За един ден ФСБ превърна задържания на границата швед в диверсант

🇷🇺⛓️🇸🇪 Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че е задържала в Себежки район на Псковска област шведски гражданин, воювал на страната на Украйна, и го обвини, че е пристигнал в Руската федерация, за да извършва „диверсионно-терористични актове на военни обекти“. Ден по-рано пред Псковския градски съд службата описа същото преминаване на границата като действие „по лични битови подбуди“. Разминаването между версиите откри независимото руско издание „Агентство“.

Пресслужбата на съда съобщи на 14 октомври, че шведът е оставен под стража. Според версия, изложена от ФСБ в залата, той е минал границата пеша откъм Беларус, заобикаляйки пропускателни пунктове, и е бил задържан от граничен наряд. В съобщение до пресата на ведомството на другия ден мотивът е друг: шведът пътувал към Русия под прикритие, че иска да постъпи в руската армия, а истинската му цел са диверсиите. Самото съобщение на ФСБ не посочва от коя съседна държава е дошъл. Беларус е посочена в съобщението на съда.

На този етап делото е образувано единствено по чл.322, ал.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация за нелегално преминаване на държавната граница, което може да донесе до 2 години лишаване от свобода. ФСБ добавя, че обмисля дела и по чл. 205.5 за участие в терористична организация, за което се предвижда наказание от 10-20 години, и по чл. 359 за наемничество, за което се предвижда 7-15 години. И двата члена се отнасят до службата му в Украйна. Член за диверсия или терористичен акт сред тях не присъстват, така че за замисъла, с който ФСБ започна съобщението си, засега не е повдигнато обвинение.

Във видео на ФСБ, споделено от агенция ТАСС, задържаният се представя на английски като Фреди Микаел Столкранц Линдхолм, 35-годишен, а преводачка повтаря думите му на руски език. Съобщението до пресата гласи, че в периода от февруари до юни 2026 г. командва отделение за безпилотни системи в 24-ти отделен щурмови батальон „Айдар“, определен от руското законодателство за терористична организация. Линдхолм казва, че е подписал договора си в Тернопол и там е обучен за оператор на разузнавателни дронове, които пилотът управлява по изображението от бордовата камера (FPV). После сам обучавал други. Негов близък потвърди пред шведската държавна телевизия SVT, че се е сражавал за Украйна: „Беше там и се сражаваше за Украйна около половин година, после се прибра, а наскоро пак замина.“

Документите, които ФСБ показва като доказателство за службата, описват и нейния край. Видеото показва извлечение от заповед от 20 юни, с която Линдхолм е освободен от частта като „неиздържал изпитателния срок“. „Агентство“ откри и решение на съда в Петриковка, Днепропетровска област, от 22 юни: лице с това име е глобено със 17 000 гривни, тъй като на 9 юни е било на служба в нетрезво състояние. Мъжът, когото ФСБ представя като диверсант, е бил отстранен от батальона почти 4 месеца преди ареста в Псков.

Освен на съобщението от ФСБ версията за диверсиите стъпва само на видеото. Самият Линдхолм говори за това на английски накъсано, с две недовършени изречения, споменавайки „терористични атаки и диверсия в Русия“. Завършеното изречение, което предават руски медии, е на преводачката: „Искаха да ме използват и да ме принудят да извършвам диверсии и атентати в Русия.“ Думите са казани под стража, пред камерата на ФСБ, която го обвинява. Към 15 октомври друго доказателство за подобен замисъл ФСБ не е показала.

Как бивш боец на „Айдар“ е стигнал до Беларус, остава мистерия. Беларус допуска шведски граждани без визи до края на 2026 г. Безвизовият му режим обаче изключва изрично транзита към Русия.

В Стокхолм засега няма официални действия по случая. „Засега това са само сведения в медиите. С нашето посолство в Москва ще проверим за какво става дума“, заяви премиерът Улф Кристершон пред държавните медии по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Външното министерство съобщи, че се е запознало с публикации по темата, но „в момента не работи по такъв случай“. Пред TV4 Кристершон не изключва да се стигне до дълъг дипломатически процес.

