Роман на бивш офицер под прикритие осмива провалената програма NOC на ЦРУ

🇺🇸📖 Бивш офицер на ЦРУ, работил под неофициално прикритие, издаде сатиричен роман, в който програмата за шпионаж под дълбоко прикритие е изобразена като неизправна из основи. Книгата „The Pickle Factory“ излезе в края на юли под псевдонима Сам Р. Ойкен, след като цензорите на ЦРУ отхвърлиха ръкописа през 2014 г. и дадоха окончателно разрешение едва в началото на 2026 г. Тя е обявена за художествена измислица, но по думите на бивши служители на ЦРУ пред The Washington Post съдържа слабо прикрити истински подробности за шпионските операции на ведомството.

Заглавието, което в превод гласи „Фабриката за туршии“, е стар вътрешен прякор на ЦРУ, засвидетелстван в печат поне от 1965 г. с произход, който до момента така и не е изяснен. Подзаглавието описва книгата като „небивалица за ЦРУ“, но Ойкен не оставя съмнение, че описва истинското ведомство: „Почти невъзможно е външен човек да проумее колко посредствена е станала агенцията. Само обемът на роман може да отдаде на темата дължимото.“

Повечето офицери на ЦРУ работят под официално прикритие и зад граница обикновено се представят за американски дипломати. Онези под неофициално прикритие, известни със съкращението NOC (nonofficial cover), се представят най-често за бизнесмени или консултанти, нямат видима връзка с правителството на САЩ и затова работят без дипломатически имунитет.

Освен че осмива ръководители на NOC, чиито биографии, а понякога и имена, са съвсем леко променени от действителните, романът разказва как след 11 септември 2001 г. ЦРУ се бори да получи милиарди долари, заделени от Конгреса за многократно разширена програма NOC, и допуска, че част от тях може да са били тайно пренасочени за други цели. Бивш колега на Ойкен, пожелал анонимност, описва разширяването като истинско „фиаско“, в което „резултатите бяха второстепенни, разписките бяха първостепенни, а харченето беше над всичко“. Според него кариерата на Ойкен обхваща две епохи: прецизната система до атентатите и раздутата след тях, в която млади и зле подготвени офицери бяха изпращани набързо на терен. Групи от тях са разположени в около 12 тайни „платформи“ в чужбина и до 2008 г. почти всички бяха закрити като неуспешни.

Картината не почива само на думите на хора отвътре. През февруари 2008 г. Los Angeles Times съобщи, че след атентатите ЦРУ създава до 12 фирми паравани в Европа и другаде, харчи стотици милиони долари за тях и закрива всички освен две, защото бизнес пътниците по правило не се срещат с ал-Кайда или мрежите за разпространение на оръжия за масово поразяване.

„Бяха изградени по теорията на филма Field of Dreams построй ги и целите ще дойдат“, обясни тогава бивш високопоставен разузнавач. През декември 2013 г. вестникът съобщи, че програмата, официално наречена Global Deployment Initiative, струва поне 3 млрд. долара за десетилетие и увеличава броя на NOC от няколко десетки на няколкостотин. Източниците му я нарекоха „колосален провал“: малцина от новите офицери са владеели разговорен пущу или урду.

Самият Ойкен постъпва в ЦРУ през 1996 г. като франкофон, възпитаник на юридическия факултет на Харвард, работил в адвокатската кантора Covington & Burling, сочат разсекретени документи, прегледани от The Washington Post. През 1999 г. е избран за 20-годишно назначение под дълбоко прикритие, необичайно дълго за NOC, според документите някъде в Европа. Мисията е прекъсната; друг анонимен бивш служител твърди, че заради проблем на контраразузнаването, който няма връзка с работата на Ойкен. После обучава курсанти, а по-късно поема ръководна роля. В документите е обозначен като „QRN“, което според колегите  му значи NOC за бързо реагиране: елитна група, чиито членове често пътуват с чужди паспорти за особено чувствителни разузнавателни задачи, често за подслушване. Като ръководител на QRN той „е упражнявал надзорни правомощия над повече от 80 подчинени“, показват съдебните книжа.

Раздялата му с ЦРУ от декември 2010 г. е ожесточена, сочат разсекретени и съдебни документи. Неговите началници го обвиняват във финансови нарушения, неуместни романтични връзки с подчинени, отсъствия от ръководната работа, тормоз и липса на вербовки. В един меморандум се говори за „хроничен случай на дългогодишно поведение, което е подкопало напълно доверието на ръководството в посочения офицер“. В частично зачернен имейл от 2009 г. бъдещият началник на NOC обещава, че Ойкен „ще се прибере у дома още първия ден, в който седна на стола“, и го определя като „онзи вид порцелан, който с нетърпение чакам да счупя“. Ойкен отхвърля обвиненията: „Нахвърлиха ми се като глутница диви кучета.“

През 2015 г. под псевдонима Мак Чарлз, той завежда иск за 25 млн. долара във федералния окръжен съд на окръг Колумбия. Твърди, че ръководители в ЦРУ са кроили заговор да го уволнят, тъй като не одобрявали неговата връзка с друга служителка NOC, негова годеница, с две десетилетия по-млада, и че спирането на книгата, тогава озаглавена „Madhouse: A Forbidden Novel of the CIA“, е част от кампания за отмъщение. Искът е прекратен по процедурни причини през март 2016 г. Разказите на уволнения офицер и на ведомството, документирало обвиненията си срещу него, остават несъвместими.

Бившите служители на ЦРУ са задължени да представят всичко, свързано с кариерата им, на комисията за преглед на публикации, която зачерква онова, което смята за класифицирано. „Години наред, след като представих ръкописа на романа си, настояваха, че не мога да публикувам нито една дума. Чисто и просто нарушение на Първата поправка“, каза Ойкен, имайки предвид конституционната защита на словото. През 2017 г. тогавашният изпълнителен директор на ЦРУ Мероу Парк отмени пълната забрана, но по думите на Ойкен след това агенцията „се опита да зачеркне над половината книга, срещу което се борих, зачеркване по зачеркване, докато не отстъпиха“. Парк не отговори на молба за коментар, а говорител на ЦРУ отказа коментар.

ЦРУ по традиция посреща враждебно книгите на бивши NOC. Службата осъжда автор с псевдоним Ишмаел Джоунс заради критичната му документална книга „The Human Factor“ от 2008 г. Тя е издадена без да има одобрението нз цензорите и през 2012 г. авторът е задължен от федерален съдия да се откаже от печалбата от бъдещите ѝ продажби. Мемоарите „Life Undercover“ на Амарилис Фокс Кенеди, също служила като NOC, излизат през 2019 г. сред твърдения, че не са получили окончателно одобрение, но не е известно да е била санкционирана някога.

Фокс Кенеди е един от заместник-директорите на националното разузнаване и надзирава разходите на ЦРУ и на цялата разузнавателна общност от 18 служби в Службата за управление и бюджет (OMB) до май 2026 г. Пред The Wall Street Journal в началото на юни тя аргументира своята оставка отчасти с липсата на надзор над това как разузнаването харчи парите на данъкоплатците, в т.ч. златни кюлчета: „Не можех да продължавам да подписвам чековете.“ ЦРУ отвърна, че държи надзорните комисии в Конгреса „изцяло и своевременно информирани“.

Ойкен описва NOC като закостеняла структура, която спешно се нуждае от реформа. „Съществува един вид ръководители в ЦРУ, които предпочитат NOC да са счетоводители на пълен работен ден, а не шпиони, които поемат риск на терен“, каза той. „А междувременно те пилеят милиарди долари и си затварят очите, докато приближените им отнасят купища златни кюлчета.“

През май 2026 г. ФБР задържа Дейвид Дж. Ръш, висш служител на ЦРУ, работил в строго секретни проекти на разузнаването. В дома му в Ашбърн, щата Вирджиния, агентите намериха 303 еднокилограмови кюлчета злато на стойност над 40 млн. долара и около 2 млн. долара в брой. Според документите на обвинението от ноември 2025 г. до март 2026 г. Ръш е поискал от правителството чуждестранна валута и злато за десетки милиони долари за „служебни разходи“. Обвинението обаче не засяга златото: то е за кражба на публични средства чрез 744 часа фиктивен военен отпуск и заплата, завишена с дипломи, които той не притежава. На 11 септември съдът удължи до 8 октомври срока за обвинителния акт, за да могат страните да постигнат споразумение за признаване на вина и да избегнат процес с класифицирана информация.

Съпоставен с публичния архив, романът има различна опора в двете си основни твърдения. Провалът на платформите е документиран от Los Angeles Times през 2008 г. 5 години по-късно същият вестник писа, че цялата програма е струвала поне 3 млрд. долара. Подзаглавието нарича книгата небивалица, но сметката, която тя осмива, е истинска. За внушението, че част от милиардите може да са пренасочени, в публичните източници потвърждение няма. Делото срещу Ръш не е такова потвърждение, тъй като произлиза от съвсем друг период и засяга фиктивния отпуск и завишената заплата, а не златото.

Най-близкият документ, който може да хвърли повече светлина върху произхода на златото, е споразумението, което страните трябва да финализират до 8 октомври. Ако изложението на признатите факти обясни връзката между златото, служебните разходи и дома на Ръш, съдебният архив ще даде повече конкретика за надзора върху тези средства. Ако споразумението се ограничи до фиктивния отпуск и завишената заплата, въпросът за златото ще остане без съдебно изяснение.

Медии: Съдът в Кум потвърди 74 удара с камшик за певицата Парасту Ахмади

🇮🇷⚖️ Апелативният съд на провинция Кум е потвърдил присъдата на певицата Парасту Ахмади от 74 удара с камшик, съобщиха иранският вестник „Хам-Михан“ и телевизия Iran International. Медиите уточняват, че решението е окончателно и наказанието подлежи на изпълнение. Ахмади е осъдена за концерт без хиджаб, който записа в исторически кервансарай и публикува в YouTube през декември 2024 г. Освен ударите наказанието включва две години забрана за всякаква музикална дейност и две години забрана да напуска пределите на страната. Решението засяга и 7 музиканти и организатори, осъдени заедно с нея.

Решението е на 16-и състав на апелативния съд в Кум, който отхвърли жалбите на 8-те осъдени и оставил в сила присъдата на 122-ри състав на градския наказателен съд от юни. Новината съобщи на 25 септември техеранският вестник „Хам-Михан“, а опозиционният канал Iran International показа снимка на съдебния акт. Апелативните съдии приемат, че първоначалната присъда отговаря на „шериатските и законовите норми“ и се позовават на материалите по делото, на полицейския доклад и „изявленията и признанията на осъдени“. По думите на адвоката Абузар Заман, предадени от иранския сайт Rooziato, съставът е потвърдил дословно решението на първа инстанция, без да проведе заседание, на което да изслуша защитата.

На първа инстанция бяха осъдени 9 души, но последният не е обжалвал. Според Iran International присъдата му е задочна и при произнасянето той има право да възрази пред съда, който я е издал. Остава неясно дали се е възползвал от това право.

