Русия отваря 15 избирателни секции в Приднестровието въпреки протеста на Кишинев

🇷🇺🗳🇲🇩 Руската федерация планира да проведе гласуване за Държавна дума в 15 избирателни секции в Приднестровието, сепаратисткия регион на Молдова, разположен по левия бряг на река Днестър, въпреки че властите в Кишинев отказаха да дадат съгласието си за подобен ход и връчиха официална протестна нота. Адресите бяха публикувани в местни медии и включват 8 населени места: Тираспол, Бендер, Днестровск, Слободзея, Григориопол, Дубъсари, Рибница и Каменка. Секциите ще отворят врати на 20 септември – последния от трите дни на изборите за деветата Държавна дума.

Единственото място, за което Кишинев е дал съгласие, е консулският отдел на посолството на Руската федерация в Кишинев. Молдовското министерство на външните работи определя отварянето на всяка друга секция на територията на страната като недружелюбно действие. Аргументите му са преди всичко правни: организирането на изборен процес от чужда държава изисква предварително и изрично съгласие от страна на конституционните власти, а такова за районите по левия бряг на Днестър, които Кишинев не контролира от 1992 г., няма.

Списъкът на документите, с които ще може да се гласува, е широк. Допускат се вътрешен или задграничен паспорт на Руската федерация, съветски паспорт, ако в него е удостоверено руско гражданство, както и удостоверение за завръщане в Русия. Ще се приема и задграничен паспорт с изтекъл срок на валидност. Това премахва една практическа пречка: подновяването на документа изисква лично явяване в консулска служба, а единствената такава в страната се намира в Кишинев, извън контролираната от Тираспол територия.

Събитията се развиха в рамките на 10 дни. На 28 август де факто ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски обяви, че Москва планира да отвори 17 избирателни секции на левия бряг. На следващия ден външно министерство в Кишинев уточни, че е съгласувана само една секция в столицата и описа заявеното намерение за отваряне на още 16 секции като неприемливо. На 2 септември вицепремиерът и министър на външните работи Михай Попшой предупреди, че всяка секция, открита без разрешение, ще бъде тълкувана като недружелюбен акт. На 3 септември ведомството привика руския посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота с искане за въздържане от отварянето на секции източно от река Днестър. Председателят на парламента Игор Гросу нарече намерението „предизвикателно поведение спрямо Република Молдова“. Три дни по-късно бяха публикувани конкретните адреси – общо 15.

На пръв поглед последователността 17, 16 и 15 може да създаде впечатление за постепенно отстъпване под натиска на Кишинев, но наличните данни не подкрепят подобни изводи. Първоначалното число 17 дойде от изявление на Красноселски, а не от решение на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Числото 16 пък не обозначава отделен план, а разликата между заявените 17 места и единствената секция, разрешена от Кишинев. Публикуваният по-късно списък с 15 адреса е първата информация, която показва къде реално се готви организация на вота. Разпределението следва и географията на руските избиратели. При изборите през 2021 г. в Тираспол работеха 12 секции, докато в Бендер бяха 6 – градовете с най-голяма концентрация на притежатели на руски паспорти.

Организацията на място традиционно се поема изцяло от местни структури, без участие на молдовските институции. През 2021 г. местната администрация осигури помещенията, организира подвижни секции за селата и раздаде предпазни маски заради пандемията. Два от обектите в Тираспол – Домът на офицерите и Дворецът на републиката – приемаха избиратели през целия тридневен вот, а останалите работеха само в неделя. Сегашният списък е представен по сходен начин – като практическа информация за избирателите, а не като част от спора между двете държави. Протестната нота от 3 септември е адресирана до Москва, но самата организация на секциите не изисква участие на молдовските институции.

Показателен за състоянието на двустранните отношения е дипломатическият канал, по който беше връчен протестът. Озеров получи агреман – предварителното съгласие на приемащата държава за назначаването му – през октомври 2024 г., но и досега не е връчил своите акредитивни писма на президента Мая Санду. През юни 2025 г. Попшой обясни, че са правени опити за акредитацията, включително е била определяна конкретна дата, но процедурата е отлагана заради изявления и действия срещу Молдова. Сред посочените причини бяха и дронове, взривили се на територията на страната близо до домове на граждани в южната част на страната. Така Кишинев използва Озеров като официален канал за комуникация с Москва, без той да е завършил процедурата по акредитация като посланик. Именно на него беше връчена и нотата, с която Молдова отказва разрешение за секциите.

Непосредственият ефект на този отказ е преди всичко да фиксира писмено и с конкретна дата позицията на официален Кишинев. Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не урежда изрично провеждането на избори от една държава на територията на друга. На практика подобен ход предполага да има съгласие от приемащата страна. Под „съгласуване“ Кишинев разбира Москва предварително да поиска и получи разрешение за всяко едно помещение, каквато е била стандартната процедура с консулския отдел в Кишинев. Протестната нота премахва възможността липсата на такова съгласие по-късно да се представи като недоразумение. Практическите последици са съвсем друга тема: държавните институции на Молдова нямат полиция и други изпълнителни органи отвъд административната линия, а провеждането на изборите е насрочено за след по-малко от две седмици.

