20-годишен петербуржец подписа договор с армията в следствения арест след заплахи от затворник

🇷🇺⛓️ 10 дни след ареста си за притежание на хашиш в Санкт Петербург, 20-годишният Даниил Залозни подписа договор с Министерството на отбраната в следствения арест (СИЗО), с което той се съгласи да замине на фронта в Украйна. Два дни по-късно вече пътуваше към Воронеж. Подписът е изтръгнат със заплахи: затворник, доведен при него в отделна килия, заплашил да го изгори с бързовара и да му блъска лицето в радиатора. Това разказа майка му Анна в интервю за „Мнения Сегодня“ в неделя, 1 ноември. В същия запис звучи и гласът на самия Даниил, който потвърждава заплахите.

Залозни, който работеше като куриер на „Яндекс“ и наскоро беше събрал документи, за да започне да учи, е задържан на 19 октомври недалеч от дома си на проспект „Малоохтински“ от служители на 52-ри отдел на полицията. Обвиняват го в притежание и разпространение на наркотици. Майка му отрича обвиненията и казва, че при огледа на стаята му полицаите не са открили нищо. В отдела го били, за да признае вина и да даде паролите си за Telegram. Адвокатът, когото тя наела веднага, бил допуснат до него едва на следващия ден, по нейно предположение, за да не бъде документиран побоят. На първото заседание за мярката за неотклонение защитата все пак успяла да документира следите по лицето и тялото му. „Мнения Сегодня“ публикува снимка на Даниил в съдебната зала, на която според изданието тези следи се виждат. На 23 октомври съдът го изпрати в „Крести-2“ – следствения арест в Колпино, в югоизточния край на града.

Майката е била наясно какво може да последва. Най-настойчивата ѝ молба към адвоката била синът ѝ да не подписва договор, защото „ще има натиск“. Момче от техния блок, също арестувано с наркотици, било изпратено на фронта по същия път и намира смъртта си в рамките на две седмици. На 28 октомври членове на Обществената наблюдателна комисия на Санкт Петербург, която е граждански орган с право на достъп до местата за лишаване от свобода, посетили „Крести-2“ по нейния сигнал и документирали, че Даниил е бил бит.

Ключовият ден е 29 октомври. По разказа на Даниил, предаден от майка му, в килията влязъл оперативен служител, когото запомнил само като Артьом, и му казал: „Ставай за СВО“ – специалната военна операция, както Кремъл нарича войната в Украйна. След отказа служителят го отвел в кабинета си: „Знаеш ли кой съм аз? Знаеш ли какво ще ти се случи?“ После го оставили в килия за разпределение и довели затворник при него. Затворникът заговорил приятелски и казал, че самият той би заминал, но го чака доживотна присъда. Уверявал Даниил, че „там е страхотно, ще получиш пари“. Когато отказал, тонът му се променил: „Сега ще те изгоря с бързовара, сега ще ти блъсна лицето в радиатора“. „Така синът ми подписа договора“, споделя майката. В записа самият той уточни, че затворникът не го е ударил, и на въпроса дали е подписал веднага отговаря утвърдително.

Същия ден адвокатът го чакал в стаята за срещи със защитници, но Даниил не бил изведен: първо казали, че е при следователя, после – че е на разходка, накрая – че не знаят къде е. Майката научава едва на 30 октомври, че между 14 и 18 ч. на 29 октомври синът ѝ е откаран във военния комисариат, службата, която отговаря за призива и постъпването в армията. Същия ден непознат профил в руската социална мрежа „ВКонтакте“ ѝ изпратил съобщение: „Мамо, аз съм на СВО“. По думите ѝ прегледът пред медицинска комисия на практика не е проведен: „Всичко беше направено за една нощ“.

На 30 октомври Даниил вече се намира в поделение в Санкт Петербург и успява да ѝ се обади: „Мамо, ела да се сбогуваме, ще ни карат в 5 часа“. Майката не е допусната вътре и остава да чака пред поделението. Около 1 ч. през нощта срещу 31 октомври тя успява да го види, преди автобусът да потегли, и му дава храна и телефон. На 31 октомври в 16 ч. групата пристига във Воронеж за разпределение. Оттам, по сведения на „Новая газета Европа“, Даниил е изпратен в Биловодск в окупираната част на Луганска област, а самият медицински преглед е отложен за Луганск.

Подписът засяга и наказателното дело. Формално постъпването във въоръжените сили по този начин е доброволно и платено, а Наказателно-процесуалният кодекс позволява делото срещу заподозрян или обвиняем, сключил договор с армията, да бъде спряно по искане на командването на поделението. След получаване на държавна награда или освобождаване от военна служба на определени в закона основания наказателното преследване се прекратява. Законът превръща договора в изход от наказателния процес, а разказът на Даниил показва как друг може да избере този изход вместо обвиняемия.

Показанията на майката и сина няма как да бъдат потвърдени независимо, но отговарят на описаното от правозащитни активисти от Движение на отказващите служба по съвест. Пред „Новая газета Европа“ от там посочиха, че подобни случаи са чести: човек бива задържан и заставен да подпише договор в полицейския участък или в следствения арест под заплаха от разправа. Според данни на изданието „Вёрстка“, цитирано от „Радио Свобода“ на 27 октомври, сведения за принудителни задържания с цел подписване на договор идват от поне 33 руски региона, както и от анексирания Крим.

Анна е подала жалби до военната прокуратура и Следствения комитет. Засега нито те, нито Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН), управляваща следствения арест в Колпино, са коментирали случая публично. Тя казва, че поддържа връзка със сина си.

