Гринкевич готви „Теория на победата“ срещу руско нападение на източния фланг

🇺🇸🛡️🇷🇺 Американският генерал Алексус Гринкевич, върховен главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа и началник на Европейското командване на САЩ, подготвя документ, описващ план за бърза победа при руско нападение срещу източния фланг на алианса.

Според Bloomberg, който го е прегледал в некласифициран вид, документът „Теория на победата“ ще бъде представен в Полша на 12 октомври. Той съчетава сухопътни сили с евтини дронове, системи с минимален екипаж и насочване на огъня с изкуствен интелект: НАТО първо ще спре нахлуването, после ще извоюва свобода на маневриране, т.е. възможност да се придвижва, без противникът да го сковава, и накрая ще се стреми да унищожи командването и управлението на противника, т.е. щабовете и комуникациите му, за да разгроми руските сили бързо и съкрушително.

Bloomberg се позовава на старши служители и дипломати, запознати с въпроса, които говорят при условие за анонимност. Говорителят на Гринкевич, полковник Мартин О'Донъл отказа да коментира подробности и подчерта, че алиансът е чисто отбранителен по природа. Според него „теорията на победата на върховния главнокомандващ е проста: да запазим предимството на НАТО“, а с оглед на неспокойната и сложна среда за сигурност алиансът трябва още сега да създаде условия за възпиране и, ако бъде нападнат, да победи.

Документът е предназначен за обществата и за съюзниците. На обществата той трябва да покаже, че НАТО е готово, и да предложи по-ясна картина какво стои зад растящите отбранителни разходи; на съюзниците – да онагледи как класическите оръжия ще се свържат с възможностите, появили се след пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Освен това има за цел да да ги подтикне към инвестиции. Общите принципи на воденето на война от НАТО са известни, отбелязва агенцията, но рядко се говори за тях открито. Стратегията подчертава отбранителния характер на алианса и нуждата да се избягват неволни провокации, а хибридните заплахи, т.е. враждебните действия под прага на въоръжен конфликт, са изрично включени в общото възпиране. Като показва готовност, НАТО иска противникът да заключи, че не може да победи, гласи стратегията.

Дроновете, системите с минимален екипаж и насочването с изкуствен интелект идват от Инициативата за възпиране на източния фланг (EFDI). Американската армия в Европа и Африка, която я подкрепя, я описва като инициатива на съюзниците в региона, насочена към неутрализиране на предимството на противника в численост и темп на действията с евтини безпилотни системи, чиято загуба в боя е приемлива, насочване с изкуствен интелект и многопластова защита. Концепцията се изпитва от септември 2025 г. в рамките на Task Force X, с която Съюзническото сухопътно командване на НАТО (LANDCOM) тества и внедрява готови технологии: първият пилотен проект беше в Литва, а тестовете във Финландия през декември 2025 г. бяха насочени към свързаността. Американската армия обяви и серия учения от 27 април до 31 май 2026 г. във Високия север, Балтика и Полша. В тях участваха близо 15 000 военнослужещи от 11 държави, а целта беше да се проверят регионалните отбранителни планове на НАТО.

Бригаден генерал Крис Гент от LANDCOM описа пред Defense News през май основната идея на EFDI: зона, в която действат единствено безпилотни системи, а свързани сензори, дронове и далекобойно въоръжение засичат и поразяват нахлуващите руски войски още в самото начало на конфликта. „Насочване с изкуствен интелект“ обаче не значи машина, която сама решава какво да удари. Politico писа на 13 август, цитирайки западни официални лица, че целта не е пълна автономия: машините могат да помагат за пилотирането, а операторите решават по какво да се удря. Майор Бен Шиф от американската армия, продуктов мениджър на основната мрежа за данни на EFDI, внесе пояснения пред Bild: „Хората решават какво прави дронът, но не е нужно сами да го пилотират, защото нямаме милион пилоти“.

На 2 октомври полският сайт за отбрана Defence24 писа, позовавайки се на неофициална информация, че при посещението си в Полша през октомври Гринкевич ще представи „Стратегия на победата над Русия“. Изданието описва документа като класифициран и твърди, че основните му положения ще станат ясни: той определя при какви условия алиансът може да възпре и победи руската заплаха, без да бъде въвлечен в изтощителен дългосрочен конфликт. Според Defence24 текстът се вписва в „НАТО 3.0“, при което Европа и Канада поемат по-голяма част от тежестта на конвенционалната отбрана, а САЩ се ограничават до някои ключови области на подкрепа, сред които ядрено възпиране, кибер и космос. На държавите Гринкевич е възложил да подготвят национални доктрини на победата, като полската се очаква през ноември.

Вашингтон е питал съюзниците и какви допълнителни сили могат да осигурят. През лятото САЩ разпратиха въпросник за разходите им за отбрана и за подкрепата им към политиката на президента Доналд Тръмп, за да се прецени как да се извършат планираните съкращения на американските сили и техника, ангажирани със защитата на Европа; според Bloomberg в него е имало и въпрос дали съюзниците имат още сили, които могат да отделят за плановете на Гринкевич.

Bloomberg свързва представянето с изострените отношения между НАТО и Русия. На 28 септември руската държавна агенция ТАСС цитира предупреждение на руското посолство в Белгия, че подходът на НАТО към Калининградска област повишава сериозно риска от пряк военен сблъсък и че Москва е готова да използва целия си арсенал, ако НАТО се опита да отреже областта от останалата част на Руската федерация. На 29 септември говорителката на НАТО Алисън Харт отговори, че алиансът е дефанзивен и никоя негова дейност или учение не застрашават никаква част от Русия, и осъди заплахата със сила, включително безотговорната ядрена реторика. На 1 октомври генералният секретар Марк Рюте отправи призив към Европа да е готова за продължаваща руска кампания от саботажи и други враждебни действия, но без паника, а Bloomberg пише, че наскоро е казал, че няма признаци Русия да готви конвенционална атака срещу страна от алианса. На 24 септември датската служба за военно разузнаване оцени риска от ограничено руско нападение срещу една или няколко страни от НАТО, граничещи с Русия, като нисък, но нарастващ. Тя посочи, че такова нападение е потенциално възможно в следващите месеци, и добави, че няма признаци за пълномащабно нашествие.

Съпоставката показва, че теорията е толкова стабилна, колкото е нейната първоначална фаза: само за нея Bloomberg посочва средства, а за тях разработчиците и доставчиците сами признават пречки. Гент посочи в същия материал като пречка различията между националните правила за това дали автономни сензори да задействат оръжия. Според Janes естонският производител на роботизирани платформи Milrem Robotics, който предлага на НАТО безпилотна отбранителна линия, е заявил пред журналисти в Талин, че връзката между сензорите, безпилотните системи и командването остава ограничено, че националните решения не са съвместими и отсъстват доказани оперативни концепции за големи безпилотни формирования.

За втората и третата фаза Bloomberg не уточнява нито силите, нито местата, където биха се провеждали действията. Това може да се дължи само на обхвата на публичния текст: Гринкевич каза пред Defence24 през ноември 2025 г., че за Калининградска област има готови планове, но отказа да ги обсъжда, а според същото издание документът е класифициран. Вероятно публичната версия на 12 октомври ще остане на нивото на EFDI, а подробностите за втората и третата фаза ще останат в класифицирани планове.

📸 Снимка: Върховният командващ съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич (Simon Wohlfahrt/AFP via Getty Images)

САЩ поискаха спешно отлагане на срещата на Косиняк-Камиш в Пентагона

🇵🇱🤝🇺🇸 Срещата между полския министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш и американския му колега Пийт Хегсет, насрочена за сряда, 23 септември, в Пентагона, е отложена по спешно искане на Вашингтон. Това съобщи полското министерство на отбраната в понеделник вечерта, като уточни, че в момента се договаря нова дата. Вместо министъра за Вашингтон заминават двама от заместниците му – Магдалена Собковяк-Чарнецка и Павел Залевски. Те ще разговарят с американските партньори и ще подготвят следващи споразумения за двустранно сътрудничество. Първи за отлагането съобщи кореспондентът на RMF FM в САЩ Павел Жуховски, след което дойде и официалното потвържедние.

Конкретната причина не е обявена. Полското ведомство посочва, че след сигнали от американската страна и срещата на началниците на отбраната на държавите от НАТО са нужни спешни нови действия във връзка със сигурността на съюзниците. Какви са тези действия, кой ги е поискал и дали Полша ще участва в тях, не е уточнено. Косиняк-Камиш, който е вицепремиер, трябваше да отпътува във вторник, 22 септември, и да се срещне с Хегсет на следващия ден.

Предварително обявените теми включваха основни въпроси на двустранното сътрудничество в сферата на отбраната. Косиняк-Камиш заяви, че ще обсъди сигурността на Полша, превръщането на ротационното военно присъствие на САЩ в постоянно и разполагането на сервизен център за PAC-3 – ракети прехващачи за MIM-104 Patriot. Полша иска центърът да се намира на нейна територия. Според министъра преходът към постоянно присъствие е „въпрос на следващите седмици“. В понеделник сутринта заместник-министърът Станислав Вздьонтек посочи желаната численост: около 15 000 американски военнослужещи в сравнение със сегашните 6500–7000 по негови данни.

Срещата на военните ръководители, спомената от полското министерство, е ежегодната конференция на Военния комитет на НАТО – най-висшия военен орган на Алианса. Тя беше проведена в Копенхаген на 18 и 19 септември с участие на началниците на отбраната на 32-те страни членки, върховния главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич и върховния съюзен командващ по трансформацията адмирал Пиер Вандие.