Мащабът се вижда най-ясно в сравнение с предишните избори за Държавната дума. През септември 2021 г. в Приднестровието работеха 27 секции: 12 в Тираспол, 6 в Бендер, по 2 в Слободзейски, Дубъсарски и Рибнишки район, по 1 в Григориополски и Каменски район и една в Днестровск. В териториите западно от Днестър тогава имаше 3. На президентските избори през март 2024 г. след протест от молдовските власти, в региона бяха открити 6 секции. Сегашните 15 са два пъти и половина над бройката през 2024 г. и малко над половината от този през 2021 г. С други думи, наблюдаваме частично възстановяване на свита изборна инфраструктура, а не нов връх.

Данните за броя на избирателите обясняват защо броят на секциите има практическо значение. През март 2024 г. в региона гласуваха 46 179 руски граждани: 24 341 в Тираспол, 10 959 в Бендер и по няколко хиляди в Григориопол и Рибница. Разпределени между шест места за гласуване, това означава средно около 7700 души на секция за един ден. При 15 секции и същия брой гласували средното натоварване би спаднало до около 3000 души. Приднестровският външен министър Виталий Игнатиев твърди, че над 220 хиляди жители притежават руски паспорти при официално обявено население от около 465 хиляди души – приблизително половината от населението. И двете числа идват от местни регистри и трябва да се приемат с уговорка. Независимо от точния размер на тази база, увеличаването от 6 на 15 секции намалява потенциалното им натоварване значително.

Прецедент за възможната реакция на Кишинев след 20 септември има от март 2024 г. Тогава министерство на външните работи извика руския посланик на 12 март заради 6-те избирателни секции, а на 19 март обяви служител на дипломатическата мисия за персона нон грата – този инструмент вече е бил използван тъкмо в спор за руски вот в Приднестровието. Друга възможност е връчването на акредитивните писма на Озеров да продължи да бъде отлагано за неопределено време.

Контрастът с други сфери показва къде минава практическата граница на молдовския контрол. Там, където Кишинев разполага с действителни административни и икономически лостове, той се възползва от тях. От 1 септември 2026 г. Молдова започна да облага с ДДС и акциз първата група стоки, внасяни от търговски субекти, регистрирани на левия бряг: алкохол, тютюневи и никотинови изделия, парфюмерия, пиротехника, кожухарски изделия, бижута и част от превозните средства. Основанието е закон 67, приет от парламента на 30 април 2026 г. Графикът е поетапен: от януари 2027 г. режимът трябва да обхване нефтопродуктите, рудите и металите, от април същата година – природния газ и електрическата енергия, а до 2030 г. общият данъчен режим трябва да се прилага за целия внос в региона. Депутатът от управляващата партия Раду Мариан определи мярката като първото прилагане на принципа „една страна, едни данъци“ след 2000 г.

Тираспол определи мерките като абсурдни и предупреди за икономически колапс. Предупреждението идва с оглед на вече сериозно отслабена икономика. Доставките на евтин газ бяха прекратени на 1 януари 2025 г. с изтичането на договора за транзит през Украйна. Месец по-късно природният газ започна да се доставя по посредническа схема, а през първите месеци дневните обеми възлизаха на 3 млн. куб.метра. Те стигаха за отопление, производство на електроенергия и хранителна промишленост, а промишленото потребление остана забранено. В първата половина на 2025 г. то се сви с 43%, производството в черната металургия – с 68%, а производството на електричество – с малко над 50%. Местни икономисти прогнозираха спад от 29% за цялата година, а Красноселски предупреди за финансов и социален колапс, тъй като резервите са почти изчерпани.

Сухопътната връзка с Русия беше окончателно прекъсната на 28 февруари 2022 г. – 4 дни след началото на пълномащабната инвазия, когато Киев затвори всички пунктове по приднестровския участък от държавната граница между Молдова и Украйна. Оттогава всичко, което влиза в сепаратисткия регион, минава проверка от молдовските митнически власти. В региона е разположена т.нар. Оперативна група на руските войски в Приднестровието, която охранява огромния склад с боеприпаси от съветската епоха в Колбасна и от години е предмет на преговорите за уреждане на конфликта. Едно от малкото физически проявления на връзката с Москва, които все още действат на място, гласуването за Държавната дума остава едно от най-видимите.

Ако обявеният списък бъде реализиран на 20 септември, основният въпрос остава реакцията на Кишинев. Много вероятно тя ще квалифицира вота като нарушение на собствения си суверенитет и ще предприеме дипломатическа мярка. Най-достъпният вариант е отново да бъде обявен за персона нон грата служител от руското посолство, подобно на отговора през 2024 г.

По-слабо вероятно е отговорът да ескалира отвъд сферата на дипломацията. Правителство без физическо присъствие отвъд административната линия, което едновременно провежда бавно, поетапно включване на региона в общия данъчен режим, има ограничен стимул да прекъсва каналите за комуникация точно в онзи момент, когато процесът вече навлиза в икономически чувствителни категории. Прогнозата ще се потвърди ако реакцията остане дипломатическа и следващият данъчен етап започне през януари, следвайки по-рано установения график. Същата би отслабнала при отлагане на този етап или при мярка от различен характер, например ограничения върху движението през административната линия.

Друг ключов показател ще бъде активността на 20 септември. Тя ще покаже дали увеличаването на броя на секциите реално е улеснило участието на руските граждани в региона. Активност под нивото от 2024 г. ще бъде индикация, че решението за разширяване има по-скоро политическа и символична роля, а не толкова чисто логистично значение – но сама по себе си не би била достатъчна, за да докаже това.