Според текста на присъдата, публикуван от адвоката, обвиненията са три. Първото е „накърняване на обществената нравственост чрез нормализиране на порицаното и нарушаване на обичайните и моралните правила, основани на ислямските ценности“. Второто е „демонстративно пропагандиране на западни модели в иранско-ислямската култура“. Третото е „участие в производство, изпращане, разпространение и публикуване на непристойни и вулгарни произведения чрез компютърни и телекомуникационни системи“. Като основания съдът на първа инстанция е посочил соловото пеене на Ахмади без „шериатски хиджаб“, мястото на записа, присъствие на мъже музиканти и широка популярност на видеото в интернет и чужди медии. Според Radio Farda, персийската служба на Radio Free Europe/Radio Liberty, съдията е написал, че предмет на производството не е певица без покривало в частна обстановка, а произведение, създадено и публикувано за публичен достъп. Доводите на защитата, че записът е художествено произведение и липсва престъпен умисъл, както и че ролята на част от подсъдимите не е установена, са отхвърлени още тогава.

Записът е качен в канала на Ахмади в YouTube вечерта на 11 декември 2024 г. Към момента той има над 3,2 милиона гледания. Заснет е в Дейр-е Гачин, на историческия път от Рей към Исфахан, един от персийските кервансараи, вписани в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Ахмади пее в дълга черна рокля с презрамки и без забрадка, придружена от четирима мъже музиканти, на сцена в празния двор. Самата тя нарича изпълнението „въображаем концерт“. Записът започва с надпис от нейно име: „Аз съм Парасту, момиче, което иска да пее за хората, които обича. Това е право, от което не можех да се откажа: да пея за земята, която страстно обичам“.

Репертоарът е от 7 песни и всичките са ирански. Сред тях са мазендеранската народна песен „Азиз джун“ (Ахмади е родом от Ноушахр в Мазандеран), „Мара бебус“ („Целуни ме“), „Камар барик“ по текст на поета Аболкасем Лахути и две композиции на китариста Сохейл Факих-Насири по стихове на Мехди Ахаван-Салес и Хушанг Ебтехадж. Концертът завършва с „Аз хун-е джаванан“ („От кръвта на младите“), песента на поета и музиканта Ареф Казвини, написана в памет на първите загинали в Конституционната революция от началото на XX век. В репертоара няма западни песни. Според изложените мотиви на съда обвинението за „западни модели“ обаче засяга и начина на представяне на концерта.

Режимът реагира веднага. На 12 декември 2024 г. съдебната власт обяви, че концертът е проведен без да има законово разрешение и нарушава шериатските норми, с което обеща мерки срещу певицата и екипа. Кервансараят беше запечатан, управителят му беше изправен пред съда, като министърът на културното наследство съобщи за уволнение на двама ръководители на обекта заради „небрежност“. На 14 декември, три дни след публикуването, Ахмади беше задържана в Мазандеран, а същия ден бяха задържани и двама музиканти от групата, сред тях Факих-Насири. И тримата бяха освободени до сутринта на следващия ден. Записът вече имаше над 1,5 милиона гледания, макар достъпът до YouTube на територията на страната да е ограничен. На 23 декември певицата се яви с адвокатите си в прокуратурата за нравствена сигурност в Техеран, където ѝ бяха повдигнати обвинения, и беше пусната под гаранция от 3 милиарда тумана.

Концертът излезе 2 дни преди 13 декември 2024 г. – денят, в който трябваше да влезе в сила новият закон за хиджаба и целомъдрието. Той предвиждаше тежки глоби, затвор и бичуване за жените, които не спазват въведените изисквания за покривало. След силна обществена и международна реакция Върховният съвет за национална сигурност поиска на 14 декември с писмо от парламента да спре прилагането му. Към септември 2026 г. законът все още не се прилага.

По цитираните сведения делото срещу Ахмади стъпва на вече влезли в сила разпоредби. Съдът е приложил чл. 638 от ислямския наказателен кодекс и чл. 743 от разпоредби за компютърните престъпления. Чл. 638 е в сила от 1996 г. и наказва със затвор до 2 месеца или с до 74 удара с камшик всяко публично деяние, което „накърнява обществената нравственост“. Бележката към същия член урежда покривалото: за жена, появила се на публично място без „шериатски хиджаб“, тя предвижда затвор или глоба, но без камшик. Според тази правна обосновка бичуването е наложено по общия текст за нравствеността, а не съгласно разпоредбата за покривалото; 74 удара са максималното предвидено телесно наказание.

Тази присъда е изпълнявана и преди. На 3 януари 2024 г. в Техеран Роя Хешмати, кюрдска активистка от Сенендедж, получи 74 удара по същото обвинение в накърняване на обществената нравственост, заради своя снимка с непокрита глава в социалните мрежи. Тя влезе в залата без забрадка, а после описа стаята, в която я бичуваха, като средновековна камера за изтезания.

Правозащитни групи реагираха още на първата присъда. На 23 юни Amnesty International поиска незабавна отмяна: „Присъдите с камшик открояват безчовечността и бруталността на иранското правосъдие и ролята му в посегателството срещу правата на жените.“ Махмуд Амири-Могадам, директор на Iran Human Rights, определи наказанието като „нечовешко и унизително“ и предупреди, че режимът, „окуражен от мирното споразумение със САЩ“, може да засили репресиите срещу жените. Меморандумът от 17 юни, за който говореше, се разпадна през юли.

На 25 септември, в деня, в който стана ясно потвърждението, прокуратурата в Техеран съобщи, че започва наказателно преследване срещу екипа на пиесата „Техеран Париж Техеран / Мост“ за „поведение, противно на обичая и благоприличието“ на двама актьори на сцената. В кадрите от представлението актриса на име Фатеме Масудифар доближава глава до гърдите на колегата си Мехрдад Седигиян, а според описанието на кадрите той докосва главата ѝ. Трупата отговори, че физически контакт няма, а героите в сцената са брат и сестра.

Спирането на новия закон за хиджаба не е попречило на съда да приложи действащите разпоредби срещу участниците в концерта. В същото време Iran International описа на 23 септември, първия учебен ден, майки с непокрити коси, които водят дъщерите си до училище със задължителните за тях покривала. Предстои да се изясни дали осъдените за концерта ще бъдат призовани за изпълнение на телесното наказание и дали делото срещу театралната трупа ще се основава на същия чл. 638. Тези развития биха показали доколко разпоредбата продължава да се използва срещу публични артистични изяви.

Данон предложи Starlink на иранския дипломат, останал в залата при Тръмп

🇮🇱🇺🇳🇮🇷 Израелският посланик Дани Данон се опита да подари терминал за сателитен интернет Starlink на един от иранския дипломат в залата на Общото събрание на ООН. Малко преди това израелският премиер Бенямин Нетаняху показа същото устройство от трибуната по време на своята реч.

„Искате ли да го вземете и отнесете в Техеран? Може да ви бъде много полезен в Иран. Обичаме иранския народ и се молим за смяна на режима там. Този ден ще дойде“, предлага Данон на английски. Дипломатът на Ислямската република не прие устройството, не каза нито дума и на моменти дори избягваше погледа му. Данон публикува видеото на своя профил в X с думите: „Иранският представител не поиска Starlink :(“. До сутринта на 25 септември видеото беше събрало над 1,6 млн. гледания.

Според Iran International, опозиционен канал на фарси със седалище в Лондон, иранският дипломат е Насер Асади, член на постоянната мисия на Ислямска република Иран в ООН. Два дни по-рано той е единственият ирански дипломат, останал в залата по време на речта на американския президент Доналд Тръмп, тъй като всички останали членове на делегацията излязоха в знак на протест. Iran International представя Асади като зет на Манучехр Мотаки, бивш външен министър в правителството на Махмуд Ахмадинежад, а сега депутат.

У дома присъствието му по време на речта на Тръмп разпали политически скандал. Потребителят Камран Фалахати го нарече „безчестен“, тъй като е останал да слуша „престъпника“ и „убиеца на водача мъченик“ – препратка към върховния лидер Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари, в първия ден на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел.

Депутатът Хосейнали Хаджи-Делигани, заместник-председател на парламентарна комисия за разглеждане на жалби срещу държавни органи, определи случилото се като „повод за срам и съжаление“. Той се закани, че депутатите ще използват „всички средства за надзор“, включително ще поискат вот на недоверие срещу външния министър Абас Арагчи.

„Мястото на Иран в зала като Общото събрание на ООН е нашият окоп. Ако трябва да напускаме този окоп заради грубите думи, враждебността и хулите на другите, значи не сме изпълнили дълга си“, заяви Есмаил Багаи, говорител на Министерство на външните работи, в защита на решението да остане в залата.

Твърдолинейното издание „Раджа нюз“ обвини Багаи, че си играе с думите, за да избегне отговорност, като попита защо тогава делегацията е напуснала залата, когато говори израелския премиер Бенямин Нетаняху. Полуофициалната агенция „Мехр“ публикува коментар под заглавие „Стол на пасивността и окоп, от който не се стреля“.

На 24 септември пред Общото събрание на ООН говори и самият Нетаняху. Той първо вдигна пейджър, за да напомни за операцията на Мосад по взривяване на хиляди пейджъри на членове на „Хизбула“ в Ливан и Сирия на 17 септември 2024 г. и след това показа антена за сателитен интернет на Starlink.

„Това е комуникационно устройство, Starlink, което позволява на хората да достигат до истината, да правят избор, да се ползват със свобода на мисълта и свобода на словото“, заяви той. Според Нетаняху режимът в Техеран харчи огромни суми за цензуриране на интернет.

След това се обърна към председателя на Общото събрание: „Г-н председател, ще оставя това устройство при вас, за да го дадете на иранската делегация. Когато неизбежно дезертират, и те ще могат свободно да разкажат своята история в социалните мрежи.“ Той завърши тази част от речта с прогнозата, че иранският режим „ще падне и всички ще празнуваме този ден“.

Вместо терминалът да остане при председателя, Данон го занесе до местата на иранската делегация. Този запис е направен, докато от трибуната вече говори друг оратор. „Помислих, че е уместно да ви дам Starlink. Ако сте чули министър-председателя, може да ви бъде много полезен, за да позволите на иранския народ да получи свободата си след онова, което сте му причинили“, заяви Данон, преди да попита дали Асади ще отнесе устройството в Техеран.

Използването на реквизит е отколешен похват на израелските представители в ООН. През 2012 г. Нетаняху начерта червена линия върху рисунка на бомба, за да посочи директно границата, която иранската ядрена програма не бива да премине. През 2024 и 2025 г. показваше карти на региона, озаглавени „Благословия“ и „Проклятие“. По време на речта си през септември 2025 г. носеше на ревера значка с QR код, който водеше към материали за нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г.

Данон, който е израелски посланик в ООН за втори път (след мандата си в периода 2015-2020 г.), използва същия похват и на някои заседания на Съвета за сигурност. На 24 март 2026 г. той пусна запис на сирена за ракетна тревога с 15-секундно обратно броене и се обърна към посланиците в залата с въпрос – кое точно от трите си деца биха грабнали първо на път към убежището. В края на юни показваше плакати с въпроса „Терорист или журналист?“.

На 10 май 2024 г. предшественикът му Гилад Ердан унищожи страница от Устава на ООН с малък шредер за хартия. Той направи това по време на речта си преди гласуването за правата на Палестина в организацията.

Що се отнася до Starlink, на територията на Иран той е изцяло забранен. Законопроектът беше внесен през юни 2025 г. по време на 12-дневната война с Израел. Съветът на пазителите, който проверява законите за съответствие с конституцията и исляма, го одобри окончателно в края на септември същата година.

„За засилване на наказанията за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави“ е озаглавен законът, който в своя член 5 налага забрана на Starlink. За притежание и използване на такова устройство са предвидени от 6 месеца до 2 години затвор и конфискация, а за внос и разпространение – от 2 до 5 години затвор. За същото деяние се предвижда смъртно наказание, ако се приеме, че обвиняемият е действал срещу режима или е извършвал шпионаж и го определи като „вражеска сила“. Във военно време и при особени условия, свързани със сигурността, наказанията могат да бъдат увеличени с до три степени по скалата на иранското наказателно право.

