Шест години затвор за латвийска активистка, изпратила 43 евро за руската армия

🇱🇻⚖️🇷🇺 Рижкият градски съд осъди на 7 октомври проруската активистка от Резекне Полина Камльова на 6 години затвор за превод на 157 беларуски рубли (около 43 евро) за закупуване на заглушител на дронове за руските войски на фронта в Украйна. Плащането е извършено през посредник в Беларус. Освен лишаването от свобода съдът ѝ наложи три години пробационен надзор. За присъдата съобщи местната новинарска агенция LETA.

Съдът приспадна от срока времето, което подсъдимата е прекарала в ареста от момента на задържането си на 2 декември 2025 г. В затвора ѝ остават 5 години, 1 месец и 25 дни. До влизането на присъдата в сила тя остава под стража и може да я обжалва пред Рижкия окръжен съд, който е въззивната инстанция. Делото е по чл. 77.2 от Наказателния закон на Латвия, „финансиране на въоръжен конфликт“, който предвижда до 10 години затвор и до 3 години пробационен надзор. Съдът ѝ определи 6 от възможните 10 години и пълния срок на надзора.

Според обвинението, както го предава LETA, всичко започва с кореспонденция в WhatsApp през декември 2024 г. Познат на Камльова от Русия, лице за контакт на руския военно-патриотичен център за специална подготовка „Каскад“, ѝ предлага да помогне на руската армия да събере пари за оборудване за войната в Украйна, на което тя се съгласява. След това познатият ѝ уточнява за какво събират пари: за устройство, наречено в обвинителния акт „куполно покритие за електронна война FPV-4 – заглушител на дронове“.

Камльова е наясно, че не може да преведе пари от латвийска към руска банка. Две от най-големите банки в страната спряха плащанията към Русия още през 2022 г.: SEB в Латвия преустанови на 1 юни 2022 г. всички преводи към и от Русия и Беларус във всички валути, а Luminor, действаща в Латвия, Литва и Естония, спря от същата дата изходящите плащания към двете страни. Затова Камльова писа в WhatsApp на свой познат в Беларус и го помоли да преведе парите вместо нея, без да му казва за какво са. Той изпълни указанията ѝ и преведе 157 рубли от личната си сметка в беларуска банка.

Така парите стигат до Русия, без Камльова да нарежда превод от своя сметка. Веригата обаче остави следа на друго място: според обвинението всяка стъпка до самия превод е отразена в съобщение в WhatsApp – от руското предложение и поръчката на заглушителя за дронове до самата молба към беларуския посредник. Службата за държавна сигурност на Латвия (VDD) образува делото на 25 ноември 2025 г. и седмица след това задържа Камльова и претърси два свързани с нея обекта в Резекне и община Прейли, откъдето иззе носители на информация. На 28 януари 2026 г. в свое официално изявление, обявяващо предложението за повдигане на обвинение, отправено към прокуратурата, службата определи целта на парите без уговорки: оборудване за заглушаване на дронове „за руските войници на фронта в Украйна“.

FPV дроновете са малки ударни безпилотни летателни апарати, управлявани от оператор в реално време с видеоочила. Куполните заглушители срещу тях създават около машина или позиция зона, в която дронът губи връзката с оператора или видеосигнала. По същия начин през юли 2024 г. The Defense Post определи руската система „Зонт“ (в превод: „чадър“) и изтъкна, че военните са поискали такава защита след месеци, белязани от колосални загуби на бронирана техника от FPV дронове. Подобни заглушители се закупуват и чрез дарения: още към края на 2023 г. наблюдател, цитиран от Business Insider, посочи многобройни руски канали в Telegram, събиращи пари за заглушители за отделни руски части. Сумата на Камльова е вноска в такава кампания за набиране на средства: лицето за контакт я помоли да помогне със събирането на пари за устройството.

Член 77.2 не поставя праг на сумата. В сегашната си редакция от февруари 2015 г. той наказва прякото или косвено събиране или предаване на парични средства или имущество, „придобити по какъвто и да е начин“, на страна във въоръжен конфликт извън Латвия, чиито действия са насочени срещу териториалната цялост или политическата независимост на държава. На 16 март 2026 г. същият Рижки градски съд осъди член на организирана група на 11 години лишаване от свобода, 3 години надзор и експулсиране. Ръководената от него група е изпратила в Русия няколко десетки комплекта Starlink Mini, части за оръжие, гилзи, куршуми и преносими метеорологични станции за балистични изчисления на обща стойност 200 000 евро, като това дело включваше и нарушаване на санкциите на ЕС. През октомври 2025 г. Рижкият окръжен съд наложи на бившия общински съветник в Рига Игор Кузмук от партия „Съгласие“ 2 години затвор и 1 година надзор, тъй като сподели в собствения си канал в Telegram призив за набиране на пари и снабдяване на руските сили.

Сумата на Камльова е над 4000 пъти по-малка от тази по делото за Starlink, докато срокът на присъдата ѝ е малко над половината от срока по онова дело. Спрямо присъдата на Кузмук за споделения призив той е три пъти по-дълъг. Сравнението сочи, че за латвийските съдилища решаващо е какво се финансира с превода и за кого е предназначено, а не размерът на сумата: пари за конкретно военно устройство за фронта тежат повече от споделен призив, независимо от размера им.

Камльова членува в проруската партия „Руски съюз на Латвия“. След ареста ѝ лидерът на партията Андрей Пагор, общински съветник в Йелгава, я нарече своя съратничка и определи случващото се в страната като твърде подобно на „лов на вещици“. Пет дни след задържането в колонка в RT беше обявено, че Съветът за развитие на гражданското общество и правата на човека към руския президент ще се обърне във връзка със случая към върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк. Колонката я представи като шивачка от фабрика в Резекне, която до 2022 г. организирала концерти на руска музика и почиствала братските гробове на съветски войници. В колонката се твърди, че доказателства не са били представени; делата в Латвия нарече „бавен геноцид“ на несъгласните и отправи предупреждение, че по този член „дори ако просто изпратиш в Русия буркан сладко, могат да те обвинят във финансиране на агресията“. Очаквано руските твърдения се разминават с обективната истина, а присъдата описва друго: не пратка за роднини, а пари за заглушител, поискани от лице за контакт на военно-патриотичен център за руските сили на фронта. Месец по-рано в друга колонка в RT същият съвет обяви, че ще се обърне към Тюрк и заради Кузмук. Разликата между двете присъди обаче следва вида на деянието, а не политическия профил на осъдените.

