Разузнавачи от 93-та бригада плениха руски пехотинци в тила край Русин Яр

🇺🇦⚔️🇷🇺 Разузнавателната рота Chameleon Team на 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“ е пленила няколко руски войници при прочистване на горските пояси край Русин Яр в Донецка област, където руска пехота редовно се промъква в тила на украинските позиции. Пленените не са оказали съпротива и са се предали доброволно. Бригадата публикува видео в Telegram, придружено от кратко съобщение, че ротата „по време на изпълнение на задача е взела в плен наведнъж няколко руснаци“, и с иронична добавка: „Поздравяваме окупатора с попълването на нашия обменен фонд.“

Записът е на самата рота. Видеото първо се появи на 26 октомври в канала на Chameleon Team, без да има придружаващ текст. Кога точно е заснето, командването не съобщава. Telegram каналът WarArchive, който каталогизира кадри от бойното поле, го датира около 8 октомври.

Епизодът показва как се води отбраната на този участък през есента на 2026 г. Наред с щурмовете срещу самите позиции малки вражески групи се промъкват между тях и се укриват в тила им. Затова украинските части прочистват и собствения си тил. Русин Яр е на Костянтинивското направление, в зоната за отбрана на бригадата „Холодни Яр“ югозападно от Костянтинивка. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна отчете на 28 септември 25 руски атаки на това направление за денонощие, а измежду населените места, щурмувани от руските части, назова и Русин Яр.

Самата бригада описа обстановката през тримесечието преди този епизод в отчет от 1 октомври. В него се посочва, че през юли, август и септември противникът е продължил щурмовете и опитите за проникване в 9 села от зоната ѝ за отбрана, сред които Новопавливка, Торске и Петривка. Подразделения на бригадата са удържали и участъците край Русин Яр, а по време на действия по разузнаване и претърсване войници от механизираните, мотопехотните и стрелковия батальон са попълнили обменния фонд, запаса от пленници, които Киев може да размени срещу свои. На отделни участъци бригадата е действала заедно с батальоните на 425-и отделен щурмови полк „Скеля“. Изводът в отчета е, че в нейната зона за отбрана „всички опити на руските войски да завземат нови участъци от нашата територия са претърпели неуспех“.

Военнослужещи от „Холодни Яр“ описаха тактиката, с която Chameleon Team се сблъсква в горските пояси – ивиците дървета между нивите. Главният сержант Виталий Пясецки с позивна „Стохид“ обясни в интервю за Армия TV, телевизията на Министерство на отбраната на Украйна, че врагът разчита на малките пехотни групи от по 1-2 военнослужещи и на групи с мотоциклети. По думите му нападащите се опитват да обхванат украинските части от фланговете, а част от руските пехотинци съумяват да се установят в укрития близо до линията на контакт. Украинските войски ги откриват по данни от разузнаването и ги унищожават на място. Пясецки добави, че е станало значително по-трудно да се вземат пленници.

Видеото от горските пояси не е единственият такъв запис на ротата този месец. На 26 октомври ArmyInform и Censor.NET споделиха друг неин запис от района на Костянтинивка, заснет с action камера. Разузнавачите се движат през гориста местност и стигат до замаскирано укритие, чийто вход е прикрит с клони. Вътре се е скрил щурмовак от руската армия, който по думите на авторите на видеото е спял. Будят го с поздрав за добро утро и заповед да вдигне ръце. Той не оказва съпротива, а разузнавачите му вземат оръжието, след което го връзват и го отвеждат.

Chameleon Team е съставена от млади доброволци, постъпили в армията по програма „Контракт 18–24“. Министерството на отбраната я въведе на 11 февруари 2025 г. Тя предлага едногодишен договор за хора на възраст от 18-24 години. Еднократното възнаграждение е 1 млн. гривни и се изплаща на части. ArmyInform показа тяхното бойно кръщение през октомври 2025 г. Първата задача на новите разузнавачи е включвала прочистване на горски пояс и унищожаване на противника в него. Ротата не за първи път показва пленници от този участък. През февруари 2026 г. Censor.NET сподели неин запис от прочистване на укрепления при Костянтинивка, при което двама войници на врага излизат с вдигнати ръце.

Колко дълбоко в тила вече достига заплахата, личи от друга публикация на бригадата от 28 октомври. В нея се посочва, че доскоро пътят от Дружкивка след табелата „Краматорск“ се е смятал за условно безопасен, а сега руски дронове постоянно атакуват този участък. Мобилна огнева група от батальон Alcatraz на 93-та бригада патрулира по него пеша, защото така шансът да избегне среща с дрон е по-голям. „Обстановката в Краматорск постоянно се променя, бойните действия се активизират“, пише в публикацията.

Групата, стигнала зад позициите при Русин Яр, е попаднала в украински плен, без да оказва съпротива, а според тримесечния отчет бригадата удържа участъка. Наличието на руски военнослужещи в тила, както и необходимостта мобилната група да се придвижва пеша по пътя към Краматорск заради дроновете обаче показват, че през октомври 2026 г. удържането на фронта за 93-та бригада включва и редовно претърсване на собствения ѝ тил.

2 боеприпаса HIMARS унищожиха командния пункт на руски танков полк

🇷🇺🎯🇺🇦 Месеци разузнаване и два боеприпаса от високомобилната реактивна система за залпов огън M142 HIMARS бяха нужни на 33-та отделна механизирана бригада, за да унищожи командния пункт на 26-и танков полк към 47-ма дивизия на 1-ва гвардейска танкова армия н Московския военен окръг – мястото, от което командването на полка управлява своите подразделения. Бригадата обяви удара на 26 октомври с видео в Telegram и Facebook. По думите ѝ пунктът се е намирал на 15 км навътре от зоната на бойните действия. Датата на самия удар не е посочена.

Изстрелването на двете ракети е последната и най-кратка част от операцията. Според надписи във видеото събирането на данни за целта е продължило месеци: разпити на военнопленници, изучаване на местността, прехващане на разговори в радио ефира и анализ на събраната информация. Разузнавачите са уточнявали координатите, докато не са потвърдили окончателно целта, и едва тогава са насочили HIMARS. В кадрите се виждат двата взрива и димът над горска ивица между обработени ниви.

HIMARS изстрелва управляемите ракети GMLRS, чийто обсег по данни на производителя Lockheed Martin надхвърля 70 км. Пусковата установка носи един контейнер с 6 ракети. Украйна използва системата още от лятото на 2022 г. Колесното шаси позволява на разчета да стреля и бързо да напусне позицията. Пункт на 15 км от зоната на бойните действия се намира в рамките на този обсег, поради което решаващото условие се оказва точността на координатите, а не обсегът или точността на ракетите, които са многократно доказали се. 33-та бригада не уточнява какъв точно боеприпас е използван.

Резултатът е описан в публикацията с думите: „Всички, които оцеляха, бягаха с каквото имаха, а останалите загуби на врага още ги броим.“ Надписите в записа са по-подробни. Работата на командния пункт е спряла, а остатъците му е трябвало да бъдат преместени. Управлението на руските звена „от полка до взводовете“ е било нарушено за поне 72 часа, а натискът от малки пехотни групи в участъка, за чиято отбрана отговаря бригадата, е намалял.

Записът включва и прехванати разговори в ефира. В тях се чува как руски военнослужещ казва, че „всички бягат оттам като плъхове от кораба“. Следва ироничният упрек: „Защото трябваше да се преместят, а не да седят 3 години на едно място.“ Втората реплика посочва уязвимостта, на която е стъпила цялата операция. Командният пункт, който не сменя мястото си, може да бъде наблюдаван месеци наред, а координатите му – проверявани многократно до окончателното им потвърждаване.

26-и танков полк влиза в състава на 47-а танкова дивизия на руските сухопътни войски. Сформиран в края на 2021 г. в Мулино, Нижегородска област, той наследи ядрото на разформированата 6-а танкова бригада. Бригадата не посочва участъка, в който е поразен пунктът на полка.

От 30 септември украинската 33-та бригада носи почетното наименование „Дмитро Байда-Вишневецки“, което ѝ беше дадено с указ на президента Володимир Зеленски. Вишневецки е казашки предводител от XVI в. Неговата крепост на остров Мала Хортица се смята за предшественица на Запорожката Сеч.

Това далеч не е първия такъв удар от бригадата с американския комплекс. На 2 август 2025 г. ArmyInform, информационната агенция на Министерство на отбраната на Украйна, обяви, че бойците ѝ са открили руско артилерийско оръдие и са насочили удар с HIMARS по него. Оръдието е унищожено заедно с разчета.

На 26 октомври 2025 г. бригадата съобщи за неуспешен руски щурм при Володимиривка в Донецка област. От 5-те бронирани машини, тръгнали откъм Новоторецке, 3 са затънали в калта и екипажите им са излезли във водата. По струпаните руски сили тогава е стреляла украинската артилерия, включително HIMARS.

Все още няма официално потвърждение за мащаба на руските загуби, но ефектът от удара, описан от 33-та бригада в записа, е друг: най-малко три денонощия нарушено управление от полка до взводовете и силно отслабен натиск на пехотата в защитавания от нея участък.

Пилотът на Ми-8 „Крижик“ показа как армейската авиация сваля „Шахед“

🇺🇦🚁 Пилотът на многоцелеви вертолет Ми-8 от армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна Володимир Крижановски, известен с позивната си „Крижик“, публикува кадри как преследва и сваля руски камикадзе дрон над разорани ниви. Клипът е заснет през стъклата на кабината: делтовидният летателен апарат лети ниско, малко на нивото на горския пояс между полетата, а вертолетът скъсява разстоянието до него, докато не го поразява с бордовото оръжие, при което се разбива и превръща в огнено кълбо на земята. Крижановски не уточнява кога и къде е извършен полетът, а самото място не е геолокирано по кадрите.

По думите му преследваната цел е иранския дрон „Шахед“. Така в Украйна наричат руските ударни дронове от семейството на иранския „Шахед-136“, които в Русия се произвеждат под названието „Геран-2“. Дронът е бавен като скорост на полета в сравнение с крилатите ракети и често лети ниско над земята, поради което, както показва клипът, той може да бъде прехванат и от хеликоптер.

Текстът под видеото започва с две кратки изречения, в които се казва, че дронът е бил унищожен, което значи. „още един съхранен шанс за живот“. Следва основната мисъл в текста: „Зад всяка унищожена цел стои шанс някой да се върне у дома, да прегърне близките си, да опази жилището си и да продължи да живее.“ Тонът е спокоен, почти служебен: „Вършим работата си. Спокойно. Отговорно. Докато постигнем резултат.“ В края пилотът се обръща към зрителите: „Работим, за да живеят хората. А вие ценете живота и подкрепяйте.“ Текстът е подписан от името на рода войски, а не лично от пилота: „Армейската авиация. В защита на онези, които са на земята.“

Крижановски не е случаен автор на видео от фронта. През юли, за празника на този род войски, ArmyInform, информационна агенция на Министерство на отбраната на Украйна, публикува интервю с него и друг пилот с позивна „Корж“, с когото делят кабината на Ми-8 още отпреди пълномащабната война. Според разказа на агенцията двамата са унищожавали руски колони през първите часове на войната. И двамата носят и трите степени на ордена „Богдан Хмелницки“, а най-високите степени получават лично от президента Зеленски.

