Нов украински прехващач порази „Шахед“ при изпитание

🇺🇦🛩️ Украински прехващач е поразил реактивна версия на руския дрон камикадзе „Геран“ по време на изпитание, но управлението му се нуждае от доработка. Това съобщи Володимир Зеленски на 15 септември след доклад на главнокомандващия на Въоръжените сили Михайло Драпатий. Същия ден президентът, Драпатий и министърът на отбраната генерал-майор Йевгени Хмара са определили и следващите приоритетни цели за далекобойните удари.

Зеленски не назова модела на прехващача, а украинските медии съобщиха за изпитанието, без да посочват конкретен вид. По думите му прехващането е успешно, но работата по управлението продължава и изисква още време. В същото изявление президентът свърза успехите на далекобойните удари по руската петролна промишленост с възможностите пред дипломацията: според него осезаемият ефект върху този източник на средства за войната засилва дипломатическите позиции на Украйна.

Един от основните проблеми при новото поколение украински прехващачи е разликата в скоростта спрямо реактивните ударни дронове. LITAVR на компанията F-Drones, един от използваните украински прехващачи, развива до 350 км/ч. Обявените му спецификации включват таван на полета до 9 км и работен радиус около 40 км. Подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС) отчете полет на повече от 80 км разстояние от точката на пуск, но това не е равнозначно на обявения работен радиус.

Разработката на LITAVR започва през есента на 2024 г. На следващото лято дронът преминава изпитания и получава кодификация – официално вписване в номенклатурата на въоръжение, което позволява неговото закупуване от държавата. Серийните доставки за въоръжените сили започват през есента на 2025 г. Този прехващач има дневна и термовизионна камера и навигация, независима от сателитен сигнал. След като операторът захване целта, автоматичната система го насочва към нея в последния етап на прехващането.

Реактивните дронове „Геран-4“ и „Геран-5“ достигат скорости от съответно около 500 и до 600 км/ч – с 40–70% над максималната скорост на LITAVR. За „Геран-5“ се съобщават бойна част от 90 кг, до 950 км обсег и до 6 км таван на полета. Тези характеристики го доближават по профил на заплахата до крилата ракета и го отличават от „Шахед-136“ с бутален двигател, срещу който беше изградена украинската мрежа от мобилни огневи групи.

По-бавният прехващач все пак може да порази по-бърза цел. През април подразделение на 42-ра отделна механизирана бригада съобщи, че е свалило реактивен „Шахед“ с LITAVR, и публикува кадри. Прехващането беше описано като извършено на насрещен курс. При такова съотношение на скоростите възможностите за догонване са ограничени, а навременното откриване на целта и извеждането на прехващача на подходяща позиция имат ключово значение.

По оценка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна руската военна промишленост вече произвежда по около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ месечно, в сравнение с 2800 с бутален двигател „Геран-2“. През август ведомството съобщи, че производството на по-ранния вариант „Геран-3“ е било прекратено, а линиите са пренастроени за двата реактивни модела. Ако тези оценки се окажат точни, то реактивните дронове придобиват все по-голяма тежест в руското производство. Самите производствени количества обаче не установяват точния им дял в атаките.

Сведенията за бойната употреба също показват нарастваща роля на реактивните модели. За юли е посочен брой от около 1500 изстреляни реактивни дрона, а към края на август се съобщава за над 2500. Обявената руска цел, разкрита от украинското военно разузнаване още през май, е реактивните модели да достигнат половината от всички дронове от типа „Шахед“.

Мащабът на въздушните удари поставя все по-сериозни изисквания към отбраната. За седмицата преди изпитанието беше съобщено за около 2100 дрона, близо 1700 планиращи бомби и 78 ракети, използвани в ударите по украинските градове. Броят на дроновете включва и евтини имитатори, които участват в същите вълни, за да претоварват ПВО мрежата. Атаките и въздушните тревоги вече не се ограничават до часовете през нощта.

Преминаването към реактивни двигатели ограничава възможностите на един от най-евтините компоненти на украинската ПВО – мобилните огневи групи. Оценки, публикувани в началото на годината, докладват за успеваемост до 96% срещу дронове с бутални двигатели и приписват ключовия принос на групите с тежки картечници и прожектори. По-високата скорост на реактивните варианти съкращава времето за реакция, а полетът на по-голяма височина може да ги изведе извън обсега на тези оръжия.

С оглед на развиващата се заплаха се разработват прехващачи като Sting на Wild Hornets, ZIRKA и P1-SUN. На 21 август беше съобщено за кодифицирането и приемането на въоръжение на Alexa Spatium, представен като първия украински прехващач с турбореактивен двигател. Той бива изстрелван от подвижна катапултна установка, има 600 км/ч обявен таван на скоростта и може да се върне за повторно използване, ако не бъде изразходван при поразяването на цел.

Все по-сериозните предизвикателства пред отбраната на Украйна включват както техническата доработка, така и мащабиране на производството. На съвещание на 3 септември Зеленски каза, че има производители и разработени прототипи, и отправи призив към частния бизнес да участва в производството и доставките на компоненти. Той добави, че разузнаването е разкрило руски план за увеличаване на производството на високоскоростни ударни средства. По думите му украинският отговор няма да бъде само отбранителен, а съответните операции вече са одобрени.

Седмица по-късно, на съвместна пресконференция с канадския премиер Марк Карни в Калгари, Зеленски очерта по-конкретно ограниченията. Над 60 компании работят по прехващачи, но само 3-5 демонстрират осезаеми резултати. Според него проблемът е не само технологичен: за производство на хиляди единици дневно е нужно е съответното финансиране. Именно с тази потребност е свързано и настояването му за полагане на основите на съвместно производство и изграждане на производствени линии в чужбина.

Обявеният същия ден канадски пакет предвижда 350 млн. канадски долара по многонационална програма JUMPSTART за ракети-прехващачи. Зеленски свърза обявената подкрепа със зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot и тактическата авиация на страната. Дроновете-прехващачи, разработвани и произвеждани в Украйна, трябва да осигурят по-евтин начин за защита от масираните безпилотни атаки. При хиляди цели седмично цената на изразходваните средства се превръща във фундаментален критерий за устойчивостта на отбраната.

На 14 септември президентът съобщи, че средствата за ускоряване на разработките и изпитанията вече са осигурени. Ден по-късно последва докладът на Драпатий за успешното поразяване. Само по себе си това не позволява категорични заключения. Според изявлението на Зеленски дронът е поразил въздушната цел при конкретните условия на теста. Това не установява вероятността за успешно прехващане при масирана атака, цената на брой и готовността за производство в нужните количества. Не показва и дали посочената цел е била догонена, или прехваната на насрещен курс.

Уговорката за управлението показва, че по конкретния образец все още предстои да се изпълни техническа работа. Осигуреното финансиране може да подпомогне доработката и производството, но само по себе си не доказва, че инженерните проблеми са решени.

Публикуваните оценки за други прехващачи дават ориентир за разходите: 2000 долара за LITAVR и 10 000 долара за турбореактивния Griffen на британско-украинската компания Firebolt Engineering, който извърши първо прехващане на „Шахед“ в реални бойни условия на 8 юли, след което беше започнато разширяване на производството. По данни на отраслови издания около 20 украински компании работят конкретно по високоскоростни прехващачи.

Затова следващият съществен показател е съчетанието между доказана бойна ефективност и достатъчен обем на производство. Оценката от 3000 произведени руски реактивни дрона месечно показва мащаба на задачата, но не може да директно да се превърне в необходим брой украински прехващачи. Значение имат и както тяхната успеваемост, така и разходът срещу единична цел и приносът на останалите ПВО средства.

Кодификацията и обявяването на серийни доставки на изпитания образец биха могли да покажат напредък към въвеждането му на въоръжение. Данните за поразени с него реактивни дронове „Геран“ в реални бойни условия биха позволили да бъде оценена и неговата пригодност срещу по-бързолетящи цели. Поредица от успешни изпитания без последващи доставки обаче може да означава, че преходът от прототип към реална отбранителна способност още не е завършен.

Руските дронове „Молния“ летят с магнитен компас пред бордовата камера

🇷🇺🧭 Обикновен магнитен компас, закрепен с винтове към корпуса, служи като помощен ориентир на руски дронове камикадзе „Молния“ при заглушена сателитна навигация. За решението съобщи на 20 юли Сергий „Флеш“ Бескрестнов, съветник на украинския президент по отбранителни технологии, по думите на когото бордовата камера периодично се накланя към самия компас. Кадри от такъв полет отново се появиха през септември и събраха милиони гледания в социалните мрежи.

„Технологиите на Сколково продължават да се развиват“, написа тогава Бескрестнов. „На дрона е монтиран компас, а камерата периодично се накланя надолу, за да го наблюдава.“ Репликата е иронична препратка към държавния технологичен парк край Москва, замислен като център за високи технологии. Описаният уред струва около два долара в магазин за туристическо снаряжение. Той е закрепен за борда с винтове, а не с тиксо, както се твърди в част от по-късните преразкази. Наблюдението се основава на отделни записи от дронове и не установява доколко е разпространено решението в серийното производство.

Компасът показва посока спрямо магнитния север, а не местоположение. От него не може да се разбере къде се намира дронът и какво разстояние остава до крайната цел. Посоката обаче би могла да послужи за навигация по счисление – изчисляване на приблизителното положение спрямо известна начална точка чрез курса, скоростта и изминалото време. За „Молния“ се посочват обхват до 50 км и продължителност на полета около половин час. Тези параметри сами по себе си не показват колко голяма грешка се натрупва без спътникова навигация.

В заключителния етап на полета част от вариантите използват бордов компютър за визуално разпознаване на целта, а други разчитат на оператор. Това може да позволи корекция на подхода, ако целта е попаднала в полезрението на камерата. От описаните наблюдения обаче не става ясно дали показанието на компаса се разчита автоматично или от човек.

Ограниченията на решението произтичат от самия уред. Близки метални части и магнитни полета могат да изкривят показанието, което прави важни разположението на електромотора, акумулатора и захранващите кабели, както и предварителното калибриране. За съпоставяне с географска карта трябва да бъде отчетена и разликата между магнитния и географския север. По време на завои и други маневри стрелката може да се колебае, което затруднява разчитането. Затова компасът е помощно средство за поддържане на посока, а не самостоятелна система за точно насочване към конкретна сграда.

„Молния“ е описвана като най-евтината руска ударна платформа. Сглобява се от шперплат, стиропор и две алуминиеви тръби. За базовите дронове се посочват размах около 1,5 метра, излетна маса до около 10 кг и боен товар от 3-5 кг. Сред документираните заряди са кумулативна бойна глава от РПГ-7 и противотанкова мина ТМ-62, но точните конфигурации и съответната маса не са уточнени. Материалите и компонентите за един апарат, включително електрониката и акумулаторите, се оценяват на под 400 евро.

Производителят е „Атлант Аеро“ в Таганрог. Предприятието произвежда ударните „Молния-1“ и „Молния-2“, както и разузнавателния „Молния-2Р“. На изложението за национална сигурност в Минск на 17 юни „Ростех“ представи серията за износ под името Lightning 13. Експортният вариант има обявен полезен товар до 13 кг и оперативен обхват до 50 км. Тези спецификации трябва да бъдат разграничавани от данните за по-леките апарати: полезен товар от 13 кг не може да се отнася за конфигурация с обща излетна маса около 10 кг.

Простотата на компаса изпъква на фона на останалото оборудване на дрон. Управлението е реализирано на база ExpressLRS – протокол с отворен код, използван и в любителски системи, за който е посочен до 100 км обхват. Това не значи непременно, че всяка версия на „Молния“ поддържа връзка на такова разстояние.

В разузнавателния вариант украински специалисти са откривали микрокомпютър Raspberry Pi 5 и китайски миникомпютър с лицензирана версия на Windows 11. Описаното оборудване включва и камера SIYI ZR10 с 10-кратно оптично увеличение и триосна стабилизация. Част от дроновете бяха оборудвани с терминали на Starlink, използвани за предаване на телеметрия и видео извън обхвата на директната радиовръзка. По този начин платформата съчетава проста конструкция с електроника, достъпна на свободния пазар. Оценката от под 400 евро обаче не може автоматично да се пренася върху всички версии с допълнително оборудване.

