Рекордна сделка в Полша: 3,4 млрд. злоти за автоматизирано миниране срещу руската заплаха

🇺🇦🤝🇵🇱 Полша подписа рекорден договор на стойност до 939,2 милиона долара с местния производител на отбранителна техника „Белма“ за доставка на касети с противотанкови мини за разхвърляне. Това съобщи порталът на град Бидгошч на 1 май.

Споразумението има за цел бързо да повиши способностите на армията за защита на държавните граници от руска инвазия. Договорът, сключен между Агенцията по въоръженията и Bydgoskie Zakłady Elektromechaniczne Belma SA, гарантира основна поръчка от 165,7 милиона долара с опция за разширяване до пълната сума.

Доставките на няколко хиляди касети ISM, съдържащи мини за разхвърляне MN-123 и тренировъчни варианти MN-123/C, са планирани за периода 2027–2029 г. Те са предназначени специално за автоматизираните полски системи за миниране, сред които колесната BAOBAB-K, верижните транспортери (TMN) и наследените системи Kroton.

Адам Лешкевич, главен изпълнителен директор на Полската група за въоръжаване (PGZ SA), заяви, че поръчката е част от цялостна стратегия за защита на държавните граници. „С подписването на този договор предоставяме на полските въоръжени сили много повече от просто мини“, каза Лешкевич. „Те са част от по-голямо, кохерентно и добре проектирано решение. Тази система обхваща не просто мини, но и касети, пускови установки и в крайна сметка специализирани машини за миниране“, продължи той.

Местните власти изтъкнаха стратегическото и икономическо значение на сделката за региона, разположен в сърцето на Полша. Кметът на града Рафал Бруски заяви, че фирмите от региона съставляват 10% от Полската група за въоръжаване. „Днешното споразумение е пример за способността на полската индустрия да отговори на най-критичните нужди на страната и да осигури на Полша по-голяма сигурност в лицето на съвременните заплахи“, каза Бруски.

Инвестициите на страната в местни отбранителни системи са придружени от нова инициатива за изпитания на военно оборудване директно на украинския фронт. Полският заместник-министър на отбраната Цезари Томчик наскоро обяви планове за разполагане на полско оръжие и дрон системи в Украйна за бойна проверка в реални условия, отбелязвайки, че местните полигони не могат да възпроизведат високата интензивност на операциите срещу равностоен противник.

Освен това правителството се стреми да задълбочи връзките си в отбраната с Киев чрез обмен на технологии и съвместно индустриално развитие. Според Томчик тази стратегия цели да създаде „симбиоза“, която съчетава украинския боен опит с полския индустриален капацитет, гарантирайки, че местните продукти – от дронове до нови автоматизирани системи за миниране – са оптимизирани за модерен конфликт с висока интензивност.

Саботаж във Франция: Координирани палежи удариха енергийната мрежа на отбранителната индустрия.

🇫🇷 Серия от координирани палежи на електрическата мрежа край ключови обекти на отбранителната промишленост във Фрнация прекъснаха временно захранването с електричество на заводи, свързани с ракетния конструктор MBDA и отбранителния конгломерат KNDS.

Според репортаж на Franceinfo, излъчен на 7 април, малко след полунощ на същия ден са избухнали редица пожари на територията на департамент Шер, включително в районите на Бурж, Ла Шапел-Сент-Урсен и Сен Флоран сюр Шер. Местните власти определиха случаите като координирани действия, засегнали критични елементи от енергийната мрежа.

В изявление на регионалната префектура се отбелязва, че „няколко пожара са засегнали“ ел. инсталации, включително подстанция за високо напрежение, захранваща близки заводи за производство на оръжие.

Източници от полицията съобщават, че на един от увредените обекти са открити графити с надпис „Actions contre la guerre“ („Действия срещу войната“), което подсказва за възможен мотив, въпреки че разследването все още продължава , а към момента не е установило такива.

Атаките са предизвикали тежки материални щети по трансформатори и електропроводи и оставиха повече от 3000 домакинства на тъмно през нощта. Според Franceinfo захранването е било временно възстановено от националния оператор Enedis около 7:00 часа сутринта, но властите споделиха, че пълният ремонт може да отнеме няколко месеца и ще струва милиони евро.

Засегнатата мрежа захранва индустриални зони, свързани с MBDA и KNDS – водещи компании, участващи в производството на ракети, боеприпаси и артилерийски системи, сред които самоходните гаубици Caesar.

Около 20 огнеборци бяха мобилизирани, за да участват в усилията за овладяване на огъня. Прокуратурата в Бурж веднага започна разследване, а властите увериха, че третират серията от инциденти като умишлен и координиран саботаж.

По данни на Центъра за противодействие на дезинформацията, между февруари 2022 г. и февруари 2026 г. в цяла Европа са регистрирани не по-малко от 150 хибридни атаки, свързани с Русия, включително саботажи, палежи и опити за бомбени атентати, като по-голямата част от тях са насочени към държави, подкрепящи активно украинската отбрана срещу пълномащабната инвазия на Русия.

Германия затяга контрола: Разрешителни за пътуване навън за мъже на 17-45 годишна възраст.

🇩🇪 Германия въведе нови разпоредби, изискващи от мъжете на възраст между 17 и 45 години да получават официално разрешение, преди да напуснат страната за продължителни периоди.

Правилото е влязло в сила от 1 януари 2026 г. и се прилага за лица, които планират да останат в чужбина за над три месеца – независимо дали с цел образование, заетост или дългосрочно пътуване, съобщи Berliner Zeitung на 3 април.

Засегнатите лица трябва да си осигурят разрешение от кариерен център на Бундесвера (Bundeswehr Career Center) преди заминаването си. Това изискване вече е постоянен елемент от федералното законодателство, прието чрез Закона за модернизация на военната служба. Мярката бе приложена с минимално обществено внимание.

В миналото подобни разрешителни са били задължителни само в периоди на повишена външна заплаха или състояние на отбрана, например при директно нападение срещу федералната територия. Съгласно новите реформи, правилото вече се прилага в мирно време и при нормални условия.

Говорител на Федерално министерство на отбраната потвърди въвеждането на новото законово изискване. В изявление пред журналисти той обясни, че „основата и водещата идея на това е надеждната и достоверна отчетност на лицата, подлежащи на военна служба в случай на нужда“.

Системата за разрешения за пътуване е част от мащабни усилия на федералните власти за увеличаване на числеността на въоръжените сили на страната. Германия се стреми да увеличи броя на личния си състав от текущото ниво от около 184 000 до 255 000-270 000 войници до 2035 г.

Като част от тази инициатива, всички млади мъже, родени през 2008 г. или по-късно, трябва да попълнят въпросник за готовността си за служба. Докато анкетата е задължителна за мъжете, тя остава доброволна за жените.

