Хегсет иска от ал-Заиди да разоръжи иранските милиции – насред войната с Иран

🇺🇸🤝🇮🇶 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет поиска от Ирак да разоръжи шиитските милиции, които по думите му са отговорни за над 600 нападения срещу американски военнослужещи тази пролет. Искането беше отправено вчера в Пентагона на фона на провалилото се примирие между Вашингтон и Техеран и подновена размяна на удари между двете страни.

Хегсет прие иракския премиер Али ал-Заиди в деня, когато Централното командване (CENTCOM) обяви повторното въвеждане на морска блокада срещу иранските пристанища, а Техеран заяви, че е атакувал два танкера в Ормузкия проток. С оглед на последните събития призивът за разоръжаване на шиитските групировки в Ирак придоби значение, което далеч надхвърля обичайна дипломатическа препоръка. Той се превърна в политически и военен сигнал, отправен в момент на директен сблъсък с покровителя на тези формирования.

В обръщение, публикувано като видео в официалните профили на Хегсет, той заяви, че Багдад „трябва да утвърди суверенитета си“ и да обезоръжи подкрепяните от Иран въоръжени групи, които според него стоят зад „над 600 нападения“ срещу американски персонал тази пролет.

Посоченото число е твърдение на министър Хегсет, което няма независимо потвърждение. Порядъкът му обаче съвпада с установеното, че след съвместните удари на Израел и САЩ срещу Ислямската република в края на февруари проиранските милиции преминаха към системни нападения срещу американски бази и дипломатически обекти. Сред инцидентите беше отвличането на американска журналистка, която беше освободена седмица по-късно.

Хегсет добави, че очаква иракските сили за сигурност, включително Пешмерга и останалите структури за сигурност на Иракски Кюрдистан, да поемат водеща роля в операциите срещу Ислямска държава, докато международната коалиция постепенно прекратява мисията си. По думите му „сигурен Ирак отваря врата към силно търговско и отбранително сътрудничество“.

Изявлението идва в момент, който променя неговия политически контекст. Примирието, договорено чрез посредничество от Пакистан на 7–8 април и включващо Израел, се разпадна в началото на юли след нова серия от взаимни удари. Президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че „ограничени“ военни действия срещу Иран се възобновяват. Американски ракети унищожиха жп мост в Акала, североизточно от Техеран и периметъра на атомната централа в крайбрежната провинция Бушер. В същото време CENTCOM обяви повторното въвеждане на морската блокада вчера следобед.

Иран отговори с ракетни удари срещу два танкера в териториалните води на Оман, при което загина един член на екипажа. В резултат на ескалацията световните цени на петрола скочиха с над 9%.

С оглед на последните събития призивът „разоръжете иранските милиции“ вече не изглежда като отделен въпрос, свързан единствено със сигурността на иракската държава, а се превръща в епизод на директно противопоставяне между Вашингтон и Техеран.

САЩ настояват иракският премиер да ограничи влиянието на въоръжените групировки на територията на страната точно когато американските удари по Иран върнаха основния политически аргумент за тяхното съществуване – защитата на „оста на съпротивата“ от американски и израелски действия.

Разширяването на конфликта с Техеран не отслабва непременно позициите на тези милиции. Напротив, то би могло да засили тяхната мотивация и оправдание в общественото съзнание. Така американското искане за обезоръжаване и военната ескалация в региона действат по-скоро в противоположни посоки.

Ал-Заиди се озова поставен в изключително сложна ситуация на вътрешната политическа сцена. Той е 41-годишен бизнесмен без дълъг политически опит, положил клетва на 14 май след близо шест месеца безизходица след изборите, проведени на 11 ноември 2025 г. До назначаването му се стигна, след като президентът Низар Амеди го избра за премиер, а Мохамед Шия ал-Судани, чиято коалиция зае първото място на изборите с 46 места, се отказа от втори мандат заради вътрешни разногласия в шиитския лагер.

Правителството на ал-Заиди зависи именно от Координационната рамка, доминиращия съюз на шиитски политически партии, чиито структури са тясно свързани с милициите, за чието разоръжаване настояват от Вашингтон.

Багдад вече заяви намерение да предприеме такъв ход. Правителството разпореди всички формирования да предадат своето въоръжение на държавата до 30 септември – планираната крайна дата на глобалната коалиция за борба с Ислямска държава.

