🇺🇦🔥🇷🇺 Петролен танкер гори в Черно море близо до курортния град Сочи, а изтеклият от него петрол пламти по водата в дълга огнена ивица под стълб черен дим, който се вижда от цялото крайбрежие. Пожарът е обхванал кораба около 18:00 ч. местно време, в морето срещу плаж „Ривиера“. Жители на града го заснеха от кея и хълмовете над него, а очевидци заявиха пред независимото руско издание „Осторожно, новости“, че пламъците се виждат чак от Гагра в Република Абхазия.
Telegram каналите Mash и Supernova+ идентифицираха кораба като танкер за суров петрол AFRAMAX RIO, плаващ под флага на Либерия (IMO: 9273844). Според регистъра VesselFinder той е построен през 2004 г. Има 247 метра дължина и 107 хил. тона товароподемност с горивото и запасите. Mash пише, че танкерът е превозвал суров петрол, натоварен на пристанище Новоросийск с крайна дестинация Индия, като почти догоре е бил натоварен. Почти пълен кораб с такъв дедуейт носи около 100 хиляди тона товар.
По данни на същия канал капитанът е поискал евакуация за 23-мата души от екипажа. Дали моряците са били свалени от борда, все още няма потвърдена информация. Според MarineTraffic, корабът е дрейфувал край бреговете на курортния град от няколко дни насам. „Осторожно, новости“ уточнява, че системата за автоматично разпознаване на корабите (AIS) го е засякла за последно около 22 часа преди пожара, край Нижнеимеретинския залив в Адлерски район.
Нито Министерството на извънредните ситуации, нито кметството на Сочи, нито оперативният щаб на Краснодарския край са съобщили нещо за пожара. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) също не са коментирали случая.
Руски военни канали веднага заговориха за украински удар. „Два майора“ пише, че все още „не е минало без намесата на безпилотните средства на противника“, и добави политическия си извод: „Още един факт, който показва защо Украйна трябва да загуби излаза си на Черно море“. Местният „Сочи Онлайн“ съобщи, че по предварителни данни танкерът е ударен от безекипажен катер, т.е. морски дрон, и посъветва местни жители да носят маски и да затворят прозорците на домовете си, тъй като гъстият дим е стигнал до брега. Независимата руска агенция ASTRA предположи, че корабът е запален при удар на украински безекипажен катер или безпилотен летателен апарат. Жители обаче казаха на „Осторожно, новости“, че преди пожара не са чули силни експлозии, а мониторинговият канал Exilenova+ добавя, че не е имало и въздушна тревога.
Сравнението с последните седмици сочи по-скоро нападение отвън. Морските дронове вече са стигали до бреговете на известния черноморски курорт: на 9 септември вечерта те нападнаха крайбрежието и раниха 28 души, сред тях 2 деца, съобщи оперативният щаб на Краснодарския край. Ударът засегна крайбрежната алея. През нощта на 3 срещу 4 септември, според данни на същия този щаб, при нападение с дронове срещу Сочи и Сириус пламна нефтобаза.
Срещу тази версия стоят две неща със собствени свидетели. Танкер, който от няколко дни дрейфува близо до руското крайбрежие, а от денонощие не подава сигнал по AIS, може да се е намирал в техническа беда. А на 9 септември очевидци в Сочи описваха серия мощни взривове откъм морето, докато сега жителите не са чули нищо преди пламъците. Кадрите не разграничават двете версии: на първите записи пушекът излиза от кърмата, а по-късно гори огромна площ от морето. Следователно товарът изтича от пробит корпус, а това се случва и при удар в борда, и при взрив в танковете по време на авария.
Танкер с близо 100 хил. тона руски суров петрол, на път от Новоросийск за Индия, гори пред главния руски курорт, който от началото на септември вече два пъти беше мишена на тежки украински удари. Две неща са решаващи за въпроса относно причината. Ако украинските сили публикуват запис от камерата на въздушен или морски дрон или руските власти заговорят за удар, версията по-скоро ще се потвърди. Ако МЧС обяви авария на борда и спасеният екипаж я потвърди, тя пада. Най-бързо отговор могат да дадат самите 23-ма моряци, ако са свалени от борда живи.
Войници от батальон „Братство“ към специално подразделение „Тимур“ на Главното разузнавателно управление (ГУР).
📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media
Моментът на залавяне на руски военнослужещ в района на Каховското водохранилище.
📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media
Моментът на залавяне на руски военнослужещ в района на Каховското водохранилище.
📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media
Транспортиране на руски военнопленник от района на Каховското водохранилище.
📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media
Медицински преглед и душ за пленения руски войник.
📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media
Медицински преглед и душ за пленения руски войник.
📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media
Войници от батальон „Братство“ към специално подразделение „Тимур“ на Главното разузнавателно управление (ГУР).
📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media
Войници от батальон „Братство“ към специално подразделение „Тимур“ на Главното разузнавателно управление (ГУР).
📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media
🇷🇺🪖🇺🇦 Руски военнослужещ, роден в Славянск, е попаднал в плен на украински войници в Каховското водохранилище, след като пет дни се е лутал из пресъхналото му корито. Групата му била засечена и атакувана с дронове, а самият той се отделил от останалите.
Иван, чиято фамилия не се уточнява, е бил открит по време на разузнавателна операция от военнослужещи на батальон „Братство“ от специален отряд „Тимур“ към Главното управление на разузнаването (ГУР). Той е направил опит да окаже съпротива, при което е ранен в ръката при последвалата престрелка. Операцията и разговорът с пленника са документирани от фоторепортера на United24 Media Микита Шандиба, който придружавал групата. Репортажът е публикуван на 17 септември 2026 г.
На 6 юни 2023 г. руските войски разрушиха язовирната стена на Каховската ВЕЦ. След изтичане на огромни обеми от водохранилището откритото дъно постепенно се превърна в смесица от гъста върбова гора, блата и голи участъци. Тръстиката и върбалаците прикриват движението, но правят ориентирането изключително трудно. От въздуха теренът се наблюдава непрекъснато с дронове, а почвата е пълна с мини и невзривени боеприпаси.
Руските сили използват бившото корито, за да се придвижват под прикритие към селата южно от областния център Запорожие. Командирът на „Братство“ Олексий Середюк заяви в края на август пред The New York Times, че там вече са изпратени стотици руски военнослужещи, които изграждат наблюдателни пунктове и сборни райони. Според него целта е руските сили да овладеят дъното и да го използват за прехвърляне на войски към отсрещния бряг.
По същия терен в обратната посока действат и украинските сили. През декември 2025 г. диверсионно-разузнавателна група на „Братство“ навлезе дълбоко в руския тил в района на водохранилището. По данни на ГУР бойците убили двама руски военнослужещи, ранили други двама и пленили още двама. След това отвели пленниците на около 27 километра през бившото дъно до контролирана от Украйна територия.
Според украинското разузнаване двамата пленници посочили местоположението на офицери, артилерийски позиции и оператори на дронове, както и районите, в които руските сили съсредоточават личен състав, техника и боеприпаси.
Иван разказва пред United24 Media как попада в коритото: „Присъединих се към група, излязла по-рано. Около 6 часа вечерта ни засякоха и започнаха да сриват всичко със земята. Дронове-бомбардировачи, Mavic, FPV. Легнах на земята, завих се с противодронов плащ и зачаках да ме убият.“
Той изброи 3 вида украински дронове: тежки мултикоптери, които пускат боеприпаси; леки квадрокоптери Mavic на китайската DJI, използвани за наблюдение и за пускане на гранати; и FPV дронове, насочвани към целта от оператор с VR очила. Антидроновия плащ е наметало, проектирано да прикрива топлинната следа на човека от термовизионните камери.
Положението си от онази вечер Иван обобщава така: „Ако бягаш, ще те убият. Ако не бягаш, ще те убият.“
Близка експлозия го отхвърлила и ранила. „Лежах до 4 часа сутринта, после се преместих в друга защитна горска ивица“, спомня си той. Последвали пет дни лутане из коритото, завършили със срещата с бойците от „Братство“.
След престрелката украинците му оказали първа помощ на място: спрели кръвоизлива, стабилизирали състоянието му и го подготвили за евакуация. По-късно го извели в по-безопасен район и го предали на медици. „Момчетата, които ме хванаха, всъщност ми спасиха живота“, казва Иван.
Най-тежкият епизод в разказа му засяга негов съслужител. По думите на Иван военнослужещи от неговото подразделение умишлено се ранявали помежду си, за да станат „трисотни“ – армейски жаргон за ранени, произлизащ от съветското кодово обозначение „товар 300“.
„Другарят ми си взриви [крайника] с детонатор“, разказва Иван. Попитан дали мъжът го е направил сам, той отговаря: „Не, аз му помогнах. Аз затворих контактите. Нямаме друг изход…“
United24 Media изрично уточнява, че преразказва личния разказ на военнопленник и не може независимо да потвърди всички описани в него твърдения. Източници на изданието сред висши украински командири оценяват, че на някои участъци до 70% от извадените от строя руски военнослужещи са убити, а не ранени. В материала обаче се отбелязва, че съществуват и по-ниски оценки.
Според брифинг на украинското военно и външно разузнаване от август руската армия е загубила 240 000 военнослужещи между януари и юли 2026 г. Поне 140 000 от тях са посочени като безвъзвратни загуби – убити, безследно изчезнали и пленени.
United24 Media свързва предполагаемия скок на дела на убитите с повсеместното използване на дронове и все по-трудната и опасна евакуация на ранени. Самото раняване също не гарантира изтегляне от фронта за последващо лечение. Документирани са случаи, при които руски военнослужещи са връщани в боя, преди да се възстановят, включително изпращани в щурмове с патерици.
Друга възможност за напускане на бойното поле е доброволното предаване. От 2022 г. Украйна поддържа държавния проект „Хочу жити“ („Искам да живея“), чрез който руски военнослужещи получават своя шанс да заявят намерение за предаване.
Славянск, където е роден Иван, остава под украински контрол и продължава ежедневно да бъде подлаган на тежък руски обстрел. На 18 септември руските войски удариха два пъти в рамките на час един и същ район на града. Началникът на градската военна администрация Вадим Лях съобщи за петима ранени.
Градът е и едно от първите бойни полета на започналата през 2014 г. война. На 12 април същата година той беше окупиран от въоръжена група от около 50 военнослужещи без отличителни знаци, ръководени от Игор Гиркин, кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, който само дни по-рано играе ключова роля в анексирането на Крим. Украинската армия си върна Славянск на 5 юли 2014 г.