Според официалното съобщение на НАТО участниците са обсъдили изпълнението на решенията от срещата на върха в Анкара, възпирането и колективната отбрана, модерните технологии и подкрепата за Украйна. Германският началник на отбраната генерал Карстен Бройер е избран за следващ председател на Военния комитет. Публичното изявление не уточнява конкретна спешна мярка, предлагаща обяснение на отлагането на полско-американската среща.

Паралелно САЩ разглеждат варианти за промяна на военното си присъствие в Европа. NBC News съобщи на 17 септември, позовавайки се на седем настоящи и бивши американски и съюзнически служители, че Пентагонът обмисля изтегляне на поне 25 000 военнослужещи, а при някои варианти – до 40 000, от общо около 80 000 на континента. Това би означавало съкращение с приблизително 31–50%.

Според репортажа най-засегнати биха били Германия, Италия и Испания. Прегледът продължава 6 месеца и обхваща ВВС, ВМС и Сухопътните войски. Сред вариантите е и прехвърляне на част от военнослужещите към източния фланг на НАТО. NBC посочва, че Гринкевич е трябвало да представи първоначалния си анализ на Хегсет в петък, 18 септември – датата, на която започна и конференцията в Копенхаген. Окончателната препоръка се очаква на 6 ноември, след което решението ще бъде на президента Доналд Тръмп.

Полското министерство не свързва отлагането с прегледа и наличната публична информация не установява такава причинна връзка. Двете развития обаче съвпадат във времето: Варшава настоява за постоянно и по-многобройно американско военно присъствие, докато Пентагонът разглежда възможности за съкращаване на силите в Европа. Тези намерения не са непременно несъвместими, тъй като според NBC обсъжданите варианти включват прехвърляне на сили към източния фланг.

Тръмп публично подкрепи перспективата за американска военна база в Полша. На 17 септември той написа в Truth Social, че благодарение на ръководството на полския президент Карол Навроцки се постига голям напредък към създаването на база на американската армия в страната. Навроцки междувременно пътува до Ню Йорк, където се срещна с представители на полската общност в САЩ.

Отделно от предстоящите разговори на министрите, на 9 септември двете страни сключиха споразумение за кредитни гаранции на стойност 4 млрд. долара по програмата за чуждестранно военно финансиране на Държавния департамент (Foreign Military Financing). Косиняк-Камиш описа механизма като „американския SAFE“, по аналогия със заемния инструмент на ЕС за отбрана. От американска страна документа подписа заместник-държавният секретар за контрол над въоръженията и международна сигурност Томас Динано.

Финансирането е предназначено за покупки на американска военна техника, включваща изтребители F-35, танкове Abrams и вертолети Apache. Това е шестото подобно споразумение между двете държави, с което общият обем на договореното финансиране по програмата достига около 20 млрд. долара. Не е уточнено дали следващите договорки, които заместник-министрите ще подготвят във Вашингтон, ще са по същата програма.

В Полша отлагането предизвика различни реакции в президентския лагер и управляващата коалиция. „Това не е добре“, коментира Марцин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика в канцеларията на президента. Заместник-председателят на Сейма Пьотр Згожелски от Полската селска партия (PSL) на Косиняк-Камиш, реагира по-сдържано пред Polsat News. Той предположи, че е възникнало обстоятелство, накарало Хегсет да поиска нова дата. Згожелски подчерта, че визитата е отложена, а не отменена. Попитан дали това не е тревожно в толкова неспокоен период за Европа, той отвърна, че именно обстановката може да обяснява промяната.

На 17 септември премиерът Доналд Туск заяви в Сейма, че според оценки на разузнавателните служби на НАТО, Украйна и Полша руските планове включват удари с дронове и ракети по държави, които подкрепят Украйна. По думите му най-рискови ще бъдат месеците до ранна пролет.

В изявлението за отложената визита Полша говори за действия във връзка със сигурността на държавите от Алианса, а не само на Полша. Това допуска различни версии, включително подготовка на мерки за източния фланг или решения за американското присъствие в Европа. Публичната информация обаче не позволява да се установи дали някое от тях стои зад отлагането.

Следващите конкретни ориентири ще бъдат резултатите от разговорите на заместник-министрите и новата дата на срещата между Косиняк-Камиш и Хегсет. Провеждането ѝ през идните 2-3 седмици, подписването на документи или обявяването на конкретно място за сервизния център за PAC-3 биха показали напредък по двустранния дневен ред. Сами по себе си обаче те няма да докажат, че отлагането е било продиктувано единствено от графика на американската страна.

Ако срещата бъде насрочена за след 6 ноември, разговорите ще се проведат след очакваното представяне на окончателната препоръка за американските военни сили в Европа. Това може да даде по-ясна основа за обсъждане на полските искания, но нито срокът, нито отлагането могат да установят какво ще е решението на Вашингтон за постоянното присъствие и бъдещата база.

Съюзни изтребители свалиха дрон над Латвия 50 минути след тревогата

🇱🇻✈️🇮🇹 Изтребител Eurofighter Typhoon на италианските ВВС от мисията на НАТО „Baltic Air Policing“ свали чуждестранен дрон над община Балви в източна Латвия в 04:50 ч. сутринта днес, 50 минути след като Националните въоръжени сили докладваха заплаха във въздушното пространство над 5 гранични общини. Това е първият дрон, свален от италиански изтребител в мисия на НАТО.

Тревогата тръгна малко преди 04:00 ч. Оранжево предупреждение, което означава потвърдена опасност с указания за незабавно изпълнение, стигна до мобилните телефони в Аугшдаугава, Прейли, Резекне и Балви; за Алуксне беше обявена възможна заплаха. Съобщението инструктираше жителите да влязат в помещение, да затворят прозорците и вратите и да спазват принципа на двете стени, т.е. да поставят поне две прегради между себе си и откритото, които да поемат отломки или ударна вълна; при нисколетящ или подозрителен предмет да не се приближават, а да позвънят на 112.

Прехватът беше ръководен от Обединения център за въздушни операции на НАТО в Юдем, Германия. От авиобазата Шяуляй в Литва излетяха два италиански Eurofighter Typhoon от временното формирование „Baltic Thunder III“, а от естонската база Емари се вдигнаха два турски F-16. След успешна индентификация единият италиански самолет свали дрона на голяма височина над необитаема местност. Община Балви граничи с Псковска област на Руската федерация.

Търсенето на останките продължи до късно през деня. Говорителката на Обединения щаб Ивета Берзиня поясни, че точно защото машината е поразена високо, отломките може да са се разпръснали на значително разстояние, а произходът ѝ не може да бъде установен, преди целият район да бъде претърсен. Войници претърсваха гориста местност до село Ругаи, на около 35 км от руската граница. Министърът на отбраната Раивис Мелнис отхвърли твърденията, че апаратите са били няколко: бил е един, а шумът, който хората са взели за други машини, най-вероятно е от ускоряващите изтребители.

Мелнис изложи и причината за стрелбата: нямало е гаранция, че дронът ще падне безопасно в необитаема местност, а щом навлезли в латвийска територия дронове могат да застрашат жителите, те трябва да бъдат унищожавани. Дотогавашната естонска и латвийска практика беше обратната — проследяване до падането и оглед на останките на земята. Тя има смисъл само докато машините падат в гората, а не върху петролно депо.

Рига не назовава Киев. Официалното изявление на Министерството на отбраната е, че апаратът е попаднал във въздушното пространство на страната „в резултат на руската електромагнитна война“. Латвийските и естонските власти тълкуват цялата поредица от март насам като украински далекобойни машини, тръгнали срещу руските петролни терминали Уст-Луга и Приморск в Балтийско море, отклонени от руско електронно заглушаване по маршрута; украинският министър на външните работи Андрий Сибиха потвърди механизма за латвийските случаи. На 10 април трите балтийски страни отхвърлиха с общо изявление руски твърдения, че територията им се използва за удари с украински дронове. НАТО изрази пълна солидарност с всичките си засегнати съюзници и заяви, че отговорността за нарушенията на въздушното пространство е изцяло руска.

Прагът на реакция по северното крило на фланга падна за три месеца. На 25 март два дрона навлязоха от Русия в латвийското и естонското небе, като единият удари електроцентралата Аувере в Естония; на 7 май две машини паднаха в Латвия и едната детонира в петролно депо край Резекне, повреждайки четири празни резервоара; на 23 май трета потъна в езерото Дридзис. Първият изстрел дойде на 19 май, когато румънски F-16 свали апарат над Естония, а 20 дни по-късно френски изтребител унищожи дрон край Берзгале в Резекненска община, на около 30 км от границата. Днешният случай е вторият над Латвия.

Системата, която вдига хората от леглата, е на под три месеца. От 23 май Националните въоръжени сили разпращат клетъчни съобщения в две нива: жълтото означава възможна заплаха без искане за незабавно действие, оранжевото означава засечена заплаха, а едно и също предупреждение може да се повиши и да се върне обратно, докато обстановката се променя. На 29 май Центърът за управление на кризи изготви и насоки за поведение, включително за онзи, когото тревогата завари на открито, и уточни, че автоматична евакуация на обществените сгради не се налага. Целият този механизъм се появи в дните веднага след майските критики, че част от предупрежденията са стигнали до телефоните със закъснение.

Цената на честотата вече е измерена. Още на 25 май Латгалската туристическа асоциация обяви, че отказа от чуждестранни резервации са стигнали 60%, а вътрешните са с 40% под тези от миналата година, и описа това като най-тежката криза в бранша след пандемията. Общините в Латгале още през май изписаха свои собствени планове за действие при дронове, вместо да чакат централно указание.

