Иран задържа двама френски дипломати, единият малтретиран; Париж ги изтегля

🇫🇷⚡️🇮🇷 Иранските служби за сигурност задържаха в неделя вечерта двама акредитирани служители на френското посолство в Техеран, които бяха разпитвани в продължение на часове, като единият от тях, беше малтретиран. Париж определи акцията като „изключително сериозно действие на сплашване“, извършено „в грубо нарушение на дипломатическия имунитет, с който се ползват“ двамата, поради което ги изтегля от страната.

„Уведомих външния министър на Иран, че това изключително тежко и недопустимо посегателство срещу неприкосновеността на нашите служители не може да остане без последствия“, написа френският външен министър Жан-Ноел Барро в понеделник в публикация в X.

По думите на Барро двамата са били задържани „без основание“, а след освобождаването са успели да се приберат в посолството, където „вече се намират в безопасност в очакване на завръщането си във Франция в следващите часове“. Министърът, който изрази „подкрепа и пълна солидарност“ с преживяното, подчерта, че служителите водят френските програми в подкрепа на иранското гражданско общество – в частност на творци и учени, „което прави агресията още по-шокираща“. Париж не разкри нито самоличност на двамата, нито коя конкретнаа служба е извършила ареста и къде; до вторник сутринта не беше съобщено и дали вече са напуснали Иран. Техеран не коментира обвиненията – иранската агенция WANA предаде изявлението на Барро като френски „претенции“, без потвърждение или опровержение.

Акцията се разигра в разгара на подновената война между САЩ и Иран. Президентът Доналд Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за „приключил“ на 8 юли след ирански удари по търговски кораби във водите на Ормузкия проток и оттогава американската авиация нанася удари срещу ирански цели всяка нощ. В нощта срещу понеделник Централното командване на САЩ (CENTCOM) завърши 9-та поредна вълна – по командни центрове, противовъздушна отбрана, брегово наблюдение, комуникационни мрежи, ракетни и дронови позиции, а в понеделник вечер военните обявиха и десета. Ирански медии обявиха взривове от Сирик и Чабахар на юг до Табриз – първи удар по северозападния град от началото на новата ескалация. Президентът Масуд Пезешкиан призна, че Ислямската република „води пълномащабна война“, върховният лидер Моджтаба Хаменей – невиждан публично от началото на конфликта – нарече подписа на Тръмп под примирието „нищожен и невалиден“, а ирански преговарящ обяви, че Техеран суспендира ангажиментите си по меморандума. Външният министър Абас Арагчи, същият, когото Барро уведоми за инцидента, заяви пред официалната агенция ИРНА, че войната ще завърши „с абсолютна военна победа или с преговори“, за които моментът настъпвал едва при „надеждно предимство на терена“.

Цената на подновените боеве расте от двете страни. САЩ изгубиха трима военнослужещи за 3 дни – двама при ирански ракетен удар по авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания в петък и още един в Северен Ирак при контролирана детонация на боеприпас от свален ирански дрон, – с което загиналите американски военни от началото на конфликта станаха 17. Техеран обяви, че само при последните удари са били убити над 50 души, а войната от 28 февруари насам – над 3000 иранци, и отговори с удари по американски съюзници в Залива: под огън попаднаха електрически и обезсоляващи инсталации в Кувейт, като ракети летяха и към Йордания и Бахрейн. Вашингтон междувременно възстанови морската блокада на иранските пристанища и заплаши с удари по електрически централи и мостове, за да принуди Техеран да разхлаби хватката върху корабния си трафик. Трафикът през Ормузкия проток, откъдето преди войната минаваше една пета от световния петрол, на практика е замрял, а петролът от сорт „Брент“ мина 90 долара за барел.

Франция не участва в кампанията и последователно се разграничава от нея. Макрон стана първият западен държавен глава, разговарял с Пезешкиан след избухването на войната (на 8 март) и оттогава проведе с него нови два телефонни разговора. Миналата седмица Барро същевременно повтори, че европейските санкции – върнати, след като Е3 задейства механизма snapback миналата есен – няма да се вдигнат, докато Техеран не се откаже от своята ядрена програма и „дестабилизиращите си действия в региона“.

Арестът е извършен три месеца и половина след като беше затворена най-тежката страница в двустранните отношения между Иран и Франция. Учителите Сесил Колер и Жак Пари бяха арестувани на 7 май 2022 г. на последния ден от туристическа обиколка из Иран, и прекараха над три години в секция 209 на техеранския затвор „Евин“, отредена за политически затворници. През октомври 2025 г. закрит процес ги осъди на 20 и 17 години за „шпионаж в полза на Франция и Израел“ – обвинения, които семействата наричат скалъпени, месец по-късно двамата бяха преместени под домашен арест във френското посолство, а на 7 април 2026 г. в деня преди обявяването на примирието през април, напуснаха Иран по шосе към Баку в дипломатически конвой с посланик Пиер Кошар. Официалната агенция ИРНА представи заминаването като разбирателство за размяна срещу Махдие Есфандиари – иранската студентка, преследвана във Франция по обвинения за подбуждане към тероризъм; Елисейският дворец отрече уговорена размяна.

„Каквото осигури освобождаването, беше текущата ситуация“, каза тогава пред АФП източник от френското външно министерство.

С Колер и Пари Франция смяташе, че е прибрала последните си „държавни заложници“ – формула, с която описва гражданите си, превърнати в разменна монета. Неделната акция посяга към съвсем друга категория: акредитирани дипломати, чиято лична неприкосновеност Виенската конвенция от 1961 г. изважда изцяло от обсега на приемащата държава. И тук Ислямската република има километрично досие: през януари 2020 г. британският посланик беше задържан за кратко в Техеран на бдение за жертвите на сваления от иранската ПВО украински пътнически самолет, а превземането на посолството на САЩ, когато 52 дипломати бяха 444 дни в плен до 1979 г. остава основополагащият пример за отношението ѝ спрямо дипломатически имунитет. Днешният случай обаче се разиграва във воюваща страна – и засяга представители на европейска столица, която стои извън военната кампания.

Какви ще са последствията, Барро не уточни; Париж засега не е обявил нито експулсации, нито промяна в статута на своята мисия в Техеран. Каквото и да избере, ще го мери срещу стойността на самото посолство: същият канал, който опази Колер и Пари в най-тежките месеци и ги изведе през воюващата страна, остава един от малкото западни прозорци към Ислямската република – и тъкмо неговите хора се оказаха мишена в неделя вечерта.

Саудитска делегация се поклони пред Хаменей въпреки ударите по Рияд

🇸🇦🕊️🇮🇷 Уалид ал-Хурейджи, заместник-министър на външните работи на Саудитска Арабия, оглави делегацията на кралството, която се поклони пред тялото на ликвидирания ирански върховен лидер Али Хаменей в Техеран – поява, която иранските организатори не бяха анонсирали и която отсъстваше от предварително обявения списък на чуждестранните гости.

Новината първоначално беше съобщена от ирански медии в първия ден на погребалните церемонии, а по-късно се потвърди от израелски и западни медии. За разлика от представителите на Оман и Катар, чието участие беше известно предварително, саудитската делегация се появи без предизвестие и почти мигновено се превърна в най-коментирания дипломатически жест на деня.

Поклонението е част от държавно погребение, каквото Иран не е организирал от смъртта на Хомейни. Хаменей не почина от естествена смърт и не се оттегли от властта – той беше ликвидиран на 28 февруари 2026 г. при първата вълна от въздушни удари в рамките на съвместната американско-израелска военна кампания, която обезглави режима и отне живота на значителна част от политическото, военното, разузнавателното и религиозното му ръководство. Тялото му беше изложено в молитвения комплекс „Мосалла“ в Техеран, покрито с червеното знаме от светилището на имам Реза в Машхад – родния град на лидера, където той ще бъде погребан на 9 юли. Погребалните церемонии ще продължат от 4 до 9 юли в Техеран, Кум и Машхад, като иранските власти очакват милиони поклонници и близо 50 чуждестранни делегации, сред които заместник-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, премиерите на Пакистан, Афганистан и Армения, началника на пакистанската армия, заместник-председателя на Общокитайския събор на народните представители, както и делегация от Ирак, водена от президента и председателя на парламента.

Всичко това се случва на фона на демонстративното отсъствие на западни държави, които не бяха поканени, а позицията им беше определена като „срамна“ от иранското външно министерство. Останалите присъстващи, по думите на Техеран, са „от правилната страна на историята“. Междувременно върховен лидер на Ислямската република вече е Моджтаба Хаменей – синът на Али Хаменей, избран от Съвета на експертите в началото на март.

