Предизборни клипове в Бурятия питат от екрана кога свършва войната

🇷🇺🗳️ В Република Бурятия, федералния субект с втория най-висок дял жертви на глава от населението в Русия, по местната телевизия вървят предизборни клипове, в които жители питат от екрана кога ще приключи войната срещу Украйна. Двата 15-секундни откъса са част от кампанията на Баир Циренов, депутат от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) в Народния хурал на републиката и кандидат за Държавната дума от бурятския едномандатен окръг.

Пред камерата местни жители изреждат въпроси: кога ще свърши „СВО“ – официално название на войната в руския официален език; защо блокират интернет; защо всичко поскъпва; как се живее при такива данъци; защо е необходима утилизационната такса за автомобилите. Накрая Циренов пита защо властта не ги чува, призовава зрителите да гласуват за КПРФ и завършва с лозунга „Власт на народа. Мир на света“.

На 27 август кандидатът написа в Telegram: „Някой да е виждал вече клиповете ми по телевизията? За мое учудване, все още не са ги свалили от ефир“. Той добави, че екипът му се е опитал да събере в 15 секунди „всички мисли и въпроси, които хората имат днес“.

Депутат в Народния хурал от 2013 г. и заместник-ръководител на комунистическата партия, Циренов е бил избиран в три последователни състава на местния парламент. Покрай посещението на Путин в Улан-Уде на 10 август кандидатът отправи призив към местните власти да не устройват шоу, а да организират истинска среща с жителите.

Гласуването за Държавната дума ще се проведе на 18-20 септември. Разпределят се 450 места, от които половината с партийни листи, а другата половина в едномандатни региони като Буратия – регион, платил една от най-високите човешки цени за военната агресия срещу Украйна.

Съвместното преброяване на „Медиазона“ и руската служба на BBC, което включва единствено поименно установените с открити източници загинали, поставя Бурятия на второ място в страната по брой загинали на 100 000 души – само след Република Тува. При преброяването от февруари показателят за републиката е около 400 на 100 000 души.

Към 28 август общоруският поименен списък е достигнал 242 747 души, а самите изследователи оценяват пълнотата му на 45–55%. Две трети от установените загинали са живели в населени места с под 100 000 жители, докато милионните градове почти не присъстват в тази статистика. Въпросът от клипа не е абстрактен там, където се излъчва.

Същият въпрос обаче се оказа далеч по-рисков за партията, която го постави официално в центъра на кампанията си. „Яблоко“ влезе в изборите с програма от 43 думи за прекратяване на огъня, мир и край на политическите репресии и се сблъска с откази в поне 11 региона.

Юристът на вестник „Страна Калининград“ маркира за заличаване дори думата „мир“ в лозунга „За мир и свобода!“, наред с изразите „прекратяване на огъня“ и „постигане на мир“. Пермският вестник „Огни Камы“ отказа да отпечата текста дори срещу заплащане.

Нито един от описаните откази не се позоваваше на официално разпореждане: редакциите цензурираха предварително и по своя преценка. Единствено регионалната прокуратура в Новгородска област издаде предупреждение за дискредитация на армията, след което местните радио и телевизия свалиха от ефир агитационния материал за времето на проверката.

На 10 август Върховният съд заличи регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ след иск, попаден от националистическа партия „Родина“, чийто председател Алексей Журавльов настоя, че нейната кампания е финансирана от чужбина. Решението дойде 12 дни след като Централната избирателна комисия регистрира 269 кандидати на партията. Обжалването беше отхвърлено на 17 август и така от парламентарните избори отпадна единствената листа, участваща с открито пацифистка платформа.

Разликата между Циренов и „Яблоко“ не е толкова в самия въпрос, колкото в политическата принадлежност на задаващия го. КПРФ следва държавната линия по отношение на войната. В интервю за „Комсомольская правда“ през юли нейният председател Генадий Зюганов посочи, че подкрепя изцяло военните решения на Путин. Депутатът от партията Сергей Обухов обвини олигарсите, че отлагат победата, а за изборите КПРФ издигна 21 кандидати, участвали в бойните действия в Украйна.

В тази рамка отделният призив за мир не представлява заплаха за партийната линия, тъй като канализира недоволството в потърпевш регион към бюлетина, която остава вътре в политическата система. В края на август кандидатът на партията за градската дума на Хабаровск Виктор Жмурко дори постави билборд с думите „За мир“.

Граница обаче очевидно има, въпреки че не е съвсем ясно къде точно минава. Седмица преди появата на двата клипа „Россия 24“ прекъсна включване на Циренов в момента, когато той предизвика своя изборен съперник от „Единна Русия“ Дашибал Мункожаргалов – ветеран от войната в Украйна – на публичен дебат за проблемите на страната и републиката.

Така в този окръг въпросът „кога ще свърши войната“ се задава срещу кандидат, който сам е бил на фронта. А Циренов, който публично се учудва, че спотовете му още са в ефир, косвено признава, че и самият той не знае къде точно минава червената линия.

Общественото търсене, към което са насочени тези клипове, си проличава в социологическите проучвания на местно ниво. Според юлското допитване на „Левада“, публикувано на 6 август, 62% от анкетираните са на мнение, че е време да се премине към мирни преговори, срещу 28%, които искат военните действия да продължат. Същото изследване обаче отчита и 66% подкрепа за действията на руската армия в Украйна.

Проучването показва и отчетлива географска разлика. Сред жителите на столицата Москва подкрепата за продължаване на военните действия достига 49% при 28% средно за страната. Най-ниска е сред хората на възраст под 25 години. Териториалният профил на човешките загуби е в обратната посока.

Институтът по конфликтология и анализ на Русия, базиран в Киев, предлага още по-висока стойност: 81% от анкетираните биха приели войната да приключи „още утре“, срещу 9%, които предпочитат тя да продължи до пълна победа. Тази оценка обаче се основава на телефонна анкета сред 1600 души, проведена между 11 и 26 май от институт в страна, която воюва с Русия, поради което има по-ниска доказателствена тежест от вътрешното допитване. Двете изследвания обаче сочат в една и съща посока: мнозинството руснаци търси край на войната, без това непременно да значи несъгласие със самата война или с действията на армията.

Затова допускането на клиповете в ефир трудно може да се обясни автоматично с пропуск на апарата за цензура. Една възможна интерпретация е, че системната опозиция изпълнява точно тази функция: получава пространство да артикулира натрупаното недоволство, което иначе би останало без легален политически изход, при условие че го връща обратно в изборния процес, вместо да го насочва срещу самата система.

В този прочит случаят с „Яблоко“ е показателен не защото партията непременно е отстранена формално заради призивите си за мир (съдебното основание е друго), а тъй като нейната открито пацифистка линия се оказа извън пространството, в което подобно послание се допуска без сериозни последствия.

Съществува и по-тясно обяснение, което не бива да се пренебрегва. „Россия 24“ прекъсна Циренов само седмица по-рано, а самият той очевидно не е очаквал клиповете да оцелеят в ефир. Това може да показва, че границата се определя ситуативно от местни редактори и чиновници, без непременно да съществува единна инструкция за всеки отделен случай. Това, разбира се, не изключва първото предположение. Обща рамка може да се задава на централно ниво, а конкретното ѝ прилагане да бъде неравномерно и да оставя пролуки.

Русия влиза в изборите със свалено „Яблоко“ и отказани митинги

🇷🇺🗳️⚖️ Партия „Яблоко“ няма да участва с федерален списък в изборите за Държавната дума на 18-20 септември. Апелативната колегия на Върховния съд остави в сила решението за заличаване, което бе постановено седмица по-рано, след като съдия Вячеслав Кирилов уважи иска на партия „Родина“. От там се позоваха на нарушения на авторските права в агитационни материали и екстремистки лозунги и представител на Централната избирателна комисия приведе данни на Росфинмониторинг за чуждо финансиране. Това ще бъде първият парламентарен вот след пълномащабната инвазия в Украйна, а дистанционното електронно гласуване се разширява от 7 на 33 региона.

Възможността за уличен протест беше ограничена още по-рано и по друга линия. Москва запази режима на повишена готовност, въведен през март 2020 г. заради COVID, и продължава да отказва публични прояви на това основание. На 18 февруари ръководството на „Яблоко“ поиска разрешение за митинг срещу спирането на Telegram. Два дни по-късно заместник-началникът на столичния департамент за регионална сигурност Андрей Захаров отказа, като се позова на епидемиологичната обстановка и нуждата от предотвратяване на разпространението на коронавируса. През март „Независимая газета“ описа как власти постепенно оставят ковид аргумента и започват да оценяват съдържанието на самите заявления. В Казан на беше отказано, тъй като целта на протеста „привличане на общественото внимание“ била неопределена; в Иркутск основание беше „разпространяване на недостоверна информация“; в Алтайския край беше обяснено на комунистите, че използваната от тях формулировка не отговаряла на действителността. Към средата на март юристът на КПРФ Георгий Камнев беше преброил около пет подобни забрани, без да съществува пълна статистика по темата.

През последните дни в Telegram започна да се споделя публикация, описваща друга картина. Анонимният канал INSIDER-T, считан за главния инсайдерски канал в рускоезичния Telegram с около 255 000 абонати, съобщи с позоваване на свои източници в силовите структури, че Кремъл преминава към режим на нулева търпимост след есенното гласуване. Според публикацията стратегията била изцяло променена: нямало да има нито съгласувани места за протест, нито преговори с множеството; събиранията ще бъдат блокирани още на далечните подстъпи; координаторите и администраторите на протестни чатове били поставени под специално наблюдение; а всеки призив за излизане на улицата автоматично ще води до наказателно дело с перспектива за продължителна присъда. Публикацията споменава и обновени системи за разпознаване на лица и наблюдение на социалните мрежи с изкуствен интелект, а в края твърди, че силовият блок е получил картбланш.

Самата платформа, в която приканва потребителите да се абонират, е под ограничения от февруари. На 10 февруари Роскомнадзор потвърди забавянето на Telegram в цялата страна; от началото на април достъпът често зависи от VPN и прокси, при това с променлив успех; а на 29 юли Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви основателя Павел Дуров за международно издирване по дело за съдействие на терористична дейност.

Описаният подход не е качествено нов план, а по-скоро продължение на отдавна прилагана практика. Тя се проследява поне до 6 май 2012 г., когато шествието „Марш на милионите“ срещу резултата от изборите за президент завърши със сблъсъци на Болотния площад в Москва и наказателни дела срещу поне 30 души. Организаторите Сергей Удалцов и Леонид Развозжаев получиха по 4 години и половина затвор. През юли 2014 г. в Наказателния кодекс беше въведен съставът за многократно нарушаване на реда за провеждане на публични прояви. Първата присъда по него беше произнесена срещу Илдар Дадин през декември 2015 г. – 3 години лишаване от свобода. През февруари 2017 г. Конституционният съд ограничи приложението му до случаите с реално причинена вреда, а Президиумът на Върховния съд отмени присъдата на Дадин.