Общонационалните прекъсвания на интернет от началото на годината превърнаха Starlink в един от малкото начини иранците да получат достъп до световната мрежа. Терминалът се свързва директно със спътниците на SpaceX и заобикаля местните доставчици, чиято връзка властите прекъсват.

На 8 януари властите спряха интернет в отговор на масовите протести срещу режима, в чието потушаване по данни на правозащитната група HRANA са били убити над 30 хил. граждани. Достъпът постепенно беше възстановен през февруари, но в последния ден от месеца с началото на американско-израелските удари отново беше прекъснат за 88 дни. Възстановяване на достъпа беше предприето на 26 май, но YouTube и Instagram останаха силно ограничени и след това.

Още през януари правозащитна група Witness изчисли броя на работещите в страната терминали Starlink на поне 50 000. Активистът Ахмад Ахмадиан, чиято организация Holistic Resilience доставя подобни терминали, каза пред AFP през март, че цената им на черния пазар е скочила от 800–1000 долара за края на миналата година до около 4000 долара. През февруари The Wall Street Journal съобщи, че Държавният департамент е купил поне 7000 терминала, които са били пренесени тайно в Иран.

Режимът отговори с конфискации и арести. Между март и юли полицията е иззела 997 устройства Starlink и е задържала 163 души, съобщи на 23 август шефът на икономическа полиция Хосейн Рахими. По думите му повечето устройства влизат през Азербайджан и Иракски Кюрдистан, а по море пристигат от Катар, ОАЕ и Оман.

Посочените 997 устройства се равняват на приблизително 2% от минималния брой, оценен от Witness през януари, преди началото на войната. Сравнението обаче не показва какъв дял от активните терминали е бил конфискуван: данните се отнасят за различни периоди, а оценката на Witness е долна граница.

Нетаняху представи Starlink като средство за осигуряване на достъп на иранците до истината и свободната информация и като шанс дипломатите им да говорят свободно, ако избягат от режима. Законодателството на Ислямската република поставя това устройство в законите относно партньорство с Израел и вражески държави. Именно това придава на демонстрацията значение отвъд размяната на реплики в ООН.

Асади вече беше обект на нападки заради своето присъствие по време на речта на Тръмп. До 25 септември сутринта нито той, нито мисията на Иран бяха коментирали публично записа с Данон.

Следващият конкретен въпрос е дали депутатите в Техеран ще предприемат обещаните действия срещу Арагчи заради поведението на дипломата по време на речта на Тръмп. Евентуално отзоваване на Асади може да бъде отделен знак за евентуални последици за самия дипломат, но представените сведения не съдържат данни за такава стъпка.

Възможно е иранските държавни медии или прокуратурата да използват сцената с Данон, за да подкрепят обвинения в сътрудничество с Израел срещу хора, задържани с терминали Starlink. Това засега е хипотеза. Самото предложение на израелския посланик не установява връзка между ползвателите на устройствата в Иран и израелската държава.

Петербургски съд глоби свещеника Михнов-Вайтенко за репост отпреди забраната

🇷🇺⚖️ Смолнинският районен съд в Санкт Петербург глоби архиепископ Григорий Михнов-Вайтенко с 5000 рубли (около 60 долара) за „участие в дейност на нежелателна организация“. Поводът за това е епизод от подкаст на „Новая газета Европа“ от 5 ноември 2022 г. и споделен от него в Telegram. Главната прокуратура на Руската федерация обяви изданието за нежелателно на 28 юни 2023 г. – близо 8 месеца след излизането на епизода. За решението съобщи от съдебната зала кореспондент на местното издание „Бумага“.

Михнов-Вайтенко е предстоятел на Апостолската православна църква, малка общност извън Московската патриаршия. Бивш свещеник на Руската православна църква, правозащитник и син на поета Александър Галич, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна той помага на украински бежанци в Петербург и Ленинградска област. Глобата е по последното от четири административни дела, заведени срещу него за две години и половина. Три са за публикации в Telegram, а четвъртото – за обявена във Facebook панихида за Алексей Навални. През същия период той е вписан и в регистъра на „чуждестранните агенти“.

Роден е през 1967 г. в Москва. Майка му, художничката София Михнова-Войтенко, почива, когато той е на четири години, а баща му Александър Галич е принуден да напусне Съветския съюз през 1974 г. Кръщава го отец Александър Мен. Учи във Всесъюзния държавен институт по кинематография, а от 2003 до 2008 г. ръководи православния телевизионен канал „Благовест“.

Разривът с Московската патриаршия настъпва през 2014 г. След като вижда войната в Донбас с очите си в Краматорск, на 31 август той заявява, че всеки, взел оръжие в нея, заслужава 20-годишно отлъчване от причастие, а онези, които я проповядват – 11-годишно. Скоро след това е освободен от служба и получава забрана да свещенодейства, формално заради неиздържани изпити в семинарията. Година по-късно през 2015 г. е ръкоположен за епископ в Апостолската православна църква, а през 2023 г. е избран за неин предстоятел с мандат до 2027 г. Член е и на Петербургския правозащитен съвет.

Протоколът по последното дело е съставен в началото на юни 2026 г. на основание чл. 20.33 от Кодекса за административните нарушения (КоАП). За граждани разпоредбата предвижда парична глоба от 5000 до 15 000 рубли, така че съдът е наложил минималната сума.

Михнов-Вайтенко се защитава сам, без адвокат, и не признава вина, съобщи петербургският сайт МР7. Той изтъква, че към момента на публикацията изданието все още не е било обявено за нежелателно и че вече е изтрил споделения запис. Посочва също, че властите не са му изпратили уведомление с искане да изтрие материала в 24-часов срок. Позовава се на препоръки на Роскомнадзор, федералната служба за надзор на комуникациите, според които, по негово тълкуване, протокол се съставя едва след отказ на собственика на съответния сайт или канал да премахне съдържанието. Като допълнителен довод цитира закона за медиите, който според него го задължава да предоставя информация на журналисти. Подчертава, че в разговора е отделил специално внимание на отношенията си с държавните органи.

В епизода с водеща Надежда Юрова Михнов-Вайтенко разказва как украинските бежанци стигат до Русия, а оттам – до Европа. Той помага както на оставащите в страната, така и на преминаващите през Петербург на път към балтийските държави и Полша. Описва и работата на центъра, който поддържа с доброволци в Ленинградска област: медицинска и психологическа помощ, както и съдействие за пътуването на желаещи да заминат. Записът е препратен от Telegram канала на неговата църква, а не споделен директно от сайта на изданието.

„Новая газета Европа“ е основана в Рига през април 2022 г. от журналисти на „Новая газета“. Московското издание спира работа в края на март същата година след предупреждения на Роскомнадзор, свързани с начина на отразяване на войната. Главната прокуратура обяви за нежелателна регистрираната в Латвия компания BDR Novaja Gazeta-Europe, която издава медията. Според ведомството публикациите ѝ съдържат „невярна информация“ за масови нарушения на правата в Руската федерация и обвиняват страната, че е започнала агресивна война.

Случаят на Михнов-Вайтенко не е изолиран. Още през април 2024 г. „Медиазона“ преброи 19 протокола срещу читатели на независими медии за първите месеци на годината. Най-много са свързани с „Медуза“, а част от споделените публикации, заради които са започнали производствата, са отпреди години.

Първото от четирите дела срещу свещеника започва с публикация във Facebook. На 16 февруари 2024 г. Федералната служба за изпълнение на наказанията съобщава за смъртта на Навални в арктическата наказателна колония в Харп. Същата вечер Михнов-Вайтенко пише, че на следващия ден ще отслужи панихида при Соловецкия камък на Троицкия площад – паметника на жертвите на ГУЛАГ в центъра на Петербург.

Сутринта на 17 февруари полицията го задържа на излизане от дома му. В 43-то полицейско управление адвокатът му вика линейка и свещеникът е откаран в болница с исхемичен инсулт. Той не е единственият задържан в онези дни. Само в Петербург за два дни съдилищата налагат глоби или административен арест на над 60 души, дошли да положат цветя в памет на Навални. „ОВД-Инфо“ отчита повече от 360 задържани в цялата страна.

Срещу него е съставен протокол по чл. 20.2.2, ал. 1 от КоАП – за организиране на едновременно събиране на множество хора на обществено място, довело до нарушаване на обществения ред. Местният политик Борис Вишневски посочи, че свещеникът изобщо не е стигнал до паметника. На 10 юли 2024 г. районен съд прекратява делото поради изтекла давност.

9 дни по-късно, на 19 юли 2024 г., Министерство на правосъдието го вписва в регистъра на „чуждестранни агенти“. Ведомството посочва, че е участвал в създаването и разпространението на публикации на други лица от регистъра и е публикувал недостоверна информация за действията и политиката на властите. Според министерството той се е обявявал против „специалната военна операция“ и е давал интервюта на платформи, свързани с „чуждестранни агенти“ и чуждестранни източници.

Статутът налага изисквания за обозначаване на собствените му публикации с указание, че е „чуждестранен агент“, както и за посочване на статута на други вписани лица и медии, чиито материали разпространява. Същия ден в регистъра са включени пианистът Евгений Кисин, бившият офицер от КГБ Юрий Швец и бившият координатор на щаба на Навални в Саратов Дмитрий Цибирев.

Второто дело е свързано със задълженията, произтичащи от този статут. През февруари 2025 г. срещу него е образувано производство по чл. 19.5, ал. 42 от КоАП. Поводът е споделена публикация от Telegram канала на „Бумага“, също вписана в регистъра, без задължителното обозначение за статута на медията. На 11 март 2025 г. Ломоносовският районен съд в Ленинградска област го глобява с 15 000 рубли. Ленинградският областен съд отменя решението на 14 май. В своя защита свещеникът посочва, че министерството не го е уведомило надлежно за задължението.

Третото дело е за видео в Telegram от 11 март 2022 г., записано през първите седмици на войната. В него Михнов-Вайтенко заявява, че никой няма право да убива хора заради това къде живеят, и обвинява руските военни, че постъпват именно така. Протоколът за „дискредитиране“ на армията по чл. 20.3.3 от КоАП е съставен близо три години по-късно, на 7 март 2025 г. На 1 април Невският районен съд го глобява с 30 000 рубли.

Пред съда свещеникът отрече обвинението, но заяви, че ще продължи да дискредитира идеята войните да се решават със сила. „Да обяснявам, че мирът е по-добър от войната, е мое пряко задължение“, казва той в речта си, публикувана от „Медиазона“. Градският съд на Санкт Петербург потвърждава глобата на 26 август 2025 г.

Четвъртото дело, по което е решението от 22 септември, пак е свързано със старо съдържание. Протоколът за антивоенното видео е съставен близо 3 години след публикуването му. При подкаста между излизането на епизода и съставянето на протокола са изминали около три години и седем месеца, а от обявяването на изданието за нежелателно – почти три години.

Значението на последната глоба надхвърля размера ѝ. Чл. 284.1, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда наказателна отговорност за участие в дейност на нежелателна организация, когато извършителят вече е административно наказан за аналогично деяние. Предвидените наказания включват глоба от 300 000 до 500 000 рубли, задължителен общественополезен или принудителен труд и лишаване от свобода от 1 до 4 години.