Отговорът с материална част обаче изостава от отговора с процедура. Правителството е заделило над един милиард евро за противовъздушна отбрана, от които по 200 милиона годишно до 2027 г., а част от парите отиват за прикритие на язовири, електроцентрали и газови съоръжения. Командващият военновъздушните сили полковник Виестурс Масулис заяви, че производители вече са били потърсени за лек боен самолет, а оценяваният вариант е Embraer A-29 Super Tucano: над 6 часа патрулиране, инфрачервени и електронно-оптични сензори, вградени 12,7 мм картечници и излитане от къси и неподготвени писти; от март се работи с Valkyrie Aero по автоматично разпознаване на безпилотни цели. Решение няма и Рига чака цени и срокове. Логиката личи от самите характеристики: с картечница и шест часа в небето заблудената евтина машина се сваля многократно по-евтино, отколкото с ракета от изтребител, вдигнат по тревога.

Същият ден Латвия приключи и учението „Baltic Trust 26“ на полигона Селия, в рамките на което около 650 военнослужещи от страната, съюзници и партньори, сред които Украйна, Австралия и Япония, отработваха именно свързването на дронови и анти-дрон системи. Докато то продължаваше, в X се появиха съобщения за загинали при учението войници, разпространявани от изкуствено създадени профили, част от които са с голяма аудитория и знак за потвърдена самоличност, а част от публикациите имитираха оформлението на Euronews. Въоръжените сили опровергаха инцидента и предупредиха, че значката за потвърден профил не е гаранция за истина.

Политическата цена беше платена предварително. Андрис Спрудс подаде оставка като министър на отбраната след инцидентите през май, критикуван за несвалените дронове и закъснелите предупреждения, и кабинетът на Евика Силиня падна; сегашният кабинет на Андрис Кулбергс дойде с Мелнис и с обявената му формула, че дроновете трябва да се свалят, а за това е нужна цялата верига засичане, проследяване и прехват. Прагът, установен тази нощ, много вероятно ще се задържи, докато украинската кампания срещу руските балтийски пристанища продължава: веднъж платена, политическата цена на въздържането не може да бъде платена втори път от същия кабинет. Отворен остава не дали Латвия ще стреля, а къде може да си позволи да го направи — и на 8 юни край Берзгале, и днес над Балви огън беше открит над слабо населена местност, а самият министър призна, че гаранция за безопасно падане не е имало.

Черна гора смени контингента си на полигон „Ново село“.

🇲🇪🛡🇧🇬 Контингентът на Черна гора в Многонационалната бойна група на НАТО в България предаде дежурството на следващата ротация на полигона „Ново село“ край Видин. Това съобщи щабът на Многонационална дивизия „Югоизток“, който уточни, че на нея е присъствал полковник Стефано Катания, който пое командването на бойната група седмица по-рано.

Черна гора държи взвод в съединението от януари 2023 г. по решение на Скупщината, а неговият състав се сменя на всеки шест месеца. Предишната смяна мина на 9 февруари в присъствието на предшественика на Катания, полковник Матео Епифани, съобщи тогава Съвместното командване на силите в Неапол. През март 2025 г., когато президентът Яков Милатович обиколи базата заедно с Румен Радев, в нея служеха 42 военни от Черна гора. Толкова е и най-многобройното присъствие, което Подгорица поддържа извън територията си: около 2% от личния състав на въоръжени сили, които не надхвърлят 2500 души. Отделно от това Черна гора участва в бойната група в Латвия. През декември министърът на отбраната Драган Крапович определи участието в България и Латвия като доказателство, че страната му остава надежден съюзник, и подчерта тежестта на италианското рамково водачество.

Шестте месеца имат ясно установен ритъм. Подготовката върви на три блока по два месеца всеки и започва на ниво взвод, за да стигне до цялото формирование с всички способности. Това обясни през декември на италианския министър на отбраната Гуидо Крозето тогавашният командир полковник Матия Широко. През май последният цикъл приключи с учението Eastern Guardian в „Ново село“, в което влязоха части от осем съюзни държави, а от 26 май до 13 юни техника и личен състав от България, Румъния, САЩ, Турция и самата бойна група се придвижиха до полигон „Корен“ край Хасково за тактическото учение с бойни стрелби „Ответен удар 26“. Излизащият състав от Черна гора е преминал същата подготовка, тактическо сработване с останалите части и проверки на съюзните процедури, отчете командването в Неапол при февруарската смяна.

Смените се струпаха в две седмици. На 29 юли рота от 29-и механизиран батальон замени военнослужещи от 31-ви механизиран батальон на Втора тунджанска бригада, а на 5 август командирът на 4-ти танков полк Катания прие групата от Епифани в присъствието на командващия дивизия „Югоизток“ генерал-майор Корнел Тоня-Бълан и на генерал-майор Никола Пиазенте от Обединено оперативно командване в Италия, която е рамкова държава на формированието от октомври 2022 г. и оттогава сменя полка носител на всеки шест месеца. България участва с механизирана рота и държи мястото на заместник-командир: през януари подполковник Марин Цаловски пое поста от Димитър Полихронов на същото място.

Групата днес наброява около 1300 военнослужещи, от които над 700 италиански с над 50 машини, каза на 11 август военният министър Димитър Стоянов. В края на декември Широко даваше 1030 души, 740 от тях италианци, и изброяваше 7 държави извън Италия: Северна Македония, България, Румъния, Черна гора, Гърция, Албания и Турция. Стоянов добави към списъка САЩ и Обединеното кралство. Ръстът за 8 месеца е около една четвърт.

Тази аритметика зависи от инфраструктурата. Хората живеят на полигона „Ново село“, а разширяването до бригада изисква място, което да ги побере. За това служи проектът във войскови район „Кабиле“ до Ямбол. Споразумението с Италия сключиха на 23 декември 2025 г. в 22-ра авиобаза Безмер тогавашният министър на отбраната Атанас Запрянов и Крозето, а Народното събрание го ратифицира на 29 януари със 131 гласа „за“, 38 „против“ и 10 въздържали се. За гласуваха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, БСП и ИТН, против са „Величие“ и „Възраждане“, а „МЕЧ“ се въздържа. По документа Италия поема сглобяването и разполагане на жилищни сгради, офиси, съоръжения и битови услуги.

Стойността е поне 200 млн. евро, а финансирането Италия ще организира по линия на съюзните фондове, обяви Стоянов на 11 август при посещение в Ямболско. При разгръщане до бригадно ниво районът трябва да поеме над 3000 души. Изборът падна там заради близостта до летище, пристанище и до самото „Ново село“, покрай което вече минават жп и пътната мрежа; проектът стоя две години без ход, докато България търсеше съюзно съфинансиране. Въздушният компонент остава в Безмер, където сега стоят 2 американски самолета-цистерни с възможност да станат 4, а София е предлагала в същия район да се разположи и щаб на многонационална дивизия. Ден по-късно министърът очерта границите на замисъла: в „Кабиле“ не се предвижда разполагане на тежка бойна техника, складиране на опасни материали и провеждане на стрелби и учения.

Бойните групи по източния фланг вече са 9, след като през юни Швеция оглави новото формирование във Финландия. Броят им се удвои през март 2022 г., когато извънредната среща на върха в Брюксел допълни към 4 на североизток още 4 – в България, Унгария, Румъния и Словакия. От септември 2025 г. насам целия източен фланг е арена на Eastern Sentry – мисия за засилена бдителност, обявена след като руски самолети и дронове навлязоха в небето на 7 съюзни държави. В Черно море рамката остава по-рехава: през февруари министърът на отбраната на Румъния Раду Мируца поиска отделна операция за морския басейн, но от НАТО отвърнаха, че ще приспособяват Eastern Sentry към нарушенията над Румъния. В края на юли изтребители на северната ни съседка свалиха 3 навлезли дрона в 3 последователни дни, след което Букурещ призова руския посланик и изгони един руски дипломат.

Смяната на един взвод не мени нищо на терен, но описва точно какво представлява съюзното присъствие в България днес: постоянна функция, изпълнявана от временни хора. Мащабът расте бавно и опира в легла, не в решения, затова обявената цел от над 3000 души зависи изцяло от строителството край Кабиле, чието начало още не е насрочено публично.

Срещу очакването за постоянна бригада стои алтернатива със собствена следа. НАТО описва подхода към България и Румъния като способност за бързо усилване до бригадно ниво чрез учения, а не като постоянно разполагане, и точно това упражняват съюзниците от 2024 г. насам; в Словакия сглобяването на многонационална бойна бригада отне под 10 дни. Самият Стоянов изключи от „Кабиле“ тежката техника, стрелбите и ученията, тоест новият район се строи като места за живеене, докато бойната маса остава на полигона или идва отвън при нужда. Вероятно черногорският взвод ще смени още поне две ротации в „Ново село“, преди първите съоръжения край Кабиле да поемат хора.

Американското разузнаване допуска руско изпитание на НАТО между есента и 2029 г.

🇷🇺🛰️🇪🇺 Руският президент Владимир Путин може да предприеме ограничен удар срещу страна от НАТО още тази есен, без преди това да е приключил войната в Украйна. Това допускат нови оценки на американското разузнаване, цитирани от The Wall Street Journal – прозорецът, в който докладите поставят подобно действие, се простира до 2029 г.

Изброените варианти се редят във възходящ ред: кибератака срещу съюзна инфраструктура; мащабна хибридна операция; въоръжени групи без отличителни знаци, които завземат парче територия; и на върха ограничено сухопътно навлизане по източния фланг. Цитираните американски служители определят целта като политическа, а именно разцепване на Алианса, а не завладяване на територия. Общото между всички стъпала е, че нито едно не произвежда безспорен извършител в първите часове.

