Украйна показа пусковата на „Корал“, но зимата пак ще иска Patriot

🇺🇦 Украйна показа за първи път самоходна пускова установка на зенитно-ракетния комплекс „Корал“ – първата собствена разработка, замислена за прехващане на балистични ракети. Установката върху шаси Tatra е част от украинската експозиция на изложението MSPO в Келце, Полша, провеждано от 8 до 11 септември, а държавният концерн „Укроборонпром“ публикува и снимка от пуск на ракета.

Според наличните данни обаче ракетата е технологично по-близка до по-старата концепция Patriot PAC-2, отколкото до PAC-3 – прехващача, на който Украйна разчита срещу най-трудните маневриращи балистични цели като руските ракети от ОТРК „Искандер-М“. Това е оценката на Иван Киричевски, оръжеен експерт в Defense Express и военнослужещ в 413-и полк „Рейд“ на Силите за безпилотни системи. Той я изложи на 8 септември в собствения си YouTube канал. Оценката му има две страни: „Корал“ е добра новина за Киев, но независимо от него тази зима страната ще продължи да се нуждае от прехващачи за Patriot.

Киричевски основава анализа си на публикуваните снимки и таблицата с технически характеристики от изложението. Ракетата тежи 450 кг, носи бойна част от 36 кг и е дълга 4,8 метра. Насочването е комбинирано: инерциална система в началната фаза, радиокомандна корекция в средния участък на полета и активна радарна глава за самонасочване в крайната.

Спрямо макета, показан през 2021 г. на киевското изложение „Зброя та безпека“, масата на ракетата е нараснала с 50%. Тогава конструкторското бюро „Луч“ посочваше тегло от 300 кг и 25 кг бойна част, а заявеният обсег беше до 30 км при максимална височина на поразяване 10 км. Сегашният обсег и таванът на действие не са обявени – обстоятелство, което Defense Express също отбелязва.

Ключовата разлика между PAC-2 и PAC-3 е в начина на поразяване на целта. PAC-3 унищожава балистичната ракета чрез директен кинетичен удар. За да извършва много резки корекции непосредствено преди прехвата, ракетата използва газодинамична система за управление с малки реактивни двигатели в предната част на корпуса.

PAC-2, и по-конкретно вариантът GEM-T, използва различен принцип: бойната част се взривява в близост до целта и я поразява чрез осколъчния ефект. Подобен подход е ефективен срещу самолети, крилати ракети и по-малко сложни балистични цели, но според Киричевски е значително по-несигурен срещу 9М723 на комплекса „Искандер-М“ и срещу „Кинжал“, които могат да маневрират в крайната фаза на полета и са сред най-трудните цели за украинската противовъздушна и противоракетна отбрана.

Именно от видимите конструктивни особености Киричевски прави извода, че „Корал“ е по-близък до тази концепция. На публикуваните изображения той не вижда газодинамична система, която да позволява толкова резки корекции в последната фаза на прехвата, а 36-килограмовата бойна част също сочи към различен принцип на поразяване от кинетичния PAC-3. В отделен анализ Defense Express стига до сходен извод и поставя „Корал“ по-близо до PAC-2 GEM-T. Като най-близък американски аналог по концепция изданието посочва новия и по-евтин PAC-3 ACE, който също не използва газодинамично управление.

Киричевски обаче не смята това за недостатък, който обезсмисля проекта. „Намираме се в ситуация, в която не ни трябват просто средства за противодействие на балистични ракети, а средства поне на някакво технологично ниво“, казва той. И добавя: „По-добре да създадем собствен аналог на Patriot, макар и не толкова съвършен, отколкото да зависим изцяло от това дали и кога ще пристигат външни доставки на западни противобалистични системи.“

Зад този аргумент стои аритметиката на дефицита. По оценка на Defense Express от август над 100 от руските ракети, изстрелвани всеки месец, са балистични или високоскоростни и изискват прехващачи от класа на Patriot, докато световното производство на такива ракети е около 50–60 броя месечно за всички клиенти.

Нощта срещу 5 август показа как изглежда този недостиг на практика: от 24 балистични ракети украинската ПВО не свали нито една, а загинаха най-малко 17 души. Зеленски заяви, че доставките на прехващачи за Украйна през 2026 г. са три пъти по-малки от тези през предходната година. При подобно съотношение всеки украински прехващач, способен да поеме част от по-малко сложните цели, би позволил скъпите PAC-3 да бъдат запазени за прехватите, при които техните възможности са най-необходими.

Цената допълнително подсилва този аргумент, макар че посочената от Киричевски стойност е по-висока от официалните данни. Той говори за около 10 млн. долара за един PAC-3 при износ и отбелязва, че при темпа на изразходване по време на войната около Иран дори американската армия смята ракетата за скъпа.

Бюджетните документи на американската армия сочат около 4 млн. долара за един PAC-3 MSE, докато пълните пакети с транспортно-пускови контейнери, гаранционно обслужване и логистика достигат 6,25–7 млн. долара. Посоката на аргумента не зависи от точната цена: през април Пентагонът и Lockheed Martin подписаха договор за 4,7 млрд. долара и рамково споразумение за увеличаване на производството от 600 на 2000 ракети годишно в рамките на 7 години, тъй като прехващачите се изразходват по-бързо, отколкото могат да бъдат произведени.

Оттук идва и предпазливостта на Киричевски за близките месеци. „Корал“ все още не е минал изпитания срещу руска балистична ракета и няма публикуван тест, който да показва подобно прехващане. Затова заявените му противобалистични способности засега остават недоказани.

По собствените му думи оценката на този етап е по-скоро надежда: комплексът да бъде изпробван срещу руска балистична ракета в експериментален режим и така да потвърди заявените си възможности. Второто ограничение е индустриално. Прекъсванията на електрозахранването в предприятията, които произвеждат ракетата, могат да забавят серийното производство, а именно през зимата руските удари по украинската енергийна инфраструктура са най-интензивни. Затова, подчертава Киричевски, „все пак ни трябва самият Patriot“ – и то още тази зима.

Пътят дотук е сравнително бърз за оръжие от този клас. Конструкторското бюро „Луч“ започва работа по „Корал“ през 2016 г., показва макета през 2021 г., а през 2026 г. вече представя пускова установка с ракета. Това са 10 години от началото на разработката до изделие в сегашния му вид – темп, определян като много добър от Киричевски.

Комплексът е замислен да заеме междинен сегмент в украинската ПВО – между системите с обсег до 10 км и тези с обсег над 100 км.

Успоредно с „Корал“ се развива и второ направление – този път частно и с европейски партньори. На 10 юли Зеленски представи в Киев проекта „Фрея“ – украинска противобалистична система, замислена като по-евтина и подходяща за по-масово производство алтернатива със способности за прехващане на балистични цели, съпоставими по предназначение с Patriot.

Разработчик е Fire Point, компанията зад крилатата ракета „Фламинго“, а прехващачът носи означението FP-7.x. 3 дни по-късно в Париж 9 европейски държави, сред които Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство, се обединиха в противобалистична коалиция около проекта. Германски и френски компании трябва да участват в разработването на радарния компонент и системата за командване и управление.

Целта е цената да бъде около 700 000 долара на изстрел срещу около 3,8 млн. долара за PAC-3, а първото прехващане на балистична ракета е планирано до края на 2027 г. Самият Зеленски очерта ограниченията: Украйна може да изгради подобна система и сама, но това би отнело години, защото цялостният комплекс изисква не само ракета и пускова установка, но също така радари, системи за командване и управление и редица други компоненти.

„Корал“ и „Фрея“ по-скоро се допълват, отколкото се конкурират, защото се намират в различни времеви хоризонти. „Корал“ е държавен проект, който вече разполага с ракета и пускова установка, но все още няма доказано прехващане на балистична ракета. „Фрея“ е частна разработка с международна коалиция и европейски партньори по радара и командването, но първото ѝ балистично прехващане се очаква чак през 2027 г.

Нито една от двете системи не променя уравнението за тази зима. Най-силното доказателство, че „Корал“ е повече от резервен вариант, би било успешно и публично потвърдено прехващане на балистична заплаха през следващите месеци, последвано от договор за серийно производство. Обратно, липсата на публични данни за такива изпитания до пролетта, при запазване на вноса на PAC-3 на сходни нива, би дала признак, че очакванията към проекта да бъдат понижени.

Дотогава украинската ПВО остава зависима от ограничените външни доставки на ракети, а собственият ѝ отговор на „Искандер“ засега стои на изложението в Келце, а не на бойна позиция.

„Безмер“ влезе в иранските оценки за цели, София вдигна охраната

🇧🇬🛩️🇮🇷 Иранското командване е оценявало възможни удари по американски военни цели в държави от Югоизточна Европа, сред които България. През юли София разреши на самолети цистерни на ВВС на САЩ да оперират от авиобаза „Безмер“. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на двама души, близки до режима в Техеран. Часове по-късно българските власти обявиха, че мерките за сигурност около базата са засилени, а министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че няма пряка заплаха за националната сигурност.

Разглежданите сценарии не се ограничават до България. Единият от събеседниците на изданието посочва и Кипър, където през март ударен дрон порази британската суверенна база „Акротири“. Западни официални лица тогава допуснаха, че машината е била иранска, но е изстреляна от регионални съюзници на Техеран, вероятно ливанската Хизбула, а не от самия Иран. Отделно въоръжените сили на Ислямската република са проучвали възможността за нападение срещу подводните оптични кабели в Ормузкия проток.

Според източниците условието за такъв отговор е конкретно: американският президент Доналд Тръмп да изпълни заканата си да нанася удари по иранска инфраструктура. През юли той обяви, че ще унищожава по един мост или електрическа централа в Иран при всяко нападение срещу кораб в Ормуз. „Ако САЩ отидат твърде далеч, Иран ще се защити на всяка цена, ще излезе извън региона и ще удари и Европа“, каза втори събеседник пред Financial Times.

На 22 юли Народното събрание одобри временно разполагане със 136 гласа „за“ и 13 „против“. Решението допуска до 8 самолета KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ и до 250 американски военнослужещи да бъдат разположени в „Безмер“ от 24 юли до 1 октомври в подкрепа на операциите на САЩ в Близкия изток. Първите два самолета кацнаха на 31 юли.

KC-135 не носи въоръжение, а гориво, с което увеличава бойния радиус на зарежданите във въздуха изтребители и бомбардировачи. Още преди вота иранското посолство в София връчи протестна нота, а говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей предупреди, че всяка дейност, улесняваща американски нападения срещу страната му, ще бъде считана за съучастие в агресия. През същия месец Революционната гвардия отправи подобно предупреждение към Лондон заради използването на британски бази от САЩ: „Всяка база, използвана за атака срещу иранска територия, ще бъде считана за законна цел.“

Институционалният отговор в сряда беше двупосочен: засилени превантивни мерки, но без официално повишаване на оценката за непосредствен риск. Вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че мерките около авиобаза „Безмер“ са съгласувани с Министерство на отбраната по указание на премиера и са разчетени за „много по-високо ниво на заплаха от онова, което сочи наличната информация“. Стоянов повтори, че пряка заплаха не е установена. От НАТО отделно заявиха, че алиансът е готов да реагира и ще предприеме нужното за защитата на своите членове.