САЩ потвърдиха японския суверенитет над Северните територии след визитата на Путин

🇺🇸🇯🇵🇷🇺 Държавният департамент на САЩ потвърди, че признава японския суверенитет над Северните територии – четири острова в южния край на Курилския архипелаг, които Съветският съюз анексира през последните дни на Втората световна война. Говорител на ведомството го заяви на 13 август пред агенция Kyodo, часове след като руският президент Владимир Путин слезе на Итуруп за първа визита на оспорваните острови.

„Йомиури“ публикува по-пълния текст на отговора. В него Вашингтон „отдавна признава“ суверенитета на Япония, „остро се противопоставя на всяко действие, подкопаващо мира и стабилността в Индо-Пасифика“, а японско-американският съюз е „крайъгълен камък на свободен и отворен Индо-Пасифик“, като в момента е „по-здрав от когато и да било“.

Признанието не е ново. Държавният секретар Джон Фостър Дълес връчва на 7 септември 1956 г. паметна бележка на японския посланик във Вашингтон Тани, а на следващия ден посланик Джон Алисън предаде същия текст на външния министър Мамору Шигемицу в Токио. В нея Вашингтон заключава, че Еторофу и Кунашири, заедно с Хабомай и Шикотан, които са част от Хокайдо, винаги са били част от самата Япония и по справедливост трябва да бъдат признати за намиращи се под японски суверенитет. Поводът тогава беше друг: Шигемицу е поискал американското становище в разгара на японско-съветските преговори за мирен договор, а САЩ имат правно основание да се произнесат като страна по договора от Сан Франциско. Двете страни оповестиха бележката на 12 септември; тя излезе в бюлетина на Държавния департамент на 24 септември 1956 г. Формулировката от 13 август 2026 г, се позовава именно на тази давност.

Самото посещение продължи един ден. Путин обиколи предприятие за преработка на риба, болница и училище в Курилск, срещна се с местни жители и губернатора на Сахалинска област, а Кремъл публикува видео от острова; руските медии съобщиха, че са го почерпили с хайвер. Пристигна от Сахалин, където на 12 август ръководи съвещание за сигурността на източните граници, докато наблизо се провеждаха учения на Тихоокеанският флот. Дмитрий Медведев беше първият руски лидер, стъпил на архипелага, през 2010 г. като президент, и се върна няколко пъти като министър-председател.

Ден преди да отлети за Итуруп, Путин отхвърли японските санкции като непровокирани. „Япония определи Русия като основен източник на заплахи. Бих искал да отбележа, че ние не заплашваме Япония. Напротив, тя има териториални претенции към нашата страна“, каза той. Пред ТАСС той заяви, че принадлежността на Курилите към Русия е закрепена в международни документи, а японската дипломация е сменила позицията си след периода, в който Москва градеше отношения с Шиндзо Абе.

Япония отговори в рамките на деня. Премиерът Санае Такаичи нарече визитата категорично недопустима, защото наранява чувствата на японския народ и противоречи на последователната позиция на страната, и предупреди, че това ще затрудни възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план. Външният министър Тошимицу Мотеги призова руския посланик Николай Ноздрев и му заяви, че визитата ще се отрази изключително негативно на двустранните отношения; по думите му Северните територии са неразделна част от японската територия исторически и по международно право.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха определи пътуването като умишлен опит Япония да бъде сплашена, напрежението да се изостри, а незаконната окупация да се превърне в нещо обичайно. Нито едно посещение и нито едно изминало време не узаконяват окупацията, написа той.

Спорът е най-големият нерешен въпрос между Москва и Токио. Съвместната декларация от октомври 1956 г., подписана от премиера Ичиро Хатояма и съветския премиер Николай Булганин, сложи край на войната и възстанови дипломатическите отношения, но не постигна съгласие за принадлежността на малките острови – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай; в нея е записано, че Хабомай и Шикотан ще бъдат върнати на Япония след сключване на мирен договор. Токийската декларация от 1993 г. изброи и четирите острова поименно. През ноември 2018 г. в Сингапур Абе и Путин се договориха да ускорят преговорите на основата на декларацията от 1956 г., но месец по-късно Путин повдигна възможността американски войски да бъдат разположени на островите след мирен договор, а през юли 2020 г. Русия вписа в конституцията си забрана за отстъпване на територия. След като кабинетът на Фумио Кишида въведе санкции през 2022 г., Руската федерация отказа да продължи преговорите и едностранно прекрати безвизовия обмен. Посещенията на гробища от бивши жители не се провеждат от 2020 г., а средната им възраст е 88,5 години според данни на nippon.com. На островите днес живеят около 20 хиляди руски граждани; депортираните оттам японци през 1945 г. са били около 17 хиляди.

Санкциите, които Путин нарече непровокирани, Япония въведе заедно с останалите от Г-7 и подкрепи с финансова и небойна помощ за Киев. Икономическата връзка обаче не е прекъсната, а част от нея се държи отворена именно от Вашингтон. „Сахалин-2“ – проект, в който „Газпром“ държи над 70%, Mitsui – 12,5%, а Mitsubishi – 10% – доставя на Япония между 3,6 и 3,9 милиона тона втечнен природен газ годишно, близо 10% от вноса ѝ за 2025 г. Службата за контрол над чуждестранните активи към Министерство на финансите на САЩ подновява разрешението за проекта; действащият генерален лиценз 55F смени предишния през юни и позволява сделките до 18 декември 2026 г. Вашингтон настояваше Токио да излезе от проекта, а Такаичи отговори на Доналд Тръмп, че енергийната сигурност прави това трудно.