Точно там е тежестта им. Член 5 от Северноатлантическия договор задължава съюзниците да третират въоръжено нападение към един от тях като нападение срещу всички, но оставя на всяка страна да прецени какви действия смята за необходими, а задействането минава през съгласие в Северноатлантическия съвет. За 77 години от подписването му клаузата е била прилагана веднъж, на 12 септември 2001 г. Действие, чийто автор не може да бъде назован бързо и еднакво уверено от всичките 32 столици, натоварва не отбраната на фланга, а самото ѝ включване.

Вероятността на най-крайния сценарий остава ниска, но нараства с времето, твърдят докладите. Времевите оценки в Алианса се разминават. Полският премиер Доналд Туск заяви пред Financial Times на 24 април, че говори за кратък хоризонт, „месеци, а не години“, и добави, че не е сигурен дали САЩ ще защитят Европа при такова развитие. Повечето разузнавателни служби в НАТО поставят подобно действие в следващите няколко години, т.е. по-нататък от полската прогноза, но в същия времеви пояс, който американските доклади сега отварят от есента.

Промяната в американската преценка е настъпила по-рано през тази година и служителите я свързват с положението, в което е попаднал Путин, а не с нови руски приготовления по границата. Украинските удари свалиха руската преработка на нефт до около 3,6 млн. барела дневно през юли, най-ниското ниво от май 2002 г. по изчисления на Bloomberg, а Генералният щаб на Украйна отчита изведени от строя 42,7% от целия проектен капацитет; до 8 юли ограничения при продажбата на гориво действаха в почти всички региони на страната. На фронта Институтът за изследване на войната (ISW) прие на 25 февруари, че руските войски са овладели Покровск, но добави, че от декември 2025 г. те не са постигнали съществен напредък на запад и северозапад от града. Прочитът на цитираните източници е, че липсата на изход в Украйна може да тласне Кремъл да търси победа другаде.

Докладите излизат в момент, когато американските складове са изчерпани от два фронта наведнъж. Този недостиг обхваща прецизни боеприпаси с голям обсег, тактически ракети за сухопътни войски и преносими зенитни комплекси Stinger, а според данни на Kyiv Independent също прехващачи за Patriot и THAAD. Част от запасите заминаха за Украйна; но по-голямата част от тях изгоря в 5-седмичната кампания срещу Иран, започнала на 28 февруари. Дефицитът не описва руските намерения, а състоянието на арсенала, с който Вашингтон би отговорил на подобно изпитание.

В същия ден абстрактният сценарий получи конкретен механизъм. Министърът на националната отбрана на Литва Робертас Каунас съобщи във Вилнюс, че Москва обмисля удар под фалшив флаг с дронове украинско производство по критична инфраструктура в Прибалтика. По литовската оценка Кремъл смята погрешно, че въздушното пространство на региона е било използвано за украински удари по руска територия, а целта на провокацията е да се обтегнат отношенията в Алианса и съюзниците да спрат помощта за Украйна. Каунас уточни, че няма директна заплаха от непосредствено нападение, но посочи Прибалтика и Полша като най-близките възможни цели; още през май той предупреди, че вероятността за нови безпилотни инциденти в региона е висока и че отбраната там трябва да се пригоди към тях.

Схемата обяснява защо стъпалата са подредени точно така. Дрон украинско производство, поразил именно литовски или латвийски обект, произвежда денонощия, в които извършителят е спорен, а съюзници спорят помежду си вместо с Москва. През тези денонощия член 5 няма ясен спусък, а подкрепата към Киев става предмет на вътрешен спор в Алианса, тоест в точно онова, което докладите описват като търсен резултат.

Източният фланг вече работи в този режим. На 10 септември 2025 г. между 19 и 21 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша при масиран удар по Украйна; полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3, което отбеляза първото бойно ангажиране на авиацията на НАТО от началото на инвазията. Варшава задейства член 4, а два дни по-късно НАТО разгърна постоянната мисия Eastern Sentry, която има за цел да уплътни ПВО по източния фланг с датски, френски, германски и британски самолети.

Румъния премина същия праг 10 месеца по-късно: три дрона за три поредни денонощия между 24 и 26 юли, свалени от F-16 край Падина в окръг Бузъу, в делтата на Дунав при Сфънту Георге и над териториални води при Сулина. Вторият дрон беше свален от същия пилот и същата машина, стреляли предния ден. Дотогава въздушното пространство на страната беше нарушавано 33 пъти без нито едно сваляне, а при удара срещу жилищен блок в Галац на 29 май изтребители бяха вдигнати, но не стреляха. Главната прокуратура установи с рентгенов анализ, че първият от трите дрона е „Шахед“ от типа, използван от силите на Москва; Букурещ изгони руски дипломат, давайки му пет дни да напусне страната.

Случаите в Румъния допускат и по-безобидно обяснение. От лятото на 2023 г. руската армия атакува украинските пристанища Измаил и Рени на река Дунав, отломки често падат край румънското село Плауру, разположено на около 300 метра от Измаил, а по-интензивните удари в участъка сами по себе си водят до повече заблудени дронове. Говорителят на украинските ВВС Юрий Ихнат обаче посочи друго: новите руски дронове се управляват в реално време, което повдига въпроса дали част от полетите проверяват правилата за откриване на огън на НАТО.

Над 250% ръст на изтребителните вдигания по източния фланг, без обявена база

✈️📈🇷🇺 Изтребителите на съюзниците по източния фланг на НАТО са били вдигани по тревога с 250% по-често през юли спрямо година по-рано. Данните бяха оповестени от Съвместното командване на силите в Брунсюм – щабната структура на НАТО за операциите в Централна и Източна Европа. Като причина оттам посочват действията на руската бойна авиация, която се приближава до въздушното пространство на съюзниците без подаден полетен план и с изключен транспондер, което налага дежурните екипажи да излитат, за да ги прехващат и идентифицират.

Командването обаче не изясни какво точно влиза в тази статистика. Основната мерна единица е излитането от клас „алфа“ – извънредно вдигане на дежурна двойка, разпоредено при доближаване на неизвестен или потенциално заплашителен апарат. Отчитането започва още с приближаването към зоната, а не с пресичане на държавните граници. Случаите от началото на август, които илюстрират този модел, се разиграха изцяло над международни води и без нарушаване на чуждо въздушно пространство, но въпреки това всеки от тях е регистриран като извънредно излитане.

Тонът на официалното съобщение е необичайно приповдигнат за военна щабна структура. „Числата не лъжат!“, заявяват от командването и допълват, че сравнението между юли 2025 г. и юли 2026 г. показва тенденция, която не може да бъде пренебрегната. Обяснението за отчитания ръст е формулирано под формата на въпрос и отговор: „Причината? Руски военни самолети многократно летяха близо до натовското въздушно пространство без полетен план и без сигнал от транспондер, което наложи нашите изтребители да излетят, да ги прехванат и да ги идентифицират.“ Заключението е още по-патетично: „Всяко излитане доказва, че сме нащрек. Всеки прехват доказва, че въздушното пространство на НАТО е защитено.“ В публикацията обаче липсва методологическа бележка – не се посочва нито абсолютният брой излитания зад този процент, нито как точно е дефиниран периметърът на фланга.

Конкретни данни идват от района на Балтийско море за дни преди оповестяването на съобщението. На 3 август дежурна двойка полски F-16 прехвана Ил-20М – 4-моторен турбовитлов разузнавателен самолет със специална апаратура за електронно и радарно разузнаване, на около 60 км северозападно от крайбрежния град Леба. Машината е летяла с изключен транспондер и без подаден полетен план. Полските екипажи са я идентифицирали визуално и чрез оптико-електронните системи, след което са я съпроводили извън зоната си на отговорност. Информацията бе потвърдена от вицепремиера и министър на националната отбрана Владислав Кошиняк-Камиш и разпространена от Полската информационна агенция.

На следващия ден се разигра подобен сценарий. На 4 август втора двойка полски изтребители излетя по тревога срещу друг Ил-20М, засечен на 56 километра северозападно от Кошалин в Западнопоморското войводство. Полското министерство на отбраната определи поредицата като част от провокативни действия край границите на НАТО. И в двата случая прехванатата машина остана над международни води – тоест изпълни юридически безупречен полет, който въпреки това задейства цялата верига от радарното засичане до вдигането на дежурните двойки.

Тази практика не е новост. Военните полети между основната територия на Русия и Калининградска област традиционно преминават над Балтийско море и от години се извършват без включен транспондер и без предварително подадена заявка. Това ги прави невидими за гражданските системи за управление на въздушното движение и задължава съюзниците да ги идентифицират с изтребители. Част от засечените апарати са транспортни или разузнавателни, а други – бойни. Разликата, която командването в Брунсюм твърди, че е измерило, не е в характера на полетите, а в тяхната честота.

Стойността на този процент обаче зависи от базова стойност, която самото съобщение спестява – въпреки че Алиансът я разкри на друго място два дни по-рано. На 3 август Съюзното командване на ВВС в Рамщайн отчете края на френската ротация в Шяуляй с конкретни стойности: над 540 полетни часа, близо 70 учебни излитания и близо 40 излитания от клас „алфа“ за 4 месеца. Това прави около 10 реални тревоги месечно за един контингент на най-натоварения участък от фланга. Общият мащаб се потвърждава от други данни: над 500 вдигания по тревога в цялото въздушно пространство на НАТО за цялата 2025 г., оповестени от същото командване на 30 април 2026 г. Върху база от такъв порядък, стеснена до един фланг, един месец и един конкретен клас тревога, ръст от над 250% се получава от разлика в абсолютните стойности, която най-вероятно е едва двуцифрена. Изразяването на промяната в проценти без посочване на знаменателя не позволява да се разграничи реален скок от обичайния статистически шум, поради което числото казва по-малко, отколкото внушава формата му.