Ерки Коорт, директор на Института по вътрешна сигурност към Естонската академия на науките, обясни, че Германия е по-логична и достъпна цел за Русия в рамките на НАТО, отколкото Прибалтика. Той е на мнение, че Германия служи като логистично и стратегическо сърце на Европа, поради което всеки, който има за цел да отслаби алианса, трябва първо да удари центъра му. Експертът подчерта няколко фактора, които правят страната уязвима, сред които ролята ѝ на стратегически център и присъствието на голямо рускоезично население.

В заключение Коорт посочи, че неутрализирането на Германия би донесло значителна пропагандна стойност за Кремъл, като в същото време на практика би парализирало източния фланг на НАТО.

Словакия въвежда ново „състояние на заплаха“ в отговор на инцидент с руски дрон.

🇸🇰🛡️🇺🇦 Словашкият президент Петер Пелегрини инициира дебат за промяна на конституцията с цел въвеждане на нов правен режим – „състояние на заплаха“ в отговор на инцидент, при който руски камикадзе дрон порази инфраструктура в украинския град Перечин, разположен на едва 10 км от границата със Словакия.

Според държавния глава настоящото законодателство на страната е остаряло и предвижда само две крайни състояния: мир или война. Това създава правен вакуум в ситуации, които не представляват директна военна агресия, но застрашават сигурността на държавата. Инцидентът край Перечин е показал, че въоръжените сили имат ограничени правомощия за реакция спрямо обекти, движещи се в непосредствена близост до границите на страната, ако не е обявено официално военно положение.

Пелегрини подчерта, че новата категория ще даде свобода на армията и службите за сигурност да действат по-гъвкаво и превантивно при подобни заплахи в „сивата зона“. През следващата седмица се очаква да бъде свикана среща с лидерите на парламентарно представените партии, за да обсъдят нужните законодателни корекции. Целта е да се гарантира, че Словакия разполага с адекватни инструменти за защита на своята територия и инфраструктура в условията на динамично променящата се геополитическа среда.

Естония призна: Електроцентралата в Аувере е обречена в случай на война с Русия

🇪🇪 Командващият отбраната на Естония предупреди, че страната вероятно няма да бъде в състояние да спаси електрическата централа „Аувере“ в сценарий на война с Руската федерация. Това съобщи общественият медиен оператор ERR, който отбелязва, че обектът се намира едва на 2 км от руската граница, което оставя почти никакво време за реакция.

Андрус Мерило, командващ естонските отбранителни сили, направи този коментар, след като дрон удари района на централата в Аувере по време на масиран украинска атака към съседната Ленинградска област.

„Честната оценка е, че по време на война определено бихме загубили електрическата централа в Аувере, независимо колко ресурси инвестираме в нейната защита“, посочи Мерило в предаването Esimene stuudio. Той заяви още, че в мирно време Естония не може просто да стреля към Русия, тъй като това ще доведе до ескалация.

Мерило посочи, че в атаката изглежда са участвали поне 100 дрона, изстреляни на три вълни – модел, който е насочен към претоварване на противовъздушната отбрана. Той отбеляза, че дронът, достигнал до Аувере, може да е бил камикадзе дрон, чиято бойна глава не се е взривила, макар че по-вероятно е бил „примамка“, предназначена да изтощи ресурсите на ПВО.

Мерило изтъкна, че уязвимостта на централата е преди всичко въпрос на география, а не само на военен капацитет.

Той призова за по-силна физическа защита на критичната инфраструктура, посочвайки мерки, използвани в Украйна, като бетонни бариери, чували с пясък и мрежи. В същото време той предупреди, че пълната защита над всеки ключов обект не е нито технически, нито финансово реалистична.

Опасенията възникват и на фона на съобщения за руска дейност по мониторинг на обекти от енергийната инфраструктура на Естония. Съобщава се за разполагане на разузнавателни аеростати близо до държавната граница, което говори за нискобюджетни усилия за наблюдение на критични обекти без открито нарушаване на въздушното пространство на НАТО.

Мониторингът е фокусиран върху обекти, контролирани от Eesti Energia в региона Ида-Виру, които включват електрически централи, както и добив и преработка на битуминозни шисти, чийто залежи заемат централна роля за енергетиката на Естония. Страната произвежда около 75% от консумираната електрическа енергия

Според Центъра за противодействие на дезинформацията на Украйна балоните дават постоянно средство за разузнаване на инфраструктурни обекти, като същевременно усложняват прекия военен или правен отговор от естонска страна. Подобна дейност може да подпомогне бъдещи планове за саботаж или кибератаки, като в същото време увеличава натиска върху сигурността на европейските партньори, защитаващи енергийната независимост на региона.

Ловец на дронове: Полша превръща транспортния M28 Skytruck в икономичен прехващач.

🇵🇱 Въоръжените сили на Полша разглеждат предложение за трансформиране на местния транспортен самолет PZL M28 Skytruck в прехващач, специализиран в сваляне на бавнолетящи дронове.

Инициативата, предложена от PZL Mielec, има за цел да оборудва наличните товарни самолети с картечници, напреднали сензори и управляеми ракети, за да създаде допълнително ниво на противовъздушна отбрана.

Използвайки тези модифицирани самолети, Полша се надява да увеличи своята оперативна издръжливост и способности за прехващане, запазвайки наличния състав от модерни изтребители F-16 и F-35 за операции с висок приоритет.

Модифицираната версия на M28 ще има за задача да унищожава баражиращи боеприпаси и разузнавателни дронове, които летят при сравнително ниски скорости и височини.

Модерните свръхзвукови изтребители са неподходящи за подобен род операции, тъй като са оптимизирани за налагане на въздушно превъзходство, а не за преследване на въздушни цели, движещи се със 100 до 200 км/ч. Използването на висок клас самолети за подобни мисии бързо изчерпва летателните часове, горивото и скъпите ракетни запаси.

Планираната конверсия ще превърне M28 в „устойчив“ прехващач, способен да патрулира в специфични сектори за дълги периоди от време. Предложената конфигурация включва 7.62-мм мини-картечници M134, монтирани на страничните врати, способни на до 6000 изстрела в минута, за да поразяват малки цели.

12.7-мм тежка картечница в задната част би осигурила разширени обсег и мощ за по-големи дронове. Тази надстройка разчита на стрелците на борда, работещи в синхрон с пилота, за да поддържат визуален контакт и да коригират огъня в реално време.

Стратегията черпи вдъхновение от бойните практики, които полските плановици следят отблизо в съседна Украйна, където адаптирани самолети като Ан-28 и Як-52 вече са свалили стотици дронове „Шахед“.

