Германия със секретен план в 1200 страници за логистика на НАТО при война с Русия.

🇩🇪 Германия е подготвила секретен план за военна логистика от 1200 страници, който описва бързото прехвърляне на 800 000 военнослужещи от НАТО през територията на страната при сценарий на руско нападение срещу Алианса, съобщи The Wall Street Journal.

Вътрешният документ със заглавие „Оперативен план Германия“ (OPLAN DEU), описва жп линии, пристанища, речни маршрути и магистрали, които биха се превърнали в ключови артерии на НАТО към източния фронт.

Планът е най-ясното проявление на завръщането на Европа към статуквото от периода на Студената война, когато се очакваше цивилната инфраструктура да работи като част от единна военна машина за целия континент.

Освен това той отразява бързо променящата се заплаха. Немски служители и командири от НАТО вече предупредиха, че Москва може да е в състояние, и да има намерение, да нанесе удар в рамките на две до пет години. Някои от тях изразиха опасения, че ако временно спре настъпателните усилия в Украйна, руската армия разполага с потенциал да възстанови и пренасочи силите си за започване на нова конфронтация с НАТО.

„Погледнете картата“, казва Тим Щухтей, директор на Бранденбургския институт за общество и сигурност. „С Алпите, които блокират юга, силите на НАТО трябва да преминат през Германия... независимо къде точно би започнал евентуален конфликт.“

Авторите на плана подчертават, че Германия ще играе ролята на ключов транзитен възел за силите на НАТО, но десетилетия, белязани от липса на финансиране, оставиха железниците, пристанищата, мостовете и аутобаните в лошо състояние – сериозна уязвимост, която би могла да бъде използвана от Русия чрез саботажи, кибератаки и заглушаване на GPS сигнала в цяла Европа.

Генерал-лейтенант Александър Золфранк, който отговаря за подготовката за мащабни операции на Бундесвера, алармира за възможността Русия „да предприеме ограничено нападение към територия на НАТО още утре“.

Един от старшите офицери на германските въоръжени сили, участвал в изработването на посочения план, обобщи стратегията така: „Целта е да предотвратим война, като покажем ясно на враговете, че ако ни нападнат, няма да успеят.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгия, Германия и Нидерландия постигнаха съгласие да възродят историческата жп линия „Железен Рейн“ – усилие, насочено към подсилване на военната мобилност на европейския континент в отговор на нарастващите опасения за колективната отбрана в лицето на руската заплаха.

ЕС отпуска 51 млрд. долара на Полша за укрепване на отбраната и „Източен щит“.

Полски войници участват в учението Dragon-24, част от мащабните маневри на НАТО Steadfast Defender 2024, в Коженево, Полша, 4 март 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kacper Pempel

🇵🇱 Полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му ще бъде най-големият бенефициент на европейската програма SAFE, предназначена за подкрепа към отбранителната индустрия и икономиката като цяло, съобщи канцеларията на министър-председателя.

Програмата предвижда близо 51 млрд долара финансиране и ще подпомогне ключови проекти като „Източен щит“, развитие на отбранителни технологии и обекти на националната инфраструктура, свързани със сигурността.

Туск подчерта значението на сътрудничеството в ЕС за защитата на източната граница на Полша и определи SAFE като мащабна инвестиция в безопасността на страната и технологичния ѝ напредък, включително в космически проекти, изкуствен интелект и киберсигурност.

🔙 Frontline Monitor припомня: Полша започна изграждането на нова линия укрепления по своята граница с Калининград в рамките на инициативата „Източен щит“, съобщи независимият анализатор Клеман Молен, който се позова на сателитни снимки. Публикуваните от него изображения показват началните етапи в изграждането на укрепленията от полската страна на границата с руския ексклав.

Американски танкове Abrams бяха тествани в кал и вода в Полша.

🇺🇸🇵🇱 Елементи от 3-ти батальон на 66-и брониран полк, 1-ва бронирана бригада на 1-ва пехотна дивизия на САЩ, провеждат интензивни учения с тежка бронирана техника в Полша при типични за късната есен в региона климатични условия – студ, кал и резки смени на температурата.

На 18 ноември екипажи на танкове M1A2 Abrams форсираха водни препятствия и кални участъци в тренировъчен полигон Бемово Пискиe. Учението се проведе в рамките на разширените маневри Forward Land Forces – тренировка с фокус върху НАТО, насочена към отработване на мобилност, логистично осигуряване и бързо прегрупиране на тежка бронирана техника по източния фланг на Алианса.

Американски военни представители посочват, че екипажите и поддържащите части в рамките на учението са прехвърлени с влакове от различни полигони в Полша, за да се концентрира бойната мощ, провери оперативната мобилност и усъвършенства способността на НАТО да транспортира бронирани войски в подкрепа на колективната отбрана.

Екипажите на танкове и друга бронирана техника проведоха тренировки именно в характерните за Източна Европа условия – кал, влага и променливо време през преходния сезон, което поставя сериозно изпитание както за хората, така и за машините.

Преодоляването на водни прегради и маневрите в труден терен дават възможност на командирите и поддържащите звена да отработят реални бойни действия при кален терен и ограничена видимост. Програмата включва още извличане на заседнала техника, смяна на бойни порядъци и съгласуване между верижни и колесни машини в сложни климатични условия.

Участието на 1-ва бронирана бригада подчертава способността на НАТО да прехвърля бронирана техника с жп транспорт през територията на Полша. Според предишни съобщения на съюзниците влаковете остават ключов елемент в плана за мобилност по източния фланг заради значително по-бързото придвижване в сравнение със шосейния транспорт и по-леките логистични ограничения.

Освен маневрената част, учението набляга и на поддържането на бойната готовност след достигане на предните позиции. Гориво, поддръжка и ремонтни екипи от бригадата осигуряваха непрекъсната подкрепа на танковете Abrams по време на цялото учение.

Въоръжените сили на Полша оказаха безценно съдействие в координация на жп превози и контрол на полигона. Варшава продължава да играе ролята на ключов логистичен възел на НАТО за учения с тежка бронирана техника, особено по североизточната ос в близост до прохода „Сувалки“.

През последните години въоръжените сили на САЩ и Полша проведоха десетки съвместни учения за подсилване на оперативната съвместимост и готовност за колективна отбрана. Разширението на Forward Land Forces е едно от ежегодните събития, в които части на американската армия в Европа и съюзническите нации заедно отработват действия с тежка бронирана техника на терен.

Американският гарнизон в Полша посрещна новия си командир.

