Германия със секретен план в 1200 страници за логистика на НАТО при война с Русия.

🇩🇪 Германия е подготвила секретен план за военна логистика от 1200 страници, който описва бързото прехвърляне на 800 000 военнослужещи от НАТО през територията на страната при сценарий на руско нападение срещу Алианса, съобщи The Wall Street Journal.

Вътрешният документ със заглавие „Оперативен план Германия“ (OPLAN DEU), описва жп линии, пристанища, речни маршрути и магистрали, които биха се превърнали в ключови артерии на НАТО към източния фронт.

Планът е най-ясното проявление на завръщането на Европа към статуквото от периода на Студената война, когато се очакваше цивилната инфраструктура да работи като част от единна военна машина за целия континент.

Освен това той отразява бързо променящата се заплаха. Немски служители и командири от НАТО вече предупредиха, че Москва може да е в състояние, и да има намерение, да нанесе удар в рамките на две до пет години. Някои от тях изразиха опасения, че ако временно спре настъпателните усилия в Украйна, руската армия разполага с потенциал да възстанови и пренасочи силите си за започване на нова конфронтация с НАТО.

„Погледнете картата“, казва Тим Щухтей, директор на Бранденбургския институт за общество и сигурност. „С Алпите, които блокират юга, силите на НАТО трябва да преминат през Германия... независимо къде точно би започнал евентуален конфликт.“

Авторите на плана подчертават, че Германия ще играе ролята на ключов транзитен възел за силите на НАТО, но десетилетия, белязани от липса на финансиране, оставиха железниците, пристанищата, мостовете и аутобаните в лошо състояние – сериозна уязвимост, която би могла да бъде използвана от Русия чрез саботажи, кибератаки и заглушаване на GPS сигнала в цяла Европа.

Генерал-лейтенант Александър Золфранк, който отговаря за подготовката за мащабни операции на Бундесвера, алармира за възможността Русия „да предприеме ограничено нападение към територия на НАТО още утре“.

Един от старшите офицери на германските въоръжени сили, участвал в изработването на посочения план, обобщи стратегията така: „Целта е да предотвратим война, като покажем ясно на враговете, че ако ни нападнат, няма да успеят.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгия, Германия и Нидерландия постигнаха съгласие да възродят историческата жп линия „Железен Рейн“ – усилие, насочено към подсилване на военната мобилност на европейския континент в отговор на нарастващите опасения за колективната отбрана в лицето на руската заплаха.

Франция въвежда нова доброволна военна служба.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон се очаква да разкрие детайли за новата доброволна военна служба по време на посещение в базата на 27-а планинска пехотна бригада във Варсес, разположена в югоизточната част на страната, този четвъртък.

Новината бележи сериозна промяна близо три десетилетия след закриването на задължителната наборна служба от бившият президент Жак Ширак през 1996 г. В интервю за радио RTL тази сутрин Макрон защити необходимостта от по-тясна връзка между гражданите и въоръжените сили.

„Трябва да укрепим пакта между армията и нацията“, заяви той и подчерта, че новата програма има за цел да модернизира френската система за национална служба.

Идеята за връщане на национална служба под някаква форма витае още от първата му президентска кампания през 2017 г. Тогава той даде старт на инициатива, довела до създаването на Универсалната национална служба (SNU) – програма с предимно граждански фокус, която се очакваше да насърчи ангажираността на младите хора.

SNU обаче се сблъска с високи разходи, проблеми при прилагането и слаб интерес, поради което тя беше фактически замразена, когато Себастиан Льокорню стана премиер през септември. В своето интервю Макрон повтори, че проектът ще остане изцяло доброволен и не спомена нищо за връщане на задължителната наборна служба. Преди всичко той се опита да разсее страховете, че обновената програма може да включва изпращане на младежи в Украйна.

„В никакъв случай не бива да допуснем недоразумение, че ще пращаме младите си хора в Украйна. Става дума за съвсем друго“, посочи Макрон. Изявлението на началника на генералния щаб генерал Фабиен Мандон пред Конгреса на френските кметове предизвика истински шок: Франция рискува провал, ако не е готова да приеме да загубим децата си, за да защити това, което сме“, каза той.

Финансовите параметри на новата програма остават една от основните неизвестни. Според бележка на Висшия комисариат по планирането подобна схема за 70 000 участници годишно би струвала 1,7 милиарда евро – разход, който не е предвиден в сегашния военен бюджет за 2024–2030 г.

Премиерът Себастиен Льокорню обяви, че скоро в парламента ще започне дебат по редица въпроси в сфератан а отбраната, като ще бъде проведено гласуване и в двете камари.

Франция далеч не е единствената държава на континента, която преосмисля военната си готовност в отговор на руските провокации. Няколко европейски държави наскоро разшириха или възстановиха своите програми за национална служба.

Белгия, Нидерландия и Германия вече показаха интерес към доброволни или селективни модели на набор. През август федералните власти в Берлин приеха закон за въвеждане на доброволна военна служба – от догодина всички 18-годишни ще получат въпросници за оценка на уменията и интереса им към Бундесвера – въоръжените сили на страната.

10 държави от ЕС все още имат или върнаха задължителната военна служба: Австрия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Швеция.

Френски генерал: „Французите да приемат, че може да загубят децата си“.

🇫🇷 Френският генерал Фабиен Мандон призова нацията си да приеме, че загубите може да са неизбежни, за да защити националната си сигурност, и предупреди за възможност от пряк военен сблъсък с Русия до 2030 г.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен защити началника на Генералния щаб генерал Фабиен Мандон, който призова французите да проявят „твърдост“, както и да „приемат, че може да загубят децата си“, за да „защити това, което сме“. Той предупреди, че руската армия се готви за конфронтация със западните държави до 2030 г.

Във вторник пред Конгреса на френските кметове генерал Мандон заяви, че Франция рискува да претърпи провал, ако не е готова да понесе човешки жертви и икономически затруднения заради приоритетното производство на отбранителна техника.

„Ако страната ни се уплаши, защото не е готова да приеме да загуби децата си – защото трябва да си казваме нещата направо – и да пострада икономически, защото приоритетите ще отидат към отбранителното производство, тогава сме в опасност“, каза началникът на отбраната.

„Ние разполагаме с всички знания, с цялата икономическа и демографска мощ, за да възпираме московския режим да опитва късмета си по-далеч. Това, което нямаме, е твърдостта да понесем болката от защитата на това, което сме.“

Изявленията бяха предшествани от друго предупреждение, отправено през октомври от генерал Мандон към депутати, че френската армия се подготвя за „сблъсък с Москва след три-четири години“.

В четвъртък Вотрен защити Мандон, като заяви, че генералът „има пълното право да изразява мнението си за заплахите, които продължават да нарастват“.

