, чието съществуване е поствено на карта.

„Хартия“ показа украински бойци в тръба: операция „Велес“ слиза под земята

🇺🇦⚔️🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна провеждат подземна операция с кодовото име „Велес“, първите кадри от която бяха публикувани от 2-ри корпус „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна. В тях военнослужещи се придвижват през тръба под земята и извеждат пленник. Корпусът участва заедно с други украински части, но не уточнява къде, с каква цел, от колко време и с кои части. Единствено обяви защо: „Когато бойното поле стана прозрачно, войната слезе под земята“.

Клипът е кратък и монтиран като трейлър, но съдържа повече от придружаващия го текст. Бойци с челници седят в пространство, обшито с дъски, след което камерата проследява кръгъл тунел, в който светлината се отразява по извити стени. Двама бойци водят със себе си пленник с превързани очи. „Днес сме в тръбата с момчетата“, казва един от защитниците. Друг пита някого дали има шофьорска книжка и след отрицателния отговор се смее: „Ще ви повозим и без книжка“. На въпроса „Взе ли пленник?“ друг дава отговор: „Ами, там нашата група, която беше“. Последният кадър е червен надпис с дата: 22.10.2026. Корпусът дава обещание, че публикацията си „скоро да разкаже повече“, така че датата сочи кога ще излезе по-пълният материал.

Обяснението за прехода под земята дава ArmyInform, онлайн изданието на Министерството на отбраната на Украйна, позовавайки се на корпуса: заради постоянното наблюдение от въздуха става все по-трудно да се придвижваш открито. Командирът на корпуса бригаден генерал Игор Оболенски подчерта в публикацията героизма и изобретателността на бойците: „У нас има уникални хора, ние сме непобедима нация“.

Тръбата като маршрут към вражеския тил досега беше руски похват и украинската отбрана ги научи докато се защитава. Логиката на подхода е проста: термовизорът и разузнавателният дрон не виждат през пръст и стомана, а човек в тръба не оставя следа по полето. На 8 март 2025 г. руски щурмови групи изминаха около 15 км през газопровода Уренгой–Помари–Ужгород, празен, откакто Украйна спря транзита на руски газ на 1 януари същата година, и излязоха в тила на украинската отбрана до Суджа, Курска област. Оценките в Киев сочеха около 100 души, руските военни канали за много повече, а пробивът ускори украинското изтегляне през границата. През септември 2025 г. руската пехота влезе в газопровод край окупирания Лиман Перши и премина под река Оскол към ключовия град Купянск. Институтът за изследване на войната (ISW) сподели оценка, стъпваща на украински източник, според която преходът е отнел около 4 дни, с колички за носилки и електрически тротинетки вътре. Генералният щаб на Украйна потвърди опита, но отрече нападателите да са влезли в самия град, а защитниците по-късно поразиха тръбата. Слабото място на похвата си проличава още тогава: тръбата има малко изходи, а всеки изход може да се наблюдава отгоре. През февруари 2026 г. пленени войници разказаха на Укринформ, че щурмовите групи са изминали над 13 км през тръбопровод с диаметър 1 метър край Орехов.

Украинският отговор оттогава е да превърне тръбата в капан – наводниха входовете, положиха бодлива тел и поставиха всеки изход под наблюдение от дронове. На 21 октомври, същия ден, в който излезе „Велес“, 71-ва отделна аеромобилна бригада публикува кадри от Сумска област: тежки дронове-бомбардировачи и наземни роботизирани платформи разрушават входовете на газопровод, през който руските диверсанти са се придвижвили незабелязано.

„Хартия“ познава този похват отблизо, тъй като зоната му на отговорност е Купянск. През декември 2025 г. основателят на частта Всеволод Кожемяко обясняваше, че руснаците навлизат в града през газовите тръби и прокопават от тях странични отклонения. На 27 септември 2026 г. разузнавателните дронове на корпуса заснеха как руски военни превеждат през газопровода 9 цивилни, сред които деца, възрастни хора и човек с патерици. Корпусът го описа като прикритие за изтеглянето на собствените им сили, докато самият той води контранастъпателни действия в района. На 13 октомври руските сили отново поведоха група цивилни, две жени, дете и няколко мъже, в посока газопровода Шебелинка–Острогожск, при което бяха подложени на минометен и артилерийски обстрел. Корпусът не свързва „Велес“ с Купянск и мястото на подземните действия остава неизвестно. Ясно е обаче, че частта, която година наред наблюдава руската пехота да излиза от тръбите, сега показва собствените си бойци вътре.

Самото формирование израсна от доброволческа отбрана. „Хартия“ възниква в Харков през 2022 г. като обществена инициатива на Кожемяко, после се превръща в 13-а оперативна бригада на Националната гвардия, а през април 2025 г. става основа на 2-ри корпус със седалище в Харков. Корпусът участва в контраатаката при Купянск в края на 2025 г. Оболенски, който го командва от неговото създаване като полковник, вече носи генералско звание.

Името на операцията също е подбрано, за да отрази подземната война. В славянската митология Велес е богът на подземния свят, на добитъка и богатството, вечният противник на гръмовержеца Перун, който удря от небето. Корпусът не обяснява избора, но той съвпада с образа от собствения му текст: щом небето е заето от дронове, бойците слизат долу.

Подземните маршрути сами по себе си не са нови за украинските сили. На 18 октомври Militarnyi описа как бойци от 93-та механизирана бригада „Холодни Яр“ стигат до своите позиции до Краматорск по подземни ходове, които излизат направо в окопите и съкращават времето на открито. Подобни ходове пазят хората по пътя към фронта. „Велес“ показва нещо друго: акция с име, водена от няколко формирования, с тръба като маршрут и пленник в кадъра. Оскъдните детайли вероятно сочат нова настъпателна операция. Така Киев обръща похвата, който Москва използва при Суджа, Купянск и Авдеевка, и го прилага в момент, когато и двете армии вече са се научили да дебнат изходите на тръбите.

Пълният материал, обявен за 22 октомври, ще покаже доколко е вярна тази оценка. Ако той показва изход в руския тил, превзети точки или конкретно селище, „Велес“ ще бъде подземен пробив по образец на Суджа, само че в обратна посока. Ако покаже предимно укрития, складове и пътища за снабдяване, операцията ще се окаже по-близка до тази на 93-та бригада, отколкото до руската при Суджа. Скоро ще се види и руският отговор: ако неговите дронове започнат да ловуват около входовете на тръбите откъм украинската страна, както украинските правят от години, похватът е разпознат и рискът при него се изравнява. Тръбата прави човека невидим, докато е вътре, но има малко места, през които да влезеш, и отгоре всяко от тях се вижда.

Първи кадър: реактивен „Барс“ прехваща „Геран-5“ след старт от рампа

🇺🇦🛡️🇷🇺 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада от състава на ВВС на Украйна демонстрира как реактивен прехващач, изстрелян от наземна рампа, догонва и поразява реактивен камикадзе дрон на руската армия. Записът беше публикуван на 17 октомври във Facebook страницата на съединението. Украински издания разпознаха апарата като дрона-ракета „Барс“ и по-конкретно неговата версия на „прехващач“, а целта – като руския дрон „Геран-5“. Самата бригада не назовава нито едното от двете. Ако разпознаването е коректно, това е първият публичен кадър на „Барс“ срещу руските реактивни дронове, въпреки че украинското ръководство говори за неговата употреба в тази роля от началото на месеца.

