Бивш председател на Върховната рада беше застрелян в Лвов.

🇺🇦 Бившият председател на Върховната рада на Украйна Андрей Парубий е бил застрелян във Лвов, съобщава украинската служба на Радио Свобода.

Президентът на страната Владимир Зеленски съобщи, че информацията за убийството е потвърдена от министъра на вътрешните работи и главния прокурор.

Полиция потвърди, че стрелбата е станала в обедните часове на деня в Сиховски район на областния град, като при пристигането си медицинският екип е установил, че смъртта вече е настъпила. Седем гилзи са открити на местопрестъплението от криминалистите.

Извършителят на убийството е успял да избяга и в момента се издирва. По данни на местни медии е бил облечен в куриерска униформа и е стрелял няколко пъти по Парубий, след което се е оттеглил от мястото с електрически велосипед.

РБК-Украина, позовавайки се на свои източници, съобщава, че полицията вече е излязла на следите на заподозрения.

Андрей Парубий е роден на 31 януари 1971 г. в Червоноград, Лвовска област. През 2013-2014 г. взима активно участие в събитията на Евромайдана, където е комендант на палатковия лагер и лидер на обществената организация „Самоотбрана на Майдана“.

През 2014 г. заема поста секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

През 2016–2019 г. е председател на Върховната рада – националния парламент на страната.

За първи път става народен депутат през 2007 г. и влиза в съставите на VIII и IX парламенти на Украйна. От декември 2014 г. до април 2016 г. е заема поста на първи заместник-председател на Върховната рада.

В края на 80-те години на ХХ век е видна фигура в национално-демократичното движение на Украйна, организира първите антисъветски прояви във Лвов. Два пъти е арестуван заради своята обществено-политическа дейност.

Заемал е ключови постове в междупарламентарни организации и е работил активно по въпросите на сътрудничеството с НАТО и европейската интеграция на Украйна.

ЕСПЧ призна Украйна за виновна, че не е взела мерки за предотвратяване на насилието в Одеса през 2014 г.

🇺🇦⚖️🇷🇺 Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) излезе с финално решение по поредица от дела, свързани с бездействието на украинските власти по време на трагичните събития в Одеса на 2 май 2014 г., когато 47 души загинаха при сблъсъци между проруски и проукраински активисти.

Както съобщава Европейска правда, съдът призна, че ситуацията е възникнала до голяма степен поради влиянието на руската пропаганда, но също така регистрира и някои нарушения от страна на Украйна, задължавайки държавата да изплати компенсации на жертвите.

ЕСПЧ разгледа всички обстоятелства около събитията, предизвикани от атаката на проруските сепаратисти от движението „Антимайдан“ срещу участници в украински митинг. Тогавашното убийство на няколко проукраински активисти доведе до щурм срещу лагера на сепаратистите на Куликово поле и пожара в сградата на Дома на профсъюзите, отнел живота на десетки проруски активисти.

Роднини на 25 жертви, както и трима оцелели от пожара, обжалваха в съда. Русия не беше страна по делото в този случай. Ищците включват семействата на двама проукраински активисти, убити от стрелба на проруските сепаратисти, и трима „случайни минувачи“, които биват смъртоносно ранени. Останалите жалбоподатели са участници в „Антимайдан“ и техните роднини. В същото време съдът подчерта, че не идентифицира жертвите въз основа на политическите им възгледи.

Въпреки различията в позициите, всички ищци обвиниха Украйна в бездействие с аргумента, че държавата е можела да предотврати трагедията. В решението си обаче съдът посочи многократно ключовата роля на Русия в развитието на трагичните събития. „Съдът счита, че дезинформацията и пропагандата от Москва са изиграли роля в ескалацията на конфликта. Неоправданата вълна от насилие в периода около 2 май 2014 г. беше предшествана от непрекъснатото разпространение на агресивна и емоционално заредена дезинформация по адрес на новото украинско правителство и привържениците на Майдана от руските власти и медиите“, се казва в решението.

В същото време съдът разкри, че редица длъжностни лица от Одеса, отговорни за престъпното бездействие в дните на трагедията, впоследствие избягаха в Русия, получиха руско гражданство и дори продължиха кариерата си на фона на руската инвазия в Украйна.

Въпреки външните фактори, съдът призна Украйна за виновна заради недостатъчното изпълнение на задълженията си за защита на гражданите. По-специално съдът отбеляза, че полицията в Одеса не е предприела мерки за предотвратяване на нападенията, въпреки наличните оперативни данни за подготовката на безредици.

„Основното задължение на властите беше да направят всичко възможно, за да предотвратят риска от насилие“, се посочва в решение на съда. В същото време заместник-началникът на областната полиция Владимир Фучеджи, който ръководеше действията на силите за сигурност в този ден, по-късно избяга в Русия.