Съществува и втора причина това увеличение да не се интерпретира като пряк измерител на източната активност: самият инструмент за измерване се промени между двете сравнявани точки. Юли 2025 г. предхожда мисията „Ийстърн Сентри“, започнала на 12 септември 2025 г. след навлизането на около 20 руски дрона в полското въздушно пространство два дни по-рано. Тази мисия засили присъствието по цялата източна дъга с датски, френски, германски и британски самолети. Наличието на повече самолети в дежурство и по-гъстото радарно покритие естествено генерират повече излитания при един и същ външен стимул, докато данните за юли 2025 г. са отчетени при значително по-рядка наблюдаваща мрежа.

Междувременно Москва също променя интензивността на действията си. Френските изтребители Rafale, разположени в базата Шяуляй в Литва в рамките на мисията за охрана на балтийското небе, бяха вдигани по тревога 11 пъти само за една седмица в началото на юни 2026 г. Говорителят на френските въоръжени сили полковник Гийом Верне описа този темп като необичайно висок спрямо стандартното ниво на провокации. На 2 юни същите машини прехванаха шест самолета на руските Въздушно-космически сили в рамките на едно денонощие. На южния край на фланга обстановката е още по-остра: между 24 и 26 юли румънски F-16 свалиха три безпилотни апарата в три поредни денонощия, като произходът на първия беше официално потвърден като руски след експертиза на прокуратурата. Макар това да са събития от друг характер спрямо прехващането на пилотиран разузнавач над Балтика, те попадат в същия времеви и географски периметър.

Най-вероятно и двата фактора оказват влияние едновременно, поради което посоченият процент не дава да се изолира приносът на всеки един от тях. Разграничителен показател обаче съществува и се води редовно, макар и на детайлно ниво. Литовското министерство на отбраната обявява всяка седмица прехванати край балтийските граници летателни апарати – с конкретен тип, посока на полета и състояние на транспондера: през седмицата от 13 до 19 юли съюзническите изтребители са излизали три пъти и са идентифицирали два Су-30, два Ил-20 и един Ил-76. Този регистър включва реалните летателни апарати, а не броя на тревогите, поради което ясно разграничава двете обяснения.

Ако полетите от изток наистина са се утроили, техният брой в регистъра също ще се утрои; ако обаче се е променила основно готовността и плътността на НАТО, броят засечени самолети ще остане непроменена, а броят на излитанията се увеличава. Обща статистика за цялата източна дъга обаче липсва, а командването в Брунсюм публикува просто процент на нейно място.

Полша прие първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“.

🇺🇸✈️🇵🇱 Първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“ за Военновъздушните сили на Полша кацнаха в 32-ра тактическа авиобаза в Ласк около 18:20 ч. местно време на 22 май, прелитайки от завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, с междинно кацане в авиобаза Лажеш на Азорските острови.

Изтребителите носят тактически номера 3509, 3510 и 3511 и бяха пилотирани от американски пилоти на договор – стандартна процедура за доставка, подкрепена от самолети-цистерни за дозареждане във въздуха от състава на ВВС на САЩ.

По време на трансфера машините временно носеха националните отличителни знаци на САЩ в съответствие с официалните изисквания. След навлизането си в полското въздушно пространство, изтребителите F-35A бяха посрещнати и ескортирани от двойка полски изтребители F-16C/D.

Един от ескортиращите самолети беше пилотиран от генерал-майор Иренеуш Новак, заместник-командващ на Въоръжените сили на Полша. След кацането и рулирането в Ласк, самолетите бяха посрещнати с традиционния воден салют.

„Това е важна повратна точка, която наистина променя оперативните възможности на целия полски съюз. [...] Тя променя и сигурността в целия регион“, посочи вицепремиерът и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш по време на церемонията по посрещането.

„Полските F-35 – първите самолети пето поколение по източния фланг на НАТО – променят изцяло сигурността в региона. Всичко това изгражда нова архитектура за сигурност, чиито вектори на източния фланг са насочени на север към Швеция и на юг към Турция, което за нашето правителство днес е абсолютен приоритет“, допълни Косиняк-Камиш.

Полша поръча 32 единици F-35A „Husarz“ по силата на междуправителствено споразумение (Letter of Offer and Acceptance). Първите 8 самолета в момента са разположени в авиобаза Ебинг във Форт Смит, щата Арканзас, където се използват за обучение на полските пилоти и наземен персонал. Въпросните машини вече натрупаха над 1000 полетни часа за последните 18 месеца. Трите доставени единици бяха сглобени в завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, където ще бъде изградена половината от партидата, поръчана от Полша.

Останалите 16 самолета се очаква да бъдат доставени от европейската производствена линия на компанията в Италия. До края на тази година в Ласк трябва да пристигнат още 11 изтребителя F-35A.

Косиняк-Камиш уточни, че обучението на пилотите и техническия състав, отговорен за F-35A, продължава както в САЩ, така и в Полша. Догодина трябва да бъдат получени още 12 самолета, а последният поръчан изтребител трябва да пристигне в Полша през 2029 г.

Планира се 32-та изтребителя да оборудват две тактически авиационни ескадрили. Първата ще бъде базирана в Ласк, където разширяването и модернизацията на наземната инфраструктура вече приключиха, докато втората ще бъде разположена в 21-ва тактическа авиобаза в Свидвин, където строителните дейности продължават.

Модернизацията на базата в Ласк започна през 2022 г. и въвличаше над 10 инвестиционни проекта, обхванали оперативен център, център за поддръжка и ремонт, енергийна, водопроводна, канализационна и горивна инфраструктура и зони за сигурност.

Работите в Ласк приключиха през ноември 2025 г. Базата получи акредитация от Пентагона през март, с което се потвърди официално, че отговаря на изискванията за техническо обслужване и информационна сигурност.

Според военния министър общата стойност на инвестиции в инфраструктура в Ласк възлиза на 2,5 млрд злоти. В бъдеще правителството на страната може да вземе решение за закупуване на допълнителни самолети F-35A „Husarz“, което би позволило формирането на трета или дори четвърта ескадрила.

Румъния предупреждава за ескалация на руските хибридни атаки срещу НАТО.

🇷🇴 Румъния очаква честотата и интензивността на руските хибридни атаки срещу НАТО да нараснат, особено във въздушното пространство на съюзниците. Това заяви министърът на външните работи Оана Цою преди срещата на външните министри на Алианса в Хелсингбори, цитирана от Укринформ.

Цою посочи, че Румъния и съюзниците в НАТО разработват предложения за засилване на координирания отговор на Алианса срещу хибридните заплахи, включително тези, произтичащи от Русия по суша, море, въздух и в по-сложни оперативни среди.

„През цялата година, както и в днешната дискусия, Румъния обръща сериозно внимание на това как ще реагираме съвместно в рамките на НАТО на хибридните заплахи. Става дума за хибридни заплахи, които се създават предимно от Русия – по суша, море, въздух или в други, по-сложни среди“, каза тя.

По думите на министъра, през последния месец Букурещ е работил с над 10 съюзници по предложения за по-категоричен и координиран отговор на хибридните атаки. „През октомври ще бъдем домакини на Хибридния симпозиум в Букурещ, където експерти от съюзническите страни ще се съберат, за да се фокусират върху съвместния отговор“, отбеляза Цою.

Тя предупреди, че се очаква хибридната дейност на Русия да нарасне. „Оценяваме, че броят и интензивността на хибридните заплахи, особено от страна на Русия, ще се увеличат в съюзническото въздушно пространство в бъдеще“, заяви тя.

Цою приветства и подкрепата на САЩ за укрепване на отбранителните способности на Румъния и отбеляза, че страната има „най-дългата граница с войната в Украйна“, простираща се на повече от 650 км. Тя добави, че решението на Румъния да позволи на САЩ да използват авиобази на нейна територия за отбранителни нужди и логистична подкрепа показва, че съюзниците в НАТО си осигуряват сигурност взаимно, вместо да разчитат едностранно на другите.

„Налице е постоянна нужда от американско присъствие на европейска територия“, подчерта министърът.

Последните случаи на тайни руски атаки в Европа включват използването на пренасочени украински дронове, изпратени към балтийските държави. Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига отбеляза, че „разследванията са доказали, че това е резултат от работата на руските средства за електронна война, която умишлено отклонява украинските дронове от целите им в Русия“.

По-рано Държавната дума на Руската федерация прие с пълно единодушие законодателство, разширяващо значително правомощията на руския лидер Владимир Путин за разполагане на въоръжените сили в чужбина.

Изменяйки действащите федерални закони за гражданството и отбраната, новата мярка позволява на Путин да използва армията за „защита“ на руски граждани, изправени пред арест, задържане или наказателно преследване в чужди държави.

Пентагонът съкрати бойните си бригади в Европа и върна присъствието си до нивата от 2021 г.

🇺🇸 Пентагонът съкрати броя на американските бойни бригади, разположени в Европа, от четири на три, с което върна американското военно присъствие на континента до нивата му от 2021 г. Говорителят Шон Парнел обяви промяната в изявление, публикувано в платформата X на 20 май. Съкращаването доведе до временно забавяне в разполагането на американски войски в Полша.