Видеото има кратка продължителност и е монтирано като рекламно. Прехващачът е разположен на релсова рампа в каросерия на камион и излита в тъмната част на денонощието с ярък пламък от стартов ускорител. След това е показано изображение от термовизионната камера в носа на апарата. В средата на кадъра се приближава цел с прави крила и двигател над задната част на корпуса – образ, който отговаря на „Геран-5“. Малко преди сблъсъка изображението се разпада на шум, веднага след което се показва надпис „Целта е поразена“. Самото попадение не се вижда в кадър, а къде и кога е извършено прехващането, не се посочва. Текстът към видеото е лозунг: „Нова ера на ПВО! 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада започна да използва реактивни дронове!“ Бригадата е подчинена на Командването на силите за непосредствено противовъздушно прикритие на Военновъздушните сили.

„Барс“ е създаден като средство за поразяване. Класифициран е като малък безпилотен летателен апарат с турбореактивен двигател, проектиран за удари по цели дълбоко на руска територия, включително петролни рафинерии. Модернизираните ударни версии развиват максимална скорост 700 км/ч и имат обсег до 1000 км. Бойната им глава тежи 22, 60 или 105 кг според модификацията. Дронът се изстрелва от релса и няма нужда от летище, поради което може да заема позиция почти навсякъде. Какво е променено в прехващача, не е известно. „Милитарний“ отбелязва, че не може да се определи дали става дума за приспособен ударен корпус, или за отделна конструкция със същото име.

Тази негова роля не е нова, нови са единствено кадрите. На 4 октомври, на пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц в Киев, украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че срещу реактивни дронове най-висока успеваемост сред украинските прехващачи показва именно „Барс“ (около 30%), както и че Украйна трябва да получи 2000 броя от съвместното производство с Германия, които вече са платени с финансиране от федералния бюджет на Германия. Най-добър цялостен резултат срещу този вид въздушни заплахи според него дава авиацията, а малките ракети, подготвени от Украйна за същата задача, трябва да започнат да се използват през втората половина на октомври. Преди дни министърът на отбраната Йевгени Хмара предложи друга цифра в разговор с журналисти: едно от подразделенията е унищожило 5 въздушни цели с 5 прехващача „Барс“. 30% и пълната успеваемост не се изключват взаимно, тъй като мерят различни неща. Процентът на Зеленски е общ резултат, а цифрата на Хмара описва представянето на едно конкретно подразделение в една поредица от изстрели. Зеленски посочи какво конкретно затруднява производството. Пред Financial Times той каза, че Киев внася двигателите в големи количества, а собствените му „не стигат“.

Целта обяснява защо украинските сили прибягват до ударно средство за целите на отбраната. „Геран-5“ е руски реактивен камикадзе дрон, който по външен вид и летателни характеристики прилича много повече на малка крилата ракета, отколкото на витловия „Шахед-136“ („Геран-2“), от който руската армия изстрелва стотици единици всяка нощ. Главно управление на разузнаването (ГУР) посочва крейсерска скорост от 450 до 600 км/ч. Руската страна говори за ниска скорост. При представяне пред президента Владимир Путин в Челябинска област на 2 октомври военните докладваха за „Геран-5“ 450 км/ч скорост, както и 90 кг бойна глава. Обсегът според тях достига 900 км. Дронът лети и по-високо от по-старите модели, затова малките прехващачи от тип квадрокоптер, на които Киев разчита срещу бавния „Шахед-136“, не могат да го догонят. До 29 септември руската армия беше изстреляла 3177 дрона с турбореактивен двигател от самото начало на месеца, а за целия септември говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат по-късно посочи почти 3500. В края на месеца Зеленски обобщи, че украинските сили свалят едва 57% от тях.

Отговорът на украинската индустрия е цяла поредица от по-бързи прехващачи. От края на септември кадри от свалянето на „Геран-5“ показаха Sting S на „Дивите стършели“ при 1020-и зенитен ракетен полк, P1-SUN JetKiller на SkyFall при група „Лазар“ на Националната гвардия и реактивния прехващач, доставен от фонда на Сергий Притула. На 12 октомври бившият министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че екипът му е разработил нов прехващач, с който е свалил два дрона „Геран-5“, насочени към столицата Киев. Много от тези прехващачи поддържат връзка с оператора чрез спътниковите терминали Starshield, военната версия на Starlink. През нощта на 13 срещу 14 октомври SpaceX въведе ограничение на скоростта и връзката спира, щом скоростта на дрона надхвърли 160 км/ч. За прехващач, който трябва да догони цел, летяща с 450 км/ч, това значеше загуба на връзка точно в преследването. „Барс“ е по-голям, по-бърз и се изстрелва от земята срещу бързи цели, затова дава на Украйна още един начин да прехване „Геран-5“, преди той да достигне град. Как точно прехващачът поддържа връзка с оператора, производителят не разкрива.

Цената е отделен въпрос. Официална цена за „Барс“ не е оповестена. Производителят е частна украинска компания, чиито служители говорят анонимно. През септември един от тях посочи пред местното издание NV, че тиражираната цифра от 500 000 долара на брой е „абсолютно невярна“, а реалната цена е няколко пъти по-ниска и зависи от конкретната модификация. Дрон-прехващач с турбореактивен двигател струва много повече от квадрокоптер при всеки случай, поради което разходът зависи от процента на успешните попадения. При посочените от Зеленски 30% за един свален „Геран-5“ се изразходват средно над 3 броя прехващачи „Барс“. При резултата на подразделението, за което говори Хмара, се изразходва по един.

Германия ще финансира поне част от програмата. През юли тя сключи двустранно споразумение с Украйна за съвместно производство на „Барс“, а през септември компанията обяви, че вече произвежда около 2000 единици месечно във всички конфигурации. Колко от тях са прехващачи, не е упоменато. Това е числото, от което зависи дали „Барс“ ще остане експеримент в няколко бригади, или ще стане масово средство срещу руските реактивни дронове.

Ако прехващачът на кадрите действително е „Барс“, той вече е въведен в употреба от обикновена зенитна бригада на ВВС, а не само в опитни подразделения. Ако следващите месеци донесат още записи от други бригади, този път с назован прехващач, и ако дневните доклади на ВВС започнат да разграничават целите според средството за прехващане, от което са били поразени, ще стане ясно дали ударният дрон, изменен в ловец, повишава общия процент над 57%. Ако делът на свалените реактивни дронове остане там, където беше през септември, „Барс“ ще се окаже не отговорът, а просто поредния от многото.

Украински морски дронове Magura носеха въздушни дронове на учение в Мичиган

🇺🇸⚓️🇺🇦 Украинските морски дронове Magura MV7, с които Черноморският флот на Руската федерация беше изтласкан от водите около Крим, бяха използвани като платформи за изстрелване на въздушни дронове по време на учение на Сухопътните войски на САЩ в Мичиган. Това съобщи пред „Украинска правда“ техния производител UFORCE. „Дроновете от клас MV7 бяха изпитани в рамките на ученията в САЩ.“ Първи съобщи за тях онлайн изданието Defence Blog, което разпозна катерите на снимките в материалите, публикувани от 7-а пехотна дивизия.

Ученията Bayonet Quest 26 се проведоха между 26 септември и 6 октомври на различни места на Долния полуостров на Мичиган, а морската им част се разигра по бреговете на езерото Хюрън. Дивизията, която днес носи названието Многодомейново командване „Тихи океан“, определя маневрите като проверка на автономни системи и безпилотни летателни апарати: военнослужещите са изпитвали как новата техника разширява обхвата на наблюдение, далечината на удар и бързината при вземане на решения. Споделеното от дивизията видео от 6 октомври показва пуск на безпилотни самолети от катапулт, полетите над гориста местност, работа с антени и операторски пултове, а снимки на армията от 5 октомври показват, че част от тези дейности са били проведени край град Алпина, на брега на Хюрън.