Проблемът обаче се корени не в липсата на политическа декларация, а единствено в способността тя да бъде наложена на практика. Част от тези групи са дълбоко интегрирани в политическата система и имат тесни връзки с управляващата коалиция, на която самият премиер разчита. Че намерението не означава автоматично изпълнение, показва и разделението вътре в самите милиции.

Част от милициите приеха идеята за преминаване под пряк държавен контрол. Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али обявиха, че ще предадат своите бригади, личен състав и въоръжение на федералните власти.

При Асаиб Ахл ал-Хак обаче този ход изглежда по-скоро като опит за рокада, отколкото като отказване от собствена структура. Групата се стреми да се отдели от общата рамка на Силите за народна мобилизация и да премине директно под ръководството на върховния главнокомандващ, което би могло да ѝ предложи повече политическа тежест и държавна протекция.

Други групи отказват открито да се разоръжат. Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ан-Нуджаба обвързват подобна стъпка с изтеглянето на чуждите сили от Ирак. Тяхната позиция е, че няма да предадат оръжията си, докато американските войски остават в страната.

Това създава класическа политическа дилема. САЩ настояват за разоръжаване преди своето изтегляне, но твърдите шиитски фракции поставят условие за изтегляне и едва след това евентуално ограничаване на въоръжените структури. В същото време войната между Вашингтон и Техеран допълнително намалява вероятността която и да е от страните да направи едностранна отстъпка.

Към всичко това се добавя и вторият американски приоритет – Пешмерга и силите на Иракски Кюрдистан да поемат по-големия дял от тежестта в борбата срещу Ислямска държава. Мисията на международната коалиция (Operation Inherent Resolve) в Ирак приключи през септември 2025 г. Подкрепата за операциите в Сирия обаче трябва да продължи от иракска територия поне до септември 2026 г. съгласно настоящият план, който предвижда пълно изтегляне на американските сили до края на годината.

Но прехвърлянето на основната тежест върху кюрдските сили не е безпроблемно решение. Отношенията между федералните сили за сигурност на Багдад и Пешмерга отдавна са натоварени със спорове относно териториален контрол, командна структура и разпределение на правомощията. Точно в изброените зони на напрежение Ислямска държава успя да запази своята способност за провеждане на операции.

Разчитането на Ербил да поеме водеща роля е своеобразно признание, че редовните сили за сигурност на Ирак, в чиято система продължават да съществуват връзки с подкрепяни от Иран милиции, не са онзи партньор, на когото Вашингтон ще възложи основната задача.

Икономическият стимул, който Хегсет предлага, е свързан с обещание за по-тясно партньорство. Думите „сигурен Ирак отваря вратата към търговско и отбранително сътрудничество“ придобиват ясно значение с оглед на паралелната дипломация около визитата. В същия ден иракският премиер проведе разговори със специалния пратеник на Белия дом Том Барак, който отговаря за американската политика както към Сирия, така и към Ирак. Сред обсъжданите проекти е възстановяването на петролопровода от Киркук до Сирия – енергиен маршрут, който би свързал Багдад по-тясно с регионалната икономическа архитектура, която Вашингтон се стреми да изгради.

Логиката на американския подход е ясно трансакционна: суверенитет и ограничаване на въоръжените милиции срещу инвестиции, отбранителни сделки и развитие на енергийни коридори. Изявлението на Хегсет има по-голяма тежест като политически сигнал, отколкото като инструмент с непосредствен ефект върху ситуацията на терен.

Украйна отбелязва Деня на паметта и победата над нацизма.

🇺🇦🙏 На 8 май Украйна отбелязва официално Деня на паметта и победата над нацизма, присъединявайки се към европейската традиция за почит към жертвите от периода 1939–1945 г. В официално изявление, публикувано от Генералния щаб на ВСУ, се подчертава, че този ден не е повод за триумфални паради, а за дълбок поклон пред човешкия принос и паметта на над осем милиона украинци, загубили живота си в най-кръвопролитната война в човешката история. Новият прочит беше утвърден със закон през 2023 г. и заменя съветския модел на честване с фокус върху човешката съдба и универсалния символ на червения мак.

Генщабът припомня, че Втората световна война започва като директен резултат от тайните договорки между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и Съветския съюз, които разглеждат украинските земи и народ единствено като ресурс за своите геополитически игри. Докато милиони украинци са проявявали героизъм на всички фронтове в редиците на Антихитлеристката коалиция, изгонването на нацистите не донася жадуваната свобода. Вместо това, украинската земя се сблъсква с втората вълна на комунистическия терор, белязана от „месните щурмове“ на зле въоръжените мобилизирани, депортацията на кримските татари и изкуствения глад от 1946–1947 г.