Присъдата е на първа инстанция и този подход ще бъде проверен в два случая. Рижкият окръжен съд ще покаже дали малката сума може да доведе до по-кратък срок: съществено намаление би означавало, че размерът на превода все пак има тежест. Втората проверка ще дойде от делата на две жени, задържани от VDD през май и август 2026 г. по чл. 77.2. Според службата едната, руска гражданка, от години живееща в Латвия, е превеждала редовно пари в подкрепа на руската армия по призиви в интернет след началото на пълномащабната инвазия. Другата е негражданка на Латвия – статут на бивши съветски граждани и техни потомци, които все още не са получили латвийско гражданство – и превела събрани дарения от сметката си към Русия. Присъди със срокове, съпоставими с този на Камльова, ще потвърдят, че в Латвия всеки един превод за армията на агресора се наказва като финансиране на войната, без значение от неговия размер. Преводът през Беларус заобиколи банковата забрана, но кореспонденцията остави следа, благодарение на която прокуратурата разкри престъплението.

Япония може да финансира разработката на украинско ПВО за намаляване на зависимостта от Patriot.

🇯🇵🛡️🇺🇦 Япония обмисля да предостави финансова подкрепа на Украйна за разработването на национална система за противовъздушна отбрана – ход, насочен към намаляване на зависимостта на двете страни от зенитните ракети Patriot, които стават все по-дефицитни.

В интервю за Ройтерс, публикувано на 1 май, украинският посланик в Токио Юрий Лутовинов изтъкна огромния потенциал за стратегическо партньорство между двете страни.

„Ние не сме страна, която просто иска да проси. Ние сме страна, която също ще допринася. Технологиите на Япония и опитът на Украйна – ако успеем да ги съчетаем, това ще бъде продукт от най-висок клас“, отбеляза той.

Освен директната разработка, се водят дискусии относно потенциалното участие на Япония в програмата PURL. Този механизъм, който вече осигури на Киев оръжие и боеприпаси на стойност над 4 милиарда долара, отвори врати за държави извън НАТО миналата година, когато в него се включиха Австралия и Нова Зеландия.

„Всяка страна може да участва в този механизъм, докато следва собствената си правна рамка. Това може да включва и нелетални оръжия“, посочи посланикът.

Освен това дипломатът изтъкна, че японските фирми биха могли да изиграят ключова роля за диверсификация на веригите за доставка на електроника и микрокомпоненти, необходими за хилядите дронове на фронта.

Това развитие идва в период на стратегически промени, тъй като Япония коригира историческите ограничения, наложени върху износа на военна продукция, създавайки нови възможности за съюзниците да получат японско отбранително оборудване, включително зенитно-ракетни комплекси, бойни кораби и изтребители.

Съгласно настоящата рамка Япония разделя износа на летални и нелетални категории, като оръжейните системи остават под по-строг надзор. В момента износът на смъртоносно оборудване е ограничен до около 17 държави, които имат официални споразумения за сигурност с Япония.

Сред най-търсените артикули са ракетите-прехващачи PAC-3 MSE за Patriot, чието глобално търсене нарасна с оглед на стремежа на страните да укрепят отбраната си срещу заплахата от балистични ракети в отговор на войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток.

В допълнение, украинската технологична компания BlueBird Tech стартира програма за производство на ракети-прехващачи, способни да свалят дронове, крилати и балистични ракети – стъпка, целяща да засили вътрешната инфраструктура за ПВО на Украйна.

Компанията обяви, че разработваните системи са проектирани да поразяват различни въздушни заплахи, което ще намали зависимостта на Украйна от чуждестранни доставки на все по-дефицитните ракети-прехващачи. За да ускори разработката в няколко сфери на ракетните технологии, в момента BlueBird Tech разширява екипа си, наемайки специалисти и старши инженери.

МВФ одобри ново финансиране от 8,1 млрд за Украйна.

🇺🇦 Изпълнителният съвет на МВФ одобри нова 4-годишна програма по линия на Механизма за разширено финансиране (EFF) за Украйна на стойност 8,1 млрд. долара. Това съобщи вицепремиерът на страната Юлия Свириденко в публикация в социалната мрежа X на 27 февруари.

Очаква се първият транш от приблизително 1,5 млрд. долара да бъде изплатен скоро. Този финансов пакет е от ключово значение за покриване на бюджетния дефицит на Украйна и поддържане на макрофинансова стабилност на фона на продължаващите руски атаки срещу енергийната мрежа в 5-ата година от пълномащабната инвазия на Русия в страната.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определи системните удари по енергийната мрежа като престъпления срещу човечеството, цитирайки голям брой улики, че атаките имат за цел унищожаването на условията за живот на цивилното население.

Следователите са документирали последователна руска кампания, насочена към производство на електричество и системи за отопление, като част от руската политика спрямо украинските граждани.

„Украйна получава гарантирана международна финансова подкрепа от своите партньори и ресурси за стабилното функциониране на държавата“, написа Свириденко.

Програмата е част от финансова рамка, предназначена да адресира прогнозния бюджетен дефицит на Украйна от 136,5 млрд. долара през следващите четири години. Тя зависи от продължаването на реформите, които помогнаха за запазване на макроикономическа стабилност през предходните години.

Тази нова програма, подкрепена от МВФ, ще послужи и като основа за нова международна финансова помощ, включваща заема от 90 млрд. евро от ЕС и бъдеща подкрепа от Г-7 и международни институции.

„В допълнение към финансиране от ЕС е налице и подкрепа от страните от Г-7, международни финансови институции, както и намаляване на плащания по официалния дълг с механизъм за облекчаване на задълженията“, посочи Свириденко.

„Партньорите потвърдиха продължаването на текущия мораториум върху обслужването на официалния дълг и готовността си да приключат преструктурирането след стабилизиране на ситуацията“, добави тя.

Свириденко изрази благодарност към всички екипи, участвали в осигуряването на тази жизненоважна подкрепа, включително към президента Володимир Зеленски, украинското правителство, Националната банка на Украйна и МВФ.

