Драпатий отстрани командващия Силите за логистика генерал Карпенко

генерал-майор Володимир Карпенко

полковник Юрий Погрибни

🇺🇦🎖️ Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Михайло Драпатий освободи генерал-майор Володимир Карпенко от длъжността командващ Силите за логистика и постави временно на неговото място полковник Юрий Погрибни – досегашен началник на въоръжението в оперативно командване „Изток“. Решението, обявено на 30 юли, е част от първата кадрова рокада на новия главнокомандващ, взета 9 дни след като президентът Володимир Зеленски го постави начело на армията на мястото на генерал Олександър Сирски.

Карпенко беше начело на снабдяването на украинската армия от 29 февруари 2024 г., когато Зеленски го назначи с указ на мястото на генерал-майор Олег Гуляк. Издигането в йерархията обаче започва по-рано и е пряко свързано със Сирски: от 2021 г. Карпенко отговаря за логистиката в Командването на Сухопътните войски, оглавявани тогава именно от Сирски. Званието генерал-майор той получава на 23 август 2024 г. Структурата, която напуска, контролира целия материален поток към фронтовата линия: боеприпаси, гориво, провизии, ремонт и евакуация на техника и поддръжка и охрана на логистичните маршрути.

Карпенко е сред малкото украински генерали, дали подробно публично интервю за състоянието на бойната техника в първите месеци на инвазията. На изложението „Eurosatory“ в Париж през юни 2022 г., докато е още бригаден генерал начело на логистиката на Сухопътните войски, той заявява пред списание National Defense, че загубите на въоръжение се движат между 30% и 50%. По негови изчисления това се равнява на около 1300 бойни машини на пехотата, 400 танка и 700 артилерийски системи. Тогава той подчертава, че решаващ фактор на фронта не е артилерията сама по себе си, а далекобойното прецизно оръжие.

Официални мотиви за отстраняването му не бяха обявени – нито Генералният щаб, нито Министерството на отбраната публикуваха мотиви, а самият Карпенко отказа коментар. Списък с обвинения разписа депутатът Маряна Безугла – заместник-председател на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване и един от най-острите критици на предишното командване, която напусна парламентарната група и партията „Слуга на народа“ през февруари. В публикация на Threads от 30 юли тя изброи следните пропуски: остър недостиг на провизии по позиции; заявки за въоръжение и техника, които не отговарят на изискванията на модерната война, а обслужват интересите на конкретни компании; системно безразличие към логистичните пътища и тяхната защита; съпротива срещу ремонта на техника, както и корупция и чадър, включително над собствения му брат.

Трябва да се има предвид, че това са твърдения на депутат, а не констатации на разследващ орган. Безугла е сред най-спорните вътрешни критици на украинското военно командване – Върховната рада на няколко пъти не събра мнозинство, за да я отстрани от поста ѝ в комисията или от заседания, а нейните разкрития редовно изпреварват официалните съобщения, но също толкова често остават без потвърждение.

Братът на Карпенко, генерал-майор Дмитро Карпенко, оглавява Въздушно командване „Юг“ от 2022 г. На 20 декември 2025 г. след поредица от тежки руски удари срещу Одеса и областта, Зеленски публично съобщи, че се обсъжда смяната му и ще бъде намерен нов кандидат, с аргумента, че е нужна „бърза и навременна реакция“. Повод за това станаха критиките към ефективността на противовъздушната отбрана в южния сектор.

Новият ръководител на логистиката има чувствително по-нисък военен ранг, но с богат оперативен опит на терен. Юрий Погрибни е на 41-годишна възраст, роден в Сумска област. Завършва Сумски военен институт за ракетни войски и артилерия „Богдан Хмелницки“ през 2007 г. Преминава през редиците на 55-а отделна артилерийска бригада – от командир на взвод до заместник-командир на дивизион, като участва директно в сраженията от 2014 г. През 2020 г. служи в 532-ри отделен ремонтно-възстановителен полк, а през 2024 г. поема въоръжението в Оперативно командване „Изток“, където отговаря за логистичното осигуряване на Харковски, Донецки и Запорожки сектор. През същата година завършва оперативно-стратегическото ниво в Национален университет по отбрана. Безугла го описва като доказан специалист и работохолик с отлична репутация, който преди това дълго време е бил изолиран в „немилост“ заедно с Драпатий по разпореждане на Сирски.

Смяната на командира на логистиката не е изолиран ход. В същия ден Драпатий освободи генерал-майор Олександър Грузевич – началник-щаб и заместник-командващ Сухопътните войски, като го прехвърли към резервен батальон. Според източници на изданието „Бабел“ Грузевич саботирал реформите, започнати от Драпатий по времето, когато той оглавяваше Сухопътните войски, оправдавайки позицията си с думите: „Олександър Станиславович [Сирски] е моят командир“. Безугла на свой ред го определи като идеолога на т.нар. „бусификация“ (принудително задържане на мъже по улиците за мобилизация) и припомни неговата съпротива срещу въвеждането на видеонаблюдение в териториалните центрове за комплектуване (ТЦК).

В същото време две от последните решения на Драпатий отменят предишни разпореждания на Сирски. Генерал-майор Андрий Малиновски, командващ Ракетните войски и артилерията, от няколко години беше прехвърлен в Генералния щаб; Драпатий го връща на командния пост с мотив, че далекобойните удари на територията на Русия са съвместна операция на редица структури, а не отговорност само на едно звено. Ударната кампания срещу руските рафинерии и военна промишленост през 2026 г. се ръководи от няколко звена едновременно, а Малиновски беше изведен от командването тъкмо в момент на нейното разгръщане. Освен това на 19 юли Сирски отстрани командира на 93-та отделна механизирана бригада Шамил Крутков поради ротация на позициите; заповедта обаче заседна в бюрократичните процедури достатъчно дълго, за да бъде блокирана, и Крутков се връща начело на бригадата.

Тази кадрова вълна идва след две седмици на пълна трансформация на военно-политическото ръководство в Киев. На 16 юли Върховната рада утвърди новия кабинет на Сергий Корецки, в който Михайло Федоров – министър на отбраната от 14 януари 2026 г. – не беше включен. Неговата оставка предизвика обществено недоволство: от същия ден в Киев и редица други градове започнаха ежедневни протести с две основни искания – връщането на Федоров и оставката на Сирски. Един от организаторите беше ветеранът Дмитро Козятински, който формулира исканията пред Kyiv Independent на 20 юли, докато на площад „Иван Франко“ протестиращите скандираха „Корупцията убива“. Кандидатурата на вътрешния министър Игор Клименко за министър на отбраната пропадна, след като той отказа поста и беше пренасочен към Съвета за национална сигурност и отбрана. От 20 юли длъжността се изпълнява временно от генерал-майор Йевгени Хмара, който дотогава ръководеше Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и командваше Центъра за специални операции „А“ (Зеленски го освободи от двете длъжности на 17 юли). На 21 юли президентът замени Сирски с Драпатий, а на следващия ден начело на Генералния щаб застана генерал-майор Игор Скибюк.

Самият Федоров описа разминаването си с досегашния главнокомандващ като принципно и светогледно, а не личностно, в интервю за вестник „Украинска правда“. По думите му Министерството на отбраната е било подложено на натиск от кръгове, недоволни от опитите да либерализира и отвори пазара на отбранителни поръчки, тъй като висши фигури са имали частни интереси в сектора. За собственото си освобождаване той разкри, че е научил едва половин час преди заседанието на парламентарната група, когато е била внесена кандидатурата на Клименко. Федоров е отказал последващите предложения за постове, включително такъв за вицепремиер, с аргумента, че те не му дават шанс да довърши започнатите реформи; пред Reuters той бе категоричен, че би се върнал във властта единствено на поста, от който е бил отстранен.

Новият главнокомандващ Михайло Драпатий е на 43-години. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий има чин майор и командва 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под ръководството му беше спряно руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи дни на инвазията. Последвалото украинско контранастъпление изтласка фронтовата линия с 6-23 км и освободи десетки населени местаа в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Той остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под неговото ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските войски останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според личния му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира реформа срещу корупцията в системата за набор на кадри, обновява методиката на обучение според реалността на бойното поле и интегрира съвременните технологии право в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, изградена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. На 1 юни 2025 г. подаде оставка от този пост заради руски ракетен удар срещу 239-и полигон в Днипропетровска област, при който загинаха 12 военнослужещи. Тогава той подчерта, че основната отговорност винаги е на командирите, защото те определят правилата, вземат решенията и понасят последиците, като призна за себе си: „не натиснах достатъчно, не убедих, не промених отношението към хората в строя“. Оставката му не беше приета от президента Зеленски. По-късно пое Командването на обединените сили, а есента на същата година ръководените от него сили, сред които 13-а бригада „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна (НГУ), освободиха територия в района на Купянск. Драпатий се застъпва гласно за по-голяма инициатива на ниските командни нива, по-бързо вземане на решения и поемане на лична отговорност и последователно подкрепя реформите на Федоров в Министерство на отбраната.

Отстраняването на Карпенко и Грузевич де факто разчиства двете ключови позиции, чрез които Сирски упражняваше пряк контрол върху Сухопътните войски и тяхното снабдяване. Връщането на Малиновски и Крутков пък отменя две от наказателните му решения и изпраща ясен сигнал към по-долните ешелони, че свалянето на командир заради оперативна преценка вече няма да бъде практика. Само за 9 дни новият главнокомандващ смени целия управленски слой, на който ще разчита за изпълнението на собствените си заповеди.

Новите имена носят коренно различно схващане за командния процес. Сирски налагаше централизирано вземане на решения по традиционния съветски модел и често беше критикуван, че управлява бригадите през главата на техните командири, а за провалите търси отговорност предимно по ниските етажи. За разлика от него, Драпатий държи на по-силна инициатива в ниските командни нива и бърза преценка на място, а на 1 юни 2025 г. пое пълната отговорност върху себе си, вместо да я прехвърли на подчинените си. Разминаването, което Федоров определи като светогледно, преминава именно по тази линия: спорът не беше за организационната структура, а за това кой има правомощието да взема решения. Ето защо уволнението на Грузевич – спирал реформите в Сухопътните войски с аргумента, че негов командир е Сирски – и връщането на Крутков носят по-голяма тежест от рокадата на един генерал в логистиката.

Част от стратегическата програма обаче остава в сила. Драпатий заяви, че ще продължи изграждането на армейски корпуси и ще разшири тяхната автономия, че ще набляга на развитието на безпилотни системи и асиметрични способности, базирани на украински технологии, и разпореди пълен одит на състава в тила, за да се пренасочат военнослужещи към бойните бригади на фронта – похват, който и Сирски прилагаше през 2024 г. Разликата няма да бъде в списъка с мерки, а главно в това дали корпусите реално ще получат самостоятелността, която на хартия вече притежават.