Шведските експерти, потърсени от TV4, тълкуват случая по един и същ начин. Анализаторът по сигурността Йоаким фон Браун очаква присъда от около 15 години затвор или лагер: „Вероятно искат да го използват, за да разменят него и други западняци, задържани в Русия, и да приберат у дома свои граждани, които са истински шпиони“. Подполковник Юхан Хуовинен от Шведския университет по отбрана говори за „типичен руски почерк“: чужденци се задържат, за да бъдат използвани за сигнал в отношенията със „САЩ, Канада, Великобритания, Германия и сега може би и Швеция“.

Москва изрази тази логика открито 5 дни преди съдебното заседание в Псков. На 9 октомври полицията на Черна гора задържа Михаил Звинчук, основател на руския мозъчен тръст „Рибар“, заедно със съпругата му и трима служители на проекта. Звинчук е обект на санкции от ЕС от юни 2023 г. Държавният департамент на САЩ предлага до 10 млн. долара за информация за него и други служители от „Рибар“. Още същия ден Дмитрий Медведев, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви в своя Telegram канал: „Сега много вероятно ще трябва да попълним обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите. Иначе не може: с вълци живееш, по вълчи виеш…“

Черна гора не повдигна обвинение на Звинчук, а го експулсира по мерки за националната сигурност. През нощта на 10 срещу 11 октомври той кацна в Москва от Белград, по-малко от два дни след ареста. На летище „Шереметиево“ той заяви, че за неговото освобождаване са работили Кремъл, Министерство на външните работи, службите и държавният концерн „Ростех“, докато проверките в Интерпол и Европол не са открили никакво основание за международно издирване. Президентът на Черна гора Яков Милатович настоява за обяснение от службите как човек под санкции на ЕС изобщо е влязъл в страната.

Междувременно ФСБ задържа още един чуждестранен гражданин. На 13 октомври ведомството съобщи, че в Южно-Сахалинск е бил задържан Юки Имаи, 34-годишен кореспондент на японския ежедневник Hokkaido Shimbun, обвинен в шпионаж. Лефортовският съд в Москва го остави в ареста поне до 12 декември. Андрей Солдатов и Ирина Бороган, които от години изследват руските служби, озаглавиха свой анализ за Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) „Русия попълва запаса си от заложници“.

Как работи този фонд, показа размяната в Анкара на 1 август 2024 г. Евън Гершкович, кореспондент на The Wall Street Journal, беше осъден на 16 години за шпионаж на 19 юли и излезе на свобода 13 дни по-късно. В размяната участваха 26 души от затвори в 7 държави, а сред завърналите се в Русия бяха Вадим Красиков, офицер от ФСБ с доживотна присъда в Германия за убийство в Берлин, и офицерът от ГРУ Михаил Микушин, задържан в Норвегия под чужда самоличност. Сред освободените от Минск беше германецът Рико Кригер, осъден на смърт от режима на Лукашенко в Беларус за тероризъм, след като направи самопризнания, че е извършил диверсия по поръчка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна.

Схемата се повтори през април 2026 г. Археологът от Ермитажа Александър Бутягин, който беше арестуван във Варшава по искане на Киев, се завърна обратно в Русия при размяна на полско-беларуската граница, а по данни на ФСБ срещу него и съпругата на руски военен Москва е пуснала двама молдовски разузнавачи.

Разликата между двете версии на ФСБ се измерва в години: до 2 за незаконно преминаване на границата и до 20 за участие в терористична организация, а Гершкович попадна в размяната от Анкара с 16-годишна присъда. Двете версии могат да се съгласуват, ако битовите подбуди пред съда са самото прикритие, което твърди самата ФСБ, но тогава замисълът за диверсии трябва да се включи в обвинението, а то – защитено пред съд. Ако делото остане по чл. 322 и членовете за службата в „Айдар“, хипотезата за диверсиите ще си остане нищо повече от недоказано твърдение, а бърз процес ще превърне уволнения оператор на дронове в затворник с цена при размяна. Медведев обяви попълването на обменния фонд на 9 октомври. Шест дни по-късно Швеция научи от медиите, че вече има гражданин в него.