По време на окупацията проруските формирования отвличаха и изтезаваха цивилни, държаха заложници в импровизирани арести и извършваха екзекуции по присъди на нелегитимни военно-полеви съдилища,
Седмица след освобождението на града, на 12 юли 2014 г., руският държавен „Първи канал“ излъчи един от най-известните пропагандни фалшификати на цялата война. Жена, представена като бежанка от Славянск, заяви, че украински военни събрали жителите на централния площад и приковали тригодишно момче към табло за обяви пред очите на майка му. След това, по думите ѝ, вързали жената за танк, с който я влачили по улиците.
Доказателства за разказа така и не се появиха, а журналистите, посетили Славянск, не откриха нито един свидетел. Историята за „разпнатото момче“ се превърна в образец на внушението, което руските държавни медии повтарят години наред: украинските военни са представяни като жестоки „каратели“ и „нацисти“, а руската намеса – като защита на рускоезичните украинци.
Пътят на самия Иван към руската армия е далеч по-прозаичен. По собствените му думи той се преместил от Славянск към Славянски район на Краснодарския край. Натрупал финансови дългове и в крайна сметка бил принуден да постъпи в армията.
Така човек, роден в града, който руската пропаганда превърна в оправдание за войната в Донбас през 2014 г., 12 години по-късно воюва в руска униформа заради дългове. По собствените му думи той е помогнал на свой другар да се осакати, за да бъде изведен от фронта, а след пет дни сам е попаднал в украински плен.
Ако руското командване продължи да прехвърля стотици военнослужещи в пресъхналото водохранилище, случаите като този вероятно ще продължат. Гъстата растителност осигурява прикритие на движението, но затруднява значително ориентирането, снабдяването и евакуацията в терен, наблюдаван непрекъснато от украински дронове. Показателни ще са бъдещите сведения за пленени руски военнослужещи и за мащаба на руското присъствие в коритото.
🇺🇦🔥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха масиран удар по Новоросийск през изминалата нощ, а Генералният щаб на ВСУ съобщи, че сред поразените мишени е военноморската база – втори удар за по-малко от месец, при което избухнаха силни пожари на територията на базата и мазутния терминал на морското пристанище, както и взривове в районите на корабните стоянки; степента на щетите още се уточнява. Украинският президент Володимир Зеленски обяви на Telegram канала си, че са поразени терминал за товарене на петрол, обекти на военното пристанище и бойни кораби от състава на Черноморския флот на Руската федерация, носители на крилати ракети 3M14 „Калибър“. Москва запазва мълчание, но губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев докладва за 4-ма загинали в града, сред които дете, и 29 други ранени, 3-ма от които са в тежко състояние.
Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че операцията е била проведена съвместно. Центърът за специални операции „Алфа“ е действал заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Военноморските сили (ВМС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ). Атаката засегна самата база и обекти на военното пристанище, няколко кораба на Черноморския флот, платформи за пуск на крилати ракети 3М14 „Калибр“, депа за съхранение на мазут и петролния терминал „Шесхарис“. Командващият СБС Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“, публикува отчет още в 6:00 ч. сутринта, в който заяви, че са потопени неуточнен брой плавателни съда на територията на пристанището, сред които ракетоносци. Производителят Fire Point обяви, че ударът е нанесен с дронове FP-1; Генералният щаб не посочва използваното средство.
Официалната версия на Москва по традиция обясни щетите с отломки от свалени дронове. Атаката започна късно снощи и продължи през по-голямата част от нощта. Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко обяви, че отломки са паднали на територията на промишлени предприятия и жилищен блок, като няма пострадали. На сутринта Кондратьев съобщи за материалните щети: повредени са три частни къщи, пет жилищни блока, православен храм и детска градина. В 9-етажния блок на улица „Волгоградска“ през нощта избухна пожар, кадри от който бяха споделени от местни канали в Telegram. В Анапа отломки повредиха три къщи и детска градина, без да има пострадали. Пожари избухнаха още в гористи местности край Абрау-Дюрсо и Утриш. Министерството на отбраната заяви, че през нощта са свалени 596 дрона над 11 области, Краснодарския край, окупирания Крим и акваторията на Черно море, без да предложи разбивка по региони. „Фонтанка“ определи атаката от изминалата нощ в курортното селище Геленджик като най-интензивната досега от началото на войната, като противовъздушната отбрана е била активна до сутринта.
По геолокирани кадри от очевидци, Astra установи, че още в рамките на първия час след полунощ пожарът в пристанището е избухнал на площадката на „Новоросийски мазутен терминал“ – част от Новоросийското търговско морско пристанище, най-голямото в Руската федерация по количество на обработваните товари, и специализиран в съхранението и претоварването на мазут и светли петролни продукти с капацитет около 4 млн. тона годишно. По данни на Militarnyi е повреден поне един резервоар.
Под удар попадна и крайбрежието северно и южно от града. Според изявлението на Бровди операторите на СБС са унищожили палубен изтребител Су-33 и вертолет Ми-8 в Анапа, две радарни станции „Каста-2Е2“, обзорен радар за откриване на нисколетящи цели, и 92Н6, многоцелеви радар за насочване от състава на С-400 „Триумф“ край Геленджик, където действа 1-ви отделен център на СБС. Су-33 е палубен изтребител на руската морска авиация, проектиран за „Адмирал Кузнецов“ – единствения руски самолетоносач, който е извън строя от 9 години насам. Същият вид самолет на летище „Витязево“ край Анапа вече беше поразен веднъж на 23 август, заедно с МиГ-29 и разузнавателно-ударен дрон „Орион“, като тогава Генералният щаб потвърди удара. Бровди съобщи още за пожар на позиция на С-400 по крайбрежието на Черно море близо до Геленджик през нощта срещу 9 август. За атаките тази нощ в Анапа и Геленджик не са налични кадри, а руските власти признават единствено щетите по къщите в Анапа.
Ударът е вторият по базата за последните четири седмици. През нощта срещу 12 август Генералният щаб докладва за нанесени щети с различна тежест по 4 бойни кораба: фрегатите от проект 11356 „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, малък ракетен кораб от проект 21631 „Буян-М“ и патрулния кораб от проект 22160 „Василий Биков“. СБУ добави радар 30Н6Е, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“ към списъка на поразените цели. През него минава основният поток от руския износ на суров петрол по Черно море – около 700 000 барела дневно. След удара през август съоръжението прекрати товарните дейности на 14 август, след което бяха подновени два дни по-късно, първоначално само с отделни танкери, по данни на Reuters. Тогава говорителят на Военноморските сили на Украйна капитан Дмитро Плетенчук обяви защо именно носителите на „Калибър“ са основна цел: само през юли от Новоросийск са извършени три ракетни удара по Украйна. Ден преди августовската атака Плетенчук нарече Новоросийск последното място, където Русия все още може да базира корабите на Черноморския флот, тъй като надеждното базиране в Кримския полуостров е напълно подкопано. На 4 септември той добави, че основната ремонтна база на флота остава именно там и не може да бъде използвана пълноценно, така че всеки кораб, задържал се на едно място за продължително време, се превръща в неподвижна цел.
Сведенията за базата са част от обобщен месечен отчет, публикуван от Бровди на същата сутрин. По данни от началото на септември оператори на СБС поразяват средно по 411 руски военнослужещи дневно спрямо 355 през август, което бележи ръст от 16%. Отделно таблото на СБС отчита 3395 поразени окупатора наред с общо 16 720 цели от всякакъв вид за първите 8 дни от месеца. Двете стойности не съвпадат аритметично със средния дневен показател от 411, а от публикуваните данни не става ясно дали причината е различен момент на отчитане или друга методика. Бровди обясни ръста с концентрацията на предно разположена руска пехота, най-вече в Добропилски район на Донецка област, в зоната на отговорност на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия. По отчета му от 1 август средното равнище през юли е било 374 поразени дневно, така че показателят за септември е най-високият за последните 3 месеца. В морската част на този отчет се посочват още 13 танкера от сенчестия флот, поразени в акваторията на Черно море, което доведе общия брой на поразените плавателни съдове в рамките на операция „МоЛоЧКа“ до 282. Бровди отбеляза, че корабоплаването в Азовско море и Керченския проток е парализирано. Това са вътрешни данни на СБС, събирани със записи от системата „Делта“.
Ударът не променя фронтовата линия, но значението му е другаде. Повторната атака увеличава рисковете и за Новоросийск – мястото, което Украйна определя като последната сравнително сигурна база за корабите на Черноморския флот. Двата удара в рамките на четири седмици сочат, че Киев може да удря многократно региона и да координира операция между пет структури.
Официалните изявления от руска страна се ограничават до традиционните твърдения за паднали отломки от дронове и не споменават нито дума за експлозиите по корабни стоянки, както и не уточняват причината за избухналите десетки пожари в града, пристанището, площадката на мазутния терминал и редица други места в региона. Оперативната асиметрия е очевидна: Украйна изразходва дронове, докато Русия трябва да защитава кораби и инфраструктура, разположена на фиксирани позиции.
🇺🇦✈️🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са унищожени изтребител МиГ-29 в района на летище „Милерово“ в Ростовска област и вертолет Ка-27 в района на летище „Ейск“ в Краснодарски край. Щабът потвърди унищожаването на двете машини от украинска страна на 2 септември, но отнесе ударите към 27 и 30 август. Подобно разминаване е обичайно: щабът съобщава за поразена цел в деня на атаката, а за унищожена – след като разузнаването провери резултата.
В същата сводка щабът изброи и по-скорошните си удари. На 1 септември и през нощта срещу 2 септември украински части поразиха склад с боеприпаси във Владимировка и склад с материално-технически средства в Очеретино – и двата в окупираната част на Донецка област, – както и място за струпване на въоръжение и военна техника в Речица, Брянска област. Степента на нанесените щети се уточнява.
Изтребителят и вертолетът обаче не са били поразени при изолирани налети. Унищожаването им идва в края на серия от атаки, които в рамките на седмица отслабиха радарното и зенитното покритие на „Милерово“ и „Ейск“.