Критиките към Карпенко и разкритията на Федоров се припокриват в една точка: кой определя поръчките за въоръжените сили и чии изисквания обслужват те. Командването на Силите за логистика не подписва договорите, но формулира заявките и техническите задания, върху които те стъпват, а на това ниво смяната на дадена фигура може да промени много повече от един подпис.

Руската армия доближи Славянск и Краматорск: Оценка на ситуацията и оперативни рискове

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия се приближи на около 10 км източно от Славянск и Краматорск – разстояние, от което цялата градска агломерация и захранващите я пътни артерии влизат в обсега на поразяване на FPV дроновете. Тази оценка бе публикувана на 28 юли от френския военен анализатор Клеман Молен и се базира на открити данни, сателитни снимки, геолокирани кадри и частни източници.

Тя заварва украинските въоръжени сили само 6 дни след рокади на най-високо ниво: на 22 юли Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски и назначи Михайло Драпатий за новия главнокомандващ, а досегашния командир на Десантно-щурмовите войски Игор Скибюк – за началник на Генералния щаб.

Този участък се очертава като най-резултатния за руската армия от началото на 2026 г. Напредъкът тук се дължи на събитие отпреди 7 месеца. На 24 декември 2025 г. украинското командване изтегли своите части от Сиверск, който беше удържан в условия на ежедневен натиск в продължение на три години, за да запази личния състав и боеспособността си срещу противник със значимо числено превъзходство. От този момент руските сили не само затвърдиха контрола си върху града, но и се придвижиха с 10-15 км в западна посока, а по-голямата част от този напредък беше реализирана през първите седмици след украинското изтегляне.

Механиката на руския напредък

Механиката на този успех е геометрично обусловена и имаше почти автоматичен ефект. Още през февруари израелският анализатор Давид Генделман обясни как след падането на Сиверск руската армия напредва в постепенно стесняваща се ивица, съединява фланговете си и скъсява линията на фронта, благодарение на което нейната оперативна плътност на първа линия нараства автоматично.

Основните укрепени райони в това направление се намират в населените места, а между Сиверск и самите градове Славянск и Краматорск няма нито едно голямо селище, което да влезе в ролята на основен опорен пункт на отбраната.

Мащабът на приближаването е ясно измерим:

• На 22 януари DeepState отчете руско придвижване при Никифоровка, откъдето до административните граници на Славянск оставаха 13 км.
• По-на юг руските елементи вече бяха излезли при Миньковка – на 14 км от Краматорск.
• Шест месеца по-късно това разстояние е съкратено с още около 3 км.

Това темпо постепенно изнурява и разрушава отбраната, без да е нужен класически дълбок пробив.

Но постигнатата дистанция осигурява предимства, каквито иначе би донесло едва по-късното превземане на самите градове. Зоната на директно поражение по фронта достига 15 км, което прави пътищата между Славянск и Краматорск опасни и непроходими за класически транспорт, а логистиката и снабдяването на агломерацията се намират под постоянно визуално наблюдение и огневи удар. Челен щурм от изток все още е малко вероятен поради спецификата на терена, но сегашната позиция позволява на руската армия непрекъснато да подлага под обстрел с дронове, артилерия и въздушни удари градската зона и нейната инфраструктура, без да навлиза в нея.

Ключовите точки на натиск

1. Николаевка и горските масиви

Острието на този натиск е насочено към Николаевка – градче, разположено на около 15 км от Славянск и на 20 км от Краматорск, което пази източните подстъпи към Славянск. В пределите му се намира Славянската ТЕЦ, а районът осигурява контрол и върху важното трасе М-03 на север към Изюм. Руското придвижване към Николаевка се развива по две направления:

• По течението на река Северски Донец – през горските масиви край Крива Лука, Пискуновка и Стародубовка.
• От гората, разположена северно от Рай-Олександривка.

Гъстите крайречни гори по поречието на Северски Донец затрудняват силно противодействието, тъй като малки пехотни групи се придвижват от горски масив към отделни къщи и рядко се показват на открито. На 10 юли Генералният щаб на ВСУ отчете 29 отбити опита за придвижване към Рай-Олександривка, Крива Лука и Николаевка, както и при Резниковка и Закитне.

По данните на Молен, първите проникнали руски военнослужещи са попаднали в плен до Николаевка преди около три седмици, а през последните дни са били забелязани руски състави в сгради по източния край на селището. Независими геолокирани сведения обаче все още не потвърждават тази картина. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза през юли, че дори свързан с Кремъл руски военен блогър признава твърденията за достигане на Николаевка за преувеличени, допълвайки, че присъствието на малки пехотни групи не е равносилно на устойчив контрол. За 25, 26 и 27 юли ISW зафиксира настъпателни действия на руски отряди по Славянското направление, но без потвърден теренен напредък. На 27 юли DeepState определи линията Николаевка – Ореховатка – Никифоровка като последния значим отбранителен рубеж преди евентуални боеве за самия Славянск.

2. Рай-Олександривка и доминиращите височини

Второто критично огнище е село Рай-Олександривка, което на картата изглежда незначително, но всъщност контролира ключови височини над Славянск. Началникът на групата по личния състав на зенитно-ракетния дивизион от 54-та отделна механизирана бригада „Хетман Иван Мазепа“ (с позивна „Депутат“) формулира руската цел без заобикалки още на 3 юни:

Тактическата цел е завземането на господстващите височини, за да продължат действията си. Затова населени места като Резниковка, Рай-Олександривка, Крива Лука и Закитне са от стратегическо значение за противника.

Механизмът на тази тактика не изисква незабавно превземане на градовете. Дори частичният контрол върху височините разширява радиохоризонта за руските оператори, а това повишава обсегът, в който FPV дроновете могат да поразяват дълбокия тил на украинските части. Овладяна днес височина означава невъзможна ротация на войските утре.

3. Каналът „Северски Донец – Донбас“

По-на юг ролята на естествен отбранителен рубеж изпълнява каналът „Северски Донец – Донбас“. Молен описва ежедневни опити за инфилтрация покрай него, като отделни руски части вече го пресичат в посока Краматорск, а няколко села западно от канала са преминали в т.нар. „сива зона“. Според анализатора, ако това проникване продължи, първите руски войници могат да достигнат село Биленке в община Краматорск още преди края на годината.

Че сраженията са пренесени западно от канала, съобщиха в средата на юли и украински медии, цитирайки руски източници, които докладваха за битки в Тихоновка и подстъпите към Васютинско. Същите източници определят оста Малинивка – Юркивка – Рай-Олександривка като сравнително статична.

В същото време Биленке отдавна се намира в обсега на други средства за поразяване: на 10 юли въздушни удари с най-малко 7 планиращи бомби поразиха Краматорск и това селище, убивайки поне четирима души, сред които 14-годишно момче, което принуди властите да разпоредят пълната евакуация на всички деца от Малотарановка, Биленке и село Привиля.

Защо отбраната поддава? Три ключови фактора

1. Спецификата на терена: Теренът създава както възможности, така и ограничения и за двете страни. Каналът улеснява руското настъпление в същата степен, в която помага и на украинските защитници. Същото важи за реката и горските масиви – те прикриват инфилтриращите се групи, но правят лесна мишена всяко по-голямо струпване на войски. Форсирането на водната преграда до Славянската ТЕЦ и преминаването през мрежата от водни съоръжения ще струва скъпо на руската армия, особено към укрепените позиции, изградени от украинците в последните месеци. Поради това Молен прогнозира предпазливо, че битката за самия Славянск едва ли ще започне тази година – най-малко поради това, че боевете за самата Николаевка се очертават продължителни.
2. Въздушното превъзходство: Вторият фактор е интензитетът на руските въздушни удари по горските масиви, застроените площи и най-вече по Николаевка. Украински и международни сводки съобщават за системно разрушаване на градска инфраструктура, извършвано преди всичко с планиращи бомби. Те решават задача, с която пехотата на терен трудно би се справила изобщо: тя унищожава укритията, горските масиви и сградите, вместо да изисква физическото им превземане.
3. Съотношението на силите: Според сметките на Молен, украинските ресурси в района се изчерпват с едва 5–6 бригади, а разгръщането на повече сили е трудно осъществимо поради ограничената местна логистика. Това число се базира на негови лични източници и не може да бъде потвърдено изрично, но съвпада с прогнозата на Генделман от февруари: без въвеждане на стратегически резерв (какъвто досега не е ангажиран на този фронт) или съзнателно решение за оголване на друг участък, руският напредък ще продължи. Въпреки че руските загуби в сектора са значителни, особено при пресичане на открити пространства от щурмовите групи, те не са съмели да спрат постепенното придвижване през цялата година.

Моделът на евентуалната битка и бъдещите перспективи

Как би изглеждала евентуалната битка за агломерацията, може да съдим по съседни оперативни участъци. Масираните челни щурмове от типа на тези при Бахмут отдавна не са основен руски подход. По такъв начин приключиха боевете за Покровск, а подобен модел съпътства и Константиновка, където ISW отчита към края на юли прониквания на малки групи и епизоди, при които украинските сили поразяват руски позиции вътре в рамките на самия град. Генделман очаква същият сценарий да се повтори в Славянск и Краматорск, като според него преди решаващата битка руското командване вероятно ще направи опит първо да завърши с операциите при Константиновка и Дружковка.

Разликата между анализи, базирани на частни данни, и реално потвърдената чрез геолокация картина се дължи и на още един важен фактор: руската армия използва активно прониквания и издигане на знамена в градската периферия като инструмент на информационната война. Същия похват руската армия приложи в Купянск и Сиверск, където командването докладва на президента Владимир Путин за пълен контрол още на 11 декември 2025 г. – цели 13 дни преди реалното изтегляне на украинските сили.

Двете обяснения обаче нямат еднаква тежест. При Сиверск разминаването между изявления и реалност се затвори за около две седмици, а концепцията за „инфилтрационна война“ по правило започва физическо присъствие много преди да е установен пълен контрол – малки групи успяват да се задържат в отделни сгради, докато фронтовата линия на картата остава непроменена.

Дали Николаевка ще последва съдбата на Сиверск, ще стане ясно през следващите седмици по няколко проследими индикатора:

• Потвърдени с геолокация руски позиции в градчето или западно от канала ще потвърдят, че защитната линия Николаевка – Ореховитка – Никифоровка вече се разпада.
• Устойчиво задържане на отбранителния рубеж Малинивка – Юрковка – Рай-Олександривка наред с продължаваща серия от сводки на ISW, в които не е отчетен потвърден напредък, би подкрепило хипотезата, че става дума за информационно преувеличение на ограничени тактически прониквания.