Тя благодари и на ръководството на МВФ за последователната подкрепа, като изрази специална признателност към Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, за скорошното ѝ посещение в Киев.

По-рано Украйна постигна споразумение на експертно ниво с Международния валутен фонд (МВФ) за нова четиригодишна програма за подкрепа на стойност 8,2 млрд. долара.

Свириденко заяви, че споразумението е резултат от едноседмична интензивна работа в Киев с мисия на МВФ, ръководена от Гавин Грей, описвайки резултата като положителен успех за Украйна.

Тя уточни, че общият обем на програмата е 8,2 млрд. долара за четири години и че „тази програма ще помогне за финансирането на критични разходи, запазването на макрофинансовата стабилност и привличането на допълнителна външна подкрепа, която е от критично значение за нас през следващите години“.

Помощта за Украйна не напуска САЩ, а стимулира производството. Ето как?

🇺🇦⚔️🇷🇺 Мнозина смятат, че американските данъкоплатци „изпращат пари навън“, но реално погледнато истината изобщо не е толкова еднозначна, а голяма част от тези разходи остават вътре в американската икономика и подкрепят местната индустрия, вдигайки производствен капацитет в множество щати и укрепвайки ключови вериги за доставки.

В същото време се появиха трансатлантически механизми като Списъка с приоритетни изисквания на Украйна (PURL), които позволяват на Европа да финансира произведени в САЩ оръжия за страната, увеличавайки още повече притока на средства към американското производство.

💰 Колко пари от САЩ остават в американската икономика?

През 2023 г. близо 60% от 113-те милиарда долара, усвоени от украинските власти, са останали в рамките на американските граници, според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Това възлиза на близо 67,8 милиарда долара, задържани на вътрешния пазар, голяма част от които се насочват към фабрики, лаборатории, индустриални обекти и изпълнители в сферата на отбраната в повече от 30 щата.

Оттогава е въведена и инициативата Списък с приоритетни изисквания на Украйна (PURL), която предлага възможност на европейските страни да финансират закупуването на произведени в САЩ оръжия за Украйна. По този начин европейските страни наливат пари в американските доставчици. С вече четири извършени доставки по финансиране от PURL на обща стойност 2 милиарда долара, тези пари също влизат в индустриалната база на САЩ.

Общият размер на средствата, останали в американската икономика или навлезли в нея от началото на пълномащабната инвазия, възлизат на почти 70 милиарда долара, които включват 67,8 милиарда долара от помощта на САЩ, които остават в страната, плюс 2-та милиарда долара по договорите на европейско финансиране по PURL, възложени на американски производители. Като резултат близо 69,8 милиарда долара са влезли в икономиката на САЩ поради дейности, свързани с отбраната в контекста на Украйна.

🛠️ Защо толкова голяма част от помощта остава в САЩ?

Основна причина за високия процент на вътрешно задържане е възраждането на американското отбранително производство. Фабрики във Флорида, Охайо, Арканзас, Алабама и още много щати увеличиха производството на установки HIMARS, бойни машини Bradley, артилерийски боеприпаси и прехващачи за ПВО и голямо разнообразие от друго оборудване. Тези усилия вдигат индустриалния капацитет, запазват работни места в страната и ускоряват модернизация на американските военни запаси. В много случаи изпратени в Украйна оръжия се заменят с по-напреднали версии, което означава, че наред с останалото, помощта за Киев модернизира военната готовност на САЩ.

Потокът от разходи укрепва още повече американските вериги за доставки. Високото търсене на стомана, задвижващи системи, електроника, сензори, пластмаси, микрочипове и експлозивни материали стимулира вътрешното производство и подкрепя широка мрежа от местни индустрии. Вместо само да „изчезват в чужбина“, по-голямата част от свързаните с Украйна разходи минават през цикъла на американските компании, работници и технологични сектори.

📦 Какво всъщност включва помощта от САЩ?

Въпреки честият фокус на дискусията конкретно върху оръжията, помощта на САЩ за Украйна се състои от няколко взаимно свързани категории. Тя включва подкрепата за американските войски, предислоцирани в Европа, изтегляния от наличните военни запаси на Пентагона, покупка на въоръжение и оборудване за Украйна, хуманитарна помощ за цивилното население, бюджетна подкрепа за власти, споделяне на разузнавателна информация, координация и финансиране за американските служби, отговорни за прилагането на санкции и операции в сферата на дипломацията. След като голяма част от разходите, свързани с тези дейности, възникват вътре в Съединените щати, често се появяват погрешни схващания за действителния поток на средствата.

🇪🇺 ЕС: увеличава подкрепата, но не е пълен заместител на САЩ

Страните от Европейския съюз засилиха съществено военната, финансовата и хуманитарната подкрепа за украинската държава. Текущите ограничения на индустриалния капацитет, отбранителните запаси и тежките бюрократични процеси обаче затрудняват ЕС да достигне мащабите и скоростта, с които се изпраща военната помощ от САЩ. Вместо това, Европа е фокусирана върху планиране на реконструкция, подкрепа за бежанци и дългосрочна икономическа стабилизация, допълвайки доминираща американска роля във военната помощ на фронта.

🚀 Как САЩ и Украйна могат да се възползват от PURL?

Списъкът с приоритетни изисквания на Украйна (PURL) е нов механизъм, който беше иницииран от Киев и неговите партньори за ускоряване доставката на американски оръжия, особено критични за въздушната отбрана като Patriot. Украйна подава искания, които първо трябва да минат одобрение от Върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) и потвърждение от Съединените щати.

Доставките, финансирани по PURL до края на годината, имат обща стойност от 2 милиарда долара. Изпълнени са четири транша, които варират от около 486 милиона до 500 милиона долара – като до октомври 2025 г. общият принос се очаква да достигне 3,5 милиарда долара.

За Украйна, PURL гарантира постоянен поток от най-спешно необходимите оръжия, гарантирайки, че страната няма да преживее вредните празноти в доставките, които преди това струваха животи и позволиха на руските сили да нанесат сериозни щети на инфраструктурата.

Междувременно, за американските производители, PURL осигурява стабилно, дългосрочно договорно търсене, подкрепяйки инвестициите в производствен капацитет и изследвания.