Началото е в нощта срещу 24 август. Първи отделен център на Силите за безпилотни системи порази МиГ-29 в Долотинка – стоянковата зона на „Милерово“, – а заедно със самолета и макет на вертолет Ка-52, поставен като примамка. През същото денонощие операторите извадиха от строя две радиолокационни станции „Каста-2Е2“ и една „Небо-СВ“ в Ростовска област, а 9-и батальон „Кайрос“ запали горивен резервоар в Ейск. На 25 август Генералният щаб съобщи и за повреден МиГ-29 на летището.
Ударите продължиха през следващите две денонощия. На 26 август и в нощта срещу 27 август бригадата „Ахилес“ порази в „Милерово“ радара „Небо-У“; украинската страна оценява стойността му на около 100 милиона долара. На 27 август беше унищожен и МиГ-29, чиято загуба щабът потвърди седмица по-късно.
В нощта срещу 30 август последва най-мащабният удар от серията. В „Ейск“ бяха унищожени зенитният ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“, радарът „Сопка-2“ и склад с авиационни боеприпаси, а в съседното Шабелское – още една „Каста-2Е2“. В „Милерово“ операторите поразиха модула ДРЛ-27 от системата за кацане РСП-27, втора станция „Небо-СВ“, складове с боеприпаси и участък за техническо обслужване. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди определи ДРЛ-27 като главната цел на нощта. Ка-27 беше унищожен в същите часове.
Подборът на целите позволява атаките условно да бъдат разделени на два пласта. „Небо-У“ е тримерна дежурна станция от метровия диапазон, а „Небо-СВ“ – двумерен подвижен вариант от същото семейство. „Каста-2Е2“ е предназначена именно за откриване на ниско летящи цели, сред които изрично и безпилотни апарати. Заедно трите типа станции образуват предупредителния слой, който трябва да открива приближаващите дронове, докато „Панцир-С1“ е огневото звено, което трябва да ги поразява.
ДРЛ-27 обаче не принадлежи към противовъздушната отбрана. Това е обзорната станция на самото летище, която управлява движението в близката му зона и води самолетите по глисада, когато метеорологичните условия не позволяват кацане по видимост. Заедно със „Сопка-2“ – трасов радар за контрол на въздушното движение – тя обслужва не толкова защитата на площадката, колкото способността ѝ изобщо да вдига и приема самолети.
„Милерово“ се намира на около 170 километра от линията на съприкосновение и е постоянна база на 31-ви гвардейски изтребителен авиационен полк от 1-ва гвардейска смесена авиационна дивизия, въоръжен със Су-30СМ. По украински данни от площадката редовно се изстрелват „Шахед“ и имитационни апарати към източните, централните и северните области на страната. Това прави летището самостоятелно значима цел, независимо от базираната там изтребителна авиация.
Ударите по стоянките са само част от по-широк списък. В същите отчети Силите за безпилотни системи съобщиха за поразени ретранслационна станция за „Геран“ в Херсонска област, укритие на разчет с апарати Zala в Крим, горивни депа и учебен център за оператори – тоест инфраструктурата, която обслужва руските ударни дронове. Ден преди удара по „Милерово“, на 23 август, украинските оператори поразиха МиГ-29 и на летище „Витязево“ в Краснодарски край.
В Ейск, на брега на Азовско море, е разположен 859-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на морската авиация. Това е учебната структура на руския флот, през която минават екипажите на палубните машини; на площадката има и наземен комплекс, възпроизвеждащ палубата на самолетоносач за тренировъчни излитания и кацания. Самият Ка-27 е корабен вертолет, използван в противолодъчен и спасителен вариант – машина за работа над морето, а не над сухопътния фронт. Летището вече беше на прицел: в нощта срещу 15 май Силите за безпилотни системи унищожиха там самолета-амфибия Бе-200, което групата AviVector потвърди по сателитни кадри, и повредиха Ка-27.
Тежестта на двете загуби не е съпоставима с тази на стратегическата авиация. Поразеният на 28 август в „Енгелс-2“ Ту-95МС е част от парк от 47 корпуса, чието производство е прекратено през 1992 г. При МиГ-29 и Ка-27 положението е различно: вертолетът е произвеждан в Кумертау в над 270 екземпляра и днес се поддържа чрез модернизация до Ка-27М, а изтребителят е сред най-масовите бойни самолети, строени в Съветския съюз. Загубата на отделна машина следователно не променя съществено нито числеността на руския авиационен парк, нито общите му възможности.
Остава и неяснота в самото броене. Генералният щаб съобщи за повреден МиГ-29 в „Милерово“ на 25 август и за унищожен МиГ-29 на същото място на 27 август, без да уточни дали става дума за един и същи корпус. Руско потвърждение за която и да е от двете загуби няма; руското военно ведомство по правило не съобщава за собствени самолети, поразени на земята.
Ефектът се вижда другаде. За една седмица „Милерово“ и „Ейск“ понесоха загуби по системите за далечно откриване и наблюдение на малките височини, по зенитния комплекс, склад с авиационни боеприпаси и по системата, чрез която се приемат самолети при лошо време. Всяка от тези загуби поотделно е поправима: радарите могат да бъдат заменени, а „Панцир“ – пребазиран. Натрупани в рамките на няколко денонощия, те оставят площадките едновременно по-уязвими за следващата вълна и по-ограничени в собствената им работа. Именно в този период бяха унищожени и изтребителят, и вертолетът.
Замяната при това не е автоматична. „Небо-СВ“ беше поразена в Ростовска област на 24 август, а шест денонощия по-късно втора станция от същия тип беше унищожена в „Милерово“.
Възможно е тази последователност да не е резултат от предварителен замисъл. В същите нощи дронове поразиха и горивен резервоар, макет на вертолет, складове и участък за техническо обслужване – тоест редица достъпни цели на площадките, а не само предварително подбран набор от средства за откриване. Срещу този прочит стои изричното изявление на Бровди, че ДРЛ-27 е главната цел на 30 август: назована предварително цел, а не резултат, отчетен впоследствие. При наличните данни изглежда вероятно ударите по радарните средства да представляват отделна линия в кампанията, а не просто неин страничен продукт.
🇷🇺📡 Русия започва серийно производство на комплекса за електронна война „Волна Купол Гарант“, предназначен да прекъсва връзката със сателитите Starlink над украинските позиции. Това съобщи ТАСС на 28 август, позовавайки се на неуточнен източник от руската военно-промишлен комплекс, според когото той се е доказал в реални условия, а небето вече е затворено „навсякъде, където ни трябва“. По думите му Москва си запазва правото да доставя технологията на държави с интерес. През 10-те седмици преди това Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) унищожиха поне три такива комплекса, последният от които е поразен на 7 август по бреговете на Черно море в Краснодарски край, на стотици километри в руския тил.
Твърдението за серийно производство на комплекса и сведенията за загубите през последните седмици не се изключват взаимно. Комплексът действително работи и потиска успешно връзката, докато решението за серийно производство значи, че Русия ще произвежда система, която вече е била открита и поразена поне три пъти. Причината и за нейната ефективност, и за уязвимостта, се крие в една и съща физика.
Подробното описание на системата е публично достъпно още от юни, когато съветникът на Министерство на отбраната на Украйна Сергей Бескрестнов представи принципа на нейното действие. По-късно Reuters потвърди сведенията от командири на украински звена за дронове. Starlink разпределя своите абонати на общо 8 канала в честотната лента 14–14,5 GHz, всеки с широчина 62,5 MHz. Това е uplink връзката, която праща сигнал от наземния терминал към спътника.
„Волна Купол Гарант“ не се опитва да заглушава терминалите поотделно. Всеки един от тях формира тесен лъч, насочен нагоре, и откриването му на земята е практически непосилна задача. Вместо това той насочва по един тесен лъч за всеки канал към прелитащия спътник и заслепява приемника му. Терминалите отдолу продължават да предават, но спътникът вече не може да ги приема.
Оттук произтичат и останалите особености на системата. Един комплект е разположен на шест ремаркета, всяко с по две параболични антени под радиопрозрачни куполи. Те пропускат сигнала, но скриват формата и посоката на самите антени. От общо 12 модула 8 работят по 8 канала на честотната лента. Захранването идва от собствени дизелови генератори или от външна електрическа мрежа.
Един комплект нарушава връзката в район от около 20 кв.км. – приблизително кръг с радиус 2,5 км. Цената му е около 150 млн. рубли (1,5 млн. долара). Произвежда се от дружество „Русский купол“ в Симферопол.
Цената на това покритие е нуждата от излъчване на мощен сигнал нагоре – към ниска околоземна орбита. Заглушителят трябва да надвие легитимния сигнал на терминалите в приемника на спътника, и то по осем канала едновременно. Подобна задача не може да се изпълни от преносимо устройство. Именно поради тази причина конфигурацията е толкова голяма и тежка, разположена в 6 отделни точки и не работи без постоянно работещи генератори.
Голям, горещ и мощно излъчващ обект обаче може да бъде открит. Бескрестнов обърна внимание на два напълно различни подхода, по които това може да се случи относително лесно. SpaceX засича смущенията в собствените си канали още в момента, в който започнат, а спътниците за радиотехническо разузнаване на партньорските нации отчитат самото излъчване. Към това се добавят размерите на системата: комплект от 6 ремаркета с куполи трудно може да бъде надеждно маскиран на терен. Допълнителен признак, който би могъл да те издаде, е топлината от генераторите, които работят през по-голямата част от денонощието.
Тук се проявява и разликата от артилерията, с която средствата за електронна война често се сравняват. Гаубицата може да произведе няколко изстрела и веднага да смени позицията си. Заглушителят няма тази свобода, защото стойността му зависи от времето, през което остава включен. Комплекс, който излъчва 15 минути и след това сменя позиция, не осигурява трайно покритие. За да постигне ефект, той е принуден да остане на място и да излъчва непрекъснато. Това прави геолокирането на постоянно активиран източник на излъчване в електромагнитния спектър се превръща във въпрос на време, а не на късмет.
Равносметката дотук е категорична. На 15 юни 422-ри отделен полк за безпилотни системи „Luftwaffe“, съвместно с Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), порази един такъв комплекс. Публикуваните кадри показват 6 разгърнати машини под удар.
В края на юни втори комплекс беше унищожен в окупирания Керч, като датите към отделните съобщения се разминават между 23 и 25 юни. На 7 август беше поразен трети комплекс, разгърнат във военна част 2156 край Геленджик в Краснодарски край. Пораженията там се потвърдиха от сателитни снимки от украинската общност. Генералният щаб на ВСУ не коментира удара.