Риболовната дейност също продължава. През март 2026 г. Агенция по риболова на Япония и руската страна се разбраха за квота от 2050 тона сьомга и пъстърва в изключителната икономическа зона на Япония, както и за такса за риболовно сътрудничество между 180 и 313,13 милиона йени, същата като миналата година, а корабите излязоха през април.

Признаването на суверенитета не струва на САЩ нито санкция, нито ресурс, нито промяна в поведението ѝ към Русия, а позоваването на давността изключва каквото и да е ново задължение. Практическата политика на същия този Вашингтон върви в обратна посока, защото пази законния коридор, по който японският газ идва от руски проект. Възможно е отговорът да е бил рутинен: изреченията за крайъгълния камък и съюза, по-здрав от когато и да било, са стандартният език на съюзническото уверение и стоят в същия абзац. Рутинният отговор обаче щеше да спре до тях, а назоваването на суверенитет над земя, която Русия държи и на която президентът ѝ току-що е бил, е избор. Токио го получи в момент, в който САЩ настоява Япония да напусне руски енергиен проект, а Такаичи вече е отказала. Следващата проверка вече има дата: на 18 декември 2026 г. изтича лицензът, който държи „Сахалин-2“ извън обхвата на американските санкции.

Гренландия предупреди, но остави американската сондажна техника на брега

🇺🇸🛢️🇬🇱 Сондажната техника за планирания американски петролен кладенец в Източна Гренландия вече е на брега без необходимото разрешение и ще остане там. Департаментът за икономика и суровини в Нуук отправи „силно предупреждение“ към титуляря на лиценза и дружеството със седалище в Тексас, което осигурява финансирането, но в същото изявление заяви, че „не би било пропорционално“ да поиска връщане на товара. Заявлението за разрешение остава в процедура, а оборудването вече се намира на летището Nerlerit Inaat, което обслужва единственото населено място в района – Итокортормит, с около 350 жители.

Стоварването е забелязано от местните жители, преди властите да го обявят. Влекачът Bestla на датската Hanstholm Bugserservice доближи пристанището на 29 юли с шлеп, натоварен с изкопна техника и поне 15 контейнера, установи датското разследващо издание Danwatch. Превозвачът Permagreen Grønland A/S потвърди пред изданието, че е бил нает от Greenland Energy и че товарът е предназначен за петролното проучване в Jameson Land. Предупреждението беше публикувано вечерта на следващия ден – броени часове след материала.

Пътят на оборудването до източния бряг минава през поредица от изтекли или липсващи разрешения. Апаратурата беше преместена от Дундас в северозападна Гренландия до Тасиилак по разрешение от 2025 г., което вече не е в сила, а последващото ѝ прехвърляне от Тасиилак до Nerlerit Inaat е извършено без ново разрешение. White Flame Energy A/S – гренландското дъщерно дружество на лондонската 80 Mile plc и титуляр на трите лиценза за проучване и добив върху 8429 кв. км в Jameson Land – плаща около 15 000 долара седмично, за да държи товара на летището, докато се изчаква решение. Родерик Макилри, директор в 80 Mile и основният представител на проекта пред местните медии, обясни решението пред KNR с думите: „Не мислех, че е голяма работа.“

Забраната за издаване на нови петролни лицензи, приета от Нуук през 2021 г. по екологични мотиви, няма обратно действие. Лицензите на White Flame са издадени през 2014 г., остават в сила още около десетилетие и дават правото на всяка открита находка да бъде разработена и продавана, ако се окаже рентабилна, независимо от последвалата промяна в политиката. Именно чрез тях американската страна влиза в басейна: съгласно съвместното споразумение Greenland Energy покрива изцяло разходите за до два проучвателни кладенеца с минимална дълбочина 3500 метра и срещу това получава до 70% работен дял, докато 80 Mile запазва 30%.

Планираните сондажи попадат в зона, защитена по Рамсарската конвенция за влажните зони, съобщава The Guardian. Обектът се нарича Heden, обявен е през 1988 г. и обхваща 2524 кв. км от тундрата на Jameson Land заради линеещите там розовокраки и белобузи гъски. Защитената територия представлява близо една трета от цялата лицензирана площ.

Дружеството, финансиращо проекта, съществува от едва пет месеца. Greenland Energy Company излезе на Nasdaq под символа GLND на 25 март след сливане с Pelican Acquisition Corporation, при оценка от 215 млн. долара, и набра 70 млн. долара за кампанията. Ръководството твърди, че под Jameson Land може да има залежи на суров петрол на стойност 1 трлн долара. Бюджетът от 60 млн долара за сондажна дейност е около 28% от оценката на цялата компания. Това прави басейна не просто пореден актив в портфейла, а в ключова част от инвестиционната теза зад самото дружество. Оттук идва и напрегнатият график: кораб с 300 контейнера трябва да отплава от Канада на 12 септември, а сондирането да започне през октомври. В писмо до акционерите от 6 август ръководството съобщи, че след разговорите с гренландските регулатори първоначално ще бъде прокаран само един кладенец.