🛡️ Украинският боен опит подсилва западната отбрана

Докато помощта от САЩ и Европа подхранва производството на оръжия за украинската отбрана, войските ѝ също така прекрояват обучението на НАТО с отряд насред бойното поле, което е доминирано от дронове. В Полша и Чехия войниците показват, че традиционните тактики, включително придвижване с бронирани машини директно до окопите, вече са отживелица, като цифровите системи и дроновете имат ключово значение. В центъра за БПЛА „Йомсборг“ в Полша украинци помагат за разработката на нови модули за тактики с FPV дронове, термовизионен камуфлаж и съвременно движение на пехотата.

Техният експертен опит допълва индустриалната подкрепа на САЩ, като по този начин осигурява както отбраната на Украйна, така и адаптацията на НАТО към съвременната война.

ЕС отпуска 51 млрд. долара на Полша за укрепване на отбраната и „Източен щит“.

Полски войници участват в учението Dragon-24, част от мащабните маневри на НАТО Steadfast Defender 2024, в Коженево, Полша, 4 март 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kacper Pempel

🇵🇱 Полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му ще бъде най-големият бенефициент на европейската програма SAFE, предназначена за подкрепа към отбранителната индустрия и икономиката като цяло, съобщи канцеларията на министър-председателя.

Програмата предвижда близо 51 млрд долара финансиране и ще подпомогне ключови проекти като „Източен щит“, развитие на отбранителни технологии и обекти на националната инфраструктура, свързани със сигурността.

Туск подчерта значението на сътрудничеството в ЕС за защитата на източната граница на Полша и определи SAFE като мащабна инвестиция в безопасността на страната и технологичния ѝ напредък, включително в космически проекти, изкуствен интелект и киберсигурност.

🔙 Frontline Monitor припомня: Полша започна изграждането на нова линия укрепления по своята граница с Калининград в рамките на инициативата „Източен щит“, съобщи независимият анализатор Клеман Молен, който се позова на сателитни снимки. Публикуваните от него изображения показват началните етапи в изграждането на укрепленията от полската страна на границата с руския ексклав.

Производителят на „Фламинго“ удвои средствата от чешката кампания за крилата ракета.

🇨🇿🤝🇺🇦 Кампания за набиране на средства в Чешката република, която първоначално имаше за цел да финансира една украинска крилата ракета „Фламинго“, в крайна сметка доведе до производството на две, тъй като производителят на ракетата се ангажира да удвои събраните от доброволци средства, съобщава Novinky.cz.

Инициативата на доброволческата фондация „Подарък за Путин“ събра 16 милиона чешки крони, с което надхвърли първоначалната цел от 12,5 милиона. Мартин Ондрачек, представител на групата, заяви, че производителят е „посрещнал наполовина“, удвоявайки размера на обществения принос.

Двете ракети ще бъдат кръстени DANA 1 и DANA 2 в чест на покойната чешка ядрена физичка Дана Драбова, ръководила Държавната служба за ядрена безопасност и известна с подкрепата си за Украйна и с публичните доклади за ядрената безопасност в окупираните територии.

Според Novinky останалите средства от кампанията ще бъдат използвани за закупуване на друго оборудване за Украйна. Доброволците стартираха публична анкета, с която да решат дали да купят линейки, пластични експлозиви или да допринесат за поръчка на учебен самолет.

„Можем да купим линейки, пластични експлозиви или например да дадем принос за учебен самолет“, обясни Ондрачек.

Кампанията „Подарък за Путин“ обяви началото на кампания за набиране на средства за крилата ракета „Фламинго“ на 21 октомври. Групата заяви, че след доставката ракетата ще бъде предадена на Въоръжените сили на Украйна, които ще решат кога и как да я използват. Целта на кампанията беше постигната за по-малко от два дни – много преди очаквания едноседмичен срок.

„Фламинго“ е крилата ракета с наземно базиране, разработена в Украйна и публично представена на 18 август 2025 г. Предназначена за прецизни удари по цели с висока стойност на далечни дистанции, тя е оборудвана с бойна глава от 1150 кг и притежава обсег до 3000 км.

ЕС превежда 2,3 млрд долара на Украйна до края на седмицата.

🇪🇺💰🇺🇦 Европейският съюз ще преведе близо 2,3 млрд долара на Украйна още тази седмица, включително пети транш в размер на 1,5 млрд долара в рамките на Програмата за Украйна и нови 692 млн долара, свързани със закъснялата реформа на Агенцията за възстановяване и управление на активи (АРМА), съобщи „Европейска правда“.

Според проекторешение на Съвета на ЕС, Европейската комисия е преценила, че Киев е изпълнил нужните условия за частично изплащане както на четвъртия, така и на петия транш, възлизащи на общо 2,2 млрд долара.

Сумата от 692 млн долара е именно за реформата на АРМА, завършена със закъснение от Украйна, тъй като законът беше приет и подписан с няколко месеца по-късно от предвиденото през юли 2025 г. Киев все пак може да получи пълното плащане за реформите, изпълнени в рамките на една година след договорения срок, според правилата на съюза.

Въпреки това ЕС задържа около една трета от петия транш, която възлиза на 749 млн долара, тъй като беше установено забавяне на други две реформи: проверката на декларациите за почтеност на съдиите и цифровизация на изпълнителните производства, съобщава „Европейска правда“.

Украйна разполага с време до средата на следващата 2026 г. да ги довърши, в противен случай има риск от загуба на финансирането.

Освен това решението на ЕС потвърждава, че правителството „продължава да поддържа ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система, върховенство на закона и защита на правата на човека“, които са ключови предпоставки за продължаваща финансова подкрепа.

Frontline Monitor припомня: Украйна завърши важен двустранен скрининг процес с Европейската комисия – ключов етап в кандидатурата ѝ за членство в ЕС, според отдела за разширяване и източно съседство на ЕК. Макар това да е значителен напредък, откриването на първия клъстър все още се блокира от ветото на Унгария.