Компасът е поредната описана доработка на платформата. Изданието 19FortyFive открои 4 промени само за половин година. През януари върху „Молния“ се появяват терминали Starlink за телеметрия и видео. Следва вариант с оптично влакно, при който управлението се предава по физически кабел и този канал не подлежи на заглушаване. На 1 юли Бескрестнов описва апарати с бордови компютър и машинно зрение, които летят без команден канал и без антени. Четвъртата доработка е механичният компас. Самият той не се нуждае от захранване, но камерата, чрез която се наблюдава, използва електричество.

Тези решения променят по различен начин зависимостта на дрона от радиовръзка и спътникова навигация. Starlink осигурява алтернативен канал за комуникация, оптичното влакно заменя безжична връзка с кабел, а автономното насочване може да намали нуждата от команди по време на полета. Компасът дава ориентир в условия на заглушен сигнал от GPS и ГЛОНАСС, но сам по себе си не прави целия безпилотник независим от връзка по радиоканал. Колкото по-малко ефективно е заглушаването срещу конкретния вариант, толкова по-важно става физическото му прехващане.

През юни над Запорожие беше свалена „Молния“ с автономно насочване, поразена от дронове прехващачи украинско производство. По данни на украински разчети руските сили пускат до около 10 такива дневно, но не е уточнено за какъв район и период се отнася тази оценка. Операторите определят откриването им като трудно заради полета на малка височина и липсата на излъчване, позволяващо тяхното засичане. Евтините ударни дронове принуждават отбраната да отделя допълнителни средства за противодействие, няма данни, които да позволяват директно сравнение между разходите на двете страни.

Междувременно под удар попадна и производството. Според публикации на канали за OSINT анализи през нощта на 11 срещу 12 септември украински дронове са поразили две площадки на „Атлант Аеро“ в Таганрог. Публикуваните сателитни снимки са разчетени като показващи три разрушени производствени и складови сгради на едната площадка и още няколко на втората.

Системата за наблюдение на пожари NASA FIRMS регистрира термични аномалии в района на поне четири промишлени обекта в същия град. Постъпиха сведения за пожар в горивни резервоари на военното летище Таганрог-Централен в същата нощ. Данните от FIRMS са индикатор за огнища, но не установяват мащабите на понесените щети. За септемврийския удар сведенията идват от сателитни изображения и съобщения на местните власти за пожари. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди официално по-ранен удар по Таганрог през април.

Компасът може да помогне на „Молния“ да поддържа посока при заглушен сигнал на сателитна навигация. Той обаче не определя местоположение, не гарантира достигане до целта и не премахва зависимостта от комуникационен канал. Значението му се крие в добавянето на евтин резервен ориентир към платформа, която вече се доработва по няколко различни начина.

Sargan-3000 потопи руски морски дрон с картечен огън в Черно море

🇺🇦⚓🇷🇺 Украински морски дрон, въоръжен с дистанционно управляема картечница от 12,7 мм, потопи успешно руски дрон от същия вид във водите на Черно море, с което беше отбелязан първи известен дуел между два безекипажни катера. Това съобщиха в Telegram канал Военноморските сили (ВМС) и я описаха като проведена съвместно с Главното управление на разузнаването (ГУР), чиито елементи са засекли търсената цел, преди Sargan-3000 да излезе към нея. „ВМС в съдействие с ГУР проведоха успешна операция в Черно море и унищожиха руски безекипажен катер. Това е първият в историята морски бой между безекипажни катери“, съобщи флотът.

Кадрите, разпространени от флота, показват как украинската платформа открива огън от разстояние около 1 км. Операторът насочва първите откоси към антените на противника, което по описание е трябвало да го лиши от канал за управление, а втори ъгъл на записа хваща самата турела в работа. Поразеният плавателен съд се опитва да се откъсне, губи ход, поема дълга серия от попадения и потъва с кърмата напред. ВМС не съобщиха нито точното място, нито деня на боя, нито каква конкретно задача е изпълнил поразеният дрон. The War Zone, което следи морската дрон-война от началото ѝ, отбелязва, че съдът не е идентифициран по собствения тип и че по кадрите не носи оръжие.

Решаващото в случая може да се открои като отговор на въпроса с какво точно стреля Киев. Досегашните украински морски дронове, разбили руски бойни кораби, десантни съдове и патрулни единици от 2022 г. насам, са средства за еднократна употреба от рода на Magura и Sea Baby: те поразяват целта, взривявайки се директно в нея. Срещу друг безпилотен съд подобен обмен е безсмислен, защото цената за държавите е една и съща. Дистанционно управляемият оръжеен модул Protector на норвежката корпорация Kongsberg – турела с едрокалибрена картечница, насочвана от стрелец от екран, без да излиза на палубата – променя сметката: катерът стреля многократно, преценява ефекта между откосите и се прибира на базата. Именно това това прави боя от 12 септември възможен изобщо.

Въоръжаването на морските дронове започна не срещу цели на противника във водата, а срещу такива във въздушното пространство. На 31 декември 2024 г. Magura V5 с ракети Р-73 свалиха два хеликоптера Ми-8 край нос Тарханкут в окупирания Крим, по данни на Министерство на отбраната на Украйна – първи случай в световен мащаб, в който безекипажен надводен съд поразява пилотиран летателен апарат. На 2 май 2025 г. по-новата версия Magura V7, оборудвана с ракети AIM-9 свали два изтребителя Су-30СМ на около 50 км западно от Новоросийск. И в двата случая оръжието беше ракета срещу скъпа въздушна цел. Картечната турела покрива другия край на скалата: цел, която струва колкото самия стрелец и не заслужава ракета.

Sargan-3000 влезе на въоръжение през април и принадлежи на самите ВМС. Това значи ключови различия в местната отбранителна система: Sea Baby е пилотиран от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), наред със семейството Magura – от военно разузнаване, а ведомствената принадлежност определя и задачите, но и поръчките, и това какво се показва публично. Апаратът е дълъг около 6,9 метра и задвижван от водометен двигател. Обявените спецификации му дават скорост между 40 и 55 възела, полезен товар до 450 кг и 1600 км обсег, т.е. върху почти цялата акватория на Черно море.

Бойният дебют на тази платформа беше реализирана около два месеца преди въпросния дуел. На 14 юли флотът съобщи, че Sargan-3000 е поразил на кея край Новоросийск граничния кораб на ФСБ „Изумруд“. Става дума за съд от проект 22460 с дължина 62,5 метра, водоизместимост около 700 тона и площадка за кацане на хеликоптери, служил в граничното управление на СБУ в Крим. Поразяване беше демонстрирано от сателитен кадър, а по данни убити и ранени сред екипажа. Корабът собствено досие в тази война: през ноември 2018 г. той стреля по малкия брониран артилерийски катер „Бердянск“ при задържането на трите украински съда в Керченския пролив.

Москва не е коментирала загубата на своя морски дрон, но отдавна не е случаен участник в този клас: към края на август ГУР публикува преглед на над 20 руски проекта за безекипажни катери – от разузнавателния „Катран“, платформа за пренасяне на FPV дронове, през многоцелева „Мурена-300С“ с 500 км оперативен обсег, до „Визир-700“, планиран като хидрографски плавателен съд и преустроен в средство за поразяване или прехващане. Успоредно украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ изброи по снимки от сателит на 21 покрити укрития по южното крайбрежие на езеро Донузлав в западната част на окупирания Крим, изкопани в брега, обсипани с пясък и маскирани с мрежи, със строеж от февруари 2026 г. Британският анализатор H I Sutton, описал обекта на 1 септември, го свързва с отчетено нарастване на руската безекипажна активност срещу Одеска област. Боят от 12 септември е първият публично документиран случай, в който такъв съд е поразен от себеподобен.

Какво е сторил поразен дрон, е извън обхвата на официалното изявление. Капитан I ранг от резерва Андрий Риженко заяви в телевизионния маратон „Ми – Україна“, че става дума за разузнавателно средство, което е следяло корабоплаването към украинските пристанища и Дунав, и че сблъсъкът е станал недалеч от остров Змийски. Това е оценка на военноморски експерт, а не потвърждение от флота. Тя обаче отговаря на онова, което може да бъде забелязана на кадрите: невъоръжен плавателен съд, който не равни на огнената стихия и се опитва да се отдалечи. Фонът също ѝ отговаря – украинските морски дронове действат все по-навътре в източната част на морето, включително срещу Сочи, където на 3 септември беше поразен снабдителният кораб „Нефрит“, а на 9 септември взрив на дрон до Приморския плаж остави 28 пострадали.

Оттук следва умерената мярка за случая. Целта не е уточнени и не носи оръжие, т.е. определено сражение е по-близо до прехващане на разузнавателен кораб, отколкото до дуел между две отделни бойни единици; определението „първи в историята“ описва точно толкова, колкото е станало. Материалната полза за Киев обаче е ясна и се измерва в размяна: наблюдателният контур над подходите към Одеса и пристанищата по делтата на река Дунав би могло да бъде прекъснато, без да се изразходва цяла ударна платформа и без да се излага на опасност екипаж. По-трайните последствия са различен вид – клас дронове, с който Украйна изтласка Черноморския флот от Крим, вече трябва да бъде защитаван от собствения си вид, а вероятно ще принуди и Киев, и Москва да оборудват дроновете с въоръжение вместо само заряд. Потвърждение на още една такава оценка би било появата на въоръжени дронове от руска страна и патрулни плавателни съдове с турели по маршрутите на зърнения коридор. Евентуално отслабване би било тъкмо обратното: Sargan-3000 да остане чисто ударно средство, а случаят от 12 септември да не се повтори до края на годината.

Морската пехота управлява FPV дрон от хеликоптер в експеримент срещу рояци.

🇺🇸🚁🎮 Оператор на дронове от Корпуса на морската пехота на САЩ управлява FPV дрон от кабината на многоцелеви хеликоптер UH-1Y Venom край авиобаза Чери Пойнт в Северна Каролина. Така серията изпитания на машината като въздушен пункт за управление на евтини дронове получава приложение в отбраната. Полетът е бил извършен на 10 август като част от Technology Operational Experimentation Event 26.1, провеждан от Управлението за военноморски изследвания (ONR) съвместно с 269-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила (HMLA-269). Проведеният експеримент има за цел да формулира оперативни изисквания и да провери технически решения за борба с рояци от безпилотни системи. Корпусът публикува кадрите на 14 август.

Операторът е ланс-капрал Кристофър Джеймс от рота „Б“ на Батальона за криптологична поддръжка на морската пехота – звено, подчинено на Информационното командване на Корпуса, което е специализирано в електронното разузнаване (SIGINT) и е базирано във Форт Мийд. Съгласно официално обявената си мисия той изпълнява задачи по радиоелектронно разузнаване и защита на информацията, свързвайки национално и тактическо ниво с Агенцията за национална сигурност (NSA) и Централната служба за сигурност (CSS).

Досега FPV дроновете в Корпуса преминаваха основно през пехотни подразделения, където на въоръжение постъпи американският квадрокоптер Neros Archer. Затова присъствието на пилот от криптологично звено в кабината на Venom показва различен подход – чрез структурата на Корпуса, която работи с радиочестотния спектър. На борда са още капралите Остин Фийлд и Джейкъб Стоун, екипни началници от HMLA-269.

Изпитанията на хеликоптер като носител и въздушен пункт за управление на FPV дронове започнаха около 3 месеца по-рано, но първоначално бяха насочени към друга задача. На 14 май в авиобаза Мирамар в щата Калифорния наземен екип изстреля Archer и предаде управлението му на оператори в UH-1Y, който беше във въздуха на няколко километра от мястото.

„Основната цел бе да проверим доколко е осъществимо пускането и разгръщането на FPV дрон от движещ се хеликоптер без употреба на взривен заряд – нещо, което успяхме да сторим днес“, каза капитан Куинтън Торнбъри, пилот от 169-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила.

На 16 юни в Camp Pendleton същата ескадрила и 3-ти лек брониран разузнавателен батальон повториха тази схема в подкрепа на група за абордаж от Командването за специални операции на морската пехота (MARSOC). Дронът, пуснат и управляван от кабината, огледа палубата и надстройката на целеви плавателен съд, преди военнослужещите да се спуснат по въже. И при майското, и при юнското изпитание целта беше разузнавателната способност да бъде изнесена по-близо до обекта, докато пилотираният носител остава на безопасно разстояние.

