Финландия разрешава вноса на ядрени оръжия

🇫🇮 Финландия планира да отмени законодателната забрана, която възпрепятства допускането на ядрени оръжия в страната. Предложението свързва тази промяна с националната отбрана и партньорството със съюзниците от НАТО.

Планът е част от измененията в Закона за ядрената енергия на Финландия. Министърът на отбраната Анти Хакянен обяви предложението на пресконференция в Хелзинки в четвъртък вечерта. Настоящият закон, който датира от 80-те години на миналия век, забранява вноса, притежанието, производството и детонирането на ядрени експлозиви на финландска територия.

Сега правителството се стреми да премахне ограниченията от закона за ядрената енергия, както и да включи правилата за ядрените експлозиви в Наказателния кодекс. Ревизираната система все пак ще налага забрана на Финландия да произвежда, разработва или детонира ядрени оръжия.

Промяната ще позволи внос, трансфер и притежание на ядрен експлозив в страната, ако този ход е свързан с военната отбрана и партньорството в рамките на НАТО. Правителството заяви, че не планира разполагане на ядрени оръжия на своя територия.

Министърът на отбраната Хакянен заяви, че реформата е отговор на средата за сигурност, след като страната се присъедини към НАТО. „Законодателството не отговаря на нуждите на Финландия като член на Алианса“, каза той по време на брифинга. „Целта е да се осигури пълна защита за Финландия във всички ситуации.“

Той подчерта, че предложението не значи, че в страната ще бъдат разположени ядрени оръжия. Постоянното разполагане изисква отделен международен договор и одобрение от парламента и държавното ръководство на Финландия.

Реформата ще позволи транзита на ядрени оръжия през територията на страната при дадени обстоятелства. Министърът повтори, че Финландия не планира да приема ядрени оръжия и че ученията на НАТО на нейна територия не включват ядрени бойни глави.

Държавни служители смятат, че промяната цели да приведе законите в съответствие с общата практика сред държавите от НАТО. Абсолютни забрани, подобни на настоящото финландско законодателство, са рядкост в Алианса.

САЩ поддържат ядрени оръжия в няколко европейски държави от НАТО – Италия, Белгия, Германия Турция и Нидерландия. Франция и Обединеното кралство разполагат със собствени ядрени арсенали.

Франция от своя страна наскоро обяви план за разширяване на ядреното сътрудничество с някои съюзници. Властите във Финландия заявиха, че настоящото предложение за законодателни изменения не е свързано с тази инициатива.

Премиерът Петери Орпо оглавява коалиционното правителство, което стои зад плана за реформа, но настоява, че органите по отбраната са препоръчали законовата промяна. Това предизвика остри критики от опозицията. Депутатът от социалдемократите Йохан Кварнстрьом направи изявление, в което определи политиката им като безотговорна.

„Това бележи тъжна глава в историята на финландската политика за сигурност“, каза Кварнстрьом и също така разкритикува начина, по който правителството управлява процеса.

Опозиционни фигури смятат, че парламентът е получил ограничена информация преди публичното обявяване. Лидерите на парламентарни групи са били информирани само ден преди изявлението. Комисиите по външни работи и отбрана са получили информация малко преди провеждането на пресконференция.

Лидерът на Левия съюз Миня Коскела и председателят на комисията по външни работи от социалдемократите Йоханес Коскинен разкритикуваха липсата на предварителни консултации.

Хакянен защити подхода, тъй като това включва класифицирани данни и чувствителна политика в сферата на отбраната. „Въпросът не е идеологически. Предложението следва оценките на експерти по отбраната“, заяви той.

Министърът добави, че по време на законодателния процес парламентът ще получи класифицирани материали за сигурността, свързани с предложението.

Датското разузнаване предупреждава за чужда намеса в предстоящите избори

🇩🇰 Разузнавателните служби на Кралство Дания предупредиха, че чужди сили може да направят опит да повлияят на парламентарните избори на 24 март, съобщи The Guardian на 28 февруари.

Службата за полицейско разузнаване (PET) и Службата за военно разузнаване (FE) разпространиха общо изявление относно тези рискове. Предизборната кампания може да бъде подложена на дезинформация и кибератаки.

Според двете ведомства целта може да бъде всяване на разкол или оказване на влияние върху обществения дебат. Те предупредиха за атаки, насочени срещу кандидати, партии или политически програми. Агенциите посочват, че основната заплаха идва от Русия, цитирайки подкрепата на Дания за Украйна. Те добавиха, че в тези действия могат да бъдат замесени и други държавни участници.

Разузнаването посочи натиска на САЩ по отношение на Гренландия като дестабилизиращ фактор и добави, че американският интерес е създал „нови международни разломни линии“, които Русия и Китай биха могли да използват. Премиерът Мете Фредериксен определи Русия като основна заплаха за Дания, но спомена и исканията на американския президент Доналд Тръмп за поемане на контрол над Гренландия.

Европейски правителства многократно са обвинявали Русия в опити за влияние върху избори чрез кампании за дезинформация и кибератаки. Разследващите свързват руски хакери с атаки срещу партии, парламенти и контрактори на изборни процеси, понякога последвани от селективно изтичане на информация. Официални лица смятат, че крайната цел е да се подкопае доверието, да се задълбочи поляризацията и да се затрудни европейската подкрепа за Украйна.

Армения поиска ЕС да изпрати отряд за бързо реагиране преди изборите.

🇪🇺🤝🇦🇲 Европейският съюз обмисля разполагането на „хибриден отряд за бързо реагиране“ в Армения преди изборите за парламент в страната през юни, според сведения от репортаж на Радио Свободна Европа.

Позовавайки се на писмо от 13 февруари, RFE/RL съобщава, че арменският външен министър Арарат Мирзоян е отправил официално искане за изпращане на отряд за бързо реагиране в Ереван. Предложената инициатива има за цел да противодейства на дезинформацията и да укрепи устойчивостта на страната към чуждестранна намеса, по-специално от страна на Русия.

По-рано ЕС изпрати подобен екип от около 20 експерти в Молдова по време на изборите за парламент, проведени през есента, за да помогне на властите за идентифициране и отговор на кампании за дезинформация, особено със социалните мрежи. Представители на ЕС и властите в Молдова оцениха усилията като успешни, което предизвика дискусии за прилагането на същия модел и в Армения.