В морската част участваха екипажни и безекипажни плавателни съдове, начело на които застана патрулен катер Mk VI, 26-метров бързоходен съд за плитки крайбрежни води, построен за ВМС на САЩ; същият вид беше доставен през 2020 г. на украинските ВМС. Mk VI водеше в строй няколко автономни плавателни съда, а на кърмата му бе прибран безпилотен самолет, докато катерът беше в движение. На носа на украинските MV7 имаше специално монтирана площадка за излитане на въздушни дронове. Дивизията не уточни колко катера Magura са участвали, в каква конфигурация и какви апарати са излитали от тях.

Magura не бяха единствените безекипажни платформи в строя. Според изданието Army Recognition друг от автономните катери отговаря на Corsair, безекипажен съд на компанията Saronic от Тексас с дължина от 7,3 метра. Командването не е потвърдило тази идентификация и не е публикувало пълен списък на тестваните платформи. Ако оценката е коректна, на едно учение украинска платформа, изпитана в бой, и американски плавателен съд, създаден за бъдеща война в Тихия океан, са плавали един до друг под командата на един и същ екипажен катер.

Мичиган е втората публично известна поява на катери от семейството Magura, използвани от американски военни от началото на годината. На 24 април по време на Balikatan, най-голямото годишно учение на САЩ и Филипините, морски дрон Magura потопи изведен от експлоатация кораб мишена западно от остров Итбаят в архипелага Батанес. Тогава „зелените барети“ от 1-ва група за специални операции го спуснаха на вода, а UFORCE потвърди на 8 юни, че ударът е бил нанесен от нейните платформи. Итбаят се намира в Лусонския проток, на около 160 км от южния край на Тайван, там, където минава един от основните морски пътища между Южнокитайско море и Тихия океан.

Катерите Magura, използвани от Главното управление за разузнаване на Украйна (ГУР), поразиха редица кораби на Черноморския флот във водите около Крим. Само през първите месеци на 2024 г. беше обявено потапянето на ракетния катер „Ивановец“ в езерото Донузлав, големия десантен кораб „Цезар Куников“ до Алупка и патрулния кораб „Сергей Котов“ в Керченския проток. След тази серия руското командване реши да изтегли основната част от флота от Севастопол към Новоросийск. От катери за еднократна употреба, натоварени с взрив, серията се разви в многоцелеви платформи. На 31 декември 2024 г. Magura V5 с ракети Р-73 свалиха два хеликоптера Ми-8 край нос Тарханкут. На 2 май 2025 г. по-новото поколение Magura V7 с модифицирани ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder свали изтребител Су-30СМ на около 50 км западно от Новоросийск. Началникът на ГУР Кирил Буданов заяви, че в същото сражение е бил свален втори Су-30, но за него, за разлика от първия, кадри не са публично достъпни. Това бяха първите изтребители, свалени от морски дрон. Появиха се и версии с картечници, а Украйна е използвала морски дронове и в ролята на платформи, носещи по-малки ударни дронове, които докарва до руското крайбрежие.

Сега американските сили изпробваха същия начин на действие в Мичиган. Морският дрон с площадка за въздушни дронове разширява обсега на малкия съд в две посоки едновременно: въздушният апарат вижда отвъд хоризонта на водната повърхност и може да удари цел навътре в сушата, а катерът го доставя до точката на изстрелване, без да е необходимо кораб с екипаж да се доближи до вражеска зона. В Мичиган връзката действаше и в обратната посока: Mk VI паралелно водеше автономни плавателни съдове, докато прибираше на борда си дронове. Така екипажният катер се превръща в пункт за управление на свързани автономни платформи по вода и във въздуха.

7-а пехотна дивизия, базирана в съвместна база Луис-Маккорд, щата Вашингтон, беше трансформирана до многодомейново командване именно за операции в Индо-Пасифика, където сухопътните части ще действат сред острови, проливи и крайбрежия, а не на открит сухопътен фронт. Армейската информационна служба посочи Bayonet Quest като пример в репортажа си за речта на ген. Кристофър Ланийв, заместник-началник и временно изпълняващ длъжността началник-щаб на сухопътните войски, пред Армейската асоциация на САЩ на 15 октомври. Ланийв говори за конвергенция – свързване на сензори от различни среди с командни решения: „Конвергенцията е невидимата работа на армиите на театъра, корпусите и многодомейнови командвания“, които трябва да изтъкат „изключителни способности с прецизен разчет на времето, за да затрупат вражеските командири с едновременни дилеми“.

От изпитанието до поръчката обаче има още път. На 21 юли 2026 г. UFORCE и американският производител на катери за специалните сили ReconCraft подписаха в украинското посолство във Вашингтон меморандум за производство на дронове Magura в САЩ, а неговият съосновател Джо Силковски говори за стотици, след време и хиляди единици на година в предприятия на територията на Орегон и Южна Каролина. Конкретният модел, обем и стойност на сделката не са обявени, а Пентагонът не е обявил поръчка.

Сухопътните войски на САЩ вече не изучават украинския морски опит отдалеч, а сблъскват собствените си войници с него: през април с удар по кораб мишена в Лусонския проток, през октомври – с катери, носещи дронове в строя на новото командване за Индо-Пасифика. Въпреки това решаващо доказателство ще дойде от бюджета, а не от полигона: договор на армията или силите за специални операции за морските дронове Magura, произведени от ReconCraft, или поява на катерите в съвместни учения с филипинските и японските сили в първата островна верига би превърнала изпитанието в план.

Украинска бригада евакуира ранен пехотинец с тежък дрон-бомбардировач

🇺🇦🚑 Украински военни изнесоха ранен пехотинец от позиция на предна линия с тежък хексакоптер, който дотогава служи като бомбардировач, тъй като наземните роботи не са могли да стигнат до него през минирания терен под постоянно наблюдение от руски дронове. Това съобщи Ротата за наземни безпилотни системи на 92-ра отделна щурмова бригада обяви мисията на 19 октомври в официалния си канал в Telegram, където я нарече „първата в света въздушна евакуация от линията на фронта“. Раненият е на лечение и рехабилитация, а по думите на ротата животът му вече не е в опасност.

„Това е историческо събитие, поне за нашето подразделение със сигурност“, заяви Напалм, командир на отделение и програмист в подразделението. Публикацията не уточнява кога е проведена мисията, на кой участък от фронта и на какво разстояние е летял дронът. Мисията беше обявена, когато пострадалият вече е на рехабилитация, така че самият полет е проведен по-рано, но не е известно с колко време.

Раненият е пехотинец от 30-та отделна механизирана бригада, ранен на позицията си. Високата активност на руски дронове и минирания участък са направили невъзможно извеждането му с наземни роботизирани комплекси, които междувременно станаха стандартното средство за извеждане на ранени от най-предните зони. Министерството на отбраната на Украйна отчита 25 143 логистични и евакуационни мисии на наземни роботи през август, три пъти и трети повече от януари, без да ги разделя по вид. Броят на мисиите показва колко широко машините вече се използват за снабдяване и спасяване на фронта.

В 92-ра бригада познават ограниченията на този транспорт от своя собствен опит. През септември 2025 г. частта изведе трима ранени от 154-та механизирана бригада, прекарали на предна позиция над 40 дни. Първият опит пропадна: верижният робот „Ардал“ се натъкна на мина, загуби верига и беше унищожен. Вторият опит беше успешен: роботът премина по маршрут с дистанционно поставени от руските войски магнитни мини, под минометен обстрел и бомби, пуснати от дронове. Ранените на няколко пъти се налага да слезат, за да избутат робота през най-тежките отсечки. „Лично аз оценявах шанса просто да премине на най-много 25%“, спомня си старшият сержант на взвода с позивна Тин.