„Неговите думи, извадени от контекста за политически цели, са военният език на лидер, който всеки ден знае, че млади войници рискуват живота си за нацията“, написа тя в X.

„Нашата отговорност е ясна: да избегнем всякаква конфронтация, но да се подготвим за нея и да укрепим отбранителния дух – онази колективна морална сила, без която нито една нация не може да устои на изпитанието.“

Опозицията въстана срещу „войнствената“ реторика

Лидерът на „Непокорна Франция“ (LFI) Жан-Люк Меланшон изрази „пълно несъгласие“ с думите на генерал Мандон, когото обвини в надхвърляне на правомощия.

„Не е негова работа да приканва кметовете или когото и да било към подготовка за война, която никой не е решил“, посочи Меланшон и допълни, че генерал Мандон не бива „да планира жертви, които биха били последствие от дипломатическите ни провали, за които не е питал общественото мнение“.

Партията на радикалната левица пусна изявление, в което призовава президента Еманюел Макрон публично да смъмри генерал Мандон и да потвърди, че стратегическите ориентации на Франция са „изключителна сфера на демократичния дебат и цивилните власти под контрола на парламента“.

Националният секретар на комунистическата партия Фабиен Русел нарече намесата опасна: „Не на непоносимия език за война. В бюджета за 2026 г. – 7 млрд повече за армията и 7 млрд по-малко за местните власти. Пред нас е избор за обществото. Ние избираме мира и отказваме логиката на войната.“

Себастиен Шьоню, заместник-председател на дясно-популистката „Национален сбор“ (RN), заяви, че генерал Мандон няма легитимност за такива изявления, освен ако „президентът на републиката не му е наредил – а това би било още по-лошо“.

„Човек трябва да е готов да умре за родината, но войната, която се води, трябва да е справедлива или да е въпрос на живот и смърт за нацията. Не мисля, че много французи са готови да отидат да умрат за Украйна“, заяви Луи Алио, кмет на Перпинян от RN.

„Влизаме в нова ера“, каза правителството

В четвъртък правителството публикува наръчник под надслов „Всички отговорни“, предназначен да подготви френското общество „да се справя с голяма криза, независимо от произхода ѝ“.

Документът, изготвен от Генералния секретариат по отбрана и национална сигурност, споменава риска от „заплаха, свързана с голям ангажимент на нашите въоръжени сили извън националната територия“.

„Франция ще трябва да разчита на всеки гражданин – с ангажимент към въоръжените сили, към различните оперативни резерви или с доброволна помощ за поддържане на функционирането на страната, където и да са полезни вашите умения“, се казва в него.

Думите на генерал Мандон отекват в Националния стратегически преглед, публикуван на 14 юли от френското правителство. Той посочва Русия като „най-пряката заплаха днес и в идните години за интересите на Франция, на нейните партньори и съюзници, както и за самата стабилност на европейския континент и евро-атлантическото пространство“.

В прегледа се посочва, че Франция „влиза в нова ера – тази на особено висок риск от голяма война с висока интензивност извън националната територия в Европа, която до 2030 г. би ангажирала Франция и нейните съюзници, особено европейските, като същевременно нашата територия ще бъде обект на масирани хибридни действия“.

Документът отправя призив към европейците „да поемат по-голяма отговорност за сигурността на континента“ и „да използват всички средства, с които разполагат, за да се защитават по-добре и да възпират всяка нова агресия“.

Наскоро НАТО отправи предупреждение, че Руската федерация би могла да бъде военно готова за голямо нападение в рамките на пет години.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова страните-членки да укрепят способностите си в сферата на отбраната, като отбеляза, че в момента Русия произвежда повече боеприпаси от целия алианс.

„Илюзиите няма да ни защитят. Не можем да пренебрегнем опасността. Надеждата не е стратегия. НАТО трябва да стане по-силен, по-справедлив и по-смъртоносен съюз“, каза той.

Еврокомисарят по отбраната: Украйна може да подсили източния фланг на ЕС.

🇺🇦🤝🇪🇺 Украинската армия може да подсили отбраната по източния фланг на Европейския съюз след евентуално сключване на примирие. Това заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс, според когото опитните сили на Киев могат да засилят възпирането срещу Русия.

В своя публикация от днес Politico цитира реч във Вилнюс Кубилюс, в която той отбелязва, че „би било добре“ украински сили да бъдат изпратени в държавите от първа линия в Прибалтика, заедно със сега разположената бронетанкова бригада на Бундесвера и ротационни сили от американската армия.

Засега предложението е хипотетично. Русия продължава да атакува Украйна, а Владимир Путин не показва никакъв интерес към компромис, който би сложил край на кръвопролитието, се отбелязва в статията на американското издание.

Кубилюс обаче подчерта, че Украйна разполага с най-опитната армия в Европа: способност, с която другите съюзници в ЕС и НАТО не могат да се похвалят. Изявлението му идва на фона на забавен политически импулс за приемане на Украйна в НАТО заради несъгласието на Белия дом и още три държави-членки – Германия, Унгария и Словакия.

Бившият литовски премиер Кубилюс посочи, че участието на украински войски би допълнило, а не заменило сегашната отбранителна позиция на Алианса. По думите му Литва научила, че „по-добре е да имаш няколко гаранта“, и че член 5 от договора на НАТО трябва да бъде подсилен от собствените ангажименти на ЕС за сигурност с ясни механизми за изпълнение.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украински военни, които се обучават в страни от НАТО, спомогнаха за подобряване на военното обучение, като споделиха опита си от доминираната от дронове линия на бойно съприкосновение.

Докато някои учебни центрове в Полша и Чехия все още ползват ръководства от епохата на Ирак и Афганистан, преди дроновете да извършат революция във военното дело, украинските военни вече пренасят тази трансформация директно в учебните зали.

Правителството в Германия договори новите правила за военна служба.

🇩🇪🪖 Управляващата коалиция в Германия е постигнала съгласие относно новите правила за военна служба – ключова стъпка в повторното изграждане на способностите на въоръжените сили на страната след десетилетия на мащабни съкращения, съобщи Ройтерс.

Моделът, договорен между консерваторите на канцлера Фридрих Мерц и социалдемократите (SPD), предвижда хибридна система в основата на която стои доброволната служба, но при нужда ще може да бъде въведен задължителен набор.

Всички младежи и девойки, навършили 18 години, ще трябва да попълнят въпросник за мотивацията и годността си за служба, а от догодина ще започнат медицински прегледи – първоначално за всички родени през 2008 г. преди обхватът постепенно бъде разширен.