Дипломатически ноти сочат, че Брюксел планира да подсили „демократичната устойчивост и информационния интегритет“ на Армения както преди изборите през юни, така и в мирния процес между Армения и Азербайджан. Съобщава се също, че държавите членки на ЕС са насърчили поддържането на диалог с Баку, за да се разяснят целите на мисията и да се избегнат негативни последици за крехкия процес на нормализация.

Ако бъде одобрена, новата мисия ще се фокусира върху хибридните заплахи, опазването на честността в изборния процес и последвалия евентуално конституционен референдум. Няколко дипломати от ЕС заявиха пред RFE/RL, че се полагат усилия инициативата да стартира преди планираната среща на върха ЕС–Армения в Ереван на 4 май, макар че процесът изисква официално одобрение от всички държави членки.

Финансови ограничения и вътрешната динамика в ЕС, включително миналите възражения на Унгария срещу мерки, свързани с Армения, биха могли да усложнят вземането на решение. Според източници на RFE/RL мисията ще бъде в малък състав, като основното ядро ще бъде подпомогнато от персонал на наличната мониторингова мисия на ЕС в Армения.

Естония изрази готовност да приеме ядрено оръжие на НАТО на своя територия

Знамената на ЕС, Естония и НАТО се развяват на фона на Ивангородската крепост в Нарва, 15 януари 2026 г. (Getty Images)

🇪🇪 Естония има готовност да разположи ядрено оръжие на съюзник на своя територия, ако НАТО сметне това за нужно съгласно плановете за отбрана на Алианса. Това заяви министърът на външните работи Маргус Цахкна в коментар за естонската обществена телевизия ETV по-рано днес.

Цахкна подчерта, че Европа не трябва да „отхвърля“ общото евроатлантическо ядрено възпиране, докато в части от континента се засилва дебатът за допълнителни ядрени гаранции.

Изявлението идва след медийни съобщения от изминалия уикенд, според които полският президент е заявил, че страната му трябва да търси собствени ядрени гаранции.

„Нямаме нищо против разполагане на ядрено оръжие тук, на наша територия“, заяви Цахкна. Той добави, че Естония не разполага с доктрина, изключваща присъствието на ядрено оръжие, ако отговорните фактори в НАТО преценят, че това е нужно съобразно с отбранителните планове.

В интервюто министърът аргументира позицията с това, че външната политика на Естония „не може да бъде разглеждана просто като повод за академични размишления“.

В същто време властите в Талин предприеха стъпки за засилване на позициите си по източния фланг, включително с гласуване на парламента за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини.

Започна и работата по „Балтийската отбранителна линия“ с противотанкови ровове и планирани бункери по руската граница, като успоредно с това в региона се водят дискусии за премахване на железопътните връзки с Русия и Беларус като мярка за сигурност.

По-рано стана ясно, че президентът на Полша е подкрепил идеята страната му да се присъедини към „ядрен проект“ и да развива собствен ядрен потенциал в рамките на международното право на фона на нарастващите рискове за регионалната сигурност.

Русия харчи за армията значително повече от официално обявеното

🇷🇺💰🇩🇪 Руската федерация има значително по-високи разходи за война и отбрана, отколкото твърдят официалните данни в последните години. Това показват числата от анализ на Федералната разузнавателна служба (BND), публикуван днес.

От началото на пълномащабната инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г. руският бюджет за отбрана нараства рязко всяка година.

Освен това начина, по който Москва тълкува понятието „разходи за отбрана“, е коренно различен от дефиницията на НАТО. Обширен анализ на BND върху бюджетните данни разкрива, че военният бюджет през последните години е бил с до 66% по-голям от представяното. Неотчетените разходи се отнасят например до строителни проекти на Министерството на отбраната, ИТ проекти на армията или социални плащания за близките на военнослужещи.

По този начин през 2025 г. военните разходи са отговаряли на половината от общия бюджет и на около 10% от икономическото производство на Руската федерация.

Посочените средства се използват не само за бойните действия срещу Украйна, но и за ускорено изграждане и разширяване на военния капацитет – по-специално в близост до източния фланг на НАТО. В тези цифри конкретно се материализира нарастващата заплаха за Европа от страна на Русия.

Русия е разположила 360 000 военнослужещи в Беларус.

🇷🇺⚔️🇩🇪 350-360 000 руски военнослужещи в рамките на два армейски корпуса са разположени в Беларус, пораждайки тревога в страните по източния фланг на НАТО и преди всичко Прибалтика. Това предупреди Родерих Кизеветер, експерт по външна политика от германската ХДС, който заяви, че следващите две години ще са критични за сигурността на континента.

В отговор на въпрос от журналиста Пинар Аталай в ефира на немската телевизия n-tv, Кизеветер отбеляза, че руският президент Владимир Путин натрупва стотици хиляди войници на територията на Беларус – страна, която споделя обща граница с НАТО.

Според него към момента Москва поддържа два армейски корпуса с численост до 360 000 боеспособни военни на беларуска територия. Тяхното присъствие поражда загриженост в Литва, Латвия и Естония.

Кизеветер, който до е пенсиониран полковник от Бундесвера, служил няколко години служи в щаба на НАТО в Монс, Белгия, се обяви против „наивното вярване, че ако се срещнем тук в Берлин, Путин просто ще размисли“.

„Ако ги преживеем чрез нашата способност да се защитаваме, но и като не плашим населението си, а по-скоро казваме: Внимание, това може да се случи, нека бъдем внимателни – тогава ще сме го преживели“, уверен е той.

Кизеветер призна, че наличието на два армейски корпуса в Беларус е „обезпокоително, особено в балтийските държави“. Той припомни, че Путин води войната срещу Украйна „не съвсем успешно във военно отношение“, но с руската икономика във военен режим той изпраща на обучение стотици хиляди свежи войници, които никога не са били изпращани в Украйна.

Законопроект ограничава съкращенията на американски военни сили в Европа.

🇺🇸 Всеки опит за значително съкращаване на американските сили в Европа трябва да мине през широки консултации с Конгреса на САЩ и съюзниците от НАТО. Според обновения законопроект за политиката в областта на отбраната, публикуван в неделя. Документът въвежда нови разпоредби, които целят да попречат на Пентагона да прави внезапни и драстични промени в разполагането на силите.

