🇵🇸🏫 Учителка, преподавала география в продължение на 15 години в училищата на агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) в Газа, разказа как много хора около нея мразят последиците от 7 октомври 2023 г. върху палестинския ексклав, но не и клането, извършено на тази дата от Хамас и Ислямски джихад.
„Мразят последиците от 7 октомври. Мразят войната, която 7 октомври им донесе. Но не мразят самия 7 октомври“, споделя тя в интервю за New York Post, излъчено на 19 октомври. Изданието не посочва името на 40-годишната учителка по география заради опасения за нейната безопасност. Във видеото тя говори през преводач.
Изводът, който прави от това, е прост: „Ако идващите поколения в Газа имат възможност да извършат ново нападение, ще го извършат.“ Според нея половината или повече от учителите, които е срещнала там, смятат насилието срещу евреите за необходимо, за да бъдат постигнати палестинските политически цели. Според нея положението се е влошило от октомври 2023 г. насам. Някои учители, които споделят крайни виждания преди войната, се връщат в класните стаи другаде в ивицата, а травмираните от сраженията деца са много податливи на влияние от учители, обвиняващи евреите за разрухата и премълчаващи ролята на фракциите в Газа, начело с Хамас, за избухването на войната.
Учителка със същото описание – 40-годишна преподавателка по география с 15 години работа в UNRWA – говори и на запис, излъчен 4 дни по-рано на 15 октомври от израелския Канал 14. Нейното лице е скрито на записа, а каналът я представя единствено с буквата Н. Говорейки на арабски тя споделя, че крайните идеи набират все по-голяма сила в момента, „до степен, че може да се случи втори 7 октомври, който да доведе до още повече разруха и убийства от онова, което видяхме“. Интервюто в New York Post не споменава този запис.
Сведенията ѝ стъпват на конкретни сцени от класната стая. Тя разказва за учител по история в шести клас, обвинявал евреите за страданията на палестинския народ и обяснявал на децата, че Хамас е възникнал, за да поправи историческа неправда. Друга учителка насърчавала малки момичета да продължат борбата на Хамас срещу евреите и после се хвалела пред своите колеги с идеите, които внушава. В записа тя описва спора си с нея: казала ѝ, че това е чуждо на исляма, и разговорът прераснал в бурна разправия. Няколко дни по-късно, по думите ѝ пред New York Post, член на училищното ръководство я посреща с ножица в ръка: „Ще те накараме да си пожелаеш смъртта, а ако не спреш да спориш, ще ти отрежем езика.“
Всичко това се разиграва в училище на UNRWA в град Газа, което по време на войната е затворено и става убежище за разселени. Тя не се обръща към администрацията, защото не знае кои служители имат връзки с Хамас, и се страхува за близките си. Този страх има документирана основа. Human Rights Watch описва системни злоупотреби с произволни арести, побой и изтезания на критици на групировката, включително при потушаване на протестите през 2019 г. На 13 октомври 2025 г броени дни от началото на примирието, онлайн изплува видео, на което бойци на Хамас довличат седем мъже в кръг от хора в град Газа, слагат ги на колене и ги разстрелват в гръб; източник от движението потвърди пред Reuters, че записът е автентичен.
Същият запис на Канал 14 съдържа и втори разказ, който поставя въпроса и за училищата извън UNRWA. Учителка, представена като М., преподава в училище, описано като училище на администрацията на Хамас, а не на ООН. Тя разказва, че е страдала много, когато се обявява против колеги, които възпитават децата да мразят евреите, убиват и разрушават. По думите ѝ проблемът не е свързан нито с властите, нито с Хамас, а се крие в съзнанието на обществото.
UNRWA не отговори на запитването на New York Post. Агенцията настоява, че не търпи подстрекателства и подкрепа за тероризъм, и посочва механизмите си за опазване на неутралност. Те вече бяха поставени под сериозно съмнение, когато разследване на ООН разкри, че 9 нейни служители са участвали в нападението от 7 октомври, и UNRWA ги уволни.
Официалната констатация, която е най-близка до това свидетелство, е на Сметната палата на САЩ (GAO). В доклад от 8 януари 2026 г. тя отбелязва, че в училищата на UNRWA на Западния бряг и в Газа се преподава по учебниците на Палестинската автономия и че агенцията е открила в тях съдържание, което противоречи на ценностите на ООН за неутралност, ненасилие и недискриминация. UNRWA е преглеждала учебниците и е давала на учителите указания как да се справят с тези пасажи, но е срещала съпротива от общността и от учители. Между 2018 и 2024 г. Държавният департамент на САЩ отдели 375 млн. долара за образователна дейност на организацията, преди американското финансиране да бъде прекратено.
Въпросът е практически, защото училищната система на Газа в момента се възстановява. Новата учебна година започна на 19 септември, а UNRWA съобщава за повече от 280 000 деца в своите училища и учебни палатки. Ръководителят на образователната ѝ програма Тауфик ал-Хурани споделя, че от 182 оборудвани напълно училища до октомври 2023 г. UNRWA е загубила над 95%, а оцелелите са били заети от вътрешно разселени семейства. По данни на UNICEF към април около 700 000 деца между 4 и 17 години са били без присъствено обучение почти три години.
Преподавателката по география призовава за пълна промяна в образованието на палестинската територия: нова учебна програма и независим надзор над дейността на учителите. Тя смята тази реформа за по-важна от разоръжаването на Хамас и въпроса кой ще управлява Газа. „Защото това може да промени бъдещето.“ Мирният процес засега е концентриран именно върху въпросите, които тя смята за по-малко важни. В края на юли Хамас прие пътна карта от 15 точки за демилитаризация в замяна на изтегляне на Израел, който не я подписа, а премиерът Нетаняху категорично я отхвърли. Към началото на октомври, според Security Council Report, нито разоръжаването, нито изтеглянето са започнали, международните стабилизационни сили не са разположени, нито са сформирани, докато Националният комитет за администрация на Газа, технократски палестински орган, който трябва да поеме властта, все още не е влязъл в ивицата от временната си база в Кайро.
Сведенията на един анонимен човек не могат да бъдат проверени отвън, а New York Post и Канал 14, които го огласиха, имат ясна позиция по UNRWA. Самата агенция настоява, че прилага механизми за неутралност, и одитите, цитирани от GAO, признават нейния ангажимент към този принцип. По същество обаче разказът на учителката по география съвпада с онова, което GAO от години документира с други средства. Слабото звено не е само учебникът, а учителят, който решава какво да сподели пред класа, и общността, която не приема дерадикализация. Втората учителка смята, че проблемът се крие в съзнанието на ученици, учители и родители, а не просто в конкретна групировка. Ако е права, самата смяна на работодателя или на властта няма да го премахне. Затова нагласата, описана от учителката по география – ненавист към последствията, но не и към кървавото деяние, довело до тях – вероятно ще надживее и разоръжаването на Хамас, ако то се случи изобщо. Първата проверка се намира в ръцете на UNRWA: дали ще отговори на конкретни твърдения с реална проверка на своите учители, или ще остане при общото уверение, че не търпи подстрекателство.