„Линейката-мъченица“ на Техеран се появи в разказа за удара по Висшия съвет

🇮🇱🎯🇮🇷 Мохамад-Есмаил Таваколи, ръководител на Спешна помощ в провинция Техеран, вплете колата на Червения полумесец, която Ислямската република превърна в символ на израелската жестокост през 12-дневната война, в собствения си разказ за израелския удар по заседанието на Висшия съвет за национална сигурност. Пред камерата на предаването „Историята на войната 2“ той разказва как колегите му съобщават, че от обстрелваната сграда „няколко коли излязоха бързо“, че екипите му са блокирани под ракетен обстрел, и продължава на един дъх: „Тогава обявиха, че е ударена линейка на Червения полумесец и скъпите ни хора загинаха там“. Интервюто се разпространи на 14 октомври. Същата вечер студентската агенция SNN, свързана с милицията „Басидж“, пусна писмена версия на разказа, в която всичко останало е запазено почти дословно, а изречението за линейката липсва.

Ударът, за който говори Таваколи, е най-дълго премълчаваният епизод от конфликта. В понеделник, 16 юни, израелски боеприпаси поразяват сграда в Западен Техеран, където заседава съветът с президента Масуд Пезешкиан, председателя на парламента Мохамад-Багер Галибаф и шефа на съдебната власт Голамхосейн Мохсени-Ейеи. Подробностите стават публични едва през юли, когато агенция „Фарс“, близка до Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), съобщава, че 6 бомби са ударили входовете и изходите на сградата, а участниците са се измъкнали от предварително подготвен авариен люк. През август началникът на кабинета на Пезешкиан описва удара като целенасочен опит да бъде убит президентът.

Таваколи допълва тази картина с разказ за случилото се извън сградата. Около 11 ч. диспечерите докладват за черен дим над склоновете в западната част на столицата, а 10 минути по-късно го търсят от кабинета на президента и искат хирург и специалист по белодробни заболявания, без да обяснят защо. На мястото той заварва Пезешкиан, който куца с ранено коляно и под 10 минути след удара тръгва пеша към резиденцията на върховния лидер Али Хаменей. Министърът на вътрешните работи Ескандар Момени, получил увреждане от войната с Ирак през 80-те години, кашля тежко и по-късно е настанен в болница, докато генерал Мусави си тръгва с лек автомобил. Самият Таваколи признава, че се е изненадал, като разбрал, че Хаменей е още в резиденцията си, а не в убежище. Хаменей загина при американско-израелския удар на 28 февруари 2026 г.

Колата, която Таваколи споменава мимоходом, има собствена, много по-публична история. Вечерта на 16 юни Иранският червен полумесец съобщи, че Израел е поразил негов екип в Западен Техеран. По данни на британската организация Airwars, която документира цивилни жертви на въздушни удари, става въпрос за двоен удар с дрон в квартал Читгар, район 22, по спасители, тръгнали към мястото на предишно попадение. Загиват 52-годишният Моджтаба Малеки и Амирхосейн Джамшидпур, докато говорителят на организацията Моджтаба Халеди съобщи за 3 загинали, без да назове третия. Говорителят на Министерство на външните работи Есмаил Багаи заяви, че ударът е „умишлено убийство“ и военно престъпление според Женевските конвенции, и отправи призив към Съвета за сигурност на ООН, както и всички страни, сред тях Швейцария като депозитар на конвенциите, да се намесят веднага. На 23 юни изгорелият автомобил беше изложен на оживен площад в Техеран, а снимките на медици в червени униформи, които го обсипват с рози, обиколиха световните агенции чрез AFP.

Изложеното превозно средство обаче не е линейка за превоз на болни. Снимката, която се споделя сега с логото на агенция „Машрег“, както и кадрите от площада показват изгорял джип с правоъгълна каросерия от типа на Land Cruiser, без отделение за носилка. Разказите на самите спасители също правят въпросната разлика. Колегата на Малеки Хосейн Никбахт, ранен в същия удар, говори за „спасителна кола“, а съпругата на Малеки споменава 3 линейки, изпратени на място. В официалните съобщения обаче всички те се сливат в една „линейка“.

Записът с думите на Таваколи и снимката на автомобила беше публикуван в X от Бехнам Голипур, ирански журналист с близо 124 хил. последователи, който е твърда опозиция на Ислямската република; хаштагът му назовава властите „окупатори на Иран“. Според Голипур сега „се разкри“, че Израел е поразил автомобила, след като той е потеглил от мястото на срещата, и че в него са пътували „няколко служители или командири на гвардията или от службите за сигурност“. Той твърди още, че това е командна кола на Спешна помощ на Техеран, а не превозно средство за болни и ранени. Таваколи не споделя нито едно от трите твърдения на журналиста. Той не твърди, че автомобилът е тръгнал от срещата, не казва кой конкретно е пътувал в него и го описва като автомобил на Червения полумесец, не на службата. Спешна помощ и Червеният полумесец са изцяло отделни структури: първата е към Министерство на здравеопазването, а второто е самостоятелно дружество със свои спасителни екипи. По-късно в същото едночасово интервю, говорейки за протестите от 8-9 януари 2026 г., Таваколи отрича категорично слуховете, че силовите структури са използвали линейки, за да се придвижват: „В Спешна помощ нито една линейка не се използва за превоз на когото и да е, освен на болен“.

В хронологията също има разминаване. Таваколи поставя удара срещу съвета около 11 ч. сутринта, докато спасителите и семейството на Малеки посочват, че автомобилът е бил поразен вечерта: неговата съпруга му се е обадила за последно около 17:30 ч. Още през юли 2025 г. Iran International сподели доказателства, че нападението е станало следобед, което намалява разликата в часовете, но не я премахва. Официално мястото на срещата никога не е посочвано по-точно от „Западен Техеран“, а Читгар се намира в същата част на града, така че географията нито потвърждава, нито изключва връзката.

Новото признание поставя автомобила там, където официалната версия никога не го е поставяла. Таваколи е държавен служител, който е бил на място в деня на атаката. В неговия разказ колата, обявена от Техеран за жертва на военно престъпление, не е част от спасителна мисия в жилищен квартал. Тя е част от разказа за удара по най-висшия орган на репресивния апарат в Ислямската република, редом с колите, които бързо напускат сградата. Агенцията, която препечата думите му, пропусна да спомене точно това. Твърдението на Голипур за командирите на IRGC остава без потвърждение. Срещу нея застават двамата назовани загинали, които са подробно описвани от своите семейства и колеги като спасители, тръгнали на сигнал. Неизвестен остава въпросът за третата жертва, чието име организацията така и не обяви.

Отговорът зависи от няколко проверими факта. Тезата на Голипур би се потвърдила, ако се появят името и позицията на третия загинал, ако се публикуват точният час и адресът на попадението или ако израелското командване потвърди, че неговите сили са поразили превозно средство, свързано със срещата на висшия съвет.

Иран възобновява работата в Минзадехей, който Израел удари като таен ядрен комплекс

🇮🇷🛰️🇮🇱 Иран е разчистил руините от Минзадехей, укрепен комплекс в североизточните покрайнини на Техеран, бомбардиран от израелски изтребители на 3 март 2026 г. като таен ядрен обект. Над една от поразените постройки отново се извършват земни работи, а камиони и леки автомобил са се върнали в границите на комплекса. Това показват търговски сателитни изображения на Vantor от септември и октомври, публикувани от Института за наука и международна сигурност (ISIS) във Вашингтон, окръг Колумбия, според който активността може да е признак, че Иран се опитва да възвърне способността си да разработва ядрено оръжие и да възстанови загубеното при удара.

Екипът на Дейвид Олбрайт следи от години иранската ядрена програма чрез търговски сателитни снимки и в този доклад комбинира собствения си анализ на кадрите с израелските твърдения за обекта. Бележките към изображенията описват мащабно разчистване. Сградите, ударени през март, са изравнени със земята, а отломките им са извозени. Освен това са отстранени щетите по склона над комплекса. На паркинга пред охранявания периметър, по пътищата, които просичат терена, и около сградите в комплекса има превозни средства, включително товарни камиони, които след приключване на разчистването ще започнат редовно движение, смятат анализатори. Това е продължило от началото на септември до началото на октомври.

Земните работи се извършват върху бетонна площадка на върха на хълма. Отгоре тя прилича на вътрешен двор с дървета по краищата, а докладът я описва като повърхност, оформена така, че да прилича на двор: сянката на снимка от ноември 2021 г. издава, че бетонът е повдигнат над терена, а при поглед отстрани се вижда пространство под него. Площадката е излята през 2014-2015 г. Изкопът на хълма от началото на 2015 г. сочи връзка с входовете към бункерите по-надолу – помещения, вградени в самия склон. В своята оценка на щетите ISIS определя бетона като вероятен покрив на постройка, отчасти издигната над терена и отчасти вкопана в него. Ударът на 3 март е пробил този покрив, образувайки 5-6 по-малки кратера, разрушил е три големи сгради на повърхността, оставяйки голям кратер в склона над входовете.

Израелските отбранителни сили (IDF) обявиха удара още на 3 март. Според тях комплексът е бил използван от „група ядрени учени, работили по разработката на ключов компонент за ядрено оръжие“, а надписът към видеото гласи, че обектът е бил „предназначен да осигури необходимите знания и да развие способностите за разработката на ядрено оръжие“. В своето обръщение на иврит говорителят на IDF бригаден генерал Ефи Дефрин нарече обекта „тайния ядрен щаб“ и каза, че след ударите през юни 2025 г. режимът „е преместил част от способностите си в тайни бункери“ и „се е опитал да поднови усилията си и да ги скрие“. IDF така и не уточни какъв е компонентът. По думите им разузнаването е проследило преместването и така е открило мястото. Комплексът се намира в парк, разположен край пътя за Соханак, близо до конна база, зад висока стена с контролно-пропускателни пунктове и наблюдателни кули.

В майския си анализ ISIS се позовава на Le Monde, според който комплексът е участвал в „метализацията“. Анализаторите свързват този термин с металургията на урановото ядро на бомбата: превръщане на уранов тетрафлуорид в метал, топене в специална пещ, отливане и обработка. Според същия анализ Минзадехей е бил военен обект още преди войната, вероятно на Организацията за отбранителни иновации и изследвания (SPND), мишена на санкции от Държавния департамент на САЩ през 2014 г. като организацията с основна отговорност за изследванията в областта на ядреното оръжие. Ако израелското твърдение за възстановена способност е вярно, институтът допуска връзка с центъра „Шахид Мейсами“ на SPND, ударен два пъти през юни 2025 г. В работен документ до Конференцията по разоръжаване в Женева от септември 2025 г. Израел описва оборудването там като металургично и твърди, че след преустройство може да служи за изработка на ядра от делящ се материал.