Липсващото разрешение за стоварване е само първото от необходимите. То се издава отделно от самото одобрение на сондажната програма и от оценката за въздействие върху околната среда, а нито едно от тези разрешения все още не е налице. Формулировката на предупреждението е тясна и процедурна: всички бъдещи логистични действия трябва предварително да бъдат съобщавани на суровинния орган и да получават неговото одобрение. Ведомството не разпореди спиране на подготовката и не се произнесе по съществото на проекта.

Сред хората около проекта има фигури с по-изразен политически, отколкото петролен профил. За директор е назначен ветеран от ВМС на САЩ, който работи по Golden Dome – противоракетната програма, във връзка с която Тръмп определя контрола над острова като „жизненоважен“. Фил Макгро, известен като Д-р Фил и член на президентската комисия по религиозната свобода, е нает да създаде документален сериал, който да „улови мисията на съвременните петролни авантюристи“. Председателят Лари Суетс, който е и голям акционер, има достъп до обкръжението на Тръмп и заявява, че проектът „не е свързан с американска анексия“. Два дни след предупреждението президентът публикува в Truth Social изображение, на което е представен надвесен над гренландско селище.

Гренландците са чували подобни уверения и по-рано. На обществена среща в Jameson Land през юни представител на дружеството невярно заяви, че то вече има разрешение да стоварва техника. По-късно Суетс обясни, че „нашият ентусиазъм към проекта ни накара да общуваме по начин, който създаде объркване“. Два месеца след това жителите на едно от най-отдалечените селища в Гренландия видяха шлепа, преди да чуят каквото и да е от Нуук или от компанията. Итокортормит е свързан с външния свят чрез седмичен полет от Nerlerit Inaat до Исландия и хеликоптерна връзка до летището.

Политическият фон допълнително натоварва казуса. На 17 януари демонстрациите в цяла Гренландия и в Дания срещу анексионния натиск се превърнаха, по официални оценки, в най-многолюдния протест в историята на острова. През май стотици посрещнаха специалния пратеник Джеф Ландри пред новото американско консулство в Нуук с обърнати гърбове и скандираха, че „не“ означава „не“, а министър-председателят Йенс-Фредерик Нилсен му заяви, че самоопределението на острова не подлежи на договаряне. Три месеца по-късно същият пратеник обяви, че Гренландия може да започне да добива петрол още догодина.

Именно тук възниква политическата дилема за Нуук. Ако издаде разрешението, гренландското правителство ще е допуснало петролен сондаж в защитена влажна зона само пет години след като само прекрати издаването на нови лицензи по екологични съображения – при това в полза на компания, чийто председател има достъп до президент, който открито заявява интерес към придобиването на острова. Ако откаже, решението лесно може да бъде включено в американския политически разказ като доказателство, че островът не успява сам да развива ресурсите си или че решенията за тях се вземат по съображения, които нямат общо с икономическата им експлоатация. Вторият вариант носи по-висока политическа цена: тя не се измерва в екологични отстъпки, а в натиск върху суверенитета.

Съвпадението между политическия натиск и ускорения график има и напълно неполитическо обяснение. Арктическият сезон налага срокове, независими от дипломатическата обстановка: товарът трябва да бъде доставен преди леда; договорът с канадската Desgagnés за арктическия транспорт е подписан на 23 февруари, а този със Stampede Drilling за сондажната установка – на 27 март. Публично дружество, обещало на инвеститорите кладенец, има собствена причина да бърза, без за това да е необходим външен политически натиск. Двете обяснения обаче не се изключват. Търговският график може да усили политическия натиск дори без предварителна координация и именно това оскъпява евентуалния отказ: властите няма да спират политическа декларация, а реална сондажна кампания, чиито договори и срокове вече текат.

Най-вероятният изход е закъсняло разрешение с условия, които Нуук ще представи като доказателство за екологичен и регулаторен контрол, а Вашингтон – като отстъпление. Потвърждение за този сценарий би било разрешение, издадено преди отплаването на кораба от Канада на 12 септември, или публична намеса на Ландри в разрешителната процедура. Обратният сигнал би бил отказ, последван от мълчание от Белия дом, или отлагане на кампанията за следващия сезон по чисто логистични причини.

Хегсет иска от ал-Заиди да разоръжи иранските милиции – насред войната с Иран

🇺🇸🤝🇮🇶 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет поиска от Ирак да разоръжи шиитските милиции, които по думите му са отговорни за над 600 нападения срещу американски военнослужещи тази пролет. Искането беше отправено вчера в Пентагона на фона на провалилото се примирие между Вашингтон и Техеран и подновена размяна на удари между двете страни.

Хегсет прие иракския премиер Али ал-Заиди в деня, когато Централното командване (CENTCOM) обяви повторното въвеждане на морска блокада срещу иранските пристанища, а Техеран заяви, че е атакувал два танкера в Ормузкия проток. С оглед на последните събития призивът за разоръжаване на шиитските групировки в Ирак придоби значение, което далеч надхвърля обичайна дипломатическа препоръка. Той се превърна в политически и военен сигнал, отправен в момент на директен сблъсък с покровителя на тези формирования.

В обръщение, публикувано като видео в официалните профили на Хегсет, той заяви, че Багдад „трябва да утвърди суверенитета си“ и да обезоръжи подкрепяните от Иран въоръжени групи, които според него стоят зад „над 600 нападения“ срещу американски персонал тази пролет.