Поименни списъци на близо 8800 загинали и изчезнали от руската 36-а армия

Президентът Владимир Путин връчва медал „Златна звезда“ на генерал-майор Александър Майданкин, командващ 36-а гвардейска общовойскова армия, Източен военен окръг. 📸 Снимка: Alexei Nikolsky / RIA Novosti

🇷🇺🪦 Близо 8800 военнослужещи от 36-а гвардейска общовойскова армия на Източния военен окръг се водят загинали или безследно изчезнали в два поименни списъка, публикувани от Telegram канала „НЕ ЖДИ хорошие новости“ в периода 22-26 октомври. Особено тежка изглежда картината при 37-а отделна гвардейска мотострелкова бригада: само за нея списъците включват повече загуби от целия ѝ щат. Таблицата на загиналите наброява 4875 души, а тази на изчезналите – 4087. Според сметките на авторите 172 лица са били в двете: първо са водени като изчезнали, а по-късно като загинали.

Според „НЕ ЖДИ“ списъците са предадени от офицер от командването на „Восток“, една от групировките, в които са организирани руските военни операции в Украйна. Каналът не уточнява своя източник. „НЕ ЖДИ хорошие новости“ е създаден през януари 2024 г. Има 99 хил. абонати и представлява част от мрежата „НЕ ЖДИ меня из Украины“, която от март 2022 г. публикува данни за загинали и пленени руски военнослужещи и се представя като „най-голямата база на руски военни, убити или пленени във войната в Украйна“. Двата канала събират и жалби на руски военни и техните близки срещу командирите. Към 26 октомври нито една медия не е потвърдила самостоятелно списъците.

36-а армия има щаб в Улан Уде, столица на Република Бурятия в Далечния изток. Част е от Източния военен окръг. Основните ѝ съединения са 37-а бригада, базирана в Кяхта на границата с Монголия, и 5-а отделна гвардейска танкова бригада от Улан Уде. Към тях публикацията причислява и 1461-ви мотострелкови полк.

Регистърът на загиналите е таблица, която съдържа подразделение, звание, собствено, бащино и фамилно име и личен номер на всеки военнослужещ, но не и дати на смъртта. Според регистъра най-много жертви има 37-а бригада – 2885. Следват 5-а танкова бригада с 1270 и 1461-ви полк с 574. В таблицата с безследно изчезнали, в която всеки запис е придружен от дата, същите три части имат съответно 2197, 939 и 941 души. Останалите около 150 убити са от по-малки подразделения на армията: щурмов и мотострелкови батальон, артилерийска бригада и артилерийски полк, рота със специално предназначение, инженерно-сапьорен полк и батальон за безпилотни системи.

Frontline Monitor свали и преброи двете таблици. Редовете са точно 4875 и 4087, а разпределението по части съвпада с публикуваните цифри с незначителна разлика от няколко записа. При съпоставка по пълно име в двете таблици се повтарят имената на 184 души от една и съща част, малко повече от онези 172 души, които бяха посочени от авторите. Част от разликата вероятно идва от съименници, които не могат да бъдат разграничени без дата на раждане. В регистъра на загиналите 47 записа съдържат личен номер, който се среща и при друг запис. Това е под 1% от всички записи, така че мащабът не се променя.

Таблицата на загиналите издържа и при сравнение с независим източник. Близо половината записи от нея (2376 от 4875) се откриват по пълно име в поименната база на независимото руско издание „Медиазона“ и руската служба на BBC, която към 23 октомври включва 283 000 убити руски военнослужещи, установени с открити източници. При изчезналите съвпаденията са едва 12,8%, а хората със същите имена в базата са от различни краища на Русия, което показва, че повечето от тях са съименници.

Разликата се откроява най-ясно по регионите. В случайна извадка от 300 съвпадения с имена, които се срещат в базата само веднъж, 158 души са от Бурятия. Заедно със Забайкалския край, Якутия, Иркутска област и останалите региони в Далечния изток те възлизат на 85% от извадката. В цялата база данни на „Медиазона“ Бурятия е около 2%. Почти всички от извадката (294 от 300) са загинали от 2023 г. насам, което съвпада с периода, посочен от авторите. Разпределението по звания е сходно с това в базата. Две трети от загиналите в списъка са редници, а офицерите са 85, т.е. под 2%. Към 23 октомври офицерите от армията и другите силови структури, попаднали в базата данни на „Медиазона“, възлизат на малко повече от 7900 от общо 283 000, около 2,8%.

Сверката потвърждава района и мащаба, но не всеки отделен човек: щом по пълно име в базата се откриват и 12,8% от изчезналите, съименници има и сред 2376 съвпадения. Не потвърждава и частите: разделението по бригади, щатната численост и периодът остават по данните на канала. Сверяването не позволява да бъде разграничен вътрешен армейски отчет от списък, съставен от собствената база на мрежата „НЕ ЖДИ“, която според нейното описание е най-голямата от този вид.

Според сметките на автора 8790 души без повторенията са 59,4% от щата на армията, т.е. от числеността ѝ по разписание, която е 14 794 души. За 37-а бригада документите дават 5082 записа при щат от 3853 души. Дори ако всичките 172 повторения се отнесат към нея, остават поне 4910 души, около 127% от пълен щатен състав. Делът за 5-а танкова бригада е 75,7% при щат от 2917 души. За 1461-ви полк той е около 84% при щат от 1803 души.

Таблиците покриват различни периоди. Датите в таблицата на изчезналите са почти изцяло от септември 2025 до август 2026 г. Само 9 записа датират от по-ранен период, 5 от тях са от 2023 г. Последната дата е 1 септември 2026 г. Регистърът на загиналите е без дати и по думите на канала обхваща времето от началото на 2023 г. до октомври 2026 г. Процентите сравняват натрупаните за над 3 години и половина загуби с един щатен състав, затова и авторите ги пресмятат „от един пълен щатен състав“.