Междувременно Cherry Point се превърна в полигон, на който ONR проверява възможности за защита срещу масирани атаки с дронове. Между 26 януари и 6 февруари там се проведе експериментът „Wave Breaker“. Подразделения от 1-ви батальон на 2-ри полк на морската пехота сформираха отбранителна клетка със задача да защитят военен кораб и пистите на базата от симулирана масирана атака.

Лабораторията по космическа динамика предостави системата CAirO, която обединява радари, камери и компютърно зрение за откриване, проследяване и поразяване на безпилотни летателни апарати, лодки и самолети.

Графикът на цялата експериментална кампания беше обявен предварително. В запитване към индустрията от 19 ноември 2025 г. ONR я описа като демонстрация, последвана от ограничени експерименти в периода от март до юли 2026 г. и завършваща с изпитание на напреднала способност от август и декември, съобщи специализираното издание Inside Defense.

В запитването противодействието на рояци е поставено редом с още две теми: контейнерни полезни товари за морски дронове и постигане на превъзходство при вземане на решения в морски оперативни центрове. ONR търси технологии със степен на готовност между ниво 5 и 7 – тоест решения, които вече са изпитвани в релевантна или реална среда, а не съществуват само в лаборатория.

Роякът представлява отделен проблем, защото е способен да пренасити отбраната. Срещу едновременно приближаващи десетки цели решаващо значение има не само точността на отделния прехващач, а и броят на прехващанията, които защитникът може да извърши за ограничено време.

Корпусът не съобщава какъв дрон е използван на 10 август. Стандартът при досегашните изпитания е Archer на Neros – компания със седалище в Калифорния – квадрокоптер с около 20 км обхват, 2 кг полезен товар и цена от около 2000 долара. Той се произвежда без китайски компоненти, включително без чипове китайско производство.

Archer се предлага в 3 размера с диаметър на витлата между 12,7 и 25,4 см, а най-големият вариант може да носи бойна част на американския производител Kraken Kinetics. Програмата вече се намира извън чисто експерименталния етап. Корпусът има поръчка за ударни варианти на машината от 3 ноември 2025 г. До май са приети над 3500 апарата, а производителят твърди, че вече произвежда около 1200 седмично.

Украинската практика показва защо именно подобни евтини апарати се разглеждат като средство за борба с рояци. Използваните там FPV прехващачи струват между 1000 и 2100 долара и се управляват от оператор с очила или монитор пред него. Работилницата Wild Hornets отчете 600 свалени цели за под 5 месеца до началото на октомври 2025 г. За това обаче са били изразходвани около 1800 прехващача – средно по 3 за 1 сваляне, което увеличава действителния разход до близо 6300 долара на поразена цел.

През юли Skyfall представи вариант, способен да преследва реактивни дронове „Шахед“ със скорост до 370 км/час. Американската армия стигна до сходна икономическа логика по-рано тази година, когато закупи 13 000 прехващача Merops на цена около 15 000 долара за брой срещу цели, струващи между 30 000 и 50 000 долара.

„Сваляме Шахеди, които струват между 30 000 и 50 000 долара, което е чудесно, защото ни поставя от правилната страна на кривата на разходите“, каза министърът на армията Даниел Дрискол пред Конгреса през април.

Хеликоптерът предоставя две предимства, с които наземният екип не разполага. Първото е разширеният радиохоризонт. Управлението и сигналът на видеопотока на такъв дрон изискват пряка видимост, а след издигане на оператора на няколкостотин метра височина разстоянието, на което той може да наблюдава и командва машината, се увеличава значително.

Второто предимство е гледната точка отгоре надолу към ниско летящи цели, които могат да бъдат изгубени от наземните радари заради особеностите на релефа и други препятствия. Срещу тези предимства застава уязвимостта на носителя. UH-1Y е голяма, шумна и сравнително бавна цел. Както отбелязва изданието Army Recognition, смисълът на концепцията е сензорът и ударната способност да бъдат изнесени напред, докато пилотираният хеликоптер остава извън обсега на съвременната ПВО.

Противодействието на рояк не се изчерпва с физическото прехващане. Групата от дронове може да бъде откривана, проследявана и разстройвана и чрез нейния електромагнитен отпечатък – задача, която попада пряко в компетенциите на криптологичните и информационните звена.

На институционално равнище Корпусът подреди тази дейност през юли. С разпореждане MARADMIN беше създадена Групата за роботизирана интеграция на морската пехота (MCRIG) – служебна организация, която трябва да приведе в стандарт и въведе в цялата структура обучението за използване на малки дронове от групи 1 и 2 и за противодействие срещу тях.

Паралелно работят два отряда: наличният този за ударни дронове на морската пехота (MCADT) и новият за антидрон дейност (MCCDT) към Батальона за огнева подготовка в Куантико. Вторият категоризира самата заплаха, проверява нововъзникващи решения, утвърждава тактики и предава резултатите на MCRIG, преди да бъдат въведени в целия Корпус.

Съобщението за изпитанието през юни определя цялата линия като част от изпълнението на разпореждане на министъра на войната Пийт Хегсет войските да експериментират с безпилотни технологии на всяко едно ниво.

Публично описание на ролята на дрона в полета от 10 август не е налично. Не е ясно дали той е бил в ролята на прехващач срещу целите, управлявани от противникова клетка, или е бил част от симулираната заплаха. По-вероятно е първото, тъй като вертолетът изглежда е бил използван като носител и ретранслатор, докато имитирането на рояк рядко изисква пилотиран носител за пускане на отделните апарати.

Ако реално това е посоката на изпитанията, до края на годината експериментът за напреднала способност би трябвало да доведе до формулирано оперативно изискване за противодействие на рояци, а не само до отчет за проведени полети.

Falcon Strike: CENTCOM учреди първата многонационална ударна дронова структура

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) създава постоянна многонационална ударна структура, изградена около евтини безпилотни апарати за еднократна употреба, и кани в нея арабските си партньори от Залива. Оперативната група Falcon Strike, обявена на 13 август, ще действа във въздуха, по морската повърхност и под нея, а щабът ѝ ще бъде разположен в базата „Макдил“ край Тампа, Флорида.

Групата ще бъде ръководена от подчиненото на CENTCOM Командване за специални операции (SOCCENT), като в щаба ѝ ще влязат и представители на регионалните армии. Командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обясни решението с това, което определи като огромен иновационен потенциал сред съюзниците и партньорите в региона. „Американските военни имат много силни партньорства и приятели в региона. Заедно сме по-силни, когато въвеждаме и разгръщаме нови способности съвместно“, заяви той. Нито една държава засега не е назована; Вашингтон провежда консултации и разпраща официални покани.

Falcon Strike не започва от нулата. Тя израства от оперативната група Scorpion Strike, обявена на 3 декември 2025 г. като първото подразделение на САЩ в Близкия изток, въоръжено с ударни дронове за еднократна употреба. Основното ѝ оръжие е LUCAS (Low-cost Unmanned Combat Attack System) – дрон, разработен чрез обратно инженерство на иранския „Шахед-136“. Компанията SpektreWorks предлага сродното си изделие FLM-136 с шест часа продължителност на полета и крейсерска скорост от 55 възела, а отраслови оценки поставят цената на една машина между 30 и 35 хиляди долара. LUCAS може да се изстрелва от катапулт, с ракетен ускорител, от подвижна наземна установка или превозно средство – комбинация, която позволява създаването на пускова площадка практически навсякъде, където има подходящ път или палуба.

Логиката беше заявена още при създаването на Scorpion Strike. Групата е част от инициатива на CENTCOM за формирования, които въвеждат бързо нови способности, а Купър обясни, че задачата ѝ е да превърне иновацията в средство за възпиране. Зад нея стои директивата на министъра на отбраната Пийт Хегсет от юли 2025 г. за господство в областта на дроновете, според която малките дронове трябва да се третират като разходен боеприпас, а не като скъпо въоръжение, пазено за изключителни случаи. Разликата в цената стои в основата на концепцията: апарат за около 30 000 долара може да бъде изразходван срещу цел, за която дотогава би бил необходим многократно по-скъп боеприпас.

8-те месеца между създаването на Scorpion Strike и обявяването на Falcon Strike са изпълнени с поредица от технологични и бойни дебюти. На 16 декември 2025 г. екипаж на Пети флот изстреля LUCAS от борда на „Санта Барбара“, боен кораб за крайбрежни води, в Персийския залив; дотогава такъв дрон не беше пускан от американски кораб в открито море. На 28 февруари 2026 г., в първите часове на операция „Epic Fury“, същите дронове бяха използвани в реални бойни действия за първи път.

На 12 юли 2026 г. три безпилотни катера Corsair на компанията Saronic поразиха свръхмалка подводница от класа „Гадир“ и ремонтния комплекс до нея във военноморска база Бандар Абас, непосредствено до входа на Ормузкия проток. Това стана, докато командването нанасяше десетки едновременни удари по иранската противовъздушна и брегова отбрана. На следващия ден CENTCOM съобщи за операцията, определи я като първата бойна употреба на морски ударни безпилотни апарати от силите на САЩ и заяви, че е ограничила способността на Иран да напада търговското корабоплаване.

Corsair е дълъг около 7 метра, носи товар до 450 кг, развива скорост от 35 възела и има обсег над 1000 морски мили; до май тази година Saronic е произвела поне 300 такива катера. Концепцията стъпва пряко върху украинския опит в Черно море, където малки надводни катери с взривен заряд извадиха от строя значителна част от руския флот и наложиха преместването на основната му база. Пренасянето на този модел в Залива обръща и досегашната посока на технологичното разпространение: същият клас оръжие, с който Иран и неговите съюзници атакуваха търговски съдове и военни кораби, вече се използва и срещу ирански бази.

Третият оперативен домейн в съобщението – подводният – засега няма този боен прецедент. По официални данни подводен ударен дрон камикадзе досега не е използван в бой, а конкретна платформа за тази задача не е представяна публично нито от CENTCOM, нито от Пентагона. Командването описва Falcon Strike като структура, която ще се разширява с присъединяването на партньори – тоест обявява направление и оперативна способност, преди конкретното средство за нея да е показано публично.

Морската война срещу Иран се намира в най-острата си фаза от пролетта насам: американската блокада, временно отменена с Исламабадския меморандум от 17 юни, е възстановена, а Ормузкият проток остава затворен за търговско корабоплаване. Според данни на командването към 12 август 59 търговски кораба са били пренасочени, на два са се качвали абордажни групи, а три са били обездвижени. Последният от тях е товарен кораб под панамски флаг, спрян с две ракети „Хелфайър“, поразили машинното му отделение, след като се е опитал да пресече Оманския залив. В началото на седмицата президентът Доналд Тръмп добави и ново условие към преговорите – Иран да плати обезщетение за свои минали действия. От своя страна Иран настоява за прекратяване на блокадата, изтегляне на американските сили от съседството си и окончателен край на войната.

Поканата към регионалните партньори има цена, която Вашингтон не назовава пряко. Държавите, от които се иска да изпратят офицери в настъпателно съединение, вече са изложени на ирански удари. На 1 март 2026 г. ирански ударен дрон порази американски тактически команден пункт в промишленото пристанище Шуайба в Кувейт и уби шестима резервисти от Сухопътните войски – първите американски военнослужещи, загинали в тази война. Ранените бяха над 30, а сирените не се задействаха преди попадението. В началото на юни ирански дронове нанесоха тежки щети и на международното летище в Кувейт.

Самият факт, че подобна структура се създава едва сега, показва къде досега е минавала границата на регионалното сътрудничество: съвместната работа със страните от Залива по програмите за дронове беше основно в областта на наблюдението и противодействието. Falcon Strike предлага тази граница да бъде премината и партньорите да бъдат включени директно в ударна структура.

Възможно е моментът да е избран и с оглед на преговорите: Купър обяви групата, докато Тръмп заяви нови условия към разговорите за отваряна на протока, а поканата към държавите от Залива да се включат в ударно съединение сама по себе си изпраща сигнал към Техеран. Но постоянната структура изисква перо от бюджета, щат, кариерни пътеки и договори за доставки – решения с хоризонт, който надхвърля текущата криза. Само за 8 месеца евтиният ударен дрон премина от изпитателна серия към редовно средство на CENTCOM, а Falcon Strike вече му осигурява собствен щаб, организационна рамка и покана за участие към чужди армии. Затова обявеното в четвъртък по-скоро очертава как американското командване планира да действа в региона и след евентуалното отваряне на Ормузкия проток.