От Пентагона определиха решението като резултат от „всеобхватен, многостепенен анализ“ на военното присъствие в Европа. Окончателното решение за разполагането на тези и други сили ще бъде взето след допълнителен преглед на стратегически и оперативни изисквания на САЩ, заедно с оценка на способността на съюзниците да се защитават самостоятелно на континента.

От Вашингтон подчертаха, че намаляването на бригадите съвпада с доктрината „Америка на първо място“ на администрацията на Тръмп и има за цел да подтикне членовете на НАТО да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. Полша беше посочена като „пример за съюзник“.

„Полша показа както способност, така и решимост да се защитава сама. Останалите съюзници в НАТО трябва да последват нейния пример“, заявиха от Пентагона. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет разговаря за промяната със своя полски колега Владислав Косиняк-Камиш и обеща да запази силно военно присъствие в Полша.

Предишен доклад от 14 май отбеляза, че американската армия е отменила планирана деветмесечна ротация на над 4000 военнослужещи в Полша. Очакваше се разгръщането да включва 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия, известна като бригадата „Black Jack“.

Част от личния състав вече беше пристигнал в Полша, докато оборудването все още беше в транзит, когато по-мащабното преместване беше спряно. По това време полският военен министър и заместникът му Цезари Томчик отрекоха това да засяга Полша с твърдението, че промяната е свързана с американското присъствие в Германия.

Външният министър на Литва: НАТО може да изравни със земята руските бази в Калининград.

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литовският външен министър Кестутис Будрис заяви, че НАТО притежава нужните способности, за да унищожи руските военни бази в Калининград, ако възникне подобна необходимост. Той заяви това по време на интервю за Neue Zürcher Zeitung на 18 май, в което предупреди, че Европа не бива да подценява рисковете, произтичащи от евентуална конфронтация с Русия.

Според него Русия е превърнала Калининград в „малка крепост“, оборудвана с ракетни комплекси системи за ПВО, но в същото време подчерта, че Алиансът разполага със средствата да неутрализира тези активи в случай на война.

„Трябва да покажем на руснаците, че сме способни да пробием тяхната малка крепост, която са изградили в Калининград. При необходимост НАТО има средствата да изравни със земята разположените там руски бази за противовъздушна отбрана и ракетни бази“, категоричен е той.

Освен това той се обяви против схващането, че всеки бъдещ конфликт с Москва ще бъде географски ограничен до източния фланг на НАТО, тъй като според него последиците ще бъдат усетени в целия Европейски съюз.

„В Западна Европа няма нито едно безопасно село, което ще избегне последиците от войната. Трябва най-сетне да отчетем последствията от липсата на възпиране“, заяви Будрис. По думите му европейските страни трябва да подсилят отбранителните си способности и да преразгледат архитектурата за сигурност с оглед на потенциално намаляване на ролята на САЩ в защитата на континента.

„Много от нашите планове все още се основават на предположението, че Америка осигурява критични военни възможности, като например сателитно разузнаване. Но ако искаме да защитаваме Европа сами, ще трябва да преосмислим всичко – дори ядреното възпиране. Невъзможно е да се възпре ядрена сила като Русия без наш собствен ядрен противовес. Докато ядрените гаранции на САЩ остават в сила обаче, ние европейците можем да се фокусираме над конвенционалната фронтова линия“, добави той.

Говорейки пред журналисти, той подчерта, че Москва ескалира своите усилия за дезинформация в страните от Прибалтика, специално с прокарване на твърдения, че тяхното въздушно пространство се използва за работата на украински дронове.

„Руснаците са особено активни в разпространението на дезинформация в Балтийските страни. Те изпращат посланието, че сме предоставили въздушното си пространство за използване от украински безпилотни апарати. Има и други аспекти“, каза той.

Министърът на външните работи на Украйна Андрей Сибиха добави, че балтийските страни са поискали помощ от Украйна за намаляване на напрежението и формулиране на отговор с наратив на фона на ескалиращия руски натиск. Те разработват план за спешна евакуация с оглед на нарастващите опасения за сигурността, свързани с все по-мащабните военни разходи на Кремъл и все по-агресивната му позиция след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Естония, Латвия и Литва, страни-членки на НАТО с исторически връзки със Съветския съюз, предупреждаваха многократно относно заплахата, произлизаща от Руската федерация, включително кибератаки, операции за влияние и докладвани нарушения на тяхното въздушно пространство от руски самолети и дронове.

САЩ внезапно отмениха разполагане на 4000 войници в Полша заради огромен бюджетен дефицит.

🇺🇸🪖🇵🇱 Американската армия отмени планирано разполагане на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия в Полша, което трябваше да включва над 4000 войници и съпътстваща техника.

Представител на армията потвърди решението в сряда, но не предостави конкретни подробности и пренасочи всички въпроси към Министерството на отбраната, което не отговори на запитване за информация.

Във вторник по време на изслушване пред Конгреса за бюджетното състояние на армията, нито министърът на армията Дан Дрискол, нито заместник-началникът на щаба генерал Кристофър ЛаНийв, споменаха за отмяната на разполагането.

Но мълвата вече беше започнала да се разпространява сред засегнатите, а войниците изпращаха съобщения на приятели и близки относно промяната още рано сутринта във вторник.

Сенатор Джак Рийд, демократ от Род Айлънд и водач на Комисията по въоръжените сили към Сената, заяви при своето встъпително изявление на изслушването, че армията е изправена пред бюджетен дефицит от най-малко 2 млрд долара в резултат на продължителни операции, които включват разполагане на Националната гвардия във Вашингтон, окръг Колумбия, и на различни части за налагане на контрол по границите на САЩ.

Рийд изрази тревога за въздействието над обучението и операциите, но темата не беше разгледана. ABC News съобщи в свой репортаж по темата, че бюджетният дефицит на армията е значително по-висок от оценката на сенатора, а представители на армията заявиха пред медията, че всъщност сумата възлиза на 4-6 млрд долара.

Пентагонът обяви през април, че планира да изтегли близо 5000 военнослужещи от Германия. Говорителят Шон Парнел заяви, че министър Пит Хегсет е взел решението след преглед на „изискванията на театъра на военните действия и условията на място“.

Това би върнало числеността на американските военни в Европа до нивата преди началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. – най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, който отне живота на близо два милиона души.

Над 10 000 американски войници са разположени на ротационен принцип в Полша. Очакваше се бригада „Блек Джак“ да бъде разположена там за 9 месеца. Армейският вестник „Stars and Stripes“ съобщи, че базираната във Форт Худ, Тексас, танкова бригада е сгънала знамената си на 1 май в подготовка за предстоящото разполагане.

Части от предния ешелон на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група вече се намират в Полша, а техниката им е в транзит, според плана за разполагане.

Армейски представители от Форт Худ препратиха всички въпроси към Министерство на отбраната, което отказа коментар. „Към момента нямаме коментар по този въпрос“, написа пресслужбата на Пентагона в имейл до Army Times.

САЩ разгръщат ударни дронове Hornet с изкуствен интелект по източния фланг на НАТО.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американската армия започна да разгръща дронове камикадзе Hornet по време на редица учения на НАТО в Източна Европа, сигнализирайки за нарастващ интерес към „loitering munitions“, задвижвани от изкуствен интелект, базирани на поуките от войната в Украйна.

Според Defence Blog военнослужещи от 2-ри ескадрон на 2-ри кавалерийски полк са изстреляли дрон Hornet на учебния полигон Пабраде в Литва на 3 май в рамките на учението Project Flytrap.

Същата безпилотна система се появи и по време на учението Saber Strike 26 на полигона Бемово Писке в Полша, докато по-рано тази година бяха проведени демонстрации и на полигона Графенвьор в Германия. Бързата поява на системата в няколко учения и държави на НАТО в рамките на един и същ оперативен прозорец предполага, че преминава отвъд експерименталната оценка и се насочва към широка оперативна интеграция сред силите на американската армия, разположени по източния фланг на Алианса.

Hornet е ударен дрон за еднократна употреба – боеприпас, предназначен да локализира и унищожава вражески цели с детонация при удар. За разлика от безпилотните летателни апарати за многократна употреба, тук самият дрон играе ролята на оръжие.

Според Defence Blog системата се предлага на пазара като по-евтина алтернатива на традиционните оръжия за индиректна стрелба, а в същото време предлага по-висока прецизност и намалено излагане на контрабатареен огън. Дронът е проектиран за нанасяне на удари по струпвания на войски, лека бронирана техника, складове за гориво и боеприпаси – цели, все по-често разглеждани като ключови в модерната война с висока интензивност.

Платформата е разработена от Swift Beat – компания, свързана с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид, който все по-активно се включва в проекти за военен AI и отбранителни технологии.

Една от определящите характеристики на Hornet е широката интеграция на изкуствен интелект, която позволява на дрона да продължи към своята цел дори в среда, където GPS сигналите и комуникационните връзки са обект на силно заглушаване. Defence Blog отбелязва, че въпросната способност решава една от основните слабости на войната с далекобойни дронове: поддържането на контрол в условията на оспорвана електронна война.

Въпреки че официалните спецификации не са публично известни, кадри от Украйна показват, че дронове Hornet поразяват успешно руски логистични цели, разположени на разстояния над 100 км. Този опит изглежда е водещ фактор за нарастващия интерес на американската армия към платформата. Системите, тествани в реални бойни условия, особено в оспорваната среда на електронна война в Украйна, дават на военните плановици оперативни прозрения, които не могат да бъдат възпроизведени на конвенционални полигони.

Defence Blog посочва, че местата, избрани за тези разгръщания, също имат стратегическо значение. Пабраде в североизточна Литва и Бемово Писке в североизточна Полша се намират близо до коридора Сувалки – тесният проход, който свързва Прибалтика и Полша, считан за един от най-уязвимите региони на НАТО в сценарий на конфликт с Русия.