Посоченото число е твърдение на министър Хегсет, което няма независимо потвърждение. Порядъкът му обаче съвпада с установеното, че след съвместните удари на Израел и САЩ срещу Ислямската република в края на февруари проиранските милиции преминаха към системни нападения срещу американски бази и дипломатически обекти. Сред инцидентите беше отвличането на американска журналистка, която беше освободена седмица по-късно.

Хегсет добави, че очаква иракските сили за сигурност, включително Пешмерга и останалите структури за сигурност на Иракски Кюрдистан, да поемат водеща роля в операциите срещу Ислямска държава, докато международната коалиция постепенно прекратява мисията си. По думите му „сигурен Ирак отваря врата към силно търговско и отбранително сътрудничество“.

Изявлението идва в момент, който променя неговия политически контекст. Примирието, договорено чрез посредничество от Пакистан на 7–8 април и включващо Израел, се разпадна в началото на юли след нова серия от взаимни удари. Президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че „ограничени“ военни действия срещу Иран се възобновяват. Американски ракети унищожиха жп мост в Акала, североизточно от Техеран и периметъра на атомната централа в крайбрежната провинция Бушер. В същото време CENTCOM обяви повторното въвеждане на морската блокада вчера следобед.

Иран отговори с ракетни удари срещу два танкера в териториалните води на Оман, при което загина един член на екипажа. В резултат на ескалацията световните цени на петрола скочиха с над 9%.

С оглед на последните събития призивът „разоръжете иранските милиции“ вече не изглежда като отделен въпрос, свързан единствено със сигурността на иракската държава, а се превръща в епизод на директно противопоставяне между Вашингтон и Техеран.

САЩ настояват иракският премиер да ограничи влиянието на въоръжените групировки на територията на страната точно когато американските удари по Иран върнаха основния политически аргумент за тяхното съществуване – защитата на „оста на съпротивата“ от американски и израелски действия.

Разширяването на конфликта с Техеран не отслабва непременно позициите на тези милиции. Напротив, то би могло да засили тяхната мотивация и оправдание в общественото съзнание. Така американското искане за обезоръжаване и военната ескалация в региона действат по-скоро в противоположни посоки.

Ал-Заиди се озова поставен в изключително сложна ситуация на вътрешната политическа сцена. Той е 41-годишен бизнесмен без дълъг политически опит, положил клетва на 14 май след близо шест месеца безизходица след изборите, проведени на 11 ноември 2025 г. До назначаването му се стигна, след като президентът Низар Амеди го избра за премиер, а Мохамед Шия ал-Судани, чиято коалиция зае първото място на изборите с 46 места, се отказа от втори мандат заради вътрешни разногласия в шиитския лагер.

Правителството на ал-Заиди зависи именно от Координационната рамка, доминиращия съюз на шиитски политически партии, чиито структури са тясно свързани с милициите, за чието разоръжаване настояват от Вашингтон.

Багдад вече заяви намерение да предприеме такъв ход. Правителството разпореди всички формирования да предадат своето въоръжение на държавата до 30 септември – планираната крайна дата на глобалната коалиция за борба с Ислямска държава.

Проблемът обаче се корени не в липсата на политическа декларация, а единствено в способността тя да бъде наложена на практика. Част от тези групи са дълбоко интегрирани в политическата система и имат тесни връзки с управляващата коалиция, на която самият премиер разчита. Че намерението не означава автоматично изпълнение, показва и разделението вътре в самите милиции.

Част от милициите приеха идеята за преминаване под пряк държавен контрол. Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али обявиха, че ще предадат своите бригади, личен състав и въоръжение на федералните власти.

При Асаиб Ахл ал-Хак обаче този ход изглежда по-скоро като опит за рокада, отколкото като отказване от собствена структура. Групата се стреми да се отдели от общата рамка на Силите за народна мобилизация и да премине директно под ръководството на върховния главнокомандващ, което би могло да ѝ предложи повече политическа тежест и държавна протекция.

Други групи отказват открито да се разоръжат. Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ан-Нуджаба обвързват подобна стъпка с изтеглянето на чуждите сили от Ирак. Тяхната позиция е, че няма да предадат оръжията си, докато американските войски остават в страната.

Това създава класическа политическа дилема. САЩ настояват за разоръжаване преди своето изтегляне, но твърдите шиитски фракции поставят условие за изтегляне и едва след това евентуално ограничаване на въоръжените структури. В същото време войната между Вашингтон и Техеран допълнително намалява вероятността която и да е от страните да направи едностранна отстъпка.

Към всичко това се добавя и вторият американски приоритет – Пешмерга и силите на Иракски Кюрдистан да поемат по-големия дял от тежестта в борбата срещу Ислямска държава. Мисията на международната коалиция (Operation Inherent Resolve) в Ирак приключи през септември 2025 г. Подкрепата за операциите в Сирия обаче трябва да продължи от иракска територия поне до септември 2026 г. съгласно настоящият план, който предвижда пълно изтегляне на американските сили до края на годината.

Но прехвърлянето на основната тежест върху кюрдските сили не е безпроблемно решение. Отношенията между федералните сили за сигурност на Багдад и Пешмерга отдавна са натоварени със спорове относно териториален контрол, командна структура и разпределение на правомощията. Точно в изброените зони на напрежение Ислямска държава успя да запази своята способност за провеждане на операции.

Разчитането на Ербил да поеме водеща роля е своеобразно признание, че редовните сили за сигурност на Ирак, в чиято система продължават да съществуват връзки с подкрепяни от Иран милиции, не са онзи партньор, на когото Вашингтон ще възложи основната задача.