Машината, с която частта е опитала въздушния вариант, е осигурен безплатно тежък хексакоптер на Gurzuf Defence – многороторен дрон с 6 двигателя. В публикацията той е наречен тежък бомбардировач, т.е. дрон, създаден да носи и пуска боеприпаси. Преобразуването му в санитарен транспорт поставя нова инженерна задача: вместо товар, освобождаван над целта, дронът носи жив човек, който трябва да остане окачен през целия полет. Специалисти на ротата заедно с производителя въвеждат технически решения, благодарение на които които дронът остава устойчив във въздуха „без преобръщане и прекомерно люлеене“, изпитали са го на полигони на украинската компания и са планирали мисията със съседни части на фронта. Машината е пилотирана от оператор на дронове от 30-та бригада. В операцията участват 92-ра щурмова, 30-та и 14-та механизирана бригада, 10-и армейски корпус и самият производител.

Моделът не е назован. Gurzuf Defence започна дейността си преди 10 години със сглобяване на граждански дронове в гараж и днес произвежда серийно бомбардировача Heavy Shot, който по данни на „Оборонка“ е способен да носи до 30 кг боеприпаси. Според публикуваните спецификации на продуктите на компанията само тежката платформа Ayudag-6 има достатъчна товароносимост, за да пренася човек. Тя тежи около 98 кг и носи полезен товар 70-90 кг, а обхватът ѝ стига 25 км с връщане. През март производителят отбелязва мисиите по евакуация на ранени като възможно бъдещо приложение на тази платформа, която тогава още преминава през кодификация – процедура за допускане до въоръжение.

Твърдението за „първа в света“ е на самата бригада. Публично известните опити за евакуация с безпилотен летателен апарат са изпитания без истински ранен. През май 2026 г. Юлия Кириенко, кореспондент на ТСН, новинарската служба на канал „1+1“, сподели кадри на тежък мултикоптер, който пренася човек в ролята на ранен войник. Тогава Militarnyi писа, че такава схема изисква висококвалифицирани оператори и защита на капсулата с пострадалия от FPV дронове.

4 дни преди изявлението на 92-ра бригада Associated Press разкри, че дронът StarGate на SkyFall, първият специално проектиран санитарен дрон, е предаден на украинска бойна част за тестове в реални условия. Той е разработен за около година по поръчка на 475-и отделен щурмови полк. Според агенцията той носи до 150 кг и има обсег до 15 км в едната посока, а крейсерската му скорост възлиза на 65 км/ч. Носилката е вградена в санитарна кабина. Апаратът използва Starlink и собствената система за връзка L-Link, а функции с изкуствен интелект го насочват при загуба на GPS сигнал. Според SkyFall апаратът продължава да лети и след загуба на едно от рамената си, но засега не са публикувани данни за неговата надеждност в условия на реалното бойно поле. Системата струва поне 50 000 долара, а SkyFall възнамерява да произвежда 1000 броя месечно до края на 2026 г. При демонстрацията на мястото на ранения е поставена носилка с баласт. Командир с позивна KVN отбелязва, че изминаването на 10 км за броени минути „би променило коренно положението на фронтовата линия“, но добавя, че е рано за оценка: „Трябва да поработим с него повече“. Частта иска да натрупа поне месец опит с машината, преди да даде данни за успеваемостта.

Нуждата от евакуация по въздух произлиза от дълбочината на зоната, в която всяко движение се забелязва и попада под вражески обстрел. По данни на AP в някои участъци пространството под постоянна заплаха от дронове и артилерия се простира на дълбочина от 10-15 км и повече, а наземният робот обикновено стига до позиция за 2-3 часа. Въздушната евакуация заменя мините и калта с друга уязвимост: голям апарат, по-бавен от FPV дроновете, който носи човек и не може да маневрира рязко, без да изложи на риск ранения, когото пренася.

Спасяването, проведено от 92-ра бригада, е импровизация: бомбардировач, даден безплатно и преправен от войниците заедно с производителя, свършва работата, докато за специализираната машина тепърва се събират данни от използването ѝ за същата цел в бойни условия. Дали случаят ще остане единичен или ще се превърне в метод, ще покажат два наблюдаеми признака: второ обявено въздушно спасяване със същия или друг серийно произвеждан апарат и данните на 475-и полк за StarGate след първия месец на фронта.

Украйна изпитва StarGate, дрон за въздушна евакуация на ранени от фронта

🇺🇦🚑 Украинската компания SkyFall предаде на фронтова част първия StarGate – тежък безпилотен хексакоптер, предназначен за евакуация на ранени войници по въздух от позиции, които са трудно достъпни с наземен транспорт. По данни на производителя апаратът може да носи до 150 кг и лети до 15 км в едната посока. Това е достатъчно за един войник в бронежилетка и със снаряжение, положен в затворена медицинска капсула с носилка. Изпитанията на предната линия започнаха в средата на октомври в 475-и отделен щурмови полк „CODE 9.2“, който сам поиска системата. Екип на Associated Press наблюдава демонстрация на дрона на 14 октомври на неназовано място в Украйна. В материала си агенцията нарича StarGate първия украински въздушен дрон за евакуация на ранени.

Евакуацията на ранен се превърна в едно от най-опасните действия на фронта, тъй като руските дронове, насочвани от оператор по изображението от бордовата камера, поразяват всяко превозно средство, което се движи в близкия тил. Наземните роботизирани платформи, с които украинската армия извършва голяма част от евакуацията, пазят екипажите, но не спестяват време. По данни, цитирани от AP, роботът стига до позицията за 2-3 часа, засяда в калта, в ями, на минни полета и по разбити пътища, а понякога раненият не може да бъде евакуиран на същия ден. При тежка травма такова забавяне струва човешки живот.

Полкът, който ще провежда изпитания на StarGate, се сблъсква с този проблем отблизо. През август двама негови военнослужещи, тежко ранени от руски дронове „Молния“ на връщане от успешен щурм, останаха на открито, след като изпратеният за тях наземен робот беше улучен от дрон и обездвижен. Евакуирани са от командира на щурмовата рота Владислав Полски, който сам подкара пикап до поразената платформа, без да има време да облече бронежилетка, натовари двамата и ги откара на сигурно място. Пресслужбата на Обединените сили публикува запис на спасяването.

Командирът на полка, майор Олександър Настенко с позивна Флинт, се е обърнал към основателя на SkyFall с молба за по-безопасен начин за евакуация на пострадали от труднодостъпни позиции. Пред AP Настенко не обеща резултат: „Това е изцяло нов метод за евакуация“, а според него за първите изводи е нужен поне месец работа.

По данни на SkyFall, крейсерската скорост на StarGate е 65 км/час, а максималната достига 105 км/час, така че може да измине 10 км за минути. Подготовката за полет отнема около 10 минути. Връзката с оператора е осъществена по два канала – Starlink и собствената система L-Link, а изкуствен интелект насочва дрона при загуба на GPS сигнал при заглушаване или спуфинг. Ако връзката се загуби напълно, дронът сам определя маршрут за връщане в безопасна зона. Термокамери позволяват нощни полети, конструкцията издържа на дъжд и сняг, а според компанията хексакоптерът продължава полета и след загуба на 1 от 6-те си рамена.

Срещу вражеските FPV дронове StarGate носи мрежомет, който изстрелва мрежа, оплитаща се във витлата на атакуващия дрон, който се разбива. На демонстрацията пред AP срещу хексакоптера бяха пуснати FPV дронове при включени средства за електронна война и мрежата отклони един от тях. Независими данни за надеждността на апарата и неговата способност да оцелява в бой засега няма.

