Русия е използвала херсонското примирие за ротация, укрепване на позиции и доставка на боеприпаси

🇷🇺🪖🇺🇦 Руските войски са използвали продължилото почти 6 дни примирие в Херсонска област, за да сменят гарнизона в окупирания град Олешки, да укрепят своите позиции и да доставят боеприпаси. Това потвърди Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в изявление на официалния си канал днес, в което изрежда ротация на подразделенията на противника, укрепване на позиции, разширяване на защитата от дронове по пътищата и засилено снабдяване, включително доставка на боеприпаси. По думите на генщаба украинските части са спазвали режима на тишина и са действали „изключително в рамките на постигнатите договорености“.

Режимът беше договорен с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, а на 23 октомври началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили армейски генерал Валерий Герасимов обяви началния му час. Той влезе в сила в 03:00 ч. местно време на 27 октомври и изтече в 22:59 на 1 ноември. Целта му беше хуманитарна мисия да стигне до Олешки, град на левия бряг на река Днепър, и да изведе желаещите да го напуснат.

Какво се е случвало междувременно в региона, показват кадри от дрон, които Sky News публикува вечерта на 1 ноември. Екипът на кореспондента Стюарт Рамзи получи достъп до командния пункт на 34-та отделна бригада морска пехота „Борисфен“. Нейните дронове наблюдават Олешки преди, по време и след успешния завършек на евакуацията, а журналистите прегледаха много часове записи заедно с морската пехота. Още преди хуманитарният конвой да дойде, по улиците се виждат бронирани машини. Руски военнослужещи с големи раници влизат един след друг в къщи и сгради, за които морските пехотинци са наясно, че имат мазета, а други групи се спускат под земята в опожарени постройки. Според репортажа местните жители са описвали същото още преди публикуването на кадрите.

Конвоят от автобуси, микробуси и линейки пристига рано сутринта на 30 октомври и спира край градската болница. Кадрите показват как от моргата и от болничните сгради изнасят тела в двойни чували и ги качват на камион под надзора на руски войници с бели ленти на ръкавите. В моргата са били съхранявани повече от 30 тела, които окупационните власти не са позволили на близките им да погребат. Местните жители са категорични, че всички тези хора са загинали от насилие, а телевизията обяви, че след тяхното извозване смъртта им няма да бъде разследвана.

Два епизода от следобеда засягат самата хуманитарна мисия. Когато колоната с евакуирани потегля през окупираната територия към Руската федерация, черен автомобил се отделя от нея, връща се обратно, след което предава товар на руски войници. Sky съобщава, че Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна е потвърдило епизода. След като конвоят изчезва от кадъра, останалите цивилни се събират пред болницата, определена за склад на доставената помощ. Скоро след това руски войници изнасят оттам кашони и чували с дажби и ги отнасят към позициите си.

Командирът на бригадата подполковник Дмитро Пулинец описа пред Sky News двете страни на паузата. „От една страна, това наистина е важна хуманитарна мисия и е много важно цивилните да бъдат изведени от Олешки. Струва ми се, че трябваше да стане още по-рано, миналата година, но стана, както стана“, изрази мнение той. „От друга страна, това ще ни създаде много работа, когато режимът на прекратяване на огъня приключи, когато тези хуманитарни колони спрат да идват, всички си заминат и бригадата се върне към бойното ежедневие.“

По наблюденията на бригадата руските сили преди всичко са възстановявали артилерийските си системи, като са ги подменяли или ремонтирали, и отново са заемали позиции, които по-рано са загубили или сами са изоставили. „Целият личен състав, който се намираше в Олешки и беше блокиран там, сега е подменен. Всички тези сили и средства, които са се появили в града, са нови“, отбеляза Пулинец, според когото Русия увеличила и разгърнатите средства за въздушно разузнаване, както и запасите от гориво, особено ценни в Олешки.

Значението на почти шестдневната пауза се откроява от положението на гарнизона преди нея. Още март месец старши лейтенант Микола Ставицки, командир на батальона за безпилотни системи към бригадата, казваше, че Олешки е „максимално откъснат“ от снабдяването: транспорт в града „отдавна не влиза“, тъй като руските сили се унищожават „при първата поява“ в обсега на дроновете на морската пехота. След като беше постигнато примирие, огънят временно утихна, а с него и дроновете. „Това, че в небето няма дронове, много се усеща“, сподеи на 28 октомври служител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) в Херсон. Мерките, които генщабът изрежда сега, са насочени именно към онова, което изолира гарнизона: пътищата вече имат защита от дронове, а камионите стигат до целта. На 29 октомври украинският военен Володимир Молчанов говори пред Radio NV за транспортни колони към Олешки, вероятно и със снаряди. Генщабът вече потвърждава доставката на боеприпаси от свое име.

Киев не нарича това нарушение на режима, а Херсонската областна военна администрация, която обяви края на тишината през нощта на 1 ноември, отчете, че двете страни са спазили поетите от тях задължения. Кремъл не отрече прегрупирането. Говорителят Дмитрий Песков препрати въпроса към Министерството на отбраната и допусна, че украинските въоръжени сили „също са използвали този период“ за прегрупиране, наричайки това „съвсем обичайна практика в такива ситуации“. Генщабът посочва две неща за собствените си действия по време на паузата: спазването на режима и извеждането на 167 цивилни, сред които 22 деца, от обстрелваните села по десния бряг на река Днепър.

Мисията изведе по-малко хора, отколкото се надяваше руската страна. Евакуираните към Украйна бяха превозени с автобуси през Крим до Анапа, а оттам със самолети до Гомел. На 31 октомври те пресякоха украинско-беларуската граница в Черниговска област. Мелания Тръмп заяви, че са били евакуирани „близо 800 души“, без да уточнява колко от тях са заминали за Украйна и колко за Русия. Подготвените 25 автобуса бяха с капацитет 750 места, а заедно с тях пътуваха линейки. Лантратова призна на 2 ноември, че обратно са пътували „доста много празни автобуси“, и добави: „Разчитахме на повече“. Тя си обясни това с факта, че мнозина са напуснали града по-рано, а други не са искали да оставят своите близки. Според източниците на Sky в Олешки остават до две трети от жителите. Те живеят редом с гарнизона, чийто състав е подменен.

Тишината над Херсон приключи още през първата сутрин след края на примирието. Сводката на Херсонска областна администрация за денонощието до 06:00 ч. на 2 ноември отново изрежда 16 селища, поразени от дронове, авиация и артилерия, сред които и самия областен център. Примирието обхваща около 17 часа от това денонощие, а останалите 7 часа са след края му. Сводката не посочва кога точно са нанесени ударите. На 30 октомври нейният ръководител Олександр Прокудин отчиташе денонощие без нито една руска атака. Около 08:00 ч. на 2 ноември руски дрон удари автомобил в Корабелния район на Херсон и рани жена на 62 години и мъж на 73 години.

Паузата осигури на цивилните изход, а на окупационният гарнизон в Олешки даде онова, което дроновете месеци наред му отказваха: нови части, ремонтирана артилерия, боеприпаси, гориво и по-добре защитени пътища. Областните власти вече обсъждат с Лантратова нови такива мисии. За всяка от тях е нужна пауза, а тази показа какво печели от нея страната, чието снабдяване е под натиск. Мерките в списъка на генщаба са предимно отбранителни, но Пулинец говори и за възстановена артилерия.

Зеленски: Украйна няма да признае окупирания изток и Крим за руски

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна няма да се откаже от териториите си и няма да признае източните области и Крим за руски.  Това заяви президентът Володимир Зеленски в интервю за CNN Türk, записано в Истанбул на 31 октомври след срещата му с президента Реджеп Тайип Ердоган и излъчено днес. Киев иска първо примирие по настоящата фронтова линия, а след това преговори на ниво държавни глави. Москва настоява за същите стъпки в обратен ред: първо украинските войски да напуснат областите, които тя смята за свои, и едва тогава да се прекрати огънят.

Зеленски отговори на въпрос на журналистката Бюшра Арсланташ за червените му линии и руското искане Украйна да се изтегли от териториите в Донбас, която още контролира. „Разбира се, няма да се откажем от земите си. Не можем да приемем, че източните ни територии, включително Крим, временно окупирани от Русия, принадлежат на Русия. Това противоречи преди всичко на честта ни, на волята на обществото ни и на конституцията“, каза той. По думите му Русия иска именно това и го предава на Киев чрез посредници. „Искат да напуснем доброволно земи, които самите те не успяха да вземат. Идеята е нездрава. Противна е на разума.“

Затова приоритетът на Киев е огънят да бъде прекратен по фронтовата линия, на която се намират армиите, а другите въпроси да се обсъждат след това. Зеленски разграничи двете нива на преговори. На техническа среща на делегациите на САЩ, Русия и Украйна в Абу Даби, която той очаква до средата на ноември, ще се обсъждат енергийно и морско примирие и размяна на военнопленници. На срещата на лидерите трябва да се обсъждат пълното примирие и контролът на спазването му, гаранциите за сигурност, възстановяването и териториалният въпрос. Той се обяви готов да се срещне с Владимир Путин в Турция. На 30 октомври, ден преди интервюто, руският външен министър Сергей Лавров повтори позицията на Кремъл: „Президентът Путин каза, че ако желае да се срещне, нека дойде в Москва.“

Москва отдавна е заявила условията си по териториалния въпрос. На 13 май говорителят Дмитрий Песков заяви, че за да има прекратяване на огъня, „президентът Зеленски трябва да даде заповед на въоръжените сили на Украйна да прекратят огъня и да напуснат територията на Донбас“, както и „територията на руските региони“. На въпроса дали това включва Запорожка и Херсонска област той препоръча да се препрочете речта на Путин в Министерството на външните работи. В нея, на 14 юни 2024 г., Путин поиска изтегляне от цялата територия на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, т.е. и областните градове Херсон и Запорожие, които са под украински контрол. В края на октомври източник, близък до Кремъл, заяви пред Reuters, че Москва няма да прави компромис с целта да вземе целия Донбас.

Точно с тези два града Зеленски илюстрира защо според него границите не могат да се прекроят на карта. Запорожката АЕЦ със своите 6 големи енергоблока се намира под руска окупация от ден 1 на войната. „Как ще решим това?“, попита той. В Херсон хората за първи път от дълго време излязоха по улиците по време на затишието в Херсонска област, установено в края на октомври за евакуацията на жители от окупирания град Олешки, разказа украинският президент. „Никой не се радва на трафика, но ние се зарадвахме“, каза Зеленски. Херсон е освободен, но малките селища на отсрещния, ляв бряг на Днепър остават окупирани. Ако градът бъде разделен изкуствено по реката, продължи той, хората, които живеят на единия бряг и работят на другия, няма да имат как да преминават. „Без логистика, без живот това не е устойчиво. И тези предложения не са нормални.“

След срещата в Истанбул двете страни се разминават не в подробностите, а реда на стъпките. Украйна предлага огънят да бъде прекратен там, където е фронтовата линия, а спорните територии да се обсъждат на среща на лидерите, без признаване на окупацията. Москва иска изтегляне от 4-те области, включително от градове, които руската армия никога досега не е достигала, преди изобщо да спре да стреля. Срещата в ОАЕ няма да реши този спор, защото териториите не са в дневния ѝ ред, но ще покаже дали Киев и Москва могат да се договорят поне за енергийното и морското примирие.

