Тунизийски съд осъди на смърт мъж за постове във Фейсбук

Привърженици на партията „Енахда“ развяват националното знаме по време на демонстрация срещу президента Каис Саид в столицата Тунис, 15 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Fethi Belaid/AFP

🇹🇳 Тунизийски съд осъди 51-годишен мъж на смърт заради публикации във Facebook, които са счетени за обидни към президента Каис Саид и заплаха за сигурността на страната. Според адвокати и правозащитни групи случаят отразява тревожна ескалация на репресиите срещу свободата на словото в Тунис.

Според адвоката на осъдения Сабер Шушен е бил признат за виновен в сряда по три обвинения: опит за сваляне на държавната власт, обида на президента и разпространение на фалшива информация в интернет.

Съдиите постановиха, че публикациита му подбуждат към насилие и хаос и нарушават тунизийския наказателен кодекс, както и противоречивия закон за онлайн престъпления от 2022 г., известен като Декрет 54.

Тази присъда е първата смъртна присъда в съвременната история на Тунис за изразяване в интернет. Макар смъртното наказание да е законно, в страната не е извършвана екзекуция от 1991 г. насам.

Шушен, баща на три деца и почасов работник, се намира в ареста от януари 2024 г. Адвокатът му Усама Бутелджа го описва като човек с ограничено образование и скромни финансови средства, който е получил трайно увреждане след трудова злополука.

„Повечето от съдържанието, което споделяше, беше копирано от други страници, а някои постове изобщо не са получили внимание. В съда той обясни, че не е имал намерение да подбужда безредици, а е искал да привлече внимание към тежките си условия на живот“, каза Бутелджа пред Асошиейтед Прес.

Правозащитни групи подчертават, че случаят показва как тунизийският закон за киберпрестъпност, официално предназначен за борба с дезинформацията, се е превърнал в инструмент за заглушаване на несъгласните. Декрет 54 криминализира разпространението на всяко съдържание, което се счита за вредно за „обществената сигурност или националната отбрана“, и след приемането му е използван широко срещу журналисти, адвокати и фигури от опозицията.

Смъртната присъда идва на фона на мащабна кампания за репресии срещу критиците на президента Саид. През април тунизийски съд осъди десетки опозиционни фигури на присъди от 13 до 66 години затвор в процес, който активисти описаха като политически мотивиран.

Сред осъдените са бивши депутати, дипломати, журналисти и активисти за правата на човека, които получиха обвинения в „заговор срещу държавната сигурност“ и „принадлежност към терористична група“. Сред тях е бившият депутат Саид Ферджани, получил 13-годишна присъда – решение, което дъщеря му осъди онлайн като част от „поредния изфабрикуван заговор“.

Властите в страната защитиха присъдите, описвайки обвиняемите като „предатели и терористи“, но Службата за правата на човека на ООН и международни наблюдатели обвиняват правителството на Саид в използване на съдебната система за потушаване на несъгласието, откакто пое извънредните правомощия през юли 2021 г. – разпускайки парламента и управлявайки чрез декрети.

Някога смятан за единствения успех на Арабската пролет, през последните години Тунис преживява драматичен обрат в демократичните постижения. След като консолидира властта, президентът пренаписа конституцията, ограничи политическите партии и заглуши свободата на печата: действия, които предизвикваха сравнения с полицейската държава преди 2011 г.

Доклад на Human Rights Watch, публикуван по-рано тази година посочва, че властите са „разширили използването на политически мотивирани арести и съдебни преследвания, за да сплашат и заглушат критиците“, насочвайки се срещу адвокати, съдии и журналисти.

Активисти алармират, че смъртната присъда на Шушен може да отбележи повратна точка в обрата на Тунис към авторитаризма.

„Тази присъда изпраща смразяващо послание към всеки, осмелил се да критикува правителството онлайн. Тя не е просто непропорционална – тя е предназначена да всява страх“, заяви юридически наблюдател, пожелал анонимност от съображения за сигурност.