„Ще направим доброволната служба по-привлекателна – искаме колкото се може повече млади хора да се запалят да служат на страната си“, заяви Йенс Шпан, лидер на парламентарната група на ХДС на Мерц. „Ако в крайна сметка доброволците не стигнат, ще се наложи задължителен елемент.“

Бундесверът разполага с около 182 000 военнослужещи, докато крайната цел е общата численост на въоръжените сили да нарасне до 255 000–270 000 души, наред с още 200 000 резервисти. Реформата въвежда задължителна регистрация и медицински прегледи, но пълно възстановяване на наборната служба ще изисква отделно гласуване в Бундестага. Очакванията са всички наборници да получават месечна издръжка от 2600 евро.

Според Ройтерс споразумението е постигнато след седмици на тежки преговори относно начините за вдигане на числеността, без това да доведе отлив на обществена подкрепа. То бележи сериозен обрат в отбранителната политика, провокиран от руската агресия срещу Украйна и нарастващите заплахи за сигурността на Стария континент.

Мерц обеща да превърне Бундесвера във водещата конвенционална армия в Европа, и повтори още веднъж предупреждение, отправено от военния министър Борис Писториус, че Германия трябва да бъде готова за война не по-късно от 2029 г. Праваителството на страната вече постави началото на безпрецедентна модернизация на способностите в отбраната, включваща милиарди евро инвестиции.

„Предвид рязко нараствщото ниво на заплаха в Европа в резултат на руската война срещу Украйна, германските въоръжени сили поставят още по-решителен акцент върху националната и колективна отбрана и изграждат необгодимите за това структури“, се казва в изявление на Бундестага. „Новата военна служба е централен елемент от този процес.“

Германия сложи край на задължителната наборна служба през 2011 г. В същото време обаче остана в сила законовата рамка. Новият модел, който се очаква да влезе в действие още следващата година, съчетава в себе си доброволно записване с възможността за връщане на селективен набор, ако това се наложи.

🔙 Frontline Monitor припомня: Правителството на Германия взе решение да увеличи финансовата си помощ за отбраната на Украйна срещу руската агресия до над 13,3 милиарда долара в рамките на бюджета за следващата 2026 г.

Германски генерал: Русия има възможност за ограничено нападение срещу НАТО

🇷🇺⚔️🇩🇪 Русия разполага с възможност за ограничено нападение срещу територия на НАТО по всяко време, но решението за действие ще зависи от позицията на западните съюзници, предупреди висш германски военен.

„Ако погледнем сегашните способности и бойната мощ на Русия, тя може да започне ограничена атака срещу територия на НАТО още утре“, заяви генерал-лейтенант Александър Солфранк в интервю за Reuters.

„Малка, бърза, регионално ограничена – нищо грандиозно. Русия е прекалено ангажирана в Украйна за нещо по-голямо.“

Солфранк, който ръководи Обединеното оперативно командване на Бундесвера и отговаря за планиране на отбраната, повтори предупрежденията на НАТО, че Русия може да започне мащабна атака срещу 32-членния алианс още през 2029 г., ако усилията ѝ за превъоръжаване продължат.

Руският президент Владимир Путин отрича агресивни намерения и твърди, че пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. е отбрана срещу експанзионистките амбиции на НАТО спрямо Русия.

В своя щаб, огромна казарма в северната част на Берлин, Солфранк заяви, че въпреки неуспехите в Украйна, руските военновъздушни сили запазват значителна бойна мощ, а ядрените и ракетните сили остават недокоснати.

Черноморският флот на Руската федерация е понесъл сериозни загуби, но другите флоти не са отслабени, добави той.

„Сухопътните войски търпят загуби, но Русия заявява, че цели да увеличи общия брой на войниците си до 1,5 милиона.

И Русия разполага с достатъчно основни бойни танкове, за да направи ограничено нападение възможно още утре“, допълни Солфранк, без да твърди, че такава атака се планира в момента.

Солфранк ръководи Обединеното оперативно командване от създаването му през 2024 г. – ход, който отразява голям завой от експедиционни мисии като в Афганистан или Мали към отбраната на територията на НАТО.

Преди това той оглавяваше логистичното командване на НАТО JSEC в южногерманския град Улм.

Наскорошните прониквания на дронове в полското въздушно пространство засилиха страховете на Запада от руска ескалация.

По-рано тази година Берлин разхлаби конституционната спирачка за дълга, за да постигне новата основна цел на НАТО за военни разходи от 3,5% от БВП до 2029 г. – ход, увеличаващ разходите за отбрана до около 160 милиарда евро през 2029 г. от близо 100 милиарда евро през 2025 г.

Освен това Германия планира да разшири въоръжените си сили с 60 000 военнослужещи, с което общият им брой ще достигне около 260 000.

Според Солфранк дали Москва ще избере да нападне НАТО ще зависи от три фактора: военната мощ на Русия, военният ѝ опит и ръководството ѝ.

„Тези три фактора ме водят до извода, че руско нападение е в сферата на възможното. Дали ще се случи или не зависи в голяма степен от нашето собствено поведение“, добави той, намеквайки за усилията на НАТО за възпиране.

Генералът отбеляза, че хибридните тактики на Москва, включително проникванията с дронове, трябва да се разглеждат като свързани елементи от стратегия, която включва и войната в Украйна.

Целта на Русия, добави той, е едновременно да провокира НАТО и да изпита реакцията му, за да „създаде несигурност, да разпространи страх, да нанесе щети, да шпионира и да тества“ устойчивостта на алианса.

„Руснаците наричат това нелинейна война. В тяхната доктрина това е война преди преминаването към конвенционални оръжия. И те заплашват с използване на ядрени оръжия – това е война чрез сплашване“, каза Солфранк.

Молдова закрива т.нар. Руски културен център в Кишинев.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Министерският съвет на Молдова одобри проекта за денонсиране на Споразумението на правителството на страната с това на Руската федерация за създаване и функциониране на културни центрове.

Документът, подписан през 1998 г., предвиждаше създаването на центрове на територията на двете държави с цел насърчаване на културния и научен обмен, но в момента Молдова няма свой културен център на руска територия.

„Руският културен център изобщо не беше културен – той беше прикритие за дейности, насочени към подкопаване на суверенитета на Република Молдова“, каза министърът на културата Кристиан Жардан по време на правителствено заседание.

Той отбеляза, че след руската инвазия в Украйна, както и в контекста на многократните опити за дестабилизация и непрестанните информационни атаки от страна на Москва срещу Молдова, това споразумение може да се използва като инструмент за разпространение на изопачени наративи от руска страна, което представлява риск за сигурността на страната.

Напомняме, че Руският културен център беше открит през 2009 г. въз основа на споразумение за създаване и функциониране на културни центрове, под прякото управление на руското посолство.

Центърът се финансира от агенция „Россотрудничество“, която е на пряко подчинение на Кремъл и попада под международни санкции. ЕС я определя като основната държавна агенция за проектиране на меката сила и хибридното влияние на Кремъл, включително популяризиране на т.нар. концепция „Руский мир“.