В интервюто Крижановски описва ритуала си преди тежък полет. Когато усети, че предстои трудна задача, пише на жена си „Обичам те“, после тихо прочита „Отче наш“ и погалва вертолета, като му казва: „Всичко ще бъде наред. Пази ни, а ние ще пазим теб.“ Шлемът му е изрисуван с позивната, последвана от 3 глагола: „Лети. Обичай. Стреляй.“ Същият девиз стои и на неговия профил в Instagram, където е публикуван клипът.

Самото видео е от онези записи, за които пилотите говорят с известни резерви. „Хората виждат красиво видео от полет. Но зад тези 30 секунди стоят стотици хора: техници, инженери, хора, които осигуряват полетите“, казват те в интервюто. След полета екипажът отива да почива, а техническият екип остава до машината, за да отстрани повредата, да я зареди и подготви за следващия боен полет. В интервюто пилотът нарича тези хора „титани“. Свалянето на ударни дронове заема в разказа им особено място: „Когато сваляш въздушна цел, разбираш, че току-що си спасил нечий дом. Нечия кола. А най-важното – нечий живот.“ Тази мисъл е основополагаща и за новото видео.

Кадрите показват задача, за която този род войски оригинално не е създаден. Той е част от Сухопътните войски и неговата основна роля е да поддържа пехотата, обясняват двамата пилоти. Пилотите казват, че сега свалят и дронове „Шахед“, поразяват въздушни цели, евакуират ранени и превозват десантни части. „Част от функциите, които традиционно изпълняват ВВС, сега поемаме и ние.“ Сред операциите, записани със златни букви в историята на украинската авиация, те посочват началото на лова. Изреждат „Азовстал“, Змийския остров и началото на свалянето на дронове „Шахед“. От командата до излитане, казват, минават „буквално 7–10 минути“.

Използването на хеликоптери за отбрана от дронове отдавна не е необичаен подход. Кадри от такъв лов се разпространяват поне от август 2024 г. На клип, който „Фокус“ описа на 25 август същата година, армейски Ми-8 изравнява скоростта си с дрон „Шахед“ и стрелецът дава 2 откоса от едрокалибрена картечница, при което дронът започва да пада на 10-ата секунда. Описаният от изданието метод изисква наличието на пряка видимост: екипажът трябва да види целта, да се изравни с нея и да я задържи в прицела достатъчно дълго, за да стреля. Кадрите на „Крижик“ също са дневни, а машината следва дрона ниско над нивите.

Същата малка височина крие и сериозна опасност. Вечерта на 17 декември 2025 г. екипаж на Ми-24 излетя да прехваща дронове „Шахед“ и след известно време изчезна от радарите. По-късно стана ясно, че той се е разбил, а 4-мата летци на борда са загинали. По думите на брата на командира катастрофата е станала в Черкаска област. За гибелта на екипажа съобщи 12-а отделна бригада на армейската авиация на името на Виктор Павленко. Командир беше 55-годишният Герой на Украйна Олександр Шемет, пилотът, който през април 2022 г. осъществи последния успешен въздушен пробив до обсадения завод „Азовстал“ в Мариупол.

Неговият брат Юрий заяви пред „Суспилне“, че по данни на предварителното разследване вертолетът се е сблъскал с дрона. По думите му апаратът очевидно е летял на свръхниска височина и не е бил засечен от средствата за наблюдение. Към 23 октомври официален извод за причината не е публикуван. Ако думите на брат му бъдат потвърдени, ще покажат цената на метода: за да види и свали целта, екипажът се налага да влезе в същия тесен коридор над земята, в който лети и тя.

В началото на нахлуването, разказва „Корж“, екипажите атакуват колоните при пряка видимост, а бойните полети днес са „съвсем друго ниво на риск“: ясна линия на фронта, няколко ешелона на ПВО и укрепените рубежи. Към това пилотите добавят и друга заплаха. „Основният проблем сега са FPV дроновете. Просто са невероятно много“, казват те; част от тях се управляват по оптичен кабел и трудно се заглушават, като част от застават встрани от пътя и започват да чакат, след което атакуват от засада. Според тях тази заплаха е не по-малка от заплахата на преносимите зенитни ракетни комплекси. Самите машини също са на предела си. „Нашата техника отдавна работи отвъд онова, което е записано в инструкциите“, признават пилотите и настояват, че опитът им ще позволи бързо да усвоят съвременни западни вертолети, ако Украйна ги получи.

Затова клипът казва повече от това, че е свален поредният дрон. Украинските вертолетчици воюват срещу дроновете „Шахед“ ниско над земята с машини, отдавна изчерпали своя летателен ресурс. Там дронът и вертолетът летят на една и съща височина. Четиримата от Ми-24, излетял през декември 2025 г. на такава задача, така и не се завърнаха обратно. А Крижановски заяви, че го прави тъкмо за да даде шанс на всеки да се завърне жив и здрав у дома.

Загина Валерия Степанова – операторката на FPV дронове, която проговори за тормоз в армията

🇺🇦🕯️ Валерия Степанова, с позивна „Демон“, оператор на FPV дронове от 432-ри отделен полк за безпилотни системи към Сухопътните войски на Украйна, е загинала при изпълнение на бойна задача, след като е била поразена от вражески дрон. За смъртта ѝ съобщи на 13 октомври проектът „Тя стои“, който разказва за жените в Силите за отбрана на Украйна. В края на август Степанова беше разказала публично за сексуален тормоз и побои, които по нейните думи е преживяла в друга част.

Датата и мястото на гибелта не са оповестени, а полкът не е коментирал публично смъртта ѝ. Авторката на проекта Олена Олийник, която беше разпространила и публикациите от август, изрази съболезнования на семейството: „Загина като героиня, защитавайки Украйна и всеки от нас. Млада, красива, майка. Децата ѝ останаха без майка. Няма думи, които да поберат тази болка. Ще помним смелостта ѝ – в боя и решението да не мълчи.“

FPV дроновете, които управляваше Степанова, са малки бойни летателни апарати. Операторът ги насочва с 3D очила, които му позволяват да вижда в реално време, сякаш се намира в кабина. Те са сред основните оръжия и на двете страни в ивицата от няколко километра край фронтовата линия. Затова операторите им, които работят близо до позициите на противника, са постоянна цел за неговите дронове.

През август Степанова разказа в Instagram история, която я направи известна. Тя подписва договор със 118-а отделна бригада на териториалната отбрана, като е разчитала да бъде оператор на безпилотни летателни апарати. Вместо това първоначално е изпратена на команден и наблюдателен пункт. По думите ѝ при едно от дежурствата представители на командването пиели алкохол и настоявали да пие и тя. После загасили лампата и заключили вратата. Държали я и се опитвали да я опипват, а тя се съпротивлявала и се опитвала да избяга. Успяла да се измъкне едва когато мъжете заспали.

След като разказала за случилото се, я преместили в друг батальон. Там, отново по нейните думи, я били и душили. В крайна сметка Степанова напуска частта самоволно – нарушение, известно в украинската армия със съкращението СЗЧ. Тя обяснява постъпката си с факта, че не ѝ разрешават да се прехвърли към друго подразделение, в което иска да служи.

След публикациите Степанова съобщава за заплахи срещу себе си. Скоро след това публикува отговора на командването на 118-а бригада, в който се съобщава, че е започнало вътрешно разследване. Тя предупреди още, че историята ѝ се използва в руски информационно-психологически операции. По-късно тя уточнява, че обвинениятаз ѝ засягат два конкретни батальона и че е обобщила, когато е говорила за бригадата като цяло. По думите ѝ заплахите в един момент заплахите спират. След това става ясно, че е преминала в 432-ри полк, където служи до смъртта си.

Проектът „Тя стои“ изрично подчертава, че не твърди връзка между обвиненията и гибелта на Степанова. Олийник настоява обаче да се проверят както фактите за насилие, за които тя съобщава по-рано, така и обстоятелствата около гибелта ѝ. Според нея Степанова е намерила сили да разкаже публично какво е преживяла и е имала право на защита и справедливост.

„Този въпрос изисква независима проверка и ясни отговори. По същия начин разследването на заявените от Валерия факти за насилие трябва да се доведе докрай. Смъртта ѝ не бива да се превръща в причина за премълчаване или отказ от търсенето на истината. Всички, чиято вина бъде установена, трябва да понесат наказание“, се казва в изявлението на проекта, в което е отбелязано и Министерството на отбраната.

По-рано, на 19 септември, в Запорожка област загина и друг украински военнослужещ, известен далеч извън армията. Това е 62-годишният Микола Карпюк, съосновател на УНА-УНСО, която през 2014 г. става част от „Десен сектор“. През 2016 г. руски съд го осъди на 22,5 години затвор по обвинения, свързани с Първата чеченска война. Правозащитната група „Мемориал“ го призна за политически затворник. През септември 2019 г. той беше върнат в Украйна при размяна на затворници, а по-късно постъпи в армията.

Дроновете убиват все повече хора и извън въоръжените сили. На 21 септември Ерик Мьосе, председател на Независимата международна комисия на ООН за разследване на събитията в Украйна, каза пред Съвета по правата на човека, че от началото на пълномащабната инвазия са убити над 17 000 цивилни, а почти 54 000 са ранени. По думите му край фронта расте броят на цивилните жертви на такива дронове.

Към момента не е обявен резултат от вътрешното разследване в 118-а бригада, а полкът, в който Степанова е загинала, не е съобщавал подробности за последната ѝ бойна задача. Проектът „Тя стои“ търси отговори точно по тези два въпроса.

Украйна изпитва StarGate, дрон за въздушна евакуация на ранени от фронта

🇺🇦🚑 Украинската компания SkyFall предаде на фронтова част първия StarGate – тежък безпилотен хексакоптер, предназначен за евакуация на ранени войници по въздух от позиции, които са трудно достъпни с наземен транспорт. По данни на производителя апаратът може да носи до 150 кг и лети до 15 км в едната посока. Това е достатъчно за един войник в бронежилетка и със снаряжение, положен в затворена медицинска капсула с носилка. Изпитанията на предната линия започнаха в средата на октомври в 475-и отделен щурмови полк „CODE 9.2“, който сам поиска системата. Екип на Associated Press наблюдава демонстрация на дрона на 14 октомври на неназовано място в Украйна. В материала си агенцията нарича StarGate първия украински въздушен дрон за евакуация на ранени.

Евакуацията на ранен се превърна в едно от най-опасните действия на фронта, тъй като руските дронове, насочвани от оператор по изображението от бордовата камера, поразяват всяко превозно средство, което се движи в близкия тил. Наземните роботизирани платформи, с които украинската армия извършва голяма част от евакуацията, пазят екипажите, но не спестяват време. По данни, цитирани от AP, роботът стига до позицията за 2-3 часа, засяда в калта, в ями, на минни полета и по разбити пътища, а понякога раненият не може да бъде евакуиран на същия ден. При тежка травма такова забавяне струва човешки живот.

Полкът, който ще провежда изпитания на StarGate, се сблъсква с този проблем отблизо. През август двама негови военнослужещи, тежко ранени от руски дронове „Молния“ на връщане от успешен щурм, останаха на открито, след като изпратеният за тях наземен робот беше улучен от дрон и обездвижен. Евакуирани са от командира на щурмовата рота Владислав Полски, който сам подкара пикап до поразената платформа, без да има време да облече бронежилетка, натовари двамата и ги откара на сигурно място. Пресслужбата на Обединените сили публикува запис на спасяването.

Командирът на полка, майор Олександър Настенко с позивна Флинт, се е обърнал към основателя на SkyFall с молба за по-безопасен начин за евакуация на пострадали от труднодостъпни позиции. Пред AP Настенко не обеща резултат: „Това е изцяло нов метод за евакуация“, а според него за първите изводи е нужен поне месец работа.