🇺🇸🇵🇱 Гарнизонът на американската армия в Полша посрещна новия старши командир по време на церемония по предаване на отговорността в лагера „Кошчушко“ вчера, отбелязвайки началото на нова глава в разрастването на гарнизона на източния фланг на НАТО.

Командващият сержант-майор Алехандро Ромар пое длъжността от сержант-майор Джейсън Джоунс, който си тръгва след една година, в която ръководеше подобрението на условията на живот в 12 американски обекта в Полша.

Ромар постъпва на служба през 1998 г. Кариерата му преминава през пехотата и логистиката, а оперативният му опит включва мисии в Косово, Ирак, Афганистан и Африка. Заемал е старши подофицерски длъжности в Южна Корея, Полша, Германия и Куба.

Новият командир поема поста в момент, когато отговорностите на гарнизона в Полша се покачват значително. През май тази година USAG Poland пое управлението на Army Support Activity Black Sea, с което към портфолиото му се добавиха обекти в Румъния и България.

„Независимо дали сте ротационни сили или някой от нашите партньори по мисията – работата, която вършите, укрепва източния фланг на НАТО. Очаквам с нетърпение да служа редом с вас“, заяви Ромар по време на церемонията.

Ромар ще бъде и първият военнослужещ в Полша, който по време на командировката ще бъде придружен от своите деца в училищна възраст – важен момент, станал възможен в резултат на проведени наскоро промени в политиката на армията, която преминава към постоянно присъствие в страната.

Командирът на гарнизона полковник Джеръми МакХю похвали Джоунс за „стабилен и смислен напредък“ през една година, в която редица армейски обекти в Полша преминаха от палаткови лагери и временни постройки към постоянни съоръжения, обслужващи над 10 000 ротационни военнослужещи.

„Той направи престоя в Полша по-добър за хиляди войници – често зад кулисите и винаги с поглед към дългосрочната перспектива“, заяви МакХю пред присъстващите войници, цивилни служители и полски военни партньори.

По време на мандата на Джоунс гарнизонът откри нови казарми и три временни столови, разшири капацитета за съхранение на гориво и координира образователни възможности, които проправиха пътя за допускане на деца в училищна възраст да придружават правоспособните военнослужещи в Полша.

Тези усилия, съчетани с тясното сътрудничество с полските поддържащи части, спечелиха на гарнизона наградата Army Community Partnership Award – за първи път в историята на отличието американски гарнизон и министерство на страната-домакин са отличени заедно, изтъкнаха МакХю и Джоунс.

Русия все по-често тества НАТО с провокации на ръба на Член 5.

🇷🇺 Русия тества усилено реакцията на НАТО с премерени провокации, които спират точно под прага за задействане на член 5 – тактика, с която се надява да изнерви Алианса и да доведе до прибързана реакция на съюзниците, която да използва като претекст за ескалация.

Това заяви Ukrinform, цитирайки изявление на най-висшият командир на НАТО по източния фланг, генерал Инго Герхартц.

„Русия все повече прибягва до хибридни тактики, точно защото е наясно с нашата сила в конвенционалната отбрана, а реагирането на действия в сивата зона е много по-сложно“, алармира ръководителят на Обединеното командване на НАТО в Брунсум.

„Москва се надява тези хибридни методи да създадат разломи в щита на НАТО, да всеят разногласия между съюзниците, да разделят обществата ни и да ни провокират към прибързана реакция, която ще им даде повод за по-нататъшна ескалация. Не бива да им го позволяваме“, продължи генералът.

Герхартц посочи, че възпирането не е спряло Кремъл да разшири действията си „точно под прага на член 5“ – гранични провокации, саботаж на сухопътна и подводна инфраструктура, кибератаки, заглушаване на GPS сигнал и непрекъснати кампании за дезинформация. Честотата им нараства, а интервалите между тях се скъсяват.

Той похвали „прецизния, хладнокръвен и предвидлив“ отговор на НАТО при последните нарушения на въздушното пространство, но предупреди, че Кремъл вероятно ще премине към друг „хибриден инструмент“. Затова Алиансът трябва да преосмисли цялостния си подход към възпирането.

„Колективната отбрана трябва да бъде план Б. Целта ни е никога да не се стига до там. Затова план А трябва да бъде надеждно възпиране.“

Генералът увери, че НАТО е напълно готово за мащабно нападение и при хипотетичо активиране на член 5 от Вашингтонския договор ще координира силите си по суша, въздух, море, кибер и космос от източния фланг до дълбоко в Западна Европа.

Освен това той припомни, че Алиансът сега е много по-силен с Финландия и Швеция в редиците си и бележи значителен ръст на отбранителните разходи на континента. Военното учение Steadfast Duel 2025, проведено миналия месец, успешно тества регионалните отбранителни планове и „потвърди, че НАТО може да защити всеки сантиметър от територията си по всяко време“.

Герхартц призна, че руските власти следят внимателно политическите дебати в Европа, забавянията от бюрокрацията и бавното нарастване на производствените мощности, като всичко това подкопава доверието в решимостта на НАТО. Особено Германия трябва да поеме по-силна лидерска роля.

„Нямаме време до 2029, 2035 или 2040 г. Трябва да купуваме готови системи от рафта“, заяви той, давайки като пример крилатите ракети Tomahawk, и призова европейската отбранителна индустрия да увеличи бързо производството.

Войната в Украйна показа нагледно колко бързо се развиват технологиите и колко бързо остаряват доскоро авангардни оръжейни системи. Танкове, фрегати и изтребители ще останат значими, но са нужни повече средства за възпиране преди всяка война.

„Ако някой ни нападне, ще ударим стратегически цели дълбоко в територията му. Това ще накара всеки противник да се замисли два пъти“, предупреди Герхартц.

НАТО трябва да приеме „мислене на силата“ – да показва ясно готовност да защитава това, което е важно. „Не сме във война, но вече не живеем и в мир. Ако искаме да не сме във война през 2029 г., думите и действията ни днес не бива да оставят никакво съмнение.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung тази събота, че Русия може да възстанови способността си да нападне източния фланг на НАТО още до 2028 г.

Марк Рюте омаловажи американското изтегляне от Румъния.

🇺🇸🇳🇱🇷🇴 И генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и румънският президент Никушор Дан подчертаха, че нямат притеснения относно изтеглянето на американски войски от страната и че това няма да отслаби нито нейната отбрана, нито тази на източния фланг на Алианса.

Рюте се опита да омаловажи опасенията около частичното изтегляне на американски войски от Румъния по време на визитата си в страната днес, като увери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг на алианса.