ГЕРБ поиска правителството да информира парламента за реалното ниво на риска и да извика иранския посланик за обяснения. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обвини кабинета, че въвлича страната във война, а Николай Денков описа подхода във външната политика като неумел. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че управляващите разрушават българския суверенитет. Разполагането предизвика и протести: на 24 юли в Ямбол и на 30 юли пред самата авиобаза се събраха местни жители заедно с хора от София, Пловдив и Сливен.

Специалистите, цитирани от Financial Times, оценяват военната заплаха по-сдържано. Сидхарт Каушал от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) в Лондон я определя като „реална, но ограничена“. Според него Иран може да използва балистични ракети със среден обсег, включително от серията „Шахаб“, срещу американски цели в Южна и Югоизточна Европа. На големи разстояния обаче трудно биха нанесли сериозни поражения, а системите с по-голям обсег биха могли да достигнат тези райони само с намален боен товар, което допълнително би ограничило ефекта.

Каушал смята, че за Иран би било по-изгодно да действа чрез подкрепяни от него групировки, сред които шиитските милиции в Ирак, Хизбула и Ансар Аллах (хутите). Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) посочва и друго ограничение. Опитите срещу Диего Гарсия през тази година показват, че Иран разполага с оръжия с обсег над 2000 км, но остава неясно колко такива системи притежава. Освен това с увеличаването на дистанцията точността намалява.

Техническото предизвикателство личи и от разстоянията. По права линия до Ямболско има около 1600 км от северозападния край на Иран, около 2000 км от Керманшах и близо 2300 км от Техеран. През март при четири отделни атаки противоракетната отбрана на НАТО прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран към въздушното пространство на Турция, и нито една не падна на територията на страната. Ракетите, насочени към съвместната американско-британска база Диего Гарсия, разположена на около 4000 км от Иран, също не достигнаха целта си.

Събеседниците на Financial Times в Техеран обаче посочват и противоположен пример. Според тях ударът по американската база в Йордания през юли, при който загинаха трима военнослужещи, е най-точния удар, извършван досега от Иран на подобна дистанция. „Това беше и послание към Европа: тя би могла да получи ракети, така че да знае къде да застане в тази война“, каза първият източник.

Твърдолинейният курс на Техеран има конкретна предистория. Меморандумът, постигнат между Вашингтон и Техеран през юни, се разпадна през юли, след като Иран нападна кораби в Ормузкия проток. Последваха взаимни обвинения в нарушения, ответни атаки и подновяване на морската блокада на пристанища в Иран. Крайният срок за постигане на споразумение изтече на 17 август, а на следващия ден Доналд Тръмп заяви, че няма „провеждани или насрочени разговори“ с Техеран и че ще разчита на икономическия натиск и блокадата.

През миналата седмица върховният лидер аятолах Моджтаба Хаменей назначи хардлайнери на ключови постове в апарата за сигурност. Сред тях е бившият командващ Революционната гвардия Мохсен Резаи, който оглави Върховния съвет за национална сигурност. Ирански анализатори тълкуват промяната като опит за изтласкване на главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. „Посланието е: не се ядосвай, защото аз съм по-луд от теб“, обобщи вторият събеседник.

Недостатъците в собствената отбрана на България вече наложиха търсенето на съюзническа помощ. След заседание на Съвета по сигурността в София на 5 март поискахме подкрепа, а Гърция разположи батарея Patriot край Дидимотихо, близо до българската граница, за защита на обекти от критична инфраструктура по Черноморието. На 19 май Атина изтегли системата, обяснявайки хода с промяната в геополитическите условия.

В сряда гръцкото министерство на отбраната съобщи, че още веднъж разглежда вариантите за съдействие, ако София отправи искане и то бъде одобрено от Правителствения съвет за национална сигурност и външна политика в Атина. 4 гръцки изтребителя F-16 и 1 фрегата остават в района. Румъния допусна американски самолети цистерни в базите „Михаил Когълничану“ и „Къмпия Турзий“ още през март, а комплексът Aegis Ashore в Девеселу първоначално беше изграден именно за защита на Европа от балистични заплахи, идващи от Близкия изток.

Оценяването на възможни цели не е равнозначно на заповед за удар. По-вероятно е да става въпрос за резервен сценарий и възпиращо послание, а не за непосредствено готвен удар. Три различни признака подкрепят този прочит: събеседниците определят удара в Йордания като послание; Каушал смята атаките на съюзнически групировки за по-изгоден инструмент; а прехващанията над Турция и провалът при Диего Гарсия показват ограниченията и несигурната надеждност на иранските далекобойни способности.

Мъск отказа Starlink за украински удари в дълбочината на Русия

🇺🇸🛰️🇺🇦 Илън Мъск е отказал на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) достъп до Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия и така на практика е поставил граница пред възможностите на Киев за прецизни удари. Това съобщи The Atlantic, позовавайки се на хора, близки до бившия министър на отбраната Михайло Федоров, който води разговорите от украинска страна. Един от тях описва ситуацията така: „Към този момент няма положително решение. Илън все повтаря, че е време за сделка.“ Белият дом и SpaceX отказаха коментар.

Искането е отправено на най-високо ниво, но чрез посредник. На 28 юли, по време на закрити разговори в Белия дом, президентът Володимир Зеленски помоли американския си колега Доналд Тръмп да го свърже с Мъск, за да обсъдят разрешение Киев да управлява дронове през Starlink при атаки срещу цели в Руската федерация. Тръмп обеща да обмисли въпроса, без да поеме конкретен ангажимент. Самият Мъск отказа срещата. За искането The Atlantic съобщи още на 30 юли, а сенаторът от Южна Дакота Майк Раундс го потвърди пред Fortune: украинците се нуждаят от дългосрочен достъп до Starlink, за да повишат точността на системите си със среден и голям обсег.

В момента Starlink работи за украинските сили само в международно признатите граници на страната, включително в Крим и временно окупираните области, а отвъд тях услугата е географски блокирана. Киев иска ограничението да бъде премахнато над самата Русия – не толкова заради комуникацията сама по себе си, колкото заради възможността тя да осигури на летящия дрон постоянна командна връзка. Чрез нея операторът получава картина в реално време и може да коригира курса до последната секунда. Без такава връзка далекобойният дрон следва предварително зададен маршрут към предварително определено място. Това е недостатъчно именно срещу целите, които тревожат украинското командване най-силно – мобилни пускови установки за балистични ракети, монтирани на камиони и сменящи позициите си между отделните залпове.

Спешността е пряко свързана с ограничените запаси от прехващачи. По обобщените данни на Euromaidan Press през юли Русия е изстреляла 376 балистични и крилати ракети при средномесечни около 168, т.е. с 58% над темпото през първите седем месеца на 2025 г.; 126 от тях са били балистични. При последните две големи вълни украинската ПВО е свалила 2 от общо 36 балистични ракети – приблизително една на 20. Проблемът не е толкова в самите батареи, колкото в боеприпасите: запасите от прехващачи Patriot са намалели заради войната срещу Иран, а батарея без достатъчно ракети има силно ограничена бойна стойност. Зеленски е поставил въпроса пред Тръмп и с оглед на предстоящата зима, когато руските удари по правило все по-силно се насочват към енергийната инфраструктура.

Политическото разрешение и техническата възможност обаче са два различни въпроса. Ограниченията за удари със западни ракети по цели в Русия бяха премахнати от бившия президент Джо Байдън през ноември 2024 г., а след това върнати от администрацията на Тръмп. От пролетта на 2025 г. Пентагонът въведе режим на одобрение за всеки отделен случай, който на практика спря употребата на ATACMS отвъд границата. Това, което Киев иска от Мъск, е от друг порядък и не зависи пряко от решение във Вашингтон: става дума за комуникационната връзка, без която възможността собствените украински оръжия да поразяват подвижни цели рязко намалява.

„Вместо да сваляме стрелите, ще удряме стрелците“, казва пред The Atlantic Денис Щилерман, съосновател на Fire Point – украинската компания, проектирала далекобойния дрон FP-1 и крилатата ракета „Фламинго“. Дружеството продаде на държавата FP-1 за 13,2 млрд гривни през 2024 г. – близо една трета от бюджета на Министерство на отбраната за дронове – и беше разследвано от Националното антикорупционно бюро за завишени цени. Според оценката на Щилерман Starlink модули на борда биха разширили зоната до 500 км навътре в руска територия, а този радиус включва голяма част от районите, където се изстрелват ракетите срещу украинските градове. Оценката идва от производителя, който би доставял самите дронове.

Междувременно каналът, по който Киев разговаряше с Мъск, се стесни. Федоров ръководи Министерството на отбраната шест месеца, до средата на юли, и през февруари договори със SpaceX мярката, с която беше прекъснат руският достъп до мрежата: „бял списък“ на регистрирани терминали, извън който всички устройства се изключват. Решението беше взето на 2 февруари, след като руските сили започнаха масово да монтират контрабандно внесени терминали на ударните дронове „Шахед“, а до 5 февруари украинският Генерален щаб обяви достъпа им по фронтовата линия за напълно прекъснат. Освободен от поста при юлското пренареждане на правителството, Федоров вече не заема държавна длъжност, но продължава да търси контакт с Мъск по неформални канали. Отговор засега няма.

Мъск обяснява отказа си с необходимостта от мирно споразумение и с риска войната да ескалира, ако украинските удари навлязат по-дълбоко в Русия. Той изложи тази позиция публично преди по-малко от месец. В интервю за The Economist, публикувано на 23 юли, Мъск нарече пълното изтегляне на руските сили нереалистично, обвини дипломатите, които настояват за него, в мечтателство и призова за прагматично решение, включващо отстъпки към Москва. Отказът му през 2022 г. следваше същата логика: тогава Мъск не разреши активирането на покритие над Севастопол за атака на украински морски дронове срещу Черноморския флот, тъй като според собственото му по-късно обяснение при подобно съгласие SpaceX би се превърнала в „изричен съучастник в голям акт на война и ескалация на конфликта“.

Същата зависимост обаче създава риск и за самата SpaceX – нещо, което Москва демонстрира през февруари. В дните, когато „белият списък“ влезе в сила, Владимир Соловьов заяви в предаването си по „Русия 1“, че не разбира защо сателитите на Мъск не се смятат за законна военна цел, и добави, че един ядрен взрив в космоса би решил въпроса достатъчно ефективно. На забележката, че подобен взрив би унищожил и руските спътници, той отговори, че тогава ще се премине към пощенски гълъби. Заканите не останаха само на реторично равнище: според разузнавателни оценки, цитирани от Fortune, Русия разработва противоспътникови средства, насочени именно срещу съзвездието на Мъск. Разрешение Starlink да се използва за удари дълбоко в Русия би превърнало системата в още по-пряка мишена за държава, която вече търси средства да наруши функционирането ѝ.

Ключовото решение засега остава в ръцете на Мъск. Пентагонът плаща за част от терминалите в Украйна по договори със SpaceX от 2023 г. насам, включително за защитения военен вариант Starshield, но закупената услуга не му дава автоматичен контрол върху географските ограничения на покритието. Starlink е търговска мрежа на частно дружество, а не американска военна система, затова Тръмп може да настоява за промяна, но не и едностранно да я разпореди. Промяна в сегашното положение би проличала по един от три начина: съгласие на Мъск след разговор, който досега отказва; договор между американското Министерство на отбраната и SpaceX, който изрично урежда условията за използване на услугата над руска територия; или украинско решение Starlink да бъде заобиколен чрез собствени спътникови и радиоканали за управление на далекобойните системи. Докато нито едно от тези неща не се случи, възможностите на Украйна за дистанционно управление на прецизни удари ще продължат да свършват там, където свършва и разрешеното покритие.