Междувременно фокусът на кампанията постепенно се измества към пространството между река Северски Донец и Добропиля, където руската армия натрупва резерви и където още на 26 юли 2026 г. украински източници докладваха за засилено въздушно разузнаване и разминиране на маршрутите северно от Покровск.

Крайният изход на Славянското направление обаче няма да бъде решен от изминатия километраж, а от това дали новото украинско военно командване ще съумее да открие и пренасочи нужните резерви – тези, които участъкът така и не успя да получи през изминалата година – без при това да оголи друг критично важен фронт.

Одит на украинските бригади: Чмут предлага най-слабите 20–30% да бъдат разформировани

🇺🇦📊🪖 20–30% от най-слабите бригади във Въоръжените сили на Украйна да бъдат разформировани, а освободените войници, техника и средства да бъдат прехвърлени към по-боеспособни части. Това предлага ръководителят на фонд „Върни се жив“ Тарас Чмут, стъпвайки на предварителни резултати от наскоро проведен одит на войсковите части.

Предложението беше направено на 23 юли по време на излъчване на живо на порталът „Милитарний“, чийто съосновател е самият Чмут, и дойде в изключително чувствителен момент. Само няколко дни по-рано беше извършена рокада, при която едновременно бяха сменени министърът на отбраната, главнокомандващият и началникът на Генералния щаб. Именно спорът дали армията трябва да изгради нови бригади или попълни вече наличните, стоеше в основата на юлския сблъсък между военното командване и Министерството на отбраната.

„Ние предложихме да се проведе одит на бригадите – и той, между другото, вече започна – с идеята 30% от най-слабите да бъдат разформировани“, заяви Чмут.

За целите на проверката е внедрена цифрова система за оценка с близо 160 критерия. Сред тях са бойните загуби, както невъзвратими, така и санитарни, изгубените и възстановените територии, както и натрупаните „е-бали“ – бонус точки от държавната програма „Армия от дронове. Бонус“. Всяко подразделение получава такива срещу потвърдени поражения по противникова сила и техника, след което ги обменят за безпилотни апарати, системи за електронна борба и наземни роботи от каталога Brave1 Market. Според Delo.ua, само до края на юни през тази система са преминали поръчки за над 33 млрд гривни от над 400 войскови части – цифра, която показва мащаба на бойната статистика, залегнала в класирането.

Според Чмут проверките са откроили съединения с критично ниско ниво на осигуреност, при които на цяла бригада се падат едва два екипажа за дронове:

„Когато вкараха данните в масива и ги анализираха, се видя, че на места положението е напълно критично. И с това трябва да се направи нещо. Допускам, че може да има нюанси, че не са вкарани всички данни или че има известни технически проблеми. Но 20% от най-слабите части със сигурност може да бъдат закрити“, подчерта той.

Според него е много по-целесъобразно освободените ресурси да се насочат към опитните бригади, които отдавна държат фронтовата линия и страдат от остър дефицит. В най-слабите части често няма подготвени командни кадри, макар да има човешки потенциал:

„Там може да има свестни хора, но просто нямат опитни командири от средно ниво. Претърпели са загуби, някои са се разбягали, други са заминали в самоотлъчка. Тези части просто не са успели да се сплотят като единен организъм. Няма смисъл да се поддържат отделно. Влейте ги към съседната силна бригада, дайте ѝ по-широк участък за отбрана и тези хора ще стъпят на стабилен скелет. Точно както е в десантно-щурмови войскияА. Защо те са толкова ефективни? Защото запазиха гръбнака си от 2022 г. В която и тяхна бригада да влезеш, винаги има кадрово ядро от десантчици, върху което се държи всичко.“

Гласовете в дебата: Чмут срещу бившия военен връх

Тарас Чмут не е случаен наблюдател в този дебат. Неговата организация „Повернись живим“ („Върни се жив“) е най-големият благотворителен фонд в подкрепа на украинската армия. От началото на 2026 г. той влезе в надзорния съвет на държавната Агенция за отбранителни поръчки, а позицията му за структурата на армията е последователна.

Още през май фондът му заяви, че няма да поеме снабдяването на двете нови механизирани бригади, които бяха планирани за създаване тогава (по информация на „Громадске“ става дума за 167-а и 50-а). По това време Чмут изтъкна, че около 200 вече съществуващи бригади не са окомплектовани, липсват качествени командири и сержанти, а нуждите от въоръжение, дронове и транспорт остават незадоволени.

В интервю за „Украинска правда“ от 21 юли той постави въпроса по-остро: „Защо е нужно да се формират 7 нови бригади?“. Той припомни, че подходът „формираме в тила, заменяме на фронта, извършваме ротация“ така и не проработи – нито при генерал Валерий Залужни, нито при генерал Олександър Сирски. По оценка на Чмут, бригада с близо 3000 души по списъчен състав днес реално удържа позициите си със сили от едва 250–300 бойци на ниво роти и батальони.

Доскоро срещу тази теза стоеше лично военното командване. В края на юни тогавашният главнокомандващ генерал Олександър Сирски защити пред LIGA.net създаването на нови съединения, позовавайки се на данни, че през тази година Русия формира 9 нови дивизии и 5 бригади и се готви да разшири активната фронтова линия на север с около 160 км.

„Ако спестим от формирането на нови бригади днес, утре може да платим за това с територия“, предупреди Сирски, добавяйки, че привличането на опитни командири и сержанти от действащите части за изграждането на нови структури е стандартна военна практика.

Противоречивите съобщения за одита

Твърдението на Чмут, че одитът вече е в ход, все още няма официално потвърждение и се разминава с последната публична позиция на Генералния щаб. На 15 юли говорителят на щаба Дмитро Лиховий заяви пред „Интерфакс-Украйна“, че „по наличната информация, мащабни одити в бойните бригади на ВСУ през 2026 г. не са провеждани“.

Това опровержение обаче беше насочено спрямо конкретен казус: публикация в The Economist, според която одит на Министерство на отбраната е разкрил преразход за 300 млрд гривни (около 6,6 млрд долара) в армейските бригади. Тогава щабът определи тълкуванията като манипулативни и целящи дискредитиране на ръководството. Изречена седмица преди кадровата въртележка, тази позиция отрази виждането на команден състав, който вече не е на власт.

Драпатий поема ВСУ – Зеленски освободи Сирски след шест дни протести

🇺🇦🪖✊ Украинският президент Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски от поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), а на негово място назначи легендарния генерал-майор Михайло Драпатий, 43-годишен офицер, извървял пътя от лейтенант в механизирана бригада до върха на армейското командване почти изцяло на фронта, като последно заемаше поста командващ Обединените сили на ВСУ.

„Реших, че Михайло Драпатий ще бъде новият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна“, съобщи Зеленски в обръщение, цитирано от „Украинска правда“. Смяната идва на шестия ден от мащабна протестна вълна в Киев и десетки други градове в страната и три дни преди крайния срок на ултиматума, поставен от организаторите. Това е първата рокада начело на ВСУ от февруари 2024 г., когато Сирски наследи на поста своя предшественик генерал Валерий Залужни.

Кризата се отключи на 15 юли, когато Зеленски отстрани министъра на отбраната Михайло Федоров, когото назначи на поста през януари 2026 г. след дълги години начело на дигиталната трансформация в страната. Президентът обясни решението със засилващия се сблъсък между Федоров и Сирски. Както обявиха много международни медии, конфликтът изправи млад технологичен реформатор, дошъл от стартъп бизнеса, на конвенционален военачалник от старата школа, като през последните месеци двамата са работили заедно само с посредничеството на самия Зеленски. Ден по-късно Федоров премина в открита атака: той обвини Сирски, че спъва военната реформа и „разцепва страната“, заявявайки пред репортери, че президентът е избрал да задържи главнокомандващия вместо него.

Реакцията дойде още същата вечер. На 16 юли стотици граждани се събраха в центъра на Киев с искане Федоров да бъде върнат на министерския пост, а Сирски – освободен, като протести последваха също в Лвов, Одеса и Днипро. Сред излезлите по улиците бяха действащи военнослужещи и ветерани. Критиките им се фокусираха върху съветския манталитет на командване на Сирски, а сред тълпата за първи път се чуха скандирания „Драпатий!“. Организаторът Дмитро Козятински постави ултиматум: „Ако до петък, 24 юли, Сирски не бъде освободен, започваме всеобщ безсрочен протест.“ Междувременно президентът натовари генерал-майор Йевгени Хмара – ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) от януари и бивш командир на Центъра за специални операции „Алфа“ – да поеме временно и Министерството на отбраната.

Развръзката настъпи три дни преди крайния срок на ултиматума, придружена от думи на признание към освободения генерал. „Факт е, че Олександър Сирски постигна резултати за Украйна в отбраната на Киев, Харковската офанзива и Курската операция“, заяви Зеленски и добави, че двамата са обсъдили „формати на бъдеща служба“, без да уточни какви точно ще бъдат те. Федоров, обяви президентът, ще получи „достойна ръководна позиция“, свързана с координацията на технологичните способности на страната, също без да се спомене конкретен пост. Пред новия главнокомандващ, министъра на отбраната и командирите държавният глава очерта пет непосредствени задачи: планове за далекобойни удари, обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, защита на въздушното пространство и реалистично организирана мобилизация.

В дискусиите кой да поеме армията името на Драпатий започна да изплува по-често от името на всеки друг. „Той има най-много опит след Сирски“, споделяха запознати с разговорите, според които всички останали кандидати отстъпват по оперативен стаж. Генералът се ползва с широка подкрепа както сред действащите военни и ветераните, така и в правителствените среди. Той си е спечелил репутацията на командир, който говори открито за проблемите, поема отговорност в най-тежките моменти и не робува на публичния си образ – към който всъщност никога не се е стремял.

Най-яркото доказателство за това дойде на 1 юни 2025 г. На този ден руска балистична ракета „Искандер“ порази тренировъчен полигон на 239-и учебен център в Днипропетровска област, при което бяха убити 12 украински военнослужещи. В този момент командващ на Сухопътните войски, Драпатий подаде незабавно оставка. „Това е съзнателна стъпка, продиктувана от личното ми чувство за отговорност“, написа той и каза: „Ако трагедиите се повтарят, значи усилията ми не са били достатъчни.“ Зеленски не прие оставката и само няколко дни по-късно го премести начело на Обединените сили. Този епизод затвърди образа му във ВСУ: командир, който застава с лицето си пред загубите, вместо да ги замита под килима. Военният анализатор Роб Ли от американския Институт за външнополитически изследвания (FPRI) обобщи преценката така: „Предвид опита, репутацията и акцента му върху реформите, Драпатий би бил отличен избор за главнокомандващ.“

Биографията му не е типично щабна. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий – тогава с чин майор – командваше 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под негово ръководство украинските защитници спряха руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи седмици на инвазията. Последвалото контранастъпление изтласка фронта с 6 до 23 км и освободи десетки населени места в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Драпатий остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под негово ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата си в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските части останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според собствения му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира антикорупционна реформа в системата за набиране на кадри, обновява методиката на обучение според реалностите на бойното поле и интегрира съвременните технологии директно в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, градена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. През юни 2025 г. беше назначен за командващ на Обединените сили на ВСУ, а през есента на същата година ръководените от него части, сред които 13-а бригада „Хартия“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ), освобождават територия в Купянския район.