Звеното, нанесло удара на 15 юни, е част от 17-и армейски корпус и действа по Запорожкия участък: същия сектор, в който Reuters описа разгръщането на тези комплекси. Бескрестнов оценява броя на засечените по фронта системи на около 10. Загубата на 3 от 10 комплекса за 7 седмици представлява темп на изтощаване, който серийното производство първо трябва да компенсира, преди да доведе до смислено мащабиране на наличните системи. При обявената единична цена досегашните загуби възлизат на около 4,5 млн. долара – стойността на 3 нови комплекса.
Съотношението между обхвата и поставената задача е още по-неблагоприятно. 10-те комплекса могат да покрият общо до около 200 кв. км. На 5 февруари тогавашният главнокомандващ ВСУ Олександър Сирски определи дължината на активната фронтова линия на 1200 км, а дълбочината на т.нар. „kill zone“ – на 15–20 км. Това очертава близо 20 000 кв.км. зона на активни бойни действия, където дроновете трябва да бъдат прекъсвани.
Следователно всички засечени комплекси могат да покрият към 1% от тази зона. Всички гръмки твърдения с обещания за „затворено небе“ описва отделни точки, а не непрекъснато покритие.
Съществува обаче и прочит, при който решението за серийно производство е по-рационално, отколкото изглежда на пръв поглед. За него също има фактическа основа. В края на януари 2026 г. SpaceX въведе по молба на Украйна списък с разрешени терминали. Така компанията изключи неоторизираните устройства, използвани от окупационните сили, с които руските части бяха осигурили значителна част от собствената си свързаност.
Успоредно с това операторът ограничи работата на терминалите при движение със скорост от порядъка на 75–90 км/ч, с което преустанови използването им на дронове. На 6 февруари Бескрестнов описа резултата пред TWZ като катастрофа, при която управлението на руските войски се е сринало, а щурмовите действия са спрели в много участъци.
В оценката си от 18 август Институтът за изследване на войната (ISW) посочи отрязването на руската армия от Starlink мрежата като една от причините за украинския успех по Олександровския участък. Сред другите фактори той нареди оперативното планиране, потискането на руската ПВО, системни удари по логистиката и поддържане на превъзходството при употребата на дронове.
От този момент честотната лента 14–14,5 GHz спря да пренася руски трафик. Заглушаването вече не налага оперативна цена на страната, която е изключена от нея. Това обяснява защо Русия инвестира в технология средства, които иначе трудно биха били оправдани. Комплексът не е залог за руско превъзходство в канала на сателит. Той е средство за оцеляване в канал, от който вече е отстранена, и именно затова използването му не засяга собствената ѝ свързаност.
Ефектът на комплекса също е подробно документиран – при това от звената, които са го тествали директно. След поразяването на една от системите командир от 422-ри полк с позивна „Диригент“ заяви, че дронове, управлявани чрез Starlink, отново са полетели без проблеми. От това следва и обратното: докато комплекса е работил, тези дронове не са могли да летят нормално. Заглушаването засяга Украйна именно там, където зависимостта ѝ е най-голяма – при машините с ретранслация и отдалечено управление, които подсигуряват действията в оперативна дълбочина.
Ограничението обаче идва от друга посока. Комплексът има стойност единствено там, където вражеският дрон зависи от активна сателитна връзка. Близо до линията на фронта системата трудно оцелява толкова дълго, че да прекъсне тази връзка трайно. По-навътре в тила, където шансът за оцеляване е по-голям, тя се изправя срещу режими на насочване, които изобщо не изискват такава връзка.
Сред тях са сателитната навигация, ориентирането по опорни точки от терена и инерциалното насочване, при което апаратът следи собственото си движение чрез жироскопи и акселерометри, без външен сигнал. Далекобойните дронове камикадзе отдавна използват подобни профили.
Това обяснява и местата, на които комплексите са били локализирани. Керч и Геленджик не са позиции на предна линия, а възли по логистичната ос към Крим и крайбрежието на Черно море – обекти, защитавани от дронове, проникващи дълбоко в тила.
Случаят в Геленджик показва как се затваря кръгът. Комплексът е бил разгърнат достатъчно навътре, за да попадне извън обсега на ударните средства на фронта. Именно там обаче е бил застигнат от оръжие, което не се нуждае от Starlink, за да достигне до целта. Опитът не е и първи. По данни на UNITED24 Media руското командване е разгръщало подобна апаратура още през 2024 г. в Харковска област и там е неутрализирана.
Остава въпросът за цената на тази размяна. Излъчвател за 1,5 млн. долара, който сам разкрива позицията си, насочен срещу дронове на стойност хиляди долари, е съотношение, което работи срещу собственика на комплекса. Изключение би имало, ако около него е разгърната достатъчно гъста ПВО, така че привличането на украинските удари да се превърне в предимство. Дали руската страна ще подсигури подобно прикритие, може да бъде проследено.
Разпръскването на системата на шест ремаркета е замислено като форма на резервираност. По описанието тя може да продължи работа дори след загубата на две от тях. Кадрите от 15 юни обаче сочат, че всяка една от разгърнатите машини са поразени в един удар, без обявена цена за нападателя. Подобна резервираност е ефективна, ако врагът открие и порази само част от комплекса, а не цялата му конфигурация.
Репортажът на ТАСС изпълнява паралелно две функции, само една от които е военна. За вътрешна публика то представя отговор на украинското превъзходство в употребата на безпилотни летателни апарати. Навън, с добавена възможност технологията да бъде предоставяна на други държави, посланието е насочено към потенциални клиенти, за които заглушаването на Starlink е самостоятелен интерес независимо от войната в Украйна.
Затова твърдението за „затворено небе“ стои отделно от техническото описание, на което би трябвало да се уповава. Описанието посочва покритие от 20 кв. км. за един комплект, докато твърдението внушава контрол над цял театър на бойни действия.
При запазване на сегашния темп е вероятно серийното производство да доставя нови комплекси по-бързо, отколкото Русия успява трайно да задържа вече разгърнатите системи в обсега на украинските средства. В такъв случай потискането ще е локално и епизодично – с реален ефект върху дроновете с ретранслация по конкретни сектори, но без устойчивото покритие, което внушава съобщението.
Тази оценка би се потвърдила, ако интервалът между документираните загуби продължи да намалява при запазен темп на разгръщане, както и ако комплексите бъдат изтегляни все по-дълбоко в руския тил. Тя би била поставена под съмнение, ако украински звена започнат да докладват трайно прекъсване на връзката по нови сектори, без паралелно с това да нараства броят на поразените руски предаватели.
🇷🇺💥🇺🇦 Шестима души, трима от които деца, загинаха, а най-малко 47 бяха ранени, след като мобилен отряд на руската противовъздушна отбрана свали украински дрон над пълен с турист плаж в Архипо-Осиповка по-рано днес, при което машината се взриви сред тях. Курортното селище влиза в градския окръг на Геленджик, а участъкът от крайбрежната ивица, където се разби дронът, се намира точно до почивна база „Рассвет“ – филиал на АО „ВПК НПО машиностроения“ – дружеството, което проектира и произвежда хуперзвукови ракети „Оникс“ и „Циркон“.
Броят на пострадалите при инцидента беше посочен от губернатора на Краснодарски край Вениамин Кондратиев и регионалният оперативен щаб и нарастваха през целия ден: от 3 загинали и 13 пострадали в първите изявления до 6 убити и 47 ранени привечер. 17 души бяха настанени по спешност в болниците на Геленджик, Туапсе и Горячий Ключ, четирима са в тежко състояние, двама от тях деца.
Кадрите, споделени от украинския мониторинг канал Supernova, показват как дронът се приближава ниско към брега на фона на стрелба, губи управление, рязко сменя курса и се взривява на пясъка. Експертите на руското издание ASTRA разпознаха в звуковата следа работа на ПВО непосредствено преди пикирането, а изданието „Верстка“ описа същата последователност. Кадрите, публикувани от ВЧК-ОГПУ и Rucriminal.info, показват момента на поразяване във въздуха и последвалото падане на плажа. Оперативният щаб на Кубан се ограничи само с твърдението, че „атаката е водена срещу гражданска инфраструктура“, без да спомене, че дронът е бил свален от собствената им отбрана точно над плажа.
Според Supernova, целта на атаката е била „личната база“ на „НПО машиностроения“, където са почивали изцяло конструктори на ракети, като на дрона са му оставали само 300 метра до целта; каналът посочва и че на самия плаж е разположена позиция на мобилна огнева група. „Рассвет“ е филиал на предприятието: базата е обявена като такава на сайта на „НПО машиностроения“, вписана е в регистъра за класификация на средствата за настаняване на името на дружеството и работи в Архипо-Осиповка като място за отдих на служителите на обединението от далечната 1969 г. След пълна реконструкция, при която старите постройки са съборени, тя отново отваря врати преди няколко години на около 150 метра от водата и продава места и на външни гости. За откриването ѝ след ремонта съобщи администрацията на самия Реутов.
„НПО машиностроения“ е едно от остриетата на ракетната индустрия в Руската федерация. Обединението е част от корпорация „Тактическо ракетно въоръжение“ и разработва противокорабни ракети от семейството П-800 „Оникс“, хиперзвукова ракета 3М22 „Циркон“, планиращия боен блок „Авангард“, както и спътници за разузнавателни цели. На 15 юни украински дронове стигнаха до самия Реутов: пожар избухна в хранително предприятие на под 600 метра от пределите на съоръжението. Това е вторият удар по града от септември 2022 г. насам. Архипо-Осиповка отстои на около 650 км по права линия от района на Одеса, т.е. дълбоко в обхвата на украинските средства за далекобойни удари, които от две години работят по цялото крайбрежие на Черно море в Краснодарски край.
Мобилните огневи групи са най-ниското и евтино средство на ПВО срещу тези машини: екипи с картечници и леки зенитни установки, монтирани на пикапи и камиони, разположени по трасетата, по които дроновете влизат навътре. Те стрелят с директен мерник срещу цели на малка височина, а поразеният дрон пада там, където го застигне огънят, с неизразходвания си боен товар. Именно това се случва над плажната ивица на Архипо-Осиповка, както е видно от кадрите: пикиране от малка височина и експлозия по бреговата линия, а не разпръснати отломки над широк периметър.