Зеленски при Тръмп: лицензи за прехващачи за Patriot и натиск за санкциите

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентите Володимир Зеленски и Доналд Тръмп обсъдиха в Овалния кабинет лицензите за производство на прехващачи за комплексите MIM-104 Patriot и подновяване на дипломатическия процес. Срещата днес продължи малко повече от час при затворени врати, без допуснати камери, и е втората лична среща на двамата президенти този месец, три седмици след като самият Тръмп обяви в Анкара, че САЩ ще предоставят на Украйна правото да произвежда системите.

„Обсъдихме с президента лицензи за производство на прехващачи за Patriot и няколко други идеи, които биха могли да помогнат“, заяви Зеленски веднага след разговора. „Говорихме и за дипломацията. Важно е дипломатическият процес да се активира.“ Украинският президент благодари за американската подкрепа и уточни, че екипите на двете страни ще договорят детайлите в своята по-нататъшна комуникация. Преди да мине към отбранителните и дипломатическите теми, той поднесе съболезнования за смъртта на сенатора Линдзи Греъм, когото определи като „истински приятел на Украйна“. Говорителят на Белия дом Каролайн Ливит нарече разговора „положителен и продуктивен“.

Греъм почина на 12 юли на 71 години. Предварителното заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия посочва аортна дисекация в резултат на сърдечно заболяване, а смъртта настъпи часове след неговото завръщане от Киев, където обяви, че Белият дом е приел да подкрепи неговия законопроект за налагане на санкции върху основните купувачи на руски петрол. Зеленски беше сред последните чуждестранни лидери, разговаряли с него, и по време на същото посещение във Вашингтон присъства на погребалната служба.

Приоритетът, с който украинският президент пристигна в столицата на САЩ, беше посочен без заобикалки още преди срещата: „Първият ни приоритет е противоракетната отбрана и стратегическото сътрудничество с Америка.“ Основанието за тази подредба е видна от статистиката от началото на месеца. При масираната атака през нощта на 6 юли руските войски изстреляха 351 дрона, 33 крилати ракети Х-101, шест „Калибър“, шест хиперзвукови 3М22 „Циркон“ и 23 балистични ракети „Искандер-М“ или зенитни 40Н6 от системата С-400 в наземен режим. Украинската ПВО неутрализира 326 от дроновете и 31 от крилатите ракети, но не свали нито една от 23 балистични, сочат данните на украинските ВВС. През целия месец съотношението е почти същото: четири прехванати от 49 балистични. Ударите от 6 юли отнеха живота на поне 20 цивилни в Киевска област, а само две седмици по-късно, на 19 юли, столицата беше атакувана отново.

Причината за тази пропаст е конкретна и материална. Единствената система в украинския арсенал, която сваля балистични цели с висока надеждност, е PAC-3, а запасите от тези ракети, по думите на тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров, са спаднали до „критично“ ниво. Войната в Близкия изток стопи запасите на прехващачи, а руските войски ескалират ударите с балистични ракети в невиждани мащаби, използвайки острия недостиг – предупреждение, което той отправи малко преди своето отстраняване при рокада по високите етажи на властта на 16 юли. Дотогава той беше подал и заявка за пренасочване на европейски средства към американски и европейски противоракетни технологии за Украйна.

Обявеният на 8 юли лиценз отговаря точно на този дефицит – но по дълга траектория. „Ще им дадем правото да правят Patriot. Ще им покажем как“, каза Тръмп на върха на НАТО в Анкара, добавяйки, че според него украинците могат да ги произведат „доста бързо“. Оценките на индустрията и на самия Киев не подкрепят тази скорост. Lockheed Martin, производителят на прехващачите, подкрепя издаването на лицензите, но украинската страна се стреми към PAC-3 MSE, най-новия и най-трудния за изработка вариант. Преди първата сглобена ракета Киев трябва да подпише договори с подизпълнителите на компонентите, а именно търсещата глава, която насочва прехващача към целта, е в режим на дефицит и в самата американска верига. Зеленски прогнозира, че украинският екип ще има техническата способност да произвежда американски ракети до края на 2026 г.; специалистите, цитирани от отбранителната преса, оценяват, че първият реален прехващач ще излезе от производствената линия години по-късно. Годишният недостиг, срещу който трябва да застане тази линия, се оценява на около 2000 прехващача.

Разликата между двете времеви скали има и втора страна. Лицензът прехвърля технология, не наличности – американските складове остават непокътнати в момент, когато собственото им попълване изостава от търсенето. За Украйна това означава, че между обявеното право да произвежда и първото сглобено изделие стои период, в който балистичната заплаха ще се посреща със същите оредяващи запаси, с които се посреща и днес.

Отбранителната част от американско-украинския дневен ред не се изчерпва с прехващачите. Двете страни договарят и съвместно производство на дронове. Тук съотношението на капацитета е обърнато: Киев вече произвежда 6-7 милиона единици годишно, докато Пентагонът си постави цел от 200 000 до февруари 2027 г. По същия въпрос за разширяване на отбранителната индустрия Зеленски проведе във Вашингтон и отделен разговор с финландския президент Александър Стуб.

Дипломатическата линия, за която говори Зеленски, се намира във фазата на подготовка. На 22 юли той разговаря по телефона със специалните пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които го уведомиха, че Белият дом готви преработена рамка за преговори; двамата се очаква да пътуват до Русия в края на юли или началото на август. По данни на Ройтерс Вашингтон и Киев съгласуват предложение за примирие във въздуха: частично спиране на ударите, при което сухопътните бойни действия продължават. Американски представител обяснява интереса на Москва към такъв вариант с постоянно ескалиращите украински удари в дълбочина на руска територия. Кремъл засега не е поемал ангажимент: на 23 юли говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че след разговорите на руски и американски представители във Филипините няма нов напредък, но Русия „остава отворена за преговорния процес“, а на 26 юли говорителят определи като преждевременно да коментира съобщенията за въздушно примирие.

САЩ купуват прехващачи PAC-2 за пръв път от над 30 години

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американската армия отново купува прехващачи от семейството PAC-2 за зенитно-ракетната система Patriot – първата вътрешна поръчка от повече от три десетилетия за ракета, влязла в служба още през 1990 г. и отдавна изместена технологично от по-новото поколение PAC-3.

Новината беше обявена от изпълнителния директор на Raytheon (официално част от RTX) Кристофър Калио по време на представяне на финансовия отчет на компанията за второто тримесечие на 23 юли. Операциите срещу Иран изразходват американските запаси от зенитни ракети с темп, който според независими оценки значително надхвърля капацитета за производство. Затова Пентагонът се обръща към всяка налична линия, която може да достави ракети в кратки срокове – включително към тази за по-старото поколение PAC-2.

„Raytheon получи близо 20 млрд долара нови поръчки, което доведе до съотношение между новите поръчки и приходите от 2,4 за тримесечието“, заяви Калио пред инвеститорите. „Тези поръчки включваха над 5 млрд долара за ефектори GEM-T за Patriot, основно от международни клиенти, както и първата вътрешна поръчка за производство на GEM-T от над 30 години.“

Съотношение между поръчки и приходи от 2,4 означава, че стойността на новите договори расте близо два пъти и половина по-бързо, отколкото компанията изпълнява вече натрупаните поръчки.

Калио не предостави допълнителни подробности, но според оценка на The War Zone става дума за договор, който американската армия е възложила на 30 април 2026 г. без публично известие. Той е модификация на действащ контракт с Raytheon за ракети GEM-T на стойност 441,6 млн. долара и е обозначен в съобщението на Пентагона като „в подкрепа на операция Epic Fury“ – кампанията срещу Иран, провеждана с прекъсвания от края на февруари.

Работата ще се извърши в Чеймбърсбърг, Пенсилвания, а цялата сума е подсигурена още при възлагането със специални фондове за фискалната 2026 г. Най-показателен обаче е срокът за изпълнение: доставка до 30 септември 2026 г., само пет месеца след подписването на договора. Това е изключително кратък период за оръжейна система от този клас, при която между поръчката и получаването обичайно изминават години.

Какво представлява GEM-T

GEM-T (Guidance Enhanced Missile-Tactical – „ракета с напреднало насочване-тактическа“) е единствената версия на PAC-2, която все още се произвежда. Нейната история започва с базовата версия PAC-2, която е въведена на въоръжение през 1990 г. Само година по-късно ракетата минава първото си бойно изпитание, когато системата Patriot е използвана срещу иракски балистични ракети „Скъд“ над Саудитска Арабия и Израел по време на войната в Персийския залив.

За разлика от по-късната PAC-3, която унищожава целта с директно попадение – т.нар. hit-to-kill принцип – PAC-2 разчита на осколъчно-фугасна бойна глава, която се взривява в непосредствена близост до целта и я поразява с облак от фрагменти.

В средата на 90-те години Raytheon започва производството на варианта GEM (MIM-104D), който получава подобрена система за насочване, проектирана за по-малки цели с по-ниска радарна отражаемост. После идва конфигурация GEM+, която увеличава точността и надеждността, а означението GEM-T първоначално се използва за модернизирани до този стандарт ракети MIM-104E, адаптирани за борба с тактически балистични заплахи.

Сегашната серийна ракета е резултат от тази поредица от подобрения.

Кога точно американската армия за последно е поръчвала новопроизведени PAC-2, не е напълно ясно. Причината е, че различните обозначения в семейството на ракетата затрудняват точното проследяване на датите, отбелязва The War Zone. Изявлението на производителя за „над 30 години“ обаче насочва към началото на 90-те години.

PAC-2 и PAC-3: различни роли, една система

Двете ракети днес не се конкурират, а се допълват. Съвременните пускови установки на Patriot използват смесени конфигурации от двата типа, а Комитетът по въоръжените сили на Камарата на представителите отбелязва в доклад от юни, че при реални бойни операции GEM-T допълва по-новата PAC-3 MSE.

По-старата и по-голяма ракета остава по-икономичният вариант срещу самолети и крилати ракети, като запазва способност и срещу тактически балистични цели. По-скъпата PAC-3 от своя страна е проектирана основно за балистични заплахи, при които прякото попадение е решаващо.

Размерът на PAC-2 има и практическо значение. На мястото на една такава ракета в пусковата установка могат да бъдат поставени четири PAC-3. Затова конфигурацията на боекомплекта се определя на базата на очаквания профил на заплахата.

Разликата в цената е значителна. Бюджетът за фискалната 2027 г. оценява една ракета PAC-3 MSE на 5,3 млн. долара, докато GEM-T исторически струва най-малко 2 млн. долара, а вероятно и значително повече.

Въпреки това същият комитет отбелязва, че през последните години армията почти изцяло е насочвала покупките си към PAC-3. Затова той задължава министъра на армията да представи до 1 март 2027 г. доклад за наличните запаси, реалните потребности и възможностите за преодоляване на недостига.

Размерът на недостига

Колко сериозен е недостигът, се забелязва от едно просто сравнение. Според оценка, изготвена от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) през май, при операциите срещу Иран са използвани между 1060 и 1430 прехващача Patriot. Публично не е уточнено каква част от тях са PAC-2/GEM-T и каква са PAC-3.

На този фон априлската поръчка, при минимална единична цена от около 2 млн. долара за ракета, покрива най-много приблизително двеста прехващача. Дори ако всички бъдат доставени в посочения срок, това ще възстанови по-малко от една пета от количеството, изразходвано само в тази кампания.