Идеята не е нова за украинската армия – новото е готовата система. През май Militarnyi показа изпитание на тежък мултикоптер без име, който вдигна във въздуха човек в ролята на ранен. Тогава военнослужещи посочиха две условия, без които методът не може да влезе в употреба: защитена капсула за пострадалия и защита на самия апарат от FPV дронове. StarGate е конструиран според тези две изисквания, макар засега само производителят да твърди, че ги изпълнява.

Цената на комплекса започва от 50 000 долара и зависи от конкретната конфигурация, а SkyFall заявява, че при успешни тестове ще достигне производство на 1000 апарата месечно до края на годината. Компанията стои зад тежкия бомбардировъчен хексакоптер Vampire, FPV дроновете Shrike и прехващачите P1-SUN, като в началото на октомври представи и ударния дрон Thor Hammer с бойна глава от 40 до 50 кг. StarGate обаче е конструиран за обратната задача: не да поразява цели, а да връща хората живи от фронта.

Първите реални евакуации в „Код 9.2“ ще покажат дали идеята работи: може ли голям хексакоптер с човек на борда да прелети 15 км над зона, в която FPV дронове ловуват всичко, което се движи, и да го направят по-бързо и по-сигурно от наземния робот, на който досега се разчиташе за евакуацията на пострадалите?

Украйна свали руски дрон КВС с пръстеновидно крило

🇷🇺✈️🇺🇦 Украински оператори на дронове свалиха нов вид руски ударен дрон с пръстеновидно крило, което обгръща целия корпус вместо обичайните крила, разперени встрани. Апаратът беше прехванат от отряд „Wormbusters“ на 414-та отделна бригада безпилотни системи „Птиците на Мадяр“, начело с Роберт Бровди. Бригадата публикува кадри от самото прехващане на своята страница във Facebook, а първи за случая съобщи АрміяInform, официалната онлайн агенция на Министерството на отбраната на Украйна.

Дронът, обозначен като КВС (съкращение от „Князь Владимир Святославич“), е проектиран и разработен от руския научно-производствен център „Ушкуйник“. Той беше представен публично за първи път на 26 март 2026 г. на снимки, публикувани от изпълнителния директор на компанията Алексей Чадаев. Той е изграден върху 10-инчова платформа със същата рамка, използвана в стандартни FPV дронове, но около фюзелажа е добавено пръстеновидно крило. Затвореният контур намалява интензивността на крайните вихри спрямо с отворено крило и така подобрява аеродинамичната ефективност, като допълнителна подемна сила идва от въздушния поток, преминаващ надолу през самия пръстен. Ефектът нараства с ъгъла на атака. Идеята на конструктора е дронът да съчетава изправяне във вертикално положение при старта с по-ефективен полет при подхода към целта, вместо да разчита само на подемната сила на витлата си през целия маршрут.

Производителят твърди, че КВС достига до 50 км обсег и носи до 3 кг бойна глава, сравнима по маса с тази на по-ранния „Князь Вандал Новгородски“ – другия ударен дрон от семейството на „Ушкуйник“. Компанията заявява също, че дронът може автоматично да захваща цели и да продължава полета си самостоятелно, ако връзката с оператора е прекъснала по време на подхода. Нито едно от трите твърдения (обсегът, полезният товар и автономната работа при прекъснат радиоканал) не е получило независимо потвърждение. Към този момент те остават твърдения на производителя, а не установени бойни характеристики.

Важно е да се разграничи КВС от друг руски дрон със сходна визуална идея. Украинските сили забелязаха пръстеновидни дронове над фронтовата линия още през октомври 2025 г. 14-ият отделен полк безпилотни системи на Украйна документира дронове, наречени „Комета“; украинският експерт по електронна война Сергей Бескрестнов първи съобщи за тях в своя канал. „Комета“ обаче е разработка на съвсем друга руска компания „Шаг вперед“, чиито промоционални кадри вече бяха излъчени по руската държавна телевизия през юли 2025 г. – месеци преди първата поява на КВС. Общ за двата дрона е само инженерният принцип на затвореното крило. Те имат различен произход, производители и имена и са част от отделни програми, появили се в различни моменти и представени от различни компании.

КВС е третият публично представен дрон от серията „Ушкуйник“, изграден около управлението по оптично влакно, устойчиво на електронно заглушаване. Преди него беше представен „Князь Вандал Новгородски“ и разузнавателния „Князь Вещий Олег“. Украинските войски вече свалиха няколко единици от последния вид: Националната полиция на Украйна съобщи, че полкът „Днипро-1“ от щурмова бригада „Лют“ е унищожил на 18 февруари 2026 г. един такъв дрон, а 225-и отделен щурмови полк е унищожил друг такъв месец по-рано. Бескрестнов определя „Ушкуйник“ като „мощна компания“ и очаква да премине към масово производство на дронове от серията, тъй като именно тя е сред основните доставчици на системи с оптични влакна за руските войски на фронта.

Кадрите от прехващането, споделени на 8 октомври, показват самия дрон няколко секунди преди свалянето му. В публикация на бригадата операторите ѝ реагират с изненада на непознатия силует: „Какво беше това? Вероятно НЛО! Появи се от нищото… А, чакай, все пак падна.“ Конкретното място на сваляне не е уточнено в наличните източници, а украинската страна засега не е потвърдила дали дронът е бил насочен към дадена цел, когато е прехванат.

23 дрона от Афганистан за месец: Пакистан отвръща с въздушни удари

🇦🇫✈️🇵🇰 Пакистан отчита 23 камикадзе дронове, изстреляни от територията на Афганистан от началото на септември, поради което е връчил на талибанското правителство протестна нота за „провокативни нахлувания с дронове“. Нотата е предадена на 27 септември, а на следващия ден беше оповестена от говорителят на Министерство на външните работи на Пакистан Саджад Хайдер Хан. Дроновете, които властите в Исламабад показаха като свалени, имат неподвижно крило. На снимки и видеа France 24 разпозна на всеки от показаните апарати двигател DLE55 – едноцилиндров бензинов мотор за големи радиоуправляеми модели. Той се продава свободно, включително в китайската търговска платформа Alibaba.

На 23 септември пакистанската армия свали 8 дрона над северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, според източници от силите за сигурност, цитирани от The News и Express Tribune. 4 от тях са паднали край граничния пункт Торхам на пътя Пешавар-Джалалабад, а другите 4 – в планините около град Кохат. Два от свалените край Кохат са приземени на около 7 км от града от средства за електронна война, без кинетично въздействие. Министърът на информацията Атаула Тарар осъди „умишленото и незаконно нахлуване“, след което на 24 септември обяви въздушни удари срещу 10 цели в Афганистан, от които се предполага, че се изстрелват дронове. Ударите са били „умишлени, прецизни, премерени и съразмерни и строго ограничени до установени военни цели“, написа Тарар в X.

Според същите източници от силите за сигурност дроновете са били изстреляни от постове в провинциите Нангархар и Пактия под надзора на талибаните. Кабул отрича. Говорителят на талибанското правителство Забиулла Муджахид заяви още на 23 септември, че афганистанските сили не са нанасяли удари с дронове срещу Пакистан, а талибанските власти определиха твърденията като лишени от доказателства. Мустагфир Гурбаз, говорител на губернатора на югоизточната афганистанска провинция Хост, обяви, че ударите на 24 септември са поразили няколко места, включително край центъра на провинцията, без жертви.

Ударният дрон с неподвижно крило е безпилотен летателен апарат за еднократна употреба, който поразява целта с директен удар, при което последва детонация. Според експерта по дронове Марк Грозел апаратите имат размер около 2 метра и носят между 0,5 и 1 кг взривно вещество. „Военната им ефективност е много ограничена и могат лесно да бъдат прехванати. Бавни са и летят ниско. Трудно е да бъдат засечени: трудно се забелязват, но веднъж засечени, се свалят лесно“, обясни той пред France 24.