Към днешна дата украинското военно командване критикува остро Кремъл за това, че превръща почитта към жертвите на войната в агресивен квазирелигиозен култ, известен като „победобесие“. Според изявлението на генералния щаб, Руската федерация активно манипулира и фабрикува исторически факти, за да си издейства морална индулгенция за настоящите престъпления. Изтъквайки своята уж „изключителна роля“ в победата над нацизма, агресорът използва миналото като параван за провеждането на още и още актове на геноцид и военни престъпления срещу държавата и народа на Украйна, чийто защитници виждат в днешната си борба пряко продължение на стремежа към суверенитет и свобода, потъпкан от тоталитарните системи на миналия век.

Залужний за победата: Ще накарам сина си да се закълне да върне окупираните земи.

🇺🇦 Валерий Залужни, посланик на Украйна в Обединеното кралство и бивш главнокомандващ на ВСУ, заяви, че преди смъртта си ще накара сина си да се закълне да върне окупираните от Русия украински земи и ако не той, то това ще направи синът на неговия син.

Изявлението беше направено по време на онлайн сесия с въпроси от студенти в Киевската школа за публична администрация. В отговор на абстрактен въпрос какво за него означава победата, той я описа като съчетание от сигурност, икономически просперитет и възстановяване на териториалната справедливост.

„Ако се окаже, че съседът е отнел от моя дом част от градината или плевнята, единственото, което ще направя пред смъртния си одър, е да накарам сина си да се закълне, че ще си върне и плевнята, и градината“, сподели той, илюстрирайки своята безкомпромисна позиция.

Това не е първият път, в който той акцентира върху опасността от половинчати решения. Той защитава сходни тези в своите авторски текстове, предупреждавайки, че „компромисният мир“ е единствено отсрочка за нова агресия. За него териториалният въпрос не може да бъде окончателно затворен, докато не се постигне пълна справедливост – ценност, която трябва да се предава от поколение на поколение.

Визия за бъдещето: Сигурност след „17-ата минута“

Дипломатът дефинира три основни стълба на бъдеща украинска победа: абсолютна сигурност, неограничени икономически възможности и териториална цялост. Залужни сподели, че мечтата му е да почувства истинско спокойствие само 16-17 минути след официално обявяване на победата, знаейки, че внуците му никога няма да се наложи да обличат униформа.

Той подчерта, че с оглед на огромната цена, която Украйна плаща за свободата си, страната заслужава шанс за безпрецедентен икономически подем, който да гарантира благосъстоянието на всяко семейство.

От фронта до дипломацията

Залужни е последователен в позициите, които отстоява, в новата му роля на дипломат. По време на своя реч в Chatham House през октомври 2024 г. той отхвърли категорично варианта за „замразяване“ на конфликта, тъй като неговата логика е ясна: ако едно поколение не успее да възстанови суверенитета, следващото е морално задължено да продължи делото.

През март 2026 г. в своя публикация за NV.ua той отново направи паралел между битката на украинския народ и жертвите от Втората световна война, настоявайки, че трайният мир трябва да се „извоюва“, а не просто да е договорен. Въпреки че метафората за „клетвата към сина“ е риторичен похват – с оглед на факта, че Залужни и съпругата му Олена имат две дъщери – тя отразява дълбоко вкоренената му вяра в историческата отговорност.

В по-ранни авторским анализи Залужни спдоеля, че съвременната геополитическа криза е логично следствие от събития, започнали още през 2007 г. с речта на Путин в Мюнхен. Според него агресията в Грузия през 2008 г. е задействала процеса по разрушаване на стария световен ред, който днес трансформира картата на света по безпрецедентен начин.

Путин: Бъдещето на Русия е в суверенните модели на изкуствен интелект.

🇷🇺🤖 Руският президент Владимир Путин заяви, че бъдещето на страната в областта на изкуствения интелект трябва да бъде изградено изцяло върху собствените ѝ културни и езикови основи.