Евакуацията от Олешки приключи: пътят към дома мина през Русия и Беларус

🇺🇦🕊️🇷🇺 Евакуацията от град Олешки в окупираната част на Херсонска област приключи. Около 15:00 ч. на 31 октомври евакуираните, решили да се върнат на украинска територия, преминаха от Беларус в Черниговска област, съобщи президентът Володимир Зеленски. „Мигът, който чакахме: жителите на Олешки преминаха границата! Хуманитарната мисия завърши успешно!“, заяви омбудсманът Дмитро Лубинец, който ръководи делегацията на Киев. Местното примирие, договорено с посредничество от първата дама на САЩ Мелания Тръмп, изтича в 22:59 ч. на 1 ноември, след почти 6 денонощия.

Шестте дни около Олешки показаха, че Москва и Киев могат да договорят локално примирие, да го спазват и през това време да изведат цивилното население. Лубинец го описа като най-дългия режим на тишина от 2022 г. насам, който и двете страни са спазили. Мисията обаче не осигури преминаване по най-краткия път. Олешки се намира на около 4 км от Херсон, отвъд река Днепър, а хората се прибраха по маршрут, минаващ през окупирания Крим, Русия и Беларус. Нито една от двете страни не са обявили колко души са изведени, а стотици жители останаха в разрушения град.

На 30 октомври хората имаха 4 часа (до 14:00 часа), за да се качат на автобусите. За тях бяха подготвени 25 автобуса със 750 места, 9 линейки и над 50 медици, по данни на руската омбудсманка Яна Лантратова. Пътищата към града бяха разминирани предварително. По данни на руската страна в разминирането двама души са получили смъртоносни травми, сред тях военен сапьор. В Олешки колоните се разделиха: едните автобуси тръгнаха към Русия, другите към Украйна. „Хуманитарната помощ е доставена. Колоните се разделиха – аз пътувам за Украйна“, каза тогава Лубинец.

Колоната за Украйна мина през Армянск в Крим до Анапа в Краснодарския край, чието летище е затворено за граждански полети от началото на инвазията. Рано сутринта на 31 октомври оттам излетяха 4 самолета за Гомел в Беларус. Руското Министерство на отбраната обяви, че те са на въздушно-космическите сили. „Последният, четвърти самолет кацна в Гомел (Беларус). Само след няколко часа всички граждани на Украйна, евакуирани от Олешки, заедно с украинската делегация ще бъдат на украинска територия“, заяви депутатът Давид Арахамия, лидер на парламентарната група на политическа партия „Слуга на народа“ и един от украинските преговарящи. От Гомел автобусите стигнаха до пункта „Нова Гута“, срещу който се намира украинският пункт „Нови Яриловичи“. Според BBC преди пътниците границата е била премината от камионите с техните кучета и котки.

Най-възрастната евакуирана е на 94 години, а най-малкото дете е на малко над годинка, съобщиха Лубинец и ръководителят на Офиса на президента Кирило Буданов. Сред евакуираните е жена, която на 1 ноември навършва 49 години, и роден в Олешки мъж, чийто дом по думите на Лубинец е преживял 16 атаки на руски дронове и 4 ракетни удара. С тях пътуваха кучета, котки, папагал и дори енот. Някои от възрастните бяха пренесени на носилки, а линейките в колоната бяха почти колкото автобусите, описва BBC. На мястото, където посрещаха евакуираните в Черниговска област, сестрите Даша и Аня Палий тичаха с викове към автобуса, с който пристигна баща им Михайло.

Властите съзнателно не съобщават колко души са пристигнали. „Изчакайте проверената допълнителна информация. Ние не тиражираме количествени показатели“, заяви Лубинец на 31 октомври. На предния ден украинският премиер Сергий Корецки посочи пред Върховната рада, че става дума за 527 души, но малко по-късно обясни в Telegram, че е съобщил броя „по погрешка“, и поиска медиите да не го разпространяват. Числото 750, което Мелания Тръмп посочи същата вечер, е капацитетът на конвоя, не броят на изведените: „Конвоят е готов безопасно да изведе над 750 души, избрали доброволно да напуснат Олешки“, се посочва в нейната публикация. Кореспондентът на Newsmax Алекс Салви, който придружаваше колоните, преброи 11 автобуса с украинската делегация и 4 с руската.

По думите на Корецки евакуираните минават повторни медицински прегледи в Черниговска и Киевска област, получават дрехи и хигиенни атрибути и след това ще бъдат настанени в подготвени помещения в различни области. Зеленски призова правителствените структури и местните власти да „помогнат на нашите хора да се адаптират“.

Жителите, които избраха Русия, прекараха нощта срещу 31 октомври в Симферопол, предаде държавната агенция ТАСС. Помощникът на руския здравен министър Алексей Кузнецов посочи, че някои от тях са били приети в болница с обострени хронични заболявания, сърдечни и хирургични проблеми и травми, получени от експлозии. На 1 ноември властите в Краснодарски край обявиха, че са били настанени в оздравителен комплекс в стаи за двама, трима или четирима души. И там броят им не е съобщен.

В самия град остават хората, които не можаха или не поискаха да тръгнат. Преди войната в града живееха около 24 000 души. Преди мисията BBC изчисляваше броя на останалите на около 1500. Повечето от тях са възрастни, трудноподвижни и тежко болни хора, сред които такива без документи. На видео на Лантратова жители обясняват, че не могат да заминат, защото се грижат за лежащо болни близки. Според Лантратова в града са оставени десетки тонове храна, лекарства, вода, хигиенни средства и гориво за генератори на ток. Херсонският журналист Олег Батурин разказа на 1 ноември, позовавайки се данни от доброволката Ксения Архипова, че в окупирания Геническ са откарани телата на 47 цивилни, съхранявани от май в мазетата на болницата в Олешки. Официално потвърждение на това няма.

Примирието влезе в сила в 03:00 ч. местно време на 27 октомври и през следващите няколко дни Лубинец и Лантратова отчитаха, че то се спазва. Официално обвинение в нарушение отправи на 31 октомври Родион Мирошник, посланик за специални поръчения на Министерство на външните работи на Руската федерация: според него украински дрон е ударил кола на Нечаевския кръстопът на изхода от Олешки, ранявайки мъж и жена, тръгнали за храна към Раденск. Говорителят на украинската морска пехота Павло Дрогал отговори на 1 ноември, че това „не отговаря на истината“. Според него руската армия е използвала паузата, за да снабди своите части и да извърши ротация, да изнесе убитите и ранените си и да укрепи позициите си. Разузнавателните им дронове наблюдавали района и няколко пъти пуснали боеприпаси по украински позиции, без да има пострадали.

Прекратяването на огъня помогна и на хората на десния бряг. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи днес, че украинските военни и местните власти са извели 167 цивилни от обстрелваните крайбрежни селища по Днипро, сред които 22 деца и 21 възрастни души с трудна подвижност. Маршрутите минаваха по минирани и разбити пътища, покрай изгорели военни машини и цивилни коли. Дрогал очаква след края на режима обстрелите да се подновят, а може би да се подновят и опитите на руските сили да се закрепят в района на островите по Днепър.

Вечерта на 31 октомври Лантратова и Лубинец описаха бъдещето с различни думи. „Договорихме се да провеждаме редовни хуманитарни мисии, това е много важна стъпка“, написа Лантратова в руската мрежа Max. Лубинец заяви, че двамата са постигнали съгласие „да продължим работата по редовни хуманитарни мисии“ и че Олешки трябва да стане „първата стъпка“. Буданов заяви, че „хуманитарните специални мисии трябва да продължат и да станат системни решения“, а Зеленски изрази надежда хуманитарният достъп до Олешки да остане отворен. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред „Интерфакс“ оцени положително и операцията, координацията между омбудсманите и ролята на екипа на Мелания Тръмп.

Посредничката и Ватиканът вече говорят за повече от хуманитарна мисия. „Нека Олешки стане отправната точка към траен мир“, пожела Мелания Тръмп на 1 ноември. Същия ден папа Лъв XIV заяви след молитвата „Ангелус“, че се надява „сътрудничеството между страните, направило възможен този нужен хуманитарен акт, да укрепи желанието за диалог и да доведе до нови конкретни мирни инициативи“.

Разликата в думите на Лантратова и Лубинец не е само стилистична. Лантратова говори за договореност, а Лубинец – за ангажимент да се работи за такава. Предвид положителната оценка на двете страни вероятно ще има втора доставка за Олешки. По-трудно е да се повтори онова, което направи тази мисия различна от всички останали: извеждането на хора към Украйна, при което Киев трябва отново да приеме маршрута през Русия и Беларус, а Москва да пусне хората от град, който Путин определи за „руско населено място“. На хуманитарния прочит се противопоставя и казаното от Дрогал: паузата даде на руските войски на левия бряг време за снабдяване и укрепване, а по същото време украинските сили проведоха ротации и доставки на боеприпаси по десния бряг.

Дали договорките ще се изпълнят, ще покаже следващият конвой. Подписаният на 23 октомври от Лубинец и Лантратова документ предвиждаше мисията да доведе до последваща договорка за доставки на помощ за цивилните поне веднъж месечно. Ако до началото на декември колона отново влезе в Олешки, версията за постигната договорка ще се окаже по-близо до истината и градът ще разполага с механизъм за помощ, вместо да разчита на изключение. Ако не влезе, за стотиците, останали отвъд реката, шестте дни тишина ще са били само почивка между два обстрела.

Евакуацията от Олешки чака дата: Киев и Москва договарят последните детайли

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна и Русия са стигнали до съгласуване на последните детайли за евакуацията на цивилни от окупирания град Олешки и 6 съседни села, която ще изведе хората на територията под украински контрол. Това заяви в ефира на Espreso TV украинският омбудсман Дмитро Лубинец, а изказването цитира „Украинска правда“. По думите му Москва е започнала да разглежда всички предложения, отправени по-рано от Киев. Все още обаче няма дата за прекратяване на огъня, без което планът не може да бъде реализиран, а Лубинец сам признава, че остават „трудни въпроси“.

„Сега преминаваме към съгласуване на последните детайли за осигуряване на прекратяване на огъня и за евакуацията на всички желаещи, и то не просто извън Олешки, а направо на територията, която контролира украинското правителство“, разказа омбудсманът. Преговорите вървят всеки ден, добави той, и макар да не може да разкрие подробности, според него „сме напреднали максимално“. Надеждата му е резултатите да се видят „съвсем скоро“.

Олешки е град на левия бряг на Днепър, срещу Херсон, окупиран от руските сили през първите седмици на пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. Когато през ноември същата година украинската армия успя да си върне Херсон, реката се превърна във фронтова линия и градът остана в тясната ивица между водата и позициите на окупационните сили, под непрекъснат обстрел от дронове. В Олешки и 6 населени места около него остават около 6000 цивилни, сред които до 200 деца, а в самия град живеят до 2000 души. През май омбудсманът назова 4 селища (Олешки, Стара Збуривка, Нова Збуривка и Гола Пристан) и отбеляза, че общото им население е намаляло от около 40 хил. до около 6000 души. Списъкът на 6-те села от днешното изказване не е публикуван.