Предупреждението в селото е дадено в 8:34 ч. и е отменено 10 минути по-късно. Очевидци описват съвсем друго. „Никакъв звук от сирени. Нищо нямаше“, каза един от тях пред местното издание 93.ru. Плажовете са били пълни; кадрите от минутите преди удара показват брегова ивица без свободно място, а извеждане на хората от водата не е провеждано. „Бяхме на плажа, вече нямаше как да си тръгнем, скрихме се зад една издатина и се покрихме с шезлонги“, разказва плажуваща. Коментиращи в местната група във „Вконтакте“ говорят за два дрона: единият е кръжал над Криница, минавайки на два пъти над плажа, преди да поеме „към Архипка“, другият след прехващането се вряза в планината. На място бяха изпратени пет линейки от Геленджик, още три от Туапсински район и специализирана бригада по медицина на катастрофите от Краснодар. Летището в Геленджик въведе ограничения още в 5:21 ч. и беше затворено сутринта, а режим „опасност от безпилотни апарати“ беше задействан в Анапа, Новоросийск, Темрюк и Туапсински район. Извънредно положение в селото не е въвеждано, поради което туристите не са получавали указание, а до вечерта местните власти опровергаха съобщенията, че се събират хуманитарна помощ и кръводарители за пострадалите. Затварянето на въздушното пространство над района се отрази също и на областния център Краснодар, където се очакваха закъснения по южните направления от летище „Пашковски“. Преди сезона Кондратиев прогнозира 9 млн гости за Краснодарски край.
Губернаторът описа случилото се като „циничен и безчовечен терористичен акт по отношение на децата“, който „не може да има оправдание“, и обеща подкрепа за семействата на загиналите и за ранените; кметът на Геленджик Алексей Богодистов разгърна оперативен щаб в курортното селище. Киев не е потвърждавал удар по крайбрежието на Краснодарски край. В отчета на Генералния щаб за деня фигурират поразени цели на окупационните сили в Крим, но Геленджик и Архипо-Осиповка в него не се споменават, а единственото описание на целта откъм украинска страна остава това на мониторингов канал, не на военно ведомство.
Плажовете под руски контрол на Черно море са били арена на войната и преди. На 23 юни 2024 г. на Учкуевка и Любимовка в северните покрайнини на Севастопол загинаха 4-ма души, сред тях деца, а близо 150 бяха ранени, след като касетъчни елементи от американска ракета ATACMS се разпръснаха над брега; по руската версия 4 от 5 ракети били свалени, а бойната част на петата се взривила във въздуха над града. Тогава руското външно министерство призова посланика на САЩ и обяви удара за пряка отговорност на Вашингтон.
Ударът в Архипо-Осиповка идва само денонощие след най-масираната вълна украински дронове, насочени към началото на седмицата. По данни на Министерство на отбраната на Руската федерация от 20:00 ч. на 2 август до 7:00 ч. сутринта на следващия ден са прехванати 131 украински дрона над Белгородска, Брянска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Смоленска и Тулска област, над Краснодарски край, Крим и водите на Черно море. Плажът беше поразен извън този отчетен период, в отделен дневен епизод, което обяснява и защо тревогата дойде толкова късно и се задържа толкова кратко. През същото денонощие дрон подпали склад на Wildberries във Владимирска област, в Валуйски район на Белгородска област 13-годишно момче загина, още две деца бяха ранени. В окупирания Крим властите съобщиха за трима убити и двама ранени.
Селото се намира на около 40 км по брега югоизточно от самия Геленджик, а на около 22 км по права линия от него, между Прасковеевка и Криница, се намира комплекс, станал известен като „двореца на Путин“. По разследване на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални, сградата се простира широко 17 700 кв. метра, установена безполетна зона, прилежащите 7000 хектара принадлежат на ФСБ, а за строежа са били похарчени не по-малко от 100 млрд рубли; разследването определя постройката като най-мащабния частен жилищен дом в Руската федерация. По-нагоре по същия бряг е Новоросийск с петролен терминал и морска база „Шесхарис“, чието поразяване Генералният щаб на ВСУ потвърди на 23 май заедно с петролната база „Грушевая“.
Крайбрежието между Анапа и Туапсе събира в тясна ивица военноморска база, петролен терминал, летище и почивна база на ракетно предприятие, а между тях лежат курортни селища, които очакваха девет милиона гости това лято. Отбраната се води със средствата, с които се води навсякъде по руската територия: дронът се сваля там, където бъде застигнат. На 3 август това се случи над плаж, от който никой не беше изведен, защото предупреждението продължи десет минути. Според собственици на квартири част от почиващите са се върнали във водата още същия следобед.
🇺🇦🔥🇷🇺 Два логистични центъра на Wildberries – водещия онлайн търговец в Русия – са в пламъци след атаки с дронове в южната част на страната през изминалата нощ. Поразените обекти са разположени в Краснодар и Невинномисск (Ставрополски край). С тях засегнатите бази от мрежата на компанията станаха 4 за 5 дни – серия, извела складовата логистика на руската електронна търговия от дълбокия тил, превръщайки я във водеща мишена за украински удари. Атаката и пожарите бяха потвърдени от руските регионални власти; Украйна засега не коментира събитията.
В Краснодар пламъците обхванаха действащия склад на Wildberries на улица „Тихорецка“ в североизточната част на града. Огнището беше посочено от Telegram канала Astra въз основа на кадри от очевидци – същите материали бяха споделени от украинския мониторинг канал Exilenova+. Според данни на оперативния щаб на Краснодарски край трима души са ранени и хоспитализирани, а отломки от дронове са повредили два жилищни блока в града и две къщи в станица Динска. Складът е бил евакуиран „съгласно изискванията за безопасност“, предаде ТАСС. Заради нападението са въведени временни ограничения за полети на всички летища в Краснодар, Калуга и Псков, както и на „Пулково“ в Санкт Петербург.
Почти едновременно пламна и складовият комплекс в покрайнините на Невинномисск. Губернаторът на Ставрополски край Владимир Владимиров потвърди, че дронове са поразили промишлената зона на града, и заяви, че няколко апарата са били свалени. Че горящият обект е именно логистичен център на Wildberries, първи съобщиха украинският канал Exilenova+ и руски регионални издания. Към момента липсва официално изявление от компанията за този обект. Трети пожар през същата нощ избухна на петролно депо в Армавир (отново в Краснодарския край), за което съобщи руското издание „Взгляд“, позовавайки се на оперативните служби.
През нощта срещу 18 юли украински далекобойни дронове поразиха два от най-големите складови обекта на Wildberries: логистичния център в Електростал край Москва (над 360 000 кв. м – най-големият в мрежата според The Moscow Times) и склада в Котовск, Тамбовска област. За центъра в Електростал са работили над 8000 души, а съоръжението в Котовск е проектирано да съхранява 54 милиона артикула – мащаб, който сам по себе си обяснява защо The Washington Post съобщи за успешен удар срещу „руската версия на Amazon“. Според равносметката на The Moscow Times тогава загинаха 8 души, а над 70 бяха ранени, което превръща операцията в най-кръвопролитния украински удар на руска територия от над две години. 7 от жертвите са били работници от нощната смяна в Котовск, съобщи губернаторът на Тамбовска област. За същата нощ Министерството на отбраната на Русия отчете 379 прехванати украински дрона над 19 региона.
Тогава президентът Володимир Зеленски лично потвърди операцията и благодари на Силите за отбрана, описвайки ударите като „справедлив отговор на всеки руски удар по нашите градове и общини“. По думите му складовете са използвани за доставка на „санкционирани компоненти за производството на дронове и навигационно оборудване“. От Wildberries категорично отхвърлят това: компанията заяви, че не обслужва военни доставки, а основателката ѝ Татяна Ким нарече атаките „ужасни събития“. Двете версии стоят една срещу друга без независим арбитър – украинската страна не е предоставила доказателства за военното предназначение на съоръженията, а руската не е допуснала независима проверка. Следственият комитет на Русия образува наказателни дела по текста за „терористичен акт“, съобщи „Интерфакс“ на 18 юли.
Икономическата цена на серията от атаки вече се измерва в милиарди. Руски анализатори, цитирани от The Moscow Times и bne IntelliNews, оценяват общите щети от ударите на 18 юли на около 100 млрд рубли (близо 1,3 млрд долара). Това ги нарежда сред най-скъпите щети върху търговска инфраструктура от началото на войната. По изчисления на bne IntelliNews над 1 млрд долара от сумата се пада на външни търговци, чиято стока е изпепелена в складовете. Само възстановяване на сградите се изчислява на 35,8 млрд рубли, като от строя е изваден около 7% от логистичния капацитет на компанията. Wildberries обяви компенсации за семействата на загиналите и ранените си служители и отстъпки за складово съхранение и транзит за засегнати търговци. Мащабът на новите цели подсказва, че финансовата сметка ще нараства: класация на Telegram канала Supernova+ показва, че складът в Краснодар има площ от 150 000 кв. метра – четвърти по големина в страната, докато този в Невинномисск, със своите близо 120 000 кв. метра, заема шесто място.
Хронологията на ударите очертава безмилостна последователност: четири поразени обекта на една и съща компания в четири различни региона в рамките на пет денонощия, при това подбрани сред ключовите звена на мрежата. С днешните удари беше утвърден подход, при който цивилната по предназначение логистична инфраструктура с двойна функция се третира като легитимна военна цел. Този дебат вече се води в самата Русия, където коментаторите са разделени между позициите за „законна цел“ и „военно престъпление“, отбелязва Meduza. Оттук нататък ни остава да следим едно – кой ще бъде следващият обект от складовата мрежа на Wildberries, изпепелен от украински дрон.
🇺🇦🔥🇷🇺 Илският НПЗ в Краснодарски край, една от най-големите рафинерии в Южна Русия, беше обект на удари от украински дронове през изминалата нощ, предизвиквайки силен пожар. Това съобщават местни жители, които публикуваха кадри от огнената стихия.
Днешният удар е поне 17-ият срещу рафинерията от началото на войната и поредното звено във въздушна кампания, която отдавна прескочи прага на единичния пожар и вече разклаща пазара на гориво по цялата територия на Руската федерация – от Калининград до Хабаровск. Предходният удар по нея беше нанесен на 2 юни, сочат данни на Генералния щаб на Украйна. Тогава безпилотни летателни апарати удариха една от колоните за преработка – предпочитана цел на кампанията, защото поразява не склад, а самото сърце на процеса по рафиниране и на практика го парализира, докато колоната не бъде възстановена.