Друга следа води до 2018 г. Профилът IntelliTimes, който пише на иврит за разузнаване и сигурност, твърди на 24 септември, че ядрената инфраструктура е изградена в комплекса още през 2022 г. „под прикритието на конеферма и ограден парк“ и поема част от средствата на „ядрения склад“. Сред тях профилът посочва „средства за производство на ядра от обогатен уран и на взривното вещество, нужно, за да се отлее в тях детонационната верига“. Авторът добавя, че досега никога не са разкрити доказателства от вътрешността на новия комплекс.

„Ядреният склад“ се намира в Тургузабад – квартала на Техеран, където според изказването на премиера Бенямин Нетаняху от трибуната на Общото събрание на ООН през септември 2018 г. е имало таен склад. Иран вече го беше опразнил: по оценка на ISIS оттам са изнесени над 12 транспортни контейнера ядрен материал и оборудване. Инспекторите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) посетиха мястото в началото на 2019 г. и откриха следи, които сочат, че там е съхраняван материал за ядрена бомба или замърсено оборудване. Оттогава агенцията настоява Иран да обясни къде са преместени материалът или оборудването. Ако IntelliTimes е прав, част от отговора е в Минзадехей.

Инспектори в Минзадехей няма. На 9 септември Бордът на гуверньорите на МААЕ докладва Иран на Съвета за сигурност на ООН за пръв път от 20 години. Решението беше прието с 23 гласа „за“. Русия, Китай, Нигер и други 8 държави се въздържаха. Техеран допуска инспектори само до незасегнати обекти като атомната централа в Бушер, а посланикът определи безопасния достъп до бомбардираните обекти като „материално невъзможен“. Към 7 октомври иранските власти не са коментирали доклада за Минзадехей.

В деня на публикацията вицепрезидентът Джей Ди Ванс посочи в Аляска, че Ислямската република трябва да направи „нещо значимо“ с капацитета си за обогатяване, за да приключи войната: „Ако не искате ядрено оръжие, защо ви е гориво, обогатено до 60%?“. Същия ден Доналд Тръмп заяви на събитие на Anduril в Спароус Пойнт, Мериленд, че САЩ трябва да „приключат“ с войната „по добрия или по не толкова добрия начин“. Администрацията продължава да твърди, че ударите през юни 2025 г. са унищожили иранската ядрена програма, макар че по думите на израелската армия учените от Минзадехей са се преместили там именно след тези удари.

Извозените развалини, възстановеният склон и пълният паркинг месец по-късно показват, че Техеран не изоставя обекта. Сателитът обаче не вижда какво има под бетона, а бързото разчистване на ударен обект има и друг прецедент. През август 2025 г. ISIS описа как Иран изравнява и почиства кампуса Можде, който е седалище на SPND и беше атакуван по време на 12-дневната война от юни 2025 г. Тогава той оцени това като вероятен опит за заличаване на следите преди евентуална инспекция. След това в „Шахид Мейсами“ също бяха сортирани и извозени развалини, а по израелската версия учените продължиха работата си на друго място – в Минзадехей. Изкоп над пробита подземна постройка и камиони в границите на комплекса биха изглеждали по същия начин и ако Иран изважда оцеляло оборудване, укрепва напуканата конструкция или я запечатва.

„Басидж“ създава женски батальони и учи жени на FPV дронове

🇮🇷🪖 „Басидж“, паравоенното опълчение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), е сформирал изцяло женски батальони за бързо реагиране в Техеран. Жените се обучават да боравят с автомат, да стрелят с противотанкови оръжия, да водят градски бой, да оказват първа помощ и да управляват FPV дронове, които операторът насочва през камерата им в реално време. Обучението е част от кампанията „Джанфада“ (на фарси: „готов да даде живота си“), в която според говорителя ѝ Сасан Заре жените възлизат на 32% от записалите се. Започнала през март като онлайн регистър на готовност за отбрана, инициативата вече разпределя доброволците по батальони и води подготовка с оръжие под командването на „Басидж“.

Подготовката върви по две линии. На 23 септември ръководителят на „Басидж“ Хосейн Таеб откри първия учебен център за доброволците на площад „Имам Хосейн“ в Техеран. Пет дни по-късно руската държавна телевизия RT показа оттам жени, които се учат да стрелят, да управляват малки дронове, да боравят с преносими противотанкови оръжия и да оказват тактическа медицинска помощ. Втората линия е курсът за подбран национален отбор от жени, проведен в Седмицата на свещената отбрана, с която Иран отбелязва ирано-иракската война от 80-те години на миналия век. Кадрите от него публикува на 29 септември Asriran. Участничките са преминали през самоотбрана, градски бой, спускане с въже, стрелба, управление на FPV дронове, спасителни действия и оцеляване в природата. Според изданията те идват от отрядите в няколко провинции, сред които отряд „Саер“ в провинция Техеран, и се намират под командването на инструктора Мохамадреза Торкашванд.

Числото 32% Заре съобщи на пресконференция на 16 септември, когато каза, че вече разполага с пълните данни от регистъра. През май, по предварително проучване, той говореше за 35%, а английският превод на думите му в репортажа на RT от 28 септември съдържа дял на жените „около 40%“. Самият регистър също остава спорен. Месец след старта властите обявиха над 31 милиона записали се, малко над една трета от населението. Според Al Jazeera активисти в чужбина, прегледали изходния код на сайта, са открили под 4 милиона записа, а за регистрация е стигал телефонен номер, без национален идентификационен номер. Персийската платформа за проверка на факти „Фактнаме“ оцени твърдението за над 30 милиона като невярно. На 18 септември командирът на корпуса „Мохамад Расулула“ за Голям Техеран бригаден генерал Хасан Хасанзаде все пак заговори за 33 милиона. Той даде и числото, което има значение за обучението: за военната фаза в сайта са се записали над 600 000 души, около 50 пъти по-малко от обявения регистър.

Регистърът беше открит на 29 март, в разгара на войната, която САЩ и Израел предприеха срещу Иран на 28 февруари. В началото участниците единствено заявяваха готовност, а по-късно попълваха формуляр, в който посочваха с какво искат да помагат: подкрепа на военните усилия, издирване и спасяване, помощ за изостаналите райони или отбрана. Обратът настъпи на 15 септември, когато щабът на кампанията обяви, че в координация с въоръжените сили започва обучението на 1000 „национални батальона на съпротивата“. На пресконференция на другия ден Заре добави, че при първоначалното разпределение ще бъдат създадени и женски батальони и че в програмата влизат управление на FPV дронове и стрелба с оръжия, изстрелвани от рамо. Гражданите получиха SMS с покана да се запишат за военни и спасителни курсове, докато в Техеран се появиха плакати с гранатомети, снайперски пушки и автомати и въпроса „Знаете ли как да работите с това?“.

Преходът към оръжието съвпада с ново изостряне на напрежението. Примирието от април се разпадна през юли, морската блокада на иранските пристанища беше подновена, а на 1 септември американските военни нанесоха удари по цели около Ормузкия проток. На 20 септември централният щаб „Хатам ал-Анбия“, който ръководи въоръжените сили на Ислямската република, заяви, че Тръмп се подготвя да поднови въздушните удари. На 27 септември Тръмп отхвърли последното иранско предложение и не изключи нови удари преди междинните избори през ноември, а министърът на външните работи Абас Арагчи отговори, че страната му е „напълно готова войната да бъде подновена“. Кореспондентът на RT в Техеран свързва ръста на кандидати за курсовете именно със заплахите на Тръмп.

Централното събитие бе учението „313 000 джанфадаи“ на 18 септември по пътя от площад „Имам Хосейн“ до площад „Енгелаб“ в Техеран, в присъствието на президента Масуд Пезешкиан. В шиитската традиция 313 са най-близките сподвижници на Махди, скрития имам, чието завръщане се очаква в края на времената, а според Al Jazeera кадрите на държавната телевизия не подкрепят такова число. Доброволци маршируваха, разделени в батальони от по 72 души, сред тях и женски звена на „Басидж“. Жени в чадори носеха оръжие, а някои от тях караха мотоциклети, макар че пътната полиция още не издава книжки за мотоциклет на жени. Правителството разреши издаването им през февруари, през август Министерството на вътрешните работи заяви, че всички правни пречки са премахнати, но въпреки това към 22 септември пътната полиция все още казваше на жените да чакат. Хасанзаде вече съобщи и за следващото учение, с 40 000 мотоциклетисти.

Учението изведе на улицата и деца. Сред участниците имаше тийнейджъри с автомати в ръце, а от месеци въоръжени юноши стоят на контролни пунктове и барикади в Техеран и други градове. На другия ден Заре каза пред агенция ИЛНА, че момчета над 15 години вече могат да се записват и се подготвя привличане и на по-малки: „При децата и юношите усилията ни са насочени преди всичко към това да ги запознаем с културата на саможертвата и съпротивата“.

На учението Таеб заяви, че включването на доброволци в батальони за отбрана и военни части официално е започнало, и определи инициативата като „най-голямата народна кампания в историята на войните в света“. При откриването на центъра той описа три нива на подготовка, начално, средно и напреднало: записалите се за бойни задачи ще бъдат разпределени в специализирани батальони след преценка на способностите им, а подбраните ще бъдат обучени и със зенитни средства. Таеб е начело на „Басидж“ от 10 август, когато новият върховен лидер Моджтаба Хаменей го назначи на мястото на Голамреза Солеймани, загинал във войната. Той вече беше командвал опълчението в периода 2007-2009 г. и под ръководството му „Басидж“ изигра ключова роля в потушаването на протестите след президентските избори през 2009 г. След това почти 13 години оглавяваше разузнаването на IRGC.

Женските подразделения на „Басидж“ не са ново откритие. Основната им форма от години са батальоните „Ал-Захра“, които набират момичета и жени над 15 години. През 2015 г. броят им възлизаше на около 1800, а работата им е главно социална, културна и пропагандна, заедно с логистичното осигуряване на ученията на „Басидж“. Изцяло женски са и батальоните „Коусар“, които според IranWire са устроени по модела на батальоните за бързо реагиране „Бейт ол-Мокаддас“ и подпомагат охраната на градовете и операциите срещу безредици. Тъкмо тях Насерян, отговорничката за женския „Басидж“ в IRGC за провинция Техеран, посочи сред женските звена в учението със 110 000 доброволци от „Джанфада“, насрочено за 16 септември.

„Джанфада“ работи на две нива: регистърът е витрината, а батальоните са същината. Десетките милиони имена са числото, което властта показва, докато за военната подготовка се записват стотици хиляди и те постъпват в структурите на „Басидж“ под командването на човека, оглавявал опълчението и потушаването на протестите през 2009 г. Али Алфоне от Института за държавите от Арабския залив във Вашингтон вижда в кампанията опит да се възстанови патриотичният образ на опълчението, което след примирието с Ирак през 1988 г. според него се е превърнало в инструмент за вътрешна принуда и потискане на инакомислие. Алфоне смята, че режимът готви организацията за три заплахи: сухопътно нахлуване на САЩ, гражданска война в периферни провинции, разпалена от САЩ и Израел, и масови вълнения, предизвикани от тежката икономическа криза.