CSIS Missile Threat пише, че иранският ударен дрон „Шахед-136“ (руско название: „Геран-2“) носи между 20 и 50 кг полезен товар. Това е от 20 до 100 пъти повече от заряда, който Грозел приписва на безпилотниците над Пакистан. Двигателят на „Шахед-136“ развива 50 конски сили. DLE55 е двутактов мотор с работен обем 55,6 куб.см. и мощност 5,5 конски сили, т.е. е около 9 пъти по-маломощен.

Грозел допуска два сценария: дроновете да са доставяни от чужда държава или да са „до известна степен самоделни“. „Днес направата на дрон с неподвижно крило вече не е толкова сложна“, каза той. Софтуерът за автопилот, който управлява траекторията, е широко достъпен, двигател и батерия се продават свободно от Alibaba, а корпусът може да бъде отпечатан на 3D принтер или да се изреже от стиропор и дори от балса. Пакистанската изследователка Садия Сулайман от университета „Каид-и-Азам“ в Исламабад написа за The Diplomat на 8 октомври, че талибаните се снабдяват паралелно с търговски платформи, системи, доставяни през регионални мрежи, и местно сглобена и преработена техника. Според нея свързаният с талибанската мрежа „Хакани“ 313-и батальон използва ударните дронове за еднократна употреба, а изстрелванията се извършват от Кандахар, Нангархар, Пактия и Пактика.

Пакистан и талибаните, доскорошни съюзници, се намират в състояние на открит конфликт от 27 февруари, когато министърът на отбраната Хаваджа Мохамад Асиф обяви, че между двете страни вече има „открита война“. Ескалацията започна с пакистанските удари срещу позиции на Техрик-е Талибан Пакистан (TTP) в Афганистан. Известна като пакистанските талибани, TTP извършва нападения на територията на Пакистан от близо две десетилетия и е призната за терористична организация от ООН, ЕС и самия Пакистан, който обвинява афганските талибани, че ѝ дават убежище и подкрепа. Талибаните настояват, че TTP е вътрешен пакистански въпрос. Когато Пакистан, който има въздушно превъзходство над Афганистан, извършва удари срещу предполагаеми позиции на TTP дълбоко на територията на Афганистан, той отговаря със сухопътни атаки и дронове.

Мухтар Вафаи, специалист по Афганистан и талибанското движение, проследява корените на тази връзка до борбата срещу съветската инвазия през 80-те години. Тогава афганци и пакистанци, идващи от едни и същи религиозни училища в Пакистан, заминавали да воюват със съветите. Според него двете талибански групи „вече не могат да бъдат разделени“ и на практика са една група. Като довод той цитира изявление на лидера на TTP Нур Вали Мехсуд, изречени на пущу през 2021 г. няколко месеца след падането на Кабул:

„Не сме две групи. Ние сме една група, с една програма, една идеология и един метод.“

От началото на конфликта талибаните използват малки FPV квадрокоптери, управлявани от оператор чрез картина на живо от бордовата камера. Те носят минохвъргачни мини за удари по позиции на пакистанската армия в погранични райони. По-големите дронове с неподвижно крило имат по-мощни двигатели и според France 24 са потенциално способни да прелетят стотици километри. На 27 февруари, в деня на изявлението на Асиф, Муджахид обяви „успешно проведени“ удари с дронове срещу Исламабад, Ноушера и Аботабад, а пакистански източници споделиха снимки на свалени безпилотници в предградие на столицата. Исламабад е на около 190 км по права линия от Торхам.

Между 27 февруари и 15 март талибаните поеха отговорност за 15 атаки с дронове в столицата и граничния регион Хайбер Пахтунхва, припомня Сулайман. На 13 март пакистанската армия обяви сваляне на „няколко примитивни дрона“, които не са достигнали целите си, сред които и главният щаб на армията в Равалпинди. Отломките ранили две деца в Куета и по един човек в Кохат и Равалпинди.

Септемврийският кръг на сблъсъците започна с атентат в Кохат. На 18 септември, по време на петъчната молитва, взрив избухна в джамията в полицейския комплекс на града, след което в него нахлуха въоръжени лица. Загинаха 21 души, сред тях 15 полицаи, а ранените са над 100, съобщава Express Tribune. Отговорност пое алиансът „Иттехад ул-Муджахидин Пакистан“ (Съюз на муджахидините на Пакистан), в който участват фракции с корени в TTP и се ръководи от базирания в Афганистан командир Хафиз Гул Бахадур. 5 дни след атаката край същия град паднаха 4 от 8-те дрона.

До края на септември Пакистан нанесе 3 серии въздушни удари по цели в Афганистан. При първата, на 21 септември, мисията на ООН в страната (UNAMA) потвърди 3-ма убити цивилни. Втората беше насочена по 10-те цели на 24 септември. При третата, през нощта на 30 септември, бяха поразени провинциите Кунар и Хелманд: Исламабад отчете 22 убити бойци, а UNAMA потвърди 10 убити цивилни, повечето от които деца.

Провинция Хайбер Пахтунхва, където се намират градовете Торхам, и Кохат, въведе извънредно положение на 11 октомври. Президентът Асиф Али Зардари временно отстрани регионалното правителство на партията на затворения бивш премиер Имран Хан по препоръка на федералния кабинет, който отправи обвинения, че „умишлено се оттегля от борбата с тероризма“. Министърът на правосъдието Азам Назир Тарар цитира ръст от 196% на насилието, извършвано от въоръжени групи в провинцията през последните години.

Срещу дронове с двигател за авиомоделизъм и 1 кг бойна глава Пакистан използва средства за електронно противодействие и противовъздушна отбрана, а отговаря с нанасяне на въздушни удари по цели дълбоко на територията на Афганистан. И на 13 март, и на 23 септември той обяви, че дроновете са били спрени, преди да достигнат целите си. Грозел вижда силата на този тип оръжие другаде. Те са евтини и всяка една група с малко ресурси, включително талибаните, вече може да ги произвежда, а ако някой от тях порази училищна сграда или склад за гориво, „последиците могат да бъдат катастрофални“.

„Основната им сила е психологическото въздействие“, казва той. Сулайман вижда и практическа стойност: малките дронове могат да наблюдават позиция, да набележат цел и да изпробват реакцията на ПВО, преди да бъдат използвани за пренос на експлозивен заряд. Докато дроновете падат, преди да достигнат целите си, това въздействие се измерва в протестни ноти и ответни удари отвъд границата. При първото сериозно попадение в такъв обект то би се измервало в жертви.

Украински дрон-прехващач удари руски ударен вертолет Ми-28НМ във въздуха

🇺🇦🚁🇷🇺 FPV дрон, управляван от оператори към 115-а отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) настигна и порази във въздуха руски щурмови хеликоптер Ми-28НМ „Нощен ловец“. Бригадата публикува записа от камерата на дрона на 14 октомври, а 10-и армейски корпус го разпространи в Telegram. Ударът е дело на зенитно-ракетния дивизион „Прибулци“ („Пришълците“), ПВО подразделението на бригадата. Неговите оператори воюват с дронове-прехващачи – малки по размер и бързи летателни апарати, насочвани от оператор срещу въздушни цели по изображението от камерата.