Т-80БВМ с нова заводска клетка срещу дронове, докато корпусите в Омск свършват

🇷🇺🛡️ Модернизиран руски танк Т-80БВМ с нова антидрон решетка и разширен пакет за динамична защита се появи на жп платформа в Русия през юли. Машината носи заводски изпълнена конструкция над купола, а не заварка от бригадна работилница, каквито доминираха фронтовата линия в Украйна. Кадърът идва от видео, публикувано в социалните мрежи и споделено от Defence Blog на 1 август; от една снимка на платформа не могат да се установят нито направлението на ешелона, нито конкретно поделение, което ще получи машината, нито точното място и дата на заснемане.

Решетката, която руски и украински военни наричат „мангал“ (на руски така се нарича скарата на барбекю), покрива горната полусфера на купола. Задачата ѝ е да детонира кумулативния заряд на дрон на разстояние от бронята, преди струята да се фокусира върху тънкия покрив на купола, където защитата на съветски танк е най-слаба. По бордовите екрани и по купола личат и блокове динамична защита: контейнери с взривно вещество, които при попадение изхвърлят метални плочи навън и разрушават кумулативната струя или дестабилизират подкалибрения снаряд, преди той да достигне основната броня.

Оценката към снимката идва от Андрей Тарасенко, изследовател на бронирана техника, който поддържа сайта btvt.info и от години проследява опитите за защита от дронове на руските военни. „Това е крачка напред в сравнение с предишното, без майтап“, пише той за показаната машина. Техническата основа на тази преценка не личи от публикацията, но мащабът, спрямо който я прави, е известен. През ноември 2025 г. същият изследовател събра оплаквания на руски танкисти от гигантските импровизирани решетки: една машина с „грамадна скара от кабели“ се повредила, преди да измине и 10 км, защото „възлите се износват в пъти по-бързо“. Разликата, която описва той, е между полева импровизация и заводско изделие.

Тази конструкция впрочем се появи по грешна причина. Първите решетки над куполите се появиха на руски Т-80 още през ноември 2021 г. при придвижването към Крим, и бяха проектирани за противотанкови ракети с атака отгоре, каквито са американският Javelin и британско-шведският NLAW. Срещу тях защитата е почти безполезна: и двете системи имат неконтактен взривател и формират кумулативната струя от височина, при която няколко сантиметра метална мрежа не променят нищо. Иронично-подигравателният английски израз „cope cage“, приблизително „клетка за самоуспокоение“, се роди точно там с първата неуспешна итерация. Смисъл конструкцията придоби едва когато основната заплаха за танка стана FPV дронът, чиято по-малка бойна глава губи голяма част от пробива си, ако се детонира на няколко десетки сантиметра от бронята. По оценка на Military Watch Magazine оттогава подходът е възприет и от други армии, сред които Южна Корея и Израел.

Т-80БВМ е дълбока модернизация на съветския Т-80БВ, разкрита публично за първи път на военни учения „Запад-2017“ и приета в Сухопътните войски на следващата година. Нейният газотурбинен двигател дава по-добра подвижност по кална и заснежена местност от дизелите на семейството Т-72, но и характерния разход на гориво, заради който тези танкове често се използват като подвижни огневи точки, вместо да маневрират. Защитата е смесена, не еднородна: „Реликт“ по челото на купола и на корпуса, а по-старият „Контакт-1“ остава по бордовете и страничните проекции. Така беше окомплектован и екземплярът, който 92-ра отделна щурмова бригада на украинската армия плени през януари, припомня The National Interest.

Модернизацията на Т-80БВМ се извършва в „Омсктрансмаш“, предприятие в състава на „Уралвагонзавод“, чийто главен завод в Нижни Тагил прави Т-90М и Т-72Б3М, а самият концерн стои под шапката на „Ростех“. Оттам идва и стандартизацията: до 2025 г. антидрон защитата е местна импровизация, различна от бригада до бригада, а комплектът в Омск я превърна в заводска опция с чертеж. На 9 май 2026 г. в навечерието на Деня на победата, „Ростех“ обяви предаване на поредна партида Т-90М, Т-72Б3М и Т-80БВМ с подсилени решетки, допълнителна динамична защита по бордовите екрани и кърмата и с комплекта за електронна  „Волнорез“.

„Волнорез“ е танков заглушител с две всенасочени антени, за който руската страна заявява потискане на управляващия сигнал в радиус от 600 до 1000 метра. Числата остават руско твърдение, но самото изделие отдавна не е загадка за отсрещната страна: украински военни плениха комплект заедно с техническата му документация в Курска област, а публикуваните оттогава анализи описват работните му ленти в диапазони 390–510 и 750–1050 MHz. Заглушителят запушва връзката на FPV дроновете, управляеми по радиоканал, и го сваля. Срещу апаратите с оптично влакно, при които командата върви по нишка, размотавана от макара, той няма какво да прекъсне.

Има и трети, по-амбициозен клон на същото усилие, но той не стига до машините в Омск. От края на 2024 г. руската армия започна да интегрира първия си комплекс за активна защита с прехващане, „Арена-М“, върху Т-90М и Т-72Б3М: 12 пускови тръби около купола, изстрелващи заряд срещу приближаващия боеприпас. Покритието обаче е предимно в челния и страничните сектори, а първата публично документирана поява на Т-72Б3А с преработената за дронове версия в реални бойни действия завърши без резултат. Кадри, качени от Центъра за специални операции „Омега“ на Националната гвардия на Украйна, показват FPV дрон, който удря кърмата на машината, без комплексът да реагира. Т-80БВМ на снимката от юли не носи нищо подобно; неговият пакет остава пасивен + заглушител.

Цената на самата решетка също е добре позната. По данни на мониторинг групата Oryx, която брои загуби по проверени снимки и видеа, от 2022 г. насам украинските сили са пленили 35 танка Т-80БВМ, сред тях и машини с най-тежкия вариант на конструкцията, онези, които военните наблюдатели наричат „таралежи“. Допълнителната обшивка намалява обзора на екипажа, ограничава секторите, в които куполът може да се насочва, и вдига силуета на открита местност, което улеснява засичането. Оплакванията, които Тарасенко изброява, добавят и механичното: ходовата част и трансмисията носят тегло, за което не са проектирани.

Тези ограничения стават очевидни от начина, по който машините се използват. Танк с намален обзор и стеснени сектори за насочване не върши работа в челото на щурма, за какъвто е създаден, и вместо това стреля от прикритие зад бойния ред. The National Interest определя тази роля като близка до самоходната артилерия. Руските атаки по покровското направление през 2026 г. се водят почти изцяло с малки пехотни групи, вкарвани в застроените места, а бронираната техника влиза дозирано и от разстояние. Заводският комплект удължава живота на танка точно в тази вече изместена роля, но не го връща в челото на атаката.

Показателно е къде точно е добавена бронята. Партидата от 9 май носи допълнителна динамична защита не по челото, което открай време е най-дебелото място, а по бордовите екрани и кърмата. Разпределението сочи къде падат попаденията: FPV дронът заобикаля челния сектор и удря там, където екипажът не гледа, а конструкторът не е предвидил сериозна броня. Същото сочи провалът на „Арена-М“ по кърмата на Т-72Б3А. Заводската изработка на решетката добавя и практична страна, която полевата заварка нямаше: комплектът може да се произвежда централно, да се сменя при повреда и да се отчита в баланса на машината, вместо да поглъща време и материал в бригадните работилници.

Над цялата тази работа обаче тегне броене, което не зависи от качеството на решетките. По сателитни снимки на площадката на „Омсктрансмаш“, анализирани от Defense Express, в началото на лятото на 2026 г. там са останали 203 корпуса Т-80 при около 253 три месеца по-рано. Двете числа се събират помежду си: изчерпване от порядъка на 17 машини месечно съответства на оценяваните около 15 модернизирани танка, които заводът предава, а разликата остава за разкомплектоване и бракуване. С този темп наличният фонд за модернизация стига за около година напред.

Картината в цялата страна е същата, само че в по-голям мащаб. По анализа на сателитни кадри от деветте известни складови бази, публикуван от изследователя с псевдоним Jompy на 9 юни 2026 г., в тях се броят около 2088 танка от всички типове, включително Т-54/55, Т-62 и Т-64. След приспадане на изгнили, негодни и разкомплектовани машини, реално използваемите за модернизация са около 851. Преди февруари 2022 г. същите бази съдържаха над 20 000 танка.

Новото производство не покрива дупката. Омският завод обяви подновяване на серийното изготвяне на газотурбинния ГТД-1250 още през 2024 г., но по оценката на Defense Express изцяло нов корпус Т-80 не е бил показван оттогава, а демонстрираното досега е монтаж на модернизиран купол върху съществуващо шаси. Показателен е и хибридът, представен във видеото за 50-годишнината на Т-80: купол от Т-80УД върху по-старо шаси, т.е. начин да се вкарат в строя машините, чиито харковски дизели руската промишленост не може нито да произвежда, нито да ремонтира.

Сборът е противоречив само на пръв поглед. Заводската решетка от юлската снимка е реално подобрение спрямо заварените в бригадните работилници конструкции, тъй като е по-лека, по-добре разпределена и вградена в машината, вместо да ѝ виси. На тактическо ниво тя вероятно ще вдигне минимално оцеляването на отделен танк срещу обикновения FPV дрон. Оперативната картина обаче не се променя: срещу дронове с оптично влакно заглушителят е безполезен, „Арена-М“ все още не се справя с удара отгоре и отзад, тази защита продължава да съществува за сметка на обзор, подвижност и износване, докато фондът, на който стъпва цялото надграждане, се свива с около 15 корпуса месечно.

Украински прехващач свали „Форпост-Р“ на 4300 метра над Курска област

🇺🇦🛩️🇷🇺 Пилоти на дронове от 7-и батальон „Топота“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“ на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна засякоха и унищожиха руски разузнавателно-ударен дрон „Форпост-Р“ на 4300 метра височина в небето над Курска област. Сваляне е извършено с прехващача „Чаклун-КМ“, като за самия успех съобщи командващият СБС Роберт Бровди „Мадяр“, според когото това е едва шестия потвърден случай на свален дрон от вида за цялата пълномащабна война и втория, записан в актива на бригадата.

„Форпост“ е най-скъпият дрон в руския арсенал, а оценките за стойността на една машина се движат около 7 млн долара. Родословието му е израелско: платформата е лицензиран вариант на IAI Searcher Mk II, чието производство Уралският завод за гражданска авиация в Екатеринбург започва през 2012 г. Началото на сделката е поставено по време на войната в Грузия през 2008 г., която изобличава руското изоставане в разузнаването с дронове. През 2009 г. Москва купува два апарата Searcher Mk.II за 12 млн долара, а през октомври 2010 г. „Оборонпром“ подписа договор за лицензионно сглобяване с израелската компания IAI, чиято стойност според различни оценки е между 300 и 400 млн долара. Модификацията „Р“ се появи след замяната на вносните пунктове с руски двигател, собствена авионика и софтуер. Апаратът има оперативен радиус до 250 км от наземната станция за управление, издържа във въздуха до 18 часа и носи полезен товар до 100 кг. От 2021 г. към него са добавени пилони за две малки управляеми авиобомби КАБ-20 с лазерно насочване – открито копие на турската MAM-L от въоръжението на „Байрактар TB2“. През 2025 г. заводът заменя металния скелет на крилата и опашката с изцяло композитен кесон, което намалява броя на съединенията и увеличава товароподемността.

Курска област граничи със Сумска област, където руското настъпление от 2025 г. не престава: към април 2026 г. под окупация са 17 населени места, а през юли ударите засегнаха Сопич, Голишивске, Уланове и Бачивск. Самата Курска област беше арена на украинската операция от август 2024 г., но след изтеглянето на основните украински сили през пролетта на 2025 г. районът отново действа като руски тил и опорна база за натиска отвъд границата. „Форпост“ действа именно в тази ивица като „око“ на артилерия и авиобомби – засича цели, коригира огъня и при нужда сам поразява откритите обекти с КАБ-20. Този боеприпас е част от съвсем различен клас в сравнение с тежките планиращи бомби ФАБ с УМПК, които руската тактическа авиация хвърля по Сумска и Харковска област: става дума за 20 кг заряди с лазерно насочване, създадени за окопи, огневи разчети и лека техника, а не за градски квартали. Тъй като украинската тактическа авиация е принудена да атакува самата Курска област, за да отрази щурмовете срещу Рижовка, безпилотен апарат с 18-часов престой над граничната ивица е сред приоритетните цели.