А разходът не е приключил. Кампанията, започнала на 28 февруари с около 900 удара по противовъздушна отбрана, ракетна инфраструктура и командни центрове в Иран само през първите 12 часа, мина през кратко априлско примирие и последвалия 60-дневен Исламабадски меморандум от 17 юни.

Меморандумът се разпадна в началото на юли. След ирански обстрел по три търговски кораба в Ормузкия проток президентът Доналд Тръмп обяви споразумението за прекратено. Американската авиация стовари нови удари по най-малко 80 цели в Южен Иран през нощите срещу 8 и 9 юли, а Техеран отговори с атаки срещу американски бази в Бахрейн и Кувейт.

Всеки нов ирански ракетен залп срещу американски позиции в района на Залива изисква нови прехващачи. При сегашните производствени срокове тези ракети могат да бъдат заменени не за седмици или месеци, а след години.

Проблемът е глобален

Натискът върху производството на Patriot не идва само от Близкия изток. Украйна разчита на него като на единствената си доказана защита срещу руски балистични ракети и използва прехващачи с темп, който съюзниците все по-трудно компенсират.

Израел и арабските страни от Персийския залив също черпят от тези ограничени запаси. В по-дългосрочен план американското планиране отчита разширяването на ракетните арсенали на Русия и Китай, което върна противоракетната отбрана в центъра на стратегическите приоритети на Вашингтон.

Търсенето вече изпреварва производството дотолкова, че дори близки съюзници чакат на опашка.

Доставките за Швейцария бяха отложени още през 2025 г., а през април тя постави под въпрос дали изобщо ще продължи със сделката. Според медийни публикации Lockheed Martin е предупредила Германия, Полша, Япония, ОАЕ и Саудитска Арабия за несигурни срокове при доставките на PAC-3.

Индустрията се опитва да реагира, но резултатите ще се появят бавно. Lockheed Martin ускори съществено производството на PAC-3 и разкри новия вариант ACE, който трябва да е по-евтин и по-лесен за сглобяване. Raytheon създаде съвместно с MBDA Deutschland първата производствена линия за GEM-T извън Америка, в Германия. Тръмп обяви и лиценз за производство на прехващачи Patriot в самата Украйна. Тези инициативи обаче ще предложат реални количества ракети след години, а не след месеци.

Три направления за Вашингтон

Междувременно САЩ търсят решение в три паралелни посоки.

Първо, администрацията поиска от Конгреса допълнително финансиране от 67,1 млрд. долара, включително за възстановяване на запасите от критични боеприпаси. Недостигът в тази категория тревожи планирането на Пентагона още от първите години на войната в Украйна.

Второ, армията започна търсене на нов прехващач за Patriot с целева цена до 1 млн. долара за брой. Това е своеобразно признание, че в момента САЩ използват изключително скъпи ракети срещу заплахи, които в някои случаи са значително по-евтини.

Трето, Пентагонът се върна към дизайн от 90-те години.

Завръщане към миналото заради производството

Връщането към PAC-2 не представлява технологична преоценка, а реакция на производствено ограничение. Производствената линия за GEM-T остава активна. Международни поръчки на стойност над 5 млрд долара само през последното тримесечие поддържат непрекъснато производство и именно това прави тази ракета единствения възможен начин за добавяне на нови прехващачи Patriot в рамките на месеци, а не години.

Има и оперативна причина за поддържането на двата типа ракети. Както отбелязва комитета в Конгреса, смесените боекомплекти изискват едновременно наличието на PAC-2/GEM-T и PAC-3.

Но петмесечният срок за изпълнение, записан в договора, показва, че водещият фактор при решението е времето, а не промяна в американската военна доктрина. Ако текущият темп на разходи за отбраната на страните от Персийския залив продължи, по-вероятният сценарий е възстановяването на запаса да остане дългогодишен процес, при който използването на ракетите продължава да изпреварва производството.

Една поръчка за около 200 ракети няма да промени това съотношение.

Дали Пентагонът разглежда PAC-2 като временно решение или като трайно възстановена производствена линия, ще стане ясно по няколко измерими признака. Нови вътрешни поръчки за GEM-T през следващите месеци и отделно финансиране за тази ракета в бъдещи бюджетни заявки биха показали, че Вашингтон планира да запази линията активна.

Ако обаче производството отново бъде насочено основно към износ, а американските запаси се попълват само чрез PAC-3, априлският договор ще остане историческа аномалия – първата вътрешна поръчка за PAC-2 от повече от 30 години и вероятно последната.

САЩ потвърдиха: украински F-16 свали руски Су-35 във въздушен бой

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински F-16 е свалил руски изтребител Су-35 във въздушен бой. Потвърждението за това вече не идва от фронтови сводки, а от най-висшия военен ръководител на Пентагона. В понеделник, 21 юли, по време на изслушване пред Комисията по бюджетни кредити на Сената, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн даде първо официално потвърждение от американска страна за въздушна победа на украински F-16 над руски боен самолет, което затвори въпроса, който стоеше открит почти две седмици: какво точно свали Су-35, чиито останки изгоряха в зоната на отговорност на Трети армейски корпус на източния фронт.

Признанието дойде по време на изслушване, посветено на съвсем друг конфликт. Заедно с министъра на войната Пийт Хегсет, генерал Кейн защити пред сенаторите допълнителен спешен пакет от 87,6 милиарда долара, поискан от Белия дом преди всичко за кампанията срещу Ислямска република Иран (която според Хегсет дотук е струвала на Вашингтон 37,5 милиарда долара). В публикувания откъс от изслушването Кейн не обвързва победата във въздушния бой с конкретна дата и място, но единственият подобен случай, който отговаря на описанието му, е именно свалянето от 8 юли, потвърден от украинска страна с кадри от мястото на падналите отломки.

Тогава 3-ти армейски корпус публикува видео на горящите останки, придружено от краткото съобщение „Руски изтребител Су-35 продължава да гори в зоната на отговорност на 3-ти армейски корпус!“ ВВС на Украйна потвърдиха свалянето над източния сектор на фронта, но без да уточняват използваното оръжие. Свързаният с Командването на ВВС Telegram канал „Соняшник“ добави важна подробност, която руската страна не оспори: пилотът на сваления изтребител е бил сред най-опитните в сектора и е стоял зад серия от точни удари по украинската отбрана. Според руски източници той е оцелял, след като се е катапултирал успешно.

Най-подробният разказ за самия въздушен бой беше предоставен от губещата страна. Telegram каналът Fighterbomber (чийто автор е пенсионираният руски пилот Иля Туманов, считан за неофициален говорител на ВКС) и „Воевода вещает“ описаха сценарий на координирана засада: батарея MIM-104 Patriot, изтеглена напред на 60 км от сивата зона, е осигурявала радарна картина в дълбочина на руските позиции. В същото време един F-16 е летял ниско, за да имитира пуск на планиращи бомби, влизайки в ролята на примамка, докато други два са изчаквали на по-голяма височина, въоръжени с ракети въздух-въздух AIM-120. Когато Су-35 се е спуснал към ниската цел, капанът се е затворил. Руските канали обаче не успяха да отговорят на може би най-ключовия въпрос: дали фаталният изстрел е дошъл от F-16, или от зенитно-ракетния комплекс на земята. Именно на това недвусмислен отговор даде генерал Кейн от трибуната на Сената: става дума за въздушен бой – самолет срещу самолет.

Първите доставки на F-16 пристигнаха в Украйна от Нидерландия и Дания през лятото на 2024 г. По-късно те се допълниха от бройки от Норвегия и Белгия и поеха основно тежестта на противовъздушната отбрана: нощни прехвати на крилати ракети и ирански дронове „Шахед“ по време на масирани руски атаки. Според Командването на ВВС те са поразили стотици въздушни цели, но досега не можеха да се похвалят и с един официално признат свален руски самолет. Единственият предишен претендент – сваленият на 7 юни 2025 г. в Курска област изтребител Су-35С – така и не получи официално потвърждение. Тогава немският таблоид Bild приписа успешното попадение на F-16 с AIM-120, изстреляна от максимално разстояние с насочване от шведски радарни самолети (AEW&C). Анализатори обаче възразиха, че машината може да е била поразена от зенитно-ракетен комплекс, а Киев така и не назова оръжието. По онова време нито Командването на ВВС на Украйна, нито Пентагонът застанаха зад версията за въздушен бой. Но случаят от 8 юли вече има своя официален отговор – и то от ниво, по-високо от всяка фронтова сводка.

Засадата с изнесен напред радарен комплекс също има своята предистория. През 2024 г. изнесени напред батареи Patriot поразяваха руски бомбардировачи Су-34, а през януари и февруари същата година Украйна свали успешно два самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) Бериев А-50, те остават сред най-дефицитните машини в руската военна авиация. Новият детайл от 8 юли е ролята на изтребителя: комплексът вече не стреля сам, а предава въздушната картина на F-16, които довършват прехвата със свои собствени ракети. По този начин рискът се прехвърля от скъпата и трудноподвижна наземна батарея върху маневрените самолети.

Су-35С е острието на руската изтребителна авиация в Украйна: това е платформа, носител на далекобойни ракети въздух-въздух Р-37М, прикриваща бомбардировачите с планиращи бомби, която в продължение на години принуждаваше украинските пилоти да летят ниско и за кратко. Загубата на една машина не променя генерално съотношението на силите – Русия разполага с десетки такива самолети и ефектът се усеща само на тактическо ниво в конкретен участък. Разковничето обаче е друго: описаната от руските канали тактика предполага работеща в реално време връзка между сензор и стрелец. Patriot разполага с видимост далеч отвъд бордовия радар на F-16, а самолетите се приближават само колкото да произведат изстрел. Именно този вид интеграция превръща отделните западни системи в единна съгласувана противовъздушна отбрана, а не просто в механичен сбор от отделни системи.

Въпросът оттук насетне е свързан с повторяемостта. Един свален Су-35 е отделен епизод; серия от подобни сваляния обаче би означавала, че руската авиация започва да губи комфорта и сигурността, с които атакува с планиращи бомби зад линията на фронта. Малко вероятно е руското командване да остави тази загуба без реакция – по-реалистичният сценарий е патрулите и носителите на бомби да бъдат изтеглени по-надълбоко и това само по себе си вероятно ще намали точността и темпа на ударите по предните украински позиции.

Зеленски в Париж: Украйна търси собствена противоракетна отбрана

🇺🇦🛡️🇫🇷 Украйна ще изложи пред партньорите си своя антибалистична програма – това постави на върха на дневния ред украинският президент Володимир Зеленски, който пристигна в Париж на 13 юли заедно с първата дама Олена Зеленска, в навечерието на националния празник на Франция.

„Нашият върховен приоритет е антибалистичната отбрана,“ написа Зеленски в X още при пристигането си, определяйки разговорите във френската столица като шанс за „значително по-големи възможности“ пред украинската отбрана. За първи път Киев излага плана си на среща, събрала едновременно държавни ръководители, съветници по националната сигурност и компании от сферата на отбраната – тези, които могат да вложат технологии, финансиране и производствен капацитет за изграждането на нова система срещу балистични ракети.

