Морската пехота на Украйна започна да използва Barracuda за пренос на дронове.

🇺🇦 Корпусът на морската пехота на Украйна започна да използва безпилотна морска платформа Barracuda като подвижна база за пренос на ударни дронове по течението на Днепър, които доближава към руските позиции в делтата на реката, преди да ги пусне по набелязани цели. Видео от нейното участие в операции в островната зона на реката публикува 40-а отделна бригада за брегова отбрана, част от Морската пехота на Украйна.

По данни на бригадата платформата работи като мобилна база за изстрелване на безпилотници, която навлиза в оперативния район и оттам пуска FPV и бомбардировъчни дронове по цели на островите и крайбрежните ивици. Самата „Barracuda“ има възможност да носи и собствен боен товар, с което точката на изстрелване се измества навътре в простреляната зона, без оператори и техника да преминават по суша.

Бригадата съобщи, че системата е използвана наскоро в поредица от операции срещу военна инфраструктура на окупационните сили в района. Ударите от платформата са поразили складове за боеприпаси, наблюдателни постове и логистични съоръжения на руските сили. Катерът е изграден по модулен принцип и носи „елементи на изкуствен интелект“, което би му позволило по-самостоятелно ориентиране в сложните водни ръкави.

Делтата на река Днепър и съседните острови остават оспорвана зона, в която двете страни разчитат предимно на дронове за разузнаване и удари. Безпилотните системи все по-често се участват в украинските операции там, където придвижването с конвенционални машини или жива сила е трудно или невъзможно.

Този участък е сред най-застиналите, но и сред най-оспорваните по целия фронт. След като през ноември 2022 г. руската армия се изтегли от десния, западен бряг на реката, където се намира и самият град Херсон, Днепър се превърна във фронтова линия: руските сили се укрепиха на левия, източен бряг, украинските удържат десния бряг и града, а ниските, обрасли острови в делтата се превърнаха в ничия земя между тях. Оттогава руснаците опитаха многократно да форсират реката и да се закрепят на островите или на десния бряг – не за да щурмуват фронтално Херсон, а за да изнесат напред огнева мощ и да доближат дронове, минохвъргачки и артилерия до града и крайбрежната зона.

Към края на април 2026 г. говорителят на Оперативно командване „Юг“ Владислав Волошин съобщи за засилени опити за десант на островите: на остров Круглик руските сили се опитаха да установят наблюдателни пунктове, а на остров Билогруди бяха отчетени два бойни сблъсъка при опит за навлизане в източната му част: и двата са отблъснати. Руските сили фокусираха усилията си край Антоновските мостове, един от най-тесните участъци на реката, откъдето биха могли да изнесат напред оръжия и да поразяват Херсон и десния бряг; успоредно с това минираха бреговете и прокопаха километри тунели надолу по течението от Нова Каховка, опасявайки се и от обратно, украинско форсиране.

Тази динамика се проследяваше поне от края на 2024 г. Тогава същият говорител докладва за 5-7 щурма на ден с малки пехотни групи към островите Козацки, Велики Потьомкин и Забич, а през май 2025 г. офицер от състава на водолазен отряд „Омега“ на Националната гвардия посочи натрупани около 300 лодки за възможна десантна операция. Превземането на островите би разширило обсега на поразяване на руските дронове и минохвъргачки над Херсон, Николаевска област и Очаков. Самото форсиране се смята за нереалистично – концентрацията на войски, лодки и техника трудно може да остане скрито за модерното разузнаване. По-рано украинската страна държеше огледален плацдарм на отсрещния, ляв бряг – при Кринки, удържан около 7 месеца след десанта от октомври 2023 г., преди да бъде изоставен под руски натиск към средата на 2024 г.

Точно в този оспорван лабиринт от острови „Barracuda“ придобива стойност – не заради самия катер, колкото с това, че решава проблема с приближаването до целта: вместо да излага хора и техника по простреляни водни и сухопътни подстъпи, украинската морска пехота изнася напред точката на пуск по вода и по този начин държи под обстрел руските опити за десант и закрепване по островите, разширявайки обсега на евтините FPV дронове там, където конвенционалното движение е невъзможно. Този ефект обаче е тактически и локален – описаните варианти на платформата имат ограничен обсег и радиовръзка, което ги прави инструмент за речния театър, а не далекобойно средство от типа на морските дронове, поразявали Черноморския флот на стотици километри.