Михнов-Вайтенко може да обжалва пред градския съд в Санкт Петербург в 10-дневен срок от връчването или получаването на преписка от решението. Ако то влезе в сила, по общото правило той ще се смята за административно наказан до изтичането на година от изпълнението на наказанието – при платена глоба, от плащането ѝ. В този период деяние, определено като участие в дейност на „нежелателна организация“, може да доведе до наказателно преследване. Това създава риск и при бъдещо споделяне на материали на такива медии, ако властите го определят като подобно участие.

Анализ: ФСБ и технократите се борят за дигиталния апарат на Москва

🇷🇺👁 В руската държава се води борба за контрол върху дигиталната инфраструктура, която съчетава удобни обществени услуги с мащабно наблюдение на населението. Така беше описана ситуацията от руски служител, участвал в нейното изграждане, говорил с условие за анонимност пред The New York Times. По думите му технократите от Министерството на дигиталното развитие създават системите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) ги използва, но е готова да прекъсне тяхната работа винаги, когато сметне, че съществува заплаха за сигурността.

Мащабите обясняват залога. Според описанието на репортажа в Москва работят около 300 000 камери за видеонаблюдение, свързани с биометрични бази данни. Покритието прави придвижването през града, без човек да бъде заснет, практически невъзможно. Камерите, използвани за преминаване през турникетите на метрото чрез лицево разпознаване, служат и за издирване на хора. Предоставянето на биометрични данни формално е доброволно, но се рекламира широко, а част от възможностите за ползване на градски услуги зависят от него. Към юли 2026 г. 10 милиона руски граждани използват под някаква форма приложения с биометрично разпознаване. Кремъл иска технологията да бъде въведена и на всички летища. Московската управа пък обяви, че системата ще разпознава пътниците в автобусите и трамваите и ще удържа цената на пътуването след потвърждение в приложението.

Тези системи не обслужват само борбата с престъпността. Сравнението на заснетите лица с биометрични бази данни позволява на властите да издирват критици на правителството след протести. В репортажа това е противопоставено на възможността преследвани хора да се укриват в отдалечени градове по времето на сталинските чистки – възможност, която днешното наблюдение силно ограничава. Други големи градове в Европа също разполагат с обширни мрежи от камери – най-известният пример за такъв е Лондон. Според описаното сравнение обаче системата в Москва е по-централизирана и работи при по-малко ограничения върху биометричното разпознаване.

Практическите ползи също са важна част от картината. Използването на технологии в полицейската работа съпътства промяната на Москва спрямо периода на улични грабежи и убийства отпреди 25 години, въпреки че само по себе си това не показва какъв дял от подобрението се дължи на наблюдението. Биометричното удостоверяване се използва за дейности от плащане на билет за метро до сделки с апартаменти. Рисковете се проявяват и при грешки в разпознаването. През април полицията задържа руски рок музикант на гара в Санкт Петербург, след като системата го обърква с издирван украински общественик с подобна външност. При проверката полицаите дърпат косата му, за да установят дали носи перука, след което го освобождават.

Дигитализацията променя и начина, по който държавата призовава хора за военна служба. След като през 2022 г. хиляди руснаци напуснаха страната, за да избегнат мобилизацията, властите въведоха електронни повиквателни със същата правна тежест като хартиените. В репортажа механизмът е описан с „Госуслуги“ – централния онлайн портал за държавни услуги, здравна информация и удостоверяване на самоличност. Електронното връчване е обвързано със забрана за напускане на страната, която може да влезе в действие, преди получателят да е реагирал. През есента на 2025 г. Москва и други три региона проведоха призива за наборна служба изцяло с електронни повиквателни.

През март 28-годишният фотограф Влад получава повиквателна за задължителен медицински преглед във военното окръжие и научава за забраната да напуска страната, когато отваря портала. Той не се явява и не разкрива фамилията си поради страх от репресии. Възприема повиквателната като първа стъпка към това да бъде изпратен на фронта. Признава, че заради камерите е престанал да използва метрото.

Наборната служба и мобилизацията обаче са различни механизми. Описаното използване на електронния регистър се отнася до наборната служба, докато слуховете, разпространявани из Русия, говорят за втора мащабна вълна на мобилизация след тази през септември 2022 г. Аргументът, че тя не изисква нов указ, се основава на обстоятелството, че тогавашният указ не е отменен. Според публикация на The Economist от 30 август регионалните власти оказват натиск за набиране на хора, така че недоволството да остава на местно ниво, а подходът се изпитва в Пензенска област, откъдето през изминалото лято пристигнаха десетки видеа от насилствено събиране на хора от улиците. Установените инструменти за регистрация и проследяване са способни да подпомагат и процеса по мобилизация, но това не означава, че процедурите са еднакви или че регистърът вече се използва по този начин.

Именно около контрола върху посочените инструменти анонимен служител пред The New York Times вижда институционален конфликт. По думите му технократските ведомства влизат в сблъсък с ФСБ и конкретно с нейното звено, отговорно за политическия надзор. Службата се възползва от готовите системи, но винаги е предпочитала традиционните способи за наблюдение и контрол, дори когато решенията ѝ създават пречка на технологии, в които са вложени милиарди. Източникът обяснява това с борба за самосъхранение: според него изкуственият интелект поставя под въпрос нуждата от обширна агентурна мрежа.

Правомощията на ФСБ имат и законова опора. През февруари Путин подписа акт, задължаващ телекомите да прекъсват услугите на абонати по искане на службата. ФСБ го представи като инструмент за сигурност и борба с тероризма. През март мобилният интернет в голяма част от центъра на Москва спря за повече от две седмици и наруши работата на дигиталните услуги. Според оценките, цитирани от The Moscow Times, бизнесът в столицата е загубил между 3 и 5 млрд. рубли само през първите 5 дни. Най-тежко са засегнати куриерските служби, такситата и търговията на дребно. Прекъсванията засегнаха и държавни институции: говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че президентската администрация е преминала изцяло на стационарни телефони, а Държавната дума остана без интернет и мобилна връзка.

Случаят не е изолиран. Human Rights Watch описа март като месец на рязко зачестяване на прекъсванията в цяла Русия. Центърът за източни изследвания (OSW) отчете същото повишение, докато Chatham House го разглежда като затягане на контрола на Кремъл върху руското интернет пространство. Според цитираната оценка на Top10VPN Рускта федерация се намира на първо място в света по брой прекъсвания през 2025 г. Мониторинг група „На связи“ е регистрирала ограничения в поне 63 региона. Връзката в столицата беше възстановена в края на март, но практиката на прекъсвания продължи.

Едно от обясненията, приведени в материала, свързва прекъсването през март с паника в руския държавен апарат след съобщеното убийство на иранския върховен лидер Али Хаменей на 28 февруари в съвместните въздушни удари на САЩ и Израел. Според Financial Times израелското разузнаване е проникнало в мрежата от пътни камери в Техеран, от която в продължение на години е получавало кадрите директно до собствени сървъри. Това му е дало възможност да проследи навиците и движенията на охраната на Хаменей, което от своя страна е подпомогнало подготовката на удара. Така инфраструктурата за вътрешно наблюдение стана основния инструмент за обезглавяване на иранския режим. Официалното обяснение е противодействие на украинските дронове: според властите прекъсването на мобилните мрежи цели да затрудни навигацията и комуникациите им. Мартенският епизод е част от поредица ограничения, продължила и след това.

Двете обяснения не се изключват непременно, но наличните данни не дават да се установи относителната им тежест. По-ясна са практическите последствия: решенията за сигурност могат да прекъснат услуги, от които един мегаполис вече изцяло зависи. Етнографът Джереми Морис, представен като един от малкото западни изследователи, които продължават да работят на терен в Русия, сравнява посоката с процеса на неравномерна глобализация преди 25 години – силно свързани технологични средища съществуват заедно с места, където икономиката функционира без подобна инфраструктура.

И дигиталното министерство, и службата за сигурност търсят подкрепата на Путин. Той от своя страна иска от правителството паралелно да развива изкуствения интелект и да ограничава зависимостта му от Запада. През април, на широко огласена конференция в Кремъл, той представи задачата като въпрос на оцеляване за държавата. По думите му суверенитетът на Русия в близко бъдеще и самото съществуване на държавата зависят от успеха в изкуствения интелект, дигиталните платформи и автономните системи.

Амбицията обаче се сблъсква с ограничения достъп до нужния хардуер. Западните санкции затрудняват сериозно придобиването на най-модерните чипове, а много водещи специалисти в областта емигрираха след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Според репортажа водещите руски езикови модели – на най-голямата държавна банка и на водещата технологична компания – са вдъхновени от китайски такива с отворен код или използват съществени техни разработки. През май ръководителят на „Сбербанк“ Герман Греф заяви, че се надява GigaChat да заработи с китайски ускорители – специални чипове за изчислителни задачи, включително изкуствен интелект. Като най-вероятен вариант е посочена серията Ascend на Huawei. За тези чипове се конкурират и ByteDance, Alibaba и Tencent, което поставя руското търсене в конкуренция с големи китайски купувачи, без само по себе си да показва кой има предимство при доставките.

Успоредно с това Руската федерация развива свои собствени средства за достъп до дигитални услуги. На 8 септември „Комерсант“ съобщи, че „КриптоПро“, санкционирана от САЩ компания, разработва браузър с вградена криптография по руските стандарти ГОСТ. Посоченият повод е премахването на разширението на компанията от магазина на Chrome през февруари 2025 г. при прехода към новия стандарт за разширения Manifest V3. Това е затруднило използването на руски електронни подписи чрез засегнатото разширение. Според публикацията ФСБ вече е дала зелена светлина, а след сертификация от Федералната служба за технически и експортен контрол се очаква браузърът да се превърне в задължителен за всички държавни институции в рамките на 1-2 години. Московският политически анализатор Иля Гращенков описва общата посока като опит за съчетаване на привидно несъвместими цели: дигитална граница, която отделя Русия от света, и ускорена дигитализация вътре в нея.

Защитниците на модела се позовават на реалните удобства за гражданите. Близки до Кремъл анализатори твърдят, че приложенията и събирането на данни позволяват бърз отговор на обществените нужди, какъвто западните демокрации не предлагат. Според тях смяната на управлението силно затруднява дългосрочното планиране, а защитата на личната неприкосновеност понякога ограничава развитието на дигитални услуги. Глеб Кузнецов, политически анализатор, работил в един от водещите мозъчни тръстове, близки до Кремъл, представя Москва при Сергей Собянин и Шънджън в Китай като градски модели, превъзхождащи западните столици. Той обяснява високото одобрение за московския кмет с работата му в интерес на жителите, като отхвърля обяснението с липсата на изборна конкуренция.

Тази защита на модела се опира на спада в престъпността и работещите услуги. Полезността им обаче не решава въпроса за границите на държавния достъп до личните данни. В репортажа китайската система за социален кредит е представена като модел за оценка на поведението и налагане на ограничения, от който Русия все още изостава, но който привлича руските технократи. Самото сравнение очертава ясно посоката на техния интерес. Влад от своя страна би предпочел свободата пред всяко удобство на дигитална услуга. Той сравнява живота в днешна Русия с живот с кислородна маска.

Предизборни клипове в Бурятия питат от екрана кога свършва войната

🇷🇺🗳️ В Република Бурятия, федералния субект с втория най-висок дял жертви на глава от населението в Русия, по местната телевизия вървят предизборни клипове, в които жители питат от екрана кога ще приключи войната срещу Украйна. Двата 15-секундни откъса са част от кампанията на Баир Циренов, депутат от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) в Народния хурал на републиката и кандидат за Държавната дума от бурятския едномандатен окръг.