„Промените в разполагането на американските сили не са нещо необичайно“, заяви Рюте по време на съвместна пресконференция с румънския президент.

„Дори след тази промяна американското военно присъствие в Европа остава по-голямо, отколкото е било от много години. На континента продължава да има значително повече американски войски в сравнение с периода преди 2022 година“, каза той. „Според мен правим от мухата слон с това изтегляне.“

Миналата седмица САЩ обявиха, че ще изтеглят ротиращата бригада, разположена в Румъния в момента, и няма да я заменят. В официално изявление беше подчертано, че това е „положителен знак за нарасналите европейски способности и отговорност“.

Те също така увериха, че продължават да поддържат „солидно присъствие“ в цяла Европа, което ги поставя са в състояние да изпълняват ангажиментите си към НАТО.

В зависимост от операциите и ученията американската армия е разположила между 80 000 и 100 000 военнослужещи в Европа по всяко едно време.

Генералният секретар на НАТО отново се опита да успокои духовете, като заяви пред репортери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг и че като цяло съюзниците разполагат с планове за защита на държавите от първа линия.

Това включва операцията Eastern Sentry, стартирана от НАТО в средата на септември в отговор на серия от инциденти с дронове в няколко страни членки, както и „планове, които гарантират, че ще защитим всеки сантиметър от територията на съюзниците“.

Той отбеляза също, че предстоящото този месец учение Dacian Fall в Румъния и България, в което ще участват около 5000 военни от 10 държави от НАТО, демонстрира, че „сме в състояние, когато е нужно, незабавно да прехвърлим в Румъния всички нужни войски, за да доведем предните сухопътни сили до ниво, на което да могат ефективно да помогнат за отбраната на страната“.

Румънският президент също заяви, че „няма никакви притеснения“ за изтеглянето на американски войски от страната. Операцията Eastern Sentry и „военното учение, което се провежда в момента, са доказателство, че координираме мащабни премествания на военни части“, каза Дан.

НАТО планира да разположи дронове по източния флаг до следващото лято.

🇷🇴⚔️🇷🇺 НАТО планира да интегрира дронове в своите сили, разположени по източния фланг, до средата на следващата година – ход за укрепване на въздушната отбрана и противодействие на нарасналите заплахи, идващи от Руската федерация. Това заяви пред Euractiv днес румънският генерал Константин-Адриан Чолпоня.

Чолпоня, който е член на Командването за трансформация на съюзниците към НАТО, отбеляза, че държавите членки ще започнат активни изпитания на безпилотни летателни системи и технологии за борба с дронове още в началото на 2026 г.

„Интегрирането на дронове няма алтернатива“, каза той и добави, че първите оперативни резултати се очакват до срещата на върха на Алианса в Анкара, насрочена за юли 2026 г.

Чолпоня разкри, че НАТО планира да превърне дроновете в „системен компонент“ на своята мрежа за противовъздушна отбрана в рамките на операция „Източен страж“ – нова инициатива за защита на съюзното въздушно пространство от проникване на безпилотни летателни апарати.

„Без това силите на НАТО ще бъдат изправени пред коктейл от смъртоносни атаки с дронове“, предупреди той.

Frontline Monitor припомня: Изтребители МиГ-29 на полските военновъздушни сили прехванаха разузнавателен самолет на руските въздушно-космически сили над Балтийско море, отбелязвайки трети такъв инцидент в рамките на една седмица, разкри Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша в публикация на X.

По-рано председателят на литовския парламента Юозас Олекас изтъкна, че балтийските държави не трябва да се ограничават до простото прехващане на руски военни самолети и беларуски дронове, а също така да придобият способности за сваляне на нарушителите.

Великобритания изпраща военни експерти в Молдова за борба с дронове

🇬🇧🤝🇲🇩 Обединеното кралство изпраща в Молдова група военни експерти, специализирани в борбата с дронове, за да подпомогне страната в укрепването на нейната отбрана в условията на нарастващата руска агресия срещу Европа. Това съобщава британското министерство на отбраната в съобщение до пресата на 15 октомври.

Решението, което ще бъде обявено официално на срещата на министрите на отбраната на НАТО, подчертава ангажимента на страната да подкрепя сигурността по източния фланг и да съдейства на уязвимите съседи на Украйна да се справят с модерните въздушни заплахи.

Решението беше обявено официално от министъра на отбраната Джон Хийли по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел по-рано днес и е част от международните усилия за противодействие на руската агресия.

Инвестицията включва екипи за обучение, които ще помогнат на въоръжените сили на Молдова да разработят модерни тактики за защита от дронове, като се справят с нарастващата заплаха от дронове на фона на ескалиращите руски атаки в Украйна и въздушните нарушения в няколко държави членки на НАТО, според Министерството на отбраната на Великобритания.

По-рано беше съобщено, че международната коалиция за дронове, ръководена от Великобритания и Латвия, ще достави на Украйна около 35 000 прехващачи на дронове за противодействие на руските дронове от типа „Шахед“.

Чехия изпраща хеликоптерен отряд за специални операции в Полша

🇨🇿🤝🇵🇱 Чехия ще разположи хеликоптерен отряд за специални операции в Полша, който ще окаже съдействие срещу нарастващата заплаха от нахлувания на руски дронове по източния фланг на НАТО.

Решението идва след директна молба от Полша, отправена по време на телефонен разговор между чешкия министър на отбраната Яна Чернохова и полския ѝ колега Владислав Косиниак-Камиш.

Според изявление на Министерство на отбраната на Чехия, подразделението ще бъде изградено от 22-ра военновъздушна база в Намещ над Ославоу и ще включва хеликоптери Ми-17, пригодени за специални операции. Разполагането се очаква до дни в рамките на вече действащ мандат, одобрен от чешкия парламент през 2024 г. Той позволява до 2000 военнослужещи да действат в страни от НАТО, граничещи с Русия.

„Полша е близък и надежден съюзник. Помощта ни е не само необходима – тя е задължителна. Важно е подкрепата да дойде бързо, за да изпратим ясен сигнал към Русия за нашето единство. Готови сме да разположим подразделението в рамките на дни“, заяви Чернохова.

„Готови сме отново да разположим нашият отряд за специални операции в Полша. Мисията няма да надхвърля 150 военни и се очаква да продължи до три месеца“, заяви началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Карел Жехка.