Появата на саудитската делегация е особено значима, защото само преди няколко месеца, в разгара на бойните действия, Техеран предприе безпрецедентен ракетно-дронов удар срещу монархиите от Персийския залив. За първи път в историята бяха атакувани и шестте държави от Съвета за сътрудничество – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Сред целите беше авиобаза „Принц Султан“, разположена на около 96 километра югоизточно от Рияд – ключов логистичен център за самолетите за въздушно дозареждане, подпомагали въздушната кампания срещу Иран. Балистични ракети и дронове поразиха пет американски самолета-цистерни KC-135 Stratotanker и един самолет за далечно радиолокационно откриване E-3 Sentry. Десетки американски военнослужещи бяха ранени, а един впоследствие почина от получените наранявания. През цялото време Рияд поддържаше позицията, че е затворил въздушното си пространство за силите, извършили ударите срещу Иран, и определи ответната атака на Техеран като „страхлива“. Значително по-неудобен за саудитската версия остана фактът, че базата продължи да функционира като ключов пункт за самолетите-цистерни, подпомагащи операцията. Според Washington Post принц Мохамед бин Салман, фактическият лидер на кралството, многократно е убеждавал президента Доналд Тръмп да даде зелена светлина за операцията – твърдение, което Рияд категорично отрича.

Именно затова появата на саудитската делегация предизвика силни реакции и в двете общества. В саудитските социални мрежи поклонението пред човек, чиято Революционна гвардия само преди няколко месеца обстрелваше кралството с ракети и дронове, беше определено като предателство към загиналите. В иранските медии присъствието на представители на монархията, приютила самолетите на агресора, беше възприето като лицемерие, оскверняващо траура. Това взаимно възмущение – рядко съвпадение между две информационни среди, които почти никога не намират общ език – показа колко крехка остава основата, върху която Техеран и Рияд предпазливо възстановяват отношенията си. Дипломатическите връзки между двете държави бяха прекъснати през 2016 г., след като разгневени тълпи щурмуваха и опожариха саудитското посолство в Техеран след екзекуцията на шиитския духовник Нимр ан-Нимр. Те бяха възстановени едва през март 2023 г. с посредничеството на Китай, когато двете страни се договориха да върнат посланиците си. Именно това крехко помирение оцеля през войната и прави днешния жест толкова двусмислен – функциониращ дипломатически канал, съществуващ редом с рани, които все още не са зараснали.

Рияд обаче далеч не остана пасивен през конфликта. Около примирието в началото на април саудитската авиация нанесе удари по иракски шиитски милиции, разположени близо до иранската граница, а Мохамед бин Салман предупреди, че всяко ново нападение ще получи незабавен отговор. Над всичко това стоеше и икономическата цена на войната. Конфликтът предизвика най-голямото документирано прекъсване на световните доставки на нефтопродукти, разтърси икономиката, авиацията и туризма и напомни на саудитското ръководство колко висока може да бъде цената на подобна открита конфронтация за държава, чието благосъстояние зависи от стабилността на енергийните пазари. Именно този прагматичен разчет, а не сантимент, обяснява готовността на Рияд да остави дипломатическия канал отворен.

Стойността на самия жест обаче е почти изцяло символична. Изпращането на заместник-министър, вместо министъра на външните работи Фейсал бин Фархан или държавния глава Мохамед бин Салман, е внимателно премерен избор. Рангът е достатъчно висок, за да не бъде възприет като демонстративно пренебрежение, но и достатъчно нисък, за да позволи лесно отстъпление, ако процесът на сближаване се провали. Така саудитското кралство демонстрира готовност за диалог, без да поема политическа тежест с реално сближаване. Посланието има няколко адресата едновременно. Към Техеран – че дипломатическият канал, възстановен с посредничество от Китай и оцелял през войната, остава действащ. Към Вашингтон – че предпазливият подход към новия ирански режим е плод на собствена стратегическа преценка, а не на капитулация. И към собствената саудитска публика – че кралството няма да позволи траурната дипломация да го въвлече отвъд символичния жест.

Самата визита не променя стратегическата картина. Отношенията между двете държави остават по същество враждебни, а не действително размразени. Сигналът е за намерение, а не за промяна в политиката – желание да бъде запазено примирието от началото на май и да бъде даден шанс на преговорите, с посредничество от Катар и Швейцария, които Иран демонстративно постави на пауза заради погребалните церемонии. Фонът остава напрегнат: Техеран отново отправя заплахи, свързани с Ормузкия проток, а техническите преговорни канали с Вашингтон продължават да функционират трудно и единствено благодарение на посредници. В този контекст саудитското присъствие представлява ход със стратегически смисъл, но с минимална политическа цена – характерен пример за предпазливото балансиране, което усвои още след посредничеството на Китай преди войната и което му позволява едновременно да остане част от американската коалиция и да поддържа отворен канал към Иран.

Най-вероятният сценарий е да последват още подобни контакти, които ще поддържат комуникацията жива, без да прерастват в реално политическо сближаване, поне докато не стане напълно ясно кой и как ще консолидира властта около новото и все още неизпитано ръководство в Техеран. Съществува и по-сдържан прочит на същото събитие: погребалната дипломация има свои утвърдени правила и подобно присъствие може да бъде тълкувано само като протоколен акт на уважение в регион, където дори заклети противници си отправят съболезнования, а не като първата стъпка на нов политически курс. Двете интерпретации не се изключват взаимно, а внимателно подбраният ранг на саудитската делегация всъщност се вписва еднакво добре в двете, което прави жеста толкова лесен за разчитане като форма на стратегическо хеджиране.

Какво би наклонило везните? Ако през следващите седмици последват контакти на равнище външни министри или сигнали за връщане към пълно възстановяване на дипломатическото представителство на най-високо ниво, тезата за съзнателно размразяване на отношенията ще стане значително по-убедителна. Ако обаче избухне нов инцидент в Ормузкия проток или се подновят напреженията чрез прокси конфликти в Йемен и Ирак, сегашният епизод вероятно ще остане именно това – еднократен поклон, а не начало на стратегически завой. Засега Рияд направи най-евтиния възможен дипломатически ход, който въпреки това носи ясно политическо послание.

Иран изпълни нови две екзекуции на участници в протестите през януари.

🇮🇷⚖️ Режимът в Ислямска република Иран изпълни смъртната присъда на Джавад Замани и Аболфазъл Саеди – двама мъже, арестувани в Шахруд по време на мащабните демонстрации през януари срещу режима в Техеран, съобщи свързаната с правосъдието информационна агенция „Мизан“.

Новинарската агенция определи двамата мъже като „вражески пехотинци“ и „въоръжени лидери на преврата през януари“ в Шахруд и заяви, че участниците в протеста са създали т.нар. предлог и условия за враждебни действия от страна на враговете на Иран.

Мохамад-Садег Акбари, ръководител на съдебната власт в провинция Семнан, отправи обвинения към Замани и Саеди за предполагаемо участие в безредици, нанасяне на щети по клон на банкова институция, нарушение на обществения ред пред сградата на губернатора, обръщане и запалване на полицейски автомобил, но също така в нападения срещу домове и коли.

Според „Мизан“ обвиненията срещу тях съдържат твърдения за подстрекаване на гражданите към участие в протести, сдружаване и таен заговор срещу вътрешната и външната сигурност, „мохаребе“ (или „водене на война срещу Бога“) и „корупция на земята“.

Властите и държавните медии в Иран многократно се опитват да дискредитират протестите срещу режима и неговата икономическа политика, определяйки ги като „бунтове“, „безредици“ или „преврат“ и свързвайки ги с чуждестранни фактори, предимно САЩ и Израел.

„Мизан“ публикува 50-секундно видео, за което твърди, че показва самопризнания на задържаните лица, при което лицата им остават замъглени за цялата дължина на видеото. Правозащитни организации и потърпевши от произволни арести многократно алармираха, че режимът често подлага на натиск задържани да направят самопризнания, изтезания и сурови условия за центровете за задържане на Ислямската република.

Иран увеличи рязко броя на изпълнените екзекуции през последните няколко месеца, много от които бяха на политически затворници, обвинени участие в януарските протести или изправени пред скалъпени обвинения, свързани с шпионаж.

В началото на юни иранският режим екзекутира Мехрдад Мохамадиния и Ашкан Малеки – двама участници в протестите от началото на годината, които получиха обвинения, че са подпалили джамия в Техеран.

Израел нанесе ответни удари срещу Иран.

🇮🇱🎯🇮🇷 Военновъздушните сили на Израел предприеха преди броени минути мащабен удар по военни цели в западен и централен Иран, стана ясно от официално изявление на Израелските отбранителни сили (IDF), които потвърдиха за поразени обекти на „иранския терористичен режим".