Пред камерата местни жители изреждат въпроси: кога ще свърши „СВО“ – официално название на войната в руския официален език; защо блокират интернет; защо всичко поскъпва; как се живее при такива данъци; защо е необходима утилизационната такса за автомобилите. Накрая Циренов пита защо властта не ги чува, призовава зрителите да гласуват за КПРФ и завършва с лозунга „Власт на народа. Мир на света“.

На 27 август кандидатът написа в Telegram: „Някой да е виждал вече клиповете ми по телевизията? За мое учудване, все още не са ги свалили от ефир“. Той добави, че екипът му се е опитал да събере в 15 секунди „всички мисли и въпроси, които хората имат днес“.

Депутат в Народния хурал от 2013 г. и заместник-ръководител на комунистическата партия, Циренов е бил избиран в три последователни състава на местния парламент. Покрай посещението на Путин в Улан-Уде на 10 август кандидатът отправи призив към местните власти да не устройват шоу, а да организират истинска среща с жителите.

Гласуването за Държавната дума ще се проведе на 18-20 септември. Разпределят се 450 места, от които половината с партийни листи, а другата половина в едномандатни региони като Буратия – регион, платил една от най-високите човешки цени за военната агресия срещу Украйна.

Съвместното преброяване на „Медиазона“ и руската служба на BBC, което включва единствено поименно установените с открити източници загинали, поставя Бурятия на второ място в страната по брой загинали на 100 000 души – само след Република Тува. При преброяването от февруари показателят за републиката е около 400 на 100 000 души.

Към 28 август общоруският поименен списък е достигнал 242 747 души, а самите изследователи оценяват пълнотата му на 45–55%. Две трети от установените загинали са живели в населени места с под 100 000 жители, докато милионните градове почти не присъстват в тази статистика. Въпросът от клипа не е абстрактен там, където се излъчва.

Същият въпрос обаче се оказа далеч по-рисков за партията, която го постави официално в центъра на кампанията си. „Яблоко“ влезе в изборите с програма от 43 думи за прекратяване на огъня, мир и край на политическите репресии и се сблъска с откази в поне 11 региона.

Юристът на вестник „Страна Калининград“ маркира за заличаване дори думата „мир“ в лозунга „За мир и свобода!“, наред с изразите „прекратяване на огъня“ и „постигане на мир“. Пермският вестник „Огни Камы“ отказа да отпечата текста дори срещу заплащане.

Нито един от описаните откази не се позоваваше на официално разпореждане: редакциите цензурираха предварително и по своя преценка. Единствено регионалната прокуратура в Новгородска област издаде предупреждение за дискредитация на армията, след което местните радио и телевизия свалиха от ефир агитационния материал за времето на проверката.

На 10 август Върховният съд заличи регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ след иск, попаден от националистическа партия „Родина“, чийто председател Алексей Журавльов настоя, че нейната кампания е финансирана от чужбина. Решението дойде 12 дни след като Централната избирателна комисия регистрира 269 кандидати на партията. Обжалването беше отхвърлено на 17 август и така от парламентарните избори отпадна единствената листа, участваща с открито пацифистка платформа.

Разликата между Циренов и „Яблоко“ не е толкова в самия въпрос, колкото в политическата принадлежност на задаващия го. КПРФ следва държавната линия по отношение на войната. В интервю за „Комсомольская правда“ през юли нейният председател Генадий Зюганов посочи, че подкрепя изцяло военните решения на Путин. Депутатът от партията Сергей Обухов обвини олигарсите, че отлагат победата, а за изборите КПРФ издигна 21 кандидати, участвали в бойните действия в Украйна.

В тази рамка отделният призив за мир не представлява заплаха за партийната линия, тъй като канализира недоволството в потърпевш регион към бюлетина, която остава вътре в политическата система. В края на август кандидатът на партията за градската дума на Хабаровск Виктор Жмурко дори постави билборд с думите „За мир“.

Граница обаче очевидно има, въпреки че не е съвсем ясно къде точно минава. Седмица преди появата на двата клипа „Россия 24“ прекъсна включване на Циренов в момента, когато той предизвика своя изборен съперник от „Единна Русия“ Дашибал Мункожаргалов – ветеран от войната в Украйна – на публичен дебат за проблемите на страната и републиката.

Така в този окръг въпросът „кога ще свърши войната“ се задава срещу кандидат, който сам е бил на фронта. А Циренов, който публично се учудва, че спотовете му още са в ефир, косвено признава, че и самият той не знае къде точно минава червената линия.

Общественото търсене, към което са насочени тези клипове, си проличава в социологическите проучвания на местно ниво. Според юлското допитване на „Левада“, публикувано на 6 август, 62% от анкетираните са на мнение, че е време да се премине към мирни преговори, срещу 28%, които искат военните действия да продължат. Същото изследване обаче отчита и 66% подкрепа за действията на руската армия в Украйна.

Проучването показва и отчетлива географска разлика. Сред жителите на столицата Москва подкрепата за продължаване на военните действия достига 49% при 28% средно за страната. Най-ниска е сред хората на възраст под 25 години. Териториалният профил на човешките загуби е в обратната посока.

Институтът по конфликтология и анализ на Русия, базиран в Киев, предлага още по-висока стойност: 81% от анкетираните биха приели войната да приключи „още утре“, срещу 9%, които предпочитат тя да продължи до пълна победа. Тази оценка обаче се основава на телефонна анкета сред 1600 души, проведена между 11 и 26 май от институт в страна, която воюва с Русия, поради което има по-ниска доказателствена тежест от вътрешното допитване. Двете изследвания обаче сочат в една и съща посока: мнозинството руснаци търси край на войната, без това непременно да значи несъгласие със самата война или с действията на армията.

Затова допускането на клиповете в ефир трудно може да се обясни автоматично с пропуск на апарата за цензура. Една възможна интерпретация е, че системната опозиция изпълнява точно тази функция: получава пространство да артикулира натрупаното недоволство, което иначе би останало без легален политически изход, при условие че го връща обратно в изборния процес, вместо да го насочва срещу самата система.

В този прочит случаят с „Яблоко“ е показателен не защото партията непременно е отстранена формално заради призивите си за мир (съдебното основание е друго), а тъй като нейната открито пацифистка линия се оказа извън пространството, в което подобно послание се допуска без сериозни последствия.

Съществува и по-тясно обяснение, което не бива да се пренебрегва. „Россия 24“ прекъсна Циренов само седмица по-рано, а самият той очевидно не е очаквал клиповете да оцелеят в ефир. Това може да показва, че границата се определя ситуативно от местни редактори и чиновници, без непременно да съществува единна инструкция за всеки отделен случай. Това, разбира се, не изключва първото предположение. Обща рамка може да се задава на централно ниво, а конкретното ѝ прилагане да бъде неравномерно и да оставя пролуки.

Русия влиза в изборите със свалено „Яблоко“ и отказани митинги

🇷🇺🗳️⚖️ Партия „Яблоко“ няма да участва с федерален списък в изборите за Държавната дума на 18-20 септември. Апелативната колегия на Върховния съд остави в сила решението за заличаване, което бе постановено седмица по-рано, след като съдия Вячеслав Кирилов уважи иска на партия „Родина“. От там се позоваха на нарушения на авторските права в агитационни материали и екстремистки лозунги и представител на Централната избирателна комисия приведе данни на Росфинмониторинг за чуждо финансиране. Това ще бъде първият парламентарен вот след пълномащабната инвазия в Украйна, а дистанционното електронно гласуване се разширява от 7 на 33 региона.

Възможността за уличен протест беше ограничена още по-рано и по друга линия. Москва запази режима на повишена готовност, въведен през март 2020 г. заради COVID, и продължава да отказва публични прояви на това основание. На 18 февруари ръководството на „Яблоко“ поиска разрешение за митинг срещу спирането на Telegram. Два дни по-късно заместник-началникът на столичния департамент за регионална сигурност Андрей Захаров отказа, като се позова на епидемиологичната обстановка и нуждата от предотвратяване на разпространението на коронавируса. През март „Независимая газета“ описа как власти постепенно оставят ковид аргумента и започват да оценяват съдържанието на самите заявления. В Казан на беше отказано, тъй като целта на протеста „привличане на общественото внимание“ била неопределена; в Иркутск основание беше „разпространяване на недостоверна информация“; в Алтайския край беше обяснено на комунистите, че използваната от тях формулировка не отговаряла на действителността. Към средата на март юристът на КПРФ Георгий Камнев беше преброил около пет подобни забрани, без да съществува пълна статистика по темата.

През последните дни в Telegram започна да се споделя публикация, описваща друга картина. Анонимният канал INSIDER-T, считан за главния инсайдерски канал в рускоезичния Telegram с около 255 000 абонати, съобщи с позоваване на свои източници в силовите структури, че Кремъл преминава към режим на нулева търпимост след есенното гласуване. Според публикацията стратегията била изцяло променена: нямало да има нито съгласувани места за протест, нито преговори с множеството; събиранията ще бъдат блокирани още на далечните подстъпи; координаторите и администраторите на протестни чатове били поставени под специално наблюдение; а всеки призив за излизане на улицата автоматично ще води до наказателно дело с перспектива за продължителна присъда. Публикацията споменава и обновени системи за разпознаване на лица и наблюдение на социалните мрежи с изкуствен интелект, а в края твърди, че силовият блок е получил картбланш.

Самата платформа, в която приканва потребителите да се абонират, е под ограничения от февруари. На 10 февруари Роскомнадзор потвърди забавянето на Telegram в цялата страна; от началото на април достъпът често зависи от VPN и прокси, при това с променлив успех; а на 29 юли Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви основателя Павел Дуров за международно издирване по дело за съдействие на терористична дейност.

Описаният подход не е качествено нов план, а по-скоро продължение на отдавна прилагана практика. Тя се проследява поне до 6 май 2012 г., когато шествието „Марш на милионите“ срещу резултата от изборите за президент завърши със сблъсъци на Болотния площад в Москва и наказателни дела срещу поне 30 души. Организаторите Сергей Удалцов и Леонид Развозжаев получиха по 4 години и половина затвор. През юли 2014 г. в Наказателния кодекс беше въведен съставът за многократно нарушаване на реда за провеждане на публични прояви. Първата присъда по него беше произнесена срещу Илдар Дадин през декември 2015 г. – 3 години лишаване от свобода. През февруари 2017 г. Конституционният съд ограничи приложението му до случаите с реално причинена вреда, а Президиумът на Върховния съд отмени присъдата на Дадин.

През лятото на 2019 г. подобна репресивна логика се задейства отново по избирателен повод. Столичните комисии отказаха да регистрират независими кандидати за Московската градска дума. На 27 юли хиляди хора се събраха пред кметството, а до вечерта на 28 юли полицията беше задържала над 1370 от тях. Над 30 души станаха подсъдими по поредицата от производства, останала в публичността като „Московското дело“.

При последните избори за парламент този сценарий вече беше до голяма степен отработен. През януари и февруари 2021 г. по време на протестната вълна в подкрепа на Алексей Навални, в повече от 125 града бяха задържани повече от 11 000 души и бяха образувани над 9000 административни производства. По данни на ОВД-Инфо рекордът беше около 3700 задържани на 23 януари и над 5000 на 31 януари. През септември КПРФ подаде уведомления за акции на Пушкински площад в Москва на 20, 21 и 25 септември и получи отказ с ковид мотив. След това партията проведе събиране под формата на среща с депутати, водена от Валерий Рашкин. Ден преди обявената акция на 25 септември КПРФ съобщи за 60 арестувани активисти, а площадът беше предварително отцепен. Сред задържаните след събирането на 20 септември беше и общинският депутат Сергей Власов.