M28 ще бъде оборудван със стабилизирана дистанционно-управлявана 12.7-мм турела и електрооптичен сензор в носа за денонощни операции. Тези инструменти позволяват 360-градуса покритие на огъня. Освен това летателният апарат може да носи 70-мм управляеми ракети и 20-мм оръдейни контейнери за нанасяне на удари по цели от разстояние или по време на челни прехващания.

Подобни модификации имат потенциала да съкратят времето, нужно за достигане на оперативна готовност, от години на седмици, използвайки наличния флот от над 25 самолета, които вече са на въоръжение.

M28 Skytruck е изключително подходящ за тази роля поради своите способности за съкратено излитане и кацане (STOL), позволяващи му да провежда операции от писти с дължина едва 500 метра.

Разходите за поддръжка и консумацията на гориво са значително по-ниски от тези на модерните реактивни изтребители, което позволява по-чести мисии. За да бъде успешен, M28 ще бъде интегриран в ПВО мрежата на Полша чрез връзки за данни Link-16 и системи за криптирана комуникация.

Оперативните планове предполагат, че самолетите ще бъдат разгърнати в Източна и Североизточна Полша, където ще участват в осигуряването на припокриващи се зони на отбрана срещу заплахи от изток.

Полското военно командване повиши бойната си готовност и разгърна изтребители в отговор на масираните руски ракетни обстрели срещу градовете на Западна Украйна. Наземното разузнаване и ПВО бяха поставени в състояние на висока тревога, а полските и съюзнически изтребители започнаха операции във въздушното пространство на страната.

Превантивните мерки са насочени към подсигуряване на небето, особено в погранични райони в източната част на страната. Военните продължават да провеждат мониторинг на руската стратегическа авиация, както и разузнавателните дейности, за да гарантират, че ситуацията остава под контрол и при необходимост могат да защитят границите от потенциални нарушения.

Балтийският фланг под натиск: признаци за информационна подготовка на руска ескалация.

‼️ Инцидентите с дронове над Прибалтика през последните три дни, съчетани с осезаемо засилване на информационните операции на Кремъл, повтарят сценарий, наблюдаван в месеците преди руската инвазия в Украйна от февруари 2022 г.: изграждане на наратив за заплаха, приписване на провокации на противника и подготвяне на вътрешната и международната публика за „принудителен отговор“.

Късно снощи Украйна нанесе най-мащабната си нощна атака с дронове от началото на годината, насочена срещу нефтеното пристанище Уст-Луга в Ленинградска област. Руското министерство на отбраната отчете близо 400 изстреляни дрона към над 10 региона. По изчисления на Reuters около 40% от руския капацитет за износ на суров петрол (около 2 милиона барела дневно) са временно спрени. Ударът засегна съоръжения, които захранват директно руския федерален бюджет, а това увеличава шансовете от асиметричен отговор, включително такъв извън Украйна.

По време на атаката дронове навлязоха във въздушното пространство на страните от Прибалтика, всички те – членки на НАТО. В Естония безпилотен апарат удари комина на електрическата централа „Аувере“ в окръг Ида-Виру в 03:43 часа. Няма пострадали, енергийната система не е засегната, а главният прокурор Астрид Аси заяви, че дронът не е бил насочен срещу Естония. Армията въведе зона, забранена за полети за райони в североизточната част на страната, а предварителен оглед на останките сочи украински произход, според обществената медия ERR.

В Латвия дрон, засечен от радарите в 02:19 часа, се взриви 11 минути по-късно в района на село Доброчина в Краславски район – отново без жертви и материални щети, а произходът му все още подлежи на проверка.

Два дни по-рано дрон падна в езеро в южна Литва, недалеч от границата с Беларус. Властите потвърдиха, че летателният апарат има украински произход, като е излязъл от курс. Официалната оценка и в трите страни е еднаква: дроновете са били отклонени от средствата за електронна война и смущения на GPS сигнала, които Русия използва от години в Калининградска област.

Не е толкова важно обаче е какво реално се е случило, от това как бива представено. Telegram канали, които са известни с връзките си с Кремъл, веднага публикуваха карти и схеми, уж доказващи, че Украйна нарочно прекарва дроновете си през въздушното пространство на Полша и Балтика, за да удря Ленинградска област. Посланието е недвусмислено: територия на НАТО се използва за атаки срещу Русия – следователно Москва има право да отговори. Част от каналите твърдят, че дроновете са украински, макар наблюдатели, някои от които дори в коментарите под публикациите на „Правда“ в Естония и Латвия, допускат, че апаратите може да са руски и инцидентите да са инсценирани именно с цел този наратив.

В този подход няма нищо ново. Преди анексията на Крим през март 2014 г. и пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Кремъл следваше същия сценарий: инсциниране на заплаха от територията на съседна страна, приписването ѝ на другата страна и подготвяне на информационна среда, в която военна ескалация да изглежда като самозащита. Сега структурата се пренася върху Балтика — реални инциденти с отклонени дронове се раздуват и преформулират, за да подкрепят тезата, че НАТО активно помага на Украйна да удря руска територия.

На 22 март германският таблоид Bild разпали допълнително тревогите с прогноза, в която се допуска руска офанзива срещу Литва, Латвия и Естония още през май 2026 г. – по аналогия с тази в Украйна четири години по-рано. Оценката не е подкрепена от независими доказателства или военен анализ, но самата публикация говори за нарастващо безпокойство в европейските столици. Belfer Center към Харвардския университет е определил отдавна Прибалтика като най-уязвимото място по източния фланг на НАТО – бившите републики там са олицетворение на следвоенното разширяване на демокрацията и са удобна мишена за подлагане на Член 5 на изпитание.

Сценарият, който заслужава най-сериозно внимание, не е класическа военна офанзива – тя остава твърде малко вероятна, докато руските сили са затънали в украинското блато. По-реалистичен вариант изглежда ескалация, която остава точно под прага на открит конфликт. Тя би могла да включва системно погазване на въздушното пространство, с което руското присъствие в балтийската зона постепенно се превръща в норма; засилени кибератаки срещу критична инфраструктура; активиране на разузнавателни мрежи сред руските общности в Естония и Латвия; и непрекъсната пропагандна кампания, насочена срещу доверието в НАТО. Районът около Нарва, където е и „Аувере“, е особено уязвим: градът има преобладаващо рускоезично население, поради което от десетилетия е мишена на целенасочена кампания за руско влияние.

Събитията от последните 48 часа не доказват, че Кремъл готви военна ескалация в Балтика. Но те показват познат почерк на подготовка на информационната среда – онзи, който при предишни руски ескалации беше последван от преминаване от думи към действия. Дали и сега ще се стигне дотам зависи от хода на войната в Украйна, от евентуални преговори, от единството на Запада и не на последно място – от сигналите, които НАТО изпраща за готовността си да брани източния си фланг.

Датският главнокомандващ: Европа не е готова за война, Русия може да атакува НАТО до 2030 г.