Хората, които са останали в района, живеят без редовни доставки на храна, без питейна вода, без ток и без достъп до медицинска помощ. Ръководителят на Херсонската ОВА Олександр Прокудин съобщи в началото на октомври, че в града все още има около 2000 души, сред които близо 50 деца, и че окупационните сили блокират всеки опит на цивилните да излязат. Пътищата са минирани, а дроновете, които летят над главите им, превръщат всяко пътуване в риск за живота. Киев доставя помощ през реката по единствения възможен начин – с дронове. На 4 октомври министърът на вътрешните работи Иван Вигивски обяви втора операция с доставки за кратък период, в която участваха Националната гвардия, корпус и бригада на Морската пехота и отряд на Държавната гранична служба. Те са спуснали около 400 пакета с близо 4 тона храна, лекарства и детски комплекти. Според Киев руските военни свалят дроновете, отнемат и препродават продуктите, а също задържат и бият жителите, които приемат пратките.

Обещанието, че подробностите са договорени, не е ново. На 22 май Лубинец обяви, че двете страни са се разбрали за техническите подробности по извеждането на 6000 души и че Киев изчаква Москва да назове датата, от която ще бъде прекратен огънят. Тогава схемата беше по-различна: хората трябваше първо да бъдат отведени на „условно безопасно място“ и чак оттам да преминат на земята под украински контрол, защото по думите на омбудсмана прекосяването на реката е невъзможно от военна гледна точка. На 3 юли Лубинец поиска от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) да осигури примирие от 9:00 ч. до 18:00 ч. и цивилните да могат да излязат. Организирано извеждане не последва. На 16 септември той каза, че Русия отдавна не е потвърждавала готовността си да проведе хуманитарната операция и че хора бягат от района през минирани полета. На 2 октомври, в ефира на телевизия „Интер“, омбудсманът описа докъде са стигнали преговорите: Киев е предложил безопасни маршрути, прекратяване на огъня и участието на МКЧК като независима трета страна, Червеният кръст е потвърдил готовност да помогне, а „отговорът на Русия на всички предложения е не“.

Новият елемент в днешното изказване е маршрутът. Извеждането „направо“ към територия под украински контрол изисква обстрелът по фронтовата линия да спре, а не само в тила, и в този смисъл е по-трудно за договаряне от схемата през май. Ако Москва наистина го приема, отстъпката е реална. Лубинец обаче не казва нито кой ще гарантира прекратяването на огъня, нито как ще бъде прекосен Днепър.

Изказването идва 3 дни след разговора между папа Лъв XIV и президента Владимир Путин. На 16 октомври от болница „Джемели“, където се възстановява след операция на 13 октомври, папата се е обадил в Кремъл и според Светия престол е изразил „дълбока загриженост“ за тежкото положение в Олешки и е призовал за примирие. Целта е храната и медицинската помощ да стигнат до жителите и те да могат да напуснат града доброволно и безопасно. Кремъл описва същия разговор по друг начин. В съобщението на Кремъл Путин е дал на папата „изчерпателни обяснения“, че отговорността за хуманитарното положение в града е на Киев, и е изразил подкрепа за намерението на Ватикана да помогне за безопасността на жителите и доставката на жизненоважни товари. Версията на Кремъл твърди, че Путин и Лъв XIV са договорили сътрудничество по въпроса, но не споменава примирие, а Ватиканът не споменава уговорка за сътрудничество. Това е вторият разговор между двамата след първия им контакт през юни 2025 г.

Версията на Москва за отговорността на Киев не е импровизация от телефонния разговор. На 7 октомври Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че окупационните сили в района са получили заповед да заснемат интервюта с местни жители, които да обвиняват украинските сили за обстрелите и блокадата на града, да критикуват ръководството на страната и да благодарят на руските военни. По данни на службата материалите са планирани за излъчване през октомври и началото на ноември. Твърдението идва от СБУ и не е проверено независимо, но обяснението на Кремъл пред папата следва същата линия.

Между отказа на 2 октомври и разглеждането на предложенията на 19 октомври са минали 17 дни, в които се е състоял и разговорът между папата и руския президент. Хронологията сочи, че обратът в позицията на Москва идва след ангажимента към Ватикана, който самият Кремъл обяви. Дали има връзка между двете, е неясно на този етап. Обявените пробиви досега са два – през май и сега, а между тях са юли, септември и началото на октомври, когато руската страна или игнорираше отправените предложения, или ги отказваше. Споразумение без дата държи около 6000 души там, където са, и позволява на Москва сама да реши кога да го изпълни, без да плаща политическата цена на открития отказ, свързана с позицията ѝ от 2 октомври. Обратният прочит също има основа: в официално съобщение Кремъл се е ангажирал пред трета страна да съдейства за безопасността на жителите на Олешки, а предложението за директен маршрут е било прието за разглеждане, а не отхвърлено. Ако това е отстъпка, тя ще се види бързо.

Проверката е конкретна. Евакуацията е реална, ако през следващите седмици бъде обявена дата и час за примирие, ако МКЧК или Ватиканът обявят своята роля като гаранти за безопасността на коридора и ако първите цивилни преминат към свободна територия без междинна спирка. Ако вместо това в медийното пространство на окупатора се появят интервютата, за които СБУ вече предупреди, а датата продължи да липсва, октомврийският „пробив“ ще се окаже повторение на майския – само на думи.

Дронове пренесоха четири тона храна над Днепър в окупираните Олешки

🇺🇦📦🇷🇺 Украинската армия пренесе с дронове над река Днепър около 4 тона храна за окупирания град Олешки, оставяйки я на 100 предварително уточнени места в града. Проведената операция е една от най-мащабните, откакто доставките по въздуха станаха редовни през март, съобщи на 27 септември началникът на Херсонската областна военна администрация Александър Прокудин. Не се съобщава кога точно е проведена тя.

В операцията са участвали 6 формирования: 30-и корпус и 34-та отделна бригада „Борисфен“ на Морската пехота и тактическа група „Гръм“, наред с подразделение „Болгаричи“ от 11-а бригада и 34-ти отделен полк на Национална гвардия (НГУ) и 79-и отряд на Държавната гранична служба (ДПСУ). Редовните доставки от март насам местните власти организират заедно с „Болгаричи“ и „Борисфен“, а продуктите са осигурени от партньори, които Прокудин не назовава.

Началникът на пресслужбата на „Борисфен“ Евген Воронецки обясни за обществената медия „Суспилне“, че всяка част е изпратила дроновете, с които разполага. Малко от тях разполагат с големи апарати, които вдигат по 50 кг, а повечето носят между 10 и 20 кг. При подобна товароносимост товар от 4 тона означава по груба сметка няколкостотин полета над реката. В пакетите има хляб, брашно, мая, консерви в стъклени буркани, бисквити, хлебчета, масло и зърнени храни. Най-търсен е пастетът, каза Воронецки, и хората са благодарили, защото отдавна не са опитвали. Видеото, публикувано от администрацията, показва увити в стреч фолио пакети и нощни термовизионни кадри, на които товарът виси на въже от дрона, преди да бъде спуснат край полуразрушени сгради.

„Болгаричи“ е ротата за безпилотни системи със специално предназначение на 11-а бригада, създадена в края на 2022 г. около командир с позивна „Болгарич“. Това е Сергий, фермер от Николаевска област, който в първите месеци на инвазията е разузнавал като доброволец в тила на руските колони, а после е купил със семейни пари първия си дрон. Пресслужбата на Националната гвардия посочва, че в ротата има и екипажи на тежки 6-роторни бомбардировачи. Произхода на позивната командирът не обяснява; в интервю от 2025 г. разказа, че е рязал неизбухнали ракети от „Ураган“ с ъглошлайф, който на украински се нарича болгарка, и се пошегува, че българин без болгарка не е работа. Украинско-българското издание „Бесарабски фронт“ представи ротата през юли като създадена по инициатива на човек от Николаевска област, където живее компактна българска общност. Около 20 септември управлението на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Херсонска област съобщи, че заедно с „Болгаричи“ с помощта на дронове е разпръснало хиляди листовки над окупираните селища на левия бряг.

Олешки се намира на същия този ляв бряг на река Днепър, точно срещу областния град Херсон, от който по права линия го разделят 9 км. Руските войски окупираха Олешки още през първите дни на пълномащабната инвазия. През юни 2023 г. той беше почти изцяло наводнен след разрушаването на Каховската ВЕЦ. Според Министерство на външните работи на Украйна населението му е спаднало от около 24 хил. души до войната до около 2 хил. сега. Според ръководителят на градската военна администрация Татяна Гасаненко руските сили са минирали пътищата толкова плътно, че последните автомобили с продукти са влезли в града на 26 май и на връщане са извели желаещите да напуснат. При опит за доставка на 2 юни загинаха двама души, а още двама бяха тежко ранени.

На 1 септември колона от 4 коли с продукти не е успяла да влезе. Гасаненко посочи, че са я спрели мините и опънатите жици на взривни устройства. Доброволката Ксения Архипова, която помага на местни жители да се измъкнат оттам, разказа, че първата кола е закачила такова устройство, колоната е обърнала и едва тогава са я атакували руски дронове. Назначеният от Кремъл губернатор на окупационната власт Владимир Салдо твърди обратното: хуманитарната колона е била атакувана от украински дронове, които умишлено са ударили първата и последната кола.

По оценка на Прокудин в самия град има около 2 хил. души, от които около 50 деца. Гасаненко сочи около 6 хил. души и 180 деца в цялата община, която обхваща 13 селища. За тази по-широка територия се отнасят и цифрите, посочени от Всеукраинския съвет на църквите, чийто призив от 19 септември говори за над 6 хил. души, от които 200 са деца. Жителка, която DW цитира с измислено име поради страх от репресии, разказа на 18 септември за градски пазар, на който чувал брашно се продава за 200 хил. рубли, и тежък украински дрон-бомбардировач от типа „Баба Яга“, ударил съседната къща. „Все пак някак е долетяла дотук и не са я свалили. Защо тогава не ми донесе храна?“, попита тя.

Прокудин сподели, че руските войски свалят дроновете с провизии, отнемат или препродават доставеното, а получателите на пакетите са задържани, хвърляни „в мазето“ и пребивани. Москва признава бедствието, но обвинява украинската страна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече положението критично на 21 септември и прехвърли вината на Киев: „Дроновете постоянно висят във въздуха и убиват хора“. Родион Мирошник, посланик по особени поръчения в Министерството на външните работи на Руската федерация, обвини Украйна, че се опитва да обсади Олешки дистанционно; още през юли той описваше пътя от Гола Пристан до Олешки като опасен заради украинските дронове и дистанционно разпръснатите мини.

Хуманитарният координатор на ООН за Украйна Матиас Шмале сподели пред „Суспилне“ на 26 септември, че Русия не е осигурила безопасен достъп на хуманитарни организации до Олешки и Гола Пристан, и също така напомни, че според международното хуманитарно право окупационната власт носи задължението да снабдява местното население с храна и лекарства. Още същия ден омбудсманът на украинския парламент Дмитро Лубинец съобщи, че Москва е отхвърлила всички предложения на Киев за временно прекратяване на огъня с цел евакуация. Изводът е, че хората могат да излязат само по сухопътен коридор и операцията би отнела един ден. Международният комитет на Червения кръст заяви готовност да съдейства, щом бъде договорена евакуация, безопасна за цивилните.

