Треш-стриймърът Москальов е загинал на фронта месец след излизането си от колонията

🇷🇺⚰️ Треш-стриймърът Максим Москальов, известен в руския онлайн пространство като „Орловският огър“ – препратка към митично създание от европейския фолклор – е загинал на фронта около месец след като е напуснал затворническа колония, за да подпише договор с Министерството на отбраната. Това съобщи Telegram каналът „НЕ ЖДИ меня из Украины“ (Не чакай ме от Украйна), който поддържа списък на убити и изчезнали руски военнослужещи, а изданието SOTA го цитира на 7 септември. Няма публично достъпна информация за военна част, място или обстоятелства около смъртта му.

Последните 6 седмици се побират в няколко дати. В края на юли Москальов се свърза със своите абонати за първи път от дълго време и обяви, че е подписал договор с министерството. На 8 август той заминава за фронта. На 7 септември беше съобщено за смъртта му. Самият той не обясни защо е решил да замине.

SOTA съобщава, че до края на присъдата му са оставали 6 месеца. Договорът обаче не съкращава остатъка от наказанието. От март 2024 г. чл. 80.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда условно освобождаване от изтърпяването му още при подписването на договор за военна служба, а съдимостта се заличава едва при държавно отличие или при уволнение по здравословни причини, възраст или с края на военното време. Периодът на военна служба не се зачита като изтърпяване на присъдата: който напусне армията, преди да възникне някое от тези основания, трябва да се върне и да доизлежи остатъка. Юристи, коментирали закона още при приемането му, описаха този режим като служба до края на войната, а не като помилване.

Москальов и брат му Алексей, известен като „Шашик“, правеха стриймове, в които срещу пари поглъщаха големи количества храна и се разправяха грубо със своите недоброжелатели. Според SOTA през февруари 2022 г. Москальов се обадил в полицията със заплаха да взриви районното управление, ако не му дадат пари, след което бил задържан. След своето освобождаване се върнал към стриймовете.

Делото, което го вкара в колонията, започна през август 2024 г. Според описание на прокуратурата на Орловска област братята Москальови нападнали на публично място своя позната – стриймърката Вера Егоренкова, известна като „Голубка“, която работела като продавачка на местния пазар. Обиждали я грубо с нецензурни думи, а единият ѝ нанесъл поне два удара с бастун по ръката, докато нападението се излъчвало на живо в интернет. Няколко дни по-късно я срещнали в Градския парк, при което я нападнали за втори път, докато тяхна позната от Липецк снимала и излъчвала случващото се.

През същия месец, на 8 август 2024 г. руският президент Владимир Путин подписа закон, който включи треш-стриймовете като информация, чието разпространение е забранено, и предвиди онлайн предаването на престъпление като отегчаващо отговорността обстоятелство при 10 състава от Наказателния кодекс.

Съветският районен съд в Орел произнесе присъдата през август 2025 г.: 4 години лишаване от свобода в колония от общ режим по чл. 213, ал. 2 от Наказателния кодекс за хулиганство. Прокуратурата съобщи, че съдът е отчел повторността на престъпленията и публичната демонстрация на насилие в интернет. Неговата съучастничка, която снимала сцената, получи глоба от 700 000 рубли.

Делото срещу Алексей Москальов беше отделено в самостоятелно производство, а прокурорът поиска към него принудителни медицински мерки – т.е. задължително психиатрично лечение вместо наказание. На 17 октомври 2025 г. Орловският областен съд отхвърли жалбите и остави присъдата в сила.

Случаят получи широко внимание и покрай публикациите на Екатерина Мизулина, ръководителка на Лигата за безопасен интернет. През ноември 2024 г. тя съобщи, че в депортационен център е настанен блогърът Алексей Савкин, известен като „Хиккан“ – украински гражданин, когото НТВ определи като организатор на побоя и за когото телевизията твърди, че е платил за самата сцена. Братята по това време бяха в ареста.

Егоренкова също попадна в съдебната хроника. По време на пряко излъчване тя отправила ругатни към изображение на скулптурата „Родина-майка зове!“, заплюла го и го ударила с тениска. Съдът я призна за виновна в оскверняване на символ на руската воинска слава и ѝ наложи две години принудителен труд.