През лятото на 2019 г. подобна репресивна логика се задейства отново по избирателен повод. Столичните комисии отказаха да регистрират независими кандидати за Московската градска дума. На 27 юли хиляди хора се събраха пред кметството, а до вечерта на 28 юли полицията беше задържала над 1370 от тях. Над 30 души станаха подсъдими по поредицата от производства, останала в публичността като „Московското дело“.

При последните избори за парламент този сценарий вече беше до голяма степен отработен. През януари и февруари 2021 г. по време на протестната вълна в подкрепа на Алексей Навални, в повече от 125 града бяха задържани повече от 11 000 души и бяха образувани над 9000 административни производства. По данни на ОВД-Инфо рекордът беше около 3700 задържани на 23 януари и над 5000 на 31 януари. През септември КПРФ подаде уведомления за акции на Пушкински площад в Москва на 20, 21 и 25 септември и получи отказ с ковид мотив. След това партията проведе събиране под формата на среща с депутати, водена от Валерий Рашкин. Ден преди обявената акция на 25 септември КПРФ съобщи за 60 арестувани активисти, а площадът беше предварително отцепен. Сред задържаните след събирането на 20 септември беше и общинският депутат Сергей Власов.

Правната и техническата инфраструктура е изградена отдавна. Въведеният през 2014 г. състав предвижда глоба от 600 хил. до 1 млн. рубли или лишаване от свобода до 5 години, ако лицето е било санкционирано по административен ред повече от 2 пъти в рамките на 180 дни. Московската система за разпознаване на лица „Сфера“ от години се използва за задържания въз основа на записи, направени по време на самите акции. Документирани случаи показват, че в базата попадат хора, участвали в над една проява. Системата „Окулус“ на Главния радиочестотен център, поръчана за 57,7 млн. рубли, работи от февруари 2023 г. и претърсва изображения и видеозаписи за забранено съдържание.

От 1 септември 2025 г. действат глоби от 3000 до 5000 рубли за умишлено търсене на екстремистки материали в интернет, включително чрез VPN. От 1 март 2026 г. постановление №1667 дава възможност на Роскомнадзор, заедно с ФСБ и Министерство на цифровото развитие, да променя маршрутите на интернет трафика в реално време. Следователно значителна част от представяното като бъдеща мярка съществува под формата на действащи закони и работеща инфраструктура. Неясно остава не наличието на описаните инструменти, а интензивността, с която те ще бъдат използвани.

Същинското противоречие се крие в позицията, приписвана на силовия блок. На 24 юни „Медуза“ съобщи с позоваване на двама свои източници, близки до Кремъл, че ръководството на ФСБ и шефът на Росгвардия Виктор Золотов настояват вотът да не се провежда тази есен. Посочените аргументи бяха икономически и военни: проблеми с бюджета, продължаващо поскъпване, спаднал рейтинг на „Единна Русия“ и зачестили удари с украински дронове. Според същите източници Путин отхвърля идеята и смята изборите за важен политически момент. Срещу отлагането се обявяват и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и блокът на Сергей Кириенко в президентската администрация. Един от източниците уточнява, че на бюрото на президента няма никакви документи по въпроса.

В същото време INSIDER-T приписва именно на силовия блок картбланш за максимално твърди действия във връзка с избори, които според „Медуза“ водещи фигури в същия блок са предпочитали изобщо да не се провеждат.

Официалната рамка на заплахата обаче сочи другаде. На 27 юли говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че по време на изборите винаги може и трябва да се очакват провокации, поради което службите вече работят по гарантиране на сигурността. На 3 август Василий Пискарьов, който оглавява комисия за разследване на чужда намеса към Държавната дума, описа подготовката на специално обучени „лъжеблюдатели“. Според него програмата включва онлайн курсове по правна основа, дигитален активизъм и работа с медиите, провокиране на конфликти в избирателните секции, подаване на масови жалби за измислени нарушения и организиране на кампании с хаштагове, с участието на напуснали страната политолози и бивши общински депутати.

В тези изявления нито Песков, нито Пискарьов споменават конкретна улична акция. В официалния разказ рискът е съсредоточен около избирателната секция и интернет, а не около площада.

Обществените страхове преди вота през септември също не са концентрирани върху уличните протести. В материал от 27 юли „Верстка“ изброи какво очакват след вота интервюирани руснаци и чиновници: военно положение или отделни негови елементи, нова вълна на мобилизация, посягане върху банковите влогове, въвеждане на визи за излизане от страната, забрана на VPN и платен достъп до интернет, скок в цените на горивата и съкращаване на социалните плащания. Описаната от изданието логика е историческа и проста: непопулярните мерки се предприемат, когато обществото разполага с най-малка възможност да реагира – както при монетизацията на привилегиите през 2004 г. и частичната мобилизация през 2022 г. По данни на Russian Field от пролетта на 2026 г. около 40% от руснаците използват VPN. Това подсказва, че значителна част от обществото вече се приспособява към ограниченията, вместо да се мобилизира срещу тях.

Съпоставката води до един извод и една несигурност. Изводът е, че основните инструменти, описани в публикацията на INSIDER-T, вече съществуват и са били прилагани около предишния парламентарен вот. За повторната им употреба не е необходимо качествено ново решение на най-високо равнище. Неизвестното е дали ще възникне масов протест, който да бъде потушаван.

По-вероятният сценарий е след 20 септември КПРФ отново да поиска провеждането на масови събирания в Москва и Санкт Петербург, да получи поредния отказ и да премине към формата на среща с избиратели – при предварителни арести на организатори и без масово излизане на улицата. Алтернативният сценарий също има исторически прецедент: през 2019 г. именно недопускането на кандидати изкара хиляди хора пред московското кметство и доведе до поредица от наказателни дела.

Разликата с онова лято е значителна. Тогава отказите засегнаха разпознаваеми в Москва политици, които имаха възможност да отправят призиви през платформа без ограничения. Сега организирането трябва да минава през мрежа, работеща с прекъсвания от февруари, чийто основател е обявен за издирване. Освен това този път е заличен не отделен кандидат, а федерален партиен списък, чието ръководство продължава да води съдебен спор.

Русия обвини Дуров в съдействие на тероризма и го обяви за издирване

🇷🇺 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация повдигна обвинение на основателя на Telegram Павел Дуров и го обяви за международно издирване. Центърът за обществени връзки на ФСБ публикува пестеливо съобщение: „На ръководителя на Telegram П. Дуров е предявено обвинение по разследвано наказателно дело за престъпление по признаците на състава по ч. 1.1 на чл. 205.1 от Наказателния кодекс на Русия, той се обявява за международно издирване.“

Съставът „съдействие на терористична дейност“ предвижда от 8 до 15 години лишаване от свобода или доживотен затвор. Обвинението идва в момент, когато приложението вече е практически недостъпно за руснаците без заобикаляне на блокирането.

ФСБ твърди, че администрацията на платформата не е премахнала „многобройни канали, чатове и ботове, активно използвани от украинските специални служби, терористични и екстремистки групи за подготовка и координиране на диверсионно-терористични актове, масови убийства и киберизмами“ на руска територия. Службата посочва, че престъпленията са отнели човешки животи, сред които на жени и деца, и са нанесли щети за милиарди рубли. Доказателства в подкрепа на изброеното службата не представи публично.

Централно място в обвинителната конструкция заема чатботът „Дайвинчик/Leo – запознанства, общуване и нови приятели“, популярен сред младите потребители. Според ФСБ украински офицери са се представяли в него за момичета, завързвали са романтична кореспонденция с млади руснаци и след това ги подтиквали да споделят местоположението си, обикновено край търговски центрове или значими обекти, или да платят билети за кино и подаръци през фишинг връзки. От юли 2025 г. насам в 16 руски региона бяха задържани 46 души на възраст от 12 до 22 години, от тях 19 тийнейджъри между 14 и 18 години. Обвиненията, повдигнати срещу тях, се отнасяха до въоръжени нападения над служители на реда и палежи на обекти на транспорта, енергетиката, съобщенията и финансовия сектор; делата вървят по членове 205, 205.1, 281, 150 и 167 от руския наказателен кодекс. Самият бот е вписан в регистъра на забранените сайтове на Роскомнадзор още през декември 2025 г. Цялата фактология произхожда от една служба и няма независимо потвърждение.

Официалният акаунт на Telegram в X отговори на обвинението на същия ден със снимка на Дуров, вдигнал среден пръст. Самият той определя делото като политически мотивирано и твърди, че Кремъл се нуждае от обвинения, с които да оправдае ограниченията, които е наложил върху платформата в цялата страна. Когато разследването стана известно през февруари, Дуров писа, че „всеки ден властите измислят нови предлози, за да ограничат достъпа на руснаците до Telegram“, и описа кампанията като „печално зрелище на държава, която се страхува от собствения си народ“. Правният му довод е по-стар от това дело: създателят на дадена платформа за комуникация не може да носи наказателна отговорност за онова, което вършат потребители.

Сблъсъкът между Дуров и руските служби има над десетилетна история и същия предмет. През декември 2013 г. ФСБ поиска от „ВКонтакте“, социалната мрежа, която той основа и ръководеше, личните данни на организаторите на Евромайдана; през март 2014 г. прокуратурата настоя да бъде закрита групата на Алексей Навални и заплаши със спиране на мрежата. Дуров отказа и на двете искания, огласи документите и през април 2014 г. се раздели с дела си в компанията, беше освободен от поста си и напусна страната. Telegram, който тогава вече работеше от няколко месеца, беше построен около обратното допускане: данните да не се намират там, където може да ги достигне руско разпореждане.

Датите подреждат случая по-добре от думите. Наказателното производство е образувано на 24 февруари 2026 г. Две седмици след като Роскомнадзор официално потвърди, че забавя трафика на Telegram в цялата страна, и в същия месец, в който регулаторът блокира WhatsApp. Но натискът започва по-рано. През август 2025 г. ведомството ограничи гласовите и видео разговори в двете платформи, позовавайки се на честите телефонните измами; през октомври бяха наложени пълни рестрикции в няколко южни области; към края на ноември забавянето на WhatsApp обхвана цялата страна. През март 2026 г. руски съд наложи глоба от 35 млн рубли за неотстранено съдържание, а жалбите за неработещо приложение надскочиха 6000 дневно. До средата на април достъпността на платформата за потребители без VPN спадна до рекордните 5%, а нивото на аномалии достигна 95%. Успоредно с това властите затвориха и обходните пътища: Apple свали над 760 приложения за VPN от руския App Store, а на едрите руски онлайн услуги беше наредено да ограничат достъпа на посетители, идващи през такива връзки.