Заводът не е случайна цел. Илският завод преработва близо 6,6 млн тона нефт и нефтопродукти годишно и захранва Южния военен окръг на Руската федерация, както и окупираните територии на Украйна – т.е. представлява логистичното рамо, което поддържа руската групировка по южния фронт. Разположен е на около 500 км от най-близката територия, контролирана от Киев, дълбоко в тила, където противовъздушна отбрана има, но е най-разредена, тъй като основната ѝ маса е изтеглена към фронта.
Какво оръжие е използвано, не беше оповестено веднага, но обикновено Киев поразява рафинериите с местно произведени дронове с голям обсег – евтин, многократно доказан инструмент, който при над 300 км дълбочина заобикаля именно тези пластове ПВО. Размерът на материалните щети остава неясен; при удари по същото съоръжение в миналото пораженията варираха от засегната колона за преработка до временно спиране.
Ударът по Илск не стои сам. През последните месеци Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна превърнаха руската индустрия за преработка на недт в основна линия на усилие и собствената си сметка са поразили почти 43% от заявения капацитет на страната. Само за първата половина на тази година бяха нанесени близо 200 успешни удара по руски рафинерии – темп, който не оставя на ремонтните екипи дъх между пораженията. Не по-малко значим от честотата е обхватът. На 6 юли камикадзе дронове за първи път поразиха най-голямата рафинерия в цяла Русия – тази в Омск, Западен Сибир, която е собственост на Газпром нефт и се намира на около 2500 км от границата, с което отбеляза един от най-далечните удари в цялата война. Заводът, който сам поема близо 10% от националния капацитет, прекрати дейност след поражението; надградените далекобойни дронове на украинската компания Fire Point, използвани от СБС за нанасяне на удар срещу завода, поставиха дори Сибир в обсега на украинската кампания. По думите на украински командири, за около енда година две дузини руски съоръжения са понесли щети – от леки поражения до пълно спиране, а някои бяха извеждани от строя за продължителни периоди от време.
Ефектът се натрупва не само в подобна дълбочина, но и по-близо до фронта. Само ден преди атаката срещу Илск, през нощта срещу 9 юли, дронове подпалиха петролни депа в Твер и Ставрополски край: пожарът в Твер се разрастна в дълготраен, докато този в Ставропол принуди властите да обявят местно извънредно положение. Поотделно всеки от тези удари е поносим за система като руската, но съберем ли техния кумулативен ефект, той оказва натиск там, където Москва е най-чувствителна – колонките за бензин.
Кумулативният ефект вече излезе от периметъра на горящите заводи и се разля в руската икономика. На 8 юли – след седмици, в които украинските удари методично и ежедневно унищожаваха руска енергийна инфраструктура – правителството в Москва взе решение за налагане на забрана за износ на дизел поне до края на месеца. Мярката, обявена от вицепремиера Александър Новак редом с президента Владимир Путин, обхваща и производителите, т.е. затваря пазара докрай. Реакция на международната борса беше рязка: цените на дизела нарастнаха с около 13% до многогодишни върхове, притиснати допълнително от продължаващите смущения в доставките, причинени от новата ескалация в Персийския залив. Руската федерация, която доскоро осигуряваше около 11% от световния дизел, се готви да внася до 400 000 тона нефтопродукти месечно, за да покрие вътрешния недостиг.
У дома натискът се усеща осезаемо. В над 20 региона въведоха купонна система за гориво: продажби до 20 литра на автомобил заедно със забрана за пълнене на туби – с оглед на 20% спад в производството на бензин. Забраната за дизел дойде след няколко седмици на по-меки мерки, които се оказаха неспособни да спрат колапса: по-рано Русия беше ограничила и износа на бензин, което доведе до появата на празни колонки и километрични опашки дори в столицата, където политическата чувствителност спрямо цената на литъра е най-остра. Забраните за износ, скокът на цените и ограниченията в продажбите очертават една и съща крива: кампанията по рафинериите вече не разходва само руски резервоари, но и руското търпение. Киев от своя страна смята енергийните обекти за легитимна цел с кристално ясен довод – горивото и приходите от него движат военната машина на Кремъл.
🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове поразиха през изминалата нощ две ключови предприятия за преработка на нефт – рафинерията „Славянск ЕКО“ в Краснодарския край и завод в Ярославска област. Това съобщи в Деня на Конституцията президентът Володимир Зеленски. Двата обекта се намират съответно на около 300 км от фронтовата линия и на близо 700 км от украинската граница – обхват, поставящ голяма част от руския стратегически тил в зоната на поражение.
Украинските удари се вписват в систематична кампания, насочена към енергийния гръбнак на руската военна и цивилна икономика – серия далекобойни удари по рафинерии, горивни депа и нефтопроводи, чиято цел е не еднократен ефект, а трайно свиване на капацитета за рафиниране, захранващ армията и държавния бюджет.
„Денят на Конституцията на Украйна започна много точно за нашите воини. Тази нощ далекобойните санкции достигнаха две нефтени рафинерии в Русия“, пише Зеленски в публикация по повод националния празник. Той определи операциите като инструмент за натиск: „Продължаваме операциите, които отслабват способността на Русия да води тази война. Всяка наша далекобойна санкция намалява ресурсите, които захранват руската военна машина, и приближава поредната стъпка към мира. Ще продължим да отговаряме на руския терор.“
Руските регионални власти също признаха нощните атаки. Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за пожар в рафинерията в Славянск на Кубан, както и за повреди по електропровод и газопровод. „Славянск ЕКО“ е независим преработвателен комплекс с проектен капацитет до 5,2 млн тона суров петрол годишно; през 2023 г. заводът е преработил около 4,19 млн тона и остава един от ключовите експортно ориентирани рафиниращи активи в Южна Русия. Поразяването на обекта засяга както доставките на гориво, така и валутните постъпления, които поддържат военните разходи.
В Ярославска област властите потвърдиха отделна атака с дронове през нощта. Губернаторът Михаил Евраев обяви, че движението по магистралата от Ярославъл към Москва е временно ограничено. Рускоезични канали в Telegram посочиха, че сред целите е едноименната рафинерия, но местните власти не назоваха официално засегнатото съоръжение.
Ударите бележат третия ден на 40-дневна стратегическа операция, одобрена от Зеленски и провеждана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), чиято цел е да се засили натискът върху Путин за прекратяване на войната. Кампанията се фокусира върху продължителни далекобойни удари по военни, логистични, енергийни и промишлени обекти, които поддържат руското военно усилие.
Тази операция стъпва върху рязка ескалация, която Институтът за изследване на войната (ISW) проследява от март. По геолокализирани данни руската нефтена инфраструктура е понесла най-малко 18 удара през април, 33 през май и 28 само за първите три седмици на юни. Обхватът също расте: на 21 юни Зеленски съобщи, че новите дронове на украинската компания Fire Point са поразили цели на дълбочина до 2070 км, като в близко бъдеще ще достигат до 3000 км. 10 дни преди ударите по Славянск и Ярославъл,, 992 дрона атакуваха обекти в над 10 руски региона, сред които Московската петролна рафинерия, един от най-големите преработвателни заводи в страната.
Поразяването на „Славянск ЕКО“ и завод в Ярославска област в същата нощ показва логиката на кампанията в чист вид: не зрелищен единичен удар, а натрупване, което поетапно отнема на горивото и приходите от износ, върху които стъпва руската военна машина. С разширяващия се обсег на украинските дронове все по-малко рафиниращи мощности в европейската част на Русия остават извън обхват – а именно непрекъснатостта на тези удари, а не отделната им сила, определя тяхната стратегическа тежест.
🇺🇦🔥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха атака с дронове срещу нефтена база „Полтавская“ в Красноармейски район на Краснодарския край на Руската федерация, което доведе до избухване на силен пожар на територията на предприето.
Според официалното изявление на регионалния оперативен щаб на страната-агресор, инцидентът е представен по традиционния начин – като следствие от „падане на отломки от свалени дронове“. Местните власти твърдят, че за гасенето на пожара са били мобилизирани поне 32 души личен състав и 7 единици специална техника. В момента няма данни за загинали или пострадали.
В същото време данните от международни системи за сателитен мониторинг на пожари регистрират изразени термични аномалии в района на обекта, което потвърждава точността и успешния характер на нанесения удар.
Ударената нефтена база изпълнява ключова роля в логистичната инфраструктура на региона, като се занимава пряко със съхранение, обработка и трансфер на бензин (АИ-92, АИ-95) и дизел. Обектът работи като междинно звено между рафинериите на компанията „Лукойл“ и мрежата от търговски бензиностанции (АЗС).
Заради инцидента и опасността от нови детонации, Спешните служби за сигурност на Руската федерация бяха принудени да затворят спешно движението за всички видове превозни средства по участъка от автомобилния път, свързващ станица Полтавская с хутор Трудобеликовски. На място продължават работата на специалните служби и аварийно-спасителни екипи.
🇷🇺🎯🇺🇦 Една от най-големите петролни рафинерии в Южна Русия, Афипският НПЗ в Краснодарски край, избухна в пламъци през нощта в резултат на украински удар, който порази неговата площадка. Кадри от инцидента, публикувани онлайн от очевидци и потвърдени от международни медии, показват пожар на територията на завода.
Ройтерс по-късно съобщи, че огънят е потушен. Ударът не е изолиран успех, а поредния епизод от системната кампания на Киев срещу петролната индустрия и военно-промишления комплекс на Руската федерация, които през последните месеци изместват тежестта си от челните сектори на фронта към обекти дълбоко в руския тил.
Оперативният щаб на Краснодарски край се опита да представи пожара като страничен ефект от прехващането на въздушна заплаха: „В населеното място Афипски паднаха отломки от дрон. Като резултат възникна пожар на територията на нефтения завод“, гласи официално изявление, според което отломки от дрон са попаднали върху стопанска постройка, изпочупили прозорци и нарушили газопровод в жилищен квартал.
Украински мониторинг канали като Exilenova+ докладваха за попадение на крилати ракети и публикуваха голям брой кадри, заснети от местни жители, на които се виждат детонации и пожар на територията на завода, както и работа на зенитно-ракетни комплекси и мобилни огневи групи за ПВО.