„Чаклун“ е разработка на авиомоделисти от Днипро, за които летателните апарати са били хоби в местната федерация по авиомоделизъм още преди пълномащабната инвазия. Реактивният вариант, представен през май на изложението SAHA-2026 в Истанбул, е с дължина 1,65 метра, размах на крилата 1,5 метра и излетно тегло 10,4 кг. Турбореактивният двигател осигурява максимална скорост от 320 км/ч и крейсерска скорост от 220 км/ч. Апаратът се изстрелва от катапулт, задържа се във въздуха около 40 минути, достига височина до 6000 метра и има обхват до 30 км при насочване с радар от класа на израелските RADA. Представител на производителя посочва успеваемост от 88-100% при изпълнение на задачите. Радиусът на действие в координация с радар определя и техническото условие за успех: прехващането изисква наземна радарна станция за навременно откриване на целта и пускова позиция, разположена на достатъчно близко до границата, за да може апаратът с 40-минутен ресурс да я настигне.

Височината от 4300 метра попада в зоната, където тежките разузнавателни дронове действаха с нулев риск от началото на инвазията. Далекобойните зенитни ракети са скъпи и се пазят за самолети и крилати ракети; преносимите зенитно-ракетни комплекси нямат нужния обсег; а витловите дронове с изглед от първо лице (FPV) губят тяга на тази височина. В диапазона 3-5 км „Форпост“ и „Орлан-30“ реално погледнато останаха недосегаеми, което обуславяше тяхното поведение. Сега обаче 10 кг реактивен дрон, насочван от наземен радар, вече покрива същия пояс на цена, която позволява масово и свободно използване.

От началото на 2026 г. войската е получила по държавни договори два пъти повече прехващачи, отколкото през цялата 2025 г., а общите доставки са скочили 2,6 пъти. Към началото на май 194 подразделения имат потвърдени сваляния на дронове „Шахед“, като делът на дроновете камикадзе, свалени от прехващачи, се удвои в рамките на няколко месеца. По оценка на специалиста по електронна война Сергий Бескрестнов („Флеш“) този дял вече се доближи до половината. Министерството на отбраната планира придобиване на 8000 комплекта „Октопус“ – прехващач с автоматизирано насочване, разработен от Въоръжените сили на Украйна, а заявената цел на Киев е постигането на 95% успеваемост при прехват на въздушни цели.

Първият „Форпост“ на бригадата е свален на 20 април 2025 г. и почеркът на това е напълно познат: същото звено (тогава под името „Топота ПМ“), същата височина от около 4 км и същият прехващач. Тогава ударен апарат все пак успява да планира обратно към територията на Курска област. Рядкостта на подобен трофей се обяснява с ограничения брой машини: до края на 2017 г. руските войски получават около 30 комплекса „Форпост“ (всеки с по няколко апарата), а машините се управляват предпазливо и рядко се доближават до линията на съприкосновение. 15 месеца по-късно повторение на резултата с по-напреднала бойна техника демонстрира устойчив метод, а не случайна успеваемост, въпреки че 6 свалени „Форпост“ за 3 години и половина война да остават твърде ниска стойност за систематичен лов. Самата 414-а бригада израства от групата „Птиците на Мадяр“, сформирана от Бровди през 2022 г. – първоначално като рота в състава на 59-а отделна мотопехотна бригада, през януари 2024 г. разгърната в 414-и батальон и прехвърлена в морската пехота, впоследствие преобразувана в полк. Декември 2024 г. – в първото отделно бригадно формирование от безпилотни авиационни системи във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Тази размяна илюстрира съвременния характер на бойните действия: десетина кг композитни материали и електроника срещу платформа на стойност 7 млн долара. Мадяр определя това като „най-добрата борсова сделка в света“. На годишнината на съединението през юни той отчита 360 хиляди поразени цели и 1,7 млн бойни полета за първите 12 месеца. От 11 юни 2025 г., когато оглавява наскоро създадените украински СБС, неговите части докладват за 45 067 поразени ударни и разузнавателни дрона (от които 43 688 унищожени), както и за 9186 свалени дрона „Шахед“ и „Гербера“. „Форпост“ е едва вторият сред тях.

Анализ: Механизираният щурм при Шахове и зрялата дронова отбрана

🇺🇦🛡️🇷🇺 Руски механизиран щурм по оста Добропиля се разби в сектора на Първи корпус „Азов“, преди да стигне населените места около Шахове. 8-ма и 41-ва гвардейски общовойскови армии, подсилени с 90-а гвардейска танкова дивизия, хвърлиха десетки бронирани и леки машини в едновременно настъпление. 41-ва армия и танковата дивизия атакуваха от посока Новоекономичне, а 8-а армия – от Воздвиженка. В продължение на близо четири часа руските войски се опитваха да пробият към селата в района.

По данни на „Азов“ резултатът е следният: 7 унищожени танка, 6 бойни бронирани машини, 1 установка БМ-21 „Град“, 1 модерна реактивна система „Торнадо-С“, 3 специализирани машини и 47 леки машини. Посочени са още 123 убити и 29 ранени руски военнослужещи. Механизираният удар е спрян, без да доведе до промяна на фронтовата линия.

Значението на подобен епизод обаче не е само в броя на загубените машини. По-ключово е колко бързо се проваля атака с подобен състав и мащаб. Две армии и танкова дивизия, насочени към един сектор и спрени за часове с почти пълна загуба на ангажираната техника и личен състав, показват степента на развитие на отбранителната система в този участък от фронта.

Секторът не е случаен. По оста Добропиля през юли руските войски успяха да създадат вклиняване, което украинската армия се опитваше да ликвидира, докато натискът към Покровск продължаваше. Така описват ситуацията оценките на Института за изследване на войната (ISW) и репортажите на Kyiv Independent.

Добропиля е важен пътен и минен възел северозападно от Покровск. Лятното вклиняване на руската армия в него създаде заплаха за украинския тил и транспортните артерии зад него. Именно обяснява упоритостта, с която Русия подновява натиска въпреки значителните загуби.

През 2025 г. масираните руски механизирани пробиви все по-често се разбиваха в дроновото наблюдение и ударните възможности на украинската страна. В резултат руската армия постепенно мина към употреба на малки инфилтрационни групи, а от 2026 г. към смесен подход, който включва инфилтрация и последващ механизиран натиск. Районът на Шахове показва този метод в действие, но едновременно с това показва и причините, поради които той започва да губи ефективност.

Логиката на този тип атака се основава на три последователни стъпки.

Първо, малки пехотни групи – обикновено по двама-трима души, а понякога и единични бойци – се опитват да проникнат между украинските позиции. Задачата им не е веднага да задържат територия, а да разкрият къде отбраната е най-слаба. Всяка намерена пролука се превръща в ориентир за следващото действие.

След това, когато се установи уязвима точка, основните сили насочват усилието си натам. Концентриран механизиран удар трябва да използва откритата слабост, докато проникналите групи задържат позиции и създават условия за развитие на атаката.

Накрая двете действия се обединяват в общ натиск: инфилтриралите се подразделения и настъпващата бронирана техника атакуват едновременно, подкрепени от планиращи авиобомби, дронове и реактивна артилерия.

Целият замисъл зависи от две условия: наличие на пространство, което не е наблюдавано, и възможност за незабелязано съсредоточаване на силите. В сравнение с челните механизирани атаки от предходни години това е реална адаптация. Методът не разчита само на маса, а на скорост, скрито придвижване и внезапност.

Именно тези две предимства обаче все по-често се ограничават от развитието на дроновата отбрана.

Онова, което първоначално изглеждаше като импровизация, постепенно се превърна в система с ясно разделение на функциите: разузнавателни дронове, FPV ударни дронове, прехващачи, барражиращи боеприпаси и системи със среден радиус на действие. Това разделение не се появи в резултат на един централен план, а чрез продължителен процес на адаптация, основан на проба-грешка в реални бойни условия.

Сравнението с авиацията има своите граници. Авиацията постепенно създаде многоцелеви платформи, които могат да изпълняват различни задачи, докато дроновете все още се развиват в посока на по-тясна специализация. Засега една добре изпълнена специализирана функция често има по-голяма стойност от няколко по-слабо изпълнени роли в една система.

На тактическо ниво дронът все повече прилича не на самолет, а на част от пехотната структура. Той работи близо до фронтовата линия и се интегрира в бойните подразделения, тъй като основното му предимство е съкращаването на времето между откриването на целта и нейното поразяване.

Това съкращаване на цикъла от сензора до огневото въздействие е сред най-важните промени в модерния бой. Командирите на земята вече планират действията си в условия, при които движението на противника може да бъде открито и атакувано много по-бързо от преди.

Дроновете поеха и част от функциите, традиционно свързвани с артилерията: разузнаване, коригиране на огъня и директни удари. Това не значи, че те могат да заменят артилерията. Тя все още осигурява плътност и продължителност на огъня, които дроновете не могат да постигнат. Промени се обаче начинът, по който двете средства се комбинират.

Старият въпрос „количество срещу качество“ вероятно е поставен неправилно. И двата фактора имат значение, но изпълняват различни функции. Евтините дронове, използвани в големи количества, създават постоянен натиск върху противника. Те го принуждават да реагира, да разпределя ресурсите си и да отделя средства за защита срещу множество малки заплахи.

По-сложните системи изпълняват задачи, при които са нужни по-голяма точност, далечина или специални способности. Армиите, които интегрират успешно дроновете, не избират между количество и качество, те използват и двете едновременно.

Оттук идва и идеята за слоеста система за дронова война. Разузнавателните дронове отпред осигуряват сведения за обстановката. FPV дроновете я превръщат в непосредствени удари. Прехващачите се опитват да неутрализират вражеските дронове, които изпълняват същите задачи. Системите със среден радиус на действие атакуват по-дълбоки цели, които поддържат цялата операция – командни пунктове, транспортни връзки и складове.

Най-новото направление – използването на дронове за унищожаване на други дронове – прави въздушното пространство непосредствено над фронта в отделно бойно поле. Доскоро разузнавателният апарат можеше да работи сравнително свободно. Днес всяка страна се стреми да унищожава средствата за наблюдение на противника. От изхода на този двубой зависи дали цялата останала дронова система ще функционира.

Затова контролът над въздушното пространство на тактическо ниво вече не е автоматично предимство на настъпващия. Той се превърна в отделен етап от битката, който трябва да бъде спечелен преди наземното действие. А това се оказва все по-трудно.

Най-голямо значение обаче има не само самото наличие на дронове, а дълбочината на системата.

Дроновата война е изключително зависима от логистиката: батерии, резервни части, боеприпаси, полезен товар, обучени оператори и постоянна поддръжка. Темпът на разход е огромен. Операция, която изглежда успешна на план, може да се провали, ако снабдяването бъде прекъснато.

Именно това е една от задачите, с които системите със среден радиус на действие са особено ефективни. Удар по склад или транспортен възел на 30 км зад фронта може да не изглежда толкова зрелищен, колкото директното унищожаване на бойна машина, но често определя възможностите на противника в следващите дни.

Съществува и широко възприетото схващане, че операторите на дронове могат да бъдат изтеглени далеч зад фронтовата линия. Това е вярно само частично. Ретранслаторите и напредналите комуникации дават на част от операторите да работят от по-защитени позиции. При FPV дроновете обаче близостта до фронта все още е важна. Заглушаването, влошаването на сигнала и закъснението не са абстрактен технически проблем – те могат да бъдат разликата между успешно попадение и падане на дрона без резултат.

Идеята, че целият бой може да се води от защитен пункт на десетки километри зад линията, засега остава недостижима. Зависимостта от надеждна комуникация прави безпилотната система уязвима именно там, където противникът използва електронна война.

При Шахове тези две системи се сблъскаха челно. Руският щурм зависеше от наличие на непокрит участък и възможност за незабелязано съсредоточаване на сили. Украинската дронова отбрана действа в обратната посока – чрез постоянно наблюдение и припокриване на зоните на контрол тя ограничи възможността за проникване и премахна елемента на изненадата.