Икономическият стимул, който Хегсет предлага, е свързан с обещание за по-тясно партньорство. Думите „сигурен Ирак отваря вратата към търговско и отбранително сътрудничество“ придобиват ясно значение с оглед на паралелната дипломация около визитата. В същия ден иракският премиер проведе разговори със специалния пратеник на Белия дом Том Барак, който отговаря за американската политика както към Сирия, така и към Ирак. Сред обсъжданите проекти е възстановяването на петролопровода от Киркук до Сирия – енергиен маршрут, който би свързал Багдад по-тясно с регионалната икономическа архитектура, която Вашингтон се стреми да изгради.

Логиката на американския подход е ясно трансакционна: суверенитет и ограничаване на въоръжените милиции срещу инвестиции, отбранителни сделки и развитие на енергийни коридори. Изявлението на Хегсет има по-голяма тежест като политически сигнал, отколкото като инструмент с непосредствен ефект върху ситуацията на терен.

Украйна отбелязва Деня на паметта и победата над нацизма.

🇺🇦🙏 На 8 май Украйна отбелязва официално Деня на паметта и победата над нацизма, присъединявайки се към европейската традиция за почит към жертвите от периода 1939–1945 г. В официално изявление, публикувано от Генералния щаб на ВСУ, се подчертава, че този ден не е повод за триумфални паради, а за дълбок поклон пред човешкия принос и паметта на над осем милиона украинци, загубили живота си в най-кръвопролитната война в човешката история. Новият прочит беше утвърден със закон през 2023 г. и заменя съветския модел на честване с фокус върху човешката съдба и универсалния символ на червения мак.

Генщабът припомня, че Втората световна война започва като директен резултат от тайните договорки между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и Съветския съюз, които разглеждат украинските земи и народ единствено като ресурс за своите геополитически игри. Докато милиони украинци са проявявали героизъм на всички фронтове в редиците на Антихитлеристката коалиция, изгонването на нацистите не донася жадуваната свобода. Вместо това, украинската земя се сблъсква с втората вълна на комунистическия терор, белязана от „месните щурмове“ на зле въоръжените мобилизирани, депортацията на кримските татари и изкуствения глад от 1946–1947 г.

Към днешна дата украинското военно командване критикува остро Кремъл за това, че превръща почитта към жертвите на войната в агресивен квазирелигиозен култ, известен като „победобесие“. Според изявлението на генералния щаб, Руската федерация активно манипулира и фабрикува исторически факти, за да си издейства морална индулгенция за настоящите престъпления. Изтъквайки своята уж „изключителна роля“ в победата над нацизма, агресорът използва миналото като параван за провеждането на още и още актове на геноцид и военни престъпления срещу държавата и народа на Украйна, чийто защитници виждат в днешната си борба пряко продължение на стремежа към суверенитет и свобода, потъпкан от тоталитарните системи на миналия век.

Залужний за победата: Ще накарам сина си да се закълне да върне окупираните земи.

🇺🇦 Валерий Залужни, посланик на Украйна в Обединеното кралство и бивш главнокомандващ на ВСУ, заяви, че преди смъртта си ще накара сина си да се закълне да върне окупираните от Русия украински земи и ако не той, то това ще направи синът на неговия син.

Изявлението беше направено по време на онлайн сесия с въпроси от студенти в Киевската школа за публична администрация. В отговор на абстрактен въпрос какво за него означава победата, той я описа като съчетание от сигурност, икономически просперитет и възстановяване на териториалната справедливост.

„Ако се окаже, че съседът е отнел от моя дом част от градината или плевнята, единственото, което ще направя пред смъртния си одър, е да накарам сина си да се закълне, че ще си върне и плевнята, и градината“, сподели той, илюстрирайки своята безкомпромисна позиция.

Това не е първият път, в който той акцентира върху опасността от половинчати решения. Той защитава сходни тези в своите авторски текстове, предупреждавайки, че „компромисният мир“ е единствено отсрочка за нова агресия. За него териториалният въпрос не може да бъде окончателно затворен, докато не се постигне пълна справедливост – ценност, която трябва да се предава от поколение на поколение.

Визия за бъдещето: Сигурност след „17-ата минута“

Дипломатът дефинира три основни стълба на бъдеща украинска победа: абсолютна сигурност, неограничени икономически възможности и териториална цялост. Залужни сподели, че мечтата му е да почувства истинско спокойствие само 16-17 минути след официално обявяване на победата, знаейки, че внуците му никога няма да се наложи да обличат униформа.

Той подчерта, че с оглед на огромната цена, която Украйна плаща за свободата си, страната заслужава шанс за безпрецедентен икономически подем, който да гарантира благосъстоянието на всяко семейство.

От фронта до дипломацията

Залужни е последователен в позициите, които отстоява, в новата му роля на дипломат. По време на своя реч в Chatham House през октомври 2024 г. той отхвърли категорично варианта за „замразяване“ на конфликта, тъй като неговата логика е ясна: ако едно поколение не успее да възстанови суверенитета, следващото е морално задължено да продължи делото.