Изчезналите не са непременно загинали, но огромна част от случаите се случва точно това. Ако списъците и щатът са верни, загиналите и изчезналите в 37-а бригада, взети заедно, са над военнослужещи, които тя може да има паралелно, и каналът стига до извода, че личният ѝ състав „фактически се е обновил изцяло“. Списъкът на изчезналите показва и темповете. След връх от 458 души през януари 2026 г. броят им според датите в списъка спада до 294 през март, а след това нараства всеки месец до 628 през август. В редиците на 37-а бригада най-тежките месеци са юни, юли и август 2026 г. с по най-малко 250 безследно изчезнали. Извадката на „Медиазона“ подсказва какъв е съставът на попълненията: 132 от 300 са отбелязани там като доброволци, 27 като мобилизирани и 15 като вербувани от затворнически колонии. За останалите е посочен родът войски или липсват данни.

Авторите на публикацията придружиха списъка на изчезналите с данни, които не са отразени в самия него. По думите им заповеди за плащания към роднините са издадени само за 1820 от 4087-те изчезнали, около 44,5%, а според документите само 41 от изчезналите са признати за загинали. В новия регистър с жертвите вече фигурират 172 от тях.

Документите описват износването на една руска армия по име, звание и подразделение. Близо половината имена от списъка на жертвите се откриват в независимата база, а регионите в извадката показват районите около базите на 36-а армия. Разпределението по бригади, щатът и периодът засега стъпват само на данни на канала. Решаващата проверка е във времето. Самата „Медиазона“ алармира, че данните за последните месеци са най-непълни. От съвпаденията с имена, които се срещат в базата само веднъж, около 1150 са на загинали през 2025 г., а под 200 – на загинали през 2026 г., макар че в таблицата на изчезналите най-тежки месеци да са тъкмо от тази година. Ако документът наистина стига до октомври, както се настоява, броят на записите за 2026 г. трябва да се доближат до тези година по-рано, когато „Медиазона“ попълни данните за годината. Останат ли далеч под тях, списъкът обхваща по-кратко време, отколкото твърдят авторите му.

Руският проектобюджет залага още 1,5 млн. ветерани от войната до 2029 г.

🇷🇺🪖 Проектът на руския федерален бюджет за 2027–2029 г. предвижда пари за месечните плащания на още около 1,5 млн. ветерани от войната срещу Украйна. Сметката е на опозиционния руски проект „Можем объяснить“, който изчисли броя получатели въз основа на бюджетното перо за месечните парични плащания на ветерани. Каналът прави тази сметка всяка есен поне от 2024 г. Кабинетът на Михаил Мишустин внесе проекта в Държавната дума на 30 септември.

Перото расте от 203,5 млрд. рубли през 2026 г. до 337,7 млрд. през 2029 г. Годишното увеличение е 43–46 млрд. Общото увеличение за периода възлиза на 268,9 млрд. Предходният скок беше дори по-рязък: след всички поправки бюджетът за 2025 г. предвиждаше 95,7 млрд. за същото перо, т.е. сумата нарасна повече от два пъти между двата бюджета.

Допълнителната сума е малко по-малко от заложената от Министерството на финансите за основен ремонт на училищата в цялата страна за 2026–2028 г.: над 290 млрд. рубли. Малко повече получава само за 2026 г. националният проект за здравеопазване „Продължителен и активен живот“ – 274,2 млрд.

Плащането е 4838 рубли месечно от 1 февруари 2026 г. и се индексира всеки февруари според инфлацията за предходната година. Полага се на всеки със статут на ветеран от бойни действия: на военнослужещите, които сега воюват в Украйна, на освободените от служба заради раняване или възраст и на участниците в предишни войни. Тъй като размерът му е известен, общата сума в бюджета позволява да се изчисли броят на хората, преминали през фронта, и на онези, които властите очакват да преминат през него.

Разделена на 12 месеца и размера на плащането, сумата за 2026 г. отговаря на около 3,5 млн. получатели. До пълномащабното инвазия плащането са получавали 1,62 млн. – ветерани от предишни войни и членове на семействата им. Между януари и ноември 2021 г. броят им се е нараснал с едва 5700 души. Тези данни идват от държавната информационна система за социално осигуряване, цитирани от изданието „Вьорстка“. Сметката на „Можем объяснить“ приема, че след 2022 г. Русия не е участвала в други конфликти, и затова отнася целия прираст от 1,88 млн. души към войната срещу Украйна.

За следващите периоди изчислението приема, че плащането се индексира според прогнозната инфлация. За 2026 г. тя е 6,8%, а за следващите 2 години – по 4%. При подобна индексация сумата за 2029 г. стига за около 5 млн. получатели. От тях 3,41 млн. ще са участници в текущата война, почти двойно повече от 2026 г. За да се стигне до това число, в периода 2027–2029 г. към тях трябва да се добавят 500 хил. души годишно. Сметката не отчита загиналите на фронта и починалите по естествени причини, затова притокът, който този бюджет предполага, би трябвало да е още по-голям.

Половин милион души годишно е повече, отколкото руската армия успява да привлече в момента. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който редовно публикува отчети за набирането на военнослужещи по договор, съобщи на 28 юли за около 200 хил. нови договора за първото полугодие на 2026 г. Това е темп от около 400 хил. годишно. За цялата 2025 г. договорите са били 422 704, а за 2024 г. – около 450 хил. Следователно проектът предвижда приток с 1/4 над сегашния темп и над нивото на всяка от последните две години.