Афипският НПЗ, разположен в Северски район южно от град Краснодар, притежава проектен капацитет от 6,25 милиона тона суров петрол годишно – близо 2% от целия капацитет на Руската федерация. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво, газьол, вакуумен газьол, мазут, газокондензатни дестилати и сяра. Освен преработка той осигурява водоснабдяване, пречистване на отпадни води и пренос на електроенергия за съседни жилищни и промишлени зони, което прави всяко поражение проблем отвъд самото гориво. По данни на специализирани издания огънят е обхванал около 250 кв. метра, като е предизвикал тежки повреди по техническо оборудване, но без да засегне резервоарите за съхранение – детайл, който очертава ограничения непосредствен ефект на удара.
Нощната атака не се ограничи до завода. Властите и местните жители отчетоха мащабно въздушно нападение срещу множество цели в Краснодарския край, при което през нощта бяха ранени трима души. В областния град отломки от дрон удариха жилищна сграда и доведоха до пожар. „Отломки от дрон се удариха в жилищна сграда в Краснодар и предизвикаха пожар. На място работят аварийни и специални служби. По предварителни данни има двама ранени, на които се оказва цялата необходима медицинска помощ“, посочи губернаторът Вениамин Кондратиев. Трети човек е пострадал в Северски район, където според него са повредени и няколко къщи.
Заводът в Афипски е сред повтарящите се цели на кампанията. По-рано Генералният щаб на ВСУ докладва за успешно попадение с дрон в предприятието на 14 март, което причини силен пожар и нанесе щети по части от съоръжението. Нападения с последвали пожари бяха отчетени и през януари и през септември и ноември 2025 г. Ударът от 29 ноември 2025 г. беше потвърден чрез сателитни изображения, на които личат обгорени участъци и следи от взрив в производствения периметър.
Кампанията на Киев за дълбочинни удари по руските военни и промишлени обекти се води предимно с местно разработени дронове, но прибягва и ракети – както собствени, така и доставени от западните съюзници. При мащабна атака в нощта срещу 10 юни украински крилати ракети FP-5 „Фламинго“ поразиха ВНИИР-Прогрес в Чебоксари, Република Чувашия – завод за производство на навигационни и насочващи модули „Комета“ срещу заглушаване, вграждани в дронове „Шахед“, в балистични ракети „Искандер-М“ и крилати ракети „Калибър“, както и авиационните бомби с УМПК. Целта се намира на около 970 км от най-близката територия под контрола на украинските сили. „Фламинго“, дело на местната отбранителна компания Fire Point, се използва пестеливо от Киев, откакто беше представена миналото лято, а отчетената ѝ употреба нараства от ноември 2025 г.
Арсеналът на далекобойните удари не се изчерпва с дроновете и „Фламинго“. Украйна е нанасяла поражения и със собствено произведените противокорабни ракети „Нептун“, известни с потопяването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. – тогавашния флагман на Черноморския флот – както и с хибридните „ракети-дронове“ като „Пекло“ и „Паляница“. Други удари са разчитали на британските крилати ракети Storm Shadow, американските балистични ракети ATACMS и френско-италианските SCALP.
🇺🇦🔥🇷🇺 Огромен пожар избухна в петролна база „Полтавская“ на град Уст-Лабинск в Краснодарски край на Руската федерация, след като през изминалата нощ съоръжението беше поразено от украински дронове, съобщава независимото руско издание „Астра“, което уточнява, че базата е използвана за съхранение и дистрибуция на горива, с които се снабдява целия Краснодарски край и съседната Република Адигея.
Местните служби за спешна помощ съобщиха, че обхватът на пожара е достигнал около 5000 квадратни метра. Руски официални лица не са потвърдили публично причината за пожара. Предварителните доклади, цитирани от местните служби, показват, че няма жертви.
Базата е специализирана в съхранение и разпределение на бензин, дизелово гориво, керосин, мазут и втечнени газови продукти. Съоръжението е част от мрежата за снабдяване с гориво, която обслужва Южна Русия.
Ударът е поредния докладван такъв по горивно-енергийна инфраструктура в Краснодарски край. „Астра“ обяви, че по-ранни удари са били насочени към петролни складове, площадки за съхранение на гориво и терминали за износ в целия регион, включително съоръжения, ангажирани в обработката и транспорт на петролни продукти.
На 31 май украински крилати ракети „Нептун“ поразиха петролна рафинерия в Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация. Военноморските сили на Украйна съобщиха, че атаката е извадила от експлоатация две големи инсталации за преработка на суров петрол и е повредила обекти за съхранение на гориво, което доведе до намаляване на производствения капацитет на обекта и нарушения в доставките на гориво в Южна Русия.
🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха град Новоросийск в Краснодарски край на Руската федерация в петък вечерта, предизвиквайки силен пожар на местното пристанище, според изявления на местни служители и кадри от очевидци.
В района е регистрирана работа на мобилни отряди за противовъздушна отбрана, като в социалните мрежи бяха публикувани кадри от множество експлозии и опити за прехващане на дроновете.
Кметът на града Андрей Кравченко първоначално потвърди за нападението, а малко по-късно обяви и опасност от ракетен удар. Местните власти наложиха извънредни мерки за сигурност като блокиране на ключови пътни артерии в района.
„В района на крайбрежната алея от улица „Исаев“ до улица „Суворовска“ движението на превозни средства е преустановено! Разходките по крайбрежната алея са забранени! Транспортният трафик в посока Геленджик е спрян от кръстовището на улиците „Судостална“ и „Портова“, както и в посока Новоросийск откъм Кабардинка“, заяви Кравченко в официално съобщение.
По предварителни данни основните попадения са нанесени на територията на търговското пристанище в града, където е избухнал силен пожар. Новоросийск е сред водещите руски пристанища на Черно море и ключов хъб за износ на петрол и търговски стоки.
Местни жители в социалните мрежи изразиха недоволството си от създалия се хаос, като някои отбелязаха, че по време на въздушната тревога непълнолетни лица са карали скутери по улиците на града, чийто звук е близък до този на приближаващите дронове, което е довело до допълнителна паника.
🔥 Кадри, заснети от руски огнеборци в противопожарен автомобил, показват нагледно опустошителните последици от украинските удари срещу завода за преработка на нефт в Туапсе.
Кадрите разкриват апокалиптична картина: огромни стълбове гъст черен дим се издигат над предприятието, а на заден план бушуват интензивни пламъци в района на резервоарния парк. Очевидно е, че огнеборците работят в изключително тежки условия на задимена и опасна среда.
Кадрите потвърждават, че горящите нефтопродукти са изтекли от резервоарите, което е разпространило огъня към металните конструкции и тръбопроводи, оставяйки след себе си овъглени инсталации, които не подлежат на възстановяване.
🔥 Огнената стихия, обхванала петролната рафинерия в Туапсе, изпрати стълб от изгорели газове, който се разпростира на близо 380 км навътре в Европейска Русия, покривайки небето над 3 големи областни центъра – Майкоп, Ставропол и Армавир.
Сателитни данни от метеорологичния радар на Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) потвърждават, че токсичният облак наближава Будьоновск, който се намира се на 400 км от мястото на атаката. Мащабът на изгорелите газове е толкова колосален, че се забелязват от спътници с ниска резолюция, които обикновено са неспособни да уловят събития на земната повърхност, освен ако нямат мащаба на екологична катастрофа.
Това, което виждаме в Туапсе, не е просто поредната индустриална авария в условията на война, а методична дисекция на енергийния гръбнак на Руската федерация. Заводът, собственост на „Роснефт“, е ключов възел за износа на петролни продукти през Черно море, а неговото парализиране нанася двоен удар – върху държавната хазна и върху логистичните вериги, захранващи Южния военен окръг. Когато димът от един стратегически обект задушава градове на стотици километри разстояние, войната престава да бъде телевизионна картина за местното население и се превръща в осезаема, задушаваща реалност. Оперативният обсег на този удар демонстрира системната неспособност на руската въздушна отбрана да защити небето над критичната си инфраструктура, въпреки наситеността на региона с комплекси от типа С-400 и „Панцир-С1“.
Стратегическият залог в Туапсе е свързан с капацитета за рафиниране. Руската петролна индустрия, въпреки санкциите, остава основният двигател на военната машина, но тя е архитектурно тромава и технологично зависима от западни компоненти, чиято замяна е бавна и скъпа. Унищожаването на инсталации за първична преработка на петрол в такива мащаби води до принудителен износ на суров петрол вместо на скъпи деривати, което автоматично свива маржа на печалбата за Кремъл. Всеки час, в който факлите над Туапсе горят, е час, в който руската икономика губи не само гориво, но и репутационен капитал като „енергийна крепост“.
В дългосрочна перспектива този инцидент е симптом на разширяващата се пропаст в руската сигурност. Възможността на украинските сили – или на диверсионни групи, действащи в синхрон с тях – да поразяват цели с подобна точност и да предизвикват икономически, логистични и екологични трусове с подобен интензитет, много скоро ще принуди военното ръководство в Москва да направи болезнен избор. Генералният щаб трябва или да изтегли дефицитни системи за ПВО от зоната на активни бойни действия в Украйна, за да охранява рафинериите, или да приеме реалността, в която градовете на Южна Русия ще продължат да осъмват покрити от черни облаци.
Динамиката на конфликта се измества от позиционна война в калните окопи на Донбас към паралелна война на изтощение срещу икономическите центрове. Ако допреди година-две ударите по цели на руска територия бяха спорадични и по-скоро символични, днес те влизат в рамките на доктрина за лишаване на врага от ресурси в реално време.
Фактът, че последиците от удара по Туапсе се приближават към Будьоновск – град със значима военна история и индустриална база – изпраща ясно послание до висшето ръководство в Кремъл, че няма индустриален гигант на руска територия, който да е имунизиран срещу украинското възмездие. Битката за енергийната доминация навлиза в своята най-гореща фаза, а черното небе над Южна Русия е само видимият признак за прегряването на системата, която започва да се пропуква под тежестта на собствената си агресия.
🚨 Украински дронове поразиха руската петролна рафинерия в град Туапсе на Краснодарския край през изминалата нощ, отбелязвайки трети успешен удар по ключовия обект в рамките на седмица, разпалил нова огнена стихия, съобщи руската опозиционна медия Astra.
Предварителен анализ на OSINT експерти, цитирани от изданието, предполага, че ударът е бил насочен към резервоарите, разположени в близост до инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-12.