Разликата с първия опит е техническа. През април 2018 г. Таганският районен съд в руската столица даде разрешение за блокирането на Telegram, след като компанията отказа да предаде ключовете за декодиране на ФСБ, и Роскомнадзор блокира близо 20 млн IP адреса, повечето от които собственост на Google, Amazon и Microsoft. Резултатът беше срив на банкови, търговски и резервационни услуги, които нямаха нищо общо с приложението, а самият Telegram остана достъпен; през юни 2020 г. ведомството се отказа от подобна мярка. Оттогава Русия разгърна по мрежите на операторите техническите средства за борба със заплахите (ТСПУ), предвидени в закона за суверенен интернет: оборудване за дълбока проверка на пакетите, което дава прицелно забавяне на конкретна услуга вместо масово блокиране на адреси. Това направи възможно тазгодишното задушаване, при което приложението не е официално забранено, но и не работи.

MAX, държавното приложение на Кремъл, запълва освободеното по служебен път пространство, като бива инсталирано предварително по закон на всички продавани в страната смартфони, вградено в разговора на ведомствата и е задължително за управителите на жилищни сгради извън Москва. Регистрациите в него надхвърлят 107 млн, но реалната му употреба изостава: потребителите ограничават своето присъствие в приложение, за което е известно, че събира данни за тях. Telegram междувременно не пострада от загуба на аудитория. Центърът за източни изследвания (OSW) в Полша посочи, месечните му потребители в Русия през първото тримесечие на 2026 г. са около 94 млн, спадът спрямо края на 2025 г. е едва 1,5%, а достъпът минава през VPN и прокси при оценени поне 40% ползватели на такива услуги сред руските потребители. Същият анализ отчита и вътрешната политическа цена: одобрението за президента Владимир Путин слиза от 75,1% през януари до 67,8% през април, най-ниското равнище от февруари 2022 г.

Два дни преди обвинението Кремъл още говореше за преговори. На 27 юли говорителят на президента Дмитрий Песков заяви, че разговорите с ръководството на Telegram за връщане на достъпа продължават, макар че платформата не проявявала особена активност в тях. В сряда същата тази позиция беше заменена от наказателно обвинение срещу собственика ѝ. Хронологията сочи, че делото служи преди всичко като инструмент за натиск в този спор, а не като самостоятелно наказателно преследване: то превръща отказа на Telegram да изпълни исканията на регулатора от административно нарушение в съучастие в тероризъм и освобождава Москва от нуждата да обяснява защо задушава приложение, което ползват над 90 млн нейни граждани. Друго обяснение остава възможно, но по-малко вероятно: делото по „Дайвинчик“ тече от година, а обвинението срещу собственика на платформата се появи точно когато преговорният път се оказа безплоден.

Практическите последици за самия Дуров са ограничени. Той е гражданин на Франция и ОАЕ и живее в Дубай, а двете държави по принцип отказват да предават своите граждани. „Международно издирване“ е руски процедурен израз, не решение на Интерпол: организацията не е обявила нищо по случая, а исканията на Кремъл срещу негови критици по правило се отхвърлят заради заложената в устава забрана за намеса в дела с политически характер. Най-голямото неудобство, което вероятно ще създаде, е да свие маршрутите, по които Дуров може да пътува без риск, и го обвързва с наказателно преследване, което ще го следва при всяко преминаване на граница извън тесен кръг държави.

Междувременно производството на Франция срещу Дуров продължава. През август 2024 г. беше задържан на парижкото летище Бурже, след което му бяха повдигнати обвинения в съучастие в управление на онлайн платформа, позволяваща незаконни сделки, в липса на модерация и отказ да съдейства на разследващите по случаи за измами и наркотрафик. През ноември 2025 г. Франция отмени забраната му за напускане на страната, което му позволи да се върне в Дубай, но делото все още не е приключило: на 9 юли 2026 г. той беше разпитан за четвърти път в продължение на около шест часа, но за момента няма насрочена дата. Двете производства си приличат по предмет и се разминават по всичко останало. Френското разследва конкретни бездействия при модерацията по обичайния съдебен ред; руското обявява собственика на приложението за съучастник в тероризъм и го прави в момента, в който собствената му платформа е сведена до 5% достъпност.

Анализ: плакатът, който прекъсна „Время“ – и цената четири години по-късно

🇷🇺📺 Около 21:00 часа на 14 март 2022 г., докато Екатерина Андреева чете вечерната емисия новини по „Първи канал“, в кадър зад гърба ѝ внезапно се появява жена с бял лист. Върху него на английски и руски е изписано на ръка: „NO WAR. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаци срещу войната.“

Жената е Марина Овсянникова – редактор в самата програма „Время“, главното новинарско предаване на държавната телевизия. Тя успява да извика „Спрете войната! Не на войната!“, преди режисьорът бързо да превключи към записан сюжет. Появата ѝ в ефир трае броени секунди, но кадърът обикаля света за часове.

Четири години по-късно този епизод остава един от най- разпознаваемите символи на вътрешния руски протест срещу войната. Същевременно той е и най-точният мерител за онова, което този протест промени, и за онова, до което изобщо не се докосна. Днес жената от плаката живее в изгнание в Париж – осъдена задочно на осем години и половина в колония със строг режим, лишена от родителски права над двете си деца и вписана на 3 октомври 2025 г. в руския регистър на „чуждестранните агенти“. През цялото това време „Първи канал“ продължава да излъчва вечерните си новини без прекъсване.

Арестът ѝ тогава е незабавен. Овсянникова е отведена в районното управление „Останкино“, където близо 12 часа нейните адвокати не успяват да я открият. На следващия ден Останкинският съд ѝ налага глоба от 30 000 рубли (около 280 долара по тогавашния курс). Санкцията обаче не е за самия протест в ефира, а за предварително записано видео, публикувано часове по-рано от правозащитната организация „ОВД-Инфо“. В него тя заявява: „Срам ме е, че позволих от телевизионния екран да се изричат лъжи.“ Глобата е символична, но скритият зад нея риск – съвсем реален.

Само 10 дни преди това, на 4 март, влиза в сила новият член за „разпространение на неверни сведения“ за армията, предвиждащ до 15 години затвор. В същите тези седмици независимата руска преса практически е ликвидирана: вестник „Новая газета“ спира публикаците си, телевизия „Дъжд“ и радио „Ехото на Москва“ са закрити, а хиляди независими журналисти са принудени да напуснат страната. На този фон акцията на щатен редактор от държавната телевизия, издигнал протестен плакат в най-гледаното време, е нещо повече от протест – тя е пробив в самата пропагандна машина, и то отвътре.

 дни след събитието френският президент Еманюел Макрон ѝ предлага закрила във Франция. Овсянникова обаче отказва, заявявайки, че ще остане в Русия заради децата си. От този момент нататък житейският ѝ път поема в посока, която прави възприемането ѝ като символ значително по-сложно. През април 2022 г. тя приема позицията на свободен кореспондент в германския вестник Die Welt и се премества в Берлин. Децата ѝ остават в Русия, тъй като бившият ѝ съпруг отказва да ги пусне. Наемането ѝ поражда протести сред украинските бежанци в германската столица с настояване медията да се откаже от сътрудничеството си с нея. Няколко седмици по-късно, когато е изпратена като репортер в Украйна, тя се сблъсква с реакция, съвсем различна от овациите: част от украинската общност и местните журналисти виждат в нейно лице не дисидент, а дългогодишна фигура от същата тази пропаганда. Нейната пресконференция в Киев е отменена, а сътрудничеството ѝ с вестника бързо приключва. Похвалена в началото дори от президента Володимир Зеленски, Овсянникова се оказва личност, чиято биография не се вписва лесно в нито един лагер.

През юли 2022 г. тя се завръща в Русия и отново излиза на самостоятелен протест – този път на крайбрежна улица срещу Кремъл. Плакатът гласи: „Путин е убиец. Войниците му са фашисти. 352 деца загинаха. Колко още трябва да умрат, за да спрете?“ Последва незабавен арест. На 9 август срещу нея е образувано дело за „неверни сведения“ за армията. Домът ѝ е претърсен, а тя е поставена под домашен арест с перспектива за присъда до 10 години затвор. Лицето от март вече е официално обвиняема по параграф, който тепърва ще бележи руското военно време.

Развръзката настъпва в началото на октомври. С помощта на „Репортери без граници“ Овсянникова успява да избяга от домашния арест заедно с малолетната си дъщеря. По думите ѝ тя сваля електронната гривна за проследяване, сменя седем автомобила и преминава границата пеша, преди да пристигне във Франция. Синът ѝ остава в Русия при баща си, поради което отвеждането на дъщерята се превръща в отделна, тежка лична цена на бягството.

Присъдата е произнесена задочно година по-късно. На 4 октомври 2023 г. тя е осъдена на осем години и половина колония с общ режим за „разпространение на неверни сведения“ за армията заедно с 10-годишна забрана да поддържа интернет страници и профили. Овсянникова определя процеса като политически. Три седмици по-късно, на 26 октомври, по искане на бившия ѝ съпруг тя е лишена и от родителски права върху двете си деца. Животът ѝ в Париж също не преминава спокойно: през октомври 2023 г. е хоспитализирана след внезапно прилошаване и съобщава за подозрителен прах пред дома си. Френската прокуратура обаче не открива следи от отравяне, а по-късно самата тя отхвърля тази версия. През есента на 2025 г. руската държава ѝ лепва още един етикет: на 3 октомври Министерството на правосъдието я вписва в списъка на „чуждестранните агенти“ със същата дежурна формулировка – разпространение на „фейкове“ за руската армия. В изгнание Овсянникова издава мемоарна книга и продължава да участва в международни форуми за човешки права, докато в Русия остава обявена за издирване въз основа на влязлата в сила присъда.

Именно тази двойственост прави случая ѝ много по-сложен от стандартния дисидентски образ. Нейните критици – сред които както руски опозиционери, така и украински журналисти – непрестанно напомнят, че с години Овсянникова е била част от същата тази система: не външен критичен глас, а вътрешен редактор, чиито очи се отварят едва с началото на войната. Това възражение е напълно основателно. Също толкова безспорен факт е обаче, че на онзи 14 март 2022 г. тя пое огромен личен риск (какъвто мнозина от нейните критици така и не поеха) и записа предварително признанието: „Срам ме е, че позволих да се лъже“, без да има каквато и да е гаранция за бъдещето си.

Протестният плакат прекъсна телевизионния сигнал едва за няколко секунди, но не нанесе поражения над апарата, който го произвежда. На следващата вечер „Время“ излезе точно по график, със същата водеща и непроменена версия за „специалната военна операция“. Държавната телевизия не загуби нито честотите си, нито своята аудитория. Законът за „фейковете“ не просто оцеля, а се превърна в гръбнак на военната цензура, по който оттогава бяха осъдени стотици. Вътрешното несъгласие в ефира на държавните канали, чийто рядък пробив беше именно тази акция, практически се изпари след нея. Запада отговори с жестове като наградата „Вацлав Хавел“ за творческо несъгласие и място по трибуните на международни форуми. Русия отговори с реални наказания: осем години и половина колония, отнети родителски права и етикета „чуждестранен агент“.