С името на Драпатий е свързан проектът „Линия на дронове“, който промени облика на украинската отбрана и чийто замисъл предвижда изграждането на непрекъсната зона на поразяване с дълбочина от 10-15 км зад фронтовата линия, в която масираната употреба на дронове превръща движението на руска бойна техника и жива сила в акт, равносилен на самоубийство. Драпатий лично отстоява и защитава публично инициативата и многократно споделя, че докато е едновременно начело на Сухопътните войски и „Хортица“, 80-90% от отбраната на фронтовата линия вече се опира върху безпилотни системи. Самият той посочва проекта като пример за това как навременните решения могат бързо да променят бойното поле и че армията е способна сама да създава иновации.

Очакванията към новия главнокомандващ бяха формулирани от украинския държавен глава без заобикалки: подготовка за очакваната есенна настъпателна кампания на Москва и за възможността руското командване да мобилизира значителен допълнителен човешки ресурс. Армията трябва да бъде готова да блокира всяка нова офанзива и да удържи вече постигнатото. „Всички споделяме една цел: победа над врага, постигане на определени условия на бойното поле и такъв натиск върху Русия, който да я принуди към примирие“, посочи Зеленски. Назначението де факто пренася върху цялата армия командния подход, налаган от Драпатий през последните две години към най-тежките направления от фронтовата линия: отговорност пред личен състав, поощряване на инициативата у командирите и отбрана, базирана на безпилотни технологии. Самата смяна на върха обаче няма автоматично да измести линията на фронта, тъй като съотношението на ресурсите, но и на силите се запазват. Ефектът от новото ръководство ще зависи изцяло от скоростта, с която въпросната философия ще проникне в цялата армия преди есента.

Промяната отеква силно и извън армейските редици. Когато през февруари 2024 г. Зеленски освободи Залужни, решението беше взето в президентската канцелария въпреки огромната популярност на генерала. Този път хората на улицата не просто поискаха смяната, но я получиха три дни преди крайния срок на своя ултиматум. Украинското гражданско общество вече демонстрира веднъж, че може да пренапише решение, взето по високите етажи на властта: през юли 2025 г. законът, подчинил Специализирана антикорупционна прокуратура (САПО) и Национално антикорупционно бюро (НАБУ) на главния прокурор, накара хиляди да излезат по площадите в първите масови протести от въвеждането на военното положение. 9 дни по-късно Зеленски беше принуден да подпише нов закон, възстановяващ независимостта на двете институции. Сега същият неуморен коректив се задейства и по отношение на военното командване. В петата година на пълномащабната война будното украинско общество за втори път прекроява решение със съдбоносен характер – и за втори път властта отстъпва в рамките на броени дни.

В крайна сметка, събитията от 21 юли надхвърлят далеч границите на военния елит. Една на пръв поглед малка стъпка – шест дни на улични протести и ултиматум към президента – промени командването на една воюваща армия, точно както година по-рано гражданският натиск защити антикорупционните институции, гарантиращи западната подкрепа. Посланието е категорично: общество, което дори в разгара на най-кървавата война в Европа от 80 години насам не сваля поглед от властта, е общество, което държи съдбата си здраво в свои ръце. То доказва забележителната си способност да налага критични корекции в курса, когато самите институции буксуват. Защото в крайна сметка историята често се пренаписва не от генерали в затворени кабинети, а от общества, които отказват да бъдат победени – както от външен враг, така и от собствените си слабости.

📸 Снимка: Пробивът от „Изваринския котел“ (Сектор „Д“) на 7 август 2014 г. Драпатий, тогава командир на 2-ри механизиран батальон от 72-ра отделна механизирана бригада, малко след като извежда своите бойци и техника от 22-дневното пълно обкръжение край руско-украинската граница. Изтощеният му вид отразява колко тежко протича операцията – батальонът осъществява пробива, започнал около 4 август и приключил на 7 август, под масиран артилерийски обстрел, като Драпатий лично повежда колоната, за да я изтегли до безопасни позиции при основните украински сили.

Задържаха командира на 155-а бригада Лучанов по делото за двойно убийство

🇺🇦⚖️ Командирът на 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ Станислав Лучанов беше задържан в Киев. Той е десетият обвиняем по делото за отвличането и убийството на двама братя от Киевска област. Арестът, потвърден от Държавното бюро за разследвания (ДБР), е по обвинение в организиране на тежкото престъпление, извършено от негови подчинени.

Жертвите са Максим и Роман Мосейчук от село Калинивка в район Бяла Църква, южно от Киев – братя, чийто баща е загинал на фронта. Близките им подават сигнал за изчезване на 3 юли. По възстановена от следствието хронология, в нощта на 27 срещу 28 юни група от около 7 души нахлува в двора на братята, отвлича ги и ги отвежда извън областта, където по-късно са убити. Телата, за които предварителни данни сочат, че са на двамата братя, вече са ексхумирани. Конкретното място на екзекуцията все още е обект на противоречива информация в публичното пространство. По-ранни публикации в „Украинска правда“ сочат Полтавска област, докато по-нови разкрития на „Новинарня“ говорят за Днепропетровска област – разминаване, което разследването тепърва изяснява.

Основната версия, по която се работи, е личен мотив. Според източници от следствието, конфликтът започнал заради битова разправия – силна музика и каране на мотоциклет близо до дома на Лучанов, при което била обидена съпругата му. В отговор командирът наредил на осем от своите подчинени да „накажат“ съседите. Появиха се и непотвърдени съобщения, че дрон, свързван със семейството на Лучанов, е прелитал над имота на братята преди престъплението, което би означавало предварително проучване. Цялата причинно-следствена верига – обида, заповед, екзекуция – за момента е само версия на прокуратурата, която тепърва трябва да се доказва в съда. Ако обаче тя се потвърди, това ще изрисува стряскащ портрет на висш офицер, превърнал държавния военен ресурс в лична наказателна шпицкоманда заради съседска свада.

Преди ареста Лучанов е бил в неизвестност, след като самоволно напуска частта си (прословутото в украинската армия СЗЧ – *самоволно напускане на частта*). Генералният щаб го обявява за издирване и незабавно отстранява от служба останалите заподозрени. Междувременно бяха арестувани още девет военнослужещи от бригадата, сред които и командирът на батальон старши лейтенант Долголенко. Така само за десет дни – от първия сигнал на 3 юли до ареста на Лучанов – случаят прерасна от разследване на битово изчезване в мащабно дело срещу цял отряд от армията. Разследването се води от районната полиция на Бяла Църква по обвинения в умишлено убийство и незаконно лишаване от свобода – престъпления, които се наказват с най-строгите мерки на закона.

Реакцията от върховете на властта дойде светкавично и с необичайна категоричност за казус, в който е замесен действащ бригаден командир. Главнокомандващият Олександър Сирски нареди на Службата за военен право ред и на полицията в Киевска област лично да контролират разследването. Президентът Володимир Зеленски също взе отношение, като заяви, че всички обстоятелства ще бъдат щателно проверени: „Установяването на пълната истина и подвеждането под отговорност на всички виновни е необходимо за цялата страна“.

Случаят хвърля огромно петно върху 155-а бригада „Анна Киевска“. Кръстена на киевската княгиня и френска кралица, тя беше замислена като витрина на военната модернизация на Украйна. Частта се изграждаше с мащабна френска и съюзническа подкрепа, преди да бъде хвърлена в един от най-кървавите участъци на фронта край Покровск, където понесе тежки загуби и вълна от дезертьорство. Скандалите обаче я преследват още преди тежките боеве. В края на 2024 г. избухна криза с масово самоволно напускане на позиции. Военният анализатор Юрий Бутусов тогава обяви, че близо 1700 души са дезертирали, включително войници, преминали обучение във Франция. Париж призна за подобни случаи по време на подготовката, но ги определи като „маргинално явление“. Предишният командир на бригадата, полковник Дмитро Рюмшин, беше сменен в средата на декември 2024 г. и по-късно задържан за проявено бездействие в бойна обстановка. Самият Лучанов пое поста едва през февруари 2026 г., идвайки от 425-и щурмови полк „Скеля“.

Признаците за ерозия на дисциплината продължиха и под негово ръководство. През май в интернет изтече видеоклип, на който се вижда как военнослужещ от бригадата бие вързан свой колега (тогава Лучанов отрече да има общо). На свой ред полк „Скеля“, откъдето идва командирът, също се разследва за системно насилие над войници, довело до поредица небойни смъртни случаи. На този фон, бруталното обвинение за убийството на братята Мосейчук не идва като гръм от ясно небе, а като най-тежката точка в дълга поредица от червени флагове.

Така от елитен проект 155-а бригада извървя пътя през масово дезертьорство, сменени и арестувани командири, разследвания за вътрешно насилие и накрая – обвинение в организирано отвличане и екзекуция на цивилни граждани. Тази хронология очертава не просто изолиран провал, а среда, в която командната верига и военната дисциплина са се разпаднали по всички шевове.

Въпреки тежестта на тези факти, историята не бива да се превръща в преждевременна присъда. Повдигнатите обвинения все още трябва да бъдат доказани в съда, а черната серия от скандали в една бригада не означава автоматично, че всеки инцидент е следствие от предишния. Напълно възможно е случаят „Мосейчук“ да се окаже изолирано, макар и зловещо престъпление на шепа хора, а не системен дефект.

Именно затова истинският тест за Украйна не е самият арест, а това, което последва. Залогът надхвърля съдбата на една военна част. „Анна Киевска“ беше символ на обещанието, че Украйна може да създава елитни части по стандарт на НАТО. Днес обвинението твърди, че двама цивилни братя, синове на загинал на фронта герой, са убити от войници от същата тази бригада. Ако делото стигне до прозрачен процес и присъди по високите етажи на командването, това ще е безпрецедентен триумф на украинското военно правосъдие. Ако обаче потъне в архивите с безкрайни отлагания, изгубено в шума на войната, това ще потвърди най-мрачните опасения: че „Анна Киевска“ е просто поредното място, където отговорността изчезва безследно.