Учебната програма тегли в другата посока. Противотанковите оръжия, зенитните средства и FPV дроновете са предназначени срещу бронирана техника и самолети, не срещу тълпа, а Таеб говори за подготовка за действия на сушата, във въздуха и по море. Изцяло женският батальон за бързо реагиране обаче не е ново изобретение: в „Басидж“ той вече съществува като „Коусар“, чиято задача е поддръжка при потушаване на безредици. Затова новите батальони вероятно ще служат първо за удържане на градовете и едва след това за външна отбрана. Потвърждение би била появата им на контролни пунктове и по време на задушаване на протестни действия. Обратен сигнал би било разполагането им на крайбрежието и островите в Персийския залив или включването им в Сухопътните войски на IRGC.

Руски документи отчитат 24 хеликоптера за Иран, заснети са единици

🇷🇺🚁 Пет възела за чуждестранна поръчка в руския военно-промишлен комплекс от декември 2025 г. са били придружени от необичайно указание: етикетите им да бъдат преработени на английски език, а надписът „експортна доставка“ – премахнат. Компонентите са свързани с договор за доставката на щурмови хеликоптери на Иран, сочат поверителни вътрешни документи, описани от United24 Media.

Поръчката е проследена до външнотърговски договор от 29 юни 2020 г. с участие на „Рособоронекспорт“ – държавния посредник, през който минават над 85% от руския износ на въоръжение. През октомври 2022 г. Павловският машиностроителен завод „Восход“ отбелязва, че „Роствертол“ в Ростов на Дон се подготвя да произведе 24 хеликоптера с обозначение „изделие 2983“. Става дума за Ми-28НЕ – експортния вариант на двуместния Ми-28, предназначен за операции през нощта и при различни метеорологични условия.

Едни и същи кодове се появяват в различни години в документацията на няколко предприятия и позволяват да бъде проследена веригата от подизпълнители. Раменското конструкторско бюро отговаря за бордовата електроника; „Аеросила“ получава запитване за производството през септември 2024 г. Саратовското ЕПО „Сигнал“ представя цените за своята част от поръчката. За подготовката на екипажите „Динамика“ доставя комплексен тренажор с подвижна платформа, който позволява обучение, без да се изразходва летателният ресурс на самите хеликоптери.

Според описаните от United24 Media документи 24 хеликоптера са доставени на Иран през 2025 г. Освен това документацията сочи, че санкционирани предприятия продължават работа по същата поръчка и след посочения период на доставка.

Публичните сведения извън документите установяват по-малко. В периода 30 декември 2025 г. – 1 януари 2026 г. платформи за проследяване на полети регистрират поне пет руски военно-транспортни самолета Ил-76, насочили се към Техеран. На 28 януари се появяват снимки на един Ми-28НЕ с пикселен пустинен камуфлаж и без ирански опознавателни знаци. Мястото на заснемане е определено чрез геолокация като хале на Pars Aerospace Services Company на летище Мехрабад. През февруари са публикувани и записи на хеликоптер в полет над западен Техеран.

Оценките на специализирани издания варират между 3 и 6 машини. TWZ и The Aviationist изрично пишат, че нито поръчаното, нито доставеното количество е публично известно. В цитираните сведения няма данни за нова партида след февруари 2026 г.

Разликата между 24 и 6 не е непременно противоречие: публичните кадри може да показват само част от доставеното. Приемо-предавателни процедури, съхранение и графици за въвеждане в експлоатация биха могли да обяснят защо останалите машини не се виждат. Възможно е обаче отчетеното в документацията да изпреварва реалното изпълнение. Наличните сведения не позволяват да изберем между тези хипотези, нито да установим дали документалното понятие „доставени“ означава физическо пристигане на всички хеликоптери в Иран.

Сходна неяснота е налице и при многоцелевите изтребители Су-35. Документи от същия изтекъл масив описват производството на 16 самолета за Ислямската република по сделка за 48 броя, а през юли 2026 г. руски източници съобщиха за 20 завършени самолета. В цитираната информация няма потвърждение за пристигането на Су-35 в Иран.

Броят на хеликоптерите има значение за оценката на иранските възможности след кампанията, започнала на 28 февруари 2026 г. Според изчисленията на проекта за проследяване на военни загуби globalmilitary.net Техеран е загубил над 90 летателни апарата, а транспортната авиация и платформите за дозареждане във въздуха са понесли тежки загуби. Любопитен факт е, че Иран разполагаше с два Boeing 707 и единствения в света летящ KC-747, унищожени на летище Мехрабад на 6 март 2026 г.

Военновъздушните сили на Иран избягваха борбата за контрол върху въздушното пространство: оцелелите самолети бяха разпръснати, а ответните удари бяха поверени на ракетни и дронови отряди към Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Известно е за партида МиГ-29, разгърната в Шираз като временно попълнение. Оценката, че възстановяването на авиацията оттогава зависи почти изцяло от Москва, обаче се нуждае от допълнителна опора.

С оглед на тежките загуби разликата между попълване на загубите с 3 и 24 хеликоптера е огромна. Дори и по-голямото количество обаче само по себе си не гарантира възродена способност за действия с щурмови хеликоптери.

Още през февруари Пол Идън  във Forbes, че нито Ми-28НЕ, нито Су-35 могат да възстановят въоръжените сили, чиято авиация разчита основно на американски самолети отпреди 1979 г. Според него този недостиг засяга не просто машините, но и поддръжка, боеприпаси и обучени екипажи. Тренажорът на „Динамика“ и обучението в Русия са свързани именно с подготовката на персонал, но наличните сведения не позволяват да се оцени кога и до каква степен тя ще се превърне в реална бойна способност.

Друга част от същия масив документи е свързана със сухопътната техника. През юли 2024 г. Арзамаският машиностроителен завод и иранската компания Pars Khodro, установена в свободната икономическа зона „Арас“, подписват споразумение за две бронирани машини „Спартак“ на обща стойност 570 000 долара. През април 2025 г. посоченото количество нараства до 82 машини. Друг документ описва 80 броя за 20,16 млн. евро с получател техеранската „Pishgam Sanat Gharb“. Плащанията преминават през Trinity Limited LLC, регистрирана на Маршаловите острови.

За 2026–2027 г. са предвидени до 120 единици. Обсъждани са и 10 бронирани машини „Атлет“, а описаният общ планиран обем надхвърля 200 машини и обхваща период до 2029 г. Отделните количества не могат да се събират автоматично, тъй като не е ясно кои документи описват разширение на вече договорена сделка и кои – допълнителни доставки.

Отделно са предвидени 80 китайски комплекта за видеонаблюдение на стойност около 720 000 евро, които трябва да бъдат доставени на граничните части и звената за вътрешна сигурност, а не сухопътните войски.

Договорките включват и обучение по експлоатация и поддръжка, за което ирански персонал е пътувал до Арзамас. Морският превоз е възложен на товарния кораб „Композитор Рахманинов“, чийто график включва превоз на поне 36 бронирани машини. САЩ са санкционирали кораба заради трансфера на военни товари между Русия и Иран в Каспийско море.

През същия месец, за който е предвидена промяната на етикетите по хеликоптерната поръчка, украинските въоръжени сили съобщават за удар по кораба. На 12 декември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) на Украйна обявиха, че заедно с нелегалната група „Черна искра“ са поразили „Композитор Рахманинов“ и „Аскар-Сарджа“ край брега на Калмикия. Според тях участниците в движението са предоставили сведения за маршрута и товара.

Това не е първата публикация от същия масив. По-рано United24 Media публикува документи за доставки на ракети въздух–въздух за Иран, планирани за догодина, и кореспонденция по програма за изтребители. Така изтеклата документация обхваща няколко направления на руско-иранското военно сътрудничество.

Публичната информация от иранска страна остава ограничена. През март външният министър Абас Арагчи потвърди, че Русия и Китай предоставят военна помощ, но до момента сделка за доставка на Ми-28НЕ не е обявявана. Не е публично установено и колко от пристигналите хеликоптери са оцелели след кампанията и дали са участвали в бойни действия.

Засега числото 24 се основава на документи, описващи руската страна на сделката. Евентуалната поява на повече отделно разпознаваеми машини с ирански опознавателни знаци и бордови номера би помогнала да се установи минималният доставен брой. Нови транспортни полети или церемония по предаване биха дали полезни като сведения, но сами по себе си не доказват доставка на всички 24 бройки. Отсъствието на нови кадри също не е достатъчно, за да я опровергае.

Въпреки това изложените документи са красноречиво доказателство за нарастващата продължителност и обхват на военното сътрудничество по оста Москва-Техеран. Поръчката на хеликоптери се проследява чак до 2020 г. Отделната сухопътна линия включва плащания през офшорна фирма, обучение в Арзамас край Нижни Новгород и планове до 2029 г. Ако документите действително са автентични, те очертават военно сътрудничество с няколко направления и дългосрочен график, чието реално изпълнение засега остава на хартия.

Барнеа призовава за засилен натиск върху Иран до падането на режима

🇮🇱⚔️🇮🇷 Бившият директор на „Мосад“ Дейвид Барнеа заяви публично, че натискът върху Иран трябва да се засилва до падането на ислямския режим в Техеран. „По моя оценка няма друг избор, освен да се засилят икономическите, дипломатическите и оперативните действия срещу този режим, докато той падне, а той ще падне“, заяви Барнеа на церемония в негова чест, организирана от Йерусалимска община. Думите му бяха цитирани от The Times of Israel в четвъртък вечер.

Барнеа ръководи израелското външно разузнаване в продължение на пет години и напусна поста на 2 юни. Тогава беше наследен от Роман Гофман, който до онзи момент беше военен секретар на премиера Бенямин Нетаняху. В същото изказване Барнеа заяви, че иранците „копнеят за падането“ на властта и се нуждаят от него, за да видят „поне проблясък светлина“. По думите му това иска и „просветеният западен свят“, начело със САЩ и Израел, които са „по-решителни от всякога“. Войните срещу Ислямската република в последната година, допълни той, са показали на света, че иранският въпрос не засяга само Израел: ако не се реши, „ще достигне до всеки и навсякъде – било с балистични ракети, тероризъм или разработване на ядрено оръжие за масово унищожение“.

В основата на първоначалния политически план стои предложение именно на Барнеа. Според разследване на The New York Times от 22 март преди началото на военната кампания той представя на Нетаняху следния сценарий: в рамките на няколко дни след първите удари „Мосад“ вероятно ще успее да активира местната опозиция и да предизвика безредици и прояви на бунт, които биха могли да доведат дори до рухването на Ислямската република.