Гола Пристан, разположен на 20 км югозападно от Олешки, се намира в сходно положение. Началничката на градската ѝ военна администрация Светлана Линник сподели, че по нейна оценка в самия град живеят до 1600 души, а за цялата община броят им е до 6 хил. Децата в общината са между 250 и 270, а една част от селищата не са получавали хуманитарна помощ повече от година.

4 тона за около 2 хил. души са близо 2 кг храна на човек, доставени в една от най-мащабните операции за последните 6 месеца. Докато сухопътният коридор остава затворен, доставките с дронове ще продължат, но по обем няма как да заместят снабдяването по наземни маршрути. Оценката ще се промени, ако Русия все пак реши да допусне евакуация с участието на Червения кръст или ако хуманитарна колона успее да премине по смъртоносния път от Раденс.

Видео показва атака с дрон срещу жена с кучета в Херсон

🇷🇺💥🇺🇦 Видеозапис, публикуван от Telegram канала на полка за безпилотни системи към руската 18-а общовойскова армия, показва как FPV дрон пуска взривен заряд към жена, която разхожда кучетата си между жилищни блокове. Според извършената геолокация на кадрите мястото е улица „Патона“ в Корабел, микрорайон на град Херсон, разположен на остров по река Днепър. Видеото, запечатано от камерата на самия дрон, беше споделено късно снощи от проукраински наблюдател с псевдоним giK, който публикува и координати на мястото. Към 27 септември съдбата на жената не е известна.

Видеото е запис на екрана, от който операторът управлява дрона. Интерфейсът е на руски. Горната лента показва ръчно управление и режим ATTI, в който апаратът задържа височината си, но не и позицията си по сателитна навигация. Бутоните отляво превключват камерата между термовизионен канал и широкоъгълен обектив. Изскачащо известие съобщава, че стабилизаторът на камерата е достигнал крайно положение, а обективът е насочен отвесно надолу, за да локализира целта.

Координатите, публикувани с видеото, показват жилищния блок на улица „Патона“ 21/15. Под апарата е Y-образно кръстовище между блоковете, до оградено дворно пространство и бял автомобил в края на пътя. По асфалта се виждат тъмни звездовидни петна, наподобяващи следи от взривове на пуснати от въздуха заряди. В един момент от долния край на кадъра се отделя малък бяло-тюркоазен боеприпас и се смалява към земята. В края на видеото обективът се завърта към висок бял жилищен блок.

18-а общовойскова армия на Южния военен окръг участва в операции при Херсон в състава на групировка войски „Днепър“, а нейните звена за дронове работят от левия бряг на реката срещу самия областен град. През септември военният канал „Два майора“ публикува поредица от „кадри от бойната работа“ на нейни оператори. Самите звена са част от преустройство, което руското министерство на отбраната провежда от година и половина. На 1 март 2025 г. то създаде щаб на началника на Войските за безпилотни системи, при който според плана за 2026 г. са предвидени дронови батальони в 8 общовойскови армии, сред които и 18-а. В анализ за Eurasia Daily Monitor на фондация Jamestown от 2 април Глиб Парфьонов отбелязва, че Русия изпреварва графика и при няколко армии вече създадените батальони се преобразуват в полкове.

Звеното за дронове на 18-а армия поддържа свой канал в Telegram, „Херсон. Красная зона“. Публикациите му проследява седмица след седмица Брендан Кели, изследовател, който сравнява официалните сводки за жертвите сред мирните жители на Херсонска област с публикуваните записи на нападения. На 1 септември каналът пусна кадри от нападение край жп моста, който свързва острова с останалата част на града. На 14 септември публикува видео от херсонския квартал Сухарне, в което дрон следва мъж до група дървета, под които той се опитва да се скрие. На 15 септември показа удар по пешеходец по време на комендантски час: взривът избухва на няколко метра от човека и го сваля на колене, подпрян на ръце.

Островният микрорайон Корабел, който не бива да се смесва с по-широкия административен район, който носи същото име, е отделен от останалия Херсон с ръкава Кошова, а другата му страна е обърната към река Днепър и нейния ляв бряг, откъдето руските войски провеждат своето „човешко сафари“, според комисията на ООН за разследване на Украйна. Главният мост над Кошова е повреден от авиационни бомби, покрит с дистанционно разпръснати противопехотни мини и постоянно наблюдаван от дронове, по думите на Кели. Въпреки това, според наблюденията му, мостът остава един от по-безопасните маршрути за напускане на острова. Северозападният край на Корабел около улица „Витрилна“, точно под моста, от седмици е сцена на нападения срещу мирни жители, кадри от които излизат всяка седмица, пише Кели в средата на месеца. Общинското ВиК предприятие на Херсон определя Корабел като една от най-опасните части на града.

Регистърът на Кели не съдържа нито един ден между 31 август и 19 септември без убит или ранен цивилен в Корабелния административен район. На 1 септември при нападение с дрон загина 43-годишният Дмитро Спичак, шлосер по аварийно-възстановителни работи в местната служба за водоснабдяване и канализация, докато изпълняваше служебните си задължения. Той работеше в местното ВиК от 16 години и обслужваше обектите в Корабел, а през ноември щеше да навърши 44. Негови колеги припомниха думите му: „Кой ще работи тук, ако не ние, щом всичко знаем и всичко можем.“ Същия ден дрон удари такси в същата част на града и рани петимата души в колата, сред тях две момиченца на 2 и 11 години, а по-голямото получи рани от осколки в корема и краката. Пострадаха още шофьорът на 46 години и две жени на 32 и 36 години.

На 9 септември около 8:30 ч. дрон уби мъж, а около 9:40 ч. и 55-годишна жена, съобщи градската военна администрация. Два дни по-късно около 11:45 ч. друг дрон порази покрива на линейка, която отиваше на повикване в квартал Житлоселище. Рани получиха и тримата души от екипа: лекар на 61 години, фелдшер на 49 и медицински техник на 63. На 13 септември дрон се вряза във втора линейка, която изгоря напълно. Пострадаха 49-годишният шофьор и 44-годишният фелдшер, а пациентът, когото екипът превозваше, също беше откаран в болница, съобщи началникът на областната военна администрация Александър Прокудин. Същия ден в същия район пострадаха и двама мъже на 34 и 36 години.

На 15 септември около 10:00 ч. при удар с дрон загина 74-годишна жена. Според сведенията на Кели тя е вървяла по жп линия, а на следващия ден руски военен блогър публикува видео с тяло до самите релси. На 16 септември около 7:00 ч. дрон рани смъртоносно 68-годишен мъж, съобщи Прокудин. На следващия ден удар по хранителен магазин в квартал Житлоселище рани 73-годишен мъж, а на 18 септември около 13:00 ч. беше ранена 52-годишна жена. На 20 септември 73-годишна жена получи травма и мозъчно сътресение; полицията съобщи за случая едва 6 дни по-късно.

В цялата Херсонска област регистърът на Кели брои 125 убити и ранени мирни жители за седмицата от 31 август до 6 септември и 99 за следващата. За периода от 14 до 20 септември броят е 71, от тях 10 загинали. За малко над две години нападенията с дронове срещу мирното население в областта са убили 445 души и са ранили 4471, показват неговите изчисления към 20 септември. В Херсонски район, в който влиза самият град, от януари 2024 г. насам дронове са ранили 3876 души, а артилерията 3143. Убитите са почти поравно: 335 от дронове и 358 от обстрели. Херсонци наричат тази кампания „човешко сафари“.

Комисията на ООН за разследване на Украйна квалифицира още на 28 май 2025 г. руските действия като престъпление срещу човечеството под формата на убийство. Разследването обхвана ивица от над 100 км по десния бряг на река Днепър, където от юли 2024 г. до момента на разследване са били убити близо 150 души. Разследващите прегледаха над 300 публично достъпни видеа и 600 текстови публикации в Telegram и проведоха разговори с 91 души от засегнатите места. Стотици такива видеа, отбелязва докладът, редовно се споделят в Telegram канали, някои от които с хиляди абонати. Изводът е, че основната цел на тези атаки е да всеят ужас сред цивилното население.

През септември 2025 г. разследващите разшириха оценката до над 300 км по десния бряг, в Херсонска, Днепропетровска и Николаевска области. Докладът описва дронове, които позволяват проследяване и наблюдение на целта в реално време, и извършители, които преследват жертвите си понякога на големи разстояния и пускат експлозиви върху тях. Отбелязани са и удари по линейки и спасителни екипи, заради които помощта не стига до пострадалите. Ужасът и натискът, които руските атаки създават, са принудили хиляди хора да напуснат. Жена, избягала от Антоновка, често атакувано селище, разказва: „Автобусите спряха да идват, магазините затвориха, навсякъде летяха дронове. Преди бяха по няколко на ден, а накрая ставаха по три, четири, пет на час. Не можеше да се излезе навън.“ Telegram канали, управлявани от самите извършители или от хора, близки до замесените руски части, са разпространили стотици записи на убити и ранени мирни жители. Докладът определя. това като военно престъпление, посегателство срещу човешкото достойнство. Същите профили публикуват заплахи за нови удари и призиви към населението да си тръгне. През октомври 2025 г., в доклада си до Общото събрание, комисията заключи и че действията съставляват престъпление срещу човечеството под формата на принудително изселване на мирното население. Руската армия, според доклада, насочва дроновете срещу широк кръг невоенни цели от повече от година като част от съгласувана политика.

Human Rights Watch документира в доклада си Hunted From Above от юни 2025 г. най-малко 45 нападения с дронове срещу мирни жители и цивилни обекти в Херсон. Осем от тях организацията потвърди чрез видеа, публикувани в руски канали. Докладът описва квадрокоптери, въоръжени с гранати, противопехотни мини и запалителни боеприпаси, и посочва, че от средата на 2024 г. Telegram профили, свързани с или подкрепящи руските сили, публикуват все по-често видеа на атаки срещу автомобили и хора в Херсон. Според доклада в периода от май до средата на декември 2024 г. дроновете са убили най-малко 30 души и са ранили 483 в пределите на града.

Русия задържа украинци, после иска услуги от семействата им

🇷🇺⚔️🇺🇦 Роднини на украинци в руски плен са притискани да събират сведения и да участват в протести срещу украинските власти срещу обещания за по-добро отношение към близките им. Това разказват пред общественото радио NPR семейства на задържани и Петро Яценко, представител на украинския Координационен щаб за третиране на военнопленниците. Разследването описва как контактите през социалните мрежи се използват за натиск върху семействата.

Един от разказите е на Полина, жена на средна възраст от Източна Украйна. През 2022 г. руските войски превземат родния ѝ град и задържат баща ѝ, който е сляп с едното око и ходи с бастун. По думите ѝ след това представители на руските власти се свързват с нея онлайн и обвързват доброто отношението към него с нейното съдействие.