Американската армия стартира инициатива, вдъхновена от практиките на Силициевата долина

Щабен сержант Кристофър Гарбеа държи в ръка малък разузнавателен дрон по време на учението Saber Junction 25 в Хоенфелс, Германия, 9 септември 2025 г.
📸 Снимка: Capt. Shenicquia Fulton/U.S. Army

🇺🇸 Американската армия обяви нова инициатива, наречена Fuze, която ще преобрази начина, по който военните инвестират в технологии, като заимства подходи от практиките на рисковия капитал в Силициевата долина.

Армията залага, че рисковият подход по модела на венчър капитала може да съкрати години от традиционните процедури по придобиване на технологии и ще покаже дали скоростта на Силициевата долина може да се съчетае с мащабите на Пентагона.

„С Fuze армията казва на иноваторите: ‘Отворени сме за бизнес.’ Програмата ще ни помогне не само да инвестираме, но и да развием обещаващи технологии – да преодолеем т.нар. „долина на смъртта“, заяви министърът на армията Дан Дрискол в изявление за Defense News.

За разлика от класическата процедура по придобиване, започваща с проблем, определен от армията, и след това се назначава компания да го реши, Fuze обръща подхода, позволявайки на армията да търси технологии, които „ни помагат да разглеждаме проблемите си по нов начин“, обясни Крис Манинг, заместник-директор на армейския отдел за изследвания и технологии.

Както при венчър капиталистите, които правят 100 инвестиции и само няколко водят до големи печалби, армията е готова да поеме същия риск за потенциално значими резултати.

„Подхождаме така, че нарочно да направим голям брой инвестиции в развиващи се технологични компании. Някои технологии може да не достигнат желаната зрялост, но някои компании ще имат революционно въздействие над нашите войници“, заяви Мат Уилс, директор на програмата Fuze.

Програмата обединява четири съществуващи потока на финансиране: XTech конкурси, финансиране за малки предприятия, технологична зрялост и производствени технологии – на обща стойност около 750 млн. долара за фискалната 2025 година.

Армията планира да стартира програмата с конкурс за презентации XTech Disrupt в партньорство с Y Combinator – ускорител за технологични стартъп компании и венчър фонд – на ежегодната конференция на Association of the U.S. Army следващия месец във Вашингтон.

Конкурсът ще се фокусира над четири ключови сфери за армията: електронна война, безпилотни летателни системи, противодействие на дронове и енергийна устойчивост на фронтовата линия. Наградният фонд е 500 000 долара. Победителите ще получат възможност техните технологии да бъдат тествани в реални оперативни условия от войници на бойното поле.

През последното десетилетие армията се опитва да ускори придобиванията си, за да отговаря на темпото при текущите реалности, но преодоляването на бюрокрацията и промяната в начина на мислене се оказаха сериозно предизвикателство.

Fuze е ключов елемент от по-широка трансформация на армията, насочена към въвеждането на бързи и драматични промени.

„Непрекъснатата трансформация е еднократно поколенческо усилие за подготовка на армията за бойното поле на бъдещето“, каза Брандън Пъг, военен съветник по киберсигурността. „Ключова част от това е процесът на придобиване, за да се уверим, че войникът на бойното поле разполага с правилните технологии.“

Скоростта е съществена за тази трансформация. „Надяваме се да получим възможност за придобиване на технология за 10 дни и в рамките на 30–45 дни първият прототип да достигне до армейска част. Това е изключително“, каза Пъг.

Американската армия се е сблъсквала с тромави процеси по придобиване, особено в бързо области с бързо развитие, например електронната война. „Ако процесът е бавен, дори успешно придобитата технология може веднага да е остаряла. Това е рискът“, обясни той.

„Не става въпрос само за ребрандиране. Обединяваме тези иновационни програми стратегически и оперативно, за да помагаме на компаниите да преминават по-бързо през процеса“, каза Уилс.

„Крайната ни цел е да осигурим най-добрата технология възможно най-бързо,“ обобщи Пъг.

Литва ще похарчи 1,2 милиарда долара за гранична защита с Русия и Беларус

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литва възнамерява да инвестира 1,1 милиарда евро през следващото десетилетие за укрепване на границата си с Русия и Беларус, като по-голямата част от финансирането ще бъде предназначено за противотанкови мини.

Литва, която има обща граница с Калининградска област на Руската федерация и Беларус, изрази опасенията си, че заедно с Латвия и Естония би могла да се превърне в мишена на руска атака при евентуален успех в Украйна.

И трите прибалтийски страни ескалираха отбранителните си усилия след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г., включително чрез засилване на граничната сигурност на фона на това, което описват като приток на мигранти, инсциниран от Кремъл.

Министерство на отбраната на Литва заяви, че новите разходи ще „блокират и забавят действията на враждебни държави“ и добави, че около 800 милиона евро от общата сума са предназначени за противотанкови мини.

Министерството заяви, че провежда „интензивна работа“, за да гарантира целостта на планираната „балтийска отбранителна линия“, и подчерта допълнителни мерки – складиране на противотанкови оръжия, укрепване на средствата за електронна война и противодействие на безпилотни системи и подобряване на способностите за ранно предупреждение.

В началото на годината Литва обяви планове за увеличаване на отбранителните разходи до между 5% и 6% от годишния БВП в периода 2026-2030 г.

Освен това страната планира да засили отбраната около коридора „Сувалки“ – ключова ивица земя, свързваща Литва и Полша, считана за най-уязвимия коридор на НАТО. Военни експерти алармират, че евентуалното му превземане е равносилно на откъсването на балтийските държави от останалата част на Алианса.

Други отбранителни планове включват задълбочаване на напоителни канавки, функциониращи като окопи, залесяване на ключови гранични зони и засаждане на дървета по пътищата, за да се защитят цивилни и войски.

Литва, заедно с Латвия, Естония, Финландия и Полша, обявиха планове за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща използването, производството и складирането на противопехотни мини.

Ходът предизвика остри критики от хуманитарни организации, включително Amnesty International и Международния комитет на Червения кръст, които предупреждават за дългосрочните жертви сред цивилното население, причинени от противопехотните мини.

Саудитска Арабия и Катар ще изплатят дълга на Сирия към Световната банка.

🇸🇦🇶🇦 Саудитска Арабия и Катар обявиха, че ще изплатят просрочения дълг на Сирия към Световната банка, възлизащ на близо 15 милиона долара – стъпка, която може да отблокира международната финансова подкрепа за страната след повече от 14 години застой.