Тунис не е извършвал екзекуция от над три десетилетия, но връщането на смъртното наказание в политически дела, дори символично, подчертава това, което мнозина виждат като окончателното разрушаване на свободите в Тунис след революцията.

Както написа един активист в социалните мрежи: „Човек е осъден на смърт заради постове във Фейсбук. Това не е Тунис, за който се борихме през 2011 г.“

Талибаните откъснаха Афганистан от глобалната мрежа.

🇦🇫🏳️ Афганистан беше изцяло откъснат от интернет, сочат данните в три платформи за мониторинг на мрежови прекъсвания, отбелязвайки пореден удар за съсипаната икономика на страната и за милиони нейни граждани, чиито свободи бяха ограничени до минимум през последните четири години на талибанска власт.

Прекъсването идва по-малко от две седмици след като талибаните прекъснаха интернет връзката в 9 от 34-те провинции на Афганистан, описвайки своето решение като ограничаване на „злоупотребата с интернет“ и предотвратяване на „неморални постъпки“. По онова време те прекъснаха единствено оптичната връзка, а мобилният интернет остана достъпен.

Вчера обаче беше въведено прекъсване както мобилния, така и кабелния интернет, а телефонните услуги в цялата страна също бяха нарушени. Интернет трафикът спря почти напълно около 17 часа местно време, според Netblocks и Kentik – платформи за анализ на интернет трафика. Прекъсването беше потвърдено и от Proton VPN.

Използването на смартфони в Афганистан се разпространи значително с развитието на 4G мрежите в последните няколко години. Към 2023 г. 18% от населението на страната използва интернет, а има средно 56 абонамента за мобилни услуги на 100 души, според данни на Световната банка.

По време на бунта на талибаните до 2021 г. техните бойци редовно атакуваха клетъчни кули, което принуди мобилните оператори като MTN да напуснат Афганистан. През последните няколко месеца от войната те наложиха локални прекъсвания на интернет връзката, за да заглушат всякаква съпротива, а след като превзеха столицата Кабул през август 2021 г. също прекъснаха за кратко мрежите, за да попречат на всеки опит за органиизиране на протести.

Освен това талибаните налагат сериозни ограничения на достъпа до сайтове на новинарски издания, обявили се против авторитарното им управление, но и до всички сайтове, които смятат за неморални.

Въпреки това интернетът е ключов за ежедневието на милиони хора, сред които собственици на бизнеси, момичета, които вземат онлайн курсове, за да заобиколят забраната за образование след шести клас, и дори държавни служители, които широко ползват WhatsApp.

Най-изтъкнатите талибански чиновници, сред които говорители на групата, имат десетки, а някои от тях стотици хиляди последователи в социалните мрежи. В понеделник обаче профилите им в WhatsApp замлъкнаха, а исканията за коментар не бяха доставени.

Русия въвежда свое чат приложение, засилвайки опасенията от блокиране на WhatsApp и Telegram

📸 Снимка: REUTERS/Dado Ruvic/Illustration

🇷🇺 Руският държавен проект за укрепване на „цифровия суверенитет“ навлиза в нова фаза с въвеждане на приложението за съобщения MAX, разработено от технологична компания VK.

Според нов закон, подписан през юни от президента Владимир Путин, приложението ще бъде предварително инсталирано на всички нови смартфони, предлагани на руския пазар, считано от 1 септември 2025 г. Това решение предизвика сериозни опасения, че Кремъл вероятно се подготвя за блокиране на популярни платформи като WhatsApp и Telegram.

MAX е представено като универсално приложение, интегриращо функции за комуникация с достъп до държавни услуги. Потребителите ще могат да подписват документи, да извършват плащания и да ползват бази данни на държавни институции по подобие на китайското приложение WeChat. Според руски източници, цитирани от Meduza, целта е да бъде създадена контролирана екосистема, която да замени изцяло чуждите платформи.