Ударът не е изолиран инцидент, а актът, който окончателно погребва крехкото примирие от 8 април и вероятно вероятно ще върне региона в състоянието на открита война, от което дипломацията се опитваше да го изведе в последните 7 седмици. Израелските действия са директен отговор на иранския обстрел с балистични ракети срещу северен Израел, извършен часове по-рано – първия такъв от влизането в сила на примирието – в открито предизвикателство към искането, отправено от американския президент Доналд Тръмп към премиера Бенямин Нетаняху да се въздържи от ескалация.

Геометрията на удара е добре позната от последната въздушна кампания, стартирала на 28 февруари, Масирани формации от израелски изтребители прелетяха през въздушното пространство на Сирия и Ирак – най-краткият маршрут от Леванта към Иран, по който те преминаваха и в предходната фаза на войната. Ирак, както и винаги, не е състояние да възпрепятства това преминаване, което всеки път илюстрира колко малко суверенен контрол върху собственото си небе упражняват федералните власти в Багдад. Ситуацията в Сирия е аналогична, особено след свалянето на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. и последвалите израелски удари, унищожили последния останал противовъздушен капацитет на страната.

Спектърът на поразените обекти очертава систематични удари, насочени едновременно към военновъздушната мощ, противовъздушната отбрана, ракетното производство, индустрията за дронове и командно-репресивния апарат на Революционната гвардия:

• В Техеран и околностите: Докладвани са множество експлозии в западните предградия на столицата, като кадри потвърдиха директни попадения в района на летище „Мехрабад“, което има двойно цивилно-военно предназначение, тъй като подслонява ирански бойни самолети. Удари са регистрирани в Кередж – ключов индустриален пояс, разположен северозападно от столицата.
• В провинция Исфахан: В Наджафабад беше поразен склад за сглобяване на дронове. Регионалният център остава критичен възел за иранската балистична програма със своите производствени и изследователски мощности.
• В останалите региони: В Табриз беше ударена площадка за балистични ракети, докато в Есламабад-е Гарб (западната провинция Керманшах) беше нанесен прецизен удар по комплекс на Революционната гвардия в опит за ликвидиране на висши ръководни кадри. Взривове бяха отчетени и в Урмия, провинция Западен Азербайджан – направление близо до турската граница, където Израел вече е поразявал летищни обекти.

Качествено нов елемент, ако бъде потвърден, е ударът по остров Харк. Пристанището в Персийския залив, през което минава до 90% от износа на ирански петрол, вече беше мишена на удари през пролетта, но тогава както и двата съюзника (САЩ и Израел) поразиха единствено военни цели на острова и съзнателно оставиха петролно-газовата инфраструктура, която по-късно е оценена като практически непокътната. Ключов детайл от тази нощ е не дали Харк е ударен, а каква е била конкретната цел: повторение на предишните атаки или първото известно посегателство срещу самия терминал. Прекрачването на този праг – който САЩ не пожела да премине досега – би превърнало кампанията от такава, насочена срещу военната машина на режима, към директна атака срещу икономическото му оцеляване, с незабавно отражение върху цената на барела и сигурността на залива.

Междувременно израелски канали докладват, че Военноморските сили на Израел са участвали в ударите, като са изстреляли крилати ракети с голям обсег от източната част на Средиземно море, а на кадри от Бейрут могат да бъдат видяни снаряди, преминаващи през небето над града. Израел притежава система с подводно базирана с такъв обсег – крилатата ракета Popeye Turbo от подводниците клас „Делфин", която може да поразява цели до 1500 км.

В последователността, довела до размяната на удари от изминалата нощ, се забелязва очевидна ескалационна верига. На 7 юни въздушен удар по щаб на Хизбула в южните предградия на Бейрут в отговор на атака от страна на терористичната групировка срещу северните общности на Израел, бе извършен без предварително известие от страна на IDF. По данни на ливанското здравно министерство, 2 души загинаха, а други 20 са ранени. Техеран, който предварително заплаши, че удар срещу Хизбула в Бейрут ще доведе до пълномащабна регионална война, отговори със залп от балистични ракети срещу Израел – първия такъв след влизане в сила на примирието през април, при което бяха докладвани редица взривове в северен Израел. По-късно израелското командване обяви, че всички ирански ракети, изстреляни срещу страната през нощта, са свалени, с изключение на попадналите в безлюдни площи. Президентът Доналд Тръмп обяви пред Axios, че планира да разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху, за да го убеди да не отвръща. Ударите от последния час са отговорът на това искане – и той е отрицателен.

Оперативната уязвимост, която Израел експлоатира, е наследство от пролетта. Противовъздушната отбрана на Иран понесе системна деградация от съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, която стартира на 28 февруари 2026 г. – офанзива, която през първите 12 часа въвличаше близо 900 удара по ешелонираната ПВО, ракетна инфраструктура и военно-политическото ръководство на Иран, отнемайки живота на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки други ръководни кадри.

След над 5 седмици бомбардировки иранската ПВО мрежа така и не беше възстановена; повторното проникване в дълбочина, до ключови градове като Техеран, Исфахан и северозападните части на страната в рамките на една нощ подсказва, че темпото на това възстановяване остава далеч зад готовността на Израел отново да го тества. Асиметричното съотношение между израелските способности за поразяване и иранските такива за отбраняване е оперативната предпоставка, която прави подобна кампания не само възможна, но и опасно изкушаваща.

Същинското събитие от изминалата нощ не е самата размяна на удари, а структурният колапс на архитектурата за деескалация, която Вашингтон изгради, за да замрази войната от пролетта. Примирието между САЩ и Иран, сключено на 8 април и удължено безсрочно на 21 април, не почиваше на споделен интерес от мир, а на взаимно изтощение и американски натиск. При положение, че ливанският и иранският фронт отново се вплетоха в обща ескалация – обстрелът на Хизбула по северен Израел, ответният израелски удар по Бейрут, иранската ракетна атака срещу Израел и израелския удар срещу Иран – натрупаните със седмици нарушения вече прераснаха от постепенна ерозия в окончателно загърбване на примирието.

По-показателен от ударите е политическият факт, че те бяха нанесени въпреки изричната молба на президента Тръмп – индикатор за свиващия се лост на Вашингтон над вземането на решения от страна на Израел и неговото връщане към доктрината на ескалационна доминация, в рамките на която инициативата се откупува с готовност за поемане на риск от нова ескалация. А той вече не е хипотетичен: през изминалата седмица ирански дронове бяха свалени в небето над Ормузкия проток, а балистични ракети реализираха попадения в Кувейт и Бахрейн – напомняне, че всяко ново стъпало неизбежно ще въвлече Персийския залив и енергийните коридори.

Неясно остава единствено дали израелските удари от изминалата нощ ще останат с ограничени по обхват, с цел връщане на възпирането, или ще се окажат началото на нова устойчива кампания на въздушни удари по образец на тази от пролетта. Наблюдаваните индикации клонят към второто, но окончателния отговор ще зависи от това дали през следващите 24 часа ударите ще продължат и дали отговорът на Иран ще възпроизведе този от март с масиран ракетен обстрел, превърнал размяната на удари в пълномащабна война. Дотогава по-предпазливото заключение е, че примирието е мъртво, а въпросът вече не е дали войната се завръща, а с каква интензивност.

Неизвестни изтребители нанесоха прецизен удар по член на иранския режим в Андише.

🇮🇷 През изминалата нощ неизвестни изтребители са нанесли въздушен удар срещу сграда в Андише, един от новите градове в окръг Шахриар, на около 30 км западно от Техеран, при който според местни източници е ликвидирано лице, посочено като Вахид Хакан.

По данни на мониторинг групи лицето е бил ангажирано със снабдителна дейност за държавният медиен оператор на Ислямска република Иран (IRIB) и по-конкретно с вноса на сателитно оборудване, и с договори между IRIB и икономическата структура на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) – строителния конгломерат „Хатам ал-Анбия“. Една от версиите го описва като генерал от IRGC, а друга – като фигура от логистичния и административен ешелон. Към момента официално потвърждение не е публикувано от нито една страна – обстоятелство, изискващо информацията да се тълкува със съответната предпазливост.

Ако бъде потвърден, ударът би бил показателен не толкова с ранга на жертвата, колкото с нейната функция. През изминалата година логиката на американско-израелските удари по иранския режим следва предвидима йерархия на целите: върховният водач Али Хаменей, секретарят на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани (бивш директор именно на IRIB), началникът на разузнаването на гвардията Маджид Хадеми, командирът на „Басидж“ Голамреза Солеймани и т.н. Това бяха удари, които поразиха върха на пирамидата – командването, политическото ръководство и водещите учени от ядрената програма. Докладваният удар от изминалата нощ е насочен към различен слой: не острието, а сухожилието – административно-снабдителната тъкан, която свързва икономическата империя на IRGC с медийния апарат на режима.