Правната и техническата инфраструктура е изградена отдавна. Въведеният през 2014 г. състав предвижда глоба от 600 хил. до 1 млн. рубли или лишаване от свобода до 5 години, ако лицето е било санкционирано по административен ред повече от 2 пъти в рамките на 180 дни. Московската система за разпознаване на лица „Сфера“ от години се използва за задържания въз основа на записи, направени по време на самите акции. Документирани случаи показват, че в базата попадат хора, участвали в над една проява. Системата „Окулус“ на Главния радиочестотен център, поръчана за 57,7 млн. рубли, работи от февруари 2023 г. и претърсва изображения и видеозаписи за забранено съдържание.

От 1 септември 2025 г. действат глоби от 3000 до 5000 рубли за умишлено търсене на екстремистки материали в интернет, включително чрез VPN. От 1 март 2026 г. постановление №1667 дава възможност на Роскомнадзор, заедно с ФСБ и Министерство на цифровото развитие, да променя маршрутите на интернет трафика в реално време. Следователно значителна част от представяното като бъдеща мярка съществува под формата на действащи закони и работеща инфраструктура. Неясно остава не наличието на описаните инструменти, а интензивността, с която те ще бъдат използвани.

Същинското противоречие се крие в позицията, приписвана на силовия блок. На 24 юни „Медуза“ съобщи с позоваване на двама свои източници, близки до Кремъл, че ръководството на ФСБ и шефът на Росгвардия Виктор Золотов настояват вотът да не се провежда тази есен. Посочените аргументи бяха икономически и военни: проблеми с бюджета, продължаващо поскъпване, спаднал рейтинг на „Единна Русия“ и зачестили удари с украински дронове. Според същите източници Путин отхвърля идеята и смята изборите за важен политически момент. Срещу отлагането се обявяват и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и блокът на Сергей Кириенко в президентската администрация. Един от източниците уточнява, че на бюрото на президента няма никакви документи по въпроса.

В същото време INSIDER-T приписва именно на силовия блок картбланш за максимално твърди действия във връзка с избори, които според „Медуза“ водещи фигури в същия блок са предпочитали изобщо да не се провеждат.

Официалната рамка на заплахата обаче сочи другаде. На 27 юли говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че по време на изборите винаги може и трябва да се очакват провокации, поради което службите вече работят по гарантиране на сигурността. На 3 август Василий Пискарьов, който оглавява комисия за разследване на чужда намеса към Държавната дума, описа подготовката на специално обучени „лъжеблюдатели“. Според него програмата включва онлайн курсове по правна основа, дигитален активизъм и работа с медиите, провокиране на конфликти в избирателните секции, подаване на масови жалби за измислени нарушения и организиране на кампании с хаштагове, с участието на напуснали страната политолози и бивши общински депутати.

В тези изявления нито Песков, нито Пискарьов споменават конкретна улична акция. В официалния разказ рискът е съсредоточен около избирателната секция и интернет, а не около площада.

Обществените страхове преди вота през септември също не са концентрирани върху уличните протести. В материал от 27 юли „Верстка“ изброи какво очакват след вота интервюирани руснаци и чиновници: военно положение или отделни негови елементи, нова вълна на мобилизация, посягане върху банковите влогове, въвеждане на визи за излизане от страната, забрана на VPN и платен достъп до интернет, скок в цените на горивата и съкращаване на социалните плащания. Описаната от изданието логика е историческа и проста: непопулярните мерки се предприемат, когато обществото разполага с най-малка възможност да реагира – както при монетизацията на привилегиите през 2004 г. и частичната мобилизация през 2022 г. По данни на Russian Field от пролетта на 2026 г. около 40% от руснаците използват VPN. Това подсказва, че значителна част от обществото вече се приспособява към ограниченията, вместо да се мобилизира срещу тях.

Съпоставката води до един извод и една несигурност. Изводът е, че основните инструменти, описани в публикацията на INSIDER-T, вече съществуват и са били прилагани около предишния парламентарен вот. За повторната им употреба не е необходимо качествено ново решение на най-високо равнище. Неизвестното е дали ще възникне масов протест, който да бъде потушаван.

По-вероятният сценарий е след 20 септември КПРФ отново да поиска провеждането на масови събирания в Москва и Санкт Петербург, да получи поредния отказ и да премине към формата на среща с избиратели – при предварителни арести на организатори и без масово излизане на улицата. Алтернативният сценарий също има исторически прецедент: през 2019 г. именно недопускането на кандидати изкара хиляди хора пред московското кметство и доведе до поредица от наказателни дела.

Разликата с онова лято е значителна. Тогава отказите засегнаха разпознаваеми в Москва политици, които имаха възможност да отправят призиви през платформа без ограничения. Сега организирането трябва да минава през мрежа, работеща с прекъсвания от февруари, чийто основател е обявен за издирване. Освен това този път е заличен не отделен кандидат, а федерален партиен списък, чието ръководство продължава да води съдебен спор.

Русия обвини Дуров в съдействие на тероризма и го обяви за издирване

🇷🇺 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация повдигна обвинение на основателя на Telegram Павел Дуров и го обяви за международно издирване. Центърът за обществени връзки на ФСБ публикува пестеливо съобщение: „На ръководителя на Telegram П. Дуров е предявено обвинение по разследвано наказателно дело за престъпление по признаците на състава по ч. 1.1 на чл. 205.1 от Наказателния кодекс на Русия, той се обявява за международно издирване.“

Съставът „съдействие на терористична дейност“ предвижда от 8 до 15 години лишаване от свобода или доживотен затвор. Обвинението идва в момент, когато приложението вече е практически недостъпно за руснаците без заобикаляне на блокирането.

ФСБ твърди, че администрацията на платформата не е премахнала „многобройни канали, чатове и ботове, активно използвани от украинските специални служби, терористични и екстремистки групи за подготовка и координиране на диверсионно-терористични актове, масови убийства и киберизмами“ на руска територия. Службата посочва, че престъпленията са отнели човешки животи, сред които на жени и деца, и са нанесли щети за милиарди рубли. Доказателства в подкрепа на изброеното службата не представи публично.

Централно място в обвинителната конструкция заема чатботът „Дайвинчик/Leo – запознанства, общуване и нови приятели“, популярен сред младите потребители. Според ФСБ украински офицери са се представяли в него за момичета, завързвали са романтична кореспонденция с млади руснаци и след това ги подтиквали да споделят местоположението си, обикновено край търговски центрове или значими обекти, или да платят билети за кино и подаръци през фишинг връзки. От юли 2025 г. насам в 16 руски региона бяха задържани 46 души на възраст от 12 до 22 години, от тях 19 тийнейджъри между 14 и 18 години. Обвиненията, повдигнати срещу тях, се отнасяха до въоръжени нападения над служители на реда и палежи на обекти на транспорта, енергетиката, съобщенията и финансовия сектор; делата вървят по членове 205, 205.1, 281, 150 и 167 от руския наказателен кодекс. Самият бот е вписан в регистъра на забранените сайтове на Роскомнадзор още през декември 2025 г. Цялата фактология произхожда от една служба и няма независимо потвърждение.

Официалният акаунт на Telegram в X отговори на обвинението на същия ден със снимка на Дуров, вдигнал среден пръст. Самият той определя делото като политически мотивирано и твърди, че Кремъл се нуждае от обвинения, с които да оправдае ограниченията, които е наложил върху платформата в цялата страна. Когато разследването стана известно през февруари, Дуров писа, че „всеки ден властите измислят нови предлози, за да ограничат достъпа на руснаците до Telegram“, и описа кампанията като „печално зрелище на държава, която се страхува от собствения си народ“. Правният му довод е по-стар от това дело: създателят на дадена платформа за комуникация не може да носи наказателна отговорност за онова, което вършат потребители.

Сблъсъкът между Дуров и руските служби има над десетилетна история и същия предмет. През декември 2013 г. ФСБ поиска от „ВКонтакте“, социалната мрежа, която той основа и ръководеше, личните данни на организаторите на Евромайдана; през март 2014 г. прокуратурата настоя да бъде закрита групата на Алексей Навални и заплаши със спиране на мрежата. Дуров отказа и на двете искания, огласи документите и през април 2014 г. се раздели с дела си в компанията, беше освободен от поста си и напусна страната. Telegram, който тогава вече работеше от няколко месеца, беше построен около обратното допускане: данните да не се намират там, където може да ги достигне руско разпореждане.

Датите подреждат случая по-добре от думите. Наказателното производство е образувано на 24 февруари 2026 г. Две седмици след като Роскомнадзор официално потвърди, че забавя трафика на Telegram в цялата страна, и в същия месец, в който регулаторът блокира WhatsApp. Но натискът започва по-рано. През август 2025 г. ведомството ограничи гласовите и видео разговори в двете платформи, позовавайки се на честите телефонните измами; през октомври бяха наложени пълни рестрикции в няколко южни области; към края на ноември забавянето на WhatsApp обхвана цялата страна. През март 2026 г. руски съд наложи глоба от 35 млн рубли за неотстранено съдържание, а жалбите за неработещо приложение надскочиха 6000 дневно. До средата на април достъпността на платформата за потребители без VPN спадна до рекордните 5%, а нивото на аномалии достигна 95%. Успоредно с това властите затвориха и обходните пътища: Apple свали над 760 приложения за VPN от руския App Store, а на едрите руски онлайн услуги беше наредено да ограничат достъпа на посетители, идващи през такива връзки.

Разликата с първия опит е техническа. През април 2018 г. Таганският районен съд в руската столица даде разрешение за блокирането на Telegram, след като компанията отказа да предаде ключовете за декодиране на ФСБ, и Роскомнадзор блокира близо 20 млн IP адреса, повечето от които собственост на Google, Amazon и Microsoft. Резултатът беше срив на банкови, търговски и резервационни услуги, които нямаха нищо общо с приложението, а самият Telegram остана достъпен; през юни 2020 г. ведомството се отказа от подобна мярка. Оттогава Русия разгърна по мрежите на операторите техническите средства за борба със заплахите (ТСПУ), предвидени в закона за суверенен интернет: оборудване за дълбока проверка на пакетите, което дава прицелно забавяне на конкретна услуга вместо масово блокиране на адреси. Това направи възможно тазгодишното задушаване, при което приложението не е официално забранено, но и не работи.

MAX, държавното приложение на Кремъл, запълва освободеното по служебен път пространство, като бива инсталирано предварително по закон на всички продавани в страната смартфони, вградено в разговора на ведомствата и е задължително за управителите на жилищни сгради извън Москва. Регистрациите в него надхвърлят 107 млн, но реалната му употреба изостава: потребителите ограничават своето присъствие в приложение, за което е известно, че събира данни за тях. Telegram междувременно не пострада от загуба на аудитория. Центърът за източни изследвания (OSW) в Полша посочи, месечните му потребители в Русия през първото тримесечие на 2026 г. са около 94 млн, спадът спрямо края на 2025 г. е едва 1,5%, а достъпът минава през VPN и прокси при оценени поне 40% ползватели на такива услуги сред руските потребители. Същият анализ отчита и вътрешната политическа цена: одобрението за президента Владимир Путин слиза от 75,1% през януари до 67,8% през април, най-ниското равнище от февруари 2022 г.