По-рано украинските морски дронове MAGURA направиха своя дебют извън региона. На 24 април по време на учението Balikatan 2026 във Филипините, MAGURA потопи кораб-мишена при бойни стрелби в Лусонския проток край архипелага Батанес. Ударът беше нанесен от американски части за специални операции, а украинският производител UFORCE потвърди, че целта е поразена именно от негови апарати. В ученията участваха около 17 000 военни от САЩ, Филипините, Япония и Канада – първа поява на доказалия се в бой украински дрон извън черноморския театър.

Взети заедно, двата случая очертават траекторията на безпилотните морски системи на Украйна: от импровизирано оръжие в Черно море до способност, която вече се адаптира към речната война у дома и се появява в ученията на съюзници в Индо-Пасифика.

Украйна е нанесла масиран удар по оператори на дронове, които стоят зад „човешкото сафари“ в Херсон.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Telegram каналът „От Мариуполя до Карпат“, неофициална платформа на руските подразделения за дронове от 18-а и 49-а общовойскови армии, действащи на левия бряг на река Днепър, съобщи за „масиран удар на вражески дронове" с потвърдени загуби сред руския личен състав. Авторът не посочва конкретна цифра, но отбелязва, че „за съжаление има загуби... вечна памет, братя".

От май 2024 г. насам този канал е първоизточник на голяма част от видеата с удари по цивилни по десния бряг на река Днепър в Херсонска област – кампания, която ISW и украинските власти описаха като „човешко сафари". На 15 май същият канал публикува кадрите от FPV-удара по хуманитарния конвой на Службата на ООН за координация на хуманитарните дейности по маршрута Херсон – Остров, който впоследствие беше осъден от ООН.

През последните седмици украинските въоръжени сили водят целенасочена кампания за изтласкване на руските дронови отряди от Олешки и Гола Пристан – двата основни населени пункта на левия бряг, от които FPV-операторите достигат Херсон и крайречните квартали. Тренировъчните им позиции са разположени на 5-10 км навътре, в горските пояси зад Мелитополското шосе; според документация на украинската страна начинаещите оператори използват опашките за храна в окупираните Олешки и Гола Пристан като мишени за упражнение. Хуманитарната ситуация в Олешки остава критична – около 2 000 цивилни са блокирани без редовен достъп до храна, вода и медицинска помощ.

Съобщението идва ден след украински удар по щаба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Геническа Гирка в окупираната част на Херсонска област, при който, по данни на президента Зеленски, са ликвидирани и ранени около сто руски военнослужещи и е унищожен ЗРК „Панцир-С1"; ударът е проведен от Центъра за специални операции „Алфа" на СБУ. В същата нощ беше поразено и руско училище за пилоти на безпилотни летателни апарати в окупирания град Снежне в Донецка област – с украински твърдения за 65 убити курсанти и един инструктор. Цифрите остават независимо непроверени.

Кампанията срещу руските оператори н дронове отговаря на единствения сегмент, в който Москва държи превъзходство по линията на съприкосновение в Херсонска област – масираното присъствие на FPV дронове, с което се компенсира липсата на пехота за форсиране на Днепър. Ако Киев направи оперативно непоносимо самото присъствие на екипи в Олешки и Гола Пристан, географският обхват на „човешкото сафари" в Херсон се свива, а руското командване губи евтиния си инструмент за натиск срещу града без нужда от десант.

Прехвърлянето на удара от платформите (дронове, артилерия) към обслужващия личен състав очертава нов модел – щабът на ФСБ в Геническа Гирка, школата в Снежне и сегашният удар на левия бряг на Днепър – три цели от една и съща категория в рамките на една седмица.

Логистичен колапс: Руските сили на Днепър и Покровск останаха без лодки и транспорт

🇷🇺🌊🇺🇦 Руската армия в делтата на река Днепър в Херсонска област е изправена пред логистична парализа в резултат на острия недостиг на лодки, съобщи партизанското движение „АТЕШ“, според което повечето плавателни съдове са били унищожени от украински дронове, което е оставило руските сили изолирани на островите без вариант за ротация и редовни доставки.