IRIB не е обикновена държавна медия – това е държавния радио-телевизионен монопол, чийто директор се назначава лично от върховния водач на режима, и който играе ролята на гръбнак за пропагандата му. През последните години този гръбнак многократно беше мишена на натиск – седалището на компанията беше поразено от израелски удари по време на 12-дневната война през юни 2025 г. Ефирът многократно беше компрометиран в резултат на кибератаки, приписвани ту на структури на „Моджахедин-е халк“ (политическа и паравоенна групировка в изгнание, бореща се срещу режима), ту на координирани усилия на израелското разузнаване. Снабдяването на тази мрежа със сателитна техника – приемници, антени, предаватели и друго оборудване – е точно онази дейност, без която пропагандната машина е неспособна да работи. Поразяването на ключова фигура от този процес вероятно има своите съображения.

Другата страна на този снабдителен възел – строителният щаб „Хатам ал-Анбия“ (да не се бърка с военното командване, което носи същото име) – е една от най-непрозрачните и санкционирани структури на иранския режим. Това е инженерно-икономическият конгломерат на IRGC, който държи контрола върху стотици дружества и хиляди държавни договори и простира своите пипала от петролните и газовите находища на „Южен Парс“ до едрата инфраструктура. Когато подобна структура поема договори за внос на сателитно оборудване за държавната телевизия, се очертава характерен за Техеран кръговрат: военно-икономически конгломерат под санкции снабдява пропагандния апарат, а посредниците между двете се превръщат – поне в очите на онзи, който нанася ударите – в легитимна цел. Точно тази посредническа роля може би дава отговор защо снабдител без публичен ранг би попаднал в полето на подобни операции.

Войната, започнала на 28 февруари с поредица от обезглавяващи удари срещу иранския режим, премина в крехко примирие – постигнато с посредничество от Пакистан на 8 април и продължено безсрочно на 21 април – но това примирие е системно нарушавано и от двете страни, а към края на май и началото на юни те водят преговори за широко споразумение, включително за все още блокирания Ормузки проток. Именно в подобни „сиви“ периоди – нито открита война, нито мир – целенасочените удари изглежда не спират, а само сменят своя регистър: от удари по военните и политическото ръководство към прецизни удари по тясно профилирани цели. Самият град Андише, освен като сателитен град на столицата Техеран, вече присъстваше в хрониките – като едно от огнищата на репресии срещу протестиращи по време на бунтовете от януари 2026 г.

Иран е опитал да атакува американски разрушители с противокорабни ракети.

🇮🇷⚠️ Интензивна работа на противовъздушната отбрана е докладвана в Шахран, северозападен квартал на Техеран. Силни експлозии са регистрирани в различни точки от провинцията на иранската столица, които включват военни съоръжения в подножието на планината Алборз, разположена северно от града.

По предварителни данни, публикувани от кореспондента на израелското армейско радио Дорон Кадош, Техеран е предприел масиран ракетен удар по американски разрушители от клас Arleigh Burke в отговор на американски удар по ирански танкери, нанесени днес като част от усилията за налагане на морска блокада на режима.

По непотвърдени данни от местни източници, около 7-8 противокорабни ракети са били изстреляни от различни точки по крайбрежието на Ормузкия пролив.

Военно-политическото ръководство на Израел заяви, че „внимателно следи развитието на ситуацията“.

Анализ: Какво всъщност показва разузнавателният доклад на САЩ за ядрената заплаха от Иран

🇮🇷 Разузнавателните оценки на САЩ, според които Иран се намира на около година от ядрено оръжие, не са претърпели значителна промяна от 12-дневната война миналия юни, въпреки скорошната съвместна въздушна кампания на Израел и САЩ, започнала на 28 февруари 2026 г. и продължила 39 дни, съобщава Ройтерс.

Редица световни медии представят това като удобен повод да се усъмнят дали двете кампании срещу иранския режим наистина са си стрували. Анализатори от The Jerusalem Post настояват, че от гледната точка на Израел и двете войни са постигнали критични цели.

Преди юни 2025 г. страната беше изправена пред две непосредствени екзистенциални заплахи от Ислямската република: ядрената програма и нарастващият арсенал от балистични ракети. Нанесените удари в 12-дневната война удари срещу десетки обекти на ядрената програма отложиха заплахата от „въпрос на месеци“ до между една и две години напред.

Съвместните удари тази година на свой ред намалиха наличния арсенал на Техеран от 2500 балистични ракети, при перспектива за 3700-4300 допълнителни ракети, произведени в рамките на период от половин година – до не повече от 1000 ракети със забавяне от няколко години за производството на нови мащабни обеми.

Защо тогава докладът звучи разочароващо? Причината отчасти се крие в различните послания на американския президент Доналд Тръмп и Израелските отбранителни сили (IDF). Тръмп постави акцента върху това, че войната ще прекрати ядрената заплаха. IDF от своя страна наблегна на заплахата от балистични ракети, като омаловажи въпроса с ядрения потенциал на режима. Пентагонът почти не е бомбардирал нито един ирански ядрен обект по време на около 40-те дни на съвместни въздушни удари тази пролет – тема, различна от юни 2025 г.

Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60%, и с новото съоръжение „Пикакс Маунтин“, но тези активи не означават автоматично, че той се намира близо до сдобиване с ядрено оръжие. По данни от открити източници по-голямата част или целият запас от обогатен уран е заровен под развалините на ядрения обект в Исфахан, а също под Фордоу или Натанц. Иран е правил опити да се доближи до този уран, но след 11 месеца не е съумял да го стори. Дори и да го извлече, Израел и САЩ знаят с абсолютна точност неговото местоположение и могат да нанесат удар по всеки опит за изнасянето му.

Това не означава, обаче, че Израел и САЩ могат да си позволят да намалят своята бдителност. Ядреният обект „Пикакс Маунтин“, чието изграждане започна през 2021 г. не трябва да бъде изпускано от поглед и може да се наложи да бъде атакувано. По-широките надежди режимът в Техеран да рухне или поне да се откаже от своите намерения за обогатяване засега не се реализират.

От израелска гледна точка отдалечаването на две отделни екзистенциални заплахи с години напред в бъдещето представлява критично постижение в сферата на сигурността, дори без да е постигнато окончателно решение.

Тръмп отхвърли последното предложение на Иран: „Не съм доволен.“

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп сподели, че не е доволен от последното предложение на Иран във връзка с евентуално споразумение за окончателно прекратяване на войната.

„Те искат да сключат сделка, но аз не съм доволен от нея“, каза Тръмп пред репортери пред Белия дом в отговор на въпрос относно предложението, което беше получено от Техеран в четвъртък.

„Те постигнаха известен напредък, но не съм сигурен дали някога ще стигнат докрай“, заяви Тръмп, като отново подчерта, че иранското ръководство е „разпокъсано“.

Средствата за ПВО отблъскват предполагаеми дронове в небето над Техеран.

💥 Ексклузивни сведения от местни източници във връзка с работата на средствата за противовъздушна отбрана в небето над Техеран през последния час:

▪️ В районите „Мейдан-е Азади“, южен „Мехрабад“ и „Новаб“ са чути интензивни звуци от ПВО, съпроводени от няколко експлозии.

▪️ В района на „Хафт-е Тир“ е отчетена продължителна активност на ПВО, като стрелбата е била непрекъсната.

▪️ В района на „Вали-аср“ са чути силни звуци от ПВО, които първоначално са били помислени от очевидци за пирошоу.

▪️ В централната част на града е докладван предполагаем взрив, последван от вторичен удар и около пет минути активна стрелба на ПВО.

▪️ В южните квартали, включително района зад „Арамане-йе Джонуби“, са чути последователни експлозии, съпроводени от активност на ПВО.

▪️ В северните и североизточни квартали, включително „Веланджак“, е наблюдавана координирана активност на ПВО, има твърдения за възможно присъствие на дронове.

▪️ В източните квартали „Пирузи“ и „Техеранпарс“ са чути звуци от ПВО, съпроводени от паника сред населението и движение на линейки.

▪️ В района на летище „Мехрабад“ са чути силни експлозии, придружени от осезаеми вибрации, усетени в сградите и по земята.

▪️ След полунощ са продължили да се чуват звуци от ПВО и слаби експлозии с неясен произход.

Подновяване на въздушната война?

Сведенията от различни райони на иранската столица показват мащабна и координирана дейност на ПВО, която обхваща едновременно северни, централни, южни и източни части на града. Географският обхват, честотата и продължителността на регистрираната активност предполагат координиран отговор на въздушна заплаха, а не учебни бойни стрелби или изолиран инцидент.