Два дни преди обвинението Кремъл още говореше за преговори. На 27 юли говорителят на президента Дмитрий Песков заяви, че разговорите с ръководството на Telegram за връщане на достъпа продължават, макар че платформата не проявявала особена активност в тях. В сряда същата тази позиция беше заменена от наказателно обвинение срещу собственика ѝ. Хронологията сочи, че делото служи преди всичко като инструмент за натиск в този спор, а не като самостоятелно наказателно преследване: то превръща отказа на Telegram да изпълни исканията на регулатора от административно нарушение в съучастие в тероризъм и освобождава Москва от нуждата да обяснява защо задушава приложение, което ползват над 90 млн нейни граждани. Друго обяснение остава възможно, но по-малко вероятно: делото по „Дайвинчик“ тече от година, а обвинението срещу собственика на платформата се появи точно когато преговорният път се оказа безплоден.

Практическите последици за самия Дуров са ограничени. Той е гражданин на Франция и ОАЕ и живее в Дубай, а двете държави по принцип отказват да предават своите граждани. „Международно издирване“ е руски процедурен израз, не решение на Интерпол: организацията не е обявила нищо по случая, а исканията на Кремъл срещу негови критици по правило се отхвърлят заради заложената в устава забрана за намеса в дела с политически характер. Най-голямото неудобство, което вероятно ще създаде, е да свие маршрутите, по които Дуров може да пътува без риск, и го обвързва с наказателно преследване, което ще го следва при всяко преминаване на граница извън тесен кръг държави.

Междувременно производството на Франция срещу Дуров продължава. През август 2024 г. беше задържан на парижкото летище Бурже, след което му бяха повдигнати обвинения в съучастие в управление на онлайн платформа, позволяваща незаконни сделки, в липса на модерация и отказ да съдейства на разследващите по случаи за измами и наркотрафик. През ноември 2025 г. Франция отмени забраната му за напускане на страната, което му позволи да се върне в Дубай, но делото все още не е приключило: на 9 юли 2026 г. той беше разпитан за четвърти път в продължение на около шест часа, но за момента няма насрочена дата. Двете производства си приличат по предмет и се разминават по всичко останало. Френското разследва конкретни бездействия при модерацията по обичайния съдебен ред; руското обявява собственика на приложението за съучастник в тероризъм и го прави в момента, в който собствената му платформа е сведена до 5% достъпност.

Анализ: плакатът, който прекъсна „Время“ – и цената четири години по-късно

🇷🇺📺 Около 21:00 часа на 14 март 2022 г., докато Екатерина Андреева чете вечерната емисия новини по „Първи канал“, в кадър зад гърба ѝ внезапно се появява жена с бял лист. Върху него на английски и руски е изписано на ръка: „NO WAR. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаци срещу войната.“

Жената е Марина Овсянникова – редактор в самата програма „Время“, главното новинарско предаване на държавната телевизия. Тя успява да извика „Спрете войната! Не на войната!“, преди режисьорът бързо да превключи към записан сюжет. Появата ѝ в ефир трае броени секунди, но кадърът обикаля света за часове.

Четири години по-късно този епизод остава един от най- разпознаваемите символи на вътрешния руски протест срещу войната. Същевременно той е и най-точният мерител за онова, което този протест промени, и за онова, до което изобщо не се докосна. Днес жената от плаката живее в изгнание в Париж – осъдена задочно на осем години и половина в колония със строг режим, лишена от родителски права над двете си деца и вписана на 3 октомври 2025 г. в руския регистър на „чуждестранните агенти“. През цялото това време „Първи канал“ продължава да излъчва вечерните си новини без прекъсване.

Арестът ѝ тогава е незабавен. Овсянникова е отведена в районното управление „Останкино“, където близо 12 часа нейните адвокати не успяват да я открият. На следващия ден Останкинският съд ѝ налага глоба от 30 000 рубли (около 280 долара по тогавашния курс). Санкцията обаче не е за самия протест в ефира, а за предварително записано видео, публикувано часове по-рано от правозащитната организация „ОВД-Инфо“. В него тя заявява: „Срам ме е, че позволих от телевизионния екран да се изричат лъжи.“ Глобата е символична, но скритият зад нея риск – съвсем реален.

Само 10 дни преди това, на 4 март, влиза в сила новият член за „разпространение на неверни сведения“ за армията, предвиждащ до 15 години затвор. В същите тези седмици независимата руска преса практически е ликвидирана: вестник „Новая газета“ спира публикаците си, телевизия „Дъжд“ и радио „Ехото на Москва“ са закрити, а хиляди независими журналисти са принудени да напуснат страната. На този фон акцията на щатен редактор от държавната телевизия, издигнал протестен плакат в най-гледаното време, е нещо повече от протест – тя е пробив в самата пропагандна машина, и то отвътре.

 дни след събитието френският президент Еманюел Макрон ѝ предлага закрила във Франция. Овсянникова обаче отказва, заявявайки, че ще остане в Русия заради децата си. От този момент нататък житейският ѝ път поема в посока, която прави възприемането ѝ като символ значително по-сложно. През април 2022 г. тя приема позицията на свободен кореспондент в германския вестник Die Welt и се премества в Берлин. Децата ѝ остават в Русия, тъй като бившият ѝ съпруг отказва да ги пусне. Наемането ѝ поражда протести сред украинските бежанци в германската столица с настояване медията да се откаже от сътрудничеството си с нея. Няколко седмици по-късно, когато е изпратена като репортер в Украйна, тя се сблъсква с реакция, съвсем различна от овациите: част от украинската общност и местните журналисти виждат в нейно лице не дисидент, а дългогодишна фигура от същата тази пропаганда. Нейната пресконференция в Киев е отменена, а сътрудничеството ѝ с вестника бързо приключва. Похвалена в началото дори от президента Володимир Зеленски, Овсянникова се оказва личност, чиято биография не се вписва лесно в нито един лагер.

През юли 2022 г. тя се завръща в Русия и отново излиза на самостоятелен протест – този път на крайбрежна улица срещу Кремъл. Плакатът гласи: „Путин е убиец. Войниците му са фашисти. 352 деца загинаха. Колко още трябва да умрат, за да спрете?“ Последва незабавен арест. На 9 август срещу нея е образувано дело за „неверни сведения“ за армията. Домът ѝ е претърсен, а тя е поставена под домашен арест с перспектива за присъда до 10 години затвор. Лицето от март вече е официално обвиняема по параграф, който тепърва ще бележи руското военно време.

Развръзката настъпва в началото на октомври. С помощта на „Репортери без граници“ Овсянникова успява да избяга от домашния арест заедно с малолетната си дъщеря. По думите ѝ тя сваля електронната гривна за проследяване, сменя седем автомобила и преминава границата пеша, преди да пристигне във Франция. Синът ѝ остава в Русия при баща си, поради което отвеждането на дъщерята се превръща в отделна, тежка лична цена на бягството.

Присъдата е произнесена задочно година по-късно. На 4 октомври 2023 г. тя е осъдена на осем години и половина колония с общ режим за „разпространение на неверни сведения“ за армията заедно с 10-годишна забрана да поддържа интернет страници и профили. Овсянникова определя процеса като политически. Три седмици по-късно, на 26 октомври, по искане на бившия ѝ съпруг тя е лишена и от родителски права върху двете си деца. Животът ѝ в Париж също не преминава спокойно: през октомври 2023 г. е хоспитализирана след внезапно прилошаване и съобщава за подозрителен прах пред дома си. Френската прокуратура обаче не открива следи от отравяне, а по-късно самата тя отхвърля тази версия. През есента на 2025 г. руската държава ѝ лепва още един етикет: на 3 октомври Министерството на правосъдието я вписва в списъка на „чуждестранните агенти“ със същата дежурна формулировка – разпространение на „фейкове“ за руската армия. В изгнание Овсянникова издава мемоарна книга и продължава да участва в международни форуми за човешки права, докато в Русия остава обявена за издирване въз основа на влязлата в сила присъда.

Именно тази двойственост прави случая ѝ много по-сложен от стандартния дисидентски образ. Нейните критици – сред които както руски опозиционери, така и украински журналисти – непрестанно напомнят, че с години Овсянникова е била част от същата тази система: не външен критичен глас, а вътрешен редактор, чиито очи се отварят едва с началото на войната. Това възражение е напълно основателно. Също толкова безспорен факт е обаче, че на онзи 14 март 2022 г. тя пое огромен личен риск (какъвто мнозина от нейните критици така и не поеха) и записа предварително признанието: „Срам ме е, че позволих да се лъже“, без да има каквато и да е гаранция за бъдещето си.

Протестният плакат прекъсна телевизионния сигнал едва за няколко секунди, но не нанесе поражения над апарата, който го произвежда. На следващата вечер „Время“ излезе точно по график, със същата водеща и непроменена версия за „специалната военна операция“. Държавната телевизия не загуби нито честотите си, нито своята аудитория. Законът за „фейковете“ не просто оцеля, а се превърна в гръбнак на военната цензура, по който оттогава бяха осъдени стотици. Вътрешното несъгласие в ефира на държавните канали, чийто рядък пробив беше именно тази акция, практически се изпари след нея. Запада отговори с жестове като наградата „Вацлав Хавел“ за творческо несъгласие и място по трибуните на международни форуми. Русия отговори с реални наказания: осем години и половина колония, отнети родителски права и етикета „чуждестранен агент“.

Като материален удар по руската пропаганда плакатът от 14 март 2022 г. не промени почти нищо: машината продължава да работи, а жената, която го издигна, е бежанка с тежка задочна присъда. Като символ обаче той направи тъкмо обратното – запечата в един-единствен кадър истината, че дори вътре в „Първи канал“ е имало човек, готов да изрече „тук ви лъжат“ в момент, когато тези думи вече костваха свободата. Кое от двете тежи повече, зависи от това какво избираме да считаме за краен резултат. Четири години по-късно обаче едно е абсолютно сигурно: цената беше платена от човека, а не от машината, срещу която той се изправи.

Талибаните наложиха забрана за смартфон на всички свои служители.

🇦🇫🚫📲 Върховният лидер на Ислямско емирство Афганистан и водач на талибаните мула Хайбатула Ахундзада наложи забрана върху използването на смартфони от членове на движението и държавни служители – мярка, която на пръв поглед звучи като поредната аскетична приумица на теократичната власт в Кабул, но при по-внимателен прочит издава нещо доста по-показателно: вътрешна тревога за сигурността в самото сърце на властовия апарат.

Според Afghanistan International министерството на правосъдието на ислямската република е разпространило документа сред ръководителите на военните съдилища, полицейски началници и разузнавателните служби на талибаните в осем провинции на страната – т.е. не сред цивилното население, а сред органите, които боравят с оперативно чувствителна информация.

Тъкмо адресатът на заповедта е по-красноречив от самата забрана. Когато един режим лишава от смартфони не учениците и пазарджиите, а собствените си военни магистрати, полицейски командири и разузнавачи, той по същество признава, че мобилното устройство в ръката на служителя е по-сериозна заплаха за вътрешната дисциплина, отколкото инструмент за нейното укрепване. Към документа е приложен и специален регистър, в който се вписват името, длъжността, мястото на служба, мобилният оператор и телефонният номер на всеки човек, попаднал под ограничение – бюрократична прецизност, която превръща забраната от риторичен жест в проследим административен механизъм. Нарушителите ще се третират като престъпници, а наказанието им ще бъде определено в съда; преходът от „забранено" към „наказуемо" е именно онова, което отличава една декларация от действаща норма.