Осъждането по състава, по който Москальов получи присъдата си, не е пречка за сключване на договор с армията. Ограничението остава за тероризъм, диверсия, шпионаж, държавна измяна и посегателства към половата неприкосновеност на непълнолетни, а кръгът на останалите престъпления, при които договор е допустим, постепенно се разширява.

На 22 юли 2026 г. Държавната дума прие поправки на закона, които разшириха списъка с още 11 състава. Сред тях са участие в банда, участие в престъпно съобщество, организиране на незаконна миграция и контрабанда на наркотици и пари в брой. При обсъждането депутатите попитаха дали е отчетен опитът от вербуването на осъдени в ЧВК „Вагнер“ и организирания от нея бунт. Ръководството на Министерството на отбраната отговори от трибуната, че подобен сценарий няма да бъде допуснат.

Мащабът на вербуването се вижда ясно в отчетите на Федералната служба за изпълнение на наказанията. Директорът ѝ Аркадий Гостев съобщи, че към май 2026 г. в местата за лишаване от свобода има 282 000 души – най-ниският брой от началото на века. В края на 2021 г. те са били 465 000. Гостев свърза този спад с набирането на военнослужещи по договор.

Цената се измерва отделно. Доклад на Радио Свобода от 31 юли обобщава данни на „Медиазона“ за 26 069 загинали затворници за над 4 години война. Поименният списък на изданието към 17 юли съдържа 233 199 убити на руска страна. Това означава, че малко над 11% (близо 1 на 9 от установените загинали) са отишли на бойното поле от колония или следствен арест.

Първата вълна беше организирана от „Вагнер“ и лично от покойния лидер на групата Евгений Пригожин и обхвана 48 366 души, сочи общото преброяване на „Медиазона“ и BBC. Втората, която беше организирана от Министерство на отбраната, премина под името „Шторм Z“ и според „Важни истории“ е включила 28-29 хиляди души. В самите обяви за вербуване се посочва подготовка от 2-3 седмици.

Условията също са добре известни отдавна. От есента на 2023 г. проектът носи името „Шторм V“. Договорът е със срок една година, но указът за частична мобилизация на практика го прави безсрочен, а вербуваният от затвора не може да го прекрати и рискува ново наказание за самоволно напускане на частта. От 2025 г. еднократното федерално плащане при подписване не се полага на онези, които пристигат от колония. Така новобранецът от колония получава по-малко от човек, подписал договор извън затвора, и същевременно не може по собствено желание да прекрати службата си.

Механизмът, по който Москальов е стигнал от колонията до фронта, е описан както в съдебните актове, така и в закона. Човек, осъден за хулиганство след нападение, излъчвано на живо онлайн, е напуснал колонията през правния вход, който руската държава държи отворен за вербуване на затворници от 2022 г., и за около месец е стигнал до фронта.

Жена от Якутск към руските военнослужещи: „Вашата жертва не е нужна на никого".

🇷🇺 Софя Тюгалева, бивша съпруга на руски военнослужещ, обявен за безследно изчезнал на бойното поле в Украйна, публикува обръщение към руските войници в Instagram, в което заявява: „Вашата жертва не е нужна на никого.“

В записа тя цитира 17-годишната си дъщеря, според която „по-добре да беше влязъл в затвора, но поне щеше да е жив“. Бившият ѝ съпруг е заминал за фронта през май 2025 г. с обяснението, че „така ще бъде по-добре за всички“, и само няколко дни по-късно е изгубена връзка с него. Официално е признат за безследно изчезнал на 10 юли 2025 г.

По данни от нейните публикации и интервюта в регионални медии, Тюгалева отглежда сама три деца в Якутск – дъщеря на 17 години двама синове в начална училищна възраст и детска градина. Тя стопанисва малък магазин за играчки „Умняшка“, чиито обороти спадат след забраната за реклама в „забранени социални мрежи“ от 1 септември 2025 г. – ограничение, което принуди значителна част от руските малки бизнеси да мигрират към ВКонтакте и Telegram.

Бившият ѝ съпруг е основният източник на финансова подкрепа за децата. Преди заминаването той е казал на Тюгалева, че ще участва в бойна операция, по време на която ще бъде без връзка около един месец. Оттогава насам изпратените съобщения остават без отговор.