🇩🇰🛡️🇷🇺 Генерал Михаел Вигерс Хилдгард, началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Кралство Дания, изрази оценка, според която държавите в Европа все още не са напълно подготвени за война.

Той сподели това по време на своя реч в рамките на Парижкия форум за отбрана и стратегия, цитиран от Politico, и предупреди, че Русия потенциално би могла да атакува територия на НАТО преди края на това десетилетие.

„Трябва да променим подхода си: да преминем от анализ към действие. Вече не сме толкова изненадани, но също така не сме и готови. Не е нужно да бъдем перфектно подготвени, а да бъдем по-добре подготвени от нашия противник“, заяви той.

Ръководителят на датските въоръжени сили отбеляза, че производственият капацитет и веригите за доставки остават все така критични компоненти на възпирането.

„Ако ние в Европа искаме да можем да се защитим до 2030 г., трябва да сме подготвени за това още сега. Войната с висока интензивност не е сценарий, а реалност. Нищо не може да замени изгубеното време; отминалото време е изгубено завинаги“, добави той.

Междувременно естонското разузнаване предполага, че Русия няма намерение да предприема военна атака срещу която и да е държава-членка на НАТО през тази или следващата година.

В началото на годината експерти извършиха оценка дали Европа е способна да запълни дефицита в сферата на отбраната, докато руският военно-промишлен комплекс е утроил производството си на оръжия и положи основите за оттегляне от международните споразумения за контрол на въоръженията.

Въпреки че Европейският съюз представи мащабния план „ReArm Europe“ на обща стойност 800 милиарда евро, анализатори предупредиха, че това представлява по-скоро опит за стратегическа комуникация, а не толкова значима политическа промяна.

По това време водещи експерти от отбраната отбелязаха, че подготовката на ЕС се движи в много по-бавни темпове от непосредствената заплаха, което предполага, че Русия има прозорец от възможности до 2030 г. преди повечето европейски решения в сферата на отбраната да влязат в пълна сила.

НАТО удължава тръбопроводната си мрежа на изток за евентуална война с Русия.

🛡️ НАТО трябва да разшири мрежа от тръбопроводи, която датира от годините на Студената война със стотици километри на изток, за да гарантира, че съюзническите сили могат да издържат на конфликт с висока интензивност срещу Русия. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на високопоставен офицер от Алианса.

Генерал-лейтенант Кай Роршнайдер, началник на Командването за съвместна поддръжка и осигуряване на НАТО (JSEC), предупреди, че настоящата мрежа с дължина от 10 000 км, завършваща в Западна Германия, е недостатъчна предвид разширените източни граници на Алианса.

„От военно-оперативна гледна точка е много логично тръбопроводната система да бъде удължена още по-на изток“, заяви Роршнайдер. Той изрично подчерта нуждата да достигне до Полша, Прибалтика, Румъния и Финландия, за да бъде решено „може би най-голямото предизвикателство пред снабдяването, пред което сме изправени“.

Наличната инфраструктура, заровена на 80 см под земята, е проектирана по време на Студената война, за да обслужи западни авиобази като „Рамщайн“. Изискванията на съвременната война обаче са претърпели драстични изменения.

Очаква се ВВС да консумират 85% от общото количество гориво по време на военен конфликт, което значи, че ще бъдат необходими стотици хиляди кубически метра дневно. Въпреки че авиационното гориво по тези тръбопроводи може да бъде модифицирано за използване в танкове и камиони, огромният необходим обем надвишава настоящите капацитети за съхранение и транспорт на изток, пише Ройтерс.

„Това, от което в крайна сметка ще се нуждаем, е мрежа от устойчиви обекти за съхранение на гориво, която да покрива целия тил на територията на НАТО“, подчерта Роршнайдер. Въпреки военния консенсус относно нуждата от проекта, остават политически и финансови пречки. Очаква се разширението да струва 21 млрд. евро и може да отнеме до 25 години, а окончателното решение вероятно ще бъде взето преди срещата на върха на НАТО в Анкара през юли.

Военното планиране на НАТО се измести рязко към източните му граници през последните две години, за да даде отпор на нарастващата заплаха от руска агресия. След влизането на Финландия и Швеция съответно на 4 април 2023 г. и 7 март 2024 г., Алиансът се изправи пред огромно предизвикателство да интегрира своите северни и източни пътища за снабдяване в остарялата си инфраструктура.

В момента европейските лидери прокарват план за „военен Шенген“, насочен към съкращаване на времето за транзит на тежко оборудване и горива, което сега се изправя пред 45-дневни забавяния. Докато Полша и Прибалтика изграждат нови „отбранителни линии“, Брюксел се намира под засилен натиск да финализира финансирането на мултимилиарден логистичен коридор, свързващ рафинериите в Западна Европа директно с фронтовите линии на изток.

Швеция е изправена пред засилени заплахи и кибератаки от Русия.

🇸🇪🛡️🇷🇺 Шведската служба за сигурност (Säpo) предупреди, че заплахите от страна на Русия може да се увеличат, и призна, че страната е изправена пред по-опасна среда за сигурност в сравнение с предни години.

Според репортаж на обществената телевизия SVT от днес, в своята годишна оценка на сигурността Säpo е посочила, че Русия остава основна заплаха и все повече разчита на тайни операции за влияние и събиране на разузнавателни сведения, за да укрепи капацитета си.

„Това развитие е характерно с по-офанзивни действия от страна на Русия, съчетани с прикрити дейности за оказване на влияние“, заяви ръководителят на службата Шарлот фон Есен по време на пресконференция.

Оценка в доклада определя цялостната ситуация със сигурността в Швеция като допълнително влошена, отчасти поради случващото се в Близкия изток. От Säpo отбелязаха, че заплахите, свързани с Ислямската република Иран, не са насочени директно към Швеция като държава, а към обекти, разположени на нейна територия.

Службата посочи, че през последната една година е разследвала стотици подозрителни инциденти. Шефът на оперативния отдел в Säpo Фредрик Халстрьом заяви, че властите не са потвърдили случаи на физически саботаж, свързани с чуждо разузнаване, но посочи, че руската разузнавателна дейност остава мащабна.

„Знаем, че Русия е поставила задачи на агенти за картографиране и документиране на защитени обекти в Швеция“, каза Халстрьом. „Не сме регистрирали конкретни актове на физически саботаж срещу критична инфраструктура, но сме свидетели на опити за разрушителни кибератаки.“

Предупреждението на шведските служби идва в момент, когато скандинавските страби и техните партньори укрепват своето партньорство в сферата на сигурността в отговор на същите тези заплахи.

Канада и петте северни държави се договориха на среща в Осло да разширят сътрудничеството в Арктика, разработката на отбранителни технологии, устойчивата инфраструктура и подкрепата за Украйна, отбелязва съвмест изявление на премиерите на Канада, Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия определяйки този ход като отговор на засиленото напрежение и засилените рискове за сигурността отвъд полярния кръг.