Реакцията по места доби почти ритуален характер. След издаването на заповедта в социалните мрежи беше разпространено видео, на което член на талибаните собственоръчно унищожава смартфона си, а по данни на Kabul Now началникът на полицията в район Бармал в провинция Пактика и четиринайсет негови подчинени публично са строшили устройствата си. Подобни сцени – служители, които демонстративно чупят телефони пред камера – носят отпечатъка на показно подчинение, типично за движение, чиято легитимност все още почива повече върху верността към фигурата на върховния лидер в Кандахар, отколкото на институционални процедури. Заповедта не идва в условия на институционален вакуум: преди това департаментът по ислямско образование към министерство на образованието вече беше забранил на студентите да внасят смартфони в училищата и религиозните семинарии, така че настоящата мярка по-скоро разширява нагоре по йерархията една вече установена логика на дигитални рестрикции.

Важно е да се отбележи какво заповедта не казва: публично оповестеният документ, поне според наличните сведения, не уточнява изрично своите мотиви. Затова всяко обяснение остава изцяло в полето на анализа, а не на установените факти. И все пак обхватът на мярката (силовия и разузнавателния ешелон), поименната регистрация и криминализацията предполагат съображения за оперативна сигурност: страх от изтичане на информация, проследяване на комуникациите и уязвимост към чуждо техническо разузнаване. Това е ирония, която преследва всяка бунтовническа организация, поела държавната власт – тази мрежова конспиративност, която някога позволи на талибаните да оцелеят срещу технологичното превъзходство на западната коалиция, сега се обръща навътре като инструмент за затягане на контрола върху собствените редици.

Този вътрешен сюжет придобива допълнителна тежест, поставен срещу траекторията на Кабул в сферата на външната политика. През 2021 г. талибаните завзеха властта в Афганистан, събаряйки подкрепяното от САЩ правителство. През 2024 г. руският президент Владимир Путин ги нарече „съюзници в борбата с тероризма", а през лятото на 2025 г. Москва стана първата столица, която призна Ислямския емират Афганистан, изключи движението от списъка на терористичните организации и прие негов посланик. През май тази година Русия и талибаните подписаха споразумение за военно-техническо сътрудничество – документ, подписан от Сергей Шойгу – секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – без да са известни конкретни подробности. Малко след това Москва предложи на Кабул да възстановят оставената в страната съветска военна техника, затваряйки един символичен кръг от епохата на 1980-те.

Мащабът на това сближаване обаче следва да се чете трезво. Ориенталистът Руслан Сюлейманов определя сделката по-скоро като „символична" по своя характер и изключва формирането на „военен съюз", подобен на отношенията между Русия и Северна Корея. В неговия прочит руското присъствие ще бъде ограничено до изпращане на военни специалисти и провеждане на „местни учения и инструктажи". Именно тази дистанция между жеста и същността е ключова за разбирането на двата паралелни процеса, които се разгръщат в Кабул.

И тук двете линии, вътрешната забрана и външното партньорство, се срещат в обща точка. Режим, отворил едновременно вратата за руски военни инструктори и затворил джобовете на собствените си разузнавачи за смартфони, демонстрира характерната за талибаните асиметрия: висока готовност за външна легитимация и дълбоко недоверие към собствената сигурност. Забраната не е изолиран акт, а индикатор за консолидация, в която движението вече не воюва за държавата, а се опитва да я обезопаси отвътре – дори срещу самата себе си. Колкото по-нашироко Кандахар отваря емирата за чуждо технологично и военно съдействие, толкова по-настойчиво ще се стреми да капсулира потоците от информация в собствения си апарат, защото признанието отвън не премахва, а изостря параноята от проникването отвътре. В този смисъл ритуално счупеният телефон на полицейския началник от Бармал е не куриоз, а малък барометър на една власт, която все още се чувства обсадена в собствената си столица.

Кремъл разпореди на ФСБ да опази интернета, който самата тя руши.

🇷🇺🚫🛜 В списъка с утвърдени президентски поръчения, публикуван на официалния сайт на Кремъл след съвещание на президента Владимир Путин с правителството от 23 април, се крие най-красноречивото признание за състоянието на руската дигитална среда от началото на войната срещу Украйна. Путин възложи на Федералната служба за сигурност (ФСБ) да подсигури безпроблемна работа на интернет – но не изобщо, а единствено в строго очертан периметър: достъпът до федералния портал „Госуслуги“, платежните системи и услугите за записване при лекар трябва да бъде гарантиран дори в периоди на наложени рестрикции.

„Работата на портала „Госуслуги“, на платежните системи и на услугите за запис при лекар трябва да бъде осигурена дори наличие на при общи, базови ограничения“, заяви Путин, сравнявайки търсения механизъм с възможността за спешни обаждания от мобилен телефон при нулев баланс. Техническата възможност за това, добави той, съществува и трябва да бъде реализирана.

На пръв поглед поръчението звучи като рутинна административна грижа за гражданите. Реално обаче то е документирано признание, че кампанията за „зачистка“ на руския интернет, ръководена от самата ФСБ вече близо година, е започнала да поразява инфраструктурата на самата държава. Когато президентът е принуден изрично да нареди на спецслужбата да не изключва порталите за държавни услуги, банковите разплащания и достъпа до лекар, посланието е очевидно: общите, безразборни ограничения вече са нанесли достатъчно щети, че да застрашат функции, които Путин смята за критични за собствената си легитимност. Поръчението не смекчава курса на блокиране – то се опитва да изреже от него анклави на работещ интернет, оставяйки всичко останало под ножа.

За да се разбере мащабът на този обрат, е нужно да се проследи кой и как пое контрола над руския дигитален периметър. Според данни на независимото издание The Moscow Times и на анализ на Фондация „Карнеги“ за международен мир, през лятото на 2025 г. надзорът върху интернет премина от техническите звена на ФСБ – Център за информационна сигурност (ЦИБ) и Научно-техническа служба – към т.нар. Втора служба, наречена официално Служба за защита на конституционния строй и борба с тероризма. Това ведомство, оглавявано от генерал-полковник Алексей Седов, наследява функциите на легендарното Пето управление на КГБ, създадено навремето за борба с „идеологическата диверсия“. Институционалната логика на въпросния преход е ключова за правилното разбиране на процеса: за Втора служба интернет не е икономическа инфраструктура, а подозрителна и хаотична среда, изискваща постоянна филтрация, а нейният инструментариум се изчерпва със забрани, глоби и блокирания. Именно служители на това звено, според цитираните доклади, са свързани с опитите за отравяне на опозиционните политици Алексей Навални и Владимир Кара-Мурза – обстоятелство, което очертава културата на ведомството, на което сега е поверена съдбата на руския интернет.

Повратната точка, по реконструкцията на „Карнеги“, настъпва след терористичната атака в концертната зала „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г., отнела живота на 151 души, когато Седов предлага на Путин да „въведе ред в интернет“ и получава за това практически неограничени пълномощия. Оттам нататък ескалацията е стъпаловидна и отлично документирана: първоначално ограничаване, а след това пълно блокиране на гласови разговори в WhatsApp и Telegram; системен натиск срещу VPN; въвеждане на механизъм на „бели списъци“ от одобрени ресурси, където към момента фигурират над 120 услуги, при условие че цялата им изчислителна инфраструктура се намира на руска територия; и редовни изключвания на мобилния интернет, които в Москва достигнаха кулминация с близо 3-седмично спиране през март. Юридическият гръбнак на тази архитектура беше положен месец по-рано, когато Путин подписа закон, който дава правомощия на ФСБ да се разпорежда с прекъсването на връзката, а операторите – да изпълняват незабавно нарежданията за блокиране, получени от спецслужбите.

Декларираната мотивация зад изключванията е сигурността – ограничаване на мобилния сигнал в погранични райони и около мегаполисите, за да се спре навигацията на украинските дронове. Но именно тук се отваря бездна между обявената цел и реалната цена, която руската икономика и общество плащат. Безразборното спускане на цифровия мрак върху цели градове не прави разлика между заявката, която евентуално насочва дрон, и тази, задвижваща банков превод, медицинска консултация или подаване на документ в „Госуслуги“. По същество указът от 23 април е опит да се въведе тази разлика със закъснение – да се изградят дигитален коридор, през който жизненоважните услуги да продължат да работят, докато останалата мрежа е задушена. Според съобщения в руски медии от съвещанието се очаква правителството и ФСБ да докладват за устойчив достъп на гражданите до тези услуги; формулировката обаче издава, че решение няма и такова тепърва ще се търси.

Този вътрешен конфликт не е технически, а политически, и тъкмо тук се намесва най-чувствителната част от цялата картинка. В материал от 24 май британският вестник The Guardian цитира източници, близки до Кремъл, които описват дълбокото разочарование сред руския елит – настроение, обобщено от добре свързан представител на бизнеса с думите, че „има дълбоко разочарование от Путин“ и нарастващо „усещане за надвиснала катастрофа“. Сред конкретните поводи за недоволство блокадата на интернет заема едно от челните места: вътрешен източник от Кремъл описа пред изданието ситуацията на трапезата с горчивата констатация, че „сега сме някъде по-близо до Северна Корея“. Според същата публикация, фигури като говорителя на Кремъл Дмитрий Песков и първия заместник-ръководител на администрацията Сергей Кириенко, отговарящ за вътрешната политика, насаме са се опитвали да отклонят Путин от най-крайните ограничения, но без успех. Анализът на „Карнеги“ добавя към тази картина и премиера Михаил Мишустин, и министъра на дигиталното развитие Максут Шадаев, които се застъпват за „по-малко разрушителни подходи“. Съпротивата им се проваля по една структурна причина: Седов е дългогодишен приближен на Путин с пряк контрол върху силовия апарат, а докато войната продължава, президентът систематично застава на страната на спецслужбите. Песков, от своя страна, публично сигнализира трайност, заявявайки, че ограниченията „ще останат толкова дълго, колкото е необходимо“.

Цената на този избор вече е осезаема. По данни на „Карнеги“ рейтингът на одобрение на Путин е спаднал със 7,3% за три месеца, а неодобрението е нараснало с 5,7% – показатели, които са сред най-внимателно следените в Кремъл и превръщат интернет блокадата от технически казус в проблем за режима. Появи се и нещо изключително рядко за военновременна Русия – протести срещу ограниченията, проведени въпреки тежките репресии от страна на службите срещу подобни акции.

Указът от 23 април не бележи отстъпление, а опит за институционален компромис, при който наложеният от ФСБ императив на сигурността остава недосегаем, докато се търси начин неговите странични щети да бъдат изолирани от критичните за гражданите функции. Това е признание за провал на дизайна, не за провал на курса: вместо да преосмисли логиката на безразборните интернет блокади, Кремъл се опитва да ги облекчи технологично, възлагайки задачата на ведомството, чиято институционална култура поначало третира свободния интернет като заплаха. Оттук произтича и фундаменталното противоречие на цялата конструкция – ФСБ е едновременно източникът на проблема и инстанцията, на която е възложено неговото решение.

Доколкото войната с Украйна остава определящият фактор в сметките на Путин, балансът ще продължава да се накланя в полза на сигурността за сметка на свързаността, а поръченията като това от 23 април ще играят ролята на клапани за изпускане на налягането – достатъчни да опазят минимума от функциониращи държавни услуги, но не и да обърнат посоката на една безпрецедентна изолация, чиято логика все по-често напомня на Северна Корея, чиито модели на контрол доскоро бяха немислими в страна с мащабите и интегрираността на руската икономика.