Като материален удар по руската пропаганда плакатът от 14 март 2022 г. не промени почти нищо: машината продължава да работи, а жената, която го издигна, е бежанка с тежка задочна присъда. Като символ обаче той направи тъкмо обратното – запечата в един-единствен кадър истината, че дори вътре в „Първи канал“ е имало човек, готов да изрече „тук ви лъжат“ в момент, когато тези думи вече костваха свободата. Кое от двете тежи повече, зависи от това какво избираме да считаме за краен резултат. Четири години по-късно обаче едно е абсолютно сигурно: цената беше платена от човека, а не от машината, срещу която той се изправи.

Талибаните наложиха забрана за смартфон на всички свои служители.

🇦🇫🚫📲 Върховният лидер на Ислямско емирство Афганистан и водач на талибаните мула Хайбатула Ахундзада наложи забрана върху използването на смартфони от членове на движението и държавни служители – мярка, която на пръв поглед звучи като поредната аскетична приумица на теократичната власт в Кабул, но при по-внимателен прочит издава нещо доста по-показателно: вътрешна тревога за сигурността в самото сърце на властовия апарат.

Според Afghanistan International министерството на правосъдието на ислямската република е разпространило документа сред ръководителите на военните съдилища, полицейски началници и разузнавателните служби на талибаните в осем провинции на страната – т.е. не сред цивилното население, а сред органите, които боравят с оперативно чувствителна информация.

Тъкмо адресатът на заповедта е по-красноречив от самата забрана. Когато един режим лишава от смартфони не учениците и пазарджиите, а собствените си военни магистрати, полицейски командири и разузнавачи, той по същество признава, че мобилното устройство в ръката на служителя е по-сериозна заплаха за вътрешната дисциплина, отколкото инструмент за нейното укрепване. Към документа е приложен и специален регистър, в който се вписват името, длъжността, мястото на служба, мобилният оператор и телефонният номер на всеки човек, попаднал под ограничение – бюрократична прецизност, която превръща забраната от риторичен жест в проследим административен механизъм. Нарушителите ще се третират като престъпници, а наказанието им ще бъде определено в съда; преходът от „забранено" към „наказуемо" е именно онова, което отличава една декларация от действаща норма.

Реакцията по места доби почти ритуален характер. След издаването на заповедта в социалните мрежи беше разпространено видео, на което член на талибаните собственоръчно унищожава смартфона си, а по данни на Kabul Now началникът на полицията в район Бармал в провинция Пактика и четиринайсет негови подчинени публично са строшили устройствата си. Подобни сцени – служители, които демонстративно чупят телефони пред камера – носят отпечатъка на показно подчинение, типично за движение, чиято легитимност все още почива повече върху верността към фигурата на върховния лидер в Кандахар, отколкото на институционални процедури. Заповедта не идва в условия на институционален вакуум: преди това департаментът по ислямско образование към министерство на образованието вече беше забранил на студентите да внасят смартфони в училищата и религиозните семинарии, така че настоящата мярка по-скоро разширява нагоре по йерархията една вече установена логика на дигитални рестрикции.

Важно е да се отбележи какво заповедта не казва: публично оповестеният документ, поне според наличните сведения, не уточнява изрично своите мотиви. Затова всяко обяснение остава изцяло в полето на анализа, а не на установените факти. И все пак обхватът на мярката (силовия и разузнавателния ешелон), поименната регистрация и криминализацията предполагат съображения за оперативна сигурност: страх от изтичане на информация, проследяване на комуникациите и уязвимост към чуждо техническо разузнаване. Това е ирония, която преследва всяка бунтовническа организация, поела държавната власт – тази мрежова конспиративност, която някога позволи на талибаните да оцелеят срещу технологичното превъзходство на западната коалиция, сега се обръща навътре като инструмент за затягане на контрола върху собствените редици.

Този вътрешен сюжет придобива допълнителна тежест, поставен срещу траекторията на Кабул в сферата на външната политика. През 2021 г. талибаните завзеха властта в Афганистан, събаряйки подкрепяното от САЩ правителство. През 2024 г. руският президент Владимир Путин ги нарече „съюзници в борбата с тероризма", а през лятото на 2025 г. Москва стана първата столица, която призна Ислямския емират Афганистан, изключи движението от списъка на терористичните организации и прие негов посланик. През май тази година Русия и талибаните подписаха споразумение за военно-техническо сътрудничество – документ, подписан от Сергей Шойгу – секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – без да са известни конкретни подробности. Малко след това Москва предложи на Кабул да възстановят оставената в страната съветска военна техника, затваряйки един символичен кръг от епохата на 1980-те.

Мащабът на това сближаване обаче следва да се чете трезво. Ориенталистът Руслан Сюлейманов определя сделката по-скоро като „символична" по своя характер и изключва формирането на „военен съюз", подобен на отношенията между Русия и Северна Корея. В неговия прочит руското присъствие ще бъде ограничено до изпращане на военни специалисти и провеждане на „местни учения и инструктажи". Именно тази дистанция между жеста и същността е ключова за разбирането на двата паралелни процеса, които се разгръщат в Кабул.

И тук двете линии, вътрешната забрана и външното партньорство, се срещат в обща точка. Режим, отворил едновременно вратата за руски военни инструктори и затворил джобовете на собствените си разузнавачи за смартфони, демонстрира характерната за талибаните асиметрия: висока готовност за външна легитимация и дълбоко недоверие към собствената сигурност. Забраната не е изолиран акт, а индикатор за консолидация, в която движението вече не воюва за държавата, а се опитва да я обезопаси отвътре – дори срещу самата себе си. Колкото по-нашироко Кандахар отваря емирата за чуждо технологично и военно съдействие, толкова по-настойчиво ще се стреми да капсулира потоците от информация в собствения си апарат, защото признанието отвън не премахва, а изостря параноята от проникването отвътре. В този смисъл ритуално счупеният телефон на полицейския началник от Бармал е не куриоз, а малък барометър на една власт, която все още се чувства обсадена в собствената си столица.

Кремъл разпореди на ФСБ да опази интернета, който самата тя руши.

🇷🇺🚫🛜 В списъка с утвърдени президентски поръчения, публикуван на официалния сайт на Кремъл след съвещание на президента Владимир Путин с правителството от 23 април, се крие най-красноречивото признание за състоянието на руската дигитална среда от началото на войната срещу Украйна. Путин възложи на Федералната служба за сигурност (ФСБ) да подсигури безпроблемна работа на интернет – но не изобщо, а единствено в строго очертан периметър: достъпът до федералния портал „Госуслуги“, платежните системи и услугите за записване при лекар трябва да бъде гарантиран дори в периоди на наложени рестрикции.

„Работата на портала „Госуслуги“, на платежните системи и на услугите за запис при лекар трябва да бъде осигурена дори наличие на при общи, базови ограничения“, заяви Путин, сравнявайки търсения механизъм с възможността за спешни обаждания от мобилен телефон при нулев баланс. Техническата възможност за това, добави той, съществува и трябва да бъде реализирана.

На пръв поглед поръчението звучи като рутинна административна грижа за гражданите. Реално обаче то е документирано признание, че кампанията за „зачистка“ на руския интернет, ръководена от самата ФСБ вече близо година, е започнала да поразява инфраструктурата на самата държава. Когато президентът е принуден изрично да нареди на спецслужбата да не изключва порталите за държавни услуги, банковите разплащания и достъпа до лекар, посланието е очевидно: общите, безразборни ограничения вече са нанесли достатъчно щети, че да застрашат функции, които Путин смята за критични за собствената си легитимност. Поръчението не смекчава курса на блокиране – то се опитва да изреже от него анклави на работещ интернет, оставяйки всичко останало под ножа.

За да се разбере мащабът на този обрат, е нужно да се проследи кой и как пое контрола над руския дигитален периметър. Според данни на независимото издание The Moscow Times и на анализ на Фондация „Карнеги“ за международен мир, през лятото на 2025 г. надзорът върху интернет премина от техническите звена на ФСБ – Център за информационна сигурност (ЦИБ) и Научно-техническа служба – към т.нар. Втора служба, наречена официално Служба за защита на конституционния строй и борба с тероризма. Това ведомство, оглавявано от генерал-полковник Алексей Седов, наследява функциите на легендарното Пето управление на КГБ, създадено навремето за борба с „идеологическата диверсия“. Институционалната логика на въпросния преход е ключова за правилното разбиране на процеса: за Втора служба интернет не е икономическа инфраструктура, а подозрителна и хаотична среда, изискваща постоянна филтрация, а нейният инструментариум се изчерпва със забрани, глоби и блокирания. Именно служители на това звено, според цитираните доклади, са свързани с опитите за отравяне на опозиционните политици Алексей Навални и Владимир Кара-Мурза – обстоятелство, което очертава културата на ведомството, на което сега е поверена съдбата на руския интернет.

Повратната точка, по реконструкцията на „Карнеги“, настъпва след терористичната атака в концертната зала „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г., отнела живота на 151 души, когато Седов предлага на Путин да „въведе ред в интернет“ и получава за това практически неограничени пълномощия. Оттам нататък ескалацията е стъпаловидна и отлично документирана: първоначално ограничаване, а след това пълно блокиране на гласови разговори в WhatsApp и Telegram; системен натиск срещу VPN; въвеждане на механизъм на „бели списъци“ от одобрени ресурси, където към момента фигурират над 120 услуги, при условие че цялата им изчислителна инфраструктура се намира на руска територия; и редовни изключвания на мобилния интернет, които в Москва достигнаха кулминация с близо 3-седмично спиране през март. Юридическият гръбнак на тази архитектура беше положен месец по-рано, когато Путин подписа закон, който дава правомощия на ФСБ да се разпорежда с прекъсването на връзката, а операторите – да изпълняват незабавно нарежданията за блокиране, получени от спецслужбите.

Декларираната мотивация зад изключванията е сигурността – ограничаване на мобилния сигнал в погранични райони и около мегаполисите, за да се спре навигацията на украинските дронове. Но именно тук се отваря бездна между обявената цел и реалната цена, която руската икономика и общество плащат. Безразборното спускане на цифровия мрак върху цели градове не прави разлика между заявката, която евентуално насочва дрон, и тази, задвижваща банков превод, медицинска консултация или подаване на документ в „Госуслуги“. По същество указът от 23 април е опит да се въведе тази разлика със закъснение – да се изградят дигитален коридор, през който жизненоважните услуги да продължат да работят, докато останалата мрежа е задушена. Според съобщения в руски медии от съвещанието се очаква правителството и ФСБ да докладват за устойчив достъп на гражданите до тези услуги; формулировката обаче издава, че решение няма и такова тепърва ще се търси.