Законопроектът за национална отбранителна оторизация за 2026 г. (NDAA), който може да бъде подложен на гласуване още тази седмица, забранява на Министерството на отбраната да използва средства за коренни промени в структурата на Европейското командване на САЩ (EUCOM), преди да бъдат изпълнени дълъг списък от изисквания, които да обосноват подобно решение.

Сред забранените действия са:

• намаляване на личния състав в Европа под 76 000 военнослужещи;
• предаване на американски военни обекти на приемащата страна;
• прехвърляне на военно оборудване на стойност над 500 000 долара.

Освен това Пентагонът няма да може да се откаже от американското ръководство на най-високия военен пост в НАТО – Върховен главнокомандващ на съюзните сили в Европа (SACEUR), без предварително да представи подробни доклади.

Тези законодателни мерки идват в момент на несигурност за бъдещето на американското военно присъствие в Европа. Някои съюзници очакват сериозни промени, тъй като Пентагонът се намира на финален етап от прегледа на разполагането на силите, започнат малко след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Макар министърът на отбраната Пийт Хегсет да не е обявявал планове за мащабни съкращения в Европа, той и други висши служители в Пентагона многократно подчертават, че страните-членки на НАТО трябва да поемат по-голяма част от тежестта за осигуряване на европейската сигурност. Новата национална стратегия за сигурност на САЩ поставя акцент върху укрепването на отбраната по-близо до САЩ и противодействието на Китай в Тихия океан.

Въпреки това всяко драматично изменение в мисията на EUCOM вероятно ще срещне съпротива в Конгреса, където традиционно съществува двупартийна подкрепа за военните усилия в подкрепа на НАТО и възпирането на руската агресия в Европа.

Ако Пентагонът има намерение да намали войските, ще трябва да обясни подробно как такъв ход отговаря на националните интереси на САЩ и как е провел консултации с всичките 32 членки на Алианса. Ще е необходимо и анализ как промените биха се отразили на бойните планове на НАТО и на неговата способност да се справя с руска заплаха.

Освен това всяко съкращаване трябва да бъде координирано със съюзниците, така че „другите членки на НАТО да разполагат с нужните способности и капацитет, за да поемат отговорностите и ролите на изтегляните американски въоръжени сили“.

Ръководството на Пентагона ще трябва да представи и разходите по прехвърлянето на войски и техника и анализ дали намалената американска роля в Европа би могла да предизвика ядрено разпространение.

🇪🇺 В Европа цари несигурност относно съюзническите способности за защита от руска атака без значителна американска подкрепа. Въпреки че през последните години страните от ЕС увеличиха разходите си за отбрана, все още са налице сериозни пропуски в способностите, според многобройни военни анализатори.

Анализ на белгийския мозъчен тръст Bruegel от началото на годината показва, че европейците ще трябва да разположат 50 нови бойни бригади и 300 000 допълнителни военнослужещи, за да могат да компенсират очаквания американски принос при евентуална руска атака.

За да спрат бърз пробив на руските сили в Балтика например, ще са нужни минимум 1400 танка, 2000 бойни машини на пехотата и 700 артилерийски системи, се казва в доклада от февруари.

„Това е повече бойна мощ, отколкото в момента притежават съвкупно сухопътните войски на Франция, Германия, Италия и Великобритания“, обобщава анализът.

Германия със секретен план в 1200 страници за логистика на НАТО при война с Русия.

🇩🇪 Германия е подготвила секретен план за военна логистика от 1200 страници, който описва бързото прехвърляне на 800 000 военнослужещи от НАТО през територията на страната при сценарий на руско нападение срещу Алианса, съобщи The Wall Street Journal.

Вътрешният документ със заглавие „Оперативен план Германия“ (OPLAN DEU), описва жп линии, пристанища, речни маршрути и магистрали, които биха се превърнали в ключови артерии на НАТО към източния фронт.

Планът е най-ясното проявление на завръщането на Европа към статуквото от периода на Студената война, когато се очакваше цивилната инфраструктура да работи като част от единна военна машина за целия континент.

Освен това той отразява бързо променящата се заплаха. Немски служители и командири от НАТО вече предупредиха, че Москва може да е в състояние, и да има намерение, да нанесе удар в рамките на две до пет години. Някои от тях изразиха опасения, че ако временно спре настъпателните усилия в Украйна, руската армия разполага с потенциал да възстанови и пренасочи силите си за започване на нова конфронтация с НАТО.

„Погледнете картата“, казва Тим Щухтей, директор на Бранденбургския институт за общество и сигурност. „С Алпите, които блокират юга, силите на НАТО трябва да преминат през Германия... независимо къде точно би започнал евентуален конфликт.“

Авторите на плана подчертават, че Германия ще играе ролята на ключов транзитен възел за силите на НАТО, но десетилетия, белязани от липса на финансиране, оставиха железниците, пристанищата, мостовете и аутобаните в лошо състояние – сериозна уязвимост, която би могла да бъде използвана от Русия чрез саботажи, кибератаки и заглушаване на GPS сигнала в цяла Европа.

Генерал-лейтенант Александър Золфранк, който отговаря за подготовката за мащабни операции на Бундесвера, алармира за възможността Русия „да предприеме ограничено нападение към територия на НАТО още утре“.

Един от старшите офицери на германските въоръжени сили, участвал в изработването на посочения план, обобщи стратегията така: „Целта е да предотвратим война, като покажем ясно на враговете, че ако ни нападнат, няма да успеят.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгия, Германия и Нидерландия постигнаха съгласие да възродят историческата жп линия „Железен Рейн“ – усилие, насочено към подсилване на военната мобилност на европейския континент в отговор на нарастващите опасения за колективната отбрана в лицето на руската заплаха.

Франция въвежда нова доброволна военна служба.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон се очаква да разкрие детайли за новата доброволна военна служба по време на посещение в базата на 27-а планинска пехотна бригада във Варсес, разположена в югоизточната част на страната, този четвъртък.

Новината бележи сериозна промяна близо три десетилетия след закриването на задължителната наборна служба от бившият президент Жак Ширак през 1996 г. В интервю за радио RTL тази сутрин Макрон защити необходимостта от по-тясна връзка между гражданите и въоръжените сили.