Барнеа е представил същото предложение и пред висши служители от администрацията на Доналд Тръмп по време на среща във Вашингтон в средата на януари. Един от елементите на плана предвиждал подкрепа за навлизане на въоръжени формирования на ирански кюрдски от Северен Ирак, с които както ЦРУ, така и Мосад поддържат отдавнашни връзки. В самото начало на войната израелската авиация нанасяше серия от тежки удари по цели  в Северозападен Иран отчасти с цел да разчисти пътя за тези формирования.

Нетаняху прие плана въпреки съмненията, изразени от военното разузнаване АМАН и някои американски официални лица, които бяха преценили, че вероятността от масово надигане е ниска. На 20 март „Канал 12“ разкри допълнителни детайли от оценката: ако ръководството бъде обезглавено, а държавните институции и репресивният апарат бъдат значително отслабени, Мосад и ЦРУ знаят как да подтикнат иранците отново да излязат на улицата. Самият Барнеа придружил прогнозата с уговорката, че обстановката е динамична и постигането на желания резултат може да отнеме продължително време.

Тръмп отправи призива публично. „Поемете управлението на страната си, то е ваше, за да го вземете“, каза той в първото си обръщение след началото на ударите. Три седмици по-късно въстание не беше избухнало. Американските и израелските разузнавателни оценки стигнаха до извода, че иранският режим е отслабен, но е запазил целостта и начина си на действие. Страхът от репресивния апарат в лицето на Революционна гвардия, армия и полиция очевидно успя да възпре както повторното надигане на вътрешното недоволство, така и готовността на кюрдските въоръжени групи извън нея да преминат границата от Ирак.

Броени дни след първите удари Нетаняху изрази недоволство на закрито заседание, че операциите все още не дават очаквания резултат. Публично той сведе оценката си до едно-единствено изречение: революция не се извършва от въздуха – нужен е и наземен елемент.

Тръмп стигна до същия извод преди края на втората седмица от войната. Силите за сигурност на ислямския режим разстрелват с картечници всеки, дръзнал да излезе на протест, посочи той на 12 март пред Fox News Radio, поради което прагът за участие е изключително висок за обикновеното население, което просто няма оръжие в себе си. Нейт Суонсън, бивш служител на Държавния департамент и Белия дом и представител на преговорния екип на САЩ, обясни същото пред The New York Times по друг начин: онези, които не харесват властта, но не са готови да загинат в съпротивата срещу нея, остават по домовете си.

Шест месеца по-късно Ислямската република продължава да съществува. Върховният лидер Али Хаменей беше ликвидиран още при първата вълна от въздушни удари, а смъртта му беше обявена на 1 март. Седмица по-късно т.нар. „Съвет на експертите“, съставен от 86 висши ислямски богослови и духовници, провъзгласи неговия син Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер. Държавното погребение на Али, чието провеждане беше отложено заради военните действия, се проведе през юли. То включваше шествия в Техеран и Ком и полагане на тялото на покойния лидер в Мешхед, което привлече привлече огромни тълпи. Наследникът не се появи на церемонията, а местонахождението му остава неизвестно, тъй като не е забелязван публично от началото на войната.

Икономическите, дипломатическите и оперативните действия, изброени от Барнеа, вече са в ход. На 24 август министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви кампания, определена от администрацията като „икономическият Ден Д“ и получила названието операция „Economic Outcast“. Министерство на финансите разшири своите правомощия да санкционира чуждестранни дружества, действащи в 5 сфери на иранската икономика: дигитални активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване.

Бесент предупреди всяка една страна, която търгува с режима в Техеран, да прекъсне окончателно всички финансови връзки с него или да понесе последствия. Той определи крайната цел като прекъсване на всяка икономическа връзка, която го подпомага, „докато Техеран остане сам“. Разрешенията за извършване на парични транзакции към страната също бяха отменени.

Оперативният компонент беше задействан същия ден. Програмата „Награди за правосъдие“ на Държавния департамент предложи до 10 млн. долара и възможност за преместване в замяна на сведения за петима висши командири на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Сред тях е началникът на разузнавателното управление Маджид Хадеми.

Дипломатическото направление обаче не изглежда точно така, както го описа Барнеа. Прекият канал между Вашингтон и Техеран е плътно затворен. Меморандумът от Исламабад – споразумение в 14 точки, сключено на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничеството на Пакистан – изтече на 17 август без намерение да бъде подновено. Тръмп заяви, че нови преговори не са насрочени.

Контактите чрез посредници обаче продължават. Пакистанският фелдмаршал Асим Мунир беше в Техеран на 24 август, където се срещна с главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. Два дни по-късно катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани пристигна на същото място и със същата задача.

Спорът е концентриран върху Ормузкия проток, затворен от края на февруари. Корабоплаването през него държи само част от предвоенното равнище. По предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence между 10 и 16 август през стратегическия воден път са преминали 73 кораба спрямо 91 през предходната седмица. Reuters съобщи в четвъртък, че трафикът се е увеличил леко.

В сряда говорителят на Корпуса Хосейн Мохеби заяви, че Иран и Оман са се договорили за своите дялове във водите и приходите от протока. Източник от високите етажи на режима сподели, че споразумение все още няма и все още се уточняват подробности. Условието на Техеран остава непроменено: протокът няма да бъде отворен, докато САЩ не изпълнят ангажиментите, поети през юни.

Прогнозата на Барнеа не се е променила, но инструментът за осъществяването ѝ е различен. През януари очакването беше разузнавателна операция да изведе хората на улицата в рамките на дни. Сега основният лост е финансовият натиск, допълнен от парични награди за информация за висши командири.

Предпоставката, върху която стъпваше първоначалният план, беше подложена на 6-месечна проверка и не се потвърди. Властта в Техеран се оказа способна да преживее обезглавяването на своето ръководство, да организира наследяването и да мобилизира огромни множества за държавното погребение.

Съществува обаче и друг прочит, който също се опира на конкретни обстоятелства. Барнеа говори по време на общинска церемония, а не от официален пост: оперативното ръководство на „Мосад“ се намира в ръцете на Гофман от 2 юни. Освен това икономическата кампания има собствена логика, независима от теорията за предизвикване на всенародно въстание. Бесент формулира целта ѝ като изолация, а не като сваляне на режима. Тълкуването, че санкциите трябва да доведат до смяна на управлението, принадлежи на бившия директор на Мосад, а не на Министерство на финансите на САЩ.

Смяната на властта в Техеран в резултат на такъв натиск, още повече до края на тази година, остава малко вероятна. Силите за сигурност са непокътнати, наследяването е извършено, а до четвъртък Министерството на финансите на САЩ все още не бе обявило санкции срещу голяма чуждестранна банка – мярката, която е посочена от Бесент като предстояща до края на седмицата.

Оценката ще отслабне, ако такава санкция действително бъде наложена, а след нея банки от трети страни започнат да се оттеглят от обслужване на ирански плащания. Тя ще се затвърди, ако Иран и Оман подпишат готвеното споразумение за протока, тъй като това би възстановило приходен канал, който американската кампания се стреми да прекъсне.

15 години затвор за фотожурналистката Ялда Моайери по закона за шпионаж

🇮🇷⚖️📷 Иранската фотожурналистка Ялда Моайери получи присъда от 15 години затвор заради своите снимки и интервюта. За това тя научи в събота, 8 август, на Деня на журналиста в Иран, когато се яви в Революционния съд в Техеран, съобщи Ройтерс. Наказанието е постановено по закона за шпионажа, приет след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Той разширява възможностите на режима да преследва работата с чуждестранни медии като престъпление срещу националната сигурност.

Официални документи по делото не ѝ бяха предоставени. Приятел, който я придружавал, преписал на ръка обвинителния акт в сградата на съда. Според преписа, с който Ройтерс разполага, обвиненията срещу нея включват „интервюиране с мрежи, враждебни на системата“ и изпращане на снимки до субекти в Израел и САЩ, определени като „враждебни“. Самата Моайери посочва, че е предоставила на CNN кадри от щетите след въздушните удари по Иран и през март 2026 г. е дала интервю за своята журналистическа работа.

Наказанието не се изчерпва със лишаването от свобода. Според данни на Международната федерация на журналистите (IFJ) от 12 август съдът е разпоредил конфискация на техниката ѝ, включително камерите и телефона, и налага забрана за упражняване на медийна и културна дейност, заемане на публична длъжност и публикуване в социалните мрежи. „Иранският режим достигна ново равнище на репресия, увеличавайки наказанията за онези, които се осмеляват да критикуват Ислямската република“, заяви главният секретар на федерацията Антони Беланже.

Законът, по който е осъдена, носи името „Закон за засилване на наказанието за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави срещу националната сигурност и интереси“. Парламентът на Ислямската република одобри първоначалния законопроект в края на юни 2025 г. – броени дни след края на войната с Израел. Съветът на пазителите го върна заради неясноти, а окончателната редакция премина през парламента и беше одобрена през есента на същата година.

Той предвижда смъртно наказание за конкретни оперативни и разузнавателни действия в полза на Израел, САЩ или други държави и организации, определени като враждебни. Отделни негови разпоредби тълкуват като криминално деяние политическа, културна, медийна и пропагандна дейност и изпращането на снимки, видео и информация до чуждестранни и определени като враждебни медии и платформи, когато властите преценят, че това застрашава националната сигурност. При по-тежка квалификация подобни действия биха могли да попаднат и под състава „корупция по земята“ (efsad-e fel-arz), който в иранското право може да доведе до смъртно наказание. Законът съкращава и сроковете по производството: за Моайери срокът за обжалване е 10 дни – наполовина спрямо предишния режим.

Наказателната практика по сходни обвинения стига често до бесилката. Пет дни преди Моайери да се яви в съда иранските власти обесиха Омид Бехзад и Пурия Сафват, осъдени за предоставяне на координатите на военни и охранявани обекти на служители на „Мосад“. Екзекуциите по обвинения, свързани с националната сигурност и шпионажа, зачестиха след началото на въздушните удари на Израел и САЩ на 28 февруари. На 27 юли експерти на ООН заявиха, че Техеран очевидно се стреми да всее страх в обществото със смъртните присъди, както и да възпре бъдещи демонстрации и заглуши несъгласието. Делата по подобни обвинения се гледат при закрити врата, а подсъдимите често нямат достъп до доказателствата срещу тях.

Обвинението към Моайери идва след два обиска в дома ѝ от началото на годината. Разузнавателното звено на Корпуса на стражите на Ислямската революция (IRGC) влезе в жилището през януари, докато в страната вървяха масови протести срещу режима, и конфискува телефона, лаптопа и друга електроника, разказва тя. Служители на IRGC се върнали, след като САЩ нанесоха въздушни удари по Иран. „При това идване взеха всичко, включително камерите, които притежавах от детството си“, спомня си Моайери. „Бях подложена на няколко разпита и в крайна сметка делото ми беше препратено към 33-ти клон на Прокуратурата по сигурността, а след това към Революционния съд.“

Правозащитни групи датират самото произнасяне на присъдата по-рано. Hengaw и IFJ съобщават, че е била постановена задочно на 19 юли от 29-и клон на Революционния съд в Техеран, с формулировка „дейност в интерес на ционисткия режим и САЩ“. Така между решението и деня, в който Моайери е научила за него в съдебната сграда, минават близо три седмици.