Позовавайки се на сведения от агент, внедрен в редиците на 70-а мотострелкова дивизия от 18-а общовойскова армия на руските сухопътни войски, движението докладва за изострена криза с наличните плавателни съдове.

Според източника бързоходните лодки по островите в делтата на Днепър край Херсон до голяма степен са били унищожени, предимно от удари на украински камикадзе дронове, докато нови попълнения за момента не идват.

„Командването се преструва, че всичко е под контрол. В действителност почти не са останали лодки и всяко излизане във водата вече е лотария“, разкрива източникът.

От „АТЕШ“ посочват, че ситуацията е оставила руските сили фактически изолирани на островите в делтата на Днепър, което е направило прехвърлянето на личен състав и боеприпаси през водните пътища немислимо.

„Ротацията буксува, доставките се провалят. Тези, които са заседнали на позиции, чакат със седмици да бъдат сменени. Някои от останалите лодки се повреждат по причини, които командването предпочита да не споделя – те се приписват на износване и лоша поддръжка“, посочва групата.

В същото време обаче изглежда, че дефицитът се простира далеч отвъд делтата на река Днепър, като подобни проблеми са докладвани в сектори като Покровск, където руските войски също са изправени пред сериозна липса на оборудване.

Според агенти в 1442-ра мотострелкова бригада ситуацията се е изострила до такава степен, че командирите дават инструкции на войниците да конфискуват автомобили от цивилните граждани, а логистиката се намира в колапс, което допринася за високите загуби на бойното поле.

Дефицитът засяга не само бронирана техника и камиони, но и базови транспортни средства като мотоциклети, които обикновено се използват за прехвърляне на личен състав и провизии. Осакатената мобилност е довела до зачестили случаи на мародерство в руските редици. Един от източниците на „АТЕШ“ сподели за случай, в който мотоциклет е бил отнет дори от ранен войник, който е бил оставен в безпомощно състояние.

От „АТЕШ“ посочват, че тези събития са признак за по-дълбоки, системни проблеми във веригите за доставки на руската армия.

Освен това руските сили на Покровското направление се реорганизират, като разформироват евакуационните звена, за да създадат допълнителни щурмови групи. Това оставя ранените войници без подходящ транспорт или своевременна медицинска помощ, заявяват от партизанското движение.

Според „АТЕШ“, която провежда разузнавателни и диверсионни операции в окупираните територии, нейни източници в 74-та отделна мотострелкова бригада на Русия са заявили, че този ход е продиктуван от недостиг на персонал, което кара командирите да пренасочват евакуационните екипи към фронтовите щурмови части.

40-та бригада на морската пехота унищожи пореден руски опит за форсиране на Днепър.

🇺🇦⚔️🇷🇺 40-та отделна бригада на Морската пехота на Украйна съобщи за поредното отблъсване на руски опит за форсиране на Днепър. Според видео, публикувано от бригадата, три вражески плавателни съда са били засечени в нейната зона на отговорност, в отговор на което са нанесени удари с FPV дронове и артилерийски обстрел по целите. Опитът на руската пехота да закрепи позиции в лонгозите на делтата е приключил с ликвидиране на десантната група.

Бригадата не уточнява конкретния участък, но нейният оперативен район е западният бряг на долния Днепър срещу позициите на руските сили в окупираната част на Херсонска област. Битките в мрежата от острови, тръстика и водни коридори, оформена от делтата на Днепър и Кинбурнския полуостров, се водят с повишена интензивност от 2023 г. насам, когато украинските морски пехотинци изградиха предмостие при село Кринки, държано до средата на 2024 г. Руските опити да пренесат малки групи с лодки към дясната страна на реката, както и по-плитки операции за закрепване на островите в руслото, продължават под прикритие на артилерия и дронове; украинската страна отговаря със същите инструменти, допълнени от безпилотни лодки.