Наличието на последователни експлозии, възможни удари преди активиране на ПВО, както и сведения за звуци от дронове и осезаеми ударни вълни, говорят за почти сигурно проникване на безпилотни летателни апарати по цели в или около столицата.

Към момента няма достатъчно потвърдени данни за подновяване на мащабната въздушна кампания на Израел и САЩ, но характерът на събитията надхвърля местен инцидент.

Иранската държавна телевизия излъчи AI-видео с ракетни удари по Киев, Днипро и Харков

🇮🇷🚀🇺🇦 Държавните медии в Иран разпространиха клип, генериран от изкуствен интелект, който показва  ракетни удари срещу три от четирите най-големи града в Украйна – Киев, Днипро и Харков. Във видеото са показани въображаеми попадения срещу конкретно посочени мишени и адреси, а също така кадри от изстрелване на балистични ракети от пускови установки на територията на Иран.

Пропагандният материал оправдава показаните удари с твърдението, че „украински центрове за данни са били използвани за планиране на убийството на върховния лидер“, което не е подкрепено от никакви доказателства и противоречи на разкритията на CNN и Al Jazeera от март, според които съвместната операция за обезглавяване на военно-политическото ръководство на Ислямската република стъпва върху данни, предоставени от агенти на Мосад, които месеци по-рано компрометират достъпа до пътните камери в Техеран, позволявайки на службите да разполагат с жива картина от всички пътни камери в столицата, благодарение на което изучават ежедневните им маршрути на движение до последния детайл.

Чисто хипотетично Иран разполага с ударни средства, чийто обсег на поразяване да достигне до територията на Украйна. Балистичната ракета „Хорамшахр-4" (известна още като „Хайбер") притежава до 2000 км деклариран обсег и носи 1500 кг бойна глава. Дроновете „Шахед-136", които Техеран започна да доставя на Москва към края на първата година от войната, имат обявен обсег до 2500 км. Директната траектория между позиции на пускови установки на иранска територия и украинската столица Киев възлиза на около 2000 км. Тази дистанция изисква преминаване през въздушното пространство на Кавказ, Каспийско море или Турция – оперативни ограничения, които правят реалната перспектива за удар твърде малко вероятна, а също и политически неизгодна.

Видеото беше излъчено на фона на изявление на президента Масуд Пезешкиан, че всякакви опити на Вашингтон да блокира ирански пристанища и морски пътища ще бъдат неуспешни. Пезешкиан описа въпросните действия като нарушение на международното право и заплаха за стабилността в региона.

За украинската отбрана подобна пропаганда има конкретно тактическо измерение. Руските удари с дронове и ракети срещу Киев, Днипро, Харков и десетки други градове в цялата страна са рутинно ежедневие за руската армия – само през първото тримесечие на годината украинските военновъздушни сили са докладвали над 1500 свалени средства за поразяване.

Дублирането на заплахата от страна на Иран трудно би могло да представлява предизвикателство за нацията с най-голям опит във воденето на асиметрична въздушна война, чиято експертиза се оказа изключително ценна с оглед на безпрецедентните по своя мащаб, интензивност и обхват безпилотни и ракетни удари, нанесени от Революционната гвардия на Иран срещу почти всички държави в региона.

Появата на AI-генерирани кадри в ефира на държавна медия е нов елемент в пропагандния инструментариум на Техеран. През март платформата X обяви, че ще ограничи паричните стимули за акаунти, които разпространяват AI-генерирани кадри от въоръжени конфликти, за период от 90 дни. Iran International и независими платформи за проверка на данните откриха десетки видеа, в които AI продукция беше представена като реална бойна снимка. Настоящото видео представлява един от първите случаи, в които държавните медии използват подобна техника, за да обозначат бъдещи мишени, вместо да изфабрикуват въображаеми успехи.

ПВО системите над Техеран бяха активирани преди броени минути.

🚨 ИЗВЪНРЕДНО: Системите за противовъздушна отбрана бяха активирани в иранската столица Техеран преди броени минути, предаде държавната информационна агенция IRNA, позовавайки се на видеокадри от местни жители.

Съобщава се за експлозии от прехващания на малки дронове в небето над 19-ти район, разположен на южния вход на града.

Районът е известен с лесния достъп до ключови транспортни артерии като магистралата Техеран-Ком. В района има жилищни, селски и индустриални райони в контраст с гъсто застроената централна част на Техеран.

Дисекция на лъжата: Техеран се хвали с 25 унищожени цели в рамките на денонощие.

🇮🇷🚀 Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) обяви, че късно снощи е нанесъл нова вълна от удари като част от операция „Истинско обещание 4“, използвайки комбинация от балистични и крилати ракети и камикадзе дронове, отбелязвайки общо вълна №100 от 28 февруари насам.

Техеран заяви, че последната вълна е поразила повече от 25 вражески цели, от които 13 енергийни обекта и нефтопроводи, свързани със САЩ и Израел, както и 10 военни, охранителни и логистични съоръжения, наред с няколко технологични цели и елементи от вражеска инфраструктура.

Според официалното изявление масираната вълна е била насочена към широк спектър от енергийни цели, военни бази и стратегически обекти в целия регион. Сред тях са редица нефтени и газови инсталации, които са свързани с американски компании в Саудитска Арабия, каквито са обектите на Chevron в Рас ал-Джуайма и петрохимически инсталации на ExxonMobil и Dow Chemical в ал-Джубайл. Допълнителни удари са нанесени по нефтена инфраструктура в Янбу по бреговете на Червено море.

Гвардията съобщи също така за нанесени удари по енергийни съоръжения в страните от Персийския залив, като нефтени инсталации в Хабшан в ОАЕ, част от тръбопроводна мрежа за транспортиране на суров петрол от Дубай до ал-Фуджайра, както и ключови обекти на ExxonMobil, в Рас Лафан, Катар. Сред изброените цели са и петролни обекти в Бахрейн, включително такива, свързани с Bapco, и рафинерията на остров Дас в ОАЕ.

Удари бяха докладвани и по петролната база в ал-Фуджайра, рафинерията ал-Ахмади в Кувейт и газовия проект Dolphin в Катар. IRGC допълни, че е ударила нефтения остров Зирку и допълнителна инфраструктура, включваща рафинерията SATORP и мощностите за преработка на нефтеното находище Манифа.

Освен енергийните цели, IRGC заяви, че операцията е включвала нанасянето на удари срещу цели в Израел, сред които технологични и разузнавателни центрове в Беер Шева, както и разузнавателни и наблюдателни центрове в кулите „Азриели“ и „Алмас“ в Тел Авив. Летище „Бен Гурион“ и нефтената рафинерия в Хайфа също са били ударени, заедно с правителствения комплекс в столицата, в който се помещават командни и контролни центрове.

🤥 Frontline Monitor реши да направи независима проверка: относно твърденията от гръмкото изявление за „повече от 25 цели" в рамките на вълната, която стигна до извода, че едва 3-5 от тези удари могат да бъдат потвърдени като извършени. Единственият, който категорично може да бъде потвърден за успешен е този по рафинерия ал-Ахмади в Кувейт. В останалите случаи IRGC или представя незначителни материални щети от отломки на прехванати ракети като преки попадения, или обединява удари от предишни дни и седмици в съобщението за днес, с което изкуствено раздува мащабите на операцията. ПВО мрежите на засегнатите страни свалиха значителна част от въздушните заплахи: Саудитска Арабия – 7 ракети и 9 дрона, ОАЕ – 17 ракети и 35 дрона, Кувейт — 28 дрона.

Иранските власти отказват да предадат тялото на екзекутиран 18-годишен протестиращ

🇮🇷 Иранските сили за сигурност отказват да върнат тялото на 18-годишния протестиращ Амирхосеин Хатами на семейството му, четири дни след неговата екзекуция. Източници от репресивния апарат са описали това като допълнителен натиск върху роднините, които вече са съкрушени от смъртта му.

Информация, получена от Iran International, показва, че Хатами, който беше екзекутиран на 2 април, остава непогребан, тъй като властите продължават да задържат тялото му.

Хатами беше един от подсъдимите по дело, свързано с пожар в базата на „Махмуд Кавех“ на паравоенната милиция „Басидж“ в източен Техеран по време на протестите срещу режима през януари. Други обвиняеми по същото дело бяха Мохамадамин Биглари, Шахин Вахедпараст Калур, Аболфазл Салехи Сиавашани и Али Фахим – всички те осъдени на смърт.

Биглари и Вахедпараст бяха екзекутирани на 5 април,  екзекуцията на Фахим беше изпълнена в понеделник, 6 април.