Същото подразделение вече е участвало в разполагания в Полша през последните години, в това число при оказване на помощ след тежки наводнения. Хеликоптерите, пригодени за многоцелеви операции, ще изпълняват задачи по разузнаване, бързо реагиране и поддръжка на средствата за отбрана срещу дронове.

Мандатът за разполагане обхваща Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България. В момента чешки войски вече са активни на територията на Литва, Латвия и Словакия като част от предната отбрана на НАТО.

Ходът идва на фона на нарастващи тревоги за засилена активност на руски дронове по източните граници на НАТО. Варшава съобщи за редица случаи на падане на фрагменти от руски дронове на нейна територия в продължаващата агресия срещу Украйна. Макар да отсъстват сериозни щети, инцидентите предизвикаха нови дискусии в НАТО относно съвместни мерки за въздушна отбрана.

Военни експерти отбелязват, че хеликоптерите предлагат мобилност и гъвкавост, но не са най-ефективното решение срещу рояци от дронове, а като много по-рентабилни методи се разглеждат системите за електронна война, дронове прехващачи и лазерни системи.

Въпреки това чешката мисия демонстрира солидарността в алианса и добавя още един елемент на отбрана в период на засилено напрежение.

В изявление към премиера Петър Фиала, министър Чернохова посочи, че решението отразява както оперативната готовност, така и политическата воля: „Става дума за подкрепа на нашите съюзници, за гарантиране на колективната отбрана и за засилване на възпирането по източния фланг на НАТО.“

Съединените щати изтеглят 20 000 общо 60 000 войници в Европа.

🇺🇸🪖🇪🇺 В рамките на значителна промяна във военната си стратегия, Съединените щати са на път да изтеглят близо 20 000 от общо 60 000 войници, разположени на европейския континент в момента, твърди реномираното издание POLITICO.

Очаква се официалното съобщение да бъде направено в следващите седмици, което повдига въпроси относно ангажиментите на американската армия в чужбина и ландшафта на сигурността в Европа.

В следващите редове ще откриете анализ на Центъра за стратегически политически изследвания (COSPR), преведен на български специално за аудиторията на Frontline Monitor:

Текущата ситуация в Европа, белязана от ускореното укрепване на отбраната след руската инвазия в Украйна, отваря кратък прозорец за стратегическо пребалансиране. САЩ вероятно ще инициират поетапно изтегляне, намаляйки наполовина силите си, но ще запазят ключови военни способности. Тази целенасочена промяна ще принуди Европа да разчита повече на собствените сили, ще намали прекомерните ангажименти на САЩ и ще преобрази динамиката на сигурността в НАТО, но без да отслабва възпиращия потенциал или трансатлантическото единство.

В продължение на десетилетия колективната европейска отбрана беше по-скоро стремеж отколкото реалност. Днес моментът за реализиране на тази амбиция най-накрая настъпи. Инерцията на целия континент се засилва: години на постепенни стъпки към укрепване на отбранителните способности отстъпиха място на решителни действия в отговор на руската агресия срещу Украйна през 2022 г.

Те се ускориха в първите шест месеца от встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп. Европейските лидери обещаха рязко увеличение на отбранителните разходи на срещата на върха на НАТО през юни, повишавайки ангажиментите от 2 до 5% от БВП. За да бъдат изпълнени тези обещания, Европа въвежда нови механизми за финансиране и премахва дългогодишни пречки пред сътрудничеството в отбранителната индустрия.

Стратегически императив за промяна

Основната опасност сега е, че Европа може да загуби тази инерция, ако САЩ забавят очакваното изтегляне. И двете страни имат убедителни причини да искат укрепването на европейската отбрана да пожъне успех. САЩ ще могат да освободят сили, разположени на континента, за други операции и да оптимизират средства. Една по-способна Европа ще стане партньорът, от който Вашингтон се нуждае, като същевременно ще получи свободата да определя собствената си глобална стратегия.

За да се гарантира, че това пребалансиране ще бъде осъществено, администрацията на САЩ трябва да стартира съществено изтегляне на американски сили от континента сега, прехвърляйки бремето на конвенционалната отбрана върху Европа. Евентуално разколебаване рискува да затвърди една остаряла архитектура на сигурност за години напред.

Вашингтон трябва да изготви реалистичен и поетапен план, който да намали американските войски на континента наполовина за четири години, като същевременно запази незаменимите способности. Ако се осъществи внимателно, няма място за опасения, че това ще подкопае трансатлантическото партньорство или ще остави някоя от страните по-малко сигурна.

Кратък и критичен прозорец

Най-добрата възможност за Европа да поеме по-голям дял от отбранителното бреме е сега, а не след десетилетие, когато политическата воля може да се е разсеяла или криза на друго място да наложи внезапно изтегляне на САЩ.

Факторите, които правят това необходимо, няма да изчезнат. Конкуренцията с Китай и възходът на други сили трансформираха стратегическата реалност на Америка, която вече не може да поддържа глобалното военно превъзходство, на което се радваше преди. Разумът изисква преразпределение на активите и изтегляне от региони, където силите са по-големи от необходимото, какъвто е случаят в Европа.

Русия представлява сериозна заплаха за Европа и САЩ, но не всички нейни способности заплашват пряко Америка. Руските ядрени оръжия, усъвършенстваните киберинструменти и тайните операции го правят; руските танкове и артилерия – не. Концентриране на американските ресурси в ядрената, кибер и „сивата зона“ на отбраната в комбинация със сухопътна отбрана в сферата на отговорност на европейските съюзници ще предложи устойчиво разделение на ангажиментите.

Войната в Украйна често е посочвана като оправдание за текущото ниво на американско присъствие на континента. И все пак с ангажирането на руските сили там, Кремъл не може сериозно да обмисля нападение срещу НАТО в продължение на години. Това създава възможност за Вашингтон и Европа да прехвърлят отговорността за конвенционалната отбрана, преди Русия да успее да се възстанови.

Пречки пред плавния преход

Стратегическата обосновка за изтегляне е ясна, но изпълнението ще е сложно. Някои американски сили са от съществено значение, особено за осигуряването на Северния Атлантик и поддържането на разузнаването с активи като самолети Rivet Joint, Global Hawk и P-8 и премахването им би било неразумно.

Някои военноморски сили също трябва да останат. Разрушителите от клас Arleigh Burke осигуряват радари за противоракетна отбрана, жизненоважни за европейската сигурност. Подводниците от клас Ohio, ключов компонент на американското ядрено възпиране, се нуждаят от достъп до европейските бази. Тези активи трябва да останат на позиции, дори ако сухопътните сили бъдат намалени.