Решението е взето по време на срещите на Световната банка и Международния валутен фонд във Вашингтон по-рано този месец, съобщиха в съвместно изявление министерствата на финансите на двете богати на петрол и газ страни.

🇸🇾 От сирийското външно министерство изразиха благодарност към Рияд и Доха, подчертавайки, че този ход открива възможности за сътрудничество в процесите по възстановяване и реконструкция на страната, разтърсена от конфликт, отнел живота на половин милион души и оставил огромни щети по инфраструктурата.

След падането на режима на Башар ал-Асад през декември миналата година, когато ислямистката коалиция "Хаят Тахрир ал-Шам" щурмува Дамаск, Саудитска Арабия и Катар се утвърдиха като основни поддръжници на новото сирийско ръководство, оглавявано от Ахмад ал-Шараа.

Съвместното им изявление уточнява, че изплащането на дълга ще позволи възобновяване на проектите на Световната банка в Сирия, включително финансиране на „жизненоважни сектори“, макар че не се посочва кои точно и кога ще започне реалното отпускане на средства.

Оценките за нужните средства за възстановяване на Сирия варират. През 2017 г. ООН прогнозира разходи от поне 250 млрд. долара, но според експерти вече е вероятно сумата да надхвърля 400 млрд.

През март Катар започна доставки на природен газ за Сирия през Йордания, с цел да бъдат смекчени хроничните режими на тока в страната. Въпреки това, западните санкции, особено тези, наложени от САЩ и ЕС спрямо режима на Асад, остават сериозна пречка пред пълноценната реконструкция.

Съединените щати все още не са признали новото сирийско правителство, а HTS остава в списъка на терористичните организации. Въпреки това, през януари Министерството на финансите на САЩ издаде временна шестмесечна лицензия, позволяваща ограничени сделки с новото правителство на Сирия, включително в енергийния сектор.

Междувременно Европейският съюз започна поетапно облекчаване на санкциите в сферата на енергетиката, транспорта и банковите услуги. Обединеното кралство също обяви, че премахва санкции срещу 12 сирийски субекта, сред които държавни институции и медии.

Израелска операция е оставила бойци на Хамас без заплати.

Бойци на Хамас, разположени в Рафах, преди планираното освобождаване на двама от шестте израелски заложници, които бяха предадени на Червения кръст в ивицата Газа, 22 февруари 2025 г.
📸 Снимка: AP/Jehad Alshrafi

🇮🇱⚔️🇵🇸 След повече от 18 месеца война, Хамас показва признаци на финансово напрежение, което би могло да ескалира и евентуално да дестабилизира организацията. Според доклад от 16 април в The Wall Street Journal, Хамас не е в състояние да плаща на бойците си в резултат на израелските операции срещу финансовата инфраструктура на групировката.

Това е важно, тъй като адекватните финансови ресурси са от ключово значение за способността на Хамас да поддържа оперативния си капацитет. В този контекст целенасочените усилия на Израел за осакатяване на финансовата инфраструктура могат да се окажат по-вредни за дългосрочната жизнеспособност на Хамас, отколкото елиминирането на нейните командири, бойци или военни активи.

Няколко случая по време на войната илюстрират израелските усилия за подкопаване на финансите на Хамас. На 19 декември 2023 г. Израелските отбранителни сили (IDF) и разузнавателната агенция Шин Бет обявиха, че са елиминирали Субхи Фервана, ключов финансист на групата, отговорен за прехвърлянето на десетки милиони долари към нея.

IDF твърди, че Фервана и брат му са управлявали компанията за обмен на валута „Хамсат“, която в последните години е служила като финансов канал за Хамас. В първите месеци на конфликта той е улеснил значителни парични преводи в подкрепа на военните способности на групата, включително изплащане на заплати на бойците и финансиране на дейности, свързани с войната.

Хамас разчита на подобни лица, за да насочва средства от Иран и други международни източници, използвайки методи за пране на пари, за да избегне глобалните системи за финансов мониторинг. Елиминирането на Фервана беше сериозен удар по финансовите структури на Хамас и неговата способност да поддържа военни операции.

Друг пример за критичната роля на подобни лица във финансирането на Хамас се случи на 4 април, когато IDF и Шин Бет обявиха, че целенасочен въздушен удар в района на град Газа е елиминирал Саид Ахмад Абед Худари, централна фигура във финансовата мрежа на Хамас. Худари е действал като обменник на валута и е ръководил компанията Al Wefaq, която беше определена от Израел като терористична организация поради ролята ѝ в насочването на средства към групи като Хамас.

Худари е играл ключова роля в улесняването на финансовите трансфери към т.нар. военно крило на Хамас, особено след клането на 7 октомври, съобщиха от IDF. Дейността му се е засилила след като Израел елиминиран брат му, Хамед Худари, който преди това е служил като финансов посредник за военните операции на Хамас.

Освен смъртта на брат му, имаше предупредителни знаци, че Израел е идентифицирал Саид като потенциална цел преди елиминирането му. На 29 септември 2023 г. израелският новинарски сайт Walla! замеси Саид и други палестинци във финансова схема, включваща прехвърляне на средства от Иран към въоръжени групировки на Западния бряг. В доклада компанията Al Wefaq, в която е работил Саид, е посочена като организация, използвана от Хамас за трансфер към Западния бряг на средства, използвани за тероризъм.

Отделно, Хамас е ограбвал банки, за да осигури средства за своите операции. Според твърдения, отправени от IDF, Хамас е организирал кражбата на стотици милиони шекели от банки в град Газа през февруари 2024 г. Групировката е осъзнала, че предстои продължителна война с Израел, както и необходимостта от осигуряване на финансови ресурси за поддържане на операциите си по време на най-интензивния конфликт в историята ѝ. Икономическата тежест на Хамас е значителна, като хиляди бойци получават месечни възнаграждения средно между 200 и 300 долара.

Освен това, приходите на Хамас от отклоняване на хуманитарна помощ са намалели значително след решението на Израел да спре хуманитарната помощ за Газа, мярка, предприета в отговор на отказа на Хамас да се съгласи на прекратяване на огъня, предложено от специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф.

Длъжностни лица на Хамас не са признали публично никакви признаци на финансови затруднения. Въпреки това, групата редовно публикува съобщения в социалните медии, призоваващи за дарения в подкрепа на дейността си.