Местните власти потвърдиха атаката и последвалия пожар, приписвайки инцидента на „падащи отломки“ след прехващане на украински дронове от средствата за противовъздушна отбрана. Спешните служби разгърнаха над 120 огнеборци и 39 единици специализирана техника за овладяване на пламъците.
Властите в града наредиха извънредна евакуация, след като в рафинерията избухна поредна огнена стихия, причинена от последния удар.
„Уважаеми жители на ул. Кошкина, ул. Пушкина и прилежащите преки! Поради риск от разпространение на пожара, администрацията на община Туапсе ви моли да се евакуирате“, гласи публикация в Telegram канала на кмета Сергей Бойко. Той добави, че жителите ще бъдат транспортирани с автобуси до пункт за временно настаняване, организиран в местно училище.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев също призова жителите моментално да напуснат района „от съображения за безопасност“, описвайки ситуацията като „мащабен пожар“ в рафинерията.
Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди в изявление, че нощният удар е извършен от елементи на Силите за отбрана. Тази поредна опустошителна атака е част от системна кампания, насочена срещу инфраструктура за съхранение на горива, която вече понесе значителни щети през последните дни.
Анализ, базиран на сателитни снимки, разкрива, че украинските далекобойни дронове са унищожили или повредили сериозно повече от половината от капацитета за съхранение на горива в рафинерията в Туапсе. Според мониторинг група Exilenova+, публикувала изображения с висока резолюция на 26 април, огромни части от резервоарния парк изглежда са били поразени при поредицата от атаки.
Според отделна оценка, изготвена от мониторинг групата „Око Гора“, от общо 47 резервоара за съхранение с общ капацитет от близо 159 140 кубични метра, най-малко 28 са били или унищожени, или тежко увредени. От тях 24 резервоара или 52% от общия брой са напълно унищожени, докато 4 са понесли частични щети. Смята се, че към момента едва 18 резервоара остават непокътнати, което възлиза на 39% от общия му капацитет.
🇷🇺 Прокуратурата на Краснодарския край публикува отчет за озеленяването на град Туапсе по време на огромния пожар в местната петролна рафинерия и „нефтените дъждове“ в града, които продължават от няколко дни насам. На снимките служителите на ведомството позират на фона на стълбове черен дим, покрили небето над града.
Пресслужбата на ведомството нарече акцията „продължение на традицията за грижливо отношение към зеленото наследство на града“.
„Сега Чинаровата алея ще стане още по-зелена, а засадените дървета с времето ще израснат, напомняйки на жителите за значението на опазването на природата, историята и паметта“, гласи публикацията на официалния канал прокуратурата в Telegram.
В същото време аварийните служби продължават да гасят пожара на територията на рафинерията и морския терминал след ударите с дронове по Туапсе в нощта на 20 април. Смрадта и смогът се разпростряха до Горячий Ключ и Сочи и могат да достигнат до Краснодар, пише екологът Георгий Каваносян. Площта на нефтеното петно, възникнало в акваторията на Черно море след атаката с БПЛА, достигна 10 хиляди квадратни метра.
По-рано жителите на Туапсе се оплакаха от последици от „нефтения дъжд“. Покривите на къщите им се покриха с мазен слой и черни топчета, наподобяващи следи от изгорял петрол. Гражданите отбелязаха също, че в града липсват инструкции как да се действа при подобни извънредни ситуации. Роспотребнадзор отправи призив към жителите да не излизат навън без необходимост и да държат прозорците затворени. Въпреки това ведомството твърди, че не е установило превишаване на нормите за вредни вещества във въздуха.
Според информация на телеграм канала „Пост-“, властите в Краснодарския край са забранили на журналистите от местните издания да съобщават за последствията от ударите с безпилотни самолети и конкретно да говорят за екологичните последици от атаките.
🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове удариха черноморското пристанище Туапсе през изминалата нощ, при което загина един човек, друг беше ранен и избухна мащабен пожар в петролно депо в Краснодарския край на Руската федерация, съобщиха местните власти.
Това е втората атака срещу обекта за по-малко от седмица. Предишен пожар на същото място горя дни наред и изискваше намесата на повече от 150 пожарникари и персонал за спешна помощ, за да бъде потушен.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев заяви, че атаката е предизвикала пожар в пристанището и значителни щети в града от падащи отломки. Счупени са прозорци на училище, детска градина, църква, музей и жилищна сграда. Повреден е и газопровод.
„Един мъж загина. Друг е ранен и му се оказва медицинска помощ“, написа той в Telegram.
Независимата медия Astra съобщи, че основната цел е била петролната рафинерия в Туапсе, собственост на „Роснефт“ – единственото предприятие за преработка на петрол на руското черноморско крайбрежие и важен експортно ориентиран център. След удара е избухнал голям пожар в района на резервоарите за съхранение.
Рафинерията се счита за стратегически важна, тъй като е директно интегрирана с експортния терминал на пристанище Туапсе, образувайки комбиниран център за рафиниране и корабоплаване. По-голямата част от продукцията ѝ се изнася, което я прави критично звено в руската морска търговия с петрол, а не просто вътрешен доставчик на гориво.
Обектът вече беше ударен по-малко от седмица по-рано, на 16 април, когато пожар горя три дни, преди да бъде потушен само часове преди последната атака. Бяха разположени повече от 150 пожарникари и близо 50 единици техника.
Рафинерията в Туапсе преработва до 12 милиона тона суров петрол годишно и се нарежда сред десетте най-големи рафинерии в Русия.
През последните месеци украински дронове многократно поразиха големи центрове за износ на петрол като пристанищата Уст-Луга и Приморск на Балтийско море, които обслужват значителен дял от руския износ на петрол, както и петролния терминал в Новоросийск.
Смята се, че през март Русия е загубила близо 1 милиард долара в рамките на седмица след многократните удари по нейните балтийски пристанища.
Киев представя ударите по обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация като отговор на продължаващите ракетни атаки и обстрели с дронове срещу украински градове и като усилие за намаляване на приходите на Кремъл от износ на петрол, използвани директно за финансиране на войната му.
Кирило Буданов, ръководител на кабинета на президента Зеленски и бивш началник на украинското военно разузнаване, заяви, че атаките срещу петролните терминали на „Роснефт“ засилват позицията на Украйна в текущите преговори. Той отбеляза, че някои от съюзниците на Украйна са призовали за пауза в ударите с оглед на растящите световни цени на енергията.
В същото време Русия разшири усилията си за защита на критичната инфраструктура, включващи разгръщане на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, мобилизация на запасняци за формиране на мобилни огневи отряди и засилване на сигурността в големи промишлени обекти.
🔥 Руските аварийни служби продължават над денонощие да се борят с огнената стихия на територията на черноморското пристанище Туапсе, причинена от удар на украински дрон в нощта срещу четвъртък. Огънят обхвана терминала и рафинерията на „Роснефт“ – една от десетте най-големи такива в страната с годишен капацитет от 12 милиона тона суров петрол, съобщава The Moscow Times.
По данни на украинското военно разузнаване, цитирани от Kyiv Independent и United24 Media, дроновете са поразили дълбоководните стрели за товарене на петрол, тръбопроводи и резервоари в морския терминал. Пушекът от пожара се простря около 200 км над Черно море и може да бъде видян от космоса.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за две жертви – възрастна жена и момиче в тийнейджърска възраст, както и за няколко ранени, потърсили медицинска помощ. Петролен танкер, плавал под флага на Либерия, също е бил засегнат, а турският му капитан е хоспитализиран.
Терминалът в Туапсе е ключов за руския петролен износ със способностите си да натоварва до 17 милиона тона гориво годишно, а рафинерията на „Роснефт“ произвежда бензин, дизел, мазут и петрохимия за местния пазар и износ. Съоръжението е поразявано многократно при украински атаки в миналото. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че в нощта на атаката са свалени 207 украински дрона, без да обели и дума за поредната горяща рафинерия.
🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове нанесоха удар по град Туапсе в Краснодарския край на Руската федерация. Губернаторът на региона Вениамин Кондратиев потвърди атаката в изявление рано сутринта, според което дронове са ударили жилищни сгради в града, при което са загинали две деца на 5 и 14 години, а двама възрастни са ранени.
Според Кондратиев „многобройни отломки“ са паднали на територията на неназовани предприятия в района на морското пристанище. Властите обявиха извънредно положение в общината и отмениха учебните занятия за деня.
Руските власти не потвърдиха официално за поражения по завода за преработка на нефт. Министерството на отбраната съобщи единствено за свалянето на 207 дрона през нощта в небето над Белгородска, Смоленска, Курска, Брянска и Орловска област, Краснодарския край, окупирания Крим, Черно и Азовско море.
Украински мониторингови канали обаче насочиха вниманието към друга цел. Telegram каналът Exilenova+ публикува сателитни кадри с висока резолюция, на които се вижда огнище на пожар в резервоарния парк, разположен непосредствено до Туапсинския НПЗ. Сравнението със снимки от Google Maps потвърждава, че именно това е точната локация.
Същият канал цитира местни източници, които докладват удари по резервоари в рафинерията. Информацията беше потвърдена и от канала Supernova+. Руският опозиционен канал ASTRA, след OSINT анализ на кадри от пожара, също потвърди, че гори именно завода за преработка на нефт. Според данни на агенция Ukrinform пожарът е обхванал най-малко 2-3 резервоара.
Туапсинският НПЗ е единствената руска рафинерия по бреговете на Черно море и една от десетте най-големи в страната. Заводът е собственост на „Роснефт“ и се управлява от дъщерно дружество „РН-Туапсински НПЗ“. След модернизацията от 2013 г. номиналният му годишен капацитет е 12 милиона тона суров петрол. Заводът произвежда автомобилен бензин, дизелово гориво, мазут и суровини за нефтохимията и е свързан с морски терминал за пренос на петролни продукти през Черно море.
Това е поредната атака срещу него. На 31 декември 2024 г. той беше ударен от дронове, а през март 2025 г. нов удар от дрон предизвика пожар в един от резервоарите с около 20 000 тона бензин, който беше овладян едва след 4-5 дни. От началото на пълномащабната инвазия в Украйна руските рафинерии се превърнаха в ключова цел на украинските въоръжени сили. Генералният щаб на ВСУ многократно е потвърждавал подобни удари, настоявайки, че неговите сили „системно реализират мерки, насочени към намаляване на потенциала на руските окупационни сили и принуждаване на Русия да прекрати въоръжената агресия срещу Украйна“.