Отдавна е ясно, че подготвената отбрана има предимство срещу щурм, който няма достатъчно разузнаване. Новото е, че дроновият слой прави това разузнаване евтино, постоянно и повсеместно. Като резултат всяка от трите фази на руския подход може да бъде нарушена поотделно.

Първо, проникването на малките групи може да бъде засечено още в началния етап, докато те се опитват да преминат между позициите. След това концентрирането на бронирана техника може да се наблюдава още преди колоните да започнат атаката. Накрая самият механизиран удар, лишен от изненада, попада под предварително подготвен огън.

Украинската страна вече използва и средства без пряко участие на пехота за прочистване на проникнали групи. Близо до Добропиля позиция на руски подразделения, които са успели да се промъкнат напред, е била прочистена с помощта на наземни роботи и дронове, както описва Forbes.

Традиционното предимство на настъпващия – възможността да компенсира недостиг на сили с изненада – постепенно намалява, когато всяко движение в зоната на битката може да се наблюдава. Конкретният ход на боя следва именно тази логика. „Азов“ и придадените му части блокираха настъпващите механизирани колони. В посоките на движение бяха използвани минно-взривни заграждения, а мостовете бяха повредени чрез действия на тактическата авиация.

Когато руските сили се опитаха да възстановят преминаванията с понтонни средства, украинската авиация ги унищожи. Това е класически пример за прекъсване на логистичния маршрут – същият, който дроновете със среден радиус използват при удари по транспортни и снабдителни цели в дълбочина.

Русия опита първо да отслаби украинското наблюдение и управление на боя, преди да извърши основния удар. За целта използваха „Гербера“ – евтин дрон от пенопласт и шперплат, предназначен за примамка и разузнаване – както и баражиращият боеприпас „Ланцет“.

Използването им срещу украинския слой дронове показва разбиране, че именно системата за наблюдение и бърз удар е ключов елемент на отбраната. Този опит обаче не е достатъчен. Когато механизираната група започва активната фаза на атаката, украинската страна вече разполага с информация за нейното движение и може да реагира според предварително наблюдаван сценарий.

Показателна е структурата на загубите. При десетки ангажирани машини, извадени от строя в рамките на няколко часа, щурмовият ешелон е унищожен, без да постигне териториален резултат, който да оправдае цената.

Особено показателна е загубата на „Торнадо-С“ – 300-милиметрова реактивна система за залпов огън, скъпа и сравнително рядко използвана в непосредствен риск. Тя осигурява огнева поддръжка от по-голяма дълбочина. Унищожаването ѝ показва, че украинското насочване е достигнало не само до предната част на колоната, но и до средствата, които я поддържат.

Заедно с унищожения „Град“ това означава, че огневата поддръжка на щурма – както по-евтините, така и по-ценните компоненти – е била извадена от строя заедно с бронираната техника, вместо да е защитена в дълбочина.

Организационно най-успешният модел напомня начина, по който артилерията традиционно се управлява: фронтът се разделя на зони, зоните – на сектори, а всяко подразделение отговаря за конкретен участък.

Ключово значение има припокриването между съседните сектори. То позволява на системата да поеме внезапен натиск, без да оставя незащитени пространства.

Проблемът възниква, когато към един ограничен район се насочат повече подразделения без достатъчно добра координация. Тогава възникват взаимни смущения в комуникациите, дублиране на действията, както и забавяне при вземане на решения. В крайна сметка прекомерната концентрация може да намали, вместо да увеличи ефективността.

Повече средства не означават автоматично по-добър резултат. Това важи и за двете страни.

Необходимо е определено равновесие в оценката на безпилотните системи. Те трудно могат да бъдат унищожени наведнъж, защото са разпръснати, мобилни и изградени като мрежа. Загубата на отделни позиции или екипи не означава автоматичен срив на цялата система.

При сериозен натиск обаче операторите и оборудването могат да бъдат изтеглени. Електронната война може временно да ги лиши от ефективност, а продължителните проблеми със снабдяването могат да ги ограничат не по-малко от директните удари.

Устойчивостта на дроновата система е реална, но тя не означава неуязвимост.

Над 1350 удара с дронове по руската логистика в тила от май

🇺🇦🚛🇷🇺 Украински дронове са поразили над 1350 руски камиона в оперативна дълбочина на окупираните територии на Украйна от началото на май, а заедно с това ежедневни удари понасят и жп линии, зенитни комплекси и енергийни обекти. Оценката е на френския експерт Клеман Молен, публикувана на 23 юли в подробна нишка в платформата X. Молен следи тези удари от месеци чрез геолокирани видеокадри, стъпвайки върху мрежата от утвърдени картографи на бойните действия и брои само публикуваните попадения, поради което числата му очертават долна граница, вместо пълния обем на щетите.

Съпоставката на собствените му отчети показва как кампанията набира скорост. В началото на юни той преброи около 290 поразени машини от началото на май; само за първата седмица на юли преброи над 240 – средно по 34 на ден; 7 седмици по-късно общият брой вече надхвърля 1350. Очакването му е юли да надмине юни по поразени машини, още повече че компилациите от кадри вече се събират заедно от Силите за безпилотни системи (СБС), обособени като отделен род войски през юни 2025 г. и ръководени от Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, който традиционно публикува голям пакет кадри в края на месеца.

Плътността по отделните пътни артерии си личи от магистрала Р-280 между Ростов и Крим, наричана от руснаците „Новоросия“: само по него Молен е геолокирал около 175 поразени камиона и машини в същия период, а на 22 юли 414-та бригада ударни безпилотни системи „Птиците на Мадяр“ публикува поредния отчет за ударите по трасето. В ударите на среден обсег, които започват на около 20 км зад фронта, участват над 25 украински подразделения с различни типове дронове: Hornet, Dart, класически FPV и поне още един неустановен модел. По данни на украинското издание Militarnyi ударите вече стигат до 150 километра зад фронтовата линия, а по трасетата между Донецк и Крим удари нанасят и екипи на военното разузнаване ГУР.

Приоритетната цел остават цистерните с гориво – поне 42 поразени само през юли, при около 540 ударени машини общо за месеца, отново само от публичните видеа. Основен довод на Молен е, че самите камиони са най-малката загуба за Москва, тъй като тя лесно намира нови. Невъзстановим е недоставеният товар: гориво, боеприпаси и храни, които не стигат до силите на фронта и според него забавят значително руското настъпление. Молен онагледява с Донецк: всеки геолокиран камион на подстъпите, по трасето от Мариупол или по околовръстния път, е недоставен товар за градовете на фронта. По веригата се натрупват и вторични ефекти: задръствания, обиколни маршрути, каране само нощем, зенитни разчети, изтеглени да пазят тила, и убити шофьори. Достатъчно е да бъде поразен 1 от 20 камиона по дадено трасе, за да се принудят 10 други да търсят алтернативни пътища или да се движат на тъмно.

Украинският агрегатор Exilenova+ ежедневно събира кадри, заснети от самите руснаци в окупираните части на Украйна, които показват ключови пътища, осеяни с изгорели машини; Молен говори за „безумни“ видеа с цели отсечки, задръстени от обгорели камиони, и стига до заключение, че значителна част от товарите за фронта е изпепелена още в оперативна дълбочина, преди изобщо да се приближи до предните позиции.

Руският отговор засега изостава. Молен е открито скептичен към мобилните огневи групи, екипите с леко стрелково оръжие и картечници, които руското командване разположи срещу дроновете: видеата, в които те самите са поразени, са осезаемо повече от онези, в които същите свалят дрон. Много по-резултатни са средствата за електронна война и дроновете-прехващачи, но признаци за мащабното им разгръщане по логистичните артерии засега липсват.

Пълният ефект се измерва трудно и самият Молен подчертава несигурността на оценката; очакването му е последиците да проличат на фронта към есента, и то неравномерно. Донбас е относително облекчен за руската логистика: гъстата мрежа от градове позволява къси, лесни за организиране курсове. Най-тежко ще бъде в Запорожка област и по поречието на Оскол при Купянск, където маршрутите са дълги, открити и системно обстрелвани. Географските особености обясняват разликата: южното направление е зависимо от дългите открити трасета на сухопътния коридор покрай Азовско море, включително пътя Р-280, където той преброи най-много попадения.

Ударите по камиони са само част от много по-широка кампания. Успоредно с тях вървят хиляди попадения по складове, тилови бази, петролна, газова и енергийна мреж и кораби: Молен изброи около 200 удара по руски кораби в Азовско и Черно море, на които обещава отделен разбор. Най-тежко е положението в Крим, където енергийната кампания, водена от Мадяр в отговор на руските обстрели по електрическата мрежа на Украйна, е оставила по-голямата част от полуострова без ток при слаба съпротива от руска страна. Само от 1 юли СБС отчитат 38 поразени енергийни обекта в Крим и Донбас, Бровди обяви 16 удара по подстанции в рамките на 48 часа, докато в курортни селища като Алуща токът се пуска по 2 часа на всеки 12. Тези удари се застъпват с обявената от Зеленски в края на юни серия далекобойни операции срещу Крим и руския тил, чието средоточие са авиобазите, складовете за ирански дронове „Шахед“ и зенитно-ракетните комплекси С-400 на полуострова.

Зад устойчивостта на темпото стои разширяваща се производствена база. Украинската компания Fire Point, производител и на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, очаква да произведе 100 000 дрона FP-1 и FP-2 тази година; по изчисления на Молен това е двойно повече от руското годишно производство на „Геран“, местна версия на иранския „Шахед“, което при това е съсредоточена в един-единствен завод в Алабуга, Република Татарстан. Планът има реална основа: към март компанията заявяваше по около 200 дрона за дълбочинни удари на ден (темп от порядъка на 70 000 годишно) с готовност да го утрои при нужда, а по-новата версия на FP-2 вече носи бойна глава от 200 кг. Стоте хиляди засега са планов хоризонт, но дори сегашният темп подсказва накъде се измества съотношението.

Кампанията действа на оперативно ниво: тя не измества фронтовата линия днес, а отнема пропускателна способност: недоставено гориво, обиколни маршрути, разчети, ангажирани с охрана на тила. Средният ритъм от над 15 поразени машини на ден в продължение на близо три месеца, и то само в публикуваните кадри, прави натрупването системно, не епизодично. Границите на метода обаче са реални: броенето по видеа не показва какъл дял от общия трафик е порязен, а руската адаптация – нощни курсове, разпръскване по второстепенни пътища, зенитни постове – сваля уязвимостта с цената на допълнително забавяне. При запазване на сегашния темп е вероятно кумулативният недостиг да проличи наесен първо в Запорожието, както предвижда и Молен; ако производствените планове на Fire Point се изпълнят дори частично, Украйна влиза в зимата с числено предимство в дълбочинните дронове.

📽️ Видео: Иловайск в окупираната част на Донецка област, обективен контрол над изгорена руска техника от ударните дронове на ССО. Маршрутът на теория е покрит от руски дронове-прехващачи „Елка“, но както е видно, това не спира украинските дронове.

„Феникс“ отби танков щурм на Добропилското направление – девет унищожени танка

🇺🇦💥🇷🇺 Девет танка, две бронирани машини и три реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ бяха загубени от руската армия при опит за мащабен танков щурм към Добропиля в Донецка област, отбит вчера от оператори на дронове на граничен отряд „Феникс“, подпомогнат от съседни подразделения. За резултата тази сутрин съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна в официалния си канал в Telegram; по данни на службата при отбиването на атаката са убити 23 руски военнослужещи. Украински издания описаха случилото се като един от най-мащабните опити за танков пробив в Донецка област в последно време.

„Феникс“ е подразделение за ударни безпилотни летателни апарати към Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), което на този участък от фронта действа в състава на групировката на СБС, обособения през 2024 г. отделен род войски за безпилотни системи, първия в света от този клас. Подразделението работи по този участък от дълго време: през есента на 2025 г. неговите оператори поразяваха бронирана техника, реактивна артилерия и снабдителни колони в района на Костянтинивка. Този път освен машините в челото на атаката операторите са поразили и жива сила, придвижвана с автомобилен транспорт към района на боевете, а логистичните маршрути на руските сили остават под постоянен огневи контрол.