Пълно изтегляне не е нито желателно, нито планирано. Едно поетапно, добре обмислено редуциране трябва да отчита нарастващата, но все още ограничена способност на Европа да запълва празнините, като същевременно управлява неизбежните рискове, без да излага съюзниците на ненужна опасност.

Осъществяване на изтеглянето

Процесът вероятно ще премине на фази, фокусирайки се над сухопътните и в далеч по-малка степен върху въздушните сили. Изтеглянето на силите, изпратени в Европа след 2022 г., ще намали силите в Европа от около 80 000 до нивата отпреди войната. Ескадрилата F-35, планирана да пристигне тази година, трябва да бъде включена в този етап.

Преструктурирането ще продължи с намаляване наполовина на настоящите американски сили, за да останат основно военноморски елементи, по-малко въздушни активи и ограничени сухопътни сили. Изтегляне на ротационната бронирана бригада в Източна Европа, артилерийските формирования, авиационната бригада, повечето от системите за противовъздушна отбрана с малък обсег и два от разрушителите от клас Arleigh Burke.

Повечето изтребители също могат да бъдат премахнати. Тази фаза трябва да бъде съпътствана от разговори с водещите европейски армии, като Франция, Германия, Полша и Обединеното кралство, относно назначаването на европейски върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, което да символизира поемането на отговорност от страна на Европа.

Останалите американски сили ще осигурят силен гръбнак: две бригади, поддържащи самолети, военноморски сили, силите за специални операции, противоракетна отбрана и разузнавателни способности. Един скромен американски принос за разширеното предно присъствие на НАТО в Източна Европа също трябва да продължи, за да успокои съюзниците.

Премерен риск, който си струва

Този план освобождава значителни активи на американската армия и военновъздушни сили за други театри. Той може да бъде коригиран през 2030-те години, когато условията се променят. Основният риск е Европа да не успее да поддържа инерцията си, оставяйки празнини. И все пак подобен риск е ограничен. Европа разполага с 1,3 милиона активни войници, сравнимо със САЩ, както и с модерни бойни самолети. Силите на НАТО вече са постоянно разположени в Прибалтика. Представянето на руската армия в Украйна разкри ограничените ѝ способности за бързо настъпление, от които някога се опасявахме. Някои активи като далекобойната артилерия и системи за противовъздушна отбрана ще бъдат трудни за бързо заместване. Независимо от това, рязко нарастващите бюджети за отбрана на Европа правят тези придобивания осъществими в следващите години, допълнени от инвестиции в дронове и други системи.

Към самостоятелна Европа

Един ясно артикулиран график за изтегляне на САЩ ще позволи на Европа да планира ефективно своите покупки. Първоначално тя ще продължи да купува модерни системи от САЩ, а Вашингтон трябва да улесни тези продажби и трансфер на технологии, за да ускори развитието на европейска отбранителна индустрия.

В крайна сметка, силна европейска позиция за самоотбрана ще възпира агресията по-убедително от една слаба Европа, зависима от американската подкрепа. Европа има най-голям интерес от защитата на собствената си територия. Епохата на необезпокоявано американско глобално военно господство приключи. Без смело преструктуриране, Вашингтон рискува прекомерна ангажираност, преразход и постепенно отслабване.

Редуцирането на американските сили на континента е съществен компонент от стратегическото пребалансиране. Ако се изпълни с яснота и фокус, ще запази НАТО, ще поддържа американско влияние и ще изгради една надеждна европейска отбрана, която ще бъде в полза както на Европа, така и на САЩ.

Полша се готви за потенциален конфликт: Премиерът Туск предупреждава за руска готовност до 2027 г.

Радослав Сикорски се срещна с Върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) и ръководителя на Европейското командване на САЩ (EUCOM), 25 юли 2025 г.
📸 Снимка: Ministerstwo Spraw Zagranicznych

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск заяви, че новият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Алексус Гринкавич е потвърдил американските оценки, че Русия може да е готова за конфронтация с Европа още през 2027 г.

„Няма причина да се плашим взаимно, но трябва да бъдем наистина бдителни и съсредоточени“, отбеляза Туск във видео послание, публикувано в X след среща с американския генерал.

Гринкавич, който застана начело на Съюзното командване на НАТО в Европа (ACE) по-рано този месец, е ветеран пилот на изтребител от ВВС на САЩ и бивш командир на операциите в Близкия изток. Според полския премиер той е подкрепил заключения на американското разузнаване, които предвиждат, че Русия може да постигне оперативна готовност за започване на въоръжен конфликт с Европа в рамките на следващите две години.

Изявленията дойдоха в същия ден, когато Министерският съвет на Полша прие нова Стратегия за национална сигурност. Туск също така отбеляза скорошни срещи както с напускащите, така и с наскоро назначените ръководители на британската разузнавателна служба МИ6.

„Всички тези срещи и решения са посветени на едно нещо: Полша трябва да е готова. Полските въоръжени сили трябва да са добре оборудвани. Ситуацията в Полша трябва да остане стабилна, за да сме подготвени за всеки сценарий“, подчерта той.

Генерал Гринкавич е изразявал своето безпокойство, че САЩ и ЕС може да имат само 18 месеца, за да се подготвят за потенциален глобален конфликт, включващ както Китай, така и Русия. Той направи коментарите по-рано тази година на отбранителна конференция във Висбаден, Германия, където е базирано Командването за помощ и обучение по сигурността на НАТО за Украйна.

„Ако Си Дзинпин реши да предприеме военни действия срещу Тайван, вероятно ще ги координира с Владимир Путин, което създава потенциал за глобален конфликт“, заяви Гринкавич, цитиран по време на събитието.

Туск подчерта, че Гринкавич има предци, свързани с бивши полски територии, наричайки го „по един начин, един от нас“.

„Ето защо ще вземам решения, които дават приоритет на сигурността, включително вътрешната сигурност и политическата стабилност в нашата страна. Няма нищо по-ценно от безопасността на полските семейства и полската държава“, посочи Туск в изявление, потвърждаващо ангажимента му към вътрешната сигурност

Назначаването на Гринкавич за върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) идва на фона на нарастващите опасения в НАТО за дългосрочните военни амбиции на Москва. Неговите изявления повтарят по-ранни предупреждения от американски официални лица, че Руската федерация инвестира сериозно във възстановяването на своите конвенционални сили въпреки продължаващите мащабни загуби в Украйна.