„Трябва да укрепим пакта между армията и нацията“, заяви той и подчерта, че новата програма има за цел да модернизира френската система за национална служба.

Идеята за връщане на национална служба под някаква форма витае още от първата му президентска кампания през 2017 г. Тогава той даде старт на инициатива, довела до създаването на Универсалната национална служба (SNU) – програма с предимно граждански фокус, която се очакваше да насърчи ангажираността на младите хора.

SNU обаче се сблъска с високи разходи, проблеми при прилагането и слаб интерес, поради което тя беше фактически замразена, когато Себастиан Льокорню стана премиер през септември. В своето интервю Макрон повтори, че проектът ще остане изцяло доброволен и не спомена нищо за връщане на задължителната наборна служба. Преди всичко той се опита да разсее страховете, че обновената програма може да включва изпращане на младежи в Украйна.

„В никакъв случай не бива да допуснем недоразумение, че ще пращаме младите си хора в Украйна. Става дума за съвсем друго“, посочи Макрон. Изявлението на началника на генералния щаб генерал Фабиен Мандон пред Конгреса на френските кметове предизвика истински шок: Франция рискува провал, ако не е готова да приеме да загубим децата си, за да защити това, което сме“, каза той.

Финансовите параметри на новата програма остават една от основните неизвестни. Според бележка на Висшия комисариат по планирането подобна схема за 70 000 участници годишно би струвала 1,7 милиарда евро – разход, който не е предвиден в сегашния военен бюджет за 2024–2030 г.

Премиерът Себастиен Льокорню обяви, че скоро в парламента ще започне дебат по редица въпроси в сфератан а отбраната, като ще бъде проведено гласуване и в двете камари.

Франция далеч не е единствената държава на континента, която преосмисля военната си готовност в отговор на руските провокации. Няколко европейски държави наскоро разшириха или възстановиха своите програми за национална служба.

Белгия, Нидерландия и Германия вече показаха интерес към доброволни или селективни модели на набор. През август федералните власти в Берлин приеха закон за въвеждане на доброволна военна служба – от догодина всички 18-годишни ще получат въпросници за оценка на уменията и интереса им към Бундесвера – въоръжените сили на страната.

10 държави от ЕС все още имат или върнаха задължителната военна служба: Австрия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Швеция.

Френски генерал: „Французите да приемат, че може да загубят децата си“.

🇫🇷 Френският генерал Фабиен Мандон призова нацията си да приеме, че загубите може да са неизбежни, за да защити националната си сигурност, и предупреди за възможност от пряк военен сблъсък с Русия до 2030 г.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен защити началника на Генералния щаб генерал Фабиен Мандон, който призова французите да проявят „твърдост“, както и да „приемат, че може да загубят децата си“, за да „защити това, което сме“. Той предупреди, че руската армия се готви за конфронтация със западните държави до 2030 г.

Във вторник пред Конгреса на френските кметове генерал Мандон заяви, че Франция рискува да претърпи провал, ако не е готова да понесе човешки жертви и икономически затруднения заради приоритетното производство на отбранителна техника.

„Ако страната ни се уплаши, защото не е готова да приеме да загуби децата си – защото трябва да си казваме нещата направо – и да пострада икономически, защото приоритетите ще отидат към отбранителното производство, тогава сме в опасност“, каза началникът на отбраната.

„Ние разполагаме с всички знания, с цялата икономическа и демографска мощ, за да възпираме московския режим да опитва късмета си по-далеч. Това, което нямаме, е твърдостта да понесем болката от защитата на това, което сме.“

Изявленията бяха предшествани от друго предупреждение, отправено през октомври от генерал Мандон към депутати, че френската армия се подготвя за „сблъсък с Москва след три-четири години“.

В четвъртък Вотрен защити Мандон, като заяви, че генералът „има пълното право да изразява мнението си за заплахите, които продължават да нарастват“.

„Неговите думи, извадени от контекста за политически цели, са военният език на лидер, който всеки ден знае, че млади войници рискуват живота си за нацията“, написа тя в X.

„Нашата отговорност е ясна: да избегнем всякаква конфронтация, но да се подготвим за нея и да укрепим отбранителния дух – онази колективна морална сила, без която нито една нация не може да устои на изпитанието.“

Опозицията въстана срещу „войнствената“ реторика

Лидерът на „Непокорна Франция“ (LFI) Жан-Люк Меланшон изрази „пълно несъгласие“ с думите на генерал Мандон, когото обвини в надхвърляне на правомощия.

„Не е негова работа да приканва кметовете или когото и да било към подготовка за война, която никой не е решил“, посочи Меланшон и допълни, че генерал Мандон не бива „да планира жертви, които биха били последствие от дипломатическите ни провали, за които не е питал общественото мнение“.

Партията на радикалната левица пусна изявление, в което призовава президента Еманюел Макрон публично да смъмри генерал Мандон и да потвърди, че стратегическите ориентации на Франция са „изключителна сфера на демократичния дебат и цивилните власти под контрола на парламента“.

Националният секретар на комунистическата партия Фабиен Русел нарече намесата опасна: „Не на непоносимия език за война. В бюджета за 2026 г. – 7 млрд повече за армията и 7 млрд по-малко за местните власти. Пред нас е избор за обществото. Ние избираме мира и отказваме логиката на войната.“

Себастиен Шьоню, заместник-председател на дясно-популистката „Национален сбор“ (RN), заяви, че генерал Мандон няма легитимност за такива изявления, освен ако „президентът на републиката не му е наредил – а това би било още по-лошо“.

„Човек трябва да е готов да умре за родината, но войната, която се води, трябва да е справедлива или да е въпрос на живот и смърт за нацията. Не мисля, че много французи са готови да отидат да умрат за Украйна“, заяви Луи Алио, кмет на Перпинян от RN.

„Влизаме в нова ера“, каза правителството

В четвъртък правителството публикува наръчник под надслов „Всички отговорни“, предназначен да подготви френското общество „да се справя с голяма криза, независимо от произхода ѝ“.

Документът, изготвен от Генералния секретариат по отбрана и национална сигурност, споменава риска от „заплаха, свързана с голям ангажимент на нашите въоръжени сили извън националната територия“.