От барикадата на Хрещатик до 24-ти полк „Айдар": 11 години без украински паспорт

🇺🇦🤝🇮🇱 В епоха, в която за мнозина думата „солидарност“ звучи като кух лозунг, а „кауза“ отдавна се е размила в шумния поток на новините, понякога се появяват хора, които ни припомнят първоначалния ѝ смисъл. Личната история на Григорий Пивоваров е точно такава. Не защото е необичайна за войната, а защото е необичайно човешка.

Февруари 2014 г. Барселона. Григорий – израелски гражданин, бивш войник от ЦАХАЛ и работещ в сферите на туризма и клубната сцена – получава обаждане от Киев. Стар приятел, медик на Майдана, иска помощ: „Бивш военен си, уличен побойник, не се страхуваш от кръв. Трябват ми момчета за евакуация на ранени.“ Пивоваров не чака второ обаждане и на 18 февруари е в Киев. Същата нощ на барикадата на улица Хрещатик, когато горят бронетранспортьори на самоотбраната. На другата сутрин го изнасят контузен. Не се връща в Барселона.

11 години по-късно той е щаб-сержант, раняван четири пъти, носител на ордена „За мъжество“, медал „Богдан Хмелницки“ и два медала „За храброст“ – последният връчен лично от Володимир Зеленски. До ноември 2025 г. командва 2-ра щурмова рота на 24-ти отделен щурмови полк „Айдар“. На последната ротация в Сумска област предходните раняввания го изваждат от строя; поема дейността по привличане на нови кадри в полка. От 2017 г. насам е подал шест заявления за украинско гражданство. Шест отказа.

Пътят му към „Айдар“ минава през Майдана. След бягството на Янукович се включва в студентското движение, поискало назначаването за министър на образованието на Сергий Квит – ректор на Националния университет „Киево-Могилянска академия“. Запознава се с италиански доброволец от 33-та сотня на Самоотбраната на Майдана. Когато групата на италианеца попада в току-що създадения батальон „Айдар“ през пролетта на 2014 г. Пивоваров тръгва след него. Пристига на 19 май 2014 г. По това време „Айдар“ е първият батальон доброволци, включен формално в структурата на ВСУ – 24-ти отделен териториален батальон с 300–400 души, повечето от които са активисти от Майдана.

Войната в Донбас го заварва без украински документи. В края на 2014 г. италианският командир загива на 3-ти контролно-пропускателен пункт, докато „Айдар“ извежда блокиран отряд от Виницката национална гвардия. Пивоваров временно минава в 93-та отделна механизирана бригада – в спецгрупа към танковия батальон под командването на Дмитро Кошченко („Кошчий“), като свръзка между „Десен сектор“ и бригадата. Командирован е в 7-и батальон оперативно назначение. През 2014 г. участва в боевете за Щастя, Луганска област – операция, в хода на която на 14 юни „Айдар“ поема контрола върху града и прогонва т.нар. ЛНР. През февруари 2016 г. се оформя официално като боец на ВСУ по Закона за чужденците.

Оттам започва да расте по щат: пехотинец, стрелец на КПВТ на БТР, гранатометчик, командир на отделение, главен сержант на взвода след първия щурм на Павливка през май 2022 г., командир на взвод след 3-дневен щурм по време на обсадата на Бахмут през есента на 2022 г., и временно командващ 2-ра рота от пролетта на 2023 г. до ноември 2025 г. Профилът на Ukrainian Jewish Encounter за него потвърждава ротациите на полка във Волноваха, Мариупол, Вугледар и Бахмут през първите 18 месеца на пълномащабната война. Самият Пивоваров добавя оперативен детайл за есенните боеве срещу частната военна компания „Вагнер“ по линията Кадем при Бахмут – „просто месомелачка“, спомня си той.