40-та бригада е известна именно с въвеждането на морския дрон „Барракуда", развит от личния състав на едноименното звено на бригадата. Той служи като „кораб-майка" с ниска видимост, който доставя FPV-дронове в близост до целта, прикривайки момента на пускане и съкращавайки полетното време над открита вода. На 23 март 2026 г. операторите на дронове от 1-ви батальон на бригадата потопиха лодка с руски войски, която се опита да премине реката, както съобщи Укринформ. Бригадата води дълга линия на реформа – традиционно носи името 40-та отделна бригада на бреговата отбрана, както личи от електронния адрес и профилите в социалните мрежи, но беше включена в мащабното преструктуриране на украинската морска пехота по стандарти, близки до Корпуса на Морската пехота на САЩ.

Поредицата от отблъснати десанти илюстрира преобладаващата логика на сектора: Москва провежда редовни и често скъпоструващи опити да стъпи на дясната страна на реката, за да потвърди териториалните си претенции към Херсонска област и да свърже пробойни с разузнавателни операции в дълбочина. От украинска страна комбинацията от разузнаване с дронове, прецизна корекция на артилерийския огън и безпилотни лодки прави подобни крачки скъпи и краткотрайни.

Публикацията съдържа и призив за попълване на личния състав по програмата „Контракт 18–24", въведена от украинското правителство през февруари 2025 г. Тя предвижда едногодишен доброволчески контракт за граждани между 18 и 24 години с еднократна парична помощ от 1 млн. гривни (около 24 000 долара), месечно възнаграждение до 120 000 гривни, ипотека при 0% лихва след завършване на службата и 12-месечно освобождаване от мобилизация след приключване на контракта. Мярката е обявена от Киев като алтернатива на свалянето на възрастта за мобилизация от 25 на 18 години – натиск от страна на Вашингтон по времето на мандата на Джо Байдън, който беше категорично отхвърлен от президента Зеленски.

Руснаци убиха умишлено с дрон 84-годишната баба Лора.

84-годишна жена беше убита при умишлена атака с руски дрон в Херсонска област, докато се грижеше за козите си – само няколко седмици след като обясни на американска журналистка защо отказва да се евакуира въпреки ежедневните атаки срещу мирното население.

Подобни атаки са ежедневие в украинските региони, попадащи в обхвата на малките FPV дронове, с които руснаците умишлено нападат цивилни. През септември ООН потвърди, че тази систематична кампания за убийства на цивилни е престъпление срещу човечеството.

Лариса Вакулюк, известна сред местните като баба Лора, се разхождала с двете си козички в село Антонивка в Херсонска област, когато е атакувана от руски дрон. Тя е починала на място, заедно с двете си кози.

„Краката ѝ бяха откъснати, тялото ѝ беше разкъсано на парчета“, сподели с тъга Зарина Забриски, американска журналистка, която взе интервю от нея през септември.

Главното управление на Националната полиция в Херсон потвърди смъртта на 21 октомври.

„Тя беше дребничка баба, появяваше се край Антонивка – толкова любопитна фигура, облечена в бяла, спретнта и изгладена риза, с ярки очи и капризна усмивка“, разказа пред Euromaidan Press Забриски, която сега се намира в Херсон. Научила за смъртта на Лора от местен канал в Telegram.

Най-циничното е, че руснаците виждат цивилните и ги атакуват умишлено, разказа Забриски

Садизмът е част от причините, но цивилни и животни стават и тренировъчни мишени за руснаците. Военни източници споделят, че школа за пилоти в Ростов на Дон изпраща своите възпитаници към Херсонска област, където те преминават обучение именно по този начин.

Затова руските пилоти на дронове удрят кози, кучета и възрастни жени.

Въпреки това FPV дроновете са само малка част от смъртоносния арсенал, използван от руснаците, за да тероризират Херсон: според Забриски те обстрелват града ежедневно, използвайки планиращи бомби, артилерия, минохвъргачки и дори дронове „Шахед“, които често са запазени за нанасяне на удари в украинския тил.

„Всички са уплашени, но всеки има надежда“

В интервюто си със Забриски през септември баба Лора обясни защо остава в Антонивка въпреки наличието на непрекъсната заплаха. Имала над 20 кози и се чувствала отговорна за тях. Те сподели, че руските обстрели вече са разрушили къщата ѝ, както и девет апартамента наблизо.