Отказът да ѝ бъдат предоставени документите по делото е начинът, по който Ислямската република иска да „заглуши“ подсъдимите и показва съдебна власт, която „откровено“ действа като държавен агент, отбелязва Роя Боруманд, изпълнителен директор на Центъра за човешки права „Абдорахман Боруманд“ със седалище в САЩ. Говорителят на иранската мисия в ООН в Ню Йорк не отговори на искането за коментар по случая.

Присъдата идва на фона на силно ограничена среда за иранските медии. „Репортери без граници“ отчитат 16 задържани журналисти в страната от началото на годината, а Комитетът за защита на журналистите (CPJ) през март докладва, че зад решетките са поне 15. През май CPJ и „Репортери без граници“ алармираха, че иранският режим използва продължилото 83 дни прекъсване на интернет, за да прикрие реалните мащаби на репресиите срещу медиите. Сред затворниците в техеранския затвор „Евин“ са иранско-американският журналист Реза Вализаде и японският репортер Шиносуке Кавашима.

Прекъсването започна на 8 януари, в разгара на протестите, избухнали в края на декември след рухването на риала. Норвежката организация Iran Human Rights преброи най-малко 3428 убити демонстранти до 22 януари и около 40 000 задържани. Защитници на човешките права в Иран (HRANA) посочи в своя отчет от 23 февруари, че около 6800 цивилни са били убити, а 53 800 са задържани. Точните мащаби на жертвите остават невъзможни за независимо потвърждение при ограничения достъп до информация. Мишените на арести след кървавото сгазване на протеста включват лекари, адвокати, политици с реформистки идеи и журналисти.

Работата на Моайери е концентрирана основно върху жените. Тя прави едни от първите документирани кадри на жени, задържани от нравствената полиция – сред тях снимка от 2007 г. на две жени, седнали в бели полицейски микробуси, с облени в сълзи лица. През 2017 г. заснема студентка по време на протест срещу икономическото положение в Техеранския университет, която върви през сълзотворния газ с вдигнат юмрук. Администрацията на Доналд Тръмп впоследствие използва кадъра в свои изявления за човешките права в Иран. През 2023 г. Моайери получава международната награда „Кураж в журналистиката“.

Присъдата не е първата в биографията ѝ. През 2022 г. Моайери прекарва три месеца в ареста и получава осемгодишна присъда за отразяването на протестите „Жена, живот, свобода“, избухнали след смъртта на младата Махса Амини в ареста на нравствената полиция. По-късно обща амнистия намалява наказанието, но делото продължава да я излага на разпити от страна на властите. Моайери е лежа и две години в затвора „Гарчак“ – място, което преди това самата тя е снимала.

Новото в настоящия случай е правният механизъм. Предишните дела срещу нея се водеха по обвинения за действия срещу националната сигурност и подстрекаване към безредици. Обвиненията бяха оспорвани от правозащитни групи, но поне се свързваха непосредствено с отразяването на протестите. Законът от 2025 г. разширява значително тази рамка: интервюто за чуждестранна телевизия или изпращането на кадър вече могат да се третират не просто като медийна дейност, а като форма на подпомагане на враждебна държава или действие срещу националната сигурност. Свитият до 10 дни срок за обжалване затруднява още повече защитата, а при предишното дело на Моайери облекчаването на присъдата дойде не от съд, а благодарение на общата амнистия.

„Нито една от тези присъди не ме е накарала да изоставя пътя си дори за миг. Продължих да документирам и да показвам реалностите на иранското общество“, заявява Моайери. „Нямам какво да губя. Режимът ми отне всичко и единственото, което все още имам, са моята истина и честност на наблюдател.“

Британската двойка в „Евин“ прекрати гладните стачки на 93-ия ден

🇬🇧⛓️🇮🇷 Крейг Форман прекрати гладната си стачка на 93-ия ден, а съпругата му Линдзи – на 84-ия, без иранските власти да са направили публично известна отстъпка по което и да било от техните искания. Двамата излежават 10-годишни присъди в техеранския затвор „Евин“ по обвинение в шпионаж, което те отхвърлят още от момента на своето задържане. Роднините съобщиха за края на протеста в изявление от понеделник, разпространено чрез Agence France-Presse.

Отказът от храна започна през май и първоначално беше насочен към условията на задържане: пренаселени помещения без санитарни условия, от които роднините последователно се оплакват, както и тежки физически последици от продължителния престой в затвора. Последните пет дни двойката посвети на останалите затворници в Иран, с намерението протестът да излезе извън рамките на собствения случай. Синът на Линдзи Форман, Джо Бенет, който води кампанията за освобождаването им на пълен работен ден, заяви, че непосредственият приоритет остава здравето и благополучието им, а след него – връщането им у дома след повече от 18 месеца зад решетките.

Линдзи и Крейг Форман, и двамата в началото на петдесетте, влизат в Иран от Армения на 30 декември 2024 г. с валидни визи и лицензиран водач, на поредния етап от околосветското си пътуване с мотоциклети. Корпусът на стражите на ислямската революция ги задържа на 3 януари 2025 г. в централната част на страната, а обвинението в шпионаж е повдигнато на 18 февруари. На 19 февруари 2026 г. Революционният съд в Техеран им наложи по 10 години затвор след заседание от около три часа, до което защитата не беше допусната. Жалбата им е отхвърлена на 2 юни. През юли доведеният син на Крейг Форман съобщи, че към неговата присъда са добавени още две години заради разговори с медии.

Това е вторият им отказ от храна и сравнението с първия обяснява защо краят на сегашния протест сам по себе си е новина. Първата гладна стачка беше съвместна, продължи около месец в края на 2025 г. и имаше едно конкретно, процедурно искане: по-редовна връзка с близките. От началото на май 2026 г. тази връзка отново е прекъсната, а консулските посещения се отказват, установиха през юни докладчиците на ООН. Т.е. самото право, заради което беше проведена първата стачка, впоследствие отново е отнето. Вторият протест продължи три пъти по-дълго и приключи, без иранските власти да са направили публична отстъпка по нито едно от исканията. Един и същ инструмент, използван повторно, даде по-малък резултат срещу многократно по-висока физическа цена.

Външният натиск през тези три месеца също не доведе до видима отстъпка. На 17 юни, около 30-ия ден от гладуването на Линдзи Форман, двама специални докладчици на ООН – Алис Джил Едуардс по въпросите на изтезанията и Май Сато за положението с правата на човека в Иран – описаха ареста като неправомерен и предупредиха, че той може да представлява вземане на заложници по смисъла на международното право. Иран е страна по Международната конвенция срещу вземането на заложници. Докладчиците посочиха и конкретните пороци на производството: липса на доказателства, отказан адвокат по избор на подсъдимите, езикова бариера и твърдения, че разпитите са съпроводени с изтезания или друго малтретиране. Според тях присъдите трябва да бъдат отменени, а Лондон да изчерпи всяко налично дипломатическо средство. Двамата Форман продължиха да отказват храна още два месеца след това изявление.

„Евин“ е голям укрепен комплекс в северната част на Техеран, в който според правозащитни организации се държат политически затворници и чужди граждани. Крейг Форман беше преместен там от Керман през август 2025 г., а двамата със съпругата му са настанени в отделни крила. Самият комплекс е и физически повреден: израелски удар на 23 юни 2025 г. уби 79 души по данни на иранската съдебна власт и разруши клиниката, библиотеката и части от крилото за особено охраняваните задържани. След удара иранските власти прехвърлиха стотици затворници към „Гарчак“ и Главното изправително заведение на Техеран, а два месеца по-късно върнаха близо 600 души в два преустроени сектора в развалините. Един от затворниците описа новите помещения като тъмница, която не покрива минималните условия за човешки живот. Именно с оглед на това трябва да се разглеждат оплакванията от пренаселеност и мръсотия. По време на военната кампания през 2026 г. експлозия в близост изби стъклените панели в крилото на Крейг Форман и събори мазилка върху лежащите отдолу, разказаха тогава роднините.

Пространството за действие на Обединеното кралство се стесни допълнително именно през последните седмици. Британското посолство в Техеран затвори на 22 юли и оттогава функционира дистанционно, което беше посочено като нов утежняващ фактор в изявлението на Джо Бенет. Консулски достъп до двойката така или иначе беше отказан още през май, но затварянето премахва и физическото присъствие на британските дипломати, включително възможността британски представители да се явят на място и да поискат среща. Смени се и политическият събеседник в самото ведомство: случаят беше воден от Ивет Купър, която осъди присъдата и обеща да работи неотстъпно, докато двамата не се приберат у дома, а след оставката на Киър Стармър и сформирането на нов кабинет от Анди Бърнам в края на юли министерството беше поверено на Ед Милибанд. Всичко това се разиграва, докато меморандумът от Исламабад между САЩ и Иран през юни се разпадна в началото на юли, ударите по крайбрежието на Иран и отделни цели във вътрешността му бяха подновени, а преговорите за Ормузкия проток се водят през Оман.

Британският прецедент, който семейството познава най-добре, показва какво реално е давало резултат до момента. Назанин Загари-Ратклиф и Ануше Ашури напуснаха Иран на 16 март 2022 г. – в същия ден, в който Лондон уреди стар дълг от 393,8 милиона паунда по неизпълнена оръжейна сделка отпреди 1979 г.

Тогавашният външен министър обяви освобождаването и плащането заедно, като уточни, че сумата ще бъде достъпна единствено за хуманитарни цели. Освобождаването беше съпроводено от конкретен финансов трансфер. 21-дневното гладуване на Ричард Ратклиф пред сградата на Форин офис през есента на 2021 г. беше насочено към собственото му правителство – за да го принуди да уреди дълга, а не към Техеран. Линдзи и Крейг Форман нямат тази възможност: те са в Иран и основният им инструмент е публичността, а в техния случай цената на тази публичност вече достигна две допълнителни години затвор.

Оттук нататък показателите, които си струва да се следят, са малко и ясни. Възстановена връзка с близките и допуснато консулско посещение, макар и чрез трета държава при затворено посолство, биха показали, че Техеран запазва възможността случаят да бъде използван в бъдеща размяна. Обратните сигнали биха били ново обвинение, допълнителна присъда като тази през юли или преместване извън „Евин“ – стъпки, които вдигат и без това високата цена на публичната кампания, вместо да отварят път към реални преговори. При липсата на пряк дипломатически канал бързото освобождаване изглежда твърде малко вероятно. По-скоро непосредственият въпрос е дали двамата ще успеят да върнат правото да чуват гласовете на най-близките си.