„Франция ще трябва да разчита на всеки гражданин – с ангажимент към въоръжените сили, към различните оперативни резерви или с доброволна помощ за поддържане на функционирането на страната, където и да са полезни вашите умения“, се казва в него.

Думите на генерал Мандон отекват в Националния стратегически преглед, публикуван на 14 юли от френското правителство. Той посочва Русия като „най-пряката заплаха днес и в идните години за интересите на Франция, на нейните партньори и съюзници, както и за самата стабилност на европейския континент и евро-атлантическото пространство“.

В прегледа се посочва, че Франция „влиза в нова ера – тази на особено висок риск от голяма война с висока интензивност извън националната територия в Европа, която до 2030 г. би ангажирала Франция и нейните съюзници, особено европейските, като същевременно нашата територия ще бъде обект на масирани хибридни действия“.

Документът отправя призив към европейците „да поемат по-голяма отговорност за сигурността на континента“ и „да използват всички средства, с които разполагат, за да се защитават по-добре и да възпират всяка нова агресия“.

Наскоро НАТО отправи предупреждение, че Руската федерация би могла да бъде военно готова за голямо нападение в рамките на пет години.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова страните-членки да укрепят способностите си в сферата на отбраната, като отбеляза, че в момента Русия произвежда повече боеприпаси от целия алианс.

„Илюзиите няма да ни защитят. Не можем да пренебрегнем опасността. Надеждата не е стратегия. НАТО трябва да стане по-силен, по-справедлив и по-смъртоносен съюз“, каза той.

Еврокомисарят по отбраната: Украйна може да подсили източния фланг на ЕС.

🇺🇦🤝🇪🇺 Украинската армия може да подсили отбраната по източния фланг на Европейския съюз след евентуално сключване на примирие. Това заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс, според когото опитните сили на Киев могат да засилят възпирането срещу Русия.

В своя публикация от днес Politico цитира реч във Вилнюс Кубилюс, в която той отбелязва, че „би било добре“ украински сили да бъдат изпратени в държавите от първа линия в Прибалтика, заедно със сега разположената бронетанкова бригада на Бундесвера и ротационни сили от американската армия.

Засега предложението е хипотетично. Русия продължава да атакува Украйна, а Владимир Путин не показва никакъв интерес към компромис, който би сложил край на кръвопролитието, се отбелязва в статията на американското издание.

Кубилюс обаче подчерта, че Украйна разполага с най-опитната армия в Европа: способност, с която другите съюзници в ЕС и НАТО не могат да се похвалят. Изявлението му идва на фона на забавен политически импулс за приемане на Украйна в НАТО заради несъгласието на Белия дом и още три държави-членки – Германия, Унгария и Словакия.

Бившият литовски премиер Кубилюс посочи, че участието на украински войски би допълнило, а не заменило сегашната отбранителна позиция на Алианса. По думите му Литва научила, че „по-добре е да имаш няколко гаранта“, и че член 5 от договора на НАТО трябва да бъде подсилен от собствените ангажименти на ЕС за сигурност с ясни механизми за изпълнение.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украински военни, които се обучават в страни от НАТО, спомогнаха за подобряване на военното обучение, като споделиха опита си от доминираната от дронове линия на бойно съприкосновение.

Докато някои учебни центрове в Полша и Чехия все още ползват ръководства от епохата на Ирак и Афганистан, преди дроновете да извършат революция във военното дело, украинските военни вече пренасят тази трансформация директно в учебните зали.

Правителството в Германия договори новите правила за военна служба.

🇩🇪🪖 Управляващата коалиция в Германия е постигнала съгласие относно новите правила за военна служба – ключова стъпка в повторното изграждане на способностите на въоръжените сили на страната след десетилетия на мащабни съкращения, съобщи Ройтерс.

Моделът, договорен между консерваторите на канцлера Фридрих Мерц и социалдемократите (SPD), предвижда хибридна система в основата на която стои доброволната служба, но при нужда ще може да бъде въведен задължителен набор.

Всички младежи и девойки, навършили 18 години, ще трябва да попълнят въпросник за мотивацията и годността си за служба, а от догодина ще започнат медицински прегледи – първоначално за всички родени през 2008 г. преди обхватът постепенно бъде разширен.

„Ще направим доброволната служба по-привлекателна – искаме колкото се може повече млади хора да се запалят да служат на страната си“, заяви Йенс Шпан, лидер на парламентарната група на ХДС на Мерц. „Ако в крайна сметка доброволците не стигнат, ще се наложи задължителен елемент.“

Бундесверът разполага с около 182 000 военнослужещи, докато крайната цел е общата численост на въоръжените сили да нарасне до 255 000–270 000 души, наред с още 200 000 резервисти. Реформата въвежда задължителна регистрация и медицински прегледи, но пълно възстановяване на наборната служба ще изисква отделно гласуване в Бундестага. Очакванията са всички наборници да получават месечна издръжка от 2600 евро.

Според Ройтерс споразумението е постигнато след седмици на тежки преговори относно начините за вдигане на числеността, без това да доведе отлив на обществена подкрепа. То бележи сериозен обрат в отбранителната политика, провокиран от руската агресия срещу Украйна и нарастващите заплахи за сигурността на Стария континент.

Мерц обеща да превърне Бундесвера във водещата конвенционална армия в Европа, и повтори още веднъж предупреждение, отправено от военния министър Борис Писториус, че Германия трябва да бъде готова за война не по-късно от 2029 г. Праваителството на страната вече постави началото на безпрецедентна модернизация на способностите в отбраната, включваща милиарди евро инвестиции.

„Предвид рязко нараствщото ниво на заплаха в Европа в резултат на руската война срещу Украйна, германските въоръжени сили поставят още по-решителен акцент върху националната и колективна отбрана и изграждат необгодимите за това структури“, се казва в изявление на Бундестага. „Новата военна служба е централен елемент от този процес.“

Германия сложи край на задължителната наборна служба през 2011 г. В същото време обаче остана в сила законовата рамка. Новият модел, който се очаква да влезе в действие още следващата година, съчетава в себе си доброволно записване с възможността за връщане на селективен набор, ако това се наложи.

🔙 Frontline Monitor припомня: Правителството на Германия взе решение да увеличи финансовата си помощ за отбраната на Украйна срещу руската агресия до над 13,3 милиарда долара в рамките на бюджета за следващата 2026 г.