Този вътрешен конфликт не е технически, а политически, и тъкмо тук се намесва най-чувствителната част от цялата картинка. В материал от 24 май британският вестник The Guardian цитира източници, близки до Кремъл, които описват дълбокото разочарование сред руския елит – настроение, обобщено от добре свързан представител на бизнеса с думите, че „има дълбоко разочарование от Путин“ и нарастващо „усещане за надвиснала катастрофа“. Сред конкретните поводи за недоволство блокадата на интернет заема едно от челните места: вътрешен източник от Кремъл описа пред изданието ситуацията на трапезата с горчивата констатация, че „сега сме някъде по-близо до Северна Корея“. Според същата публикация, фигури като говорителя на Кремъл Дмитрий Песков и първия заместник-ръководител на администрацията Сергей Кириенко, отговарящ за вътрешната политика, насаме са се опитвали да отклонят Путин от най-крайните ограничения, но без успех. Анализът на „Карнеги“ добавя към тази картина и премиера Михаил Мишустин, и министъра на дигиталното развитие Максут Шадаев, които се застъпват за „по-малко разрушителни подходи“. Съпротивата им се проваля по една структурна причина: Седов е дългогодишен приближен на Путин с пряк контрол върху силовия апарат, а докато войната продължава, президентът систематично застава на страната на спецслужбите. Песков, от своя страна, публично сигнализира трайност, заявявайки, че ограниченията „ще останат толкова дълго, колкото е необходимо“.

Цената на този избор вече е осезаема. По данни на „Карнеги“ рейтингът на одобрение на Путин е спаднал със 7,3% за три месеца, а неодобрението е нараснало с 5,7% – показатели, които са сред най-внимателно следените в Кремъл и превръщат интернет блокадата от технически казус в проблем за режима. Появи се и нещо изключително рядко за военновременна Русия – протести срещу ограниченията, проведени въпреки тежките репресии от страна на службите срещу подобни акции.

Указът от 23 април не бележи отстъпление, а опит за институционален компромис, при който наложеният от ФСБ императив на сигурността остава недосегаем, докато се търси начин неговите странични щети да бъдат изолирани от критичните за гражданите функции. Това е признание за провал на дизайна, не за провал на курса: вместо да преосмисли логиката на безразборните интернет блокади, Кремъл се опитва да ги облекчи технологично, възлагайки задачата на ведомството, чиято институционална култура поначало третира свободния интернет като заплаха. Оттук произтича и фундаменталното противоречие на цялата конструкция – ФСБ е едновременно източникът на проблема и инстанцията, на която е възложено неговото решение.

Доколкото войната с Украйна остава определящият фактор в сметките на Путин, балансът ще продължава да се накланя в полза на сигурността за сметка на свързаността, а поръченията като това от 23 април ще играят ролята на клапани за изпускане на налягането – достатъчни да опазят минимума от функциониращи държавни услуги, но не и да обърнат посоката на една безпрецедентна изолация, чиято логика все по-често напомня на Северна Корея, чиито модели на контрол доскоро бяха немислими в страна с мащабите и интегрираността на руската икономика.

Иран постепенно връща достъпа на населението си до интернет.

🇮🇷 NetBlocks съобщи, че достъпът до световния интернет в Иран постепенно се възстановява след 88 дни, около 2093 часа, на почти пълно изключване от международните мрежи. Според мониторинг групата това е най-дългото прекъсване на интернет на национално ниво в съвременната история.

Подновяването на интернет връзката следва нареждане на президента Масуд Пезешкян към Министерството на съобщенията, но Съдът по административно правосъдие на Ислямската република блокира основополагащ документ, на който се опира решението, и оставя правния режим на свързаността в неустановено състояние.

Блокадата започна на 28 февруари, в първите часове на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел срещу ирански обекти. Преди това, между 8 и 28 януари, Иран вече беше прекъснал свързаността за 20 дни на фона на протестите срещу режима. След подновяването на бойните действия през февруари нивото падна първо до 4% от обичайното, а към 6 март NetBlocks отчете 1%. Достъп до световни услуги имаха само потребители със скъпи и технически развити VPN решения, а броят на свалянията на VPN приложения скочи с над 500% през първите дни на блокадата.

Решението за подновяване беше взето от Щаба за управление и регулиране на киберпространството, ръководен от първия вицепрезидент Мохамад Реза Ареф. Според официалното комюнике той е одобрил „възстановяване на интернет до състоянието преди януари 2026 г.". В публикация в X Ареф отбеляза, че „е предприета първата стъпка към свободен и регулиран достъп до киберпространството" и добави, че мярката ще облекчи „умните услуги" и наукоемкото развитие. Заместник-министърът по политиката за информационни и комуникационни технологии Ехсан Читсаз обяви поетапно връщане на услугата в рамките на следващите 24 часа. Говорителят на правителството Фатеме Мохаджерани го отнесе „към следващите дни", без да даде твърд срок.

Часове след нареждането Съдът по административно правосъдие спря изпълнението на документа, който създава Специалния комитет за организация и управление на киберпространството – правният инструмент, с който беше формулирано разпореждането на президента. Според Euronews съдът е приел подадените искания за отмяна и е поставил делото в режим на ускорено разглеждане. Към момента няма публично потвърждение колко от обявеното подновяване е стигнало до крайните потребители и какви категории трафик са отворени.

Икономическата цена на блокадата беше призната официално от иранската администрация. Министърът на съобщенията Сатар Хашеми посочи разход от около 35,7 млн. долара на ден – над 3 млрд долара за периода. Засегнати са били мобилни услуги, фиксирани мрежи, WhatsApp, Telegram, Slack, Skype и редица бизнес платформи, които иранските предприятия използват за връзка с международни клиенти.

Конфликтът около подновяването на услугата разкри вътрешно разцепление в иранската политическа система. Изпълнителната власт около Пезешкиан търси връщане към икономическа нормалност след подписаното на 8 април примирие със САЩ. Институциите, които контролират информационното пространство – Висшият съвет за киберпространство, Революционната гвардия (IRGC) и Върховният съвет за национална сигурност – запазват инструментите за натиск, използвани по време на войната и протестите от януари. Съдът по административно правосъдие, който формално преглежда подзаконовите актове, се появява като трета фигура с независим лост.

Цифрата от 35,7 млн. долара дневно, която идва самото правителство, вероятно е консервативна и не отразява загубите по експортните вериги, технологичния сектор и услугите за иранската диаспора. Възстановяването на свързаността е и сигнал към регионалните търговски партньори след примирието, че Техеран планира да върне страната към интернет свързаност.

Продължилото три месеца изключване от интернет лиши международните медии, организациите за човешки права и OSINT общността от способността да следят независимо ситуацията в страната, включително жертвите от удари, протести и арести. Дори частичното връщане на свързаността ще промени видимостта на събитията в Иран – ефект, който режимът ще се опита да контролира чрез селективно блокиране на конкретни услуги, а не чрез нова тотална блокада.

Към късния следобед на 26 май NetBlocks отчита частична връзка от потребители в големите градове, но не и възстановяване на цялостните международни маршрути. Окончателното решение на Съда по административно правосъдие предстои.

Дигитален апартхейд в Иран: Как режимът в Техеран изолира 90 милиона граждани от света.

🇮🇷 Началото на съвместната военна кампания на Израел и САЩ срещу Иран преди точно 80 дни беляза началото на безпрецедентен акт на държавна репресия: режимът в Техеран изолира напълно повече от 90 млн свои граждани от глобалната мрежа.

Към днешна дата цялата страна продължава да тъне в всеобхватно информационно затъмнение – най-дълго продължилата интернет блокада в световната история. Спирането на интернет е добре познат инструмент в арсенала на режима, който прекъсна връзката на своите граждани със света както по време на предишните протестни вълни, така и по време на войната през юни миналата година.

Но след примирието, подписано в началото на април, блокадата не беше вдигната и няма изгледи режимът да има намерението да го стори. Напротив, Техеран консолидира дигиталните репресии: само пропагандистите и бизнесмените, които могат да си позволят да плащат прекомерни такси, разполагат с интернет достъп, но огромното мнозинство от населението остава откъснато от света. Някои имат достъп до сателитен интернет от Starlink терминал на Илон Мъск, но това крие сериозен риск. Нов закон, приет от парламента едва преди няколко седмици, приравни използването му с шпионаж.

Досега иранският режим позволяваше на цялото население ограничен достъп до интернет. През 2009 г. със Зеленото движение – вълната от протести срещу изборните измами – режимът разбра, че интернет може да бъде заплаха за кървавата му хватка, и върховният лидер аятолах Али Хаменей създаде Върховния съвет за киберпространство. Този орган отговаряше за създаването и поддръжката на автономна вътрешна мрежа, наречена Национална информационна мрежа (NIN), която разполага със собствена инфраструктура.

По същество тя работеше с един-единствен шлюз към външния свят, контролиран от режима. В същото време приложенията за чат и социалните медии бяха заменени от местни еквиваленти, които бяха обект на стриктен държавен контрол: иранската версия на WhatsApp е Bale, еквивалентът на Telegram е Eitaa, а Sorush имитира Instagram. Никое от тези приложения не позволява изпращането на криптирани съобщения, а студентите бяха принуждавани да ги инсталират, за да могат да комуникират с университетите или администрацията.

Дигитален апартхейд

Амир Рашиди, директор по киберсигурност и цифрови права в Miaan Group – организация, която се бори за дигитална свобода – обясни пред l’ARA, че след началото на въздушните удари от САЩ и Израел иранският режим е променил стратегията си и оставя по-голямата част от населението без интернет връзка, давайки достъп единствено на определени групи: „Достъпът до интернет вече не е обществена услуга с ограничения, той се превърна в привилегия, предоставяна от режима.“

Той увери, че са преминали от класическа система за цензура към дискриминационна архитектура: повечето хора могат да имат достъп само до иранската мрежа NIN и само привилегирован елит, свързан с режима, има достъп до глобалната мрежа. Освен това съществуват бели SIM карти, изискващи разрешение за сигурност на високо ниво. Рашиди е принуден да напусне Иран през 2010 г. и успява да избяга от репресиите към Италия, където живее в момента.

Наложените рестрикции означават, че реалният достъп до интернет е в ръцете на привилегирована шепа хора в своеобразен дигитален апартхейд. Само преди няколко седмици беше стартирана услугата Internet Pro, предназначена за бизнеси, компании, стартъпи, търговци, изследователски институции и гилдии, предлагаща по-малко ограничен достъп до международни услуги и по-стабилна връзка.