Анализ: Украйна събира далекобойните удари в постоянно командване срещу Русия

🇺🇦🎯🇷🇺 Президентът Володимир Зеленски подписа указ за създаване на ново командване, натоварено да ръководи далекобойните удари по Русия – първият път, в който Киев поставя на постоянна щабна основа кампания, водена досега импровизирано, от разпръснати части и служби.

Указът, публикуван на президентския сайт и обявен в традиционното му вечерно обръщение, поставя пред структурата цел, формулирана без евфемизъм: да фокусира стратегическите способности върху прецизни удари и да свали военния потенциал на Руската федерация. Самият президент определи командването като предназначено за „глобално въздействие върху Русия в тази война“.

„Това командване трябва да съсредоточи 100% от наличните ресурси, за да намали още по-видимо руския военен потенциал. Командирът в това направление ще бъде силен и определено максимално опитен“, заяви Зеленски. Името на командира той не обяви – знак, че назначението още се обмисля, а не че се крие.

В обръщението президентът оповести втора нова структура – Обединените сили за бързо реагиране – нов род войски, замислен да слее щурмовите части, безпилотните системи и артилерията в бързо разгръщащо се формирование по фронта. За негов ръководител Зеленски посочи бригаден генерал Дмитро Волошин, командир на 8-и десантно-щурмов корпус и носител на званието Герой на Украйна, с когото вече е провел разговор; формалното назначение предстои. Ходът продължава широкото преустройство на украинската армия от началото на 2026 г. – прегрупирането в корпусна система, в чиито рамки самият 8-и корпус беше сглобен тази година от елитни аеромобилни и десантно-щурмови бригади. Целта е маневрената пехота да бъде споена с дроновете и артилерията, които днес решават сблъсъците по фронта, вместо те да остават разпилени по отделни бригади. Логиката е извлечена от 4 години война, в която наситеният с дронове фронт направи старото деление между десант, артилерия и безпилотни части все по-изкуствено.

Прекрояването на щурмовите части не идва във вакуум. Зад премереното изказване на Зеленски, че „преди всичко“ трябва да се промени „отношението към хората“ и че „правоохранителните органи предприемат процесуални стъпки“, стои скандалът около 425-и отделен щурмов полк „Скала“. Разследване на „Бабел“ от 23 юни описа най-малко 26 небойни смъртни случая сред мобилизирани между края на 2025 и пролетта на 2026 г., както и изтезания и малтретиране в учебните центрове на полка; командирът Юрий Гаркавий беше отстранен, а Държавното бюро за разследване образува приоритетно досъдебно производство. Щурмовите полкове, които новата структура предвижда да събере под единно командване, са именно средата, в която изплуваха злоупотребите – затова реформата се тълкува колкото като организационна крачка, толкова и като отговор на криза, която Киев вече не може да си позволи да подмине.

По-съществената от двете стъпки обаче е първата. Повече от година Украйна води далекобойните си удари като кампания, която самата тя нарича „санкции с голям обсег“ – настъпателна дронова офанзива по руския тил. Обявената в края на юни серия удари по руската енергетика и военна промишленост беше поредната ѝ вълна. На 1 юли украински дронове поразиха за втори път рафинерията в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия – един от най-едрите руски производители на масла – и завод в Пензенска област на около 600 км, който произвежда сензори за крилати и балистични ракети, авионика за изтребители и бомбардировачи и апаратура за разузнавателни спътници.

Мащабът, който Киев декларира, надхвърля отделния удар: само за юни, според данни на Министерство на отбраната, ударите са засегнали 11 рафинерии и 8 обекта на военно-промишления комплекс, включително артилерийския „Титан-Баррикади“ във Волгоград и завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари, а най-далечните цели са над 2000 км – от окупирания Крим и Краснодарски край до Западен Сибир.

Ключово за оценката на способността е, че тези цели лежат далеч отвъд обсега на западните системи, с които Украйна разполага – американските ATACMS и британско-френските Storm Shadow стигат до около 300 км; Волга и Урал достига единствено собственият украински арсенал: еднопосочните ударни дронове от типа „Лютий“ и крилатата ракета „Фламинго“. Досега кампанията се провеждаше успоредно от няколко ведомства – Силите за безпилотни системи (СБС) на майор Роберт „Мадяр“ Бровди, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), всяко със свои дронове и програми; новото командване застава над тях като координиращ пласт, обединяващ разпръснати средства на едно направление и да сложи край на паралелните разчети.

Създаването на командване е ход на организационно-стратегическо ниво. Само по себе си то не увеличава бойната способност на украинските сили по фронта, а институционализира темпа и координацията на една отделна линия на усилие – изтощаването на руската военно-индустриална и енергийна база. С други думи, Киев вече третира стратегическо-индустриалната ерозия не като импровизация, а като траен елемент от замисъла на войната; консолидирането на разпръснатите досега способности под общ щаб издава именно намерение да се поддържа, а не еднократен жест.

Според данни на Министерство на отбраната ударите по рафинерии през първите шест месеца на 2026 г. са 194 – 11 пъти повече от същия период на 2025 г. – и са извадили от строя 42% от прогнозния капацитет на Русия (около 700 000 барела дневно) при загуби за отрасъла, оценени на около 13,5 млрд долара от август 2025 г. насам. Независими оценки рисуват по-сдържана картина: анализ на фондация „Карнеги“ определят руския петролен сектор като наранен, но несломен – заводите се ремонтират, потоците се пренасочват, а адаптацията изяжда част от ефекта. Доказуемото е по средата: руското производство на горива през юни е спаднало с около 25% на годишна база и се движи под вътрешното търсене, а приходите от петрол и газ за първите пет месеца на годината – с близо 30%.

Оттук идва и истинският залог на новото командване. Въпросът никога не е бил дали Украйна е способна да поразява руските рафинерии, това беше доказано многократно, а дали може да поддържа темп, при който ремонтът изостава от ударите. Декларираните близо 194 удара по рафинерии за 6 месеца дават порядък от около 30 удара месечно – честота, чийто кумулативен ефект зависи от това дали изпреварва темповете на тяхното възстановяване. Постоянната щабна структура е именно опит този темп да се институционализира – да превърне поредицата отделни удари в устойчива кампания с натрупващ ефект вместо в серия ефектни епизоди. Самата кампания Киев вписа в политически разчет още към края на юни, когато Зеленски обяви серията дълбочинни удари като натиск, насочен към придвижване на Кремъл към масата за преговори.

Украинската армейска авиация залага на Black Hawk заради руската зависимост

🇺🇦🚁🇺🇸 Армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна залага американския UH-60 Black Hawk като бъдеща предпочитана основна платформа, докато поддържа и модернизира съветски вертолети за текущите си бойни задачи. Посоката очерта бригаден генерал Павло Бардаков, командир на този род войски, в интервю за изданието LIGA.net от 3 юли.

„Основната бойна машина, която виждаме, е UH-60 Black Hawk. Това е универсална платформа за бойни и десантно-транспортни задачи, доказала се в множество военни операции“, обясни Бардаков. Изявлението му не е обвързвано с доставка и засега остава обявено предпочитание, а не подписан договор, но въпреки това идва от офицера, който командва целия вертолетен състав на армията, и очертава посока, в която се очаква да се движи модернизацията му през следващите години.

В момента армейската авиация лети предимно със съветските Ми-8 и Ми-24 – транспортни и щурмови машини, много от които вече са преоборудвани със западни системи за навигация, въоръжение и средства за самозащита, за да отговорят на изискванията на съвременното бойно поле. В същото време обаче тази модернизация е кръпка, не решение, признава Бардаков, според когото проблемът е произходът на частите.

„Пристигането на нова техника за Армейската авиация е неизбежно – целият вертолетен флот е обвързан с резервни части, възли и компоненти, повечето от които се произвеждат в Русия“, каза той, като увери, че не се очаква недостиг в близките година-две, но в средносрочен план е необходимо преминаването към нова платформа. Тук е и същинската стратегическа примка: една армия не може да поддържа безкрайно флот, чиито жизненоважни части идват от държавата, срещу която воюва. Всеки модернизиран Ми-8 е заложник на руската верига за доставки, а тя рано или късно ще пресъхне. Западната авионика удължава живота на машината, но не сменя сърцето ѝ.

Black Hawk вече летят в украински ръце, но единствено за Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната, отделна служба със свой малък авиационен отряд, чийто вертолети получиха публична известност на 31 октомври 2025 г. Тогава две единици UH-60A свалиха бойна група на спецотряд „Тимур“ в индустриалната зона на Покровск, за да пробият сухопътен коридор в обкръжавания град. Кадри от операцията, включително заснети от руски дрон, ги показаха да летят на много ниска височина, десетина метра, за да избегнат засичане. Новината сега е друга: не ограничени хеликоптери за специални операции на разузнаването, а цял род войски – Армейската авиация – залага същата платформа за своето бъдеще.

Покровск даде на украинското командване нещо, което никой технически аргумент не би могъл да замени – доказан боен прецедент. Платформата вече е изпитана в най-тежкия възможен сценарий: десант под огън, в град на ръба на обкръжението. Изборът на Бардаков не стъпва на брошура, а върху бляскава операция, проведена пред очите на целия свят.

Зад нея стои и по-тих пласт опит. Екипажите на разузнаването публично отработваха десантиране на бойни групи, евакуация, спускане по въжета и нощни полети – рутинната школа, превърнала една чужда машина в позната. Това означава, че украинската армия не започва от нулата: Киев вече разполага с пилоти, техници и тактически наръчник за UH-60, натрупани в реални условия. Когато Армейската авиация назовава Black Hawk за своя бъдеща платформа, тя стъпва върху съществуваща база от компетентност, а не на теоретична преценка на лист хартия. Именно този наличен опит скъсява пътя от намерение до боеспособност, дори и броят машини да е малък.

Стъпвайки върху този опит, Бардаков описа Black Hawk като машина с благоприятен баланс на способности, разходи за експлоатация и цялостна ефективност. Украйна разглежда не само нови, но също и ремонтирани или модернизирани машини и вече се работи активно върху няколко проекта за придобиване. Партньорски програми, финансирани от съюзници, приспособяват вертолетите към конкретните изисквания на войната, която Русия води срещу Украйна. UH-60, влязъл в служба на американската армия през 1979 г., прехвърля войски, евакуира ранени, превозва товари и изпълнява широк набор от тактически задачи. Именно тази универсалност го превръща в предпочитания избор на десетки армии по света и причината украинското командване да го вижда като заместник на цялото семейство съветски транспортно-щурмови машини наведнъж.