Страните се ангажираха да провеждат редовни консултации и да задълбочат координацията в области като отбраната, икономическата сигурност, критичните природни ресурси, изкуствения интелект, сателитните и космическите технологии и веригите за доставки. Тези усилия се отразяват и в текущата дейност на НАТО в региона, включваща мащабни военни учения. Cold Response 26 започна на 9 март в северните територии на Финландия, Норвегия и Швеция. Очаква се ученията, водени от Норвегия, да продължат около две седмици и в тях да участват приблизително 25 000 военнослужещи от 14 държави членки на НАТО.

Финландия разрешава вноса на ядрени оръжия

🇫🇮 Финландия планира да отмени законодателната забрана, която възпрепятства допускането на ядрени оръжия в страната. Предложението свързва тази промяна с националната отбрана и партньорството със съюзниците от НАТО.

Планът е част от измененията в Закона за ядрената енергия на Финландия. Министърът на отбраната Анти Хакянен обяви предложението на пресконференция в Хелзинки в четвъртък вечерта. Настоящият закон, който датира от 80-те години на миналия век, забранява вноса, притежанието, производството и детонирането на ядрени експлозиви на финландска територия.

Сега правителството се стреми да премахне ограниченията от закона за ядрената енергия, както и да включи правилата за ядрените експлозиви в Наказателния кодекс. Ревизираната система все пак ще налага забрана на Финландия да произвежда, разработва или детонира ядрени оръжия.

Промяната ще позволи внос, трансфер и притежание на ядрен експлозив в страната, ако този ход е свързан с военната отбрана и партньорството в рамките на НАТО. Правителството заяви, че не планира разполагане на ядрени оръжия на своя територия.

Министърът на отбраната Хакянен заяви, че реформата е отговор на средата за сигурност, след като страната се присъедини към НАТО. „Законодателството не отговаря на нуждите на Финландия като член на Алианса“, каза той по време на брифинга. „Целта е да се осигури пълна защита за Финландия във всички ситуации.“

Той подчерта, че предложението не значи, че в страната ще бъдат разположени ядрени оръжия. Постоянното разполагане изисква отделен международен договор и одобрение от парламента и държавното ръководство на Финландия.

Реформата ще позволи транзита на ядрени оръжия през територията на страната при дадени обстоятелства. Министърът повтори, че Финландия не планира да приема ядрени оръжия и че ученията на НАТО на нейна територия не включват ядрени бойни глави.

Държавни служители смятат, че промяната цели да приведе законите в съответствие с общата практика сред държавите от НАТО. Абсолютни забрани, подобни на настоящото финландско законодателство, са рядкост в Алианса.

САЩ поддържат ядрени оръжия в няколко европейски държави от НАТО – Италия, Белгия, Германия Турция и Нидерландия. Франция и Обединеното кралство разполагат със собствени ядрени арсенали.

Франция от своя страна наскоро обяви план за разширяване на ядреното сътрудничество с някои съюзници. Властите във Финландия заявиха, че настоящото предложение за законодателни изменения не е свързано с тази инициатива.

Премиерът Петери Орпо оглавява коалиционното правителство, което стои зад плана за реформа, но настоява, че органите по отбраната са препоръчали законовата промяна. Това предизвика остри критики от опозицията. Депутатът от социалдемократите Йохан Кварнстрьом направи изявление, в което определи политиката им като безотговорна.

„Това бележи тъжна глава в историята на финландската политика за сигурност“, каза Кварнстрьом и също така разкритикува начина, по който правителството управлява процеса.

Опозиционни фигури смятат, че парламентът е получил ограничена информация преди публичното обявяване. Лидерите на парламентарни групи са били информирани само ден преди изявлението. Комисиите по външни работи и отбрана са получили информация малко преди провеждането на пресконференция.

Лидерът на Левия съюз Миня Коскела и председателят на комисията по външни работи от социалдемократите Йоханес Коскинен разкритикуваха липсата на предварителни консултации.

Хакянен защити подхода, тъй като това включва класифицирани данни и чувствителна политика в сферата на отбраната. „Въпросът не е идеологически. Предложението следва оценките на експерти по отбраната“, заяви той.

Министърът добави, че по време на законодателния процес парламентът ще получи класифицирани материали за сигурността, свързани с предложението.

Датското разузнаване предупреждава за чужда намеса в предстоящите избори

🇩🇰 Разузнавателните служби на Кралство Дания предупредиха, че чужди сили може да направят опит да повлияят на парламентарните избори на 24 март, съобщи The Guardian на 28 февруари.

Службата за полицейско разузнаване (PET) и Службата за военно разузнаване (FE) разпространиха общо изявление относно тези рискове. Предизборната кампания може да бъде подложена на дезинформация и кибератаки.

Според двете ведомства целта може да бъде всяване на разкол или оказване на влияние върху обществения дебат. Те предупредиха за атаки, насочени срещу кандидати, партии или политически програми. Агенциите посочват, че основната заплаха идва от Русия, цитирайки подкрепата на Дания за Украйна. Те добавиха, че в тези действия могат да бъдат замесени и други държавни участници.

Разузнаването посочи натиска на САЩ по отношение на Гренландия като дестабилизиращ фактор и добави, че американският интерес е създал „нови международни разломни линии“, които Русия и Китай биха могли да използват. Премиерът Мете Фредериксен определи Русия като основна заплаха за Дания, но спомена и исканията на американския президент Доналд Тръмп за поемане на контрол над Гренландия.

Европейски правителства многократно са обвинявали Русия в опити за влияние върху избори чрез кампании за дезинформация и кибератаки. Разследващите свързват руски хакери с атаки срещу партии, парламенти и контрактори на изборни процеси, понякога последвани от селективно изтичане на информация. Официални лица смятат, че крайната цел е да се подкопае доверието, да се задълбочи поляризацията и да се затрудни европейската подкрепа за Украйна.

Армения поиска ЕС да изпрати отряд за бързо реагиране преди изборите.

🇪🇺🤝🇦🇲 Европейският съюз обмисля разполагането на „хибриден отряд за бързо реагиране“ в Армения преди изборите за парламент в страната през юни, според сведения от репортаж на Радио Свободна Европа.

Позовавайки се на писмо от 13 февруари, RFE/RL съобщава, че арменският външен министър Арарат Мирзоян е отправил официално искане за изпращане на отряд за бързо реагиране в Ереван. Предложената инициатива има за цел да противодейства на дезинформацията и да укрепи устойчивостта на страната към чуждестранна намеса, по-специално от страна на Русия.