За да я получите, трябва да имате лицензирана компания и да кандидатствате пред телекомите, представяйки всичките си лични и бизнес данни. Ако бъдете одобрен за потребител, получавате SIM карта и вече можете да осъществите достъп до интернет със специфичен IP адрес. По този начин се получава дадено ниво на достъп, което е изцяло проследимо и контролирано.

„Може би на Вас като журналист ще ви бъде предоставен достъп до BBC, но не и до YouTube, а на друг човек – обратното“, предупреждава Рашиди. Освен това тази система е много скъпа: 10 евро на GB трафик, а това не включва цената на VPN.

Платформата Netblocks, която наблюдава трафика на данни в мрежата, потвърждава, че едва между 1 и 2% от интернет връзките в Иран продължават да са активни към днешна дата.

Рашиди обяснява, че с оглед на войната приоритетът на режима е да контролира гледната точка, поради което позволява на своите пропагандисти да публикуват в социалните мрежи: „Аз съм против тази война, защото тя ражда два проблема: държавите, които ни атакуват отвън, и режимът, който убива отвътре. Гласовете, които чуваме от Иран, засилват пропагандата. И два месеца по-късно алгоритмите усилват тази машинария.“

Освен това блокадата на интернет носи след себе си опустошителен икономически ефект, а въздействието е още по-тежко върху малките предприятия, които се ръководят предимно от жени. Редакторка от Техеран, с която се свърза този вестник и която пожела анонимност, обяснява че рекламният и преводаческият сектор са сред най-потърпевшите от дигиталното затъмнение. „Без интернет дейността спадна: работех в рекламна компания, която ме уволни, както и 80% от персонала, а издателството направи заплатата ми наполовина.“ Жените, които са издържали семействата си, продавайки занаятчийски изделия или домашна храна онлайн, също са загубили работата си.

Експертът по киберсигурност предупреди, че блокадата не е проблем само за иранците. „Режимът успя да създаде технология, която позволява дискриминационен достъп до система за свободен интернет. Това не е като в Китай, където интернет винаги е бил под правителствен контрол. И това е нещо, което сега той може да изнесе във всяка една авторитарна система.“

Украйна се изкачи до 55-о място в Световния индекс за свобода на печата.

📰 📈 🇺🇦 Украйна се изкачи до 55 място от 180 държави нагоре в Световния индекс за свобода на печата, което бележи скок със 7 места спрямо година по-рано и общо 50 позиции след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.

Според най-новия индекс тя вече изпреварва по свобода на печата няколко страни от Г-7, включително Италия, Япония и Съединените щати.

Индексът оценява страните по пет критерия: политически, икономически, социални, културни условия и условия за сигурност. Украйна бележи подобрение в политическата, социалната и културната категория, сподели Полин Мофре, ръководител на проектите за Украйна в „Репортери без граници“ (RSF), пред обществената телевизия „Суспилне“ на 30 април.

„Медийният пейзаж в Украйна е много устойчив. Журналистите тук продължават да разследват случващото се в страната и да отправят предизвикателства към властимащите, а това води до по-голяма прозрачност“, отбеляза Мофре.

Тя посочи, че сред последните събития, допринесли за подобрението, са подновения достъп на журналисти до заседанията на парламентарните комисии във Върховната Рада от януари и създаването на група в WhatsApp за директна комуникация между украинския президент Володимир Зеленски и стотици украински журналисти.

В същото време Мофре подчерта, че въпреки напредъка през последната година, свободата на печата в Украйна остава в „проблемно“ състояние. Тя припомни, че RSF настоява за прекратяване на националния телемаратон с аргумента, че той отслабва медийния плурализъм, както и за подобрения в законите, свързани с прозрачността на собственост.

Тя заяви, че RSF настоява още властите да премахнат пречките пред журналистите, работещи във фронтовите региони, включително в Херсон и Суми, „където някои военни не допускат репортери без обяснения, свързани със сигурността“.

Омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец заяви, че 26 украински журналисти и медийни служители са незаконно задържани от руската армия, а Международният комитет на Червения кръст потвърди ареста само на един от тях. Той направи изказването на кръгла маса на тема „Устойчивост и благосъстояние на украинските медийни професионалисти по време на война“, според репортаж на „Укринформ“ от 24 март.

„През 2025 г. големият ни екип, който се фокусира над връщането на украински граждани, включващи цивилни заложници, военнопленници и деца – успя да върне само трима украински журналисти“, призна омбудсманът.

Кувейт освободи американския журналист след 52 дни в ареста заради кадри от войната с Иран.

🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.

Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.

Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.

В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.

Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.

Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.

Русия е на предпоследно място в света по интернет свобода, зад нея – Северна Корея.

🇷🇺🔐🌐 Русия е сред най-лошите държави по отношение на свободата в интернет, според тазгодишната издание на световната класация, изготвена от Cloudwards, в която страната получи едва 4 от 100 точки и се класира на предпоследно място. Зад нея остава единствено Северна Корея с 0 точки.

Сходни са показателите на Иран, Китай и Пакистан. При съставяне на рейтинга се взима предвид шансовете за свободно изразяване на политически и граждански възгледи онлайн, както и достъпността на VPN услуги, торент сайтове и съдържание за възрастни.

Русия не беше призната за „напълно свободна“ в нито една от категориите, тъй като властите ограничават или системно блокират глобалните лидери като YouTube, X, Instagram, Facebook, TikTok, WhatsApp, Telegram и независими медии. При това Русия е отделена като държава с едни от най-строгите мерки във връзка с VPN услугите. От Северна Корея я отличава единствено фактът, че достъп до интернет за момента имат не „само най-приближените до властта“.

Най-високо ниво на свобода в интернет демонстрират 11 държави, получили 92 от 100 точки. Това са Белгия, Дания, Исландия, Нова Зеландия, Норвегия, Словакия и Финландия. Според изследването в изброените няма ограничения върху свободата на словото онлайн, достъпа до социални мрежи и VPN, макар да има известни проблеми с торент ресурсите.

Руските власти започнаха да налагат безпрецеденти ограничения над интернет трафика след инвазията в Украйна. В началото бяха закрити или прогонени независимите медии, блокирани бяха Instagram и Facebook, и беше въведена административна и наказателна отговорност за „фейкове“ новини и „дискредитиране“ на армията. Последва умишлено забавяне на трафика, който лиши страната от достъп до YouTube. Блокирани бяха и чат приложенията Signal, Viber и Discord.

През 2025 г. започнаха редовни спирания на мобилния интернет по цялата територия на Руската федерация под предлог борба с украинските дронове. Властите ограничиха достъпа до ресурси с „бели списъци“, които включват изчерпателен списък от разрешени сайтове, а всички останали ресурси в мрежата автоматично се блокират, ако не присъстват в списъка. В резултат на това Русия се превърна в световен лидер по интернет затъмнения. По изчисления на Top10VPN, прекъсванията са засегнали реално цялото население на страната от 146 милиона души.

През 2026 г. президентът Владимир Путин задължи оператори да прекъсват всякаква връзка на гражданите по искане на ФСБ. Де факто бяха блокирани WhatsApp и Telegram – най-популярните месинджъри в страната с аудитория от 100 милиона потребители.

През последната седмица Кремъл въведе почти едновременно няколко мерки за засилване на контрола над интернет. Министерство на цифровото развитие предписа на операторите от 1 април да спрат зареждането на баланса в Apple ID с мобилна сметка, а от 1 май да въведат лимит за задграничен трафик от 15 GB с цел отнемане на достъпа до VPN услугите. Ведомството взе решение също да лишава от акредитация всички IT компании, позволяващи достъп до ресурсите си по VPN. За същото нарушение дигиталните платформи ще бъдат изваждани от „белия списък“ с ресурси, които продължават да работят при изключен интернет.

Доверието в Путин се срива след мащабни блокирания на Telegram и VPN услуги

🇷🇺📉 Общественото доверие към руския президент Владимир Путин отбелязва значителен спад след поредица от агресивни стъпки за блокиране на Telegram и VPN услугите, съобщава The Moscow Times.

Последните данни на фондация „Обществено мнение“ (ФОМ) показват, че делът на руснаците, доверяващи се на Путин, е спаднал с 5% само за седмица – от 76% на 71%. Това проучване, проведено в периода 27-29 март, представлява най-резкия спад, регистриран от фондацията поне от 2019 г. В същото време броят на хората, които казват, че „по-скоро не вярват“ на лидера, се е повишил от 13% на 17%.

Спадът в одобрението не се ограничава само до самия Путин. Рейтингите на правителството и на премиера Михаил Мишустин също паднаха с около 2%. Рейтингите на партиите отразяват идентична тенденция: управляващата партия „Единна Русия“ загуби 3% до 38%. Либерално-демократическата партия (ЛДПР) падна до 9%, а Комунистическата партия (КПРФ) остана на 8%. За разлика от тях „Нови хора“ бележи лек ръст до 6%. Социолозите отбелязват и повишаване на протестните нагласи, като все повече респонденти вярват, че много хора биха се включили в евентуални демонстрации.

Данните на Всеруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) потвърждават посочените констатации. Според доклада му за март одобрението за Путин е спаднало до 70,1% само за една седмица, докато нивото на доверие се е понижило до 75%. От началото на годината общото доверие е намаляло с 4,3%.

В същото време броят на хората, които не одобряват действията на Путин, е нараснал от 14,8% през януари до 18,3% през март. Подкрепата за „Единна Русия“ също бележи спад, достигайки 29,3%.

Open Observatory of Network Interference (OONI) докладва, че към момента 80% от услугите на Telegram са блокирани. Михаил Осеевски, ръководител на Ростелеком, посочи, че трафикът на приложението в мрежата на Т2 е спаднал 10 пъти.

Прекъсванията на интернет се случват в цяла Русия от май 2025 г. Мониторинг проекти заявиха, че властите редовно прилагат рестрикции в 62 региона, а 72 региона са приели „бели списъци“ с одобрени уебсайтове.

Освен това Министерство на цифровото развитие въвежда нови мерки, за да спре хората да заобикалят тези блокади. Това включва забрана за мобилните оператори да позволяват на потребители да зареждат баланса си в Apple ID чрез телефонни сметки, което затруднява плащането на VPN услуги.

На 2 април 2026 г. се появиха съобщения, че Кремъл е наредил на най-големите руски дигитални платформи да се включат в усилията за блокиране на VPN. По време на среща, проведена на 30 март, министерството е инструктирало над 20 големи компании, сред които Сбербанк и Яндекс, да попречат на своите потребители да осъществяват достъп до техните ресурси с тези инструменти.

Властите предоставиха на бизнеса списък със забранени VPN услуги и изискаха от тях да докладват за всяка новооткрита услуга на държавния регулатор Роскомнадзор. Компаниите, които не спазят изискванията, са изправени пред тежки последици, като загуба на ИТ акредитация и данъчни облекчения.