Вертолетът е летял ниско над заливна низина, прорязана от горски пояси, а в даден момент от него излитат ракети. Дронът го проследява отвисоко, после се спуска към него и се приближава, докато двигателите и главният редуктор, който предава мощността им към носещия винт, не заемат целия кадър. Образът спира точно в мига на контакт. Така обикновено завършват записите на FPV дронове, чиято връзка с оператора прекъсва при попадение. Бригадата обобщи: „Зенитният FPV дрон прехвана машината във въздуха, без да остави шанс нито на техниката, нито на екипажа.“ Датата и мястото на удара не се уточняват. Към момента руската страна не е съобщила за загуба на Ми-28НМ.

Дивизионът е натрупал опит срещу безпилотни цели, преди да порази пилотирана машина. През септември 2025 г. ArmyInform, информационната агенция на Министерство на отбраната на Украйна, съобщаваше как „Прибулци“ свалят ударни дронове „Молния“, с които руската армия атакува украински градове. На 17 юли 2026 г. същите оператори с помощта на дрон-прехващач свалиха „Орион“ – тежък разузнавателно-ударен дрон. Агенцията оцени апарата на 5 млн. долара и посочи, че това е вторият такъв, свален от прехващач.

Ми-28НМ е последната итерация на основния руски щурмови вертолет. Изпитанията ѝ започнаха през 2016 г. При първия полет в Томилино тогавашният заместник-министър на отбраната Юрий Борисов отбеляза, че промените се основават на бойната употреба на вертолета в Сирия. Двамата членове на екипажа – пилот и оператор на въоръжението – заемат места един зад друг в бронирана кабина, за която се посочва, че може да издържи на бронебойни куршуми и 20-мм снаряди. За разлика от Ми-28Н новата версия разполага още със средства за управление в предната кабина, така че и операторът може да пилотира. Над главината на носещия винт е монтиран радар. Въоръжението включва 30-мм оръдие, управляеми ракети и блокове с 80- и 130-мм неуправляеми ракети С-8 и С-13. Министерството на отбраната на Руската федерация определя задачата на Ми-28НМ на фронта като унищожаване на укрепени райони и струпвания на военна техника. ArmyInform оценява машината на 18-20 млн. долара.

Вертолетът е значително по-бавна цел от самолета, но не и непременно лесна за FPV дроновете. Ми-28НМ лети с крейсерска скорост от 270 км/ч. Sting, един от прехващачите, проектирани за прехващане на ударни дронове „Шахед-136“, лети с крейсерска скорост от 140-170 км/ч и достига около 280 км/ч, по данни на Kyiv Post. Модернизирана версия развива над 315 км/ч при изпитание през август 2025 г., но свойствата на най-новия модел не са публикувани. При толкова близки скорости прехващач трудно би настигнал вертолет при хоризонтален полет; предимството му е височината, от която може да пикира. Носещият винт и въздушната струя под него могат да отхвърлят малкия дрон в последните метри. Видеото на „Прибулци“ показва точно такъв подход: дронът наблюдава вертолета отгоре и се спуска зад него едва при последното сближаване.

По-ранните опити показват колко трудно се стига до потвърдено сваляне. На 6 август 2024 г. безпилотник на звеното М2 от Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна уцели опашния винт на Ми-28 над Курска област. Източник в службата го представи пред „Украинска правда“ като първото поразяване на вертолет от FPV дрон във въздуха, а руските военни канали признаха, че машината е кацнала принудително. Няколко дни след това същото звено удари опашната част на Ми-8, оборудван с два блока от неуправляеми ракети. Съдбата му остана неизвестна. На 15 юли 2026 г. 427-а бригада „Рарог“ от Силите за безпилотни системи (СБС) порази Ми-28 край Вязовое в Белгородска област. Командващият силите Роберт Бровди написа, че вертолетът се е забил с носа в земята, но Militarnyi не откри потвърждение за свалянето. Според прочита на записа дронът е атакувал отгоре и отзад, като се е целел в опашната греда, но вероятно е бил отхвърлен от лопатите или въздушния поток. Сериозна повреда на опашната греда обикновено сваля вертолета – затова дронът се е насочил към нея. Дронът на „Прибулци“ достига до фюзелажа в зоната на двигателите, под самия носещ винт, а не до опашката.

Съотношението между цените на прехващача и целта е силно в полза на първия. Бригадата не заяви модел на прехващача. Широко използваният Sting, който Wild Hornets разработи през 2024 г. срещу „Шахед-136“, струва 2100 долара, както заяви представителят на компанията Алекс Рослин пред Financial Times. Евтиният прехващач вече е масово оръжие: от началото на 2026 г. украинските части са унищожили със Sting над 11 000 ударни дрона и примамки от сериите на „Шахед-136“ и „Гербера“, по данни на изданието „Оборонка“ от септември. Ако дронът на „Прибулци“ идва от същия ценови клас, съотношението между неговата цена и тази на Ми-28НМ е около 1:9000. При случая с „Орион“ от юли съотношението е около 1:2400. Двете цели, обявени от дивизиона за три месеца, струват заедно 23-25 млн. долара по оценките на ArmyInform.

Прехващачите навлязоха в масова употреба срещу „Шахед“ и руските разузнавателни дронове, а записите от 2026 г. показват, че украински FPV дронове атакуват и вертолети. Щурмовите вертолети летят ниско, за да останат скрити от радарите на зенитно-ракетните комплекси от релефа и земната кривина. Срещу дрон, който ги вижда отгоре, ниският полет не дава същата защита. Слабото място на тази оценка е малкият брой публикувани случаи: при първия удар по Ми-28 вертолетът каца принудително по данни на военни канали в Русия, а при атаката на „Рарог“ свалянето не е потвърдено. Предвид хилядите прехващачи, изразходвани от украинските сили срещу дронове, е вероятно и други бригади да насочат същото оръжие срещу вертолети. Оценката ще се засили, ако руски военни канали признаят загубата или ако руските вертолети започнат да летят с ескорт или на по-голяма височина край линията на съприкосновение. Ще отслабне, ако следващите записи отново завършват без потвърдено падане. Вертолетът, който се крие от радара в гънките на терена, вече има противник, на когото радар не е нужен: оператор, който го вижда в камерата на дрона.

SpaceX ограничи военния Starlink на Украйна без предупреждение; мисии са провалени

🇺🇸🛰️🇺🇦 През изминалата нощ SpaceX е ограничила Starshield, военния пакет на сателитния интернет Starlink в Украйна без предупреждение, и няколко операции са били провалени. Терминалите губят връзка, щом се движат по-бързо от 160 км/ч. За ограничението съобщи сутринта в Telegram Сергий Бескрестнов, известен като Флеш, съветник на президента Володимир Зеленски по отбранителните технологии, а източници в Министерството на отбраната го потвърдиха пред Kyiv Independent. SpaceX не е обяснила мярката, а Белият дом не я е коментирал.

„Нашите сили за отбрана не са получили предупреждение за това ограничение и това доведе до провала на няколко мисии“, заяви Бескрестнов и добави: „Очевидно е, че това действие не може да бъде съвпадение и е свързано с настоящата политическа ситуация.“ Доброволецът Стерненко, някогашен съветник на Михайло Федоров в Министерството на отбраната, уточни, че обикновените терминали продължават да работят, но отиде по-далеч: „Вероятно SpaceX е прибягнала до такива мерки по искане на администрацията на Тръмп.“ Три дни по-рано Бескрестнов отхвърляше слуховете за изключване, които според него подклаждаха руски канали в Telegram: „Мъск е преди всичко бизнесмен, а Украйна носи на SpaceX значителна печалба, затова съм сигурен, че никой няма да изключи Starlink в Украйна.“

Starshield е шифрована правителствена версия на Starlink, а в Украйна Пентагонът плаща за достъпа до нея: по данни на Bloomberg от декември 2024 г. два американски договора покриват 3000 терминала. Военните я ценят, защото сателитната връзка не спира, когато дронът се скрие зад земната кривина, и трудно може да бъде заглушена със средства за електронна война. С нея се управляват дроновете, с които се нанасят удари на средна дълбочина в окупираните територии, и точно тях засяга новият праг. Според източниците на LIGA.net в министерството ограничението затруднява също логистиката и безпилотните системи изобщо, а боец от подразделение за дронове описа положението с израза „всички крила на Starlink легнаха“, като имаше предвид самолетните дронове. В 7-и корпус за бързо реагиране на Десантно-щурмовите войски също отчетоха смущения, а една част на Гуляйполското направление е отменила мисиите си за деня.