По данни на SkyFall, крейсерската скорост на StarGate е 65 км/час, а максималната достига 105 км/час, така че може да измине 10 км за минути. Подготовката за полет отнема около 10 минути. Връзката с оператора е осъществена по два канала – Starlink и собствената система L-Link, а изкуствен интелект насочва дрона при загуба на GPS сигнал при заглушаване или спуфинг. Ако връзката се загуби напълно, дронът сам определя маршрут за връщане в безопасна зона. Термокамери позволяват нощни полети, конструкцията издържа на дъжд и сняг, а според компанията хексакоптерът продължава полета и след загуба на 1 от 6-те си рамена.

Срещу вражеските FPV дронове StarGate носи мрежомет, който изстрелва мрежа, оплитаща се във витлата на атакуващия дрон, който се разбива. На демонстрацията пред AP срещу хексакоптера бяха пуснати FPV дронове при включени средства за електронна война и мрежата отклони един от тях. Независими данни за надеждността на апарата и неговата способност да оцелява в бой засега няма.

Идеята не е нова за украинската армия – новото е готовата система. През май Militarnyi показа изпитание на тежък мултикоптер без име, който вдигна във въздуха човек в ролята на ранен. Тогава военнослужещи посочиха две условия, без които методът не може да влезе в употреба: защитена капсула за пострадалия и защита на самия апарат от FPV дронове. StarGate е конструиран според тези две изисквания, макар засега само производителят да твърди, че ги изпълнява.

Цената на комплекса започва от 50 000 долара и зависи от конкретната конфигурация, а SkyFall заявява, че при успешни тестове ще достигне производство на 1000 апарата месечно до края на годината. Компанията стои зад тежкия бомбардировъчен хексакоптер Vampire, FPV дроновете Shrike и прехващачите P1-SUN, като в началото на октомври представи и ударния дрон Thor Hammer с бойна глава от 40 до 50 кг. StarGate обаче е конструиран за обратната задача: не да поразява цели, а да връща хората живи от фронта.

Първите реални евакуации в „Код 9.2“ ще покажат дали идеята работи: може ли голям хексакоптер с човек на борда да прелети 15 км над зона, в която FPV дронове ловуват всичко, което се движи, и да го направят по-бързо и по-сигурно от наземния робот, на който досега се разчиташе за евакуацията на пострадалите?

Украински дрон-прехващач удари руски ударен вертолет Ми-28НМ във въздуха

🇺🇦🚁🇷🇺 FPV дрон, управляван от оператори към 115-а отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) настигна и порази във въздуха руски щурмови хеликоптер Ми-28НМ „Нощен ловец“. Бригадата публикува записа от камерата на дрона на 14 октомври, а 10-и армейски корпус го разпространи в Telegram. Ударът е дело на зенитно-ракетния дивизион „Прибулци“ („Пришълците“), ПВО подразделението на бригадата. Неговите оператори воюват с дронове-прехващачи – малки по размер и бързи летателни апарати, насочвани от оператор срещу въздушни цели по изображението от камерата.

Вертолетът е летял ниско над заливна низина, прорязана от горски пояси, а в даден момент от него излитат ракети. Дронът го проследява отвисоко, после се спуска към него и се приближава, докато двигателите и главният редуктор, който предава мощността им към носещия винт, не заемат целия кадър. Образът спира точно в мига на контакт. Така обикновено завършват записите на FPV дронове, чиято връзка с оператора прекъсва при попадение. Бригадата обобщи: „Зенитният FPV дрон прехвана машината във въздуха, без да остави шанс нито на техниката, нито на екипажа.“ Датата и мястото на удара не се уточняват. Към момента руската страна не е съобщила за загуба на Ми-28НМ.

Дивизионът е натрупал опит срещу безпилотни цели, преди да порази пилотирана машина. През септември 2025 г. ArmyInform, информационната агенция на Министерство на отбраната на Украйна, съобщаваше как „Прибулци“ свалят ударни дронове „Молния“, с които руската армия атакува украински градове. На 17 юли 2026 г. същите оператори с помощта на дрон-прехващач свалиха „Орион“ – тежък разузнавателно-ударен дрон. Агенцията оцени апарата на 5 млн. долара и посочи, че това е вторият такъв, свален от прехващач.

Ми-28НМ е последната итерация на основния руски щурмови вертолет. Изпитанията ѝ започнаха през 2016 г. При първия полет в Томилино тогавашният заместник-министър на отбраната Юрий Борисов отбеляза, че промените се основават на бойната употреба на вертолета в Сирия. Двамата членове на екипажа – пилот и оператор на въоръжението – заемат места един зад друг в бронирана кабина, за която се посочва, че може да издържи на бронебойни куршуми и 20-мм снаряди. За разлика от Ми-28Н новата версия разполага още със средства за управление в предната кабина, така че и операторът може да пилотира. Над главината на носещия винт е монтиран радар. Въоръжението включва 30-мм оръдие, управляеми ракети и блокове с 80- и 130-мм неуправляеми ракети С-8 и С-13. Министерството на отбраната на Руската федерация определя задачата на Ми-28НМ на фронта като унищожаване на укрепени райони и струпвания на военна техника. ArmyInform оценява машината на 18-20 млн. долара.

Вертолетът е значително по-бавна цел от самолета, но не и непременно лесна за FPV дроновете. Ми-28НМ лети с крейсерска скорост от 270 км/ч. Sting, един от прехващачите, проектирани за прехващане на ударни дронове „Шахед-136“, лети с крейсерска скорост от 140-170 км/ч и достига около 280 км/ч, по данни на Kyiv Post. Модернизирана версия развива над 315 км/ч при изпитание през август 2025 г., но свойствата на най-новия модел не са публикувани. При толкова близки скорости прехващач трудно би настигнал вертолет при хоризонтален полет; предимството му е височината, от която може да пикира. Носещият винт и въздушната струя под него могат да отхвърлят малкия дрон в последните метри. Видеото на „Прибулци“ показва точно такъв подход: дронът наблюдава вертолета отгоре и се спуска зад него едва при последното сближаване.

По-ранните опити показват колко трудно се стига до потвърдено сваляне. На 6 август 2024 г. безпилотник на звеното М2 от Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна уцели опашния винт на Ми-28 над Курска област. Източник в службата го представи пред „Украинска правда“ като първото поразяване на вертолет от FPV дрон във въздуха, а руските военни канали признаха, че машината е кацнала принудително. Няколко дни след това същото звено удари опашната част на Ми-8, оборудван с два блока от неуправляеми ракети. Съдбата му остана неизвестна. На 15 юли 2026 г. 427-а бригада „Рарог“ от Силите за безпилотни системи (СБС) порази Ми-28 край Вязовое в Белгородска област. Командващият силите Роберт Бровди написа, че вертолетът се е забил с носа в земята, но Militarnyi не откри потвърждение за свалянето. Според прочита на записа дронът е атакувал отгоре и отзад, като се е целел в опашната греда, но вероятно е бил отхвърлен от лопатите или въздушния поток. Сериозна повреда на опашната греда обикновено сваля вертолета – затова дронът се е насочил към нея. Дронът на „Прибулци“ достига до фюзелажа в зоната на двигателите, под самия носещ винт, а не до опашката.

Съотношението между цените на прехващача и целта е силно в полза на първия. Бригадата не заяви модел на прехващача. Широко използваният Sting, който Wild Hornets разработи през 2024 г. срещу „Шахед-136“, струва 2100 долара, както заяви представителят на компанията Алекс Рослин пред Financial Times. Евтиният прехващач вече е масово оръжие: от началото на 2026 г. украинските части са унищожили със Sting над 11 000 ударни дрона и примамки от сериите на „Шахед-136“ и „Гербера“, по данни на изданието „Оборонка“ от септември. Ако дронът на „Прибулци“ идва от същия ценови клас, съотношението между неговата цена и тази на Ми-28НМ е около 1:9000. При случая с „Орион“ от юли съотношението е около 1:2400. Двете цели, обявени от дивизиона за три месеца, струват заедно 23-25 млн. долара по оценките на ArmyInform.

Прехващачите навлязоха в масова употреба срещу „Шахед“ и руските разузнавателни дронове, а записите от 2026 г. показват, че украински FPV дронове атакуват и вертолети. Щурмовите вертолети летят ниско, за да останат скрити от радарите на зенитно-ракетните комплекси от релефа и земната кривина. Срещу дрон, който ги вижда отгоре, ниският полет не дава същата защита. Слабото място на тази оценка е малкият брой публикувани случаи: при първия удар по Ми-28 вертолетът каца принудително по данни на военни канали в Русия, а при атаката на „Рарог“ свалянето не е потвърдено. Предвид хилядите прехващачи, изразходвани от украинските сили срещу дронове, е вероятно и други бригади да насочат същото оръжие срещу вертолети. Оценката ще се засили, ако руски военни канали признаят загубата или ако руските вертолети започнат да летят с ескорт или на по-голяма височина край линията на съприкосновение. Ще отслабне, ако следващите записи отново завършват без потвърдено падане. Вертолетът, който се крие от радара в гънките на терена, вече има противник, на когото радар не е нужен: оператор, който го вижда в камерата на дрона.

Украинците напредват в Юнаковка, а руските атаки северно от Суми затихват

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските сили напреднаха в югоизточната част на Юнаковка, североизточно от град Суми. Картата на проекта DeepState отбелязва селото като превзето от Москва през януари. Институтът за изследване на войната (ISW) установи настъплението по геолокирано видео от 12 октомври, което включи в оценката си от следващия ден. Видеото е публикувано от Министерство на отбраната на Руската федерация: на него модернизиран танк Т-80БВМ от 44-ти армейски корпус стреля срещу украински позиции в Сумска област, а геолокацията показва, че тези позиции се намират именно в Юнаковка. В доклада си от 11 октомври ISW вече отбеляза, че украинците провеждат настъпление в северната част на областта. В предишните доклади, от 7 до 9 октомври, той пише, че руската армия продължава атаките без потвърден напредък, защото украинците контраатакуват.

Признание за обрата идва и от руска страна. Сергей Лебедев, активист от Николаев, когото руските медии представят като координатор на проруската нелегална мрежа в града, публикува на 12 октомври анализ, според който през последните 3 седмици Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са извършили поредица от контраатаки на участъците при Хотин и Юнаковка. По думите му украинците „отново са влезли в Юнаковка и са се закрепили на южните улици“, а боевете вече се преместват към центъра на селото. Лебедев твърди също, че ВСУ са изтласкали руските части от района на Кияница и Иволжанске, „възстановили са контрола си върху Корчаковка и Мала Корчаковка“ и са си върнали позиции в северните подстъпи към Нова Сич. „Общата тенденция през последните три седмици е неприятна“, пише той, макар да уточнява, че засега украинските успехи са локални.

За трите селища днес и двете страни дават една и съща картина: селата са в украински ръце. Разминават се единствено по въпроса дали Киев изобщо е губил тези села. Руското министерство на отбраната съобщи за превземането на Мала Корчаковка на 31 март, Корчаковка на 30 април и Нова Сич на 29 юли. Украинците оспориха всяко от тези съобщения. За Корчаковка и Нова Сич го направи група войски „Курск“, а във връзка с Мала Корчаковка – 71-ва аеромобилна бригада, според която руското командване е обявявало селото за свое около 10 пъти. Сутрешната сводка на Генералния щаб на ВСУ от днес отчита руски щурмове край Мала Корчаковка: руснаците щурмуват селото, а не го държат.