„Четири месеца ме подлагаха на натиск. Искаха да събера информация за една от техните атаки“, разказва тя. При друг контакт ѝ изпращат видео на баща ѝ с думите: „Вижте, добре е. Усмихва се. А вие още нищо не сте направили за нас.“ Посланието, както го описва Полина, е: „Време е да направите нещо.“

Тя отказва да съдейства и контактите постепенно прекъсват. Баща ѝ, който днес е на 71 години, е обвинен в шпионаж в полза на Украйна и остава в руски плен близо 4 години. Полина е напуснала родното си градче и живее в една от областите на север под украински контрол. Пред NPR се представя само с малкото си име, защото се страхува за неговата безопасност.

Случаят ѝ не е изолиран, казва Яценко. „Семействата са в много уязвимо положение. Опитват се да научат каквото и да е за близките си в руски плен.“ Според него Москва не предоставя сведения по официалните държавни канали, а се обръща пряко към роднините: „Русия никога не споделя официална информация за хората, които държи в затвора.“

Яценко описва следната последователност: след като руските войски пленят украински военнослужещ или задържат цивилен, проверяват профила му в социалните мрежи и започват да пишат на роднините му. Той смята, че кампанията е организирана от Главното разузнавателно управление (ГРУ), и Федералната служба за сигурност (ФСБ), основната руска служба за вътрешна сигурност.

По думите му възлаганите задачи са два вида. Разузнавателните включват оглеждане на охрана на ключови обекти в градовете, където живеят роднините. Политическите са свързани с участие в демонстрации срещу украинското правителство.

Руската страна понякога разрешава на пленниците да разговарят със своите близки, но според Яценко ги принуждава да предават предварително зададено послание. Той го описва така: „Русия се отнася добре с мен и е готова да ни освободи. Но украинското правителство не прави нищо и затова още съм тук. Моля те, мамо, скъпа съпруго или сестро, излез на протест на улицата.“

На 27 август 2026 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) предупреди, че руските служби са ескалирали опитите за вербуване на роднини на военнопленници. Контактите се извършват по телефон, с приложения за съобщения или с видеовръзка, понякога в присъствието на самия пленник.

От роднините се искат чувствителна информация, а при отделни случаи – да извършат диверсии, поръчкови убийства и терористични актове. Според службата вербуваните се използват и в информационни кампании за дискредитиране на Украйна. В замяна им се обещава по-добро отношение към задържания или да бъде включен в списъците за обмен. СБУ заяви, че сътрудничеството с противника по никакъв начин не влияе на възможността за освобождаване при обмен, и съветва семействата да записват разговорите и да пазят кореспонденцията.

През септември 2025 г. Яценко обясни пред украинското издание „Главком“ защо роднините на пленниците представляват такъв интерес за Путин. По думите му хората, принудени да сътрудничат, често се използват като „агенти за еднократна употреба“. Не им се плаща, защото мотивът им е да върнат близкия си.

Координационният щаб твърди, че повечето семейства отказват и предават получените предложения на украинските власти. Яценко отправя и следния съвет: „Основният ни съвет е кратък, но категоричен: не вярвайте, не питайте нищо и не се страхувайте.“

Уязвимостта на семействата се използва и за искане на пари. Валентина Шчербина разказва, че синът ѝ Микола, описан като 21-годишен цивилен, е задържан от руската армия в Херсон през ноември 2022 г. и обвинен в шпионаж. През април неизвестен руснак ѝ пише в социалните мрежи и иска 10 000 долара.

„Страхувах се да не влоша положението на сина си. Бях наистина уплашена и не знаех какво да правя“, каза тя. Шчербина се обръща към полицейския служител, който води случая. При проверката той установява, че Микола предстои да бъде освободен. По разказа ѝ изглежда, че човекът, поискал парите, се е опитал да се възползва от неведението ѝ непосредствено преди освобождаването.

Микола вече се намира у дома – един от малкото освободени цивилни според репортажа. „Биха го, а после го караха да стои прав. Краката му бяха подути. Стоя 21 дни, почиваше само през нощта. Отслабна много. Но психически е добре“, разказва майка му.

Страхът на семействата има основание в документираното отношение към попадналите в плен. В доклад от 1 октомври 2024 г. Службата на ООН за правата на човека (OHCHR) стига до заключение, че руските власти подлагат украински пленници на „широко разпространени и систематични изтезания и малтретиране“.

За подобно

 отношение докладват 169 от 174 украински военнопленници, интервюирани от март 2023 г. до момента на изготвяне на доклада. Те описват тежки побоища, токови удари, сексуално насилие, задушаване и заплахи срещу тях или семействата им.

Сред интервюираните руски военнопленници 104 от 205, или 51%, съобщават за малтретиране в началния етап на плена. Според същия доклад в почти всички тези случаи насилието е прекратено след прехвърлянето им в официалните места за настаняване на военнопленници в Украйна, където условията като цяло отговарят на международните стандарти.

Двете страни периодично разменят пленници. По данни на Киев и Москва до момента са освободени близо 10 000 украински военнослужещи и близо толкова руски. Нито една от страните не докладва колко държи все още. Освен военнослужещи Русия задържа и голям брой украински цивилни, които рядко освобождава.

Последният посочен обмен е от 19 август 2026 г. Тогава с посредничеството на ОАЕ са освободени по 103 души от всяка страна. Това е първият обмен от юни насам. Бащата на Полина не попада сред освободените. „При всеки обмен го чакам“, казва тя.

Свидетелствата и съобщенията на двете украински институции очертават общ механизъм: недостигът на официална информация прави семействата зависими от всяко едно сведение за близките им, а обещанията за по-добро отношение или освобождаване се използват за натиск. Според Яценко вербуването не изисква заплащане и може да осигури както сведения за конкретни обекти, така и участници в протести.

Приписването на кампанията на ГРУ и ФСБ обаче е оценка на украинския служител. Разказите за натиск сами по себе си не установяват коя служба стои зад отделните контакти. Случаят на Шчербина показва и защо исканията за пари трябва да се разграничават от вербуването – разграничение, което прави и СБУ.

📸 Снимка: Украинци държат снимки на изчезналите си близки, наблюдавайки пристигането на освободени украински войници след размяна на военнопленници с Русия в Черниговска област, 25 юни 2025 г. (Dan Bashakov/AP)

В Херсон дрон преследва търговец около буса му; мъжът оцеля

🇺🇦🎯🇷🇺 Видео, заснето от жителка на Херсон, запечата поредния зловещ епизод от т.нар. „човешко сафари“ – методичното „ловуване“ на мирното население в града от руски оператори на дронове, които ежедневно набелязват пешеходци и търговци по улиците за тренировъчни мишени.

На кадрите се вижда как руски камикадзе дрон следва по петите 52-годишен продавач на зеленчуци, който отчаяно се опитва да се измъкне от смъртната опасност, обикаляйки собствения си микробус, паркиран на пазар в Таврийски микрорайон на града, където е трябвало да разтовари стока рано сутринта днес. Мъжът, жител на Николаевска област, оцелява като по чудо: лекарите установиха закрита черепно-мозъчна травма, взривна травма, акубаротравма и множество осколкови рани по гърба и долните крайници, а състоянието му в момента на приемане в болница беше описано като средно тежко. По-късно националната полиция публикува видео от инцидента и уточни, че той се е разиграл малко след 6:45 ч.

Кадрите са заснети отдалеч, през прозорец на съседна жилищна сграда. В тях се вижда пясъчна открита площадка между панелни блокове, бяла камионетка с товарен фургон, зелен чадър и наредени под него картонени каси. В долния край на картината стои син автобус без стъкла. Мъжът се появява до чадъра и тръгва да бяга покрай камионетката, а дронът се движи подире му, без да изостава. Взривът избухва до превозното средство; сивият облак се вдига над касите, покрива фургона и се разстила към блоковете зад него.

Началникът на градската военна администрация Ярослав Шанко посочи, че руският дрон известно време е преследвал мъжа, който се е опитвал да се спаси, преди операторът да нанесе удара. Този клас дронове предават картина в реално време и се управляват от човек, който през цялото време вижда целта на екран пред себе си или специални очила за изглед от първо лице (FPV). Полицията е категорична: мъжът няма никакви външни белези, които биха могли да подведат,че е военнослужещ – той просто идва на пазара, за да продава своята продукция.

Към съобщението органите добавиха и указание, което само по себе си описва ежедневието в областния град, разположен на десния бряг на река Днепър: ако забележите дрон, в никакъв случай не опитвайте да го снимате, а потърсете укритие. Пазарът, на който 52-годишният мъж продаваше зеленчуци, се намира на няколко километра от руските позиции на левия бряг на Днепър, а самият пострадал е дошъл да търгува от съседната Николаевска област.

Пътят, по който минава неговото пътуване, отдавна не е безопасен. На 20 юли 2026 г. командир на отряд за дронове-прехващачи към 34-та отделна бригада на морската пехота, с позивна Шкипер, описа пред Радио Свобода как руски разчети минират дистанционно шосето Николаев–Херсон: безпилотниците разпръскват противопехотни и противотанкови мини по маршрута, достигайки на дълбочина до 40 км в територията под украински контрол чак до Киселевка и Посад-Покровски. По думите му, целта на тези действия е градът да бъде лишен от логистика и доставките към него да бъдат прекратени. Няколко седмици по-рано, на 31 май, началникът на областната военна администрация Олександър Прокудин съобщи, че около 200 км пътища в региона вече са покрити с анти-дрон мрежи, като руското командване всеки месец изпраща към областта нови и нови подразделения за дронове, и провежда изпитания на нови разновидности, а червената и сивата зона растат месец за месец.

Този модел на удари срещу цивилното население получи официална правна квалификация преди повече от година. През май 2025 г. Независимата международна комисия за разследване на Украйна към ООН обяви своето заключение, според което руските атаки с дронове по мирни жители по десния бряг на река Днепър в Херсонска област представляват престъпление срещу човечеството. Разследването обхвана 10 месеца от юли 2024 г. и ивица от над 100 км покрай долното течение на реката около Херсон, в която безпилотниците убиха най-малко 150 души и раниха стотици. Комисията установи, че обстоятелствата около ударите, както и публикуваните кадри и заплахите, отправени в публикации към тях, показват действия, чиято основна цел е да всява ужас сред цивилното население.

Оттогава насам преднамерените атаки срещу цивилни единствено зачестяват. В своя доклад пред Общото събрание на ООН от 21 октомври 2025 г. същата комисия отчете над 200 убити и 2000 ранени граждани от умишлени удари в Днепропетровска, Херсонска и Николаевска област от юли 2024 г. насам и описа руските действия като широко разпространени, системни и продукт на единна държавна политика. През септември 2025 г. комисията стигна до заключение, че руската армия насочва дронове срещу цивилни и унищожава инфраструктура по начин, който прави невъзможен животът на цивилното население във прифронтовите региони.

Human Rights Watch от своя странас публикува доклада „Hunted From Above“, който документира 45 нарочни атаки срещу мирни жители на Херсон между май и декември 2024 г., най-малко 30 убити и 483 пострадали. Описанието на тактиката в него съвпада ред по ред с това, което показва записът от 4 август: апаратите следват пешеходци и колоездачи на стотици метри, удрят по колички, магазини и доставни автомобили, разпръскват противопехотни мини ПФМ и нападат медицинските екипи, след като те пристигнат на мястото на предишен удар. Организацията описа ударите като нарушения на законите на войната, а взети заедно, като видимо престъпление срещу човечността.