„Системното поразяване на транспорта и снабдителните пътища съществено затруднява доставките на боеприпаси, гориво, резерви и подкрепления към предните позиции“, се посочва в изявлението на СБС. Комплексното поражение, обобщава службата, е позволило щурмът да бъде отбит, без руските части да развият настъпателните си действия на направлението. Сред унищоженото са и трите установки „Град“, 122-милиметрови съветски системи за залпов огън, които не влизат в щурмова колона, а вместо това я поддържат с огън отдалеч: поражението е обхванало и огневата поддръжка на атаката.

Масираната бронирана колона е отклонение от модела, с който руското командване провежда операциите си в Донбас от месеци. Украинският проект DeepState още в средата на юни описваше как натискът по оста Родинске–Билицке се движи чрез инфилтрация на малки пехотни групи, които се процеждат в застроените места и постепенно разширяват контрола си. Опитите за пробив с бронетехника в плътен строй са рядкост на този участък, но не са без прецедент: на 27 октомври 2025 г. преди падането на Покровск, Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия отби механизиран щурм с 29 единици бронетехника при Володимировка и Шахове, по данни на Укринформ един от най-големите за онзи период.

Атаката идва в момент, в който натискът към Добропиля расте осезаемо. В оценката от 22 юли Институтът за изследване на войната (ISW), позовавайки се на украинския военен наблюдател Константин Машовец, посочва, че руските сили са излезли на линията Родинске–Новоолександривка южно от града и по всяка вероятност са завзели Новоолександривка. Предните отряди на 2-ра общовойскова армия от Централния военен окръг и 51-ва общовойскова армия са се придвижили съответно към линиите Василивка–Родинске и Дорожне–Шахове, отвъд които действат малки инфилтрационни групи. Целта, както я оценява Машовец, е Добропиля да бъде превзета бързо: успехът би създал изходни позиции за настъпление срещу Дружковка и би освободил сили за вероятна лятно-есенна офанзива към т.нар. крепостен пояс – градската агломерация Славянск–Краматорск, последната голяма такава в областта под украински контрол. Сметката обаче стъпва върху допускането, че групировката при Добропиля скоро ще се освободи за нови задачи; провали ли се то, настъпващите към пояса от юг руски части рискуват да затънат още по-дълбоко, отколкото в сегашното си усилие срещу Костянтинивка.

Успоредно с щурмовете руското командване усилва и отбраната срещу дронове. По сведения на украински военен източник, цитиран от ISW на 17 юли, в тила на участъка Добропиля–Дружковка са разгърнати голям брой екипи за борба с дронове, а делът на прехванатите украински апарати в тактическа дълбочина расте. Офанзивните операции не спират: руски военни блогъри претендират за навлизане в села непосредствено източно от Добропиля и източните покрайнини на самия град, макар че ISW не потвърждава повечето от тези твърдения.

Натискът към Добропиля е директно продължение на падането на Покровск, който е под руски контрол от началото на февруари 2026 г. От града и съседния Мирноград руските сили оттогава напират на север по две оси, през Гришине и през Родинске и Билицке, без да постигнат пробив. Украинските защитници все още удържат Билицке: ISW потвърди тяхното присъствие там с геолокализирани кадри от 18 юли, въпреки руските претенции за обратното, а към края на юни Машовец посочи, че удържаните позиции принуждават руското командване да фокусира силите си за операции срещу Добропиля в сравнително тесен участък от Покровск до Новоолександривка.

Украинското командване от седмици оценява руската щурмова групировка на направлението като изхабена и без предпоставки за пробив. Отбитата атака не сваля натиска от участъка, но нейнатна равносметка тежи в полза на отбраната: девет танка, три реактивни артилерийски установки „Град“, две бронирани машини и 23 убити – без спечелен терен. Дали руските части могат да си позволят още такива опити, засяга не само Добропиля: по логиката, очертана от Машовец, върху бързото превземане на града стъпват и плановете на Москва за Дружковка и за крепостния пояс.

Пореден „Шахед“ с необяснима антена загатва за шпионска схема с FM приемници.

🇺🇦📻🇷🇺 Поредният руски камикадзе дрон „Шахед“ с дълга антена без ясно предназначение е открит в Украйна, а работната хипотеза за нейната роля описва разузнавателна схема, съчетаваща вербувани в социалните мрежи информатори и обикновени битови FM радиоприемници.

Находката от Черниговска област съобщи в своя канал в Telegram Сергий Бескрестнов („Флеш“) – съветник на украинския президент по отбранителните технологии и вероятно най-известният експерт в областта на дроновите комуникации в страната. По думите му специалистите чакат в ръцете им да попадне незасегнат екземпляр, върху който предположенията да бъдат проверени, а реалното предназначение на антената – установено.

„Открит е пореден Шахед с необяснена антена. Много чакам той да бъде взет като трофей, за да потвърдим предположенията как се използва“, написа Бескрестнов (цитатите са в превод от украински).

Работната му хипотеза описва следната верига. Руското разузнаване вербува сътрудници през социалните мрежи, като им разпорежда да закупят обикновен радиоприемник и диктофон. В уговорен час вербуваният настройва приемника на неизползвана честота (Бескрестнов дава за пример 85,5 MHz) и оставя диктофона да записва до включения апарат. Готовият аудиофайл след това заминава до предварително уточнен акаунт в Telegram. Самият „Шахед“ междувременно носи бордови FM предавател, „който постоянно излъчва в ефир условно кодирана информация за полета“, както формулира Бескрестнов в поста си.

Такава подредба, разсъждава той, би позволила на Русия да събира данни за полета на дроновете, без да разчита на конвенционална военна комуникационна инфраструктура. Едновременно с това съветникът изрично подчертава, че идеята остава предположение, докато пленената апаратура не бъде изследвана.

Скептицизмът му към елегантността на замисъла е неприкрит. „Зад тази технологично идиотска операция явно стои някакъв полковник от ГРУ на възраст над 60 години, който се смята за гений и вероятно дори е получил награда. Само си представете – да създадеш цялата тази шпионска операция заради някаква глупост“, пише той.

Бескрестнов е дългогодишен радио инженер, който от началото на пълномащабната инвазия разглобява и описва комуникационна апаратура на руските дронове – от честотните диапазони на управление до техните сателитни антени, а каналът му в Telegram се превърна в справочник по военните радиочестотни въпроси. В началото на годината той беше назначен за съветник по технологиите към министъра на отбраната Михайло Федоров, преди да поеме сегашната си роля при президента. В нощта на 20 април 4 безпилотника „Шахед“ връхлетяха семейната му къща в Бровари край Киев. Поне един удари сградата и я разруши, а самият той се размина с леки наранявания и написа от болницата, че е оцелял по чудо, описвайки удара като целенасочен опит на Русия да го убие.

Находката от Черниговска област се вписва в дълга поредица от руски импровизации на връзката с „Шахед“ – и също толкова упорити украински усилия по нейното прекъсване. Още през 2024 г. в свалени дронове се намериха LTE модеми, работещи през мобилните мрежи, а по оценка на Бескрестнов от април 2026 г. около една пета от тях носят подобна клетъчна връзка. През май 2025 г. открита в дрон ръкописна бележка разкри управление в реално време през ботове в Telegram. През ноември 2025 г. Бескрестнов документира радио модеми, с които дроновете „Шахед“ и „Гербера“ образуват помежду си радиомрежа: сигналът се предавач от машина на машина, докато в началото на веригата стоят мощни антени по високи точки на руска територия.

Към края на 2025 г. на дроновете започнаха да се появяват и контрабандни терминали Starlink, позволяващи управление в реално време на стотици километри разстояние – канал, който Министерство на отбраната на Украйна и SpaceX запушиха със своя „бял списък“ от 2 февруари: оттогава в страната работят само изрично регистрирани терминали, а броени дни по-късно ведомството обяви руския достъп за отрязан. През април украински военни съобщиха за дронове-ретранслатори, които препредават управляващия сигнал и по този начин позволяват на „Шахед“ да маневрират по-дълбоко в украинския тил.

Ако хипотезата се потвърди, FM каналът би бил най-примитивния опит в тази верига: еднопосочна емисия в обхвата на битовото радио, която се приема не от военна станция, а от цивилен с приемник от търговската мрежа. Примитивността обаче има съвсем пресен прецедент. През последните седмици стана известно, че Русия монтира на евтините си ударни дронове „Молния“ обикновен магнитен компас – един от най-старите навигационни уреди изобщо – закрепен в полезрението на бордовата камера, така че автоматика или даден оператор да сверяват курса, когато спътниковата навигация е заглушена от средствата за електронна война на противника. Компасът не излъчва и не приема нищо – и именно затова никакво заглушаване не го хваща.

„Hornet“ порази автомобил на руска мобилна група ПВО в Донецка област

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон „Hornet“ порази автомобил на руска мобилна огнева група за ПВО на едно от логистичните трасета в Донецка област – и обърна наопаки логиката, върху който съществуват тези отряди: звеното, изпратено да сваля дронове по тиловите пътища, само стана плячка на такъв. Кадри от удара бяха публикувани от украинският Telegram канал KARYMAT, според описанието поразената машина принадлежи на мобилна група за ПВО, заела позиция край трасето.

Мобилните огневи групи са най-ниският и масов пласт на руската ПВО. Руското командване ги разположи в големи количества, след като украински далекобойни дронове започнаха да прекосяват стотици километри над окупираните територии към рафинерии, летища и складове в дълбочина: пикапи, микробуси и камиони с едрокалибрени картечници в каросерията, често допълнени с прожектори, термокамери и преносими зенитно-ракетни комплекси, дежурят на кръстовища и прави отсечки и се опитват да свалят нисколетящите апарати по техния маршрут. Практиката копира украинската: същите импровизирани отряди са използвани масово от Киев срещу „Шахедите“, а Москва възприе модела, когато украинските дронове стигнаха нейните рафинерии и авиобази. Логиката зад тях е проста аритметика: зенитна ракета за милиони не трябва да бъде похабявана срещу дрон за няколко хиляди долара, а скъпите комплекси са твърде малко, за да покрият пътна мрежа от хиляди километри. Същата аритметика обаче приковава екипажите към откритите пътища, където видимостта е най-добра – и точно там ги настигна новото поколение украински дронове.

Ловецът от кадрите е Hornet, еднопосочен ударен дрон от самолетен тип: фиксирано крило с размах 2,2 метра, излетно тегло около 15 кг, крейсерска скорост 100–120 км/ч с ускорение до 200 км/ч при атака, при пикиране към целта – до 300 км/ч. Обсегът му достига 150 км при над 2 часа във въздуха, изстрелва се от пневматичен катапулт, докато бойната част (кинетичен пенетратор от 1,5 или 4 кг или осколъчно-фугасен вариант) е оразмерена именно за автомобили, камиони и лека бронирана техника. Разработен от Swift Beat и се произвежда за украинските въоръжени сили при обявени планове, които се измерват в стотици хиляди бройки; един апарат струва между 5 и 12 хиляди долара – цената на употребяван автомобил.

Истинската стойност на дрона обаче не е в планера, а в софтуера. „Hornet“ се навигира визуално: камерите му сверяват терена под крилото с предварително заредени карти, така че апаратът не зависи от сателитен сигнал и не се поддава на заглушаване, а във финалната фаза алгоритмите му откриват и захващат целта самостоятелно. Алгоритмите работят на борден процесор от смартфон клас, а връзката с оператора, който одобрява избора на цел, минава по нестандартни честоти в лентата 1800–3800 мегахерца, през Starlink Mini терминали и LoRa протокол. Лети обичайно на 300–500 метра височина, по транспортни маршрути снижава под 200 метра, а при среща с противовъздушен огън може да се изкачи до 5 км. Русия провери на практика къде е сърцето на системата: през май нейни части плениха и разглобиха паднал Hornet, но, както отбеляза Euromaidan Press на 22 май, трофеят се оказа куха придобивка – хардуерът може да се копира, но без пакет със софтуера, който остана недостъпен, дронът е просто планер с камери.

Ударът в Донецка област не е изолирано попадение, а поредния епизод от систематична кампания, която продължава от месеци. Украинските части използват Hornet, за да прерязват руското снабдяване на 50 до 150 км зад фронтовата линия – дълбочина, в която попада почти цялата пътна мрежа на окупираната част от областта. Двата основни ловни коридора, според данни на Defense Express, са магистрала Р-280 от Ростов на Дон към Крим през Мариупол, Бердянск и Мелитопол и магистралата Донецк–Мариупол: по тях дронът дебне камиони с боеприпаси и цистерни с гориво. Показателно е, че системните загуби по тези маршрути признават самите руски военни канали – оценка, която тежи повече от всяка украинска сводка, защото идва от страната, която ги понася.