Как изглежда щурм срещу Мала Корчаковка, показа самата 71-ва бригада, която е част от 8-и корпус на десантно-щурмовите войски и отбранява участъка. На 13 септември тя публикува видео, в което над 30 руски военнослужещи излизат един след друг от тръба на газопровод и тръгват към Мала Корчаковка. По данни на бригадата щурмът е продължил над 10 часа, 29 от нападателите са убити, а трима са ранени.

Кияница е най-новият пример за разминаването между съобщенията и терена. На 9 октомври Москва обяви селото за превзето от 83-та десантно-щурмова бригада. Украинският 8-и корпус отговори, че Кияница стои украинска: „Напоследък руското министерство на отбраната превзема украински села по-често, отколкото руската армия успява да ги види с бинокъл.“ На следващия ден руски военен блогър опроверга сведенията за руски контрол върху горите край Кияница, а два дни по-късно Лебедев вече докладва за изтласкването на руските войски от покрайнините на селото. Командир на батальон от 68-а бригада на ДШВ посочи пред украинската телевизия ТСН на 13 октомври, че на неговия участък противникът изобщо не е струпал сили за настъпление: „До Суми им е много, много далеч.“

Сводките на Генералния щаб показват интензивността на сраженията. За периода 6-13 октомври те отчитат общо 22 руски атаки по Северното Слобожанско и Курското направление, които обхващат Сумска област. В два от дните не е отчетена нито една атака. За същия период по Южното Слобожанско направление, тоест в северната част на Харковска област, броят на щурмовете е 103. На 8 октомври говорителят на Обединените сили капитан Виктор Трегубов определи положението по участъка като относително стабилно и коментира, че противникът се опитва да се придвижи малко на запад от позициите си по границата. Официални карти, публикувани от Москва за Сумска и Харковска област, показват почти целия граничен пояс с дълбочина до 15 км като контролиран от Русия.

Сезонът се отразява и на сраженията в горските пояси. Още през април руски блогър, близък до Кремъл, предупреди, че групите, проникващи в горите северно от Суми, „не могат да контролират големи горски площи“ заради честите украински контраатаки. На 11 октомври източник, отразяващ действията на руската групировка войски „Север“, обяви, че щурмовете в горите източно от Краснопиля намаляват с настъпването на есента, тъй като листата падат и гората вече не скрива нападателите.

Руската армия обаче не е прекратила действията си навсякъде в областта. Трегубов каза на 13 октомври, че в източните ѝ части руснаците се опитват да превземат изцяло Рясне и „все пак малко да разширят зоната си на контрол, и по границата, и навътре в украинска територия“. По думите му те не успяват да напреднат навътре в украинската територия. Лебедев от своя страна твърди, че руските части напредват към Уланове в Шосткински район и укрепват позициите си в Степок край Краснопиля, но плащат за това с тежки загуби от дроновете на ВСУ. ISW отчита на 12 октомври руски прониквания при Харковка и Рясне. Дори източници от украинска страна не винаги очертават една и съща фронтова линия: на 12 октомври DeepState отбеляза нова руска зона край Садки, 8-и корпус заяви, че това „не отговаря на реалността“, а DeepState отговори, че става въпрос за уточнение на линията, а не за напредване на противника и че руснаците присъстват по границата, но не държат ключовия горски пояс.

Мащабите, за които докладва руското командване, е съвсем друг. На 25 септември командващият руската групировка войски „Север“ генерал-полковник Евгений Никифоров докладва към министъра на отбраната Андрей Белоусов, че в Сумска област през лятото са били „освободени“ 10 населени места и територия от 250 кв.км. Докладът не съдържа списък на селищата, а независимо потвърждение за посочените мащаби няма. На 22 септември президентът Володимир Зеленски каза пред The Wall Street Journal, че от началото на годината по целия фронт Русия е окупирала около 890 кв.км, а Украйна е освободила към 800. Нетното териториално разширение на руския контрол е 90-100 кв.км. за 9 месеца.

Според ISW целта на руските операции тук е създаването на буферна зона по границата, която може да се отбранява. Украинското издание „Дейком“ още през май предлагаше друго обяснение: дори ограничените атаки на север задържат украински резерви далеч от Донбас и при подобен случай липсата на напредък не означава непременно провал на замисъла. Срещу тази хипотеза говори докладът на Никифоров, в който се посочва изрично „общо направление към град Суми“. С оголването на горите малките руски групи вероятно ще продължат да губят прикритието, на което се основаваше тактиката им, и натискът ще се измести към откритите участъци на изток, при Рясне и Степок. Оценката ще получи потвърждение, ако украинските сили прочистят Юнаковка до центъра и я удържат, а твърдението за Кияница остане без кадри от самото село.

Азиатски доброволчески корпус се появи във ВСУ след закриването на легиона

🇺🇦🪖🌏 Във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съществува подразделение, набиращо доброволци на японски, китайски, корейски и английски език, наречено Азиатски доброволчески корпус. Първите данни за него изплуват онлайн през юли – около половин година след като бе закрит Чуждестранният легион, а неговите доброволци бяха разпределени по щурмови подразделения. Профилът на корпуса в X започна да публикува на 11 юли, а на 14 август онлайн платформата UNITED24 му посвети отделна поредица.

Корпусът се представя като част от ВСУ и приема кандидатури с 4 отделни формуляра – по един на всеки от изброените езици – за хора на възраст между 18 и 60 години. Емблемата му включва жълт щит със звяр, увит около копие. Държавният портал за набиране на чужденци предлага 6-месечен договор, като насочва кандидатите към формирования на Сухопътните войски, които вече разполагат с международни отделения, роти или батальони. Азиатският доброволчески корпус се вписва именно в този модел.

Място за такава част се отвори на 31 декември 2025 г. Тогава 4-те батальона в състава на Чуждестранния легион престанаха да съществуват. Първият и третият бяха обединени в 475-и щурмови полк, четвъртият стана основа на 157-и международен учебен център, а личният състав на втория беше прехвърлен в други части. Генералният щаб на ВСУ обясни решението с довода, че легионите вече са изпълнили своята роля и чуждестранните доброволци трябва вече да се интегрират в редовната щурмова структура. Представители на легиона предупредиха, че промяната може да доведе до спад в притока на доброволци.

Азиатският корпус не връща обратно разформированата структура, а следва по-стар модел. Грузинският легион от 2014 г. и беларуският полк „Кастус Калиновски“ от март 2022 г. организират доброволци около общ произход и език, а не защото просто са чуждестранни граждани. Названието „корпус“ следва същата практика, позната от беларуския и руския доброволчески корпус, и не се отнася до общата численост на личния му състав. Повечето бойци в редиците му идват от Япония, Китай, Тайван и Южна Корея.

Мрежата от чуждестранни подразделения не изчезна с разформироването на Чуждестранния легион към Сухопътните войски, а промени формата. Международният легион на Главно управление разузнаване (ГУР) се запази като отделна структура и продължи да действа през 2026 г. 52-и международен щурмови полк на Национална гвардия на Украйна (НГУ), стъпил върху международния батальон на бригадата „Азов“, набира доброволци от 40 държави. Азиатският корпус е още един елемент от тази мрежа, а не изключение от нея.

Извън собствените му канали в социалните мрежи съществуват най-малко две публични свидетелства във връзка с дейността на корпуса. На 14 август UNITED24 му посвети серия от пет графични карти със снимки на терен, докато Станислав „Осман“ Бунятов, командир в 24-и отделен щурмови батальон „Айдар“, съобщи, че неговите подчинени участват в операции в Запорожка област. Командир, войскови номер и численост на корпуса засега не са публично известни.

Каналът му изрично подчертава ролята на общия език. Публикациите са написани на английски, придружен от китайски или японски превод, и показват стрелкова подготовка, обучение за работа с РПГ и бой с нож в окоп. В едно от изявленията частта заявява, че Япония е подкрепяла Украйна още преди пълномащабната инвазия, а корпусът вече дава на японските доброволци място, от което да се включат във войната.

На 7 септември той публикува снимка на маса. Върху японско знаме с надпис „Всичко ще бъде Украйна“ са подредени чешка карабина CZ BREN със заглушител и холографски мерник, избеляла парашутна емблема и документи. Жълтият щит на частта е залепен върху цевната кутия на оръжието.

Документите включват японски учебни материали. Стр. 61 е озаглавена „Стрелба и движение“ – четвърта глава от пехотен наръчник. В нея се разглеждат карабина, картечница, 84-мм безоткатно оръдие и 89-мм ракетно устройство, а за военнослужещия е използван термин за обозначаване на личен състав от Силите за самоотбрана.

До страницата лежи ръчно изготвен лист за щурма, на който изходният рубеж е означен както на японски, така и на английски „Assault Position“. Отстрани са изброени елементи, които трябва да съдържа заповедта: кратко разпределение на целите, указания за щурма от ниво командир на взвод, последно съгласуване със съседното подразделение и преразпределяне на бойците, носещи боеприпасите.

Под листовете има алгоритъм по тактическа медицина на същия език, който включва раздел за оказване на първа помощ под обстрел и преглед по алгоритъма MARCH – M, A, R, C и H – който подрежда действията за ранен според тяхната спешност. В отворената тетрадка до него са записани дозировки: морфинов сулфат от 2 до 6 мг бавно венозно, с повторение през 5 минути при поддържане на систолично налягане над 100; налоксон при потиснато дишане; фентанил с изрична бележка за висок риск от предозиране. Същата тема е качена в YouTube канала на звеното, където е показана екипировката на бойния парамедик.

Това е общ работен език, който стига от заповед за щурм до дозировка на морфин. Японските доброволци във ВСУ не са ново явление. През първите дни на март 2022 г. около 70 японци подадоха заявления да се сражават за Украйна, голяма част от които са бивши военнослужещи от Силите за самоотбрана, съобщи тогава Mainichi.

За част от доброволците участието във войната донесе правен риск у дома. Японският наказателен кодекс предвижда от 3 месеца до 5 години лишаване от свобода за подготовка и заговор за командване на частна война срещу чужда държава, а отделен член – до 3 години за нарушаване на наредби. Южна Корея забрани на своите граждани да пътуват до Украйна на 12 февруари 2022 г. и преследва нарушители според Закон за паспортите с до една година затвор или глоба до 10 млн. вона. За нарушаване на забраната вече са няколко присъди, сред които на бивш капитан от военноморските специални части. Сеул потвърди смъртта на свой гражданин, сражавал се като доброволец в Украйна. Пекин многократно отправя призиви към гражданите си да стоят настрана от военни конфликти и особено от военни действия за която и да било страна. Тайван не налага изрична забрана, но разубеждава гражданите си да участват.

Постъпиха сведения за китайски граждани и от двете страни на фронта. На 9 април 2025 г. президентът Зеленски заяви, че разузнаването е установило 155 китайски граждани, сражаващи в руските редици – ден след такава няма в Донецка област. Пекин определи твърденията за безпочвени. През октомври 2025 г. The Guardian описа китайци, заминали по лични подбуди да воюват за Украйна. Снимката с бойци на Азиатския корпус, държали китайско знаме на разбита руска позиция, беше многократно препубликувана през август и достигна до чуждестранни издания.

През юли японски доброволец, изгубил левия си крак след 4 години на фронтовата линия, каза пред Kyodo, че чужденците се изпращат на опасни мисии без да получат адекватни инструкции и се запълват празнини по фронтовата линия. Тъкмо тук се пресича неговото оплакване с онова, което Азиатският корпус предлага на желаещите да се включат в редиците му: процедура за кандидатстване и учебни материали на майчиния им език.