По-рано ЕС изпрати подобен екип от около 20 експерти в Молдова по време на изборите за парламент, проведени през есента, за да помогне на властите за идентифициране и отговор на кампании за дезинформация, особено със социалните мрежи. Представители на ЕС и властите в Молдова оцениха усилията като успешни, което предизвика дискусии за прилагането на същия модел и в Армения.

Дипломатически ноти сочат, че Брюксел планира да подсили „демократичната устойчивост и информационния интегритет“ на Армения както преди изборите през юни, така и в мирния процес между Армения и Азербайджан. Съобщава се също, че държавите членки на ЕС са насърчили поддържането на диалог с Баку, за да се разяснят целите на мисията и да се избегнат негативни последици за крехкия процес на нормализация.

Ако бъде одобрена, новата мисия ще се фокусира върху хибридните заплахи, опазването на честността в изборния процес и последвалия евентуално конституционен референдум. Няколко дипломати от ЕС заявиха пред RFE/RL, че се полагат усилия инициативата да стартира преди планираната среща на върха ЕС–Армения в Ереван на 4 май, макар че процесът изисква официално одобрение от всички държави членки.

Финансови ограничения и вътрешната динамика в ЕС, включително миналите възражения на Унгария срещу мерки, свързани с Армения, биха могли да усложнят вземането на решение. Според източници на RFE/RL мисията ще бъде в малък състав, като основното ядро ще бъде подпомогнато от персонал на наличната мониторингова мисия на ЕС в Армения.

Естония изрази готовност да приеме ядрено оръжие на НАТО на своя територия

Знамената на ЕС, Естония и НАТО се развяват на фона на Ивангородската крепост в Нарва, 15 януари 2026 г. (Getty Images)

🇪🇪 Естония има готовност да разположи ядрено оръжие на съюзник на своя територия, ако НАТО сметне това за нужно съгласно плановете за отбрана на Алианса. Това заяви министърът на външните работи Маргус Цахкна в коментар за естонската обществена телевизия ETV по-рано днес.

Цахкна подчерта, че Европа не трябва да „отхвърля“ общото евроатлантическо ядрено възпиране, докато в части от континента се засилва дебатът за допълнителни ядрени гаранции.

Изявлението идва след медийни съобщения от изминалия уикенд, според които полският президент е заявил, че страната му трябва да търси собствени ядрени гаранции.

„Нямаме нищо против разполагане на ядрено оръжие тук, на наша територия“, заяви Цахкна. Той добави, че Естония не разполага с доктрина, изключваща присъствието на ядрено оръжие, ако отговорните фактори в НАТО преценят, че това е нужно съобразно с отбранителните планове.

В интервюто министърът аргументира позицията с това, че външната политика на Естония „не може да бъде разглеждана просто като повод за академични размишления“.

В същто време властите в Талин предприеха стъпки за засилване на позициите си по източния фланг, включително с гласуване на парламента за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини.

Започна и работата по „Балтийската отбранителна линия“ с противотанкови ровове и планирани бункери по руската граница, като успоредно с това в региона се водят дискусии за премахване на железопътните връзки с Русия и Беларус като мярка за сигурност.

По-рано стана ясно, че президентът на Полша е подкрепил идеята страната му да се присъедини към „ядрен проект“ и да развива собствен ядрен потенциал в рамките на международното право на фона на нарастващите рискове за регионалната сигурност.

Русия харчи за армията значително повече от официално обявеното

🇷🇺💰🇩🇪 Руската федерация има значително по-високи разходи за война и отбрана, отколкото твърдят официалните данни в последните години. Това показват числата от анализ на Федералната разузнавателна служба (BND), публикуван днес.

От началото на пълномащабната инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г. руският бюджет за отбрана нараства рязко всяка година.

Освен това начина, по който Москва тълкува понятието „разходи за отбрана“, е коренно различен от дефиницията на НАТО. Обширен анализ на BND върху бюджетните данни разкрива, че военният бюджет през последните години е бил с до 66% по-голям от представяното. Неотчетените разходи се отнасят например до строителни проекти на Министерството на отбраната, ИТ проекти на армията или социални плащания за близките на военнослужещи.

По този начин през 2025 г. военните разходи са отговаряли на половината от общия бюджет и на около 10% от икономическото производство на Руската федерация.

Посочените средства се използват не само за бойните действия срещу Украйна, но и за ускорено изграждане и разширяване на военния капацитет – по-специално в близост до източния фланг на НАТО. В тези цифри конкретно се материализира нарастващата заплаха за Европа от страна на Русия.

Русия е разположила 360 000 военнослужещи в Беларус.

🇷🇺⚔️🇩🇪 350-360 000 руски военнослужещи в рамките на два армейски корпуса са разположени в Беларус, пораждайки тревога в страните по източния фланг на НАТО и преди всичко Прибалтика. Това предупреди Родерих Кизеветер, експерт по външна политика от германската ХДС, който заяви, че следващите две години ще са критични за сигурността на континента.

В отговор на въпрос от журналиста Пинар Аталай в ефира на немската телевизия n-tv, Кизеветер отбеляза, че руският президент Владимир Путин натрупва стотици хиляди войници на територията на Беларус – страна, която споделя обща граница с НАТО.

Според него към момента Москва поддържа два армейски корпуса с численост до 360 000 боеспособни военни на беларуска територия. Тяхното присъствие поражда загриженост в Литва, Латвия и Естония.

Кизеветер, който до е пенсиониран полковник от Бундесвера, служил няколко години служи в щаба на НАТО в Монс, Белгия, се обяви против „наивното вярване, че ако се срещнем тук в Берлин, Путин просто ще размисли“.

„Ако ги преживеем чрез нашата способност да се защитаваме, но и като не плашим населението си, а по-скоро казваме: Внимание, това може да се случи, нека бъдем внимателни – тогава ще сме го преживели“, уверен е той.

Кизеветер призна, че наличието на два армейски корпуса в Беларус е „обезпокоително, особено в балтийските държави“. Той припомни, че Путин води войната срещу Украйна „не съвсем успешно във военно отношение“, но с руската икономика във военен режим той изпраща на обучение стотици хиляди свежи войници, които никога не са били изпращани в Украйна.

Законопроект ограничава съкращенията на американски военни сили в Европа.

🇺🇸 Всеки опит за значително съкращаване на американските сили в Европа трябва да мине през широки консултации с Конгреса на САЩ и съюзниците от НАТО. Според обновения законопроект за политиката в областта на отбраната, публикуван в неделя. Документът въвежда нови разпоредби, които целят да попречат на Пентагона да прави внезапни и драстични промени в разполагането на силите.

Законопроектът за национална отбранителна оторизация за 2026 г. (NDAA), който може да бъде подложен на гласуване още тази седмица, забранява на Министерството на отбраната да използва средства за коренни промени в структурата на Европейското командване на САЩ (EUCOM), преди да бъдат изпълнени дълъг списък от изисквания, които да обосноват подобно решение.