Според изданието, разгръщането на AI-задвижвани дронове с голям обсег на двете места в рамките на един и същ цикъл учения изпраща ясен сигнал за адаптацията на НАТО към реалностите на съвременната бойно поле. Все по-широката употреба на Hornet предполага, че американската армия вече не само тества технологията, а проучва активно как тези боеприпаси биха се вписали в бъдещата оперативна доктрина на източния фланг.

Първите единици HIMARS за Литва слязоха от производствената линия

🇺🇸🤝🇱🇹 Първите реактивни системи за залпов огън M142 HIMARS за Въоръжените сили на Литва излизат от производствената линия, обяви командването на прибалтийската страна, което разпространи първи снимки на установките и потвърди, че доставката се очаква през следващите години.

„Първите литовски HIMARS са на производствената линия – ето как ще изглеждат те“, написаха въоръжените сили на Литва на своя профил в X. „Въпреки че тези системи все още се произвеждат, очакваме да получим първите бройки в рамките на следващите години. С тях нашият обсег ще се разшири още повече.“

HIMARS е реактивна система за залпов огън с висока мобилност, произведена от американската компания Lockheed Martin върху колесно шаси от серията Family of Medium Tactical Vehicles (FMTV). Тя изстрелва ракети с прецизно GPS насочване от един контейнер, който съдържа шест ракети GMLRS или една балистична ракета ATACMS. С екипаж от трима души и способност за далекобойна стрелба и бързо позициониране, системата се оказа решаваща на бойното поле в Украйна. Там ударите на HIMARS по складове за боеприпаси и командни възли многократно нарушаваха руското оперативно планиране от 2022 г. насам. За малка балтийска държава, граничеща с Беларус и заемаща тесния сухопътен коридор „Сувалки“, който я свързва с Полша и останалата част от НАТО, прецизният огън с голям обсег не е абстрактна инвестиция във възпиране, а способност, която позволява на малка сила да удари дълбоко в логистиката и командната архитектура на противника, преди той да успее да концентрира сили за атака.

Литва закупи системите HIMARS от Lockheed Martin като част от мащабно укрепване на отбраната, което има и индустриално измерение. Гейлия Кембъл, вицепрезидент по тактически оръжия в Lockheed Martin, определи отношенията като нещо повече от продажба на оръжие.

„Нашето партньорство с Литва бележи нова фаза на сътрудничество, надхвърляща обикновената доставка на оръжейни системи от световна класа. С проучване на съвместни индустриални възможности, разширяваме глобалната мрежа от доставчици и партньори на Lockheed Martin – този подход е точно това, което е нужно, за да се отговори на нарастващото търсене на доказаните ни в бойни условия способности“, заяви той. Очаква се споразумението да интегрира литовската отбранителна индустрия по-тясно в световните вериги.

Това рамкиране на индустриалното партньорство отразява промяна в начина, по който по-малките държави членки на НАТО подхождат към поръчките в сферата на отбраната. Придобиеването на готови системи от американски гиганти беше моделът в продължение на десетилетия – ефективен, оперативно съвместим и политически лесен. Промяната идва от осъзнаването, че чистите отношения „купувач-продавач“ оставят малките нации зависими от външни вериги за доставки, които могат да бъдат прекъснати или забавени от приоритетите на по-голям съюзник. Изграждането на местно индустриално участие създава експертиза и капацитет за поддръжка на оборудване, което в противен случай трябва да пътува през океана по време на криза.

Литва е сред най-последователните застъпници за отбраната по източния фланг на НАТО и настоява постоянно за по-голямо съюзническо присъствие и инвестира сериозно в отбрана. Страната надхвърли прага от 2% от БВП, поставяйки приоритет върху системи, които са напълно съвместими със съюзническите сили. HIMARS се вписва точно в този модел – същата система, използвана от частите на американската армия, със същите боеприпаси и доктрина за „стрелба и придвижване“, която партньорите от НАТО усвояват съвместно с американските сили от години.

Рекордна сделка в Полша: 3,4 млрд. злоти за автоматизирано миниране срещу руската заплаха

🇺🇦🤝🇵🇱 Полша подписа рекорден договор на стойност до 939,2 милиона долара с местния производител на отбранителна техника „Белма“ за доставка на касети с противотанкови мини за разхвърляне. Това съобщи порталът на град Бидгошч на 1 май.

Споразумението има за цел бързо да повиши способностите на армията за защита на държавните граници от руска инвазия. Договорът, сключен между Агенцията по въоръженията и Bydgoskie Zakłady Elektromechaniczne Belma SA, гарантира основна поръчка от 165,7 милиона долара с опция за разширяване до пълната сума.

Доставките на няколко хиляди касети ISM, съдържащи мини за разхвърляне MN-123 и тренировъчни варианти MN-123/C, са планирани за периода 2027–2029 г. Те са предназначени специално за автоматизираните полски системи за миниране, сред които колесната BAOBAB-K, верижните транспортери (TMN) и наследените системи Kroton.

Адам Лешкевич, главен изпълнителен директор на Полската група за въоръжаване (PGZ SA), заяви, че поръчката е част от цялостна стратегия за защита на държавните граници. „С подписването на този договор предоставяме на полските въоръжени сили много повече от просто мини“, каза Лешкевич. „Те са част от по-голямо, кохерентно и добре проектирано решение. Тази система обхваща не просто мини, но и касети, пускови установки и в крайна сметка специализирани машини за миниране“, продължи той.

Местните власти изтъкнаха стратегическото и икономическо значение на сделката за региона, разположен в сърцето на Полша. Кметът на града Рафал Бруски заяви, че фирмите от региона съставляват 10% от Полската група за въоръжаване. „Днешното споразумение е пример за способността на полската индустрия да отговори на най-критичните нужди на страната и да осигури на Полша по-голяма сигурност в лицето на съвременните заплахи“, каза Бруски.

Инвестициите на страната в местни отбранителни системи са придружени от нова инициатива за изпитания на военно оборудване директно на украинския фронт. Полският заместник-министър на отбраната Цезари Томчик наскоро обяви планове за разполагане на полско оръжие и дрон системи в Украйна за бойна проверка в реални условия, отбелязвайки, че местните полигони не могат да възпроизведат високата интензивност на операциите срещу равностоен противник.

Освен това правителството се стреми да задълбочи връзките си в отбраната с Киев чрез обмен на технологии и съвместно индустриално развитие. Според Томчик тази стратегия цели да създаде „симбиоза“, която съчетава украинския боен опит с полския индустриален капацитет, гарантирайки, че местните продукти – от дронове до нови автоматизирани системи за миниране – са оптимизирани за модерен конфликт с висока интензивност.

Доналд Туск с тревожно предупреждение: Руска атака срещу НАТО е възможна до месеци

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск предупреди, че Русия може да предприеме нападение, насочено срещу държава-членка на НАТО в рамките на месеци, пораждайки сериозна тревога относно готовността за реакция  и надеждността на американските гаранции за сигурност, в свое интервю за Financial Times, публикувано в петък, 24 април.

Туск подчерта, че заплахата трябва да бъде разглеждана в краткосрочен план, а не като далечна възможност. „Това е нещо наистина сериозно. Говоря за краткосрочни перспективи – по-скоро месеци, отколкото години“, каза той по повод потенциалния руски удар срещу съюза.

Премиерът също така постави под въпрос решителната реакция на НАТО и по-конкретно САЩ в такъв сценарий, подчертавайки ключовото значение на това формалните ангажименти да бъдат превърнати в реални действия.

„За целия източен фланг, за моите съседи... въпросът е дали НАТО все още е организация, готова политически и логистично да реагира, например срещу Русия, ако тя се опита да атакува“, заяви той.

Според Financial Times Туск е подчертал, че думите му нямат за цел да подкопаят Член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана, а по-скоро да изтъкнат нуждата от практическа подготовка. „Искам да вярвам, че все още е валиден, но понякога, разбира се, имам известни съмнения“, сподели той във връзка с клаузата за колективна отбрана. „Това, от което се нуждаем днес, е и практически контекст.“

Туск припомни инцидент от миналата година, при който около 20 камикадзе дрона на руската армия навлязоха във въздушното пространство на Полша и изрази мнение, че някои съюзници са закъснели с това да признаят сериозността на ситуацията.

„Не ми беше лесно да убедя нашите партньори в НАТО, че това не е случаен инцидент, а добре планирана и подготвена провокация срещу Полша. За някои от нашите колеги беше много по-лесно да се преструват, че нищо не се е случило“, каза той.

Туск призова европейските страни да укрепят собственото си сътрудничество в сферата на отбраната и поиска Европейският съюз да се превърне в по-дееспособен фактор в сигурността. „Ако искате да имате реален съюз, а не само на хартия, имате нужда от истински инструменти и реална мощ, когато става дума за отбрана“, заяви той.

По-рано се появиха съобщения, че Франция и Полша се готвят за съвместни военни учения по източния фланг на НАТО, които ще бъдат проведени в Северна Полша и над Балтийско море. Планираните двустранни маневри ще симулират употребата на френски ядрени оръжия по цели в Русия и Беларус, съобщава „Виртуална Полша“, според която сред симулираните цели ще има ключови обекти в близост до Санкт Петербург.

43-ти парашутно-десантен полк публикува кадри от подготовка по близък бой.

🇨🇿 43-ти парашутно-десантен полк на Въоръжените сили на Чешката република публикува кратко видео, посветено на подготовката за бой от близко разстояние (CQB – close quarters battle), който включва щурм и зачистване на помещения. Посланието е отправено към потенциални кандидати за служба в състава на формированието.