Марк Рюте омаловажи американското изтегляне от Румъния.

🇺🇸🇳🇱🇷🇴 И генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и румънският президент Никушор Дан подчертаха, че нямат притеснения относно изтеглянето на американски войски от страната и че това няма да отслаби нито нейната отбрана, нито тази на източния фланг на Алианса.

Рюте се опита да омаловажи опасенията около частичното изтегляне на американски войски от Румъния по време на визитата си в страната днес, като увери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг на алианса.

„Промените в разполагането на американските сили не са нещо необичайно“, заяви Рюте по време на съвместна пресконференция с румънския президент.

„Дори след тази промяна американското военно присъствие в Европа остава по-голямо, отколкото е било от много години. На континента продължава да има значително повече американски войски в сравнение с периода преди 2022 година“, каза той. „Според мен правим от мухата слон с това изтегляне.“

Миналата седмица САЩ обявиха, че ще изтеглят ротиращата бригада, разположена в Румъния в момента, и няма да я заменят. В официално изявление беше подчертано, че това е „положителен знак за нарасналите европейски способности и отговорност“.

Те също така увериха, че продължават да поддържат „солидно присъствие“ в цяла Европа, което ги поставя са в състояние да изпълняват ангажиментите си към НАТО.

В зависимост от операциите и ученията американската армия е разположила между 80 000 и 100 000 военнослужещи в Европа по всяко едно време.

Генералният секретар на НАТО отново се опита да успокои духовете, като заяви пред репортери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг и че като цяло съюзниците разполагат с планове за защита на държавите от първа линия.

Това включва операцията Eastern Sentry, стартирана от НАТО в средата на септември в отговор на серия от инциденти с дронове в няколко страни членки, както и „планове, които гарантират, че ще защитим всеки сантиметър от територията на съюзниците“.

Той отбеляза също, че предстоящото този месец учение Dacian Fall в Румъния и България, в което ще участват около 5000 военни от 10 държави от НАТО, демонстрира, че „сме в състояние, когато е нужно, незабавно да прехвърлим в Румъния всички нужни войски, за да доведем предните сухопътни сили до ниво, на което да могат ефективно да помогнат за отбраната на страната“.

Румънският президент също заяви, че „няма никакви притеснения“ за изтеглянето на американски войски от страната. Операцията Eastern Sentry и „военното учение, което се провежда в момента, са доказателство, че координираме мащабни премествания на военни части“, каза Дан.

Полша изгражда собствена „стена от дронове“ преди ЕС.

🇵🇱 Полша възнамерява да изгради собствена национална мрежа за противодействие на дронове срещу нарастващите руски въздушни заплахи, съобщи Bloomberg на 4 ноември.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик отбеляза, че Варшава няма да чака общата европейска инициатива за „стена от дронове“ и ще действа самостоятелно.

„Няма да чакаме никого“, каза Томчик и потвърди, че първите инвестиции ще бъдат обявени още този месец. Проектът се очаква да бъде реализиран в следващите няколко месеца.

Според американското издание планът на Полша включва местните производители, които ще трябва да осигурят поне половината от оборудването и системите по договорите.

Томчик отбеляза, че системата ще включва радари за откриване, компоненти за електронна война и прехващащи оръжия, предназначени да неутрализират дронове и нисколетящи самолети.

Този ход идва след няколко инцидента с руски дронове в близост до или над територията на страната през последните месеци, довели до призиви за придобиване на по-силни способности за отбраната на страната.

По-рано беше съобщено, че Полша и Украйна стартираха отбранително партньорство, фокусирано върху съвместно производство на оръжия и технологии за дронове.

НАТО планира да разположи дронове по източния флаг до следващото лято.

🇷🇴⚔️🇷🇺 НАТО планира да интегрира дронове в своите сили, разположени по източния фланг, до средата на следващата година – ход за укрепване на въздушната отбрана и противодействие на нарасналите заплахи, идващи от Руската федерация. Това заяви пред Euractiv днес румънският генерал Константин-Адриан Чолпоня.

Чолпоня, който е член на Командването за трансформация на съюзниците към НАТО, отбеляза, че държавите членки ще започнат активни изпитания на безпилотни летателни системи и технологии за борба с дронове още в началото на 2026 г.

„Интегрирането на дронове няма алтернатива“, каза той и добави, че първите оперативни резултати се очакват до срещата на върха на Алианса в Анкара, насрочена за юли 2026 г.

Чолпоня разкри, че НАТО планира да превърне дроновете в „системен компонент“ на своята мрежа за противовъздушна отбрана в рамките на операция „Източен страж“ – нова инициатива за защита на съюзното въздушно пространство от проникване на безпилотни летателни апарати.

„Без това силите на НАТО ще бъдат изправени пред коктейл от смъртоносни атаки с дронове“, предупреди той.

Frontline Monitor припомня: Изтребители МиГ-29 на полските военновъздушни сили прехванаха разузнавателен самолет на руските въздушно-космически сили над Балтийско море, отбелязвайки трети такъв инцидент в рамките на една седмица, разкри Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша в публикация на X.

По-рано председателят на литовския парламента Юозас Олекас изтъкна, че балтийските държави не трябва да се ограничават до простото прехващане на руски военни самолети и беларуски дронове, а също така да придобият способности за сваляне на нарушителите.

Конгресмени осъдиха решението на Пентагона да изтегли войници от Румъния

Американски военнослужещи и във 2-ра бригадна бойна група, 101-ва въздушно-десантна дивизия, разположиха гаубица във авиобаза Михаил Когълничану, Румъния, 1 май 2025 г.
📸 Снимка: Nathan Arellano Tlaczani/U.S. Army

🇺🇸🇷🇴 Майк Роджърс и Роджър Уикър, председателите на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите и Сената на САЩ, осъдиха решението за намаляване на военното присъствие в Румъния, определяйки го като „едностранно и неподготвено“.

В съвместно изявление те посочиха, че са против прекратяването на ротацията на американската армейска бригада, разположена в страната, и са поискали разяснения как ще бъдат компенсирани последиците от това решение.

Командването на американската армия в Европа обяви, че 2-ра бригада на 101-ва въздушно-десантна дивизия няма да бъде заменена след приключване на своя 9-месечен престой в Румъния, както и други страни от Черноморския регион.

Изтеглянето е част от новия стратегически фокус върху вътрешната сигурност и съперничеството с Китай в Тихоокеанския регион, въведени от министъра на отбраната Пийт Хегсет

Двамата конгресмени подчертаха, че решението е било взето без да бъдат проведени консултации с Конгреса, въпреки приетите закони, които изискват такива промени да минат междинна оценка и да се извършват в координация с военните командвания.