Информирани източници заявиха пред Iran International, че тялото на Хатами не е освободено, тъй като името му се е появило в уебсайт, свързан с организацията Моджахедин-е Халк – твърдение, което семейството му категорично отхвърля.

Познати на жертвата споделят, че Хатами е бил студент по индустриален дизайн в Техеранския университет, като е владеел отлично три езика. Източник, запознат със събитията от 8 януари, отбелязва, че обвиняеми по делото са били общо седем души, нито един от които не е имал роля в запалването на пожара.

Според тях, Хатами и останалите са влезли в базата на „Басидж“ заедно с още около 50 души едва след като пожарът вече е бил избухнал. Минути по-късно започнал нов пожар. Мнозина успели да избягат, но седем души, сред които самият Хатами, не успели да се спасят. Те се качили на покрива, където били задържани от силите на „Басидж“ и жестоко пребити.

По-късно съдебните власти ги обвиниха в опит за достъп до оръжейната зала. След ареста задържаните са били подложени на тежки разпити, а след това прехвърлени в затвора „Гезел Хесар“. По време на целия им престой в затвора са им били отказвани посещения на живо, а са им разрешили само телефонни разговори.

Процесът срещу тях беше ръководен от съдия Аболгасем Салавати, а категорично им беше отказан достъп до адвокати по техен избор. Смъртните присъди бяха издадени на 7 февруари.

Самопризнания по делото са изтръгнати под натиск и принуда, а съдебният процес е завършил с екзекуции, извършени без подсъдимите и техните семейства да имат пълна представа за хода на производството, става ясно от публикации на правозащитни групи.

По същото дело на 5 април беше екзекутиран и 28-годишният Шахин Вахедпараст. Неговото тяло все още не е върнато на семейството му, твърдят информирани източници. Според тях съпругата на Вахедпараст е била бременна в четвъртия месец по време на екзекуцията му. Близките му споделят, че той е мечтаел да отвори ресторант заедно с нея.

Amnesty International изрази своето възмущение от това, което нарече „произволна екзекуция на тийнейджър протестиращ“, описвайки процеса му като „крайно несправедлив“. От там добавиха, че „докато населението е изправено пред масови жертви от бомбардировки, властите продължават да използват смъртната присъда като оръжие, за да заглушат несъгласните“.

„Екзекуцията на трима протестиращи и четирима политически затворници само за две седмици е сигнал, че режимът засилва войната си срещу иранския народ“, заявиха от Iran Human Rights.

📽️ Видео: Хатами беше тийнейджър музикант, известен със страстта си към свиренето на китара. Приятели и поддръжници го описваха като талантлив млад артист със силен интерес към музиката и пеенето.

B-2 Spirit удариха подземен обект край Техеран с мощни бункерни бомби.

🇺🇸✈️🇮🇷 Стратегически бомбардировачи B-2 Spirit от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ нанесоха удар срещу подземен обект на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в близост до Техеран, използвайки бомби GBU-57 Massive Ordnance Penetrator (MOP).

Според репортаж на The Wall Street Journal, публикувано по-рано днес, мисията е била разпоредена от началника на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър, след като разузнаването е установило струпване на множество висши кадри от IRGC в укрепена подземна база.

Докладът сочи, че ударът е бил извършен в рамките на операция Epic Fury, която по същото време включи и усилия за евакуация на втория член от екипажа на сваления изтребител F-15E Strike Eagle на територията на Иран.

The Wall Street Journal съобщи, че бомбардировачите B-2 са излетели от авиобаза „Уайтман“ в щата Мисури и са изпълнили двупосочна мисия с продължителност около 36 часа. Самолетите са доставили GBU-57 MOP, прецизно управляеми боеприпаси с маса от 14 тона, проектирани за унищожаване на дълбоко вкопани и укрепени цели.

Ударът е бил нанесен в тесен оперативен прозорец между две фази на спасителната акция. Паралелно с това американските сили са използвали допълнителна авиация за подсигуряване на зоната за евакуация. В доклада се отбелязва, че американските бомбардировачи са пуснали около сто 2000-паундови бомби, за да попречат на иранските сили да се приближат до района по време на изтеглянето на екипажа.

Отделни източници, цитирани от The Wall Street Journal, сочат, че мишената на IRGC може да се е намирала в планинския район Джамаран в Северен Техеран, въпреки че тази оценка не е официално потвърдена от американските власти. Към момента на публикуване на информацията Пентагонът и Централното командване на САЩ не са излезли с официални изявления относно удара.

GBU-57 Massive Ordnance Penetrator, спомената от The Wall Street Journal, е най-голямото конвенционално оръжие за поразяване на бункери в арсенала на САЩ. Тя е специално проектирана да прониква през армиран бетон и подземни структури преди детонация. Бомбардировачът B-2 остава единственият оперативен самолет, способен да носи това оръжие, поради своя капацитет на полезен товар и стелт характеристики.

The Wall Street Journal припомня, че докладваният удар е поредната операция на бомбардировачи B-2 Spirit срещу укрепена инфраструктура на иранския режим. През юни 2025 г. те използваха същия вид боеприпаси при изпълнението на операция Midnight Hammer срещу обектите на иранската ядрена програма, което беше първата им известна бойна употреба.

По-рано изображения на стелт самолет тип „летящо крило“ в гръцката авиобаза Лариса първоначално бяха погрешно разпознати като B-2, но по-късно експерти опровергаха тези твърдения и предположиха, че става дума за класифицирания разузнавателен дрон RQ-180.

Подробна инфографика проследява обезглавяването на ръководството на иранския режим.

🇮🇷 Подробна инфографика представя схематично ръководната структура на Ислямска република Иран след повече от месец на интезивни въздушни удари по режима от страна на САЩ и Израел. Тя обхваща всички ключови институции: от Дома на Върховния лидер и Революционната гвардия до изпълнителната и съдебната власт, Съвета на пазителите и ядрената програма.

Нейната стойност е не толкова в самата йерархия, колкото в онова, което маркира с червено: десетки фигури, обозначени като загинали, очертават мащабен трус в управленския апарат на страната, който е подложен на безпрецедентен натиск от 28 февруари насам.

На тази дата върховният лидер аятолах Али Хаменей беше ликвидиран още в първите минути на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел – информация, която първоначално беше отричана от Върховния съвет за национална сигурност, но в крайна сметка беше потвърдена ден по-късно от държавните медии. Заедно с него загинаха негови близки – дъщеря, внучка, зет и снаха, съобщи Al Jazeera. Само 9 дни по-късно Събранието на експертите, 88-членен орган от духовници, натоварен с избора на Върховен лидер, обяви за негов наследник сина му Моджтаба Хаменей. Изборът обаче не бе нито гладък, нито автономен. Според опозиционни издания като Iran International, командирите на гвардията са оказали „системен психологически и политически натиск" върху членове на Събранието, за да наложат кандидатурата на Моджтаба, когото разглеждат като по-податлив продължител на бащината линия – и преди всичко като фигура, обвързана с техните интереси.

Инфографиката показва поредица промени на ключови постове в IRGC, потвърждаващи докладите за вътрешна реорганизация в условията на безпрецедентен натиск. Командирът на гвардията Хосейн Салами беше заменен от Мохамад Пакпур, който впоследствие също загина, а на негово място дойде Ахмад Вахиди – ветеран с дълга история в иранските паравоенни структури. Формален указ за назначението му от Моджтаба Хаменей не беше публикуван, тъй като самият той не е виждан публично от началото на войната. Началникът на Генералния щаб Мохамад Багери също е заменен, а командването на силите „Кудс" премина от покойния Касем Солеймани, убит при удар от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г. през Есмаил Каани, за когото се твърдеше, че е екзекутиран за шпионаж в полза на Израел, но в крайна сметка се появи публично, до нова фигура. Схемата регистрира смени в командването на разузнавателното, аерокосмическото и балистичното звено на Корпуса.

Извън военната вертикала графиката показва натиск върху цивилните институции. Секретарят на Върховния съвет за национална сигурност вече е Мохамад Багер Золгадр, който наследи Али Лариджани, ликвидиран на 17 март при въздушен удар в Техеран. Назначението на Золгадр е наложено на президента Масуд Пезешкиан директно от висшите командири на IRGC, включително от самия Вахиди, според Iran International. Президентът Пезешкиан, встъпил в длъжност през 2024 г. като относително умерена фигура, формално остава на поста си, но реалният му маньовър е стеснен. Според оценка на Washington Post, базирана на разузнавателни данни, режимът консолидира властта около IRGC, а не около по-умереното гражданско управление.