Демокрация срещу контрол: Путин в небрано лозе по време на срещата с Пашинян в Кремъл.

🇦🇲🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изглеждаше видимо неловко по време на официална среща с арменския премиер Никол Пашинян в Кремъл, докато последният обяснява за демократичните избори в Армения и напълно свободния достъп до социални медии за нейните жители.

Докато Пашинян говореше за общинските избори в страната си, които се провеждат два пъти годишно, един от кадрите хвана как Путин мести краката си, почуква с ходила и нервно поправя ноктите си.

„Що се отнася до нашите вътрешни политически процеси, знаете, Армения е демократична държава. Всъщност ние провеждаме общински избори два пъти годишно, силно политизирани“, обясни Пашинян. „Хората гласуват за или против политически партии, но това е фундаментален въпрос за нас.“

„Бих искал да отбележа, че например ни предстоят парламентарни избори, избори за членове на парламента и въз основа на резултатите от тези избори се избира министър-председателят“, продължи той.

„Уверен съм, че след предстоящите ни избори демокрацията в Армения и властта на народа ще са подсилени допълнително“, обобщи той.

В даден момент от изказването си Пашинян направи контраст между политиката за социалните медии в своята страна и безпрецедентните мерки за цензура, налагани от Кремъл през последните месеци.

„Нашите социални медии, например, са 100% свободни. Няма абсолютно никакви ограничения“, каза Пашинян.

Въпреки че на моменти думите му пред Путин прозвучаха настъпателно, Путин предупреди Армения, която се стреми към членство в Европейския съюз, че няма как да бъде част от ЕС и едновременно с това да бъде част от икономическия съюз на Москва, съобщи Асошиейтед Прес.

Армения, която миналата година сключи споразумение с посредничество от САЩ, сложило край на конфликта с Азербайджан в Нагорно Карабах, все по-често се стреми да укрепи връзките със САЩ и ЕС. Пашинян посочи, че планира членство в ЕС, а правителството му замрази участието на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Говорейки в началото на разговорите с Пашинян в Москва, Путин заяви, че Русия е „абсолютно спокойна“ във връзка с усилията на Армения за изграждане на по-тесни връзки с ЕС, но подчерта, че „не е възможно да бъде в митнически съюз с ЕС и Евразийския икономически съюз“.

Воденият от Русия икономически блок, създаден през 2015 г. и включващ още Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, е единен пазар, позволяващ свободното движение на стоки, капитали и работна ръка.

Руският чат месинджър MAX претърпя пореден срив.

🇷🇺 Руският чат месинджър MAX, налаган от властите като надеждна алтернатива на Telegram и WhatsApp, претърпя поредица от мащабни технически сривове през последните дни. На 30 март руски потребители от цялата страна докладваха за невъзможност да изпращат съобщения, да зареждат снимки и да пускат видео.

Според данни на мониторинг платформата СБОЙ.РФ в рамките на денонощието са постъпили 436 жалби, като най-засегнати са Москва и Московска област, Самара, Краснодар и Санкт Петербург. Два дни по-късно, на 1 април, сривовете продължиха с 393 регистрирани оплаквания и проблеми в над 20 руски региона, включващи Татарстан, Архангелска и Липецка област. Сред най-честите оплаквания бяха невъзможност за получаване на известия, срив на мобилното приложение и блокиране на акаунти без обяснение. Разработчиците на MAX така и не излязоха с официално обяснение за причините.

Сривовете на MAX са особено показателни предвид момента, в който се случват. От средата на март органът за контрол на средствата за масова информация „Роскомнадзор“ ограничава активно достъпа до Telegram на територията на Руската федерация. На 10 февруари ведомството потвърди официално, че налага ограничения върху месинджъра, а от 16 март достъпът до него спадна до около 75%, като близо 80% от всички заявки към домейните на Telegram се провалиха, по данни на Общество за защита на интернет. Тези ограничения не са новост: от август 2025 г. са блокирани гласовите обаждания в Telegram, а от февруари 2026 г. изпращането на медийни файлове, гласови съобщения и видео се зареждат с големи затруднения или изобщо не се отварят.

Опитите за блокиране на Telegram доведоха до верижна реакция, засегнала други популярни руски онлайн услуги. Yandex, стрийминг платформата Kinopoisk и куриерската компания CDEK също отчетоха смущения в работата си, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty. В съвременна Москва, където ежедневието е зависимо от мобилния интернет за таксита, доставки на храна и онлайн карти, прекъсванията засягат пряко качеството на живот на милиони хора.

На фона на тези ограничения руските власти се опитват агресивно да налагат MAX като заместител на чуждите социални платформи. Приложението, разработено от VK, е предварително добавено на всичките нови мобилни устройства, продавани в Русия. Към днешна дата са отчетени над 107 млн регистрации и 77 млн потребители, активни на дневна база, въпреки че тези данни идват единствено от пресслужбата на VK и нямат независима проверка.

Оценката на потребителите обаче очертава новия продукт значително по-негативно – рецензиите в Google Play изобилстват от оплаквания за замръзване, недоставени съобщения и отсъствие на базови функции. Експертите от RKS Global установиха, че MAX събира IP адреси, геолокация, списъци с контакти и биометрични данни, като политиката за поверителност дава възможност за споделяне на информация с „държавни органи и партньори на компанията". Военни командири в Русия алармират, че месинджърът не е безопасен за комуникация, докато обикновените потребители масово се опитват да го избягват, отбелязва The Moscow Times.

Ситуацията разкрива системно противоречие в дигиталната политика на Кремъл. Стремежът му да елиминира независимите платформи за комуникация и да наложи насила контролирана алтернатива води до двоен ефект: нито Telegram е напълно блокиран, нито MAX е способен да поеме ролята му. По данни на Carnegie Endowment for International Peace, решението за ограничения на Telegram е продиктувано от желанието на Владимир Путин да контролира информационните потоци, но удря на камък, тъй като дигиталната инфраструктура не разполага с капацитет за пълноценна замяна. Междувременно Telegram продължава да се радва на глобален интерес със своите над 95 млн активни потребители в Русия и остава далеч по-функционален от държавната алтернатива – дори и към днешна дата с наложения му от държавата режим на ограничения.

Москва с мащабни прекъсвания на мобилния интернет за пети пореден ден.

🇷🇺🚫🛜 Жителите на руската столица Москва съобщават за мащабни проблеми с достъпа до мобилен интернет за пети пореден ден, предава изданието „Код Дурова“. Според източници на РБК смущенията се дължат на тестове на система за блокиране на платформи, които не са включени в „белия списък“ на предварително одобрени от Кремъл домейни.

Анализ на „Агентство“, базиран на данни от Downdetector и „Сбой.рф“, показва, че оплаквания са постъпили от почти всички административни окръзи на Москва с изключение на Нова Москва. Най-сериозна е ситуацията в Централния административен окръг, където са засегнати 9 от 10 района, докато най-висока концентрация на сигнали има в Басманния и Мешчанския район.

Проблеми бяха докладвани още в Югозападния, Южния, Югоизточния и Източния административен окръг, включително в райони като Конково, Лефортово и Соколники. Представител на проекта „На связи“ посочи, че за първи път в Москва се наблюдават пълни локални прекъсвания, при които услугата изчезва едновременно при всички оператори в рамките на цял район. Досега подобни мерки бяха с по-ограничен обхват и засягаха по-малък брой потребители. В определени случаи е достъпно съдържание само от „белия списък“, докато в други мобилната мрежа е напълно спряла. Ограниченията засягат и Wi-Fi мрежите в някои линии на метрото, тъй като техните рутери работят чрез SIM карти.

Вестник „Коммерсант“ цитира източници от телекомуникационния пазар, според които мобилните оператори са получили нареждане за „външни ограничения“ на трафика в конкретни зони. Експерти поясниха пред РБК, че Министерството на цифровото развитие тества механизми за филтриране на мрежата, които вече са били прилагани в други руски региони, но сега достигат до Москва.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди, че ограниченията се извършвани в законовите рамки и са продиктувани от съображения за сигурност. Той призна за възможни затруднения пред бизнеса, но увери, че ситуацията е предмет на последващ анализ.

Мащабна кибератака блокира ресурсите на „Роскомнадзор“

🇷🇺 Федералната служба за комуникационен надзор (Роскомнадзор) съобщи, че кибератака е спряла достъпа до нейните онлайн ресурси, а атакуващите сървъри и ботнети са били локализирани основно вътре в страната, съобщава Forbes Russia. Атаката е засегнала ресурси на Министерство на отбраната и инфраструктура на Главния радиочестотен център.

От Роскомнадзор описаха атаката като комплексна, многовекторна и разгърната на различни мрежови нива. Уточнено е, че атакуващите сървъри и ботнети са оперирали основно от територията на Руската федерация.

Като източници на злонамерен трафик бяха посочени САЩ, Китай, Обединеното кралство и Нидерландия. От ведомството заявиха, че специалисти са успели да отделят вредния трафик и да го пренасочат към сървъри за филтриране (scrubbing servers), в резултат на което достъпността на ресурсите вече е възстановена.

Роскомнадзор е руската федерална служба, която упражнява надзор върху комуникации, информационни технологии и масови медии. Тя има правомощия да разпорежда на интернет доставчиците да ограничават достъпа до сайтове и услуги в рамките на въведената от Кремъл система за онлайн блокиране.

Human Rights Watch описва инструментите на Роскомнадзор като средства, които позволяват непрозрачно блокиране и мащабна държавна цензура, която свива пространството за свободно изразяване в интернет.

По-рано беше съобщено, че DDoS атака е нарушила системата за онлайн гласуване в Русия и свързаните с нея държавни дигитални услуги, като Роскомнадзор призна за влошена свързаност, в резултат на голям срив в телекомуникационна мрежа.

Тунизийски съд осъди на смърт мъж за постове във Фейсбук

Привърженици на партията „Енахда“ развяват националното знаме по време на демонстрация срещу президента Каис Саид в столицата Тунис, 15 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Fethi Belaid/AFP

🇹🇳 Тунизийски съд осъди 51-годишен мъж на смърт заради публикации във Facebook, които са счетени за обидни към президента Каис Саид и заплаха за сигурността на страната. Според адвокати и правозащитни групи случаят отразява тревожна ескалация на репресиите срещу свободата на словото в Тунис.

Според адвоката на осъдения Сабер Шушен е бил признат за виновен в сряда по три обвинения: опит за сваляне на държавната власт, обида на президента и разпространение на фалшива информация в интернет.

Съдиите постановиха, че публикациита му подбуждат към насилие и хаос и нарушават тунизийския наказателен кодекс, както и противоречивия закон за онлайн престъпления от 2022 г., известен като Декрет 54.