Изборът на цел не е случаен. Трасетата на окупираната Донецка област са артерите, по които се снабдяват руските части на този участък от фронта: по тях вървят боеприпасите, горивото и ротациите; по тях дежурят и мобилните групи, които трябва да опазят потока от украинските дронове. Дълбочина от 150 км означава, че за Hornet няма тихи отсечки – от Мариупол до тиловите кръстовища северно от Донецк всяка машина на пътя попада в обсега му.

Кой точно е натиснал спусъка над трасето, не се споменава, но операторите на Hornet в Донецка област не са шепа изпитатели отдавна. Дронът е в строя от пролетта на 2025 г. и според данни на изданието Militarnyi от май лети в голям брой украински части, сред които 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия, който използва апарата срещу техника и жива сила на до 160 км от фронтовата линия. Конструкцията при това не стои на едно място – производителят я третира като изпитателна платформа и вгражда опита от фронта към следващите серии.

В сметката на дрона вече присъства далеч по-едър дивеч от автомобил с картечница. 4-ти отделен отряд на Центъра за специално предназначение „Омега“ на Националната гвардия на Украйна унищожи с Hornet ЗРК „Тор“ в Луганска област – система за около 25 млн долара, свалена от апарат, който по сметката на Defense Express струва около 5000 пъти по-малко. А че конструкцията отдавна е надскочила импровизация, показва посоката на технологичния трансфер: американската армия прие на въоръжение изпитания в Украйна дрон и от май месец насам обучава с него свои военнослужещи – рядка траектория, при която оръжие тръгва от украинското бойно поле към американския арсенал, а не обратно.

Стерненко и „Флаш“ излязоха от Министерството на отбраната след уволнението на Федоров

🇺🇦 Двамата най-разпознаваеми доброволци-експерти, които съветваха Министерство на отбраната на Украйна – Сергий Стерненко (дронове) и Сергий Бескрестнов (електронна война), обявиха в рамките на броени часове оттеглянето си от постовете, след като президентът Володимир Зеленски освободи министъра на отбраната Михайло Федоров на 15 юли.

„От днес повече не съм съветник на министъра на отбраната“, написа Стерненко; по-късно и Бескрестнов потвърди, че напуска поста си. Двете оставки не са поредната процедурна формалност, а изваждат на показ от ведомството двете направления, върху които Федоров си спечели репутацията на същински реформатор: обществените поръчки на ударни дронове и разчитането на руската електронна война.

Назначен за съветник по употребата на дронове през януари, Стерненко обвърза своето отстраняване с недовършена реформа на поръчките. Екипът му тъкмо изготвил нови тръжни изисквания за закупуване на FPV дронове – такива, които според него биха позволили на армията да получава по-качествени апарати и да развива инфраструктура за нанасяне на още по-дълбоки удари в руския тил – но процесът по одобрение забуксувал. „Не се получи. Много неща. Включително заради бюрократични пречки“, призна той и спомена за „изкуствени забавяния от онези, които се противопоставят на военната реформа“. Заварените успехи, по думите му, включват уеднаквяването на наземните станции за управление на дроновете с оптично влакно. Той все пак уточни, че доброволческата му организация ще продължи да снабдява фронтовите части, но с несравнимо по-тесен обхват от този на държавата.

Бескрестнов също дойде в технологичното направление през януари – Федоров го описа като „един от най-силните практически експерти“ по електронна война, дронове и разчитане на бойната техника на агресора. Инженер по радио комуникации, който пръв публично сигнализира за руските реактивни дронове „Шахед“ и FPV дроновете с машинно зрение, „Флеш“ загуби дома си през април, когато беше поразен от умишлен руски удар с реактивен дрон „Шахед“ по къщата му в Киевска област – опит за покушение, който самият той посрещна с предизвикателно селфи от болничното легло, преди да се завърне към работата си. Напускайки той обясни оттеглянето си със загубата на достъп до системите, благодарение на които анализира руските действия и подпомага военните – т.е. до самия инструментариум, който правеше ценна ролята на съветник. „За мен беше чест да съм част от екипа на Федоров“, написа той, без да навлиза в подробности във връзка със споменатите недовършени проекти.

Уволнението на Федоров се случи след около седем месеца начело на ведомството в рамките на по-широко разместване във властта. Премиерът Юлия Свириденко подаде оставка на 14 юли, докато Зеленски съвнесе в парламента кандидатурата на Сергий Корецки за нов премиер и предложи вътрешния министър Игор Клименко за нов министър на отбраната, с гласуване, насрочено за 16 юли. Пред фракцията на „Слуга на народа“ президентът обяснил отстраняването със „системен конфликт“ между самия Федоров и генерал Олександър Сирски, главнокомандващ Въоръжените сили на Украйна и негови подчинени. РБК-Украйна твърди, че двамата имат различни възгледи за воденето на войната. Зеленски е критикувал ведомството за това, че е вземало решения относно обществени поръчки, които не са отговаряли на заявките от Генералния щаб на ВСУ, включително за артилерийски снаряди, и според украински медии казал, че „в идеалния случай и двамата трябва да си отидат“, но че засега не може да го направи. Украинският политолог Володимир Фесенко, ръководител на Центъра за приложни политически изследвания „Пента“ в Киев, описа търкането между двамата като сблъсък „между млад технократ и генерал от до голяма степен постсъветската военна школа“.

В прощалното си обръщение Федоров изброи онова, което смята за постижения на своя екип: разширените поръчки на дронове и десетки международни сделки, отрязването на достъпа на руската армия до Starlink, кампания срещу руската логистика в окупирания Крим, реформи в мобилизацията и заплащането, програми за логистика и изкуствен интелект, а през последния си работен ден като министър – успешно изпитание на балистична ракета. Отрязването на руския „Старлинк“, наложено в началото на февруари, остава като едно от постиженията, които имаха най-сериозно влияние върху хода на военните действия, а самото разчитане на руската електронна война, с което се занимаваше именно „Флаш“, го захранваше отвътре.

Решението доведе до неочаквано остра реакция. Ветеранът и организатор на антикорупционни протести Дмитро Козятински призова за демонстрация на площад „Иван Франко“; съоснователката на Центъра за противодействие на корупцията Даря Каленюк заяви, че цялата смяна на правителството е дирижирана за отстраняването на Федоров. Военният Павло Казарин нарече хода „напълно необясним“ и припомни, че тъкмо това ръководство отряза руския достъп до „Старлинк“, а всяка подобна рокада на високо ниво спира изработването на политика със седмици.

Мария Берлинска – доброволец и оператор на разузнавателни дронове от 2014 г. насам, основателка на проекта Victory Drones, обучила над 50 000 оператори – определи решението като една от „най-големите грешки“ на Зеленски изобщо. Оценката ѝ не е емоционален изблик, а стъпва върху конкретна диагноза: технологичното изоставане спрямо противника е станало така тежко, че „обикновеното добро управление вече няма да помогне“ – случай за специалист, не за рутинно лечение. С оглед на това, отстраняването на човека, който стопи изоставането, ще бъде платено с „живота и здравето на стотици хиляди хора“.

Анатолий Храпчински, авиационен експерт и бивш офицер от ВВС, заяви, че „съжалява да види как такъв човек бива отстранен“ от ведомството, описвайки Федоров като рядко срещан чиновник със „стратегическа визия и гъвкав подход“. Той изтъкна усилията му по създаване на онлайн платформи „Резерв+“ и „Армия+“ и допълни, че инициираният от него одит на обществените поръчки в министерството е намалил цените с 16-20% – стъпка, която според Храпчински може да му е коствала съюзници.

По отношение на твърденията за разрив със Сирски, Храпчински беше пределно ясен: „Зеленски отстрани най-добрия човек и остави по-лошия“. Той предупреди, че е възможно това решение да се отрази негативно на бойния дух в редиците на армията: „Когато бъде назначен компетентен министър, започнал да провежда реформи, само за да бъде отстранен след известно време, настроенията в окопите се променят“.

Тежестта на тази рокада се измерва с онова, което тримата Федоров, Стерненко и Бескрестнов на практика управляваха. Дроновете отдавна престанаха да бъдат спомагателно оръжие: по украински данни те нанасят между 75 и 90% от руските бойни загуби в различните месеци на 2026 г. – за март Киев отчете дял от близо 96% – докато дълбочинните удари по руския тил нараснаха с над 1000% за една година и изведоха от строя до 42% от общия преработващ капацитет на руската петролна промишленост. Точно този пласт компенсира структурния дефицит, който днес диктува всичко във ВСУ: недостигът на пехота е толкова дълбок, че според анализатори украинската армия няма нито една напълно окомплектована бригада, а самият Федоров оцени самоволно отлъчилите се на приблизително 200 000 души. Когато окопите не могат да се запълнят с хора, небето се запълва с машини и иновацията, която тримата движеха (поръчки на годни FPV вместо бракувани, уеднаквени наземни станции за дроновете с оптично влакно, разчитане на руската електронна война), беше сред буквалните причини фронтът да удържа ежедневния руски натиск пета поредна година.

Затова изваждането на трима от най-революционните умове в украинската отбрана ще погуби огромна част от натрупаното през последните месеци. Центърът на тежестта в командната верига се връща там, откъдето реформата се опита да го измести – към генерал Олександър Сирски и школата, която въплъщава: генерал с репутация на „съветски тип“, пестящ техника, но не и хора, чието име остана свързано с изтощителната отбрана на Бахмут и обвиненията в „месомелачни“ щурмове, докато бе начело на Щурмови войски. Именно срещу този манталитет Федоров вървеше в открит сблъсък – според данни на украински издания е поискал самата оставка на главнокомандващия, преди Зеленски да реши спора в полза на генерала и да освободи министъра.

Антон Скоп-Билонижко, съосновател на доброволческото командване „Опора Поруч“, нарече решението „много странно“ и заяви, че Федоров е „доказал своята ефективност, честност и отдаденост на украинския народ“ откакто се е включил в екипа на Зеленски през 2019 г. Отстраняването му точно сега е „стъпка назад от това, което сме започнали“. Той заяви, че би се присъединил към митинг „за връщането на Федоров като министър на отбраната“, ако такъв бъде организиран, но отправи призив за предпазливост. „Трябва ясно да разбираме границата между нашето недоволство като граждани и потенциален вътрешен преврат“, посочи той с предупреждението, че протестите могат неволно да предизвикат нестабилност, от която Русия да се възползва.

И така, в период, белязан от хроничен дефицит на жива сила, украинската отбрана е на път да се раздели не просто с популярен министър и двамата му съветници, а с цялата логика, която ѝ позволява да нанася непропорционално високи загуби на противника въпреки численото му и технологично превъзходство, и да връчи отстъпи инициативата на командване, чийто исторически отговор на дефицита винаги е бил даването на ненужни жертви. Формално курсът е обратим; но за да се случи това, е необходимо да бъдат задържани хората, доверието и приоритетите, които ръководството изгуби в мига, в който тримата излязоха през вратата.

---

Във връзка с решението за отстраняване на Федоров от министерския пост, в редица градове на Украйна се очакват протестни действия, спонтанно организирани онлайн през последните часове:

• Киев: площад „Франко“, 16 юли, 09:00
• Харков: площад „Свобода“, 16 юли, 09:00
• Лвов: паметник на Тарас Шевченко, 16 юли, 09:00
• Одеса: Дерибасовска / Градска градина, 16 юли, 09:00
• Запорожие: бул. „Шевченко“, 16 юли, 09:00
• Днипро: Областна администрация (ОДА), 16 юли, 09:00
• Ривне: Драматичен театър, 16 юли, 09:00
• Ивано-Франкивск: Белият дом, 16 юли, 09:00
• Черкаси: Катедралния площад, 16 юли, 09:00
• Полтава: Театър „Гогол“, 16 юли, 09:00
• Хмелницки: Централен площад, 16 юли, 09:00
• Луцк: Драматичен театър, 16 юли, 09:00
• Чернивци: Централен площад, 16 юли, 09:00
• Тернопил: Областна администрация (ОДА), 16 юли, 09:00
• Виница: Театрален площад, 16 юли, 09:00