Съдът установи още, че изпращането на пожарни коли до горящия Профсъюзен дом е умишлено забавена с 40 минути, а полицията не се е намесила при евакуацията на хората. Ръководителят на областния отдел на Държавната служба за извънредни ситуации Владимир Боделан, който издаде заповед да не се изпращат спасители, също замина за Русия през 2016 г., но по време на престоя му в Украйна срещу него така и не беше образувано наказателно дело.

Освен това решението записва, че местните власти умишлено са унищожили доказателства на мястото на трагедията, позовавайки се на необходимостта от „почистване“.

Въз основа на горното ЕСПЧ призна Украйна за виновна за нарушаване на член от Европейската конвенция за правото на живот. Държавата е длъжна да изплати по 15 хил. евро на семействата на всеки починал и по 12 хил. на тримата оцелели с тежки изгаряния. Най-голямо обезщетение, 17 хиляди евро, ще получи дъщерята на загиналия в пожара Михаил Вячеславов, след като за дълъг период от време неоснователно й беше отказано да пусне тялото на баща си за погребение.

„Трябва да сменим всички кметове с полковници“ – противоречивата история на един украински националист с връзки в Кремъл.

🇺🇦 Украйна се нуждае от пълна мобилизация на обществото си във военните усилия, отбеляза Дмитрий Корчински, ветеран украински националист, който оглавява крайнодясната партия „Братство“.

Украйна трябва да се трансформира във военна диктатура и да насочи към войната с Русия всички ресурси, с които все още разполага, заяви Корчински, който е от години е отявлен привърженик на войната с Русия, но наред с това миналото му е изпълнено с меко казано противоречиви връзки с Кремъл.

Коментарът беше направен в интервю за YouTube канала „Говорить Великий Львів“ в понеделник. Лидерът на малката крайнодясна партия „Братство“ изрази своето съжаление за състоянието на украинското общество, твърдейки, че значителна част от него все още вярва, че е „възможно да си затвори очите за войната“.

„Данни от социологически проучвания, особено по време на война, тяхното публично публикуване, всичко това е в полза на врага. Това трябва да се забрани, хората трябва да бъдат в затвора за това“, подчерта той и изрази съжаление, че много хора „все още очакват някакъв мир“.

Корчински осъди всякаква критика към украинското военно и политическо ръководство, както и към офицерите от военната служба, настоявайки, че подобно поведение трябва да бъде наказано и отговорните да бъдат насочени към украинската служба за сигурност (SBU).

Цялото украинско общество трябва да се мобилизира, за да може страната да надделее в продължаващия конфликт, твърди Корчински. Всички граждански разходи трябва да бъдат намалени, като военните поемат управлението, каза той.

„Това бедствие просто означава, че обществото не е във война. Като цяло въоръжените сили са във война. Те кървят, докато обществото не е във война в този момент“, каза още той, допълвайки че „имаме нужда от военна диктатура, имаме нужда от военен режим, трябва да сменим всички кметове с полковници“.

Кой е Дмитро Корчински?

Дмитро Олександрович Корчински е украински писател, поет, боец и политически активист и бивш лидер на паравоенната организация „Украинска национална асамблея – организация Украинска народна самоотбрана“ (УНА-УНСО).

Роден е на 22 януари 1964 г. в Киев. През 1982 г. завършва средно образование и се записва да учи в катедра „промишлено производство на енергия“ в Киевския институт по хранителна промишленост. След две години обучение напуска института, без да завърши, а по-късно участва в археологически експедиции в Южна Украйна.

От 1985 до 1987 г. служи в съветската армия като командир на бойна машина на пехотата (БМП-2) в 24-та механизирана бригада на Карпатския военен окръг. След демобилизация е уволнен в запаса като помощник на взводен командир. През 1987 г. се записва в Киевския университет, но решава да напусне по-късно същата година.

От 1987 г. до 1988 г. е член на Украинската хелзинкска група, обществена група за насърчаване прилагането на правата на човека, активна до 1981 г., когато всички нейни членове са хвърлени в затвора.

Лидер на УНА-УНСО

Под негово ръководство организацията участва в няколко въоръжени конфликта на територията на бившия Съветски съюз, сред които Приднестровието, Абхазия и Чечня.

През 1992 г. заминава като доброволец за Приднестровието. През 1996 г. взима участие в Първата чеченска война, а през следващата година е напълно изгонен от националистическото движение в Украйна.

През есента на 1992 г. участва в парламентарните избори, но не успява да стане депутат, заемайки четвърто място от шест кандидатури в 13-ти избирателен район. Кандидатира се отново през 1994 г. и отново не събира достатъчно гласове, като този път е 3 място от общо 24 кандидати в столичния втори избирателен район в Киев.

Политическа кариера

След като през 1997 г. е изключен от УНА-УНСО, става медиен експерт и политически анализатор. През 2002 г. основава организацията „Братство“, която по думите му има няколкостотин членове в Киевска, Харковска, Одеска и Черниговска област, като е официално регистрирана едва през март 2004 г.