Новият проект повишава и прогнозата на властите от миналата есен. Тогава бюджетът заложи за това перо 252,8 млрд. рубли през 2028 г. Сегашният предвижда за същата година с около 40 млрд. повече. Броят на ветераните от войната, за чиито плащания са достатъчни предвидените суми, нарастнаха с 600 хил. души – от 2,3 до 2,91 млн. души. В същата посока се движат и разходите за отбрана. Според документи, цитирани от Reuters, проектът отделя за национална отбрана 17,1 трлн. рубли през 2027 г. Това е с 27% над 13,5 трлн, които старият план отреждаше за същата година.

Перото за ветераните е малка част от бюджет, в който най-големият разход е за отбрана. За нея е заделено 17,1 трлн рубли – над 1/3 от общо 48,8 трлн разходи за 2027 г. Дефицитът е заложен на 5,44 трлн (2,2% от БВП) и остава над 5 трлн годишно до 2029 г. Александра Прокопенко, икономист от Carnegie Russia Eurasia Center, изчислява в свой анализ от 29 септември, че на всяка рубла за социална политика, здравеопазване и образование през 2027 г. ще се падат по две за армията, полицията, Росгвардия и специалните служби.

Два дни преди внасянето на проекта, на 28 септември, президентът Владимир Путин подписа указ № 700, с който щатната численост на военнослужещите във въоръжените сили на страната, т.е. броять предвидени за тях длъжности, става 1 550 500. Преди войната тя беше 1 013 628. Това е седмото увеличение от 2022 г. насам и четвъртото само през 2026 г. Указът не посочва конкретна причина за него.

Числата показват на какъв приток на хора разчитат властите, но не и откъде ще ги намерят. The Economist съобщи на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след няколко седмици колебание през лятото Путин е избрал ескалация, която включва набирането на още 300–400 хил. души. Част от същия план са планираните масирани удари по енергетиката на Украйна и засилената хибридна война, насочена срещу нейните съюзници. Нов указ за мобилизация не е нужен, защото този от септември 2022 г. така и не е отменен. Според изданието хората ще бъдат набирани чрез натиск от регионалните власти, за да остане недоволството на местно ниво, а схемата вече беш изпробвана в мащаб в Пензенска област. Регионите ще поемат и част от разходите: в анализа си Прокопенко посочва, че именно те ще трябва да плащат бонусите за служба по договор.

Разходът се увеличава с почти еднаква сума всяка година до 2029 г. и не намалява нито веднъж, така че не се предвижда притокът на хора към фронта да спре в рамките на тригодишния период. Прогнозите за него се преразглеждат всяка есен: бюджетът от 2025 г. например намали леко сумите, заложени през 2024 г. и новият ги увеличи отново. Новата тенденция би се потвърдила, ако според отчетите на Медведев догодина темпът на сключване на договори се доближи до 500 хил. годишно и перото се запази без съкращения при поправките в бюджета. Нова корекция надолу в проекта за 2028–2030 г. опровергала подобна тенденция. Москва не казва колко души смята да изпрати на фронта в следващите три години, но вече е планирала бюджета за тях.

Ижевчанин подписал договор с армията под заплаха от затвор, разказва сестра му

🇷🇺📝 Александър К., 26-годишен жител на Ижевск, е подписал договор с Министерство на отбраната на Руската федерация, след като на 15 септември е отведен от улицата и откаран към близкия военен комисариат, където му казват, че затворът няма да го спаси от фронта. Това разказва неговат сестра Виктория Пестерева пред „Осторожно, новости“; каналът я публикува на 3 октомври, а на същия ден беше споделена и от „Новая газета Европа“, и „НЕ ЖДИ хорошие новости“. Близките са подали жалби до Следствения комитет, основния разследващ орган в страната, и до прокуратурата, а последното обаждане на Александър е от 20 септември, от учебен полигон в Ростовска област.

На 15 септември сутринта Александър излиза до близия хранителен магазин на ул. „Майская“. На връщане, пред кафене Mama Pizza, към него се приближава непознат мъж, който му казва, че военният комисариат го търси и го кани до спрял зад ъгъла автомобил. Мъжете в нея взимат паспорта му и го питат има ли жена и деца и работи ли официално. Александър е неженен, отбива наборна служба на 18 години и напоследък работи като товарач, разказва Виктория. Паспортът и телефонът са му отнети, а самият той е откаран във военен комисариат на улица „Зенитная“. В публикацията на „НЕ ЖДИ хорошие новости“ тя казва: „Това се случи на 15 септември 2026 г. в Ижевск. По думите на брат ми, против волята му са го качили в тъмносиня Лада Гранта и са го откарали във военния комисариат.“

На вечерта Александър се обажда на сестра си, която по гласа му разбира колко много е изплашен. Казва ѝ, че е бил принуден да подпише: в комисариата му обясняват, че затворът не е изход, тъй като на фронта изпращат хора и от там. Виктория не знае за какво точно е заплашван с наказателна отговорност. После Александър споделя, че е бил качен в автобус. Роднините, вече тръгнали към комисариата, настигат рейса на светофар и молят военните да им позволят да се сбогуват с него, но вратата не се отваря. На следващия ден той се обажда от Самара, без да може да назове номера на частта. Последното обаждане, в месинджър приложение, е от 20 септември: Александър споделя, че се намира на учебен полигон и мобилна връзка не е достъпна. Според Виктория близките разполагат със запис на разговор с него, със снимки и с преписка и са поискали от различни инстанции да проверят обстоятелствата и законността на сключения договор.

Отговор от военния комисариат, от Министерството на отбраната или от прокуратурата няма в нито една от публикациите, а записът и преписката не са цитирани. Първата от тях събра около 170 хиляди прегледа към 3 октомври.