Влошаващото се финансово състояние на Хамас представлява стратегическо предимство за Израел, тъй като засилва военния натиск върху групата. В съчетание с нарастващо обществено недоволство и протести срещу Хамас от страна на някои палестинци в ивицата Газа, Израел може да е в позиция да се възползва от възникващите уязвимости на групировката.

Бързото придвижване на войски и оборудване в ЕС все още е „проблемна“, според доклад на ECП

Войници на литовската армия участват в съвместното литовско-полско военно учение Brave Griffin 24/II в село Дирмискес, разположено близо до коридора Сувалки.
📸 Снимка: AP Photo/Mindaugas Kulbis

🇪🇺 Бюджетът на ЕС за военна мобилност финансира общо 95 проекта в 21 държави-членки, но продължава да бъде сравнително скромен спрямо реалните нужди, заяви Тони Мърфи, президент на ECA, пред репортери в сряда.

Държавите-членки все още не се придвижват достатъчно бързо, за да разположат гладко военния си персонал, оборудване и активи поради затруднения, бюрокрация и недостатъци в плана за действие за военна мобилност, според нов доклад на Европейската сметна палата (ECП).

„Сега повече от всякога ЕС се стреми да се защити ефективно срещу агресия в бъдеще и очевидно има нужда от бързина. Въпреки това открихме, че има някои пречки по пътя“, заяви Тони Мърфи, президент на ECA, пред репортери в сряда.

Преместването на войски и въоръжение в ЕС може да се сблъска със забавяния по редица причини, сред които бюрокрация и ограничена координация, посочи агенцията за финансов надзор на ЕС със седалище в Люксембург.

Например, една страна-членка на ЕС понастоящем изисква 45-дневно предизвестие, за да позволи трансгранично движение, освен ако не съществува извънредна ситуация, като войната в Украйна. В друг случай, на танкове от една държава-членка беше отказан пропуск през друга заради превишено ограничение за тегло, определено от местните правила за движение по пътищата.

Проектът на ЕС за военна мобилност разполага с бюджет от 1,7 милиарда евро за периода 2021-27 г., за да помогне на страните да реагират по-бързо и ефективно на кризи, възникнали по външните граници на блока или извън него, дори това да изисква кратки срокове и сериозни мащаби.

От началото на руската агресия срещу Украйна ЕС разпредели целия бюджет от 1,7 милиарда евро до края на 2023 г. като политически сигнал, с което създаде потенциален недостиг на финансиране от повече от четири години до следващия бюджетен период.

„Такъв дълъг вакуум може да предизвика забавяне на допълнителни инвестиции и загуба на опит в заинтересованите страни относно финансирането от ЕС“, посочи президентът на ЕСП.

Евросъюзът спонсорира 95 проекта в 21 държави-членки, но бюджетът за военна мобилност остава сравнително скромен в сравнение с действителните нужди, твърди той отбелязвайки, че не се отделя нужното внимание на геополитическите фактори при избора на инфраструктурни проекти с двойна употреба за финансиране от ЕС.

„Има ясна концентрация на проекти, финансирани от ЕС, в източната му част, в Германия, Полша, Литва и Латвия“, подчерта Мърфи. За разлика от това, по южния маршрут към Украйна никакви проекти не се спонсорират в Гърция.

„Военната мобилност ще е приоритет в мандата на Комисията“, заяви говорител на изпълнителната власт в отговор на доклада на ECA. Комисията с държавите-членки на ЕС и Службата за външна дейност идентифицираха четири коридора за военна мобилност и в момента извършват оценка на нуждите от инвестиции, за да ръководят изпълнението на проекти за военна мобилност.

„Работата по инвестиционните нужди за активи за военна мобилност също е в ход“, подчерта говорителят.

Одиторите на ЕС също препоръчаха на Комисията да се възползва от съществуващите европейски фондове за транспорт, за да се справи със затрудненията във военната мобилност. Комисията прие всички препоръки и подчерта, че работи върху предложения за справяне с липсата на координация, с акцент върху опростяването, инвестициите в инфраструктура, активите за военна мобилност, като защита на инфраструктурата и специално оборудване, и по-тясното сътрудничество с НАТО.

Норвегия ще финансира производството на оръжия и военно оборудване в Украйна.

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров със своя норвежки колега Бьорн Арилд Грам по време на съвместна пресконференция в Осло, 14 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Rustem Umerov on X

🇳🇴🤝🇺🇦 Норвегия ще финансира украинско производство на оръжия и военно оборудване, разкри украинският министър на отбраната Рустем Умеров след като проведе срещи на високо ниво с норвежкия министър-председател Йонас Гар Стьоре и неговия министър на отбраната Бьорн Арилд Грам на 15 ноември в Осло.

„Норвегия ще се включи към датския модел на подкрепа – директно финансиране на производство в Украйна. Това ще ускори производството и доставката на оръжие за нашите отбранителни сили“, обясни Умеров.

Въпреки че конкретната сума на инвестицията от Норвегия не е разкрита, Умеров подчерта, че тази инициатива ще засили отбранителните способности на Украйна на фона на продължаващата война с Русия.

В допълнение към финансирането на производството, Умеров обяви дискусии за нова рамка за партньорство, наречена „норвежки модел“.

„Това включва нов инвестиционен подход, насочен към украинските компании за отбранителни технологии. Подробностите ще бъдат оповестени по-късно“, добави Умеров.

Украинският министър на отбраната пристигна в Осло на 14 ноември на официално посещение за укрепване на сътрудничеството в областта на отбраната между двете нации.

По-рано Украйна подписа серия от споразумения с Дания за закупуване на оръжия от украински отбранителни предприятия за 535 милиона евро.

Освен това Европейската комисия обяви историческите 300 милиона евро финансиране за съвместни доставки на оръжия, като „повечето избрани проекти включват също доставка на отбранителни продукти, предназначени за Украйна, включително системи за противовъздушна и противоракетна отбрана и боеприпаси, укрепващи отбранителните способности на страната в в контекста на продължаващата руска агресия“, се казва в прессъобщението на ЕК.