Отделен въпрос е самият Моджтаба Хаменей, който все още не е забелязван публично след избирането си на 9 март. Директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард заяви, че той е „много тежко ранен" при израелски удар. Euronews и The National съобщиха, че новият лидер е понесъл фрактура на крак и наранявания по лицето, но е бил изолиран на неизвестно място с ограничени средства за комуникация. Първото обръщение на новия върховен лидер беше произнесено от водещ по държавната телевизия, а не лично. Пропуснатата реч за Новруз – традиция, спазвана неизменно от баща му, засили още повече спекулациите относно състоянието му. Иранската държавна телевизия го нарече „джанбаз" (термин, запазен за инвалидите от ирано-иракската война), което беше изтълкувано от мнозина наблюдатели като косвено потвърждение за тежки увреждания.

Инфографиката, макар и без посочен автор, съвпада с откритите разузнавателни оценки и медийните доклади от последния месец. Тя визуализира една ключова реалност: приемствеността на институциите на Ислямската република е запазена формално, но реалната власт е преразпределена. IRGC контролира назначения, блокира президентски решения и управлява комуникациите на Върховния лидер. Дали тази конфигурация е временна мярка до приключване на военните действия, или е началото на трайна трансформация на иранския режим от теократична към военно-теократична структура, остава централен въпрос за анализаторите през следващите месеци.

Израелски изтребители поразиха зенитно оръдие ЗУ-23-2 върху жилищен блок.

🇮🇱💥🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че за последните 24 часа ВВС са нанесли повече от 400 удара по обекти на иранската военна инфраструктура, включително пускови установки за балистични ракети в готовност за пуск, заводи за производство на оръжие и ПВО комплекси.

IDF определи операцията като „систематично задълбочаване на поражението по огневите средства и системи за ПВО на иранския режим на територията на цял Иран".

Ден по-рано IDF публикува кадри от прецизни удари по позиции на ПВО в самия Техеран, сред които удар по зенитно оръдие ЗУ-23-2, монтирано на покрива на висок жилищен блок в иранската столица. Там се вижда как след попадението покривът се обхваща от пламъци, а зенитчиците, вероятно операторите на оръдието, увисват от горящата конструкция, като единият от тях пада. Разполагането на зенитна артилерия по покривите на жилищни сгради илюстрира степента, до която иранската ПВО е деградирала след пет седмици война – от ешелонирана система с радари и ракети далечен обсег до импровизирани позиции с оръжия от съветската ера.

Деградацията е резултат на целенасочена кампания, започнала с операция Epic Fury на 28 февруари. Според Times of Israel, Израел е унищожил всичките четири руски зенитно-ракетни комплекси С-300 в иранския арсенал – единствените, способни да прехващат цели на голяма височина. Висш американски представител потвърди, че „по-голямата част от иранската ПВО е извадена от строя". В началния етап на кампанията бяха поразени около 200 системи за ПВО, което позволи на ВВС на Израел и САЩ да установят ефективен контрол над въздушното пространство от Западен Иран до централен Техеран в рамките на 24 часа. Репортаж на Jerusalem Post определи иранската въздушна отбрана в Техеран към края на март като „несъществуваща".

Мащабите на цялостната кампания нямат аналог. Министърът на отбраната Израел Кац и началникът на генералния щаб Ейал Замир потвърдиха пред изданието, че от началото на войната IDF са изхвърлили повече от 15 000 боеприпаса по Иран при над 8500 отделни удара. Само над иранската столица са използвани повече от 3600 бомби. Командването на ВВС заяви, че „за 18 дни направихме толкова полети, колкото иначе бихме направили за цяла година". IDF планира още най-малко 1–3 седмици удари за систематично разрушаване на отбранителната промишленост на Иран, по данни на Times of Israel.

Сред поразените обекти са и ключови елементи на ядрената и индустриална инфраструктура на режима. На 27 март израелски изтребители удариха завод за преработка на уран в Язд, комплексът за тежка вода „Хондаб" в централен Иран и два големи металургични комбинати – „Хузестан Стийл" и „Мобараке Стийл" в Исфахан, съобщи Al Jazeera. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че ударите са елиминирали способността на Иран да произвежда ядрено оръжие и балистични ракети, премахвайки „две екзистенциални заплахи" за Израел.

11-годишният Алиреза Джафари е първото дете-войник, станало жертва на войната.

🇮🇷 11-годишният Алиреза Джафари е първото загинало дете-войник от началото на въздушните удари на САЩ и Израел срещу режима в Иран, съобщи правозащитната организация Hengaw, припомняйки призива от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) за вербуване на деца в редиците на силите за сигурност.

Според информация, получена от източници на терен, Джафари, който е бил ученик в пети клас, е загинал през последните дни, докато е бил на контролен пункт в Техеран. В интервю за вестник Hamshahri майката на детето заяви, че поради „недостиг на персонал“, момчето е отведено на пункта от баща си и загива при удар с дрон, докато стои на пост.

Учителската организация на „Басидж“ потвърди, че 11-годишното дете е било убито „по време на дежурство“ на контролно-пропускателен пункт на магистрала „Артеш“ в резултат на нападение с дрон.

Смъртта му следва скорошно изказване на Рахим Надали, висш кадър на корпуса „Мохамед Расулолах“ към IRGC в Техеран, в което той обяви старта на кампания, озаглавена „Защитници на родината – бойци за Иран“ и посочи изрично, че граждани на възраст над 12 години имат правото да се регистрират за „оперативни дейности, поддръжка, логистика и патрулиране на контролни пунктове“.

От Hengaw описаха тази инициатива като „системно престъпление срещу децата“ и предупредиха, че такова набиране на кадри е явно нарушение на правата на детето и инструментална употреба на непълнолетни във военни структури.

В отговор на убийството на детето, Hengaw за пореден път призова международните организации като ООН и УНИЦЕФ да засилят правния и дипломатически натиск, за да предотвратят тази практика и употребата на деца във военни роли.

Съгласно Женевските конвенции и Допълнителните протоколи към тях, децата се признават за цивилни лица, които имат право на специална защита, а използването им във въоръжени конфликти е забранено.

Освен това, съгласно Римския статут на Международния наказателен съд, набирането и използването на деца под 15-годишна възраст във въоръжени сили или военни действия съставлява военно престъпление.

Поредна загуба за иранското командване: убит е командирът на звеното за защита на Организацията за природни ресурси

🇮🇷 Маджид Закариаи, командир на Организацията за природни ресурси, е починал от раните, получени при въздушен удар, съобщи студентската новинарска агенция ISNA. Конкретни подробности като място и дата на удара не се уточняват. Смъртта му допълва нарастващия списък от фигури от висшите етажи на режима, ликвидирани от началото на конфликта на 28 февруари.

В рамките на месец съвместните американо-израелски удари елиминираха най-малко 50 ирански ръководни кадри, безпрецедентна по мащабите си кампания за целенасочено обезглавяване на командната структура на Ислямската република. Ударите обхващат практически всички нива на военния, разузнавателен и политически апарат на страната.

Най-тежкият удар беше нанесен още в първия ден, когато в рамките на откриващата фаза на операция Roaring Lion, израелски изтребители поразиха комплекса на върховния лидер в Техеран. Али Хаменей загина заедно с членове на семейството си. В същата вълна от удари загинаха секретарят на Съвета за отбрана Али Шамхани, командирът на Революционната гвардия Мохамад Пакпур, началникът на Генералния щаб Абдолрахим Мусави и министърът на отбраната Азиз Насирзаде. По-късно израелските военни потвърдиха, че около 40 командири от висшето командване са поразени „в рамките на минута" от първата вълна удари, съобщи Jerusalem Post.

В следващите дни кампанията продължи с методична последователност. На 2 март бяха ликвидирани шефът на военния кабинет на Хаменей Мохамад Ширази, заместник-началникът на Генералния щаб по разузнаване Салех Асади и началникът на планирането и операциите Бахрам Хосейни Мотлаг с още четири висши офицери от генщаба. На 3 март заместник-министърът на разузнаването Мохсен Махдави Калатех също беше убит, а на същия ден загина и министърът на отбраната Сейед Маджид Ебн ал-Реза, встъпил в длъжност едва 24 часа по-рано, назначен да замести убития Насирзаде.

На 8 март ударите засегнаха и структурите на IRGC в Исфахан и обкръжението на върховния лидер убивайки заместник-командирът на гвардията „Сахеб ал-Заман" Али Хашеми и специалният помощник на Али Хаменей Мохамадреза Сакафифар.

На 10 март бяха ликвидирани началникът на „Басидж“ Асадолах Бадфар и Есмаил Дехган, висш командир от Аерокосмически сили на IRGC .