Дали корпусът ще се превърне в трайна военна структура, или ще остане като инструмент за набиране на чуждестранни доброволци, може да бъде преценено по някои конкретни признаци: обявяване на войскови номер, назоваване на командир и появата на имена на негови загинали бойци в украинските регистри.

Билецки записа обръщение от Святогорск, който Путин обяви за превзет

🇺🇦🎥 Бригаден генерал Андрий Билецки застана в центъра на Святогорск и посочи подразделението, което контролира града – 60-а отделна механизирана бригада към Трети армейски корпус на ВСУ, начело със сами него. В кадъра се вижда Успенската лавра, манастир на Украинската православна църква (Московска патриаршия) на високия бряг на река Северски Донец. Разпознаваемият ѝ силует позволява мястото на заснемане да бъде установено визуално. Шест дни по-рано руският президент Владимир Путин обяви, че същият град е преминал под руски контрол.

„Обръщам се към руското военно и военно-политическо ръководство. Свалете клоунските носове и шарени перуки. Не изглеждайте като глупаци. 60-а механизирана бригада на Трети армейски корпус контролира изцяло града. Фактически това е наша тилова зона“, заявява Билецки на видеото, публикувано в канала на корпуса.

Изявлението, което Билецки опровергава, беше направено на 1 септември в Бишкек, Киргизстан, след края на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество. Пред журналисти Путин изброи 14 населени места, за които твърди, че са преминали под руски контрол през изминалия месец, и включи „освободения“ Святогорск към тях. В същото изказване той посочи, че настъпващите руски сили се намират на между 1,5 и 4 км от Краматорск, Славянск и Дружкивка. По време на същото посещение Путин определи като „призив към държавен тероризъм“ предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че руското небе става опасно за гражданската авиация.

Ключови елементи от тези твърдения обаче не издържаха на елементарна проверка – включително спрямо руската система за отчитане на териториалния контрол. Ежедневните оперативни сводки от Министерство на отбраната в Москва не са съобщавали за превземането на Святогорск нито в деня на изявлението, нито след него. Руски военни канали, които обичайно споделят докладите на ведомството, директно отхвърлиха твърдението на върховния главнокомандващ: „Това е просто лъжа.“ Според актуалната карта на DeepState, най-близките руски позиции се намират на около 9,5 км от Святогорск, а разстоянието, което дели руските войски от Краматорск и Славянск, е около 12 км – поне 3 пъти над горната граница, заявена от Путин. Нещо повече, фронтовата линия в този участък не е претърпяла почти никакви изменения в последните месеци.

Най-нагледното опровержение обаче дойде не от карта, а от заснети на терен видеокадри. На 2 септември военният кореспондент на „Донбас.Реалии“ Серхий Горбатенко влезе в Святогорск и засне улиците му. На кадрите се виждат украински знамена, работещи магазини и местни жители, като не се забелязват никакви руски военнослужещи или знамена. Шефът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин коментира, че няколко кадъра от Святогорск са били достатъчни, за да се изпари поредното „постижение“ на Кремъл. Началникът на градската военна администрация Володимир Рибалкин също потвърди, че градът остава твърдо под украински контрол.

Записът на Билецки е най-силният публичен елемент в тази верига, тъй като включва четири компонента на проверимост, които липсват в изявлението от Бишкек. Той идва от офицер с име, чин и конкретна длъжност, а не от анонимна сводка. Посочва конкретна армейска част, която носи отговорност за твърдението. Заснет е на място, разпознаваемо по силуета на лаврата и следователно подлежащо на визуална проверка. Освен това е публикуван на конкретна дата, което прави твърдението подлежащо на потвърждение и във времето: ако обстановката се промени, записът ще остане свързан с тази дата, а името на командира – с казаното в него.

Подобен модел не е нов, но този път посоката е обърната. През август руското министерство на отбраната на два пъти обяви за превзети населени места в Сумска област, за които по-късно става ясно, че остават в украински ръце – Новокостянтинивка на 25 август, опровергана още същия ден от групировката „Курск“, и Писаривка на следващия ден. Тогава твърдението тръгна от ведомството, а войските на терен го отрекоха. Сега то идва от върховния главнокомандващ, докато Министерството на отбраната мълчи: ежедневните му сводки не потвърдиха нито превземането на Святогорск, нито предполагаемото приближаване до ключовия „крепостен пояс“ – градската агломерация на Краматорск, Славянск и Дружковка.

Украинската страна предлага и обяснение за изявлението. Ръководителят на управлението за комуникация на групировка „Обединени сили“ на ВСУ Виктор Трегубов го определи като измислица, свързана с края на лятната кампания. Според него сроковете за постигане на поставените цели са изтичали в края на лятото и отчетът е трябвало да покаже резултат по всички направления. Тази интерпретация се вписва в оценката на The Economist от края на август, според която Путин е избрал ескалация, вместо да признае, че лятото не е донесло очакваната промяна на фронта.

Оперативната ситуация дава обяснение и защо отговорът идва именно от Трети армейски корпус. Той пое участъка Борова–Лиман през юни 2025 г. и към днешна дата отговаря за над 150 км фронтова линия, която според Билецки възлиза на около 1/8 от цялата линия на съприкосновение и най-дългият участък, поверен на украински корпус. Под негово командване са 53-а, 60-а и 63-а механизирана бригада. Към юни, когато корпусът навърши една година в реални бойни условия, украинското командване му приписа спирането на настъплението на три руски армии и над 34 000 руски загуби в жива сила. През март 2026 г. опит за пробив към Лиман беше занулен след интензивни сражения, продължили 4 часа. По оценка на The Independent от май корпусът вече не само се отбранява, а изтласква противника назад в части от своя сектор, обхващащи 12,5% от поверения му участък. Военният журналист Богдан Мирошников посочва, че през последните три месеца линията на съприкосновение на лиманското направление се е отдалечила от Святогорск, а не се е приближила към него.

Святогорск се намира на река Северски Донец, около 35 км северно от Славянск, и контролира северния подстъп към агломерацията Славянск–Краматорскм ядро на последния голям укрепен пояс, който Украйна държи в Донбас. Оттук идва и тежестта на думата „Святогорск“ в изречението, произнесено в Бишкек. Ако градът наистина е превзет, разстоянието до укрепения пояс би се свило рязко и това би подкрепило тезата, че руската лятна кампания е постигнала значим оперативен резултат.

Според Институт за изследване на войната (ISW) към края на август под руска окупация се намират 79,89% от Донецка област, а според изчисленията на DeepState руският териториален прираст през юли е 36 кв.км. Тези показатели сами по себе си не биха могли да изключат локално настъпление срещу даден град, но не подкрепят картина на широк оперативен пробив до непосредствените подстъпи на Краматорск.

Терминът „тилова зона“, използван от Белицки, също се нуждае от уточнение. В чисто военен смисъл това е пространството зад непосредствения боен ред, което се използва за логистика, придвижване и ротация на подразделения, но в условията на съвременната война то не е синоним на безопасна зона. В Святогорската градска община живеят 1087 цивилни, а градът остава без ток, водоснабдяване, аптека и болница. Кадрите на Горбатенко показват хора, приспособили своето ежедневие към постоянна заплаха за живота от дронове и артилерийски обстрел. Самият Билецки уточнява в записа, че местното население може да се придвижва без сериозни трудности, но бронежилетката остава силно препоръчителна.

В лаврата продължават да живеят монаси и миряни, които отказаха да я напуснат. Руската страна използва принадлежността на манастира към Московската патриаршия като част от своята пропагандна реторика за неговото „освобождение“, но обителта беше поразена от руски обстрел още през първото лято на войната. На 1 юни 2022 г. снаряди паднаха върху братските корпуси и убиха трима от обитателите на лаврата, сред които беше архимандрит Галактион и монахинята Варвара; още един монах по-късно почина от раните си. Три дни по-късно до основи изгоря дървеният храм на скита на Вси светии – най-разпознаваемата сграда на обителта след пещерните ѝ църкви.

Святогорск беше окупиран през юни 2022 г. и освободен на 12 септември същата година при светкавичната контраофанзива на украинските сили в Харковска и Донецка област. След тончо 5 дни, на 12 септември, се навършват 4 години от неговото освобождение – период, през който градът беше обстрелван, обезлюден и лишен от голяма част от инфраструктурата си, но въпреки всичко продължава да удържа на непрекъснатия руски натиск.

Билецки и Прокопенко поемат две групировки войски в Донецка област

🇺🇦⚔️ Двама от най-известните командири на Украйна ще поемат командването на по една групировка войски в Донецка област. Президентът Володимир Зеленски обяви назначенията на 26 август след проведено съвещание в Запорожие, посветено на обстановката на фронта. Начело на групировките ще застанат бригадните генерали Андрий Билецки и Денис Прокопенко.

Решението се вписва в сравнително ново ниво на украинската командна верига. До октомври 2025 г. между Генералния щаб и бригадите действаха две временни командни структури: оперативно-стратегическите и оперативно-тактическите групировки войски. На 10 октомври тогавашният главнокомандващ Олександър Сирски съобщи, че и двата вида структури прекратяват дейност, а задачите им преминават към групировки войски (сили), изградени върху основата на оперативните командвания.

Заедно с това беше разформирована групировка „Днепър“, известна преди като „Хортица“, а „Таврия“ беше преобразувана в групировка „Юг“. В същото време армейските корпуси поеха свои зони на отговорност и започнаха да се подчиняват на по-горното ниво в командната верига. Сирски обясни закриването на тези структури с отпадането на нуждата от междинно звено между Генералния щаб и корпусите. Оттогава насам групировката е командното ниво непосредствено над корпуса. При същото преустройство Командването на обединените сили, ръководено по това време от Михайло Драпатий, получи собствен участък от фронта с подчинени корпуси.

Каква точно ще бъде формата на новите структури обаче не е обявено. В публикувания от Зеленски текст на английски се посочва, че групировките „ще бъдат създадени“. В пряката му реч на украински, цитирана от „Украинска правда“, президентът казва, че позициите в областта ще бъдат подсилени „благодарение на две обновени групировки“. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди, който също участва в съвещанието, ги определи като новосъздадени. Досега не е публикуван указ или заповед, който да посочва техният състав, граници и подчинение.

Разликата между изявленията не е само стилистична. „Обновена групировка“ предполага трансформация на вече съществуваща структура и нейната зона на отговорност. „Новосъздадена групировка“ би значела появата на допълнителна командна структура в Донецка област, изградена около два корпуса, а не около оперативно командване. След октомври 2025 г. установената практика е групировки да бъдат изграждани именно върху оперативните командвания, което прави първото тълкуване по-вероятно. Единственото ясно установено засега е кой ще ги командва.

И двамата назначени офицери в момента командват корпуси. Билецки е начело на 3-ти армейски корпус от март 2025 г. и на 1 октомври същата година получи чин бригаден генерал. Корпусът отговаря за Лиманското направление, а самият Билецки го описва като лаборатория за промени. През април той обяви намерение да замени около една трета от пехотата с наземни роботизирани комплекси. Билецки е основател на полк „Азов“ и на 3-та отделна щурмова бригада, а на 26 август Зеленски му връчи ордена „Златна звезда“ на Герой на Украйна.