Сред забранените действия са:

• намаляване на личния състав в Европа под 76 000 военнослужещи;
• предаване на американски военни обекти на приемащата страна;
• прехвърляне на военно оборудване на стойност над 500 000 долара.

Освен това Пентагонът няма да може да се откаже от американското ръководство на най-високия военен пост в НАТО – Върховен главнокомандващ на съюзните сили в Европа (SACEUR), без предварително да представи подробни доклади.

Тези законодателни мерки идват в момент на несигурност за бъдещето на американското военно присъствие в Европа. Някои съюзници очакват сериозни промени, тъй като Пентагонът се намира на финален етап от прегледа на разполагането на силите, започнат малко след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Макар министърът на отбраната Пийт Хегсет да не е обявявал планове за мащабни съкращения в Европа, той и други висши служители в Пентагона многократно подчертават, че страните-членки на НАТО трябва да поемат по-голяма част от тежестта за осигуряване на европейската сигурност. Новата национална стратегия за сигурност на САЩ поставя акцент върху укрепването на отбраната по-близо до САЩ и противодействието на Китай в Тихия океан.

Въпреки това всяко драматично изменение в мисията на EUCOM вероятно ще срещне съпротива в Конгреса, където традиционно съществува двупартийна подкрепа за военните усилия в подкрепа на НАТО и възпирането на руската агресия в Европа.

Ако Пентагонът има намерение да намали войските, ще трябва да обясни подробно как такъв ход отговаря на националните интереси на САЩ и как е провел консултации с всичките 32 членки на Алианса. Ще е необходимо и анализ как промените биха се отразили на бойните планове на НАТО и на неговата способност да се справя с руска заплаха.

Освен това всяко съкращаване трябва да бъде координирано със съюзниците, така че „другите членки на НАТО да разполагат с нужните способности и капацитет, за да поемат отговорностите и ролите на изтегляните американски въоръжени сили“.

Ръководството на Пентагона ще трябва да представи и разходите по прехвърлянето на войски и техника и анализ дали намалената американска роля в Европа би могла да предизвика ядрено разпространение.

🇪🇺 В Европа цари несигурност относно съюзническите способности за защита от руска атака без значителна американска подкрепа. Въпреки че през последните години страните от ЕС увеличиха разходите си за отбрана, все още са налице сериозни пропуски в способностите, според многобройни военни анализатори.

Анализ на белгийския мозъчен тръст Bruegel от началото на годината показва, че европейците ще трябва да разположат 50 нови бойни бригади и 300 000 допълнителни военнослужещи, за да могат да компенсират очаквания американски принос при евентуална руска атака.

За да спрат бърз пробив на руските сили в Балтика например, ще са нужни минимум 1400 танка, 2000 бойни машини на пехотата и 700 артилерийски системи, се казва в доклада от февруари.

„Това е повече бойна мощ, отколкото в момента притежават съвкупно сухопътните войски на Франция, Германия, Италия и Великобритания“, обобщава анализът.

Германия със секретен план в 1200 страници за логистика на НАТО при война с Русия.

🇩🇪 Германия е подготвила секретен план за военна логистика от 1200 страници, който описва бързото прехвърляне на 800 000 военнослужещи от НАТО през територията на страната при сценарий на руско нападение срещу Алианса, съобщи The Wall Street Journal.

Вътрешният документ със заглавие „Оперативен план Германия“ (OPLAN DEU), описва жп линии, пристанища, речни маршрути и магистрали, които биха се превърнали в ключови артерии на НАТО към източния фронт.

Планът е най-ясното проявление на завръщането на Европа към статуквото от периода на Студената война, когато се очакваше цивилната инфраструктура да работи като част от единна военна машина за целия континент.

Освен това той отразява бързо променящата се заплаха. Немски служители и командири от НАТО вече предупредиха, че Москва може да е в състояние, и да има намерение, да нанесе удар в рамките на две до пет години. Някои от тях изразиха опасения, че ако временно спре настъпателните усилия в Украйна, руската армия разполага с потенциал да възстанови и пренасочи силите си за започване на нова конфронтация с НАТО.

„Погледнете картата“, казва Тим Щухтей, директор на Бранденбургския институт за общество и сигурност. „С Алпите, които блокират юга, силите на НАТО трябва да преминат през Германия... независимо къде точно би започнал евентуален конфликт.“

Авторите на плана подчертават, че Германия ще играе ролята на ключов транзитен възел за силите на НАТО, но десетилетия, белязани от липса на финансиране, оставиха железниците, пристанищата, мостовете и аутобаните в лошо състояние – сериозна уязвимост, която би могла да бъде използвана от Русия чрез саботажи, кибератаки и заглушаване на GPS сигнала в цяла Европа.

Генерал-лейтенант Александър Золфранк, който отговаря за подготовката за мащабни операции на Бундесвера, алармира за възможността Русия „да предприеме ограничено нападение към територия на НАТО още утре“.

Един от старшите офицери на германските въоръжени сили, участвал в изработването на посочения план, обобщи стратегията така: „Целта е да предотвратим война, като покажем ясно на враговете, че ако ни нападнат, няма да успеят.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгия, Германия и Нидерландия постигнаха съгласие да възродят историческата жп линия „Железен Рейн“ – усилие, насочено към подсилване на военната мобилност на европейския континент в отговор на нарастващите опасения за колективната отбрана в лицето на руската заплаха.

Франция въвежда нова доброволна военна служба.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон се очаква да разкрие детайли за новата доброволна военна служба по време на посещение в базата на 27-а планинска пехотна бригада във Варсес, разположена в югоизточната част на страната, този четвъртък.

Новината бележи сериозна промяна близо три десетилетия след закриването на задължителната наборна служба от бившият президент Жак Ширак през 1996 г. В интервю за радио RTL тази сутрин Макрон защити необходимостта от по-тясна връзка между гражданите и въоръжените сили.

„Трябва да укрепим пакта между армията и нацията“, заяви той и подчерта, че новата програма има за цел да модернизира френската система за национална служба.

Идеята за връщане на национална служба под някаква форма витае още от първата му президентска кампания през 2017 г. Тогава той даде старт на инициатива, довела до създаването на Универсалната национална служба (SNU) – програма с предимно граждански фокус, която се очакваше да насърчи ангажираността на младите хора.

SNU обаче се сблъска с високи разходи, проблеми при прилагането и слаб интерес, поради което тя беше фактически замразена, когато Себастиан Льокорню стана премиер през септември. В своето интервю Макрон повтори, че проектът ще остане изцяло доброволен и не спомена нищо за връщане на задължителната наборна служба. Преди всичко той се опита да разсее страховете, че обновената програма може да включва изпращане на младежи в Украйна.