Предпочитанието към Black Hawk почива и на пряко сравнение. Разузнаването, което вече лети с машината, посочва, че тя дава осезаеми предимства в характеристиките пред съветските Ми-8 и Ми-24 – по-модерна авионика, по-голяма живучест, по-добра защита. Но Black Hawk покрива транспортно-десантната роля, не ударната; в тази част от парка съветският Ми-24 засега няма пряк заместник в украински ръце. Точно това е приината Бардаков да говори за флот, а не за една машина: пълната подмяна на съветското наследство ще изисква едновременно универсална десантна платформа и посветен щурмови вертолет. Разсъжденията му за „други варианти на ударни хеликоптери“ водят точно дотам – не всяка машина, летяща по света, отговаря на условията в тази война.

Командирът беше пестелив и към другите варианти. „Не всички машини, които са въведени на въоръжение в много държави, отговарят на условията на нашата война. Не всички отговарят на изискванията за условия на експлоатация, авионика и въоръжение. Има много крехки и скъпи за поддръжка машини. Все още трябва да подхождаме към флота си по-рационално и икономично“, каза той – трезва бележка от армия, която брои всеки долар и всеки летателен час.

Икономиката тежи на всяко от тези решения. „Всичко е скъпо – вертолетите, обучението, поддръжката, резервните части, съпровождането, авиационното въоръжение, подготовката“, изброи Бардаков. Оттам и залогът на модернизацията: докато нова техника не пристигне в достатъчни количества, наличните Ми-8 и Ми-24 се дооборудват със западни системи, за да изпълняват задачите днес – по-евтин мост към момента, в който преходът се окаже неизбежен. Балансът между способност, разход за летателен час и ефективност е причината именно Black Hawk, а не по-скъпа или по-крехка машина, да излиза начело в предпочитанията на командването.

Изборът на Black Hawk се вписва и в по-широк процес – вкореняването на западна вертолетна екосистема в Украйна. На 20 октомври 2025 г. Bell Textron подписа писма за намерение с Министерство на икономиката в Киев за евентуална доставка на щурмови AH-1Z Viper и многоцелеви UH-1Y Venom по линия на програмата за Чуждестранни военни продажби (FMS), със заявена готовност да изгради производствено-ремонтен цех в страната. Впоследствие компанията учреди дъщерно дружество „Bell Textron Ukraine“. Логиката е обща за двата коловоза: не еднократна доставка на машини, а изграждане на местна база за поддръжка – т.е. изход именно от онази зависимост от чужди части, която обрича съветския флот.

На стратегическо ниво се очертава смяна на цялата логистична основа на украинската армейска авиация – от съветска към западна платформа, верига за доставки и школа за поддръжка. Това е дълъг процес: самата подмяна на вертолетен флот се мери в години, не в месеци, а войната налага темпо, при което всеки Black Hawk трябва да бъде обучен, въоръжен и обслужен, преди да влезе в бой. По-реалистичният сценарий е, че прегрупирането ще се случва паралелно – модернизираните Ми-8 и Ми-24 ще носят основната тежест още дълго време, докато западните машини се въвеждат в експлоатация на различни етапи, вероятно приоритет ще се постави върху най-сложните десантно-щурмови задачи, където Покровск демонстрира предимството им.

Анализ: Ми-24В на „Херсон“ с 185 отметки за поразени цели

🇺🇦🚁 Един украински Ми-24В е изписал по борда си 185 отметки за поразени руски цели – техният брой е толкова голям, че камуфлажът буквално започва да отстъпва пред дългите редове със символи. Снимки на хеликоптера по време на техническо обслужване публикува 11-та отделна бригада армейска авиация „Херсон“.

Първият по-сериозен опит за разчитане на отметките им направи украинското издание Defense Express на 30 юни: 78 от знаците са обозначения на свалени дронове, докато останалите 107 за момента остават неуточнени. Сборното число от 185 ангажирани цели превръща този хеликоптер, доколкото сочат публичните данни, в най-резултатният украински такъв, попадал пред обектив.

Първата група отметки се чете без особено усилие. 78 знака за свалени дронове са в съгласие с ролята, която армейската авиация на ВСУ играе вече трета година – въздушен лов на руските ударни дронове. За целта този вертолет използва щатното си носово въоръжение: 4-цевна 12,7 мм картечница ЯкБ-12,7 в подвижна установка под носа на машината и насочвана от стрелеца. Срещу бавнолетящ „Шахед“ на ниска височина скорострелният блок е достатъчно ефикасно средство – и точно в този клас, картечен прехват, попадат 78-те потвърдени знака.

Останалите 107 отметки представляват истинската загадка на този борд, и тук умишлено ще избега това да бъда категоричен. Възможни са две обяснения. Първото е чисто количествено: прехватите са станали толкова много, че екипажът просто е изчерпал мястото за стандартните знаци за свален дрон, поради което преминал към друг, по-сбит формат, т.е. 107-те също са свалени цели, просто са отбелязани с различен символ. Второто обяснение ги отнася към друг тип бойна работа – удари по наземни цели с неуправляеми авиационни ракети С-8, нанасяни от украинските хеликоптери от кабриране: машината се приближава на малка височина, вдига рязко своя нос и изстрелва неуправляемите ракети по навесна траектория, за да удължи техния обсег и да остане извън обхвата на вражеската армейска ПВО. В полза на тази версия говори една видима улика – на същия Ми-24В са окачени блокове за неуправляеми ракети С-8. Уликата обаче не е равна на доказателство: окачените блокове доказват единствено, че машината е способна на такива удари, но не и че те са изброени от 107-те знака. Засега кое от двете обяснения е вярното остава неустановено, а заедно с него – и дали сумарната цифра 185 описва само унищожена техника, или смесва свалени дронове с поразени наземни позиции.

Самата машина има конкретно потекло. Това е Ми-24 във варианта Ми-24В – от тези, които Чехия предостави на Украйна като военна помощ. Прага дари общо 8 единици Ми-24/35 на няколко доставки: първите 4 пристигнаха през лятото на 2022 г., а последните 2 – през март 2024 г., когато чешките военновъздушни сили извеждаха типа от въоръжение в полза на американски машини. Още през юли 2022 г. – броени седмици след доставката – тези вертолети вече нанасяха удари по руските части. Бордът от снимките на 11-та бригада е следователно машина с близо 3 години непрекъсната бойна служба в сметката си, което само по себе си дава отговор на натрупването на отметки.

Зад единичния кадър стои широка картина, в която този Ми-24В е краен случай, не изключение. Прехващането на дронове от вертолети прерасна в Украйна от импровизация към обособена линия на усилие в ешелонираната ПВО. Практиката тръгна към лятото на 2024 г., когато вражеските дронове започнаха да летят все на по-голяма височина и все по-масово, а главнокомандващият Олександър Сирски посочи мащаба ѝ публично: между август 2024 и август 2025 г. украинските вертолети са свалили над 3200 дрона „Шахед“, като в добри метеорологични условия екипажите поразяват до 40% от дроновете в своя сектор. За конкретната функция армейската авиация изгради специализирани Ми-8 с оптико-електронни станции за ден и нощ и тежки многоцевни картечници като M134. На този фон 11-та бригада „Херсон“, чиято домашна база Чорнобаивка беше превзета още в първите дни на нашествието, преди частта да продължи бойната си работа от други летища – е едно от съединенията, върху които легна този ешелон.

Какво всъщност означава „най-резултатният“? Оценката стъпва върху тесен видим набор от кадри на украински хеликоптери в публичното пространство, на които се виждат отметки за поразени цели – такива обаче са твърде малко. С други думи, този Ми-24В е най-резултатният измежду заснетите и показани публично машини, но не и доказано измежду всички; възможно е други бордове да имат сходни или по-високи резултати, но просто да не са попадали пред обектив.

По-съществен от рекордната цифра е изводът за способността, който тя онагледява. Появата на тези отметки не променя намерението на Москва, която запазва темпа на масираните удари с „Шахед“ и другаде по фронтовата линия. Промяната, която кадърът документира, се крие в украинската способност да отнема цели от тези удари евтино и многократно, със съветска платформа, възникнала преди половин век, поддържана в строй под едни от най-наситените с ПВО и дронове въздушни пространства в света. Стойността е оперативна, не стратегическа: един борд с 185 отметки не измества фронтова линия и не принуждава врага да предефинира целите на своята кампания, но онагледява защо Киев удвоява залога върху хеликоптерния прехват – съотношението цена-ефект е наклонено категорично в негова полза.

Украйна удари ключов мост, свързващ Крим с окупираната част от Херсонска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Мост близо до село Чонгар, свързващ окупирания Крим с контролираните от Русия части на Южна Украйна, беше повреден при украинска атака с дронове през изминалата нощ, потвърди Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), публикувайки кадри от операцията.

По-рано на 7 юни Владимир Салдо, назначеният от Кремъл ръководител на окупационните власти на Херсонска област, заяви, че мостът е бил поразен от украински дронове. Съобщеният удар идва в момент, в който Украйна засилва усилията за прекъсване на руските логистични маршрути, снабдяващи окупирания Крим и фронтовите линии в Южна Украйна.

Ударът по моста при Чонгар е съвместна операция на украинското звено за дронове „Код 9.2“ и 1-ви отделен щурмови батальон, съобщиха военните. Стратегическата цел е била да се прекъсне единственият начин на руските войски за доставка на личен състав, боеприпаси и гориво до бойното поле при Хуляйполе от окупирания Крим.

„Това беше направено специално, за да се блокират маршрутите за доставка на горива и смазочни материали за 37-ма мотострелкова бригада“, заяви Дмитро Филатов с позивна „Перун“, командир на 1-ви отделен щурмови батальон на ВСУ.

Атаката е проведена с местно произведените дронове „Fire Point“ и новият далекобоен дрон „Begemoth“, заявиха военните. Ударът е нанесъл значителни поражения на моста, за чието възстановяване ще са нужни „колосални усилия“, според командира на звеното „Код 9.2“ Олександър Настенко с позивна „Флинт“.

„От наши източници знаем, че врагът е силно притеснен“, каза Филатов.

Според Салдо, атаката е повредила пътното платно близо до Чонгар. Той заяви, че движението през контролно-пропускателния пункт на пътя за Джанкой, разположен на административната граница между окупирания Крим и окупираната част на Херсонска област, е спряно от „съображения за сигурност“.

Прелезът при Джанкой е част от ключов сухопътен маршрут, свързващ окупирания Крим с континенталната част на Украйна, която се намира под руска окупация, и служи като важен логистичен коридор за доставки за руските сили.