Тази присъда е първата смъртна присъда в съвременната история на Тунис за изразяване в интернет. Макар смъртното наказание да е законно, в страната не е извършвана екзекуция от 1991 г. насам.

Шушен, баща на три деца и почасов работник, се намира в ареста от януари 2024 г. Адвокатът му Усама Бутелджа го описва като човек с ограничено образование и скромни финансови средства, който е получил трайно увреждане след трудова злополука.

„Повечето от съдържанието, което споделяше, беше копирано от други страници, а някои постове изобщо не са получили внимание. В съда той обясни, че не е имал намерение да подбужда безредици, а е искал да привлече внимание към тежките си условия на живот“, каза Бутелджа пред Асошиейтед Прес.

Правозащитни групи подчертават, че случаят показва как тунизийският закон за киберпрестъпност, официално предназначен за борба с дезинформацията, се е превърнал в инструмент за заглушаване на несъгласните. Декрет 54 криминализира разпространението на всяко съдържание, което се счита за вредно за „обществената сигурност или националната отбрана“, и след приемането му е използван широко срещу журналисти, адвокати и фигури от опозицията.

Смъртната присъда идва на фона на мащабна кампания за репресии срещу критиците на президента Саид. През април тунизийски съд осъди десетки опозиционни фигури на присъди от 13 до 66 години затвор в процес, който активисти описаха като политически мотивиран.

Сред осъдените са бивши депутати, дипломати, журналисти и активисти за правата на човека, които получиха обвинения в „заговор срещу държавната сигурност“ и „принадлежност към терористична група“. Сред тях е бившият депутат Саид Ферджани, получил 13-годишна присъда – решение, което дъщеря му осъди онлайн като част от „поредния изфабрикуван заговор“.

Властите в страната защитиха присъдите, описвайки обвиняемите като „предатели и терористи“, но Службата за правата на човека на ООН и международни наблюдатели обвиняват правителството на Саид в използване на съдебната система за потушаване на несъгласието, откакто пое извънредните правомощия през юли 2021 г. – разпускайки парламента и управлявайки чрез декрети.

Някога смятан за единствения успех на Арабската пролет, през последните години Тунис преживява драматичен обрат в демократичните постижения. След като консолидира властта, президентът пренаписа конституцията, ограничи политическите партии и заглуши свободата на печата: действия, които предизвикваха сравнения с полицейската държава преди 2011 г.

Доклад на Human Rights Watch, публикуван по-рано тази година посочва, че властите са „разширили използването на политически мотивирани арести и съдебни преследвания, за да сплашат и заглушат критиците“, насочвайки се срещу адвокати, съдии и журналисти.

Активисти алармират, че смъртната присъда на Шушен може да отбележи повратна точка в обрата на Тунис към авторитаризма.

„Тази присъда изпраща смразяващо послание към всеки, осмелил се да критикува правителството онлайн. Тя не е просто непропорционална – тя е предназначена да всява страх“, заяви юридически наблюдател, пожелал анонимност от съображения за сигурност.

Тунис не е извършвал екзекуция от над три десетилетия, но връщането на смъртното наказание в политически дела, дори символично, подчертава това, което мнозина виждат като окончателното разрушаване на свободите в Тунис след революцията.

Както написа един активист в социалните мрежи: „Човек е осъден на смърт заради постове във Фейсбук. Това не е Тунис, за който се борихме през 2011 г.“

Талибаните откъснаха Афганистан от глобалната мрежа.

🇦🇫🏳️ Афганистан беше изцяло откъснат от интернет, сочат данните в три платформи за мониторинг на мрежови прекъсвания, отбелязвайки пореден удар за съсипаната икономика на страната и за милиони нейни граждани, чиито свободи бяха ограничени до минимум през последните четири години на талибанска власт.

Прекъсването идва по-малко от две седмици след като талибаните прекъснаха интернет връзката в 9 от 34-те провинции на Афганистан, описвайки своето решение като ограничаване на „злоупотребата с интернет“ и предотвратяване на „неморални постъпки“. По онова време те прекъснаха единствено оптичната връзка, а мобилният интернет остана достъпен.

Вчера обаче беше въведено прекъсване както мобилния, така и кабелния интернет, а телефонните услуги в цялата страна също бяха нарушени. Интернет трафикът спря почти напълно около 17 часа местно време, според Netblocks и Kentik – платформи за анализ на интернет трафика. Прекъсването беше потвърдено и от Proton VPN.

Използването на смартфони в Афганистан се разпространи значително с развитието на 4G мрежите в последните няколко години. Към 2023 г. 18% от населението на страната използва интернет, а има средно 56 абонамента за мобилни услуги на 100 души, според данни на Световната банка.

По време на бунта на талибаните до 2021 г. техните бойци редовно атакуваха клетъчни кули, което принуди мобилните оператори като MTN да напуснат Афганистан. През последните няколко месеца от войната те наложиха локални прекъсвания на интернет връзката, за да заглушат всякаква съпротива, а след като превзеха столицата Кабул през август 2021 г. също прекъснаха за кратко мрежите, за да попречат на всеки опит за органиизиране на протести.

Освен това талибаните налагат сериозни ограничения на достъпа до сайтове на новинарски издания, обявили се против авторитарното им управление, но и до всички сайтове, които смятат за неморални.

Въпреки това интернетът е ключов за ежедневието на милиони хора, сред които собственици на бизнеси, момичета, които вземат онлайн курсове, за да заобиколят забраната за образование след шести клас, и дори държавни служители, които широко ползват WhatsApp.

Най-изтъкнатите талибански чиновници, сред които говорители на групата, имат десетки, а някои от тях стотици хиляди последователи в социалните мрежи. В понеделник обаче профилите им в WhatsApp замлъкнаха, а исканията за коментар не бяха доставени.

Русия въвежда свое чат приложение, засилвайки опасенията от блокиране на WhatsApp и Telegram

📸 Снимка: REUTERS/Dado Ruvic/Illustration

🇷🇺 Руският държавен проект за укрепване на „цифровия суверенитет“ навлиза в нова фаза с въвеждане на приложението за съобщения MAX, разработено от технологична компания VK.

Според нов закон, подписан през юни от президента Владимир Путин, приложението ще бъде предварително инсталирано на всички нови смартфони, предлагани на руския пазар, считано от 1 септември 2025 г. Това решение предизвика сериозни опасения, че Кремъл вероятно се подготвя за блокиране на популярни платформи като WhatsApp и Telegram.

MAX е представено като универсално приложение, интегриращо функции за комуникация с достъп до държавни услуги. Потребителите ще могат да подписват документи, да извършват плащания и да ползват бази данни на държавни институции по подобие на китайското приложение WeChat. Според руски източници, цитирани от Meduza, целта е да бъде създадена контролирана екосистема, която да замени изцяло чуждите платформи.

WhatsApp, използван ежедневно от 68-70% от населението на Руската федерация, се намира под особена заплаха. Депутатът Антон Горелкин заяви, че приложението на Meta трябва да се „подготви за напускане“ на руския пазар, тъй като компанията е обявена за „екстремистка организация“ още през 2022 г. Вероятността WhatsApp да бъде блокиран е 99%, като основната причина е желанието на руските служби за ограничаване на достъпа до платформи, които не могат да бъдат поставени под пълен контрол.

Съдбата на Telegram остава неясна. Платформата, съдържаща както независими, така и силно прокремълски канали, е изправено пред сериозен натиск заради неспазването на местните закони за съхранение на данни. Въпреки това някои експерти предположиха, че забраната му е слабо вероятна поради широката му популярност и употреба от държавни структури.

Цифровите права са в центъра на дебата около MAX. Организации като Обществото за защита на интернет предупреждават, че може да функционира като шпионски софтуер. Вероятно ще има достъп до микрофони, камери, контакти и потребителски файлове, а данните ще бъдат изпращани автоматично към сървъри на VK, свързани с руските власти.

Михаил Климарев, експерт в сферата на интернет сигурността, предполага, че Русия ще прибегне до умишлено забавяне на скоростта на WhatsApp и Telegram, която да принуди потребителите му да преминат към MAX. Тактиката вече беше използвана срещу YouTube.

Макар и все още да няма официално потвърждение за пълната забрана на WhatsApp или Telegram, последните прекъсвания на достъпа до тях и новите закони, налагащи глоби за достъп до „екстремистко“ съдържание онлайн, подсилват опасенията от нарастваща цензура. Потребителите все още могат да заобикалят ограниченията чрез VPN услуги, но е очевиден засиленият контрол върху виртуалното пространство.

Въвеждането на MAX и потенциалното блокиране на чужди приложения подчертават амбициите на Москва да изгради затворена цифрова инфраструктура. Това повдига някои въпроси за свободата на информацията и поверителността на данните в страната, като същевременно може да послужи като модел за други страни, стремящи се към подобен контрол. За международната общност, особено за държави като България, които следят отблизо случващото се в Русия, такива събития подчертават значението на защитата на цифровите свободи.

Създателят на Telegram отказал искане на западна държава да заглуши консервативни гласове в Румъния преди изборите

🇫🇷🇷🇴 Основателят на Telegram Павел Дуров твърди, че е отхвърлил искане от правителството на държава от Западна Европа, намеквайки за Франция, да блокира консервативни канали в Румъния в навечерието на втория тур на президентските избори.

Изборите днес противопоставят десен популист и евроскептик срещу независим кандидат центрист, като резултатът има потенциално сериозни последици за румънската икономика и за единството на ЕС.

Вотът се провежда шест месеца след анулирането на първия тур заради подозрения за руска намеса, които Москва отрече. Тогавашният фаворит Калин Джорджеску беше дисквалифициран от новото участие.

„Правителство от Западна Европа потърси Telegram с искане да заглушим консервативни гласове в Румъния преди днешните президентски избори. Категорично отказах“, написа Дуров в своя канал в Telegram, като добави емотикон с багета като очевиден намек към Франция.

„Не можеш да ‘защитаваш демокрацията’, като я унищожаваш. Не можеш да ‘бориш изборна намеса’, намесвайки се в изборите. Или имаш свобода на словото и честни избори – или нямаш. Румънският народ заслужава и двете“, допълни той.

Министерство на външните работи на Франция реагира с официално изявление в X, публикувайки скрийншот от публикацията на Дуров и категорично отричайки всякаква намеса:

„Напълно неоснователни твърдения се разпространяват в Telegram и Twitter относно предполагаема френска намеса в президентските избори в Румъния. Франция категорично ги отхвърля и призовава към отговорност и уважение към румънската демокрация.“

Дуров, който е роден в Русия и пребивава в Дубай, беше задържан от френските власти миналата година във връзка с разследване относно престъпления, свързани с детска порнография, наркотици и измами, осъществени чрез приложението Telegram. Той отрече каквото и да е участие в подобна дейност и се завърна в Дубай през март.