Спешността има конкретна причина. През последния месец руските балистични удари по градовете и енергийната мрежа на Украйна се оказаха практически неуязвими с наличната отбрана – прехващачите за системите Patriot са почти изчерпани, докато руските балистични ракети, летящи с няколко пъти над скоростта на звука, преодоляват отбраната, която иначе спира по-бавните цели. Само през изминалата нощ Русия изстреля 134 далекобойни ударни дрона и 3 ракети; украинските ВВС съобщиха, че са свалили или заглушили и 3-те ракети и 123 дрона, но 6 безпилотни апарата все пак нанесоха щети на 5 локации. С наближаване на зимата – сезонът, в който Русия традиционно засилва ударите по електрическата мрежа, отопление и водоснабдяване – Киев бърза да затвори тази пролука преди студовете.

Оттук идва и обратът, който отличава срещата в Париж от поредната молба за допълнителни доставки. Наред с тях, Украйна тласка своите партньори към нещо по-трайно – собствена индустриална основа за противоракетна отбрана. По думите на служител от френското председателство фокусът обхваща три посоки едновременно: осигуряване на нови американски прехващачи Patriot, ускорено разгръщане на френско-италианската SAMP-T и най-съществено за Киев – начини европейската и украинската военна индустрия да разработят собствени алтернативи. Преди началото на срещата 9 държави, сред които Италия, Германия, Швеция, Дания и Норвегия, заседаваха с около дузина компании – сред тях Eurosam (производителят на SAMP-T), Leonardo, Thales и Saab – с ясната цел да ги подтикнат да направят повече. Дипломати очакват в Париж да бъде обявено формализирането на проекта FREYJA – украинският опит да се сглоби собствена антибалистична система.

FREYJA засега е по-скоро посока, отколкото оръжие. В основа стои ракетата FP-7.X на украинската компания Fire Point – позната досега с масовото производство на далекобойни дронове и крилатата ракета Flamingo, а сега пристъпваща към една от най-сложните области на съвременната война. FP-7.X е модификация за прехващане на балистичната ракета FP-7, като на 3 юни компанията проведе първия ѝ изцяло управляем маневрен полет. Ракетата, изработена от композитни материали и способна да развие скорост от 1500 до 2000 м/с, е замислена да носи полуактивна инфрачервена самонасочваща се глава, разработвана съвместно с германската Diehl Defence – създателят на IRIS-T. Управляемият полет обаче е далеч от прехват: първата стрелба със сваляне на реална въздушна цел е насрочена едва за края на 2027 г. Дотогава FREYJA остава заявка за технологичен суверенитет, а не действаща отбрана – но заявка, зад която за първи път застава конкретно европейско партньорство и производствена перспектива.

Вторият стълб на тази стратегия минава през Токио. Дни преди Париж Зеленски заяви, че Киев иска да работи с японския конгломерат Mitsubishi Heavy Industries – единственият производител, лицензиран да сглобява прехващачи PAC-3 извън САЩ. Компанията произвежда около 30 такива ракети годишно и може да удвои темпа, стига да се преодолее тясното място с доставките на самонасочващи глави от Boeing. Замисълът стъпва на обещанието, което президентът Доналд Тръмп даде на срещата на НАТО в Анкара – лиценз за производство на Patriot на украинска земя. Пътят обаче е дълъг: японските „Три принципа“ за трансфер на отбранителна техника забраняват износ на оръжие към страна в активен конфликт, а лиценз, започнат от нулата, според оценки на експерти би дал първите ракети едва през 2029–2030 г. Инерцията е налице, но преградите пред нея са реални.

Всичко това се случва на фона на срещата на Коалицията на желаещите в Дома на инвалидите в Париж, ръководена от Макрон, британския премиер Кийр Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц, която според данни на Kyiv Post вече наброява около 37 държави и събра около 25 държавни и правителствени ръководители. Само седмица по-рано съюзниците в Анкара се ангажираха за 70 млрд евро военна помощ за Киев през 2026 г. Успоредно с преговорите Олена Зеленска се срещна с новия генерален директор на ЮНЕСКО, за да обсъди разширяване на партньорството с Украйна. А утре 25 украински военнослужещи – таванът, допускан за чуждестранни партньори – ще преминат в парада за националния празник на Франция, който тази година ще бъде воден от близо 500 военни от държавите на Коалицията.

Посоката на движение е ясна: от аварийна зависимост от западни доставки Киев опитва да се превърне в съпроизводител, а с времето – в самостоятелен източник на противоракетна отбрана. Календарът обаче е все така безмилостен. Собственият прехващач ще стреля по въздушна цел след повече от година, докато лицензираният Patriot – след няколко. Зимата, която чука на вратата, ще бъде посрещната пак с онова, което съюзниците успеят да изпратят навреме. Париж очерта хоризонта на суверенната отбрана; студът ще провери с колко от нея Украйна разполага още сега.

Нов пакет PAC-3 за Украйна, но Русия изстрелва двойно повече ракети

🇺🇦🤝🇺🇸 Украйна ще получи нов пакет прехващачи PAC-3 за американските зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot през следващите дни, докато с няколко европейски партньори са договорили отделни доставки на същите ракети. Това съобщи президентът Володимир Зеленски в изявление за пресата само ден след срещата на върха на НАТО в Анкара. В същото изявление той подчерта, че полученото остава далеч под нужното, за да спре руските балистични удари по украинските градове.

„Един пакет ще дойде скоро, няма да кажа кога – един пакет PAC-3. Договорихме се. Но не е достатъчен“, отбеляза той. За европейските доставки той беше още по-предпазлив. „Ще получим допълнителни ракети PAC-3, но срокове още няма“. Т.е. зад обещаната европейска подкрепа е перспектива без календар, докато единствено американският пакет има обозрим хоризонт.

Разминаването между обявеното и наличното е ядрото на новината. По думите на Зеленски Русия изстрелва два пъти повече ракети, отколкото Киев получава по PURL – механизмът, с който европейски и други страни финансират доставките на американски боеприпаси в полза на Киев. Програмата доставя определен брой ракети на месечна база, но темпото на руските удари го изпреварва двукратно. Затова, обясни той, Киев се принуждава да събира ракети едва ли не поединично: „успяваме да вземем по 5, 10, 20 ракети от държава, малко по малко, за да оцелее Украйна.“

Министерство на отбраната на Украйна вече поиска спешна доставка на прехващачи от близо 40 държави – срещу бъдещи доставки, които вече са договорени за Украйна. Отделно министърът на отбраната Михайло Федоров обяви, че се работи по пряко договаряне на покупка на PAC-3 – досега тя получаваше прехващачи почти изцяло като военна помощ или по механизма PURL, а не със собствена поръчка, и директната покупка би била нов за Киев подход.

Всичко това се случва в условия на критичен недостиг. По сведения на The Wall Street Journal, цитирани от украински издания, страната практически е изчерпала прехващачите за Patriot – единствения комплекс в арсенала ѝ, способен да неутрализира балистични ракети, чиято висока скорост и стръмна траектория ги прави особено трудни за спиране. Точно този дефицит Русия използва в дните преди срещата в Анкара, поразявайки украинската столица с балистични ракети три пъти за под седмица – според репортажи от там руските ракети на практика са поразявали целите си необезпокоявано, тъй като просто не е имало с какво да бъдат свалени. Оттам и упоритостта, с която Зеленски години наред настоява именно за американските прехващачи.

Тук идва разликата, която прави PAC-3 толкова силно търсени. Ракетите от този тип поразяват целта чрез пряко попадение (hit-to-kill) и са проектирани за посрещане на балистични заплахи, а по-старият вариант PAC-2 разчита на бойна глава, поразяваща целта с взрив в непосредствена близост, и е насочен предимно срещу самолети и крилати ракети. PAC-3 се произвеждат единствено в САЩ и Япония по лиценз; Германия произвежда у дома само по-стария PAC-2. Тук се корени структурният проблем: най-ефективните ракети се произвеждат на най-малко места в целия западен арсенал.

На срещата в Анкара на 8 юли президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви решение, което Киев чака отдавна: ще му предостави лиценз да произвежда ракети Patriot. „Ще ви дадем лиценз да произвеждате Patriot. Това е доста готино. Така няма да можете да се оплаквате, че не ви даваме достатъчно,“ каза Тръмп на среща със Зеленски. Оповестяването е политически пробив, но не и бърза материална помощ. Не е уточнено дори кой вариант – по-простият PAC-2 или по-сложният PAC-3 – ще бъде разрешен за производство, а по преценка на индустриални източници реални ракети, произведени в Украйна, биха излезли най-рано след месеци, ако не и години, дори при незабавно съдействие от Lockheed Martin, главния изпълнител в този сегмент, наред с RTX. Полша заяви готовност да съдейства за производството и обслужването, макар официално потвърждение за конкретни доставки да няма.

Обявените пакети се вписват в поредица от малки доставки. Миналия месец Германия заедно с партньори от НАТО успя да събере партида от 35 ракеит PAC-3 за Киев. През март испанското правителство предаде 5 ракети PAC-2. През април беше подписана сделка за над 4 милиарда евро за PAC-2 с германско участие, но доставките по нея не се очакват до края на годината. Всяка от тези пратки укрепва отбраната поединично; нито една не променя аритметиката, при която Русия изстрелва повече, отколкото цялата верига успява да достави. Като единствен траен изход Зеленски посочи „алтернатива на PAC-3“ – планираната европейска противоракетна система Freya, върху която в идните седмици трябва да заседае коалиция от държави, произвеждащи компоненти за нея. Проектът обаче е хоризонт, не отговор на днешния недостиг.

Обявените доставки са реално, но само частично облекчение. Американският пакет ще поднови изчерпания резерв и ще задържи системите в строя; европейските договорки добавят перспектива без уточнен график. Пропастта между това, което руската армия изстрелва, и това, което Украйна е способна да неутрализира, обаче е отворена. Докато производството на най-търсените ракети е заключено между само две държави, а собственият лиценз ще бъде факт едва след месеци, отбраната на украинските градове ще продължи да се крепи на пратки, изтръгвани поединично от десетки партньори – достатъчни да поддържат щита жив, но не и да го направят наистина ефективен.

Норвегия дава 3 млрд. крони за украинската защита от балистични ракети

🇳🇴🇺🇦🛡️ Норвегия отпуска допълнителни 3 млрд крони (около 306 млн долара) за Украйна, насочвайки средствата право към най-уязвимото ѝ звено: защитата срещу балистични ракети. Правителството на страната обяви пакета вчера, а премиерът Йонас Гар Стьоре го съобщи по време на двустранна среща с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на срещата на НАТО в Анкара – броени дни след като масиран руски ракетен удар по Киев показа колко тънко станало това покритие.

Средствата вървят в две посоки. По първата Норвегия се включва към Дания, Германия и Канада за поръчка на допълнителни прехващачи за зенитно-ракетните комплекси Patriot от американската компания Lockheed Martin. Поръчката минава през механизма на НАТО за приоритетни нужди – Prioritised Ukraine Requirements List (PURL). По тази схема властите в Киев дефинират дефицитите в отбраната си, европейските държави и Канада поемат финансирането, а американската промишленост доставя. Този механизъм замести прекия трансфер на оръжие от запасите на Пентагойна, който администрацията на Тръмп сведе до минимум след идването си на власт. Тъй като производството на нови прехващачи отнема месеци, а самите Patriot ракети страдат от дефицит в световен мащаб заради войната в Близкия изток, Норвегия смята да закупи такива и от държави, които вече експлоатират системата, за да ускори доставките.