Съобщената атака идва на фона на нарастващи логистични проблеми на окупираният Крим. През последните седмици полуостровът изпитва недостиг на гориво, който руските власти свързват с прекъсвания в логистичните вериги, предизвикани от украински удари, които често са насочени към маршрути и инфраструктура за горива.

Киев последователно разширява своята кампания за удари със среден обсег, поразявайки редовно руски военни обекти и логистични пунктиве, разположени на 20-300 лм зад фронтовата линия, както в окупираните украински територии, така и в самата Русия.

Много от тези удари са фокусирани в т.нар. сухопътен коридор, който свързва Руската федерация с окупирания Крим през окупираните територии на Запорожка и Херсонска области – маршрут, критичен за поддържането на руските военни операции в Южна Украйна.

Новият украински дрон „Бегемот“, подобен на иранските камикадзе дронове „Шахед“, който може да носи две бойни глави, принадлежи към класа за „среден удар“ и има боен обсег до 300 км. Той може да лети на ниска височина, което затруднява откриването и прехващането му от руската противовъздушна отбрана.

На 6 юни украинската армия съобщи, че оператори на дронове от 3-ти полк на Силите за специални операции са установили въздушен контрол върху част от руската мрежа за доставки, водеща към Крим. При докладването на удара по моста при Чонгар, украинското командване заяви, че „не е изолиран инцидент“, а част от системни усилия за влошаване на руските операции на фронтовата линия.

„Това определено е само началото, сега ще видите“, закани се Настенко. „Какво ще се случи? Просто предлагам на всички да си купят пуканки. Седнете, гледайте и се наслаждавайте. Това е само началото.“

От резиденцията на Янукович до окопите на Донбас: честит рожден ден на Тетяна Чорновол.

🇺🇦 Днес Тетяна Чорновол има рожден ден. Посреща го там, където го посреща вече пета поредна година – на фронта, за да брани родината си. Последните четири години минаха без нито една ротация от линията на бойно съприкосновение. Житейският ѝ път до момента прави твърде много завои, за да бъдат събрани в едно изречение

Първо е журналистката – тази, която с обикновен мобилен телефон засне в Межгирие онова, което Янукович толкова грижливо прикриваше от всички: мащабите на лукса, иззидани върху една ограбена държава. А после дойде нощта срещу Коледа през 2013 г. в разгара на Майдана, когато охранителните камери я уловиха пребита до безсъзнание край пътя. Тя оцеля и не се отдръпна.

През август 2014 г. загуби съпруга си – Микола Березови, доброволец от „Азов", паднал край Иловайск. Тетяна можеше да се уедини в скръбта си. Вместо това тя реши да влезе в парламента, а от него замина към бойното поле – посока, която мнозина изминават в обратен ред. През септември 2025 г. ЦИК отново я призна за избран народен представител, но тя се отказа от своя мандат и остана на позицията си. Изборът ѝ беше недвусмислен: окопите, а не парламентарната трибуна.

Разказвам нейната история, защото тя не е сама в нея.

Зад Чорновол стои цяло поколение украински жени, които войната извади от едни животи и постави в други. От 2022 г. насам присъствието им в армията нарасна многократно – днес десетки хиляди носят пагон, а хиляди от тях служат на самата предна линия. През последните години законови поправки постепенно отвориха бойните длъжности за жените, но истинското равенство между половете се случи не на хартия, а на бойното поле – под непрекъснат обстрел.

Те са бойни медици, изнасящи ранени под огън. Снайперистки и артилеристки. Свързочнички и разузнавачки. Оператори на дронове, чиито очи решават съдбата на цели участъци от фронта. Командирки на отделения, на които мъже отдават чест без колебание. До началото на войната много от тях бяха учителки, счетоводителки, програмистки, фризьорки, жени в майчинство. Войната не попита нито една от тях за биографията – зададе им въпроса дали ще останат. И те останаха.

И тук е важното, което лесно се изплъзва в патоса: тяхното присъствие на фронта не е символ, не е плакат, не е жест. То е ежедневна работа – тежка, мръсна, опасна. Толкова опасна, че във всеки един момент човек може да плати с живота си. То е дежурство в три през нощта, носилка, която тежи колкото живот, радиочестота, която не бива да замлъкне. Дължим им дълбока признателност – не заради някаква абстрактна „храброст", а към съвсем конкретния, неромантичен дълг, който носят, без да го обявяват за подвиг.

Затова днес честитим рождения ден на Тетяна Чорновол – и през нея на всяка жена, която сутрин се събужда на позиция, вместо у дома. Гордеем се, че ги има. Граждани, по които една държава може да мери себе си.

На всички тях – поклон и благодарност, които не се побират в публикация.

Залужний за победата: Ще накарам сина си да се закълне да върне окупираните земи.

🇺🇦 Валерий Залужни, посланик на Украйна в Обединеното кралство и бивш главнокомандващ на ВСУ, заяви, че преди смъртта си ще накара сина си да се закълне да върне окупираните от Русия украински земи и ако не той, то това ще направи синът на неговия син.

Изявлението беше направено по време на онлайн сесия с въпроси от студенти в Киевската школа за публична администрация. В отговор на абстрактен въпрос какво за него означава победата, той я описа като съчетание от сигурност, икономически просперитет и възстановяване на териториалната справедливост.

„Ако се окаже, че съседът е отнел от моя дом част от градината или плевнята, единственото, което ще направя пред смъртния си одър, е да накарам сина си да се закълне, че ще си върне и плевнята, и градината“, сподели той, илюстрирайки своята безкомпромисна позиция.

Това не е първият път, в който той акцентира върху опасността от половинчати решения. Той защитава сходни тези в своите авторски текстове, предупреждавайки, че „компромисният мир“ е единствено отсрочка за нова агресия. За него териториалният въпрос не може да бъде окончателно затворен, докато не се постигне пълна справедливост – ценност, която трябва да се предава от поколение на поколение.

Визия за бъдещето: Сигурност след „17-ата минута“

Дипломатът дефинира три основни стълба на бъдеща украинска победа: абсолютна сигурност, неограничени икономически възможности и териториална цялост. Залужни сподели, че мечтата му е да почувства истинско спокойствие само 16-17 минути след официално обявяване на победата, знаейки, че внуците му никога няма да се наложи да обличат униформа.

Той подчерта, че с оглед на огромната цена, която Украйна плаща за свободата си, страната заслужава шанс за безпрецедентен икономически подем, който да гарантира благосъстоянието на всяко семейство.

От фронта до дипломацията

Залужни е последователен в позициите, които отстоява, в новата му роля на дипломат. По време на своя реч в Chatham House през октомври 2024 г. той отхвърли категорично варианта за „замразяване“ на конфликта, тъй като неговата логика е ясна: ако едно поколение не успее да възстанови суверенитета, следващото е морално задължено да продължи делото.

През март 2026 г. в своя публикация за NV.ua той отново направи паралел между битката на украинския народ и жертвите от Втората световна война, настоявайки, че трайният мир трябва да се „извоюва“, а не просто да е договорен. Въпреки че метафората за „клетвата към сина“ е риторичен похват – с оглед на факта, че Залужни и съпругата му Олена имат две дъщери – тя отразява дълбоко вкоренената му вяра в историческата отговорност.

В по-ранни авторским анализи Залужни спдоеля, че съвременната геополитическа криза е логично следствие от събития, започнали още през 2007 г. с речта на Путин в Мюнхен. Според него агресията в Грузия през 2008 г. е задействала процеса по разрушаване на стария световен ред, който днес трансформира картата на света по безпрецедентен начин.

Украйна разгръща мощните 203-мм гаубици M110 на фронта.

🇺🇦🇺🇸 Украйна подсили своя арсенал с една от най-мощните артилерийски системи, създавани някога. Самоходните гаубици M110 с калибър 203 мм вече са на въоръжение в 52-ра отделна артилерийска бригада, съобщиха от пресслужбата на подразделението.

От бригадата потвърдиха, че арсеналът им включва съчетание от модерни украински и западни системи, заявявайки: „Нашето оборудване включва самоходната гаубица 2С22 „Богдана“, системите за залпов огън RM-70 Vampire и 203-милиметровата M110A.“

Според украинските артилерийски разчети всяка една платформа играе специфична роля на бойното поле. Произведената в страната „Богдана“ се използва предимно за нанасяне на прецизни удари срещу цели на далечни разстояния – артилерия, складове за боеприпаси и командни пунктове на руската армия.

От своя страна RM-70 Vampire е проектирана за мащабни огневи мисии по концентрации на сили и техника.

Добавянето на M110A значително разширява тежката огнева мощ на бригадата, предлагайки възможност за нанасяне на удари с изключително голям калибър срещу укрепени цели и такива с предполагаемо висока стойност.

Военните не уточниха как Украйна е успяла да се сдобие с M110, а доставката вероятно е част от настоящата военна помощ, предоставяна от западните партньори от началото на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.

Доклади от Гърция от октомври 2025 г. сочат, че Атина е разглеждала варианта за продажба на 60 гаубици M110A2 и близо 150 000 боеприпаса на Украйна чрез Чешката република. Пакетът беше оценен на повече от 199 милиона евро, а гръцки официални лица посочиха, че трансферът няма да застраши отбранителната готовност на страната.

Съобщеният пакет боеприпаси включваше 50 000 високоексплозивни снаряда M106, 40 000 реактивни снаряда M650, 30 000 касетъчни боеприпаса M404 и 30 000 боеприпаса с двойно предназначение M509A1.

Първоначално разработена за армията по време на Студената война, M110A2 остава една от най-големите и мощни конвенционални артилерийски системи, разгръщани някога. Въпреки нейното постепенно извеждане от експлоатация в страните от НАТО в полза на 155-милиметровите системи, много единици бяха поставени на дългосрочно съхранение, вместо да бъдат нарязани за скрап.

Дори днес системата запазва значителна актуалност на бойното поле. M110A2 изстрелва 90 кг снаряди, като може да поразява цели на разстояния до 30 км при използване на реактивни боеприпаси.

Монтирана на верижно шаси, задвижвано от двигател с мощност 405 конски сили, системата съчетава тежка огнева мощ с мобилност, което ѝ позволява да сменя позицията след стрелба, което е ключова способност в съвременната контрабатарейна борба.

52-ра отделна артилерийска бригада е официално сформирана на 1 август 2025 г. на базата на 55-а бригада. В момента нейните формирования действат в Източна Украйна, където осигуряват огнева поддръжка, водят контрабатарейни мисии и поразяват вражеска логистика.

По-рано Украйна разгърна буксируема версия на своята собствена 155-милиметрова артилерийска система Богдана-БГ, като платформата оперира във фронтовите части от поне една година.

Европейските лидери очертаха широк пакет от ангажименти към Украйна.