„Аз съм възрастна. От какво да се боя? Всички се боят. Всички са изплашени, но във всеки има надежда“, разказа тя на Забриски. Освен това тя сподели и мрачна забележка – всички говедари, които пасели крави в селото, вече са били убити от руските атаки.

Повечето хора, които остават в Херсон, живеят в мазета заради тежките руски обстрели, споделила баба Лора през септември. Нямат нищо освен кокошките си, но остават, защото си е тяхно.

„Трябва да ни помогнете, от Америка“, помоли тя.

Нейната смърт е част от това, което Разследващата комисия на ООН за Украйна документира като умишлени, систематични атаки срещу цивилни с дронове с малък обхват, които са определени като престъпления срещу човечеството.

В доклад, публикуван на 22 септември, комисията стигна до заключение, че руската армия на левия бряг на Днепър използва дронове с проследяване в реално време, за да преследват хора, да хвърля експлозиви директно върху тях и да атакува леки автомобили и други превозни средства, използвнаи от мирното население.

„Обстоятелствата на атаките показват намерението на извършителите да убиват, да нараняват и да разрушават“, заяви ръководителя на разследването Ерик Мьосе.

Комисията документира атаки с дронове в Херсонска, Днепропетровска и Николаевска области по над 300 км фронтова линия. Руските войски са убили умишлено 133 цивилни и ранили 1350 само в периода между юли и октомври 2024 г. в това, което местните наричат „човешки сафарита“.

През пролетта жителите на Херсон докладваха за над 100 атаки дневно. Жертвите сред цивилните от експлозивни оръжия в Украйна скочиха с 40% през първите осем месеца на 2025 в сравнение с предходната година, като ударите с дронове заемат все по-голям дял.

„Дроновете ни преследват, ние се крием от тях. Дроновете кацат по покривите и ако видят нещо, ще има последствия“, оплака се жител на Херсон пред разследващите на ООН.

Комисията допълни още, че линейки, пожарни коли и други спешни екипи с видими обозначения са обект на умишлени атаки, което пречи на спасяването на животи след атаките.

Забриски документира системните руски удари срещу цивилни в Херсон от юли 2024 г., когато за първи път беше съобщено за „човешкото сафари“ в международните медии.

Нейният документален филм „Херсон: Човешко сафари“, който излезе тази година, улавя живота в Херсонска област по време в условията на руската инвазия. Филмът е заснет между септември 2023 г. и юни 2025 г. и е достъпен за безплатно гледане на khersonhumansafari.com. В него са включени свидетелства на местни жители като художничката Альона Малиаренко и композиторът Борис Хойна, заедно с кадри от атаки с дронове срещу цивилни.

„Когато цивилизацията залязва и градът ти е в руини – какво правиш, за да оцелееш... и да останеш човек?“, пита Забриски във филма.

Русия окупира левия бряг на река Днепър в Херсонска област, откакто се оттегли от град Херсон през ноември 2022 г. Градът остава под постоянен артилерийски, ракетен и безпилотен обстрел от руските войски, разположени от другата страна на реката.

„Напредваме с колосална цена“: Рогозин призна, че Украйна доминира във войната с дронове, фронтът е в патова ситуация

🇷🇺 Украйна доминира във войната с дронове, а руската инвазия е стигнала до задънена улица. Това заяви Дмитрий Рогозин – бивш вицепремиер, дългогодишен ръководител на Роскосмос и настоящ сенатор от партия „Единна Русия“, представляващ окупираната Запорожка област.

Изявлението му контрастира с по-ранни предупреждения на бившия украински главнокомандващ генерал Валерий Залужни, според когото позиционната война в крайна сметка ще доведе до провал за Украйна.

Рогозин отбеляза, че руските войски напредват „с огромни трудности и на колосална цена“ и описа ситуацията по фронтовата линия като позиционна война, при която техниката „се унищожава още преди да стигне до фронта“, а малки щурмови групи се придвижват напред с минимален успех.

Рогозин призна и че страната му изостава в безпилотната война. По думите му Украйна разполага с десет пъти повече дронове, благодарение на подкрепата, получавана от коалиция на напреднали държави с достъп до авангардни технологии. Според него Киев ежедневно използва между 100 и 250 далекобойни дрона, като броят им постоянно расте.