В речта си по време на конгреса на Руското географско общество в Москва на 23 октомври той подчерта, че „само като се опрем на нашата култура, история, езиково богатство, традиции и традиционни ценности, можем да създадем истински суверенни модели на изкуствен интелект.“

Путин предупреди, че копирането на западни технологии неизбежно ще доведе до „технологична и идеологическа зависимост“, и подчерта стремежа на федералното правителство към постигане на пълна автономия в цифровите системи.

Изявленията му, публикувани от РИА Новости, повтарят по-ранни негови коментари, в които той определи технологичния суверенитет като „ключов фактор за национална независимост.“

Според стенограмата на Кремъл, Путин е напътствал руските учени и инженери да се фокусират в разработката на „изкуствен интелект, който разбира руския език, културните кодове и национални приоритети“. Той добави, че такива системи трябва да отразяват „моралния и исторически опит на нашия народ“, вместо да имитират „чужди алгоритми, изградени върху чужди ценности.“

Държавните медии съобщиха, че думите му идват на фона на значими инвестиции в местни проекти за машинно обучение и невронни мрежи, докато западните санкции, ограничаващи достъпа на Русия до напреднали полупроводници, се засилват. През 2024 г. Кремъл одобри многогодишна стратегия за „дигитален суверенитет“ с финансиране в размер на повече от 1,2 милиарда долара за провеждане на изследвания в областта на изкуствения интелект до 2030 г.

Експерти тълкуват акцента върху „суверенния изкуствен интелект“ като част от идеологическата и политическа програма на Москва. Според Атлантическия съвет нейният фокус в независимостта на изкуствения интелект съчетава цели за национална сигурност с усилия за насърчаване на изразено руска гледна точка в новите технологии.

По-рано беше съобщено, че Русия използва изкуствен интелект за създаване на т.нар. „deepfake“ видеа на загинали войници, превръщайки скръбта в пропаганда, която възхвалява смъртта във войната в социалните мрежи.

Орбан: Украйна не е суверенна държава

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че Украйна не е суверенна държава, коментирайки обвиненията, отправени от Киев, че унгарски дронове са нарушили въздушното пространство на страната.

Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че разузнавателни дронове, които вероятно са дошли от Унгария, са навлезли за първи път във въздушното пространство на Украйна близо до границата между двете страни.

Будапеща отхвърли обвиненията, а нейният външен министър Петер Сийярто определи думите на Зеленски като „загуба на разсъдък“.

Въпреки това Орбан призна, че унгарски дронове може да са преминали в украинска територия.

„Имам доверие на министрите си, но, да кажем, прелетели са няколко метра оттам, и какво от това? Украйна не е независима държава, не е суверенна държава“, каза унгарският премиер в политическо токшоу в ефира на телевизионен канал, близък до правителството.

„Ние подкрепяме Украйна, Западът я подкрепя, даваме ѝ оръжие, но Украйна не трябва да се държи така, сякаш е суверенна държава“, допълни той. По думите му украинската държава е загубила една пета от територията си по време на войната с Русия, което е било „краят на нейния суверенитет.“

Към момента 19% от територията на Украйна се намира под руска окупация, което включва Крим, части от Донбас, превзети още в самото начало на конфликта през 2014 г. и допълнителни региони, превзети след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В отговор на изказването на Орбан, украинският външен министър Андрий Сибиха коментира, че унгарският премиер „остава опиянен от руската пропаганда.“

„Ще се радваме да чуем мислите му за държавния суверенитет и независимост, след като освободи зависимостта си от руската енергия, както многократно настояваха президентът на САЩ Доналд Тръмп и европейските партньори“, написа още Сибиха в X.

Орбан, дългогодишен съюзник на Доналд Тръмп, е един от най-позитивно настроените към Кремъл европейски лидери и редовно блокира решения на ЕС за налагане на санкции на Москва в отговор на погазването на международното право и въоръжената ѝ агресия. Освен това премиерът на Унгария блокира процеса по присъединяване на Украйна към Евросъюза.

Не на последно място, Будапеща системно блокира решенията на ЕС за предоставяне на помощ за Киев – както военна, така и хуманитарна, и налага последователно вето на финансова подкрепа от ЕС, необходима за следвоенно възстановяване, енергийна сигурност и икономическа стабилност на Украйна, която от четири години насам води борба за своето оцеляване в условията на ежедневни руски атаки.

Унгария консумира около 8 милиарда кубически метра газ годишно и остава водещият клиент на руски газ в Европа. Повечето страни от съюза сведоха до минимум вноса от Москва в отговор на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.