САЩ ще предоставят 500 милиона долара за модернизация на филипинската армия

Лойд Остин, министър на отбраната на САЩ и Антъни Блинкен, държавен секретар на САЩ по време на среща с Гилберто Теодоро, секретар по националната отбрана на Филипините и Енрике Манало, външен министър на Филипините, като част от четвъртия диалог във формат 2+2, проведен в столицата Манила, 30 юли 2024 г.
📸 Снимка: U.S. Department of Defense

🇺🇸🤝🇵🇭 На 30 юли 2024 г. министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и държавният секретар Антъни Блинкен се срещнаха с филипинските си колеги в Манила за четвъртия Министерски диалог Филипините-САЩ 2+2.

Срещата имаше за цел засилване на партньорството в различни сектори и противодействие на нарастващото напрежение в Южнокитайско море. Американски официални лица подчертаха усилията си за осигуряване на чуждестранно военно финансиране в размер на 500 милиона щатски долара в подкрепа на модернизацията на въоръжените сили на Филипините.

Министърът на отбраната Лойд Остин потвърди отново ангажимента на САЩ за укрепване на връзките с ключови съюзници в Индо-Тихоокеанския регион по време на дискусии на високо ниво в столицата Манила, на 30 юли 2024 г. Придружен от държавния секретар Антъни Блинкен, той се срещна с министъра на външните работи на страната Енрике Манало и министъра на отбраната Гилберто Теодоро за четвъртия министерски диалог между двете страни. Разговорите бяха съсредоточени върху сътрудничеството в областта на технологиите, възобновяемата енергия, киберсигурността, селското стопанство и продоволствената сигурност.

Официалните лица на САЩ подчертаха усилията за осигуряване на 500 милиона долара чуждестранно военно финансиране чрез Закона за допълнителни бюджетни кредити за сферата на сигурността на Индо-Тихоокеанския регион от 2024 г. и 125 милиона долара за филипинска инфраструктура съгласно Споразумението за засилено сътрудничество в областта на отбраната (EDCA). Това финансиране има за цел да подкрепи Договора за взаимна отбрана между САЩ и Филипините и да насърчи сътрудничеството със съюзници като Австралия и Япония.

Откакто президентът Фердинанд Маркос-младши встъпи в длъжност през юни 2022 г., отношенията на страната със САЩ претърпяха значителни промени. Под ръководството на Маркос Филипините ускориха темповете на взаимодействие и военно сътрудничество на високо ниво. Ежегодното учение Balikatan, проведено през април 2023 г., беше най-голямото досега изобщо, включващо 5400 филипински и 12 200 американски служители, заедно с участници от Австралия, Япония, и Южна Корея.

Споразумението за засилено сътрудничество в областта на отбраната (EDCA) получи нов фокус, като броят на военните бази, до които САЩ имат достъп във Филипините се увеличи от пет на девет. Сега те включват стратегически места като остров Палаван и обекти в близост до Тайванския проток. В замяна САЩ се поеха анганжимент да инвестират 100 милиона долара за модернизация на военната инфраструктура в тези бази.

Икономическите отношения също се заздравиха, след като над 1 милиард долара инвестиции в САЩ бяха обявени за сектори като електрическите превозни средства, слънчевата енергия и цифровизацията като част от Индо-тихоокеанската икономическа рамка. Визитите на високопоставени лица, включително многократните пътувания на Маркос до Съединените щати и посещението на вицепрезидента Камала Харис във Филипините през ноември 2022 г., дадоха още по-силен тласък на двустранното партньорство.

Неотдавнашните инциденти в Южнокитайско море засилиха напрежението между Китай и Филипините. Сблъсък на 17 юни доведе до раняването на осем филипински служители в само един от поредица епизоди на конфронтации във водите на Втората плитчина Томас. Корабите на китайската брегова охрана многократно възпрепятстваха филипинските мисии за снабдяване на BRP Sierra Madre, стар военен кораб, който Манила умишлено разположи там през 1999 г., за да бъде използван като аванпост при отстояване на морските ѝ претенции.

Въпреки обещанието за деескалация на напрежението, конфронтациите продължават. Китай и Филипините се споразумяха да подобрят механизмите за комуникация и деескалация при възникване на конфликтни ситуации, но разногласията относно правата на Филипините да доставят запаси и да плават в рамките на своята изключителна икономическа зона (ИИЗ) не са спирали нито за миг. САЩ потвърдиха ангажимента си към островната държава съгласно Договора за взаимна отбрана, заявявайки, че всяко въоръжено нападение срещу сили или кораби на Филипините в Южнокитайско море може да предизвика военен отговор от страна на САЩ.

Гръцки стартъп е финансиран с 22,5 милиона долара по линия на НАТО и американския инвестиционен фонд 8VC

🇬🇷🤝🇺🇸 Фондът за иновации на НАТО инвестира в гръцкия стартъп iCOMAT , който произвежда по-леки и по-ефективни компоненти за космически апарати, самолети и дори болиди за Формула 1, информира гръцкото издание eKathimerini.

Фондът на НАТО разполага с бюджет от 1 милиард евро за финансиране на компании, работещи в областта на най-модерните технологии (deep tech). Стартъпът, създаден от Евангелос Зибелудис, е набрал 22,5 милиона долара капитал от американския инвестиционен фонд 8VC и Фонда за иновации на НАТО като ключови инвеститори.

В този кръг на финансиране участват и „Solvay Ventures“, както и досегашни инвеститори, а именно гръцкият инвестиционен фонд „Velocity Partners“.

Екипът на iCOMAT разработва роботизирани машини, които помагат за производството на компоненти (крила на самолети, капаци за автомобили, сателитни панели) от композитни материали като карбонови нишки. Така компонентите са леки, но са направени от здрави влакна, които ги правят по-издръжливи от метали като стомана. Технологията на гръцкия стартъп е насочена към използване в отбранителния, автомобилния, аеронавигационния и космическия сектор.

Зибелудис обясни пред eKathimerini, че подобни технологии се разработват и от големи авиационни компании, но те не са намерили начин как да “извиват влакната, в резултат на което използват повече карбонови нишки и правят по-тежки компоненти. Ние правим това автоматично, без да пречупваме влакната и без да разрушаваме свойствата на материала“.

По думите му по този начин крайният продукт е от 10 до 65 процента по-лек.