Източният фланг на НАТО отбеляза увеличени разполагания и учения в последните месеци, като Полша се разглежда като фронтова държава в отбранителната позиция на Алианса. Въпреки че служителите не прогнозират неизбежен конфликт, съвпадението в стратегическите цели на Русия и Китай остава основна грижа за западните държави.

Полското правителство обеща, че ще продължи да увеличава разходите за отбрана и да въвежда модернизирано въоръжение, в тов число мащабни придобивания на американски танкове Abrams, ракетни системи HIMARS и изтребители от пето поколение F-35.

Полша потвърди над 210 000 военнослужещи като преден пост на НАТО.

Военнослужещи и бронирана техника участват във военен парад в столицата Варшава по случай Деня на полската армия, в чест на годишнината от победата над Съветска Русия през 1920 г. в битката при Варшава по време на Полско-съветската война, 15 август 2023 г.
📸 Снимка: Wojtek Radwanski/AFP

🇵🇱 Общата численост на въоръжените сили на Полша е нараснала до повече от 210 000 военнослужещи, с което страната бетонира ролята си на критична крепост на НАТО по източния фланг на Алианса, съобщава местното издание Defence24.pl.

Данните бяха оповестени от Министерството на националната отбрана (MON) на 30 юни 2025 г. и подчертават все по-нарастващия фокус на Варшава върху отбраната на фона на засилващите се опасения за сигурността на европейския континент.

Разпределението включва приблизително 153 800 професионални военнослужещи, сред които 24 600 офицери и генерали, 57 000 професионални подофицери, 67 200 професионални войници и 5000 войници на професионално обучение (тези, които служат след първата си година).

В допълнение, 16 600 доброволци са част от основната военна служба, като други 3000 са в първите 12 месеца на обучение от доброволната си военна служба. Това прави общия брой на професионалните войници и тези на доброволна основна служба приблизително 173 400 души.

Близо 37 000 военнослужещи са част от силите за териториална отбрана на Полша, играещи ключова роля в подкрепа на военната мощ на страната и укрепват позицията ѝ като предно присъствие на НАТО в Централна и Източна Европа.

Взети заедно, професионалните войници на Полша, членовете на доброволната основна служба и войниците от териториалната отбрана възлизат на повече от 210 300 души.

Defence24 отбелязва, че дискусиите за броя на войниците и методологията за броене на персонала са се превърнали във фокус на отбранителния дискурс в страната. Докладът от 30 юни предлага рядка моментна снимка на текущия състав на въоръжените сили, докато Варшава продължава военната си подготовка и програми за модернизация, утвърждавайки репутацията си като крайъгълен камък на отбранителната стратегия по източната граница на Организацията на Северноатлантическия договор.

Полша планира да произведе един милион противопехотни мини.

🇵🇱 Полша планира да възобнови вътрешното производство на противопехотни мини с оглед, с крайната цел да разположи един милион противопехотни мини за укрепване на границите си с Русия и Беларус, съобщи заместник-министър на отбраната.

Изявлението на Павел Бейда идва, след като Полша и балтийските държави обявиха плановете за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини. Напускането на договора от 1997 г., който е ратифициран или към който са се присъединили повече от 160 държави, но не и Русия, ще позволи на Полша и трите балтийски страни да започнат да трупат противопехотни мини.

Бейда каза, че Полша „няма друг избор“, освен да се оттегли от конвенцията, тъй като страната му е изправена пред „много реална и много сериозна заплаха“ по своите граници с Беларус и Руската федерация и добави, че подсилването на отбраната е част от проекта на Варшава „Източен щит“ за укрепване на нейната част от източния фланг на НАТО.

В интервю за новинарския сайт RMF24 във вторник Бейда заяви, че в момента Полша не разполага с противопехотни мини, но има капацитет да ги произвежда. Той каза, че производството на мини ще се извършва както от държавни, така и от частни отбранителни изпълнители, и трябва да бъде увеличен производственият потенциал.

Той добави, че държавният производител на оръжие PGZ ще участва в опит за производството на „няколкостотин хиляди, можем да кажем милион“ противопехотни мини и че това ще отнеме осем или девет месеца.

Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш каза, че оттеглянето от Отавската конвенция ще трябва да бъде одобрено от кабинета, парламента и президента на страната и накрая да завърши с уведомление до ООН, като процедурата може да отнеме около шест месеца, съобщава изданието Defense News.

Основните цели пред Путин: Без Украйна в НАТО и редуциране на присъствието по източния фланг.

🇷🇺🗣️🇺🇸 Основните цели на руския президент Владимир Путин във всички мирни преговори включват забрана на Украйна да влезе в НАТО и намаляване на военното присъствие на съюзниците в източния фланг, съобщи Financial Times на 10 януари, цитирайки бивш служител на Кремъл и източник, който е обсъждал въпроса с Путин.

Новината идва в момент, когато Кремъл сигнализира за готовност да се срещне с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, за да изработи сделка за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна. Не са определени конкретни планове или дата, въпреки че Москва каза, че всяка среща лице в лице ще се състои едва след встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари.

Тръмп обеща да събере Киев и Москва на масата за преговори и бързо да прекрати войната, която наближава третата си годишнина. По-рано тази седмица той каза пред репортери, че са в ход договорености за среща с Путин.

Новоизбраният президент на САЩ каза по-рано, че все още се разработват конкретни предложения за мир. Предложение, изтекло от екипа на Тръмп - замразяване на фронтовите линии, отлагане на присъединяването на Украйна към НАТО с 20 години и разполагане на европейски мироопазващи сили на място - вече беше отхвърлено от Русия.

Новият мирен пратеник на Тръмп за Украйна Кийт Келог каза, че целта на новоизбрания президент не е „да даде нещо на Путин или руснаците“, а „да спаси Украйна и да спаси суверенитета им“. Въпреки това Тръмп често е изразявал симпатии към руския лидер, предизвиквайки опасения, че той може да сключи сделка, неизгодна за Украйна.

Двамата отчетени основни цели на Путин отразяват исканията, повдигнати от Москва малко преди началото на пълномащабното нахлуване. Администрацията на Байдън и съюзниците от НАТО отхвърлиха тогава исканията.

Украйна засили усилията си да се присъедини към алианса след избухването на пълномащабната война, изисквайки най-добрата възможна гаранция, че Русия няма да възобнови своята агресия в бъдеще. Президентът Володимир Зеленски предложи Украйна да влезе в НАТО постепенно, като първоначално принципът на колективната отбрана не се разпростира върху окупираните територии.

Натискът за мирни преговори идва, когато и Киев, и Москва са изправени пред нарастващи предизвикателства, свързани с продължаващата война.