„Не можем да приемем промени в структурата на военните, извършени без задълбочен анализ и съгласуване с Конгреса“, заявиха Роджърс и Уикър. Те определиха Румъния като „силен съюзник“, който инвестира значителни средства в отбраната и освен това поема политически и икономически рискове, за да приюти американски сили и е домакин на база на НАТО.

Роджърс и Уикър алармират, че редуцираното присъствие може да насърчи по-нататъшната руска агресия, особено след като Букурещ разкри, че руски дрон е навлязъл във въздушното пространство на страната през септември и е останал там за период от 50 минути.

„Решението изпраща погрешен сигнал към Москва в момент, когато президентът Тръмп се опитва да притисне Путин към траен мир в Украйна“, заявиха те.

Министерството на отбраната на Румъния потвърди, че около 1000 американски военнослужещи ще останат в страната, посочвайки„част от новите приоритети на президентската администрация“.

Експерт: Дронове да заменят големи части на американската армия в Европа.

Американски военнослужещи провеждат обучение с дронове на тренировъчния полигон Пабраде, Литва.
📸 Снимка: Elena Baladelli/U.S. Army

🇺🇸 От края на Втората световна война насам американската армия е проектирана предимно за защита на Европа. Въпреки отклоненията към мисии за противодействие на партизанска война в Югоизточна Азия и Близкия изток, ядрото ѝ остава масивна сила от тежки механизирани бригади.

Времената обаче се менят. Администрацията на Обама пренасочи стратегията от Европа към Азия. Днес екипът на Тръмп поставя на първо място отбраната на родината, Западното полукълбо и Тихия океан. Какво да правим тогава с армия, създадена за Европа, когато Европа вече не е основният фокус?

Отговорът са дроновете, смята един американски експерт. Експедиционна сила от дронови части, разположени в Европа или изпращани при нужда, би представлявала икономична алтернатива на поддържането на големи гарнизони зад граница.

„Постоянно разположените сили в големи бази и ротационните пакети, фокусирани върху пехота и бронетехника, трябва да отстъпят място на смесени дронови единици, които могат да се разполагат по-бързо и по-ефективно да увеличават бойната мощ на партньорите“, пише Бенджамин Дженсън, директор на Лабораторията за бъдещето в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон, в публикуван наскоро анализ.

Дженсън си представя система, в която европейските членове на НАТО осигуряват традиционните бойни средства – танкове и бойни машини на пехотата, които ще бъдат подкрепяни от американски безпилотни части, които предоставят комбинация от ударни, разузнавателни и EW дронове.

„Представете си, че вместо батальон от 1000 души има ротационен батальон от 250 души с микс от 500 FPV дрона и октокоптери. Те провеждат мисии заедно с европейските партньори, влизат бързо, действат и излизат също толкова бързо“, обясни Дженсън пред Defense News.

Идеята, че дроновете могат да заменят хората на терен, не е нова и често поражда спорове. Дженсън обаче вижда в нея „замяна“ – икономически термин, при който един продукт се заменя с друг, който предлага същата стойност на по-ниска цена. Както купувачът в супермаркета сменя марка консерва супа с по-евтина при промоция, така и дроновете в определени случаи могат да заменят традиционни наземни платформи.

„По-гъвкавите и мобилни безпилотни звена могат да генерират опции за подкрепа на американските интереси в Европа“, пише Дженсън, който преди това е предлагал създаването на дронови бригади. Например батальон за безпилотни системи, оборудван с ударни, наблюдателни и EW дронове, може едновременно да патрулира голяма територия и да разгръща рояци дронове за отблъскване на руска инвазия.

Замяната важи и за дизайна на самите безпилотни системи.

„Ако дроновете могат бързо да се преконфигурират за различни полезни товари – като например разузнаване, електронна война или удар – с минимално усилие, тогава един дрон е почти толкова добър, колкото друг, оптимизиран специално за задачата“, обяснява Дженсън.

До известна степен армията вече върви по този път с Инициативата за трансформация на армията, която предвижда бързо разработване и въвеждане на малки дронове. Дженсън обаче не е съгласен с плановете за премахване на дроновете с голяма продължителност на полета на средна височина като MQ-1C Gray Eagle.

Критиците твърдят, че те са скъпи и уязвими. Турските TB-2 Bayraktar в Украйна бяха унищожени масово от руската ПВО, а САЩ загубиха седем MQ-9 Reaper за шест седмици от обстрел на хутите над Йемен по-рано тази година.

Дженсън обаче отвръща, че MALE дроновете предлагат гъвкавост, която малките дронове не могат да постигнат.

„Искам нещо, което генерира достатъчно енергия и има достатъчен полезен товар, за да покрива зона 24 часа и да носи 8 или повече ракети Hellfire, ако се наложи“, обясни той.

Макар инициативата да акцентира върху дроновете, по-малко внимание се обръща на това как най-добре да се реализира тази визия в резервните сили, посочва Дженсън. Нови дронови единици може да се създадат в Армийския резерв и Националната гвардия, докато авиационните части, някои от които са предвидени за закриване, могат да бъдат преобразувани във формации за дронове. Това би намалило разходите и би позволило бърза мобилизация на бойна мощ.

А как би реагирал НАТО, ако Америка замени наземните сили с дронове?

„Мисля, че нещо е по-добро от нищо“, отговори Дженсън.

Политиката за разполагане на експедиционни сили, центрирани около дронове, има последици отвъд бойното поле. Тя „има потенциал да промени граматиката на възпирането“, отбеляза той. Вместо да възпира Русия с постоянно разполагане на бронирана бригада в Полша, мобилни бригади биха могли да бъдат изпращани в Източна Европа, за да демонстрират американска подкрепа за НАТО по време на криза. Безпилотните звена могат да бъдат полезни в Тихоокеанския регион, където разстоянията правят леките и лесно преносими формации безценни.

„Можеш да получиш много по-интересни полезни товари, по-добра производителност и много по-голяма гъвкавост, отколкото ако се ангажираш с това, което наистина беше възпиране от 20-и век“, обобщи Дженсън.

Арести в Латвия за планиране на диверсия по нареждане на руските служби.

🇱🇻🇷🇺 Службата за държавна сигурност на Латвия съобщи, че четирима души са задържани по подозрение в планиране на диверсии по нареждане на руските служби. Трима от тях са били арестувани през пролетта, докато четвъртият вече е бил в затвора заради друго престъпление.

Разследването по случая започна през юни 2024 г. и установи, че в Латвия е била създадена престъпна група, действала по поръчка на руските спецслужби, която е планирала и извършвала диверсии и палежи.

Според латвийските власти, през есента на 2023 г. тя е подпалила обект на частна компания, която е работила по проект в сферата на отбраната. В началото на 2024 г. е планиран друг палеж, насочен към камион с украинска регистрация, намирал се на територията на обект от критичната инфраструктура.