Рогозин заяви, че всяка военна техника се унищожава в радиус от 20 километра около линията на бойните действия, а пехотата също е лесно забележима и подложена на удари. Той направи това признание в интервю за руския пропагандист Олег Пахолков.

Силите са приблизително равни

Като ръководител на доброволческия Център със специално предназначение „БАРС-Сармат“ към Въздушно-десантните войски на Руската федерация, Рогозин определи войната като предимно тактическа:

„Това е щурмова група от трима до петима души, които са мъже на нашата възраст, вървят през степ, осеяна с мини, докато дронове бръмчат от всички страни. Натоварени са с броня, автомат, боеприпаси, гладкоцевно оръжие за борба с дронове, а и средства за електронна война. С всичко това не можеш дори да станеш от стола, камо ли да тръгнеш в настъпление.“

„Ако се появи каквато и да е техника в зоната на 20 км. от фронтовата линия, тя бива изгорена – както от нас при тях, така и от тях при нас“, допълни той.

„Ето в това е задънената улица на позиционната война – силите са приблизително равни по техника, подготовка, дори и по мотивация“, заключи Рогозин.

Форсирането на Днепър е невъзможно

На Херсонския фронт към тези проблеми се добавя и реката Днепър, отбеляза той. Според него и двете страни унищожават противника веднага щом се приближи до брега, което изключва каквато и да е възможност за форсиране на реката.

„Днес сутринта пак бях в командния си пункт. На плазмените екрани виждам картина от нашите дронове. Изгорял Степногорск, около него – голи полета, без никакви горски пояси. Ако там се появи заек, ще го видя, камо ли човек“, каза Рогозин.

По думите му не е ясно как може да се извърши настъпление в тези условия: „Техниката ще бъде унищожена, защото всички пътища са минирани – и от нас, и от тях, дистанционно и не само.“

От обещания за бърза победа до тежки рани

Припомняме, че през ноември 2022 г. Рогозин заяви, че руската армия в „зоната на СВО“ съвсем скоро ще получи „свръхсъвременно оръжие“, с което ще постигне „бърза и решителна победа“. Именно това е причината последните му признания да са посрещнати с подигравки в социалните мрежи.

Месец по-късно самият той пострада при украински ракетен удар по ресторант „Шеш-Беш“ в окупирания Донецк, получавайки множество рани от осколки по глава, бедра и седалищни части.

През септември 2023 г. Рогозин беше назначен за „сенатор“ в Съвета на федерацията – горната камара на руския парламент, където представлява окупираната Запорожка област. Освен това е член на Комисията по отбрана и сигурност към съвета.

Нов украински рейд на Тендровската коса унищожи руска техника

🇺🇦⚔️🇷🇺 Специални части към Главното управление на разузнаването (ГУР) извършиха нощен рейд на Тендровската коса по бреговете на окупираната територия на Херсонска област, което доведе до унищожаване на руска верижна машина DT-10 „Витяз“.

Съобщава се, че военнослужещи от Морския център за специални операции „Викинг“ са провели десант, по време на който са заложили мини.

DT-10 „Витяз“ е верижна амфибийна машина, използвана от руската армия за транспорт на войски, оръжие и боеприпаси до позиции на фронта. Руското министерство на отбраната не е споменавало инцидента в ежедневния си брифинг.

По данни на ГУР, това не е първата украинска операция на Тендровската коса. В нощта на 28 юли специални части от Департамента за активни действия на ГУР проведоха успешна бойна операция в северната част на Черно море – на Тендровската коса, която има важно стратегическо значение.

Тендровската коса е пясъчен остров с дължина 65 км и широчина до 2 км, разположен в северната част на Черно море, който минава между едноименния залив и останалата част от морето. На запад островът има коса, наречена Били Кучухури, простираща се на изток към полуостров Ягорлик Кут.

Административно Тендровската коса принадлежи на украинската Херсонска област. Ако задържат контрола си върху нея, украинските войски ще могат от там да обстрелват окупираната половина на Херсонска област източно от Днепър и окупирания Крим.