В обръщението си Тюгалева описва трите реакции на децата си. Дъщерята твърди, че би предпочела бащата да изтърпи присъда в затовра, но да остане жив. Средният син продължително отказва да гледа снимки на баща си и наскоро получава тежък пристъп на истерия, повтаряйки думите: „Имах си татко, имах си татко“. Най-малкият в детската градина наблюдава други бащи, които взимат децата си. „Надявам се това да бъде видяно от всеки, който мисли по същия начин. Вашата жертва не е нужна на никого“, споделя Тюгалева в края на записа.

Случаят се вписва в нарастващ поток публични обръщения от съпруги, сестри и майки на изчезнали и загинали руски военнослужещи. По данни на Координационния щаб по третирането на военнопленниците, между януари 2024 г. и септември 2025 г. платформата му „Хочу найти“ е получила близо 128 000 заявки от руски граждани за издирване на роднини. Над половината от заявките идват от съпруги и сестри, едва 1% – от бащи.

Според оценка на нидерландската военна разузнавателна служба MIVD от април 2026 г. безвъзвратни загуби на руската армия надхвърлят 1,2 милиона души, от които поне 500 000 убити. Преди около два месеца и половина изданието „Владивосток1“ публикува интервю с жена от Приморски край, чийто съпруг е обявен за дезертьор след изчезването си на 10 октомври 2025 г. Неговите роднини отхвърлят квалификацията, позовавайки се на тригодишна служба без дисциплинарни нарушения.

Системните последици за семействата се концентрират в няколко практически проблема. Декларирането на войник като „безследно изчезнал“ задържа обезщетенията до приключване на разследването, което в руската практика често отнема от шест месеца до две години. Определянето на статус „дезертьор“, дори без съдебна процедура, блокира социалните плащания към близките. Регионални омбудсмани в Якутия и други федерални субекти документират и случаи, при които деца от прекратени бракове на участници в т.нар. СВО губят част от правата си за наследство.

Тюгалева не отправя политически послания, не назовава поделение или направление. Обръщението ѝ се вписва в утвърдения за последните две години публичен жанр на „майки и съпруги срещу мобилизацията“, при който позицията не е срещу държавата, а срещу самата идея за „доброволно“ заминаване като начин за решаване на семейни и финансови проблеми.

Военните комисариати в Русия принуждават току-що уволнени наборници да заминат за фронта.

🇷🇺🪖 Служители на военни комисариати в Руската федерация прилагат методи на системна манипулация и оказване на психологически и административен натиск върху резервисти, завърнали се съвсем наскоро от наборна служба, с цел принудително сключване на договори за участие в активния боен резерв.

Случаят с Андрей Алексеевич Подоляко (роден на 12.06.2002 г.) показва нагледно практиката за експлоатация на правна неяснота веднага след уволнението от армията. При явяване за задължителна регистрация в запас, резервистът е информиран, че е включен в група от 200 души за „автоматично зачисляване“ в доброволческо звено БАРС (Бойният армейски резерв на страната). Представителите на комисариата са заявили, че този акт има силата на действащ договор и предполага повиквателна за активни военни действия в рамките на 30 дни, въпреки липсата на положен подпис от страна на гражданина.

Тази стратегия на администрацията се налага в отговор на продължаващата военна агресия срещу Украйна и острата нужда от попълване на колосалните загуби в жива сила без официално обявяване на следваща вълна на масовата мобилизация. Системата БАРС, създадена за поддържане на подготвен резерв чрез доброволни договори, се използва като инструмент за „тиха“ мобилизация на обучени кадри. Техническата специфика на БАРС изисква изрично съгласие от лицето с личния му подпис, което превръща твърденията за „автоматично записване“ юридически несъстоятелни. Въпреки това, институционалният натиск започва още в поделенията, където според свидетелства на военнослужещи и правозащитни организации, наборниците са подлагани на денонощна агитация за преминаване към професионална служба, като в много случаи само малък процент успяват да завършат службата си без подписан договор.