Германски генерал: Русия има възможност за ограничено нападение срещу НАТО

🇷🇺⚔️🇩🇪 Русия разполага с възможност за ограничено нападение срещу територия на НАТО по всяко време, но решението за действие ще зависи от позицията на западните съюзници, предупреди висш германски военен.

„Ако погледнем сегашните способности и бойната мощ на Русия, тя може да започне ограничена атака срещу територия на НАТО още утре“, заяви генерал-лейтенант Александър Солфранк в интервю за Reuters.

„Малка, бърза, регионално ограничена – нищо грандиозно. Русия е прекалено ангажирана в Украйна за нещо по-голямо.“

Солфранк, който ръководи Обединеното оперативно командване на Бундесвера и отговаря за планиране на отбраната, повтори предупрежденията на НАТО, че Русия може да започне мащабна атака срещу 32-членния алианс още през 2029 г., ако усилията ѝ за превъоръжаване продължат.

Руският президент Владимир Путин отрича агресивни намерения и твърди, че пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. е отбрана срещу експанзионистките амбиции на НАТО спрямо Русия.

В своя щаб, огромна казарма в северната част на Берлин, Солфранк заяви, че въпреки неуспехите в Украйна, руските военновъздушни сили запазват значителна бойна мощ, а ядрените и ракетните сили остават недокоснати.

Черноморският флот на Руската федерация е понесъл сериозни загуби, но другите флоти не са отслабени, добави той.

„Сухопътните войски търпят загуби, но Русия заявява, че цели да увеличи общия брой на войниците си до 1,5 милиона.

И Русия разполага с достатъчно основни бойни танкове, за да направи ограничено нападение възможно още утре“, допълни Солфранк, без да твърди, че такава атака се планира в момента.

Солфранк ръководи Обединеното оперативно командване от създаването му през 2024 г. – ход, който отразява голям завой от експедиционни мисии като в Афганистан или Мали към отбраната на територията на НАТО.

Преди това той оглавяваше логистичното командване на НАТО JSEC в южногерманския град Улм.

Наскорошните прониквания на дронове в полското въздушно пространство засилиха страховете на Запада от руска ескалация.

По-рано тази година Берлин разхлаби конституционната спирачка за дълга, за да постигне новата основна цел на НАТО за военни разходи от 3,5% от БВП до 2029 г. – ход, увеличаващ разходите за отбрана до около 160 милиарда евро през 2029 г. от близо 100 милиарда евро през 2025 г.

Освен това Германия планира да разшири въоръжените си сили с 60 000 военнослужещи, с което общият им брой ще достигне около 260 000.

Според Солфранк дали Москва ще избере да нападне НАТО ще зависи от три фактора: военната мощ на Русия, военният ѝ опит и ръководството ѝ.

„Тези три фактора ме водят до извода, че руско нападение е в сферата на възможното. Дали ще се случи или не зависи в голяма степен от нашето собствено поведение“, добави той, намеквайки за усилията на НАТО за възпиране.

Генералът отбеляза, че хибридните тактики на Москва, включително проникванията с дронове, трябва да се разглеждат като свързани елементи от стратегия, която включва и войната в Украйна.

Целта на Русия, добави той, е едновременно да провокира НАТО и да изпита реакцията му, за да „създаде несигурност, да разпространи страх, да нанесе щети, да шпионира и да тества“ устойчивостта на алианса.

„Руснаците наричат това нелинейна война. В тяхната доктрина това е война преди преминаването към конвенционални оръжия. И те заплашват с използване на ядрени оръжия – това е война чрез сплашване“, каза Солфранк.

Молдова закрива т.нар. Руски културен център в Кишинев.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Министерският съвет на Молдова одобри проекта за денонсиране на Споразумението на правителството на страната с това на Руската федерация за създаване и функциониране на културни центрове.

Документът, подписан през 1998 г., предвиждаше създаването на центрове на територията на двете държави с цел насърчаване на културния и научен обмен, но в момента Молдова няма свой културен център на руска територия.

„Руският културен център изобщо не беше културен – той беше прикритие за дейности, насочени към подкопаване на суверенитета на Република Молдова“, каза министърът на културата Кристиан Жардан по време на правителствено заседание.

Той отбеляза, че след руската инвазия в Украйна, както и в контекста на многократните опити за дестабилизация и непрестанните информационни атаки от страна на Москва срещу Молдова, това споразумение може да се използва като инструмент за разпространение на изопачени наративи от руска страна, което представлява риск за сигурността на страната.

Напомняме, че Руският културен център беше открит през 2009 г. въз основа на споразумение за създаване и функциониране на културни центрове, под прякото управление на руското посолство.

Центърът се финансира от агенция „Россотрудничество“, която е на пряко подчинение на Кремъл и попада под международни санкции. ЕС я определя като основната държавна агенция за проектиране на меката сила и хибридното влияние на Кремъл, включително популяризиране на т.нар. концепция „Руский мир“.

Марк Рюте омаловажи американското изтегляне от Румъния.

🇺🇸🇳🇱🇷🇴 И генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и румънският президент Никушор Дан подчертаха, че нямат притеснения относно изтеглянето на американски войски от страната и че това няма да отслаби нито нейната отбрана, нито тази на източния фланг на Алианса.

Рюте се опита да омаловажи опасенията около частичното изтегляне на американски войски от Румъния по време на визитата си в страната днес, като увери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг на алианса.

„Промените в разполагането на американските сили не са нещо необичайно“, заяви Рюте по време на съвместна пресконференция с румънския президент.

„Дори след тази промяна американското военно присъствие в Европа остава по-голямо, отколкото е било от много години. На континента продължава да има значително повече американски войски в сравнение с периода преди 2022 година“, каза той. „Според мен правим от мухата слон с това изтегляне.“

Миналата седмица САЩ обявиха, че ще изтеглят ротиращата бригада, разположена в Румъния в момента, и няма да я заменят. В официално изявление беше подчертано, че това е „положителен знак за нарасналите европейски способности и отговорност“.

Те също така увериха, че продължават да поддържат „солидно присъствие“ в цяла Европа, което ги поставя са в състояние да изпълняват ангажиментите си към НАТО.