Разследването разкри, че членовете на групата са провеждали разузнавателна дейност, снимали са ключови обекти и околностите им, а получените снимки и видеа са били изпращани на техните „организатори в Русия“.

Бригада за териториална бригада в Полша завърши обучение на доброволци.

🇵🇱 Завърши 16-дневното обучение на доброволци, проведена от 10-та бригада за териториална отбрана на Въоръжените сили на Полша.

В петък доброволците бяха изправени пред изпит, известен с името „тактическа обиколка“ – последната проверка преди да станат част от редиците на силите за териториална отбрана.

Изпитът започва със стрелба за проверка на практическите умения при боравене с оръжие. На учебен полигон в Киелце кандидатите за войници трябваше да се справят със задачи като транспортиране на сандък с боеприпаси, ориентиране с карта и компас, прекъсване на огневи контакт, оказване на първа помощ на бойното поле и поставяне на противогаз за време.

Проверката не се ограничава до индивидуалните умения. Всяка 12-членна група е съставена от хора с различни компетенции, а ключът към успеха е синхронът в екипа и ефективното изпълнение на всички възложени задачи.

„Целта на изпита, с който завършва обучението, е цялостна оценка на нивото на подготовка, бойна ефективност, психологическа и физическа устойчивост на войниците в близки до бойни условия. Именно изброените качества са основа на ефективното действие в структурите на териториална отбрана“, подчерта полковник Славомир Махневич, командир на 10-та СБОТ.

Кулминация на обучението беше тържествената военна клетва по-рано днес в Киелецка Буковка. Близо 70 доброволци с гордост изрекоха думите на клетвата, с която потвърждават своята готовност да служат на родината.

Руски военни пропагандисти намекват за възможна инвазия на Русия в Естония

🇷🇺⚔️🇪🇺 Руският мозъчен тръст Rybar, близък до Министерство на отбраната, разпространи карти, които илюстрират потенциална атака срещу Естония и остров Готланд в Балтийско море, който е територия на Швеция. Според тях Украйна и НАТО вече подготвят планове за подобен сценарий, който включва блокада на Финския залив. Тези публикации се тълкуват като открити намеци за евентуални военни действия на Москва в Балтийския регион.

Rybar, известен със своята пропагандна дейност в подкрепа на руските военни операции, твърди, че „специалната военна операция“ в Украйна все още не е приключила, но украинските анализатори вече предвиждат хода на нова война – този път в Балтийско море и по-конкретно при Финския залив

Авторът твърди, че се е сдобил с „интересен документ“ с оценка на ситуацията в Балтийския регион от Националния университет по отбрана на Украйна. Тя предполага, че руското военно командване ще провокира конфликт, за да започне настъпателна операция към Естония и да поеме контрол над Финския залив. Руски диверсионно-разузнавателно групи ще бъдат изпратени западно от Естония, за да окупират нейните острови, които по-късно да използват като плацдарм за десант срещу Готланд.

В същото време украинската страна смята, че ще се активират партизански дейности и проруското население в Прибалтика и Финландия, твърди Rybar, според когото украинците са дали предложения за контрамерки – бързо разполагане на сили и бойни средства по границите, а главна роля трябва да бъде отредена на Силите за специлни операции на Украйна. Според руския пропагандист плановете включват операция за „освобождаване на Балтийските страни и Финландия“ в отговор на руските действия.

Според Rybar, украинците предлагат първоначално да се защитят стратегически важните острови на входа към Финския залив с изпращане на специални разузнавателни групи. След това, контингент на НАТО ще бъде разположен в Сувалкския коридор, за да гарантира сигурността му, както да изгони руските диверсионни групи от балтийския регион. Тактическа авиация ще започне да нанася удари за потискане пво мрежата, докато кибер-групи – ще деактивират критичната инфраструктура на Русия.

Rybar описва горния сценарий като „измислена реалност“, но отбелязва, че НАТО планира активно операциите си в Балтийския регион.

„Замисляли ли сте се защо вниманието на Алианса се измести толкова интензивно към Калининград и Арктика?“, пише авторът. Участието на украински военни не може да се изключи, особено с оглед на техния опит с безпилотни летателни апарати, както въздушни, така и надводни. Подобни планове щели да се появяват все по-често паралелно с ескалацията на събитията.

Rybar свързва последните инциденти на неизвестни дронове, излетели от кораби на Сенчестия флот или предполагаеми руски дронове и подводници, част от обща стратегия. „Трябва да се подготвим за възможен сблъсък, планирайки мерки срещу плановете на НАТО“, завършва публикацията.

Това и други подобни изявления на Rybar са тълкувани от експерти като форма на психологическа война, насочена към посяването на напрежение в региона, което да оправдае евентуална въоръжена агресия от руска страна. НАТО и Естония все още не са коментирали официално, но напрежението в Балтийския регион остава високо на фона на продължаващата война в Украйна.

Естония затвори път през руска територия след появата на руски войници

🇪🇪⚔️🇷🇺 Властите в Естония затвориха малък участък от шосеен път, преминаващ през съседна руска територия, след като миналата седмица необичайно голяма група руски военнослужещи беше забелязана по него.

Инцидентът, оповестен от естонската служба за гранична охрана, се е разиграл в район по общата граница между двете страни, известен като ботуша Саатсе. Според граничната служба в района е била забелязана по-голяма от обикновено група маскирани войници в камуфлажни униформи.

Ботушът Саатсе свързва естонските села Сесники и Лутепеа, което позволява директен транзит между тях, вместо да принуждава автомобилния трафик да прави отклонение от почти 20 км около руска територия. Странната му форма датира от 1944 г., когато съветските власти чертаят вътрешната граница между двете съветски републики след настъплението на Червената армия през региона, поради което няколко гранични района от историческия окръг Петсери бяха присъединени към територията на Русия. По онова време новата линия е обикновено административно разделяне в пределите на съюза и няма особено политическо значение.

🔍 Източник: RFE/RL

Когато Естония връща независимостта си през 1991 г. доскоро вътрешната граница става международна такава. По-късно тя е подсилена политически и институционално с влизането на Естония в ЕС и НАТО. Въпреки че действа като международна граница, на практика тя остава „линия на демаркация“, а не ратифицирана граница, тъй като двете страни нямат влязъл в сила граничен договор.

Споразумение от 2005 г. предвижда двете страни да извършат ограничена размяна на територии, която щеше да прехвърли ботуша Саатсе на Естония в замяна на две малки парцела територия другаде по границата. По-късно Москва оттегли подписа си от договора, протестирайки срещу преамбюла, позоваващ се на Тартуския договор от 1920 г. За Естония той потвърди правната приемственост на предвоенната република, но за Русия подразбира признаване на съветската окупация и потенциални териториални претенции.