Полкът, дислоциран в Хрудим, Източна Бохемия, е считан за едно от елитните подразделения на чешката армия. През 2022 г. той беше преструктуриран от батальон в полк в рамките на реформите за разширяване на Силите за бързо разгръщане на страната. Звеното има опит в международните мисии в Афганистан (ISAF и Resolute Support) и Мали.

Акцентът върху CQB отразява тенденция, видима в повечето европейски армии от февруари 2022 г. поставящи нарастващо значение на подготовката за градски бой след уроците, получени от продължителните сражения в Донбас за градове като Мариупол, Бахмут и Авдеевка, където ротните и взводни действия в плътна застройка носеха непропорционално високи загуби.

Министерството на отбраната на Чешката република планира постепенно увеличение на числения състав на професионалната армия до 30 000 души до края към десетилетието, като част от ангажиментите си към НАТО.

Русия харчи за армията значително повече от официално обявеното

🇷🇺💰🇩🇪 Руската федерация има значително по-високи разходи за война и отбрана, отколкото твърдят официалните данни в последните години. Това показват числата от анализ на Федералната разузнавателна служба (BND), публикуван днес.

От началото на пълномащабната инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г. руският бюджет за отбрана нараства рязко всяка година.

Освен това начина, по който Москва тълкува понятието „разходи за отбрана“, е коренно различен от дефиницията на НАТО. Обширен анализ на BND върху бюджетните данни разкрива, че военният бюджет през последните години е бил с до 66% по-голям от представяното. Неотчетените разходи се отнасят например до строителни проекти на Министерството на отбраната, ИТ проекти на армията или социални плащания за близките на военнослужещи.

По този начин през 2025 г. военните разходи са отговаряли на половината от общия бюджет и на около 10% от икономическото производство на Руската федерация.

Посочените средства се използват не само за бойните действия срещу Украйна, но и за ускорено изграждане и разширяване на военния капацитет – по-специално в близост до източния фланг на НАТО. В тези цифри конкретно се материализира нарастващата заплаха за Европа от страна на Русия.

Полша завърши оборудването на зенитно-ракетен дивизион с Patriot.

🇵🇱 Министерство на националната отбрана на Полша обяви, че 37-и зенитно-ракетен дивизион от състава на 3-та Варшавска зенитно-ракетна бригада е достигнал пълна оперативна готовност. Това бележи приключването на първия етап от програмата за противовъздушна и противоракетна отбрана „Wisła“.

Постигането на пълна оперативна готовност от целия 37-и дивизион финализира процеса по изпълнение на началната фаза на „Wisła“. От ведомството уточняват, че през декември звеното е преминало оценки, фокусирани върху бойната подготовка и способността за изпълнение на мисии съгласно оперативната му роля. По време на ученията са тествани бойните системи за командване и водене на огън.

След официалното съобщение последва изявление на вицепремиера и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш, който описа постижението като ключова стъпка за националната сигурност на Полша.

„Добри новини за сигурността на Полша. 37-и зенитно-ракетен дивизион достигна пълна оперативна готовност“, заяви Косиняк-Камиш. „Това е моментът, в който системата Wisła и произведените в САЩ пускови установки Patriot ще започнат да обслужват интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана. Денят е голям и за войниците от Сохачев. Техниката не воюва сама – най-важни са хората и техните умения. Благодаря за службата, защото благодарение на нея придобиваме способности, които нямахме досега.“

В отделно изявление Косиняк-Камиш посочи следващите етапи на програмата „Wisła“ и подчерта значението на мрежовото командване и управление.

„Предстоят ни следващите фази на програмата. Интегрираме ги в рамките на системата IBCS, която е командният мозък, свързващ изпълнителните елементи и сензорите. Първо са радарите, събиращи данни, след това техният трансфер, вземането на правилно решение и посочването на кои установки трябва да действат – дали Patriot по програмата „Wisła“, или други системи, включително тези в рамките на програмата за F-35“, каза той.

По-късно министърът на отбраната определи обявяването на пълна оперативна готовност като крайъгълен камък в модерната архитектура за противовъздушна отбрана на Полша.

„Това е исторически момент. Току-що получих доклад за пълната бойна готовност на системата Patriot в 37-и дивизион, който управлява тези батареи. Това е реализацията на програмата „Wisła“ – интегрирана противовъздушна отбрана на полската държава: противоракетна, противовъздушна и защита срещу дронове“, заяви Косиняк-Камиш.

Програмата „Wisła“ е водещият проект на Полша за изграждане на многослойна, интегрирана мрежа за ПВО и ПРО, способна да противодейства на самолети, балистични и крилати ракети, както и на заплахи от безпилотни апарати. Първата фаза се фокусира върху системите Patriot включени в Интегрираната система за бойно управление (IBCS), разработена за връзка между сензори и огневи средства от различни платформи.

37-и дивизион, базиран в Сохачев, е едно от първите полски подразделения, опериращи с батареи Patriot в режим на пълна оперативна готовност в рамките на „Wisła“. Постигането на този статут означава, че екипът е сертифициран да изпълнява реални бойни мисии, а не само тренировъчни задачи или задачи с ограничена готовност.

Полските официални лица многократно подчертават, че „Wisła“ е проектирана като основа, а не като самостоятелна единица. Очаква се бъдещите етапи да увеличат броя на прехващачите и сензорите, както и да разширят интеграцията с други системи, включително самолетите от пето поколение F-35, за създаване на единна картина на въздушната и ракетна отбрана.

Обявлението идва в момент, когато Полша продължава да ускорява военната си модернизация в отговор на регионалните предизвикателства пред сигурността, включително войната на Русия срещу Украйна и нарастващите опасения от ракетни и дронни заплахи в Източна Европа.

Граничната служба на Полша откри тунел под границата с Беларус

🇵🇱🚧🇧🇾 Граничната служба на Полша открила подземен тунел през границата с Беларус в района на населеното място Наревка, Подляско войводство, през който са преминали нелегално над 180 души, съобщава tvn24.

Тунелът с дължина няколко десетки метра и височина около метър и половина е бил прокопан под граничната бариера. Както съобщи граничният служител подполковник Анджей Юзвяк, входът на тунела се е намирал на около 50 метра навътре в беларуска територия, скрит в гориста местност, докато изходът на полска територия е бил на едва около 10 метра от оградата.

По думите на Юзвяк системите за електронно наблюдение са регистрирали, че през него „за кратко време“ са преминали над 180 чужди граждани. Към настоящия момент са задържани над 130 от тях, а издирването на останалите продължава. Сред задържаните преобладават граждани на Афганистан и Пакистан, има също и хора от Индия, Непал и Бангладеш. В операцията участват военни, полиция, граничари и служебни кучета.

Едновременно с мигрантите са задържани 69-годишен гражданин на Полша и 49-годишен гражданин на Литва, които са дошли да приберат нелегалните за прехвърляне към Западна Европа. По данни на граничната служба, това е четвъртият подобен тунел, открит от началото на годината.

През януари литовската гранична служба откри подземен тунел с дължина от 25 метра, прокопан под границата с Беларус в района на село Пашалчис. По предварителни данни той е бил използван за контрабанда на стоки през държавната граница.

Германия със секретен план в 1200 страници за логистика на НАТО при война с Русия.

🇩🇪 Германия е подготвила секретен план за военна логистика от 1200 страници, който описва бързото прехвърляне на 800 000 военнослужещи от НАТО през територията на страната при сценарий на руско нападение срещу Алианса, съобщи The Wall Street Journal.

Вътрешният документ със заглавие „Оперативен план Германия“ (OPLAN DEU), описва жп линии, пристанища, речни маршрути и магистрали, които биха се превърнали в ключови артерии на НАТО към източния фронт.

Планът е най-ясното проявление на завръщането на Европа към статуквото от периода на Студената война, когато се очакваше цивилната инфраструктура да работи като част от единна военна машина за целия континент.

Освен това той отразява бързо променящата се заплаха. Немски служители и командири от НАТО вече предупредиха, че Москва може да е в състояние, и да има намерение, да нанесе удар в рамките на две до пет години. Някои от тях изразиха опасения, че ако временно спре настъпателните усилия в Украйна, руската армия разполага с потенциал да възстанови и пренасочи силите си за започване на нова конфронтация с НАТО.

„Погледнете картата“, казва Тим Щухтей, директор на Бранденбургския институт за общество и сигурност. „С Алпите, които блокират юга, силите на НАТО трябва да преминат през Германия... независимо къде точно би започнал евентуален конфликт.“

Авторите на плана подчертават, че Германия ще играе ролята на ключов транзитен възел за силите на НАТО, но десетилетия, белязани от липса на финансиране, оставиха железниците, пристанищата, мостовете и аутобаните в лошо състояние – сериозна уязвимост, която би могла да бъде използвана от Русия чрез саботажи, кибератаки и заглушаване на GPS сигнала в цяла Европа.

Генерал-лейтенант Александър Золфранк, който отговаря за подготовката за мащабни операции на Бундесвера, алармира за възможността Русия „да предприеме ограничено нападение към територия на НАТО още утре“.

Един от старшите офицери на германските въоръжени сили, участвал в изработването на посочения план, обобщи стратегията така: „Целта е да предотвратим война, като покажем ясно на враговете, че ако ни нападнат, няма да успеят.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгия, Германия и Нидерландия постигнаха съгласие да възродят историческата жп линия „Железен Рейн“ – усилие, насочено към подсилване на военната мобилност на европейския континент в отговор на нарастващите опасения за колективната отбрана в лицето на руската заплаха.