Мащабът се вижда най-отчетливо в данните на прокуратурата. Към 22 май 2026 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна е регистрирал над 11 000 удара с FPV дронове по цивилни, медици, спасители и полицаи от началото на 2024 г.: 2427 производства за 2024 г., 6771 за 2025 г. и още 2010 само за първите четири месеца на 2026 г. Близо половината се падат на един регион. В Херсонско са образувани 5303 наказателни производства за атаки с безпилотници срещу невоенни обекти, с 287 убити и 2549 ранени, сред които 41 деца. Само на самия град Херсон се падат 127 загинали и 1754 пострадали, тоест 44% от жертвите и 69% от ранените в областта. Прокуратурата описа практиката като системен терор срещу цивилното население, а не като поредица отделни случаи.

Темпото не е спаднало и през последните месеци. През юли 2026 г. в Херсонската градска община руските удари убиха 32 души, сред тях едно дете, и раниха 464, сред които 16 деца. Безпилотниците сами по себе си отговарят за 29 от загиналите и 395 от пострадалите, управляемите авиационни бомби за още 17 ранени. Три седмици преди случая на 4 август, на 17 юли, FPV дрон удари друг херсонски пазар около 9:30 ч.: загина 70-годишна жена, а шестима души на възраст между 65 и 85 години бяха ранени. Пазарите остават сред местата, където хората неизбежно се събират, и точно затова се появяват отново и отново в списъка на поразените обекти.

Продавачът от 4 август оцеля и с това остава извън графата, в която прокуратурата вписва 287 души. Всичко останало в случая му е рутина: невъоръжена цел на открито, преследване на бягащ човек и удар, нанесен от оператор, който през цялото време вижда какво прави. Указанието на полицията да не снимаш апарата, а да търсиш укритие, е онова, което един областен център все още може да предложи на човек, заварен на открито.

Анализ: Дете от регистъра „Деца на войната“ се оказа военнослужещ на Русия

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският държавен регистър „Деца на войната“ регистрира първия документиран случай, при който лице, водено в графата „в неизвестност“, се появява в редиците на окупационната армия в родното си село. Става дума за Олександър Мустяце, роден на 26 февруари 2007 г. в село Кринки, Херсонска област. Казусът беше установен от издирвателния екип Back to Ukraine, а на 30 юли беше обявен от Микола Кулеба – основател на фондация Save Ukraine и бивш упълномощен представител на президента на Украйна по правата на детето (2014–2021 г.). Към момента Мустяце продължава официально да фигурира в регистъра като безследно изчезнал.

Доказателственият материал е събран от открити източници – доколкото това е възможно в условията на окупация. Той включва профил в социална мрежа със снимки на младежа в руска военна униформа със „Z“ символ и руския трибагреник, както и кадри от бойни позиции, от които той е воювал срещу украинската армия. В по-късна снимка той позира с медицинска превръзка, най-вероятно след раняване. Профилът му няма никаква активност от 16 ноември 2025 г. Наличните данни не установяват каква е причината, нито по какъв начин той е попаднал в строя – с доброволен договор, по наборна служба или под принуда.

„Трудно ми е да се отърва от мисълта, че Русия първо отне на това момче украинското му детство, а след това – и самия му живот“, заяви Кулеба, който свързва този казус с наблюденията си върху децата, които неговата организация успява да изведе от окупираните територии:

„Заедно с екипа на Save Ukraine често разговарям с деца и семейства, спасени от окупацията. Те разказват как още от детска градина и училище са приучвани към култа към армията. Принуждават ги да участват във военно-патриотични прояви, да се включат към „Юнармия“, учат ги да боравят с оръжие и ги убеждават, че Украйна е враг. За дете, което години наред живее в подобна изолирана реалност, войната се превръща не просто в норма, а в съзнателен дълг.“

Оттук той прави и практичния извод: осигуряването на помощ за извеждане на семейства от окупираните територии е от първостепенна важност, тъй като всеки ден под окупация работи срещу украинските деца.

Кринки е окупирано още в първия ден на пълномащабната инвазия – 24 февруари 2022 г., когато Мустяце е на 15 години. Предвоенното население на селото е около 1000 души. До есента на 2023 г. цивилните жители вече са го напуснали, а през октомври украинската морска пехота стъпва на левия бряг на река Днепър и удържа там плацдарм в продължение на 9 месеца – до 17 юли 2024 г. Руската тактическа авиация срива със земята цялото селище с планиращи бомби. По данни на украинската полиция, цитирани от Slidstvo.info, там изчезват безследно 788 украински военнослужещи. Селото, в което този младеж е израснал, престава да съществува физически, докато той все още се намира в него.

Мустяце навършва пълнолетие на 26 февруари 2025 г. В рамките на същата година се появяват снимките с униформа, знаците и бойните позиции, а последната му публикация е от средата на ноември. Между 18-ия му рожден ден и прекъсването на активността в профила му изминават по-малко от 9 месеца.

Тази хронология съвпада с етапите, описани от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) едва три седмици по-рано. На 9 юли 2026 г. мисията по Московския механизъм публикува доклад, който описва милитаризацията и индоктринацията на украински деца и младежи в окупираните територии като системна държавна политика и престъпление срещу човечеството. Мисията е задействана на 14 май от 41 държави участнички, изготвена е от трима независими експерти от Франция, Латвия и Великобритания и е шестата поред за Украйна от 2022 г. насам. Етапите, които експертите описват, са обвързани с възрастта:

• На 6 години: начало на идеологическата пропаганда;
• На 13 години: въвеждане на военна подготовка в училище (боравене с оръжие, управление на дронове и тактическа медицина);
• На 18 години: мобилизация и набор във въоръжените сили на Руската федерация.

Мащабът на тази система се измерва в стотици хиляди засегнати. Според данни на украинския омбудсман Дмитро Лубинец към февруари 2025 г. в окупираните територии живеят около 600 000 украински деца в училищна възраст. Едва 7% от тях (малко над 44 000) продължават да учат по образователна система на Украйна, докато останалите преминават през руската учебна програма.

Трябва да се има предвид, че тези 7% не са резултат от институционален компромис на окупационните власти, а от пасивна и рискована съпротива на самите семейства. Обучението по украинската система се осъществява в дълбока конспирация с VPN връзки и онлайн платформи, а повечето от тези деца се налага да водят двоен живот – през деня посещават руското училище, за да предпазят родителите си от арест или отнемане на родителски права, а вечер учат тайно по украинската програма.

Изследователи от Йейлския университет са открили около 210 обекта за военно-патриотично възпитание – включително лагери и военни центрове, сред които са и четири центъра „Воин“, открити в окупираните зони с указ на руския президент. 58% от тези институции се финансират директно от руския федерален бюджет.

Финансирането бележи рязък ръст, посочва Юлия Усенко, началник на управление в Офиса на генералния прокурор: при бюджет до 50 млрд рубли през предходните години, за 2025 г. са предвидени 71 млрд рубли – близо 4-кратно увеличение от 2021 г. За центъра „Маяк“ в окупирания Бердянск, открит с онлайн участие на руския президент Владимир Путин, за тази година са отделени 537 млн рубли, а за 2028 г. се предвижда тя да достигне 710 млн.

Броят на децата, преминали през лагери за превъзпитание, се е удвоил само за една година – от 40 000 за 2024 г. до 80 000 през 2025 г., по изчисления на юристката Катерина Рашевска. Движението „Юнармия“, основано от Министерство на отбраната на Руската федерация и санкционирано от ЕС, САЩ и Украйна заради милитаризацията на деца, остава една от най-големите паравоенни организации в Русия. Неговата стратегия за развитие до 2030 г. предвижда числеността му да нараства с 250 000 души годишно (в това число влизат деца от окупираните области), като най-малко 10% от членовете му всяка година трябва да попълват състава на въоръжените сили – веригата „училище – паравоенна организация – армия“ е заложена като официален планов показател, а не просто катo единично явление.

Но военната подготовка е само единият изход от системата; другият е осиновяването. По думите на Усенко около 4000 деца със статут на сираци или лишени от родителска грижа са останали в окупация, като част от тях са незаконно депортирани. Сред последните случаи, документирани от прокуратурата, са 42 деца от Херсонска област, настанени в приемни семейства в Крим.

През 2025 г. подвластното на т.нар. ЛНР „министерство на образованието“ публикува на сайта си каталог за осиновяване със снимки, лични данни и описания на 294 украински деца на възраст до 17 години. Повечето от тях, уточнява Кулеба, са родени преди окупацията на Луганска област и са украински граждани. Усенко свидетелства, че във федералната руска база данни за осиновяване са вписвани и деца от Херсонска и Запорожка област.

Процесът достига до най-високите етажи на руската власт: 10-месечната Маргарита Прокопенко, изведена от дома за деца в град Херсон, беше осиновена от лидера на партия „Справедлива Русия“ Сергей Миронов и съпругата му Инна Варламова. Личните ѝ данни бяха напълно променени, а за нейно родно място беше вписан град Подолск, Московска област.

Мустяце не е първото украинско дете, попаднало в руската армия, но е първият такъв регистриран случай в официална база данни. Усенко описва завършения аналогичен цикъл в Донбас: около 6000 деца в Донецка област са били подложени на въздействие от „Юнармия“, а онези, които през 2014 г. са били непълнолетни, вече са навършили пълнолетие и постъпили на служба. По тези казуси украинската генерална прокуратура е повдигнала обвинения на 15 души. Докато процесът в Донбас от 2014 г. е вече приключил експеримент с познати последици, кохортата от 2022 г. навлиза в същия механизъм при значително по-големи мащаби и бюджет.

Системната индоктринация обаче не е единственото обяснение, което издържа проверките на фактите в конкретния случай. Кринки е напълно унищожено, населението му е напуснало още през есента на 2023 г., а за семейството на младежа няма налични данни. Руската армия предлага възнаграждения по договори, многократно надвишаващи местния стандарт на живот. На разрушения ляв бряг на практика е единствената функционираща институция, осигуряваща прехрана, заплата и социален статус. Украинската прокуратура е документирала поне 12 случая на задържане на непълнолетни под окупация, както и наемане на младежи от 14 до 18 години в заводите на „КАМАЗ“ срещу месечно възнаграждение от 9500 рубли (около 150 долара). За юноша без дом и близки принудата може да е била породена от социално-икономическата безизходица, а не от учебния план. Един единичен случай не позволява категорично разграничаване на подобни фактори; генералното заключение се базира върху съвкупните констатации на ОССЕ и прокуратурата, а не съдбата на едно конкретно лице.

Към 31 юли 2026 г. регистърът „Деца на войната“ отчита:

• 722 убити и 2742 ранени деца (по данни на Офиса на генералния прокурор);
• 2370 деца в неизвестност (по данни на Националната полиция);
• 20 610 депортирани или принудително преместени деца (от които са върнати едва 2414).

Мустяце е фигурирал в категорията на изчезналите, а не на депортираните – две категории, които се водят поотделно от различни институции. Самата Русия заявява в открити източници за 744 000 украински деца, преместени на територията ѝ, но украинската страна цитира тази цифра единствено като руско твърдение, а не като потвърден факт.