На същата улица, в сграда 2а, е пунктът за набиране на военнослужещи по договор, назован в предишен разказ на същия канал. Във вечерните часове на 8 юли жена от комисариата се обажда на семейството на инженер-геофизик на име Дмитрий А. и им съобщава, че той се намира в пункта, и добавя, че да се опитват да го измъкнат е безполезно: оттам не пускат, а на другия ден хората тръгват с автобус към фронта. Самият пункт отказва да сподели на журналиста дали Дмитрий е при тях, като се позовали на защитата на личните данни, а автобусът е обявен за 9 юли след 18:00 ч.

Това е най-малко шестият разказ за принуда при подписване на договор от Ижевск и Удмуртия, получил висока популярност онлайн от юли насам. Според съобщение от средата на юли каналът „Удмуртия против коррупции“ описва мъж, задържан от четирима в цивилни дрехи: в сборния пункт му разбиват носа, докато го убеждават, а неговият баща му помага да избяга през оградата. В периода 10-18 август проектът „Идите лесом“, който помага на руснаци да избегнат участие във войната, получава общо 14 сигнала за незаконно задържане и принудителен натиск, сред тях поне два от Ижевск и Удмуртия: за мъж, задържан на улицата на 10 август и три дни по-късно превозван към част в Ростовска област, и за друг, който е бил регистриран при психиатър, заличен от регистъра и изпратен в окупираната част на Донецка област. На 30 август трима мъже, по разказа на дъщеря му, отвеждат жител на Ижевск в близост до магазин, казват му, че го водят към полицията, и го откарват в пункта за набиране на военнослужещи. Той отстъпва, след като вижда пред себе си как друг задържан, отказал да подпише, е изведен от кабинета и върнат оплискан в кръв. На 2 октомври изданието „7x7“ цитира твърдение на анонимен източник на „Удмуртия против коррупции“ за организирана група, която има връзки с военните комисариати на Ижевск, Воткинск и Сарапул. За всеки доведен човек, според същия източник, плащали 400 хиляди рубли през 2026 г. срещу 30 хиляди през 2025 г.

Маршрутът на Александър през Самара до учебен полигон в Ростовска област съвпада със сведения от юли на разследващото издание „Идите лесом“ за мъже от Пенза, изпратени от града директно към военна част в Самара, оттам до Ростов на Дон за разполагане на фронта в Донецк. Пенза е мястото, където жени пред пункт за набиране на военнослужещи заснеха как мъже са качвани насила в микробус, което органите на реда нарекоха „невярно“, а видеото беше свалено от руската социална мрежа ВКонтакте.

Само за август изданието „Идите лесом“ е получило 26 сигнала за арести и принуда от различни региони и други 51 от наборници и роднини; „Радио Свобода“ отбелязва, че цифрите не са пълна статистика, тъй като отчита само случаите, станали известни на конкретни правозащитни организации. Financial Times съобщава на 10 август, че Кремъл и Министерство на отбраната са възложили на регионалните власти да наберат 409 000 военнослужещи по договор до края на годината, а местни служители, според същите данни, използват информацията, която имат за дълговете и правните проблеми на мъжете, за да ги склонят към подпис.

На 27 април министерство на отбраната обяви гореща линия и електронен канал за подаване на сигнали за случаи на принуда и подчерта, че договорите се сключват доброволно и всеки сигнал ще бъде разглеждан поотделно. Конкретният повод за това беше набирането на студенти във войските за безпилотни системи. На 3 септември Путин нарече слуховете за нова мобилизация „информационна атака“, каза: „Днес няма сценарий, който да изисква мобилизация“, и добави, че хората подписват доброволно. На 18 септември Песков заяви, че до края на годината не се планира призоваването на допълнителни 300 хил. войници.

Отричането на мобилизацията и разкази като този не си противоречат в буквалния смисъл: мобилизацията е извънредно призоваване на запасняци, а при описаните случаи хората се записват като военнослужещи по договор, макар правозащитни групи да наричат това „скрита“ или „втора“ мобилизация заради методите и мащаба. Противоречието е друго: с позицията на министерство на отбраната и самия Путин, че подписът е доброволен, и с обещанието за проверка на всеки сигнал за принуда. Сред инстанциите, които Виктория назовава пред журналистите, горещата линия не фигурира.

Юристите, цитирани от пензенския портал PNZ.RU, съветват да се подаде писмена жалба до военната прокуратура, командването на военния окръг и Следствения комитет, като препоръчват силно добавянето на гласови и видеозаписи и данни за свидетели. Сключен под натиск договор може по съдебен ред да бъде обявен за недействителен. Два опита, описани от „Радио Свобода“, обаче не довеждат до резултат. Мъж с психиатрична диагноза, принуден да подпише под заплаха от наказателно дело, пише рапорт, че е сторено под натиск, и писмено отказва да воюва; вместо до съд го връщат обратно на фронта, по разказ на негови близки. По думите на роднина на наборник, завел дело срещу подписан под изтезания договор, съдебният състав приема, че договорът е доброволен, и не призовава свидетелите. Иван Чувиляев от „Идите лесом“ казва, че договор понякога може да се оспори при фрапиращи нарушения, например при заболяване, което не позволява приемане на военна служба, и тогава може да се поиска поне преглед от военномедицинска комисия, но дори това „далеч не винаги“ дава резултат.

Разказът за Александър засега се основава на думите на сестра му: съдържанието на записа не е публично достъпно, а отговор от институциите засега няма. Случаят попада в серия, която от юли насам се повтаря в различни семейства и издания, а маршрутът през Самара се среща в разказа на „7x7“. Твърде вероятно да излязат нови разкази от Ижевск през октомври, защото само за 3 месеца те са поне 6. Оповестяването на съдържанието на записа, започването на проверка по жалбите или нови разкази, в които е назован пунктът на „Зенитная“ 2а, би потвърдило разказа; официален отговор с документи за доброволното подписване, който семейството не оспорва, би го отслабил.