Украинските сили се борят да задържат напредъка на Русия на изток поради недостиг на работна ръка, докато бъдещето на западната подкрепа става несигурно при Тръмп. Шансовете за връщане на петата от територията на Украйна, която Русия окупира, изглеждат все по-малки, поне в обозримо бъдеще.

На свой ред Русия се бори с растящата инфлация, причинена от рекордните военни разходи, и се смята, че нейните загуби варират между 600 000-800 000 убити и ранени, изпреварвайки всички конфликти на Москва след Втората световна война взети заедно.

Полша засилва граничната си охрана, моментална блокада на Калининградска област в случай на война.

Полша инвестира над 587 милиона евро за укрепване на границата си с Беларус.
📸 Снимка: Wojtek Radwanski/AFP via Getty Images

🇵🇱⚔️🇷🇺 В края на декември 2024 г. западната преса, по-специално The Financial Times, съобщи за плановете на властите в Полша да реализират проект за изграждане на път до границата с Калининградска област на Руската федерация през 2025 г.

Според официалната версия на Варшава, която беше изразена от заместник-министъра на вътрешните работи Мачей Душчик, това ще позволи на полската армия да реагира по-бързо на евентуални пробиви в сигурността. Освен това той отбеляза, че подобни мерки ще позволят на страната му да се доближи максимално до максималната гранична сигурност.

По-специално допълнителните инфраструктурни работи по 400-километровата източна граница, които правителството на Доналд Туск обяви миналата година, се планира да бъдат завършени до средата на 2025 г.

Полша възнамерява да завърши изграждането на гранична стена и да затвори границата с Беларус до следващото лято, за да спре потока от нелегални мигранти, чиято изкуствена организация се смята от официална Варшава за хибридната война на Русия както срещу Европа като цяло, така и срещу Полша в конкретно.

Тук е мястото да припомним, че ️Полша започна изграждането на гранична стена и други защитни структури в края на 2021 г., когато режимът на Александър Лукашенко за първи път започна да помага на хиляди нелегални мигранти да влязат в Полша и съседните балтийски държави.

Както отбелязва The Financial Times, много от тези мигранти са получили спонсорирани билети и визи, за да летят от Близкия изток и Африка до Москва или Минск и след това да вземат автобус до полската граница.

На други места в западната преса премиерът Доналд Туск постави борбата с „хибридната война“ на Русия на върха на дневния си ред, включително разполагането на допълнителни войски в буферна зона по границата с Беларус. По-специално, неговото правителство инсталира нощни и термовизионни камери, изгради нов път за гранични патрули и укрепи стоманена ограда, висока пет метра, която предишното правителство започна да строи през 2022 г.

В същото време се посочва, че Варшава харчи повече от 2,5 милиарда злоти (около 587 милиона евро) за укрепване на границите, половината от които са отпуснати от правителството на Туск, за да бъде страната му готова за евентуални нови опити на Лукашенко да “ескалира конфликта” със саботаж на вече укрепената гранична инфраструктура.

Европа също засилва охраната на общата граница с Руската федерация

Изображение, показващо напречен разрез на участък от защитната линия “Източен щит“.
📸 Снимка: Sztabu Generalnego Wojska Polskiego

Варшава призова партньорите си в Европейския съюз да направят финансови вноски за отделен военен проект, наречен “Източен щит“, който трябва да се превърне в част от собствената защита на Европа срещу по-нататъшна руска агресия.

Съобщава се, че полското правителство е отпуснало 10 милиарда злоти за проекта, включващ нови системи за въздушно наблюдение, противотанкови бариери, окопи и различни укрепления. Парите се отпускат от бюджета за отбрана на страната, който през тази година ще достигне 4,7% от БВП, което ще бъде най-високата цифра сред страните от НАТО.

Освен това председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза, че Брюксел ще отпусне 170 милиона евро на страните, които имат обща граница с Русия и Беларус, за да се противодействат на „хибридни заплахи от неприемливото използване на миграцията като оръжие от Русия и Беларус“.

Калининград ще бъде моментално блокиран в случай на война с НАТО

Граничен контролно-пропускателен пункт между Полша и Калининградска област край Громово.
📸 Снимка: AP Photo/Michal Dyjuk

Трябва да отбележим далновидността на полското правителство, което започна да укрепва своите граници много преди появата на реални военни заплахи, каквито липсваха през 2021 г. и началото на 2022 г.

Както беше установено от печалния опит на Украйна, не е възможно да се организира подготовка за руска инвазия в Европа и това да остане незабелязано. Всяка една мащабна сухопътна операция изисква най-малко няколко месеца струпване на войски, техника, боеприпаси, резерви от гориво, полеви болници и т.н. – всичко, което се случи преди малко повече от три години на украинските граници, но беше игнорирано.

В случая с Полша, Калининградска област играе ролята на де факто плацдарм за руската армия в Европа, но позицията ѝ на ексклав прави всяка концентрация на войски там силно уязвима за ответни удари. Това означава, че е възможно да се организира незабавна сухопътна, въздушна, а по-късно и морска блокада от флота на НАТО в Балтийско море. Именно за това Полша подготвя своята инфраструктура по примера на изграждането на пътища за поддръжка на собствената си военна група край Калининград.

Докато Русия е заета в Украйна, няма пряка заплаха за Европа

Хубаво е да обърнем внимание, че докато руската армия участва в бойни действия на територията на Украйна, тя просто не разполага с физическите ресурси, за да организира сериозна заплаха за нахлуване в страни-членки от НАТО, било то Полша, Финландия или балтийските държави. И ако Русия продължи да попълва личния си състав, огромните загуби на танкове, бронирани машини и артилерия няма да ѝ позволят да разположи пълноценни ударни групи срещу страните от Алианса.

В същото време армиите на страните от НАТО имат подходящо оборудване, паритет в ракетното въоръжение и абсолютно превъзходство в авиацията, което на практика означава всеки ден, месец и година на украинска съпротива срещу руската агресия прави невъзможни всякакви руски опити за инвазия срещу друга европейска държава.

Вероятно това е и една от причините някои европейски страни да не бързат с мирните инициативи за Украйна, наблюдавайки как тя воюва със собствената си кръв, отлагайки потенциално възможна инвазия и война на територията на друга европейска страна.