🇪🇺📄🇺🇦 Европейските лидери очертаха широк пакет от ангажименти в сферата на сигурността и икономическата подкрепа за Украйна, в случай че бъде постигнато мирно споразумение за прекратяване на войната с Руската федерация.

Това включва дългосрочна подкрепа за Въоръжените сили на Украйна и международни механизми за сигурност, според съвместно изявление, разпространено в Брюксел на 15 декември.

Изявлението, съгласувано с ръководството на ЕС и 10 европейски държави, обещава „трайна и съществена“ подкрепа за възстановяване на украинската армия, като предвижда общият размер на въоръжените сили в мирно време да достигне до 800 000 души личен състав.

Освен това Европа ще съдейства за създаване на „многонационални сили за Украйна“, координирани от европейски държави с подкрепата на САЩ. Тяхната задача ще е да подпомагат възстановяването на отбранителните способности на Киев и да гарантират за сигурността му във въздуха и по море, включително с операции на територията на Украйна.

Ангажиментите включват механизъм за наблюдение на примирието под ръководството на САЩ с международно участие, който е замислен да осигурява ранно предупреждение при възобновяване на атаките и да гарантира отговор при нарушения. Европейските лидери поеха и правни задължения да предприемат действия, в това число и военни мерки, в случай на бъдеща въоръжена агресия срещу Украйна.

В допълнение, изявлението обещава значителни ресурси за възстановяването и реконструкцията на Украйна, като в същото време настоява Русия да компенсира Украйна за причинените щети. Освен това беше потвърдена и подкрепата за бъдещото членство на Украйна в ЕС.

Лидерите подчертаха, че международните граници не трябва да се променят със сила, а решенията за територията могат да бъдат взети единствено от украинския народ, след налагането на надеждни гаранции за сигурност. Те заявиха, че подкрепят президента Володимир Зеленски в консултациите на украинската общественост, ако е необходимо.

Подписалите се ангажираха да поддържат и увеличават натиска върху Москва, за да я тласнат към сериозни преговори. Изявлението беше публикувано от Европейската комисия и правителството на Германия от името на държавните глви на Обединеното кралство, Германия, Франция, Финландия, Дания, Нидерландия, Норвегия, Швеция, Италия, Полша, както и от президентите на Европейската комисия и Европейския съвет. То остава отворено за присъединяване и на други държави.

🖊️ Съвместното изявление, което очертава плана, беше подписано от:

• 🇩🇪 Германският канцлер Фридрих Мерц;
• 🇩🇰 Датският министър-председател Мете Фредериксен;
• 🇫🇮 Финландският президент Александър Стуб;
• 🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон;
• 🇮🇹 Италианският министър-председател Джорджа Мелони;
• 🇳🇱 Нидерландският министър-председател Дик Схооф;
• 🇳🇴 Норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре;
• 🇵🇱 Полският министър-председател Доналд Туск;
• 🇸🇪 Шведският министър-председател Улф Кристершон;
• 🇬🇧 Министър-председателят на Обединеното кралство Кийр Стармър;
• 🇪🇺 Председателят на Европейския съвет Антониу Коща;
• Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Украйна с поредна масирана атака с дронове срещу Русия.

🇺🇦✈️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна провеждат поредната мащабна атака с дронове срещу територията на Руската федерация. Редица военни канали и мониторинг групи съобщиха, че десетки ударни и реактивни безпилотни самолети са успяли да проникнат дълбоко в руското въздушно пространство по няколко основни направления.

Червените стрелки на картата показват траекториите на ударните дронове, които са достигнали до Московска, Рязанска, Тамбовска, Курска, Белгородска и Воронежка област.

Сините стрелки отбелязват полетите на реактивни дронове, способни да летят с бързи скорости, вероятно модифицирани „Лют“ и други модели с реактивен двигател. Такива са регистрирани над Тулска, Липецка, Воронежка област.

Най-сериозна концентрация е наблюдавана в посоката на Москва и Рязан, където според руски източници са активирани множество системи за противовъздушна отбрана. Frontline Monitor следи ситуацията и ще ви информира за резултатите от атаката.

Григорий Ивченко: Украинските загуби възлизат на 500 000 убити и още толкова ранени.

🇺🇦 Загубите на Украйна в хода на пълномащабната инвазия възлизат на около 500 000 загинали и толкова ранени. Това заяви Григорий Ивченко, украински депутат и член на Комитета по национална сигурност и отбрана към Върховната рада в интервю за подкаста „Суперпозиция“.

„Повече от 500 000 души са двеста, приблизително толкова са и триста“ – имайки предвид половин милион загинали и още толкова ранени. На въпрос от водещия Виктор Коломиец дали е сигурен в тези числа, той отговори: „Да... Мисля, че тези цифри могат да са още по-високи. Казвам каквото имам сега и трябва някак да комуникираме с тях“.

Ивченко е категоричен, че всяко едно решение за отстъпление от украински територии трябва да бъде взето с национален консенсус, тъй като войната е довела до „пълно опустошение за двете страни и загуба на поколения“. Освен това той засегна и темата за мирния план на Белия дом, включващ изтегляне от неокупираните части на Донецка и Луганска област, признаване на руския език като официален и отдаване под наем на земи в Донбас.

„Не вярвам в никакви преговори за стабилен мир. Никой не може да гарантира, че Путин няма да откъсва парче по парче от Украйна“, подчерта той и призова за внимателен анализ на всяка от 28-те точки на плана.

Междувременно ООН съобщава за рязък скок на жертвите сред цивилното население: през първите 10 месеца на 2025 г. са регистрирани 12 062 загинали цивилни – 27% повече от онези през цялата 2024 г. Тези числа илюстрират хуманитарната криза, предизвикана от ежедневни руски удари с дронове и ракети в цялата страна, включително срещу обекти на енергийната мрежа.

Ивченко коментира и корупционния скандал, който според него е отслабил преговорните позиции на Киев: „Нашата преговорна позиция стана по-слаба... заради този корупционен скандал“. Той призова за радикални стъпки – оставка на правителството и назначаване на премиер, ползващ се с по-висок рейтинг на доверие от Зеленски, намеквайки за фигури като Валерий Залужний и Кирило Буданов, за да се въведе парламентско-президентска република и да се отдели изпълнителната власт от Офиса на президента.

Frontline Monitor продължава да следи развитието на войната в реално време. Следете страниците ни в социалните мрежи за по-нататъшни репортажи.

Украински десантчици изтласкаха руските сили от градския съвет в Покровск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Елементи от 425-и отделен десантно-щурмови полк „Скала“ на Въоръжените сили на Украйна изтласкаха руските войски от сградата на градския съвет на Покровск и издигнаха там украинското знаме. Руснаците, които не избягаха или не се предадоха, бяха унищожени, съобщава подразделението.

Според сведенията две щурмови групи от полка са получили задача да влезат в центъра на града и да прогонят руснаците от сградата на градския съвет. По пътя към целта те са били ударени от вражески FPV дрон, но въпреки това са успели да влязат в града.

Според бойците те дори са попаднали в руска засада, но която също не е успяла. Руските войски са били ликвидирани, а един украински войник е бил леко ранен, но въпреки това е продължи да изпълнява задачата.

„Украинското знаме отново се вее над градския съвет в Покровск, докато руските сили понесоха загуби и се оттеглиха“, посочват от формированието.

По-рано днес Генералният щаб на ВСУ отрече твърденията за „обсада на Покровск“, които според него се тиражират от руската пропаганда. В изявление на щаба се посочва, че силите му продължават да държат своите позиции в агломерацията Покровск–Мирноград.

В този сектор са концентрирани голям брой руски военнослужещи. Боевете вече се водят в самия град, където според източници на РБК-Украйна се намират около хиляда руски военнослужещи.

На 3 ноември 7-и корпус за бързо реагиране на въздушно-десантните войски на Украйна съобщи, че настъплението на врага в северната част на Покровск е било спряно, което е осуетило прекъсването на важен логистичен маршрут.

На 4 ноември украинският президент Володимир Зеленски посети фронтовата линия, където се срещна със силите, които отбраняват Покровск и Добропилия.

Украйна практически загуби Покровск, призна доброволец на ВСУ.

🇺🇦 Украйна „практически вече загуби Покровск“, заяви Вителий Дейнега, водещ доброволец и създател на фонда „Върни се жив“, който призова за незабавно изтегляне на защитниците на Покровск и съседния Мирноград, с което да се избегне тежка загуба на личен състав и пробив във фронтовата линия.

Дейнега, чиято фондация е сред водещите доставчици на военна помощ за Въоръжените сили на Украйна, описа ситуацията като критична и предупреди, че без заповед за оттегляне „можем да се окажем в положение не само да загубим значителен брой максимално мотивирани десантчици и морски пехотинци“, но и пробивът на фронта да не може да бъде запълнен, което ще предостави възможност на руските сили бързо да овладеят укрепленията в тила.

„Ако съвсем скоро не бъде подписана заповед за изтегляне на войските от Покровск и Мирноград, може да се окажем в ситуация не просто на загуба на значителен брой максимално мотивирани десантчици и морски пехотинци (за имуществото на стотици милиони вече мълча – то е загубено, шансове за евакуация вече няма). Можем да се окажем в ситуация, при която дупката във фронта никой няма да я закърпи, а укрепленията, изкопани в нашия тил, бързо ще преминат към врага“, пише Дейнега.

Той се оплака, че ежедневните сводки на Генералния щаб на ВСУ не отразяват реалната ситуация в района на Покровск. „И сега не издадох някаква голяма тайна, руснаците виждат прекрасно това от своите дронове в реално време“, добави той.

Дейнега посочи, че решението трябва да се вземе независимо от политическите последици: „Това трябва да бъде фиксирано и да бъдат спасени онези, които отказват да излязат без заповед. И не бива да се боим от спад на рейтинга, защото избори няма да има: догодина отново ще има война. И с някого ще трябва да се воюва“, алармира доброволецът.

Във вчерашната сводка на Генералният щаб на ВСУ се посочва, че в района на Покровск агресорът е предприел общо 62 опита за щурм при Никаноривка, Маяк, Мирноград, Червен Лиман, Родинске, Разине, Миколаивка, Новоекономичне, Покровск, Лисовка, Звирове, Котлине, Удачне, Молодецке, Новомиколаивка, Горихове, Дачне и Филия.

Според официалните данни от украинска страна, вчера в този сектор са били ликвидирани 129 руски военнослужещи, 95 от които са убити, а останалите – ранени. Унищожени са 7 дрона, 4 автомобила и 2 комуникационни антени; повредени са 1 бойна бронирана машина, 2 артилерийски системи и 1 автомобил; улучен е 1 команден пункт на дронове и 10 укрития на вражеска пехота.