Иран задържа двама френски дипломати, единият малтретиран; Париж ги изтегля

🇫🇷⚡️🇮🇷 Иранските служби за сигурност задържаха в неделя вечерта двама акредитирани служители на френското посолство в Техеран, които бяха разпитвани в продължение на часове, като единият от тях, беше малтретиран. Париж определи акцията като „изключително сериозно действие на сплашване“, извършено „в грубо нарушение на дипломатическия имунитет, с който се ползват“ двамата, поради което ги изтегля от страната.

„Уведомих външния министър на Иран, че това изключително тежко и недопустимо посегателство срещу неприкосновеността на нашите служители не може да остане без последствия“, написа френският външен министър Жан-Ноел Барро в понеделник в публикация в X.

По думите на Барро двамата са били задържани „без основание“, а след освобождаването са успели да се приберат в посолството, където „вече се намират в безопасност в очакване на завръщането си във Франция в следващите часове“. Министърът, който изрази „подкрепа и пълна солидарност“ с преживяното, подчерта, че служителите водят френските програми в подкрепа на иранското гражданско общество – в частност на творци и учени, „което прави агресията още по-шокираща“. Париж не разкри нито самоличност на двамата, нито коя конкретнаа служба е извършила ареста и къде; до вторник сутринта не беше съобщено и дали вече са напуснали Иран. Техеран не коментира обвиненията – иранската агенция WANA предаде изявлението на Барро като френски „претенции“, без потвърждение или опровержение.

Акцията се разигра в разгара на подновената война между САЩ и Иран. Президентът Доналд Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за „приключил“ на 8 юли след ирански удари по търговски кораби във водите на Ормузкия проток и оттогава американската авиация нанася удари срещу ирански цели всяка нощ. В нощта срещу понеделник Централното командване на САЩ (CENTCOM) завърши 9-та поредна вълна – по командни центрове, противовъздушна отбрана, брегово наблюдение, комуникационни мрежи, ракетни и дронови позиции, а в понеделник вечер военните обявиха и десета. Ирански медии обявиха взривове от Сирик и Чабахар на юг до Табриз – първи удар по северозападния град от началото на новата ескалация. Президентът Масуд Пезешкиан призна, че Ислямската република „води пълномащабна война“, върховният лидер Моджтаба Хаменей – невиждан публично от началото на конфликта – нарече подписа на Тръмп под примирието „нищожен и невалиден“, а ирански преговарящ обяви, че Техеран суспендира ангажиментите си по меморандума. Външният министър Абас Арагчи, същият, когото Барро уведоми за инцидента, заяви пред официалната агенция ИРНА, че войната ще завърши „с абсолютна военна победа или с преговори“, за които моментът настъпвал едва при „надеждно предимство на терена“.

Цената на подновените боеве расте от двете страни. САЩ изгубиха трима военнослужещи за 3 дни – двама при ирански ракетен удар по авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания в петък и още един в Северен Ирак при контролирана детонация на боеприпас от свален ирански дрон, – с което загиналите американски военни от началото на конфликта станаха 17. Техеран обяви, че само при последните удари са били убити над 50 души, а войната от 28 февруари насам – над 3000 иранци, и отговори с удари по американски съюзници в Залива: под огън попаднаха електрически и обезсоляващи инсталации в Кувейт, като ракети летяха и към Йордания и Бахрейн. Вашингтон междувременно възстанови морската блокада на иранските пристанища и заплаши с удари по електрически централи и мостове, за да принуди Техеран да разхлаби хватката върху корабния си трафик. Трафикът през Ормузкия проток, откъдето преди войната минаваше една пета от световния петрол, на практика е замрял, а петролът от сорт „Брент“ мина 90 долара за барел.

Франция не участва в кампанията и последователно се разграничава от нея. Макрон стана първият западен държавен глава, разговарял с Пезешкиан след избухването на войната (на 8 март) и оттогава проведе с него нови два телефонни разговора. Миналата седмица Барро същевременно повтори, че европейските санкции – върнати, след като Е3 задейства механизма snapback миналата есен – няма да се вдигнат, докато Техеран не се откаже от своята ядрена програма и „дестабилизиращите си действия в региона“.

Арестът е извършен три месеца и половина след като беше затворена най-тежката страница в двустранните отношения между Иран и Франция. Учителите Сесил Колер и Жак Пари бяха арестувани на 7 май 2022 г. на последния ден от туристическа обиколка из Иран, и прекараха над три години в секция 209 на техеранския затвор „Евин“, отредена за политически затворници. През октомври 2025 г. закрит процес ги осъди на 20 и 17 години за „шпионаж в полза на Франция и Израел“ – обвинения, които семействата наричат скалъпени, месец по-късно двамата бяха преместени под домашен арест във френското посолство, а на 7 април 2026 г. в деня преди обявяването на примирието през април, напуснаха Иран по шосе към Баку в дипломатически конвой с посланик Пиер Кошар. Официалната агенция ИРНА представи заминаването като разбирателство за размяна срещу Махдие Есфандиари – иранската студентка, преследвана във Франция по обвинения за подбуждане към тероризъм; Елисейският дворец отрече уговорена размяна.

„Каквото осигури освобождаването, беше текущата ситуация“, каза тогава пред АФП източник от френското външно министерство.

С Колер и Пари Франция смяташе, че е прибрала последните си „държавни заложници“ – формула, с която описва гражданите си, превърнати в разменна монета. Неделната акция посяга към съвсем друга категория: акредитирани дипломати, чиято лична неприкосновеност Виенската конвенция от 1961 г. изважда изцяло от обсега на приемащата държава. И тук Ислямската република има километрично досие: през януари 2020 г. британският посланик беше задържан за кратко в Техеран на бдение за жертвите на сваления от иранската ПВО украински пътнически самолет, а превземането на посолството на САЩ, когато 52 дипломати бяха 444 дни в плен до 1979 г. остава основополагащият пример за отношението ѝ спрямо дипломатически имунитет. Днешният случай обаче се разиграва във воюваща страна – и засяга представители на европейска столица, която стои извън военната кампания.

Какви ще са последствията, Барро не уточни; Париж засега не е обявил нито експулсации, нито промяна в статута на своята мисия в Техеран. Каквото и да избере, ще го мери срещу стойността на самото посолство: същият канал, който опази Колер и Пари в най-тежките месеци и ги изведе през воюващата страна, остава един от малкото западни прозорци към Ислямската република – и тъкмо неговите хора се оказаха мишена в неделя вечерта.

Саудитска делегация се поклони пред Хаменей въпреки ударите по Рияд

🇸🇦🕊️🇮🇷 Уалид ал-Хурейджи, заместник-министър на външните работи на Саудитска Арабия, оглави делегацията на кралството, която се поклони пред тялото на ликвидирания ирански върховен лидер Али Хаменей в Техеран – поява, която иранските организатори не бяха анонсирали и която отсъстваше от предварително обявения списък на чуждестранните гости.

Новината първоначално беше съобщена от ирански медии в първия ден на погребалните церемонии, а по-късно се потвърди от израелски и западни медии. За разлика от представителите на Оман и Катар, чието участие беше известно предварително, саудитската делегация се появи без предизвестие и почти мигновено се превърна в най-коментирания дипломатически жест на деня.

Поклонението е част от държавно погребение, каквото Иран не е организирал от смъртта на Хомейни. Хаменей не почина от естествена смърт и не се оттегли от властта – той беше ликвидиран на 28 февруари 2026 г. при първата вълна от въздушни удари в рамките на съвместната американско-израелска военна кампания, която обезглави режима и отне живота на значителна част от политическото, военното, разузнавателното и религиозното му ръководство. Тялото му беше изложено в молитвения комплекс „Мосалла“ в Техеран, покрито с червеното знаме от светилището на имам Реза в Машхад – родния град на лидера, където той ще бъде погребан на 9 юли. Погребалните церемонии ще продължат от 4 до 9 юли в Техеран, Кум и Машхад, като иранските власти очакват милиони поклонници и близо 50 чуждестранни делегации, сред които заместник-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, премиерите на Пакистан, Афганистан и Армения, началника на пакистанската армия, заместник-председателя на Общокитайския събор на народните представители, както и делегация от Ирак, водена от президента и председателя на парламента.

Всичко това се случва на фона на демонстративното отсъствие на западни държави, които не бяха поканени, а позицията им беше определена като „срамна“ от иранското външно министерство. Останалите присъстващи, по думите на Техеран, са „от правилната страна на историята“. Междувременно върховен лидер на Ислямската република вече е Моджтаба Хаменей – синът на Али Хаменей, избран от Съвета на експертите в началото на март.

Появата на саудитската делегация е особено значима, защото само преди няколко месеца, в разгара на бойните действия, Техеран предприе безпрецедентен ракетно-дронов удар срещу монархиите от Персийския залив. За първи път в историята бяха атакувани и шестте държави от Съвета за сътрудничество – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Сред целите беше авиобаза „Принц Султан“, разположена на около 96 километра югоизточно от Рияд – ключов логистичен център за самолетите за въздушно дозареждане, подпомагали въздушната кампания срещу Иран. Балистични ракети и дронове поразиха пет американски самолета-цистерни KC-135 Stratotanker и един самолет за далечно радиолокационно откриване E-3 Sentry. Десетки американски военнослужещи бяха ранени, а един впоследствие почина от получените наранявания. През цялото време Рияд поддържаше позицията, че е затворил въздушното си пространство за силите, извършили ударите срещу Иран, и определи ответната атака на Техеран като „страхлива“. Значително по-неудобен за саудитската версия остана фактът, че базата продължи да функционира като ключов пункт за самолетите-цистерни, подпомагащи операцията. Според Washington Post принц Мохамед бин Салман, фактическият лидер на кралството, многократно е убеждавал президента Доналд Тръмп да даде зелена светлина за операцията – твърдение, което Рияд категорично отрича.

Именно затова появата на саудитската делегация предизвика силни реакции и в двете общества. В саудитските социални мрежи поклонението пред човек, чиято Революционна гвардия само преди няколко месеца обстрелваше кралството с ракети и дронове, беше определено като предателство към загиналите. В иранските медии присъствието на представители на монархията, приютила самолетите на агресора, беше възприето като лицемерие, оскверняващо траура. Това взаимно възмущение – рядко съвпадение между две информационни среди, които почти никога не намират общ език – показа колко крехка остава основата, върху която Техеран и Рияд предпазливо възстановяват отношенията си. Дипломатическите връзки между двете държави бяха прекъснати през 2016 г., след като разгневени тълпи щурмуваха и опожариха саудитското посолство в Техеран след екзекуцията на шиитския духовник Нимр ан-Нимр. Те бяха възстановени едва през март 2023 г. с посредничеството на Китай, когато двете страни се договориха да върнат посланиците си. Именно това крехко помирение оцеля през войната и прави днешния жест толкова двусмислен – функциониращ дипломатически канал, съществуващ редом с рани, които все още не са зараснали.