В зависимост от операциите и ученията американската армия е разположила между 80 000 и 100 000 военнослужещи в Европа по всяко едно време.

Генералният секретар на НАТО отново се опита да успокои духовете, като заяви пред репортери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг и че като цяло съюзниците разполагат с планове за защита на държавите от първа линия.

Това включва операцията Eastern Sentry, стартирана от НАТО в средата на септември в отговор на серия от инциденти с дронове в няколко страни членки, както и „планове, които гарантират, че ще защитим всеки сантиметър от територията на съюзниците“.

Той отбеляза също, че предстоящото този месец учение Dacian Fall в Румъния и България, в което ще участват около 5000 военни от 10 държави от НАТО, демонстрира, че „сме в състояние, когато е нужно, незабавно да прехвърлим в Румъния всички нужни войски, за да доведем предните сухопътни сили до ниво, на което да могат ефективно да помогнат за отбраната на страната“.

Румънският президент също заяви, че „няма никакви притеснения“ за изтеглянето на американски войски от страната. Операцията Eastern Sentry и „военното учение, което се провежда в момента, са доказателство, че координираме мащабни премествания на военни части“, каза Дан.

Полша изгражда собствена „стена от дронове“ преди ЕС.

🇵🇱 Полша възнамерява да изгради собствена национална мрежа за противодействие на дронове срещу нарастващите руски въздушни заплахи, съобщи Bloomberg на 4 ноември.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик отбеляза, че Варшава няма да чака общата европейска инициатива за „стена от дронове“ и ще действа самостоятелно.

„Няма да чакаме никого“, каза Томчик и потвърди, че първите инвестиции ще бъдат обявени още този месец. Проектът се очаква да бъде реализиран в следващите няколко месеца.

Според американското издание планът на Полша включва местните производители, които ще трябва да осигурят поне половината от оборудването и системите по договорите.

Томчик отбеляза, че системата ще включва радари за откриване, компоненти за електронна война и прехващащи оръжия, предназначени да неутрализират дронове и нисколетящи самолети.

Този ход идва след няколко инцидента с руски дронове в близост до или над територията на страната през последните месеци, довели до призиви за придобиване на по-силни способности за отбраната на страната.

По-рано беше съобщено, че Полша и Украйна стартираха отбранително партньорство, фокусирано върху съвместно производство на оръжия и технологии за дронове.

НАТО планира да разположи дронове по източния флаг до следващото лято.

🇷🇴⚔️🇷🇺 НАТО планира да интегрира дронове в своите сили, разположени по източния фланг, до средата на следващата година – ход за укрепване на въздушната отбрана и противодействие на нарасналите заплахи, идващи от Руската федерация. Това заяви пред Euractiv днес румънският генерал Константин-Адриан Чолпоня.

Чолпоня, който е член на Командването за трансформация на съюзниците към НАТО, отбеляза, че държавите членки ще започнат активни изпитания на безпилотни летателни системи и технологии за борба с дронове още в началото на 2026 г.

„Интегрирането на дронове няма алтернатива“, каза той и добави, че първите оперативни резултати се очакват до срещата на върха на Алианса в Анкара, насрочена за юли 2026 г.

Чолпоня разкри, че НАТО планира да превърне дроновете в „системен компонент“ на своята мрежа за противовъздушна отбрана в рамките на операция „Източен страж“ – нова инициатива за защита на съюзното въздушно пространство от проникване на безпилотни летателни апарати.

„Без това силите на НАТО ще бъдат изправени пред коктейл от смъртоносни атаки с дронове“, предупреди той.

Frontline Monitor припомня: Изтребители МиГ-29 на полските военновъздушни сили прехванаха разузнавателен самолет на руските въздушно-космически сили над Балтийско море, отбелязвайки трети такъв инцидент в рамките на една седмица, разкри Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша в публикация на X.

По-рано председателят на литовския парламента Юозас Олекас изтъкна, че балтийските държави не трябва да се ограничават до простото прехващане на руски военни самолети и беларуски дронове, а също така да придобият способности за сваляне на нарушителите.

Конгресмени осъдиха решението на Пентагона да изтегли войници от Румъния

Американски военнослужещи и във 2-ра бригадна бойна група, 101-ва въздушно-десантна дивизия, разположиха гаубица във авиобаза Михаил Когълничану, Румъния, 1 май 2025 г.
📸 Снимка: Nathan Arellano Tlaczani/U.S. Army

🇺🇸🇷🇴 Майк Роджърс и Роджър Уикър, председателите на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите и Сената на САЩ, осъдиха решението за намаляване на военното присъствие в Румъния, определяйки го като „едностранно и неподготвено“.

В съвместно изявление те посочиха, че са против прекратяването на ротацията на американската армейска бригада, разположена в страната, и са поискали разяснения как ще бъдат компенсирани последиците от това решение.

Командването на американската армия в Европа обяви, че 2-ра бригада на 101-ва въздушно-десантна дивизия няма да бъде заменена след приключване на своя 9-месечен престой в Румъния, както и други страни от Черноморския регион.

Изтеглянето е част от новия стратегически фокус върху вътрешната сигурност и съперничеството с Китай в Тихоокеанския регион, въведени от министъра на отбраната Пийт Хегсет

Двамата конгресмени подчертаха, че решението е било взето без да бъдат проведени консултации с Конгреса, въпреки приетите закони, които изискват такива промени да минат междинна оценка и да се извършват в координация с военните командвания.

„Не можем да приемем промени в структурата на военните, извършени без задълбочен анализ и съгласуване с Конгреса“, заявиха Роджърс и Уикър. Те определиха Румъния като „силен съюзник“, който инвестира значителни средства в отбраната и освен това поема политически и икономически рискове, за да приюти американски сили и е домакин на база на НАТО.

Роджърс и Уикър алармират, че редуцираното присъствие може да насърчи по-нататъшната руска агресия, особено след като Букурещ разкри, че руски дрон е навлязъл във въздушното пространство на страната през септември и е останал там за период от 50 минути.

„Решението изпраща погрешен сигнал към Москва в момент, когато президентът Тръмп се опитва да притисне Путин към траен мир в Украйна“, заявиха те.