Втората посока е изцяло нова. Норвегия взе решение да финансира инициативата на Украйна за съвместна антибалистична отбрана. Осло описа проекта общо, без да го назове; украински отбранителни издания го свързват с програмата FREYA, която Германия вече се съгласи да подкрепи. Тя се предлага като по-евтина алтернатива на Patriot: стъпва на прехващача FP-7.x на украинската компания Fire Point, използва радар от германската Hensoldt и команден център за управление на огъня от норвежката Kongsberg, а създателите ѝ се стремят цената на изстрел да падне под 1 млн долара. Първите елементи се очаква да заработят до края на годината. Че норвежка компания вече присъства в самата система, придава на приноса и индустриална логика, не само финансова.

Защо акцентът пада тъкмо върху балистичните ракети, Стьоре обясни направо. Украйна сваля повечето дронове и крилати ракети, но се нуждае от по-силна защита срещу балистичните – това е най-неотложния приоритет, каза той. „Борбата на Украйна да се защити е и наша борба. Затова сега отделяме 3 млрд крони за противовъздушна отбрана“, заяви министър-председателят.

В нощта на 5 срещу 6 юли Русия обсипа украинската столица със стотици дронове и десетки ракети – един от най-смъртоносните удари срещу Киев от началото на годината, с най-малко 28 загинали и повече от 140 ранени. Украинската отбрана свали голяма част от дроновете и крилатите ракети, но не прехвана нито една от балистичните. Разликата не е случайна: те се спускат по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и оставят секунди за реакция, затова само шепа западни системи, преди всичко Patriot, могат да ги поразят, а недостигът на прехващачи се превръща директно в незащитени градове. Именно този пропуск се материализира в искания на Киев за допълнителни Patriot и други модерни системи от западните партньори – и точно него норвежките пари се опитват да изпълнят.

Норвежкият министър на отбраната Туре О. Сандвик добави и мотив, който излиза извън солидарността с Киев. Балистичните ракети могат да се окажат сериозна заплаха и за самата Норвегия в бъдеще, затова и украинската инициатива представлява интерес и от гледна точка на собствената отбранителна способност. „Балистичните ракети биха могли да представляват сериозна заплаха за Норвегия и за други съюзнически държави в бъдеще“, каза Сандвик.

За Осло това не е първи ангажимент от подобни мащаби. По данни на правителството е предоставило около 30 млрд крони (близо 3 млрд долара) помощ за украинската противовъздушна отбрана между 2023 и 2025 г. За тази година страната предвижда допълнително финансиране, чийто общ размер още не е уточнен.

Дали тези средства ще стигнат навреме зависи по-малко от волята и повече от календара на производство. И новите прехващачи Patriot, и украинската антибалистична система опират в срокове, които се измерват в месеци, докато ударите по Киев се водят всяка нощ. Норвежкият принос покрива пропуск, който атаката от 6 юли направи невъзможен за пренебрегване, но темпото на затварянето му ще реши дали покритието идва преди следващата вълна балистични ракети, или след нея.

Анализ: Полша разсекрети помощта за Украйна и потвърди трансфера на PAC-3

🇵🇱🛡️🇺🇦 Министерство на националната отбрана на Полша потвърди в официално изяление, че PAC-3 ракети за американските комплекси Patriot – единственото оръжие в нейния арсенал, способно да прехваща балистични ракети – и разсекрети пълен опис на военната помощ, изпратена от началото на пълномащабната руска инвазия. Разкритието обаче не трябва да се интерпретира като израз на прозрачност, а единствено като ход по принуда, дошъл дни след като опозиционен депутат обвини управляващия кабинет, че тайно е дарил ракети, и превърна доставката във вътрешнополитически скандал.

Кшищоф Босак, съпредседател на крайнодясната партия „Конфедерация“ и вицемаршал на Сейма, заяви, че още през март кабинетът е прехвърлил ракетни прехващачи за Patriot на Киев – единствените ракети в полския арсенал, годни да поразят квазибалистични ракети „Искандер“. След провеждане на консултация с премиера Доналд Туск, вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш разпореди всички решения за изпращане на военна помощ на Украйна в периода 2022-2026 да бъдат разсекретени и възложи на Военното контраразузнаване да установи кой е отговорен за издаването на държавна тайна умишлено. Каталогът, представен на специална пресконференция и цитиран от специализирания уебсайт Defence24 на 6 юли, с други думи е защитната реакция на управляващите – не предварително планирано отваряне на архива.1

Натискът от опозицията идва от две различни посоки, които се движат в противоположни посоки, но все пак обслужват обща цел. Босак и „Конфедерация“ насочиха огъня към секретността и към отказа да се посочи колко ракети са предадени. „Право и справедливост“ през бившия министър на отбраната Мариуш Блашчак нападна самия трансфер. „Ако правителството наистина е решило да ги достави в чужбина в момент, когато само предупреждава за възможни руски провокации, това звучи като действие, напълно противоречащо на основното задължение на властта“, заяви Блашчак. Едната атака иска повече прозрачност, другата оспорва решението по същество – и двете притиснаха кабинета на Туск в отбранителна позиция в самото навечерие на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7-8 юли.

Разсекретените данни очертават военна подкрепа в размер на 16,5 млрд злоти (близо 4,4 млрд долара) за периода 2022–2026 г. Лъвският пай от 14,9 млрд злоти е на предишния кабинет на „Право и справедливост“ през 2022–2023 г. Настоящото правителство е добавило 1,55 млрд от 2024 г. насам.

Танкове:

• Основни бойни танкове T-72 (T-72M, T-72M1 и T-72М1Р × 280
• Основни бойни танкове PT-91 Twardy × 60
• Основни бойни танкове Leopard 2A4 × 14

Бронирани машини и сухопътна техника:

• Верижни бойни машини на пехотата BWP-1 (полски лицензен вариант на БМП-1) × 250+
• Модерни колесни бронетранспортьори KTO Rosomak (в различни конфигурации) × 100
• Бронирани разузнавателни колесни машини BRDM-2 и BRDM-2R5 × 9
• Ремонтно-евакуационни машини за поддръжка на танкови подразделения

Бойна авиация и вертолети:

• Многоцелеви изтребители МиГ-29 × 14
• Щурмови хеликоптери Ми-24 (Ми-24Д/В) × 12
• Многоцелеви и леки транспортни вертолети Ми-28

Артилерия и реактивни системи за залпов огън:

• 155-мм самоходни гаубици AHS Krab × 50+
• 122-мм самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика“ × 20+
• 122-мм реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ × 30+
• Тежки 120-мм миномети (самоходни и преносими образци)
• Леки 60-мм пехотни миномети LMP-2017

Противовъздушна отбрана и ракетни комплекси:

• Зенитно-ракетни комплекси с далечен обсег С-200 „Вега“ (WEGA S-200)
• Зенитно-ракетни комплекси със среден обсег С-125 „Нева-SC“
• Мобилни системи за ПВО от близък обсег Оса-AKM-P „Жадло“ + ракети
• Управляеми зенитни ракети за ПВО 2К12 „Куб“
• Зенитни ракети-прехващачи PAC-3 MSE за MIM-104 Patriot
• Преносими зенитно-ракетни комплекси Piorun (стотици пускови установки и хиляди ракети)
• Самоходни зенитно-артилерийски комплекси ЗСУ-23-4 „Шилка“
• Спарени зенитни установки ЗСУ-23-2

Безпилотни летателни апарати (БПЛА) и системи:

• Тактически безпилотни разузнавателни системи FlyEye (WB Electronics)
• Разузнавателни безпилотни апарати ScanEagle
• Ударни дронове-камикадзе Warmate

Стрелково оръжие и противотанкови средства:

• Щурмови карабини MSBS Grot (C16 FB-M1/M2) – десетки хиляди бройки
• Леки картечници, автомати АКМС и пистолети от резервите на полската армия
• Картечници ПКМ и снайперски пушки СВД съветски образец
• Противотанкови управляеми ракети (ПТУР)
• ръчни противотанкови гранатомети (РПГ и Komar)

Боеприпаси и консумативи:

• 155-мм артилерийски снаряди за AHS Krab
• 125-мм танкови снаряди за фамилията T-72/PT-91
• 122-мм артилерийски снаряди за 2С1 „Гвоздика“
• 122-мм неуправляеми реактивни снаряди за БМ-21 „Град“
• 120-мм танкови снаряди за Leopard 2
• 120-мм и 60-мм миномети (като специализирани осколочно-фугасни мини за LMP-2017)
• Патрони за стрелково оръжие от различни калибри × 100 млн.
• Авиобомби, неуправляеми ракетни снаряди и компоненти за ВВС на Украйна

Материално-техническо осигуряване, логистика и обучение:

• Резервни части, апаратура, инструменти и резервни двигатели за поддръжка на съветска бронирана техника, самолети Су-25 и МиГ-29 и хеликоптери Ми-24
• Лична екипировка – балистични каски, бронежилетки, тактическо оборудване и зимно полево облекло
• Поддръжка, ремонт и сервизно обслужване на украинска техника, повредена на бойното поле (като танкове Leopard и гаубици Krab) в специализирани заводи (Bumar-Łabędy)
• Осигуряване на непрекъсната логистика, сигурност на пътната и жп инфраструктура и защита на международния хъб на летище Жешов-Ясионка
• Финансов принос за чешката инициатива за артилерийски снаряди от трети страни – 100 млн евро
• Обучение на над 30 000 украински военнослужещи (пилоти, артилеристи, танкисти и техници) под егидата на европейската мисия EUMAM на територията на Полша.

 

Количествата по нито една позиция не са оповестени – пропуск, който ведомството обяснява с частичния характер на разкритието, но който подхранва обвиненията на опозицията. Разпределението само по себе си във времето носи политически заряд: близо 9/10 от помощта е тръгнала при управлението на „Право и справедливост“, а сегашният кабинет отговаря за едва около 1/10. Тъкмо бившите управляващи нападат своя наследник заради една-единствена, най-чувствителна доставка.

От целия опис една позиция тежи най-много – прехващачите PAC-3. Ракетата поразява целта чрез директно кинетично попадение („hit-to-kill“), разбивайки физически приближаващата балистична ракета във въздуха, и остава единствената система в украинската отбрана, способна да се справи с най-бързите руски оръжия; френско-италианската SAMP/T, също предоставена на Киев, не може да прехваща балистични цели. Именно затова признанието е чувствително: държава от източния фланг от НАТО, която граничи с Калининградската област, Украйна и Беларус, раздава един от най-оскъдните си отбранителни ресурси в момент, в който сама предупреждава за руски провокации.

Тази картина обаче се сблъсква с версията на правителството – и наличните данни клонят към нея. Самият трансфер не е едностранно решение на Полша: по думите на министерството той е поискан от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и генерал Алексус Гринкевич, Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа. Решението е съгласувано в тесния кръг страни, които експлоатират Patriot. Косиняк-Камиш описа предаденото количество като „маргинално“ и увери, че „не влияе на отбранителните способности“; заместник-министърът Чезари Томчик добави, че Варшава има гаранции да получи „10 пъти повече ракети и системи от този тип в първите 24 часа“, ако бъде застрашена. И Върховният главнокомандващ на НАТО в Европа, и Генералният щаб на Полша са заключили, че доставката не отслабва ПВО мрежата на страната. Полша, твърди ведомството, е една от само шест членки на НАТО, които разполат с Patriot, оборудвани с PAC-3. По военна логика загубата на способност изглежда ограничена и обратима; спорът е по-малко за това дали Полша се е оголила, и повече за това дали кабинетът е имал право да реши всичко това тайно.