Треш-стриймърът Москальов е загинал на фронта месец след излизането си от колонията

🇷🇺⚰️ Треш-стриймърът Максим Москальов, известен в руския онлайн пространство като „Орловският огър“ – препратка към митично създание от европейския фолклор – е загинал на фронта около месец след като е напуснал затворническа колония, за да подпише договор с Министерството на отбраната. Това съобщи Telegram каналът „НЕ ЖДИ меня из Украины“ (Не чакай ме от Украйна), който поддържа списък на убити и изчезнали руски военнослужещи, а изданието SOTA го цитира на 7 септември. Няма публично достъпна информация за военна част, място или обстоятелства около смъртта му.

Последните 6 седмици се побират в няколко дати. В края на юли Москальов се свърза със своите абонати за първи път от дълго време и обяви, че е подписал договор с министерството. На 8 август той заминава за фронта. На 7 септември беше съобщено за смъртта му. Самият той не обясни защо е решил да замине.

SOTA съобщава, че до края на присъдата му са оставали 6 месеца. Договорът обаче не съкращава остатъка от наказанието. От март 2024 г. чл. 80.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда условно освобождаване от изтърпяването му още при подписването на договор за военна служба, а съдимостта се заличава едва при държавно отличие или при уволнение по здравословни причини, възраст или с края на военното време. Периодът на военна служба не се зачита като изтърпяване на присъдата: който напусне армията, преди да възникне някое от тези основания, трябва да се върне и да доизлежи остатъка. Юристи, коментирали закона още при приемането му, описаха този режим като служба до края на войната, а не като помилване.

Москальов и брат му Алексей, известен като „Шашик“, правеха стриймове, в които срещу пари поглъщаха големи количества храна и се разправяха грубо със своите недоброжелатели. Според SOTA през февруари 2022 г. Москальов се обадил в полицията със заплаха да взриви районното управление, ако не му дадат пари, след което бил задържан. След своето освобождаване се върнал към стриймовете.

Делото, което го вкара в колонията, започна през август 2024 г. Според описание на прокуратурата на Орловска област братята Москальови нападнали на публично място своя позната – стриймърката Вера Егоренкова, известна като „Голубка“, която работела като продавачка на местния пазар. Обиждали я грубо с нецензурни думи, а единият ѝ нанесъл поне два удара с бастун по ръката, докато нападението се излъчвало на живо в интернет. Няколко дни по-късно я срещнали в Градския парк, при което я нападнали за втори път, докато тяхна позната от Липецк снимала и излъчвала случващото се.

През същия месец, на 8 август 2024 г. руският президент Владимир Путин подписа закон, който включи треш-стриймовете като информация, чието разпространение е забранено, и предвиди онлайн предаването на престъпление като отегчаващо отговорността обстоятелство при 10 състава от Наказателния кодекс.

Съветският районен съд в Орел произнесе присъдата през август 2025 г.: 4 години лишаване от свобода в колония от общ режим по чл. 213, ал. 2 от Наказателния кодекс за хулиганство. Прокуратурата съобщи, че съдът е отчел повторността на престъпленията и публичната демонстрация на насилие в интернет. Неговата съучастничка, която снимала сцената, получи глоба от 700 000 рубли.

Делото срещу Алексей Москальов беше отделено в самостоятелно производство, а прокурорът поиска към него принудителни медицински мерки – т.е. задължително психиатрично лечение вместо наказание. На 17 октомври 2025 г. Орловският областен съд отхвърли жалбите и остави присъдата в сила.

Случаят получи широко внимание и покрай публикациите на Екатерина Мизулина, ръководителка на Лигата за безопасен интернет. През ноември 2024 г. тя съобщи, че в депортационен център е настанен блогърът Алексей Савкин, известен като „Хиккан“ – украински гражданин, когото НТВ определи като организатор на побоя и за когото телевизията твърди, че е платил за самата сцена. Братята по това време бяха в ареста.

Егоренкова също попадна в съдебната хроника. По време на пряко излъчване тя отправила ругатни към изображение на скулптурата „Родина-майка зове!“, заплюла го и го ударила с тениска. Съдът я призна за виновна в оскверняване на символ на руската воинска слава и ѝ наложи две години принудителен труд.

Осъждането по състава, по който Москальов получи присъдата си, не е пречка за сключване на договор с армията. Ограничението остава за тероризъм, диверсия, шпионаж, държавна измяна и посегателства към половата неприкосновеност на непълнолетни, а кръгът на останалите престъпления, при които договор е допустим, постепенно се разширява.

На 22 юли 2026 г. Държавната дума прие поправки на закона, които разшириха списъка с още 11 състава. Сред тях са участие в банда, участие в престъпно съобщество, организиране на незаконна миграция и контрабанда на наркотици и пари в брой. При обсъждането депутатите попитаха дали е отчетен опитът от вербуването на осъдени в ЧВК „Вагнер“ и организирания от нея бунт. Ръководството на Министерството на отбраната отговори от трибуната, че подобен сценарий няма да бъде допуснат.

Мащабът на вербуването се вижда ясно в отчетите на Федералната служба за изпълнение на наказанията. Директорът ѝ Аркадий Гостев съобщи, че към май 2026 г. в местата за лишаване от свобода има 282 000 души – най-ниският брой от началото на века. В края на 2021 г. те са били 465 000. Гостев свърза този спад с набирането на военнослужещи по договор.