Въпреки че групата се описва като православна християнска организация, тя не е свързана с нито една от трите православни църкви, действащи в Украйна. Корчински описва групата си в бюлетина, който издава сам, като „православните талибани“, а на уебсайта си като „християнска Хизбула“.

Антон Шеховцов, специалист по крайнодесни организации, говори за него като „широко смятан за агент-провокатор и неговото „Братство“ вече е участвало в няколко акции, целящи да провокират полицейско потушаване на мирни протести“.

По време на украинските парламентарни избори през 2002 г. Корчински се кандидатира отново за Върховната Рада като член на Всеукраинската партия на работниците, класирайки се 8-ми от 23-ма в 220-и избирателен район.

На 31 март 2004 г. членове на „Братство“ заляха с лепило, а след това и с вода Джордж Сорос по време на „Права на човека при избори“, форум на правозащитните организации в Киев.

През лятото на 2004 г. групата организира стачка в корабостроителницата „Залив“ в кримския пристанищен град Керч. Неин съсобственик е Давид Жвания, украински политик, бивш министър на извънредните ситуации и депутат във Върховната рада от 2002 г. до 2010 г. за проевропейския блок „Наша Украйна“ и от 2012 г. до 2014 г. за проруската „Партия на регионите“, загинал при обстрел на руската армия край село Новопокровка, Запорожка област на 9 май 2022 г.

През есента на 2004 г. Корчински участва в президентските избори. След като губи на първия тур, той подкрепя проруския кандидат Виктор Янукович, а като Виктор Юшченко е обявен за победител, Корчински се присъединява към опозицията.

През 2005 г. руската путинистка организация „Наши“ кани Корчински на младежки летен лагер, за да научи „как да се предотвратят обществени безредици“ и как да се изправи срещу заплахата от репресии на Оранжевата революция в Русия. По-късно същата година пътува до Москва заедно с Алексей Арестович, за да присъства на конференция на Евразийското движение, ръководено от Александър Дугин..

През 2013 г. по време на протестите на Евромайдана 300 души от организацията „Братство“ нападат сградата на президентската администрация, след което Корчински попада в международния списък за издирване на Министерството на вътрешните работи заради ролята си в подстрекателството към безредици по време на Евромайдана от 1 декември 2013 г.

На 2 януари 2013 г. по време на предаването „Свобода на словото“ по ICTV украинският депутат Сергей Соболев твърди, че Корчински си сътрудничи с Виктор Медведчук, прокремълски политик и личен приятел на руския президент Владимир Путин.

На украинските парламентарни избори през 2014 г. неговата съпруга Оксана заема 24-то място в националната партийна листа на Радикалната партия и е избрана във Върховната Рада.

След Революцията на достойнството Корчински се завръща в Украйна и основава батальона „Света Мария“, който се сражава срещу проруските сепаратисти в източния регион Донбас, поради което Русия образува няколко наказателни дела по обвинения в "тероризъм".

Връзки с Русия

Противно на имиджа си на украински ултранационалист, Корчински участва в редица „съмнителни“ прояви.

През 2005 г. руската путинистка организация „Наши“ кани Корчински на младежки летен лагер, за да научи как да се „предотвратят обществени безредици“ и „изправят срещу заплахата от репресии“ на Оранжевата революция в Русия.

По-късно същата година пътува до Москва с Алексей Арестович, за да присъства на конференция на Евразийското движение на Александър Дугин, където говори срещу „оранжевите инфилтрации“ и се среща с Владислав Сурков, политически технолог на Путин и негов личен съветник по въпроси, свързани с Абхазия, Южна Осетия и Украйна.

В периода 2004-2007 г. Корчински беше член на Висшия съвет на Международното евразийско движение, ръководено от руския десен екстремист Александър Дугин, и демонстрира връзките си с Дугин, независимо от широко изразените антиукраински възгледи на Дугин.

След заповед за арест в Украйна през зимата на 2013 г., според съобщения в пресата той може да е намерил убежище или в Русия или в нейния сепаратистки анклав Приднестровието.

По време на Евромайдан, когато Русия стартира своята дезинформационна и пропагандна кампания „за предполагаемата смъртоносна заплаха от радикалния украински национализъм за рускоезичните в Украйна“, представяйки протестиращите украинци като фашисти, украинският ултранационалист Корчински може да е получил „шанс да избегне Украинска заповед за арест в Русия и/или контролираното от Москва Приднестровието“.

Изследователят на национализма Андреас Умланд стига до извода, че „Братство“ на Корчински „има противоречива, дори парадоксална история на сътрудничество с противници на Евромайдана и руската неонацистка сцена“ и „запалени антиукраински организации, свързани с Кремъл“.

Протест в Киев за връщането на Залужни на поста главнокомандващ на ВСУ