Рияд обаче далеч не остана пасивен през конфликта. Около примирието в началото на април саудитската авиация нанесе удари по иракски шиитски милиции, разположени близо до иранската граница, а Мохамед бин Салман предупреди, че всяко ново нападение ще получи незабавен отговор. Над всичко това стоеше и икономическата цена на войната. Конфликтът предизвика най-голямото документирано прекъсване на световните доставки на нефтопродукти, разтърси икономиката, авиацията и туризма и напомни на саудитското ръководство колко висока може да бъде цената на подобна открита конфронтация за държава, чието благосъстояние зависи от стабилността на енергийните пазари. Именно този прагматичен разчет, а не сантимент, обяснява готовността на Рияд да остави дипломатическия канал отворен.

Стойността на самия жест обаче е почти изцяло символична. Изпращането на заместник-министър, вместо министъра на външните работи Фейсал бин Фархан или държавния глава Мохамед бин Салман, е внимателно премерен избор. Рангът е достатъчно висок, за да не бъде възприет като демонстративно пренебрежение, но и достатъчно нисък, за да позволи лесно отстъпление, ако процесът на сближаване се провали. Така саудитското кралство демонстрира готовност за диалог, без да поема политическа тежест с реално сближаване. Посланието има няколко адресата едновременно. Към Техеран – че дипломатическият канал, възстановен с посредничество от Китай и оцелял през войната, остава действащ. Към Вашингтон – че предпазливият подход към новия ирански режим е плод на собствена стратегическа преценка, а не на капитулация. И към собствената саудитска публика – че кралството няма да позволи траурната дипломация да го въвлече отвъд символичния жест.

Самата визита не променя стратегическата картина. Отношенията между двете държави остават по същество враждебни, а не действително размразени. Сигналът е за намерение, а не за промяна в политиката – желание да бъде запазено примирието от началото на май и да бъде даден шанс на преговорите, с посредничество от Катар и Швейцария, които Иран демонстративно постави на пауза заради погребалните церемонии. Фонът остава напрегнат: Техеран отново отправя заплахи, свързани с Ормузкия проток, а техническите преговорни канали с Вашингтон продължават да функционират трудно и единствено благодарение на посредници. В този контекст саудитското присъствие представлява ход със стратегически смисъл, но с минимална политическа цена – характерен пример за предпазливото балансиране, което усвои още след посредничеството на Китай преди войната и което му позволява едновременно да остане част от американската коалиция и да поддържа отворен канал към Иран.

Най-вероятният сценарий е да последват още подобни контакти, които ще поддържат комуникацията жива, без да прерастват в реално политическо сближаване, поне докато не стане напълно ясно кой и как ще консолидира властта около новото и все още неизпитано ръководство в Техеран. Съществува и по-сдържан прочит на същото събитие: погребалната дипломация има свои утвърдени правила и подобно присъствие може да бъде тълкувано само като протоколен акт на уважение в регион, където дори заклети противници си отправят съболезнования, а не като първата стъпка на нов политически курс. Двете интерпретации не се изключват взаимно, а внимателно подбраният ранг на саудитската делегация всъщност се вписва еднакво добре в двете, което прави жеста толкова лесен за разчитане като форма на стратегическо хеджиране.

Какво би наклонило везните? Ако през следващите седмици последват контакти на равнище външни министри или сигнали за връщане към пълно възстановяване на дипломатическото представителство на най-високо ниво, тезата за съзнателно размразяване на отношенията ще стане значително по-убедителна. Ако обаче избухне нов инцидент в Ормузкия проток или се подновят напреженията чрез прокси конфликти в Йемен и Ирак, сегашният епизод вероятно ще остане именно това – еднократен поклон, а не начало на стратегически завой. Засега Рияд направи най-евтиния възможен дипломатически ход, който въпреки това носи ясно политическо послание.

Иран изпълни нови две екзекуции на участници в протестите през януари.

🇮🇷⚖️ Режимът в Ислямска република Иран изпълни смъртната присъда на Джавад Замани и Аболфазъл Саеди – двама мъже, арестувани в Шахруд по време на мащабните демонстрации през януари срещу режима в Техеран, съобщи свързаната с правосъдието информационна агенция „Мизан“.

Новинарската агенция определи двамата мъже като „вражески пехотинци“ и „въоръжени лидери на преврата през януари“ в Шахруд и заяви, че участниците в протеста са създали т.нар. предлог и условия за враждебни действия от страна на враговете на Иран.

Мохамад-Садег Акбари, ръководител на съдебната власт в провинция Семнан, отправи обвинения към Замани и Саеди за предполагаемо участие в безредици, нанасяне на щети по клон на банкова институция, нарушение на обществения ред пред сградата на губернатора, обръщане и запалване на полицейски автомобил, но също така в нападения срещу домове и коли.

Според „Мизан“ обвиненията срещу тях съдържат твърдения за подстрекаване на гражданите към участие в протести, сдружаване и таен заговор срещу вътрешната и външната сигурност, „мохаребе“ (или „водене на война срещу Бога“) и „корупция на земята“.

Властите и държавните медии в Иран многократно се опитват да дискредитират протестите срещу режима и неговата икономическа политика, определяйки ги като „бунтове“, „безредици“ или „преврат“ и свързвайки ги с чуждестранни фактори, предимно САЩ и Израел.

„Мизан“ публикува 50-секундно видео, за което твърди, че показва самопризнания на задържаните лица, при което лицата им остават замъглени за цялата дължина на видеото. Правозащитни организации и потърпевши от произволни арести многократно алармираха, че режимът често подлага на натиск задържани да направят самопризнания, изтезания и сурови условия за центровете за задържане на Ислямската република.

Иран увеличи рязко броя на изпълнените екзекуции през последните няколко месеца, много от които бяха на политически затворници, обвинени участие в януарските протести или изправени пред скалъпени обвинения, свързани с шпионаж.

В началото на юни иранският режим екзекутира Мехрдад Мохамадиния и Ашкан Малеки – двама участници в протестите от началото на годината, които получиха обвинения, че са подпалили джамия в Техеран.

Израел нанесе ответни удари срещу Иран.

🇮🇱🎯🇮🇷 Военновъздушните сили на Израел предприеха преди броени минути мащабен удар по военни цели в западен и централен Иран, стана ясно от официално изявление на Израелските отбранителни сили (IDF), които потвърдиха за поразени обекти на „иранския терористичен режим".

Ударът не е изолиран инцидент, а актът, който окончателно погребва крехкото примирие от 8 април и вероятно вероятно ще върне региона в състоянието на открита война, от което дипломацията се опитваше да го изведе в последните 7 седмици. Израелските действия са директен отговор на иранския обстрел с балистични ракети срещу северен Израел, извършен часове по-рано – първия такъв от влизането в сила на примирието – в открито предизвикателство към искането, отправено от американския президент Доналд Тръмп към премиера Бенямин Нетаняху да се въздържи от ескалация.

Геометрията на удара е добре позната от последната въздушна кампания, стартирала на 28 февруари, Масирани формации от израелски изтребители прелетяха през въздушното пространство на Сирия и Ирак – най-краткият маршрут от Леванта към Иран, по който те преминаваха и в предходната фаза на войната. Ирак, както и винаги, не е състояние да възпрепятства това преминаване, което всеки път илюстрира колко малко суверенен контрол върху собственото си небе упражняват федералните власти в Багдад. Ситуацията в Сирия е аналогична, особено след свалянето на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. и последвалите израелски удари, унищожили последния останал противовъздушен капацитет на страната.

Спектърът на поразените обекти очертава систематични удари, насочени едновременно към военновъздушната мощ, противовъздушната отбрана, ракетното производство, индустрията за дронове и командно-репресивния апарат на Революционната гвардия:

• В Техеран и околностите: Докладвани са множество експлозии в западните предградия на столицата, като кадри потвърдиха директни попадения в района на летище „Мехрабад“, което има двойно цивилно-военно предназначение, тъй като подслонява ирански бойни самолети. Удари са регистрирани в Кередж – ключов индустриален пояс, разположен северозападно от столицата.
• В провинция Исфахан: В Наджафабад беше поразен склад за сглобяване на дронове. Регионалният център остава критичен възел за иранската балистична програма със своите производствени и изследователски мощности.
• В останалите региони: В Табриз беше ударена площадка за балистични ракети, докато в Есламабад-е Гарб (западната провинция Керманшах) беше нанесен прецизен удар по комплекс на Революционната гвардия в опит за ликвидиране на висши ръководни кадри. Взривове бяха отчетени и в Урмия, провинция Западен Азербайджан – направление близо до турската граница, където Израел вече е поразявал летищни обекти.

Качествено нов елемент, ако бъде потвърден, е ударът по остров Харк. Пристанището в Персийския залив, през което минава до 90% от износа на ирански петрол, вече беше мишена на удари през пролетта, но тогава както и двата съюзника (САЩ и Израел) поразиха единствено военни цели на острова и съзнателно оставиха петролно-газовата инфраструктура, която по-късно е оценена като практически непокътната. Ключов детайл от тази нощ е не дали Харк е ударен, а каква е била конкретната цел: повторение на предишните атаки или първото известно посегателство срещу самия терминал. Прекрачването на този праг – който САЩ не пожела да премине досега – би превърнало кампанията от такава, насочена срещу военната машина на режима, към директна атака срещу икономическото му оцеляване, с незабавно отражение върху цената на барела и сигурността на залива.

Междувременно израелски канали докладват, че Военноморските сили на Израел са участвали в ударите, като са изстреляли крилати ракети с голям обсег от източната част на Средиземно море, а на кадри от Бейрут могат да бъдат видяни снаряди, преминаващи през небето над града. Израел притежава система с подводно базирана с такъв обсег – крилатата ракета Popeye Turbo от подводниците клас „Делфин", която може да поразява цели до 1500 км.

В последователността, довела до размяната на удари от изминалата нощ, се забелязва очевидна ескалационна верига. На 7 юни въздушен удар по щаб на Хизбула в южните предградия на Бейрут в отговор на атака от страна на терористичната групировка срещу северните общности на Израел, бе извършен без предварително известие от страна на IDF. По данни на ливанското здравно министерство, 2 души загинаха, а други 20 са ранени. Техеран, който предварително заплаши, че удар срещу Хизбула в Бейрут ще доведе до пълномащабна регионална война, отговори със залп от балистични ракети срещу Израел – първия такъв след влизане в сила на примирието през април, при което бяха докладвани редица взривове в северен Израел. По-късно израелското командване обяви, че всички ирански ракети, изстреляни срещу страната през нощта, са свалени, с изключение на попадналите в безлюдни площи. Президентът Доналд Тръмп обяви пред Axios, че планира да разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху, за да го убеди да не отвръща. Ударите от последния час са отговорът на това искане – и той е отрицателен.

Оперативната уязвимост, която Израел експлоатира, е наследство от пролетта. Противовъздушната отбрана на Иран понесе системна деградация от съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, която стартира на 28 февруари 2026 г. – офанзива, която през първите 12 часа въвличаше близо 900 удара по ешелонираната ПВО, ракетна инфраструктура и военно-политическото ръководство на Иран, отнемайки живота на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки други ръководни кадри.