Командирът на полка е Олександр Коваленко („Хук“), Герой на Украйна – едно от двете отличия с тази титла, връчени на хора от формированието през 2022–2023 г. През 2018 г. именно Коваленко изнася Пивоваров от позиция, върнал се е да командва боя и сам е получил осколочно нараняване. „Той ми спаси живота неведнъж“, казва Пивоваров. По думите му Коваленко е изминал пътя от обикновен войник до командир на полка.

Структурата на „Айдар“ се променя успоредно с кариерата на разказвача. От доброволчески батальон към 10-та планинско-щурмова бригада (2016 г.), оттам в 53-та отделна механизирана бригада (края на 2016 г.), след това в 5-та отделна щурмова бригада (края на 2022 г.).

През август 2025 г. напуска 5-та след създаването на новия род войски – Щурмови войски на ВСУ. На 12 декември 2025 г. официално се преобразува от батальон в 24-ти отделен щурмови полк. В момента действа съвместно с 33-ти щурмови полк по линията Гуляйполе в Запорожка област, разполагайки щурмови групи, артилерия и дронове срещу руското настъпление в района.

„Айдар“ остава една от частите, които врагът третира с особен интерес: освободените от плен айдаровци, по думите на Пивоваров, се броят на пръсти. Сам той посочва най-тежкия си момент – Кадем, край на Бахмут, есента на 2022 г., срещу Вагнер. „Който казва, че не се страхува, лъже. Просто трябва да насочиш страха.“

До момента въпросът за украинското му гражданство остава без решение. Заявленията, които подава – по едно през 2017, 2018, 2019 и 2020 г. – са отхвърлени заради промени в биографичните данни и дребни формалности.

Иска да се занимава с туризъм и да популяризира историята на Украйна – за чужденци и за тийнейджърите в страната. „За да направиш хората патриоти, не е нужно да крещиш големи лозунги. Просто трябва да им покажеш държавата им.“

Войната в Украйна често се разглежда през призмата на геополитиката – като сблъсък на интереси, стратегии и сфери на влияние. Но зад тези абстрактни за мнозина понятия стоят конкретни хора и човешки съдби. Хора като Пивоваров, за които войната не е диаграма или анализ, а ежедневие. Избор. И отговорност. Към свободата, към принципите си, към бойните си другари. И към онова чувство за справедливост, което не признава граници.

И може би именно това е най-важният урок от това интервю. Че в крайна сметка историята не се движи само от държави и армии, а от индивидуалния избор. От онези моменти, в които човек казва „отивам“, вместо „оставам“. „Помагам“, вместо „това не е моя работа“.

В свят, който все по-често изглежда циничен и уморен, подобни истории имат значение. Не защото предлагат лесни отговори, а защото напомнят, че изборът все още съществува. И че понякога една „случайност“ стига, за да промени не само нечий живот, но и посоката на самата история.

Въоръжените сили на Украйна освободиха две села в Запорожка област.

🇺🇦 Елементи от 24-ти отделен щурмови батальон „Айдар“, заедно с 33-ти отделен щурмови полк издигнаха украинското знаме в село Малки Шчербаки в Запорожка област. Войниците разказаха за това, публикувайки снимка и съобщение на Facebook страницата на командира на батальона Александър Коваленко.

Поемането на контрола върху селата Малки Шчербаки и Шчербаки, както и част от село Степовое беше потвърдено от ръководителя на щурмовите части на украинските въоръжени сили полковник Валентин Манко.

„Операцията върви успешно, врагът търпи загуби, има много пленени военнослужещи. Напреднахме с около 3,5 км, разширихме фронта с около 5 км и продължаваме операцията“, заяви той.

През март тази година държавните медии на Кремъл съобщиха за настъпление на руската армия за превземането на селата Малки Шчербаки и Шчербаки.

В първата година на войната през юли 2022 г. Telegram каналът „Это Запорожье“ публикува снимки на разрушено селище. В репортажа се посочваше, че руските войски „почти напълно са унищожили селото за четири месеца; няма нито една непокътната сграда. Много къщи са изгорели. Разрушени са магазинът, клубът, фелдшерският пункт и пощата“. За щастие към онзи момент всички местни жители бяха евакуирани от зоната на активни бойни действия към безопасни райони.