През март 2026 г. в своя публикация за NV.ua той отново направи паралел между битката на украинския народ и жертвите от Втората световна война, настоявайки, че трайният мир трябва да се „извоюва“, а не просто да е договорен. Въпреки че метафората за „клетвата към сина“ е риторичен похват – с оглед на факта, че Залужни и съпругата му Олена имат две дъщери – тя отразява дълбоко вкоренената му вяра в историческата отговорност.

В по-ранни авторским анализи Залужни спдоеля, че съвременната геополитическа криза е логично следствие от събития, започнали още през 2007 г. с речта на Путин в Мюнхен. Според него агресията в Грузия през 2008 г. е задействала процеса по разрушаване на стария световен ред, който днес трансформира картата на света по безпрецедентен начин.

Путин: Бъдещето на Русия е в суверенните модели на изкуствен интелект.

🇷🇺🤖 Руският президент Владимир Путин заяви, че бъдещето на страната в областта на изкуствения интелект трябва да бъде изградено изцяло върху собствените ѝ културни и езикови основи.

В речта си по време на конгреса на Руското географско общество в Москва на 23 октомври той подчерта, че „само като се опрем на нашата култура, история, езиково богатство, традиции и традиционни ценности, можем да създадем истински суверенни модели на изкуствен интелект.“

Путин предупреди, че копирането на западни технологии неизбежно ще доведе до „технологична и идеологическа зависимост“, и подчерта стремежа на федералното правителство към постигане на пълна автономия в цифровите системи.

Изявленията му, публикувани от РИА Новости, повтарят по-ранни негови коментари, в които той определи технологичния суверенитет като „ключов фактор за национална независимост.“

Според стенограмата на Кремъл, Путин е напътствал руските учени и инженери да се фокусират в разработката на „изкуствен интелект, който разбира руския език, културните кодове и национални приоритети“. Той добави, че такива системи трябва да отразяват „моралния и исторически опит на нашия народ“, вместо да имитират „чужди алгоритми, изградени върху чужди ценности.“

Държавните медии съобщиха, че думите му идват на фона на значими инвестиции в местни проекти за машинно обучение и невронни мрежи, докато западните санкции, ограничаващи достъпа на Русия до напреднали полупроводници, се засилват. През 2024 г. Кремъл одобри многогодишна стратегия за „дигитален суверенитет“ с финансиране в размер на повече от 1,2 милиарда долара за провеждане на изследвания в областта на изкуствения интелект до 2030 г.

Експерти тълкуват акцента върху „суверенния изкуствен интелект“ като част от идеологическата и политическа програма на Москва. Според Атлантическия съвет нейният фокус в независимостта на изкуствения интелект съчетава цели за национална сигурност с усилия за насърчаване на изразено руска гледна точка в новите технологии.

По-рано беше съобщено, че Русия използва изкуствен интелект за създаване на т.нар. „deepfake“ видеа на загинали войници, превръщайки скръбта в пропаганда, която възхвалява смъртта във войната в социалните мрежи.

Орбан: Украйна не е суверенна държава

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че Украйна не е суверенна държава, коментирайки обвиненията, отправени от Киев, че унгарски дронове са нарушили въздушното пространство на страната.

Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че разузнавателни дронове, които вероятно са дошли от Унгария, са навлезли за първи път във въздушното пространство на Украйна близо до границата между двете страни.

Будапеща отхвърли обвиненията, а нейният външен министър Петер Сийярто определи думите на Зеленски като „загуба на разсъдък“.

Въпреки това Орбан призна, че унгарски дронове може да са преминали в украинска територия.

„Имам доверие на министрите си, но, да кажем, прелетели са няколко метра оттам, и какво от това? Украйна не е независима държава, не е суверенна държава“, каза унгарският премиер в политическо токшоу в ефира на телевизионен канал, близък до правителството.

„Ние подкрепяме Украйна, Западът я подкрепя, даваме ѝ оръжие, но Украйна не трябва да се държи така, сякаш е суверенна държава“, допълни той. По думите му украинската държава е загубила една пета от територията си по време на войната с Русия, което е било „краят на нейния суверенитет.“

Към момента 19% от територията на Украйна се намира под руска окупация, което включва Крим, части от Донбас, превзети още в самото начало на конфликта през 2014 г. и допълнителни региони, превзети след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В отговор на изказването на Орбан, украинският външен министър Андрий Сибиха коментира, че унгарският премиер „остава опиянен от руската пропаганда.“

„Ще се радваме да чуем мислите му за държавния суверенитет и независимост, след като освободи зависимостта си от руската енергия, както многократно настояваха президентът на САЩ Доналд Тръмп и европейските партньори“, написа още Сибиха в X.

Орбан, дългогодишен съюзник на Доналд Тръмп, е един от най-позитивно настроените към Кремъл европейски лидери и редовно блокира решения на ЕС за налагане на санкции на Москва в отговор на погазването на международното право и въоръжената ѝ агресия. Освен това премиерът на Унгария блокира процеса по присъединяване на Украйна към Евросъюза.

Не на последно място, Будапеща системно блокира решенията на ЕС за предоставяне на помощ за Киев – както военна, така и хуманитарна, и налага последователно вето на финансова подкрепа от ЕС, необходима за следвоенно възстановяване, енергийна сигурност и икономическа стабилност на Украйна, която от четири години насам води борба за своето оцеляване в условията на ежедневни руски атаки.

Унгария консумира около 8 милиарда кубически метра газ годишно и остава водещият клиент на руски газ в Европа. Повечето страни от съюза сведоха до минимум вноса от Москва в отговор на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.