Темпът на връщане остава бавен: през февруари 2026 г. президентът Володимир Зеленски съобщи за 2000 върнати деца по инициативата Bring Kids Back UA (със съдействието на Катар и посредничество на първата дама на САЩ Мелания Тръмп). Към края на юли бройката достига 2414 – т.е. 400 върнати деца за първото полугодие на 2026 г. При тези темпове за връщането на останалите над 18 000 идентифицирани деца ще са нужни близо две десетилетия.

Правните и дипломатическите механизми изостават спрямо бързото навършване на пълнолетие от децата. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на президента Владимир Путин и комисаря по правата на детето Мария Лвова-Белова още на 17 март 2023 г. именно заради незаконното депортиране на деца, но последващи действия не бяха реализирани. На преговорното поле украинската делегация предаде на 2 юни 2025 г. в Истанбул списък с имена за репатриране. Два дни по-късно Лвова-Белова обяви, че вече е започнала работа по него съвместно с руското МВР.

Междувременно възникват нови препятствия: преминаването на границата вече се допуска само с руски биометричен паспорт, а Беларус отново се включва в програмите за превъзпитание чрез лагерни смени – практика, документирана от украинските разследващи органи. Министърът на външните работи Андрий Сибиха категорично настоява съдбата на украинските деца да бъде неразделна част от евентуални мирни преговори, а виновните лица да понесат наказателна отговорност.

Всяка година под окупация извежда цяла възрастова група извън обхвата на регистъра, който по дефиниция следи само непълнолетни лица: родените 2007 г. отпаднаха от него миналия февруари, а родените 2008 г. отпадат през настоящата година. Дипломатическите механизми за репатриране връщат стотици деца всяка година, докато образователната и паравоенната система на окупационните власти обхваща стотици хиляди. При това съотношение времето работи в полза на Москва по начин, който не зависи от развоя на бойните действия на фронта.

„Пряник“: 3D-принтирани мини падат от дронове над жилищния Херсон

🇺🇦💥🇷🇺 Руските дронове разпръскват над жилищните квартали на Херсон миниатюрни противопехотни мини, отпечатани на 3D-принтер. Устройството, което украинските служби наричат „Пряник“ или още „Плюшка“, има 5-6 см диаметър, побира 30 грама пластичен експлозив и се задейства при натиск от порядъка на 7 кг. Само през последните седмици полицията на Херсонска област съобщи за находки на улица „Котляревски“ на 22 юни, площад „Незламност“ на 2 юли и село Зимивник на 3 юли. Всяко от съобщенията завършва с едно и също изречение: минираната територия може да е значително по-голяма от установената.

Володимир Перепелиця, началник на отдела на взривно-техническата служба в областната полиция, описва конструкцията пестеливо. Пластмасов корпус, изработен с 3D-печат; вътре взривно вещество, детонатор и елементи за задействане; отвън обвивка от маскировъчна тъкан. Руските военни пускат мините от дронове от тип квадрокоптери. Устройството няма механизъм за самоликвидация и остава активно докато някой не го открие или не стъпи върху него.

Маскировъчната тъкан не е единственият похват. По снимките на обезвредени мини в Херсон, публикувани от областната полиция, руските отряди използват камуфлажна лента, парцали и тръстика, а боеприпасите, които полагат, често изобщо не приличат на боеприпаси. Оттам идва и съдържанието на инструкция, която Националната полиция и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) повтарят след всяка находка: не доближавайте, не пипайте, не се опитвайте да местите предмета, дръпнете се на безопасно разстояние, предупредете хората наоколо и се обадете на 101, 102 или 112. Самата полиция формулира по-кратко какво се иска от жителите при движение из града: да гледат внимателно в краката си.

Най-често украинските служби ги сравняват с противопехотна мина ПФМ-1, известна като „Лепесток“, която е разпръсквана над Херсон най-малко от есента на 2025 г. „Пряник“ е двойно по-малка от нея. Ако първата има размерите на кутия цигари, отпечатаното устройство прилича на шайба или бурканена капачка, пълна с блатно-кален цвят. 30 грама пластичен взрив не са предназначени да поразяват техника: по описанието на ДСНС на Украйна зарядът стига да откъсне стъпалото на възрастен човек. Прагът на задействане от около 7 кг пък е под теглото на малко дете.

Началникът на областната военна администрация Олександър Прокудин обяснява защо мината е толкова трудна за забелязване: тя се крие в тревата, сред боклука и направо на асфалта, а маскировъчната тъкан е заличила и малкото ѝ пластмасов контур. Хронологията на находките от тази година очертава географията ѝ вътре в града. Първите предупреждения на полицията идват в края на февруари и обхващат централните части, Днепровския и Корабелния район. На 8 април ръководителят на градската администрация Ярослав Шанко съобщи за мини на Корабелната площад. През юни устройствата се появиха в село Молодижне край областния център, после на улица „Котляревски“ и на улица „Комкова“, а към началото на юли на площад „Незламност“ и село Зимивник. Извън областта украинските служби регистрират мината в Николаевска област, където руските сили го разпръскват по границата на Баштанския и Николаевския район, както и сред Никополски район, в Сумска и Запорожка области.

Дистанционното миниране на десния бряг на река Днепър започна още в първите дни на пълномащабната инвазия, но по думите на областната власт проблемът придоби системен характер след освобождаването на Херсон през ноември 2022 г., когато Днепър се превърна във фронтова линия и градът остана в обхвата на всичко, което лети от левия бряг. Разликата през 2026 г. е, че взривоопасните предмети все по-често се откриват именно в жилищните квартали, а не по логистичните пътища и в покрайнините.

„Пряник“ пристига във вече минирана среда и заимства похвати. В доклада си за 2025 г. мониторингът на Международната кампания за забрана на противопехотните мини цитира разговори на Human Rights Watch с ранени цивилни в Херсонска област, сред които жител на Антоновка, който описва как дронове са пускали мини ПФМ в найлонови торбички – вероятно, за да ги направят още по-трудни за разпознаване. Докладът изброява поне 13 вида противопехотни мини, използвани от окупационните сили в Украйна след февруари 2022 г. – от съветски образци, поставяни на ръка, до модерни системи, които се разпръскват от реактивни установки и монтирани на камиони изстрелвачи.

Отпечатаната мина, хвърляна от дрон, не е руски монопол. През февруари тази година руското издание „Цариград“ публикува интервю с двама руски сапьори, които употребяват същото прозвище за устройства, използвани от украинската страна, която ги разпръсква с дронове върху руските позиции преди щурм. Тук обаче идва основната разлика – руските сили хвърлят мините по улиците и парковете на областен център, чиито жители всяка сутрин излизат на работа, а децата – на училище.

Тази среда има собствена статистика. По данни на областната прокуратура на Херсон за първото полугодие на 2026 г. от началото на въоръжената агресия в областта са загинали 1868 цивилни, от които 331 при атаки с дронове, а 9296 души са ранени, от тях 3161 отново от дронове. Досъдебни производства се провеждат за смъртта на 2292 цивилни, сред които 47 деца – жертви на умишлени убийства, на безразборни обстрели и редица други военни престъпления. През януари прокуратурата внесе обвинителен акт срещу командващия руската групировка войски „Днепр“ генерал-полковник Олег Макаревич.

Именно този модел на действие Независимата международна анкетна комисия на ООН квалифицира като престъпление срещу човечеството. Комисията установи, че цивилните са поразявани предимно докато са навън, пеша или в превозно средство, и че в редица случаи дронове са удряли линейки, за да им попречат да стигнат до ранените; за периода от десет месеца, обхванат от разследването, руските дронове са убили близо 150 цивилни в град Херсон и околностите. Херсонци наричат това „човешко сафари“. Ловът не спира: на 1 юли руски дрон удари цивилен микробус в сутрешния час пик в града, двама души бяха убити, а девет са тежко ранени.

СБУ удари с 13 дрона база на ФСБ в окупираната Херсонска област

🇺🇦🔥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) атакува координационен център на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупираната част на Херсонска област, където по предварителни данни в момента на удара е имало около 100 руски военнослужещи. Операцията беше проведена от Център за специални операции „Алфа“ и предизвика мащабен пожар на територията на комплекса, съобщи СБУ в изявление от същия ден, придружено от видеокадри.

СБУ отбелязва, че руската служба за вътрешна сигурност, наследник на съветското КГБ, е устроила базата в местен санаториуми. Курортният комплекс е изпълнявал двойна функция: координационен център и място за дислокация на личен състав, действал в окупираните територии на областта. Украинското разузнаване е установило на територията му над 70 превозни средства. Обектът е бил охраняван от въоръжени постове, с действащи контролно-пропускателни пунктове, инженерни заграждения и подземни укрития. Всичките 13 дрона, използвани в операцията, са попаднали в района на целта, твърди СБУ.

Коя точно почивна база е атакувана, службата не уточнява. Окупираната част на Херсонска област лежи на левия бряг на Днепър и обхваща и черноморското крайбрежие с курортните му селища; областният център Херсон и целият десен бряг бяха освободени от украинската армия през ноември 2022 г., след което реката се превърна в разделителна линия между двете армии.

„Тези специални операции нанасят значителни загуби на противника във временно окупираните територии, нарушават системите за командване и координация, принуждават Русия да прехвърля допълнителен личен състав за охрана на своите обекти и значително усложняват логистиката и осигуряването на подразделения на ФСБ“, се казва в изявлението на службата. Операцията е представена като част от широката кампания за подкопаване на военните способности на Русия.

Центърът „Алфа“, изпълнил удара, е елитното звено за специални операции на СБУ. Неговият доскорошен командир, генерал-майор Йевгени Хмара, в началото на януари оглави самата служба, а на 16 юли беше преместен начело на Министерство на отбраната като изпълняващ длъжността министър – решение, което президентът Володимир Зеленски мотивира с неговия опит в ударните операции.

СБУ изрично свърза удара с 40-дневната операция за натиск върху Москва, чийто план Зеленски обяви на 25 юни – кампания от далекобойни удари по военната и икономическата инфраструктура на руския тил, от рафинерии и горивни депа до логистика и противовъздушна отбрана, с декларираната цел агресорът да бъде тласнат към прекратяване на войната.

Настоящият удар идва седмица след поредната мащабна нощна атака на службата. В нощта срещу 13 юли дронове на СБУ поразиха 2 патрулни катера „Мангуст“ (проект 12150) в Черно море, 4 ферибота – „Ейск“, „Мария“, „Лаврентий“ и „Панагия“ – от двете страни на Керченския пролив, 3 стационарни радарни станции, и горивни резервоари и жп инфраструктура в окупирания Крим и Южна Русия. Публикувани кадри показват пожари на поразените места. На 17 юли Al Jazeera обобщи ефекта от кампанията срещу логистиката в Крим като фактическо откъсване на полуострова от руските доставки, тласнало го към енергийна криза.

За обектите на ФСБ в Херсонска област това е втори удар в рамките на два месеца. На 21 май президентът Зеленски съобщи, че дронове на същото звено са поразили неин щаб в окупираните територии на областта, източно от Днепър: по думите му руските загуби тогава възлизат на около 100 убити и ранени, а при удара е унищожен и зенитен ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“ – система на стойност 20 млн долара, посочва Kyiv Independent.