Юридическите консултации с правозащитни групи потвърждават, че действията на военните комисариати целят да поставят младите мъже в състояние на депресия и психологическа безизходица с внушението, че процесът е необратим и служебно предрешен. С използване на конкретни цифри за мащабност (групи от 200 души) и фиксирани срокове, държавните органи сломяват волята за съпротива при фактическото полагане на подпис върху договорни документи впоследствие. Тези методи заобикалят стандартните законови процедури и превръщат доброволния принцип на звеното в своеобразно оръжие за окомплектоване на частите в зоната на активни бойни действия, използвайки юридически блъф за постигане на мобилизационни цели.

Случаят с Подоляко показва, че опитите за привличане на личен състав продължават интензивно в страната с манипулативно представяне на процедурите. Липсата на официален подпис при декларирано „автоматично записване“ позволява на държавата да държи резервистите в постоянна готовност, без да поема незабавни финансови и социални ангажименти, полагащи се по закон при надлежно сключен договор. Този подход води до дълбока ерозия на правната сигурност сред подлежащото на мобилизация население в руските региони и сигнализира за критичен недостиг на реални доброволци за нуждите на въоръжените сили.

Броят на желаещите да се сражават в Украйна от Московска област е намалял пет пъти.

🇷🇺 Броят на руснаците, решили да сключат договори в московските наборни центрове, за да се сражават във войната срещу Украйна, е намалял пет пъти от своя пик в края миналото лято, съобщи независимото руско издание Вёрстка на 29 януари.

Ежедневният брой записали се доброволци достигна своя връх малко след началото на украинската офанзива срещу Курска област и въвеждането на еднократно плащане от 1,9 милиона рубли (19 200 долара) малко преди това.

Оттогава ежедневният брой кандидати наброява около 40, което е петкратно намаление, съобщи Вёрстка, позовавайки се на свои източници в кметството на Москва.

„През август едва успявахме да се справим. Хората идваха масово, по 200-250 души на ден“, сподели източникът и добави: „Както парите, така и навлизането на украинските въоръжени сили в района на Курск изиграха роля. Сега интересът е падна до минимални нива.“

Освен това изданието съобщава, че съставът на кандидатите се е променил и в момента половината от тях са чужденци от африкански, азиатски и китайски произход, които се опитват да си изкарат допълнителни пари, или руснаци, разследвани по наказателни дела.

В момента руската армия понася ежедневни загуби на бойното поле в размер на 1500-1750 души, включително мъртви, ранени и пленени, докато продължава своето настъпление източна Украйна.

Русия бързо напредна в Донецка област на Украйна в края на 2024 г., постигайки оперативни значителни успехи близо до Торецк, Часов Яр и Купянск, както и на собствена територия в Курска област.

Голям пробив обаче изглежда малко вероятен от страна на Русия, като се имат предвид нейните разтегнати ресурси, каза върховният командващ съюзническите сили на НАТО по-рано този месец.

Новобранците в руската армия са все по-възрастни и по-малко способни мъже

Новобранец преминава бойна подготовка на полигон в Ростовска област, 4 октомври 2024 г.
📸 Снимка: Sergey Pivovarov/Reuters

🇷🇺 Руската армия вижда приток на по-възрастни войници на договор, които до голяма степен се смятат за вредни за нейните военни усилия в Украйна, съобщи в сряда разследващото издание Вёрстка, като се позова на анонимни източници от армията и държавните институции.

Доброволците на възраст 45 и повече години съставляват половината от новобранците в Москва, според информация на високопоставен източник от кметството. Средната възраст на новобранците се е повишила от 40 в началото на годината до около 50, посочи друг общински служител в руската столица.

„Всички са болни. Болят ги краката, болят ги главите и са бавни“, заяви руски войник, воюващ в Украйна. Въоръжените сили на Русия започнаха да провеждат мащабна кампания за насърчаване на службата по договор от пролетта на 2023 г.

През последните месеци регионалните и федералните власти предложиха нарастващи финансови и други стимули за укрепване редиците на армията в Украйна, без необходимостта от политически рискованото решение за нова мобилизация.

Докладът на Вьорстка за застаряващите военнослужещи в армията отчасти е потвърден от руската служба на BBC и проучването на независимия новинарски уебсайт Медиазона за потвърдения брой на загиналите в Русия.

Изданията идентифицираха 2475 войници доброволци на възраст над 45 години, които са загинали в Украйна досега тази година – цифра, която е половината от общия брой на загиналите в Русия през 2024 г.