Руската авиация нанесе втори удар по мост над река Днепър в Херсон.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската авиация извърши втори въздушен удар срещу мост над река Днепър в Херсон в рамките на по-малко от денонощие, съобщи началникът на областна военна администрация Олександър Прокудин.

Около 10:48 ч. днес беше регистриран подход на руски самолет в подготовка за удар над Херсон, при което местните жители получиха незабавно предупреждение да се насочат към укритията.

В 10:56 ч. беше съобщено, че ударите могат да засегнат квартал „Корабел“ и централната част на града, а две минути по-късно беше регистрирано пускане на управляеми въздушни бомби.

В 11:05 ч. руската авиация извърши нов подход за удар по Херсон. Прокудин потвърди въздушните атаки и заяви, че предварително е имало попадения близо до един от мостовете в града.

Припомняме, че на вечерта на 2 август руските окупатори атакуваха Херсон с две управляеми въздушни бомби. Атаката повреди мост, водещ към един от кварталите, и жилищни сгради.

Вчера сутринта руските войски отново обстрелваха Херсон, убивайки двама цивилни и ранявайки тежко други двама. В същото време жителите на квартал „Корабел“ в Херсон бяха призовани да се евакуират.

Ударът повреди моста, който свързва района с останалата част от града, което доведе до проблеми с доставките на храни и други крайно необходими стоки за хората.

Бойците на 144-ти Център за специални операции отново се завръщат по течението на Днепър.

Водата е тиха. Търпелива.

„Познаваме аромата ѝ. Спомняме си как понасяше лодките ни към бреговете, които все още са в ръцете на врага. Ние, бойците от 144-ти Център за специални операции, отново сме тук, по повърхността на водата.“

До тях – кадети, парашутисти и морски пехотинци, обучавани от инструктори. В сърцевината на този процес стои бойният опит. Това не е просто обучение. Това е ритуал. Това е подготовка за следващата битка.

Бойни лодки, въоръжени до зъби, се втурват напред.

Ревът им е като ударите на сърцето преди скок.

Огън от борда пронизва линиите на врага, докато щурмовите групи се готвят за десант.

Само прецизност. Само координация. Само действие.

Групите стъпват на брега. Плацдармът пада. Линията се прочиства. Настъплението започва.

Изключителна прецизност. Изключителна координация. Изключително действие.

Бойците от Специалните сили се завръщат от фронта при Херсон.

„Бяхме там, където всичко се решаваше в рамките на секунди. От заповедта на командира. От точността на минохвъргачния екип. От хладнокръвието на лодкаря под обстрел.“

Русия все още контролира левия бряг на Днепър. Оттам ежедневно обстрелва Херсон и областта, превръщайки безброй домове в руини, а цивилните – в мишени за дронове.

„Помним как прекосявахме Днепър. Онези нощи, в които всяка крачка можеше да бъде последна. Островите, където земята се тресеше от битки.“

Тогава успехът зависеше от едно нещо: координацията.

Лодки. Артилерия. Разузнаване. Дронове. Щурмови екипи. Бойците от специалните части бяха спойката, която държеше машината цяла.

„Една грешна стъпка и всичко щеше да се срути. Но удържахме. Сражавахме се. Научихме се. А сега обучаваме. Това не е просто подготовка. Това е очакване. За следващата река. За следващата заповед: Тръгвайте.“

Страхът винаги е там. Шепне: Почакай. Не рискувай. Мини по заобиколния път. Но истинската сила на страха не е в куршумите или мините. А в колебанието.

Именно затова действаме. Всяко решение, дори най-малкото ни прави по-силни. Да кажеш „да“ на неизвестното. Да стъпиш в тъмното. Да удариш пръв.

Това не е просто храброст. Това е свобода от страха. Свобода от името на собствения ти дом.

Руски диверсионни групи се опитват да се закрепят на западния бряг на река Днепър в Херсонска област.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руски диверсионни групи се опитват да се закрепят на западния бряг на река Днепър в Херсонска област и са увеличили броя на атаките си в района, съобщи губернаторът на областта Александър Прокудин на 26 декември по националната телевизия.

Изявлението на Прокудин идва на фона на очакванията за широкомащабно руско настъпление в Херсонска област. В началото на декември руските войски предприеха серия от атаки в южния регион, за да се закрепят на островите в делтата на река Днепър.