Прокопенко командва 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ – първото ѝ корпусно съединение, което обединява 6 бригади. Той ръководеше отбраната на Мариупол през 86-те денонощия на пълно обкръжение и се върна на служба след размяната на пленници. Налаганият от него модел в корпуса се характеризира със стандартизирани процедури, продължителна подготовка и стремеж към запазване на личния състав.

Донецка област остава участъкът, подложен на най-силен руски натиск. Руското командване продължава щурмовете по оста Костянтинивка–Дружковка, но според данните на Института за изследване на войната (ISW) за 24-25 август няма потвърден руски напредък въпреки отчетените 19 щурмови действия по сектора. Геолокирани кадри показват украински сили, които удържат или са си върнали позиции, заобиколени преди това от руски инфилтрационни групи югозападно от Костянтинивка.

Основните оперативни цели на настъплението остават Костянтинивка, Славянск и Краматорск, 3-те опорни точки на отбранителната линия, известна като „крепостния пояс“ на Донбас. Отговорност за Костянтинивка  и Славянск досега носи 11-и армейски корпус, отбеляза на 15 август военнослужещият и журналист Юрий Бутусов, призовавайки зоната на отговорност на Билецки да се разшири именно в тази посока. Аргументът му бе, че силите на 3-ти корпус се намират наблизо, а линията Славянск–Краматорск е най-подходящият естествен отбранителен рубеж, с който Киев разполага. 11 дни по-късно Зеленски обяви тези назначения.

Другата основна тема на съвещанието бе обстановката в Запорожка област, където президентът пристигна лично. Към военните командири на срещата се включи и началникът на областната военна администрация Иван Федоров. Руските сили оказват натиск към Орихов, Степногорск и Гуляйполе, а фронтът се придвижва към областния център.

Обстановката по трите направления е различна. При Орихов противникът е променил тактиката си и вместо фронтални атаки се опитва да обходи града по фланговете, засега без успех, сочат сведения на говорителя на Украинската доброволческа армия Сергий Братчук. При Степногорск украинските части са изтласкали руските сили и удържат позициите си срещу контраатаки. При Гуляйполе и река Гайчур броят на руските атаки е нараснал, но без потвърден напредък. Зеленски нареди да се засили отбраната на областния град и на региона, „особено на онези участъци, от които зависят други градове и общини“.

На съвещанието бяха взети и две решения, останали в сянката на съобщението за Донбас: да се увеличат производството и поръчките на наземни роботизирани комплекси и да бъде въведен по-системен подход към ударите на средна далечина. Президентът уточни, че необходимите за това кадрови решения вече са съгласувани.

Става дума за категорията удари, наложила се в украинската военна употреба под названието middle strike – поразяване на цели на разстояние 30-300 км зад фронтовата линия, най-често командни възли, складове и логистични обекти. Отделни екипажи съобщават и за удари по цели на над 500 км. Бровди, чийто сили са отговорни за голяма част от тези операции, заяви през май, че ударите на дълбочина 180 км променят хода на войната. Офицер от 3-ти армейски корпус отдаде стабилизирането на фронта в зоната на корпуса точно на същата категория удари.

Коментирайки назначенията, Бровди написа, че новите структури ще действат в пълна координация със Силите за безпилотни системи и че веригата от разузнавателния сензор до огневото средство ще бъде възможно най-къса.

Ако обявените назначения бъдат оформени със заповед, която предоставя на Билецки и Прокопенко зони на отговорност, надхвърлящи тези на собствените им корпуси, това ще бъде първата съществена промяна във командна структура след смяната на главнокомандващия на 21 юли, когато Драпатий замени Сирски.

Досега новото командване се придържаше към кадрови промени в централния апарат. При първата вълна назначения на 30 юли бяха сменени командващият Силите за логистика и началник-щабът на Сухопътните войски. Издигането на две от най-разпознаваемите фигури с едно командно ниво нагоре в Донбас би било промяна от още по-голям мащаб. Вероятно тя ще е насочена към Славянск–Костянтинивка, а не към целия периметър на Донецка област.

Възможно е обаче и по-ограничено тълкуване на същите факти. Употребата на думата „обновени“ в пряката реч на президента, липсата на обявено преназначаване на двамата офицери и обстоятелството, че никой не е съобщил за промяна в зоната на 11-и корпус, допускат вариант, при който става дума за преименувани и подсилени вече действащи групировки. При него Билецки и Прокопенко биха запазили командването на своите корпуси, като получат и нови подчинени части. В такъв случай обявеното представлява усилване на конкретен участък, а не преустройство на командната верига.

Анализ: Русия свива плацдарма западно от Нитриус северно от Лиман

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руското командване започна частично изтегляне от предмостието си западно от река Нитриус, северно от Лиман. Щурмови групи на Силите за отбрана на Украйна си върнаха контрола над позиции във и около Ярова, Олександривка, Карповка и Коровий Яр, заварвайки повечето от тях изоставени. Отстъплението идва през четвъртия месец от украинските контраатаки срещу издатъка северно от Лиман. То оставя на Москва по-плитко предмостие, което продължава да поддържа натиска върху града от север, но изисква чувствително по-малко хора за отбрана.

Основният натиск, който прави съкратената линия по-изгодна за руските войски, идва от Шандриголове. Украински части са се закрепили в южната част на селището и водят боеве за основната му част. Други сили са подновили щурмовите действия от север след по-ранни неуспешни опити и също се приближават към него. Значението на Шандриголове личи от самото руско изтегляне: съкратеното предмостие би било по-лесно за изоставяне, ако руската пехота не успее да изтласка украинските части от селото.

Развитието се потвърждава частично и от руски източници. На 8 август Z-блогър призна, че украинските сили са навлезли в северната част на селото и че Новоселовка, Дробишево, западната част на Лиман и Ямпол не се намират на руския преден край. Това е важно признание от информационна среда, системно преувеличаваща собствения си напредък и премълчаваща загубата на позиции. Институтът за изследване на войната (ISW) го отрази в картата си за същия ден. По-широката картина остава непроменена: според оценка на института от 23 август руската армия е заложила на настъпление към Славянск от североизток през Лиман още в началото на пролетно-лятната си кампания, но досега не постига успех по тази ос.

Оста Шандриголове–Ярова има и по-дълга оперативна история. През декември 2025 г. украинският военен наблюдател Костянтин Машовец я определи като направление на главното усилие на 144-та мотострелкова дивизия от 20-а общовойскова армия – т.е. като ос, по която руските войски настъпваха към реката. Тогава в същата отсечка се съобщаваше и за присъствието на 237-и танков полк от 3-та мотострелкова дивизия. Днес по същата линия се движат украински групи, но в обратната посока. За осем месеца оттогава именно посоката на движение по тази ос се е обърнала.

Съкращаването на линията на контакт освобождава личен състав и техника. Поддържането на предмостие отвъд река изисква оборудвани преходи, охраняван коридор и постоянно снабдяване под противниково наблюдение. Изтеглянето към по-къс периметър премахва голяма част от тези изисквания, а освободените подразделения могат да бъдат прехвърлени към участъците, в които клинът северно от Лиман е най-тесен. Цената е загубата на територия, завладявана на етапи през 2025 г. В замяна руското командване запазва основната част от северния фланг към Лиман с по-малко сили.

По източното рамо на клещите украинското настъпление продължава южно от Нове. Украинските войски се спускат по тактическите височини и си връщат поредица от опорни точки по високите места след няколко седмици тежки и скъпоструващи боеве. Картината получи и независимо потвърждение. Геолокирани кадри от 18 август показват руски удар по артилерийска позиция на ВСУ североизточно от Нове. Въз основа на тях ISW заключава, че Киев вероятно си е върнал Катериновка и Нове и продължава да държи Нови Мир – в разрез с твърденията на Москва. Източник, който следи руската групировка войски „Запад“, съобщи на 25 август, че по линията Редкодуб–Нове се водят контраатаки, които продължават и от север.

Това рамо също има по-дълга история. Контраатаките срещу издатъка започнаха в края на май, когато картографи и анализатори отчетоха украинско движение през Нове и съседната Катериновка. През юни Силите за отбрана контраатакуваха при Нове и Липово в посока Зелена долина и според оценката на ISW от 13 юни напредваха през бойните порядъци на руските сили. Натискът около Борова не идва само от юг: на 11 август руски военен блогър призна за напредък на ВСУ при Богуславка, североизточно от града. Между началото на контраатаките в края на май и достигането на височините южно от Нове има три месеца боеве за отделни опорни точки. Това е постепенно изтласкване, измервано в метри, а не пробив.

Загубените височини сега са подложени на интензивни удари с управляеми авиационни бомби (КАБ). Това са боеприпаси с разгъващи се крила и насочване по спътникови координати, които руската авиация може да пуска, без да навлиза в обсега на армейската ПВО на ВСУ. Ударите се нанасят по терен, който руската пехота не е успяла да задържи. От този район украинското командване насочва подкрепления в северните покрайнини на Колодязи, както и на изток – към Ивановка и западния бряг на река Жеребец.

От юг контраатаките постигат по-ограничени резултати. Руските позиции там са по-устойчиви, а атаките – постоянни. При последните боеве украинските сили прочистиха остатъка от Ставки и съседните полета от по-ранни руски инфилтрации и засилиха придвижването си на север към залесените дерета западно от Колодязи. Действията обаче все още имат характер на инфилтрация, а не на установено настъпление по фронта. В района се е образувала широка сива зона с преплетени и застъпващи се позиции, в която няма как да бъде очертана ясна линия на съприкосновение.

В крайна сметка решаващо значение има ширината на руския клин. В източната му част най-близките точки на двете украински рамена са на около 6,2 км една от друга, а разстоянието между най-предните щурмови групи е около 2,6 км. Тези стойности са измерени непосредствено по картата на сектора и не се основават на геолокирани кадри.

Подобни кадри от вътрешността на този участък на практика липсват от месеци и това не е просто пропуск в отразяването. Киев поддържа строг режим на оперативна сигурност и почти не допуска публикуването на материали от сектора. Москва също ограничава по-голямата част от информацията, но по информационни и пропагандни съображения, а не заради собствената си оперативна сигурност. Последиците от въпросния режим се виждат в картите на ISW: институтът отчита геолокации по периферията – югоизточно от Борова на 18 август и източно от Диброва на 23 август – но почти нищо от вътрешността на клина.

Потенциалното отклонение между откритите карти и реалната обстановка може да се оцени по друго направление. За Олександривския участък в Днепропетровска област, откъдето свободно се публикуват повече кадри, командването на Десантно-щурмовите войски отчете над 745 кв. км. освободена територия в периода от 29 януари до 12 август. Картите на ISW показват около 627 кв. км за същия интервал, при това за Олександровски участък заедно със северната част на Гуляйполски. Разликата е близо 1/6 и не е изненада, тъй като самият институт признава, че консервативната му методика подценява напредъка на ВСУ.

Украинското командване обясни и механизма, който поражда открояващата се разлика. В доклада си от 12 август Десантно-щурмовите войски уточниха, че част от знамената в освободените села са били издигнати на безопасно разстояние от реалните позиции именно по съображения за оперативна сигурност. Според ISW това значи, че украинският преден край вероятно вече се е намирал отвъд изброените населени места. Ако така се действа в сектор, от който постъпват сравнително много материали, разликата между картата и реалното положение в лиманския сектор вероятно е по-голяма, а не по-малка.