„В никакъв случай не бива да допуснем недоразумение, че ще пращаме младите си хора в Украйна. Става дума за съвсем друго“, посочи Макрон. Изявлението на началника на генералния щаб генерал Фабиен Мандон пред Конгреса на френските кметове предизвика истински шок: Франция рискува провал, ако не е готова да приеме да загубим децата си, за да защити това, което сме“, каза той.

Финансовите параметри на новата програма остават една от основните неизвестни. Според бележка на Висшия комисариат по планирането подобна схема за 70 000 участници годишно би струвала 1,7 милиарда евро – разход, който не е предвиден в сегашния военен бюджет за 2024–2030 г.

Премиерът Себастиен Льокорню обяви, че скоро в парламента ще започне дебат по редица въпроси в сфератан а отбраната, като ще бъде проведено гласуване и в двете камари.

Франция далеч не е единствената държава на континента, която преосмисля военната си готовност в отговор на руските провокации. Няколко европейски държави наскоро разшириха или възстановиха своите програми за национална служба.

Белгия, Нидерландия и Германия вече показаха интерес към доброволни или селективни модели на набор. През август федералните власти в Берлин приеха закон за въвеждане на доброволна военна служба – от догодина всички 18-годишни ще получат въпросници за оценка на уменията и интереса им към Бундесвера – въоръжените сили на страната.

10 държави от ЕС все още имат или върнаха задължителната военна служба: Австрия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Швеция.

Френски генерал: „Французите да приемат, че може да загубят децата си“.

🇫🇷 Френският генерал Фабиен Мандон призова нацията си да приеме, че загубите може да са неизбежни, за да защити националната си сигурност, и предупреди за възможност от пряк военен сблъсък с Русия до 2030 г.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен защити началника на Генералния щаб генерал Фабиен Мандон, който призова французите да проявят „твърдост“, както и да „приемат, че може да загубят децата си“, за да „защити това, което сме“. Той предупреди, че руската армия се готви за конфронтация със западните държави до 2030 г.

Във вторник пред Конгреса на френските кметове генерал Мандон заяви, че Франция рискува да претърпи провал, ако не е готова да понесе човешки жертви и икономически затруднения заради приоритетното производство на отбранителна техника.

„Ако страната ни се уплаши, защото не е готова да приеме да загуби децата си – защото трябва да си казваме нещата направо – и да пострада икономически, защото приоритетите ще отидат към отбранителното производство, тогава сме в опасност“, каза началникът на отбраната.

„Ние разполагаме с всички знания, с цялата икономическа и демографска мощ, за да възпираме московския режим да опитва късмета си по-далеч. Това, което нямаме, е твърдостта да понесем болката от защитата на това, което сме.“

Изявленията бяха предшествани от друго предупреждение, отправено през октомври от генерал Мандон към депутати, че френската армия се подготвя за „сблъсък с Москва след три-четири години“.

В четвъртък Вотрен защити Мандон, като заяви, че генералът „има пълното право да изразява мнението си за заплахите, които продължават да нарастват“.

„Неговите думи, извадени от контекста за политически цели, са военният език на лидер, който всеки ден знае, че млади войници рискуват живота си за нацията“, написа тя в X.

„Нашата отговорност е ясна: да избегнем всякаква конфронтация, но да се подготвим за нея и да укрепим отбранителния дух – онази колективна морална сила, без която нито една нация не може да устои на изпитанието.“

Опозицията въстана срещу „войнствената“ реторика

Лидерът на „Непокорна Франция“ (LFI) Жан-Люк Меланшон изрази „пълно несъгласие“ с думите на генерал Мандон, когото обвини в надхвърляне на правомощия.

„Не е негова работа да приканва кметовете или когото и да било към подготовка за война, която никой не е решил“, посочи Меланшон и допълни, че генерал Мандон не бива „да планира жертви, които биха били последствие от дипломатическите ни провали, за които не е питал общественото мнение“.

Партията на радикалната левица пусна изявление, в което призовава президента Еманюел Макрон публично да смъмри генерал Мандон и да потвърди, че стратегическите ориентации на Франция са „изключителна сфера на демократичния дебат и цивилните власти под контрола на парламента“.

Националният секретар на комунистическата партия Фабиен Русел нарече намесата опасна: „Не на непоносимия език за война. В бюджета за 2026 г. – 7 млрд повече за армията и 7 млрд по-малко за местните власти. Пред нас е избор за обществото. Ние избираме мира и отказваме логиката на войната.“

Себастиен Шьоню, заместник-председател на дясно-популистката „Национален сбор“ (RN), заяви, че генерал Мандон няма легитимност за такива изявления, освен ако „президентът на републиката не му е наредил – а това би било още по-лошо“.

„Човек трябва да е готов да умре за родината, но войната, която се води, трябва да е справедлива или да е въпрос на живот и смърт за нацията. Не мисля, че много французи са готови да отидат да умрат за Украйна“, заяви Луи Алио, кмет на Перпинян от RN.

„Влизаме в нова ера“, каза правителството

В четвъртък правителството публикува наръчник под надслов „Всички отговорни“, предназначен да подготви френското общество „да се справя с голяма криза, независимо от произхода ѝ“.

Документът, изготвен от Генералния секретариат по отбрана и национална сигурност, споменава риска от „заплаха, свързана с голям ангажимент на нашите въоръжени сили извън националната територия“.

„Франция ще трябва да разчита на всеки гражданин – с ангажимент към въоръжените сили, към различните оперативни резерви или с доброволна помощ за поддържане на функционирането на страната, където и да са полезни вашите умения“, се казва в него.

Думите на генерал Мандон отекват в Националния стратегически преглед, публикуван на 14 юли от френското правителство. Той посочва Русия като „най-пряката заплаха днес и в идните години за интересите на Франция, на нейните партньори и съюзници, както и за самата стабилност на европейския континент и евро-атлантическото пространство“.

В прегледа се посочва, че Франция „влиза в нова ера – тази на особено висок риск от голяма война с висока интензивност извън националната територия в Европа, която до 2030 г. би ангажирала Франция и нейните съюзници, особено европейските, като същевременно нашата територия ще бъде обект на масирани хибридни действия“.

Документът отправя призив към европейците „да поемат по-голяма отговорност за сигурността на континента“ и „да използват всички средства, с които разполагат, за да се защитават по-добре и да възпират всяка нова агресия“.

Наскоро НАТО отправи предупреждение, че Руската федерация би могла да бъде военно готова за голямо нападение в рамките на пет години.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова страните-членки да укрепят способностите си в сферата на отбраната, като отбеляза, че в момента Русия произвежда повече боеприпаси от целия алианс.

„Илюзиите няма да ни защитят. Не можем да пренебрегнем опасността. Надеждата не е стратегия. НАТО трябва да стане по-силен, по-справедлив и по-смъртоносен съюз“, каза той.