„Наблюдаваме нарастване на вражеската активност. Ние разбираме местата, където могат да кацнат десантни групи на противника, и силите за отбрана са готови да ги унищожат“, подчерта Прокудин.

Атаките „не са рядкост“ и според губернатора руските войници редовно се опитват да се закрепят на западния бряг на Днепър. До този момент обаче нито един от тези опити не е бил успешен, добави той.

Руски диверсионни групи се опитват ежедневно да се закрепят на островите в близост до областния център Херсон или на западния бряг на реката, разкри Прокудин и заяви, че „всички диверсионисти са елиминирани“.

През последните няколко седмици руската армия се опитва да осъществи настъпление към остров Козацки, Велики Потьомкин и южния остров Забич, съобщи Владислав Волошин, говорителят на Южното командване на украинската армия във вторник, 24 декември.

Според съобщенията, украинското разузнаване наблюдава на левия бряг движение на инженерна техника, използвана за транспортиране на понтони.

Освен това често по няколко пъти на ден руснаците опитват десант на остров Козацки, като по правило тръгват в групи, всяка от които наброява до петима души на една обикновена лодка, но тези опити са ефективно неутрализирани от украинската артилерия.

За да прикрият опитите за десант на своите диверсионно-разузнавателни групи, руските войски най-често използват реактивна артилерия, но най-често тя “предизвиква кошмари“ на цивилното население и влияе в много малка степен на точността на украинските прецизни оръжия.

Руските оператори на FPV дронове показват високата си ефективност предимно в унищожаването на гражданска инфраструктура и тероризирането на мирното население на Херсон и имат малко влияние върху хода на военните действия.

Ако руснаците се закрепят на остров Козацки и започнат да разширяват плацдарма, това може да означава подготовка за нападение срещу Херсон, но засега действията в този сектор от фронта се разглеждат по-скоро като отклоняване на сили и създаване на допълнителна точка на напрежение за украинските защитници.

Херсон и други населени места в областта, разположени западно от поречието на река Днепър са подложени на почти ежедневни руски атаки, откакто украинската армия си възвърна контрола върху областта в светкавична контраофанзива през ноември 2022 г.

Руската армия засили сухопътните си атаки в няколко района по протежение на фронтовата линия през последните няколко дни, но не успяха да пробият украинските отбранителни линии, съобщи на 19 декември главнокомандващият Oлександър Сирски.

Украйна е отблъснала руски диверсионни групи, опитали се да настъпят към Херсон.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските войски отблъснаха руски диверсионно-разузнавателни групи, направили опит за настъпление към град Херсон през изминалата нощ, съобщи областният губернатор Александър Прокудин.

Докладите идват на фона на очаквано широкомащабно руско настъпление в Херсонска област. От началото на декември руските въоръжени сили извършват непрестанни атаки, които имат за цел да се закрепят на островите в делтата на река Днепър.

По-рано областният губернатор разкри, че руските сили са транспортирали към района „300 лодки за прекосяване на реката“.

Руските войски предприеха масирана въздушна атака срещу град Херсон и неговите покрайнини от териториите на левия бряг на Херсонска област, намиращи се под руска окупация. Руските атаки засегнаха също жилищни райони и критична инфраструктура, което отне живота на един цивилен, докато най-малко други девет бяха ранени.

Херсон и други регионални центрове, разположени на десния бряг на река Днепър, са подложени на почти ежедневни руски атаки, откакто украинските въоръжени сили проведоха контраофанзива, изтласквайки руските сили отвъд реката през ноември 2022 г.

Руските сили засилиха сухопътните настъпателни операции в няколко направления по протежение на фронтовата линия през последните няколко дни, но към този момент не успяват да осъществят пробив на украинските отбранителни линии, заяви вчера главнокомандващият Олександър Сирски.

Руската армия продължава да настъпва към административните граници на Донецка област в опит да окупира ключовия логистичен център Покровск. В същото време Украйна полага усилия за изграждането на защитни укрепления в Запорожка област, на фона на сведения за подготовка от страна на руската армия за мащабно руско настъпление срещу 700-хилядния областен център.