В обратната посока разминаването е значително по-голямо. На 29 юни руският президент Владимир Путин заяви, че руските войски са прочистили по-голямата част от Лиман и се намират на 8-9 км от Славянск. По оценката на ISW за същия ден руските въоръжени сили са поддържали присъствие вследствие на напредък или инфилтрации – в едва 4,3% от Лиман и са достигнали на близо 19 км от Славянск. Месец по-късно, на 29 юли, командирът на 37-и мотострелкови полк твърдеше, че неговата част прочиства града при отсъствие на съществена съпротива. Наличните данни обаче сочеха украински контрол над преобладаващата част от Лиман, ако не и върху целия град. Това разминаване между заявеното и доказуемото показва с каква доза предпазливост трябва да се тълкуват руските твърдения за сектора.

Но алтернативният прочит на същата фактология също има своите основания и не бива да се пренебрегва. Украински батальон с безпилотни системи, действащ в лиманския участък, съобщи на 12 август, че руското командване поставя силен акцент върху сектора и прехвърля там нови екипажи за управление на дронове. Натискът югоизточно от Лиман също не е спрял. На 10 август руски военен блогър призна, че сведенията за руския напредък в района си противоречат и че пълен руски контрол над горите южно от Лиман е малко вероятен, докато украинските сили държат Ямпол. Той отбеляза също, че малки украински щурмови групи са достигнали Диброва и Озерное. На 25 август друг руски канал вече твърдеше, че Озерное е превзето. Или селото сменя контрола си, или се сменя единствено разказът за него – без външна геолокация тази разлика не може да бъде установена.

ISW отчита, че на 24 и 25 август настъпателните действия северно от Лиман и източно от Славянск са продължили, но без потвърден напредък. Съкращаването на предмостието е съвместимо не просто с постепенно изпразване на клина, но и с прегрупиране за нов натиск от по-компактна база. Разликата между изтегляне и прегрупиране ще стане видима по това къде ще се появят освободените руски части – срещу Шандриголове или в друг участък от фронта.

Ако украинската страна затвърди постигнатото, Русия вероятно ще се принуди да напусне не само остатъка от предмостието западно от Нитриус, но също и значителна част от полетата и височините между Нитриус и Жеребец, превземани на етапи през 2025 г. Ликвидирането на клина би забавило чувствително руското настъпление към Лиман и би позволило на Украйна да укрепи северния фланг към Славянск. Така руските сили биха загубили възможността да щурмуват Славянск директно от изток, преди да са овладели Лиман. Подобно развитие би облекчило и украинското предмостие източно от река Оскол при Борова: през реката биха могли да се прехвърлят подкрепления към районите южно от Купянск и към останалите опорни точки в западната част на Луганска област. Линията на фронта би се изправила между Константиновка и Борова.

Военният комитет на НАТО идва в Украйна след осемгодишно прекъсване

🛡️🇺🇦 Висшият военен орган на НАТО ще посети Украйна през октомври, за първи път от април 2018 г. Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий разкри новината за посещението на 21 август, след първия си разговор с председателя на органа адмирал Джузепе Каво Драгоне. „Очакваме Военният комитет на НАТО да посети Украйна през октомври. Последното такова посещение беше преди осем години“, съобщи Драпатий.

Комитетът обединява началниците на отбраната на 32-те съюзници и представлява най-старата постоянна структура на Алианса. Той превръща политическите решения във военни указания и изготвя съгласуваните съвети, върху които стъпва Северноатлантическият съвет, т.е. посланиците на съюзниците. В пълен състав той заседава поне три пъти годишно, два пъти в Брюксел и веднъж в държава домакин; последната такава сесия под №195, се проведе през май 2026 г. В делничните дни работата се върши от постоянните военни представители с ранг на генерал или адмирал. Начело на органа от 17 януари 2025 г. стои Каво Драгоне, 34-ият председател, наследил нидерландския адмирал Роб Бауер. Италианецът дойде в Брюксел от поста началник на отбранителния щаб на Италия, който заемаше от октомври 2021 г., а преди него беше начело на военноморските сили на страната.

Предишният път военните представители пристигнаха в Лвов на 18-19 април 2018 г. Тогава бяха 29 на брой и се срещнаха с началника на Генералния щаб на ВСУ генерал Виктор Муженко, обиколиха Академията на сухопътните войски и Яворивския международен център за поддържане на мира и сигурността до Старичи, а заместник-ръководителят на мисията за наблюдение на ОССЕ Александър Хуг изнесе специален брифинг за обстановката в Донбас. Оттогава Алиансът прие още 3 държави, а войната, за която тогава се говореше, се измерваше в окопни линии в двете най-източни области – Донецка и Луганска.

Изминалите осем години не бяха празни по политическа линия. Самият Каво Драгоне посети страната три пъти: през февруари 2025 г., когато Украйна стана първата му дестинация зад граница в новата длъжност, той посети военна болница в Киев и се срещна с Володимир Зеленски; през април 2026 г. с председателя на Военния комитет на Европейския съюз генерал Шон Кланси и по време на дните на Киевския форум по сигурността; и на 3 юни 2026 г. когато генералният секретар Марк Рюте докара в Киев всички посланици за първото заседание на Съвета НАТО–Украйна на украинска земя. Рюте определи тогавашното пътуване като „силно послание за трайната връзка между НАТО и Украйна“. Посланиците вече пътуваха, командващите като колективен орган не.

Разговорът от 21 август беше първият между Драпатий и адмирала. Украинският военен ръководител описа ситуацията по фронта и изброи приоритетите си: дълбочинни удари, гъвкава пехотна тактика и роботизация на бойното поле. Противовъздушната отбрана постави отделно. „Защитата на небето е мой приоритет“, каза той. Euromaidan Press свързва тези думи с острия недостиг на прехващачи, оставил украинските градове да са напълно изложени на руските ракетни удари.

Списъкът не е абстрактен. От края на януари 2026 г. украинските въоръжени сили провеждат настъпателна операция към Олександровска. На 12 август Зеленски съобщи нейния резултат, след като изслуша самия Драпатий, началника на Генералния щаб Игор Скибюк и командващия Десантно-щурмовите войски Олег Апостол: 745 кв. км. и 26 селища в Донецка, Днепропетровска и Запорожка област, при руски необратими загуби от най-малко 9550 убити и 6600 ранени според украински данни. Дълбочинните удари, които стоят първи в списъка на Драпатий, на 13 август застигнаха нефтохимическия комбинат в Салават, Башкортостан, на 1300 км от украинската граница, потвърди Генералният щаб.

Адмиралът излезе с изявление на същия ден. „По време на разговора потвърдих продължаващата военна подкрепа на НАТО, докато Украйна храбро брани суверенитета и териториалната си цялост“, заяви той и допълни, че съюзниците в Европа и Северна Америка увеличават производството на военно оборудване и ускоряват неговите доставки. „Сигурността на Украйна е наша сигурност и ще продължим да стоим плътно до Украйна, за да помогнем за постигането на справедлив и траен мир.“

Драпатий обаче не описа отношението като еднопосочно. „Украйна не само получава подкрепа. Предаваме боен опит, какъвто днес никой друг няма, и той работи за сигурността на целия Алианс“, изтъкна той.

Каналът за това предаване вече работи и има адрес. Съвместният център за анализ, подготовка и обучение НАТО–Украйна (JATEC), беше решен на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. и открит в Бидгошч, Полша, на 17 февруари 2025 г. под командването на полския генерал Войчех Озга. Той е първата съвместна организация по оста НАТО-Украйна в командната структура на Алианса и докладва пред щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията. Задачата му е да разглоби гражданския и военния опит от войната и да го имплементира в стратегиите на Алианса и на Украйна. През юли 2026 г. центърът проведе с Център за съвместна подготовка на НАТО първата военна игра от серията „Висла Вангард“ (VIVA26), в която украински военнослужещи с боен опит захраниха сценариите с реални данни за безпилотната авиация, електронната война, разузнаването и инженерното осигуряване. Изводите се насочват към щабните учения LOYAL LEDA и LOYAL DOLOS, а украински оператори на дронове вече играят ролята на противник в съюзни тренировки.

Посещението беше оповестено месец след смяната на върха на ВСУ. 43-годишният Драпатий ги оглави на 21 юли 2026 г. на мястото на генерал Олександър Сирски, след 6-дневни протести в Киев и други градове; дотогава командваше Обединените сили, а преди това Сухопътните войски. Зеленски му постави 4 задачи: обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, реалистична схема за мобилизация и защита на украинското небе. Месец след назначението първият му разговор с Брюксел приключи с дата в календара.

Мала Токмачка обявена за превзета втори път за девет месеца

🇺🇦⚔️🇷🇺 Няколко руски военни канала в Telegram отново обявиха за превзето село Мала Токмачка в Запорожка област. Министерство на отбраната на Руската федерация вече беше съобщило същото още на 16 ноември 2025 г. Тогава министър Андрей Белоусов отправи своите поздравления към 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия за овладяването на селото и определи „освобождаването“ му като сериозна крачка към постигането на целите на войната. 9 месеца по-късно сраженията за него продължават, а новите твърдения не са придружени от официално съобщение.

Тонът на публикациите беше тържествен: „Мемовете потънаха в Лета… Мала Токмачка е наша“. Генералният щаб на ВСУ отрече селото да е превзето. На 16-17 август военнослужещи от 118-та отделна механизирана бригада, която защитава този участък, заявиха, че Мала Токмачка е изцяло под украински контрол, докато руската армия провежда редовни, но безуспешни щурмове. Картата на украинския проект DeepState, който проследява фронтовата линия, показва руско присъствие единствено в източната част на селото, докато централната и западната остават обозначени като контролирани от Украйна.

Съобщението от ноември не беше нито поправено, нито оттеглено. На 16 ноември руското министерство обяви, че части от групировка „Днепър“ са „освободили“ Мала Токмачка, а на следващия ден още веднъж заяви същото. Белоусов изрично поздрави 42-ра мотострелкова дивизия. Независимо потвърждение така и не дойде, украинската страна отрече твърдението още тогава, а боевете продължиха без прекъсване през зимата и пролетта. От руска страна на участъка действат 70-и и 71-ви гвардейски мотострелкови полкове, както и 270-и мотострелкови полк „Ахмат-Кавказ“. Срещу тях воюват 63-та и 118-та отделни механизирани бригади на ВСУ.

Вечерта на 19 август един от най-четените военни канали в рускоезичния сегмент на интернет – „Рибар“, публикува свой анализ и се разграничи от съобщенията на останалите канали. Според него обстановката е значително по-сложна и очевидно е преждевременно уверено да се смята, че населеното място е превзето. Каналът описва напълно разрушен терен без надеждни укрития, в който руските войски извършват набези. Липсват обаче кадри от т.нар. обективен контрол – заснет и проверим материал, документирал присъствие на терен. „Рибар“ казва още, че няма сведения бившата колония в покрайнините, използвана от украински части като опорен пункт, да е била прочистена.

Става дума за поправителна колония № 88. Наред с тухлената фабрика тя е била едно от две предприятия в предвоенното селище. Затворническият комплекс остана единственият масив от солидно застроени сгради в района и именно затова украинската отбрана се закрепи около него. През юли колонията беше срината от поредния удар.

Самото село заема площ от 8,04 кв. км и се простира по долината на река Конка, на 3 км от границите на Орехов, по пътя към окупираните Пологи. Преди пълномащабната инвазия в него живееха около 3000 души. През 2023 г. бяха останали около 200, а днес няма нито една оцеляла къща. Тази география обяснява защо въпросът кой контролира Мала Токмачка не може да бъде решен с едно съобщение. Това не е компактно застроено пространство, което преминава изцяло под нечий контрол, а разтеглена ивица от улици, чиито два края могат едновременно да се намират в различни ръце.