През 2014 г. след премахване на въпросната препратка беше подписан преработен договор, но той така и не беше ратифициран от руска страна. В публични изявления на руската страна се посочва, че напрежението в двустранните отношения и „неподходящата атмосфера“, създадена от Естония, са направили ратификацията невъзможна на фона на последствията от незаконното анексиране на Крим. Естония завърши собствената си ратификация през 2015 г., но без ратификация от Русия договорът остава в неопределеност. Отказвайки се от плановете за размяна на територии, властите в Талин обявиха, че ще построят обълъчна пътека, за да замени маршрута през Бут.

В селската община Сетомаа, където се намира участъка, етническата общност сету се разпростира и от двете страни на границата, запазвайки православната вяра, езика и роднинските връзки, които са по-стари от съвременните държави. От затягането на граничния контрол мнозина от естонската страна изпитват все по-големи трудности да посещават роднини, църкви и гробища, които сега са в Русия. Тези ограничения правят границата осезаема в ежедневието. Решението за затваряне на пътя прекъсна местните транспортни връзки в рамките на Естония и е нагледен пример как дори ежедневното движение все още зависи от повратностите на геополитиката.

По границите на НАТО Русия е приела модел на премерени провокации, които използва с близостта и ограничени нарушения, за да упражнява психологически и стратегически натиск. Нахлувания на дронове, нарушения на въздушното пространство от бойни самолети и маневри на сухопътни сили дават сигнал за присъствие без сериозна ескалация.

Временното затваряне на пътя илюстрира как дори ограничена и на практика безобидна военна дейност може да доведе до незабавни превантивни мерки, което отразява трайното напрежение по източния фланг на Алианса. Месец преди затварянето три руски самолета нахлуха в естонското въздушно пространство, където останаха за около 12 минути. Подобни действия са пример за хибридните тактики, които сега определят средата на европейската сигурност.

Тези събития разкриват по-широка форма на инфраструктурна геополитика, в която обикновените транспортни връзки и гранични съоръжения придобиват стратегическо значение в периоди с военна заплаха. Този модел се е утвърдил по североизточните граници – от Прибалтика през Финландия до източна Полша.

Очакванията за все по-отворени граници от периода след края на Студената война се изпариха и отстъпиха мястото си на мащабни инвестиции в огради, окопи, сензори, укрепления и засилени патрули, предназначени да подсилят граничната сигурност, отбелязвайки завръщане на границите в пейзажа на европейската сигурност и повторната милитаризация в периферията на континента. През 2025 г. Финландия, Полша и държавите в Прибалтика съобщиха, че излизат от Отавската конвенция, която забранява пехотните мини – неочакван ход, който отразява широката нормализация на политиките за укрепване на граничните региони по северните и източните ръбове на Европа.

В Сетомаа страничните ефекти от това укрепване надхвърлят нарушената мобилност за общността на сету, като засягат и природната среда, тъй като новите огради рядко включват проходи за дивата природа. Мечки, вълци, рисове и елени са блокирани от преминаване по миграционните пътища или са ранени от бариерите, което разкрива как международното разделение може да наруши крехкото местообитание на дивите животни и да измени екологията на околните райони.

Ботушът Саатсе улавя това гранично състояние в миниатюра. По-скоро от странна черта на картата, то показва как дори най-малките фрагменти от миналото продължават да оформят геополитиката на настоящето.

Финландия потвърждава готовността на своята мрежа от бомбоубежища

🇫🇮 Финландия потвърди, че нейната обширна мрежа от бомбоубежища е в пълна готовност да защити почти цялото население на страната, според данни на правителството, цитирани от националните медии.

Тази мярка идва на фона на продължаващото укрепване на гражданската инфраструктура в условия на нарастващи регионални опасения за сигурността след пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Министерство на вътрешните работи на Финландия съобщи, че страната е завършила оценка на своите убежища, като са идентифицирани над 50 500 съоръжения на територията на цялата страна. Вградени в жилищни, търговски и обществени сгради, тези убежища разполагат с общ капацитет да приютят 4,8 милиона души.

„Системата е функционална и готова за използване при необходимост“, заяви Томи Раск, старши съветник в Националната агенция за аварийно снабдяване на Финландия, цитиран от Ройтерс.

Според France 24 убежищата на Финландия се считат за модел за Европа, където малко държави поддържат толкова обширна мрежа.

Около 91% от всички убежища са оценени като достатъчно здрави, за да устоят на конвенционални атаки, докато 83% са оборудвани със системи за филтриране на въздуха, предлагащи защита срещу ядрени, биологични и химически заплахи.

Прегледът на системата за гражданска защита на финландското правителство съвпада със скок на разходите за отбрана и по-дълбоката интеграция със структурите на НАТО след присъединяването на страната към алианса през 2023 г.

Министърът на вътрешните работи Мари Рантанен заяви по-рано тази година, че поддържането на убежищата остава „крайъгълен камък на националната устойчивост и готовност на Финландия“.

През последните години общественият интерес към мерките за гражданска защита във Финландия нараства. Местните аварийни учения и кампании за повишаване на осведомеността вече са рутина, укрепвайки това, което официалните лица описват като „култура на готовност“.

По-рано беше съобщено, че Финландия ще ръководи международна коалиция за изграждане на защитни убежища за цивилни в Украйна.

Русия е готова да постави на изпитание границите на Европа във всеки един момент.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Русия е готова във всеки момент да постави на изпитание европейските граници и да превърне сегашното напрежение в открита конфронтация, предупреди ръководителят на германското разузнаване Мартин Йегер пред депутати в Бундестага днес.

„Не можем просто да чакаме с надеждата, че евентуална руска атака няма да се случи преди 2029 г. Ние вече се намираме под обстрел“, заяви той.

Тези думи се вписват в нарастващата тревога на западни политици относно ескалиращите хибридни операции в Европа – от навлизане на безпилотни апарати във въздушното пространство на НАТО до саботажи и кибератаки.

Докато генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия ще е готова за открит военен сблъсък с Алианса чак след пет години, германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че продължаващата хибридна кампания означава, че Европа вече не е в състояние на мир.

„Русия крие истинските си намерения, но всъщност опипва границите ни. В най-добрия случай Европа се намира в състояние на студен мир – който може да прерасне в горещ сблъсък във всеки един момент“, каза още Йегер.

Шефът на Федералната служба за разузнаване (BND), който преди това беше посланик в Киев, предупреди, че Москва смята сдържаността за слабост и добави: „Трябва да се изправим срещу противниците си там, където е нужно.“

Напрежението между НАТО и Русия се изостри още повече, тъй като Алиансът застана зад Украйна след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В последните седмици обстановката се нагорещи, след като руски дронове и самолети многократно нарушиха въздушното пространство на съюзниците. Съмнителни прелитания на безпилотни апарати доведоха до временно спиране на въздушния трафик в Германия, Дания и Норвегия.