На 12 март последваха заместник-министърът на разузнаването Акбар Гафари и командирът на ракетните сили на IRGC към Хизбула Абузар Мохамади, заедно с командира на Силите „Ал-Кудс" за Ливан Давуд Ализаде.

На 14 март бяха поразени началник-щабът на Централното командване „Хатам ал-Анбия" Аболгасем Бабаян и висш офицер от разузнаването на същата структура Абдулах Джалали-Насаб.

На 17 март беше ликвидиран секретарят на Върховния съвет за национална сигурност Али Ларижани заедно със сина си Мортеза Ларижани и някои помощници, сред които заместник-секретаря Али Батени и заместника по вътрешна сигурност Алиреза Баят. В същата вълна загинаха и командирът на „Басидж“ бригаден генерал Голамреза Солеймани, неговият заместник Касем Горейши, заместник-командирът Азим Есмаили Хосроабади и шефът на разузнаването на „Басидж“ Есмаил Ахмади, потвърди NPR.

На 18 март Иран потвърди гибелта на министъра на разузнаването Есмаил Хатиб, което Al Jazeera описа като трето убийство на ирански ръководен кадър в рамките на 48 часа.

На 20 март бяха ликвидирани говорителят на IRGC Али Мохамад Наини и командирът на Аерокосмическите сили на IRGC Мехди Горейши в Исфахан. На 21 март беше убит командирът на КСИР в Източен Азербайджан Гадир Азариан, на 22 март — командирът на звено на Басидж в Шираз Ебрахим Мортазави-Насб.

На 26 март Израел нанесе целенасочен удар по Бандар Абас, при който загина командирът на ВМС на IRGC адмирал Алиреза Тангсири – офицерът, ръководил блокадата на Ормузкия проток, съобщи Al Jazeera. Заедно с него беше убит началникът на разузнаването на ВМС Бехнам Резаи.

На 29 март Al Arabiya съобщи за гибелта на висш командир на IRGC Хасан Хасанзаде в предградие на Техеран.

Извън територията на Иран ударите засегнаха и офицери от Силите „Ал-Кудс" в Ливан. На 3 март в Бейрут беше убит Реза Хазаи, офицер от звеното за външни операции.

На 8 март дрон порази хотел в Бейрут, при което загина шефът на финансите на ливанския корпус на „Ал-Кудс" Маджид Хосейникандесар. Сред убитите бяха и разузнавателни офицери от ливанския и палестинския корпус Алиреза Биазар, Ахмад Расули и Хосейн Ахмадлу.

Систематичното елиминиране на командната верига на IRGC, Басидж, военното разузнаване и службите за вътрешна сигурност няма прецедент в модерната световна история. Загубите обхващат върховния лидер, двама министри на отбраната, министър на разузнаването, началник на Генералния щаб, командирите на ВМС и ВКС на IRGC, секретар на Съвета за национална сигурност, ръководство на Басидж и множество заместници и началници на разузнавателни дирекции. Към 29 март потвърдените загуби надхвърлят 50 души.

Техеран отново е без ток след израелски удари.

🇮🇷 Части от Техеран останаха без електричество след серия от въздушни удари по иранската столица, съобщи държавната Fars News Agency, без да уточни кои обекти са били поразени. Нито Израелските отбранителни сили (IDF), нито Пентагонът не са коментирали ударите към момента на публикацията.

Прекъсванията на тока в иранската столица не са изолиран случай. През първите дни на операция Epic Fury, жители на източните квартали на Техеран съобщиха за спиране на ток, съпроводени от гъст дим над центъра на града, а в близкия град Карадж – за прелитания на бойни самолети, според Iran International. Смущения бяха регистрирани и в западните квартали на столицата, включително Шахрак-е Гарб, след ударите срещу Техеран и Карадж.

Ударите от 29 март идват дни след като президентът Тръмп удължи паузата върху атаките по енергийни цели в Иран до 6 април, позовавайки се на „продуктивни разговори" за прекратяване на бойните действия. Първото 5-дневно отлагане беше обявено на 23 март, при което Тръмп заяви, че САЩ и Иран са провели „много добри и продуктивни разговори за цялостно и пълно разрешаване на враждебните действия в Близкия изток", съобщи NBC News. Техеран категорично отрече провеждането на директно преговори с Вашингтон, като квалифицира хода като опит за сваляне на цените на петрола и печелене на време, предаде Al Jazeera.

Паузата обаче се отнася конкретно до електрически централи и енергийна мрежа и не обхваща военни обекти. Именно затова ударите по Техеран продължават, макар и без официално потвърждение за характера на целите от американска или израелска страна. На 7 март IDF за пръв път включи в целите ирански петролни рафинерии и хранилища, по данни на Critical Threats. От тогава насам спирането на тока в Техеран става все по-често, като местни наблюдатели ги свързват както с директни поражения, така и с натоварване на и без това нестабилната електрическа мрежа в страната.

Конфликтът навлиза в своя 31-ви си ден. Според доклад на правозащитната организация Hengaw, към 24 март броят на загиналите в Иран е надхвърлил 6530 души, от които 640 цивилни. Washington Post, позовавайки се на свои източници, съобщи на 27 март за близо 1500 убити цивилни от началото на операцията. В същото време дипломатическите усилия за деескалация продължават – на 29 март министри от Пакистан, Саудитска Арабия, Турция и Египет се срещнаха в Исламабад, за да обсъдят план за прекратяване на огъня.

Иран мобилизира 12-годишни деца като „защитници на родината“ в нова военна програма на IRGC.

🇮🇷 Иран обяви, че деца на 12-годишна възраст могат да се записват в новата програма за „защитници на родината“, като кандидатите се насочват към джамии и регистрационни пунктове на централните площади.

Схемата за вербуване на бойци беше отразена от много ирански медии и обявена на 26 март от представител на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който е определен за терористична организация от САЩ и ЕС.

Рахим Надали, заместник-директор по културата на IRGC, заяви в телевизионно съобщение, че това е отговор на народното търсене за начини да се помогне на бойците, които се „противопоставят на глобалната агресия“, визирайки въздушните удари на САЩ и Израел.

„Стартирахме план, който наричаме „За Иран“ – това е план за регистрация на бойци, защитаващи родината“, каза Надали. „Определихме минимална възраст от 12 години нагоре.“

Официалните ирански медии съобщиха, че задълженията на новобранците ще включват участие в патрули и „обиколки на контролно-пропускателни пунктове“.

Това може да изложи децата на опасност. ВВС на САЩ и Израел вече са поразявали контролни пунктове на милицията „Басидж“ – клон на IRGC, използван за брутално потушаване на инакомислието в Иран. Плакат за набор на кадри за „Басидж“, представен в иранските медии, показва деца в целевата възрастова група, които стоят зад знамена на Ислямската република, докато от небето падат горящи ракети.

Увеличение на броя

Не е ясно дали кампанията за набиране на персонал е опит за мобилизиране на подкрепа, отговор на недостиг на личен състав или комбинация от тези и други мотиви. Известен активист за правата на децата от Иран заяви пред Радио Фарда, че набирането на деца в страната не е „ново явление“, но този път е в по-сериозни мащаби.

„Басидж набира последователно деца и юноши. Що се отнася до обсъжданите контролно-пропускателни пунктове в момента, темата стана по-видима в медиите поради увеличението на броя им“, поясни Хамид Фарахани. „За съжаление, много родители всъщност могат да се съгласят с това набиране. Ако родителите видят, че децата им биват въвлечени, трябва да се опитат да ги разубедят“, добави той.

Иран има опит в набирането на деца за роли в сигурността и дори в бойни действия, най-вече чрез използването на деца-войници по време на войната с Ирак през 80-те години. Истории за деца, жертващи живота си, за да унищожат иракски танкове, бяха преподавани в иранските училища като средство за индоктриниране.

През 2017 г. Human Rights Watch съобщи, че Иран набира афганистански деца да се сражават в Сирия. Според доклада деца на 14-годишна възраст са служили в изцяло афганистанска част, подкрепяна от Иран, воюваща заедно със силите на тогавашния президент Башар ал-Асад. HRW представи снимки на надгробни плочи на осем деца, загинали на различни сирийски фронтове.

Иран беше обвинен в използването на непълнолетни за потушаване на масовите национални протести „Жена, живот, свобода“ през 2022 г. при които стотици хора бяха убити от силите за сигурност. Снимки в социалните мрежи показаха деца, облечени в униформи на „Басидж“ и оборудвани за борба с безредиците. Иранската благотворителна организация „Имам Али“ заяви, че те са били от бедни семейства и са получавали „няколко торби с храна“ за работата си.

Други задължения, изброени в текущата схема, включват „разпространение на вещи, необходими на бойците, и грижа за домове, повредени от вражески атаки“, съобщават държавните медии.