Министерството на отбраната на Румъния потвърди, че около 1000 американски военнослужещи ще останат в страната, посочвайки„част от новите приоритети на президентската администрация“.

Експерт: Дронове да заменят големи части на американската армия в Европа.

Американски военнослужещи провеждат обучение с дронове на тренировъчния полигон Пабраде, Литва.
📸 Снимка: Elena Baladelli/U.S. Army

🇺🇸 От края на Втората световна война насам американската армия е проектирана предимно за защита на Европа. Въпреки отклоненията към мисии за противодействие на партизанска война в Югоизточна Азия и Близкия изток, ядрото ѝ остава масивна сила от тежки механизирани бригади.

Времената обаче се менят. Администрацията на Обама пренасочи стратегията от Европа към Азия. Днес екипът на Тръмп поставя на първо място отбраната на родината, Западното полукълбо и Тихия океан. Какво да правим тогава с армия, създадена за Европа, когато Европа вече не е основният фокус?

Отговорът са дроновете, смята един американски експерт. Експедиционна сила от дронови части, разположени в Европа или изпращани при нужда, би представлявала икономична алтернатива на поддържането на големи гарнизони зад граница.

„Постоянно разположените сили в големи бази и ротационните пакети, фокусирани върху пехота и бронетехника, трябва да отстъпят място на смесени дронови единици, които могат да се разполагат по-бързо и по-ефективно да увеличават бойната мощ на партньорите“, пише Бенджамин Дженсън, директор на Лабораторията за бъдещето в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон, в публикуван наскоро анализ.

Дженсън си представя система, в която европейските членове на НАТО осигуряват традиционните бойни средства – танкове и бойни машини на пехотата, които ще бъдат подкрепяни от американски безпилотни части, които предоставят комбинация от ударни, разузнавателни и EW дронове.

„Представете си, че вместо батальон от 1000 души има ротационен батальон от 250 души с микс от 500 FPV дрона и октокоптери. Те провеждат мисии заедно с европейските партньори, влизат бързо, действат и излизат също толкова бързо“, обясни Дженсън пред Defense News.

Идеята, че дроновете могат да заменят хората на терен, не е нова и често поражда спорове. Дженсън обаче вижда в нея „замяна“ – икономически термин, при който един продукт се заменя с друг, който предлага същата стойност на по-ниска цена. Както купувачът в супермаркета сменя марка консерва супа с по-евтина при промоция, така и дроновете в определени случаи могат да заменят традиционни наземни платформи.

„По-гъвкавите и мобилни безпилотни звена могат да генерират опции за подкрепа на американските интереси в Европа“, пише Дженсън, който преди това е предлагал създаването на дронови бригади. Например батальон за безпилотни системи, оборудван с ударни, наблюдателни и EW дронове, може едновременно да патрулира голяма територия и да разгръща рояци дронове за отблъскване на руска инвазия.

Замяната важи и за дизайна на самите безпилотни системи.

„Ако дроновете могат бързо да се преконфигурират за различни полезни товари – като например разузнаване, електронна война или удар – с минимално усилие, тогава един дрон е почти толкова добър, колкото друг, оптимизиран специално за задачата“, обяснява Дженсън.

До известна степен армията вече върви по този път с Инициативата за трансформация на армията, която предвижда бързо разработване и въвеждане на малки дронове. Дженсън обаче не е съгласен с плановете за премахване на дроновете с голяма продължителност на полета на средна височина като MQ-1C Gray Eagle.

Критиците твърдят, че те са скъпи и уязвими. Турските TB-2 Bayraktar в Украйна бяха унищожени масово от руската ПВО, а САЩ загубиха седем MQ-9 Reaper за шест седмици от обстрел на хутите над Йемен по-рано тази година.

Дженсън обаче отвръща, че MALE дроновете предлагат гъвкавост, която малките дронове не могат да постигнат.

„Искам нещо, което генерира достатъчно енергия и има достатъчен полезен товар, за да покрива зона 24 часа и да носи 8 или повече ракети Hellfire, ако се наложи“, обясни той.

Макар инициативата да акцентира върху дроновете, по-малко внимание се обръща на това как най-добре да се реализира тази визия в резервните сили, посочва Дженсън. Нови дронови единици може да се създадат в Армийския резерв и Националната гвардия, докато авиационните части, някои от които са предвидени за закриване, могат да бъдат преобразувани във формации за дронове. Това би намалило разходите и би позволило бърза мобилизация на бойна мощ.

А как би реагирал НАТО, ако Америка замени наземните сили с дронове?

„Мисля, че нещо е по-добро от нищо“, отговори Дженсън.

Политиката за разполагане на експедиционни сили, центрирани около дронове, има последици отвъд бойното поле. Тя „има потенциал да промени граматиката на възпирането“, отбеляза той. Вместо да възпира Русия с постоянно разполагане на бронирана бригада в Полша, мобилни бригади биха могли да бъдат изпращани в Източна Европа, за да демонстрират американска подкрепа за НАТО по време на криза. Безпилотните звена могат да бъдат полезни в Тихоокеанския регион, където разстоянията правят леките и лесно преносими формации безценни.

„Можеш да получиш много по-интересни полезни товари, по-добра производителност и много по-голяма гъвкавост, отколкото ако се ангажираш с това, което наистина беше възпиране от 20-и век“, обобщи Дженсън.

Арести в Латвия за планиране на диверсия по нареждане на руските служби.

🇱🇻🇷🇺 Службата за държавна сигурност на Латвия съобщи, че четирима души са задържани по подозрение в планиране на диверсии по нареждане на руските служби. Трима от тях са били арестувани през пролетта, докато четвъртият вече е бил в затвора заради друго престъпление.

Разследването по случая започна през юни 2024 г. и установи, че в Латвия е била създадена престъпна група, действала по поръчка на руските спецслужби, която е планирала и извършвала диверсии и палежи.

Според латвийските власти, през есента на 2023 г. тя е подпалила обект на частна компания, която е работила по проект в сферата на отбраната. В началото на 2024 г. е планиран друг палеж, насочен към камион с украинска регистрация, намирал се на територията на обект от критичната инфраструктура.

Разследването разкри, че членовете на групата са провеждали разузнавателна дейност, снимали са ключови обекти и околностите им, а получените снимки и видеа са били изпращани на техните „организатори в Русия“.