Разкритието идва в най-неудобния възможен момент за съюзниците. В нощта на 5 срещу 6 юли руската армия извърши един от най-масираните си удари по Украйна – около 68 ракети и 351 дрона срещу Киев. Украинската ПВО свали 37 ракети и 326 дрона, но нито една от 23 балистични ракети „Искандер“ и 6-те хиперзвукови противокорабни ракети не беше прехваната. Ударът отне живота на поне 26 души в Киев и областта и беше вторият за седмица, при който руснаците заложиха именно на трудните за прехващане балистични оръжия; само три дни по-рано друг масиран удар по столицата отне живота на 31 цивилни.

Моделът не е случаен – украинското командване отчита, че Кремъл умишлено измества пропорцията към балистични ракети, тъй като знае, че Киев няма с какво да ги посрещне. „Просто нямаме ракети. Нямаме с какво да стреляме по балистичните“, заяви съветник на украинското отбранително ведомство. Президентът Володимир Зеленски, който пристигна в Анкара за срещата на върха на НАТО на 7–8 юли, отправи призив „преди всичко САЩ и европейските партньори“ – да напуснат срещата „със силни решения“ за украинската ПВО.

„Докато ракетите за Patriot стоят в складовете на съюзниците, това само насърчава Русия да продължи да поразява жилищни сгради“, добави той. Призивът му намери подкрепа от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Доналд Тръмп пристигна в Анкара, засилвайки натиска върху алианса да отвори складовете си.

Полският епизод осветява проблем, който тежи на целия алианс, а не само на Варшава. Прехващачите PAC-3 се разходват по-бързо, отколкото се произвеждат, а нулевият прехват над Киев в нощта на 5-6 юли 2026 г. показва, че недостигът вече е обвързващ, не хипотетичен: балистичната ракета е най-смъртоносно оръжие, а Patriot остава единствената броня срещу нея – и тя свършва. Производството на прехващачи е фокусирано в САЩ и изостава от търсенето, а Киев вече е разпратил молби за ракети до близо 40 държави от оръжейни арсенал – знак, че резервът се изчерпва в целия алианс, не само в един склад. Зад полския случай стои по-широк избор: едни и същи прехващачи могат да пазят източния фланг на НАТО или небето над Киев, но не и двете едновременно, докато заводите не догонят разхода. Дарението на Полша, координирано, определено като „маргинално“ и подсигурено с обещание за бърз резерв – е един възел в тази верига, не изключение. То показва как дори държавите на първа линия биват включвани в общото усилие да се запуши украинската балистична дупка, и същевременно колко политически скъпо излиза това у дома. Разсекретяването носи двоен сигнал: навътре, за да обезоръжи обвинението в тайно разоръжаване; навън, към Анкара, че тежестта се споделя.

Дали този ход ще постигне целите си, остава неясно. Малко вероятно е частичното разкриване да затвори дебата, докато точните количества остават тайна, а контраразузнаването издирва източника на изтичането на информация. Опозицията в лицето на Босак вече превърна необявените цифри в следваща мишена. Ако бъдещите етапи на разсекретяване разкрият реалните обеми, а разследването се фокусира легитимността на самата процедура по вземане на решения, тезата на правителството за прозрачност ще спечели форма на легитимност. Ако обаче всичко приключи просто със санкции срещу човека, изнесъл информацията, ще надделее усещането, че цялото упражнение е било единствено опит за ограничаване на политическите щети.

За съюзниците в Анкара истинският тест ще е дали срещата на върха ще произведе реални ангажименти за допълнителни доставки на прехващачи и лицензи за производство – точно онова, което поиска Зеленски – или ще завърши с поредната декларация за солидарност, докато складовете продължават да са заключени. Полша вече демонстрира колко дефицитен е този ресурс дори за държавите, които го притежават.

📸 Снимка: Украинският президент Володимир Зеленски с полския премиер Матеуш Моравецки, Варшава, април 2023 г. (Omar Marques/Getty Images)

Полша разсекретява цялата си военна помощ за Украйна от началото на войната.

🇵🇱🤝🇺🇦 Полша ще разсекрети информацията за цялата военна помощ, предоставена на Украйна между 2022 и 2026 г. Това обяви министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш, според когото решението е било взето след консултации с премиера Доналд Туск. Той уточни, че ще бъдат публикувани архиви, включващи всяка една военна доставка за Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия.

Косиняк-Камиш разкри, че доставките са започнали при предишното правителство, начело с бившия министър на отбраната Мариуш Блашчак, като всеки трансфер е бил докладван на президента – понастоящем Карол Навроцки, а преди това Анджей Дуда.

Освен разсекретяването на документите, Косиняк-Камиш е разпоредил на Службата за военно контраразузнаване на Полша да разследва случай, който той описа като изтичане на класифицирана информация.

„Работим в условия на война близо до нашите граници и всякакви действия срещу държавния интерес на Полша застрашават сигурността на полските граждани – г-н Блашчак, Вие вече го направихте веднъж. За това ще държим отговорен всеки, независимо от имунитета му“, заяви той.

Изявлението идва след политически спор относно военната подкрепа за Украйна. През последните дни Кшищоф Босак, съпредседател на крайнодясната партия „Конфедерация“, упрекна Варшава, че през март е изпратила тайно ракети-прехващачи за системата Patriot на Киев.

Марчин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика в канцеларията на полския президент, също заяви, че Полша е отстъпила мястото си на опашката за производство на ракети от американски производители.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик отказа да потвърди дали са били доставени ракети Patriot и заяви само, че списъкът с военни дарения за Украйна остава класифициран. Очаква се обявеното разсекретяване да направи публично достояние пълния обхват на военната помощ след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

🔙 Frontline Monitor припомня: Полша предупреди, че Кремъл може да се възползва от нарастващото напрежение по оста Варшава-Киев, за да провежда саботажи и операции за влияние. Полски официални лица заявиха, че Русия се опитва да задълбочи разделението между двете страни, включително чрез онлайн кампании за дезинформация и опити за манипулиране на украинските бежанци, живеещи в Полша.

Украйна си осигури мащабен договор за ракети Patriot и купува 16 изтребителя Gripen E от Швеция.

🇺🇦🤝🇩🇪 Украйна си осигури мащабен договор, подкрепен от Германия, за доставката на стотици зенитни ракети PAC-2 и PAC-3, която се очаква да започне през следващата година. В същото време се полагат усилия за получаване на допълнителни ракети от партньорски нации, както и за разработване на свои собствени антибалистични способности.

Анонсът беше направен от украинския министър на отбраната Михайло Федоров по време на съвместна пресконференция с шведския му колега Пол Йонсон, предава кореспондентът на Укринформ.

„Във връзка с PAC-2 или PAC-3, които са противоракетни системи, на първо място, благодарение на Германия сключихме голям договор за стотици такива ракети, чиито доставки ще започнат догодина. В същото време се опитваме временно да заемем такива ракети от някои страни, за да ги върнем по-късно“, заяви Федоров.

Министърът добави, че по време на първите срещи във формата „Рамщайн“ Киев е положил подобни усилия за получаване на ракети от запасите на Европейския съюз. Той призна, че процесът се е оказал изключително сложен, тъй като от всяка страна са били изисквани едва по една или две ракети. В крайна сметка, по думите му, Украйна е получила няколко десетки ракети, които са помогнали на страната да отблъсне руските атаки през февруари и март.

Федоров посочи, че Украйна работи също така по сключване на директни договори за покупка на ракети PAC-3, продължава да получава доставки от САЩ и проучва нови механизми за осигуряване на помощ от държави, които досега не са предоставяли такива системи.

„В момента работим по директно договаряне на покупката на PAC-3, нещо, което не е правено досега. Уверен съм, че това ще е постигнато скоро. Продължаваме да получаваме тези ракети от американските партньори, макар и в недостатъчни количества за пълното поддържане на нашата система за противовъздушна отбрана. Имаме обаче конкретен план за осигуряване на допълнителни ракети и ще водим борба за всяка една от тях. Вчера обсъдихме това с президента и шведския министър на отбраната. Разполагаме с някои нетрадиционни решения за това как да включим партньори, които никога досега не са ни доставяли PAC-3. Работим по темата денонощно“, каза той.

Според Федоров ключов стратегически приоритет е разработка на украинска ПРО система, която да намали зависимостта от чуждестранни доставки и да засили капацитета на вътрешното производство. Той също така разкри, че въпросът вече е бил обсъден със Saab и министъра на отбраната на Швеция, в т.ч. евентуален тест на радарни системи Saab като част от бъдеща интегрирана архитектура за отбрана. Федеоров не разкри още подробности, но увери, че работата продължава с прякото участие на президента на Украйна.

Успоредно с придобиването на средства за ПВО, Украйна разширява сътрудничеството с Швеция в сферата на бойната авиация. Президентът Зеленски обяви, че двете страни са формализирали сделка за закупуване на 16 модерни изтребителя Gripen E.

„Заедно с Швеция продължаваме укрепването на украинската бойна авиация. Днес страните ни сключиха сделка за закупуване на 16 изтребителя Gripen E. Важно е, че заедно със самолетите ще бъде предоставен и пакет от съответното оборудване, техническа помощ и поддръжка“, поясни Зеленски.

Договорената рамка за обществени поръчки стъпва върху предишни ангажименти в отбраната между Киев и Стокхолм, съгласно които първите 16 изтребителя Gripen C/D се очаква да бъдат доставени на украинските ВВС още към началото на 2027 г.

Паралелно с текущите усилия за придобиване на военно оборудване, Украйна призовава своите партньори да засилят подкрепата за развитието на отбранителните технологии. Киев отправи призив към международните съюзници да предоставят допълнителна военна помощ, насочена към ускоряване на иновациите в сферата на отбраната, укрепване на военните му възможности и поддържане на натиска върху руските сили.

По думите на Федоров Киев настоява съюзниците да се възползват от това, което той определи като „бързо отминаваща възможност“, като инвестират в ново поколение дронове, ракети и други технологии в отбраната, проектирани да нарушат руските военни операции и да затвърдят последните успехи на Украйна на бойното поле.

Германия дава още 400 милиона долара на Украйна за PAC-3 и друго оръжие от запасите на Пентагона.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия отпуска нов транш от 200 млн долара на Украйна за закупуване на прехващачи PAC-3 за зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot. Тази сума се предоставя в допълнение към четвъртата вноска от 200 млн долара по PURL, програма за снабдяване на Киев с оръжие от запасите на Пентагона, съобщиха кореспонденти на UNITED24 Media.

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус обяви тези ангажименти по време на кратко интервю за медиите в рамките на срещата на министрите на отбраната на НАТО, непосредствено преди заседанието на Контактната група за отбрана на Украйна (UDCG), известна още като групата „Рамщайн“.

„Нямаме право да отслабваме подкрепата за Украйна нито за секунда и от името на Германия мога да заявя, че не го правим“, декларира Писториус. Той посочи, че всеки ден и всяка нощ това спасява човешки животи, поддържайки снабдяването на украинската противовъздушна отбрана.

Ангажиментът за ракетите PAC-3 идва в отговор на искане, отправено от украинския министър на отбраната Михайло Федоров за подкрепа по програмата Jumpstart, която финансира управляеми ракети за батареите Patriot, обясни Писториус.

Вноската по линия на PURL, която е четвърта за Германия, финансира американски оръжия и боеприпаси, от които Украйна има спешна нужда, но които Европа не произвежда – предимно боеприпаси за американските зенитно-ракетни комплекси.