Цената се измерва отделно. Доклад на Радио Свобода от 31 юли обобщава данни на „Медиазона“ за 26 069 загинали затворници за над 4 години война. Поименният списък на изданието към 17 юли съдържа 233 199 убити на руска страна. Това означава, че малко над 11% (близо 1 на 9 от установените загинали) са отишли на бойното поле от колония или следствен арест.

Първата вълна беше организирана от „Вагнер“ и лично от покойния лидер на групата Евгений Пригожин и обхвана 48 366 души, сочи общото преброяване на „Медиазона“ и BBC. Втората, която беше организирана от Министерство на отбраната, премина под името „Шторм Z“ и според „Важни истории“ е включила 28-29 хиляди души. В самите обяви за вербуване се посочва подготовка от 2-3 седмици.

Условията също са добре известни отдавна. От есента на 2023 г. проектът носи името „Шторм V“. Договорът е със срок една година, но указът за частична мобилизация на практика го прави безсрочен, а вербуваният от затвора не може да го прекрати и рискува ново наказание за самоволно напускане на частта. От 2025 г. еднократното федерално плащане при подписване не се полага на онези, които пристигат от колония. Така новобранецът от колония получава по-малко от човек, подписал договор извън затвора, и същевременно не може по собствено желание да прекрати службата си.

Механизмът, по който Москальов е стигнал от колонията до фронта, е описан както в съдебните актове, така и в закона. Човек, осъден за хулиганство след нападение, излъчвано на живо онлайн, е напуснал колонията през правния вход, който руската държава държи отворен за вербуване на затворници от 2022 г., и за около месец е стигнал до фронта.

Жена от Якутск към руските военнослужещи: „Вашата жертва не е нужна на никого".

🇷🇺 Софя Тюгалева, бивша съпруга на руски военнослужещ, обявен за безследно изчезнал на бойното поле в Украйна, публикува обръщение към руските войници в Instagram, в което заявява: „Вашата жертва не е нужна на никого.“

В записа тя цитира 17-годишната си дъщеря, според която „по-добре да беше влязъл в затвора, но поне щеше да е жив“. Бившият ѝ съпруг е заминал за фронта през май 2025 г. с обяснението, че „така ще бъде по-добре за всички“, и само няколко дни по-късно е изгубена връзка с него. Официално е признат за безследно изчезнал на 10 юли 2025 г.

По данни от нейните публикации и интервюта в регионални медии, Тюгалева отглежда сама три деца в Якутск – дъщеря на 17 години двама синове в начална училищна възраст и детска градина. Тя стопанисва малък магазин за играчки „Умняшка“, чиито обороти спадат след забраната за реклама в „забранени социални мрежи“ от 1 септември 2025 г. – ограничение, което принуди значителна част от руските малки бизнеси да мигрират към ВКонтакте и Telegram.

Бившият ѝ съпруг е основният източник на финансова подкрепа за децата. Преди заминаването той е казал на Тюгалева, че ще участва в бойна операция, по време на която ще бъде без връзка около един месец. Оттогава насам изпратените съобщения остават без отговор.

В обръщението си Тюгалева описва трите реакции на децата си. Дъщерята твърди, че би предпочела бащата да изтърпи присъда в затовра, но да остане жив. Средният син продължително отказва да гледа снимки на баща си и наскоро получава тежък пристъп на истерия, повтаряйки думите: „Имах си татко, имах си татко“. Най-малкият в детската градина наблюдава други бащи, които взимат децата си. „Надявам се това да бъде видяно от всеки, който мисли по същия начин. Вашата жертва не е нужна на никого“, споделя Тюгалева в края на записа.

Случаят се вписва в нарастващ поток публични обръщения от съпруги, сестри и майки на изчезнали и загинали руски военнослужещи. По данни на Координационния щаб по третирането на военнопленниците, между януари 2024 г. и септември 2025 г. платформата му „Хочу найти“ е получила близо 128 000 заявки от руски граждани за издирване на роднини. Над половината от заявките идват от съпруги и сестри, едва 1% – от бащи.

Според оценка на нидерландската военна разузнавателна служба MIVD от април 2026 г. безвъзвратни загуби на руската армия надхвърлят 1,2 милиона души, от които поне 500 000 убити. Преди около два месеца и половина изданието „Владивосток1“ публикува интервю с жена от Приморски край, чийто съпруг е обявен за дезертьор след изчезването си на 10 октомври 2025 г. Неговите роднини отхвърлят квалификацията, позовавайки се на тригодишна служба без дисциплинарни нарушения.

Системните последици за семействата се концентрират в няколко практически проблема. Декларирането на войник като „безследно изчезнал“ задържа обезщетенията до приключване на разследването, което в руската практика често отнема от шест месеца до две години. Определянето на статус „дезертьор“, дори без съдебна процедура, блокира социалните плащания към близките. Регионални омбудсмани в Якутия и други федерални субекти документират и случаи, при които деца от прекратени бракове на участници в т.нар. СВО губят част от правата си за наследство.

Тюгалева не отправя политически послания, не назовава поделение или направление. Обръщението ѝ се вписва в утвърдения за последните две години публичен жанр на „майки и съпруги срещу мобилизацията“, при който позицията не е срещу държавата, а срещу самата идея за „доброволно“ заминаване като начин за решаване на семейни и финансови проблеми.

Военните комисариати в Русия принуждават току-що уволнени наборници да заминат за фронта.

🇷🇺🪖 Служители на военни комисариати в Руската федерация прилагат методи на системна манипулация и оказване на психологически и административен натиск върху резервисти, завърнали се съвсем наскоро от наборна служба, с цел принудително сключване на договори за участие в активния боен резерв.