Мала Токмачка имаше и по-ранно оперативно значение. От рубежа Мала Токмачка – Работино украинската армия започна лятното си настъпление през 2023 г. Първите атаки на 7 и 8 юни доведоха до тежки загуби: съдейки по визуално документираните поражения, само в началните дни бяха повредени или унищожени до 25 украински бойни машини, сред които поне 5 танка Leopard 2. Оттогава посоката на настъплението се обърна, а от застроената ивица, която тогава служеше като отправна точка, не остана нищо. Украинските военни приписват разрушенията преди всичко на ударите с управляеми авиационни бомби. „Не че къщи няма, там и основи не навсякъде има“, описва мястото войник от 118-та бригада, която отбранява участъка от самото начало на войната заедно с батальон на полицията със специално предназначение в Запорожка област.

Популярността на Мала Токмачка обаче дойде основно от руската онлайн среда. През април в социалните мрежи се появи компилация от телевизионни участия на военния блогър Борис Рожин, който месец след месец повтаряше, че руските войски продължават да настъпват в района на селото. Монтажът бе споделен от Михаил Наки и Максим Кац, след което достигна до Instagram и TikTok. Така из мрежата се разпространи шегата „Който контролира Мала Токмачка, контролира света“, иронично приписвана на Ото фон Бисмарк. Появи се и пародиен канал, озаглавен „Взеха ли вече Мала Токмачка?“, който всеки ден съобщаваше, че селото все още не е превзето.

Темата се превърна в повод за ирония и вътре в средата на руските военни блогъри. Коментатори сравниха продължителността на сраженията с битката при Вердюн на западния фронт през Първата световна война. Блогърът, известен като Репортер Филатов, написа, че положението е едновременно смешно и тъжно, като разкритикува пропагандното преувеличаване на ограничения напредък. В коментарите под публикациите на военните канали се появи и откровена умора: „На никого не му пука за поредната Мала Токмачка“.

От украинска страна продължителната отбрана бе представена като постижение. През май 118-та бригада влезе в Книгата на рекордите на Украйна за повече от 1500 дни отбрана на участъка край Мала Токмачка – един от най-дълго удържаните отрязъци от фронта през тази война. Сраженията непосредствено за самото село започнаха през април 2025 г.

Според „Рибар“ значението на Мала Токмачка произтича не толкова от самото село, колкото от близостта му до Орехов. Каналът допуска, че в него може и да няма устойчиво украинско присъствие, но смята, че руските сили няма да успеят да се закрепят на достигнатите позиции, без да окупират височините северно от река Конка. Анализът твърди, че руски части вече действат в Орехов, но присъствието на щурмови групи в застроената част на града остава непотвърдено. Без прочистването на Мала Токмачка стабилна логистика по направлението към Орехов е невъзможна.

Като причина „Рибар“ посочва обстановката в т.нар. „малко небе“ – въздушното пространство на ниска височина, което към днешна дата е доминирано от дронове. Пътят към Орехов преминава през открити от всички посоки полета, които постоянно се наблюдават от украинските оператори на безпилотни апарати.

Според руските военни кореспонденти щурмът на Орехов продължава от началото на август. На 4 август те публикуваха първите кадри, за които твърдят, че показват руски войници в източната част на града. На 11 август съобщиха за боеве по южните покрайнини, а на 18 август – в района на жп гарата и Преображенка. Независимо потвърждение за тези твърдения така и не се появи. Оценката на „Рибар“, че присъствието на руски войски в застроената част остава ограничено, е публикувана също на 18 август.

Разминаването между обявеното и заснетото има цена и вътре в руската информационна среда. Основният критерий, прилаган от „Рибар“ към твърденията на останалите канали, е наличието на кадри от обективен контрол. Именно липсата на такива кадри прави обявяването на селото за превзето спорно дори в средата, от която произлиза твърдението.

Възможно е обаче да има и по-просто обяснение, съвместимо с показаното на картата на DeepState. Руски щурмови групи може да навлизат в източната част на Мала Токмачка, да докладват нагоре по командната верига за достигнатите улици, а информацията впоследствие да се препредава като овладяване на цялото село. Същият механизъм би могъл да обясни и съобщението на руското министерство от ноември, което остана без независимо потвърждение и без последваща корекция или оттегляне от самото ведомство.

Украинските специални сили върнаха Андреевка-Клевцово и плениха 30 руснаци

🇺🇦🛩️🇷🇺 Украински дронове атакуваха Москва и Подмосковието през изминалата нощ, а кметът Сергей Собянин съобщи за 637 безпилотни летателни апарата, насочени към столицата. Това е втора вълна срещу същия район само за последните 48 часа. В нощта срещу 16 август към него се насочиха около 600 машини, а най-големият склад на Wildberries в Русия изгоря.

По предварителни данни на Собянин противовъздушната отбрана е свалила 180 дрона над Подмосковието до 5 ч. сутринта. По-късно кметът увеличи броя им на 197, а през деня съобщи за още 40 дрона, унищожени на подстъпите към столицата. Съдбата на останалите не е обяснена в нито едно от официалните изявления, а обявеният брой на прехванатите дронове не подлежи на независима проверка.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов съобщи за трима ранени. 10-годишно момиче е било ранено от отломка в Раменское, жена е пострадала в Богородски окръг, а 27-годишен мъж – в Коломна. Най-тежката материална щета според Воробьов е изгоряла частна къща в село Кузнец, Павловопосадски район.

Попадения и падащи отломки са отчетени в Богородск, Воскресенск, Коломна, Орехово-Зуево, Раменское, Павловски Посад, Ступино и Електростал. Повредени са жилищни сгради, търговски павилиони и няколко подстанции. В Електростал е изгорял автомобил, а пожари са възникнали в алуминиев завод в региона и в жилище в Люберци.

Един от дроновете е ударил склад на Wildberries източно от Москва. Компанията потвърди попадението, но определи щетите като незначителни: отломки са повредили стената на сградата.

Именно резултатът отличава тази атака от предходната вълна. В нощта срещу 16 август търговецът изгуби комплекса си в Коледино край Подолск – най-голямата си логистична площадка в Русия, с площ около 250 000 кв. м. Обектът беше поразен с ударни дронове FP-1 на украинското предприятие Fire Point на 420 км от границата.

Тогава гореше и съседният логистичен парк „Северное Домодедово“ с площ над 540 000 кв. метра, който не е собственост на маркетплейса. Собянин докладва за 201 унищожени дрона в Подмосковието и загинал 83-годишен мъж в Раменски район. Министерство на отбраната обяви общо 822 свалени апарата за същото денонощие.

Областното енергийно дружество „Мособленерго“ съобщи, че над 5000 абонати са останали без ток, след като дронове са поразили съоръжения, захранващи различни жилищни квартали. Така се очерта и втората ос на ударите – енергийната, различна от логистичната. Почти едновременно тя се прояви и на около 2000 км разстояние.

В окупирания Крим „Крименерго“ обяви, че южният енергиен район на полуострова е бил атакуван и част от селищата са останали без ток. Дружеството определи електроснабдяването в северозападната, южната и източната част като затруднено. На цялата територия на окупирания полуостров са въведени ограничения в потреблението и оперативни изключвания според обстановката в отделните райони.

Мащабът на атаката се простира далеч отвъд столичния регион. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва 791 свалени дрона от самолетен тип през изминалата нощ над Белгородска, Брянска, Владимирска, Волгоградска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Тамбовска област, над Подмосковието и Краснодарски край, както и над Крим и акваторията на Азовско и Черно море.

Вълната не е започнала с падането на тъмнината. Между 8 и 20 ч. московско време вчера министерството съобщи за още 316 унищожени дрона. Това значи, че натискът се поддържа денонощно, а не с единични нощни залпове. В окупираните части на Донецка област властите съобщиха за 1 загинал и 10 ранени.

Ударите продължиха и в обратната посока. Командването на украинските ВВС съобщи, че са свалени или неутрализирани 111 от общо 147 руски дрона през същото денонощие. Петима души бяха ранени в Изюм в Харковска област, сред които 9-годишно момче, а украинските власти съобщиха за най-малко 10 убити в руските удари срещу региона през нощта.

Ден по-рано украинските атаки по руска територия отнеха 7 живота. 6 души загинаха в белгородското село Колосково, на около 15 км от границата, като сред жертвите е 14-годишно момче. Жена загина и при атака по промишлен обект в Астраханска област.

Кампанията срещу логистичната мрежа на Wildberries продължава от 18 юли, когато два паралелни удара в подмосковния Електростал и Котовск в Тамбовска област убиха 8 служители и раниха над 80. Оттогава поредицата от удари се разпростря от окупирания Крим до Урал – на разстояние от повече от 2000 км.

По оценка на Министерството на отбраната на Украйна 7 от 10 най-големи логистични склада на търговеца са извадени от строя, а общо поразените обекти са над 20. Обяснението, дадено от президента Володимир Зеленски още при първите удари, е, че мрежата снабдява руската армия с компоненти за дронове и друго оборудване с двойно предназначение, включително навигационна апаратура.

Военното приложение на част от стоките, продавани в платформата, е документирано и от независими източници. В Wildberries се предлагат бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери и прицели. Тези обяви са описани от Defense Express, а наличието им беше потвърдено от CNN и Fortune.

Недоказано остава по-тясното твърдение, че конкретно поразените бази са обработвали военни поръчки, а не потребителски стоки. За ефекта върху снабдяването на фронта обаче свидетелства и руски командир на бригада. Той призна, че частите му вече пестят камери, витла, контролери и батерии за своите безпилотни апарати, защото компонентите са изгорели в складовете на търговеца. Продажбите на военно снаряжение през платформата също са спаднали рязко.

Икономическото значение на Wildberries обяснява защо компанията присъства в съобщенията за удари почти всяка седмица. Групата генерира годишен оборот от 70-75 млрд. евро – малко над 2% от руския БВП – и обработва около половината онлайн поръчки в страната.

ВТБ и Сбербанк са отпуснали на групата кредити в размер на около 13 млрд. евро. Така държавните банки поемат част от риска, свързан с мрежа, чиито площадки са разположени на открито край магистрални и жп възли и не разполагат със специализирано прикритие. Според Института за изследване на войната Москва просто няма достатъчно средства за ПВО, за да защити всяко съоръжение в своя тил.

Логистичният склад се различава от рафинерията и военния завод и по още един съществен показател. Той не се ремонтира като сложна технологична инсталация, а изгубеният му капацитет се компенсира от други площадки. Именно този резервен капацитет постепенно се изчерпва от поредицата удари.

Атаката от 18 август обаче не доведе до поражения от същия порядък. Тези 637 дрона оставиха след себе си трима ранени, поразени подстанции в различни райони и складова стена. Два дни преди това 600 дрона унищожиха четвърт милион квадратни метра складова площ.

Следователно масовостта не води автоматично до големи поражения. Разликата между 16 и 18 август може да сочи или различен подбор на целите, или намаляване на броя на големите непокътнати обекти, останали в обсега на украинските дронове.

Проверимият показател в следващите седмици ще бъде посоката, в която се разширява списъкът с цели. Ако следващите вълни продължат да се връщат към вече поразени площадки с все по-малък материален резултат, кампанията вероятно е достигнала пределния си ефект срещу най-големите логистични обекти. Ако обаче „Мособленерго“ и „Крименерго“ започнат да отчитат все възстановителни дейности, отнемащи все по-продължителен период от време, тежестта на кампанията ще се е преместила от логистиката към електрическата мрежа на руския тил.