В началото на септември бойната авиация на Полша и съюзници от Алианса свалиха няколко руски дрона над полска територия – първият подобен случай от началото на руската агресия в Украйна.

Тези инциденти доведоха до нови призиви за укрепване на отбранителните способности на НАТО, а някои държави дори настояват за сваляне на руски самолети при необходимост.

Литва започва най-големите маневри за мобилизация „Vyčio Skliautas 2025“

🇱🇹 Литва стартира Vyčio Skliautas 2025 – национално тренировъчно учение за мобилизация, описвано от официални лица като най-мащабното досега изпитание на готовността за криза в страната, което ще продължи до 11 октомври.

Правителството съобщи, че маневрите включват всички 60 общини, общо 115 институции и агенции и около 2000 участници, включително около 1200 военни и офицери и 1000 доброволци.

Канцеларията на правителството посочва, че упражнението е предназначено да извърши проверка на това доколко ефективно Литва може да преорганизира и обедини своите ресурси, за да защити страната и да поддържа критичните услуги по време на криза със сигурността.

„В тези трудни времена литовските институции, организации с нестопанска цел и граждани правят много, за да се подготвят за нововъзникващи заплахи. Единството е нашата сила“, заяви премиерът Инга Руґиниене в изявление и добави: „Дори най-добрите планове трябва да се тестват на практика.“

Сценариите ще обхванат реакции на конвенционални и хибридни заплахи, сред които евакуация на цивилни и активиране на системи за публична тревога чрез сирени, съобщения по медиите и мобилни известия.

Планът включва практически упражнения по евакуация от жп гарата на Вилнюс към други общини, както и специално изпитване на реакциите при въздушна тревога – оценка на способността за откриване и ликвидиране на въздушни заплахи и координацията на Въоръжените сили, Службата за гранична охрана, Службата за защита на високопоставени лица и полицията.

Болниците ще отработват превключване към режим на мобилизация, за да осигурят непрекъснати грижи, а местните комендантства ще упражняват защита на критичната инфраструктура заедно с цивилни агенции.

„Маневрите ще спомогнат да се провери готовността на институциите за работа в условия на мобилизация и осигури непрекъснатост на дейността, да се тества сътрудничеството между цивилни и военни и да се открият слаби точки“, обясни заместник-министърът на отбраната Томас Годлиаускъс.

Държавният център за мобилизационни операции, с персонал от Канцеларията на правителството, Департамента по мобилизация и гражданска съпротива, Департамента по сигурността, Върховния съд, Централната банка на Литва, Щаба за отбрана на Въоръжените сили и други – ще координира основните държавни функции по време на маневрите. НПО и четири големи вериги за хранителни стоки също участват в планирането за непрекъснатост на услугите.

Европейската комисия ще представи пакет за военна мобилност през ноември

🇪🇺 Европейската комисия ще представи в средата на ноември пакет от мерки за военна мобилност, с който да се опростят процедурите и да се улесни придвижването на военни сили в рамките на Европейския съюз. Френските власти настояват ЕС бързо да определи коридори за военна мобилност и да създаде координиращ орган, който да гарантира бързо придвижване на войски и техника на изток в случай на по-мащабен конфликт.

„Агресивната война, която Русия води на европейска територия в Украйна прави вероятно, бих казал, нашите сили да са силно ангажирани на европейския континент“, заяви бригаден генерал от ВВС Фабрис Феола, командир на френския Център за поддръжка на операции и транспорт, пред репортери в четвъртък сутринта.

В момента на Франция понякога са нужни над 10 дни, за да получи разрешителни от други страни членки за преместване на военен персонал или техника, въпреки че европейската цел е максимум пет дни, отбеляза генералът.

Франция ръководи многонационален батальон на НАТО в Румъния, обучава украински войници в Полша в рамките на мисията EUMAM на ЕС и дарява военна техника на Киев.

Двустранните споразумения с други държави членки, които намаляват времето за получаване на разрешителни, обхващат единствено стандартен вид конвои с ограничения за броя на войските, превозните средства и вида на оборудването.

За Феола ускоряването на процеса за получаване на разрешителни за преминаване на граници и дигитализацията на редица митнически документи са „постижими и на една ръка разстояние“.

ЕС обаче трябва спешно да определи коридори за мобилност, чиито жп линии, пътища, тунели и мостове да издържат на ограниченията по височина, ширина и тегло на военната техника. През лятото бяха проведени дискусии с държавите членки, представители на НАТО и европейските комисари по отбрана и космос Андриус Кубилиус и по транспорт Апостолос Тзитзикостас във връзка тези коридори.

Вече са установени 4 такива коридора с 500 приоритетни проекта, които включват укрепване на мостове, разширяване на тунели и изграждане на железопътни отклонения.

Кубилиус заяви пред Euronews, че ЕС ще се нуждае от първоначална инвестиция от 70 млрд евро, за да адаптира спешно своите жп, пътни, морски и въздушни коридори, за да улесни придвижване на войски и техника в случай на конфликт.

Феола подчерта, че „е изключително важно да има обединяващ орган, който координира всички усилия, за да се гарантира, че всичко е свързано между отделните държави“.

„Не бива да има прекъсвания между коридорите или маршрутите. Усилията трябва да бъдат оптимизирани, за да се осигури непрекъснатост“, добави той.

Правителствата на ЕС също трябва да положат основите за сътрудничество и комуникация на министерствата, за да се избегне „вътрешна конкуренция“ при преместване на стоки в случай на въоръжен конфликт. Той заяви, че тази цел Франция е възстановила междуведомствена единица за координация на логистиката.

„Мисля по-специално за нашия американски съюзник, който при активиране на плановете на НАТО би пристигнал масово на атлантическото крайбрежие и би трябвало да прекоси нашата страна, за да достигне позиции на изток. Тази идея за конкуренция неизбежно ни води до нуждата от координация на национално ниво, за да използваме по най-добрия начин наличните ресурси“, каза той.

През април Европейската комисия прие ново законодателство, което улеснява разрешаването на превози на персонал, които могат да бъдат интегрирани в товарни влакове.

Феола смята, че влаковете са особено подходящи в европейския контекст. През 2024 г. френската армия е организирала 150 международни железопътни превоза, което е огромен скок спрямо „шепа – по-малко от пет годишно“, които са били организирани преди Русия да започне пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г.

Освен нуждата от определяне на транспортни коридори, основно предизвикателство за въоръжените сили по отношение на международната мобилност е, че по-голямата част от транзита на оборудване се осъществява с ресурси от частния сектор.

Във Франция през миналата година 90% от товарните превози на въоръжените сили са извършени с външни ресурси. В случая с влаковете армията вече работи в тясно сътрудничество с националната железопътна компания SNCF.