За под месец от началото на 40-дневната кампания СБУ обяви поразени катери, фериботи, радари и депа за гориво, а от май насам за втори път база на ФСБ в Херсонска област. Каквито и да се окажат понесените от конкретния удар загуби, тиловата опора на руската окупация, включително обектите на нейната служба за вътрешна сигурност, вече стои трайно в целевия списък на украинските дронове.

Анализ: Дрон удари съвещание на ФСИН в окупираното Щасливцеве

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дрон с над 200 кг бойна глава порази съвещание на Федерална служба за изпълнение на наказанията (ФСИН) в сградата на недостроена болница в село Щасливцеве на Арабатската коса на 30 юни сутринта, а сред събралите се, по украински данни, са били генерал-майор и директори на колонии и затвори, в които се държат пленени украинци. Регионалното издание „Мост“, позовавайки се на местния канал „Геническ UA“, потвърди удара по базата на окупационната пенитенциарна служба и съобщи за поне три попадения по сградата около 9:42 часа. Броят на убитите и ранените все още се уточнява.

Целта лежи дълбоко в окупирания тил, а не край фронтовата линия. Щасливцеве се намира на Арабатската коса – тясната пясъчна ивица, която върви на юг от Геническ към северния бряг на Крим – на десетки километри зад бойната линия по река Днепър. Поразяването на точкова цел там, с бойна част от такъв калибър, сочи към класа далекобойни ударни безпилотници, какъвто украинската индустрия вече произвежда серийно: FP-2 на Fire Point носят 200 кг бойна глава на около 370 км и са представени като евтин заместител на управляема авиобомба. Конкретният тип, използван при този удар, не е обявен; но самата комбниация от тежък заряд, точно попадение, дълбочина на окупираната територия – очертава способността, която Киев натрупа през изминалата година и която прави цели в дотогавашния спокоен руски тил достижими.

Поразената структура не е произволна цел зад линията. ФСИН е ведомството, което управлява руските затвори, колонии и следствени арести, а заедно с тях – мрежата от над сто места за задържане в Русия и окупираните територии, в които Москва държи пленени украински военни и цивилни. Това не е странична част от руската репресивна машина. Според Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека над 95% от разпитаните украински военнопленни описват изтезания – побои, токови удари, имитации на разстрел, сексуално насилие – а голяма част от насилието се извършва от специални части именно на ФСИН, действащи под надзора на ФСБ; Human Rights Watch определи практиката като системно изтезание, а ООН регистрира достоверни сведения за над сто екзекуции на пленници само между август 2024 и май 2025 г. На този фон началниците на колонии, събрани на съвещание, не са случайни администратори: те са пластът, през чиито ръце минава ежедневието на украинците в плен – режимът, условията, разпитите. Ударът по тяхна работна среща, ако украинските сведения за състава му се потвърдят, поразява не безличен команден възел, а конкретните хора, отговорни за съдбата на хиляди задържани.

Арабатската коса и Геническ не за първи път са под украински прицел, и ударът вчера сутринта се вписва в последователна линия на натиск, която Киев поддържа от години. Още през 2023 г. крилати ракети Storm Shadow удариха щаба на групировка войски „Днепър“, разположен в почивна база в същото Щасливцеве – удар, който последва данни от анализатори на открити източници (OSINT), че президентът Владимир Путин е посетил този щаб през пролетта на 2023 г. През тази година натискът се измести към логистика: на 8 юни беше поразен мостът между Геническ и Арабатската коса, докато в ранните часове на 20 юни Генералният щаб на Украйна потвърди удар по автомобилния мост над Геническия проток – една от малкото практични логистични артерии към окупирания Крим – заедно с поразяване на зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С“ и пункт за управление на руски дронове в южния сектор. На този фон ударът от 30 юни не е изолиран епизод, а ново звено във верига, която систематично свива свободата на придвижване и чувството за безопасност на руските структури по тясната ивица земя, опираща в Крим.

Самата възможност за такъв удар почива на трансформация в украинските далекобойни способности, която през последната година преобрази руския тил. Украинската индустрия произвежда около 200 далекобойни дрона на ден – обем, който производителите твърдят, че могат да удвоят или утроят – и поразява цели на над 1500 км от фронта; в началото на 2026 г. Киев изпраща повече далекобойни дронове, отколкото Русия, а серията удари по рафинерии предизвика недостиг на гориво в редица руски области, включително около Москва. В тази рамка Арабатската коса – доскоро дълбок и относително спокоен тил, опрян в Крим – престана да е убежище. Поразяването на точкова цел там с тежка бойна част е по-евтиният, мащабируем еквивалент на онова, което през 2023 г. изискваше западна крилата ракета Storm Shadow; именно затова групи, които доскоро можеха да заседават спокойно в дълбокия тил, вече попадат в обхвата на серийно произвеждан безпилотник.

На оперативно ниво поражението на едно съвещание не измества фронтовата линия и не прекъсва снабдяване; стойността му е другаде. Изборът на цел – работна среща именно на пенитенциарното командване, отговарящо за украинските пленници – носи преди всичко сигнал: че хората, които управляват местата за задържане, са достижими дори в дълбокия тил, и че участието в тази система носи лична цена. Доколкото украинските данни за състава се потвърдят, ударът сваля конкретни администратори (промяна на способността на този команден възел), но самата пенитенциарна машина на окупацията не зависи от една зала – по-трайният ефект е в посланието, не в материалната загуба. Това подрежда епизода в по-широката линия на усилие на Киев: не толкова военно изтощаване, колкото целенасочено достигане до отговорните лица и инфраструктурата на окупационното управление, успоредно с ударите по мостовете и ПВО, които стесняват руския тил откъм Крим.

Правнук на Брежнев се предаде в плен на украински морски пехотинци в Херсон.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Морски пехотинци от 34-та отделна бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) публикуваха видео с пленен руски военнослужещ Антон Милаев, 45-годишен сапьор по договор, когото украинската страна представя като правнук на съветския генерален секретар Леонид Брежнев. Самото пленяване е потвърдено от Координационния щаб по въпросите към военнопленниците пред изданието „Бабель“, а това изважда случая от профила на поредната сводка от фронта и го вписва в по-широката динамика на информационната война.

Тежестта на епизода обаче е почти изцяло символична, а символът е изграден върху подвеждаща генеалогия. Милаев не носи брежневска кръв. Дядо му е цирковият артист Евгений Милаев, който е бил женен за Галина Брежнева, дъщерята на генсека, но тя отглежда децата му от предишен брак, сред които и бащата на Антон, Александър. През 2016 г. самият Милаев признава, че е виждал „приемната баба“ един-единствен път през 90-те години. „Правнук“ тук е по сватовство и осиновяване, не по потекло – нюанс, който и украинската, и руската страна премълчават, тъй като фамилията „Брежнев“ работи безотказно пред двете аудитории.

Биографията му е показателна сама по себе си. Роден през 1980 г. и живял в САЩ, Милаев изкарва прехраната си в цирка, а след разрив в отношенията с баща си руските медии започват да го наричат бездомен. Именно такъв профил – социално маргинализиран мъж на средна възраст без устойчиви връзки – е целевата група на руския договорен набор: хора, за които еднократната премия и „сапьорската“ длъжност изглеждат като изход, а не като риск. Записва се по договор с Министерство на отбраната през есента на 2025 г. и до ноември прекъсва контакт с близките си.

Мястото, където следата му се губи и после изплува в украински плен, не е случайно. По данни на 34-та бригада Милаев се е предал през април в района на Антоновския мост – разрушеното съоръжение над река Днепър при Херсон, превърнало се в емблема на статичния, но кървав позиционен сблъсък в речната делта. Тук руските сили провеждат принудителни прехвърляния с малки групи към островите и горите в залива срещу Херсон – тактика, при която „сапьори“ и щурмова пехота понасят тежки загуби от украинския огневи контрол над водната преграда.

В обръщението Милаев призовава руски военнослужещи да се предадат в плен, а бригадата облича посланието в характерната за психологическите операции лексика – апел „преминавай на страната на свободния свят“, който се противопоставя на „утилизирани“ и „еднократни“ щурмоваци, чиито тела „засяват“ островите срещу Херсон. Това е премерена информационна операция, която не е много далеч от истината: трофеен пленник с разпознаваемо име, опакован като доказателство, че изборът да оцелееш съществува. Реалната ефективност не може да бъде потвърдена, но логиката е очевидна – деморализация на отсрещната пехота на участък, където цената на всяко прехвърляне през реката е особено висока.

В крайна сметка случаят „Милаев“ е по-малко история за Брежнев и повече за начина, по който двете воюващи страни добиват и употребяват символи: Москва – като вербува забравени хора в кампания, която ги обрича на сигурна смърт. Киев – като ги превръща в плакат за капитулация. Самият Антон Милаев е жив и се намира в безопасност в украински плен – единствената част от листовката, която не се нуждае от пропагандна украса.

Нови удари с дронове в Крим: Парализирана е стратегическа жп линия за руските доставки.

🇺🇦💥🇷🇺 В ранните часове на четвъртък окупираният Крим отново беше атакуван от украински дронове, които поразиха две ключови транспортни артерии, отбелязвайки нова вълна от удари по логистичната инфраструктура на руските войски на полуострова.

Telegram каналът „Крымский ветер“ съобщава, ударите са засегнали железопътен мост над Северокримския канал в близост до село Раздолное в Ичкинския район. Местни източници докладваха, че по време на атаката в района са отекнали около 20 последователни експлозии.

Освен това е поразен т.нар. „гърбав“ автомобилен мост, разположен в близост до жп прелеза. Атакуваната жп линия е считана за стратегически важна за окупационните сили, провеждащи операции по южния сектор, тъй като се използва за прехвърляне на тежка бронирана техника, боеприпаси и гориво.

Малко след съобщенията за ударите стана ясно, че движението на товари и пътници по жп линията е напълно парализирано. Посочва се, че влаковете, пристигащи от Русия през Керченския мост, ще могат да стигат най-много до разклонителната станция Владиславовка или до Феодосия.

Само ден по-рано Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди, че неговите сили са нанесли прецизни удари по два моста, използвани от руските въоръжени сили за логистика и придвижване на личен състав и техника между окупираните територии в Южна Украйна.

Според изявлението едно от атакуваните съоръжения е автомобилен мост над Северокримския канал недалеч от село Ставки в Херсонска област. Друг удар е поразил автомобилен мост в района на Воинка, който също се използва като ключов транспортен маршрут от руските сили.

Последната серия от удари беше предшествена от предишни прекъсвания на логистичните коридори между Крим и Херсонска област. В нощта срещу 13 юни украинските сили извършиха поредица от удари с дронове по транспортна инфраструктура, използвана от руските войски за превоз на доставки и оборудване между окупираните територии.

Публикации на 1-ва отделна щурмова бригада „Дмитро Коцюбайло“ и окупационните власти на Херсонска област, тези удари са засегнали контролно-пропускателен пункт „Джанкой“, железопътен мост, понтонен преход и товарни камиони на военните в района на Чонгар – един от критичните логистични коридори в региона.