WhatsApp, използван ежедневно от 68-70% от населението на Руската федерация, се намира под особена заплаха. Депутатът Антон Горелкин заяви, че приложението на Meta трябва да се „подготви за напускане“ на руския пазар, тъй като компанията е обявена за „екстремистка организация“ още през 2022 г. Вероятността WhatsApp да бъде блокиран е 99%, като основната причина е желанието на руските служби за ограничаване на достъпа до платформи, които не могат да бъдат поставени под пълен контрол.

Съдбата на Telegram остава неясна. Платформата, съдържаща както независими, така и силно прокремълски канали, е изправено пред сериозен натиск заради неспазването на местните закони за съхранение на данни. Въпреки това някои експерти предположиха, че забраната му е слабо вероятна поради широката му популярност и употреба от държавни структури.

Цифровите права са в центъра на дебата около MAX. Организации като Обществото за защита на интернет предупреждават, че може да функционира като шпионски софтуер. Вероятно ще има достъп до микрофони, камери, контакти и потребителски файлове, а данните ще бъдат изпращани автоматично към сървъри на VK, свързани с руските власти.

Михаил Климарев, експерт в сферата на интернет сигурността, предполага, че Русия ще прибегне до умишлено забавяне на скоростта на WhatsApp и Telegram, която да принуди потребителите му да преминат към MAX. Тактиката вече беше използвана срещу YouTube.

Макар и все още да няма официално потвърждение за пълната забрана на WhatsApp или Telegram, последните прекъсвания на достъпа до тях и новите закони, налагащи глоби за достъп до „екстремистко“ съдържание онлайн, подсилват опасенията от нарастваща цензура. Потребителите все още могат да заобикалят ограниченията чрез VPN услуги, но е очевиден засиленият контрол върху виртуалното пространство.

Въвеждането на MAX и потенциалното блокиране на чужди приложения подчертават амбициите на Москва да изгради затворена цифрова инфраструктура. Това повдига някои въпроси за свободата на информацията и поверителността на данните в страната, като същевременно може да послужи като модел за други страни, стремящи се към подобен контрол. За международната общност, особено за държави като България, които следят отблизо случващото се в Русия, такива събития подчертават значението на защитата на цифровите свободи.

Създателят на Telegram отказал искане на западна държава да заглуши консервативни гласове в Румъния преди изборите

🇫🇷🇷🇴 Основателят на Telegram Павел Дуров твърди, че е отхвърлил искане от правителството на държава от Западна Европа, намеквайки за Франция, да блокира консервативни канали в Румъния в навечерието на втория тур на президентските избори.

Изборите днес противопоставят десен популист и евроскептик срещу независим кандидат центрист, като резултатът има потенциално сериозни последици за румънската икономика и за единството на ЕС.

Вотът се провежда шест месеца след анулирането на първия тур заради подозрения за руска намеса, които Москва отрече. Тогавашният фаворит Калин Джорджеску беше дисквалифициран от новото участие.

„Правителство от Западна Европа потърси Telegram с искане да заглушим консервативни гласове в Румъния преди днешните президентски избори. Категорично отказах“, написа Дуров в своя канал в Telegram, като добави емотикон с багета като очевиден намек към Франция.

„Не можеш да ‘защитаваш демокрацията’, като я унищожаваш. Не можеш да ‘бориш изборна намеса’, намесвайки се в изборите. Или имаш свобода на словото и честни избори – или нямаш. Румънският народ заслужава и двете“, допълни той.

Министерство на външните работи на Франция реагира с официално изявление в X, публикувайки скрийншот от публикацията на Дуров и категорично отричайки всякаква намеса:

„Напълно неоснователни твърдения се разпространяват в Telegram и Twitter относно предполагаема френска намеса в президентските избори в Румъния. Франция категорично ги отхвърля и призовава към отговорност и уважение към румънската демокрация.“

Дуров, който е роден в Русия и пребивава в Дубай, беше задържан от френските власти миналата година във връзка с разследване относно престъпления, свързани с детска порнография, наркотици и измами, осъществени чрез приложението Telegram. Той отрече каквото и да е участие в подобна дейност и се завърна в Дубай през март.