„Демонстрираме лидерство, разбираме от какво се нуждае Украйна и отправяме призив към другите членове на Контактната група да се включат към финансирането за покупката на ракети PAC-3“, отбеляза Писториус.

PAC-3 е прехващач от фамилията Patriot, който действа на принципа на кинетичното действие (hit-to-kill), като унищожава приближаващи въздушни заплахи с директен сблъсък, а не чрез експлозия с осколочно действие. Тази способност го превръща в основно средство срещу балистичните ракети, които Русия изстрелва срещу украинските градове, оказвайки непрекъснат натиск върху запасите от прехващачи.

Писториус, който посети Украйна само преди броени седмици, включително областния град Запорожие, който се намира близо до фронтовата линия, която минава на 15 км южно от него, подчерта, че Въоръжените сили на Украйна се защитават успешно и на места дори си връщат инициативата и освобождават територии. Въпреки неумолимата кампания на терор срещу цивилното население, която продължава руският президент Владимир Путин, той добави, че руските войски напредват едва-едва и понасят тежки загуби, оставяйки инициативата в ръцете на Киев.

Обявените средства съвпадат с приоритетите, които Киев очерта само броени дни по-рано. Преди срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, Федоров посочи ракетите-прехващачи за Patriot чрез Jumpstart механизма и вноските по PURL като едни от най-спешните нужди на Украйна, определяйки антибалистичната защита като изискване от първостепенно значение.

Ролята на Германия в укрепването на украинското небе се засилва непрекъснато от месеци насам. През май Писториус инспектира украински позиции на ПВО и обект от енергийната мрежа на Киев, претърпял щети от руските удари. По това време украински официални представители поискаха засилване на производството и доставките на прехващачи Patriot и продължаване на финансирането по PURL, в рамките на стремежите за изграждане на суверенен европейски антибалистичен капацитет.

Японски депутат призова правителството да изпрати ракети Patriot на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Японският депутат Мацузава Шигефуми призова правителството на своята страна да предостави зенитни ракети Patriot на Украйна, в отговор на продължаващите мащабни ракетни удари по украински градове.

Шигефуми, член на Камарата на съветниците на Япония, повдигна въпроса по време на заседание на Комисия по външни работи и отбрана, където се обърна лично към министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми.

Според него Киев продължава да се защитава срещу безразборните руски ракетни удари, но е изправен пред недостиг на ракетни прехващачи, което води до тежки загуби. Той се аргументира с факта, че неотдавнашното облекчаване на правилата за износ на отбранителна продукция от страна на островната държава е направило възможно обмислянето на такива доставки.

„Въпреки че все още има няколко препятствия за преодоляване при доставката на ракети Patriot за Украйна, те със сигурност не са непреодолими!“ каза Мацузава.

Депутатът призова ръководството на отбраната да вземе политическо решение в рамките на т.нар. принцип на „проактивния пацифизъм“ – концепция, използвана в японската политика за сигурност, за да се обоснове по-активна роля в поддържането на глобалната стабилност.

„Президентът Зеленски се стреми да получи ракети Patriot. Сега е моментът Япония да предприеме осезаеми, проактивни мерки! Министър Коидзуми, призовавам Ви да демонстрирате лидерство в името на проактивния пацифизъм. Необходимо е политическо решение“, заяви Мацузава.

Япония е сред страните с лиценз за производство на ракети PAC-3 за системата за противовъздушна отбрана Patriot, които могат да неутрализират балистични ракети. Mitsubishi Heavy Industries произвежда прехващачи и играе ключова роля в глобалната верига за доставки на компонентите за тях.

В допълнение към доставката на собствени системи Patriot, Япония също така е изнасяла ракети за САЩ. През ноември 2025 г. Министерството на отбраната обяви, че е завършило доставките на произведените в страната ракети PAC-3.

В момента Япония експлоатира 24 зенитни батареи Patriot с около 120 пускови установки. 6 подразделения за ПВО защитават стратегически важни райони в цялата страна.

Призивът идва в момент, когато Украйна продължава да търси повече прехващачи Patriot от партньорите си, за да се защити срещу руските балистични и крилати ракети. За нея допълнителните ракети PAC-3 остават сред най-критичните инструменти за защита на градове, инфраструктура и военно-промишлени обекти от засилващата се ракетна кампания на врага.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Япония официално се включи към програмата „Приоритетни нужди на Украйна“ (PURL), като задели над 14,6 милиона долара за финансиране на придобиването на необходимо военно оборудване за Украйна.

4 попадения на руски ракети за минута без нито едно прехващане: какво означават за Украйна изчерпаните запаси от прехващачи?

🇷🇺🇺🇦 Видео, разпространявано онлайн, улавя момент от изминалата нощ, в който четири руски ракети се стоварват върху Киев в рамките на около минута – без нито едно прехващане. Сцената не е изненадваща толкова, отколкото изглежда на пръв поглед, защото илюстрира структурен проблем, който президентът Володимир Зеленски и Командването на ВВС описват от месеци – изчерпването на единствения слой от ПВО, способен да поразява балистични цели. Записът се появи броени часове след масираната ракетна атака срещу украинската столица през нощта на 1 срещу 2 юни 2026 г.

За да се разчете видяното на кадрите, е необходимо запознаване с устройството на украинския ПВО щит, който не е монолитен, а многопластов. Долният и средният ешелон – самоходна зенитна артилерия Gepard, системите IRIS-T и NASAMS и преносими зенитно-ракетни комплекси – са проектирани за аеродинамични цели: самолети, крилати ракети и дронове. Балистичните и аеробалистични заплахи обаче – 9М72 „Искандер“, Х-47М2 „Кинжал“ и хиперзвуковите 3M22 „Циркон“ – се поразяват единствено от най-горния ешелон, т.е. от комплексите MIM-104 Patriot с прехващачи PAC-3 и в по-ограничена степен от френско-италианските SAMP/T. Именно този ешелон е най-малък по численост и същевременно най-бързо изразходван, тъй като всеки масиран обстрел е насочен първо към него.

Според репортажи на международни медии към началото на годината Украйна разполага с поне 6 действащи батареи Patriot, 2 от които бяха въведени в експлоатация около новогодишните празници, с 9 активни системи IRIS-T, доставени от Германия, неуточнен брой системи NASAMS и до 3 батареи от по-стария вариант SAMP/T. Франция обмисля да предаде и по-новата си модификация SAMP/T NG. Платформите обаче са безполезни без боеприпаси, а тъкмо тук се откроява същинският дефицит.

Прехващачите PAC-3 са доста оскъдна стока. Производството им на американска земя възлиза на 620 ракети за 2025 г. – с около 20% над предходната година – и на очаквани 650 за 2026 г. В същото време еврокомисарят по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс още през март посочи, че Киев се нуждае от най-малко 2000 прехващача за Patriot годишно, докато за 4 години е получил едва около 600. Сметката за изминалата зима е красноречива: Русия е изстреляла към 250 балистични, аеробалистични и хиперзвукови ракети, а при ориентировъчна оценка от средно 2 прехващача на цел това означава нужда от порядъка на 500 ракети PAC-3 за сезон – стойност, която е съпоставима с годишния производствен обем на американската индустрия. Командването на ВВС на Украйна формулира резултата директно: след всеки масиран удар запасите от прехващачи се изчерпват, докато темпото на доставките не смогва да ги компенсира.

Опитът този недостиг да се запълни минава през механизма PURL (Prioritised Ukraine Requirements List) – схема на съюзниците, по която партньорски страни финансират американско оръжие за Украйна, включително PAC-3, и която вече набави пакет от 5,5 млрд долара. Норвегия обяви на 11 май около 304 млн долара, част от които за Patriot прехващачи, а Япония се включи на 30 май с 14,7 млн долара за нелетално оборудване. В същото време прехвърлените по линия на PURL ракети PAC-3 са почти напълно изразходвани и в страната остава само малък брой, разпределен по позиции, въпреки че върховният оперативен командващ на НАТО настоява, че всяко едно платено от съюзниците изделие, включително ПВО прехващачи, достига украински ръце. Картината се утежнява от конкуренцията за същия дефицитен боеприпас: въздушната кампания на САЩ и Израел срещу Иран започна на 28 февруари 2026 г. и пренасочи към Близкия изток част от прехващачите, способни да противодействат на балистични ракети. Според Foreign Policy това оставя украинските комплекси Patriot в неопределеност, докато  Politico дори още по-рано предупреди за риск от недостиг точно по тази причина.

Натискът се прехвърли на най-високо политическо равнище. В края на май президентът Володимир Зеленски изпрати спешно писмо до Конгреса на САЩ и президента Доналд Тръмп, в което предупреждава за изострения дефицит на системи и боеприпаси за ПВО и ПРО. То беше връчено на Белия дом, на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън и на членове на Конгреса лично от украинския посланик Олга Стефанишина. Успоредно с дипломатическия натиск Киев разработва значително по-евтин свой прехващач като алтернатива на скъпия PAC-3, който се предвижда да бъде подложен на изпитания до края на годината.

Над всичко това стои една по-неудобна реалност, която самият недостиг отчасти прикрива. Масираният удар от 24 май – при който, по данни на украинските ВВС, Русия е използвала около 90 ракети и 600 дрона и който отне живота на 4 цивилни и рани около 100, нанасяйки поражения в практически всеки район на Киев – включваше и хиперзвуковата ракета „Орешник“. Комплексите Patriot с PAC-3 и SAMP/T са проектирани за противодействие на балистични ракети с малък обсег до около 1000 км, не срещу ракета със среден или голям обсег. Според анализ на специализираното издание Defense Express, дори американската система THAAD вероятно е недостатъчна. С други думи, срещу най-тежките руски ракети Киев на практика не притежава надежден отговор независимо от наличните запаси – а срещу всичко останало отговорът се измерва в боеприпаси, които се изчерпват по-бързо, отколкото пристигат.

Оперативната логика зад руския подход следва именно тази аритметика. Тежките комбинирани атаки не целят само поразяване, но и изтощаване – насищане на изтънелия горен ешелон до изчерпване на прехващачите, при което следващата вълна минава необезпокоявано. Икономиката на размяната работи срещу защитаващия се: един прехващач струва много повече от ракетата и дрона, който поразява, а таванът на отбраната се определя не от смелостта на разчетите, а от производствените темпове на индустрията. Кадърът с четирите попадения на ракети обаче допуска и втори, по-конкретен прочит, който не е равнозначен на пълна безпомощност: при остър недостиг украинските разчети са принудени да изстрелват по един прехващач срещу балистична ракета вместо стандартните два и да пропускат цели с по-нисък приоритет, за да спестяват оскъдните PAC-3 за най-ценните обекти. Тоест отсъствието на прехващане в записа е съвместимо както с изчерпан арсенал, така и с разход на рационално дозиран ресурс.

В по-общ план поредната ракетна атака срещу Киев онагледява стратегическо изместване, което се проследява отвъд отделния случай. Приетият бюджет за отбрана на САЩ за 2026 г. ограничава американското финансиране за Украйна и прехвърля тежестта върху Европа, а механизмът PURL е институционалният израз на тази промяна. Така войната във въздуха беше сведена до състезание между темпото на руските ракетни атаки, и онова, с което западната и все по-често собствената украинска индустрия произвежда прехващачи. Докато второто не навакса изоставането си от първото, периодично ще ставаме свидетели на подобни кадри, независимо колко батареи са разположени около украинската столица.