Какъв точно е прагът, още не е ясно. Бескрестнов посочва 100 мили в час и източниците в министерството потвърждават, че връзката прекъсва над тази скорост, но уточняват, че конкретната стойност все още се изяснява. От фронта идват сведения за загуба на връзка и при по-бавно движение. В 7-и корпус връзката прекъсвала при 110–120 км/ч, сочат данни на корпуса, предадени от украински издания. Прекъсванията траели по 10–20 секунди. Събеседник на LIGA.net от звено за дронове говори за 90 км/ч, а други военни – за около 70 км/ч.

Бескрестнов вижда и по-тежка последица. Starlink се използва в дроновете прехващачи, които според него в момента са най-ефективното средство за противодействие на реактивните дронове „Шахед“ („Геран-3“, „Геран-4“ и „Геран-5“). С действията си партньорите „на практика ни лишават от един от малкото шансове да защитим страната“ от тях, пише той. Сметката е проста. На 13 октомври самият той посочи, че дроновете „Геран-4“, които долетяха до Лвов, са поддържали средна скорост между 320 и 380 км/ч, а апаратът, който трябва да ги настигне, неизбежно надхвърля прага от 160 км/ч. Тези дронове и без това са най-трудната цел за ПВО: в началото на октомври Зеленски посочи, че делът на свалените е между 50 и 55%, при 85 до 92% за витловите „Шахед“.

Инструментът е същият, който SpaceX насочи срещу руските дронове в началото на годината. Към края на януари компанията въведе по молба на Министерство на отбраната на Украйна праг от около 75-90 км/ч за всички терминали в Украйна, защото руските ударни дронове летяха със Starlink, а регистрираните военни терминали бяха вписани в „бял списък“ и освободени от ограничението. Руските военни канали направиха сравнението още в първия час. „Това изглежда горе-долу като случилото се с руската армия в началото на 2026 г.

Първо ограниченията засягаха скоростта на полета на дроновете, а после ги блокираха напълно“, отбелязва „Архангел спецназа“, който предполага, че този път до пълно блокиране няма да се стигне, тъй като според него Белият дом давал урок на Зеленски кой е господарят. „Кондотиер“ пише, че „съдейки по прехващания, ВСУ имат проблеми с насочването на скоростни цели“, а „Осведомител“ се съмнява в цялата история и я нарича „кампания на хленч“ за натиск върху Тръмп преди изборите за Сенат през ноември. Нито един от трите поста не посочва конкретен източник на информация.

Ограничението дойде в края на седмица, белязана от натиск на Вашингтон върху Киев от няколко посоки. На 10 октомври Axios обяви, цитирайки украински официален представител, че пратениците на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнер са предупредили по време на срещата в Маями, че САЩ могат да спрат потока на разузнавателни данни, ако Киев продължи да удря рафинерии в Русия; американски официални лица отрекоха. Същия ден Мъск заяви в X, че „Зеленски прекали“, и подкрепи призивите на Тръмп за ново ръководство в Киев. Тръмп обяви и едностранно примирие в енергетиката, след което Киев спря ударите по рафинериите. Вечерта на 12 октомври балистични ракети удариха Киев без предупреждение от партньори, а на 13 октомври това се повтори. Politico съобщи, позовавайки се на анонимен източник, че американците са обяснили пропуска с лошо време, а Тръмп заяви същия ден, че обменът на разузнавателна информация продължава.

В нощта на ограничението руската армия удари украинската енергийна мрежа с 39 балистични ракети и 120 ударни дрона в Киев, Киевска област и Харков, съобщи Зеленски. Тежки щети понесоха 26 елемента на енергийната мрежа и четири обекта от нефтогазовия сектор, а най-малко 600 000 души останаха без ток. В Деснянския район на Киев ракета удари 9-етажен жилищен блок и пожарът изгори апартаментите от 1 до 8 етаж. По данни на полицията към обяд загиналите в столицата бяха 5, а ранените – 36. Говорителят на ВВС Юрий Игнат уточни, че за първата вълна предупреждение от партньорите не е имало, а за следващите 3 е имало. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви масирани удари по енергийната мрежа и комуникационната инфраструктура.

Украинската армия и преди е зависела от решение, взето в частната корпорация. През юли 2025 г. Reuters разкри, позовавайки се на трима източници, че през есента на 2022 г. Мъск е наредил на старши инженер да изключи покритието край Берислав в Херсонска област, докато украинските сили опитваха да обкръжат руските; според украински военен източник прекъсването е допринесло за провала на операцията. SpaceX не го потвърди, а Мъск отрича да е изключвал терминали. Отказа си да включи връзката до Севастопол, където Киев готвел удар по Черноморския флот, той призна сам: иначе SpaceX щяла да стане съучастник в ескалацията. През февруари 2025 г. Reuters писа, че американската делегация на преговорите е поставила въпроса за възможно спиране на Starlink, ако Киев не подпише сделката за минералите. На 9 март същата година Мъск определи системата си за „гръбнака на украинската армия“ и добави, че „целият им фронт би рухнал“, ако я изключи, а по-късно същия ден обеща, че Starlink „никога няма да изключи терминалите си“.

На 14 октомври полският външен министър Радослав Сикорски върна на Мъск обръщението от онзи спор. Тогава милиардерът го нарече „малък човек“, след като министърът напомни, че Полша плаща около 50 млн. долара годишно за Starlink за Украйна. Сега Сикорски написа в X: „Хей, @elonmusk, голям човеко, пак ли правиш политика с продуктите си?“ и добави, че европейските клиенти на Мъск го наблюдават. Полша финансира обикновени терминали, които засега работят. Ограничен е пакетът, за който плаща Пентагонът.

Никой не е представил конкретни данни, че решението идва от Белия дом и това е предположение, което се основава на близостта във времето: ограничението беше въведено 4 дни след заплахата за прекратяване на разузнавателния обмен и след поста на Мъск, в нощта на втория удар срещу Киев без предупреждение. Съпоставката прави връзката с политическия момент твърде вероятна. Кой конкретно е взел решението – администрацията, която плаща за Starshield, или самият Мъск? Нито една от двете страни не са говорили по темата. Има и следа към търговско обяснение. През май Reuters съобщи, че по време на войната с Иран SpaceX е вдигнала цената на достъпа до Starshield за всеки дрон камикадзе от 5000 на 25 000 долара и Пентагонът е платил въпреки възраженията си. Ограничението на скоростта засяга именно ударните дронове и прехващачите, т.е. употребата, за която компанията вече веднъж е поискала отделна цена.

Посоката ще проличи по три неща. Първото е дали прагът ще бъде вдигнат, без Киев да направи отстъпки, или промяната му ще бъде обвързана с ударите по рафинериите. Второто е дали ограничението ще обхване и услуги извън военния пакет, който по думите на Бескрестнов засега е единствен засегнат. Третото е дали SpaceX ще обясни мярката с правилата и цената на услугата. Докато прагът остава в сила, прехващачът със Starlink губи връзка точно когато набере скоростта, без която не може да настигне целта си.