След над 5 седмици бомбардировки иранската ПВО мрежа така и не беше възстановена; повторното проникване в дълбочина, до ключови градове като Техеран, Исфахан и северозападните части на страната в рамките на една нощ подсказва, че темпото на това възстановяване остава далеч зад готовността на Израел отново да го тества. Асиметричното съотношение между израелските способности за поразяване и иранските такива за отбраняване е оперативната предпоставка, която прави подобна кампания не само възможна, но и опасно изкушаваща.

Същинското събитие от изминалата нощ не е самата размяна на удари, а структурният колапс на архитектурата за деескалация, която Вашингтон изгради, за да замрази войната от пролетта. Примирието между САЩ и Иран, сключено на 8 април и удължено безсрочно на 21 април, не почиваше на споделен интерес от мир, а на взаимно изтощение и американски натиск. При положение, че ливанският и иранският фронт отново се вплетоха в обща ескалация – обстрелът на Хизбула по северен Израел, ответният израелски удар по Бейрут, иранската ракетна атака срещу Израел и израелския удар срещу Иран – натрупаните със седмици нарушения вече прераснаха от постепенна ерозия в окончателно загърбване на примирието.

По-показателен от ударите е политическият факт, че те бяха нанесени въпреки изричната молба на президента Тръмп – индикатор за свиващия се лост на Вашингтон над вземането на решения от страна на Израел и неговото връщане към доктрината на ескалационна доминация, в рамките на която инициативата се откупува с готовност за поемане на риск от нова ескалация. А той вече не е хипотетичен: през изминалата седмица ирански дронове бяха свалени в небето над Ормузкия проток, а балистични ракети реализираха попадения в Кувейт и Бахрейн – напомняне, че всяко ново стъпало неизбежно ще въвлече Персийския залив и енергийните коридори.

Неясно остава единствено дали израелските удари от изминалата нощ ще останат с ограничени по обхват, с цел връщане на възпирането, или ще се окажат началото на нова устойчива кампания на въздушни удари по образец на тази от пролетта. Наблюдаваните индикации клонят към второто, но окончателния отговор ще зависи от това дали през следващите 24 часа ударите ще продължат и дали отговорът на Иран ще възпроизведе този от март с масиран ракетен обстрел, превърнал размяната на удари в пълномащабна война. Дотогава по-предпазливото заключение е, че примирието е мъртво, а въпросът вече не е дали войната се завръща, а с каква интензивност.

Неизвестни изтребители нанесоха прецизен удар по член на иранския режим в Андише.

🇮🇷 През изминалата нощ неизвестни изтребители са нанесли въздушен удар срещу сграда в Андише, един от новите градове в окръг Шахриар, на около 30 км западно от Техеран, при който според местни източници е ликвидирано лице, посочено като Вахид Хакан.

По данни на мониторинг групи лицето е бил ангажирано със снабдителна дейност за държавният медиен оператор на Ислямска република Иран (IRIB) и по-конкретно с вноса на сателитно оборудване, и с договори между IRIB и икономическата структура на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) – строителния конгломерат „Хатам ал-Анбия“. Една от версиите го описва като генерал от IRGC, а друга – като фигура от логистичния и административен ешелон. Към момента официално потвърждение не е публикувано от нито една страна – обстоятелство, изискващо информацията да се тълкува със съответната предпазливост.

Ако бъде потвърден, ударът би бил показателен не толкова с ранга на жертвата, колкото с нейната функция. През изминалата година логиката на американско-израелските удари по иранския режим следва предвидима йерархия на целите: върховният водач Али Хаменей, секретарят на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани (бивш директор именно на IRIB), началникът на разузнаването на гвардията Маджид Хадеми, командирът на „Басидж“ Голамреза Солеймани и т.н. Това бяха удари, които поразиха върха на пирамидата – командването, политическото ръководство и водещите учени от ядрената програма. Докладваният удар от изминалата нощ е насочен към различен слой: не острието, а сухожилието – административно-снабдителната тъкан, която свързва икономическата империя на IRGC с медийния апарат на режима.

IRIB не е обикновена държавна медия – това е държавния радио-телевизионен монопол, чийто директор се назначава лично от върховния водач на режима, и който играе ролята на гръбнак за пропагандата му. През последните години този гръбнак многократно беше мишена на натиск – седалището на компанията беше поразено от израелски удари по време на 12-дневната война през юни 2025 г. Ефирът многократно беше компрометиран в резултат на кибератаки, приписвани ту на структури на „Моджахедин-е халк“ (политическа и паравоенна групировка в изгнание, бореща се срещу режима), ту на координирани усилия на израелското разузнаване. Снабдяването на тази мрежа със сателитна техника – приемници, антени, предаватели и друго оборудване – е точно онази дейност, без която пропагандната машина е неспособна да работи. Поразяването на ключова фигура от този процес вероятно има своите съображения.

Другата страна на този снабдителен възел – строителният щаб „Хатам ал-Анбия“ (да не се бърка с военното командване, което носи същото име) – е една от най-непрозрачните и санкционирани структури на иранския режим. Това е инженерно-икономическият конгломерат на IRGC, който държи контрола върху стотици дружества и хиляди държавни договори и простира своите пипала от петролните и газовите находища на „Южен Парс“ до едрата инфраструктура. Когато подобна структура поема договори за внос на сателитно оборудване за държавната телевизия, се очертава характерен за Техеран кръговрат: военно-икономически конгломерат под санкции снабдява пропагандния апарат, а посредниците между двете се превръщат – поне в очите на онзи, който нанася ударите – в легитимна цел. Точно тази посредническа роля може би дава отговор защо снабдител без публичен ранг би попаднал в полето на подобни операции.

Войната, започнала на 28 февруари с поредица от обезглавяващи удари срещу иранския режим, премина в крехко примирие – постигнато с посредничество от Пакистан на 8 април и продължено безсрочно на 21 април – но това примирие е системно нарушавано и от двете страни, а към края на май и началото на юни те водят преговори за широко споразумение, включително за все още блокирания Ормузки проток. Именно в подобни „сиви“ периоди – нито открита война, нито мир – целенасочените удари изглежда не спират, а само сменят своя регистър: от удари по военните и политическото ръководство към прецизни удари по тясно профилирани цели. Самият град Андише, освен като сателитен град на столицата Техеран, вече присъстваше в хрониките – като едно от огнищата на репресии срещу протестиращи по време на бунтовете от януари 2026 г.

Иран е опитал да атакува американски разрушители с противокорабни ракети.

🇮🇷⚠️ Интензивна работа на противовъздушната отбрана е докладвана в Шахран, северозападен квартал на Техеран. Силни експлозии са регистрирани в различни точки от провинцията на иранската столица, които включват военни съоръжения в подножието на планината Алборз, разположена северно от града.

По предварителни данни, публикувани от кореспондента на израелското армейско радио Дорон Кадош, Техеран е предприел масиран ракетен удар по американски разрушители от клас Arleigh Burke в отговор на американски удар по ирански танкери, нанесени днес като част от усилията за налагане на морска блокада на режима.

По непотвърдени данни от местни източници, около 7-8 противокорабни ракети са били изстреляни от различни точки по крайбрежието на Ормузкия пролив.

Военно-политическото ръководство на Израел заяви, че „внимателно следи развитието на ситуацията“.

Анализ: Какво всъщност показва разузнавателният доклад на САЩ за ядрената заплаха от Иран

🇮🇷 Разузнавателните оценки на САЩ, според които Иран се намира на около година от ядрено оръжие, не са претърпели значителна промяна от 12-дневната война миналия юни, въпреки скорошната съвместна въздушна кампания на Израел и САЩ, започнала на 28 февруари 2026 г. и продължила 39 дни, съобщава Ройтерс.

Редица световни медии представят това като удобен повод да се усъмнят дали двете кампании срещу иранския режим наистина са си стрували. Анализатори от The Jerusalem Post настояват, че от гледната точка на Израел и двете войни са постигнали критични цели.

Преди юни 2025 г. страната беше изправена пред две непосредствени екзистенциални заплахи от Ислямската република: ядрената програма и нарастващият арсенал от балистични ракети. Нанесените удари в 12-дневната война удари срещу десетки обекти на ядрената програма отложиха заплахата от „въпрос на месеци“ до между една и две години напред.

Съвместните удари тази година на свой ред намалиха наличния арсенал на Техеран от 2500 балистични ракети, при перспектива за 3700-4300 допълнителни ракети, произведени в рамките на период от половин година – до не повече от 1000 ракети със забавяне от няколко години за производството на нови мащабни обеми.

Защо тогава докладът звучи разочароващо? Причината отчасти се крие в различните послания на американския президент Доналд Тръмп и Израелските отбранителни сили (IDF). Тръмп постави акцента върху това, че войната ще прекрати ядрената заплаха. IDF от своя страна наблегна на заплахата от балистични ракети, като омаловажи въпроса с ядрения потенциал на режима. Пентагонът почти не е бомбардирал нито един ирански ядрен обект по време на около 40-те дни на съвместни въздушни удари тази пролет – тема, различна от юни 2025 г.

Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60%, и с новото съоръжение „Пикакс Маунтин“, но тези активи не означават автоматично, че той се намира близо до сдобиване с ядрено оръжие. По данни от открити източници по-голямата част или целият запас от обогатен уран е заровен под развалините на ядрения обект в Исфахан, а също под Фордоу или Натанц. Иран е правил опити да се доближи до този уран, но след 11 месеца не е съумял да го стори. Дори и да го извлече, Израел и САЩ знаят с абсолютна точност неговото местоположение и могат да нанесат удар по всеки опит за изнасянето му.

Това не означава, обаче, че Израел и САЩ могат да си позволят да намалят своята бдителност. Ядреният обект „Пикакс Маунтин“, чието изграждане започна през 2021 г. не трябва да бъде изпускано от поглед и може да се наложи да бъде атакувано. По-широките надежди режимът в Техеран да рухне или поне да се откаже от своите намерения за обогатяване засега не се реализират.

От израелска гледна точка отдалечаването на две отделни екзистенциални заплахи с години напред в бъдещето представлява критично постижение в сферата на сигурността, дори без да е постигнато окончателно решение.

Тръмп отхвърли последното предложение на Иран: „Не съм доволен.“

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп сподели, че не е доволен от последното предложение на Иран във връзка с евентуално споразумение за окончателно прекратяване на войната.

„Те искат да сключат сделка, но аз не съм доволен от нея“, каза Тръмп пред репортери пред Белия дом в отговор на въпрос относно предложението, което беше получено от Техеран в четвъртък.

„Те постигнаха известен напредък, но не съм сигурен дали някога ще стигнат докрай“, заяви Тръмп, като отново подчерта, че иранското ръководство е „разпокъсано“.