Британски генерал: Обединеното кралство е готово да се сражава с Русия още „тази вечер“

Генерал-майор Робърт Магован, командващ операцията на военноморските сили на Европейския съюз (ЕС), дава пресконференция за медиите на борда на флагмана ESPS Galicia, край бреговете на Сомалия, 8 май 2017 г.
📸 Снимка: AMISOM photo / Omar Abdisalan

🇬🇧 Въоръжените сили на Обединеното кралство имат готовност да се сражават с руските си колеги още „тази вечер“, ако Владимир Путин реши да нахлуе в друга източноевропейска страна, заяви висш военен командир на страната в четвъртък.

„Ако британската армия бъде помолена да се бие тази вечер, тя ще се бие тази вечер“, категоричен бе Роб Магован, заместник-началник на генералния щаб на въоръжените сили, пред комисията по отбрана на Камарата на общините. „Не мисля, че някой в тази стая трябва да си прави илюзии, че ако довечера руснаците нахлуят в Източна Европа, ние ще се поколебаем да ги срещнем в битка.“

Забележителното изказване дойде, след като по-рано днес британски депутати попитаха генерала колко бригади от въоръжените сили на страната могат да стигнат до източния фланг на НАТО в случай на сериозна ескалация от страна на Русия.

Страните-членки на НАТО от Източна Европа, сред които Латвия и Естония, наблюдаваха нервно пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, докато Финландия, която граничи с Русия на изток, предупреди за саботаж на критична инфраструктура само преди два дни. Правилата на НАТО за колективна отбрана предвиждат атака срещу един член да се разглежда като атака срещу всички.

Британски военнослужещи от Кралската уелска бойна група участват в многонационално учение на НАТО във Вору, Естония, недалеч от латвийската граница, май 2022 г.
📸 Снимка: Jeff J Mitchell/Getty Images

Въпреки твърдото изказване на Магован, остават налице някои опасения относно военния капацитет на Обединеното кралство в случай на мащабна въоръжена конфронтация.

Сухопътните сили на Обединеното кралство са в най-малката си численост от 1700 г. Едва миналия месец британският министър на отбраната Джон Хийли заяви пред американското издание Politico, че състоянието на армията е „много по-лошо, отколкото си мислехме“, след като партията му влезе в правителството.

В сряда следобед той съобщи, че страната спира пет военни кораба и дузина хеликоптери и дронове като част от стратегия за намаляване на разходите, тъй като в момента нейните въоръжени сили са обект на обстоен стратегически преглед.

В четвъртък Магован зяви пред законотворците, че въоръжените сили на Обединеното кралство имат „редица оперативни рискове и оперативни силни страни“ и припомни, че и преди е засягал темата за нуждата от „повече смъртоносност“.

Изслушването пред комисията по отбрана беше проведено часове след като Министерството на отбраната съобщи, че британската армия е завършила изпитанията на огневата мощ на самоходната си гаубица Archer – артилерийска система, предназначена за бързо разгръщане – по време на 12-дневно обучение на НАТО във Финландия.

Полша отбеляза деня на въоръжените си сили с военен парад в столицата

🇵🇱🎖 На 15 август 2024 г. Полша отбеляза Ден на въоръжените сили и 104-годишнината от историческата победа над Червената армия в битката за Варшава през 1920 г. отдавайки почит на своите паднали герои. По време на ежегодния военен парад по улиците на столицата армията на Полша демонстрира най-авангардното си въоръжение, с което се надява да възпре заплахата от руска агресия, надвиснала над Източна Европа.

Парадът, в който участваха не само полски войски, но и американски и други съюзнически части, премина през центъра на Варшава в ранния следобед, с безкрайна колона от танкове и друга военна техника, над която прелетя формация от изтребители пето поколение.

Някои от новите оръжия на Полша замениха остарялото съветско и руско оборудване, което беше изпратено в помощ на съседна Украйна, в отговор на руската инвазия, започнала през февруари 2022 г. Откакто Полша се откъсна от хватката на Москва, в резултат на падането на комунизма в Източна Европа преди 35 години, страната се присъедини към НАТО и започна да полага системни усилия за модернизация на въоръжените си сили.

Тези усилия получиха още по-голям тласък, след като Русия нахлу за първи път в Източна Украйна през април 2014 г, последвано от пълномащабната инвазия осем години по-късно, която засили неимоверно опасенията на страните от източния фланг на НАТО – от Прибалтика и Полша до Румъния и България.

Денят на полската армия съвпада с годишнината от битката за Варшава през 1920 г., в която полските войски спират настъплението на Червената армия към Централна Европа.

Битката при Варшава е не само най-важния момент от полско-съветската война, но е определяна и като най-значимата полска военна победа през ХХ в. Британския дипломат Едгар д'Абернон нарежда „Чудото над Висла“ от 1920 г. на 18 място в своя преглед на военните сблъсъци, оказали най-голямо влияние върху световната история.

Това е несъмнено най-големият успех на полското оръжие след победата на Собиески при Виена през 1683 г. Полската нация приема, че през 1920 г. успява да спре съветската експанзия на запад, чиито последствия в неспокойната политическа и социална обстановка на Стария континент след края на Първата световна война биха могли да имат непредвидими последствия.

Войната в Украйна напомни на Полша за трайната заплаха, надвиснала над Средноевропейската равнина, която както винаги остава вклинена между по-големи, по-мощни — и често агресивни — съседи.

Дори и членството на страната в НАТО не успя да смекчи напълно усещането за надвисналата от изток заплаха, за което спомогна и миграционната криза, избухнала през 2021 г. по границата с Беларус. През тази година Варшава стана свидетел на внезапен скок в мигрантския поток от Близкия изток и Африка, в резултат на хибридната война, поведена от Кремъл и неговия най-верен сателит - беларуския диктатор Александър Лукашенко.

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш написа писмо до войниците, в което посочва, че празникът е напомняне за „най-славните епизоди на полската армия, за цената на независимостта и свободата“.

„На този ден отдаваме почит на всички герои, воювали за родината от зората на страната ни“, допълва той.

Бруталната руска инвазия в съседна Украйна и спорадичната криза по границата между Полша и Беларус са източник на непрестанна тревога у мнозина поляци, които се притесняват колко далеч е готов да стигне Кремъл ако се похвали със стратегически успех на бойното поле в Украйна.

По-рано тази седмица Полша подписа сделка на стойност 10 милиарда долара с правителството на САЩ за придобиване на 96 ударни хеликоптера Apache.

Косиняк-Камиш отбеляза, че благодарение на авангардната си технология, хеликоптерите Apache бележат крайъгълен камък в усилията на страната по пътя към модернизация на военновъздушните ѝ сили.