Случаят с Андрей Алексеевич Подоляко (роден на 12.06.2002 г.) показва нагледно практиката за експлоатация на правна неяснота веднага след уволнението от армията. При явяване за задължителна регистрация в запас, резервистът е информиран, че е включен в група от 200 души за „автоматично зачисляване“ в доброволческо звено БАРС (Бойният армейски резерв на страната). Представителите на комисариата са заявили, че този акт има силата на действащ договор и предполага повиквателна за активни военни действия в рамките на 30 дни, въпреки липсата на положен подпис от страна на гражданина.

Тази стратегия на администрацията се налага в отговор на продължаващата военна агресия срещу Украйна и острата нужда от попълване на колосалните загуби в жива сила без официално обявяване на следваща вълна на масовата мобилизация. Системата БАРС, създадена за поддържане на подготвен резерв чрез доброволни договори, се използва като инструмент за „тиха“ мобилизация на обучени кадри. Техническата специфика на БАРС изисква изрично съгласие от лицето с личния му подпис, което превръща твърденията за „автоматично записване“ юридически несъстоятелни. Въпреки това, институционалният натиск започва още в поделенията, където според свидетелства на военнослужещи и правозащитни организации, наборниците са подлагани на денонощна агитация за преминаване към професионална служба, като в много случаи само малък процент успяват да завършат службата си без подписан договор.

Юридическите консултации с правозащитни групи потвърждават, че действията на военните комисариати целят да поставят младите мъже в състояние на депресия и психологическа безизходица с внушението, че процесът е необратим и служебно предрешен. С използване на конкретни цифри за мащабност (групи от 200 души) и фиксирани срокове, държавните органи сломяват волята за съпротива при фактическото полагане на подпис върху договорни документи впоследствие. Тези методи заобикалят стандартните законови процедури и превръщат доброволния принцип на звеното в своеобразно оръжие за окомплектоване на частите в зоната на активни бойни действия, използвайки юридически блъф за постигане на мобилизационни цели.

Случаят с Подоляко показва, че опитите за привличане на личен състав продължават интензивно в страната с манипулативно представяне на процедурите. Липсата на официален подпис при декларирано „автоматично записване“ позволява на държавата да държи резервистите в постоянна готовност, без да поема незабавни финансови и социални ангажименти, полагащи се по закон при надлежно сключен договор. Този подход води до дълбока ерозия на правната сигурност сред подлежащото на мобилизация население в руските региони и сигнализира за критичен недостиг на реални доброволци за нуждите на въоръжените сили.

Броят на желаещите да се сражават в Украйна от Московска област е намалял пет пъти.

🇷🇺 Броят на руснаците, решили да сключат договори в московските наборни центрове, за да се сражават във войната срещу Украйна, е намалял пет пъти от своя пик в края миналото лято, съобщи независимото руско издание Вёрстка на 29 януари.

Ежедневният брой записали се доброволци достигна своя връх малко след началото на украинската офанзива срещу Курска област и въвеждането на еднократно плащане от 1,9 милиона рубли (19 200 долара) малко преди това.

Оттогава ежедневният брой кандидати наброява около 40, което е петкратно намаление, съобщи Вёрстка, позовавайки се на свои източници в кметството на Москва.

„През август едва успявахме да се справим. Хората идваха масово, по 200-250 души на ден“, сподели източникът и добави: „Както парите, така и навлизането на украинските въоръжени сили в района на Курск изиграха роля. Сега интересът е падна до минимални нива.“

Освен това изданието съобщава, че съставът на кандидатите се е променил и в момента половината от тях са чужденци от африкански, азиатски и китайски произход, които се опитват да си изкарат допълнителни пари, или руснаци, разследвани по наказателни дела.

В момента руската армия понася ежедневни загуби на бойното поле в размер на 1500-1750 души, включително мъртви, ранени и пленени, докато продължава своето настъпление източна Украйна.

Русия бързо напредна в Донецка област на Украйна в края на 2024 г., постигайки оперативни значителни успехи близо до Торецк, Часов Яр и Купянск, както и на собствена територия в Курска област.

Голям пробив обаче изглежда малко вероятен от страна на Русия, като се имат предвид нейните разтегнати ресурси, каза върховният командващ съюзническите сили на НАТО по-рано този месец.

Новобранците в руската армия са все по-възрастни и по-малко способни мъже

Новобранец преминава бойна подготовка на полигон в Ростовска област, 4 октомври 2024 г.
📸 Снимка: Sergey Pivovarov/Reuters

🇷🇺 Руската армия вижда приток на по-възрастни войници на договор, които до голяма степен се смятат за вредни за нейните военни усилия в Украйна, съобщи в сряда разследващото издание Вёрстка, като се позова на анонимни източници от армията и държавните институции.

Доброволците на възраст 45 и повече години съставляват половината от новобранците в Москва, според информация на високопоставен източник от кметството. Средната възраст на новобранците се е повишила от 40 в началото на годината до около 50, посочи друг общински служител в руската столица.

„Всички са болни. Болят ги краката, болят ги главите и са бавни“, заяви руски войник, воюващ в Украйна. Въоръжените сили на Русия започнаха да провеждат мащабна кампания за насърчаване на службата по договор от пролетта на 2023 г.

През последните месеци регионалните и федералните власти предложиха нарастващи финансови и други стимули за укрепване редиците на армията в Украйна, без необходимостта от политически рискованото решение за нова мобилизация.

Докладът на Вьорстка за застаряващите военнослужещи в армията отчасти е потвърден от руската служба на BBC и проучването на независимия новинарски уебсайт Медиазона за потвърдения брой на загиналите в Русия.

Изданията идентифицираха 2475 войници доброволци на възраст над 45 години, които са загинали в Украйна досега тази година – цифра, която е половината от общия брой на загиналите в Русия през 2024 г.